Търсене в текстове за 'Авторитет'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 138 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_28 ) Свързан с господа на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Слънцето са държавите, Месечината са кривите религиозни схващания, а звездите са авторитетите, които ще изгубят своето влияние.
Евреите не признаха Христа за пратеник на Небето, разпънаха Го, поставиха Го на последно място и после пострадаха. Христос постави Бога на първо място, а Себе Си – на последно, като каза: „Не моята воля, Отче, но Твоята воля да бъде! “ И затова Христос се повдигна и зае първо място. Любовта към Бога трябва да бъде начело. Казано е в Писанието: „Слънцето ще потъмнее, Месечината няма да дава светлина си и звездите ще паднат.“ Това се отнася за сегашните времена. Слънцето са държавите, Месечината са кривите религиозни схващания, а звездите са авторитетите, които ще изгубят своето влияние. Някои хора гледат първо своите работи да оправят, а после поставят Господа, но законът е: работи с Бога за Бога. Аз не знам човек, който се занимава с риболовство, кюмюрджийство, месарство, да е прокопсал. Всички са пропаднали! Една работа, която не е по Божиите закони, или работа, започната без Бог, дава само загуби. Някои искат да се осигурят и на стари години да работят за Господа.
към текста >>

2. 4_06 ) Бъдещият строй – строй на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички видни хора, авторитети ще изгубят ръководството, няма да знаят какво трябва да се прави и тогава ще потърсят Божественото.
Това е разрешение на въпроса, но все пак как може да стане? Това с въпрос за пробуждане на съзнанието, понеже то е вътре в човешката душа и трябва само да се изяви. Значи коя любов ще разреши всички въпроси? Любов, в която влизат като елементи честност, справедливост, чистота и безкористие. Стига хората да не развалят света, той ще се оправи. Всички видни хора, авторитети ще изгубят ръководството, няма да знаят какво трябва да се прави и тогава ще потърсят Божественото. Приложим ли Божия закон, всички нещастия и страдания ще избягат от нас. Този закон може да се приложи в икономическия живот. Могат да го приложат, но не искат, понеже още вярват, че има лесен път в Живота, който ще ги доведе до желаното щастие. Но няма друг път освен Божественият. Казват, че държавата имала много хубави закони.
към текста >>

3. 6_11 ) Девет блаженства – девет метода за работа - Боян Боев (1883 – 1963)

Мойсей, като слязъл от планината Синай, видял че е изгубил авторитет.
Трябва да ви дам един начин за подмладяване: три пъти да прочетете Библията за три години. И ще се подмладите с десет години, няма да ви познае човек – ще се измени лицето ви. Но има един специален начин за четене. И ако четенето не може да внесе в нас Божествена енергия, тогава защо ни е то? Един брат попита нещо за Мойсея. Мойсей, като слязъл от планината Синай, видял че е изгубил авторитет. Евреите се разиграли около своите идоли, около златното теле, забравили поста. Тогава той хвърлил плочите, които донесъл от Синай, и ги счупил. Той наказал много евреи, но скрижалите ги нямало и трябвало да отиде за нови. Някой път ние за най-малкото нещо хвърляме скрижалите и отиваме да оправяме работите. И тогава нито работата е оправена, нито скрижалите са налице.
към текста >>

4. 7_04 ) Смирение - Боян Боев (1883 – 1963)

Че какъв авторитет ще бъде той?
Ако у него има тщеславие, честолюбие, гордост, Небето ще мълчи, не ще го дарява. Смирението е основа за развитие на всички дарби, основа за всички постижения. Хората като ви кажат, че сте чист и светъл, вие трябва да се пазите от техните мисли, защото могат да ви турят един бръмбар. Тщеславието е гроб на мисълта. Някой иска всички да го знаят. Че какъв авторитет ще бъде той? Сто души на Земята могат да го знаят, но на Слънцето кой го знае? Който не е навикнал на последното място, не може да има и първото. Смирение означава растеж. Като се смириш, ще имаш условия за растеж, а като израснеш, ще придобиеш това, което искаш. Личният живот трябва да се надрасне.
към текста >>

5. 48) На границата между две култури - Боян Боев (1883 – 1963)

Казва се по-нататък: „и звездите ще паднат“ – значи и учените хора – авторитетите – ще паднат.
Дали ще бъде във ваше време, то е друг въпрос, но един ден ще дойде такова земетресение, че ще се скача на един метьр нагоре. Адьт е отдолу под нас и ние сме отгоре над него. По-рано Средиземно море е било суша, която е потънала под море, а България е била море. Казва се в Писанието: „Луната ще потъмнее“ – това означава, че кривите схващания, които са смесени в религиозните системи, ще потъмнеят. Казано е още: „Слънцето ще потъмнее“, което означава, че и държавите ще паднат. Казва се по-нататък: „и звездите ще паднат“ – значи и учените хора – авторитетите – ще паднат. Няма да има никакъв ред, хората ще се намерят в тъмнина и няма да има нещо, на което да уповават. Сега има затишие, но често, когато има затишие, то е пред буря. Сега текат последните времена, а след това ще дойде Новото. Днес Черната ложа учи, че със сила ще се успее. Обаче такава сила какво ще донесе?
към текста >>

6. 43. НОВО ПОСЕЩЕНИЕ ОТ ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

А под звезди се разбират видните хора, авторитетите.
Сега влизаме в нова епоха, понеже самата земя в космичното пространство стъпва вече в нова област. Лошите условия вече изтичат. Нали е казано в Свещеното писание: „Слънцето ще потъмнее, звездите ще паднат и луната няма да дава светлина". Под слънцето се разбира старият ред на държавите. Под луната се разбират старите религиозни схващания. А под звезди се разбират видните хора, авторитетите. Ще стане промяна в това отношение. Казано е още: „И тогава ще се яви знамението на Сина Человечески". Това значи, че ще дойде новият порядък на нещата, ще дойде новото съзнание. Нова раса иде в света, един нов тип човек се ражда днес в света. Той ще има по-добър строеж на главата си.
към текста >>

7. 023 ПЕДАГОГИЧЕСКИ ВЪПРОСИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Докато детето вярва, че учителят не лъже, последният има авторитет.
" Който се отнася добре с растенията и животните, и с хората ще бъде внимателен. Това е моралът на Новата Култура. Майките трябва да научат детето, че Божественият Живот прониква в цялата Природа - в цветята, в дърветата, в мушичките и птичките, във всичко. Докато детето вярва, че учителят не лъже, последният има авторитет. Усети ли, че учителят лъже, последният вече няма авторитет пред детето. Същото е и с родителите. Никога не говорете в отрицателна форма: "Не прави това, не прави зло! " А казвайте: "Прави добро! " Вместо думите "Не лъжи!
към текста >>

Усети ли, че учителят лъже, последният вече няма авторитет пред детето.
Който се отнася добре с растенията и животните, и с хората ще бъде внимателен. Това е моралът на Новата Култура. Майките трябва да научат детето, че Божественият Живот прониква в цялата Природа - в цветята, в дърветата, в мушичките и птичките, във всичко. Докато детето вярва, че учителят не лъже, последният има авторитет. Усети ли, че учителят лъже, последният вече няма авторитет пред детето. Същото е и с родителите. Никога не говорете в отрицателна форма: "Не прави това, не прави зло! " А казвайте: "Прави добро! " Вместо думите "Не лъжи! ", кажи: "Говори истината!
към текста >>

8. 066 БОЖЕСТВЕНАТА НАУКА - Боян Боев (1883 – 1963)

С това авторитетът на съвременната наука и на учените не се подценява.
Има и други закони, които учените не са открили. Съвременната наука се гради само върху физическото изследване. Някой стои пред една стена и казва: "Зад тази стена няма нищо." Не, зад тази стена има много нещо. И ако ти не го виждаш, това не показва, че то не съществува. Съвременната наука е само въведение към истинската наука. С това авторитетът на съвременната наука и на учените не се подценява. Съвременната наука е дала факти, върху които човек може да мисли, за да се развива умът му. Обективният ум трябва да се развие. Без тези факти той не може да се развива. Знанията на човека са ограничени. Те се отнасят до материалния свят.
към текста >>

9. 088 ДВЕТЕ ОСНОВНИ ПРАВИЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

Един авторитет има в света и този авторитет е Бог.
Учителят каза:'' – Любовта към Бога и изпълнението на Неговата Воля са двете основни правила в Живота. Да живееш в Бога, това значи, никога де не противодействаш на Божественото със своите мисли, чувства и постъпки. Преди всичко, човек трябва да служи на Бога. Писанието казва: "Не бивайте роби на человеци." Един авторитет има в света и този авторитет е Бог. Някой вярва в Бога. Това още нищо не значи. Какво те ползва, ако вярваш в един ръководител на държавата, но не изпълняваш законите му? Който е сляп, не вижда нещата. Който не мисли, той е със сляп ум, а който не върши Волята Божия, той е духовно сляп.
към текста >>

10. За смирението - Боян Боев (1883 – 1963)

Че какъв авторитет ще бъде той?
Затова смирението е основа за развиване на всички дарби, основа за всички постижения. Хората, като ви кажат, че сте чист и светъл, вие трябва да се пазите от техните мисли. Защото, като ви кажат така, могат да ви турят бръмбар. Тщеславието е гроб на мисълта. Някой иска всички да го знаят, но на слънцето никой не го знае. Че какъв авторитет ще бъде той? Сто души на земята могат да го знаят, но на слънцето никой не го знае. Който не е навикнал на последните места, не може да има големите. Смирението значи растеж. Като се смириш, ще имаш условия за растеж, ще придобиеш това, което искаш. Личният живот трябва да се надрасне.
към текста >>

11. Братска вечеря - Боян Боев (1883 – 1963)

Слънцето са държавите, месечината са кривите религиозни схващания и звездите авторитетите.
Всичко ме интересува. Навсякъде в безкрайните форми виждам проявлението на Божията Любов. Стана дума за един стих от Писанието: „Слънцето ще потъмнее, месечината няма да дава светлината си и звездите ще потъмнеят“. Учителя каза: Това се отнася за сегашните времена. Слънцето са държавите, месечината са кривите религиозни схващания и звездите авторитетите. Те ще изгубят своето влияние. Любовта към Бога трябва да бъде начело. Аз не зная човек с риболовство, ловджилък, кюмюрджийство, с месарство, с клане на добитък да е прокопсал. Всички са пропаднали. Една работа, която не е по Божиите закони, или работа, започната без Бога, дава само загуби.
към текста >>

12. 42 ХАМАЛИН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Да бъдеш вносител беше голямо звание, свързано с авторитет и с тежест в обществото.
Още с първите стъпки техните стопански представители бяха вече тук. Голямата война, която тези две държави бяха почнали - Германия още в 1939 година, а Италия малко по-късно - ги изтощаваше до краен предел и те не можеха да предложат почти нищо за износ, освен незначителни дреболии и тъкани от изкуствени влакна. В тези много тесни граници се ограничаваше вносната търговия през военния период. Търговците на едро у нас неофициално се деляха на такива, които търгуваха само със стоки от местен произход и други, които имаха за предмет на своята търговия предимно стоки от други държави. Последните носеха титлата "вносител". Да бъдеш вносител беше голямо звание, свързано с авторитет и с тежест в обществото. За такова обществено положение по това време бяха необходими по-големи капитали, усет и замах към стопанските въпроси. Като търговец на едро през този период, амбицията ми беше насочена именно към това по-високо обществено положение. Беше началото на 1943 година, когато за първи път се явих пред представители на италианските текстилни заводи от Милано и Торино. Манифактурата беше от онзи сектор на производство, който най-добре познавах и който най-много ме интересуваше в моята търговска дейност. Отидох при сеньор Денизи - сух и слаб, но с добре оформена глава.
към текста >>

13. 48 ДИНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Те разбира се, услужливо и авторитетно ми ги изброяваха, но всякога се убеждавах, че посочените белези не могат да гарантират, че динята е сладка и узряла.
А вътре яркочервена или жълта. Вкусни, сладки, човек не може да им се наяде. Понякога обаче, се случваше, макар и по-рядко, отколкото сега, да се падне и не дотам узряла диня. В желанието си да поднеса на Учителя диня само от най-високо качество, търсех да намеря начин да познавам добре узрелите. Затова всякога разпитвах онези, които правеха декларация, че могат да ги познават по външни белези, когато вече са откъснати. Те разбира се, услужливо и авторитетно ми ги изброяваха, но всякога се убеждавах, че посочените белези не могат да гарантират, че динята е сладка и узряла. В това нещо особено добре се убедих веднъж, когато група познати се бяха спрели пред камара дини. Един от тях се препоръча, че като син на градинар можел безпогрешно да познава узрелите дини. Той почна да изброява белезите, по които човек може да направи сигурен избор: лъскава кора, опашката лесно да се откъсва, малко дънце и мисля, че изброи още няколко белези. Когато привърши изброяването, аз се обърнах към него и му казах: "Добре, докажи, че е така, избери една диня от камарата, аз ще я платя." Запретна се той, гледа, избира и най-после взе една голяма диня и каза: "Ето, това е вече узрял и превъзходен плод." Платих динята и когато я срязахме, оказа се, че е зелена и едва зарозовяла. Един ден сме се събрали пак около Учителя и стана въпрос за дините.
към текста >>

14. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тъй щото, подир Светия Синод, г-н Дънов брои най-много последователи в България, и то с авторитет, какъвто Синода никога не е имал.
Но приятелите дъновисти ме поканиха да нощувам с тях, за да видя, на другия ден, упражненията им при изгрев слънце. Още по-лесно ме склониха като узнах, че щяло да има беседа от Учителя им, когото аз никога не бях слушал в публична реч. А Петър Дънов, създател, водител и душата на това оригинално и грандиозно движение, струваше си да бъде слушан и ако е възможно, преценен. Според "Църковен вестник", в България има 15 000 дъновисти. Според други – от 40 000 нагоре. Тъй щото, подир Светия Синод, г-н Дънов брои най-много последователи в България, и то с авторитет, какъвто Синода никога не е имал. Още по-чудното е, че Дънов е постигнал този си чуден патриархат и продължава да го владее, без оръжие, без стражари, без шарилки и дрънкулки, без анатеми и подкупи. Светия или магьосник, това е човек със свръхчовешки постижения, през първата четвъртина на двадесети век. Такъв човек не заслужава ли да се посети и изслуша? Както бяха ми известили още от вечерта, всички станахме рано, към четири часа, набързо се облякохме, поизмихме се и се отправихме за Сборището всред лагера. Беше хубаво утро, обещаващо ясен летен ден.
към текста >>

И както видяхме, владее общолюдието с голяма сила, с почит, с неотразим авторитет.
Аз видях Дънов, както казах, най-първо на вечерята, а после Го видях като слушател на две Негови беседи. Той е човек среден на ръст, на около 63 години, с напълно бяла брада, прошарени вежди, изобилна прошарена подрязана коса. Изпито мургаво лице, внушаващо средновековния отшелник или индийски йога, върху постройка на калено, здраво тяло. Лицето Му внушава силна воля, железни нерви, а изпод дългите вежди, гледат две – уж равнодушни очи, но всъщност, те гледат изпитателно, за да те теглят на тънка терзия. Като оратор Той е оригинален, добре начетен в индийски и християнски писания, притежава голям склад от мисли и легенди из религиозната книжнина и философия. И както видяхме, владее общолюдието с голяма сила, с почит, с неотразим авторитет. Никой папа, никой Демостен, в това отношение, не го е надминал. За последователите Му буквално: "Никой човек не е говорил, както този човек говори, с власт и сила, а не като книжниците и фарисеите, не като кардиналите, владиците, пастирите със зазубрени по угода на времето легалности." Някои от мислите, доколкото ги схванах, са следните: "Големите и много пророци в България са признак, че тук има извънредно богатство на живот, голяма жизнеспособност... Що е зло? Злото не е нищо друго, освен неразумно използване на живота... Идолослужителят не е омразен на Бога. Той му е даже по-мил, като заблуденото дете, което с плач и мъка търси баща си – Бога... Трябва всички да сме пророци, всички да сме поети... Главната пружина в живота трябва да бъде Любовта, Любовта към Бога. Новото Учение почва с Бога и твори по закона на Любовта.
към текста >>

15. 62 ОПИТ ЗА ВНЕДРЯВАНЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Дали ще бъда авторитетна пред тях?
Сега остава т се повикат на курс учителите по физкултура от цяла България, за да научат Паневритмията и да я предават всяка сутрин на учениците. Този ход на работа беше добър.“ „Но кой ще преподава на тях? “ - попитах аз. „Вие! “ - посочи ме министърът. Аз се замислих и казах: „Известна съм сред учителските среди като детска учителка, но да преподавам на висшисти! Дали ще бъда авторитетна пред тях? “ Министърът ми отговори: „Ще ви изпратим на специализация в Чехия или в Унгария. Помислете по този въпрос и ми докладвайте.“. Аз се страхувах, страхувах се не за себе си, защото имах опит във Фондацията да ръководя деца и учители в курсовете. Но тук мислех, че случаят е по-специален. По този въпрос говорих няколко пъти с Учителя и с Лулчев.
към текста >>

“ Аз предложих да имам помощник и то по възможност да бъде с висше образование, за по-голям авторитетност.
По този въпрос говорих няколко пъти с Учителя и с Лулчев. Учителя предлагаше да поема аз работата. И тук пак сгреших, умувах, не се съобразих, че щом Учителя казва да бъда аз, Той ще поеме отгоре грижата за моя успех, заради успеха на Делото. Този мой страх, тази ми неувереност в себе си споделих с Учителя, и тогава Той пак ми каза: „Въпреки това, ти ще трябва да бъдеш.“ Обаче аз не се съгласих, смятайки, че само ще проваля делото. Тогава отново ми каза: „Ти как мислиш? “ Аз предложих да имам помощник и то по възможност да бъде с висше образование, за по-голям авторитетност. Тогава с Учителя започнахме да изреждаме имената на братята и сестрите, подходящи за тази работа, но не се спряхме на никого. Най-сетне се сетих за една наша сестра, с висше образование, макар да знаех, че тя не е физкултурничка. Имах чувството обаче, че с нея ще потръгне, че е подходяща за задачата, като моя помощничка и в моя подкрепа. Познавах я още повече и като много музикална. Спрях се на нея.
към текста >>

16. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Обаче има три начина на слушане: 1) Слушане с подчиняване на думите на Учителя като на един непогрешим авторитет.
Ето как Рудолф Щайнер се е изразил по този въпрос в една от своите беседи: „Разликата между източното и западното Посвещение се състои в това, че първото става в състояние на сън, а второто е в будно състояние. Избягва се следователно винаги опасното отделяне на етерното тяло от физическото. Избягва се също абсолютното подчинение на ученика от Учителя. Западният Учител не иска нито да владее, нито да внушава, а само разказва това, което е видял и казва това, което той знае, понеже го е изпитал сам. Обаче има три начина на слушане: 1) Слушане с подчиняване на думите на Учителя като на един непогрешим авторитет. 2) Слушане с чисто критично чувство, противопоставяйки се на всяка идея като противник. 3) Слушане спокойно, без сервилна вяра, както и без систематично противопоставяне, оставяйки да действуват идеите на Учителя върху себе си и наблюдавайки техния ефект. Такова трябва да бъде поведението на ученика пред неговия Учител при западното Посвещение. Колкото до Посветителя, неговото първо правило е, че за да бъде Учител, той трябва да бъде служител. За него е важно не да моделира ученика по своя образ, но да разкрие в него загадката.
към текста >>

17. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

И когато се казва, че Луната ще потъмнее, подразбира се, че религиите ще изгубят своята сила, своя авторитет и никой няма да ги зачита.
Слънцето, Луната и звездите са символи на нещо. Слънцето запример означава държавата, държавната власт. Когато един народ, едно племе, една раса или цялото човечество се организира в една външна сила и започне да се проявява, това се нарича слънце. И когато се казва, че слънцето ще потъмнее и ще загуби Светлината си, подразбира се държава, която губи силата си, губи властта си. Луната пък представя различните религиозни системи, независимо от това дали са прави или криви. И когато се казва, че Луната ще потъмнее, подразбира се, че религиите ще изгубят своята сила, своя авторитет и никой няма да ги зачита. Звездите пък представят Великите хора на Земята. И когато се казва, че звездите ще паднат от небето, това подразбира, че великите хора ще паднат от своето величие. Значи, ще дойде ден, когато държавите, религиозните системи и великите хора на Земята ще изгубят своята сила и ще паднат от своето величие. Писанието казва, че това ще бъде денят на страшния съд, в деня на второто пришествие. Учителят даде и следното значение на слънцето, луната и звездите.
към текста >>

18. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова нека Писанията бъдат за тебе авторитет, който да ти показва какво трябва да се прави и какво не.
Хвърлени в демонически утроби, заблуждавани раждане след раждане, те не достигат до Мен и се провалят в бездънни пропасти. Тройна е портата на този ад, разрушителна за себето - похот, гняв и алчност. Нека човеците бягат от тях. Който се освободи от тези три порти на тъмата, той осъществява своето щастие, той постига най-висшата цел. Който отхвърля предписания закон на Писанията и следва подбудите на желанията, той не достига съвършенство, нито щастие, нито най-висшата цел. Затова нека Писанията бъдат за тебе авторитет, който да ти показва какво трябва да се прави и какво не. Като научиш какво се предписва от Писанията, ти трябва да работиш в този свят. Шестнадесетият разговор е озаглавен Йога чрез подразделение на тройната вяра. Тройна е по природа вродената вяра на въплотените - чиста, страстна и тъмна. Чуй за тях сега. Вярата на всекиго се образува според неговата собствена природа.
към текста >>

19. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Трето, основали своята философия на алегорическите тълкувания на древните предания, авторитетността на които признавали.
Филон ги нарича светии и казва, че те били Посветени във всички тайни на древните мистерии. Техните идеи и схващания са били сходни с идеите на всички древни езотерични общества. Целер в своята история на философията говори за голямото сходство на есеите с пи- тагорейците не само по отношение на техния живот, но и по тяхното учение. Той изнася следните общи принципи между тях: Първо, спазване строго държането на тайните относно тяхната школа. Второ, скривали своите учения под покрива на символистиката и обредността. Трето, основали своята философия на алегорическите тълкувания на древните предания, авторитетността на които признавали. Четвърто, прекланяли се пред висшите сили, проявени в четирите елемента и въз- насяли молитви пред изгряващото слънце. Пето, вярвали в йерархическата стълба от същества, наредени между човека и върховното Божество. Шесто, придържали се към дуалисти- ческия възглед за същността на света, признавали взаимодействието между духа и материята, между доброто и злото, но в основата на този дуализъм стоял строгият монизъм, според който доброто и злото, духът и материята са проява на Абсолютния Бог. Цялата организация и учение на есеите са подобни на тия на питагорейците и на всички окултни школи на миналото. В допълнение на гореказаното общите черти между питагорей- ците и есеите са следните: 1) Молитва при започването и свършването на всяка работа.
към текста >>

20. ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Имайки предвид факта, че на пасхалния рапорт на Пилат до Цезаря Тиберий направо свидетелстват такива научни авторитети на древността, каквито са знаменитият историк Тацит (1~ви век), Иустин Философ (2 век), Тертулиан (3 век) и бележитият историк Евсевий (4 век), не можем да се съмняваме в наличието на един такъв доклад.
(Д-р К. Гейки, Жизнь и учение Христа, Москва, 1802г. , част II, стр. 259). През 1453 г. този смарагд попаднал в ръцете на султан Баязид след превземането на Цариград. Имайки предвид факта, че на пасхалния рапорт на Пилат до Цезаря Тиберий направо свидетелстват такива научни авторитети на древността, каквито са знаменитият историк Тацит (1~ви век), Иустин Философ (2 век), Тертулиан (3 век) и бележитият историк Евсевий (4 век), не можем да се съмняваме в наличието на един такъв доклад. А със всичко това се обяснява и онази смелост, която е проявила Св. Равноапостолка Мария Магдалина, която е пропътувала до Рим, явила се пред Тиберий и му предала червено яйце, приветствайки го с победния християнски поздрав: "Христос възкресе". (Съдебното решение на Пилат е било намерено през 1509 година в град Амкула, Италия. Виж Ив. Визирев - "Три писма от езичници за Исуса Христа и Пилатовата присъда за Него", Пловдив).
към текста >>

21. 7. ПРЕДСКАЗАНИЯТА НА ХРИСТА ЗА КРАЙНАТА ЕПОХА И ЗА ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

А че звездите ще паднат показва, че учените хора, авторитетните хора на времето си ще изгубят своето значение и влияние.
И по-издигнатите - тези, които са с по-пробудено съзнание, ще влязат в директна връзка с Него и ще станат носители на Неговия импулс, на Неговата Светлина между хората. И като казва, че ще прати ангелите да съберат избраниците, това подразбира, че към края на нашата културна епоха ще стане разделение на човечеството. Една част от човечеството, които са възприели новия импулс на Христа, ще образуват ядката на новото човечество, на новата културна епоха, която ще се развие между славянството. А другите ще продължат да живеят със старите духовни ценности, ще продължават стария път на живота. А мисълта, че слънцето и луната ще потъмнеят и че звездите ще паднат от небето показва, че държавната власт, емблема на която е слънцето, ще загуби своята сила, а също и религията в сегашната си форма ще изгуби своето влияние над човечеството, което е символизирано с изгубването светлината на луната. А че звездите ще паднат показва, че учените хора, авторитетните хора на времето си ще изгубят своето значение и влияние. И когато всичко това стане, тогава ще дойде Човешкият Син във всичката Си сила и слава. Христос като Светлина ще проникне умовете на хората и ще произведе цял обрат, цяла революция в разбиранията на хората. И Учителят казва, че и още много пъти да дойде Христос физически, ако Той не проникне като Светлина в човешките умове и ако не се роди в човешките души, малка полза ще имат хората. В случая Христос е онази духовна Светлина, която като проникне човешките умове, ще разшири човешкото съзнание, ще организира силите на човешката душа и ще събуди Божественото, което дреме в глъбините на всяка душа. И когато тази Светлина проникне в човешките умове и човешкото съзнание, хората ще влязат във връзка с Христа, Който е на Земята, но чака да се отворят нашите очи, за да Го видим и познаем, и влезем във връзка с Него.
към текста >>

22. XIV. СТАРОТО И НОВОТО ПОСВЕЩЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

1. Слушане с подчиняване на думите на Учителя, като на един непогрешим авторитет;
Щайнер определя по следния начин разликата между старото и новото Посвещение: „Разликата между Източното и Западното Посвещение се състои в това, че първото става в състояние на сън, а второто - в будно състояние. Избягва се, следователно, винаги опасното отделяне на етерното тяло от физическото. Избягва се също абсолютното подчинение на ученика на Учителя. Западният Учител не иска никого да владее, нито да обръща, а само разказва това, което той е видял, изказва това, което той знае, понеже го е изпитал сам. Обаче има три начина на слушане: 1. Слушане с подчиняване на думите на Учителя, като на един непогрешим авторитет; 2. Слушане с едно критично чувство, противопоставяйки се на всяка идея като противник; 3. Слушане скромно, без сервилна вяра, както и без противопоставяне, оставяйки да действат идеите върху себе си и наблюдавайки техния ефект. Такова трябва да бъде поведението на ученика пред неговия Учител при Западното Посвещение. Колкото до Посветителя, неговото първо правило ще е да бъде служител. За него не е цел да моделира ученика по свой образ, но да развие вложеното в него, да развие Божественото в него.
към текста >>

23. 5. Пети Аркан: ЙЕРОФАНТЪТ, Учителят, ръководителят, Господарят на Арканите - Влад Пашов (1902- 1974)

Този Аркан означава Авторитетът, разумното вдъхновение.
5. Пети Аркан: ЙЕРОФАНТЪТ, Учителят, ръководителят, Господарят на Арканите Този Аркан означава Авторитетът, разумното вдъхновение. Световният амгнетизъм - науката за доброто и злото. Има числото 5 и буквата Е. Картината представя Посветител (Йерофант) в Тайнствата на Изис, седнал между двете колони на Светилището. Той се подпира върху един жезъл с три кръста на върха, образуван от три напречни парчета, които образуват кръстове на жезъла. Той чертае с дясната ръка върху гърдите си знака за събиране, съсредоточен в себе си.
към текста >>

Петата картина означава авторитетът, а също така и вярата, устното поучаване и съобщенията, които идват по вдъхновение и се предават от уста на ухо, шепнешком.
Кръстът с трите напречни линии показва проникването на Творящата сила през Божествения, умствения и физическия свят, за да накара да се проявят, да блеснат всички прояви на всемирния Живот. Двамата короновани мъже в краката на Йерофанта представят: единият - духът на Светлината и Доброто, другият - духът на Мрака и на Злото, като двата духа са подчинени на Учителя, на Ръководителя на Арканите. Арканите представят етапи по Пътя на окултното развитие. Когато човек тръгне в този Път, той ще мине последователно през всички Аркани, като при всеки Аркан добива нови сили и възможности и му се разкриват нови Тайни и закони на Битието, влиза във връзка с нови същества на Космоса. Има аналогия между втората картина, която представя Изида пред вратата на светилището между двете колони и пред завесата, която закрива вратата с книга в ръка и с ключ в другата, и петия Аркан, който представеният йерофант пак е пред вратата на светилището и пред завесата на вратата, но вече без книга на нозете и без ключ, а с един жезъл с три кръста на върха. Петата картина означава авторитетът, а също така и вярата, устното поучаване и съобщенията, които идват по вдъхновение и се предават от уста на ухо, шепнешком. И двете картини показват необходимостта да се получи обучение. Но при втория Аркан жрицата държи в ръката си книга, което показва, че при тази фаза на окултно развитие знанието се придобива от книгите, от ръкописите, а при петия Аркан няма никакъв ръкопис в ръцете на учителя, а неговата вдигната ръка нагоре показва нагоре, т.е. към по-висшите светове, откъдето идва знанието. Този Аркан показва, че при тази фаза на своето развитие ученикът търси устните поучения, които учителят получава отгоре и предава на ученика. Тези поучения не се състоят само в обяснения на дълбоки мисли, обхващащи в себе си целия свят, свещените символи, които образуват 22-та Аркана, но също и съобщения на тайнствени полезни знания, които могат да повдигнат завесата, скриваща невидимия свят от погледа на ученика.
към текста >>

24. 7. Седми Аркан: ТРИУМФИРАЩАТА КОЛЕСНИЦА НА ОЗИРИС или осъществяването на Великия План - Влад Пашов (1902- 1974)

Първото, което ние смъртните можем да научим от Божеството, което е на Трона във висините, недостъпен и непостижим за повечето хора, е, че съществуват някои закони, които са символизирани в четвъртата картина, и че познаването на тези закони дават на човека власт и авторитет.
символизирана от този Аркан, тогава му се разкрива следното: картините, представящи Арканите, произлизат една от друга. Тайнствени пътища водят между тях. В тази Книга владее магическа система, която се основава върху съотношението на числата. Седмата картина ни показва Пътя на Озирис, на побеждаващия Дух. Той минава през цялата Книга наХермес от картина първа до картина 19 и съдържа следните картини: 1, 4, 7, 10, 13, 16, 19-всичко седем картини. Първото, което ние смъртните можем да научим от Божеството, което е на Трона във висините, недостъпен и непостижим за повечето хора, е, че съществуват някои закони, които са символизирани в четвъртата картина, и че познаването на тези закони дават на човека власт и авторитет. Последният е представен в пета картина, а там, където Божествените закони създават авторитета, там се проявява и красотата, представена в шеста картина и Божеството може да осъществи своите планове, показано в седма картина. В тази фаза на развитие на ученика му се дават познания върху великия ход на нещата, разкриват му се някои Тайни на мировия План. Седмата картина се нарича триумфиращата колесница на Озирис или осъществяване на Великия План. Тук Божественият План се осъществява от ученика. Както видяхме, на колесницата стои един мъж, който управлява колесницата.
към текста >>

Последният е представен в пета картина, а там, където Божествените закони създават авторитета, там се проявява и красотата, представена в шеста картина и Божеството може да осъществи своите планове, показано в седма картина.
Тайнствени пътища водят между тях. В тази Книга владее магическа система, която се основава върху съотношението на числата. Седмата картина ни показва Пътя на Озирис, на побеждаващия Дух. Той минава през цялата Книга наХермес от картина първа до картина 19 и съдържа следните картини: 1, 4, 7, 10, 13, 16, 19-всичко седем картини. Първото, което ние смъртните можем да научим от Божеството, което е на Трона във висините, недостъпен и непостижим за повечето хора, е, че съществуват някои закони, които са символизирани в четвъртата картина, и че познаването на тези закони дават на човека власт и авторитет. Последният е представен в пета картина, а там, където Божествените закони създават авторитета, там се проявява и красотата, представена в шеста картина и Божеството може да осъществи своите планове, показано в седма картина. В тази фаза на развитие на ученика му се дават познания върху великия ход на нещата, разкриват му се някои Тайни на мировия План. Седмата картина се нарича триумфиращата колесница на Озирис или осъществяване на Великия План. Тук Божественият План се осъществява от ученика. Както видяхме, на колесницата стои един мъж, който управлява колесницата. Короната на главата му и скиптъра в ръката му показват, че това е фараонът, представен в четвърта картина, която символизира Бога, проявен във физическия свят.
към текста >>

25. 10. Десети Аркан КОЛЕЛОТО НА СЪДБАТА или КОЛЕЛОТО НА ЖИВОТА или още СФИНКСЪТ - Влад Пашов (1902- 1974)

В умствения свят означава авторитет, върховенство на Духа.
След като ученикът е посветен в много Тайни на Битието и се среща с различни космически същества, той постепенно се връща към Земята, където лежи неговото тяло. След като стигне в храма, където лежи неговото тяло, той влиза в тялото си и се пробужда като от сън, като си спомня ясно всичко, което е преживял в своето пътуване в невидимите светове на Битието. Това е първата стъпка при Посвещението на ученика, когато той съзнателно може да напуска тялото си с помощта на Йерофанта, а в последствие и самостоятелно извършва това. Също и неговото съзнание претърпява голяма трансформация. В Божествения свят този Аркан символизира Животворното начало в Битието. В умствения свят означава авторитет, върховенство на Духа. Във физическия свят-добрата и лошата съдба, възхода и падението според знаците и планетите, които придружават и влияят върху този Аркан. В хороскопа този Аркан съответства на сфинкса, който има крила на орел, човешка глава, която е фокус на ума, което показва, че преди да се влезе чрез действието в попрището на бъдещето, трябва да се усвои науката, която осветява целта на Пътя. Тялото на телеца показва, че пред изпитанията, пречките и опасностите човек трябва да се въоръжи със силна, търпелива и упорита воля. за да изоре браздата на живота. Лапите и ноктите на лъва означават, че за да иска ползотворно, човек трябва да бъде смел, да дръзва да си поправя път, да направи място надясно или наляво, напред или назад, за да се насочи в последствие при пълна свобода към висините на орела.
към текста >>

26. 18. Осемнадесети Аркан:ЗДРАЧ - ВЕЧЕРНА ДРЕЗГАВИНА - хаос, страст - Влад Пашов (1902- 1974)

От друга страна този Аркан е свързан с Аркан пети, с Разума, с авторитета.
Друга редакция предава картината по следния начин: При светлината на намаляващата Луна се вижда една планина с две кули на върха. Пътят към кулите се извива през блатиста местност, където от блатата излиза един рак. Едно куче и един вълк вият срещу Луната. Този Аркан, наречен Хаос или Страст, има отношение към петнадесети Аркан, наречен Лъжата от Пътя на Хорус, което значи, че лъжата и несправедливостта произлизат само от хаос и безредие. Тежко на онзи, който чрез лъжливи обещания развързва страстите на тълпите, създава безредие и хаос и събужда разрушителните инстинкти. От друга страна този Аркан е свързан с Аркан пети, с Разума, с авторитета. Разумът е авторитет, противник на страстите и на хаоса. В Аркан пети е показано как Великият Учител поучава своите стремящи се към знание и Мъдрост ученици. А в настоящия осемнадесети Аркан са показани неразумните животни - кучето и вълкът, че вият към Луната, подтикнати от неопределено чувство към небесното светило. Вървящият назад рак символизира липсата на прогрес чрез своите обратни движения. А в шести Аркан - двата пътя - се вижда, че от избора, който ученикът ще направи, зависи неговият по-нататъшен прогрес.
към текста >>

Разумът е авторитет, противник на страстите и на хаоса.
Пътят към кулите се извива през блатиста местност, където от блатата излиза един рак. Едно куче и един вълк вият срещу Луната. Този Аркан, наречен Хаос или Страст, има отношение към петнадесети Аркан, наречен Лъжата от Пътя на Хорус, което значи, че лъжата и несправедливостта произлизат само от хаос и безредие. Тежко на онзи, който чрез лъжливи обещания развързва страстите на тълпите, създава безредие и хаос и събужда разрушителните инстинкти. От друга страна този Аркан е свързан с Аркан пети, с Разума, с авторитета. Разумът е авторитет, противник на страстите и на хаоса. В Аркан пети е показано как Великият Учител поучава своите стремящи се към знание и Мъдрост ученици. А в настоящия осемнадесети Аркан са показани неразумните животни - кучето и вълкът, че вият към Луната, подтикнати от неопределено чувство към небесното светило. Вървящият назад рак символизира липсата на прогрес чрез своите обратни движения. А в шести Аркан - двата пътя - се вижда, че от избора, който ученикът ще направи, зависи неговият по-нататъшен прогрес. Ако избере Мъдростта, той става Пилигрим, което е посочено от девети Аркан.
към текста >>

27. МАЛКИТЕ АРКАНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е емблема на властта и авторитета, на върховенството и надмощието.
Ти не ще събереш никога плода и бедността ще те сполети, ако ти не изоставиш твоите напразни проекти. Не се доверявай на егоистичните интереси и на страстите на тези, които те заобикалят, ако не искаш да изпаднеш в робство''. 27-ми Аркан: Един скиптър. Число 1, буква А. Един скиптър стои над квадрат, триъгълник или кръг. Това е емблема на властта и авторитета, на върховенството и надмощието. В хороскопа този Аркан предсказва ум, творящ полезни работи; води към преуспяване в начинанията и носи в себе си основата за успех. 28-ми Аркан: Два скиптъра. Число 2, буква Б. Два кръстосани скиптъра. Това е емблема в подкрепа на начинанията.
към текста >>

28. 3. ТРИУМФЪТ НА ДУШАТА - АДЕПТЪТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но тъй като това се намира в разрез с учението на съвременните теософски авторитети, то ще се постараем да докажем, че твърде малцина от тях притежават качества, необходими да обяснят това възвишено състояние.
Мъчили са се даже да дадат определения на различните степени на адепта, но повечето коментари са абсолютно погрешни по простата причина, че никой не може да опише природата и състоянието на по-високият живот, преди да го е достигнал със собствената си духовна природа. И затова това състояние може да опише единствено самият адепт и неофитът, когото той е приел като ученик - като свой бъдещ приемник, ако разбира се вече е преминал третата степен на Посвещението и се намира в съвършено магнетична хармония с учителя си, състояние което той е длъжен да наследи, когато учителят му достигне още по-висока сфера на живот и духовни качества. От тези истински изследователи на езотеричната наука, която се стреми към познаване на Истината, сме взаимствали следните обяснения за адепти. Това описание ние излагаме в този му вид, както сме го получили от лицето, което е преминало различните области на духовно съществуване, необходими за придобиване на тези знания, които се явяват като резултат от личния опит в духовния свят. Но тъй като това се намира в разрез с учението на съвременните теософски авторитети, то ще се постараем да докажем, че твърде малцина от тях притежават качества, необходими да обяснят това възвишено състояние. За да представим това по възможност по-ясно. ние ще разгледаме разните степени адепти, после техните функции и природа и най-после условията за достигане на това състояние. 1. Адептът и неговите различни степени Това състояние има три чина. Всеки чин има три степени на живот и могъщество, които съставят деветте степени на Мъдростта.
към текста >>

29. 2. МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ -НЕГОВИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Агустин църквата премахнала посвещението, едничкото средство за истинско познание, за да го замени с догмата за сляпата вяра в полза на своя абсолютен и произволен авторитет.
Разбира се, тези идеи са били много напредничави, за да бъдат разбрани от широките народни маси и дори от епископите от онова време. За да се наложи на варварите и да победи латинският упадък на църквата е трябвало по-простички идеи. На принципа на индивидуалното посвещение на контрола на разума, които Манес поддържал, заедно с Ориге-на, но по религиозни причини св. Августин - организатор на църквата - установил принципа на неконтролируемата традиция и догма, които трябвало да направят от вярата една завеса за ума и един намордник за свободата, обратно на думите на апостол Павел, който казва: " Ние сме свободни чрез Христа". С една дума след св. Агустин църквата премахнала посвещението, едничкото средство за истинско познание, за да го замени с догмата за сляпата вяра в полза на своя абсолютен и произволен авторитет. Манес е бил осъден от някакъв християнски църковен събор, но църковната традиция претендира, че това е било извършено от персийския цар. Но Манес е имал време да обучи ученици и да ги изпрати в Палестина, в Гърция, в Италия, в Африка, в Галия и дори Скития и на Дунава. Неговото учение се предава устно в следващите векове, често отслабено и често изопачено, възраждано често под нови форми и имена. Така богомилите в България, катарите в Унгария и тези в Прованс, албигойците във Франция, темплиерите безжалостно унищожавани от Филип Хубави и папа Климент V притежавали остатъци от учението. Но онези, които са запазили и развили християнската традация, нейната най-чиста форма били братята на св.
към текста >>

30. ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

При търсенето на по-добри и по-добри авторитети арабските учени са извадили гръцката наука от състоянието на упадък, в което тя е била под властта на Римската империя от последния период.
Той е превръщал металите един в друг чрез горене. Той оказва ползотворно влияние върху прогресивните мислители на Западна Европа. Широка известност придобива един от най-изтъкнатите арабски лекари, персиец по произход, Абу-Бекр-Мохамед-Ал-Ръзи в IX — X век, който възприел идеите на египтяните и на гърците и ги доразвил. В Европа той е известен под името Авицена. Джордж Бернау казва: "Арабите не само са запазили, но са и решили това, което са получили от древността, благодарение на непрекъснатите усилия. При търсенето на по-добри и по-добри авторитети арабските учени са извадили гръцката наука от състоянието на упадък, в което тя е била под властта на Римската империя от последния период. Те създават една жива, развиваща се наука, която се е ползвала от постиженията на Египет. Персия, Халдея, Индия и Китай. Наред с другите открития те са открили, както вече казах оптиката и са създали първия телескоп." Философията се развива в непосредствено отношение с литературата. Между отделните клонове на литературата доминира поезията.
към текста >>

31. Предговор - Влад Пашов (1902- 1974)

Ето какво казва той по този въпрос: „Почти всички автори, които са изучавали Албигойството, са твърдели с голяма авторитетност, което говори за тяхното невежество, че албигойците са били или манихейска, или католическа ерес, каквито християнската религия даде много, но те са се лъгали."
Той констатира голямата неправда, която била извършена спрямо албигойците, която и до днес не е поправена, и тя пълни сърцето му с мъка. Той казва: „Скромни хора, които живели през 13 век в Южна Франция и които имали за практическо правило бедността и за идеал любовта към своите ближни, били убивани до последния, и тържествуващата кле- вета заличила имената им и даже спомена за тях. И тази клевета била толкова активна и ловка, че потомците на тези хора са в пълно невежество за благородната история на своите бащи. И когато искат да я изучат, предлагат им я по такъв начин, че те се червят от едно тъй славно минало." И Морис Магр пише тази книга, за да може с нея да хвърли един лъч светлина върху живота на тези, които са умирали за един висок идеал. Морис Магр, опирайки се на най-новите изследвания върху Богомилството, го представя в съвсем нов вид. Ето какво казва той по този въпрос: „Почти всички автори, които са изучавали Албигойството, са твърдели с голяма авторитетност, което говори за тяхното невежество, че албигойците са били или манихейска, или католическа ерес, каквито християнската религия даде много, но те са се лъгали." Горните нови книги съдържат нови документи, нови данни за същността и значението на Богомилството и Албигойството. От тях ясно се вижда, че богомилите са притежавали висшето знание на Божествената наука, че те са били едно окултно Брат- ство. Богомилското движение е било основано и ръководено от посветени. Богомилите са знаели както всички окултни истини, така и учението за прераждането. Ето какво пише Морис Магр в гореспоменатия си труд по този въпрос: „Според албигойците възвръщането на човечеството към Божественото се извършва чрез последователни прераждания, при което нашите мисли, чувства и дела в един живот определят бързината на развитието ни.
към текста >>

32. НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

По такъв начин богомилите освободили човешкия ум от чудото, тайнствата и авторитета.
Те първи предизвикали в Европа най-голямата социално-етическа революция. Богомилството е било протест против извратеното и фалшифицирано учение на Христа и имало стремеж да живее според Евангелието. Богомилите турили морала за основа на своя личен и обществен живот. Подражавайки във всичко на първите християни, те отрекли целия езически култ в християнството — тайнства, обреди, свещи, кандила, икони, мощи и т.н. Те знаели, че тези неща са свързани с така наречената церемониална магия и нямат място в религията, която има за задача да облагороди човешкото сърце и да му даде морални и нравствени норми и подтици към доброто и общочовешката и братска любов. По такъв начин богомилите освободили човешкия ум от чудото, тайнствата и авторитета. Със снемането на наложените догматични печати върху мисълта и съвестта, богомилите тласнали европейския свят с векове напред в пътя на моралния и интелектуалния прогрес. Религиозното чувство, освободено от опекунството на механическите обреди, предизвикало появата на творчеството — теургизма, богообщението, вдъхновението, радостния възторг, с който се възстановява вътрешния мир и хармония в човешкото сърце и душа. Богомилите извършили едно велико дело, като съединили науката с религията и като признали за боговдъхновено всяко откритие на човешкия гений. Те поставили свободата за единствено условие на интелектуалната и морална култура и с това отрекли правото на опекунство както на държавата, така и на църквата върху мисълта и съвестта на човека. За тези си убеждения те отивали с радост на кладата.
към текста >>

33. СОЦИАЛНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

У Козма има един израз, който е използван своеобразно от православните, за да подкопаят авторитета на богомилите: „Едни от тях, казва той, не работят, ходят от къща на къща и ядат чуждото имане на измамените от тях хора." Това не са никои други, освен съвършените, които като учители и ръководители, делели със своите братя и сестри скромната трапеза.
Богомилите, като основавали свой индивидуален и социален живот на вярата в световното Добро — Бог, като считали, че тиранията не е от Бога, не могли да не...* (* в оригинала не се чете) и властта. Богомилите били трудолюбиви. Козма ги критикува, че работили и в неделя. Самите богомили не живеели в леност, както правели православните архиереи и попове, но живеели в честен труд, като изкарвали прехраната си със собствен труд. Западните писатели свидетелстват, че богомилите работели от зори до мрак. У Козма има един израз, който е използван своеобразно от православните, за да подкопаят авторитета на богомилите: „Едни от тях, казва той, не работят, ходят от къща на къща и ядат чуждото имане на измамените от тях хора." Това не са никои други, освен съвършените, които като учители и ръководители, делели със своите братя и сестри скромната трапеза. Тук за лентяйство, дърмоюдство и просия не може и дума да става. И самите съвършени работели свободни професии, когато са били свободни от духовна и обществена работа, както това е правел и апостол Павел. А работата при богомилите е била свързана не само с икономиката, но и с морала и вярата. Богомилите гледали на труда като на Тайнство, което трябва да се извършва при свобода, а не по заповедите на царя, епископа, болярина или игумена. При това богомилите избирали само онези занаяти, които имали социално-етично значение и които не противоречали на техните разбирания.
към текста >>

Над всички стои дедец - старейшината, който няма власт, но се ползва с авторитет и затова може да направлява целия живот на задругата.
Трудът е въведен в култ и те, като апостол Павел, са поддържали, че който не работи производителен труд, който да е за полза на обществото, няма право да яде. На основата на своите социални разбирания те създали своите братски задруги, където са прилагали на практика социални си възгледи — че всички хора са братя и сестри и са с равни права. Във всички свои действия те внасяли винаги морален елемент." Предполагам, че техните задруги са били вътрешно организирани на принципа на синархията, според който социалният организъм има троен състав, както и човешкият организъм. Три съвета ръководят респективно духовно-религиозния живот, умствения и стопанския живот. Над всички стои дедец - старейшината, който няма власт, но се ползва с авторитет и затова може да направлява целия живот на задругата. Значи братството между хората и народите, равенството между мъжа и жената, пълна свобода на всеки отделен човек, никакво робство — физическо и духовно, никакво насилие — физическо или морално, мирът като основа на живота, частната собственост е отречена и всичко е общо на задругата — както средствата за производство, така и земята и всеки се ползва от благата според нуждите си и работи според възможностите си. Такива са в общи линии социалните разбирания на богомилите. Христо Въргов, говорейки за богомилите, ги характеризира по следния начин: „Тези добри хора, които обичали враговете си, ние наричаме духовни революционери. Те освобождавали разума и съвестта от веригите на църковния догматизъм, окриляли мисълта и издигали глас против всичко, що спъвало интелектуалния, моралния и социалния прогрес на отделната личност и на обществото, чупели с духовни средства робските вериги. Те предпочитали да ги убият, отколкото те да убият."
към текста >>

34. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ето какво пише по този въпрос: „Почти всички автори, които са изучавали Албигойството /Богомилството/, са твърдели с голям авторитет, което говори за тяхното невежество, че албигойците са били една манихейска, т.е.
В своя предговор с трогателни думи той излага подбудите, които са го накарали да напише тази книга. Той констатира голямата неправда, която е била извършена спрямо албигойците, която и до днес не е поправена, и тя пълни сърцето му с мъка. Той пише: „Скромни хора, които живели в 13-ти век в Южна Франция и които имали за практическо правило бедността и за идеал — любовта към своите ближни, били убивани до последния и тържествуващата клевета заличила даже спомена за тях. И тази клевета е била толкова активна и остра, че потомците на тези хора са в пълно невежество за благородната история на своите бащи и когато искат да я изучават, предлагат им я по такъв начин, че те се червят от едно тъй славно минало." А Морис Магр пише тази книга, за да може с нея да хвърли един лъч светлина върху живота на тези, които са умирали за един висок идеал. Той, опирайки се на най-новите изследвания върху Богомилството, го представя в съвсем нова светлина. Ето какво пише по този въпрос: „Почти всички автори, които са изучавали Албигойството /Богомилството/, са твърдели с голям авторитет, което говори за тяхното невежество, че албигойците са били една манихейска, т.е. дуалистическа секта или някаква католическа ерес, каквито християнската религия даде много. Но те са се лъгали." Тогава коя е тази светла и възвишена идея, този висок идеал, който е давал сила на богомилите да жертват живота си? — Тази възвишена идея, която хората са прегръщали с радост, е била идеята за общочовешкото братство, за това, че всички хора са братя и равни като деца на един Баща. Това е учението за любовта към Бога, към ближния и за разпределяне на благата като между братя.
към текста >>

35. 6. Пътят към всечовешкото единство, 6 ноември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Някои искат да установят авторитета на Бога, т.е., че има Бог - чрез закона на съзнанието и самосъзнанието, това не може, защото тези, които проповядват, че има Бог, не живеят по Неговите закони.
Върху тях е основано единството на живота, проявен във всички форми. В тях е изключено противоречието. Ние трябва да отидем напред или пък да се върнем назад. Тези два процеса са в съприкосновение и тогаз ще намерим нашето настояще. Има едно настояще, където са в съприкосновение съзнанието и самосъзнанието, но то е пълно с противоречия, а ние трябва да дойдем в настоящето на Божествения човешки живот. Някои искат да установят авторитета на Бога, т.е., че има Бог - чрез закона на съзнанието и самосъзнанието, това не може, защото тези, които проповядват, че има Бог, не живеят по Неговите закони. Всичко що се пише и съществува в съзнанието и самосъзнанието е преходно и се заличава. Остава само онова, което е писано в подсъзнанието и свръхсъзнанието. И когато заминете за другия свят, няма да мислите, че сте жена или мъж. Съзнанието и самосъзнанието - това е един преходен живот в света, но той е потребен за нашето развитие. В света на съзнанието и самосъзнанието формите са неустановени и преходни и за да се излезе от противоречията на живота, трябва да дойдем в един свят където формите са установени - това е светът на подсъзнанието и свръхсъзнанието.
към текста >>

36. 2. Спешните въпроси в живота, 2 юли 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Съвременните хора, които мислят, че много знаят, искат да бъдат авторитети за всичко ида коригират природата.
И човек не може да бъде свободен, докато това, което има може да му се вземе. Свободата съществува само за съвършените, които са господари на това, което имат, но те вървят напълно в хармония със законите на природата, вложени в системата на техния организъм. Някои мислят, че като вярват в Бога, ще се спасят. Не, това нищо няма да им помогне. Те може да вярват, но щом умират, те са обикновени хора и не са свободни. Съвременните хора, които мислят, че много знаят, искат да бъдат авторитети за всичко ида коригират природата. Но частта не може да бъде авторитет за цялото. И в този си стремеж, да коригира природата, човек си създава големи противоречия и несгоди и се чуди после, откъде му идват нещастията. У човека има скрити сили, които, ако се развият, ще му дадат възможност да влезе в разумно и хармонично общение с природата, да разбере нейните пътища и да избегне ненужните страдания и противоречия в живота си; тогава той ще може да разреши правилно всички въпроси и задачи, които животът му слага. Има и спешни въпроси в живота, които не търпят отлагане. Например, какъв ще бъде краят на нашата земя, колко е далеч краят на вселената от нас, какво има на Слънцето и пр., това са ред въпроси, които са интересни, но не са спешни, не са належащи.
към текста >>

Но частта не може да бъде авторитет за цялото.
Свободата съществува само за съвършените, които са господари на това, което имат, но те вървят напълно в хармония със законите на природата, вложени в системата на техния организъм. Някои мислят, че като вярват в Бога, ще се спасят. Не, това нищо няма да им помогне. Те може да вярват, но щом умират, те са обикновени хора и не са свободни. Съвременните хора, които мислят, че много знаят, искат да бъдат авторитети за всичко ида коригират природата. Но частта не може да бъде авторитет за цялото. И в този си стремеж, да коригира природата, човек си създава големи противоречия и несгоди и се чуди после, откъде му идват нещастията. У човека има скрити сили, които, ако се развият, ще му дадат възможност да влезе в разумно и хармонично общение с природата, да разбере нейните пътища и да избегне ненужните страдания и противоречия в живота си; тогава той ще може да разреши правилно всички въпроси и задачи, които животът му слага. Има и спешни въпроси в живота, които не търпят отлагане. Например, какъв ще бъде краят на нашата земя, колко е далеч краят на вселената от нас, какво има на Слънцето и пр., това са ред въпроси, които са интересни, но не са спешни, не са належащи. Но има спешни въпроси, от които зависи нашият живот и развитието ни.
към текста >>

37. 8. В какво седи свободата на човека, 28 януари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Но държавата, за да бъде авторитет за нас, трябва да почива на великия закон на Истината.
В процеса на освобождаването си, човек постепенно да се освободи от всяко идолопоклонство ида дойде до познанието на Бога в себе си. Само Бог, Който е в човека, ще го освободи от огнената пещ, в която ще го поставят идолопоклонниците, защото се е освободил от идолопоклонството. Всички, които истински вярват в Бога, очаква ги огнената пещ, от която ще излязат препълнени с мощ и сила; а неверующите в Бога, идолопоклонниците, ги очаква гробът, откъдето няма излизане. Идолопоклонниците обикновено казват: Държава е това, обществено мнение, философите така са казали и пр. Да допуснем, че са прави. Но държавата, за да бъде авторитет за нас, трябва да почива на великия закон на Истината. Защото държавата не е основана върху законите на Истината, ще влезе сама в гроба. Може да се приведат за пример много държави, които са съществували, но са изчезнали заради своите престъпления. Една държава може да съществува само когато има ред и порядък в нея, т.е., когато всички членове са с еднакви права и задължения помежду си и всички се ползват еднакво от благата на Природата. Съществува една държава в Природата, в която цари винаги ред и порядък и в която Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Свободата и Братството са принципите, върху които е положено нейното съществувание. Нашите държави не са устроени по този образец на Природата, а по своеобразни човешки разбирания.
към текста >>

38. 10. Основите на Новото Учение. Трите пътя, 23 юни 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Съвременните хора и учени, и прости, трябва да бъдат по-скромни в своите претенции, защото те не са авторитети в света.
Слънцето като живо същество притежава и една мощна светла мисъл, с която като се свържем, ни повдига и стимулира. От астрологическо гледище Слънцето е едно колективно живо същество, което притежава Космическо съзнание и една светла и мощна мисъл. Когато влезем във връзка с тях ние се повдигаме. Който не разбира, ще каже че това е заблуждение и не може да се докаже. За да се докажат тези неща, които ви говоря, ви трябват 10 000 години да учите усилено. Съвременните хора и учени, и прости, трябва да бъдат по-скромни в своите претенции, защото те не са авторитети в света. Има учени адепти, които имат толкова знание, че могат да ви кажат за всеки ден през целия ви живот какво ще ви се случи. И вие може да влезете във връзка с тях и да ви кажат, но у вас трябва да има любов към Истината, да имате ум и сърце, готови да ги разберат и да приложат това, което ще ви се каже. Същият закон е и по отношение на Бога. Ако със сърцето си и с мисълта си обърнете вниманието на Бога към себе си, Той ще ви обърне внимание и ще ви стимулира в пътя на вашия възход. На съвременните хора като им кажеш за Бога, казват: Бог няма да се занимава с нас!
към текста >>

39. ЗЛОЖЕЛАТЕЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

авторитет, след като определихме, че болестта му е неизлечима?
Имало едно момче, което според лекарите след два часа щяло да умре. Но когато братът се приготвил да откара момчето при Учителя, един от лекарите се намесил с тънката сметка: „Ами ако той действително излекува болното момче, какво ще стане с нас, с нашия авторитет, след като определихме, че болестта му е неизлечима? " Лекарите се замислили и отказали да дадат момчето, което след два часа умряло. Свещениците непрекъснато създаваха неприятности на Учителя. Под техен натиск на един събор дошъл офи- някои от братята си заминаваха по домовете, понеже съборът беше свършил, и идваха да се сбогуват с Учителя.
към текста >>

авторитет, след като определихме, че болестта му е неизлечима?
Имало едно момче, което според лекарите след два часа щяло да умре. Но когато братът се приготвил да откара момчето при Учителя, един от лекарите се намесил с тънката сметка: „Ами ако той действително излекува болното момче, какво ще стане с нас, с нашия авторитет, след като определихме, че болестта му е неизлечима? " Лекарите се замислили и отказали да дадат момчето, което след два часа умряло. Свещениците непрекъснато създаваха неприятности на Учителя. Под техен натиск на един събор дошъл офицер и му казал, че властите забраняват да говори на открито - можело, но само в салона.
към текста >>

40. 4. ПРИРОДА И КАЧЕСТВА НА ЗНАЦИТЕ НА ЗОДИАКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Емблема на физическата сила, устойчивостта и авторитета.
В психическата област управлява животинските страсти, ревността, завистта, гордостта. В умствено отношение - любопитство, мистицизъм, хитрост, способност да отсъждаш справедливо. Символ на раждането на идеите. 9. Стрелец. Това е огнен и подвижен знак. Емблема на физическата сила, устойчивостта и авторитета. Във физическото тяло управлява бедрата. В психичния живот - безпокойство, разширение. В умствено отношение - пророчество, интуиция, философия. Символизира организаторските качества на ума. 10. Козирог.
към текста >>

41. 5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Юпитер - в умствения свят говори за необходимостта от система и метод във всичко; в духовния свят поражда и поддържа авторитета, а във физическия свят носи справедливост, приветливост, подкрепа и проявява административни таланти.
7. Луната, заедно с Венера взима участие в управлението на полуинтелектуалните и социално-обществените чувства. 8. Уран и Нептун още не са локализирани, но вероятно те ще управляват онези центрове, които са свързани с висшите психични сили в човека и които се намират във вътрешността на мозъка. Всички планети, планетни течения се проявяват в трите свята - умствения, духовния и физическия. Ето как един анонимен автор определя това тройно проявление на планетите: Сатурн - в умствения свят ни дава представа за неумолимостта на логическите закони; в духовния свят поражда гнет, притеснение, ограничение, с което ни напомня за суровата карма, чиито изпълнител е той; докато във физическия свят дава богат жизнен опит и поражда меланхолични настроения, предпазливост, стигаща до крайност. Юпитер - в умствения свят говори за необходимостта от система и метод във всичко; в духовния свят поражда и поддържа авторитета, а във физическия свят носи справедливост, приветливост, подкрепа и проявява административни таланти. Марс - в умствения свят напомня на възможността за ускорение на процесите; в духовния свят се проявява като храброст и решителност, облекчаващи във физическия свят всички поривисти и насилствени действия. Във физическия свят се проявява като гняв, насилие, разрушителност. Слънце. В умствения свят не се скъпи на всякакви активни импулси, пораждащи в духовния свят вкус към формата и желание да раздели с други плода на своето творчество, докато във физическия свят поражда щедрост, благородство. Венера се явява като представителка на принципа на привличането на всички негови форми в умствения свят, преминаващи в духовния свят в разновидностите на любовта, а във физическия свят се проявява като производителност във всички области. Меркурий. В умствения свят ни учи да се приспособяваме към идеите, в духовния свят проявява подвижност на желанията и ловкост в техните видоизменения, а във физическия свят спекулира във всеки смисъл на тази дума, покровителства всички промени.
към текста >>

42. 27-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Tой така постъпваше с хората, че никога не нарушаваше тяхната свобода, никога не хвърляше сянката на своя авторитет върху която и да е душа.
76. Дошъл в света да служи на Бога, той беше отзивчив към болките и страданията на всички и на всички помагаше и даваше съвети, и всичко това вършеше безкористно, изпълнен с Любов към човека и към всичко живо. Той беше еднакво готов да помогне както на човека, така и на мравката, на мухата и на растението, когато те имат нужда от това. Неговото съзнание е толкова будно, че долавяше нуждите и на най-малките същества и по невидими пътища помагаше на всички, които отправяха зов и молитва към Великото Начало за помощ и подкрепа. Във време на екскурзиите, които правеше с Братството, той винаги се грижеше и интересуваше за най-слабите и изостаналите и беше еднакво внимателен към всички, които идваха в контакт с него, и еднакво изливаше своето благословение към всички. 77. Той познаваше дълбините на човешката душа, познаваше всеки отделен човек на какво е способен, познаваше вътрешния мир и живот на всеки човек и съобразно с това беше и неговото отношение с човека. Tой така постъпваше с хората, че никога не нарушаваше тяхната свобода, никога не хвърляше сянката на своя авторитет върху която и да е душа. Свещено пазеше той свободата на човешката душа. Той с нищо не заставяше, никога не подчертаваше себе си, а винаги се държеше един вид в сянка, като оставяше светлината, топлината и силата, която излъчваше, да действуват свободно и всеки според нуждите и възможностите си да се ползува от тях. 78. Той никога не определяше отношенията си с хората от това, колко са добри и какво е тяхното обществено положение, но винаги се ръководеше от това, какъв стремеж имаше дадена душа. Той гледаше на хората като на души, излезли от Бога и какъв е техния стремеж. Той знаеше, че човешките души са оплетени в материята и търсят Път към Бoгa и затова той с Любов и готовност помагаше на всяка душа, която търсеше помощ.
към текста >>

43. Родителски срещи - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Още при първото събрание ще подчертаем необходимостта от запазване на взаимния авторитет.
Имайки пред вид това, необходимо е детската учителка да бъде във връзка с родителите на децата, за да се продължи у дома започнатото в училище. Учителката трябва да знае особеностите на всяко дете поотделно, каквито то проявява в къщи. Също тага всяка майка трябва да знае как се държи детето й в училище, какво ново научава и как да продължи работата на детската учителка. За всичко това се изискват почести срещи между родителите и детската учителка. Още в началото на годината, след 15—20 дни, ще имаме родителска среща за опознаване с родителите, за ориентиране последните в предстоящата работа с децата, с реда, задълженията, закуските и за обмяна на общи мисли върху възпитанието на децата и задачите на детската градина. Още при първото събрание ще подчертаем необходимостта от запазване на взаимния авторитет. Всичко казано да се изпълнява, същевременно да искаме от децата само това, което трябва и което могат да ни дадат. Още на първата среща трябва да заинтересуваме родителите и да ги спечелим, за да ни бъдат в услуга и да са всякога заинтересувани от проявите и интересите на децата си. Към края на втория месец ще свикаме второ събрание с демонстрация от децата, за да видят родителите какво могат техните деца и как им действува другарската среда. След демонстрацията децата ще си отидат, а майките ще занимаем с детските прояви и характери, без да цитираме имена. Така, от голямо значение е да свикваме редовно всеки месец подобни родителски срещи.
към текста >>

44. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

Неговият авторитет стоеше по-горе от всички; да беше на некое изложение, щеха да му залепят на челото една хартия с надпис: „Hors concours“.
— Поп Яньо, поп Яньо — извика натъртено хаджи Илия, — я си отвори очите… не видиш ли, че не е „от Йоана“, а е „от Луки“… Поп Яньо, сиромахът, се сепна, като че му некой рече: не си мъжко, ами си женско — поогледа се в книгата и наистина хаджи Илия пак прав — там пише „от Луки“. Чете поп Яньо, а пот капе ли от него, капе, като баш че отново го запопват и стои с леген и ибрик пред иконата на спасителя, забулен с пешкир на очите, като… ех, като поп. Такъв беше хаджи Илия. От него трепереха всички, като почнеш от клисарите и анагнозите, па дори до владиката. Неговият авторитет стоеше по-горе от всички; да беше на некое изложение, щеха да му залепят на челото една хартия с надпис: „Hors concours“. Всеки ще разбере, че неговото появяване при пренесения ще разреши изведнъж спорния въпрос. Така и стана. Щом научи каква е работата, а той поизгледа поповете с един остър поглед, както това правят фелдфебелите със своите солдати, хвана в левата ръка своите кехлибарени броеници, а с десната задържа само най-горните две зрънца с кръстчето и промъмра натъртено: „Бдение всенощно и вседневно, докато се не свести пренесеният! “ Рече и отсече.
към текста >>

45. Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

За да бъдат по-авторитетни, те се обявяват за преродените свети Кирил и
покривите си, че им отпущат пари, за да живеят в Търново, за да се подвизават уж духовно чрез Невидимия свят. И което е най-интересното - те биват подслонени в Търново, хранели ги и то не лошо, давали им пари, а те по цял ден се правели на светии и на всичко онова, за което другите мечтаят. За да бъдат по-авторитетни, те се обявяват за преродените свети Кирил и свети Методий. Онези там в Търново ги гледаха със страхопочитание. А за да ви бъде картината по-ясна, тези самозвани светци "братя Кирил и Методий" започнаха да "кръщават" членовете от групата и да ги обявяват за
към текста >>

46. Ясновидци и светци - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

И ако се изложат пред него, ще им се наруши авторитетът
и ще го изпълни. И тогава, ако съветът не е точен, те ще се изложат и компрометират като ясновидци и пророци. А Величко Гръблашев не е случаен човек. И ако се изложат пред него, ще им се наруши авторитетът пред всички. Тогава те отиват при Учителя и по заобиколен път споменават пред Учителя, че на Величко Гръблашев му предстои път, та дали ще бъде сполучлив за него или не. Изпитват Учителя, защото знаят, че каквото каже
към текста >>

47. САМОЗВАНЕЦЪТ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Тази сектантска идея тя искаше да прокара, като издигне авторитета на Михаил Иванов до фалшивата поза да играе ролята на Учител.
Във Франция действува-ха три центъра. Единият център се направляваше от Михаил Иванов и Стела Белмен. Михаил Иванов замина за Париж през 1937 година за световното изложение. В последствие той остава там с проект да следва в Париж. Амбицията на неговата приятелка Стела беше да измести центъра на учението от София в Париж, тъй като тя смяташе, че българския народ не е дорасъл да стане разпространител на учението. Тази сектантска идея тя искаше да прокара, като издигне авторитета на Михаил Иванов до фалшивата поза да играе ролята на Учител. За този център по-нататък ще има да говорим по-подробно. Вторият център се образуваше от една група интелектуалци, които се наричаха „Екип дьо трамвай". Участниците в тази група, хора просветени, не можеха да паднат под влиянието на Михаил Иванов, който не притежаваше онези необходими качества, чрез които можеше да им импонира. Не след дълго се образува и трета груба, която се възглавяваше от брат Бертоли. Тя се оглавяваше от Niset.
към текста >>

48. Край на първо действие - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Беше авторитетна личност и един от сподвижниците на Учителя след завръщането Му от Америка.
Мастит с един хубав тембър на гласа, красив човек и много отзивчив към хората. Беше много добър оратор. Изнасяше много лекции и на Витоша, и в салона на ул. „Оборище" 14.И в един момент трябваше да напусне България и да се върне в Америка при своите двама сина. А тук развиваше една колосална дейност. Беше авторитетна личност и един от сподвижниците на Учителя след завръщането Му от Америка. Той наистина е ходил с Учителя на екскурзии, общувал е с Него, готвили са планове. Виждах как Учителя държеше за него. Той с часове се затваряше в стаичката си да пише писма на Гръблашев, който бе в САЩ. Какво стана с тези писма не можахме да разберем. Той Му бе един от верните идейни приятели.
към текста >>

49. ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ НЕ СЕ ПОДМЕНЯ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Сега за пръв път видях той се подчини на един авторитет.
В: Значи за кого говори? Д: За баща ми. Като Го видя и беше той на беседа и Учителят го приема, разговаря и тати извади нещо и той пусна в кутията за лепта за Господа. Но аз бях вече на Изгрева и тогава той пише едно писмо на Учителя от Пловдив. "Аз съм командвал полкове, но моят син не може да го командвате. Сега за пръв път видях той се подчини на един авторитет. Аз ще го подкрепям колкото мога материално, Вий го подкрепяйте духовно." От това писмо Учителят беше много доволен. И тогава Той ми обясни за Дързев. На Дързев неговите родители са били много против да бъде с Братството. Значи той е бил в Школата и ги е издържал техните отрицателни мисли и значи става някакво разкъсване, става някакво раздвоение, започва от това да боледува и от туберкулоза почива той. Много добър музикант е бил.
към текста >>

50. ЕДНО ПИСМО ЗА ИСТИНАТА И ЛЪЖАТА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Разбрах, че не е лесно на българската група, защото тук авторитетът е Михаил.
Имаше и няколко познати - няма да спомена имената им. Беше и Марта Периклиева, която живее недалече от Бон Фен. Изглежда, че тя играе някаква роля преди всичко за преводите. Отдавна знаех, че тя е с Михаил. Но тя познава и Учителя. Разбрах, че не е лесно на българската група, защото тук авторитетът е Михаил. Французите тук казвали: "Нашият Учител и Петър Дънов", а ръководителят на българската група, казвал: "Нашият Учител и Михаил". Смешно, нали? Значи, все пак българите имат съзнанието за Учителя, но правят компромиси. Поканени са, платен им е пътят, хранят ги, гледат ги, грижат се за тях. За сметка на това те трябва да се подчинят и да затварят очите си на бързия ритъм на песните на Учителя където липсва "духът" и на бързото темпо на Паневритмията.
към текста >>

51. МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Тази сектанска идея тя искаше да прокара, като издигне авторитета на Михаил до положението да играе ролята на Учител.
Михаил е мислил, както те са схванали, че формата, в която Учителят е давал своите беседи и лекции, не била подходяща, за да се представят пред крайно изисканият поглед на запада и е смятал, че чрез своите така подготвени беседи, да разпространи учението на Учителя между романските народи. Становището обаче на Просветният съвет, беше правилно, че един такъв не само несигурен, но даже опасен метод за прокарването идеите на Учителя, който можеше да изопачи първоначалната им чистота, трябваше да се поправи и пренасочи. За това те искаха и търсеха връзка с Михаил, за да му се помогне и да се внесе струята на колективното сработване. Но в Михаил беше сложена инжекцията на амбициозната мадам Стела, да измести центъра на движението създадено от делото на Учителя от София в Париж. Тъй като тя смяташе, че българският народ не е дорасъл да стане разпространител на Учението. Тази сектанска идея тя искаше да прокара, като издигне авторитета на Михаил до положението да играе ролята на Учител. Просветният съвет, въпреки всичко, в желанието си да направи една по-тясна връзка с Михаил, му изпраща в този смисъл писма, в които изтъкват желанието си да се създаде една редовна и по-тясна връзка за обмяна на идеи с него, което нещо би създало и по-силна изява на живота между София и Париж. Но без резултат. Усилия за такава една връзка е правил и Борис Николов отделно от Просветния съвет, като е разчитал на това, че Михаил преди да замине за Франция е работил при него, като работник в мозаичните работи по постройките и оттам по-голямата им близост. Това дава основание на Борис да пише на Михаил за една по-тясна връзка между София и Париж. Михаил надменно му отговорил, че Борис да си гледа мозаичните работи и че от мозаична глава акъл не иска.*
към текста >>

52. Писмо на д-р Стефан Кадиев до Михаил Иванов 27.IV.1966 г. - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Борис има голям авторитет всред нашите хора.
3. Увлечени в работата, ние не можахме да следим затова, което става с тебе. Сега, като прочетох, виждам как си говорил и как си постъпвал, считам, че добре сиработил\ Не може да се върши работа само като се медитира („като си гледаш пъпа" - моя, малко остра фраза). Животът иска и дейност! И по-добре дори да грешиш, но да работиш, отколкото да не правиш грешки, но и да не работиш! 4. Справедливостта го изисква да се признае, че Борисовци работиха и не лошо\ Благодарение на тях, въпреки техните грешки, ние не бихме имали печатани беседите. Борис има голям авторитет всред нашите хора. Но някак не може да осъзнае колко много му вреди гордостта и самомнението, нежеланието да признае, че, като всеки човек, е правил и грешки. Но животът учи и не се съмнявам, че ще расте. Засега, ако ме слуша, нека бъде резерв. Като бивш военен, зная, че когато една дивизия се бие на фронта, нужно й е да премине в резерв, да се окопити. А борбата продължава докато свят светува.
към текста >>

53. СЪБОР В СОФИЯ - Теофана Савова

Дънов заемаше тихо, не демонстративно своя авторитетен трон.
Още по-лесно ме склониха, като узнах, че щяло да има и беседа от Учителя, когото аз никога не бях слушал в публична реч. А Петър Дънов, създател, водител и душа на това оригинално и грандиозно движение, струваше си да бъде слушан и ако е възможно преценен. Аз ще се опитам да предам впечатленията си за него по-после. А сега ще кажа само следното. Най-първо го съгледах пред една от трапезите, около пет метра от мястото, където аз стоях. Дънов заемаше тихо, не демонстративно своя авторитетен трон. Той седеше върху бяла възглавница на бяло столче (изнесени на момента из някоя палатка - бел.на сестра Теофана), докато ние всички седяхме на тревата или на постлани черджета. Макар безгласен, той бе средоточие на всички погледи и внимание. Вдъхновени жени стоят около него и с тихо благоговение и нежни ръце му услужват с умиление и страхопочитание. Те не искат да знаят кой ги следи и какво мисли за тях. Според „Църковен вестник" в България има 15 000 дъновисти.
към текста >>

Тъй щото подир Светия синод г-н Дънов брои най-много последователи в България и то е авторитет, какъвто синодът никога не е имал.
Макар безгласен, той бе средоточие на всички погледи и внимание. Вдъхновени жени стоят около него и с тихо благоговение и нежни ръце му услужват с умиление и страхопочитание. Те не искат да знаят кой ги следи и какво мисли за тях. Според „Църковен вестник" в България има 15 000 дъновисти. Според други - от 40 000 нагоре. Тъй щото подир Светия синод г-н Дънов брои най-много последователи в България и то е авторитет, какъвто синодът никога не е имал. Още по-чудно е, че Дънов е постигнал този чуден патриархат и продължава да го владее без оръжие и стражари, без шарилки и дрънкалки, без анатема и подкупи. Светия или магесник, пророк или манияк, това е човек със свръхчовешки постижения през първата четвъртина на XX век. Такъв човек не заслужава ли да се посети и изслуша? *
към текста >>

54. Един разговор с Т. П. и приказка за ледения дворец - Георги Томалевски (1897-1988)

Веднага знаеше и нивото, до което е израснал всеки, който идваше при него и съобразно с това, което виждаха духовните му очи, той постъпваше спрямо хората, без да нарушава тяхната свобода и без да хвърля върху тях сянката на своя авторитет.
Учителят Беинса Дуно имаше мек, топъл, но вълнуващ поглед. Светлината на очите му проникваше дълбоко в събеседника. Този светлик носеше мир и успокоение. Но когато в своята беседа засягаше лъжата и коварството в живота на нашата съвременност, когато се докосваше до кощунствените думи срещу великото и святото в битието, тогава меката светлина се превръщаше в светкавица, излязла из облака на благороден Божествен гняв. Учителят познаваше глъбините на човешката душа. Веднага знаеше и нивото, до което е израснал всеки, който идваше при него и съобразно с това, което виждаха духовните му очи, той постъпваше спрямо хората, без да нарушава тяхната свобода и без да хвърля върху тях сянката на своя авторитет. Прилагайки винаги заветите на Христа, Който казва: „Аз не дойдох за праведните, но грешните да призова за покаяние“. Учителят беше по-внимателен към онези, които, уплетени в миражите на многоликия грях, търсеха освобождение. Всичко в този живот за него беше една по-голяма или по-малка частичка от развитието и той умееше всички дребни на вид неща да осветлява и да разяснява със своята мъдрост. Учителят можеше да прави това, защото макар и обикновен човек отвън, той живееше в области, недостъпни за непосветения и затова неговите предвиждания, съвети, решения и постъпки за нас често изглеждаха изненадващи.
към текста >>

55. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

С авторитетна диплома от американско висше учебно заведение в джоба си, Петър Дънов се оглежда във всички посоки за своето място върху сцената на развихрящата се социална драма.
Стъпил отново на родна земя, П. Дънов веднага открива колко голяма и всеобхватна е разликата между реалността, в която е бил вписан до вчера, и тази, която го посреща - близка и позната, но същевременно толкова далечна и чужда. Възрожденските идеали на Отечеството му отдавна вече са потъпкани в прахта на прясно избуяли, хищни пориви за власт, бързо забогатяване, ползване на облагите от общественото положение, кариеризъм, фарисейщина. Плевелите на новото време. Неизбежни, грозни, отблъскващи. С авторитетна диплома от американско висше учебно заведение в джоба си, Петър Дънов се оглежда във всички посоки за своето място върху сцената на развихрящата се социална драма. Цялото му образование дотук - и в Свищов, и в САЩ - е било финансирано от Методистката протестантска църква. Нормално е да се очаква, че той ще й отдаде това, което тя смята, че той й дължи. Предлагат му да заеме катедрата на пастор към Методистката църква в Ямбол. Съвсем логично като перспектива въз основа на досегашното му развитие и придобитата квалификация. Той дава съгласието си, но... при едно условие - да не получава заплата.
към текста >>

Идването на подобни хора в Братството е показател за авторитета на движението по онова време и служи като стимул за възникването на нови организационни форми.
Кл. Охридски". Те са жадни за всичко ново и необикновено и излъчват неотразима енергия. От техните среди най-изявени са: Георги Томалевски - изтъкнат писател-есеист, физик; Георги Радев - философ; Борис Николов - естественик; д-р Методи Константинов - също философ. От началото на 20-те години на ХХ в. към тях се присъединява и Боян Боев - учил философия в Германия, след това ученик на д-р Рудолф Щайнер, родоначалника на антропософията, който в края на десетилетието започва да изпълнява функциите на личен секретар на П. Дънов. Идването на подобни хора в Братството е показател за авторитета на движението по онова време и служи като стимул за възникването на нови организационни форми. Голямата цел, която бива преследвана с изграждането на "Изгрева", е той да бъде превърнат в "школа на братското сдружаване, в която човек да превъзмогне и завладее низшата си природа и пробуди Божествената душа в себе си за бъдещата работа". Основни занимания на обитателите са трудът за общото благо и за личното самоусъвършенстване. През 1928 г. съществуват овощна градина, царевични и слънчогледови насаждения, зеленчукова градина, от които се набавят продуктите за общите трапези. През същата година е завършен и Салонът с малката стая за П.
към текста >>

56. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

Според Учителя от земната Йерархия Джуал Кхул (Тибетеца) - между другото, отричан от някои авторитети или дори обявяван за адепт на Черната ложа - точно по същото време (18 млн.г.
Светът, в неговата пълнота, представя отражение на Божествения свят върху физическия." На друго място - в пълно отрицание на официалната научна теза на геологията, антропологията, археологията и историята - Учителят на ББ в нашата страна посочва точния момент на появата на човека върху нашата планета: "Човешката форма се е явила на Земята отпреди 18 милиона години. Всяка човешка форма представлява една област на знание, в която човешкият дух се проявява." Важно е да отбележим, че това изявление получава потвърждение и в други езотерич- ни учения: в антропософията, теософията, Агни-йога и др. Има се пред вид, че преди 18 млн. г. индивидуализираният човешки дух за първи път е придобил възможността да се прояви на нашата планета в материална форма - човешкото тяло. Преди това милиарди години наред - с помощта на далеч по-напреднали духовни същества - са били изграждани невидимите тела на човека, познати като ментално (умствено), астрално и етерно (жизнено). Според Учителя от земната Йерархия Джуал Кхул (Тибетеца) - между другото, отричан от някои авторитети или дори обявяван за адепт на Черната ложа - точно по същото време (18 млн.г. назад) е била създадена и Йерархията (Светоначалието) - общността от напреднали в духовната си еволюция индивидуалности, приключили със своя материален етап от развитието си, - за да наблюдават, насочват и контролират (без нарушаване свободната воля на хората) глобалната еволюция на земното човечество. Учението на ББ утвърждава становището, че за всяко явление, факт, събитие, действие и същност в нашия материален свят има духовни причини. Причинно-следствената връзка в Космоса (наречена на Изток закон за Кармата) има абсолютен характер. Всяко нещо, което съществува, проявява се или се случва в материалния свят (в нашия случай - на планетата Земя), е плод на семена, засети преди това в невидимата реалност, в духовната вселена. Аналогично - и човешкото тяло, формата, в която се изявява индивидуализираният човешки дух, е резултат от извършеното от него в духа в предходните му съществувания.
към текста >>

В съгласие с редица авторитетни езотерични концепции Учителят на ББ в нашата страна приема, че човек притежава освен материално още и астрално (чувствено, емоционално), ментално (умствено) и каузално (причинно) тяло.
И човешкото тяло, и всички организми в природата са резултат от творческата дейност на интелигентни сили и същества в необятната и мистична лаборатория на Космоса. Ето защо стъпалата на човешкото съзнание към опознаване на Истината наричаме възход към духовното, а стъпалата към по-ограничената и подчинена система назоваваме слизане към гъстата субстанция, чието опознаване - особено в медицината - е от огромно значение, тъй като телата на всички живи същества (включително човека) са изградени от интелигентността и чудодейните направляващи фактори в разумната и жива лаборатория на Разумната Природа. Според Учителя П. Дънов човечеството преди всичко следва да се освободи от механическото разбиране за човешкия организъм и за Природата въобще. И това е така, понеже човек не е само физическо тяло. В съгласие с редица авторитетни езотерични концепции Учителят на ББ в нашата страна приема, че човек притежава освен материално още и астрално (чувствено, емоционално), ментално (умствено) и каузално (причинно) тяло. Всяко от тези фини тела изпълнява специални функции и притежава свои специфични енергии. Това разбиране за човешката личност, състояща се главно от четирите разгледани по-горе основни тела, взаимно проникващи се и влияещи си едно на друго, има решаващо значение в учението на ББ за дефиниране и диагностициране на здравето, както и за възникването и отстраняването на болестите. От особено значение е фактът, че Учителят П. Дънов не противопоставя духовното на материалното естество у човека. Той достига до заключението, че истински здравият човек е здрав едновременно и във физическо, и в умствено, и в сърдечно (емоционално) отношение.
към текста >>

57. IV. РОЛЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО В СЪВРЕМЕННАТА ЕПОХА СПОРЕД СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

В съответствие с твърденията на някои авторитетни езотерични школи (например, тази на антропосо- фите, основана от д-р Р.
Могат да (о)станат и 300 000 българи, но възложената им от Небето мисия ще изпълнят. Българите духовно трябва да се повдигнат." Може да се приеме, че с тези свои думи Учителят П. Дънов обявява началото на Второто Христово идване (пришествие), за което се говори в Библията. Както е известно, според българския духовен Учител това пришествие ще бъде невидимо за физическите сетива на земните хора. То ще засегне като импулс и енергийна вълна техните сърца и души. В съответствие с твърденията на някои авторитетни езотерични школи (например, тази на антропосо- фите, основана от д-р Р. Щайнер) Второто идване на Христос през ХХ век действително е факт. Само че то е осъществено на етерно равнище, в етерния свят. Една от най-значимите задачи на Учителя П. Дънов - според същите източници - е била именно подготвянето на това ново Христово слизане в по-гъстите области на невидимата вселена, окръжаващи планетата Земя. Ако се съди по резултатите, в това направление мисията на Учителя на ББ у нас е била блестящо реализирана.
към текста >>

58. V. ЕЛЕМЕНТИ ОТ ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИОЗНО-ФИЛОСОФСКИ КОНЦЕПЦИИ В УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Що се отнася до броя на душите, които се въплъщават (прераждат) периодически на Земята, Учителят на ББ у нас посочва число, потвърдено и от други авторитетни духовни учения - 60 милиарда: "60 милиарди души са пуснати в света." Има се пред вид обстоятелството, че в орбита около нашата планета "кръжат" 60 милиарда души, които се прераждат периодично в зависимост от своята кармична програма и тенденциите на планетарното развитие.
Всички души слизат групово (курсивът мой - К. З.). Най-малката група се състои от 10 хиляди, 20 хиляди, 30 хиляди, а може да е от 100 хиляди, 200 хиляди, други - от 5 милиона, 100 милиона. Колкото групата е по-голяма, толкова е по-разумна. Гениите са голяма група. Ако вие принадлежите на една група от 10 хиляди или от 100 хиляди души, пръснати по цялата Земя, вие сте свързани като един организъм." Именно по този начин могат да бъдат изяснени редица случаи на "разпознаване" между хора, които се срещат за първи път в дадения земен живот, но очевидно са свързани духовно в една група от невидимия свят. Що се отнася до броя на душите, които се въплъщават (прераждат) периодически на Земята, Учителят на ББ у нас посочва число, потвърдено и от други авторитетни духовни учения - 60 милиарда: "60 милиарди души са пуснати в света." Има се пред вид обстоятелството, че в орбита около нашата планета "кръжат" 60 милиарда души, които се прераждат периодично в зависимост от своята кармична програма и тенденциите на планетарното развитие. Изключителен интерес за търсещите по духовния Път представлява броят на преражданията на една материална планета като Земята, необходими, за да приключи цикълът на раждане и смърт, т. е. индивидуалната душа да се освободи от кармичните си задължения и да се превърне в свободен дух. Тази проблематика е тясно свързана и с тезата за т.нар. "сродни души". Ето какво изтъква Учителят П.
към текста >>

59. VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ - Константин Златев

Като се прибавят и отбелязаните вече многобройни слабости (личностни и професионални) на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи.
Дънов в практически аспект. Така българският духовен Учител достига до представения вече по-горе извод - моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация не отговаря на заложените в нея от създателя й Христос цели, тя не е на висотата на изискванията на историческата ситуация и не е способна да изпълнява пълноценно предназначението си на обединител, пастир и водител на християните. Тази извънредно сериозна присъда бива подкрепена от Учителя П. Дънов с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и илюстрирана с множество факти и логически заключения. Той смята, че християнската Църква е разпиляла във вековете най-ценното си богатство - Христовата Любов и готовността за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и отбелязаните вече многобройни слабости (личностни и професионални) на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. В какво по-конкретно се състои критиката на Учителя на ББ по отношение на православното духовенство и Църквата като структура с духовно-нравствено назначение? Той упреква голяма част от клириците в лицемерие и фарисейство спрямо Христовото учение, в алчност, корупция и пренебрегване на пастирския дълг, изневяра спрямо духа на Христовото Слово. П. Дънов разглежда Българската православна църква (БПЦ) като закостеняла йерархическа институция, изчерпила възможностите си за прогресивно въздействие върху хората от всички социални групи и прослойки, осъдена на само- разруха, ако в нея не настъпят решителни промени, съобразени с тенденциите и предизвикателствата на съвременната епоха. Когато запитват Учителя П. Дънов дали неговата проповедническа дейност е съобразена с учението на Църквата, той отговаря: "Аз проповядвам неща, които са съгласни с вашия Божествен закон; пред Господа не лъжа.
към текста >>

Тогава най-важни са били неговият авторитет и вярата на последователите му в истинността на неговото Слово.
Това, разбира се, не означава, че чрез нея се разпространяват езически вярвания и суеверия, както твърдят двамата православни богослови. Последователите на Учителя на ББ у нас наистина посрещат изгрева на слънцето, но не защото са езичници, а понеже знаят, че то е енергийният източник на живота в цялата Слънчева система и че в миговете на изгрев (особено!) и на залез то отдава най-големи количества от тази благодатна енергия на Земята. Днес това вече е установено със средствата на официалната наука, измерено е с безпристрастните апаратури на специалистите в областта на природните научни дисциплини. По времето на земната изява на Учителя П. Дънов техниката не е била така добре развита и емпиричните потвърждения на неговите напътствия за природосъобразен живот са били трудно осъществими. Тогава най-важни са били неговият авторитет и вярата на последователите му в истинността на неговото Слово. Оказва се, че той не ги е излъгал. Поне в полза на подобно заключение говорят показанията на уредите: дозиметри, енергометри, рентгенометри и пр. А когато научните факти се намесят в подобен спор, резултатът от него (макар и задочно) не би могъл да бъде в полза на критиците на българския духовен Учител. А що се отнася до песните - няма нищо по-нормално от тях в дейността на една духовна общност, каквато е ББ. Те са естествен елемент в една завършена схема, в която се преплитат познания за Бога, света, живота и човека с конкретни практически действия за реализация на тези познания.
към текста >>

60. IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН - Константин Златев

Разбира се, откъдето и да се погледне на ситуацията, в тази "война" има само един агресор - БПЦ, войнствено настроена, засегната в най-деликатните и болезнени места на своя вековен приоритет - неоспоримото, абсолютно обществено влияние и авторитет и водеща духовна роля.
Върху основата на богословска аргументация те правят опит да дефинират ББ като "секта" и разглеждат в критичен план някои от най-важните постановки в учението на Учителя П. Дънов. БПЦ проявява завидна инициативност в своята кампания срещу ББ и дори привлича подкрепления от чужбина. Спешно е призован от Русия специалистът в идеологическата борба срещу толстоизма и духоборството Михаил Калнев. Пратеникът на Руската православна църква (Московската патриаршия) идва у нас с официално формулирана мисия за подкрепа на единството на Православната ни църква. Но веднага му се възлагат съвсем конкретни задачи в словесната полемика с ББ, прераснала до мащабите на истинска война. Разбира се, откъдето и да се погледне на ситуацията, в тази "война" има само един агресор - БПЦ, войнствено настроена, засегната в най-деликатните и болезнени места на своя вековен приоритет - неоспоримото, абсолютно обществено влияние и авторитет и водеща духовна роля. Има и "справедливо отбраняващ се" - ББ, което в лицето на своя духовен водач Петър Дънов и на неговото живо Слово защитава една благородна, общочовешка мисия за пречистване, обновление и актуализиране на християнството. Защото то не е това, което трябва да бъде. Изневерило е на импулса, вложен в него от Първообраза и Родоначалника му - Спасителя Иисус Христос, и е поело пътя на социална изява, преследваща власт, материално благоденствие и преходна мирска слава. А цената, която е заплатена за всички тези "придобивки", са лицемерието, алчността, закостенялата догматичност, избуялото чувство на непогрешимост и вяра само в една истина - собствената, занемареният контакт с редовите християни, фалшивият морал, демонстриран пред света и нямащ нищо общо с действителното вътрешно състояние на Църквата, и пр., и пр. И така, М.
към текста >>

Това на свой ред предизвикваше подронване авторитета на БПЦ в самата основа на нейната многовековна утвърдена доктрина - факт, от който духовенството й се боеше най-много.
Дънов и неговата идейна платформа. В тази насока бяха използвани всички възможни средства, описани по-горе. Но доколкото чистотата и непорочният живот на П. Дънов бяха открити за всички и съвършено лесно доказуеми, този род домогвания претърпяха пълен провал. А що се отнася до идейните различия, тяхната същност и място в Словото на българския духовен Учител бяха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в целесъобразността си. Това на свой ред предизвикваше подронване авторитета на БПЦ в самата основа на нейната многовековна утвърдена доктрина - факт, от който духовенството й се боеше най-много. На второ място - БПЦ започна да полага максимални усилия за спиране потока на непрекъснато увеличаващите се последователи на Учителя П. Дънов и евентуално да ги възвърне в лоното на Църквата. Т. е. това беше борба за обществено влияние, за социален и духовен приоритет, за отстояване на вече завоювани и на пръв поглед ненакърними позиции в общественото пространство. Както е известно, освен непосредствено идейните последствия от владеенето на подобни позиции те са свързани неминуемо и с определен род привилегии и светско измерение.
към текста >>

Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-ревностните бели братя и сестри.
Охридски" - София, 1989, с. 36). И като цяло, и в детайли БПЦ не успя да реализира нито една от така поставените цели на своята кампания против ББ. Напротив, с безпощадната точност на рязко запратения бумеранг "инициативата" на църковните отци се завъртя обратно и се стовари върху тях самите със съкрушителна сила. Защо? Защото Учителят Петър Дънов не можеше да бъде дискредитиран поради святия си живот. Защото интересът на обществото към ББ се повишаваше все повече, а успоредно с това - и броят на последователите на Новото учение. Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-ревностните бели братя и сестри. Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване поради невъзможността от навлизане в подробности или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да характеризираме единствено като крайни. Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро - като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер. На свой Архиерейски събор през м. юли 1922 г., в пета точка от дневния ред, БПЦ поставя за разглеждане въпроса за сектите в страната и основно за ББ и учението на П. Дънов. В това отношение съборът взема решение, както следва: "Да се изучат и следят размерите и насоките на тия секти за установяване целесъобразно и полезно противодействие спрямо тях; да се осветлява със слово и подходяща книжнина българското паство и особено невинно увлечените..., а спрямо упоритите от тях и особено спрямо непоправимите им водители да се вземат надлежните църковни мерки" ("Църковен вестник", бр.19-20, 1922).
към текста >>

Не на шега е заплашен авторитетът на църковната институция, граден векове и дотогава непоклатим в националното съзнание.
Той очевидно е много над тези неща - над дребнавите човешки боричкания, които нямат силата да накърнят облика на Небесния Пратеник и неговото учение. Затова пък редица последователи на българския духовен Учител вземат дейно участие в полемиката с Православната църква и под перата им се раждат съчинения, допринесли значително за изясняване същността и позициите на ББ в обществената среда. Като цяло отношението на БПЦ към движението, организирано от Учителя П. Дънов, е напълно логично и обусловено от реалностите на момента. Независимо от крайния негативизъм, който демонстрира Православната ни църква, нейната инициативност в случая по своята сила и размах говори преди всичко за действителното влияние на ББ в страната. Не на шега е заплашен авторитетът на църковната институция, граден векове и дотогава непоклатим в националното съзнание. Популярността на ББ обаче представлява един естествен резонанс на потребности у определени хора и социални прослойки - потребности, които БПЦ не е удовлетворила. Основно значение и въздействие има личността на Учителя Петър Дънов, който - за разлика от някои православни духовници - доказва със собствения си начин на живот стойността на онова, което прокламира във възгледите си. Т. е. неговото учение е извървяло най-дългия път - от теорията до практиката, и непосредственото му прилагане в действителността определя и степента на правото му на съществуване. 2. Защо духовно общество "Бяло братство" не е и не може да бъде секта
към текста >>

От друга страна, споменатите двама авторитетни православни богослови от старата генерация - Д.
За доброжелателно настроените към Учителя на ББ и създадената от него духовна общност има редица други понятия и изрази, които - според нас - по-добре изразяват същността на явлението: "последователи на Учителя Петър Дънов", "ученици/членове на ББ", "бели братя и сестри" и други. Самият Петър Дънов заявява многократно и достатъчно категорично, че предлаганото от него учение не може да носи името му, тъй като то не е плод на собствените му прозрения, а е актуализация на чистото, езотеричното християнство. Вероятно най-добрият познавач на тематиката измежду днешните български философи д.ф.н. Йордан Ватев предлага собствена интерпретация на това учение: "Това е една практическа философия, която тръгва от убеждението, че учението на Христос в неговата първична истинност и простота трябва да стане основа за идването на един нов човек - човека на новата раса, човека, който ще живее с повелята на Божия закон" ("Теософската концепция на Петър Дънов" - публична лекция, изнесена на 14.11.1989 г. в Института по философия към БАН, с. 2-3). От друга страна, споменатите двама авторитетни православни богослови от старата генерация - Д. Дюлгеров и Ил. Цоневски, в цитирания си учебник по мисионерство дават следното определение на същия феномен: "Дъновизмът е окултно и мистическо учение, оформявано от Петър Дънов. В него има смесица от християнство, гностицизъм, окултизъм, мистицизъм, теософия, пантеизъм и ... най- вече лични ясновидски домогвания на учителя (курсивът е на авторите - бел. К. З.) Петър Дънов" (Учебник по мисионерство, София, 1937, с. 343). Нека сега се върнем назад във времето и се опитаме да проследим - освен вече посочените в т.
към текста >>

От своя страна Ангел Томов - философ с подчертан обществен авторитет и съвременник на Д.
Михалчев - мирогледа на Учителя П. Дънов и на представяното от него учение, Д. Михалчев предлага и свои собствени заключения. Той твърди, че за познавачите на съвременната нему теософия "не може да има никакво съмнение, че теоретичните елементи в мирогледа на Петър Дънов са в своите девет десети едно теософско учение". И ако някой си постави за задача да систематизира тези седем "основни теоретични идеи на дъновизма", той ще открие в тях "една особена теория на развитието", "една философия на световната история (главно точка 4 и 5)", "една мътна пантеистична метафизика (точка 1 и 3)", "една своеобразна теория на познанието (точка 6) и една етика (точка 2 и 7)". От своя страна Ангел Томов - философ с подчертан обществен авторитет и съвременник на Д. Михалчев - предлага на широката аудитория своята студия "Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (сп. "Философски преглед", 1930, кн. I), която именно предоставя материал на Д. Михалчев за неговия критичен анализ на учението на ББ. За разлика от подчертано негативния тон на своя колега А.
към текста >>

61. Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА - Константин Златев

1) Издателска къща "Кибеа" (едно от най-авторитетните и популярни издателства в страната, с подчертан вкус към духовната проблематика и с публикувани до момента десетки бестселъри в тази област) пусна през 1997 г.
Тъжната истина е, че българската общественост все още не е достатъчно запозната с истината за Учителя на ББ у нас и за създадената от него духовна общност. Все още битуват схващания и оценки, натрапени през тоталитарната епоха, а и отпреди нея - когато Православната църква в България е воювала открито срещу движението и неговия водач. Все още мнозина възприемат духовното общество "Бяло братство" като секта - тоест като организация извън християнската Църква, едва ли не с антицърковна идеология и практика. Но, слава Богу, има и изключения. Ето и две от тях. 1) Издателска къща "Кибеа" (едно от най-авторитетните и популярни издателства в страната, с подчертан вкус към духовната проблематика и с публикувани до момента десетки бестселъри в тази област) пусна през 1997 г. на книжния пазар луксозното издание "Духовни водачи на България (духовници, учители, будители)", от серията "Наследство". Авторът Боян Обретенов е включил в сборника и очерк за Учителя Петър Дънов и духовното общество "Бяло братство" под заглавие "Училище по човещина" (с.63-65). Той определя облика на Учителя на ББ у нас по следния начин: "Богослов и лекар, изградил върху основата на християнството свое учение с приложение в ежедневния живот за лично физическо, духовно и морално усъвършенстване и за установяване на нови, по-съвършени контакти с природата и Бога, което се разпространява бързо в България и намира съмишленици в много страни из Европа и в Америка." Относно дейността на българския духовен Учител авторът отбелязва: "Чете и публикува множество беседи, открива школи за младежи и за възрастни, ръководи живота и заниманията на Бялото братство, образувано от последователи на учението му. Оставя значимо теоретично творчество, както и музикални творби, свързани с цялостния му светоглед. Смятан от официалната православна българска църква за сектант."
към текста >>

Без съмнение от особена важност е и огромният авторитет на самия Петър Дънов, който привлича хората с това, че реализира идеите си на дело.
Подобна обществена позиция спрямо ББ и неговия основател, вече превърнала се в традиционна, го огражда с високи стени на неразбиране и изисква най-активни усилия за промяна на статуквото от страна на белите братя и сестри. Този резултат по косвен път свидетелства още веднъж за неустойчивостта на модерния културен модел на България - неустойчивост, породена от непреодоляното люшкане в ориентацията към национално или чуждо, плод на цялостното ни лъкатушно и скокообразно историческо развитие. По размаха на дейността си и броя на последователите си духовното общество "Бяло братство", създадено от Учителя П. Дънов, безспорно се очертава като най-мощното от сходните нему движения и школи - теософи, толстоисти, спиритисти, антропософи и т. н. Неговата отличителна черта е наблягането върху практиката - личното самоусъвършенстване на всеки по отделно и братските взаимоотношения в общността. Без съмнение от особена важност е и огромният авторитет на самия Петър Дънов, който привлича хората с това, че реализира идеите си на дело. По този начин Бялото братство успява да запълни онази празнота в общественото съзнание, която останалите религиозни и духовни общности - и преди всичко Българската православна църква - не съумяват да оползотворят. Като резултат от този процес на самоизява движението на Учителя П. Дънов създава и осъществява един алтернативен социално-културен и духовен модел.
към текста >>

62. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

Излиза, че освен стоки с всякакво предназначение ние внасяме отвън и градивните частици на собствения си национален авторитет.
И нейната поява е напълно логична - когато не уважаваш самия себе си, си далеч по-склонен да се поклониш на другия, макар и той да не те надвишава по ръст. Тази последна слабост обаче крие и едно малко неочаквано, но полезно следствие. Ние, българите, може и да не сме оценили в достатъчна степен някого от своите или нещо свое. Но ако някой в чужбина се провикне на висок глас, че той или това е величина с планетарно измерение, че това е истинско богатство и принос към духовно-културната съкровищница на човечеството, ние сякаш мигновено отрезвяваме. И също в един глас започваме да хвалим и превъзнасяме човека или продукта на собствената си творческа гениалност. Излиза, че освен стоки с всякакво предназначение ние внасяме отвън и градивните частици на собствения си национален авторитет. И това ако не е парадокс, здраве му кажи! И така както никой пророк не е чут в отечеството си, както с болка въздъхва Спасителят Иисус Христос, така и великият български духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) все още не е получил заслужено признание в собствената си родина. Затова нека се вслушаме в отзивите за него от бележити личности зад граница, някои от които не се нуждаят от представяне. Забележителният реформатор на Римо-католическата църква папа Йоан XXIII (свиква II Ватикански събор - 1960-1965 г., който радикално променя облика на католицизма и прогласява инициативата за обединение на християнските църкви) преди да бъде избран на папския престол през 1958 г. е бил представител (папски нунций, т. е.
към текста >>

Като истинско откровение звучат думите на друг бележит французин, безспорен авторитет в областта на човешката духовност през миналото столетие - Рене Генон, произнесени през 1947 г.: "Учителят (Петър Дънов) е истински пратеник на Небето.
След завръщането си в Холандия той излага впечатленията си в списанието "St. Michael's News". Авторът описва Учителя П. Дънов като "скромен, но мощен, съсредоточен в себе си, с бърз, проницателен ум". За външния му вид предлага следната оценка: "... с фино одухотворено лице, със скромно облекло, добър, силен, решителен човек, естествен и с достойнство". Като истинско откровение звучат думите на друг бележит французин, безспорен авторитет в областта на човешката духовност през миналото столетие - Рене Генон, произнесени през 1947 г.: "Учителят (Петър Дънов) е истински пратеник на Небето. Той е най-големият магнит, който е слизал някога на Земята." През 1955 г. завършва жизнения си път един от най-блестящите гении не само на XX век, но и въобще на нашата цивилизация - Алберт Айнщайн. След кончината му по френското национално радио е излъчено обширно предаване, посветено на него. Цитирани са множество негови изказвания по различни поводи и проблеми, между които и следното: "Целият свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България!
към текста >>

в Англия излиза от печат авторитетната "Енциклопедия на необясненото" под редакцията на Ричард Кавендиш (издателство "Пенгуин").
завършва жизнения си път един от най-блестящите гении не само на XX век, но и въобще на нашата цивилизация - Алберт Айнщайн. След кончината му по френското национално радио е излъчено обширно предаване, посветено на него. Цитирани са множество негови изказвания по различни поводи и проблеми, между които и следното: "Целият свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България! " През 1974 г. в Англия излиза от печат авторитетната "Енциклопедия на необясненото" под редакцията на Ричард Кавендиш (издателство "Пенгуин"). В нея фигурира и името на Учителя П. Дънов, който е представен по следния начин: "Български пророк, който твърди, че е слязъл на Земята от "Алфеола, Звездата на звездите", за да проправи пътищата за идната "епоха на славянството". През 1914 г. Дънов обявява на света, че е настъпила "Епохата на Водолея"." По-късно изключителен принос за популяризирането на духов- но-културното наследство на Учителя П.
към текста >>

63. II. ОБРАЗОВАНИЕТО В НОВАТА ЕПОХА - Константин Златев

V етап: Осъществяване на законодателна инициатива за провеждане на образователна реформа в България – при ангажиране на оптимален брой авторитетни обществени организации и личности, които обосновано да подкрепят и защитават идеята.
от ръководството на Духовно общество „Бяло братство“ решение за създаване на братско училище. В перспектива то би могло да прерасне в комплексно учебно заведение, предлагащо не само начално, основно и средно, но и висше образование. Естествено, в него ще бъдат въплътени на практика образователните и възпитателни идеи, принципи и методи на Учителя П. Дънов. При успех на това толкова мащабно начинание то неминуемо ще се превърне в образец за българската общественост (а и не само за нея!), който да положи началото на повсеместна образователна реформа. IV етап: Подготвяне и спечелване на общественото мнение – разгласяване на идеята чрез масмедиите, провеждане на семинари и конференции по темата (включително с международно участие), създаване на филм за новото българско училище, изработване на Интернет-страница за постоянно постъпваща информация и обратна връзка и т.н. V етап: Осъществяване на законодателна инициатива за провеждане на образователна реформа в България – при ангажиране на оптимален брой авторитетни обществени организации и личности, които обосновано да подкрепят и защитават идеята. Изложената тук последователност на инициативите не е задължителна, а някои от дейностите може да протичат и успоредно. Даваме си ясна сметка, че окончателната реализация е въпрос на години, може би дори на десетилетия. Нашият дълг е да започнем. Ако сме напълно безкористни и готови на саможертва, съчетали ентусиазъм с компетентност и брилянтна организация, Небето само ще ни изпрати тези, които да продължат започнатото от нас. Дилемата пред нас е: или в крак с времето, или догонващи времето!
към текста >>

64. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

Огромната част от нас, хората, по своя път към Истината търсят авторитети, които да ги изведат до целта.
Във всички времена Бог е, Който се изявява на хората. Той е Един. Образите, с които се изявява, са различни.“ (Учителят Петър Дънов) 1. Духовният Учител – Пратеник на Бога: Огромната част от нас, хората, по своя път към Истината търсят авторитети, които да ги изведат до целта. Без съмнение такива са свещените писания на народите и религиите, чиято история се простира от дълбока древност до наши дни. Но освен писаното Слово на нас ни е нужен и жив, личен авторитет – една извисена в духовно-нравствен смисъл личност, чието послание да чуем, да го възприемем със сърцето и душата си и да го последваме. Личност, в чийто облик да открием съвършеното въплъщение на Божията Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. И да бъдем готови дори в огъня да се хвърлим заради нея... И не само, и не толкова заради самия човек – вдъхновен свише водач на мнозина, а заради идеята, чийто изразител е той. Такава личност е духовният Учител.
към текста >>

Но освен писаното Слово на нас ни е нужен и жив, личен авторитет – една извисена в духовно-нравствен смисъл личност, чието послание да чуем, да го възприемем със сърцето и душата си и да го последваме.
Образите, с които се изявява, са различни.“ (Учителят Петър Дънов) 1. Духовният Учител – Пратеник на Бога: Огромната част от нас, хората, по своя път към Истината търсят авторитети, които да ги изведат до целта. Без съмнение такива са свещените писания на народите и религиите, чиято история се простира от дълбока древност до наши дни. Но освен писаното Слово на нас ни е нужен и жив, личен авторитет – една извисена в духовно-нравствен смисъл личност, чието послание да чуем, да го възприемем със сърцето и душата си и да го последваме. Личност, в чийто облик да открием съвършеното въплъщение на Божията Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. И да бъдем готови дори в огъня да се хвърлим заради нея... И не само, и не толкова заради самия човек – вдъхновен свише водач на мнозина, а заради идеята, чийто изразител е той. Такава личност е духовният Учител. В своето Слово българският духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) разкрива подробно многопластовия образ на тези извисени лидери измежду човеците. Ала за да избегне всякакво възможно заблуждение, преди всичко той уточнява кой именно стои зад плеядата духовни Учители на човечеството: „Учител в света може да бъде само Бог (курсивът мой – К.З.).
към текста >>

65. VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА - Константин Златев

Горепосоченото число (60 млрд.) може да бъде открито и в други авторитетни източници на езотеричното познание.
Логично е да започнем изследователския процес в тази му част с издирването на целта на еволюцията на душата. Учителят на ББ в нашата страна дава кратък, но съдържателен отговор на този въпрос: „Човешката душа живее на Земята, за да намери пътя на безсмъртието“ (курсивът мой – К.З.). Притежавайки в себе си като потенциал безсмъртието, душата следва да научи всички уроци на материалния свят, култивирайки съответни опитности и изграждайки чрез тях индивидуалния си облик, който няма аналог никъде във Вселената. В съответствие с учението на ББ в орбита около Земята има около 60 милиарда души, които периодично се въплъщават на планетата в материални тела. Всяко такова въплъщение е резултат от действието на всемирните закони на кармата и прераждането (превъплъщението). Горепосоченото число (60 млрд.) може да бъде открито и в други авторитетни източници на езотеричното познание. То е потвърдено и в Словото на Учителя П. Дънов: „Всички човешки души, а те са 60 милиарда, могат да се съберат и да живеят в една черупка (понеже са безтелесни и не заемат място във физическото пространство – б.К.З.) и да бъдат щастливи. Всички тези души могат да се разпръснат и да живеят в целия Космос. Те знаят законите на разширяването и на смаляването.“ Освен душите, гравитиращи около Земята, на нашата планета нерядко се въплъщават и пришълци от други материални светове, от духовната вселена, както и от Божествения свят. Представителите на последните две сфери от Битието се появяват сред нас като духовни Учители от различен ранг и с различна по мащаби мисия.
към текста >>

66. ЕТИКА И ЗАКОННОСТ НА ВЛИЯНИЯТА И ВНУШЕНИЯТА - Павел Желязков

Интелектуалците пък роптаят, когато над тях се упражнява власт, но, от друга страна, се ласкаят силно, ако са авторитети.
ЕТИКА И ЗАКОННОСТ НА ВЛИЯНИЯТА И ВНУШЕНИЯТА Жаждата за власт е едно животинско чувство, инстинкт, завещан и наследен от нашите по-малки братя животните. Но докато у животните е на място и полезна, при хората днес определено е признак на недоразвитост и архаизъм. Като инстинкт склонността към упражняване на власт е неосъзната и когато й се отдаде възможност да се прояви, пренебрегвайки гласа на разума, тя се проявява в цялата си сила и пълнота. Всички по-примитивни хора с ограничено съзнание се отдават с лекота на тази слабост. Интелектуалците пък роптаят, когато над тях се упражнява власт, но, от друга страна, се ласкаят силно, ако са авторитети. Тогава ги виждаме в ролята на много строги и изобретателни тирани. За да оправдаят тази си слабост, те се кичат с най-различни звания и титли, приписват си благородство и привилегии. Интелектуалецът се характеризира с едно твърде високо ниво на мисловните си способности и силно изразен индивидуализъм. Той е съвършен индивидуалист и технократ, краен, но несъвършен продукт на развитието, което човечеството е претърпяло от възхода на римската империя до наши дни. Това е инволюционният път на навлизане в материалния свят, на изследвания върху строежа на материята и законите, които я управляват, и на осъзнаване на човека като индивид.
към текста >>

67. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

То надига яростни вълни на гняв и ги стоварва върху човека, дръзнал да пренебрегне неговата личност и авторитета му.
Освен това той държи да бъде близо до Учителя и да участва в живота на Братството. Затова решава да вземе в свои ръце инициативата и без знанието на директора, който по това време отсъства няколко дни, успява да премести института. Всички са доволни, но конфликтът с директора е неизбежен. Вено е в кабинета на възпламенения от недоволство началник. Възмущението на директора е голямо. То надига яростни вълни на гняв и ги стоварва върху човека, дръзнал да пренебрегне неговата личност и авторитета му. Нашият приятел обаче е убеден в разумността на постъпката си и спокойно посреща необузданите изблици на началника си. Гневът на обезумелия в безсилието си директор расте, а човекът срещу него е тих и невъзмутим в своя свещен унес. Двете сили стоят изправени една срещу друга, но по всичко се вижда, че изходът от сблъсъка е вече предрешен. Крум бързо долавя приближаването на критичната точка. Не свали ли високото напрежение, грубият проводник очевидно няма да издържи и ще прегори пред очите му.
към текста >>

Докато техният разговор тече, наблизо двама униформени милиционери крачат напред и назад, внушават авторитета на властта.
После отчупва къс от хрупкавата кора на топлия хляб. Кой може да наруши тихата му радост, спокойната му съвест. Уви, не му остава време да вкуси сладкия къшей хляб, защото в този миг откъм гърба му внезапно се появява неговият стар познат, сянката, която иска да знае всичко за него. Вено спокойно поднася отчупения къшей на цивилния полицай: „Заповядайте топъл е! " И го кани да седне до него. Докато техният разговор тече, наблизо двама униформени милиционери крачат напред и назад, внушават авторитета на властта. Цивилният полицай запазва добър тон, но не е доволен: „Младежите да работят. Ако работят, няма да ги закачаме." В гласа му има колебание и странна нотка на уважение към този човек „Ще работят казва Вено. „Така е по-добре." Представителят на властта става. Той е малко смутен и не съвсем уверен, че е изпълнил мисията си. Защо неволно изпита уважение към Крум?
към текста >>

Защото Вено олицетворява духа на Братството, завещан от Учителя, авторитета и спонтанната сила на ученика на Любовта.
„Така е по-добре." Представителят на властта става. Той е малко смутен и не съвсем уверен, че е изпълнил мисията си. Защо неволно изпита уважение към Крум? Мъчителен въпрос, отговорът на който отлага за утре, за новите си срещи с човека, който върви по свой път. По друг повод той отново ще го потърси. Защото Вено олицетворява духа на Братството, завещан от Учителя, авторитета и спонтанната сила на ученика на Любовта. При друг случай, благодарение на своите феноменални качества, той спаси нашия малък палатков лагер под „Сфинкса" на Рила. Събуждам се от сутришния хлад в палатката, надигам се и започвам приготовлението си за изгрева на слънцето, което скоро ще озари „Благословената долина" пред „Сфинкса" горе, на половин час от лагера ни. Вън е все още тихо. Вслушвам се, за да доловя присъствието на приятелите си, но чувам тежки стъпки и непознати гласове. Внимателно отварям палатката си и в сумрака съзирам силуетите на милиционери и на цивилни хора.
към текста >>

68. Теми на Младежкия окултен клас - Влад Пашов (1902- 1974)

Като пишете темите си, ще се стремите да бъдете свободни, да не се влияете от чуждо мнение, от това, което е писал някой авторитет.
Високите и ниските хора и техните отличителни черти, 28.06.1922 г., 7:30 ч. вечерта. Предназначението на човешкото сърце, 05.07.1922 г., 7:30 ч. вечерта. Значението на човешкото око, 02.08.1922 г., 7:30 ч. вечерта. Отличителните черти на Живота, 11.10.1922 г., 7:30 ч. вечерта. Разлика между Дух и душа, 08.11.1922 г., 7:30 ч. вечерта. Като пишете темите си, ще се стремите да бъдете свободни, да не се влияете от чуждо мнение, от това, което е писал някой авторитет. Всеки ще бъде авторитет за себе си. Пишете това, което вие знаете, което вие разбирате под понятията “Дух” и “душа”. Може да пишете какво са писали други автори по този въпрос, но за вас е важно да не се влияете, да останете верни на своето разбиране. Сега като пишете върху темата “Разлика между Дух и душа”, спрете се известно време върху думите “Дух” и “душа” и помислете малко. Те ще хвърлят светлина в съзнанието ви и ще напишете нещо самостоятелно.
към текста >>

Всеки ще бъде авторитет за себе си.
Предназначението на човешкото сърце, 05.07.1922 г., 7:30 ч. вечерта. Значението на човешкото око, 02.08.1922 г., 7:30 ч. вечерта. Отличителните черти на Живота, 11.10.1922 г., 7:30 ч. вечерта. Разлика между Дух и душа, 08.11.1922 г., 7:30 ч. вечерта. Като пишете темите си, ще се стремите да бъдете свободни, да не се влияете от чуждо мнение, от това, което е писал някой авторитет. Всеки ще бъде авторитет за себе си. Пишете това, което вие знаете, което вие разбирате под понятията “Дух” и “душа”. Може да пишете какво са писали други автори по този въпрос, но за вас е важно да не се влияете, да останете верни на своето разбиране. Сега като пишете върху темата “Разлика между Дух и душа”, спрете се известно време върху думите “Дух” и “душа” и помислете малко. Те ще хвърлят светлина в съзнанието ви и ще напишете нещо самостоятелно. Тези думи са идейни, те носят Светлина в себе си.
към текста >>

69. Органическото развитие на главата - Николай Дойнов (1904 - 1997)

На това чувство се дължи почитанието и уважението към авторитетни хора - хора, които носят в себе си нещо много по-друго от обикновеното, от това, което ежедневието носи.
У булдога, обратно, главата там е сплесната. Благоговението има за задача да създаде в човек чувство на почит, уважение, преклонение към онова или към онези хора, които са се проявили и сме ги приели като нещо по-особено от обикновеното. Когато този орган е развит, а разумът не е, то благоговението се изразява, без да се има предвид към кого и към какво (фетишизъм). Примитивните народи, при които това чувство е било развито, са се прекланяли пред животни, камъни, разни предмети, приемайки ги за богове. Благоговението не се ограничава само с религията, неговата сфера на влияние обгръща изобщо всички страни на човешкия живот и човешката дейност. На това чувство се дължи почитанието и уважението към авторитетни хора - хора, които носят в себе си нещо много по-друго от обикновеното, от това, което ежедневието носи. Благоговението се отнася и към всичко древно, велико, добро. Когато не е развит достатъчно разумът, то развитият орган на благоговението поражда фанатична привързаност към стари обичаи, към неестествени, отживели времето си убеждения. Такова едно неподкрепено с разум благоговение става причина да не могат да се приемат и прокарат някои нови истини и реформи. Историята може да ни посочи много примери за една безогледна изява на благоговение, например Инквизицията и Исляма. А в науката това благоговение към някои авторитети често е спъвало нейния прогрес, какъвто е случаят с александрийския учен Клавдий Птоломей, живял през втория век след Христа.
към текста >>

А в науката това благоговение към някои авторитети често е спъвало нейния прогрес, какъвто е случаят с александрийския учен Клавдий Птоломей, живял през втория век след Христа.
На това чувство се дължи почитанието и уважението към авторитетни хора - хора, които носят в себе си нещо много по-друго от обикновеното, от това, което ежедневието носи. Благоговението се отнася и към всичко древно, велико, добро. Когато не е развит достатъчно разумът, то развитият орган на благоговението поражда фанатична привързаност към стари обичаи, към неестествени, отживели времето си убеждения. Такова едно неподкрепено с разум благоговение става причина да не могат да се приемат и прокарат някои нови истини и реформи. Историята може да ни посочи много примери за една безогледна изява на благоговение, например Инквизицията и Исляма. А в науката това благоговение към някои авторитети често е спъвало нейния прогрес, какъвто е случаят с александрийския учен Клавдий Птоломей, живял през втория век след Христа. Считан е за автор на голям брой съчинения по астрономия, география, математика, Астрология, оптика и пр., за които се установява, че не са оригинални, а са заимствани от трудове по тези дисциплини, които той е намерил в голямата Александрийска библиотека, в своето голямо съчинение, известно под името „Алмагеста", той излага устройството на света, т.нар. Птоломеева система. В нея той поставя Земята в центъра на света, като неподвижно тяло.Цялата тази негова ярко изразена и всестранна изява е създала у народите впечатление за човек с изключителни, свръхгениални качества. И затова никой не е посмял векове наред, чак до Епохата на Ренесанса и до Коперник (1473-1543), да отхвърли постулираното от него неверно становище за устройството на света. Хора със силно развито чувство на благоговение обичат да се молят и изпитват наслада, когато правят това.
към текста >>

70. Типове ръце - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Авторитетни са, обичат практичното и солидното.
Тя е средно голяма, има добре развити пръсти с ъгловати върхове. Такива ръце показват твърдост, упоритост, своеобразност и дребнавост в мисленето и действието. Спокойни, старателни, самоуверени, сигурни, верни на дълга, обичат реда, методичността и системата, педантични, бюрократи. Палецът при тях е почти винаги голям, възелът между втората и третата фаланга е добре развит. Лица с такива ръце имат стремеж към моралистичните, социални и политически науки. Авторитетни са, обичат практичното и солидното. Стават добри, но твърде педантични работници и бюрократи. Обичат господството. Предпочитат повече реалното пред нереалното и отвлеченото. Това са практичните и талантливи деятели, които не се отдават на фантазия. Предпочитат доброто пред красивото, а полезното за тях е от всичко най-добро.
към текста >>

71. Показалецът – юпитеровият пръст - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Той е изразител на стремежа към власт, на заповедничество, необходимост за изпълнението на поставената задача, на задължението да се окаже почит, израз на увереност, авторитетност.
ПОКАЗАЛЕЦЪТ - ЮПИТЕРОВИЯТ ПРЪСТ С пръста на Юпитер се посочва целта или направлението. Той е изразител на стремежа към власт, на заповедничество, необходимост за изпълнението на поставената задача, на задължението да се окаже почит, израз на увереност, авторитетност. Така например свещеникът посочва с показалеца си нагоре към Бога, пълководецът към врага. Известно е също, че когато възрастните заплашват малките за неизпълнение на зададената им задача, или за неспазване на установения ред, те правят това с показалец. Вдигането нагоре на показалеца означава също и команда за внимание. Това са все жестове, значението на които е свързано с проявата на типичните за Юпитер черти на характера - команда и необходимост от подчинение. Ние, разбира се, не можем да си представим, че с крив показалец могат да се изразяват тези жестове.
към текста >>

72. Разпределение на годишния материал - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Учителката, като авторитет за детето, е най-често образец за подражание.
Освен това в понятието „среда" се включва и обществото на детето — домашните му, другарчетата, улицата и пр. Тук учителката ще трябва да установи и изгради връзката между детето и обществото. За да може да бъде правилно насочено ръководството на учителката, необходимо е тя да познава добре интересите на децата, проявени във връзка със средата и обществото. На трето място ще се спрем на примера и подражанието. Без да се впускаме в подробности при различните видове условия, подчертаваме голямото значение на примера. Учителката, като авторитет за детето, е най-често образец за подражание. Детето е живо цвете, което се влияе и подражава на средата и условията, в които е поставено да живее. Най-често децата подражават на своите възпитатели. Ето защо детската учителка особено трябва да държи сметка за своите прояви в училището и да бъде пример достоен за подражание. Всеки момент при децата е условие за вдъхновено творчество. Следва всяка от нас да бъде проникната от работата си, за да даде навреме нужното.
към текста >>

73. Безсмъртие - Сава Калименов (1901 - 1990)

Това е разсъждаването на тези, които имат навика да не мислят сами и които предоставят на мними авторитети да държат съзнанието им в пелени“.
„Мнозина казват: „Но защо да се търси? Вие не ще откриете нищо. Това са недостъпни тайни, който Бог запазва за себе си“. Винаги е имало хора, които са предпочитали невежеството пред знанието. С такъв начин на мислене и на действуване, който много пъти до сега е бил прилаган и към астрономията, ние не бихме могли да узнаем нищо. Това е разсъждаването на тези, които имат навика да не мислят сами и които предоставят на мними авторитети да държат съзнанието им в пелени“. И след като в продължение на близо 600 страници той разглежда подробно голямо число от тия тайнствени явления, засвидетелствувани, проверени и доказани от него и от много други, той казва в заключение: „Документите, представени в този том на вниманието на приятелите на истината, далеч не обгръщат общия сбор на психическите феномени, но те са достатъчни за да извлечем от тях неколко предварителни заключения. „Целта на тези изследвания е да узнаем дали човешката душа съществува като същност, независимо от тялото и дали тя преживява неговото разрушение. „Е добре! фактите, които току що изложихме, пледират почти всички, в полза на това съществуване. Хипотезата за физически, механически, физиологически влияния, не може да ги обясни. Думата душа, дух, психична същност, е по-подходяща за тия явления.
към текста >>

74. Прераждане - Сава Калименов (1901 - 1990)

Защото за нас не може да има в този случай по-голям авторитет от тоя на Христа, но за тези, за които тия думи се виждат недостатъчни, ние ще дадем доводи и доказателства от други източници.
ПРЕРАЖДАНЕ „Който има уши да слуша, нека слуша“ „Когато, преди 2000 години, учениците на Христа подигнаха пред него въпроса за Йоана Кръстителя и за това, кой е той именно, Христос им каза: „И ако искате да приемете това, той е Илия, който имаше да дойде. Който има уши да слуша, нека слуша.“ (Ев. Матея, 11:14-15) И ние повтаряме: който от съвременните християни има уши да слуша, нека слуша думите на Христа, който с такива силни изрази е потвърдил истинността на прераждането. Защото за нас не може да има в този случай по-голям авторитет от тоя на Христа, но за тези, за които тия думи се виждат недостатъчни, ние ще дадем доводи и доказателства от други източници. Преди всичко, учението за прераждането е общо учение на всички религии, обаче, докато в едни от тях то е предавано явно на всички, в други то, по известни съображения, не е било откривано на всички. Тия съображения, струва ни се, се състоят преди всичко в това, че несъвършения човек, знаейки истината за прераждането, в много случаи би отлагал да прави известни усилия за своето издигане, с мисълта, че при едно ново раждане, ще навакса изгубеното. Или с други думи ще отлага настоящата си работа, както мнозина от хората я отлагат от днес за утре. И обратно, когато човек знае че има само един живот на разположение, той ще се стреми, по-вече или по-малко да прави всичко „за да се спаси“, ако е верующ. Но от друга страна, за съзнателния човек, който гледа на осъвършенствуване то, като на основен закон на живота, знанието на прераждането ще му помогне много и ще го вдъхнови към нови усилия.
към текста >>

други бележити хора, Разбира се, авторитета на гореизброените лица не е достатъчен, за да докаже на скептиците по отношение на прераждането, че то наистина съществува.
И едва в 553 г. на петия вселенски събор, е надделяло, с едно малко число гласове, решението да се изхвърли прераждането от учението на християнската църква. При все това, вярата в прераждането, макар отречена от официалната църква, никога не е изчезнала, а е била предавана от век във век и изповядвана от най-будните умове на нашата ера. Така, в прераждането са вярвали: Парацелзий, Лафатер, Фонтенел, Жордано Бруно, Фихте, Шлегел, Шарл Фурие, Шатобриан, Балзак, сър Хъмфри Деви, Жорж Занд Виктор Хюго, Шели, Тенисон, Едгар По, Пе- тьофи, Фламарион, В. Сарду, Лесинг и мн. други бележити хора, Разбира се, авторитета на гореизброените лица не е достатъчен, за да докаже на скептиците по отношение на прераждането, че то наистина съществува. Но за тази цял има друг род доказателства, които ясно говорят в пол за на прераждането. Има вече много случаи, когато деца са си спомняли отделни факти от миналите им прераждания, и когато тия факти са били проверени, те са се оказали верни. Поради липса на достатъчно място, ние тук не можем да преведем освен един случай, който е станал в България и е съобщен от Рачо Г. Даскалов, секретар бирник от с. Басарбово, Русенско, както следва: „През 1904 год.
към текста >>

75. Паневритмия - Сава Калименов (1901 - 1990)

Хората вярват само в авторитети, и това, което не е узаконено от някое тяхно общопризнато светило или от общественото мнение, те са винаги наклонни да отхвърлят.
Много често, ако не и винаги, великите неща са били посрещани при идването си в света с едно удивително неразбиране от страна на хората. Често пъти срещу тях, макар те да са били истинска Божия благодат за човечеството, се е водила жестока, безогледна борба — хората, съвременниците, са упорствували и не са искали по никой начин да разберат и да приемат доброто, което им се дава. Хули, клевети, подигравки, глупаво надменно пренебрежение и всякакви преследвания са били дял на тия, които внасят новото в живота. Поради това, ние не се учудваме, че и днес срещу паневритмията и срещу делото възродително и обновително движение, с което тя е свързана и от което произхожда, виждаме признаците, на едно такова неблагосклонно посрещане. И днес, както и много пъти в миналото, хората не могат да оценят на пръв поглед това, което им носи живот и щастие, което им носи Божието благословение. Хората вярват само в авторитети, и това, което не е узаконено от някое тяхно общопризнато светило или от общественото мнение, те са винаги наклонни да отхвърлят. Въпреки това, новото ще си пробие път. Макар и след много трудности, макар и не веднага, то ще извоюва своето место в света, за благото на цялото човечество. Така и паневритмията ще се разпространи по цялата земя, паралелно с великото Божествено учение, с което тя е неразривно свързана, и с това ще отбележи една истинска нова ера за човечеството. България ще даде на света това, което никой друг народ досега не е дал. Ако ние, българите, се укажем неспособни да го разберем, възприемем и приложим, и ако му се противопоставяме, то с това ние бихме подражавали само на еврейския народ по времето на Христа.
към текста >>

76. Държава въ държава - Георги Радев (1900–1940)

А коя силна и авторитетна властъ, която има предъ видъ благото на цѣлия народъ, би допуснала да се шири друга влаетъ, противна на нейната общодържавна политика?
Все пакъ, хората днесъ трѣбва да се освободятъ отъ своитѣ тѣсногърди, едностранчиви възгледи за природата, ако искатъ да се отърватъ отъ ненужни страдания. Тѣ трѣбва да разбератъ великия свѣтовенъ редъ на мировата държава, нейнитѣ основни принципи и закони, ако искатъ да се осмисли живота имъ и да придобие работата имъ трайно значение. Тѣ все още устройватъ и личния си и общественъ животъ по свои разбирания, които често пъти сѫ диаметрално противоположни на законитѣ на Природата, и по такъвъ начинъ идватъ въ стълкновение съ нейния редъ. Всрѣдъ мировата държава, всрѣдъ великия природенъ строй, тѣ искатъ да установятъ своя, човѣшка държава, своя, човѣшка властъ, свой, произволенъ строй на живота. Въ този смисълъ на думата, човѣшкиятъ редъ на земята, който отхвърля върховния суверенитетъ на мировата държава, който не признава едничката суверенна воля на свѣта, представя държава въ държава. А коя силна и авторитетна властъ, която има предъ видъ благото на цѣлия народъ, би допуснала да се шири друга влаетъ, противна на нейната общодържавна политика? Коя истинска властъ, която служи на общи цели, би позволила да се бъркатъ въ нейнитѣ функции неотговорни фактори? А съ право може да се каже, че хората днесъ действуватъ като държава въ държава въ свѣта, че тѣ действуватъ като неотговорни фактори. Тѣ мислятъ, че могатъ да разполагатъ безотговорно и неограничено съ всички блага на природата, съ всички нейни сили и съкровища. Тѣ я третиратъ като нѣщо, което трѣбва да покорятъ, за да обсебятъ неговитѣ богатства. Тѣ използуватъ безогледно минералнитѣ ѝ богатства, растенията, животнитѣ, често за разрушителни цели.
към текста >>

77. Божествени и човѣшки идеи - Георги Радев (1900–1940)

Тѣ трѣбва да иматъ предъ видъ не частнитѣ възгледи и интереси на отдѣлни обществени групировки, не формални изисквания на отдѣлни институции, които искатъ да запазятъ по външенъ пѫтъ своя авторитетъ и обществено положение.
по който човѣкъ използува своитѣ сили, чувства и мисли — това е човѣшката страна на нѣщата. Ето защо, задачата на човѣка е да пази капитала на своята сила, да пази чистотата и равновесието на своитѣ чувства, да пази чистотата и свѣтлината на своята мисълъ. Следователно, всички хора днесъ и най-вече ония, които сѫ призвани да бѫдатъ обществени строители, трѣбва да иматъ ясно различаване за онова, което е божествено, първично въ живота и онѣзи идеи, които отпосле сѫ влѣзли, за да изпълнятъ една временна задача. Всички неуспѣхи, всички страдания и бедствия — и лични и обществени — се дължатъ на онова раздвоение у хората между божественото, което винаги е истински актуално, и човѣшкото, което е често обременено съ недѫзитѣ на миналото. Ето защо, днесъ повече отъ всѣкога се изисква отъ ония, които градятъ обществения животъ, будно съзнание, широко и всестранно схващане на ония проблеми, които животътъ слага за разрешаване. Тѣ трѣбва да иматъ предъ видъ не частнитѣ възгледи и интереси на отдѣлни обществени групировки, не формални изисквания на отдѣлни институции, които искатъ да запазятъ по външенъ пѫтъ своя авторитетъ и обществено положение. Тѣ трѣбва да иматъ предвидъ цѣлокупното съзнание на единъ народъ — цѣлокупното му общественополитическо и правно съзнание, цѣлокупното му религиозно съзнание. Спратъ ли се на външни, традиционни форми, подържани само отъ известенъ брой хора, заразятъ ли се отъ тѣхната ревностъ да пазятъ тия форми съ всички срѣдства, тогава ще се създаде пакостното предубеждение, че всички, които не подържатъ, поне формално, възгледитѣ на това малцинство, сѫ противъ държава, противъ общество, противъ религия. Държавата, обаче, не е едно малцинство. Държавата е изразъ на единъ народъ. Тя е форма, въ която животътъ и съзнанието на този народъ функциониратъ и се проявяватъ.
към текста >>

78. Новораждане - Георги Радев (1900–1940)

Защото имайте предвидъ, че Христосъ е изрекълъ тия думи предъ единъ отъ високообразованитѣ люде на онова време – Никодимъ, единъ отъ ония люде, които сѫ минавали за „учители Израелеви“, за авторитети по религиознитѣ и житейски въпроси.
Новораждане Когато преди две хиляди години Христосъ е говорилъ за Царството Божие, сиречъ, за онзи великъ божественъ редъ, на който се крепи свѣта, за онази велика правова държава, въ която живѣятъ великитѣ души, той е опредѣлилъ и начина, по който човѣкъ може да влѣзе въ туй Царство Божие, да добие гражданственостъ въ него. Той казва: „Ако не се роди човѣкъ изново, не може да види Царството Божие“. И прибавя: „Ако се не роди отъ вода и духъ“. „Да се роди човѣкъ изново“ отъ „вода и духъ" – това съ формули, това сѫ символични изрази, изказани на езика на Посветенитѣ. Защото имайте предвидъ, че Христосъ е изрекълъ тия думи предъ единъ отъ високообразованитѣ люде на онова време – Никодимъ, единъ отъ ония люде, които сѫ минавали за „учители Израелеви“, за авторитети по религиознитѣ и житейски въпроси. Трѣбва да прочетете трета глава отъ евангелието на Йоана – очевидно единъ малъкъ откѫслекъ отъ една дълга беседа, която Никодимъ е водилъ съ Христа при нощното си посещение у него – за да видите съ какво недоумение посреща този ученъ човѣкъ думитѣ на Христа за това „раждане изново“. Мислите ли, обаче, че и най-ученитѣ хора на наши дни не биха посрещнали съ сѫщото недоумение думитѣ на всѣки едного, който би имъ заговорилъ за този великъ процесъ, чрезъ който се разтварятъ за човѣка вратитѣ на Царството Божие? Живѣещи съ онѣзи представи – житейски или научни — които тѣ сѫ си създали за „раждането“, така както то се извършва въ органическия свѣтъ тѣ сигурно биха поискали подробни разяснения, логични доводи и доказателства за туй непонятно „новораждане“. Но какъ могатъ да се доказватъ нѣща, които лежатъ извънъ сферата на обикновения човѣшки опитъ? То би било все едно да говоришъ на единъ слѣпецъ за великолепието на дѫгата, за чуднитѣ ѝ краски.
към текста >>

79. Ретроспективен подбор на идеята за духовно обновление върху резюмираният подбор от Словото на Учителя, на Георги Радев - Георги Радев (1900–1940)

Тѣ трѣбва да иматъ предъ видъ не частнитѣ възгледи и интереси на отдѣлни обществени групировки, не формални изисквания на отдѣлни институции, които искатъ да запазятъ по външенъ пѫтъ своя авторитетъ и обществено положение.
Тѣзи идеи вѣчно съ се проявявали и вѣчно ще се проявяватъ, Съ тѣзи идеи човѣкъ се ражда. Ето защо, тѣхъ трѣбва да подържа той преди всичко и надъ всичко. Следователно, всички хора днесъ и най-вече ония, които сѫ призвани да бѫдатъ обществени строители, трѣбва да иматъ ясно различаване за онова, което е божествено, първично въ живота и онѣзи идеи, които отпосле сѫ влѣзли, за да изпълнятъ една временна задача. Всички неуспѣхи, всички страдания и бедствия — и лични и обществени — се дължатъ на онова раздвоение у хората между божественото, което винаги е истински актуално, и човѣшкото, което е често обременено съ недѫзитѣ на миналото. Ето защо, днесъ повече отъ всѣкога се изисква отъ ония, които градятъ обществения животъ, будно съзнание, широко и всестранно схващане на ония проблеми, които животътъ слага за разрешаване. Тѣ трѣбва да иматъ предъ видъ не частнитѣ възгледи и интереси на отдѣлни обществени групировки, не формални изисквания на отдѣлни институции, които искатъ да запазятъ по външенъ пѫтъ своя авторитетъ и обществено положение. Тѣ трѣбва да иматъ предвидъ цѣлокупното съзнание на единъ народъ — цѣлокупното му обществено-политическо и правно съзнание, цѣлокупното му религиозно съзнание. Истинската държава трѣбва да бѫде изразъ на цѣлокупното съзнание на единъ народъ. И тогава формитѣ на държавенъ животъ, въ които туй цѣлокупно съзнание се излива, ще бѫдатъ живи, пластични, способни за прогресъ и развитие. Тѣ ще бѫдатъ родени отъ душата на този народъ. Едно трѣбва да се помни — въ цѣлокупното съзнание на единъ народъ, а не въ временнитѣ форми, които могатъ да бѫдатъ копирани и отвънъ, функциониратъ и се стремятъ къмъ проява ония първични божествени идеи, които организиратъ отвѫтре неговото битие.
към текста >>

80. Ни в Йерусалим, ни в Самария - Георги Радев (1900–1940)

Преподавателят е авторитет, геометрията е строга наука, следователно за някакво съмнение във верността на дефиницията и дума не може да става.
Ни в Йерусалим, ни в Самария Точка. Какво по-просто от точката? Учителят по геометрия, кога преподава на учениците си, чуква с тебешир на черната дъска, и точката е готова. „Тя няма измерения, не заема никакво пространство“ — дефинира той. Учениците възприе- мат тебеширения образ, запомнят дефиницията и вече „знаят“, що е точка. Преподавателят е авторитет, геометрията е строга наука, следователно за някакво съмнение във верността на дефиницията и дума не може да става. Значи, ясно е що е точка. Но ако един геометър от величината на Гауса, Лобачевски, Римана, чуеше тази „кратка и ясна“ дефиниция за точката, която учениците въз- приемат така непосредствено и просто, сигурно би се усмихнал. Би се усмихнал и същевременно би завидял на онази безметежна увереност, с която учениците повтарят тази толкова ясна за тях дефиниция. Защото за него, геометъра, човека, който съзерцава геометрически света — все едно дали той се казва Евклид, Аполониус, Декарт или Риман — точката е такава тъмна загадка, до която стигне ли, почва да губи съзнание. И геометърът се усмихва.
към текста >>

81. Пръсти - Георги Радев (1900–1940)

Сам иска да стане в работата си измерен, сиреч редовен, тежък, сиреч авторитетен, прецизен, сиреч точен като часовник.
Това, което първият счита за безполезно, вторият счита едва ли не за най-потребно. Първият се стреми към точност и симетрия, защото те задоволяват чувството му за статични установеност и мярка, вторият се стреми към изящество и ритъм, към художествена асиметрия, защото те задоволяват чувството му за жизнен устрем, за движение, за влечение към известен обект, за постоянна промяна и разнообразие. Единият се стреми към статично равновесие, сковано в правило, закон, другият към динамично равновесие, подчинено на един жизнен ритъм. Първият е точен. Той мери пространството с метър, времето с часовник. Сам иска да стане в работата си измерен, сиреч редовен, тежък, сиреч авторитетен, прецизен, сиреч точен като часовник. Най-високото, на което се подчинява, е чувството за отговорност и дълг. „Вярното и честно изпълнение на дълга“ — ето неговият идеал. Моралният източник, от който този тип хора черпят енергия, за да поддържат тази линия на поведение, е съвестта. Затова са честни, дисциплинирани, добросъвестни изпълнители на своя дълг. Водят се по предписанията на един установен кодекс: морален, обществен, правен, служебен.
към текста >>

Авторитетите им внушават уважение.
Затова са честни, дисциплинирани, добросъвестни изпълнители на своя дълг. Водят се по предписанията на един установен кодекс: морален, обществен, правен, служебен. Практичното им ръководство, обаче, е уставът, правилника. Мисълта им и работата им се движат по „пунктове“, „параграфи“ и „алинеи“. Върховен регулатор на всичките им действия и постъпки практически се явява общественото мнение. Авторитетите им внушават уважение. Самите те, където мястото го позволява, упражняват с достойнство своя авторитет. Държавни учредения, банки, дружества, кантори, бюра — ето най-подходящите полета за тяхната дейност. Ако обаче, както често се случва, коректността им отиде до педантизъм, тежко ви и горко да се явите пред тях, без да сте се движили „по канален ред“, с „редовни документи.“ Схеми, таблици, графи, параграфи, часовник, телефон, преписки, разписки, квитанции, окръжни, циркуляри, заповеди, наредби, протичащи все по „канален ред“ в сложния административно-стопански апарат, на който този тип хора са създатели и двигатели — така се идва най-подир до бюрократизма и рутината — истинска артериосклероза на един държавно-стопански организъм. Това е то „прозата на живота“, която неумолимият часовник със своите монотонни удари отмерва в часове, дни, респективно надници, в месеци, респективно заплати, в години — ненавършени и навършени, респективно пенсии. Пенсионерът — ето крайният резултат на този неумолим и безпощаден апарат, ето продуктът на неговата механична елиминация.
към текста >>

Самите те, където мястото го позволява, упражняват с достойнство своя авторитет.
Водят се по предписанията на един установен кодекс: морален, обществен, правен, служебен. Практичното им ръководство, обаче, е уставът, правилника. Мисълта им и работата им се движат по „пунктове“, „параграфи“ и „алинеи“. Върховен регулатор на всичките им действия и постъпки практически се явява общественото мнение. Авторитетите им внушават уважение. Самите те, където мястото го позволява, упражняват с достойнство своя авторитет. Държавни учредения, банки, дружества, кантори, бюра — ето най-подходящите полета за тяхната дейност. Ако обаче, както често се случва, коректността им отиде до педантизъм, тежко ви и горко да се явите пред тях, без да сте се движили „по канален ред“, с „редовни документи.“ Схеми, таблици, графи, параграфи, часовник, телефон, преписки, разписки, квитанции, окръжни, циркуляри, заповеди, наредби, протичащи все по „канален ред“ в сложния административно-стопански апарат, на който този тип хора са създатели и двигатели — така се идва най-подир до бюрократизма и рутината — истинска артериосклероза на един държавно-стопански организъм. Това е то „прозата на живота“, която неумолимият часовник със своите монотонни удари отмерва в часове, дни, респективно надници, в месеци, респективно заплати, в години — ненавършени и навършени, респективно пенсии. Пенсионерът — ето крайният резултат на този неумолим и безпощаден апарат, ето продуктът на неговата механична елиминация. Жизнената енергия на един човек е погълната от една безпощадна машина, за да даде фиктивната печалба — „пенсията“, спестените във форма на рента късове от заплата.
към текста >>

82. Темпераменти - Георги Радев (1900–1940)

Говорът - отривист, авторитетен.
А също и неговият обикновено висок ръст, едрата му кост, мършавото му, но мускулесто и ъгловато лице. Жлъчката, която се е разляла под тъмната му кожа, е оцветила дори и ябълките на очите, намрежени с червени жилки. Енергията на холерика личи във всичко - и в ъглестите форми, и в издадения нос и брада, и в стиснатите устни. Особено осезателно се чувствува тя, кога холерикът ви стисне ръката - ръкостискането на неговата суха, гореща и твърда ръка е понякога премного енергично! А когато я свие в юмрук или я протегне в повелителен жест, сините вени особено ясно изпъкват по тъмната му и доста груба кожа. Походката на холерика е твърда, крачките - едри. Говорът - отривист, авторитетен. Холерикът натъртва думите, когато говори. В звука на неговия говор, както и в цялата му фигура, жестове и обноски, личи неговия страстен, невъздържан, сприхав и честолюбив нрав. Развит до крайност, холеричният темперамент предразполага към деспотизъм и тирания. Динамична енергия, бърза работа, дух на решителност, инициатива и командуване, положителна и отривиста мисъл, пренебрегваща подробностите за сметка на едрите линии - ето положителните качества на този мъжествен темперамент. Меланхоликът има землисто-жълт цвят на кожата - суха и мършава.
към текста >>

83. Една историческа картина - Георги Радев (1900–1940)

Това е външният авторитет, който е узурпирал правата на вътрешния Христос - това е новото съзнание, в което човечеството навлиза, новата култура, в която ще бликнат изворите на Вечния Живот.
И ония, които имат око за дълбоките процеси, които стават в съзнанието на целокупното човечество, ще разберат този страшен кипеж, който е обхванал света, ще схванат явните, почти чути вече пулсации на новото, което се прелива като прясна кръв в изсъхналите жили на света, ще разберат и отчаяните усилия на старото, което е осъдено на гибел, да се закрепи. И тогава е ясна и историческата картина, която дадохме в начало: Хус, това е човекът, в когото е проговорил живият, вътрешен закон, закона на Любовта, човекът в когото се е пробудил живия Христос. Прелати, велможи, църковен събор, който в случая представя една транспозиция на фарисейския и книжнически синедрион, представя стария строй който се крепи на външен закон, на насилие. Това са представители на егоистичното съзнание, в което все още център остава животинското. ,,Папата", „църквата" - това са все символи на външния, механичен, Мойсеевски закон на слеповерието, на религиозното робство, под което все още пъшка човекът. Това е външният авторитет, който е узурпирал правата на вътрешния Христос - това е новото съзнание, в което човечеството навлиза, новата култура, в която ще бликнат изворите на Вечния Живот. И човечеството и днес пак е изправено пред страшния въпрос: да разпъне ли или приеме Христа, да изгори ли или приеме Хус - едно живо пламъче от Големия Пламък - Христос. Но види се, че днес в света има повече светлина. И ако тя грее в човешкото съзнание то е, защото души като Хус, поели свещения път на жертвата, се преляха като живи струи в Душата на Човечеството, за да го изведат от временния живот във Вечния.
към текста >>

84. Притчата за самарянина - Георги Радев (1900–1940)

Христос не му отговаря направо, а на свой ред го запитва, що пише по това в тяхната Тора - оня върховен авторитет, на който са почивали и богословски, и философски, и правни, и етични възгледи на тогавашните учени.
Притчата за самарянина Вие си спомняте, нали, по какъв повод Христос разказва притчата за милостивия самарянин. Един законник запитва Христа, що да прави, за да наследи вечен живот. Христос не му отговаря направо, а на свой ред го запитва, що пише по това в тяхната Тора - оня върховен авторитет, на който са почивали и богословски, и философски, и правни, и етични възгледи на тогавашните учени. По отговора, който дава на Христа, личи че този законник - човек с тънък аналитичен ум, привикнал към философска спекулация, обигран в казуистиката на Талмуда - наистина е схванал есенцията на закона, добрал се е до неговата ядка. „Право отговори" му отвръща Исус. „Така прави и ще живееш". „Така прави!" Докато бе дума за едно теоретично разглеждане на проблема за вечния живот, законникът не срещна никаква спънка - той веднага намери правия отговор. Но щом работата се сведе към прилагането на великия закон, той се отзова пред един тъмен въпрос: „А кой ми е ближен?
към текста >>

85. Две оси в главата на човека - Георги Радев (1900–1940)

Едничкото.което може да въздействува на този човек е или грубата сила, която му се противопоставя, или облечения с власт представител на външния закон, или оня авторитет на сила и власт, комуто той е длъжен безпрекословно да се подчинява.
А тук са арсеналите на човека, в които са складирани всички видове оръжия, бомби, избухливи вещества, тук са събрани всички хищници с техните зъби, рога, копита, нокти. И ако обидата е силна, та възбуди силен и неудържим гняв, челото ще се смръщи, веждите и без това надвиснали над очите, ще се навъсят, очите ще почнат да пръскат искри, ноздрите ще затрептят и запръхтят, зъбите ще заскърцат, устните и брадата ще затреперят, ръката ще се свие в юмрук и току виж, че се стовари върху оня, който е дръзнал да нанесе обидата. Бъдете уверени, че той добре ще отмери удара - не напразно долната част на челото му, дето са локализирани способностите на предметния ум, е силно издадена. При това, за последиците много-много няма да му мисли - задържащите импулси, които биха произтекли от трезвия разсъдък, липсват, защото горната част на челото му е изобщо слабо развита. За милост и прошка и дума не може да става, защото милосърдието също така не е развито. Едничкото.което може да въздействува на този човек е или грубата сила, която му се противопоставя, или облечения с власт представител на външния закон, или оня авторитет на сила и власт, комуто той е длъжен безпрекословно да се подчинява. Да допуснем, обаче, че поменатата ос дойде в напрежение не от накърнено честолюбие, а от амбицията да се постигне нещо както е запример у състезателите, всред които този тип често се среща. Тогава твърдостта им дава издръжливост, упоритост устойчивост в напрежения и тренировки, личните чувства поддържат честолюбието в напрегнато състояние, наблюдателният ум работи зорко, развитите челюсти, които говорят за една изпълнителна, яка воля, която действува с инстинктивен автоматизъм, издават коравина и упорно усилие. Цялата фигура говори за съсредоточеност в една определена посока, към една определена цел за един поривист устрем напред, за твърдото решение да с преодолее съпротивата, да се проправи път, да се достигне целта. Наблюдавайте състезателите при спортни състезания и вие ще видите характерните външни прояви на онова силово напрежение което настъпва у тия люде по посока на тази, основна за тях, структурна ос. Няма да се спирам върху разновидностите на този тип, които зависят от развитието на други мозъчни фактори, но не мога да отмина мълком един странен вариетет, който се среща понякога в религиозни среди, именно типа на религиозния фанатик.
към текста >>

86. Животът и жената - Георги Радев (1900–1940)

Според това в какво вървят и кое считат хората, за върховен авторитет.
В биологичното дърво на всяка една култура, те представят нещо като листа: щом плодът – същественото – върже и узрее, те окапват и стават тор. И споровете на хората – и религиозни и философски и научни и социални – приличат все на шумоленето на листата, кога вятърът разлюлее клонете на туй дърво на Живота. Този шум е нещо външно, той ни най-малко не смущава тишината, в която плодът зрее. Та туй вечното в живота, това което само себе си съхранява, защото е едно със себе си, винаги се е налагало на живите същества, а следователно и на човека, под най-различни форми. Тук във форма на обичаи и елементарен битов морал, там във форма на религиозни заповеди, другаде във форма на „етични норми", още по-другаде във форма на „природни закони". Според това в какво вървят и кое считат хората, за върховен авторитет. За Живота това е безразлично, защото той седи над всяка наука, религия, морал и бит. Те са все негови форми на проява, негови слуги, които имат своите функции в социалния организъм. Но във всички епохи и времена, хората под една или друга форма са съзнавали онова основното в живота, онова което изчезне ли – идва смъртта. В първобитните времена свещеният пламък на живота е бил съхраняван от битовите нрави и обичаи, от традициите на рода, в по-послешни времена, когато у хората се развива религиозното съзнание, той се е съхранявал от религиозния култ и предписания, в епоха като нашата, дето на преден план седи не религията, а науката, това са правовите норми, обществените закони, подхранени от изводите на науката. В нашит дни запример, които се гордеят със своя атеизъм, религиозният критерий е изгубил всяка стойност.
към текста >>

87. Глава втора: Веригата - Атанас Славов

След време, в периода на „Изгрева“, когато вече изградената от него структура си е извоювала непоклатим престиж, той иска от учениците си обратното: да се свържат с широките респектирани обществени структури и терени да са бизнесмени, търговци, преподаватели, светски писатели, обществени и политически авторитетни фигури.
Последователите му, като духовни хора, виждат, че критиката е основателна. Приемат, че може и да е вярно, че Той, Избранникът, „Назначеният“ от Бога може и трябва да се приеме като Учител, и го следват надмогнали колебанията си. Ето един пример. Казахме, че Дънов критикува Желязкова - Узунова, задето се занимава със светски работи (издаване, преподаване, превеждане, просвещавне на цялото общество т.е. на терен, който е, и ще бъде, дълго извън контрола му) вместо всецяло да се съсредоточи и интелектуално (с непостожимия си за него заряд) и материално (с богаташеството си) само на контролираната от него Верига. След време, в периода на „Изгрева“, когато вече изградената от него структура си е извоювала непоклатим престиж, той иска от учениците си обратното: да се свържат с широките респектирани обществени структури и терени да са бизнесмени, търговци, преподаватели, светски писатели, обществени и политически авторитетни фигури. Недоволен е (негласно) от биолога Боев, от полския възпитаник дипломат Методи Константинов, от брата на търговеца Дойнов, от издателя Атанасов, че за тях Изгрева е място на което да загърбят напрежението на активния обществен терен, за да се разтоварват с Паневритмията на избилата пролетна трева на Поляната и на Седемте Рилски езера. Това най-ярко и най-добре е документирано в отношението му към Миркович. На един от началните събори на веригата виждаме, че Миркович е особено щедър. Той дава за Веригата 150 лв., а Дънов 50. Дънов му пише топли писма, в които паралелно с извисеността на тона си, иска настоятелно да му изпрати по-скоро обещания дюшек, който още не е получил.
към текста >>

Общо взето той прави забележки на Миркович, в качеството му на най-авторитетния член на Веригата, че си губи времето със спиритуалистични занимания, и в кореспонденцията си с него го упреква досто открито за това.
Недоволен е (негласно) от биолога Боев, от полския възпитаник дипломат Методи Константинов, от брата на търговеца Дойнов, от издателя Атанасов, че за тях Изгрева е място на което да загърбят напрежението на активния обществен терен, за да се разтоварват с Паневритмията на избилата пролетна трева на Поляната и на Седемте Рилски езера. Това най-ярко и най-добре е документирано в отношението му към Миркович. На един от началните събори на веригата виждаме, че Миркович е особено щедър. Той дава за Веригата 150 лв., а Дънов 50. Дънов му пише топли писма, в които паралелно с извисеността на тона си, иска настоятелно да му изпрати по-скоро обещания дюшек, който още не е получил. Общо взето той прави забележки на Миркович, в качеството му на най-авторитетния член на Веригата, че си губи времето със спиритуалистични занимания, и в кореспонденцията си с него го упреква досто открито за това. Въпреки че по принцип е против спиритуалистически занимания, Дънов прибягва до отхвърления от него самия метод за общуване с отвъдното, като вика духа на Миркович след смъртта му (1906 г.). Духът на Миркович казва, че сега е разбрал, че е било голяма негова грешка, че е бил щедър за големите неща, но непростимо дребнав и стиснат за малките работи. Така със собствения си език Миркович признава пред членовете на веригата, че „отвъд“ е разбрал, че е имал точно този недостатък, който приживе изтъква Дънов. * * * Изминават пет години преди да настъпи пълното посвещаване на Веригата в София, на дейности, които заслужава специално да се изтъкнат. Веднага след първата годишна среща на Веригата през месец юли 1900 година, на 25-ти в пет часа сутринта в река Девня край Варна Учителят кръщава Пеню Киров.
към текста >>

88. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Тъй щото подир Светия Синод, г-н Дънов брои най-много последователи в България и то с авторитет какъвто Синода никога не е имал.
Но приятелите дъновисти ме поканиха да нощувам с тях, за да видя на другия ден упражненията им при изгрев слънце. Още по-лесно ме склониха, като узнах, че щяло да има беседа с Учителя им, когото аз никога не бях слушал в публична реч. А Петър Дънов, създател, водител и душата на това оригинално и грандиозно движение, струваше да бъде слушан, и ако е възможно, преценен. Според „Църковен вестник“ в България има 15 000 дъновисти. Според други от 40 000 нагоре. Тъй щото подир Светия Синод, г-н Дънов брои най-много последователи в България и то с авторитет какъвто Синода никога не е имал. Още почудно е, че Дънов е постигнал този си чуден патриархат и продължава да го владее, без оръжие, стражари, без шарилки и дрънкулки, без анатеми и подкупи. Светия, или магьосник, това е човек със свръх човешки постижения, през първата четвъртина на двадесети век. Такъв човек не заслужава ли да се посети и изслуша? Както бяха ми известили още от вечерта, всички станахме рано към четири часа, набързо се облякохме, поизмихме се и се отправихме за сборището всред лагера. Беше хубаво утро, обещаващо ясен летен ден.
към текста >>

С почит; неотразим авторитет.
Той е човек среден на ръст, на около 63 години, с напълно бяла брада, прошарени вежди, съединява изобилна подрязана коса. Изпито мургаво лице, внушаващо средновековния отшелник, или индийския йога, върху постройката на калено, здраво тяло. Дицето му внушава силна воля, железни нерви, и изпод дългите вежди гледат две уж равнодушни очи, но всъщност, те гледат изпитателно, за да те теглят на тънка терзия. Като оратор той е оригинален, добре начетен в индийски и християнски писания, притежава голям склад от мисли и легенди из религиозната книжнина и философия. И както видяхме владее общолюдието с голяма сила. С почит; неотразим авторитет. Никой папа, никой Демостен в това отношение го е надминал. За последователите му буквално „Никой човек не е говорил, както този човек говори, с власт и сила, а не като книжниците и фарисеите.“ Не като кардиналите, владиците, пастирите със зазубрени по угода на времето легалности. Две неща издигат Учителя на Бялото братство до български фактор от историческо значение: Първо неговото прихватливо учение. Второ неговите добри и предани нему ученици. За мирогледа и учението на Дънов, аз сравнително малко зная.
към текста >>

89. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Беше син на авторитетен софийски свещеник.
Едната беше изключителна цигуларка и стана преподавател някъде из Европа. По-нататък по посока на парка беше бараката на Симеон Арнаудов. Той беше една от най-скандалните фигури на столицата по онова време. „Скандална“ в кавички, разбира се. Славеше се като неоспоримата звезда на православния клир на столицата. Беше син на авторитетен софийски свещеник. Имаше божествен певчески дар на драматичен тенор и пееше в църквата „Свети Седмочисленици“ на ул. Граф Игнатиев. Православните софиянци се тълпяха в тази църква по големите празници да го слушат! Всичко вървеше по мед и масло, докато един ден вестниците гръмнаха и не спряха няколко дена. Отец Арнаудов по време на великденската служба запраща кандилницата си в стената, хвърля си църковните одежди и разтриса най-акустичната ни софийска църква с мъжествения си тенор, че не може повече да служи на този фалш, на това духовно безплодие изградено на преструвки! Беше неудържим! Телескопичен блик Най-бурният порой сред хора, животни и природни бедствия, за които си спомням пише в спомените си внукът му. Личната му история започваше от казаното пред мен, от борбата му с мечката в центъра на Търново.
към текста >>

90. Заключение - Атанас Славов

Но в такъв случай пред очите на света щеше да стане ясно, че новите български власти унищожават една огромна, авторитетна, напълно аполитична верска общност.
Имотите в Айтоско... Колко просто е всъщност! Ако Антовският братски съвет легално не съществуваше, „раздаването“ на братските имоти нямаше да може да се осъществи. Идва момента на крайната цел на тази шарада. Имотите са подарени, но никой не ги пипа поради необходимостта в цялата игра да се включи така наречения държавен Комитет за Вероизповеданията. Именно Комитетът най-накрая изпраща искане до Братския съвет имотите на Изгрева да се поднесат на тепсия като подарък за постройката на посолство. Всъщност това абсолютно не е нужно, тъй като имотите са си държавни. Но в такъв случай пред очите на света щеше да стане ясно, че новите български власти унищожават една огромна, авторитетна, напълно аполитична верска общност. А така формално погледнато самата общност подарява с угодническа усмивка имотите, за които става дума, за построяването на Съветско посолство. Отделни членове на братския съвет, заедно със стотици братя и сестри подписват декларация, в която категорично изразяват своето несъгласие: „Изгревът е вече заето място в историята. Там години наред е било център, в който учителят Петър Дънов проведе своето велико дело... и създаде духовното общество на Бялото братство. Това място и сега продължава да бъде център на това общество.... Изгревът не може да се подарява... Историята не може да се заличава.“ Салонът беше затворен, разбира се, и всяка дейност на Изгрева се забрани. На вратите увиснаха тежки катинари, заразхождаха се намусени пазачи.
към текста >>

91. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

1829 Колридж публикува едно от най-авторитетните есета в теорията на трансцендентализма „Оръдия на размишлението“.
1822 (14 август) във Флъшинг, Лонг Айланд, се ражда Джеймс Стронг, автор на монументалния многотомен енциклопедически кон- кордантен библейски речник и професор в семинарията Дрю на Петър Дънов, Стефан Томов, Йордан Икономов в пр. 1822 Атлантическият океан е прекосен за пръв път с кораб с парен двигател - британския „Райзинг Стар“. 1824 завършва превода на Библията на говорим хавайски език от конгрегашката мисия; четиридесет и седем години преди първия й редактиран от Петко Славейков и Сечанов превод на съвременен говорим български.* 1826 излиза статията на Холбрук за Американския лицеум в „Америкън Джърнъл ъв Еджукейшън“, която полага началото на „Общество за взаимно образование... за разпространяване на полезни знания и информация сред обществото“ - лекторска традиция извън рамките на формалното образование. 1828 руската армия срива Варненската крепост със земята и на 11 октомври император Николай лично слиза от крайцера си в града. 1828-1929 чорбаджи Атанас обикаля с руски дипломати и военни лица по Черноморието чак до Одрин като преводач от гръцки, турски и български. 1829 Колридж публикува едно от най-авторитетните есета в теорията на трансцендентализма „Оръдия на размишлението“. 1829 руски тилови офицери отвличат при напускането си на Варна единствения син на Рейс Папафотиуглу, който отказва да им го даде доброволно. 1830 в с. Читак (сега Устово) се ражда бащата на Петър Дънов - Константин. 1831 в прерията на Уайоминг се ражда Ситинг Бул, великият вожд на индианските племена Су. 1831 в Днепропетровск, Русия, се ражда основателката на теософското движение Хелена фон Хаан, известна по-късно под името Елена Петровна Блаватска.
към текста >>

Не само гърците са търговците, грамотните, почитаните от властта заради авторитета им сред съгражданите и съселяните.
Мегаломания се нарича това чувство и след независимостта на Гърция то става истинска болест в останалите православни земи на империята, където, разбира се, тук-там има и гръцки търговци. Няма вече кой да попречи на гръцките шовинисти да превземат Патриаршията в столицата и оттам да почне да се насажда идеята, че всеки православен трябва да ходи на гръцко училище, защото те са най-добрите; да чете Светото писание на гръцки, защото гръцкият текст е най-святият, защото е езикът на Омир, а останалите езици са за селяндурско кудкудякане - не стават за Божието слово. А там, където някой се опитва да чете и учи на роден език - в столицата вратата към правителството е отворена за мегаломаните чрез Патриаршията и всяка клевета за бунтовничество и подмолна работа срещу султана, поднесена с нужните метани и подмазвания, спъва тези усилия. Само че това да си мислиш, че си над всички, е едно, а наистина да си е друго. Не само гърците са събудените хора в империята. Не само гърците са търговците, грамотните, почитаните от властта заради авторитета им сред съгражданите и съселяните. Хаджи Атанас наистина не е кой да е. По това време той владее четири езика като родни. Пари и търговски връзки има колкото всеки друг първенец във Варна. Него го познават всички градски големци - не само българи, гагаузи и гърци, но и арменци и турци. Че той лично помага с ходатайството си и добрите си думи да заеме поста си сегашният кмет на Варна.
към текста >>

92. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

По ли ще успее с тях?) В търсенето си на изход общинските съветници решават да извикат по-авторитетен и по-суров външен човек, за да стегне положението, и докарват архимандрит Панарет.
Йоаким вече не вижда резерви за съпротива. Но, разбира се - както винаги - българите сами си отрязват квитанцията! Селяните, като вече си знаят, че църковната община е българска - просто не си плащат владищината, не внасят таксите - и край! Ура, да живей! Защо ще дават пари на българи като тях - било то за кръщенета, за погребения, за сватби, за панихиди! И уви, тези 50 000 гроша, дето Йоаким се оплаква, че е събрал по-малко нея година, не влизат в българската църква; просто повечето от тях не са събрани. Телескопичен блик - Бог да те благослови, отче Константине, че ни отърва от тези кърлежи гърците, изсмукаха селската кръв - да плащаш ти, че баща си на земята ще го даваш... Гръцки хитруши, мо!... - Чи зъ ко сь боряами тугас, ааа!... Жътва, жътва да мине, ша дам нещу там... - Нали по български щеше да е бе, попе?... Нимой то тъй... - Ела де, ела да ти развия раната на детето да видиш, дето падна, каква са е зачернила, че християни ли сме, к’во сме... И ръцете им големи, напукани, с лишеи и спори от бъркане в пръстта; и очите им светят на телешки пържоли, на планини златно сено, на слънца от плаващо жито, пращящи хамбари; тупуркат тези очи и играят хитро с тупуркането, мученето и праха на чардите вечер, като се прибират; и ръцете им нагоре бели изпод ризата, жилави, алчни... , Гледат силно и право тези очи; с гърка се оправиха, сега лека- полека - с него. (След петдесет години синът му ще каже на членовете на своето Бяло братство кой колкото иска само да дава... Не знае ли, не помни ли той мъките на баща си с тези хора? По ли ще успее с тях?) В търсенето си на изход общинските съветници решават да извикат по-авторитетен и по-суров външен човек, за да стегне положението, и докарват архимандрит Панарет. За жалост той пък съвсем оцапва работите, защото подкопава огромния политически авторитет на българската община пред правителството с това, че взема да праща четници в Балкана. На върха на победата! На върха на българския триумф! На една ръка разстояние от просветлението и Божия престол всичко рухва в сметкаджийство, ревност и - изпълнението на задачи на чуждестранни агенти. Покрусен, отчаян, поп Константин обръща гръб на всичко и напуска варненската община. Връща се в Хадърча и този негов посърнал нос вкъщи се посреща с усмивката на лицето на тригодишния Петър. Нещата вкъщи бързо се оправят.
към текста >>

За жалост той пък съвсем оцапва работите, защото подкопава огромния политически авторитет на българската община пред правителството с това, че взема да праща четници в Балкана.
Но, разбира се - както винаги - българите сами си отрязват квитанцията! Селяните, като вече си знаят, че църковната община е българска - просто не си плащат владищината, не внасят таксите - и край! Ура, да живей! Защо ще дават пари на българи като тях - било то за кръщенета, за погребения, за сватби, за панихиди! И уви, тези 50 000 гроша, дето Йоаким се оплаква, че е събрал по-малко нея година, не влизат в българската църква; просто повечето от тях не са събрани. Телескопичен блик - Бог да те благослови, отче Константине, че ни отърва от тези кърлежи гърците, изсмукаха селската кръв - да плащаш ти, че баща си на земята ще го даваш... Гръцки хитруши, мо!... - Чи зъ ко сь боряами тугас, ааа!... Жътва, жътва да мине, ша дам нещу там... - Нали по български щеше да е бе, попе?... Нимой то тъй... - Ела де, ела да ти развия раната на детето да видиш, дето падна, каква са е зачернила, че християни ли сме, к’во сме... И ръцете им големи, напукани, с лишеи и спори от бъркане в пръстта; и очите им светят на телешки пържоли, на планини златно сено, на слънца от плаващо жито, пращящи хамбари; тупуркат тези очи и играят хитро с тупуркането, мученето и праха на чардите вечер, като се прибират; и ръцете им нагоре бели изпод ризата, жилави, алчни... , Гледат силно и право тези очи; с гърка се оправиха, сега лека- полека - с него. (След петдесет години синът му ще каже на членовете на своето Бяло братство кой колкото иска само да дава... Не знае ли, не помни ли той мъките на баща си с тези хора? По ли ще успее с тях?) В търсенето си на изход общинските съветници решават да извикат по-авторитетен и по-суров външен човек, за да стегне положението, и докарват архимандрит Панарет. За жалост той пък съвсем оцапва работите, защото подкопава огромния политически авторитет на българската община пред правителството с това, че взема да праща четници в Балкана. На върха на победата! На върха на българския триумф! На една ръка разстояние от просветлението и Божия престол всичко рухва в сметкаджийство, ревност и - изпълнението на задачи на чуждестранни агенти. Покрусен, отчаян, поп Константин обръща гръб на всичко и напуска варненската община. Връща се в Хадърча и този негов посърнал нос вкъщи се посреща с усмивката на лицето на тригодишния Петър. Нещата вкъщи бързо се оправят. Константин е сърдечен човек, сърцето му е пъргаво и слънчево; муси се не муси, с тригодишния Петър в прегръдката му, при това за пръв път излязъл от тригодишното си мълчание, и баща му засиява.
към текста >>

И не само туй, а го преустроил на модерно класно училище, каквито по него време в България имало я едно, я две! Такъв авторитет имало българското училище, че турският реформатор - валията Мидхад паша - сам дошъл на инспекция и пил кафе с настоятелството му.
Идва да преподава в него сам сливенецът Сава Доброплодни. Когато Петър постъпва в училището и наесен идва време новата учебна година да се открие, ще се разказва как Доброплодни се представил за пръв път и как държал реч на турски. Ама на истински турски, кадийски турски, не „един гащяк-потур плява на нашто ешек- черното магаре, чоджум!“. Като изрекъл първите пет думи, всички се вцепенили и станало тихо и турските първенци - мюфтията, мютесарифинът и другите там се спогледали и поели дълбоко дъх - така говорел, сякаш че пред тях бил поетът на Махмуд Втори божественият Айни. Сетне казал и реч на български - а есенните люляци на двора цъфтят ли цъфтят, ухаят в ранната утрин! Така или иначе, първият учител на България турил училището в правия път. И не само туй, а го преустроил на модерно класно училище, каквито по него време в България имало я едно, я две! Такъв авторитет имало българското училище, че турският реформатор - валията Мидхад паша - сам дошъл на инспекция и пил кафе с настоятелството му. Изпълнен с възхищение, той похвалил българите за това как са подхванали работите и дори излязъл насреща им с идеи за още по-голямото подобряване на нещата, като обещал да ги подкрепи. Едно от предложенията му, които радостно се приели, било да се търси начин българското градско училище да се отдели от църквата. Погребения, панихиди, опела - казал Мидхад - не са неща, дето вървят гладко с ежедневието на малки деца, тъй като те трябва да са винаги в най-добро настроение в училището си. Всичко това, разбира се, е така, докато образованието е в ръцете на самите граждани. С Освобождението то престава да е частна работа и на 29 август 1878 г.
към текста >>

93. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Съдебните дела и дискусиите, обвиненията и обясненията, защитата на Мичел от такива авторитети като професор Шелдън, от една страна, и заявлението на професор Къртис, от друга, че е чист еретик - всичко това се провлачи цели десет години - дълго след като Дънов напусна не само института, но и Америка.
Накрая петима студенти подадоха оплакване срещу Мичел пред президента на института, че ги обърква и че е еретик. Нещата стигнаха до съвета на настоятелите, които трябваше да вземат отношение, тъй като при първия сигнал за бунт срещу „обърканите глави“ техни стари противници, които им завиждаха, се нахвърлиха срещу тях без каквито и да било задръжки. Един проповедник от централен Ню Йорк писа на Мичел: „...като те зная какъв си корумпиран, няма да бъда удовлетворен, докато не изпълня дълга си да съдействам да бъдеш изхвърлен от методистката църква.“ Епископ Макконел бе наясно, че проблемът е главно в това, че Мичел е третирал полуобразованите си нови студенти като че ли води с тях висш теологически курс, за което те са напълно неподготвени и всичко това просто ги плаши. Но нямаше как. Скандалът бе толкова голям, че той се видя принуден да назначи комисия за разследване на случая. Съдебните дела и дискусиите, обвиненията и обясненията, защитата на Мичел от такива авторитети като професор Шелдън, от една страна, и заявлението на професор Къртис, от друга, че е чист еретик - всичко това се провлачи цели десет години - дълго след като Дънов напусна не само института, но и Америка. Така или иначе, по време на споровете и дискусиите Петър откри, че и тук има завист, ревност, глупост и пакостничество. Знаеше, че това, което Мичел защитава, е сложно, но именно личността му и джуджешкото в противниците му го убедиха, че той е правият. Трябваше да се знае и да се мисли, и да се върви напред, и да се разбира по-добре - колкото и да бе трудно за някого! А когато и любимият му професор Боун бе обвинен в това, че е отстъпил от методизма и проповядва унитарианството, това само послужи като още един стимул да надникне в другите деноминации на местния протестантизъм. В края на краищата от унитарианството именно бе тръгнал Емерсън, оттам бе излязъл трансцендентализмът и с това Петър узря за отваряне на съзнанието си към новия интерес в Бостън към Емерсън, Хоторн и Торо. Техни стари статии, както и статии и спомени за тях цяла година вече се появяваха в големите местни списания и докато работеше по тезата си в Бостънската обществена библиотека, Дънов все повече взе да се зачита в новите броеве на „Атлантик Мънтли“.
към текста >>

В „Атлантик Мънтли“, което си бе извоювало авторитета на списание, без което нито един културен американец не можеше да се смята, че е в крак с времето и последните тенденции на американската мисъл, се появиха отзиви за трудове на Мадам Блаватска, която бе починала едва миналата година; имаше и бележки за теософското движение.
Техни стари статии, както и статии и спомени за тях цяла година вече се появяваха в големите местни списания и докато работеше по тезата си в Бостънската обществена библиотека, Дънов все повече взе да се зачита в новите броеве на „Атлантик Мънтли“. * В Бостънската библиотека бе тихо като в люпилня. Книгите идваха по лифтовете между етажите на хранилищата, по пневматичните шлаухове се носеха обратно фишове с нови поръчки: зрееха идеи и знание в „машината за информация“. Дънов четеше и четеше, и колкото повече неща овладяваше, на толкова нови неща се натъкваше. Те привличаха интереса му и с това се откриваха и нови пътеки за проучване. В „Атлантик Мънтли“, което си бе извоювало авторитета на списание, без което нито един културен американец не можеше да се смята, че е в крак с времето и последните тенденции на американската мисъл, се появиха отзиви за трудове на Мадам Блаватска, която бе починала едва миналата година; имаше и бележки за теософското движение. Не можеше да не се зачита в тях, защото теософията бе модна и привлекателна с предлаганото разкриване на мистичните мъдрости на големите източни цивилизации, макар че Петър не беше сигурен, че теософите са прави в това, че отговорите са налице, че трябва само да се приемат такива, каквито ги предлагат те, и нещата „раз-два!“ и ще се променят коренно за добро. Имаше големи студии за древната индийска книжнина: за Ведите, за Упанишадите. Неотдавнашният превод на серията от томове „Свещените книги на Изтока“ на професор Макс Мюлер, които повдигаха интереса към тази област, бе неотшумяло събитие. Още повече че тук, във Ведите, в „Бхагават Гита“ лежаха основите на това, което в момента най-много го привличаше - трансцендентализма на Емерсън и Торо. В тези води в края на краищата бе плувал редакторът на нюйоркския вестник „Сън“, който толкова много бе направил за преодоляване на мизерията, с която се бе борил и той в методистките миеш в Ню Йорк.
към текста >>

Сега той вече е изцяло между вътрешни хора, мотивирани в кариерата си младежи от семейства с положение, в една от най-авторитетните медицински институции на Съединените щати.
Бъдещи пастори - както вече казахме - имаха известни предимства за минаването през безплатни допълнителни курсове. Но той, разбира се, щеше да се запише като редовен студент, защото отново, както бе тезата му в Теологическия факултет, искаше да стигне до дъното на нещата. * В каталога и годишната книга на Медицинския факултет на Бостънския факултет от 22 юли 1894 г. Петър Дънов вече е записан като редовен студент първа година: „Дънов, Петър Константин. Завършил теология в Бостънския университет, от Варна, България.“ Между новопостъпилите около четиридесет студенти има само двама чужденци освен него: Чарлз Обер Кеплер от Тиенцин, Китай, и Има Рот от Виена, Австрия. Сега той вече е изцяло между вътрешни хора, мотивирани в кариерата си младежи от семейства с положение, в една от най-авторитетните медицински институции на Съединените щати. Болницата към Медицинския факултет на Бостънския университет Медицинският факултет на Бостънския университет се намира в квартала Саут Енд на юг от центъра. Някога краен, полуиндустриален квартал в края на века, когато Дънов учи тук, обликът му светкавично се променя: нови строежи, градски и квартални паркове, монументални резиденции, издигнати от първите архитекти на града по последната дума на строителството, поразителни катедрали - Саут Енд цъфти и ще расте във всяко отношение преди новото си западане през последните двадесетина години. Удостоверение на П. Дънов за учението му в Медицинския факултет на Бостънския университет Общежитието на студентите, сградата на канцелариите и училището са от червени тухли. Внушителни здания около вътрешен малък парк, които още стоят почти в съшия си вид.
към текста >>

94. Кой е Иван Толев - Георги Христов

Сътрудник е в Македонския комитет на Трайчо Китанчев (1858-1895) и е с голям морален авторитет и влияние всред македонското население и революционните му водачи. Ив.
V. Пет статии от Иван Толев за Синархията Кой е Иван Толев Роден ок. 1872 г. в град Битоля (дн. Македония). Завършва Солунската мъжка гимназия през 1892-1893 г. Той е съученик и другар на Гоце Делчев (1872-1903), Дамян Груев (1871-1906) и др. Сътрудник е в Македонския комитет на Трайчо Китанчев (1858-1895) и е с голям морален авторитет и влияние всред македонското население и революционните му водачи. Ив. Толев работи като съдия и прокурор при разни окръжни съдилища - дългогодишен адвокат в столицата на улица „Св. София“ (признато право на 6 март 1899). Той е държавен обвинител против министрите от кабинета на Гешов-Данев (ХХХII-ро правителство на България, което управлява от 29 март 1911 г. до 14 юни 1913 г. и ХХХIII-то правителство на България, което управлява от 14 юни 1913 г.
към текста >>

95. 2. Статия втора - Георги Христов

Взаимните отношения между различните тия елементи се виждат от следния ред: 3) Коремът - стопанството - икономическото благосъстояние, 2) гърдите - силата - военната и юридическа мощ и 1) главата - властта - ученият авторитет.
Нека се опитаме сега да намерим същите основни начала в човешкото общество. Всичките богатства на страната, заедно със средствата на материалното благосъстояние - земеделието, промишлеността и търговията - съставляват храносмилателната система на страната или основата на нейната икономия (храненето). Войската на страната, заедно с нейното правителство, представляват гърдите на страната, т.е. органът на нейната сила. И най-после учените, учещите, книжовниците, духовенството представляват мозъка и или центърът на властта. Взаимните отношения между различните тия елементи се виждат от следния ред: 3) Коремът - стопанството - икономическото благосъстояние, 2) гърдите - силата - военната и юридическа мощ и 1) главата - властта - ученият авторитет. При това разпределение на обществените органи, лесно може да се отговори на въпроса: какво ще стане в една държава, ако представителите на властта не обръщат внимание на справедливите искания и нужди на народа? Тоя въпрос е аналогичен със следния: какво ще стане с организма, ако не бъдат удовлетворени справедливите искания на стомаха? - На тия два въпроса може да се дадат само следните отговори: 1) стомахът ще причини страдания на мозъка и след това организмът ще умре и 2) народът ще принуди своите управници да страдат (т.е. ще направи революция) и най-сетне, нацията ще загине. Това е фаталният закон.
към текста >>

96. 3. Статия трета - Георги Христов

Да се постигне това единство е възможно само като се уважават всички вярвания и се изясняват общите им основи, но това не направиха нито вселенските събори през първите векове на християнството, нито поместните събори, които станаха след разделянето на църквите, без да говорим за папството, което, поради изключителното си политическо положение, можеше да играе само партийна сектантска роля в християнството, която няма никаква прилика с истинския теократически авторитет.
Мойсей, който бе посветен в тайните на египетските храмове, в които от времето на Иршовия разкол бе се установил смесеният теократически начин на управление - поискал да спаси няколкото свещени книги, които щели да се изгубят, поради общата умствена и религиозна разпуснатост. И той бил избрал ония свещени книги, в които е била сбито изложена цялата свещена мъдрост, старателно маскирана с всякакъв вид символи и басни. За да постигне именно тая си цел, Мойсей е основал израилската теокрация, издънки на която се явяват: християнството, от една страна, и мохамеданството от друга. Християнските народи никога не са имали теократическо управление, нито в чиста, нито в смесена форма, понеже още от V век християнството се е разделило на няколко църкви, които съперничили помежду си, с явно демократически тенденции. Това обстоятелство е принудило християнските народи да опитат различни форми на управление, като почнали от монархията и свършили с републиката, но не са могли да учредят теокрацията, защото необходимото условие за това се явява единството на църквата, обучението, възпитанието, посвещението и избора на най-достойните във всичките християнски народи, а именно това тяхно единство липсва в тях и не може да го има при сегашния строй. Да се постигне това единство е възможно само като се уважават всички вярвания и се изясняват общите им основи, но това не направиха нито вселенските събори през първите векове на християнството, нито поместните събори, които станаха след разделянето на църквите, без да говорим за папството, което, поради изключителното си политическо положение, можеше да играе само партийна сектантска роля в християнството, която няма никаква прилика с истинския теократически авторитет. При все туй, индивидуалното и морално влияние на Исуса Христа е толкова голямо и толкова много е проникнато от божествена сила, че даже като се е ограничавало само с пречистването и оправянето душата и съвестта на отделните лица, можеха да се постигнат големи успехи. Църквата, която е разделена на много враждебни помежду си секти, е безсилна да влияе върху държавните учреждения на Европа, но, при все това, духът на християнството, който се проявява в общественото мнение, всява в народите на Европа непреодолимо отвращение както към веригите на демагога, така и към козните на тирана, и прави невъзможни за християнските народи и абсолютната република, и чистата монархия и всяка друга чиста политическа форма на управление. Но това, което е невъзможно за християнските народи, е възможно за другите. Африканските и особено азиатските народи, които изповядват исляма, до когато Цариград остане в ръцете на турците, представляват всички условия за учредяването на чистата монархия. Нека не се мисли, че усъвършенстваните оръдия и най-новите способи за водене на войната принадлежали изключително на европейските народи.
към текста >>

97. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

Говорят си: „А-а, ако не бяха набожните, какво щеше да стане! Ще изгорим и туй-то.“ Авторитетът ни порасна от тази нощ и започнаха от следващия ден да ни поздравяват, да се усмихват, да разменят някоя и друга дума с нас.
Пуснахме добитъка, изнесохме децата от горящата къща и извлякохме бабичката. Турихме жива верига от хора от рекичката до горящите къщи, да подават котли, пълни с вода за гасене на пожара. Така почна гасенето на къщата и угасихме огъня. Селяните се опомниха чак накрая. Вече ни оглеждат по друг начин. Говорят си: „А-а, ако не бяха набожните, какво щеше да стане! Ще изгорим и туй-то.“ Авторитетът ни порасна от тази нощ и започнаха от следващия ден да ни поздравяват, да се усмихват, да разменят някоя и друга дума с нас. Очовечаваха се към нас. А бяха се озверили под въздействието на кръчмаря, попа и кмета. Ето виждате ли как работи небето? Прекара ги през неволи, за да изпита нас дали сме готови за жертва и изпита и тях, като им показа какво значи жертва за другите. Така че приказките на кръчмаря и попа заглъхнаха.
към текста >>

Нашият авторитет порасна.
Дойде денят на градушката. Станахме рано, направихме обща молитва, както ние си знаем и както правехме всеки ден, а то един ден се отвори, ясен, слънчев, тих. Никаква градушка не падна. Значи нашето пророчество се изпълни. И с това вече напълно спечелихме сърцата на селяните. Нашият авторитет порасна. Ето виждате ли сега, как онези сили, които воюват срещу идеята за общ братски живот първия път не успяха чрез кръчмаря и попа. Този път решиха да ни атакуват по въздуха. Внушиха лъжепророчество на ясновидеца Янко. Той изре че това пророчество, което не се сбъдна. А се сбъдна моето пророчество.
към текста >>

98. 1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г. - Георги Христов

Тя не отрича качествата на другите, признава ги, но усещам, че винаги си е запазила правото да каже последната и най- авторитетна дума.
Те са като някаква Морзова азбука на всемира. Струва ми се, че и след други милиони години, ако има земя, щурците ще пеят пак по същия начин. Сестрите в комуната Аз нищо не казах досега за нашите сестри146. Ето няколко думи за тях. Мария е амбициозна и мисли, че знае най- много от всички наоколо. Тя не отрича качествата на другите, признава ги, но усещам, че винаги си е запазила правото да каже последната и най- авторитетна дума. Тя е пианистка и смята, че никой не е разбрал Учителя както тя. Цветана Щилиянова е художничка. Тя е сериозен портретист и майстор на пастела. Не е дилетант. Винаги се ядосва, че не работи композиции, но тя като че ли се затруднява в сюжета.
към текста >>

99. Повторна колективизация на стопанството и превръщането му отново в „идеалната комуна' на цялото Братство - Георги Христов

Когато се огледа списъка на имената на приетите за членове на русенското Общество, главно от по- големите градове се вижда, че между тях фигурират много дългогодишни и ревностни последователи на Учителя, хора ползващи се с авторитет в „Бялото Братство“, като Минчо Сотиров от Бургас, Петко Епитропов и Михаил Стоицов от Пловдив, Тодор Стоименов, Начо Петров, Жеко Панайотов и Симеон Симеонов от София, Панайот Ковачев от Стара Загора и др.
Мъглиж, Старозагорско - общо 21 души. Едно бегло сравнение между този протокол и протоколът от Общото годишно събрание от 1 януари 1922 г. показва, че желаещите да членуват в русенското комунално Братство са почти от същите селища, отбелязани в по-ранния протокол. Следващата стъпка след повторната колективизация на стопанството в „Свирчовица“, е превръщането му отново в „идеалната комуна“ на цялото „Бяло Братство“ в страната. Едва ли доходността на Братското стопанство в Русе се е увеличила толкова много именно в тези кулминационно кризисни години, че да предизвика повсеместен ентусиазъм сред съмишлениците от другите краища на България. Когато се огледа списъка на имената на приетите за членове на русенското Общество, главно от по- големите градове се вижда, че между тях фигурират много дългогодишни и ревностни последователи на Учителя, хора ползващи се с авторитет в „Бялото Братство“, като Минчо Сотиров от Бургас, Петко Епитропов и Михаил Стоицов от Пловдив, Тодор Стоименов, Начо Петров, Жеко Панайотов и Симеон Симеонов от София, Панайот Ковачев от Стара Загора и др. Важно значение за по-нататъшното развитие на Общество „Бяло Братство“ - Русе изиграва Общото годишно събрание от 25 март 1934 г. На него, освен местните членове на сдружението, присъстват и външни в лицето на Петко Епитропов и Михаил Стоицов. Главният въпрос, с който се занимава събранието, е обсъждането и приемането на нов „Правилник за вътрешния ред в общежитията на Общество „Бяло Братство“. Обсъждането на подобен правилник в присъствието на членове от други градове с делегирани пълномощия на мнозинството от външните участници в Обществото показва недвусмислено, че комуналният експеримент на русенската задруга намира отново подкрепа от „Бялото Братство“ в страната. Избира се нов Управителен съвет начело с несменяемият дотогавашен председател Никола Ватев, касиер Юрдан Марков и домакин новоприетият член Георги Димитров.
към текста >>

100. Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944) - Филип Филипов

Духовно и културологично влияние Творчеството и дейността на Учителя Петър Дънов са обект на изучаване и анализи от авторитетни учени и духовни водачи.
През последната декада на миналия век негови ученици и последователи се появяват в Англия, Германия, Австралия и Конго. След демократичните промени в България последователи на Всемирното Бяло Братство в България юридически регистрират организация с идеална цел („Бяло Братство - България", 1995), която се ръководи от Върховен братски съвет със седалище София. Извън пределите на страната съществуват десетки духовни центрове, най-голям от които е френският център в Бонфен. Той е основан през 1953 г. от Михаил Иванов (1900-1986) - ученик на Учителя Беинса Дуно, наричан от своите последователи Omraam Mikhael Aivanhov. Духовно и културологично влияние Творчеството и дейността на Учителя Петър Дънов са обект на изучаване и анализи от авторитетни учени и духовни водачи. Според Павел Бирюков, биограф на Лев Н. Толстой, великият руски мислител и писател непосредствено преди смъртта си (1910) напуска Ясна Поляна с желание да отпътува за България и да се срещне с Учителя Петър Дънов. Кардинал Джузепе Ронкали, посланик на Ватикана ив България преди Втората световна война, по-късно избран за папа Йоан XXIII, казва: „В днешната епоха най-големият философ, който живее на земята, е Петър Дънов." По повод смъртта на Алберт Айнщайн (1955) Френското национално радио излъчва предаване с негови изказвания, между които е и следното: „Целият свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България." Рудолф Щайнер, основател на Антропософията, в разговор с Боян Боев (Мюнхен, 1910), един от най-приближените ученици на Учителя Беинса Дуно, казва: „На славянството е определено велика мисия. То, и в частност България, ще допринесе много за духовното повдигане на човечеството. Върнете се в България, там има мощно духовно движение, начело на което стои велик духовен Посветен." Парамаханса Йогананда, посещавайки Гърция и запитан за намеренията му относно основаване на ашрам в България, заявява: „Аз съм дотук, там действа Духът на Истината." Джуди Кришнамурти, лидер на Теософското движение, отхвърля идеята да бъде провъзгласен за Майтрея и Христос и споделя пред участници в световен теософски конгрес в Холандия, че Мировият учител е в България.
към текста >>

По-късно авторитетният ремкианец проф.
теологът Даниил Ласков публикува във в-к „Духовна култура" статиите: „Какво нещо е теософията" и „Как гледа Библията на теософския спиритизъм и окултизъм", а през 1922 г. излиза книгата му „Петър Дънов и неговото учение", в което последното се определя като „сбор от езически суеверия, теософски спиритизъм и окултизъм". През 1929 г. Ангел Томов анализира в сп. „Философски преглед" религиозно-философската концепция на учението, изтъквайки, че то може да бъде разбрано само като съставка на мистичната вълна на новото време, характеризираща се с растящ интерес към спиритизма и с настъпателно движение на теософията и на различните окултни школи и мистични общества в света. По-късно авторитетният ремкианец проф. Димитър Михалчев публикува последователно в същото списание студиите „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (1930) и "Против дъновизма като теософско учение" (1931). Според него става дума за пантеистична метафизика, която увлича масите в мистицизъм и ги прави „загубена част от народа" за държавата и нацията. През 1940 г. психиатърът д-р Кирил Чолаков, ученик на Михалчев, публикува в сп. „Душевно здраве" три критически статии, квалифицирайки Учителя Петър Дънов и многохилядните му последователи с клинични термини.
към текста >>

НАГОРЕ

0.32034397125244