Търсене в текстове за 'Арфа'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 33 резултата в 25 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_13 ) Няколко думи за човешкото естество - Боян Боев (1883 – 1963)

От добрия човек излиза музика, песен, която напомня звуци от нежна арфа.
Мога в пет минути да ви докажа съществува ли душа: като я извадя от тялото на някого, той веднага ще падне, след това ще я върна назад. После ще го питам: „Какво видя? “ Той ще каже: „Видях, че на пода лежеше човек, който напълно приличаше на мен.“ И ще го питам какво ще каже сега, съществува ли душа или не? Възкресението е събуждане на духовното тяло. Всяка Добродетел си има свой специфичен тон и цвят. От добрия човек излиза музика, песен, която напомня звуци от нежна арфа. Цяла симфония се чува от добрите хора. От духовния човек излиза Светлина от цялото му тяло. Човек трябва да изучи своето тяло и да види къде са центровете.
към текста >>

2. Изгрев 12.IХ.1950 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Сестра Мария Тодорова изсвири няколко песни от Учителя на пиано, а брат Асен Арнаудов изсвири песни от Учителя на арфа.
Съборът мина много тържествено. И тук се чувстваше присъствието на Учителя и на Светлите братя. През трите дни на събора имаше концерти. Първият концерт се състоя на 27 вечерта. На него се изпълниха песни от Учителя от певиците Лиляна Табакова и Емилия Михайловска. Сестра Мария Тодорова изсвири няколко песни от Учителя на пиано, а брат Асен Арнаудов изсвири песни от Учителя на арфа. На втория концерт се изпълниха пак песни от Учителя от новосформирания малък симфоничен оркестър на Филип Стоицев. Имаше и други номера. А третият концерт се състоя на 29. VIII. вечерта на полянката. Тук между другото се прочете протоколът на събранието на ръководителите.
към текста >>

3. Изгрев, 20.IХ.1960 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

От днес започват чудните дни при Седемструнната арфа на Рила.
Още след слизането си от Молитвения връх посещаваме чешмичката. Там прекарваме известно време в мълчание и в тих разговор с водите, които се изливат от мраморните ръце. Чешмичката има оригинална архитектура. Белите камъни, с които е изградена тя, са донесени тук в раници или на гръб от далечни места. С любов ги е нареждал Учителя. От днес започват чудните дни при Седемструнната арфа на Рила. Във време на нашето пребиваване тук в свободното си време ние единично и на групи посещаваме всички езера и върхове. Отиваме при Езерото на съзерцанието. Тишината, която цари тук, ни поглъща. Тук ние сме вглъбени в себе си, чувстваме лъха на Вечното и Безкрайното в света. Тук човек неволно идва в молитвено състояние.
към текста >>

4. Телата на човека - Боян Боев (1883 – 1963)

От добрия човек излиза музика, хубава песен, която напомня звуците на нежна арфа.
" Той ще каже: „Видях, че на земята лежеше човек, който напълно приличаше на мен". -„Какво ще кажеш сега, съществува ли душа или не? " Възкресението - това е събуждането на духовното тяло. Всяка добродетел си има свой специфичен тон и цвят. От добрия човек излиза музика, хубава песен, която напомня звуците на нежна арфа. Цяла симфония се чува от добрите хора. От духовния човек излиза светлина от цялото му тяло. Човек трябва да изучи своето тяло и да види къде са центровете на висшите тела.
към текста >>

5. 04 ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР ДАРУ' - Боян Боев (1883 – 1963)

Пак сме при седмострунната арфа на Рила!
04 ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР ДАРУ" Пак сме при седмострунната арфа на Рила! Пред нас е второто езеро „Елбур". Колко сме сближени с него от миналите години! Ето Изгревния връх: скъпи мигове ни свързват с него. В кристалните сини води на езерото се оглеждат върхът „Харно ми е" и околните върхове. Тук чувствуваш по-ясно, отколкото на друго място, свещения пулс на живота, светостта на всяко мигновение, скритата красота на нещата!
към текста >>

6. По стъпките на Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Сестра Мария Тодорова изсвири няколко песни от Учителя на пиано, а брат Асен Арнаудов изсвири песни от Учителя на арфа.
Съборът мина много тържествено. И тук се чувствуваше присъствието на Учителя и на Светлите братя. През трите дни на Събора имаше концерти. Първият концерт се състоя на 27 вечерта. На него се изпълниха песни от Учителя от певиците Лиляна Табакова и Емилия Михайловска. Сестра Мария Тодорова изсвири няколко песни от Учителя на пиано, а брат Асен Арнаудов изсвири песни от Учителя на арфа. На втория концерт новосформираният малък оркестър на Филип Стоицев изпълни пак песни от Учителя. Имаше и други номера. А третият концерт се състоя на 29-и вечерта на полянката. Тук между другото се прочете протоколът на събранието на ръководителите. Както на езерата, така и на събора всички бяха обновени, освежени, с нова светлина и нови идеи за работа.
към текста >>

7. Красотата на Рила - Боян Боев (1883 – 1963)

От днеска почват чудните дни при седемструнната арфа на Рила.
Още след слизането си от Молитвения връх посещаваме чешмичката. Там прекарваме известно време в мълчание и в тих разговор с водите, които се изливат от мраморните ръце. Чешмичката има оригинална архитектура. Белите камъни, с които е изградена тя, са донесени тук с раници или на гръб от далечни места. С любов ги е нареждал Учителя. От днеска почват чудните дни при седемструнната арфа на Рила. По време на нашето пребиваване тук, в свободното си време, ние единично и на групи посещаваме всички езера и върхове. Отиваме при Езерото на съзерцанието. Тишината, която цари тук, ни поглъща. Вглъбени в себе си, ние чувствуваме лъха на вечното и Безкрайното в света. Посещаваме мястото на палатката на Учителя.
към текста >>

8. ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Сега той се наричаше Орфей или Арфа - финикийска дума, съставена от сричките аур - светлина, и орофае - лекуване, което означава: онзи, който лекува със Светлина.
Тъмносините му и дълбоки очи сияели от сила, кротост и вълшебство. Свирепите тракийци отбягвали погледа му. Но жените го обожавали и лудували по него. Внезапно той изчезва от Тракия, като отива в Самотраки, оттам в Египет, воден от жаждата за придобиване на Мъдрост и знание. След като изучил тайните на египетските мистерии, след 20 години той се връща в Тракия с името на Посветен в тайните, което си бе извоювал, като беше преминал през всички изпитания и Посвещения и което име му беше дадено от Учителите му като знак за мисията, която му предстоеше. Сега той се наричаше Орфей или Арфа - финикийска дума, съставена от сричките аур - светлина, и орофае - лекуване, което означава: онзи, който лекува със Светлина. Преди смъртта си той казва на своя любим ученик: „От Любов аз се облякох в ленена дреха, обричайки се на Великото Посвещение и на аскетически живот. От Любов вникнах в тайните на магията и подирих Божествената наука. От Любов преминах през пещерите на Самотраки, през кладенците на пирамидите и гробниците на Египет. Аз потърсих смъртта, за да намеря в нея живота и отвъд живота видях и прозрачните сфери, видях етера на боговете. Земята разтвори пред мен пропастта си, небето - блестящите си храмове.
към текста >>

9. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

В Питагоровата школа денят започвал с посрещане на изгрева на Слънцето с молитви, песни и свирене на арфа, и след това гимнастика.
Обяснявали им, че седемте Свещени тона отговарят на седемте цвята на светлината, на седемте планети, на седемте начина на съществуване. Чрез тези тонове, съчетани в хармонична музика, душата постепенно се пречиства и се слива с небесната хармония. В школата на Питагор се е държало както за пречистването на душата, така и за пречистване и чистотата на тялото и дисциплина на нравите. Побеждаването на собствените страсти е първата длъжност на Посвещаването в тайните. Онзи, който не е създал от собственото си същество една хармония, не може да отразява Божествената хармония. В Питагоровата школа денят започвал с посрещане на изгрева на Слънцето с молитви, песни и свирене на арфа, и след това гимнастика. След това имали едно специално измиване и се отправяли към храма в пълно мълчание - съсредоточени, за да се подготвят за сутрешния урок, който Питагор предавал на учениците под сянката на дърветата в градината. На обед правили молитва, призовавайки героите и благосклонните гении. Езотеричната традиция учи, че добрите духове предпочитат да се приближават до Земята при Светлината на слънчевите лъчи, докато злите духове предпочитат тъмнината и се разпръсват из атмосферата при настъпването на нощта. Скромният обяд се състоял от хляб, мед и маслини, защото питагорейците били вегетарианци. Следобедното време било посветено на гимнастически упражнения, после на учене, на размишляване и на умствена работа върху сутрешния урок.
към текста >>

10. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Старият и Новият завет, Законът, пророците и апостолите са в хармония едни с други, като различните струни на една арфа.
Затова се препоръчва четенето на Писанието, макар и да не се разбира. И Учителят казва, че в мислите на Христа се крие магическа сила, която се влива в човека и го преобразява, когато чете словата на Христа. Учителят казва още: "В Евангелието има цяр за всички болести - физически и психически, който се съдържа в известни стихове, които имат отношение към определени органи в човека". Ориген продължава: "Лечебна сила действа във всяка йота на Писанието. Всяка дума на Писанието е подобна на едно семе, от което може да изникне нов живот. Старият и Новият завет, Законът, пророците и апостолите са в хармония едни с други, като различните струни на една арфа. Но както само музикантът може да изкара хармонични звуци от арфата, така само онзи, който е запознат с Божественото изкуство, който е станал един нов Давид, е способен да направи да прозвучат хармониите на Свещените Писания и с това да прогони злите духове". В следващата мисъл Ориген говори за вдъхновението на Свещените Писания. Но за него вдъхновението не е едно вцепенено чудо, а един органически процес в обхода на човешката душа със съществата от висшите светове. Но Ориген познава действието на добрите Ангелски йерархии и на демоничните царства, и той е буден, за да разграничи различните видове вдъхновения. Той казва: "Искаме да приемем, че нито отговорите на Пития, нито другите изречения на боговете са измислени от хитри измамници.
към текста >>

Но както само музикантът може да изкара хармонични звуци от арфата, така само онзи, който е запознат с Божественото изкуство, който е станал един нов Давид, е способен да направи да прозвучат хармониите на Свещените Писания и с това да прогони злите духове".
И Учителят казва, че в мислите на Христа се крие магическа сила, която се влива в човека и го преобразява, когато чете словата на Христа. Учителят казва още: "В Евангелието има цяр за всички болести - физически и психически, който се съдържа в известни стихове, които имат отношение към определени органи в човека". Ориген продължава: "Лечебна сила действа във всяка йота на Писанието. Всяка дума на Писанието е подобна на едно семе, от което може да изникне нов живот. Старият и Новият завет, Законът, пророците и апостолите са в хармония едни с други, като различните струни на една арфа. Но както само музикантът може да изкара хармонични звуци от арфата, така само онзи, който е запознат с Божественото изкуство, който е станал един нов Давид, е способен да направи да прозвучат хармониите на Свещените Писания и с това да прогони злите духове". В следващата мисъл Ориген говори за вдъхновението на Свещените Писания. Но за него вдъхновението не е едно вцепенено чудо, а един органически процес в обхода на човешката душа със съществата от висшите светове. Но Ориген познава действието на добрите Ангелски йерархии и на демоничните царства, и той е буден, за да разграничи различните видове вдъхновения. Той казва: "Искаме да приемем, че нито отговорите на Пития, нито другите изречения на боговете са измислени от хитри измамници. Затова пък не е нужно те да бъдат приписвани на боговете.
към текста >>

11. ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Държи огледало, арфа и седмоцветна дъга.
Неговият камък е хризолит. Следващата книга от дубровнишкия ръководител е Книга за кръговете, където говори за планетните цикли. Ще предам накратко описанието на планетите, които дава. 1. Сапфора — Венера — Любов и Мъдрост. Престол на архангел Анаел, цар на звездната светлина. Държи огледало, арфа и седмоцветна дъга. Управлява утробата. 2. Минит — Марс — вражди и жар. Престол на архангел Самаел, цар на разорението и катастрофите. Държи меч, гърнило и пламък. Управлява устата.
към текста >>

12. МАГИЯ ЗА ДЪЖД - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Дъщерята на Мария Младенова, казваше се Анжела свиреше години подред на арфа при Софийската опера, а пък моята дъщеря Ели свиреше на виола.
Ние се захласнахме от смях. Него го оставихме на Бивака да го вали дъжда, а надолу ние вървим към Симеоново и се превиваме от смях и от възклицания. На Изгрева разказахме всичко на Учителя. Той извади кърпичката си, сложи я на устата си и дълго се смя пред нас със сълзи. Та така се приключи случката за онзи, който имаше власт над природните сили, който може да докара дъжда, но не можа да го спре. Дъщерята на Мария Младенова, казваше се Анжела свиреше години подред на арфа при Софийската опера, а пък моята дъщеря Ели свиреше на виола. Те имаха турне във Франция. В един свободен ден отишли да посетят Михаил в неговото имение. Той започнал да им показва онова, което има като богатство. Завел ги в една зала пълна със злато, после им показал банята си, спалнята си и какви ли не придобивки. А Учителят казва, че Учителят на Черното Братство си слага пръстени по ръцете със злато и скъпоценни камъни и целите се обкичват със злато, защото търсят да придобият сила чрез златото и скъпоценните камъни.
към текста >>

13. 5.8 Рилските екскурзии с Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

започва редовното посещаване на „Седмострунната арфа" на Рилските езера.
Рилските екскурзии с Учителя През 1928 година Учителя изпраща група братя на Рила начело със Симеон Симеонов в местността Едигьолски езера над Паничище за проучване условията за летуване на братството там. Групата прекарва известно време и се връща възторжена, с хубави впечатления от това девствено за онова време място. Върховете и поляните около езерата, покрити с гъсти клекове, не са посещавани от никакви туристи, а и рядко от овчари. От август 1929 г. започва редовното посещаване на „Седмострунната арфа" на Рилските езера. Учителя казва: „Мусала е главата на Рила, а седемте езера са сърцето." Той избира от Едигьолските езера второто, наречено Елбурско езеро — Езерото на Изпитанията, за организиране на постоянен бивак на Братството. Там започва да тече интензивен братски живот. Първите приятели са зле екипирани, а за палатки използват войнишки платнища, поставени на два кола, през които вятърът свободно минава. Присъствието на Учителя и неговата голяма любов стоплят сърцата на приятелите, а неповторимата красота ги завладява и те забравят студа и мъчнотиите. Навсякъде, където Учителя води братството, съдейства да се създават нормални битови условия.
към текста >>

14. 5.13 Възприемане и създаване на паневритмията - Светозар Няголов ( -2013)

Тя се играе при седмострунната арфа на Рила — на първото, второто, третото и петото езеро и на полянката над езерото на Чистотата.
При друга екскурзия на 7-те езера, група от няколко братя отиват много рано към езерото на Съзерцанието, където призори също виждат тази красива игра на ангелите. Това е паневритмията, която Учителя свали на физическото поле, съпроводена със съответна музика. Учителя започва да работи върху паневритмията след 1927 година. Това са ритмични упражнения, чрез които човек се стреми да направи връзка между физическия, духовния и Божествения свят. Чрез паневритмията на Земята се изявяват силите на цялото небе. Тя се играе при седмострунната арфа на Рила — на първото, второто, третото и петото езеро и на полянката над езерото на Чистотата. От 22 март до 22 септември тя редовно се играе и на Изгрева, паневритмията е вътрешна духовна работа, планирана от съществата, с която се намалява и променя кармата на тези, които я играят правилно. Тя има мощни духовни сили и действа като магнит на всички, които веднъж я видят. „Всеки, който види играта на паневритмията, той се свързва с нейните животворни сили и започва да я играе и възприема новия живот. Ако някой влезе в кръга на паневритмията и е болен, може да оздравее." (64) „Паневритмията обновява и подмладява човека.
към текста >>

15. 7.50 Асен Арнаудов - Светозар Няголов ( -2013)

Помолва диригента да му издейства една стипендия и той му осигурява да следва арфа.
Асен Арнаудов Асен Арнаудов е добър цигулар и свири в Царския симфоничен оркестър, дирижиран от Сашо Попов. Всяка година Културният отдел на немската легация отпуска по две стипендии за следване на даровити българи в Германия. Асен пожелава да отиде да учи там. Помолва диригента да му издейства една стипендия и той му осигурява да следва арфа. Това той споделя със своя приятел Методи Константинов, който рязко се противопоставя на неговото желание, защото точно тогава започват най-големите бомбардировки в Германия. Заедно отиват да говорят по този въпрос с Учителя. Той им казва да се явят при него след седмица — петък, 15 часа. Двамата отиват при Учителя на посочения ден и час и той ги поканва в приемната си. Методи започва да говори и казва на Учителя, че неговият приятел Асен не е с всичкия си ум, защото иска да следва в Германия, където има постоянни бомбардировки.
към текста >>

Арнаудов завършва консерваторията, завръща се в София и става професор по арфа.
Аз съм зад него." Асен заминава да следва в Мюнхен. По време на интензивните бомбардировки той не бяга в скривалището, а се разхожда по улиците на града. Пред него, зад него, вляво и вдясно се разрушават сгради, чуват се писъци, охкания, умират хора, но него една треска дори не го одрасква. Хазяйката — възрастна германка, много се плаши за него. Той й заявява, че докато живее в нейния дом, няма да падне бомба. Арнаудов завършва консерваторията, завръща се в София и става професор по арфа. В един хубав пролетен ден след свършване на паневритмията на полянката остават на разговор Учителя и Галилей. След известно време, от другата страна на полянката идват Асен Арнаудов и младата сестра — Весела Несторова. Те не забелязват Учителя и Галилей и Асен започва да я прегръща и целува. Учителя се обръща към Галилей и му казва: „Ако Асен знаеше, че целува прабабата на сестрата, която в този момент се е вселила в нея, и изживява своите неизживени чувства от миналото, веднага щеше да избяга от нея и нямаше изобщо да я целува." След заминаването на Учителя Асен е професор в консерваторията и опитва всичките сладости в живота. По-късно е поканен от персийския шах да заеме длъжността придворен арфист, където дълго време свири.
към текста >>

16. 7.53 Димитрина Антонова - Светозар Няголов ( -2013)

Взима арфата и цяла нощ по текста на полученото стихотворение пише симфония.
Написва много стихотворения за деца, които издава в отделни книжки. Включва се в Младежкия окултен клас и активно участва в братските мероприятия. Тя е тиха, скромна, мълчалива, но работи с душа и сърце. Влюбва се в Асен Арнаудов и от големия изблик на своите чувства му написва стихотворението „Нишки" — за невидимите връзки, които свързват душите. Асен получава писмото й и остава като замаян до вечерта. Взима арфата и цяла нощ по текста на полученото стихотворение пише симфония. Сутринта отива с арфата си при Учителя и му изсвирва произведението си. Учителя му казва, че трябва да работи още и той години наред усъвършенства тази симфония. След заминаването на Учителя Димитрина отива да живее в един блок до село Горубляне, където след известно време почива. Тя остава вярна на Младежкия клас и не се омъжва.
към текста >>

Сутринта отива с арфата си при Учителя и му изсвирва произведението си.
Включва се в Младежкия окултен клас и активно участва в братските мероприятия. Тя е тиха, скромна, мълчалива, но работи с душа и сърце. Влюбва се в Асен Арнаудов и от големия изблик на своите чувства му написва стихотворението „Нишки" — за невидимите връзки, които свързват душите. Асен получава писмото й и остава като замаян до вечерта. Взима арфата и цяла нощ по текста на полученото стихотворение пише симфония. Сутринта отива с арфата си при Учителя и му изсвирва произведението си. Учителя му казва, че трябва да работи още и той години наред усъвършенства тази симфония. След заминаването на Учителя Димитрина отива да живее в един блок до село Горубляне, където след известно време почива. Тя остава вярна на Младежкия клас и не се омъжва.
към текста >>

17. Да звучиш добре - Георги Томалевски (1897-1988)

Учителят учеше своите ученици, че задачата, която има всеки човек, повикан върху арената на земята, е да представлява една от струните на божествената арфа.
Какво е човекът сред множеството? Не се ли губи той като прашинка в целокупния огромен поток на живота? Оттам идва незачитането на отделния индивид, а това е погрешно. Ако е така, тогава и нашата земя като място и школа за развитието, е също незначителна и нищожна прахолинка във величавата сграда на галактиката. Тя е толкова малка, че дори в сметките само на слънчевата система нейните размери се пренебрегват, без обаче да се пренебрегва и омаловажава мястото й между планетите. Учителят учеше своите ученици, че задачата, която има всеки човек, повикан върху арената на земята, е да представлява една от струните на божествената арфа. Щом сте такава струна на Великия инструмент, не казвайте, че животът ви няма смисъл. Така проповядваше той. Какъвто тон издавате, знайте, че трябва да звучите чисто и ясно. Благодарете за всичко, което се случва с вас. Благодарете за страданията, за несгодите, оскръбленията и малките радости, които са ви подарили часовете и минутите на вашия живот.
към текста >>

Това показва, че не сте в пликчето, което стои на рафта или на витрината на музикалния магазин, а сте опънати на арфата на Великия Майстор.
Щом сте такава струна на Великия инструмент, не казвайте, че животът ви няма смисъл. Така проповядваше той. Какъвто тон издавате, знайте, че трябва да звучите чисто и ясно. Благодарете за всичко, което се случва с вас. Благодарете за страданията, за несгодите, оскръбленията и малките радости, които са ви подарили часовете и минутите на вашия живот. Това показва, че не сте в пликчето, което стои на рафта или на витрината на музикалния магазин, а сте опънати на арфата на Великия Майстор. Ръката му непременно ще ви докосне. Вашата свободна воля, за която толкова често приказват философите - детерминисти или индетерминисти, е да звучите добре. Ако сте създадени така, че трябва да звучите в тон „ми“, не правете усилие да звучите в друг тон. Вие непременно ще останете да звучите в своя тон, но постарайте се да звучите добре и чисто. Това е единственото, което зависи от вас.
към текста >>

- Върху арфата на Великия Майстор има още много струни.
Ако сте създадени така, че трябва да звучите в тон „ми“, не правете усилие да звучите в друг тон. Вие непременно ще останете да звучите в своя тон, но постарайте се да звучите добре и чисто. Това е единственото, което зависи от вас. То е същевременно и най-доброто за развитието ви. И друго нещо трябва да знаете - казваше Учителят. - Върху арфата на Великия Майстор има още много струни. Заедно с тебе понякога един след друг или пък вкупом като акорд ще звучат и други тонове. Все едно, че разговаряш с тях, за да се образува мелодията, сътворена от Великия Компонист. Отделното звучение на тоновете е много важно, тъй като всеки от тях влиза в мелодията. Всичко следователно трябва да бъде чисто, красиви и изящно. Може на някого да се види малка и незначителна неговата роля, може да каже, че не е важно как звучи, тъй като той е само едно скромно „ми“, но тогава най-много греши.
към текста >>

18. За окултната школа и за декември 1944 година - Георги Томалевски (1897-1988)

Една арфа разливаше в салона дълбоки, горестни мелодии, а наоколо някои от учениците тихо плачеха.
Никой не знаеше какво беше неговото страдание. В тежките часове, когато трябваше да напусне тази земя и тази плът, той на няколко пъти тихичко прошепвал: „Свърши се една малка работа.“ Учениците разбраха, че той няма вече какво да прави на тази земя, облечен в плът. На 27 декември 1944 г. от гърдите му се изтръгна последната въздишка, а на 28 - на другия ден, той лежеше в салона заспал в своето последно ложе, прегърнал Библията в ръка. Една арфа разливаше в салона дълбоки, горестни мелодии, а наоколо някои от учениците тихо плачеха. Ние стояхме дълбоко изненадани, потънали още повече в тайната на смъртта. Щом Учителят легна в своя саркофаг и напусна този свят, ясно става какво е земята и колко кратко е пребиваването на нея. Тук разликата беше само в туй, че нежният трепет на гласа, изтръгнат на струните на арфата, на която свиреше един от нашите братя, не ни разказваше, както би разказвал на други люде за печалната безнадеждност и безсмислие на земния живот, а донасяше в нашия слух ехото на един свят, където всичко е светлина и където безсмъртието на човешката душа е така ясно и така необходимо, както за нас е необходима светлината, за да виждаме света около нас. Земята, покрита с белия ложник на декемврийския ден, взе това, което е нейно и остави свободен величествения сияещ дух на Учителя Беинса Дуно, който донесе Божествената и духовната Любов, Мъдрост и Истина. *
към текста >>

Тук разликата беше само в туй, че нежният трепет на гласа, изтръгнат на струните на арфата, на която свиреше един от нашите братя, не ни разказваше, както би разказвал на други люде за печалната безнадеждност и безсмислие на земния живот, а донасяше в нашия слух ехото на един свят, където всичко е светлина и където безсмъртието на човешката душа е така ясно и така необходимо, както за нас е необходима светлината, за да виждаме света около нас.
На 27 декември 1944 г. от гърдите му се изтръгна последната въздишка, а на 28 - на другия ден, той лежеше в салона заспал в своето последно ложе, прегърнал Библията в ръка. Една арфа разливаше в салона дълбоки, горестни мелодии, а наоколо някои от учениците тихо плачеха. Ние стояхме дълбоко изненадани, потънали още повече в тайната на смъртта. Щом Учителят легна в своя саркофаг и напусна този свят, ясно става какво е земята и колко кратко е пребиваването на нея. Тук разликата беше само в туй, че нежният трепет на гласа, изтръгнат на струните на арфата, на която свиреше един от нашите братя, не ни разказваше, както би разказвал на други люде за печалната безнадеждност и безсмислие на земния живот, а донасяше в нашия слух ехото на един свят, където всичко е светлина и където безсмъртието на човешката душа е така ясно и така необходимо, както за нас е необходима светлината, за да виждаме света около нас. Земята, покрита с белия ложник на декемврийския ден, взе това, което е нейно и остави свободен величествения сияещ дух на Учителя Беинса Дуно, който донесе Божествената и духовната Любов, Мъдрост и Истина. * На учениците на Бялото Братство стана известно, че посредством едно телеграфическо съобщение от Москва, Георги Димитров, къщата на когото беше в непосредствено съседство с жилището на Учителя на улица „Опълченска“ 66, разрешил Учителя да бъде погребан на Изгрева. Доколкото бяхме осведомени, Министерският съвет в едно свое заседание, протоколът на което според друго съобщение е бил подписан от тогавашния председател на министерския съвет Антон Югов, даде нареждане да се изпълни това разрешение и Учителят бе погребан на Изгрева, където и досега неговият гроб се пази в образцов порядък. Там няма никакви украси.
към текста >>

19. Все пей и няма да излезеш из Рая - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

8) ХИМН ОТ АРФА от Илия Кръстеняков (с флейта);
4) ИМАШЕ ЧЕЛОВЕК от Учителя с акомпанимент на флейта; 5) АРИЯ НА АМИНА из операта "Сомнамбула" от В. Белини; 6) АРИЯ НА ЛАКME из операта "Лакме" от Лео Делиб; 7) ПТИЧКАТА В ГОРATА от В. Таубер (с флейта); 8) ХИМН ОТ АРФА от Илия Кръстеняков (с флейта); 9) С ДЕТСКА РАДОСТ от Илия Кръстеняков (с флейта); 10) ВЕНИР БЕНИР от Учителя (с флейта)" ___________________ * Повтарящ се музикален мотив от различии тонове по възходяща или низходяща линия на гамата. (Бел. ред.) ** Виж „Пътят на ученика" — три съборни беседи от Учителя Беинса Дуно; София, 1992 г.
към текста >>

20. Писмото на брат Боев - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Наскоро бях на Рилските езера, които преставляват седмострунната арфа на Рила.
Музиката слиза от Горе, като Светлина! " Любезна сестра Табакова, изпращам Ви горния дар от нашата Витошка екскурзия. Учителят каза някои хубави думи за вашия концерт, пред всички. Пожелавам Ви всичко хубаво и светло! Наскоро бях на Рилските езера, които преставляват седмострунната арфа на Рила. Рилските езера Ви поздравяват и Ви канят да посетите техните Слънчеви дворци. 09.06.1942 година. С братски поздрав — Б. Боев.
към текста >>

21. VII. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Човек сам по себе си е арфа с няколко милиона струни - ключове.
Вие не можете да бъдете музикални, ако не мислите, не чувствате и не постъпвате добре. Ако не мислите, ако не чувствате и ако не постъпвате добре, учете музика. Чрез музиката ще се научите как да постъпвате добре. Туй, което наричаме "добро", е отмерено музикално. Всеки един тон е мярка, съчетание. Човек сам по себе си е арфа с няколко милиона струни - ключове. И вие сте все музиканти, които не знаете как да свирите. Човек мисли, когато докосне струната на една правилна мисъл. Не постъпва добре, значи не знае да свири. Чувствата му не са в ред - не знае как да нагласи арфата си." Човешката мисъл е построена по законите на музиката.
към текста >>

Чувствата му не са в ред - не знае как да нагласи арфата си."
Всеки един тон е мярка, съчетание. Човек сам по себе си е арфа с няколко милиона струни - ключове. И вие сте все музиканти, които не знаете как да свирите. Човек мисли, когато докосне струната на една правилна мисъл. Не постъпва добре, значи не знае да свири. Чувствата му не са в ред - не знае как да нагласи арфата си." Човешката мисъл е построена по законите на музиката. Учителят на ББ у нас свързва една от поредицата си дефиниции за Любовта с нейното музикално измерение: "Любовта е най-великата музикална симфония." И добавя: "Достатъчно е да изпеете на умрелия един тон, който носи живот, за да възкръсне. В музиката има тонове, които могат да спрат бурята." В учението на ББ е залегнал принципът, че посредством пеенето и музикалното усъвършенстване човек може да придобие своята свобода. Преведено на езотеричен език, това означава - да стане свободен дух, разкъсал оковите на кармата и веригата на превъплъщенията. Налице е тясна връзка между пеенето и човешкото мислене.
към текста >>

22. ЦЕЛ И ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕТО - Павел Желязков

Като струните на Еоловата арфа душата на гения откликва и на най-лекия полъх на вятъра.
В лекцията „Окултната музика в живота", изнесена през 1923 г., Учителя казва: „Опасността за окултните ученици седи в това, че те, като развиват своята чувствителност, пропорционално на това се увеличават и страданията им в света. Едно време, казва, аз бях щастлив, а сега вместо да съмг по-радостен страдам повече. Не, ти сега си по-щастлив, повече радости имаш." Наистина чувствителните хора страдат повече. Всички гениални хора имат изострена чувствителност. Като струните на Еоловата арфа душата на гения откликва и на най-лекия полъх на вятъра. Красотата на природата го вдъхновява, но той може също да бъде шокиран и да изживее кризисно състояние, ако при някои обстоятелства не може да избегне влиянието на неестетичните картини в живота. Чувствителността на душата, когато разумът е буден, прави човека възприемчив към послания от по-високите сфери на духовността. В „Свещените думи на Учителя" (1938) можем да прочетем: „Езерните води затрептяват от най-нежния зефир. Ученикът трябва да стане по-чувствителен, за да възприема нежните вълни, които идат отгоре."
към текста >>

23. Вавилонска кула - Николай Райнов

Лицето му бе черно като абанос, а гласът му — като звън на арфа.
И град основаха срещу Ламнахор. Н назоваха го Немврод, което значи — Очарова ме. И растеше градът, както бе раснал Грехът, който го роди. …А живееше в онова време в Ламнахор човек мъдър, на име Алтотас, което значи: Син на Божия Тайна. И той бе силен. Лицето му бе черно като абанос, а гласът му — като звън на арфа. И сръчен бе Алтотас в Тайните, а в мъдростта — изпитан. И замисъл назря в главата му: да сгради стълп и с върха му да стигне Бога. Но понеже бе сам — стана, та отиде у Немврод. И свика синовете Каинови и синовете на неговите синове. Алтотас почна да говори с тях — и те го слушаха; но той не поиска да им разкрие всичко, що мисли, защото знаеше добре, че не могат го разбра.
към текста >>

24. Книга на загадките - Николай Райнов

Защото моята песен иска звук не по сила на арфата.
И виждаше син му, че мъдро говори бащата. Неговото мълчание убеди мъдрия Ухама. Но очите на момъка пилееха погледи някъде далеко — и тъй мълвяха тези очи: „Чужда е на моите осемнадесет години твоята осемдесетгодишна мъдрост — както на твоите осемдесет години е чужд моят осемнадесетгодишен пламък... Та кой ще ми отговори: мъдростта ли има право, или пламъкът? “ Мъдрият Ухама разбра това, поклати глава н влезе в шатъра си. *** Опна ли струната, тя се скъсва. Защото моята песен иска звук не по сила на арфата. Запея ли, думите стават изведнъж празни. Защото моята песен иска замисъл не по сила на словото. Погледна ли жена, тя пада мъртва. Защото моята обич иска безсмъртие не по сила на душата. *** Той й запя своите песни, но тя го прекъсна и рече: „Не познавам твоите звуци.
към текста >>

Отвъд реката непозната жена свири на арфа.
Моят кърчаг се бавно килна и разсипа. Скръбна музика се разнесе от душата ми по света: звънна и затихна. Няма вече поток, отдето бих напълнил своя кърчаг. По самотните улици на живота ми не минава вече ничия сянка. По моята река се не гърчи вече пенливият венец на изгрева. Отвъд реката непозната жена свири на арфа. Животът се свърши. Аз мислех, че съм свил в небето свое гнездо; тая детинска измама ми заседна в душата от времето, когато ме лъжеха, че душата е птица, а небето - алмазна гора. Сега знам, че няма ни алмазни гори, ни безплътни птици. Моите дървеса мъртвеят. Листата ми окапаха.
към текста >>

25. Действие трето. - Велко Петрушев

В мен вече говорят други сили, акорда на моята арфа отново затрептя и пламъците на любовта пламнаха в измореното ми сърце! Явление второ В този момент влиза, Девор, пиян с оцапани и окъсани дрехи.
Мили чародейки, бъдете тъй добри, послушайте болната ми душа и страждущото ми сърце. Немога, разберете, немога повече тук да живея. Аз го обичам и искам тази нощ да избягам с него, да туря край на страданията. Дано тази нощ бъде последна на скръбта ми! Не искам повече да бъда нощен шут в краката на Земона. От момента, когато видех Девора, аз непрестанно съзерцавам живите му очи: те ме отново раждат! Тук душата ми е отровена от страстите на удоволствието. В мен вече говорят други сили, акорда на моята арфа отново затрептя и пламъците на любовта пламнаха в измореното ми сърце! Явление второ В този момент влиза, Девор, пиян с оцапани и окъсани дрехи. Зелба се хвърля върху него и той пада на земята. Тя му се изсмива злорадно и го подиграва. 3 е л б а. Ха, ха, Деворе, вместо да летиш из широките слънчеви полета, ти с голяма бързина политна към земята. Ха, ха!?
към текста >>

НАГОРЕ

0.43529582023621