Търсене в текстове за 'Арфа'

Някъде из камънака Орфей сладкогласни се е скрил, кой тихо подръпва струните на своята златна арфа, не вдигнал още целия си глас, още не запял и засвирил с пълни гърди.

И наистина, още свити и бледи, благоуханните му листенца показват нежното зелено платънце, едвам завило кросното няколко пъти. Тревата вече вредом се е появила. Тя разправя за тежката зима, за дебелия кожух на снега, що едвам я спасил от Вятъра Горянин, за кокичето, песен на безименна подранила птичка. Планинският поток, освободен от леда, буйно скача по белите камъни и тича към долината. От всички тия пролетни гости като че ли се чува радостно пение. Някъде из камънака Орфей сладкогласни се е скрил, кой тихо подръпва струните на своята златна арфа, не вдигнал още целия си глас, още не запял и засвирил с пълни гърди. Още Пан Козлоноги надува своята свирка и издава късни и изчезващи звуци на бягащата зима.Отвред потоци. Топящите се снегове бързат да очистят и върховете, за да посрещнат по-добре слънцето в нови бистри премени.Тичат и пеят хиляди потоци - скачат през камъни, лазят между гори и скали, пляскат с ръце и се радват.Снегът продължава да вали. Но той не е зимния хаплив сняг, а топла милувка на пролетния повей, който се здрависва с планинските стопани.Гората шуми. Вятърът извил лък, излива песен след песен из горския листак, не му омръзва, не се уморява, не му се доспива.Ние лазим по нанагорнището. Почиваме, събираме се и - пак отново - нагоре.
към текста >>

От днес започват чудните дни при Седемструнната арфа на Рила.

Още след слизането си от Молитвения връх посещаваме чешмичката. Там прекарваме известно време в мълчание и в тих разговор с водите, които се изливат от мраморните ръце. Чешмичката има оригинална архитектура. Белите камъни, с които е изградена тя, са донесени тук в раници или на гръб от далечни места. С любов ги е нареждал Учителя. От днес започват чудните дни при Седемструнната арфа на Рила. Във време на нашето пребиваване тук в свободното си време ние единично и на групи посещаваме всички езера и върхове. Отиваме при Езерото на съзерцанието. Тишината, която цари тук, ни поглъща. Тук ние сме вглъбени в себе си, чувстваме лъха на Вечното и Безкрайното в света. Тук човек неволно идва в молитвено състояние.
към текста >>

От днеска почват чудните дни при седемструнната арфа на Рила.

Още след слизането си от Молитвения връх посещаваме чешмичката. Там прекарваме известно време в мълчание и в тих разговор с водите, които се изливат от мраморните ръце. Чешмичката има оригинална архитектура. Белите камъни, с които е изградена тя, са донесени тук с раници или на гръб от далечни места. С любов ги е нареждал Учителя. От днеска почват чудните дни при седемструнната арфа на Рила. По време на нашето пребиваване тук, в свободното си време, ние единично и на групи посещаваме всички езера и върхове. Отиваме при Езерото на съзерцанието. Тишината, която цари тук, ни поглъща. Вглъбени в себе си, ние чувствуваме лъха на вечното и Безкрайното в света. Посещаваме мястото на палатката на Учителя.
към текста >>

Да би станала сърцето ми звездна арфа и да пее за вас - вечните певци на света.От изток звездната плащаница почва да се навива, като хартия... На запад, чака тя още, да я докоснат пръстите на идващата зора.

Да би станала сърцето ми звездна арфа и да пее за вас - вечните певци на света.От изток звездната плащаница почва да се навива, като хартия... На запад, чака тя още, да я докоснат пръстите на идващата зора.
Те всичките са цветя в градината на Вселената.Не стъпвам по земята, а летя из тия звездни мирове, наслаждавайки очите и душата си с божествено красиви гледки. А, как са чудно подредени! Трапеци, триъгълници, кръгове, прави, нагънати, тъпи и остри ъгли. Колко си хубаво, ти, небе златно! Само като ви погледна, стига ми за да зная, че вие сте израз на Него - Вечната Любов, която мисли за нас. Да би станала сърцето ми звездна арфа и да пее за вас - вечните певци на света.От изток звездната плащаница почва да се навива, като хартия... На запад, чака тя още, да я докоснат пръстите на идващата зора. Хоризонтът побелява. Зорницата пристига. Тя идва с леки танцуващи стъпки на млада дева, която обръща към изток заруменели страни и разпиляна златиста коса. По свилените й поли блещят ярки звезди.Девата се усмихва. Окото й златно, Венера се нарича.
към текста >>

От Седемструнната рилска арфа.

От Духа към душата; От душата към ума; От ума към сърцето. От всичко към човека - Синът Божи. Мирът на вечното благо да бъде с вас! От Седемструнната рилска арфа. 30.6.1931 г./Свещения подпис/ Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 5
към текста >>

9. VIII. 1935г., Рила, при седмострунната арфа.

Може да се сърдиш само на този, който те обича, а който не те обича, не може да се сърдиш.. Изгревът - Том 17 27. Беседа от Учителя на 9.VIII.1935 г., петък, 5 ч сутринта Спомен на Елена Хаджи Григорова 30. Писмо от лагера - Рила 9. VIII. 1935г., Рила, при седмострунната арфа. Елбур, лагера на учениците на Бялото Братство Ето, от няколко дена насам жителка съм на свещената планина Рила, заедно с великия Учител и Неговите ученици. Хубаво е човек да се откъсне, макар и за малко време, от шумния град и да дойде да си отдъхне в разтворените обятия на планината, при нейните върхове и кристални езера, при чист и здравен въздух, за добиване на нови сили, добро здраве и духовен подем. Посетих всички места, които ми напомниха нашите сърдечни срещи в миналото. Мили ми бяха тези места, защото ме свързваха с тебе и с ония изживени минути в духовен изблик на душите ни!
към текста >>

Един български поет ги нарича „Очите на Рила”, а Учителят им даде друго име: „Седмострунната арфа на Рила”.

Увиваме се топло и грижливо, и лягаме върху клековата и папратовата пружина на леглата си и - сладко заспиваме.При нас идват и чужди гости. Който е гладен, ще го нахраним; ако замръкне помръзнал, завчас го затрупваме с вълнени одеала и го приютяваме в някоя от брезентовите палатки - специално за гости донесени.От Елбура ходим и по излети - Мальовица, Калинините извори, Кара гьол, Дамка, Урдините, Градинските езера. Всеки ден кръстосваме божествената Рила.Качи се на Харамията и от там погледни надоле. Едно над друго седем бистри езера, като пълни с елексир кристални чаши. Слънцето си играе с леките вълни от разтопения сапфир, сякаш ги целува една по една. Един български поет ги нарича „Очите на Рила”, а Учителят им даде друго име: „Седмострунната арфа на Рила”. Над тях скали, а над скалите се вият орли. Край брега на Елбур и Бал-дер-да-ру - цъфнал едър здравец, а всред тях бели сладкодъхни цветовце се люлеят на тънките си подводни корени. Като че нимфа там седи и хвърля в езерото бели букети от своя скут - невидимата нимфа. Малки безгласни кафяви птички, колкото един орех, прехвръкват тук и там. Сякаш пазят тишина, всред тази дивна планинска тишина.Срещу „Близнака” има сняг.
към текста >>

А дълбоко у нас ехти песента на „седмострунната арфа на Рила”.

Разтовариха се огромните багажи: брезенти, палатки, казани, тави, въжета, кошове, сандъци, вързопи. Сякаш голям презокеански параход се връща от своята дълга експедиция. Брадви, лопати, тесли, търнокопи, триони, рендета, пили, железни лостове за вдигане камъни, чукове, дилафи, подвижни огнища, комини, чайници кой от кой по-голям, по-черен - окаден, дузини кофи, тенекии, денкове, походни легла, торби, чували, раници. Някои напълнили цели сандъци с Рилски бял кварц...Пълни сме с радост и свежа сила, здраве, бодър дух. Кръвта се плиска по жилите ни - пречистена, свободна. А дълбоко у нас ехти песента на „седмострунната арфа на Рила”. Изгревът - Том 26 2.1.53. Летуване на Рила 20 юли -_август 1936 г., [Еди гьол - Елбур]
към текста >>

Тогава тези места на 7-те рилски езера се наричаха „Седмострунна арфа на Рила".

Запознах се с много братя и сестри, особено с 4 братя: Георги Радев, Борис Николов, Славчо Славянски, Неделчо Попов. Ние често се събирахме заедно и прекарвахме времето си в разходки, екскурзии и непрекъснато разговаряхме за Учението на Учителя. В България има прекрасни места, особено красиви, величествени и грандиозни планини. Например Витоша, където столицата София е в нейното подножие и жителите й почиват и общуват с живата природа, намират сили и енергия за работа и укрепват здравето си. Особено незабравимо впечатление остави в мене пребиваването ми на Рила. Тогава тези места на 7-те рилски езера се наричаха „Седмострунна арфа на Рила". Там 7-те езера се съединени между себе си с водопади и произвеждат чаровна за слуха ни музика. Сега водопадите са изчезнали, а водата се влива в езерата чрез обилни потоци вода. Учителят казва: „Всички духовни центрове в Рила, Алпите, Хималая и други планини имат вътрешни връзки. В Рила е голямо разнообразието. В нея има такива места където човешки крак не е стъпвал никога.
към текста >>

Разбита е арфата, но акордите ù още звучат!

В тия изключителни времена умът и перото на такива като него, които можеха да превеждат на лек, приемлив и красив език словото на мъдростта, бяха най-потребни, защото сега е времето, когато жетвата ще стане богата, а работниците са малко. С тия най-леки и бледни линии аз искам да извикам образа и душата на нашия обичен приятел и брат, към който образ и душа да отправим потока на своята обич, за да блесне тя като светилник на пътя му, една малка частица от който път той премина между нас. Не ми се иска да кажа, че си отиде за винаги! Спомням си думите на Надсон: Той умря, но той живее, Жертвеникът е сломен, но огънят блести. Разбита е арфата, но акордите ù още звучат! _______________________ Източник: ГЕОРГИ РАДЕВ - GEORG NORDMAN "Житно зърно" - година ХIV - 1940 г. Съдържание на 7-8 бр. ГЕОРГИ РАДЕВ
към текста >>