Търсене в текстове за 'Авторитет'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 42 резултата в 28 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски

Неговото топло отношение към българите и лично обаяние му създали висок авторитет в града и областта.
Това породило изключително национално въодушевление сред българите - все по-будни и активни. От друга страна имало и ответна реакция на гърците. В своята ревност и взискателност те изискали от владиката Порфирий както преустановяването на тази практика, така и персонално наказание за храбрия духовник. Отец Константин бил преместен от мястото, където служил, в митрополитската църква в града, под неговото пряко наблюдение. Когато видял, че този път е затворен, отец Константин сменил насоката на дейността си - спечелил благоволението на вицеконсула на Русия в града Александър Рачински. Неговото топло отношение към българите и лично обаяние му създали висок авторитет в града и областта. След няколко срещи се взело решение да бъде създаден български кръжок, в който участвал и консулът Рачински. След дълги настоявания и молби до владиката новите ратници на национолната кауза успели да спечелят благоволението на епископ Порфирий. Той позволил в съботен ден да бъде отслужвана Света Литургия на славянски език в храма "Свети Георги" в града, а малко след това бил преотстъпен манастирът „Св. Димитрий" /при двореца Евксиноград/ за славянска служба на празници. Отец Константин получил послушание да служи там.
към текста >>

Благодорение на своя авторитет и добрата си репутация спечелил тяхното разположение.
Заедно с това била сформирана и първата българска училищна община и построена постройка към нея, която през 1862 г. била тържествено осветена. След смъртта на владика Порфирий през 1864 г., отец Константин се отделил изцяло от връзките си с гръцката митрополия в град Варна и храбро издигнал знамето на отделна българска църква. С още по-голям плам, вдъхновение и пастирска загриженост той се хвърлил в предните редици на борбата. Активно и без всякаква предпазливост представял българските искания пред представителите на турската власт в града. Благодорение на своя авторитет и добрата си репутация спечелил тяхното разположение. Българите поискали долния етаж на училищното здание в града да бъде превърнато в храм и там да се провеждат служби на славянски език. Така на 14 февруари 1865 г. в храма "Св. Арх. Михаил" била отслужена първата Литургия на славянски език лично от отец Константин Дъновски. По този начин всички българи били вече обособени в отделна община с църква и училище и имали своя явен и оформен лидер - отец Константин Дъновски.
към текста >>

2. Учителя Петър Дънов постъпва в Медицинския факултет на Бостънския университет.

Там той е между изцяло мотивирани за кариерата си младежи от семейства с положение в една от най- авторитетните медицински институции на Съединените щати.
7.1. Постъпване на Петър Дънов в Медицинския факултет на Бостънския университет. В каталога и годишната книга на Медицинския факултет на Бостънския университет Петър Дънов е записан на 22 юли 1893 г. като редовен студент първа година: „Дънов, Петър Константинов. Завършил богословие в Бостънския университет, от Варна, България". Между новопостъпилите около четирийсет студенти освен него има само двама чужденци: Чарлз Обер Кеплер от Тиенцин, Китай, и Има Рот от Виена, Австрия. Там той е между изцяло мотивирани за кариерата си младежи от семейства с положение в една от най- авторитетните медицински институции на Съединените щати. Медицинският факултет на Бостънския университет се намира в квартала „Саут Енд", на юг от центъра - краен, полуиндустриален квартал, когато Дънов учи тук, но по-късно обликът му много бързо се променя: нови строежи, градски и квартални паркове, монументални, супермодерни резиденции, издигнати от първите архитекти на града, поразителни катедрали. Студентското общежитие, сградата на канцелариите и училището са от червени тухли. Внушителни здания около малък вътрешен парк, които още стоят почти в същия си вид. На юг от парка е хомеопатичната болница - последна дума на медицината от онова време, кокетна, дори екстравагантна в архитектурно отношение сграда. Тук студентите са добре дошли на стаж.
към текста >>

3. Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов

Пред всички ръководители от провинцията той съобщава намерението си, което бива прието единодушно, най-вече заради огромния му авторитет и уважението, с което всички братя са се отнасяли към него.
Той е научен да спазва законите на държавата. Като съвременник и сподвижник на Учителя Петър Дънов през всичките тези години той знае становището му по много въпроси и затова много държи да се спазват законите на държавата. Той е привърженик на законността при всяка една власт и с оглед на това държи да се направи устав на Бялото Братство. Този устав обаче не е одобрен от социалистическата власт. Според спомените на Борис Николов Тодор Стоименов лично го предлага за следващ ръководител на Братството и в потвърждение на това му дава личния си пентаграм, с който работи около 40 години. Пред всички ръководители от провинцията той съобщава намерението си, което бива прието единодушно, най-вече заради огромния му авторитет и уважението, с което всички братя са се отнасяли към него. Напуска този свят на 22. Х. 1952 г. в един часа с диагноза сърдечен удар.За Учителя Петър Дънов и Учението Според спомените на Т. Стоименов, когато Учителя Петър Дънов идва в Бургас през 1901 г., той е изключително скромно облечен, но винаги чист.
към текста >>

4. Учителя прави водно кръщение на П.Ки�ров, д-р Миркович и Т.Стоименов

Пред всички ръководители от провинцията той съобщава намерението си, което бива прието единодушно, най-вече заради огромния му авторитет и уважението, с което всички братя са се отнасяли към него.
Той е научен да спазва законите на държавата. Като съвременник и сподвижник на Учителя Петър Дънов през всичките тези години той знае становището му по много въпроси и затова много държи да се спазват законите на държавата. Той е привърженик на законността при всяка една власт и с оглед на това държи да се направи устав на Бялото Братство. Този устав обаче не е одобрен от социалистическата власт. Според спомените на Борис Николов Тодор Стоименов лично го предлага за следващ ръководител на Братството и в потвърждение на това му дава личния си пентаграм, с който работи около 40 години. Пред всички ръководители от провинцията той съобщава намерението си, което бива прието единодушно, най-вече заради огромния му авторитет и уважението, с което всички братя са се отнасяли към него. Напуска този свят на 22. Х. 1952 г. в един часа с диагноза сърдечен удар.За Учителя Петър Дънов и Учението Според спомените на Т. Стоименов, когато Учителя Петър Дънов идва в Бургас през 1901 г., той е изключително скромно облечен, но винаги чист.
към текста >>

5. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

Със съжаление към авторите им и за сведение на нашите абонати, поместваме тук два документа, изходящи от висши чиновници при Министерството на Народното Просвещение, които са действували скрити зад авторитета на това правителствено учреждение.
5 (XI. 1925 - III. 1926), с. 118. - рубрика Вести Със съжаление към авторите им и за сведение на нашите абонати, поместваме тук два документа, изходящи от висши чиновници при Министерството на Народното Просвещение, които са действували скрити зад авторитета на това правителствено учреждение. Нека четците сами съдят за манталитета и качествата на благородство и човещина у тия висши уредници на нашето учебно дело: ОКРЪЖНО Министерство на Народното Просвещение Бюро за култ.учреждения и
към текста >>

Не след дълго, обаче, той почна да проявява отрицателни възгледи и да подкопава авторитета на кардиналните верски учения на християнството.
Той може да отговори и на мене тъй, както на в. „Слово", „Пасторско дело" и на Ст. Михайловски, даже и по-надменно, но любовта и чувството за изпълнение дълга към Бога и родината не отбират от страх. Понеже мнозина питат, кой е и каква мисия има този човек, ще кажа преди всичко следното за него. Той е дошъл в България около преди 15 години изпратен от едно християнско дружество в Бостън, мисионер, да проповядва на българите евангелието и да учителствува. Не след дълго, обаче, той почна да проявява отрицателни възгледи и да подкопава авторитета на кардиналните верски учения на християнството. Мнозина от евангелистите българи се противопоставиха на тези гибелни еретически учения, като писаха за това и на дружеството в Бостън. Вълнението бе голямо и въпроса се разисква в няколко годишни евангелски събори. Няколко евангелски църкви отказаха да го приемат на амвоните си. Тогава той влезе в редакциония комитет на „Зорница". И тук дейността му беше в някои отношения противохристиянска, макар че пишеше и много изрядни, и полезни статии.
към текста >>

Ето това е авторитетното „мнение" и рецензия на проф.
Б.Р.) Министерството на Просветата, струва ми се, трябва не само да оттегли препоръката на това списание, но да обърне вниманието и на другите Министерства, които, изглежда, са били също тъй подведени да го препоръчат. Необходимо е да се привлече върху туй списание вниманието и на онези държавни органи, които са натоварени да бдят върху противодържавните агитации. С почит: (п) Проф. Ст. Консулов, София, 1 март 1926 г. Ето това е авторитетното „мнение" и рецензия на проф. Консулова с високопарното му заключение, с което иска не само отмяната на препоръката и одобрението на списанието „Всемирна Летопис", но и предаването на редактора на съд по Закона за защита на държавата! Обаче, органите на българското правосъдие не се поведоха по ума на Консуловци и Радославовци: прокурорът при Соф. Окр. съд прекрати, както съобщихме своевременно, заведената преписка по Закона за защита на държавата по липса на улики на престъпление, а Върх. Административен съд отмени окръжното на главния секретар Радославов, което беше резултат от горния вестникарски и клеветнически пасквил на проф. Консулов. Този е, за сега, отговорът на такива хора като тях, а възмездието не ще закъснее...
към текста >>

6. Учителя с група ученици - първи планински лагер - „Куш-бунар', Сливен, 1 юни

В селата се ползваше с най-хубаво име и с най-голям авторитет.
Беше пръв по време и пръв по достойнство. Изцяло беше отдаден на службата си като фелдшер. Където и да го повикат даже и нощем, когато го повикат, даже и неделя, лете и зиме, ставаше и тръгваше. Той имаше голям опит и си служеше повече с билки и природолечение. Прилагаше и официалната медицина. В селата се ползваше с най-хубаво име и с най-голям авторитет. Каквото кажеше брат Георги никой не му противоречеше и не му препятстваше. Поради това той имаше пълно ръководство при организирането на работната ръка когато правихме чешмата в село Тополица. Благодарение на неговата организаторска дейност и на здравите ръце на селяните успяхме да завършим напълно чешмата. Попът млъкна, кръчмарят се загуби, а воденичарят благодареше, че водата му се е увеличила. А тези трима бунтуваха селото и воюваха срещу нас и Братството.
към текста >>

7. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1920

Това беше чудното за нас, които се натъквахме един на друг, това разнородно общество, Учителят със своя висок авторитет, със своите големи знания, култура и със своите специфични педагогически методи можеше да обедини и хармонизира това голямо общество.
Те илюстрират хората, които следваха новото учение. В школата на Бялото братство можеше да влезе всеки, който имаше някакъв духовен интерес. Ако види, че може да следва школата, той оставаше в нея. В противен случай сам си излизаше, както и сам е влязъл - никой никого не викаше, никой никого не гонеше. Значи иде човек от света, със свое лично възпитание, образование, култура и т.н. Това беше чудното за нас, които се натъквахме един на друг, това разнородно общество, Учителят със своя висок авторитет, със своите големи знания, култура и със своите специфични педагогически методи можеше да обедини и хармонизира това голямо общество. Въпреки това в цялото общество, както и в отношенията на Учителя към учениците, като към души, владееше дух на свобода и любов. Тук нямаше никаква дресировка, никаква военна дисциплина. Каквато и да беше организацията, всичко ставаше доброволно, без никакво насилие. Ето защо всеки от учениците имаше възможност да се прояви такъв, какъвто си е, поради което при светлината на Учителя един за друг ние бяхме предметно учение. При голямата светлина на Учителя и около Него ние имахме възможност по-ярко да виждаме своите недостатъци и добри прояви, както и тия на своите близки и да се учим от тях.
към текста >>

8. Архиерейски събор от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата

Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи.
Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др. Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа. Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество факти и логически заключения. Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното си богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез. „еклесия"), основана от Спасителя с Божествено, общочовешко предназначение. Отделен въпрос е, че според Учителя тази институция се е отдалечила твърде много от първичния заряд и цели. Върху основата на този анализ, правен от Учителя не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират и различията между църковната действителност и идейната схема на Учителя в практически аспект - с цялата неизбежна условност на подобно определение. Когато през разглеждания период от време БПЦ установяв чувствителен отлив от редовете на паството си, за сметка на увеличаване броя на последователите на Учителя (обратно пропорционално), нейния върховен административен орган – Светия Синод, решава да вземе мерки за спиране на този неблагоприятен, от нейна гледна точка, процес.
към текста >>

Това, на свой ред, предизвикваше подронване авторитета на Църквата в самата основа на нейната многовековна утвърдена доктрина – факт, от който духовенството се боеше най-много.
Кампанията на БПЦ срещу Учителя и ББ си бе поставила три основни цели в идеологическо и чисто практическо отношение. На първо място – налице бе явен стремеж за дискредитиране на Учителя и неговата идейна платформа. В тази насока бяха използвани всички възможни средства, описани по-горе. Но доколкото чистотата и непорочният живот на П.Дънов бяха открити за всички и съвършено лесно доказуеми, този род домогвания претърпяха пълен провал. А що се отнася до идейните различия, тяхната същност и място в Словото на Учителя бяха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в целесъобразността си. Това, на свой ред, предизвикваше подронване авторитета на Църквата в самата основа на нейната многовековна утвърдена доктрина – факт, от който духовенството се боеше най-много. На второ място – БПЦ започна да полага максимални усилия за спиране потока на непрекъснато увеличаващите се последователи на П.Дънов и евентуално, да ги възвърне в лоното на Църквата. Т.е. това бе борба за обществено влияние, за социален и духовен приоритет, отстояване на вече завоювани и на пръв поглед, ненакърнени позиции в общественото пространство. Както е известно, освен непосредствено-идейните последствия от владеенето на подобни позиции, те са свързани неминуемо с определен род привилегии и светско измерение. Веднъж постигнала такава социална роля, Църквата най-малко нямаше намерение да се разделя с нея, или дори да я споделя с някакво ново „еретично" движение, каквото бе ББ. На трето място – архиереите на БПЦ полагаха неимоверни усилия да предотвратят възникването в обществен план на тази т. нар.
към текста >>

Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-ревностните бели братя и сестри.
Цялата налична информация и произтичащите от нея обективни изводи дават основание на сериозните изследователи на феномена "Бяло Братство" да го дефинират като „най-силното духовно течение в България" за онова време (А.Георгиева, „Дъновизмът и българската култура", Център по културология към СУ„Св.Кл.Охридски" - София, 1969, с.36). И като цяло, и в детайли, БПЦ не успя да реализира нито една от така поставените цели на своята кампания против Братството. Напротив, с безпощадната точност на рязко запратения бумеранг „инициативата" на църковните отци се завъртя обратно и се стовари върху тях самите със съкрушителна сила. Защо? Защото Учителя не можеше да бъде дискредитиран поради святия си живот. Защото интересът на обществото към ББ се повишаваше все повече, а успоредно с това – и броят на последователите на Новото учение. Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-ревностните бели братя и сестри. Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване, поради невъзможността от навлизане в подробности, или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да характеризираме единствено като крайни. Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро – като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер. На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата. В свое заседание от 7.VII. 1922г. съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и на колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и държавен напредък лъжеучение на Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св.
към текста >>

А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев.
Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя. И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и Божественото му Слово. Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл. и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и мракобесие. И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от: А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев. Студията му „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (Сп.„Философски преглед",1930, кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на Учителя от позициите на обективно философско проучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и идейни постановки в учението на ББ. Съчинението на А.Томов е ценен научен принос към философското, антропологично и етично осмисляне на Новото учение, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес. Waniel – също литературен псевдоним на автор, пожелал да остане анонимен (но не от страх, а от скромност). Книгата му „Съвременният обществен морал и Дънов" (София, 1922) е вдъхновен очерк на автора, предизвикан от докосването му до Божествената красота на Учителеевото Слово. Изследването притежава безспорни литературни достойнства и магнетична сила на убеждението.
към текста >>

9. „Отворено писмо' до архимандрит Евтимий, от Групата на ББ в Казанлък

Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи.
Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др. Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа. Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество факти и логически заключения. Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното си богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез. „еклесия"), основана от Спасителя с Божествено, общочовешко предназначение. Отделен въпрос е, че според Учителя тази институция се е отдалечила твърде много от първичния заряд и цели. Върху основата на този анализ, правен от Учителя не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират и различията между църковната действителност и идейната схема на Учителя в практически аспект - с цялата неизбежна условност на подобно определение. Когато през разглеждания период от време БПЦ установяв чувствителен отлив от редовете на паството си, за сметка на увеличаване броя на последователите на Учителя (обратно пропорционално), нейния върховен административен орган – Светия Синод, решава да вземе мерки за спиране на този неблагоприятен, от нейна гледна точка, процес.
към текста >>

Това, на свой ред, предизвикваше подронване авторитета на Църквата в самата основа на нейната многовековна утвърдена доктрина – факт, от който духовенството се боеше най-много.
Кампанията на БПЦ срещу Учителя и ББ си бе поставила три основни цели в идеологическо и чисто практическо отношение. На първо място – налице бе явен стремеж за дискредитиране на Учителя и неговата идейна платформа. В тази насока бяха използвани всички възможни средства, описани по-горе. Но доколкото чистотата и непорочният живот на П.Дънов бяха открити за всички и съвършено лесно доказуеми, този род домогвания претърпяха пълен провал. А що се отнася до идейните различия, тяхната същност и място в Словото на Учителя бяха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в целесъобразността си. Това, на свой ред, предизвикваше подронване авторитета на Църквата в самата основа на нейната многовековна утвърдена доктрина – факт, от който духовенството се боеше най-много. На второ място – БПЦ започна да полага максимални усилия за спиране потока на непрекъснато увеличаващите се последователи на П.Дънов и евентуално, да ги възвърне в лоното на Църквата. Т.е. това бе борба за обществено влияние, за социален и духовен приоритет, отстояване на вече завоювани и на пръв поглед, ненакърнени позиции в общественото пространство. Както е известно, освен непосредствено-идейните последствия от владеенето на подобни позиции, те са свързани неминуемо с определен род привилегии и светско измерение. Веднъж постигнала такава социална роля, Църквата най-малко нямаше намерение да се разделя с нея, или дори да я споделя с някакво ново „еретично" движение, каквото бе ББ. На трето място – архиереите на БПЦ полагаха неимоверни усилия да предотвратят възникването в обществен план на тази т. нар.
към текста >>

Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-ревностните бели братя и сестри.
Цялата налична информация и произтичащите от нея обективни изводи дават основание на сериозните изследователи на феномена "Бяло Братство" да го дефинират като „най-силното духовно течение в България" за онова време (А.Георгиева, „Дъновизмът и българската култура", Център по културология към СУ„Св.Кл.Охридски" - София, 1969, с.36). И като цяло, и в детайли, БПЦ не успя да реализира нито една от така поставените цели на своята кампания против Братството. Напротив, с безпощадната точност на рязко запратения бумеранг „инициативата" на църковните отци се завъртя обратно и се стовари върху тях самите със съкрушителна сила. Защо? Защото Учителя не можеше да бъде дискредитиран поради святия си живот. Защото интересът на обществото към ББ се повишаваше все повече, а успоредно с това – и броят на последователите на Новото учение. Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-ревностните бели братя и сестри. Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване, поради невъзможността от навлизане в подробности, или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да характеризираме единствено като крайни. Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро – като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер. На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата. В свое заседание от 7.VII. 1922г. съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и на колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и държавен напредък лъжеучение на Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св.
към текста >>

А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев.
Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя. И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и Божественото му Слово. Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл. и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и мракобесие. И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от: А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев. Студията му „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (Сп.„Философски преглед",1930, кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на Учителя от позициите на обективно философско проучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и идейни постановки в учението на ББ. Съчинението на А.Томов е ценен научен принос към философското, антропологично и етично осмисляне на Новото учение, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес. Waniel – също литературен псевдоним на автор, пожелал да остане анонимен (но не от страх, а от скромност). Книгата му „Съвременният обществен морал и Дънов" (София, 1922) е вдъхновен очерк на автора, предизвикан от докосването му до Божествената красота на Учителеевото Слово. Изследването притежава безспорни литературни достойнства и магнетична сила на убеждението.
към текста >>

10. Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари

" Баба хаджийка приела побоя безропотно и въпреки своята авторитетност не посмяла да се оплаче от своята белопола посестрима... Но, Варвара, в Името на Отца и Сина, и Св.
Но тъй биела горките стари и болни хорица, тъй ги гълчала, че на Варвара й домиляло... Имало и някоя сляпа Пена, която вместо парцал за бърсане прозорци, взела някакъв калъф за възглавница и хубаво „обърсала” прозорците. Хаджийката тъй се разфучала за това нечувано „престъпление” и тъй много набила тая жена, че кръв потекло от устата й. Тогава сестра Варвара грабва кръста и разпятието, па като се втурва срещу хаджийката и почва: „В Името на Отца и Сина, и Св. Дух, да се махнеш от тук, инквизиторко! Да изчезнеш яко дим! " Баба хаджийка приела побоя безропотно и въпреки своята авторитетност не посмяла да се оплаче от своята белопола посестрима... Но, Варвара, в Името на Отца и Сина, и Св. Дух, успяла да уволни хаджийката и да я прати този път по... дяволите. Така приютът се спасил от едно голямо зло за известно време...- Кой дявол те донесе тук - питали я поповете и хаджийката.- Аз съм злият Дух - казвала Варвара и дигала тежкия метален кръст над главите им, и като тояга застрашително го размахвала над тях... И чудеше се тя самата: „Защо бих хаджийката? Нима ме прати владиката да го сторя? Нима аз исках да стана директорка? Не, не!
към текста >>

11. Чужденци на Рила - палатката на французите

Сега тя се настани много авторитетно до скромната българска палатка на Учителя.
По-късно към тях прибавихме и двоен покрив, като спускахме едно платно да минава от едната и от другата страна, че и отзад. Това беше приспособление срещу бурята, дъждовете и вятъра. Палатките станаха по-стабилни и бяхме вече доволни от тях. Французите курдисаха тази модерна палатка за Учителя. Някои сестри, които бяха удивени от тази палатка наредиха да се опъне до самата палатка на Учителя. Сега тя се настани много авторитетно до скромната българска палатка на Учителя. Канят Учителя да влезе в палатката и да я огледа. Те Го канят, но Учителят не влиза. Мине покрай нея, погледне я оттук, пипне, после се усмихне. А входа на палатката е затворен със специално приспособление. Той я гледа отвън, поусмихне се, мине оттам, погледне я, бутне платното, но на входа, не влиза вътре, нито си подава главата.
към текста >>

12. Милка Периклиева и Весела Несторова, започват курсове с учители по физкултура за въвеждане на Паневритмията в българ...

Министърът настояваше да ми се възложи да подготвя всички учители от цяла България.* Аз обаче се страхувах, че няма да съм достатъчно авторитетна пред гимназиални и прогимназиални учители с физкултурна подготовка, тъй като аз бях детска учителка.
Докладът, който беше подписан за Министъра от началника, беше положителен. * Тогава има I, II, III, IV отделение, след това - I, II, III клас, с което се завършва прогимназията, обхващаща 7 години, (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)6. Курсът по Паневритмия за учителите по физкултура в Дианабад Дойде лятната ваканция. Министърът настояваше да ми се възложи да подготвя всички учители от цяла България.* Аз обаче се страхувах, че няма да съм достатъчно авторитетна пред гимназиални и прогимназиални учители с физкултурна подготовка, тъй като аз бях детска учителка. Действително, издавах книги с детски игри, сценки... Бях написала ръководство за учителките от детските градини и се ползувах с добро име като педагог, но като педагог от детските градини. Мислех си за голямата и отговорна задача, която ми се възлагаше. Мислех си за делото... Няма ли да проваля замисления от Учителя голям експеримент? Говорих няколко пъти с Учителя и с Любомир Лулчев за ръководството на курсовете. Те настояваха да го взема, като не виждаха друг по-подходящ човек.
към текста >>

13. Снимка на Любомир Лучев пред Народния съд

Е.А.: Ами всички, които него го почитаха като авторитет, като сила, защото той казваше неща, които ставаха.
Е.А.: „Упанишада". В.К.: Какво значи това? Е.А.: Това са индийски древни писания, казват се писаните книги „Упанишада". Е сега защо те са нарекли „Упанишада", не мога да ти кажа. В.К.: Как я създаде? Е.А.: Ами всички, които него го почитаха като авторитет, като сила, защото той казваше неща, които ставаха. Например, една моя близка приятелка впоследствие, щото той беше убит вече, когато ми каза: „Ние каза със сестра ми отидохме и двете казва бяхме женени, и на двете ни каза, че ще се разведем. Никакъв изглед нямаше за развод, нито за едната, нито за другата и впоследствие каза, и сестра ми се разведе, и аз се разведох". Той че, ето един случай с хора съвсем чужди. Имаше някакви знания. Аз го питах: „Е, как гледаш на ръка?
към текста >>

14. Малкият Петър заедно с родителите си се премества във Варна

Неговото топло отношение към българите и лично обаяние му създали висок авторитет в града и областта.
Това породило изключително национално въодушевление сред българите - все по-будни и активни. От друга страна имало и ответна реакция на гърците. В своята ревност и взискателност те изискали от владиката Порфирий както преустановяването на тази практика, така и персонално наказание за храбрия духовник. Отец Константин бил преместен от мястото, където служил, в митрополитската църква в града, под неговото пряко наблюдение. Когато видял, че този път е затворен, отец Константин сменил насоката на дейността си - спечелил благоволението на вицеконсула на Русия в града Александър Рачински. Неговото топло отношение към българите и лично обаяние му създали висок авторитет в града и областта. След няколко срещи се взело решение да бъде създаден български кръжок, в който участвал и консулът Рачински. След дълги настоявания и молби до владиката новите ратници на национолната кауза успели да спечелят благоволението на епископ Порфирий. Той позволил в съботен ден да бъде отслужвана Света Литургия на славянски език в храма "Свети Георги" в града, а малко след това бил преотстъпен манастирът „Св. Димитрий" /при двореца Евксиноград/ за славянска служба на празници. Отец Константин получил послушание да служи там.
към текста >>

Благодорение на своя авторитет и добрата си репутация спечелил тяхното разположение.
Заедно с това била сформирана и първата българска училищна община и построена постройка към нея, която през 1862 г. била тържествено осветена. След смъртта на владика Порфирий през 1864 г., отец Константин се отделил изцяло от връзките си с гръцката митрополия в град Варна и храбро издигнал знамето на отделна българска църква. С още по-голям плам, вдъхновение и пастирска загриженост той се хвърлил в предните редици на борбата. Активно и без всякаква предпазливост представял българските искания пред представителите на турската власт в града. Благодорение на своя авторитет и добрата си репутация спечелил тяхното разположение. Българите поискали долния етаж на училищното здание в града да бъде превърнато в храм и там да се провеждат служби на славянски език. Така на 14 февруари 1865 г. в храма "Св. Арх. Михаил" била отслужена първата Литургия на славянски език лично от отец Константин Дъновски. По този начин всички българи били вече обособени в отделна община с църква и училище и имали своя явен и оформен лидер - отец Константин Дъновски.
към текста >>

15. Завършва земния си път Михаил Иванов - Омраам

Детството на Михаил Иванов е белязано от македонските бунтове, отсъствието на баща му и авторитетната личност на баба му Астра.
Майка му Доля Димитрова и баща му Иван Димитров дотогава имат две деца - дъщеря и син. Дъщерята, родена през 1895 г., умира на 7-годишна възраст. Иван Димитров бил дребен земевладелец, но две години преди раждането на Михаил тръгва да търси работа по далечни краища, работи във въглищни рудници, после като дър-вар, накрая опитва търговия с дървени въглища във варненско. Доля Димитрова била религиозна жена, омъжва се на 14-годишна възраст и на 24 години ражда Михаил. Майка и Астра била известна народна лечителка и акушерка, приемала болни от близо и далеч, работела ден и нощ с благородство и всеотдайност. Детството на Михаил Иванов е белязано от македонските бунтове, отсъствието на баща му и авторитетната личност на баба му Астра. „Тя имаше дарби, защото преливаше от любов", спомня си по-късно за нея той. Веднъж запалил сламата в един сеновал, селяните хукнали да го гонят, а той се скрил в бабиния си дом. Изобщо, след всяка детска щуротия винаги намирал при баба Астра убежище. Михаил Иванов постъпва в Началното училище в Сербци. В първи клас за първи път чул библейския разказ за сътворението.
към текста >>

16. Роден д-р Георги Миркович, български революционер, просветен деец, лекар и един от първите трима ученици на Учителя

Там се запознава с един пътуващ френски лекар с авторитет пред турското правителство, който се застъпва за него, освобождават го от оковите, за да се справи с избухналата холерна епидемия.
Заинтересува се и попада в спиритически среди. Тогава от една страна се явява материализма и еволюционната теория на Дарвин за произхода на живота, а от друга страна идва спиритизмът, който доказва, че има невидим свят. През 1870 г. той участва в революционното движение във Видинския санджак и бива предаден на турските власти от българския митрополит Доро-тей сестрин син на Найден Геров, гъркофил и туркофил. Д-р Миркович е изпратен в Диарбекир на вечна каторга. Там се запознава с един пътуващ френски лекар с авторитет пред турското правителство, който се застъпва за него, освобождават го от оковите, за да се справи с избухналата холерна епидемия. А това е неговата докторска дисертация. Оставен под гаранция, той се движи свободно и лекува местното население благодарение, на което натрупва завидно състояние. Някои от заточениците му предлагат да организират бягство от Диарбекир. Но той категорично отказва. Причината е в това, че той се е срещнал с един местен пророк, който му предрича, че ще бъде освободен от Диарбекир след една голяма война, която има да дойде.
към текста >>

17. Роден Тодор Стоименов, един от първите трима ученици на Учителя

Пред всички ръководители от провинцията той съобщава намерението си, което бива прието единодушно, най-вече заради огромния му авторитет и уважението, с което всички братя са се отнасяли към него.
Той е научен да спазва законите на държавата. Като съвременник и сподвижник на Учителя Петър Дънов през всичките тези години той знае становището му по много въпроси и затова много държи да се спазват законите на държавата. Той е привърженик на законността при всяка една власт и с оглед на това държи да се направи устав на Бялото Братство. Този устав обаче не е одобрен от социалистическата власт. Според спомените на Борис Николов Тодор Стоименов лично го предлага за следващ ръководител на Братството и в потвърждение на това му дава личния си пентаграм, с който работи около 40 години. Пред всички ръководители от провинцията той съобщава намерението си, което бива прието единодушно, най-вече заради огромния му авторитет и уважението, с което всички братя са се отнасяли към него. Напуска този свят на 22. Х. 1952 г. в един часа с диагноза сърдечен удар.За Учителя Петър Дънов и Учението Според спомените на Т. Стоименов, когато Учителя Петър Дънов идва в Бургас през 1901 г., той е изключително скромно облечен, но винаги чист.
към текста >>

18. Роден Михаил Иванов - Омраам, ученик и последовател на Учителя

Детството на Михаил Иванов е белязано от македонските бунтове, отсъствието на баща му и авторитетната личност на баба му Астра.
Майка му Доля Димитрова и баща му Иван Димитров дотогава имат две деца - дъщеря и син. Дъщерята, родена през 1895 г., умира на 7-годишна възраст. Иван Димитров бил дребен земевладелец, но две години преди раждането на Михаил тръгва да търси работа по далечни краища, работи във въглищни рудници, после като дър-вар, накрая опитва търговия с дървени въглища във варненско. Доля Димитрова била религиозна жена, омъжва се на 14-годишна възраст и на 24 години ражда Михаил. Майка и Астра била известна народна лечителка и акушерка, приемала болни от близо и далеч, работела ден и нощ с благородство и всеотдайност. Детството на Михаил Иванов е белязано от македонските бунтове, отсъствието на баща му и авторитетната личност на баба му Астра. „Тя имаше дарби, защото преливаше от любов", спомня си по-късно за нея той. Веднъж запалил сламата в един сеновал, селяните хукнали да го гонят, а той се скрил в бабиния си дом. Изобщо, след всяка детска щуротия винаги намирал при баба Астра убежище. Михаил Иванов постъпва в Началното училище в Сербци. В първи клас за първи път чул библейския разказ за сътворението.
към текста >>

19. Роден Методи Константинов, философ, писател и последовател на Учителя

Той влиза в живота му като безспорен духовен авторитет.
Др. МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ 1902-1979 Роден през 1902 г. Завършва гимназия в Казанлък, след това учителства известно време. Запознава се с Учителя още през ученическите си години. Той влиза в живота му като безспорен духовен авторитет. Интересен е един спомен на М. Константинов от първите години край Учителя: “Беше в ранните години на моя ученически живот. Беше ни дадена задача от Учителя в безлунна нощ, точно в 12 часа през нощта да тръгнем от Изгреба за Черни връх при следните условия: да излизаме един след друг през 1-2 минути като запазим появилото се разстояние до пристигането ни на върха. По пътя никой на никого не трябваше да се обажда, а да върви мълчешката.
към текста >>

20. Роден Георги Томалевски, писател и последовател на Учителя

Тези разговори ни дават представа за търсещата му природа, за въпросите, които са възниквали в съзнанието му, и за авторитета на Учителя.
Завършва висше образование във Физико-математическия факултет на Софийския университет “Климент Охридски”. Последователно работи като учител в провинцията и като гимназиален директор в София. Среща се с идеите на Учителя през студентските си години. От 1921 година е в постоянна близост с Учителя, като част от онзи кръг, търсещи Истината млади хора, който е предизвикал появата на лекциите пред Младежкия окултен клас. Записва с рядко постоянство разговорите, които е водил през годините с Учителя. Тези разговори ни дават представа за търсещата му природа, за въпросите, които са възниквали в съзнанието му, и за авторитета на Учителя. Тези разговори също са едно доказателство за неговото дейно ученичество. - Какво следва да правим, когато не сме в състояние да се справим с упоритата и недоброжелателна воля на тези, които ни заобикалят? Нали нашето време не е време на отшелничество ? - Ученикът, влязъл в Божествената школа, често преживява големи бури, тъй като той е заобиколен с хора, които имат най-често противоположни възгледи на неговите. Между тези хора се срещат такива, у които възниква желание да задушат и убият светлите стремежи на душата му.
към текста >>

21. Роден Димитър Грива, композитор и последовател на Учителя

Сега при Вас видях, че той за пръв път се е подчинил на авторитет – Вашия.
Съвсем ново нещо е учението за свободата. Отвън няма свобода, щом човек не е господар на мислите и на чувствата си – той е роб”. Разумният баща Димитър Грива е роден в Нова Загора, по-късно семейството му се премества в Пловдив. Баща му Христо Грива – висш офицер, полковник, след като и трите му деца заживяват на Изгрева, се среща с Учителя, разговарят, а после в писмо до него пише следното: “Дружини и полкове съм командвал, но моят син не можеше да се командва. Сега при Вас видях, че той за пръв път се е подчинил на авторитет – Вашия. Аз ще го подкрепям, колкото мога материално, Вие го подкрепяйте духовно”. За него Учителя казва, още като го вижда: “Ето един славянски дух – широк”. Учителя остава много доволен от това писмо, защото затрудненията на някои ученици в Школата, както е казвал, идват от това, че родът им, кръвните връзки, не ги пускат и това дотолкова ги измъчва, че понякога дори си заминават от този свят. Има един интересен случай с пианото на Димитър Грива. Баща му, който по онова време е бил граничен офицер, чул от съседната маса на едно пловдивско кафене как млад музикант разказва, че не може да работи, защото няма възможност да си купи пиано.
към текста >>

22. Родена Цветана-Лиляна Табакова, певица и последователка на Учителя

Оценката на авторитет като него не е без значение за една млада певица, на прага на своята кариера.
Тук е мястото да кажем, че кръщелното й име е Цветана, но за да не я бъркат с драматичното сопрано, вече покойница Цветана Табакова, в Операта сменят името й. Кръщават я Лиляна. Лиляна Табакова притежава рядко срещани певчески качества, за които е високо оценена. Случва се да смае с тях дори италианския тенор Тито Скипа, случайно присъстващ на едно нейно представление. След срещата с нея той й изпраща портрета си с автограф, а в разговор с ръководството на Операта споделя, че тя има данни да стане много известна певица. Оценката на авторитет като него не е без значение за една млада певица, на прага на своята кариера. Но Лиляна Табакова е скромен човек, тя не мечтае да покори световните сцени, а е доволна, че учи в Окултната школа на Учителя музиката, която той сам й преподава. Наред с ангажимента си в Операта, Лиляна Табакова изнася самостоятелни концерти и на Изгрева, за Учителя и за всички живущи там. А на 27 август 1943 г изнася своя програма пред Учителя в концерт, организиран с участието на братята Венцислав и Любомир Янкови, чести гости на Учителя по това време. След заминаването на Учителя продължава да служи на изкуството с чистота и святост. Тя е един от учениците на Учителя, за когото можем да кажем че не смеси никога човешкото с Божественото.
към текста >>

23. Роден капитан I ранг Борис Рогев, флотски хидрогаф и последовател на Учителя

Тук ми бе предложено от началник-щаба на флота от известния тогава наш морски авторитет, капитан II ранг Г.
През септември на същата 1927 г. със заповед на Министерството на железниците, пощите и телеграфите № 6529 от 29.IX., бях командирован за специализация по астрономия и навигация във факултета на Университета на Париж (Сорбоната).От октомври 1927 г. до ноември 1931 г. следвах и положих всички полагащи се изпити по науките Обща математика, Обща физика и Астрономия апрофонди*. За същите получих диплом и звание Лисансие по тези науки.Връщайки се в България, бях приведен в Морското училище. Тук ми бе предложено от началник-щаба на флота от известния тогава наш морски авторитет, капитан II ранг Г. Славянов да поема организирането на хидрографско отделение към Държавния военен географски институт София. Приемайки предложението, бях командирован в същия и за сравнително къс период от време бяха набавени необходимата литература, ъгломерниуреди (секстанти), дъномери, включително и дъномер-риба (plomb poisson френско изобретение), както и плавателни средства хидрографни лодка и кораб. С това новоорганизираното отделение можа през 1933 г. да пристъпи към първата хидрографска оригинална снимка в мярка 1 :10 000 в приетата от Географския институт Гаус-Крюгерова проекция на сухопътната и водна ивица от крайбрежието на Ападжа манастир място, познато днес като Златни пясъци.Поради смяна в командването на флота, командировката ми в София бе прекратена и бях отзован във флота. През 1934-35 г.
към текста >>

24. Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

Мара Белчева на свой ред открива в Учителя, впрочем връстник на Пенчо Славейков, онзи морален ментор, който в нейното съзнание се свързва единствено с авторитета на мъжкото начало и може да се прояви във властното присъствие на конкретен мъж.
Дънов, който никога не е виждан в любовна връзка с жена, изпитва сладостта от духовното си допълване с женственото начало. Та нали сам той твърди, че „Мъжът и жената трябва да разберат своите правилни взаимоотношения. Мъжът трябва да разбира себе си като условие за израстването на жената и жената трябва да разбира себе си като условие за израстването на мъжа“[14]. Преживяването, което М. Белчева събужда у него (приповдигнатост, благородство, потребност да бъде добър), буквално съвпада със собствения му идеал за отношенията между мъж и жена: „Мъжът, като срещне една жена, тя да породи най-светли мисли и благородни желания, а не похот и нисши страсти; и жената, като срещне един мъж, да се въодушеви от най-възвишени чувства и стремежи – само така ще можем да почувстваме духа и душата и ще бъдем наследници на Царството Божие“[15]. Мара Белчева на свой ред открива в Учителя, впрочем връстник на Пенчо Славейков, онзи морален ментор, който в нейното съзнание се свързва единствено с авторитета на мъжкото начало и може да се прояви във властното присъствие на конкретен мъж. Наистина, трябва да го дели с още четиридесет хиляди верни последователи, от които поне половината са жени, но тъй като връзката им е изцяло духовна, тя няма равностойни съпернички заради изключителното съчетание на женственост с приветлив характер, школувана културност и висок интелект. Чрез вярата в Дънов М. Белчева препотвърждава за себе си и едно твърдение на Пенчо Славейков, което годините, самотата и болката по деца са разколебали дотам, че ѝ става все по-трудно да крепи върху него психическото си равновесие. Женитбата, каквато съществува сега на Земята, е едно временно кармично отношение. В бъдеще трябва да се формират, или по-право казано, да се възстановят първоначалните свободни отношения – отношения на любовта.
към текста >>

Белчева като безусловен авторитет в поетическото изкуство, като желан възпитател на собствените му опити в словото.
Ако прибавим към тях и потиснатия копнеж по дете, ще си представим защо и как е влязла в ролята на грижовна майка. И докато в първите няколко години обръщенията към нея: „Майче“, „Мило майче“, крият отчетлив елемент на двусмисленост, откъм края на 1932 г. образът на майката-закрилница става все по-буквален в писмата на Бони. Започват и метаморфозите в поведението на младия мъж. Отначало той възприема М. Белчева като безусловен авторитет в поетическото изкуство, като желан възпитател на собствените му опити в словото. В началото на 1934 обаче изведнъж откриваме колко много е пораснало самочувствието му на критик; горе-долу по това време той започва да подписва спорадичните си публикации в периодичния печат с помпозния псевдоним Боян Магът. Самата М. Белчева (която едва ли се е чувствала комфортно в ролята на учител) бързо се плъзва в познатата роля на ученик. Тя очевидно е започнала да изпраща собствените си новонаписани стихотворения за инспекция от младия мъж, защото в негово писмо от 25 февруари 1934 г. вече можем да прочетем:
към текста >>

25. Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

Мара Белчева на свой ред открива в Учителя, впрочем връстник на Пенчо Славейков, онзи морален ментор, който в нейното съзнание се свързва единствено с авторитета на мъжкото начало и може да се прояви във властното присъствие на конкретен мъж.
Дънов, който никога не е виждан в любовна връзка с жена, изпитва сладостта от духовното си допълване с женственото начало. Та нали сам той твърди, че „Мъжът и жената трябва да разберат своите правилни взаимоотношения. Мъжът трябва да разбира себе си като условие за израстването на жената и жената трябва да разбира себе си като условие за израстването на мъжа“[14]. Преживяването, което М. Белчева събужда у него (приповдигнатост, благородство, потребност да бъде добър), буквално съвпада със собствения му идеал за отношенията между мъж и жена: „Мъжът, като срещне една жена, тя да породи най-светли мисли и благородни желания, а не похот и нисши страсти; и жената, като срещне един мъж, да се въодушеви от най-възвишени чувства и стремежи – само така ще можем да почувстваме духа и душата и ще бъдем наследници на Царството Божие“[15]. Мара Белчева на свой ред открива в Учителя, впрочем връстник на Пенчо Славейков, онзи морален ментор, който в нейното съзнание се свързва единствено с авторитета на мъжкото начало и може да се прояви във властното присъствие на конкретен мъж. Наистина, трябва да го дели с още четиридесет хиляди верни последователи, от които поне половината са жени, но тъй като връзката им е изцяло духовна, тя няма равностойни съпернички заради изключителното съчетание на женственост с приветлив характер, школувана културност и висок интелект. Чрез вярата в Дънов М. Белчева препотвърждава за себе си и едно твърдение на Пенчо Славейков, което годините, самотата и болката по деца са разколебали дотам, че ѝ става все по-трудно да крепи върху него психическото си равновесие. Женитбата, каквато съществува сега на Земята, е едно временно кармично отношение. В бъдеще трябва да се формират, или по-право казано, да се възстановят първоначалните свободни отношения – отношения на любовта.
към текста >>

Белчева като безусловен авторитет в поетическото изкуство, като желан възпитател на собствените му опити в словото.
Ако прибавим към тях и потиснатия копнеж по дете, ще си представим защо и как е влязла в ролята на грижовна майка. И докато в първите няколко години обръщенията към нея: „Майче“, „Мило майче“, крият отчетлив елемент на двусмисленост, откъм края на 1932 г. образът на майката-закрилница става все по-буквален в писмата на Бони. Започват и метаморфозите в поведението на младия мъж. Отначало той възприема М. Белчева като безусловен авторитет в поетическото изкуство, като желан възпитател на собствените му опити в словото. В началото на 1934 обаче изведнъж откриваме колко много е пораснало самочувствието му на критик; горе-долу по това време той започва да подписва спорадичните си публикации в периодичния печат с помпозния псевдоним Боян Магът. Самата М. Белчева (която едва ли се е чувствала комфортно в ролята на учител) бързо се плъзва в познатата роля на ученик. Тя очевидно е започнала да изпраща собствените си новонаписани стихотворения за инспекция от младия мъж, защото в негово писмо от 25 февруари 1934 г. вече можем да прочетем:
към текста >>

26. Роден Георги Куртев, ученик на Учителя и ръководител на братството в Айтос

Той е бил авторитет не само сред хората от Братството.
И тъй, като окултни ученици трябва да понасяме всичко с благодарение, защото изпитанията са условие за да узреят плодовете, които ще дадем. Следователно, пътят на ученика е във изпитанията. Георги Куртев 4 март 1928 г. гр. Айтос През целия си живот Георги Куртев е помагал на нуждаещите се - лекувал е безплатно, дарявал е средства, помагал е със съвет. Той е бил авторитет не само сред хората от Братството. Повечето негови съграждани са го почитали като свят човек, посветен на една висока служба, служба на Бога. Неговите искрени молитви, отправяни по всяко време на денонощието от молитвената стаичка в Градината, са съграждали онази духовна сграда, наречена “Домът Господен”. Подвизаването му в пътя на Учителя започнало с молитва, и е свършило пак с молитва. Заминал си с Христовите думи на уста: “Господи, в твоите ръце предавам духа си!
към текста >>

27. Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя

То надига яростни вълни на гняв и ги стоварва върху човека, дръзнал да пренебрегне неговата личност и авторитета му.
Освен това той държи да бъде близо до Учителя и да участва в живота на Братството. Затова решава да вземе в свои ръце инициативата и без знанието на директора, който по това време отсъства няколко дни, успява да премести института. Всички са доволни, но конфликтът с директора е неизбежен. Вено е в кабинета на възпламенения от недоволство началник. Възмущението на директора е голямо. То надига яростни вълни на гняв и ги стоварва върху човека, дръзнал да пренебрегне неговата личност и авторитета му. Нашият приятел обаче е убеден в разумността на постъпката си и спокойно посреща необузданите изблици на началника си. Гневът на обезумелия в безсилието си директор расте, а човекът срещу него е тих и невъзмутим в своя свещен унес. Двете сили стоят изправени една срещу друга, но по всичко се вижда, че изходът от сблъсъка е вече предрешен. Крум бързо долавя приближаването на критичната точка. Не свали ли високото напрежение, грубият проводник очевидно няма да издържи и ще прегори пред очите му.
към текста >>

Докато техният разговор тече, наблизо двама униформени милиционери крачат напред и назад, внушават авторитета на властта.
После отчупва къс от хрупкавата кора на топлия хляб. Кой може да наруши тихата му радост, спокойната му съвест. Уви, не му остава време да вкуси сладкия къшей хляб, защото в този миг откъм гърба му внезапно се появява неговият стар познат, сянката, която иска да знае всичко за него. Вено спокойно поднася отчупения къшей на цивилния полицай: „Заповядайте топъл е! " И го кани да седне до него. Докато техният разговор тече, наблизо двама униформени милиционери крачат напред и назад, внушават авторитета на властта. Цивилният полицай запазва добър тон, но не е доволен: „Младежите да работят. Ако работят, няма да ги закачаме." В гласа му има колебание и странна нотка на уважение към този човек „Ще работят казва Вено. „Така е по-добре." Представителят на властта става. Той е малко смутен и не съвсем уверен, че е изпълнил мисията си. Защо неволно изпита уважение към Крум?
към текста >>

Защото Вено олицетворява духа на Братството, завещан от Учителя, авторитета и спонтанната сила на ученика на Любовта.
„Така е по-добре." Представителят на властта става. Той е малко смутен и не съвсем уверен, че е изпълнил мисията си. Защо неволно изпита уважение към Крум? Мъчителен въпрос, отговорът на който отлага за утре, за новите си срещи с човека, който върви по свой път. По друг повод той отново ще го потърси. Защото Вено олицетворява духа на Братството, завещан от Учителя, авторитета и спонтанната сила на ученика на Любовта. При друг случай, благодарение на своите феноменални качества, той спаси нашия малък палатков лагер под „Сфинкса" на Рила. Събуждам се от сутришния хлад в палатката, надигам се и започвам приготовлението си за изгрева на слънцето, което скоро ще озари „Благословената долина" пред „Сфинкса" горе, на половин час от лагера ни. Вън е все още тихо. Вслушвам се, за да доловя присъствието на приятелите си, но чувам тежки стъпки и непознати гласове. Внимателно отварям палатката си и в сумрака съзирам силуетите на милиционери и на цивилни хора.
към текста >>

28. Роден Любомир Лулчев, военен, политик, съветник на цар Борис, привърженик на учението на Учителя

Той се подчиняваше на авторитета на Учителя, но от друга страна, искаше да подчинява другите на себе си.
За мен Любомир Лулчев като характер имаше своите положителни качества и свои слабости: 1. Той беше справедлив и безкористен човек. За мен безкористието е нещо много важно. Той не беше материално заинтересован в своите действия и не се облагодетелстваше от своите връзки и познанства. 2. Но за сметка на това имаше едно страхотно тщеславие, с което искаше той да блесне, той да бъде двигателят, той да бъде центъра и да се чувства, че той движи известни неща. 3. Той се подчиняваше на авторитета на Учителя, но от друга страна, искаше да подчинява другите на себе си. И той имаше сила за това и умееше да го прави. 4. Той беше образувал една група, която я наричаше „УПАНИШАДИ", известни екзалтирани девойки и младежи. „Упанишади", това е една книга, която е излязла от времето на древно - индийската философия. И по този повод той й тури това име. Сега около него имаше една писателка - Невена Неделчева, която дойде като момиче на Изгрева, завърши педагогика, стана учителка и писателка.
към текста >>

НАГОРЕ

0.23726201057434