Търсене в текстове за 'Академик'

Един академик като ги разгледал, казал да му изпратят адреса на Рогев и след това му написал писмо, в което му поставил да реши две нерешени световни задачи.
Много интензивно беше всичко. В: Значи щом е на разсип Луната, няма да продължи дълго това нещо. Борис Рогев е бил офицер от флотата, завършил в Париж в Сорбоната, дълги години е директор на географския институт. След пенсионирането си отишъл в института по математика при БАН, където написва две книжки с математически формули, със задачи, български календар. Книжките били изпратени в Москва. Един академик като ги разгледал, казал да му изпратят адреса на Рогев и след това му написал писмо, в което му поставил да реши две нерешени световни задачи. Рогев сяда, решава ги и му ги изпраща. Ако беше Рогев комунист, Луната щеше да се разтърси, щяха да пишат вестници, радио да трещи денонощно, включително и по телевизията. А така всичко остана скрито и покрито.
към текста >>

7. 36. БОРИС РОГЕВ

Той сега е академик, тогава беше човек на балканистиката, всъщност той образува балканистиката, имай предвид, че не знам защо във всички страни, даже и Албания, на Балканския п-ов и Турция, и Гърция, и Румъния имаха отпреди такъв отдел.
И тогава дойде срещата, която аз направих с Николай Тодоров. В: Ти трябва да го разкажеш. Д: Ама не съм ли ти го разказвал? В: Не. Д: И тогава аз бях много близък и продължавам да съм близък с Николай Тодоров. Той сега е академик, тогава беше човек на балканистиката, всъщност той образува балканистиката, имай предвид, че не знам защо във всички страни, даже и Албания, на Балканския п-ов и Турция, и Гърция, и Румъния имаха отпреди такъв отдел. Българите, които имаме най-голям интерес за балканистиката последни бяхме - той я създаде - Николай Тодоров. "Аз знам, че това ще попречи на научния работник в мене, но няма как, това трябва да се направи". Не го разбират, след това го ангажираха с много други неща, чак го пратиха посланик в Атина, което съвсем го отклони. Запознах ги двамата вкъщи и му казах на Николай: "Публикувай го това нещо. За пръв път идва един астроном, идва на гости на историците".
към текста >>

Всичко беше готово, помня това име някой си Симеонов в Академията, беше и академик Балевски бе съгласен, и в това време Борис Рогев почина.
Д: Кое? В: За юртата. Д: Не, не, за юртата е на български дадена, а те го превеждат на английски. А юртата я няма във френското издание. Първо излезе френското, след това излезе на български и се подготвяше за английското. Всичко беше готово, помня това име някой си Симеонов в Академията, беше и академик Балевски бе съгласен, и в това време Борис Рогев почина. И край. Не излезе по-нататък на английски календара на Рогев.
към текста >>

8. 31. СТЕФАН КОНСУЛОВ

Минава известно време в България пристига съветския академик Державин.
Ако наблюдавате живота на дървениците ще видите, че всяка дървеница има специфичен начин и знание, по който да всмуква храната от стената". Много интересно, той като биолог има много набито око в това отношение. В това време той преживява една друга трагедия. Неговата съпруга, когато се връща от едно посещение при него в затвора, на Лъвовия мост бива прегазена от една съветска тежка товарна кола. Преживява и това нещо и всичките тези преживелици вече го разтърсват и той търси в себе си някаква опора и си спомня, че има един приятел Боян Боев, който е от Бялото Братство. Минава известно време в България пристига съветския академик Державин. Просто като че ли от Бога изпратен човек. Идвайки в България задава въпроса на новодошлите властници: "Къде е професор Станишев? " "Ликвидираха го." "Как ликвидирахте, един хирург като професор Станишев не се създава лесно". "Грешка." "Къде е професор Арнаудов? " "В затвора." "Как в затвора?
към текста >>

9. 11. БОРИС НИКОЛОВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Да ви цитирам ли изказването на академика-историк професор, доктор Николай Генчев, след като е изследвал ролята на Любомир Лулчев при Учителя?
Това е вече безсрамно. Доказано е в дневниците на Лулчев и в съда, когато го съдеха, че Учителят е пращал при Царя Лулчев с поръчение какво да му каже (на Царя) и след това Лулчев се е връщал при Учителя, да Му докладва за разговора си с Царя. Може ли нормален човек не само да каже, но и да го пише, че Лулчев няма нищо общо с Учителя? Криминалният престъпник Борис Николов в том I, "Изгревът" още от 1944 г. продължава да трови добрите и наивни братя из цяла България, които като не знаят какво е станало и какво става на Изгрева в София, продължават да четат и да съжаляват бившия затворник и да го наричат добрия брат Борис. Да ви цитирам ли изказването на академика-историк професор, доктор Николай Генчев, след като е изследвал ролята на Любомир Лулчев при Учителя? Ето: "Лулчев започва редовните си срещи с Царя през 1938 г., когато Дънов му поръчва да бъде негов говорител в двора, мисия, която той приема като поле за "служене", макар и както пише на Учителя, че политиката му е "отвратителна и гнусна". Любопитно е, че Дънов не е проявявал интерес към директни контакти с Царя, поради това Учителят изпраща в двореца офицера Лулчев, за да повлияе на Царя и т.н." (край на изказването на проф. Николай Генчев). Опитвам се да оневиня посмъртно Борис Николов единствено с това, че когато е писал спомените си е бил вече неадекватен или казано на по-прост народен език: не с всичкия си!
към текста >>

10. 184. ХУДОЖНИЦИ НА ИЗГРЕВА

ТОМ 9

Сега е академик в академията.
На Стефан Танев. Познаваш ли го. В.К.: Не. Не го знам. Е.А.: Е, той е наш приятел, съмишленик. Сега е академик в академията. В.К.: Значи при него е портрета на Кършовски. Какво представляваше този портрет? Е.А.: Ами Учителят. Ако искаш може да отидеш да го видиш. Аз съм близка с тях и мога да ти дам каквото искаш и да отидеш да го видиш.
към текста >>

11. IV.16 август, събота 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Само чрез отварянето на очите ние можем лека-полека да се върнем към Господа.. Например преди години в Казанската академия се явява Христос в будно състояние на един студент-академик и му казва: „Не ми харесват очите ти." Тогава студентът изгаря едното си око на свещ, без да му е казал Христос ни най-малко да гори очите си.
Бог е изпратил човека да се учи и човек в своята орбита отива пак към Бога. И този същият Господ, който го изпъдил долу, сега пак го привлича към Себе Си. Свършили сте известна работа и пак се връщате към Господа и като се връщаме, трябва нашите очи да са отворени. Казвате, че се готвите да следвате Господа. Но как? Само чрез отварянето на очите ние можем лека-полека да се върнем към Господа.. Например преди години в Казанската академия се явява Христос в будно състояние на един студент-академик и му казва: „Не ми харесват очите ти." Тогава студентът изгаря едното си око на свещ, без да му е казал Христос ни най-малко да гори очите си. Но не е било това същността, а същността е била да отвори очите си. И сега аз ви казвам: Не горете вашите очи, а отворете ги и още Христос ви казва, че не харесва вашите очи, а вашите очи трябва да бъдат като едно огледало, в което всеки едва се огледва и да пожелава всякога да се огледва във вашите очи, за да види своята душа. Аз ви казвам всичко това, та като отидете, и вие да говорите на другите за това нещо. Вие отивате в църква, целувате иконите, палите свещи, правите метани и пр. и всички тия неща са добри, но иконата и свещта, това сте вие, това са живите хора, които вие трябва да целувате.
към текста >>

12. МИЛКА ГОВЕДЕВА - ДВАТА ПЪТЯ I. ЕДИНИЯТ ПЪТ 1. ДЪЩЕРЯ НА ПЕВИЦА И ВНУЧКА НА ГРАФ

Но той като най-малък и най-любознателен от всички, академик Чакалов разправяше за него, че нали заедно с него са били съученици.
С Васил Левски е работил заедно и така там са се крили, метох е имало в Самоков и за мое щастие или за нещастие, и аз като комунистка също се крих в тоя метох през фашистко време. Но баща ми се ражда последен, той е най-малкият от всичките. Баба ни е имала седем деца. По-право пет и е била бременна, когато дядо ми е бил убит или от побоища е умрял, и ражда две близначета, чичо ми Павел и баща ми, най-малкия - Петър. Павел и Петър. Но той като най-малък и най-любознателен от всички, академик Чакалов разправяше за него, че нали заедно с него са били съученици. Знам, че завършва педагогическа гимназия в Самоков, не го задоволява това, завършва дърводелско училище, не го задоволява и това, завършва млекарско училище, това не го задоволява, завършва пчеларско училище, и това не го задоволява. И по него време, когато на 12 юли, на 14 години Борис хаджи Сотиров в Самоков ги организира тях и има едно Чамкористко ядро, и снимка има даже. В.К.: Той е комунист. М.Г.: Тогава ги организира Борис хаджи Сотиров в комунистическа група, на 14 години когато е бил. А пък другите не са се занимавали с това.
към текста >>

Даже академик Чакалов все му викаше: „Бай Пешо, какво прави капитало, капитало?
Навремето майка ми е учила пеене там. Имало българска група. В.К.: Къде е това? М.Г.: Във Виена. Между младежите, които тук от България заминават, пращат баща ми, не съм сигурна по коя линия, дали по партийна, дали чичовците ми решили да го изучат, защото бил много ученолюбив. Даже академик Чакалов все му викаше: „Бай Пешо, какво прави капитало, капитало? " - Книгата „Капиталът". Заминава баща ми да учи занаят за синя мебел-тишлер, да следва там, да учи и там среща в тая група майка ми и се влюбва в нея и иска да се ожени. В.К.: Майка ви се казваше...? М.Г.: Ана Каролева. Да. Но майка ми не го е харесвала.
към текста >>

13. 11. КОМУНИСТКАТА В ЗАТВОРА

Марин Гешков, на министъра на просветата бе с нашия процес, Жак Натан, академикът, бе с нашия процес.
Сега бях в Комсомола. И там беше Цола Драгойчева, Рада Тодорова, Йордан Ноев, и тая гадина, Вълка Горанова и т.н. и всички, между които беше и тоя Кутуза, който стана предател на Партията. Убиха Христо Ников с него. Христо Ников е от нашия процес. Марин Гешков, на министъра на просветата бе с нашия процес, Жак Натан, академикът, бе с нашия процес. Много хора от големите хора бяха все това. Нецо Гарвански от Котролната комисия бе с нашия процес. Само една девойка бях аз и още една Ася, която оправдаха, а мен осъдиха на пет години затвор. В.К.: Да. М.Г.: Но Учителят, когато ме арестуваха, това е важното.
към текста >>

14. 13. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА

академик Чакалов, приятел на баща ми ме занимава и каза, и я моли, нали така, някак си да ме пусне.
Програмата виждам. На другия ден отивам, сменена програмата. Явявам се и аз съм единствената, която съм издействувала частна ученичка да се явя с редовните. Имаше една Ханджиева по математика и казва: „Частната ученичка да се яви сега по математика." - „А, днеска не е математика, математика е в други ден." И тая Ханджиева много проклета беше, а при нея имам второ стълкновение. Още когато бях в 4-ти клас. академик Чакалов, приятел на баща ми ме занимава и каза, и я моли, нали така, някак си да ме пусне. И тя ме пусна. И тя още като ме вижда вика: „Миналата година академик Чакалов така, ама сега, сега да те видя." И ми дава там задачите и аз докато ги напиша и се позамисля вика: „Какво мислиш, ма, какво, нищо не направи. Я втората задача." Не ми дава даже да мисля. В комисията присъствува тая по химия - Младенова, която ми е много близка и знае, че знам. Вика: „Чакай бе, ти не си права." - „Я не ми се меси тука!
към текста >>

И тя още като ме вижда вика: „Миналата година академик Чакалов така, ама сега, сега да те видя." И ми дава там задачите и аз докато ги напиша и се позамисля вика: „Какво мислиш, ма, какво, нищо не направи.
Явявам се и аз съм единствената, която съм издействувала частна ученичка да се явя с редовните. Имаше една Ханджиева по математика и казва: „Частната ученичка да се яви сега по математика." - „А, днеска не е математика, математика е в други ден." И тая Ханджиева много проклета беше, а при нея имам второ стълкновение. Още когато бях в 4-ти клас. академик Чакалов, приятел на баща ми ме занимава и каза, и я моли, нали така, някак си да ме пусне. И тя ме пусна. И тя още като ме вижда вика: „Миналата година академик Чакалов така, ама сега, сега да те видя." И ми дава там задачите и аз докато ги напиша и се позамисля вика: „Какво мислиш, ма, какво, нищо не направи. Я втората задача." Не ми дава даже да мисля. В комисията присъствува тая по химия - Младенова, която ми е много близка и знае, че знам. Вика: „Чакай бе, ти не си права." - „Я не ми се меси тука! " Втората задача, аз пак искам да мисля. ..Не я знае.
към текста >>

15. 16. ПОСЛЕДНИЯТ РАЗПИТ НА УЧИТЕЛЯ

И Балтова непрекъснато тропаше на вратата му, както и да е, а до мене в малката стая, сега станал академик, Кирил Василев, който пък се любеше с дъщерята на Стефова по-после.
М.Г.: 1942 година аз отивам на Изгрева пролетта. 1942 година отивам на Изгрева пролетта март месец. И отивам в къщата на Стефова. Най-хубавата стая с балкона. Срещу мене Неделчо Попов живееше. И Балтова непрекъснато тропаше на вратата му, както и да е, а до мене в малката стая, сега станал академик, Кирил Василев, който пък се любеше с дъщерята на Стефова по-после. И оттам аз като се прочух като певица, Капитанова беше още жива, та ме повика в мазето там да отида при тях. Та както и да е. А долу в Стефови живееше пък тоя с циклостила, нелегалният, който беше бай Иван. Та искам друго да кажа, къде се отплеснах. В.К.: За съветската легация.
към текста >>

16. 22. КОМУНИСТИТЕ НА ИЗГРЕВА

Той академик ли беше, професор ли беше?
Идва и сега на гимнастиките. В.К.: Съвещателни гласове. Елиезер Коен. Сега този Елиезер Коен, какво си спомняте за него? М.Г.: Елиезер Коен. Той академик ли беше, професор ли беше? Нещо геолог, ако не се лъжа, нали. Той, не мога да разбера защо беше такъв, дето викат че на Изгрева, че целувал не знам колко пъти ръката на Учителя, а пък всъщност се обяви против Учителя. Защото не можел да бъде дъновист - комунист. Е да, от гледище на комунистите, не може да бъде. В.К.: Или при едните, или при другите.
към текста >>

17. 4. ОЧЕРК ЗА ПЕТЪР ГЕОРГИЕВ ГОВЕДЕВ

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

Даганов, академик Чакалов пред дъщерята на Петър.
Димитров, наречено „Чамкорийско ядро" (снимка в музея на революцията София). По-късно неговата другарка Ана Каролева, заедно с Домна Шилявска, Мария Чешмеджиева и др. са едни от главните организатори на женското движение в Самоков. Петър Говедев беше не само добър организатор, но и добър оратор, в своите спомени за него говореше П. Велинов, професор, Хр. Даганов, академик Чакалов пред дъщерята на Петър. Неговата честност и преданост към Партията водеше до крайности пред изпълнение на поставените му партийни задачи. Не рядко той биваше обвиняван от близките на семейството си, загдето го изоставяше пред поставените партийни задачи. На подобни упреци Петър отговаряше, че обществото ще има грижа за семейството му, ако нещо стане с него. Вярата му в социалистическото общество и Партията бяха безгранични. Винаги всеотдаен, честен към себе си и Партията, безстрашен, той решаваше всяка поставена задача без разлика на време, денем, нощем, близо, далече в града или в селата и околията.
към текста >>

18. 59. СВЕДЕНИЯ ЗА БРАТСКИЯ СЪВЕТ

Жечо Панайотов

ТОМ 15

„Академик Методи Попов" N43 Понякога, заинтересовани лица разгласяват из средите на Бялото Братство, че Братският съвет на същото не е избран „законно" и че членовете му са се самоназначили.
59. СВЕДЕНИЯ ЗА БРАТСКИЯ СЪВЕТ Дадени от Жечо Панаитов Жеков - София, ул. „Академик Методи Попов" N43 Понякога, заинтересовани лица разгласяват из средите на Бялото Братство, че Братският съвет на същото не е избран „законно" и че членовете му са се самоназначили. За да се знае винаги истината по този въпрос, написах долуизложените мои спомени, той като във всичко съм участвувал винаги непосредствено и тези събития са живи в паметта ми. Когато Учителят на Бялото Братство, Петър К. Дънов, на 27 декември 1944 г. в 7 часа сутринта напусна този земен свят, всички се почувствуваха потресени и безкрайно наскърбени. Пристигнаха от цяла България братя и сестри, а в тяхно число и всички ръководители на братските кръжоци, за да видят за последен път тялото на Учителя и да присъствуват на погребението му.
към текста >>

19. 81. СВЕДЕНИЯ

Жечо Панайотов

ТОМ 15

„Академик Методи Попов" N 43 Понякога, заинтересовани лица разгласяват из средите на Бялото Братство, че Братският съвет на същото не е избран „законно" и че членовете му са се самоназначили.
81. СВЕДЕНИЯ дадени от Жечо Панайотов Жеков - София, Ул. „Академик Методи Попов" N 43 Понякога, заинтересовани лица разгласяват из средите на Бялото Братство, че Братският съвет на същото не е избран „законно" и че членовете му са се самоназначили. За да се знае винаги истината по този въпрос, написах долуизложените мои спомени, тъй като във всичко съм участвувал винаги непосредствено и тези събития са живи в паметта ми. Когато Учителят на Бялото Братство - Петър К. Дънов, на 27 декември 1944 година, в 7 часа сутринта напусна този земен свят, всички се почувствувахме потресени и безкрайно наскърбени. Пристигнаха от цяла България братя и сестри, а в тяхно число и всички ръководители на братските кръжоци, за да видят за последен път тялото на Учителя и да присъствуват на погребението му. Разрешено бе от властите Учителят да бъде погребан на „Изгрева", на запазено братско място, гдето тялото му се намира и досега.
към текста >>

20. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

Въпросната статия за новооткритата органическа сила е преведена от английското списание „The Occult Review", което излиза в Лондон цели 42 години, има милиони души четци и между сътрудниците, на което личат такива знаменитости, като академикът и прочут физик сър Оливър Лодж, парижкият професор д-р Шарл Рише, астрологът Сефариал (д-р Гернолд) и много други видни учени.
„Слово" нещо непознато, Предвид на това, ние даваме тук място, в извлечение, на същото опровержение: До Почитаемата Редакция на в.„Слово" Тук Във вчерашния брой 1004 на вестника Ви, в подлистника на последната страница, е поместена една статия: „Окултна биология" или „наука за болното време", в която „ученият" професор г. д-р Ст. Консулов критикува, с недостолепен език и изопачени цитати, една преводна статия в списанието Всемирна Летопис и прави заключения и доноси, въз основа на сведения, черпени от меродавния български вестник „Последня Поща", на който г. професорът, види се е редовен четец. Позволете, Господине Редакторе, да опровергаем, в интереса на истината, неспокойните умувания на „учения" българин, който с една отлична атестация, както за неговия манталитет, така и за неговото душевно равновесие. Въпросната статия за новооткритата органическа сила е преведена от английското списание „The Occult Review", което излиза в Лондон цели 42 години, има милиони души четци и между сътрудниците, на което личат такива знаменитости, като академикът и прочут физик сър Оливър Лодж, парижкият професор д-р Шарл Рише, астрологът Сефариал (д-р Гернолд) и много други видни учени. Ако, прочее тая статия е могла да се удостои да бъде поместена в такова солидно английско списание, то вярваме, че всеки разумен човек ще окачестви основателно като голяма и с нищо неоправдана дързост да се счита тя за плод на „болното време, което ни завеща войната". Нещо повече: „ученият" български критик, комуто, както сам признава, е попаднала някак си само I кн. от г. IV на „Всемирна Летопис", в която е поместена една част от статията, не е дочакал или не е имал възможност да прочете нейния край във II-III книжка, илюстрован със 7 микро-фотографически снимки на опитите, които откривателката г- жа Дикинсън е направила. Ако той бе проучил, доколкото му стигат силите и знанията, и тия данни би ги проверил на опит, може би щеше да си наложи, благоразумно по-голямо въздържание.
към текста >>

21. 14. Изложение-молба от верска общност „Бяло Братство до президиума на XI конгрес на БКП и до Тодор Живков

ТОМ 17

академик Тодор Павлов е укриван с месеци у наши приятели в Нова Загора. 10.
„Орехова гора" 68. Същият брат, Гръблев, като командир на военна част около Солун, е наредил и се спасили 800 души пленници в гръцка територия, повечето от които са били комунисти. 8. Брат Желю Матев от с. Прослав, Пловдивско, е укривал много комунисти. 9. Др. академик Тодор Павлов е укриван с месеци у наши приятели в Нова Загора. 10. Брат Възкресен Анастасов от Ямбол, като учител в Тополовград от 1925 до 1933 г. с жена си Пагуна, са били единствените ятаци на комунисти, което е нотариално документирано. У их между другите са укривани Атанас Цветков от Нова Загора, Димо Буюклиев от Бургас, Кирил Илиев от Варна, Васил Гечев и Желязко Шейгунов от Тополовград (съучастници в ятачеството като посредници), Йовко Карабоюков от Нова Загора, партизански командир, укриван от жена му заедно с нейния брат (емигрант в Гърция) Георги. Карабоюкова почина в София. Някои се укриваха по 2-3 месеца, други по „канали" са отвеждани в Турция през Сакар балкан.
към текста >>

22. 3. Иван Антонов

ТОМ 18

Дори и Мария Тодорова колко пъти пред мен е упреквала Борис Николов, че цял живот е занаятчия-мозайкаджия, а можеше на тия години да бъде не професор, а академик.
Защото сами Георги Радев и Борис Николов захвърлят дипломите си и не работят това, за което са завършили. А защо? Защото не могат да се подчиняват на човешките и на държавните власти и на Кесаря. Това е истинската причина. А другото е оправдание. Дори и Мария Тодорова колко пъти пред мен е упреквала Борис Николов, че цял живот е занаятчия-мозайкаджия, а можеше на тия години да бъде не професор, а академик. А той се оправдаваше така: „Имам квадратури в хороскопа си и трябва да работя с камъни.” А защо не стана професор за тези камъни, а стана мозайкаджия? За този въпрос виж „Изгревът” том V,„Георги Радев и дипломата”, на с. 568 ÷ 569 и „Георги Радев и отклонението”, на с. 569 ÷ 570. Това е за захвърлената диплома на Георги Радев. 30.
към текста >>

23. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

ТОМ 20

Академик. 599.
Следва естествени науки в София, в Прага и завършва в София през 1909 г. Специализира в Мюнхен -1909-1911 г. и става доктор на природните науки. Уредник на Естественоисторическия музей в София -1914-1917 г.; 1918-1946 г. - директор на природонаучните институти. Академик. 599. Без да уведоми Хитлер, Мусолини напада Гърция на 28 октомври 1940 г. Но войските на Италия са разбити и отхвърлени чак до Албания. Това за Хитлер е «срамът Гърция». Наистина, той приключва този срам, като на 6 април 1941 г. напада Гърция и я прегазва.
към текста >>

24. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

ТОМ 20

Академик. 599.
Следва естествени науки в София, в Прага и завършва в София през 1909 г. Специализира в Мюнхен -1909-1911 г. и става доктор на природните науки. Уредник на Естественоисторическия музей в София -1914-1917 г.; 1918-1946 г. - директор на природонаучните институти. Академик. 599. Без да уведоми Хитлер, Мусолини напада Гърция на 28 октомври 1940 г. Но войските на Италия са разбити и отхвърлени чак до Албания. Това за Хитлер е «срамът Гърция». Наистина, той приключва този срам, като на 6 април 1941 г. напада Гърция и я прегазва.
към текста >>

25. XI. Писма от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова, живуща във Франция

ТОМ 21

Не даваха на Павел да свири (не бил академик).
Елена набързо направи и опече баница. Косю много ги обича. След обеда те си отидоха с колата. Вечерта отидохме в салона на „Опълченска” 66, където имаше отличен братски концерт. Елена занесе от закуските на Мария Шопова и дъщерите й, заедно с Веса Маркова и др. Не даваха на Павел да свири (не бил академик). Накрая го пуснаха и изсвири „Химна на великата душа” заедно с Надето и се зарадва. Говорихме с Любомир. Той взе да изпълнява точно всичко, което му кажа и оздравяха гърдите - болката, ануса, а сега имаше някаква бучка в основата на Юпитеровият пръст (R. е). В мен идва едно същество и ми казва веднага какво трябва да се направи с дадена болест и казвам само веднъж. Така и по телефона и те, ако го изпълнят, ще имат веднага резултат.
към текста >>

26. VII. СВЕТЛИНИ В ДРЕВНОБЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

Борис Рогев

ТОМ 23

Попов през 1866 година, допълнен от съветския академик М. Н.
В България има доста люде, които обичат да се занимават с миналото ни и особено в оня дял на българската история, който наричаме древна България. Това е обяснимо, защото дори само имената на първобългарските князе (канове) предизвикват героична гордост, тъй като една част от тях е дошла отдалеко с едно сурово могъщество и с гръмовния тропот на конници. Авторът ги нарича с познатото име и от други източници «първобългари», към които ще се върнем накратко. Първобългарските исторически извори на автора са: 1. Именникът на първобългарски князе (открит в два отделни преписа от руския учен А. Н. Попов през 1866 година, допълнен от съветския академик М. Н. Тихомиров с трети Уваровски препис). 2. Чаталарският надпис (намерен край село Крумово Шуменско, през 1905 г.). 3. Приписката към словата на Атанаси Александрийски, извлечена от старобългарски кодекс от времето на цар Симеон 907 година, и 4. Откъслечният (фрагментен) надпис с хронологични данни и календарни елементи, принадлежащи към същото първобългарско летоброене. Затова в същата книга са приведени не само текстовете от посочените писмени извори, но са удачно приложени към тях и методите на съвременната астрономия при определянето на първобългарската средна година по време и местоположения на познатите тогава светила: Слънце, Луна, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн, по цели или части на първобългарски години върху небесната сфера.
към текста >>

27. X. АСПАРУХОВИЯТ КАЛЕНДАР

Борис Рогев

ТОМ 23

На същото мнение е и съветският академик М.
34 от монографията на Борис Рогев, която представяме на следващата страница, (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) ** Ени Алем се приема като «ново начало», т. е. Нов Алем. (бел. Л. Г.) ** * От анализа, който Рогев е направил на Именника, той предлага името на неизвестния да бъде Твирем. На същото мнение е и съветският академик М. Н. Тихомиров. (бел. Л. Г.) *** * В Чаталарския надпис е Сигор Алем. (бел. Л. Г.) ***** По-точно Аспаруховите българи са били 11 592. Виж. П. Ат.
към текста >>

28. XIV. БОРИС РОГЕВ ЧОВЕКЪТ НА ДУХА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 23

Басан го предава на един френски академик по математика и астрономия да го проучи.
А как е станало това, вижте в «Изгревът», том VIII, стр. 198-199. Така че Борис Рогев е свидетел да види как действуват Силите Господни. 10. Като записвах спомените на Димитър Грива, той разказа много неща за Борис Рогев, които са публикувани в «Изгревът» том VIII, стр. 268-270. Димитър Грива предава на Моис Басан, български евреин, завършил астрономия и математика в СорбонатаПариж, онова издание, отпечатано на френски език. Иска да знае от Моис Басан има ли това нещо бъдеще. Басан го предава на един френски академик по математика и астрономия да го проучи. След 15 дни съобщават на Димитър Грива, който е в Париж, че българите един ден ще разберат какво им е оставил Рогев. Но това време още не е дошло. Според френския академик това е било най-вярната система за създаване на календар. Димитър Грива предава на Басан няколко екземпляра на френски език, за да ги предадат в Сорбоната в Париж. Какво е станало по-нататък, не се знае.
към текста >>

Според френския академик това е било най-вярната система за създаване на календар.
Димитър Грива предава на Моис Басан, български евреин, завършил астрономия и математика в СорбонатаПариж, онова издание, отпечатано на френски език. Иска да знае от Моис Басан има ли това нещо бъдеще. Басан го предава на един френски академик по математика и астрономия да го проучи. След 15 дни съобщават на Димитър Грива, който е в Париж, че българите един ден ще разберат какво им е оставил Рогев. Но това време още не е дошло. Според френския академик това е било най-вярната система за създаване на календар. Димитър Грива предава на Басан няколко екземпляра на френски език, за да ги предадат в Сорбоната в Париж. Какво е станало по-нататък, не се знае. Според мен нищо не е станало, защото Моис Басан се проваля накрая.* 11. Димитър Грива разказваше за юртата на прабългарите и как практически са измервали времето по летвите на юртата. Виж «Изгревът», том VIII, стр. 269-270.
към текста >>

29. 1.2. Стефан Томов в очите на съвременниците си

ТОМ 24

П-р Томов, капго истински християнин и отличен академик, гледаше на нещата от високо и строго библейски.
Дори, както знаем, при поканата му да вземе министерски пост още при княза Батенберг, той отказва, за да остане верен на Христа: - Аз съм Негов министър (служител)! Но с тоя отказ - аз искрено смятам, че не д-р Томов, а България е загубила своя честен и безкористен служител; да не говорим за Евангелизма... Въпреки своята скромност, д-р Томов можеше с какво да се похвали. Той взема най-живо участие в 1-о ни Учредително събрание във В. Търново, като по онова време е бил един от най-образованите ни българи. Той бе отличен класик и владееше над 10 езика. П-р Томов, капго истински християнин и отличен академик, гледаше на нещата от високо и строго библейски. Не бе сектант и за всички църкви даваше психологическо обяснение на съществувание. Обичаше и тачеше Православната църква като народна, а за г. Дънов, чийто учител той е бил, и учението му, д-р Томов даваше най-симпатични отзиви, както за петдесети и ците и пр. Той нямаше лични врагове и бе чист като дете. Един от принципите в ежедневието му беше: "Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и .
към текста >>

30. 2.1.50. Благовещение, 7 април 1932 г., [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Цигулката си сложил под бялата си красива брада, сякаш я докосва с чуден магнетизъм и тя се преобразява в ръцете Му, не е вече от дърво, както преди малко в ръцете на академика, а е жива душа, душата на народа, която говореше под Неговите магически пръсти.
Като Го слушаш, след малко ти се иска да грабнеш бял пош и да заиграеш пред всички. Бие сърцето-, едвам се сдържат нозете. Като че вдишвах уханието на здравец и карамфил, като че ли си пил много вино и не можеш да стоиш мирен. Наистина, велик цигулар е Учителят! Той тихо свири, а тъй магично действува, сякаш измъква сърцата от гърдите ни и ги разиграва. Цигулката си сложил под бялата си красива брада, сякаш я докосва с чуден магнетизъм и тя се преобразява в ръцете Му, не е вече от дърво, както преди малко в ръцете на академика, а е жива душа, душата на народа, която говореше под Неговите магически пръсти. Около врата си е замотал дълъг копринен шал, плетен от някоя благодарна ръка. Той пада върху гърдите и коленете Му в разкошни гънки. Дрехите Му са чисти и грижовно подредени. Събул сандалите си, нозете Му, обути в бели чорапи, сега си отпочиват на слънцето. Ние сме възхитени, ние сме очаровани и мълчим, сякаш омаяни.
към текста >>

31. 6.17. Какво остана от архива на Лиляна Табакова

ТОМ 31

А между другото по това време лично Тодор Павлов, който е академик Тодор Павлов, който е идеологът на комунизма в България, и който е председател на БАН, и който има няколко поста, който има пост в ЦК на Партията, и тя е много близка с неговата жена, той също е близък с нея.
Но тези материали изобщо ги няма. По-нататък, това е по отношение на нейната певческа кариера, имаше и някой други неща, които бяха свързани с нейната кариера -нейните опити да остане по-нататък. Между другото искам да ви кажа, че в разстояние на шест месеца тя самата лично си признаваше и го има в записите, тя е получавала заплата без да работи. И непрекъснато я викат да си продължи работата. Обаче, тя е сърдита, прави разни фасони на голяма певица и т.н. А между другото по това време лично Тодор Павлов, който е академик Тодор Павлов, който е идеологът на комунизма в България, и който е председател на БАН, и който има няколко поста, който има пост в ЦК на Партията, и тя е много близка с неговата жена, той също е близък с нея. И казва: „Лиляна, ела при нас и ще те назначиме като технически Директор на операта." Обаче, искат от нея официално тя да се откаже от идеите си от Петър Дънов в Държавен вестник. Обаче, тя не желае да стори това и в момента тя се разминава. Но ако беше отишла да работи в Операта, по друг начин щеше да се развият нещата. Можеше да не стане Директор по техническата част, можеше да си остане пак и да си пее. Но тя в онези години, тя не можеше вече да работи.
към текста >>

32. 1.3. Да съхраниш малкото (21.04.1987 г.)

ТОМ 31

С моят приятел Галилей Величков тръгнахме заедно и с автобуса се качихме на Алеко, и от там по онзи път, който отиваше към хижата на Академик.
21.04.1987 г. 1.3. ДА СЪХРАНИШ МАЛКОТО Моето запознанство с Петър Филипов стана на Витоша, при една от неделните екскурзии. Излизането на планината се възприемаше като вътрешна потреба, и по идейно убеждение. Осъществяваше се по различен начин и при различен състав. А то бе основното правило, защото човек отива в планината да получи нещо, а не да бъде спътник на човек с който не си хармонира. С моят приятел Галилей Величков тръгнахме заедно и с автобуса се качихме на Алеко, и от там по онзи път, който отиваше към хижата на Академик. Там на едно място, възвишено между скалите, огряно от слънцето, закътано от вятъра, беше орловото гнездо на Петър Филипов. Това беше на местността „Купена". След два часа пристигнахме там, и аз бях приет като гост. Аз бях посрещнат с чай и сладкиш, и със сироп от ягоди. Там бе направено огнище, гореше огън и на един прът поставен напреко на огъня, висеше почернял чайникотчийто чучур излизаше пара.
към текста >>

33. 1.10. Бит и обхода