Търсене в текстове за 'Авторитет'

Галилей Величков (1911-1985)

Води се разговор за стойността на авторитетите и за личностите в едно общество.
"Цената на всеки ученик в Школата" Ние сме на "Изгрева", на полянката, седнали сме пет-шест човека в беседката около Учителя и разговаряме. Води се разговор за стойността на авторитетите и за личностите в едно общество. Всеки от нас застъпва своя гледна точка, но никой не може да даде точна преценка и формулировка. Накрая Учителят ни запита: "Иска ли сега някой от вас да отиде при попа в църквата, а той да си сложи всички църковни одежди, че да ви изпее нещо, да ви поръси с босилек и вода, да ви наложи върху главата плащеница, да ви чете молитви, после да му целувате ръка за благодарност и накрая да му хвърлите в менчето някаква монета? " Всички отговаряме в хор, без да се замисляме: "Не щеме, Учителю, тука ни е добре при Вас." Учителят се усмихва и продължава: "Това е така. Да, но Аз ви освободих от това поле и сега сте свободни. А знаете ли какво означава това и какво, и колко Ми коства всичко това?
към текста >>

2. 2_49 Незнайният войн на Бялото Братство

Тя за всички бе голям авторитет, но пред фактите всички се смутиха.
Тогава имаше Просветен съвет. Пред него той изнесе и показа оригиналите и издадените томчета. Показа и онези отделни книжки, както и онези томчета, свободно редактирани от Паша. Получи се голям смут. Паша беше объркана, защото не можеше да каже нищо пред фактите. Тя за всички бе голям авторитет, но пред фактите всички се смутиха. А брат Неделчо Попов беше също голям авторитет, защото той беше единственият брат от нашето поколение, когото Учителят допускаше до Себе Си. Освен това, организацията на отпечатването на петдесет тома беседи от 1945 до 1950 година изцяло бе извършена от него. Той намираше и доставяше хартия в онези години, когато всичко бе под възбрана. Той бе истински бял брат и целият светеше от вътрешна чистота. Ние го наричахме Белия гълъб или накратко Гълъба.
към текста >>

А брат Неделчо Попов беше също голям авторитет, защото той беше единственият брат от нашето поколение, когото Учителят допускаше до Себе Си.
Пред него той изнесе и показа оригиналите и издадените томчета. Показа и онези отделни книжки, както и онези томчета, свободно редактирани от Паша. Получи се голям смут. Паша беше объркана, защото не можеше да каже нищо пред фактите. Тя за всички бе голям авторитет, но пред фактите всички се смутиха. А брат Неделчо Попов беше също голям авторитет, защото той беше единственият брат от нашето поколение, когото Учителят допускаше до Себе Си. Освен това, организацията на отпечатването на петдесет тома беседи от 1945 до 1950 година изцяло бе извършена от него. Той намираше и доставяше хартия в онези години, когато всичко бе под възбрана. Той бе истински бял брат и целият светеше от вътрешна чистота. Ние го наричахме Белия гълъб или накратко Гълъба. Той заслужаваше това име.
към текста >>

3. 3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години

Брат Боян Боев беше авторитет за всички - всички познаваха неговата почтеност и неговата вярност към Учителя.
Тогава аз реших да извикам у нас, в малкия ни дом на ул. "Симеоновско шосе" 14, приятелите - на групи по десет човека. Бях си направила план, като всяка вечер ще извикваме по десет човека братя и сестри от "Изгрева" на гости у нас на вечеря. Целта беше да ги запозная с оригиналите и моята песнарка, защото останалите изобщо не знаеха, че има оригинали и не знаеха изобщо, че Кирил не се е придържал към оригинала. Бях решила брат Боев да присъствува всяка вечер, като удостоверява, че тази тетрадка е оригиналът и че листовете от двете папки също са оригинали. Брат Боян Боев беше авторитет за всички - всички познаваха неговата почтеност и неговата вярност към Учителя. Учителят за него беше казал: "Това е най-безкористният човек на "Изгрева". Това лично Учителят ми го е казал. Отидох при Боян Боев, споделих с него моя план и той даде съгласието си да присъствува всяка вечер у дома. И когато всичко бе готово, получих удар с нож в гърба, коварен и неочакван - Борис Николов се противопостави. Махна с ръка и отсече: "Песнарката е направена.
към текста >>

4. 3_54 Анархизмът и Новото Учение

Методи Константинов излиза да говори за анархизма като учение, което идва да премахне стария живот и всички негови институции: държава, църква, общество, научен авторитет.
Та всеки посланик и представител искаше да докаже, че той, като представител на някакво течение или учение, може да съобщи, че неговото учение напълно свободно може да се вмести в Учението на Учителя. Така се явиха изказванията "Анархизмът и Новото Учение" от Методи Константинов", "Толстоизмът и Новото Учение", "Окултизмът и Новото Учение","Педагогиката и Новото Учение". И нямаше посланик, който да не вземе думата и да не защити правото си на представител и правото си да заеме мястото си в Новото Учение и в Школата на Учителя. Тогава всички го смятаха за нещо напълно естествено. Днес го смятаме за кощунство. Методи Константинов излиза да говори за анархизма като учение, което идва да премахне стария живот и всички негови институции: държава, църква, общество, научен авторитет. Анархизмът иска свобода на личността, а за идеална форма за общуване смята комуната. Затова е необходимо да се направи външна световна революция, да се разруши стария строй и да се построи нов обществен строй. Противниците на тази теза говореха, че е необходимо първо да се извърши вътрешна революция у човека и да се създаде първо съвършеният човек, който може да приложи идеала за абсолютната човешка свобода. Бяха отишли при Учителя, бяха споделили с Него тези две тези и Го запитаха кое е най-правилното решение. Учителят не отхвърли нито едната, нито другата.
към текста >>

5. 3_65 Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света

За да бъдат по-авторитетни, те се обявяват за преродените свети Кирил и свети Методий.
Започват да им говорят това-онова, което са чули оттук-оттам - от другите приятели или от Учителя. Забърква се една такава каша, че се подвеждат всички, без изключение. По онова време Учителят дава отпор чрез един частен разговор от 12 февруари 1921 година пред Костадин Иларионов, Димитър Добрев и Лазар Котев. Учителят упреква възрастните приятели, обвинява ги, че им дават подслон, че ги прибират под покривите си, че им отпущат пари, за да живеят в Търново, за да се подвизават уж духовно чрез Невидимия свят. И което е най-интересното - те биват подслонени в Търново, хранели ги и то не лошо, давали им пари, а те по цял ден се правели на светии и на всичко онова, за което другите мечтаят. За да бъдат по-авторитетни, те се обявяват за преродените свети Кирил и свети Методий. Онези там в Търново ги гледаха със страхопочитание. А за да ви бъде картината по-ясна, тези самозвани светци "братя Кирил и Методий" започнаха да "кръщават" членовете от групата и да ги обявяват за преродени светци от историята на християнството. Така Иларион го обявиха за прероден свети Наум, а една сестра - за света Евгения. Обявиха се и се раздадоха титли на много още светци. Всички братя и сестри от цялата търновска група за кратко време бяха произведени в чин "светец", както това става в казармата от пълководци.
към текста >>

6. 3_66 Ясновидци и светци

И ако се изложат пред него, ще им се наруши авторитетът пред всички.
- те са техни илюзии и фикции." Ето това беше становището на Учителя за тези двамата, но приятелите не се съобразяваха с мнението Му, а продължаваха да се кланят на тези ясновидци и светци. Така Величко Гръблашев им написва писмо, като ги помолва да попитат горе духовете и да се съсредоточат, за да получат откровение, дали той отново да отиде в Америка или не? Онези двамата се чудят какво да правят, защото ако кажат каквото им дойде на ума, то Гръблашев ще го приеме като откровение свише и ще го изпълни. И тогава, ако съветът не е точен, те ще се изложат и компрометират като ясновидци и пророци. А Величко Гръблашев не е случаен човек. И ако се изложат пред него, ще им се наруши авторитетът пред всички. Тогава те отиват при Учителя и по заобиколен път споменават пред Учителя, че на Величко Гръблашев му предстои път, та дали ще бъде сполучлив за него или не. Изпитват Учителя, защото знаят, че каквото каже Учителят е истина и тази изречена истина ще могат да я споделят с Гръблашев и да я разменят срещу верност и подчинение от негова страна. Учителят ги оглежда и казва: "Нали сте светци, нали сте свети Кирил и Методий, нали знаете - кажете му." Онези стреснати, учудени и уплашени напускат бързо-бързо стаята на Учителя, после се поокопитват и продължават своята работа. А каква ли е тази работа? Ще спомена.
към текста >>

7. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Дали ще бъда авторитетна пред тях?
"Но кой ще им предава? " - попитах аз. Аз отново и отново умувах. "Вие" - отговори натъртено министърът. Аз се замислих и казах: "Известна съм сред учителските среди като детска учителка, но да предавам на висшисти учители! Дали ще бъда авторитетна пред тях? " Министърът ми отговори: "Ще ви изпратим на специализация в Чехия или Унгария. Помислете по този въпрос и ми докладвайте". Аз се страхувах. Страхувах се не за себе си, защото от фондацията имах опит да ръководя деца и учители в курсовете. Но тук мислех, че случаят е по-специален.
към текста >>

" Аз предложих да имам помощник и то по възможност - с висше образование за по-голяма авторитетност и за мое успокоение.
" Аз обаче не се съгласих, смятайки, че сама ще проваля делото, защото бях детска учителка, а в учителската йерархия има начални учителки, после - прогимназиални учителки и след това - гимназиални учителки. Всички учители по физкултура в гимназиите бяха със завършено висше образование. Те бяха висшисти, а аз - начална учителка на детски градини. Това колебание го споделих с Учителя. Тогава отново ми каза: "Ти как мислиш? " Аз предложих да имам помощник и то по възможност - с висше образование за по-голяма авторитетност и за мое успокоение. Тогава с Учителя почнахме да изреждаме имената на братята и сестрите, подходящи за тази работа, но не се спряхме на никой. Най-сетне са сетих за една наша сестра с висше образование, музикантка, певица и преподавателка по английски език, макар да знаех, че тя не е физкултурничка. Имах чувството обаче, че с нея ще можем да работим и е подходяща именно за тази задача като моя помощничка и в моя подкрепа. Познавах я още повече като много музикална, певица. Тя бе написала думите на "Слънчеви лъчи" от Паневритмията и бе взела дейно участие в работи с Учителя, когато Той ги даваше.
към текста >>

8. 10_02 ПРОТОКОЛ

издание на Паневритмията, най-точно и авторитетно.
Паневритмия под редакцията на Ярмила Ментцлова, Мария Тодорова и Елена Андреева. 4. Паневритмия, издание на Ярмила Ментцлова, Париж 1983 год. Работната група на Ярмила, Мария Тодорова и Елена Андреева се явява най-компетентната за своето време, защото Ярмила е по професия хореограф, Мария Тодорова е музикант и е автор на II. издание на песните на Учителя, а Елена Андреева е една от трите стенографки на Учителя. Така че техният колективен труд се явява II. издание на Паневритмията, най-точно и авторитетно. Елена Андреева приживе се постара лично да размножи текста на работната група, като предварително беше извикала художник, който да скицира упражненията. Тя предаде на своите приемници целия този материал и ние го притежаваме за работа. А Ярмила Ментцлова също успя да реализира задачата, поставена от Учителя и според думите на Крум Въжаров Учителят й бил заявил следното в присъствието на Мария Златева: "Сестра, вие ще оправите гимнастиките", на което тя отговорила: "Дали ще може да се справя? " и тогава Учителят й отговорил, че тя трябва да се справи. По-късно Ярмила издаде през 1983 год.
към текста >>

9. 24. ПЪРВИТЕ СБЛЪСЪЦИ

Ще изгорим и туй-то." Авторитетът ни порасна от тази нощ и започнаха от следващия ден да ни поздравяват, да се усмихват, да разменят някоя и друга дума с нас.
Турихме жива верига от хора от рекичката до горящите къщи, да подават котли пълни с вода за гасене на пожара. Така почна гасенето на къщата и угасихме огъня. Селяните се опомниха чак накрая. Вече ни оглеждат по друг начин. Говорят си: „А-a ако не бяха набожните какво щеше да стане! Ще изгорим и туй-то." Авторитетът ни порасна от тази нощ и започнаха от следващия ден да ни поздравяват, да се усмихват, да разменят някоя и друга дума с нас. Очовечаваха се към нас. А бяха се озверили под въздействието на кръчмаря, попът и кмета. Ето виждате ли как работи небето? Прекара ги през неволи, за да изпита нас дали сме готови за жертва и изпита и тях, като им показа какво значи жертва за другите. Така че приказките на кръчмаря и попа заглъхнаха.
към текста >>

10. 25. ПРОРОЧЕСТВОТО

Нашият авторитет порасна.
Дойде денят на градушката. Станахме рано, направихме обща молитва както ние си знаем и както правехме всеки ден, а то един ден се отвори, ясен, слънчев, тих. Никаква градушка не падна. Значи нашето пророчество се изпълни. И с това вече напълно спечелихме сърцата на селяните. Нашият авторитет порасна. Ето виждате ли сега, как онези сили, които воюват срещу идеята за общ братски живот първия път не успяха чрез кръчмаря и попа. Този път решиха да ни атакуват по въздуха. Внушиха лъжепророчество на ясновидеца Янко. Той изрече това пророчество, което не се сбъдна. А се сбъдна моето пророчество.
към текста >>

11. 58. ВЯРАТА

Ти ме послуша Учителю." След този случай авторитета му сред турците порасна много.
Денят, когато беше определена срещата и молитвата за дъжд пристига и брат Гръблев на мястото. И той ще се моли с тях, с турците - те на турски, а той на български. А небето е ясно, нито едно облаче по него. Почва молитвата и ето задава се едно облаче, друго облаче, небето се покрива с облаци, духва вятър, блясват светкавици, почва дъжд като из ведро. Брат Гръблев само повтаря в себе си: „Господи, благодаря Ти! Ти ме послуша Учителю." След този случай авторитета му сред турците порасна много. За тях той беше Божий човек, чийто молитви се чуват и изпълняват.
към текста >>

12. 68. РЪКОВОДИТЕЛИТЕ

Братя с тежест, с авторитет, които идваха от една друга епоха.
Учителят се усмихва и казва: „Ех, без сестри не може. Те са необходим елемент, а братята искаха да ги отстранят." Екскурзията завършва добре. Всички се върнаха освежени, бодри, радостни. Учителят обичаше нещата да стават естествено, просто. Ръководителите по време на Школата бяха все мъже, братя дошли при Учителя при отварянето на Школата. Братя с тежест, с авторитет, които идваха от една друга епоха. А ние младите тогава бяхме деца на Школата, ние дойдохме с нея и по нейното време възраснахме, станахме големи и поехме своя път на ученичеството.
към текста >>

13. 93. ПЕСТЕЛИВОСТТА

Тури я в кофата, тури и малко вода и тя пак ще стане за работа." Но аз си мислех, че тази вар не може да се използва и авторитетно, като майстор възразих на Учителя.
93. ПЕСТЕЛИВОСТТА Работехме в Търново на колибата по подготовка на събора. Оправяхме външните парапети от тухли. Работехме, а работеха и опитни братя от селата, зидари, мазачи, а ние младите тогава покрай тях помагахме, но и ний се опитвахме да редим тухлите и да ги лепим с варов разтвор, но немахме още никаква опитност. Варта, която засъхваше и беше излишна, ние остъргвахме и хвърляхме на земята. Учителят присъствуваше както винаги при общата работа и наблюдаваше всичко, Погледа ме малко време и ми каза: „Защо я хвърляш? Тури я в кофата, тури и малко вода и тя пак ще стане за работа." Но аз си мислех, че тази вар не може да се използва и авторитетно, като майстор възразих на Учителя. Учителя си замина, но от тогава цял живот изучавам този занаят. Сега зная, че на Учителя не се възразява. Послушание към Учителя и приложение на Словото Му. Ето това днес знам и го предавам на вас.
към текста >>

14. 04. Д-Р МИРКОВИЧ И СПИРИТИЗМА

Там се запознава с един пътуващ френски лекар с авторитет пред турското правителство, който се застъпва за него, освобождават го от оковите, за да се справи с избухналата холерна епидемия.
Заинтересува се и попада в спиритически среди. Тогава от една страна се явява материализма и еволюционната теория на Дарвин за произхода на живота, а от друга страна идва спиритизмът, който доказва, че има невидим свят. През 1870 г. той участва в революционното движение във Видинския санджак и бива предаден на турските власти от българския митрополит Доро-тей сестрин син на Найден Геров, гъркофил и туркофил. Д-р Миркович е изпратен в Диарбекир на вечна каторга. Там се запознава с един пътуващ френски лекар с авторитет пред турското правителство, който се застъпва за него, освобождават го от оковите, за да се справи с избухналата холерна епидемия. А това е неговата докторска дисертация. Оставен под гаранция, той се движи свободно и лекува местното население благодарение, на което натрупва завидно състояние. Някои от заточениците му предлагат да организират бягство от Диарбекир. Но той категорично отказва. Причината е в това, че той се е срещнал с един местен пророк, който му предрича, че ще бъде освободен от Диарбекир след една голяма война, която има да дойде.
към текста >>

15. 10. ПЕШКОМ ЗА ПЪРВИЯ СЪБОР

Беше авторитетен брат.
Той ме обичаше много. Той лично ме предложи на Братския съвет след него аз да бъда избран като председател на Братския съвет и ръководител на Братството. Те ме избраха единодушно. Но той събра ръководителите от провинцията и пред тях поиска потвърждение на това, че след него аз да бъда ръководител. И те го приеха. Беше авторитетен брат. Той ми остави неговата Пентаграма, с която бе работил 40 години. Аз пък я предадох на моят приемник. Ние сме верига души и слизаме един след друг и се връщаме един след друг в нашата прародина.
към текста >>

16. 35. КАК Е ЛЕКУВАЛ ХОЛЕРАТА БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ?

Беше по-авторитетен от лекарите.
Защото ви нямаше там и бяхте се изпокрили поради страх от болестта. А сега може да ме съдите! " Гледали го, гледали го и нямали какво да му направят и му казали: „Свободен си, но друг път си опичай ума, защото ще пострадаш." Брат Георги Куртев беше истински народен човек с опечен акъл, така както го бяха посъветвали по онова време, когато искаха да го дадат под съд. Ако му чукнеш през нощта, той става, облича се и тръгва понякога пеша в кое и да е село. Народът него обичаше, него зачиташе и него търсеше. Беше по-авторитетен от лекарите. И затуй яви ли се болест, търчеха при бай Георги. Неговият дом беше братски дом. Той организира Братствата в Айтоските села. Той имаше многолюдно семейство. Прекарваха много бедничко с една фелдшерска заплата.
към текста >>

17. 38. ГЕОРГИ КУРТЕВ И ФАЙТОНА НА МУСТАФА

В селата се ползваше с най-хубаво име и с най-голям авторитет.
Беше пръв по време и пръв по достойнство. Изцяло беше отдаден на службата си като фелдшер. Където и да го повикат даже и нощем, когато го повикат, даже и неделя, лете и зиме, ставаше и тръгваше. Той имаше голям опит и си служеше повече с билки и природолечение. Прилагаше и официалната медицина. В селата се ползваше с най-хубаво име и с най-голям авторитет. Каквото кажеше брат Георги никой не му противоречеше и не му препятстваше. Поради това той имаше пълно ръководство при организирането на работната ръка когато правихме чешмата в село Тополица. Благодарение на неговата организаторска дейност и на здравите ръце на селяните успяхме да завършим напълно чешмата. Попът млъкна, кръчмарят се загуби, а воденичарят благодареше, че водата му се е увеличила. А тези трима бунтуваха селото и воюваха срещу нас и Братството.
към текста >>

18. 40. БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ И ХОЛЕРНАТА БОЛЕСТ

Беше авторитет по въпросите за здравето им и за вярата им.
Той беше един посветен човек в Учението. Скромен човек, честен и простичък в об-ходата си с другите. Ти него не можеш да накараш да направи компромис с каквото и да било. Дума каже ли, значи е дума. Много го уважаваха селяните. Беше авторитет по въпросите за здравето им и за вярата им. Всички го знаеха, че е човек на Бялото братство. По селата имахме много последователи благодарение на неговата работа там. По време на съдебния процес срещу Братството 1957/58 г. той дойде и застана зад нас доблестно и честно. Целият съдебен процес от началото до край беше монтиран по сценарий.
към текста >>

19. 35. ПАЛАТКАТА НА ФРАНЦУЗИТЕ

Сега тя се настани много авторитетно до скромната българска палатка на Учителя.
По-късно към тях прибавихме и двоен покрив, като спускахме едно платно да минава от едната и от другата страна, че и отзад. Това беше приспособление срещу бурята, дъждовете и вятъра. Палатките станаха по-стабилни и бяхме вече доволни от тях. Французите курдисаха тази модерна палатка за Учителя. Някои сестри, които бяха удивени от тази палатка наредиха да се опъне до самата палатка на Учителя. Сега тя се настани много авторитетно до скромната българска палатка на Учителя. Канят Учителя да влезе в палатката и да я огледа. Те Го канят, но Учителят не влиза. Мине покрай нея, погледне я оттук, пипне, после се усмихне. А входа на палатката е затворен със специално приспособление. Той я гледа отвън, поусмихне се, мине оттам, погледне я, бутне платното, но на входа, не влиза вътре, нито си подава главата.
към текста >>

20. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ПОВЕСТВОВАНИЕ - ПЕТО-ЛЕТОПИС - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ НА ИЗГРЕВА Част първа

Пазеше Братството може да се каже с авторитета на Районен ръководител.
Свърши и някоя и друга работа за Братството, но направи и най-голямата пакост на Братството. Няма да го съдим за това. Друг ще го съди. Какво направи за Братството? Съдействува да продължи Братския живот както си беше при Учителя. Пазеше Братството може да се каже с авторитета на Районен ръководител. Неговото име го имаше разлепено на афишите на Отечествения фронт на Района. Той съдейства на Братското стопанство, за закупуване на братската печатарска машина и за официалното й представяне, защото беше и директор на печатницата на Изгрева. Финансовият съвет бе съставен от Никола Антов, Манол Иванов и Жечо Панайотов. Този съвет взе решение финансовите средства намерени при Учителя, да не се включват в общото счетоводство на Братството, а да се запазят за такива случаи, когато се закупят материали за отпечатване - хартия и когато не можем да получим документ за осчетоводяване, за да оправдаем тези разходи. Значи имахме една голяма сума, с която да купуваме хартия.
към текста >>

21. 31. ОГНИЩЕТО НА ПЕЧКАТА И ТОПЛАТА ПИТА

А това нещо за него бе престижна и много важна професия с голям авторитет.
Това ме спаси отново, защото всички затворници работеха тежка физическа работа. Главния готвач също затворник не ме харесваше, защото според него аз само съм седял. А аз бях отслабнал и едвам се движех. Хранех се само с варени картофи и топла вода. Той ме наблюдаваше с какво се храня и смяташе, че аз не искам да му ям храната, която готвеше и по такъв начин го обиждам като готвач на затворниците. А това нещо за него бе престижна и много важна професия с голям авторитет. Всички затворници го уважаваха и му се покланяха. Веднъж като го гледам как се мъчи с печката, която непрекъснато пушеше му казах: „Искаш ли да ти направя печката така, че да не се мъчиш? Аз съм майстор, но сега съм слаб, защото съм опериран и нямам сили, но зная как да се направи и аз ще ти казвам, а ти ще ми помагаш." Той ме изгледа изненадано. Обясних му подробно моят план. Той ме слушаше внимателно.
към текста >>

22. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ