НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
11
резултата в
8
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август
, 16.08.1914 г.
Само чрез отварянето на очите ние можем лека-полека да се върнем към Господа.. Например преди години в Казанската академия се явява Христос в будно състояние на един студент-
академик
и му казва: „Не ми харесват очите ти." Тогава студентът изгаря едното си око на свещ, без да му е казал Христос ни най-малко да гори очите си.
Човек е излязъл от Божиите уста преди много милиони години. Бог е изпратил човека да се учи и човек в своята орбита отива пак към Бога. И този същият Господ, който го изпъдил долу, сега пак го привлича към Себе Си. Свършили сте известна работа и пак се връщате към Господа и като се връщаме, трябва нашите очи да са отворени.Казвате, че се готвите да следвате Господа. Но как?
Само чрез отварянето на очите ние можем лека-полека да се върнем към Господа.. Например преди години в Казанската академия се явява Христос в будно състояние на един студент-
академик
и му казва: „Не ми харесват очите ти." Тогава студентът изгаря едното си око на свещ, без да му е казал Христос ни най-малко да гори очите си.
Но не е било това същността, а същността е била да отвори очите си.И сега аз ви казвам: Не горете вашите очи, а отворете ги и още Христос ви казва, че не харесва вашите очи, а вашите очи трябва да бъдат като едно огледало, в което всеки едва се огледва и да пожелава всякога да се огледва във вашите очи, за да види своята душа. Аз ви казвам всичко това, та като отидете, и вие да говорите на другите за това нещо. Вие отивате в църква, целувате иконите, палите свещи, правите метани и пр. и всички тия неща са добри, но иконата и свещта, това сте вие, това са живите хора, които вие трябва да целувате. После за свещта, запалете свещта на брата си, на всеки едного, на всеки едного Бог е дал особена форма, план, в който всеки един трябва да се включи и прояви.Аз не искам да ви дам нов калъп, а просто искам да ви запаля, да запаля вашата свещ, да ви я дам.
към текста >>
2.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
Въпросната статия за новооткритата органическа сила е преведена от английското списание „The Occult Review", което излиза в Лондон цели 42 години, има милиони души четци и между сътрудниците, на което личат такива знаменитости, като
академикът
и прочут физик сър Оливър Лодж, парижкият професор д-р Шарл Рише, астрологът Сефариал (д-р Гернолд) и много други видни учени.
Във вчерашния брой 1004 на вестника Ви, в подлистника на последната страница, е поместена една статия: „Окултна биология" или „наука за болното време", в която „ученият" професор г. д-р Ст. Консулов критикува, с недостолепен език и изопачени цитати, една преводна статия в списанието Всемирна Летопис и прави заключения и доноси, въз основа на сведения, черпени от меродавния български вестник „Последня Поща", на който г. професорът, види се е редовен четец. Позволете, Господине Редакторе, да опровергаем, в интереса на истината, неспокойните умувания на „учения" българин, който с една отлична атестация, както за неговия манталитет, така и за неговото душевно равновесие.
Въпросната статия за новооткритата органическа сила е преведена от английското списание „The Occult Review", което излиза в Лондон цели 42 години, има милиони души четци и между сътрудниците, на което личат такива знаменитости, като
академикът
и прочут физик сър Оливър Лодж, парижкият професор д-р Шарл Рише, астрологът Сефариал (д-р Гернолд) и много други видни учени.
Ако, прочее тая статия е могла да се удостои да бъде поместена в такова солидно английско списание, то вярваме, че всеки разумен човек ще окачестви основателно като голяма и с нищо неоправдана дързост да се счита тя за плод на „болното време, което ни завеща войната". Нещо повече: „ученият" български критик, комуто, както сам признава, е попаднала някак си само I кн. от г. IV на „Всемирна Летопис", в която е поместена една част от статията, не е дочакал или не е имал възможност да прочете нейния край във II-III книжка, илюстрован със 7 микро-фотографически снимки на опитите, които откривателката г- жа Дикинсън е направила. Ако той бе проучил, доколкото му стигат силите и знанията, и тия данни би ги проверил на опит, може би щеше да си наложи, благоразумно по-голямо въздържание.
към текста >>
3.
Архиерейски събор от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата
, 7.07.1922 г.
(по-късно
академик
) Димитър Михалчев – един от най-бележитите български философи, не само на своето време, но и в цялата нова история на страната.
Свещ. Н.Тулешков, твърдящ, че учението на П.Дънов не е християнство и че отрича народната вяра и традиции („Сектите в България" – 1935). Дяк. Иван Войнов, представящ учението на ББ като механична смесица от древноиндийска и антична философия, несъвместимо с християнското вероучение („Критика на Дъновото окултно-теософско учение" – Варна, 1925). Н.Православов (очевидно фамилията е литературен псевдоним), опитал се да разгледа учението на Учителя за свободата като опасно за обществото („Дъновизмът от социално гледище", сп.„Духовна култура" 1922. кн. XIII, XIV, XV). Особен интерес за нас представлява еволюцията във възгледите на проф.
(по-късно
академик
) Димитър Михалчев – един от най-бележитите български философи, не само на своето време, но и в цялата нова история на страната.
Първоначално той подлага на критика Словото на Учителя, изхождайки от позициите на своето научно и философско верую („Против дъновизма като теософско учение" – сп.„Философски преглед", 1931. кн.II). Разработката му се влива в мътния поток на отрицание, залял Учителя и Братството в онази епоха. Но, с течение на времето, настъпва радикална промяна в отношението на Д.Михалчев и според достоверни източници, към края на живота си той приел искрено идеите на Новото учение, пречупвайки ги през своя мироглед. Наред с пропагандирането на чисто идейна несъвместимост между православното християнство и учението на П. Дънов, БПЦ се опитва да отправи и друг род обвинения срещу Учителя.
към текста >>
4.
„Отворено писмо' до архимандрит Евтимий, от Групата на ББ в Казанлък
, 27.08.1922 г.
(по-късно
академик
) Димитър Михалчев – един от най-бележитите български философи, не само на своето време, но и в цялата нова история на страната.
Свещ. Н.Тулешков, твърдящ, че учението на П.Дънов не е християнство и че отрича народната вяра и традиции („Сектите в България" – 1935). Дяк. Иван Войнов, представящ учението на ББ като механична смесица от древноиндийска и антична философия, несъвместимо с християнското вероучение („Критика на Дъновото окултно-теософско учение" – Варна, 1925). Н.Православов (очевидно фамилията е литературен псевдоним), опитал се да разгледа учението на Учителя за свободата като опасно за обществото („Дъновизмът от социално гледище", сп.„Духовна култура" 1922. кн. XIII, XIV, XV). Особен интерес за нас представлява еволюцията във възгледите на проф.
(по-късно
академик
) Димитър Михалчев – един от най-бележитите български философи, не само на своето време, но и в цялата нова история на страната.
Първоначално той подлага на критика Словото на Учителя, изхождайки от позициите на своето научно и философско верую („Против дъновизма като теософско учение" – сп.„Философски преглед", 1931. кн.II). Разработката му се влива в мътния поток на отрицание, залял Учителя и Братството в онази епоха. Но, с течение на времето, настъпва радикална промяна в отношението на Д.Михалчев и според достоверни източници, към края на живота си той приел искрено идеите на Новото учение, пречупвайки ги през своя мироглед. Наред с пропагандирането на чисто идейна несъвместимост между православното християнство и учението на П. Дънов, БПЦ се опитва да отправи и друг род обвинения срещу Учителя.
към текста >>
5.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Благовещение, 7 април
, 7.04.1932 г.
Цигулката си сложил под бялата си красива брада, сякаш я докосва с чуден магнетизъм и тя се преобразява в ръцете Му, не е вече от дърво, както преди малко в ръцете на
академика
, а е жива душа, душата на народа, която говореше под Неговите магически пръсти.
Като Го слушаш, след малко ти се иска да грабнеш бял пош и да заиграеш пред всички. Бие сърцето-, едвам се сдържат нозете. Като че вдишвах уханието на здравец и карамфил, като че ли си пил много вино и не можеш да стоиш мирен. Наистина, велик цигулар е Учителят! Той тихо свири, а тъй магично действува, сякаш измъква сърцата от гърдите ни и ги разиграва.
Цигулката си сложил под бялата си красива брада, сякаш я докосва с чуден магнетизъм и тя се преобразява в ръцете Му, не е вече от дърво, както преди малко в ръцете на
академика
, а е жива душа, душата на народа, която говореше под Неговите магически пръсти.
Около врата си е замотал дълъг копринен шал, плетен от някоя благодарна ръка. Той пада върху гърдите и коленете Му в разкошни гънки. Дрехите Му са чисти и грижовно подредени. Събул сандалите си, нозете Му, обути в бели чорапи, сега си отпочиват на слънцето.Ние сме възхитени, ние сме очаровани и мълчим, сякаш омаяни. Редят пръстите му слово след слово, сказание подир сказание.
към текста >>
6.
Учителя организира лагеруването на Витоша - 'Яворово присое'
, 12.08.1933 г.
1. От хижа „Алеко“ се върви по алеята в посока отбелязана на показателя, че алеята е посока Бистрица, Железница,
Академик
и се върви в посока изток и за пет минути пешком се стига до Мечата поляна.
От спомените на съвременниците на Учителя могат да се намерят много малко данни за това лагеруване. При моите издирвания, единствено останалия жив от това поколение Драган Петков можеше да покаже мястото на лагеруване в „Яворови присои“. И така на 27.IX.1990 г., ден четвъртък, в 9 ч. сутринта група в състав от Драган Петков, Марийка Марашлиева и д-р Вергилий Кръстев се изкачиха с автобуса от Хладилника до хижа „Алеко“. По пътя следвахме следния маршрут, който отбелязваме подробно за упътване за следващите поколения.
1. От хижа „Алеко“ се върви по алеята в посока отбелязана на показателя, че алеята е посока Бистрица, Железница,
Академик
и се върви в посока изток и за пет минути пешком се стига до Мечата поляна.
2. При Мечата поляна една беседка се намира в ляво, чешма за пиене вдясно, а ние пресичаме под лифта и вървим в посока юг към гората около 50 метра. Влизаме в гората, преминаваме я и стигаме до една табелка-указател, за пет минути пешком, на която табелка пише посока Бистрица. Пътеката водеща надолу е посока юго-изток и слизаме надолу и стигаме до голямата морена. 3. Голямата морена с големи камъни преминаваме, през моста дълъг 50 метра и слизаме надолу по алеята и навлизаме в гората като вървим десет минути. След което излизаме от гората.
към текста >>
7.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №60
, 28.03.1902 г.
Най-известен от синовете му е Никола Димитров Обрешков (6.3.1896-11.8.1963), български математик и
академик
със световно значение и известност, дългогодишен ръководител на катедрата по висша алгебра в Софийския университет и директор на Математическия институт при Българската академия на науките.
Приморски полк, уволнен на 21.6.1899 г.; подполковник о.з. в София от 1906 г. Съпругата му се казва Кица. Имат 8 деца – 4 момчета и 4 момичета. Синът му Алцеко Димитров Обрешков (Варна, 13.11.1885-1911) служи във флота на Н.В., а Владимир Димитров Обрешков (21.7.1887- ?) е майор от 27.2.1918 г.
Най-известен от синовете му е Никола Димитров Обрешков (6.3.1896-11.8.1963), български математик и
академик
със световно значение и известност, дългогодишен ръководител на катедрата по висша алгебра в Софийския университет и директор на Математическия институт при Българската академия на науките.
Димитър Г. Обрешков вероятно е роднина на участника в Съединението през 1885 г. Лазар Филев Обрешков. В начлото на юни 1903 г. в Бургас се образува специална комисия под председателството на бургаския окръжен управител и касиер – полковник о.з.
към текста >>
8.
Роден капитан I ранг Борис Рогев, флотски хидрогаф и последовател на Учителя
, 21.09.1898 г.
Басан го предава на един френски
академик
по математика и астрономия да го проучи.
А как е станало това, вижте в «Изгревът», том VIII, стр. 198-199. Така че Борис Рогев е свидетел да види как действуват Силите Господни.10. Като записвах спомените на Димитър Грива, той разказа много неща за Борис Рогев, които са публикувани в «Изгревът» том VIII, стр. 268-270. Димитър Грива предава на Моис Басан, български евреин, завършил астрономия и математика в СорбонатаПариж, онова издание, отпечатано на френски език. Иска да знае от Моис Басан има ли това нещо бъдеще.
Басан го предава на един френски
академик
по математика и астрономия да го проучи.
След 15 дни съобщават на Димитър Грива, който е в Париж, че българите един ден ще разберат какво им е оставил Рогев. Но това време още не е дошло. Според френския академик това е било най-вярната система за създаване на календар. Димитър Грива предава на Басан няколко екземпляра на френски език, за да ги предадат в Сорбоната в Париж. Какво е станало по-нататък, не се знае.
към текста >>
Според френския
академик
това е било най-вярната система за създаване на календар.
Димитър Грива предава на Моис Басан, български евреин, завършил астрономия и математика в СорбонатаПариж, онова издание, отпечатано на френски език. Иска да знае от Моис Басан има ли това нещо бъдеще. Басан го предава на един френски академик по математика и астрономия да го проучи. След 15 дни съобщават на Димитър Грива, който е в Париж, че българите един ден ще разберат какво им е оставил Рогев. Но това време още не е дошло.
Според френския
академик
това е било най-вярната система за създаване на календар.
Димитър Грива предава на Басан няколко екземпляра на френски език, за да ги предадат в Сорбоната в Париж. Какво е станало по-нататък, не се знае. Според мен нищо не е станало, защото Моис Басан се проваля накрая.*11. Димитър Грива разказваше за юртата на прабългарите и как практически са измервали времето по летвите на юртата. Виж «Изгревът», том VIII, стр. 269-270.
към текста >>
Той сега е
академик
, тогава беше човек на балканистиката, всъщност той образува балканистиката, имай предвид, че не знам защо във всички страни, даже и Албания, на Балканския п-ов и Турция, и Гърция, и Румъния имаха отпреди такъв отдел.
В: Ти трябва да го разкажеш. Д: Ама не съм ли ти го разказвал? В: Не. Д: И тогава аз бях много близък и продължавам да съм близък с Николай Тодоров.
Той сега е
академик
, тогава беше човек на балканистиката, всъщност той образува балканистиката, имай предвид, че не знам защо във всички страни, даже и Албания, на Балканския п-ов и Турция, и Гърция, и Румъния имаха отпреди такъв отдел.
Българите, които имаме най-голям интерес за балканистиката последни бяхме - той я създаде - Николай Тодоров. "Аз знам, че това ще попречи на научния работник в мене, но няма как, това трябва да се направи". Не го разбират, след това го ангажираха с много други неща, чак го пратиха посланик в Атина, което съвсем го отклони. Запознах ги двамата вкъщи и му казах на Николай: "Публикувай го това нещо. За пръв път идва един астроном, идва на гости на историците".
към текста >>
Всичко беше готово, помня това име някой си Симеонов в Академията, беше и
академик
Балевски бе съгласен, и в това време Борис Рогев почина.
Д: Кое? В: За юртата. Д: Не, не, за юртата е на български дадена, а те го превеждат на английски. А юртата я няма във френското издание. Първо излезе френското, след това излезе на български и се подготвяше за английското.
Всичко беше готово, помня това име някой си Симеонов в Академията, беше и
академик
Балевски бе съгласен, и в това време Борис Рогев почина.
И край. Не излезе по-нататък на английски календара на Рогев. _____________________ Източник: 36. БОРИС РОГЕВ
към текста >>
НАГОРЕ