Търсене в текстове за 'Баба'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 137 резултата в 62 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. АСТРОЛОГИЯ И МЕДИЦИНА - рецензия от д-р Верн Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Той дреме над своето наследено от дядо и баба имане, над своите наследени ценности и не си дава труд да провери дали повечето от тях не са фалшиви.
Та когато дойдоха следващите учени, те всъщност погребаха не астрологията, а няколко „астрологически дрипи". Па и тъй е: когато хората погребват, те погребват само дрипите – живото си заминава, за да влезе в нова форма и нова фаза на развой. Така беше и с Астрологията. Днес хората мислят, че тя е мъртва наука и това предубеждение така се е укрепило в техните умове, че и не смятат за нужно сами да проверят това, което им са натрапили. Една от чертите на съвременния човек, какъвто и да е той – учен или прост – е, че пази ревниво своите догми. Той дреме над своето наследено от дядо и баба имане, над своите наследени ценности и не си дава труд да провери дали повечето от тях не са фалшиви. И днес по разните пазарища на живота – религиозни пазарища, политически пазарища – хората си служат с тия фалшиви монети на атавизма и наричат това „почтена търговия". А има и много хора, интелигентни особено, които знаят фалшивостта на тия монети – знаят лъжата на всички ония религиозни и обществени догми, които спъват развитието на човека – ала от страх мълчат. Все пак има и доблестни хора, които пристъпват непредубедено към нещата и които не се боят да изкажат истината, въпреки пòдсмива и хулите на страхливите и ревнивите пазители на догмите. Днес за днес мнозина учени на запад и в Америка се запретват да проверят астрологичните данни, като поставят тази наука на чисто опитна база – наред с другите експериментални науки. Не голословията и отрицанията на разните скудоумци – каквито и да бъдат те: „официални" или „неофициални" учени, – а опитът дава научно оправдание на едно твърдение.
към текста >>

2. Научна астрология - Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

се считала баба Кальо от село Мързево, а през 1891 г.
с променен правопис. *) Сб. H. H. У. VI. 1891 г. стр. 224-227 „За пръв нестинар, пише Русев, се счита този, който може най-продължително и най-хубаво да играе в живия разгорял огън и да предскаже най-много и най-точно бъдещето на частно лице и на цялото село." Първа нестинарка до 1884 год. се считала баба Кальо от село Мързево, а през 1891 г. баба Кùца от с. Ургари. Според Русев около разгорелите се въглища селяните сипвали вода. Това, обаче от другите наблюдатели не се потвърждава. Когато си изиграе обикновеното хоро, гайдите засвирят тъй наречената „нестинарска свирня", също хороводна песен, тогава онзи когото „прихване св. Костадин", сбърква хорото, посинява, разтреперва се като лист, очите му се размътват, погледът му става разсеян.
към текста >>

баба Кùца от с. Ургари.
*) Сб. H. H. У. VI. 1891 г. стр. 224-227 „За пръв нестинар, пише Русев, се счита този, който може най-продължително и най-хубаво да играе в живия разгорял огън и да предскаже най-много и най-точно бъдещето на частно лице и на цялото село." Първа нестинарка до 1884 год. се считала баба Кальо от село Мързево, а през 1891 г. баба Кùца от с. Ургари. Според Русев около разгорелите се въглища селяните сипвали вода. Това, обаче от другите наблюдатели не се потвърждава. Когато си изиграе обикновеното хоро, гайдите засвирят тъй наречената „нестинарска свирня", също хороводна песен, тогава онзи когото „прихване св. Костадин", сбърква хорото, посинява, разтреперва се като лист, очите му се размътват, погледът му става разсеян. Може да стане същото и с нестинарите, макар те да не са се хванали на хорото.
към текста >>

3. ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ургари главни нестинари са били дядо Енчо и баба Нана, а в с.
уф! " или „хи! хи! " Около 1906 год. в с. Ургари главни нестинари са били дядо Енчо и баба Нана, а в с. Кости дядо Константин Савелят, умрял вече... Лошо да стане на нестинарите не се е чувало. Дори дрехите им не горят, се чуди кметът на с. Граматиково Той разказва и за дъщерята на дядо Димитър Говедарят, която била нестинарка и по време на празника играела в огъня не на мегдана, а в къщи. Когато се оженила, вече искала да играе на мегдана. но мъжът ù го било срам и не я пускал, наказвал я строго и искал да я отърве от този ù навик да играе в огъня.
към текста >>

Ургари съобщава, че доскоро в селото нестинари са били Петко Миню, Георги, баба Добра Барцурка, Дядо Енчо Киро, Васил Кехая Петков.
В такъв случай им поднасяли на керемида огън с много тамян, който те жадно поглъщали, викайки „уф! уф! " Колкото повече пушек гълтали, толкова повече се успокоявали. Дядо Стоян Койнов 63 год. от с. Ургари съобщава, че доскоро в селото нестинари са били Петко Миню, Георги, баба Добра Барцурка, Дядо Енчо Киро, Васил Кехая Петков. Нестинарите прегазвали огъня напред назад. „Ти'й, обяснил дядо Стоян, куга додеши време в май месец, пу свити Кустъдин, имъши тук зборуве, панагири. Тугива гайдата ша зъсвири, ша идат на черкува, идат на аязмуту, туку ша земат да викат: въх — въх! ша земат да са къдят. Току ще да стъкнат идин огин на мигданят, ношно време, тугива ша да земат да изтеглят огиня, да се разгури многу, разтръгнат гу, ша да земат да въхкът, ша земат тугива да играт ф огин'я боси, бес убуща, бес кълцуне, бес чурапе.
към текста >>

Главни нестинари са били баба Кальо, дядо Илю, баба Дандила.
Блаца, нестинарите са играели със стиснати очи, с ръце, вдигнати нагоре, главата наведена на дясната страна и цялото тяло се клатушкало. Когато ги прихващало почернявали и почвали да викат: „их! их! " и плескали с ръце. Играели от половин до един час, докато изгасят огъня, като рядко излизали от него. Главни нестинари са били баба Кальо, дядо Илю, баба Дандила. В село Бродилово проф. Арнаудов се срещнал със самата нестинарка баба Станка Каръкова, от Мадзура. Тя разказала следното: „Имах пет дяца кът станъх тъкъва лежах болна, година болна лижах, че сетне зех от болестта да казвам. Койту вярвъши и уздравяши. Сега веки устарях, нъ десет лафа един".
към текста >>

Арнаудов се срещнал със самата нестинарка баба Станка Каръкова, от Мадзура.
их! " и плескали с ръце. Играели от половин до един час, докато изгасят огъня, като рядко излизали от него. Главни нестинари са били баба Кальо, дядо Илю, баба Дандила. В село Бродилово проф. Арнаудов се срещнал със самата нестинарка баба Станка Каръкова, от Мадзура. Тя разказала следното: „Имах пет дяца кът станъх тъкъва лежах болна, година болна лижах, че сетне зех от болестта да казвам. Койту вярвъши и уздравяши. Сега веки устарях, нъ десет лафа един". Днес баба Стана не „хуртувала”, „ней идело от Бога”. На въпроса как познавала, тя отговорила: „Шъ ъ помоля на Бога, на сън гу видувъм, век шъ гу видувъм инък .... къту нъ книгъ гу гледаш".
към текста >>

Днес баба Стана не „хуртувала”, „ней идело от Бога”.
В село Бродилово проф. Арнаудов се срещнал със самата нестинарка баба Станка Каръкова, от Мадзура. Тя разказала следното: „Имах пет дяца кът станъх тъкъва лежах болна, година болна лижах, че сетне зех от болестта да казвам. Койту вярвъши и уздравяши. Сега веки устарях, нъ десет лафа един". Днес баба Стана не „хуртувала”, „ней идело от Бога”. На въпроса как познавала, тя отговорила: „Шъ ъ помоля на Бога, на сън гу видувъм, век шъ гу видувъм инък .... къту нъ книгъ гу гледаш". Госпожа Елена Дякова от Урумбеглий разказва за някой си учител от Пенека, който не вярвал и искал да бие нестинарите, но после сам почнал да играе, „прихванало го”. Това са по-съществените данни, събрани от проф. Арнаудов от неговата анкета по нестинарските игри.[4] V През месец май 1924 г. аз се отнесох с едно писмо до учителя в с.
към текста >>

4. ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

– Щом бабата го накадила, бос изтърчал през жаравата дебела 10-20 см., кръстосал я три пъти и после накарал гайдата да засвири много бърже и захванал да си движи краката много бърже – лицето му почерняло, всичките му мускули изпъкнали, цялото тяло треперело конвулсивно; залюлявал се и залитал така, щото играта на краката не могла да се хване.
Те създават условия, щото нормалните състояния на тялото, неговите трептения се изменят по такъв начин, че огънят да не може да действува на организма. И действително свидетелите казват, че тялото на нестинаря се изменяло, лицето ставало по-тъмно, отначало играчите побледнявали, изстивали, после почервенявали. Според Славейков играчът ставал „като луд, захваща да се клати насам-натам и да с полюлява надясно и наляво, да подскача и играе без такт". Отец Дионисий ги описва като: ,,син и бледен, от устата му пяна тече, че би си помислил човек че е паднал от някои смъртоносен удар". Професор Арнаудов дава описание на учителя Ненчо Краков от Малко Търново, който наблюдавал един нестинар в Пергоплово, „като наклали огън започнало хоро, едно буйно, ситно хоро, „нестинарско", което се играло напред-назад, докато гайдата свирила и тъпанът биел често- често, оня грък – нестинаря – станал прав, почнал да трепери. – Щом бабата го накадила, бос изтърчал през жаравата дебела 10-20 см., кръстосал я три пъти и после накарал гайдата да засвири много бърже и захванал да си движи краката много бърже – лицето му почерняло, всичките му мускули изпъкнали, цялото тяло треперело конвулсивно; залюлявал се и залитал така, щото играта на краката не могла да се хване. От време на време го прекадявали. Играл догде съвсем отпаднал". Захванал играта към 9½ ч. и свършил в 12 ч. Явно е значението при тия игри на музиката, тъпана и танца.
към текста >>

5. Вести Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

У лелини отишъл той на млин, У вуйчови – на куминаш пелин, У чичови – да види баба, У Пенчови – че имат свадба, У какини – на печено прасе, У сватини – пък на кокошка, С приятели – на дълга прошка!!!
На отпуска отсякъл кратък срок, С условие пречудновато, Нечувано и непознато: „От Цариград до село и назад „Четир'сет дни, като на тебе млад, „Са доста дни. И правя б е с а – ...Просрочиш ли, ще те обеся! „Сега върви, със своите се виж, „И в срок пред мен да се явиш! ' И махнал му с глава и очи – На „добър път" да го насочи. * * * Левент Иван във село Негован бил гостенин приятен и желан, От всекиго нарочно канен, Навсякъде добър забавен. У лелини отишъл той на млин, У вуйчови – на куминаш пелин, У чичови – да види баба, У Пенчови – че имат свадба, У какини – на печено прасе, У сватини – пък на кокошка, С приятели – на дълга прошка!!! И горък той така и не видял, Кога и как – за пътя закъснял. * * * Едвам кога закрачил в друма Размислил той, че не на глума Заръчал бе тъй строго Бей Мехмед. и, ето, дни остават още пет, – Не може пеш да стигне в срока. И спомнил си речта жестока – Бесилка как ще вдигне злият Бей. И как той, клет, там ще се залюлей... И тутакси от друм отбива, Колене под стан подвива, Задавен в плач, набързо шапка снел, Особена молитва произнел – Бог милостив да му изпрати Един бръз кон със знати-непознати.
към текста >>

6. Стихове - Gis Moll Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Предтечата на Бахаизма - Баба, е преследван, измъчван и най-после разстрелян.
Те ратуват за световния мир по пътя на истинско общество на народите, всемирен арбитраж и всемирен парламент. Като най-добро помагало за разбирателство и сближение между отделните народи те препоръчват международния език Есперанто, който заедно с улесненията, които предлага техниката за съобщенията, ще допринесе много за обединяването на човечеството. Бахаистите ратуват за равноправието на мъжа и жената, за въвеждане задължителното възпитание, особено за момичетата, от които като майки ще зависи качеството на поколението: - за отстранение крайностите в богатството, в беднотията и пр. Те смятат работата като служба на Бога, затова препоръчват, че всеки требва да работи. Всички тия принципи, близки на много умове от наше време, придават на това учение особена една свежест и съвременност, която му отваря сърцето на хора, копнеещи по нещо хубаво и смислено. Предтечата на Бахаизма - Баба, е преследван, измъчван и най-после разстрелян. Също и основателят на учението Баха Улах и всички първи последователи са подлагани на големи преследвания и мъчения. Това увеличава симпатиите към тях. Сега водител на движението е Сходжи Ефенди. ЧЕТВЪРТИ МЕЖДУНАРОДЕН ПСИХИЧЕН КОНГРЕС. (Париж 12 до 18 юни 1926 г.) Организирането на 4-ия международен психичен конгрес продължава усилено.
към текста >>

7. Бунтът на синовете Божи - П. Г. Пампоров Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

– Вземете го, аз виждам, че вие сте богат и при вас то ще бъде добре, и колко още добре, отвърна бабата.
Една стара жена, която се намираше близко там, чу техния разговор и спаси положението, като се намеси. – Не, каза тя, то няма нито баща, нито майка, аз съм го прибрала при себе си, но едва мога да се грижа за него; няма кой да го гледа; аз едвам изкарвам за коричка хляб. – Да го взема при себе си. Бихте ли ми го отстъпили? – каза Оронций. – Вземете го, аз виждам, че вие сте богат и при вас то ще бъде добре, и колко още добре, отвърна бабата. Оронций поправи дрешките му, благодари на бабичката, даде ù няколко златни монети, сбогува се и като хвана детето за ръка, поведе го към къщи. Бабата беше извън себе си от радост пред вида на златните монети. Името на детето беше Амриха. Оронций реши в себе си да му даде по възможност най-доброто възпитание, с което можеше да се разполага. И наистина, тя начена усърдно да се занимава, като посещаваше школата на Сенека, запозна се с гръцката култура, с една реч, тя застъпи всичко, що беше в услуга на тогавашното образование.
към текста >>

Бабата беше извън себе си от радост пред вида на златните монети.
– Да го взема при себе си. Бихте ли ми го отстъпили? – каза Оронций. – Вземете го, аз виждам, че вие сте богат и при вас то ще бъде добре, и колко още добре, отвърна бабата. Оронций поправи дрешките му, благодари на бабичката, даде ù няколко златни монети, сбогува се и като хвана детето за ръка, поведе го към къщи. Бабата беше извън себе си от радост пред вида на златните монети. Името на детето беше Амриха. Оронций реши в себе си да му даде по възможност най-доброто възпитание, с което можеше да се разполага. И наистина, тя начена усърдно да се занимава, като посещаваше школата на Сенека, запозна се с гръцката култура, с една реч, тя застъпи всичко, що беше в услуга на тогавашното образование. Откак Амриха постъпи в школите, промените в нейното лице се извършваха поразително скоро, благодарение на това, че нейният живот се отличаваше с абсолютна безукоризненост по отношение на морал и усърдно занимание, което беше едно следствие и от влиянието, което упражняваше върху нея добре възпитаният и високоинтелигентен Оронций. Когато стана на 16 години, красотата ù можеше да съперничи с тая на най-красивите римлянки.
към текста >>

8. Д-р Ст. К. - ЧИСТОТАТА. МИСИЯТА НА БОГОМИЛИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Майка му умира още в ранното му детинство и той се възпитава от баща си и баба си.
КЛОД ДЬО СЕН-МАРТЕН Животопис и кратко изложение на идеите му Роден е на 18 януари 1743 г. в Амбоаз (Франция). Майка му умира още в ранното му детинство и той се възпитава от баща си и баба си. От начало става съдия, после става за три години офицер и след това се посветяла напълно на научни-философски изучвания. Подтикът към изучаване на окултните науки се събудил у него чрез запознаването си с Гренвил, който бил посветен в едно окултно общество, чийто ръководител бил Мартии дьо Паскали. Самият Сен-Мартен получава посвещение в това общество (на 17 април 1772 година). Отначало той пребивава в Бордо, по-после се заселва в Париж. Сен-Мартен се занивава и с практически херметизъм и алхимия.
към текста >>

9. LAUQUSTE MEASSAGE Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

„Дядо" и „баба" у българския народ са колкото любими, толкова и почетни названия.
Като четеш „Дванадесет баби", изпитваш същото чувство, както кога ядеш пресен, току-що изваден от пещта опечен селски хляб. Наистина този хляб е чер, малко горчив и кората му е тук-там напукана – като ръцете на ония, що са орали земята и посели зърното – да поникне, да порасте и узрее, на хляб да стане, мало и голямо да нахрани. Черен е, но е от прясно брашно и като го разчупиш, лъхва те дъха на хлебородната земя. Ония, които обичат лъскавите отгоре, бели като памук хлябове на градските фурни, надали ще им хареса тоя черен хляб. Но на тия, у които е запазен усетът за здрав хляб, месен от здравите, пъргави ръце на млада невеста – този хляб ще им се услади. „Дядо" и „баба" у българския народ са колкото любими, толкова и почетни названия. Когото народът тачи и го счита свой, не го нарича „господин", кога остарее, а го зове „дядо" и той го приобщава към своя дух. „Баба" – това е символ на родовия опит, съхраняван от жената. „Бабата" е веща жена: тя познава тайните на домашното огнище, на майчинството, тя знае, как се отглежда и съхранява животът: затуй „Бабата" знае всякакви билки и лекове. В книгата на Олга Славчева, стихотворението „12 баби" е едно от най-хубавите. Ако преминем през анекдотичната страна на сюжета, ние ще се докоснем до вътрешния, психологичния му смисъл: Когато „докторът" – интелектът, развиващата се експериментираща наука, неулегналият опит се окаже безпомощен, човек трябва да слезе в глъбините на подсъзнанието, да почерпи от там някои здрави, скрити под кората на суеверието истини, силни, първични като вярата и точни като инстинкта.
към текста >>

„Баба" – това е символ на родовия опит, съхраняван от жената.
Черен е, но е от прясно брашно и като го разчупиш, лъхва те дъха на хлебородната земя. Ония, които обичат лъскавите отгоре, бели като памук хлябове на градските фурни, надали ще им хареса тоя черен хляб. Но на тия, у които е запазен усетът за здрав хляб, месен от здравите, пъргави ръце на млада невеста – този хляб ще им се услади. „Дядо" и „баба" у българския народ са колкото любими, толкова и почетни названия. Когото народът тачи и го счита свой, не го нарича „господин", кога остарее, а го зове „дядо" и той го приобщава към своя дух. „Баба" – това е символ на родовия опит, съхраняван от жената. „Бабата" е веща жена: тя познава тайните на домашното огнище, на майчинството, тя знае, как се отглежда и съхранява животът: затуй „Бабата" знае всякакви билки и лекове. В книгата на Олга Славчева, стихотворението „12 баби" е едно от най-хубавите. Ако преминем през анекдотичната страна на сюжета, ние ще се докоснем до вътрешния, психологичния му смисъл: Когато „докторът" – интелектът, развиващата се експериментираща наука, неулегналият опит се окаже безпомощен, човек трябва да слезе в глъбините на подсъзнанието, да почерпи от там някои здрави, скрити под кората на суеверието истини, силни, първични като вярата и точни като инстинкта. Най-ценното у Олга Славчева е, че пише като народен певец Не като някой модерен поет с градска отхрана, който само облича стихотворенията си в „народна носия", а в народен дух. Тя носи у себе си този език, тия образи, това чувство за живота – то блика от нея.
към текста >>

„Бабата" е веща жена: тя познава тайните на домашното огнище, на майчинството, тя знае, как се отглежда и съхранява животът: затуй „Бабата" знае всякакви билки и лекове.
Ония, които обичат лъскавите отгоре, бели като памук хлябове на градските фурни, надали ще им хареса тоя черен хляб. Но на тия, у които е запазен усетът за здрав хляб, месен от здравите, пъргави ръце на млада невеста – този хляб ще им се услади. „Дядо" и „баба" у българския народ са колкото любими, толкова и почетни названия. Когото народът тачи и го счита свой, не го нарича „господин", кога остарее, а го зове „дядо" и той го приобщава към своя дух. „Баба" – това е символ на родовия опит, съхраняван от жената. „Бабата" е веща жена: тя познава тайните на домашното огнище, на майчинството, тя знае, как се отглежда и съхранява животът: затуй „Бабата" знае всякакви билки и лекове. В книгата на Олга Славчева, стихотворението „12 баби" е едно от най-хубавите. Ако преминем през анекдотичната страна на сюжета, ние ще се докоснем до вътрешния, психологичния му смисъл: Когато „докторът" – интелектът, развиващата се експериментираща наука, неулегналият опит се окаже безпомощен, човек трябва да слезе в глъбините на подсъзнанието, да почерпи от там някои здрави, скрити под кората на суеверието истини, силни, първични като вярата и точни като инстинкта. Най-ценното у Олга Славчева е, че пише като народен певец Не като някой модерен поет с градска отхрана, който само облича стихотворенията си в „народна носия", а в народен дух. Тя носи у себе си този език, тия образи, това чувство за живота – то блика от нея. И ако не бяха някои рязко звучащи провинциализми, някои твърде „шопски" акцентувани думи, езикът ù щеше да бъде напълно издържан.
към текста >>

10. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

А там при бабата имаше всичко; особено днес какви приготовления!
„Няма, Нора. След 1-2 часа ще привърша, ще вземеш пари и ще купиш всичко. Почакай малко." „Гладна съм. Не мога, мамичко! " „Иди тогава у бабини, днес те месят, тя ще ти даде прясна пита." „Ще ида." Бързо тя се запъти за там. А там при бабата имаше всичко; особено днес какви приготовления! Нали тяхната къща беше къща на главния свещеник, а бабата беше рубиса на свещеника. Надушила аромата на пресен хляб тя се втурна право в кухнята. Приближи се при баба си и тихичко на ухото ù рече: „Мама каза да ми дадеш малко пресен хляб". О, небеса! Вярно ли беше това ?
към текста >>

Нали тяхната къща беше къща на главния свещеник, а бабата беше рубиса на свещеника.
След 1-2 часа ще привърша, ще вземеш пари и ще купиш всичко. Почакай малко." „Гладна съм. Не мога, мамичко! " „Иди тогава у бабини, днес те месят, тя ще ти даде прясна пита." „Ще ида." Бързо тя се запъти за там. А там при бабата имаше всичко; особено днес какви приготовления! Нали тяхната къща беше къща на главния свещеник, а бабата беше рубиса на свещеника. Надушила аромата на пресен хляб тя се втурна право в кухнята. Приближи се при баба си и тихичко на ухото ù рече: „Мама каза да ми дадеш малко пресен хляб". О, небеса! Вярно ли беше това ? Да, истинска случка.
към текста >>

Приближи се при баба си и тихичко на ухото ù рече: „Мама каза да ми дадеш малко пресен хляб".
Не мога, мамичко! " „Иди тогава у бабини, днес те месят, тя ще ти даде прясна пита." „Ще ида." Бързо тя се запъти за там. А там при бабата имаше всичко; особено днес какви приготовления! Нали тяхната къща беше къща на главния свещеник, а бабата беше рубиса на свещеника. Надушила аромата на пресен хляб тя се втурна право в кухнята. Приближи се при баба си и тихичко на ухото ù рече: „Мама каза да ми дадеш малко пресен хляб". О, небеса! Вярно ли беше това ? Да, истинска случка. Тя чу и видя и запомни за винаги. Нека да чуят всички баби, колкото са по света.
към текста >>

От очите ù се търкулнаха сълзи: И след това тя повдигна глава нагоре и тихо, много тихо като на себе си рече: „Боже мой, кой учи хората така да те тачат." „Иди тогава при баба Симка; и тя днес меси.
Дядо ти ще се върне от вечерня, ще чете молитва, ще разчупи хляба, ще го благослови и тогава ще може да се даде на всекиго." Тя трепна; отказваха ù парче хляб. Разплака се, когато беше на улицата и тичешком се върна. „Не можело сега, мамо. Дядо щял да чете над хляба, че тогава." Майката гледаше далеч, далеч! Погледът ù блуждаеше, търсеше нещо! От очите ù се търкулнаха сълзи: И след това тя повдигна глава нагоре и тихо, много тихо като на себе си рече: „Боже мой, кой учи хората така да те тачат." „Иди тогава при баба Симка; и тя днес меси. Тя живееше до голямата фурна. Малка спретната къщичка. Колко слънчево беше у тях. Тихо, приятно, приветливо. Всичко у тях светеше от чистота.
към текста >>

„Дойдох за пресен хляб." Засмя се баба Симка до уши и скоро в стаята се разнесе аромата на пресен хляб Топъл с хубаво кафяво-червена кора, сякаш го хрускаше в устата.
Колко слънчево беше у тях. Тихо, приятно, приветливо. Всичко у тях светеше от чистота. Дори и двете котки, които винаги лениво се излежаваха край печката и непрекъснато мъркаха, бяха така чисти и бели. Без свян тя ù рече направо. „Дойдох за пресен хляб." Засмя се баба Симка до уши и скоро в стаята се разнесе аромата на пресен хляб Топъл с хубаво кафяво-червена кора, сякаш го хрускаше в устата. Отчупи ù едно голямо парче. Нора протегна ръце, взе го и се втурна към вратата. „Чакай, чакай да дам и за майка". И така натоварена, тя се запъти за дома. Нора, разкажи на твоите другарчета, колко сладък беше хлябът на баба Симка!...
към текста >>

Нора, разкажи на твоите другарчета, колко сладък беше хлябът на баба Симка!...
„Дойдох за пресен хляб." Засмя се баба Симка до уши и скоро в стаята се разнесе аромата на пресен хляб Топъл с хубаво кафяво-червена кора, сякаш го хрускаше в устата. Отчупи ù едно голямо парче. Нора протегна ръце, взе го и се втурна към вратата. „Чакай, чакай да дам и за майка". И така натоварена, тя се запъти за дома. Нора, разкажи на твоите другарчета, колко сладък беше хлябът на баба Симка!... Бяха си легнали. Тя се сгуши до своята майчица. Така сладко беше да се спи до нея. Прегърна я и заспа над нейната шия. Не беше се зазорило още, когато Нора се събуди.
към текста >>

„Майко, кажи ми, защо нашата баба днес не ми даде хляб, и защо другата, която не ми е баба, ми даде такова голямо парче.
Тя се сгуши до своята майчица. Така сладко беше да се спи до нея. Прегърна я и заспа над нейната шия. Не беше се зазорило още, когато Нора се събуди. Доближи си устата до ухото на майка си и я попита: „Майко, будна ли си." „Какво искаш, Нора? „Майко, кажи ми, защо нашата баба днес не ми даде хляб, и защо другата, която не ми е баба, ми даде такова голямо парче. Дали защото тя не е рубиса." Тя почувствува, как майка ù я притисна по-близо до себе си и в сладка дрямка тя затвори очи. А майката гледаше с широко отворени очи в тъмнината и в унес питаше: Защо? Б. Б.
към текста >>

11. Молитвата По Учителя - Д. Атанасова Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

И онези момци, които пожънали нивата на бабата, се върнали в къщи с голяма радост, с нови идеи, с въодушевление и вдъхновение.
И когато тя поискала да им плати, те казали, че не желаят, понеже го правят за идея. Един турчин в провинциален български град всеки следобед лете във време на най-голямата жега със стомна обикалял дюкяните и черпил хората с вода, без да иска нищо за своя труд, нито даже и похвала. Някои идейни жени отиват в някои домове, дето има нужда от помощ и извършвате всичката работа: шиене, пране, пречистване на цялата къща и пр., и после вечерта се връщат у дома си, без да искате нищо! Аз зная жена, която веднъж застана в летния пек край шосе със стомна вода и чаша и черпеше всички минувачи с вода, само за да опита в малък размер тая велика идея - идея, на която се крепи живота на целия всемир, понеже всички разумни, напреднали същества над човечеството работят по този метод. И каква голяма радост е чувствувала тая жена след това! И онези момци, които пожънали нивата на бабата, се върнали в къщи с голяма радост, с нови идеи, с въодушевление и вдъхновение. Така те получиха много по-голяма заплата, отколкото ако бяха я приели от бабата! Приведох тези няколко примери само като малка илюстрация. Те може да са незначителни, но са важни като симптом за онзи дълбок процес, който става в човешкото съзнание - симптом, който говори за тенденциите на развитието. Христос, Когото можем да наречем глава на Всемирното Братство, говори за тая култура на единство, която иде и за раждането на това ново съзнание, като казва: „И славата, която Ти ми даде, аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и ние сме едно" (Ев. от Иоанна, 17, 22).
към текста >>

Така те получиха много по-голяма заплата, отколкото ако бяха я приели от бабата!
Един турчин в провинциален български град всеки следобед лете във време на най-голямата жега със стомна обикалял дюкяните и черпил хората с вода, без да иска нищо за своя труд, нито даже и похвала. Някои идейни жени отиват в някои домове, дето има нужда от помощ и извършвате всичката работа: шиене, пране, пречистване на цялата къща и пр., и после вечерта се връщат у дома си, без да искате нищо! Аз зная жена, която веднъж застана в летния пек край шосе със стомна вода и чаша и черпеше всички минувачи с вода, само за да опита в малък размер тая велика идея - идея, на която се крепи живота на целия всемир, понеже всички разумни, напреднали същества над човечеството работят по този метод. И каква голяма радост е чувствувала тая жена след това! И онези момци, които пожънали нивата на бабата, се върнали в къщи с голяма радост, с нови идеи, с въодушевление и вдъхновение. Така те получиха много по-голяма заплата, отколкото ако бяха я приели от бабата! Приведох тези няколко примери само като малка илюстрация. Те може да са незначителни, но са важни като симптом за онзи дълбок процес, който става в човешкото съзнание - симптом, който говори за тенденциите на развитието. Христос, Когото можем да наречем глава на Всемирното Братство, говори за тая култура на единство, която иде и за раждането на това ново съзнание, като казва: „И славата, която Ти ми даде, аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и ние сме едно" (Ев. от Иоанна, 17, 22). * * * При такова гледане на нещата, в каква хармония се изявява пред нас живота във вселената!
към текста >>

12. ЯВЯВАНЕ НА ЗАМИНАЛ - ЗАБРАВЕНАТА ПОЛИЦА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Моята племенница веднъж в разговор с дядо поп и баба попадия и за да ги утеши, им казала, че има вуйчо войник в Бакърлъка, който можел да направи сеанс, на който да се узнае точната дата на убийството на сина им.
Никола, дето учителствуваше моята племенница - Р. К-ва. Почти всеки празничен ден аз слизах от планината и посещавах селото, за да си набавя туй-онуй,и да се видя с познатите си. Свещеник в селото бе един старец, синът на когото, мой познат, завършил Цариградската духовна семинария, много се интересуваше от окултните въпроси, та си беше набавил всичката теософска книжнина, излязла до него време. Той бе запасен офицер и на Каймак-чалан пада убит. Родителите му, смазани от скръб, много искаха да узнаят точната дата на неговото убиване, за да му правят „помен", както това става по селата. Моята племенница веднъж в разговор с дядо поп и баба попадия и за да ги утеши, им казала, че има вуйчо войник в Бакърлъка, който можел да направи сеанс, на който да се узнае точната дата на убийството на сина им. Един ден, когато бях слязъл в селото, те нагласили една компания от 14-15 души, между които бяха кметът на селото, секр. бирникът, двама офицери и др. неколцина, повикаха ме и ме помолиха да направим нещо за успокоение на старците, родители на убития. Казах им, че сеанс е възможен само при наличността на медиум. - Вие имате ли между вас такъв?
към текста >>

Когато баба попадия чу думите - „Диканята знае", изписка силно, почна да плаче и да си скуби косите, та ние, силно смутени от тоя неочакван изблик на скръб и мъка, запитахме я, когато тя след известно време се поуспокои, защо така направи.
Медиумката написа Георги, името на убития попов син. - Родителите ви желаят да знаят точната дата на вашето убиване. Помолихме духа на заминалия брат да ни съобщи това. - „Диканята знае това", бе отговорът. Аз недоумявах, що значи това, та се замислих, дано ми се внуши да разбера загадката на тоя загадъчен отговор, обаче, всички се надвесиха над написаното, за да прочетат, що бе написала медиумката, та се принудих да прочета гласно отговора на дядо поповия син. Когато баба попадия чу думите - „Диканята знае", изписка силно, почна да плаче и да си скуби косите, та ние, силно смутени от тоя неочакван изблик на скръб и мъка, запитахме я, когато тя след известно време се поуспокои, защо така направи. Отговори ни, че един ден, когато вършеели на гумното (намиращо се над морския бряг) тя била сама и, както винаги седнала на станче върху диканята, тя подкарвала кротките си волчета, които бавно обикаляли с диканята малкото гумно. По едно време, без да си обясни защо, кротките дотогава волчета изневиделица тъй силно се подплашили, че като побеснели понесли диканята с баба попадия към морския бряг, висок 1 и пол. - 2 метра, обърнали я, та баба попадия едва не се пребила и се хвърлили с диканята в морето. Разбрахме от разказа на баба попадия, че в същия ден на тая случка синът ù Георги е бил убит. Във връзка с това, дядо поп пък ни разказа един свой знаменателен сън: „- Сънувам една нощ, каза той, че излизам вън от селото по направление към прикритата тежка батарея.
към текста >>

По едно време, без да си обясни защо, кротките дотогава волчета изневиделица тъй силно се подплашили, че като побеснели понесли диканята с баба попадия към морския бряг, висок 1 и пол.
Помолихме духа на заминалия брат да ни съобщи това. - „Диканята знае това", бе отговорът. Аз недоумявах, що значи това, та се замислих, дано ми се внуши да разбера загадката на тоя загадъчен отговор, обаче, всички се надвесиха над написаното, за да прочетат, що бе написала медиумката, та се принудих да прочета гласно отговора на дядо поповия син. Когато баба попадия чу думите - „Диканята знае", изписка силно, почна да плаче и да си скуби косите, та ние, силно смутени от тоя неочакван изблик на скръб и мъка, запитахме я, когато тя след известно време се поуспокои, защо така направи. Отговори ни, че един ден, когато вършеели на гумното (намиращо се над морския бряг) тя била сама и, както винаги седнала на станче върху диканята, тя подкарвала кротките си волчета, които бавно обикаляли с диканята малкото гумно. По едно време, без да си обясни защо, кротките дотогава волчета изневиделица тъй силно се подплашили, че като побеснели понесли диканята с баба попадия към морския бряг, висок 1 и пол. - 2 метра, обърнали я, та баба попадия едва не се пребила и се хвърлили с диканята в морето. Разбрахме от разказа на баба попадия, че в същия ден на тая случка синът ù Георги е бил убит. Във връзка с това, дядо поп пък ни разказа един свой знаменателен сън: „- Сънувам една нощ, каза той, че излизам вън от селото по направление към прикритата тежка батарея. Като се обърнах назад да видя къщата си, тя бе пламнала и пламъците обхванали бяха цялата къща. Аз хукнах назад, ала докато достигна до нея, тя бе вече цялата изгоряла.
към текста >>

- 2 метра, обърнали я, та баба попадия едва не се пребила и се хвърлили с диканята в морето.
- „Диканята знае това", бе отговорът. Аз недоумявах, що значи това, та се замислих, дано ми се внуши да разбера загадката на тоя загадъчен отговор, обаче, всички се надвесиха над написаното, за да прочетат, що бе написала медиумката, та се принудих да прочета гласно отговора на дядо поповия син. Когато баба попадия чу думите - „Диканята знае", изписка силно, почна да плаче и да си скуби косите, та ние, силно смутени от тоя неочакван изблик на скръб и мъка, запитахме я, когато тя след известно време се поуспокои, защо така направи. Отговори ни, че един ден, когато вършеели на гумното (намиращо се над морския бряг) тя била сама и, както винаги седнала на станче върху диканята, тя подкарвала кротките си волчета, които бавно обикаляли с диканята малкото гумно. По едно време, без да си обясни защо, кротките дотогава волчета изневиделица тъй силно се подплашили, че като побеснели понесли диканята с баба попадия към морския бряг, висок 1 и пол. - 2 метра, обърнали я, та баба попадия едва не се пребила и се хвърлили с диканята в морето. Разбрахме от разказа на баба попадия, че в същия ден на тая случка синът ù Георги е бил убит. Във връзка с това, дядо поп пък ни разказа един свой знаменателен сън: „- Сънувам една нощ, каза той, че излизам вън от селото по направление към прикритата тежка батарея. Като се обърнах назад да видя къщата си, тя бе пламнала и пламъците обхванали бяха цялата къща. Аз хукнах назад, ала докато достигна до нея, тя бе вече цялата изгоряла. Стреснах се и почнах да си тълкувам съня.
към текста >>

Разбрахме от разказа на баба попадия, че в същия ден на тая случка синът ù Георги е бил убит.
Аз недоумявах, що значи това, та се замислих, дано ми се внуши да разбера загадката на тоя загадъчен отговор, обаче, всички се надвесиха над написаното, за да прочетат, що бе написала медиумката, та се принудих да прочета гласно отговора на дядо поповия син. Когато баба попадия чу думите - „Диканята знае", изписка силно, почна да плаче и да си скуби косите, та ние, силно смутени от тоя неочакван изблик на скръб и мъка, запитахме я, когато тя след известно време се поуспокои, защо така направи. Отговори ни, че един ден, когато вършеели на гумното (намиращо се над морския бряг) тя била сама и, както винаги седнала на станче върху диканята, тя подкарвала кротките си волчета, които бавно обикаляли с диканята малкото гумно. По едно време, без да си обясни защо, кротките дотогава волчета изневиделица тъй силно се подплашили, че като побеснели понесли диканята с баба попадия към морския бряг, висок 1 и пол. - 2 метра, обърнали я, та баба попадия едва не се пребила и се хвърлили с диканята в морето. Разбрахме от разказа на баба попадия, че в същия ден на тая случка синът ù Георги е бил убит. Във връзка с това, дядо поп пък ни разказа един свой знаменателен сън: „- Сънувам една нощ, каза той, че излизам вън от селото по направление към прикритата тежка батарея. Като се обърнах назад да видя къщата си, тя бе пламнала и пламъците обхванали бяха цялата къща. Аз хукнах назад, ала докато достигна до нея, тя бе вече цялата изгоряла. Стреснах се и почнах да си тълкувам съня. Нещо лошо ще се случи в нашето семейство, казах в ума си аз и ето че това зло ни сполетя, с плач на очите завърши старият свещеник".
към текста >>

13. НОВИ ХОРИЗОНТИ В БИОЛОГИЯТА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Идва един от внуците на стринка ù и казва: „Лельо, да дойдеш у дома, че баба ми се помина".
Г-жа Ал. си казала: „Сигурно стринка ми трябва да е починала и е дошла да си вземе сбогом". И на г-жа Ал. станало много мъчно. След няколко минути се чука на пътната врата. Идва един от внуците на стринка ù и казва: „Лельо, да дойдеш у дома, че баба ми се помина". Забравената полица През време на общо европейската война починал в гр. К. г-н Г. и оставил известни задължения на жена си. Казал и кому има да дава и от къде има да взема. Преди заминаването си той ù предал всичките си сметки.
към текста >>

14. ПРИЕМАЙ ТОЗИ КОЙТО НИКОГА НЕ Е КАНЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Една нощ той събуди достойната си другарка, пъргавата и приказлива баба Мария и й рече: – Ангелът ми каза да отида на Света гора.
Едни подрастваха и поемаха работата около баща си, докарваха стока от Елена, прекупваха и препродаваха жито и яйца на едро, женеха се; в това време други се раждаха. Няколко къщи с широки дворове, с пискливи дечурлига наизникнаха около започналия да побелява бай Петър Моллата. И имотите растяха: ливади, воденици, овце - едно от друго по-хубаво и по-изобилно. Дядо Петър Моллата, побелял вече, с очила на очите и библия в ръцете, благосклонен към всички, мълчалив като че думите бяха най-скъпата му стока, гледаше подрастващото поколение около себе си, плът от плътта му и кръв от кръвта му и се радваше. Но за радостта си никому не казваше. Една нощ той събуди достойната си другарка, пъргавата и приказлива баба Мария и й рече: – Ангелът ми каза да отида на Света гора. Бутна ме по ребрата, събуди ме и ми рече: Петре, иди на Света гора. Имаше какво да възразява добрата бабичка и не си жалеше думите: – Тебе все ангели ти думат! Едвам си наредил работата и ще тръгнеш. Знаеш, че Петко воденичарят краде. Ти като не можа да го хванеш, така ще си върви.
към текста >>

Баба Мария се постара да изтрака всичко, каквото й беше на сърцето, като скорострелна пушка.
Ами - вересиите? Иде жетва, вършитба, половината от селото имат да ти дават. Приберат ли житото в хамбара, можеш ли нещо да изкараш? А децата ли ще се разправят с вересиите? Ето, виждам и аз, хората право казват, от много четене акълът на Моллата се е взел. Баба Мария се постара да изтрака всичко, каквото й беше на сърцето, като скорострелна пушка. Слушаше я дядо Петър, слушаше, гладеше брадата си, па отвърна бавно: – Гладни ли съм ви оставил или жадни, голи или боси. А вие запитахте ли ме, какво ми е на сърцето? Ливади, крави, воденици, дюкяни, снахи и зетьове и внучета. Ами питахте ли ме, откъде ги имам аз и кой ми ги даде? Питахте ли ме?
към текста >>

– Кой ти ги даде, подпита баба Мария мъжа си, като очакваше откриването на някаква страшна тайна.
А вие запитахте ли ме, какво ми е на сърцето? Ливади, крави, воденици, дюкяни, снахи и зетьове и внучета. Ами питахте ли ме, откъде ги имам аз и кой ми ги даде? Питахте ли ме? Кажи, питахте ли ме? – Кой ти ги даде, подпита баба Мария мъжа си, като очакваше откриването на някаква страшна тайна. Очите на дядо Петър горяха в пламъка на необикновено вдъхновение. Той рядко издумваше толкова приказки наведнаж. – Кой ми ги даде ли? Кой ми ги даде? Дядо Петър вдигна очи км небето, прекръсти се и рече едва чуто: – Господ Бог наш, който е на небесата.
към текста >>

Баба Мария охна разочарована.
Очите на дядо Петър горяха в пламъка на необикновено вдъхновение. Той рядко издумваше толкова приказки наведнаж. – Кой ми ги даде ли? Кой ми ги даде? Дядо Петър вдигна очи км небето, прекръсти се и рече едва чуто: – Господ Бог наш, който е на небесата. Баба Мария охна разочарована. – Господ! Ами нашият труд. – Ех, ти! Нашия труд! Без Него какво става?
към текста >>

Леко слезе от коня, през две стъпала се покачи в къщи и разцелува разплаканата от радост баба Мария.
Беше дядо Петър Моллата. Но какво беше станало с него? Едва можеха да го познаят. Така се беше подмладил, изправил и разхубавил. Чинеше се, че петнадесет години не бяха прибавени към възрастта му, а двадесет смъкнати. Леко слезе от коня, през две стъпала се покачи в къщи и разцелува разплаканата от радост баба Мария. Бяха му поникнали нови зъби. Не беше му се нарадвала още баба Мария, не бяха се нагледали на балата му брада многобройните внуци и правнуци, не беше обиколил всичките ниви и ливади, когато ангелът му каза: – Петре, иди в метоха! Метохът беше мъжки монастир край селото. Дядо Петър отиде. От време на време неговата снажна фигура с бялата брада, с йерусалимски бастун в ръка, мълчалива и все пак благосклонна и усмихната към всички, крачеше по ливадите, височините край село и полето.
към текста >>

Не беше му се нарадвала още баба Мария, не бяха се нагледали на балата му брада многобройните внуци и правнуци, не беше обиколил всичките ниви и ливади, когато ангелът му каза: – Петре, иди в метоха!
Едва можеха да го познаят. Така се беше подмладил, изправил и разхубавил. Чинеше се, че петнадесет години не бяха прибавени към възрастта му, а двадесет смъкнати. Леко слезе от коня, през две стъпала се покачи в къщи и разцелува разплаканата от радост баба Мария. Бяха му поникнали нови зъби. Не беше му се нарадвала още баба Мария, не бяха се нагледали на балата му брада многобройните внуци и правнуци, не беше обиколил всичките ниви и ливади, когато ангелът му каза: – Петре, иди в метоха! Метохът беше мъжки монастир край селото. Дядо Петър отиде. От време на време неговата снажна фигура с бялата брада, с йерусалимски бастун в ръка, мълчалива и все пак благосклонна и усмихната към всички, крачеше по ливадите, височините край село и полето. Запитваха го ту за едно, ту за друго. Той ги изслушваше и се усмихваше.
към текста >>

Баба Мария беше вече умряла.
Запитваха го ту за едно, ту за друго. Той ги изслушваше и се усмихваше. Даваше им съвети. Едни такива дълбокомъдри, умни - чудеха му се, как може това човек да измисли. Така минаха години. Баба Мария беше вече умряла. Един ден дядо Петър каза на Васил: – Повикай всичките си братя, сестри, зетьове и снахи. Донесете и тефтерите с вересиите. Когато се сбраха, рече им: – Родих ви и ви отгледах. Всекиму, каквото можех, дадох. Господ ви благослови и ви даде повече.
към текста >>

15. СФЕРА НА ЛУНАТА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

При все това, ние съзираме известни „естетични" прояви и у нашия стар прадядо, специално прабаба.
Той се храни пак с месото на животни, но не негови врагове-зверове, а с месото на кротките му домашни помощници - домашните животни. Ала култура от нуждата за хляб у предисторическия човек е създала жената, която е водила по-заседнал живот. Тя е имала възможност да изучава свойствата на растенията и да ги отглежда, а също да отглежда и някои домашни животни. Облеклото на предисторичния човек е имало чисто предпазно значение - от студ и от други природни стихии. Понятието „естетично" не е съществувало за него. При все това, ние съзираме известни „естетични" прояви и у нашия стар прадядо, специално прабаба. Тя си е служила с червила и бои, както и днес префинените дами от 20-ия век. Досежно жилището пък на първите човеци - жители на земята - те не са били много капризни. Твърдата, здрава гръд на майката земя е била премного. От меките, пухени легла на модерния човек - тези легла, които подържат покварата върху земята, прачовекът не е имал нужда. Все пак той е дирил убежище, убежище с достатъчни удобства за своя защита от студ, от природни стихии, от зверове.
към текста >>

16. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. ДЕВА. - G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Като дойде любовта у една баба, тя става млада 19 годишна мома.
Това е абсолютно невъзможно. Когато си в присъствието на един човек, който те обича или когото обичаш, ти усещаш, че имаш цена. Като дойде любовта, усещаш, че имаш цена, усещаш се силен. Като изгубиш любовта, усещаш, че всичко си изгубил. Тя има магическа сила. Като дойде любовта у една баба, тя става млада 19 годишна мома. Тя усеща вътре, че е млада. А пък младата 19 годишна мома като изгуби любовта, става стара баба. Един брат казва: — Един американски писател разправя за една 75 годишна жена, която изглеждала 25 годишна. Но тя имала любов. — Една мома – царска дъщеря – когато трябвало да мине през едно царство, начернили я, за да стане грозна, додето мине през това царство, дето хората не били съвършени.
към текста >>

А пък младата 19 годишна мома като изгуби любовта, става стара баба.
Като дойде любовта, усещаш, че имаш цена, усещаш се силен. Като изгубиш любовта, усещаш, че всичко си изгубил. Тя има магическа сила. Като дойде любовта у една баба, тя става млада 19 годишна мома. Тя усеща вътре, че е млада. А пък младата 19 годишна мома като изгуби любовта, става стара баба. Един брат казва: — Един американски писател разправя за една 75 годишна жена, която изглеждала 25 годишна. Но тя имала любов. — Една мома – царска дъщеря – когато трябвало да мине през едно царство, начернили я, за да стане грозна, додето мине през това царство, дето хората не били съвършени. И след като минала през него, пак станала красива. Трябва да бъдеш толкоз проницателен, че зад грозното лице да виждаш красивото лице, което искаш!
към текста >>

17. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Не стига, че си отивам, но и къщата на баба ми тази нощ се запали.
" Тя каза: „Тя е майка ми, която ме отгледа, но истинската ми майка се казва Марионка". Аз не знаех тия подробности. Съобщение, получено по необикновен начин Сънувам, че идва един мой братовчед при мене в град X. Той ми казва: — Свърши се с мене. Отивам си. Не стига, че си отивам, но и къщата на баба ми тази нощ се запали. — И ме целуна по челото. След няколко дена получавам писмо за неговото преселване отвъд. В писмото се съобщаваше, че през тази нощ се запалила и къщата на баба му. Необикновен сън Това стана в Габрово. Сънувам странен сън в 5 часа сутринта.
към текста >>

В писмото се съобщаваше, че през тази нощ се запалила и къщата на баба му.
Той ми казва: — Свърши се с мене. Отивам си. Не стига, че си отивам, но и къщата на баба ми тази нощ се запали. — И ме целуна по челото. След няколко дена получавам писмо за неговото преселване отвъд. В писмото се съобщаваше, че през тази нощ се запалила и къщата на баба му. Необикновен сън Това стана в Габрово. Сънувам странен сън в 5 часа сутринта. Чувам много ясно гласа на жената на един мой приятел от София; тя плаче и ми казва: — Моят другар умря.Тръгни веднага. Стреснат от този сън, събуждам се и след малко размишление реших да проверя по телефона в София, какво става с тях там. Жената, която чух да ми говори на сън, се обажда с плачущ глас и ми казва: — Тръгни веднага за София, понеже мъж ми внезапно умря.
към текста >>

18. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Сънувам заминалата си баба, която ми каза на сън: — Утре е събота.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Предсказателен сън. Бях учителка в с. С. Това беше на 18 октомври 1930 год. вечерта. Сънувам заминалата си баба, която ми каза на сън: — Утре е събота. Иди си в града, защото малката ти снаха ще има бебе в неделя в 10 ч. в. Тя те обича и твоето присъствие е необходимо. Куриерът, който носи пощата, ще дойде утре в село точно в 12 ч. на обяд. Ти недей тръгва с колегите си, които тръгват по-рано, но чакай куриера, защото той ще ти донесе едно писмо от странство.
към текста >>

Куриерът наистина ми подаде писмо от странство и то точно със същото съдържание и всичко във време на пътуването и в града стана, както каза баба.
в., ще бъде мъчно да се върнеш през нощта в село, но ще дойдат случайно да ти кажат, че има каруца до с. С, която заминава в 4. ч. с. в понеделник. Всичко стана така, както каза тя за общо учудване. Куриерът наистина ми подаде писмо от странство и то точно със същото съдържание и всичко във време на пътуването и в града стана, както каза баба. Необикновен разговор Това беше през 1918 год. през късна есен. Аз бях ученичка в IV кл. в града Т. Чичо ми беше старши стражар.
към текста >>

19. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Сънувах следното: — Заранта съм си отишла у нас и тъкмо съм почнала да си мия главата, идва момиченцето на зълва ми и ми казва: — Вуйно, бързо ела, защото има случайно автомобил от град К., и баба ще си заминава.
Беше ми изчезнало вече търпението. Даже ми казваха близките, че това няма да стане и ме съветваха пак да си търся място като учителка. На 5 октомври 1931 г. бях поканена да спя у зълва си. Заранта се събуждам и разправям съня си на нейната свекърва, която беше дошла от друг град на гости. Сънувах следното: — Заранта съм си отишла у нас и тъкмо съм почнала да си мия главата, идва момиченцето на зълва ми и ми казва: — Вуйно, бързо ела, защото има случайно автомобил от град К., и баба ще си заминава. Да си вземете сбогом. В съня си отивам и изпращам свекървата и точно да си тръгвам обратно за у нас, идва едно момиченце и ми казва: — Бързай, имаш телеграма от брат си, че си назначена и още същата вечер да тръгваш за Бургас. След това, все в съня си, си отивам в къщи и почвам да си приготовлявам багажа — най-необходимите работи, които ми трябват. Приготвих ги, изпратих ги и с нощния влак тръгнах за Бургас. В съня си на гара Зимница ме посреща брат ми.
към текста >>

След това си отивам в къщи и точно по обяд, след като си свърших работата и започнах да си мия главата, наистина дойде на зълвата момиченцето да ми каже да отида да изпратим баба й.
Приготвих ги, изпратих ги и с нощния влак тръгнах за Бургас. В съня си на гара Зимница ме посреща брат ми. Понеже за пръв път отивам в Бургас, той искал да излезе да ме посрещне. След това отидохме в Бургас заедно. Целият този сън разправих на свекървата и на зълва си. След това си отивам в къщи и точно по обяд, след като си свърших работата и започнах да си мия главата, наистина дойде на зълвата момиченцето да ми каже да отида да изпратим баба й. След това всичко се случи точно така, както видях на сън.
към текста >>

20. DU MAITRE - LE LANGAGE DE LAMOUR Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Поддържаше ме баба ми, която беше много привързана към мен.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Необикновено посещение Д-р Р-в, от София, разказва следното: — Това беше преди повече от 20 години. Следвах по медицина в Париж. Поддържаше ме баба ми, която беше много привързана към мен. Една вечеря към 12 часа полунощ тъкмо ще си лягам. Лампата още светеше. Отваря се вратата, влиза баба ми, поздравява ме и ми казва приблизително следното: — Дойдох да те видя. И след това си излиза. Аз толкова се развълнувах, че останах вкаменен на мястото си и не знаех, какво да отговоря.
към текста >>

Отваря се вратата, влиза баба ми, поздравява ме и ми казва приблизително следното: — Дойдох да те видя.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Необикновено посещение Д-р Р-в, от София, разказва следното: — Това беше преди повече от 20 години. Следвах по медицина в Париж. Поддържаше ме баба ми, която беше много привързана към мен. Една вечеря към 12 часа полунощ тъкмо ще си лягам. Лампата още светеше. Отваря се вратата, влиза баба ми, поздравява ме и ми казва приблизително следното: — Дойдох да те видя. И след това си излиза. Аз толкова се развълнувах, че останах вкаменен на мястото си и не знаех, какво да отговоря. След като тя излезе и затвори вратата, постепенно дойдох на себе си и казах, че това трябва да е нейният дух. На другия ден веднага телеграфирах в София за нея. Отговори ми се, че тя се преселила отвъд през същата нощ.
към текста >>

21. ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПО ДОБЪР ЖИВОТ - Г. ДРАГАНОВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Някога си в нашата педагогическа литература се пишеше за баба „Цоцолана".
Ето защо музиката и паневритмията представляват важно условие за създаване на новия тип човек. 11. Не трябва да се практикуват игри, чрез които се развиват жестокост, грубост и пр. Например, има една такава игра, която действува отрицателно: децата са наредени в кръг около заек и му говорят много работи. Около тях обикаля ловец, който най-после гръмва и убива заека. Да не се употребява и подигравателният хумор. Някога си в нашата педагогическа литература се пишеше за баба „Цоцолана". Тя се рисуваше в смешен вид: грозна, недъгава, прегърбена н пр. Когато се разказва на децата за баба Цоцолана, те се смеят подигравателно. Но утре като видят една баба на улицата, пак ще се смеят на нея, ще я подиграват и ще я нарекат „баба Цоцолана". Ето защо на децата трябва да се дава винаги положителна храна за ума, сърцето и волята. Има впечатлителни хора, които не могат да се очистят от кривите, отрицателните, неморални образи.
към текста >>

Когато се разказва на децата за баба Цоцолана, те се смеят подигравателно.
Например, има една такава игра, която действува отрицателно: децата са наредени в кръг около заек и му говорят много работи. Около тях обикаля ловец, който най-после гръмва и убива заека. Да не се употребява и подигравателният хумор. Някога си в нашата педагогическа литература се пишеше за баба „Цоцолана". Тя се рисуваше в смешен вид: грозна, недъгава, прегърбена н пр. Когато се разказва на децата за баба Цоцолана, те се смеят подигравателно. Но утре като видят една баба на улицата, пак ще се смеят на нея, ще я подиграват и ще я нарекат „баба Цоцолана". Ето защо на децата трябва да се дава винаги положителна храна за ума, сърцето и волята. Има впечатлителни хора, които не могат да се очистят от кривите, отрицателните, неморални образи. Ето защо разказването на децата на приказки и разкази с такива образи има опасно действие. Вместо да искаме да развеселим децата с подигравателен фалшив хумор, нека да се стремим да събудим у тях добро разположение и радост по други начини: например каква радост, веселие и добро разположение буди у децата учителят, който влиза в клас с радостна усмивка!
към текста >>

Но утре като видят една баба на улицата, пак ще се смеят на нея, ще я подиграват и ще я нарекат „баба Цоцолана".
Около тях обикаля ловец, който най-после гръмва и убива заека. Да не се употребява и подигравателният хумор. Някога си в нашата педагогическа литература се пишеше за баба „Цоцолана". Тя се рисуваше в смешен вид: грозна, недъгава, прегърбена н пр. Когато се разказва на децата за баба Цоцолана, те се смеят подигравателно. Но утре като видят една баба на улицата, пак ще се смеят на нея, ще я подиграват и ще я нарекат „баба Цоцолана". Ето защо на децата трябва да се дава винаги положителна храна за ума, сърцето и волята. Има впечатлителни хора, които не могат да се очистят от кривите, отрицателните, неморални образи. Ето защо разказването на децата на приказки и разкази с такива образи има опасно действие. Вместо да искаме да развеселим децата с подигравателен фалшив хумор, нека да се стремим да събудим у тях добро разположение и радост по други начини: например каква радост, веселие и добро разположение буди у децата учителят, който влиза в клас с радостна усмивка! Той може да внесе радост в детските сърца и чрез своя тон или чрез някоя песен. 12.
към текста >>

22. Личност и душа - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Нито дядо ви, нито баба ви,нито вие още - никой от вас не върви по правия път.
Ако вие трябваше да минете по същия път,много пъти досега щяхте да се върнете назад. Доброто ще дойде, след като минете този път. Затова не се връщайте от този път. - Прав ли е пътят, по който вървим? - Кой от вас е вървял по правия път? Нито дядо ви, нито баба ви,нито вие още - никой от вас не върви по правия път. Който е нещастен, който умира, той не върви по правия път. Аз желая да бъдете щастливи. Щастието е закон на Божествената мисъл,която е вложена във вас. Ако тази мисъл не е ценна за вас, вие ще носите лошите последствия за нейното обезценяване. Истинската, правата мисъл подразбира такова съзнание, което приема съществуването на Първичната Причина, Която дълго време е мислила, докато най-после е създала един съвършен свят,с велики блага, които всеки очаква да получи.
към текста >>

23. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 30 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Полирал го добре, обвил го с позлатена хартия и го предал на бабата с думите: „Намерих го с голям труд, ти трябва да го пазиш скрито, иначе възможно е някой крадец да го открадне и даже да те убие зарад него“.
Тя обаче никак не искала да разбере това. и упорито настоявала, че такова парче може да се намери, ако се търси. Следователно, този българин помислил: „Ако аз не я излъжа, сигурно е, че тя ще отиде при други човек. който ще я излъже и ще вземе парите. Щом, тъй или иначе, тя ще даде парите, нека тогава аз да ги взема." И тъй, той се съгласил да търси, и отишъл на морския бряг, отдето взел старо, полуизгнило парче дърво. Полирал го добре, обвил го с позлатена хартия и го предал на бабата с думите: „Намерих го с голям труд, ти трябва да го пазиш скрито, иначе възможно е някой крадец да го открадне и даже да те убие зарад него“. Напълно задоволена, старата жена го взела с трепереща ръка и казала: „От сърце ти благодаря. Колко трябва да заплатя? “ Той поискал 10 английски лири. Тя му ги дала, като прибавила още 5 лири, казвайки: „Това пък от благодарност за вашия труд." Нещастната българка била успокоена и се върнала в България грижливо пазейки го. Навярно през целия си живот, до гроба, тя ще мисли, че пази част от „честния кръст".
към текста >>

24. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

в стихотворението „Баба Стана“ е изразен, онзи вечен копнеж на човешката душа, към светлина, към знание и към свобода, който копнеж иде от глъбините на нейното естество.
Тя е писане в духа и формата на народните песни. В някои от тях се описват, радостите и скърбите на народната душа. непокварена, безискуствена, невинна, незлоблива, с неизхабени, свежи душевни сили и с вяра в доброто чистото и святото. Но тези стихове не са само това. В тях на един език цветист, художествен са изразени дълбоките вечни идеи, които винаги са вълнували човешкия дух. Напр. в стихотворението „Баба Стана“ е изразен, онзи вечен копнеж на човешката душа, към светлина, към знание и към свобода, който копнеж иде от глъбините на нейното естество. В стихотворението „Драганчо" е изразена в една поетична форма висша разумност, която прониква цялото битие. В „Дванадесет баби“ е изразена дълбоката народна мъдрост, знание на природните сили; народът чрез хилядогодишен опит разбира лечебните сили на билките и тяхното използуване. Това стихотворение води читателя към съкровищницата на народната мъдрост и събужда у него симпатия към доброто, благородното, великото, което се крие в народната душа. В стихотворението „Царвули" се загатва за висшата правда, която царува в света. В „Ангели" се въздига селянина, човека на труда, който е чист, непокварен, с дълбоки заложби, които чакат своето разработване, човек който общува през целия си живот с природата: в интимни връзки е с живота не слънчевите лъчи, цветята, птичките, потоците и планините.
към текста >>

25. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 90 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Старият човек и той има два полюса - като дядо и като баба.
Сегашните хора вярват в туй, което не е реално и се трудят за това, което няма да ги ползва нищо. И затова, в края на краищата, всички се разочароват и изгубвайки смисъл в живота, умират. За да се избягнат разочарованията в живота, трябва преди всичко да имаме ясна представа за него, трябва да имаме ясна представа за трите фази, през които минава животът в своето проявление и за законите, които ги обуславят. Младият човек можем да го познаем в двата полюса - като момче и като момиче. Възрастният човек също има два полюса - като мъж и като жена в къщи. Старият човек и той има два полюса - като дядо и като баба. Младите трябва да се стараят да проучват законите на живота; възрастните трябва да работят с придобитото знание, т.е. да го прилагат в живота; а старите какво трябва да правят? Вие сами ще откриете това според законите на математиката - като имате две известни, ще можете да намерите третото неизвестно. Сегашните хора, като не разбират законите на живота, измислят си външен, формален морал и който човек не върви по него, казват: „Той не живее добре.“ Но добрият живот иде след като човек има придобито знанието и почне да работи с него. Човек като почне да работи разумно, тогава в резултат на неговата работа ще дойде животът.
към текста >>

26. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 121 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

и в миг тоя облак я осветли подобно на пълна лунна светлина и в него видях само образа — лицето на покойната ми баба починала през 1892 г.
Светлината беше предизвикана от сноп искри синьо - червеникави, подобни на тия, когато ковач бие желязо за спояване, само че в голямо изобилие. След първото това видение, докато се опомня последва второ и веднага след това от към тоя същия ъгъл се понесе една мъглявост подобна на облак в размер 30 — 40 см. много ясно очертаващ се в пълния мрак. Тази мъглявост или облаче, движейки се — плавайки сред стаята, ту се свиваше ту се разпущаше и ясно се забелязваше трептението му. Спря се пред мен на разстояние около 1 м. и в миг тоя облак я осветли подобно на пълна лунна светлина и в него видях само образа — лицето на покойната ми баба починала през 1892 г. и то толкова добре, че ясно личеше пътеката на добре вчесаните коси на главата й. Моментално това видение изчезна, като на негово място се яви някакъв площад, с голяма, дълга хубаво осветлена улица, по която ясно видях големи хубави къщи, дървета и движещи се хора. Дали това видение съм наблюдавал 1—2 минути не мога да кажа, защото всичко това стана тъй бързо и неочаквано, но то остави у мене неизличимо впечатление и доволство. Не съвзел се още от всичко това видяно, като че някой ме накара да повдигна очи и погледна стената над главата си. Видях на тъмния фон на стената пак същата бяла мъглявост — облак в размер на 1 кв.
към текста >>

27. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз съм Баба Меца.
— Не, добро агънце! Свети Георги е на небето. Той не яде месо, както и никой светия не яде месо. Също не е позволил и на овчарите да си правят калпаци от агнешки кожи. Несмислените люде колят агнетата за себе си, а турят свети Георгя да отговаря пред Бога за техните злодеяния. Аз съм Баба Меца. Свети Георги ме напъти да те взема, за да те не заколят. Тука ще си поиграеш с моите мечлета, а като мине страшния ден, ще те заведа пак при майка ти. Дядо Благо Музика от въздуха Изобретението на един руски учен Преди няколко време се вдигна голям шум около изобретението на руския учен професор Л. Терелиш, който построил апарат в състояние буквално да извлича музика от въздуха. Апаратът, основан за използване електрическите трептения на въздуха, се състои от един дървен сандък, от който се подава една малка медна антена.
към текста >>

28. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 170 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Трябвало да мине през хубавата ливада, която вече била готова за коситба, буйната трева много затруднявала пътуването на баба Костенурка често спирала да си почива.
Само едно: човек не бива да смесва гласа на инстинкта, на низшето в себе си, с тихия божествен глас, които винаги се следват един други. Значи, нам е нужно едно знание, едно изкуство, което да различава тия гласове и една силна воля, която да последва гласа на доброто. Да слушаме божествения глас в себе си, ще рече, да вървим по светлата пътека начертана от вековете и озарена от светлината на висшето съзнание. Да сме будни към тоя глас и със смелост и неотклонно да вървим в посоката, която той ни сочи! N. Костенурка и Пъдпъдък (б а с н я) Тръгнала старата Костенурка към кривата круша за меки крушки. Трябвало да мине през хубавата ливада, която вече била готова за коситба, буйната трева много затруднявала пътуването на баба Костенурка често спирала да си почива. При една малка почивка тя съгледала Пъдпъдъка, който се слагал в своето гнезденце на земята. — Добър ден. Пътпъдъче! — поздравила го тя. — Какво правиш? Ставай да те заведа под кривата круша за меки крушки!
към текста >>

29. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 172 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Най-после една стара, но умна баба разбрала коя е била причината за това тайнствено явление и казала на дъщерите на богатия покойник: „Баща ви е недоволен от вас, че като се събирате на угощение не каните и него.“ — Какво трябва да правим, за да го задоволим?
Сега вече свободно ще ядем и ще пием.“ Те поканили много гости, сложили богата трапеза и започнали да ядат и да пият. Гостите насядали около трапезата, но останали учудени, когато видели, че вилиците, лъжи, ножовете, чиниите, които били сложени на масата започнали да се хвърлят на една и на друга страна. Всички скочили от столовете си уплашени и започнели да се озъртат наляво — надясно да търсят причината на това явление. Колкото да разсъждавали, те не могли нищо положително да кажат и се разотишли по домовете си. След няколко дена пак ги поканили на угощение, но и този път пак се повторила същата история. Най-после една стара, но умна баба разбрала коя е била причината за това тайнствено явление и казала на дъщерите на богатия покойник: „Баща ви е недоволен от вас, че като се събирате на угощение не каните и него.“ — Какво трябва да правим, за да го задоволим? — Ще сложите на масата един прибор и ще кажете: „Заповядай татко! “ Ще видите, че той ще престане да се изявява по такъв начин. И наистина, като поканили трети път гостите на обед, дъщерите сложили един прибор и за баща си, и като седнали всички да ядат казали: „Заповядай, татко, хапни си, каквото искаш.“ От този момент бащата престанал да се проявява по такъв начин. Така и бащата присъствал на угощението. Много от нещастията на хората се дължат на техни неприятели от невидимия свят.
към текста >>

30. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като дядо Гено и баба Маргарита нямаше едно време — дом, ниви, лозя, всичко в тях бе най-първо наредено.
Ж а н е. Б. Б о е в Невена Неделчва Чуха молитва Не е за добро — думаха си съседите едни на други — не е на добро гдето тия хора са се вдигнали тека едни срещу други. Какъв род бе, какво нещо, какво имане, имот, а като влезе дявола под кожата им, настръхнали са едни срещу други, като диви зверове. — Не е за добро клатеха селяните глави — не е за добро това. гдето баща е грабнал вила срещу синове, а синове за нищо и никакво се нахвърляли върху баща. Като дядо Гено и баба Маргарита нямаше едно време — дом, ниви, лозя, всичко в тях бе най-първо наредено. А сега, вместо песните, които се чуваха преди години, клетви и ругатни се разнасят. Снахите да не видят свекървата, старата майка като да се е обърнала във вещица, кълне и проклина младите си невести и левенти синове. Старият Гено като вълк дебне из къщите и дворовете, е синовете като зли кучета се хвърлят върху него. Смаяха се селяните, предумваха ги, говореха им, ала те не чуваха от нищо, не искаха да се помирят. Кой пищов тъкмеше, кой забил нож в пояса си, като най-върли врагове се гледаха помежду си едни срещу други.
към текста >>

Скарал се старият Гено с най-младият си син, че невестата откъснала от ашламата круша под прозореца на баба Маргарита, която за първи път раждала круши.
— боже, какво е това! Писъци и олелия от дедо Генови. Разтичаха се хората да видят какво има. Ще се изтрепят тия хора. Пак се скарали. Скарал се старият Гено с най-младият си син, че невестата откъснала от ашламата круша под прозореца на баба Маргарита, която за първи път раждала круши. Да се чуди човек,че за такива работи могат да се скарат хората. Ама кога е влязъл в тях рогатият и крушата като камила голяма се вижда. Скарали се те, та от дума на дума, този викал, онзи викал, най-после като скачат и двамата, та като се вчепкват . . . Грабнал младият пищова, лъснала в стария камата, писнала младата невеста, събудила се от писъка 6 годишната Минка, която била заспала.
към текста >>

Баба Маргарита седнала на земята до леглото, гдето се беше изопнала Минка.
Само него всичките снахи обичаха и на него никой ръка не вдигаше, че с всички бе благо и услужливо. Мъдро бе като старица, добро и хубаво като от рая излязло — тъй го знаеха и в цялото село. Лежеше Минка и очи си не отваряше. Дотърчаха и другите снахи и синове на дедо Гено. Жените ревнаха, мъжете наведоха глави, децата, които се бяха разбудили — хлипаха. Баба Маргарита седнала на земята до леглото, гдето се беше изопнала Минка. тупаше се по коленете, триеше рукналите й река сълзи с престилката си и редеше и се вайкаше. Пратиха веднага за фелдшера, други за жени баячки — и по чудо, като че ли дявола се пукна, снахите една през друга тичаха, услужваха кой с каквото можеше, като че ли никога не са се карали. Дедо Гено, навел глава, седеше до краката на бялото като мъртвец детенце като вкаменен. — Прости ми Боже, че стар човек си загубих акъла, шепнеше на ум молитва той. Ти мене да беше ударил, мене да беше халосал, та това дете невинно да си е живо и здраво .
към текста >>

31. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Затупа се баба Маргарита по коленете.
Сътресението на нервната система е тъй силно, сърцето едва е изтраяло . . . Жалко за такова хубаво дете. . . И той не довърши, защото хлипанията на едва сдържащата се майка се обърнеха в плач, плачът в писък, а по нея и другите снахи и зълви. Затупа се баба Маргарита по коленете. — Боже, ти ни наказа, ти ни наказа, че бяхме се изумили. Боже, ти ни наказа. Аз да бях пукнала, та това дете де е живо. Боже това дете сърцето ми откъсна — нареждаше тя безспирно. Лекарят я смъмри кротко, но тя не чуваше, не искаше де разбере нищо.
към текста >>

Шетаха и ходеха снахите и дъщерите на баба Маргарита, тичаха една през друга да услужват каквото трябваше и в цялата къща бе тихо, само понякога се чуваше да изплаче някой, да писне майката по отиващото си дете.
Каквото мога да направя, ще го направя и без пари, защото ми е жал за такова хубаво дете, но твоите жълтици не помагат сега. Разплака се дядо Гено като дете. захвърли кесията, която цял живот висеше на шията му. Събраха се старци край него да го тешат. — Господ ме прокле — каза той, Господ ме прокле, че аз, стар човек, на звяр се бях обърнал. Шетаха и ходеха снахите и дъщерите на баба Маргарита, тичаха една през друга да услужват каквото трябваше и в цялата къща бе тихо, само понякога се чуваше да изплаче някой, да писне майката по отиващото си дете. Втория ден преваляше, а Минка бяла като мрамор лежеше изопната не мърдаща. Който я видеше казваше, че такова хубаво дете не е виждал. Като че ли то на смъртното легло хубавееше още повече, за да откъсне с още по-голяма болка сърцата на тия, които бяха причина за прекъсването на нежния й млад живот. Докторът бдеше над малката главица и слагаше от време на време инжекции, но животът си отлитваше от малкото красиво телце. На третия ден, който лекарят бе определил за края на земния живот на Минка, всички се бяха събрали а голямата стая гдето на бели завивки лежеше мраморно бялото тяло на детето.
към текста >>

Тогава старата баба Маргарита стана.
На третия ден, който лекарят бе определил за края на земния живот на Минка, всички се бяха събрали а голямата стая гдето на бели завивки лежеше мраморно бялото тяло на детето. А родът на дядо Гено бе голям — много синове и дъщери имаше той, много снахи и зетьове и още по-много внуци и внучки. Глас не бе останало у младата Минкина майка да плаче, сълзи не бяха й останали на очите. Докторът отново сложи инжекция на Минка, но тя остана неподвижна като камък. — Свършва се, каза лекарят, повече не може и той разтвори безпомощно ръце. Тогава старата баба Маргарита стана. — Рожби, обърна се тя към всички, рожби мили и драги, сгрешихме пред Бога. Прошка искам от вази до като Минка е още тука, прошка да искаме от Бога всички“, и като падна на колене, баба Маргарита викна колкото й глас държи: — Божичко, мили Божичко, ако ми чедото върнеш на живот, в стъпките ти, Боже ще вървя, зле дума няма да кажа, клетва няма да изрека, чедата си Боже няма да хокам. Земя ще Боже да стана, по мене всички да ходят и на всички Боже ще казвам в мир и сговор де живеят. Върни ми Боже чедото, от снахи прошка ще искам ... В стаята всички се разплакаха. Минкиният баща коленичи до майна си и през сълзи продума.
към текста >>

Прошка искам от вази до като Минка е още тука, прошка да искаме от Бога всички“, и като падна на колене, баба Маргарита викна колкото й глас държи: — Божичко, мили Божичко, ако ми чедото върнеш на живот, в стъпките ти, Боже ще вървя, зле дума няма да кажа, клетва няма да изрека, чедата си Боже няма да хокам.
Глас не бе останало у младата Минкина майка да плаче, сълзи не бяха й останали на очите. Докторът отново сложи инжекция на Минка, но тя остана неподвижна като камък. — Свършва се, каза лекарят, повече не може и той разтвори безпомощно ръце. Тогава старата баба Маргарита стана. — Рожби, обърна се тя към всички, рожби мили и драги, сгрешихме пред Бога. Прошка искам от вази до като Минка е още тука, прошка да искаме от Бога всички“, и като падна на колене, баба Маргарита викна колкото й глас държи: — Божичко, мили Божичко, ако ми чедото върнеш на живот, в стъпките ти, Боже ще вървя, зле дума няма да кажа, клетва няма да изрека, чедата си Боже няма да хокам. Земя ще Боже да стана, по мене всички да ходят и на всички Боже ще казвам в мир и сговор де живеят. Върни ми Боже чедото, от снахи прошка ще искам ... В стаята всички се разплакаха. Минкиният баща коленичи до майна си и през сълзи продума. — „Моли се мамо, моли се, дано ни Бог чуе, дано ни върне детето“. До него коленичи майката, а до баба Маргарита дядо Гено сне калпак и не коленичи, а падна на земята.
към текста >>

До него коленичи майката, а до баба Маргарита дядо Гено сне калпак и не коленичи, а падна на земята.
Прошка искам от вази до като Минка е още тука, прошка да искаме от Бога всички“, и като падна на колене, баба Маргарита викна колкото й глас държи: — Божичко, мили Божичко, ако ми чедото върнеш на живот, в стъпките ти, Боже ще вървя, зле дума няма да кажа, клетва няма да изрека, чедата си Боже няма да хокам. Земя ще Боже да стана, по мене всички да ходят и на всички Боже ще казвам в мир и сговор де живеят. Върни ми Боже чедото, от снахи прошка ще искам ... В стаята всички се разплакаха. Минкиният баща коленичи до майна си и през сълзи продума. — „Моли се мамо, моли се, дано ни Бог чуе, дано ни върне детето“. До него коленичи майката, а до баба Маргарита дядо Гено сне калпак и не коленичи, а падна на земята. След него един по един всички коленичиха и с общ глас, сълзи и плач молеха. Молеха да се смили Бог и върне живота на Минка. Чуваше се треперещия глас на дядо Гено да обещава мило и драго, да дава имане и добитък на сиромаси, да дава клетви пред Бога, че гласът си няма да повдигне за зла дума и хула. Ще а мир и сговор да живее с цяла си челяд. Всички молеха, всички обещаваха пред Бога, че по нов път ще тръгнат, по пътя само към Бога, само да ги чуе и върне живота на малката Минка.
към текста >>

В дядо Генови се чуваше само радостния глъч на децата, песните на младите и кроткия глас на баба Маргарита.
което Бог й върна . . . Дядо Гено го вдигнаха синовете му и го положиха да легне, че голямата радост му взе силите сякаш . . . От тогава минаваха дни и години. В дядо Генови се чуваше само радостния глъч на децата, песните на младите и кроткия глас на баба Маргарита. Минка растеше нежна като лилия, с кротка усмивка и неземна хубост — жив образ, който на всички напомняше за Великата Божия милост. — На добро се обърна всичко — казваха селяните на дядо Гено, като гледаха сговорната му челяд и разработения му имот. — На добро се обръща всичко, когато се хората обърнат към Бога — отговаряше им той с блага усмивка.
към текста >>

32. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 211 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Завайкала се мравка Чернориза как ще се живее при такава страшна криза: заридала Баба жаба — как да легне пак във тинята студена, като е такава слаба; писнал комарът, заплакал неутешно, че безкрайна нощ ще бъде и пред Бога грешно; гущеричето във сълзи се заляло, че без слънце непременно би умряло; а Калинка и Смрадлушка и безбройните мушици по дърветата се налепили, под корите им се скрили — с очи да не гледат, с уши да не слушат, в скръб и жалост как ще се издушат.
Борис Юр. Биров Светулка и северняк (басня) Паднала мъгла в гората и превърнала денят на нощ. Загубило се слънцето, не видела се месечината. Полазил страх животните, настанал смут в долчината. Разнесъл се ужасен слух, че слънцето внезапно изгоряло и голяма хала пепелта му далеч отвела, а пък сребърната месечинка като въглен потъмнея в. Завайкала се мравка Чернориза как ще се живее при такава страшна криза: заридала Баба жаба — как да легне пак във тинята студена, като е такава слаба; писнал комарът, заплакал неутешно, че безкрайна нощ ще бъде и пред Бога грешно; гущеричето във сълзи се заляло, че без слънце непременно би умряло; а Калинка и Смрадлушка и безбройните мушици по дърветата се налепили, под корите им се скрили — с очи да не гледат, с уши да не слушат, в скръб и жалост как ще се издушат. В тая скръбна доба, всяка жива твар когато мислела, че слиза в гроба, прилетяла от невиделицата светулка (а на коремчето й бяла светлинка се хулка). И кръстосала гората в дълго и широко, като викала със цяло гърло буйно и високо: — Дързост, дързост, малодушни твари! — братя, сестри и другари! Слънцето безславно догоряло, загаснало, ала жива е сестра ви светлопроизводната светулка, на която светлината денонощно хулка. Зиме-лете ще ви светя в непривността на вековете!
към текста >>

33. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 216 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но не по стария начин — да се Моли детето, да се принуждава, заплашва, залъгва: Ха сега за мама хапни, ха сега за баба... Достатъчно е да му се даде свобода да се наиграе, да изгладнее и то ще яде.
* Природата със дивна хубост се гордей. Живота лей се в извор благодатен И дарове прекрасни щедро той пилей По своя път безбрежен, необятен. * С крилата на духа понасям се, летя, Безкрая с поглед възхитен обгръщам, Приветствам с усмивка детска пролетта И пълен с мир и радост се завръщам В. Недев Детето и майката (продължение от бр. 183) Храната на детето трябва да бъде не малка грижа за майката. Но не по стария начин — да се Моли детето, да се принуждава, заплашва, залъгва: Ха сега за мама хапни, ха сега за баба... Достатъчно е да му се даде свобода да се наиграе, да изгладнее и то ще яде. Грижата на майката остава да му приготви здрава, питателна храна. Дайте възможност на вашето дете да играе. Създайте му условия за по-разнообразие игра. Детето играе винаги щом е будно И в играта то се учи да задоволява своите нужди. Чрез нея то се подготвя за живота, проявява се такова, каквото е, разкрива всичките си възможности, установява най-добрите, най-човечни отношения.
към текста >>

34. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 221 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Емна вечер, наседели край печката, слушахме един разказ, който по-голямата ми сестра четеше, за да разсее тъгата на мама и баба.
Те бяха за нас и утеха, и радост, и надежда за по-скорошно за връщане. Една седмица протече без да получим писмо. В непрекъснато очакване премина и втора. . . Страхът от неизвестното се примесваше с лошите предчувствия, загнездваше се в душите и ни заставяше често да бършем скрито една от друга насълзените очи. Емна вечер, наседели край печката, слушахме един разказ, който по-голямата ми сестра четеше, за да разсее тъгата на мама и баба. Дали слушаха, дали разбираха нещо, от това, което се четеше, беше доста съмнително, защото, вперили погледи някъде в стената, скръстили ръце, те често и дълбоко въздишаха. Вероятно, и те като мене, си представяха бойните окопи и землянките, така, както бяхме ги виждали по картините и никой друг не забелязваше там, всред пръскащите се гранати и дъжд от куршуми, освен него — бащата. В един момент всички изтръпнахме. Пътната врата леко изскърца и по двора отекнаха познати стъпки, стъпките на баща ми и ритмичното чукаме на сабята му. Наострихме уши.
към текста >>

Баба я дръпна за ръка и ни даде знак да мълчим.
Наострихме уши. В стаята мъртва тишина. Познатите стъпки приближиха до прозореца. —Той иде! — извика майка ми луда от радост и се затича към вратата. Баба я дръпна за ръка и ни даде знак да мълчим. В тоя момент три силни равномерни удари прозвучаха върху стъклото на прозореца. Струните на изправената в един от ъглите на стаята цигулка изтрещяха. Какво става тук? Очите на всички ни широко се отвориха. Страх, истински страх сковаваше треперещите ни тела.
към текста >>

Прегръщайки ни, майка ми отчаяно плачеше, а баба правеше низки поклони пред иконостаса.
И всичко утихна. . . Ние се спогледахме. Сълзи бликнаха от очите ни. Малка бях, но разбрах, че става нещо лошо. Прегръщайки ни, майка ми отчаяно плачеше, а баба правеше низки поклони пред иконостаса. Седем дена след тая страховита нощ, на 9 ноември, получихме едно писмо, с черен кръст върху него. Майка ми с треперещи ръце, заобиколена от всички ни, го отвори и с глас, често прекъсван от ридания, прочете: „На 2 ноември т. г. 11 часа вечерта, загубихме нашия любим капелник — загина достойно, изпълнявайки своя свещен дълг“. Когато по-късно отворихме цигулката на скъпия ни баща. четирите корди бяха скъсани. Чудо?
към текста >>

35. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Старата баба ще живее по един начин, а младата мома по друг начин.
Сега аз като проповядвам, не искам да проповядвам това, което другите учат. Не искам да влизам в чужда територия. Аз съм човек на свободата. Всеки е свободен да има каквито иска вярвания и разбирания, но той трябва да остави свободни и другите. Всички не могат да имат еднакви разбирания за живота и еднакъв начин не живеене. Старата баба ще живее по един начин, а младата мома по друг начин. Ето как трябва да живее старата баба: тя трябва да свири много хубаво, да рисува много хубаво, да бъде красноречиво и после всичко каквото преви без пари да го прави. Освен това на нея бих препоръчал да носи вода на болни, на страдащи. Където се изискват добри работници все старите баби бих препоръчал. А на младата мома бих казал: ти не трябва да ходиш много, не трябва да се занимаваш с работи, които ще ти вземат ума. Ще седиш повече у дома си и ще помагаш на майка си.
към текста >>

Ето как трябва да живее старата баба: тя трябва да свири много хубаво, да рисува много хубаво, да бъде красноречиво и после всичко каквото преви без пари да го прави.
Не искам да влизам в чужда територия. Аз съм човек на свободата. Всеки е свободен да има каквито иска вярвания и разбирания, но той трябва да остави свободни и другите. Всички не могат да имат еднакви разбирания за живота и еднакъв начин не живеене. Старата баба ще живее по един начин, а младата мома по друг начин. Ето как трябва да живее старата баба: тя трябва да свири много хубаво, да рисува много хубаво, да бъде красноречиво и после всичко каквото преви без пари да го прави. Освен това на нея бих препоръчал да носи вода на болни, на страдащи. Където се изискват добри работници все старите баби бих препоръчал. А на младата мома бих казал: ти не трябва да ходиш много, не трябва да се занимаваш с работи, които ще ти вземат ума. Ще седиш повече у дома си и ще помагаш на майка си. Та на онези от вас, които сте млади, казвам: вие трябва да се обличате хубаво, да се носите чисто, да привличате момците в най-чист и красив смисъл на думата.
към текста >>

36. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Нашето си е наше, — думаше на баба Миньовица.
Ще учите ли, ще работите ли — каквото ви сърце тегли. „На, на тебе нива, ливада, градина, на тебе лозе. Добър е Бог, ще работите сами“. Отлекна му! Млади са, на крака си да стъпят. — Нашето си е наше, — думаше на баба Миньовица. Имота, който си остави се, работеше, кое от аргати, кое от синовете му. Но туй което имаше сбрано, то си остана у него, близо до окото и ръката му. Въртя го, стиска, стана веднъж бай Миньо ще върви в града. Нощес сънувал лош сън, разбойници го обрали, мир си не намерил до сутринта. Защо ще ги държи в къщата си?
към текста >>

37. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— На тебе ще се метне, вземи го,—дума му баба Груевнца.
Пазеше ги дядо Грую като зеницата си. Ни една пролет той не се двоумеше да излезе ли, преди кукувицата да е закукала, ни една есен не ги изпревари в село. И тая пролет, първи неговите стада пак излязоха на паша. Придружаваше го десетгодишният Митко. От години детето се молеше: — Вземи и мен дядо! — На тебе ще се метне, вземи го,—дума му баба Груевнца. — Да дойде! Стягайте го! И една пролетна сутрин детето осъмна в един чуден свят, където всичко му се стори вълшебно. Първите слънчеви лъчи трептяха наоколо. Небето чисто и светло, покрито с бели пухкави облаци, се синееше над него, а там, на изток, под него сякаш, където земята и небето се сливаха, се показваше слънцето, което заливаше със златен прашец безбрежната земя.
към текста >>

38. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той по наследство носи в себе си, било от баща си, майка си, де до си или баба си, от четири поколения насам, една лоша наследствена черта, със с която не може да се справи.
На мястото на някое лошо чувство, турете едно добро чувство. На мястото на една лоша постъпка турете една добра постъпка. Безлюбието се цери с любовта, безверието — с вярата, безнадеждието — с надеждата, грубостта — с милосърдието. На всичко отрицателно в себе си противопоставяйте положителното. Често човек се проявява като неморален, без да иска. Той по наследство носи в себе си, било от баща си, майка си, де до си или баба си, от четири поколения насам, една лоша наследствена черта, със с която не може да се справи. Натъкне ли се на тази черта, той не е господар на себе си. Който знае законите на внушението, той може да лекува и другите хора, както и себе си. Но ако не знае тези закони, той не може да лекува нито себе си, нито другите. Внушението е сила, която се проявява и в отрицателното и в положителното. Запример, някой лош човек може да ти внуши мисълта да направиш на некого една пакост.
към текста >>

39. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(следва) ЕДНА ПОДЯЛБА Минали бяха десет дни от смъртта на баба Панайота и в нейната запустяла, полуразрушена къща имаше отново оживление.
Защото, всека енергия е свързана и със съответната материя. И затова Учителя казва, че онзи, който иска да бъде здрав, да бъде богат, да има изобилие на жизнена сила и да бъде умен, трябва да има злато в кръвта си. Органическо злато го нарича той и това злато е свързано с портокаловия цвят. А качествата, това са зародишите на Битието в Аза, които той трябва да приведе в действие, да ги динамизира. А всяко динамично качество се проявява като творческа енергия, която има в основата си един разумен импулс. (следва) ЕДНА ПОДЯЛБА Минали бяха десет дни от смъртта на баба Панайота и в нейната запустяла, полуразрушена къща имаше отново оживление. Двете й дъщери, еднички наследнички на нейния имот, правеха своята подялба. Присъстваха, както при всички такива случаи— нотариус и свидетели. Но много повече свидетели се бяха натрупали по стобора, интересно е всякога да се гледа, когато хората се карат помежду си. Такива интересни картини се разкриват из истинската природа на човека, че никой не би искал да се лиши доброволно от гледката им. А, както е известно, когато хората се делят, те се карат.
към текста >>

Или твоите деца няма да искат да имат спомен от дядо си и баба си?
Празни места имаме толкова много! Но както щеш! Аз ще взема каците, а ти можеш да вземеш повече от чергите и юрганите на мама. Тя ги пазеше, чергите са почти нови и ще ти свършат добра работа. — А ти нямаш деца, нали? Или твоите деца няма да искат да имат спомен от дядо си и баба си? Чергите са си отделна работа и там не може да става и дума за някакво неравно деление! Не! От дума на дума, двете сестри наистина започнаха да повишават гласа си. Любопитните съседи прилепваха ушите си по-плътно към отворите на стобора. Очевидно, започна да става интересно: Можеше ли да мине подялба без караница и без скандал?
към текста >>

40. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Бабичка Сбира баба крушки, ябълки в гората, дренчици и сливи — пълни тя торбата.
И оздравяла горката веч от свойта болест зла Пастирка Тя, малка е пастирка агънцата бели след себе си тя води към слънчев връх поели. * Към слънчев връх, където зелена е тревата, и слънцето е меко и чиста е водата. * Там малката пастирка на свирка ще засвири. И стадото й кротко Свободно ще се шири Майка Вечер идва тя при мене и ми казва: „лека нощ.“ През съня си я усещам, как завива ме сред нощ. * Утрин рано тя ме буди, вече стъкнала огън, и ми казва: „Хайде, сине, веч е време, стига сън.“ * И в торбичката ми слага сладкото парченце хляб, „да внимаваш, ми пошепва, че надеждата е в теб.“ * И, когато затруднен съм във задачи някой ден, тази чудна моя майка, заедно решава с мен. Бабичка Сбира баба крушки, ябълки в гората, дренчици и сливи — пълни тя торбата. * Дълги са нощите, дълга баба зима, трябва за раздрямка нещичко да има. * А пък те са много — внуците игриви, все току й викат: „Дай ми, бабо, сливи.“ * „Ябълки на мене,“ „а на мене крушки. Дай ни още малко и за мойте дружки.“ * И протягат всички те ръцете свои. „На, им казва баба, яжте пилци мои! “ * Пилци са децата, сладичко говорят, мрак ли е в душата, слънце там ще сторят.
към текста >>

* Дълги са нощите, дълга баба зима, трябва за раздрямка нещичко да има.
* Към слънчев връх, където зелена е тревата, и слънцето е меко и чиста е водата. * Там малката пастирка на свирка ще засвири. И стадото й кротко Свободно ще се шири Майка Вечер идва тя при мене и ми казва: „лека нощ.“ През съня си я усещам, как завива ме сред нощ. * Утрин рано тя ме буди, вече стъкнала огън, и ми казва: „Хайде, сине, веч е време, стига сън.“ * И в торбичката ми слага сладкото парченце хляб, „да внимаваш, ми пошепва, че надеждата е в теб.“ * И, когато затруднен съм във задачи някой ден, тази чудна моя майка, заедно решава с мен. Бабичка Сбира баба крушки, ябълки в гората, дренчици и сливи — пълни тя торбата. * Дълги са нощите, дълга баба зима, трябва за раздрямка нещичко да има. * А пък те са много — внуците игриви, все току й викат: „Дай ми, бабо, сливи.“ * „Ябълки на мене,“ „а на мене крушки. Дай ни още малко и за мойте дружки.“ * И протягат всички те ръцете свои. „На, им казва баба, яжте пилци мои! “ * Пилци са децата, сладичко говорят, мрак ли е в душата, слънце там ще сторят. * Бабката се смее, мед й е в сърцето.
към текста >>

„На, им казва баба, яжте пилци мои!
* Утрин рано тя ме буди, вече стъкнала огън, и ми казва: „Хайде, сине, веч е време, стига сън.“ * И в торбичката ми слага сладкото парченце хляб, „да внимаваш, ми пошепва, че надеждата е в теб.“ * И, когато затруднен съм във задачи някой ден, тази чудна моя майка, заедно решава с мен. Бабичка Сбира баба крушки, ябълки в гората, дренчици и сливи — пълни тя торбата. * Дълги са нощите, дълга баба зима, трябва за раздрямка нещичко да има. * А пък те са много — внуците игриви, все току й викат: „Дай ми, бабо, сливи.“ * „Ябълки на мене,“ „а на мене крушки. Дай ни още малко и за мойте дружки.“ * И протягат всички те ръцете свои. „На, им казва баба, яжте пилци мои! “ * Пилци са децата, сладичко говорят, мрак ли е в душата, слънце там ще сторят. * Бабката се смее, мед й е в сърцето. С пълната торбичка тръгва към селцето. Стара бабичка Стара бабичка в гората сбира клонки и дръвца, трябва огън да запали тя за малките деца. * Зарад малките си внучки – нямат си бащица те, нито майка да ги жали, бедничките, от сърце * Тя се радва, ще ги стопли с огън весел вечерта.
към текста >>

41. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 251 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Гледам онази 85 годишна баба и я питам.
Роденото от Духа, това е вечният живот, а роденото от плътта, това е страданието, това е грехът. Казвам: хората трябва да се изменят, да изменят своите стари възгледи. Хората ги е страх да изменят възгледите си. Дали искат да изменят възгледите си или не искат, въпреки желанието им, възгледите им ще се изменят. Как е възможно това? Гледам онази 85 годишна баба и я питам. Бабо, защо не ходиш да играеш на хорото? — Е, синко, това беше едно време. Сега вече не мога. — Че къде отиде твоята младост? Едно време тя ходеше с китка на главата, очи хвърляше на този, на онзи момък, а сега се е сгушила.
към текста >>

42. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Една стара баба на 80 години, дойде един ден при мене да й поговоря нещо.
Настанало е вече време, когато всички хора, от всички народи, от най-големите до най-малките, трябва да се приближат с всичкото си уважение и смирение да приемат истината. И кой колкото я разбира да я приложи. Аз не искам да я разберете и приложите като мене, но кой колкото разбира, толкова да я приложи. Това е хубавото. Защото често вие мислите, че някои хора не разбират истината Всички хора разбират истината. Една стара баба на 80 години, дойде един ден при мене да й поговоря нещо. Като стана дума за прераждането, аз й говорих в какво се заключава. Тя даже не знае да чете и пише, но като слуша, каза: Синко, това нещо е близо до ума. И, като е така, животът има смисъл. Значи аз мога да се подмладя. — Да.
към текста >>

43. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като го усети баба Матеевица, ще изскочи на двора и ще викне: — Бре Матей, где отиваш , жетва е сега.
От една страна му сипва Господ, от другата той на сиромасите. Де да бяха всички хора като него! И жив беше Господ за да Матея. Ще му се присъни на сън и ще му каже: — Матей, там и там има вода, да идеш да я изкопаеш, че хора и добитък мрат от жажда. И стане сутринта рано дедо Матей, преди изгрев слънце, умие се, обърне се на изток, прочете си молитвата и каже: — Боже, ти напред и аз след Тебе — и ще тръгне. Като го усети баба Матеевица, ще изскочи на двора и ще викне: — Бре Матей, где отиваш , жетва е сега. Обърне се дедо Матей, усмихне се, покаже към небето и рече: Гдето каже Господ, там ще отида. Разтичат се синове, снахи да му сложат нещо в торбата за из път, а той само кима с глава за сбогом и поема широкия друм да търси посоченото му на сън място, за да изкопае водата. И какао, ще отиде и ще го намери тъй, както му се е присънило. Копне тук-там и ще бликне вода хубава, бистра като сълза, да се чудиш. Съберат се хората от селището, край което е извадена водата и от радост не знаят где да сложат дедо Матея.
към текста >>

44. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ще кажете, че дъската на тази баба е мръднала.
След един месец аз ще си замина за другия свят. Когато разправяла това, тя не била болна, но това й съобщили от невидимия свят. И наистина, точно след един месец майка му заминала за онзи свят. Ще кажете, че това е било сън. Да сън е, но сън, който се сбъдва. Ще кажете, че дъската на тази баба е мръднала. Дали е мръднала, или се е наместила, това е въпрос. Питам: Мислите ли, че хората, които постоянно живеят в отчаяние и разочарования, и са готови да се самоунищожат, са разумни хора? Днес всички съвременни културни народи са турили под себе си бомби, турили са запалките им, и само чакат едно малко докосване. Всички държавни мъже седят и си говорят: Внимавайте, че само една искра е достатъчна Запалят ли се тези бомби, знаете ли какао ще стане? Днес всички държави държат една такава запалка — Германия държи една запалка, Англия държи една запалка, Русия държи една запалка.
към текста >>

45. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 291 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Слушате някой стар дядо или стара баба да казва, че не може да спи.
Ако човек живее 70-80 години, той си е изработил един филм на живота, който един ден ще му се пред стави във всичките подробности, както тук гледа филмите. Като мине 80-85 години, животът на човека се обръща — миналото му иде отпред. Целия живот на човека, от ранното му детство до старата му възраст, ще бъде представен на филм: как е бил малко дете, как баща му и майка му са го галили, как са го пращали на училище, как е пораснал и се е оженил, как е живял с жена си и с децата си. Не само добрите и красивите работи ще се представят, но и най-лошите, които никой не ги знае Всичко ще се представи на филма. Кой каквото е вършил от сутрин до вечер — всичко ще се изнесе на филма. Слушате някой стар дядо или стара баба да казва, че не може да спи. Защо не могат да спят? Аз зная защо не могат да спят. Казвам: Работете над себе си, защото вашият живот се филмува, та като остареете, да изкарат пред вас един хубав филм. И тогава, като гледате живота си, да ви е приятно. Казано е в Писанието, че когото Бог обича, него наказва.
към текста >>

46. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В единия дисаг баба попадия бе сложила самун хляб, суденце с ракия, подпиперена солена сланина, половин суджук, а в другия — торбата с парите.
—ще ти платя. — Защо не, папаз ефенди, аслъ аз исках да отида до големия конак. Речено, сторено. Поп Танас влезе в къщи да донесе дисагите. Те, доста тежички. В единия дисаг баба попадия бе сложила самун хляб, суденце с ракия, подпиперена солена сланина, половин суджук, а в другия — торбата с парите. Мустафа му помага да сложат дисагите върху седлото. Но вижда той, че единият дисаг тежи като олово, а другия — лек. Дедо поп се огледа, па отиде под навеса и донесе от там голям камък и сложи в по-лекия дисаг.— Така те се изравниха, и дедо поп се качи на коня. Мустафа го последва, отби се у дома, взе си коня и препусна след него. Събота, януарий, студ, сняг виелица. Вървят.
към текста >>

47. -

Най-после явил се един бабачко.
Тогава вие често мязате на един ленив американец, който унаследил този навик — все закъснявал в търговската си кантора и с това губел милиони. Като видял, че тази работа не отива на добре, той хванал слугата си и му казал: ако ме събудиш, ще ти дам един долар, а ако не ме събудиш, ти ще ми дадеш един долар. Отива слугата сутринта, но не може да го събуди. Той бил много здрав, хващал слугата си, набивал го хубаво, после отново отивал в леглото си, заспивал и през деня вземал един долар от слугата си. Никой не отивал вече при този господар за слуга. Най-после явил се един бабачко. Казват му: Вие. — Ако той бие, и аз зная да бия. Тогава господарят му казва: Слушай, на тебе дванадесет долара ще ти дам, ако събудиш, и дванадесет ще ти взема, ако не ме събудиш. — Ще те събудя, казва. Той отишъл рано сутринта при господаря си, като носел, цяла стомна с 10 литра вода излива отгоре му.
към текста >>

48. -

Оставено веднъж на грижите на бабата, започнало да иска от варената тиква която видяло на масата Простата жена му дала от тиквата, непризнавайки никаква наложена диета и детето лакомо излапало няколко парчета.
Дневно при една тиквена диета може да се изядат 1 — 3 кг. тиква, и това да продължи 3 — 4 седмици според случая. Препоръчва се също за отслабване на затлъстели хора, особено при лица, с болезнен апетит. При едно дете с остра диария (ентероколит), е наблюдавано чудновато излекуване. Детето било лекувано по всички правила с диети, хранителни смеси и лекарства, но положението му се е влошавало и диарията не преставала. Оставено веднъж на грижите на бабата, започнало да иска от варената тиква която видяло на масата Простата жена му дала от тиквата, непризнавайки никаква наложена диета и детето лакомо излапало няколко парчета. След няколко часа, за голямо учудване на майката, детето разредило ходенето по нужда и изпражненията се сгъстили. Вечерта бабата пак го нахранила с тиква и на другия ден детето, за голямо очукване и радост на околните, се почувствало съвършено добре. Това лекуване е идентично с лекуване на диарията с ябълки — сурови и печени и трябва да се опитва без страх. Така че, тиквата е един полезен и неоценим за здравето и живота на човека плод, и трябва да взема по-широко участие във всекидневната му храна. Д-р Ник.
към текста >>

Вечерта бабата пак го нахранила с тиква и на другия ден детето, за голямо очукване и радост на околните, се почувствало съвършено добре.
Препоръчва се също за отслабване на затлъстели хора, особено при лица, с болезнен апетит. При едно дете с остра диария (ентероколит), е наблюдавано чудновато излекуване. Детето било лекувано по всички правила с диети, хранителни смеси и лекарства, но положението му се е влошавало и диарията не преставала. Оставено веднъж на грижите на бабата, започнало да иска от варената тиква която видяло на масата Простата жена му дала от тиквата, непризнавайки никаква наложена диета и детето лакомо излапало няколко парчета. След няколко часа, за голямо учудване на майката, детето разредило ходенето по нужда и изпражненията се сгъстили. Вечерта бабата пак го нахранила с тиква и на другия ден детето, за голямо очукване и радост на околните, се почувствало съвършено добре. Това лекуване е идентично с лекуване на диарията с ябълки — сурови и печени и трябва да се опитва без страх. Така че, тиквата е един полезен и неоценим за здравето и живота на човека плод, и трябва да взема по-широко участие във всекидневната му храна. Д-р Ник. Станчев ТРИ ПРИКАЗКИ ЗА МЛАДИ И СТАРИ от Л. Лулчев И трите са написани в духа на народното творчество.
към текста >>

49. -

Вие се ангажирате с дядо си, с баба си, с баща си.
Ние нямаме нищо общо с тях. Лошите желания ние знаем откъде идат. Ние нямаме нищо общо с тях. Лошите постъпки знаем откъде идат. Не трябва да се ангажираме с чужди борчове. Вие се ангажирате с дядо си, с баба си, с баща си. Дядо ти, баща ти били в заблуждение, що вземаш чужди дългове да ги плащаш? Ти се ангажираш с чужди дългове. Вместо това, използвайте сегашните блага.... които имате. Сега да допуснем, че ти си болен, имаш пари, ще идеш на лекар, но нямаш пари, болен си. Изпей си една песен, ще оздравееш.
към текста >>

50. -

Щом тя не е търпелива, става баба.
Услужи на една жена с любов. Любовта е, която дава Щом обикнеш, като услужиш с любов, веднага става красиво. Щом е без любов, погрознява. Един мъж, като го срещне една жена, която няма търпение, той отстъпва. Като има търпение, мъжът става смел и решителен. Щом тя не е търпелива, става баба. Когато жените са търпеливи и мъжете с добра обхода, тогава те ще бъдат смели и решителни. Или според моя език, ще служите в света с любов. Всичко ще постигнете с най-малко енергия. Ако те пита някой, на кого служиш, кажи: уча се сега да служа на любовта. Ученик съм на любовта.
към текста >>

51. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тогава заболяла баба й, към която Велш тъй била привързана, че.
Чудно излекуване на един сляп. — Едно загадъчно излекуване на един сляп поставило лондонските очни лекари в недоумение. Слугинята Катерина Велш била много късогледа още от детинство. Положението на очите й се тъй влошило, че тя вече цели две години била съвсем сляпа, въпреки старанията на най-добрите лекари и няколкократните операции. Най-сетне положението на зрението й причините за което оставали неизвестни, се признало за безнадеждно. Тогава заболяла баба й, към която Велш тъй била привързана, че. както самото момиче разказва, желанието му да може да види още веднъж умиращата си баба не го оставяло на спокойствие денем и нощем. Когато старата жена умряла, неутешимата внучка проляла истински потоци от сълзи и най-сетне на гроба припаднала от плач. И когато се свестила, тя прогледала. Госпожица Велш посетила един от своите лекари, който само констатирал факта, без да намери причините и обясненията. През първите дни се забелязвало още малко късогледство, но по-сетне зрението станало нормално.
към текста >>

както самото момиче разказва, желанието му да може да види още веднъж умиращата си баба не го оставяло на спокойствие денем и нощем.
— Едно загадъчно излекуване на един сляп поставило лондонските очни лекари в недоумение. Слугинята Катерина Велш била много късогледа още от детинство. Положението на очите й се тъй влошило, че тя вече цели две години била съвсем сляпа, въпреки старанията на най-добрите лекари и няколкократните операции. Най-сетне положението на зрението й причините за което оставали неизвестни, се признало за безнадеждно. Тогава заболяла баба й, към която Велш тъй била привързана, че. както самото момиче разказва, желанието му да може да види още веднъж умиращата си баба не го оставяло на спокойствие денем и нощем. Когато старата жена умряла, неутешимата внучка проляла истински потоци от сълзи и най-сетне на гроба припаднала от плач. И когато се свестила, тя прогледала. Госпожица Велш посетила един от своите лекари, който само констатирал факта, без да намери причините и обясненията. През първите дни се забелязвало още малко късогледство, но по-сетне зрението станало нормално. Причината за това чудно излекуване би трябвало да се подири в самолечението чрез собствени волеви усилия.
към текста >>

52. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„Търговска“, една кутия с фотографически стъкла и на 23 същия месец предложил на баба си Еленка п.
През месец юли т. г. малкият ученик Любомир Дим. п. Генов, от Враца, 14 годишен, дошъл за неколко дни в София, при роднините си. Като любител-фотограф, купил си от фирмата Бр. Елизер, на ул. „Търговска“, една кутия с фотографически стъкла и на 23 същия месец предложил на баба си Еленка п. Генова, 58 г., да я снеме, като употребил за тая цел първото от купените нови стъкла. Баба Еленка се съгласила, качили се двамата на таванската стая и малкия Любомир я снел. Но когато на другия ден промил стъклото (плаката) и поставил да копира, на картичката се проявил, освен образа на баба му, и друг някакъв, непозната нему, образ. Показал веднага снимката на баба си и тя, учудена, казала: „това е чичо ти Георги“ (син на баба Еленка П. Генова, който се поминал преди 19 години като ученик в София).
към текста >>

Баба Еленка се съгласила, качили се двамата на таванската стая и малкия Любомир я снел.
Генов, от Враца, 14 годишен, дошъл за неколко дни в София, при роднините си. Като любител-фотограф, купил си от фирмата Бр. Елизер, на ул. „Търговска“, една кутия с фотографически стъкла и на 23 същия месец предложил на баба си Еленка п. Генова, 58 г., да я снеме, като употребил за тая цел първото от купените нови стъкла. Баба Еленка се съгласила, качили се двамата на таванската стая и малкия Любомир я снел. Но когато на другия ден промил стъклото (плаката) и поставил да копира, на картичката се проявил, освен образа на баба му, и друг някакъв, непозната нему, образ. Показал веднага снимката на баба си и тя, учудена, казала: „това е чичо ти Георги“ (син на баба Еленка П. Генова, който се поминал преди 19 години като ученик в София). Тая случка, която стана известна на редакцията ни, възбуди жив интерес у всички, на които се съобщи. Запитани неколцина видни фотографи в столицата, как може да се обясни тая едновременна снимка на два човешки ликове, когато е била фотографирана само баба Еленка п.
към текста >>

Но когато на другия ден промил стъклото (плаката) и поставил да копира, на картичката се проявил, освен образа на баба му, и друг някакъв, непозната нему, образ.
Като любител-фотограф, купил си от фирмата Бр. Елизер, на ул. „Търговска“, една кутия с фотографически стъкла и на 23 същия месец предложил на баба си Еленка п. Генова, 58 г., да я снеме, като употребил за тая цел първото от купените нови стъкла. Баба Еленка се съгласила, качили се двамата на таванската стая и малкия Любомир я снел. Но когато на другия ден промил стъклото (плаката) и поставил да копира, на картичката се проявил, освен образа на баба му, и друг някакъв, непозната нему, образ. Показал веднага снимката на баба си и тя, учудена, казала: „това е чичо ти Георги“ (син на баба Еленка П. Генова, който се поминал преди 19 години като ученик в София). Тая случка, която стана известна на редакцията ни, възбуди жив интерес у всички, на които се съобщи. Запитани неколцина видни фотографи в столицата, как може да се обясни тая едновременна снимка на два човешки ликове, когато е била фотографирана само баба Еленка п. Генова, отговориха, че това е немислимо да се постигне с никаква комбинация и от най-изкусния фотограф.
към текста >>

Показал веднага снимката на баба си и тя, учудена, казала: „това е чичо ти Георги“ (син на баба Еленка П.
Елизер, на ул. „Търговска“, една кутия с фотографически стъкла и на 23 същия месец предложил на баба си Еленка п. Генова, 58 г., да я снеме, като употребил за тая цел първото от купените нови стъкла. Баба Еленка се съгласила, качили се двамата на таванската стая и малкия Любомир я снел. Но когато на другия ден промил стъклото (плаката) и поставил да копира, на картичката се проявил, освен образа на баба му, и друг някакъв, непозната нему, образ. Показал веднага снимката на баба си и тя, учудена, казала: „това е чичо ти Георги“ (син на баба Еленка П. Генова, който се поминал преди 19 години като ученик в София). Тая случка, която стана известна на редакцията ни, възбуди жив интерес у всички, на които се съобщи. Запитани неколцина видни фотографи в столицата, как може да се обясни тая едновременна снимка на два човешки ликове, когато е била фотографирана само баба Еленка п. Генова, отговориха, че това е немислимо да се постигне с никаква комбинация и от най-изкусния фотограф. Ние възпроизвеждаме в списанието тая интересна снимка и оставяме на четците ни да правят сами своите заключения по нея, Допълнително възнамеряваме да извършим щателна експертиза по случая и да публикуваме експертния протокол.
към текста >>

Запитани неколцина видни фотографи в столицата, как може да се обясни тая едновременна снимка на два човешки ликове, когато е била фотографирана само баба Еленка п.
Баба Еленка се съгласила, качили се двамата на таванската стая и малкия Любомир я снел. Но когато на другия ден промил стъклото (плаката) и поставил да копира, на картичката се проявил, освен образа на баба му, и друг някакъв, непозната нему, образ. Показал веднага снимката на баба си и тя, учудена, казала: „това е чичо ти Георги“ (син на баба Еленка П. Генова, който се поминал преди 19 години като ученик в София). Тая случка, която стана известна на редакцията ни, възбуди жив интерес у всички, на които се съобщи. Запитани неколцина видни фотографи в столицата, как може да се обясни тая едновременна снимка на два човешки ликове, когато е била фотографирана само баба Еленка п. Генова, отговориха, че това е немислимо да се постигне с никаква комбинация и от най-изкусния фотограф. Ние възпроизвеждаме в списанието тая интересна снимка и оставяме на четците ни да правят сами своите заключения по нея, Допълнително възнамеряваме да извършим щателна експертиза по случая и да публикуваме експертния протокол. Майчина обич — Видения на децата. При мене, на ул. Регентска 38, в София, живееше сестра ми с трите си деца След смъртта й, децата останаха при баба си, която също живееше при мене.
към текста >>

Регентска 38, в София, живееше сестра ми с трите си деца След смъртта й, децата останаха при баба си, която също живееше при мене.
Запитани неколцина видни фотографи в столицата, как може да се обясни тая едновременна снимка на два човешки ликове, когато е била фотографирана само баба Еленка п. Генова, отговориха, че това е немислимо да се постигне с никаква комбинация и от най-изкусния фотограф. Ние възпроизвеждаме в списанието тая интересна снимка и оставяме на четците ни да правят сами своите заключения по нея, Допълнително възнамеряваме да извършим щателна експертиза по случая и да публикуваме експертния протокол. Майчина обич — Видения на децата. При мене, на ул. Регентска 38, в София, живееше сестра ми с трите си деца След смъртта й, децата останаха при баба си, която също живееше при мене. Един ден надвечер, около една седмица след погребението на сестра ми, най-голямото й дете Данаил, около 14 години, щом влязло в стаята, забелязало образа на майка си, във форма на бюст, да стои неподвижно върху същото легло, на което тя спеше приживе. Данаил уплашен, веднага съобщи видяното на баба си и на мен. Ние го успокоихме и влязохме заедно с него в стаята. Той пак твърдеше, че вижда същата сянка, когато тя за нас бе невидима. Тогава аз, за да проверя, дали не е причинена тая сянка от кандилото, което гореше до леглото, запалих електрическата лампа, но Данаил пак твърдеше, че образът на майка му стои на същото място.
към текста >>

Данаил уплашен, веднага съобщи видяното на баба си и на мен.
Ние възпроизвеждаме в списанието тая интересна снимка и оставяме на четците ни да правят сами своите заключения по нея, Допълнително възнамеряваме да извършим щателна експертиза по случая и да публикуваме експертния протокол. Майчина обич — Видения на децата. При мене, на ул. Регентска 38, в София, живееше сестра ми с трите си деца След смъртта й, децата останаха при баба си, която също живееше при мене. Един ден надвечер, около една седмица след погребението на сестра ми, най-голямото й дете Данаил, около 14 години, щом влязло в стаята, забелязало образа на майка си, във форма на бюст, да стои неподвижно върху същото легло, на което тя спеше приживе. Данаил уплашен, веднага съобщи видяното на баба си и на мен. Ние го успокоихме и влязохме заедно с него в стаята. Той пак твърдеше, че вижда същата сянка, когато тя за нас бе невидима. Тогава аз, за да проверя, дали не е причинена тая сянка от кандилото, което гореше до леглото, запалих електрическата лампа, но Данаил пак твърдеше, че образът на майка му стои на същото място. От тогава бе се изминало почти една година. Една нощ най-малкият син на покойната ми сестра, Любен, 11 годишен, като спял на едно легло с баба си, внезапно се събудил към около 31/2 — 4 часа подир полунощ и видял майка си като жива, заобиколена с една светлина във форма на елипса.
към текста >>

Една нощ най-малкият син на покойната ми сестра, Любен, 11 годишен, като спял на едно легло с баба си, внезапно се събудил към около 31/2 — 4 часа подир полунощ и видял майка си като жива, заобиколена с една светлина във форма на елипса.
Данаил уплашен, веднага съобщи видяното на баба си и на мен. Ние го успокоихме и влязохме заедно с него в стаята. Той пак твърдеше, че вижда същата сянка, когато тя за нас бе невидима. Тогава аз, за да проверя, дали не е причинена тая сянка от кандилото, което гореше до леглото, запалих електрическата лампа, но Данаил пак твърдеше, че образът на майка му стои на същото място. От тогава бе се изминало почти една година. Една нощ най-малкият син на покойната ми сестра, Любен, 11 годишен, като спял на едно легло с баба си, внезапно се събудил към около 31/2 — 4 часа подир полунощ и видял майка си като жива, заобиколена с една светлина във форма на елипса. Фигурата на майка му била ясна и видима, като да е било денем, и гледала право към него. Детето, като знаеше, че майка му е умряла, разтреперило се от страх, сгушило се в прегръдките на баба си и се завило през глава с юргана. Баба му го запитала, защо се плаши, но то й отговорило, че ще й каже на другия ден. След малко Любен пак си повдигнал главата, за да види, дали стои майка му над леглото, но, за негово учудване, забелязал, че майка му в същия вид и форма осветила другото легло, на което спели баща му с другите две деца. Тя и там стояла права в светлата елипса, с устремен поглед към главите на братчетата му.
към текста >>

Детето, като знаеше, че майка му е умряла, разтреперило се от страх, сгушило се в прегръдките на баба си и се завило през глава с юргана.
Той пак твърдеше, че вижда същата сянка, когато тя за нас бе невидима. Тогава аз, за да проверя, дали не е причинена тая сянка от кандилото, което гореше до леглото, запалих електрическата лампа, но Данаил пак твърдеше, че образът на майка му стои на същото място. От тогава бе се изминало почти една година. Една нощ най-малкият син на покойната ми сестра, Любен, 11 годишен, като спял на едно легло с баба си, внезапно се събудил към около 31/2 — 4 часа подир полунощ и видял майка си като жива, заобиколена с една светлина във форма на елипса. Фигурата на майка му била ясна и видима, като да е било денем, и гледала право към него. Детето, като знаеше, че майка му е умряла, разтреперило се от страх, сгушило се в прегръдките на баба си и се завило през глава с юргана. Баба му го запитала, защо се плаши, но то й отговорило, че ще й каже на другия ден. След малко Любен пак си повдигнал главата, за да види, дали стои майка му над леглото, но, за негово учудване, забелязал, че майка му в същия вид и форма осветила другото легло, на което спели баща му с другите две деца. Тя и там стояла права в светлата елипса, с устремен поглед към главите на братчетата му. На сутринта щом стана, Любен разправи за случката на. баба си и на всички ни.
към текста >>

Баба му го запитала, защо се плаши, но то й отговорило, че ще й каже на другия ден.
Тогава аз, за да проверя, дали не е причинена тая сянка от кандилото, което гореше до леглото, запалих електрическата лампа, но Данаил пак твърдеше, че образът на майка му стои на същото място. От тогава бе се изминало почти една година. Една нощ най-малкият син на покойната ми сестра, Любен, 11 годишен, като спял на едно легло с баба си, внезапно се събудил към около 31/2 — 4 часа подир полунощ и видял майка си като жива, заобиколена с една светлина във форма на елипса. Фигурата на майка му била ясна и видима, като да е било денем, и гледала право към него. Детето, като знаеше, че майка му е умряла, разтреперило се от страх, сгушило се в прегръдките на баба си и се завило през глава с юргана. Баба му го запитала, защо се плаши, но то й отговорило, че ще й каже на другия ден. След малко Любен пак си повдигнал главата, за да види, дали стои майка му над леглото, но, за негово учудване, забелязал, че майка му в същия вид и форма осветила другото легло, на което спели баща му с другите две деца. Тя и там стояла права в светлата елипса, с устремен поглед към главите на братчетата му. На сутринта щом стана, Любен разправи за случката на. баба си и на всички ни. Съобщава: Д.
към текста >>

баба си и на всички ни.
Детето, като знаеше, че майка му е умряла, разтреперило се от страх, сгушило се в прегръдките на баба си и се завило през глава с юргана. Баба му го запитала, защо се плаши, но то й отговорило, че ще й каже на другия ден. След малко Любен пак си повдигнал главата, за да види, дали стои майка му над леглото, но, за негово учудване, забелязал, че майка му в същия вид и форма осветила другото легло, на което спели баща му с другите две деца. Тя и там стояла права в светлата елипса, с устремен поглед към главите на братчетата му. На сутринта щом стана, Любен разправи за случката на. баба си и на всички ни. Съобщава: Д. Димитров, аптекар в София. Интересен случай от ясновидство. При събиране сведения за поета Добри П. Чинтулов натъкнах се на един много интересен случай от ясновидство.
към текста >>

Баба ми умря в Габрово в наше отсъствие, понеже аз бях студент в София, а жена ми — селска учителка.
Той заловил не само мисълта, но и вълнението, тревогата на баща си. Умрял прави съобщение чрез сън. Достоверността на съобщението се доказва. Този и следният факти са ни разправени от един наш добър приятел, г. М.: „Аз и жена ми сме от Габрово. Баба ми умря в Габрово в наше отсъствие, понеже аз бях студент в София, а жена ми — селска учителка. През 1909 година, — годила и половина след смъртта на баба ми. — жена ми, след завършването на селската учебна година, се завърнала в града. Аз бях още в София, понеже в градовете учебната година свършва по късно. Жена ми сънува баба ми такава, каквато изглеждала в последните дни на живота си. Тя дала на жена ми някои практически съвети за живота и после казала: „Много ми беше мъчно, когато умирах, понеже никой от вас не беше при мен, за да ви улесня при погребението“ (погребението станало много скромно в наше отсъствие, като са били взети в заем пари от чужди хора).
към текста >>

През 1909 година, — годила и половина след смъртта на баба ми.
Умрял прави съобщение чрез сън. Достоверността на съобщението се доказва. Този и следният факти са ни разправени от един наш добър приятел, г. М.: „Аз и жена ми сме от Габрово. Баба ми умря в Габрово в наше отсъствие, понеже аз бях студент в София, а жена ми — селска учителка. През 1909 година, — годила и половина след смъртта на баба ми. — жена ми, след завършването на селската учебна година, се завърнала в града. Аз бях още в София, понеже в градовете учебната година свършва по късно. Жена ми сънува баба ми такава, каквато изглеждала в последните дни на живота си. Тя дала на жена ми някои практически съвети за живота и после казала: „Много ми беше мъчно, когато умирах, понеже никой от вас не беше при мен, за да ви улесня при погребението“ (погребението станало много скромно в наше отсъствие, като са били взети в заем пари от чужди хора). След това й казала да отиде в малката стаичка (килер), и като влезе в стаята, още при вратата да се обърне на ляво и да измери от прозореца към вътрешността на стаята половин метър и да копае до дълбочина един чуперек (разстоянието от върха на палеца до върха на показалеца, раздалечени един от друг).
към текста >>

Жена ми сънува баба ми такава, каквато изглеждала в последните дни на живота си.
М.: „Аз и жена ми сме от Габрово. Баба ми умря в Габрово в наше отсъствие, понеже аз бях студент в София, а жена ми — селска учителка. През 1909 година, — годила и половина след смъртта на баба ми. — жена ми, след завършването на селската учебна година, се завърнала в града. Аз бях още в София, понеже в градовете учебната година свършва по късно. Жена ми сънува баба ми такава, каквато изглеждала в последните дни на живота си. Тя дала на жена ми някои практически съвети за живота и после казала: „Много ми беше мъчно, когато умирах, понеже никой от вас не беше при мен, за да ви улесня при погребението“ (погребението станало много скромно в наше отсъствие, като са били взети в заем пари от чужди хора). След това й казала да отиде в малката стаичка (килер), и като влезе в стаята, още при вратата да се обърне на ляво и да измери от прозореца към вътрешността на стаята половин метър и да копае до дълбочина един чуперек (разстоянието от върха на палеца до върха на показалеца, раздалечени един от друг). На тази дълбочина ще намери каменна плочка, която представлява похлупка на едно гърненце, в което има пари златни, сребърни и книжни. И тя казала точно, колко златни къса, колко сребърни петолевки и колко банкноти. Банкнотите били по-малко.
към текста >>

53. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„Ще има война“, казала бабата, след като поразгледала малко знака на небето.
Макар че било късно през нощта, хората уплашени наизскачали от къщите си и замислено наблюдавали тайнствения знак. Некой особени песимисти мислели, че вече ще дойде пропадането на света. Тогава си спомнили за една бабичка, която знаяла да гадае и предсказва. Извикали я веднага. Всички очи се вперили в нея. „Ще има война“, казала бабата, след като поразгледала малко знака на небето. В 1877 година преди руско-турската война тя със собствените си очи видела също такъв кръст да свети на небето. Предсказанието преминало от уста на уста. Тази нощ цялото село било неспокойно и никой не спал. Пророчеството на бабата подпалило огъня. Всички, подлежащи на повикване под знамената, почнали да се готвят за поход.
към текста >>

Пророчеството на бабата подпалило огъня.
Всички очи се вперили в нея. „Ще има война“, казала бабата, след като поразгледала малко знака на небето. В 1877 година преди руско-турската война тя със собствените си очи видела също такъв кръст да свети на небето. Предсказанието преминало от уста на уста. Тази нощ цялото село било неспокойно и никой не спал. Пророчеството на бабата подпалило огъня. Всички, подлежащи на повикване под знамената, почнали да се готвят за поход. Те започнали разточително да прахосват имотите си. В неприятелската земя трябвали пари. Научават се властите, че московските селяни се приготвят да потеглят на война против невидим враг. Изпратени били чиновници да успокояват селското население.
към текста >>

Всичките ни почитания към негово високо благородие, но баба Мария го каза, а тя винаги казва право“.
Научават се властите, че московските селяни се приготвят да потеглят на война против невидим враг. Изпратени били чиновници да успокояват селското население. Въпреки уверението, че Русия не мисли да води война, и че видяното на небето трябва да се дължи на някое въздушно отражение или пък е било северно сияние, никой не повярвал на властта. „Каквото видехме, ние си го знаем добре. Ще има война и туй то, И ако губернаторът твърди противното, той се лъже сам.. . Всичките ни почитания към негово високо благородие, но баба Мария го каза, а тя винаги казва право“. Такъв бил отговорът на селяните. Това съобщение е напечатано в септемврийския номер през 1913 год. на Zentralblatt fur Okkultismus. Войната както е известно, започна само една година по-късно. Предсказанието на баба Мария се сбъдна.
към текста >>

Предсказанието на баба Мария се сбъдна.
Всичките ни почитания към негово високо благородие, но баба Мария го каза, а тя винаги казва право“. Такъв бил отговорът на селяните. Това съобщение е напечатано в септемврийския номер през 1913 год. на Zentralblatt fur Okkultismus. Войната както е известно, започна само една година по-късно. Предсказанието на баба Мария се сбъдна. Кръстът, значи, показал вярно. Силата на лошите пожелания От околността на Залцбург съобщават един интересен случай, където са констатирани последиците от проклеването. Некой си млад човек имал любовни сношения и незаконно му се родило дете. Момъкът плашел за издръжката на детето, но не искал да се ожени за любовницата си. По-сетне той се оженил за друга, по-стара жена.
към текста >>

54. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Децата се наредили край огнището около баба си и слушат нейната приказка за царския син и златната ябълка.
В всеки случай той е най-лошият и най-вредният фактор за успеха в едно училище. Всичко, което става в училище, трябва да бъде плод на свободното влечение на ученика. Учителската личност и методите на преподаване трябва да бъдат такива, че да се развие у ученика влечение към изучаваните предмети. Всеки лесно може да си представи следната картинка. Зима е. Децата се наредили край огнището около баба си и слушат нейната приказка за царския син и златната ябълка. Тъкмо на най-интересното място баба им става, за да пошета малко из къщи. Но децата я дърпат за полите, не я пущат: искат да чуят, какво ще стане по-нататък с царския син и златната ябълка. Трябва да работим в училището по начин, щото учениците с такъв интерес да участват в училищната дейност, с каквато жадност децата искат да чуят приказката за царския син и златната ябълка. Но сега пита се: коя е тайната за възбуждане интерес у учениците? Днешната педагогика много добре оценява значението на интереса при обучението, обаче, важно е по какъв начин може да се събуди той у учениците.
към текста >>

Тъкмо на най-интересното място баба им става, за да пошета малко из къщи.
Всичко, което става в училище, трябва да бъде плод на свободното влечение на ученика. Учителската личност и методите на преподаване трябва да бъдат такива, че да се развие у ученика влечение към изучаваните предмети. Всеки лесно може да си представи следната картинка. Зима е. Децата се наредили край огнището около баба си и слушат нейната приказка за царския син и златната ябълка. Тъкмо на най-интересното място баба им става, за да пошета малко из къщи. Но децата я дърпат за полите, не я пущат: искат да чуят, какво ще стане по-нататък с царския син и златната ябълка. Трябва да работим в училището по начин, щото учениците с такъв интерес да участват в училищната дейност, с каквато жадност децата искат да чуят приказката за царския син и златната ябълка. Но сега пита се: коя е тайната за възбуждане интерес у учениците? Днешната педагогика много добре оценява значението на интереса при обучението, обаче, важно е по какъв начин може да се събуди той у учениците. Тук освен личността на учителя, нагледността и активността при обучението, играят роля още два важни фактора: 1) духът на свободата в училището и 2) съгласие на това, което изучва, с детската природа.
към текста >>

55. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А детето ми никак не се съгласяваше да се върнем обратно, и колкото пъти аз и лелите му, при които бяхме отишли на гости, му заговорвахме за това, то все ни отговаряше, че не иска да си дойде и желаеше да остане при баба си и лелите си във Видин.
Преди да замина, поканих председателя на съда да го заведа на гости в Видин, но той не се съгласи, като ми каза: „друг път“, а аз му възразих: „тоя друг път няма да бъде никога“. Знаменателен отказ и интересно възражение! Пристигнах в Видин при жена си и детето си, с намерение да се върна в понеделник, но жена ми каза, че тоя ден бил празник (Димитровден). Аз й отговорих, че, ако бих знаял, че в понеделник е празник, не щях да оставя работата си днес, а щях да дойда утре“, т. е. в неделя. А детето ми никак не се съгласяваше да се върнем обратно, и колкото пъти аз и лелите му, при които бяхме отишли на гости, му заговорвахме за това, то все ни отговаряше, че не иска да си дойде и желаеше да остане при баба си и лелите си във Видин. И в деня на тръгването ни му казахме: „хайде да вървим, параходчето дойде“ (параход „Борис“), но детето настояваше на своето, като ни казваше: „не искам да се кача на това параходче, стига сте ми говорили за него“. Сутринта, в деня на тръгването ни, аз взех куфарите и ги отнесох на пристанището, но пристанищният стражар не ме пускаше, макар и да му заявих, че аз съм прокурор и че трябва да си замина, защото службата ме чака. В това време капитанът ми разреши и аз влязох в пристанището, оставих куфарите и се върнах да взема семейството си. Докато се върна в къщи, балдъзата ми изпуснала и строшила едно шише с газ в коридора и казала: „това не е на добро, но трябва да изтрия газта, да не би Стоян да се подхлъзне като се върне.“ А заранта, когато събуждах жена ми да стане и се приготви за път, тя отвори очите си и ми каза: „будна съм“. Лицето й, обаче, показваше силна тревога и неразположение, без видима за това причина.
към текста >>

56. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тогава баща му и баба му го занесоха и го заровиха край града, из нивите, без да зная аз на кое място.
Те дойдоха с файтон и ме вдигнаха Доведоха след това вещи лица да ми наместят крака, боледувах около 11/2 месеци и сега съм вече здрава. Но за забелязване е това, че още на другия ден след станалото, в петък вечерта, сънувах, между другото, че една жена ми подаде чаша с ракия да пия, но аз й отказах, защото ме боли крака и не пия ракия. Тогава тя ми каза ; „ама ти знаеш ли, че Стефаниното дете ти отметна крака“. Щом се събудих, спомних си, че наистина ние- имахме една наемателка в къщата ни, на име Стефана Димитрова, която доби едно дете, което умря на третия ден след раждането си. Понеже не беше още кръстено, роднините му поискаха да го заровят в двора на къщата ни, но аз не се съгласих. Тогава баща му и баба му го занесоха и го заровиха край града, из нивите, без да зная аз на кое място. Оказа се, че това място било същото, дето бях седнала в предния ден, купчинката пръст, която мислех, че е мравуняк и дето паднах и кракът ми се обърна: там именно било заровено това дете, и то преди около 18 години. Аз съм седнала върху самото му гробче! Остава сега на четците на списанието да изтълкуват горните обстоятелства и да си обяснят причината на това, което стана с мен. Моето заключение, е че детето, чието погребение не се съгласих да стане в двора на къщата ми, се разплати със мен по тоя начин след 18 години от смъртта си! София, 29.I.1922 г.
към текста >>

Една вечер бабата на г. Ат.
Където поставели нещо и каквото си проговаряли, котката ги гледала право в очите и всичко разбирала. Когато искала да излезе, сама отваряла прозорците, излизала и ги затваряла. В едно шкафче поставяли подквасено кисело мляко, но сутринта го намирали отворено и каймакът на млякото обран. Усъмнили се в детето си, да не би то да върши това, но като проследили много пъти, уверили се, че вината не е в детето: котката отваряла шкафчето, влизала вътре и с главата си повдигала капака и обирала каймана, след което се отдръпвала и затваряла шкафчето, без да се забележи. След свършването на всяка подобна пакост, тя се спирала срещу господарите и ги гледала в очите, да не би да говорят нещо за нея, и ако наистина се разговаряли за нея, тя правела още по-големи пакости. Една вечер бабата на г. Ат. си направила попара и, докато да се наведе и вземе нещо , което й паднало на земята, котката вмъкнало главата си в попарата. Това възмутило силно бабата и тя изрекла думите: „Господи, да ми дадеш здраве, сила и живот до утре, тази котка ще я убия“. Не щете ли, на сутринта като станали, намерили бабата умряла. Котката се изправила срещу Ат-ви и ги гледала втренчено. Веднъж пък я набили, и умряла братовчедката им.
към текста >>

Това възмутило силно бабата и тя изрекла думите: „Господи, да ми дадеш здраве, сила и живот до утре, тази котка ще я убия“.
В едно шкафче поставяли подквасено кисело мляко, но сутринта го намирали отворено и каймакът на млякото обран. Усъмнили се в детето си, да не би то да върши това, но като проследили много пъти, уверили се, че вината не е в детето: котката отваряла шкафчето, влизала вътре и с главата си повдигала капака и обирала каймана, след което се отдръпвала и затваряла шкафчето, без да се забележи. След свършването на всяка подобна пакост, тя се спирала срещу господарите и ги гледала в очите, да не би да говорят нещо за нея, и ако наистина се разговаряли за нея, тя правела още по-големи пакости. Една вечер бабата на г. Ат. си направила попара и, докато да се наведе и вземе нещо , което й паднало на земята, котката вмъкнало главата си в попарата. Това възмутило силно бабата и тя изрекла думите: „Господи, да ми дадеш здраве, сила и живот до утре, тази котка ще я убия“. Не щете ли, на сутринта като станали, намерили бабата умряла. Котката се изправила срещу Ат-ви и ги гледала втренчено. Веднъж пък я набили, и умряла братовчедката им. Всички тия случаи са ги накарали да задоволяват котката във всичко. И до днес тая чудна котка е жива. Нова-Загора.
към текста >>

Не щете ли, на сутринта като станали, намерили бабата умряла.
Усъмнили се в детето си, да не би то да върши това, но като проследили много пъти, уверили се, че вината не е в детето: котката отваряла шкафчето, влизала вътре и с главата си повдигала капака и обирала каймана, след което се отдръпвала и затваряла шкафчето, без да се забележи. След свършването на всяка подобна пакост, тя се спирала срещу господарите и ги гледала в очите, да не би да говорят нещо за нея, и ако наистина се разговаряли за нея, тя правела още по-големи пакости. Една вечер бабата на г. Ат. си направила попара и, докато да се наведе и вземе нещо , което й паднало на земята, котката вмъкнало главата си в попарата. Това възмутило силно бабата и тя изрекла думите: „Господи, да ми дадеш здраве, сила и живот до утре, тази котка ще я убия“. Не щете ли, на сутринта като станали, намерили бабата умряла. Котката се изправила срещу Ат-ви и ги гледала втренчено. Веднъж пък я набили, и умряла братовчедката им. Всички тия случаи са ги накарали да задоволяват котката във всичко. И до днес тая чудна котка е жива. Нова-Загора. Съобщава X.
към текста >>

57. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато страдаше от тия спазми, баба й, която живееше в Ловенщайн, яви й се една нощ, застанала до леглото и гледайки я мълчаливо.
На третия ден повикаха един лекар от Бретен, и, понеже бе паднала в сомнамбулизъм, още с влизането му и без да го е виждала никога, каза му: „ако сте лекар, трябва да ми помогнете“. И действително, той позна болестта й и тури ръцете си на главата на бодната. Всички забележиха тогава, че докато той стоеше в стаята, тя нито виждаше, нито чуваше другиго освен него: към всички други тя беше безчувствена. Щом поставеше той ръцете си върху нея, тя се успокояваше и заспиваше неколко часа. Той й предписа бани и неколко вътрешни лекарства, но трътките почнаха пак на следната вечер и продължаваха осемнадесет седмици, по два до пет или шест пъти на ден. Когато страдаше от тия спазми, баба й, която живееше в Ловенщайн, яви й се една нощ, застанала до леглото и гледайки я мълчаливо. Три дни след това се извести за смъртта на тази баба, която се поминала в същата нощ. Оттогава тя често виждаше насъне баба си и я считаше постоянно вече като дух-покровител. По същото време г-жа Хауфе, насъне, очерта с всички подробности устройството на една машина, с помощта на която би могла да бъде излекувана. Тя нарисува фигурата й върху един лист книга, но никой не обърна внимание на тая рисунка. Понеже всичките опитани лекарства се оказаха неефикасни, лекарят прибягна към магнетически паси, от които за известно време тръпките престанаха.
към текста >>

Три дни след това се извести за смъртта на тази баба, която се поминала в същата нощ.
И действително, той позна болестта й и тури ръцете си на главата на бодната. Всички забележиха тогава, че докато той стоеше в стаята, тя нито виждаше, нито чуваше другиго освен него: към всички други тя беше безчувствена. Щом поставеше той ръцете си върху нея, тя се успокояваше и заспиваше неколко часа. Той й предписа бани и неколко вътрешни лекарства, но трътките почнаха пак на следната вечер и продължаваха осемнадесет седмици, по два до пет или шест пъти на ден. Когато страдаше от тия спазми, баба й, която живееше в Ловенщайн, яви й се една нощ, застанала до леглото и гледайки я мълчаливо. Три дни след това се извести за смъртта на тази баба, която се поминала в същата нощ. Оттогава тя често виждаше насъне баба си и я считаше постоянно вече като дух-покровител. По същото време г-жа Хауфе, насъне, очерта с всички подробности устройството на една машина, с помощта на която би могла да бъде излекувана. Тя нарисува фигурата й върху един лист книга, но никой не обърна внимание на тая рисунка. Понеже всичките опитани лекарства се оказаха неефикасни, лекарят прибягна към магнетически паси, от които за известно време тръпките престанаха. Тогава почнаха да се носят между населението клеветнически слухове, защото народът я обвиняваше, че през време на кризата й тя често викала с силен глас за оня човек, който единствен могъл да я облекчи.
към текста >>

Оттогава тя често виждаше насъне баба си и я считаше постоянно вече като дух-покровител.
Всички забележиха тогава, че докато той стоеше в стаята, тя нито виждаше, нито чуваше другиго освен него: към всички други тя беше безчувствена. Щом поставеше той ръцете си върху нея, тя се успокояваше и заспиваше неколко часа. Той й предписа бани и неколко вътрешни лекарства, но трътките почнаха пак на следната вечер и продължаваха осемнадесет седмици, по два до пет или шест пъти на ден. Когато страдаше от тия спазми, баба й, която живееше в Ловенщайн, яви й се една нощ, застанала до леглото и гледайки я мълчаливо. Три дни след това се извести за смъртта на тази баба, която се поминала в същата нощ. Оттогава тя често виждаше насъне баба си и я считаше постоянно вече като дух-покровител. По същото време г-жа Хауфе, насъне, очерта с всички подробности устройството на една машина, с помощта на която би могла да бъде излекувана. Тя нарисува фигурата й върху един лист книга, но никой не обърна внимание на тая рисунка. Понеже всичките опитани лекарства се оказаха неефикасни, лекарят прибягна към магнетически паси, от които за известно време тръпките престанаха. Тогава почнаха да се носят между населението клеветнически слухове, защото народът я обвиняваше, че през време на кризата й тя често викала с силен глас за оня човек, който единствен могъл да я облекчи. Тя узна тоя факт, но, силна с своята невинност, изслуша разказа за това с индиферентност, както правеше всякога спрямо всички блядословия, естествени, за нещастие, за нейния пол, и спрямо всеки скандал, на който светът я правеше жертва.
към текста >>

В тоя дух тя позна баба си, която я магнетизираше с трите си пръсти, разделени като лъчи и насочени в паси към стомашната област.
Тия усещания смущаваха съня й, а тя можеше да спи само ако някой би държал ръката си на челото й. Тогава се опитаха да поставят един магнит на челото й. Тутакси главата и се обърна, чертите й се измениха и устата й се изкриви като вследствие на атака от парализация. Тия симптоми траяха два дни и изчезнаха от само себе си. По същото време, в продължение на седем дни и в седем часа вечер, тя се чувстваше магнетизирана от един дух, видян от самата нея. В тоя дух тя позна баба си, която я магнетизираше с трите си пръсти, разделени като лъчи и насочени в паси към стомашната област. Но стана нещо непонятно, което констатираха мнозина, достойни за доверие, а именно, че през целия тоя период всички предмети, съседството на които бе вредно за нея, биваха задигани от някоя невидима ръка. Такъв предмет беше например една сребърна лъжица, която, пред очите на всички, бе взета от ръцете й и поставена на почтено разстояние върху едно столче. Тия предмети не биваха хвърляни силно, но леко пренасяни през въздуха, като че ли носени от една невидима сила. Когато биваше потънала в дълбок сън, тя заявяваше, че само магнетизмът би могъл да я спаси. Пак по същото време тя почна да вижда други лица зад ония, върху които спираше погледа си.
към текста >>

58. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

От дълго време боледуваше тежко баба Санта, майка на един мой добър приятел, Ст. Б.
Какви нови злощастия сполетяха Мурад-Нещастника, не се знае. Знае се само, че той почна всекидневно да ходи на Териаки и се помина от прекомерно употребление на опиум. Превела от английски: Д. Л. Доганова. Духовна опитност Посещение след смърт. От дълго време боледуваше тежко баба Санта, майка на един мой добър приятел, Ст. Б. Ходил бях веднъж да я видя, как се измъчва, горката, заедно с дъщеря си, в една малка и нехигиенична стая на ул. „Дебър“ в София. След дълги и отчаяни тичания по жилищните комисии, най-сетне бе дадена на туй семейство по-хигиенична квартира на ул. „Алабинска“, но тук баба Санта, вече 80-годишна, не можа да се съвземе, тя се парализира, изгуби способността си да говори и на 16 февр. т. г., събота, в 10 часа вечерта склопи очи за винаги.
към текста >>

„Алабинска“, но тук баба Санта, вече 80-годишна, не можа да се съвземе, тя се парализира, изгуби способността си да говори и на 16 февр.
Духовна опитност Посещение след смърт. От дълго време боледуваше тежко баба Санта, майка на един мой добър приятел, Ст. Б. Ходил бях веднъж да я видя, как се измъчва, горката, заедно с дъщеря си, в една малка и нехигиенична стая на ул. „Дебър“ в София. След дълги и отчаяни тичания по жилищните комисии, най-сетне бе дадена на туй семейство по-хигиенична квартира на ул. „Алабинска“, но тук баба Санта, вече 80-годишна, не можа да се съвземе, тя се парализира, изгуби способността си да говори и на 16 февр. т. г., събота, в 10 часа вечерта склопи очи за винаги. Много пъти се канех да отида поне още веднъж, да посетя баба Санта, докато беше жива, но не можах. Болната си отиде, без да ме дочака. Дълбоко скърбя за това: тя бе много умна, разговорлива и весела жена. Но важното в случая е, че ако аз, по моя вина, пропуснах да я видя, преди да премине в другия мир, тя, обаче, не пропусна да ме посети при заминаването си ... На 16 февр.
към текста >>

Много пъти се канех да отида поне още веднъж, да посетя баба Санта, докато беше жива, но не можах.
Ходил бях веднъж да я видя, как се измъчва, горката, заедно с дъщеря си, в една малка и нехигиенична стая на ул. „Дебър“ в София. След дълги и отчаяни тичания по жилищните комисии, най-сетне бе дадена на туй семейство по-хигиенична квартира на ул. „Алабинска“, но тук баба Санта, вече 80-годишна, не можа да се съвземе, тя се парализира, изгуби способността си да говори и на 16 февр. т. г., събота, в 10 часа вечерта склопи очи за винаги. Много пъти се канех да отида поне още веднъж, да посетя баба Санта, докато беше жива, но не можах. Болната си отиде, без да ме дочака. Дълбоко скърбя за това: тя бе много умна, разговорлива и весела жена. Но важното в случая е, че ако аз, по моя вина, пропуснах да я видя, преди да премине в другия мир, тя, обаче, не пропусна да ме посети при заминаването си ... На 16 февр. — дата, която споменах по-горе — в 10 часа вечерта, аз легнах да спя. Обикновено, аз заспивам веднага щом легна.
към текста >>

Същевременно отворих очите си и виждам баба Санта!
Дълбоко скърбя за това: тя бе много умна, разговорлива и весела жена. Но важното в случая е, че ако аз, по моя вина, пропуснах да я видя, преди да премине в другия мир, тя, обаче, не пропусна да ме посети при заминаването си ... На 16 февр. — дата, която споменах по-горе — в 10 часа вечерта, аз легнах да спя. Обикновено, аз заспивам веднага щом легна. Към 121/2 часа се събудих внезапно и малко уплашен; чух, че от лявата страна на леглото ми се промъкна нещо със скок през прозореца и се изпречи пред мен. Същевременно отворих очите си и виждам баба Санта! „Що праиш, що чйниш, Ристо? Невестата, детето арни, здрави сет? Ти не дойде, да ме видиш; еве яз дойдоф да те видам . ..“, ми рече тя на македонско наречие и засмяна. Аз се готвех да й кажа нещо, но забележих, че тя ми се явява не каквато я видях при последното ми отиване у дома й, на ул.
към текста >>

59. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Живеех при дядо си и баба си.
Шуман озаглавил таз сюита Nachtstücke (Nocturne) вместо Leichenphantasie. Предчувствията обличат всички форми. Изследването им би съставило грамаден том. Ще отбележа тук още едно от тях, съвсем необикновено, изпитано от една видна госпожа отвъд Ламанш, леди Мърдлай, която го е съобщила на г. Майерсъ2): „Когато бях момиче, на около 16 години, аз бях се разболяла леко от шарка. Живеех при дядо си и баба си. След като лежах два-три дни, казаха ми, че мога да направя топла баня. Възрадвана от това и като се чувствах доста добре, отидох в банята, затворих вратата и се съблякох, но тъкмо в момента, когато влязох във водата, чух един глас, който ми каза: „отвори вратата“. Гласът беше ясен, доста отдалеч, но при все това като че ли излизаше един вид от самата мене. Не мога да кажа, мъжки или женски бе гласът. Останах учудена и се огледах на около: естествено, нямаше никой.
към текста >>

Бабата по майка на чичо ми бе сестра на лекаря Маласпина (писмо № 2230).
Стори ни се, че удрят с чук върху някое звънтящо дърво. Няма да скрия от вас, че космите ми настръхнаха и че аз се завърнах в къщи твърде развълнуван от това необяснимо явление. След два дни случайно се намерих на същото място, отдето тия странни удари ме стреснаха, и пак се чуваха: това бе селският столар, който обковаваше ковчега на овчаря, умрял в надвечерието. 3. В същия ден, когато разбойниците Масони убиха лекаря Маласплна, в Коста, чичо ми Коста Микел-Анджело, който е още жив, а тогава (1850 г. ) бе ученик в Бастийския лицей, почувства като че ли е стегнат от некакво невидимо стегало, което унищожаваше всичките му движения. Бабата по майка на чичо ми бе сестра на лекаря Маласпина (писмо № 2230). От тези три факти, първите два са предсказания3), а третият е едно телепатическо вълнение, подобно на сто- тини други, които поместих в съчинението ми Тайнственото, те са необяснени и — необясними при сегашното състояние на науката. Но те са и неотразими и се потвърждават едни с други. Тяхното изучаване ще осветли нашето съзнание, останало твърде надире, защото това, което най-малко знаем, то е собствената ни природа. Нека, прочее, не я занемаряваме. Ние започваме да разбираме телепатическите предавания чрез откриването на безжичния телеграф, но още нищо не ни е поставило в дирята на обяснението на предвещателните факти, които са толкова мъчни за приемане, макар и да са неоспорими.
към текста >>

60. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Г-жа Хауфе не можеше да говори без дълбоко вълнение за появяването на своя дух-покровител, нейната баба Шмидгал, която бе постоянния й видим водач.
При един случай, когато, в продължение на три дни непрекъснато, болката му станала нетърпима, той усърдно се помолил на Бога да му я облекчи. Тъкмо в тоя момент явило му се едно видение, направило с палеца си седем паси от окото до лъжичката му и веднага му олекнало· След това той сам повтарял тия паси и наскоро съвсем се изцерил. В сборника от опитите на Хорст по чародейството четем, че едно момиче било охромяло от дълго време, поради изкривяването на едната й кост. С нищо не са могли да я изцерят окончателно, докато една нощ костта й сама се изправила Детето събудило майка си и брата си и ги попитало, дали не са видели и чули ангелът, който се намирал при него. Сторило му се, че някой бутнал костта му, след което тя се наместила и от тогава охромяването му изчезнало. Г-жа Хауфе не можеше да говори без дълбоко вълнение за появяването на своя дух-покровител, нейната баба Шмидгал, която бе постоянния й видим водач. При все това, тя много се противеше да говори за появяванията и съобщенията от духовния свят и правеше това само след дълго настояване от другите. Освен когато ставаше това случайно или когато я принуждаваха да прави откровения, други път не чувахме да говори нищо за тия толкоз интересни неща. Появяванията смущаваха здравето й и мислите й, но за всички, достойни за доверие, които я познаваха, нейната лоялност и абсолютна убедителност бяха неоспорими. През времето, когато способността й да вижда духовете, се проявяваше с всичката си активност в нея, тя се считаше, че е в пълно будно състояние. В действителност, тя се намираше в онова особено състояние, което ние нарекохме неин вътрешен живот.
към текста >>

Баба й се явяваше всякога в форма та, която имаше приживе, но с други прибавки: изглеждаше да но си една роба с пояс, а на глава та си имаше нещо като було, кое то покриваше косите й и падаше над ушите й.
При все това, тя много се противеше да говори за появяванията и съобщенията от духовния свят и правеше това само след дълго настояване от другите. Освен когато ставаше това случайно или когато я принуждаваха да прави откровения, други път не чувахме да говори нищо за тия толкоз интересни неща. Появяванията смущаваха здравето й и мислите й, но за всички, достойни за доверие, които я познаваха, нейната лоялност и абсолютна убедителност бяха неоспорими. През времето, когато способността й да вижда духовете, се проявяваше с всичката си активност в нея, тя се считаше, че е в пълно будно състояние. В действителност, тя се намираше в онова особено състояние, което ние нарекохме неин вътрешен живот. Баба й се явяваше всякога в форма та, която имаше приживе, но с други прибавки: изглеждаше да но си една роба с пояс, а на глава та си имаше нещо като було, кое то покриваше косите й и падаше над ушите й. Всички духове от женски пол, без изключение, носеха тази гиздилка. Ние казахме по- горе, как й се яви тя веднъж и как бе тя магнетизирана от своя дух-покровител, като бяха отстранени всички близки предмети, които й пречеха Това стана още един път, в Вайнсберг, в 3 часа сутринта. След като я магнетизира, духът й каза да стане и да пише, и тя направи това, с обяснение, че това трябва да остане като едно наставление за лекаря й, по кой начин да я магнетизира. Г-жа Хауфе молеше духа да я магнетизирва постоянно, но духът й отговори: „ако можех да правя това, ти щеше скоро да станеш от леглото си и да ходиш.“ Както и по-рано бе станало веднъж, тя виждаше често една спектрална форма зад лицето, кое то стоеше пред нея. Често тая форма биваше на духа-покровител на това лице или пък образа на вътрешното му същество.
към текста >>

61. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Госпожата отишла при баба си да нереди работите си, връща се в Табор и било й казано: „отнесете се към господина издателя Кочи“.
Една госпожа от Табор дошла при професор Едличка. Преди известно време била оперирана от него чрез изрязване на рак от гърдите. Който познава професор Едличка, всеки трябва да признае, че той е златен човек, златна душица. Той, преди некого да оперира, предпочел би сам себе си да оперира, па и всичките разноски на драго сърце сам би заплатил. И тоя лекар казал на госпожата: „майко, аз със съжаление ви казвам, ама вие трябва пак да се оперирате“. Госпожата отишла при баба си да нереди работите си, връща се в Табор и било й казано: „отнесете се към господина издателя Кочи“. Дохожда при мене, поставих ръцете си върху болното място, и жената биде запазена. Дойде при мене една жена, която имала толкова разширена матка, че и беше изтласкала пикочния мехур, след третото докосване лекарят я призна за съвършено здрава. Едно съвсем глухо момиче дойде при мене. След като се докоснах до нея, питам я тихо: „чувате ли ме сега? “. И тя отговаря: „Да, чувам ви сега добре“.
към текста >>

62. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„Дала баба петаче, за да се хване на хорото, но и десет пари да даде, не може да се отпусне“... И велеученият професор, след като се заяде най-напред с нашето списание, ще трябва да плати и последния си кодрант... А че действително тоя български „учен“ пише семковски глупости, може всеки да се увери от следните цитати: „Всяка една проява на енергия, например, движението на тялото или работата на нервната система, означава разходване на енергия, която се е взела от нейде (!?), тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа (?) в себе си енергия...“ „В най ново време хората изучават чисто научно процентите на живота... „ Науката свършва там, дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката.
Издигнаха се даже гласове в печата да се уволни този професор, който не знае какво говори или умишлено проповядва атеизъм от самата университетска катедра. Уплашен от тая възможност, резултат от неговите дръзки кощунства с научните и духовни истини, г-н професорът бие вече отбой и моли да се тури крайна тия разисквания: в един подлистник на поменатия вестник, под заглавие: „Наука, религия и теософски мистицизъм“ (колко ли вида мистицизъм има, според г. професора? - Р)., той съобщава, че „тези дни“ щял да тури под печат една своя книга, в която щял да разгледа „обстойно“ повдигнатите въпроси. Какво ще бъде това „обстойно разглеждане“ може да се заключи и от досегашните семковщини в написаните от него подлистници по същите въпроси. Ние не се съмняваме, че той ще се омотае още по-жалко в новата си книга и не само няма да постигне целта си - да тури точка на предизвиканата от него разправия - но ще привлече нови съкрушителни удари върху себе си. „Дала баба петаче, за да се хване на хорото, но и десет пари да даде, не може да се отпусне“... И велеученият професор, след като се заяде най-напред с нашето списание, ще трябва да плати и последния си кодрант... А че действително тоя български „учен“ пише семковски глупости, може всеки да се увери от следните цитати: „Всяка една проява на енергия, например, движението на тялото или работата на нервната система, означава разходване на енергия, която се е взела от нейде (!?), тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа (?) в себе си енергия...“ „В най ново време хората изучават чисто научно процентите на живота... „ Науката свършва там, дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката. Неразбирането на тази проста истина...“ „Най-съвършената форма на религията - християнството почива върху религиозното чувство на човека...“ „Ако преди две хиляди години (т.е. във времето на Христа - Б.Р.) днешната наука (т.е. „науката“ на проф. д-р Ст. Консулов - Б.Р.) беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското учение би била по-друга../ „Със своето природно средство за познание - разума - човекът може да прозре само отчасти в битието, този кръг (?) на познанието се разширява с еволюцията (?) на човешкия разум.. (Извадки от в-к „Слово“, бр.
към текста >>

НАГОРЕ

0.32971596717834