Търсене в текстове за 'Арфа'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

С арфа под бомбите в града Мюнхен 2.
Концерт 2. Кой измисли песните на Учителя? 3. Паневритмията на Учителя и българският народ 4. Мория и Кут Хуми VII. НЕСТОР ИЛИЕВ 1. С арфа под бомбите в града Мюнхен 2. Бомбите и цената на духовния капитал 3. Защо Учителят даде песента “Писмото”? 4. Да бих Те слушал Господи! 5. Бракосъчетание на музиканти 6. Как Катя Грива разреши задачата си 7.
към текста >>

2. 3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

По-късно стана професор в консерваторията и предаваше уроци по арфа.
Затова вие може да намерите много такива нотни текстове с различен нотен запис и почерк на една и съща песен. Това се дължи на амбициите на многознаещи музиканти и това не бива да ви смущава. Вие ще работите с оригинала. Аз работех с Асен Арнаудов при съставяне на песнарката. Той беше голям музикант и голям талант. По-късно стана професор в консерваторията и предаваше уроци по арфа. Ние работехме много бързо и под ударите на една тягостна атмосфера. Затова ние направихме някои пропуски в тази песнарка. Кои бяха те? 1. Песента "Идилията" ние я записахме с Асен така, както я знаехме. Но ние не я знаехме добре.
към текста >>

3. 3_46 Новата комисия със старите си възпоминания

А знаете ли, че Учителят нареди да се купи с братски пари една арфа, за да може той да свири с нея и по поръчение на Учителя да обучава братските деца на арфа?
Има си причина за това. И аз ще ви я кажа. След заминаването на Учителя той си влезна в света така, както можеше. А знаете ли, че през време на Школата, той свободно се движеше по "Изгрева", пушейки цигари по поляната и пред приятелите - искаше да покаже с това, че стои над всякакви предразсъдъци. Така изкушаваше - поставяше в съблазън и други, като виждаха, че Учителят го приема винаги радушно и с усмивка. А знаете ли, че Учителят нареди да се купи с братски пари една арфа, за да може той да свири с нея и по поръчение на Учителя да обучава братските деца на арфа? Но той я взе, обсеби я и после я продаде и прибра парите. Освен това, той бе професор по арфа в Консерваторията. Имаше братски деца, които бяха студенти - една от тях учеше арфа при него и той заключваше и криеше държавните арфи от нея, за да не свири на тях и да не го измести, ако стане добра арфистка. Да не смятате, че ви лъжа? От моето поколение имаше една сестра - Мария Младенова от Сливен, която живееше в София.
към текста >>

Освен това, той бе професор по арфа в Консерваторията.
След заминаването на Учителя той си влезна в света така, както можеше. А знаете ли, че през време на Школата, той свободно се движеше по "Изгрева", пушейки цигари по поляната и пред приятелите - искаше да покаже с това, че стои над всякакви предразсъдъци. Така изкушаваше - поставяше в съблазън и други, като виждаха, че Учителят го приема винаги радушно и с усмивка. А знаете ли, че Учителят нареди да се купи с братски пари една арфа, за да може той да свири с нея и по поръчение на Учителя да обучава братските деца на арфа? Но той я взе, обсеби я и после я продаде и прибра парите. Освен това, той бе професор по арфа в Консерваторията. Имаше братски деца, които бяха студенти - една от тях учеше арфа при него и той заключваше и криеше държавните арфи от нея, за да не свири на тях и да не го измести, ако стане добра арфистка. Да не смятате, че ви лъжа? От моето поколение имаше една сестра - Мария Младенова от Сливен, която живееше в София. Нейната дъщеря се казва Анжела Младенова, арфистка е и вече над двадесет години свири на арфа в Софийската опера, но тя никога не можа да свири на онази арфа, която Учителят купи за братските деца. А от многото братски деца само тя бе арфистка.
към текста >>

Имаше братски деца, които бяха студенти - една от тях учеше арфа при него и той заключваше и криеше държавните арфи от нея, за да не свири на тях и да не го измести, ако стане добра арфистка.
А знаете ли, че през време на Школата, той свободно се движеше по "Изгрева", пушейки цигари по поляната и пред приятелите - искаше да покаже с това, че стои над всякакви предразсъдъци. Така изкушаваше - поставяше в съблазън и други, като виждаха, че Учителят го приема винаги радушно и с усмивка. А знаете ли, че Учителят нареди да се купи с братски пари една арфа, за да може той да свири с нея и по поръчение на Учителя да обучава братските деца на арфа? Но той я взе, обсеби я и после я продаде и прибра парите. Освен това, той бе професор по арфа в Консерваторията. Имаше братски деца, които бяха студенти - една от тях учеше арфа при него и той заключваше и криеше държавните арфи от нея, за да не свири на тях и да не го измести, ако стане добра арфистка. Да не смятате, че ви лъжа? От моето поколение имаше една сестра - Мария Младенова от Сливен, която живееше в София. Нейната дъщеря се казва Анжела Младенова, арфистка е и вече над двадесет години свири на арфа в Софийската опера, но тя никога не можа да свири на онази арфа, която Учителят купи за братските деца. А от многото братски деца само тя бе арфистка. Попитайте я и тя ще ви разкаже много по-грозни неща за личния му живот и за живота му като музикант.
към текста >>

Нейната дъщеря се казва Анжела Младенова, арфистка е и вече над двадесет години свири на арфа в Софийската опера, но тя никога не можа да свири на онази арфа, която Учителят купи за братските деца.
Но той я взе, обсеби я и после я продаде и прибра парите. Освен това, той бе професор по арфа в Консерваторията. Имаше братски деца, които бяха студенти - една от тях учеше арфа при него и той заключваше и криеше държавните арфи от нея, за да не свири на тях и да не го измести, ако стане добра арфистка. Да не смятате, че ви лъжа? От моето поколение имаше една сестра - Мария Младенова от Сливен, която живееше в София. Нейната дъщеря се казва Анжела Младенова, арфистка е и вече над двадесет години свири на арфа в Софийската опера, но тя никога не можа да свири на онази арфа, която Учителят купи за братските деца. А от многото братски деца само тя бе арфистка. Попитайте я и тя ще ви разкаже много по-грозни неща за личния му живот и за живота му като музикант. Той бил обсебил няколко държавни арфи, накрая ги продал и прибрал парите. А какво направи той с личния си живот, със своя талант като музикант и като ученик на Школата? Едно голямо нищо.
към текста >>

4. 4_10 Музикалните опитности на учениците

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Свиреше на цигулка, на пиано, а впоследствие - и на арфа.
След време, когато Кирил се разболя и легна на легло, ние се питахме, това ли беше причината, която го повали и прикова с години на легло, та измъчи и себе си, и семейството си. Аз самата съм виждала как Кирил се разхождаше по поляната на "Изгрева" и търсеше музикално вдъхновение, молеше се и съзерцаваше нагоре към небесата. Но човек не винаги може да се добере до онова вдъхновение, което ще го възвиси и до онзи миг, когато Небето ще се отвори и небесната хармония ще се излее върху него като благодат от музика и хармония. Един от любимците на Учителя между музикантите беше Асен Арнаудов. Той беше един от най-музикалните. Свиреше на цигулка, на пиано, а впоследствие - и на арфа. Когато седнеше на пианото даваше акомпи на всяка мелодия. Създаваше приятна атмосфера по време на музициране и беше приятен събеседник. Веднъж Асенчо се оплака на Учителя, че когато отиде на концерти и слуша големи изпълнители, им завижда и след това не може да спи. Учителят го поправи: "Така ти се спъваш. Напротив, ти трябва да им се радваш, да се вдъхновяваш от тях и да им пожелаваш още по-добре да напредват.
към текста >>

Веднъж го видяхме да свири и на арфата.
Често, когато изпееше една песен за втори път, можеше да я измени. Това бяха творчески моменти. Но нямаше музиканти подготвени, които да я запишат веднага. Затова днес човек не трябва да се захваща за малките работи, които ни попречиха да запишем съвършено песните на Учителя, а трябва да се стремим към другото: важно е чрез песента да се свържеш с онова поле, от което тя иде и да привлечеш чрез нея светлите същества, които тя ни носи и аурата, която тя създава. Учителят свиреше и на пиано, освен на цигулка. Веднъж го видяхме да свири и на арфата. Учителят пееше много естествено. Имаше баритонов глас. Имаше много ясна дикция - ясно произнасяше думите. И даваше израз на съдържанието на песните, нещо естествено, без да има престореност в Него. Учителят имаше желание да се научат хубаво песните Му - да се изпълнят от четиригласен хор и да се изпълнят с умение и вдъхновение, като се даде концерт в зала "България", за да се види въздействието на Неговата музика върху слушателите.
към текста >>

5. 4_11 Последният концерт пред Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Асен Арнаудов свиреше на арфа.
Тялото на Учителят, в бели дрехи, бе поставено в салона. То престоя пет дни, без да замирише. А сам Той, както бе казал с последните си думи преди заминаването, че е завършил една малка работа за Бога, бе отминал в света на Светлините. Пеехме общо преди погребението Му. Бяхме в салона. Асен Арнаудов свиреше на арфа. Катя Грива пееше, а аз свирех на цигулка. Изпълнявахме песента "Аин фаси". Бяхме недалеч от тялото на Учителя. Точно пред нас имаше маса, върху която беше сложена пълна с ябълки чиния. Пеехме, свирехме, сърцата ни бяха препълнени със скръб, горещи сълзи течеха от очите ни.
към текста >>

6. 4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Сдобил се с арфа, подарена му от Учителя, Асен пожела да следва арфа в Германия.
Но самият той няма да го извърви и няма да отиде по тоя път." След като си замина Учителят и взеха салона на "Изгрева", Симеон събираше приятелите у дома си и четяха беседи в онези години, когато това беше забранено от властите - за такова нещо се правеха обиски и имаше санкции от властта. След години той се помина. Но като човешка душа бе съхранен от Учителя и от нас, другите музиканти, които знаехме как Учителят разреши този въпрос. Един от любимите музиканти при Учителя беше Асен Арнаудов. Беше завършил Музикалната академия, свиреше в Царския симфоничен оркестър на цигулка. Сдобил се с арфа, подарена му от Учителя, Асен пожела да следва арфа в Германия. Беше измолил разрешение от Сашо Попов за стипендия. Споделил това с нашия брат Неделчо Попов. Той се учудил, че при тези бомбардировки в Германия ще следва, какво ще прави там, щото, когато падат бомбите, заглушават всичката музика у човека. Запитал го: "Сподели ли това с Учителя? " Асен му отговорил, че не е сторил това.
към текста >>

Така че, по препоръка на Учителя започна да учи арфа, след като замина в Германия и усвои арфата.
Учителят казал: "Ти свиреше на Паневритмия, акомпанираше песните Ми, помагаше Ми при записването безвъзмездно, тъй че имаш кредит там горе. Отиди и аз ще те пазя." Асен отива в Германия. Учи две години и не му се случва нищо. Връща се жив и здрав. Ето как отгоре помагат на тези, които работят безвъзмездно. Така че, по препоръка на Учителя започна да учи арфа, след като замина в Германия и усвои арфата. А след като се върна, продължи да свири в оперни и симфонични оркестри. Учителят нареди да се купи братска арфа и му каза: "Учи да свирят на арфа братските деца! " Но той не направи това, а си присвои арфата и тя изчезна от "Изгрева" и от хоризонта. В момента тя ни трябва. Една от дъщерите на старите сестри вече тридесет години свири на арфа в операта и многократно му е искала тази арфа, като знаеше думите на Учителя, но той не я даде, а я продаде на чужди лица и си присвои парите.
към текста >>

Учителят нареди да се купи братска арфа и му каза: "Учи да свирят на арфа братските деца!
Учи две години и не му се случва нищо. Връща се жив и здрав. Ето как отгоре помагат на тези, които работят безвъзмездно. Така че, по препоръка на Учителя започна да учи арфа, след като замина в Германия и усвои арфата. А след като се върна, продължи да свири в оперни и симфонични оркестри. Учителят нареди да се купи братска арфа и му каза: "Учи да свирят на арфа братските деца! " Но той не направи това, а си присвои арфата и тя изчезна от "Изгрева" и от хоризонта. В момента тя ни трябва. Една от дъщерите на старите сестри вече тридесет години свири на арфа в операта и многократно му е искала тази арфа, като знаеше думите на Учителя, но той не я даде, а я продаде на чужди лица и си присвои парите. Една арфа струва скъпо. Няма по-хубаво изпълнение от цигулка, придружена с арфа.
към текста >>

" Но той не направи това, а си присвои арфата и тя изчезна от "Изгрева" и от хоризонта.
Връща се жив и здрав. Ето как отгоре помагат на тези, които работят безвъзмездно. Така че, по препоръка на Учителя започна да учи арфа, след като замина в Германия и усвои арфата. А след като се върна, продължи да свири в оперни и симфонични оркестри. Учителят нареди да се купи братска арфа и му каза: "Учи да свирят на арфа братските деца! " Но той не направи това, а си присвои арфата и тя изчезна от "Изгрева" и от хоризонта. В момента тя ни трябва. Една от дъщерите на старите сестри вече тридесет години свири на арфа в операта и многократно му е искала тази арфа, като знаеше думите на Учителя, но той не я даде, а я продаде на чужди лица и си присвои парите. Една арфа струва скъпо. Няма по-хубаво изпълнение от цигулка, придружена с арфа. Имаме цигулар и цигулка, както и арфистка, но я няма арфата, която Учителят купи за братски цели.
към текста >>

Една от дъщерите на старите сестри вече тридесет години свири на арфа в операта и многократно му е искала тази арфа, като знаеше думите на Учителя, но той не я даде, а я продаде на чужди лица и си присвои парите.
Така че, по препоръка на Учителя започна да учи арфа, след като замина в Германия и усвои арфата. А след като се върна, продължи да свири в оперни и симфонични оркестри. Учителят нареди да се купи братска арфа и му каза: "Учи да свирят на арфа братските деца! " Но той не направи това, а си присвои арфата и тя изчезна от "Изгрева" и от хоризонта. В момента тя ни трябва. Една от дъщерите на старите сестри вече тридесет години свири на арфа в операта и многократно му е искала тази арфа, като знаеше думите на Учителя, но той не я даде, а я продаде на чужди лица и си присвои парите. Една арфа струва скъпо. Няма по-хубаво изпълнение от цигулка, придружена с арфа. Имаме цигулар и цигулка, както и арфистка, но я няма арфата, която Учителят купи за братски цели. Какво непослушание от негова страна! Впоследствие той стана преподавател по арфа в Консерваторията, но след заминаването на Учителя, се загуби в своето ежедневие.
към текста >>

Една арфа струва скъпо.
А след като се върна, продължи да свири в оперни и симфонични оркестри. Учителят нареди да се купи братска арфа и му каза: "Учи да свирят на арфа братските деца! " Но той не направи това, а си присвои арфата и тя изчезна от "Изгрева" и от хоризонта. В момента тя ни трябва. Една от дъщерите на старите сестри вече тридесет години свири на арфа в операта и многократно му е искала тази арфа, като знаеше думите на Учителя, но той не я даде, а я продаде на чужди лица и си присвои парите. Една арфа струва скъпо. Няма по-хубаво изпълнение от цигулка, придружена с арфа. Имаме цигулар и цигулка, както и арфистка, но я няма арфата, която Учителят купи за братски цели. Какво непослушание от негова страна! Впоследствие той стана преподавател по арфа в Консерваторията, но след заминаването на Учителя, се загуби в своето ежедневие. Асен Арнаудов беше голям талант и музикант.
към текста >>

Няма по-хубаво изпълнение от цигулка, придружена с арфа.
Учителят нареди да се купи братска арфа и му каза: "Учи да свирят на арфа братските деца! " Но той не направи това, а си присвои арфата и тя изчезна от "Изгрева" и от хоризонта. В момента тя ни трябва. Една от дъщерите на старите сестри вече тридесет години свири на арфа в операта и многократно му е искала тази арфа, като знаеше думите на Учителя, но той не я даде, а я продаде на чужди лица и си присвои парите. Една арфа струва скъпо. Няма по-хубаво изпълнение от цигулка, придружена с арфа. Имаме цигулар и цигулка, както и арфистка, но я няма арфата, която Учителят купи за братски цели. Какво непослушание от негова страна! Впоследствие той стана преподавател по арфа в Консерваторията, но след заминаването на Учителя, се загуби в своето ежедневие. Асен Арнаудов беше голям талант и музикант. По това няма спор и всички му го признавахме още по времето на Учителя.
към текста >>

Имаме цигулар и цигулка, както и арфистка, но я няма арфата, която Учителят купи за братски цели.
" Но той не направи това, а си присвои арфата и тя изчезна от "Изгрева" и от хоризонта. В момента тя ни трябва. Една от дъщерите на старите сестри вече тридесет години свири на арфа в операта и многократно му е искала тази арфа, като знаеше думите на Учителя, но той не я даде, а я продаде на чужди лица и си присвои парите. Една арфа струва скъпо. Няма по-хубаво изпълнение от цигулка, придружена с арфа. Имаме цигулар и цигулка, както и арфистка, но я няма арфата, която Учителят купи за братски цели. Какво непослушание от негова страна! Впоследствие той стана преподавател по арфа в Консерваторията, но след заминаването на Учителя, се загуби в своето ежедневие. Асен Арнаудов беше голям талант и музикант. По това няма спор и всички му го признавахме още по времето на Учителя. Като седнеше на пианото, даваше акомп на всички песни.
към текста >>

Впоследствие той стана преподавател по арфа в Консерваторията, но след заминаването на Учителя, се загуби в своето ежедневие.
Една от дъщерите на старите сестри вече тридесет години свири на арфа в операта и многократно му е искала тази арфа, като знаеше думите на Учителя, но той не я даде, а я продаде на чужди лица и си присвои парите. Една арфа струва скъпо. Няма по-хубаво изпълнение от цигулка, придружена с арфа. Имаме цигулар и цигулка, както и арфистка, но я няма арфата, която Учителят купи за братски цели. Какво непослушание от негова страна! Впоследствие той стана преподавател по арфа в Консерваторията, но след заминаването на Учителя, се загуби в своето ежедневие. Асен Арнаудов беше голям талант и музикант. По това няма спор и всички му го признавахме още по времето на Учителя. Като седнеше на пианото, даваше акомп на всички песни. Създаваше приятна атмосфера около себе си с умелата си разговорчивост и свирене. Доверяваше на Учителя своите любовни преживявания.
към текста >>

7. 5_03 Златните копринени нишки на Димитринка Антонова

Потънал в чувството на Димитринка, той взема арфата и свири цялата нощ - до сутринта.
Асен Арнаудов получава писмото, отваря го и го прочита. То носи заглавието "Нишки". Ето какво съм запомнил от това стихотворение, тридесет години след това. Ще го издекламирам: "Вие, нишки, от мене до него прострени, Вие, златни, копринени нишки, Недейте се счупва, недейте се къса, О, златни копринени нишки! Основа красива на тъкан вълшебна, Където душата е бдяла; От много години, където тъче се одежда красива и бяла." Получил писмото Асен Арнаудов и след като го прочита, цял ден стои затаен на мястото си, без да мръдне, под впечатлението на тези чувства, вложени и облечени в стихове и написани в това писмо. Потънал в чувството на Димитринка, той взема арфата и свири цялата нощ - до сутринта. Така създава симфонията "Нишки". Отива сутринта на "Изгрева" с арфата, натоварена на една лека кола и изсвирва цялата симфония на Учителя. Той го изслушва, поглежда го и му казва само една дума: "Работи! " Асен се връща у дома, зашеметен от това писмо и от музиката, която се изляла от Небето под влиянието на стиховете на Димитринка. Той работи десет години върху симфонията "Нишки".
към текста >>

Отива сутринта на "Изгрева" с арфата, натоварена на една лека кола и изсвирва цялата симфония на Учителя.
Ето какво съм запомнил от това стихотворение, тридесет години след това. Ще го издекламирам: "Вие, нишки, от мене до него прострени, Вие, златни, копринени нишки, Недейте се счупва, недейте се къса, О, златни копринени нишки! Основа красива на тъкан вълшебна, Където душата е бдяла; От много години, където тъче се одежда красива и бяла." Получил писмото Асен Арнаудов и след като го прочита, цял ден стои затаен на мястото си, без да мръдне, под впечатлението на тези чувства, вложени и облечени в стихове и написани в това писмо. Потънал в чувството на Димитринка, той взема арфата и свири цялата нощ - до сутринта. Така създава симфонията "Нишки". Отива сутринта на "Изгрева" с арфата, натоварена на една лека кола и изсвирва цялата симфония на Учителя. Той го изслушва, поглежда го и му казва само една дума: "Работи! " Асен се връща у дома, зашеметен от това писмо и от музиката, която се изляла от Небето под влиянието на стиховете на Димитринка. Той работи десет години върху симфонията "Нишки". Той беше ревнив към нея. Един път в годината той си я свиреше.
към текста >>

Като музикант премина през всички стъпала на кариерата, стана и професор по арфа в Консерваторията.
Той беше ревнив към нея. Един път в годината той си я свиреше. Затваряше се сам и си я свиреше на самия себе си и на душата си. Неговият живот след заминаването на Учителя, премина много бурно - той опита от всичко, което му предложи светът. Но никога не можа да се успокои от това писмо. Като музикант премина през всички стъпала на кариерата, стана и професор по арфа в Консерваторията. След време замина за Персия и стана придворен арфист на шаха. Обаче симфонията "Нишки" не е записана. Не пожела да я запише. Искаше да остане само негова - за душата му. Каква вълшебна тъкан у него се бе изтъкала чрез тези "нишки", ние само можем да гадаем.
към текста >>

8. 7_01 С арфа под бомбите в града Мюнхен

НЕСТОР ИЛИЕВ

"С арфа под бомбите в града Мюнхен" Сега ще ви разкажа един случай от времето на Втората световна война.
"С арфа под бомбите в града Мюнхен" Сега ще ви разкажа един случай от времето на Втората световна война. Исторически се знае, че ние бяхме окупирани "доброволно" от Германия. Тогава германските фондации решиха и даваха стипендии на българи желаещи да отидат в Германия и да се усъвършенствуват, да придобиват знания в областите, които ги интересуват. Това беше един тактически и стратегически ход на германците по отношение на българите, в случай, че войната завърши в тяхна полза. Да, но Германия бе денонощно бомбардирана от американските бомбардировачи и, специално Мюнхен, който беше център и седалище на национал-социалистическата партия и на нацизма изобщо. Това, което ще ви разкажа, ни го разказа нашият брат, един от най-добрите, най-способните музиканти, които имахме в нашето Братство в София.
към текста >>

Асен, като научава, че германците дават стипендии, без да изразходва той средства, решава да отиде в Германия и да се научи да свири на арфа.
Това беше един тактически и стратегически ход на германците по отношение на българите, в случай, че войната завърши в тяхна полза. Да, но Германия бе денонощно бомбардирана от американските бомбардировачи и, специално Мюнхен, който беше център и седалище на национал-социалистическата партия и на нацизма изобщо. Това, което ще ви разкажа, ни го разказа нашият брат, един от най-добрите, най-способните музиканти, които имахме в нашето Братство в София. Той ми разказа своя случай подробно. Като цигулар, той свиреше в Симфоничния оркестър и се казваше Асен Арнаудов. Асен, като научава, че германците дават стипендии, без да изразходва той средства, решава да отиде в Германия и да се научи да свири на арфа. Тогава той помолва диригента на Царския симфоничен оркестър Сашо Попов да му съдействува пред министерството на просветата, за да може да отиде за две години да учи арфа в Мюнхен. И всичко се разрешава благополучно. Министерството му дава разрешение и командировъчно и той трябва да замине. Но преди да замине за Мюнхен, той разказва всичко на нашия приятел доктор Методи Константинов: "Методи, аз вече заминавам за две години да уча арфа". Методи му казва: "Ти луд ли си?
към текста >>

Тогава той помолва диригента на Царския симфоничен оркестър Сашо Попов да му съдействува пред министерството на просветата, за да може да отиде за две години да учи арфа в Мюнхен.
Да, но Германия бе денонощно бомбардирана от американските бомбардировачи и, специално Мюнхен, който беше център и седалище на национал-социалистическата партия и на нацизма изобщо. Това, което ще ви разкажа, ни го разказа нашият брат, един от най-добрите, най-способните музиканти, които имахме в нашето Братство в София. Той ми разказа своя случай подробно. Като цигулар, той свиреше в Симфоничния оркестър и се казваше Асен Арнаудов. Асен, като научава, че германците дават стипендии, без да изразходва той средства, решава да отиде в Германия и да се научи да свири на арфа. Тогава той помолва диригента на Царския симфоничен оркестър Сашо Попов да му съдействува пред министерството на просветата, за да може да отиде за две години да учи арфа в Мюнхен. И всичко се разрешава благополучно. Министерството му дава разрешение и командировъчно и той трябва да замине. Но преди да замине за Мюнхен, той разказва всичко на нашия приятел доктор Методи Константинов: "Методи, аз вече заминавам за две години да уча арфа". Методи му казва: "Ти луд ли си? Денонощно бомбардират Мюнхен и цяла Германия.
към текста >>

Но преди да замине за Мюнхен, той разказва всичко на нашия приятел доктор Методи Константинов: "Методи, аз вече заминавам за две години да уча арфа".
Като цигулар, той свиреше в Симфоничния оркестър и се казваше Асен Арнаудов. Асен, като научава, че германците дават стипендии, без да изразходва той средства, решава да отиде в Германия и да се научи да свири на арфа. Тогава той помолва диригента на Царския симфоничен оркестър Сашо Попов да му съдействува пред министерството на просветата, за да може да отиде за две години да учи арфа в Мюнхен. И всичко се разрешава благополучно. Министерството му дава разрешение и командировъчно и той трябва да замине. Но преди да замине за Мюнхен, той разказва всичко на нашия приятел доктор Методи Константинов: "Методи, аз вече заминавам за две години да уча арфа". Методи му казва: "Ти луд ли си? Денонощно бомбардират Мюнхен и цяла Германия. Къде ще отиваш там? Да отидем да питаме Учителя". "Да отидем" - съгласява се Асен.
към текста >>

" Методи говори: "Учителю, Асен е луд човек, ще заминава за Германия за две години да учи арфа.
Да отидем да питаме Учителя". "Да отидем" - съгласява се Асен. Отиват при Него. А Той винаги приемаше радушно, особено музикантите и особено Асен Арнаудов. И Той ги пита: "Какво има? " Методи говори: "Учителю, Асен е луд човек, ще заминава за Германия за две години да учи арфа. А Мюнхен е денонощно бомбардиран и разрушенията и жертвите са страхотни. Това го слушаме всеки ден по радиото". Учителят им казва: "Страх ли ви е? " "Страх ни е, Учителю. Та бомби са това!
към текста >>

По-късно, той ми предава своя разказ така: "Аз отидох в Мюнхен сред денонощни бомбардировки и разрушения, но две години, докато аз учех арфа, до мен бомба не падна.
Денонощно бомбардират Мюнхен, ние слушаме редовно радиото"- казва Методи. Учителят добавя: "Асен ще отиде там. Аз съм зад гърба му". И Асен разбира, че има закрилата на Учителя. Той заминава. По-късно, той ми предава своя разказ така: "Аз отидох в Мюнхен сред денонощни бомбардировки и разрушения, но две години, докато аз учех арфа, до мен бомба не падна. Жертви, разрушения имаше навсякъде. Но тресчица до мен не падна в течение на тези две години, когато аз учех арфа. Жертви и разрушения имаше навсякъде, а хазайката постоянно с тревога ме канеше да отида и да се скрия от падащите бомби в скривалището. Аз непрекъснато я успокоявах: "Бъдете спокойни, аз тук ще остана". Така че покрай мене и къщата остана здрава и читава и стърчеше сред развалините и разрушенията като някакъв паметник.
към текста >>

Но тресчица до мен не падна в течение на тези две години, когато аз учех арфа.
Аз съм зад гърба му". И Асен разбира, че има закрилата на Учителя. Той заминава. По-късно, той ми предава своя разказ така: "Аз отидох в Мюнхен сред денонощни бомбардировки и разрушения, но две години, докато аз учех арфа, до мен бомба не падна. Жертви, разрушения имаше навсякъде. Но тресчица до мен не падна в течение на тези две години, когато аз учех арфа. Жертви и разрушения имаше навсякъде, а хазайката постоянно с тревога ме канеше да отида и да се скрия от падащите бомби в скривалището. Аз непрекъснато я успокоявах: "Бъдете спокойни, аз тук ще остана". Така че покрай мене и къщата остана здрава и читава и стърчеше сред развалините и разрушенията като някакъв паметник. Това учудваше всички и всяваше ужас в хазяйката и нейните роднини и познати. Това беше ужас, който изпитваха пред необикновеното и непознатото явление, поради което не можаха да се радват, че само тяхната къща е останала незасегната." По този начин Учителят бе казал и на други наши приятели да заминат за Германия, за Австрия, но с такава дефиниция и категоричност, както бе казал на Асен, аз не познавам и не съм чувал досега.
към текста >>

Така Асен Арнаудов завърши курс по арфа.
Жертви и разрушения имаше навсякъде, а хазайката постоянно с тревога ме канеше да отида и да се скрия от падащите бомби в скривалището. Аз непрекъснато я успокоявах: "Бъдете спокойни, аз тук ще остана". Така че покрай мене и къщата остана здрава и читава и стърчеше сред развалините и разрушенията като някакъв паметник. Това учудваше всички и всяваше ужас в хазяйката и нейните роднини и познати. Това беше ужас, който изпитваха пред необикновеното и непознатото явление, поради което не можаха да се радват, че само тяхната къща е останала незасегната." По този начин Учителят бе казал и на други наши приятели да заминат за Германия, за Австрия, но с такава дефиниция и категоричност, както бе казал на Асен, аз не познавам и не съм чувал досега. Така Асен Арнаудов завърши курс по арфа. Впоследствие стана професор по арфа в Софийската консерватория. Искам да кажа още няколко думи. Защо, на какво се дължи тази постановка на Учителя? "Асен ще отиде, аз съм зад гърба му! " Да бъде покровителствуван един човек от Учителя, това не е случайна работа.
към текста >>

Впоследствие стана професор по арфа в Софийската консерватория.
Аз непрекъснато я успокоявах: "Бъдете спокойни, аз тук ще остана". Така че покрай мене и къщата остана здрава и читава и стърчеше сред развалините и разрушенията като някакъв паметник. Това учудваше всички и всяваше ужас в хазяйката и нейните роднини и познати. Това беше ужас, който изпитваха пред необикновеното и непознатото явление, поради което не можаха да се радват, че само тяхната къща е останала незасегната." По този начин Учителят бе казал и на други наши приятели да заминат за Германия, за Австрия, но с такава дефиниция и категоричност, както бе казал на Асен, аз не познавам и не съм чувал досега. Така Асен Арнаудов завърши курс по арфа. Впоследствие стана професор по арфа в Софийската консерватория. Искам да кажа още няколко думи. Защо, на какво се дължи тази постановка на Учителя? "Асен ще отиде, аз съм зад гърба му! " Да бъде покровителствуван един човек от Учителя, това не е случайна работа. В такива случаи отговорът е единствен.
към текста >>

9. 119. БРАТСКИТЕ ПЕСНИ И ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Борис Николов

ТОМ 2

Свиреше на цигулка, пиано и арфа и живота си бе посветил на музиката.
Някои от песните ги създаваше в момента. Други ги работеше в стаичката, подготвяше ги и ни ги дадеше в клас. Той ги изсвирваше и след това ние ги заучавахме. Викаше Асен Арнаудов, за да нотира песните. Той беше много добър музикант. Свиреше на цигулка, пиано и арфа и живота си бе посветил на музиката. Държеше връзка с Учителя, който обикновено него викаше да нотира някоя песен. Понякога и други братя и сестри взимаха участие при нотирането. Всеки знае, че нотирането не е съвършено. То може да се запише по няколко начини с някои мънички изменения. За тези неща не трябва да има спор.
към текста >>

10. ІІ.25. ПЛАНЪТ НА НЕБЕТО Е ТАКЪВ

Галилей Величков

Той проговори: - Ако това би било открито на човечеството, ако биха знаели за тържеството на Божествения Дух, Който се изявява на седмострунната арфа - тези езера, целият циркус и платото на Бъбрека не биха могли да приютят големите множества!...
Единство и хармония. Великото и малкото бяха в едно. Ръката Господня и ръката на ученика се сливаха в тайнството на великото посвещение. Слънчева страница на Божествената Любов! Последният акорд на песента отзвуча. Той проговори: - Ако това би било открито на човечеството, ако биха знаели за тържеството на Божествения Дух, Който се изявява на седмострунната арфа - тези езера, целият циркус и платото на Бъбрека не биха могли да приютят големите множества!... Но, тогава не би могло да се работи, както сега... а и Вие не бихте били тъй близо до мен. Планът на небето е такъв. Чудни отговори. Вдигнати завеси. Божествено настояще.
към текста >>

11. 6.07. ПЪРВИТЕ ИДЕЙНИ НАСОКИ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Тази необикновена чистота имаше отношение към моето сърце, то трябваше да добие образа на една Слънчева Дева, чиято чувствителност може да се уподоби на многострунна арфа, която при най-малкия досег може да долови скръбта на всяко страдащо същество.
От този момент в мен стана един голям прелом - започнах да се уединявам, да се вглъбявам, да се съсредоточавам в себе си, тъй като за първи път чух разумния глас на моя Учител. Това ново чувство внесе в мен една нежна, приятна топлина - около слънчевия ми възел. Невинност и чистота обливаха като свежа струя цялото ми тяло; сърцето ми усети тръпките на целомъдрието, дълбоката връзка с Първата причина, с Вечното космично начало. Спонтанно в мен се събуди копнеж към Божествения свят, където царува вечната хармония и красота... При раздялата си с Учителя, Той така бащински ме погледна със Своя нежен поглед, че като тръгнах към Изгрева, почувствах такава дълбока вътрешна сила, и готовност да литна из целия свят, и да разнеса чистотата и невинността към всички народи и цялото човечество. Размишлявайки, постепенно разбрах за каква чистота ми говореше Той. Тази необикновена чистота имаше отношение към моето сърце, то трябваше да добие образа на една Слънчева Дева, чиято чувствителност може да се уподоби на многострунна арфа, която при най-малкия досег може да долови скръбта на всяко страдащо същество. Аз пожелах да стана истински проповедник на това Висше целомъдрие към Първата причина, Космичния център, от който произтичат всички неща. Този паметен разговор с Учителя ми оказа такова силно въздействие, че първото действие, което направих бе - раздадох всичките си дрехи на нуждаещите се. Облада ме подвигът на жертвата, както първите християни, които тръгнаха по стъпките на Исуса от Назарет. Аз почувствах силата на мъчениците, които вървяха без страх към пламтящите клади, върху арените на Римската империя, когато са били разкъсвани от свирепите лъвове и тигри. В мен същевременно ставаше една борба.
към текста >>

12. 6.32. Синът на Учителя

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Асен Арнаудов по-късно стана професор в консерваторията на инструмента арфа.
Тази моя опитност ми хвърли такава обилна светлина, че да бяха се събрали всички професори, заедно със своите теории и всички философи, нито за секунда не биха ме разколебали в това, което почувствах и видях. Моята крайна критичност, моят неоправдан скептицизъм и логиката на моя ум действително бяха победени. Това излизане от човешкото тяло и възвръщане към неговата индивидуалност, когато човешкото естество се слива с тези светове, то тогава човек не се вижда като нещо отделено. То тогава той е част от космоса. През цялото това време, до простряното ми тяло на земята, стоеше Асен Арнаудов и го пазеше. Асен Арнаудов по-късно стана професор в консерваторията на инструмента арфа. Той изигра една голяма роля за записване музиката на Учителя. Имаше туй качество, че когато чуе една мелодия, веднага можеше да я запише, т. е. да я нотира. Никой един от нашите музиканти на Изгрева нямаше тази способност. И да се запишат тези песни, да се нотират, до голяма степен се дължеше на Асен Арнаудов.
към текста >>

Дори стана причина той да отиде и да завърши в Мюнхен обучението си на арфа.
да я нотира. Никой един от нашите музиканти на Изгрева нямаше тази способност. И да се запишат тези песни, да се нотират, до голяма степен се дължеше на Асен Арнаудов. Включително и за записване на Паневритмията. Учителят обръщаше специално внимание на неговата подготовка. Дори стана причина той да отиде и да завърши в Мюнхен обучението си на арфа. И след това му се отвориха пътищата в целия свят, след 1945 г., когато комунистите бяха сложили възбрана за напускане на страната.
към текста >>

13. 6.38. Следването ми в чужбина

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

По-късно той замина да учи арфа в Мюнхен, през времето на най-големите американски бомбардировки над града.
Тези думи се запечатаха така дълбоко в моето съзнание, че през целия период на Втората световна война, те бяха критерий във всичките ми обществени начинания. Като резултат от този разговор, Учителят ме накара да напиша една книга за Балканското споразумение, а другата книга - „Светът пред нова ера" да остане за след войната. Действително аз написах една малка книга за Балканското споразумение под заглавието „Нашата външна политика", издадена през 1939 г. Никога няма да забравя този важен разговор с Учителя, защото Той ми отвори очите да виждам истината, без всякакви украшения и заблуждения. Свидетел на този паметен разговор беше музикантът Асен Арнаудов. По-късно той замина да учи арфа в Мюнхен, през времето на най-големите американски бомбардировки над града. Така той, от свидетел, се обърна на очевидец на думите на Учителя.
към текста >>

14. 175. НИКОЛАЙ КАЛЛЕРТС НОВОТО УЧЕНИЕ

ТОМ 5

Тогава тези места на 7-те рилски езера се наричаха „Седмострунна арфа на Рила".
Запознах се с много братя и сестри, особено с 4 братя: Георги Радев, Борис Николов, Славчо Славянски, Неделчо Попов. Ние често се събирахме заедно и прекарвахме времето си в разходки, екскурзии и непрекъснато разговаряхме за Учението на Учителя. В България има прекрасни места, особено красиви, величествени и грандиозни планини. Например Витоша, където столицата София е в нейното подножие и жителите й почиват и общуват с живата природа, намират сили и енергия за работа и укрепват здравето си. Особено незабравимо впечатление остави в мене пребиваването ми на Рила. Тогава тези места на 7-те рилски езера се наричаха „Седмострунна арфа на Рила". Там 7-те езера се съединени между себе си с водопади и произвеждат чаровна за слуха ни музика. Сега водопадите са изчезнали, а водата се влива в езерата чрез обилни потоци вода. Учителят казва: „Всички духовни центрове в Рила, Алпите, Хималая и други планини имат вътрешни връзки. В Рила е голямо разнообразието. В нея има такива места където човешки крак не е стъпвал никога.
към текста >>

15. 295. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО ИЗГРЕВЯНИ

ТОМ 5

От Седемструнната рилска арфа." 30.6.1931 г.
Светлина, в която Мъдростта обитава. Свобода, в която Истината живее. От Бога към Духа; От Духа към душата; От душата към ума; От ума към сърцето. От всичко към човека - Синът Божи. Мирът на вечното благо да бъде с вас! От Седемструнната рилска арфа." 30.6.1931 г. /Свещения подпис/ Забележка: Поради големият обем на книгата не бяха включени още няколко раздела както и не бе поставено съдържание на книгата, за което се извиняваме на читателите. Благодаря на онези, които дадоха своята лепта според своите възможности за издаването на том V: Марийка Марашлиева, Мария Арсова -София, Кина Стоянова - гр. Раднево, Жанета Йорданова Новакова - гр. Русе и Величка Няголова - Франция, * Съставител и редактор д-р Вергилий Кръстев Глабен сътрудник и предварителен машинопис Марийка Марашлиева Компютърен консултант от том I до том V Стефан Кръстев Предпечатна подготовка Величка Халембакова Тираж том I, II, III, IV по 3000 броя.Том V по 2000 броя. Печатницата изчислява книгопечата във валута - ОМ, поради което не е поставена цена на книгата и тя се определя допълнително съобразно курса за месеца.
към текста >>

16. 295. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО ИЗГРЕВЯНИ

ТОМ 5

От Седемструнната рилска арфа." 30.6.1931 г.
Светлина, в която Мъдростта обитава. Свобода, в която Истината живее. От Бога към Духа; От Духа към душата; От душата към ума; От ума към сърцето. От всичко към човека - Синът Божи. Мирът на вечното благо да бъде с вас! От Седемструнната рилска арфа." 30.6.1931 г. /Свещения подпис/
към текста >>

17. 76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА

Та аз съм пропуснала да разкажа за Езерния връх, който се издига 114 над вътрешния Близнак и от който се виждат всичките седем езера или поетично казано - Седмострунната арфа на Рила, на която свирят или леки зефири, или понякога страшни ветрове и бури.
Та за нас ли да разкажа по-рано? Дали за белия едър равнец, който обича да расте по най-чистите скали към езерото на Чистотата, към езерото на Съзерцанието или към Езерния връх и който е толкова лековит. Зъб ли те заболи, Учителят казваше: „Равнец". Корем ли те заболи: „Равнец". Изстинал лиси: „Равнец". Та аз съм пропуснала да разкажа за Езерния връх, който се издига 114 над вътрешния Близнак и от който се виждат всичките седем езера или поетично казано - Седмострунната арфа на Рила, на която свирят или леки зефири, или понякога страшни ветрове и бури. От тук е получил и името си Езерен връх. МЪГЛИТЕ Не съм разказала и за танцуващите мъгли, които като неземни същества размятат нежни бели воали по меките килими на рилските поляни, по синята повърхност на кристалните езера или по белите скалисти върхове и създават все по-нови и по-нови, все по-красиви и по-красиви гледки. То е феерия, за която нямам думи. А понякога когато запристьпват от низините мъгли - тънки, гъсти и непрогледни мъгли и като някакво войнство за миг отвред ни обградят, тогава е страшно и опасно. Ти можеш така да се заблудиш и загубиш пътечката, по която си тръгнал, да загубиш и другарите си, с които си тръгнал.
към текста >>

18. 81. МАЛКА СЪМ ЗА ГОЛЯМАТА СКРЪБ

След беседата две сестри и един брат дадоха малък прощален концерт на Учителя: Асен Арнаудов - арфа, Мария Златева - цигулка и Катя Грива -пеене.
Чете се беседа. Беше 10 ч. преди обед. За пръв път в 10 ч. Учителят не говори, а слуша беседа. След беседата две сестри и един брат дадоха малък прощален концерт на Учителя: Асен Арнаудов - арфа, Мария Златева - цигулка и Катя Грива -пеене. Изсвириха и изпяха няколко песни тихо, задушевно, топло, сърдечно. Беше настанала такава тишина. Те бяха застанали пред краката Му. Там на един стол бяха поставени хубави ябълки в една дълбока чиния. Като се свърши концертът, три ябълки се търколиха сами от чинията и паднаха в краката им.
към текста >>

19. 21. МАГИЯ ЗА ДЪЖД

Симеон Арнаудов

Надежда Георгиева Кьосева

Дъщерята на Мария Младенова, казваше се Анжела свиреше години подред на арфа при Софийската опера, а пък моята дъщеря Ели свиреше на виола.
Ние се захласнахме от смях. Него го оставихме на Бивака да го вали дъжда, а надолу ние вървим към Симеоново и се превиваме от смях и от възклицания. На Изгрева разказахме всичко на Учителя. Той извади кърпичката си, сложи я на устата си и дълго се смя пред нас със сълзи. Та така се приключи случката за онзи, който имаше власт над природните сили, който може да докара дъжда, но не можа да го спре. Дъщерята на Мария Младенова, казваше се Анжела свиреше години подред на арфа при Софийската опера, а пък моята дъщеря Ели свиреше на виола. Те имаха турне във Франция. В един свободен ден отишли да посетят Михаил в неговото имение. Той започнал да им показва онова, което има като богатство. Завел ги в една зала пълна със злато, после им показал банята си, спалнята си и какви ли не придобивки. А Учителят казва, че Учителят на Черното Братство си слага пръстени по ръцете със злато и скъпоценни камъни и целите се обкичват със злато, защото търсят да придобият сила чрез златото и скъпоценните камъни.
към текста >>

20. 3. ЖИВОТЪТ НА ИЗГРЕВА

Надежда Георгиева Кьосева

Аз пощурях по тая цитра, понеже едно време исках много да свиря на арфа.
Там на Изгрева, но това стана много по-късно, Аз бях на Изгрева и от там отивах на училище с чантичката, долу, връщах се, после помагах и т. н. После там дойде да живее баба Данка с Димитър Стоянов - Димитрий. Баба Данка беше майка му, живеехме с тях - Славчо и аз. Баба Данка готвеше, разтребваше, аз ходех на училище и помагах. Брат Димитрий свиреше на цитра. Аз пощурях по тая цитра, понеже едно време исках много да свиря на арфа. Но арфа не ми се отдаде, само Асен Арнаудов имаше арфа. Той живееше на Изгрева и казваше: „Абе аз ще ти предавам уроци по арфа, само ти започни", но нямаше възможност. А Димитрий казваше: „Ела, аз ще те науча на цитра! " Той имаше две и ми даде едната. Той започна да ми предава уроци и даже един път излязохме с него на концерт.
към текста >>

Но арфа не ми се отдаде, само Асен Арнаудов имаше арфа.
После там дойде да живее баба Данка с Димитър Стоянов - Димитрий. Баба Данка беше майка му, живеехме с тях - Славчо и аз. Баба Данка готвеше, разтребваше, аз ходех на училище и помагах. Брат Димитрий свиреше на цитра. Аз пощурях по тая цитра, понеже едно време исках много да свиря на арфа. Но арфа не ми се отдаде, само Асен Арнаудов имаше арфа. Той живееше на Изгрева и казваше: „Абе аз ще ти предавам уроци по арфа, само ти започни", но нямаше възможност. А Димитрий казваше: „Ела, аз ще те науча на цитра! " Той имаше две и ми даде едната. Той започна да ми предава уроци и даже един път излязохме с него на концерт. Уроци съм вземала и по пиано при Мария Тодорова, другарката на Борис Николов и Ирина Кисьова, но то беше много кратко време, защото аз нямах пиано.
към текста >>

Той живееше на Изгрева и казваше: „Абе аз ще ти предавам уроци по арфа, само ти започни", но нямаше възможност.
Баба Данка беше майка му, живеехме с тях - Славчо и аз. Баба Данка готвеше, разтребваше, аз ходех на училище и помагах. Брат Димитрий свиреше на цитра. Аз пощурях по тая цитра, понеже едно време исках много да свиря на арфа. Но арфа не ми се отдаде, само Асен Арнаудов имаше арфа. Той живееше на Изгрева и казваше: „Абе аз ще ти предавам уроци по арфа, само ти започни", но нямаше възможност. А Димитрий казваше: „Ела, аз ще те науча на цитра! " Той имаше две и ми даде едната. Той започна да ми предава уроци и даже един път излязохме с него на концерт. Уроци съм вземала и по пиано при Мария Тодорова, другарката на Борис Николов и Ирина Кисьова, но то беше много кратко време, защото аз нямах пиано. Упражнявах се в салона, там имаше пиано.
към текста >>

21. 14. ИЗГРЕВЪТ

Йорданка Димитрова Колева

Той свиреше на цитра и аз толкова бях очарована от цитрата, понеже не можах да осъществя мечтата си за арфа, като нещо непостижимо, нали, и започнах да се уча при Димитрий на цитра.
От ляво на него беше къщичката на Стоянка Илиева, която пишеше стихове. Беше хубава жена и при нея отиде да живее брат Илия Узунов, млад и даровит, с разни патенти за разни неща. На ляво от нея, малко по на юг бе къщичката на Гена Папазова, почти под Борисовата къщичка. Тя беше много работлива, научен работник по земеделието. Надолу още по на юг беше къщичката на Ана Каназирева и Димитрий, който имаше отделна стая. Той свиреше на цитра и аз толкова бях очарована от цитрата, понеже не можах да осъществя мечтата си за арфа, като нещо непостижимо, нали, и започнах да се уча при Димитрий на цитра. Той имаше две цитри и ми даде едната за мене. Репетирахме и даже веднъж излязохме на концерт в салона на две цитри. По-късно когато се омъжих за Жоро, той ми поръча по Митко Кочев една цитра от палисандрово дърво, с която си свирех от време на време, но която си седи сега неподвижно в гардероба. Тя спи летаргически сън. Веднъж брат Лулчев ме спря и ми погледна ухото и ме попита дали свиря на цигулка.
към текста >>

22. 6. НЕОСЪЩЕСТВЕНИЯТ КОНЦЕРТ

Йорданка Димитрова Колева

И той брат е бил Асен Арнаудов, който по-късно стана професор по музика на арфа.
Там видяхме Учителя, седи на скамейката с нов костюм, с който не бях го виждала. Така добре беше облечен и прииждат хора, целуват Му ръка на Учителя, приказват там непрекъснато. Пристигна една групичка, в която един младеж, хубав, отиде при Учителя и коленичи и Му каза следните думи: „Учителю, исках първо на Вас да дам концерт, но нямах пари да се върна и затова не можах на Вас да Ви дам първи концерт". Учителят каза: „Рекох, добре, добре. Друг път ще ми дадеш концерт". И той брат е бил Асен Арнаудов, който по-късно стана професор по музика на арфа. И когато се връщахме сестра му разказва. Той е завършил фармация, работил две години и казал: „Аз, ако сбъркам ще убия човек. Отказвам се от тая професия". И веднага напуска. И майка му милата се видяла в чудо.
към текста >>

И професора му, имало един немски професор по арфа, който го обикнал много и издействал му стипендия.
Нали без работа, кой ще го издържа, да учи и казала на сестра му, на дъщеря си: „Бягай при Учителя да видим какво ще каже". И сестрата отишла при Учителя: „Учителю, така и така Асен напуснал работа и какво да прави сега? " „Рекох, да запише музика", казал Учителят. А пък тя си казала на ума: „Ха, Асен и музика" и като предала на майка си, тя наредила: „Веднага да отива, да прави постъпки и да се запише за музика". И наредило му се, записал се. И професора му, имало един немски професор по арфа, който го обикнал много и издействал му стипендия. И така из пътя се върнахме заедно и приказвахме и ни беше приятно. И това беше през 1944 г., месец август.
към текста >>

23. 7. СБОГУВАНЕ

И след това вече, когато дойдоха да свирят в неделя сутринта дойде и брат Асен с арфата, там бе сестра Мария Златева, а Катя Грива пееше и като свириха три ябълки паднаха от фруктиерата, която беше на масата до краката на Учителя.
Идваха еврейски равини, идваха почти всички евангелистки пастири, идваха всички духовници да Му се покланят, само там нашите свещеници не дойдоха. Те го бяха отлъчили" от църквата преди десетилетия. Ама аз като Го видях положен на легло, помислих: Нашите хора са луди, що са Го турили в тоя салон. Той, Учителят няма никъде нещо изкривено, лежи като светия. Той ще възкръсне, защо са Го турили на тоя студ тука? И след това вече, когато дойдоха да свирят в неделя сутринта дойде и брат Асен с арфата, там бе сестра Мария Златева, а Катя Грива пееше и като свириха три ябълки паднаха от фруктиерата, която беше на масата до краката на Учителя. Имаше една маса с жито и една маса с ябълки. И една наша сестра от Ямбол - ясновидка, казваше се Ефтимия Бъчварова, възрастна стара жена, тя видяла, че от устата на Учителя излязла някаква струя и духнала трите ябълки и те милите си казали: „Учителят пак ни черпи". Защото винаги ги черпел. Свириха много хубаво, беше много тържествено, сърцераздирателно. Когато изнесоха Учителя, то ръководителите Го изнесоха и гледам хора по дърветата.
към текста >>

24. 35. Последните дни и думи на Учителя

Георги Йорданов Добрев

ТОМ 7

Свирят: Асен-арфа, Мария Златева - цигулка и Катя Грива - пее.
Г.Д.: С този от Франция. В.К.: От Франция. Значи това е на Големия събор. Г.Д.: На големия събор. Трите ябълки. Свирят: Асен-арфа, Мария Златева - цигулка и Катя Грива - пее. В.К.: Какво се случи с трите ябълки? Г.Д.: Във времето когато са свирили падат три ябълки от горе от масичката на Учителя. Имало е фруктиера с ябълки и от нея три ябълки изхвръкват и падат за тримата, които пеят по една. В.К.: Значи за Асен Арнаудов, за Катя Грива и за Мичето Златева? Г.Д.: Учителят си замина от този свят на 27.XII.1944 г., ден сряда, 5.45 ч.
към текста >>

25. 3. Първата среща с Учителя

Любка Хаджиева

ТОМ 7

“ А гласът Му звучеше като хилядострунна арфа, неземна музика.
Учителя пое подаръка. Първия ми въпрос към Него беше: „Учителю, как да работа в живота си? Как да постъпвам разумно, според Учението на Бялото Братство? “ Рече светлия кротко, тихо, благо: „Внесете светлина във вашия ум, топлина във вашето сърце и калете волята си. Рекох, калете волята си! “ А гласът Му звучеше като хилядострунна арфа, неземна музика. Образът лъчезарен, движения плавно, отмерени, лице свежо, подвижно, всичко у Него беше в пълна хармония, красота, подвижност, изящество, едно чудно спокойствие излъчваше. Каква доброта лъхаше, каква разумност. Тъй приятно ми бе да гледам образа Му от светлина и слушам говора Му - музика. Най-великия Син на епохата, не беше обикновен човек, така гледаха очите ми и така бе. Продължаваше все тъй тихо: „Не искайте пълна кошница с житни зърна вземете само няколко“, говореше Мъдреца.
към текста >>

26. 4. На екскурзия до Черни връх

Любка Хаджиева

ТОМ 7

Глас, като хилядострунна арфа.
Ние мислим, че Той не ходи в тоалетната. Ами нали се храни.Щом се храни... Почудих се. Да, ама ми стана някак чудно. Знам, че трябва, ама на изненадах се. Но Учителят Го видях като необикновен човек. Глас, като хилядострунна арфа. Пренесе ме във вековете. Гласът Му мек и тих, погледа лъчезарен, усмивката блага, бащинска, всичко красиво и идеално в Него. На Изгрева 2-3 пъти бях на беседа и когато дойде време да си отивам пак във Варна, Учителят дал на сестра Савка едно лимонче от Неговите лимони да ми го поднесе дар от Учителя. Зарадвах се много. Такъв подарък, през цялото време във влака си го държах на ръка и му се радвах.
към текста >>

27. 15. ПАНЕВРИТМИЯТА И ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Много участвуваше тогава Асенчо Арнаудов, после той стана професор по арфа, много хубаво записваше и беше един от най-добрите записвани и на Паневритмията, и на много песни.
Тук виждам няколко снимки където Катя е при пианото в салона с Учителя, разучават песни. Катя пееше хубаво. Д: Да, Катя ги пееше много хубаво. Първо тя е професионална певица и второ тя ги претворяваше чудесно. Много от песните се създаваха пред нея, защото те колективно се раждат. Много участвуваше тогава Асенчо Арнаудов, после той стана професор по арфа, много хубаво записваше и беше един от най-добрите записвани и на Паневритмията, и на много песни. В: Сега понеже вие сте музикант кажете още нещо. Д: Аз не съм участвувал. Аз съм записал само една песен "Иде, иде, Той сам иде", това е. В: Ти свириш на пианото, Той свири на цигулката или? Д: Не, не, Той я пее.
към текста >>

28. 21. ИСТИНАТА ТРЯБВА ДА СЕ КАЖЕ

Той тогава беше студент, щото беше завършил вече, после беше в Мюнхен, стана професор по арфа в академията.
Виж какво, аз ако ще правя един запис на Паневритмията може да хвърля още едно око, някои дребни подробности да направя, гдето знам, че ще имам един нов запис. Защото винаги можеш да прибавиш нещо и от друга страна става въпрос само за оркестрацията, някакви нови оцветявания и тука има едни поправки съм направил. Гледай какво, в "Първия ден на пролетта" ако си забелязал както я играят, по едно време прескачат нали, аз съм махнал три такта, за да бъдат точно нещата. Което всички музиканти знаят за това, като тази поправка я направих със съгласието на Асен Арнаудов. Имай предвид, че Асен Арнаудов беше от тези, който най-много е записал, даже и Паневритмията ,може би повече от половината. Той тогава беше студент, щото беше завършил вече, после беше в Мюнхен, стана професор по арфа в академията. Асен беше от онези музиканти, които свършиха много работа по времето на раждането на музиката на Учителя. Срещнахме се и си обяснихме как са станали тези неща, че на такъв трябва, та всеки два такта е една фигура. В: Ставаше въпрос за Асен Арнаудов. Какво ще ми кажеш за него? Д: Виж какво, той беше от онези музиканти, който свърши много работа при записа на песните.
към текста >>

Той беше цигулар в Царския (симфоничен) оркестър тогава и след това се прехвърли и завърши арфа в Мюнхен.
Срещнахме се и си обяснихме как са станали тези неща, че на такъв трябва, та всеки два такта е една фигура. В: Ставаше въпрос за Асен Арнаудов. Какво ще ми кажеш за него? Д: Виж какво, той беше от онези музиканти, който свърши много работа при записа на песните. Когато се раждаха самите песни и самата Паневритмия. Той беше цигулар в Царския (симфоничен) оркестър тогава и след това се прехвърли и завърши арфа в Мюнхен. Учителят имаше много хубаво разположение към него и той свърши много работа, много песни от Учителя. Аз съм записал само една песен "Иде Той, иде". В: Коя песен си записал? Д: "Иде Той, иде". Само тази.
към текста >>

29. 12. И НА ДВАМАТА ЕДНАКВО

Учителят закупи арфа на Асен, за да свири с нея.
Беше истинско съзвучие. Съжалявам, че не записах това, което каза Учителят. Но аз бях на небето и не мислех за това, че някога това състояние ще ни напусне. Какво се случи по-нататък? Асен не подари бял роял на Учителя. Учителят закупи арфа на Асен, за да свири с нея. А тя струваше толкова, колкото струва един роял, По-късно Асен присвои тази арфа и не я предаде на онези деца от братството, които учеха арфа. Дойде време и той продаде тази арфа на чужди хора, а парите си ги сложи в джоба. Ето ви един пример, как закона на равновесието има и обратна сила. По-късно намерих в тефтерчето си следните думи на Учителя: "Можеш да имаш брат, само в живота на космическото съзнание. Самосъзнаниетс разрешава въпроса за прехраната, а космическото съзнание разрешава въпроса за Любовта към Бога.
към текста >>

А тя струваше толкова, колкото струва един роял, По-късно Асен присвои тази арфа и не я предаде на онези деца от братството, които учеха арфа.
Съжалявам, че не записах това, което каза Учителят. Но аз бях на небето и не мислех за това, че някога това състояние ще ни напусне. Какво се случи по-нататък? Асен не подари бял роял на Учителя. Учителят закупи арфа на Асен, за да свири с нея. А тя струваше толкова, колкото струва един роял, По-късно Асен присвои тази арфа и не я предаде на онези деца от братството, които учеха арфа. Дойде време и той продаде тази арфа на чужди хора, а парите си ги сложи в джоба. Ето ви един пример, как закона на равновесието има и обратна сила. По-късно намерих в тефтерчето си следните думи на Учителя: "Можеш да имаш брат, само в живота на космическото съзнание. Самосъзнаниетс разрешава въпроса за прехраната, а космическото съзнание разрешава въпроса за Любовта към Бога. Всеки, който живее в космическото съзнание само той може да разбере какво значи да имаш съприкосновение с Бога Най-малкото докосване до съзнанието на Бога донася такава радост за душата, за която апостол Павел казва: "Щастието, което ни очаква за в бъдеще не може да се сравни с бъдещето на целия свят".
към текста >>

Дойде време и той продаде тази арфа на чужди хора, а парите си ги сложи в джоба.
Но аз бях на небето и не мислех за това, че някога това състояние ще ни напусне. Какво се случи по-нататък? Асен не подари бял роял на Учителя. Учителят закупи арфа на Асен, за да свири с нея. А тя струваше толкова, колкото струва един роял, По-късно Асен присвои тази арфа и не я предаде на онези деца от братството, които учеха арфа. Дойде време и той продаде тази арфа на чужди хора, а парите си ги сложи в джоба. Ето ви един пример, как закона на равновесието има и обратна сила. По-късно намерих в тефтерчето си следните думи на Учителя: "Можеш да имаш брат, само в живота на космическото съзнание. Самосъзнаниетс разрешава въпроса за прехраната, а космическото съзнание разрешава въпроса за Любовта към Бога. Всеки, който живее в космическото съзнание само той може да разбере какво значи да имаш съприкосновение с Бога Най-малкото докосване до съзнанието на Бога донася такава радост за душата, за която апостол Павел казва: "Щастието, което ни очаква за в бъдеще не може да се сравни с бъдещето на целия свят". По този начин аз разбрах, че в този живот не съм имала братя и сестри в Господа Моего и Бога Твоему.
към текста >>

30. 23. ПОСЛЕДНА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ

Донесоха арфата, която Учителят беше купил на Асен, за да свири.
Чудни бяха картините, които видях, когато повечето братя и сестри се приближаваха да целуват ръцете на Учителя. Хубави картини се запечатаха в съзнанието ми, картини, в които можех да видя отношението на учениците към Учителя. Все пак Неговото присъствие ме държеше, даваше ми сили да стоя при всичкия студ. Беше минус 30 градуса. На петия ден Асен Арнаудов пожела да изпеем нещо на Учителя. Донесоха арфата, която Учителят беше купил на Асен, за да свири. Чудна картина. От една страна Учителят облечен в бяло, а от друга страна арфата, сякаш ангели бяха я донесли, за да се свири на нея. Аз изпях песента "Аин фа Си". Мария Златева свири "Идилията" и Асен свири също на арфа. След като изпълнихме номерата, три ябълки се търкулнаха от фруктиерата, една след друга.
към текста >>

От една страна Учителят облечен в бяло, а от друга страна арфата, сякаш ангели бяха я донесли, за да се свири на нея.
Все пак Неговото присъствие ме държеше, даваше ми сили да стоя при всичкия студ. Беше минус 30 градуса. На петия ден Асен Арнаудов пожела да изпеем нещо на Учителя. Донесоха арфата, която Учителят беше купил на Асен, за да свири. Чудна картина. От една страна Учителят облечен в бяло, а от друга страна арфата, сякаш ангели бяха я донесли, за да се свири на нея. Аз изпях песента "Аин фа Си". Мария Златева свири "Идилията" и Асен свири също на арфа. След като изпълнихме номерата, три ябълки се търкулнаха от фруктиерата, една след друга. Аз извиках: "Учителят ни даде три ябълки! " И това беше вярно.
към текста >>

Мария Златева свири "Идилията" и Асен свири също на арфа.
На петия ден Асен Арнаудов пожела да изпеем нещо на Учителя. Донесоха арфата, която Учителят беше купил на Асен, за да свири. Чудна картина. От една страна Учителят облечен в бяло, а от друга страна арфата, сякаш ангели бяха я донесли, за да се свири на нея. Аз изпях песента "Аин фа Си". Мария Златева свири "Идилията" и Асен свири също на арфа. След като изпълнихме номерата, три ябълки се търкулнаха от фруктиерата, една след друга. Аз извиках: "Учителят ни даде три ябълки! " И това беше вярно. Това бе първото чудо, което Учителят направи за мен. Почнаха да се готвят за погребението.
към текста >>

31. 43. НАЙ ДОБРИЯТ ПОДАРЪК

Той сега ще заминава да учи арфа в Берлин." "Ще заминава?
Нито много мек, нито много твърд. Трябва да обичаш Бога. Ти се много раздвояваш. Аз онези твои книги не съм ги предал. Те седят при мене. Той сега ще заминава да учи арфа в Берлин." "Ще заминава? Асен Арнаудов ще заминава? " "Да, и се тревожи сега." "Ами, Учителю, аз бях намислила да му подаря една Библия от по-рано още. И вий като казахте, че най-хубавия подарък за този, когото обичаме е Библията, насърчих се." "Не бързай, на времето трябва да стане. Всяко нещо нито по-рано, нито по-късно."
към текста >>

32. 82. СТИХОВЕТЕ НА ДИМИТРИНА АНТОНОВА

Кат арфа нежна той трепти, кога Бащата го погледне.
Синът на Всемира 3. Топяха се бързо навред ледовете. Земята направи завой, в ръцете си вече Той взе вековете. Синът 1. О, колко хубав е синът, кога застане пред Бащата, Бащата, Който е любов, Чието слово песен е и Чийто поглед е вселена, усмивката Му - слънчев зов. 2. Кат арфа нежна той трепти, кога Бащата го погледне. Красив и вдъхновен, разцъфва неговият образ -свят пресътворен. 3. О, как се радва той, кога говори със Бащата! Великият Баща, възлюбил своя син, и към безсмъртие повел го през творчество и красота. Зимата, 1940 г. Благодаря 1.
към текста >>

Сред струните не съм ли струна на твойта арфа, що трепти в ръката ти през вековете по пътя пламнал от звезди?
Скалите пробива, над пропасти стъпва, в гората изчезва и дълго се крий. 2. И после я виждаш, измъкната вече, обилно огряна от златни лъчи, скали до небето с любов я приветстват, и ехото дивно безспирно ечи. 3. А горе над нея прехвръкват орлите, високо в простора и смело зоват, А нощем звездите в небето безбрежно, и тайни разкриват и чудно блестят. 4. От бездна към изход, към радост и песни, нагоре се вие пътека една. Свободно здрависва просторите златни, и пърхат над нея блестящи крила. 1. Сред струните не съм ли струна на твойта арфа, що трепти в ръката ти през вековете по пътя пламнал от звезди? 2. Не съм ли песен аз на нея, не съм ли звук и тих акорд? Не ме ли слушаш Ти притихнал и слънчевият небосвод? 3. Не съм ли песен аз във Тебе родена кой знай, де, кога... Родена с багрите красиви на седмоцветната дъга. 4. Сред струните не съм ли струна, на Твойта арфа, тих акорд, симфония на вековете и на безсмъртния живот? Песен 5.
към текста >>

Сред струните не съм ли струна, на Твойта арфа, тих акорд, симфония на вековете и на безсмъртния живот?
Свободно здрависва просторите златни, и пърхат над нея блестящи крила. 1. Сред струните не съм ли струна на твойта арфа, що трепти в ръката ти през вековете по пътя пламнал от звезди? 2. Не съм ли песен аз на нея, не съм ли звук и тих акорд? Не ме ли слушаш Ти притихнал и слънчевият небосвод? 3. Не съм ли песен аз във Тебе родена кой знай, де, кога... Родена с багрите красиви на седмоцветната дъга. 4. Сред струните не съм ли струна, на Твойта арфа, тих акорд, симфония на вековете и на безсмъртния живот? Песен 5. Но кой ме знай и кой ме слуша, не Ти ли само, само Ти? Защото само Ти си арфа през вековете, що трепти. 6. Във звезден свят ме Ти намери, оттам ме кротко призова. На Твойта арфа аз потрепнах в мълчание и тишина.
към текста >>

Защото само Ти си арфа през вековете, що трепти. 6.
Не ме ли слушаш Ти притихнал и слънчевият небосвод? 3. Не съм ли песен аз във Тебе родена кой знай, де, кога... Родена с багрите красиви на седмоцветната дъга. 4. Сред струните не съм ли струна, на Твойта арфа, тих акорд, симфония на вековете и на безсмъртния живот? Песен 5. Но кой ме знай и кой ме слуша, не Ти ли само, само Ти? Защото само Ти си арфа през вековете, що трепти. 6. Във звезден свят ме Ти намери, оттам ме кротко призова. На Твойта арфа аз потрепнах в мълчание и тишина.
към текста >>

На Твойта арфа аз потрепнах в мълчание и тишина.
Сред струните не съм ли струна, на Твойта арфа, тих акорд, симфония на вековете и на безсмъртния живот? Песен 5. Но кой ме знай и кой ме слуша, не Ти ли само, само Ти? Защото само Ти си арфа през вековете, що трепти. 6. Във звезден свят ме Ти намери, оттам ме кротко призова. На Твойта арфа аз потрепнах в мълчание и тишина.
към текста >>

33. 35. АСЕН АРНАУДОВ

БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА - ВАРМАВУ - тУ - 1997

Мога да помогна, може да се хвърля в огъня, обаче съм си свободна." И той тогава каза: "Аз имам много кандидатки." "Добре." И действително се яви тогава една много солидна кандидатка, много богата от този хор на Обретенов -певица, която му подари арфа и за която той се задоми, от нея имаше вече момченце и така няколко пъти се срещахме, той казваше: "Не съм доволен от брака си".
"Май че ти не ме обичаш? " Викам: "Както искаш така го разбери." Изобщо не държах на това. Казвам: "Учителят вижда всичко, небето вижда всичко. Повече на мене не ми трябва преценка, така че обичам свободата. Не обичам да се връзвам. Мога да помогна, може да се хвърля в огъня, обаче съм си свободна." И той тогава каза: "Аз имам много кандидатки." "Добре." И действително се яви тогава една много солидна кандидатка, много богата от този хор на Обретенов -певица, която му подари арфа и за която той се задоми, от нея имаше вече момченце и така няколко пъти се срещахме, той казваше: "Не съм доволен от брака си". Ама казвам: "Защо, обичате се, Сузана те обича". "Не искам, каза, тази баба Сузана да ме обича." Един човек, който така вървя в живота си без да оцени ли, без да разбере ли какво беше не зная и все пак тя се грижи много хубаво за него, тя много го обичаше, много беше влюбена в него, но не бяха в добри отношения със сестра му, нещо го деляха там и по едно време вече разбрах, че той не е добре. Той замина за Техеран, там да преподава арфа. А в това време интересното беше, че когато в техния оркестър още Царския оркестър арфист беше един германец и той се пенсионира и казва: "Ще ме замести Асен Арнаудов". Асен не знаеше арфа да свири и Учителят тогава го насърчи, даже Учителят му подари пари за арфа, не зная колко точно, но Учителят му даде арфата: "Иди, каза, да следваш".
към текста >>

Той замина за Техеран, там да преподава арфа.
Повече на мене не ми трябва преценка, така че обичам свободата. Не обичам да се връзвам. Мога да помогна, може да се хвърля в огъня, обаче съм си свободна." И той тогава каза: "Аз имам много кандидатки." "Добре." И действително се яви тогава една много солидна кандидатка, много богата от този хор на Обретенов -певица, която му подари арфа и за която той се задоми, от нея имаше вече момченце и така няколко пъти се срещахме, той казваше: "Не съм доволен от брака си". Ама казвам: "Защо, обичате се, Сузана те обича". "Не искам, каза, тази баба Сузана да ме обича." Един човек, който така вървя в живота си без да оцени ли, без да разбере ли какво беше не зная и все пак тя се грижи много хубаво за него, тя много го обичаше, много беше влюбена в него, но не бяха в добри отношения със сестра му, нещо го деляха там и по едно време вече разбрах, че той не е добре. Той замина за Техеран, там да преподава арфа. А в това време интересното беше, че когато в техния оркестър още Царския оркестър арфист беше един германец и той се пенсионира и казва: "Ще ме замести Асен Арнаудов". Асен не знаеше арфа да свири и Учителят тогава го насърчи, даже Учителят му подари пари за арфа, не зная колко точно, но Учителят му даде арфата: "Иди, каза, да следваш". Той завърши в Германия арфа и бе първия преподавател на арфа в България и първият арфист в нашите концертни подиуми. Той е първият арфист и след това той си дойде тука като преподавател на арфа в България, но здравето му се разклати и напоследък заболя от рак в белия дроб и така си замина. В: Той разказвал ли ви е някои опитности с Учителя по отношение на музиката?
към текста >>

Асен не знаеше арфа да свири и Учителят тогава го насърчи, даже Учителят му подари пари за арфа, не зная колко точно, но Учителят му даде арфата: "Иди, каза, да следваш".
Мога да помогна, може да се хвърля в огъня, обаче съм си свободна." И той тогава каза: "Аз имам много кандидатки." "Добре." И действително се яви тогава една много солидна кандидатка, много богата от този хор на Обретенов -певица, която му подари арфа и за която той се задоми, от нея имаше вече момченце и така няколко пъти се срещахме, той казваше: "Не съм доволен от брака си". Ама казвам: "Защо, обичате се, Сузана те обича". "Не искам, каза, тази баба Сузана да ме обича." Един човек, който така вървя в живота си без да оцени ли, без да разбере ли какво беше не зная и все пак тя се грижи много хубаво за него, тя много го обичаше, много беше влюбена в него, но не бяха в добри отношения със сестра му, нещо го деляха там и по едно време вече разбрах, че той не е добре. Той замина за Техеран, там да преподава арфа. А в това време интересното беше, че когато в техния оркестър още Царския оркестър арфист беше един германец и той се пенсионира и казва: "Ще ме замести Асен Арнаудов". Асен не знаеше арфа да свири и Учителят тогава го насърчи, даже Учителят му подари пари за арфа, не зная колко точно, но Учителят му даде арфата: "Иди, каза, да следваш". Той завърши в Германия арфа и бе първия преподавател на арфа в България и първият арфист в нашите концертни подиуми. Той е първият арфист и след това той си дойде тука като преподавател на арфа в България, но здравето му се разклати и напоследък заболя от рак в белия дроб и така си замина. В: Той разказвал ли ви е някои опитности с Учителя по отношение на музиката? Веска: Не, той как да ви кажа "нито в Школата беше редовен". Асен имаше много дълбоко отношение към Учителя като към баща.
към текста >>

Той завърши в Германия арфа и бе първия преподавател на арфа в България и първият арфист в нашите концертни подиуми.
Ама казвам: "Защо, обичате се, Сузана те обича". "Не искам, каза, тази баба Сузана да ме обича." Един човек, който така вървя в живота си без да оцени ли, без да разбере ли какво беше не зная и все пак тя се грижи много хубаво за него, тя много го обичаше, много беше влюбена в него, но не бяха в добри отношения със сестра му, нещо го деляха там и по едно време вече разбрах, че той не е добре. Той замина за Техеран, там да преподава арфа. А в това време интересното беше, че когато в техния оркестър още Царския оркестър арфист беше един германец и той се пенсионира и казва: "Ще ме замести Асен Арнаудов". Асен не знаеше арфа да свири и Учителят тогава го насърчи, даже Учителят му подари пари за арфа, не зная колко точно, но Учителят му даде арфата: "Иди, каза, да следваш". Той завърши в Германия арфа и бе първия преподавател на арфа в България и първият арфист в нашите концертни подиуми. Той е първият арфист и след това той си дойде тука като преподавател на арфа в България, но здравето му се разклати и напоследък заболя от рак в белия дроб и така си замина. В: Той разказвал ли ви е някои опитности с Учителя по отношение на музиката? Веска: Не, той как да ви кажа "нито в Школата беше редовен". Асен имаше много дълбоко отношение към Учителя като към баща. Защото Учителят му даде цялата тази Любов, която бащата дава и това го хранеше.
към текста >>

Той е първият арфист и след това той си дойде тука като преподавател на арфа в България, но здравето му се разклати и напоследък заболя от рак в белия дроб и така си замина.
"Не искам, каза, тази баба Сузана да ме обича." Един човек, който така вървя в живота си без да оцени ли, без да разбере ли какво беше не зная и все пак тя се грижи много хубаво за него, тя много го обичаше, много беше влюбена в него, но не бяха в добри отношения със сестра му, нещо го деляха там и по едно време вече разбрах, че той не е добре. Той замина за Техеран, там да преподава арфа. А в това време интересното беше, че когато в техния оркестър още Царския оркестър арфист беше един германец и той се пенсионира и казва: "Ще ме замести Асен Арнаудов". Асен не знаеше арфа да свири и Учителят тогава го насърчи, даже Учителят му подари пари за арфа, не зная колко точно, но Учителят му даде арфата: "Иди, каза, да следваш". Той завърши в Германия арфа и бе първия преподавател на арфа в България и първият арфист в нашите концертни подиуми. Той е първият арфист и след това той си дойде тука като преподавател на арфа в България, но здравето му се разклати и напоследък заболя от рак в белия дроб и така си замина. В: Той разказвал ли ви е някои опитности с Учителя по отношение на музиката? Веска: Не, той как да ви кажа "нито в Школата беше редовен". Асен имаше много дълбоко отношение към Учителя като към баща. Защото Учителят му даде цялата тази Любов, която бащата дава и това го хранеше. Асен, дори не знам дали има записани някакви мемоари.
към текста >>

34. 19. ПИСМО НА М-Р БРАУН ДО ВИОЛА ЙОРДАНОВА

По традиция всеки наличен инструмент се присъединява към или замества цигулката, докато един акомпанимент, композиран или импровизиран, се изпълнява на цигулка, китара, арфа, акордеон или от смесен ансамбъл.
Когато биват разбрани, те хранят интелекта, точно така както движенията тонират тялото и музиката възпламенява духа. Никакво изпълнение на Паневритмията не е завършено без тях. РЕДАКТОРСКИ ЗАБЕЛЕЖКИ НА ВАРМАВУ ВРОММ - ВЕШМ Извън България изпълнение на Паневритмията са били характеризирани от /чрез/ магнетофонни и портативни касети. Това издание се подготви да окуражи употребата на жива музика и да внесе лъх от пресен въздух към репертоара, който е на разположение на изучаващите цигулка. Макар че една единствена цигулка е идеална за по-малък паневритмичен кръг, по-големи ансамбли са изобщо необходими за да стигне музиката до слуха на изпълнителите. По традиция всеки наличен инструмент се присъединява към или замества цигулката, докато един акомпанимент, композиран или импровизиран, се изпълнява на цигулка, китара, арфа, акордеон или от смесен ансамбъл. Били са ползвани даже и черковни камбани. Мелодичната линия е бивала също адаптирана от певци, въвеждайки минимални изменения, които сега от две поколения вече са стандартни. В никакъв случай не съществува една коректна или оригинална версия. Някои варианти може да произлизат от различни изсвирвания на главния композитор Петър Дънов, други от /поради/ процеса на слухова трансмисия. Музиката е така по вътрешно естество свободна, че задачата за написването й е предизвиквала учениците на Дънов от самото начало.
към текста >>

35. СИМЕОН ХАРАЛАМПИЕВ СИМЕОНОВ

1. МУЗИКАНТ ПО ПРИЗВАНИЕ

Асен Арнаудов - арфа и др.
Симеон свири на цигулка и участва в музикалното оформление на композираните от Учителя песни и така наречената Паневритмията. Още от времето на събранията на ул. "Опълченска" 66, а след това на Изгрева, на Бивака на Витоша и на Рила. Симеон Симеонов създава хор в Братството, както и оркестър с участието на проф. Вапурджиев - контрабасист и проф. Асен Арнаудов - арфа и др. Активно е участвал в организираните от Учителя и братството събори в провинцията и на Изгрева. Симеон Симеонов е по характер много общителен човек, честен и прям, с изразено чувство за хумор. Домът на Симеон Симеонов и Цветана Гатева Симеонова е бил винаги отворен и той се посвещава много от хората на братството, а така също и от известни общественици и хора на изкуството като Трифон Кунев, д-р Кьорчева, Марта Попова, фолклористката Елена Стоин, Лили Берон, певицата Атанаска Тодорова и много други. След смъртта на Учителя, той доста време чете в салона беседите Му, свири на цигулка песните му. Поради напредналата си възраст, той е заместен от по-млади последователи на Учителя и Учението.
към текста >>

36. 22. Д-Р МИХАИЛ СТОИЦЕВ

Това е една чудна песен, която е записана от Асен Арнаудов.Той стана по-късно професор по арфа в Консерваторията.
Асен Арнаудов слуша и записва. По едно време Учителят губи връзката си с Невидимия свят на музиката. Спира. Асен Арнаудов чака какво ще стане. Учителят се забавя малко, но изведнъж връзката е възстановена. Той продължава песента до края. Това е една чудна песен, която е записана от Асен Арнаудов.Той стана по-късно професор по арфа в Консерваторията. Жалко е, че Асен не написа, не остави нито една своя аранжировка, хармонизация на пиано.А беше много даровит музикант. Татко ми ходеше редовно в София при Учителя. Един ден ми донася в Пловдив нотите на "Първият ден на пролетта". Първия мотив от 16 такта аз ги солфежирах, запях ги, седнах да ги пея с китарата си, пея и плача. Все едно, че аз присъствах на раждането на Паневритмията.
към текста >>

37. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Китарата има по-ограничени възможности отколкото пианото или арфата, това ни е ясно.
Вярно е, че акордеонът масово се използва при изпълнението на народна музика и шлагери, но той е удобен инструмент за Паневритмията и песните, стига да се свири хубаво, ритмично и с добра хармония. Една още недостатъчно използвана възможност е участието на китарата, не само в Паневритмията, но и в изпълнението на песните на Учителя. Възможностите на китарата се подценяват и от доста музикални хора. Това е така, защото те не са чули на живо или на запис изпълнението на световните китаристи: Андре Сеговия, Пако Корбонел и др., които свирят с голямо майсторство транскрипции на Бах, Бетховен, Моцарт и др. композитори. Паганини, който е бил виртуоз и на китара, ни е оставил оригинални песни за цигулка и китара, също Джулиани и др. Китарата има по-ограничени възможности отколкото пианото или арфата, това ни е ясно. Но за нас на открито за Паневритмията или на планината за акомп на песните тя е незаменим инструмент. Добрите акомпанятори-китаристи, които импровизират акомпа, са рядкост, затова аз предпочитам да се обмислят, напишат или свирят по ноти акордите. Учителят държеше за китарата и настояваше сестра Гита Стратева да свири с китара на Паневритмията. Докато при песните всеки хармонизатор е свободен да употреби хармония каквато смята, че подхожда в зависимост от характера на песента, то при Паневритмията не се иска голямо разнообразие на акорди. Затова е по-добре да се установят акорди, които да се изпълняват от всички.
към текста >>

38. 09 - 46. КОНЦЕРТИ ВДЪХНОВЕНИЕ

ТОМ 10

Съставът на групата бе следният: Асен Арнаудов с арфа, Ангел Янушев - цигулка, Ирина Кисьова - пиано, Катя Грива - певица.
46. КОНЦЕРТИ ВДЪХНОВЕНИЕ През 1938 година една малка група от млади музиканти от Изгрева със съгласието на Учителя решили да изнесат концерт в град Пловдив от песни на Учителя. Импресарио е брат Неделчо Попов. Съставът на групата бе следният: Асен Арнаудов с арфа, Ангел Янушев - цигулка, Ирина Кисьова - пиано, Катя Грива - певица. Концертът бил изнесен в читалищния салон. Посещението е било задоволително за артисти, които за пръв път се явяват на концертен подиум. Публиката е била повече от пловдивското братство с ръководителя Михаил Стоицев. След като гостуват на братята, музикантите се завръщат на Изгрева. След този концерт Учителят попитал брат Наделчо: „Имахте ли вдъхновение?
към текста >>

39. І.02.05. НАДПИСЪТ НАД НЕБЕСНАТА ТВЪРД

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Отстрани два ангела - серафими свирят на арфа, отляво и отдясно по един, и пеят и те възвестяват надписа.
5. НАДПИСЪТ НАД НЕБЕСНАТА ТВЪРД Надписът над Небесната твърд е поставен в бяло поле, заградено с богато украсена рамка от лаврови венци. По средата на рамката отгоре има образ на ангела, т.е. херувим, с разперени криле лети и като Вестител разнася написаното в рамката. Отстрани два ангела - серафими свирят на арфа, отляво и отдясно по един, и пеят и те възвестяват надписа. Надписът е в бяло поле и то на гръцки. По средата на рамката отдолу има хляб - приношение за молитвите, пеенето и хвалебствията на ангелите. Надписът, изписан с печатни букви на гръцки, но при превода има два малки нюанса, поради което ще ги дадем последователно. „Божествен и свещен жертвеник, осветен с благодатта на Всесветия и живоначален Дух да се извършва на него Божествените и безкръвни жертви на всяко място на Неговото владичество." „Божествен и сеят жертвеник, осветен по милост от Всесветия и животворящ Дух, съдържащ Божествените безкръвни жертви на всяко място на владението му."
към текста >>

40. Наряди за 1945 г.

ТОМ 12

(Изпълнява на арфа Асен Арнаудов.) Почивка.
Мария и Димитър Сотирови.)„Вехади". (Соло цигулка, изп. Мария Сотирова.)„Киамет Зену".„Буря".„Хваление за Него". (Отг. Цв. Симеонова. Изпълнява хор.)Песни от Учителя. (Изпълнява на арфа Асен Арнаудов.) Почивка. Общи песни. „Божият глас", стр. 30. (Чете С. Симеонов.) Общи песни. Завършване с мотото.
към текста >>

41. 13. ПРИЗОВАХА ИСУСА

ТОМ 12

Зъбите са инструментите, а езикът е пръчката, която удря на арфата и произвежда песента, която ви много разполага.
Започват да тъчат и пак не върви. Дойде втори, трети - все режат и не върви напред. Дойде майсторът и работата тръгва. Христос дойде на сватбата, за да научи младоженците да тъчат, защото сватбата дава нови условия за живот. Когато искате да издигнете вашето настроение, представете си, че сте на сватба, защото на сватба има всякога ядене и пиене, а също и музика. Зъбите са инструментите, а езикът е пръчката, която удря на арфата и произвежда песента, която ви много разполага. Бих желал всички хора да свирят и пеят. Яденето се отнася и до духовния живот, защото като възприемеш една мисъл или желание, то се обръща на храна, която после влиза в твоята кръв, в живота ти, и ти се проявяваш. Това показва, че сме разбрали Божествения живот. За тази цел, стремете се вашият мозък да бъде винаги в нормално състояние. Ще питате: „Кое [е] нормалното състояние?
към текста >>

42. IV. ПИСМА 1. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ДО ПАША ТЕОДОРОВА

Паша Теодорова

От седмострунната Рилска арфа.
Привет на всички. Мир в който Любов цари, Светлина, в която Мъдрост обитава. Свобода, в която Истина живее. От Бога към Духа. От Духа към Душата; От Душата към ума; От ума към сърцето; От всички към човека Синът Божий Мирът на вечното благо да пребъде с вас. От седмострунната Рилска арфа. (Свещеният подпис) Бог Е единственото същество, за което може да се мисли постоянно и непрестанно, и то все в пълнота и разнообразие. София, 27.Х. 1924 г. Ч. И. Д. [2] О. П.
към текста >>

43. 28. ПОГРЕБЕНИЕТО НА ТЯЛОТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ

Милка Говедева

И когато после дойдоха да пеят: „Пред Теб припадаме, Господи", после пя Катя Грива, Мичето Златева свири, Асен Арнаудов на арфа.
Ама мисълта ми беше за това пазене на Учителя. И когато през нощта аз останах сам-сама всички си отидоха, тогава аз след дълги молитви и плачене и това и онова, почнах да целувам Учителя по челото. Ама по очите, та по челото, та по носа. Там някой ми казваше: „Не по устата." И така, и ръцете му целувах. И Учителя как си менеше физиономията, нямате представа - ту ставаше като жив, ту ставаше като обикновено заспал човек, но някой път така просто гледаше, като че ли аха ще проговори, такова нещо изпитах. И когато после дойдоха да пеят: „Пред Теб припадаме, Господи", после пя Катя Грива, Мичето Златева свири, Асен Арнаудов на арфа. Ябълки ли бяха или портокали, не помня, като че ли ябълки, като се свърши това, към четирите посоки, където бяха, се отправи един плод към тях от ябълки. Казаха: „Учителят ни благодари." Много беше интересно. В.К.: Нещо да си спомняте за самото погребение, защото чуваме сега различни легенди. М.Г.: Да, ще разкажа. А на самото погребение много народ, извънредно много народ.
към текста >>

44. 30. ЛЪЧИТЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА

Милка Говедева

След Учителя, разбира се.. Не съм ли го разправяла тоя случай с този, гдето свиреше на арфа, как се казваше, Асен Арнаудов.
Къркъма го викат. Не знам защо го викат Къркъма. Една поляна има там и оттам нанагоре се излиза под „Чушката". Да, така местността. Та тогава на времето с Кина много сме ходили по екскурзия, лелята на Йоанна. След Учителя, разбира се.. Не съм ли го разправяла тоя случай с този, гдето свиреше на арфа, как се казваше, Асен Арнаудов. Асен Арнаудов пристигна от Германия. И сега Учителят е на Мърчаево и някой трябва да го заведе. Аз бях там. Никой не отива на Мърчаево, а пък аз бях решила да отида на Мърчаево. И казват: „Хайде бе, Милке, заведи Асен на Мърчаево." Той един елегантен, изтукан, дето се казва, целият така облечен.
към текста >>

45. А. ОТ ТЕФТЕРЧЕТАТА НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА - 1) Първо тефтерче

Цветана Щилянова

При седмострунната арфа на Рила седим Слънцето мощно посрещаме на ранина.
ТЕКСТ ЗА ПЕСЕН 1. Ний сме работници на новий ден Чисти и крепки са наште ръце. Ний ще работим безспир с чистота и Любов Помощ, утеха ще носим в човешки сърца. Ние вървиме в пътя избраний Христов, С песни и радост ще сеем небесни зрънца. 2. Ний се стремиме към Еверест Дивни Мусала ни прави чест. При седмострунната арфа на Рила седим Слънцето мощно посрещаме на ранина. Чудни звезди и съзвездия безбройни следим Златна, красива в небето се вози луна. 3. Ето го ражда се красивий ден Ето го слънцето към нази грей. Химни в гората ни весело птиченце пей. Бодро играем по росни треви и цветя. Светлата радост обилно в живота ни грей Сила в душата безспирно излива ни тя.
към текста >>

46. 9. ИЗЛОЖБАТА НА ЦВЕТАНА ГАТЕВА СИМЕОНОВА

Цветана Симеонова

Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Само чистият, идейният, само човекът на всеобемляющата любов представлява този чувствителен инструмент, тая чувствителна арфа, чиито струни са отзивчиви към всички онези неуловими вибрации, които ни идат от Божествения свят!
И кога ще може да долавя това, което му се шепне от този висш свят? - Само когато е чист, когато е човек на Любовта! Днес мнозина мислят, че стига художникът да е даровит, може да живее какъв да е живот, може да има какви да е мисли, какви да е чувства. И тогава той пак може да твори, но неща посредствени; това, което ще твори, няма да събужда у нас копнеж към един красив свят, в който художникът живее, няма да събуди у нас желание да реализираме този красив свят в нас и във външния живот. За художника споменът за този свят и общението с него е по-жив. Само чистият, идейният, само човекът на всеобемляющата любов представлява този чувствителен инструмент, тая чувствителна арфа, чиито струни са отзивчиви към всички онези неуловими вибрации, които ни идат от Божествения свят! Само той може да долови идеите, които ни носи слънчевият лъч. Само той може да разбира какво ни говорят слънчевите лъчи, изворът, синият цвят на небето, краските на цветята, планините. Нека след тези думи разгледаме картините на Цветана Симеонова. Новото, което иде в живота, ясно се изразява в тези картини. Тя е изложила 43 картини.
към текста >>

47. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 1

ТОМ 14

30.06.1931 От седмострунната Рилска арфа 17 .
след полунощ. Изгрев 16 . ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ДО ИЗГРЕВА Привет към всички. Мир, в който Любовта цари; Светлина, в която Мъдростта обитава; Свобода, в която Истината живее; От Бога към Духа; От Духа към душата; От душата към ума; От ума към сърцето; От всички към човека - синът Божий. Мирът на вечното благо да бъде с вас. 30.06.1931 От седмострунната Рилска арфа 17 . ПИСМО НА САВКА ДО ПАША ТЕОДОРОВА 27 октомври 1934 г. събота, 4 ч.с. Небето чисто, ясно, светло е. Месецът се празни - грее! Светло е като ден!
към текста >>

48. 2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)

Иван Толев

ТОМ 15

3 - рубрика Нова естетика БЛЯН С възторг и умиление, душа пречиста, при теб пристъпвам аз, и сещам всеки час като разливаш тайно негата лъчиста... И вслушвам се в хармонията с упоенье, с която ти звучиш и сладостно кънтиш, като акорд от арфа, кат неземно пенье... И дишам твоя аромат с безмерна жажда, кат пътник морен, чий живот се пак услажда след участ тежка, зла... И тъй бих аз желал навеки да живея, в божествена любов със тебе да се слея, със теб - в една душа!..
Светилникът догаря, в суетни питанья животът ти изгаря! Денът преваля веч - при страдните иди! "... И смислих се тогаз за земните беди, и жалба горестна разкъса ми душата, че нищо не сторих за ближния, за брата... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 5 (1.Х.1919), с. 3 - рубрика Нова естетика БЛЯН С възторг и умиление, душа пречиста, при теб пристъпвам аз, и сещам всеки час като разливаш тайно негата лъчиста... И вслушвам се в хармонията с упоенье, с която ти звучиш и сладостно кънтиш, като акорд от арфа, кат неземно пенье... И дишам твоя аромат с безмерна жажда, кат пътник морен, чий живот се пак услажда след участ тежка, зла... И тъй бих аз желал навеки да живея, в божествена любов със тебе да се слея, със теб - в една душа!.. "Всемирна летопис", Г. I, кн. 10 (22.Ш.1920), с. 3 рубрика Нова естетика СЪЛЗИТЕ И ден, и нощ, проливах ги всечасно, и всички до една ги аз пролях, но само зарад теб, дете прекрасно, - за тебе в тях сърдцето си излях... И капеха те в моята градина, где крин и рози цъвнаха от тях, но призори и розите, и крина За теб, дете невинно, ги събрах... И с туй венче със трепет се допрях до теб, виденье сияйно, ненагледно - чело ти мъченишко увенчах... Но да продумаш щом те призовах, уви, върху венчето ти последно Сълзите ми, кат перли, пак съзрех... "Всемирна летопис", Г. I, кн.
към текста >>

Кажи им и запей на арфа златострунна за мълний гибелни и гръм в среднощ безлунна, - запей за ново слънце и за новия Ми град!..." "Всемирна летопис", Г.
3 (II-III.1921), с. 35 рубрика Нова естетика ПСАЛОМ ЧЕТВЪРТИ "И Дух Божи се носеше върху водата"... Битие -1:2 Диханйе страшно се понесе над водите и в стон повдигна на вселената гърдите и в бездните й в миг отвея земния прашец. - Това бе Той, Всесилният, Великият Отец! И се разтвориха вратите на зората и светна в тях залутаният, земният прашец... - Това бе Той, Всеблагият, Обилният Творец! И чух: "Давиде, проречи на тия твари - часа на Мойта мъст отново ще удари и зей пред тях геенната на кървавия ад!... Кажи им и запей на арфа златострунна за мълний гибелни и гръм в среднощ безлунна, - запей за ново слънце и за новия Ми град!..." "Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7 (22. III. 1922), с. 135 - рубрика Нова естетика Псалом четвърти - Четири е числото на кръста, а кръстът е символ на страданието. "Ново слънце" и "нов град" - вж. Откров.
към текста >>

49. 5. ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА ПОЕЗИЯ, МУЗИКА, ЖИВОПИС, СКУЛПТУРА, ПЛАСТИКА, АРХИТЕКТУРА, ТЕАТЪР И ПР.

Иван Толев

ТОМ 15

Мощта на музиката е, наистина, непобедима: от звуковете на тръбите паднаха Иерихонските стени, от арфата на псалмопевеца Давида се умилостивиха небесните сили, от арфата на Хермеса се одухотвори старият Египет, от лирата на Орфея са се огласявали някога родопските гори, а хор от ангели е изпял величествения химн над витлеемската пещера... Музиката има магическа сила върху човека: и тя, както поезията, действува ободрително и здравословно, като неутрализира отровите, превръща киселините в организма на соли, електричеството в магнетизъм, гневът в мир, омразата в любов.
* Второто от изящните изкуства е музиката (вокална и инструментална). Тя произхожда от ангелския свят и се основава на магията на числата. Звуковата сила, според числото на трептенията, иде от звуковите сфери. Там ангелските същества пеят и славословят Бога, Творецът на мирозданието. Небесните симфонии са трогателно описани в Пролога на небето от Йохан Гйоте в I-та част от окултната му трагедия Фауст. Мощта на музиката е, наистина, непобедима: от звуковете на тръбите паднаха Иерихонските стени, от арфата на псалмопевеца Давида се умилостивиха небесните сили, от арфата на Хермеса се одухотвори старият Египет, от лирата на Орфея са се огласявали някога родопските гори, а хор от ангели е изпял величествения химн над витлеемската пещера... Музиката има магическа сила върху човека: и тя, както поезията, действува ободрително и здравословно, като неутрализира отровите, превръща киселините в организма на соли, електричеството в магнетизъм, гневът в мир, омразата в любов. Музиката укротява даже зверовете и змиите. А песните на славеите в майски зори се изливат като балсам в наранените души, ръмоленето на планинското поточе отронва звънливи бисери, диханието на зефира упива със своя сладък шепот... Каква дълбока поезия има в музиката на майката-природа, какви чаровни химни се леят от небесните висини! Бог е надарил своите чада със звуков орган, за да изливат всичките копнежи на душата си в песен. А песента е молитва към небесния Баща. Всичко, което пее, се моли.
към текста >>

50. V. Учителят за музиката

ТОМ 16

Щом не знаеш как да мислиш, как да чувствуваш и как да постъпваш, значи не знаеш да си нагласяваш арфата на ума или на сърцето.
Те идват от мисловния свят. Музиката принадлежи на умствения свят. Музика има и в разумните чувства и постъпки. Не може да бъдеш музикален, ако не мислиш, не чувствуваш и не постъпваш правилно. Музиката, това е правилен начин как да постъпвате. Щом не знаеш как да мислиш, как да чувствуваш и как да постъпваш, значи не знаеш да си нагласяваш арфата на ума или на сърцето. (12.V.1939 г, петък) 8. Начин за освобождение Имаш неразположение - почни с тона „do-do". Това е новият начин за освобождение. У вас са вложени всички дарби, като семена. Посявайте ги и работете.
към текста >>

51. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 2

ТОМ 16

Човек има арфа на сърцето, на ума.
Музикант не може да бъдеш, ако не мислиш, чувствуваш и постъпваш правилно. Музиката е един правилен начин как да постъпваме. Тоновете един до друг са отмерени. Във втората октава „до" се превръща в движение. Всеки един момент свиренето се променя, тоновете не са верни по причина промяната на времето. Човек има арфа на сърцето, на ума. (12.V.1939 год., петък) 216. Тоновете Dо е напрежение, искаш да направиш нещо, да идеш някъде, но не можеш още. ,Ре" е движение. (28Ж1939год., петък) 217. Който иска да стане певец, той добре трябва да мисли за гърлото си.
към текста >>

52. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 5

ТОМ 16

Тогава почвате с 32-струнната арфа (32 зъба), почва, дава акорди, а езикът е капелмайстор.
Лекциите са публикувана в томчето „Възможности в живота", ИК „Жануа'98", С, 1998 г, стр. 318 - 358. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 347. Музикално ядене и храносмилане Имате желание да ядете. Е, как? Тогава почвате с 32-струнната арфа (32 зъба), почва, дава акорди, а езикът е капелмайстор. Има една публика от милиони души, която ви слуша. И тя иска да слуша нещо хубаво. Стомашната система трябва да изучавате, да не ви препятствува. Трябва да пееш песен, която да помага на храносмилането. Храната от стомаха отива в духовния свят, в духовното тяло - гърдите, и после отива в мозъка - това е в Божественото тяло.
към текста >>

53. 30. Писмо от лагера - Рила

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

II. Стихове в сп. „Всемирна летопис'. Мара Белчева

VIII. 1935г., Рила, при седмострунната арфа.
30. Писмо от лагера - Рила 9. VIII. 1935г., Рила, при седмострунната арфа. Елбур, лагера на учениците на Бялото Братство Ето, от няколко дена насам жителка съм на свещената планина Рила, заедно с великия Учител и Неговите ученици. Хубаво е човек да се откъсне, макар и за малко време, от шумния град и да дойде да си отдъхне в разтворените обятия на планината, при нейните върхове и кристални езера, при чист и здравен въздух, за добиване на нови сили, добро здраве и духовен подем. Посетих всички места, които ми напомниха нашите сърдечни срещи в миналото. Мили ми бяха тези места, защото ме свързваха с тебе и с ония изживени минути в духовен изблик на душите ни! Тук времето е хубаво, а често пъти и променчиво - мъгляво, дъждовно, ветровито и пак слънце топло, което разполага душата да се унася в по-висши светове.
към текста >>

54. 2. Сп. „Всемирна летопис, год. Ill, кн. 4 (XII.1923 г.) Из цикъла „Рилски сонети

И химни леят се във тишината от арфата злата на вечерта, надежди сякаш цъфнали в небето.
Ill, кн. 4 (XII.1923 г.) Из цикъла „Рилски сонети" ОЛТАРЪТ Сградили дивен там олтар скалите, където езерото химни пее, и от гредите виси полилея и буди във олтаря по стените изваяните образи на дните: отшелници, царе, архиереи - като в сърдца, които спомен грее - оглеждат се в вечерний час вълните. И мълком, в устието се подйели, нахлуват свилената плащ прозирна молитви от кадилницата стара, подйети и от върховете бели. И във море молитствена измирна угасна полилея над олтаря... ХИМНИ НА ВЕЧНОСТТА Прилетели вуали разноцветни, Се вият около планинский вир, - око сред омагйосания мир, премрежено от бленове заветни. И в техний дъх ту притъмней, ту светне из мрака разтопеният сапфир, окото на застаналий кумир, заслушан във акордите обетни. И химни леят се във тишината от арфата злата на вечерта, надежди сякаш цъфнали в небето. И в тоя шемет втъвам аз в скалата - стопено в химните на вечността трепти магйосано око - сърдцето... Мара Белчева
към текста >>

55. VII. Всяко дихание да слави Господа

Елена Казанлъклиева

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

А трепетликите излеко трептят като струните на арфа.
Чувам извора как клокочи, рекичката как тихо пее своята песен по такта на великия виртуоз, който внимателно и бавно дава нота на всички приютени негови деца да пеят и свирят по своята част. Слушам как славеят, унесен в своята сладка песен, не забравя и благодарствените си утринни молитви. Виждам как пчеличката обикаля около красивото цвете и събира медения прашец. Виждам как пеперудката красива къпе крилцата си в бистрото поточе. Виждам зелената тревица - прошарена с нежни цветенца, тъй гиздаво постлала своя килим и кани любимите си гости. А трепетликите излеко трептят като струните на арфа. Виждам вековния дъб и той бавно си поклаща листата и като че ли виждам игривите пръсти на сръчния пианист, които леко се движат по наредените клавиши. От векове той е събирал тайни в своята архива, и тъжно си запява и в песента се открива велика тайна, която може само мъдрецът да открие. Чувам агненцата как блеят и игриво, весело да припкат по зелените ливади. Ту весело си втурват главичките при своите майки и пак изтичват, за да се гурнат в пъстрата тревица. А овчарят със своя меден кавал свири ли, свири.
към текста >>

56. 9. Седемте езера

IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство

Малко по-нагоре е петото езеро, което е най-голямото в седмострунната арфа на Рила Когато седнеш на неговия бряг, при плискащите се о крайбрежните камъни вълни, ти чувствуваш стихията и красотата на седемте езера.
Тя има свой собствен живот. Когато поемеш от първото езеро нагоре, ти чувствуваш съставните части на тая единна, цялостна личност. Първото и второто езера са подножието, основата, нозете, върху които се крепи езерната маса. Третото, заедно с двойното четвърто езеро, са заели удобно огромното леговище на скалите. Те са в близко съседство. Малко по-нагоре е петото езеро, което е най-голямото в седмострунната арфа на Рила Когато седнеш на неговия бряг, при плискащите се о крайбрежните камъни вълни, ти чувствуваш стихията и красотата на седемте езера. Ти чувствуваш удара на това голямо сърце. То е попило в тъмносините си дълбочини небето, въздуха, лазура и копнежа на цялата планина. То е живо. То чувствува ласката на ветреца, тревогата на отразения в него тъмнозелен връх, дълбокия размисъл на издадената към средината му скала, бръчката по лицето на небето и неговата усмивка, копнежа за щастие на приседналия до брега му турист. То праща вълните си към неговите нозе като вълшебна утешителна ласка, като нежно прошепната сладка дума - Векове кацаха на моя бряг.
към текста >>

57. 5. Шепот

Дух на воин и душа на девойка

Сърцето ми да бъде обнажено за възвишени трепети, за любов и милосърдие, като настроена, винаги готова да засвири арфа.
„Братство", бр. 7,15.VII.1929 г.) Ще се срамувам от себе си, ако някога богатство приласкае душата ми и направи да потъмнее взора ми към Вечната Истина. Ще се червя от срам, ако съблазън на жена помрачи погледа ми и ме направи да не виждам в нея душата и сестрата. Ще се срамувам от себе си, ако слава или почест, или обществено положение биха ме направили горд и жесток: още отсега аз моля съдбата да ме освободи от тяхното бреме и ме остави по-добре последен, непризнат и отхвърлен. Аз бих желал да закрепне в сърцето ми само един идеал: служенето на Великото Добро. Сърцето ми да бъде обнажено за възвишени трепети, за любов и милосърдие, като настроена, винаги готова да засвири арфа. Да бъде чист и благороден всеки негов порив. Всеобятна да бъде неговата прегръдка. Да се приютява в него вселената, от мъничката звезда, надзърваща смирено из безкрая, от слънцето, ласкаещо, радващо, оживотворяващо, от замечтаната по вечно несбъднат блян луна, до напъпилата кайсия под прозореца ми, до залисаната, вечно сериозна, трудолюбива мравка между тревичките. Сърцето ми да бъде хилядострунна, жива арфа, която да пее при милувката на зефира, при песента на планината, при ехтенето на веригите на моите братя ближни, готово да им помогне. Душата ми да бъде инструмент, на който великият Дух на вселената да свири живата песен на вечното Добро. Орионо
към текста >>

Сърцето ми да бъде хилядострунна, жива арфа, която да пее при милувката на зефира, при песента на планината, при ехтенето на веригите на моите братя ближни, готово да им помогне.
Аз бих желал да закрепне в сърцето ми само един идеал: служенето на Великото Добро. Сърцето ми да бъде обнажено за възвишени трепети, за любов и милосърдие, като настроена, винаги готова да засвири арфа. Да бъде чист и благороден всеки негов порив. Всеобятна да бъде неговата прегръдка. Да се приютява в него вселената, от мъничката звезда, надзърваща смирено из безкрая, от слънцето, ласкаещо, радващо, оживотворяващо, от замечтаната по вечно несбъднат блян луна, до напъпилата кайсия под прозореца ми, до залисаната, вечно сериозна, трудолюбива мравка между тревичките. Сърцето ми да бъде хилядострунна, жива арфа, която да пее при милувката на зефира, при песента на планината, при ехтенето на веригите на моите братя ближни, готово да им помогне. Душата ми да бъде инструмент, на който великият Дух на вселената да свири живата песен на вечното Добро. Орионо
към текста >>

58. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

ТОМ 18

Спомням си думите на Надсона: Той умря, но той живее, Жертвеникът е сломен, но огънят блести, Разбита е арфата, но акордите е още звучат!
Без идеали, без надежда и радост хората ще подирят нов път и нови хоризонти. Уморени от ужасите на кървавите борби, изморени и изтощени от безпътица, човеците ще подирят, може би, небесната утеха, пътя към себе си. В тия изключителни времена умът и перото на такива като него, които можеха да превеждат на лек, приемлив и красив език словото на мъдростта, бяха най-потребни, защото сега е времето, когато жетвата ще стане богата, а работниците са малко. С тия най-леки и бледни линии аз искам да извикам образа и душата на нашия обичен приятел и брат, към който образ и душа да отправим потока на своята обич, за да блесне тя като светилник на пътя му, една малка частица, от който път той премина между нас. Не ми се иска да кажа, че си отиде завинаги! Спомням си думите на Надсона: Той умря, но той живее, Жертвеникът е сломен, но огънят блести, Разбита е арфата, но акордите е още звучат! 3.На приятеля във вечността Георги Радев Д-р Ел. Раф. Коен Житно зърно, Г. XIV (1940), кн. 7 ÷ 8, с. 175 ÷ 181 До нас дойде малка вест, че на висока планина ти напусна своето физическо тяло.
към текста >>

59. 6. УЧИТЕЛЯТ И ЗНАКЪТ НА ВОДОЛЕЯ

ТОМ 19

Пречистеното емоционално съзнание на човека, както Учителят го нарече: „девственото сърце на Слънчевата Дева, девата на Любовта”, ще нагласи своята многоструйна арфа, която ще озвучава и най-малкото страдание в човешкото общество.
Светлината на духовния свят ще преобрази живота във всичките му области. Науката, чрез ключа на духовното познание, ще открие функционалната зависимост на нещата, онази зависимост, която се ръководи от законите на живата природа. Човекът, чрез своето сърце, ще влезе в контакт с дълбоките мистични извори на живота и вместо безбройните религии, ще възтържествува космичното съзнание. Стр. 51/943 Също така, обществените отношения няма да бъдат вече подчинени на една икономическа експлоатация, на едно насилие, а ще почиват върху закона на правдата. Човекът тогава, по пътя на съвършенството, ще престане да бъде скитник и страник, а ще бъде син или дъщеря на живия Бог. Пречистеното емоционално съзнание на човека, както Учителят го нарече: „девственото сърце на Слънчевата Дева, девата на Любовта”, ще нагласи своята многоструйна арфа, която ще озвучава и най-малкото страдание в човешкото общество. Слънчевият син, Синът на Мъдростта и светлия човешки ум, героят на великодушието ще вземе перото и под натиска на Божественото вдъхновение ще напише най-богатите страници върху необяснимите закони на Божествената мъдрост. Ще възтържествуват три велики закона: Любов към вечното Начало; Любов към ближния и Любов към себе си, т. е. към божествения принцип, дълбоко скрит в човешкото съзнание. Космичното начало, което е създало цялата вселена и което е останало скрито през милиардите години, ще се изяви през течение на новата култура на Водолея, като едно богато наследство, като небесен дар; като един висш съвършен критерий, даден на човешката душа, като плод на всички нейни дълги страдания в течение на милионите години, изминати върху земята. Човекът, който се е борил с божественото начало и го е отричал в течение на милиони години, ще направи по пътя на прозрението един истински вътрешен контакт с него.
към текста >>

60. II. БУНТ

ТОМ 20

Още при вратата той се сблъска с фарфалака - работник, на когото едва ли някой знаеше истинското му име, но когото всеки познаваше.
И той даже направи две-три крачки, но веднага почувствува, че това е излишно и безполезно - и заслиза бавно... Сутринта доста рано, Генко пак чакаше. Сънят през нощта бе го ободрил. И мисълта за работа, която му предстоеше, като че ли беше най-добро лекарство срещу треската. Той чувствуваше, че днес ще може да се справи. И наистина съдбата го покровителствуваше. Още при вратата той се сблъска с фарфалака - работник, на когото едва ли някой знаеше истинското му име, но когото всеки познаваше. Червенокос, с лунички по лицето и ръцете, малко заекващ при говоренето, той махаше ръце и тропаше с крак при всяко запъва-ние - и това правеше всичко казано от него да изглежда прекомерно комично. Ге н ко бе му правил някакви дребни услуги. И той, като разбра какво търси, поиска веднага да му помогне и го повлече по стаите на съда. И навсякъде той влизаше като свой, без билет и без чукане. - Другари!
към текста >>

Благодарение на фарфалака, Генко ги прескочи и влезе, така да се каже, през задните врата.
Водачът имаше благоразумието да премълчава на кого и откъде е пратеникът. Наближаваше десет часа вече, когато «извънредният пратеник» седеше пред «извънредния комисар», който се оказа... Чалгънов. Само че сега той беше много важен. Говореше възтежко, произнасяше думата «другарю» с много «р»-та и имаше на масата си телефон, а над главата си, в червена рамка - портрета на Карл Маркс. Обстановката беше разкошна, креслата - големи, митарствата, докато се влезе при него -безбройни. Благодарение на фарфалака, Генко ги прескочи и влезе, така да се каже, през задните врата. Извънредният комисар се разправяше тъкмо със секретарките, които идваха една през другата от съседнята отворена врата да го питат за това-онова и после да чукат по клавишите на пишущите машини. Той носеше тъмночервена рубашка, бе добре пригладен и хубаво облечен.17 - А, Вие ли сте? - каза той провлечено. - Седнете, другарррю! Какво има?
към текста >>

61. 8. РИЛСКИТЕ ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ

започва редовното посещаване на „Седмострунната арфа" на Рилските езера.* Учителят казва: „Мусала е главата на Рила, а седемте езера са сърцето." Той избира от „Едигьолските езера" второто, наречено Елбурско езеро - Езерото на Изпитанията, за организиране на постоянен бивак на Братството.
Рилските екскурзии с Учителя През 1928 година Учителят изпраща група братя на Рила начело със Симеон Симеонов в местността Едигьолски езера над Паничище, за проучване условията за летуване на Братството там. Групата прекарва известно време и се връща възторжена, с хубави впечатления от това девствено за онова време място. Върховете и поляните около езерата, покрити с гъсти клекове, не са посещавани от никакви туристи, а и рядко от овчари. От август 1929 г. започва редовното посещаване на „Седмострунната арфа" на Рилските езера.* Учителят казва: „Мусала е главата на Рила, а седемте езера са сърцето." Той избира от „Едигьолските езера" второто, наречено Елбурско езеро - Езерото на Изпитанията, за организиране на постоянен бивак на Братството. Там започва да тече интензивен братски живот. Първите приятели са зле екипирани, а за палатки използват войнишки платнища, поставени на два кола, през които вятърът свободно минава. Присъствието на Учителя и неговата голяма любов стоплят сърцата на приятелите, а неповторимата красота ги завладява и те забравят студа и мъчнотиите. Навсякъде, където Учителят води Братството, съдейства да се създават нормални битови условия. Организира се лагер, прекарват се пътеки през непроходимия клек.
към текста >>

62. 13. ВЪЗПРИЕМАНЕ И СЪЗДАВАНЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Тя се играе при седмострунната арфа на Рила - на първото, второто, третото, и петото езеро и на полянката над езерото на Чистотата.
При друга екскурзия на 7-те езера, група от няколко братя отиват много рано към езерото на Съзерцанието, където призори също виждат тази красива игра на ангелите. Това беше Паневритмията, която Учителят свали на физическото поле, съпроводена от съответна музика. Учителят започва да работи върху Паневритмията след 1927 година. ** Това са ритмични упражнения, чрез които човек се стреми да направи връзка между физическия, духовния и Божествения свят. Чрез Паневритмията на Земята се изявяват силите на цялото небе. Тя се играе при седмострунната арфа на Рила - на първото, второто, третото, и петото езеро и на полянката над езерото на Чистотата. От 22 март до 22 септември, тя редовно се играе и на Изгрева. Паневритмията е вътрешна духовна работа, планирана от съществата, с която се намалява и променя кармата на тези, които я играят правилно. Тя има мощни духовни сили и действа като магнит на всички, които веднъж я видят. „Всеки, който види играта на Паневритмията, той се свързва с нейните животворни сили и започва да я играе и възприема новия живот. Ако някой влезе в кръга на Паневритмията и е болен, може да оздравее." (64) „Паневритмията обновява и подмладява човека.
към текста >>

63. 53. Асен Арнаудов

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Помолва диригента да му издейства една стипендия и той му осигурява да следва арфа.
53. Асен Арнаудов* Асен Арнаудов е добър цигулар и свири в Царския симфоничен оркестър, дирижиран от Сашо Попов. Всяка година Културният отдел на немската легация отпуска по две стипендии за следване на даровити българи в Германия. Асен пожелава да отиде да учи там. Помолва диригента да му издейства една стипендия и той му осигурява да следва арфа. Това той споделя със своя приятел Методи Константинов, който рязко се противопоставя на неговото желание, защото точно тогава започват най-големите бомбардировки в Германия. Заедно отиват да говорят по този въпрос с Учителя. Той им казва да се явят при него след седмица - петък, 15 часа. Двамата отиват при Учителя на посочения ден и час и той ги поканва в приемната си. Методи започва да говори и казва на Учителя, че неговият приятел Асен не е с всичкия си ум, защото иска да следва в Германия, където има постоянни бомбардировки.
към текста >>

Арнаудов завършва Консерваторията, завръща се в София и става професор по арфа.
" Асен заминава да следва в Мюнхен. По време на интензивните бомбардировки той не бяга в скривалището, а се разхожда по улиците на града. Пред него, зад него, вляво и вдясно се разрушават сгради, чуват се писъци, охкания, умират хора, но него една треска дори не го одрасква. Хазяйката - възрастна германка, много се плаши за него. Той й заявява, че докато живее в нейния дом, няма да падне бомба. Арнаудов завършва Консерваторията, завръща се в София и става професор по арфа. * Виж « Изгревът» том І стр, 135-137. В един хубав пролетен ден след свършване на Паневритмията на полянката остават на разговор Учителя и Галилей. След известно време, от другата страна на полянката идват Асен Арнаудов и младата сестра - Весела Несторова. Те не забелязват Учителя и Галилей, и Асен започва да я прегръща и целува. Учителят се обръща към Галилей и му казва: „Ако Асен знаеше, че целува прабабата на сестрата, която в този момент се е вселила в нея, и изживява своите неизживени чувства от миналото, веднага щеше да избяга от нея и нямаше изобщо да я целува." След заминаването на Учителя Асен е професор в Консерваторията и опитва всичките сладости в живота.
към текста >>

64. 56. Димитрина Антонова

Взима арфата и цяла нощ по текста на полученото стихотворение пише симфония.
Написва много стихотворения за деца, които издава в отделни книжки. Включва се в Младежкия окултен клас и активно участва в братските мероприятия. Тя е тиха, скромна, мълчалива, но работи с душа и сърце. Влюбва се в Асен Арнаудов и от големия изблик на своите чувства му написва стихотворението „Нишки" - за невидимите връзки, които свързват душите. Асен получава писмото й и остава като замаян до вечерта. Взима арфата и цяла нощ по текста на полученото стихотворение пише симфония. Сутринта отива с арфата си при Учителя и му изсвирва произведението си. Учителят му казва, че трябва да работи още и той години наред усъвършенства тази симфония. След заминаването на Учителя Димитрина отива да живее в един блок до село Горубляне, където след известно време почива. Тя остава вярна на Младежкия клас и не се омъжва. Замина си на 24.09.1970 г.
към текста >>

Сутринта отива с арфата си при Учителя и му изсвирва произведението си.
Включва се в Младежкия окултен клас и активно участва в братските мероприятия. Тя е тиха, скромна, мълчалива, но работи с душа и сърце. Влюбва се в Асен Арнаудов и от големия изблик на своите чувства му написва стихотворението „Нишки" - за невидимите връзки, които свързват душите. Асен получава писмото й и остава като замаян до вечерта. Взима арфата и цяла нощ по текста на полученото стихотворение пише симфония. Сутринта отива с арфата си при Учителя и му изсвирва произведението си. Учителят му казва, че трябва да работи още и той години наред усъвършенства тази симфония. След заминаването на Учителя Димитрина отива да живее в един блок до село Горубляне, където след известно време почива. Тя остава вярна на Младежкия клас и не се омъжва. Замина си на 24.09.1970 г.
към текста >>

65. III. Упражненията на Паневритмията 1. Упражнения - носители на енергиите от Божествения свят

Весела Несторова, Вергилий Кръстев

При седмострунна арфа на Рила седим.
Химни в гората весело птиченце пей. Бодро играем по росни треви и цветя. Светлата радост обилно ни грей. Сила в душата безспирно излива ни тя, Ний планините обичаме. Дивния Мусала възпяваме. При седмострунна арфа на Рила седим. Мощното слънце посрещаме на ранина. Вечер сияйните звезди следим. И луната прекрасна в небесната шир. След като сме възлезли и слезли и посочили пътя на други души, ние искаме да се отворим за Бога - великия обект на нашата Любов , чрез възможностите, които притежаваме. Чрез движението на дясната ръка надясно ние се отваряме за малката светлинка, с която искаме Бог да изпълни нашите умове.
към текста >>

66. 93. Паневритмия на Бъбрека

Весела Несторова

ТОМ 24

От езерния връх видяхме цялата великолепна панорама на свързаните едно с друго седем езера, като седемструнна арфа на природата.
93. Паневритмия на Бъбрека Направихме дълга екскурзия с Учителя до всичките езера, след като бяхме играли Паневритмията край петото езеро "Бъбрека". Бях опиянена от красотата на шестото езеро "Сърцето", с тъмносиния си цвят и спокойствие, което никъде не се чувства така силно. Езерото е много дълбоко и има чудно красива форма на сърце. От езерния връх видяхме цялата великолепна панорама на свързаните едно с друго седем езера, като седемструнна арфа на природата. Рила е духовен център, свързан с Хималаите и Алпите. Високите вибрации на планината спомагат духовното развитие на българина и един ден тя ще играе голяма духовна роля за цялото човечество. На широката просторна поляна край "Бъбрека" Учителят каза, че тук ще кацат самолетите на хора от целия свят. Рила е мистичен храм за нас, осветен от Учителя, Който прекара много лета с нас край чудните седем езера и откъдето изпълни земята с Божественото Слово на Новия Век, в който ще се въплътят идеите Му. Рила обогати душите ни и стана светиня за нас, защото е неразделно свързана с живота и делото на Учителя.
към текста >>

67. Г. Допълнение към спомените на Весела Несторова за 1939,1940,1941 и 1943 години от разговори с нея (Магнетофонен запис)

ТОМ 24

Той свиреше на арфа.
В.К.: Да. Ето снимки на Асен Арнаудов. Весела: Много добър музикант. В.К.: Асен Арнаудов. Весела: Асен Арнаудов. Той свиреше на арфа. Поръча си арфа, която получи. Свиреше в симфоничния оркестър на арфа. И Учителят много го обичаше и много работеше с него. В.К.: Много песни с него са дадени, така ли? Весела: Песни, той нотираше много песни.
към текста >>

Поръча си арфа, която получи.
Ето снимки на Асен Арнаудов. Весела: Много добър музикант. В.К.: Асен Арнаудов. Весела: Асен Арнаудов. Той свиреше на арфа. Поръча си арфа, която получи. Свиреше в симфоничния оркестър на арфа. И Учителят много го обичаше и много работеше с него. В.К.: Много песни с него са дадени, така ли? Весела: Песни, той нотираше много песни. Мичето Златева, Верка Куртева.
към текста >>

Свиреше в симфоничния оркестър на арфа.
Весела: Много добър музикант. В.К.: Асен Арнаудов. Весела: Асен Арнаудов. Той свиреше на арфа. Поръча си арфа, която получи. Свиреше в симфоничния оркестър на арфа. И Учителят много го обичаше и много работеше с него. В.К.: Много песни с него са дадени, така ли? Весела: Песни, той нотираше много песни. Мичето Златева, Верка Куртева. Постоянните оркестранти.
към текста >>

68. 4.3. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

Минчо Сотиров

ТОМ 25

Идете и чуйте, о человеци, хубавата мелодия на неговата арфа и внесете мир и свобода - широта във вашите души.
Гладния е недоволен, защото е гладен - Нахранете го! Жадният - защото е жаден - Напойте го; Ученикът - защото няма знания - дайте му знания от Светлината; Търговеца - защото няма пари - Дайте му и поощрете го в търговията му. Учителят - защото няма ученици. - Родители съдействувайте на учителите да имат послушни и прилежни ученици. Музиканта - защото няма слушатели. Идете и чуйте, о человеци, хубавата мелодия на неговата арфа и внесете мир и свобода - широта във вашите души. Земледелецът е недоволен, защото има слабо производство. Усилете вашата подкрепа материална, морална и просветна, за да се увеличи производството му, та и вие с него ще бъдете братски доволни. Изобилие и обич, обич и изобилие - това е нужното днес!
към текста >>

69. I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария

ТОМ 25

Тогаз по-лесно влизаха преди 60 години, но специализира арфа в Германия и си дойде с арфа.
Това е Асен Арнаудов. Много голям музикант. В: Знам, че той беше голям музикант. Д: Прочети от 1936-та година, от 1934-та даже Кирил Икономов беше в провинцията и тези песни, тогава Учителят беше извор на песните, са нотирани повече от него и от Асен Арнаудов, но фактически той. Той завърши Музикалната академия, влезе като цигулар, свиреше хубаво на цигулка. Тогаз по-лесно влизаха преди 60 години, но специализира арфа в Германия и си дойде с арфа. И даже носи я при Учителя, Учителят подрънка така на арфата. Но музикант беше, много пъти лично на мене той ми е акомпанирал, само му кажа гамата, веднага. В: Добър музикант, някои опитности? Д: Една опитност има, тя е много интересна. Една задача беше дал Учителя, със стомнички от Изгрева вечерта горе на Витоша, където е Бивака, чешмата там, направиха чешма, всеки през 10-15 минути поема от Изгрева нагоре - самичък през нощта.
към текста >>

И даже носи я при Учителя, Учителят подрънка така на арфата.
Много голям музикант. В: Знам, че той беше голям музикант. Д: Прочети от 1936-та година, от 1934-та даже Кирил Икономов беше в провинцията и тези песни, тогава Учителят беше извор на песните, са нотирани повече от него и от Асен Арнаудов, но фактически той. Той завърши Музикалната академия, влезе като цигулар, свиреше хубаво на цигулка. Тогаз по-лесно влизаха преди 60 години, но специализира арфа в Германия и си дойде с арфа. И даже носи я при Учителя, Учителят подрънка така на арфата. Но музикант беше, много пъти лично на мене той ми е акомпанирал, само му кажа гамата, веднага. В: Добър музикант, някои опитности? Д: Една опитност има, тя е много интересна. Една задача беше дал Учителя, със стомнички от Изгрева вечерта горе на Витоша, където е Бивака, чешмата там, направиха чешма, всеки през 10-15 минути поема от Изгрева нагоре - самичък през нощта. Това беше задача хем да видят дали могат да се оправят по пътя, защото там редовно се ходеше, и как самичък ще се справиш с това нещо.
към текста >>

70. II. КОМЕНТАР И БЕЛЕЖКИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ ЗА ИЗГРЕВЪТ... Т. I

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров,

ТОМ 25

Тя се научи също на арфа, завърши Консерватория.
При раждане умря жена му и дете имаше, момиченце Констанца мисля беше кръстено. И го осиновиха неговата сестра и зет му. Защото новата му жена не искала да бъде при тях това дете. Той имаше дете и от втория си брак. И го осиновиха сестра му и зет му. Тя се научи също на арфа, завърши Консерватория. Мисля, че беше в Сирия ли, някъде и там се ожени. В: Той имаше ли някакво творчество, нещо да беше оставил? Нищо не остави. Д: От него има, даже и напечатано "Идилията". В: Да, това го знаем, 1941-ва година и този 13 Псалом.
към текста >>

71. 1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Сякаш някой невидимо ме придружава с арфа в ръка.
Ето я от лявата ми страна, а свитъци хартия под ръката ми: Година Нова веч настъпва И носи тя незнайни бъднини. Очаквам я и плахо тръпна, И тихичко молитва шъпна Със сълзи на очи. Ела,красавице ти свята, Ела, пречиста още младост. Изтрий с милувките скръбта ми И кротко освежи духа ми С малко, малко радост. Сякаш въздухът пее. Сякаш някой невидимо ме придружава с арфа в ръка. (Никога не съм ... арфа, отгде този израз? Или е плагиат). На другия ден отивам в „Опълченска”. Пълно с гости. Оставят ме на обяд.
към текста >>

(Никога не съм ... арфа, отгде този израз?
Очаквам я и плахо тръпна, И тихичко молитва шъпна Със сълзи на очи. Ела,красавице ти свята, Ела, пречиста още младост. Изтрий с милувките скръбта ми И кротко освежи духа ми С малко, малко радост. Сякаш въздухът пее. Сякаш някой невидимо ме придружава с арфа в ръка. (Никога не съм ... арфа, отгде този израз? Или е плагиат). На другия ден отивам в „Опълченска”. Пълно с гости. Оставят ме на обяд. Там е сестра Янакиева.
към текста >>

72. 7 ЯНУАРИ 1927 г. - 31 МАРТ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

През време на току-що преживяното, в мен се зароди един интересен сюжет „Чудната арфа”.
В. Асавита. [П.П.] В четвъртък вечерта заедно с Вас помилвахме милото страдално дете Катя. Като израз на изпросеното прилагам една малка начатка; посетете я тия дни в домът й, вижте при каква обстановка живее, нахранена ли е достатъчно, затоплена ли е и обути ли са нозете й. Като ми съобщите положението й, може би ще помогне Бог да бъде още пригледана. А Вие как сте в това отношение? Мисля някога и за Вашите нужди, макар че скоро не съм ви приглеждала и ще почна да се чувствувам виновна. През време на току-що преживяното, в мен се зароди един интересен сюжет „Чудната арфа”. Ще гледам д Ви го пратя през седмицата. Съкратявам, тъй като едва имах достъп до машината за толкова. С привет и очакване: Асавита. 6 МАРТ 1927 г. ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО АСАВИТА: 6 март 1927 г.
към текста >>

73. 3 АПРИЛ 1927 г. - 5 ЮЛИ 1927 г.

(Еолова арфа) Изискват се 10 години докато човек направи една връзка с Бога.
Всички Божествени блага идват чрез тази душа. Божията Любов, Божиите блага, ти не можеш да приемеш отгдето и да е... Докато в човека не дойде тази Божествена душа и Божествен Дух той остава в мрак и тъмнина. А дойдат ли те у човека, всичко много добре върви. Цяла симфония се чувствува от присъствието на един добър човек. Той издава и едно прекрасно благоухание. (Еолова арфа) Изискват се 10 години докато човек направи една връзка с Бога. И тогава ще се започне истинската работа. Бог всякога вижда нашата добра страна, както и нашите добри черти и всякога казва: „Напред! Напред! " Това е вашият вътрешен зов. 20 АПРИЛ 1927 г.
към текста >>

„Еолова арфа” ми е непонятна.
Ето Ви моята „Свободна тема” от специалния клас. Прочетох и Вашата. Колко е хубава! Стори ми се отначало че е моя, че аз съм я писала. Кога ще ми изпратите новия сюжет за поетическа разработка? „Еолова арфа” ми е непонятна. Може би се отнася за душа, която трепти от най-възвишени и нежни чувства. Излет над родните полета и Олтаря - и тази тема е интересна. Тази година особено се безпокоя за изпита, защото го няма бр. Боев при нас. Всеки учебен час или дома е въздишка и вик към него.
към текста >>

Струните на арфата беззвучни са край мен и нищо не е в сила да придвижи ръката ми към тях, да вдъхнови погледа ми, който гасне зад премрежени очи.
[Исая49; 13.] Своевременно получих премилото Ви писмо от 17-того. Благодаря Ви за искреността, която сте вложила в него и ето тя поражда в душата ми изблик на чувства и нужда да споделя с някого. Трябва да Ви пиша и разказвам много нещо за моят изпит, привършен междувременно, както във физическия, тъй и в духовния свят. Интересни са в тия случаи опитностите, които придобиваме и в които проличава Божията ръка. Следва да Ви пиша и за темата ни „Еделвайс...”, и за Учителя, и за светлите стремежи на нашите души... Обаче..., почивам край океана на вдъхновението, сред обзелото ме безсмислие; вълните ме тихо плискат и солената пяна замрежва клепачите ми. Струните на арфата беззвучни са край мен и нищо не е в сила да придвижи ръката ми към тях, да вдъхнови погледа ми, който гасне зад премрежени очи. „Пей, или ще те погълна”, говори вдъхновението из сред океана! „Приеми ме в забвението, предпочитам това! Незавършена остава моята задача, с множеството нейни неизвестни. Това Бог е пожелал в своята промисъл, да бъде Неговата воля! А що е Той решил за след това, единствен Той го знае и ний обречени сме да го преживеем.
към текста >>

74. 1.3. ХОРОСКОП НА ОЛГА СЛАВЧЕВА OT GIS MOLL

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Тогава музиката ще удари по струните на своята арфа и поета ще прегърне своята звездна лира и ще запее поеми и песни на великата красота на Божествения мир, песни на великата радост и щастие, в което живее душата, която е свързана с Бога и всемира.
Обича много науката философията. Ще работи, както казах, и в областта на новата обертоновата или звездната музика, която наричаме окултна. Когато стане на 32 години и влезе в 33-та си година на своята пълна зрялост в пролетта на 1928 г. ще се пробуди в нейната душа тази звездна музика. Тя ще бликне като ручей и постоянно в нейната душа ще се носят дивни мелодии и симфонии. Тогава музиката ще удари по струните на своята арфа и поета ще прегърне своята звездна лира и ще запее поеми и песни на великата красота на Божествения мир, песни на великата радост и щастие, в което живее душата, която е свързана с Бога и всемира. То е началото на творческия период. Обича много тайните науки ( в ), въобще има голяма страст към тайнственото в природата. Тази сатурнова душа жали като скорпион. ( в ). То е Сатурн, който излива отровата си през Скорпиона.
към текста >>

75. 2.1.2. Благовещение, [7] Април 1922 г., петък, [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Някъде из камънака Орфей сладкогласни се е скрил, кой тихо подръпва струните на своята златна арфа, не вдигнал още целия си глас, още не запял и засвирил с пълни гърди.
И наистина, още свити и бледи, благоуханните му листенца показват нежното зелено платънце, едвам завило кросното няколко пъти. Тревата вече вредом се е появила. Тя разправя за тежката зима, за дебелия кожух на снега, що едвам я спасил от Вятъра Горянин, за кокичето, песен на безименна подранила птичка. Планинският поток, освободен от леда, буйно скача по белите камъни и тича към долината. От всички тия пролетни гости като че ли се чува радостно пение. Някъде из камънака Орфей сладкогласни се е скрил, кой тихо подръпва струните на своята златна арфа, не вдигнал още целия си глас, още не запял и засвирил с пълни гърди. Още Пан Козлоноги надува своята свирка и издава късни и изчезващи звуци на бягащата зима. Отвред потоци. Топящите се снегове бързат да очистят и върховете, за да посрещнат по-добре слънцето в нови бистри премени. Тичат и пеят хиляди потоци - скачат през камъни, лазят между гори и скали, пляскат с ръце и се радват. Снегът продължава да вали.
към текста >>

76. 2.1.39. Витоша, 6 май 1930 г., Гергьовден, [бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Да би станала сърцето ми звездна арфа и да пее за вас - вечните певци на света.
Не стъпвам по земята, а летя из тия звездни мирове, наслаждавайки очите и душата си с божествено красиви гледки. А, как са чудно подредени! Трапеци, триъгълници, кръгове, прави, нагънати, тъпи и остри ъгли. Колко си хубаво, ти, небе златно! Само като ви погледна, стига ми за да зная, че вие сте израз на Него - Вечната Любов, която мисли за нас. Да би станала сърцето ми звездна арфа и да пее за вас - вечните певци на света. От изток звездната плащаница почва да се навива, като хартия... На запад, чака тя още, да я докоснат пръстите на идващата зора. Хоризонтът побелява. Зорницата пристига. Тя идва с леки танцуващи стъпки на млада дева, която обръща към изток заруменели страни и разпиляна златиста коса. По свилените й поли блещят ярки звезди.
към текста >>

77. 2.1.53. Летуване на Рила 20 юли - август 1936 г., [Еди гьол - Елбур]

2.2. Асинета. Задачи от Учителя

Един български поет ги нарича „Очите на Рила”, а Учителят им даде друго име: „Седмострунната арфа на Рила”.
От Елбура ходим и по излети - Мальовица, Калинините извори, Кара гьол, Дамка, Урдините, Градинските езера. Всеки ден кръстосваме божествената Рила. Качи се на Харамията и от там погледни надоле. Едно над друго седем бистри езера, като пълни с елексир кристални чаши. Слънцето си играе с леките вълни от разтопения сапфир, сякаш ги целува една по една. Един български поет ги нарича „Очите на Рила”, а Учителят им даде друго име: „Седмострунната арфа на Рила”. Над тях скали, а над скалите се вият орли. Край брега на Елбур и Бал-дер-да-ру - цъфнал едър здравец, а всред тях бели сладкодъхни цветовце се люлеят на тънките си подводни корени. Като че нимфа там седи и хвърля в езерото бели букети от своя скут - невидимата нимфа. Малки безгласни кафяви птички, колкото един орех, прехвръкват тук и там. Сякаш пазят тишина, всред тази дивна планинска тишина.
към текста >>

А дълбоко у нас ехти песента на „седмострунната арфа на Рила”.
Разтовариха се огромните багажи: брезенти, палатки, казани, тави, въжета, кошове, сандъци, вързопи. Сякаш голям презокеански параход се връща от своята дълга експедиция. Брадви, лопати, тесли, търнокопи, триони, рендета, пили, железни лостове за вдигане камъни, чукове, дилафи, подвижни огнища, комини, чайници кой от кой по-голям, по-черен - окаден, дузини кофи, тенекии, денкове, походни легла, торби, чували, раници. Някои напълнили цели сандъци с Рилски бял кварц... Пълни сме с радост и свежа сила, здраве, бодър дух. Кръвта се плиска по жилите ни - пречистена, свободна. А дълбоко у нас ехти песента на „седмострунната арфа на Рила”.
към текста >>

78. 2.2.4. ЗАДАЧА ЗА ПОЧИСТВАНЕ НА 10 ИЗВОРА В ПЛАНИНАТА

Но, седмият ме чака подобно ненагласена струна от арфа.
Може би си големият батю на всички останали! Плискам главата си, пия в шъпите си, пея му нещичко. Изворче, изворче, усмивка мила имаш ти! Дай да те целуна, дай още да пия! И поточето му - сребърна струя тече, тече - тича с всички сили в своя път. Но, седмият ме чака подобно ненагласена струна от арфа. Ох, що ми трябваше. А слънцето вече доста наклонява - Люлин цял в светлина. Едвам го намерих пак. Отново влизам в бърлогата. Изгрибам с всички сили.
към текста >>

В гърдите ми пее десетострунна арфа.
Само чешмичката ни шурти, шурти с пълна сила и сякаш ми вика: „Отивай си, отивай си.” Слънцето забоде остен на Люлин и аз вече се смъквах към монастиря. Изтичах през селото. Сега, по равно шосе. Не виждам никого. Но светът ми се видя тъй красив, както никога. В гърдите ми пее десетострунна арфа. (Да си призная, на седмата струна сякаш... черен дракон бълва, бълва черна тиня. Но мисля, че го прочистих.) Дома - простирам се за сън, мъртво уморена. На другия ден - при Учителя. „Кажи нещо за изворите? ” - пита.
към текста >>

79. 3.2.1.3. Възвръщането

3.2.1. Изповеди

Слънцето ще огледа лъчите си в недоизплаканите ми сълзи, накапали по нея, вятърът ще ме цалуне и птичка ще кацне на клончето и аз ще й разправям за моята скърб, ще изпея всички песни, които още помня от бащиния дом, ще й разправя как веднъж аз видях един човек; очите на когото бяха благи, дълбоки и прекрасни, самият той беше нежен като видение, усмивката му беше лъчезарна, ръцете му приличаха на цветя и като песен на арфа звучеше гласът му.
В прегръдките на добрата си майка съм. И ней изливам накипялата болка... О, моля те, разгърни по-добре и ме прегърни, и във вечната си прегръдка изцери вековните рани... Ти майко моя, окъпана с толкова кръв, и мене умири, и мене дай покой. Из тебе ще пълзят буболечки и мене ще милват, треви ще пускат корени в моята гръд и в сърцето ми ще разплете корени бодлив трън и ще смуче животът от изстиналата ми гръд. Смучи, храни се, чудовище! Но дойдеш ли до сърцето ми, птиците, които ще минат край тебе ще се почудят като видят върху бодливите клоне кървавата роза на моята страшна скърб. Слънцето ще огледа лъчите си в недоизплаканите ми сълзи, накапали по нея, вятърът ще ме цалуне и птичка ще кацне на клончето и аз ще й разправям за моята скърб, ще изпея всички песни, които още помня от бащиния дом, ще й разправя как веднъж аз видях един човек; очите на когото бяха благи, дълбоки и прекрасни, самият той беше нежен като видение, усмивката му беше лъчезарна, ръцете му приличаха на цветя и като песен на арфа звучеше гласът му. Когато аз му казах, че го обичам, той ми отговори, че бил от друг свят. Стига беше тази дума, за да си припомня един образ на далечното минало - где, как? Но що питам? Где има неща по-прекрасни от ония в дворовете на бащиния ми дом... Птичко лекокрила, изслушай ме докрай, спри за малко дъхът си, защото само в шъпот мога да ти предам красотата на моя възлюблен, за чудната му доброта, за това слънчево дете моят обичен спътник. Слушай... тогава цъфтяха нежните цветя.
към текста >>

80. 3.3.4. Светло вдъхновение за пресветлата душа на Дафинка [Доганова]

3.3. Спомени и размисли

Глава 1. Разговор с великото

От малка тя носеше словото Божие и ето, стана красива девица; лицето й светеше отдалеч и гласът й галеше както галят нежносребърните акорди на сладко-гласна арфа.
- Ще изтърпя до край, Господи! - Тогава тръгвай - рече Той, Аз ще те изпратя там, където готови души очакват размъщането на Витезда от божи Ангел, за да се окъпят в новия живот и бъдат изцелени. Твоята ръка ще стори това. И тя, като нежна гълъбица полетя към земята... В една бяла къщичка тя се роди първо чадо. Още от дете лицето й сияеше като слънце, очите й гледаха благо и усмивката й беше ангелска. От малка тя носеше словото Божие и ето, стана красива девица; лицето й светеше отдалеч и гласът й галеше както галят нежносребърните акорди на сладко-гласна арфа. Работеше тя. От устата й извираше слово благо. Езикът й беше тръст на скорописец. Тя казваше делото си на царя, ето тъй: - Както еленът желае водните извори, Така душата ми желае Тебе, Боже. Жадна е душата ми за Бога живаго.
към текста >>

81. 6.6. Алилуйя

Глава 4. Съборите - духовните празници на братството

Двата главни стръка на изкуството послушно лежат в ръцете му и обиколен от инструменти, той всеки момент може да направи избор - от възклицателната тръба, този тържествен шофар от чийто звуци падна Йерихон, до изящния псалтир и нежнострунната китара, тоя чудесен кинар - арфа, която до днес ни очарова и трогва; от тимпана до доброгласния цимбал - тоя прост по устройството си инструмент, а толкова звучен и сладък - еднакво този велик инструменталист го владееше изкусно, плюс поетическото и певческото дарование. 3.
Всичко звучи и пее, свири, прелива веселието като препълнена чаша, сърцето изпълнено с радостта и душата е потопена само в музика. Струва ни се, че се намираме в концертна зала, огромна, акустична, където бавно и тържествено се носят звуци на небесни хорове. Поетът певецът и музикантът величае и славослови Бога, не само с перото, сякаш слушаме шумоленето на папируса на който той нанася поетическите си видения, певецът пее и музикантът свири като дава пълна импровизация, която се въззейма нагоре, за да величае и даде пълен израз на бликналите чувства, мисли, идеи. Всичко е потопено в музика. Каква загуба на музикални тонове, неуловени и не съхранени. Двата главни стръка на изкуството послушно лежат в ръцете му и обиколен от инструменти, той всеки момент може да направи избор - от възклицателната тръба, този тържествен шофар от чийто звуци падна Йерихон, до изящния псалтир и нежнострунната китара, тоя чудесен кинар - арфа, която до днес ни очарова и трогва; от тимпана до доброгласния цимбал - тоя прост по устройството си инструмент, а толкова звучен и сладък - еднакво този велик инструменталист го владееше изкусно, плюс поетическото и певческото дарование. 3. Хвалете Го с тръбен глас; Хвалете Го с псалтир и китара. 4. Хвалете Го с тъпан и ликуване; Хвалете Го с струни и свирки. 5. Хвалете Го с доброгласни кимвали; Хвалете Го с възклицателни кимвали. 6. Всяко дихание да хвали Господа. Алилуйя! Всичко, което едно човешко сърце може да каже, е казано - изтръгнато е цялото съдържание на голямото чувство и всичкия блясък на голямата мисъл изразени с музика, със стих, с песен.
към текста >>

82. 4. Покрай водите на Седемте рилски езера: събор, 1939 г.

Глава 2. Ученикът - път и живот

Нашия блян и нашия копнеж винаги щеше да бъде устремен към тази най-висока планина на нашата страна и ако там не можехме да получим онова, което един събор ни даваше, Той вероятно и ние бихме разпънали платна и бихме тръгнали към друг свят по-висок от този на Йеди гьол, тая вълшебна седмострунна арфа на Рила, където за първи път прозвуча Словото на най-високия Гост на земята - поднесъл на целия свят Новото Учение за Любовта, за Мъдростта и за Истината.
Ние се радвахме на съборите и се радвахме повече, когато те ставаха на Рила. Всичко ставаше безшумно, по план, който не виждахме, в пълна хармония и дисциплина, липсваха само големите купища дини на Търново и слънчевата трапезария на Изгрева, ала не липсваше мистичната красота на Търново и волната песен на Изгрева. Всичко дълбоко и прекрасно от съборите в градовете беше събрано и отлято там горе, където съборът получаваше необикновената си дълбочина и красота, не само защото декорите бяха други, а и поради оная ненарушима хармония и тишина, които царуват в планината. Имаше Слово и атмосфера - само там на 2400м.височина можеха да се дадат беседи от рода на “Абсолютната чистота”, “Лъчи на живота”, “Езикът на Любовта”, “Двигатели на живота", “Опорните точки на живота”, където една светкавица проряза небосвода и един акорд прозвуча от Безкрайността и ние не искахме да разберем, че великолепната епопея отшумява. Беседите, които носят общото заглавие “Планински и съборни” щяха да ни отведат не до ония светли съборни дни, но до поляните, върховете, водите, езерата и снежните преспи на Рила, до великолепното Рилско небе и до вълшебните изгреви, гледани от Молитвения връх и до всички ония разкошни места, които ни принадлежаха на нас учениците, които обичаха беззаветно планинския свят. Нашия блян и нашия копнеж винаги щеше да бъде устремен към тази най-висока планина на нашата страна и ако там не можехме да получим онова, което един събор ни даваше, Той вероятно и ние бихме разпънали платна и бихме тръгнали към друг свят по-висок от този на Йеди гьол, тая вълшебна седмострунна арфа на Рила, където за първи път прозвуча Словото на най-високия Гост на земята - поднесъл на целия свят Новото Учение за Любовта, за Мъдростта и за Истината.
към текста >>

83. 4. Горящата къпина

Пред лицето на Учителя си ученикът трепти като многострунна арфа, атмосферата която го обгръща е наситена от вибрациите и аурата на Учителя - тя е необикновено светла, хармонична, жива, рядка.
От такъв ученик се интересува Учителя. Ученикът се разговаря с Учителя си. Той може да Го попита за нещо някои неща трябва да се доизяснят. Беседата с Учителя е празник за ученика. Тя му доставя радост и светлина, изпълва душата му с мир. Пред лицето на Учителя си ученикът трепти като многострунна арфа, атмосферата която го обгръща е наситена от вибрациите и аурата на Учителя - тя е необикновено светла, хармонична, жива, рядка. Когато се разделя с Учителя си ученикът внимателно носи придобитото, внимава съсъдът със елей да се не разсипе. Идването в контакт с Учителя до някъде може да се оприличи на срещата с най-богатия, най-силния, най-благородния цар, който е готов да ти се притече на помощ с всичките си съкровища и с всичката си власт, които притежава, ако изобщо такъв цар има на земята. Ученикът с чистота на сърцето си може да иска нещо и мигом да го получи, може да пита нещо под давлението на жадната си мисъл и една велика тайна да му се открие, ученикът може да моли за магическа дума или пръчица. Учителят има и сила и власт да задоволи тези желания. Един дълъг миг ученик и Учител се гледат.
към текста >>

84. 3. Третият завет (3.IV.1969 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

Всичко е казано и сградата е построена; песента е изпята до съвършенство и в един неподозиращ свят случилото се през двадесетия век ще звучи като многострунната арфа събрала и разпръсваща мелодията и хармонията на световете - отразена днес в една обикновена езикова фраза - Новото учение.
3. ТРЕТИЯТ ЗАВЕТ 3.IV. 1969 г. Може ли към казаното да се прибави, или към построеното да се изгради нещо?... Всичко е казано и сградата е построена; песента е изпята до съвършенство и в един неподозиращ свят случилото се през двадесетия век ще звучи като многострунната арфа събрала и разпръсваща мелодията и хармонията на световете - отразена днес в една обикновена езикова фраза - Новото учение. Един внушителен и дълбок израз на нещо, което носеше белега на абсолютната реалност в един нереален свят, нещо здраво, силно, жизнеспособно в един свят, където всичко беше преходно и формите лежаха тленни. Ние посмяхме да съберем отделните части на голямата картина, отделните бисери, които даваха сиянието на неповторимото, което се беше родило на земята - позволихме си да ги съберем, за да направим идеята близка и осезаема, чийто аромат стигаше до нас жива и непосредствена. Няма какво да се прибави към казаното, няма и какво да се изгради. Всичко е премного ясно, чисто, съвършено - звученето никога няма да ни напусне и панорамата като най-чист акварел щеше да ни извисява винаги там, където Той успя да изгради онова, което на стар библейски език се нарича скиния. Историята се повтаряше в един нов и неузнаваем вариант, който по магичен начин събираше и разпръсваше като огромен фокус светлината, за която човек никога нямаше да престане да копнее.
към текста >>

85. 11. Там, дето е стъпил Той: лятото на 1970 г. (5.IX. 1970 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

Би трябвало да се напише история на тези лета, които събираха и разпръсваха копнежите на едно общество - семейство, което още по милост Божия можеше да се среща по високите върхове на онова място наречено “Седмострунната арфа” на Рила.
11. ТАМ, ДЕТО Е СТЪПИЛ ТОЙ лятото на 1970 г. 5.IX.1970 г. На Рила. Всяка година различна, както различни бяха рилските дни с меняващото време. Серия от разнообразни панорами, които ни предлагаха всичката хубост на планината. Би трябвало да се напише история на тези лета, които събираха и разпръсваха копнежите на едно общество - семейство, което още по милост Божия можеше да се среща по високите върхове на онова място наречено “Седмострунната арфа” на Рила. Защо отбелязваме тази година, която по външен израз нямаше забележителна разлика? Къде лежеше онова незнайното, което трептеше живо, за да ни накара да вземем перото и оставим следата на един живот открояващ се в рамките на рилската хубост по време, когато в света бушуваха бури и народите настървено се гледаха, по време когато да се говори за мир, за единство, за любов беше наистина парадоксално. Ние решихме да си кажем думата не за друго, а за да очертаем онзи исторически процес, който някога ще говори ясно и четливо на ония, които ще се интересуват от идеите, които моделираха и изработиха Неговото Слово, дошли през това лято от цялата страна, за да се срещнат, за да се видят и разменят някоя и друга дума. Всичко беше толкова просто от жаждата да се извисиш над сивото ежедневие до топлосърдечния момент, когато сме седнали на простите трапези от камъни и вземаме от още по-простия обед. Така е било винаги, така беше и през тая година, както и през онова време, когато Той беше между нас и редеше скромно и просто планинския обяд.
към текста >>

86. 1.10. Рила - Седемте езера, съборният ден - 25 август, 1968 г. Молитвеният връх.

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

ТОМ 30

На запад и северозапад е Седемострунната арфа на Рила: амфитеатрално разположените, свързани едно с друго с бистри потоци, Седемте рилски езера: Главата, Сърцето, Бъбрека, Близнаците, Първото, Второто и Третото езера от тази чудно красива група.
безкрайно великата Симфония на водите от Езерото на съзерцанието, разкриваща се върху фона на съпровождащата я, едва чута песен на тия от Второто езеро - всичко това се слива в нещо, за което няма думи - нещо неземно, свещено, Божествено, неизразимо. Право на изток са неясните, обвити в нежна мъгла, синьозелени далечини на самоковските полета, гори, хълмове, долини. Високо на югоизток чертаят рязко начупения хоризонт величествените Рупи. Това е Човекът, Великанът - Титанът, с ясно очертани на десетки километри глава и туловище, легнал гърбом за вечни времена тук, на хоризонта, за да говори, за да разказва, да учи завинаги хората: колко безсмислена е, колко безнадеждна е всяка борба срещу Бога, дори и на тия, които са били много близко до Неговия Престол. Скъп, безценен, крайно необходим урок за човека, за днешния човек, възгордял се от своята сила и мощ, от своите знания и постижения. На запад и северозапад е Седемострунната арфа на Рила: амфитеатрално разположените, свързани едно с друго с бистри потоци, Седемте рилски езера: Главата, Сърцето, Бъбрека, Близнаците, Първото, Второто и Третото езера от тази чудно красива група. На югозапад - величественият, гордият и непрестъпен „Харамия", надвиснал строго над покаещите се в нозете му „Близнаци", с Езерото на чистотата, простиращо се на широките поляни край неговите югоизточни склонове. Горе, на юг, високо, много високо над Езерото на съзерцанието, много по-високо от самия Молитвен връх, впити в небето, се простират „Червените салони". Там, всред скалите, на самото било, с поглед точно срещу Рупите, които се открояват тук в пълното си величие, е палатката на брат Борис. Да! Той наистина трябва да бъде тук! Той наистина трябва да проправя пътя за всички нас нагоре!
към текста >>

87. 15.7. Двете съновидения

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

А Борис върви след нас конфузен, с наведена глава и носи една голяма арфа.
Той Се подава от прозореца, виждаме Неговата глава. Той Се усмихва, а аз, Мария Тодорова и Борис Николов сме на гарата - на перона. Влака тръгва, а ние оставаме тримата на перона. Учителят тръгва с влака, влака изчезва от погледа ни, ние се обръщаме и след това се връщаме. Аз и Мария вървим напред и се разправяме за ежедневните неща, които ни трябват тука в този „Малък дом", и какво ще правиме за Борис. А Борис върви след нас конфузен, с наведена глава и носи една голяма арфа. За какво е тази арфа, тогава аз не можах да разбера. Но аз разбрах, че вече опасността е минала, и че той ще оздравее. Така, че се даде едно разрешение от Учителя, и че трябва да продължиме борбата с неговото спасяване. Разказвам на Мария: „Добре де, всичко разбирам. Ами тази арфа, която носеше Борис какво значи?
към текста >>

За какво е тази арфа, тогава аз не можах да разбера.
Той Се усмихва, а аз, Мария Тодорова и Борис Николов сме на гарата - на перона. Влака тръгва, а ние оставаме тримата на перона. Учителят тръгва с влака, влака изчезва от погледа ни, ние се обръщаме и след това се връщаме. Аз и Мария вървим напред и се разправяме за ежедневните неща, които ни трябват тука в този „Малък дом", и какво ще правиме за Борис. А Борис върви след нас конфузен, с наведена глава и носи една голяма арфа. За какво е тази арфа, тогава аз не можах да разбера. Но аз разбрах, че вече опасността е минала, и че той ще оздравее. Така, че се даде едно разрешение от Учителя, и че трябва да продължиме борбата с неговото спасяване. Разказвам на Мария: „Добре де, всичко разбирам. Ами тази арфа, която носеше Борис какво значи? " Арфа, а той не може да свири на арфа.
към текста >>

Ами тази арфа, която носеше Борис какво значи?
А Борис върви след нас конфузен, с наведена глава и носи една голяма арфа. За какво е тази арфа, тогава аз не можах да разбера. Но аз разбрах, че вече опасността е минала, и че той ще оздравее. Така, че се даде едно разрешение от Учителя, и че трябва да продължиме борбата с неговото спасяване. Разказвам на Мария: „Добре де, всичко разбирам. Ами тази арфа, която носеше Борис какво значи? " Арфа, а той не може да свири на арфа. Той може да свири донякъде на флейта. Тя вдигна рамене и казва: „Ще почакаме, то ще се види какво представлява тази арфа."
към текста >>

" Арфа, а той не може да свири на арфа.
За какво е тази арфа, тогава аз не можах да разбера. Но аз разбрах, че вече опасността е минала, и че той ще оздравее. Така, че се даде едно разрешение от Учителя, и че трябва да продължиме борбата с неговото спасяване. Разказвам на Мария: „Добре де, всичко разбирам. Ами тази арфа, която носеше Борис какво значи? " Арфа, а той не може да свири на арфа. Той може да свири донякъде на флейта. Тя вдигна рамене и казва: „Ще почакаме, то ще се види какво представлява тази арфа."
към текста >>

Тя вдигна рамене и казва: „Ще почакаме, то ще се види какво представлява тази арфа."
Така, че се даде едно разрешение от Учителя, и че трябва да продължиме борбата с неговото спасяване. Разказвам на Мария: „Добре де, всичко разбирам. Ами тази арфа, която носеше Борис какво значи? " Арфа, а той не може да свири на арфа. Той може да свири донякъде на флейта. Тя вдигна рамене и казва: „Ще почакаме, то ще се види какво представлява тази арфа."
към текста >>

88. 4.14.3. Кражбите на чуждоземците към музиката и молитвите, дадени от Учителя Дънов

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Творецът сам се зае и със светлината на своя лъчезарен замисъл, сътвори човешката душа - една хилядострунна арфа, от която дишаха мелодии, и в която можеше да се отеква върховният напев на Божествената музика.
Това е бил първият знак за живота, първата видима искра в лоното на вечния огън, който е горял без да бъде видян и чут. ...Като се понесе този самотен и тържествен звук, за да разкуди живота, той се разлъчи и се разви в много багри и от всеки негов атом се родиха нови звукове - различните напеви на живота. Те политнаха из цялата вселена до безкрая... Това беше един дълъг ден на творчество и в неговата светлина се създаде един закон на хармония, отражение от душата на Оногова из когото излезе, създаде се едно велико цяло, което взе участие после във всяко дихание на живите души, което доби име песен или музика. От тоя Божествен ден стана всичко възможно. Животът тръгна по своя път към една поставена голяма, светла задача. Творецът сам се зае и със светлината на своя лъчезарен замисъл, сътвори човешката душа - една хилядострунна арфа, от която дишаха мелодии, и в която можеше да се отеква върховният напев на Божествената музика. Тая душа слезе и срещна пустата земя, която летеше унесена в своя вихрен бяг, спря се и се посели в нейната студена плът... Изминаха хиляди милиони векове от този ден. Над навъсените древни храмове по земята лежеше отпечатъкът на едно минало. Тайнствени знаци и числа говореха за нещо, което хората не можеха да разберат. Всичко стоеше като загадка, като една заключена гатанка в недрата на мълчаливото минало, и още малко може би и тия знаци щяха да се изтрият, а животът щеше да стане още по-нежен, още по-загадъчен. За човека нямаше да остане нищо, което да му спомня в някой неуловимо кратък миг за величието на неговата душа, ако не бе песента, що се засели да живее на земята, заедно с душата му.
към текста >>

Само душата на човека - хилядострунна арфа, знаеше да отеква на нейното чисто върховно слово.
Тая музика се носеше по повърхността на разбушуваното море, живееше сред горите, където се отекваше сред глухия кънтеж на букаците. Тя се носеше на светли струи от волната чучулига към лазура на небето. Музиката се дочуваше в звънтенето на настъпващите пролетни дни, свистеше в шеметния напев на устрема, разливаше се тихо из майчинските уста като песен, която приспива младенец и ридаеше по струните на млад свирец. Кой разбираше тая музика? Кой познаваше нейния език? Само душата на човека - хилядострунна арфа, знаеше да отеква на нейното чисто върховно слово. Душата самотна съзерцаваше светлата си родина и шепнеше нещо, но имаше ли хора, които да знаят да се вслушват и разбират своята душа? Музиката е приказка за една страна, в която има такава светлина, че всички наши земни дни черпят от нея своя блясък. Тя е приказка за страната в която ураганите отиват да си отпочиват и където най-тъмната умраза приема вид на една тиха усмивка. Страна на хармония, страна на вечна радост. Музика, как може човек да отпразнува твоето тържество?
към текста >>

89. 4.16. Етапите и пътя на музикантите

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

По-късно той учи арфа и след заминаването на Учителя прави хармонизации.
Следващият етап, седми - те вече изпълняват песните по време преди лекция, след лекция в присъствието на Учителя или когато се разпяват преди лекция или беседа. Следващият етап, те изпълняват песните на Учителя в Негово присъствие - в Салона, на поляната или на планината. Идва още един етап (осми), когато някои от музикантите започват да правят свои разработки. Те са няколко души музиканти, един от тях е Кирил Икономов за който говорихме вече. Но има и други - другите музиканти са Асен Арнаудов, който помага много при записването песните на Учителя. По-късно той учи арфа и след заминаването на Учителя прави хармонизации. По-късно работи с Мария Тодорова и се включва при подготвянето на тази Песнарка, която излиза 1947 г. Той също има разработки, които ги е оставил в някакъв куфар, качил ги е на някакъв таван и не ги знаеше по негово време къде се намират. И така, тези разработки останаха в неговия куфар на някакъв таван, където никой не може да го открие. А неговия син вероятно и не знае за това нещо, че го има. Има и други музиканти, които са работили и някои от техните разработки аз притежавам като архив.
към текста >>

90. 5. Човешкият глас и Ангелската музикална школа (6.01.1941, понеделник, София - Изгрев)

Химн от арфа - Илия Кръстеняков с флейта. 9.
„Ще се развеселя” от Учителя - с флейта. 4. „Имаше человек” от Учителя - с флейта и каденца от Учителя. 5. Ария от операта „Сомнамбула” от Винченцо Белини. 6. Ария на операта „Лакме” от Лео Делиб - с флейта. 7. „Птичката в гората” от Вилхелм Таубер - с флейта. 8. Химн от арфа - Илия Кръстеняков с флейта. 9. „С детска радост” - Илия Кръстеняков с флейта. 10. „Венир, бенир” от Учителя - с флейта. Учителю, Ръководителю мой, благодаря! Амин. ______________________________ 7) Секвенция - повторение на някой мотив на различните степени на възходящи или низходящи гами 8) Илия Василев Кръстеняков, с псевд. Иля Болгар, 1899-1973, флейтист, пианист, щрайхист (китара, цитра, мандолина), композитор, педагог 9) Петър Исаев Ступел, 1923-1997, пианист, композитор
към текста >>

91. 23. Концерт на Изгрева на 16 юни 1942 г. Мнението на Учителя. 61 (16.06.1942, вторник, София - Изгрев)

Наскоро бях на Рилските езера, които представляват седмострунната арфа на Рила.
Тя се държи много естествено. Имаше и движения, много свободно си държеше ръцете при концерта. Музиката слиза от горе, като светлина...” Любезна сестра Табакова, изпращам Ви горния малък дар от нашата Витошка екскурзия. Учителят каза някои хубави думи за Вашия концерт, пред всички. Пожелавам Ви всичко хубаво и светло! Наскоро бях на Рилските езера, които представляват седмострунната арфа на Рила. Рилските езера Ви поздравяват и Ви канят да посетите техните Слънчеви дворци. Изгрев, 9.07.1942 г. С братски поздрав, Б. Боев.” На 5 юлий видях Учителя, като отидох да Го слушам на първата сутрешна беседа след завръщането Му от езерата. Брат Стоименов, който си имаше един стол пред катедрата на Учителя и на който стол никой не сядаше, освен той.
към текста >>

92. 24. Повишение в Операта. Опит за преподаване на Паневритмия в училищата

Наскоро бях на Рилските езера, при Седемте свещени езера, които представляват седмострунната арфа на Рила.
Другите певци, които бяха на нейния концерт, се насърдчиха, че може да се изнесе нещо хубаво.” Симеон Арнаудов, като чул да пее, казал: „Така трябва да се пее! ” - „Тя се държи много естествено, имаше и движения, много свободно си държеше ръцете при концерта. Музиката слиза от горе като светлина.” По-надолу четем следното: „Любезна сестра Табакова, изпращам Ви горния малък дар от нашата Витошка екскурзия. Учителят каза няколко хубави думи за Вашия концерт пред всички. Пожелавам Ви всичко хубаво и светло. Наскоро бях на Рилските езера, при Седемте свещени езера, които представляват седмострунната арфа на Рила. Рилските езера Ви поздравяват и Ви канят да посетите техните слънчеви дворци.” Написано: „Изгрев, 9 юли 1942 г. С братски поздрав, брат Боян Боев.” Това сте го получили по пощата от брат Боян Боев за концерта, който сте дали в салона на Изгрева пред Братството? Л.Т.: Да. И сега, ето друго изживяване. Например започнаха да ми дават централни роли [в оперите]: „Лучия [ди Ламермур]”, „Травиата”, „Севилския бръснар”, „Марта”.
към текста >>

93. 88. Как трябва да се пее Паневритмията

Наскоро бях на Рилските езера, при Седемтях свещени езера, които представляват седмострунната арфа на Рила.
Другите певци, които бяха на нейния концерт, се насърдчиха, че може да се изнесе нещо хубаво.” Симеон Арнаудов, като чул да пее, казал: „Така, така трябва да се пее! ” „Тя се държи много естествено, имаше и движения, много свободно си държеше ръцете при концерта. Музиката слиза от горе като светлина.” По-надолу чета: „Любезна сестра Табакова, изпращам Ви горния малък дар от нашата Витошка екскурзия. Учителят каза някои хубави думи за Вашия концерт пред всички. Пожелавам Ви всичко хубаво и светло! Наскоро бях на Рилските езера, при Седемтях свещени езера, които представляват седмострунната арфа на Рила. Рилските езера Ви поздравяват и Ви канят да посетите техните слънчеви дворци. Изгрев, 9.VII.1942 год., С братски поздрав: Боян Боев” В.К.: Това е почеркът на Боян Боев, който аз също го познавам и декларирам за него. Л.Т.: Я го закачете, ако обичате.
към текста >>

94. 222. Музикантите на Изгрева и отрицанието