Търсене в текстове за 'Бебе'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 14 резултата в 12 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПРИ НЕСТИНАРИТЕ - ПАША Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Майката, която отглежда най-отблизо децата, може да открие непримиримата разлика, която съществува между тях още от най-ранната, бебешката възраст.
HЕЩO ВЪРХУ НАЦИЯТА Георг Нордман Хората се раждат почти оформени. Тая мисъл ще срещне най-решителна съпротива от страна на педагози, биолози и всички, които смятат, че човек е нещо, което може да се моделира съобразно с желанието на моделиращия фактор – възпитанието от една страна, и условията от друга. Но ние твърдим при това, че не е достатъчно биологичното обяснение за комбинирането на гените, за да си дадем ясно сметка за удивителното разнообразие, което съществува между човешките индивиди от един и същ произход, живели и възпитавали се в досущ еднакви условия. Майката, която отглежда най-отблизо децата, може да открие непримиримата разлика, която съществува между тях още от най-ранната, бебешката възраст. Нещо говори на майчината интуиция, че едно дете коренно се отличава от друго, че едното е съвсем друга индивидуалност. В начина, по който едното дете възприема храната, в начина, по който реагира към дадени неща, майката вижда другия човек, съвършено различен и вече даден в неговите едри линии. „Той си е такъв от бебе" – казват често жените за своето дете, когато то се прояви в нещо, което обръща внимание на околните. Ако се огледаме във физиономиите: в очите, носовете, ръцете, главите и всички форми на отделните телесни части, ще видим, че отделните индивиди имат нещо свое специфично и че тия морфологични особености отговарят по един странен начин на психичните прояви на индивида. Всеки роден индивид има нещо, което го причислява към известна категория характери: сангвиничен, меланхоличен, холеричен и лимфатичен (Върху натюрелите и темпераментите виж съответните есета в книгата „Пътят на звездата" от Г. Радев).
към текста >>

„Той си е такъв от бебе" – казват често жените за своето дете, когато то се прояви в нещо, което обръща внимание на околните.
Тая мисъл ще срещне най-решителна съпротива от страна на педагози, биолози и всички, които смятат, че човек е нещо, което може да се моделира съобразно с желанието на моделиращия фактор – възпитанието от една страна, и условията от друга. Но ние твърдим при това, че не е достатъчно биологичното обяснение за комбинирането на гените, за да си дадем ясно сметка за удивителното разнообразие, което съществува между човешките индивиди от един и същ произход, живели и възпитавали се в досущ еднакви условия. Майката, която отглежда най-отблизо децата, може да открие непримиримата разлика, която съществува между тях още от най-ранната, бебешката възраст. Нещо говори на майчината интуиция, че едно дете коренно се отличава от друго, че едното е съвсем друга индивидуалност. В начина, по който едното дете възприема храната, в начина, по който реагира към дадени неща, майката вижда другия човек, съвършено различен и вече даден в неговите едри линии. „Той си е такъв от бебе" – казват често жените за своето дете, когато то се прояви в нещо, което обръща внимание на околните. Ако се огледаме във физиономиите: в очите, носовете, ръцете, главите и всички форми на отделните телесни части, ще видим, че отделните индивиди имат нещо свое специфично и че тия морфологични особености отговарят по един странен начин на психичните прояви на индивида. Всеки роден индивид има нещо, което го причислява към известна категория характери: сангвиничен, меланхоличен, холеричен и лимфатичен (Върху натюрелите и темпераментите виж съответните есета в книгата „Пътят на звездата" от Г. Радев). Някои правят тая класификация на човешките типове по планети: Марс, Земя, Меркурий, Слънце, Венера, Юпитер, Луна, Сатурн. Някогашните херметисти, а заедно с тях и видни представители на съвременната философска и научна мисъл смятат, че различните хора, които се раждат по лицето на земята, имат различни склонности, дадени веднъж и неповторимо в тяхното духовно аз и ясно изразени в тяхната морфология. Хората не само от една раса, от един народ, но даже и от едно семейство са различни типове и имат различни психологични склонности.
към текста >>

2. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Иди си в града, защото малката ти снаха ще има бебе в неделя в 10 ч. в.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Предсказателен сън. Бях учителка в с. С. Това беше на 18 октомври 1930 год. вечерта. Сънувам заминалата си баба, която ми каза на сън: — Утре е събота. Иди си в града, защото малката ти снаха ще има бебе в неделя в 10 ч. в. Тя те обича и твоето присъствие е необходимо. Куриерът, който носи пощата, ще дойде утре в село точно в 12 ч. на обяд. Ти недей тръгва с колегите си, които тръгват по-рано, но чакай куриера, защото той ще ти донесе едно писмо от странство. Чакай да ти кажа съдържанието на писмото.
към текста >>

3. ПЛАТОН И АРИСТОТЕЛ ЗА МУЗИКАТА Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Малките бебета започват да издават музикални звуци преди звуците на челноразделната реч.
Против това разбиране е възразил Дарвин (в „Произход на човека и половият подбор"), като изказал мисълта, че гласът е съществувал преди членоразделната реч, така че началото на музиката трябвало да се търси в гласовите упражнения, на които се предават животните в любовния период. Вайсман (в „Studien zur Descendenz Theorie, Йена) отрича в случая участието на половия подбор и вижда в музикалното чувство допълнителната способност на нашия слухов орган, усъвършенствуван благодарение своята полза, по пътя на естествения подбор. Способността да се различат музикалните звуци трябва да е съществувала в животинския свет още до появата на човека, т.е. и у човека тя е възникнала преди членоразделната реч, съставяща неговото отличително качество. Има вид маймуна (Hilobates rafflesit) издаваща в силно възбуждение хроматическа гама в цяла октава. Малките бебета започват да издават музикални звуци преди звуците на челноразделната реч. При наблюдаване на болните от поражение в мозъка проличало, че музикалният и езиковият центрове, макар и близки в нашия мозък, всъщност са напълно разделени и независими един от друг (вж. Росолимо. „Към физиологията на музикалния талант".По тоя начин, началото на музиката не ще е в членоразделната реч, както мисли Спенсер. Членораздвлната реч сама получава своя музикален елемент, заключаващ се в интонацията в повишението и понижението на гласа, от самостоятелния музикален център, който на свой ред може да действува не само съвместно с центъра на речта, но и отделно от него. Способността да се издават и възприемат музикални звуци лежи в основата на нашата гласова дейност. Тая дейност, както и всека друга мускулна дейност се намира в тясна зависимост от нашите душевни вълнения.
към текста >>

4. Общуване през пространството Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ние им предаваме „Новата Ева“, защото всички нови двойки чакат бебета!
10 август 1993 Издаде се енциклопедия от издателството, което публикува книгите на Аида. Те са поставили там Учителя. Книгата е със заглавие: „Духовни писатели от миналото и от днес“. Посещават ни хипита. Когато говорим се разбираме, но когато минаваме на практика има голяма разлика. Ние им предаваме „Новата Ева“, защото всички нови двойки чакат бебета! Такава ли ще е Новата Ева? 14 ноември 1993 Единственият брат, лекар-психиатър, писател, който се интересува от Словото, ми каза, че иска да напусне Аржентина, защото тук няма култура. Миналата седмица беше у нас. Аида чете част от романа. Овлажниха им се очите.
към текста >>

5. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Преди да пристигне бебето.
под редакцията на Д р Г. Ефремов, със следното съдържание: Хора с късмет и без късмет. Пълнотата и нейното лекуване. Семейството като место за създаване и оформяване на характера. Мадам Кюри — откривателката на радия. Преди да пристигне бебето. Златни правила. Един час на ден. Най-новото в медицинската наука. Платилите абонати ще получат веднага безплатно книгата „Доброто настроение като сила в живота“, от Op. С. Марден.
към текста >>

6. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И бебенцата на тъмно растат, като спят.
— Бъди спокоен, мой приятелю! — отговори свещта. —Не е страшна създадената от Бога тъмнина на земята. Тя е за отмора от тежък труд, за почивка, за сън, за растеж и за тайни. В тъмнината растат цветята, житата, дърветата, животните. И бебенцата на тъмно растат, като спят. Който прави добрини, прави ги в тъмно, за да не вижда лявата ръка какво прави дясната. Божиите дела също в тъмно стават, тайно. — Ако е така. защо е тогава светлината? — запита свещникът.
към текста >>

7. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сега ще отидат да си направят нови дрехи, ще се родят като малки бебенца и пак ще пораснат юнаци.
Направен от нищо, не служи за нищо — като сапунено мехурче. — О, заблуждаваш се ти, любезно куршумче! Не си видял живот, защото той се не вижда. Не си виждал и юнаците, за които мислиш, че си унищожил. На тях ти си направил само малка пакост: продупчил си дрехите им и те са ги напуснали. Сега ще отидат да си направят нови дрехи, ще се родят като малки бебенца и пак ще пораснат юнаци. — Не, това е лъжа! Как може умрял юнак да се роди като бебенце! Аз защо не мога това? Ти си материя, мъртва, точно като телата на юнаците. Животът е съвсем друго нещо.
към текста >>

Как може умрял юнак да се роди като бебенце!
Не си видял живот, защото той се не вижда. Не си виждал и юнаците, за които мислиш, че си унищожил. На тях ти си направил само малка пакост: продупчил си дрехите им и те са ги напуснали. Сега ще отидат да си направят нови дрехи, ще се родят като малки бебенца и пак ще пораснат юнаци. — Не, това е лъжа! Как може умрял юнак да се роди като бебенце! Аз защо не мога това? Ти си материя, мъртва, точно като телата на юнаците. Животът е съвсем друго нещо. Той нито се убива, нито умира. Ти не си се раждал и не можеш да родиш; Само животът може да се роди в материя и да я оживотворя.
към текста >>

8. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те няма да се родят като бебета, а всички будни и жадни за Божествена любов души да се родят в новото, да възприемат Божественото за да се сложи начало на новата култура.
Те са основа, те са среда, според които трябва да се нареди и приспособи живота, а не те да се изменят и пригодят според нашите изисквания и схващания. Да събираме ония богатства, които никой не може да ни отнеме, да работим за придобиването на ония нетленни условия, с които можем да бъдем полезни на колективния живот, това е прямата ни задача. Да се свържем с целокупния живот. Да се свържем с извора, с Бога и сами да станем извори, през което да блика онова благо, което носи свобода, светлина, мир и радост. Днес е нужно да се родят нови човеци, носители на това, именно, истинско богатство. Те няма да се родят като бебета, а всички будни и жадни за Божествена любов души да се родят в новото, да възприемат Божественото за да се сложи начало на новата култура. Впрочем, тя е започнала. Нейното начало е сложено. Остава само ония. които са готови да я проявят, да изхвърлят от себе си ръждясващият елемент и възприемат неръждясващият — Божественото. N СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ.
към текста >>

9. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 223 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Ах, че ми е весело и драго, - рекла си Кадънката във себе, че можах да си отимам толкоз необикновено бебе!
Пък числото шест нали е още символ на илюзиите, на щастливата измама? Може от случая аз да съм избрана, многочелядна да стана. И, след първата си радост, легнала да мъти, като попоглеждала яйцата в ден по десет пъти. А пък дните, както всеки знае, тичали да стигнат туй, което се желае. Та на времето си тъкмо шестите яйченца се пукнали щастливо и от всякое излязло по едничко птиченце красиво: пет кадънчета еднакви и едно особено — малко по-голямо. — Ах, че ми е весело и драго, - рекла си Кадънката във себе, че можах да си отимам толкоз необикновено бебе! Я, какво е едро, пълно, здраво! Иде ми сама на себе да си кажа „браво! “ То ще стане сигурно голям борец, или полководец, славен в свода, с благородна, царствена обхода. А пък може да е отреден за при царя ни велможа. И започнала тя да ги храни с мишки, мравки, пеперудки, сдъвкани на кашица, или овалени на грудки.
към текста >>

10. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това дете било още малко бебе, когато едно съседно племе унищожило селото, в което това дете живеело, но по някой начин детето избягало.
Робен Оуен откри, че това е така, като се опита да вземе хора от най-лоши условия и ги постави при добри условия; но на край, той трябваше да напусне опита си с отчаяние, защото намери усилията си безуспешни и „природата по-силна от възпитанието“. Можете да направите много чрез възпитанието, но не можете да измените основния тип на характера, който иде в света. И така ние сме пред проблем за „специалното творение“. На хора, напр ,родени престъпници, нищо не можете да направите, за да ги освободите от техните престъпни инстинкти. Ще ви кажа един случай на престъпник, с едно малко диво дете. Това дете било още малко бебе, когато едно съседно племе унищожило селото, в което това дете живеело, но по някой начин детето избягало. Това дете, момиченце, било намерено от една мисионерка, която го взела под грижата си и го отгледала. Всичко отивало добре през първите няколко години, но когато малкото момиченце, извадено от дивата среда, станало на единадесет години, докарало в отчаяние майката, която го осиновила. Тази госпожа не могла да накара детето да види разликата между право и криво, не могла, например, да го направи да чувства, че да се краде, е престъпно. Момичето можело да се въздържи, когато знаело, че ще го заловят, но в него нямало буквално никакво чувство, нямало нищо, към което да се апелира; и за тази добра госпожа, която не знаеше за прераждането, проблемът беше сърцераздирателен. Прераждането сега разрешава всичките тези проблеми веднага.. Взели сте една млада душа, която е имала твърде малка опитност, която няма нищо отвътре, което да е отзивчиво на възпитанието, което иде отвън , и не е имала опитността да проявява съвест.
към текста >>

11. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В едногодишното бебе само частица от стария дух оживява новото тяло.
майката и тия, които са в тясна връзка с нея. Магнетичната или мислова сила на неколцина, съсредоточена върху едно лице, е значително по-голяма от оная на един ум. Всичко това действа на духа. Може би в миналото си тяло той да е бил католик, израилтянин или мохамеданин; но ако майката и тия, които са около него, са протестанти, и той може също да бъде протестантин, просто защото мисълта на всички, които го окръжават, го повлияват към такова вярване. Докато тялото е твърде младо, духът малко може да го използва. В едногодишното бебе само частица от стария дух оживява новото тяло. Когато то плаче за храна или се смущава от никакво неудобство, то е като да ощипят или убодат тялото на един възрастен човек, когато спи. В тялото на спящия е останало достатъчно живот или дух, за да протестира с плач или движение, както и детето. Защото, в същност, през време на дълбок и здравословен сън, твоят дух, истинското ти себе не е в тялото ти. То е вън от него, скитайки се наоколо, като вижда други духове, на други места и е свързано с тялото само чрез една нишка. Духът, свързан с новото тяло, през време на периода, наречен детство, е все още магнетизиран.
към текста >>

12. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

По тоя начин, ако те боравят с нещо, в което мъжът преодолява, тогава той ще води, а тя ще го следва, но ако условията се изменят и двойката работи в една сфера, в която жената преодолява, тогава полярността ще се промени и жената ще вземе господството и, в такъв случай, забележете крайната нежност на мъжа, когато едно бебе се тури в ръцете му.
Личността, обаче, е едностранна и, следов., има определен пол. За индивидуалността може да се мисли като за един магнит, който има положителен и отрицателен полюс, единият от които за известно време се влага в гъстата материя, и естеството на вложения полюс определя пола на тялото, което се гради около него. Индивидуалността, животът на която е една еволюция, има и двете тия страни в естеството си; но на личността, чийто живот е едно въплъщение, действа само едната страна, а другата остава латентна или неразвита. Това добре се илюстрира в пчелата, при която начинът на храненето определя дали ще се развие пола или не; също и при човешката форма, при която характерните органи на другия пол винаги съществуват в зародишна форма и даже могат, в известни типове на анормалност, да достигнат значително развитие, ако не дори и активна функция. Когато полът е строго определен на физическото поле от формата на устройството, на по-висшите полета това зависи от относителната сила, който постоянно се мени, така че двама души, които са мъжко и женско на физическото поле, могат постоянно да сменяват своята полярност в техните отношения на вътрешните полета. По тоя начин, ако те боравят с нещо, в което мъжът преодолява, тогава той ще води, а тя ще го следва, но ако условията се изменят и двойката работи в една сфера, в която жената преодолява, тогава полярността ще се промени и жената ще вземе господството и, в такъв случай, забележете крайната нежност на мъжа, когато едно бебе се тури в ръцете му. Оня, който чувства най-дълбоко, ще бъде мъжественият на полето на емоциите, а оня, който знае по-вече, ще бъде мъжественият на умственото поле, без оглед на тялото, в което всеки от тях се случи да бъде въплътен. Тъй като, обаче, мъжкото тяло е по-добре приспособено да изразява положителния, тип и сила, мъжът обикновено ще бъде мъжествен както в по-гъстото, така и з по-висшите полета. Но ако. има значително неравенство в силата, тогава жената може да бъде относително по-мъжествена спрямо своя мъж във вътрешните полета. Не трябва никога да се забравя, че мъжествеността и женствеността са винаги относителни на вътрешните полета, и както физическата издръжливост на индивидите от една двойка се мени, така също и относителната сексуалност се сменя с нея, и един мъж може да бъде чисто мъжествен в своите отношения към една жена и чисто женствен или отрицателен в своите отношения към друга.
към текста >>

0.26189398765564