Търсене в текстове за 'Безкрайност'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 123 резултата в 78 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА „Вслушайте се в себе си, вгледайте се в безкрайността на пространството и на времето.
ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА „Вслушайте се в себе си, вгледайте се в безкрайността на пространството и на времето. Там звучи песента на звездите, гласът на числата и хармонията на сферите". Хермес „Това, което е създадено от Него е част от Него". Сведенборг „И както въздухът, който преминава през дупките на флейтата се различава само според тоновете, които произвежда, тъй също и природата на Великия Дух е една, макар че формите, под които се проявява, са различни". Емерсон „...Човек не е направен от един вид атоми и йони, но във всички атоми, които го съставляват, има градации". Старият Книжник „Един кристал, един диамант трябва да стане жива клетка, за да може да се развие като растение".
към текста >>

2. ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Във вас самите държите вие безкрайността.
У вас самите е това царство, което очите ви напразно се мъчат да обхванат, когато търсите вън. Вие питате без да получите отговор, и все пак питате: „Къде е земята, която ни бе обещана? " Достигнахме ли край, ако наистина има някакъв край, или животът ни ще продължи и след тоя край? " Вижте, ония преди вас, които питаха така, са вътре във вас, във вашето вътрешно царство, и биха могли да ви дадат отвън, да не бяхте оглушали от врявата на външния свят. Вашата собствена душа е царството на душите, що живеят вечно с вас. Във вас самите държите вие безкрайността. Вътре във вас вие преживявате онова, което е било и което е, и което ще бъде. Вечно настояще е вашият живот. И вие все още мислите, че царството на мира е някаква далечна страна, нейде в звездните простори; а то живее вътре във вас и вие в него. Всеки, който е достигнал това царство е цар в него. И както вие ще намерите всяко същество, което пребивава там като вечен живот в духа, така и вас ще ви намерят като живот в духа всички ония, които са достигнали това царство заради себе си.
към текста >>

3. ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В ПРИРОДАТА — АНИМИЗЪМ - А. de K. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Зад тоя предел се разкрива нов, по-широк кръгозор, зад него – още по-широк и така – „до безкрайност".
ЗА ЖИВОТО ПОЗНАНИЕ Днешното човечество признава за свой всеведец цар и законодател ума. И той наистина е цар, но в царството на крайното и релативното. Жадуващ да проникне и овладее това царство, човек е построил много уреди и инструменти – за да изтънчи грубостта на своите сетива и да разшири областта на своите изследвания. Прави го, но до известен предел. Зад тоя предел се разкрива нов, по-широк кръгозор, зад него – още по-широк и така – „до безкрайност". Дойде ли до безкрайното, умът зашеметен се отдръпва назад: гордият цар отстъпва, победен пред загадката на безграничното. И той се втурва тогава назад и се вдълбочава в малкото. Дроби го, цепи го на по-дребни и по-дребни частици – дано намери там първичното. Но и там няма край – и пътят към безкрайно малкото е вечен. Като огромно махало умът се люлее между две загадки: безкрайно малкото и безкрайно голямото, осъден от вътрешното естество на своите закони вечно да се люшка между тях, докато осъзнае, че истината с дробеж и с мозъчно познание не се постига и се откаже от желанието да познава нещата, след като ги умъртви!
към текста >>

4. Синевина - Зарко Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Безкрайността ме е сътворила и безкрайността може да задоволи душата ми.
Да бъде благословен мигът, когато слънцето, сияйно, мощно влезе в първия знак на вечното колело. Пролет, Ариес, глава на всяко начинание. Искам да стигна двете очи на хоризонта на моя път. Помогни ми в моя път! II. ЗА ВЕЧНИЯ ИДЕАЛ Роден съм от Безконечния. Безкрайността ме е сътворила и безкрайността може да задоволи душата ми. Не ме зовете отново в затвора, откъдето се мъча да изляза. Не ме привличат вече душните зидове на тая тежка, тъмна сграда, защото веднъж, през една пролука окото ми зърна дълбините на чистия лазур Веднъж, в часове на тежка мъка, прозрях частица от онова, което е нетленно, надзърнах в себе си и видях моя Бог, когото не познавах до тоя час. Пред очите ми се разстла моят друм, що води в безконечността и тръгнах по него. Не мисля за края, защото няма време, що може да го достигне. Доволен съм, че ходя по тоя друм.
към текста >>

Безкрайността ме е сътворила, безкрайността може да задоволи душата ми.
Сърцата ни са кървави от рани и душата ни е изтерзана в тежките вериги на дълго робство. И няма да намерим покой, догдето не премахнем измамното влечение у нас да дирим щастие по земния си път! Земята е училище за нашата душа. Щастие на нея няма. То стои в нас самите и ние ще го разберем, когато кажем: — Роден съм от Безконечния. Безкрайността ме е сътворила, безкрайността може да задоволи душата ми. Аз имам всичко. Цяла вечност лежи пред мен... Да бъде благословен гласът, що изрече словото на Вечността и пусна нас по нея. Той ни чака. Цяла безкрайност ни дели от Него, а един миг е потребен само да го зърнем в себе си! ІІІ. ОБЛАЦИ Облаци, далечни гости, обгърнали на околовръст небето, приличате на танц от бели, неземни пришълци.
към текста >>

Цяла безкрайност ни дели от Него, а един миг е потребен само да го зърнем в себе си!
То стои в нас самите и ние ще го разберем, когато кажем: — Роден съм от Безконечния. Безкрайността ме е сътворила, безкрайността може да задоволи душата ми. Аз имам всичко. Цяла вечност лежи пред мен... Да бъде благословен гласът, що изрече словото на Вечността и пусна нас по нея. Той ни чака. Цяла безкрайност ни дели от Него, а един миг е потребен само да го зърнем в себе си! ІІІ. ОБЛАЦИ Облаци, далечни гости, обгърнали на околовръст небето, приличате на танц от бели, неземни пришълци. Когато ви погледна в почивката на радостния слънчев ден, приемам нещо от вас. То ме унася в някакъв приказен блян, когото диря от незапомнено време и който стои закрит още, зад вашия бял, вълшебен танц, далече в хоризонта. Вие се раждате от далечното море, което ви изпраща да разнасяте по вси страни неговия приветствен, хладен лъх. Гледайки ви как прекосявате плодородните долини, на мене ми се ще да съм като вас крилат и волен.
към текста >>

5. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

А тъй като със своя ум не можем да обгърнем тая безкрайност, това единство, не можем да я докажем, затова в нас е вложен един вътрешен стремеж да се слеем с нея, да я величаем, да вярваме, че тя съществува.
Вяра в злото не може да се каже, по скоро съмнявам се в злото. Всяка непредубедена чиста душа, незаразена от отровата на съвременния атеизъм, има едно естествено знание, че злото е преходно, крайно, най-малката възможност на добро и че доброто винаги побеждава. Откъде идва тая вяра? – Казват, че тя е дар Божий. И наистина всички ний сме отломки от онова Добро, Красота, Истина и колкото и слабо блестяща да е тая отломка, искра от Вечния Огън, все пак блещука в нас и в моменти на страдание вдъхва ни вяра, че някой бди над нас, че няма вечно да ни остави в тия страдания, влива кураж да вървим из своя път. А тъй като със своя ум не можем да обгърнем тая безкрайност, това единство, не можем да я докажем, затова в нас е вложен един вътрешен стремеж да се слеем с нея, да я величаем, да вярваме, че тя съществува. Велик дар е това, земний човече, пази го дълбоко в съкровищницата на своята душа, в твоята светая светих! Вярата предполага идеал и то висок идеал. Който няма идеал, няма и вяра – вярата произтича от идеала. А що е идеал? – Най-високата точка на човешкия стремеж, зенитът на копнежа, накъдето се насочват усилията на личността и тия на цялото.
към текста >>

Не ограничава, не разделя целокупния живот на ум, чувство, воля, но го поставя в един пълен хармоничен живот, не прави изрезки от жизнената еволюционна действителност, а се вживява във всичко живо и тъй обгръща безкрайността в себе си.
Опитност, че вечно си бил и вечно ще бъдеш, че слънце грее на човешкия небосвод и до ще време, когато неговите благодатни лъчи ще огряват и разпръснат черните облаци, що са надвиснали над главите ни и ще стопят замръзналото в лед човечество. У. Джеймс, един съвременен американски психолог, в своето главно съчинение „Многообразие на религиозния опит" се стреми да разшири и то твърде научно понятието опит, като включва в него и опита на религиозните преживявания на гениите и мистиците. Вярващият, в оня чист смисъл на думата, има възможност повече да знае, отколкото знаещият да вярва. Истинската вяра не изключва научното знание, само че тя го разширява и зад факта, както казва енциклопедическия речник – вярата е знание за божественото. Тя не поставя граници на видимо и невидимо, неузнаваеми ,,bing an sicdt" и узнаваеми, противоречия на обективния ум, не казва ,,не мога", но „мога". Не ограничава, не разделя целокупния живот на ум, чувство, воля, но го поставя в един пълен хармоничен живот, не прави изрезки от жизнената еволюционна действителност, а се вживява във всичко живо и тъй обгръща безкрайността в себе си. Оттук нейния обемащ, обединяващ характер, неизчерпаем източник на сили и живи познания. Но знание, в основата на което няма вяра е хипотеза, може да мине в безверие, скептицизъм оттук песимизъм в живота, безсмислие. Само знанието води към диференциране на живота, без да има възможността да синтезира, а това води към полузнание, което смело казвам, е по-опасно от свещената простота. В това знание на вярата творчеството на индивида повече принася, отколкото опита на другите и обективните данни. Апостол Павел казва: „Знание ли е – ще изчезне, защото отчасти знаем, отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършенството, тогаз това, което е отчасти, ще се прекрати".
към текста >>

6. Гостуване у Мусалла – Х. Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

ЗВЕЗДНА СИМФОНИЯ Гледам небето, осеяно със звезди и сякаш сещам погледите на хиляди разумни същества, които ме гледат из дълбочините на безкрайността.
ЗВЕЗДНА СИМФОНИЯ Гледам небето, осеяно със звезди и сякаш сещам погледите на хиляди разумни същества, които ме гледат из дълбочините на безкрайността. Каква красота, каква неизмеримост, какво величие и каква тайна!... Наистина, колко много очи има небето - сякаш то е направено само от очи! Погледът броди из безконечните простори, душата пие светлина и звезден шепот: легенди се носят на крилете на светлината и разцъфват в цветя и звездна музика... Очите на небето стават рози, бели лилии, теменужки, нарциси, кринове, лотоси - които се смеят със сребрист смях и разливат вълшебни ухания. После тия цветове се превръщат на деви, с ефирни криле които литват из безкрайните звездни простори, Те пеят вълшебни песни и си пригласят с еолови арфи... Мълчанието на нощта оживява - тишината почва да говори на незнаен език. В душата се пробуждат тайни, оживяват притчи, възкръсват легенди - изтъкани от светлината на сапфири, рубини, топази, аметисти и преплетени с звуци от незнайни мелодии, в които чарът на пролетта, огънят на лятото, тъгата на есента и хладината на зимата се преливат в дивна игра.
към текста >>

7. Вести Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

„Всичко, що Той сътвори, бе облечено в красота, любов, истина, святост, хармония." „В мириади слънца се разгоря Неговият свещен огън и изпълни безкрайността с дивни сияния." „Тайнственото дърво на Неговия всемощен Дух разстла клони зад всички граници, разцъфна с вълшебно-прекрасни цветове-души." „В мириади слънца и светове, в мириади светли духове заблика Неговата творческа мощ, затрептя Неговата любов, оживя Неговата Мъдрост." „Когато Всемогъщият създаде слънцата и светлите духове и всички чудеса на живота, Той скри лицето си от всички погледи, потъна в своето творение." „Но свещения огън на всемощния му Дух – божествената красота – засия с дивната прелест на цялото мироздание." „Когато Всемогъщия създаде слънцата и светлите духове, Той се превърна в невидимо за очите слънце на красотата, разливащо хармония и живот чрез всички слънца; Той се превърна в тайнствен извор на красотата, бликащ във всички светли души и сърца." Летят вековете, нижат се едно след друго като мигновения хилядолетията, изпълнени с блясъка и великолепието на Божието творчество, незнаещи предели.
Душата ми чувствува диханието на Бога. Тя цяла е слух, тя цяла е зрение, тя цяла е изпълнена от радостни сияния. Неизмеримо пораснала, потъва тя във великата мистерия на живота. Дигат се тежки завеси... И чувам как божествен глас говори из нейните дълбини: „Както светлината изтича от слънцето, тъй и красотата изхожда из Единния и Вечния." „Тя е всепроникващото Негово сияние." „Предвечно тя пребъдваше в Бога; тя бе непроявената Негова любов, истина, правда, хармония, творческа мощ." Тя бе свещения огън на мирозданието, таящ се в недрата на всемощния Негов Дух. Когато Всевечният започна да твори, за неизменна основа на своето творение постави красотата: „Предначерта ч като върховна съдба за всичко, що Той сътвори." „Написа я като основен закон в душите и сърцата." „Всичко, що Всемогъщия създаде, бе прекрасно, защото Той 6 красота. „Всичко, що Той сътвори, бе облечено в красота, любов, истина, святост, хармония." „В мириади слънца се разгоря Неговият свещен огън и изпълни безкрайността с дивни сияния." „Тайнственото дърво на Неговия всемощен Дух разстла клони зад всички граници, разцъфна с вълшебно-прекрасни цветове-души." „В мириади слънца и светове, в мириади светли духове заблика Неговата творческа мощ, затрептя Неговата любов, оживя Неговата Мъдрост." „Когато Всемогъщият създаде слънцата и светлите духове и всички чудеса на живота, Той скри лицето си от всички погледи, потъна в своето творение." „Но свещения огън на всемощния му Дух – божествената красота – засия с дивната прелест на цялото мироздание." „Когато Всемогъщия създаде слънцата и светлите духове, Той се превърна в невидимо за очите слънце на красотата, разливащо хармония и живот чрез всички слънца; Той се превърна в тайнствен извор на красотата, бликащ във всички светли души и сърца." Летят вековете, нижат се едно след друго като мигновения хилядолетията, изпълнени с блясъка и великолепието на Божието творчество, незнаещи предели. „Във всяко слънце, във всяка душа, във всяка цветна пъпка, във всяко семенце работи безспирно всемощния Дух на Великия Творец." „Неговата мисъл е дело и Неговото дело е всевъздигаща вълшебна музика. „О, дивно, непостижимо творчество." „О, вълшебна песен, ечаща на тайнствените струнки на всички светли души, проникваща мирозданието от край до край, като всеподемащ ритъм към хармония и вечно усъвършенстване." „О, дивна песен, сред която се раждат слънца и вселени, разцъфтяват се световете и душите, расте и зрее по предначертани пътища цялото мироздание." „О, велико изгряване на свещената красота, чиито сияния са безсилни да издържат очите и на най-светлите херувими! " „О, велико захождане и велико изгряване на Всевечния Дух на безкрайността! " „Всичко, що наоколо си виждаш ти, о мой малки, мой бедни братко, е само далечен и бледен отблясък на истинската красота." „Груби и несъвършени са твоите очи: за да видят нея; слаба е твоята мисъл, за да я постигне." „В душата ти трепнат едва първите сияния на приближаващата се зора на великото слънце на истинската красота." „Но помни: това раждащо слънце в твоята душа е най-великото благо, която безпределната любов на Всевишния ти е предопределила." „То е дивната факла, която Всемогъщия дарува на душата ти за да намери тя сред тъмнините пътя към Него." „То иде да оживи в душата ти образа на законната нейна родина, на вълшебното пристанище, където трябва тя да стигне и да пробуди в нея всевластния копнеж към тая родина." „В неговите трепетни сияния оживява предвечното слово, което носи в себе си върховната повеля на небесния твой Отец – за вечното, безспирното усъвършенстване." „Блажен е, който чувствува в себе си и разбира волята на Предвечния и следва Неговия път. Към вълшебните висини на красотата, към светая-светих на мирозданието води тоя път." „Помни: В света си ти дошъл за да изпълниш тая върховна воля на Предвечния – в красота да живееш, красота да създаваш." „Не на пуста забава, не на пир, а на труд благословен, на подвиг призовава те небесния Отец сред тоя свят на неправда, несъвършенство, тъмнота." Чрез твоите слаби ръце, чрез слабите ръце на милиардите твой братя желае Той своето дело да довърши." „Помощник и съратник направил те е Той." „Чрез делото на твоите ръце, на твоята мисъл, на твоето сърце, иска Той ти, малкият, да го познаеш и възлюбиш.
към текста >>

" „О, велико захождане и велико изгряване на Всевечния Дух на безкрайността!
Дигат се тежки завеси... И чувам как божествен глас говори из нейните дълбини: „Както светлината изтича от слънцето, тъй и красотата изхожда из Единния и Вечния." „Тя е всепроникващото Негово сияние." „Предвечно тя пребъдваше в Бога; тя бе непроявената Негова любов, истина, правда, хармония, творческа мощ." Тя бе свещения огън на мирозданието, таящ се в недрата на всемощния Негов Дух. Когато Всевечният започна да твори, за неизменна основа на своето творение постави красотата: „Предначерта ч като върховна съдба за всичко, що Той сътвори." „Написа я като основен закон в душите и сърцата." „Всичко, що Всемогъщия създаде, бе прекрасно, защото Той 6 красота. „Всичко, що Той сътвори, бе облечено в красота, любов, истина, святост, хармония." „В мириади слънца се разгоря Неговият свещен огън и изпълни безкрайността с дивни сияния." „Тайнственото дърво на Неговия всемощен Дух разстла клони зад всички граници, разцъфна с вълшебно-прекрасни цветове-души." „В мириади слънца и светове, в мириади светли духове заблика Неговата творческа мощ, затрептя Неговата любов, оживя Неговата Мъдрост." „Когато Всемогъщият създаде слънцата и светлите духове и всички чудеса на живота, Той скри лицето си от всички погледи, потъна в своето творение." „Но свещения огън на всемощния му Дух – божествената красота – засия с дивната прелест на цялото мироздание." „Когато Всемогъщия създаде слънцата и светлите духове, Той се превърна в невидимо за очите слънце на красотата, разливащо хармония и живот чрез всички слънца; Той се превърна в тайнствен извор на красотата, бликащ във всички светли души и сърца." Летят вековете, нижат се едно след друго като мигновения хилядолетията, изпълнени с блясъка и великолепието на Божието творчество, незнаещи предели. „Във всяко слънце, във всяка душа, във всяка цветна пъпка, във всяко семенце работи безспирно всемощния Дух на Великия Творец." „Неговата мисъл е дело и Неговото дело е всевъздигаща вълшебна музика. „О, дивно, непостижимо творчество." „О, вълшебна песен, ечаща на тайнствените струнки на всички светли души, проникваща мирозданието от край до край, като всеподемащ ритъм към хармония и вечно усъвършенстване." „О, дивна песен, сред която се раждат слънца и вселени, разцъфтяват се световете и душите, расте и зрее по предначертани пътища цялото мироздание." „О, велико изгряване на свещената красота, чиито сияния са безсилни да издържат очите и на най-светлите херувими! " „О, велико захождане и велико изгряване на Всевечния Дух на безкрайността! " „Всичко, що наоколо си виждаш ти, о мой малки, мой бедни братко, е само далечен и бледен отблясък на истинската красота." „Груби и несъвършени са твоите очи: за да видят нея; слаба е твоята мисъл, за да я постигне." „В душата ти трепнат едва първите сияния на приближаващата се зора на великото слънце на истинската красота." „Но помни: това раждащо слънце в твоята душа е най-великото благо, която безпределната любов на Всевишния ти е предопределила." „То е дивната факла, която Всемогъщия дарува на душата ти за да намери тя сред тъмнините пътя към Него." „То иде да оживи в душата ти образа на законната нейна родина, на вълшебното пристанище, където трябва тя да стигне и да пробуди в нея всевластния копнеж към тая родина." „В неговите трепетни сияния оживява предвечното слово, което носи в себе си върховната повеля на небесния твой Отец – за вечното, безспирното усъвършенстване." „Блажен е, който чувствува в себе си и разбира волята на Предвечния и следва Неговия път. Към вълшебните висини на красотата, към светая-светих на мирозданието води тоя път." „Помни: В света си ти дошъл за да изпълниш тая върховна воля на Предвечния – в красота да живееш, красота да създаваш." „Не на пуста забава, не на пир, а на труд благословен, на подвиг призовава те небесния Отец сред тоя свят на неправда, несъвършенство, тъмнота." Чрез твоите слаби ръце, чрез слабите ръце на милиардите твой братя желае Той своето дело да довърши." „Помощник и съратник направил те е Той." „Чрез делото на твоите ръце, на твоята мисъл, на твоето сърце, иска Той ти, малкият, да го познаеш и възлюбиш. Чрез делото на красотата иска Той ти, малкият, да възмъжееш, да възраснеш в мощ и възсияеш в красота." „Чрез делото на красотата иска Той при Него да се върнеш ти като достоен негов син." „Да бъде волята на Всеблагия Творец! " „Разтвори душата си за всичко Божествено, велико, прекрасно." ,,Остави свободно от нея да бликат всички изворчета на красота – на любов, правда, истина." „Нека твоя цел живот да бъде дело и подвиг за красотата." „Поеми с твърда ръка своя кръст на търпението, на себеотрицанието, на страданието и понеси го смело." ,,3най – най-великата победа е удържана на Голгота." ,,Да няма прегради за тебе, да няма колебание пред нищо." „Тогава в твоята душа ще забликат с неподозирана мощ изворите на живот и хармония." ,,Ще се пробудят в нея титански сили." ,.Ще почувстваш в себе Великият и Вечен Дух на истината, любовта и правдата." „И твоята душа ще засияй като разгарящо се слънце." „Очите ти тогава ще се отворят за светите красоти; ушите ти ще чуят песента на херувимите, като приветствен зов към новородената ти душа." ,,И възсиял в мощ и великолепие, ще влезеш ти в царството на великия твой небесен Отец, в царството на свещената и неувяхващата красота."
към текста >>

8. Ново направление на труда - Б. Боев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Но две или няколко безкрайности не могат да бъдат - следователно, в света може да има само една душа.
Атман, както сега са се съгласили всичките школи на индуската философия, няма никаква форма, а това, което е лишено от форма е вездесъщо. Времето и пространството съществуват само в разума на човека. Законът на причинността не може да съществува без идеята за последователността във времето. Следователно, пространството, времето и законът на причинността съществуват само в ума на човека , а тъй като Атман не е ум и като тъй, той е лишен от всякаква форма, то той трябва да бъде вън от времето, вън от пространството, вън от закона на причинността, т.е. той е Безкраен. Но две или няколко безкрайности не могат да бъдат - следователно, в света може да има само една душа. В такъв вид действителният Човек е Единен, Безконечен, вездесъщ Дух, а човекът, такъв, какъвто нам е познат, е само ограничение на този действителен Човек. В този смисъл, всички митологии, всички легенди, всички предания са справедливи: човекът, какъвто и да ни се струва, колкото и велик да е той, е само мъгливо отражение на действителния Човек, стоящ зад него. Действителният Човек, Духът, бидейки вън от закона на причинността, вън от пространството и времето, трябва да бъде съвършено свободен. Човек е като отражение, ограничен в време и пространство и от закона на причинността и затова той е свързан, или както казват някои наши мислители, като че ли е свързан, а в действителност той не е свързан. Всеки човек-дух е безкраен, затова не може и да се говори за раждане и смърт.
към текста >>

Както земята не може никога да падне, тъй като няма къде да падне, в безкрайността няма ни върхове ни долини - така и душата не може ни да дохожда, ни да си отива: откъде ще дойде и къде ще отиде?
В такъв вид действителният Човек е Единен, Безконечен, вездесъщ Дух, а човекът, такъв, какъвто нам е познат, е само ограничение на този действителен Човек. В този смисъл, всички митологии, всички легенди, всички предания са справедливи: човекът, какъвто и да ни се струва, колкото и велик да е той, е само мъгливо отражение на действителния Човек, стоящ зад него. Действителният Човек, Духът, бидейки вън от закона на причинността, вън от пространството и времето, трябва да бъде съвършено свободен. Човек е като отражение, ограничен в време и пространство и от закона на причинността и затова той е свързан, или както казват някои наши мислители, като че ли е свързан, а в действителност той не е свързан. Всеки човек-дух е безкраен, затова не може и да се говори за раждане и смърт. Както земята не може никога да падне, тъй като няма къде да падне, в безкрайността няма ни върхове ни долини - така и душата не може ни да дохожда, ни да си отива: откъде ще дойде и къде ще отиде? Когато човек престане да мисли за миналото, за бъдещето, за това, което ще стане с него после, когато той отхвърли всяка мисъл за своето тяло - това е признак, че той се е повдигнал на по-висша степен на съзнание. Нито тялото, нито умът съставляват човека, но духа, зад който пребивава Вечното. И умът, и тялото непреривно и постоянно се изменят. Но Безконечният Дух не се изменя - изменя се само това, което е ограничено. Моето тяло може да се движи, вашето може да се движи, всяка частица от вселената се намира в постоянно движение, но вселената в своята цялост не може да се движи.
към текста >>

9. Окото и науката Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Един древен индуски мъдрец казва: само индивидуалният дух е неделим, защото той е безкраен; безкрайността не може да бъде делена, разбита на части; това е всякога едно и също неразделно единство, и това е индивидуалният, истински Човек.
Свами Вивекананда БОГ И ЧОВЕК (Продължение) Да се говори за безсмъртието на малките, постоянно изменящите се същества, е смешно. Един древен индуски мъдрец казва: само индивидуалният дух е неделим, защото той е безкраен; безкрайността не може да бъде делена, разбита на части; това е всякога едно и също неразделно единство, и това е индивидуалният, истински Човек. Човекът ни се струва, че е само въплътено усилие да се изрази, да се изяви този истински Човек и развитието му произхожда вън от пределите на вечния, единен Дух. Във всички произхождащи промени - злият човек става добър, животното става човек и т.н. - Духът не се изменя. Светът се развива, Духът се проявява. Предположете, че ето тук има завеса, която ви скрива от мен, а в завесата малка дупчица, през която мога да виждам само малко от вас.
към текста >>

Всека добра мисъл, всяко добро дело, разширява отверстието на тази завеса, и чистотата, безкрайността, Бог, скрити зад завесата, откриват себе си.
И след дълги търсения навсякъде - в църквата, на земята, на небето - ние, завършвайки кръга, най после се връщаме назад към нашата душа и намираме, че Този, Когото сме търсили по целия свят, за Когото сме плакали, към когото сме се обръщали в нашия храм, на когото ние сме гледали като тайна на всички тайни, скрит в задоблачните светове, Той се оказва за нас по-близък от всичко близко, Той - е мое Аз, същност на моя живот, на моето тяло, на моя дух: „Аз съм Ти и Ти си Аз". В това е истинската природа на човека - признайте я, проявявайте я! Няма защо да се стремите да бъдете чисти - вие сте вече чисти; няма защо да се стремите км съвършенство - вие сте вече съвършени във вашата същност. Светът, това е само завеса, зад която. се крие Действителността. Всека добра мисъл, всяко добро дело, разширява отверстието на тази завеса, и чистотата, безкрайността, Бог, скрити зад завесата, откриват себе си. В това е цялата история на човека: все по-прозрачна и по-прозрачна става завесата, все по-ясно и по-ясно сияе зад нея светлината. Ние не можем да Го познаем, всички наши опити в това направление са безплодни. Ако бе възможно да Го познаем, Той не би бил това, което е - вечен, безкраен, защото знанието е ограничено. Знанието е противопоставяне на обекта и субекта, а Той е и вечният субект, вечен свидетел на света, ваше собствено Аз. Затова, знанието е.
към текста >>

10. СЕГАШНАТА РАСА И НОВАТА-ОТЗВУК Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Красивото у човека може да се проявява в все по-съвършени форми до безкрайност, както няма край изгрева на слънцето - то се повтаря всеки ден, но всеки ден носи нова радост на земята.
Право, полезно и разумно е. човек да се движи в спирала (фигура №2). Това значи да има всеки ден по някоя нова идея, да се стреми винаги към нещо ново, по-хубаво, по-съвършено; да пази старите отношения и опитности и върху тях (кръгът на преживяното) да развива спиралата на новия живот; да прибавя ежедневно по нещо ново. Младостта, смисъла на живота, седи именно в това ново, което постоянно прибавяме към старото: в мислите, чувствата и делата ни. Жената, като майка, домакиня; мъжът също във всички свои прояви трябва всеки ден да търсят един нов лъч, една нова форма по-висша, по-съвършена. Красивото у човека може да се проявява в все по-съвършени форми до безкрайност, както няма край изгрева на слънцето - то се повтаря всеки ден, но всеки ден носи нова радост на земята. За нас изгревът е важното; всяка нова мисъл, нов стремеж, ново дело е един изгрев в живота ни, който ни поддържа винаги вътрешно млади и ни прави радостни. Това е правият път на спиралното движение, по който върви разумният човек, разширявайки все повече своето съзнание, своята опитност и своите способности. В непрекъснатия изгрев е смисълът на живота - то е и началото на вечния живот.
към текста >>

11. ВЕСТИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Животът на човешката душа, животът на нейната фантазия, това е животът на изкуството, животът на музиката; те като успоредни линии вървят от вечността в безкрайността.
А Унковска ЦВЕТЯ (Музикална фантазия) Музиката, като живота, има своя история, свои легенди, свои приказки; те вървят паралелно с историята на човечеството, отражавайки я и отражавайки се в нея, както огледало в огледало. Животът на човешката душа, животът на нейната фантазия, това е животът на изкуството, животът на музиката; те като успоредни линии вървят от вечността в безкрайността. Когато човек познал красотата на Мира и съзнал в себе си образа и подобието на Твореца, той почувствувал потребност от любов и творчество и тогава се появили поетите, художниците и музикантите, тогава изникнали човешките таланти Стремежът към доброто и красотата им отворил вътрешния поглед и вътрешния слух и хората почувствували влиянието на невидимите мирове. Красотата те нарекли идеал и у тях се явил стремеж да облекат в земни форми красотата на невидимите мирове и да ги обезсмъртят, като ги направят проводници на неумиращи впечатления. Човечеството в своя стремеж към идеала, отива все напред по високата и стръмна планина, пътят се вие спирално по нея. Пътят е тежък и опасен, лесно се пада от него и като се разбиеш, озоваваш се пак долу. Колкото по-високо се е издигнал човек, толкова по-страшно е падането, толкова по-стръмен става подема; но той е необходим, защото долу е много тъмно.
към текста >>

12. ЮНДОЛА - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

И ще заговори тя тогава на вашите души като любяща майка; Ще ви заговори понятно, вдъхновено, Чрез всеки листец, чрез всяка капчица роса, чрез всеки цветец... Чрез безмълвието на просторите и грохота на бурите, Чрез невидимите за окото прашинки и великата неизмерима безкрайност... Радвайте се и благославяйте Вселюбящия, защото на вас се даде най-великото благо.
Радвайте се, защото сте от призованите! Защото сам Предвечният ви призовава. Чисти като планински кристал да бъдат душите ви, чисти да бъдат мислите ви, желанията ви!... Да се разпали в сърцата ви жаждата към неизмеримите височини на вечните истини и свещени красоти. С открити сърца и благоговеен трепет пристъпете към Неговата Божествена книга - Великата Природа. И ще заговори тя тогава на вашите души като любяща майка; Ще ви заговори понятно, вдъхновено, Чрез всеки листец, чрез всяка капчица роса, чрез всеки цветец... Чрез безмълвието на просторите и грохота на бурите, Чрез невидимите за окото прашинки и великата неизмерима безкрайност... Радвайте се и благославяйте Вселюбящия, защото на вас се даде най-великото благо. Да растете в постижение на божествената Мъдрост, Истина и Красота, Да намерите Вечния и да Го познаете. Радвайте се и благославяйте, защото цяла вечност ви е дадена, за да дораснете до най-великите тайни на великата Божия книга; За да намерите и познаете Всемогъщия - Цяла вечност на живот, творчество, познание ви е отредена; На възмогване и постижение! От знание в знание ще се възземат душите ви, от мощ в по-голяма мощ, от красота в по-велика красота' Все по-високо и по-високо ще се издигате вие във висините, дето пребивава вашият истински Отец. Все по-високо и по високо царството на светлината, на мира и блаженството; В царството на свещената и вечна красота! И все по-примамлива, непостижимо велика, все тъй тайнствена и дълбока, ще разкрива пред вас неизброимите си страници Божията книга на Истината и Живота!
към текста >>

13. ЕДИН НЕПОЗНАТ - СЕДИР Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Вечност и безкрайност са потребни на Единния, за да прояви и разгърне своя плен живот, пълната си мощ и пълната си красота !
Но колко слепи са очите ви за неговото истинско величие и неговата красота! Колко глухи са ушие ви за великата и вечната симфония на мирозданието! О ученици мои, и най-светлите божества са безсилни да обгърнат пълната красота на творението, на неизброимите милиарди светове, слънца, на безбрежните вселени, на безкрайния и вечния живот и пълно да постигнат в нея Единния и Непостижния! Неизброими милиони години ще се изкачвате все по-високо и по-високо към висините на най-висшето творчество и най-висшата красота и все по-нови, по ослепително прекрасни хоризонти ще изпъкват пред вашите очи, и все по-опиянени от красота и величие ще бъдат вашите души! Знайте, о братя: вечност е пътят ви нагоре! Вечност и безкрайност са потребни на Единния, за да прояви и разгърне своя плен живот, пълната си мощ и пълната си красота ! И вечност е нужна нам, за да се слеем с Него и да Го постигнем в най-пълния живот, в най-висшето творчество, в най-висшата красота!
към текста >>

14. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Интимен с болшинството, недостъпен за някои, умерен и благоразумен, ту бавен, ту бърз, говорещ еднакво и като поет и като житейски човек, познаващ една безкрайност от тайни и безгрижен за своята наука, изкусен във всички занятия, чувствителен към изящните изкуства, уважаващ умствените и социалните превъзходства, при все това давайки да се подразбере, че те са суета пред лицето на Христа; с една снизходителност за другите, но с една строгост към себе си, еднакво крайни; оставящ се да бъде тиранизиран от слабите, макар че знаеше да доведе до послушание най-големите тирани ; еднакво добере чувствуващ се и на тавана и в двореца, говорещ всекиму на неговото наречие; най-сетне, всестранен, както живота, от чиито всички богатства той се възхищаваше, и всякога подобен на себе си, както неговият учител, Христос, на Когото той се считаше за най-недостоен служител.
Животът на моя Непознат не е (друго), освен една редица от такива доказателства. От малкото, което ще ви кажа за тях, аз се надявам, че ще можете да познаете в него едного от тия „тайнствени" братя на Господа, едного от най-великите, и може би най-великия от вестителите на Абсолютния. * * * Потребно бе едно внимателно наблюдение, за да се открият у тоя човек разните дарби на знаменитите мистици, до такава степен неговата личност ги хармонизираше с мярка, дотолкова неговите обноски бяха прости и като че ли нямащи общо с най-великите преимущества. Съвършено бащинското добродушие на неговия прием и на неговия говор, даже и в минути, които по общото мнение изглеждаха важни, показваше доколко в неговите очи човешките величия, земните трагедии са малки, в сравнение с Божието дело, чийто безкраен и всякога нов блясък поглъщаше неговия поглед. Въобразете си едно същество способно да се държи в равновесие във всички точки, през които безкрайното влиза в крайното и вие ще си обясните противоречията, които нашият Непознат съчетаваше в себе си, като че ли за удоволствие. Интимен с болшинството, недостъпен за някои, умерен и благоразумен, ту бавен, ту бърз, говорещ еднакво и като поет и като житейски човек, познаващ една безкрайност от тайни и безгрижен за своята наука, изкусен във всички занятия, чувствителен към изящните изкуства, уважаващ умствените и социалните превъзходства, при все това давайки да се подразбере, че те са суета пред лицето на Христа; с една снизходителност за другите, но с една строгост към себе си, еднакво крайни; оставящ се да бъде тиранизиран от слабите, макар че знаеше да доведе до послушание най-големите тирани ; еднакво добере чувствуващ се и на тавана и в двореца, говорещ всекиму на неговото наречие; най-сетне, всестранен, както живота, от чиито всички богатства той се възхищаваше, и всякога подобен на себе си, както неговият учител, Христос, на Когото той се считаше за най-недостоен служител. Син на много бедни селяни, най-възрастният от пет деца, той още много рано биде изпратен в съседния град, дето можа, печелейки си сам за своите нужди, да продължи доста нагоре своето образование. Още в своето родно село той бе извършил чудесни излекувания без друг видим способ, освен молитвата. В големия индустриален град, където премина почти целия му живот, неизлечимите, клетниците, отчаяните скоро опознаха този таен благодетел, чиято младежка мъдрост им придаваше, заедно с здравето, смелост и себеотрицание, тъй необходими на малките хора, чийто тежък труд поддържа цялото обществено здание. Освен лечение, искаха от него много други неща: сполука в известна постъпка, успех в предприятие, спасение на войника, решение на технически задачи, разсейване на душевна криза. Често пъти, от своя страна, той изискваше от просителя отчасти да се отплати на Божествената правда чрез даване милостиня, сдобряване, изоставяне на процес, осиновяване на сирак.
към текста >>

15. СИЛАТА НА СЛЪНЦЕТО - ПРЕНТИС МЪЛФОРД Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Проектирайки се отгоре надолу от свят на свят, тия закони и отношения достигат до физическия свят, излени в по-достъпни за ограничените съзнания форми, отвлечените истини стават по тоя начин по-конкретни и, оперирайки с тях, живеейки и изпитвайки ги, съществата на физическия свят бавно и постепенно, с разностепенна съзнателност, започваща от нула и възлизаща до безкрайност, се напътват и следват по пътя към Истината, по пътя към съвършения живот.
В. Ангелов НАЛЯГАНЕТО НА МАТЕРИЯТА В целокупния и вечен космичен живот физическият свят заема същото място и се намира в същите отношения, както ограниченият по време, пространство и проява физически живот на човека в неговия целокупен, безкраен живот. Поради това, не можем да намерим истинския смисъл на физическия свят, освен когато го разглеждаме като част, като проява, като проекция, или, както се казва, като аспект на целокупния космичен живот. В тоя безкраен и неограничен живот физическият свят изпълнява функцията на едно училище с най-нагледни, с най-опростени учебни помагала. Великата, вечната история, пребъдваща еднакво интензивно и във вселените и в атомите, е по своята светлина твърде отдалечена от съзнанията на слезлите в материята същества, за да може да им действа непосредствено с най-високите гами на своята проява. Законите и отношенията в тая истина са по същество тъй велики, че не могат да бъдат понятни освен за същества, които обитават със съзнанието в самата Истина, сиреч, които са напълно свободни от оковите на формите, измеренията на времето. Проектирайки се отгоре надолу от свят на свят, тия закони и отношения достигат до физическия свят, излени в по-достъпни за ограничените съзнания форми, отвлечените истини стават по тоя начин по-конкретни и, оперирайки с тях, живеейки и изпитвайки ги, съществата на физическия свят бавно и постепенно, с разностепенна съзнателност, започваща от нула и възлизаща до безкрайност, се напътват и следват по пътя към Истината, по пътя към съвършения живот. На всяка крачка в живата природа ние срещаме отразени, проектирани, излени в живи форми, великите закони, вечните отношения, царуващи в Царството на живота. Всичко в тая природа ни говори и ни поучава на един чуден и красноречив език, в който най-чудното и вълшебното е това, че в съзнанието на всяко същество тоя език звучи, говори по един специфичен начин, със специфични образи и идеи, като му сочи тъкмо онзи път. който отговаря на неговия индивидуален живот и на неговата степен на развитие. От най-нисшия микроорганизъм до великия адепт, всички същества черпят поука за своя път на живота от тоя вълшебен език, който от дълбочината на техния обективен свят говори на тяхното субективно разбиране. А над всички отгоре стои генераторът на всички сили, на всички идеи, на всеки живот – живото Слово, Бог.
към текста >>

При това, ако потъващото тяло е съвършено еластично, например, както в случая газ, то ще смалява своя обем също тъй пропорционално на дълбочината и, ако последната расте до безкрайност, обемът ще се смали до нула.
Нека имаме и един еластичен мехур, надут с някой газ, например въздух. Ако потопим мехура във водата и започнем бавно да го сваляме все по-надълбоко, ще видим, че той се свива все повече и повече, сиреч намалява обема си, а това показва, че налягането на водата върху него става все по-голямо. От опит е намерено и лесно е да се докаже, че налягането върху всяка квадратна единица от повърхността на мехура е равно на тежестта на водния стълб, който има височина, равна на дълбочината на потъването и напречно сечение, равно на лицето на повърхността. Например, при дълбочина на потъването около 10 метра, всеки квадратен сантиметър от повърхността на мехура ще изпитва налягане 1 килограм, понеже един воден стълб с височина 10 метра и напречно сечение 1 квадратен сантиметър тежи около 1 килограм. Потопим ли мехура два пъти по-дълбоко, налягането ще стане два пъти по-голямо и т.н., с други думи, налягането е пропорционално на дълбочината на потъването. При това, ако потъващото тяло е съвършено еластично, например, както в случая газ, то ще смалява своя обем също тъй пропорционално на дълбочината и, ако последната расте до безкрайност, обемът ще се смали до нула. Тоя закон е верен не само за течностите, но и за газовете, даже и за твърдите тела, стига те да представляват не компактна сцепена маса, а малки подвижни частички, подобно на брашно или пясък. Следователно, законът е общ за всички състояния на материята. Ако сега потърсим по-висшите форми на отношенията, които тоя механичен закон изразява, като го преведем и приложим по отношение на живите същества, излъчени от първичния живот и навлезли в океана на диференцирания или материалния свят, то той ще получи следния израз : Слиза ли Духът в материята, той изпитва от страна на последната едно налягане, което е пропорционално на дълбочината на слизането; а в резултат на това налягане той изпитва ограничение на съзнанието, което е също тъй в пропорционална зависимост от дълбочината. При безкрайното слизане в материята налягането би се превърнало в безкрайно голямо, а съзнанието би паднало до нула; обаче, животът на Духа никога не слиза до безкрайност и никога съзнанието не пада до нула. И понеже материята не е нищо друго, освен пак божествен живот, слязъл до безкрайно ограничение, то можем да кажем: Не съществува в Природата нищо абсолютно мъртво, всичко е във вечно движение, във вечен живот, извършвайки един неспирен кръгов процес от постоянна смяна на състоянията; следователно, не съществува нищо, което да е абсолютно без съзнание, макар видимо да ни се струва, че такива неща съществуват.
към текста >>

При безкрайното слизане в материята налягането би се превърнало в безкрайно голямо, а съзнанието би паднало до нула; обаче, животът на Духа никога не слиза до безкрайност и никога съзнанието не пада до нула.
Потопим ли мехура два пъти по-дълбоко, налягането ще стане два пъти по-голямо и т.н., с други думи, налягането е пропорционално на дълбочината на потъването. При това, ако потъващото тяло е съвършено еластично, например, както в случая газ, то ще смалява своя обем също тъй пропорционално на дълбочината и, ако последната расте до безкрайност, обемът ще се смали до нула. Тоя закон е верен не само за течностите, но и за газовете, даже и за твърдите тела, стига те да представляват не компактна сцепена маса, а малки подвижни частички, подобно на брашно или пясък. Следователно, законът е общ за всички състояния на материята. Ако сега потърсим по-висшите форми на отношенията, които тоя механичен закон изразява, като го преведем и приложим по отношение на живите същества, излъчени от първичния живот и навлезли в океана на диференцирания или материалния свят, то той ще получи следния израз : Слиза ли Духът в материята, той изпитва от страна на последната едно налягане, което е пропорционално на дълбочината на слизането; а в резултат на това налягане той изпитва ограничение на съзнанието, което е също тъй в пропорционална зависимост от дълбочината. При безкрайното слизане в материята налягането би се превърнало в безкрайно голямо, а съзнанието би паднало до нула; обаче, животът на Духа никога не слиза до безкрайност и никога съзнанието не пада до нула. И понеже материята не е нищо друго, освен пак божествен живот, слязъл до безкрайно ограничение, то можем да кажем: Не съществува в Природата нищо абсолютно мъртво, всичко е във вечно движение, във вечен живот, извършвайки един неспирен кръгов процес от постоянна смяна на състоянията; следователно, не съществува нищо, което да е абсолютно без съзнание, макар видимо да ни се струва, че такива неща съществуват. Видяхме, как расте в зависимост от дълбочината налягането на течността върху мехура с газ. Но що става вътре в него? – И самият газ не стои мирен, и той реагира, като наляга навън точно с такава сила, каквато го наляга; тъй че във всеки момент има на повърхността му едно равновесие в налаганията, сиреч колкото отвън навътре, такова и отвътре навън. Ще рече, газът със своята скрита сила се бори срещу външното налягане, но въпреки всичкото му мъжество и усилия, щом един мехур слиза надолу под влиянието на някоя сила, резултатът е неизбежно един и същ – той бива победен и се смалява по обем.
към текста >>

16. ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Л. ЛУЛЧЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Той им разказа за потайната неизразима Същина на Същините, що не може да се постигне, определи или ограничи; тя е непостижима за човешкия дух и посветеният я нарича Айн-Соф, което значи Нищо или Безкрайност; той знае за нея само това, че същества.
Симон бен Йокай живее четири години в пълна самота; но с право бе казал Раби бен Акива: „Дето е свещта, натам са устремяват и пеперудите". И ето, че в края на четвъртата година от голямото усамотение, учениците на Симона бен Йокай намериха своя учител и се поселиха в пещерите на пустинята около него. Защото животът бе жестока мъка, а пък ония, що гонеха тайноведците, се бяха умножили. Един от тях му каза: „Раби, ние останахме без слънце цели четири години; душата не може вече да търпи мрачина; затова дойдохме при тебе". И когато учениците поживяха при Симона, той ги просвети по Божиите пътища. Той им разказа за потайната неизразима Същина на Същините, що не може да се постигне, определи или ограничи; тя е непостижима за човешкия дух и посветеният я нарича Айн-Соф, което значи Нищо или Безкрайност; той знае за нея само това, че същества. После им каза, че Същината поражда Първите Същини, като се стяга и ограничава себе си, за да излъчи сама от себе си тия същини и да им определи простор за творчество и битие. Тъй се разклоняват Тридесет и двата Пътя на Премъдростта, означени с Десет цифри и Двадесет и две букви. Десетте цифри са десет кълба, в които кипи Божествен Живот, а Двадесетте и две букви са двадесетте и две имена Божии. Сетне им предаде тайната на тия кълба и на тия Божии имена, както са изложени още от древността в Тайното учение на патриарх Авраам, наречено Сефер Йецира, което значи Означение на Творението. Най-голяма тайна крият Десетте числа, наречени Сефироти: Кетер или Венец, Хохма, или Мъдрост, Бина или Разум, Хесед или Милост (която някои наричат Гедула или Великодушие), Гебура или Крепост, Дин или Съд (наричан от други Пахад или Правда), Тиферет или Хубост, Нецах или Тържество, Ход или Величие, Йесод или Основа и Малхут или Царство.
към текста >>

17. ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Айн соф - Нищо – безкрайност Що е Адонай?
Нешама - Безсмъртен дух (индивидуалното начало). 4. Бина - Разсъдъка (мисълта) 5. Нефеш - Душата (съзнанието). 6. Руах - Жизнена сила (деятелна душа). 7. Зохар - Ефирно тяло (етерен двойник). 8. Айн соф - Нищо – безкрайност Що е Адонай? Еврейската (кабалистическата) дума Адонай означава: мировият, универсалният Дух. Всички велики религиозни системи едногласно признават съществуването на такъв универсален Дух и го зоват с различни имена: Бог, Брама, Адонай и пр. За това нито един разумен човек няма да отрича еднаквостта на нещата, ясни като ден. Както златото съставлява същината на всички златни предмети, така и Божественият Дух или природната сила прониква цялата Вселена и представлява от себе си Универсалното Съзнание, съставлява същината на всичко в света. От тоя Универсален живот и съзнание произтича всичкият органически живот, а също и индивидуалното съзнание, немислимо без първото.
към текста >>

18. ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Яснотата на атмосферата, чистотата на въздуха, дълбокото мълчание, мистичната игра на краските на изток преди внезапния изгрев на слънцето, всичките тези безкрайности влизат в душата ви на вълни и ви обновяват!
Това виждаме и днес у учениците на Всемирното Бяло Братство в България. Това е практикувал и Андреас, който е бил във връзка с Бялото Братство. Ето с какви думи се описва това в „Посвещения" от Седир: „Андреас разказва, че при едно пътешествие в Тибет той се изкатерил при разсъмване на един ближен хълм, за да наблюдава зазоряването и изгрева на слънцето, както е имал обичай да прави. И Андреас описва така изгрева: „Това е невъобразимо! Най-ниските долини са на 3,000 метра дълбочина. Яснотата на атмосферата, чистотата на въздуха, дълбокото мълчание, мистичната игра на краските на изток преди внезапния изгрев на слънцето, всичките тези безкрайности влизат в душата ви на вълни и ви обновяват! Долавях ледения зефир, който идеше от вечните снегове и шепнех свещените формули на Пътя, който следвах (Седир, Initiations, стр. 102). Защо Андреас, богомилите, есеите, терапевтите, Питагор и пр. все посрещат слънчевия изгрев? Защо е това съвпадение? Това съвпадение е естествено по следните причини: Първо, защото всички произхождат от един и същ център, именно Всемирното Бяло Братство.
към текста >>

19. НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ - КР. В Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Правата линия крие в себе си по особен начин идеята за безкрайността, защото ние не можем да посочим конкретно никое място в развитието на тоя едноизмерен процес, който да наречем негово начало.
Ние съзнателно отбягнахме в случая да споменем израза триизмерно пространство, защото това би било произволно и недобросъвестно ограничение на пространството, което ние не познаваме и на което поради нашата ограниченост приписваме атрибута триизмерност. Ако имахме дарбата да се отделим от жизнения си опит и да уеднаквим цялото си съзнание с поменатото по-горе движение на точката, сегашната наша представа за света щеше да изчезне, триизмерността щеше да се разпадне и светът щеше да се разтегли в една права линия. По-точно казано, белези за тоя странен свят щяха да бъдат само ония отсечки от правата линия, които са преминали през "нещата" на света и, които кой знае как изглеждат, но нам се представят като отсечки. Правата линия ни дава и една своеобразна посока за мислене. Ние се връщаме при нея само ретроспективно и интуитивно откриваме, че нейна съставка е точката. Правата линия крие в себе си по особен начин идеята за безкрайността, защото ние не можем да посочим конкретно никое място в развитието на тоя едноизмерен процес, който да наречем негово начало. Тая безконечност, на която всяка точка отговаря на дадени условия, е своего рода праволинейна безконечност. Ние, които живеем в триизмерния свят, си представяме пространствената безкрайност като триизмерна, но ако нашето съзнание беше слято с правата линия, нашата безкрайност щеше да бъде линейна. В геометрията при определяне правата линия се казва "редица точки", но това е едно статично определение без идеята за движение, което има известна непълнота, защото, както вече споменахме, началото на разкриване всички видове пространства (континиуми) започва и е възможно само с движението. Правата линия е най-късото разстояние между две точки. Тя е символ на онова придвижване, при което се постигат бързо и безкомпромисно желаните неща.
към текста >>

Ние, които живеем в триизмерния свят, си представяме пространствената безкрайност като триизмерна, но ако нашето съзнание беше слято с правата линия, нашата безкрайност щеше да бъде линейна.
По-точно казано, белези за тоя странен свят щяха да бъдат само ония отсечки от правата линия, които са преминали през "нещата" на света и, които кой знае как изглеждат, но нам се представят като отсечки. Правата линия ни дава и една своеобразна посока за мислене. Ние се връщаме при нея само ретроспективно и интуитивно откриваме, че нейна съставка е точката. Правата линия крие в себе си по особен начин идеята за безкрайността, защото ние не можем да посочим конкретно никое място в развитието на тоя едноизмерен процес, който да наречем негово начало. Тая безконечност, на която всяка точка отговаря на дадени условия, е своего рода праволинейна безконечност. Ние, които живеем в триизмерния свят, си представяме пространствената безкрайност като триизмерна, но ако нашето съзнание беше слято с правата линия, нашата безкрайност щеше да бъде линейна. В геометрията при определяне правата линия се казва "редица точки", но това е едно статично определение без идеята за движение, което има известна непълнота, защото, както вече споменахме, началото на разкриване всички видове пространства (континиуми) започва и е възможно само с движението. Правата линия е най-късото разстояние между две точки. Тя е символ на онова придвижване, при което се постигат бързо и безкомпромисно желаните неща. Идеята за правата линия в човека създава прякото, не познаващо такт, първично движение, което крие някаква допотопна суровост, смелост и неизменност. Правата линия не е за хитрите, дипломатите и гъвкавите хора.
към текста >>

Изобщо, правата линия, или както я наричат континиума от първо измерение, се простира и владее едноизмерния свят от отрицателната до положителната безкрайност.
Тя е траекторията на светлинния лъч. Слабите, колебливите и дипломатично построените не я познават. Тя не може да бъде ос на жизнената им структура. Правата линия е поразяваща, студена и властна. Тя управлява кристалите и е пътят на инерцията в природата. Изобщо, правата линия, или както я наричат континиума от първо измерение, се простира и владее едноизмерния свят от отрицателната до положителната безкрайност. Ако точките от една права линия, или иначе казано, ако отделните места от праволинейното движение на точката се придвижват в посока перпендикулярна или каква да е друга посока, различна от първоначалната, тогава се получава един нов свят и нов начин за завладяване пространството. Тоя свят е свят на равнината. Образуването на тая равнина е пак дело на точката, която освен праволинейното еднопосочно движение е опознала и перпендикулярното му направление. В това положение, първоначалната точка е вън от едноизмерния свят. Тя има ъгъл на виждане спрямо него, до като бидейки в правата линия, тя беше загубена и погълната от нея.
към текста >>

20. НЕБЕСНИЯТ ЖИВОТ СПОРЕД ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ясно е, че "второто небе" на теолозите, небето на небесните светила, не е ограничено до известни предели в пространството, а се простира "до безкрайност".
Странно е, че жилището на Бога, според тия вярвания, се намира не в центъра на вселената, а някъде в периферията – в третото небе, което се простира зад първите две. Види се, във въображението на богословите, небето е представяло не толкова концентрични сфери, колкото нищо като огромно триетажно здание. Естествено е тогава Бог и неговите избраници да обитават най-горния етаж. Тия представи за небето бидоха окончателно разклатени от откритията на съвременната астрономия. Тя създаде една друга представа за "небе", която в края на краищата се свежда към представата за едно безкрайно пространство – пространството на безпределната звездна вселена. Ясно е, че "второто небе" на теолозите, небето на небесните светила, не е ограничено до известни предели в пространството, а се простира "до безкрайност". Де ще трябва да преместят те тогава "третото небе? " Едно очевидно затруднение. При това. астрономията отдавна отне на земята привилегията на земята да бъде център на света. Тя не е нищо друго, освен едно от най-малките, най-незначителните небесни тела, което няма дори своя собствена светлина.
към текста >>

21. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ - ЕДИН СЛУЧАЙ НА ПРЕРАЖДАНЕ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Въпросът замря в безкрайността на времето.
Тая, която ще остане властна над времето, безсмъртна в своята хубост и младост; тая, която ще познае неговата душа и ще се слее с неговия дух, за нея той ще се върне някога, за да сключи велик съюз. Когато бащата ги попита, какво им е оставил принцът, те отговориха: – На мен остави своя образ. – На мен свитък книга. – Защо такъв избор? – Не знаем. Въпросът замря в безкрайността на времето. И късно след вековете, може би, някой ще почука върху неговата гробница и ще каже: – Чуй, Неру-Ра, чуй, защо беше дошъл принцът и защо остави различни подаръци на твоите дщери!... Какво стана след тази паметна нощ? Историята мълчи. Знае се само, че след това в царството на Неру-Ра настъпиха страшни дни. Големи изпитания сполетяха народа му.
към текста >>

22. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Звездното небе, символ на безкрайността, на простора, е свят с най-големите ограничения и зависимости.
Ала то е привидно. Едва ли има друг свят на по-големи ограничения, зависимости и гигантски усилия, както това е в природата. Човек всред нея наистина чувствува по-голяма свобода, но то е защото той живее в друг свят пълен с ограничения, които сам си е създал. Всред природата няма външна свобода. Един бегъл поглед ще ни убеди в това. Звездното небе, символ на безкрайността, на простора, е свят с най-големите ограничения и зависимости. В него всичко е изчислено, всичко става, тъй да се каже, като по часовник. Аслъ, часовникът е копие, снето от небесното пространство. Произволности в небесното пространство няма. Всяко отклонение от предначертания път на небесните тела - тия блажени чада на битието - създава космичен катаклизъм. При това, те са поставени на "достатъчни" разстояния едни от други за да не си пречат и спъват.
към текста >>

23. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

От това отношение могат да се получат чрез просто събиране редица подобни деления, която отива до безкрайност.
И както можаха да сведат хармонията на тоновете до прости числени отношения, както дириха и намериха тайнствените отношения между числата, така те откриха и в златното сечение едно хармонично, приятно отношение на две отсечки. Това „божествено отношение", същност на всяка хармония, упражни грамадно влияние върху гръцкото изкуство, а по-късно и върху това на Ренесанса. Една отсечка е разделена според златното сечение, когато по-малката част се отнася към по-голямата така, както по-голямата – към цялата отсечка, следователно, към сумата на двете части. Ако разделим една отсечка от 8 см. в отношение 3:5, то това отговаря донякъде на златното сечение, тъй като 3:5 е почти равно на 5:8. От това отношение могат да се получат чрез просто събиране редица подобни деления, която отива до безкрайност. 5:8 е почти равно на 8:13, последното отношение пък почти е равно на 13:21, равно на 21:34 и т.н. Йоханес Кеплер, великият немски астроном, в своята „Хармония на космоса", издадена през 1619 г., е свързал златното сечение с първичната идея за създаването. „Както бащата създава сина, последният – друг син, всеки по свое подобие, така при златното сечение, като се прибави по-голямата част към цялото, полученият сбор заема местото на цялото, а предишното цяло става по-голямата част". Бог работи с мярка и число. Когато питагорейците намериха строежа на златното сечение в пентаграма, разбулиха ли те великата тайна на Твореца, откриха ли строителния план на света, първичния закон на всяка хармония?
към текста >>

24. ФИЛОСОФИЯ НА ДЕЛОТО. ИДЕЙТЕ НА АВГУСТ ЦЕЙЕШКОВСКИ -П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

В безкрайността лежи мигът, когато Всевишният създал земята.
ЧОВЕКЪТ Б. Бехар Вековете се нижат един след друг. Никой не сеща времето, което е отломка от вечността. Миг и година, година и век, кой може да проумее великата тайна на това, което хората наричат време!... В безкрайността лежи мигът, когато Всевишният създал земята. Оттогава един вечен скиталец обикаля земята, кръстосва я надлъж и нашир, неуморно и вечно, гонейки своята цел – един паднал ангел, чиято история носи белега на една тъмна загадка. – Казва се Луцифер. Разказва се за него, че някога е бил жител на небето и в деня, когато земята била сътворена, той напуснал небесното си жилище и негова родина станала земята. По чия повеля? Дали сам той пожелал да слезе при синовете на земята и ден и нощ да бъде за тях камък на препъване?!
към текста >>

25. ВЪРХУ ЗАКОНА ЗА КРАСОТАТА И ХАРМОНИАТА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО - Е. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Ето така, ние приказваме за дух, за съвест, за истина, за сила и за безкрайност.
В тоя смисъл на думата, сложната машина представя най-чудната рожба на човешкото конкретно мислене. Машината е най-чистият паметник на конкретна гениалност и най-висшата рожба на обективния ум. Втората клонка на мисловната дейност, това е абстрактното. Човек е надарен с качество да мисли и за невеществените неща. Никой не би могъл да даде определение на една безформена и невеществена реалност, но човешкият ум, все пак по някакъв начин мисли за нея. Ето така, ние приказваме за дух, за съвест, за истина, за сила и за безкрайност. Това показва, че човек има усет и някакво вътрешно ирационално „знание" и за неща, които са извън обсега на неговото имперично битие. Тоя факт говори и за туй, че човешкото аз иде тъкмо от тия неуловими светове, за които ние понякога имаме далечни мигновени сигнали. Човек, независимо от това дали е учен или прост, е роден по някакъв начин с идеята за Бога. Религиозното, по-право набожното чувство е нещо, с което човек живее през целия си живот и тогава даже, когато смело го отрича. Вярата в някаква отвъдна реалност не е, както искат да ни убедят някои, едно натрапено чувство или мисъл, а нещо, с което ние заживяваме още от най-ранните дни на нашия още несъзнателен живот.
към текста >>

26. ГРАНИЦИ И ПРОПАСТИ - ИНЖ. ХИМ. Д.В. КОЧОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

„Предният пост", както сам Бърд го определя, се намираше в мрачната безкрайност на ледената граница Рос, между малка Америка и самия Южен полюс.
Някои от тях са съумели да оставят в слово добитите опитности от „надникването" в себе си. Те са красиви и богати. В следващите редове бихме желали да поднесем на приятелите си само някои от хубавите душевни плодове, които са се отронили в душата на един от нашите големи съвременници, името на когото е известно на всеки, който е отварял поне вестник — големият изследовател на Южния полюс адмирал Ричард Бърд, по време когато той е прекарал седем месеца сам на „Предния пост" на Южния полярен континент на 80° 08 ю.шир. през 1934 г. Изживяванията и опитностите си той е изложил в дивната си книга „Сам", излязла през 1938 год. „Предният пост", както сам Бърд го определя, се намираше в мрачната безкрайност на ледената граница Рос, между малка Америка и самия Южен полюс. Между научните наблюдения, които адмирал Бърд е трябвало да прави там, една друга важна цел на усамотението му е била „желанието му да прекара известно време в мир, спокойствие и пълна самота, за да може истински да прецени тия блага. Нищо повече". Нуждата от себевглъбяване Б. не е чувствувал поради някакво нещастие. Животът му е бил „възможно най-щастливия, но прекалено бурен".
към текста >>

27. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Никога не ще секне неговият победен ход надлъж и шир в неизбродната безкрайност, защото никога не ще секне изворът, който блика и го създава всеки миг.
Безконечна е вселената. Ние можем да разпрострем нашата екскурзия из тоя населен безкрай. Проблясъците в разума ще ни покажат, че и там цари същото величие, което се крие и тук в най-незначителния живот на един отделен човек или на една мравка. Ще дойде ден и ще се покрие може би и нашата земя с ледено мъртвило, обвита с безнадеждната студенина на вселенската пустота. Ще се вкочени и последното цвете, и последното човешко сърце ще замре, заедно с притварянето на сетната зеница, която с тъга ще изпрати последните зари на залязващото слънце, но животът не ще престане. Никога не ще секне неговият победен ход надлъж и шир в неизбродната безкрайност, защото никога не ще секне изворът, който блика и го създава всеки миг. Това чудесно съзвучие ни идва сега непосредствено от всички страни в душата. Ние сме убедени по някакъв неизказваем начин в тази истина за живота и сещаме как светът е подпрян на някакви солидни стълбове, които имат предвечна трайност. Ние виждаме всъде, как съграждащият принцип тържествува над рушителя на живота. Ние знаем, без някой да ни е убеждавал в това, че тихият вик на живота около нас ще възтържествува над смъртта, която е преход и врата пак към живота. Ние знаем и при най страшната картина на рушението, че съграждащото в света е по-силно от онова, което руши.
към текста >>

28. АВТОБИОГРАФИЯ (ПОЕМА В ПРОЗА) - G Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Това, което изтичаше в една секунда, би възкресило цели кервани, които пияни от жажда, потъват завинаги в Безкрайността на солени езера и на миражи.
— Да вървим, — каза водачът на хората си. Но те не мърдаха. — Чакай още малко... Те мълчаха. Те присъствуваха сериозни и безмълвни на това разгръщане на една тържествена тайна. Това, което така шумно се разливаше из планинските недра, това беше живот, това беше самата кръв на хората. Това, което изтичаше в една секунда, би възкресило цели кервани, които пияни от жажда, потъват завинаги в Безкрайността на солени езера и на миражи. Бог се проявяваше тук: не можеше да не му се обърне внимание. Бог разтваряше своите язове и показваше Своето могъщество. Тримата маври стояха неподвижни...” Водата има и една друга необикновена цена. Тя е вечна, защото има явното безсмъртие през дългата, безконечна верига от столетия и хилядолетия! Тя е пратеникът, който преустройва лицето на земята още от памтивека.
към текста >>

29. ЗА ТОВА ТЕ ПРИЗОВАХ - ЕК. М-ВА Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Гледаш тия зеници и проумяваш, че животът на Великото е почнал в безначалието и краят му се губи – в безкрайността.
И както океанът мълчи след бурята, така мълчат и тия очи. Колелото е затворено. Небесните риби заключиха една от извивките на голямата спирала, за да започне нова и да продължи това, което е почнало преди всички векове. Мълчат зениците на душата – бродница, достигнала края на един от небесните мигове. Тия очи са пълни с мъдрост, но блестят като очи на малко дете, с трепкащи светлини на далечни сияния. Гледаш тия зеници и проумяваш, че животът на Великото е почнал в безначалието и краят му се губи – в безкрайността. Една небесна капка току що е капнала в океана и пак се готви за ново пътешествие. Една капчица вода дошла от висината на лазурното небе, понесла опита от четирите годишни времена, скрила в себе си слънцето, езерата в планинските дебри, ширината на просторите и топлата пазва на земята, над която се люлее златен клас. Една бродница душа чака своя час да полети отново. Познавам в света две зеници на очи, от които поглеждат тайни. В изумрудените им дълбини е отразено като в повърхност на стихнало езеро, мъдрото великолепие на света.
към текста >>

30. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Нека оставим тия подробности за сега: ние ще видим, как се получават те автоматично, когато ще навлезнем в „междинните бримки на една верига” — това, което Нострадамус на¬рича „канава" на тъканта, върху която впрочем може да се бродира, според Нострадамус, почти до безкрайност, като се следват строго формулите.
... Bellerophon, mourir (VIII, 13) — една трета от стиха, която с две думи отбелязва заточението върху английския параход Bellerophon след поражението при Ватерлоо и после смъртта: това е, казва по-нататък Пиоб, което трябва да се изведе от правата, теглена в западната част на фиг. 1. (вж. кн. 2/42 г. „Ж.3."). Тая специална част на проблема ни води да намерим геометрично точката на качването върху парахода (остров Екс) и точката на заточението („Св. Елена*”); името на пара¬хода се извежда чрез вторични конструкции, трасирани около остро Екс като център. Нека оставим тия подробности за сега: ние ще видим, как се получават те автоматично, когато ще навлезнем в „междинните бримки на една верига” — това, което Нострадамус на¬рича „канава" на тъканта, върху която впрочем може да се бродира, според Нострадамус, почти до безкрайност, като се следват строго формулите. Требва да се отбележи, пояснява Пиоб, че тоя 9 стих, крайна точка на Наполеоновата верига, тук е взет в неговата последна третина (вж. кн. 10/41 г. на „Ж.3."). Първата част на стиха е в действителност само указание за този, който маневрира; „Fera par Praytus" — но, ако човек не е запознат с начина, по който са дадени формулите, не може да го разбере. Като куриоз и за да покаже, как процедира Нострадамус, коментаторът дава обяснение на тия думи.
към текста >>

31. ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ ! - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Христос е началото, краят и безкрайността.
Ето защо, ако другите можем да наречем учители, помагачи и приятели на човешкия род, Христос е негов Спасител и идеал за всички векове и хилядолетия. Без другите е трудно, но без Христа е невъзможно. Христос е любовта – проявена, изявена и направена плът и кръв, умножена като зърното, паднало на добра почва. Христос е без когото човекът угасва като свещ, а народите се превръщат във вълчи глутници. Мъдреците и философите се изучават, а Христос се живее. Христос е началото, краят и безкрайността. Хората, които не Го познават в себе си, приличат на безводни пустини, а народите, които Го отхвърлят, поемат тежкия жребий на страдание, докато Го призоват. Има една мистерия, която трябва всеки да разреши в себе си. Тя се крие в думите: „Аз бях преди Аврама". Христос е Тоя, който превърна в дело всяка своя дума. Там е Неговата сила и величие.
към текста >>

32. ХАРМОНИЯ И ДИСХАРМОНИЯ В ОРГАНИЗМА - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Серията от обертонове продължава до безкрайност и когато стигнем до много голям брой на трептения, навлизаме в областта на безгласната музика, т.е.
В музикалната акустика, чрез опити и изследвания е установено, че един тон не звучи сам, а поражда цяла серия от тонове, които го придружават. Това са така наречените обертонове, комбинаторни тонове, сумарни тонове, унтертонове (ако основният тон е висок) и пр. Количеството и вида на тия производни тонове определят онова качество на тоновия материал в музиката, което се нарича тембър и благодарение на което може да се различи един тон от друг, когато се произвеждат от различни инструменти, ако и да са еднакви но височина и сила. Обикновеният човек чува само основния тон, който се произвежда непосредствено от инструмент или човешки глас, а цялата тая серия от допълнителни тонове, за които става дума, е недостъпна за неговия слух, по-скоро неговото съзнание не долавя ония вибрации, които, по закона на резонанса, се пораждат в нишките на кортиевия орган в ухото, в отговор на допълнителните тонове. Обученото музикално ухо долавя само няколко от обертоновете, а с помощта на специални усилватели на звука (хелмхолцови резонатори) може да се чуят около 10-15 от тях. Серията от обертонове продължава до безкрайност и когато стигнем до много голям брой на трептения, навлизаме в областта на безгласната музика, т.е. музика, за която ухото на човека е глухо, то не може да я долавя. Възможностите за слушане на тая музика ще търсим не вече в усъвършенствуването и изтънчването на слуха, а в латентните качества на музикалния център в мозъка. В живота на природата нещата и процесите никога не свършват, а се преливат от една форма в друга. Всеки край е същевременно начало. Краят на възможностите на слуховия орган ни довежда до началото на използуване на музикалния център в мозъка, като възприемателен механизъм за една нова музика, която е толкова фина и съвършена, толкова отвлечена за сегашното ни съзнание, че остава недоловима за него, колкото и да е будно то, щом си служи само с ухото дори и когато използува максималните му възможности.
към текста >>

33. ВЯРА В ЖИВОТА - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

А са надути до безкрайност!
Няма Бог, няма справедливост! И следва един презрителен и самодоволен смях, сякаш тези „модерни езичници" са стигнали до най-високите върхове на живота, сякаш са разрешили всички въпроси, които им се поставят неотклонно всеки ден, сякаш са най-високо поставените хора, а всички други са плебеи, низко-стоящи и невежествени хора. В същност, тия високо учени книжници не познават науката, а религията и свързаните с нея въпроси съвсем не проумяват. За духовна опитност пък не може и да се говори. Такава те нямат. А са надути до безкрайност! Без съмнение, когато се говори за религия и духовен живот, трябва да се подчертае, че църковност и религия са напълно различни неща. Истинският духовен живот е жива опитност, а религията е знание за духовното. Църковността пък е една външна обредност, чийто смисъл е отдавна загубен. Чрез тази обредност се цели, наистина, а малко се постига, да се насочат мислите и чувствата към страх от Бога и като следствие — по-добър живот на земята. Църквата не можа да спаси човечеството и да предотврати войната, но живата религия на Духа ще покаже пътя, истинския път към живот и любов между хората.
към текста >>

34. ПО СТРАНИЦИТЕ НА ЕДНА ГОЛЯМА КНИГА - G.N. Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Ние имаме основание да вярваме, че личността се простира извън физичната безкрайност.
Ние живеем в два различни свята — този на фактите и този на техните символи. Съществува, както казва Рише, една личност на жизнените сокове, също така, както има една психологична личност. Психичната индивидуалност се наслагва върху тъканната и жизнено-соковата индивидуалности Тя ни дава нашия цялостен характер. Психичните фактори имат дълбоко въздействие върху индивида. Те са именно, които създават моралния и душевен облик на нашия живот. Ние имаме основание да вярваме, че личността се простира извън физичната безкрайност. Нейните граници се намират оттатък кожната повърхност. Всеки един от нас е много по-широк и по-пространствен, отколкото неговото тяло. Човек може да се разпростре в пространство по един още по-положителен начин. В течение на известни телепатични явления той изхвърля мигновено надалеч една част от самия себе си, един вид еманация, която отива да се съедини с предназначеното същество. Той се разпростира така на големи разстояния, прелита океана, цели континенти и това за период от време, твърде малък, за да го преценим.
към текста >>

В действителност, ние знаем, че духът не е напълно включен в четирите измерения на физичната безкрайност.
Физиците и астрономите не държат сметка за метапсихичните явления. Телепатията е, обаче, един непосредствен от наблюдението факт. Ако се открие един ден, че мисълта се разпространява в пространството, както светлината, нашит идеи по отношение строежа на Вселената трябва да бъдат променени. Но ние сме далеч да бъдем сигурни, че телепатичните явления се дължат на разпространението в пространството на един физичен агент. Възможно е, даже, да няма никакъв пространствен допир между двата индивида, които влизат в общение. В действителност, ние знаем, че духът не е напълно включен в четирите измерения на физичната безкрайност. Той се намира, прочее, едновременно в материалния свят и другаде. Той се отпечатва върху материята посредством мозъка и се продължава извън пространството и времето. Позволено ни е да предполагаме, че едно телепатично общение се състои в една среща извън четирите измерения на нашия свят на нематериални частици от две съзнания. Би могло да се каже, че нашата личност може действително да се разпростре оттатък физиологичната трайност. Известни индивиди изглеждат способни да пътуват във времето.
към текста >>

Или, отскубвайки се от физичната безкрайност, то съзерцава миналото и бъдещето отгоре, „от птичи полет".
Позволено ни е да предполагаме, че едно телепатично общение се състои в една среща извън четирите измерения на нашия свят на нематериални частици от две съзнания. Би могло да се каже, че нашата личност може действително да се разпростре оттатък физиологичната трайност. Известни индивиди изглеждат способни да пътуват във времето. Ясновидците виждат не само събития, които са станали на далеч, но също така миналите и бъдещите. Тяхното съзнание хвърля своите пипала също така лесно във времето, както и в пространството. Или, отскубвайки се от физичната безкрайност, то съзерцава миналото и бъдещето отгоре, „от птичи полет". Фактите на предсказване на бъдещето ни водят до прага на непознат свят. Те посочват съществуването на един психичен принцип, способен да се развива извън границите на нашето тяло. Духовната личност е по-малко проявена от органната личност. Човек се запитва, и с право, дали тя съществува още у съвременните хора. Според мистиците, ние получаваме също от външния свят известни духовни елементи.
към текста >>

35. РАЗМИШЛЕНИЯ - ИНЖ. Р. НИКОЛОВ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Не остава нищо друго, освен да намали радиуса на своята окръжност и ще се освободи от въздействието на тангентите, а те ще отидат в безкрайността.
Допирателните, това са сили, които дават посока на движение на окръжността. В живота на човека има също такива тангенти, които влияят върху неговия добър ход. Всяка мъчнотия, всеки разрив, всеки неуспех, всяка излишна връзка, всяко отношение с другите, това са все тангенти. Как може да се освободи човек от тях? — Да ги отмахне, това е невъзможно. Не остава нищо друго, освен да намали радиуса на своята окръжност и ще се освободи от въздействието на тангентите, а те ще отидат в безкрайността. Процесът на вглъбяването в себе си, това е освобождаване от тангентите, това е намаляване радиуса на окръжността, това е пътят към безкрайно малкото, към душата, която има и свойството да стане и безкрайно голяма. В живота човек не може да бъде винаги като точка. Той трябва да се придвижи, да създаде радиус, да дойде в общение с живи същества, да работи. В работата той непременно ще се оцапа, ще има и неприятности и ограничения. За да запази съзнанието си чисто, човек трябва да се върне пак към точката, да се освободи от всичко, което е оставило своя белег върху него.
към текста >>

36. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Той познал Бога, като неделима същност, която има за свое число единицата, съдържаща безкрайността, за свое име - онова на Бащата и на Създателя или на вечния мъж и за знак - живия огън, символ на Духа, същността на всички неща.
Питагор е подлагал учениците си на една много строга дисциплина, преди да ги приеме в школата си. Подлагал ги е на много изпити, за да провери тяхната нормална устойчивост и умствените им способности. Питагор е учил, че числата съдържат тайните на Битието, и че Бог е всемирна хармония. Седемте свещени тонове основани на седемте ноти на седмострунника, отговарят на седемте цвята на светлината, на седемте планети, на седемте начина на съществуване, които се възпроизвеждат във всички области на материалния и духовния живот. За Питагор цялата вселена е построена и изпълнена с музика, която той нарича “хармония на сферите”. Той познал Бога, като неделима същност, която има за свое число единицата, съдържаща безкрайността, за свое име - онова на Бащата и на Създателя или на вечния мъж и за знак - живия огън, символ на Духа, същността на всички неща. Питагорейците живеели братски помежду си; между тях нямало частна собственост. С песни, молитви и гимнастика, те са посрещали изгреба на слънцето. Всяка работа почвали и свършвали с молитва и били строги вегетарианци. "Учениците на Питагор при изгрев слънце" Школата на Питагора бива по най-варварски начин унищожена, но идеите му проникнали дълбоко между народа, продължили да съществуват и в последствие са подети от Платон, неопитагорейците и неоплатониците. Преминавайки през цялата римска епоха,те достигнаха и до нас.
към текста >>

37. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 4 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Родена в тъмнината, една цепнатина в безкрайността на тъмнината, си играе с теб!
Тъмно е около мене! Къде да намеря светлина? Макар едничък лъч от нея? А и съществува ли изобщо някаква светлина? Един адски глас отвръща на моето дирене: — „Суетен глупец! Родена в тъмнината, една цепнатина в безкрайността на тъмнината, си играе с теб! Не забелязваш ли, че даже твоя сън за светлината е само шега на твоите желания? „простирай ржцете си колкото искаш, но и не помисляй даже, че ти е oтредено да намериш светлина". — Ах, значи Светлината е една заблуда? Значи лъжлива е надеждата да намеря светлината? Значи — лъжа е било това, що ме е теглило към Нея?
към текста >>

38. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 16 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вървят хора по тясната пътечка, що се вие от върха на планината през полето и се губи в безкрайността.
И всеки се залавя за своя мирен труд. Полето се начертава в стройни фигури. Гората се огласява от песни. Градове и села се оживяват като бръмчащи кошери. Там всеки бърза да даде свойта дан за да заличи кървавия спомен от войната и да процъфтят по-скоро надеждата и любовта над осиротялото човечество. Вървят хора по тясната пътечка, що се вие от върха на планината през полето и се губи в безкрайността. Видът им е тих, смирен и кротък. И, сякаш, безразличен. Ала, погледа им е сияен като зората, а усмивката им — като слънце. Кой е създал света? Още има хора, които питат и спорят.
към текста >>

39. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз се вслушвам, гледам как се дига слънцето и размислям за безкрайността на времето.
Бъдете любвеобилни и щедри като мене! Обичайте, обичайте всички! Давайте и не искайте назад! Пробуждайте, просвещавайте, помагайте за да станете едно с мене — проводници на вечен живот и красота. Наблизо клокочи пенливо ручейче и напомня неспирния ход на времето. Аз се вслушвам, гледам как се дига слънцето и размислям за безкрайността на времето. за постепенното развитие на живата и разумна природа, за праисторията на секта и потъвам в съзерцаване чудото на световното проявление и творчество. Размислям за еволюцията на човека, за грехопадението, за културния напредък и увеличаващите се страдания, за благовестието на Исуса Христа, за идването на Царството Божие на земята и спасението на света от злото. Като размислям за големината на шестте дни, в които е сътворен света и човека — огромни, милионогодишни периоди време — стигам до седмия,—упокоението, което ще намерят човеците, посветили се в служба Богу. И със свещен трепет спирам пред Словото, което бе в начало, което бе у Бога, което бе Бог. Трепти зората на нов живот!
към текста >>

40. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 58 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да, не е лесно да се и проумее великия океан — живот, чийто предели се крият далеч в безкрайността!
И така — първата стъпка за запазване на добро здраве е: будно съзнание. Д-р Ст. К. Мисията на Бялото Братство Животът на всичко в битието се развива по строго определен план. начертан от вещата ръка на Първомайстора. Може би нашето око не в в състояние да прозре в тайните на този грандиозен миров план, тъй като той представлява такава сложност, че човекът със своето ограничено съзнание, със своите несъвършени сетива не е в състояние да го обхване в неговата целокупност, и да го проумее напълно. Да, не е лесно да се и проумее великия океан — живот, чийто предели се крият далеч в безкрайността! Може ли малкият първак да разбере сложният план на един архитект, или да си представи сложната мрежа от проекции по дескриптивна геометрия? — Съвсем не! Е, не ли човекът едно такова първаче пред величието на битието? Безспорно, човечеството е направило големи открития, голям напредък в областта на науката, философията и техниката, но можем ли да кажем, че сме постигнали разгадката на живота, както мнозина се самообълщават(самозалъгват) и въздигнаха науката във всесилна богиня, обладаваща качествата на абсолютното знание? Ако, обаче, разгледаме съвременната наука през очилата на някой посветен в тайните на битието, каквито през всички почти епохи е имало, ще видим че тя все още пъпли по повърхността на живота; проучва, почти изключително, само материалната страна, външните проява на една велика духовна същност.
към текста >>

41. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 72 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той ви казва, че всичко това, което виждате пред себе си, безкрайността, с милиардите златни звезди, е за вас, тя е вашето велико божествено наследство, което никой не може да ви отнеме.
Вашата съдба е в ръцете ви. Бог ви е дал могъщите инструменти, които градят живота, които му дават една или друга насока и форма. Той ви е предоставил едно безкрайно поле за дейност, за творчество, за напредък. Ясното синьо небе денем, и златните звезди нощем, гледат с очите на вечността към вас и ви говорят непрестанно, че вие сте безсмъртна частица от безсмъртния Живот, че вас ви очакват велики постижения, велико бъдеще, че вие криете в себе си заложби и възможности, за които бедният, обикновен и ограничен човешки ум не може да има и най-слаба представа. Станете сутрин рано, преди още зората да е разкъсала на изток плащеницата на мрака и се вслушайте в гласа на Божествения Дух, който говори във вас. Той ви казва, че всичко това, което виждате пред себе си, безкрайността, с милиардите златни звезди, е за вас, тя е вашето велико божествено наследство, което никой не може да ви отнеме. То е предназначено за вас, но вие ще го достигнете само с търпение, с непрестанни усилия, стъпка по стъпка, докато станете пълновъзрастен господар на силите, които се таят във вас. Защото великото божествено наследство не се дава на малки деца и на немирници, които могат да го пропилеят. Вие сте изпратени на земята, в това велико божествено училище, да учите, да растете, за да станете достойни за това, което ви чака, за да станете способни да боравите със силите, които за сега са скрити във вас. Съзнайте своята мисия, и погледнете ясно на живота си. Той не ви е даден за да търсите лесното и за да се удоволствувате.
към текста >>

42. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 127 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Космоса — това е неделимия поток на единния живот, протичащ през всички изграждани от него форми, в безкрайността на пространството и безпределността на времето.
Той се оплаква, че е в тъмнина и че няма въздух; но не е ли по-лесно да отвори вратите и прозорците и да пусне при себе си въздух и светлина? Ний сме заключени в погреба на нашите дребнави лични грижи и се оплакваме, че нямаме радост, нямаме сила, нямаме възможност да бъдем щастливи. А нужно е само да отидем да отворим вратите и прозорците и да се разтворим за окръжаващият ни свят; в него ний ще намерим достатъчно светлина и въздух и възможност да бъдем щастливи, но за това трябва да проявим инициатива; ако ни е дотегнало да стоим в тъмния погреб на дребнавите грижи, то инициативата ще се яви, и ний ще използваме, според възможностите си това. което тъй щедро се излива към нас из недрата на космичната съкровищница. Разбира се, за плодотворното използване на тези съкровища е необходимо съзнателно отношение към окръжаващото, необходимо е да знаем какво нещо е Космоса и могъщите източници, излъчващи неговите дарове. Космоса — това е неделимия поток на единния живот, протичащ през всички изграждани от него форми, в безкрайността на пространството и безпределността на времето. В своето течение, този поток на живота запалва могъщите огнища, наричани от нас слънца. Един от тези с пламенно напрежение огнища на живото сияе и в нашата планетна система; всички планети са родени от Слънцето; всичко, което се намира на тези планети дължи своето съществувание на огнището на жизнената сила — Слънцето; всички живи същества с техния живот, чувства и мисли са въплотени лъчи на слънцето и живеят благодарение на неговите щедри дарове. Но ако неговите деца мислят, чувстват и съзнават, то как бихме могли ний да отнемем тия свойства от техния Баща, който ги е родил? Но, разбира се, съзнанието на Слънцето толкова много превъзхожда нашето съзнание, че за нас не е възможно да го познаем с нашето обикновено съзнание. Безгранични са даровете на Слънцето, но ний умеем да използваме само много малка част от тях, затова, защото не познаваме действителността и качеството на тия дарове, а това, което не познаваме, ние не можем напълно да използваме.
към текста >>

43. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 130 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Този синтез е духовната задача на бъдещето, той създава огнения устрем към непосредствено съединение с духовната същност на Слънцето, което не е нищо друго освен призма, през която минават лъчите на Космичния Магнит, центърът на който е навсякъде, тъй като той е същността на всяко явление, а периферията на неговото влияние е в безкрайността.
Никаква проповед, никакви думи не влияят на човека тъй, както непосредствените излъчвания на любещото сърце. Любовта и Мъдростта трябва да вървят ръка за ръка; великото сърце трябва да се съедини във вас с възвишения ум. Иначе е невъзможно: без любов няма мъдрост, и без мъдрост няма любов. Всички Велики Учители на човечеството са били въплъщение на духовното Слънце, синтез на Мъдростта и Любовта. Да създадем този синтез в себе си, да присъединим към него нашето вътрешно творческо осъществяване в нашия духовен и психичен организъм (Раджа Йога) и да го проявим навън в творчество в полза на общото благо (Карма-Йога). Този синтез е духовната задача на бъдещето, той създава огнения устрем към непосредствено съединение с духовната същност на Слънцето, което не е нищо друго освен призма, през която минават лъчите на Космичния Магнит, центърът на който е навсякъде, тъй като той е същността на всяко явление, а периферията на неговото влияние е в безкрайността. Познайте единството, на Космичния живот, имайте смелост да протегнете ръка на Слънцето, като на ваш брат, но в същото време кажете на всяка тревица — мой брат. Тогава вий ще познаете духовната същност на Слънцето. И тогава вашето концентриране към Слънцето ще стане подсъзнателно, постоянно, ще стене фон на всички ваши прояви. И тогава не ще ви бъдат нужни вашите психични органи, защото ще творите чрез духовен импулс. Това значи, че вашите нервни и психични органи ще действат тъй естествено и без каквото и да било напрежение на волята, както дишат вашите дробове, както тупти вашето физическо сърце.
към текста >>

44. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Преходното отминава, то остава тук, на земята, да служи като условие за проява на други души, а безсмъртният дух на човека продължава своя път в безкрайността, вземайки със себе си само вечните ценности, Неунищожимите духовни придобивки на живота си.
* * * Да победим себе си, това е истинската и най велика победа на човека, която единствена ще му донесе истинските, скъпоценни и вечни дарове на разумния, съзнателен и възвишен живот. Да победиш низшето в себе си, да овладееш безотговорните, слепи стихии, които действат в твоята природа, да ги заставиш да ти се подчиняват и да ти служат във великото дело на духовното себеизграждане, това е великата, трудна и често опасна задача, без разрешението но която човек още не може да претендира, че е напълно човек. Защото докато е във властта на стихиите, на инстинктите, на слелите безотговорни нагони на своята нисша природа, той се проявява по вече като животно, отколкото като човек. Да насочиш най-голямата част от своите усилия навътре в себе си, да очистиш, разработиш и подобриш буренясалата нива на твоя вътрешен живот, да я превърнеш в благоухание градина, в която цъфтят красивите цветя на чистите и възвишени мисли и чувства, и зреят сладките плодове на проявеното добро, това значи да изпълниш живота си със смисъл, да му дадеш една неотемлима ценност, да го направиш такъв, какъвто трябва да бъде. Защото най-същественото в нашия живот не е във външните, материални придобивки, които днес ги има е утре ги нема, и които никой човек не може да вземе със себе си извън земния живот. Преходното отминава, то остава тук, на земята, да служи като условие за проява на други души, а безсмъртният дух на човека продължава своя път в безкрайността, вземайки със себе си само вечните ценности, Неунищожимите духовни придобивки на живота си. Ако ти си закрепил своята воля, ако ти си очистил и облагородил сърцето си, ако ти си просветил и разширил съзнанието си и ума си, то с това ти имаш вече едни достижения, които никога не се губят, това са вечни ценности, които никой не може да ти отнеме. — където и да отидеш, те навсякъде и винаги ще те следват в твоя път. Способностите, дарбите, възвишените качества и сили, това са онези истински, реални придобивки, които ние с най голямо старание трябва да търсим и пазим, защото те осмислят живота ни, те са същественото. истински ценното в него. Всичко останало, всичко външно, е само условия в нашия живот.
към текста >>

45. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 170 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За нас, хората, свободата е ограничена между две пресичащи се прави, които образуват ъгъл, постоянно разширяващ се и водещ към Безкрайността — към безграничната, абсолютната свобода.
И винаги, също така, робството бива заслужено. Те никога не са случайни, никога не са резултат на „стечението на обстоятелствата.“ Те идват само тогава, когато са заслужени. Както индивидът, така и народът, винаги са достойни за участта си, винаги са заслужили съдбата си! Абсолютната свобода е достояние само на Бога — на всемогъщото, безграничното, всепроникващо Същество, което изпълва всичко. Абсолютната свобода съответства на абсолютната Мъдрост, на абсолютната Сила и на абсолютната Любов, — чисто божествени атрибути. За нас, хората, свободата е ограничена между две пресичащи се прави, които образуват ъгъл, постоянно разширяващ се и водещ към Безкрайността — към безграничната, абсолютната свобода. Наистина, ние сме затворени между границите на този ъгъл, между неговите страни, но имаме всичката възможност да се движим напред или назад, т. е. нагоре или надолу по него. И тъкмо от посоката на нашето движение по този ъгъл зависи нашата все повече разширяваща се свобода или пък нашето все по вече ограничаващо ни робство. Да вървим нагоре, по посока на разширяващите се граници на ъгъла, това значи да живеем в хармония с божествените закони на живота. Да вървим надолу, към върха на ъгъла, по посока на неговите стесняващи се граници, това значи да дадем власт на нисшите елементи в нашата природа, които спъват правилното ни развитие.
към текста >>

46. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да обърнем за момент поглед назад, — към близкото и далечно минало, което се губи в безкрайността на времето.
Наистина, той никога няма да се върне веч! — — — Ще дойде н о в ден, който не е като вчерашния. Той ще ни донесе нещо наистина ново. Той ще ни донесе нови съчетания на обстоятелства и влияния, близки и далечни. Той ще ни донесе нови условия, ще ни даде нови възможности да проявим своите духовни и физически сили, било като действаме навън, върху заобикалящата ни материална среда, било като действаме навътре, в себе си, за развиване на нашите вътрешни сили, за нашия духовен растеж. Да обърнем за момент поглед назад, — към близкото и далечно минало, което се губи в безкрайността на времето. — През -цялата Вечност, която ние не можем да обгърнем, няма нито един ден, който да е напълно сходен с друг такъв ден! Никога не е имало два еднакви дни и никога няма да има. Това, което е било вчера, няма да бъде днес, и това. което е днес, няма да бъде утре. Няма повторения във Вечността, няма повторения в живота на Вселената.
към текста >>

47. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като политаме духом към далечните звезди, слънца на безкрайността, към безбройните звездни системи, посети всред безграничната неизмерност, не трябва ли да се запитаме и постараем да узнаем, какво има там, за какво служат тия бляскави сфери, какви действия произлизат от тия сили и лъчеизпускания, от тия енергии?
или в секунда 29.500 км. Този шеметен бяг, хиляди пъти по-бърз от хода на експресния трен, се извършва без друсане, без удряне, без шум Единствено разсъждението може да ни доведе да угадим страшното движение, което ни отнася в необзорните полета на бездната, всред Небето. Светлината изминава в секунда 300,000 км. Звукът се движи по 340 метра в секунда. * Оставяме ли ние равнодушни пред зрелището на небето? Като политаме духом към далечните звезди, слънца на безкрайността, към безбройните звездни системи, посети всред безграничната неизмерност, не трябва ли да се запитаме и постараем да узнаем, какво има там, за какво служат тия бляскави сфери, какви действия произлизат от тия сили и лъчеизпускания, от тия енергии? Не ни ли навежда това на мисъл та, че елементите, които са произвели върху нашата малка планета една жизнена дейност тъй дивна и разнообразна, че тия елементи и сили не са разлели в безграничността на вселената вълните на един живот несравнено по-обширен и по-разнообразен ? Като наблюдаваме небето, не чувстваме ли, че всичко това не е мъртво и пусто, както в илюзиите на нашите земни чувства ни се навява да повярваме? Живота и мисълта са, които сияят на земята. Животът и мисълта са, които ние дирим в съзвездията, пръснати до безкрайност в небесата. Живот има навсякъде!
към текста >>

Животът и мисълта са, които ние дирим в съзвездията, пръснати до безкрайност в небесата.
* Оставяме ли ние равнодушни пред зрелището на небето? Като политаме духом към далечните звезди, слънца на безкрайността, към безбройните звездни системи, посети всред безграничната неизмерност, не трябва ли да се запитаме и постараем да узнаем, какво има там, за какво служат тия бляскави сфери, какви действия произлизат от тия сили и лъчеизпускания, от тия енергии? Не ни ли навежда това на мисъл та, че елементите, които са произвели върху нашата малка планета една жизнена дейност тъй дивна и разнообразна, че тия елементи и сили не са разлели в безграничността на вселената вълните на един живот несравнено по-обширен и по-разнообразен ? Като наблюдаваме небето, не чувстваме ли, че всичко това не е мъртво и пусто, както в илюзиите на нашите земни чувства ни се навява да повярваме? Живота и мисълта са, които сияят на земята. Животът и мисълта са, които ние дирим в съзвездията, пръснати до безкрайност в небесата. Живот има навсякъде! Безкрайно малкото се равнява на безкрайно голямото. Животът ни се показва нето неизбежен закон, като повелителна сила, на която всичко се подчинява. Прочие, под какъв предлог би могло да се допусне, че нашето малко клъбце, което не е получило от естеството никакви привилегии, да прави изключение, в цялата вселена, с изключение на един остров, да бъде обречена на нищожество и смърт? Ние си въобразяваме, че живота може да съществува само при земните условия и че другите светове могат да бъдат населени, ако имат условия досущ като нашите.
към текста >>

48. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 251 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Поетът се чувства като вестител на откровения (,.Я есмь глашатай озаренья“), в света на светлината, той с възлюбил откровенията и живее в този възвишен свят и той вижда ясно че Бог е, който се отразява в хилядите огледала на безкрайността, че той е, който ни гали чрез ветреца, който ни свети и топли чрез слънчевите лъчи, който благоухае в цветята, и ни дава сила — чрез плодовете.
Защото чувствата мислите и настроенията, изразени в тези кратки, мистични стихотворения, се отнасят към новата епоха на озарението, епоха на всемирното, космичното съзнание. Затова и не са понятни за мнозинството днес. Те са знамение за близкото бъдеще. Но повече и повече се явяват лица, които долавят трепетите на славното и велико бъдеще, когато ще се разцъфне човешката душа, когато ще се пробуди едно ново съзнание на мировото единство, отразено о многобройните прояви на видимия свят. Основен мотив на всички стихотворения е всеединството, единството на човека с Бога, с космоса. Поетът се чувства като вестител на откровения (,.Я есмь глашатай озаренья“), в света на светлината, той с възлюбил откровенията и живее в този възвишен свят и той вижда ясно че Бог е, който се отразява в хилядите огледала на безкрайността, че той е, който ни гали чрез ветреца, който ни свети и топли чрез слънчевите лъчи, който благоухае в цветята, и ни дава сила — чрез плодовете. Навсякъде е Той и Той е едничката реалност, а всичко друго — това са образи, прояви огледала. Той долавя мировата хармония и прогласява пролетта на мирозданието, иска да бъде приятел но света и всичко живо излиза като сеятел на Любовта и братството, след като е познал себе си в огледалата на света. Въпреки някои малки несъвършенства на стиха тук-таме, сбирката заслужава вниманието на всички пробудени души. П. Г. Пампоров Получи се в редакцията ни сп.
към текста >>

49. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Привет тебе, грамадно слънце, малка звездица в безкрайността, ала исполински и важен факел за нас!
Човечеството се задоволява да работи и да живее приблизително както някои къртици. Ние, обаче, ще знаем, че живеем в лъчите на една звезда, която, поради близостта й, наричаме Слънце. За жителите на другите мирови системи, хубавото ни Слънце е само една светла точка, повече или по-малко блестяща, според това, дали мястото, от гдето я наблюдават, е по-малко или повече отдалечено. Ала неговата „земна“ важност го прави особено мили за нас. Ние забравяме всички други звезди, негови сестри, само за него, а даже и най-невежите с удивление го поздравяват, без да знаят точно неговата роля във вселената, просто защото те усещат, че зависят от него и защото без него животът тук, долу, би изгаснали Да, неговите благотворни лъчи са, които изсипват върху Земята вълни от светлина и топлина, на които животът дължи своето съществуване. Привет тебе, грамадно слънце, малка звездица в безкрайността, ала исполински и важен факел за нас! Привет, о, божествений благотворителю! Как да не те обожаваме, когато на тебе дължим разгарянето на топлите и весели летни дни и когато, в своето нежно милване, твоите лъчи засягат вълнуващите се класове, които се позлатяват при твоето допиране? Ти си, що поддържаш нашия глобус в пространството и го задържаш в лъчите си чрез тайнствеността на могъщите и нежни връзки на всеобщото привличане. Това си ти, когото поемаме с благоуханието на цветята, които мило издигат към твоята светлина разцъфналите си главички и отразяват твоето великолепие. Ти си, което блещукаш в сока на плода на лозата; ти си, което обливаш нашите погледи, когато в първите дни на пролетта украсяваш земята с всичките прелести на една зеленееща се и цъфнала младост.
към текста >>

50. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Беседа на Молитвения връх - Рила Мнозина задават този въпрос какво нещо е Господ — но на всички отговарям: Погледни небето, погледни онази безкрайност от светове, които Бог е създал, погледни всички хора, животни, растения, които Той е създал, и тогава питай.
— Готов съм. — Добре. В нашата слънчева система има милиони слънца. Аз искам да ги посетиш всички, и след като се върнеш на земята, ще ти отговоря какво нещо е Господ и къде живее. Във всяко слънце ще живееш по сто милиона години, и като се върнеш при мене, ще бъда на твое разположение. Беседа на Молитвения връх - Рила Мнозина задават този въпрос какво нещо е Господ — но на всички отговарям: Погледни небето, погледни онази безкрайност от светове, които Бог е създал, погледни всички хора, животни, растения, които Той е създал, и тогава питай. На земята съществуват не само обикновените хора, които виждате, но и много още невидими. Когато Христос беше на планината, при Него дойдоха Мойсей и Илия, известни капацитети на земята, и се разговаряха с Него Той се разговаряше с тях по важни въпроси. Но един от учениците му дойде и каза: Учителю, да направим тук три шатри — една, за Тебе една за Мойсея, една за Илия. Тези двама капацитети дойдоха от другия свят да се разтоварят с Христа. Някои питат, кое е заставяло Христа да се моли.
към текста >>

51. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 266 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

бавно се приближи до прага и също така бавно се отдалечи катода потъна отвъд безкрайността.
Тя се сети взе та написа с един вжглен на стената адреса си: Роберта Медисон М. стрит 111, Лондон. — Ето сър, пишете ми на тоя адрес утре, когато се събудите. Не успя Роберта да изрече тия думи и замръзна на местото си. Некакво еднообразно бучене, което се надигаше нейде от далеч. бавно се приближи до прага и също така бавно се отдалечи катода потъна отвъд безкрайността. След малко пак се приближи и една ръка настойчиво започна да дращи по стената. Скочих и при. лепих челото си до стъклото на прозореца. Нищо друго не се виждаше освен непроницаемият мрак на нощта из който идеше това упорито и настойчиво драскане. Инстинктивно се дръпнах и посегнах към пистолета си, но ръката ми парализирана замръзна на кобура.
към текста >>

52. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Само глупецът мисли, че може да хване в шепата си безкрайността.
В същност, този един единствен свят е безграничен и това. което вие виждате тук, на земята, е само една малка проекция, едно малко, ограничено сечение от безграничния океан на живота. „Светът е безграничен. Животът е също така безграничен. Вие, тук, на земята, се движите само по повърхността на океана на живота, когато над вас и под вас има неизмерими глъбини. Само глупецът мисли, че може да хване в шепата си безкрайността. И вашите учени, на които вие зървате, които претендират всичко да знаят и които твърдят, че светът и животът на човека свършват на земята, са подобни на ония животни. изселващи пещерите, които, поради дълго стоене в тъмнината, са изгубили напълно своето зрение. „Понеже животът и светът са безгранични, понеже „тук“ и „там“, „днес“ и „утре“ са свързани с неразривни връзки помежду си, то аз не ви насочвам към илюзии, не отвличам вниманието ви от реалността, а напротив, ви насочвам към забравената от вас истина, че вашето „утре“ зависи от вашето „днес“, също така. както вашето „днес“ зависи и е изградено от вашето „вчера“. „Аз не желая да забравяте.
към текста >>

53. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние говорим не за повтаряне на думи, но за дейност на духа, за върховно напрежение, чието поле на действие прониква безкрайността и раздвижва най-дълбоко скритите пружини на живота.
Тази дума е вече твърде остаряла, защото е неправилно, криво разбирана и тълкувана. Тази дума е станала синоним на някакви безжизнени думи. изричани механически от устните — безжизнени затуй, защото не са изпълнени с живот от този, който ги изрича. Ние говорим тук за нещо съвсем друго. Ние говорим за една сила, която изхожда от човека, но раздвижва небесата и, оттам, проектира своето въздействие отново върху земята. Ние говорим не за повтаряне на думи, но за дейност на духа, за върховно напрежение, чието поле на действие прониква безкрайността и раздвижва най-дълбоко скритите пружини на живота. Тъй действайте — без думи, безшумно, беззвучно — и вие ще бъдете по-силни от всички земни сили вкупом! Тъй действайте и — въпреки всички бури и изпитания на настоящето и бъдещето — корабът ще бъде изкаран здрав и невредим, на спасителния бряг. С. Калименов ХИМН НА МИРА Будна дево на доброто, ти. просветнала душа, призована от новото да прославиш любовта. * Днес, когато бурен тътен над земята се тресе, твоя поглед непомътен лъч-надежда да внесе!
към текста >>

Така, за някой хора, морският бряг е място, гдето те могат да съзерцават безкрайността, да съзерцават елементите в тяхното грандиозно могъщество, когато небето и земята се сливат в един и същ хоризонт.
Истинската причина за тази потиснатост е тази, че ние се затваряме в един кръг на фалшиви идеи, по-точно, на ограничени мисли. Животът, през всека една секунда, се излива в нас с всичките свои възможности, които са безкрайни. Всичко би било възможно за нас, във всека една секунда, ако нашата мисъл обгръщаше целокупния живот. Но ние вземаме от живота само една нищожна част и от нея съдим за живота въобще. Ний го ограничаваме според нашето собствено душевно състояние, според нашите разбирания. Така, за някой хора, морският бряг е място, гдето те могат да съзерцават безкрайността, да съзерцават елементите в тяхното грандиозно могъщество, когато небето и земята се сливат в един и същ хоризонт. И, в съгласие с нашите мисли, душата ни се чувства свободна, или потисната. Но нека видим как действа в подобни случаи Провидението, чиято цел е да ни възпитава. Ако. например, ние сме обзети от недоволство по някой паричен въпрос или поради това, че шивачката не ни с донесла роклята в определеното време и ако нашия душевен живот е потиснат от подобни грижи, които не ни позволяват да чувстваме Великото Чудо на вечно присъстващия в нас Живот, тогава случва се понякога, че ние неочаквано изгубваме някое скъпо нам същество. Още в същия момент дребнавите грижи изчезват, защото душата ни се е издигнала изведнъж на височината на по-важни събития. Това показва, че грижите, които често обгръщат нашата душа до такава степен, че едва ли не я задушават, в същност, нямат друго значение, освен това, което ний им даваме.
към текста >>

54. -

Повече от ясно е, че умът на материалиста не знае и не може да знае това, което е недостъпно нему, както и на всеки друг ум — той не може да обгърне вселената и живота в тяхната пълнота в тяхната безкрайност, а щом не може да направи това, нему е абсолютно невъзможно да установи.
Материализмът няма и не може да има основа, затуй защото нищо не е в състояние да докаже на здравия човешки разум, че животът т. е. съзнанието се унищожава заедно с разпадането на физическото тяло, тъй като това твърдение не е и не може да бъде нищо повече от едно вярване, за което истински доказателства няма и не могат да се намерят. Материализмът по своята същина е вяра, той е вярване че нещо не може да съществува. Но той не е и никога не може да бъде знание, затуй, защото още не се е родил човек, нито пък някога ще се роди такъв, който да знае с абсолютна сигурност кое може и кое не може да съществува в безграничната по време и пространство вселена. Вечността, която обгръща в себе си безкрайно отдалеченото от нас минало, както и безкрайно отдалеченото от нас бъдеще, която крие в себе си невъобразимо за днешното човешко съзнание разнообразие от форми и възможности, е една такава огромна и страшна загадка, пред която материалистично настроения и „логично“ разсъждаващ човешки ум е в същност, един жалък и смешен пигмей, който си въобразява, че със своите шепи може да прехвърли океана или — със своята мисъл да обгърне пълнотата и възможностите на живота във вселената, за да може от там със сигурност да извади заключението, че „не съществува нищо освен материя“ и че целият безкрайно разнообразен и сложен живот е само игра на слепите и несъзнателни сили на природата, без намесата на едно разумно, творческо съзнание. Повече от ясно е, че умът на материалиста не знае и не може да знае това, което е недостъпно нему, както и на всеки друг ум — той не може да обгърне вселената и живота в тяхната пълнота в тяхната безкрайност, а щом не може да направи това, нему е абсолютно невъзможно да установи. макар и с най-малката положителност, кое е възможно и кое не е възможно, а още повече да докаже невъзможността за съществуване на човешкото съзнание и индивидуалност независимо от физическото тяло. Като заключение, ще повторим пак: Материализмът почива на вярвания, които висят във въздуха. Той няма и не може да има основа. (следва) С. Калименов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Смисълът на живота (из неделната беседа „Искаш ли да оздравееш?
към текста >>

55. -

Причината и тя си има причина и последната причина има и тя своя причина и така до безкрайност.
Всички страдания в света — индивидуални, семейни, обществени, народни, общочовешки, произтичат от туй, че всички правят това, което не е по Бога. Там дето постъпват по Бога, излизат всички блага. Сега аз искам всички да разсъждавате. Защото всичките хора не разсъждават еднакво. Запример някои казват, че всяко нещо си има причина? Причината и тя си има причина и последната причина има и тя своя причина и така до безкрайност. Следователно, ние живеем в един свят дето има едни явления, които обуславят други явления и казвате, че първото е причината на второто, то е резултат. От него произтича друг, по-голям резултат. Да кажем, имате една река като резултат на много изворчета. Тази река се отбива в градините — то е друг резултат. Казват, че реката е причина.
към текста >>

56. -

София — Изгрев РАЗМИШЛЕНИЕ Аз виждам Те в безкрайността на вековете, в безпределния простор на световете, в горите, планините, в обширните морета, в дивите пустини, в китните полета.
Не се отказвайте и от най-малките микроскопически услуги, които любовта изисква. В малкото е Божественото. Ако вие зачитате Божията любов тя ще извърши чудеса за вас. Из беседата, държана от Учителя на 28. IV. 1940 год. София — Изгрев РАЗМИШЛЕНИЕ Аз виждам Те в безкрайността на вековете, в безпределния простор на световете, в горите, планините, в обширните морета, в дивите пустини, в китните полета. * Аз виждам Те в нищожната тревица и в най-далечната мъждукаща звездица; в слънцето, що пръска светлина и грей, във всека земна твар, що диша и живей. * Аз виждам Твойта сила, Твойта мощ в природните стихии, що ден и нощ бушуват яростно на длъж и шир по цялата земя и в звездний мир. * Аз виждам Те и в истината вечна, в чистата любов, сърдечна, в силата на мъдростта, на добротата, в Правдата, в Братството, в Свободата. * Навред аз чувствам Твойта власт и сила, Твоята любов и бащинска закрила; и гдето погледа си да обърна, всеки миг аз виждам Твойта воля, Твоя лик. . .
към текста >>

57. -

—Той с един слепец, който не вижда величието, красотата, безкрайността, необятните простори и възможности, всред които живее и които са оставени и разположението на безсмъртната човешка душа.
с предговор: „Прераждането е факт“ от С. Калименов и приложение: „Прераждането в светлината но Учителя“ от същия. Дошло е време истината за прераждането, заедно с подразбиращата се с нея истина за безсмъртието на човешката душа, да проникне в умовете на днешния материалистически свят и да озари неговото със знание. Какво с човекът без съзнанието за своята същност? Какво е човекът, който живее с илюзията за материалния характер на своето истинско „аз“? —Той с един слепец, който не вижда величието, красотата, безкрайността, необятните простори и възможности, всред които живее и които са оставени и разположението на безсмъртната човешка душа. Той е един бог. който се мисли за червей. Той е едно същество, което парализира само себе си със своята фалшива, противоречаща на действителността мисъл. Истината за прераждането трябва да проникне навред. Тя трябва да изгони мухъла на материализма, свил гнездо в човешката душа.
към текста >>

58. -

Тук, той овладява напълно тайните науки, участва в мистериите на Изида, Озирис и Гатор и тълкува символичните места в книгите на Хермес, гдето между другото четем: „Вслушайте се в себе си и са вгледайте в безкрайността на пространството и на времето.
Делфийската Пития предсказала на родителите му, още младоженци: „Един син, който ще бъде полезен на всички хора и във всички времена“. Първи учител не Питагор е Хермодамас от Самос. Още двадесетгодишен, той вече води научен разговор в Милет с Талес и Анаксимандър. Поликрат го праща в Мемфис, при издигнатия духовно и посветен фараон Амазис. В Египет, Питагор се учи цели двадесет и две години при великия жрец Сонхис. Тук, той овладява напълно тайните науки, участва в мистериите на Изида, Озирис и Гатор и тълкува символичните места в книгите на Хермес, гдето между другото четем: „Вслушайте се в себе си и са вгледайте в безкрайността на пространството и на времето. Там заучи песента на звездите, гласът на числата, хармонията са сферите. Всяко слънце а една мисъл на Бога и всяка планета — един образ на тази мисъл. За да узнаете божествената мисъл, о души, вие с мъка слизате и се изкачвате по пътя но седемте планети и на техните седем небеса. Какво правят звездите? Какво казват числото?
към текста >>

59. -

Тази безгранична и вечна Божествена светлина ни говори, че човек не с краткотрайно същество от чийто дух не остава никаква реална следа, че той е безсмъртно същество, че безкрайността на Всемира, че безграничността на Пространството и Времето са неговото неотемлимо, вечно, божествено наследство, че човек не е земен червей, не е син на праха, а син на Бога.
Съществува една вечна светлина през която всички човешки знания, всички човешки светлини и мъдрости са само жалки и слаби, мъждеещи светилничета, които първият повей на световните бури може да загаси. Съществува една Божествена Светлина, в която няма сенки, за която няма прегради и която обгръща и прониква цялата безгранична вселена. За тази светлина ние искаме да кажем няколко думи, защото само тя заслужава всичкото наше внимание и всичкия наш интерес и само нея ний трябва да се стремим да търсим и да разпространяваме. . . Тази безгранична и вечна Божествена светлина ни говори, тя ни шепне тихо във душите, че хората — всички хора — са братя, че всички ние сме синове и дъщери на Бога, в когото живеем, движим се и съществуваме, Който ни храни със своя живот, тъй, както сърцето храни със своята кръв и най-отдалечените клетки на нашия организъм. Тази безгранична и вечна Божествена светлина ни говори, че човек не с краткотрайно същество от чийто дух не остава никаква реална следа, че той е безсмъртно същество, че безкрайността на Всемира, че безграничността на Пространството и Времето са неговото неотемлимо, вечно, божествено наследство, че човек не е земен червей, не е син на праха, а син на Бога. безграничното синьо небе, което виждаме денем и милиардите златни звезди, които блестят във великолепието на нощта, с нашия дом, са нашето истинско Отечество,— местото, отгдето сме дошли и гдето ще идем; местото, гдето в течение на милиони и милиони векове, безкрай. ние ще живеем. ще растем във всяко познание и мъдрост, във всяка сила и светлина, неуморно крачейки все по-нагоре и по-нагоре по пътя на съвършенството, достигайки живота на ангелите и все по-близо и по-близо до Бога... Тази безгранична и вечна Божествена светлина, тази единствена истинска светлина ни учи, че само Доброто е всесилно, че само Любовта побеждава, че само Истината остава да живее вечно. Омразата, лъжата, злото, са само краткотрайни сенки, които, при това, могат да съществуват само в нашия несъвършен човешки живот, но не и в светлите простори, които ни очакват след като преодолеем всички трудности и разрешим всички задачи, които ни налага живота на земята. Тази безгранична светлина ни учи, че живота на земята и в цялата Вселена е училище за човешките души, и че ние ще се връщаме много пъти в това училище, минавайки във все по-горен и по-горен клас, за да продължим своето развитие и усъвършенстване.
към текста >>

60. -

Твоята душа ще расте и ще расте — ще стане толкова голяма, велика, че ти ще разбереш най сетне, че само вселената в своята безкрайност може да те побере — когато станеш това, което трябва да бъдеш: Едно със своя вечен Баща!
Вечен живот — ето върховните реалност за постижение на твоя дух! Ето крайната Велика цел на твоя преходен живот по попътните станции — планети и слънца, през които твоя вечен път върви! Смелий плувецо, ти който си тръгнал от спящата прашинка, за да стигнеш до слънцето на твоя безсмъртен дух! Когато твоето съзнание се пробуди, ти ще видиш сбъдването на твоя вековен сън: От малката искра ще пламне ярка светлина, която ще ти разкрие собственото ти величие! Ти ще разбереш, че си дух, а не пръст! Твоята душа ще расте и ще расте — ще стане толкова голяма, велика, че ти ще разбереш най сетне, че само вселената в своята безкрайност може да те побере — когато станеш това, което трябва да бъдеш: Едно със своя вечен Баща! Ала ти, който дръзваш да преминеш планини от мъчнотии и да преплуваш реки от сълзи до като постигнеш себе си, ти ще се въртиш винаги в един затворен кръг до като не възлюбиш Бога и ближния си както себе си! Първата стъпка, направена с Любов, ще постави началото на твоя възходящ спираловиден път; Великата Любов ще разкрие чара и величието на твоя вътрешен свят! Тя ще те доведе до твоята Велика цел: развитието на всичката мощ и красота, които се крият в тебе, за да станеш от човек Богочовек. Тя — Великата Любов, ще те научи да твориш светове! Възлюби Този, който се е смалил в теб, за да те издигне до Себе Си!
към текста >>

61. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Само когато силата на тия страсти не съществува вече; когато те са стрити на прах и унищожени чрез една силна и смела воля; когато не само всички плътски страсти и желания са убити, но и когато формата на личното аз е разрушена и астрала е омаломощен до безкрайност, само тогава съюзът с Висшия Аз може да бъде направен.
И как може умът да бъде поставен в унисон с божествената хармония на най-висшия принцип, когато самата хармония е нарушена от присъствието на животински страсти? И как може хармонията да възтържествува, когато душата е опетнена и обезпокоена от вихъра на страстите и желанията на плътното или на астралното тела ? Астрала, който е една сянка само (както в животното, така и в човека) е спътник на плътното тяло, но не и на Божественото Его. Той е връзката между личното аз, най-низшата съзнателна част на Манаса, и тялото; той е носителя на преходния, а не на вечния живота. Като сянката, той следва точно и механически всичките движения на човека, всичките негови подтици, като винаги се придържа в материята, без никога да достигне Духа. Само когато силата на тия страсти не съществува вече; когато те са стрити на прах и унищожени чрез една силна и смела воля; когато не само всички плътски страсти и желания са убити, но и когато формата на личното аз е разрушена и астрала е омаломощен до безкрайност, само тогава съюзът с Висшия Аз може да бъде направен. Само когато астрала отразява живата личност победителка, свободна от желания и егоизъм, блестящият Augoei-des, Божественият Аз, може да трепти в хармония с двата принципа на човешкото същество (човека от пречистена материя и винаги чистата духовна душа) и да застане в присъствието на Себето, което е Учителя, или Христос на гностика мистик, зачената с него и станал едно с него за винаги9). Как може тогава да се мисли, че е възможно да премине човек през тесните врата на окултизма, когато ежедневните му и ежечасни мисли са ограничени в земни неща, в желания за владение, в страсти, в амбиции, като се ограничава със задължения, ако и почтени, но много земни? Удовлетворяването на личните чувства или мисли влече неминуемо към загубването на способността за духовно различаване; гласът на Учителя не може вече да бъде различаван от този на страстите или на някой магьосник; истината не може да бъде различавана от лъжата и истинската моралност от обикновената казуистика. Плодът на мъртвото море облича най-гордите и измамливи привидности и се преобръща на пепел върху устните и на жлъчка в сърцето, допирайки го: Бездни дълбоки и адски мрачини, Вместо мъдрост — лудост, и вместо невинност — виновност, Страх и безпокойствие, вместо очарование, безнадеждност, вместо надежда. И когато заблудени са действували под давлението на тази заблудя, мнозина са отказвали да признаят грешките си и са потъвали все по-дълбоко и по-дълбоко в тинята.
към текста >>

Кармата е един тежък камък, хвърлен върху тихите житейски води и тя неизбежно ще произведе вълни, които се разпространяват до безкрайност.
Удовлетворяването на личните чувства или мисли влече неминуемо към загубването на способността за духовно различаване; гласът на Учителя не може вече да бъде различаван от този на страстите или на някой магьосник; истината не може да бъде различавана от лъжата и истинската моралност от обикновената казуистика. Плодът на мъртвото море облича най-гордите и измамливи привидности и се преобръща на пепел върху устните и на жлъчка в сърцето, допирайки го: Бездни дълбоки и адски мрачини, Вместо мъдрост — лудост, и вместо невинност — виновност, Страх и безпокойствие, вместо очарование, безнадеждност, вместо надежда. И когато заблудени са действували под давлението на тази заблудя, мнозина са отказвали да признаят грешките си и са потъвали все по-дълбоко и по-дълбоко в тинята. И каквото и да е намерението, което едничко определя характера на магията (бяла или черна), последиците от магьосничеството, даже на несъзнателното и неволното, влекат след себе си лоша Карма. Много пъти е казано, че магьосничеството е известно лошо влияние, упражнено върху некои лица, които в последствие страдат, или пък ставата причина други да страдат. Кармата е един тежък камък, хвърлен върху тихите житейски води и тя неизбежно ще произведе вълни, които се разпространяват до безкрайност. И всяка една причина влече след себе си последствие в хармония със справедливите закони на Възмездието. Много неща биха били избегнати, ако хората се въздържаха да навлизат в области, които не познават и не разбират. От никого не се изисква да носи бреме, надминаващо силите и способностите му. Има мистици и окултисти по рождение и по правото на една наследственост от ред минали прераждания и от морета страдания. Те са в изпитанията на страстите, ако може така да се каже, и никакъв огън от земен произход не може да възпламени нито едно от техните чувства или желания; никакъв човешки глас не намира отзвук в техните души, с изключение само на великия вик на човечеството.
към текста >>

“ И изведнъж усещаше сладката нега на надеждата, на вярата в себе си, която, като с еликсир, поливаше болното му, измъчено сърце, и на душата му ставаше сладко, сладко до безкрайност.
Съмнявай се във всичко, само не в собствените си сили! Имай вяра в Божественото Начало, което е в тебе, и ти ще победиш! Духът на съмнението е необходим за силата на знанието. Колкото той е по-голям, толкова то е по-дълбоко. С изправено чело върви винаги напред! “ И изведнъж усещаше сладката нега на надеждата, на вярата в себе си, която, като с еликсир, поливаше болното му, измъчено сърце, и на душата му ставаше сладко, сладко до безкрайност. И пламваше в него с виолетов блясък духа на силата, и изпълваше с непоколебима воля цялото му естество. И топяха се пред него, като восъчни прегради, всички съпротивления, които му поставяше реката на живота. И с нови, възродени сили плуваше той все по-далече и по-далече срещу буйното й течение. IV. А ставаха бреговете на реката на живота все по-тесни и тесни. И издигаха се те все по-стръмно и стръмно нанагоре към небесата, като че искаха да достигната техните необятни дълбини.
към текста >>

И опиваше се духът от силата на техния блясък; и наслаждаваше се душата от нежните им до безкрайност разновидни, пъстри цветове.
. . . И в един прекрасен ден, след дълго бдение, труд и усилие, стигна най-после до изворите на живота, които даваха началото на голямата му пълноводия река. И бяха те много и изобилни, и всички черпеха своите води от Единия, Незнайния Източник на Първопричините. И всеки един от изворите беше пукнатина, която отдалече изглеждаше като човешки череп. И твърдината й беше изработена от всички видове скъпоценни камъни: там блещеше верилът (берил) със своя мораво-зеленикав цвета; сапфирът със своята синя краска; смарагдът със своя ясно-зелен блясък; сардия със силния си червено-кървав цвета; халкидонът със своя разновиден блясък; хрисолитът със своя злато-цветен светкав цвят; жълто-червеният топаз, нашарен с бледо-зелени или червени цветове, и най-после — аметистът с теменугово-синя краска, облаковиден и напръскан с тъмно-сини криви резки. И опиваше се духът от силата на техния блясък; и наслаждаваше се душата от нежните им до безкрайност разновидни, пъстри цветове. — И посочи му Учителят на Мъдростта с тайнствения си жезъл на посвещението крайната точка на неговата човешка еволюция. А пътят за там, който се изпречваше пред него, беше един от най-трудните и мъчно-проходими, понеже трябваше да се премине през тесните пукнатини на изворите на реката на живота, защото само чрез тях се достига първоизточника, дето всичко живее в Единия и Единия във всичко. И тръгна той смело към тесните им пукнатини, и когато достигна първата от тях, чу глас, който му казваше: „До Единия, Великия, Съвършения се отива само чрез победата на смъртта! Тук е първата преграда към Него, която се превъзмогва чрез силата на добродетелта. Блажен е човекът, в когото буйното й дърво е отрупано с изобилни плодове!
към текста >>

— И веднага на душата му стана леко, леко до безкрайност.
И беше то океана на страданието, в който изкупваха греховете и престъпленията си калните човешки съвести! И вря той дълги години в огнените му жупели, и колкото по-дълго стоеше в тях, толкова по-малко започваше да чувствува болките им, защото душата му се беше пречистила, като диаманта. И в сетния ден на страданието си чу глас, който му каза: „Мини напред! “ „Огънят е сила, която изгаря всяка нечистота, чрез него се калява волята на съвършенството. Ти изкупи собствените си грехове, чрез каляването на волята си, в изпълнението законите на доброто, истината, правдата и л ю бовта“. — И веднага на душата му стана леко, леко до безкрайност. И почувствува той неизпитана до тогава сила в себе си, която възроди и подмлади цялото му естество. И напътван от Стария Маг на мъдростта, тръгна той смело все по-напред и по-напред по стръмния път към съвършенството. И падаше пред него всяка преграда на съпротивлението, защото пред силата на духа му всичко се прекланяше. И отваряше се пред него всяка една пукнатина от изворите на реката на живота, защото душата му бе чиста, като самите техни кристални води. * И плува той дълго време все по-напред и по-напред, срещу течението на живота!
към текста >>

“ * И видя, как пред него широко се разтвориха небесата, и цялата вселена се озари с една мека, приятна до безкрайност, светлина.
Мъдростта го дава, но само ако умееш да я използуваш. Там е силата на духа! “ „Велик е този, който е почнал да чувствува с ума си, да мисли с душата си и да разсъждава със сърцето си; в него духът е пълен господар на душата и сърцето“. Той е стигнал вече близко до вратите, които водят към царството на скритата — съвършена мъдрост. Мини напред! “ * И видя, как пред него широко се разтвориха небесата, и цялата вселена се озари с една мека, приятна до безкрайност, светлина. И почувствува той, че същата тази светлина светна вътре в самия него и озари цялата му духовна природа. И стана сам той сила, както силите вън от него; и издаваше като тях всичките краски на божествените цветове. И пред него нищо не можеше да се укрие вече, защото той живееше в истината и истината в него. И позна той всичките тайни на мъдростта, защото сам той стана тайна, като нея. И мъдростта му се сля с мъдростта на вековете!
към текста >>

62. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

е. безкрайност.
3) От буквата ק (коф) до последната, наречена ת (тав) — елементарния свят, приписван от християнските философи на Светия Дух, на това същество на съществата, което дава душа и живот на всички създания. А обясненията на всека отделна буква са следните: 1) Алеф — א. Тази буква съответства на първото име на Бога — Ехие, с което се обяснява божествената същност. Кабалистите Го наричат „Този, Когото човешко око никога не е виждало“, поради Неговата възвишеност. Той се намира в света, наречен Ен-Соф, т. е. безкрайност. Неговият атрибут (свойство, принадлежност, особеност, числено значение и т. н. качества) се нарича Кетер, което значи: венец, диадема. Тоя атрибут управлява ангелите, наречени по еврейски Хайот-Хакодеш, т. е. живите святости или светии, които представляват първия ангелски чин — Серафимите. 2) Бет — ב Второто име на Бога, което съответства на втората буква от азбуката, е Бахур, т. е.
към текста >>

63. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Второто י изразява безкрайността, която поражда пространството, в трите.
Йехие точно означава думата „всякога“, и ясно е, че именно буквата йод, която изразява началото и края на всичко, може да я изобрази. Това име, написано с мистическия триъгълник от три йода представлява трите главни свойства па Бога, който дава началото на творението на онова всякога, което поражда мярката на времето. Наистина, първото י показва вечността, която поражда времето в тройното му деление: минало, настояще и бъдеще. То е число. То е Отец. Второто י изразява безкрайността, която поражда пространството, в трите. измерения: дължина, широчина и дълбочина. То е мярка. То е Синът. Третото י означава вечната субстанция, която дава начало на материята, в трите й вида: твърда, течна и газообразна. То е тегло.
към текста >>

вечността, безкрайността и субстанцията, и ще се прояви това, което е „всякога“.
То е Синът. Третото י означава вечната субстанция, която дава начало на материята, в трите й вида: твърда, течна и газообразна. То е тегло. То е Светият Дух. Съединете в едно времето, пространството и материята, т. е. вечността, безкрайността и субстанцията, и ще се прояви това, което е „всякога“. Поради туй и кабалистите изобразявал. това божествено име така: Съотношенията на това име са дадени от Агрипа2), който е един от най-силните кабалисти, в следния вид: Първото име Йехие е името на божествената Същност. Изчислението му — Кетер (корона, венец) означава простото същество на Бога, т. е. „това, което никое око не е видяло“. Него приписват на Бога-Отца и то влияе на чиновете на Серафимите или, както ги наричат евреите — Хайот-Хакодеш (на латински: Animalia sanctitatis), известни „живи святости“, а оттук, чрез първия двигател, свободно дава име на съществото на всички неща, които изпълвал вселената в цялата й окръжност и до самия център.
към текста >>

64. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Аз ще ти кажа безкрайността на милосърдието и извънмерността на прошката.
. . . Учителят я видя да трепери. Той се много смили и като знаеше благотворното действие, което той произвеждаше върху нея, не оттегли реката си от нея, защото тя беше грешница, животът й беше нередовен и Исус беше вече сондирал тъмнотата на душата й. - Ако би знала божията дарба! Ако би могла да разбереш бездната на любовта, о жено! Аз ще ти кажа безкрайността на милосърдието и извънмерността на прошката. . . Между това, самарянката целомъдрено целуваше ръката на Исуса и я мокреше със сълзите си — чиста роса от любов и покаяние. Около тях, голямата тишина на природата като че ли се покланяше: при звука на божествения глас, птичките бяха млъкнали върху клонете; песента на извора се беше укротила; шумоленето на насекомите отслабваше във въздуха и човек би казал, че едно самосъсредоточение от невидими присъствия изпълваше тишината пред коленичилата жена. Тя се изправи, цяла трогната и смутена, и отстранявайки очите си от тези на Исуса., от страх, че не може да издържи ослепителната ясност на този поглед, приготви се да му поднесе да пие. Тя се наведе над кладенеца и, при движението, което направи, за да развие въжето, тя.
към текста >>

Планетен атом, размесен между мириядите небесни атоми на безкрайността; клетка на една слънчева система — нашата — тя участва в образуването на един мистериозен органически състав в този смисъл, който ни задминава и избягва.
Ние можем да провъзгласим хилозоизма, не вече в името само на поезията или на метафизическата изтънчена нагледност, но в името на позитивната наука, която ни позволява да реализираме разлаганията на материята; да унищожим малотрайните атомически плътнини, за да ги докараме пак към тяхното вълнообразно начало: йона и електрона, с могъщи жизнени зародиши и несъмнено еволюиране. Така монизма и хилозоизма се сдружават, сливат се и тържествуват. Всемирността на живота се появява безпрекословно, и една проста, една здрава философия се гради върху това научно схващане. Това, което древните мъдреци бяха схванали в чудесните Египет, Халдея, Индия и Гърция, ние започваме да го определяме с помощта на опита с начални термини, но обещаващи едно учение, достойно за почит. Земята е един огромен организъм огромен, разбира се, по отношение на нашата древност. Планетен атом, размесен между мириядите небесни атоми на безкрайността; клетка на една слънчева система — нашата — тя участва в образуването на един мистериозен органически състав в този смисъл, който ни задминава и избягва. Антропоморфизмът е починал, за учения поне. Не земята е направена за човека, а човекът е направен за нея, който съставлява един атом, или една клетка на планетния организъм. Каква роля ние играем в нея? тази на един агент на земната нервна система, може би. Ние спомагаме да се образува мозъка на земята, без съмнение... Колкото за животните и растенията, те ще бъдат клетките на трансформационните органи, собствено казано: стомаха, червата, дробовете.
към текста >>

65. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тогава се явява Сатурн като по-висш Юпитер, не като носител на имажинативното съзнание (), а като носител на интуицията и чрез това той става извор на знанията, събирани в ранния живот, отворени за нас, откровени за нас и разширяващи нашия кръгозор до безкрайност.
Той е „пазителят на прага“, и като такъв ни показва, какво има да преодоляваме в низшите си наклонности и качества, преди да престъпим прага. Той е чистителят, символизиран в библията чрез сатана, прелъстителя, а в човека представен в низшето аз.Той е Ахриман, който ни дава за всичко фалшиви представи и не ни дава да видим истинския фон на нещата, както това впрочем е изразено в неговия символ () т е, материята () над духа (). С други думи, той подчинява духа на материята и с това ограничава мисленето. Сатурн представлява хладното мислене в понятията. Щом урокът бъде научен и духът почва да владее над низшето аз, символът се обръща в юпитеров (), където духът () е поставен над материята (). Тогава се явява Сатурн като по-висш Юпитер, не като носител на имажинативното съзнание (), а като носител на интуицията и чрез това той става извор на знанията, събирани в ранния живот, отворени за нас, откровени за нас и разширяващи нашия кръгозор до безкрайност. Преди това, обаче, ние трябва чрез упражнение (мислене) да развием латентните мозъчни клетки, за да могат те да послужат като канали за нашите опитности, събрани в по-раншните ни съществувания. Следователно, и тук нашият физически мозък е инструментът. Обикалянето на около слънцето трае 29 години, 167 дни и 5 часа. Той остава значи 21/2 години в един зодиаков знак, Среднята му скорост е 2' 1“. Диаметърът му е 10 пъти по-голям от този на земята, материята (масата) му 90 пъти колкото земята, а обемът му 750 пъти.
към текста >>

66. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Достатъчно е за това да знаете и да обичате истината, тъй като истинската вяра е пълното съгласие на ума с неизбежните изводи на науката във въображаемата безкрайност.
Точната идея за Божеството — това е истината. Познаването му — това е науката. Неговата висша проява — това е разумът. Неговата дейност — това е творчеството и правосъдието. Както ми казахте, Вие бихте желали да вярвате. Достатъчно е за това да знаете и да обичате истината, тъй като истинската вяра е пълното съгласие на ума с неизбежните изводи на науката във въображаемата безкрайност. Само окултните науки ни дават увереност затова, защото те с основани на действителността, а не на мечти. Те отличават във всеки религиозен символ истината от лъжата. Истината всякъде е еднаква, а лъжата се изменя, според местността, времето и лицата. Тия науки с три: Кабалата, Магията и Херметизмът. Кабалата или науката на еврейското предание би могла да се нарече математика на човешката мисъл.
към текста >>

67. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Гледай не само в микроскопа, но и в телескопа, гледай вжтре в себе си, а не само вън от себе си, и ти ще видиш, че тайната на битието е духът, а мерилото на битието е — безкрайността!
Имало е богочовек, който, за нас, е надминал всички — Исус Христос, а зад него, в далечината на вековете, Мойсей, Буда, Брахма, Лао-Дзъ, Зороастър, Хермес Трисмегист; други още по-далечни, чиито имена ние не знаем, но които са основали първите цивилизации и устроили примитивните религии. Съзнай величието си, но съзнай също и своята дребнавост! Учените, които не признават други форми на битието освен тия, които попаднат в ръцете им, действително забравят мерилото на това, което съществува. Прочее, погледни не само под себе си, но и над себе си, упорити работнико на науката! Помисли за ония милиарди на милиардите светове, които, разделени на милиарди мили едни от други в безграничното пространство, са милиарди пъти по-големи, всеки един, от нашата планета земя, и ти не ще страдаш тогава от тази лудост да вярваш, че разлагането на един земен прашец може да ти даде мерилото за това, което представлява общността на битието. Гледай не само в микроскопа, но и в телескопа, гледай вжтре в себе си, а не само вън от себе си, и ти ще видиш, че тайната на битието е духът, а мерилото на битието е — безкрайността! Игумен Д-р Алта, професор в Сорбоната. _______________________________________________ 1) А индийският професор Боз, както ще видят четците ни в отдела „Разни вести“, е изнамерил вече нов уред за тая цел, наречен магнетически крескограф. МИСТИЦИЗЪМ Мистицизмът в бившия руски дворец — От г-жа Крюденер до Разпутин (Продължение от кн. I — II и край). ГЛАВА II.
към текста >>

68. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Една жица „Ла“ може да приповтори известна серия тонове, според дължината си, но това не се простира до безкрайност, при което се получава и тембъра, т. е.
Семето затваря в себе си все по-малко и по-малко полезни и бъдещи възможности („дегенерация“). Взаимодействието на силите-идеи във всеки момент на живота ражда равнодействуващата дейност. Сборът на двете сили е всякога количество, определено в един физически живот — значи, могат да варират в дадените им граници — Карма. 4. Лицето (и другите органи) на един човек представляват въздействието на околното (не-Аз) — тези идеи, които е допуснал в себе си, върху основната идея не само от това прераждане, а и в миналото (както и доколкото самото лице е било в хармония с основната идея — свръх-човека, „Син Божи“, или пък се е отклонявал с избиране други идеи, които, материализирани, са се проявили като външни черти или образи на човека). Избирането на идеята е в зависимост от качествата на материята му — на човека — годна ли е тя да трепти и според трептението си тя възприема. Една жица „Ла“ може да приповтори известна серия тонове, според дължината си, но това не се простира до безкрайност, при което се получава и тембъра, т. е. изпитаната идея, заедно с проявата си или схващането си като идея, ще има за всеки човек и отделен „тембър“, сиреч, ще получи и особена окраска, неидентична с другите, но подобна или различна. Сходството ще се получи там, дето има съзнателна работа за изравняване материята на полетата чрез некой „Път“, напр. Христос. Следователно, по всяко лице може да се съди до колко индивидът се е отклонил от формата „Син Божи“, свръхчовека (естествена форма). Старите гърци, които са живеели с култа (идеята) на красотата, са създали и хубави лица, статуи, красотата в изкуството,. науката пр.
към текста >>

И възцари се Хохма — мъдростта му— над вечността; и изтече из нея идеята се понесе със силата на мисълта по безкрайността на вселената!
Страници из Битието В началото бе Бог-Йехие в своята непроявена Сила-Слово. И всичко около Него беше тъмнина —непроявено състоя- кие на битието. И пожела Бог-Йехие да създаде света! И оплодотвори се неговото пожелание от непроявената му сила, която е неговата същина. И непроявеният дотогава Бог-Йехие се прояви в лицето на Сина — Иа-х. И възцари се Хохма — мъдростта му— над вечността; и изтече из нея идеята се понесе със силата на мисълта по безкрайността на вселената! . . . И се изяви тогава Бог — Иа-хе-вау-хе, в делата си пълнота. И се прояви в трите си същини; Бог-Сила — непроявената причина на първопричините: майка форма — оплодотвореното пожелание на идеята, облечена в материята, и Дух Свети — проявената същина на битието. И създаде Бог Иа-хе-вау-хе небото и земята. — А духът на Бога Иа-х се носеше по безкрайността върху водата — една от по-низшите форми на материята — живот, за да я оплодотвори.
към текста >>

— А духът на Бога Иа-х се носеше по безкрайността върху водата — една от по-низшите форми на материята — живот, за да я оплодотвори.
И възцари се Хохма — мъдростта му— над вечността; и изтече из нея идеята се понесе със силата на мисълта по безкрайността на вселената! . . . И се изяви тогава Бог — Иа-хе-вау-хе, в делата си пълнота. И се прояви в трите си същини; Бог-Сила — непроявената причина на първопричините: майка форма — оплодотвореното пожелание на идеята, облечена в материята, и Дух Свети — проявената същина на битието. И създаде Бог Иа-хе-вау-хе небото и земята. — А духът на Бога Иа-х се носеше по безкрайността върху водата — една от по-низшите форми на материята — живот, за да я оплодотвори. И рече Той: — Да бъде виделина! И излезе из Него виделината на всемирния разум, която се отдели от тъмнината на небитието. И създаде Бог Иа-х, от източника на своята виделина, твърдта Небесна. И я постави да отдели водата, която е под твърдта, от водата, която е над твърдта. И нарече Бог твърдта Небе— поселище на най-разумните върховни сила след Бога във вселената, които крепят, нареждат и управляват световете.
към текста >>

Една грамадна площ, разширена в страни до безкрайност.
Къде лежат мъчнотиите за разбирането на въпроса? За да изключим предварително всяко недоразумение, ще забележим, че ние говорим тук само за физическото понятие за времето, като измерима величина, а не за философското понятие за времето a priori. Да се върнем около 400 години назад, във времето на Коперника. И тогава човечеството се намираше пред едно ново понятие за времето, без да го разбира. Що беше земята? Една грамадна площ, разширена в страни до безкрайност. „Горе“ небето, „долу“ (като се посочва с пръст към земята) адът. Нямаше никакво съмнение върху това, що е „горе“ и що е „дол-fe“. Дко н-Ькой посочеше към небето и го назовеше „долу “ или към земята и кажеше „горе“, щяха да го обявят за луд. Но числото на доказателствата за кълбообразната форма на земята се увеличаваше. Дойде Коперниковате система на вселената, която приписа на земята ролята на една малка планета, обикаляща около слънцето.
към текста >>

Пространството, казва авторът, има n измерения и се реализира чрез умножаването си до безкрайност според п-1 измерения (отношенията между обема и плоскостта, между плоскостта и линията, линията и точката).
2) силата, също нематериална, като изтича от слънцето става в нас енергия, жизненост, прана. 3) материята образува различните наши тела, които могат да се разпределят в две категории. По нататък, въз основа на тия главни положения, Д-р Овар развива темата си и излага подробно своите заключения за естествените методи, по които можем да укрепим здравето си и да създадем условия за дълголетието и развитието си. 4. В американското списание Azothe е поместена една ценна статия от P. Т. Скот за измеренията. Пространството, казва авторът, има n измерения и се реализира чрез умножаването си до безкрайност според п-1 измерения (отношенията между обема и плоскостта, между плоскостта и линията, линията и точката). Четвъртото измерение, както и измерението - I трябва да отговарят, логично, на вездесъщността. Проблемът за времето и пространството, обаче, е много обширен и не може да се изчерпи само в една статия. Ние ще дадем на страниците на Всемирна Летопис редица статии по тоя въпрос, като се ползваме от най-новите открития на проф. Айнщайн, Фламарион и др., както и от съчиненията на Толедо, Гебирол и др. 5. В Luce е Ombra г.
към текста >>

69. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тагор черпи сили и вдъхновение от неизтощимия източник на живата я вселена с всичката й тайнственост и вечност, и вие чувствате, че се потопявате в животворните вълни на тоя бездънен океан и се носите по безкрайността.
„Ето настъпва утрото със златната кошница и в дясната си ръка държи венецът на красотата, та мълчешком да увенчае с него земята. „И ето, по незнайни пътечки настъпва вечерта, по безмълвни ливади, дето вече не се виждат стада, и в своята златна стомна носи от западния океан на покоя прохладна влага на мир. „Но там, дето се е ширнало безкрайното небе, където иска да отлети душата, царува непорочно бяло сияние. Там няма ни ден, ни нощ, ни образ, ни цвят и ни едничко, ни едничко слово“. (Гитанджали, № 67) И тъй, творчеството на Рабиндранат. Тагор черпи сили и вдъхновение от неизтощимия източник на живата я вселена с всичката й тайнственост и вечност, и вие чувствате, че се потопявате в животворните вълни на тоя бездънен океан и се носите по безкрайността. И душата се радва, упоена от нектара на божествения живот, и добива нови крила в безспирния си стремеж към Вечния Извор, който всякога ни е поил ободрявал и възраствал!... И. Т. __________________________ 1) Виж. Год.1, книжки II, III, IV, V и VI. 2) Вж.
към текста >>

70. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Както е забелязал Паскал, човекът е еднакво неспособен да види бездната, от която е изваден, и безкрайността, в която е погълнат.
Спиритуализмът (духовното учение), толкова подиграван и осмиван някога, превъзмогна неблагоприятните течения за неговото развитие и за привържениците си, и завладява неподозирани области. Има нещо особено предрешимо в положението на спиритуализма, в благородния смисъл на тази дума. Ние сме под едновременното владичество на материята и идеята. Последната, под мъчно уловими форми, произвежда при все това много по-големи резултати, отколкото първата. Непознаването края на човека и на природата създава една непроницаема стена в схващанията ни за живота за целите му и за нашето земно и бъдещо съществуване. Както е забелязал Паскал, човекът е еднакво неспособен да види бездната, от която е изваден, и безкрайността, в която е погълнат. Издирването на истината — върховно и спасително усилие на дейността ни — извиква не само уважението ни към умовете. които се стремят да отбулят явленията, толкоз вълнуващи нашите обикновени познания, но и една ефикасна под крепа под всички форми. Но и историята на многобройните грешки в еволюцията на разума и на науката осъжда фанатизма, който под всевъзможни форми, се прокарва в окултните издирвания. Много основания се застъпват в полза на усилията в тая област. Защото нито подигравките на невежите, нито осъжданията екс-катедра (от лат.
към текста >>

В надгробната реч, която великият химик Сен-Клер-Девил (1881) произнесе в деня на смъртта му, четем, между другото, следният бележит пасаж: „в ония божествени области на знание и на пълна светлина, ти трябва сега всичко да познаеш, ти трябва да разбереш даже безкрайността, знание недостижимо и ужасно, за винаги закрито за човека на земята и, при все това, вечен извор на всяко величие, на всяка правда и на всяка свобода“.
Между привържениците им личат най- прочутите учени, психолози и романисти2). Даже някои християнски църкви, които едно време се бореха en bloc с доктрините, породени от духовните изследвания, се показват сега толкоз по-толерантни към тях, че хиляди техни представители, като разбраха вече безполезността и опасността на тази борба, участват с пламенност в спиритуалистическите издирвания. Не ще ли бъде техният краен триумф същевременно триумф на идеала, на вярата и на върховния морал? II. Освен това, истинските учени, достойни за това име, които откриха нови хоризонти за науката, вместо да полицействуват около изкуствените й граници, са изявявали във всяко време своите спиритуалистски симпатии. Даже самият Пастьор не скриваше ни най-малко увлечението, което чувстваше към тия светли и непознати области. В надгробната реч, която великият химик Сен-Клер-Девил (1881) произнесе в деня на смъртта му, четем, между другото, следният бележит пасаж: „в ония божествени области на знание и на пълна светлина, ти трябва сега всичко да познаеш, ти трябва да разбереш даже безкрайността, знание недостижимо и ужасно, за винаги закрито за човека на земята и, при все това, вечен извор на всяко величие, на всяка правда и на всяка свобода“. Какво чудно има з това, че смъртните се отнасят там някъде, за да отделят няколко лъчи от загадката, която ослепява умовете ни? Даже такъв положителен гений като Клод Бернар превъзнасяше благотворността от изучаването на тайнственото подтикна науката и философията з тая област. Следната извадка от неговата Опитна наука заслужава да фигурира като девиз във всичките духовни изследвания: „В самата наука, познатото губи своята привлекателност, когато пък тайнственото е постоянно пълно с очарователност . . .“ „Истинската наука, твърди той другаде, не утаява нищо: тя постоянно търси и гледа в лицето и без смущение нещата, които още не е разбрала“ Един истински учен не държи никаква сметки за системите и установените доктрини, понеже схваща добре, че те са в едно несъвършено състояние. Философското съмнение, което съставлява най-изобилният извор на нашите знания и на прогреса, би трябвало да въодушевява всички привърженици на истината.
към текста >>

Изгубени атоми върху един атом, също изгубен в безкрайността!
Ще умра ли съвсем? “ Казват, не без привидно основание, че това е, от наша страна, работа на наивна суетност. Ние си придаваме известна важност; ние си въобразяваме, че би било вредно да престанем да съществуваме; ние предполагаме, че Бог трябва да се занимава със нас и че не сме в цялото творение маловажно нещо. Наистина, фактически, особено ако говорим астрономически, ние не сме голямо нещо, и даже цялото човечество не е много важно. Ние не трябва да резонираме както във времето на Паскал; геоцентричната и антропоцентричната системи не съществуват вече. Изгубени атоми върху един атом, също изгубен в безкрайността! Но при все туй, ние съществуваме, мислим, и откогато хората са почнали да мислят, все същите въпроси са си поставяли, но нито една от най-разнообразните религии не е сполучила да отговори на тях, колкото и да е претендирала, че може да стори това. Мистерията, пред която са издигнали толкова олтари и толкова статуи на богове, стои на същото място, толкова грамадна, колкото е била във времената на асирийците, на халдеите, египтяните, гърците, римляните и християните от средните векове. Човекоподобните и човекоядните богове са повалени. Многобройните религии са изчезнали, но една религия съществува: издирването условията на безсмъртието. Унищожаваме ли се от смъртта или продължаваме да съществуваме?
към текста >>

Това трябва да е вярно, иначе Бог не би бил безкрайност.
Д-р Георг Д. Харон казва: „божественият произход на човешкия живот е един факт, който бавно ще бъде изтъкнат на яве от духовното развитие. Историята й развитието посочват чрез Исуса проявата на едно всеобщо, божествено човеколюбив, в което божието присъствие действително е видимо. Из това вътрешно, властно и елементарно човеколюбив, свободно от всякакъв външен потик и всякакъв вид страх, всеки човек ще се възвиси да види Бога и да го индивидуализира за себе си н в себе си“ „ Това ще рече: всеки ще види, че е индивидуализиран в Бога и така ще открие тайната на силата си. Но той трябва да знае, че няма друга истинска сила освен любовта. Това трябва да е вярно, иначе Бог не би бил безкрайност. От къде произлиза тогава привидната сила на злото, сила, която е толкова голяма, че често подбужда своята жертва към унищожение, и даже изглежда че го върши? Неговата власт произлиза от нашите мисли. Съществува само такава власт, каквато сме придобили с мисълта си — никаква друга. Любовта или доброто е положителна сила. Нейният източник е в Бога и затова властта й е непреодолима.
към текста >>

В книгата „Sarparajni" има такъв израз: „отначало, преди Майката да беше станала Баща — Майка, огненият Дракон се движеше в безкрайността сам“.
И Мойсей, посветен в мъдростта на Хермеса, разбирал змията в същия смисъл. Седмоглавата змия има в тайните учения не само едно значение: тя също изобразява чрез себе си „трикратно непостижимата тъма“, а нейните седем глави — седемте Лотоса, седемте отражения на единната Светлина на Мировия Логос. Интересна е подробността, че всички дракони или крилати змии се изобразявали в древността със седем глави, при което на всяка от тях са били нарисувани по седем коси. Secret Doctrine обяснява тази подробност като указание на седемте човешки раси, със седем подраси в всяка. Христос споменава за змията също като синоним на Мъдростта : „бъдете мъдри като змиите“. В книгата „Sarparajni" има такъв израз: „отначало, преди Майката да беше станала Баща — Майка, огненият Дракон се движеше в безкрайността сам“. Преди да е добила земята сферическа форма, „дългата следа на космическия прах се движела и извивала в пространството като змия“, „Духат Божи, носещ се над хаоса“, се символизираше в езотерическите религии с форма на огнен змей, който диша светлина и пламък над първосъздадените води, докато съгретата от него космическа материя приела пръстенообразна форма на змия с опашка, захапана в челюстите й. Последната емблема олицетворява не само безкрайността, но и сферическата форма на всичко, което е създадено от „огнената мъгла“. Космическото електричество се изобразявало у древните също са символа на змия. Кабалата го изобразява с буквата Teth — символ на змия. Във всички символи змията може да се проследи като различие между доброто и злото: първият принцип е олицетворение на Божествената Мъдрост в областта на чистия Дух, а вторият е олицетворение на изкушенията в сферата на Материята.
към текста >>

Последната емблема олицетворява не само безкрайността, но и сферическата форма на всичко, което е създадено от „огнената мъгла“.
Интересна е подробността, че всички дракони или крилати змии се изобразявали в древността със седем глави, при което на всяка от тях са били нарисувани по седем коси. Secret Doctrine обяснява тази подробност като указание на седемте човешки раси, със седем подраси в всяка. Христос споменава за змията също като синоним на Мъдростта : „бъдете мъдри като змиите“. В книгата „Sarparajni" има такъв израз: „отначало, преди Майката да беше станала Баща — Майка, огненият Дракон се движеше в безкрайността сам“. Преди да е добила земята сферическа форма, „дългата следа на космическия прах се движела и извивала в пространството като змия“, „Духат Божи, носещ се над хаоса“, се символизираше в езотерическите религии с форма на огнен змей, който диша светлина и пламък над първосъздадените води, докато съгретата от него космическа материя приела пръстенообразна форма на змия с опашка, захапана в челюстите й. Последната емблема олицетворява не само безкрайността, но и сферическата форма на всичко, което е създадено от „огнената мъгла“. Космическото електричество се изобразявало у древните също са символа на змия. Кабалата го изобразява с буквата Teth — символ на змия. Във всички символи змията може да се проследи като различие между доброто и злото: първият принцип е олицетворение на Божествената Мъдрост в областта на чистия Дух, а вторият е олицетворение на изкушенията в сферата на Материята. Мировият ефир у древните езичници или астралната светлина у Кабалата, като се започва в областта на чистата духовност, става все по-груба, сгъстява се, докато се превърне в Майа, изкушаващата и коварна змия на нашата земя. Същата тази идея лежи в основата на библейския разказ за змията — изкусител, която е погубила Адама и Ева.
към текста >>

Цветът на лотоса, израстващ из недрата на Вишну (бащата), който пребивава в големите води на безграничното пространство, опирайки се на Змията на Безкрайността, представлява от себе си един от най-изразителните ■ символи.
И у египтяните Озирис и Хорус се изобразявали винаги във връзка с лотоса, като богове на слънцето или богове на огъня (символизмът на лотоса може да се намери в книгата на Sir William Jones: „Dissertations relating to Asia“). У индусите лотосът служел за емблема на производителните сили на природата, действащи чрез посредството на огъня и водата, иначе —духа и материята. По отношение на материалната природа лотосът символизира плодородието на земята. Четирите Ангела или Гениите на четирите страни на небето стоят всеки на цвета на лотоса. В индуската религиозна представа, Брама се открива посредством Духа-огън, който привежда в движение, оплодотворява и развива в конкретни форми всичко, което е родено от водата. Цветът на лотоса, израстващ из недрата на Вишну (бащата), който пребивава в големите води на безграничното пространство, опирайки се на Змията на Безкрайността, представлява от себе си един от най-изразителните ■ символи. Lakshmi, женският образ на Вишну, се изобразява плаващ на цвят от лотос при сътворението на света. В споменатата книга на Sir W. Jones е посочено, че според мистическите представи на индуската религия, семената на лотоса още до поникването си съдържат в себе си безкрайно малък образ на напълно развито растение. Основната идея на този символ има сродни идеи във всички, религиозни системи. Под формата на лотоса или водната лилия се изобразява еманацията на обективното из субективното, Божественият Промисъл, преминаващ от идея във видима форма.
към текста >>

Кръгът е напълно съвършена фигура, 1) защото всичките точки на окръжността му са на равно разстояние от централната точка и затуй еднакво са наклонени едни към други; а това равенство между точките внушава идеята за тъждественост, а тя пък веди към идеята за еднообразието и, следователно, за единството; 2) защото всичките части на окръжността, като са безкрайно делими, последната е образувана от една безкрайност на окръжностите точки.
Кръгът се среща навсякъде в природата, и най-различните кривини са произлезли само от него. Той е следователно една съществена фигура, в която се намират съединени всички първични елементи на геометрията. Три различни и съотносителни елементи си съдействат, за да основат реалността на кръга : 1) център, 2) окръжност и 3) един или много радиуси. Следователно, от кръга се извличат три главни геометрически понятия: l)точката,2) кривата линия и 3) правата линия. трябва да забележим, че без централната точка, кръгът не би съществувал и че, освен туй, взаимната зависимост на неговите елементи или тяхното съотношение е една необходимост, присъща на естеството му. Кръгът е напълно съвършена фигура, 1) защото всичките точки на окръжността му са на равно разстояние от централната точка и затуй еднакво са наклонени едни към други; а това равенство между точките внушава идеята за тъждественост, а тя пък веди към идеята за еднообразието и, следователно, за единството; 2) защото всичките части на окръжността, като са безкрайно делими, последната е образувана от една безкрайност на окръжностите точки. Прочее, понеже до всяка от тия точки достига един радиус, излязъл от единствения център, от това следва, че в кръга може да има толкова радиуси, колкото окръжностни точки, а този факт, предизвиква идеята за една периферична множественост, излъчена от централното единство, от което тя тегли съществуванието си и от което неизбежно зависи— а от това изтичат идеите за безкрайното и абсолютното; 3) защото кръгът е фигурата, която съдържа най-голямата възможна повърхност в най-малко протежение или, по-добре казано, тази фигура обгръща най-голямото понятно пространство във възможно най-малък периметър, сир. това, което отговаря на природния закон — с най-малко усилие да се постигне най-голям резултат, или съвършен образ на висшата икономия. Следователно, кръгът е главната фигура, според законите на която се организира цялата природа, като се започне от кривините, описвани от вървежа на звездите в необятността, до образуването на най-малката молекула. Нека забележим, че самото движение се подчинява на законите на кръга. Хвърленият камък описва една крива линия (траектория) и предметът, който пада от една висока точка, се стреми към центъра на земята, с правотата на радиуса.
към текста >>

Така, безкрайността на успоредите е чисто фиктивна и не съответства на нищо определено в реалността, понеже всичките успореди, естествено прокарани, имат своите граници.
Хвърленият камък описва една крива линия (траектория) и предметът, който пада от една висока точка, се стреми към центъра на земята, с правотата на радиуса. ГЛАВА IV. Главно свойство на кръга Трябва да се отбележи, че всяка фигура се движи може-би ограничена чрез кривата линия на кръга и това е твърде важно. В действителност, едно безкрайно растящо пространство е една абстракция. В необятността съществуват светове, чиито — граници са определени. Така, безкрайността на успоредите е чисто фиктивна и не съответства на нищо определено в реалността, понеже всичките успореди, естествено прокарани, имат своите граници. Например, може да се цитират ръбовете на кристала, на кубическия камък или релсите на една железопътна линия, които имат за граници двете крайни гари. Между туй, би могло да се каже, че светлината, излъчена от една звезда, се разпространява безкрайно през пространството. За краткост, аз ще се съглася, но тук трябва да се забележи, че светилните лъчи, тръгнали от източника си, образуват помежду си различни ъгли. Следователно, геометрически, кръгът е, който служи да се определи степента на отвора на ъглите и понеже този отвор остава неизменно същия, каквато и да е дължината на страните, когато даже биха били продължени до безкрай, от това следва, че кръгът е единствената истинска природна мярка и абсолютната от фигурите, понеже само кръгът образува неизменното всичко, изразител на съвършеното равенство, какъвто и да е оня къс от пространството, който обгръща и тази чудна правилност и еднообразие прави от кръга единствената пробна геометрическа мярка, която се налага на всички умове. ГЛАВА V.
към текста >>

Създаването, еволюцията и разрушаването на световете е ставало и се е продължавало в безкрайностите на пространството през цялото велико Издишане.
Против тази аналогия ние няма какво да възразим, нито пък против антропоморфичното схващане на Божеството, стига само тая аналогия да се ограничи в Господаря на нашата вселена, Подрегентат на всезнаещия и вездесъщия и всемогъщия Бог, Непроявеното и Неиздирваемото. Ето защо, когато кабалистат говори за Господа, той има пред вид оная проява на Божеството във времето и пространството, което цари над съдбините на тази вселена, чието местопребивание е слънцето и която е за всичките човечества на тази вселена едничката проява на Божеството. Тази идея е предадена в гностичното изречение: „Никой никога не е виждал Бога освен Господ, Синът Божи, и онзи, на когото Синът го е изявил“. Пространството е разсадникът на Бога, а Времето е големият градинар. Господарите на световете са произведения на минала еволюция, те са по-стари Братя на човечеството, и на тях е делегирана сила да творят като Логоси и да управляват като властелини своите специални творения. Създаването, еволюцията и разрушаването на световете е ставало и се е продължавало в безкрайностите на пространството през цялото велико Издишане. И то ще продължава, докато всички достигнат „пълнотата на ръста на Христа“, и нови Богове ще създават нови светове, а небесата и земята ще преминат, но творческото Слово ще остане заедно с ония, които са постигнали съвършенството. В безкрайното пространство и безкрайното време творенията ще бъдат безбройни и безкрайно разнообразни, защото, както Джордано Бруно мъдро е казал: „всемогъществото и всезнанието на Бога е по-добре изразено в създаването на едно безкрайно разнообразие на светове от различни измерения, отколкото в един едничък свят с безкрайно много измерения“. Защото в безкрайното разнообразие се изразява вечното подмладяване на Божеството, Из „The Occult Review“. ______________________________________________________________________________ 1) Псевдоним на известния английски кабалист и астролог Gomeold, автор на „Cosmic Symbolism“, „The Kabbalah of Numbers“, „A Manual of Occultism“ и мн. др. Проф. Ю. Нестлер.
към текста >>

Принципът KPR ни казва, че абсолютната скорост на едно тяло в световното пространство не може да бъде установена чрез никакъв механически опит, че тя би могла, следователно, да приеме всяко значение между нула и безкрайност.
Последните наши разсъждения се опираха върху оптически опити, и — до колкото оптическите явления съставляват един подклас на електромагнитните явления, — само върху тях. Само когато с тези явления искаме да обясняваме абсолютни скорости, попадаме в изтъкнатите мъчнотии, — необходимо е за отбягването им да се откажем от понятието за абсолютното време. Може, обаче, да го задържим, ако се ограничаваме върху механически явления. Как да излезем от това състояние на неудовлетвореност, това ще видим по-късно. Сега нека преминем към математическите разглеждания, които несведущият четец може спокойно да прескочи. Принципът KPR ни казва, че абсолютната скорост на едно тяло в световното пространство не може да бъде установена чрез никакъв механически опит, че тя би могла, следователно, да приеме всяко значение между нула и безкрайност. Математически израз на различните тия възможности се дава, като отнесем движението на телата към различно движещи се координатни системи. Нека, за по-голяма опростотвореност, всички тия системи имат успоредни оси у и z и се движат една срещу друга, надлъж по една обща ос х. Нека си изберем две такива системи, една х у z и друга една x'y'z', която нека се движи срещу първата на длъж по общата ос х с скорост q. Едно тяло к, прикрепено в системата x'y'z' (в „своята“ система) (виж. рис. 2), къмто нея естествено има скоростта нула; по отношение на системата х у z пък, то има същата скорост q на „своята“ система.
към текста >>

В зависимост от това, известното положение за паралелограма не може да важи вече до безкрайност.
Едно тяло, намиращо се във въздушния кораб, за което този последният казва: „това е една сфера“, земята го взема като ротативен елипсоид, а ако въздушният кораб се движи със скоростта на светлината, ще го вземе даже и като безкрайно тънък кръгов диск. Ако някой би запитал, какъв образ именно тялото притежава „в действителност“, това R Р отговаря: и понятието за действителното загубва своето абсолютно значение. И двете схващания са еднакво действителни или верни. Земята има право като казва: това е един ротативен елипсоид, и въздушният кораб има право като казва: това е една сфера. По-нататък следва, че никое тяло не може да приеме скорост по-голяма от тази на светлината: 300000 км/сек“. В зависимост от това, известното положение за паралелограма не може да важи вече до безкрайност. Защото ако- въздушният кораб се движи със скорост 1000 км. по отношение на земята, и ако във въздушния кораб се търкаля една топка по посока на движението му, седна, измерена от въздушния кораб, скорост от 500 километра, тогава земята измерва общата скорост не за 1000 + 400=1500 километра, а по-малко. Ако топката се търкаля в друго направление, то производната скорост и по големина и направление не е тази, която следва да бъде според старото правило за паралелограма. Нютоновата механика се събаря. Нейните закони са били изведени при предпоставката за съществуването на абсолютното време и се указват като неизменни спрямо галилеевите трансформации.
към текста >>

При все това, ако вселената е крайна, в пространството, прието от класическата наука, светлината на звездите и уединените звезди биха се изгубили малко по малко безвъзвратно в безкрайността, и космосът би изчезнал.
Пресмятането на Поанкаре Като тръгва от средната сила, според наблюденията, на собствените движения на звездите, съседни до нас, Анри Поанкаре е пресметнал, че общият брой на звездите на млечния път трябва да бъде около един милиард. Тоя брой много съответства на резултата, който се добива по опитен начин от астро-фотографическите измервания. Той е показал също, че собствените движения на звездите щяха да бъдат по-забелязани, ако имаше повече звезди, които не виждаме. Пресмятанията на Поанкаре са противни на хипотезата за едно безкрайно разширение на звездната вселена, понеже броят на сметнатите звезди се съгласува приблизително с числото, което е било пресметнато. Но още нещо: тия сметки не биха доказали нищо повече, ако законът за привличането не е обратен на квадрата, в огромни разстояние. При все това, ако вселената е крайна, в пространството, прието от класическата наука, светлината на звездите и уединените звезди биха се изгубили малко по малко безвъзвратно в безкрайността, и космосът би изчезнал. Умът ни се противи на такава последица и астрономическите наблюдения не показват никакъв признак на такова разпадане. С една реч, в, пространството на „абсолютистите“, звездната вселена би можала да бъде безкрайна, само ако законът за квадрата на разстоянията не е съвършено точен за твърде отдалечените маси, и тя може да бъде крайна, само ако е преходна във времето. От друга страна, за Нютон, звездната вселена би могла да бъде крайна във една безкрайна вселена, понеже за него пространството не предполага никак материя. За Айнщайн, напротив, вселената изобщо и материалната или звездната вселена са едно и също нещо , понеже няма пространство без материя. Предшестващите мъчнотии и неизвестности изчезват в по-голямата си част, когато се разглежда пространството, или по-скоро пространство — времето, от айнщайновото гледище за обобщената относителност.
към текста >>

Безкрайност и безграничност Известно нещо може да бъде безгранично, без да бъде безкрайно.
Нютон казва, че, разбира се, да, понеже пространството, за него, се разширява, безкрайно, независимо от телата, които плуват в него, и дали броят на звездите е ограничен или не. Но Айнщайн казва: не! За релативиста, вселената може да не бъде безкрайна. Е ли тя завършена, ограничена от незнам какви си прегради? Не. Тя не е ограничена. Безкрайност и безграничност Известно нещо може да бъде безгранично, без да бъде безкрайно. Например, един човек, който се премества по повърхнината на земята, може да прави това безкрайно в кръг, без да бъде спрян от някаква граница. Повърхнината на земята, разгледана като повърхнината на всяка сфера, е, прочее, едновременно крайна и безгранична. Е добре, достатъчно е да се донесе, в пространството с три измервания, това, което става в пространството с две измерения, което е сферическата повърхнина, за да се разбере, че вселената би могла да бъде едновременно крайна и безгранична. Вследствие на всемирното притегляне, айнщайновата вселена не е евклидовата, а е прегъната. Мъчно е, ако не невъзможно, да си представим като видимо едно прегъване на пространството.
към текста >>

Безкрайността или крайността на вселената може, прочее, по принцип, да бъде контролирана от опита и един ден ще може да се провери, дали космосът в своята целокупност и пространството са нютоновски и айнщайновски.
Тази цифра напълно отговаря на дадените ни такива от астрономическите наблюдения за измерването на галактическата система, както и с много по-големите, дадени при асимилирането на спиралните мъглявости с млечните пътища. Така, за релативиста, вселената може да бъде безгранична, без да бъде безкрайна. Колкото за прагматиста, който върви право пред себе си — т. е. който следва правата линия: течението на светлината — той ще свърши с намирането отново на звездата, от която е тръгнал, стига само да разполага с достатъчно време. И той ще каже същото: вселената не е безкрайна. Безкрайността или крайността на вселената може, прочее, по принцип, да бъде контролирана от опита и един ден ще може да се провери, дали космосът в своята целокупност и пространството са нютоновски и айнщайновски. За жалост, този опит е една дълга работа и се спъва от някои малки практически мъчнотии... Можем, прочее, без да се компрометираме, до втора заповед, да се считаме задължени да изберем едното от тия две схващания и да се ползваме от благодатта на съмнението в онова от тях, което е лъжливо. . . Етерни топки в абсолютно празното пространство Има, обаче, още един трети изход, ако не за прагматиста, то поне за философа — разбирам, физика — като си спомням, че англичаните наричат физиката Естествена философия Ето кой е той: ако всичко онова, което познаваме като звезди, е привързано към нашия млечен път, то другите вселени, твърде отдалечени, могат да бъдат недостъпни за нас, защото са оптически изолирани от нашата, може би чрез явленията на космическото поглъщане от светлината! за което говорихме вече. Но същото може да бъде причинено к от друго нещо , който ще шокира може би някои релативисти, но ще се види възможно за нютонистите.
към текста >>

71. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Защото в вселената има една безкрайност от идеи, които изразяват съществуването на един принцип. 29.
Как трябва да си представяме Бога, като вечна личност или като вечен принцип? Ние трябва да си представяме Бога и като вечна личност и като вечен принцип. 27. Защо трябва да схващаме Бога като вечна личност? Защото Той е вечна любов и цялото битие. 28. Защо трябва да схващаме Бога като вечен принцип? Защото в вселената има една безкрайност от идеи, които изразяват съществуването на един принцип. 29. Кое трябва да преобладава в нашата мисъл — факта, че Бог е вечна личност или че Той е вечен принцип? Че Той е вечен принцип. 30. Защо, най-сетне, нашето естествено чувство желае и очаква един олицетворен Баща? Защото ограниченият дух не може да схване вечната личност като едно цяло. Усилията да направи това водят към заблуждението да се разглежда Бог като телесно същество.
към текста >>

Ние сме мислещи атоми върху един подвижен атом, един милион пъти по-малък от слънцето, което е пък един милион пъти по-малко от Канопус, който е един атом от нашата величава звездна мъглявост, която сама по себе си е една вселена, обиколена с други такива до безкрайност.
Не се ли вижда в живота върховната цел на организацията на световете? Не е ли това да видиш слънцето в пълния му блясък? Къде ни води тази тайнствена сила? Ние не знаем. Когато животът ни налага своите закони, планетата, която населяваме, ни носи в пространството със скорост от 107,000 километра в час, самата тя е играчка на управляващите световната система сили и на четиринадесет различни движения. Ние сме мислещи атоми върху един подвижен атом, един милион пъти по-малък от слънцето, което е пък един милион пъти по-малко от Канопус, който е един атом от нашата величава звездна мъглявост, която сама по себе си е една вселена, обиколена с други такива до безкрайност. Шир без граници! Дивни движения, изумителни скорости! Силата изглежда даже присъща на атома, тъй като не е виждан досега неподвижен атом. Едно живо същество, което не би притежавало в себе си управляващата си сила, не би живяло и би се срутило като някое напуснато здание. Какво е мисълта?
към текста >>

Най-после APR ни отговаря на въпроса за безкрайността на вселената.
Това е то отместването на спектралните линии на слънцето, което наскоро с сигурност е било установено3). 2) Елипсата, която най-близката до слънцето планета Меркурий описва около слънцето, в течение на едно столетие се превърта на 43 ъглови секунди. Това е точно, отдавна известното на астрономите, до сега не обяснено перихелно движение на Меркурий. 3) Един преминаващ край слънцето светлинен лъч бива отклонен с 1,7 ъглови секунди от своя път. Констатирането на този ефект при слънчевото затъмнение в Бразилия4) е допринесло за окончателното произнасяне в полза на APR и отбелязва в историята на човешката мисъл началото на една нова епоха. Най-после APR ни отговаря на въпроса за безкрайността на вселената. Изводите най-добре ще си уясним с една аналогия. Една еферична повърхност е едно равномерно извито, крайно, но и безгранично образуване. Защото, ако тръгнем по нея (нека си спомним за земята) от изток към запад по една привидно права, в действителност най-права (геодетична) линия, по „най-голямата окръжност“, ще пристигаме всякога обратно в изходната точка. Може, значи, да продължаваме вървежа си, без обаче да достигнем една граница. Нека оставим за малко настрана обстоятелството, че земята в действителност не е сферична, а е сплескала, то повърхността й въпреки това не би била точно сферическа, защото по нея имаме планини, следователно издигнатости.
към текста >>

72. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Там също ние ще намерим това, което е още по-чудно, но също тъй неоспоримо: — всичкото наше потомство, всичката непрекъсната върволица от нашите деца и децата на децата ни, в които ние ще живеем в безкрайността на времето и в които ние вместваме вече всичките способности, съдба и бъдеще.
Разумността ще се ражда, постепенно усложняваща се идеите ще се появят пак, ще се формират отново органите, като по такъв начин ще ни дадат необоримо доказателство, че мисълта не е умряла, че тя не може да умира, че тя се отдръпва и съществува някъде неосезаема и нетленна под всичките развалини и остатъци от нейните инструменти или средства и че тя, с една дума, е независима от материята. VIII. Да изследваме сега в самите нас това предсъществуване на духа. Имали ли сме ние вече един мозък в момента на нашето зараждане, когато сме били още оная инфузория, която само чрез микроскопа би могла да ни стане видима? И, при все това, ние сме имали вече в тоя момент силата да бъдем това, което сме днес. Ние не бяхме само ние самите, заедно с нашия характер, идеи, добродетели и грехове — всичко това, което нашият мозък, не съществуващ още, щеше тепърва да развива много по-късно: ние съдържахме и всичко онова, което нашите прадеди са имали; ние носим в себе си знанието на веригата от векове, чието число никой не знае, техните опитности, мъдрост, навици, техните недостатъци и качества, зачатъците на техните грешки и заслуги — всичко това, сгъстено, действа плодотворно в една невидима точка. Там също ние ще намерим това, което е още по-чудно, но също тъй неоспоримо: — всичкото наше потомство, всичката непрекъсната върволица от нашите деца и децата на децата ни, в които ние ще живеем в безкрайността на времето и в които ние вместваме вече всичките способности, съдба и бъдеще. Когато материята вмества толкова неща в една точка като иглено връхче, толкова малко, че почти е невидима и с микроскопа, не напомня ли с това твърде много тя един духовен принцип? Сега не знаем въздействието на нашето бъдеще потомство върху нас самите, върху характера и разположението, въздействие, което е доста възможно, защото това поколение съществува несъмнено в нас, но ще се отклоним доста, ако потърсим и настояваме един момент върху факта, че нашите прадеди, които ни се струват мъртви, продължават да живеят твърде реално в нас самите. Не ще се бавя по тоя въпрос, защото бързам да изтъкна най-скорошни факти; ще се задоволя да привлека вниманието ви върху тях, още по-вече, че днес наследствеността е призната и изучена. Несъмнено е, че всеки от нас представлява един сбор от всички свои възходящи родители и преповтаря, кога по-точно, кога не, личността на един или неколко измежду тях, очевидно продължаващи да мислят и действат в него. Прадедът мисли посредством нашия мозък, ще кажете.
към текста >>

73. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И Сам от Себе си безкрайността създаде и Сам от Себе си на слънце огън даде, затвори Своя дъх в прашинки и води, и диша вихъра Чрез Твоите гърди.
Иван Толев ХИМНИ от Ян Каспрович (Продължение от кн. VII) Из „Моята вечерна песен“ Че кой е по-велик властител, цар и Бо:? И де е равната на Тебе мощ и сила? От Себе си роден, Ти трон си сътвори от вечност! Твойта слава вечна там гори. И Сам от Себе си безкрайността създаде и Сам от Себе си на слънце огън даде, затвори Своя дъх в прашинки и води, и диша вихъра Чрез Твоите гърди. От Теб излезе тя, душата на човека, ведно със светилата, що горят от века. Ти Боже, Ти си зърно, Ти си клас и цвят, от Тебе иде всичко, Ти си целий свят, чрез Тебе всичко, всичко, о безсмъртни Боже, цари в безсмъртие във Твоето подноже. Къде е равната на Тебе мощ и сила? Де огъня, досегнал Твоите светила? Със гръм от небесата отговаряш Ти, в морета, в урагани Твоя глас кънти, разтърсиш земна гръд, и вест във нея трепне, или зашушне сладко, шумоли и шепне.
към текста >>

Безкрайността е пълна с мириади гигантски светове, но при все това, както изглежда, мястото не им достига.
Тъмна е цялата, заради която се раждат и умират милиони същества, които се борят, страдат, стремят се към неизвестна цел и които смъртта, като ураган, помита от лицето на земята, като ненужен прах. Като остави книгата за хипнотизма, която четеше, докторът стана, отиде до прозореца и, замислен, се залюбува на небето, усеяно със звезди. Като брилянтов плат се разстилаше небето с млечния път, минаващ в блестяща мъгла. Свят след свят, система след система се редуваха. . . . Безкрайността е пълна с мириади гигантски светове, но при все това, както изглежда, мястото не им достига. Несъмнено, и там, както на земята, смъртта коси човечеството, което, като полска трева, зеленее на пролет, а на есен увяхва и се преобръща в прах, след като изпълни предназначението си. Възможно ли е същото и с човешката душа — една съзнателна и могъща психическа искра? Нима тя е тъй нищожна, че, блестейки като блуждаещо огънче над някое зелено блато, угасва завинаги, без минало и бъдеще? Случайно погледна той ръката си, която държеше още ножчето за разрязване книги от слонова кост, и трепна. Скоро, може би, тази същата ръка ще стои, вкочаняла, на неговите бездушни гърди .
към текста >>

74. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако молекулите бъдат напълнени със силен ток от прана или жизнена сила, вибрациите им ще се усилят до безкрайност, а това ще им помогне да изхвърлят от себе си непотребните вещества, изработените материали, които задържат тяхната естествена дейност.
Като регулират колебанията на клетките с помощта на високите вибрации на праната, йогите създават силен ток на праната, която произвежда вибрациите, н като го насочват през разстроените и дезорганизирани клетки на болните органи, те възстановяват устройството на тия клетки. „Излекуването“ се постига чрез бързата циркулация на кръвта, наситена с прана, която притежава целебни свойства и се изпраща към болните места. С тоя способ клетките възстановяват нормалното си състояние, и болестта ще се изцери. Йогите правят това съзнателно и по строго научен начин с помощта на дихателни упражнения, придружени с концентриране на мисълта. Според науката „йога“, всичките токове и цялото молекулярно движение в мозъчните и нервни клетки се произвежда от праната или от жизнената сила. Ако молекулите бъдат напълнени със силен ток от прана или жизнена сила, вибрациите им ще се усилят до безкрайност, а това ще им помогне да изхвърлят от себе си непотребните вещества, изработените материали, които задържат тяхната естествена дейност. Това освобождение от ненужния баласт възстановява здравото състояние на организма. Същата прана е онази двигателна сила, която произвежда кръвообращението. Йогите твърдят, че жизнената енергия се намира в нервните центрове на гръбначния мозък. Тя е причината на движението на гръдните клетки, което пък произвежда дишането. А дишането е причина на кръвообращението и на цялата органическа дейност.
към текста >>

6) Или да е било едно с безкрайността, защото, строго казано, едно същество не е Безкрайност.
Той ги нарича „Светлина и Тъмнина“ или Форма и Идея и Материя или Пластичност. Материята „надолу“ става като петорна, и световете са субект на действието на първичния Тип или Идея Те стават, тогава, „в подражанието си на тази невидима идея, първо разумни и после надарени с взаимно отношение вън от себе си“. Това е произвело Съществото или мисълта, на което творението бе разкрито, което, казва той, е собствено Синът или второто лице на Троицата“. 4) Би могло с право да се каже, че то произтича по-скоро от религиозен с п о р , отколкото от опит, защото историята на християнските църкви и параклиси сочи на първото по-скоро, отколкото на последното. 5) Това, логически, трябва да се приложи към всички религии. 6) Или да е било едно с безкрайността, защото, строго казано, едно същество не е Безкрайност. 7) Това ще бъде напълно обяснено в един по-подирен труд: „Целта на съществуванието“: 8) Под думата „поларизация“ тук се разбира едно пречупване на един елемент така, че едната част действа върху другата, за да произведе резултат, подобен на електрическа искра, напр., която е проявление на електрическа сила. Когато двата полюса на подковообразния магнит са свободни, тогава се явява една привлекателна сила, която показва своята мощ или съществувание, но когато парче стомана се постави през двата полюса така, че наново да образува кръга, тогава се попречва на силата. Така че непречупеният кръг тук е символ на едно безусловно състояние, което е преди творението, когато пък поларизираният кръг със своите два полюса е символ на това, което става в периода, наречен „в Началото“. ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Боян Боев Новото свободно училище (Продължение от кн. 5) III.
към текста >>

75. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

За евреите, разрушението и опустошението на ерусалимското светилище бе образа и земният противоудар на упадъка на Малхут в безкрайността.
Значи, има 6 степени на падение, а седмата се подразделя на дванадесет. „Според както е писано: и тя бе празна и пуста. Тринадесетият ще открие двете светилища чрез милосърдието и те ще бъдат възобновени както в началото“. Тринадесетият принцип събира в покоя на синтеза дванадесетте аналитични елемента, чиято борба е образувала върховната криза на хаоса и опустошението. Чрез възкачването на тринадесетия принцип борбата утихва и деленията се поглъщат в Единството. За евреите, разрушението и опустошението на ерусалимското светилище бе образа и земният противоудар на упадъка на Малхут в безкрайността. Ерусалим съдържа долното светилище, а Малхут горното, но между тях не съществуват хронологични отношения, а аналогични. Съответствието между тях, според кабалистите, значи: както в еврейската история светилището е било разрушено и в ерата на Месия ще бъде възстановено, така и в историята на вселената, сефирът Малхут, разрушен и съборен чрез падането на едомските царе, ще бъде възроден, когато възтържествува окончателно божият закон върху елементите и душите, чието безредие е представено със свалянето на тия царе. Значи, има отражение и отзвук на всемирното в частното. Животът на един човек символизира историята на един народ, а историята на един народ очертава еволюцията на вселената. Двете светилища ще бъдат възобновени от милосърдието, т. е.
към текста >>

76. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Във всеки наш лъч трепти творческата мощ на Великия Дух на Безкрайността, струи се Неговата огнена любов.
Ние сме неизброимите огнени сърца на всемира, в които пребъдва Всевечният. През страшните бездни и пустини на Безкрая разстиламе на всъде вълшебните нишки на вечния живот. Световете се раждат от нас, цъфтят и зреят на нашите прегръдки. В златни люлки люлеем ги ние, къпем ги в сияния и кърмим ги с нашите огнени сили. На становете на вечното творчество тъчем ние живите накити на техните долини и планини, тъчем живата плът на всека твар — всеки листец, всяко крилце, и изпълняме суши и морета с чудесата и красотите на живота. Във всеки наш лъч трепти творческата мощ на Великия Дух на Безкрайността, струи се Неговата огнена любов. Във всяко дело на светлите ни пръсти плът добиват Неговите мисли, оживява Неговата мъдрост и любов. Ние сме безбрежните и вечни извори на Неговите сили, на Неговата непостижима мощ. В нашит ослепяващи блясъци сияе Неговата святост, блести от блясъка на Неговата красота. Ние кърмим и отрастваме душите, обличаме ги във великолепие и мощ; ние будим в тях свещените пориви към Истина, Любов и Красота и сочим им висините на съвършенството. Ние скриваме свещени тайни и незрими за смъртните очи великолепия — свещени светове, вълшебни жилища на светли духове.
към текста >>

77. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Да би имал човек очи, каквито трябва, той би видел чудатите, страшните, прекрасните и дивни същества, що живеят, отминават и се тълпят в световете на безкрайността.
Как тя сияе от световете, които се намират отвъд. И ако вашите очи биха били достатъчно силни, вие бихте прочели мириадите и мириади послания, които тя разпраща във всички посоки. Защото виделината разпраща всичко към всичко. Тя разказва историята на всички божи светове. Тя отпечатва техните съвършени образи. Да би имал човек очи, каквито трябва, той би видел чудатите, страшните, прекрасните и дивни същества, що живеят, отминават и се тълпят в световете на безкрайността. Защото всички тия светове имат своите същества, както и светът на земята има своите. Виделината осветлява великолепното гръмовно шествие от слънца, слънца и слънца. Тя ги осветлява над вас и под вас. Осветлява ги във всички посоки. Да можеха вашите очи да проникнат през мрака, който се намира под вас, вие бихте ги видели тъкмо тъй, както ги виждате над вас.
към текста >>

Щайнера.4) Чрез хармонията на формите и кржговия им ритъм в двете кръглости близнаци, тоя храм извикваше незабавно и некак си магически идеята и чувството за строителната работа и за животворното действие на божествените сили, които царуват в безкрайността, за да тъкат неуморно вътъка на видимия свят.
Срещу входа й, тя се съединяваше, през един завесен отвор, с друга кръглост, подкрепяна от 12 колони, съответни на 12-те зодиачни знаци. Подът, приповдигнат като естрада в тоя втори салон, трябваше да служи за евритмичните танци и свещените драми, които щяха да се представят на тая сцена. Тая кръглост очертаваше алегорично божествения свят. Тази архитектура3) символизираше, опростотворени и стилизирани с нейната резка и течна едновременно пластика, множеството съответствия на невидимия и материалния свят и тяхното хармонично сътрудничество. Според тия данни, всеки можеше да си представи онова, което бе най-внушително и величествено в схващането на Руд. Щайнера.4) Чрез хармонията на формите и кржговия им ритъм в двете кръглости близнаци, тоя храм извикваше незабавно и некак си магически идеята и чувството за строителната работа и за животворното действие на божествените сили, които царуват в безкрайността, за да тъкат неуморно вътъка на видимия свят. Духовното заведение при Дорнах трябваше да се назове отначало Йоханисбау Т. е. „дом на Св. Йоан“, тъй като четвъртото евангелие и Откровението на Патмоския ясновидец, приписвани на „ученика, които Исус обичаше“, съдържат, според розенкройцерското предание, най-дълбоките мистерии на християнството и неговия езотеричен запас. Духовното заведение при Дорнах биде построено през време на световната война от 1914 г. до 1918 г.
към текста >>

Тук Сифра Дзениута почва символичното изброяване на свойствата, чрез които Бог предава на творенията си недостъпната безкрайност на същината си.
— В него са двете ноздри, из който се изхвърля диханието, което оживява всичко. Тълкувание „Тайна в тайната“ .Този израз означава Най-Старият по дни, който е таен по същина и се забулва от друга тайна, за да може да се съобщи неразрушимо на създадените от него светове. За Бога, като абсолютна същина, забулването е еднакво с проявлението. Чрез забулването си със своите свойства той влиза в общение с творенията си и последните го познават само по формите, в които се облива, също както ослепителната светлина може да се съзерцава само през един облак, чиито пари едновременно я укриват и отражават. „Тя е формата и приготвена подобно на лоб, пълен с кристална роса“. Тук Сифра Дзениута почва символичното изброяване на свойствата, чрез които Бог предава на творенията си недостъпната безкрайност на същината си. Тия свойства се описват като човешки образи, понеже човешкото тяло е материалния и ограничен образ на душата, а тя е обсег на всички закони и божествени прояви. Първата от тия символични форми е лобът на Най-Стария по дни. Лобът съответства на Кетер и представлява инициативата на Бога в сътворяването, доброволният и съзнателен корен на нещата. Лобът е пълен с кристална роса. Тая роса, която съдържа всичко, е образ на великата Аура, наречена от един алхимик нематериалната ръка на Бога.
към текста >>

78. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

безкрайността и определеното, прогресията и числото.
Съвременните учени, след дълго занимаване, определиха Парижкия и Гринвичкия меридиани, когато в същност идеалния меридиан е онзи, който минава през Пирамидата, тъй като той преминава през най-голямо число материци и съвсем малко морета. Едно извънредно обстоятелство: ако се изчисли точно пространството на земите, които човечеството може да обитава, ще се установи, че фамозния меридиан ги разделя точно на две равни половини. Погрешно се е мислило и още се мисли, че пирамидата представлява от себе си една гробница, когато в същност е един паметник, в чийто основи лежи един грамаден храм. Самите древни египетски народи са смятали Голямата Пирамида като едно от големите седем чудеса на света. Върхът означава точката, основата — квадрата, т. е. безкрайността и определеното, прогресията и числото. Върхът означава тръгването и пристигането на всичко, вечната подпора на познанието, въображението за Бога. Тялото на пирамидата е създанието, квадратната основа е земята, върху която живеем. Върхът е свързан с основата чрез четири триъгълника, които образуват страните на пирамидата. Разполагайки трите страни на четирите триъгълника във вид на лъчи, около върха ще имаме звездата с дванадесет лъчи, символ на зодиака с дванадесетте небесни врати, с дванадесетте човешки добродетели. Срещу съединението на четирите триъгълника древните мъдреци съпоставяха съединението на четирите триъгълници, основа на съществуването: огъня, земята, водата и въздуха.
към текста >>

НАГОРЕ

0.39545583724976