Търсене в текстове за 'Бебе'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 30 резултата в 18 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 5_25 ) Младите са носители на Божественото - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние се безпокоим, както едно бебе в коритото, кряска, кряска, докато свикне.
И ако го проявят, животът им има смисъл. Развийте дарбите, които са вложени във вас. Виждам, че едни от вас са с разсъдък, други са практични, а трети имат други качества. Човек е като цвете, да цъфне и да издава благоухание. За всеки човек се полагат грижи от Небето и за всекиго има такъв промисъл, какъвто той не е сънувал. Ние се безпокоим, както едно бебе в коритото, кряска, кряска, докато свикне. Гениалните са работили, те са школували, а не са придобили наготово това, което днес имат. Човек като постоянства, всичко в него се развива. На човек му трябва песен на смирение. Смиреният човек влиза там, дето никой не влиза и излиза оттам, дето никой не излиза. Една ученичка каза: „Кажете ни някой съвет.
към текста >>

2. ЧОВЕЧЕСТВОТО, СВЕТЪТ - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Религиите, сектите, държавите - това са все пелени, в които майките повиват бебетата.
Пази ги Великият принцип на живота. Евреите точно и от хиляди години спазват закона за десятъка. Каквото спечелят, отделят една десета част за Бога, за бедни, за болни и т.н. На тях Господ им е дал 36 000 обещания - и Той ще ги изпълни. Евреите ще приемат новото. * Религиите, сектите, държавите - това са все пелени, в които майките повиват бебетата. Но когато бебетата израстат, пелените отпадат. * Разумните, добрите хора, певците, поетите ще оправят света, а не политиците и парите. * Вън от нас има едно общество от 101 най-просветени същества, които са завършили своята еволюция, най-съвършените същества, които мислят ден и нощ за повдигане на човечеството. Те са турили в ход своята мисъл и един ден тя ще се реализира. Днес целият културен свят се намира под тяхно влияние.
към текста >>

Но когато бебетата израстат, пелените отпадат.
Евреите точно и от хиляди години спазват закона за десятъка. Каквото спечелят, отделят една десета част за Бога, за бедни, за болни и т.н. На тях Господ им е дал 36 000 обещания - и Той ще ги изпълни. Евреите ще приемат новото. * Религиите, сектите, държавите - това са все пелени, в които майките повиват бебетата. Но когато бебетата израстат, пелените отпадат. * Разумните, добрите хора, певците, поетите ще оправят света, а не политиците и парите. * Вън от нас има едно общество от 101 най-просветени същества, които са завършили своята еволюция, най-съвършените същества, които мислят ден и нощ за повдигане на човечеството. Те са турили в ход своята мисъл и един ден тя ще се реализира. Днес целият културен свят се намира под тяхно влияние. Пертурбациите, които стават, са тяхната мисъл, която те ще реализират.
към текста >>

3. Говорната реч и детето. Приказката в говорната реч. Драматизация. Стихотворения, книжовна реч и картини. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

за бебето са нови и то ги проучва с интерес.
Всички деца обичат приказките. Те са отворена врата, през която минават герои и великани, победители и победени, джуджета и животни — с които заживяват децата. Приказката е магическата пръчка, която има силата да гради или да руши. Ако детето харесва даден герой, то започва да му подражава. Всеки предмет — маса, стол, лампа и пр. за бебето са нови и то ги проучва с интерес. Малко по-късно то иска да пипне околните предмети и е неизчерпаем извор на въпроси: „Какво е това, откъде е" и т. н. Така, децата сами ни подсещат да им разказваме за чашката, за престилчицата и пp. В процеса на растенето се развиват и детските интереси. Между 4 и 7-годишна възраст децата обичат да слушат приказки за животни, за герои с повече драматичност и фантазия. Между 8 и 10-годишна възраст кръгът на детските интереси расте.
към текста >>

4. Музиката, като метод за работа с малките - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Бебето заспива при ритмично люлеене на люлката, при .тихата майчина песен или при нежната Шубертова музика.
Последните привличат повече кръв и повече енергия, при което се развиват по-добре. Имайки пред вид, че съществува голяма връзка между физическия и психическия свят, ще знаем, че развитието на сетивата е развитие на редица духовни центрове у индивида. - Не е достатъчно да играем често гимнастика и да свирим каква и да е музика. Трябва да имаме план и системност в работата си. Всяка възраст и всеки случай при работата ни с малките има своя подходяща музика и игра. Бебето заспива при ритмично люлеене на люлката, при .тихата майчина песен или при нежната Шубертова музика. То се забавлява с тракането по прозореца, по масата или с шума на дрънкалката. Малко по-късно, между 3 и 5 години, детето започва само да чука по масата или да свири със свирката. С каква радост по-късно то обича да му пеят за ръчичките, крачетата или за доброто детенце! За деца до 6 години песничките трябва да бъдат къси и с познати думи. Тоновете ще се движат само в една октава.
към текста >>

5. 78. Годишният отчет - Радка Левордашка (1920-2014)

". - Казах й: „Зависи какво желаеш, ако искаш да ти напълни чантата с пари, сигурно не ще го направи, но ако се помолиш за здраве - и то от сърце, - ще ти помогне, но зависи от вас как ще го поискате." - „Ами, ако поискам да имам бебе?
Градината беше чудна - бели, жълти и розови рози посадихме в средния лъч, във вид на слънчеви лъчи, а крайните тъмночервени рози, много ароматни, бяха засадени от общината. Получихме поздравления от много хора, най-вече от съседите в Руското посолство. Вечер, като си отидат нашите хора от градината, пристигали много руски семейства и седели там до късно. Някои от сестрите, които са разговаряли с тях, им казали, че за каквото и да се помолиш на Учителя, ако е от сърце, ще го получиш. Един ден аз поседнах около половин час на пейка в градината да си отпочина, една възрастна сестра дойде при мен и ми каза: „Сестра, искам да ти кажа нещо, една млада, много хубава рускиня ме попита: „Вярно ли е, че като се помолиш на вашия Учител за нещо, което много желаеш, ще ти се сбъдне? ". - Казах й: „Зависи какво желаеш, ако искаш да ти напълни чантата с пари, сигурно не ще го направи, но ако се помолиш за здраве - и то от сърце, - ще ти помогне, но зависи от вас как ще го поискате." - „Ами, ако поискам да имам бебе? ". - попита младата жена. Отговорих й: „Има и такива случаи, но зависи дали със силна вяра е искането, трябва да му се помолиш с цялото си сърце и душа, миличко! " След един месец същата рускиня пак дойде и седна до мен, аз бях я забравила. Извади една кутия бонбони и ме черпи: „Това е за вас, вие сте ме забравили, но аз не съм. Направих това, което ми казахте, и сега ще си имам бебе!
към текста >>

Направих това, което ми казахте, и сега ще си имам бебе!
". - Казах й: „Зависи какво желаеш, ако искаш да ти напълни чантата с пари, сигурно не ще го направи, но ако се помолиш за здраве - и то от сърце, - ще ти помогне, но зависи от вас как ще го поискате." - „Ами, ако поискам да имам бебе? ". - попита младата жена. Отговорих й: „Има и такива случаи, но зависи дали със силна вяра е искането, трябва да му се помолиш с цялото си сърце и душа, миличко! " След един месец същата рускиня пак дойде и седна до мен, аз бях я забравила. Извади една кутия бонбони и ме черпи: „Това е за вас, вие сте ме забравили, но аз не съм. Направих това, което ми казахте, и сега ще си имам бебе! " - „Иди благодари на Учителя и не го разказвай" - посъветвах я аз. „Много хубаво си й казала, сестра" - добавих след разказа й. По-късно се запознах с градинаря на Руското посолство, той ме помоли да му дам пръчки от нашите рози - да си произведе калеми. Обещах му, че като изрежем през пролетта розите, ще му дадем колкото иска пръчки. Така и стана, дадохме му всичко, което изрязахме.
към текста >>

6. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА - Светозар Няголов ( -2013)

По това време човечеството е в своето бебешко развитие.
Дават му името Исмаил. Агар и синът й Исмаил минават през големи страдания, по време на които Бог казва на майката, че синът й има велико бъдеще. Исмаил става родоначалник на арабския народ. По-късно, на стари години, с помощта на Бога Сара ражда син на име Исак, който става родоначалник на еврейския народ. Така евреите и арабите произлизат от един баща - Аврам, и са братски народи, но и досега воюват жестоко помежду си. По това време човечеството е в своето бебешко развитие. Бог решава да изпита душата на Аврам - доколко тя е послушна. Той нарежда на Аврам да вземе единородния си син Исак, да отиде на планината Мория и там да го принесе в жертва на Него. Аврам слуша и точно изпълнява всичко, което Бог му нарежда. Запалват огън на върха и синът му го пита - коя ще е жертвата, която ще принесат на Бога, понеже няма никакво животно около тях. Аврам отговаря, че Бог има грижа за всичко.
към текста >>

7. Учителят за Христа - Георги Томалевски (1897-1988)

Вие мислите, че те видяха там едно малко бебенце, на което занесоха своите дарове и се върнаха назад.
Не друго, а Христовият огън движи съзнанието на всички културни хора, които работят за доброто на света. Този огън изправя пътя на всички хора и народи. За света е тайна, защо тримата мъдреци от Изток отидоха във Витлеем да се поклонят на Христа. Тайна е и това, защо се появи звездата на изток. Тримата мъдреци, които отидоха да се поклонят на Христа, имаха буден разум. Вие мислите, че те видяха там едно малко бебенце, на което занесоха своите дарове и се върнаха назад. Не е така. Те се разговориха с Христа. Той им предаде великата мъдрост и знание, което се пази прецизно от индусите. Нито англичаните, нито американците, нито французите, нито кой и да е друг народ могат да пазят свещени тайни. Само индусите запазиха това велико свещено учение.
към текста >>

8. Концерт със Софийската филхармония, 'Лучия ди Ламермур', бомбардировките, евакуацията - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Там, след малко, донесоха корито и започнаха да къпят едно бебе.
От своя страна, ние пък, търсейки и питайки за къщата, се учудихме, като видяхме Учителя, застанал на стълбата, да ни чака и ни поздравява с вдигната ръка. Въпреки студеното снежно време, беше излязъл по костюм. Аз първа го видях и извиках: "Учителя! " Неописуема беше радостта ни. Учителят първо ни прие в една обща стая. Там, след малко, донесоха корито и започнаха да къпят едно бебе. В същата стая сестрите сложиха и вечеря. През нощта, Венцислав остана да спи, заедно със сестрите, в същата стая, а аз и брат Христо отидохме у Рилкини. На другия ден, след закуската, Учителят ни прие в своята малка стаичка, където спеше. Беше седнал на креватчето. Аз прелиствах в този момент една от тогавашните малки песнопойки.
към текста >>

9. VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ - Константин Златев

Тук си заслужава да приведем обобщителните думи на българския духовен Учител: "Религиите, сектите, държавата - това са все пелени, в които майката повива бебето, но когато то порасне, пелените отпадат."
...Всички религии са методи за възпитание и облагородяване на човека." В качеството си на методи за духовно- нравствено израстване на хората отделните религии обладават преходен характер. Те са в този смисъл форми, представящи съдържанието на идеи от висшите измерения на Битието, пречупени през потребностите на съответния исторически и космически момент. От тази гледна точка те подлежат на развитие, разцвет и упадък, както и всичко останало в царството на относителността. Религиите в познатия ни образ удовлетворяват търсенията на значителна част от съвкупното човечество - най-вече на средно и под средното еволюционно и интелектуално равнище. За малцина напреднали по духовния Път те са остарели като естество и обредност, но при наложително съхраняване на толерантното отношение към тях. Тук си заслужава да приведем обобщителните думи на българския духовен Учител: "Религиите, сектите, държавата - това са все пелени, в които майката повива бебето, но когато то порасне, пелените отпадат." В християнството основно понятие е "църква" (от гръцкия термин еклисия = общност от вярващи; в случая вярващи в Иисус Христос като Господ, въплътен Син Божий, Изкупител и Спасител на човешкия род). В новобългарския език то идва от славянското церковь, отразяващо адекватно съдържанието на гръцкия първоизточник. И така, първоизворът на великата Божествена Мъдрост е Неговото вечно и неизменно Учение, съдържащо Истината за всичко съществуващо. В рамките на материалния свят това Учение бива представяно във вид на религия, на религиозно-философска система. За прилагането на всяка религия от своя страна бива изградена съответна институция, организирана в йерархичен порядък и почиваща върху каноните на отстояваната от нея вероизповед.
към текста >>

10. Къде е щастието? - Крум Въжаров (1908- 1991)

И този всепроникващ дух е, който одухотворява, вдъхва живот в малкото бебе.
Дух, който дава живот на всичко, що има дихание. Дух, от който произтича като от първоизточник всеки живот. Този всепроникващ дух е, който оживява мъртвата материя. Проявеният живот в материята е само функция от него. Формите в материята са само жилища, които той обитава. И този всепроникващ дух е, който одухотворява, вдъхва живот в малкото бебе. Или по-право, част от този дух се затваря, така да се каже, в материята и ние имаме човек. Ние самите следователно сме част от този дух, от този всепроникващ живот. Ние сме залив от грамадния океан на живота във Вселената. При тази светлина за нашата същност нека пристъпим към разглеждане на въпроса: Защо сме щастливи само тогава, когато даваме, когато жертваме, а не когато вземаме? Ние сме част от всеобщия живот - залив в безграничния океан на духа.
към текста >>

11. Защо ябълките имат звезди в сърцето си - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Друг път като ядете, разрежете я на три колелца и ще видите, че във всяко колелце има прекрасна звезда, в която е скрито бебето — семенце.
ЗАЩО ЯБЪЛКИТЕ ИМАТ ЗВЕЗДИ В СЪРЦАТА СИ Вие казвате, че не знаете, че ябълката има звезда в сърцето си? Изглежда, че вие не сте яли ябълки. Друг път като ядете, разрежете я на три колелца и ще видите, че във всяко колелце има прекрасна звезда, в която е скрито бебето — семенце. Как ли е влязла тази звезда там? Добре, това е приказката, която майката — природа е разказала на дърветата, а аз ще я разкажа на вас. Много отдавна, първото ябълково семенце спяло дълбоко в земята. Дъждовните капчици му давали вода да пие, слънчевите лъчи го топлели, а един червей орял около него земята и я правел рохкава. Една светла пролетна сутрин птичките запели „събуди се, събуди се“ и малкото бебе — семенце погрило очичките си и се показало над земята.
към текста >>

Една светла пролетна сутрин птичките запели „събуди се, събуди се“ и малкото бебе — семенце погрило очичките си и се показало над земята.
Друг път като ядете, разрежете я на три колелца и ще видите, че във всяко колелце има прекрасна звезда, в която е скрито бебето — семенце. Как ли е влязла тази звезда там? Добре, това е приказката, която майката — природа е разказала на дърветата, а аз ще я разкажа на вас. Много отдавна, първото ябълково семенце спяло дълбоко в земята. Дъждовните капчици му давали вода да пие, слънчевите лъчи го топлели, а един червей орял около него земята и я правел рохкава. Една светла пролетна сутрин птичките запели „събуди се, събуди се“ и малкото бебе — семенце погрило очичките си и се показало над земята. То било много изненадано, като чуло дърветата наоколо да казват : „Ах, едно ябълково дръвче!“ То видяло, че Светът е много красив и се чудело на облаците, на птичките и на слънцето. Малкото ябълково дърво мислело, че денят е прекрасен, но когато дошла нощта, месецът изгрял и хиляди звездички затрепкали като хиляди свещици, то издигнало клонете си високо, високо към небето и много искало да има поне една звездичка за себе си. Докато мислело така, то чуло нещо да звъни, като че ли звънели малки дребни звънчета. Обърнало се и видяло до себе си Феята — царица на всички овощни дървета. На главата си тя имала златна корона, цялата обсипана със звездички като диаманти.
към текста >>

Малката ябълка била щастлива, не защото цветчетата й били красиви, но защото тя като че ли знаела, че те ще се превърнат на ябълки и всяка ще има бебе семенце, което някой ден може да се посади и да стане ябълково дърво.
Една сутрин се случило нещо хубаво с малката ябълка. Тя била изненадана от хубави малки, розови цветчета по клоните си. Поглеждайки всяко цветче, ней й се струвало, че вижда малка звездичка, която се усмихва. Ден след ден тя ставала все по-щастлива зарад голямото богатство, което имала наоколо си. Сега тя имала повече работа, защото трябвало да прави прашец и нектар за пчелите, които толкова много й помогнали в грижата за хубавите цветчета. Малката ябълка била щастлива, не защото цветчетата й били красиви, но защото тя като че ли знаела, че те ще се превърнат на ябълки и всяка ще има бебе семенце, което някой ден може да се посади и да стане ябълково дърво. Ето защо тя не се учудила, когато видяла розовичките роклички на цветчетата да падат и весело да танцуват с вятъра. Тя била заета с грижи за малките, а забравила обещанието на Феята. Забравила всичко, забравила даже желаната звезда. Тя била като добрите майки, които често забравят всичко, а работят и обичат децата и само децата. С нейната помощ .ден след ден малките ябълчици растели все по- големи, по-валчести и по-сочни, а когато слънчевите феи ги целунали, те станали червени и майката-ябълка била щастлива, много щастлива.
към текста >>

Както виждате, майката-ябълка била станала много мъдра и обичала много своите бебета.
Тя била заета с грижи за малките, а забравила обещанието на Феята. Забравила всичко, забравила даже желаната звезда. Тя била като добрите майки, които често забравят всичко, а работят и обичат децата и само децата. С нейната помощ .ден след ден малките ябълчици растели все по- големи, по-валчести и по-сочни, а когато слънчевите феи ги целунали, те станали червени и майката-ябълка била щастлива, много щастлива. Децата често идвали да си играят под нея, а тя с радост им давала от червените си ябълки, защото как иначе биха могли семенцата да излязат? Както виждате, майката-ябълка била станала много мъдра и обичала много своите бебета. Една нощ тя била много изненадана, като чула същите сребърни звънчета и видяла овощната Фея до себе си. В ръцете си тя имала не една, а цяла торба пълна със звезди. — Здраво и красиво дърво си порастнала. Много месеци аз те наблюдавах как се бореше с вятъра, бурята, дъжда, топлината и всеки път когато падаше, >и пак ставаше и то по-здрава, отколкото преди. Вземи, тука са твоите звезди.
към текста >>

От тогава ябълките имат звезди в сърцата си и ако вие ги разрежете правилно, сигурно ще намерите звездата около малките бебенца — семенца.
— Корона! Корона, но не за мен — казала ябълката. — Това беше много глупаво желание от моя страна. Ако ти наистина ми даваш звездите, то моля ти се, дай ги на моите деца семенца. Феята се усмихнала и казала: „Както ти желаеш, така да бъде“. И тя пръснала звездичките върху ябълките. От тогава ябълките имат звезди в сърцата си и ако вие ги разрежете правилно, сигурно ще намерите звездата около малките бебенца — семенца. От английски: М. Бизева
към текста >>

12. Звездица. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

За сцена горната игра е доста ефектна, като се костюмират, както звездичката, така и децата (последните в роклички-бебе), като за целта се продължат и фигурите, а именно: 1) балет на звездичката с песни при притворени уста, 2) песен на децата с движения и 3) балетче на децата със свирене на същата мелодия и фигури, подбрани от децата или от самата учителка.
„Аз ще ги чакам, няма да легна.“ Отпущат ръце, всички правят стъпка напред към центъра на кръга Плавни движения с ръце в страни, малко надолу. „Ръчица бяла да им протегна.“ Спират се на място и протягат ръце на горе. „Че ако падне мойта звездица.“ Движат се със ситни стъпки назад, ръцете в страни малко надоле с малко привеждане от кръста. „Да си я хвана кротко с ръчица.“ Навеждат се, правят движение, като че ли слагат нещо в сърцето. „Там ще ми грее, както в небето.“ Тялото изправено на пръсти, дясната ръка на сърцето, лявата сочи небето, поглед на горе. За сцена горната игра е доста ефектна, като се костюмират, както звездичката, така и децата (последните в роклички-бебе), като за целта се продължат и фигурите, а именно: 1) балет на звездичката с песни при притворени уста, 2) песен на децата с движения и 3) балетче на децата със свирене на същата мелодия и фигури, подбрани от децата или от самата учителка.
към текста >>

13. Глава трета: 'Опълченска' - Атанас Славов

Разбира се, аз не искам да бягам от този свят толкова скоро, едва съм се родил в него, аз съм едно бебе в него.
Вие мислите, че аз като съм тук, че зная всичко, но аз съм толкова невежа, колкото и вие. Зная, че ще ме запитате колко време има да стоя тук в тоя свят. Вие на земята знаете ли колко можете да живеете? Ама предполагате. Така и аз ако река колко ще стоя, ще бъде такова едно предположение. Разбира се, аз не искам да бягам от този свят толкова скоро, едва съм се родил в него, аз съм едно бебе в него. За мене тук се грижат така, както за вас се грижат на земята. Трябва да порастна, да уякна, да усвоя тукашния език и начин на живеене. Да позабогатея малко. Не мислете, че съм напуснал мисълта за богатството. Не може да мислите, че тук съм в някой манастир на изправление.
към текста >>

Той е още по-малко бебе отколкото мене.
Ако пазиш това правило, всичките ти работи ще се оправят. Защото, който те товари, той ще те разтовари; и ако Господ те товари бъди благодарен, защото щом усети, че ти не можеш да носиш, той ще те разтовари, така щото гърбът ти няма да се строши, не бой се. Мене ме радва, че виждам моята приятелка Анастасия помежду вас тази година. Искам ти да не се обезсърчаваш понеже си останала сама. Ний тук се срещаме с вашия доктор. Той е още по-малко бебе отколкото мене. Но не тъжете за него. Има кой да се грижи. Вие гледайте да посветите своя останал живот в доброто дело, което Бог вие е дал; да посветите вашия ум на истината. Истината, тя е положителната наука. Видите, аз не съм изменил своите чувства спрямо вас: аз ви обичам така добре както когато бях на земята.
към текста >>

М: Сътрудничество от едно бебе.
Аз съм същия Георги, какъвто бях на земята, без никакво променение. Единственото нещо, което съм претърпял е, че съм по-лек, по-малко тежа. Д. Голов: И че не можеш да ядеш с нас риба. М: Верно. Т. Бъчваров: Ще ли да ни даваш материал и за в бъдеще за „Виделина“ ? М: Сътрудничество от едно бебе. Ще се постарая, ако намеря някой да ми услужи. Д. Голов: Гледай, докторе, да намериш един медиум. Т. Бъчваров: Търновският медиум Ватев може ли да ви услужи? М: За сега не. Т. Бъчваров: А Кръстников?
към текста >>

Всичките тук са все бебета. Т.
Бъчваров: Бъдете добър да ни турите в съобщение с тях. М: Ще видим. Ако позволят. Т. Бъчваров: Виждате ли там някои от видните спиритисти, като Аксаков и други? М: Да обещавам да изплащам полици е много трудно. Всичките тук са все бебета. Т. Бъчваров: Но те не се ли интересуват за спиритическото движение на земята, за което те са мъдреци? М: Интересуват се. М. Казакова: Явявате се в Търново посредством медиум там? (Спор между присъстващите) М: Вие правите миналогодишните погрешки. Това е свойствено на всички хора.
към текста >>

14. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Прясната проститутка ще излезе от моминския си сън провидяла чудото, че вече крачи с майка си жена до жена, улицата пълна с мъже, всичките силни и грозни, и тя може да ги има, колкото и да са грозни, защото животът си има своя ден и този ден е пълен с безбрежния порив за сливането и ето - тя ще го владее с това бебешко тяло, което носи на краката си надолу към „Розова градина“, зад краката си, между краката си, в празните си сега ръце, в учудения поглед, с който поглежда майка си, за да срещне нейния успокоен вече поглед, че момичето й е станало жена.
Издънените тротоари са такива, защото са се износили от провървения път. Пустотата е пустота само на фона на гъмжащото минало. И там, където е имало минало, „минало“ ли е, или дръпване на черта, от която да се чете бъдещето; вечерно приспиване, без което не може да дойде чудото на утринното зазоряване. Защото ти, Зорнице, си Вечерница и ти, Вечернице, си Зорница. След час махленската кучка ще си получи първия ритник и първия камък. Прясната проститутка ще излезе от моминския си сън провидяла чудото, че вече крачи с майка си жена до жена, улицата пълна с мъже, всичките силни и грозни, и тя може да ги има, колкото и да са грозни, защото животът си има своя ден и този ден е пълен с безбрежния порив за сливането и ето - тя ще го владее с това бебешко тяло, което носи на краката си надолу към „Розова градина“, зад краката си, между краката си, в празните си сега ръце, в учудения поглед, с който поглежда майка си, за да срещне нейния успокоен вече поглед, че момичето й е станало жена. Полицаите ще надуват колата си из индустриалния квартал, долната махала, горната махала... Писателят ще напише „Добро утро, Зорнице! Добро утро, бяло небе!...“ несигурен и уплашен, защото не знае къде ще го отведе тази фраза, този ден, тази книга... Свещено бъдеще мое! Наше! Вечно бъдеще във вечното ни минало... * От пяната на тихите августовски прибои, дошли да заместят юлския покой, се надига, откакто свят светува, предутринен свеж дъх, повей и чайките го яздят в радостна наслада под бялото небе, и гларусите се полюшват в него в царствено спокойствие под ослепителната Зорница. През юли преди изгрев Черно море лъщи като лист олово - плувай и след теб остава само огърлица от мехури - и стои така до изгрев слънце. Сега обаче шепне, диша - от Босфора на юг, нагоре на север край гръцките полуостровни републики, воюващи от двете страни на големия залив, на дъното на който по едно време има някаква Генуезка ли, Задарска ли италианска колония - отдавна изпепелена и разнесена в гнили дъски и нечистотии сред обгорен кирпич и камък - и по на север, в подножието на планините, дето мият крака в дълбокото, и още по на север, в Одесос, Варна, Галата и сетне Каранея, високо над брега, дето е бил заточен римският поет, пясъците още по на север и треволяците, и блатата, дето пълзят назад-напред ту навътре, ту навън около непостоянната делта на Дунав, и нататък в безкрайната извивка на брега на изток, и после на юг, в заливите на другите северни черноморски гръцки колонии... Тук вече години наред реват оръдия, отекват в Истанбул чак, в Петербург, в Кавказ, в Северния Тихи океан. Стотици хиляди войници, деца, жени са пролели кръв - на местни татари, руска кръв, турска кръв, сардинска, английска, френска... И сега Севастопол падна. Това е краят на Кримската война.
към текста >>

15. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Свищов бива погълнат от пламъци и населението плъзва през Дунава с торби и бебета към Зимнич, Александрия, Плоещ и Букурещ. (Т.е.
За 1844 г. обаче Сен Дени дава 10 000, а за 1856 Фон Реден - също 10 000. Фон Реден обича анализите и между причините за намаляването на населението сочи извратените пороци и ползването на турски парни бани. По-малко търкане на кир - по-дълъг живот - казва немската наука! Всъщност през 1809 г. градът бил яко укрепен, за да не пострада от русите, но така или иначе на 14 септември следващата година сякаш губещите войната части на императрицата по заповед на генерал Николай Каменски и в изпълнение на генерал Сен Прийст удрят чакмака на града. Свищов бива погълнат от пламъци и населението плъзва през Дунава с торби и бебета към Зимнич, Александрия, Плоещ и Букурещ. (Т.е. можете да продължавате да се къпете спокойно!) Нищо ново! Преди това, в началото на 18 век, Свищов става преходен пункт за преселение на гръцки поселници във Влашко от Цариград. Градът дълго време има голяма гръцка махала. В края на същия век кърджалиите изпепеляват цветущо Арбанаси и в средата на града изниква нова „гръцка“ махала, която дълго след това се гордее с масивните си къщи в арбанаски стил. И пак така - само че в обратна посока - в началото на 19 век гнетът на чокоите над влашката селяния е толкова голям, че както нашите бягат във Влашко и Бесарабско след 1821, 1829 и 1855 да търсят защитата на своя „спасител“ руския Император, така по него време власи на салове и плоскодънки, със щумпи и без щумпи на главата, прекосяват насам да търсят как да отдъхнат под защитата на своя „спасител“ Султана. (Вече знаете коя е стратегическата кръстна точка в тоя край на планетата!) Така или иначе, долу при реката Свищов се издокарва с многолюдната Влашка махала, която изчезва едва когато започва да се разчиства място за постройката на тукашната железопътна линия на свободно Княжество България.
към текста >>

16. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Петър я погледна и видя, че кудкудякащата кокошка в нея магически беше изчезнала и докато трюмът ечеше от арестуваната песен, която не можеше да намери пролука да литне въз небето и морето, белият кичур в катраненочерната й коса заблестя по момински привлекателен и красив, вместо да я прави стара, и кожата на лицето й изглеждаше гладка като на бебе, и черните очи искряха дълбоки, млади и пълни с любов.
- Еврейката задърпа ръкава на мъжа си и първата му реакция беше да я накара да млъкне, но Петър усети, че е мъж, който не може нищо да откаже на жена си. - Глупости! - каза той. - Каза, че жените в неговото село след първата си нощ с мъжете си блъскат нашироко капаците на балконските врати на спалните си по изгрев слънце, да си окачат чаршафите да се ветреят, цялото село да ги види, и пеят на портокаловите горички покрай морето. - Така ли каза? - Cantare, cantare... - италианците продължаваха да ръкомахат насърчително към нея и един младок внезапно поде с най-слънчевия тенор, който Петър бе чувал през живота си: - Volare, оо-ооо, cantare, о- о- о- ооо...“ - Да! Точно това каза... - еврейката сама си отговори на собствения си въпрос с нисък отнесен глас. Петър я погледна и видя, че кудкудякащата кокошка в нея магически беше изчезнала и докато трюмът ечеше от арестуваната песен, която не можеше да намери пролука да литне въз небето и морето, белият кичур в катраненочерната й коса заблестя по момински привлекателен и красив, вместо да я прави стара, и кожата на лицето й изглеждаше гладка като на бебе, и черните очи искряха дълбоки, млади и пълни с любов. И видя как сконфузеният съпруг извърна глава тайно да не се издаде колко я обича, и той самият усети как очите му се навлажниха и сърцето му лудо заби, защото в този миг бе разбрал, че бе навлязъл в Америка и това бе то! - Един божествен миг от двадесет и единия ден лашкане и блъскане, и цялата мъка си струваше: един млад католик пее любовна песен на една еврейска матрона в климакса на живота си, и правоверният юдейски съпруг в черното си расо и черната си капичка и смешните завъртулки на бакенбардите си прелива от любов към красавицата в нея - прочистен и освободен от ревност като двадесеткаратов диамант. И никой от тях тук нямаше кой да го гледа - с черен кафтан или сицилианско кепе - и да одобрява или не изблика на човешка любов в тях. Той бе навлязъл в Америка преди да стигне Нюйоркския залив. Америка не беше място. Америка беше състояние на съзнанието.
към текста >>

Търся пощенска марка... Май параходът пак тутка, май започва оживлението, май пак се дигаме на пръсти да видим какво се открива след теснините и ще трябва да се връщам при глава трета и парцаланковците с каскетите и забрадките! Всички бяха на палубата от ранно утро: емигранти, редовни пасажери; тъпчеха се един друг, късите тук-там се надигаха на пръсти да надникнат над рамената на дългите, и бащи дигаха по някое оскучено, плачещо бебе на рамо, и това, разбира се, нямаше абсолютно никакъв смисъл, тъй като още сума ти време само блъскането на носа, докато корабът цепеше умерените вълни, щеше да разсейва неспокойната им скука.
Двата бряга след половин час ще се съединят, ще свърши пътят, който Дънов е могъл да начертае за себе си дотук, и пред него ще остане светлата пустота, която той ще трябва да запълни както и колкото му стига умът, и това е голям антиклимакс, голям катарзис, и за него ще е просто... просто възбуда, защото той е решил, че ще е само две лесни години в семинарията на Дрю с Делчев, но аз знам, че няма да са две лесни, а ще са седем мъчни, търсещи, едва сега истински тежки години, с много лутане, и лутане, и все същата бяла, необятна, ослепителна пустота пред него... Къде да бързам? Това не е краят на пътя; това, кажи го, не е началото дори... И си правя кафе. И разбърквам картите на голямата маса, където редя по някой пасианс след кафето, но не редя този път. Пиша едно кротичко писмо. Споделям, че има още материал тук, който не съм премандръсил, но го оставям за следващото си идване. Търся пощенска марка... Май параходът пак тутка, май започва оживлението, май пак се дигаме на пръсти да видим какво се открива след теснините и ще трябва да се връщам при глава трета и парцаланковците с каскетите и забрадките! Всички бяха на палубата от ранно утро: емигранти, редовни пасажери; тъпчеха се един друг, късите тук-там се надигаха на пръсти да надникнат над рамената на дългите, и бащи дигаха по някое оскучено, плачещо бебе на рамо, и това, разбира се, нямаше абсолютно никакъв смисъл, тъй като още сума ти време само блъскането на носа, докато корабът цепеше умерените вълни, щеше да разсейва неспокойната им скука. Петър беше излязъл от изгрев слънце и беше един от първите, които видяха бреговата линия на западния хоризонт, и се отказа от закуска, за да може да запази добрата си позиция на върха на купа насукано въже пред вратата за капитанския мост. Просто се надяваше да не го накарат за слезе от там, ако въжето щеше да трябва при акостирането. Хуушшш!... Хуушшш!... Хуушшш!... - продължаваше да цепи напред носът и острият вятър пращаше от време на време по някой неочакван душ студена солена вода, и Петър усещаше сърцето си как тупа, сякаш яздеше състезателен жребец към победоносен финал, но жребецът беше от петхилядотонните, и ездачите бяха осемстотин, и финалът бе събирането на племената, дето бяха теглили на изток по протежение на веригата на Алеутските острови в канута от моржови кожи преди осем хиляди години, с племената, дето бяха теглили на запад на кон през азиатския континентален щит, и това събиране караше така от триста години вече; и той потръпна, когато нова тежка пръска го удари в лицето. Един от корабните офицери, белокос мъж на средна възраст, се показа на вратата и запали лула близо до навитото въже. Всичко нормално! .... Хуушшш!... Хуушшш!... Хуушшш!... Параходът изтутка още веднъж и блъскането на носа и стичането на разбитата вълна по бордовете от двете му страни спря.
към текста >>

17. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Но ето че навътре в залива към каваците беше тихо като в котел вода, оставен под асмата на дядо Господ - с тъмнозелени и още по-тъмни отражения на лозите по стръмното, само тук-там прокъсани от бебешкосините парцали на небето, и сред това божествено спокойствие - върховете на коловете на таляна и една мързелива, заспала лодка, дето обикаляше от кол на кол, кажи го, през час.
Но Гръблашев не можеше да преодолее съпротивата си срещу грубата работа и така си останаха - Петър хванал нуждата за рогата с две ръце, а Величко Граблашев с раиран панталон и сукняно сако по-бавничко, но без да си губи достойнството, подир него. Именно затова местата за излетите им заедно и дори едно-двете неколкодневни пътувания бяха винаги посочвани от. Петър; той имаше повече време да открие къде да заведе приятеля си. * От високия борун на созополския залив Курекя морето беше три различни морета едновременно, и брегът и планините му, и носовете, вклинени във вълните, и заливите и лиманите, и долу Змийският остров, и горите и лозята бяха по три вида брегове и планини, три вида носове и боруни, три вида острови, гори и лозя. Първо долу, дето се решеха канарите, кипеше - море, дето ей сега в този миг, ако те бухне на една страна с лодката ти - няма излизане. Но ето че навътре в залива към каваците беше тихо като в котел вода, оставен под асмата на дядо Господ - с тъмнозелени и още по-тъмни отражения на лозите по стръмното, само тук-там прокъсани от бебешкосините парцали на небето, и сред това божествено спокойствие - върховете на коловете на таляна и една мързелива, заспала лодка, дето обикаляше от кол на кол, кажи го, през час. В огромната дива пустота на залива, която се отваряше и отваряше, и се лисваше през хоризонта, бе съвсем друго - светло, тъмно, сиво-синьо и рошаво, гонеха се морски зайчета и кой знае защо белите им гърбове се появяваха много по-често и нагъсто само на едно-две места, а нататък - цели полета от тъмносини вълни и ни една грива. Носът в краката му бе сипеи и камъни; някой хвърлял долу в хаоса черупки от миди; тъпоноса скала. На север „Св. Спас“ бе на ниска спокойна ливада с пътеки насам-натам. Южният бряг през залива на Каваците беше друго: стъпало скали издраскани надолу във водата с ноктите на титанско чудовище и сега рязко разделени на светло и тъмно от слизащото слънце, което биеше отгоре им.
към текста >>

Влакът подвиква и прекосява шосето, без никакви рампи, без полицай, без знак; само една груба извита дъска, на която е написано с боя: „Като удари камбаната, внимавай за локомотива!“ Фучи нататък, гмурка се през горите, показва се на светлото, трополи над крехки арки, тътне върху тежката земя, стрелка се под дървен мост, който лови светлината му за миг, внезапно събужда всички задрямали гласове на главната улица, спуска се безотговорно през средата; занаятчии работят, хора се навеждат през врати и прозорци, момчета пускат фърчила и играят на топчета, мъже пушат, жени шушнат, бебета лазят, свини грухкат и уплашени коне се мятат напред и се изправят на задни крака до самите релси, ей тук! и давай, давай, давай! откъсва се лудата хала на локомотива с вагоните и пръска във всички посоки горящи искри от огъня на цепениците в пещта; скърца, съска, крещи, пъхти; докато накрая жадното чудовище спира под навеса да пие, раздвижват се хора по перона и ти имаш време да си поемеш дъх, преди да слезеш.
Отминава за миг, но очарователното описание на Торо тупа в главата ти: „Финчбъргската линия докосва езерото на сто метра южно от колибата ми и аз отивам до селото по трасето й, и това трасе ме свързва със света. Мъжете от то варните влакове, които минават целия маршрут, ми кимат като на стар познат; толкова често минават край мен, че мислят, че съм жепе служител, и е вярно. И аз бих искал да съм работник по траверсите някъде по орбитата на планетата... Като срещна локомотива с влака му от вагони, понесен в този планетарен устрем... като чуя железния кон да кара хълмовете да ечат с това свое пръхтене като гръмотевица, да тресе земята с копита и да хвърля огън и пушек от ноздрите си, започва да ми се струва, че земята си е намерила човешка раса, достойна да я обитава.“ - Следващата спирка Конкорд джънкшън!“- казва кондукторът и престава да се обляга. - Вашата спирка, сър. Изглежда, че ще е като една от тези спирки сред гората, където никой не слиза и не можеш да повярваш, че някой ще се качи. Влакът подвиква и прекосява шосето, без никакви рампи, без полицай, без знак; само една груба извита дъска, на която е написано с боя: „Като удари камбаната, внимавай за локомотива!“ Фучи нататък, гмурка се през горите, показва се на светлото, трополи над крехки арки, тътне върху тежката земя, стрелка се под дървен мост, който лови светлината му за миг, внезапно събужда всички задрямали гласове на главната улица, спуска се безотговорно през средата; занаятчии работят, хора се навеждат през врати и прозорци, момчета пускат фърчила и играят на топчета, мъже пушат, жени шушнат, бебета лазят, свини грухкат и уплашени коне се мятат напред и се изправят на задни крака до самите релси, ей тук! и давай, давай, давай! откъсва се лудата хала на локомотива с вагоните и пръска във всички посоки горящи искри от огъня на цепениците в пещта; скърца, съска, крещи, пъхти; докато накрая жадното чудовище спира под навеса да пие, раздвижват се хора по перона и ти имаш време да си поемеш дъх, преди да слезеш. Домът на Емерсън не е музей, но вещите му са запазени с определеното намерение рано или късно да бъдат съхранени за поколенията. През 1892 година - десет години след смъртта му - за тях се грижи дъщеря му Елен и когато и тя умира, семейната им къща става собственост на Паметната асоциация на Ралф Уалдо Емерсън. Къщата на поборничката за женски права Луиза Мей Олкот и баща й Бронсън Олкот, които са покойници от четири години, е купена от Хариет Лотроп с определеното намерение да стане исторически музей на великите конкордци. Домът на Хоторн също се пази от преките му наследници, за да отиде след време на съхранение от Парковата служба към Министерство на вътрешните работи на Щатите, така че ни една от техните вещи, дрехи или книги не е разграбена от каращи се за наследство роднини, които да ги чакат от години да умрат, защото са си харесали някой чифт ботуши, някоя книга или любима писалка. Само с творческото наследство на Торо нещата не са в цветущ вид поради факта, че никой от трите му дъщери и синът му не се оженва и те умират преди началото на предпоследното десетилетие на миналия век.
към текста >>

18. Възпитанието на детето Възпитанието на детето - Макс Хайндл

Книгата на личния физически живот на земята започва от първата глътка въздух на бебето и продължава до последния му дъх.
Тогава родителите ще бъдат във възможно най- добрата позиция да поощрят доброто и да вземат подходящи мерки, за да променят слабостите, преди те да станат действителност. По такъв начин те ще могат до голяма степен да помогнат на идващото същество да преодолее недостатъците си. Като погледнем на Духа като на вечен странник и на всеки земен живот като на събитие във времето, различните фази от нашето съществуване ще заемат полагащите им се места. Ако размислим върху думите от поемата на сър Едуин Арнолд: “Духът никога не се е раждал! Не е било време, в което да го няма, И никога няма да спре да съществува!... ще имаме възприемем преходността на времето, съпоставено с вечността на Бога. Вероятно това осъзнаване може да ни помогне в разбирането на децата, които преминават през трудните фази на растежа. Книгата на личния физически живот на земята започва от първата глътка въздух на бебето и продължава до последния му дъх. “Когато детето поеме първата си вдишка, физиологичните условия в сърцето му вече са променени, връзката с утробата е прекъсната и кръвта е принудена да циркулира през сърцето и белите дробове.” При контакта на кръвта с въздуха в белите дробове тя е в състояние да състави картина на обкръжаващата я среда. Кръвта е превозното средство на Егото и когато тя се втурне през сърцето, оставя отпечатък от семенния атом в лявата камера на сърцето (която изпраща кръв към артериите). Върху тази безкрайно малка повърхност са отпечатани всички картини от външния свят през целия живот на човека. Родителят трябва да разбере, че това, което ние наричаме раждане, е раждане само на видимото, физическо тяло, което идва до настоящата си висока фаза на работоспособност за по-кратко време, отколкото невидимите превозни средства (тела) на човека, защото е имало най-дългата еволюция. Както плодът, обвит в защитната утроба на майката през периода на бременността, е предпазен от въздействията на видимия свят, така и фините тела са в обвивки от етер и желание - субстанция, която ги защитава, докато се развият достатъчно и са в състояние да издържат условията на външния свят.
към текста >>

Тимусната жлеза на бебето е най-голяма малко преди раждането и намалява с времето.
Покажете им пчелите с кошничките за прашеца, който е на техните крачета и им кажете: как тези малки цветя-момчета, възседнали крилата коне като древните рицари, обикалят из света да търсят принцесата, затворена в магичния замък (тичинките, скрити в чашката, която произвежда семена); как цветният прашец, цветята момчета- рицари, си пробиват път през женската част, която произвежда семена, за да влязат до мястото на опрашването; тогава им кажете как това означава, че рицарят и принцесата се женят и че ще живеят щастливо след това и стават родители на много малки цветя - момчета и момичета. Когато напълно проумеят това, те ще разберат също и продължаването на рода в животинското и в човешкото царства, за тях няма разлика: човек е толкова чист, целомъдрен и свещен, колкото и другите същества. И малките деца, отгледани по този метод, ще имат винаги почит за размножителната функция, която не може да бъде внушена по по-добър начин. Когато едно дете е било информирано по такъв начин, то е добре подготвено за раждането на “тялото на желанието” по време на пубертета. Децата под 14-годишна възраст до известна степен са все още част от техните родители, защото в тимусната жлеза е складирана есенцията на родителската кръв, която детето използва за производството на собствената си кръв през годините на детството. Тимусната жлеза на бебето е най-голяма малко преди раждането и намалява с времето. Около 14-та година Егото е готово да се утвърди и е в състояние да произвежда собствена кръв. Детето става една Личност. Сега е времето за родител и учител да приложат търпимост и да изпитват съчувствие към растящия младеж, изправен пред много проблеми. Ако детето се е научило да вярва и обича по-възрастните членове на семейството, сега то ще следва техните съвети и опасностите, придружаващи растежа, не са големи. По това време, когато личното “тяло на желанието” се роди, чувствата и страстите вече се усещат.
към текста >>

0.21849298477173