Търсене в текстове за 'Бебе'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 135 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Всички вие мислите, че те като отишли при Христа, видели едно малко бебенце, дали му подаръците и се върнали назад.
Животът стои в това: като помисля за Бога, да чувствам най-възвишеното и благородното в себе си, да почувствам живота. Тогава само ще позная, че Бог живее в мен." Ще приключим тази глава с един пасаж от Словото на Учителя, който хвърли обилна светлина върху най-дълбоките мистични Истини. „Тази Звезда, която се е явила на Изток, внесла между хората разумния живот. Тия три мъдреца, които са отишли да се поклонят на Христа, са били разумни. Те са разговаряли с Христа. Всички вие мислите, че те като отишли при Христа, видели едно малко бебенце, дали му подаръците и се върнали назад. Не е така. Няма много да ви говоря, но ще ви кажа само едно. Те са разговаряли с Христа. Той им предал Великата Мъдрост и Знание, които те предадоха в Индия. И сега това знание се пази там.
към текста >>

2. 87. РАЖДА СЕ ЧОВЕК И ТРЪГВА ДА УЧИ

Вие искате като бебета да си отворите устата и аз да турям непрекъснато.
От извора всякога можеш да почерпиш вода." „Учителю, по някой път аз дойда при вас и се върна у дома без нищо." „Ама как идваш? Аз те гледам някога дойдеш и знаеш ли на какво приличаш - на стара баба. Ние стари баби не искаме. Тук трябва да идва човек с Божествена мисъл. Всеки ден човек трябва да придобива по една Божествена мисъл. Вие искате като бебета да си отворите устата и аз да турям непрекъснато. Не, аз ще ти давам пък ти сама ще го туряш в устата си. Не се иска от вас да вдигнете земята на гърба си. Иска се много малко. Духовете ти навяват своите състояния. Ти ще се освободиш от тях и ще живееш своя си живот." „Учителю, усещам, че у мен са влезнали много баби и,аз се боря с тях." „Ти няма какво да се бориш с бабите.
към текста >>

3. 2. ДА НЕ СЕ БОИШ

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

Един ден през август Симеон отива до аптеката да вземе едно лекарство за бебето, което ни се бе родило, понеже имаше много пъпки по тялото.
2. ДА НЕ СЕ БОИШ Бяхме се оженили със Симеон Арнаудов. През 1928 г. Симеон беше вече дякон. Един ден през август Симеон отива до аптеката да вземе едно лекарство за бебето, което ни се бе родило, понеже имаше много пъпки по тялото. Там се вижда с Иван Кисьов и започват някакъв разговор. Ха да се върне - няма го. Минаха 2 - 3 часа и като се върна беше като възкръснал и извика; „Намерих човека! Толкова работи си казахме". После отидохме двамата на Кисьов на гости и той там ни откри онези големи, важни, тайни неща за Учението на Учителя, които не бяхме чували.
към текста >>

4. 17. ВЕКОВНА КАРМА И ЖЕНИТБА

Надежда Георгиева Кьосева

Там бяха и Сашка (не помня дали беше и Линчето, защото тя имаше малко бебе и не можеше да дойде както и другата ми сестра от Ямбол - Рута).
Беше един разкошен възрастен, мил пастир. Черквата беше пълна и от Изгрева имаше наши хора. Беше баба Данка, Димитрий, Мичето Златева с Митко Сотиров и други дружки, които не помня от Изгрева. Салонът беше пълен и как нямаше да бъде пълен, когато се жени синът на Гиго Кьосев, който беше основател на църквата едно време. А мойта милост беше едно младо, срамежливо момиченце - булка с дълга рокля и с воал. Там бяха и Сашка (не помня дали беше и Линчето, защото тя имаше малко бебе и не можеше да дойде както и другата ми сестра от Ямбол - Рута). Беше много тържествено и хванати за ръце пред пастора, при хубавото му слово, Жоро ми прошепна през воала, че цяла вадичка шурти по гърба му и аз се разсмях. Когато ни благословиха започнаха поздравленията. Аз и Сашка ревяхме, а Софка, приятелката от младини на Жоро, министърката Софка Башева, дойде до мене и при поздрава ми каза: „Толкова си хубава, че и аз бих се оженила за тебе". В такъв случай се помнят такива думи. След церемонията навън се бяха наредили редица коли и една трябваше да ни заведе първа за снимки при фото Даков.
към текста >>

5. 19. ДЕЦАТА ИДВАТ

Надежда Георгиева Кьосева

бременна и много исках Жоро да й каже, за да се зарадва, че булката ще има вече бебе.
Баща му не се сърдеше. Беше доволен, че и там е религиозно общество и се говори за Бога и Христа и беше щастлив, че не сме в света, а сме при Бога. През 1938 г, накрая свекърва ми се разболя и постъпи в болницата при д-р Темелков. Всеки ден свекъра ходеше при нея и я хранеше като дете. Аз бях през 1939 г. бременна и много исках Жоро да й каже, за да се зарадва, че булката ще има вече бебе. Но той казваше, нека да мине поне три месеца, че тогава. Така тя си отиде без да разбере, че ще има внук. А детето се роди мъртво. (Това беше преди Гриша.) Не знам каква беля стана, не се движеше, но добре, че не й казахме. Ние вече се бяхме прибрали на ул.
към текста >>

Правеше снимки при всички случаи, при празници, когато къпехме бебетата, на коледни елхи и всякакви случаи и всичко беше филмирано и в снимки.
А после дойде и тати - свекър ми у нас. Но беше трагедия. Ние имахме тогава печка с въглища, печката пушеше, не можехме да го нахраним както си е свикнал с топлина. Той можа да види и Еми, вторият ми син и му се радваше. А Колюви, другия брат на Жоро имаше вече син Любчо и Жоро направи много снимки на всичките, които бяха около нас. Правеше снимки при всички случаи, при празници, когато къпехме бебетата, на коледни елхи и всякакви случаи и всичко беше филмирано и в снимки. Когато беше Гриша малък, Жоро имаше мотор и с него сме ходили къде ли не. Аз държах и детето си на коленете си и всички ми се караха: „Детето, детето, как може да ходите така с мотор и с детето в ръце", но слава Богу нищо не се случи, защото той много добре умееше да кара. Когато Гриша беше на една година поканихме целия род на гости вкъщи и Жоро прави много снимки и много филми, всякакви филми прожектираше и правеше. И това беше една голяма радост за нас и ние забавлявахме гостите добре и те помнеха това до някое си време, за нашето хубаво посрещане. Но въпреки това, че не бяхме уредени много добре, все пак Жоро с много труд и аз от време на време работех по-късно и успяхме да отгледаме Гриша и Еми като ученици, войници.
към текста >>

Повикахме д-р Мишелан, който беше детски лекар и той каза, че малко му е млякото и му добави кисело мляко с разни оризови води и бебето млъкна и започна да наддава.
Тогава всичко беше приготвено. През Гришово време като дете, имаше всичко преди войната. Такива бяха времената, няколко месеца бяхме на спокойствие, на въздух. Ходихме през лятото в Княжево под гората и после като се прибрахме, детето беше здраво. Но до четири месеца все плачеше нощно време. Повикахме д-р Мишелан, който беше детски лекар и той каза, че малко му е млякото и му добави кисело мляко с разни оризови води и бебето млъкна и започна да наддава. Роди се 3,500 кг, русичко, с хубави очи, игривичко и му правехме елхи и снимки, и филми и всичко беше наред. А преди Гриша да дойде едно лято с баща му бяхме на Юндола на едно летуване. Бяхме в едно бунгало с масичка отпред и пиехме и ядяхме овче мляко. И веднъж при обиколка видяхме едно място, което имаше южно изложение и три големи бора в средата. На юг се виждаше Пирин.
към текста >>

Гриша беше тогава на 4 годинки и се радваше много на малкото си братче, но малко ревнуваше, че вниманието на околните е обърнато повече към малкото бебе.
Веднъж с мотора бяхме в Говедарци и с раница на гърба, а валеше дъжд и пак се прибрахме съвсем нормално. Произвеждам моя другар - майстор мото-шофьор. И на Гриша, и на Еми съм правила дневник и там има много смехории, но сега не ми идват на ума. При бомбардировките Гриша беше на 2 - 3 години и при сирените и пукането, което се чуваше той се завираше веднага под кревата и само краката му се виждаха от края. Ние бяхме евакуирани тогава. Гриша беше тогава на 4 годинки и се радваше много на малкото си братче, но малко ревнуваше, че вниманието на околните е обърнато повече към малкото бебе. Той се чувствуваше изоставен и казваше: „Аз ше го боцкам! " Пропуснах да кажа, че когато Гриша беше малък всеки ден го водех с количката на разходка в Борисовата градина, сега Парка на свободата при розичките и там си играеше и там си играеше много добре с пясъка. А когато Еми дойде нямаше време да се ходи до Борисовата градина и го водех в градинките, които бяха около нас. Изгрева вече го позабравихме. Гриша е кърмен до 4 месеца, като след това до година и половина съм добавяла и друга храна, а Еми съм го кърмила до година и половина и даже вече беше проходил, когато идваше да цока млекце.
към текста >>

Хубаво бебе беше, но сега когато е вече голям и е патил и доста е преживял, няма хубави спомени от детството си.
Той се чувствуваше изоставен и казваше: „Аз ше го боцкам! " Пропуснах да кажа, че когато Гриша беше малък всеки ден го водех с количката на разходка в Борисовата градина, сега Парка на свободата при розичките и там си играеше и там си играеше много добре с пясъка. А когато Еми дойде нямаше време да се ходи до Борисовата градина и го водех в градинките, които бяха около нас. Изгрева вече го позабравихме. Гриша е кърмен до 4 месеца, като след това до година и половина съм добавяла и друга храна, а Еми съм го кърмила до година и половина и даже вече беше проходил, когато идваше да цока млекце. Хубаво бебе беше, но сега когато е вече голям и е патил и доста е преживял, няма хубави спомени от детството си. Когато Емил беше още на 3 - 4 години на един Петровден, дядко му, Гриша и татко му с него на рамената и аз бяхме горе на Изгрева. Времето беше чудно. Чисто и ясно небе. Много народ беше дошъл от провинцията и масите бяха препълнени. Настроението на всички беше особено извисено.
към текста >>

6. 21. ЖОРЖ ГИГОВ КЬОСЕВ

Надежда Георгиева Кьосева

Често сме ходили с мотора с големия ми син като бебе на коляното ми и и към Изгрева, и към Рила.
През 1936 г. ние се оженихме на 23.VIII. в евангелската църква на ул. „Солунска" с пастор Фурнаджиев. Той имаше мотор, който караше много умело, с голямо самообладание и самоувереност. Често сме ходили с мотора с големия ми син като бебе на коляното ми и и към Изгрева, и към Рила. Той също беше голям скиор. Спускаше се по най-стръмните шанци и взимаше участие в състезания. Всичко в него беше изработено и разумно. С цветни филми го снабдяваше Димитър Кочев, който беше студент по химия в Австрия. Има много цветни снимки с Учителя и от братския живот.
към текста >>

7. 7. ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗРЯЛАТА КАРМА

Маргарита Рангелова Стратева

В това време отивам в участъка да видя какво става, че Гита още не се прибира, а бебенцето пищи вкъщи.
Той извикал после един от полицаите и му казал: „Ти знаеш какво да й наложиш там (нещо подобно, като си послужили с някакъв техен израз). Свалили й колана, свалили й фибите от косите и полицая я вкарал в една стая. Но той се смилил над нея, виждал, че е невинна жена и й казал: „Виждам, че ти си невинна, затова ще знаеш, аз ще удрям с каиша, а ти ще пищиш! " Та полицая плющял с каиша, а Гита пищяла. Така я държали до 4 часа след обед. В това време отивам в участъка да видя какво става, че Гита още не се прибира, а бебенцето пищи вкъщи. Та тогава я пуснаха. Като я гледам - бузите й сини, няколко зъба й бяха счупени, прегърнахме се двете разплакани. Питам я: „Какво стана? ", а Гита каза: „Биха ме". Дадоха й личната карта и излезе като че за това са я викали да я набият.
към текста >>

Майка ми ме е завела само веднъж, когато съм се родила на няколко месеца - бебенце.
Това ми е разказвала леля ми Надя. Това е било, за да ги тормозят психически. Връзвали им очите и ги отвеждали, а после не ги застрелвали и ги връщали обратно. Така е трябвало да изживяват ужаса на смъртта. Извън другите неща гдето ги изтезавали, защото леля ми ми е казвала, че ризата му била в кръв. Майка ми ме е завела само веднъж, когато съм се родила на няколко месеца - бебенце. Той ме държал на ръце, а майка ми се навела нещо и аз съм го сграбчила за ухото. Баща ми не е могъл повече да издържи и й казал да си отива и да не идва повече, защото може би не е могъл да издържи на ситуацията. През нощта, когато са убили баща ми, майка ми си е била вкъщи с брат ми и мене. Майка ми се е събудила от вика на тъмничаря, когото чула в съня си да вика: „Емил Стратев прибери си вещите и излез! " След това брат ми се е събудил извикал и тя светнала нощната лампичка.
към текста >>

8. 2. БОЛНОТО УХО

Райна Димитрова Колева

Насън съм аз, без да знам, само познавам дето са ми говорили за един Гошо, че се оженил за едно момиче от село и имал бебе момченце и нито го знам къде живее, нито нищо и изведнъж намирам се на неговата порта.
" Пък аз му отговорих: „Много ме боли ухото! " Той каза: „Ах, без пари лекарство. Ще отидеш при една жена млада, която кърми първо детенце, да бъде момченце, да ти сложи от нейното мляко на ухото". И аз докато се завъртя да му благодаря той го няма. Изгубих го. Насън съм аз, без да знам, само познавам дето са ми говорили за един Гошо, че се оженил за едно момиче от село и имал бебе момченце и нито го знам къде живее, нито нищо и изведнъж намирам се на неговата порта. И като чукнах с пръста си, чух звука от моето чукане и се събудих. И мъжът ми казва: „Дане, ти заспа малко". „Заспах, ама аз вече стаа ли, то оздравях." И сутринта като наваляло един дълбок сняг, едни преспи, нали тук е Сакар планината, а аз едва вървя. И пратихме хазайката. Тя отиде с една чашка, донесе ми съвсем мъничко, цръкнала ми онази там малко млекце от нейното дете на Гошовата булка и като го сложих на ухото си, също като Симоновата проказа изчезна, както отвътре оздравя, така и отвън, веднага.
към текста >>

9. 1. Пътуващият и пеещият проповедник

Елена Казанлъклиева (от Мария Младенова)

От брака си има една дъщеря на име Лиляна, а по-късно осиновява едно подхвърлено бебе и го назовава Кирил.
ЕЛЕНА КАЗАНЛЪКЛИЕВА 1. ПЪТУВАЩИЯТ И ПЕЕЩИЯТ ПРОПОВЕДНИК Отначало тя живее в гр. Варна. Тя е омъжена за съпруга си Найден и понеже той я напуснал, то Учителят Дънов я съветва, че ако не може да живее със съпруга си да се разведе. От брака си има една дъщеря на име Лиляна, а по-късно осиновява едно подхвърлено бебе и го назовава Кирил. Обгръща го с внимание, че дори оставя на втори план роденото си дете. Обикновено Учителят когато отива във Варна е посещавал домът й. По-късно в едно писмо Той я съветва да освободи стаята в хотел „Лондон“, където Учителят я обитавал в разстояние на една година. Той съобщава в писмо от 25.IX.1918 г. да бъде освободена стаята, което тя изпълнява.
към текста >>

10. 22. Наместеният камък в човешкия двойник

Георги Йорданов Добрев

Затова ще гледаме да го оправим, да го наместим бебето в двойника й.
Приема я веднага. И казва: „Нашата дъщеря е в болницата. Седи три дена и три нощи и не може да роди. Така също и лекарите казват, трима души лекари, консулт правят, че трябва да режат, през корема да изкарат детето“. Учителят се малко се съсредоточил и казал: „И да го изкарат и то, и тя ще умрат, живи няма да излезат. Затова ще гледаме да го оправим, да го наместим бебето в двойника й. В двойника и тогава лесно ще го роди“. В.К.: Значи да го намести бебето в нейния двойник. Г.Д.: В нейния двойник и това друг път никога не го е казвал. Казал: „Идете си, рекох, идете, ще се оправи“. И тя си тръгнала с вяра нали, да отиде за болницата.
към текста >>

В.К.: Значи да го намести бебето в нейния двойник.
Седи три дена и три нощи и не може да роди. Така също и лекарите казват, трима души лекари, консулт правят, че трябва да режат, през корема да изкарат детето“. Учителят се малко се съсредоточил и казал: „И да го изкарат и то, и тя ще умрат, живи няма да излезат. Затова ще гледаме да го оправим, да го наместим бебето в двойника й. В двойника и тогава лесно ще го роди“. В.К.: Значи да го намести бебето в нейния двойник. Г.Д.: В нейния двойник и това друг път никога не го е казвал. Казал: „Идете си, рекох, идете, ще се оправи“. И тя си тръгнала с вяра нали, да отиде за болницата. Отишла до болницата, детето се родило и върнала се с бонбони да черпи, да благодари на Учителя, че оправил раждането. Още един случай, който ми го разказа Галилей.
към текста >>

11. 29. Цочо Диков - Ракитски

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

А трябва да го докаже с математически средства и образно му обяснява в списанието: „Ами, г-н Ракитски, тая теория прилича на едно бебе, което е родено, но няма дрехи.
Аз лично съм чел тия изказвания и на дядо Цочо в списание „Природа“ и на Любомир Андрейчин. Теорията, която дядо Цочо си имаше за движението на светилата, за движението на Луната, движението на Уран и т.н. той си я беше оформил. Идеята му беше оригинална, интересна, но му липсваха математическите доказателства. Любомир Андрейчин го атакуваше тъкмо в тая насока, че всичко,което той казва е интересно, но трябва да го докаже иначе не е достатъчно. А трябва да го докаже с математически средства и образно му обяснява в списанието: „Ами, г-н Ракитски, тая теория прилича на едно бебе, което е родено, но няма дрехи. То трябва да се облече в дрешки, за да може да живее по-нататък“. А дядо Цочо в следващото списание му отговаря: „Ами, г-н Андрейчин, аз ви родих бебето, вие му намерете дрешки и го облечете“. Но Любомир Андрейчин го нападаше в списанието по всички правила на науката и му доказваше, че трябват други средства, не само тия, но му признаваше едно, че дядо Цочо имаше безупречен език и стил и казва: „Стилът му отговаря на един академик“. Така се изразяваше професор Андрейчин по отношение на езика и на стила на дядо Цочо. Така, че той беше оценен много високо по отношение на езика.
към текста >>

А дядо Цочо в следващото списание му отговаря: „Ами, г-н Андрейчин, аз ви родих бебето, вие му намерете дрешки и го облечете“.
той си я беше оформил. Идеята му беше оригинална, интересна, но му липсваха математическите доказателства. Любомир Андрейчин го атакуваше тъкмо в тая насока, че всичко,което той казва е интересно, но трябва да го докаже иначе не е достатъчно. А трябва да го докаже с математически средства и образно му обяснява в списанието: „Ами, г-н Ракитски, тая теория прилича на едно бебе, което е родено, но няма дрехи. То трябва да се облече в дрешки, за да може да живее по-нататък“. А дядо Цочо в следващото списание му отговаря: „Ами, г-н Андрейчин, аз ви родих бебето, вие му намерете дрешки и го облечете“. Но Любомир Андрейчин го нападаше в списанието по всички правила на науката и му доказваше, че трябват други средства, не само тия, но му признаваше едно, че дядо Цочо имаше безупречен език и стил и казва: „Стилът му отговаря на един академик“. Така се изразяваше професор Андрейчин по отношение на езика и на стила на дядо Цочо. Така, че той беше оценен много високо по отношение на езика. И наистина дядо Цочо можеше да се изразява на много висок стил и да спори дори на страниците на едно авторитетно списание „Природа“ с професор Андрейчин. Той разбира се е питал Учителя за някои неща, съзнателно, но какво точно, това не ми е казвал.
към текста >>

12. 20. Стефка Няголова и Величка Стойчева

Стефка Няголова

Майка ми ръководеше женските събрания и същевременно събираше децата - нас и ни разказваше приказки.“ Стефка Няголова е била взета от Величка Стойчева още от бебе на 40 дена.
нов стил в семейството на Величка и Коста Стойчеви. Ние живеехме в една гръцка голяма къща, в която най-долу беше кръчма, над нея нашата кухня и други помещения, а над тях един голям, грамаден салон, от който се влизаше в четири стаи за живеене. У нас често идваше Учителят - Петър Дънов, който престояваше у нас понякога цял месец. Понеже имахме тоя голям салон, в който можеха да се поберат до 100 души, събиранията на хората от Братството ставаха у нас. Естествено, по онова време братята и сестрите бяха малко на брой 10-15 души, които тъкмо се бяха запознали с Учителя и новите идеи. Майка ми ръководеше женските събрания и същевременно събираше децата - нас и ни разказваше приказки.“ Стефка Няголова е била взета от Величка Стойчева още от бебе на 40 дена. Майка й била починала и баща й я занесъл в черквата - така постъпвали с децата, преди много години, които са останали сираци без майка, а не както сега. Учителят така наредил щото Величка Стойчева да я види и последната когато я видяла за пръв път казала: „Ето моето дете! “ Така Стефка била приета в домът на Величка и Коста Стойчеви, които нямали деца. Стефка казва, че майка й я гледала толкова хубаво, просто като принцеса, с голяма любов и големи грижи. Но станало така, че на 14 години когато станала Стефка майка й я оставила, тя починала.
към текста >>

13. 52. ОТРИЧАНЕ

" „Ами кръстник, когато съм била бебе той ме е кръстил." Не можеше да не се види, а пък той голям човек, той инженер беше и по него време инженер, това беше голямо нещо.
И като излизаме срещам се с моя кръстник, така, много внимателно, разбира се. Аз съм пораснала вече, но Той ме обича, защото той ме е кръстил. И така хубаво се срещнахме, да но това го вижда един от братята и после ме пита: „Кой беше този човек с когото се ръкувахте? " Казвам: „Беше моя кръстник". „Как твоя кръстник? " „Ами кръстник, когато съм била бебе той ме е кръстил." Не можеше да не се види, а пък той голям човек, той инженер беше и по него време инженер, това беше голямо нещо. И в Бургас, и от Бургас се познаваха. Ами да, казвам, а пък сестра му г-жа Мерденева, те пак търговци големи, тя пък е кръстила сестра ми. А пък моят брат, майка им е кръстила. Учуди се във всеки случай, учуди се. Те не искаха просто да имат мнение за мен, пък аз казвам, че кръстника ми е голям човек.
към текста >>

14. 9. ПРОТЕСТАНСКИТЕ СЕМЕЙСТВА

Веска: Неделното училище, това към църквата, всяка неделя след проповедта, която свършва някъде към 11 часа, всички и възрастни, и млади, и деца се събираха в така нареченото Неделно училище като отделни сектори, където възрастните изучаваха по някакъв стих от Евангелието или Библията с разяснение, тълкувание нали така, а пък ние, малките деца, по същия начин бяхме ръководени от специални учители, които с песнички съответни религиозни, с които ни въвеждаха в познаване и разбиране на Светото писание с много красиви илюстровани картинки и в стил на детските възможности нали ни се даваха тези обяснения за Рождество, за бебето Исус, как Той е бил послушен, покорен, за Йосефчу, за неговите сънища и всички тези добродетели на Библейските образи, те се представяха в много красиви приказки, от които се даваха в художествена обработка.
Веска: Да, със съпровод на орган, да. В: Имаше и хор. Веска: Имахме и хор, имахме и оркестър отделно, имахме и квартети, дуети се пееха, най-различни комбинации се създаваха. В: Другия ми въпрос. Какво представляваше Неделното училище и църковното. Веска: Неделното училище, това към църквата, всяка неделя след проповедта, която свършва някъде към 11 часа, всички и възрастни, и млади, и деца се събираха в така нареченото Неделно училище като отделни сектори, където възрастните изучаваха по някакъв стих от Евангелието или Библията с разяснение, тълкувание нали така, а пък ние, малките деца, по същия начин бяхме ръководени от специални учители, които с песнички съответни религиозни, с които ни въвеждаха в познаване и разбиране на Светото писание с много красиви илюстровани картинки и в стил на детските възможности нали ни се даваха тези обяснения за Рождество, за бебето Исус, как Той е бил послушен, покорен, за Йосефчу, за неговите сънища и всички тези добродетели на Библейските образи, те се представяха в много красиви приказки, от които се даваха в художествена обработка. Така беше.
към текста >>

15. 11.10.06.1961 г., Дарджелинг

Моята сестра има бебе - момченце.
Но Вие можете да изпратите писмата ми на моя домашен адрес, както правихте досега. Моите родители и братовчеди идват да ме посещават всяка неделя. Това е моята последна година в училище. Сега в края на тази година аз ще трябва да положа изпити, от което зависи какво съм постигнала и тогава ще получа свидетелство. След училище аз ще трябва да постъпя в колеж в Делхи. Моята сестра има бебе - момченце. Кръстиха го Санан Монгехук, той е така сладък както баща си. Една от моите братовчедки, която е по-възрастна от мене се сгоди. Нейното име е Дана. Моя баща скоро ще замине за Непал. Аз бих желала да отида с него, обаче трябва да уча.
към текста >>

16. 2. СЕМЕЙСТВО С МНОГОЛЮДНА ЧЕЛЯД НА ИЗГРЕВА

След това тя дава количката - детската от Благи, за да има бебето количка, т.е.
По-късно останалите три деца завършват своето висше образование въпреки тези големи затруднения и хората от Братството са били изумени от успеха на това семейство. Мога да подчертая, че нашето семейство е било за изпит на много братя и сестри от Изгрева, как те ще се отнесат към това семейство. И в тия трудни години малцина са ония, които са помогнали на нашето семейство. Те просто се броят на пръсти. Една от тия сестри е била Веса Жечева, майката на Благи Жеков, която при моето раждане е дошла и една седмица е стояла при майка ми да й помага в прането и във всичко докато майка ми се съвземе. След това тя дава количката - детската от Благи, за да има бебето количка, т.е. дава я за мене. След това идва Гита, майката на Йоанна Стратева. Тя, заедно с нейните сестри много помагаха на нашето семейство. Веднъж например имаше колети от Америка и те допринесоха щото и ние да получим един такъв колет, в който имаше сухо мляко, шоколад, имаше и някакви дрехи. Но най-важното беше, че Гита намираше дрехи от своите деца и пълнеше цели чували за нас.
към текста >>

17. 5. ЖЕНИТБИ ДУХОВНИ И КАРМИЧНИ

Дори веднъж си спомням, аз вървя по една улица с количката, с бебето в количката и изведнъж някъде далеко се зададе брат Петър Филипов, като видя отдалеко, че съм аз с количката и детето, свърна по една друга улица и просто избяга, за да не види детето и не желаеше да вземе никакво участие в тази моя кармична женитба.
5. ЖЕНИТБИ ДУХОВНИ И КАРМИЧНИ Брат Петър беше против женитбите и въобще не одобряваше женитбите и след като аз се омъжих за Данаил Жеков, той беше много недоволен. Ние вече тогава не дружахме с него, но той беше много недоволен и по вътрешен път разбираше с какъв дух аз се свързах чрез тази женитба. По-късно се роди детето Благовест и аз много исках да му го представя, но той никога не се съгласяваше да види детето. Дори веднъж си спомням, аз вървя по една улица с количката, с бебето в количката и изведнъж някъде далеко се зададе брат Петър Филипов, като видя отдалеко, че съм аз с количката и детето, свърна по една друга улица и просто избяга, за да не види детето и не желаеше да вземе никакво участие в тази моя кармична женитба. Но разбира се тука аз го схващам като добро в него, защото той всъщност познаваше духовете и разбра с какви духове аз се бях свързала в тази моя тежка женитба. В действителност брат Петър се нуждаеше от души чисти и свети, които да могат да дадат силите си за делото на Учителя. И той беше против всякакви женитби и стигаше чак до крайности в това. В случая за мене той беше прав, защото аз не изпълних волята на Учителя. В един сън, бях 19-20-годишна, значи някъде към 1959-60 г.
към текста >>

18. 18. ВСЯКАКВИ СЛУЧКИ

После напоследък когато внучката ми да забременее, тя не знаеше, че е бременна и аз отивам оттатък в спалнята на младите и гледам, че едно бебе пълзи по кревата им, техния.
18. ВСЯКАКВИ СЛУЧКИ Иванка: Аз имам много такива наблюдения. Например, когато ще ми се случва нещо лошо, дохожда някакъв вятър така, разбирате ли, така дохожда нещо да ми вее на лицето като предупреждение. После напоследък когато внучката ми да забременее, тя не знаеше, че е бременна и аз отивам оттатък в спалнята на младите и гледам, че едно бебе пълзи по кревата им, техния. Виждам го да така, с дупенцето разбира ли, пълзи. Викам: "Иве, ти си бременна сигурно". Ама тя не е сигурна още. И после наистина се доказа, че е бременна. Такива някакви случки.
към текста >>

19. 39. ПАША ТЕОДОРОВА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Нейните родители, баща й се е поминал още когато била бебенце на шест месеца, а пък майка й се е поминала по-късно, към 1916 год.
39. ПАША ТЕОДОРОВА А Паша живееше при семейството си. Нейните родители, баща й се е поминал още когато била бебенце на шест месеца, а пък майка й се е поминала по-късно, към 1916 год. и остават три сестри: Надя, Аня и Паша. Паша беше най-малката. Те двете бяха учителки, а пък другата сестра Надя им гледаше домакинството. Така си живееха трите много хармонично, с много обич и привързаност. И трите не бяха женени.
към текста >>

20. 54. БРАТ РАДИ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Умирали са някои и беше му останало само последното дете, бебенце, което родила преди да се помине...него го дали някъде го осиновили и тази Сотира се казваше по-голямата му дъщеря и тя останала да живее при леля си.
„Е, ако е такъв аз си го харесвам". И тогава той им става кум. Дава им някаква стаичка и се оженват. Той живял с нея шест години. Имали почти всяка година детенце. Умирали са някои и беше му останало само последното дете, бебенце, което родила преди да се помине...него го дали някъде го осиновили и тази Сотира се казваше по-голямата му дъщеря и тя останала да живее при леля си. Той си отгледал детенцето, с него живял докато е бил в Ямбол, а когато дойде вече на Изгрева, тя била големичко момиченце и си пресметнал че може да я остави, има свои хора при които да е. Понеже тука се вижда една безкористна обич, има хора които се харесват и се обичат и не смеят да си кажат това. Този човек, по този начин пък ги поставил на изпит като говорил за единия лошо и за другия лошо, та Учителят беше му рекъл: „Разказвай казва тази работа на младите! ". В.К.: Вие ми разказвахте на времето една история за един самун хляб. Е.А.: Чакай, какво беше това?
към текста >>

21. 139. ПОХОЖДЕНИЯ — ЯВНИ И ПОТАЙНИ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Е.А.: Беше дошла Иванка Кадиева при мене с първата си дъщеря, бебенце в една количка и гостува, приказвахме и тя си отиде.
Е.А.: Веднъж Учителят ми каза за жената на Кадиев, тя караше в количката дете: „Добре направи, че се ожени". В.К.: Тя се казваше как? Иванка? Е.А.: Иванка. В.К.: Как беше случаят? Е.А.: Беше дошла Иванка Кадиева при мене с първата си дъщеря, бебенце в една количка и гостува, приказвахме и тя си отиде. И след това аз казах на Иванка, че Учителят ми е казал: „Тя добре направи, че се ожени! " Тя много се зарадва, защото тя се колебаела да се жени ли, да не се ли жени. А тя преди това имаше една връзка с Лулчев. Връзка е имала. Ама като, че първа връзка.
към текста >>

22. 13.След като уволниха Любомир

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Той не прие никакво наследство за себе си от жена си, освен едни бебешки обувки, когато тя била бебе и които държеше на края на бюрото си до края на своя живот.
тя била освободена и била изпратена в Унгария заедно с една полева болница на фронта. Там на една вечеря между офицерите я попитали: „Вярно ли е, че си убила жената на Лулчев? " Там тя признала. Това го научих много по-късно от хора, които са присъствували. След убийството на жена му, Любомир беше единственият наследник. Той не прие никакво наследство за себе си от жена си, освен едни бебешки обувки, когато тя била бебе и които държеше на края на бюрото си до края на своя живот. След убийството на жена му, Невена Неделчева остана да живее пак при него. Целият ден прекарваше при него, а вечер спеше на един таван, където не можеше да се изправи. Любомир ме помоли да поискам от един наш брат място, на което Невена да си построи една барачка. Тя беше получила някакво наследство от 12 хиляди лева, той знаеше, че аз съм близка със семейството на този брат, който имаше жена и едно момиче ученичка в прогимназията. Тогава обещах, че тя ще идва само да спи в бараката и че няма да главоболи семейството.
към текста >>

23. 01 - 37. ИСТИНСКИЯТ ЧОВЕК

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

и ги оставил да си купят гориво и храна, както и всичко необходимо за бебето, чието гласче едва се чувало.
Онази власт тогава палеше и изгаряше къщите на комунистите — партизани. Когато влязъл в този дом, заварил семейството в тежко положение. Съпругът болен, жената родилка, а стаята голяма, гола, пуста, дори студена, без отопление. Имало две легла и една печка всред стаята, незапалена. Извадил всичките пари, които имал - 2000 лв. и ги оставил да си купят гориво и храна, както и всичко необходимо за бебето, чието гласче едва се чувало. Родилката станала и тръгнала да купува дърва за огрев и храна. Болният съпруг скоро оздравял и почнал работа. Семейството укрепнало. Детето растяло и оживявало дома им. Когато веднъж в едно събрание на кварталната ОФ организация се обсъждал въпросът за вярващите, че сеели заблуда и че трябва да им се пресече пътя, споменали за Бялото Братство и за брат Георги Куртев като религиозно заблудени.
към текста >>

24. 01 - 69. ДЯСНАТА РЪКА НА ГЕОРГИ КУРТЕВ - БРАТ БОЖИЛ ИВАНОВ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Бебето Божанка, е било гледано известно време от семейството на брат Георги Куртев, докато се намерят осиновители.
Брат Божил е бил иминиджия в града, от която професия прехранвал семейството си. Жена му се е казвала Станка. Имали са две деца: Любка, родена през 1921 г. и Божанка - през 1923 г. Божил Иванов се е поминал през 1923 г., преди да се роди второто му дете, а 40 дена след раждането на Божанка се поминала майката и двете деца остават кръгли сираци. Бебето Божанка, е било гледано известно време от семейството на брат Георги Куртев, докато се намерят осиновители. Любка е била веднага осиновена от семейството на Илия Габровски от гр. Айтос. Интересното е, че детето Любка, още преди да бъде осиновено от семейство Габровски, се е обръщало към сестра Габровска с думата „мамо". Тогава всички смятали, че детето е малко и казва „мамо" на всяка добра леличка. Но след като се развиха тези драматични събития със заминаването на Божил и на Станка, оставили двама сираци, невръстни деца, и след като те бяха осиновени, тогава всички признаха, че детето Любка си е казвало нещата много точно и много вярно. Какви връзки и какви взаимоотношения, непонятни за нас, възрастните, а понятни за едно малко тригодишно дете, което много точно е определило и намерило само втората си майка.
към текста >>

25. 08 - 35. ПО ПЪТЯ НА ВЕТЕРАНИТЕ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Но и там не му харесало - скоро напуска и довършил средното си образование в католическото френско училище на БЕБЕК, пак в Цариград.
Баща му не се съгласил и го оставил в дюкяна си на Аба-пазар да продава вълна и ямурлуци. Това продължило до 1846 година, когато д-р Селемински енергично се застъпил, щото дванадесет българчета да бъдат изпратени в Киевската семинария като стипендианти. В това число бил и Георги, бъдещият доктор - медик. В семинарията не му харесали условията, ето защо той, едва приключил годината, след ред изпитания напуснал Киев и отишъл в Цариград, където продължил образованието си. Там го сварила новината за смъртта на баща му, връща се в България, получава си наследството от 10000 гроша, пак се връща в Цариград и постъпва да учи в прочутата тогава гръцка гимназия Кору - Чешме. Но и там не му харесало - скоро напуска и довършил средното си образование в католическото френско училище на БЕБЕК, пак в Цариград. От последното училище останал много доволен. Оттам той възприел спиритическите убеждения и им останал верен до края на живота си. От Цариград /Истамбул/ заминал за Франция, където да продължи образованието си. Там постъпил в медицинския факултет на Монпелийския университет. Малко по-късно той се премества да следва пак медицина в гр.
към текста >>

26. 09 - 165. ЧАВДАР ЩЕ СИ ДОЙДЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Пристигнах в дома на брат си, изправих се пред люлката на бебето, а ето насреща моят син, Чавдар, който както беше едър и снажен, веднага взе да се смалява и влезе в детето.
Една нощ сънувам, че някой ми каза: „Чавдар ще си дойде." А аз възразих: „Как ще си дойде, нали зная, че той е умрял? " Но гласът ми повтори: „Чавдар ще си дойде." Вече беше минало близо една година от смъртта му, а аз все разсъждавах върху думите как може умрял човек да си дойде. До това време аз още не бях чувала за прераждането на душите, нито бях чела нещо по този въпрос. Една заран брат ми пристигна от София, където живее, чука на вратата и още с влизането си в къщи каза: „Чавдар си дойде." - „Как тъй", му възразих аз. „Не мога да те разбера." - „Роди ми се син и го кръстихме Чавдар." Аз не можах да се въздържа и отидох да видя малкия Чавдар, още повече, че това е потвърждение на съня ми от преди една година. Пристигнах в дома на брат си, изправих се пред люлката на бебето, а ето насреща моят син, Чавдар, който както беше едър и снажен, веднага взе да се смалява и влезе в детето. От този същия момент аз се привързах към него и той към мене. Малкият Чавдар се развиваше добре под топлите майчини грижи от една страна и моята любов - от друга. Колкото детето порастваше, толкова повече се привързваше към мене. Тази му привързаност бе толкова голяма и очебийна, че майка му взе да ревнува. „Аз съм му майка - казваше тя - а тебе повече те обича." Чудна работа.
към текста >>

27. 09 - 240.МОЛИТВА ЗА БОЛНОТО ДЕТЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

240.МОЛИТВА ЗА БОЛНОТО ДЕТЕ Най-малката ми сестричка, Любка, беше бебе, което беше тежко болно.
240.МОЛИТВА ЗА БОЛНОТО ДЕТЕ Най-малката ми сестричка, Любка, беше бебе, което беше тежко болно. Една вечер положението й се влоши дотолкова, че всички се изплашихме за живота й. В този критичен момент всички се изправихме на молитва, която баща ми ръководеше. В един момент, като я видяхме, че бере душа, изревахме, но баща ни не прекъсна молитвата си. Животът на Любка постепенно се възвърна. След около половин година баща ми отива в София и се среща с Учителя.
към текста >>

28. 12 - 45. ТВОЯТА ЧЕСТНОСТ ЩЕ БЛЕСНЕ В ГРАДА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Румито като бебе го сложила на слънце и то мига, мига, такова.
Там един негов приятел, той работи в МВР-то, и казал: „БратТодоре, Добри, много лошо става с него, затвор го чака." - „Защо? Ако един сантиметър Добри е взел от Кооперацията, аз на площада ще се обеся." Но те си го казали така, пък Добри нищо не знае. Отивам в градската градина, седнах малко, да отида до бати Иванчови, че сме много близки с тях от години и както седнах така, един светъл лъч премина през мен и веднага ми светна и каза: Ами ти нали за този плат си тук? Отивам у бати Иванчови, виждам кака Веска, бати Иванчо, ний с Маргариткини като роднини сме. Маргаритка и Румито ги имам на снимка. Румито като бебе го сложила на слънце и то мига, мига, такова. Оня ден беше дошла, че приказвахме и тя, Румито, вика: Како Мрагаритке. И се качи Добри и идва и отива направо при нея. Отива и казва: „Ти плата, който ти го донесох, го вписа, а като го вземах, отписали го? " - „Ах, бати Добри! " - Веднага." - „А да отидем до МВР-то." - „Не, ти ще вземаш, каза, книгата", ядосал се вече Добри.
към текста >>

29. 23. ПРИЛОЖЕНИЕ

Тогава вие сте едно малко бебе.
Защото ние наричаме човек на средна възраст този, който има 20 милиона години. Ние на колко сме? Ами че тъй! Ние сме на Слънчевата система. Слънцето, за да се завърти, да направи едно обръщане, взима 20 милиони години. Тогава вие сте едно малко бебе. На колко слънчеви дни сте сега? Вие сте 40-годишен. Изчислете каква част съставляват вашите 40 години от Слънчевата система. Следователно хората на Слънцето не могат да разберат какъв ще бъде този човек, който ще има 10 слънчеви години. Колко години правят 10 слънчеви години?
към текста >>

30. ТРЕТА БЕСЕДА, ДЪРЖАНА НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ. ДА БЪДЕМ СВЪРЗАНИ С БОГА !

6 юли 1923 г.

Тук, преди година, една майка дала на малкото си бебенце малко ябълка.
(Една от сестрите: „От безумие това можем да го сторим.“) Не от безумие, а от любов. Туй все любовта върши. Всичките глупави работи хората ги вършат все от любов. Глупостта е проявена любов. Една майка без да разбира, може да нахрани детето си от любов и да го намери мъртво. Тук, преди година, една майка дала на малкото си бебенце малко ябълка. То си откъснало по-голямо парченце и после цял един въпрос, писка, реве. Казвам: „Ще му дадете очистително, за да изхвърли тази материя от стомаха си.“ И тогава престава да плаче. Сега мнозина запитват: „Защо именно тази материя, която е вътре в умствения свят и в сърцето, да не може да влезе в душата? “ Може, но питам: Ако вие вземете малко прашец в ръката си, може ли да го държите? Можете, ще ви бъде приятно, но ако този малък прашец влезе в окото ви, може ли да го държите?
към текста >>

31. 8. КАК УЧИТЕЛЯТ ЛЕКУВА

Паша Теодорова

Ако бебетата биха могли да скочат от люлките си и те биха спортували.
Той си служи със закона на противодействието, като го прилага в съвършенство със знание и опит. Д. Движение, живот, вяра Започвам тази опитност с три думи като заглавие. Това не са три думи, независими една от друга, но три думи, които представят три халки от една, колкото малка верижка, толкова и голяма. Защо? Защото всяка една от тия думи представя цял свят, колкото и малък да е. Днес думата „движение" вълнува всички хора, малки и големи, млади и стари. Ако бебетата биха могли да скочат от люлките си и те биха спортували. Днес целият свят спортува, движи се, обхожда планините надлъж и нашир, нависоко и надълбоко, като не пропуща пещери и долини. Дойде ли до втората дума - „живот", там вече всеки знае или не знае точно що е живот, всеки човек, всяко живо същество, от микроскопическо до гигант, бори се за живот, мило-драго дава, само да живее. Така е, никой на никого не може да даде живот, ако той не е даден свише. Пък и никой на никого не може да отнеме живота, защото той е непреривен и цялостен. Външно ще отнемеш живота на човека, но не и вътрешно.
към текста >>

32. 3. СИРАЧЕ ОТ СЕПТЕМВРИЙСКОТО ВЪСТАНИЕ 1923 г.

Милка Говедева

А тя плюва, плюва, не ще да яде бебето.
Това да се грижи за нас, не. Но не мога да забравя един случай. Купуваше непрекъснато едни шоколади, които бяха навързани, такива имаше тогава, нали, и буташе в устата на Росито. В.К.: На нейното. М.Г.: На нейното. А тя плюва, плюва, не ще да яде бебето. А ние така с Вера гледаме това и в тоя момент пристига баща ми и вижда, че тя на нас не дава, а непрекъснато бута на Росито и излезе отвън и каза: „Милче, ела." И извади от жилетката си пет лева и каза: „Милче, идете в бюфета - туристическата градина, бюфета му казваха, - идете и си купете шоколадчета ли искате, кебапчета ли искате. Идете с Верчето." Но как задържаше той сълзите си, аз не мога да забравя това. Два момента помня от баща си така. Та това. Иначе тя избяга, няма я.
към текста >>

33. I. ЕДНА СЪДБА Моят път към Духовния свят 1. СЛУГИНЧЕТО ТОДОРА-ЖИВИЯТ АНГЕЛ

Лидия Соломонова Аладжем

Заболява от мастит на гърдите и дали бебето на дойка - където и починало.
Майка ми беше много хубава, от заможно семейство, баща ми беше 8-то дете, второ момче от 10 деца. Те бяха от бедно семейство, но той беше много симпатичен, любознателен, трудолюбив и музикален. Влюбва се в майка ми и след много перипетии се оженват. Но както се казва: „С голяма любов се взеха, но без любов живяха." Ражда се първото дете, момиче, много хубаво, с едно зъбче. Майка ми не могла да го кърми. Заболява от мастит на гърдите и дали бебето на дойка - където и починало. А тя отишла да се лекува. Когато се върнала, разбрала, че не ще може да има деца, взема револвера на баща ми и се застрелва в главата. Домашният лекар им казва: „Простете се с нея, тя е пътник." Обаче стринка й, на баща й братовата жена, заклала един гълъб, преляли й кръвта (в устата) и тя прояви признаци на живот. Нейните братя я завеждат в Букурещ, изваждат куршума и тя живя повече от 80 години, но с разклатено здраве. Месеци на нормално състояние и месеци на болезнено, в които не й се живеело и все е искала да умре.
към текста >>

34. 2. ПРЕМЕСТВАНЕ В ГРАД СЛИВЕН

Жечо Панайотов

Когато се завърнахме у дома, заварихме майка ни на легло, а до нея едно бебе!
Благодарение, че не се е забил някой гвоздей в главата на някого. Превързаха ни с брат ни и така ходехме доста време. Сега и двамата имаме на главите си, под косата явен белег от тези криви гвоздеи. Това лудо момиче наверно го върнаха на село, та не го видях вече! Един ден, нас трите деца ни заведоха в едно приятелско семейство /това на Симеон Арнаудов/, дето престояхме целият ден, а може би сме и пренощували там. Когато се завърнахме у дома, заварихме майка ни на легло, а до нея едно бебе! Гледаме го, а казаха ни - „Имате още едно сестриче! " Това беше новородената наша втора сестра - Надежда. Така станахме четири деца, увеличиха се грижите на баща ни и на майка ни. Излизахме да играем и на улицата, с някои близкоживущи махленски деца: гоненица, криеница и други детински игри. Случи се, че някой бе заболял от заразна болест, та на пътната им врата имаше залепена книга с червен кръст.
към текста >>

35. 3. МИКРОКОСМОС, МАКРОКОСМОС, МЕГА КОСМОС

Николай Дойнов

Обясненията на науката за топлината бяха тогава „бебешки", а и сега не са нещо много напред.
в едно свое изказване английският министър- председател Харолд МакМилън заяви: „Ако ние имахме само обикновеното оръжие, отдавна щяхме да бъдем във война". Атомът досега спираше един сатанински вихър между народите от бялата раса. За много явления от света на микромира Учителят много пъти е казвал, но добавя: „Аз казвам, но нямам време да доказвам - това ще сторят учените". Един ден, в Специалния клас Учителят се обърна към мене и ме запита: „Кажи, какво нещо е топлината? " Станах и казах онова, което науката тогава знаеше за топлината, но то не беше нищо особено. Обясненията на науката за топлината бяха тогава „бебешки", а и сега не са нещо много напред. Учителят ме погледна с една топла снизходителна усмивка. Разбрах, че ми казва: „Ти, който искаш да бъдеш велик, могъщ /а аз често му подчертавах това/ почни от този най-скромен жител на този велик, необятен мир на микрокосмоса, жителите на който създават всичко! " В.К. Това е главата за микрокосмос, макрокосмос и мегакосмос. Ти разглеждаш случаят с топлината във връзка с какво?
към текста >>

Той се усмихна и каза, че техните разбирания са бебешки, в пелени.
Това е главата за микрокосмос, макрокосмос и мегакосмос. Ти разглеждаш случаят с топлината във връзка с какво? Н.Д. Топлината е продукт на микрокосмоса, щото топлината не е нищо друго освен движение - движение на елементарни частици и в резултат на туй, ние усещаме топлина. В.К. Значи Учителят те пита, какво е топлината? Н.Д. Пита ме и аз отговорих онова, което науката знаеше. Той се усмихна и каза, че техните разбирания са бебешки, в пелени. Една вечер на Рила, седнали сме край огъня, Учителят е също там. Мълчахме всички. Гледах огъня захласнат в неговите странности, обърнах се към Учителя и го запитах: „Какво нещо е огъня? " Учителят ме погледна и нищо не ми каза, но разбрах „Аз мога да ти кажа неща, които ти няма да разбереш". По-късно ми каза: „Ти много неща ще разбереш по-нататък".
към текста >>

36. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год

После ето, Добри Бебев си дошъл.
Братята изкоренили лозето около улицата и останало това, което е по-навътре. По средата покрай лозето, което останало, върви път, по който возим снопите. Тръгнах надолу за дома. Пътеката води покрай лехите, през най-голямата стръмнина надолу. Като стигнах на хармана, ето, Иван Ноевси дошъл, а той е убит в Балканската война. После ето, Добри Бебев си дошъл. Покрай хармана има снопи, които предстои да се вършеят, даже нашата каруца стоеше натоварена, още не я бяхме разтоваряли със снопи. От горе, от ясака, слизат каруцата и я кара батювът Бобев Ганю, но спънал само едното задно колело, че като се бе засилила каруцата, насмалко конете щяха да се покачат върху неразтоварената кола със снопи. Аз бях на колата върху снопите, та върнах конете, които бяха се вече изправили с предните си крака върху каруцата със снопите. Забелязах на брата си Ивана, че да се спъват двете задни колелета и няма да зорите добитъка. Той ми забеляза, че не му идело на ум.
към текста >>

37. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1936 година

Йовчо Геров имал бебе мъжко.
1 .IV. 1936 год., сряда, с. Равна Сън: Намирам се в непознато място, но знам, че съм във Водица, но Водица с друго разположение и постановка. Братя и сестри сме много събрани на едно място. Поканиха ни на кръщене у Нойков Герови. Йовчо Геров имал бебе мъжко. Вуйна Йовчовица майка бе там, а другите жени са на мен непознати. Поканен бил и Учителят. С Него дойдоха братята Епитропов, Драган Попов, Начо Петров, Стоицев и много други, имаше от младите братя и сестри, като не помня точно кои бяха. Но чудното бе за мен: как е възможно Учителя да поканят на кръщене и той да се съгласи да присъствува. Също и много от братята и сестрите, още повече учудва ме как Нойковата Геровица е станала вегетарианка, нейните снахи и много други Водичанки.
към текста >>

38. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 2

Жената - с разкървавена вежда, лехуса от 3 дена, надвесена над положеното на голата земя повито бебе, плаче с изтощен глас.
След малко се извиха тъмни кълба дим над накацалите по бърдата къщи. Картина зловеща, недобра. Горят къщи, хамбари, слами, сена. Ето картина пред мен: Жена с 2 ^ 3 деца, изпокъсани, с чорлави косачки, най-голямото не повече от 3 до 4 годинки, стоят слисани и гледат минаващите покрай тях войници. Децата не плачат. Жената - с разкървавена вежда, лехуса от 3 дена, надвесена над положеното на голата земя повито бебе, плаче с изтощен глас. Къщата, хамбар, сено, слама, всичко гори, пращи, стара жена бързо влиза в разгаряната къща и вади, що може. Тя бе успяла да извади дрехи, нощви, вълна, най-необходима покъщнина. По-нагоре къща, хамбар и всички сгради горят. Стопаните избягали. Войници се щурат из двор, градини, плетища, тършуват.
към текста >>

39. 3. Иван Антонов

А тя имаше сега бебе на 3 месеца, едно дете на 3 години и друго - на 8 години.
Благодаря му. 42. А сега ще говорим, затова че Тодор Ковачев подготви снимки и негативи за Влад Пашов и за Иван Антонов. Така че те остават исторически не само като автори, но ги има исторически като ликове и образи. Благодаря му. 43. А сега ще говорим и за Марина Иванова, която се включи и подготви за печат целия този материал за бележките на „Изгревът” том XVІІІ. А тя имаше сега бебе на 3 месеца, едно дете на 3 години и друго - на 8 години. Но успя да се справи. Благодаря на Марина. 44. А сега ще говорим за Вихър Пенков, за съпругата му Ефросина Ангелова и за рождената му сестра Буряна Пенкова, които участвуваха в последния етап. Четяха, поправяха корекциите, оформяха чертежите и астрономическите знаци и символи, странираха и подготвиха целия този материал. И то напълно безвъзмездно.
към текста >>

40. Б. ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА Б.1. ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ (ИЗВАДКИ)

Всички вие мислите, че те като отишли при Христа, видели едно малко бебенце, дали му подаръците и се върнали назад.
То не е секта, не е църква. То е нещо живо, извън тези покварени условия, в които живеят хората”. „Тази звезда, която се е явила на Изток, внесла между хората разумния живот. Тия трима мъдреци, които са отишли да се поклонят на Христа са били разумни. Те се разговаряли с Христа. Всички вие мислите, че те като отишли при Христа, видели едно малко бебенце, дали му подаръците и се върнали назад. Не е така. Те се разговаряли с Христа. Той им предал Великата Мъдрост и знание, които те предадоха в Индия. И сега това знание се пази там.” „Една ноемврийска нощ, през която беше паднал дълбок сняг, свързан с една ужасна буря, аз преживях един от най-чудните моменти в моя живот. В полунощ бурята разкъса на парчета моята палатка, аз излязох от палатката и в този момент, като че ли Небето се отвори, докато отвън всичко се сковаваше от студ, почувствах цялото Небе като че ли представляваше някакво голямо същество.
към текста >>

41. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Втора част

Тя докара и количката от сина си Благи за бебето Величка.
Акушерката намери, че е рано и ние се върнахме обратно, слушайки чудният концерт на славеите. Майка ми каза: „Това дете, което идва, ще бъде сигурно добър певец.” След два дена се роди Величка - 27.06.1941 г. в 23 часа и 55 минути. Акушира съседката ни, сестра Нейчева. Когато Величка се роди, Веса Жечева идва при майка ми и й помагаше повече от седмица. Тя докара и количката от сина си Благи за бебето Величка. Семейството ни се увеличи и често аз трябваше да я гледам, понеже майка ми ходеше на покупки до фурната и магазините, които се намираха на Дървенишкото шосе до ж. п. линията. Тази дейност отнемаше 2 ÷ 3 часа, понеже за всичко имаше купони. Величка е кръстена на името на баба ми Величка. Сестра Златева гледа на кафе и казва на майка ми, че момичето води за ръка и едно момче.
към текста >>

42. X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите

Още бебе, моите родители са ме завели при Него, за да го питат за ваксинацията ми, която е била задължителна.
Такива велики братя имаше по времето на Учителя. Но вече почти ги няма, И Светозар е един от последните, който е бил физически край Учителя. И след него - сме ние, които бяхме малки деца тогава и малко си Го спомняме! Родена в 1941 г., аз бях на 3,5 години, когато Той си замина, и това го помня съвсем ясно! Но само това за Него! Още бебе, моите родители са ме завели при Него, за да го питат за ваксинацията ми, която е била задължителна. И Той е излязъл на балкона и казал: „Да не се ваксинира детето, а за глобата ще се нареди.” Този случай ви го разказах вече. И като по чудо, като пристига заповедта с глобата в пощата, този, който е работил там, е бил наш роднина - Георги. И видял глоба за Крум Няголов. „Та това е вуйчо ми” - рекъл той. И хвърлил глобата.
към текста >>

43. XV. Величка Няголова Примери из моя живот

Разправя се за 3-ма мъже - приятели, които отглеждат и се грижат за бебето на общата им приятелка.
(не помня точно), дойде в Париж Горбачов (ръководителят на Съветския съюз), заедно с жена си - Лариса, мисля, че се казваше. И Горбачов с белега на главата си - значи белязан от Небето! А жена му - фина, модерна! Влюбиха се французите в тази двойка. И изведнъж жена му казва, че иска да види френския филм „3-ма мъже над люлката”, филмът беше излязъл наскоро и аз не бях го гледала. Разправя се за 3-ма мъже - приятели, които отглеждат и се грижат за бебето на общата им приятелка. С тънък хумор, какъвто само французите могат да направят! И жената на Горбачов пожелава да види тоя филм. Правителството се намира в чудо. Казват й, че не могат да й осигурят „охрана” в никое кино, но тя настоява, иска да види непременно този филм. И накрая взимат една бобина с филма и й го прожектират в Руското посолство в Париж.
към текста >>

Хумор, смях и как чудесно се грижеха тези трима мъже за това бебе!
Казват й, че не могат да й осигурят „охрана” в никое кино, но тя настоява, иска да види непременно този филм. И накрая взимат една бобина с филма и й го прожектират в Руското посолство в Париж. Като прочетох всичко това, взех, че отидох и гледах филма. Защо толкова много настояваше тази жена да го види! И наистина - много ми хареса! Хумор, смях и как чудесно се грижеха тези трима мъже за това бебе! Имала е право Лариса, и в комунистическия Съветски съюз, тя не може дори да помисли за подобен филм! А тя - една елегантна, хубава! Падна им шапката на французите по нея. И Горбачов даде интервю по телевизията. Въпросите ги поставяше един от най-известните френски журналисти - Мурузи.
към текста >>

44. Снимки и бележки към снимките в „Изгревът том XXII

Булката Дежа /Надежда/ с бебето си Петър, родено на 9.IX.
Дежа / Надежда/ - съпруга на Велин, 5. Софиянка - жена на Темелко, 6 Отпред Тодорка - дъщеря на Темелко. СНИМКА № 99. Темелко Стефанов със семейството си в с. Мърчаево пред къщата си, наредени по стъпалата 1. Булката Дежа /Надежда/ с бебето си Петър, родено на 9.IX. 1944 г., 2. Велин - съпруг на Дежа, 3. Косена - дъщеря на Темелко, 4 , 5. Тодорка - дъщеря на Темелко, 6. Софиянка - жена на Темелко, 7. Темелко.
към текста >>

45. 44.Пенка Дякова Георгиева

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Идва мъжът й да я вземе от болницата и тръгват към колата и забравят бебето.
Много тревоги в живота и предизвикани от неверният й съпруг, който хайманосва с чужди жени. Това я довежда до много болести, предимно хронични: диабет, отслабване на сърцето и др. Неговите родители са от Търново и са били членове на Братството. Тя забременява и ражда на 19.01.1964 г. (Слънце), 13 часа и 30 минути дъщеря си Надежда. Идва мъжът й да я вземе от болницата и тръгват към колата и забравят бебето. В това време акушерката им го донася. Детето се събуждало редовно в 24 часа и плачело дълго време. Пенка учи и има много неприятности със свекървата, която обещала да гледа детето, но го изоставила. Детето е на 2 месеца, но от Университета й дават само 40 дена по майчинство и веднага трябва да отиде и продължи образованието си. Баща й извиква баба и от Смолян, за да гледа детето.
към текста >>

Идва при нея Ноен с бебето си и се усмихва.
Техният Георги седнал на стола на Учителя и Петър Велинов го изгонва оттам. Вечерта като медитира, вижда Учителя по пътеката за новата хижа на скалата. Вижда, че над тази скала играе една нестинарка. Филма й показва, че на това място великаните са гонили Бога да не направи потопа на Земята и точно тази скала се отваря и Бог с колесницата си влиза в нея и тя се затворила. Вижда, че от новата хижа към лагера идват много същества, облечени в бели дрехи и започнали да играят Паневритмия. Идва при нея Ноен с бебето си и се усмихва. Французойката ражда детето си на второто езеро. Тя ги познава тези същества. Отива и играе Паневритмията на Чистотата и приема много образи от околната красота. Вечерта сяда на леглото и се моли. Вижда, че Учителят й подава писмо.
към текста >>

46. 50. Ангел Керемедчиев

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Още като бебе, по-големите, които го гледали, го изтървали в сух кладенец - два метра дълбок, и той изпаднал в кома.
Презимето му е Керемедчиев, понеже дядо му имал фабрика, в която * Виж « Изгревът» том VII стр. 688-689; том XVII стр.663-664, стр. 753. 195 произвеждал керемиди. Понеже в 5 дом има Плутон съвпад с Лилит и Сатурн в знак Рак, и Уран на Асцендента опозиция Марс, много пъти е имало опасност за живота му, често минава през смъртта и остава жив. Раждането му е било трудно. Още като бебе, по-големите, които го гледали, го изтървали в сух кладенец - два метра дълбок, и той изпаднал в кома. Извикали веднага майка му и други съседи. Дошла най-после и баба му и се сетила, че той си е прехапал езика. Тя бръкнала в устата му с пръста си, и извадила езика и той дошъл на себе си. Така се спасил от това премеждие. Още от малък той проявил изключителен интерес към техниката и даже го снимали с дрехи, джобовете на които били пълни с болтове и гайки.
към текста >>

47. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА.Въведение

По това време човечеството е в своето бебешко развитие.
Дават му името Исмаил. Агар и синът и Исмаил минават през големи страдания, през време на които Бог казва на майката, че синът и има велико бъдеще. Исмаил става родоначалник на арабския народ. По-късно, на стари години, с помощта на Бога, Сара ражда син на име Исак, който става родоначалник на еврейския народ. Така евреите и арабите произлизат от един баща - Аврам, и са братски народи, но и досега воюват жестоко помежду си. По това време човечеството е в своето бебешко развитие. Бог решава да изпита душата на Аврам - доколко тя е послушна. Той нарежда на Аврам да вземе единородния си син Исак, да отиде на планината Мория и там да го принесе в жертва за Него. Аврам слуша и точно изпълнява всичко, което Бог му нарежда. Запалват огън на върха и синът му го пита - коя ще е жертвата, която ще принесат за Бога, понеже няма никакво животно около тях. Аврам отговаря - че Бог има грижа за всичко.
към текста >>

48. В. БЛАГОДАРСТВЕНИ ПИСМА ДО Д-Р ИВАН ЖЕКОВ ОТ ИЗЛЕКУВАНИ БОЛНИ

Д-р Иван Жеков

Тогава тя беше бебе на около 10 месеца, заразена от едрата шарка, а след това се обърна в бронхопневмония.
1950 г. София, 24.IV. 1950 г. Благодарствено писмо от семейство Кръчмарови, бивши жители на гр. Варна, а сега живущи в София, Оборище 43 Драги Докторе Жеков, От името на семейството си и от мое име изказваме искрената си благодарност за сторената Ви преди 30 години добрина с лечението на дъщеря ни Людмилка, която сега е женена и майка на едно дете. Тогава тя беше бебе на около 10 месеца, заразена от едрата шарка, а след това се обърна в бронхопневмония. Следствие на които болести беше и ослепяла. Благодарение на Вашето лечение и метод, спасихте детето ни от явната смърт. Оздравихте и слепотата й. Не ще забравим тъгата си при мисълта, че имаме сляпо дете, а каква радост изпитахме, когато Вие оздравихте и слепотата на детето ни. Не, Докторе, ние никогиш няма да Ви забравим!
към текста >>

49. XIII. НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА ЗА СЕЛО БРЕЗЕ

Невена Неделчева

Там е (и) дядото, и бабата, и майката - работящи и малките деца - бебета - и по-големите ученици, които се мъчат в тая полутъмнина да пишат домашните си и с това твърде рано захабяват очите си.
И тъй като в България могат много добре да виреят почти навсякъде по заселените места плодни дървета, то държавата трябва да предприеме всички необходими мерки за за- сажданието им, чиито плодове ще бъдат като храна и поминък за населението. Тук доста околни баири са залесени с борове, които биха могли да бъдат залесени по същия начин - трудова повинност - с плодни дървета. Защото и плодната храна ще влезе като основа за новата човешка култура. 3. СВЕТЛИНАТА е също тъй един от най-главните фактори за повдигането на културата. Тук, по селата, ако се влезе в една стая, ще се види да свети едва-едва една малка лампа и около нея се е насъбрало цялото семейство. Там е (и) дядото, и бабата, и майката - работящи и малките деца - бебета - и по-големите ученици, които се мъчат в тая полутъмнина да пишат домашните си и с това твърде рано захабяват очите си. И всичко това е, защого газта е скъпа. Поминъкът е слаб, парите - малко, и се икономисва от светлината. А там, гдето се икономисва от светлината, там се прахосва здравето. Затова на селото трябва да се даде обилна светлина - Голяма светлина. Ако не може навсякъде да се прекара електричество, то газта трябва да бъде намалена до минимум - възможно най-евтина, за да могат хората да я употребяват за по-добро осветляване на домовете си.
към текста >>

50. 6.3. Родословие на Гаврил Илиев Тодоров

Илиев са починали твърде рано, като бебета: Анита (1865 г.) и Тодор (1874 г.), на 21 години Стефанка (1863-1884)-библейски работник и Елисавета (1870-1891) и остават неженени Илия (р.
Това са: Манола (1867-1929 г.) - виж статията: Манола Йордан Икономова //Духовна обнова, Г. VIII, бр. 10,1929, с. 33 -Екатерин а (1876-1951), Дафинка (1879-1921 г.) и Лунка (1883-1964 г.). Останалите деца на Г. Илиев са починали твърде рано, като бебета: Анита (1865 г.) и Тодор (1874 г.), на 21 години Стефанка (1863-1884)-библейски работник и Елисавета (1870-1891) и остават неженени Илия (р. 1868 г.) и Цветан (р. 1873 г.). Всичките си деца Гаврил Илиев възпитава в силна вяра и упование в Бога. Той успява да им даде и добро образование, като ги изпращал да учат в американските училища и колежи, създадени от евангелските мисионери. Г. Илиев виждал голямата нужда от "работници на Божията нива" и от задомилите му се дъщери три от тях прави пастирски съпруги : Манола за пастир Йордан Икономов, Дафинка за пастир Александър Георгиев и Лунка за пастир Цветан Цветанов.
към текста >>

51. 6.10. Елена М.Стоун

Положението на пленените жени станало най-трагично, когато след четири месеца от залавянето им г-жа Цилка се освободила от бременност и в крайно мъчната обстановка се родило бебе женски пол.
Несъмнено пред бележитата мисионерска дейност на мис Стоун се разкриваше едно светло бъдеще, ако да не беше залавянето й заедно с г-жа Цилка от една чета македонски революционери. На 3 септември 1901 г. след завръщането си от Банско, дето беше държала библейски курс за жени и учителки, недалеч от тогавашната турско- българска граница, мис Стоун и г-жа Цилка бяха пленени и отвлечени в непроходимите гъсталаци на Пирин планина без надежда за своето бъдеще, без необходимото облекло и без никаква завивка и постелка. Човешки думи не са в състояние да дадат и най-слабата представа на страданията и лишенията, на които двете жени са били изложени през всичкото време на своето пленство. За 172 дълги денонощия, при тежки планински студове, те са били скрити в разни скривалища, пещери и колиби. Положението на пленените жени станало най-трагично, когато след четири месеца от залавянето им г-жа Цилка се освободила от бременност и в крайно мъчната обстановка се родило бебе женски пол. Колко много се е усложнило положението им, като бандата на революционерите е трябвало да се движи от място на място с плачещо дете, без да бъде открита от тия, които са я преследвали на всяка стъпка. Но при тази препълнена чаша с горчивини, мис Стоун не се отчая и не изгуби присъствие духа. Със своите благородни обноски към четниците тя спечели доверието и съчувствието им. Безбоязнените революционери всичко са били готови да сторят за да облекчат участта на двете жени и бебето. По-сетне, в своите статии и многобройни речи в Америка, мис Стоун потвърди пред всички, че "четниците не бяха разбойници или бандити, но група от разпалени македонски патриоти служещи под знамената на Революционния комитет".
към текста >>

Безбоязнените революционери всичко са били готови да сторят за да облекчат участта на двете жени и бебето.
За 172 дълги денонощия, при тежки планински студове, те са били скрити в разни скривалища, пещери и колиби. Положението на пленените жени станало най-трагично, когато след четири месеца от залавянето им г-жа Цилка се освободила от бременност и в крайно мъчната обстановка се родило бебе женски пол. Колко много се е усложнило положението им, като бандата на революционерите е трябвало да се движи от място на място с плачещо дете, без да бъде открита от тия, които са я преследвали на всяка стъпка. Но при тази препълнена чаша с горчивини, мис Стоун не се отчая и не изгуби присъствие духа. Със своите благородни обноски към четниците тя спечели доверието и съчувствието им. Безбоязнените революционери всичко са били готови да сторят за да облекчат участта на двете жени и бебето. По-сетне, в своите статии и многобройни речи в Америка, мис Стоун потвърди пред всички, че "четниците не бяха разбойници или бандити, но група от разпалени македонски патриоти служещи под знамената на Революционния комитет". Те бяха прибягнали до тая крайна мярка с двояка цел: първо да намерят парични средства за въоръжаване и второ, да причинят схватка между Турция и Съединените Държави. Тогава народът в Македония страдаше страшно от жестокостите и тиранията на турското управление. Първоначално за освобождението на пленниците, водителите на четата поискаха 110,000 долара откуп. По съвета на председателя Рузвелт, Американския Борд направи позив към народа за събиране искания откуп.
към текста >>

мис Стоун, г-жа Цилка и бебето Еленка (тогава на 7 седмици) всички в добро здраве, бяха пуснати близо при Струмица, Македония.
Пийт, заедно с един чиновник от Американската легация в Цариград. Тези трима при неодолими мъчнотии сполучиха през една тъмна нощ да предадат откупа на определеното място, без да бъдат забелязани нито от многото кореспонденти, нито от голямата турска полицейска стража, на която беше строго заповядано да не допусне предаването на откупа на турска територия, да не би Турция да се държи отговорна, т.е. да стане пак "Турско платещи! " Едва три седмици след внасянето на откупа пленниците бидоха освободени. Рано на 3 часа заранта, 23 февруари 1902 г. мис Стоун, г-жа Цилка и бебето Еленка (тогава на 7 седмици) всички в добро здраве, бяха пуснати близо при Струмица, Македония. Тук те изведнъж се събраха с приятели и познати, светът най-сетне чу за освобождението им. Заслужава да се забележи, че съгласно даденото й пред четниците обещание, мис Стоун никога и пред никого не изяви имената им. С изтощено и преуморено тяло, тя побърза да се върне в отечеството си, дето всички ожидаха да я видят. След заслужената почивка тя държа много речи, и писа много статии, в които без преувеличение изложи опитностите на своето пленение. В речите си, тя не еднаж се е застъпвала за правата на измъчения македонски народ.
към текста >>

52. 1. Преводи на Библията на български език

той е организирал и е открил училище с пансион в Бебек, предградие на Цариград.
По първия въпрос Бр. Ч. Биб. Д-во е възложило на мисионера Сайръс Хамлин да направи необходимите проучвания. Д-р Сайръс Хамлин (1811-1900) е бил талантлив духовник и педагог. През 1840 г. той е организирал и е открил училище с пансион в Бебек, предградие на Цариград. През 1863 г. училището е било разширено със средствата на Христофор Роберт и се превръща в общообразователен институт с името "Роберт Колеж" Д-р С. Хамлин, с помощта на Гаврил Илиев, е бил обиколил българските земи и Македония, след което той е дал своя насърчителен отчет за наличието на условия за разширяване на мисионерското поле. По това време Конгрешанският борд, към който е принадлежал д-р Хамлин и е държал Армения, Сирия, Палестина и Турция (вкл. Южна България), от 1827 г., е имал сериозни финансови затруднения.
към текста >>

53. Част 2. Коментар. Гостуването на Стоян Ватралски на 26 август 1926 г. на събора на Изгрева

Намира си родители, и то не случайни, те го зачеват и той се ражда бебе, после е дете, юноша, момък и възраства.
А кой е Петър Дънов? Аз съм този, който указа кой е той. Това е Всемировият Учител на Вселената, Който слиза на земята за първи път. За да слезе на земята, трябва да се облече в плътска дреха - от плът и кръв. И трябва някой да го роди. Намира си родители, и то не случайни, те го зачеват и той се ражда бебе, после е дете, юноша, момък и възраства. Когато става на 33 години над него слиза Божественият Дух на 7 март 1897 г., през 1912 г. на 15 август в него влиза Христовия Дух (На 15 август 1912 г., дена на Св. Богородица е Съборът на Веригата. На този ден Петър Дънов няколко пъти повтаря, че Христа е пред тях. На книжката "Заветът на цветните лъчи", отпред, е отбелязан надписа: В.Щ.С. П.РН.Г.И.Х.С.Б [Винаги Ще Съм Предан Раб на Господа Исуса Христа Син Божий], 15 АТ.
към текста >>

54. 8.1. Спомени и размисли

Бил съм едно нацупено бебе, с права черна коса, което още преди да проговори е проявявало своя характер и начин на поведение.
Здравето й било силно разклатено и тези тежки моменти, тя не могла да преживее. На 25 ноември 1931 г. Йорданка Михайловска тихо и спокойно отминала в невидимия свят. Всички тези тъжни събития за Милка стават, докато Драгомир е още в Америка. В София, на 4 юли 1933 г., вторник, в 8 часа сутринта, аз, Павел, идвам на този свят. Бил съм едно нацупено бебе, с права черна коса, което още преди да проговори е проявявало своя характер и начин на поведение. Никога не съм се усмихвал и не съм търпял разкопчана дреха. Не съм понасял хора, които са заемали излегната поза и да се кискат. При всички тези случаи съм реагирал и дори съм посегнал да бия по-голямата от мен с шест години моя сестричка за неприлично държание. Един ден майка ми удивена ме заварва, коленичел на една покривчица да извършвам поклони на земята между две вази. Става въпрос за дете, едва проходило, което от никъде не е можело да види този ритуал.
към текста >>

55. 89. Седмият дом в хороскопа

Весела Несторова

Невидимите агенти ни изпращат уроци, но често те считат, че човек е още в бебешкия стадий, когато се учи да ходи, та затова му изпращат уроци, но това е нещо от миналото, съвсем не е важно.
89. Седмият дом в хороскопа Една жена се оженила за един мъж, но била недоволна от него, та го напуснала. Но той хитро се дегизирал и се явил пред нея като млад мъж, когото тя харесала и се влюбила в него. Невидимите агенти ни изпращат уроци, но често те считат, че човек е още в бебешкия стадий, когато се учи да ходи, та затова му изпращат уроци, но това е нещо от миналото, съвсем не е важно. Когато детето е пораснало, то няма нужда от тези уроци, то е вече самостоятелно, но те все още го третират както преди. Трябва да се научим да различаваме и разпознаваме хората и нещата, които идват в живота ни. Веднъж видяла диаманта, ще предпочетеш ли кехлибара? " Той ми показа жълтите копчета на ризата си от кехлибар. "В хороскопа, ако седмия ти дом е наранен, мини транзит през него.
към текста >>

56. Цариброд, 1916 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Тя ми плащаше добра надница, когато шиех за бебето й дрешки.
Красивото му лице е съсредоточено в изпълнението. Тук е Катров, Франгов, Иванов, Календеров, Козлов - всички поручици - млади, блестящи, приличат на князе (почти всички ги избиха). Може би и затова, сопран и алт пеехме така „божествено”, не зная. Алтистка е и Елена Костова; тя после се сгоди и ожени за Морфов. Роди им се Людмила. Тя ми плащаше добра надница, когато шиех за бебето й дрешки. Така и аз ходех добре облечена, а косите ми. тъмни и гъсти, завиваха на плитки два пъти главата ми. Питам разсилния за адреса на г-н Гладиев. И ето ме на път за ул. „Ивайло” № 5.
към текста >>

57. ФЕВРУАРИЙ 1920 г. - ДЕКЕМВРИЙ 1921 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Почва да я увива с плата, както майка увива бебето си да не изстине.
Взе ме на обяд Радка Стефова, току-що оженена. Разправя ми за своето детство. Страдалчески живот, изхвърлена гладна в един бордей, зъзне, не може да заспи от бой и студ. Но ето сънува сън или кошмар, не знае тя. Вижда неземно хубаво жена, дошла при нея и носи дълъг бял плат. Почва да я увива с плата, както майка увива бебето си да не изстине. Събужда се Радка топла, бодра, макар че завита само със своята престилка. 28 МАЙ [1921 г.] Марко взима багажа ми. По пътя докторът ми разкрива одисеята на Списаревска и нейната повтаряща се неизлечима лудост. Откакто умрял едничкият й син. На Кьошковете [виж “Изгревът, т.
към текста >>

58. 3.2.1.4. Разказът на едно детенце

3.2.1. Изповеди

Той беше едно хубаво бебенце, едно мъничко сладичко бебенце.
Мнозина се радвахме и го чакахме с нетърпение, защото ни разправяха, че той бил много хубав, приличал на баща ни. Когато щеше да пристигне брат ни, този наш баща ни изпрати на мама специален рядък диамант. Той беше наистина чудесен. Приличен на ясно очертана звезда, той пръскаше около себе си вълшебни лъчи и грациозно се движеше по главата й. Донесоха го бели крилати великани, много хубави и много добри. Той беше едно хубаво бебенце, едно мъничко сладичко бебенце. Ах, колко хубаво блещеше личицето му, колко нежно и кротко гледаха очите му и мило се протягаха нежните му белоснежни ръчици. Крилатите гости свиреха на някакви инструменти, които до тогава никой не бе видял и пееха: „Радвай се, ти свещена майко, дойде най-добрият ти Син, дойде братът на твоите деца и спасителят на онези, които грешат. Бащата те благослови, приеми го. Откърми го и дай го на онези, които се нуждаят - на болните той раните ще цери, на онези, които плачат, ще ги утеши, гладните ще нахрани, жедните ще напои, затворниците на свобода ще изведе и мъртвите от смъртта ще възкръснат." И тогава беше голяма радост. Мама пееше.
към текста >>

Бебето растеше и аз му пеех песенчица: „Расти, мой брате, ти, който ще ни спасиш от злото.
Пеехме и ние, които бяхме очаровани от хубостта му и вярвахме, че Татко го е пратил. Радвахме се, защото много от братчетата ни оскърбяваха мама, биеха се и се измъчваха помежду си... Много деца плачеха, защото бащите им ги бяха убили лакоми хора. Плачеха те, а заедно с тях плачеше и мама. И аз дочувайки често този плач, ронех сълзи и се молех час по-скоро Татко да ни помогне. Някакви женици негодуваха и рогати буболечки скърцаха с роговете си. Бебето растеше и аз му пеех песенчица: „Расти, мой брате, ти, който ще ни спасиш от злото. Разкажи ми за славата на Татко и заведи ме при Него. Аз ще живея с тебе и където ти отидеш, след тебе и аз! " И порасна той. Започна да посещава скараните, болните, сирачетата и вдовиците. Навсякъде утешаваше, цереше магически раните, казваше ни колко е хубаво при Татко, разправяше, че ни там е по-хубаво отколкото тук и ни канеше да си поправим грешките, за да станем хубави за хубавото царство на Татко.
към текста >>

59. 2. Пробуждане и новораждане. 2.1. Странни съвпадения

Вергилий Кръстев

И дори си спомням, бях си направил един специален макет, бях си направил специална кукла - кукла, едно бебе с ръце, с крака, бях направил един кашон, една дупка.
Тя е дълга, дълга и мъчителна! И дори ми е неудобно, и ме е срам от самия себе си, за да си спомням за тези времена, и за това, че аз бях пропуснал 4-5 години! Така, че един ден там на лагера бяхме слезнали на морето, къпахме се, но беше много топло. И аз към 10,30-11 часа се прибрах в палатката, и продължих да чета по „Акушерство", защото аз тогава бях скъсан по този изпит, и се опитвах да се подготвя по него тук на морето, защото този поправителен изпит много ме измъчваше. Бяха ме скъсали на юнската сесия и тогава, когато аз имах много голяма подготовка по него. И дори си спомням, бях си направил един специален макет, бях си направил специална кукла - кукла, едно бебе с ръце, с крака, бях направил един кашон, една дупка. Бях сложил с канапи всички тези там, тези начертани параметри в Акушерството. И така, аз опитвах да израждам тази кукла, както по всички неустановени правила на израждането. И бях много добър, но така се случи, че ме скъсаха, и то беше несправедливост спрямо мен. Аз имах много добра подготовка. Бях много огорчен!
към текста >>

60. 3.14. Изпратен на заточение и интерниран от властите

Вергилий Кръстев

И ние обслужвахме едно население от 35 000 души, от което 15 000 души бяха деца - новородени бебета.
3.14. ИЗПРАТЕН НА ЗАТОЧЕНИЕ И ИНТЕРНИРАН ОТ ВЛАСТИТЕ И така, аз бях взел специалност по „Детски болести и заболявания", и с моя шеф д-р Пашов бяхме си разделили месеца на две части. Първите 15 дни аз бях на разположение от сутрин до вечер, през деня и през нощта на всички онези спешни случаи, които се явяваха в болницата в Детско отделение. И ние обслужвахме едно население от 35 000 души, от което 15 000 души бяха деца - новородени бебета. Ами тези родилки, които раждаха в Своге? Детският лекар присъстваше понякога на тези раждания, които бяха много трудни. И тези бебета, които се раждаха, някой път бяха увредени. И за всичко това, отговаряше детския лекар. И беше много трудно!
към текста >>

И тези бебета, които се раждаха, някой път бяха увредени.
3.14. ИЗПРАТЕН НА ЗАТОЧЕНИЕ И ИНТЕРНИРАН ОТ ВЛАСТИТЕ И така, аз бях взел специалност по „Детски болести и заболявания", и с моя шеф д-р Пашов бяхме си разделили месеца на две части. Първите 15 дни аз бях на разположение от сутрин до вечер, през деня и през нощта на всички онези спешни случаи, които се явяваха в болницата в Детско отделение. И ние обслужвахме едно население от 35 000 души, от което 15 000 души бяха деца - новородени бебета. Ами тези родилки, които раждаха в Своге? Детският лекар присъстваше понякога на тези раждания, които бяха много трудни. И тези бебета, които се раждаха, някой път бяха увредени. И за всичко това, отговаряше детския лекар. И беше много трудно! И освен това, аз не можех да се движа никъде. Те ме будеха през нощта по 2-3 пъти. Линейката идваше, звънеше.
към текста >>

61. 4. Символичната война и англо-американските бомбардировки над България

Вергилий Кръстев

Към 3 часа през нощта аз съм си полегнал в стаята, но не спя, само дремя, до мен има стъклена стена, която ме отделя от акушерката, която е на смяна и се грижи за увредените новородени бебета.
Малеев бива унижен от либийците, той се ядосва и си тръгва за България, без да се сбогува с либийските власти. Това го научихме веднага. И тогава разбрах, че Малеев няма да се остави да бъде унижен. Аз съм нощна смяна на работа, като детски лекар - микро-педиатър и присъствувам на всяко раждане, и поемам детето от акушерка. А ражданията са през 15-20 минути. Към 3 часа през нощта аз съм си полегнал в стаята, но не спя, само дремя, до мен има стъклена стена, която ме отделя от акушерката, която е на смяна и се грижи за увредените новородени бебета. Тя също е полегнала и задрямала. По едно време става, отваря вратата и възбудено ми казва: „Току що сънувах сън, че идва един хеликоптер на България, кацва в двора на болницата, ти се качваш в него, той се вдига и си заминаваш за България." Аз стоя, гледам я, че е превъзбудена от съня си и казвам: „От твоите уста - в Божиите уши." Тази акушерка се казваше Величка. Необикновена българка по дух! На следващият ден ме извикаха в болницата, и ми дадоха заповед за освобождаване. За три дни преминах през 30 човека, които трябваше да ми се подпишат, че не дължа нищо.
към текста >>

62. 3. За Светозар Няголов от сестра му Величка

Величка Няголова

А бебето е на 20 дни!
И когато „някой си" от враговете на Учителя, и без да знае, че Светозар е негов брат, му казва: „Такива като Светозар са напаст Божия на таз Земя! Да го отстраним! ", с много строгост в гласа прозвуча Костадин: „Не искам повече да те виждам, ти долна душа! " А брат ми Любомир - жена му роди Радостина. И пламна инфекция в родилното. А бебето е на 20 дни! И двете се заразиха. И умираха родилки. Зае се Светозар - с компреси, молитви - денонощна работа. И двете се спасиха. Молеха го от болницата и други да спаси.
към текста >>

63. Част 2. Коментар: Гостуването на Стоян Ватралски на 26 август 1926 г. на събора на Изгрева. Молитвено тържество пред изгрев слънце. Дънов

д-р Вергилий Кръстев

Събори 1926 -1927г.

Намира си родители, и то не случайни, те го зачеват и той се ражда бебе, после е дете, юноша, момък и възраства.
А кой е Петър Дънов? Аз съм този, който указа кой е той. Това е Всемировият Учител на Вселената, Който слиза на земята за първи път. За да слезе на земята, трябва да се облече в плътска дреха - от плът и кръв. И трябва някой да го роди. Намира си родители, и то не случайни, те го зачеват и той се ражда бебе, после е дете, юноша, момък и възраства. Когато става на 33 години над него слиза Божественият Дух на 7 март 1897 г., през 1912 г. на 15 август в него влиза Христовия Дух (На 15 август 1912 г., дена на Св. Богородица е Съборът на Веригата. На този ден Петър Дънов няколко пъти повтаря, че Христа е пред тях. На книжката "Заветът на цветните лъчи", отпред, е отбелязан надписа: В.Щ.С. П.Р.Н.Г.И.Х.С.Б [Винаги Ще Съм Предан Раб на Господа Исуса Христа Син Божий], 15 АТ.
към текста >>

64. 183. Цялата Вселена е тялото на Бога. Всичките Слънчеви Галактики, са клетките на Неговото тяло

II. В колибата на Христов

На децата обикновено разказват бабите им, че щъркелите носели бебетата - аз видях, тези подаръци ги донесе господинът, и Вие ми ги дадохте!...
Христов постави пакета с подаръците в нея, постави и той няколко портокала, киви, смокини и др., подаде кошницата на Андрей и каза: - Както виждаш, Бог промисли и за тебе, остава на тебе само да го слушаш! Българинът превеждаше на немеца, който гледаше с интерес Андрей и чакаше да чуе как ще реагира, и бръкна в джоба си да си извади портфейла, но Христов го спря, като му каза на френски да не бърза. - За всичко това благодаря само на Вас, господин Христов! - отговори Андрей и взе кошницата. И после добави: - Аз не съм дете господин Христов. На децата обикновено разказват бабите им, че щъркелите носели бебетата - аз видях, тези подаръци ги донесе господинът, и Вие ми ги дадохте!... - Ти си бил голям простак! - каза му Христов с хубава усмивка на лицето. Действуваше на Андрей едно след друго: с топло - подаръка, и студено - обидата. И го загледа в очите, да види какво става зад тях. Немецът почна да се смее с глас, а Христов продължи: - Цялата Вселена - това е тялото на Бога.
към текста >>

65. 184. Трябва да имаш ясна представа за себе си какво и колко знаеш, и колко можеш

II. В колибата на Христов

Бях бебе, спях в люлка, която беше над леглото на майка ми.
В този род всички са най-обикновени хора - еснафи, занаятчии, хора, които обичат да си похапват и попийват, да се веселят. Христов правеше усилие, да намери нещо интересно в този разказ. - Какво помниш от Балканската война? - запита той. - Преди нея помня други неща. Бях бебе, спях в люлка, която беше над леглото на майка ми. Една вечер лампата светеше силно в очите ми, това ме дразнеше и аз плачех. Баща ми почна да ми се кара и силно да люлее люлката, бутна лампата и тя угасна. Майка ми и баща ми се скараха. - Може би това по-късно да си го сънувал, или пък някой да ти го е разказвал? - Не, много добре го помня, като бебешки спомен.
към текста >>

- Не, много добре го помня, като бебешки спомен.
Бях бебе, спях в люлка, която беше над леглото на майка ми. Една вечер лампата светеше силно в очите ми, това ме дразнеше и аз плачех. Баща ми почна да ми се кара и силно да люлее люлката, бутна лампата и тя угасна. Майка ми и баща ми се скараха. - Може би това по-късно да си го сънувал, или пък някой да ти го е разказвал? - Не, много добре го помня, като бебешки спомен. Спомням си също, когато съм бил на две години и половина, сестра ми умирала. Помня, сложиха ме да седя на един стол и ми казаха да стоя мирно, да не събудя сестричката си... Все тогава видях как заклаха един бял овен за курбан. - Ако това е истина, че помниш толкова ранни спомени, това показва, че си необикновен човек, макар сега да нямаш такива прояви! На Андрей стана приятно и той се разприказва, започва да се хвали, тъкмо което искаше Христов: - Аз отвън изглеждам груб, бакалин съм..., но отвътре съм милостив! Бях на 5 години, за Коледа видях как заклаха нашата свиня, ядосах се и счупих прозореца.
към текста >>

66. 381. Вие сте хипнотизирани - не виждате отровния вкус на лъжата и кражбата

VII. Кооперацията ли?

Христов извади от един албум една картичка - едно бебе, което учеха да върви.
- Не Ви разбирам, но чувствувам, че е вярно... - говореше Андрей унесено както човек, който наднича през висок стобор в един друг свят, в света на повдигнатия корен квадратен от минус единица на четвърта степен. Андрей пожела да бъде пеперуда, а не червей какъвто е бил досега, за да види, постигне великото, красивото, което се разкрива пред далечните хоризонти на вътрешния му поглед, и отново се видя на лъчезарния връх. И непосредствено пожела този момент на висша радост, която не можеше с нищо да изрази - да продължи, да му стане постоянен живот. Закопня да придобие Красотата, Светлината, Мирът и Радостта на този свят! Обаче Христов, който с мощния полет на мисълта си го водеше от светове в светове, вдигаше го високо... Обаче Андрей, под тежестта на силните си желания, които носеха в себе си мъката, грижата... падаше като прострелян. Христов извади от един албум една картичка - едно бебе, което учеха да върви. То беше паднало и плачеше. Андрей веднага разбра мисълта му, почна да се смее и каза: - И аз съм такова бебе, което учите да ходи в света на корен квадратен от минус единица. Една рядко красива усмивка на одобрение, се разцъфна по лицето на Христов! Но Андрей стана сериозен и продължи: - Ако аз и моите колеги от „Напред” сме крали, крали сме, за да живеем като хора. Аз мисля, че ние сме вземали това, което не са ни дали - нашето си.
към текста >>

Андрей веднага разбра мисълта му, почна да се смее и каза: - И аз съм такова бебе, което учите да ходи в света на корен квадратен от минус единица.
И непосредствено пожела този момент на висша радост, която не можеше с нищо да изрази - да продължи, да му стане постоянен живот. Закопня да придобие Красотата, Светлината, Мирът и Радостта на този свят! Обаче Христов, който с мощния полет на мисълта си го водеше от светове в светове, вдигаше го високо... Обаче Андрей, под тежестта на силните си желания, които носеха в себе си мъката, грижата... падаше като прострелян. Христов извади от един албум една картичка - едно бебе, което учеха да върви. То беше паднало и плачеше. Андрей веднага разбра мисълта му, почна да се смее и каза: - И аз съм такова бебе, което учите да ходи в света на корен квадратен от минус единица. Една рядко красива усмивка на одобрение, се разцъфна по лицето на Христов! Но Андрей стана сериозен и продължи: - Ако аз и моите колеги от „Напред” сме крали, крали сме, за да живеем като хора. Аз мисля, че ние сме вземали това, което не са ни дали - нашето си. Можеш ли да бъркаш в меда, и да не оближеш поне пръстите си? Нашите кражби са нищожни, в сравнение с кражбите на другите!
към текста >>

67. 4.1. Разяснение за снимката на дъщерята.

Отговор на Вергилий Кръстев

” - „Той сега прави бебе на майка ми.” - „Получава ли заплата?
До сега не съм го чул да мучи! 4.1.5. В Своге имам комшийско момиче на 12 години, родено извънбрачно, но понеже е дете на любовта, е от красиво по-красиво, със сини очи! Майката си довежда приятел. И аз питам така: „Елизабет, какъв е този човек? ” - „Това е приятел на майка ми.” - „А какво работи този човек сега? ” - „Той сега прави бебе на майка ми.” - „Получава ли заплата? ” -„Не получава, ние само го храним и поим.” - „Значи ти ще си имаш след време брат или сестра? ” - „Никой не искам да го има, освен мен! Аз съм им достатъчна! Други не допускам! ” Тя им беше съвсем достатъчна.
към текста >>

И след време онзи, гдето правеше бебе, вече го нямаше!
” -„Не получава, ние само го храним и поим.” - „Значи ти ще си имаш след време брат или сестра? ” - „Никой не искам да го има, освен мен! Аз съм им достатъчна! Други не допускам! ” Тя им беше съвсем достатъчна. И след време онзи, гдето правеше бебе, вече го нямаше! Елизабет в момента сама се разхожда, и ходи на училище. Голяма история, нали? 4.1.6. Аз я наблюдавам и си мисля, как така българина от село е измислил думата „онождам”! Чрез тази дума, се гради живота на Земята! Ако я няма, няма кой да ражда, няма да може и кравата да си отели телето.
към текста >>

68. 18.1. Осветление за „сляпата неделя”.

Отговор на Вергилий Кръстев

Аз като бебе, не съм го целувал и прегръщал!
Слагат му я, за да яде зоб. „Зобат” го, чрез нея, та да бъде много як, та да изоре нивата на стопанина! А орали ли сте нива неорана, пълна с бурени, тръне и храсталаци? 18.1.12. И мен ме сложиха да изора чужда нива, неорана, с бурени и трънаци, та да я посея, та да може да се роди отроче от женски пол. Но после го откраднаха от мен! Аз като бебе, не съм го целувал и прегръщал! Не съм го целувал и прегръщал, като малко дете и момиче! Други се явиха, да го прегръщат и целуват! Мен не трябваше да ме има! Така било писано! И майка му не съм целувал и прегръщал!
към текста >>

69. 31.1. Кога трябва да ти е точен кантара?

Отговор на Вергилий Кръстев

Аз това дете не съм го целувал, нито съм го прегръщал като бебе, защото други го целуваха и прегръщаха!
31.1.15. Да, аз съм провален като съпруг, защото законната ми жена избяга от мен, заради любовника си! Така е - признавам го! Признат грях, не е грях! Но това не е мой грях, а на любовника! 31.1.16. Като баща, също съм се провалил! Аз това дете не съм го целувал, нито съм го прегръщал като бебе, защото други го целуваха и прегръщаха! Тези, които го откраднаха, за да го няма при мене, но да е при другите! Аз това дете не съм го прегръщал и целувал, защото други го целуваха и прегръщаха! Затова бяха изпратени! А пък сега, още по-други го прегръщат и целуват, и му създават деца! Да Ви са живи!
към текста >>

70. 60. Концерт със Софийската филхармония - солисти братя Янкови. Бомбардировките над София (12.1943-01.1944)

Там, след малко, донесоха едно корито и започнаха да къпят едно бебе.
Там пристигнахме в 4 часа следобед. Сестра Стойна и сестра Юрданка Жекова ми казаха отпосле: - Към 31/2 [три и половина] часа Учителят ни каза: „Рекох, поразтребете, поизмийте малко.” Ние се почудихме защо иска да разтребим и да измием. Като стана 4 часа без пет минути, Учителят излезе и застана на стълбичката на къщата, която се вижда от улицата, гдето ние ще минем. Ние пък от своя страна се почудихме, като видяхме, че Учителят ни чака на стълбичката и ни поздравява с вдигане на ръка, въпреки студеното снежно време. Учителят първо ни прие в една обща стая. Там, след малко, донесоха едно корито и започнаха да къпят едно бебе. В същата стая сестрите сложиха и вечеря. През нощта Венцислав остана да спи заедно със сестрите в същата стая. А аз и брат Христо отидохме у Рилкини. На другия ден, след закуската, Учителят ни прие в Своята малка стаичка, където Той спеше и беше седнал на креватчето Си. Аз прелиствах в този момент една от тогавашните песнопойки.
към текста >>

71. 1. Славейче в кафез

За първи път влакът Сливен - Зимница закъснява с пет минути, заради туй бебе.
” „Детето ще го оставиш на майка си! ” И тя привидно се съгласила. И почнали да събират багажа, приготвили куфари, всичко. И последната вечер като спели, тя почнала да плаче, като ме видяла в количката: „Как ще го оставя туй детенце тука, на майка си? ” Той се събудил и попитал защо плаче, и тя му казала: „Върви си сам, аз без детето няма да дойда.” И почват сутринта, бързо приготвят пелени, гащи, това-онова. За първи път влакът Сливен - Зимница закъснява с пет минути, заради туй бебе. Защото там е клон, разклонение на две гари, и се чака, а моят вуйчо - нейният брат, отишъл да вади паспорта, да напишат и моето име. А то нямало нужда. Влакът закъснява и тогава всички роднини излезли на гарата да изпращат, че било голяма рядкост да отиваш тогава в чужбина. Тръгнали. И когато пристигат във Виена, аз съм викала: „И-и, и-и, уморяват ми се краченцата.” Той казвал на мама: „Що ти трябваше да го вземаш това черепче сега - виж как ни пречи.” Те искали да отиват и влизат в такива заведения, където да се забавляват и удоволствуват. А баща ми с неговата стипендия е поддържал и мене, и майка ми.
към текста >>

72. 6. Професор Емил Депорт

И ако е на СОЛ ключ - лесна работа, и едно бебе ще ти го изпее.
И всички държим lemoins - еднакви ноти. Но lemoins от какво е направено? Много трудно. Мелодията първо не е равна, има и вариации. Не е проста. И ако е на СОЛ ключ - лесна работа, и едно бебе ще ти го изпее. Не е на СОЛ ключ. Почва един-два такта СОЛ ключ, след това две чертички - ФА ключ. А ФА ключ три тона има разлика. След ФА ключ идва ДО сопранов ключ. А До сопранов, До алтов и До теноров са три вида До.
към текста >>

73. 37. Божествената държава и Словото на Учителя

Хиляди години човечеството ще сучи от словесното мляко на Учителя, като бебе ще сучи: Мъч, мъч, мъч, мъч.
Ще се изпява тая песен. Когато ще чета за Орфей,имам композиция за Орфей. Когато ще чета от „Петимата братя” една беседа, имам композиция за нея. Когато ще чета беседата „Разумното сърце”, имам композиция за „Разумното сърце”. Защото ние в това Слово на Учителя, върху него трябва да работим, да го развиваме, а не да тъпчем само на едно място. Хиляди години човечеството ще сучи от словесното мляко на Учителя, като бебе ще сучи: Мъч, мъч, мъч, мъч. Защото като го прочетеш, на другия ден пак искаш да го прочетеш. Намираш нещо ново. Това е безкраен и божествен извор - Словото.
към текста >>

74. 43. Силата на окултните песни

А неговата дъщеря, Лиляна [Яна] Пипкова, беше мъничко бебе.
Ла-то ми не е мръднало, защото ла-то води другите, и те да се качат. А когато е ниско, всичко е ниско. Ако ла-то е високо, всички други тонове се качват по него. Явяваме се в къщата на Пипков. Тогава жена му, тя беше белгийка, французка възпитаница, ходеше на работа - нямаше я. А неговата дъщеря, Лиляна [Яна] Пипкова, беше мъничко бебе. Насрало се в гащите, висят лайната надолу, босичко и с парапети заградено и се друса ей тъй: „И-и, и-и, и-и” в стаята. Няма кой да му смени гащите. Пипков седна на пианото, той ще ми акомпанира. Над пианото беше портретът на неговия Пол Дюка91, с голяма брада - композитор, парижанин, който „на всеки, каза, урок, ми пъхаше франкове в джоба и ми помагаше”. Той каза, самият Пипков, и ми каза: „Абе, Лиляна, ти имаш голямо бъдеще с този глас.
към текста >>

75. 118. Каденцата на славея

И направиха си бебета.
118. КАДЕНЦАТА НА СЛАВЕЯ Л.Т.: Имах, най-напред почна едно канарче, женско, го гонеха децата. Аз платих 200 лева да ми го дадат. Туй канарче се съедини не с канар, а с червеношийка, щиглец. И направиха си бебета. В.К.: Излюпиха се пилци. Л.Т.: Когато отидох да купя семе канарено, ме попитаха: „Канарчета ли имате? ” - Не, викам, не ги знам. Имам женско канарче жълтичко, а мъжкият е с червена глава. Казват го щиглец или червеношийка.
към текста >>

76. 160. Отказване от кариера в Германия

Престанах да уча немския език, защото пък моите първи думи не са били български като бебе.
И да излеза, и в Берлин да пея. Той ми каза: „Ти няма да отидеш да пееш на Хитлер! Ти си определена да пееш на българите! ” И не ми позволи. И аз престанах тия листа да ги уча. Престанах да уча немския език, защото пък моите първи думи не са били български като бебе. Понеже майка ми и баща ми са ме занесли много мъничко бебенце в Германия, където той следваше текстилна индустрия и мама отиваше по богатите къщи да шие, да помага на стипендията на баща ми. Тя е дадена за един човек, а тука сме вече трима души. Баща ми взима и майка ми, взима и мене, бебе. А идваше Frau [госпожа] Фани, взимаше ме и ме носеше в детски дом. Там, в чужбина, аз слушах само немски думи, не чувах български.
към текста >>

Понеже майка ми и баща ми са ме занесли много мъничко бебенце в Германия, където той следваше текстилна индустрия и мама отиваше по богатите къщи да шие, да помага на стипендията на баща ми.
Той ми каза: „Ти няма да отидеш да пееш на Хитлер! Ти си определена да пееш на българите! ” И не ми позволи. И аз престанах тия листа да ги уча. Престанах да уча немския език, защото пък моите първи думи не са били български като бебе. Понеже майка ми и баща ми са ме занесли много мъничко бебенце в Германия, където той следваше текстилна индустрия и мама отиваше по богатите къщи да шие, да помага на стипендията на баща ми. Тя е дадена за един човек, а тука сме вече трима души. Баща ми взима и майка ми, взима и мене, бебе. А идваше Frau [госпожа] Фани, взимаше ме и ме носеше в детски дом. Там, в чужбина, аз слушах само немски думи, не чувах български. И вечер, като ме донасяше у дома, аз вече спях.
към текста >>

Баща ми взима и майка ми, взима и мене, бебе.
” И не ми позволи. И аз престанах тия листа да ги уча. Престанах да уча немския език, защото пък моите първи думи не са били български като бебе. Понеже майка ми и баща ми са ме занесли много мъничко бебенце в Германия, където той следваше текстилна индустрия и мама отиваше по богатите къщи да шие, да помага на стипендията на баща ми. Тя е дадена за един човек, а тука сме вече трима души. Баща ми взима и майка ми, взима и мене, бебе. А идваше Frau [госпожа] Фани, взимаше ме и ме носеше в детски дом. Там, в чужбина, аз слушах само немски думи, не чувах български. И вечер, като ме донасяше у дома, аз вече спях. И ме туряха да спя. Само в неделя виждах майка си и баща си.
към текста >>

77. 164. Писма на брат Христо с думи на Учителя

Те внасяха едно корито, къпеха едно бебе при Учителя.
В.К.: Така, сега на 108 страница Вие сте на хижата „Фонфоните” и Учителят пита дали е близо до [хижа] „Еделвайс”. Л.Т.: Да, Учителят не искаше да остане у Темелко, не искаше. В.К.: Много хора ли бяха там или какво? Л.Т.: Не беше удобно за Него. Защото там бе селска работа, селски манталитет. Те внасяха едно корито, къпеха едно бебе при Учителя. Въобще подтиснат беше Той там. В.К.: Малка стаичка, много народ събран на едно място! Л.Т.: Не. В.К.: Защото после, по-късно, през 1944 г. на „Еделвайс”, там правят събора и на хижа „Брокс” горе, през време на една екскурзия.
към текста >>

78. 182. Отново за уволнението от Операта. Рисунки върху лигавничета

- Ще ви дам един топ мушама, от която ще скроите лигавчета за бебета, за което ще ви дам модел.
Почвам, но свършиха парите и започнаха нашите страдания. Тогава Николай Дойнов189 имаше един таван и правеше търговия там. Срещнал брат Христов и казал да отидем да ни даде работа. Там и Невена Неделчева ходеше при него да работи и той й плащаше. И на нас започна да плаща. - Ще ви дам един топ мушама, от която ще скроите лигавчета за бебета, за което ще ви дам модел. А аз умея пък и да рисувам, защото преди да се посветя на музиката, аз издържах конкурсния изпит в Художествената академия за глава в натура. Ей тъй сега както сте Вие, имаше жив човек и всички го нарисувахме. И след няколко дена отивам и гледам на списъка, ме приемат. И казвам на моите родители това. Добре, ама в неделя баща ми и майка ми решили да идат да видят Художествената академия какво представлява, че ще постъпвам като художник.
към текста >>

В.К.: Сега той, Николай, ви даваше този топ, вие правехте лигавчета за бебета.
И като се върнаха, казаха: „Хич не ни хареса там. Едни мрачни коридори, не е за тебе. Дръж си музиката! ” Те ме отклониха. Искам да кажа, че можех да рисувам. В.К.: Сега той, Николай, ви даваше този топ, вие правехте лигавчета за бебета. Той ви даваше възможност да си изкарвате хляба с тази работа. Л.Т.: Сега, изкарвахме по някоя пара, като и брат Христов ми помагаше. Аз нарисувам центъра на лигавчето и турям лак, правя на лигавчето връзка, да се връзва, а наоколо трябва кантове, да се дърпат така като линия. Брат Христов пък дърпаше линията и ги нареждахме да съхнат. После като лигавчета ги връщахме на Николай и той плащаше.
към текста >>

79. 188. Коментар на снимките от архива на Лилиана Табакова

Майката почувствала болки, имаше една кошница с плодове, хвърлиха плодовете и тя роди вътре във влака бебето.
В.К.: Да. Л.Т.: Много красива беше. А тука е програмата. Чакай да видим отзад. „Notre portrait” („Нашият портрет”) пише за нея, защото тя взе Premier Grand prix de Rome, и казва, че е родена във влака, във време на пътуване между Мюнхен и Париж. Майката почувствала болки, имаше една кошница с плодове, хвърлиха плодовете и тя роди вътре във влака бебето. И бебето го туриха в кошницата. Ето. В.К.: Това е портретът за нея. Л.Т.: За нея и казва, че от тригодишна възраст е свирила песента „Lе retour de papa” („Връщането на татко”). Бащата бил на война и се върнал, и тя направила композицията „Връщането на татко”. В.К.: Да, ясно.
към текста >>

И бебето го туриха в кошницата.
Л.Т.: Много красива беше. А тука е програмата. Чакай да видим отзад. „Notre portrait” („Нашият портрет”) пише за нея, защото тя взе Premier Grand prix de Rome, и казва, че е родена във влака, във време на пътуване между Мюнхен и Париж. Майката почувствала болки, имаше една кошница с плодове, хвърлиха плодовете и тя роди вътре във влака бебето. И бебето го туриха в кошницата. Ето. В.К.: Това е портретът за нея. Л.Т.: За нея и казва, че от тригодишна възраст е свирила песента „Lе retour de papa” („Връщането на татко”). Бащата бил на война и се върнал, и тя направила композицията „Връщането на татко”. В.К.: Да, ясно. По-нататък. Л.Т.: Ето Аделина Пати в ролята на Констанция, „Отвличане от сарая”.
към текста >>

Кацна тука и после в ръцете ми, защото го гледах от малко бебенце и ме имаше като че съм негова майка, пак че съм гълъб.
Затова каза, когато ти каже: „Ела да видиш картинките! ”, ти тури бялото гълъбче в чанта с цип и когато той каже: „Ела да видиш картинките”, дръпни ципа и гълъбчето ще те спаси. И точно тъй направих. Той сне един голям албум, отвори го и седна до писалището, и каза: „Ела да видиш картинките! ” Аз дръпнах ципа, изскочи гълъбът, най-напред (имам още една снимка). Кацна тука и после в ръцете ми, защото го гледах от малко бебенце и ме имаше като че съм негова майка, пак че съм гълъб. И той като видя: „А-а-а, не мърдайте, не мърдайте! ” Скочи и взе един апарат, и цък-цък-цък - три снимки направи. В.К.: Значи той ги направи. Л.Т.: Този гълъб на Лулчев развали работата. В.К.: Значи Лулчев направи тази снимка.
към текста >>

80. 287. Как и защо съм се родила

Защото моят вуйчо отишъл да търси, да прибави на паспорта моето име, а то нямало нужда, щото аз съм била бебенце, малко.
.Детето ще го оставиш на майка си.” И тя се съглася. Добре, ама като събрали багажа вечерта и легнали, тя почнала да плаче. Той я попитал защо плаче. „Как ще го оставя това детенце! Без него не тръгвам, върви си сам.” И сутринта, заради моето прибавяне в пътуването, с пет минути закъсня влакът Сливен - Зимница. Защото моят вуйчо отишъл да търси, да прибави на паспорта моето име, а то нямало нужда, щото аз съм била бебенце, малко. Завили малко гащички, пелени в една торба, а целият род в Сливен излезли на гарата да изпращат. Защото тогава да отидеш в странство било рядкост. И закъснял с пет минути влакът, който отива от Сливен до Зимница. И от Зимница вече се качва на големия влак за София. Майка ми ми казваше, аз имам снимки в Пратера във Виена.
към текста >>

И най-малкото бебенце, което е било в тази градина, съм била аз, защото по-големите момиченца са сядали на клозетчета, а на мене ми даваха гърненце, мъничко.
И закъснял с пет минути влакът, който отива от Сливен до Зимница. И от Зимница вече се качва на големия влак за София. Майка ми ми казваше, аз имам снимки в Пратера във Виена. Водят ме, добре, ама аз кажа: „Е, е” - да ме вдигнат и краченцата ми се уморяват. И баща ми казвал на майка ми: „Защо го взехме това черепче, казва, виж как ни пречи.” И тогава имало детски градини и са ме давали сутрин, идваше мадам Фани и плащали на нея да ме заведе, да ме занесе на ръце в такава детска градина. И най-малкото бебенце, което е било в тази градина, съм била аз, защото по-големите момиченца са сядали на клозетчета, а на мене ми даваха гърненце, мъничко. И когато напущаме вече чужбина и се връщаме в България, те направиха специална снимка, че българчето, в чест на заминаването му, туриха ме учителките до себе си. И, това мама ми го каза, щото аз бях мъничка, и ми подарили възглавничка от пух, че като пътувам, да ми турят главичката върху възглавничка, на мекичко. И първите ми думи не бяха български. Аз не можех да говоря български, а само немски. Песнички, и сега ги пея даже, помня ги.
към текста >>

81. 291. Концерт на Рила

Сега, аз съм чувала, че в Скала ди Милано, за да получат хубави гласове, вместо да държат микрофони и такива работи пред устата си (Като бебета-сукалчета пеят тези, естрадните певци)... В.К.: Микрофони, да.
Всички налягаха по тревата, слънцето грееше, нямаше никакъв вятър, идеално време, което рядко се случва на Рила. Аз се изправих в средата, а имаше, видях през, имаше една скала отсреща, един, който извади апаратче да ме снема и да ме снема така, ама и да снема и гласа ми. Тогава Борис Николов и Методи Константинов застанаха прави отсреща. Най-спокойно си извадих камертона, цъкнах го, взех си тона и изпях „Битието” - само глас, без никакви инструменти. И гласът се удряше в отсрещните скали, и минаваше и през водата на езерото. Сега, аз съм чувала, че в Скала ди Милано, за да получат хубави гласове, вместо да държат микрофони и такива работи пред устата си (Като бебета-сукалчета пеят тези, естрадните певци)... В.К.: Микрофони, да. Л.Т.: ...то тия в Миланската скала, покрай сцената имало вода. Защото когато човек влезе в баня и има там капки вода, гласът резонира много повече и певците като пеят, тази вода помага за акустиката. Щото има специална наука за акустика. Тази наука я предаваха още в Ecole normale, където съм следвала. В.К.: И Вие си изпълнихте арията „Битието” на Седемте езера, Вие изпълнихте арията на Седемте рилски езера?
към текста >>

82. 312. Хиромантия

И я намерили под един мост като захвърлено бебе, и така я отглеждат.
Имам отделно какво говори палецът на ръката ти, имам какво говори Юпитер, Сатурн, Слънцето, Меркурий и всичките полета и възглавнички под всеки пръст (Под всеки пръст има възглавничка), а това са извори на, творчески извори под всеки пръст. Ако ги няма тия възглавнички, ти не си творчески дух. И вътре има главните линии. Например мойта Марина, снощната, когато идваше да учи по Школата на Учителя, тя ми донесе един вестник (Аз още го пазя) на руски и ми го преведе, и пише: „Une personne (едно лице), младо момиче, без животна линия родено” - на двете ръце няма животна линия. И какво се оказа - най-голямата лека жена в Русия, с най-висшите мъже ходи, се отдава на всички мъже. И я намерили под един мост като захвърлено бебе, и така я отглеждат. И най-безсрамно й правят интервю, и най-безсрамно тя отговаря. Аз го имам вестника. Значи липсва ли някоя линия от ръката, то е фатално нещо. А тя се ражда без тази животна линия. В.К.: Колко страници е този материал за хиромантия, който Вие имате?
към текста >>

83. Съдържание

Българските ученици в Бебешкото френско училище.
Георги Миркович, лекар в Стара Загора, заминава за Сливен. - В: Цариградски вестник. Г. 9, бр. 440, 18 юли 1859, с. [4]. (Разни новини) 6.1.2. Българските ученици в Бебешкото френско училище. - В: България (Цариград). Г. 1, бр. 35, 21 ноем. 1859, с. 138-139. (Изглед на българските работи) 6.2.
към текста >>

Известие за откриване на пансион за българските ученици след затваряне на училището в Бебек.
Бележка за допусната погрешка в граматиката на д-р Миркович. - В: България (Цариград). Г. 2, бр. 74, 17 август 1860, с. 343. (Сякакви неща и новини) 6.2.8. Известие за откриване на пансион за българските ученици след затваряне на училището в Бебек. - В: България (Цариград). Г. 2, бр. 75, 24 август 1860, с. 346-347. 6.2.9. Протести срещу Униатското движение / Миркович.
към текста >>

84. Георги Вълков Миркович (1825-1905) - животоописание в дати / Ефросина Ангелова-Пенкова

Негов съученик в Вичо Панов от Шумен Записва се във френското католическо училище на лазаристите в Бебек и завършва средното си образование в 1851 г.
Жеравна и Иван Кишелски от Котел. В края на годината, след около 6 месеца, напуска училището и заминава за Цариград. 1848-1851 година Новината за смъртта на баща му го връща в Сливен. Получава наследството си и отново отива в Цариград. Постъпва в прочутото гръцко училище, гимназия на остров Халки (Куру чешме), но разочарован много скоро го напуска. Негов съученик в Вичо Панов от Шумен Записва се във френското католическо училище на лазаристите в Бебек и завършва средното си образование в 1851 г. За половин година довършва средното си образование. Тук се запознава със спиритизма благодарение на монаха Рене. 1851-1856 година Заминава за Франция (есента на 1851 година). Постъпва в Медицински факултет на университета в Монпелие. Отново е състудент с Вичо Панов от Шумен.
към текста >>

Членове на делегацията са Драган Цанков, Георги Миркович, дякон Рафаил Добрев Попов от Стрелча, лазариста Евгений Боре, директор на френското католическо училище в Бебек.
Цариград-Галата: в книгопечятницата на Д. Цанкова, 1860. III, 69 с. Сътрудничи на вестник България на Драган Цанков (1860-1861) 1861 година Заминава за Рим, с делегация до папа Пий IX за ръкополагане на архимандрит Йосиф за архиерей на съединените Българи. На 14 април Йосиф Соколски е ръкоположен тържествено, като церемонията се извършва и на църковнославянски език. Членове на делегацията са Драган Цанков, Георги Миркович, дякон Рафаил Добрев Попов от Стрелча, лазариста Евгений Боре, директор на френското католическо училище в Бебек. След завръщането си заема поста околийски лекар в Болград, град в Украйна, Одеска област (1961-1964). Награди: Грамота и орден от Папа Пий IX, подпечатана с пръстена на папа Пий IX - отличие за рицар на ордена Пий, трета степен (16.04.). 1863 година Събира дарения за издаване на Френско-български речник в Болград. 1864 година Заминава за Браила и работи като частно практикуващ лекар (1864-1866) Заема поста на директор на Болградската българска гимназия (30 януари - 12 август 1864 г.) Приема поканата за директор след смъртта на известния просветен деец Димитър Стефанов Мутев. Освободен от директорския пост от Просветното молдавско министерство поради открито толериране на революционните настроения сред учениците.
към текста >>

85. 1.1. Д-р Георги В. Миркович / Тодор Бъчваров. - В: Виделина.

Скоро обаче Георги напуска това училище и сполучва да се настани в пансиона на френското католишко училище на Лазаристите в Бебек.
Ученици имало от Русчук, Свищов, Търново, Габрово, Котел, Букурещ и Гюргево. Те заминали за Киев в 1847 год. След 5-6 месеца, по причина на лошата храна и живот, те се поболяват, някои измрели, но Георги, под предлог за поправление, сполучил да замине за Цариград, като за винаги се опростил с пансиона, в който намерили смъртта си повечето от другарите му. В Цариград се научава, че баща му се поминал и се завръща в Сливен, дето получил 10 000 гроша наследство. Наново отива в Цариград и постъпва в гръцкото училище на о-в Халки, дето учил наедно с д-р Вичо Панов от Шумен. Скоро обаче Георги напуска това училище и сполучва да се настани в пансиона на френското католишко училище на Лазаристите в Бебек. Редът, чистотата, занятията му се много харесали, а особно моралните проповеди на някой си калугер Рене, който говорил като спиритист и му произвел дълбоко впечатление. Във френското училище той прекарал 11/2 година. От там в 1851 г. заминал за Монпелие (Франция) да следва по медицината, като смятал да свърши с 10 000 гроша наследство и с помощи от тук, от там. В Монпелие се намерил пак със стария си другар Вичо Панов.
към текста >>

86. 1.2. Поменик на Българското книжовно дружество: Георги Вълков Миркович - доктор по медицина.

заминава за Киев, от дето по здравословни причини се връща в Цариград, там постъпва в гръцкото училище на Куручешме; това училище той напуснал след година и постъпил във френското училище в Бебек.
6-8, 1905, кн. 6, с. 89. Роден на 1825 год. Георги Миркович първоначално се учил в родния си град Сливен; жаждата за знание се появява у него още в детство. Поради това той напуща бащиния си абаджийски дюкян и на 1847 г. заминава за Киев, от дето по здравословни причини се връща в Цариград, там постъпва в гръцкото училище на Куручешме; това училище той напуснал след година и постъпил във френското училище в Бебек. Между учителите имало и някой си калугер Рене, талантлив спиритист, проповедник, който със своите проповеди силно повлиял върху младия възпитаник и още повече усилил стремлението и жаждата му за знания. След свършване курса в това училище на 1851 г. се упътил за Монпилие дето постъпва в медицинския факултет, който свършва на 1856 год. при големи материални лишения и се завърнал в дома си. Наместо да се предаде всецяло на медицината, младият доктор се занимавал с обществена дейност и на следната година го виждаме по обиколка във Влашко да събира помощи от родолюбиви хора - родолюбци за Сливенските училища, като си турил за задача народното самосъзнание и борба с гръцизма, който в онова време бил обзел с малки изключения всички български градове.
към текста >>

87. 1.3. Д-р Георги Вълков Миркович. - В: Табаков, Симеон Киров. Опит за история на град Сливен.

Скоро напуснал и това училище и довършва среднето си образование в католическото френско училище в Бебек, дето останал много доволен и се надъхал със спиритически убеждения.
От време на време идвал да ги преглежда игумена на един киевски манастир, Хрисант, по народност българин (вероятно същия киевски архимандрит Хрисант за когото е реч в горнята забележка). Същото правил и друг българин, бившият пловдивски митрополит Натанаил, който по това време бил вече в Духовната академия, пак в Киев. Последният е полагал бащински грижи към изложените на изтезания млади българи в тоя пансион. Повечето от възпитаниците там се разболели, а Д-р Миркович, след дълги изпитни, едва сключил година от постъпването си там, напуща Киев и стига в Цариград, дето желаел да продължи учението си. Тук го сварва новината за смъртта на баща му, идва си в Сливен и след като си взема пая от наследството (10 000 гроша), отива обратно в Цариград и постъпва в прочутата гръцка гимназия на Куру-Чешме. Скоро напуснал и това училище и довършва среднето си образование в католическото френско училище в Бебек, дето останал много доволен и се надъхал със спиритически убеждения. От там в 1851 г. той потеглил за Франция и постъпва в медицинския факултет на Монпелийския университет. За другар е имал единствен друг българин, Д-р Вичо Панов от Шумен. На първо време той прекарвал мъчително, благодарение неакуратността на един българин в Цариград, чрез когото му изпращали пари от Сливен и заминава да следва пак медицината в Пиза, вероятно по внушение на Д-р Селимински, но скоро се връща в Монпелие, дето довършва науките си в 1856 г. с теза върху хигиената.
към текста >>

88. 1.4. Д-р Георги Вълков Миркович (1928-1905) / Стефан Гидиков-син.

Миркович се отвратил много скоро от гръцката просвета и преминава във французкото католическо училище на лазаристите в Бебек.
Между изпратените из разните градове българчета да следват в Киевската семинария са били Драган Цанков от Свищов, Сава Филаретов от Жеравна, Иван Кишелски от Котел. Между тях попада и нашият Георги от Сливен. Пансионът се е завеждал от някои си Крайчев като управител, но толкова лошо, мръсно и безпорядъчно, че въпреки контрола упражняван от българина Хрисант, игумен на един киевски манастир и бащинските грижи на друг българин от Киевската духовна академия, по-сетне пловдивски митрополит Натанаил, Георги е намерил по-пригодно да напустне Киев в 1848 г. и да отпътува за Цариград. Там го сварва новината за смъртта на баща му, отива в Сливен, прибира наследството си от 10,000 гроша и се връща в Цариград, дето постъпва в прочутото тогава гръцко училище Куру-Чешме в което заварва като ученик Вичо Панов от Шумен с когото свършват по-сетне доктори по медицина в Монпелие. Миркович се отвратил много скоро от гръцката просвета и преминава във французкото католическо училище на лазаристите в Бебек. Там останал много доволен от уредбата, чистотата, добрата храна и отличната метода за възпитание. Особено влияние упражнил над него калугеринът Рене, човек с голяма култура, с благи обноски, с широки познания и отличен възпитател. Той бил със спиритически убеждения и от тук почва заинтересоваността на Георги към тия проучвания. През 1851 г. той заминава за Монпелие, Франция и постъпва в медицинския факултет.
към текста >>

Драган Цанков беше в това време учител на българчетата във френското училище на Бебек в което беше директор един калугер лазарист на име Боре, отличен дипломат.
Борбата около църковния въпрос е в разгара си, обаче нищо решително не се предприема и турското правителство се колебае между патриаршията и искането на българския народ за черковна независимост. За да се тури край на това неопределено положение се поражда идеята за Унията. Ето как д-р Миркович описва в своята брошурка „Униатското движение по черковния въпрос” създаването на Унията: „Изискваше се да излезе някой измежду нази, който като е разбрал и изучил достатъчно българския въпрос, да е още вникнал и схватил добре турската политика него време, за да може да предизвика в наша полза намесването на някоя силна покровителка. Този человек беше Д. Цанков. Нему се пада най-голяма слава по разрешението на черковния въпрос: без него тоя последния дълго време щеше да тропа на едно място. Драган Цанков беше в това време учител на българчетата във френското училище на Бебек в което беше директор един калугер лазарист на име Боре, отличен дипломат. Види се, че Д. Цанков е можал да привлече вниманието му върху подобрението на нашето черковно положение. Не е никак странно, че като сполучлив начин за разрешение на нашия въпрос се е представила пред тях на първо място Унията, т. е. припознаването на папата за глава на българската черква.” Както Миркович, тъй и Цанков са считали черковния въпрос по-скоро за политически. Отчаяни от упорството на гръцката патриаршия, от колебливото държание на турското правителство и от опозицията на Русия, униатското движение се явява като една решителна маневра, чрез подкрепата на силна Франция, да се ускори разрешаването за българската черковна независимост.
към текста >>

89. 1.7. План за автобиография (23.08.1898). Миркович, Георги Вълков. 

влязох в Бебек във французката школа, що Лазаристите обдържаха.
- Докторат съм свършил през 1856 год. 3. Де съм се учил? - Учил съм до 1846 г. в България на гръцки, от 1847 год. ме изпратиха в Киевската семинария като руски стипендиант от дето 1848 слязох в Цариград и постъпих като ученик в Кору-чешменската гръцка школа; на 1847 г. влязох в Бебек във французката школа, що Лазаристите обдържаха. На 1851 г. отидох в Монпелие за изучаване медицина. 4. В кои градища и в коя година практикувах медицина? От 1857-1858 г. съм бил волнопрактикуващ в гр. Сливен.
към текста >>

90. 1.9. Първият: спомени за д-р Георги Миркович / Елена Миркович. - В: Сливенско дело.

Там патриотичното му чувство не го задържа и завършва френското училище в Бебек.
От детските години жажда за наука и просвета. Изселване като петгодишен с родителите си през 1830 г. във Влашко и връщане в родния град. Начално учение в Сливен и в Котел при Сава Доброплодни. По препоръка на д-р Селимински - български стипендиант в Киевската семинария, която напуска и учи в прочутото Цариградско училище Куру-чешме. Там патриотичното му чувство не го задържа и завършва френското училище в Бебек. През 1856 г. завършва медицина в Монпелие, където като студент проявява самоотвержена дейност в борбата срещу холерната епидемия и е награден от Наполеон III с медал. Лекар е в Сливен и Стара Загора, но крилете на свободолюбивия му дух търсят повече простор за „ползу народу” и заминава за Влашко, където събира значителни суми от богатите сливенци-преселници за нуждите на Сливенските училища. Колкото лекарска дейност, толкова и народопросветна и бунтовна. През 1859 г.
към текста >>

91. 1.10. Д-р Георги В. Миркович - революционер и просветител. По случай 140 год. от рождението му / Деян Парпулов

Оттук той отива в Цариград в прочутото Куручешменско училище, но възмутен от безогледната гръцка пропаганда тук, преминава във френското училище на лазаристите в Бебек, също в Цариград.
Миркович е един от галерията „Възрожденци - стари ергени”, и по-специално възрожденци сливенци (Д-р Ив. Селимински, основателя на I тайно братство у нас - 1825 г., участник в гръцкото въстание, пръв български философ-материалист, Иван Добровски, „стареят на българската журналистика”, както го нарича Проф. Д-р Ив. Шишманов, Димитър Добрович-Пехливанов, първият наш художник-академик, съратник на Гарибалди на римските барикади, д-р Георги Миркович, революционер и просветител и др.), чийто вечнодирящ дух и динамичният им начин на живот, не им позволяват да се замислят за свой дом и семейство. Роден в Сливен на 10.III.1828 год., Миркович учи при своя именит съгражданин Сава Доброплодни и след това по инициатива на Селимински, в Киев. Оттук той отива в Цариград в прочутото Куручешменско училище, но възмутен от безогледната гръцка пропаганда тук, преминава във френското училище на лазаристите в Бебек, също в Цариград. Завършил го, из него той излиза възторжен поклонник на свободата, на френската култура и големите френски философи и заминава за самата Франция, и тук, в Монпелие, завършва медицина и става един от нашите първи лекари (1856 г.). Сдобил се с лекарски диплом, Миркович, впрочем вече д-р Миркович, се завръща в Сливен и се установява на частна практика, като същевременно става близък съратник на Чинтулов. От Сливен той е назначен за градски лекар в Стара-Загора, но тук стои малко и заминава за Цариград, където борбата около българския църковен въпрос е в разгара си. Упоритостта на гръцката патриаршия, резервираността на Русия и колебливостта на Високата порта предизвикват всред част от цариградските българи известното движение за уния с Рим, един от водачите на което е Миркович, който схваща черковния въпрос преди всичко като политически и прави с унията истинска дипломатическа диверсия. Маневрата успява.
към текста >>

92. 1.11. Доктор Георги Миркович - съосновател на Българския червен кръст / Вергилий Николов Кръстев

Записва се да учи в католическото френско училище в Бебек -Цариград, което завършва за 3 год.
Тук престоява една год. и незадоволен от лошите битови условия, при което много българчета се разболяват и умират, той напуска Киев с цел да се лекува и заминава за Цариград, където го сварва вестта за смъртта на баща му. Връща се в Сливен, взима част от наследството си и се завръща отново в Цариград да учи, оставайки русофил до последните си дни, но помни винаги, че онова, което се предлага не всякога отговаря на истината. Към 1848 г. се записва в прочутата гръцка гимназия на Куру-Чешме в Цариград, но напуска недоволен от гръкоманското обучение и невероятните за описания унижения, които са понасяли българските ученици и се зарича в бъдеще да работи за просвещението на народа си чрез славянското писмо и четмо, което изпълнява впоследствие чрез живота си. Записва се да учи в католическото френско училище в Бебек -Цариград, което завършва за 3 год. и остава много доволен от обучението. Тук се запознава с монаха Рене, който го въвежда в спиритизмът, останал нему верен до края на живота си. През 1851 г. заминава за Франция и до 1856 г. следва медицина в гр.
към текста >>

93. 2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897

Драган Цанков беше в това време учител на българчетата във френското училище на Бебек, в което беше директор един калугер лазарист на име Боре, отличен дипломат.
Но това не беше достатъчно: слабият без една силна подпорка е подобен на сляп без тояга. Българскиа черковен въпрос, що издигаше от време на време на гласа си, не се подкрепяше от там, от дето всеки българин очакваше, а напротив се потушаваше.63 Какво се изискваше за да се усили? - Изискваше се да излезе някой из между нази, който, като е разбрал и изучил достатъчно българскиа въпрос, да е още вникнал и схватил добре турската политика него време, за да може да предизвика в наша полза намесването на някоя силна покровителка. Този человек беше Д. Цанков. Нему се пада най-голяма слава по разрешението на черковниа въпрос: без него тоя последния дълго време още щеше да тропа на едно място. Драган Цанков беше в това време учител на българчетата във френското училище на Бебек, в което беше директор един калугер лазарист на име Боре, отличен дипломат. Види се, че Д. Цанков е можил да привлече вниманието му върху подобрението на нашето черковно положение. Не е никак странно, че като сполучлив начин за разрешение на нашиа въпрос се е представила пред тях на първо място Униата, т.е. припознаването на папата за глава на българската черкова. Никаква услуга на света не се извършва без взаимност.
към текста >>

94. 2.6. Драган Цанков и Унията. 2.6.1. Драган Цанков / Ст. Чилингиров. 2.6.1.1. Драган Цанков (1828-1911) - мястото му в нашето Възраждане

Едновременно Цанков е преподавал няколко часа седмично български език във френското училище на Бебек, което му дало възможност да се сближи с лазаристите.
Богоров, Г. Кръстович и пр. А сам Цанков, година след започване на списанието - 1859 - излиза със своя личен орган „България”. Печатницата, издръжка на съдружнически начала с Боян Мирковича от гр. Т. Пазарджик, се е помещавала под храма на католическия мънастир Сан Бенедето на Галата. Едновременно Цанков е преподавал няколко часа седмично български език във френското училище на Бебек, което му дало възможност да се сближи с лазаристите. Това училище, благодарение на енергичния му директор Боре и на настъпилите след Кримската война условия, било посещавано от много българчета, дошли из разните краища на България.
към текста >>

95. 2.6.3. Драган Цанков - ръководител на Униатското движение. 2.6.3.1. Драган Цанков - общественик, политик и дипломат в Униатското движение.

учителствувал във Французкото католическо училище в Цариград на Бебек при Босфора, като основали с Боян Миркович българска печатница в турската столица на Галата - в католическия монастир Сен Беноа.
Чорбаджи Цанко е роден у Свищов от поп Георги, който е попувал в Свищов и роден у Свищов пак от поп, комуто забравихме името”.126 Родил се през 1828 год. Домът на родителите му бил на мястото, гдето е построен сега магазина на Анг. Цветков. Др. Цанков учил най-първо при Хр. Павловича и Васкидо-вича, а после в Русия и Виена, подпомогнат в настаняването си от Българската Благодетелна дружина в Букурещ.127 През 1857 год. учителствувал във Французкото католическо училище в Цариград на Бебек при Босфора, като основали с Боян Миркович българска печатница в турската столица на Галата - в католическия монастир Сен Беноа. През 1858 год. той започнал да редактира в. „България”, с когото пледирал каузата: освобождението ни от гръцката патриаршия. Тая борба увлякла Цанкова и, поради отслабването на Русия след Кримската война, го наклонила да препоръча, като средство за избавление на българския народ от фанариотите приемане католическата вяра. За тая цел завел егумена на Габровския монастир Йосиф Соколски в Рим при папата, за да го ръкоположи във владишко достойнство.
към текста >>

96. 2.6.3.2. Унията (1860-1863) и Драган Цанков - ръководителя на движението.

на Христо Ваклидов, възпитаник на френския колеж в Бебек, активен участник в униатското движение, публицист и преводач.
Изпълнен с тревога за бъдещето, Цанков още през април 1861 г. му изпраща пламенен призив: „Бъдете уверени - пише той, - че сичкият съединен български народ, както и духовенството му, ще Ви приеме с голямо възхищение.” Издигайки се над каквито и да било лични отношения, готов веднага да забрави горчивините, които изживява от Иларион, Цанков горещо го увещава да се приобщи към униатското движение. „Нека оставим сичко настрана - настоява той - и елате, направете единството в народът” (курс.а., М. К.). Отчаян, безуспешният опит да го привлече дори в последния момент, непосредствено преди издействуваното от патриаршията заточение на Иларион Макариополски и Авксентий Велешки. Сега вече в Цанков настъпва колебание, неувереност и той преотстъпва редактирането на вестник „България” от 10 май 1861 г. на Христо Ваклидов, възпитаник на френския колеж в Бебек, активен участник в униатското движение, публицист и преводач. Новият издател продължава Цанковото направление. Така, че без да се подценява ролята на Ваклидов, „България” си остава „Цанков лист”. Обявяването на унията активизира руската дипломация. След последователни, неуспешни усилия - дори в навечерието на акта - да бъде отклонен Цанков, руското посолство в Цариград взема извънредни мерки за противодействие. Азиатският департамент се разпорежда консулите в Европейска Турция да предпазват българите от влиянието на унията, да ги ободряват и насърчават, че Русия предприема постъпки за решаване на българо-гръцкия църковен конфликт.
към текста >>

Докато през 1857 г., разколебан за известно време в избрания път, си дава оставката от Бебекското френско училище, сега Цанков даже изявява желание да предостави вестника си на русите.
„Голяма радост направи... тука... желанието на Цанков да ся върне в недрата на православната вяра” - изтъква Геров в писмо до училищното настоятелство в Трявна. Поради финансови задължения той поставя като условие за отказа си от унията да му бъдат предоставени 30 000 гроша. Той приема сумата да бъде намалена и използува тези средства, за да уреди дългове по издаването на в. „България” и неизплатени суми на униатските свещеници, за които се чувствува отговорен. Стъпките назад от унията, показателни за зигзагообразната линия, която следва, за разочарование в прозападния курс, са свързани с тенденцията му отново да търси руската опора. Докато през 1857 г., разколебан за известно време в избрания път, си дава оставката от Бебекското френско училище, сега Цанков даже изявява желание да предостави вестника си на русите. Нещо повече. След като Лобанов, който прави запитване в Петербург дали да прехвърли помощта, отпускана за „Цариградски вестник”, върху „България”, но получава отговор, че това не може да стане без повод, по предложение на руския посланик Цанков дори прекъсва издаването на своя орган в края на септември 1861 г. Наскоро след отиването си в Трявна, понеже не се разбира с местните първенци, Цанков напуска града и се премества в Търново. Но и тук той се сблъсква с враждебното отношение на чорбаджиите. Невъзмутим от трудностите обаче, преизпълнен със стремеж за културното възраждане на народа, той се залавя да организира читалище.
към текста >>

97. 2.9. Католическата пропаганда и униатското движение в съчиненията на Георги Стойков Раковски. 2.9.1. Начало движении католицизма и днешното му положение.

Той еще кога беше поляшки агентин в Цариград от страни княза Чарторижскаго, ходи и пътешествува отчасти по България и после, като се възвърна в Цариград, препоръчи някои си млади българи да се учат в Бебешкое учил[ище] Лазаристов, защото и той сам е в тясно сношение с него орден.
тии проповядаха явно българскому народу, че той не тряба веке да чака нищо добро от Русия и даже, че тряба да се отдели от православна си вяра, да привлече с това съжаление западних сил и чрез того да добие религиозна и политическа си свобода. Но в тях времена техни проповеди не нахождаха никакъв отзив в български сърца и тъй за време остаха безплодни. Многи от поляшки емигранти остаха по разни места Българин и установиха се между народу; някои си постъпиха и в учителско звание, а някои си и в турска служба, от коих и до днес многи еще се нахождат. Тяхно же ежедневно и неуморно занятие е да противодействуват на все ще е русийско или на все, що клони към Русия. Първи от поляков, кой е започнал да има сношения ближни с някои си от по-знаменитих българ, бил е Чайка Чайковски, днес потурчен Садък паша. Той еще кога беше поляшки агентин в Цариград от страни княза Чарторижскаго, ходи и пътешествува отчасти по България и после, като се възвърна в Цариград, препоръчи някои си млади българи да се учат в Бебешкое учил[ище] Лазаристов, защото и той сам е в тясно сношение с него орден. От по-подирни времена като доби влияние пред Отом. Порта чрез банкерина Алеона французина, почна да подпомага някои си българи, кои дохождаха в Цариград за частни и обществени работи при Вие. Порта. Във време же Тензимата (1839), когато се призоваха от всички български области по двама пълномощни при Отом. Порта, той и тогава има с тях сношение, защото беше твърде добре приет от Риза-паша, в могущество същаго в него врем. От емигрантов же 1849-го лето конт Замойски направи по-тесни познайнства с някои си знаменити българи и като си отиде в Парис, еще имаше с тях преписки понякогаш и даваше им надежда, че поляшкое в Парис общество има грижа за българи и за български дела!
към текста >>

В тях времена найдоха заблудената Цанкова, человека отчаяната и чрез него събраха няколко си млади българи и приемнаха ги в Бебешкое Лазаристко-езуитско училище в Цариград да ги изучат и приготвят за тая цел.
Но призовании от Замойскаго българи не приемнаха това предложение и отказаха се с един добър начин; и тъй Замойсковий регимент се обърна на казашкий полк, под предводителство Садък паша (Чайковскаго), кой се състави от руси, липовани зовими, от поляци, от гърци, арменци и от твърде малко прости някои си българи, защото и в него ни един знаменит българин не рачи да участвува. От 1854 л., като се усили влияние западних сил на Възток, римская пропаганда съгласно с поляшкое общество почна да действува силно в България - поляци заради политическая си ненавист, коя имат против руси, а лазаристи за разпространение католицизма си. Но в поляци се криеше и една политическа цел и мисъл, коя тии искаха да достигнат между българите чрез обращения им в католицизма. В 1856, подир Парижкий мир и договор, почнаха веке да действуват открито на това и склониха и Отоман. Порта да им съдействува, като я убедиха, че то е в нейна полза и за нейно спасение! В тях времена найдоха заблудената Цанкова, человека отчаяната и чрез него събраха няколко си млади българи и приемнаха ги в Бебешкое Лазаристко-езуитско училище в Цариград да ги изучат и приготвят за тая цел. Съвременно же му допустиха да печати в Сан Бенедето български книги и чрез тях да започне да сей мисли им между българи, а от по-подире му издействуваха да издава на български език и вестник под название „България”, чисто папищашко оръдие. Какво направление имаше той вестник, от кого се обдържаваше и еще до днес обдържава, що е писал и що пише еще, то е веке от всякаго познато. Поляци, като достигнаха до тамо, мислеха веке, че тяхна цел е достигната и съставиха един таен комитет за това да подействува незабавно. Поляшкая политическа пропаганда, както е знайно, отдавна е съставена и има за главен управител и председател в Парис княза Чарторижскаго, кой и най-много разноски прави за поляшки дела, а за български дела се определи в Парис конт Замойски, а в Цариград -Ладисла Юрдна, колонел турски, кой прежде беше секретар Чайковскаго, доде он беше еще поляшки агентин в Цариград. Секретар же Юраднов на тая работа е някой си Подхайски.
към текста >>

98. 2.10.6. Писмо от Стоил Д. Балкански, 15.02.1861 г. - В: Раковски, Георги Стойков.

Главатарите им подарили бебешката фабрика за 10 години за училище, за сега ще отворят в армено-католишкий си яхър училище, догде ся понаредят, а главний им учители ще бъдат Миркович166, Гику167 и Костадинов и един турски учител.
София: БАН, 1966, с. 176, 177. ... Изуитските българи попове са в голямо отчаяние по причина, че в начяло от вън, като от св. Гора, от Рила, са биле появили до 50 души духовни последователи, но отпосле видяли противното по причина, че чорбаджиите биле разписали, та хората ся намират в голямо съмнение, затова казоват „ще чякаме Портата какво ще реши”. Клети исуити, сега си познаха пагубната за тях безсрамлива постъпка. Главатарите им подарили бебешката фабрика за 10 години за училище, за сега ще отворят в армено-католишкий си яхър училище, догде ся понаредят, а главний им учители ще бъдат Миркович166, Гику167 и Костадинов и един турски учител. Още ся хвалят, че до 50 българчета щели да ся обдържяват в Европа да ся пратат, та отпосле като ся разпръснат из България, тогава казоват Ян Келелим168. ... _________________________________ 165) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Вж Балкански, Стоил Д. (1839-1890) (Стоил Димитров Попов, Стоил Димитров Попов:Балкански). - редактор на в.
към текста >>

99. 2.13. Униатското движение и политиката на Франция. - В: Генчев, Николай. Франция в Българското духовно възраждане.

Те го приемат в своята среда, настаняват го в колежа на Бебек, където за пет месеца той изучава френския език и догмите на католическата религия.
За това желание на Цанков френските агенти сигнализират от Русе още през 1848 г. Боре отправя молба на Цанков до Министъра на външните работи и на култовете - Решид паша и сам отива при него, за да ходатайствува. Намесва се патриархът Антим I, който изкарва Цанков агент на Русия. Френското посолство се изплашва от скандала и отказва да подкрепи акцията на Боре. Провалът с печатницата не прекъсва връзките между Цанков и лазаристите. Те го приемат в своята среда, настаняват го в колежа на Бебек, където за пет месеца той изучава френския език и догмите на католическата религия. През март 1855 г. Цанков заявява на Боре, че иска да се покръсти, акт извършен тайно в седалището на мисията „Сан-Беноа” в Цариград. После вече естествено се набелязва планът за действие. Цанков уведомил Боре, че и други млади българи са готови да го последват. Уточняват се, че като се съберат първите униати, ще започне издаване на книги, после ще се сложи началото на едно организирано движение.
към текста >>

той е назначен за учител в училището на Бебек, въпреки направените му внушения да изостави католиците.
Съобщавайки за всичко това в Париж, Боре енергично настоява Франция да даде своята „директна и могъща подкрепа”. Той заявил още през 1854 г. на един влиятелен френски политик, че победата на армията на Изток ще бъде временна, ако Русия продължава да има на Дунава едно общество, свързано с нея чрез общността на религията. И за това смята, че осемте милиона българи трябва да бъдат привлечени в латинската църква, като се убеди Високата порта в ползата, която тя би имала от едно такова радикално изменение на църковното статукво.194 В името на тази цел, лазаристите здраво се вкопчват в Драган Цанков. През 1855-1856 г. той е назначен за учител в училището на Бебек, въпреки направените му внушения да изостави католиците. По този повод Цанков се оправдава пред Найден Геров, като му съобщава, че като не можел „да сполучи, останал учител за българския и френския език във френското училище на Бебек (Цариград)”.195 Около Цанков се оформя първият кръг привърженици на унията, в който първоначално най-дейно участвуват д-р Миркович, Манол Иванов и Хр. Ваклидов. През 1855 г. тази четворка учредява в Цариград „Българска община”, към която се зачисляват и няколко възпитаници на бебекското училище. Общината получила от лазаристите печатница в Галата и постепенно подема пропаганда в полза на католицизма.196 През 1855 г. Боре прави още един опит да увеличи ядрото на своите привърженици.
към текста >>

По този повод Цанков се оправдава пред Найден Геров, като му съобщава, че като не можел „да сполучи, останал учител за българския и френския език във френското училище на Бебек (Цариград)”.195 Около Цанков се оформя първият кръг привърженици на унията, в който първоначално най-дейно участвуват д-р Миркович, Манол Иванов и Хр. Ваклидов.
Той заявил още през 1854 г. на един влиятелен френски политик, че победата на армията на Изток ще бъде временна, ако Русия продължава да има на Дунава едно общество, свързано с нея чрез общността на религията. И за това смята, че осемте милиона българи трябва да бъдат привлечени в латинската църква, като се убеди Високата порта в ползата, която тя би имала от едно такова радикално изменение на църковното статукво.194 В името на тази цел, лазаристите здраво се вкопчват в Драган Цанков. През 1855-1856 г. той е назначен за учител в училището на Бебек, въпреки направените му внушения да изостави католиците. По този повод Цанков се оправдава пред Найден Геров, като му съобщава, че като не можел „да сполучи, останал учител за българския и френския език във френското училище на Бебек (Цариград)”.195 Около Цанков се оформя първият кръг привърженици на унията, в който първоначално най-дейно участвуват д-р Миркович, Манол Иванов и Хр. Ваклидов. През 1855 г. тази четворка учредява в Цариград „Българска община”, към която се зачисляват и няколко възпитаници на бебекското училище. Общината получила от лазаристите печатница в Галата и постепенно подема пропаганда в полза на католицизма.196 През 1855 г. Боре прави още един опит да увеличи ядрото на своите привърженици. Той се застъпва пред Мехмед Али паша и успява да освободи от каторга двама млади българи от Свищов и Русе, обвинени в шпионаж.
към текста >>

тази четворка учредява в Цариград „Българска община”, към която се зачисляват и няколко възпитаници на бебекското училище.
И за това смята, че осемте милиона българи трябва да бъдат привлечени в латинската църква, като се убеди Високата порта в ползата, която тя би имала от едно такова радикално изменение на църковното статукво.194 В името на тази цел, лазаристите здраво се вкопчват в Драган Цанков. През 1855-1856 г. той е назначен за учител в училището на Бебек, въпреки направените му внушения да изостави католиците. По този повод Цанков се оправдава пред Найден Геров, като му съобщава, че като не можел „да сполучи, останал учител за българския и френския език във френското училище на Бебек (Цариград)”.195 Около Цанков се оформя първият кръг привърженици на унията, в който първоначално най-дейно участвуват д-р Миркович, Манол Иванов и Хр. Ваклидов. През 1855 г. тази четворка учредява в Цариград „Българска община”, към която се зачисляват и няколко възпитаници на бебекското училище. Общината получила от лазаристите печатница в Галата и постепенно подема пропаганда в полза на католицизма.196 През 1855 г. Боре прави още един опит да увеличи ядрото на своите привърженици. Той се застъпва пред Мехмед Али паша и успява да освободи от каторга двама млади българи от Свищов и Русе, обвинени в шпионаж. И двамата веднага след това покръстени. Сведенията за този случай - съобщава Боре в Париж, ще имат значение за бъдещето.
към текста >>

В сътрудничество с Боре, този кръг най-напред се заема да превежда и да издава книги, да привлича от цялата страна нови ученици за лицея в Бебек и за другите католически училища, да се готви за една предстояща публична акция.
Боре прави още един опит да увеличи ядрото на своите привърженици. Той се застъпва пред Мехмед Али паша и успява да освободи от каторга двама млади българи от Свищов и Русе, обвинени в шпионаж. И двамата веднага след това покръстени. Сведенията за този случай - съобщава Боре в Париж, ще имат значение за бъдещето. Така групата на Цанков достигнала 12-15 души. В сътрудничество с Боре, този кръг най-напред се заема да превежда и да издава книги, да привлича от цялата страна нови ученици за лицея в Бебек и за другите католически училища, да се готви за една предстояща публична акция. Още през 1856 г. в Цариград било афиширано създаването на „Община на българската книжовност”, която под ръководството на Цанков издава през следващите години две книжки на списание „Мецеслов”. Тактиката на новото издание е добре промислена. То подема на висок глас националната идея, а под сурдинка започва да пропагандира католическите възгледи, да разглежда българското минало в стила на историците на католицизма. Тези първи прояви на Цанковия кръг предизвикват остра реакция на руските дипломати и черковници, както и на влиятелни български среди.
към текста >>

той отбелязва, че „Мецеславът” е „продадено тяло”, „оръдие на йезуитското училище на Бебек”, че се управлява от мисионера Боре.
Георгиев съобщава на Геров, че българите не харесват Цанковите издания, тъй като те са със „западен дух”. Той подозира като западняк Никола Тъпчилещов.201 В същото време Хр. Георгиев обвинява руските представители в нетактичност, което носи вреда на славянството, за да заключи, че „нашите ще се прилепят към западните и всичко ще отиде напразно”.202 Много енергично срещу католическите кроежи в Цариград и срещу групата на Цанков се надига и Г. Раковски. В едно писмо до Ст. Тошкович от 1857 г. той отбелязва, че „Мецеславът” е „продадено тяло”, „оръдие на йезуитското училище на Бебек”, че се управлява от мисионера Боре. „То съчинение - продължава Раковски, дише паписм и туркизм”. Той предлага на одеските българи да дадат пари за основаване на една истинска българска книжовна община.203 Същият въпрос Раковски разглежда и в писмото си до Ив. С. Иванов. Като го уведомява за засилващото се западно влияние в Турция, че „турский султан е една сянка и негово царство се управлява от Западна Европа”, Раковски го моли да уведоми руското правителство, че западните мисионери действуват свободно в Цариград.204 В тези условия, когато срещу замислите на лазаристите и срещу първите опити за действие на Цанков се противопоставя руската дипломация и влиятелни среди на българската общественост, Боре и Цанков решават да отговорят с една дръзка акция - издаването на вестник, който открито да афишира идеите на униатството. Така на 28 март 1859 г.
към текста >>

По искане на фондацията български момчета и момичета били приети в училищата, колежите, пансионите и семинариите в Цариград, Бебек, Солун и Битоля.
За негови заместници са избрани С. М. Жирардиен, граф Монталамбер от френската академия и полския генерал Замойски. В състава на комитета влезли 25 влиятелни френски интелектуалци, търговци, мисионери и бивши дипломати от Изтока. Комитетът за българската уния и Фондацията за източните училища станали главните оръдия на френската политика по българския униатски въпрос. Те отпуснали на униатската община в Цариград незабавна помощ от 15 хиляди франка, предназначени за мисионерите от Румелия и за построяване на униатски църкви в Цариград, Одрин, Пловдив и Казанлък. По искане на фондацията български момчета и момичета били приети в училищата, колежите, пансионите и семинариите в Цариград, Бебек, Солун и Битоля. Пак в началото на 1861 г. председателят на комитета Пепето изпраща други 6300 франка за поддържане на 5 български ученика, като обещал по 1200 франка за всяка новосъставена община в България. Малко по-късно, когато Йосиф Соколски бил отвлечен, двете организации отправят горещ апел към френските католици да подпомогнат българите, иначе ако „бог и католиците на Франция не помогнат” унията ще загине. Във връзка с това била открита подписка в полза на българските униати. В тази подписка се включват Съветите за разпространение на вярата в Лион и Париж, които отпущат 20 хил.
към текста >>

100. 6. МОЗАЙКА ОТ ПЪТЯ НА Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ ПО СТРАНИЦИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПЕРИОДИЧЕН ПЕЧАТ. СЪОБЩЕНИЯ, СЪБИТИЯ, ЛИЧНОСТИ (1859-1875)

Българските ученици в Бебешкото френско училище.
Георги Миркович, лекар в Стара Загора, заминава за Сливен. - В: Цариградски вестник. Г. 9, бр. 440, 18 юли 1859, с. [4]. (Разни новини) 6.1.2. Българските ученици в Бебешкото френско училище. - В: България (Цариград). Г. 1, бр. 35, 21 ноем. 1859, с. 138-139. (Изглед на българските работи) 6.2.
към текста >>

Известие за откриване на пансион за българските ученици след затваряне на училището в Бебек.
Бележка за допусната погрешка в граматиката на д-р Миркович. - В: България (Цариград). Г. 2, бр. 74, 17 август 1860, с. 343. (Сякакви неща и новини) 6.2.8. Известие за откриване на пансион за българските ученици след затваряне на училището в Бебек. - В: България (Цариград). Г. 2, бр. 75, 24 август 1860, с. 346-347. 6.2.9. Протести срещу Униатското движение / Миркович.
към текста >>

1.204498052597