НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
265
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_11 Английската кралица играе Паневритмия
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Оказа се, че за нея няма партньор, а Паневритмията, знаете, се играе по двама, по двойки и тази
баба
трябваше да играе със своя неразделен другар - бастунчето.
Всички я наблюдаваме - музикантите, които сме вътре в кръга и онези, които са наредени по окръжността. А днес е неделя. Кръгът е голям и ще е над сто души. Всички я наблюдаваме, а тя най- невъзмутимо за пет минути премина едно разстояние от шестдесет- седемдесет метра. Накрая се дотътри до кръга, влезе в него и се нареди, подпирайки се на бастунчето.
Оказа се, че за нея няма партньор, а Паневритмията, знаете, се играе по двама, по двойки и тази
баба
трябваше да играе със своя неразделен другар - бастунчето.
Учителят ни погледна и даде знак на музикантите. Ние засвирихме и целият кръг на Паневритмията се завъртя и започна да се движи. Небесното тайнство се вля в нас и ние бяхме едно общо цяло - музикантите, музиката и движещият се кръг пред лицето на Учителя. Учителят обикновено играеше Сам и се движеше вътре в кръга, на петнадесет-двадесет крачки от нас - така, че да има еднакво разстояние между нас, музикантите и външния кръг на Паневритмията. Това можеше да се спазва само когато кръгът бе голям и когато мястото, където се играеше, беше обширно и позволяваше такива съотношения.
към текста >>
А това беше
баба
Мария.
Това бе знак на общение с Него и с Бога. Така получавахме благословението Му. Обикновено музикантите минаваха последни. Аз изчаках накрая, защото исках да Го запитам защо трябваше да се изчака тази бабичка. Казвам бабичка, защото ние всички бяхме много ядосани, че трябваше да чакаме десет минути - пет минути да се появи на хоризонта и пет минути да се приближи до нас и да влезе в кръга.
А това беше
баба
Мария.
Тази баба Мария бе рождената сестра на Тодор Стоименов - един от първите ученици на Учителя и председател на младежкия окултен клас. Целунах ръка на Учителя и проговорих: "Учителю, днес всички от "Изгрева" играхме Паневритмия с изключително вдъхновение, включително и сестра Мария, барабар с нейното бастунче". Учителят погледна баба Мария, която стоеше настрана, подпряла се на бастунчето, но с една горда осанка, нетърпяща никаква забележка и противопоставяне. Учителят погледна и Тодор Стоименов, който стоеше редом с мен пред Него и каза тържествено: "Щом и английската кралица дойде да играе Паневритмия, това е знак небесен и земен, че ние ще победим. Запомнете това добре." Аз замрях.
към текста >>
Тази
баба
Мария бе рождената сестра на Тодор Стоименов - един от първите ученици на Учителя и председател на младежкия окултен клас.
Така получавахме благословението Му. Обикновено музикантите минаваха последни. Аз изчаках накрая, защото исках да Го запитам защо трябваше да се изчака тази бабичка. Казвам бабичка, защото ние всички бяхме много ядосани, че трябваше да чакаме десет минути - пет минути да се появи на хоризонта и пет минути да се приближи до нас и да влезе в кръга. А това беше баба Мария.
Тази
баба
Мария бе рождената сестра на Тодор Стоименов - един от първите ученици на Учителя и председател на младежкия окултен клас.
Целунах ръка на Учителя и проговорих: "Учителю, днес всички от "Изгрева" играхме Паневритмия с изключително вдъхновение, включително и сестра Мария, барабар с нейното бастунче". Учителят погледна баба Мария, която стоеше настрана, подпряла се на бастунчето, но с една горда осанка, нетърпяща никаква забележка и противопоставяне. Учителят погледна и Тодор Стоименов, който стоеше редом с мен пред Него и каза тържествено: "Щом и английската кралица дойде да играе Паневритмия, това е знак небесен и земен, че ние ще победим. Запомнете това добре." Аз замрях. Тодор Стоименов се усмихна и усмивката му се разля по цялата поляна.
към текста >>
Учителят погледна
баба
Мария, която стоеше настрана, подпряла се на бастунчето, но с една горда осанка, нетърпяща никаква забележка и противопоставяне.
Аз изчаках накрая, защото исках да Го запитам защо трябваше да се изчака тази бабичка. Казвам бабичка, защото ние всички бяхме много ядосани, че трябваше да чакаме десет минути - пет минути да се появи на хоризонта и пет минути да се приближи до нас и да влезе в кръга. А това беше баба Мария. Тази баба Мария бе рождената сестра на Тодор Стоименов - един от първите ученици на Учителя и председател на младежкия окултен клас. Целунах ръка на Учителя и проговорих: "Учителю, днес всички от "Изгрева" играхме Паневритмия с изключително вдъхновение, включително и сестра Мария, барабар с нейното бастунче".
Учителят погледна
баба
Мария, която стоеше настрана, подпряла се на бастунчето, но с една горда осанка, нетърпяща никаква забележка и противопоставяне.
Учителят погледна и Тодор Стоименов, който стоеше редом с мен пред Него и каза тържествено: "Щом и английската кралица дойде да играе Паневритмия, това е знак небесен и земен, че ние ще победим. Запомнете това добре." Аз замрях. Тодор Стоименов се усмихна и усмивката му се разля по цялата поляна. Дойдоха други приятели около Учителя и Го обсипаха с въпроси. Аз се обърнах към Тодорчо - така го назовавахме ние младите, защото Учителят се обръщаше към него по този начин.
към текста >>
Наведе се над ухото ми, за да не чуят останалите и отчетливо каза: "Моята рождена сестра Мария, която за вас е
баба
Мария, е преродената английска кралица, от която започва възходът на Британската империя.
Тодор Стоименов се усмихна и усмивката му се разля по цялата поляна. Дойдоха други приятели около Учителя и Го обсипаха с въпроси. Аз се обърнах към Тодорчо - така го назовавахме ние младите, защото Учителят се обръщаше към него по този начин. Той ме изгледа, а аз вдигнах безпомощно ръце: "Нищо не разбирам". Брат Тодор Стоименов схвана недоумението ми, хвана ме под ръка и ме отведе встрани.
Наведе се над ухото ми, за да не чуят останалите и отчетливо каза: "Моята рождена сестра Мария, която за вас е
баба
Мария, е преродената английска кралица, от която започва възходът на Британската империя.
Това няколко пъти ми го е казвал Учителят, а сега заедно с теб чухме защо ние ще победим чрез Учението." Аз стоях като истукан. Не можех да възприема толкова големи истини само за няколко минути. Трябваше ми време да обработя всичко това, но първо си казах - това всичко трябва да се запомни. Няколко дни след това аз непрекъснато го запаметявах, както се учи едно стихотворение наизуст. След като се убедих и уверих, че съм го запаметил за десетки години напред и за цяла вечност, тогава пристъпих към следващия етап.
към текста >>
2.
2_21 Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Софиянци се шегуват и наричат воя на сирените "
Баба
Наета" - така, както са наричали една народна певица, която като пеела по радиото, нейният глас виел и имал напев, като че ли оплаква някой умрял.
Така те прелитат на 6 и 14 септември 1942 година, както и на 18-22 септември, също- на 17 ноември., както и на 3 и 4 декември 1942 година. Те отиват, бомбардират Плоещ и се връщат обратно. На 2 септември 1942 година, при прелитането на противникови самолети над София, започва да се дава въздушна тревога чрез свирене и прекъсване на сирените. Над София се вече чува предварително воят на сирените. Това е новият шлагер в София.
Софиянци се шегуват и наричат воя на сирените "
Баба
Наета" - така, както са наричали една народна певица, която като пеела по радиото, нейният глас виел и имал напев, като че ли оплаква някой умрял.
Воят на сирените бе музиката, която се разпространяваше надлъж и нашир. Този зловещ вой на сирените смразяваше кръвта на всички и ги парализираше. Трясъкът на противовъздушните оръдия беше друга музика, която излизаше от дулата на оръдията и се насочваше нагоре към небето. Бученето на самолетите, които летяха на 2 000 метра височина, беше третата музика, която софиянци чуваха - как тя постепенно се увеличава от далечината и се превръща в грохот на бомбените взривове от пуснатите бомби. А грохотът на бомбите беше също музика - това беше музиката на човешката преизподня.
към текста >>
3.
2_38 Запазената светла точка в съзнанието
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
В нея Учителят разказваше един случай с една
баба
, която всяка година насаждала яйца под квачката, която й излюпвала пилци.
Не можех да се примиря. Трябваше до има някакъв отговор. Молих се дълго на Учителя да го получа, защото смятах че децата на нашите приятели ще бъдат наши приемници. Накрая го получих. Отварям веднъж една беседа от Учителя и прочетох точно това, което ми трябваше.
В нея Учителят разказваше един случай с една
баба
, която всяка година насаждала яйца под квачката, която й излюпвала пилци.
Но една година бабата заменила половината от яйцата на кокошката с яйца от патица. Квачката излюпила всички яйца и пилците тръгнали да се разхождат с нея. Като видели един гьол, излюпените малки патета се втурнали към водата, влезли в него и започнали да плуват. Кокошката стояла на брега и започнала да кряка от ужас, че нейните рожби пилци ще се удавят в блатото. Горката кокошка не знаела, че бабата е заменила половината яйца с яйца от патица и че гьолът е естествената и истинската среда за половината от нейните пилци и свидни рожби.
към текста >>
Но една година
бабата
заменила половината от яйцата на кокошката с яйца от патица.
Трябваше до има някакъв отговор. Молих се дълго на Учителя да го получа, защото смятах че децата на нашите приятели ще бъдат наши приемници. Накрая го получих. Отварям веднъж една беседа от Учителя и прочетох точно това, което ми трябваше. В нея Учителят разказваше един случай с една баба, която всяка година насаждала яйца под квачката, която й излюпвала пилци.
Но една година
бабата
заменила половината от яйцата на кокошката с яйца от патица.
Квачката излюпила всички яйца и пилците тръгнали да се разхождат с нея. Като видели един гьол, излюпените малки патета се втурнали към водата, влезли в него и започнали да плуват. Кокошката стояла на брега и започнала да кряка от ужас, че нейните рожби пилци ще се удавят в блатото. Горката кокошка не знаела, че бабата е заменила половината яйца с яйца от патица и че гьолът е естествената и истинската среда за половината от нейните пилци и свидни рожби. А Учителят продължава и казва, че по същия начин някой път Невидимият свят подменя яйцата и децата на нашите приятели са половината пилци, а половината патета.
към текста >>
Горката кокошка не знаела, че
бабата
е заменила половината яйца с яйца от патица и че гьолът е естествената и истинската среда за половината от нейните пилци и свидни рожби.
В нея Учителят разказваше един случай с една баба, която всяка година насаждала яйца под квачката, която й излюпвала пилци. Но една година бабата заменила половината от яйцата на кокошката с яйца от патица. Квачката излюпила всички яйца и пилците тръгнали да се разхождат с нея. Като видели един гьол, излюпените малки патета се втурнали към водата, влезли в него и започнали да плуват. Кокошката стояла на брега и започнала да кряка от ужас, че нейните рожби пилци ще се удавят в блатото.
Горката кокошка не знаела, че
бабата
е заменила половината яйца с яйца от патица и че гьолът е естествената и истинската среда за половината от нейните пилци и свидни рожби.
А Учителят продължава и казва, че по същия начин някой път Невидимият свят подменя яйцата и децата на нашите приятели са половината пилци, а половината патета. Така че тези, които заминават в света, няма да се удавят в блатото, защото то е тяхна естествена среда. Опасността е за ония, които са пилци и могат да се удавят. И Учителят продължава като казва: "Не забравяйте, може би вашите истински деца са вън в света и когато дойде време ще се върнат при вас, както се връща блудният син при баща си, за да поеме вашето духовно наследство и да свърши вашата работа." Аз имах рядката привилегия да проверя, че тези думи на Учителя се сбъднаха. При мен дойде човек от света, който свърши моята работа и аз му предадох моето духовно наследство.
към текста >>
4.
3_36 Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Има една такава поговорка: "Дава
баба
един грош, да се хване на хорото, пък после дава пет гроша да се пусне".
Та друг нареди да се свири друга свирня, което никой, ама никой не очакваше, дори аз самата. И се завъртя онова ми ти хоро и друг свиреше със свирката и не можеше никой да се пусне от него. Искаше им се да се пуснат, но не можеха. Сами си бяха поискали комисия, сами почнаха да водят протоколи за приемането на всяка песен, сами се хванаха на хорото, сами си извикаха свирач да им свири и тъпанджия да им бие тъпана. Но свирачът засвири друга свирня и тъпанът заби по друг начин, че заиграха хоро, дето не бяха го играли досега.
Има една такава поговорка: "Дава
баба
един грош, да се хване на хорото, пък после дава пет гроша да се пусне".
Ама никой не пуска бабата, защото хоро се не разваля, а се играе докрай. Та комисията, която се създаде, за да приеме песните една по една чрез протокол, се хвана на хорото и заигра, ще не ще, под свирката и тъпана. Тя започна да приема песен след песен по оригинала и Кирил трябваше да отстъпва, защото всичко това се вписваше в протокола на комисията. Имаше една песен - "В зорите на живота". В синята песнопойка Кирил в началото бе повторил два пасажа така, че ги е уеднаквил, за да му излезе текстът при нотния запис.
към текста >>
Ама никой не пуска
бабата
, защото хоро се не разваля, а се играе докрай.
И се завъртя онова ми ти хоро и друг свиреше със свирката и не можеше никой да се пусне от него. Искаше им се да се пуснат, но не можеха. Сами си бяха поискали комисия, сами почнаха да водят протоколи за приемането на всяка песен, сами се хванаха на хорото, сами си извикаха свирач да им свири и тъпанджия да им бие тъпана. Но свирачът засвири друга свирня и тъпанът заби по друг начин, че заиграха хоро, дето не бяха го играли досега. Има една такава поговорка: "Дава баба един грош, да се хване на хорото, пък после дава пет гроша да се пусне".
Ама никой не пуска
бабата
, защото хоро се не разваля, а се играе докрай.
Та комисията, която се създаде, за да приеме песните една по една чрез протокол, се хвана на хорото и заигра, ще не ще, под свирката и тъпана. Тя започна да приема песен след песен по оригинала и Кирил трябваше да отстъпва, защото всичко това се вписваше в протокола на комисията. Имаше една песен - "В зорите на живота". В синята песнопойка Кирил в началото бе повторил два пасажа така, че ги е уеднаквил, за да му излезе текстът при нотния запис. Намерихме оригинала, показахме го и обяснихме всичко.
към текста >>
5.
3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Но тя не пожела, понеже не искала да остави образа си на следващите поколения като възрастна
баба
.
Имаше и друга песен, "Добър ден", която Учителят даде също с движение на ръцете. Катя изпълняваше естествено и с невероятно вдъхновение и тази песен. Тя изпълняваше много добре песните "Фир-Фюр- Фен" и "Аумен" с подходящите за тези песни движения. Спомням си, през 1972 година тя беше ни дошла на гости в местността "Салоните" на Рила - там, където ние с Борис Николов години наред лагерувахме. Имаше един млад брат с нас, който беше с камера и пожела да заснеме всички движения, които тя изпълняваше с тези песни.
Но тя не пожела, понеже не искала да остави образа си на следващите поколения като възрастна
баба
.
Ние я умолявахме, но тя не склони. Спомням си, как братът я гонеше, за да заснеме образа й, а тя като сърна тичаше и се криеше между скалите. Казваше: "Много късно си дошъл. Трябваше да дойдеш преди двадесет години, когато бях млада и когато Учителят бе на "Изгрева". Да, ама тогава този брат е бил на четири-пет години.
към текста >>
6.
3_76 Болшевиките и Всемировият Учител
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
От другата страна на тази къща-близнак живееше
баба
Парашкева със своите деца.
"Болшевиките и Всемировият Учител" Учителят живееше на ул."Опълченска" 66, в дома на Петко Гумнеров.
От другата страна на тази къща-близнак живееше
баба
Парашкева със своите деца.
Един от синовете й се казваше Георги Димитров. В един от разговорите, Учителят бе казал, че този дух е представител на Третия интернационал, който идва в света да промени общества и народи. Ние живяхме през тези времена и бяхме свидетели на всичко, което Учителят каза за комунизма, което вие ще намерите в Неговите беседи. Всичко се изпълни до последната буква и точка. А дали на нас ни изнасяше или не, това нямаше значение от гледна точка на Онзи, който трябваше да изпълни Волята на Великият Учител.
към текста >>
7.
4_01 Любовта е извор
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
След 1910 година тя учителствува в софийските села, придружена от мен, от сестра ми и от
баба
ми.
"Любовта е извор" Родена съм на 20 март 1905 година, стар стил, в Русе. Баща ми е бил музикант, следвал е в Одеса една година, работил е в Стара Загора като музикант - хоров диригент. Той е един от съоснователите на операта в Стара Загора. Дядо ми е бил певец в църквата на дядо поп Константин Дъновски в с. Николаевка. Майка ми е от Трявна, учителка.
След 1910 година тя учителствува в софийските села, придружена от мен, от сестра ми и от
баба
ми.
Там сме учили. През 1921 година бях ученичка в Музикалното училище в София. Между съучениците ми имаше един, който ми правеше особено впечатление и постепенно се сприятелих с него. Казваше се Харалампиев. Веднъж той ми се довери, че неделен ден ходи да слуша сказките на един Мъдрец.
към текста >>
8.
5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
От едната страна живееше
баба
Парашкева със семейството си.
"Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал" Къщата на Петко Гумнеров на "Опълченска" 66 бе къща-близнак. Двете половини бяха симетрично разположени и имаха еднакви стаи.
От едната страна живееше
баба
Парашкева със семейството си.
Синът й Георги Димитров, който се бе оженил за сръбкинята Люба Ивошевич също живееше при нея. Той бе представител на Третия интернационал на комунизма в Европа. От другата страна бяха семейство Гумнерови и Учителят. Така че в този дом случайни неща не можеше да има. От едната страна бе Трети интернационал на комунизма, а от другата страна бяхме ние, тоест Учителят и Братството.
към текста >>
Баба
Парашкева бе евангелистка, така че не бе черковница и бе по-свободна в убежденията си.
От другата страна бяха семейство Гумнерови и Учителят. Така че в този дом случайни неща не можеше да има. От едната страна бе Трети интернационал на комунизма, а от другата страна бяхме ние, тоест Учителят и Братството. През дясната вратичка при Учителя непрекъснато влизаха и излизаха посетители. Двата дома и семействата им дружаха и нямаха проблеми.
Баба
Парашкева бе евангелистка, така че не бе черковница и бе по-свободна в убежденията си.
И понеже бяха слушали и знаеха, че при нас се разглежда и чете Евангелието и че Учителят говори върху Евангелието, те възприемаха с разположение нашето съседство. От своя страна, и нашите се отнасяха към тях по същия начин. В онези години за комунистическа пропаганда и действия Георги Димитров е заплашен с арест от полицията. Направен е кордон от полицаи около квартала и го търсят. Претърсват първо дома на баба Парашкева, а той се прехвърля през общия таван, слиза от другата страна и отива при Учителя за помощ.
към текста >>
Претърсват първо дома на
баба
Парашкева, а той се прехвърля през общия таван, слиза от другата страна и отива при Учителя за помощ.
Баба Парашкева бе евангелистка, така че не бе черковница и бе по-свободна в убежденията си. И понеже бяха слушали и знаеха, че при нас се разглежда и чете Евангелието и че Учителят говори върху Евангелието, те възприемаха с разположение нашето съседство. От своя страна, и нашите се отнасяха към тях по същия начин. В онези години за комунистическа пропаганда и действия Георги Димитров е заплашен с арест от полицията. Направен е кордон от полицаи около квартала и го търсят.
Претърсват първо дома на
баба
Парашкева, а той се прехвърля през общия таван, слиза от другата страна и отива при Учителя за помощ.
Учителят се облича, слага шапката Си, взима бастуна Си, слага на главата на Георги една шапка от Неговите и излизат през вратника, който води към "Опълченска". На петдесет-шестдесет метра полицията е завардила улицата, като претърсва съседните къщи, но не е влезнала в дома на Гумнерови, защото знаят, че там е господин Дънов и че той не се занимава с политика. Освен това Учителят е направил така, че отклонява съзнанието им в друга посока на търсене. След като излизат от къщата, веднага към тях се присъединява едно голямо полицейско куче вълча порода със специален полицейски навратник - навирва опашка и върви гордо-гордо, редом с тях. Вървят тримата: Учителят Георги Димитров и полицейското куче.
към текста >>
Той ме извика и ми заръча да направя ограда там, където дворът се разделя на две - от едната страна бяха
баба
Парашкева и Георги Димитров, а от другата страна - Петко Гумнеров и Учителят.
Но дойдоха на власт и дойде онова време, когато забравиха всичко, което получиха от "Изгрева". А това случайно ли беше? Не бе случайно, а се подчиняваше на строги окултни закони. И сега ще ви разкажа финала на този закон. Веднъж аз бях на "Опълченска" 66 при Учителя.
Той ме извика и ми заръча да направя ограда там, където дворът се разделя на две - от едната страна бяха
баба
Парашкева и Георги Димитров, а от другата страна - Петко Гумнеров и Учителят.
Бяха закупени колове, дъски, пирони и започнахме работа. Аз съм млад, як, здрав и мога да работя. Отмерихме мястото и опънахме канап. Забихме колове в земята и заковахме напреко дъски, които да ги свързват, като върху тези дъски щеше да се накове истинската ограда. Оградата се очертаваше да бъде повече от солидна.
към текста >>
9.
5_49 Как бе открит Бивакът на Витоша
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Казваше се
баба
Мария.
Казваше се Гошо. Той отстъпваше на Учителя стаята си. Тя бе чиста и уютна. Ние се настанявахме в .общото спално помещение. Майката на Гошо-хижаря бе така благосклонна към Учителя, че често ни посрещаше с топъл хляб една педя дебел и го поднасяше с тавата, в която бе опечен.
Казваше се
баба
Мария.
Познаваше по дух Учителя и благоговееше пред Него. Нито бе чела нещо от Него, нито някой й бе говорил за Словото Му, но го разпозна по Дух и това за нея бе достатъчно. Своето разположение тя предаваше на сина си, пазъчът Гошо. Така че ние бяхме приемани като чакани и любими гости. Имахме много интересни опитности с тях и с Учителя.
към текста >>
10.
6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
Помолих го това да стане след два дни, тъй като
баба
ми беше починала и аз трябваше да тичам по погребението й.
И Лулчев добави, че Йоцов е станал министър само заради това, че е дал ход на Паневритмията, когато е бил главен секретар. Така че събитията се развиваха по начин, който никой не предполагаше. Децата бяха облечени празнично - момиченцата в бели роклички, а момченцата с бели блузки и сини панталонки. Играеха великолепно и с настроение изпълниха пред началника тези осемнадесет упражнения. След като упражненията свършиха, той ме покани да отида с него в министерството на конференция.
Помолих го това да стане след два дни, тъй като
баба
ми беше починала и аз трябваше да тичам по погребението й.
Той се съгласи. След два дни бях на разговор с него в министерството и разбрах, че той вече знаеше, че това са упражнения от Паневритмията на Бялото Братство. Той ги одобри. Направи само забележка, че са много бавни и малко - търсеше дума - "малко вегетариански" и че не са като другите гимнастически упражнения отсечени, отривисти и бойки. Отговорих му, че ние в училищата няма да подготвяме войници, а тези игри хармонизират силите на тялото и духа.
към текста >>
11.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 2
Баба
Донка 39.
Писмо от Жечо 35. Писмо от Жечо Вълков, с. Ачларе до Борис Николов - София 36. Опити за нови комуни 37. Комуна на Изгрева 38.
Баба
Донка 39.
Братска комуна в Казанлък 40. Комунален живот с песни и топла вода 41. Пръв опит за общ братски живот 42. Петър Камбуров пише писмо за комуна 43. Мисли на брат Борис за комуните 44.
към текста >>
12.
6. МОЯТ ДЯДО И ОТБРАНАТА НА ШИПКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тези неща са много важни, а хората не им обръщат внимание и се чудят след това защо едни внуци обичат повече единият дядо или
баба
.
6. МОЯТ ДЯДО И ОТБРАНАТА НА ШИПКА Моят дядо по майчина линия и баща на майка ми Кина се казваше Бо-тю Рачев, а по прякор „Жито" или му казваха „Житото". Защо говоря за него ли? Защото аз приличам на майка си, вървя по нейна родова линия, а майка ми прилича на баща си, т. е. върви по линията на баща си - Ботю Рачев.
Тези неща са много важни, а хората не им обръщат внимание и се чудят след това защо едни внуци обичат повече единият дядо или
баба
.
Много просто, внучето е от тяхната родова линия. Сестра ми Цанка и брат ми Николай вървяха по линията на баща ми Никола Дойнов. А брат ми Стефан бе висок като мене, но беше се изметнал по друга родова линия. А майка ми бе мистична, горда и не можа да се примири, че моят път мина като занаятчия, а тя искаше да ме види професор или академик. Можеше и това да стане, но се случиха други събития, които ме откараха по други пътища.
към текста >>
" А
баба
ми беше много недоволна от това, особено когато на опълченците и на другите, които са помагали на отбраната на Шипка са им отпуснали пенсии.
Тогава пред мене излезе една картина и аз се виждам как се сражавам на Шипка и след това бивам убит. Може би дядо да е смъкнал този убит руски войник и да го е погребал, защото трябва да има връзка между него, убития руски войник, който след време трябва да се роди като негов внук и да носи името Борис. Войната свършва. Всички опълченци се явяват за медали и за Гергьовския кръст за храброст, а дядо ми отказва и не желае медал. Казва: „Не съм се бил за медал и кръст!
" А
баба
ми беше много недоволна от това, особено когато на опълченците и на другите, които са помагали на отбраната на Шипка са им отпуснали пенсии.
Слушах лично как не минаваше ден баба да не му опява, че не взел пенсия. Той мълчеше, не съжаляваш. С баба ми прекараха скромно живота си. Пищовите, с които дядо ми е пътувал като пощальон, за да се пази от разбойници ги намерих като малко момче на тавана. Те бяха заредени от преди 20 години и стояха в един сандък.
към текста >>
Слушах лично как не минаваше ден
баба
да не му опява, че не взел пенсия.
Може би дядо да е смъкнал този убит руски войник и да го е погребал, защото трябва да има връзка между него, убития руски войник, който след време трябва да се роди като негов внук и да носи името Борис. Войната свършва. Всички опълченци се явяват за медали и за Гергьовския кръст за храброст, а дядо ми отказва и не желае медал. Казва: „Не съм се бил за медал и кръст! " А баба ми беше много недоволна от това, особено когато на опълченците и на другите, които са помагали на отбраната на Шипка са им отпуснали пенсии.
Слушах лично как не минаваше ден
баба
да не му опява, че не взел пенсия.
Той мълчеше, не съжаляваш. С баба ми прекараха скромно живота си. Пищовите, с които дядо ми е пътувал като пощальон, за да се пази от разбойници ги намерих като малко момче на тавана. Те бяха заредени от преди 20 години и стояха в един сандък. Дръпнах кремъка и петлето на пищова, че като гръмна оня ми ти пищов, запрати ме от тавана чак долу до огнището при дядо ми.
към текста >>
С
баба
ми прекараха скромно живота си.
Всички опълченци се явяват за медали и за Гергьовския кръст за храброст, а дядо ми отказва и не желае медал. Казва: „Не съм се бил за медал и кръст! " А баба ми беше много недоволна от това, особено когато на опълченците и на другите, които са помагали на отбраната на Шипка са им отпуснали пенсии. Слушах лично как не минаваше ден баба да не му опява, че не взел пенсия. Той мълчеше, не съжаляваш.
С
баба
ми прекараха скромно живота си.
Пищовите, с които дядо ми е пътувал като пощальон, за да се пази от разбойници ги намерих като малко момче на тавана. Те бяха заредени от преди 20 години и стояха в един сандък. Дръпнах кремъка и петлето на пищова, че като гръмна оня ми ти пищов, запрати ме от тавана чак долу до огнището при дядо ми. Щеше да ме убие. Баба се кръсти, а дядо ме гледа и ми вика: „Аз тебе те познавам от Шипка.
към текста >>
Баба
се кръсти, а дядо ме гледа и ми вика: „Аз тебе те познавам от Шипка.
С баба ми прекараха скромно живота си. Пищовите, с които дядо ми е пътувал като пощальон, за да се пази от разбойници ги намерих като малко момче на тавана. Те бяха заредени от преди 20 години и стояха в един сандък. Дръпнах кремъка и петлето на пищова, че като гръмна оня ми ти пищов, запрати ме от тавана чак долу до огнището при дядо ми. Щеше да ме убие.
Баба
се кръсти, а дядо ме гледа и ми вика: „Аз тебе те познавам от Шипка.
Човек кога веднъж го гръмват с пищов, втори път и да искат не могат го гръмна." Аз мигам и нищо не разбирам. После разбрах, когато за пръв път проговорих и се разчетах и започнах да превеждам от руски на български без да съм учил този език. Причината бе, че си го знаех от рождение и беше дошло времето да си го припомня. По онова време във вся- ка къща имаше много оръжие. Че пищови, че ятагани, че пушки кремъклийки, че копия, че бойни брадви и какви ли не още работи.
към текста >>
13.
7. ДЯДО БОТЮ - ЖИТОТО И ЦАРСКАТА ХАЗНА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Но
баба
ми настоява ката ден.
Тогава Габрово е наброявало 20 къщи. Болярите скриват тук и хазната на Второто българско царство. Този четник пише на дядо ми, описва всичко, дава плана, имало скица както и знаците, които са обозначени в пещерите. А дядо ми като прочел всичко става му ясно къде са тези неща, защото е познавал лично тези пещери, когато по турско време там са се криели и са укривали разни неща - ту стока, ту покъщнина. Дядо ми не ламтеше за богатство и пари.
Но
баба
ми настоява ката ден.
Накрая решава да угоди на баба и тръгва за Балкана да търси пещерите. Отива и ги намира. Намира и знаците така както са обозначени в писмото. Но той не предприема нищо, защото е отишъл тъй с голи ръце само да огледа. Връща се и съобщава на баба ми.
към текста >>
Накрая решава да угоди на
баба
и тръгва за Балкана да търси пещерите.
Болярите скриват тук и хазната на Второто българско царство. Този четник пише на дядо ми, описва всичко, дава плана, имало скица както и знаците, които са обозначени в пещерите. А дядо ми като прочел всичко става му ясно къде са тези неща, защото е познавал лично тези пещери, когато по турско време там са се криели и са укривали разни неща - ту стока, ту покъщнина. Дядо ми не ламтеше за богатство и пари. Но баба ми настоява ката ден.
Накрая решава да угоди на
баба
и тръгва за Балкана да търси пещерите.
Отива и ги намира. Намира и знаците така както са обозначени в писмото. Но той не предприема нищо, защото е отишъл тъй с голи ръце само да огледа. Връща се и съобщава на баба ми. Тя го подтиква да отиде втори път.
към текста >>
Връща се и съобщава на
баба
ми.
Но баба ми настоява ката ден. Накрая решава да угоди на баба и тръгва за Балкана да търси пещерите. Отива и ги намира. Намира и знаците така както са обозначени в писмото. Но той не предприема нищо, защото е отишъл тъй с голи ръце само да огледа.
Връща се и съобщава на
баба
ми.
Тя го подтиква да отиде втори път. С голям зор той тръгва, но когато отива за втори път да търси съкровището, то пещерите са били пълни със змии и той се уплашил. Лятото е било минало и е била ранна есен. А отровата на змиите през есента е най-силна. Да те ухапе една от тези змии, смъртта ти е сигурна.
към текста >>
Това не е иманярска легенда, а жива история и ако някой открие хазната, да донесе и да ми покаже поне една жълтица, та вместо
баба
ми аз да се по-нарадвам на нея.
Тя се казваше Недя. Дядо Жито имаше три дъщери: Кина, майка ми, Недя - писмата са у нея и Донка. Като момче съм разглеждал писмата и скиците. Като младеж съм разглеждал пещерите. Не ми остана време да открия това съкровище.
Това не е иманярска легенда, а жива история и ако някой открие хазната, да донесе и да ми покаже поне една жълтица, та вместо
баба
ми аз да се по-нарадвам на нея.
Пък после ще му я върна. Сега има модерни устройства и със тях много лесно се открива злато. Аз ви казах къде е златото. Но трябва да знаете, че такова злато е много опасно да откриеш, защото има окултни закони, които трябва да се знаят, какво трябва да се прави, когато човек изкопае имане. Защото има невидима охрана, която пази и охранява златото.
към текста >>
14.
16. ШКОЛАТА Е ОТКРИТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Сотирка
Бабаджова
35.
Паша Теодорова 30. Пенка Михайлова 31. Петър Пампоров 32. Петър Попов 33. Савка Керемидчиева 34.
Сотирка
Бабаджова
35.
Стоян Джуджев 36. Стоян Караенев 37. Тодор Попов 38. Христо Койчев 39. Цветанка Щилянова 40.
към текста >>
15.
20. ДОМЪТ ГУМНЕРОВИ НА „ОПЪЛЧЕНСКА 66
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
От едната сестра е на Гумнерови, а от другата страна е на
баба
Парашкева, майката на Георги Димитров.
А това е към 1905 година. Тази къща беше на Петко Гумнеров и Евангелина Гумнерова, които нямаха деца. Семейство от двама човека. Къщичката както е сега, така си беше и тогава. А тя е къща близнак.
От едната сестра е на Гумнерови, а от другата страна е на
баба
Парашкева, майката на Георги Димитров.
Много интересно и символично съжителство. Двете семейства са си помагали и съдействали. Баба Парашкева е била евангелистка. Не е била черковница и е била свободна от формите на църковни обреди. Понякога е посещавала и слушала беседите на Петър Дънов.
към текста >>
Баба
Парашкева е била евангелистка.
Къщичката както е сега, така си беше и тогава. А тя е къща близнак. От едната сестра е на Гумнерови, а от другата страна е на баба Парашкева, майката на Георги Димитров. Много интересно и символично съжителство. Двете семейства са си помагали и съдействали.
Баба
Парашкева е била евангелистка.
Не е била черковница и е била свободна от формите на църковни обреди. Понякога е посещавала и слушала беседите на Петър Дънов. В къщичката на Гумнерови имаше три стаички. Едната стая отстъпиха на Учителя, а в другите две те живееха. Долу в сутерена имаше кухня и трапезария.
към текста >>
16.
37. КОМУНА НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Баба
Донка беше към 90 години, но се държеше.
Засяхме нивите с лук, картофи, грижехме се за всички земи и живеехме общо и се хранехме общо. Бяхме си сковали една барака-къщичка, в която живеехме. Къщичката беше с две стаи, голяма веранда, кухня и трапезария, в която се хранехме сутрин и вечер. Един от нашите братя Димитрий Стоянов имаше майка възрастна, която готвеше и се грижеше за нашето домакинство. Беше много прилежна и добра бабичка.
Баба
Донка беше към 90 години, но се държеше.
Другите бяхме: аз, Борис, Никола Нанков и Георги Радев. Продължихме няколко години да живеем в тази барака. Срещнахме много противоречия, обаче ентусиазмът от общия братски живот падна. Не беше както при първите години. А ние се събрахме в името на идеала, за да си ус-лужваме в готвенето, прането и обикновения бит на едно домакинство, за да може да остане повече свободно време за духовна работа.
към текста >>
17.
38. БАБА ДОНКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
38.
БАБА
ДОНКА В първите години, когато отидохме на Изгрева нямаше къде да живеем.
38.
БАБА
ДОНКА В първите години, когато отидохме на Изгрева нямаше къде да живеем.
Изгревът още не беше построен. Живеехме у брат Димитрий Стоянов с майка му баба Донка. Тази баба Донка бе забележителна жена. На 90 години тя ни готвеше разни чорби и ястия. Върнем се от университета към обяд и яденето е готово, какво по-хубаво от това.
към текста >>
Живеехме у брат Димитрий Стоянов с майка му
баба
Донка.
38. БАБА ДОНКА В първите години, когато отидохме на Изгрева нямаше къде да живеем. Изгревът още не беше построен.
Живеехме у брат Димитрий Стоянов с майка му
баба
Донка.
Тази баба Донка бе забележителна жена. На 90 години тя ни готвеше разни чорби и ястия. Върнем се от университета към обяд и яденето е готово, какво по-хубаво от това. Сядаме всички на масата, тя насипва с черпака, а ние огладнели кусаме с дървени лъжици. След обед работехме, за да си изкараме прехраната по разни обекти, а вечер отново намирахме готово ядене.
към текста >>
Тази
баба
Донка бе забележителна жена.
38. БАБА ДОНКА В първите години, когато отидохме на Изгрева нямаше къде да живеем. Изгревът още не беше построен. Живеехме у брат Димитрий Стоянов с майка му баба Донка.
Тази
баба
Донка бе забележителна жена.
На 90 години тя ни готвеше разни чорби и ястия. Върнем се от университета към обяд и яденето е готово, какво по-хубаво от това. Сядаме всички на масата, тя насипва с черпака, а ние огладнели кусаме с дървени лъжици. След обед работехме, за да си изкараме прехраната по разни обекти, а вечер отново намирахме готово ядене. Баба Донка готвеше хубаво и след като се нахраним ще изпеем няколко песни.
към текста >>
Баба
Донка готвеше хубаво и след като се нахраним ще изпеем няколко песни.
Тази баба Донка бе забележителна жена. На 90 години тя ни готвеше разни чорби и ястия. Върнем се от университета към обяд и яденето е готово, какво по-хубаво от това. Сядаме всички на масата, тя насипва с черпака, а ние огладнели кусаме с дървени лъжици. След обед работехме, за да си изкараме прехраната по разни обекти, а вечер отново намирахме готово ядене.
Баба
Донка готвеше хубаво и след като се нахраним ще изпеем няколко песни.
А какви песни се пееха тогава! Имаше у нас плам и огън. В това се криеше нашият подем тогава. Една сутрин баба Донка ми вика: „Борисчо, искам да се науча да чета." Тогава много от възрастните не знаеха да четат. Такива бяха времената.
към текста >>
Една сутрин
баба
Донка ми вика: „Борисчо, искам да се науча да чета." Тогава много от възрастните не знаеха да четат.
След обед работехме, за да си изкараме прехраната по разни обекти, а вечер отново намирахме готово ядене. Баба Донка готвеше хубаво и след като се нахраним ще изпеем няколко песни. А какви песни се пееха тогава! Имаше у нас плам и огън. В това се криеше нашият подем тогава.
Една сутрин
баба
Донка ми вика: „Борисчо, искам да се науча да чета." Тогава много от възрастните не знаеха да четат.
Такива бяха времената. Шест месеца аз я учих и тя научи азбуката, но не можеше да свързва буквите. След още 6 месеца един ден тя ме пресреща далеч от прага и вика: „Прочетох, прочетох! " Размахва един вестник „Утро", сочи заглавието и вика: „Прочетох, тук пише утро! " Каква радост бе за всички това, че баба Донка може вече да чете.
към текста >>
" Каква радост бе за всички това, че
баба
Донка може вече да чете.
Една сутрин баба Донка ми вика: „Борисчо, искам да се науча да чета." Тогава много от възрастните не знаеха да четат. Такива бяха времената. Шест месеца аз я учих и тя научи азбуката, но не можеше да свързва буквите. След още 6 месеца един ден тя ме пресреща далеч от прага и вика: „Прочетох, прочетох! " Размахва един вестник „Утро", сочи заглавието и вика: „Прочетох, тук пише утро!
" Каква радост бе за всички това, че
баба
Донка може вече да чете.
Тя следеше разговорите ни, посещаваше салона и слушаше беседите на Учителя. Веднъж Учителят говори на беседа за ясновидство, за ясновиждане, за яснослушане и за други сетива, чрез които човек може да слуша друг говор, да вижда духовете и да проникне в техния свят. Приближава се баба Донка при Учителя и Го пита: „Учителю, ще прослушам ли? " Той се усмихва: „Ще прослушаш, бабо Донке, ще прослушаш и ще прогледаш! " А тя е засмяна и доволна.
към текста >>
Приближава се
баба
Донка при Учителя и Го пита: „Учителю, ще прослушам ли?
След още 6 месеца един ден тя ме пресреща далеч от прага и вика: „Прочетох, прочетох! " Размахва един вестник „Утро", сочи заглавието и вика: „Прочетох, тук пише утро! " Каква радост бе за всички това, че баба Донка може вече да чете. Тя следеше разговорите ни, посещаваше салона и слушаше беседите на Учителя. Веднъж Учителят говори на беседа за ясновидство, за ясновиждане, за яснослушане и за други сетива, чрез които човек може да слуша друг говор, да вижда духовете и да проникне в техния свят.
Приближава се
баба
Донка при Учителя и Го пита: „Учителю, ще прослушам ли?
" Той се усмихва: „Ще прослушаш, бабо Донке, ще прослушаш и ще прогледаш! " А тя е засмяна и доволна. Редовно е в салона и слуша Словото на Учителя. Колко много учени хора имаше в София, но те не дойдоха нито веднъж да седнат в салона и да слушат. А тази баба Донка, която бе неписмена и неука на 90 години се научи да чете и прогледна.
към текста >>
А тази
баба
Донка, която бе неписмена и неука на 90 години се научи да чете и прогледна.
Приближава се баба Донка при Учителя и Го пита: „Учителю, ще прослушам ли? " Той се усмихва: „Ще прослушаш, бабо Донке, ще прослушаш и ще прогледаш! " А тя е засмяна и доволна. Редовно е в салона и слуша Словото на Учителя. Колко много учени хора имаше в София, но те не дойдоха нито веднъж да седнат в салона и да слушат.
А тази
баба
Донка, която бе неписмена и неука на 90 години се научи да чете и прогледна.
Така както бе казал Учителя. Освен това тя се научи да слуша Словото на Учителя и след това ни разказваше какво е запомнила от беседата. Тя бе вече прослушала. Беше се изпълнила думата на Учителя. Вече различаваше Словото на Учителя, познаваше го и Му вярваше.
към текста >>
18.
40. КОМУНАЛЕН ЖИВОТ С ПЕСНИ И ТОПЛА ВОДА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Първите, с които се опитвахме да правим комуна беше в дома на
баба
Коца, майката на Георги Томалевски.
40. КОМУНАЛЕН ЖИВОТ С ПЕСНИ И ТОПЛА ВОДА Комуната е нещо много трудно. Живяхме комунално 12 години с различни приятели. С някои се създадоха приятелства много тесни, както се казва в Писанието, че има приятелство по тясно и от братска рождена връзка.
Първите, с които се опитвахме да правим комуна беше в дома на
баба
Коца, майката на Георги Томалевски.
Така брат Христо Дързев живееше у Томалевски, а ние другите прихождахме, сядахме на масата и пиехме топла вода от едни ба-кърени съдове. Там бяхме - Георги Томалевски, брат Кузман, който следваше философия, аз Борис Николов, Христо Дързев, който правеше партиите на четири гласа на песните на Учителя и всички се разпявахме. Пеехме ли пеем песни, а след това пиеме ли пием топла вода. А после пеем до насита. А коремите пълни с топла вода.
към текста >>
19.
64. КРЪЧМАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Учителят често негодуваше и веднъж каза: „Те поповете отвориха тази кръчма, но тази кръчма ще отиде у тях и жестоко ще съжаляват за това." Минаха много години, дойдоха комунистите на власт и точно в тяхната сграда на площад „
Баба
Неделя" изхвърлиха тяхната книжарница и там направиха гостилница, а отзад имаше ресторант и кръчма.
Кръчмата заработи и по цял ден там гърмяха грамофони, скандали ставаха често, а побоищата не бяха рядкост. Стана пивница и половина. От там бълваше пушек от скарата на кебапчийницата, а на скарата се печеше риба и черен дроб. От тях се издигаше пушек, прехвърляше салона и слизаше пред двора и каква миризма и какъв тормоз изпитвахме само. А ние бяхме вегетарианци.
Учителят често негодуваше и веднъж каза: „Те поповете отвориха тази кръчма, но тази кръчма ще отиде у тях и жестоко ще съжаляват за това." Минаха много години, дойдоха комунистите на власт и точно в тяхната сграда на площад „
Баба
Неделя" изхвърлиха тяхната книжарница и там направиха гостилница, а отзад имаше ресторант и кръчма.
Така че ние проверихме как им се връщаше след 35 години това. Направиха свинарник, за да. използват храната,която оставаше и хранеха свинете. Грухтяха свине,разнасяше се воня. Срам и позор.
към текста >>
20.
86. КЛАСЪТ НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
В първата група бяха: Паша Теодорова, тя представляваше Добродетелта - Правдата, Савка Керемидчиева - Истината, Мария Тодорова - Любовта и Мария Радева - Мъдростта, сестрата на Георги Радев и Сотирка
Бабаджова
бе Добродетелта.
Не се разгласяваше нейната работа. Но в последствие това се научи от другите и те поискаха от Учителя да направи втора група. Учителят направи и втора група. След това дойдоха кандидати и за трета група. Щом една работа стане известна, тя губи нещо съществено и Учителят преустанови работата на този клас.
В първата група бяха: Паша Теодорова, тя представляваше Добродетелта - Правдата, Савка Керемидчиева - Истината, Мария Тодорова - Любовта и Мария Радева - Мъдростта, сестрата на Георги Радев и Сотирка
Бабаджова
бе Добродетелта.
Това място, където се събираха сестрите от тази група леко се огради с леки материали, дъски и стана еднахолиба, едно жилище, където започнаха да работят стенографите на Учителя. Направи се едно помещение на това място от дървета, дъски и леки материали. Получи се едно жилище от една стая. Там живееха и там работеха трите стенографки. После стана много тясно, защото идваха и печатарите и други посетители.
към текста >>
21.
114. КНЯГИНЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
114. КНЯГИНЯТА Майката на Мария Тодорова,
баба
Недялка, бе дъщеря на Искрю Мачев от град Панагюрище, който е бил член на революционния комитет от Априлското въстание.
114. КНЯГИНЯТА Майката на Мария Тодорова,
баба
Недялка, бе дъщеря на Искрю Мачев от град Панагюрище, който е бил член на революционния комитет от Априлското въстание.
Отговарял е за оръжието и топовете в привременното правителство. Така че той е първият министър на войната. И баба Недялка много се гордееше с това. През 1876 г. Искрю се оженва за трети път за една богата жена от Цариград.
към текста >>
И
баба
Недялка много се гордееше с това.
114. КНЯГИНЯТА Майката на Мария Тодорова, баба Недялка, бе дъщеря на Искрю Мачев от град Панагюрище, който е бил член на революционния комитет от Априлското въстание. Отговарял е за оръжието и топовете в привременното правителство. Така че той е първият министър на войната.
И
баба
Недялка много се гордееше с това.
През 1876 г. Искрю се оженва за трети път за една богата жена от Цариград. При бягството на панагюрци в планината по време на Априлското въстание се ражда майката на Мария, която са нарекли Недялка. След Панагюрското въстание, английската кралица изпраща лейди Станфорд в България да проучи издевателствата и зверствата на турците. Тя се свързва с Искрю Мачев, дядото на Мария и той я развежда по всички селища където турците са извършвали злодеяния.
към текста >>
Баба
Недялка пазеше този портрет като светиня.
При бягството на панагюрци в планината по време на Априлското въстание се ражда майката на Мария, която са нарекли Недялка. След Панагюрското въстание, английската кралица изпраща лейди Станфорд в България да проучи издевателствата и зверствата на турците. Тя се свързва с Искрю Мачев, дядото на Мария и той я развежда по всички селища където турците са извършвали злодеяния. Той е знаел езици, завършил е Роберт-колеж в Цариград и затова тя пожелала той да я придружава. Накрая тя му подарява портрета си с посвещение върху гърба с нейния подпис.
Баба
Недялка пазеше този портрет като светиня.
Като се връща лейди Станфорд в Англия тя прави доклад пред кралица Виктория, която се трогва и издава заповед: „Всички живи участници от Панагюрското въстание да носят титлите граф или графиня." Ето защо въстаничката Райна е била наречена Райна княгиня. Така, че майката на Мария баба Недялка имаше документ, че е потомствена графиня. А пък нейните внуци като младежи се шегуваха и се обръщаха един към друг с графе или графиньо. Така че сестра Мария беше потомствена по документ - графиня. Спомням си веднъж ние с Жорж без да искаме я обидихме.
към текста >>
Така, че майката на Мария
баба
Недялка имаше документ, че е потомствена графиня.
Тя се свързва с Искрю Мачев, дядото на Мария и той я развежда по всички селища където турците са извършвали злодеяния. Той е знаел езици, завършил е Роберт-колеж в Цариград и затова тя пожелала той да я придружава. Накрая тя му подарява портрета си с посвещение върху гърба с нейния подпис. Баба Недялка пазеше този портрет като светиня. Като се връща лейди Станфорд в Англия тя прави доклад пред кралица Виктория, която се трогва и издава заповед: „Всички живи участници от Панагюрското въстание да носят титлите граф или графиня." Ето защо въстаничката Райна е била наречена Райна княгиня.
Така, че майката на Мария
баба
Недялка имаше документ, че е потомствена графиня.
А пък нейните внуци като младежи се шегуваха и се обръщаха един към друг с графе или графиньо. Така че сестра Мария беше потомствена по документ - графиня. Спомням си веднъж ние с Жорж без да искаме я обидихме. Тя стана, тропна с крак, изгледа ни и изкрещя: „Вие знаете ли пред кого се намирате, плебеи такива? Пред вас е потомствена графиня на английската кралица Виктория." Ние се изсмяхме с глас, но тя така ни изгледа, че ние замръзнахме по местата си.
към текста >>
Майката на Мария,
баба
Недялка беше голяма политикантка, беше в стихията си да се занимава с политика и се движеше в тогавашното висше общество.
Вече ние не се смеехме. Тя протегна ръка и каза: „А сега, плебеи, на колене пред графинята на кралица Виктория, целувайте ръка и искайте прошка." Нямаше как коленичихме пред княгинята, целувахме ръка и след това станахме. Ние с Жорж бяхме високи и двамата стърчахме две глави над нея. Обърна се към нас и изрече: „От днес ви назначавам за мои поданици и телохранители! И нито дума по този въпрос." И наистина, тя никога повече не спомена през живота си, че е потомствена графиня.
Майката на Мария,
баба
Недялка беше голяма политикантка, беше в стихията си да се занимава с политика и се движеше в тогавашното висше общество.
Искрю Мачев имаше синове и дъщери и бе изпратил децата си да следват на държавни разноски. Сестрата на баба Недялка беше завършила колеж в Русия. Майката на Мария беше завършила гимназия, беше умна, деятелна, посрещаше и изпращаше гости. Мария по черти прилича на майка си, но по характер на баща си. Той се казваше Михаил Тодоров, беше сериозен и интелигентен човек.
към текста >>
Сестрата на
баба
Недялка беше завършила колеж в Русия.
Ние с Жорж бяхме високи и двамата стърчахме две глави над нея. Обърна се към нас и изрече: „От днес ви назначавам за мои поданици и телохранители! И нито дума по този въпрос." И наистина, тя никога повече не спомена през живота си, че е потомствена графиня. Майката на Мария, баба Недялка беше голяма политикантка, беше в стихията си да се занимава с политика и се движеше в тогавашното висше общество. Искрю Мачев имаше синове и дъщери и бе изпратил децата си да следват на държавни разноски.
Сестрата на
баба
Недялка беше завършила колеж в Русия.
Майката на Мария беше завършила гимназия, беше умна, деятелна, посрещаше и изпращаше гости. Мария по черти прилича на майка си, но по характер на баща си. Той се казваше Михаил Тодоров, беше сериозен и интелигентен човек. Винаги е живял с идеи. Бил е стипендиант на патриаршията в Русия, но се отказал да бъде църковен служител в църквата поради социалистическите си идеи.
към текста >>
22.
115. СБЛЪСЪЦИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Баба
Недялка не се примиряваше с това, че тя ходи при Учителя.
Учила се на пиано взето под наем. Чак когато бащата се убеждава, че дъщеря му е вече музикантка й купува собствено пиано, което за онези години не всеки може да си позволи. Искаха да я изпратят във Виена да учи музика, където беше големият й брат Слави. Тя, която се беше вече запознала с Учителя не прие да отиде, макар че баща й беше готов да я издържа. Тя беше се посъветвала с Учителя и Той я насочи да не ходи.
Баба
Недялка не се примиряваше с това, че тя ходи при Учителя.
Конфликтът се разширява до там, че те я изгонват и тя напуска семейството си. Взима си торбичката и напуска богатия дом. После тя отиде да живее в едно братско семейство на сестра Янакиева. Приеха я там, където тя живя около 10 дни. През това време тя ходеше на беседи на Учителя.
към текста >>
Но
баба
Недялка никога не можа да се примири, че дъщеря й е станала дъновистка.
След това родителите се разкаяха, че са я изгонили. А те бяха семейство, което държеше на общественото мнение. Изпратиха един от братята й да я помолят да се върне у дома. Учителят я посъветва: „Върни се! " И тя се върна като отношенията се омекотиха.
Но
баба
Недялка никога не можа да се примири, че дъщеря й е станала дъновистка.
Много по-късно тя напусна домът на родителите си и дойде да живее на Изгрева, в барака, която аз изковах.
към текста >>
23.
165. ВРЕМЕ Е
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Минало време и
баба
Мария отново се разболяла и изпраща Люба да търси Учителя за помощ.
Разбрала, че ще си заминава от този свят и изпраща дъщеря си Люба да отиде при Учителя и да иска помощ. Поискала Той да отиде при нея на место да й помогне. Учителят поръчал на Люба: „Поздрави я от Мене и й кажи, че всичко ще мине". Дъщерята се връща у дома, а майката я посреща здрава. А като тръгнала към Учителя я била оставила на леглото готова за умирачка.
Минало време и
баба
Мария отново се разболяла и изпраща Люба да търси Учителя за помощ.
Люба отива на Изгрева да търси помощ от Учителя. Отива горе, но Учителя Го няма. Пита този, пита онзи и всеки казва: „Ами Учителя е тук, иди и го намери! " Люба отива в стаята Му, търси Го,а Него Го няма. Търси Го в приемната, долу, пак Го няма.
към текста >>
На третия ден
баба
Мария си заминала от този свят.
Отива Люба на посоченото място, а Учителят Го няма. Всички, които разпитва казват, че Учителят е на Изгрева. А тя не може да го намери. За останалите Учителят е на Изгрева, а за нея Учителят Го няма. Така изминали три дни без да може Люба да се срещне с Учителя и да иска помощ за майка си, която е рождената сестра на Учителя.
На третия ден
баба
Мария си заминала от този свят.
Тогава Люба отива при Учителя и съобщава тъжната вест. Учителят се усмихнал: „Сестра ми Мария искаше да се изхитри и този път, но беше вече дошло време да си замине". За всеки човек е определено време да слезне на земята и му е определено време, когато да си замине. Това се отнася за разумния човек.
към текста >>
24.
202. ПОСЛЕДНИ ДНИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Имаше една дълга барака - половината е за биволиците, а в другата половина те живеят с
бабата
.
Отидох в село Симеоново. Намерих друг шоп. Бай Иван имаше две биволици. А те лъщят. Чисто ги подържа, грижи се за тях, чеше ги.
Имаше една дълга барака - половината е за биволиците, а в другата половина те живеят с
бабата
.
„Е, бай Иване, имаш ли мляко? " „Как да нямам мляко. Ето ти биволици". А те силни и хубави. Казвам му: „Ще ти го плащам, колкото ми искаш ще ти го плащам, обаче искам чисто мляко".
към текста >>
25.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III
,
,
ТОМ 3
Баба
Коца - 80 69.
Художникът Борис Георгиев - 75 65. Художникът, който нарисува ръцете на Учителя - Герасимов - 76 66. Атанас Димитров на конгресът на теофилите. Мировият Учител - 77 67. Неразумното обещание на Георги Томалевски - 79 68.
Баба
Коца - 80 69.
Георги Радев. Душа на девойка и дух на войн (1900-1940) - 81 70. Георги Радев и цената на откупа - 85 71. Дафинка върви стъпка по стъпка като бубулечка - 86 72. Нива за посев и историята за крината жито на Изгрева - 88 73.
към текста >>
26.
05. ПЕНЮ КИРОВ (13.07.1868-27.01.1918)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Бабалъка
на Пеню имал гладачница, в която се гладели изпраните мъжки ризи и се правели онези колосани мъжки бели яки, които са били на мода и които може да ги видите по старите фотографии от тези години.
Но опита трябваше да бъде направен. И три пъти беше правен. Първо Пеню и Тодор с двете биволици, после ние с комуните по времето на Школата и накрая комунистите го правиха с власт и сила. Тъстът на Пеню бил богат човек и се чудел как да вкара зет си в пътя на успяващ занаятчия или търговец, защото каквото хванел - нищо не излизало. Понеже акъла на Пеню бил друг, а не такъв, който да знае и да може да печели пари.
Бабалъка
на Пеню имал гладачница, в която се гладели изпраните мъжки ризи и се правели онези колосани мъжки бели яки, които са били на мода и които може да ги видите по старите фотографии от тези години.
Наистина колко официално са изглеждали мъжете тогава. А да станат такива е било необходимо да има добри перачки, с умели женски ръце и след това всичко да бъде изгладено както тряЬва. Ето Пеню започнал да глади ризи и да колосва яки. Занаят е това, не е шега работа и се плащало добре, защото имало много мурафет в гладенето на тези неща. Но Пеню къде зел пари, къде не взел и все даром гладел.
към текста >>
Гледал го
бабалъка
му, виждал, че Пеню работел, а не мър-зелува, но работи даром за другите, а той трябва да го храни.
Наистина колко официално са изглеждали мъжете тогава. А да станат такива е било необходимо да има добри перачки, с умели женски ръце и след това всичко да бъде изгладено както тряЬва. Ето Пеню започнал да глади ризи и да колосва яки. Занаят е това, не е шега работа и се плащало добре, защото имало много мурафет в гладенето на тези неща. Но Пеню къде зел пари, къде не взел и все даром гладел.
Гледал го
бабалъка
му, виждал, че Пеню работел, а не мър-зелува, но работи даром за другите, а той трябва да го храни.
Такова нещо не се позволявало до тогава. Ядосал се бабалъка и затворил гладачницата. Пеню след това отворил книжарница, продавал тетрадки, моливи, листове за учениците и гражданите. Но понеже видял, че това не е голяма търговия и че само си губел времето, затова оставил всичко в магазина и обозначил всичко кое какво струва, оставил касичка и я направил на самообслужване. Само че тогава се казвало „самокупуване".
към текста >>
Ядосал се
бабалъка
и затворил гладачницата.
Ето Пеню започнал да глади ризи и да колосва яки. Занаят е това, не е шега работа и се плащало добре, защото имало много мурафет в гладенето на тези неща. Но Пеню къде зел пари, къде не взел и все даром гладел. Гледал го бабалъка му, виждал, че Пеню работел, а не мър-зелува, но работи даром за другите, а той трябва да го храни. Такова нещо не се позволявало до тогава.
Ядосал се
бабалъка
и затворил гладачницата.
Пеню след това отворил книжарница, продавал тетрадки, моливи, листове за учениците и гражданите. Но понеже видял, че това не е голяма търговия и че само си губел времето, затова оставил всичко в магазина и обозначил всичко кое какво струва, оставил касичка и я направил на самообслужване. Само че тогава се казвало „самокупуване". Кой как влезел, оглеждал цената, плащал си сам, вземал каквото му трябвало и си излизал. Това е било чудо за всички, чудо невиждано и несрещано.
към текста >>
27.
12. ПЕТЪР ТИХЧЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Но
бабата
не го оставяла на мира.
През зимата на третата година съпругата на дядо Петър започнала да го безпокои непрекъснато. Тя харесала Петър Дънов като младеж и като евентуален бъдещ жених на по-голямата си дъщеря. По цяла нощ не спяла, само охкала и пъшкала, непрекъснато ръгала в реброто дядо Петър и му на-думвала едно и също. „Ще изпуснем тоя ангел от къщи и ще си отлети по света, а той е само за голямата ни дъщеря. Трябва да я сгодим за него и да ги оженим." Дядо Петър все се дърпал, било го е срам, било му е неудобно, как да говори на това скромно момче такива неща?
Но
бабата
не го оставяла на мира.
Накрая дядо Петър започнал често да му чука на стаята, да го посещава и да разговаря с него. Но разговора все вървял на богословски теми. Нали дядо Петър Тихчев е евангелски проповедник! А Петър Дънов се учи в евангелско училище и трябва да стане също проповедник. Тогава като се съберат двама евангелски проповедници, за какво могат да говорят освен за Бога.
към текста >>
От една страна
бабата
непрекъснато го ръчкала и скърцала със зъби, от друга страна дядо Тихчев се съгласил на нейния план, но нищо не излизало на яве.
Тогава като се съберат двама евангелски проповедници, за какво могат да говорят освен за Бога. А дядо Петър влизал при квартиранта си за съвсем друго. Той искал да подхване разговора така, че има дъщеря за женене и че не било лошо Петър да се задоми за дъщеря му, защото според правилата всеки евангелски проповедник трябва да има жена и семейство, за да не бъде изкушаван от нечестивия в тая насока. Но когато отварял уста да поеме тази тема, то квартиранта му Петър отклонявал разговора в съвсем друга посока. Създавало се изключително напрежение.
От една страна
бабата
непрекъснато го ръчкала и скърцала със зъби, от друга страна дядо Тихчев се съгласил на нейния план, но нищо не излизало на яве.
А от трета страна над дома им са се събрали тежки облаци. Било е невъзможно нито да се спи, нито да се диша, нито да се живее. А квартиранта им Петър все едно, че нищо не забелязва и си продължава да си посещава училището. Но един ден тези градоносни облаци над къщата им изведнъж се сблъскват, светкавица прорязва небето и пада върху дома им. Голямата дъщеря, която са я готвили за годеница на Петър внезапно се разболяла и след три дни почива.
към текста >>
Не разбра ли, че ангел слязъл от небето на земята ни за жена отива, ни за жена се жени, защото той е горе оженен за Господа Бога."
Бабата
подсмърчала и оплаквала и дълги години не могла да прежали първородната си дъщеря хубавица.
А квартиранта им Петър все едно, че нищо не забелязва и си продължава да си посещава училището. Но един ден тези градоносни облаци над къщата им изведнъж се сблъскват, светкавица прорязва небето и пада върху дома им. Голямата дъщеря, която са я готвили за годеница на Петър внезапно се разболяла и след три дни почива. Гръмотевица раздира дома на дядо Тихчев. След погребението дядо Петър викнал и заплакал: „Ожени ли я жено?
Не разбра ли, че ангел слязъл от небето на земята ни за жена отива, ни за жена се жени, защото той е горе оженен за Господа Бога."
Бабата
подсмърчала и оплаквала и дълги години не могла да прежали първородната си дъщеря хубавица.
Дядо Петър Тихчев десетки години като евангелски проповедник посещава села и градове. Той продължава по своя път. Той не е безразличен към дейността на Петър Дънов по онези години. Контактува с приятелите и понякога разказва за годините когато Петър Дънов е живял в неговия дом. И този случай ние го чухме от него и го предаваме на следващото поколение.
към текста >>
28.
13. УЧИТЕЛЯТ, УЛ. „ОПЪЛЧЕНСКА 66 И ГЕОРГИ ДИМИТРОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Къщата на Петко Гумнеров беше половин близнак, а другата половина беше на
баба
Парашкева, майката на Георги Димитров.
13. УЧИТЕЛЯТ, УЛ. „ОПЪЛЧЕНСКА" 66 И ГЕОРГИ ДИМИТРОВ От 1905 г. до 1926 г. Учителят живееше на ул. „Опълченска" 66 в дома на Гумнерови.
Къщата на Петко Гумнеров беше половин близнак, а другата половина беше на
баба
Парашкева, майката на Георги Димитров.
Той живееше при майка си, в едно съседство с Учителя и под един покрив с Него. Покривът на къщата е един и таванът е общ. Когато стана една блокада от полицията в квартала срещу комунистите и започнаха да претърсват къща след къща, сестрата на Георги Димитров - Елена, преминава през общия таван, спуска се през таванския отвор към половината на къщата, където Учителят живееше и поисква закрила от Него, за да я спаси. Ако бяха я хванали, грозеше я смърт. А в най-добрия случай щеше да се отърве с доживотен затвор.
към текста >>
Излизат през портата, минават през кордона, а полицията претърсва вече дома на
баба
Парашкева.
Неделя" през 1925 г., когато загинаха стотици хора в църквата. Ако бяха я хванали, милост нямаше да има. Учителят я изслушва, приема молбата й и нарежда на една наша сестра Василка да я изведе като наша сестра преоблечена в бяло. Мята й отгоре дреха като на наша сестра, така както ходеха по онова време с бели забрадки, с бели рокли, хващат се под ръка двете и излизат. Нашите хора изобщо не ги спираха.
Излизат през портата, минават през кордона, а полицията претърсва вече дома на
баба
Парашкева.
Така сестрата на Георги Димитров беше извлечена от Василка, от блокадата на полицията и заведена в техните среди. Те си имаха тайни квартири. И което е най-важното архивът на комунистическата партия се пазеше от същата тази Василка, която имаше плетачна машина и плетеше пуловери, чорапи, рокли, долу в приземната стая. Василка живееше у Гумнерови и помагаше в семейството, за да се посрещат и изпращат толкова много гости, които идваха при Учителя. Там, в плетачната машина, около нея долу беше направила едно скривалище и там пазеше архива на комунистите и после тя им го предаде.
към текста >>
29.
29. ТВОРЧЕСТВОТО НА ДЯДО БЛАГО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Баба
Марта го събира, За един ден го изпира.
Бъхтано куче не пази. Слепец, слепци не води. Сам вожд на бой не ходи. Не се меси в чужди грешки, Да не си причиниш болежки. 2. Гатанки: Малък Сечко сред реката сапун прави от водата.
Баба
Марта го събира, За един ден го изпира.
Що е то? (Ледът) 3. Скоропоговорки: Биволарю, биволарю, като биволарува, биволарува не набиволарува ли се? (Кажете го бърже, ама много бърже) Бодлива крава през плет минава Опашката й отвън остава. Що е това?
към текста >>
30.
36. ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А между тях
баба
Иванка, възрастна сестра.
Учителят и брат Георги тръгват в дъжда, а той още вали. Те минават покрай възрастните братя, които са от Бургас и които трябва да тръгнат с тях на Петров връх. Брат Петко Епитропов казва: „Аз в такъв дъжд не ходя! " Но двамата тръгват нагор&.гр дъжда, който постепенно започва да ръми. По едно време настигат група сестри, които също отиват на върха.
А между тях
баба
Иванка, възрастна сестра.
„Е, Иванке, къде в туй време? " - пита брат Георги. „На върха отиваме! " „Ами много дъжд". „Дъжд, не дъжд, отиваме.
към текста >>
31.
42. ВАСИЛКА ИВАНОВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А това беше
баба
Парашкева, майката на Георги Димитров и цялото им семейство.
Между другото тя беше плетачка и в свободното време плетеше на плетачна машина вълнени плетива. Тогава се носеха много плетени фланели, поли, чорапи и още много други плетива за облекло. С това си изкарваше прехраната и не беше в тежест на никого. Тя подари една наследствена нива в Айтос и на нейното място бе построена Братската градина. Беше в много добри отношения с обитателите на съседната половинка от къщата.
А това беше
баба
Парашкева, майката на Георги Димитров и цялото им семейство.
Тя разказваше как веднъж подгонен от полицията Георги Димитров се прехвърля през тавана където имало капандура, отишъл в стаята на Учителя и потърсил помощта Му. Учителят наредил да му се даде пардесюто, Неговата шапка и наредил също на Василка да му отвори външната врата и да го изведе навън. Така той се спасил. По същия начин и двете сестри на Георги Димитров по различно време по нареждане на Учителя са били обличани с връхните дрехи на Василка и тя ги е извеждала от блокадата на полицията като са минавали за сестри от Братството. Освен това Василка, там в плетачната машина, в нейния калъф е криела архива на Георги Димитров.
към текста >>
32.
68. БАБА КОЦА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
68.
БАБА
КОЦА Имаше брат, казваше се Георги Томалевски, с него бяхме в младежкия клас на Изгрева.
68.
БАБА
КОЦА Имаше брат, казваше се Георги Томалевски, с него бяхме в младежкия клас на Изгрева.
Той живееше с майка си, баба Коца на ул. „Веслец", до гарата. Майка му ни посрещаше нас, младежите по следния начин: баба Коца слагаше на печката пет калайдисани медени гюмчета с вода, които вряха и ние седнали около масата попеем - пък изпием по една чаша гореща вода. Гласът ни се отвори и пак продължим да пеем. А на вън е студ, мраз и сняг.
към текста >>
Той живееше с майка си,
баба
Коца на ул.
68. БАБА КОЦА Имаше брат, казваше се Георги Томалевски, с него бяхме в младежкия клас на Изгрева.
Той живееше с майка си,
баба
Коца на ул.
„Веслец", до гарата. Майка му ни посрещаше нас, младежите по следния начин: баба Коца слагаше на печката пет калайдисани медени гюмчета с вода, които вряха и ние седнали около масата попеем - пък изпием по една чаша гореща вода. Гласът ни се отвори и пак продължим да пеем. А на вън е студ, мраз и сняг. Пеехме на четири гласа и то от ноти.
към текста >>
Майка му ни посрещаше нас, младежите по следния начин:
баба
Коца слагаше на печката пет калайдисани медени гюмчета с вода, които вряха и ние седнали около масата попеем - пък изпием по една чаша гореща вода.
68. БАБА КОЦА Имаше брат, казваше се Георги Томалевски, с него бяхме в младежкия клас на Изгрева. Той живееше с майка си, баба Коца на ул. „Веслец", до гарата.
Майка му ни посрещаше нас, младежите по следния начин:
баба
Коца слагаше на печката пет калайдисани медени гюмчета с вода, които вряха и ние седнали около масата попеем - пък изпием по една чаша гореща вода.
Гласът ни се отвори и пак продължим да пеем. А на вън е студ, мраз и сняг. Пеехме на четири гласа и то от ноти. Всички бяхме започнали да учим пеене и можехме да четем нотите. Що песни изпяхме при баба Коца и що вряла вода изпихме при нея не може да се опише.
към текста >>
Що песни изпяхме при
баба
Коца и що вряла вода изпихме при нея не може да се опише.
Майка му ни посрещаше нас, младежите по следния начин: баба Коца слагаше на печката пет калайдисани медени гюмчета с вода, които вряха и ние седнали около масата попеем - пък изпием по една чаша гореща вода. Гласът ни се отвори и пак продължим да пеем. А на вън е студ, мраз и сняг. Пеехме на четири гласа и то от ноти. Всички бяхме започнали да учим пеене и можехме да четем нотите.
Що песни изпяхме при
баба
Коца и що вряла вода изпихме при нея не може да се опише.
Всички бяхме на една възраст, бяхме в Младежкият Окултен Клас, другарувахме и живеехме неразделно. Чудни бяха тия младежки години. По-късно се разпръснахме, макар че бяхме на Изгрева и при Учителя. Отвътре веригата, която ни държеше се разкъса и се разпръсна, защото други влезнаха между нас. Влезна помежду ни като елемент не друг, а жената.
към текста >>
Трябваше тогава онази вряла вода от гюмовете на
баба
Коца да я пием не само ние, младежите, но и жените.
Новата Ева е вече духовната сестра, която изучава Словото на Учителя. А когато новата Ева, като духовна сестра започва да прилага Словото на Учителя, то тя се превръща в съработница на Бога. Ето, това е разрешението на задачата. Но ние не разрешихме тази задача. Затова днес си припомняме за онези чудни младежки години.
Трябваше тогава онази вряла вода от гюмовете на
баба
Коца да я пием не само ние, младежите, но и жените.
Но те дойдоха по-късно и не можаха да пият от врялата вода на баба Коца. Те започнаха да пият друга вода от други гюмове. За вас остава, да си налеете вода от Божественият извор на Учителя и да седнете, младежите и девойките и да пиете от Словото на Учителя. Така ще разрешите задачите на вашата младост.
към текста >>
Но те дойдоха по-късно и не можаха да пият от врялата вода на
баба
Коца.
А когато новата Ева, като духовна сестра започва да прилага Словото на Учителя, то тя се превръща в съработница на Бога. Ето, това е разрешението на задачата. Но ние не разрешихме тази задача. Затова днес си припомняме за онези чудни младежки години. Трябваше тогава онази вряла вода от гюмовете на баба Коца да я пием не само ние, младежите, но и жените.
Но те дойдоха по-късно и не можаха да пият от врялата вода на
баба
Коца.
Те започнаха да пият друга вода от други гюмове. За вас остава, да си налеете вода от Божественият извор на Учителя и да седнете, младежите и девойките и да пиете от Словото на Учителя. Така ще разрешите задачите на вашата младост.
към текста >>
33.
17. ЕКСКУРЗИЯ ДО ЧЕРНИ ВРЪХ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Той, Гошо живееше в наблюдателницата заедно с майка си -
баба
Мария.
Излизането на Черни връх се правеше един път в годината. През 1941 г. Учителят пожела да отидем на Черни връх и понеже наблюдателя беше разположен към Братството, минаваше за наш приятел. Но беше скришен, не смееше явно да го изявява пред другите, защото тогава гонеха Учителя и това можеше да му навреди на службата. Но приемаше много добре Учителя.
Той, Гошо живееше в наблюдателницата заедно с майка си -
баба
Мария.
Тя беше много възрастна, към 70-80-гбдишна бабичка. Баба Мария ни приемаше също много добре. Тя отстъпваше винаги стаята, в която спяха с Гошо на Учителя. Така Учителят винаги имаше стая за себе си, когато дойде тук. Колкото дни дойде и остане, стаята бе на Негово разположение.
към текста >>
Баба
Мария ни приемаше също много добре.
Учителят пожела да отидем на Черни връх и понеже наблюдателя беше разположен към Братството, минаваше за наш приятел. Но беше скришен, не смееше явно да го изявява пред другите, защото тогава гонеха Учителя и това можеше да му навреди на службата. Но приемаше много добре Учителя. Той, Гошо живееше в наблюдателницата заедно с майка си - баба Мария. Тя беше много възрастна, към 70-80-гбдишна бабичка.
Баба
Мария ни приемаше също много добре.
Тя отстъпваше винаги стаята, в която спяха с Гошо на Учителя. Така Учителят винаги имаше стая за себе си, когато дойде тук. Колкото дни дойде и остане, стаята бе на Негово разположение. От тука сутрин винаги излизахме да посрещаме слънцето към „Големия резен". Между Черни връх и „Големия резен" има една голяма поляна, опъната и обърната на юг и на из-ток-югоизток.
към текста >>
34.
21. ПРОЩАВАНЕ НА УЧИТЕЛЯ С ЧЕРНИ ВРЪХ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Гошо и майка му
баба
Мария ни приеха много радушно, като родни синове.
Пазарих го, а той беше много точен човек. Взема ни той с колата, изкара ни по онуй време, когато пътят не беше готов както сега, изкара ни почти до паметника на скиора. От там ние по пътеката възлязохме пешком до върха, до самата наблюдателница. А там пазач бе Гошо. Но планината е самотна, няма хора, защото бяха усилни времена.
Гошо и майка му
баба
Мария ни приеха много радушно, като родни синове.
На Учителя веднага отстъпиха стаята си. Те отидоха другаде да спят. Нас ни наредиха, дадоха на всички най-добри условия да прекараме горе на върха. Ние се разположихме много хубаво. Сутрин, преди изгрев слънце ние излизахме от наблюдателницата, слизаме от Черни връх и отиваме към Резньовете.
към текста >>
Опекла ги
баба
Мария, майка му, и ги праща на Учителя.
Учителят ги спря: „Няма да ходи никой. Той хлябът сам ще си дойде." Сестрите поглеждат нагоре към небето, усмихват се и казват: „Небето е прекрасно, само за манна небесна." Учителят също се усмихва. Подир половин час нашият приятел Гошо идва от върха и носи два големи хляба. А върхът и наблюдателницата са над нас. Та наистина Гошо слиза от небето с два големи хляба.
Опекла ги
баба
Мария, майка му, и ги праща на Учителя.
Застава пред Учителя, изважда две големи тави, а в тях два големи хляба и дебели една педя. „Майка ми ги пече за Учителя". Ние се споглеждаме и се усмихваме. Онези, които поглеждаха към Небето, за небесната манна рекоха: „Е, Черни връх е над главите ни и ние на там поглеждахме". Всички се смеем до насита.
към текста >>
35.
43. НОЖ В ПОЯСА И ЖАРГОН В УСТАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Дойдоха при нас едни големи
бабаити
и нашите хора, които също бяха
бабаити
изведнъж се стъписаха и се смалиха.
43. НОЖ В ПОЯСА И ЖАРГОН В УСТАТА Трябваше да се завърши един голям обект. Трябваха работници и затова ни смесиха с криминалните затворници. Неща, които не се допускат. Но нуждата ги накара и те ни смесиха.
Дойдоха при нас едни големи
бабаити
и нашите хора, които също бяха
бабаити
изведнъж се стъписаха и се смалиха.
Уплашиха се от новите, защото те бяха наистина баш бабаити. Имаше един голям човек, буен, груб, невъздържан и винаги носеше нож в пояса си. Аз се правех, че не виждам ножа му заврян на пояса му като турски ятаган. Веднъж той бе до мен, говореше нещо и произнесе думата „бачкам", която бе жаргон и означаваше „работя". „Ти знаеш ли какво правиш?
към текста >>
Уплашиха се от новите, защото те бяха наистина баш
бабаити
.
43. НОЖ В ПОЯСА И ЖАРГОН В УСТАТА Трябваше да се завърши един голям обект. Трябваха работници и затова ни смесиха с криминалните затворници. Неща, които не се допускат. Но нуждата ги накара и те ни смесиха. Дойдоха при нас едни големи бабаити и нашите хора, които също бяха бабаити изведнъж се стъписаха и се смалиха.
Уплашиха се от новите, защото те бяха наистина баш
бабаити
.
Имаше един голям човек, буен, груб, невъздържан и винаги носеше нож в пояса си. Аз се правех, че не виждам ножа му заврян на пояса му като турски ятаган. Веднъж той бе до мен, говореше нещо и произнесе думата „бачкам", която бе жаргон и означаваше „работя". „Ти знаеш ли какво правиш? Защо внасяш в нашия хубав роден език такива груби думи?
към текста >>
36.
І.14. НЕСТИНАРИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Баба
Наста намерих в нейния дом.
С дълги пръти започнах разстилането на жарещите въглени. Едвам се опазих от обгаряне на лицето и кожата на ръцете. Другият съгледател добави: - На мен бе по-леко. Намерих свирците. Намерих и специалните „викачи", които по време на играта подвикват заедно с играещата нестинарка.
Баба
Наста намерих в нейния дом.
Тя е възрастна, около 80-годишна старица, поприведена от годините, облечена в традиционния сукман, забрадена с черна кърпа. Тя не само че прие поканата за игра върху огъня, но се съгласи да я придружа до параклиса и после да я отведа до огъня. Когато ни бе съобщено, че жарта е готова, с баба Наста се отправихме към параклиса - продължи разказа си брата - с бавна, старческа походка, потропвайки с бастунчето си, ние влязохме в малката стаичка, където пред догаряща свещ, пред иконата на свети Константин, баба Наста се изправи за молитва. Устните й тихо шепнеха молба за покровителство. Незавършила още молитвата си, тя се провикна няколко пъти, поизправи снага и заподскача от крак на крак.
към текста >>
Когато ни бе съобщено, че жарта е готова, с
баба
Наста се отправихме към параклиса - продължи разказа си брата - с бавна, старческа походка, потропвайки с бастунчето си, ние влязохме в малката стаичка, където пред догаряща свещ, пред иконата на свети Константин,
баба
Наста се изправи за молитва.
Намерих свирците. Намерих и специалните „викачи", които по време на играта подвикват заедно с играещата нестинарка. Баба Наста намерих в нейния дом. Тя е възрастна, около 80-годишна старица, поприведена от годините, облечена в традиционния сукман, забрадена с черна кърпа. Тя не само че прие поканата за игра върху огъня, но се съгласи да я придружа до параклиса и после да я отведа до огъня.
Когато ни бе съобщено, че жарта е готова, с
баба
Наста се отправихме към параклиса - продължи разказа си брата - с бавна, старческа походка, потропвайки с бастунчето си, ние влязохме в малката стаичка, където пред догаряща свещ, пред иконата на свети Константин,
баба
Наста се изправи за молитва.
Устните й тихо шепнеха молба за покровителство. Незавършила още молитвата си, тя се провикна няколко пъти, поизправи снага и заподскача от крак на крак. Застареното лице на баба Наета се освежи. Зад полупритворените клепачи зениците й гледаха неопределено и безлично. Все така играейки, тя се отправи към вратата.
към текста >>
Застареното лице на
баба
Наета се освежи.
Тя е възрастна, около 80-годишна старица, поприведена от годините, облечена в традиционния сукман, забрадена с черна кърпа. Тя не само че прие поканата за игра върху огъня, но се съгласи да я придружа до параклиса и после да я отведа до огъня. Когато ни бе съобщено, че жарта е готова, с баба Наста се отправихме към параклиса - продължи разказа си брата - с бавна, старческа походка, потропвайки с бастунчето си, ние влязохме в малката стаичка, където пред догаряща свещ, пред иконата на свети Константин, баба Наста се изправи за молитва. Устните й тихо шепнеха молба за покровителство. Незавършила още молитвата си, тя се провикна няколко пъти, поизправи снага и заподскача от крак на крак.
Застареното лице на
баба
Наета се освежи.
Зад полупритворените клепачи зениците й гледаха неопределено и безлично. Все така играейки, тя се отправи към вратата. Музикантите, които чакаха отвън, засвириха игриво хоро, задумка ритмично тъпана и всички тръгнахме след жрицата на огъня. Малката уличка е премината в игра. Колкото повече се приближавахме към огнената площадка, толкоз играта ставаше по-буйна и неудържима.
към текста >>
... Наново молитва пред иконата на свети Константин и
баба
Наста отвори очи, приведе гръб, взе бастунчето си и се отправи към своя дом... Специалистът на огъня довърши разказа си, като добави: - Докато моят приятел придружаваше
баба
Наста до параклиса, няколко деца в училищна възраст се втурнаха към огнената площадка, правеха опит да имитират играта, след което се отдалечаваха.
Наблюдатели и гости следяха със захлас и потръпваха при всяко движение и подвикване на нестинарката. А тя продължаваше играта си бурно и ритмично. Размахваше с ръце бяла кърпичка и в кръшна игра тепаше на място. От време на време под игривите й крака се разбягваха въглени, но те не припалиха сукмана й, жарта не обгори краката, не опърли ръцете, кичура коса, който се подаваше под забрадката й не припламна, парещият нажежен въздух не засуши дробовете й, не възпали гласните струни, които продължаваха да издават възторжени викове, както правят всички хороводци. Ето че нейната игра стана по-жива и по-бърза, тя прелетя от край до край огнената площ с вдигнати за поздрав ръце, прекръсти се, и все - играеща - се отправи към параклиса.
... Наново молитва пред иконата на свети Константин и
баба
Наста отвори очи, приведе гръб, взе бастунчето си и се отправи към своя дом... Специалистът на огъня довърши разказа си, като добави: - Докато моят приятел придружаваше
баба
Наста до параклиса, няколко деца в училищна възраст се втурнаха към огнената площадка, правеха опит да имитират играта, след което се отдалечаваха.
Нито виковете на близките им, нито големият прът, с който ги гонех, не отклони децата от огнената игра. Когато по-сетне проверих какво е станало с тях, разбрах, че нищо лошо не се е случило и по децата няма следи от обгаряния. Така че, не само баба Наста може да играе върху огъня! Играят и децата. С притаен дъх следяхме разказа на нашите съгледатели.
към текста >>
Така че, не само
баба
Наста може да играе върху огъня!
От време на време под игривите й крака се разбягваха въглени, но те не припалиха сукмана й, жарта не обгори краката, не опърли ръцете, кичура коса, който се подаваше под забрадката й не припламна, парещият нажежен въздух не засуши дробовете й, не възпали гласните струни, които продължаваха да издават възторжени викове, както правят всички хороводци. Ето че нейната игра стана по-жива и по-бърза, тя прелетя от край до край огнената площ с вдигнати за поздрав ръце, прекръсти се, и все - играеща - се отправи към параклиса. ... Наново молитва пред иконата на свети Константин и баба Наста отвори очи, приведе гръб, взе бастунчето си и се отправи към своя дом... Специалистът на огъня довърши разказа си, като добави: - Докато моят приятел придружаваше баба Наста до параклиса, няколко деца в училищна възраст се втурнаха към огнената площадка, правеха опит да имитират играта, след което се отдалечаваха. Нито виковете на близките им, нито големият прът, с който ги гонех, не отклони децата от огнената игра. Когато по-сетне проверих какво е станало с тях, разбрах, че нищо лошо не се е случило и по децата няма следи от обгаряния.
Така че, не само
баба
Наста може да играе върху огъня!
Играят и децата. С притаен дъх следяхме разказа на нашите съгледатели. С внимание слушахме и УЧИТЕЛЯ. Погледът ни бе отправен към Него. Очаквахме така дълго мълчаната тайна за нестинарските игри да бъде разбулена.
към текста >>
37.
ІІІ.51. ЧАСОВНИКЪТ, КОЙТО НЕ БЕ КУРДИСАН
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Учителят го среща и го пита: „Николай, доволен ли си, че сега возиш
баба
си в тази количка!
Учителят го среща и му казва: „Николай, виж птиците какво правят. Когато решат да се женят, те първом си правят гнезда и тогава се женят". Николай мига, разбира примера, но му се жени. Ожени се, преди да си направят "птиче гнездо" и после премина през големи изпитания, докато си направи барака за младото семейство. Дойде време, роди му се първата дъщеря и той я вози гордо в една количка и прекосява поляната.
Учителят го среща и го пита: „Николай, доволен ли си, че сега возиш
баба
си в тази количка!
" Николай изтръпва и занемява. Той смята, че всички, които се раждат на Изгрева, са деца и бъдещи жители на земята от шестата раса. Учителят толкова много е говорил за шестата раса, която трябва да дойде. Какво става? В количката той вози своята дъщеря, която е преродена негова баба.
към текста >>
В количката той вози своята дъщеря, която е преродена негова
баба
.
Учителят го среща и го пита: „Николай, доволен ли си, че сега возиш баба си в тази количка! " Николай изтръпва и занемява. Той смята, че всички, които се раждат на Изгрева, са деца и бъдещи жители на земята от шестата раса. Учителят толкова много е говорил за шестата раса, която трябва да дойде. Какво става?
В количката той вози своята дъщеря, която е преродена негова
баба
.
Човек не може да прескочи родовата си карма така лесно и да скочи направо в шестата раса. Многократно наблюдавахме различни случаи с децата на нашите приятели. Какви ли не случаи имахме, за които Учителят бе дал своето становище. Тези случаи трябваше да се съберат и подредят. Те трябваше да станат обект на едно изследване на следващото поколение, за да се знае, че в Школата ученика идва по дух, а не се ражда плътски, за да бъде потомствен участник в тази Школа.
към текста >>
38.
ІІІ.59. СПИРИТИСТИ НА ИЗГРЕВА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Защото лично Учителят му бил казал, че неговата рождена сестра,
баба
Мария, е била кралица на Англия в едно от преражданията си.
Но Тодорчо не е сигурен в гласа на медиума. После го запитал: „Може ли да ми кажете кога аз ще си замина от този свят? " Отговорът е бил следният: „Първо ще задигна кралицата, а после тебе." Като чул това, казал: „Слушам Учителю! " Защо е казал така. Защото само той е знаел, какво означава това.
Защото лично Учителят му бил казал, че неговата рождена сестра,
баба
Мария, е била кралица на Англия в едно от преражданията си.
А навремето да бъдеш кралица на Англия не е било шега работа. А да бъдеш рождена сестра на Тодор Стоименов също не е шега работа. Случайни работи на Изгрева нямаше. Дали лично Учителят се е бил явил чрез този медиум, или бе изпратил някои от своите служебни духове, това можем само да гадаем. Отговорът ще намерите в Словото Му.
към текста >>
39.
3.45. Георги Томалевски
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Майка ми и
баба
ми - общо 8 човека.
След бомбардировките той отиваше да види какви поражения има и така той веднага идва след бомбардировката на 10 януари 1944 година, където ние живеехме. Ние бяхме в Борисовата градина по време на бомбардировката. Като се върнахме вкъщи виждаме, че къщата я няма и той дойде, и ми казва: „Несторе, ето ти ключа, върви у нас". И така останахме да нощуваме през нощта при него, хапнахме каквото имаше там, защото ние бяхме многочленно семейство. Ние бяхме четирима братя, две сестри.
Майка ми и
баба
ми - общо 8 човека.
Там нощувахме при него и следващия ден вече заминахме в провинцията и т.н. Но аз останах при него да прекарам зимата, тук по негова покана, така че имам прекрасни впечатления за него като човек, като съпруг, като писател и най-много, като сърдечен последовател на Учителя и Неговото Слово. За брат Георги Томалевски могат да се кажат още хубави думи. „Приятелството е по-горе от женитбата, по-горе от службата, защото Любовта е по-горе от всичките материални работи". (Учителят)
към текста >>
40.
3.49. Послушание
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
„Венелин" четях на моите братя, сестри, майка ми,
баба
ми.
" И се изчерпи въпросът. Стоях известно време, виждам че няма друго какво да ми каже и излезнах си. Но впоследствие разбрах, отначало не знаех, че Учителят вижда далече, чува далече. Аз наистина изпълнявах ревностно съвета му. В кухнята, където живеехме, на ул.
„Венелин" четях на моите братя, сестри, майка ми,
баба
ми.
Впоследствие когато разбрах, че Учителят вижда и чува от далече, Той констатирал, че аз съм извършил тази Негова препоръка, която е, все пак, на друг език казано, послушание. Той много държи, не само Той, но и Христос и Стария Завет - за послушанието. Не е имало случай когато посетя Учителя за лична моя работа, или за някой друг, винаги ме е посрещал с открити обятия и с необичайно разположение. Каквото ми е казвал - изпълнявал съм го с послушание. Благодаря, че съм бил послушен.
към текста >>
41.
5.Mигът НА ВЕЧНОСТТА 1. Kак хванахме мигът на вечността
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Баба
ми от Кратово имала сестра с две дъщери.
Родена съм на 27 ноември 1910 г. в гр. Кюстендил. Майка ми - Христина Трайчева, е от Кратово - Македония. Баща ми Михаил Иванов е от гр. Прилеп - Македония.
Баба
ми от Кратово имала сестра с две дъщери.
Тези две дъщери били много хубави. Едната я харесал един турчин и искал да я потурчи, и да я вземе за втора жена. Ето защо двете дъщери постоянно се криели. Жената на турчина като научила, че мъжът й ще докара втора жена в домът им, почнала да ревнува. Изпраща синът си и един друг турчин в дома на баба Иглика.
към текста >>
Изпраща синът си и един друг турчин в дома на
баба
Иглика.
Баба ми от Кратово имала сестра с две дъщери. Тези две дъщери били много хубави. Едната я харесал един турчин и искал да я потурчи, и да я вземе за втора жена. Ето защо двете дъщери постоянно се криели. Жената на турчина като научила, че мъжът й ще докара втора жена в домът им, почнала да ревнува.
Изпраща синът си и един друг турчин в дома на
баба
Иглика.
По това време двете й дъщери Стояна и Сара, както и майка им, били в стаята. Турчинът стреля през прозореца с пушка, улучва я в главата и убива Стоянка, която е трябвало да бъде втората жена на турчина. Почнал да изтича мозъкът от главата й. А майка ми била 4-5 годишна, помислила, че тече сапун, хванала с ръчичка и започнала да размазва мозъка и викала: „Мамо, сапун, мамо сапун." Погребали убитата дъщеря. Тогава баба ми се уплашила, че искат да по-турчват и другата дъщеря, и тя решила да бяга.
към текста >>
Тогава
баба
ми се уплашила, че искат да по-турчват и другата дъщеря, и тя решила да бяга.
Изпраща синът си и един друг турчин в дома на баба Иглика. По това време двете й дъщери Стояна и Сара, както и майка им, били в стаята. Турчинът стреля през прозореца с пушка, улучва я в главата и убива Стоянка, която е трябвало да бъде втората жена на турчина. Почнал да изтича мозъкът от главата й. А майка ми била 4-5 годишна, помислила, че тече сапун, хванала с ръчичка и започнала да размазва мозъка и викала: „Мамо, сапун, мамо сапун." Погребали убитата дъщеря.
Тогава
баба
ми се уплашила, че искат да по-турчват и другата дъщеря, и тя решила да бяга.
Тогава слага вуйчо ми и майка ми в два коша, мята ги върху един кон, качва се върху него и така преминава границата при Крива Паланка, и дохожда в Кюстендил. Тогава се е пътувало така. На коня му се слага самар, а от двете страни на самара се слагат два коша и в тях се слага багаж. По този начин са пристигнали в България, понеже Македония е била турска. Баща ми е от град Прилеп.
към текста >>
42.
5.27. Лечение за Славата Божия
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Чувала съм от
баба
, как се прави благ мехлем.
„Олеле, учителко, колко си малка, а колко боли като ме стискаш. Пусни ме, пусни ме." И пищи, и врещи, и се дере. „Нищо, мирувай". Хем стискам ръката, хем изстисквам гнойта, от нея напълних един леген с гной. Изстисках го хубаво.
Чувала съм от
баба
, как се прави благ мехлем.
Взима се восък, зехтин, бял сакъз, чам сакъз и кора от бъз. Реших, че ще го направя този мехлем на печката. Сложих му мехлема и отидох на училището. На обед пак се връщам. Влизам в къщата и що да видя - той седи вече.
към текста >>
43.
5.42. На разпятие заради Христа
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Имаше една
баба
Ванда, която бе удушила мъжът си.
Течаха сълзи от очите им. И от следващия ден те казаха: „По-скоро да вечеряме, че да свършим, за да има време да ни четеш." И аз им четях. А онези, които ни пазеха, т.е. пазачите с пушките, се обаждат: „Чети по-високо и ние да слушаме." Та дойде време Словото на Учителя да се чете в затвора. Понякога Бог изпраща някого в затвора, за да се чете Словото Му.
Имаше една
баба
Ванда, която бе удушила мъжът си.
„Кажи какво да направя, та да може част от греха ми да изчезне. Такъв голям грях имам." Чудя се какво да й кажа. Па се сещам, че има една жена крадла, с две деца в затвора. Майката излиза на работа, а децата са в затвора. А децата въшлясали и мръсни - ужасия.
към текста >>
Ето, това ще покрие твоя грях."
Баба
Ванда бе стара и не я караха да работи.
Майката излиза на работа, а децата са в затвора. А децата въшлясали и мръсни - ужасия. „Бабо Вандо, ще се грижиш за тези две деца. Ще ги окъпеш, ще ги опереш. Ще свариш мляко и ще ги нахраниш.
Ето, това ще покрие твоя грях."
Баба
Ванда бе стара и не я караха да работи.
А нас ни изкарваха сутрин на работа. За 2-3 дни децата бяха измити, изчистени и лъщяха. Тогава всички се обърнахме и забелязахме, че тези деца са красиви. А майката започна да се гордее, че има красиви деца. „Може да съм крадла, може да съм всичко, но имам красиви деца." Разбраха, че чета беседи в затвора.
към текста >>
44.
6.64. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Веднъж в разговор Лулчев ми каза: „Моят
бабалък
, т.е.
Но след това прислужницата и майка й бяха разкрити, те признаха за убийството и бяха съдени. Месеци преди това Лулчев е посъветвал жена си да се махне от тази къща, защото може да бъде убита. Той бе предсказал смъртта й много преди това. А това се знаеше и затова отначало смятаха, че той е убиецът на жена си. А каква е цялата развръзка в случая?
Веднъж в разговор Лулчев ми каза: „Моят
бабалък
, т.е.
моят тъст се казваше Станчо Радойков, който заедно с капитан Харламов беше разгонил един събор на Бялото Братство в Търново. Заради това си престъпление - нарушение от рода му не остана нито следа, защото генерал Станчо Радойков загива по време на атентата на църквата „Св. Неделя" на 16 април 1925 г. Жена му умира. По-късно и дъщеря му загина.
към текста >>
45.
6.76. НЕДОРАЗУМЕНИЯ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Те, като видяха
бабата
, насочиха пушките си към нея.
След това пристигна пехотинска стража и стражари на коне. Те са ги гонили. А те са млади хора и са избягали. Аз ги скрих. И сега цяло чудо стана.
Те, като видяха
бабата
, насочиха пушките си към нея.
„Стой, горе ръцете! " И тя припадна от страх. Ако не беше припаднала, тя щеше да ги издаде къде съм ги скрил. Припадна бабата и стражарите я подминаха. Отидоха в моята палатка и я направиха на перушина.
към текста >>
Припадна
бабата
и стражарите я подминаха.
И сега цяло чудо стана. Те, като видяха бабата, насочиха пушките си към нея. „Стой, горе ръцете! " И тя припадна от страх. Ако не беше припаднала, тя щеше да ги издаде къде съм ги скрил.
Припадна
бабата
и стражарите я подминаха.
Отидоха в моята палатка и я направиха на перушина. Аз си раз-чорлих косата и започнах да пея високо на глас, колкото ми държи гласа. В този момент вървят двама души - агенти и съм заобиколен от конници и стражари. Единият агент му казва: „Дай да го питаме тоя". А другият: „Остави го тоя, не го ли виждаш, че е залисан дъновист".
към текста >>
По онези години на ул.„Опълченска" 66 от едната страна на къщата живееше
баба
Парашкева.
„Опълченска" 66." Аз целият треперех, бях целият възбуден. Страхувах се на поляната да не стане сражение и след това исках да изпълня един другарски дълг и да ги спася. Но Учителят с такава любов ми предложи да отидем долу в града. Вървяхме без да говорим. Заведе ме у дома Си и нареди на кака Гина да ми сложи постеля долу в кухнята.
По онези години на ул.„Опълченска" 66 от едната страна на къщата живееше
баба
Парашкева.
Синът й Георги Димитров беше избягал в чужбина. Неговият брат беше арестуван и след това убит. Сестра му Елена беше останала сама, а баба Парашкева я нямаше. Аз живеех там и преспивах долу в сутерена. Тя, Елена се прехвърли през тарабата и поиска Учителят да я спаси.
към текста >>
Сестра му Елена беше останала сама, а
баба
Парашкева я нямаше.
Вървяхме без да говорим. Заведе ме у дома Си и нареди на кака Гина да ми сложи постеля долу в кухнята. По онези години на ул.„Опълченска" 66 от едната страна на къщата живееше баба Парашкева. Синът й Георги Димитров беше избягал в чужбина. Неговият брат беше арестуван и след това убит.
Сестра му Елена беше останала сама, а
баба
Парашкева я нямаше.
Аз живеех там и преспивах долу в сутерена. Тя, Елена се прехвърли през тарабата и поиска Учителят да я спаси. Учителят се концертира и с мисълта си закова онзи стражар, който стоеше пред къщата. Той стана неподвижен. Елена ни подаде архивата и Василка я сложи в плетачната машина.
към текста >>
46.
7.Духът на Истината и Духът на Заблуждението 1. РАЗПНИ ГО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Разпитах я подробно, дали има някакви материали от Савка, или от
баба
си Тереза Керемидчиева.
Това е вярно, при направената проверка след това. Но това са спомени на Елена Андреева, които тя е разказвала през 1975 г. - 30 години след тези събития и е допусната грешка. По-късно успяхме да се свържем с нея, поканихме я в дома на Марийка Марашлиева, за да се изясни случая. Разказах всичко, което знаех за архива на Савка, който бе ограбен.
Разпитах я подробно, дали има някакви материали от Савка, или от
баба
си Тереза Керемидчиева.
Оказа се, че тя не знаеше нищо за тях. Единствено ми връчи едно писмо, преснето на фотохартия на Учителя до Тереза Ке-ремидчиева, което вече притежавах от 20 години. Бях изключително изненадан, че тя не знаеше почти нищо както за Савка, така и за баба си Тереза. Аз, който съм чужд човек за тях, бях поместил в книгата толкова много неща и за двете. Племенницата на Савка, която се казваше Фрося смяташе, че е много жестоко онова заключение, което е дадено на стр.
към текста >>
Бях изключително изненадан, че тя не знаеше почти нищо както за Савка, така и за
баба
си Тереза.
По-късно успяхме да се свържем с нея, поканихме я в дома на Марийка Марашлиева, за да се изясни случая. Разказах всичко, което знаех за архива на Савка, който бе ограбен. Разпитах я подробно, дали има някакви материали от Савка, или от баба си Тереза Керемидчиева. Оказа се, че тя не знаеше нищо за тях. Единствено ми връчи едно писмо, преснето на фотохартия на Учителя до Тереза Ке-ремидчиева, което вече притежавах от 20 години.
Бях изключително изненадан, че тя не знаеше почти нищо както за Савка, така и за
баба
си Тереза.
Аз, който съм чужд човек за тях, бях поместил в книгата толкова много неща и за двете. Племенницата на Савка, която се казваше Фрося смяташе, че е много жестоко онова заключение, което е дадено на стр. 611, където се казва за баща й следното: „Брат й, който бе наследник на 1/3 част от Салона, се отказа от този дял. Заради политически причини той бе изпратен в концлагер и там почина. Отказа се от Салона на Братството и сам си отряза корените на „Дървото на живота".
към текста >>
47.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 5
Петко Епитропов и
баба
Хаджийка 212.
Пенка Белева 207. Стефан Белев 208. Дядо Благо 209. Боян Боев 210. Петко Епитропов и нарядите 211.
Петко Епитропов и
баба
Хаджийка 212.
Как се написа и издаде книгата “Учителят”. Учителят не се доказва 213. Клетвата и мълчанието на гълъба 214. Вътрешната Школа 215. Георги Радев и Дафинка 216.
към текста >>
48.
87. РАЖДА СЕ ЧОВЕК И ТРЪГВА ДА УЧИ
,
,
ТОМ 5
Аз те гледам някога дойдеш и знаеш ли на какво приличаш - на стара
баба
.
Моите външни отношения към вас, то е една илюзия. И понякога заключенията ви са криви. Може ли да се пита човек: дали да ида да се пог-рея на слънцето или не. На слънцето всякога можеш да отидеш да се погрееш. От извора всякога можеш да почерпиш вода." „Учителю, по някой път аз дойда при вас и се върна у дома без нищо." „Ама как идваш?
Аз те гледам някога дойдеш и знаеш ли на какво приличаш - на стара
баба
.
Ние стари баби не искаме. Тук трябва да идва човек с Божествена мисъл. Всеки ден човек трябва да придобива по една Божествена мисъл. Вие искате като бебета да си отворите устата и аз да турям непрекъснато. Не, аз ще ти давам пък ти сама ще го туряш в устата си.
към текста >>
49.
120. СЕМЕЙСТВОТО И ШКОЛАТА
,
,
ТОМ 5
Като пример Учителят даде в една от беседите си един необикновен пример за една
баба
, която всяка година садила яйца на кокошката си и тя излюпвала пилци.
Затова Учителят в един разговор с Боян Боев бе казал: „Събирайте братските деца". Това изказване на Учителя бе записано от Боев и той го разнасяше като съобщение и го препрати в провинцията, но така живи хора могат ли да се съберат? Някъде се събираха и правеха несполучливи опити. Идеята на Учителя беше да не се загубят онези кълнове, които бяха оставени от родителите им. Но все пак те се загубиха в света, защото те идваха в семействата по закона на кармата и някои от тях нямаха нищо общо с идеите на Учителя.
Като пример Учителят даде в една от беседите си един необикновен пример за една
баба
, която всяка година садила яйца на кокошката си и тя излюпвала пилци.
Но една година бабата сложила в полога половината яйца от патица, а другата половина от кокошката. Кокошката излюпила пилците и половината от пилците тръгнали да навлизат в гьола, който е бил в двора. Кокошката обикаля по брега, кудкудяка разтревожена понеже вижда, че пилците навлизат в гьола и мръсната вода и ще се изподавят, но тя не знаела, че това не са нейните пилци, а това са пилци излюпени от пачи яйца и това са малки патета, които това им е работа - да плуват във водата от гьола. И Учителят продължава, че така понякога и Невидимия свят подменя яйцата на някои братя и сестри и това, което те излюпят и родят като деца, то това не са техните пилци и деца, а са дошли от света. И затова те след това напускат Изгрева и си отиват в света, защото са родени от света и могат да си плуват в гьола и блатото на живота без да се удавят.
към текста >>
Но една година
бабата
сложила в полога половината яйца от патица, а другата половина от кокошката.
Това изказване на Учителя бе записано от Боев и той го разнасяше като съобщение и го препрати в провинцията, но така живи хора могат ли да се съберат? Някъде се събираха и правеха несполучливи опити. Идеята на Учителя беше да не се загубят онези кълнове, които бяха оставени от родителите им. Но все пак те се загубиха в света, защото те идваха в семействата по закона на кармата и някои от тях нямаха нищо общо с идеите на Учителя. Като пример Учителят даде в една от беседите си един необикновен пример за една баба, която всяка година садила яйца на кокошката си и тя излюпвала пилци.
Но една година
бабата
сложила в полога половината яйца от патица, а другата половина от кокошката.
Кокошката излюпила пилците и половината от пилците тръгнали да навлизат в гьола, който е бил в двора. Кокошката обикаля по брега, кудкудяка разтревожена понеже вижда, че пилците навлизат в гьола и мръсната вода и ще се изподавят, но тя не знаела, че това не са нейните пилци, а това са пилци излюпени от пачи яйца и това са малки патета, които това им е работа - да плуват във водата от гьола. И Учителят продължава, че така понякога и Невидимия свят подменя яйцата на някои братя и сестри и това, което те излюпят и родят като деца, то това не са техните пилци и деца, а са дошли от света. И затова те след това напускат Изгрева и си отиват в света, защото са родени от света и могат да си плуват в гьола и блатото на живота без да се удавят. И тогава Учителят споменава, че истинските наши деца са на друго място и тогава разбрахме, че не винаги от братските семейства ще има последователи.
към текста >>
50.
155. КОМУНИ И КОМУНАРИ
,
,
ТОМ 5
Георги Радев само пишеше, а
баба
Данка, която трябваше да се грижи за готвенето само дърпаше всичко към себе си и създаде частна собственост в комуната.
Това бяха Борис Николов, Георги Радев, Никола Нанков и още други. В нея започнаха да спят и след като се връщаха от работа, трябваше да вечерят заедно и да завършат деня с песни и молитви. Но за да има братска вечеря трябва да се влагат продукти, да слага всеки своя труд, за да може да се изхранва комуната. Другите работеха по малко. Само Борис работеше като хамалин.
Георги Радев само пишеше, а
баба
Данка, която трябваше да се грижи за готвенето само дърпаше всичко към себе си и създаде частна собственост в комуната.
Възможно ли е при комунален живот да има частна собственост? Възможно е, защото точно тук така стана. Баба Данка вземе едно канче и каже: „Кой е конят? " Това означаваше, че някой трябва да донесе вода. А вода се носеше от Диана бад, на едно разстояние от два километра.
към текста >>
Баба
Данка вземе едно канче и каже: „Кой е конят?
Другите работеха по малко. Само Борис работеше като хамалин. Георги Радев само пишеше, а баба Данка, която трябваше да се грижи за готвенето само дърпаше всичко към себе си и създаде частна собственост в комуната. Възможно ли е при комунален живот да има частна собственост? Възможно е, защото точно тук така стана.
Баба
Данка вземе едно канче и каже: „Кой е конят?
" Това означаваше, че някой трябва да донесе вода. А вода се носеше от Диана бад, на едно разстояние от два километра. Борис чуе и види празното канче, взима две кофи и донася вода. Седне за малко да се отмори и отново го хванат да свърши някоя и друга работа. Само че това е работа за няколко човека, защото комуната наброява към десет човека, но другите останали ги няма.
към текста >>
51.
159. С ПАРНИЯ ЛОКОМОТИВ-САМОВАР НА ПЛАНИНА
,
,
ТОМ 5
Ако
баба
ти направи кукла, то ще ти я направи от стари дрехи и скъсани парцали.
Ние тогава не бяхме екипирани. Всеки тръгваше с каквото намери и понеже тръгвахме на път далечен и труден ние си взимахме най-старите дрехи и обувки. Приличахме на парцалени кукли от един непознат свят. Тогава куклите за децата се правеха от парцали. Тогава нямаше купешки кукли както сега.
Ако
баба
ти направи кукла, то ще ти я направи от стари дрехи и скъсани парцали.
Това бяха парцалените кукли на децата. Тогава ние не носехме дори и завивки, нямахме опит за живот в планината. Първи, който бе донесъл едно платнище беше дядо Благо, който беше доволен, че се е сетил, та направиха подслон с него и под него настаниха Учителя. Това платнище беше останало на дядо Благо от войните и той разправяше през какви фронтове е минавало това военно платнище. На следващата екскурзия започнаха да носят и други приятели платнища, докато не изникна първата палатка, която я донесоха пак онези стари братя, които бяха ходили на война и бяха спали само в палатки.
към текста >>
52.
180. ДЕДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
,
,
ТОМ 5
Учителят е третото по ред дете на дедо поп и
баба
попадийка.
Първо се ражда сестра му Мария, а по-късно брат му Атанас и накрая се ражда Петър Дънов в плът и кръв. И така се въплътява в човешко тяло Всемировият Учител Беинса Дуно. По-кьсно Учителят лично ми е показвал своето тефтерче, в което той собственоръчно бе написал, че Божественият Дух слиза върху него на 7(19). март 1897 г. Така че новораж-дането на Учителя чрез Духът започва от тази дата.
Учителят е третото по ред дете на дедо поп и
баба
попадийка.
Ние наричахме бащата на Учителя дедо поп Константин Дъновски. Защо така, не мога да ви кажа. Дядо поп е ценял много и обичал много сина си Петър, защото много добре е знаел, че е необикновено дете и освен това той е имал онази жива опитности и онази история, която той лично е описал за църквата „Свети Димитър" в Солун когато му се предава Антиминса в залог за възраждането на българския народ, в знак на освобождението на България и в завет за идването на Вожда, за Вожда на Духът на този народ. Така дедо поп доживя да види, че това откровение в църквата „Свети Димитър" успя да се сбъдне и България бе освободена от Русия посредством Божия Дух и този народ успя да се възроди от пепелта на забравата посредством същият този Дух и накрая този Вожд на спасението се роди в плът чрез него, чрез неговото чресло и взе неговото име. Според Учителят идването на Духа върху него е станало в присъствието на дедо поп Константин Дъновски и то когато са били в една страноприемница, една обикновена селска кръчма, когато са били седнали на една маса в едно малко село Тетово, И тогава Духът слиза върху Учителя.
към текста >>
Рождената му сестра, а.за нас
баба
Мария често идваше на Изгрева, престояваше с месеци понеже й беше приятно тук и имаше с кого да си бъбре, приказва, пък и нашите приятели я обгръщаха с внимание и грижа.
Той уважаваше своите роднини, приемаше ги, но с нищо не показваше, че те имат привилегия пред нас понеже са му роднини или пък да ги допуща по-близо до себе си отколкото нас. Напротив, ние бяхме около него, а когато идвака роднините му стояха някакси настрана и се получаваше едно неловко положение като ние се стараехме да го изглаждаме като ги заобикаляхме с внимание. Роднините се успокояваха и приемаха това като грижа към техния брат Петър. За тях беше рожден брат, а за нас беше Всемировият Учител. В Учението му влезе само една от неговите племенници.
Рождената му сестра, а.за нас
баба
Мария често идваше на Изгрева, престояваше с месеци понеже й беше приятно тук и имаше с кого да си бъбре, приказва, пък и нашите приятели я обгръщаха с внимание и грижа.
Но тя се обръщаше към Учителя с думите „Петре", а за нас това беше толкова смешно, че се забавлявахме с това нейно обръщение. Но тя си беше права, за нея той беше Петър, нейният рожден брат, който е отглеждала като малък и толкоз. За нея той не беше Учителят. Веднъж аз бях свидетел как тя отива при Учителя да му иска кафе. „Петре, имаш ли кафе да ми дадеш та да си сваря и пийна и после да си погледаме на кафе?
към текста >>
Баба
Мария се разсърди и си замина сърдита в бараката.
Веднъж аз бях свидетел как тя отива при Учителя да му иска кафе. „Петре, имаш ли кафе да ми дадеш та да си сваря и пийна и после да си погледаме на кафе? " Учителят отговори: „Нямам". А всички знаехме, че в шкафа на Учителя имаше смляно кафе. А тогава кафе не се намираше над път и под път, а трябваше да отидеш и да го купиш в специаЛн магазин в града където се продаваше кафето.
Баба
Мария се разсърди и си замина сърдита в бараката.
След като си тръгна Учителят се смя със сълзи доста продължително. Как няма да се смее. Тя идва при брат си Петър, а брат й Петър го няма изобщо, защото тук пред нея в това тяло е вече Духът на Истината, но баба Мария тези неща не можеше да приеме и да схване докато дедо поп Константин Дъновски бе свидетел за слизането на Духът Божий в сина му. За него беше ясно всичко, но за баба Мария нещата бяха по-иначе. Баба Мария бе във възраст и се разболя и изпраща при Учителя една сестра, за да го помоли да продължи живота й.
към текста >>
Тя идва при брат си Петър, а брат й Петър го няма изобщо, защото тук пред нея в това тяло е вече Духът на Истината, но
баба
Мария тези неща не можеше да приеме и да схване докато дедо поп Константин Дъновски бе свидетел за слизането на Духът Божий в сина му.
А всички знаехме, че в шкафа на Учителя имаше смляно кафе. А тогава кафе не се намираше над път и под път, а трябваше да отидеш и да го купиш в специаЛн магазин в града където се продаваше кафето. Баба Мария се разсърди и си замина сърдита в бараката. След като си тръгна Учителят се смя със сълзи доста продължително. Как няма да се смее.
Тя идва при брат си Петър, а брат й Петър го няма изобщо, защото тук пред нея в това тяло е вече Духът на Истината, но
баба
Мария тези неща не можеше да приеме и да схване докато дедо поп Константин Дъновски бе свидетел за слизането на Духът Божий в сина му.
За него беше ясно всичко, но за баба Мария нещата бяха по-иначе. Баба Мария бе във възраст и се разболя и изпраща при Учителя една сестра, за да го помоли да продължи живота й. Ето тук вижте сега кое е интересното. Изведнъж тя вижда, че това не е брат й Петър, а Учителят, който може да й продължи живота и затова изпраща сестрата и иска от него да оживее, за да преживее още някое и друго време. Учителят връща сестрата като й казал, че всичко ще се оправи и да не бере грижа.
към текста >>
За него беше ясно всичко, но за
баба
Мария нещата бяха по-иначе.
А тогава кафе не се намираше над път и под път, а трябваше да отидеш и да го купиш в специаЛн магазин в града където се продаваше кафето. Баба Мария се разсърди и си замина сърдита в бараката. След като си тръгна Учителят се смя със сълзи доста продължително. Как няма да се смее. Тя идва при брат си Петър, а брат й Петър го няма изобщо, защото тук пред нея в това тяло е вече Духът на Истината, но баба Мария тези неща не можеше да приеме и да схване докато дедо поп Константин Дъновски бе свидетел за слизането на Духът Божий в сина му.
За него беше ясно всичко, но за
баба
Мария нещата бяха по-иначе.
Баба Мария бе във възраст и се разболя и изпраща при Учителя една сестра, за да го помоли да продължи живота й. Ето тук вижте сега кое е интересното. Изведнъж тя вижда, че това не е брат й Петър, а Учителят, който може да й продължи живота и затова изпраща сестрата и иска от него да оживее, за да преживее още някое и друго време. Учителят връща сестрата като й казал, че всичко ще се оправи и да не бере грижа. Наистина баба Мария след няколко дена оздравява и така мина една година.
към текста >>
Баба
Мария бе във възраст и се разболя и изпраща при Учителя една сестра, за да го помоли да продължи живота й.
Баба Мария се разсърди и си замина сърдита в бараката. След като си тръгна Учителят се смя със сълзи доста продължително. Как няма да се смее. Тя идва при брат си Петър, а брат й Петър го няма изобщо, защото тук пред нея в това тяло е вече Духът на Истината, но баба Мария тези неща не можеше да приеме и да схване докато дедо поп Константин Дъновски бе свидетел за слизането на Духът Божий в сина му. За него беше ясно всичко, но за баба Мария нещата бяха по-иначе.
Баба
Мария бе във възраст и се разболя и изпраща при Учителя една сестра, за да го помоли да продължи живота й.
Ето тук вижте сега кое е интересното. Изведнъж тя вижда, че това не е брат й Петър, а Учителят, който може да й продължи живота и затова изпраща сестрата и иска от него да оживее, за да преживее още някое и друго време. Учителят връща сестрата като й казал, че всичко ще се оправи и да не бере грижа. Наистина баба Мария след няколко дена оздравява и така мина една година. Но втори път баба Мария отново се разболя, също изпраща друга сестра при Учителя да му съобщи, че е много болна, защото знае, че няма да оживее без негова помощ.
към текста >>
Наистина
баба
Мария след няколко дена оздравява и така мина една година.
За него беше ясно всичко, но за баба Мария нещата бяха по-иначе. Баба Мария бе във възраст и се разболя и изпраща при Учителя една сестра, за да го помоли да продължи живота й. Ето тук вижте сега кое е интересното. Изведнъж тя вижда, че това не е брат й Петър, а Учителят, който може да й продължи живота и затова изпраща сестрата и иска от него да оживее, за да преживее още някое и друго време. Учителят връща сестрата като й казал, че всичко ще се оправи и да не бере грижа.
Наистина
баба
Мария след няколко дена оздравява и така мина една година.
Но втори път баба Мария отново се разболя, също изпраща друга сестра при Учителя да му съобщи, че е много болна, защото знае, че няма да оживее без негова помощ. И втори път търси помощ, но не от брат си, а от Учителя и това го знае иначе не би искала помощ. Но Учителят така подготвя нещата, че сестрата, която го търси в разстояние на три дни на Изгрева да не може да се срещне с него. Търси Учителя, а него го няма. Всички знаят, че Учителят е на Изг рева, срещат се с него, говорят, а тази сестра, която е изпратена от баба Мария не може да се срещне с Учителя.
към текста >>
Но втори път
баба
Мария отново се разболя, също изпраща друга сестра при Учителя да му съобщи, че е много болна, защото знае, че няма да оживее без негова помощ.
Баба Мария бе във възраст и се разболя и изпраща при Учителя една сестра, за да го помоли да продължи живота й. Ето тук вижте сега кое е интересното. Изведнъж тя вижда, че това не е брат й Петър, а Учителят, който може да й продължи живота и затова изпраща сестрата и иска от него да оживее, за да преживее още някое и друго време. Учителят връща сестрата като й казал, че всичко ще се оправи и да не бере грижа. Наистина баба Мария след няколко дена оздравява и така мина една година.
Но втори път
баба
Мария отново се разболя, също изпраща друга сестра при Учителя да му съобщи, че е много болна, защото знае, че няма да оживее без негова помощ.
И втори път търси помощ, но не от брат си, а от Учителя и това го знае иначе не би искала помощ. Но Учителят така подготвя нещата, че сестрата, която го търси в разстояние на три дни на Изгрева да не може да се срещне с него. Търси Учителя, а него го няма. Всички знаят, че Учителят е на Изг рева, срещат се с него, говорят, а тази сестра, която е изпратена от баба Мария не може да се срещне с Учителя. На третия ден баба Мария почива и отиват и му съобщават.
към текста >>
Всички знаят, че Учителят е на Изг рева, срещат се с него, говорят, а тази сестра, която е изпратена от
баба
Мария не може да се срещне с Учителя.
Наистина баба Мария след няколко дена оздравява и така мина една година. Но втори път баба Мария отново се разболя, също изпраща друга сестра при Учителя да му съобщи, че е много болна, защото знае, че няма да оживее без негова помощ. И втори път търси помощ, но не от брат си, а от Учителя и това го знае иначе не би искала помощ. Но Учителят така подготвя нещата, че сестрата, която го търси в разстояние на три дни на Изгрева да не може да се срещне с него. Търси Учителя, а него го няма.
Всички знаят, че Учителят е на Изг рева, срещат се с него, говорят, а тази сестра, която е изпратена от
баба
Мария не може да се срещне с Учителя.
На третия ден баба Мария почива и отиват и му съобщават. Той казва: „Време й беше да си замине. Тя искаше и втори път да се изхитри и да отложи заминаването си". Ето това е един интересен епизод за вас, поучителен в различни направления. Но тук има и.
към текста >>
На третия ден
баба
Мария почива и отиват и му съобщават.
Но втори път баба Мария отново се разболя, също изпраща друга сестра при Учителя да му съобщи, че е много болна, защото знае, че няма да оживее без негова помощ. И втори път търси помощ, но не от брат си, а от Учителя и това го знае иначе не би искала помощ. Но Учителят така подготвя нещата, че сестрата, която го търси в разстояние на три дни на Изгрева да не може да се срещне с него. Търси Учителя, а него го няма. Всички знаят, че Учителят е на Изг рева, срещат се с него, говорят, а тази сестра, която е изпратена от баба Мария не може да се срещне с Учителя.
На третия ден
баба
Мария почива и отиват и му съобщават.
Той казва: „Време й беше да си замине. Тя искаше и втори път да се изхитри и да отложи заминаването си". Ето това е един интересен епизод за вас, поучителен в различни направления. Но тук има и. окултен закон, според който времето на човека е строго определено както за неговото раждане, така и за неговото заминаване.
към текста >>
53.
186. ГИНА И ПЕТКО ГУМНЕРОВИ
,
,
ТОМ 5
Това бе кьща-близнак като от лявата страна живееше
баба
Парашкева с нейното семейство, а от другата страна бе семейство Гумнерови.
186. ГИНА И ПЕТКО ГУМНЕРОВИ Домът на Петко и Гина Гумнерови се намираше на ул. „Опълченска" 66.
Това бе кьща-близнак като от лявата страна живееше
баба
Парашкева с нейното семейство, а от другата страна бе семейство Гумнерови.
Учителят посещава дома им през 1905 г. и се премества да живее там от 1906 г. чак до 1926 г. Там в този дом Учителят приемаше гости, посетители и там пред отвореният прозорец държеше и изнасяше първите свои беседи като в четвъртък бяха беседи за жените, а в неделя от 10 часа бе за гражданите и за братята и сестрите. Понеже имаме много малко данни за онова време затова ще ви предоставим едно собственоръчно написано показание от Петко Гумнеров във връзка с едно полицейско разследване на столичния градоначалник Свинаров срещу Учителя и срещу неговите последователи.
към текста >>
54.
204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ
,
,
ТОМ 5
Майката на Георги Димитров
баба
Парашкева и мъжът й бяха евангелисти и посещаваха редовно събранията на евангелистите в София.
Затова аз казвам, с думите на Оногози, с чието име обичаме всички да се кичим: „Недейте му запрещава... Понеже всеки, който не е против нас, е откъм нас". Сега ще разкажем за едни още по-необикновени протестанти. Както знаете Учителят живееше в дома на Гумнерови на ул. „Опълченска" 66. Тази едноетажна къща бе къща близнак като от лявата страна на къщата живееха родителите на Георги Димитров.
Майката на Георги Димитров
баба
Парашкева и мъжът й бяха евангелисти и посещаваха редовно събранията на евангелистите в София.
Те имаха добро отношение с нас и тя, баба Парашкева ги запази до края на живота си. Често идваше в другата половина, сядаше на скамейката и разговаряше със сестрите. През 1933 г. след подпалването на Райхстага в Берлин и след като Георги Димитров бе обвинен, че като комунист е запалил Райхстага, започна големият Лайпцигски процес. Като защитници на Георги Димитров се явяват и еванге-листите-протестанти от САЩ понеже баба Парашкева, майката на Георги Димитров е евангелистка и по линия на евангелистите търси защита за сина си.
към текста >>
Те имаха добро отношение с нас и тя,
баба
Парашкева ги запази до края на живота си.
Сега ще разкажем за едни още по-необикновени протестанти. Както знаете Учителят живееше в дома на Гумнерови на ул. „Опълченска" 66. Тази едноетажна къща бе къща близнак като от лявата страна на къщата живееха родителите на Георги Димитров. Майката на Георги Димитров баба Парашкева и мъжът й бяха евангелисти и посещаваха редовно събранията на евангелистите в София.
Те имаха добро отношение с нас и тя,
баба
Парашкева ги запази до края на живота си.
Често идваше в другата половина, сядаше на скамейката и разговаряше със сестрите. През 1933 г. след подпалването на Райхстага в Берлин и след като Георги Димитров бе обвинен, че като комунист е запалил Райхстага, започна големият Лайпцигски процес. Като защитници на Георги Димитров се явяват и еванге-листите-протестанти от САЩ понеже баба Парашкева, майката на Георги Димитров е евангелистка и по линия на евангелистите търси защита за сина си. Именно за това на Георги Димитров е било разрешено да държи в килията си голяма Библия на български, издание на Британското библейско дружество, което се разпространява от евангелистите-протестанти.
към текста >>
Като защитници на Георги Димитров се явяват и еванге-листите-протестанти от САЩ понеже
баба
Парашкева, майката на Георги Димитров е евангелистка и по линия на евангелистите търси защита за сина си.
Майката на Георги Димитров баба Парашкева и мъжът й бяха евангелисти и посещаваха редовно събранията на евангелистите в София. Те имаха добро отношение с нас и тя, баба Парашкева ги запази до края на живота си. Често идваше в другата половина, сядаше на скамейката и разговаряше със сестрите. През 1933 г. след подпалването на Райхстага в Берлин и след като Георги Димитров бе обвинен, че като комунист е запалил Райхстага, започна големият Лайпцигски процес.
Като защитници на Георги Димитров се явяват и еванге-листите-протестанти от САЩ понеже
баба
Парашкева, майката на Георги Димитров е евангелистка и по линия на евангелистите търси защита за сина си.
Именно за това на Георги Димитров е било разрешено да държи в килията си голяма Библия на български, издание на Британското библейско дружество, което се разпространява от евангелистите-протестанти. След освобождаването му от затвора Георги Димитров заедно с майка си, баба Парашкева заминават в Москва и там баба Парашкева престояват известно време. Разказваше ни как се е запознала с майката на Сталин. Сталин, който е бил бивш семинарист и който по негова заповед са били взривени десетки църкви в Москва, то за рождената си майка нарежда да й се направи един параклис в Кремъл където тя да се черкува. Майката на Сталин е грузинка, а всички грузинци са християни.
към текста >>
След освобождаването му от затвора Георги Димитров заедно с майка си,
баба
Парашкева заминават в Москва и там
баба
Парашкева престояват известно време.
Често идваше в другата половина, сядаше на скамейката и разговаряше със сестрите. През 1933 г. след подпалването на Райхстага в Берлин и след като Георги Димитров бе обвинен, че като комунист е запалил Райхстага, започна големият Лайпцигски процес. Като защитници на Георги Димитров се явяват и еванге-листите-протестанти от САЩ понеже баба Парашкева, майката на Георги Димитров е евангелистка и по линия на евангелистите търси защита за сина си. Именно за това на Георги Димитров е било разрешено да държи в килията си голяма Библия на български, издание на Британското библейско дружество, което се разпространява от евангелистите-протестанти.
След освобождаването му от затвора Георги Димитров заедно с майка си,
баба
Парашкева заминават в Москва и там
баба
Парашкева престояват известно време.
Разказваше ни как се е запознала с майката на Сталин. Сталин, който е бил бивш семинарист и който по негова заповед са били взривени десетки църкви в Москва, то за рождената си майка нарежда да й се направи един параклис в Кремъл където тя да се черкува. Майката на Сталин е грузинка, а всички грузинци са християни. Но понеже тя е била черковница, а пък баба Парашкева е била евангелистка то много, много не са си уйдисвали по този въпрос. Тя ни разказваше какви ли не преживелици и ние слушахме понякога захласнати.
към текста >>
Но понеже тя е била черковница, а пък
баба
Парашкева е била евангелистка то много, много не са си уйдисвали по този въпрос.
Именно за това на Георги Димитров е било разрешено да държи в килията си голяма Библия на български, издание на Британското библейско дружество, което се разпространява от евангелистите-протестанти. След освобождаването му от затвора Георги Димитров заедно с майка си, баба Парашкева заминават в Москва и там баба Парашкева престояват известно време. Разказваше ни как се е запознала с майката на Сталин. Сталин, който е бил бивш семинарист и който по негова заповед са били взривени десетки църкви в Москва, то за рождената си майка нарежда да й се направи един параклис в Кремъл където тя да се черкува. Майката на Сталин е грузинка, а всички грузинци са християни.
Но понеже тя е била черковница, а пък
баба
Парашкева е била евангелистка то много, много не са си уйдисвали по този въпрос.
Тя ни разказваше какви ли не преживелици и ние слушахме понякога захласнати. Тя имаше изключително добро отношение към Учителя и към нас и това не е случайно, защото аз лично по онези години бях свидетел на следният случай.. Когато Георги Димитров по онези години е бил в нелегалност в чужбина в къщата им нахълтва полиция, а сестра му Елена е била в къщата и поле-ка-лека се прекачва през една капандура и преминава общият таван. По това време аз бях при Учителя и когато над главата ни се чу едно топуркане поради това, че някой минаваше по тавана Учителят се усмихна, сложи пръст на устните ми и каза: „Пшът". Той веднага ме изпрати да си вървя. После Учителят извика сестра Василка и я накара да я облече като наша сестра с бели одежди и бяла забрадка и да я изведе от входа, което тя точно така направи.
към текста >>
Така че
баба
Парашкева беше благодарна на Учителя, беше свободолюбива по дух, не се кланяше на църковници и четеше Евангелието, и имаше възможност при нас да разговаря на различни теми.
Тя ни разказваше какви ли не преживелици и ние слушахме понякога захласнати. Тя имаше изключително добро отношение към Учителя и към нас и това не е случайно, защото аз лично по онези години бях свидетел на следният случай.. Когато Георги Димитров по онези години е бил в нелегалност в чужбина в къщата им нахълтва полиция, а сестра му Елена е била в къщата и поле-ка-лека се прекачва през една капандура и преминава общият таван. По това време аз бях при Учителя и когато над главата ни се чу едно топуркане поради това, че някой минаваше по тавана Учителят се усмихна, сложи пръст на устните ми и каза: „Пшът". Той веднага ме изпрати да си вървя. После Учителят извика сестра Василка и я накара да я облече като наша сестра с бели одежди и бяла забрадка и да я изведе от входа, което тя точно така направи.
Така че
баба
Парашкева беше благодарна на Учителя, беше свободолюбива по дух, не се кланяше на църковници и четеше Евангелието, и имаше възможност при нас да разговаря на различни теми.
А нейните синове бяха приемани от нашите приятели и те им съдействаха в различните години на тяхната нелегална борба. Ето ви един пример за съжителство на протестанти с Учителя и с неговите последователи.
към текста >>
55.
211. ПЕТКО ЕПИТРОПОВ И БАБА ХАДЖИЙКА
,
,
ТОМ 5
211. ПЕТКО ЕПИТРОПОВ И
БАБА
ХАДЖИЙКА Петко беше с висок ръст, с дълга брада така както ходеха мъжете в началото на века.
211. ПЕТКО ЕПИТРОПОВ И
БАБА
ХАДЖИЙКА Петко беше с висок ръст, с дълга брада така както ходеха мъжете в началото на века.
Но за мен той беше представител на една цяла епоха, на едно цяло богословие, което бе дошло-тук в Школата на Учителя и искаше да повтори онова, през което бе отдавна преминало. И те започнаха понякога да се захващат с неща, които бяха присъщи на други общества, на църкви и на подобни организации. За всеки празник Петко идваше и искаше от Учителя да му продиктува наряд, за да го напечатат и да го изпратят в провинцията като непременно долу се подписваха, че той е от ръководителите на Бялото Братство. От долу стоеше името на Петко Епитропов. За тези неща споменахме.
към текста >>
Жена му
баба
Хаджийка както започнахме да я наричаме беше много добър човек, вечно засмяна, работлива и предана духом.
С тези духове имаше много забавни истории, но и много трагични и много хора изгоряха с тези спиритически сеанси, разстроиха се психически, дори някои починаха. Петко беше застрахователен агент и пътуваше много по страната. Отначало беше разположен към мене когато бях ученичка, но по-късно когато Учителят приобщи нас, младите, около себе си той започна да ме ревнува й стана резервиран към мене, дори понякога враждебен. С жена си ходеха на поклонение на Божи гроб и след като се върнаха от там станаха хаджии. Към жена му се обръщаха с „бабо хаджийке".
Жена му
баба
Хаджийка както започнахме да я наричаме беше много добър човек, вечно засмяна, работлива и предана духом.
Тя взимаше живо и главно участие в кухнята, където беше незаменима. Готвеше много добре и почти винаги си беше дежурна, заставаше до казаните с един голям черпак в ръка, а ние се нареждахме в редица, приближавахме до нея, протягахме празната съдина и тя ни наливаше от нейната гозба от големите казани. Например, никой нея не я ревнуваше, че е начело на сестрите, които са дежурни в кухнята. Тя не беше конфликтна, беше много работлива, сърцата и с нея се влизаше много бързо в контакт. Не беше дребнава жена, а с невероятна широта.
към текста >>
Но тя винаги правеше-струваше, но трябваше да има и допълнителна храна за онези бедните студенти, които се нареждахме накрая за още по един черпак от
баба
хаджийка.
Например, никой нея не я ревнуваше, че е начело на сестрите, които са дежурни в кухнята. Тя не беше конфликтна, беше много работлива, сърцата и с нея се влизаше много бързо в контакт. Не беше дребнава жена, а с невероятна широта. А работата в кухнята беше много трудоемка, за да се подготви храна за стотици хора не беше лека работа, защото освен да се почистят продуктите, да се нареждат, да се сложат в казана идваше и най-голямата тънкост в този занаят как да се сложат подправките, че да стане гозбата вкусна. А имаше и нещо друго, храната трябваше да стигне за всички, а прииждаха винаги допълнително хора и никой не знаеше колко човека ще се хранят.
Но тя винаги правеше-струваше, но трябваше да има и допълнителна храна за онези бедните студенти, които се нареждахме накрая за още по един черпак от
баба
хаджийка.
Тя се усмихваше и казваше: „Днес е баба хаджийка и ви храни на корем та да видите какво значи хаджилък". Ние тогава бяхме гладни, млади и вместо да я запитаме какво означава хаджилък ние си тръгвахме с пълни чинии храна, която трябваше да напълни гладните ни търбуси. По онова време да отиде някой до Божи гроб, да прекоси Турската империя, да премине средиземно море, че да премине през Английската империя и да стигне до Божи гроб не беше лесна работа, изискваше висок идеал и подтик да види и узнае нещо от историята на онази култура. Освен това човек без пари не отиваше на хаджилък. Титлата хаджилък не означаваше да си беден и без пари, а означаваше обществено признание на онова богатство, което си натрупал с честен труд.
към текста >>
Тя се усмихваше и казваше: „Днес е
баба
хаджийка и ви храни на корем та да видите какво значи хаджилък".
Тя не беше конфликтна, беше много работлива, сърцата и с нея се влизаше много бързо в контакт. Не беше дребнава жена, а с невероятна широта. А работата в кухнята беше много трудоемка, за да се подготви храна за стотици хора не беше лека работа, защото освен да се почистят продуктите, да се нареждат, да се сложат в казана идваше и най-голямата тънкост в този занаят как да се сложат подправките, че да стане гозбата вкусна. А имаше и нещо друго, храната трябваше да стигне за всички, а прииждаха винаги допълнително хора и никой не знаеше колко човека ще се хранят. Но тя винаги правеше-струваше, но трябваше да има и допълнителна храна за онези бедните студенти, които се нареждахме накрая за още по един черпак от баба хаджийка.
Тя се усмихваше и казваше: „Днес е
баба
хаджийка и ви храни на корем та да видите какво значи хаджилък".
Ние тогава бяхме гладни, млади и вместо да я запитаме какво означава хаджилък ние си тръгвахме с пълни чинии храна, която трябваше да напълни гладните ни търбуси. По онова време да отиде някой до Божи гроб, да прекоси Турската империя, да премине средиземно море, че да премине през Английската империя и да стигне до Божи гроб не беше лесна работа, изискваше висок идеал и подтик да види и узнае нещо от историята на онази култура. Освен това човек без пари не отиваше на хаджилък. Титлата хаджилък не означаваше да си беден и без пари, а означаваше обществено признание на онова богатство, което си натрупал с честен труд. Жалко, че не ги разпитвахме онези възрастни приятели за много неща, защото те бяха пълни освен със случки от братския живот, но таяха в себе си велики откровения за Духа Господен.
към текста >>
Баба
хаджийка бе една от тези.
По онова време да отиде някой до Божи гроб, да прекоси Турската империя, да премине средиземно море, че да премине през Английската империя и да стигне до Божи гроб не беше лесна работа, изискваше висок идеал и подтик да види и узнае нещо от историята на онази култура. Освен това човек без пари не отиваше на хаджилък. Титлата хаджилък не означаваше да си беден и без пари, а означаваше обществено признание на онова богатство, което си натрупал с честен труд. Жалко, че не ги разпитвахме онези възрастни приятели за много неща, защото те бяха пълни освен със случки от братския живот, но таяха в себе си велики откровения за Духа Господен. Защото те бяха извикани от Духа Господен да бъдат негови служители в Дух и Дело.
Баба
хаджийка бе една от тези.
Има няколко хубави запазени снимки от Рилския живот на Братството и тя в средата до казаните разлива усмихната храна на онези, които трябва да нахрани. Беше незабравим живот, защото животът се създава от човеците, т.е. човеците изявяват живота си чрез своето пребиваване на земята.
към текста >>
56.
221. МАРИЯ РАДЕВА И КЛЮЧЪТ НА МЪДРОСТТА
,
,
ТОМ 5
В този клас влизаха пет ученички: Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Мария Тодорова, Сотирка
Бабаджова
и Мария Радева.
Закараха я там, с нея беше брат й Жорж. Постепенно състоянието се възстанови, но понякога духове различни влизаха в нея и правеше пакости на Братството и на Учителя и на връх събора. Тя постепенно бе ту в психически кризи, ту пък следваха светли периоди в нейното съзнание. Когато беше смислена тя бе включена в т.нар. „Клас на добродетелите".
В този клас влизаха пет ученички: Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Мария Тодорова, Сотирка
Бабаджова
и Мария Радева.
Този клас се ръководеше лично от Учителя и за него ще говорим подробно по-късно. След като кризите се учестиха тя по решение на Учителя бе освободена и на нейно място дойде Елена Хаджигригорова, която бе учителка в софийските села. Отначало Мария Радева на всеослушание говореше, че Учителят Дънов е бил Христос. После като влезнаха в нея и я обсебиха нисшите духове започна да говори точно обратното, че Учението му е фалшиво, че той е лъжец, че е мошеник и че е Учител на Черното Братство. Започна да упреква Учителя във всички възможни грехове на земята.
към текста >>
57.
241. КЛАСЪТ НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ
,
,
ТОМ 5
Сотирка
Бабаджова
-Добродетелта.
Не че беше олицетворение на тази добродетел, но трябваше да представлява тази добродетел. Така Савка Керемидчиева представяше Истината. Паша Теодорова представяше Правдата. Мария Тодорова - Любовта. Мария Радева - Мъдростта.
Сотирка
Бабаджова
-Добродетелта.
По-късно Мария Радева отпадна и на нейно място бе поставена Елена Хаджигригорова. Отначало за работата с Пентаграмата понеже има пет върха за всеки един връх бе определено да се работи по един месец. Така се започваше с Истината, която се представяше от Савка Керемидчиева. Тя трябваше да ръководи групата от петте сестри в разстояние на един месец. Освен това в същия месец по определени дни се работеше с отделните върхове на Пентаграмата като всеки един ден всяка една от нас беше ръководител на съответният връх.
към текста >>
Тук в това писмо Мария бе Мария Радева, Савка - Савка Керемидчиева, Марика - Мария Тодорова, Паша - Паша Теодорова, Сотирка -Сотирка
Бабаджова
.
София Това е онова писмо, което Учителят изпращаше всеки месец до онази от петте ученички, която трябваше да представя дадена Добродетел от Пентаграмата и щеше да ръководи този месец работата на петте ученички. Това писмо бе изпратено до мен, Мария Тодорова, защото този месец трябваше да се работи с добродетелтта „Любов", а аз бях представител от петте ученички от Пентаграмата на тази Добродетел. Другите също получаваха по едно такова писмо, когато им дойдеше редът, когато върхът на Пентаграмата се премести. А той се местеше всеки месец. В пет месеца всичките пет връха се преместиха и с тях работиха петте ученички от „Класът на Добродетелите".
Тук в това писмо Мария бе Мария Радева, Савка - Савка Керемидчиева, Марика - Мария Тодорова, Паша - Паша Теодорова, Сотирка -Сотирка
Бабаджова
.
към текста >>
58.
3. СЕЛСКАТА УЧИТЕЛКА
,
,
ТОМ 6
По-късно ме взе
баба
ми - майчината ми майка.
Кой е Бог? И къде е Той? Вкъщи никой не ми е говорил за Бога. Ранното си детство прекарах при вуйна си - немска еврейка, съвършена атеистка, която нито в еврейския, нито в българския Бог вярваше. И в нашата къща никога не се е споменала думата Бог.
По-късно ме взе
баба
ми - майчината ми майка.
При нея живееше и леля ми - братовчедка на майка ми. Те и двете бяха много добри, обичаха ме и се грижеха много хубаво за мене, но не знаеха за Бога нищо повече от всички обикновени православни християни. От време на време те ходеха на църква, постите постеха и се причестяваха. От време на време водеха и мене на църква да ме причестяват и повече нищо. От училище също ни водеха да ни причестяват, водеха ни на молебени, изучавахме Закон Божий и Вероучение, но всичко беше така случайно, бегло, механически.
към текста >>
59.
16. КРЕДИТЪТ НА СЪПРУГАТА
,
,
ТОМ 6
В детството си е бил крайно нещастен: баща му - капитан го убиват в Балканската война, майка му се умопобърква от скръб, най-големият му брат току-що завършил адвокат го убиват в Европейската война-и той и двете по-малки брат-че и сестрите остават на грижите на старата си
баба
.
16. КРЕДИТЪТ НА СЪПРУГАТА Същият брат - Атанас Минчев ми разказа и друг интересен случай: „Имам един приятел професор в академията. Сега пенсионер вече.
В детството си е бил крайно нещастен: баща му - капитан го убиват в Балканската война, майка му се умопобърква от скръб, най-големият му брат току-що завършил адвокат го убиват в Европейската война-и той и двете по-малки брат-че и сестрите остават на грижите на старата си
баба
.
Несрета, мизерия, колкото си искаш. Той слаб, болнав, завършва някой клас и го взимат войник. Той е музикален и там учи духов инструмент. Излиза от казармата и за щастие се оженва за едно хубаво, добро и много културно момиче. От този ден неговият живот се променил.
към текста >>
60.
71. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА
,
,
ТОМ 6
Баба
Марта бе необикновено весела и засмяна.
71. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА „Първият ден на пролетта, първият ден на Любовта, първият ден на радостта носят сила и живот! " Учителят Помня, бе преди години. Наближаваше празникът на пролетта.
Баба
Марта бе необикновено весела и засмяна.
От рано заприпича слънце. Затопиха се снеговете, заромониха водичките и капчуците запяха. Топъл развигор бързаше да пречисти гората, градините, пътищата от сухите листа. Млада, крехка тревица прозябна край оградите и синурите. Дърветата набъбнаха - ха, ха, ще зацъфтят.
към текста >>
61.
7. ХОДЖИТЕ МОЛЯТ ЗА ДЪЖД
,
,
ТОМ 6
„Доведи ги в канцеларията." Те дойдоха, седнаха и разправят следното: „Г-н капитан, правихме молебен за дъжд в Демир
баба
теке (то е на няколко км северозападно от Кеманлар), заклахме 120 коча, обаче дъжд не валя.
Това много ме заинтересува, излязох вън и му викам: „Чифликчиев, какво има, бе? " „А бе, г-н капитан, дошли са 4 души ходжи и двамата кметове на селата Нусуфчилар и Гечбелер да ви питат какво да правят, за да валяло дъжд. Казвам им, че това не е на капитана работа, а те настояват да ги доведа щом вече са дошли". За голяма изненада на фелдфебела, аз му казах: „Как да не е моя работа? Моя работа е", фелдфебелът се изблещи на преде ми и не може да разбере, той ли е луд, или аз съм полудял.
„Доведи ги в канцеларията." Те дойдоха, седнаха и разправят следното: „Г-н капитан, правихме молебен за дъжд в Демир
баба
теке (то е на няколко км северозападно от Кеманлар), заклахме 120 коча, обаче дъжд не валя.
В Хебиб пак правихме молебен, заклахме 80 коча и пак не валя. В Махмузлий заклахме 120 коча и пак не валя. Решихме да попитаме вас, какво да направим, за да вали дъжд." (фелдфебелът превеждаше, той знаеше отлично турски.) За втора изненада на фелдфебела аз ги питам: „Кога искате дъжда, утре ли? " Беше вторник, питам ги значи за сряда ли го искат. „Нека, г-н капитан, в петък да бъде, тогава ни е празника".
към текста >>
62.
37. КОРЕСПОНДЕНТКАТА N 13 ПО ЕСПЕРАНТО И РАЗОЧАРОВАНИЕТО
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Истинското знание е да знае човек да благодари на Бога за всичко." Оставихме
баба
Мария да крета отподире, а ние засилихме крачките.
Е, благодаря на Бога, краката още ме слушат. Пък си и похапвам още сладичко, та Господ ми дава силички. Е, благодаря на Бога, неграмотна съм, но квоту чуя." „Дерзай, бабо Марийо, ти си придобила една наука, каквато малцина познават." „Каква наука, бе сине, та аз съм неграмотна. Не мога и да се подписвам." „Човек, който се е научил да благодари на Бога за всичко, както ти благодариш, той не е неграмотен. Има много учени хора, които знаят колко звезди има на небето, колко държави има в света и пр., но тяхното знание не може да ги спаси.
Истинското знание е да знае човек да благодари на Бога за всичко." Оставихме
баба
Мария да крета отподире, а ние засилихме крачките.
На „Равна" прекарахме няколко часа. Играхме гимнастическите упражнения, Паневритмия, чете се и беседа. Късно към обяд се прибрахме в братския салон. След обява и почивката брат Боян изнесе хубава сказка. Имаше много песни, музика до късно вечерта.
към текста >>
63.
МАРИН КАМБУРОВ
,
Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров
,
ТОМ 6
РАЗГОВОР С МАРИН КАМБУРОВ (Към N 1 на Петър Камбуров) Разказвам за рода си, за дядо ми Пеню и
баба
ми Таня по бащина линия, следното: Дядо ми е бил интересен човек.
МАРИН КАМБУРОВ (1902-1990) Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров Във връзка с горните спомени възникнаха някои въпроси, засягащи неизяснени обстоятелства дадени в самите опитности, заради които бе търсено съдействието на брат му, който даде долните обяснения на зададените въпроси. Предаваме отговорите му, предадени дословно. Въпросникът от 76 точки бе съставен въз основа на спомените на Петър Камбуров от Вергилий Кръстев, а отговорите бяха записани от Марийка Марашлиева чрез магнетофонен запис.
РАЗГОВОР С МАРИН КАМБУРОВ (Към N 1 на Петър Камбуров) Разказвам за рода си, за дядо ми Пеню и
баба
ми Таня по бащина линия, следното: Дядо ми е бил интересен човек.
Той живеел в Стара Загора, където имал фурна. В тая фурна са се събирали негови приятели и там се изливали куршуми. Дядо ми на времето е крил Стефан Стамболов от турците. Но турците били подушили, когато веднъж правили събрание и заградили целия квартал. Стамболов спал у дядо ми тогава.
към текста >>
Жена му -
баба
Таня, всички негови синове и дъщери са били в Братството.
В градината имаше много дървета: орехи, круши, ябълки, череши и др., а в средата на мястото имаше извор, най-хубавия извор, от който половината от мястото можеше да се полива. На това място сега има мина и трябва да отида някога, да го обиколя, да видя какво е станало там. Та веднъж дядо ми нещо го бяха разсърдили, не зная кой го беше разсърдил, но той искаше да иде да бие Стамболов, когато изгонили Батемберг. А дядо ми беше голям русофил и казваше: „Са ида и на тоя пич, ще му ударя два шамара" - гдето изгонили Батенберг. Дядо беше вече в Братството и беше вегетарианец.
Жена му -
баба
Таня, всички негови синове и дъщери са били в Братството.
Те са били трима братя: чичо Никола, тата - Стефан и чичо Слави и три сестри: леля Марийка, леля Анка и леля Ружка. Дядо доживя до 99 години. Накрая беше вече болен и разправяше, че е вегетарианец, но преди това на един обед изяждал по половин агне. Беше много силен човек и много е защитавал българите. Бил е го- лям родолюбец.
към текста >>
Баща ми отива с
баба
си, значи моята
прабаба
, да занесе нещо на момчетата да хапнат и те го запитали - баща ми: „Стефане, ти от къде си бе?
Накрая беше вече болен и разправяше, че е вегетарианец, но преди това на един обед изяждал по половин агне. Беше много силен човек и много е защитавал българите. Бил е го- лям родолюбец. Неговият по-малък брат Иван е бил заточен в Диар Бекир. Веднъж дванайсет момчета от Стара Загора били арестувани като комити през турско време.
Баща ми отива с
баба
си, значи моята
прабаба
, да занесе нещо на момчетата да хапнат и те го запитали - баща ми: „Стефане, ти от къде си бе?
" „От Железник", отговорил той. „Какъв ще станеш? " „Комита ще стана, турците ще коля." Пък тя рекла: „Мълчете бра, ще ви кучетата ядат, ще се случи някое куче български да разбира, та ще ни изколят всичките." Когато ги закарали в Диар Бекир, а ги били осъдили да ги бесят, дядо ми поръчал да направят една голяма тава с баклава и с нея отишъл при Старозагорския бей и му казал: „Бей ефенди, срамота е бе, бива ли тия млади хора да ги занесат за нищо и за никакво. Лъжа е всичко туй, лъжа е. Ти на мене вяра имаш ли?
към текста >>
(Към N 1) Дядо ми се наричал Пеню, а
баба
ми Таня.
( Към N 13) За Търново. Сега не може да се познае къде е била Колибата, но не мога да забравя как вечер заставахме на молитва на колене и как свиреше Учителят на цигулка. Такава музика • неземна. По време на съборите сме се събирали по 1500-1600 души. Мястото на Колибата е било някъде където сега живее Павлина Даскалова.
(Към N 1) Дядо ми се наричал Пеню, а
баба
ми Таня.
сестра ми е кръстена на нея. Прадядо ми - Колю бил гърбав и от там се води името Камбурови. А брат му, чичо ми Иван е бил заточен в Диар Бекир. ( Към N18) Въпрос: „Казваш, че на три пъти небето е подсказвало на Петър, че баща ти не трябва да си продава имота. Кои са те?
към текста >>
" Вуйчо Иван бил
бабаитин
на Стара Загора и ги е пердашил наред.
А в съботен ден в Стара Загора става пазар. Ние сме натоварили пясъка и се връщаме в Стара Загора. А пък отсреща духа един западен вятър и селяните накачулили ямурлуците си не гледат накъде вървят конете. По едно време една каруца закачи вуйчовата кола и вуйчо нещо се наведе и селянина го удари с камшика си, като мислеше, че вуйчо е виновен. Та вуйчо като се спусна, че като хвана коня за юздата и извика: „Слушай, от една седмица съм бял брат, ако не беше тъй, тука щеше да ти е гроба!
" Вуйчо Иван бил
бабаитин
на Стара Загора и ги е пердашил наред.
(Към N 1) После имало един турчин, който ходел из лозята, а жените обикновено отивали да работят, да копаят и той отивал и ги закачал и се гаврел с тях. Тук-там, тук-там, не оставял хората на мира. И дядо Пеню рекъл: „Аз ще го оправя тоя турчин! " И един ден облича едни скъсани дрехи, взема една мотика и една пукната стомна и тръгва нарочно, да го срещне. Вървял и гледал тук-там, тук-там и най-после го зърнал.
към текста >>
Посрещнал го, но и турчина бил
бабаитин
.
(Към N 1) После имало един турчин, който ходел из лозята, а жените обикновено отивали да работят, да копаят и той отивал и ги закачал и се гаврел с тях. Тук-там, тук-там, не оставял хората на мира. И дядо Пеню рекъл: „Аз ще го оправя тоя турчин! " И един ден облича едни скъсани дрехи, взема една мотика и една пукната стомна и тръгва нарочно, да го срещне. Вървял и гледал тук-там, тук-там и най-после го зърнал.
Посрещнал го, но и турчина бил
бабаитин
.
Дядо държи мотиката и вика: „Аз не очаквах, че е тука, аз не очаквах, че е така". Че като го хваща през чатала и като го удря в земята, че като го захванал бой, че бой, че бой, прострял го на земята ни жив, ни умрял и го оставил в лозята. Взел си мотиката и си отишъл. След това чакал дали турците няма да дойдат да го бият, да го арестуват. Но никой не дошъл.
към текста >>
64.
1. ЦАНКА ЕКИМОВА
,
РОДОВЕТЕ СЛИЗАТ И ВЪЗЛИЗАТ ЧРЕЗ ВНУЦИТЕ СИ.
,
ТОМ 6
Аз съм кръстена на името на
баба
ми Цанка, майката на баща"ми Никола, която си е заминала преди да се родя.
ЦАНКА ЕКИМОВА (1902-1984) 1. РОДОВЕТЕ СЛИЗАТ И ВЪЗЛИЗАТ ЧРЕЗ ВНУЦИТЕ СИ. Родена съм на 25.септември 1902 година към 9 часа сутринта в гр. Габрово. Баща ми се казваше Никола Дойнов, а роден е в село Етър. Майка ми се казваше Кина, а баща й бе Ботю Рачев, по прякор Ботю Житото.
Аз съм кръстена на името на
баба
ми Цанка, майката на баща"ми Никола, която си е заминала преди да се родя.
Тя била много чиста, уредна жена, работлива и много религиозна. Имала е сестра от село по онова време вегетарианка. Вегетарианството тогава се е приемало отвътре по дух, а не по нечие усмотрение, защото това е непосредствено около Освобождението ни от турско иго 1877/78 г. Нейният брат е бил монах от Атонския манастир. Така че от този род са имали връзка с Атон, понеже е имало предание и поръчение всяко последващо поколение да предава първородния си син за служене на манастира в Атон.
към текста >>
Докато аз вървях по рода на баща ми и дядо ми Дойно и
баба
Цанка, то брат ми Борис, първородния син роден през 1900 година - по рода на майка ми Кина и по рода на баща й Ботю Житото.
Идваха пътуващи търговци с коне на групи от по 3-4 човека и след това прехвърляха Балкана. Също се отбиваха пътуващи монаси от Атон. Тях ги изпращаше вуйчото на баща ми. Те носеха библии, черковни книги, оставяха ги, а ние ги подарявахме на съседите. Често се получаваха сандъци пълни с Библии и ние ги подарявахме на по-напредничавите и писмени съграждани.
Докато аз вървях по рода на баща ми и дядо ми Дойно и
баба
Цанка, то брат ми Борис, първородния син роден през 1900 година - по рода на майка ми Кина и по рода на баща й Ботю Житото.
Ако разгледаме старите снимки ще видим, че Борис прилича на майка ми Кина, а тя пък на баща си Ботю Житото. На майка ми дядото е бил кафеджия, известен, в турско време. Ползвал се е с голяма известност. За него знам, че всяка нощ в определен час е ставал, опасвал се е с някакви бели колани или пояси, запалвал големи свещи и се молел и четял Библията. Когато по-късно четях беседите на Учителя, който препоръчваше подобни методи и даваше такива задачи, аз се усмихвах и си казвах, че дядо ми го е правел по дух, а ето аз го чета, знам го, но не мога да го направя, защото нямам такава вътрешна нагласа като този дядо на майка ми.
към текста >>
65.
27. МОМЧЕТО ПЕТЪР ПРОГОВАРЯ, ЗА ДА ПРОРОКУВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Вкъщи останал малкия шестгодишен Петър с
баба
му, която го е наглеждала.
Защо ли? Защото минали три години, после четири години, пет години и дошла шестата му година. Един път майка Му Добра, съпруга на дядо Константин Дъновски и дъщеря на чорбаджи Атанас от с. Хадърджа, а сега село Николаевка, е била на нивата. Обикновено жените са ставали сутрин рано и са вървели да стигнат рано на нивата и да копаят на ранина, когато слънцето още не ги е припекло.
Вкъщи останал малкия шестгодишен Петър с
баба
му, която го е наглеждала.
Дъщеря й Добра била на нивата, а тя е била у дома, където е готвела гозбите и оправяла къщата, по едно време както си играел, както обикновеному, малкият Петър се обърнал към баба си и казал: „Бабо, направи ми люлка". Тя се втрещила, понеже до тогава всички са смятали, че той няма да проговори и ще си остане ням. Баба се разтичва, връзва му люлка, люлее го, разпява се и започва песен да му пее. Голяма радост е било за нея, че внука й проговорил пред нея самата. Като се върнали от нивата била голяма радост, че било песни и накрая тропнали по едно хорце.
към текста >>
Дъщеря й Добра била на нивата, а тя е била у дома, където е готвела гозбите и оправяла къщата, по едно време както си играел, както обикновеному, малкият Петър се обърнал към
баба
си и казал: „Бабо, направи ми люлка".
Защото минали три години, после четири години, пет години и дошла шестата му година. Един път майка Му Добра, съпруга на дядо Константин Дъновски и дъщеря на чорбаджи Атанас от с. Хадърджа, а сега село Николаевка, е била на нивата. Обикновено жените са ставали сутрин рано и са вървели да стигнат рано на нивата и да копаят на ранина, когато слънцето още не ги е припекло. Вкъщи останал малкия шестгодишен Петър с баба му, която го е наглеждала.
Дъщеря й Добра била на нивата, а тя е била у дома, където е готвела гозбите и оправяла къщата, по едно време както си играел, както обикновеному, малкият Петър се обърнал към
баба
си и казал: „Бабо, направи ми люлка".
Тя се втрещила, понеже до тогава всички са смятали, че той няма да проговори и ще си остане ням. Баба се разтичва, връзва му люлка, люлее го, разпява се и започва песен да му пее. Голяма радост е било за нея, че внука й проговорил пред нея самата. Като се върнали от нивата била голяма радост, че било песни и накрая тропнали по едно хорце. Това нещо го е разказвала майка му Добра на собствената си дъщеря Мария, а сега баба Мария го разказваше на нас.
към текста >>
Баба
се разтичва, връзва му люлка, люлее го, разпява се и започва песен да му пее.
Хадърджа, а сега село Николаевка, е била на нивата. Обикновено жените са ставали сутрин рано и са вървели да стигнат рано на нивата и да копаят на ранина, когато слънцето още не ги е припекло. Вкъщи останал малкия шестгодишен Петър с баба му, която го е наглеждала. Дъщеря й Добра била на нивата, а тя е била у дома, където е готвела гозбите и оправяла къщата, по едно време както си играел, както обикновеному, малкият Петър се обърнал към баба си и казал: „Бабо, направи ми люлка". Тя се втрещила, понеже до тогава всички са смятали, че той няма да проговори и ще си остане ням.
Баба
се разтичва, връзва му люлка, люлее го, разпява се и започва песен да му пее.
Голяма радост е било за нея, че внука й проговорил пред нея самата. Като се върнали от нивата била голяма радост, че било песни и накрая тропнали по едно хорце. Това нещо го е разказвала майка му Добра на собствената си дъщеря Мария, а сега баба Мария го разказваше на нас. Разказваше на нас, учениците от Школата на Учителя. Друг случай.
към текста >>
Това нещо го е разказвала майка му Добра на собствената си дъщеря Мария, а сега
баба
Мария го разказваше на нас.
Дъщеря й Добра била на нивата, а тя е била у дома, където е готвела гозбите и оправяла къщата, по едно време както си играел, както обикновеному, малкият Петър се обърнал към баба си и казал: „Бабо, направи ми люлка". Тя се втрещила, понеже до тогава всички са смятали, че той няма да проговори и ще си остане ням. Баба се разтичва, връзва му люлка, люлее го, разпява се и започва песен да му пее. Голяма радост е било за нея, че внука й проговорил пред нея самата. Като се върнали от нивата била голяма радост, че било песни и накрая тропнали по едно хорце.
Това нещо го е разказвала майка му Добра на собствената си дъщеря Мария, а сега
баба
Мария го разказваше на нас.
Разказваше на нас, учениците от Школата на Учителя. Друг случай. За пръв път решили да заведат Петър на нивата. По това време било жътва, жътварите жънели, мъжете след тях връзвали снопите. Станало към обяд и малкия Петър изведнъж отишъл до положените вече за кръстец снопи, покачил се на един от снопите и извикал: „Селяни, прибирайте снопите, защото иде буря!
към текста >>
Друг случай: Аз съм го слушала от сестра му -
баба
Мария, но същия случай го разказваше и Иван Антонов, който Влад Пашов записа.
Задухал силен вятър, започнала буря, че дъжд, че градушка, цяло бедствие. Прибрали добитъка под крушата, а те жътварите се скупчили под каруците, за да се пазят от градушката. Останалите съселяни, които се усмихвали и подигравали на момчето на дядо поп, били обрулени и нивите очукани до зърно от градушката. Нямало по-щастлива майка от Добра, че синът й най-сетне проговорил и на нея, и на селяните. Проговорил на ония, които имали уши да слушат и които искали да слушат.
Друг случай: Аз съм го слушала от сестра му -
баба
Мария, но същия случай го разказваше и Иван Антонов, който Влад Пашов записа.
Но аз ще го разкажа така, както го чух от баба Мария, която бе рождената сестра на Учителя. Баба Мария е била десет години по-голяма от Учителя. И когато е била момиче се е грижила за него. Така са правили всички по-големи момичета с малките си братчета. Но расла и пораснала, замомела се, станала мома на 18 години и дошло времето да се помисли да й се намери мъж и да бъде омъжена.
към текста >>
Но аз ще го разкажа така, както го чух от
баба
Мария, която бе рождената сестра на Учителя.
Прибрали добитъка под крушата, а те жътварите се скупчили под каруците, за да се пазят от градушката. Останалите съселяни, които се усмихвали и подигравали на момчето на дядо поп, били обрулени и нивите очукани до зърно от градушката. Нямало по-щастлива майка от Добра, че синът й най-сетне проговорил и на нея, и на селяните. Проговорил на ония, които имали уши да слушат и които искали да слушат. Друг случай: Аз съм го слушала от сестра му - баба Мария, но същия случай го разказваше и Иван Антонов, който Влад Пашов записа.
Но аз ще го разкажа така, както го чух от
баба
Мария, която бе рождената сестра на Учителя.
Баба Мария е била десет години по-голяма от Учителя. И когато е била момиче се е грижила за него. Така са правили всички по-големи момичета с малките си братчета. Но расла и пораснала, замомела се, станала мома на 18 години и дошло времето да се помисли да й се намери мъж и да бъде омъжена. Дядо поп Константин Дъновски по ония години не е бил случаен човек и цяла Варненска околия го познавала, че дори и в Истанбул.
към текста >>
Баба
Мария е била десет години по-голяма от Учителя.
Останалите съселяни, които се усмихвали и подигравали на момчето на дядо поп, били обрулени и нивите очукани до зърно от градушката. Нямало по-щастлива майка от Добра, че синът й най-сетне проговорил и на нея, и на селяните. Проговорил на ония, които имали уши да слушат и които искали да слушат. Друг случай: Аз съм го слушала от сестра му - баба Мария, но същия случай го разказваше и Иван Антонов, който Влад Пашов записа. Но аз ще го разкажа така, както го чух от баба Мария, която бе рождената сестра на Учителя.
Баба
Мария е била десет години по-голяма от Учителя.
И когато е била момиче се е грижила за него. Така са правили всички по-големи момичета с малките си братчета. Но расла и пораснала, замомела се, станала мома на 18 години и дошло времето да се помисли да й се намери мъж и да бъде омъжена. Дядо поп Константин Дъновски по ония години не е бил случаен човек и цяла Варненска околия го познавала, че дори и в Истанбул. Поради борбите, които той е водел срещу гърците за правото да имат българско училище и църковната служба да се води на славянски език е бил уважаван.
към текста >>
Братството издири наследниците на
баба
Мария и те получиха една голяма сума пари за времето си.
Това прави и Мария. Пристава и избягва със своят любим. Дядо поп няма какво да прави вече, примирява се и когато се раждат внуците му се сдобрява, така както му е редът и какъвто е обичая от памти века. Така пророчеството на малкия Петър изречено след разкъсването на сплитовете от царевица се сбъднало. След заминаването на Учителя, през 1945 г.
Братството издири наследниците на
баба
Мария и те получиха една голяма сума пари за времето си.
С тази сума пари беше откупено от наследниците на баба Мария правото на наследство, което те имаха от техния вуйчо Петър Дънов. Това беше правото за издаване на беседите на Учителя след Неговото заминаване. Бележка на редактора: Баба Мария от брака си с протестантския евангелист Петър Стамов имаше 4 дъщери и един син. Единствено само една от дъщерите на име Люба стана последователка на Учителя, т.е. на вуйчо си.
към текста >>
С тази сума пари беше откупено от наследниците на
баба
Мария правото на наследство, което те имаха от техния вуйчо Петър Дънов.
Пристава и избягва със своят любим. Дядо поп няма какво да прави вече, примирява се и когато се раждат внуците му се сдобрява, така както му е редът и какъвто е обичая от памти века. Така пророчеството на малкия Петър изречено след разкъсването на сплитовете от царевица се сбъднало. След заминаването на Учителя, през 1945 г. Братството издири наследниците на баба Мария и те получиха една голяма сума пари за времето си.
С тази сума пари беше откупено от наследниците на
баба
Мария правото на наследство, което те имаха от техния вуйчо Петър Дънов.
Това беше правото за издаване на беседите на Учителя след Неговото заминаване. Бележка на редактора: Баба Мария от брака си с протестантския евангелист Петър Стамов имаше 4 дъщери и един син. Единствено само една от дъщерите на име Люба стана последователка на Учителя, т.е. на вуйчо си. Заминаването й от този свят е описано в „Изгревът", том II под N 165, на стр. 292.
към текста >>
Бележка на редактора:
Баба
Мария от брака си с протестантския евангелист Петър Стамов имаше 4 дъщери и един син.
Така пророчеството на малкия Петър изречено след разкъсването на сплитовете от царевица се сбъднало. След заминаването на Учителя, през 1945 г. Братството издири наследниците на баба Мария и те получиха една голяма сума пари за времето си. С тази сума пари беше откупено от наследниците на баба Мария правото на наследство, което те имаха от техния вуйчо Петър Дънов. Това беше правото за издаване на беседите на Учителя след Неговото заминаване.
Бележка на редактора:
Баба
Мария от брака си с протестантския евангелист Петър Стамов имаше 4 дъщери и един син.
Единствено само една от дъщерите на име Люба стана последователка на Учителя, т.е. на вуйчо си. Заминаването й от този свят е описано в „Изгревът", том II под N 165, на стр. 292. Непосредствено след това Учителят изпраща писмо до Люба, което прилагаме. Люба Чекалова София Любезна Люба, Майка ви си замина, за да си почине.
към текста >>
66.
ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО - От Учителя - мисли
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Те се явяват като стар дядо или като млад красив момък, като дете, като млада жена, или като стара
баба
, като прост слуга или като виден професор.
- Как да ги познаем? Де живеят те? - В непристъпни места. Дето те живеят, човешки крак не е стъпвал. Те се движат и между хората, но дегизирани, никой да не ги познае.
Те се явяват като стар дядо или като млад красив момък, като дете, като млада жена, или като стара
баба
, като прост слуга или като виден професор.
За да ги познаете, изучавайте човешкото лице. Добрите и свети хора имат особен белег на лицето. Адептите също имат особен белег. Помнете: в живота и в природата има други фактори, други сили, които решават въпросите, а не човек. Ние не сме господарите в света.
към текста >>
67.
1. КАРУЦАТА С ДИНИ
,
Станка Иванова Тотева
,
ТОМ 6
Баба
ми била от богато семейство.
Търновско, с. Плаково. В рода си са имали свещеници от по-висок сан, поради което има някои от тях заровени в църква във В. Търново. Бащата на майка ми е бил много религиозен и е пеел в черквата в с. Цар Асен. Той би приведен зет там.
Баба
ми била от богато семейство.
Баща ми прекарал седем години в Русия и се завърнал в България през 1919 г., две години след Октомврийската революция от 1917 г. Тогава прекарал там много тежко време. В Русия имало голям глад, а когато пристигат в България с кораба трябвало да се прехвърлят на лодки, за да слязат на брега. Лодката, в която си хвърлил сандъка се била претоварила и съществувала опасност да се преобърне, затова той останал на кораба си. После обаче, като слязъл на пристанището не намерил сандъка си между разтоварения багаж и така той изгубил припечелените златни пари, които имал в сандъка си.
към текста >>
68.
18. ЗАЕКВАНЕТО
,
Станка Иванова Тотева
,
ТОМ 6
Един човек ме взел на ръце в безсъзнание и ме отнася на
баба
ми.
Аз ги водех и накъдето им кажа нататък вървим. Ходехме било за цветя (малки, не разбираме), било за пчелички, ще ги събираме, кошерчета ще си правим. И така вървим, аз им разправям разни работи, вървим направо по шосето и аз не поглеждам и по едно време съм се озовава в средата на един грамаден огън, грамадна жар, където правят колелетата, желязната част на колелетата на каруците. Нажежават ги и после с чук ги чукат да ги огънат. Аз съм се озовала сред тях и съм припаднала.
Един човек ме взел на ръце в безсъзнание и ме отнася на
баба
ми.
Майка ми жънела на нивата. Баба ми веднага ме натопила в прясула (студена вода и много сол). Натопила ме и видяла къде ми е изгорялото. После взела пресни говежди лайна, топли още и ми ги слага на краката - от колената надолу съм изгоряла. Намазва ми краката хубаво и ги обува в едни чорапи и лежа така цял ден.
към текста >>
Баба
ми веднага ме натопила в прясула (студена вода и много сол).
И така вървим, аз им разправям разни работи, вървим направо по шосето и аз не поглеждам и по едно време съм се озовава в средата на един грамаден огън, грамадна жар, където правят колелетата, желязната част на колелетата на каруците. Нажежават ги и после с чук ги чукат да ги огънат. Аз съм се озовала сред тях и съм припаднала. Един човек ме взел на ръце в безсъзнание и ме отнася на баба ми. Майка ми жънела на нивата.
Баба
ми веднага ме натопила в прясула (студена вода и много сол).
Натопила ме и видяла къде ми е изгорялото. После взела пресни говежди лайна, топли още и ми ги слага на краката - от колената надолу съм изгоряла. Намазва ми краката хубаво и ги обува в едни чорапи и лежа така цял ден. Така хубаво вързани и обути като компрес. Стоях целия ден до вечерта така.
към текста >>
Баба
бързо ме лекува." Хубаво, но ми остана един дефект.
Майка ми идва и пита: „Чете ли си молитвичката? " „Да, четох я", излъгах я аз. „Ами защо си с вълнени чорапи посред лято? " „Ами, то мина, мина." „Я да видя? " „Ама аз съм вече оздравяла.
Баба
бързо ме лекува." Хубаво, но ми остана един дефект.
Едно заекване, аз съм се уплашила междувременно. Едно заекване и като заеквам, аз не мога да говоря. И тогава майка ми пише на татко, който е на Изгрева и той отива при Учителя и Му казва: „Учителю, така и така, дъщеря ми не може да приказва". Учителят казал: „Нека не се тревожи другарката ти, но да остави детето бавно да приказва, полекичка, да не бърза. Все да го спира и да не бърза.
към текста >>
69.
19. ЗАМИНАЛАТА БАБА
,
Станка Иванова Тотева
,
ТОМ 6
19. ЗАМИНАЛАТА
БАБА
Баба
ми кога почина, майка ми всеки ден разправяше, ние живеехме тогава на село, че
баба
Цона все я викала и тя да върви с нея.
19. ЗАМИНАЛАТА
БАБА
Баба
ми кога почина, майка ми всеки ден разправяше, ние живеехме тогава на село, че
баба
Цона все я викала и тя да върви с нея.
Майка ми много се измъчваше и беше тъй отслабнала, просто не можеше да става и писа на татко, който беше на Изгрева и той попитал Учителя какво да правим. Майка й все я вика. А пък Учителят казал: „Нека се моли за душата й. За душата на майка си да се моли и да си слага на слънцето вода и да се полива със слънчева вода". И майка ми правеше това и един път сънува баба Цона дошла при нея и казала: „Виж (била обута с туристически обувки), Недо, досега те виках, ама от сега нататък аз отивам далеч, не те викам.
към текста >>
И майка ми правеше това и един път сънува
баба
Цона дошла при нея и казала: „Виж (била обута с туристически обувки), Недо, досега те виках, ама от сега нататък аз отивам далеч, не те викам.
19. ЗАМИНАЛАТА БАБА Баба ми кога почина, майка ми всеки ден разправяше, ние живеехме тогава на село, че баба Цона все я викала и тя да върви с нея. Майка ми много се измъчваше и беше тъй отслабнала, просто не можеше да става и писа на татко, който беше на Изгрева и той попитал Учителя какво да правим. Майка й все я вика. А пък Учителят казал: „Нека се моли за душата й. За душата на майка си да се моли и да си слага на слънцето вода и да се полива със слънчева вода".
И майка ми правеше това и един път сънува
баба
Цона дошла при нея и казала: „Виж (била обута с туристически обувки), Недо, досега те виках, ама от сега нататък аз отивам далеч, не те викам.
Отивам далеч вече, довиждане! " И изтропва с туристическите обувки. И повече не се мерна пред майка ми нито на сън, нито на яве.
към текста >>
70.
1. РУСЕНКАТА, КОЯТО УМЕЕШЕ ДА ГОТВИ
,
Златка Георгиева (Вачева)
,
ТОМ 6
Понякога като кажа, че децата ми всички знаят много хубаво да готвят, като по това приличат на
баба
си Друмка, моят зет, може би от уважение казва: „Майко, защо казваш така, че приличат на
баба
си, ами ти си ги научила така да готвят".
По-късно почнахме да идваме в София, а също и да ходим на Рила. След като са се оженили те са се запознали с Учението на Учителя и са станали вегетарианци. Трябва да кажа, че майка ми готвеше много хубаво и веднъж беше направила кюфтета от гъби, от които занесохме на Учителя. Когато Учителят ги опита, той каза на сестрите, които бяха от антуража Му: „Идете при русенката да ви научи как да готвите". Или най-малкото да направите такива кюфтета от гъби, за което се иска не само изкуство, но и да можеш, а майка ми готвеше прекрасно.
Понякога като кажа, че децата ми всички знаят много хубаво да готвят, като по това приличат на
баба
си Друмка, моят зет, може би от уважение казва: „Майко, защо казваш така, че приличат на
баба
си, ами ти си ги научила така да готвят".
Но аз считам, че не мога да се сравня с нея. В нашия дом в Русе ние се хранехме в трапезарията, а имахме кухня, в която само се готвеше. Помня, че имаше едно сандъче в кухнята, на което аз заставах права и от него наблюдавах майка ми като готви. Не съм готвила като малка, но съм я гледала така. И който казва, че от гледане няма файда ще кажа, че не е вярно.
към текста >>
71.
2. СТУДЕНТКАТА И МОРИС БАСАН
,
Златка Георгиева (Вачева)
,
ТОМ 6
Вътре, тя беше с
бабата
само, неговата майка.
Как се разви неговия живот. Те погребаха детето, аз веднага влезах при тях, макар че не бях боледувала от скарлатина, но не се заразих, нали и щото ние докато то боледуваше се срещахме във вегетарианския ресторант. Дъщерята беше при леля си. Дъщеря беше на друго място. Веднага излязоха те двамата като разбраха, че е скарлатина, за да не ги вържат вътре под карантина.
Вътре, тя беше с
бабата
само, неговата майка.
Даже оня ден ви намерих една снимка, аз съм хванала майка му под ръка и си вървим. През 1942 ^ 43 г. започнаха да им слагат звездите на евреите. Той беше покръстен още в Бургас като е бил, се е покръстил от Моис на Морис по указание на Учителя пък и по собствено мисля желание, защото той вярва в Христа. Учителят също е казал.
към текста >>
72.
1. ПРИДВИЖВАМЕ НА РОДА КЪМ СОФИЯ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Пристигнал лордът и
баба
ми София била се развълнувала и се чудела къде и как да го посрещне, а лордът рекъл: „Не, не, искам само пуста, празна стая" и
баба
ми просто се поболяла как ще даде на лорд гола стая.
Дядото на дядо ми е бил златар. Другият дядо ми е бил търговец на платове, копринени платове и чаршията се наричала Печеникова чаршия. Там имало една голяма грамадна къща на Печеникови и до нея голяма чешма. Те са били много заможни. На времето бил дошъл от Англия един лорд и станало въпрос къде да отседне и всички казали, ами в печениковата къща.
Пристигнал лордът и
баба
ми София била се развълнувала и се чудела къде и как да го посрещне, а лордът рекъл: „Не, не, искам само пуста, празна стая" и
баба
ми просто се поболяла как ще даде на лорд гола стая.
А лордът бил дошъл с няколко куфара и като наизвадил и розови хубави перденца и столчета надувни и т. н. и като влязла баба ми всичко било наредено. Тя се хванала за главата. Не можах да отида в Щип да видя къде и как са живели моите най-близки роднини. Това е по рода на баща ми.
към текста >>
и като влязла
баба
ми всичко било наредено.
Там имало една голяма грамадна къща на Печеникови и до нея голяма чешма. Те са били много заможни. На времето бил дошъл от Англия един лорд и станало въпрос къде да отседне и всички казали, ами в печениковата къща. Пристигнал лордът и баба ми София била се развълнувала и се чудела къде и как да го посрещне, а лордът рекъл: „Не, не, искам само пуста, празна стая" и баба ми просто се поболяла как ще даде на лорд гола стая. А лордът бил дошъл с няколко куфара и като наизвадил и розови хубави перденца и столчета надувни и т. н.
и като влязла
баба
ми всичко било наредено.
Тя се хванала за главата. Не можах да отида в Щип да видя къде и как са живели моите най-близки роднини. Това е по рода на баща ми. А по рода на майка ми: Тя е родена в Силистра. Нейната майка, ние мислехме Костадина, а тя излезе Костанца е родена в Букурещ, както и баща й.
към текста >>
73.
3. ЖИВОТЪТ НА ИЗГРЕВА
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
После там дойде да живее
баба
Данка с Димитър Стоянов - Димитрий.
Мисля, че брат Борис беше тогава 33-годишен, аз бях 17-годишна. Значи 15 години разлика. Защото в неговата фигура аз виждах един образец на един изработен човек. Там се запознах с моя бъдещ съпруг. Там на Изгрева, но това стана много по-късно, Аз бях на Изгрева и от там отивах на училище с чантичката, долу, връщах се, после помагах и т. н.
После там дойде да живее
баба
Данка с Димитър Стоянов - Димитрий.
Баба Данка беше майка му, живеехме с тях - Славчо и аз. Баба Данка готвеше, разтребваше, аз ходех на училище и помагах. Брат Димитрий свиреше на цитра. Аз пощурях по тая цитра, понеже едно време исках много да свиря на арфа. Но арфа не ми се отдаде, само Асен Арнаудов имаше арфа.
към текста >>
Баба
Данка беше майка му, живеехме с тях - Славчо и аз.
Значи 15 години разлика. Защото в неговата фигура аз виждах един образец на един изработен човек. Там се запознах с моя бъдещ съпруг. Там на Изгрева, но това стана много по-късно, Аз бях на Изгрева и от там отивах на училище с чантичката, долу, връщах се, после помагах и т. н. После там дойде да живее баба Данка с Димитър Стоянов - Димитрий.
Баба
Данка беше майка му, живеехме с тях - Славчо и аз.
Баба Данка готвеше, разтребваше, аз ходех на училище и помагах. Брат Димитрий свиреше на цитра. Аз пощурях по тая цитра, понеже едно време исках много да свиря на арфа. Но арфа не ми се отдаде, само Асен Арнаудов имаше арфа. Той живееше на Изгрева и казваше: „Абе аз ще ти предавам уроци по арфа, само ти започни", но нямаше възможност.
към текста >>
Баба
Данка готвеше, разтребваше, аз ходех на училище и помагах.
Защото в неговата фигура аз виждах един образец на един изработен човек. Там се запознах с моя бъдещ съпруг. Там на Изгрева, но това стана много по-късно, Аз бях на Изгрева и от там отивах на училище с чантичката, долу, връщах се, после помагах и т. н. После там дойде да живее баба Данка с Димитър Стоянов - Димитрий. Баба Данка беше майка му, живеехме с тях - Славчо и аз.
Баба
Данка готвеше, разтребваше, аз ходех на училище и помагах.
Брат Димитрий свиреше на цитра. Аз пощурях по тая цитра, понеже едно време исках много да свиря на арфа. Но арфа не ми се отдаде, само Асен Арнаудов имаше арфа. Той живееше на Изгрева и казваше: „Абе аз ще ти предавам уроци по арфа, само ти започни", но нямаше възможност. А Димитрий казваше: „Ела, аз ще те науча на цитра!
към текста >>
74.
5. ЖЕНИТБИ НА ИЗГРЕВА
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Баба
Данка и Димитрий отидоха по-долу при с.
И аз бях на седмото небе от това изказване. Добре, но по-късно той беше на Рила и като се връща ми каза: „Виж какво, аз ще трябва да се оженя за Люба". Викам му: „Как така, нали обеща! " „Трябва да се оженя, налага се." „Е, викам, щом трябва..." И така те се ожениха. Тогава се наложи да се разширяват.
Баба
Данка и Димитрий отидоха по-долу при с.
Анка Каназирева в една къщичка отделно. Аз останах при Славчо, дойде и Люба и той почна да разширява къщичката - хол, кухня, баня. Аз останах там Още ходех на училище. Ожениха се те с Люба. Тя беше агроном с висше образование, работеше в агрономическия факултет, много умна жена беше.
към текста >>
75.
9. ДЕТСКИ СПОМЕНИ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Хазаите ни бяха дядо Трифон и
баба
Василка.
Това е за Гюмюрджина. Как сме пътували и как сме отишли до Кюстендил не помня, но там сме били до 1924 г. От Кюстендил имам много повече спомени. Живеехме близо до гарата на ул. „Студена" на втория етаж в една голяма къща.
Хазаите ни бяха дядо Трифон и
баба
Василка.
Дядо Трифон беше един много хубав старец със завинтени мустаци и ходеше с един голям надут бастун, накъдрен така, на пъпки. Голяма гюрултия дигахме, но те не ни диреха. Веднъж паднах върху една каменна стълба и се ударих и цялата брада ми беше една голяма рана и баба Василка помня, веднага казваше: „Бърже, бърже", веднага взе някакъв парцал „пикни, пикни, чедо, веднага пикни на парцала" и ми го залепи на брадата. И така ми мина раната. Сестра ми Сашка там завърши гимназия.
към текста >>
Веднъж паднах върху една каменна стълба и се ударих и цялата брада ми беше една голяма рана и
баба
Василка помня, веднага казваше: „Бърже, бърже", веднага взе някакъв парцал „пикни, пикни, чедо, веднага пикни на парцала" и ми го залепи на брадата.
Живеехме близо до гарата на ул. „Студена" на втория етаж в една голяма къща. Хазаите ни бяха дядо Трифон и баба Василка. Дядо Трифон беше един много хубав старец със завинтени мустаци и ходеше с един голям надут бастун, накъдрен така, на пъпки. Голяма гюрултия дигахме, но те не ни диреха.
Веднъж паднах върху една каменна стълба и се ударих и цялата брада ми беше една голяма рана и
баба
Василка помня, веднага казваше: „Бърже, бърже", веднага взе някакъв парцал „пикни, пикни, чедо, веднага пикни на парцала" и ми го залепи на брадата.
И така ми мина раната. Сестра ми Сашка там завърши гимназия. Беше отличничка. Като такава беше писана в тамошния вестник, като й бяха поместили и снимката с една баретка под веждите. Александра Печеникова завършила с отличие гимназия.
към текста >>
76.
17. ВЕКОВНА КАРМА И ЖЕНИТБА
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
С идването на Люба в нашата барака
баба
Данка и Димитрий вече се прибраха при Ана Каназирева и Славчо я разшири с веранди и още със стая и кухня къщата и постоянно беше с чук в ръката.
И кой е искал да види и да прозре шегата. Така Жоро имаше възможност поне да държи ръката ми и да ме погледне така някакси по интимно. Така се сприятелихме и от Рила, а това не беше малко. Така Мальовица стана символ на нашата дружба. После той настоя, но това вече беше по-късно, когато вече Славчо се ожени и дойде Люба, да ме запознае с родителите си.
С идването на Люба в нашата барака
баба
Данка и Димитрий вече се прибраха при Ана Каназирева и Славчо я разшири с веранди и още със стая и кухня къщата и постоянно беше с чук в ръката.
Забравих да кажа, че още преди да се беше оженил аз си бях в малката веранда с едни сини перденца и една нощ сънувах чуден сън. Намирам се точно на остров в Тихия океан, чуден сън, никога не мога да го забравя, но го записах веднага. Чуден остров, с големи портокалови дървета, цъфтят и връзват едновременно. Навсякъде се разхождат младежи, хубави двойки, облечени в бяло, с дълги коси, дълги рокли и хубави спуснати коси. Двойките бяха по двама, вървяха прегърнати, едни седнали в тревата, други с нозе във водата, трети вземат падналите портокали и ядат и само аз сама.
към текста >>
Беше
баба
Данка, Димитрий, Мичето Златева с Митко Сотиров и други дружки, които не помня от Изгрева.
Много беше хубав тоя костюм. Сватбата стана в евангелската черква на Солунска - I евангелска. Фурнаджев ни венча. Беше един разкошен възрастен, мил пастир. Черквата беше пълна и от Изгрева имаше наши хора.
Беше
баба
Данка, Димитрий, Мичето Златева с Митко Сотиров и други дружки, които не помня от Изгрева.
Салонът беше пълен и как нямаше да бъде пълен, когато се жени синът на Гиго Кьосев, който беше основател на църквата едно време. А мойта милост беше едно младо, срамежливо момиченце - булка с дълга рокля и с воал. Там бяха и Сашка (не помня дали беше и Линчето, защото тя имаше малко бебе и не можеше да дойде както и другата ми сестра от Ямбол - Рута). Беше много тържествено и хванати за ръце пред пастора, при хубавото му слово, Жоро ми прошепна през воала, че цяла вадичка шурти по гърба му и аз се разсмях. Когато ни благословиха започнаха поздравленията.
към текста >>
Но
баба
Данка, майката на Димитрий така се развълнува, че искаше през прозореца да влезе в колата.
Когато ни благословиха започнаха поздравленията. Аз и Сашка ревяхме, а Софка, приятелката от младини на Жоро, министърката Софка Башева, дойде до мене и при поздрава ми каза: „Толкова си хубава, че и аз бих се оженила за тебе". В такъв случай се помнят такива думи. След церемонията навън се бяха наредили редица коли и една трябваше да ни заведе първа за снимки при фото Даков. Помня това.
Но
баба
Данка, майката на Димитрий така се развълнува, че искаше през прозореца да влезе в колата.
Разбира се влезе през вратата и после вкъщи на ул. „Цар Самуил", понеже беше топъл ден, беше сервирано вътре и на терасата. Но как да ви кажа, защо стана така не знам. Моята милост нямаше никакво настроение. Кисела бях и кой знае какво впечатление това е направило на роднините му, които бяха там.
към текста >>
77.
7. ЧУВАЛ С ЖИТО
,
Донка Илиева
,
ТОМ 6
На другата година като израсло житото сестра Донка и Георги Илиеви, сестра Маринка и Лазар Опев, брата на Лазар, сестра Найденка, майката на Тодор Михайлов и
баба
Хаджийка и други жени жънали и пели, а брат Ради връзвал снопите.
Той се обърнал към нея: „Рекох, дошли сме с една мисия, да искаме от вашето жито, което не е грухано - за посев, в замяна, на което ще ви дадем грухано". Това било след събора. Селяни от Дървеница изорали и засели нивата. Това е мястото, където сега е къщата на Мирчев и мястото на Учителя-градината. Те биват засети с жито.
На другата година като израсло житото сестра Донка и Георги Илиеви, сестра Маринка и Лазар Опев, брата на Лазар, сестра Найденка, майката на Тодор Михайлов и
баба
Хаджийка и други жени жънали и пели, а брат Ради връзвал снопите.
На обед Учителят казал: „Рекох, сега да дойдат работниците, които са жънали да обядват". А сестра Станка готвела тогава на Учителя. Та и те били поканени на трапезата при Учителя.
към текста >>
78.
3. НАРОЧЕНИЯТ ЖЕНИХ
,
Райна Каназирева
,
ТОМ 6
През зимата на последната година, един ден моята
баба
ми рече: „Петре, Петърчо завършва гимназия, наближава време да си излезе от нас, аз мисля, че Бог ни е изпратил този ангел вкъщи и ние не бива да го изпущаме.
Ние имахме две момичета, дъщери, също ученички. Петър беше силен ученик, умен, честен, но много скромен, смирен. От училище право вкъщи се прибираше, по часове четеше и много свиреше на цигулка. Понякога общуваше и с дъщерите, като разговорите Му бяха изключително около науката, музиката и други подобни. Живя тъй три учебни години при нас.
През зимата на последната година, един ден моята
баба
ми рече: „Петре, Петърчо завършва гимназия, наближава време да си излезе от нас, аз мисля, че Бог ни е изпратил този ангел вкъщи и ние не бива да го изпущаме.
Затова ти иди при Него и Му кажи да го сгодим с нашата дъщеря". „Що думаш, бабо, й рекох аз. Момчето с нищо не е дало повод за такова нещо. Как ще Му кажа, мене ме е срам. Не, не мога да Му кажа, макар че и аз от сърце бих желал да стане такова нещо." От тоя момент бабата не ми даваше мира.
към текста >>
Не, не мога да Му кажа, макар че и аз от сърце бих желал да стане такова нещо." От тоя момент
бабата
не ми даваше мира.
През зимата на последната година, един ден моята баба ми рече: „Петре, Петърчо завършва гимназия, наближава време да си излезе от нас, аз мисля, че Бог ни е изпратил този ангел вкъщи и ние не бива да го изпущаме. Затова ти иди при Него и Му кажи да го сгодим с нашата дъщеря". „Що думаш, бабо, й рекох аз. Момчето с нищо не е дало повод за такова нещо. Как ще Му кажа, мене ме е срам.
Не, не мога да Му кажа, макар че и аз от сърце бих желал да стане такова нещо." От тоя момент
бабата
не ми даваше мира.
Щом останем сами почва: „Дърто, ти не си добър баща, не мислиш за децата си. Ето ще изтървем това прекрасно момче, де ще намериш като Него? " И това се повтаряше всеки ден, всяка нощ. Аз изгубих търпение, станах нервен. Един ден й викнах: „Разбери, не мога, срам ме е.
към текста >>
Опитвах се да заведа разговор на желаната тема, а Той дали се не сещаше или нарочно го правеше, все отклоняваше разговора на други теми, а в това време
бабата
обикаляше изоколо и ту дума ще подхвърли, ту с мимика ще ме насърчи, а аз пак отложа.
Ето ще изтървем това прекрасно момче, де ще намериш като Него? " И това се повтаряше всеки ден, всяка нощ. Аз изгубих търпение, станах нервен. Един ден й викнах: „Разбери, не мога, срам ме е. Но не мога повече да търпя твоите упреци, затова обещавам ти, от днес нататък ще търся момент да се реша и да Му Го кажа." И почнах често да Го посещавам в стаята му.
Опитвах се да заведа разговор на желаната тема, а Той дали се не сещаше или нарочно го правеше, все отклоняваше разговора на други теми, а в това време
бабата
обикаляше изоколо и ту дума ще подхвърли, ту с мимика ще ме насърчи, а аз пак отложа.
Създаде се между нас една тежка нервна атмосфера... Точно тия дни дъщерята, готвена за годеница внезапно се разболя тежко и за три-четири дена почина, Петър не узна нашите разправии. След погребението й с болка на сърцето викнах: „Ожени ли я, бабо? Не разбра ли, че това момче не е дошло на земята да се жени? "
към текста >>
79.
3. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА
,
Донка Георгиева Кънева
,
ТОМ 6
Първият от тези сънища беше следния: Сънувах, че при мене дойде
баба
Вълканица и ми каза: „Донке, ще ти дам ето тази нова, бяла фустанела ако ти отидеш при кака си Тотка да й кажеш, че тази нощ подкопаха къщата ми и дойдоха при мене Иван, Филип, Пеню, Кръстю и Геню, удушиха ме и ми взеха парите".
3. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА Силно изживяваща всичко, което четях, отнасящо се до духовния свят, аз бях останаха крайно сензитивна и започнах да имам странни сънища, които не бяха обикновени сънища, а съновидения.
Първият от тези сънища беше следния: Сънувах, че при мене дойде
баба
Вълканица и ми каза: „Донке, ще ти дам ето тази нова, бяла фустанела ако ти отидеш при кака си Тотка да й кажеш, че тази нощ подкопаха къщата ми и дойдоха при мене Иван, Филип, Пеню, Кръстю и Геню, удушиха ме и ми взеха парите".
Аз веднага скочих, отидох в спалнята на родителите ми, събудих татко и му казах, да отидем по-скоро у кака Тотка и да й кажем случилото се, защото тя ми каза веднага да обадим, докато са още у Филипови и не са си разделили парите. Баща ми и майка ми се видяха в чудо, сестра ми, която беше ни дошла с детенцето си на гости, ме успокояваше и всички казваха, че това е сън, да се успокоя и да си легна. Но аз още като си затворих очите и пак идва баба Вълковица и пак ми казва, да отида и да кажа на кака Тотка. Но разбира се родителите ми не ме пуснаха. На сутринта майка ми ме води да ме лекуват като ме прекарат през огън.
към текста >>
Но аз още като си затворих очите и пак идва
баба
Вълковица и пак ми казва, да отида и да кажа на кака Тотка.
3. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА Силно изживяваща всичко, което четях, отнасящо се до духовния свят, аз бях останаха крайно сензитивна и започнах да имам странни сънища, които не бяха обикновени сънища, а съновидения. Първият от тези сънища беше следния: Сънувах, че при мене дойде баба Вълканица и ми каза: „Донке, ще ти дам ето тази нова, бяла фустанела ако ти отидеш при кака си Тотка да й кажеш, че тази нощ подкопаха къщата ми и дойдоха при мене Иван, Филип, Пеню, Кръстю и Геню, удушиха ме и ми взеха парите". Аз веднага скочих, отидох в спалнята на родителите ми, събудих татко и му казах, да отидем по-скоро у кака Тотка и да й кажем случилото се, защото тя ми каза веднага да обадим, докато са още у Филипови и не са си разделили парите. Баща ми и майка ми се видяха в чудо, сестра ми, която беше ни дошла с детенцето си на гости, ме успокояваше и всички казваха, че това е сън, да се успокоя и да си легна.
Но аз още като си затворих очите и пак идва
баба
Вълковица и пак ми казва, да отида и да кажа на кака Тотка.
Но разбира се родителите ми не ме пуснаха. На сутринта майка ми ме води да ме лекуват като ме прекарат през огън. След това отидохме на полето да работим. През всичкото време майка ми ме утешаваше, като казваше, че така ми се е присънило и че няма нищо вярно от съня ми. А пред моите очи все заставаше баба Вълковица и не можех да се освободя от думите, които тя ми казваше, - че са я удушили, заради парите й.
към текста >>
А пред моите очи все заставаше
баба
Вълковица и не можех да се освободя от думите, които тя ми казваше, - че са я удушили, заради парите й.
Но аз още като си затворих очите и пак идва баба Вълковица и пак ми казва, да отида и да кажа на кака Тотка. Но разбира се родителите ми не ме пуснаха. На сутринта майка ми ме води да ме лекуват като ме прекарат през огън. След това отидохме на полето да работим. През всичкото време майка ми ме утешаваше, като казваше, че така ми се е присънило и че няма нищо вярно от съня ми.
А пред моите очи все заставаше
баба
Вълковица и не можех да се освободя от думите, които тя ми казваше, - че са я удушили, заради парите й.
Тези пари тя ги бе получила заради сина си. Той беше авиатор и през първата световна война по погрешка самолетът му бил свален от българите и пилотът убит. Поради това баба Вълковица получи, както ми казаха триста хиляди лева. Но тя горката от голяма скръб и мъка по сина си, нервната й система не можа да издържи. Вързала беше парите около кръста си и винаги казваше: „Ето го Гаткз, моят син" и тупаше парите с ръката си.
към текста >>
Поради това
баба
Вълковица получи, както ми казаха триста хиляди лева.
След това отидохме на полето да работим. През всичкото време майка ми ме утешаваше, като казваше, че така ми се е присънило и че няма нищо вярно от съня ми. А пред моите очи все заставаше баба Вълковица и не можех да се освободя от думите, които тя ми казваше, - че са я удушили, заради парите й. Тези пари тя ги бе получила заради сина си. Той беше авиатор и през първата световна война по погрешка самолетът му бил свален от българите и пилотът убит.
Поради това
баба
Вълковица получи, както ми казаха триста хиляди лева.
Но тя горката от голяма скръб и мъка по сина си, нервната й система не можа да издържи. Вързала беше парите около кръста си и винаги казваше: „Ето го Гаткз, моят син" и тупаше парите с ръката си. С мъка копаех мака, който бяхме засели, защото от страшния сън се чувствувах изтощена. Към десет часа дойде и баща ми. Тогава той каза на майка ми и мене, че моят сън не бил само сън, а самата истина.
към текста >>
Баба
Вълковица наистина била одушена и парите й взети.
Но тя горката от голяма скръб и мъка по сина си, нервната й система не можа да издържи. Вързала беше парите около кръста си и винаги казваше: „Ето го Гаткз, моят син" и тупаше парите с ръката си. С мъка копаех мака, който бяхме засели, защото от страшния сън се чувствувах изтощена. Към десет часа дойде и баща ми. Тогава той каза на майка ми и мене, че моят сън не бил само сън, а самата истина.
Баба
Вълковица наистина била одушена и парите й взети.
Подкопали са убийците къщата й и така са влезли при нея. Като чу майка ми това каза, че в никакъв случай не трябва изобщо да се казва това, което съм чула и видяла на сън, защото, ако се разчуе из селото никой няма да се ожени за мене и аз ще остана неженена. Вечерта се върнахме вкъщи и аз все пак бях вече по-спокойна, защото убийството беше открито. Но след няколко дни бяха заловени и самите убийци. Цялото село беше потресено от жестокото покушение на добрата старица.
към текста >>
80.
1. РОДОВАТА ПЕСЕН
,
Маргарита Рангелова Стратева
,
ТОМ 6
Йоанна Стратева: Бащата на
баба
ми Милица или както я наричали Миланка бил селският музикант-гайдар.
МАРГАРИТА РАНГЕЛОВА СТРАТЕВА - ГИТА КИНА РАНГЕЛОВА ВАСИЛЕВА - КИНА РАЗГОВОРИ ЗА ЖИВОТА НА УЧЕНИКА И ЗА ПЪТЯ НА ЧОВЕКА 1. РОДОВАТА ПЕСЕН Гита: Родена съм на 16.VII.1910 г. в с. Алдомировци, Софийско от родители Рангел Василев Хранов, роден през 1872 г. и майка Милица Донкова Василева, родена през 1876 г.
Йоанна Стратева: Бащата на
баба
ми Милица или както я наричали Миланка бил селският музикант-гайдар.
Понеже останал вдовец с малко дете - баба ми Миланка, той се грижил за нея. Той ходел по сватбите, свирел и пеел, а баба ми седяла в кожуха му, гдето се казва в пазвата му се криела. Той ходел навсякъде с нея. Така израства тя с него по сборове, сватби и седенки. Гита: Майка ми беше добра певица и обичаше да пее стари народни песни за моми и ергени и за стари войводи.
към текста >>
Понеже останал вдовец с малко дете -
баба
ми Миланка, той се грижил за нея.
РОДОВАТА ПЕСЕН Гита: Родена съм на 16.VII.1910 г. в с. Алдомировци, Софийско от родители Рангел Василев Хранов, роден през 1872 г. и майка Милица Донкова Василева, родена през 1876 г. Йоанна Стратева: Бащата на баба ми Милица или както я наричали Миланка бил селският музикант-гайдар.
Понеже останал вдовец с малко дете -
баба
ми Миланка, той се грижил за нея.
Той ходел по сватбите, свирел и пеел, а баба ми седяла в кожуха му, гдето се казва в пазвата му се криела. Той ходел навсякъде с нея. Така израства тя с него по сборове, сватби и седенки. Гита: Майка ми беше добра певица и обичаше да пее стари народни песни за моми и ергени и за стари войводи. Тя пееше много вдъхновено и се вживяваше при пеенето, плачеше и нареждаше.
към текста >>
Той ходел по сватбите, свирел и пеел, а
баба
ми седяла в кожуха му, гдето се казва в пазвата му се криела.
в с. Алдомировци, Софийско от родители Рангел Василев Хранов, роден през 1872 г. и майка Милица Донкова Василева, родена през 1876 г. Йоанна Стратева: Бащата на баба ми Милица или както я наричали Миланка бил селският музикант-гайдар. Понеже останал вдовец с малко дете - баба ми Миланка, той се грижил за нея.
Той ходел по сватбите, свирел и пеел, а
баба
ми седяла в кожуха му, гдето се казва в пазвата му се криела.
Той ходел навсякъде с нея. Така израства тя с него по сборове, сватби и седенки. Гита: Майка ми беше добра певица и обичаше да пее стари народни песни за моми и ергени и за стари войводи. Тя пееше много вдъхновено и се вживяваше при пеенето, плачеше и нареждаше. Песента беше в кръвта й.
към текста >>
Сливница като учех бях на квартира при една бедна жена,
баба
Пауна, която ни хранеше с качамак обикновено, в който понякога имаше по някоя мръвка месо.
Той ме наричаше „Гитка". Основното си образование получих на село, но когато преминах в първи прогимназиален клас трябваше да ходя на училище в с. Сливница, сега град Сливница, защото в нашето село нямаше прогимназия. Баща ми беше доста влиятелен, влизаше в училищното настоятелство и му се чуваше думата, та другата година откриха прогимназия и в нашето село. В с.
Сливница като учех бях на квартира при една бедна жена,
баба
Пауна, която ни хранеше с качамак обикновено, в който понякога имаше по някоя мръвка месо.
Когато завърших трети прогимназиален клас отидох да уча в София. Там живеех при моя роден брат Крум. После в София дойде да учи и сестра ми Кина, родена на 23.1.1914 г. Тя пък живееше при сестра ми Здравка. Значи и двете бяхме на квартира в София.
към текста >>
81.
5. РОДОВАТА КАРМА
,
Маргарита Рангелова Стратева
,
ТОМ 6
Това тя -
баба
ми Мария ми е разказвала лично.
5. РОДОВАТА КАРМА Йоанна: За баща си мога да разкажа много повече. Първо родителите на баща ми са били от интелигентен и интелектуален род. Майка му е била учителка и е предавала уроци по цигулка и китара.
Това тя -
баба
ми Мария ми е разказвала лично.
Нейният баща е бил поп и тя се е наричала Мария Попова. Тя е завършила с отличен успех девическата гимназия в Търново. Тя е била от там. По това време с гимназиално образование са ставали учителки и тя е учителствувала в близките села. Бащата на баба ми Мария - дядо Георги е бил на същата възраст като баща ми, когато е бил убит като комита, с нож през тезгяха.
към текста >>
Бащата на
баба
ми Мария - дядо Георги е бил на същата възраст като баща ми, когато е бил убит като комита, с нож през тезгяха.
Това тя - баба ми Мария ми е разказвала лично. Нейният баща е бил поп и тя се е наричала Мария Попова. Тя е завършила с отличен успех девическата гимназия в Търново. Тя е била от там. По това време с гимназиално образование са ставали учителки и тя е учителствувала в близките села.
Бащата на
баба
ми Мария - дядо Георги е бил на същата възраст като баща ми, когато е бил убит като комита, с нож през тезгяха.
Той е бил някакъв търговец. Аз самата като наблюдавам рода им и правя сравнение с това, което Учителят е казвал считам, че тук се касае до една зряла карма, която през едно поколение на възрастта на баща ми като убийство се е повтаряло. Баба ми Мария беше много интелигентна, горда и със строг характер жена. Като учителка е била изрядна и е респектирала строго всички ученици. Възрастни хора, които са познавали семейството са ми казвали, че я познават като добра, но и строга учителка.
към текста >>
Баба
ми Мария беше много интелигентна, горда и със строг характер жена.
Тя е била от там. По това време с гимназиално образование са ставали учителки и тя е учителствувала в близките села. Бащата на баба ми Мария - дядо Георги е бил на същата възраст като баща ми, когато е бил убит като комита, с нож през тезгяха. Той е бил някакъв търговец. Аз самата като наблюдавам рода им и правя сравнение с това, което Учителят е казвал считам, че тук се касае до една зряла карма, която през едно поколение на възрастта на баща ми като убийство се е повтаряло.
Баба
ми Мария беше много интелигентна, горда и със строг характер жена.
Като учителка е била изрядна и е респектирала строго всички ученици. Възрастни хора, които са познавали семейството са ми казвали, че я познават като добра, но и строга учителка. Дядо ми Иван, когото много уважавам беше изключителен човек - филантроп, алтруист, политик, писател и изобщо една личност всеотдайна и дълбоко човечна. Понеже бил интелигентен той си е дал живота на обществото в различните периоди на живота по начин, по който е можел. Той е бил широк социалист преди 9.IX.1944 г.
към текста >>
Той ми е разказвал за баща ми, за
баба
ми и за други хора.
Тя знаеше всичко за него и той също я познаваше. Изобщо той беше много широк човек, много уважаван много човечен и това, което ми е казвал, а той ми даваше много съвети и наставления и аз съм го слушала с внимание и много го харесвах заради разсъжденията му и съм му казвала дори: „Дядо, ако срещна такъв човек като тебе бих се омъжила за него! " Той ми казваше: „Когато човек живее за себе си и мисли само за себе си и търси лично щастие, винаги има възможност да бъде нещастен. Колкото повече разширява сърцето си и живее за другите, толкова по-богато ще бъде сърцето му и той няма да бъде нещастен, няма да бъде нещастник". Това е негова собствена мисъл и той всъщност така живееше, той беше по душа общественик.
Той ми е разказвал за баща ми, за
баба
ми и за други хора.
към текста >>
82.
6. НАЗРЯЛАТА КАРМА
,
Маргарита Рангелова Стратева
,
ТОМ 6
Майка ми е била известно време при родителите на баща ми, но повечето време е била при майка си на село, а
баба
ми Миланка, която ни е поела е селянка със здрав усет за живота.
да поемат своя път. Майка ми през това време е преживяла много голям шок. Тя тука не го е казала, но в продължение на една година тя е била в една мъгла, психически шок е преживяла. Добре, че съм имала роднини, които фактически са ме поели. Аз всъщност съм най-пострадавшата, родена в това мътно време.
Майка ми е била известно време при родителите на баща ми, но повечето време е била при майка си на село, а
баба
ми Миланка, която ни е поела е селянка със здрав усет за живота.
Там майка ми се е стабилизирала. Ние сме били на село по време на войната и там баба ми е нареждала на майка ми: „Хайде направи това, хайде сготви и т. н." Майка ми не е била на себе си, не е можела да върши нищо, като в мъгла, в полусънно състояние е била цяла година. Тя имала чувството, че кръв капе от сърцето й. Много трудно се е оправила.
към текста >>
Ние сме били на село по време на войната и там
баба
ми е нареждала на майка ми: „Хайде направи това, хайде сготви и т.
Тя тука не го е казала, но в продължение на една година тя е била в една мъгла, психически шок е преживяла. Добре, че съм имала роднини, които фактически са ме поели. Аз всъщност съм най-пострадавшата, родена в това мътно време. Майка ми е била известно време при родителите на баща ми, но повечето време е била при майка си на село, а баба ми Миланка, която ни е поела е селянка със здрав усет за живота. Там майка ми се е стабилизирала.
Ние сме били на село по време на войната и там
баба
ми е нареждала на майка ми: „Хайде направи това, хайде сготви и т.
н." Майка ми не е била на себе си, не е можела да върши нищо, като в мъгла, в полусънно състояние е била цяла година. Тя имала чувството, че кръв капе от сърцето й. Много трудно се е оправила. Впоследствие, когато тя отишла на Изгрева при Учителя и е била с брат ми по някое време и брат ми си играел, тя отишла при Учителя и Му казала: „Много ми е мъчно, Учителю, аз толкова много го обичах Емил и т. н.", а Учителят отговорил: „Ето го Емил!
към текста >>
83.
7. ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗРЯЛАТА КАРМА
,
Маргарита Рангелова Стратева
,
ТОМ 6
В същия час когато са били убити, сестрата на неговата майка или по-точно сестрата на
баба
ми Мария - Дочка, която била мома-учителка в Търново, познавах я добре и ми беше много симпатична, жена с характер, интелигентна, организирана, тя ми е разказвала лично, че през нощта чула почукване, значи те точно в полунощ са били убити и излязла и видяла баща ми Емил в бели дрехи се явил и изчезнал.
Вкарали са го при баща ми, малтретирали са го уж и него и той казал на баща ми: „Признай си и ще ви освободят$. Баща ми признава и тогава ги осъждат на смърт. А в писмата баща ми пише, че не е бил шпионин и аз вярвам в това нещо. Много е интересно, че много близки са предчувствували смъртта на моят баща. Леля ми, неговата сестра Надя е сънувала някаква много грозна драматична картина с някакво поле и някакви гарги около гробище и се събудила с някакво предчувствие, че това е знак за нещастие.
В същия час когато са били убити, сестрата на неговата майка или по-точно сестрата на
баба
ми Мария - Дочка, която била мома-учителка в Търново, познавах я добре и ми беше много симпатична, жена с характер, интелигентна, организирана, тя ми е разказвала лично, че през нощта чула почукване, значи те точно в полунощ са били убити и излязла и видяла баща ми Емил в бели дрехи се явил и изчезнал.
Тогава тя разбрала, че нещо е станало. Бели дрехи значело, че някаква беля е станала (по селските трактовки). Така че и тя е предчувствувала. За баба ми Мария, не зная, тя беше по-особена жена, нищо не ми е разказвала. После за нея тоя въпрос е бил толкова болен.
към текста >>
За
баба
ми Мария, не зная, тя беше по-особена жена, нищо не ми е разказвала.
Леля ми, неговата сестра Надя е сънувала някаква много грозна драматична картина с някакво поле и някакви гарги около гробище и се събудила с някакво предчувствие, че това е знак за нещастие. В същия час когато са били убити, сестрата на неговата майка или по-точно сестрата на баба ми Мария - Дочка, която била мома-учителка в Търново, познавах я добре и ми беше много симпатична, жена с характер, интелигентна, организирана, тя ми е разказвала лично, че през нощта чула почукване, значи те точно в полунощ са били убити и излязла и видяла баща ми Емил в бели дрехи се явил и изчезнал. Тогава тя разбрала, че нещо е станало. Бели дрехи значело, че някаква беля е станала (по селските трактовки). Така че и тя е предчувствувала.
За
баба
ми Мария, не зная, тя беше по-особена жена, нищо не ми е разказвала.
После за нея тоя въпрос е бил толкова болен. А и те са били нещо скарани, тя не е дошла, та не знам и не съм я питала. Дядо ми ми е разказвал как е ходил да моли царя и че царя се съгласил да ги помилва, като имал предвид някаква промяна в кабинета. Обещал да им сложат по-малка присъда, да не е смъртно наказание поне. Леля ми Надя също ми е казвала, че дрехите, които изпращал да ги перат скрито от майка ми, са били целите в кръв и че тъй са ги били изтезавали, че той, който бил 34-годишен, докато дойдат в софийския затвор, зъбите са му били изпадали и косите побелели.
към текста >>
84.
10. РУСНАЦИ НА ИЗГРЕВА
,
Маргарита Рангелова Стратева
,
ТОМ 6
За
баба
ми Миланка съм чувала, че са я водили при Учителя.
Но той отишъл веднъж при Учителя и като се върнал е казал това: „Ваший Учитель, самий мудрий на земном шаре". Той си е занесъл от тука един-два куфара с беседи. Така си е заминал с беседите. За други не зная. Какви разговори Варя е имала с Учителя също не зная.
За
баба
ми Миланка съм чувала, че са я водили при Учителя.
Дядо ми Рангел, след заминаването на Учителя е идвал на Изгрева и казвал: „Що е това дъновисти, що е? " Да иде да види какво правят децата му. Отишъл той, слушал и като се върнал казал на баба ми: „Какво да ти кажем, бабо, стари жени, па пеют! " Той чул, че пеят, нали бил възрастен, не разбрал другото. Но това е било след заминаването на Учителя.
към текста >>
Отишъл той, слушал и като се върнал казал на
баба
ми: „Какво да ти кажем, бабо, стари жени, па пеют!
За други не зная. Какви разговори Варя е имала с Учителя също не зная. За баба ми Миланка съм чувала, че са я водили при Учителя. Дядо ми Рангел, след заминаването на Учителя е идвал на Изгрева и казвал: „Що е това дъновисти, що е? " Да иде да види какво правят децата му.
Отишъл той, слушал и като се върнал казал на
баба
ми: „Какво да ти кажем, бабо, стари жени, па пеют!
" Той чул, че пеят, нали бил възрастен, не разбрал другото. Но това е било след заминаването на Учителя. Гита: Няма никога да забравя как веднъж като дойде кап. Шпак застана до вратата и каза: „Ваш Учитель самий мудрий на земном шаре! " След заминаването на Учителя той отпътува за СССР.
към текста >>
Йоанна:
Баба
ми Миланка, когато била вече на стари години се разболяла и майка ми и леля ми я завели при Учителя да й даде някакво наставление за лекуване.
Но това е било след заминаването на Учителя. Гита: Няма никога да забравя как веднъж като дойде кап. Шпак застана до вратата и каза: „Ваш Учитель самий мудрий на земном шаре! " След заминаването на Учителя той отпътува за СССР. Баща ми към края на живота си дойде да живее в София, идваше при мене на Изгрева, но не идваше на беседи.
Йоанна:
Баба
ми Миланка, когато била вече на стари години се разболяла и майка ми и леля ми я завели при Учителя да й даде някакво наставление за лекуване.
Когато я видял Учителят, а баба ми имаше хубави сини очи, иначе си беше обикновена селянка, й казал, че в миналото е била поетеса. Дал й някакви наставления от рода на това да пие гореща вода и да диша дълбоко и т. н. Тя си е била вече възрастна жена. Но това е най-важното, че макар сега да е проста селянка в миналото е била поетеса. Гита: Заменхов имаше дълбочина в разбиранията си, но както казваше Учителят „Човечеството е много затънало, много, много и време се изисква, за да излезе от това състояние.
към текста >>
Когато я видял Учителят, а
баба
ми имаше хубави сини очи, иначе си беше обикновена селянка, й казал, че в миналото е била поетеса.
Гита: Няма никога да забравя как веднъж като дойде кап. Шпак застана до вратата и каза: „Ваш Учитель самий мудрий на земном шаре! " След заминаването на Учителя той отпътува за СССР. Баща ми към края на живота си дойде да живее в София, идваше при мене на Изгрева, но не идваше на беседи. Йоанна: Баба ми Миланка, когато била вече на стари години се разболяла и майка ми и леля ми я завели при Учителя да й даде някакво наставление за лекуване.
Когато я видял Учителят, а
баба
ми имаше хубави сини очи, иначе си беше обикновена селянка, й казал, че в миналото е била поетеса.
Дал й някакви наставления от рода на това да пие гореща вода и да диша дълбоко и т. н. Тя си е била вече възрастна жена. Но това е най-важното, че макар сега да е проста селянка в миналото е била поетеса. Гита: Заменхов имаше дълбочина в разбиранията си, но както казваше Учителят „Човечеството е много затънало, много, много и време се изисква, за да излезе от това състояние. Но макар и при това положение всичко може да се оправи само с Любовта.
към текста >>
85.
1. ГРУЗИНСКИЯТ РОД
,
Емилия Михайловска
,
ТОМ 6
Майка й, моята
баба
, Емилия снабдявала българската армия със сухари, фалира, защото българското правителство не е могло да посрещне задълженията си и тя завежда арбитражно дело.
И той решил и направил това, обаче се разболява, стига до туберкулоза и починал. Другият, чичо Христо, той е живял в София както и баща ми. Баща ми бил останал на 10 години сирак, нали баща му бил починал след като се върнал от Цариград, а на 16 години останал и без майка и заминава за София. Там се установява. Майка ми пък е унгарка.
Майка й, моята
баба
, Емилия снабдявала българската армия със сухари, фалира, защото българското правителство не е могло да посрещне задълженията си и тя завежда арбитражно дело.
Поканват ги да дойдат в България, където ще им дадат поминък само и само да се изплати този дълг. Дават на баба ми Вайсовата мелница в Подуяне и хотел- сладкарница България като компенсация. В това време майка ми - Тереза е следвала във Виена литература. Била е и пианистка. Баща ми в същото това време е работел в източните железници.
към текста >>
Дават на
баба
ми Вайсовата мелница в Подуяне и хотел- сладкарница България като компенсация.
Баща ми бил останал на 10 години сирак, нали баща му бил починал след като се върнал от Цариград, а на 16 години останал и без майка и заминава за София. Там се установява. Майка ми пък е унгарка. Майка й, моята баба, Емилия снабдявала българската армия със сухари, фалира, защото българското правителство не е могло да посрещне задълженията си и тя завежда арбитражно дело. Поканват ги да дойдат в България, където ще им дадат поминък само и само да се изплати този дълг.
Дават на
баба
ми Вайсовата мелница в Подуяне и хотел- сладкарница България като компенсация.
В това време майка ми - Тереза е следвала във Виена литература. Била е и пианистка. Баща ми в същото това време е работел в източните железници. Тогава не е имало висше училище в България и той е учил в Петро-Павловската семинария в Горно Оряхоеско. Той е пътувал като железничар безплатно в първа класа.
към текста >>
Баба
ми е била много недоволна от това, но така баща ми и майка ми са се събрали и установили в София.
Била е и пианистка. Баща ми в същото това време е работел в източните железници. Тогава не е имало висше училище в България и той е учил в Петро-Павловската семинария в Горно Оряхоеско. Той е пътувал като железничар безплатно в първа класа. Вижда се с майка ми във влака, а тя се е връщала за ваканцията от Виена, запознават се и се оженват.
Баба
ми е била много недоволна от това, но така баща ми и майка ми са се събрали и установили в София.
Майка ми е била протестантка и трябвало да стане източно-православна, за да се венчаят. Аз имам трима братя - Михаил, Иларион и Константин и аз - Емилия, кръстена на баба си. Иларион беше адвокат, правист и най-малкия Константин - техник. Те са през пет години и последна съм аз. Имахме доста роднини в Братството.
към текста >>
Аз имам трима братя - Михаил, Иларион и Константин и аз - Емилия, кръстена на
баба
си.
Тогава не е имало висше училище в България и той е учил в Петро-Павловската семинария в Горно Оряхоеско. Той е пътувал като железничар безплатно в първа класа. Вижда се с майка ми във влака, а тя се е връщала за ваканцията от Виена, запознават се и се оженват. Баба ми е била много недоволна от това, но така баща ми и майка ми са се събрали и установили в София. Майка ми е била протестантка и трябвало да стане източно-православна, за да се венчаят.
Аз имам трима братя - Михаил, Иларион и Константин и аз - Емилия, кръстена на
баба
си.
Иларион беше адвокат, правист и най-малкия Константин - техник. Те са през пет години и последна съм аз. Имахме доста роднини в Братството. Едни от тях бяха Йордан и Йорданка Савови. Йордан беше подстриган така както Учителят, имаше три дъщери и един син.
към текста >>
86.
1. ГОДИНИ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Горна Чамурлия, околия
Бабадаг
, Тулчанско - северна Добруджа в 1892 г.
МАРИЙКА ВЕЛИКОВА МАРАШЛИЕВА 1. ГОДИНИ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ Родена съм в гр. Русе на 14.11.1922 г. Баща ми, Велико Великов Марашлиев е роден в с.
Горна Чамурлия, околия
Бабадаг
, Тулчанско - северна Добруджа в 1892 г.
Родът на баща ми са живели първоначално в село Равна, Провадийско до Кримската война. От това време е останала „Марашлиевата чешма". Моят дядо Велико на път за Божи гроб, до където не стигнал, а ходил само до Света гора та на минаване ремонтирал чешмата. Тя била построена на удобно място и била голяма с корита за добитъка. Построяването на чешмите навремето е било цяло посвещение.
към текста >>
Там се ражда баща ми в семейството на дядо ми Велико и
баба
ми Марийка.
От друга страна турски емисари ги обикаляли и увещавали да се върнат назад по родните места като им казвали, че има обявена амнистия за тях, че на правителството му са необходими данъци както и жито. Така, че земите трябва да се обработват. По тая причина много семейства се връщат обратно. Обаче тия наши родственици не стигат до село Равна, а остават в северна Добруджа, с. Горна Чамурлия, която тогава е румънска.
Там се ражда баща ми в семейството на дядо ми Велико и
баба
ми Марийка.
Те първоначално са нямали деца, та баща ми казваше, че е носил обица (в старо време е имало обичай да носят обица, за да се задържи детето). След това баща ми е имал един брат Иван и сестра Кръстина. Баща ми е учил до 4 отделение, после чиракувал при търговци в Тулча докато постъпи войник в румънската армия. По това време румънците притеснявали българите по отношение на езика им в църквите и училищата. Баща ми бил непредпазлив и бил говорил тук и там по нещо заради, което можел да отиде в затвора съгласно румънските закони.
към текста >>
Там живеел той с майка си,
баба
Янка и трите си деца.
От нея имал три малки момчета, едно след друго и той довел от Търговище втората си жена Руска, сестра на майка ми. Руска Ковачева обичала много децата въобще. Тя била сгодена в Търговище с някого, който обаче през войната се разболял, така че още не била женена. Тя била отчаяна, четяла набожни книги, ходела на църква и като научила за свако ми Тодор, че е останал вдовец с три деца решава да се омъжи за него. По такъв начин леля ми Руска идва в семейството на Тодор Ковачев в Русе.
Там живеел той с майка си,
баба
Янка и трите си деца.
Едното от момченцата умира още като дете, а другите две тя ги изглежда. По-големият Димитър и по-малкият Боян, който завършва столарско училище в Русе. Леля ми Руска се била разболяла и майка ми дошла от Търговище да й поеме домакинството. Свако ми беше бакалин в турската махала. Имаше голям двор с три малки къщици от по две стаи и антре и четвърта, която беше масивна и по-хубава, на улицата „Мария, Луиза" № 39, в която се намираше и бакалницата му.
към текста >>
Баба
ми Иванка беше много чиста и уредена жена, а дядо Желю трудолюбив и добър човек.
Тодор Ковачев казвал, че ще им осигури жилище, да живеят в една от къщите му. Майка ми, Вичка Желева Калева е родена в Търговище, тогава Ески Джумая на 29.II.1896 г. Баща й Желю бил земеделец, а майка й Иванка - домакиня. Те имали малко ниви, крава, волове и овце. Не били богати, но къщата им била пълна винаги.
Баба
ми Иванка беше много чиста и уредена жена, а дядо Желю трудолюбив и добър човек.
Те наливали вино в бъчви, например, но той в кръчма не влизал. Вечер обикновено като се събере семейството на софрата изваждали по една паница вино, от която всички сръбвали по глътка, а останалото го изпивали дядо и баба. Дядо Желю не искал да пие в кръчмата от чашите гдето се били лигавили пияниците. Той бил много строг и казвал, че момичетата трябва да се прибират вкъщи щом залезе слънцето. Семейството било голямо.
към текста >>
Вечер обикновено като се събере семейството на софрата изваждали по една паница вино, от която всички сръбвали по глътка, а останалото го изпивали дядо и
баба
.
Баща й Желю бил земеделец, а майка й Иванка - домакиня. Те имали малко ниви, крава, волове и овце. Не били богати, но къщата им била пълна винаги. Баба ми Иванка беше много чиста и уредена жена, а дядо Желю трудолюбив и добър човек. Те наливали вино в бъчви, например, но той в кръчма не влизал.
Вечер обикновено като се събере семейството на софрата изваждали по една паница вино, от която всички сръбвали по глътка, а останалото го изпивали дядо и
баба
.
Дядо Желю не искал да пие в кръчмата от чашите гдето се били лигавили пияниците. Той бил много строг и казвал, че момичетата трябва да се прибират вкъщи щом залезе слънцето. Семейството било голямо. Баба ми гледала свекър и свекърва, т. е. дядо и баба, шест момичета и две момчета.
към текста >>
Баба
ми гледала свекър и свекърва, т. е.
Те наливали вино в бъчви, например, но той в кръчма не влизал. Вечер обикновено като се събере семейството на софрата изваждали по една паница вино, от която всички сръбвали по глътка, а останалото го изпивали дядо и баба. Дядо Желю не искал да пие в кръчмата от чашите гдето се били лигавили пияниците. Той бил много строг и казвал, че момичетата трябва да се прибират вкъщи щом залезе слънцето. Семейството било голямо.
Баба
ми гледала свекър и свекърва, т. е.
дядо и баба, шест момичета и две момчета. Като чуели, че идва баща им всички млъквали. Децата били едно след друго и така се гледали сами, работели и си помагали. При освобождението на България от турците дядо е вземал участие и баба ми разказвала за един руснак, който бил дошъл на бял кон, който дядо ми бил видял. Всички се били изпокрили.
към текста >>
дядо и
баба
, шест момичета и две момчета.
Вечер обикновено като се събере семейството на софрата изваждали по една паница вино, от която всички сръбвали по глътка, а останалото го изпивали дядо и баба. Дядо Желю не искал да пие в кръчмата от чашите гдето се били лигавили пияниците. Той бил много строг и казвал, че момичетата трябва да се прибират вкъщи щом залезе слънцето. Семейството било голямо. Баба ми гледала свекър и свекърва, т. е.
дядо и
баба
, шест момичета и две момчета.
Като чуели, че идва баща им всички млъквали. Децата били едно след друго и така се гледали сами, работели и си помагали. При освобождението на България от турците дядо е вземал участие и баба ми разказвала за един руснак, който бил дошъл на бял кон, който дядо ми бил видял. Всички се били изпокрили. В Търговище тогава, пък и сега има много турци.
към текста >>
При освобождението на България от турците дядо е вземал участие и
баба
ми разказвала за един руснак, който бил дошъл на бял кон, който дядо ми бил видял.
Семейството било голямо. Баба ми гледала свекър и свекърва, т. е. дядо и баба, шест момичета и две момчета. Като чуели, че идва баща им всички млъквали. Децата били едно след друго и така се гледали сами, работели и си помагали.
При освобождението на България от турците дядо е вземал участие и
баба
ми разказвала за един руснак, който бил дошъл на бял кон, който дядо ми бил видял.
Всички се били изпокрили. В Търговище тогава, пък и сега има много турци. Българите се били изпокрили от страх, че турците може да ги изколят. Нещата с майка ми и баща ми се развили така, че накрая те се оженили. Но баща ми вече бил запознат с хората от Братството в Русе, още от 1914 г.
към текста >>
По едно време дойде от Румъния
баба
ми Марийка, майката на татко.
Наели майстор-готвач и работата започнала. Първоначално вървяло добре всичко, но по-късно навярно нещо са пообъркали, та не могли да си покрият разноските, Тогава решили да уволнят главния готвач и с помощник-готвача и един помощник се хванали сами да работят и се оправили за някое време. Тия хора, Гулабчеви бяха честни и добри. В гостилницата се редуваха да дежурят (Пантелей Гулабчев с майка ми и Динка Гулабчева с баща ми, наедно с помощник-готвача). Баща ми така нареждал работата си в гостилницата, та пазарен ден да бъде свободен, да излиза на пазар да продава на сергия.
По едно време дойде от Румъния
баба
ми Марийка, майката на татко.
Старата Добруджа и сега е румънска. Но баба ми като дошла дала на майка ми една златна пара като й поръчала да не я дава на татко, да остане за спомен, но след като си отишла баба ми, майка ми я дала на баща ми и той купил тогава повече стока. Спомням си, че с една голяма палатка сме ходили на панаир с каруца пълна със стока. Спали сме върху стоката, покрити с някое одеало. Дори ходихме в Ески Джумая (Търговище) на панаир.
към текста >>
Но
баба
ми като дошла дала на майка ми една златна пара като й поръчала да не я дава на татко, да остане за спомен, но след като си отишла
баба
ми, майка ми я дала на баща ми и той купил тогава повече стока.
Тия хора, Гулабчеви бяха честни и добри. В гостилницата се редуваха да дежурят (Пантелей Гулабчев с майка ми и Динка Гулабчева с баща ми, наедно с помощник-готвача). Баща ми така нареждал работата си в гостилницата, та пазарен ден да бъде свободен, да излиза на пазар да продава на сергия. По едно време дойде от Румъния баба ми Марийка, майката на татко. Старата Добруджа и сега е румънска.
Но
баба
ми като дошла дала на майка ми една златна пара като й поръчала да не я дава на татко, да остане за спомен, но след като си отишла
баба
ми, майка ми я дала на баща ми и той купил тогава повече стока.
Спомням си, че с една голяма палатка сме ходили на панаир с каруца пълна със стока. Спали сме върху стоката, покрити с някое одеало. Дори ходихме в Ески Джумая (Търговище) на панаир. Там бякме гости на дядо Желю и баба Иванка, родителите на майка ми. Пропуснах да кажа, че през 1925 г.
към текста >>
Там бякме гости на дядо Желю и
баба
Иванка, родителите на майка ми.
Старата Добруджа и сега е румънска. Но баба ми като дошла дала на майка ми една златна пара като й поръчала да не я дава на татко, да остане за спомен, но след като си отишла баба ми, майка ми я дала на баща ми и той купил тогава повече стока. Спомням си, че с една голяма палатка сме ходили на панаир с каруца пълна със стока. Спали сме върху стоката, покрити с някое одеало. Дори ходихме в Ески Джумая (Търговище) на панаир.
Там бякме гости на дядо Желю и
баба
Иванка, родителите на майка ми.
Пропуснах да кажа, че през 1925 г. баща ми ме заведе на събор в Търново. Когато ме завел при Учителя, не зная колко съм могла да говоря, но на всички, които били в момента при Учителя им направило впечатление, че сьм Го запитала къде спи. Той ме взел за ръка и ме завел в Горницата на колибата, където спял. Аз си спомням колибата и двора пред нея.
към текста >>
87.
4. ПРОТИВОДЕЙСТВИЯ ОТ РОД
,
Марийка Харизанова
,
ТОМ 6
Кремаков се занимавал с абаджийство, но после станал продавач на книги в книжарницата на
бабалъка
си.
Там е идвала сестра Гинева от София. В последствие сем. Кремакови се изселили в Казанлък и после в София с двете си дъщери. Едната следвала агрономство, а другата се омъжила там. Сестра Гинева е била близка на брат Колю Нанков.
Кремаков се занимавал с абаджийство, но после станал продавач на книги в книжарницата на
бабалъка
си.
Кремаков имал гимназиално образование и бил много представителен като човек. Нямаше човек в България запознал се с Учението на Учителя и да не е имал противодействия от рода си. Това е първото препятствие, което трябва да се премине. А след това следва противодействие от общество, средата, в която живее и от народ. А пътят на ученика е в изучаване Словото на Учителя и приложението му в живота му.
към текста >>
88.
7. САЛОНЪТ В РУСЕ. ТОДОР КОВАЧЕВ - ВНУК
,
Нарушение на окултните закони
,
ТОМ 6
Баба
Гинка, съпругата на Тодор Ковачев е от гр.
7. САЛОНЪТ В РУСЕ. ТОДОР КОВАЧЕВ - ВНУК Ще кажа няколко думи за част от хората от братството в Русе. Един от тях е Тодор Енчев Ковачев и синът му Боян Тодоров Ковачев, Нашия род има болярски произход.
Баба
Гинка, съпругата на Тодор Ковачев е от гр.
Търново, а Тодор Ковачев е от Търговище. След като се оженва за Гинка, получава зестра голям имот в гр. Русе в центъра на града. След това той продава имота и взема имота на един турчин, който се изселва от Русе. Имотът също е голям и има възможност за големи материални начинания.
към текста >>
Възрастта на
баба
Руска е била същата какъвто е бил най- големия син Димитър.
Съпругата на Тодор Ковачев Гинка почива някъде около 1910 - 11 г. Баща ми е бил при нея, когато тя е починала. Той даже не е разбрал, че е починала и като умряла си е играел с нея. За да има кой да се грижи за големия имот, който има дядо Тодор, а баща ми, който е бил малък, то той бил принуден да си търси друга жена и намира пак от Търговище лелята на Марийка Марашлиева на име Руска. Разликата в годините между двамата е била голяма.
Възрастта на
баба
Руска е била същата какъвто е бил най- големия син Димитър.
Така че е имало някакво несъответствие в живота при тая голяма разлика във възрастта. Минават военните години, баща ми пораства, дядо ми се оженва и идва момента, когато дядо ми се запознава с Учението на Учителя Дънов чрез бащата на Марийка Марашлиева. Така той включва цялото семейство да върви в тоя път на това Учение. В това време в Русе се създава комуната на Бялото Братство в местността „Свирчовица". Баща ми отива там и работи четири години.
към текста >>
А родът ми и от страна на
баба
ми, от страна на дядо ми са били все имотни хора, Дядо ми тогава решава, отделя от двора си едно място, хваща майстори, купува материали и построява салона.
И направили една касичка дървена, сандък с дупка, сложили го там на подходящо място и всеки, който ходи и кой колкото средства има да отделя и да ги пуска в касичката. Като минал един период от около една година, може би и повече, отворили касичката да видят колко пари са се събрали, може ли да почнат строежа на салона. Установило се, че нищо няма в касичката, има някой и друг грош, някой и друг лев, но с грош и с лев салон не може да се строи. Нито място да се купи, нито нищо. Дядо ми, е бил материално стабилен, богат човек и аз казах, че родът ми има болярски произход, а от друга страна това означава и материално заможни хора.
А родът ми и от страна на
баба
ми, от страна на дядо ми са били все имотни хора, Дядо ми тогава решава, отделя от двора си едно място, хваща майстори, купува материали и построява салона.
Построява салона по подобие на този в София, т. е. салон, където да се събират приятелите на беседи и над салона имало една стая, по подобие на тая в София, където, ако стане нужда да дойде на гости, за да пренощува Учителя. Стаята, която беше над салона беше предназначена за Учителя. Построяването на салона става през 1932 г. От 1932 г.
към текста >>
Дядо ми и втората му жена
баба
Руска са живели в къщата, която е била хубава за него време, пък и след това.
Макар че инак тя имаше така някакво художествено изпълнение, но Той не е бил доволен. Защо, не знам. Но аз знам от нашите приятели в София, че Той не е бил доволен от направата на тая дървена част. Та така пък в Русе изпълнението на тая дървена част беше направена от баща ми. А горе в стаята, която е бил предназначена за Учителя е живеел баща ми, като ерген и след това като се е оженил за майка ми.
Дядо ми и втората му жена
баба
Руска са живели в къщата, която е била хубава за него време, пък и след това.
Те са живели там, а той не е живеел при тях. Той живеел в тая стая горе. И след като се оженва за майка ми Босилка, той продължава да живее там. Те продължават да живеят в тази стая и това е единствената стая фактически, в която те живеят. Там съм роден и аз, там е роден и брат ми, в тая стая.
към текста >>
Тука вече трябва да продължа с неприятните неща в семейството на дядо ми, тъй като тази млада негова жена,
баба
Руска е водила някаква такава политика, която е в ущърб на семейния колектив и облагодетелствува нейния род.
Те са живели там, а той не е живеел при тях. Той живеел в тая стая горе. И след като се оженва за майка ми Босилка, той продължава да живее там. Те продължават да живеят в тази стая и това е единствената стая фактически, в която те живеят. Там съм роден и аз, там е роден и брат ми, в тая стая.
Тука вече трябва да продължа с неприятните неща в семейството на дядо ми, тъй като тази млада негова жена,
баба
Руска е водила някаква такава политика, която е в ущърб на семейния колектив и облагодетелствува нейния род.
Тука започват едни конфликти и след като и баща ми се оженва, те още се засилват. И тази баба Руска, макар че не е много добре да споменавам тия негативни неща, но ги казвам, защото те ще послужат после, за да се разбере някои от нещата защо са се движили така събитията около салона. И баба Руска започва да движи нещата така, че се стига до положение дядо ми да накара баща ми със семейството си да напусне домът и да отиде да живее под наем на друго място. Макар че това друго място наистина е било много хубаво и стопанката на къщата е била много доволна от нас като наематели. Тя не е живеела в Русе, а си имала друг имот в Пловдив и там живеела, така че ние ползвахме целия имот, който имаше.
към текста >>
И тази
баба
Руска, макар че не е много добре да споменавам тия негативни неща, но ги казвам, защото те ще послужат после, за да се разбере някои от нещата защо са се движили така събитията около салона.
И след като се оженва за майка ми Босилка, той продължава да живее там. Те продължават да живеят в тази стая и това е единствената стая фактически, в която те живеят. Там съм роден и аз, там е роден и брат ми, в тая стая. Тука вече трябва да продължа с неприятните неща в семейството на дядо ми, тъй като тази млада негова жена, баба Руска е водила някаква такава политика, която е в ущърб на семейния колектив и облагодетелствува нейния род. Тука започват едни конфликти и след като и баща ми се оженва, те още се засилват.
И тази
баба
Руска, макар че не е много добре да споменавам тия негативни неща, но ги казвам, защото те ще послужат после, за да се разбере някои от нещата защо са се движили така събитията около салона.
И баба Руска започва да движи нещата така, че се стига до положение дядо ми да накара баща ми със семейството си да напусне домът и да отиде да живее под наем на друго място. Макар че това друго място наистина е било много хубаво и стопанката на къщата е била много доволна от нас като наематели. Тя не е живеела в Русе, а си имала друг имот в Пловдив и там живеела, така че ние ползвахме целия имот, който имаше. Впоследствие тя ни предлагаше и да го купим и тъкмо ставаше тази договореност за купуването на имота, когато събитията около дядо ми станаха такива, че нямаше нужда от купуването на имота в такъв смисъл. Баба Руска, след като ние излизаме от дома на дядо ми, тя извиква да живее на същото място нейния си брат от Търговище.
към текста >>
И
баба
Руска започва да движи нещата така, че се стига до положение дядо ми да накара баща ми със семейството си да напусне домът и да отиде да живее под наем на друго място.
Те продължават да живеят в тази стая и това е единствената стая фактически, в която те живеят. Там съм роден и аз, там е роден и брат ми, в тая стая. Тука вече трябва да продължа с неприятните неща в семейството на дядо ми, тъй като тази млада негова жена, баба Руска е водила някаква такава политика, която е в ущърб на семейния колектив и облагодетелствува нейния род. Тука започват едни конфликти и след като и баща ми се оженва, те още се засилват. И тази баба Руска, макар че не е много добре да споменавам тия негативни неща, но ги казвам, защото те ще послужат после, за да се разбере някои от нещата защо са се движили така събитията около салона.
И
баба
Руска започва да движи нещата така, че се стига до положение дядо ми да накара баща ми със семейството си да напусне домът и да отиде да живее под наем на друго място.
Макар че това друго място наистина е било много хубаво и стопанката на къщата е била много доволна от нас като наематели. Тя не е живеела в Русе, а си имала друг имот в Пловдив и там живеела, така че ние ползвахме целия имот, който имаше. Впоследствие тя ни предлагаше и да го купим и тъкмо ставаше тази договореност за купуването на имота, когато събитията около дядо ми станаха такива, че нямаше нужда от купуването на имота в такъв смисъл. Баба Руска, след като ние излизаме от дома на дядо ми, тя извиква да живее на същото място нейния си брат от Търговище. Казваше се Калю.
към текста >>
Баба
Руска, след като ние излизаме от дома на дядо ми, тя извиква да живее на същото място нейния си брат от Търговище.
И тази баба Руска, макар че не е много добре да споменавам тия негативни неща, но ги казвам, защото те ще послужат после, за да се разбере някои от нещата защо са се движили така събитията около салона. И баба Руска започва да движи нещата така, че се стига до положение дядо ми да накара баща ми със семейството си да напусне домът и да отиде да живее под наем на друго място. Макар че това друго място наистина е било много хубаво и стопанката на къщата е била много доволна от нас като наематели. Тя не е живеела в Русе, а си имала друг имот в Пловдив и там живеела, така че ние ползвахме целия имот, който имаше. Впоследствие тя ни предлагаше и да го купим и тъкмо ставаше тази договореност за купуването на имота, когато събитията около дядо ми станаха такива, че нямаше нужда от купуването на имота в такъв смисъл.
Баба
Руска, след като ние излизаме от дома на дядо ми, тя извиква да живее на същото място нейния си брат от Търговище.
Казваше се Калю. И той живее на нашето място. То само по себе си не е нещо особено и няма нищо общо със събитията по-нататьк, но тя е успяла да убеди дядо ми, той да й направи на нея четири завещания на целия имот, който е притежавал. Това, разбира се, на остава скрито и достига до знанието и на баща ми. Дядо ми, след като е направил тия четири завещания, обаче се почувства зле и физически и психически, макар че до тогава бил много здрав.
към текста >>
Законни наследници - баща ми, брат му, най- големия брат, който е жив - Димитър и съпругата на дядо ми -
баба
Руска.
Никакви завещания не ще. И наистина завещанията биват развалени. Може би няколко дена след това дядо ми се успокоява и си заминава за другия свят. След събитията около смъртта, започват вече да следват събитията около разделянето на имота, който не е малък и който е съблазнителен за всички. Наследниците са трима.
Законни наследници - баща ми, брат му, най- големия брат, който е жив - Димитър и съпругата на дядо ми -
баба
Руска.
Имота може да се раздели по равно, така е било и по закон, може би не си спомням точно тия неща, но истина е, че при самата подялба нещата се развиват в друг аспект. Първо наследницата баба Руска знае, че има четири завещания и е спокойна и движи нещата така, като вече стопанин на имота и чака с нетърпение да се отвори завещанието. Какво било обаче учудването й, когато разбрала, че тия завещания са развалени. Това прави преврат в събитията. Баща ми поканва при подялбата съседите да са свидетели на подялбата.
към текста >>
Първо наследницата
баба
Руска знае, че има четири завещания и е спокойна и движи нещата така, като вече стопанин на имота и чака с нетърпение да се отвори завещанието.
Може би няколко дена след това дядо ми се успокоява и си заминава за другия свят. След събитията около смъртта, започват вече да следват събитията около разделянето на имота, който не е малък и който е съблазнителен за всички. Наследниците са трима. Законни наследници - баща ми, брат му, най- големия брат, който е жив - Димитър и съпругата на дядо ми - баба Руска. Имота може да се раздели по равно, така е било и по закон, може би не си спомням точно тия неща, но истина е, че при самата подялба нещата се развиват в друг аспект.
Първо наследницата
баба
Руска знае, че има четири завещания и е спокойна и движи нещата така, като вече стопанин на имота и чака с нетърпение да се отвори завещанието.
Какво било обаче учудването й, когато разбрала, че тия завещания са развалени. Това прави преврат в събитията. Баща ми поканва при подялбата съседите да са свидетели на подялбата. След като се установява истината по тия административни неща, тогава баща ми прави предложение. Той взема тази част на имота, където е салонът c къщата, където е живеел дядо ми.
към текста >>
Лозята си ги разделиха
баба
Руска и чичо ми Димитър.
Той взема тази част на имота, където е салонът c къщата, където е живеел дядо ми. Дядо ми е имал голям имот, така че по средата му служеше за улица, даже много от съкварталците, за да съкратят, да не обикалят целия квартал, минаваха през двора, нашия двор. А дядо ми, за да си обезпечи така по-сносни старини е направил много къщи в двора и слагал наематели, които от наемите е живеел спокойно. А освен имота, който е в града имаше и лозя. Баща ми, понеже си имаше свое лозе, той се отказа да участвува и да получи част от лозята.
Лозята си ги разделиха
баба
Руска и чичо ми Димитър.
А от имота в града баща ми взе най- малката част. Това беше къщата, която имаше плюс дюкяна на дядо ми със складови помещения и салона, а салона не носеше никакви доходи на нас, на баща ми. Докато другите части на имота вече носеха доходи на новите притежатели, тъй като в тях имаше къщи, където живееха наематели и носеха доходи на вече новите стопани, чичо ми и баба Руска. Те бяха и по площ и по-големи. Така че в другите части, които получиха в съседство до нас беше чичо ми.
към текста >>
Докато другите части на имота вече носеха доходи на новите притежатели, тъй като в тях имаше къщи, където живееха наематели и носеха доходи на вече новите стопани, чичо ми и
баба
Руска.
А освен имота, който е в града имаше и лозя. Баща ми, понеже си имаше свое лозе, той се отказа да участвува и да получи част от лозята. Лозята си ги разделиха баба Руска и чичо ми Димитър. А от имота в града баща ми взе най- малката част. Това беше къщата, която имаше плюс дюкяна на дядо ми със складови помещения и салона, а салона не носеше никакви доходи на нас, на баща ми.
Докато другите части на имота вече носеха доходи на новите притежатели, тъй като в тях имаше къщи, където живееха наематели и носеха доходи на вече новите стопани, чичо ми и
баба
Руска.
Те бяха и по площ и по-големи. Така че в другите части, които получиха в съседство до нас беше чичо ми. Той получи две къщи. Едната, в която живеят и едната, в която има наематели. А баба Руска получи три къщи.
към текста >>
А
баба
Руска получи три къщи.
Докато другите части на имота вече носеха доходи на новите притежатели, тъй като в тях имаше къщи, където живееха наематели и носеха доходи на вече новите стопани, чичо ми и баба Руска. Те бяха и по площ и по-големи. Така че в другите части, които получиха в съседство до нас беше чичо ми. Той получи две къщи. Едната, в която живеят и едната, в която има наематели.
А
баба
Руска получи три къщи.
Така беше. Най-голямо дворно място и три къщи. В едната да живее тя и другите две с наематели. Имаше две семейства наематели. С нея наедно отиде да живее и брат й Калю в тая вече нова част, Делът на баща ми беше една къща и салона.
към текста >>
89.
7. ОЦЕНКАТА ОТ ЧУЖДИТЕ
,
Геновева Жекова
,
ТОМ 6
Бил обявен конкурс между артистите, за да се намери кой да изпълнява ролята на
баба
Парашкева, а това е майката на Георги Димитров, защото щял да се снима филм за Георги Димитров и Лайпцигския процес.
7. ОЦЕНКАТА ОТ ЧУЖДИТЕ Цветанка Арнаудова бе артистка. Когато Учителят я видял за пръв път, казал: „Вас няма да ви оценят отначало. След това". Тя ми разказваше един случай от живота си.
Бил обявен конкурс между артистите, за да се намери кой да изпълнява ролята на
баба
Парашкева, а това е майката на Георги Димитров, защото щял да се снима филм за Георги Димитров и Лайпцигския процес.
Събрали се много артисти от целия социалистически лагер. Никой не можал да направи в момента образ на жена, плачейки с истински сълзи. А тя в един епизод от кино-сценария трябва да разговаря с малкия си син Георги и да рони сълзи. За да се справи с тази задача Цветана в случая си представила, че разговаря със собствения си син Георги, който бил починал. И тогава сълзите падали съвсем естествено от очите й.
към текста >>
Накрая я избрали да изпълни ролята на
баба
Парашкева, главната роля на филма, филмът имал огромен успех както в България така и в СССР - Русия.
Никой не можал да направи в момента образ на жена, плачейки с истински сълзи. А тя в един епизод от кино-сценария трябва да разговаря с малкия си син Георги и да рони сълзи. За да се справи с тази задача Цветана в случая си представила, че разговаря със собствения си син Георги, който бил починал. И тогава сълзите падали съвсем естествено от очите й. Каквото й поръчали тя правела безотказно.
Накрая я избрали да изпълни ролята на
баба
Парашкева, главната роля на филма, филмът имал огромен успех както в България така и в СССР - Русия.
Бяха я наградили с български и съветски ордени. Поканват я на кинопремиерата на филма в Москва. Нейното артистично майсторство се оценява много високо. Тогава си спомнила думите на Учителя: „Вас в България няма да ви оценят и да ви ценят! " Това се сбъднало.
към текста >>
90.
18. ЖЕЛЕЗНИЧАРСКАТА СТАЧКА
,
Люба Стойкова
,
ТОМ 6
Излезе от къщи една
баба
с един обикновен нож и започна да дере кожата на свинята.
Беше току-що заклана една голяма свиня. Всички бяха прави и си говореха нещо сериозно. Аз отидох при чичото, при който ме беше пратил баща ми и всичко му казах. Изведнъж двора опустя. Оставиха свинята и всички избягаха.
Излезе от къщи една
баба
с един обикновен нож и започна да дере кожата на свинята.
Баща ми ги водил от къща на къща, но никого не намерили. Жените вкъщи казвали, че преди два са излезли и не са се прибирали. Но друг би си помислил в този момент: Тази току-що заклана свиня, бабата ли я закла? Та това е мъжка работа. Върнахме се вкъщи пак при съседите.
към текста >>
Но друг би си помислил в този момент: Тази току-що заклана свиня,
бабата
ли я закла?
Изведнъж двора опустя. Оставиха свинята и всички избягаха. Излезе от къщи една баба с един обикновен нож и започна да дере кожата на свинята. Баща ми ги водил от къща на къща, но никого не намерили. Жените вкъщи казвали, че преди два са излезли и не са се прибирали.
Но друг би си помислил в този момент: Тази току-що заклана свиня,
бабата
ли я закла?
Та това е мъжка работа. Върнахме се вкъщи пак при съседите. Затова писах за тази вратичка. На другия ден баща ми беше повикан в Обществена безопасност в София. А тежко му, който влезе там.
към текста >>
91.
2. Родовата карма
,
от Мария Младенова
,
ТОМ 7
Едно време дядо ми работеше като търговски агент при едни гърци в Цариград, като се върнал в Сливен,
баба
ми тогава била на 15 години, оженил се за нея и отишли на черква.
„Виж го какъв е грозен, какъв е одран, на какво ти прилича". Искали с грозни думи да я откажат. „Него искам - или той, или никой". На майка ми родителите са от Сливен. На дядо ми Георги е братовчед с Хаджи Димитър.
Едно време дядо ми работеше като търговски агент при едни гърци в Цариград, като се върнал в Сливен,
баба
ми тогава била на 15 години, оженил се за нея и отишли на черква.
Тогава мъжете сядали отпред, а жените отзад. Но дядо ми такива предразсъдъци не признавал и взел баба ми, която е била млада булка и седнал заедно с нея при мъжката група: „Марийке, ела с мен". Тя била на 15 години, но му се подчинила и седнали всред мъжете. А всички жени насядали назад и започнали да я одумват. Най- вече нейната етърва, защото започнала да й завижда.
към текста >>
Но дядо ми такива предразсъдъци не признавал и взел
баба
ми, която е била млада булка и седнал заедно с нея при мъжката група: „Марийке, ела с мен".
„Него искам - или той, или никой". На майка ми родителите са от Сливен. На дядо ми Георги е братовчед с Хаджи Димитър. Едно време дядо ми работеше като търговски агент при едни гърци в Цариград, като се върнал в Сливен, баба ми тогава била на 15 години, оженил се за нея и отишли на черква. Тогава мъжете сядали отпред, а жените отзад.
Но дядо ми такива предразсъдъци не признавал и взел
баба
ми, която е била млада булка и седнал заедно с нея при мъжката група: „Марийке, ела с мен".
Тя била на 15 години, но му се подчинила и седнали всред мъжете. А всички жени насядали назад и започнали да я одумват. Най- вече нейната етърва, защото започнала да й завижда. И започнала да прави магии. Направила магия на моя вуйчо.
към текста >>
Направила го от злоба, защото
баба
ми имала 6 дъщери и син на 14 години, който искали да го пратят да следва.
Тя била на 15 години, но му се подчинила и седнали всред мъжете. А всички жени насядали назад и започнали да я одумват. Най- вече нейната етърва, защото започнала да й завижда. И започнала да прави магии. Направила магия на моя вуйчо.
Направила го от злоба, защото
баба
ми имала 6 дъщери и син на 14 години, който искали да го пратят да следва.
От направената магия парализирали се краката му и докарали една количка от Виена и един слуга винаги вървял след него да му бута количката и да' го придвижва. Той живя до 28 години, изпратил слугата да купи неща от черквата, използвал баба ми, която отишла на гарата да изпраща гости, взел ключето, отворил сандъка, намерил един пищов и се гръмнал. Майка е била 6 по ред дъщеря и е свършила френския колеж. След брака им баща ми е страдал от бъбреци, правили му някакви инжекции, влошил се от тях и го намерили умрял. Майка ми наследи пенсията на баща ми и много трудно ни изхранваше.
към текста >>
Той живя до 28 години, изпратил слугата да купи неща от черквата, използвал
баба
ми, която отишла на гарата да изпраща гости, взел ключето, отворил сандъка, намерил един пищов и се гръмнал.
Най- вече нейната етърва, защото започнала да й завижда. И започнала да прави магии. Направила магия на моя вуйчо. Направила го от злоба, защото баба ми имала 6 дъщери и син на 14 години, който искали да го пратят да следва. От направената магия парализирали се краката му и докарали една количка от Виена и един слуга винаги вървял след него да му бута количката и да' го придвижва.
Той живя до 28 години, изпратил слугата да купи неща от черквата, използвал
баба
ми, която отишла на гарата да изпраща гости, взел ключето, отворил сандъка, намерил един пищов и се гръмнал.
Майка е била 6 по ред дъщеря и е свършила френския колеж. След брака им баща ми е страдал от бъбреци, правили му някакви инжекции, влошил се от тях и го намерили умрял. Майка ми наследи пенсията на баща ми и много трудно ни изхранваше. От голямото охолство премина в нищета. Беше много разглезена от богатия живот и от баща ми и много трудно се помири.
към текста >>
Моята
баба
на 82 години прие Учението на Учителя.
До този момент ние получавахме писма, интересуваше се дали има работа в България. Така че Учителят в това време знае, че той се е удавил и затова отбягва въпроса по този начин. На 16 години човек има устрем, жар за нещо красиво. Тогава всички ходехме на църква, а аз пеех в църковния хор. Майка ми беше голяма църковничка.
Моята
баба
на 82 години прие Учението на Учителя.
Каквото й разкажа и прочета за Учителя, всичко вярваше. Викаше ме непрекъснато да й говоря, а аз имах вече деца и грижи покрай тях. Тя имаше съзнание за окултните закони. Кортеза Георгиева Гешева е родена на 13.03.1872 г., замина си на 15.1.1961 г.
към текста >>
92.
14. Целуване на ръка
,
Мария Младенова
,
ТОМ 7
Моята
баба
, по майка се казва Мария Георги Чаракчиева и е имала шест дъщери и един син.
14. ЦЕЛУВАНЕНАРЪКА Майка ми се казваше Кортеза Гешева. Родителите на моята майка са кореняци сливенци.
Моята
баба
, по майка се казва Мария Георги Чаракчиева и е имала шест дъщери и един син.
Майка ми е петата по ред дъщеря и се казва Кортеза. Домашен лекар на семейството е бил доктор Миркович. Разболява се най-голямата дъщеря на баба ми, Иванка. Лекува я д-р Миркович дълго, но неуспешно. Разбирайки, че няма да може да я излекува, казва на баба: „Има един по-голям лекар от мене.
към текста >>
Разболява се най-голямата дъщеря на
баба
ми, Иванка.
14. ЦЕЛУВАНЕНАРЪКА Майка ми се казваше Кортеза Гешева. Родителите на моята майка са кореняци сливенци. Моята баба, по майка се казва Мария Георги Чаракчиева и е имала шест дъщери и един син. Майка ми е петата по ред дъщеря и се казва Кортеза. Домашен лекар на семейството е бил доктор Миркович.
Разболява се най-голямата дъщеря на
баба
ми, Иванка.
Лекува я д-р Миркович дълго, но неуспешно. Разбирайки, че няма да може да я излекува, казва на баба: „Има един по-голям лекар от мене. Той е в София, съгласна ли си да го извикаме". Баба ми, жена с природно надарен разум, трезва, будна, с житейска опитност, веднага се съгласила. И тъй д-р Миркович довежда за пръв път Учителя в нашето семейство.
към текста >>
Разбирайки, че няма да може да я излекува, казва на
баба
: „Има един по-голям лекар от мене.
Моята баба, по майка се казва Мария Георги Чаракчиева и е имала шест дъщери и един син. Майка ми е петата по ред дъщеря и се казва Кортеза. Домашен лекар на семейството е бил доктор Миркович. Разболява се най-голямата дъщеря на баба ми, Иванка. Лекува я д-р Миркович дълго, но неуспешно.
Разбирайки, че няма да може да я излекува, казва на
баба
: „Има един по-голям лекар от мене.
Той е в София, съгласна ли си да го извикаме". Баба ми, жена с природно надарен разум, трезва, будна, с житейска опитност, веднага се съгласила. И тъй д-р Миркович довежда за пръв път Учителя в нашето семейство. Още като Го видяла баба ми по интуиция разбрала, че не е обикновен човек, а светия. И казала на майка ми, която пожелала да се запознае с големия доктор: „Кортезо, този човек е светец, да му целунеш ръка".
към текста >>
Баба
ми, жена с природно надарен разум, трезва, будна, с житейска опитност, веднага се съгласила.
Домашен лекар на семейството е бил доктор Миркович. Разболява се най-голямата дъщеря на баба ми, Иванка. Лекува я д-р Миркович дълго, но неуспешно. Разбирайки, че няма да може да я излекува, казва на баба: „Има един по-голям лекар от мене. Той е в София, съгласна ли си да го извикаме".
Баба
ми, жена с природно надарен разум, трезва, будна, с житейска опитност, веднага се съгласила.
И тъй д-р Миркович довежда за пръв път Учителя в нашето семейство. Още като Го видяла баба ми по интуиция разбрала, че не е обикновен човек, а светия. И казала на майка ми, която пожелала да се запознае с големия доктор: „Кортезо, този човек е светец, да му целунеш ръка". Майка ми, която по него време била в най-добро материално и обществено положение, разгалена от баща си и мъжа си, от цялата среда, в най-цветущо състояние, не счела за нужно да целуне ръка, както майка й й казала. А си подала ръката като дама, за да й целуне ръката сам Учителя, казала името си, да се запознае по най-обикновен начин.
към текста >>
Още като Го видяла
баба
ми по интуиция разбрала, че не е обикновен човек, а светия.
Лекува я д-р Миркович дълго, но неуспешно. Разбирайки, че няма да може да я излекува, казва на баба: „Има един по-голям лекар от мене. Той е в София, съгласна ли си да го извикаме". Баба ми, жена с природно надарен разум, трезва, будна, с житейска опитност, веднага се съгласила. И тъй д-р Миркович довежда за пръв път Учителя в нашето семейство.
Още като Го видяла
баба
ми по интуиция разбрала, че не е обикновен човек, а светия.
И казала на майка ми, която пожелала да се запознае с големия доктор: „Кортезо, този човек е светец, да му целунеш ръка". Майка ми, която по него време била в най-добро материално и обществено положение, разгалена от баща си и мъжа си, от цялата среда, в най-цветущо състояние, не счела за нужно да целуне ръка, както майка й й казала. А си подала ръката като дама, за да й целуне ръката сам Учителя, казала името си, да се запознае по най-обикновен начин. Но напразно чакала да чуе името на именития доктор. Учителят я изгледал от главата до краката и казал: „Госпожо, след десет години вашият живот коренно ще се промени".
към текста >>
93.
7. Савка Керемедчиева и Добра
,
Драган Петков
,
ТОМ 7
А
баба
Мария е била евангелистка.
От време на време тя прихождаше на Изгрева и отсядаше някой и друг месец. За нея Учителят не беше Учител, а беше Петър. А Петър е за нея рожден брат, а рождения брат не може да бъде Учител на нея и на рода й. Нали знаете онази приказка, че пророците не са пророци в родината си и в семейството си. Тука е абсолютно същото.
А
баба
Мария е била евангелистка.
Изучавала Евангелието, посещавала е евангелските събрания и все се чудела, защо около брат й се събират толкова много хора. Не изтърпяла веднъж, отишла и Му рекла: „Абе, Петре, тези хора, които се въртят около Тебе защо се въртят? Какви са тези хора бе около Тебе и не разбирам на какво можеш да ги научиш? “ Учителят я погледнал строго и казал: „Ти гледай и това да не загубиш, което имаш сега. Тогава ще разбереш на какво уча тези хора, но ще бъде късно за тебе“.
към текста >>
94.
4. Лечители, ясновидци и фокусници
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Баба
Добра се случила вънка и гледала, а аз ту от левия плет към десния, ни тоя плет давам, ни оня.
После ми вика: „Гради, аз си изпивам така по една пахарка вино когато искам“. Та той почерпи и мене. Аз аз нали за пръв път виждах толкова вино, макар че около кръчмата, но не съм пил така вино. По едно време си тръгвам, а къщата ни беше на другия край на селото. Като вървя от главната улица трябваше да мина по една уличка навътре в двора.
Баба
Добра се случила вънка и гледала, а аз ту от левия плет към десния, ни тоя плет давам, ни оня.
„прибирам се и си лягам, а на другия ден баба Добра ми вика: „Гради, ела ще питам нещо. Вчера къде беше? “ Отговорих: „Бях на много места, но бях и у Вълкан“. „Ами да сте пили нещо, вино? “ Викам: „Вълкан ме почерпи вино“.
към текста >>
„прибирам се и си лягам, а на другия ден
баба
Добра ми вика: „Гради, ела ще питам нещо.
Та той почерпи и мене. Аз аз нали за пръв път виждах толкова вино, макар че около кръчмата, но не съм пил така вино. По едно време си тръгвам, а къщата ни беше на другия край на селото. Като вървя от главната улица трябваше да мина по една уличка навътре в двора. Баба Добра се случила вънка и гледала, а аз ту от левия плет към десния, ни тоя плет давам, ни оня.
„прибирам се и си лягам, а на другия ден
баба
Добра ми вика: „Гради, ела ще питам нещо.
Вчера къде беше? “ Отговорих: „Бях на много места, но бях и у Вълкан“. „Ами да сте пили нещо, вино? “ Викам: „Вълкан ме почерпи вино“. „Познах“, отговори баба Добра, „понеже от толкова години те познавам“.
към текста >>
„Познах“, отговори
баба
Добра, „понеже от толкова години те познавам“.
„прибирам се и си лягам, а на другия ден баба Добра ми вика: „Гради, ела ще питам нещо. Вчера къде беше? “ Отговорих: „Бях на много места, но бях и у Вълкан“. „Ами да сте пили нещо, вино? “ Викам: „Вълкан ме почерпи вино“.
„Познах“, отговори
баба
Добра, „понеже от толкова години те познавам“.
Пък те ни бяха малко роднини, посещавах ги. „Никой път не си ходил така“, каза баба Добра. „Разбрах, че си пийнал малко“. От тогава насетне аз вече не пих никакво вино. Имам и друго едно преживяване когато бях още в първи клас.
към текста >>
„Никой път не си ходил така“, каза
баба
Добра.
“ Отговорих: „Бях на много места, но бях и у Вълкан“. „Ами да сте пили нещо, вино? “ Викам: „Вълкан ме почерпи вино“. „Познах“, отговори баба Добра, „понеже от толкова години те познавам“. Пък те ни бяха малко роднини, посещавах ги.
„Никой път не си ходил така“, каза
баба
Добра.
„Разбрах, че си пийнал малко“. От тогава насетне аз вече не пих никакво вино. Имам и друго едно преживяване когато бях още в първи клас. Не зная защо, но по очите, т.е. по клепачите ми излизаха тъй наречените ечемици.
към текста >>
За пръв път отивах у тях и неговата
баба
като ме гледа, гледа и вика: „Гради, какво имаш по очите?
От тогава насетне аз вече не пих никакво вино. Имам и друго едно преживяване когато бях още в първи клас. Не зная защо, но по очите, т.е. по клепачите ми излизаха тъй наречените ечемици. това бяха едни бели пъпчици, които ме сърбяха и боляха и по него време отидох с един мой съученик и приятел, Илия Шарлопа се казваше, у тях.
За пръв път отивах у тях и неговата
баба
като ме гледа, гледа и вика: „Гради, какво имаш по очите?
“ Казвам: „Имам ечемици, много ме болят“. А тя ме гледа и се cмee. „Е, искаш ли да ги излекуваме? “ Отговорих: „Как да не искам“. Тя взема едно парченце хляб и отчупи три хапки и ми ги даде.
към текста >>
95.
14. Предсказанието на баба Хаджийка
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
14. ПРЕДСКАЗАНИЕТО НА
БАБА
ХАДЖИЙКА Не си спомням добре, къде беше точно, дали не беше на Рила,
баба
Хаджийка (Мария Епитропова) ми беше гледала на кафе и ми каза: „Ще отидеш някъде на път“.
14. ПРЕДСКАЗАНИЕТО НА
БАБА
ХАДЖИЙКА Не си спомням добре, къде беше точно, дали не беше на Рила,
баба
Хаджийка (Мария Епитропова) ми беше гледала на кафе и ми каза: „Ще отидеш някъде на път“.
„Да, ще пътувам“, й казах аз. „Ще отидеш на едно място като пред съд. Началника ще бъде един висок черноок човек. Там няма да се разреши въпроса ти. Ще отидеш после на друго място.
към текста >>
Това, което ми каза
баба
Хаджийка го запомних много добре.
Началника ще бъде един висок черноок човек. Там няма да се разреши въпроса ти. Ще отидеш после на друго място. Там ще срещнеш един нисък, пълен човек. Там ще се разреши въпроса ти“.
Това, което ми каза
баба
Хаджийка го запомних много добре.
Не мина много време и ме извикаха в Сливен - войник. Това беше все през 1932 г. Аз се приготвих за път, сложих раницата на гръб и отидох да се сбогувам с Учителя. В тоя момент Той беше в трапезарията при рояла и наоколо Му имаше 15-20 души братя и сестри. Чудех се, какво да правя, за да се сбогувам с Учителя.
към текста >>
Викам си, ето го значи каквото ми беше казала
баба
Хаджийка.
“ Учителят ме погледна и ми каза: „Ще кажеш, че лекаря ти е забранил да ядеш месо“. Сбогувах се с Учителя и си тръгнах. Винаги когато помисля за това се чудя, защо Учителят не ми каза това нещо на вратата, а ме извика в стаята, като остави групата музиканти в салона. После Учителят отново се върна при тях. Като отидох в Сливен, още като влязох при полковника, гледам го един висок, черноок.
Викам си, ето го значи каквото ми беше казала
баба
Хаджийка.
Той ми вика: „Еди коя си рота, кой полк и т.н.“ Аз му казвам: „Г-н началник, аз съм сирак от войната и съм глава на семейство, вън от това тази година се преселих в София. Майка ми е в София, никого не познава. Много ви моля, преместете ме в София. Аз съм жител на София (бях записан в слатинската община)“ „Не може“, каза той, „ще идеш да се облечеш“. Отговорих: „Аз от тука ще ида в пощата да взема телефонен разговор с директора на сиропиталището във Варна, където учи брат ми, да ми изпратят удостоверение, че съм глава на семейство“.
към текста >>
96.
18. Крадецът
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Специално при
баба
ти“.
“ „Той е, Учителю“, отговорих. „Ще й кажеш, аз на няколко пъти съм й казвал да му говори, да го възпитава, обаче тя нищо не му казва и той продължава да краде“. А пък в парахода идваха много братя и сестри, но повече сестри нали, при стенографките, със златни пръстени и разни други украшения и за да не бъдат с тях на беседа, оставят ги на масата в парахода, обаче той научил тая работа и така беше направил няколко кражби. Аз отидох вкъщи и го извиках настрана. Казах му: „Слушай какво ще ти кажа, от днес нататък нямаш никаква работа на Изгрева.
Специално при
баба
ти“.
Баба му живееше в сестринската стая до къщата на брат Георги Константинов от Русе. „Най-важното да знаеш, ако стане някоя кражба от тоя род, ще знаеш, направо отивам в полицията да те заявя“. Сега не зная тоя човек дали е жив още, как е, но за сведение след тоя случай аз се срещнах само веднъж на Изгрева с него до брат Симеонов, поздравихме се като приятели, обаче от тогава насетне не зная друг подобен случай на кражба на Изгрева. Георги Константинов е македонец. В Русе е бил чиновник в съда.
към текста >>
Баба
му живееше в сестринската стая до къщата на брат Георги Константинов от Русе.
„Ще й кажеш, аз на няколко пъти съм й казвал да му говори, да го възпитава, обаче тя нищо не му казва и той продължава да краде“. А пък в парахода идваха много братя и сестри, но повече сестри нали, при стенографките, със златни пръстени и разни други украшения и за да не бъдат с тях на беседа, оставят ги на масата в парахода, обаче той научил тая работа и така беше направил няколко кражби. Аз отидох вкъщи и го извиках настрана. Казах му: „Слушай какво ще ти кажа, от днес нататък нямаш никаква работа на Изгрева. Специално при баба ти“.
Баба
му живееше в сестринската стая до къщата на брат Георги Константинов от Русе.
„Най-важното да знаеш, ако стане някоя кражба от тоя род, ще знаеш, направо отивам в полицията да те заявя“. Сега не зная тоя човек дали е жив още, как е, но за сведение след тоя случай аз се срещнах само веднъж на Изгрева с него до брат Симеонов, поздравихме се като приятели, обаче от тогава насетне не зная друг подобен случай на кражба на Изгрева. Георги Константинов е македонец. В Русе е бил чиновник в съда. След това се изселва в София като пенсионер.
към текста >>
97.
40. Баба Гунка
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
40.
БАБА
ГУНКА Ще ви разкажа нещо за една наша сестра
баба
Гунка й казваха.
40.
БАБА
ГУНКА Ще ви разкажа нещо за една наша сестра
баба
Гунка й казваха.
Тя водеше за мъж брат Стоян Манев - комисионер, който имаше бюро „Мусала“ на ул. „Стамболийски“ и „Цар Калоян“ на ъгъла. Брат Бертоли използваше там кантората и телефона. Като започнах да работя сам аз станах много близък с тях и ползвах кантората и телефона. Така баба Гунка веднъж ми разправя: „Моя Стоян като учеше в гимназията“, мисля че в Габрово е било това, той бил на квартира у семейството на баба Гунка, тогава девойка нали?
към текста >>
Така
баба
Гунка веднъж ми разправя: „Моя Стоян като учеше в гимназията“, мисля че в Габрово е било това, той бил на квартира у семейството на
баба
Гунка, тогава девойка нали?
40. БАБА ГУНКА Ще ви разкажа нещо за една наша сестра баба Гунка й казваха. Тя водеше за мъж брат Стоян Манев - комисионер, който имаше бюро „Мусала“ на ул. „Стамболийски“ и „Цар Калоян“ на ъгъла. Брат Бертоли използваше там кантората и телефона. Като започнах да работя сам аз станах много близък с тях и ползвах кантората и телефона.
Така
баба
Гунка веднъж ми разправя: „Моя Стоян като учеше в гимназията“, мисля че в Габрово е било това, той бил на квартира у семейството на
баба
Гунка, тогава девойка нали?
Тя учела и била доста по-малка от него. Един ден бачо Стоян насам, натам вземал, че я целунал и тя заплакала и казала: „Аз ще кажа на мама гдето ме целуна! “ И по едно време пристига майка й и тя казала на майка си: „Мамо, бати Стоян ме целуна! “ Но после така се наредило, че се оженили. Те са били семейни, имали си деца и т.н.
към текста >>
Баба
Гунка остаря много и почти не виждаше.
“ И по едно време пристига майка й и тя казала на майка си: „Мамо, бати Стоян ме целуна! “ Но после така се наредило, че се оженили. Те са били семейни, имали си деца и т.н. като се запознах с тях станахме близки. Те живееха на Руския паметник на ул. „Оборище“.
Баба
Гунка остаря много и почти не виждаше.
Един ден отивам у тях и я гледам на пейката в докторската градина седи, но не бях я виждал дълго време, месеци може би. Отдалеч тя ме видя и ми извика. Аз й носех нещо от сестра Паша за четене и й го предадох. Какво беше учудването ми когато тя го взе и веднага започна да чете. Казах й: „Абе, сестра, ти нали не виждаше?
към текста >>
Така минали месеците март, април и един ден казва
баба
Гунка „затворих си окото, с което виждах и с другото око гледам срещу слънцето.
Наближаваше значи 22.март“. А пък за голям късмет, където живееха, а те живееха на третия или четвъртия етаж имаха един балкон на изток и тя спокойно посрещала изгрева на слънцето. И започнала тя да посреща слънцето. Ама дали ще изгрее слънцето, дали ще има мъгла или ще вали дъжд няма значение. Тя си имала астрономически календар и като наближи времето за изгрев почвала да си прави упражненията.
Така минали месеците март, април и един ден казва
баба
Гунка „затворих си окото, с което виждах и с другото око гледам срещу слънцето.
Гледам, в окото около пердето като един косъм или като конец влиза светлина в окото ми. Много се зарадвах и като дойде 22.септември свърших упражненията и започнах да чета без очила и виждам както досега.“ След това минаха много години вече, като имах предвид това, което ми каза баба Гунка, аз го правих много пъти така, но нямах възможност, но когато имах възможност правех ги тези упражнения и за сведение, ето вече карам 77 години и чета без очила. Тук съм на осмия етаж, но изгрева не мога да го видя и да се ползвам от него. Аз не мога да излизам вече никъде. Само като идея го имам и се ползвам.
към текста >>
Много се зарадвах и като дойде 22.септември свърших упражненията и започнах да чета без очила и виждам както досега.“ След това минаха много години вече, като имах предвид това, което ми каза
баба
Гунка, аз го правих много пъти така, но нямах възможност, но когато имах възможност правех ги тези упражнения и за сведение, ето вече карам 77 години и чета без очила.
И започнала тя да посреща слънцето. Ама дали ще изгрее слънцето, дали ще има мъгла или ще вали дъжд няма значение. Тя си имала астрономически календар и като наближи времето за изгрев почвала да си прави упражненията. Така минали месеците март, април и един ден казва баба Гунка „затворих си окото, с което виждах и с другото око гледам срещу слънцето. Гледам, в окото около пердето като един косъм или като конец влиза светлина в окото ми.
Много се зарадвах и като дойде 22.септември свърших упражненията и започнах да чета без очила и виждам както досега.“ След това минаха много години вече, като имах предвид това, което ми каза
баба
Гунка, аз го правих много пъти така, но нямах възможност, но когато имах възможност правех ги тези упражнения и за сведение, ето вече карам 77 години и чета без очила.
Тук съм на осмия етаж, но изгрева не мога да го видя и да се ползвам от него. Аз не мога да излизам вече никъде. Само като идея го имам и се ползвам.
към текста >>
98.
43. Летуване на Рила с Учителя
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Внучката гледала, гледала
баба
си и казала: „Ама, бабо, ама той много ни обичаше и затова се караше и на вас, и на нас, да не ни пущате на езерото и т.н.“ Сигурно е имало някакъв случай когато аз съм се карал, но то е забелязало, че това е било за добро.
Той наблюдавай моето държане към войниците и началника им и после ми каза: „Брат Гради, никой не можеше да направи това нещо, което вие направихте. Вие излязохте така и само за момент войниците бяха приковани към местата си“. Та ето ви още една опитност. Сестра Цвета, съпруга на д-р Йончо, те имаха една внучка и веднъж сестра Цвета разправяла нещо за Рила и казала: „Оставете го брат ви Гради. Той постоянно ви се караше, искаше да ви бие, искаше да ви изгони“.
Внучката гледала, гледала
баба
си и казала: „Ама, бабо, ама той много ни обичаше и затова се караше и на вас, и на нас, да не ни пущате на езерото и т.н.“ Сигурно е имало някакъв случай когато аз съм се карал, но то е забелязало, че това е било за добро.
Нали някое дете като стъпи на някой камък може да се подхлъзне, да падне и да се удави в езерото? Та много съм й благодарен на тая внучка пък и на други братя и сестри, които са ми влизали в положението като знаят как е било на Рила. На другите съм казвал понякога: „Идете да питате сестра Цвета Йончева, тя ще ви каже какво е казала нейната внучка, че е почувствала, че аз съм ги обичал децата“. Но имаше и такива, които обвиняваха брат Гради. Една година приготвяме багажа за Рила с брат Николай Дойнов.
към текста >>
99.
1. Вдовицата и сираците от войната
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
Случва се, че
баба
Станка умира и той дядо Минчо сам човек е останал.
Били сме четири деца, от които две са умрели. Останали сме двама - аз Атанас Минчев и брат ми Гради Минчев, които досега още сме живи. Баща ми като строител имал е проблеми с работници и мама му казва: „Кольо, я събери твоите братя, а те били четирима братя и една сестра и работете заедно, чужди хора не ви трябват“. А според това, което съм чул, дядо Минчо, който умря при нас, в нашата къща, бил баща на баща ми, бил прокълнал тези деца: „Да се чуват, но да не се виждат“. И тая съдба като че ли ги постигнала.
Случва се, че
баба
Станка умира и той дядо Минчо сам човек е останал.
Мама убеждава татко ми да приберат всички братя и сестрата при себе си, правят една строителна бригада и работят заедно в Каблешково, където съм почти расъл, това село близо до Каменар на два километра, е половината строено само от баща ми. Даже преди 20-30 г. когато отивам да обиколя родния си край минават през Каблешково, разглеждам където съм расъл, където баща ми е минавал и ето едно дете ме спира и вика: „Един дядо те вика“. Обръщам се, дядо Костадин, този, който вижда в мене баща ми. Поздравяваме се и той пита: „Вие не сте ли на Колю син?
към текста >>
100.
14. Музикантът, който търсеше друго съзвучие в живота си
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
Тези невръстни деца започва да ги гледа и отглежда
баба
им.
14. МУЗИКАНТЪТ, КОЙТО ТЪРСЕШЕ ДРУГО СЪЗВУЧИЕ В ЖИВОТА СИ Имах приятел фаготист във Филхармонията. Казваше се Гърдев. Баща му го убиват на фронта и той остава сирак. Майка им остава вдовица, преживява трудно и си загубва паметта и оставя три деца.
Тези невръстни деца започва да ги гледа и отглежда
баба
им.
Така той е преминал през трудно детство. След войната става музикант, свири на инструмента фагот като след време се оженва. След женитбата му потръгва и през 1928 г. идва в София и влиза да свири във филхармонията. Става професор в Консерваторията.
към текста >>
НАГОРЕ