Търсене в текстове за 'Академик'

„В културното развитие на човечеството", казва академик Веселовски, „славянските народи за пръв път чрез реформаторската проповед на Богомил до появата на Хуса внасят в общоевропейския живот своите интелектуални и морални богатства, който е оставил трайни следи върху цялата средновековна култура."

„В културното развитие на човечеството", казва академик Веселовски, „славянските народи за пръв път чрез реформаторската проповед на Богомил до появата на Хуса внасят в общоевропейския живот своите интелектуални и морални богатства, който е оставил трайни следи върху цялата средновековна култура."
Христо Въргов, говорейки за богомилите, ги характеризира по следния начин: „Тези добри хора, които обичали враговете си, ние наричаме духовни революционери. Те освобождавали разума и съвестта от веригите на църковния догматизъм, окриляли мисълта и издигали глас против всичко, що спъвало интелектуалния, моралния и социалния прогрес на отделната личност и на обществото, чупели с духовни средства робските вериги. Те предпочитали да ги убият, отколкото те да убият." Същият автор казва: „Ние, българите, чрез Богомилството сме внесли своята скромна лепта в европейската култура." „Богомилството", казва Пипин, „представя от себе си бележит и рядък акт на движение, което излязло из славянския извор и е преминало в историческия живот на Западна Европа." „В културното развитие на човечеството", казва академик Веселовски, „славянските народи за пръв път чрез реформаторската проповед на Богомил до появата на Хуса внасят в общоевропейския живот своите интелектуални и морални богатства, който е оставил трайни следи върху цялата средновековна култура."
към текста >>

На един гимназист - с друг език, а на академика - с трети.

Той би станал такъв, ако паралелно с използуването на лоста и механиката, би изработил и лоста на своя духовен живот. Моралният гръбнак на всеки човек е оня лост, с който той повдига и понася тежестите на живота. За разбирането на всички тези неща е необходима подготовка. На всички хора не може да се говори с един и същи език. На този, който е завършил първо отделение, ще му говорите по един начин, що се отнася до разбирането на някои научни проблеми. На един гимназист - с друг език, а на академика - с трети. Към всеки от тях ние трябва да имаме еднакво уважение като към същество, тръгнало в пътя на развитието, но езикът, с който ще се разбираме, ще бъде различен. Истините на духовния живот могат да се разбират само от такива, които са дошли до тях по най-различни, но свои, специфични пътища. Към тях те имат изработена известна чувствителност, с други думи, резонират на тях. Турците имат пословица, която казва: На този, който може да слуша, и комарът да му свирне, ще го усети, но този, който не знае да слуша, и зурла, и даул да му блъскат в ухото, пак не ще те чуе и разбере. Природата не дава нищо даром.
към текста >>

(по-късно академик) Димитър Ми- халчев - един от най-бележитите български философи не само на своето време, но и в цялата нова история на страната.

Дънов като застинала схема, удобна за критичен анализ и унищожително отрицание с познати средства. Въобще не бива отчитано обстоятелството, че П. Дънов не представя Словото си във вид на учебно пособие или христоматия, а го излага винаги според конкретния случай и в последователност, достъпна и подчиняваща се единствено на неговото просветлено космическо съзнание. Оттук произтича и оскъдната аргументация на православните богослови и техните поддръжници, довеждаща ги нерядко до крайно неточни изводи и дори до смехотворни обобщения. Особен интерес за настоящото изследване представлява еволюцията във възгледите на проф. (по-късно академик) Димитър Ми- халчев - един от най-бележитите български философи не само на своето време, но и в цялата нова история на страната. Първоначално той подлага на сурова критика Словото на Учителя П. Дънов, изхождайки от позициите на своето научно и философско верую ("Против дъновизма като теософско учение" - сп. "Философски преглед", 1931, кн. II). Разработката му се влива в мътния поток на отрицание, залял Учителя П. Дънов и ББ в онази епоха.
към текста >>

И направо нека оставя академик Лихачов да ви опише тази същност, защото на мен може и да не повярвате: „Върху територията на България са живяли различни племена и народности - и в дружба, - и във вражда, едно рядко по своето богатство народно общество.

И направо нека оставя академик Лихачов да ви опише тази същност, защото на мен може и да не повярвате: „Върху територията на България са живяли различни племена и народности - и в дружба, - и във вражда, едно рядко по своето богатство народно общество.
Да,ама не пишел на чужди езици и не отказвал да говори за бизнеса си на родния си език! (На неговия си там габровски). Полската култура да се е отказала от Шопен, полският език на когото е бил по-лош от българския на Кристо? Така че като говорим за Дънов, става дума за прекрачване през забраните, поставени от българската ксенофобия. Всъщност от новобългарската ксенофобия (този пагубен продукт на шестотингодишната перманентна селска революция в България). „Става дума за връщане към отхвърлената същност на българското, така както то се формира е средновековието и с което винаги се мъчим да се идентефицираме. И направо нека оставя академик Лихачов да ви опише тази същност, защото на мен може и да не повярвате: „Върху територията на България са живяли различни племена и народности - и в дружба, - и във вражда, едно рядко по своето богатство народно общество. Старобългарската култура се отличава със своята отвореност, тя не се ограничава от своята националност. И произведенията на братята Кирил и Методий, и на техните ученици, и старобългарската литература от следващите векове, са били в полза на човечеството. Преди всичко за християнското човечество, в частност на православието, но във всеки случай тази култура не се е затваряла в себе си. Затова тя лесно е възприемала постиженията на други култури и е отдавала своите богатства на други култури. А отдаването на култура на други култури е извънредно важно начало в творчеството.
към текста >>

Заглавието е „Хубаво е да се пише, но трябва и малко дела.“ Впрочем не само „по онова време“, защото е на върха на българската култура от нивото на смехориите на Елин Пелиновите Пижо и Пендо, до член кореспондентството си на Българската Академия на Науките точно тогава (1929), а после и званието си на академик.

Заглавието е „Хубаво е да се пише, но трябва и малко дела.“ Впрочем не само „по онова време“, защото е на върха на българската култура от нивото на смехориите на Елин Пелиновите Пижо и Пендо, до член кореспондентството си на Българската Академия на Науките точно тогава (1929), а после и званието си на академик.
То като религията е само една форма, форма на мисълта. „Всеки човек, който има идеал, който се бори за доброто в света, който живее за него и му служи безкористно Бог се проявява чрез него, макар и той да не съзнава това, макар да счита себе си за безбожник.“ Подкрепата идва отвсякъде. Не само от сферата на съкровените духовни търсения на тогавашната интелигенция, както случаят с Мара Белчева. Тя иде и от диаметралната противоположност на тогавашната българска културна среда! Шегаджийството, бонвиванщината, многопосочното наслаждаване на поразителния духовен цъфтеж на тогавашна България. Ще се спра на историята с един фейлетон от онова време, писан от журналист, който тогава направо е лицето на България. Заглавието е „Хубаво е да се пише, но трябва и малко дела.“ Впрочем не само „по онова време“, защото е на върха на българската култура от нивото на смехориите на Елин Пелиновите Пижо и Пендо, до член кореспондентството си на Българската Академия на Науките точно тогава (1929), а после и званието си на академик. Става дума за духа на България от средата на 19-ти до средата на 20-ти век. Става дума за Александър Божинов. Той пише за попските заяжданици с дъновистите, докато те самите нарушават всяко от собствените си изискванията към противната страна в този вечен спор. Божинов печата във вестник „Сговор“ нещо за дъновския събор, и как един лаком поп му грабнал хляба от масата без да благодари, или да се извини. Попските вестници, както ги нарича той, не закъсняват да се обадят.
към текста >>