Търсене в текстове за 'Баба'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 145 резултата в 87 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_03 ) Езикът на Разумното начало - Боян Боев (1883 – 1963)

Имаш ли скръб, дядо ти, баба ти са в теб и ти шепнат скръбта си.
Любовта подразбира следното: когато Бог ни обича, когато говорим за Божията Любов, то се подразбира да вземем от Бога, а когато говорим за нашата любов към Бога, то се подразбира, че трябва да дадем на Бога. Когато човек се моли на Бога или когато извърши нещо за Него, то е Любов. Вие все още не вярвате, че Бог ви обича. И това, че приемате Любовта му в по-малка степен, сами сте си виновни. Аз се чудя на хората като ги гледам как скърбят, когато Бог ги обича. Имаш ли скръб, дядо ти, баба ти са в теб и ти шепнат скръбта си. Повярвай, че Бог те обича, и веднага ще се насърчиш, ще се изправиш. Единственият, който има предвид благото на всички същества, е Бог. Неговата крайна цел е да задоволи всички същества, на всички да им е добре. Бог е готов да задоволи всички нужди не само на хората, но и на най-малките същества, които е създал, били те насекоми, тревици и т.н. Мислете, че Бог ви обича.
към текста >>

2. 2_01 ) Любов към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Следобед стигнахме на върха и се настанихме в наблюдателницата, където много любезно ни прие наблюдателят Гошо и майка му, баба Мария.
ЛЮБОВ КЪМ БОГА На 23 септември 1941 г. тръгнахме за Черни връх. Екскурзията беше четиридневна – до 26 септември включително. Първо бяхме деветима, но във втория ден дойдоха още и станахме дванадесет души. Следобед стигнахме на върха и се настанихме в наблюдателницата, където много любезно ни прие наблюдателят Гошо и майка му, баба Мария. Учителя бе поканен в тяхната стая, а всички други заехме съседната обща стая. На заранта се упътихме за Резнъовете – два върха, намиращи се на около 20 мин. разстояние от Черни връх. Гъста завеса от мъгла скриваше всичко от погледа ни. Прекарахме известно време в размишление и молитва.
към текста >>

3. 2_30 ) Ще ти израснат крила - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако си 85-годишна баба, ще станеш 19-годишна мома.
За предпочитане е едно куче, което те обича, отколкото един човек, който те мрази. Има неразбиране на Любовта. Плашим се да не ни кажат, че обичаме или че ни обичат. Най-първо, ако обичаш някого по новия начин, той ще се реформира, ще стане като Ангел, ще е готов на всички жертви за теб. Като дойде Любовта, ще ти израснат крила. Ако си 85-годишна баба, ще станеш 19-годишна мома. И никога няма да остаряваш – дойдеш ли до 33 години, там ще се спреш. Хората ги е страх да не изгорят от Любов. Да, това е преходен период, защото човек не е още приспособен към нейните трептения. Дълго време трябва да живее човек в закона на Любовта, за да възприеме нейните трептения и да се приспособи към нея. За Любовта е изградено едно велико училище, най-хубавото и опитно училище – Живота.
към текста >>

4. 2_31 ) Изкуството да правим добро - Боян Боев (1883 – 1963)

Но извършиш ли грях, той се облещя насреща ти като е една стара, беззъба баба.
Това цветенце стои в ума ти. Доброто е условие за Съвършенство. Защо трябва да бъдем добри? За да имаме условия за Живот и защото Съвършенството е живот и наша цел. Най-първо грехът е като една много хубаво облечена мома – спретната, обкичена с пръстени. Но извършиш ли грях, той се облещя насреща ти като е една стара, беззъба баба. Един човек, като направи зло, остарява, а като направи добро – подмладява. Човек отведнъж не може да придобие Добрия живот. За да бъде сега добър, трябва да се е трудил с векове. Всяко добро дело, всяка добра мисъл увеличава нашата вяра. Само когато човек действа с Добро е свободен, правиш ли зло, ставаш роб на условията.
към текста >>

5. 3_14 ) Силни трептения - Боян Боев (1883 – 1963)

Спиритизмът е една опасна област: дошли баба ти, дядо ти, говорят ти и минават пред теб като духове на светии, на Ангели.
Веднъж на обед стана въпрос за Духовете. Учителя каза: Човек трябва да изпитва дали Духовете са от Бога, т.е. дали работят за Бога или за себе си. Низшите духове са заблудили човечеството, подтикнали са го в крив път и то търси нещата там, дето няма да ги намери. Спиритизмът е една опасна област: дошли баба ти, дядо ти, говорят ти и минават пред теб като духове на светии, на Ангели. А виждам около тях Ангели с черен цвят. Много от т.нар. духове са грамофонни плочи и когато ти говори някоя грамофонна плоча, не ѝ отговаряй. А един Възвишен дух като дойде, ще ти каже: „Като пътуваш по този път, след пет километра ще срещнеш един човек; той ще направи това и това, в дома му ще спреш.“ И целият път ти описва вярно и става така, както той разправя. А когато ти казват и нищо не става, тогава са от грамофонните плочи.
към текста >>

6. 5_14 ) Будност на съзнанието на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Един човек се оженил за една баба, която била дегизирана като млада мома.
Под лесен път се разбира обикновен житейски път. Красивият път с големите постижения и успех е Божественият път, който всъщност е истински лесният път. За предпочитане е по-ранното събуждане в духовно отношение, отколкото по-късното. В това отношение в Евангелието имаме прекрасен пример с разумните и неразумните девици. Като дойде една мисъл на раздвояване, тя е от човешки характер. Един човек се оженил за една баба, която била дегизирана като млада мома. После бабата си показала истинското лице, което момъкът е трябвало да провери отначало. Също така и вие имате много свои идеи, които трябва да проверите какви са всъщност. Хората не бива да бъдат свинопасци. Злоба, омраза, нечисти мисли, желания и чувства и пр. са свинете, които човек пасе, и той трябва да ги напусне и да отиде при баща си.
към текста >>

После бабата си показала истинското лице, което момъкът е трябвало да провери отначало.
Красивият път с големите постижения и успех е Божественият път, който всъщност е истински лесният път. За предпочитане е по-ранното събуждане в духовно отношение, отколкото по-късното. В това отношение в Евангелието имаме прекрасен пример с разумните и неразумните девици. Като дойде една мисъл на раздвояване, тя е от човешки характер. Един човек се оженил за една баба, която била дегизирана като млада мома. После бабата си показала истинското лице, което момъкът е трябвало да провери отначало. Също така и вие имате много свои идеи, които трябва да проверите какви са всъщност. Хората не бива да бъдат свинопасци. Злоба, омраза, нечисти мисли, желания и чувства и пр. са свинете, които човек пасе, и той трябва да ги напусне и да отиде при баща си. Няма какво да стоиш при тях и да слушаш грухтенето им, върви си по своята работа; не ги пъди, а ги напусни, защото ако ги изгониш, те пак ще се върнат.
към текста >>

7. 45) Невидими пътища - Боян Боев (1883 – 1963)

На следващия ден метеорологът от наблюдателницата при Черни връх, узнал по телефона, че Учителя е на хижата, пристигна със сърдечен поздрав от майка си, баба Мария, и с един грамаден хляб, омесен от нея.
Тя е на открито място и оттам се разтварят обширни хоризонти. При първия изгрев, посрещнат на Мечата поляна, имаше чудни танци на мъглите. Понякога слънчевите лъчи проникваха през някой отвор в тях и позлатяваха мъглите с най-чудни краски – от жълта до червено-виолетова, с всички оттенъци. Тайната молитва, общите молитви и песни в тая природна обител, а и обмяната на мисли с Учителя след това ни изпълваха с едно свещено благоговейно състояние на душата, прозряла за няколко мига величието на Бога. И в заряда на особена светлина изкристализираше основният тон на нашето душевно разположение за през деня. На следващия ден метеорологът от наблюдателницата при Черни връх, узнал по телефона, че Учителя е на хижата, пристигна със сърдечен поздрав от майка си, баба Мария, и с един грамаден хляб, омесен от нея. Той отново можа да влезе във връзка с Учителя, когото дълбоко уважаваше и помнеше от няколкодневния наш престой на Черни връх преди две години. През деня няколко души се отделихме и отидохме до Яворови присои, които са на около четиридесет и пет минути разстояние от хижата. Там живо възкръснаха в нас спомените от летуването ни през 1933 и 1934 г. Колко свещени ни се видяха всички тези места! Всичко тук напомняше за дейността на Учителя.
към текста >>

8. 93) Слушат моя глас - Боян Боев (1883 – 1963)

В селата, когато се загуби някое говедо, отиват при някоя баба гледачка.
И затова благодатта не може да дойде чрез грешен човек. Един грешен човек може ли да стане пророк? Един човек трябва да е роден за свещеник. Не всеки човек, който носи расо, е свещеник. Когато свещеникът не е на мястото си, то други го заместват. В селата, когато се загуби някое говедо, отиват при някоя баба гледачка. Ясновидецът трябва да поучава хората и да ги упътва към Бога. Той трябва да посочи кармичните грешки на човека, който се е допитал до него, и така да го насърчи, че той да измени напълно своя живот и съзнанието му да просветне. Душата на човека е неговата църква, а Духът е свещеникът, който служи. Умът и сърцето са прислужници. Пътят, по който ще отидете към Бога, е да влезете в тази църква-душа, където Духът е свещеник, а умът и сърцето прислужват.
към текста >>

9. 20.II.1952 г. София - Боян Боев (1883 – 1963)

И ето на другия ден пристигна от върха наблюдателят на Черни връх Гошо със сърдечен поздрав от майка си - баба Мария, и с един грамаден домашен хляб.
Понякога слънчевите лъчи пробиваха по някой отвор в тях и позлатяваха мъглите с най-чудни краски, от жълта до червено-виолетова с всички оттенъци. Тайна молитва, молитви и песни в тази чудно красива обстановка. След това обмяна на няколко думи с Учителя, по-къс или по-дълъг разговор и връщане в хижата с едно свещено, благоговейно състояние на душата, която е прозряла за няколко мига величието на Бога. И целият ден впечатлението от Изгрева и впечатлението от Мечата поляна изпълваше душите ни с особена светлина и образуваше основния тон на нашето душевно разположение през целия ден. По телефона от Черни връх узнаха, че Учителя е на хижата с група братя и сестри. И ето на другия ден пристигна от върха наблюдателят на Черни връх Гошо със сърдечен поздрав от майка си - баба Мария, и с един грамаден домашен хляб. Гошо много се зарадва, че влезе пак във връзка с Учителя, когото дълбоко обичаше и уважаваше. Спомените на Гошо от няколкодневния престой на Учителя преди 5 ÷ 6 години бяха незаличими и дълбоки. Тогава именно Гошо позна Учителя. Няколко души през деня отделихме малко време да прескочим до Яворови присои, които бяха на 45 минути разстояние от хижата. Когато отидохме там живо възкръснаха в нас спомените от летуването на Братството с Учителя тук през лятото на 1933 и 1934 година.
към текста >>

10. 10. VI. 1952 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Много любезно ни прие наблюдателят Гошо с майка си баба Мария.
1941 година до 26. IХ. включително. Това беше една малка група от 9 души, но към втория и особено към третия ден дойдоха още братя и сестри, та станахме около 20 души. След обед на 23.IХ. стигнахме на Черни връх и се настанихме в наблюдателницата. Много любезно ни прие наблюдателят Гошо с майка си баба Мария. Учителя се настани в стаята на Гошо и майка му, а всички останали в съседната обща стая за туристи. На другия ден всички станахме рано и се упътихме към Резньовете - два върха на разстояние около 20 минути от Черни връх. Имаше гъста мъгла. Гъста завеса от мъгла скриваше всичко от погледа ни. Тук прекарахме известно време в размишление и молитва.
към текста >>

11. 25.ХI.1952 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

КАТО Е ТЯ В ТЕБЕ, АКО СИ НА 85-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ БАБА, ЩЕ СТАНЕШ НА 19-ГОДИШНА МОМА.
Някой казва: „Аз знам любовта.” Хората не знаят какво нещо е Любовта, защото ти със знание не можеш да го опишеш. Тя трябва да е опитана. Ти трябва да живееш с нея. Тази Любов е вътре в тебе. КАТО ДОЙДЕ ЛЮБОВТА, ЩЕ ТИ ИЗРАСНАТ КРИЛА. КАТО Е ТЯ В ТЕБЕ, АКО СИ НА 85-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ БАБА, ЩЕ СТАНЕШ НА 19-ГОДИШНА МОМА. И НИКОГА НЯМА ДА ОСТАРЯВАШ. КАТО ДОЙДЕШ ДО 33 ГОДИНИ, ТАМ ЩЕ СЕ СПРЕШ. ЧОВЕК ДЪЛГО ВРЕМЕ ТРЯБВА ДА ЖИВЕЕ В ЗОНАТА НА ЛЮБОВТА, ЗА ДА ВЪЗПРИЕМЕ НЕЙНИТЕ ТРЕПТЕНИЯ, ДА СЕ ПРИСПОСОБИ КЪМ НЕЯ. За Любовта трябва едно велико училище, най-хубавото училище, опитно училище. Няма какво да се говори на човека.
към текста >>

12. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

разказва следното от своята практика: ”Някога си в нашата педагогическа литература се пишеше за баба Цоцолана.
12. Не трябва да се практикуват игри, чрез които се развиват жестокост, грубост и пр. Например, има една такава игра, която действа отрицателно: децата са наредени около заек и му говорят много работи. Около тях обикаля ловец, който най-после гръмва и убива заека. За да се полива нежното цветенце на любовта в детската душа, трябва да свързваме детето предимно с красивата и положителната страна на нещата. Учителят А П. разказва следното от своята практика: ”Някога си в нашата педагогическа литература се пишеше за баба Цоцолана. Тя се рисуваше в смешен вид: грозна, недъгава, прегърбена и пр. Когато се разказва на децата за баба Цоцолана, те се смеят подигравателно. Но утре, като видят една баба на улицата, пак ще й се смеят, ще я подиграват, ще я нарекат баба Цоцолана.” Ето защо, на децата трябва да се дава винаги положителна храна за ума, сърцето и волята. Да не се употребява подигравателен хумор. Има впечатлителни хора, които не могат да се изчистят от кривите, отрицателните, неморални образи.
към текста >>

Когато се разказва на децата за баба Цоцолана, те се смеят подигравателно.
Около тях обикаля ловец, който най-после гръмва и убива заека. За да се полива нежното цветенце на любовта в детската душа, трябва да свързваме детето предимно с красивата и положителната страна на нещата. Учителят А П. разказва следното от своята практика: ”Някога си в нашата педагогическа литература се пишеше за баба Цоцолана. Тя се рисуваше в смешен вид: грозна, недъгава, прегърбена и пр. Когато се разказва на децата за баба Цоцолана, те се смеят подигравателно. Но утре, като видят една баба на улицата, пак ще й се смеят, ще я подиграват, ще я нарекат баба Цоцолана.” Ето защо, на децата трябва да се дава винаги положителна храна за ума, сърцето и волята. Да не се употребява подигравателен хумор. Има впечатлителни хора, които не могат да се изчистят от кривите, отрицателните, неморални образи. Ето защо, разказването на децата приказки и разкази с такива образи има опасно действие. Вместо да искаме да развеселим децата с подигравателен, фалшив хумор, нека се стремим да събудим у тях добро разположение и радост по други начини: например, каква радост, веселие и добро разположение буди у децата учителят, който влиза в клас с радостна усмивка!
към текста >>

Но утре, като видят една баба на улицата, пак ще й се смеят, ще я подиграват, ще я нарекат баба Цоцолана.” Ето защо, на децата трябва да се дава винаги положителна храна за ума, сърцето и волята.
За да се полива нежното цветенце на любовта в детската душа, трябва да свързваме детето предимно с красивата и положителната страна на нещата. Учителят А П. разказва следното от своята практика: ”Някога си в нашата педагогическа литература се пишеше за баба Цоцолана. Тя се рисуваше в смешен вид: грозна, недъгава, прегърбена и пр. Когато се разказва на децата за баба Цоцолана, те се смеят подигравателно. Но утре, като видят една баба на улицата, пак ще й се смеят, ще я подиграват, ще я нарекат баба Цоцолана.” Ето защо, на децата трябва да се дава винаги положителна храна за ума, сърцето и волята. Да не се употребява подигравателен хумор. Има впечатлителни хора, които не могат да се изчистят от кривите, отрицателните, неморални образи. Ето защо, разказването на децата приказки и разкази с такива образи има опасно действие. Вместо да искаме да развеселим децата с подигравателен, фалшив хумор, нека се стремим да събудим у тях добро разположение и радост по други начини: например, каква радост, веселие и добро разположение буди у децата учителят, който влиза в клас с радостна усмивка! Той може да внесе радост в детските сърца и чрез своя тон или чрез някоя песен.
към текста >>

13. Спиритизмът - Боян Боев (1883 – 1963)

Дошли баба ти и дядо ти, говорят ти, а за теб минават като духове на светии и ангели.
- Човек трябва да изпитва духовете от Бога ли са, т. е. дали работят за Бога или за себе си. Нисшите духове са заблудили човечеството, т. е. турили са го в крив път и то търси нещата там, дето няма да ги намери. Спиритизмът е една опасна област. Дошли баба ти и дядо ти, говорят ти, а за теб минават като духове на светии и ангели. Аз виждам около тях ангели с черен цвят. Никакъв ангел не е това. Веднъж попитах едного, чрез когото се проявявал някой дух, коя глава чета. Духът каза 26-та. Аз четях 11-та.
към текста >>

14. Екскурзия до хижа „Алеко'през ноември 1943 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

И ето, на другия ден наблюдателят на Черни връх пристигна от върха със сърдечен поздрав от майка си, баба Мария и с един грамаден домашен хляб.
Понякога слънчевите лъчи проникваха през някой отвор в тях и позлатяваха мъглата с най-чудни краски от жълта до червено-виолетова, с всички оттенъци. Тайна молитва, молитви и песни в тая чудно красива обстановка! След това - обмяна на няколко думи с Учителя, по-дълъг или по-къс разговор и връщане в хижата, в свещено, благоговейно състояние на душата, която е прозряла за няколко мига величието на Бога. И през целия ден впечатленията от изгрева и преживяното на Мечата поляна изпълваха душите е особена светлина и образуваха основния тон на нашето душевно разположение. По телефона от Черни връх узнаха, че Учителя е на хижата е група братя и сестри. И ето, на другия ден наблюдателят на Черни връх пристигна от върха със сърдечен поздрав от майка си, баба Мария и с един грамаден домашен хляб. Гошо много се зарадва, че отново успя да влезе във връзка с Учителя, когото дълбоко уважаваше и обичаше. Спомените на Гошо от неколкодневния престой на Черни връх преди две години бяха незаличими и дълбоки. Тогава именно той позна Учителя, тогава се създадоха връзки между него и Учителя. Няколко души през деня отделихме малко време да прескочим до Яворови присои, които са на около 45 минути разстояние от хижата. Когато отидохме там, живо възкръснаха у нас спомените от летуването на
към текста >>

15. 17. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО ВИТОША НА ВТОРИЯ ДЕН НА ВЕЛИКДЕН (29. IV.1940 година) - Боян Боев (1883 – 1963)

Любовта има магнетична сила, че като дойде и при бабата, тя става на 19 години (когато има истинска любов).
Щом живеете на земята Бог ви обича и ви е дал всичко, като след това се е оттеглил. А ние Го търсим и не може да го намерим. Вие се задушавате с вашите грешни мисли. Като обичате някого, никой да не знае, тогава твоята Любов ще възбуди любов в него и той ще обича не теб, а другите, а после ще те заобича. Ако ние познавахме душата на човека, то любовта ни би била постоянна. Любовта има магнетична сила, че като дойде и при бабата, тя става на 19 години (когато има истинска любов). Обичаш ли някого, ще работиш за него. — Работете за Бога от Любов. Ще премахнете всички препятствия, които спъват любовта ви. Учете се от любовта, онези хора, които ви обичат са много умни. В отношенията между хората, когато има недоразумения, ликвидират се стари кармически работи.
към текста >>

16. 37. ВИТОШКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Като дойде любовта у една баба, тя става млада 19 годишна мома.
Това е абсолютно невъзможно. Когато си в присъствието на един човек, който те обича или когото обичаш, ти усещаш, че имаш цена. Като дойде любовта, усещаш, че имаш цена, усещаш се силен. Като изгубиш любовта, усещаш, че всичко си изгубил. Тя има магическа сила. Като дойде любовта у една баба, тя става млада 19 годишна мома. Тя усеща вътре, че е млада. А пък младата 19 годишна мома като изгуби любовта, става стара баба. Един брат казва: Един американски писател разправя за една 75 годишна жена, която изглеждала 25 годишна. Но тя имала любов.
към текста >>

А пък младата 19 годишна мома като изгуби любовта, става стара баба.
Като дойде любовта, усещаш, че имаш цена, усещаш се силен. Като изгубиш любовта, усещаш, че всичко си изгубил. Тя има магическа сила. Като дойде любовта у една баба, тя става млада 19 годишна мома. Тя усеща вътре, че е млада. А пък младата 19 годишна мома като изгуби любовта, става стара баба. Един брат казва: Един американски писател разправя за една 75 годишна жена, която изглеждала 25 годишна. Но тя имала любов. Една мома — царска дъщеря — когато трябвало да мине през едно царство, начернили я, за да стане грозна, додето мине през това царство, дето хората не били съвършени. И след като минала през него, пак станала красива.
към текста >>

17. 005 СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Нека всеки, на когото говорите да разбере, че Бог, за Когото му говорите, не сте Го наследили от дядо си и баба си, но имате една велика опитност, на която се дължи вашата вътрешна Светлина.
Защото всичко е излязло от Бога. Докато човек живее в Божествения кръг, той вижда Бога навсякъде и във всичко. Излезе ли вън от този кръг, той се обърква. Когато говоря за Бога, имам предвид Свещеното, Реалното, което може да се опита навсякъде. Ако Го търсите, ще Го опитате и в човека, и в животното, в растението, във въздуха и във водата. Нека всеки, на когото говорите да разбере, че Бог, за Когото му говорите, не сте Го наследили от дядо си и баба си, но имате една велика опитност, на която се дължи вашата вътрешна Светлина. Велико нещо е да живеете за Бога, да чувствате живота на всички същества, да влезете в съзнанието на една мравка. На Земята вие не я разбирате, нямате отношение към нея, но във висшия свят, в света на знанието вие я разбирате. Да видите Бога, това значи да се домогнете до онзи велик вечен принцип, който подмладява, възкресява, внася светлина и топлина в човека. Ако хората считат за привилегия да видят, да се разговорят с някой виден философ или поет, колко по-голяма привилегия представлява възможността да видите Бога. Знаете ли какво значи да видите Бога?
към текста >>

18. На екскурзия с Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

По телефона от Черни връх узнаха, че Учителя е на хижата с група братя и сестри, и ето на другия ден пристигна от върха наблюдателят на Черни връх Гошо със сърдечен поздрав от майка си баба Мария, и с един грамаден домашен хляб.
При първия изгрев, посрещнат на Мечата поляна, на изток имаше чуден танц на мъглите. Понякога слънчевите лъчи пробиваха по някой отвор в тях и позлатяваха мъглите с най-чудни краски от жълта до червеновиолетова с всички оттенъци. Тайна молитва, молитви и песни в тази чудно красива обстановка. След това обмяна на няколко думи с Учителя, по-къс или по-дълъг разговор и връщане в хижата с едно свещено благоговейно състояние на душата, която е прозряла за няколко мига величието на Бога. И целия ден впечатленията от изгрева и впечатленията от Мечата поляна изпълваха душите ни с особена светлина и образуваха основния тон на нашето душевно разположение. По телефона от Черни връх узнаха, че Учителя е на хижата с група братя и сестри, и ето на другия ден пристигна от върха наблюдателят на Черни връх Гошо със сърдечен поздрав от майка си баба Мария, и с един грамаден домашен хляб. Гошо много се зарадва, че влезе пак във връзка с Учителя, когото дълбоко обичаше и уважаваше. Спомените на Гошо от неколкодневния престой на Черни връх преди 5-6 години бяха незаличими и дълбоки. Тогава именно той позна Учителя. Тогава се създадоха хубави връзки между него и Учителя. През деня няколко души отделихме малко време да прескочим до Яворови присои, които бяха на 45 минути разстояние от хижата.
към текста >>

19. Екскурзия на Витоша - Боян Боев (1883 – 1963)

Много любезно ни приеха наблюдателят Гошо и майка му, баба Мария.
Любезни брат, Тук желая да ви опиша една екскурзия с Учителя до Черни връх на Витоша. Екскурзията беше четиридневна от 23 септември 1941 година до 26 септември, включително. Това беше една малка група от 9 души, но към втория и особено на третия ден дойдоха още доста братя и сестри, та станахме около 20 души. Следобед на 23ти стигнахме на Черни връх и се настанихме в наблюдателницата. Много любезно ни приеха наблюдателят Гошо и майка му, баба Мария. Учителя се настани в стаята на брат Гошо и майка му, а други в съседната обща стая за туристи. На другия ден всички станахме рано и се упътихме за Резньовете два върха на разстояние около 20 минути от Черни връх. Имаше гъста мъгла, която скриваше всичко от погледа ни. Тук прекарахме известно време в размишление и молитва. След това Учителя каза:
към текста >>

20. Огънят на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Като е тя в тебе, ако си 85-годишна баба, ще станеш 18-годишна.
Защото ти със знание не можеш да го опишеш. Тя трябва да е опитана. Ти трябва да живееш в нея. Тази любов е вътре в тебе. Като дойде Любовта, ще ти израснат крила. Като е тя в тебе, ако си 85-годишна баба, ще станеш 18-годишна. И никога няма да остаряваш. Като дойдеш до 33 години, там ще спреш. Човек дълго време трябва да живее в закона на любовта, за да възприеме нейните трептения, да се приспособи към нея. За любовта трябва едно велико училище, най-хубавото училище, опитно училище. Няма какво да се говори на човека.
към текста >>

21. Пролетна екскурзия - Боян Боев (1883 – 1963)

Като дойде при една баба, тя става на 19-годишна мома.
И отпосле ще те обича. Ние познаваме хората в тялото. Гледаме очи, уши и пр., но това не е човекът, това е проявление на човека. Ако ние познаваме душата, любовта ще бъде постоянна. Любовта има магическа сила. Като дойде при една баба, тя става на 19-годишна мома. Един брат каза:“Един автор пише, че познава жена, която е на 75 години, а прилича на 25-годишна, но тя е имала любов.“ Има едно ново съзнание. Когато някои обичат някого, ти мисли, че тебе обичат. Когато изгряват звездите или слънцето, ти мисли, че за тебе изгряват. И така е всъщност, защото единството лежи в основата на всичко.
към текста >>

22. 11 НОВАТА АТМОСФЕРА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Да не се уплашим от баба Марта.
Разфуча се буен вятър и донесе дъжд, студ, влага. А раниците ни са вече стегнати за път, обувките намазани със смазка, дебеличките дрехи и те закачени близо до вратата. Небето е цяло покрито с гъсти облаци, пътят е вече доста разкалян. Не е за излизане. Но що? Да не се уплашим от баба Марта. Неведнъж буря ни е гонила от планината, мокри до кости сме били, а ние си пеем бодри песни. Не се плашим ние. Рано сутринта, още в тъмно сме на път. Сборният пункт е трамвайната спирка в "Лозенец". Чакаме се, ето далеч из мрачината човешки сенки ни приближават.
към текста >>

23. 62 ОПИТ ЗА ВНЕДРЯВАНЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Помолих го да отложим това за след два Дни, тъй като баба ми беше починала и аз трябваше да тичам по уреждането на погребението й.
Когато след това казах на Лулчев, че само началникът е дошъл, той каза: „Страхливец! “ Явно беше, че Йоцов, станал вече министър на Просветата, е сметнал, че ще се изложи, ако присъства на една такава детска демонстрация. Децата бяха облечени празнично, момиченцата с бели роклички, а момчетата с бели блузки и сини панталонки. Те играха великолепно и с настроение изпълниха 18-те упражнения пред началника. След като свършихме, той ме покани да отида в Министерството на конференция. Помолих го да отложим това за след два Дни, тъй като баба ми беше починала и аз трябваше да тичам по уреждането на погребението й. Той се съгласи. От разговора в министерството разбрах, че той одобрява упражненията от Бялото Братство. Но направи забележка, че ги намира за много бавни и малко..., търсеше дума и я намери - малко вегетариански, не са като другите гимнастически упражнения, отсечени, отривисти, бойки. Отвърнах му, че ние в училищата няма да подготвяме войници. Тези игри хармонизират силите на тялото и на духа.
към текста >>

24. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

А това значи, че човек наследява нещо от баща си и майка си, нещо от дядо си и баба си и т.н.
Защото човек няма в себе си само своята най-вътрешна ду- шевно-духовна същност, но той е така да се каже размътил, нацапал тази същност в себе си чрез наследствени белези. Според духовната наука съществува един закон, който есеите познавали чрез ясновидско изследване и който прилагали в живота си. Този закон гласи, че действието на наследствеността престава едва тогава, когато човек се издигне през 42 степени в редиците на прадедите. Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени в редиците на прадедите. Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени. А това значи, че човек наследява нещо от баща си и майка си, нещо от дядо си и баба си и т.н. Колкото повече се издигал човек в редиците на прадедите си, толкова той има все по-малко в себе си от онова, което се е породило като оцапване на вътрешната му същност чрез наследствеността. И тогава той вече няма нищо от всичко това в себе си, когато се е издигнал нагоре през 42 поколения. Тогава се изгубва влиянието на наследствеността. Ето защо пречистването на есеите било насочено към това, да изхвърлят чрез преработване, чрез вътрешни упражнения всичко онова от своята вътрешност, което е проникнало в душата като нечистота в течение на 42 поколения. Ето защо всеки есеец е трябвало да мине през трудни вътрешни упражнения, през един труден мистичен път.
към текста >>

25. 10. Основите на новата култура, 11 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Старият човек и той има два полюса - като дядо и като баба.
Сегашните хора вярват в туй, което не е реално и се трудят за това, което няма да ги ползва нищо. И затова, в края на краищата, всички се разочароват и изгубвайки смисъл в живота, умират. За да се избягнат разочарованията в живота, трябва преди всичко да имаме ясна представа за него, трябва да имаме ясна представа за трите фази, през които минава животът в своето проявление и за законите, които ги обуславят. Младият човек можем да го познаем в двата полюса - като момче и като момиче. Възрастният човек също има два полюса - като мъж и като жена в къщи. Старият човек и той има два полюса - като дядо и като баба. Младите трябва да се стараят да проучват законите на живота; възрастните трябва да работят с придобитото знание, т.е. да го прилагат в живота; а старите какво трябва да правят? Вие сами ще откриете това според законите на математиката - като имате две известни, ще можете да намерите третото неизвестно. Сегашните хора, като не разбират законите на живота, измислят си външен, формален морал и който човек не върви по него, казват: „Той не живее добре.“ Но добрият живот иде след като човек има придобито знанието и почне да работи с него. Човек като почне да работи разумно, тогава в резултат на неговата работа ще дойде животът.
към текста >>

26. МИСИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

година един ден моята баба ми дума: „Петре, Петьрчо завършва гимназията,
прибираше право вкъщи, с часове четеше и свиреше на цигулка. Понякога общуваше и с дъщерите ми, като разговорите бяха изключително около науката, музиката и т.п. Той живя три учебни години при нас. През зимата на последната година един ден моята баба ми дума: „Петре, Петьрчо завършва гимназията, наближава време да си излезе от нас и аз мисля, че Бог ни изпрати този ангел вкъщи и не бива да го изпускаме. Затова ти иди при него и му кажи да го сгодим за нашата дъщеря." - „Какво думаш, мари жено? - ù рекох аз.
към текста >>

му кажа, макар че и аз желая от сърце да стане това." От този момент бабата не
- ù рекох аз. - Момчето с нищо не е дало повод за такова нещо. Как ще му кажа, мен ме е срам? Не, не мога да му кажа, макар че и аз желая от сърце да стане това." От този момент бабата не ми даваше мира. Щом останехме сами и навива: „Дърто, ти не си добър баща, не мислиш за децата си. Ето че изтърваваш това прекрасно момче, де ще намериш като него?
към текста >>

27. ИЗЦЕЛЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

стаята си, поразговарял с тях и накарал брат Попов да отнесе детето у баба
Още с влизането им в двора на Изгрева Учителят отворил прозореца, поздравил ги и ги повикал веднага да влязат. Било през месец април, около Великден. Учителят слязъл от стаята си, поразговарял с тях и накарал брат Попов да отнесе детето у баба Мария и да го сложат на легло. После сам щял да отиде при него. Още когато детето било в двора на Учителя, той го заговорил и го питал как върви училището. То му казало, че е във второ отделение, че се учи добре, но вече
към текста >>

квартирата на баба Мария Учителят накарал да стоплят вода, измил лицето на
Детето било много отчаяно. Тогава Учителят обещал на момичето, че ще му мине и даже утре ще отиде с тях на Витоша. Георги Попов не повярвал на ушите си, но Учителят само го погледнал и братът разбрал, че той е прочел недоверчивите му мисли. В квартирата на баба Мария Учителят накарал да стоплят вода, измил лицето на детето с топла водичка и му дал да пие от нея. Поговорили малко и си отишъл. Към полунощ детето събудило вуйчо си и му извикало; „Вуйчо, виж, виж, аз вече мога да държа. Помогни ми да стана и да походя малко." Г.
към текста >>

28. ПРОРИЦАТЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

разказва, че нейната баба имала шест деца, едно от
Наистина аз съм била на прозореца, почуквала съм по стъклото и съм викала: „Татко, жива съм, здрава съм, бодра съм." Баща ми се върнал веднага при Учителя и потвърдил, че всичко е станало по предричането. Сестра Мария М. разказва, че нейната баба имала шест деца, едно от които била майката на Мария. Разболяла се една от големите дъщери на баба ù и след като д-р Миркович не успял да я излекува им предложил: „Аз имам един приятел в София, трябва да извикам него, той ще я излекува непременно." Думата била за Учителя.
към текста >>

Разболяла се една от големите дъщери на баба ù
съм." Баща ми се върнал веднага при Учителя и потвърдил, че всичко е станало по предричането. Сестра Мария М. разказва, че нейната баба имала шест деца, едно от които била майката на Мария. Разболяла се една от големите дъщери на баба ù и след като д-р Миркович не успял да я излекува им предложил: „Аз имам един приятел в София, трябва да извикам него, той ще я излекува непременно." Думата била за Учителя. Извикали го и той пристигнал. Наредил в стаята да
към текста >>

на лекуването бабата на Мария повикала другите си дъщери да се запознаят с
Майката по-късно разправяла, че Учителят правил различни движения над болната и тя се почувствала по-добре, а след десетина дни била съвсем здрава. Нататък живяла още 45 години. След сеанса на лекуването бабата на Мария повикала другите си дъщери да се запознаят с Учителя, в чието лице тя видяла един свят човек. Всички, целунали ръка, а майката на Мария - една от сестрите - само се ръкувала и си казала името, както официално се запознават хората. Тя била светски настроена жена.
към текста >>

29. Задача за размишление - Влад Пашов (1902- 1974)

Докато живее със старите идеи и възгледи, с идеите на дядо си и баба си, човек всякога ще бъде недоволен.
Същевременно желая на всички да се освободите от песимизма. Абсолютно никакъв песимизъм да не остане у вас. Бъдете бодри, смели, решителни, гледайте на живота сериозно. Ако ви нападнат тъмни, мрачни мисли и желания, кажете си: “Това неразположение не е мое. То се дължи на посетители в мен, които са недоволни от това, че няма какво да ядат и да пият”. Докато живее със старите идеи и възгледи, с идеите на дядо си и баба си, човек всякога ще бъде недоволен. Когато пожелае нещо и не му го дадат, дядото всякога се обижда.
към текста >>

30. ПЪРВАТА МИ СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Взехме трамвая и след половин час - ето ни при баба.
ПЪРВАТА МИ СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ Влакът спря на софийската гара. Сърцето ми щеше да изхвръкне от вълнение. Наближаваше часът, в който за първи път щях да видя Учителя. Баща ми тръгна с куфара и чантата, а аз вървях след него с кошницата. Взехме трамвая и след половин час - ето ни при баба. С явно нетърпение заявих на баща ми, че веднага трябва да предам кошницата с гроздето. Напразно ме питаха за кого е. Без да дам обяснение, взех я и излязох. Улиците ми бяха непознати, но от Варна имах точни указания. Качих се на трамвай № 3, слязох на ул.
към текста >>

Аз шетах и помагах на баба си.
- продължаваше да ми се кара баща ми чак до вкъщи. Без да се оправдавам, мълчах; разбрах, че съм сгрешила. Не биваше да бързам, за да не се усъмнят къде отивам. Но грешката беше сторена. Баща ми имаше някаква работа и два дни ходи из града. Аз шетах и помагах на баба си. На третия ден ме заведе на очен лекар, на четвъртия тръгнахме обратно за Варна. Не можах вече да отида при Учителя. Влакът летеше. Застанала пред прозореца, летяха и мислите в главата ми ... Опълченска 66 ... Учителят ... Колко беше мил, но защо само това ми каза: „Истината ще ви направи свободни" ... и нито дума повече! Нищичко не ми каза, как да се освободя от къщи ... може би говорих много?
към текста >>

31. УРЕДИ ЛИ СЕ ВЪПРОСЪТ? - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Сега сме дошли в София при баба ми.
Трябваше да се говори и започнах: - Моят баща беше търговец-бижутер във Върна. Преди няколко години при една сделка с Англия загуби. Води дела, но ... напразно. Всичко загубихме. Сега сме дошли в София при баба ми. Седем души сме на една заплата. Баща ми е отчаян и възрастен човек вече. Трудно живеем на една заплата. Често залагам неща в заложната къща с голяма лихва и после или успявам да ги възвърна, или пропадат. Сега съм заложила всичкото бижу на майка ми за 5000 лева и давам месечно по 500 лева лихва.
към текста >>

32. Съдържание - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Посадила баба.
Брезица. Весело хорце. Виждам те. Кукувичка. Перачки. Посадила баба. Игри без песни: тихи, подвижни, състезателни, подражателни и др. Игри със сърса. Смяна на местата. Маршировка с изключване.
към текста >>

Баба Марта наближава.
ПРОЛЕТ Февруари. Зимата си сбра багажа. Къде е по-топло на цветята. Щъркелчо пристигна. Баба Марта наближава. Мартенички. Знаците на Пролетта. Пролетен марш. Весела Пролет. Под нашта стряха.
към текста >>

33. Музиката, като метод за работа с малките - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Ще пеем песнички за сладкото, за панталонките, за добрите деца, за майка и татко, за дърводелеца, миньора, за работника и селянина, за баба Зима и дядо Коледа.
През тази възраст децата обичат да повтарят песните и игрите, които им харесват. Между 5 и 7 години те разнообразяват действията си с повече подвижни и подражателни игри. Хвърчат и пеят като птички, скачат като кончета и вървят като мечки. В тази възраст малките обичат най-вече да подражават на животните. Едновременно с възрастта навлизаме в по-сложна наука и ритмична игра, свързана с повече пластика, музикалност и живот. Ще пеем песнички за сладкото, за панталонките, за добрите деца, за майка и татко, за дърводелеца, миньора, за работника и селянина, за баба Зима и дядо Коледа. Много от приказките и песните децата биха могли да изразят с пластика и ритъм. Точно през тази възраст, когато са в детската градина, децата придобиват навици за естествени, добри маниери и пластичност. Движения, изпълнени с пластика, действуват като музика без думи, като образи на душата, като живопис. Колко е приятно да привикнем децата от малки на грациозно изискани маниери и свободни движения! Анжело Патри казва: „При танца има най-мъдро употребяване на времето.
към текста >>

34. Извънредни събития - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

На 22 декември ще посрещнем дядо Мраз и баба Зима, на първи март — баба Марта, а на 22 март — царица Пролет.
Тържества, празници и народни обичаи. — С голяма радост децата изживяват всеки по-специален случай. А такива бихме могли да им създадем доста. Още в началото на годината, на 22 септември, ще изпратим лятото и ще посрещнем пъстроцветна царица Есен със сладките плодове и веселата песен на Вятърчо. На 28 септември е празникът на земята — имаме богати възможности да възпеем колективния труд и да илюстрираме разни производства. На 22 декември ще посрещнем дядо Мраз и баба Зима, на първи март — баба Марта, а на 22 март — царица Пролет. Това са дни, които могат да останат паметни за децата, стига да умеем да ги заинтересуваме, а това ще стане лесно, като подчертаем някои по-характерни моменти за случая: напр. за 22 декември ще облечем децата като дядо Мраз и баба Зима, около тях ще хвърчат снежинки — памучета или книжки, приготвени за целта. Група деца ще пеят зимни песни и ще се пързалят с шейни и кънки. Врабченца ще търсят трошици, цветенцата ще спят и т. н. според детския интерес. Ще.
към текста >>

за 22 декември ще облечем децата като дядо Мраз и баба Зима, около тях ще хвърчат снежинки — памучета или книжки, приготвени за целта.
А такива бихме могли да им създадем доста. Още в началото на годината, на 22 септември, ще изпратим лятото и ще посрещнем пъстроцветна царица Есен със сладките плодове и веселата песен на Вятърчо. На 28 септември е празникът на земята — имаме богати възможности да възпеем колективния труд и да илюстрираме разни производства. На 22 декември ще посрещнем дядо Мраз и баба Зима, на първи март — баба Марта, а на 22 март — царица Пролет. Това са дни, които могат да останат паметни за децата, стига да умеем да ги заинтересуваме, а това ще стане лесно, като подчертаем някои по-характерни моменти за случая: напр. за 22 декември ще облечем децата като дядо Мраз и баба Зима, около тях ще хвърчат снежинки — памучета или книжки, приготвени за целта. Група деца ще пеят зимни песни и ще се пързалят с шейни и кънки. Врабченца ще търсят трошици, цветенцата ще спят и т. н. според детския интерес. Ще. представим пред децата най-характерното за различните случаи и сезони. А ето че пристига и царица Пролет с цветя, слънце и весели игри.
към текста >>

Ще готвим и ще посрещаме дядо Коледа, баба Марта или Мартичка.
И всичко това ни донася идването на мировия учител Христос, между хората. Великден е денят, в който е възкръснал този, който остави живото слово между хората. Дали вярваме във физическото възкресение на Христа е въпрос на разбиране, обаче същността на празника ни подчертава — възкресението и вечния живот на неговото слово и неговия идеал, който заживява в сърцата на всички негови последователи. Забавните обичаи около празника: месене козунаци, боядисване яйца, ходене на черква и пр., идват да подкрепят дадени вярвания. Няма защо да минаваме в крайности. Ще готвим и ще посрещаме дядо Коледа, баба Марта или Мартичка. Ще творим, ще се радваме и ще живеем с красивата фантастичност на символични образи обаче без лъжа. Фантазията, радостта, лекотата и подробните украшения ще бъдат красив фон в работата ни. Нещо повече. Истинският възпитател не чака броените празници през годината, за да създаде радост на своите деца-ученици. Той сам умее да направи от всеки ден празник, изпълнен с идейна творческа радост и реална красота.
към текста >>

35. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

Дедо Петър, клисарят, беше счукал нещо като сандък за мъртвеца, а баба Зоица, гдето месеше просфори в черквата, беше отишла с китчица цвете и една вощеница, за да му запали свещица на главата.
“ Това се беше случило на един велики четвъртък. Да, така зер, на велики четвъртък вечерта се пренесе бае Митар пророкът на онзи свет, а в неделя, таман около пладне, се събуди — дойде на себе си. Беха помислили, че си е умрел човекът като всеки човек. И за погребението му беха се погрижили хората. Дедо Петър, клисарят, беше счукал нещо като сандък за мъртвеца, а баба Зоица, гдето месеше просфори в черквата, беше отишла с китчица цвете и една вощеница, за да му запали свещица на главата. Прекръсти се жената, направи три метана, запали вощеницата и опре погледа си право в лицето на бае Митра. Гледа го, гледа, па като се сепна, като да речеш, че тестото за просфори прелело из нощвите. Озърна се, закимна с глава на клисаря и го запита: — Ами я ми кажи ти мене умрел ли е човекът? — Кой човек?
към текста >>

Баба Зоица прихвана светеца, погледна го, прекръсти се, целуна го и намести иконата на устата на мъртвеца, с джама надолу.
— Е, ако немаш огледало, а ти дай друго нещо… некое парче джам или… некоя икона джамлия. Дедо Петър се упъти към черковната врата, побави се и изнесе из черквата една малка икона. Иконата беше колкото една педя и на нея беше изписан св. Сисой как държи едно увито дете в левицата, а с десницата си раздава благословия. Св. Сисой, или по-добре иконата, беше наместена в едно джамлия черчеве. Баба Зоица прихвана светеца, погледна го, прекръсти се, целуна го и намести иконата на устата на мъртвеца, с джама надолу. Дедо Петър продължаваше да чопли восъка от нокътя си, а бабичката опрела очи, и гледа право у мъртвеца. Не се мина ни колкото да прочетеш и „верую“, и баба Зоица дигна иконата и се вгледа в джама. Малко едно мътно петно, което тя съзре на джама, й разясни въпроса. — Жив си е човекът, може да има дни още да живее. — Кой човек е жив?
към текста >>

Не се мина ни колкото да прочетеш и „верую“, и баба Зоица дигна иконата и се вгледа в джама.
Иконата беше колкото една педя и на нея беше изписан св. Сисой как държи едно увито дете в левицата, а с десницата си раздава благословия. Св. Сисой, или по-добре иконата, беше наместена в едно джамлия черчеве. Баба Зоица прихвана светеца, погледна го, прекръсти се, целуна го и намести иконата на устата на мъртвеца, с джама надолу. Дедо Петър продължаваше да чопли восъка от нокътя си, а бабичката опрела очи, и гледа право у мъртвеца. Не се мина ни колкото да прочетеш и „верую“, и баба Зоица дигна иконата и се вгледа в джама. Малко едно мътно петно, което тя съзре на джама, й разясни въпроса. — Жив си е човекът, може да има дни още да живее. — Кой човек е жив? — запита дедо Петър, като валяше в пръстите си едно парче от откъртения восък. — Па тѐ на̀, Митар.
към текста >>

— И баба Зоица показа на клисаря мътното петно върху джама на св. Сисой.
— Кой човек е жив? — запита дедо Петър, като валяше в пръстите си едно парче от откъртения восък. — Па тѐ на̀, Митар. — Ама как си е жив? — Така на̀, не е умрел… заспал ли е, пренел ли се е, ама знам, че не е мъртъв… на̀, погледни. — И баба Зоица показа на клисаря мътното петно върху джама на св. Сисой. Дедо Петър посви зачудено врат, както това прави когато духне да угаси некое кандило, па божем го угаси, а оно пак си гори. — Е, па нека… ако е жив, оно, дума се, не е умрел. — Не е, не е, пренел се е, а не е умрел. — Па после? — Какво?
към текста >>

Дедо Петър излезе, а баба Зоица в пълното съзнание на своето разбиране от такива божи работи, като да различава жив от мъртъв човек, захвана отново да се кръсти и да прави метани пред бае Митра.
— Па после? — Какво? — Ще го опеват ли, или ще му пеят „Христос възкресе“? — Не знам… требва да се обади на поповете. — Море за обаждане е колай, тѐ поп Яньо е тука, ще ида да му кажа… Дедо Петър излезе, а баба Зоица в пълното съзнание на своето разбиране от такива божи работи, като да различава жив от мъртъв човек, захвана отново да се кръсти и да прави метани пред бае Митра. Не се мина нито колкото време требва да се отслужи един сиромашки парастас — и по целия град се вече шепнеше тайнствено, че бае Митар пророкът се пренесъл на онзи свет. Попове, бабички, калугери, епитропи, еснафлии и всекакъв сбироток от града изпълни черковния двор. Малката килийка до стаята на клисаря, в която живееше, а сега лежеше прострен бае Митар, беше притисната от хора, както се притискат на Тодоровден, на причест в черква. Едни говореха тайнствено, други разправяха с ръце, с очи, с вежди, трети се кръстеха, четвърти палеха свещи — цела сметенѝя и неразбория. Поп Яньо съветваше да се пренесе бае Митар в черквата.
към текста >>

Баба Съба врачката беше надигнала един самун хлеб, колкото шиник, и се мъчеше да си пробие път в килията на бае Митар.
Малката килийка до стаята на клисаря, в която живееше, а сега лежеше прострен бае Митар, беше притисната от хора, както се притискат на Тодоровден, на причест в черква. Едни говореха тайнствено, други разправяха с ръце, с очи, с вежди, трети се кръстеха, четвърти палеха свещи — цела сметенѝя и неразбория. Поп Яньо съветваше да се пренесе бае Митар в черквата. Поп Тошо настояваше да си остане, гдето си е. Отец Теофан от метоха на Рилския манастир предлагаше да се свети вода, а отец Онуфрий от Хилендарския светогорски манастир настояваше да се свети масло и да се изчетат всичките Василиеви молитви. Баба Съба врачката беше надигнала един самун хлеб, колкото шиник, и се мъчеше да си пробие път в килията на бае Митар. Тя искаше да подложи самуна под главата на пренесения, да престои, догде се свести. Така престоял хляб бил добър, казва, за да се захранват на чист понеделник жени-бездеткини. Захранена жена с такъв хлеб, мутлак, казва, може да се сдобие с рожба от сърце. Баба Ана Пунчовица, известна по своята деятелност и прочута способност в целия град, и тя бързаше да си приготви при този редък случай нужните потреби за своята специалност. Тя носеше цела мотка червена прежда, челюстни кости от вълк и цел един сноп разни треволяци и бурени.
към текста >>

Баба Ана Пунчовица, известна по своята деятелност и прочута способност в целия град, и тя бързаше да си приготви при този редък случай нужните потреби за своята специалност.
Отец Теофан от метоха на Рилския манастир предлагаше да се свети вода, а отец Онуфрий от Хилендарския светогорски манастир настояваше да се свети масло и да се изчетат всичките Василиеви молитви. Баба Съба врачката беше надигнала един самун хлеб, колкото шиник, и се мъчеше да си пробие път в килията на бае Митар. Тя искаше да подложи самуна под главата на пренесения, да престои, догде се свести. Така престоял хляб бил добър, казва, за да се захранват на чист понеделник жени-бездеткини. Захранена жена с такъв хлеб, мутлак, казва, може да се сдобие с рожба от сърце. Баба Ана Пунчовица, известна по своята деятелност и прочута способност в целия град, и тя бързаше да си приготви при този редък случай нужните потреби за своята специалност. Тя носеше цела мотка червена прежда, челюстни кости от вълк и цел един сноп разни треволяци и бурени. Какви ли треви немаше вътре: и смил, и вратика, и омани, и разставиче, и свекървино око, и богородична трева, и подбел, и вълча ябълка, и буника, и равен, и тинтява, и комоника, и петров кръст, и изтравниче, и лудо биле и… какво ли не. Какво да прави, сиротата жена, и тя си гледа занаята… от това се храни. На любопитните погледи или запитвания баба Ана отговаряше некак пресекнато: — От тая прежда, синко, само един конец да вържеш на палеца на десния крак, па се не бой от нищо — само от бога.
към текста >>

На любопитните погледи или запитвания баба Ана отговаряше некак пресекнато:
Захранена жена с такъв хлеб, мутлак, казва, може да се сдобие с рожба от сърце. Баба Ана Пунчовица, известна по своята деятелност и прочута способност в целия град, и тя бързаше да си приготви при този редък случай нужните потреби за своята специалност. Тя носеше цела мотка червена прежда, челюстни кости от вълк и цел един сноп разни треволяци и бурени. Какви ли треви немаше вътре: и смил, и вратика, и омани, и разставиче, и свекървино око, и богородична трева, и подбел, и вълча ябълка, и буника, и равен, и тинтява, и комоника, и петров кръст, и изтравниче, и лудо биле и… какво ли не. Какво да прави, сиротата жена, и тя си гледа занаята… от това се храни. На любопитните погледи или запитвания баба Ана отговаряше некак пресекнато: — От тая прежда, синко, само един конец да вържеш на палеца на десния крак, па се не бой от нищо — само от бога. И у сватове да идеш, и на печалба да идеш, и на големи капии да тропаш — навсекъде ще ти отворят, навсекъде все напред ще ти върви. А тая челюст, вълчата, видиш ли я — това се с пари не откупува! … Да те притисне некой голем зор, не дай боже, или да ти се закани некой зъбест душманин, или да ти подхвърлят некоя магия в къщи, или да иде у пусти гори, ако нещо децата ти не траят… за всичко, за всичко уйдисва… Плюни само през нея, настъпи плюнката с левата нога и свий челюстта под десното колено, па кажи: кога се разтворят тия вълчи уста сами, тогава да се разтворят устата на… там, който е вече душманинът. Онемее и окапе на местото си… свие му се сърцето… па тебе си ти нищо — рахат си ти, На Тошо Брънката невестата, сирота, шест ги роди, па все й не траят.
към текста >>

Хеле свахата Пена, на шейрет Кольо братова снаха, да чуе за това, па й каже: ти, каже, така и така… виж, че намери наша баба Ана, стани, та при нея.
Свекърва й, проклета да е, като не можа да живува с тех, а они я изпъдиха. Не щеш ли, вещицата недна, да иде да направи магия да не може снаха й да завърти дете. Помисли си хич за чедото си, дума се, да кандише. Плаче сирота Тошевица, на̀, такива ги рони. Ходи, пита, разпитва, па не знае при мене да дойде. Хеле свахата Пена, на шейрет Кольо братова снаха, да чуе за това, па й каже: ти, каже, така и така… виж, че намери наша баба Ана, стани, та при нея. И така и стори, сиротата, стана, та при мене. Бабо Ано, каже, ти баща, ти майка, ти господ. Така и така… каже, свекърва ми, па етѐ така и така патим. Па трепере сирота, трепере като лист на топола. Вземем я да видим по-напред какво й е направила оная вещица: гледам през протък на месечина — хъка, не е: гледам в зелена паница — пак нищо!
към текста >>

Разказва баба Ана и за билките: бре вратиката да отвръща от лошо; бре за смила, че се носи за милост; разставичето за разставане… кога дойдеш дип до зор; свекървиното око да се топи на млада месечина в ново гърне с оцет, за да закьорави лошите свекърви, та да не мъчат снахите си… бре това, бре онова… за всека билка все по нещо… всека си имала своя лек.
Усетих я какво ще бъде, току дай, рекох, да дам на невестата да плюне през устата на оня звер. И да видиш, оттогава, слава богу, като че с пръст развърза̀. Сега, сирота Тошевица, трички ги има — две момченца и едно момиченце… море, да ги видиш, у капка да ги изпиеш: едно от друго по-хубавички. Па и она, сирота невеста, посъвзе се, поправи се, разхубави се, па си живува хубаво с човека си. Ама де, що е рекъл некой… за пара е лек, ама знаеш ли го къде е и кое е? Разказва баба Ана и за билките: бре вратиката да отвръща от лошо; бре за смила, че се носи за милост; разставичето за разставане… кога дойдеш дип до зор; свекървиното око да се топи на млада месечина в ново гърне с оцет, за да закьорави лошите свекърви, та да не мъчат снахите си… бре това, бре онова… за всека билка все по нещо… всека си имала своя лек. И баба Ана е донесла да тури тия всичките работи под пренесения, че ставали по-лековити… като кога с ръка да хвърлиш злато. Докато това ставаше вътре при пренесения, отвън поповете и калугерите още не беха се спогодили със своите мнения: Василева молитва, светена вода, светено масло… разни глави — разни акъли. Току по едно време се постишиха и позамлъкнаха. Дойде при тех и хаджи Илия. А знаете ли кой беше хаджи Илия?
към текста >>

И баба Ана е донесла да тури тия всичките работи под пренесения, че ставали по-лековити… като кога с ръка да хвърлиш злато.
И да видиш, оттогава, слава богу, като че с пръст развърза̀. Сега, сирота Тошевица, трички ги има — две момченца и едно момиченце… море, да ги видиш, у капка да ги изпиеш: едно от друго по-хубавички. Па и она, сирота невеста, посъвзе се, поправи се, разхубави се, па си живува хубаво с човека си. Ама де, що е рекъл некой… за пара е лек, ама знаеш ли го къде е и кое е? Разказва баба Ана и за билките: бре вратиката да отвръща от лошо; бре за смила, че се носи за милост; разставичето за разставане… кога дойдеш дип до зор; свекървиното око да се топи на млада месечина в ново гърне с оцет, за да закьорави лошите свекърви, та да не мъчат снахите си… бре това, бре онова… за всека билка все по нещо… всека си имала своя лек. И баба Ана е донесла да тури тия всичките работи под пренесения, че ставали по-лековити… като кога с ръка да хвърлиш злато. Докато това ставаше вътре при пренесения, отвън поповете и калугерите още не беха се спогодили със своите мнения: Василева молитва, светена вода, светено масло… разни глави — разни акъли. Току по едно време се постишиха и позамлъкнаха. Дойде при тех и хаджи Илия. А знаете ли кой беше хаджи Илия? Един беше той, бил, па го нема и нема да го има.
към текста >>

Като приседнаха мама и тетка, дойде и кака Елица Миковица, дойде и баба Таца, па дойде и кака Анастасия, и кака Аница, и кака Кирка и… целият комшилък.
Тетка Елисавета, бог да я прости, беше дошла у нас на гости. Празничен ден, не е нито чорап да вземеш у ръце, нито друго да работиш, а пък да се затвориш на задух у одаята при това хубаво време, и това си не чини. Ето защо мама и тетка излезоха пред портата и приседнаха на нашия кириш. Тоя кириш беше седалище на целия женски парламент от нашата махала. Останал беше още откогато се къщата ни градила, па дълъг, па широк, сгоден за седене — рахатлък за такава работа. Като приседнаха мама и тетка, дойде и кака Елица Миковица, дойде и баба Таца, па дойде и кака Анастасия, и кака Аница, и кака Кирка и… целият комшилък. Мене ми се беше случила една много голема неприятност. Счупило се у джеба ми едно яйце, па де се случи да бъде ровко, па… вие се сещате вече: новите панталонки, пешът на суртицата, мокреж, страх, пот, червенина… всичко това ме беше така усмирило, че забравих и игра, и Мехмед, ага, и дондурма, и всичко! Свил съм се в едно кьоше до портата, па съм се смирил, като че ще ме правят анагнос. Това мое положение, колкото и да ми беше тягостно тогаз, стана причина да узная за бае Митра пророка това, което сега ще ви разкажа. Събравшите се комшийки заедно с тетка и мама беха заприказвали за бае Митровото възкресение, па и какво ли друго можеха да намерят по-любопитно за приказка, като това беше тогаз „злобата на деня“, както се казва по сегашному.
към текста >>

— Попръскали го, казват, със светена вода, та се свестил — каза баба Таца.
Мене ми се беше случила една много голема неприятност. Счупило се у джеба ми едно яйце, па де се случи да бъде ровко, па… вие се сещате вече: новите панталонки, пешът на суртицата, мокреж, страх, пот, червенина… всичко това ме беше така усмирило, че забравих и игра, и Мехмед, ага, и дондурма, и всичко! Свил съм се в едно кьоше до портата, па съм се смирил, като че ще ме правят анагнос. Това мое положение, колкото и да ми беше тягостно тогаз, стана причина да узная за бае Митра пророка това, което сега ще ви разкажа. Събравшите се комшийки заедно с тетка и мама беха заприказвали за бае Митровото възкресение, па и какво ли друго можеха да намерят по-любопитно за приказка, като това беше тогаз „злобата на деня“, както се казва по сегашному. — Попръскали го, казват, със светена вода, та се свестил — каза баба Таца. — Не е, не, аз бех там — отговори тетка Елисавета, — като му дочетоха дванадесетте евангелия, па го миросаха с мирото от маслоосвещението, а он бледен, какъвто беше, току захвана малко да добива лице, попромени се, па му светна, светна лицето, като че гледа ангели. Най-напред помръдна с лявото око, после дигна десната трепка, поизгледа като треповен, па си отвори после хубаво очите. Погледна поп Яньо, па редом всичките попове и хората, що беха наоколо, издигна си десната ръка, прекръсти се и се подзе, та седна с изпружени още крака. Поп Яньо го запита помни ли се, а той кимна с глава и каза да го заведат в черква. Подигнаха го, изправи се и тръгна!
към текста >>

… Дето съм дал 200 гроша на сиротицата баба Гота, та си ожени дъщерята; дето съм карал слугите да хранят сиромасите с това, що останало от зайфетите, що съм давал софра на моите аркадаши; дето извадих из кладенеца момиченцето на Пена Вълковица, та се не удави; дето закърпих бадева обущата на Тошо затворника, що го беха набедили, че убил кьор Сали заптията… Все такива дребни работи… трици и коприва… А кам, где е написано, че съм дал на Добридолския манастир един сребърен кръст, една икона и едно епитафие?
… И писма подправяха, и темесуци подправяха, и чуждо имане правеха свое, и чужди деца потурваха на богати хора, божем че са си нихни, рождени; и кривите правиха прави, и правите правиха криви и… какво… какво не съм видел, че се прави по света! “ Ангелът му даде книгата и Иго чете, чете, па се позамисли и продума: „Истина, с моята ръка е писано всичко, ама… ама много са изброени, джанъм, диптен много… Като има записани толкова много грехове, тогава какви ли добрини мои ще ме куртулисат, я барем не помним вече що съм добро правил, както не помних и за толкова мои грехове! …“ Ангелът му подаде книгата, на която беха написани добрините на Иго. Чете Иго, чете и се чуди: „Я ли не разбирам, или некой янлъшък има тука? Тука са написани такива добрини, за които аз не съм хич мислил! … Дето съм дал 200 гроша на сиротицата баба Гота, та си ожени дъщерята; дето съм карал слугите да хранят сиромасите с това, що останало от зайфетите, що съм давал софра на моите аркадаши; дето извадих из кладенеца момиченцето на Пена Вълковица, та се не удави; дето закърпих бадева обущата на Тошо затворника, що го беха набедили, че убил кьор Сали заптията… Все такива дребни работи… трици и коприва… А кам, где е написано, че съм дал на Добридолския манастир един сребърен кръст, една икона и едно епитафие? … Где са, написани серафимите, що ги заръчах на Цеко куюмджнята, та ги прави за църквата? Де е записано големото сребърно кандило, що го подарих за олтара? Па двете икони, що ги писа Томо Зографина, па големите свещи, що ги палех всеки празник в черква, когато бех богат; па цванците и бешлиците, що ги хвърлях на дискусите в черква; па задушниците, парастасите, помениците, литургиите, гдето давах пари да се служат, па колко още други работи има, дека хич не са нито споменати в тая книга! …“ Ангелът му отговори: „Тия добрини, каже, не си ги правил, за да направиш добро, ами само да се похвалиш, да се гордееш пред хората, че си бил богат, имотен! … Да ги засрамиш, че са бедни, да ги заплашиш, да ги стреснеш… да си ти каймак отгоре над тех, а они да са притиснати, да са отдолу… Ето защо си вършил това, а не за да правиш добрини!
към текста >>

“ Като опита мама, тогава ще подбере по същия ред и тетка, и баба Таца, и кака Кирка, и всичките, колкото са на кириша.
Здрав ли е? Какво ти чинат Катерина, Мария, Косто, Михалаки, Еленка? Здрави ли са? … Па още какво си чините в къщи? Харно ли сте? “ Като опита мама, тогава ще подбере по същия ред и тетка, и баба Таца, и кака Кирка, и всичките, колкото са на кириша. Докато се питат с една — всичките други мълчат. Това мълчание показва икрам, ихтибар, приличие. Както и да е, но такова разпитване с „чиниш и правиш“ отнема повече време, отколкото на поп Гьоко му требваше да изчете едно цело повечерие в черква. Яйцето в джоба ми не беше изсъхнало — мокреше ми още, — та колкото и да ми се виждаха нелюбопитни междуособните поздравления на киришчийките с кака Вокя, пак не можах да отида на игра, та се смирясвах на местото си и се озъртах като плъх в брашно, докато тетка Елисавета не настави бае Митровия разказ така: — Дошло ред на Ибрахим вали паша.
към текста >>

Когато умре бабалъкът ти, ти му открадна кесията с парите изпод главата му — още не беше нито очи заклопил.
… Редът беше на чорбаджията Гьоре мунафъклъкчията. И неговите грехове не беха от леките. Като почна ангелът да му ги чете: — Чорбаджия беше станал, ама не беше печелил с пот и чалъшканлък, а с изедничество и доландарджилък. Когато умре бабалъкът ти, ти му открадна кесията с парите изпод главата му — още не беше нито очи заклопил. Ти стана богат, а децата му ходеха гладни, окъсани, окапани… за едната жалост. На сестрините си сирачета стана васия и им ограби бащиното им имане, па ги изпъди голи и боси на сокака като просячета! В къщите на своите достове ядеше на софрата им хлеб и сол и като излезеше от къщата им, ти ги уговаряше, клеветеше, издаваше и им се смееше зад гърба, докато още залъците ти стояха в гърлото. На баба Сара перачката се беше сгодило момичето за едно добро и имотно момче, а ти отиде, че покори момичето, очерни го пред момчето, с лъжа отвърна сърцето му и развали годежа! … Момичето умре от жал, а майка му — от глад.
към текста >>

На баба Сара перачката се беше сгодило момичето за едно добро и имотно момче, а ти отиде, че покори момичето, очерни го пред момчето, с лъжа отвърна сърцето му и развали годежа!
— Чорбаджия беше станал, ама не беше печелил с пот и чалъшканлък, а с изедничество и доландарджилък. Когато умре бабалъкът ти, ти му открадна кесията с парите изпод главата му — още не беше нито очи заклопил. Ти стана богат, а децата му ходеха гладни, окъсани, окапани… за едната жалост. На сестрините си сирачета стана васия и им ограби бащиното им имане, па ги изпъди голи и боси на сокака като просячета! В къщите на своите достове ядеше на софрата им хлеб и сол и като излезеше от къщата им, ти ги уговаряше, клеветеше, издаваше и им се смееше зад гърба, докато още залъците ти стояха в гърлото. На баба Сара перачката се беше сгодило момичето за едно добро и имотно момче, а ти отиде, че покори момичето, очерни го пред момчето, с лъжа отвърна сърцето му и развали годежа! … Момичето умре от жал, а майка му — от глад. Когато ходеше у черква, а ти се кланяше и кръстеше по-ниско и от поповете и докато целуваше иконите, ти мислеше какъв кюлаф да скроиш на достовете си, за да ги стигне некое зло! Когато палеше свещите пред иконите, а ти си мислеше как да станеш епитроп, за да ограбиш и черквата. Когато раздаваше пари с фаиз на сиромасите, а ти мислеше как да одереш повече кожи от жилавия им гръб… И чорбаджи Гьоре хвърлиха у тъмното кьоше в катрана — и него записа св.
към текста >>

Една баба, дето ходила да лекува от болест и от джара, осъдиха, защото лекувала само където й плащали много пари, а сиромасите не поглеждала и ги оставяла да мрат от болките си… И много, много още такива грешници изпратили все там, у катрана…
Една я осъдиха, че като коландисвала белило и червило, а тя ги забравила на ачик веднъж в одаята си, та ги намерило детето й и се отровило с них. Друга една съдили, че с дяволиите си и гювезелъците си подлудевала хората и ги направила серсем да копнеят за нея, а тя си правила кеф от това. Трета една съдили, че със своите интриги и клюкарства смразила всичките жени от махалата, та като се скарали, останали непричастени през великите пости. Една свекърва осъдили, че от карез и завист на снаха си направила магии и я разставила от сина си, та раздвоила къща и дом и съсипала големата севда, що я имало помежду них. Една мащеха осъдиха, загдето мъчила и тровила заварничетата си, та да останат на готовото имане само нейните си деца. Една баба, дето ходила да лекува от болест и от джара, осъдиха, защото лекувала само където й плащали много пари, а сиромасите не поглеждала и ги оставяла да мрат от болките си… И много, много още такива грешници изпратили все там, у катрана… Може би, че тетка Елисавета щеше да продължава със своята сладкодумност да предава по своя начин и да украсява със собствени досетки разказа на бае Митра за онзи свет, но тя беше принудена да спре. Слугата на тетка ни Тошо притърча запъхтел и й съобщи набързо, че големото буре с белия самоток хвърлило обръч — пукнало се — и виното църцорило като светата вода на св. Петровия манастир. Едва успе сиротата тетка надве-натри да си вземе сбогом от другите киришлийки и като се вайкаше, че старецът обичал най-много белия самоток, отлете като стрела в къщата си, за да вземе мерки против безполезното изливане на самотока. Когато пораснах и дойде ред да уча физика, щом се споменеше за Паскалевия закон от хидростатиката и за неговата пукната бъчва, все ми идеше на ум теткиният бел самоток, киришът пред портата, членките на киришлийския клуб и разказът на бае Митра пророка за онзи свет!
към текста >>

Баба Балашка, бог да я прости, беше питала, казват, за своя старец: как е, дали я помни още, или си е намерил там друга?
* * * Разказвал ли е повече нещо бае Митар в пангара сред черквата, за какво е било и какво — това не зная. Зная само това, че от целия град хората се извървеха да го спохождат и да научат по некой хабер от онзи свет. Едни питаха за некои свои и близки, които са починали; други питаха, за да узнаят какво ги чака на онзи свет след смъртта им и дали е видел местото, дето ще отиде всеки от тех там; трети питаха пък само така, за кеф, да узнаят каква ли разлика ще има, аджеба, между там и тук. Бае Митар отговаряше на всекиго и на всичките даваше съвети и наставления, за да знаят какво да правят, да та не попаднат в катрана. Баба Балашка, бог да я прости, беше питала, казват, за своя старец: как е, дали я помни още, или си е намерил там друга? Бае Митар й казал, че той е там добре — от средните — и че я чакал по-скоро. Не се минали нито десет дни, комшийките намерили един ден баба Балашка пременена, натъкмена, забрадена, с кръстле и вощеничка в ръцете — прострена на одърчето и сдървена. Издъхнала преди два дни. Сама си се приготвила за онзи свет и усетила си края. Кака Катина Рангелица, на чорбаджи Рангел стопанката, беше запитала бае Митра за дъщеря им, Елица, що умре преди година сгоденица.
към текста >>

Не се минали нито десет дни, комшийките намерили един ден баба Балашка пременена, натъкмена, забрадена, с кръстле и вощеничка в ръцете — прострена на одърчето и сдървена.
Зная само това, че от целия град хората се извървеха да го спохождат и да научат по некой хабер от онзи свет. Едни питаха за некои свои и близки, които са починали; други питаха, за да узнаят какво ги чака на онзи свет след смъртта им и дали е видел местото, дето ще отиде всеки от тех там; трети питаха пък само така, за кеф, да узнаят каква ли разлика ще има, аджеба, между там и тук. Бае Митар отговаряше на всекиго и на всичките даваше съвети и наставления, за да знаят какво да правят, да та не попаднат в катрана. Баба Балашка, бог да я прости, беше питала, казват, за своя старец: как е, дали я помни още, или си е намерил там друга? Бае Митар й казал, че той е там добре — от средните — и че я чакал по-скоро. Не се минали нито десет дни, комшийките намерили един ден баба Балашка пременена, натъкмена, забрадена, с кръстле и вощеничка в ръцете — прострена на одърчето и сдървена. Издъхнала преди два дни. Сама си се приготвила за онзи свет и усетила си края. Кака Катина Рангелица, на чорбаджи Рангел стопанката, беше запитала бае Митра за дъщеря им, Елица, що умре преди година сгоденица. Бае Митар й отговорил, че се мъчила още на онзи свет и нема да се смири, докато чорбаджи Рангел не върне скритите пари на децата на покойния Атанас, дето беше ортак с него. Сирачета като всеки сирачета, останали на ръцете на една майка!
към текста >>

36. ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯТ МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Изпращаха ми, не изпратиха ми пак едно като малка книжка където той разправя, че е бил в Индия и там пред Хималаите там имало някакви си мантри и туй и там чрез мисълта, там големия йога Бабаджи влязъл във връзка с него и го поканил и го намерил и веднага учител го произвел, дал му името Омраам.
В: После, недейте забравя, че ние ще имаме много проблеми с Михаил след време, след 20, 30, 40, 50 години. И вие сте длъжни да донесете тая цялата документация, която имате за лъжата, че е лъжа, тя ще си стои тука. Утре ние няма с какво да се противопоставим. А: Елена Андреева и Борис Николов знаят, че е лъжа, че Учителят не го е пратил. А после има и нещо друго, името му Омораам. Изпращаха ми, не изпратиха ми пак едно като малка книжка където той разправя, че е бил в Индия и там пред Хималаите там имало някакви си мантри и туй и там чрез мисълта, там големия йога Бабаджи влязъл във връзка с него и го поканил и го намерил и веднага учител го произвел, дал му името Омраам. Сега в Лос Анжелес, в Ню Йорк по право имаме един брат Феликс, който той е влязъл във връзка чрез малкото списание „Житно зърно", как тъй стана и той да се запознае с Учението, Феликс е от френски произход, но от 50 години живее в Америка. Някой си негов приятел му занесъл един куфар с разни духовни книги и в тях едно от нашите малки „Житни зърна" и това му направило впечатление. И веднага пише на баща ми и влезли във връзка и иска да печати нещо от Учителя и така стана, че той е пръв, който е напечатал „Учителят говори" на английски език, между които са и спомените на Милка Периклиева и някои малки такива чрез преводи на Вера Гюлгелиева. В: A-а, чрез него става издаването спомените на Милка Периклиева. А: Да, и някои други малки беседи „Новото човечество" и кои бяха други не си спомням.
към текста >>

Аз това писмо го имам, черно на бяло, за което ми пише тоя Феликс за Михаил и в заключение пише: „Както лъже, че е изпратен от Учителя, така лъже, че е срещнал Бабаджи и че му е дал това име Омраам, а всъщност всичко е лъжа".
Михаил казал: „Е, толкоз хора минават, не мога да си спомня". Българинът от Лос Анжелис попитал дали наистина е бил в Индия и се е срещал с тоя йога. А той принадлежал на тая група гдето били във връзка с тия йоги и писали веднага писмо, да проверят, дали наистина такъв човек е бил. И те му отговорили, че никога не са виждали такъв човек. Не е вярно, че се е срещнал. Аз това писмо го имам, черно на бяло, за което ми пише тоя Феликс за Михаил и в заключение пише: „Както лъже, че е изпратен от Учителя, така лъже, че е срещнал Бабаджи и че му е дал това име Омраам, а всъщност всичко е лъжа". А както тази книга гдето излезна, половин френски, половин английски, за да докаже, че той е наистина тоя голям пратеник, ще го познаете по трите начални букви. Първото е Михаил е вярно, Втората А. Той вместо Иванов си е прибавил едно А - Айванов и третото е Омраам, което също си го прибавил. А всичко върху лъжа е. В: Сега ние още през времето на Школата тука, през времето на Учителя по отношение на него има издадена беседа „Беседи и упътвания" от 1922 г.
към текста >>

37. 05 Срещата ми с брат Борис Николов и съпругата му Мария - Радка Левордашка (1920-2014)

Брат Борис ми разказа много случки от живота си, като започна от студентството си, също и за своята баба Султанка, която е играла много важна роля в живота му.
– На мене ми е неудобно, че пристигаме ей така, без нищо. Можех и аз да донеса нещо – отговорих им аз. – Пак ще ни дойдете на гости, много ще ни бъде приятно – каза брат Борис. – Обещавам, че пак ще дойдем, но не като сега – отвърнах аз. След месец пак отидохме у Борис и Мария, но бях направила много хубава питка с пентаграма, която правех на всеки празник, когато се събирахме, те я деляха като нафора, за да има за всички. Брат Борис ми разказа много случки от живота си, като започна от студентството си, също и за своята баба Султанка, която е играла много важна роля в живота му. Накрая завърши със затвора и страданията, които е изтърпял в него: „Но, сестра, трябваше да си научим уроците... Учителя много неща ни каза, но се чудя сега кое беше най-важното, за да се спрем на него и го направим. Той всеки ден ни говореше и ние смятахме, че не всичко е важно. Той никога не настояваше твърдо и не ни съдеше с думи като „Защо не правите каквото ви казвам? “. Явно ние сме го ядосвали, но не го показваше. Казахме му, че ще правим комуна и сме решили при кой брат.
към текста >>

38. 45. Задача с мълчание - Радка Левордашка (1920-2014)

Казах, че аз съм баба-акушерка и отивам да бабувам на една жена, която ще ражда.
Тези екскурзии понякога се съчетаваха с различни задачи, поставени от Учителя. Веднъж той ни даде на всички следната задача: да тръгнем посред нощ и да отидем на Витоша, без да говорим с когото и да било и без да се страхуваме. Реших да изпълня задачата, затова тръгнах от Изгрева сама. Вървя си аз и по едно време чувам, че някой вика: „Стой, че ще стрелям! " Спрях се и при мен пристигна един войник с пушка и ми каза, че оттук е забранено да се минава. Казах, че аз съм баба-акушерка и отивам да бабувам на една жена, която ще ражда. Войникът ме пусна и аз си продължих пътя. Като се събрахме на уреченото място, Учителя ни пита кой как е дошъл. Разказах му как ме е спрял войникът и какво съм му отговорила. Той се позасмя: „Много правилно си му отговорила. Ти дойде да бабуваш на природата."
към текста >>

39. 72. За вселяването - Радка Левордашка (1920-2014)

Помолих брат Томалевски да ми обясни какво точно се очаква да се случи през 1975 година, защото най-възрастната сестра - баба Марийка, която всички познаваха, повтаряше все това: „Искам да доживея до 1975 година и след това да си замина." Това беше бабата, която ме посрещна на чешмата със сърничката, пред портата на братския двор.
ЗА ВСЕЛЯВАНЕТО Сега ще ви разкажа още нещо, което мене много ме вълнуваше. Помолих брат Томалевски да ми обясни какво точно се очаква да се случи през 1975 година, защото най-възрастната сестра - баба Марийка, която всички познаваха, повтаряше все това: „Искам да доживея до 1975 година и след това да си замина." Това беше бабата, която ме посрещна на чешмата със сърничката, пред портата на братския двор. Оттам всички си взимаха вода за пиене, тя беше каптирана от Витоша. Аз в началото съм описала как намерих Учителя и Школата и съм споменала за баба Марийка, тя доживя до 1980 година. Брат Томалевски ми даде следния отговор: „Това, за което ме питате, беше събитие от голям мащаб. През 1975 година от невидимия свят свалиха много напреднали души, които вселиха в хора, които управляват държавите или са на високи постове. Вселиха напредналите души за по три, четири, пет, шест и седем години, с които се направи Перестройката.
към текста >>

Аз в началото съм описала как намерих Учителя и Школата и съм споменала за баба Марийка, тя доживя до 1980 година.
ЗА ВСЕЛЯВАНЕТО Сега ще ви разкажа още нещо, което мене много ме вълнуваше. Помолих брат Томалевски да ми обясни какво точно се очаква да се случи през 1975 година, защото най-възрастната сестра - баба Марийка, която всички познаваха, повтаряше все това: „Искам да доживея до 1975 година и след това да си замина." Това беше бабата, която ме посрещна на чешмата със сърничката, пред портата на братския двор. Оттам всички си взимаха вода за пиене, тя беше каптирана от Витоша. Аз в началото съм описала как намерих Учителя и Школата и съм споменала за баба Марийка, тя доживя до 1980 година. Брат Томалевски ми даде следния отговор: „Това, за което ме питате, беше събитие от голям мащаб. През 1975 година от невидимия свят свалиха много напреднали души, които вселиха в хора, които управляват държавите или са на високи постове. Вселиха напредналите души за по три, четири, пет, шест и седем години, с които се направи Перестройката. Всяка от тези души изпълни своята задача, след което се оттегли в невидимия свят. В Русия вселиха в Горбачов напреднала душа.
към текста >>

се навършиха 40 дена от заминаването на баба Марийка.
Някои ще се пробудят по-рано, други по-късно, но хубаво е да се пробудят." Вярвам, който прочете тия мои записки, ще помисли поне малко. Вечерните събрания, които Учителя е правил с разумните сили, за да спаси света, е видял и описал полковник Георги Божков - който се интересува, може да потърси книгата му за извършеното от него по заповед на Учителя. * През март 1980 г. се навършиха 40 дена от заминаването на баба Марийка. Никола Нанков и Веса, нейната племенница, ме поканиха за помена в квартирата й на Изгрева - вече бяха съборили къщичките им. Като ме видя, Никола Нанков каза: „Сестра, ела в събота във Веса, ще правим 40 дена на баба Марийка, нали знаеш колко държеше на твоето приятелтво." Разбира се, отидох у тях в събота, там бяха най-близките й приятелки. След помена Нанков ме попита дали ще се съглася да изрежа розите на градината. Отговорих му: „Никога не съм рязала рози, но съм рязала лозе, защото имахме 10 дка лозя и съм помагала. Ще ми покажеш и ще го направя." Той каза: „Ела в неделя сутринта, аз ще ти дам ножица и ще ти покажа.
към текста >>

Като ме видя, Никола Нанков каза: „Сестра, ела в събота във Веса, ще правим 40 дена на баба Марийка, нали знаеш колко държеше на твоето приятелтво." Разбира се, отидох у тях в събота, там бяха най-близките й приятелки.
Вечерните събрания, които Учителя е правил с разумните сили, за да спаси света, е видял и описал полковник Георги Божков - който се интересува, може да потърси книгата му за извършеното от него по заповед на Учителя. * През март 1980 г. се навършиха 40 дена от заминаването на баба Марийка. Никола Нанков и Веса, нейната племенница, ме поканиха за помена в квартирата й на Изгрева - вече бяха съборили къщичките им. Като ме видя, Никола Нанков каза: „Сестра, ела в събота във Веса, ще правим 40 дена на баба Марийка, нали знаеш колко държеше на твоето приятелтво." Разбира се, отидох у тях в събота, там бяха най-близките й приятелки. След помена Нанков ме попита дали ще се съглася да изрежа розите на градината. Отговорих му: „Никога не съм рязала рози, но съм рязала лозе, защото имахме 10 дка лозя и съм помагала. Ще ми покажеш и ще го направя." Той каза: „Ела в неделя сутринта, аз ще ти дам ножица и ще ти покажа. Досега Лазар Опрев режеше розите, но отиде при сина си, който е наел хижата в Плана планина." Съгласих се да отида в неделя, макар че имах покана за сватба в хотел „Москва" - женеше се внукът на леля ми. На тази сватба бяха поканени посланици, министри и все отбрани хора, аз дадох поканата на дъщерите и зетьовете - да отидат без нас.
към текста >>

40. МИСИЯТА НА УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

За отглеждането на детето в дома е дошла баба му, която ще положи за него специални грижи.
Баща му е бил духовен човек, който е искал да премине живота си в чистота и святост. Тръгва с двама приятели за Света гора, но в гр. Солун при посещение на църквата „Свети Димитрий", среща един стар свещеник - Божи пратеник, който го убеждава да направи завой в своя живот. Той се завръща в България и се оженва за една добра мома в село Хатърджа, днешното Николаевка. В чистата идилична обстановка на този възрожденски дом се ражда необикновено дете, което ще се казва Петър. За отглеждането на детето в дома е дошла баба му, която ще положи за него специални грижи. Още от малък Петър е проявявал особености, които учудвали и не са бивали разбирани. Въпреки това както близките, така и познатите, са имали добри чувства към него - като малко дете, и като юноша, и като млад момък. * Учителя е започнал своята работа още със завръщането си от Америка, където учил теология, медицина, музика и всичко, до което се е докоснал този велик дух.
към текста >>

41. ВРЪЗКА С БОГА - Теофана Савова

" Питам: Кой от вас има опитността, да е разбрал от своя земен живот, бащаили майка, дядо или баба, какво има на онзи свят?
При сегашното положение, в което човек се намира, той посвещава цели 16 години, докато свърши университета, а след това търси начин как да осигури живота си. Днес повечето мъже и жени се женят, нареждат си работите, деца се раждат и си отиват, но при все това работите им остават неуредени. Покажете един човек в света, на когото работите да са напълно уредени! - Няма такъв човек. Най-после, като видят тия хора, че не могат да наредят работите си, казват: „Нищо, като отидем на онзи свят, там всичко ще се нареди! " Питам: Кой от вас има опитността, да е разбрал от своя земен живот, бащаили майка, дядо или баба, какво има на онзи свят? Всички заминали мълчат. Значи единодушно казват: „Не е позволено да се говори по този въпрос". Чудна работа! Не било позволено да се говори Истината. Кога мълчи човек?
към текста >>

42. НА ПОСТ ПРЕД ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА - Теофана Савова

Децата на моята прабаба умирали.
Учителя се усмихна, задържа изпитателно погледа си върху мен, след което шеговито отговори: - „Тео" значи Бог, а „фана" - хвана. Значи хванала Господа. Името ми не е българско, макар че аз съм чиста българка. Нека ви кажа, как съм го получила. Децата на моята прабаба умирали. От добри хора тя научила, че е добре да кръсти новороденото си дете с по-особено име, та хората да се чудят на името и да не гледат детето. Това дете бил моят дядо. По негово желание съм наследила името му - Теофана. Връзката между моите родители - Тодорка и Сава - възникнала през една много далечна епоха, която човешката памет не познава. Настоящото й проявление е създало много благоприятни условия, за да наследя от моите родители сърце, което да служи като добър проводник на Божията Любов.
към текста >>

43. 2. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ - Светозар Няголов ( -2013)

Една сестра от Бялото братство чете книгите на Бабаджи и силно се впечатлява от опитностите и живота му.
Това са земни същества в етерни тела, които ръководят определени групи хора." (64) Вечните закони са много строги и неспазването им води до страдание. При идването си на Земята човек прекарва живота си под ръководството на Учителя, с когото се е свързал. Много мъчно може да се дойде до Христа и до Бога, ако нямаме техните качества и велика любов. Душата минава през съответни стъпала и сама свободно си избира на кого да служи. Една сестра от Бялото братство чете книгите на Бабаджи и силно се впечатлява от опитностите и живота му. Често тя мисли за него и понякога го вижда насън. След известно време се разболява от рак и се обръща с гореща молба към Учителя Петър Дънов да иска неговата помощ. Обаче на вдъхновената й молитва не се отзовава той, а във видение й се явява образът на Бабаджи, с когото тя се е свързала несъзнателно, и по този начин прекъсва връзката си с Великия Учител. Бабаджи не може да й помогне и тя си заминава от този свят. Бялото братство се изявява на Земята в три клона и работи за пробуждането на човешките души.
към текста >>

Обаче на вдъхновената й молитва не се отзовава той, а във видение й се явява образът на Бабаджи, с когото тя се е свързала несъзнателно, и по този начин прекъсва връзката си с Великия Учител.
Много мъчно може да се дойде до Христа и до Бога, ако нямаме техните качества и велика любов. Душата минава през съответни стъпала и сама свободно си избира на кого да служи. Една сестра от Бялото братство чете книгите на Бабаджи и силно се впечатлява от опитностите и живота му. Често тя мисли за него и понякога го вижда насън. След известно време се разболява от рак и се обръща с гореща молба към Учителя Петър Дънов да иска неговата помощ. Обаче на вдъхновената й молитва не се отзовава той, а във видение й се явява образът на Бабаджи, с когото тя се е свързала несъзнателно, и по този начин прекъсва връзката си с Великия Учител. Бабаджи не може да й помогне и тя си заминава от този свят. Бялото братство се изявява на Земята в три клона и работи за пробуждането на човешките души. Първият клон работи в Персия за подготовката на християнството и се създава течението на мездеистите и по-късно в Египет — херметистите, а в Гърция — орфеистите. Вторият клон работи в Индия, преминава в Египет и оттам в Палестина, където създава течението на есеите, а в Египет — школата на терапевтите, които по нищо не се различават от есеите. Есеите подготвят условията за идването на Христа и са източник на знания и сили за всички еврейски пророци.
към текста >>

Бабаджи не може да й помогне и тя си заминава от този свят.
Душата минава през съответни стъпала и сама свободно си избира на кого да служи. Една сестра от Бялото братство чете книгите на Бабаджи и силно се впечатлява от опитностите и живота му. Често тя мисли за него и понякога го вижда насън. След известно време се разболява от рак и се обръща с гореща молба към Учителя Петър Дънов да иска неговата помощ. Обаче на вдъхновената й молитва не се отзовава той, а във видение й се явява образът на Бабаджи, с когото тя се е свързала несъзнателно, и по този начин прекъсва връзката си с Великия Учител. Бабаджи не може да й помогне и тя си заминава от този свят. Бялото братство се изявява на Земята в три клона и работи за пробуждането на човешките души. Първият клон работи в Персия за подготовката на християнството и се създава течението на мездеистите и по-късно в Египет — херметистите, а в Гърция — орфеистите. Вторият клон работи в Индия, преминава в Египет и оттам в Палестина, където създава течението на есеите, а в Египет — школата на терапевтите, които по нищо не се различават от есеите. Есеите подготвят условията за идването на Христа и са източник на знания и сили за всички еврейски пророци. Третият клон е идването на богомилството в България и неговото разпространение по цяла Европа.
към текста >>

44. 4. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА В БЪЛГАРИЯ ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 г. - Светозар Няголов ( -2013)

почива моята баба Величка Кънчева Стойчева.
Тя му предсказа, че след още една година ще се върне да работи на същото място. И това се сбъдна. През 1960 г. тя напусна този свят. На 3 март 1918 г. почива моята баба Величка Кънчева Стойчева. Дядо ми Кънчо отива във Варна да съобщи на Учителя. Като наближава хотела, той вижда, че Учителя слиза бързо по стълбите и го посреща с думите: „Величка я грабнаха тъмните сили. Използваха момента, че аз съм тук." След известно време по повод нейното заминаване Учителя дава песента „Ще се развеселя". През 1920 г. Учителя заедно с ръководителите на братствата прави екскурзия до Саран Бей — Септември.
към текста >>

45. 5. СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922 г. ДО 1944 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

Излизайки от затвора, разпространява версията, че през това време е ходил в Индия при Бабаджи, който му дал титлата „Омраам Микаел Айванов" — Михаил Иванов.
Неговата грандомания и тщеславие го подтикват да създаде школа, подобна на тази на Учителя. По повод едно сбиване между Михаил и Методи Константинов за жена Учителя удря три бастуна по гърба на Методи, а Михаил избягва и Учителя казва, че го изключва от школата за една прецесия — 25 хиляди години. След заминаването на Учителя през 1944 г. Михаил се обявява за пръв негов заместник. В Париж той лежи 4 години в затвор за неморална дейност. Излизайки от затвора, разпространява версията, че през това време е ходил в Индия при Бабаджи, който му дал титлата „Омраам Микаел Айванов" — Михаил Иванов. Французите го осъждат веднага да напусне Париж и няма право да пребивава в града. Михаил организира селището Бон Фен, където се приютява. Изнася резюмета и преработени беседи на Учителя и отпечатва повече от 120 тома от тях във Франция и се обявява за миров учител. Неговото братство във Франция е съставено от хора, чужди по дух и идеи, далеч от учението на Учителя. Посещава България, родното си място град Варна и се завръща пак във Франция.
към текста >>

46. 5.16 Завръщане на Учителя в София - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя мълчи известно време и добавя: „Скоро ще се съберат много братя и сестри и голям изпит ще имате всички." След това пита за Гради Минчев, Темелко Стефанов, Пеньо Ганев, баба Мария Минчева, Боян Златарев — хората, които след няколко дена приготвят мястото за полагане на тялото му при лозницата в братската градина.
Нощта минава много тревожно, понеже състоянието на Учителя се влошава. Милка подканва Учителя да хапне нещо. За нейно успокоение той изпива три лъжици айран. След полунощ Учителя се обръща към нея и я пита: „Милке, утре коя дата сме? " Тя отговаря: „25 декемри, Учителю, понеделник". Учителя мълчи известно време и добавя: „Скоро ще се съберат много братя и сестри и голям изпит ще имате всички." След това пита за Гради Минчев, Темелко Стефанов, Пеньо Ганев, баба Мария Минчева, Боян Златарев — хората, които след няколко дена приготвят мястото за полагане на тялото му при лозницата в братската градина. Учителя диша тежко, състоянието му се влошава. Милка и Кръстю излизат да кажат на приятелите, че Учителя е в много тежко състояние. При голямата чешма с надписите Милка среща Борис Николов и Мария Тодорова, които току-що се завръщат от някаква екскурзия в планината, и им казва за положението на Учителя. Борис и Мария влизат в приемната. Милка разбира, че Учителя ще си замине, и отива при Анка Шишкова, където двете плачат дълго.
към текста >>

Веднага идва баба Мария Минчева, затваря очите на Учителя и го преоблича.
Борис го изправя и прегръща. Той е полуседнал на леглото. По едно време дишането зачестява, Учителя прави няколко дълбоки въздишки и в 6 ч. без 15 минути напуска този свят. Вестта за заминаването на Учителя се разнася мълниеносно по целия Изгрев. Веднага идва баба Мария Минчева, затваря очите на Учителя и го преоблича. Събират се много братя и сестри, облечени в бели и розови рокли и пеят през сълзи братски песни. Преди заминаването си Учителя казва: „Аз съм дошъл за 120 години на Земята." Мълчи малко и добавя: „Ако си замина на 80 години, останалите 40 години ги оставям за братството." Да, това беше времето, което измина много бързо. Блажени са онези души, които използват правилно това време за постигане на хармония в Братството и живота и придобиване на ценни опитности на душата при свършване на работата, определена от Бога. След заминаването на Учителя всички се чудят къде да бъде положено тялото му. Боян Боев веднага се сеща, че Учителя е говорил по този въпрос.
към текста >>

47. 7.6 Боян Димитров Боев - Светозар Няголов ( -2013)

до баба ми Величка Стойчева, той пита за положението на учителя от Панагюрище — Боян Боев, ако има нужда от нещо — да му се помогне.
Още през 1912 г. на събора в Търново той е представител на братската група от Панагюрище. Боев харесва много беседите на Учителя и братския живот и решава строго да следва неговото учение. Учителя лично се интересува за него и материалното му положение. В едно писмо от 1914 г. до баба ми Величка Стойчева, той пита за положението на учителя от Панагюрище — Боян Боев, ако има нужда от нещо — да му се помогне. Той пише: „Ако се намират в голяма нужда Пеньо Киров, Тодор Стоименов и Боян Боев, съобщете ми да се погрижа за доброто им." Когато избухва Първата световна война, Боян Боев е мобилизиран, но категорично отказва да носи пушка. Затварят го в една влажна килия в мазето на казармата, мъчат го, бият го, но той не отстъпва. Един голям общественик, при когото преди това живеел Боев, се застъпва за него пред генерала на армията и тогава го мобилизират, но не като войник, а като санитар — понеже е следвал естествени науки в университета. Изпращат го да служи в град Скопие, там попада в една болница, в която служи и Георги Куртев. Започват да работят заедно.
към текста >>

48. 7.32 Милка Переклиева - Светозар Няголов ( -2013)

В това време една баба казва, че само тя е останала от семейството.
На другия ден тя праща сестра си и когато се връща, й казва, че не е ходила. Качват се на влака и се отправят към Своге. По време на пътуването Милка чува няколко души да се разправят, че училището е унищожено. Тя ги разпитва и разбира, че тяхното училище е ударено от бомбите. Роднините й я наблюдават как ще реагира на тази новина. В това време една баба казва, че само тя е останала от семейството. Наблизо ранено дете започва да плаче. Милка разбира, че има и по-големи страдания, отколкото загубата на нейното пиано. След като настанява майка си, тя се връща в София, отива при училището и вижда, че всичко е разрушено. Съзира само един свещник от пианото, паднал на земята. След това отива в Мърчаево при Учителя и му казва: „Учителю, ако бях ви послушала, нямаше да пострада пианото ми." Учителя й отговаря: „Милке, чак сега ли разбра това?
към текста >>

49. 7.40 Гавраил Величков - Светозар Няголов ( -2013)

Още преди раждането му Учителя посещава техния дом, запознава се с майка му, баба му, дядо му и подготвя неговото идване.
Гавраил Величков Отличен работник на музикалната нива е Гавраил Велев Величков (Галилей). Роден в Пловдив на 21 ноември 1909 г. Още преди раждането му Учителя посещава техния дом, запознава се с майка му, баба му, дядо му и подготвя неговото идване. Той завършва пловдивската гимназия, като паралелно с това учи усилено цигулка. Оформя се като много добър музикант. През 1929 г. идва в София да следва. Среща се с Учителя, харесва му братският живот, приема Словото и започва редовно да посещава беседите.
към текста >>

50. 7.43 Крум Няголов - Светозар Няголов ( -2013)

Баба ми Величка Заимова произхожда от богат габровски род — Заимови, които имат няколко фабрики в Габрово и една в София, в която работи дядо ми Костадин Стойчев като пазач.
Запознава се със Стефка Стойчева и се оженва за нея. Построява една барака до Иван Антонов за майка ми Стефка и дядо ми Кънчо. След една година преместват бараката на мястото, на което живяхме до 1976 г. — на улица „Латинка" № 59. Там построява още една голяма барака. Баба ми Величка Заимова произхожда от богат габровски род — Заимови, които имат няколко фабрики в Габрово и една в София, в която работи дядо ми Костадин Стойчев като пазач. След сватбата и моето раждане Заимовите се съветват помежду си и предлагат на младото семейство да се срещнат и да дадат парите, които се падат като дял на баба ми Величка. Крум веднага отива и пита Учителя. Учителя обяснява: „Тези пари не са спечелени с честен труд и ако ги вземете, няма да ви донесат никакво благословение." Баща ми послушва Учителя и нашето семейство не отива на срещата. Така ние оставаме най-бедното семейство в квартал Изгрев. Крум не може да завърши образованието си, поради липса на средства и започва да работи, каквато работа намери.
към текста >>

След сватбата и моето раждане Заимовите се съветват помежду си и предлагат на младото семейство да се срещнат и да дадат парите, които се падат като дял на баба ми Величка.
Построява една барака до Иван Антонов за майка ми Стефка и дядо ми Кънчо. След една година преместват бараката на мястото, на което живяхме до 1976 г. — на улица „Латинка" № 59. Там построява още една голяма барака. Баба ми Величка Заимова произхожда от богат габровски род — Заимови, които имат няколко фабрики в Габрово и една в София, в която работи дядо ми Костадин Стойчев като пазач. След сватбата и моето раждане Заимовите се съветват помежду си и предлагат на младото семейство да се срещнат и да дадат парите, които се падат като дял на баба ми Величка. Крум веднага отива и пита Учителя. Учителя обяснява: „Тези пари не са спечелени с честен труд и ако ги вземете, няма да ви донесат никакво благословение." Баща ми послушва Учителя и нашето семейство не отива на срещата. Така ние оставаме най-бедното семейство в квартал Изгрев. Крум не може да завърши образованието си, поради липса на средства и започва да работи, каквато работа намери. Главната тежест за издръжката на семейството се пада на дядо Кънчо, който получава през 3 месеца пенсия.
към текста >>

51. 7.49 Райна Калпакчиева - Светозар Няголов ( -2013)

Децата са отгледани от баба им Райда, понеже през време на войната баща им е на фронта.
нов стил в град Търново. Баща й Райко е търговец. Запознава се отначало с Кръстников в Бургас, но скоро намира Учителя и се включва в братския живот. Семейството има още 3 деца: Недялка, Мария и най-малкият е Петър. Майката не споделя новите идеи и си заминава през 1916 г. Децата са отгледани от баба им Райда, понеже през време на войната баща им е на фронта. През 1919 г. Райна вижда за пръв път Учителя, научава от баща си, че той не яде месо и риба, и тя, и брат й Петър стават вегетарианци. Тогава семейството им се премества да живее в долния етаж на братската колиба, заедно с баба им Мариола. Две години по-късно двете сестри Недялка и Мария застават до голямото дърво пред колибата, където Учителя държи своите беседи, обръщат се на изток и се заклеват, че няма да ядат повече месо. Всичките им роднини вдигат голям шум, но баща им Райко ги поддържа и казва на роднините си да оставят децата свободни.
към текста >>

Тогава семейството им се премества да живее в долния етаж на братската колиба, заедно с баба им Мариола.
Семейството има още 3 деца: Недялка, Мария и най-малкият е Петър. Майката не споделя новите идеи и си заминава през 1916 г. Децата са отгледани от баба им Райда, понеже през време на войната баща им е на фронта. През 1919 г. Райна вижда за пръв път Учителя, научава от баща си, че той не яде месо и риба, и тя, и брат й Петър стават вегетарианци. Тогава семейството им се премества да живее в долния етаж на братската колиба, заедно с баба им Мариола. Две години по-късно двете сестри Недялка и Мария застават до голямото дърво пред колибата, където Учителя държи своите беседи, обръщат се на изток и се заклеват, че няма да ядат повече месо. Всичките им роднини вдигат голям шум, но баща им Райко ги поддържа и казва на роднините си да оставят децата свободни. Райна присъства на съборите, завършва средното си образование в Търново и когато Учителя препоръчва на младите ученици да следват, тя се записва в Математическия факултет в София и го завършва. Семейството им идва да живее на Изгрева. Там тя се запознава и се сприятелява с Найден Найденов, роден на 24 септември 1904 г.
към текста >>

52. 7.50 Асен Арнаудов - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя се обръща към Галилей и му казва: „Ако Асен знаеше, че целува прабабата на сестрата, която в този момент се е вселила в нея, и изживява своите неизживени чувства от миналото, веднага щеше да избяга от нея и нямаше изобщо да я целува." След заминаването на Учителя Асен е професор в консерваторията и опитва всичките сладости в живота.
Той й заявява, че докато живее в нейния дом, няма да падне бомба. Арнаудов завършва консерваторията, завръща се в София и става професор по арфа. В един хубав пролетен ден след свършване на паневритмията на полянката остават на разговор Учителя и Галилей. След известно време, от другата страна на полянката идват Асен Арнаудов и младата сестра — Весела Несторова. Те не забелязват Учителя и Галилей и Асен започва да я прегръща и целува. Учителя се обръща към Галилей и му казва: „Ако Асен знаеше, че целува прабабата на сестрата, която в този момент се е вселила в нея, и изживява своите неизживени чувства от миналото, веднага щеше да избяга от нея и нямаше изобщо да я целува." След заминаването на Учителя Асен е професор в консерваторията и опитва всичките сладости в живота. По-късно е поканен от персийския шах да заеме длъжността придворен арфист, където дълго време свири. Заминава си от този свят с пробудено съзнание.
към текста >>

53. 7.68 Темелко Гьорев и Симеон Костов - Светозар Няголов ( -2013)

Една вечер Темелко вижда дъщеря си Косена, като отива в мазето на къщата, за да спи с баба си, да носи едно столче.
Темелко Гьорев и Симеон Костов Ще ви предам разказа на Темелко Стефанов Гьорев, направен на 23 август 1987 г. и стенографиран от мен. В Мърчаево има петима неразделни приятели, отявлени пияници и пушачи: Темелко Стефанов Гьорев, Симеон Стоянов Костов, Владо Сергеевич Вазигин, Петър Стоянов и Николай Радев Георгиев. След свършване на работния ден те се събират заедно и пиянстват до късно в кръчмата, като не мислят за децата си, които нямат дрехи и често си лягат гладни. Една вечер Темелко вижда дъщеря си Косена, като отива в мазето на къщата, за да спи с баба си, да носи едно столче. Той я пита: „Защо носиш това столче? " — „Татко, всяка вечер при мен идва един старец с бяла брада и ми говори много хубави работи. За да не сяда на леглото, аз му нося това столче, да сяда на него, а сутринта пак го връщам в кухнята." Темелко, който е малко пийнал, казва: „Какъв старец може да идва при теб? Това е някой дявол." Но Косена всяка вечер редовно носи столчето и слуша този старец, който я посещава. Постепенно петимата приятели разбират, че работите им с пиене отиват много на зле.
към текста >>

54. 7.76 Михаил Иванов, Кръстьо Христов - Светозар Няголов ( -2013)

Излизайки от затвора, разпространява версията, че през това време е ходил в Индия при Бабаджи, който му дал титлата „Омраам Микаел Айванов" — Михаил Иванов.
Неговата грандомания и тщеславие го подтикват да създаде школа, подобна на тази на Учителя. По повод едно сбиване между Михаил и Методи Константинов за жена Учителя удря три бастуна по гърба на Методи, а Михаил избягва и Учителя казва, че го изключва от школата за една прецесия — 25 хиляди години. След заминаването на Учителя през 1944 г. Михаил се обявява за пръв негов заместник. В Париж той лежи 4 години в затвор за неморална дейност. Излизайки от затвора, разпространява версията, че през това време е ходил в Индия при Бабаджи, който му дал титлата „Омраам Микаел Айванов" — Михаил Иванов. Французите го осъждат веднага да напусне Париж и няма право да пребивава в града. Михаил организира селището Бон Фен, където се приютява. Изнася резюмета и преработени беседи на Учителя и отпечатва повече от 120 тома от тях във Франция и се обявява за миров учител. Неговото братство във Франция е съставено от хора, чужди по дух и идеи, далеч от учението на Учителя. Посещава България, родното си място град Варна и се завръща пак във Франция.
към текста >>

55. Учителят и учението на Бялото Братство във впечатленията и спомените на неговите слушатели - Георги Томалевски (1897-1988)

„Баща ми, майка ми, както и дядо и баба го познавали от времето, когато обикалял градове и села в България и е правил френологически и антропологически изследвания.
Учителят и учението на Бялото Братство във впечатленията и спомените на неговите слушатели „Познавам го от 1930 г., но и преди това съм слушал много за него и не от други, но от хора на моето семейство. Всички говореха с уважение за него.“ Така пише един от почитателите на Учителя, по-късно негов ученик. „Баща ми, майка ми, както и дядо и баба го познавали от времето, когато обикалял градове и села в България и е правил френологически и антропологически изследвания. Приближен до Учителя в това време (1905-1910 г.) е бил Петко Гумнеров от село Церово Пазарджишко, от когото и моите родители са могли да научат много характерни за Учителя факти. Обект на изследвания и проучвания от страна на Учителя е бил и баща ми. Той помнеше и знаеше много неща из тоя период от работата му. Неговото здраво оформено мнение беше, че Учителят е оригинален, задълбочен, независим, недогматичен и обширен ум.“ Друг източник на сведения - пише в писмото си същият почитател - намерих в лицето на Стоян Кръстев Ватралски - състудент на Учителя в Америка.
към текста >>

56. Два нови куплета на солото на 'Слънчеви лъчи' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Бабата дойде разплакана при мен, преди да отида да се гримирам в театъра и ми каза: "Те не ми купиха билет.
Всички бяха скарани помежду си. Жената не говореше на мъжа си и спеше сама в спалнята, а той пък спеше на терасата. Двамата пък не говореха с майката. Като седнахме да се храним на масата, те си проговориха. Още от рано мъжът и жената си купиха билети на първия ред, но за майката дори не помислили. Бабата дойде разплакана при мен, преди да отида да се гримирам в театъра и ми каза: "Те не ми купиха билет. Аз тъй много искам да те видя, да те чуя като пееш! " Аз я успокоих: "Ти не се безпокой! Ще дойдеш с мен, когато отида в театъра да се гримирам и аз ще ти кажа къде да седнеш." Тъй и стана. Диригентът по обичай, преди спектакъл обикаля стайте на артистите. Като дойде при мен ме попита коя е тази баба.
към текста >>

Като дойде при мен ме попита коя е тази баба.
Бабата дойде разплакана при мен, преди да отида да се гримирам в театъра и ми каза: "Те не ми купиха билет. Аз тъй много искам да те видя, да те чуя като пееш! " Аз я успокоих: "Ти не се безпокой! Ще дойдеш с мен, когато отида в театъра да се гримирам и аз ще ти кажа къде да седнеш." Тъй и стана. Диригентът по обичай, преди спектакъл обикаля стайте на артистите. Като дойде при мен ме попита коя е тази баба. Аз му обясних и го помолих, да я пусне в салона. Той веднага разпореди бабата да седне на първия ред. На другия край на същия ред, бяха седнали синът ѝ и снаха ѝ. Вечерта всички бяха весели и сдобрени. Мъжът и жената веднага се запалиха и двамата да учат пеене.
към текста >>

Той веднага разпореди бабата да седне на първия ред.
" Аз я успокоих: "Ти не се безпокой! Ще дойдеш с мен, когато отида в театъра да се гримирам и аз ще ти кажа къде да седнеш." Тъй и стана. Диригентът по обичай, преди спектакъл обикаля стайте на артистите. Като дойде при мен ме попита коя е тази баба. Аз му обясних и го помолих, да я пусне в салона. Той веднага разпореди бабата да седне на първия ред. На другия край на същия ред, бяха седнали синът ѝ и снаха ѝ. Вечерта всички бяха весели и сдобрени. Мъжът и жената веднага се запалиха и двамата да учат пеене. — Женитбата е едно училище. Те научават урока си в това училище и отиват постепенно към истината.
към текста >>

57. ЙОСИФ - Борис Николов

Ръководеше се от Васия и баба Руна – биляри.
Йосиф се загледа в прекрасния звяр и изпита съжаление, угризение и отвращение от себе си. Какъв живот прекъсна! Той метна мартинката, обърна се рязко и се отдалечи с големи крачки, след него вървеше Улф, като още ръмжеше от възбуждение. Същият ден пристигнаха на мястото три коли и дванадесетина селяни. Церемонията около мечката беше сложна – цял обряд. Ръководеше се от Васия и баба Руна – биляри. Нищо не се изхвърля от мечката – всяко нещо си има своето предназначение. Най-напред снеха кожата, после нарязаха месото, прибраха мазнините и вътрешните органи. Васия държеше голямото, още топло сърце и шепнеше заклинания. Сърцето беше пръснато от куршума, така то беше още по-ценно. На другия ден трите коли обиколиха селото с кожата и събраха дарове, защото селяните даваха щедро.
към текста >>

58. НИКИФОР ЗВЪНАРЯТ - Борис Николов

И баба Неда ще го смушка: „Обуздай го малко, от него не се чуват другите.“ Никифор срамежливо ще задържи гласа си, но след малко пак се увлече…
Отец Матей беше стар, грохнал, звънеше с една камбанка – вяло, анемично, само съобщаваше, че службата започва или свършва. Никифор не можеше да се задоволи с такова нещо. Той беше живял дълго всред гърмежи и викове, движение и напрежения. Беше слушал военна музика и сам пееше хубаво. Само че, когато пееше с други, като се позабравеше и отпуснеше гласа си, заглушаваше всички останали. И баба Неда ще го смушка: „Обуздай го малко, от него не се чуват другите.“ Никифор срамежливо ще задържи гласа си, но след малко пак се увлече… Звънарницата се намираше в един открит павилион, над самата пропаст и гласът отиваше безпрепятствено далеч в пространството.Никѝфор я поправи и я укрепи, подреди я по свой вкус. – Една камбанка – какво е това?! Той слезе в селото до Къню. Къню беше майстор на камбани, звънци и всякакви инструменти. При него идваха от далечни градове и села.
към текста >>

59. ПОСЛЕДНАТА БОРБА - Борис Николов

Никой не липсваше от празника: тук беше и Дудата с шарените шекери, и баба Каля с мекиците (пържеше ги с орехово масло), пък и какви гевреци и банички се разнасяха!
“ Това са формули, мъдреците по този начин са запазили правилата за живота и те хиляди години не са се загубили. Пък и какви певци и певици имаше! И какви песни! Народ, който има такива песни, не може да се изгуби. В тези песни се чуваше ритъмът на водите, звънът на стадата, вятърът в горите, гласът на потоците, веселият смях на младостта. Никой не липсваше от празника: тук беше и Дудата с шарените шекери, и баба Каля с мекиците (пържеше ги с орехово масло), пък и какви гевреци и банички се разнасяха! Тук беше и Кольо Сака с печените семки и пандишпана… Бележити хора бяха те! След хорàта почваха борбите. Те бяха важни, очакваха се с интерес – силата беше на голяма почит в ония времена. Нямаше професионалисти, борците излизаха от самия народ. Старо изкуство е борбата.
към текста >>

60. XII. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА - Константин Златев

Великият йога Парамаханса Йогананда - разпространител на практиката Крия-йога и Учител от веригата на приемственост Шри Бабаджи - Лахири Махасая - Шри Юктешвар - посещава Гърция през 1936 г.
В Полша Агни Пилшова пише в сп. "Hejnal": "Има много окултни школи по света, но тази в България се отличава с нещо специфично. Тя се старае да упражни възпитателно въздействие върху обществото чрез добрия си пример." В Швейцария пресата помества отзив за книгата "Учителят говори" (съставител: Георги Радев), където четем: "Никога досега не сме срещали толкова истини, изнесени в такава сбита форма, така живо и красиво! " Великият йога Парамаханса Йогананда - разпространител на практиката Крия-йога и Учител от веригата на приемственост Шри Бабаджи - Лахири Махасая - Шри Юктешвар - посещава Гърция през 1936 г. във връзка с основаването на ашрами за негови последователи. Наближавайки границата с България, един от учениците му го запитва: "Не бихте ли основали ашрам и в България? Тя има хубава природа, високи планини..." Йогананда отговаря: "Аз съм дотук. Там действа Духът на Истината." През 1937 г.
към текста >>

61. Произведения на Николай Райнов - Николай Райнов

– „Али Баба и разбойниците.
- Науката против теософията1926г - Ремканство и теософия- Николай Райнов 1926г1927 г. – „Вълшебният кон“ (арабска приказка, преразказ), изд. „Хемус“, библиотека „Детска радост“, преиздадена 1938 г.1927 г. – „Хиляда и една нощ“ (избрани приказки), изд. „Хемус“, преиздадена 1942 г.1927 г. – „Али Баба и разбойниците. Завистливият съсед“ (арабски приказки, преразказ), изд. „Хемус“, преиздадена 1939 г.1928 г. – „Корабът на безсмъртните“ (сборник поеми), изд. „Ст. Атанасов“1928 г. – „Вечните поеми.
към текста >>

– „Али Баба и разбойниците.
– „Орнамент и буква в славянските ръкописи на Народната библиотека в Пловдив“1927 г. – „Вълшебният кон“ (арабска приказка, преразказ), изд. „Хемус“, библиотека „Детска радост“, преиздадена 1938 г.1927 г. – „Хиляда и една нощ“ (избрани приказки), изд. „Хемус“, преиздадена 1942 г.1927 г. – „Али Баба и разбойниците. Завистливият съсед“ (арабски приказки, преразказ), изд. „Хемус“, преиздадена 1939 г.1928 г. – „Корабът на безсмъртните“ (сборник поеми), изд. „Ст. Атанасов“1928 г. – „Вечните поеми.
към текста >>

62. Житейският път на хората - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При лоши аспекти човекът ще преживее загуба - смърт на близък възрастен човек (дядо, баба, било негови или на жена му).
При лоши аспекти дава скъсване на връзка с човек от противоположния пол. Ако аспектът е квадратура или опозиция, явява се заболяване на бъбреците. ВЕНЕРА при съвпад и добри аспекти С ЮПИТЕР дава през годината получаване на наследство или подаръци. При лоши аспекти човекът ще преживее разочарование: ще очаква нещо хубаво от хора, на които е направил добро и ценни услуги, но няма да получи очакваното внимание. ВЕНЕРА при съвпад или добри аспекти със САТУРН определя през годината голяма материална помощ от възрастни хора, възможно и от родителите. При лоши аспекти човекът ще преживее загуба - смърт на близък възрастен човек (дядо, баба, било негови или на жена му). ВЕНЕРА при съвпад и добри аспекти с УРАН ще даде силни чувства и връзки с човек от противоположния пол, възможна е женитба. При лоши аспекти - неприятности в семейството, стигащи до развод, ако човек е женен. Ако не е женен - връзка с човек от противоположния пол, който не е от родния му град или е разведен. ВЕНЕРА при съвпад и добри аспекти с НЕПТУН дава през тази година много добри и обилни сърдечни преживявания, милувки с човек от противоположния пол. При лоши аспекти - ще преживее разочарования: ще очаква внимание и разположение от човек, към който се е отнесъл с внимание и любов, но няма да ги получи.
към текста >>

63. От 15 септември до 15 октомври: Запознаване децата с училищната обстановка и ред. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

ИЧЛ* След като ориентираме детето с новата обстановка, време е да свържем дома с училището, като с кратки беседи, песни или приказки заговорим за мама и татко, за бате и кака, за баба и дядо.
Точно сега, подчертавайки хигиената на ръцете, краката и ушите, уместно е да заговорим за тяхната дружна работа. С каква удивителна задружност работят ръцете и краката, устата със зъбите и езика! Всичките сетива работят задружно за доброто на човека. Животът е резултат на общи усилия. Ще почнем с малките от дружната игра, дружната песен и работа. Новото време ще израстне с новото поколение. ИЧЛ* След като ориентираме детето с новата обстановка, време е да свържем дома с училището, като с кратки беседи, песни или приказки заговорим за мама и татко, за бате и кака, за баба и дядо. Децата обичат да ни разказват за своите близки. Въпросите ни към децата трябва да бъдат ясни, не много общи нито прекалено интимни. Без да злоупотребяваме, ще свикнем малките към търпеливо изслушване и ясно изказване. Говорейки за близките, ще напомним на малките и за задълженията им към тях. Създадените добри навици в училище трябва да се прилагат и в къщи.
към текста >>

64. От 15 октомври до 30 ноември: Храна — видове храни. Рисуване. Изрязване и картонаж. Есен. Зимни приготовления - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

В дъното се крие сгушената къща на баба меца.
Постепенно започваме и мозаичното рисуване — направо рисувано, по шаблон или чрез окъсване. Най-естествена работа за тази възраст деца е свободното творчество. Скоро стаята ни е илюстрация на есента. Бордюрчетата по стената отлитащите птички по прозорците, майка зайка с зайчетата в ъгъла, край зеленчуковата градина, а по-долу на стената червената катеричка се прибира в дупката си. А ето и смълчаната горичка в пясъчника. В дъното се крие сгушената къща на баба меца. И всичко това може да бъде детско творчество — рисувано, изрязано, моделирано или сгънато от драпирана хартия. Отлитащите птички, падащите листенца, заспиващите цветя, свикналите зрели плодове в градината и усмихнатите купища зеленчук са богат материал за работа. Особено много малките обичат подражателните игри. Неусетно влизаме в есента и същевременно към по-колективна и творческа дейност. Ще отидем за наблюдение до пазара, ще си приготвим туршия и зимнина; ще играем на градинари и бакали; ще си редим къщички и др.
към текста >>

65. От 1 декем. до 16,януари: Зимни радости. Грижи за нуждаещите се. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

С песен посрещаме дядо Мраз и баба Зима, декламираме за пързалката „Три богатства", „Белите снежинки" и волно се гоним със снежните звездици.
От 1 декември до 16 януари Зимни радости. Грижи за нуждаещите се Дочува се веселата песен на дядо Мраз. Довършваме есенните албумчета, моделираните плодове и зеленчуци. С песен посрещаме дядо Мраз и баба Зима, декламираме за пързалката „Три богатства", „Белите снежинки" и волно се гоним със снежните звездици. А пързалката в двора, снежните човеци и белите топки! Колко много радост ни предлага студената, но красива зима! При всичката радост през есента, чуваме и молещите се врабченца за трошици. Ще се погрижим за тях. Но само врабчетата ли се нуждаят от помощ ? Оглеждаме другарчетата си, спомняме си за бедните, стари и немощни хора. Дружно предприемаме няколко инициативи според силите и условията, с които разполагаме (поддържаме едно или няколко бедни другарчета, устройваме томбола с предмети, изработени от децата или събрани от родителите, забава, концерт, чай, сказка, посещение на детски домове с благотворителна цел, домашни забави и др).
към текста >>

66. От 16 януари до 28 февр.: Зима и пролет. Социални теми. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Почваме приготовления за баба Марта.
Закипява и в детската градина нов живот. Пламват запалени свещици, минзухарчета. Посяваме си луковички в саксии и в лехите на градината. Ще си разказваме приказки за тях. Минаваме заговезни и карнавал с весели игри. Почваме приготовления за баба Марта. Тя е сестра на баба Зима и живее в страната на годишните времена. Всяка година я каним с писмо да ни гостува. Украсяваме си стаята, готвим подаръци и мартеници за близки другарчета и домашните. Каним майките на мартенско тържество за обща радост. Дали баба Марта или Мартичка ще бъде другарче измежду нас или по-голямо такова ще решим общо, но радостта, ще я дадем.
към текста >>

Тя е сестра на баба Зима и живее в страната на годишните времена.
Пламват запалени свещици, минзухарчета. Посяваме си луковички в саксии и в лехите на градината. Ще си разказваме приказки за тях. Минаваме заговезни и карнавал с весели игри. Почваме приготовления за баба Марта. Тя е сестра на баба Зима и живее в страната на годишните времена. Всяка година я каним с писмо да ни гостува. Украсяваме си стаята, готвим подаръци и мартеници за близки другарчета и домашните. Каним майките на мартенско тържество за обща радост. Дали баба Марта или Мартичка ще бъде другарче измежду нас или по-голямо такова ще решим общо, но радостта, ще я дадем. Много полезни дейности бихме могли да развием две, три седмици преди първи март.
към текста >>

Дали баба Марта или Мартичка ще бъде другарче измежду нас или по-голямо такова ще решим общо, но радостта, ще я дадем.
Почваме приготовления за баба Марта. Тя е сестра на баба Зима и живее в страната на годишните времена. Всяка година я каним с писмо да ни гостува. Украсяваме си стаята, готвим подаръци и мартеници за близки другарчета и домашните. Каним майките на мартенско тържество за обща радост. Дали баба Марта или Мартичка ще бъде другарче измежду нас или по-голямо такова ще решим общо, но радостта, ще я дадем. Много полезни дейности бихме могли да развием две, три седмици преди първи март. Как ще дойдем до тях, най-добре ще ни научат децата, стига дв се вслушваме в техните интереси.
към текста >>

67. 11. Игра на театър - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Тук на сцената изпратихме баба Зима и посрещнахме царица Пролет.
Днес например, гледахме на-филм разните видове домашни животни — куче, котка, кокошка, петел и др. Артистите пък ни представиха приказката „Домашни животни". Кръстихме си театъра „Детски народен театър — Първа пролет" и всеки ден програмата се, разнообразяваше и интереса се увеличаваше. Дните се нижеха един след друг неусетно. Нашият малък „Народен театър — Първа пролет" даде възможност на децата да се проявят като артисти и да изживеят много красиви моменти. Тук на сцената изпратихме баба Зима и посрещнахме царица Пролет. И всичко това стана естествено и напълно ръководено от децата. За първата сцена — изпращане на баба Зима, — всички декорации бяха зимни: снежинки и шейни. Всред тях вървяха баба Зима с дядо Мраз и пееха. Палави деца тичаха и играеха весели зимни игри. Скоро Слънчо се усмихна и пропъди снежинките.
към текста >>

За първата сцена — изпращане на баба Зима, — всички декорации бяха зимни: снежинки и шейни.
Кръстихме си театъра „Детски народен театър — Първа пролет" и всеки ден програмата се, разнообразяваше и интереса се увеличаваше. Дните се нижеха един след друг неусетно. Нашият малък „Народен театър — Първа пролет" даде възможност на децата да се проявят като артисти и да изживеят много красиви моменти. Тук на сцената изпратихме баба Зима и посрещнахме царица Пролет. И всичко това стана естествено и напълно ръководено от децата. За първата сцена — изпращане на баба Зима, — всички декорации бяха зимни: снежинки и шейни. Всред тях вървяха баба Зима с дядо Мраз и пееха. Палави деца тичаха и играеха весели зимни игри. Скоро Слънчо се усмихна и пропъди снежинките. Така завършваше първата картина. Във втората картина декорите бяха пролетни — цветя и птички приготвени от децата за целта.
към текста >>

Всред тях вървяха баба Зима с дядо Мраз и пееха.
Дните се нижеха един след друг неусетно. Нашият малък „Народен театър — Първа пролет" даде възможност на децата да се проявят като артисти и да изживеят много красиви моменти. Тук на сцената изпратихме баба Зима и посрещнахме царица Пролет. И всичко това стана естествено и напълно ръководено от децата. За първата сцена — изпращане на баба Зима, — всички декорации бяха зимни: снежинки и шейни. Всред тях вървяха баба Зима с дядо Мраз и пееха. Палави деца тичаха и играеха весели зимни игри. Скоро Слънчо се усмихна и пропъди снежинките. Така завършваше първата картина. Във втората картина декорите бяха пролетни — цветя и птички приготвени от децата за целта. С приказки, песни и игри изживяхме на сцената пролетта.
към текста >>

68. Вятърчо - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

И всеки нов ден, нови палави листенца покривали земята и топлели семенцата, докато най-после дошла баба Зима и с бяла пухкава покривка завила и падналите листенца.
— Бягай, Вятърчо, иди си сега, не щеме вече твоите игри! —- Фиу-у-у ш-ш-ха-ха-хаааа! . . — измел се Вятърчо и духнал през гората да си търси нови другари. А палавите листенца останали за винаги на земята. Всяка вечер, когато всичко живо се прибере и заспи, тихичко се чували гласчета изпод земята: — Златни листенца, сладко спете, добре ни топлете. — Семенцата, семенцата ни се обаждат! — шепнели си листенцата. И всеки нов ден, нови палави листенца покривали земята и топлели семенцата, докато най-после дошла баба Зима и с бяла пухкава покривка завила и падналите листенца.
към текста >>

69. Бялото петленце. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Разбрах снощи от баба.
— Добра среща, петленце 1 — Дал Бог добро, момченце! — Къде, петле, отиваш? — За шарена премяна. Виждаш, цяло бяло съм. Не знаеш ли, момченце, къде мога намери по-шарена премяна? — Зная, бяло петленце. Разбрах снощи от баба. Приказка ми разказа за слънчева майчица. Който иде при нея, каквото си пожелай, тоз- час ще го получи. — Кой път води, момченце, към слънчева майчица? — Ще вървиш все нататък, дето Слънчо изгрява. — Живо да си, момченце! — На добър час, петленце! * И тръгнало петлето.
към текста >>

70. Чудните камбани. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Намерило къщата на бабата, стоварило дървата и бързо се запътило към черквата.
само 10 минути остават до полунощ, страх ме е, че ще закъснея, но . . . хайде, ще ти помогна. Къде живееш, аз ще избързам, кажи ми къде живееш ? Грабнало момченцето вързопа с дървата и хукнало надолу към града. Намерило къщата на бабата, стоварило дървата и бързо се запътило към черквата. Тичало, тичало, тичало и точно когато дошло до вратата на черквата, градският часовник започнал да бие дванадесет. Отчаяни, хората вече излизали от черквата и задръстили вратата. — Моля ви се, добри хора, моля ви се, направете ми път да мина! Пуснете ме да оставя и аз своя подарък има още две секунди време — викало момченцето. — Ах, — усмихнали се хората — какво ли от това, че ще оставиш подаръка си на време? Какво може едно дете да даде?
към текста >>

71. Най-хубавото място в света. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Тази дупка била къщата на баба Меца.
— попитала птичката. — И аз не знам — отговорило зайчето. — Нито пък аз — добавила катеричката. — Тогава и аз ще дойда с вас — казала птичката. Тръгнала дружината и като повървяли малко, стигнали до една дупка в една голяма черна скала. Тази дупка била къщата на баба Меца. Тя седяла пред къщата си и се приличала на слънце. — Къде сте се запътили деца? — попитала баба Меца. — Аз отивам с катеричката — рекла птичката. — А къде отиваш ти, катеричке?
към текста >>

— попитала баба Меца.
— Тогава и аз ще дойда с вас — казала птичката. Тръгнала дружината и като повървяли малко, стигнали до една дупка в една голяма черна скала. Тази дупка била къщата на баба Меца. Тя седяла пред къщата си и се приличала на слънце. — Къде сте се запътили деца? — попитала баба Меца. — Аз отивам с катеричката — рекла птичката. — А къде отиваш ти, катеричке? — Аз отивам със Заю-Баю. — Аз съм тръгнал да търся най-хубавото място в света. Казват, че е много далеч от тука.
към текста >>

Баба Меца погледнала към небето — малко път оставал на Слънчо, за да се скрие зад планината.
— А къде отиваш ти, катеричке? — Аз отивам със Заю-Баю. — Аз съм тръгнал да търся най-хубавото място в света. Казват, че е много далеч от тука. Знаеш ли ти, бабо Мецо, къде е това място? Баба Меца погледнала към небето — малко път оставал на Слънчо, за да се скрие зад планината. Сенките на дърветата по земята станали големи, а въздухът бил вече доста хладен за стари хора като баба Меца. — Ще се прибирам вече, — рекла тя — но първо ще ви кажа къде е най-хубавото място на света. Не е много далече. Виждате ли онуй голямо дъбово дърво там. От това дърво ще вървите все направо и ще стигнете до едно малко борово дръвче, което е в началото на пътя Ще повървите надолу до боровото дръвче до могилката Обърнете се след това на дясно и ще отидете право в най-хубавото място на света.
към текста >>

Сенките на дърветата по земята станали големи, а въздухът бил вече доста хладен за стари хора като баба Меца.
— Аз отивам със Заю-Баю. — Аз съм тръгнал да търся най-хубавото място в света. Казват, че е много далеч от тука. Знаеш ли ти, бабо Мецо, къде е това място? Баба Меца погледнала към небето — малко път оставал на Слънчо, за да се скрие зад планината. Сенките на дърветата по земята станали големи, а въздухът бил вече доста хладен за стари хора като баба Меца. — Ще се прибирам вече, — рекла тя — но първо ще ви кажа къде е най-хубавото място на света. Не е много далече. Виждате ли онуй голямо дъбово дърво там. От това дърво ще вървите все направо и ще стигнете до едно малко борово дръвче, което е в началото на пътя Ще повървите надолу до боровото дръвче до могилката Обърнете се след това на дясно и ще отидете право в най-хубавото място на света. Поблагодарили и тримата на баба Меца и тръгнали.
към текста >>

Поблагодарили и тримата на баба Меца и тръгнали.
Сенките на дърветата по земята станали големи, а въздухът бил вече доста хладен за стари хора като баба Меца. — Ще се прибирам вече, — рекла тя — но първо ще ви кажа къде е най-хубавото място на света. Не е много далече. Виждате ли онуй голямо дъбово дърво там. От това дърво ще вървите все направо и ще стигнете до едно малко борово дръвче, което е в началото на пътя Ще повървите надолу до боровото дръвче до могилката Обърнете се след това на дясно и ще отидете право в най-хубавото място на света. Поблагодарили и тримата на баба Меца и тръгнали. Заю-Баю подскачал напред, след него тичала катеричката и след нея леко хвъркала птичката. Стигнали до голямото дъбово дърво и от там отишли до бора. Скоро видяли и могилката и като се обърнали на дясно — къде мислите били? Точно пред тяхната къща. Тогава птичката и катеричката погледнали Заю-Баю и се засияли.
към текста >>

И Заю-Баю се засмял и казал: „Стара е баба Меца и знае много.
Заю-Баю подскачал напред, след него тичала катеричката и след нея леко хвъркала птичката. Стигнали до голямото дъбово дърво и от там отишли до бора. Скоро видяли и могилката и като се обърнали на дясно — къде мислите били? Точно пред тяхната къща. Тогава птичката и катеричката погледнали Заю-Баю и се засияли. И Заю-Баю се засмял и казал: „Стара е баба Меца и знае много. Наистина, че най-хубавото място в света е у дома.
към текста >>

72. Аз обичам. За мама. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

A3 ОБИЧАМ Аз обичам мама, татко, братчета сестрички, дяда, баба — цяло село, на земята всички! И желая да са всички кротки, тихи, благи, Всичките да се обичат, да са мили, драги.
A3 ОБИЧАМ Аз обичам мама, татко, братчета сестрички, дяда, баба — цяло село, на земята всички! И желая да са всички кротки, тихи, благи, Всичките да се обичат, да са мили, драги. Всичките да си помагат, да се спре теглото. Всички да са милостиви, да се свърши злото. ЗА МАМА Да стана голяма, да стигна тавана, и още нагоре — какво ли да сторя? Да стигна небето, желай ми сърцето да взема с ръчичка една сал звездичка. Подарък на мама я тайно заричам, че нея от всички най-много обичам.
към текста >>

73. Мартеничка. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

МАРТЕНИЧКА Тази пъстра мартеничка, баба ми я върза — за да съм кат ластовичка, пъргава и бърза.
МАРТЕНИЧКА Тази пъстра мартеничка, баба ми я върза — за да съм кат ластовичка, пъргава и бърза. Както тя е от коприна бяла и червена — да съм цялата година весела засмена. Ластовичка като видя или щъркел — бърже при трендафила ще ида да му я завържа. И ще стана аз тогава хубава, голяма, весела, засмяна, здрава, също като мама. Ел. Багряна
към текста >>

74. Посадила баба. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

ПОСАДИЛА БАБА Ход на играта.
ПОСАДИЛА БАБА Ход на играта. — Всички заловени на хоро запяват: „Посадила баба“ — стъпки в дясно; на последната сричка „ба“, двата крака прибрани на място. „Край баира леща“ — стъпки в ляво; на последната сричка „ща“, двата крака се прибират на място. „Тра ла ла хопа“ —бързи и леки стъпки в дясно; при „хопа“ клякане и изправяне — ръцете заловени на хорце през цялото време. „Тра ла ла хопа“ — същото със стъпки в ляво. „Тра ла ла хопа“ — същото в дясно.
към текста >>

— Всички заловени на хоро запяват: „Посадила баба“ — стъпки в дясно; на последната сричка „ба“, двата крака прибрани на място.
ПОСАДИЛА БАБА Ход на играта. — Всички заловени на хоро запяват: „Посадила баба“ — стъпки в дясно; на последната сричка „ба“, двата крака прибрани на място. „Край баира леща“ — стъпки в ляво; на последната сричка „ща“, двата крака се прибират на място. „Тра ла ла хопа“ —бързи и леки стъпки в дясно; при „хопа“ клякане и изправяне — ръцете заловени на хорце през цялото време. „Тра ла ла хопа“ — същото със стъпки в ляво. „Тра ла ла хопа“ — същото в дясно. „Тра ла ла хей“ — По-бавни стъпки в ляво; при „хей“, спираме на място; стъпнали на левия крак, изнасяме свободно десния напред високо; ръцете, тъй както са заловени, леко напред.
към текста >>

75. Пролет - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

* * * ЩЪРКЕЛЧО ПРИСТИГНА * * * БАБА МАРТА НАБЛИЖАВА * * * МАРТЕНИЧКИ * * * ЗНАЦИТЕ НА ПРОЛЕТТА * * * ПРОЛЕТЕН МАРШ * * * ВЕСЕЛА ПРОЛЕТ * * * ПОД НАШТА СТРЯХА * * * ПРОЛЕТ
ПРОЛЕТ ФЕВРУАРИ * * * ЗИМАТА СИ СБРА БАГАЖА * * * КЪДЕ Е ПО-ТОПЛО НА ЦВЕТЯТА ? * * * ЩЪРКЕЛЧО ПРИСТИГНА * * * БАБА МАРТА НАБЛИЖАВА * * * МАРТЕНИЧКИ * * * ЗНАЦИТЕ НА ПРОЛЕТТА * * * ПРОЛЕТЕН МАРШ * * * ВЕСЕЛА ПРОЛЕТ * * * ПОД НАШТА СТРЯХА * * * ПРОЛЕТ
към текста >>

76. Гатанки. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

— снегът Майстор Сечко в реката сапун прави с водата; баба Марта го събира, за ден-два го изпира.
ГАТАНКИ На едно огнище божи огън тлее, ина него всеки може да се грее. — Слънцето Ни хвърка, ни ходи, керваните води. — звездата На студ се Белчо пери, на слънцето трепери. — снегът Майстор Сечко в реката сапун прави с водата; баба Марта го събира, за ден-два го изпира. — лед Ту е сладко, ту горчи, от уста в уста търчи, дето мине не личи. дума Денем мижи като сляп, а ноще си дири хляб. — бухал В шушулчица се ражда, в гърненцето умира, а всеки му се радва, кога добре увира. — боб В прости дрехи като роб, брада има като поп, рога има като вол, сутрин вечер лиже сол. Що е?
към текста >>

77. Четирите съвета - Георги Радев (1900–1940)

През тази година ще се заемете да уредите сметките си, ще отворите тефтерите си и ще кажете: „Братко, у мен има остатък от баба ти, от дядо ти - ела да си го вземеш.“ Другият ще пише: „Братко, аз имам при теб остатък от дядо си - ще дойда да го взема.“ Така ще си пишете и помежду ви ще започне обмяна и размяна.
Защо не? - Ако с малките деца не можете да се справите, как ще се справите с възрастните? У всекиго от вас има нещо ценно в опитността му. Може да си направите общ план за следващата година и всички да се ползувате от него. Както ви казах, през тази година работата ви не може да даде резултат - не може да кажем, че ще направим това или онова. През тази година ще се заемете да уредите сметките си, ще отворите тефтерите си и ще кажете: „Братко, у мен има остатък от баба ти, от дядо ти - ела да си го вземеш.“ Другият ще пише: „Братко, аз имам при теб остатък от дядо си - ще дойда да го взема.“ Така ще си пишете и помежду ви ще започне обмяна и размяна. Тогава вашето съзнание ще почне да се разведрява и умът ви ще заработи. Нека онези от вас, които проявяват най-много инициатива, да основат нещо, та и по- младите, и по-старите да започнат всички да работят, тъй както започват в живота - първо младите, после възрастните и най- после старите. Когато един стар човек е здрав и умен, той дори и на стари години може да започне да пише нещо хубаво, от което младите да се въодушевляват като го четат. Ако не е здрав и умен, а боледува, той ще разправя само за своите болести, ще разправя, че няма кой да го гледа, че краката не го държат, че главата го боли. Духовната работа пък се състои в следното: ще се съберете на групи от по 5-10-15-20-100 сестри в една група и ще се молите за някой ваш брат или сестра - например някой ваш брат или сестра страда, ще направите молитва за него и ще му се помогне.
към текста >>

78. Глава втора: Веригата - Атанас Славов

Езерча, Асенова, Борисово, Разград, Инебекчи, Каба-кулак, Тохчи-къой, Къоселер, Дере-къой, Белокомитовски ханове, Кадъкъой, Енджекъой, Ax-баба, Пресвал, Нови Пазар, Енево (Милкон проповядва на турски).
Срещат познати протестанти. Получават пощенски запис от д-р Миркович. 27юли - с. Бъзън, Писенер, Торлак, където след проповедта следва голямо сбиване. 28 юли... - с. Езерча, Асенова, Борисово, Разград, Инебекчи, Каба-кулак, Тохчи-къой, Къоселер, Дере-къой, Белокомитовски ханове, Кадъкъой, Енджекъой, Ax-баба, Пресвал, Нови Пазар, Енево (Милкон проповядва на турски). Провадия, Джиздаркъой, Манастир, Емирлери, Гебеджа, Голям Аладян, Малък Аладян, Ениджекьой, Варна, където живеят до 7 август за предстоящата среща на Веригата. Местят се при бакал Кости в „Дере Махлеси“, и на 17август правят тайна вечеря за събирането на Веригата. 19 август... - за Балчик през Ени Кьой, Джифирли, Дишпудак, Екрене, Гечилер, Текето и Балчик. Тюрки сюючук, Михал бей, Каварна, Гечилер, Екрене, Дишеудак, Джифирли, Еникъой, Франга, Варна, с Дънов в манастира св. Константин, за Синдел с трена (и ново видение).
към текста >>

79. Глава трета: 'Опълченска' - Атанас Славов

Майката на Георги Димитров - известната на всички баба Парашкева е активна протестантка.
Има цяла експлозия на масонство, теософско движение (с водещата фигура на Николай Райнов), спиритуализъм (с водещата фигура на френския възпитаник д-р Миркович). Има толстоисти и пр. и пр. Оттам идват първите ученици на Дънов, между които са и Гумнерови. Оттам първоначално идва и растящото усещане на духовното и социално нехайство на новата управляваща българска прослойка. Майката на Георги Димитров - известната на всички баба Парашкева е активна протестантка. Няма да влизаме в подробности, но и сина й, и дори по-късно неговия политически наследник Вълко Червенков имат връзки с протестантската образователна система в България: Американския Колеж в Симеоново и пр. Братът на Вълко Червенков на младини например е волейболна звезда на колежа и през 60-те години на миналия век, един от постоянните среднощни проблеми на милицията в София. Тази връзка на баба Парашкева по-късно спасява живота на Г. Димитров при Лайпцигския процес, в който е осъден на смърт за запалването на Берлинския Райхстаг. Тя успява да защити сина си на международно ниво именно чрез тези среди.
към текста >>

Тази връзка на баба Парашкева по-късно спасява живота на Г.
Оттам идват първите ученици на Дънов, между които са и Гумнерови. Оттам първоначално идва и растящото усещане на духовното и социално нехайство на новата управляваща българска прослойка. Майката на Георги Димитров - известната на всички баба Парашкева е активна протестантка. Няма да влизаме в подробности, но и сина й, и дори по-късно неговия политически наследник Вълко Червенков имат връзки с протестантската образователна система в България: Американския Колеж в Симеоново и пр. Братът на Вълко Червенков на младини например е волейболна звезда на колежа и през 60-те години на миналия век, един от постоянните среднощни проблеми на милицията в София. Тази връзка на баба Парашкева по-късно спасява живота на Г. Димитров при Лайпцигския процес, в който е осъден на смърт за запалването на Берлинския Райхстаг. Тя успява да защити сина си на международно ниво именно чрез тези среди. Дънов е свързан с Методистката църква, разбира се, докато баба Парашкева и сина й са свързани с Конгрегашката (Евангелската) църква, чиито плод е и Американския колеж в Симеоново, Американското основно училище в София, Евангелската църква на ул. Солунска, Старозагорската им гимназия и пр. и пр.
към текста >>

Дънов е свързан с Методистката църква, разбира се, докато баба Парашкева и сина й са свързани с Конгрегашката (Евангелската) църква, чиито плод е и Американския колеж в Симеоново, Американското основно училище в София, Евангелската църква на ул.
Няма да влизаме в подробности, но и сина й, и дори по-късно неговия политически наследник Вълко Червенков имат връзки с протестантската образователна система в България: Американския Колеж в Симеоново и пр. Братът на Вълко Червенков на младини например е волейболна звезда на колежа и през 60-те години на миналия век, един от постоянните среднощни проблеми на милицията в София. Тази връзка на баба Парашкева по-късно спасява живота на Г. Димитров при Лайпцигския процес, в който е осъден на смърт за запалването на Берлинския Райхстаг. Тя успява да защити сина си на международно ниво именно чрез тези среди. Дънов е свързан с Методистката църква, разбира се, докато баба Парашкева и сина й са свързани с Конгрегашката (Евангелската) църква, чиито плод е и Американския колеж в Симеоново, Американското основно училище в София, Евангелската църква на ул. Солунска, Старозагорската им гимназия и пр. и пр. Времето, в което Гумнеровата къща на „Опълченска“ е центърът, около който се върти развитието на бъдещото Бяло Братство, е дълго. Цели осем години. Нещата се променят.
към текста >>

80. Глава осма: Мърчаево - Атанас Славов

Не всеки на когото говорите може да разбере, че Бог, за когото му говорят, не сте го наследили от дядо си или баба си, но имате една велика опитност, на която се дължи ватата вътрешна светлина.
Защото всичко е произлязло от Бога. Докато човек живее в божествения кръг, той вижда Бога навсякъде и във всичко. Излезе ли вън от този кръг, той се обърква. Като говоря за Бога, имам предвид Свещенното, Реалното, което може да се опита навсякъде. Ако го търсите, ще го опитате и в човека, в животното, в растението, във въздуха и водата. Не всеки на когото говорите може да разбере, че Бог, за когото му говорят, не сте го наследили от дядо си или баба си, но имате една велика опитност, на която се дължи ватата вътрешна светлина. Велико нещо е да живеете за Бога, да чувствуват живота на всички същества, да влезете даже в съзнанието на една мравка. На земята вие не разбирате, нямате отношение към нея но във висшия свят, в света на съзнанието, вие я разбирате. Да видите Бога, това значи, да се домогнете до онзи Велик Вечен принцип, който подмладява, възкресява, внася светлина и топлина на човека. Ако хората считат за привилегия да видят, да се разговарят с някой виден философ или поет, колко по-голяма привилегия представлява възможността да видите Бога. Знаете ли какво значи да видите Бога?
към текста >>

81. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Немски шик! Църквата „Света Богородица“ в края на строежа й, Варна И ще гледа на горната палуба как дамите с букурещките капелуши дьрдорят: „Баба плетещи чорапи, буня сяра, чок селям, керацо, мехало...“ и се кискат леко, като мине някое мустакато рае, и дискретно си потриват големите очи едни в други, както се стискат подручка: „Ах, их бин хунгрих, какой красивый князь!“ Траяска Бугаряска! Тъжно е уж, а май е смешно, защото е младост и колкото и с никой нищо да не споделя Петър, и колкото и да е скрит в себе си и какво чака и търси и той не знае, Варна си остава назад добра-лоша; и в Свищов, в Свищов да видим какво ще стане! Така е.
Пожарникарски! Ха сега де! Само дето насред празното място при фиданките на новия добрички път, сред касапниците и един-двата навеса за кой знае какво, започват да дигат храм, дето ще е на името на св. Богородица и, изглежда, ще излезе нещо свястно от него, другото - бърканица! Долу при липсващия мост Ташкюпрю ще трябва да слезе, да мине през липсващата крепостна стена и да хване железницата, дето я строи Хенри Баркли с брат си Тревор, че си оставиха ръцете, че даже Мидхад паша не искаше да направи тържествено откриване, да не вземат всички пътници да се избият, че да стане за смях. Връстницата му на Петър - тази русенска железница. С едно тренче колкото за едно ритниче и една каруца с две джамчета за пощата и две с по три джамчета за трета и втора класа и една пак с три, ама големи, над плюшените кушетки с дървениците, и друсане, дето червата ти ще издруса до Русе. Английски шик! И оттам ще вземе австрийския параход за Свищов. Немски шик! Църквата „Света Богородица“ в края на строежа й, Варна И ще гледа на горната палуба как дамите с букурещките капелуши дьрдорят: „Баба плетещи чорапи, буня сяра, чок селям, керацо, мехало...“ и се кискат леко, като мине някое мустакато рае, и дискретно си потриват големите очи едни в други, както се стискат подручка: „Ах, их бин хунгрих, какой красивый князь!“ Траяска Бугаряска! Тъжно е уж, а май е смешно, защото е младост и колкото и с никой нищо да не споделя Петър, и колкото и да е скрит в себе си и какво чака и търси и той не знае, Варна си остава назад добра-лоша; и в Свищов, в Свищов да видим какво ще стане! Така е. Сега идва най-мъчното. Поп Константин (поборникът за българското и православното) го изпраща да учи (той ли го изпраща?) в Американското протестантско училище в Свищов.
към текста >>

82. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Вероятно грешката иде от сходството на фамилното име на дядо му и първото име на брата на устовската му баба - Йоргаки Зибилев, т.е.
Логично е точно в това училище в Хотанца да е постъпил завършилият в Свищов с право на проповедник Дънов. Вероятно е преподавал в първоначалното методистко училище в Хотанца през учебната 1887/1888 и оттам свищовските учители междувременно са уредили двугодишната му специализация в САЩ (която той на своя глава удължава на 7 години) и той е поел нататък през лятото или ранната есен на 1888, за да свари началото на учебната година в семинарията в Медисън. Авторски блик Ученици на Петър Дънов оставят спомен, че той се свързва с протестантското образование чрез семейството на майка си и на дядо си - хаджи Юргашев, които били протестанти. Дядо му едва ли е бил евангелист, при положение че са написани десетки студии за борбата му заедно с поп Константин за правата на православната църква, че са запазени протоколи на православните събори, които е свиквал, че четири години е живял в Цариград, за да подкрепя Иларион Макариополски в откърмянето на българското православие и пр. При това дядо му се казва Атанас Георгиев. Вероятно грешката иде от сходството на фамилното име на дядо му и първото име на брата на устовската му баба - Йоргаки Зибилев, т.е. погърчената форма на Георги - Йорги. Ако е така, нещата си отиват на мястото. Историята на вуйчото на баща му е повторение на историята на бащата на приятеля протестант на Дънов - Георги Чакалов. И двамата са занаятчии, хора работещи, гледащи напред, мотивирани от отворилите се възможности на османския градски пазар. И двамата са избягали от тънещата беднотия и селящина на произхода си, за да поемат пътищата на отворения свят.
към текста >>

И в първата кола децата и баба ми - дванайсе деца, и те двамата - четирнайсе души в първата каруца.
- Ами тъй! Четирсе и пет години ме е раждала. - Спокойна, кажи го царствена жена. От стара коза яре; улегнала работа. - По бащина линия сме рода на Стефан Караджа, тъй че баща ми Ангел идва отгоре, от север и се заселва. На дядо по майчина линия семейството иде от Пазарджик, с две коли, защото там гъсто населено, не мож се изхрани, пък тука турците по много земя имали и като се изселили по Освобождението, можело земя да се намери, ама много, така били чули. И в първата кола децата и баба ми - дванайсе деца, и те двамата - четирнайсе души в първата каруца. Мама сред тях - двегодишна. А в задната каруца е храната и натуриите там, дрехи, туй-онуй. И като дошли, имало само пет татарски къщи в село останали. Тати овдовял и петдесетгодишен се взели, защото тати имал три деца. На майка ми също бил втори брак - и тя с три деца.
към текста >>

83. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Не идеше отгоре, не идеше с расата, дрехите, иконите на някакво специално далечно място, а беше лумнало отвътре, от сърцето му, дома, баба, пътя, двора, съседите, тракането на налъмите по плочите.
Сега само усеща огромността на всичко това и очите му понякога се пълнят със сълзи, и той знае, че е част от много повече и повече от което го учат, и ще разбере всичко това, и ще е сладко, и трагично, и неизбежно. Сега е само скритата предтръпка и по някоя скрита сълза. * Петър отдавна е разбрал, че светът не може да бъде само Хадърча, не може да бъде задушен смисълът на съществуването ти между обора и огнището, колкото и да го души всеки път като помисли, че може да се раздели завинаги с мириса на бабината баница и на хошафа. Знае какво е каканиженето на гръцки в църквата и препъването и сричането на славянската Библия, дето уж се разбирало, ама нищо не се разбира (и защо ли са нужни тези вечни преструвки за неща, които е явно, че не са така!). И знае колко поразително и до болка близко бе почувствал Божието слово, когато за пръв път прочете нещичко от протестантското евангелие, което баща му бе донесъл дома: с простия, сладък език на даскал Петко Славейков, Божието слово бе влязло в стаята като утринна светлина, като свеж пролетен развигор в гърдите ти; можеше да се докосне, да се пипне сякаш невидимата енергия, от която бе направено стремлението към божественото... беше част от дома; в майчиния език със всяка дума е било скрито! Не беше чужд език отвънка, едва различим по смисъл, колкото и свят. Не идеше отгоре, не идеше с расата, дрехите, иконите на някакво специално далечно място, а беше лумнало отвътре, от сърцето му, дома, баба, пътя, двора, съседите, тракането на налъмите по плочите. И така го озари (като сладката болка на свалена превръзка от ранено място) мисълта, че всъщност така е било, словото за учениците Му е било словото на майките им. И словата на Патриарсите на българската църква в Търново пак е бил майчиният език за тези, които са ги слушали, в пълно взаимно всепроникване. Сияещо в теб отвътре, идещо отвътре в теб; вечна, безсмъртна, съпътстваща те част, която словото само е пробудило. „Протестантско евангелие!“ Защо? Кои бяха тези хора?
към текста >>

Отначалото бяха благословени със спокойно море и така бе вървяло ден след ден само с лекото полюшване на палубата, което повече приличаше на приспивно люлеене от страна на кораба, но за младия селянин, който бе отраснал върху континенталния щит на Евразия, всичко, което беше повече от приспивното динкане на баба му, буквално беше краят на света, така че всяка вечер, когато измореният му от впечатления мозък най-сетне вземеше сладко да се унася, той скачаше паникьосан да не заспи истински точно в момента, в който му се струваше че е надвесен над бездната на ада.
Искаше му се да може да види какво предстои, да види какво иде насреща, да го прозре и да го разбере в цялата му дълбочина, макар и постепенно. И да върви нататък, да излезе от каквото е било досега. Искаше, като слезе на пристанището на Ню Йорк, да не бъде посрещнат от самия себе си. Защото нещо съвсем ново идеше в пътя му, си мислеше той, и това бе мисълта, с която заспа, докато гредите в трюма скърцаха, и дъските под него се люлееха, и шепот и тихи гласове, и похъркване, и сподавено хихикане го отнесоха встрани от първия му ден по море. Беше двадесет и един ден плуване и Гаврило се разболя, както бе предсказал на шега отец Куцак. Отначалото бяха благословени със спокойно море и така бе вървяло ден след ден само с лекото полюшване на палубата, което повече приличаше на приспивно люлеене от страна на кораба, но за младия селянин, който бе отраснал върху континенталния щит на Евразия, всичко, което беше повече от приспивното динкане на баба му, буквално беше краят на света, така че всяка вечер, когато измореният му от впечатления мозък най-сетне вземеше сладко да се унася, той скачаше паникьосан да не заспи истински точно в момента, в който му се струваше че е надвесен над бездната на ада. Повръщаше, стенеше, свиваше се, като слушаше оплакванията на спътниците, които беше събудил, опитваше се да стои буден, но това още повече го караше да съзнава проблема си. Съзнанието му бе нащрек за скърцането и подгъването на пода, след това за пулсирането на цялото му тяло и накрая пак се започваше. Ужас! Сякаш цялото му същество се мъчеше да изскочи на сигурно място от празния му конвулсивен стомах. Отец Куцак помоли корабните офицери за помощ, но те само клатеха глави; нямаше лек за това на кораба, и свещеникът знаеше, че дори да имаше, нямаше да му дадат, защото това щеше да отвори вратата за безкрайни искания и настоявания за това и онова от огромната тълпа, дето се търкаляше по пода на трюма. А това те не можеха да позволят да стане.
към текста >>

84. Георги Томалевски - Георги Христов

Като в присъница виждам как минава край мене бабата на Александър - една мила старица в народна дебранска носия.
Часовникарят дълго разглежда марките на тия часовници и нашите лица. Кой знае какво си е помислил, но плати парите. Това са пътните ни разноски до Търново. Наново лягам в дома на Александър. Замаян съм и изгарям от огъня на болестта. Като в присъница виждам как минава край мене бабата на Александър - една мила старица в народна дебранска носия. Усещам, че се грижат за мене, че и Кръстю е до мене и ме разтрива с яката си ръка. Въпреки всичко ние трябва привечер да отпътуваме. Изваждаме билети за презбалканската линия до Дряново. От това пътуване имам само кошмарни спомени. Нищо друго не помня.
към текста >>

85. 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - Георги Христов

Селяните после коментирали в кръчмата: спасиха добитъка, бабата и детето, угасиха и огъня.
После се разбра, че в едната къща имало бабичка и детенце. Изнесохме и тях. Събрахме съдове, бакъри от селото и направихме жива верига със съдовете пълни с вода от потока до горящите къщи. Пълните съдове с вода подавахме от ръка на ръка и ние гасяхме. За малко време изгасихме огъня. Селяните после коментирали в кръчмата: спасиха добитъка, бабата и детето, угасиха и огъня. Това създаде вече благоприятно течение за нас. Второто чудо беше това, че селските кучета, които бяха много зли и хапеха селяните, нас не ни хапеха, ние си ходехме спокойно, ако и да лаеха след нас, но не се приближаваха много. Това не остана незабелязано и селяните си казваха: „Не ги хапят кучетата“. Третият случай беше още по-ярък и налагащ се. Един неделен ден дойде при нас една делегация от кмета и няколко съветници.
към текста >>

86. 1. Борис Николов: Първи опити за комуна на Изгрева - Георги Христов

Баба Донка беше към 90 години, но се държеше.
Засяхме нивите с лук, картофи, грижехме се за всички земи и живеехме общо и се хранехме общо. Бяхме си сковали една барака-къщичка, в която живеехме. Къщичката беше с две стаи, голяма веранда, кухня и трапезария, в която се хранехме сутрин и вечер. Един от нашите братя Димитрий Стоянов имаше възрастна майка, която готвеше и се грижеше за нашето домакинство. Беше много прилежна и добра бабичка. Баба Донка беше към 90 години, но се държеше. Другите бяхме: аз - Борис, Никола Нанков и Георги Радев. Продължихме няколко години да живеем в тази барака. Срещнахме много противоречия, обаче ентусиазмът от общия братски живот падна. Не беше както при първите години. А ние се събрахме в името на идеала, за да си услужваме в готвенето, прането и обикновения бит на едно домакинство, за да може да остане повече свободно време за духовна работа.
към текста >>

Първите, с които се опитвахме да правим комуна, бяха в дома на баба Коца, майката на Георги Томалевски.
И затова бе отворил Школата, за да подготви хората за идващата епоха, когато човеците ще бъдат с пробудено съзнание. Защото комуналният живот е живот на пробудените човешки съзнания, които търсят връзката помежду си, за да осъществят общението си с Бога чрез изпълнението волята на Бога на земята, защото реализацията е в целокупното обединение на пробудените човешки съзнания. Комуната е нещо много трудно. Живяхме комунално 12 години с различни приятели. С някои се създадоха приятелства много тесни, както се казва в Писанието, че има приятелство по-тясно и от братска рождена връзка. Първите, с които се опитвахме да правим комуна, бяха в дома на баба Коца, майката на Георги Томалевски. Така брат Христо Дързев живееше у Томалевски, а ние другите прихождахме, сядахме на масата и пиехме топла вода от едни бакърени съдове. Там бяхме - Георги Томалевски, брат Кузман, който следваше философия, аз - Борис Николов, Христо Дързев, който правеше партиите на четири гласа на песните на Учителя, и всички се разпявахме. Пеехме ли пеем песни, а след това пием ли пием топла вода. А после пеем до насита. А коремите пълни с топла вода.
към текста >>

87. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Михаил Йванов посещава Индия, среща се с Бабаджи и независимо че приема санскритски звучащото духовно име Омраам Микаел Айванхов, остава верен на импулса, приет от Учителя Петър Дънов.
През 1937 г. под прякото напътствие на Учителя Петър Дънов емигрира във Франция. През 1953 г. в Бонфен той учредява Fraternite Blanche Universelle, което по своята идейна и социална структура е подобие на създадената от Учителя Петър Дънов в България духовна братска верига, имаща за свой идеал десетте Христови йерархии (от разумните човешки души до Братята на Любовта - Серафими), които Беинса Дуно нарича Всемирно Бяло Братство. Глава на този жив организъм от Йерархии на Виделината е Христос.56 През 1959 г. Михаил Йванов посещава Индия, среща се с Бабаджи и независимо че приема санскритски звучащото духовно име Омраам Микаел Айванхов, остава верен на импулса, приет от Учителя Петър Дънов. До края на земния си път през 1986 г. той интензивно работи като лектор, придобива хиляди последователи, а езотерико-християнският метод Паневритмия, дадена от неговия Учител Беинса Дуно, се изпълнява в десетки страни.57 Навлизайки в конкретните детайли, веднага става ясно, че хората, които виждат в лицето на Михаил Иванов Бодхисатвата на XX век, а дори и коментаторите на тази теза, които приемат позицията, че Бодхисатвата трябва да се е родил по обикновен човешки начин в началото на века, отново правят груба грешка поради непознаване на духовните ориентири, дадени съвсем конкретно от Рудолф Щайнер. Те отново смесват неправилно и отъждествяват индивидуалността на човека-проводник и индивидуалността на човека-бодхисатва, но вече относно друга личност. Интересен е фактът, че и Валентин Томберг, и Михаил Иванов са родени все през 1900 г., което явно обърква доста хора, които не познават в дълбочина духовно-научните дадености на антропософията. Но в случая с Михаил Иванов е много по-съществен друг факт: през цялото време на своята дейност и на много места в своето слово той постоянно и многократно е изтъквал, че има свой духовен Учител и това е Учителя Петър Дънов.
към текста >>

НАГОРЕ

0.42818999290466