Търсене в текстове за 'Авраам'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 230 резултата в 63 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_09 ) Когато ме потърсите с всичкото си сърце, ще ме намерите - Боян Боев (1883 – 1963)

Бог нали казва: „Аз съм Бог на Авраама, Исаака и Якова“ – трима души.
У хората има много неясни понятия. Например апостол Павел казва: „Любовта е плод на Духа.“ А също се казва: „Бог е Любов! “ Това са две различни понятия. Любовта като същина е Бог, а като проява е плод на Духа. Трима души за групата на Любовта са достатъчни. Бог нали казва: „Аз съм Бог на Авраама, Исаака и Якова“ – трима души. В колко часа ще се молят хората, това са второстепенни и третостепенни въпроси.
към текста >>

2. 43) Начало има, но край няма - Боян Боев (1883 – 1963)

Той бе по-голям от Авраам.
Когато вятърът духа, иска ли разрешение? Така и ние не искаме разрешение, защото Словото тече. И да искате да го спрете, не можете, винаги извира нова вода отвътре. Една сестра каза: „Искаме да знаем нещо за Мелхиседек“. Много искате. Той бе по-голям от Авраам. Някой път, когато му дойде времето, ще ви разправя за Мелхиседек в някоя беседа. Трябва да разберете какви роли сте играли в живота. Това е цяла история. Били сте в Египет, в Палестина, в Асирия, в Индия, в Атлантида, в Лемурската раса като черни. Това е история на далечното минало, една велика, красива история и всички връзки между хората не са образувани сега, те не са нови.
към текста >>

3. Вътрешната свобода - Боян Боев (1883 – 1963)

Христос е казал: „Ако Бог иска, от тия камъни може да направи чада Авраамови“.
Но ако не обещаете, няма да го направя. Ако една сестра е много красива и благородна, нито един няма да има желание да я целуне. Защото, като те погледне, тя те задоволява. Тя ти дава толкова много, че няма да имаш желание да я целунеш. И ако една жена иска да я целуват, тя не е толкова умна. Христос е казал: „Ако Бог иска, от тия камъни може да направи чада Авраамови“. Този начин на прераждане, който имаме сега, ще се измени. Ще дойде друг начин: чрез вселяване. Този начин, по който хората сега се прераждат, е нещо архаическо. Няма да бъде в бъдеще така. Един брат и една сестра от новото учение се обичали.
към текста >>

4. 02 ПЕТТЕ СТЪПКИ ЗА ПОВДИГАНЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В Свещеното Писание имаме три образа с такава непоколебима вяра: Авраам, Петър и Разбойникът на кръста.
И пътят на ученика има вече връзка с петте върха, за които споменах в началото. Но само онзи може да стане ученик, да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която да се разбиват вълните на житейското море. Тази вяра е символизирана с планината Арарат, на която е спрял Ноевият ковчег. Значи планината Арарат е онази здрава канара, която символизира непоклатимата вяра на ученика. В Свещеното Писание имаме три образа с такава непоколебима вяра: Авраам, Петър и Разбойникът на кръста. Авраам, който имаше тази вяра се удостои да бъде наречен Приятел на Бога. Но това високо положение вместо да го направи горделив, толкова го смири, щото той не се подвоуми да принесе в жертва сина си на планината Мория. С такова смирение вече човек напредва бързо по своя духовен път и се изкачва, като Мойсей на планината Синай на връх Хорив, където получава Заповедите Божии. Когато ги получава, човек се преобразява и над него слиза Духът. Това е планината Тавор.
към текста >>

Авраам, който имаше тази вяра се удостои да бъде наречен Приятел на Бога.
Но само онзи може да стане ученик, да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която да се разбиват вълните на житейското море. Тази вяра е символизирана с планината Арарат, на която е спрял Ноевият ковчег. Значи планината Арарат е онази здрава канара, която символизира непоклатимата вяра на ученика. В Свещеното Писание имаме три образа с такава непоколебима вяра: Авраам, Петър и Разбойникът на кръста. Авраам, който имаше тази вяра се удостои да бъде наречен Приятел на Бога. Но това високо положение вместо да го направи горделив, толкова го смири, щото той не се подвоуми да принесе в жертва сина си на планината Мория. С такова смирение вече човек напредва бързо по своя духовен път и се изкачва, като Мойсей на планината Синай на връх Хорив, където получава Заповедите Божии. Когато ги получава, човек се преобразява и над него слиза Духът. Това е планината Тавор. Той се преобразява, но това още не е краят.
към текста >>

5. ПЪТЯТ НА ПЪРВИЯ КЛОН НА БЯЛОТО БРАТСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

За него се загатва и в Библията, където е наречен Мелхиседек, цар Салимски, който е благословил Авраама, който става родоначалник на еврейския народ, в когото ще слезе Духът на Слънцето.
В древния Атлантис са съществували храмове-школи, посветени на различни планети, респективно на Слънцето и Луната. Ръководителите на тези храмове-школи са били във връзка със съответните планетни духове, от които те са получавали инструкции за ръководство и възпитание на човечеството. Храмът на Слънцето е бил централното Светилище, откъдето се е ръководела и направлявала дейността на другите планетни храмове. Ръководител на този храм на Слънцето е бил един Велик Водач на човечеството, който е бил представител на Духа на Слънцето на Земята, с когото той е бил във връзка, от когото направо получавал инструкции за ръководство и възпитание на човечеството. В окултната история се загатва за този Велик Водач. За него се загатва и в Библията, където е наречен Мелхиседек, цар Салимски, който е благословил Авраама, който става родоначалник на еврейския народ, в когото ще слезе Духът на Слънцето. Салим е мистичното име на Бялото Братство. А Мелхиседек е върховният Посветен, Ръководител на Бялото Братство на Земята. Ето какво се говори в Свещеното Писание за него:
към текста >>

6. МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР - Влад Пашов (1902- 1974)

И благослови Авраама и рече му: Благословен Авраам от Бога вишнаго, Владетелят на небето и на земята, и благословен Бог вишний, Който предаде враговете в ръцете ти.
МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР 1) „... и Мелхиседек, цар Салимски изнесе хляб и вино; а той беше свещеник на Бога вишнаго. И благослови Авраама и рече му: Благословен Авраам от Бога вишнаго, Владетелят на небето и на земята, и благословен Бог вишний, Който предаде враговете в ръцете ти. И Авраам му даде десятък от всичко." (Битие 14:18-20) 2) „...Закле се Господ, и не ще се разкае. Ти си свещеник во век, според чина на Мелхиседека." (Псалом 110:4) 3) „...Ние, които сме прибегнали, да се хванем за предлежащата надежда, която имаме като якор в душата, безопасен и твърд, и който влиза в най-вътрешното на завесата, дето Исус влезе за нас предтеча, като стана първосвещеник во веки по чин Мелхиседеков." (Евреем 6:19) 4) „Защото този Мелхиседек, цар Салимски, свещеник на Бога вишнаго, който срещна Авраама, когато се връщаше от покоряването на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичко, той, който първо се тълкува цар на Правда, а после и цар Салимски, сиреч цар на мир, без баща, без майка, без родословие, и няма нито начало на дни, нито край на живот, но подобен е на Сина Божий, пребъдва винаги свещеник.
към текста >>

И Авраам му даде десятък от всичко." (Битие 14:18-20)
МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР 1) „... и Мелхиседек, цар Салимски изнесе хляб и вино; а той беше свещеник на Бога вишнаго. И благослови Авраама и рече му: Благословен Авраам от Бога вишнаго, Владетелят на небето и на земята, и благословен Бог вишний, Който предаде враговете в ръцете ти. И Авраам му даде десятък от всичко." (Битие 14:18-20) 2) „...Закле се Господ, и не ще се разкае. Ти си свещеник во век, според чина на Мелхиседека." (Псалом 110:4) 3) „...Ние, които сме прибегнали, да се хванем за предлежащата надежда, която имаме като якор в душата, безопасен и твърд, и който влиза в най-вътрешното на завесата, дето Исус влезе за нас предтеча, като стана първосвещеник во веки по чин Мелхиседеков." (Евреем 6:19) 4) „Защото този Мелхиседек, цар Салимски, свещеник на Бога вишнаго, който срещна Авраама, когато се връщаше от покоряването на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичко, той, който първо се тълкува цар на Правда, а после и цар Салимски, сиреч цар на мир, без баща, без майка, без родословие, и няма нито начало на дни, нито край на живот, но подобен е на Сина Божий, пребъдва винаги свещеник. А вижте колко велик бе той, комуто патриарх Авраам даде десятък.
към текста >>

4) „Защото този Мелхиседек, цар Салимски, свещеник на Бога вишнаго, който срещна Авраама, когато се връщаше от покоряването на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичко, той, който първо се тълкува цар на Правда, а после и цар Салимски, сиреч цар на мир, без баща, без майка, без родословие, и няма нито начало на дни, нито край на живот, но подобен е на Сина Божий, пребъдва винаги свещеник.
И благослови Авраама и рече му: Благословен Авраам от Бога вишнаго, Владетелят на небето и на земята, и благословен Бог вишний, Който предаде враговете в ръцете ти. И Авраам му даде десятък от всичко." (Битие 14:18-20) 2) „...Закле се Господ, и не ще се разкае. Ти си свещеник во век, според чина на Мелхиседека." (Псалом 110:4) 3) „...Ние, които сме прибегнали, да се хванем за предлежащата надежда, която имаме като якор в душата, безопасен и твърд, и който влиза в най-вътрешното на завесата, дето Исус влезе за нас предтеча, като стана първосвещеник во веки по чин Мелхиседеков." (Евреем 6:19) 4) „Защото този Мелхиседек, цар Салимски, свещеник на Бога вишнаго, който срещна Авраама, когато се връщаше от покоряването на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичко, той, който първо се тълкува цар на Правда, а после и цар Салимски, сиреч цар на мир, без баща, без майка, без родословие, и няма нито начало на дни, нито край на живот, но подобен е на Сина Божий, пребъдва винаги свещеник. А вижте колко велик бе той, комуто патриарх Авраам даде десятък. И кой от левиевите синове, който приемат свещенството, имат заповед по закон да вземат десятък от народа, сиреч от братята си, ако и да са произлезли от чреслата Аврамови. Но той, който не се водеше по тяхния ред, взе десятък от Авраама и благослови този, който имаше обещанието. А без всяко противоречие по-малкото се благославя от по-голямото. Тук вземат десятък човеци смъртни, а там взема той, за когото се свидетелствува, че живее во веки.
към текста >>

А вижте колко велик бе той, комуто патриарх Авраам даде десятък.
И Авраам му даде десятък от всичко." (Битие 14:18-20) 2) „...Закле се Господ, и не ще се разкае. Ти си свещеник во век, според чина на Мелхиседека." (Псалом 110:4) 3) „...Ние, които сме прибегнали, да се хванем за предлежащата надежда, която имаме като якор в душата, безопасен и твърд, и който влиза в най-вътрешното на завесата, дето Исус влезе за нас предтеча, като стана първосвещеник во веки по чин Мелхиседеков." (Евреем 6:19) 4) „Защото този Мелхиседек, цар Салимски, свещеник на Бога вишнаго, който срещна Авраама, когато се връщаше от покоряването на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичко, той, който първо се тълкува цар на Правда, а после и цар Салимски, сиреч цар на мир, без баща, без майка, без родословие, и няма нито начало на дни, нито край на живот, но подобен е на Сина Божий, пребъдва винаги свещеник. А вижте колко велик бе той, комуто патриарх Авраам даде десятък. И кой от левиевите синове, който приемат свещенството, имат заповед по закон да вземат десятък от народа, сиреч от братята си, ако и да са произлезли от чреслата Аврамови. Но той, който не се водеше по тяхния ред, взе десятък от Авраама и благослови този, който имаше обещанието. А без всяко противоречие по-малкото се благославя от по-голямото. Тук вземат десятък човеци смъртни, а там взема той, за когото се свидетелствува, че живее во веки. И така да река, самият
към текста >>

Но той, който не се водеше по тяхния ред, взе десятък от Авраама и благослови този, който имаше обещанието.
Ти си свещеник во век, според чина на Мелхиседека." (Псалом 110:4) 3) „...Ние, които сме прибегнали, да се хванем за предлежащата надежда, която имаме като якор в душата, безопасен и твърд, и който влиза в най-вътрешното на завесата, дето Исус влезе за нас предтеча, като стана първосвещеник во веки по чин Мелхиседеков." (Евреем 6:19) 4) „Защото този Мелхиседек, цар Салимски, свещеник на Бога вишнаго, който срещна Авраама, когато се връщаше от покоряването на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичко, той, който първо се тълкува цар на Правда, а после и цар Салимски, сиреч цар на мир, без баща, без майка, без родословие, и няма нито начало на дни, нито край на живот, но подобен е на Сина Божий, пребъдва винаги свещеник. А вижте колко велик бе той, комуто патриарх Авраам даде десятък. И кой от левиевите синове, който приемат свещенството, имат заповед по закон да вземат десятък от народа, сиреч от братята си, ако и да са произлезли от чреслата Аврамови. Но той, който не се водеше по тяхния ред, взе десятък от Авраама и благослови този, който имаше обещанието. А без всяко противоречие по-малкото се благославя от по-голямото. Тук вземат десятък човеци смъртни, а там взема той, за когото се свидетелствува, че живее во веки. И така да река, самият Левий, който взема десятък, даде и той десятък чрез Авраама, защото беше още в чреслата на баща си, когато го срещна Мелхиседек... А още повече яви се, защото по подобие на Мелхиседека възрастна друг свещеник, който не бе по закона на плътската заповед, но по силата на безконечния живот. Защото свидетелствува и казва Давид: Ти си свещеник във век, по чин Мелхиседеков." (Евреем 7:1-16)
към текста >>

Левий, който взема десятък, даде и той десятък чрез Авраама, защото беше още в чреслата на баща си, когато го срещна Мелхиседек... А още повече яви се, защото по подобие на Мелхиседека възрастна друг свещеник, който не бе по закона на плътската заповед, но по силата на безконечния живот.
И кой от левиевите синове, който приемат свещенството, имат заповед по закон да вземат десятък от народа, сиреч от братята си, ако и да са произлезли от чреслата Аврамови. Но той, който не се водеше по тяхния ред, взе десятък от Авраама и благослови този, който имаше обещанието. А без всяко противоречие по-малкото се благославя от по-голямото. Тук вземат десятък човеци смъртни, а там взема той, за когото се свидетелствува, че живее во веки. И така да река, самият Левий, който взема десятък, даде и той десятък чрез Авраама, защото беше още в чреслата на баща си, когато го срещна Мелхиседек... А още повече яви се, защото по подобие на Мелхиседека възрастна друг свещеник, който не бе по закона на плътската заповед, но по силата на безконечния живот. Защото свидетелствува и казва Давид: Ти си свещеник във век, по чин Мелхиседеков." (Евреем 7:1-16) Още в древен Атлантис този Велик Свещеник на Бога Вишнаго е имал за помощник един Посветен, който впоследствие се преражда като Зороастър и става Учител на персийския народ. Този Посветен, който се преражда като Зороастър, още в Атлантис, в храма на Слънцето е имал двама ученици, които още тогава са били достигнали висока степен на Посвещение. На тях той предава своето учение, като ги поставя и във връзка с Духа на Слънцето, с когото той бил във връзка. Един от тези ученици е бил Хермес, Великият Учител на Египет, а другият е бил Мойсей, Водачът и Учителят на еврейския народ.
към текста >>

Той говори и посвети и Авраам по съвсем особен начин.
Под негово ръководство са излезли онези преселници от Атлантида, които са минали през северните брегове на Европа. Той заедно със своя Велик Учител, когото ние познаваме като Мелхиседек, ги завежда в Централна Азия и той става Учител и Ръководител на културите на Петата раса в Африка, Азия и Европа. Неговият Велик Учител, Великият Слънчев Посветен, се изтегля в потайни центрове във вътрешността на Азия. Той е посветил седемте велики Риши на Индия. Той посветил и Зороастър още в Атлантида по особен начин. Той говори и посвети и Авраам по съвсем особен начин. Той водеше едно вечно съществуване в своята индивидуалност, за което за да се посочи вечният характер на тази индивидуалност е казано, че той нямаше нито име, нито възраст, нито баща, нито майка. Срещата на Авраам с този Велик Посветен, която ни е описана в Стария завет като среща на Авраам с царя на Салим, със Свещеника на Всевишния Бог, е една среща, която има най-голямо и универсално значение за Авраам. При тази среща на Мелхиседек с Авраам, той му предаде нещо много велико, което послужи като изходна база за развитието на еврейския народ. Той му предаде импулса на Слънчевия Дух, предаде му учението и Мъдростта на Слънчевия Дух. Това е показано в Библията с това, че той посрещна Авраам с хляб и вино.
към текста >>

Срещата на Авраам с този Велик Посветен, която ни е описана в Стария завет като среща на Авраам с царя на Салим, със Свещеника на Всевишния Бог, е една среща, която има най-голямо и универсално значение за Авраам.
Неговият Велик Учител, Великият Слънчев Посветен, се изтегля в потайни центрове във вътрешността на Азия. Той е посветил седемте велики Риши на Индия. Той посветил и Зороастър още в Атлантида по особен начин. Той говори и посвети и Авраам по съвсем особен начин. Той водеше едно вечно съществуване в своята индивидуалност, за което за да се посочи вечният характер на тази индивидуалност е казано, че той нямаше нито име, нито възраст, нито баща, нито майка. Срещата на Авраам с този Велик Посветен, която ни е описана в Стария завет като среща на Авраам с царя на Салим, със Свещеника на Всевишния Бог, е една среща, която има най-голямо и универсално значение за Авраам. При тази среща на Мелхиседек с Авраам, той му предаде нещо много велико, което послужи като изходна база за развитието на еврейския народ. Той му предаде импулса на Слънчевия Дух, предаде му учението и Мъдростта на Слънчевия Дух. Това е показано в Библията с това, че той посрещна Авраам с хляб и вино. А хлябът и виното са символ на Божественото учение. Същият символ имаме употребен при Христа при тайната вечеря, когато даде на учениците Си хляб и вино и им каза: Яжте, това е Моята плът и Моята кръв, т.е.
към текста >>

При тази среща на Мелхиседек с Авраам, той му предаде нещо много велико, което послужи като изходна база за развитието на еврейския народ.
Той е посветил седемте велики Риши на Индия. Той посветил и Зороастър още в Атлантида по особен начин. Той говори и посвети и Авраам по съвсем особен начин. Той водеше едно вечно съществуване в своята индивидуалност, за което за да се посочи вечният характер на тази индивидуалност е казано, че той нямаше нито име, нито възраст, нито баща, нито майка. Срещата на Авраам с този Велик Посветен, която ни е описана в Стария завет като среща на Авраам с царя на Салим, със Свещеника на Всевишния Бог, е една среща, която има най-голямо и универсално значение за Авраам. При тази среща на Мелхиседек с Авраам, той му предаде нещо много велико, което послужи като изходна база за развитието на еврейския народ. Той му предаде импулса на Слънчевия Дух, предаде му учението и Мъдростта на Слънчевия Дух. Това е показано в Библията с това, че той посрещна Авраам с хляб и вино. А хлябът и виното са символ на Божественото учение. Същият символ имаме употребен при Христа при тайната вечеря, когато даде на учениците Си хляб и вино и им каза: Яжте, това е Моята плът и Моята кръв, т.е. Моето учение и Моята Любов.
към текста >>

Това е показано в Библията с това, че той посрещна Авраам с хляб и вино.
Той говори и посвети и Авраам по съвсем особен начин. Той водеше едно вечно съществуване в своята индивидуалност, за което за да се посочи вечният характер на тази индивидуалност е казано, че той нямаше нито име, нито възраст, нито баща, нито майка. Срещата на Авраам с този Велик Посветен, която ни е описана в Стария завет като среща на Авраам с царя на Салим, със Свещеника на Всевишния Бог, е една среща, която има най-голямо и универсално значение за Авраам. При тази среща на Мелхиседек с Авраам, той му предаде нещо много велико, което послужи като изходна база за развитието на еврейския народ. Той му предаде импулса на Слънчевия Дух, предаде му учението и Мъдростта на Слънчевия Дух. Това е показано в Библията с това, че той посрещна Авраам с хляб и вино. А хлябът и виното са символ на Божественото учение. Същият символ имаме употребен при Христа при тайната вечеря, когато даде на учениците Си хляб и вино и им каза: Яжте, това е Моята плът и Моята кръв, т.е. Моето учение и Моята Любов. Когато Великият Слънчев Дух трябваше да слезе на Земята да спре инволюционния процес и да даде импулса на възхода, Зороастър се преражда в Палестина като Исус от Назарет, за да подготви тялото, което да послужи като проводник на Великото Космично Слово, което трябваше да слезе на Земята. Заедно с него се преражда и неговият любим ученик от Атлантида, Учителят на Египет, Хермес.
към текста >>

7. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Този импулс е даден като зародиш още във времето на Авраам, минава през Мойсей и еврейските пророци и стига до есеите.
Буда - Сакия Муни проповядва в Индия. В Гърция по това време се явява Питагор, а в Рим се явява, Посветеният в тайните, крал Нума Помпилий. В Юдея по това време се явяват ред пророци, които възвестяват Волята на Йехова. По това време е работил и пророк Данаил. Тази духовна вълна е резултат на втория импулс на Бялото Братство, който има за мисия да подготви света за идването на Христа. Този импулс е даден като зародиш още във времето на Авраам, минава през Мойсей и еврейските пророци и стига до есеите. Питагор по такъв начин се намира на границата между първия импулс на Бялото Братство с център Египет и втория импулс, който започва пак от Египет, но преминава на изток и оттам се връща на запад. Този импулс се изразява в различните страни в специфични форми, но общото във всичките е, че се апелира към човешката мисъл, която се пробужда като връзка с възвишения свят. Питагор е бил син на богат търговец от остров Самос. Делфийската ясновидка казала на родителите му, че ще им се роди един син, който ще бъде прочут и полезен на всички хора и във всички времена. Още преди раждането му майка му го посвещава на Аполон.
към текста >>

8. СЪДЪРЖАНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД 6
СЪДЪРЖАНИЕ ПЪТЯТ НА ВТОРИЯ КЛОН НА БЯЛОТО БРАТСТВО 5 АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД 6 МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО 21 Преводът на Фабр Д'Оливие 34 Учителят за „Битието" 44 Мисли от Учителя за езотеричната страна на Стария Завет 51 Щайнер за „Битието" 64
към текста >>

9. ПЪТЯТ НА ВТОРИЯ КЛОН НА БЯЛОТО БРАТСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Вторият клон на Бялото Братство - Авраам, Мойсей, Есеите, Кабала, Пророците
Влад Пашов Историческият път на Бялото Братство през вековете Книга втора Западната езотерична традиция • Вторият клон на Бялото Братство - Авраам, Мойсей, Есеите, Кабала, Пророците Варна 2001 г. Има едно Братство, което пътува в света и носи културата. То е било в Египет, Индия, Халдея, Персия, Вавилон,
към текста >>

В първите десет глави на Битието Мойсей развива своята космогония и историята на човечеството, стигайки до Авраама, родоначалника на еврейския народ.
За Библията, основа на която е Петокнижието на Мойсей, има спор кой я е написал и кога е написана. Окултната наука приема, че тя е дело на Мойсей, в която той излага окултната космогония и историята на човешкото развитие под формата на разказ. Но понеже в еврейския език, който е взет от Свещената азбука на египетските Посветени, всяка буква, всяка душa има тройно значение, то Библията е така написана, че има тройно значение. И когато човек я чете трябва да има ключ, за да може да разкрие вътрешната езотеричната страна на писанието, да прочете ясно мисълта на Мойсей. За първата глава на Битието Учителят казва, че тя съдържа толкова много знание, което ако се развие, трябва да се напише цяла книга. В първите десет глави на Битието Мойсей развива своята космогония и историята на човечеството, стигайки до Авраама, родоначалника на еврейския народ.
към текста >>

10. АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД - Влад Пашов (1902- 1974)

АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД
АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД Понеже вторият клон на Бялото Братство развива своята дейност предимно в средата на еврейския народ, който произхожда от Авраама, затова не е безинтересно как окултната наука разглежда въпроса за зараждането и мисията на еврейския народ. В уводните думи към първия клон на Бялото Братство аз споменах, че при катастрофата на Атлантида, при потопа, част от населението на Атлантида се изселва предварително под ръководството на Посветени и тръгва в двете посоки: едни преселници тръгват през Северна Европа към Централна Азия, а други минават през северните брегове на Африка към Египет. Тези две течения, избегнали катастрофата, се срещат в Предна Азия - в областта на днешен Ирак и Иран, по-специално на границите на древна Халдея и областите на юг от Каспийско море. На изток от тях се заселили различни туран- ски племена. От тази среща на тези два клона на преселници, примесени и с туранците, се образувал един народ, едно племе, от което произхожда Авраам, родоначалника на евреите.
към текста >>

Понеже вторият клон на Бялото Братство развива своята дейност предимно в средата на еврейския народ, който произхожда от Авраама, затова не е безинтересно как окултната наука разглежда въпроса за зараждането и мисията на еврейския народ.
АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД Понеже вторият клон на Бялото Братство развива своята дейност предимно в средата на еврейския народ, който произхожда от Авраама, затова не е безинтересно как окултната наука разглежда въпроса за зараждането и мисията на еврейския народ. В уводните думи към първия клон на Бялото Братство аз споменах, че при катастрофата на Атлантида, при потопа, част от населението на Атлантида се изселва предварително под ръководството на Посветени и тръгва в двете посоки: едни преселници тръгват през Северна Европа към Централна Азия, а други минават през северните брегове на Африка към Египет. Тези две течения, избегнали катастрофата, се срещат в Предна Азия - в областта на днешен Ирак и Иран, по-специално на границите на древна Халдея и областите на юг от Каспийско море. На изток от тях се заселили различни туран- ски племена. От тази среща на тези два клона на преселници, примесени и с туранците, се образувал един народ, едно племе, от което произхожда Авраам, родоначалника на евреите. Така че на север имаме туранците, на юг иранците и там.
към текста >>

От тази среща на тези два клона на преселници, примесени и с туранците, се образувал един народ, едно племе, от което произхожда Авраам, родоначалника на евреите.
АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД Понеже вторият клон на Бялото Братство развива своята дейност предимно в средата на еврейския народ, който произхожда от Авраама, затова не е безинтересно как окултната наука разглежда въпроса за зараждането и мисията на еврейския народ. В уводните думи към първия клон на Бялото Братство аз споменах, че при катастрофата на Атлантида, при потопа, част от населението на Атлантида се изселва предварително под ръководството на Посветени и тръгва в двете посоки: едни преселници тръгват през Северна Европа към Централна Азия, а други минават през северните брегове на Африка към Египет. Тези две течения, избегнали катастрофата, се срещат в Предна Азия - в областта на днешен Ирак и Иран, по-специално на границите на древна Халдея и областите на юг от Каспийско море. На изток от тях се заселили различни туран- ски племена. От тази среща на тези два клона на преселници, примесени и с туранците, се образувал един народ, едно племе, от което произхожда Авраам, родоначалника на евреите. Така че на север имаме туранците, на юг иранците и там. където се срещат тези две народности, пристига от Африка трета народност, която стига чак до областта на туранците. Там се получава едно смешение на преселниците, които идват от Африка, с известни турански племена. Така се образува една народност, от която се роди по-късно еврейството. Тази народност имаше нещо особено в себе си.
към текста >>

Такава нова организация имаше в Авраам, който изхождаше от този народ, който се образува от смешението на двата клона.
Тази народност имаше нещо особено в себе си. Докато у туранците още съществуваха упадъчното ясновидство като наследство от атлантско време, тези сили, които пораждаха това ясновид- ство у този народ, който се роди от смешението на известни турански племена с известни преселници, минали през Северна Африка, се насочиха навътре в тялото, навътре в душата на този народ и почнаха да организират както тялото, така и душата на хората от този народ, за да организират един физически мозък, за да може човек по пътя на мисълта, чрез мозъка, да дойде до познанието на Бога както вътре в себе си, така и вън от себе си. Защото в предишни времена това познание за Бога както вътре в душата, така и вън в природата се постигаше по пътя на ясновидството. Но сега трябваше по пътя на мисълта, проявена чрез мозъка, да се дойде до познаването на Бога както в душата, така и в природата. Затова беше необходимо нова организация на човешкото тяло, за да се създаде един мозък, чрез който да се прояви мисълта на човешкия дух. Такава нова организация имаше в Авраам, който изхождаше от този народ, който се образува от смешението на двата клона. Авраам върви по линията на Ноевия син Сим. Тара, бащата на Авраам, излезе из Ур халдейски. Той умря в Харак. Оттогава започва самостоятелната история на Авраам. Тя започва с един обет на Бога, за който е казано в Битието: „И рече Господ Аврааму, излез из земята си и из народа си, из дома бащин си и иди в земята, която ще ти покажа.
към текста >>

Авраам върви по линията на Ноевия син Сим.
Докато у туранците още съществуваха упадъчното ясновидство като наследство от атлантско време, тези сили, които пораждаха това ясновид- ство у този народ, който се роди от смешението на известни турански племена с известни преселници, минали през Северна Африка, се насочиха навътре в тялото, навътре в душата на този народ и почнаха да организират както тялото, така и душата на хората от този народ, за да организират един физически мозък, за да може човек по пътя на мисълта, чрез мозъка, да дойде до познанието на Бога както вътре в себе си, така и вън от себе си. Защото в предишни времена това познание за Бога както вътре в душата, така и вън в природата се постигаше по пътя на ясновидството. Но сега трябваше по пътя на мисълта, проявена чрез мозъка, да се дойде до познаването на Бога както в душата, така и в природата. Затова беше необходимо нова организация на човешкото тяло, за да се създаде един мозък, чрез който да се прояви мисълта на човешкия дух. Такава нова организация имаше в Авраам, който изхождаше от този народ, който се образува от смешението на двата клона. Авраам върви по линията на Ноевия син Сим. Тара, бащата на Авраам, излезе из Ур халдейски. Той умря в Харак. Оттогава започва самостоятелната история на Авраам. Тя започва с един обет на Бога, за който е казано в Битието: „И рече Господ Аврааму, излез из земята си и из народа си, из дома бащин си и иди в земята, която ще ти покажа. И ще направя народ голям.
към текста >>

Тара, бащата на Авраам, излезе из Ур халдейски.
Защото в предишни времена това познание за Бога както вътре в душата, така и вън в природата се постигаше по пътя на ясновидството. Но сега трябваше по пътя на мисълта, проявена чрез мозъка, да се дойде до познаването на Бога както в душата, така и в природата. Затова беше необходимо нова организация на човешкото тяло, за да се създаде един мозък, чрез който да се прояви мисълта на човешкия дух. Такава нова организация имаше в Авраам, който изхождаше от този народ, който се образува от смешението на двата клона. Авраам върви по линията на Ноевия син Сим. Тара, бащата на Авраам, излезе из Ур халдейски. Той умря в Харак. Оттогава започва самостоятелната история на Авраам. Тя започва с един обет на Бога, за който е казано в Битието: „И рече Господ Аврааму, излез из земята си и из народа си, из дома бащин си и иди в земята, която ще ти покажа. И ще направя народ голям. Ще те благословя и ще възвеличая името ти и ще бъдеш в благословение.
към текста >>

Оттогава започва самостоятелната история на Авраам.
Затова беше необходимо нова организация на човешкото тяло, за да се създаде един мозък, чрез който да се прояви мисълта на човешкия дух. Такава нова организация имаше в Авраам, който изхождаше от този народ, който се образува от смешението на двата клона. Авраам върви по линията на Ноевия син Сим. Тара, бащата на Авраам, излезе из Ур халдейски. Той умря в Харак. Оттогава започва самостоятелната история на Авраам. Тя започва с един обет на Бога, за който е казано в Битието: „И рече Господ Аврааму, излез из земята си и из народа си, из дома бащин си и иди в земята, която ще ти покажа. И ще направя народ голям. Ще те благословя и ще възвеличая името ти и ще бъдеш в благословение. И ще благословя онези, които те благославят, а онези, които те кълнят, ще прокълна. И ще се благословят в тебе всички племена на Земята."
към текста >>

Тя започва с един обет на Бога, за който е казано в Битието: „И рече Господ Аврааму, излез из земята си и из народа си, из дома бащин си и иди в земята, която ще ти покажа.
Такава нова организация имаше в Авраам, който изхождаше от този народ, който се образува от смешението на двата клона. Авраам върви по линията на Ноевия син Сим. Тара, бащата на Авраам, излезе из Ур халдейски. Той умря в Харак. Оттогава започва самостоятелната история на Авраам. Тя започва с един обет на Бога, за който е казано в Битието: „И рече Господ Аврааму, излез из земята си и из народа си, из дома бащин си и иди в земята, която ще ти покажа. И ще направя народ голям. Ще те благословя и ще възвеличая името ти и ще бъдеш в благословение. И ще благословя онези, които те благославят, а онези, които те кълнят, ще прокълна. И ще се благословят в тебе всички племена на Земята." Авраам се среща с Мелхиседек - цар на правда и мир, който е един от безсмъртните предци на човечеството, без начало на дни, нито край на живот, без родословие.
към текста >>

Авраам се среща с Мелхиседек - цар на правда и мир, който е един от безсмъртните предци на човечеството, без начало на дни, нито край на живот, без родословие.
Тя започва с един обет на Бога, за който е казано в Битието: „И рече Господ Аврааму, излез из земята си и из народа си, из дома бащин си и иди в земята, която ще ти покажа. И ще направя народ голям. Ще те благословя и ще възвеличая името ти и ще бъдеш в благословение. И ще благословя онези, които те благославят, а онези, които те кълнят, ще прокълна. И ще се благословят в тебе всички племена на Земята." Авраам се среща с Мелхиседек - цар на правда и мир, който е един от безсмъртните предци на човечеството, без начало на дни, нито край на живот, без родословие. Това ще рече, че той не е свързан с никой от дългите родословия като се почне от Адам и се свърши с по-далечните потомци. И това не е случайно. Тази среща означава нещо, тя е символ на нещо. В своята книга „Мисията на евреите" Сент Ив д'Алвейдър, след като излага синархичното учение на Рама и говори за неговия цикъл, развива следната идея, която ще предам накратко: Синархичният строй на Рама, след като просъществувал няколко хилядолетия, накрая се разпаднал поради така наречения разкол на Иршу, три хиляди и двеста години преди Христа. Иршу въздигнал отново женското начало, чийто емблем се явява венериния знак на Телеца.
към текста >>

Това е показано в Битието, че Тара, със сина си Авраам, със Сара, жена му и с Лота напуща Ур халдейски, за да търси нова земя, в която да осъществи целите на ордена на Посветените.
С това започва пак старата история на нескончаеми борби, политическа и религиозна анархия, каквато е царувала и при разюзданата власт на друидесите в древна Келтия. Великият религиозен синтез, който характеризира цикъла на Рама, се разпадна на отделни култове; мощният съюз от държави, подчинени на синар- хичния строй се разпадна на отделни държави, в които се възцари принудителната власт, чиито носители се явяват най- вече монарсите. Така се явяват на историческата сцена ред мощни държави - Персия, Асирия, Вавилон, Рим и пр., които се развиват под знака на Телеца и вървят по пътя на Немрод, пътя на тигъра. През тези именно времена, когато царува Немрод, когато разколът на Иршу е обхванал всички страни, в Халдея, пъшкаща под властта на Телеца, възниква движението на аб- рамидите или неорамидите. Из средите на халдейското жречество, верно на традициите на рамовия цикъл, ала потиснато от произволната политическа власт, изхожда едно движение на синтетично Посвещение, което има за цел да преведе отново народите към древно-социалния синтез. Това е показано в Битието, че Тара, със сина си Авраам, със Сара, жена му и с Лота напуща Ур халдейски, за да търси нова земя, в която да осъществи целите на ордена на Посветените. Именно Авраам е комуто е възложена тази мисия. И името му изцяло съдържа йерограмата Рам: Ав-рам. От езотерично гледище човекът Авраам се явява въплощение на един кос- мичен принцип, специфичен принцип на социална организация, чието начало започва със създаването на един род и след като мине по сложните пътища на диференциацията и подбора, завършва с една напълно организирана социална общност. Авраам от друга страна е символично име на един орден, на едно окултно движение, на едно окултно братство. Той е глава на една колегия от Посветени.
към текста >>

Именно Авраам е комуто е възложена тази мисия.
Великият религиозен синтез, който характеризира цикъла на Рама, се разпадна на отделни култове; мощният съюз от държави, подчинени на синар- хичния строй се разпадна на отделни държави, в които се възцари принудителната власт, чиито носители се явяват най- вече монарсите. Така се явяват на историческата сцена ред мощни държави - Персия, Асирия, Вавилон, Рим и пр., които се развиват под знака на Телеца и вървят по пътя на Немрод, пътя на тигъра. През тези именно времена, когато царува Немрод, когато разколът на Иршу е обхванал всички страни, в Халдея, пъшкаща под властта на Телеца, възниква движението на аб- рамидите или неорамидите. Из средите на халдейското жречество, верно на традициите на рамовия цикъл, ала потиснато от произволната политическа власт, изхожда едно движение на синтетично Посвещение, което има за цел да преведе отново народите към древно-социалния синтез. Това е показано в Битието, че Тара, със сина си Авраам, със Сара, жена му и с Лота напуща Ур халдейски, за да търси нова земя, в която да осъществи целите на ордена на Посветените. Именно Авраам е комуто е възложена тази мисия. И името му изцяло съдържа йерограмата Рам: Ав-рам. От езотерично гледище човекът Авраам се явява въплощение на един кос- мичен принцип, специфичен принцип на социална организация, чието начало започва със създаването на един род и след като мине по сложните пътища на диференциацията и подбора, завършва с една напълно организирана социална общност. Авраам от друга страна е символично име на един орден, на едно окултно движение, на едно окултно братство. Той е глава на една колегия от Посветени. И тази глава на ордена на неорамидите, бъдещ патриарх и родоначалник на „избрания народ" се покланя благоговейно пред Мелхиседек, представител на великия религиозен и държавен синтез на Рамовия цикъл, за да получи неговото Благословение - Посвещение.
към текста >>

От езотерично гледище човекът Авраам се явява въплощение на един кос- мичен принцип, специфичен принцип на социална организация, чието начало започва със създаването на един род и след като мине по сложните пътища на диференциацията и подбора, завършва с една напълно организирана социална общност.
През тези именно времена, когато царува Немрод, когато разколът на Иршу е обхванал всички страни, в Халдея, пъшкаща под властта на Телеца, възниква движението на аб- рамидите или неорамидите. Из средите на халдейското жречество, верно на традициите на рамовия цикъл, ала потиснато от произволната политическа власт, изхожда едно движение на синтетично Посвещение, което има за цел да преведе отново народите към древно-социалния синтез. Това е показано в Битието, че Тара, със сина си Авраам, със Сара, жена му и с Лота напуща Ур халдейски, за да търси нова земя, в която да осъществи целите на ордена на Посветените. Именно Авраам е комуто е възложена тази мисия. И името му изцяло съдържа йерограмата Рам: Ав-рам. От езотерично гледище човекът Авраам се явява въплощение на един кос- мичен принцип, специфичен принцип на социална организация, чието начало започва със създаването на един род и след като мине по сложните пътища на диференциацията и подбора, завършва с една напълно организирана социална общност. Авраам от друга страна е символично име на един орден, на едно окултно движение, на едно окултно братство. Той е глава на една колегия от Посветени. И тази глава на ордена на неорамидите, бъдещ патриарх и родоначалник на „избрания народ" се покланя благоговейно пред Мелхиседек, представител на великия религиозен и държавен синтез на Рамовия цикъл, за да получи неговото Благословение - Посвещение. Тази е връзката, която свързва движението на абрамидите и специално Авраам с цикъла на Рама и със социалното учение на древната синархия. Това е един символ на приемственост при предаване на учението на Великото Бяло Братство, което Авраам е призван да възстанови в една нова форма на Земята чрез своето потомство.
към текста >>

Авраам от друга страна е символично име на един орден, на едно окултно движение, на едно окултно братство.
Из средите на халдейското жречество, верно на традициите на рамовия цикъл, ала потиснато от произволната политическа власт, изхожда едно движение на синтетично Посвещение, което има за цел да преведе отново народите към древно-социалния синтез. Това е показано в Битието, че Тара, със сина си Авраам, със Сара, жена му и с Лота напуща Ур халдейски, за да търси нова земя, в която да осъществи целите на ордена на Посветените. Именно Авраам е комуто е възложена тази мисия. И името му изцяло съдържа йерограмата Рам: Ав-рам. От езотерично гледище човекът Авраам се явява въплощение на един кос- мичен принцип, специфичен принцип на социална организация, чието начало започва със създаването на един род и след като мине по сложните пътища на диференциацията и подбора, завършва с една напълно организирана социална общност. Авраам от друга страна е символично име на един орден, на едно окултно движение, на едно окултно братство. Той е глава на една колегия от Посветени. И тази глава на ордена на неорамидите, бъдещ патриарх и родоначалник на „избрания народ" се покланя благоговейно пред Мелхиседек, представител на великия религиозен и държавен синтез на Рамовия цикъл, за да получи неговото Благословение - Посвещение. Тази е връзката, която свързва движението на абрамидите и специално Авраам с цикъла на Рама и със социалното учение на древната синархия. Това е един символ на приемственост при предаване на учението на Великото Бяло Братство, което Авраам е призван да възстанови в една нова форма на Земята чрез своето потомство. Така че Авраам не е бил един обикновен човек, но един Велик Посветен, който е бил минал през една съвсем нова форма на Посвещение и е бил способен по пътя на мисълта да познае Бога, както в природата, така и в човешката душа, Който пулсира и се проявява и чрез кръвта на поколенията.
към текста >>

Тази е връзката, която свързва движението на абрамидите и специално Авраам с цикъла на Рама и със социалното учение на древната синархия.
И името му изцяло съдържа йерограмата Рам: Ав-рам. От езотерично гледище човекът Авраам се явява въплощение на един кос- мичен принцип, специфичен принцип на социална организация, чието начало започва със създаването на един род и след като мине по сложните пътища на диференциацията и подбора, завършва с една напълно организирана социална общност. Авраам от друга страна е символично име на един орден, на едно окултно движение, на едно окултно братство. Той е глава на една колегия от Посветени. И тази глава на ордена на неорамидите, бъдещ патриарх и родоначалник на „избрания народ" се покланя благоговейно пред Мелхиседек, представител на великия религиозен и държавен синтез на Рамовия цикъл, за да получи неговото Благословение - Посвещение. Тази е връзката, която свързва движението на абрамидите и специално Авраам с цикъла на Рама и със социалното учение на древната синархия. Това е един символ на приемственост при предаване на учението на Великото Бяло Братство, което Авраам е призван да възстанови в една нова форма на Земята чрез своето потомство. Така че Авраам не е бил един обикновен човек, но един Велик Посветен, който е бил минал през една съвсем нова форма на Посвещение и е бил способен по пътя на мисълта да познае Бога, както в природата, така и в човешката душа, Който пулсира и се проявява и чрез кръвта на поколенията. По този път на мисълта Авраам открива, че Бог, Който прониква цялата природа, живее в неговата душа, живее в неговото аз. И той казва за себе си: „Аз съм". Така Авраам открива, че Бог има свой център в неговия Аз и го чувствува в кръвта, която тече през поколенията.
към текста >>

Това е един символ на приемственост при предаване на учението на Великото Бяло Братство, което Авраам е призван да възстанови в една нова форма на Земята чрез своето потомство.
От езотерично гледище човекът Авраам се явява въплощение на един кос- мичен принцип, специфичен принцип на социална организация, чието начало започва със създаването на един род и след като мине по сложните пътища на диференциацията и подбора, завършва с една напълно организирана социална общност. Авраам от друга страна е символично име на един орден, на едно окултно движение, на едно окултно братство. Той е глава на една колегия от Посветени. И тази глава на ордена на неорамидите, бъдещ патриарх и родоначалник на „избрания народ" се покланя благоговейно пред Мелхиседек, представител на великия религиозен и държавен синтез на Рамовия цикъл, за да получи неговото Благословение - Посвещение. Тази е връзката, която свързва движението на абрамидите и специално Авраам с цикъла на Рама и със социалното учение на древната синархия. Това е един символ на приемственост при предаване на учението на Великото Бяло Братство, което Авраам е призван да възстанови в една нова форма на Земята чрез своето потомство. Така че Авраам не е бил един обикновен човек, но един Велик Посветен, който е бил минал през една съвсем нова форма на Посвещение и е бил способен по пътя на мисълта да познае Бога, както в природата, така и в човешката душа, Който пулсира и се проявява и чрез кръвта на поколенията. По този път на мисълта Авраам открива, че Бог, Който прониква цялата природа, живее в неговата душа, живее в неговото аз. И той казва за себе си: „Аз съм". Така Авраам открива, че Бог има свой център в неговия Аз и го чувствува в кръвта, която тече през поколенията. Легендата разказва, че Авраам е получил тази нова вътрешна организация по един особен начин.
към текста >>

Така че Авраам не е бил един обикновен човек, но един Велик Посветен, който е бил минал през една съвсем нова форма на Посвещение и е бил способен по пътя на мисълта да познае Бога, както в природата, така и в човешката душа, Който пулсира и се проявява и чрез кръвта на поколенията.
Авраам от друга страна е символично име на един орден, на едно окултно движение, на едно окултно братство. Той е глава на една колегия от Посветени. И тази глава на ордена на неорамидите, бъдещ патриарх и родоначалник на „избрания народ" се покланя благоговейно пред Мелхиседек, представител на великия религиозен и държавен синтез на Рамовия цикъл, за да получи неговото Благословение - Посвещение. Тази е връзката, която свързва движението на абрамидите и специално Авраам с цикъла на Рама и със социалното учение на древната синархия. Това е един символ на приемственост при предаване на учението на Великото Бяло Братство, което Авраам е призван да възстанови в една нова форма на Земята чрез своето потомство. Така че Авраам не е бил един обикновен човек, но един Велик Посветен, който е бил минал през една съвсем нова форма на Посвещение и е бил способен по пътя на мисълта да познае Бога, както в природата, така и в човешката душа, Който пулсира и се проявява и чрез кръвта на поколенията. По този път на мисълта Авраам открива, че Бог, Който прониква цялата природа, живее в неговата душа, живее в неговото аз. И той казва за себе си: „Аз съм". Така Авраам открива, че Бог има свой център в неговия Аз и го чувствува в кръвта, която тече през поколенията. Легендата разказва, че Авраам е получил тази нова вътрешна организация по един особен начин. Както видяхме, той е една действителна историческа личност.
към текста >>

По този път на мисълта Авраам открива, че Бог, Който прониква цялата природа, живее в неговата душа, живее в неговото аз.
Той е глава на една колегия от Посветени. И тази глава на ордена на неорамидите, бъдещ патриарх и родоначалник на „избрания народ" се покланя благоговейно пред Мелхиседек, представител на великия религиозен и държавен синтез на Рамовия цикъл, за да получи неговото Благословение - Посвещение. Тази е връзката, която свързва движението на абрамидите и специално Авраам с цикъла на Рама и със социалното учение на древната синархия. Това е един символ на приемственост при предаване на учението на Великото Бяло Братство, което Авраам е призван да възстанови в една нова форма на Земята чрез своето потомство. Така че Авраам не е бил един обикновен човек, но един Велик Посветен, който е бил минал през една съвсем нова форма на Посвещение и е бил способен по пътя на мисълта да познае Бога, както в природата, така и в човешката душа, Който пулсира и се проявява и чрез кръвта на поколенията. По този път на мисълта Авраам открива, че Бог, Който прониква цялата природа, живее в неговата душа, живее в неговото аз. И той казва за себе си: „Аз съм". Така Авраам открива, че Бог има свой център в неговия Аз и го чувствува в кръвта, която тече през поколенията. Легендата разказва, че Авраам е получил тази нова вътрешна организация по един особен начин. Както видяхме, той е една действителна историческа личност. В една легенда от Талмуда се разказва, че бащата на Авраам е бил пълководец, на онази легендарна, но действителна личност, която в
към текста >>

Така Авраам открива, че Бог има свой център в неговия Аз и го чувствува в кръвта, която тече през поколенията.
Тази е връзката, която свързва движението на абрамидите и специално Авраам с цикъла на Рама и със социалното учение на древната синархия. Това е един символ на приемственост при предаване на учението на Великото Бяло Братство, което Авраам е призван да възстанови в една нова форма на Земята чрез своето потомство. Така че Авраам не е бил един обикновен човек, но един Велик Посветен, който е бил минал през една съвсем нова форма на Посвещение и е бил способен по пътя на мисълта да познае Бога, както в природата, така и в човешката душа, Който пулсира и се проявява и чрез кръвта на поколенията. По този път на мисълта Авраам открива, че Бог, Който прониква цялата природа, живее в неговата душа, живее в неговото аз. И той казва за себе си: „Аз съм". Така Авраам открива, че Бог има свой център в неговия Аз и го чувствува в кръвта, която тече през поколенията. Легендата разказва, че Авраам е получил тази нова вътрешна организация по един особен начин. Както видяхме, той е една действителна историческа личност. В една легенда от Талмуда се разказва, че бащата на Авраам е бил пълководец, на онази легендарна, но действителна личност, която в Библията се нарича Нимрод. Той сънува сън и жреците му казали, че според този сън синът на неговия пълководец ще стане велик човек и ще свали от престола много царе и владетели.
към текста >>

Легендата разказва, че Авраам е получил тази нова вътрешна организация по един особен начин.
Това е един символ на приемственост при предаване на учението на Великото Бяло Братство, което Авраам е призван да възстанови в една нова форма на Земята чрез своето потомство. Така че Авраам не е бил един обикновен човек, но един Велик Посветен, който е бил минал през една съвсем нова форма на Посвещение и е бил способен по пътя на мисълта да познае Бога, както в природата, така и в човешката душа, Който пулсира и се проявява и чрез кръвта на поколенията. По този път на мисълта Авраам открива, че Бог, Който прониква цялата природа, живее в неговата душа, живее в неговото аз. И той казва за себе си: „Аз съм". Така Авраам открива, че Бог има свой център в неговия Аз и го чувствува в кръвта, която тече през поколенията. Легендата разказва, че Авраам е получил тази нова вътрешна организация по един особен начин. Както видяхме, той е една действителна историческа личност. В една легенда от Талмуда се разказва, че бащата на Авраам е бил пълководец, на онази легендарна, но действителна личност, която в Библията се нарича Нимрод. Той сънува сън и жреците му казали, че според този сън синът на неговия пълководец ще стане велик човек и ще свали от престола много царе и владетели. Нимрод се уплашил от това и заповядал да убият сина на пълководеца.
към текста >>

В една легенда от Талмуда се разказва, че бащата на Авраам е бил пълководец, на онази легендарна, но действителна личност, която в
По този път на мисълта Авраам открива, че Бог, Който прониква цялата природа, живее в неговата душа, живее в неговото аз. И той казва за себе си: „Аз съм". Така Авраам открива, че Бог има свой център в неговия Аз и го чувствува в кръвта, която тече през поколенията. Легендата разказва, че Авраам е получил тази нова вътрешна организация по един особен начин. Както видяхме, той е една действителна историческа личност. В една легенда от Талмуда се разказва, че бащата на Авраам е бил пълководец, на онази легендарна, но действителна личност, която в Библията се нарича Нимрод. Той сънува сън и жреците му казали, че според този сън синът на неговия пълководец ще стане велик човек и ще свали от престола много царе и владетели. Нимрод се уплашил от това и заповядал да убият сина на пълководеца. Бащата на Авраам прибегнал до хитрост и показал на Нимрод едно чуждо дете, а неговото собствено, именно Авраам, скрил в една пещера, където бил гледан. И фактът, че Авраам е първият, който насочва старите ясновидски сили навътре и развива в себе си онази организираща сила, която го довежда до вътрешното съзнание за Бога.
към текста >>

Бащата на Авраам прибегнал до хитрост и показал на Нимрод едно чуждо дете, а неговото собствено, именно Авраам, скрил в една пещера, където бил гледан.
Както видяхме, той е една действителна историческа личност. В една легенда от Талмуда се разказва, че бащата на Авраам е бил пълководец, на онази легендарна, но действителна личност, която в Библията се нарича Нимрод. Той сънува сън и жреците му казали, че според този сън синът на неговия пълководец ще стане велик човек и ще свали от престола много царе и владетели. Нимрод се уплашил от това и заповядал да убият сина на пълководеца. Бащата на Авраам прибегнал до хитрост и показал на Нимрод едно чуждо дете, а неговото собствено, именно Авраам, скрил в една пещера, където бил гледан. И фактът, че Авраам е първият, който насочва старите ясновидски сили навътре и развива в себе си онази организираща сила, която го довежда до вътрешното съзнание за Бога. Това обръщане на целия сбор от душевни сили е показано в легендата, която разказва, че в течение на три години, през което време детето е било отглеждано в пещерата, то е бозаело мляко чрез Божията благодат от свой собствен пръст на дясната ръка. Това хранене чрез самия себе си, това преминаване навътре на силите, които по-рано са произвеждали ясновидството, легендата го показва по един чуден начин с родоначалника на еврейския народ Авраам, който се е хранил чрез своя собствен пръст. Така че Авраам е може би първият, в който под влияние на Божествената Мъдрост се е събудила мисълта за Бога в него. Той е преживял Бога вън от себе си.
към текста >>

И фактът, че Авраам е първият, който насочва старите ясновидски сили навътре и развива в себе си онази организираща сила, която го довежда до вътрешното съзнание за Бога.
В една легенда от Талмуда се разказва, че бащата на Авраам е бил пълководец, на онази легендарна, но действителна личност, която в Библията се нарича Нимрод. Той сънува сън и жреците му казали, че според този сън синът на неговия пълководец ще стане велик човек и ще свали от престола много царе и владетели. Нимрод се уплашил от това и заповядал да убият сина на пълководеца. Бащата на Авраам прибегнал до хитрост и показал на Нимрод едно чуждо дете, а неговото собствено, именно Авраам, скрил в една пещера, където бил гледан. И фактът, че Авраам е първият, който насочва старите ясновидски сили навътре и развива в себе си онази организираща сила, която го довежда до вътрешното съзнание за Бога. Това обръщане на целия сбор от душевни сили е показано в легендата, която разказва, че в течение на три години, през което време детето е било отглеждано в пещерата, то е бозаело мляко чрез Божията благодат от свой собствен пръст на дясната ръка. Това хранене чрез самия себе си, това преминаване навътре на силите, които по-рано са произвеждали ясновидството, легендата го показва по един чуден начин с родоначалника на еврейския народ Авраам, който се е хранил чрез своя собствен пръст. Така че Авраам е може би първият, в който под влияние на Божествената Мъдрост се е събудила мисълта за Бога в него. Той е преживял Бога вън от себе си. Това е било възможно за него, защото той е развил един превъзходен мозък като орган на мисленето.
към текста >>

Това хранене чрез самия себе си, това преминаване навътре на силите, които по-рано са произвеждали ясновидството, легендата го показва по един чуден начин с родоначалника на еврейския народ Авраам, който се е хранил чрез своя собствен пръст.
Той сънува сън и жреците му казали, че според този сън синът на неговия пълководец ще стане велик човек и ще свали от престола много царе и владетели. Нимрод се уплашил от това и заповядал да убият сина на пълководеца. Бащата на Авраам прибегнал до хитрост и показал на Нимрод едно чуждо дете, а неговото собствено, именно Авраам, скрил в една пещера, където бил гледан. И фактът, че Авраам е първият, който насочва старите ясновидски сили навътре и развива в себе си онази организираща сила, която го довежда до вътрешното съзнание за Бога. Това обръщане на целия сбор от душевни сили е показано в легендата, която разказва, че в течение на три години, през което време детето е било отглеждано в пещерата, то е бозаело мляко чрез Божията благодат от свой собствен пръст на дясната ръка. Това хранене чрез самия себе си, това преминаване навътре на силите, които по-рано са произвеждали ясновидството, легендата го показва по един чуден начин с родоначалника на еврейския народ Авраам, който се е хранил чрез своя собствен пръст. Така че Авраам е може би първият, в който под влияние на Божествената Мъдрост се е събудила мисълта за Бога в него. Той е преживял Бога вън от себе си. Това е било възможно за него, защото той е развил един превъзходен мозък като орган на мисленето. Затова с право него го считат като откривател на аритметиката, на науката на мисълта, която се основава предимно на физическото мислене. Това, което може да бъде разкрито чрез ясновидството, аритметиката ни го разкрива чрез процеса на мисленето, чрез мозъка.
към текста >>

Така че Авраам е може би първият, в който под влияние на Божествената Мъдрост се е събудила мисълта за Бога в него.
Нимрод се уплашил от това и заповядал да убият сина на пълководеца. Бащата на Авраам прибегнал до хитрост и показал на Нимрод едно чуждо дете, а неговото собствено, именно Авраам, скрил в една пещера, където бил гледан. И фактът, че Авраам е първият, който насочва старите ясновидски сили навътре и развива в себе си онази организираща сила, която го довежда до вътрешното съзнание за Бога. Това обръщане на целия сбор от душевни сили е показано в легендата, която разказва, че в течение на три години, през което време детето е било отглеждано в пещерата, то е бозаело мляко чрез Божията благодат от свой собствен пръст на дясната ръка. Това хранене чрез самия себе си, това преминаване навътре на силите, които по-рано са произвеждали ясновидството, легендата го показва по един чуден начин с родоначалника на еврейския народ Авраам, който се е хранил чрез своя собствен пръст. Така че Авраам е може би първият, в който под влияние на Божествената Мъдрост се е събудила мисълта за Бога в него. Той е преживял Бога вън от себе си. Това е било възможно за него, защото той е развил един превъзходен мозък като орган на мисленето. Затова с право него го считат като откривател на аритметиката, на науката на мисълта, която се основава предимно на физическото мислене. Това, което може да бъде разкрито чрез ясновидството, аритметиката ни го разкрива чрез процеса на мисленето, чрез мозъка. Тази способност, този мозък, който Авраам е бил развил, трябвало да се развие по-нататък чрез наследствеността, предавайки се от поколение на поколение.
към текста >>

Тази способност, този мозък, който Авраам е бил развил, трябвало да се развие по-нататък чрез наследствеността, предавайки се от поколение на поколение.
Така че Авраам е може би първият, в който под влияние на Божествената Мъдрост се е събудила мисълта за Бога в него. Той е преживял Бога вън от себе си. Това е било възможно за него, защото той е развил един превъзходен мозък като орган на мисленето. Затова с право него го считат като откривател на аритметиката, на науката на мисълта, която се основава предимно на физическото мислене. Това, което може да бъде разкрито чрез ясновидството, аритметиката ни го разкрива чрез процеса на мисленето, чрез мозъка. Тази способност, този мозък, който Авраам е бил развил, трябвало да се развие по-нататък чрез наследствеността, предавайки се от поколение на поколение. В това развитие на физическото поле, естествено то не е могло да бъде изолирано от развитието на етерното и астралното тяло, които заедно образуват истинското тяло на човека. Затова по пътя на наследствеността се усъвършенстват и трите обвивки на човешкото тяло. Това, което е могло да бъде предадено на тези три обвивки на човешкото тяло, е трябвало да бъде предадено в ред последователни поколения. Развитието на отделния човек върви така, че до седмата година се развива предимно физическото тяло, до четиринадесетата година се развива етерното тяло и до двадесет и първата годишна възраст се развива астралното тяло. Това развитие, което в индивида се извършва в течение на седем години, в развитието на един народ и на човечеството се извършва в течение на седем поколения.
към текста >>

Така това, което е било вложено в Авраам, за да се развие в своята пълнота, е трябвало да мине през три пъти по четиринадесет поколения, така че да може да обхване както физическото, така и етерното и астралното тяло.
Затова по пътя на наследствеността се усъвършенстват и трите обвивки на човешкото тяло. Това, което е могло да бъде предадено на тези три обвивки на човешкото тяло, е трябвало да бъде предадено в ред последователни поколения. Развитието на отделния човек върви така, че до седмата година се развива предимно физическото тяло, до четиринадесетата година се развива етерното тяло и до двадесет и първата годишна възраст се развива астралното тяло. Това развитие, което в индивида се извършва в течение на седем години, в развитието на един народ и на човечеството се извършва в течение на седем поколения. И понеже наследствеността се предава не от баща на син, а от дядо на внук, то в такъв случай са необходими не седем поколения, за развиване и оформяне на едно тяло, но четиринадесет поколения. Така това, което е било вложено в Авраам, за да се развие в своята пълнота, е трябвало да мине през три пъти по четиринадесет поколения, така че да може да обхване както физическото, така и етерното и астралното тяло. По такъв начин се стига до едно тяло, което е напълно проникнато, пропито от това, което е било вложено у Адам като първоначална заложба. Това ни е показано от евангелието на Матея, което посочва, че от Авраама до Давида има четиринадесет поколения, от Давида до вавилонското преселение четиринадесет поколения и от вавилонското преселение до Христа, четиринадесет поколения. Първоначално еврейският народ познавал Бога, изявен в духа на народа, като отделния човек се чувствувал като член на целия народ, а не като отделна индивидуалност. Затова се казва, че Бог е Бог на Авраам, на Исак, на Яков. Така евреите познавали Бога, който се изявявал в духа на народа, от който всеки отделен човек е част.
към текста >>

Това ни е показано от евангелието на Матея, което посочва, че от Авраама до Давида има четиринадесет поколения, от Давида до вавилонското преселение четиринадесет поколения и от вавилонското преселение до Христа, четиринадесет поколения.
Развитието на отделния човек върви така, че до седмата година се развива предимно физическото тяло, до четиринадесетата година се развива етерното тяло и до двадесет и първата годишна възраст се развива астралното тяло. Това развитие, което в индивида се извършва в течение на седем години, в развитието на един народ и на човечеството се извършва в течение на седем поколения. И понеже наследствеността се предава не от баща на син, а от дядо на внук, то в такъв случай са необходими не седем поколения, за развиване и оформяне на едно тяло, но четиринадесет поколения. Така това, което е било вложено в Авраам, за да се развие в своята пълнота, е трябвало да мине през три пъти по четиринадесет поколения, така че да може да обхване както физическото, така и етерното и астралното тяло. По такъв начин се стига до едно тяло, което е напълно проникнато, пропито от това, което е било вложено у Адам като първоначална заложба. Това ни е показано от евангелието на Матея, което посочва, че от Авраама до Давида има четиринадесет поколения, от Давида до вавилонското преселение четиринадесет поколения и от вавилонското преселение до Христа, четиринадесет поколения. Първоначално еврейският народ познавал Бога, изявен в духа на народа, като отделния човек се чувствувал като член на целия народ, а не като отделна индивидуалност. Затова се казва, че Бог е Бог на Авраам, на Исак, на Яков. Така евреите познавали Бога, който се изявявал в духа на народа, от който всеки отделен човек е част. Когато в християнското познание отделната човешка индивидуалност постига същото познание за Бога, който живее в душата на човека, когото древноеврейс- кото познание постига чрез вглъбяване в духа на народа, в онзи дух. който тече в кръвта на поколенията.
към текста >>

Затова се казва, че Бог е Бог на Авраам, на Исак, на Яков.
И понеже наследствеността се предава не от баща на син, а от дядо на внук, то в такъв случай са необходими не седем поколения, за развиване и оформяне на едно тяло, но четиринадесет поколения. Така това, което е било вложено в Авраам, за да се развие в своята пълнота, е трябвало да мине през три пъти по четиринадесет поколения, така че да може да обхване както физическото, така и етерното и астралното тяло. По такъв начин се стига до едно тяло, което е напълно проникнато, пропито от това, което е било вложено у Адам като първоначална заложба. Това ни е показано от евангелието на Матея, което посочва, че от Авраама до Давида има четиринадесет поколения, от Давида до вавилонското преселение четиринадесет поколения и от вавилонското преселение до Христа, четиринадесет поколения. Първоначално еврейският народ познавал Бога, изявен в духа на народа, като отделния човек се чувствувал като член на целия народ, а не като отделна индивидуалност. Затова се казва, че Бог е Бог на Авраам, на Исак, на Яков. Така евреите познавали Бога, който се изявявал в духа на народа, от който всеки отделен човек е част. Когато в християнското познание отделната човешка индивидуалност постига същото познание за Бога, който живее в душата на човека, когото древноеврейс- кото познание постига чрез вглъбяване в духа на народа, в онзи дух. който тече в кръвта на поколенията. В заключение на гореказаното можем да кажем, че чрез древноеврейския народ е развита логичната мисъл за познаване на Бога и без силата на ясновидството. Но за тази цел особеното устройство на Авраамовия организъм е трябвало да бъде предаден по-нататък по пътя на наследствеността на поколенията.
към текста >>

Но за тази цел особеното устройство на Авраамовия организъм е трябвало да бъде предаден по-нататък по пътя на наследствеността на поколенията.
Затова се казва, че Бог е Бог на Авраам, на Исак, на Яков. Така евреите познавали Бога, който се изявявал в духа на народа, от който всеки отделен човек е част. Когато в християнското познание отделната човешка индивидуалност постига същото познание за Бога, който живее в душата на човека, когото древноеврейс- кото познание постига чрез вглъбяване в духа на народа, в онзи дух. който тече в кръвта на поколенията. В заключение на гореказаното можем да кажем, че чрез древноеврейския народ е развита логичната мисъл за познаване на Бога и без силата на ясновидството. Но за тази цел особеното устройство на Авраамовия организъм е трябвало да бъде предаден по-нататък по пътя на наследствеността на поколенията. Както се е водило развитието на човечеството след атлан- тско време, трябвало е да се създаде една способност в човека да замести древното ясновидство, трябвало е да се развие логичното мислене, чрез което човек да открие и познае Бога, проявен както във външния свят, така и в човешката душа. Еврейският народ е бил определен да създаде едно такова тяло, което да бъде така организирано, за да може да дойде до познанието на света и на Бога без влиянието на ясновидството. Тази била мисията на еврейския народ.. В лицето на родоначалника на еврейския народ, в лицето на Авраам фактически имаме една такава индивидуалност, чието тяло е било един подходящ инструмент за логическо мислене. По такъв начин Авраам сложи началото на едно познание, което се основава не на ясновидството, а върху наблюденията във външния свят. По такъв начин е сложено началото на онази култура, плодовете на която имаме сега в западноевропейската култура.
към текста >>

Тази била мисията на еврейския народ.. В лицето на родоначалника на еврейския народ, в лицето на Авраам фактически имаме една такава индивидуалност, чието тяло е било един подходящ инструмент за логическо мислене.
който тече в кръвта на поколенията. В заключение на гореказаното можем да кажем, че чрез древноеврейския народ е развита логичната мисъл за познаване на Бога и без силата на ясновидството. Но за тази цел особеното устройство на Авраамовия организъм е трябвало да бъде предаден по-нататък по пътя на наследствеността на поколенията. Както се е водило развитието на човечеството след атлан- тско време, трябвало е да се създаде една способност в човека да замести древното ясновидство, трябвало е да се развие логичното мислене, чрез което човек да открие и познае Бога, проявен както във външния свят, така и в човешката душа. Еврейският народ е бил определен да създаде едно такова тяло, което да бъде така организирано, за да може да дойде до познанието на света и на Бога без влиянието на ясновидството. Тази била мисията на еврейския народ.. В лицето на родоначалника на еврейския народ, в лицето на Авраам фактически имаме една такава индивидуалност, чието тяло е било един подходящ инструмент за логическо мислене. По такъв начин Авраам сложи началото на едно познание, което се основава не на ясновидството, а върху наблюденията във външния свят. По такъв начин е сложено началото на онази култура, плодовете на която имаме сега в западноевропейската култура. Авраам сложи началото на комбинираното мислене, на математическата логика. Затова той разгледа света като мярка, число и тегло, в който свят той намира изявен Бога, с Когото той е бил във връзка, в общение. В такъв случай Авраам познава Бога първо вън от себе си, изявен в природата.
към текста >>

По такъв начин Авраам сложи началото на едно познание, което се основава не на ясновидството, а върху наблюденията във външния свят.
В заключение на гореказаното можем да кажем, че чрез древноеврейския народ е развита логичната мисъл за познаване на Бога и без силата на ясновидството. Но за тази цел особеното устройство на Авраамовия организъм е трябвало да бъде предаден по-нататък по пътя на наследствеността на поколенията. Както се е водило развитието на човечеството след атлан- тско време, трябвало е да се създаде една способност в човека да замести древното ясновидство, трябвало е да се развие логичното мислене, чрез което човек да открие и познае Бога, проявен както във външния свят, така и в човешката душа. Еврейският народ е бил определен да създаде едно такова тяло, което да бъде така организирано, за да може да дойде до познанието на света и на Бога без влиянието на ясновидството. Тази била мисията на еврейския народ.. В лицето на родоначалника на еврейския народ, в лицето на Авраам фактически имаме една такава индивидуалност, чието тяло е било един подходящ инструмент за логическо мислене. По такъв начин Авраам сложи началото на едно познание, което се основава не на ясновидството, а върху наблюденията във външния свят. По такъв начин е сложено началото на онази култура, плодовете на която имаме сега в западноевропейската култура. Авраам сложи началото на комбинираното мислене, на математическата логика. Затова той разгледа света като мярка, число и тегло, в който свят той намира изявен Бога, с Когото той е бил във връзка, в общение. В такъв случай Авраам познава Бога първо вън от себе си, изявен в природата. Когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, изразено в число, мярка и тегло, той се доближава до познанието на Бога проявен в природата.
към текста >>

Авраам сложи началото на комбинираното мислене, на математическата логика.
Както се е водило развитието на човечеството след атлан- тско време, трябвало е да се създаде една способност в човека да замести древното ясновидство, трябвало е да се развие логичното мислене, чрез което човек да открие и познае Бога, проявен както във външния свят, така и в човешката душа. Еврейският народ е бил определен да създаде едно такова тяло, което да бъде така организирано, за да може да дойде до познанието на света и на Бога без влиянието на ясновидството. Тази била мисията на еврейския народ.. В лицето на родоначалника на еврейския народ, в лицето на Авраам фактически имаме една такава индивидуалност, чието тяло е било един подходящ инструмент за логическо мислене. По такъв начин Авраам сложи началото на едно познание, което се основава не на ясновидството, а върху наблюденията във външния свят. По такъв начин е сложено началото на онази култура, плодовете на която имаме сега в западноевропейската култура. Авраам сложи началото на комбинираното мислене, на математическата логика. Затова той разгледа света като мярка, число и тегло, в който свят той намира изявен Бога, с Когото той е бил във връзка, в общение. В такъв случай Авраам познава Бога първо вън от себе си, изявен в природата. Когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, изразено в число, мярка и тегло, той се доближава до познанието на Бога проявен в природата. И след като познае Бога вън от себе си, той го намира в душата си. Такъв човек беше Авраам, който по този начин сложи началото на едно ново познание за Бога и света.
към текста >>

В такъв случай Авраам познава Бога първо вън от себе си, изявен в природата.
Тази била мисията на еврейския народ.. В лицето на родоначалника на еврейския народ, в лицето на Авраам фактически имаме една такава индивидуалност, чието тяло е било един подходящ инструмент за логическо мислене. По такъв начин Авраам сложи началото на едно познание, което се основава не на ясновидството, а върху наблюденията във външния свят. По такъв начин е сложено началото на онази култура, плодовете на която имаме сега в западноевропейската култура. Авраам сложи началото на комбинираното мислене, на математическата логика. Затова той разгледа света като мярка, число и тегло, в който свят той намира изявен Бога, с Когото той е бил във връзка, в общение. В такъв случай Авраам познава Бога първо вън от себе си, изявен в природата. Когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, изразено в число, мярка и тегло, той се доближава до познанието на Бога проявен в природата. И след като познае Бога вън от себе си, той го намира в душата си. Такъв човек беше Авраам, който по този начин сложи началото на едно ново познание за Бога и света. И това познание на Бога у Авраам беше толкова конкретно и живо, че той беше готов на всички жертви за своя Бог Той се отличавал с такава преданост, която достигала до саможертва.
към текста >>

Такъв човек беше Авраам, който по този начин сложи началото на едно ново познание за Бога и света.
Авраам сложи началото на комбинираното мислене, на математическата логика. Затова той разгледа света като мярка, число и тегло, в който свят той намира изявен Бога, с Когото той е бил във връзка, в общение. В такъв случай Авраам познава Бога първо вън от себе си, изявен в природата. Когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, изразено в число, мярка и тегло, той се доближава до познанието на Бога проявен в природата. И след като познае Бога вън от себе си, той го намира в душата си. Такъв човек беше Авраам, който по този начин сложи началото на едно ново познание за Бога и света. И това познание на Бога у Авраам беше толкова конкретно и живо, че той беше готов на всички жертви за своя Бог Той се отличавал с такава преданост, която достигала до саможертва. Това е показано в Библията с факта, на готовността на Авраама да принесе в жертва единствения си син, чрез когото трябваше да осъществи обещанието на Бога пред Авраам, че ще го направи велик народ. С това той бил готов да пожертва целия еврейски народ и всичко, което бил той самият и което трябвало да се внесе в света чрез него. Но когато бил готов да принесе Исак в жертва, Бог го възпрял и той получил обратно сина си.
към текста >>

И това познание на Бога у Авраам беше толкова конкретно и живо, че той беше готов на всички жертви за своя Бог
Затова той разгледа света като мярка, число и тегло, в който свят той намира изявен Бога, с Когото той е бил във връзка, в общение. В такъв случай Авраам познава Бога първо вън от себе си, изявен в природата. Когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, изразено в число, мярка и тегло, той се доближава до познанието на Бога проявен в природата. И след като познае Бога вън от себе си, той го намира в душата си. Такъв човек беше Авраам, който по този начин сложи началото на едно ново познание за Бога и света. И това познание на Бога у Авраам беше толкова конкретно и живо, че той беше готов на всички жертви за своя Бог Той се отличавал с такава преданост, която достигала до саможертва. Това е показано в Библията с факта, на готовността на Авраама да принесе в жертва единствения си син, чрез когото трябваше да осъществи обещанието на Бога пред Авраам, че ще го направи велик народ. С това той бил готов да пожертва целия еврейски народ и всичко, което бил той самият и което трябвало да се внесе в света чрез него. Но когато бил готов да принесе Исак в жертва, Бог го възпрял и той получил обратно сина си. С това той получил от Бога Йехова цялата своя мисия.
към текста >>

Това е показано в Библията с факта, на готовността на Авраама да принесе в жертва единствения си син, чрез когото трябваше да осъществи обещанието на Бога пред Авраам, че ще го направи велик народ.
Когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, изразено в число, мярка и тегло, той се доближава до познанието на Бога проявен в природата. И след като познае Бога вън от себе си, той го намира в душата си. Такъв човек беше Авраам, който по този начин сложи началото на едно ново познание за Бога и света. И това познание на Бога у Авраам беше толкова конкретно и живо, че той беше готов на всички жертви за своя Бог Той се отличавал с такава преданост, която достигала до саможертва. Това е показано в Библията с факта, на готовността на Авраама да принесе в жертва единствения си син, чрез когото трябваше да осъществи обещанието на Бога пред Авраам, че ще го направи велик народ. С това той бил готов да пожертва целия еврейски народ и всичко, което бил той самият и което трябвало да се внесе в света чрез него. Но когато бил готов да принесе Исак в жертва, Бог го възпрял и той получил обратно сина си. С това той получил от Бога Йехова цялата своя мисия. Принасянето на Исак в жертва значело, че Авраам се отказва от мисията си, значело принасяне в жертва логическото мислене, което беше вложено в Авраам и трябваше да се предаде чрез Исак на поколенията. На мястото на Исак, на мястото на логическото мислене той принесе в жертва един овен или агне, което е символ на последната ясно- видска дарба на човека.
към текста >>

Принасянето на Исак в жертва значело, че Авраам се отказва от мисията си, значело принасяне в жертва логическото мислене, което беше вложено в Авраам и трябваше да се предаде чрез Исак на поколенията.
Той се отличавал с такава преданост, която достигала до саможертва. Това е показано в Библията с факта, на готовността на Авраама да принесе в жертва единствения си син, чрез когото трябваше да осъществи обещанието на Бога пред Авраам, че ще го направи велик народ. С това той бил готов да пожертва целия еврейски народ и всичко, което бил той самият и което трябвало да се внесе в света чрез него. Но когато бил готов да принесе Исак в жертва, Бог го възпрял и той получил обратно сина си. С това той получил от Бога Йехова цялата своя мисия. Принасянето на Исак в жертва значело, че Авраам се отказва от мисията си, значело принасяне в жертва логическото мислене, което беше вложено в Авраам и трябваше да се предаде чрез Исак на поколенията. На мястото на Исак, на мястото на логическото мислене той принесе в жертва един овен или агне, което е символ на последната ясно- видска дарба на човека. За да бъде запазена за бъдещите поколения логично-математичната мисъл на Авраам в лицето на Исак, в човешкото устройство е трябвало да бъде пожертвана последната възможност за ясновидска връзка с духовния свят, което се постига чрез двулистния лотосов цвят, който се намира между веждите, символизиран от овена. По такъв начин се изпълнява обещанието на Бога, че ще направи от Авраам да произлезе велик народ, който според официалния превод на Библията ще бъде многоброен като звездите на небето и пясъка на морския бряг. Но според окултната наука това е крив превод, а оригиналния превод значи, че Бог иска да направи да царуват в размножаването и разпространението на евреите по земята онези отношения на числата, които царуват и в звездите на небето. В своето развитие еврейският народ е трябвало да бъде устроен според хармонията и порядъка на звездите.
към текста >>

За да бъде запазена за бъдещите поколения логично-математичната мисъл на Авраам в лицето на Исак, в човешкото устройство е трябвало да бъде пожертвана последната възможност за ясновидска връзка с духовния свят, което се постига чрез двулистния лотосов цвят, който се намира между веждите, символизиран от овена.
С това той бил готов да пожертва целия еврейски народ и всичко, което бил той самият и което трябвало да се внесе в света чрез него. Но когато бил готов да принесе Исак в жертва, Бог го възпрял и той получил обратно сина си. С това той получил от Бога Йехова цялата своя мисия. Принасянето на Исак в жертва значело, че Авраам се отказва от мисията си, значело принасяне в жертва логическото мислене, което беше вложено в Авраам и трябваше да се предаде чрез Исак на поколенията. На мястото на Исак, на мястото на логическото мислене той принесе в жертва един овен или агне, което е символ на последната ясно- видска дарба на човека. За да бъде запазена за бъдещите поколения логично-математичната мисъл на Авраам в лицето на Исак, в човешкото устройство е трябвало да бъде пожертвана последната възможност за ясновидска връзка с духовния свят, което се постига чрез двулистния лотосов цвят, който се намира между веждите, символизиран от овена. По такъв начин се изпълнява обещанието на Бога, че ще направи от Авраам да произлезе велик народ, който според официалния превод на Библията ще бъде многоброен като звездите на небето и пясъка на морския бряг. Но според окултната наука това е крив превод, а оригиналния превод значи, че Бог иска да направи да царуват в размножаването и разпространението на евреите по земята онези отношения на числата, които царуват и в звездите на небето. В своето развитие еврейският народ е трябвало да бъде устроен според хармонията и порядъка на звездите. И виждаме, че това става точно така. Исак имаше двама синове - Яков и Исав.
към текста >>

По такъв начин се изпълнява обещанието на Бога, че ще направи от Авраам да произлезе велик народ, който според официалния превод на Библията ще бъде многоброен като звездите на небето и пясъка на морския бряг.
Но когато бил готов да принесе Исак в жертва, Бог го възпрял и той получил обратно сина си. С това той получил от Бога Йехова цялата своя мисия. Принасянето на Исак в жертва значело, че Авраам се отказва от мисията си, значело принасяне в жертва логическото мислене, което беше вложено в Авраам и трябваше да се предаде чрез Исак на поколенията. На мястото на Исак, на мястото на логическото мислене той принесе в жертва един овен или агне, което е символ на последната ясно- видска дарба на човека. За да бъде запазена за бъдещите поколения логично-математичната мисъл на Авраам в лицето на Исак, в човешкото устройство е трябвало да бъде пожертвана последната възможност за ясновидска връзка с духовния свят, което се постига чрез двулистния лотосов цвят, който се намира между веждите, символизиран от овена. По такъв начин се изпълнява обещанието на Бога, че ще направи от Авраам да произлезе велик народ, който според официалния превод на Библията ще бъде многоброен като звездите на небето и пясъка на морския бряг. Но според окултната наука това е крив превод, а оригиналния превод значи, че Бог иска да направи да царуват в размножаването и разпространението на евреите по земята онези отношения на числата, които царуват и в звездите на небето. В своето развитие еврейският народ е трябвало да бъде устроен според хармонията и порядъка на звездите. И виждаме, че това става точно така. Исак имаше двама синове - Яков и Исав. Яков имаше дванадесет сина, което съответства на дванадесетте зодиакални знаци, през които минава Слънцето в своето движение по небето.
към текста >>

(Горните сведения за Авраама и еврейския народ съм взел от Щайнер и от Сент Ив д'Алвейдър.)
В своето развитие еврейският народ е трябвало да бъде устроен според хармонията и порядъка на звездите. И виждаме, че това става точно така. Исак имаше двама синове - Яков и Исав. Яков имаше дванадесет сина, което съответства на дванадесетте зодиакални знаци, през които минава Слънцето в своето движение по небето. От това се вижда, че и развитието, и размножаването на еврейския народ имаме един образ, едно копие на числата и мярката, които царуват на небето. (Горните сведения за Авраама и еврейския народ съм взел от Щайнер и от Сент Ив д'Алвейдър.) Всеки един от дванадесетте синове на Яков отговаря на един от дванадесетте зодиакални знаци, което е изразено в благословията, която Яков отправя към всеки един от синовете си. Не е безинтересно да приведем това място от Библията, като посочим кой син на кой знак отговаря. Синовете на Якова носят следните имена поред: 1. Рувим 2. Симеон и Леви 3.
към текста >>

От изложеното в 49-та глава на Битието се вижда, че Господ е казал на Авраам, че неговият народ ще се развива според законите на звездите, което се вижда от това, че дванадесетте синове на Якова, които отговарят на дванадесетте зодиакални знаци, стават родоначалници на 12-те племена израилеви, от които е съставен целия еврейски народ.
11. Следващият знак Водолей отговаря на Рувим, за когото Яков казва: „Рувиме, ти си първороден мой, крепост моя и начатък на силата ми, преимуществен в достойнство и преимуществен в сила. Изврел си като вода: не ще да има преимущество, защото си възлязъл на одъра на баща си: тогава си го оскърбил. На одъра ми е възлязъл! " 12. Дванадесетият знак Риби отговаря на Ефраил и Манасия, синове на Йосифа. От изложеното в 49-та глава на Битието се вижда, че Господ е казал на Авраам, че неговият народ ще се развива според законите на звездите, което се вижда от това, че дванадесетте синове на Якова, които отговарят на дванадесетте зодиакални знаци, стават родоначалници на 12-те племена израилеви, от които е съставен целия еврейски народ. Тези дванадесет синове на Яков носят в себе си заложбата, която беше вродена в Авраам и която беше мисията на еврейския народ, която трябваше да се предава по наследство от поколение на поколение. Така се формирал един народ, в когото и ясновидството било вече изчезнало и те по пътя на мисълта идвали до идеята за Бога. Но случило се едно явление между синовете на Яков, а именно, един от тях, Йосиф, по атавизъм имал пророчески сънища, озарени от духовния свят. Тази негова способност на ясновидство била противна на основната тенденция на еврейския народ, предадена от Авраам по наследство и това породило известна антипатия и враждебност на братята му към него. Това е предадено в Библията с разказа за продаването на Йосиф на египтянина.
към текста >>

Тези дванадесет синове на Яков носят в себе си заложбата, която беше вродена в Авраам и която беше мисията на еврейския народ, която трябваше да се предава по наследство от поколение на поколение.
Изврел си като вода: не ще да има преимущество, защото си възлязъл на одъра на баща си: тогава си го оскърбил. На одъра ми е възлязъл! " 12. Дванадесетият знак Риби отговаря на Ефраил и Манасия, синове на Йосифа. От изложеното в 49-та глава на Битието се вижда, че Господ е казал на Авраам, че неговият народ ще се развива според законите на звездите, което се вижда от това, че дванадесетте синове на Якова, които отговарят на дванадесетте зодиакални знаци, стават родоначалници на 12-те племена израилеви, от които е съставен целия еврейски народ. Тези дванадесет синове на Яков носят в себе си заложбата, която беше вродена в Авраам и която беше мисията на еврейския народ, която трябваше да се предава по наследство от поколение на поколение. Така се формирал един народ, в когото и ясновидството било вече изчезнало и те по пътя на мисълта идвали до идеята за Бога. Но случило се едно явление между синовете на Яков, а именно, един от тях, Йосиф, по атавизъм имал пророчески сънища, озарени от духовния свят. Тази негова способност на ясновидство била противна на основната тенденция на еврейския народ, предадена от Авраам по наследство и това породило известна антипатия и враждебност на братята му към него. Това е предадено в Библията с разказа за продаването на Йосиф на египтянина. По този начин той е бил отхвърлен от своите братя, защото в него отново се проявява едно наследство от старата ясновидска дарба.
към текста >>

Тази негова способност на ясновидство била противна на основната тенденция на еврейския народ, предадена от Авраам по наследство и това породило известна антипатия и враждебност на братята му към него.
12. Дванадесетият знак Риби отговаря на Ефраил и Манасия, синове на Йосифа. От изложеното в 49-та глава на Битието се вижда, че Господ е казал на Авраам, че неговият народ ще се развива според законите на звездите, което се вижда от това, че дванадесетте синове на Якова, които отговарят на дванадесетте зодиакални знаци, стават родоначалници на 12-те племена израилеви, от които е съставен целия еврейски народ. Тези дванадесет синове на Яков носят в себе си заложбата, която беше вродена в Авраам и която беше мисията на еврейския народ, която трябваше да се предава по наследство от поколение на поколение. Така се формирал един народ, в когото и ясновидството било вече изчезнало и те по пътя на мисълта идвали до идеята за Бога. Но случило се едно явление между синовете на Яков, а именно, един от тях, Йосиф, по атавизъм имал пророчески сънища, озарени от духовния свят. Тази негова способност на ясновидство била противна на основната тенденция на еврейския народ, предадена от Авраам по наследство и това породило известна антипатия и враждебност на братята му към него. Това е предадено в Библията с разказа за продаването на Йосиф на египтянина. По този начин той е бил отхвърлен от своите братя, защото в него отново се проявява едно наследство от старата ясновидска дарба. Затова той трябвало да отиде в Египет, защото той отпадал от мисията на еврейския народ. Но чрез отиването си в Египет Йосиф направил връзка на еврейския народ с египетската Мъдрост. Това било необходимо за еврейския народ за изпълнение на неговата мисия.
към текста >>

След като усвоили, като се запознали с египетската Мъдрост, с техните духовни преживявания, евреите е трябвало да бъдат изолирани, откъснати от Египет, за да могат да доразвият това, което носели от Авраам като наследство в светлината на египетската Мъдрост.
По такъв начин той станал истинско звено между египетския и еврейския народ. С това той допринесе за еврейския народ, щото учението за Йехова като Творец на външния свят и на явленията в него, да получи вътрешното съдържание на египетската Мъдрост. Израз на тази връзка е хармонията между древно- египетската Мъдрост, която почивала на вътрешни преживявания и опитности и външното познаване на света, присъщо на евреите, която даде Мойсей. Когато това било вече постигнато, еврейският народ е трябвало да бъде изведен от Египет, да може да преработи по свой собствен начин египетската Мъдрост. Мойсей е бил Посветен в египетската Мъдрост, но същевременно е притежавал и математично логичната мисъл на еврейския народ, затова той е могъл да направи синтез между двете схващания за света. След като усвоили, като се запознали с египетската Мъдрост, с техните духовни преживявания, евреите е трябвало да бъдат изолирани, откъснати от Египет, за да могат да доразвият това, което носели от Авраам като наследство в светлината на египетската Мъдрост. Както в животът на отделния човек, така и в живота на народите няма нищо случайно, а всичко каквото става с тях има за задача да им придаде нещо. Същото се случи и с евреите. Както видяхме евреите неслучайно отишли в Египет, където се оформиха като народ. След това, по-късно в тяхната история, те не случайно попаднаха под вавилонско робство. И там те трябваше да научат нещо, от което имаха нужда, за да изпълнят възложената им мисия.
към текста >>

се явява най-напред в Халдея от онази област на Ур халдейски, откъдето излезе и Авраам.
Според този закон великите ръководещи индивидуалности, които се раждат в един народ, които имат особена мисия у този народ, в тяхната отделна съдба се повтаря цялото развитие на народа в течение на много векове. В едно въплощение те приедат в себе си един екстракт от това, което се е създавало в историята през вековете. Този закон е ясно изразен в живота на Исус. Това става като целият ход на историческото развитие се повтаря в съкратена форма в живота на Исус. Звездата, която видяха Мъдреците на Изток при раждането на Исус. се явява най-напред в Халдея от онази област на Ур халдейски, откъдето излезе и Авраам. Тази звезда е била жива, действителна, това е бил духът на Заратустра, който слизал към ново въплощение. Заратустра или Зороастър значи златна звезда. Той се явява първо в Халдея, в областта на Ур халдейски и тръгва оттам. Тамошните маги, които са били негови ученици, го виждат в звездата и тръгват след него. Така тук става духовно това, което чрез Авраам стана физически.
към текста >>

Така тук става духовно това, което чрез Авраам стана физически.
се явява най-напред в Халдея от онази област на Ур халдейски, откъдето излезе и Авраам. Тази звезда е била жива, действителна, това е бил духът на Заратустра, който слизал към ново въплощение. Заратустра или Зороастър значи златна звезда. Той се явява първо в Халдея, в областта на Ур халдейски и тръгва оттам. Тамошните маги, които са били негови ученици, го виждат в звездата и тръгват след него. Така тук става духовно това, което чрез Авраам стана физически. Пътят, който бил изминал Авраам, сега го изминава духовно звездата, която магите следват. Тази звезда, както казах, е самият въплощаващ се Заратустра, който минава пътя на Авраам и слиза над рожденото място на Исус. Това е моментът, когато индивидуалността на Заратустра се въпло- щава в детето Исус във Витлеем. Мъдреците от Изток знаят това и те следват звездата, т.е. своя Велик Учител.
към текста >>

Пътят, който бил изминал Авраам, сега го изминава духовно звездата, която магите следват.
Тази звезда е била жива, действителна, това е бил духът на Заратустра, който слизал към ново въплощение. Заратустра или Зороастър значи златна звезда. Той се явява първо в Халдея, в областта на Ур халдейски и тръгва оттам. Тамошните маги, които са били негови ученици, го виждат в звездата и тръгват след него. Така тук става духовно това, което чрез Авраам стана физически. Пътят, който бил изминал Авраам, сега го изминава духовно звездата, която магите следват. Тази звезда, както казах, е самият въплощаващ се Заратустра, който минава пътя на Авраам и слиза над рожденото място на Исус. Това е моментът, когато индивидуалността на Заратустра се въпло- щава в детето Исус във Витлеем. Мъдреците от Изток знаят това и те следват звездата, т.е. своя Велик Учител. Преповторението на пътя на еврейския народ от живота на Исус показва, че в него се съдържа екстракта, есенцията на цялото развитие на еврейския народ.
към текста >>

Тази звезда, както казах, е самият въплощаващ се Заратустра, който минава пътя на Авраам и слиза над рожденото място на Исус.
Заратустра или Зороастър значи златна звезда. Той се явява първо в Халдея, в областта на Ур халдейски и тръгва оттам. Тамошните маги, които са били негови ученици, го виждат в звездата и тръгват след него. Така тук става духовно това, което чрез Авраам стана физически. Пътят, който бил изминал Авраам, сега го изминава духовно звездата, която магите следват. Тази звезда, както казах, е самият въплощаващ се Заратустра, който минава пътя на Авраам и слиза над рожденото място на Исус. Това е моментът, когато индивидуалността на Заратустра се въпло- щава в детето Исус във Витлеем. Мъдреците от Изток знаят това и те следват звездата, т.е. своя Велик Учител. Преповторението на пътя на еврейския народ от живота на Исус показва, че в него се съдържа екстракта, есенцията на цялото развитие на еврейския народ. Първото повторение на явленията е пътят на звездата.
към текста >>

11. МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

По такъв начин това, което било посято у Авраам дало своите плодове в Западна Европа.
Затова и писанията на носителите на втория клон се различават от тези на носителите на първия клон. Носителите на първия клон винаги апелирали към ясновидството, когато във втория клон апелирали към мисълта. И понеже във втория клон със слизането на Духа на Слънцето на Земята в тялото на Исус от Назарет бил спрян инволюционният процес и бил даден импулса на възхода, в началото на който трябвало да се развие и оформи човешката мисъл, за да може да познае Словото, въплотено в цялата природа и в човешката душа. Началото на това познание дал още Хермес, но във втория клон то е вече по-конкретно дадено. Това било необходимо, защото Словото на Христа щяло да се разпространи между народите на петата подраса на Петата раса, която имала за задача развитието на човешкия ум. По такъв начин това, което било посято у Авраам дало своите плодове в Западна Европа. Затова и писанията на носителите на втория клон, както казах, са продукт на вглъбяване на мисълта в тайните на битието и живота, изложени в образи, взети от природата и живота. Не че в носителите на втория клон не е съществувало ясновидство, но това ясновидство било малко по- особено от древното ясновидство. То било проникнато от мисълта и се изразявало чрез мисълта. Понеже Мойсей е един от първите адепти на този импулс, ще разгледаме неговото дело. Мойсей е един от най-загадъчните Посветени в пътя на човешкото развитие.
към текста >>

И рече му Бог: Аз съм Бог на Отците ти, Бог на Авраама, на Исака и Якова.
Той видял огнения пламък и чул от него гласа на ангела, но видял, че къпината не изгаря. След това се казва, че той се върнал да види защо къпината не изгаря. В това време от горящата къпина го повикал сам Бог, като му казал: „Мойсее, Мойсее! " Той рекъл: Ето ме. Бог му казал: Не приближавай тук, изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя. И рече му Бог: Аз съм Бог на Отците ти, Бог на Авраама, на Исака и Якова. И Мойсей закрил лицето си, защото се боял да погледне към Бога. Тогава Бог му казал, че го натоварва с мисията да освободи евреите от египетското робство и да ги изведе от Египет, и да ги заведе в земята, която Бог е обещал на Авраам, Ханаанската земя. Мойсей не искал да поеме тази задача, защото му се струвало, че не е по силите му, но Бог му показал да направи разни чудеса, които като направи пред евреите, ще повярват в него. Също така Мойсей пита Бога, ако евреите го питат какво е името на Бога, какво да каже. Бог му казва: Аз Сий, така кажи на евреите.
към текста >>

Тогава Бог му казал, че го натоварва с мисията да освободи евреите от египетското робство и да ги изведе от Египет, и да ги заведе в земята, която Бог е обещал на Авраам, Ханаанската земя.
В това време от горящата къпина го повикал сам Бог, като му казал: „Мойсее, Мойсее! " Той рекъл: Ето ме. Бог му казал: Не приближавай тук, изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя. И рече му Бог: Аз съм Бог на Отците ти, Бог на Авраама, на Исака и Якова. И Мойсей закрил лицето си, защото се боял да погледне към Бога. Тогава Бог му казал, че го натоварва с мисията да освободи евреите от египетското робство и да ги изведе от Египет, и да ги заведе в земята, която Бог е обещал на Авраам, Ханаанската земя. Мойсей не искал да поеме тази задача, защото му се струвало, че не е по силите му, но Бог му показал да направи разни чудеса, които като направи пред евреите, ще повярват в него. Също така Мойсей пита Бога, ако евреите го питат какво е името на Бога, какво да каже. Бог му казва: Аз Сий, така кажи на евреите. Бог Сий ме изпраща при вас. Окултното предание превежда тази легенда в следния смисъл: След като минал през смъртта и възкръснал, Мойсей се пречистил отново и минал през едно ново Посвещение, което по-рано не бил минал, при което имал среща със самия Бог Елохим, който му възложил мисията да изведе еврейския народ от Египет.
към текста >>

Значи Слънчевият Дух е слязъл до етерния свят и дава мисия на Мойсей да изведе евреите от Египет, за да се изпълни обещанието, дадено на Авраам и да може този народ да си създаде с течение на времето подходящо тяло.
От този ден египетският Посветен Хозарзив се нарекъл Мойсей, което значи спасен. Тук трябва да кажа още следното: Мойсей е бил Посветен още от Заратустра в тайните на Слънчевия Дух, който слизал към Земята. Библейската легенда казва, че той срещнал Бога на планината Божи Хорив, Който му проговорил от горящата къпина. Когато в окултните писания се говори за планина, подразбира се невидимия свят. В случая планината Божи Хорив с горящата къпина е етерния свят, който е границата между духовния и физическия свят. Значи Слънчевият Дух е слязъл до етерния свят и дава мисия на Мойсей да изведе евреите от Египет, за да се изпълни обещанието, дадено на Авраам и да може този народ да си създаде с течение на времето подходящо тяло. в което да се въплоти Заратустра, който да стане проводник на Слънчевия Дух, на Божествения Дух. И този Слънчев Дух се явил на Мойсей, което е едно ново Посвещение за него, и му разкрива кой е той, като казва: „Аз съм СИЙ", т.е. Аз съм този, който е, който е бил и който ще бъде, Вечният Божествен Дух, същината на човешкия Аз; затова казва: „Аз съм". Това е първата среща на Мойсей с Божествения Дух, който го е водил през целия път до Ханаанската земя. Той се е явявал на евреите в огнения стълб и при разни други случаи.
към текста >>

Апостол Павел, който е бил Посветен, в посланието си към галатяните (4:22-25) казва: „Защото е писано, че Авраам имаше двама синове, един от слугинята и един от свободната.
Това е Истина, която всички наши Мъдреци ни повтарят, особено що се отнася до делото на шестте дни. Ако някой открие истинския смисъл сам, или с помощта на други, длъжен е да мълчи или ако говори, трябва да го направи с тъмни образи и загадки, както аз го правя, като остави на онзи, който е способен да разбере, да направи останалото." Ориген, един християнски мистик от 3-4 век казва: „Ако държим на буквата и че трябва да тълкуваме онова, което е написано в Библията, по начина на евреите и на хората от общината, само по буква, аз се червя да призная, че Бог ни е дал този закон, защото законите на човеците тогаз изглеждат по-добри от тези, които приписват на Бога." Той казва още: „Кой смислен човек ще приеме, че първият, вторият и третият ден на творението, във връзка с които се намеква за вечер и утро, когато още няма Слънце и звезди и че в първия ден няма и небе. Кой човек е такъв идиот да допусне, че Бог насажда дървета в рая, в Едем, сякаш е градинар и пр. Аз съм на мнение, че хората трябва да разглеждат тези неща като образи, в които е скри по-дълбок смисъл." Апостол Павел, който е бил Посветен, в посланието си към галатяните (4:22-25) казва: „Защото е писано, че Авраам имаше двама синове, един от слугинята и един от свободната. И това е иносказание, защото тези жени представят двата завета - един е от Синайската планина, който ражда чеда за робство, и той е Агар. Тази Агар представя планината Синай в Арабия и съответствува на днешния Ерусалим, защото тя е в робство с чедата си." Климент Александрийски, който е бил Посветен в Елевзийските мистерии казва: „Ученията, които бяха предавани там (в Елевзийските мистерии), съдържаха крайното на всички наставления, защото бяха заети от Мойсея и неговите пророци." В книгата „Зохар", една от главните кабалистически книги се казва: „Тежко ономува. които вижда в Тора, т.е.
към текста >>

12. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

В широк смисъл на думата под Братство на Есеите разбираме цялата дейност на втория клон на Бялото Братство, който започва от Авраам, минава през Мойсей, пророците, Братството на Есеите в тесен смисъл на думата и най-после преминава през християнството, с което се завършва втория клон на Бялото Братство.
БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ Като говорим за братството на Есеите, в духа на изложеното в тази книга ще ги разглеждаме в широк и в тесен смисъл. В широк смисъл на думата под Братство на Есеите разбираме цялата дейност на втория клон на Бялото Братство, който започва от Авраам, минава през Мойсей, пророците, Братството на Есеите в тесен смисъл на думата и най-после преминава през християнството, с което се завършва втория клон на Бялото Братство. А в тесен смисъл на думата разбираме окултното братство, което е работило един век преди Христос да слезе на Земята в Палестина. В този смисъл то е известно и на историята, и за него говори Йосиф Флавий в своята история на еврейския народ, а също и Филон Александрийски в своето съчинение „За съзерцателния живот". За него говорят и други писатели. Разгледано в единия и другия смисъл, то е все едно и също братство - учениците на Бялото Братство в течение на втория клон. Но в по-раншни времена те са работили по-скрито, а един век преди идването на Христа, те излизат по-открито и оставят историческа следа.
към текста >>

Както вече казах, есеите са ученици на втория клон на Бялото Братство, който започва от Авраам и минава през Мойсей и пророците, чак до Исуса Христа.
Това е смисълът на притчата за смоковницата. В друга притча Христос говори, че Царството Божие ще настъпи, когато се разлисти смоковницата. Това е една Велика Истина, която се отнася до раждането на Христа в нашите сърца. Тогава човешките души ще станат отново девствени, ще прорастне смоковницата и в нас ще се прояви Божествената майка. Конибир съобщава в своя научен труд, както и Филон, че първият християнски историк Евсевий отъждествявал общината на есеите с първата християнска църква в Александрия, основана от св. Марко. Както вече казах, есеите са ученици на втория клон на Бялото Братство, който започва от Авраам и минава през Мойсей и пророците, чак до Исуса Христа. Затова те са имали едно специално тайно учение, което произхожда от Авраам, който е бил Посветен със специална мисия. Той имал за мисия да създаде един народ, чрез който ще слезе на Земята Божествения Дух. Затова на есеите, които живеели сто години преди Христа, едно от основните учения е било да възвестят на света, че иде Месия, Божественият Дух. Тогава, както вече казах, е работил между тях един Посветен, известен под името Ешуа Бен Пандир. В следващите страници ще предам ред мисли от Щайнер, които ни разкриват езотеричното учение на есеите.
към текста >>

Затова те са имали едно специално тайно учение, което произхожда от Авраам, който е бил Посветен със специална мисия.
В друга притча Христос говори, че Царството Божие ще настъпи, когато се разлисти смоковницата. Това е една Велика Истина, която се отнася до раждането на Христа в нашите сърца. Тогава човешките души ще станат отново девствени, ще прорастне смоковницата и в нас ще се прояви Божествената майка. Конибир съобщава в своя научен труд, както и Филон, че първият християнски историк Евсевий отъждествявал общината на есеите с първата християнска църква в Александрия, основана от св. Марко. Както вече казах, есеите са ученици на втория клон на Бялото Братство, който започва от Авраам и минава през Мойсей и пророците, чак до Исуса Христа. Затова те са имали едно специално тайно учение, което произхожда от Авраам, който е бил Посветен със специална мисия. Той имал за мисия да създаде един народ, чрез който ще слезе на Земята Божествения Дух. Затова на есеите, които живеели сто години преди Христа, едно от основните учения е било да възвестят на света, че иде Месия, Божественият Дух. Тогава, както вече казах, е работил между тях един Посветен, известен под името Ешуа Бен Пандир. В следващите страници ще предам ред мисли от Щайнер, които ни разкриват езотеричното учение на есеите. Те ни разкриват пътя, през който трябва да мине ученикът в своето окултно развитие.
към текста >>

„Понеже Авраам е бил определен да играе важна роля в развитието на човечеството, било необходимо в неговия вътрешен организъм да проникне онова, което в по-раншни времена е било възприемано като дух, който се проявявал във външния свят и оживявал този свят.
Той имал за мисия да създаде един народ, чрез който ще слезе на Земята Божествения Дух. Затова на есеите, които живеели сто години преди Христа, едно от основните учения е било да възвестят на света, че иде Месия, Божественият Дух. Тогава, както вече казах, е работил между тях един Посветен, известен под името Ешуа Бен Пандир. В следващите страници ще предам ред мисли от Щайнер, които ни разкриват езотеричното учение на есеите. Те ни разкриват пътя, през който трябва да мине ученикът в своето окултно развитие. „Понеже Авраам е бил определен да играе важна роля в развитието на човечеството, било необходимо в неговия вътрешен организъм да проникне онова, което в по-раншни времена е било възприемано като дух, който се проявявал във външния свят и оживявал този свят. Това стана за пръв път у Авраам и чрез това за пръв път е било възможно да се получи едно изменение на духовното виждане. Но за да може да стане това, било необходимо влиянието на едно духовно-Бо- жествено Същество. Едно Божествено Същество, вложило така да се каже, в организма на Авраам зародиш на една нова организация на физическите тела, чрез която е било възможно едно ново ясновидство. Този зародиш се е предал на всички бъдещи поколения, които произлезли от Авраам. Есеите познавали тази тайна от живота на Авраам и си казвали: Това, което всъщност можа да образува еврейския народ, за да може да стане носител на Христовата мисия, бе произведено чрез онова тайнствено същество, което може да бъде намерено само когато човек се издигне нагоре в редицата поколения до Авраам, у когото тази заложба бе внедрена, за да действува след това чрез кръвта като един вид дух в народа.
към текста >>

Това стана за пръв път у Авраам и чрез това за пръв път е било възможно да се получи едно изменение на духовното виждане.
Затова на есеите, които живеели сто години преди Христа, едно от основните учения е било да възвестят на света, че иде Месия, Божественият Дух. Тогава, както вече казах, е работил между тях един Посветен, известен под името Ешуа Бен Пандир. В следващите страници ще предам ред мисли от Щайнер, които ни разкриват езотеричното учение на есеите. Те ни разкриват пътя, през който трябва да мине ученикът в своето окултно развитие. „Понеже Авраам е бил определен да играе важна роля в развитието на човечеството, било необходимо в неговия вътрешен организъм да проникне онова, което в по-раншни времена е било възприемано като дух, който се проявявал във външния свят и оживявал този свят. Това стана за пръв път у Авраам и чрез това за пръв път е било възможно да се получи едно изменение на духовното виждане. Но за да може да стане това, било необходимо влиянието на едно духовно-Бо- жествено Същество. Едно Божествено Същество, вложило така да се каже, в организма на Авраам зародиш на една нова организация на физическите тела, чрез която е било възможно едно ново ясновидство. Този зародиш се е предал на всички бъдещи поколения, които произлезли от Авраам. Есеите познавали тази тайна от живота на Авраам и си казвали: Това, което всъщност можа да образува еврейския народ, за да може да стане носител на Христовата мисия, бе произведено чрез онова тайнствено същество, което може да бъде намерено само когато човек се издигне нагоре в редицата поколения до Авраам, у когото тази заложба бе внедрена, за да действува след това чрез кръвта като един вид дух в народа. Ако искаме да разберем тази тайна, ние трябва да се издигнем до този дух,, който всади тази заложба в Авраам.
към текста >>

Едно Божествено Същество, вложило така да се каже, в организма на Авраам зародиш на една нова организация на физическите тела, чрез която е било възможно едно ново ясновидство.
В следващите страници ще предам ред мисли от Щайнер, които ни разкриват езотеричното учение на есеите. Те ни разкриват пътя, през който трябва да мине ученикът в своето окултно развитие. „Понеже Авраам е бил определен да играе важна роля в развитието на човечеството, било необходимо в неговия вътрешен организъм да проникне онова, което в по-раншни времена е било възприемано като дух, който се проявявал във външния свят и оживявал този свят. Това стана за пръв път у Авраам и чрез това за пръв път е било възможно да се получи едно изменение на духовното виждане. Но за да може да стане това, било необходимо влиянието на едно духовно-Бо- жествено Същество. Едно Божествено Същество, вложило така да се каже, в организма на Авраам зародиш на една нова организация на физическите тела, чрез която е било възможно едно ново ясновидство. Този зародиш се е предал на всички бъдещи поколения, които произлезли от Авраам. Есеите познавали тази тайна от живота на Авраам и си казвали: Това, което всъщност можа да образува еврейския народ, за да може да стане носител на Христовата мисия, бе произведено чрез онова тайнствено същество, което може да бъде намерено само когато човек се издигне нагоре в редицата поколения до Авраам, у когото тази заложба бе внедрена, за да действува след това чрез кръвта като един вид дух в народа. Ако искаме да разберем тази тайна, ние трябва да се издигнем до този дух,, който всади тази заложба в Авраам. Затова есеите казвали: когато човек иска да се издигне до този дух, който постави началото на еврейския народ и да го познае в неговата чистота, той трябва да мине през определено развитие, чрез което се пречиства всичко онова, което от Авраам насам е било проникнало човешката душа. А това същество можем да го видим само в духовния свят.
към текста >>

Този зародиш се е предал на всички бъдещи поколения, които произлезли от Авраам.
Те ни разкриват пътя, през който трябва да мине ученикът в своето окултно развитие. „Понеже Авраам е бил определен да играе важна роля в развитието на човечеството, било необходимо в неговия вътрешен организъм да проникне онова, което в по-раншни времена е било възприемано като дух, който се проявявал във външния свят и оживявал този свят. Това стана за пръв път у Авраам и чрез това за пръв път е било възможно да се получи едно изменение на духовното виждане. Но за да може да стане това, било необходимо влиянието на едно духовно-Бо- жествено Същество. Едно Божествено Същество, вложило така да се каже, в организма на Авраам зародиш на една нова организация на физическите тела, чрез която е било възможно едно ново ясновидство. Този зародиш се е предал на всички бъдещи поколения, които произлезли от Авраам. Есеите познавали тази тайна от живота на Авраам и си казвали: Това, което всъщност можа да образува еврейския народ, за да може да стане носител на Христовата мисия, бе произведено чрез онова тайнствено същество, което може да бъде намерено само когато човек се издигне нагоре в редицата поколения до Авраам, у когото тази заложба бе внедрена, за да действува след това чрез кръвта като един вид дух в народа. Ако искаме да разберем тази тайна, ние трябва да се издигнем до този дух,, който всади тази заложба в Авраам. Затова есеите казвали: когато човек иска да се издигне до този дух, който постави началото на еврейския народ и да го познае в неговата чистота, той трябва да мине през определено развитие, чрез което се пречиства всичко онова, което от Авраам насам е било проникнало човешката душа. А това същество можем да го видим само в духовния свят. И според възгледа на есеите всеки човек, който е живял до тогава, е имал в себе си всичко, което е проникнало от минали времена в човешката душа като нечистота, която размътва свободния поглед към духовното същество, вложило в Авраам споменатата заложба.
към текста >>

Есеите познавали тази тайна от живота на Авраам и си казвали: Това, което всъщност можа да образува еврейския народ, за да може да стане носител на Христовата мисия, бе произведено чрез онова тайнствено същество, което може да бъде намерено само когато човек се издигне нагоре в редицата поколения до Авраам, у когото тази заложба бе внедрена, за да действува след това чрез кръвта като един вид дух в народа.
„Понеже Авраам е бил определен да играе важна роля в развитието на човечеството, било необходимо в неговия вътрешен организъм да проникне онова, което в по-раншни времена е било възприемано като дух, който се проявявал във външния свят и оживявал този свят. Това стана за пръв път у Авраам и чрез това за пръв път е било възможно да се получи едно изменение на духовното виждане. Но за да може да стане това, било необходимо влиянието на едно духовно-Бо- жествено Същество. Едно Божествено Същество, вложило така да се каже, в организма на Авраам зародиш на една нова организация на физическите тела, чрез която е било възможно едно ново ясновидство. Този зародиш се е предал на всички бъдещи поколения, които произлезли от Авраам. Есеите познавали тази тайна от живота на Авраам и си казвали: Това, което всъщност можа да образува еврейския народ, за да може да стане носител на Христовата мисия, бе произведено чрез онова тайнствено същество, което може да бъде намерено само когато човек се издигне нагоре в редицата поколения до Авраам, у когото тази заложба бе внедрена, за да действува след това чрез кръвта като един вид дух в народа. Ако искаме да разберем тази тайна, ние трябва да се издигнем до този дух,, който всади тази заложба в Авраам. Затова есеите казвали: когато човек иска да се издигне до този дух, който постави началото на еврейския народ и да го познае в неговата чистота, той трябва да мине през определено развитие, чрез което се пречиства всичко онова, което от Авраам насам е било проникнало човешката душа. А това същество можем да го видим само в духовния свят. И според възгледа на есеите всеки човек, който е живял до тогава, е имал в себе си всичко, което е проникнало от минали времена в човешката душа като нечистота, която размътва свободния поглед към духовното същество, вложило в Авраам споменатата заложба. Затова душата на всеки есеец е трябвало да .се пречисти от всичко онова, което е било проникнало в човешката душа и което е размътвало, така да се каже погледа, насочен към онова същество, което е живеело в кръвта на поколенията.
към текста >>

Ако искаме да разберем тази тайна, ние трябва да се издигнем до този дух,, който всади тази заложба в Авраам.
Това стана за пръв път у Авраам и чрез това за пръв път е било възможно да се получи едно изменение на духовното виждане. Но за да може да стане това, било необходимо влиянието на едно духовно-Бо- жествено Същество. Едно Божествено Същество, вложило така да се каже, в организма на Авраам зародиш на една нова организация на физическите тела, чрез която е било възможно едно ново ясновидство. Този зародиш се е предал на всички бъдещи поколения, които произлезли от Авраам. Есеите познавали тази тайна от живота на Авраам и си казвали: Това, което всъщност можа да образува еврейския народ, за да може да стане носител на Христовата мисия, бе произведено чрез онова тайнствено същество, което може да бъде намерено само когато човек се издигне нагоре в редицата поколения до Авраам, у когото тази заложба бе внедрена, за да действува след това чрез кръвта като един вид дух в народа. Ако искаме да разберем тази тайна, ние трябва да се издигнем до този дух,, който всади тази заложба в Авраам. Затова есеите казвали: когато човек иска да се издигне до този дух, който постави началото на еврейския народ и да го познае в неговата чистота, той трябва да мине през определено развитие, чрез което се пречиства всичко онова, което от Авраам насам е било проникнало човешката душа. А това същество можем да го видим само в духовния свят. И според възгледа на есеите всеки човек, който е живял до тогава, е имал в себе си всичко, което е проникнало от минали времена в човешката душа като нечистота, която размътва свободния поглед към духовното същество, вложило в Авраам споменатата заложба. Затова душата на всеки есеец е трябвало да .се пречисти от всичко онова, което е било проникнало в човешката душа и което е размътвало, така да се каже погледа, насочен към онова същество, което е живеело в кръвта на поколенията. Едва тогава това същество може да бъде видяно добре.
към текста >>

Затова есеите казвали: когато човек иска да се издигне до този дух, който постави началото на еврейския народ и да го познае в неговата чистота, той трябва да мине през определено развитие, чрез което се пречиства всичко онова, което от Авраам насам е било проникнало човешката душа.
Но за да може да стане това, било необходимо влиянието на едно духовно-Бо- жествено Същество. Едно Божествено Същество, вложило така да се каже, в организма на Авраам зародиш на една нова организация на физическите тела, чрез която е било възможно едно ново ясновидство. Този зародиш се е предал на всички бъдещи поколения, които произлезли от Авраам. Есеите познавали тази тайна от живота на Авраам и си казвали: Това, което всъщност можа да образува еврейския народ, за да може да стане носител на Христовата мисия, бе произведено чрез онова тайнствено същество, което може да бъде намерено само когато човек се издигне нагоре в редицата поколения до Авраам, у когото тази заложба бе внедрена, за да действува след това чрез кръвта като един вид дух в народа. Ако искаме да разберем тази тайна, ние трябва да се издигнем до този дух,, който всади тази заложба в Авраам. Затова есеите казвали: когато човек иска да се издигне до този дух, който постави началото на еврейския народ и да го познае в неговата чистота, той трябва да мине през определено развитие, чрез което се пречиства всичко онова, което от Авраам насам е било проникнало човешката душа. А това същество можем да го видим само в духовния свят. И според възгледа на есеите всеки човек, който е живял до тогава, е имал в себе си всичко, което е проникнало от минали времена в човешката душа като нечистота, която размътва свободния поглед към духовното същество, вложило в Авраам споменатата заложба. Затова душата на всеки есеец е трябвало да .се пречисти от всичко онова, което е било проникнало в човешката душа и което е размътвало, така да се каже погледа, насочен към онова същество, което е живеело в кръвта на поколенията. Едва тогава това същество може да бъде видяно добре. Всички пречиствания на душата, всички упражнения на есеите били насочени към това, да освободят душата от наследените през поколенията влияния, от наследените белези, които могат да размътят погледа на душата, за да влезе във връзка със Съществото, което е вдъхновявало Авраам.
към текста >>

И според възгледа на есеите всеки човек, който е живял до тогава, е имал в себе си всичко, което е проникнало от минали времена в човешката душа като нечистота, която размътва свободния поглед към духовното същество, вложило в Авраам споменатата заложба.
Този зародиш се е предал на всички бъдещи поколения, които произлезли от Авраам. Есеите познавали тази тайна от живота на Авраам и си казвали: Това, което всъщност можа да образува еврейския народ, за да може да стане носител на Христовата мисия, бе произведено чрез онова тайнствено същество, което може да бъде намерено само когато човек се издигне нагоре в редицата поколения до Авраам, у когото тази заложба бе внедрена, за да действува след това чрез кръвта като един вид дух в народа. Ако искаме да разберем тази тайна, ние трябва да се издигнем до този дух,, който всади тази заложба в Авраам. Затова есеите казвали: когато човек иска да се издигне до този дух, който постави началото на еврейския народ и да го познае в неговата чистота, той трябва да мине през определено развитие, чрез което се пречиства всичко онова, което от Авраам насам е било проникнало човешката душа. А това същество можем да го видим само в духовния свят. И според възгледа на есеите всеки човек, който е живял до тогава, е имал в себе си всичко, което е проникнало от минали времена в човешката душа като нечистота, която размътва свободния поглед към духовното същество, вложило в Авраам споменатата заложба. Затова душата на всеки есеец е трябвало да .се пречисти от всичко онова, което е било проникнало в човешката душа и което е размътвало, така да се каже погледа, насочен към онова същество, което е живеело в кръвта на поколенията. Едва тогава това същество може да бъде видяно добре. Всички пречиствания на душата, всички упражнения на есеите били насочени към това, да освободят душата от наследените през поколенията влияния, от наследените белези, които могат да размътят погледа на душата, за да влезе във връзка със Съществото, което е вдъхновявало Авраам. Защото човек няма в себе си само своята най-вътрешна ду- шевно-духовна същност, но той е така да се каже размътил, нацапал тази същност в себе си чрез наследствени белези. Според духовната наука съществува един закон, който есеите познавали чрез ясновидско изследване и който прилагали в живота си.
към текста >>

Всички пречиствания на душата, всички упражнения на есеите били насочени към това, да освободят душата от наследените през поколенията влияния, от наследените белези, които могат да размътят погледа на душата, за да влезе във връзка със Съществото, което е вдъхновявало Авраам.
Затова есеите казвали: когато човек иска да се издигне до този дух, който постави началото на еврейския народ и да го познае в неговата чистота, той трябва да мине през определено развитие, чрез което се пречиства всичко онова, което от Авраам насам е било проникнало човешката душа. А това същество можем да го видим само в духовния свят. И според възгледа на есеите всеки човек, който е живял до тогава, е имал в себе си всичко, което е проникнало от минали времена в човешката душа като нечистота, която размътва свободния поглед към духовното същество, вложило в Авраам споменатата заложба. Затова душата на всеки есеец е трябвало да .се пречисти от всичко онова, което е било проникнало в човешката душа и което е размътвало, така да се каже погледа, насочен към онова същество, което е живеело в кръвта на поколенията. Едва тогава това същество може да бъде видяно добре. Всички пречиствания на душата, всички упражнения на есеите били насочени към това, да освободят душата от наследените през поколенията влияния, от наследените белези, които могат да размътят погледа на душата, за да влезе във връзка със Съществото, което е вдъхновявало Авраам. Защото човек няма в себе си само своята най-вътрешна ду- шевно-духовна същност, но той е така да се каже размътил, нацапал тази същност в себе си чрез наследствени белези. Според духовната наука съществува един закон, който есеите познавали чрез ясновидско изследване и който прилагали в живота си. Този закон гласи, че действието на наследствеността престава едва тогава, когато човек се издигне през 42 степени в редиците на прадедите. Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени в редиците на прадедите. Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени.
към текста >>

Между всички хора, които живеели тогава на Земята, поне в Палестина, есеите са били единствените, които са знаели Истината относно едно такова събитие, каквото е било събитието с Авраам.
Така минавайки през 42 степени, есеецът се е издигал така високо, че чувствувал в своята най-вътрешна същност, централната ядка на своето същество, сродно с Божествено- духовния принцип. Ето защо есеецът си казвал: Аз се издигам нагоре до Бога, който е моята цел, като преминавам през тези 42 степени. Така есеецът е имал едно добро разбиране затова, как човек може да се издигне до едно Божествено Същество, което още не е слязло на Земята. Той познавал този път нагоре. Той знаел това от собствената си опитност. Между всички хора, които живеели тогава на Земята, поне в Палестина, есеите са били единствените, които са знаели Истината относно едно такова събитие, каквото е било събитието с Авраам. Те знаели тази Истина, що се отнася до наследствеността през поколенията. Те знаели, че ако човек иска да се издигне до Бога, трябва да се издигне нагоре през 42 степени, които отговарят на 42 поколения. Но есеите знаели и друго нещо, а именно, че както човек трябва да се издигне през 42 степени, които съответствуват на 42 поколения, за да стигне до Бога, така и Бог, когато иска да слезе до човека, да проникне в неговата кръв, трябва да слезе през 42 степени, т.е. да измине обратния път. Така че, щом човек се нуждае от 42 степени, за да се издигне до Бога, така и Бог се нуждае от 42 степени, за да слезе надолу и да стане един човек между человеците.
към текста >>

Това учение на есеите може да се резюмира по следния начин: Онова Същество, което е било вдъхновявало Авраам и вложило в него Божествен зародиш, се нуждае от 42 поколения, за да слезе напълно до човечеството.
Те знаели, че ако човек иска да се издигне до Бога, трябва да се издигне нагоре през 42 степени, които отговарят на 42 поколения. Но есеите знаели и друго нещо, а именно, че както човек трябва да се издигне през 42 степени, които съответствуват на 42 поколения, за да стигне до Бога, така и Бог, когато иска да слезе до човека, да проникне в неговата кръв, трябва да слезе през 42 степени, т.е. да измине обратния път. Така че, щом човек се нуждае от 42 степени, за да се издигне до Бога, така и Бог се нуждае от 42 степени, за да слезе надолу и да стане един човек между человеците. Така учели есеите, начело със своя учител Ешуа Бен Пандир. Това учение на есеите може да се резюмира по следния начин: Онова Същество, което е било вдъхновявало Авраам и вложило в него Божествен зародиш, се нуждае от 42 поколения, за да слезе напълно до човечеството. Затова учение говори и евангелист Матей в началото на своето евангелие, което показва, че той е бил есей. Ешуа Бен Пандир е казвал на есеите, че те живеят един век преди изтичането на 42-те поколения. Завършването на 42-те поколения исторически щяло да стане след един век. И той обърнал вниманието на есеите, че те можели да се издигнат нагоре през 42-те степени само до определена степен, където можели да се свържат с историческите факти. Оттам нататък те можели да се издигат по-нагоре само по благодат свише, а не че е настъпило времето, когато това ще бъде естествено събитие.
към текста >>

Те знаеха също, че един Велик Посветен от миналото, Заратустра, ще се въплоти в едно еврейско тяло, подготвено през 42 поколения, от Авраам до Исус.
Човек трябва да знае, че цялата Слънчева система не може да го побере. Колкото да се разкрива, няма къде да направи своето изложение. И като знае какво представя, човек все пак трябва да бъде смирен. Смирението е закон за запазване на енергията - с малко енергия смиреният извършва голяма работа." Есеите знаеха стотина години преди слизането на Христа, че Той иде към Земята да се въплоти. Те знаеха също, че един Велик Посветен от миналото, Заратустра, ще се въплоти в едно еврейско тяло, подготвено през 42 поколения, от Авраам до Исус. Също и халдейските Посветени, магите от Изток, както са описани в Евангелието знаеха, че Заратустра се готви за ново въплощение, за да стане проводник на Христа. Есеите, като се издигаха 42 степени нагоре, се свързваха и със Заратустра, и с Христа, и знаеха за великото събитие, което предстои да стане на Земята, за което подготвяха избрани хора, които да послужат като среда, която да посрещне Великия Божествен Дух. Както вече казах, есеите са се издигали през 42 степени, докато влязат във връзка с Божествения Дух. Но през тези 42 степени те са минавали през тежки изпитания, за да пречистят както душата, така и тялото си. Всъщност обаче това.
към текста >>

„Ако искаме да охарактеризираме Посвещението на есе- ите от тази гледна точка, можем да кажем: когато един есеец изминавал посочените 42 стъпки и чрез това стигал до едно по-точно познание на своята истинска вътрешност, на своята истинска природа на Аза и на онова, което прави човека способен да вижда чрез вътрешните органи, чрез органите, определени от наследствеността, така есеецът се издигал над 42 степени до онова Божествено Същество Яхве или Йехова, който произвел новия орган у Авраам.
Едно такова Посвещение е съществувало във всички мистерии, центрове за Посвещения, които са се основавали на Свещената египетска култура. Онези, които търсеха едно такова Посвещение в стария смисъл, т.е. в смисъла, че при него са били насочвани и ръководени, за да могат да избегнат възникващите при това Посвещение опасности, те ставали чрез това други хора. Ставали такива хора, които през време на акта на Посвещението можели да прозрат в духовния свят. Те виждали най-първо онези сили и същества, които работят върху нашето физическо и етерно тяло." „Ако искаме да охарактеризираме Посвещението на есе- ите от тази гледна точка, можем да кажем: когато един есеец изминавал посочените 42 стъпки и чрез това стигал до едно по-точно познание на своята истинска вътрешност, на своята истинска природа на Аза и на онова, което прави човека способен да вижда чрез вътрешните органи, чрез органите, определени от наследствеността, така есеецът се издигал над 42 степени до онова Божествено Същество Яхве или Йехова, който произвел новия орган у Авраам. Той виждал духом този орган, който бил съществен за онова време. Следователно, есеецът виждал същественото вътрешно устройство на вътрешното човешко същество, което е било произведение на това Божествено Същество. Следователно, такова Посвещение е имало за цел познаването на вътрешната страна на човешката природа. Това, което очаква човека, когато той проникне непосредствено в своята вътрешност, тогава в човека се събужда всичкият егоизъм, всичко, което довежда човека до там да каже: всички сили, които съществуват в мен, всички страсти и вълнения, които са свързани с моя Аз и които не искат да знаят нищо за духовния свят, аз искам да ги имам така, че да мога да се свържа с тях и да чувствувам, усещам и действувам само от моята егоистична вътрешност. Следователно, тази е опасността, че човек израства чрез такова потопяване в своята вътрешност до най-високата точка на егоизма.
към текста >>

Той е казвал, че дотогава е било така, че Царствата Небесни не могли да бъдат пренесени в земното царство, на което принадлежи Азът, но когато се изпълни времето, когато изтекат три пъти по 14 поколения, тогава от Авраамовия род, от Давидовото коляно ще се роди Един, който ще принесе свойствата и качествата на Царството Небесно в земното царство, в което присъствува Азът.
Те казвали: Ще дойде време, когато всичко, което човек преживява във висшите светове, ще може да го свали долу, във физическия свят. Това значи, че той ще изживее тези неща, но ще запази своето азо- во чувство, ще запази своето самосъзнание. Есеите учели, че ще дойде един Велик Учител, който ще направи щото хората, които живеят във физическия свят, в Малхут, както го наричали в древноеврейското окултно учение, в царството на Аза, онова, което е горе, в царствата небесни, ще се изживее и долу. Това учение е било изнесено между есеите от Ешуа Бен Пандир. До неговото време и те практикували по стария начин на Посвещение. Той е казвал, че дотогава е било така, че Царствата Небесни не могли да бъдат пренесени в земното царство, на което принадлежи Азът, но когато се изпълни времето, когато изтекат три пъти по 14 поколения, тогава от Авраамовия род, от Давидовото коляно ще се роди Един, който ще принесе свойствата и качествата на Царството Небесно в земното царство, в което присъствува Азът. Това учение било причина Ешуа Бен Пандир да бъде убит с камъни като богохулец, защото такова учение се считало като най-голямо оскверняване на Посвещението от онези, които не искали да допуснат, че нещо, което за даден период е правилно, не може да бъде правилно за следващия период. Но това, което учел Ешуа Бен Пандир, се сбъдна. Това Посвещение, за което е говорил Ешуа Бен Пандир, че ще бъде донесено от Един Велик Учител, беше донесено от Христа. Затова именно християнското Посвещение се различава от всички древни Посвещения. Със слизането на земята Христос укрепи човешкия Аз за да може, когато проникне в духовните светове, да запази своята будност, като същевременно да се противопостави, да победи всички изкушения, които се появяват, когато човек последователно се потопява в своето астрално, етерно и физическо тяло.
към текста >>

13. Сефер Йецира - Влад Пашов (1902- 1974)

Според преданието, Сефер Йецира е написана от Авраам, а авторът на Зохар е неизвестен, но по мнението на кабалис- тите е дело на няколко души.
Сефер Йецира Няколко пъти вече казах, че най-главните и най-старите книги върху Кабала са Сефер Йецира, наречена още „Книга на творението", или „Маасе Берешит" и „Зохар", наречена още „Кабала денудата" или „Маас Меркава". Според преданието, Сефер Йецира е написана от Авраам, а авторът на Зохар е неизвестен, но по мнението на кабалис- тите е дело на няколко души. Освен тези две книги в древни времена още, по подобие на Сефер Йецира, са създадени още две забележителни книги от неизвестни автори, в които, както в Сефер Йецира, е широко употребен методът на аналогията. По-рано изнесох някои мисли от Зохар. Сега, за пълнота на изложението, ще изложа накратко съдържанието на Сефер Йецира, а след това и на другите две книги, които носят следните имена: „Тридесет и двата пътя на Мъдростта" и „Петдесетте врати на разума". По превода на Папюс Сефер Йецира се състои от седем глави, а според един руски превод от шест глави. Папюс е разделил една глава на две, но съдържанието е същото.
към текста >>

Според кабалистите Сефер Йецира е написана от Авраам и в нея той е скрил всички идеи и закони на окултната наука.
Чрез буквата самех, която управлява съня, създава знака Стрелец, месец ноел-\ври и в човека стомах-кева. (Древните са считали, че стомахът се състои от две части - кева и коркевок.) Чрез буквата аин. която управлява гнева, Той е създал знака Козирог, месец декември и в човека черния дроб. Чрез буквата цаде, която управлява храненето, създава знака Водолей, месец януари и в човека стомах-коркевок. Чрез буквата коф, която управлява смеха, създал знака Риби, месец февруари и в човешкото тяло далака." Според кабалистите Сефер Йецира е написана от Авраам и в нея той е скрил всички идеи и закони на окултната наука. Кабалистите са правили много коментарии на тази тайнствена книга. Общо казано, Сефер Йецира може да се нарече книга за създаването на кабалистиката, отколкото кабалистична книга за творението на вселената. Цялата тази книга е основана на тайнственото Име Йах или Йехова, които е създал света чрез буквите. В края на Сефер Йецира се намира Името на Бога, употребено в множествено число. Авторът на Сефер Йецира препоръчва още в самото начало характерния метод на окултната наука - аналогията.
към текста >>

14. ЕВРЕИСКИТЕ ПРОРОЦИ и тяхната окултно-мистична наука - Влад Пашов (1902- 1974)

че от самото начало на своето съществуване, от Авраам и чрез Мойсей, Бог говорил на този народ като едно Същество отвън.
Във всеки народ те се изявяват по специфичен начин в зависимост от мисията и задачите, които провидението възлага на даден народ. Еврейските пророци са изнесли духовната наука в популярна форма пред народа, а в школата на пророците, на своите ученици те са изнасяли по-открито окултните истини. Учителят казва някъде: „Науката на Бялото Братство е разпръсната във всичките религии и във всички окултни школи." Пророците изнасят известни положения от окултната наука и известни закони, които имат отношение към ежедневния живот и ги свързват с историята и съдбата на еврейския народ. Характерното в цялата еврейска история е това. че от самото начало на своето съществуване, от Авраам и чрез Мойсей, Бог говорил на този народ като едно Същество отвън. И затова на евреите беше даден законът на десетте Божии заповеди отвън - от Бога, но не от Бога, който е в човека, но от Бога, който е в Космоса. Древноеврейският народ бил така развит, че се подчинявал на закона, който му бил даден отвън. По този начин на развитие и възприемане на Божественото откровение отвън, той се явява като едно допълнение на онова, което направи Зороастър. Зороастър, както е известно от неговото учение, също е бил Насочил своя поглед към външния свят. Затова при него имаме едно велико учение за Космоса, учение, което може да даде изяснение върху света, в който ние се намираме.
към текста >>

15. ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ПРОРОЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Още в началото на тази книга, когато говорихме за мисията на еврейския народ и за Авраам казах, че чрез Авраам еврейският народ поема един специфичен път на развитие.
Други са били вдъхновявани и са чували Бог да им говори. Това се нарича инспирация или вдъхновение. А тези, на които Бог е говорил чрез мисълта, това се нарича интуиция. Така че, в школата на пророците учениците са влизали във връзка с невидимия свят чрез три вида методи, които се прилагат във всички окултни школи - видения, вдъхновения и интуиция. Но все пак има известна разлика между еврейските пророци и Посветените от древните мистерии. Още в началото на тази книга, когато говорихме за мисията на еврейския народ и за Авраам казах, че чрез Авраам еврейският народ поема един специфичен път на развитие. Този път се състоял в това, че се развива човешкият мозък като орган на мисълта и чрез пробуждане на мисълта ученикът влиза вече във връзка с духовния свят. Докато в по-ранни времена не е било така. Затова виждаме, че сам Авраам има среща с Бога като с физическо същество. Това показва, че Азът е слязъл до физическото поле и на това поле се пробужда Бог в него, с Когото той е в общение. Това е отличително за всички еврейски пророци, че Бог се проявява чрез Аза, който е носител на мисълта на физическия свят.
към текста >>

Затова виждаме, че сам Авраам има среща с Бога като с физическо същество.
Така че, в школата на пророците учениците са влизали във връзка с невидимия свят чрез три вида методи, които се прилагат във всички окултни школи - видения, вдъхновения и интуиция. Но все пак има известна разлика между еврейските пророци и Посветените от древните мистерии. Още в началото на тази книга, когато говорихме за мисията на еврейския народ и за Авраам казах, че чрез Авраам еврейският народ поема един специфичен път на развитие. Този път се състоял в това, че се развива човешкият мозък като орган на мисълта и чрез пробуждане на мисълта ученикът влиза вече във връзка с духовния свят. Докато в по-ранни времена не е било така. Затова виждаме, че сам Авраам има среща с Бога като с физическо същество. Това показва, че Азът е слязъл до физическото поле и на това поле се пробужда Бог в него, с Когото той е в общение. Това е отличително за всички еврейски пророци, че Бог се проявява чрез Аза, който е носител на мисълта на физическия свят. Това е една идея, която мъчно може да се обясни. Затова и самите родоначалници на еврейския народ Авраам, Исаак и Яков са били пророци и Посветени от древните мистерии, защото те идват от Халдея, страната на мистериите. Но след срещата на Авраам с Мелхиседек, те минават през една нова форма на Посвещение, когато човек не изпада в магнетичен сън, но в будно съзнание получава Посвещение и след това и откровения.
към текста >>

Затова и самите родоначалници на еврейския народ Авраам, Исаак и Яков са били пророци и Посветени от древните мистерии, защото те идват от Халдея, страната на мистериите.
Докато в по-ранни времена не е било така. Затова виждаме, че сам Авраам има среща с Бога като с физическо същество. Това показва, че Азът е слязъл до физическото поле и на това поле се пробужда Бог в него, с Когото той е в общение. Това е отличително за всички еврейски пророци, че Бог се проявява чрез Аза, който е носител на мисълта на физическия свят. Това е една идея, която мъчно може да се обясни. Затова и самите родоначалници на еврейския народ Авраам, Исаак и Яков са били пророци и Посветени от древните мистерии, защото те идват от Халдея, страната на мистериите. Но след срещата на Авраам с Мелхиседек, те минават през една нова форма на Посвещение, когато човек не изпада в магнетичен сън, но в будно съзнание получава Посвещение и след това и откровения. Също и Мойсей върви по този път, а след него и неговите приемници. Самият той учредява една окултна школа, в която е приемал за свои ученици онези, които са били готови и са разбирали вътрешния смисъл на нещата. Това са били хора с пробудена и ясна мисъл и на тях предава ключовете на своите книги. Те стават носители и наследници на окултното учение на Мойсей, което се предава устно в течение на много години, и чак във Вавилонското робство се записва от Ездра и Данаил.
към текста >>

Но след срещата на Авраам с Мелхиседек, те минават през една нова форма на Посвещение, когато човек не изпада в магнетичен сън, но в будно съзнание получава Посвещение и след това и откровения.
Затова виждаме, че сам Авраам има среща с Бога като с физическо същество. Това показва, че Азът е слязъл до физическото поле и на това поле се пробужда Бог в него, с Когото той е в общение. Това е отличително за всички еврейски пророци, че Бог се проявява чрез Аза, който е носител на мисълта на физическия свят. Това е една идея, която мъчно може да се обясни. Затова и самите родоначалници на еврейския народ Авраам, Исаак и Яков са били пророци и Посветени от древните мистерии, защото те идват от Халдея, страната на мистериите. Но след срещата на Авраам с Мелхиседек, те минават през една нова форма на Посвещение, когато човек не изпада в магнетичен сън, но в будно съзнание получава Посвещение и след това и откровения. Също и Мойсей върви по този път, а след него и неговите приемници. Самият той учредява една окултна школа, в която е приемал за свои ученици онези, които са били готови и са разбирали вътрешния смисъл на нещата. Това са били хора с пробудена и ясна мисъл и на тях предава ключовете на своите книги. Те стават носители и наследници на окултното учение на Мойсей, което се предава устно в течение на много години, и чак във Вавилонското робство се записва от Ездра и Данаил. Това е окултното учение на евреите, което обикновено носи името Кабала, за което говорих в предната глава.
към текста >>

Още на Авраам Бог се представи като човек, а също и в много други случаи Бог се явява като човек и говори на човека.
Но пророк, който дръзне да говори в Мое Име думи, които Аз не съм му заповядал да говори, или който говори от името на други богове, този пророк да се умъртви. Ако ли рече в сърцето си: как ще познаем думите, които Господ не е говорил? - Когато някой пророк говори в Името на Господа и думата му не се сбъдне, нито се случи, тя е дума, която Господ не е говорил. Пророкът я е говорил от дързост, да се не боиш от него." Едно от най-характерните и специфични положения, присъщи на Стария завет е фактът, че Бог, Божественото и други духовни същества се явяват пред хората като физически същества. Още на Авраам Бог се представи като човек, а също и в много други случаи Бог се явява като човек и говори на човека. На Мойсей Той говори от горящата къпина, но пак на физическия свят. На Синай Мойсей се срещна с Бога, от Когото получи десетте Божи заповеди. На пророците Бог говори, чуват гласа му без да Го виждат, а някои и Го виждат. Това са различни положения и отношения между Бог и пророците, различни начини на изявление, както и той сам казва в по-горе цитираната мисъл, че на някои пророци Той се явява като видение, говори им в сънища, а на такива като Мойсей говори лице в лице. В книгата „Второзаконие", 32 глава, 39 стих се казва: „Вижте сега, че Аз съм Аз." Божественото в човека е неговото висше Аз, което е във връзка с обикновеното аз в човека и го обособява като отделно същество над всички същества, които се намират на земята.
към текста >>

Ето защо онзи, който трябва да бъде считан, че принадлежи изцяло на еврейския народ, винаги е наричан син на Авраам, на Исаак и на Яков, т.е.
А защо става това? Причината е само тази, че в действителност цялото развитие на човечеството трябваше да приеме тази форма и да даде възможност щото това, което е било постигнато в това развитие разпръснато, да бъде събрано в един фокус и да се роди отново от кръвта на народа на Стария завет. Ето защо навсякъде в древноеврейския народ се подчертава така настоятелно принадлежността към една и съща кръв, течението на една и съща кръв през поколенията. У другите народи това става по отношение на племената, но не и по отношение на самия народ, който вече се е оформил като народ. Всичко, което съставя световно-историческата мисия на народа на Стария завет, се основава на непреривността на течението на кръвта през поколенията. Ето защо онзи, който трябва да бъде считан, че принадлежи изцяло на еврейския народ, винаги е наричан син на Авраам, на Исаак и на Яков, т.е. на онзи елемент, който се е показал първо в кръвта на Авраам, Исаак и Яков. Тази течаща през поколенията кръв беше средата, в която трябваше да се стопи онзи елемент, който произхожда от Посвещението на различните народи. Като лъчи, които идат от различни страни и се съединяват в един център, така и лъчите на Посвещението на различните народи се събраха като един център в кръвта на древноеврейския народ. През тази кръв трябваше да мине психическият елемент на развитието на човечеството. Много важно е да вземем под внимание този окултен факт.
към текста >>

на онзи елемент, който се е показал първо в кръвта на Авраам, Исаак и Яков.
Причината е само тази, че в действителност цялото развитие на човечеството трябваше да приеме тази форма и да даде възможност щото това, което е било постигнато в това развитие разпръснато, да бъде събрано в един фокус и да се роди отново от кръвта на народа на Стария завет. Ето защо навсякъде в древноеврейския народ се подчертава така настоятелно принадлежността към една и съща кръв, течението на една и съща кръв през поколенията. У другите народи това става по отношение на племената, но не и по отношение на самия народ, който вече се е оформил като народ. Всичко, което съставя световно-историческата мисия на народа на Стария завет, се основава на непреривността на течението на кръвта през поколенията. Ето защо онзи, който трябва да бъде считан, че принадлежи изцяло на еврейския народ, винаги е наричан син на Авраам, на Исаак и на Яков, т.е. на онзи елемент, който се е показал първо в кръвта на Авраам, Исаак и Яков. Тази течаща през поколенията кръв беше средата, в която трябваше да се стопи онзи елемент, който произхожда от Посвещението на различните народи. Като лъчи, които идат от различни страни и се съединяват в един център, така и лъчите на Посвещението на различните народи се събраха като един център в кръвта на древноеврейския народ. През тази кръв трябваше да мине психическият елемент на развитието на човечеството. Много важно е да вземем под внимание този окултен факт. защото само тогава ще разберем защо едно писание като Евангелието на Марко още от самото начало се основава на Стария завет.
към текста >>

Както вече казах, и Авраам, и Исаак, и Яков бяха във връзка с Бога, били са Посветени.
Ние ще видим защо става това. Когато вземем целия драматичен ход на Стария завет, ще забележим как чрез това приемане на елемента на Посвещението на различните народи, постепенно в развитието на Стария завет се изработва мисълта за безсмъртието, която се явява в своята върховна точка именно у Макавеевите синове. В хода на Стария завет ние виждаме едно пълно с драматичен развой развитие и върховната точка на този развой застава накрая пред нас в мъченическата смърт на Макавеевите синове, които из своята душа говорят за съединеността, даже и за възкресението на техните души в Божествения елемент." От тази мисъл се вижда, че пророците са Посветени от всички народи, събрани в Израел да обединят всички придобивки на човешкото развитие в едно цяло, което да се прояви в еврейския народ, в когото трябваше да слезе Христос. И те имаха именно за мисия да подготвят еврейския народ и оттам и цялото човечество, от което те идват, и с които народи те имаха една вътрешна връзка, за да приемат Христа. Както вече казах, и Авраам, и Исаак, и Яков бяха във връзка с Бога, били са Посветени. Но сега ще говоря за пророците след установяването на евреите в Палестина. Мойсей, както видяхме, е бил първият и най-голям пророк на Израел, за когото сам Бог казва, че говори лице с лице с него. След него идва неговият ученик и заместник Исус Навин, който също е Посветен и е във връзка с Бога. Още в първата глава на книгата Исус Навин, Господ се обръща към него и му казва: „Подир смъртта на Мойсея, раба господен, говори Господ на Исус Навиевия син, слугата Мойсеев и рече: Рабът ми Мойсей умре. Сега, прочее, стани ти, ти мини този Йордан и всички люде на земята, която аз давам на тях, израилевите синове.
към текста >>

16. Пророк Илия - Влад Пашов (1902- 1974)

И в часа на приношени- ето приближи се Илия, пророкът, и рече: Господи, Боже Авраамов, и Яковов и Израилев, нека бъде известно днес, че ти си Бог на Израиля, и аз твой раб и че според Твоето Слово направих всичките тези дела.
И нареди дърветата, и насече юнеца на късове, та го тури на дървата. И рече: Напълнете с вода четири водоноси, та излейте на всесъжението и дървата, и рече: Повторете, и повториха. И рече: Потретете - и потретиха. И обикаляше водата около олтаря. Още и браздата се напълни с вода. И в часа на приношени- ето приближи се Илия, пророкът, и рече: Господи, Боже Авраамов, и Яковов и Израилев, нека бъде известно днес, че ти си Бог на Израиля, и аз твой раб и че според Твоето Слово направих всичките тези дела. Послушай ме, Господи, послушай ме, за да познаят тези люде, че Ти, Господи, си Бог и Ти си обърнал сърцата им назад. Тогаз падна огън от Господа, га пояде всесъжението и дървата, и камъните, и пръстта, и облиза водата, която беше в браздата. И като видяха това всичките люде, паднаха на лицето и рекоха: Йеова! Той е Бог! Йеова!
към текста >>

17. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

В 41-ва глава Бог се обръща към всичката земя и към всички народи и казва: „Аз съм първи и последни съм Аз." После казва, че ще помогне на Израил, семето Авраамово, „когото аз взех от краищата на земята и те повиках от последните страни и ти казах: Ти си мой роб, Аз те избрах и не те отхвърлих.
И това се сбъднало. В 40-та глава се говори за новите времена, които ще дойдат след страданията. Пророкът с ясновидски поглед вижда бъдещето и казва: „Глас на едного, който вика в пустинята, пригответе пътя Господен, прав път направете в пустинята за Бога нашего." (3-ти стих) По-нататък говори за Бога. за Неговата Сила и Мъдрост, за Неговия Разум и Слово и казва: „Неговият Разум е неизследим. Той дава крепост на отслабналите и увеличава силата на немощните... Които чакат Господа ще под- повят силата си, ще възлезат с крила като орли, ще тичат и не ще се трудят, ще ходят и не ще отслабнат." (29-31 стих) В 41-ва глава Бог се обръща към всичката земя и към всички народи и казва: „Аз съм първи и последни съм Аз." После казва, че ще помогне на Израил, семето Авраамово, „когото аз взех от краищата на земята и те повиках от последните страни и ти казах: Ти си мой роб, Аз те избрах и не те отхвърлих. Не бой се, защото Аз съм с тебе, не трепери, защото Аз съм Бог твой, ще те укрепя, ей, ще ти помогна. Ей, ще те подпра с десницата на правдата Си. Ето, всички, що са разгневени на тебе, ще се постидят и посрамят, скъперниците ти ще станат като нищо и ще погинат." (9-11 стих) Тук Бог говори за своите избраници между человеците от всички народи, учениците на Бялото Братство. И по-нататък казва: "И когато сиромаси и нищи искат вода и няма, Аз, Господ, ще ги послушам."
към текста >>

18. Пророк Михей - Влад Пашов (1902- 1974)

Към края на главата се казва, че Бог ще ги помилва заради Яков и Авраам, „както се е клел на бащите ни от древните дни".
които ще бъде вожд на Израил. на когото изходите са изначало, от дни вечни." Тази мисъл показва, че Михей е бил Посветен и е знаел за идването на Христа, и даже е знаел мястото, където ще се роди. В 6-та глава се говори, че Бог ще се съди с Израил заради престъпленията му и казва: „И що иска Господ от тебе, освен да направиш праведното, и да обичаш милост, и да ходиш смирено с Бога твоего." В 7-ма глава се описва злото, което е обхванало целия народ - от царете и началниците, до последния човек и казва: „Неприятели на човека ще бъдат домашните му, защото син ще презира баща си, дъщеря се повдига против майка си, снаха против свекърва си... И земята ще запустее от причината на жителите ти, заради плода на деянията им." Към края на главата се казва, че Бог ще ги помилва заради Яков и Авраам, „както се е клел на бащите ни от древните дни". Книгата е така написана, че между обикновените истории и работи се прокарват някои окултни закони или правила. Така например, в 14-ти стих, от 7-ма глава след като говори за злините, които обхванали целия народ и за последствията от това, запустението на земята, минава на друга тема и казва: „Паси людете си с жезъла си, стадото на наследието си, което живее уединено в дъбравите на Кармил, да пасат във Васан и в Галад, както в древните дни." Тук се загатва за окултната школа на пророците, която е била на планината Кармил и за пътя, по който тя върви още от древни дни.
към текста >>

19. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

За най-големите личности, които Библията описва - Авраам и Мойсей, Учителят казва:
Някой може да я чете по втория начин и ще каже, че в нея има полезни работи, а трети може да я чете по третия начин и да се вдъхнови от тази книга. Следователно, третият начин е най-полезен." „При изучаване на Свещените Книги всички трябва да минат и през първия, и през втория, и през третия начин. Изучаването на тези Книги е необходимо, понеже те съдържат в себе си опитността на онези, които са минали преди нас и са завършили своето развитие. Те са работили и с ума, и със сърцето си." За най-големите личности, които Библията описва - Авраам и Мойсей, Учителят казва: „Авраам не беше прост човек, той беше адепт. Отличаваше се с голямо послушание: каквото Бог му кажеше, изпълняваше го без никакво разсъждение. Авраам ходи и в Египет, да се запознае със законите на Бялото Братство и след това се върна в Ханаан, където го приеха с почести. Също така той излезе от Халдея, където получи Посвещението си и носеше тяхното знание. И каквото знаеше от учението на Белите Братя, всичко прилагаше и затова се ползуваше с почит и уважение между всички."
към текста >>

„Авраам не беше прост човек, той беше адепт.
Следователно, третият начин е най-полезен." „При изучаване на Свещените Книги всички трябва да минат и през първия, и през втория, и през третия начин. Изучаването на тези Книги е необходимо, понеже те съдържат в себе си опитността на онези, които са минали преди нас и са завършили своето развитие. Те са работили и с ума, и със сърцето си." За най-големите личности, които Библията описва - Авраам и Мойсей, Учителят казва: „Авраам не беше прост човек, той беше адепт. Отличаваше се с голямо послушание: каквото Бог му кажеше, изпълняваше го без никакво разсъждение. Авраам ходи и в Египет, да се запознае със законите на Бялото Братство и след това се върна в Ханаан, където го приеха с почести. Също така той излезе от Халдея, където получи Посвещението си и носеше тяхното знание. И каквото знаеше от учението на Белите Братя, всичко прилагаше и затова се ползуваше с почит и уважение между всички." „Мойсей, който беше Посветен в Египет в тайните на Бялото Братство, дълго време трябваше да седи в пустинята, и едва тогаз му се разкриха някои тайни при къпината."
към текста >>

Авраам ходи и в Египет, да се запознае със законите на Бялото Братство и след това се върна в Ханаан, където го приеха с почести.
Изучаването на тези Книги е необходимо, понеже те съдържат в себе си опитността на онези, които са минали преди нас и са завършили своето развитие. Те са работили и с ума, и със сърцето си." За най-големите личности, които Библията описва - Авраам и Мойсей, Учителят казва: „Авраам не беше прост човек, той беше адепт. Отличаваше се с голямо послушание: каквото Бог му кажеше, изпълняваше го без никакво разсъждение. Авраам ходи и в Египет, да се запознае със законите на Бялото Братство и след това се върна в Ханаан, където го приеха с почести. Също така той излезе от Халдея, където получи Посвещението си и носеше тяхното знание. И каквото знаеше от учението на Белите Братя, всичко прилагаше и затова се ползуваше с почит и уважение между всички." „Мойсей, който беше Посветен в Египет в тайните на Бялото Братство, дълго време трябваше да седи в пустинята, и едва тогаз му се разкриха някои тайни при къпината." „Съвременните хора са минали през няколко състояния: бяха роби в Египет, правеха тухли. След това Мойсей ги изведе от пустинята.
към текста >>

20. УВОД - Влад Пашов (1902- 1974)

Във втория том на "Историческият път на Бялото Братство през вековете", разгледах пътя на Втория клон на Бялото Братство от Авраам до Христа.
във всички времена и епохи. Той е невидимият двигател на целия духовен живот и опит на човека и човечеството. Учителят УВОД Във втория том на "Историческият път на Бялото Братство през вековете", разгледах пътя на Втория клон на Бялото Братство от Авраам до Христа. Мисията на този клон, както казах, беше да подготви човечеството за християнството, да подготви хората да посрещнат Божествения Дух, който слиза на Земята, да приемат от Него Божественото Учение и да го разнесат по цялата земя, да го предадат на всички народи. Християнството, което е последен плод на този втори клон и същевременно целта и задачата на клона, ще разгледам в следващото изложение. Както се вижда от заглавието на тома, ще го разгледам, доколкото ми е възможно, като една Окултна Школа, каквато е то в действителност. Христос е Върховният йерофант във всички древни Посвещения или, както Учителят го нарича, Вдъхновител на всички вдъхновения през всички времена и епохи. Той е говорил в миналото чрез устата на всички Велики Учители и Пророци и сега в Палестина Той се въплъти в тялото на Исус от Назарет.
към текста >>

21. 6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Матей описва цялата родословна линия, по която иде Исус, като почва от Авраама, започвайки Евангелието с думите: "Родословието на Исуса Христа, сина Давидов, сина Авраамов".
Учителят, говорейки за отношението между Исус и Христос, казва: "Разликата между Исус и Христос е такава, каквато е разликата между нашето слънце и централното слънце на нашата галактика, което е 75 милиона пъти по- голямо от нашето. Така и Христос е 75 милиона пъти по- велик от Исус". Съвременните хора, всеки според степента на своето развитие, схващат този проблем. Но той си има своя обективна стойност, понеже отговаря на един определен факт. Исус от Назарет, както го описват в Евангелията, е роден в Палестина и неговото раждане определя началото на Новата епоха. Матей описва цялата родословна линия, по която иде Исус, като почва от Авраама, започвайки Евангелието с думите: "Родословието на Исуса Христа, сина Давидов, сина Авраамов". Като изрежда родовете, казва: "Иесей роди цар Давид, а цар Давид роди Соломона от Уриевата жена" и като следва родовете, казва: "Матана роди Якова, а Яков роди Йосиф, мъжа на Мария, от която се роди Исус, който се нарича Христос". Марко не говори нищо за раждането на Исус, а почва да говори за Йоан Кръстител, който ще приготви пътя на Христа и след това говори за Кръщението, където казва: "И тутакси, като излезе от водата видя, че се разтвориха Небесата и Духът като гълъб слезваше над него. И Глас биде от Небето: Ти си Син Мой възлюбени, в Когото благоволих" Лука чак в трета глава, след като говори за Кръщението на Исуса, казва: "Когато се кръсти Исус и се молеше, отвори се Небето и слезе Дух Святий в телесен вид като гълъб върху него. И Глас биде от Небето, Който казваше: Ти си Син мой възлюбени.
към текста >>

И виждаме, че независимо от обратното изреждане на родовете, има пълно съвпадение на имената, само между Авраама и Давида, но и във всички останали родове те съвсем не съвпадат.
Тук ясно става въпрос за двама Йосифовци и двама Исусовци. А Йоан никак не се спира за родословието и раждането на Исуса. Той говори за Словото, за Логоса, който е станал плът и след като говори за Кръщението, след това почва да описва дейността и живота на Исуса Христа. Ще приведа двете родословни книги за да се види, че те говорят за две съвършено различни родословни линии. При разглеждане на родословните линии се вижда, че Лука говори за 76 имена, а Матей за 41. И виждаме, че независимо от обратното изреждане на родовете, има пълно съвпадение на имената, само между Авраама и Давида, но и във всички останали родове те съвсем не съвпадат. В самото число на родовете между Давид и Исус двете книги напълно се различават: Матей изброява 27 поколения и имена, а Лука 42. И така имаме: От Адам до Авраам Матей не дава никакви имена, Лука дава 20 имена. От Авраам до Давид Матей дава 14 имена, Лука дава 14 имена. От Давид до Исус Матей дава 27 имена, Лука дава 42 имена.
към текста >>

От Адам до Авраам Матей не дава никакви имена, Лука дава 20 имена.
Ще приведа двете родословни книги за да се види, че те говорят за две съвършено различни родословни линии. При разглеждане на родословните линии се вижда, че Лука говори за 76 имена, а Матей за 41. И виждаме, че независимо от обратното изреждане на родовете, има пълно съвпадение на имената, само между Авраама и Давида, но и във всички останали родове те съвсем не съвпадат. В самото число на родовете между Давид и Исус двете книги напълно се различават: Матей изброява 27 поколения и имена, а Лука 42. И така имаме: От Адам до Авраам Матей не дава никакви имена, Лука дава 20 имена. От Авраам до Давид Матей дава 14 имена, Лука дава 14 имена. От Давид до Исус Матей дава 27 имена, Лука дава 42 имена. Понеже Матей не говори за родовете преди Авраам, а почва от Авраам, като проследим двете таблици виждаме, че от Авраам до Давид и двете таблици споменават последователно едни и същи имена. И така имаме следната таблица: МАТЕЙ........................................................ ЛУКА
към текста >>

От Авраам до Давид Матей дава 14 имена, Лука дава 14 имена.
При разглеждане на родословните линии се вижда, че Лука говори за 76 имена, а Матей за 41. И виждаме, че независимо от обратното изреждане на родовете, има пълно съвпадение на имената, само между Авраама и Давида, но и във всички останали родове те съвсем не съвпадат. В самото число на родовете между Давид и Исус двете книги напълно се различават: Матей изброява 27 поколения и имена, а Лука 42. И така имаме: От Адам до Авраам Матей не дава никакви имена, Лука дава 20 имена. От Авраам до Давид Матей дава 14 имена, Лука дава 14 имена. От Давид до Исус Матей дава 27 имена, Лука дава 42 имена. Понеже Матей не говори за родовете преди Авраам, а почва от Авраам, като проследим двете таблици виждаме, че от Авраам до Давид и двете таблици споменават последователно едни и същи имена. И така имаме следната таблица: МАТЕЙ........................................................ ЛУКА 1. Авраам................................................21. Авраам
към текста >>

Понеже Матей не говори за родовете преди Авраам, а почва от Авраам, като проследим двете таблици виждаме, че от Авраам до Давид и двете таблици споменават последователно едни и същи имена.
В самото число на родовете между Давид и Исус двете книги напълно се различават: Матей изброява 27 поколения и имена, а Лука 42. И така имаме: От Адам до Авраам Матей не дава никакви имена, Лука дава 20 имена. От Авраам до Давид Матей дава 14 имена, Лука дава 14 имена. От Давид до Исус Матей дава 27 имена, Лука дава 42 имена. Понеже Матей не говори за родовете преди Авраам, а почва от Авраам, като проследим двете таблици виждаме, че от Авраам до Давид и двете таблици споменават последователно едни и същи имена. И така имаме следната таблица: МАТЕЙ........................................................ ЛУКА 1. Авраам................................................21. Авраам 2. Исак.....................................................22. Исак 3. Яков.....................................................23. Яков
към текста >>

1. Авраам................................................21. Авраам
От Авраам до Давид Матей дава 14 имена, Лука дава 14 имена. От Давид до Исус Матей дава 27 имена, Лука дава 42 имена. Понеже Матей не говори за родовете преди Авраам, а почва от Авраам, като проследим двете таблици виждаме, че от Авраам до Давид и двете таблици споменават последователно едни и същи имена. И така имаме следната таблица: МАТЕЙ........................................................ ЛУКА 1. Авраам................................................21. Авраам 2. Исак.....................................................22. Исак 3. Яков.....................................................23. Яков 4. Юда......................................................24. Юда 5. Перец..................................................25. Перец 6. Хепрон.................................................26. Хепрон
към текста >>

22. 8. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Като видя, че мнозина от фарисеите и садукеите идеха да се кръстят от него, рече им: Рожби ехидни, кой ви предупреди да бягате от идващия гняв, затова принасяйте плодове, достойни за покаяние и не мислете да думате: Авраам е наш баща, защото ви казвам, че Бог от тези камъни може да въздигне чада на Авраама.
Ще предам първо как го описват четирите Евангелия и след това ще предам как Окултната Наука го описва. Матей в трета глава почва да говори за Йоан Кръстител като за нещо познато и казва: "В онези дни дойде Йоан Кръстител и проповядваше в Юдейската пустиня, като казваше: Покайте се, понеже наближава Небесното Царство. Защото той беше, за когото се говори, чрез пророк Исайя, който казва: Глас на едного, който вика в пустинята, пригответе пътя на Господа, прави направете пътеките за Него. И този Йоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си, и храната му беше рошкови и див мед. Тогаз излизаха при него Ерусалим, цяла Юдея и цялата Йорданска област и се кръщаваха от него в реката Йордан, като изповядваха греховете си. Като видя, че мнозина от фарисеите и садукеите идеха да се кръстят от него, рече им: Рожби ехидни, кой ви предупреди да бягате от идващия гняв, затова принасяйте плодове, достойни за покаяние и не мислете да думате: Авраам е наш баща, защото ви казвам, че Бог от тези камъни може да въздигне чада на Авраама. А и брадвата лежи вече при корена на дърветата. И тъй всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огъня. Аз ви кръщавам с вода за покаяние, а Онзи, Който идва след мене, е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да поднеса обущата. Той ще ви кръсти със Светия Дух и с Огън. Лопатата е в ръката Му и Той здраво ще очисти гумното си и ще събере житото в житницата, а плявата ще изгори в неугасим Огън.
към текста >>

И не почвайте да си думате: Имаме Авраам за баща, защото ви казвам, че Бог и от тези камъни може да въздигне чада на Авраама.
И той отиваше по цялата страна около Йордан и проповядваше кръщение и покаяние за прощаване на греховете, както е писано и книгата с думите на пророк Исайя: "Глас, който вика и пустинята, пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му. Всяка долина ще се напълни и всяка планина и хълм ще се сниши. Кривите пътища ще станат прави и неравните места гладки пътища и всяка твар ще види Божието спасение". И тъй, той казваше на мнозина, които излизаха да се кръщават от него: Рожби ехидни, кой ви предупреди да бягате от бъдещия гняв? Прочее, принасяйте плодове, достойни за покаяние. И не почвайте да си думате: Имаме Авраам за баща, защото ви казвам, че Бог и от тези камъни може да въздигне чада на Авраама. А и брадвата лежи вече при корена на дърветата. И тъй, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се слага. И мнозина го питаха, казвайки: Тогава какво да правим? А той в отговор им рече: Който има две ризи, нека даде на този, който няма. И който има храна, нека прави същото.
към текста >>

23. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Той казва: Само така ли вярвате вие да донесете добри плодове на покаяние, като казвате: Имаме за Отца Авраама.
Чрез това Буда възбудил гнева на брамините, като говорил за възможността на индивидуалните качества, като казвал: Истина ви казвам, някой може да нарича себе си колкото иска брамин, това няма да го спаси, това няма никакво значение, но значение има, когато вие направите от себе си един пречистен човек чрез своите лични усилия. Такъв е бил смисълът на много от проповедите на Буда. И после той обикновено продължавал това учение, като казвал, че когато човек премине през страданието, той може да почувства и разбере страданието на другите. Тогава може да утешава и помага, като вземе участие в съдбата на другите, защото чувства страданието и мъката на хората като свои и се стреми да им помогне. Йоан Кръстител говори в същия дух. Той казва: Само така ли вярвате вие да донесете добри плодове на покаяние, като казвате: Имаме за Отца Авраама. Не казвайте, че имате за Отца Авраама, но бъдете истински човеци, като изпълнявате своите длъжности на мястото, където стоите в света. Наистина ви казвам, Бог може да създаде от тези камъни деца на Авраама. По-нататък той казва: Който има две дрехи, да даде и на другите, които нямат. Те дойдоха при него и го попитаха: Учителю, що трябва да правим? Точно както някога монасите дойдоха при Буда и запитаха: Що да правим?
към текста >>

Не казвайте, че имате за Отца Авраама, но бъдете истински човеци, като изпълнявате своите длъжности на мястото, където стоите в света.
Такъв е бил смисълът на много от проповедите на Буда. И после той обикновено продължавал това учение, като казвал, че когато човек премине през страданието, той може да почувства и разбере страданието на другите. Тогава може да утешава и помага, като вземе участие в съдбата на другите, защото чувства страданието и мъката на хората като свои и се стреми да им помогне. Йоан Кръстител говори в същия дух. Той казва: Само така ли вярвате вие да донесете добри плодове на покаяние, като казвате: Имаме за Отца Авраама. Не казвайте, че имате за Отца Авраама, но бъдете истински човеци, като изпълнявате своите длъжности на мястото, където стоите в света. Наистина ви казвам, Бог може да създаде от тези камъни деца на Авраама. По-нататък той казва: Който има две дрехи, да даде и на другите, които нямат. Те дойдоха при него и го попитаха: Учителю, що трябва да правим? Точно както някога монасите дойдоха при Буда и запитаха: Що да правим? Между многото изказвания за Йоан Кръстител, Щайнер казва и следното: Йоан Кръстител се явява като предтеча на Христа.
към текста >>

Наистина ви казвам, Бог може да създаде от тези камъни деца на Авраама.
И после той обикновено продължавал това учение, като казвал, че когато човек премине през страданието, той може да почувства и разбере страданието на другите. Тогава може да утешава и помага, като вземе участие в съдбата на другите, защото чувства страданието и мъката на хората като свои и се стреми да им помогне. Йоан Кръстител говори в същия дух. Той казва: Само така ли вярвате вие да донесете добри плодове на покаяние, като казвате: Имаме за Отца Авраама. Не казвайте, че имате за Отца Авраама, но бъдете истински човеци, като изпълнявате своите длъжности на мястото, където стоите в света. Наистина ви казвам, Бог може да създаде от тези камъни деца на Авраама. По-нататък той казва: Който има две дрехи, да даде и на другите, които нямат. Те дойдоха при него и го попитаха: Учителю, що трябва да правим? Точно както някога монасите дойдоха при Буда и запитаха: Що да правим? Между многото изказвания за Йоан Кръстител, Щайнер казва и следното: Йоан Кръстител се явява като предтеча на Христа. Той има да възвести предварително за това, което трябва да дойде в Исуса.
към текста >>

И така, родословната книга на Лука е една Небесна стълба, която от Исус води обратно нагоре до Авраам и по-нагоре, до Адам и до Бога, движейки се в посока, противоположна на матеевата родословна книга.
Това показва, че от човека до Ангела трябва да бъде изминат известен път. У Лука Йоан е изпълнител на кръщението, той е също проповедник на покаянието. Но той е и нещо повече. Евангелието на Лука се поставя вече напълно в процеса на възлизането на развитието, което трябва да последва слизането на човечеството на земята. Той върви отдолу нагоре, докато Евангелието на Матей върви отгоре надолу. И така, родословната книга на Лука е една Небесна стълба, която от Исус води обратно нагоре до Авраам и по-нагоре, до Адам и до Бога, движейки се в посока, противоположна на матеевата родословна книга. По този начин трябва да се схване нещо и това, което Лука придава на проповедта на Йоан Кръстител и което съдържа нещо повече от предаденото от Матей и Марко. На въпроса на народа, на митарите и на военните, "Що да правим", Йоан отговаря с наставления във форма на сентенции. Йоан застава тук като посветител, който не се задоволява с това чрез мощна проповед за покаяние да завърши слизането на човечеството, но направо въздейства, ръководейки и насочвайки в пътя на възхода. Сентенциите, с които Йоан отговаря на народа, на митарите и на войниците, са сентенции на просветител, чрез които човек е насочен към един личен стремеж нагоре. Матей описва Йоан като проповедник в пустинята.
към текста >>

Сега то действително може да намери Отца Авраама чрез възлизане по стълбата на пречистване с 42 стъпала.
Едва на земята започва развитието на аза. Това развитие на аза е изкупено с цената на старото единение с Духа. Неговият първи стадий е "пустинята", уединението. Йоан е Вестител на развитието на аза, на пълното със страдание усамотяване на аза. Човечеството е изминало 42 поколения. Сега то действително може да намери Отца Авраама чрез възлизане по стълбата на пречистване с 42 стъпала. Но какво помага това? Родът Авраамов се е втвърдил като камък. Ако не дойде един Нов Принцип в живота, тогава вместо синове, Отец Авраам ще има мъртви камъни. И как от мъртвите ще излезе нещо ново? Йоан им казва: "Не мислете, че можете да се успокоявате с това, ние имаме за Отца Авраама.
към текста >>

Родът Авраамов се е втвърдил като камък.
Неговият първи стадий е "пустинята", уединението. Йоан е Вестител на развитието на аза, на пълното със страдание усамотяване на аза. Човечеството е изминало 42 поколения. Сега то действително може да намери Отца Авраама чрез възлизане по стълбата на пречистване с 42 стъпала. Но какво помага това? Родът Авраамов се е втвърдил като камък. Ако не дойде един Нов Принцип в живота, тогава вместо синове, Отец Авраам ще има мъртви камъни. И как от мъртвите ще излезе нещо ново? Йоан им казва: "Не мислете, че можете да се успокоявате с това, ние имаме за Отца Авраама. Казвам ви, Бог може да въздигне от тези камъни синове Аврааму". С тези думи Йоан иска да събуди у фарисеите съзнанието за обединяването на тяхните души, за втвърдяването на душите им.
към текста >>

Ако не дойде един Нов Принцип в живота, тогава вместо синове, Отец Авраам ще има мъртви камъни.
Йоан е Вестител на развитието на аза, на пълното със страдание усамотяване на аза. Човечеството е изминало 42 поколения. Сега то действително може да намери Отца Авраама чрез възлизане по стълбата на пречистване с 42 стъпала. Но какво помага това? Родът Авраамов се е втвърдил като камък. Ако не дойде един Нов Принцип в живота, тогава вместо синове, Отец Авраам ще има мъртви камъни. И как от мъртвите ще излезе нещо ново? Йоан им казва: "Не мислете, че можете да се успокоявате с това, ние имаме за Отца Авраама. Казвам ви, Бог може да въздигне от тези камъни синове Аврааму". С тези думи Йоан иска да събуди у фарисеите съзнанието за обединяването на тяхните души, за втвърдяването на душите им. Те не могат да избегнат пълния завършек на земното слизане чрез илюзии.
към текста >>

Йоан им казва: "Не мислете, че можете да се успокоявате с това, ние имаме за Отца Авраама.
Сега то действително може да намери Отца Авраама чрез възлизане по стълбата на пречистване с 42 стъпала. Но какво помага това? Родът Авраамов се е втвърдил като камък. Ако не дойде един Нов Принцип в живота, тогава вместо синове, Отец Авраам ще има мъртви камъни. И как от мъртвите ще излезе нещо ново? Йоан им казва: "Не мислете, че можете да се успокоявате с това, ние имаме за Отца Авраама. Казвам ви, Бог може да въздигне от тези камъни синове Аврааму". С тези думи Йоан иска да събуди у фарисеите съзнанието за обединяването на тяхните души, за втвърдяването на душите им. Те не могат да избегнат пълния завършек на земното слизане чрез илюзии. Фарисеите бяха тези, които не искаха да изпълнят прехода от времето на Отца към времето на Сина. Оставането при Принципа на Отца, обаче, означава едно вкаменяване и втвърдяване.
към текста >>

Казвам ви, Бог може да въздигне от тези камъни синове Аврааму".
Но какво помага това? Родът Авраамов се е втвърдил като камък. Ако не дойде един Нов Принцип в живота, тогава вместо синове, Отец Авраам ще има мъртви камъни. И как от мъртвите ще излезе нещо ново? Йоан им казва: "Не мислете, че можете да се успокоявате с това, ние имаме за Отца Авраама. Казвам ви, Бог може да въздигне от тези камъни синове Аврааму". С тези думи Йоан иска да събуди у фарисеите съзнанието за обединяването на тяхните души, за втвърдяването на душите им. Те не могат да избегнат пълния завършек на земното слизане чрез илюзии. Фарисеите бяха тези, които не искаха да изпълнят прехода от времето на Отца към времето на Сина. Оставането при Принципа на Отца, обаче, означава едно вкаменяване и втвърдяване. Отцовите сили са довели до камъка, до втвърдяването на материята.
към текста >>

Думите за дърветата, на корена на които е сложена секирата, следват непосредствено след думите за Авраам, камъните и синовете.
Или животинско, вместо човешко ("човешкото сърце трябва да бъде отнето от пъна и да му се даде животинско сърце") - Данаил, 6 глава, 13 стих. Обаче от сърцето някога ще израсте новото сърце, когато то отново ще стане от плът вместо камък, човешко вместо животинско, когато във физическото сърце се пробуди етерното сърце като сетивен орган за възприятие на Духовния свят. Между макрокосмичния и микрокосмичния аспект на мировото Дърво стои един трети аспект - един исторически, човечествен аспект. Тук можем да кажем: Дървото, което бива отсечено, е родословното Дърво. Тук ние стигаме, именно, много близо до смисъла на Евангелието на Ма-тей. Думите за дърветата, на корена на които е сложена секирата, следват непосредствено след думите за Авраам, камъните и синовете. Думите за дърветата се отнасят за размножението на рода. Тук виждаме, че те изразяват Мъдростта на есеите. Дървото, на което е сложена секирата, е родословното Дърво, което е съставено от 42 члена. Дървото се отсича, когато от върховата област на Небето то е израснало надолу до земята. Мисията на народа е изпълнена.
към текста >>

24. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той ни представя Христа като човек, който води началото си от Авраама и съдържа в себе си в съвършенство това, което е вложено в Авраам като зародиш и е проникнато от Божествения Дух, който в течение на човешкото развитие трябва да проникне всички човешки души.
Затова Евангелието на Йоан е най-дълбоко. Така че, четирите Евангелия описват Христовото Същество от четири страни, от четири гледища. В описанието всеки се придържа към своята изходна точка, за която се е подготвил от степента на своето ясновидство и посвещение. Защото четирите евангелисти описват Христос като ясновидци, като посветени на различна степен и са схващали отделните страни от сложното Христово Същество. Матей насочва своя поглед към раждането на Исус по Соломоновата линия и предава как са подготвени физическото и етерното тела. Той ни представя Христа като човек, който води началото си от Авраама и съдържа в себе си в съвършенство това, което е вложено в Авраам като зародиш и е проникнато от Божествения Дух, който в течение на човешкото развитие трябва да проникне всички човешки души. Марко още отначалото насочва своя поглед върху слизащия от Небето Слънчев Дух. Той не проследява никакво земно същество. За него физическото тяло, в което беше слязъл Христос, е само едно средство, един проводник, чрез който се проявява Христос на земята и той описва действието на Христос като Слънчев Дух, проявен чрез това тяло. Затова той обръща вниманието ни върху това, как действат силите на Слънчевия Дух, проявени чрез едно физическо тяло. Лука, който описва родословието на Исус, не държи за това, което Христовото Същество изживява като физическа личност, но държи на това, какво изживява той като душа, какви чувства и усещания има, какви творчески способности проявява.
към текста >>

Той излага факта, че Исус от Назарет е потомък на дълга поредица от прадеди, които стигат до Давид и от Давид до Авраам, от Авраам до Адам и от Адам до Бога.
Ако се разгледа внимателно, ще се види, че Евангелието на Йоан, покрай дълбоката философия, която съдържа в себе си, изнася най-вярно и историческите факти. Защото, както е известно, Йоан е бил най-близкият ученик на Христа и винаги и навсякъде е бил с Него, и познава най-добре Неговия живот. Авторът на Евангелието на Йоан ни казва ясно, че възвишеното Същество, което се е вселило в Исус от Назарет, не е друго, освен това, от Което са произлезли всички същества, живущи около нас, че това е живият Божествен Дух, живото творческо Слово, самият Логос. Другите евангелисти също са се опитвали, всеки по свой начин, да ни изложат това, което действително се е проявило в Исус от Назарет. Ние виждаме, например, как авторът на Евангелието на Лука се стреми да покаже, че е станало нещо съвсем особено, когато Духът се е съединил с тялото на Исус от Назарет в момента на кръщението в река Йордан. Той излага факта, че Исус от Назарет е потомък на дълга поредица от прадеди, които стигат до Давид и от Давид до Авраам, от Авраам до Адам и от Адам до Бога. В Евангелието на Матей се прави опит да се отнесе произхода на Исус от Назарет до Авраам, комуто Бог Се открил. От това и от много други изрази в Евангелието индивидуалността, която е носител на Христос, се счита като най-великото духовно проявление в течение на човешката еволюция. Евангелистите са си поставили задача да посочат преди всичко, че произходът на Исус Христос се слива със самото начало на вселената, със самия Бог. Бог, Който обитава невидимо в цялото човечество, се пробужда специално в Исус Христос. За Този, именно, Бог се казва в Евангелието на Йоан, че е съществувал още отначало, още преди зараждането на Битието.
към текста >>

В Евангелието на Матей се прави опит да се отнесе произхода на Исус от Назарет до Авраам, комуто Бог Се открил.
Защото, както е известно, Йоан е бил най-близкият ученик на Христа и винаги и навсякъде е бил с Него, и познава най-добре Неговия живот. Авторът на Евангелието на Йоан ни казва ясно, че възвишеното Същество, което се е вселило в Исус от Назарет, не е друго, освен това, от Което са произлезли всички същества, живущи около нас, че това е живият Божествен Дух, живото творческо Слово, самият Логос. Другите евангелисти също са се опитвали, всеки по свой начин, да ни изложат това, което действително се е проявило в Исус от Назарет. Ние виждаме, например, как авторът на Евангелието на Лука се стреми да покаже, че е станало нещо съвсем особено, когато Духът се е съединил с тялото на Исус от Назарет в момента на кръщението в река Йордан. Той излага факта, че Исус от Назарет е потомък на дълга поредица от прадеди, които стигат до Давид и от Давид до Авраам, от Авраам до Адам и от Адам до Бога. В Евангелието на Матей се прави опит да се отнесе произхода на Исус от Назарет до Авраам, комуто Бог Се открил. От това и от много други изрази в Евангелието индивидуалността, която е носител на Христос, се счита като най-великото духовно проявление в течение на човешката еволюция. Евангелистите са си поставили задача да посочат преди всичко, че произходът на Исус Христос се слива със самото начало на вселената, със самия Бог. Бог, Който обитава невидимо в цялото човечество, се пробужда специално в Исус Христос. За Този, именно, Бог се казва в Евангелието на Йоан, че е съществувал още отначало, още преди зараждането на Битието. Интересът на евангелистите е бил да докажат, че това именно е самият Бог.
към текста >>

Така Матей поставя в началото едно родословие, възлизащо до Авраам, докато Лука дава едно родословие, възлизащо чак до Адам и от Адам до Бога.
Що се отнася до привидните противоречия, те се обясняват с това, че различните евангелисти са разглеждали въпроса от различни становища. Две от Евангелията, това на Марко и на Йоан, започват с разказа за Кръщението на Христос. Те описват след това трите последни години от дейността на Исус Христос. Значи, те се интересуват от това, което е станало, след като Духът на Христос влиза във владение на телата, изградени от Исус от Назарет - физическото, етерното и астралното тела. Евангелията на Матей и Лука описват до известна степен и онова, което е предхождало вселяването на Христос, това, което е било историята на Исус от Назарет, преди Той да приеме Христос в себе си и там се намират местата, където тези, които търсят противоречия, ги намират. Така Матей поставя в началото едно родословие, възлизащо до Авраам, докато Лука дава едно родословие, възлизащо чак до Адам и от Адам до Бога. Едно друго противоречие е, че Матей разказва, че тримата Мъдреци са дошли от Изток, водени от звездата, за да поздравят новородения Исус. Лука от своя страна разправя за явяването на Ангелите на овчарите, после за представянето в Храма. В замяна на това Матей споменава за преследването на Ирод, за бягството в Египет и за възвръщането в Назарет. Всичко това би могло да изглежда като противоречие, но всички тези противоречия са такива, когато се гледа на буквата на Писанието. Ако се погледне по-дълбоко на въпроса, ще се види, че така наречените противоречия взаимно се допълват в описанието на цялостното Христово събитие.
към текста >>

25. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

Например, за предсъществуването на Христос в Евангелието се говори с думите: "Преди Авраам да бъде, Аз съм".
В пролога се говори за предсъществуването на Христос. Напротив, заключителната глава завършва с тайнствените думи, отправени към Петър върху новото идване на Христос. Така Евангелието се развива между миналото, където говори Бог и бъдещото проявление на Бога. С това добива радиуса на кръговете на Вечността, които Орелът на Духа очертава в него. В цялото Евангелие се втъкава след това темата на Вечността на Христос отпреди съществуването на света, а също и тонът на бъдещото действие на Христос. Например, за предсъществуването на Христос в Евангелието се говори с думите: "Преди Авраам да бъде, Аз съм". И още: "Прослави Ме, Отче, у Тебе е Славата, която имах при Тебе, преди създанието на света". За бъдещото действие се говори особено в прощалните слова, където Христос говори, че ще изпрати Утешителя, който ще напомни на учениците всичко, каквото Той им е казал. От тези най-външни рамки ние можем след това така да навлезем в Евангелието, че полярността между началото и края ни разкрива все по-широки и по-дълбоки отношения. Една от най-чудесните и пълни със значение симетрии ни позволява да вникнем по-дълбоко в същността на инспиративния характер на Евангелието. Там, където
към текста >>

26. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Така за Авраам се казва, че е бил приятел на Бога.
Името Теофил, ако се преведе, означава Божи приятел. И затова може смело да се каже, че то не е отправено към даден човек, а въобще към Божиите приятели, т.е. към всички, които следват Пътя на Христос. Приятели на Бога са онези, които са съзнателни участници в Божествената Мъдрост чрез своето отворено сърце. Чрез своето сърдечно отношение към Духовния свят те са свързани с Бога. Така за Авраам се казва, че е бил приятел на Бога. Други важни думи в пролога са думите "очевидци" и "служители на Словото", от които Лука е приел, така да се каже, Евангелието. Кои и какви са тези очевидци и служители? На пръв поглед изглежда, че тези очевидци са били апостолите, които по външен начин са разказали на Лука тези неща и той ги е записал, но ако приемем нещата така, то как те са видели изкушението на Христос от дявола, когато Той е бил сам? Това ни навежда вече на идеята, че Евангелието на Лука и въобще Евангелията имат свръхсетивен, т.е. духовен произход.
към текста >>

27. 14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Той е учил, че "Аврамово семе сме" се отнася само до тялото и обърна внимание на факта, че преди Авраам е живял Азът, Духът на човека.
И казано е в Писанието: Законът бе даден чрез Мойсей, а Истината чрез Христа Исуса. В християнски смисъл благодат се нарича способността на душата да върши доброто по един вътрешен подтик. Благодатта и вътрешното познаване на Истината са се родили чрез Христос. Ще завърша горното изложение със следната мисъл на Учителя: "Христос е дошъл да приготви пътя за освобождаването на човечеството от ръководството на разделящите расови и фамилни духове, и да обедини цялото човечество в едно Велико Братство. Той е учил, че "Аврамово семе сме" се отнася само до тялото и обърна внимание на факта, че преди Авраам е живял Азът, Духът на човека. Духът е съществувал преди всички раси и племена и той ще остане, когато те са вече отминали и споменът за тях се е заличил. Духът в човека е Бог вътре в човека, Когото личността, телесният човек трябва да се научи да следва. Затова Христос казва, че за да бъде човек Негов ученик, трябва да се откаже от всичко, което има. Той призовава човека да упражни своята привилегия като индивид и да се издигне над семейството, племето и нацията. Но не трябва да пренебрегне, а трябва да изпълни всичките си задължения към семейство, народ, раса, но трябва да престане да се идентифицира с тях и да признае родството си с целия свят.
към текста >>

28. 1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

За тази си мисия еврейският народ е бил подготвян още от времето на Авраама и Мойсея.
Юдейският народ е бил онзи клон от човечеството, който се бил откъснал най-дълбоко и най-съзнателно от свръхсетивния свят. Това изгубване на старото ясновидство и старата връзка с духовния свят не трябва да се тълкува в отрицателен смисъл. В него лежи положителната мисия, която юдейството е трябвало да мине в един по-ранен стадий, като представител на цялото човечество. В бъдеще цялото човечество е трябвало да мине по този път. Старата духовност дошла в упадък и се изродила в суеверия. За тази си мисия еврейският народ е бил подготвян още от времето на Авраама и Мойсея. Пророците са действали в същия смисъл. Така например, Бог казва на Исайя: "Иди и втвърди сърцето на този народ, щото да гледа и да не вижда, да слуша и да не чува". Благодарение на строгото спазване на расовата чистота, физическото тяло, което се било изработило в юдейството, е било достигнало в онова време най-голяма степен на втвърдяване сред човечеството. Докато гърците и още повече германските и славянските народи на север, благодарение на това, че тяхното тяло не е било така втвърдено, са били още напълно потопени в образния свят на митовете. Израилският народ отдавна бил навлязъл във фазата на "минаването през пустинята" по отношение на своето земно съществуване, както в материално, така и в интелектуално отношение.
към текста >>

29. 2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова Той казва: "Преди да бъде Авраам, Аз бях".
с всичката Си Светлина и пълнота, пълен с благодат и Истина. По-нататък Йоан описва вече какво представя въплътеното Слово. В 15 стих се казва: Йоан свидетелства за Него и викаше, казвайки: Ето Онзи, за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде преди мене, понеже спрямо мене беше пръв". Тук Йоан Кръстител, един от най-висшите посветени, определя какво е положението на въплътеното Слово спрямо посветените, спрямо родените от Бога. Той, Който иде физически след Йоана, достигна, макар и във физическо тяло, да бъде пред него, защото спрямо него, спрямо посветените Той е бил преди тях. Затова Той казва: "Преди да бъде Авраам, Аз бях". Аз бях Този, Който беше в началото. Това е свидетелството на най-великия посветен, за когото сам Христос казва: "Не се е подигнал по-голям от Йоана Кръстителя от родените от жена". Значи този, най- великият, свидетелства че Този, Който е вселен в Исус от Назарет, е бил пред него и преди всички като него. Такова е схващането на християнския езотеризъм, на християнския мистик по този въпрос, с който някои спекулират и поставят Исус Христос като един посветен от човешкия род. Ние видяхме в главата за Исуса, кой е бил Исус, разбрахме Кой е бил Христос.
към текста >>

30. 3.5. ПЕТОТО ЗНАМЕНИЕ - ХОДЕНЕ ПО ЕЗЕРОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

И като води разговор с юдеите за Авраам, Христос казва: "Истина, истина ви казвам, преди да бъде Авраам.
В 20 стих на тази глава пак е казано: "Поучаваше в храма и никой не Го хвана, понеже часът Му още не беше дошъл". И още много идеи и учения изнася Христос в тази глава, но не мога да се спирам на всичко, защото казах, че няма да тълкувам Евангелието, но само ще посоча някои места, които показват неговия окултен произход и характер. В 51 стих от тази глава Христос казва: "Истина, истина ви казвам, ако някой опази Моето учение, няма да види смърт до века". С тези думи е казано много нещо. Това означава, че всеки, който приложи това учение, няма да види смърт и показва, че всички съвременни хора, които се наричат християни, не са всъщност такива. И като води разговор с юдеите за Авраам, Христос казва: "Истина, истина ви казвам, преди да бъде Авраам. Аз съм". Тогава взеха камъни да хвърлят върху Му, но Исус се скри и излезе от храма". С това е посочен окултния характер на Неговото пребиваване в храма. В 31 и 32 стих Исус казва: "Ако пребъдете в Моето учение, наистина сте Мои ученици. И ще познаете Истината, и Истината ще ви направи свободни".
към текста >>

31. 6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Помогна на слугата си Израил, за да помни, за да покаже милост към Авраама и към неговото потомство до века".
И през родове и родове Неговата милост е върху ония, които му се боят. Извърши силни дела със своята мишца. Разпръсна онези, които са горделиви в помислите на сърцето си. Свали владетели от престолите им и въздигна смирени. Гладните напълни с блага, а богатите отпрати празни. Помогна на слугата си Израил, за да помни, за да покаже милост към Авраама и към неговото потомство до века". Тук Мария, осенена от Святия Дух, прозира в бъдещето и предсказва какво ще стане. Тук ще кажа, че осенението, което Мария получи и зачатието не е еднократен процес, а това осенение продължава. Това е един особен род посвещение за нея и Духът Святи остава свързан с нея. Казано на окултен език, тогава става едно разхлабване на връзките на физическото и етерното тяло и върху етерното тяло се отпечатват изработените астрални органи. По такъв начин Мария е в непрекъсната връзка със Святия Дух, с Духовния свят.
към текста >>

И въздигна рог на спасение за нас в дима на слугата си Давида, както е говорил чрез устата на светите си от века пророци, избавление от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят, за да покаже милост към бащите ни и да спомним святия свой завет, клетвата, с която се е клел на баща ни Авраама, да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни, да му служим без страх в святост и правда пред Него през всичките си дни.
По такъв начин Мария е в непрекъсната връзка със Святия Дух, с Духовния свят. Това е един особен род посвещение, за което не е необходимо да се мине през така наречената мистична смърт, а в будно съзнание тя получава връзка с Духовния свят. 4. Следва откровението на Захария за Йоан Кръстител и за Исус Христос. То е описано по следния начин: "Тогава баща му Захари се изпълни със Святия Дух и пророкува, казвайки: Благословен Господ, Израилевия Бог, защото посети днес людете си и извърши изкупление за тях. И въздигна рог на спасение за нас в дима на слугата си Давида, както е говорил чрез устата на светите си от века пророци, избавление от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят, за да покаже милост към бащите ни и да спомним святия свой завет, клетвата, с която се е клел на баща ни Авраама, да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни, да му служим без страх в святост и правда пред Него през всичките си дни. Да, и ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш, защото ще вървиш пред лицето на Господа, да приготвиш пътищата за Него, за да дадеш на Неговите люде да познаят спасение чрез прощение на греховете им. Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети зора отгоре, за да осияе стоящите в тъмнина и в мрачна сянка, така щото да отправи нозете ни в пътя на мира. А детенцето растеше и крепнеше в дух. И беше в пустинята до деня, когато се яви на Израиля" (1;67-80). 5. Следващото благовестие е към овчарите в полето при раждането на Исус във Витлеем.
към текста >>

И не казвайте: Имаме Авраама за баща, защото ви казвам, че Бог може и от тези камъни да въздигне чада на Авраама.
Кривите пътеки ще станат прави и на равните места гладки пътища. И всяка твар ще види Божието спасение". "И тъй, той казваше на множествата, които излизаха да се кръщават от него: Рожби ехидни! Кой ви предупреди да бягате от идващия гняв? Прочее, принасяйте плодове, достойни за покаяние. И не казвайте: Имаме Авраама за баща, защото ви казвам, че Бог може и от тези камъни да въздигне чада на Авраама. А и брадвата вече лежи при корена на дървото. И тъй, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля. И множествата го питаха. Тогаз какво да правим? А той в отговор им рече: Който има две ризи, нека даде на този, който няма.
към текста >>

32. 17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраама, Исака и Якова, и всичките пророци в Божието Царство, а себе си изпъдени навън.
А Той им каза: подвизавайте се да влезете през тясната врата, защото ви казвам, мнозина ще се стараят да влязат, но не ще могат, след като стане домакинът и затвори вратата, и вие като останете вън, прочее ще хлопате и ще казвате: Господи, отвори, а Той в отговор ще ви каже: Не ви зная къде сте. Тогаз ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Тебе. И в нашите улици си поучавал. А Той ще рече: Казвам ви, не зная откъде сте. Махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда. Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраама, Исака и Якова, и всичките пророци в Божието Царство, а себе си изпъдени навън. И ще дойдат от изток и от запад, от север и от юг, и ще седят в Божието Царство. И ето, последните ще бъдат първи и първите ще бъдат последни." (13; 28-31) "Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е поканил за него някой по-почтен от тебе и дойде този, който е поканил и тебе и него, и рече: отстъпи това място на този човек и тогаз ще почнеш със срам да вземаш последното място. Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил и ти рече: Приятелю, мини по-горе, тогаз ще имаш почит пред всички тези, които седят с тебе на трапезата. Защото всеки, който възвисява себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси." (14;7-11)
към текста >>

33. 8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

И отново е важно, че тук то е вградено композиционно в онази връзка, където Христос трябва да се яви като син Давидов: че Бог е Бог на живите, а не на мъртвите; че Бог е Бог на Авраам, на Исаак и на Яков." (12,26-27)
". Виждащите не Го познават, но слепият, който не Го вижда физически, го познава. Така щото тук Евангелието иска да покаже колко са слепи другите и че този трябваше първо да ослепее, за да Го види. Същественото на това място е слепотата, а не изцелението и колко малко е бил разбран Христос, това виждаме веднага..." По-нататък навсякъде може да намерите как Той говори за това, че Космическото прониква и се вживява в човешката индивидуалност. Той говори фактически за Космичното, когато говори за Безсмъртието. И отново е важно, че тук то е вградено композиционно в онази връзка, където Христос трябва да се яви като син Давидов: че Бог е Бог на живите, а не на мъртвите; че Бог е Бог на Авраам, на Исаак и на Яков." (12,26-27) Защото Авраам, Исаак и Яков продължават, всеки един от тях, да живеят в следващите поколения, в други форми, защото Бог живее в тяхната индивидуалност. Но това е още по-силно подчертано там, където се говори за човека, какво дреме в него и трябва да бъде пробудено. Там се казва, че не се касае само за физическия син Давидов, защото самият Давид говори за Господа, а не за физическия син. (12,35-,3) "И като поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов син. Сам Давид казва чрез Светия Дух: Рече Господ на моя Господ: Седни отдясно Ми, докле положа враговете Ти на Твое подножие".
към текста >>

Защото Авраам, Исаак и Яков продължават, всеки един от тях, да живеят в следващите поколения, в други форми, защото Бог живее в тяхната индивидуалност.
Така щото тук Евангелието иска да покаже колко са слепи другите и че този трябваше първо да ослепее, за да Го види. Същественото на това място е слепотата, а не изцелението и колко малко е бил разбран Христос, това виждаме веднага..." По-нататък навсякъде може да намерите как Той говори за това, че Космическото прониква и се вживява в човешката индивидуалност. Той говори фактически за Космичното, когато говори за Безсмъртието. И отново е важно, че тук то е вградено композиционно в онази връзка, където Христос трябва да се яви като син Давидов: че Бог е Бог на живите, а не на мъртвите; че Бог е Бог на Авраам, на Исаак и на Яков." (12,26-27) Защото Авраам, Исаак и Яков продължават, всеки един от тях, да живеят в следващите поколения, в други форми, защото Бог живее в тяхната индивидуалност. Но това е още по-силно подчертано там, където се говори за човека, какво дреме в него и трябва да бъде пробудено. Там се казва, че не се касае само за физическия син Давидов, защото самият Давид говори за Господа, а не за физическия син. (12,35-,3) "И като поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов син. Сам Давид казва чрез Светия Дух: Рече Господ на моя Господ: Седни отдясно Ми, докле положа враговете Ти на Твое подножие". Сам Давид Го нарича Господ.
към текста >>

34. 3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Матей в началото на своето Евангелие ни разкрива историята на еврейския народ от Авраама да Исуса.
Целият този процес представя историята на това семе. Подобно нещо представя и човечеството. То, като един зародиш на Мировия Дух, е посадено в материята и минава през процеса на "развитието, като преминава през много фази и степени на развитие на съзнанието. Крайната цел на човешкото развитие е да даде плод, в който да се изявят възможностите на зародиша. Такова нещо представя историята на отделните народи, както и на цялото човечество. Матей в началото на своето Евангелие ни разкрива историята на еврейския народ от Авраама да Исуса. В този история на еврейския народ са разкрити законите на това развитие, както и въобще законите на всяко историческо развитие, на развитието на човечеството, както и тайната на тази история, на това развитие. Матей показва, че това развитие на еврейския народ е минало през три по четиринадесет поколения, което прави четиридесет и две поколения. Но това разделяне на историята на еврейския народ на три периода по четиринадесет поколения не е случайно, а има дълбок смисъл. По нататък ще спомена накратко какъв е смисълът на това троично разпределение и какъв е смисълът на тези четиридесет и две поколения. Тук само ще кажа, че крайният резултат, крайният плод на цялото това развитие на еврейския народ е Исус, чието раждане е описано като завършек на развитието на еврейския народ; Той е плод на цялото развитие на еврейския народ.
към текста >>

В лицето на Авраам Провидението избра един такъв човек, чието тяло е било така устроено, че е било подходящ инструмент за развиване на логичната мисъл.
- западноевропейската. За тази цел било необходимо да се създаде един народ, който да е така устроен, че да прекъсне връзката си с духовния свят, каквато е имал до тогава и да бъде способен да обърне погледа си към окръжаващия свят - да го проучва обективно с ума си. С това се е целяло да се обособи човек като едно самостоятелно същество, което в течение на развитието да разкрие своите вътрешни възможности, които са чисто Божествени и да открие Бога в себе си. Значи задачата така е поставена, че човек да се осъзнае в своето физическо тяло като храм на Бога. В лицето на Авраам Провидението избра един такъв човек, чието тяло е било така устроено, че е било подходящ инструмент за развиване на логичната мисъл. Той трябвало да дойде до познаване Тайните на света по пътя на ума. За изграждането на своето познание той не се е осланял вече на древното ясновидство, а върху наблюденията на явленията във външния свят. С това се слага началото на онази култура, плодовете на която намираме днес в цялата западноевропейска цивилизация. Авраам бил така устроен, че той откривал Бога и Йехова, проявен в цялата Природа. И когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, определено чрез число, мярка и тегло, той се приближава към Бога, Който е изявен в тези числови отношения.
към текста >>

Авраам бил така устроен, че той откривал Бога и Йехова, проявен в цялата Природа.
Значи задачата така е поставена, че човек да се осъзнае в своето физическо тяло като храм на Бога. В лицето на Авраам Провидението избра един такъв човек, чието тяло е било така устроено, че е било подходящ инструмент за развиване на логичната мисъл. Той трябвало да дойде до познаване Тайните на света по пътя на ума. За изграждането на своето познание той не се е осланял вече на древното ясновидство, а върху наблюденията на явленията във външния свят. С това се слага началото на онази култура, плодовете на която намираме днес в цялата западноевропейска цивилизация. Авраам бил така устроен, че той откривал Бога и Йехова, проявен в цялата Природа. И когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, определено чрез число, мярка и тегло, той се приближава към Бога, Който е изявен в тези числови отношения. В прадревни времена процесът е бил обратен - посветените намирали Бога първо в своята душа и тогава Го откривали във външния свят. Тук процесът е обратен - посветените намирали Бога първо вън, проявен в света, и след това Го намирали в своята душа. Но за да се развие тази способност на Авраам за познаване на Бога във външния свят и да се предаде по-нататък, е трябвало да се предаде на поколенията по закона на наследствеността сред един народ, свързан помежду си с кръвно родство. Затова Авраам е трябвало да има наследници.
към текста >>

Но за да се развие тази способност на Авраам за познаване на Бога във външния свят и да се предаде по-нататък, е трябвало да се предаде на поколенията по закона на наследствеността сред един народ, свързан помежду си с кръвно родство.
С това се слага началото на онази култура, плодовете на която намираме днес в цялата западноевропейска цивилизация. Авраам бил така устроен, че той откривал Бога и Йехова, проявен в цялата Природа. И когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, определено чрез число, мярка и тегло, той се приближава към Бога, Който е изявен в тези числови отношения. В прадревни времена процесът е бил обратен - посветените намирали Бога първо в своята душа и тогава Го откривали във външния свят. Тук процесът е обратен - посветените намирали Бога първо вън, проявен в света, и след това Го намирали в своята душа. Но за да се развие тази способност на Авраам за познаване на Бога във външния свят и да се предаде по-нататък, е трябвало да се предаде на поколенията по закона на наследствеността сред един народ, свързан помежду си с кръвно родство. Затова Авраам е трябвало да има наследници. Авраам се е отличавал с голяма преданост към Бога, с Когото е бил свързан. Тази преданост е трябвало да се усъвършенства и да се предаде в наследство. Предаността е най-голяма тогава, когато е в състояние да пожертва даже това, което трябва да стане в бъдеще. За тази преданост Авраам бил изпитан чрез желанието на Бога да принесе в жертва своя син Исак, чрез когото той е трябвало да осъществи и предаде по-нататък това физическо устройство, което притежавал.
към текста >>

Затова Авраам е трябвало да има наследници.
Авраам бил така устроен, че той откривал Бога и Йехова, проявен в цялата Природа. И когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, определено чрез число, мярка и тегло, той се приближава към Бога, Който е изявен в тези числови отношения. В прадревни времена процесът е бил обратен - посветените намирали Бога първо в своята душа и тогава Го откривали във външния свят. Тук процесът е обратен - посветените намирали Бога първо вън, проявен в света, и след това Го намирали в своята душа. Но за да се развие тази способност на Авраам за познаване на Бога във външния свят и да се предаде по-нататък, е трябвало да се предаде на поколенията по закона на наследствеността сред един народ, свързан помежду си с кръвно родство. Затова Авраам е трябвало да има наследници. Авраам се е отличавал с голяма преданост към Бога, с Когото е бил свързан. Тази преданост е трябвало да се усъвършенства и да се предаде в наследство. Предаността е най-голяма тогава, когато е в състояние да пожертва даже това, което трябва да стане в бъдеще. За тази преданост Авраам бил изпитан чрез желанието на Бога да принесе в жертва своя син Исак, чрез когото той е трябвало да осъществи и предаде по-нататък това физическо устройство, което притежавал. И той стигнал толкова далече в своята преданост, че бил готов да принесе в жертва Исак.
към текста >>

Авраам се е отличавал с голяма преданост към Бога, с Когото е бил свързан.
И когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, определено чрез число, мярка и тегло, той се приближава към Бога, Който е изявен в тези числови отношения. В прадревни времена процесът е бил обратен - посветените намирали Бога първо в своята душа и тогава Го откривали във външния свят. Тук процесът е обратен - посветените намирали Бога първо вън, проявен в света, и след това Го намирали в своята душа. Но за да се развие тази способност на Авраам за познаване на Бога във външния свят и да се предаде по-нататък, е трябвало да се предаде на поколенията по закона на наследствеността сред един народ, свързан помежду си с кръвно родство. Затова Авраам е трябвало да има наследници. Авраам се е отличавал с голяма преданост към Бога, с Когото е бил свързан. Тази преданост е трябвало да се усъвършенства и да се предаде в наследство. Предаността е най-голяма тогава, когато е в състояние да пожертва даже това, което трябва да стане в бъдеще. За тази преданост Авраам бил изпитан чрез желанието на Бога да принесе в жертва своя син Исак, чрез когото той е трябвало да осъществи и предаде по-нататък това физическо устройство, което притежавал. И той стигнал толкова далече в своята преданост, че бил готов да принесе в жертва Исак. Но когато Бог вижда готовността на Авраам да пожертва сина си, Той го спира, като му връща отново сина.
към текста >>

За тази преданост Авраам бил изпитан чрез желанието на Бога да принесе в жертва своя син Исак, чрез когото той е трябвало да осъществи и предаде по-нататък това физическо устройство, което притежавал.
Но за да се развие тази способност на Авраам за познаване на Бога във външния свят и да се предаде по-нататък, е трябвало да се предаде на поколенията по закона на наследствеността сред един народ, свързан помежду си с кръвно родство. Затова Авраам е трябвало да има наследници. Авраам се е отличавал с голяма преданост към Бога, с Когото е бил свързан. Тази преданост е трябвало да се усъвършенства и да се предаде в наследство. Предаността е най-голяма тогава, когато е в състояние да пожертва даже това, което трябва да стане в бъдеще. За тази преданост Авраам бил изпитан чрез желанието на Бога да принесе в жертва своя син Исак, чрез когото той е трябвало да осъществи и предаде по-нататък това физическо устройство, което притежавал. И той стигнал толкова далече в своята преданост, че бил готов да принесе в жертва Исак. Но когато Бог вижда готовността на Авраам да пожертва сина си, Той го спира, като му връща отново сина. По такъв начин му се дава възможност да предаде по наследство това, което е носил в себе си - новият начин на връзка и разбиране на Бога. Ако вникнем по-дълбоко в този разказ, ще открием, че се намираме пред един световно-исторически факт, който хвърля голяма светлина върху Тайната на историческото развитие на човечеството. Това ще се изясни в следващото изложение: човек такъв, какъвто го познаваме като физическо същество, е роден от звездния свят и той носи в себе си законите на звездния свят.
към текста >>

Но когато Бог вижда готовността на Авраам да пожертва сина си, Той го спира, като му връща отново сина.
Авраам се е отличавал с голяма преданост към Бога, с Когото е бил свързан. Тази преданост е трябвало да се усъвършенства и да се предаде в наследство. Предаността е най-голяма тогава, когато е в състояние да пожертва даже това, което трябва да стане в бъдеще. За тази преданост Авраам бил изпитан чрез желанието на Бога да принесе в жертва своя син Исак, чрез когото той е трябвало да осъществи и предаде по-нататък това физическо устройство, което притежавал. И той стигнал толкова далече в своята преданост, че бил готов да принесе в жертва Исак. Но когато Бог вижда готовността на Авраам да пожертва сина си, Той го спира, като му връща отново сина. По такъв начин му се дава възможност да предаде по наследство това, което е носил в себе си - новият начин на връзка и разбиране на Бога. Ако вникнем по-дълбоко в този разказ, ще открием, че се намираме пред един световно-исторически факт, който хвърля голяма светлина върху Тайната на историческото развитие на човечеството. Това ще се изясни в следващото изложение: човек такъв, какъвто го познаваме като физическо същество, е роден от звездния свят и той носи в себе си законите на звездния свят. И законите на този звезден свят трябва, така да се каже, да бъдат записани в течащата през поколенията кръв на древноеврейския народ от Авраам насам.
към текста >>

Авраам насам.
Но когато Бог вижда готовността на Авраам да пожертва сина си, Той го спира, като му връща отново сина. По такъв начин му се дава възможност да предаде по наследство това, което е носил в себе си - новият начин на връзка и разбиране на Бога. Ако вникнем по-дълбоко в този разказ, ще открием, че се намираме пред един световно-исторически факт, който хвърля голяма светлина върху Тайната на историческото развитие на човечеството. Това ще се изясни в следващото изложение: човек такъв, какъвто го познаваме като физическо същество, е роден от звездния свят и той носи в себе си законите на звездния свят. И законите на този звезден свят трябва, така да се каже, да бъдат записани в течащата през поколенията кръв на древноеврейския народ от Авраам насам. В древноеврейския народ всичко трябвало да бъде така устроено, че да тече по-нататък потокът на закономерността, която е устроила от Всемира физическото тяло според числото, мярката и теглото в смисъла на реда, съществуващ в звездния свят. Това е показано в Библията с едно изречение, което там е неправилно преведено, където е казано, че Бог иска да направи еврейски народ толкова многоброен, като звездите на небето. Но смисълът на това изречение е, че Бог иска да направи да царува в размножението и разпространението на евреите по Земята онова отношение на числата, което царува и в звездите на небето. В неговото развитие еврейският народ е трябвало да бъде устроен според хармонията на числата и на звездите. Както ни разказва легендата, Авраам имал двама сина: един от Агар - робинята, наречен Исмаил, и друг - от Сара, наречен Исак.
към текста >>

Както ни разказва легендата, Авраам имал двама сина: един от Агар - робинята, наречен Исмаил, и друг - от Сара, наречен Исак.
Авраам насам. В древноеврейския народ всичко трябвало да бъде така устроено, че да тече по-нататък потокът на закономерността, която е устроила от Всемира физическото тяло според числото, мярката и теглото в смисъла на реда, съществуващ в звездния свят. Това е показано в Библията с едно изречение, което там е неправилно преведено, където е казано, че Бог иска да направи еврейски народ толкова многоброен, като звездите на небето. Но смисълът на това изречение е, че Бог иска да направи да царува в размножението и разпространението на евреите по Земята онова отношение на числата, което царува и в звездите на небето. В неговото развитие еврейският народ е трябвало да бъде устроен според хармонията на числата и на звездите. Както ни разказва легендата, Авраам имал двама сина: един от Агар - робинята, наречен Исмаил, и друг - от Сара, наречен Исак. Исмаил е, така да се каже, изпъден и отпада от правата линия на Авраамовото наследство. Той образува друг народ исмаиляни, които нямат нищо общо с еврейския народ. При него не се предава основното качество на Авраам, а тази природа на Авраам, която е по атавизъм наследена от древни времена. Исак имал двама сина - Яков и Исав. Исав също отпада от линията, по която се предава същността на Авраамовото наследство; той образува друг народ, който също няма нищо общо с еврейския народ.
към текста >>

Исмаил е, така да се каже, изпъден и отпада от правата линия на Авраамовото наследство.
В древноеврейския народ всичко трябвало да бъде така устроено, че да тече по-нататък потокът на закономерността, която е устроила от Всемира физическото тяло според числото, мярката и теглото в смисъла на реда, съществуващ в звездния свят. Това е показано в Библията с едно изречение, което там е неправилно преведено, където е казано, че Бог иска да направи еврейски народ толкова многоброен, като звездите на небето. Но смисълът на това изречение е, че Бог иска да направи да царува в размножението и разпространението на евреите по Земята онова отношение на числата, което царува и в звездите на небето. В неговото развитие еврейският народ е трябвало да бъде устроен според хармонията на числата и на звездите. Както ни разказва легендата, Авраам имал двама сина: един от Агар - робинята, наречен Исмаил, и друг - от Сара, наречен Исак. Исмаил е, така да се каже, изпъден и отпада от правата линия на Авраамовото наследство. Той образува друг народ исмаиляни, които нямат нищо общо с еврейския народ. При него не се предава основното качество на Авраам, а тази природа на Авраам, която е по атавизъм наследена от древни времена. Исак имал двама сина - Яков и Исав. Исав също отпада от линията, по която се предава същността на Авраамовото наследство; той образува друг народ, който също няма нищо общо с еврейския народ. Яков от своя страна има дванадесет синове, които отговарят на дванадесетте зодиакални знаци, което показва, че еврейският народ ще се развива по законите на звездите.
към текста >>

При него не се предава основното качество на Авраам, а тази природа на Авраам, която е по атавизъм наследена от древни времена.
Но смисълът на това изречение е, че Бог иска да направи да царува в размножението и разпространението на евреите по Земята онова отношение на числата, което царува и в звездите на небето. В неговото развитие еврейският народ е трябвало да бъде устроен според хармонията на числата и на звездите. Както ни разказва легендата, Авраам имал двама сина: един от Агар - робинята, наречен Исмаил, и друг - от Сара, наречен Исак. Исмаил е, така да се каже, изпъден и отпада от правата линия на Авраамовото наследство. Той образува друг народ исмаиляни, които нямат нищо общо с еврейския народ. При него не се предава основното качество на Авраам, а тази природа на Авраам, която е по атавизъм наследена от древни времена. Исак имал двама сина - Яков и Исав. Исав също отпада от линията, по която се предава същността на Авраамовото наследство; той образува друг народ, който също няма нищо общо с еврейския народ. Яков от своя страна има дванадесет синове, които отговарят на дванадесетте зодиакални знаци, което показва, че еврейският народ ще се развива по законите на звездите. Легендата ни разказва, че между дванадесетте синове на Яков имало един Йосиф, когото братята му не обичали и го продали на египтяните. Това не е случайно явление.
към текста >>

Исав също отпада от линията, по която се предава същността на Авраамовото наследство; той образува друг народ, който също няма нищо общо с еврейския народ.
Както ни разказва легендата, Авраам имал двама сина: един от Агар - робинята, наречен Исмаил, и друг - от Сара, наречен Исак. Исмаил е, така да се каже, изпъден и отпада от правата линия на Авраамовото наследство. Той образува друг народ исмаиляни, които нямат нищо общо с еврейския народ. При него не се предава основното качество на Авраам, а тази природа на Авраам, която е по атавизъм наследена от древни времена. Исак имал двама сина - Яков и Исав. Исав също отпада от линията, по която се предава същността на Авраамовото наследство; той образува друг народ, който също няма нищо общо с еврейския народ. Яков от своя страна има дванадесет синове, които отговарят на дванадесетте зодиакални знаци, което показва, че еврейският народ ще се развива по законите на звездите. Легендата ни разказва, че между дванадесетте синове на Яков имало един Йосиф, когото братята му не обичали и го продали на египтяните. Това не е случайно явление. Йосиф имал ясновидска дарба, което противоречало на основната способност на Авраам и в следствие на това е била тази омраза от страна на братята, които вървят по основната линия на Авраам. Той, така да се каже, отпада от общата мисия.
към текста >>

Йосиф имал ясновидска дарба, което противоречало на основната способност на Авраам и в следствие на това е била тази омраза от страна на братята, които вървят по основната линия на Авраам.
Исак имал двама сина - Яков и Исав. Исав също отпада от линията, по която се предава същността на Авраамовото наследство; той образува друг народ, който също няма нищо общо с еврейския народ. Яков от своя страна има дванадесет синове, които отговарят на дванадесетте зодиакални знаци, което показва, че еврейският народ ще се развива по законите на звездите. Легендата ни разказва, че между дванадесетте синове на Яков имало един Йосиф, когото братята му не обичали и го продали на египтяните. Това не е случайно явление. Йосиф имал ясновидска дарба, което противоречало на основната способност на Авраам и в следствие на това е била тази омраза от страна на братята, които вървят по основната линия на Авраам. Той, така да се каже, отпада от общата мисия. Легендата също разправя, че когато Авраам бил готов да принесе Исак в жертва, т.е. да се откаже от мисията си да създаде един народ, който да познава Бога не по пътя на откровенията, а по пътя на мисълта и проучване на външната Природа, в замяна на Исак, който символизира логичната мисъл, бил принесен в жертва един овен. Това е последната ясновидска способност, която се обуславя от двулистния лотосов цвят, който се намира между очите. Способността на Авраам за логично мислене е трябвало да се предаде по-нататък по наследство.
към текста >>

Легендата също разправя, че когато Авраам бил готов да принесе Исак в жертва, т.е.
Яков от своя страна има дванадесет синове, които отговарят на дванадесетте зодиакални знаци, което показва, че еврейският народ ще се развива по законите на звездите. Легендата ни разказва, че между дванадесетте синове на Яков имало един Йосиф, когото братята му не обичали и го продали на египтяните. Това не е случайно явление. Йосиф имал ясновидска дарба, което противоречало на основната способност на Авраам и в следствие на това е била тази омраза от страна на братята, които вървят по основната линия на Авраам. Той, така да се каже, отпада от общата мисия. Легендата също разправя, че когато Авраам бил готов да принесе Исак в жертва, т.е. да се откаже от мисията си да създаде един народ, който да познава Бога не по пътя на откровенията, а по пътя на мисълта и проучване на външната Природа, в замяна на Исак, който символизира логичната мисъл, бил принесен в жертва един овен. Това е последната ясновидска способност, която се обуславя от двулистния лотосов цвят, който се намира между очите. Способността на Авраам за логично мислене е трябвало да се предаде по-нататък по наследство. Но в синовете на Яков, Йосиф имал запазена тази ясновидска дарба и затова той е трябвало да бъде отхвърлен. За да се развива по линията на основната способност на Авраам - логичната мисъл - еврейският народ е трябвало да развива тази способност, като насочва погледа си към външния свят и в закономерността и единството, което царува в този свят, той виждал външната проява на Бога.
към текста >>

Способността на Авраам за логично мислене е трябвало да се предаде по-нататък по наследство.
Йосиф имал ясновидска дарба, което противоречало на основната способност на Авраам и в следствие на това е била тази омраза от страна на братята, които вървят по основната линия на Авраам. Той, така да се каже, отпада от общата мисия. Легендата също разправя, че когато Авраам бил готов да принесе Исак в жертва, т.е. да се откаже от мисията си да създаде един народ, който да познава Бога не по пътя на откровенията, а по пътя на мисълта и проучване на външната Природа, в замяна на Исак, който символизира логичната мисъл, бил принесен в жертва един овен. Това е последната ясновидска способност, която се обуславя от двулистния лотосов цвят, който се намира между очите. Способността на Авраам за логично мислене е трябвало да се предаде по-нататък по наследство. Но в синовете на Яков, Йосиф имал запазена тази ясновидска дарба и затова той е трябвало да бъде отхвърлен. За да се развива по линията на основната способност на Авраам - логичната мисъл - еврейският народ е трябвало да развива тази способност, като насочва погледа си към външния свят и в закономерността и единството, което царува в този свят, той виждал външната проява на Бога. Те знаели също, че това, което се проявява във външния свят като Творец на явленията в света, е едно и също със Същността на човека, с неговия Дух. Еврейският народ, който отправял своя поглед към външния свят, нямал никакви собствени преживявания за духовния свят, нямал никакви откровения за този духовен свят. Това евреите трябвало да научат от друг народ, който имал такива преживявания.
към текста >>

За да се развива по линията на основната способност на Авраам - логичната мисъл - еврейският народ е трябвало да развива тази способност, като насочва погледа си към външния свят и в закономерността и единството, което царува в този свят, той виждал външната проява на Бога.
Легендата също разправя, че когато Авраам бил готов да принесе Исак в жертва, т.е. да се откаже от мисията си да създаде един народ, който да познава Бога не по пътя на откровенията, а по пътя на мисълта и проучване на външната Природа, в замяна на Исак, който символизира логичната мисъл, бил принесен в жертва един овен. Това е последната ясновидска способност, която се обуславя от двулистния лотосов цвят, който се намира между очите. Способността на Авраам за логично мислене е трябвало да се предаде по-нататък по наследство. Но в синовете на Яков, Йосиф имал запазена тази ясновидска дарба и затова той е трябвало да бъде отхвърлен. За да се развива по линията на основната способност на Авраам - логичната мисъл - еврейският народ е трябвало да развива тази способност, като насочва погледа си към външния свят и в закономерността и единството, което царува в този свят, той виждал външната проява на Бога. Те знаели също, че това, което се проявява във външния свят като Творец на явленията в света, е едно и също със Същността на човека, с неговия Дух. Еврейският народ, който отправял своя поглед към външния свят, нямал никакви собствени преживявания за духовния свят, нямал никакви откровения за този духовен свят. Това евреите трябвало да научат от друг народ, който имал такива преживявания. Този народ били египтяните. И така Йосиф, който бил продаден на египтяните, образува връзката между древния еврейски народ и египтяните, народ, при който можело да бъде научено това, което древ-ноеврейският народ не притежавал като собствена опитност.
към текста >>

Заложбата, дадена на еврейския народ от Авраам, трябвало да бъде запазена чиста от другите народи; качеството, предадено на кръвта, трябвало да бъде запазено непокварено.
И така Йосиф, който бил продаден на египтяните, образува връзката между древния еврейски народ и египтяните, народ, при който можело да бъде научено това, което древ-ноеврейският народ не притежавал като собствена опитност. Това, което днес човек може сам да съедини - своите собствени вътрешни преживявания с познанията, добити от външния свят, еврейският народ трябвало да го направи като отиде при египтяните, които притежавали във висока степен тази духовна опитност. Тази вътрешна способност за преживяване на духовни откровения той трябвало да постави в хармония с ума, който бил добил в пътя на логичното мислене. Йосиф бил този, който направил връзката на еврейския народ с египтяните, а Мойсей, който беше египетски посветен, а същевременно притежаваше и логичната мисъл, осъществи тази връзка, тази хармония между древ-ноегипетските преживявания и опитности, и между познаването на външния свят по пътя на логичното мислене. Когато това е било постигнато, еврейският народ трябвало да бъде изведен от Египет, за да преработи по свой начин изпитаното, но неизживяно в Египет. Заложбата, дадена на еврейския народ от Авраам, трябвало да бъде запазена чиста от другите народи; качеството, предадено на кръвта, трябвало да бъде запазено непокварено. Но от друга страна трябвало да бъде спасено и това, което древните народи били придобили. Това, което египетският народ притежавал като благо на Мъдростта, било въплътено чрез Мойсей в древноеврейския народ, притежаващ логичното мислене. След това този народ трябвало отново да бъде изолиран, откъснат от Египет, за да култивира наследеното от Авраам, като го свързва с това, което е придобил от Мъдростта на египтяните. Предавайки по наследство заложбите на Авраам и усъвършенствайки ги, еврейският народ трябвало да създаде едно тяло, което да бъде така организирано, че да бъде добър проводник на силите на Логоса, Който трябвало да се всели в едно земно тяло. Това тяло трябвало да съчетава способностите на логичното мислене със способността да преживява откровенията на духовния свят и да ги свързва с познанието на външния свят, като по такъв начин прави възможно тези откровения да се приложат в обективния живот, който протича през народа и човечеството, и създава история.
към текста >>

След това този народ трябвало отново да бъде изолиран, откъснат от Египет, за да култивира наследеното от Авраам, като го свързва с това, което е придобил от Мъдростта на египтяните.
Йосиф бил този, който направил връзката на еврейския народ с египтяните, а Мойсей, който беше египетски посветен, а същевременно притежаваше и логичната мисъл, осъществи тази връзка, тази хармония между древ-ноегипетските преживявания и опитности, и между познаването на външния свят по пътя на логичното мислене. Когато това е било постигнато, еврейският народ трябвало да бъде изведен от Египет, за да преработи по свой начин изпитаното, но неизживяно в Египет. Заложбата, дадена на еврейския народ от Авраам, трябвало да бъде запазена чиста от другите народи; качеството, предадено на кръвта, трябвало да бъде запазено непокварено. Но от друга страна трябвало да бъде спасено и това, което древните народи били придобили. Това, което египетският народ притежавал като благо на Мъдростта, било въплътено чрез Мойсей в древноеврейския народ, притежаващ логичното мислене. След това този народ трябвало отново да бъде изолиран, откъснат от Египет, за да култивира наследеното от Авраам, като го свързва с това, което е придобил от Мъдростта на египтяните. Предавайки по наследство заложбите на Авраам и усъвършенствайки ги, еврейският народ трябвало да създаде едно тяло, което да бъде така организирано, че да бъде добър проводник на силите на Логоса, Който трябвало да се всели в едно земно тяло. Това тяло трябвало да съчетава способностите на логичното мислене със способността да преживява откровенията на духовния свят и да ги свързва с познанието на външния свят, като по такъв начин прави възможно тези откровения да се приложат в обективния живот, който протича през народа и човечеството, и създава история. За да изпълни мисията си, еврейският народ трябвало да бъде заведен в плен на Вавилон, където по това време работил великият Учител Назаратус или Заратус, който според окултната наука е бил превъплътеният Заратустра. И най-добрите еврейски пророци, начело с Данаил, преминаха своята подготовка под неговото ръководство. С това той подготви еврейския народ, за да изпълни своята мисия
към текста >>

Предавайки по наследство заложбите на Авраам и усъвършенствайки ги, еврейският народ трябвало да създаде едно тяло, което да бъде така организирано, че да бъде добър проводник на силите на Логоса, Който трябвало да се всели в едно земно тяло.
Когато това е било постигнато, еврейският народ трябвало да бъде изведен от Египет, за да преработи по свой начин изпитаното, но неизживяно в Египет. Заложбата, дадена на еврейския народ от Авраам, трябвало да бъде запазена чиста от другите народи; качеството, предадено на кръвта, трябвало да бъде запазено непокварено. Но от друга страна трябвало да бъде спасено и това, което древните народи били придобили. Това, което египетският народ притежавал като благо на Мъдростта, било въплътено чрез Мойсей в древноеврейския народ, притежаващ логичното мислене. След това този народ трябвало отново да бъде изолиран, откъснат от Египет, за да култивира наследеното от Авраам, като го свързва с това, което е придобил от Мъдростта на египтяните. Предавайки по наследство заложбите на Авраам и усъвършенствайки ги, еврейският народ трябвало да създаде едно тяло, което да бъде така организирано, че да бъде добър проводник на силите на Логоса, Който трябвало да се всели в едно земно тяло. Това тяло трябвало да съчетава способностите на логичното мислене със способността да преживява откровенията на духовния свят и да ги свързва с познанието на външния свят, като по такъв начин прави възможно тези откровения да се приложат в обективния живот, който протича през народа и човечеството, и създава история. За да изпълни мисията си, еврейският народ трябвало да бъде заведен в плен на Вавилон, където по това време работил великият Учител Назаратус или Заратус, който според окултната наука е бил превъплътеният Заратустра. И най-добрите еврейски пророци, начело с Данаил, преминаха своята подготовка под неговото ръководство. С това той подготви еврейския народ, за да изпълни своята мисия - да създаде подходящо тяло, в което да се всели Логосът.
към текста >>

Еврейският народ изминава първия период от Авраам до Давид, като минава през четиринадесет поколения.
С това той подготви еврейския народ, за да изпълни своята мисия - да създаде подходящо тяло, в което да се всели Логосът. Развитието на еврейския народ може да бъде сравнено с развитието на отделния човек, което развитие преминава през периоди от седем години. До седмата година расте и укрепва физическото тяло; от седмата до четиринадесетата - етерното тяло, а от четиринадесетата до двадесет и първата - астралното тяло. Еврейският народ изминава първия период от Авраам до Давид, като минава през четиринадесет поколения. В течение на това време е направено всичко, което е в състояние да укрепи свойствата на кръвта. В течение на втория период се преминава вътрешно укрепване, което продължава до вавилонското робство, когато еврейският народ се среща със Заратустра. Това е периодът на вторите четиринадесет поколения. Третият период е след вавилонското робство и обхваща също четиринадесет поколения. Всичката опитност, която еврейският народ е събрал в течение на тези три периода, е съсредоточена в един човек.
към текста >>

Те тръгват от Халдея, откъдето тръгна и Авраам.
Всичката опитност, която еврейският народ е събрал в течение на тези три периода, е съсредоточена в един човек. Връхната точка на това развитие бе раждането на Исус, който е плодът на цялото развитие, развитието на древноеврейския народ. И сам Исус преживява по духовен начин цялата история на еврейския народ. Според схващането на окултната наука, в Исус се въплъщава Духът на Заратустра, който е един от първите посветени от човешката раса и който е бил във връзка с Христа, преди да слезе на Земята. И затова легендата ни разказва, че когато Исус се родил, на Изток се явила звезда, която мъдреците видели, и разбрали, че това е техният Учител Заратустра, който се е въплътил и тръгнали да го търсят. Те тръгват от Халдея, откъдето тръгна и Авраам. Понеже в личността на Исус се съдържа и екстракта, есенцията на цялото развитие на еврейския народ, затова Той трябваше да преживее, така да се каже, цялата история на този народ. Авраам принася в жертва Исак. Мъдреците от Изток принасят жертва пред детето Исус - злато, смирна и ливан. В еврейския народ имаше Йосиф, който имал ясновидска дарба; при Исус баща му има ясновидска дарба във форма на съновидение. Той чрез съновидение узнава за раждането на Исус и след това за бягството в Египет.
към текста >>

Авраам принася в жертва Исак.
И сам Исус преживява по духовен начин цялата история на еврейския народ. Според схващането на окултната наука, в Исус се въплъщава Духът на Заратустра, който е един от първите посветени от човешката раса и който е бил във връзка с Христа, преди да слезе на Земята. И затова легендата ни разказва, че когато Исус се родил, на Изток се явила звезда, която мъдреците видели, и разбрали, че това е техният Учител Заратустра, който се е въплътил и тръгнали да го търсят. Те тръгват от Халдея, откъдето тръгна и Авраам. Понеже в личността на Исус се съдържа и екстракта, есенцията на цялото развитие на еврейския народ, затова Той трябваше да преживее, така да се каже, цялата история на този народ. Авраам принася в жертва Исак. Мъдреците от Изток принасят жертва пред детето Исус - злато, смирна и ливан. В еврейския народ имаше Йосиф, който имал ясновидска дарба; при Исус баща му има ясновидска дарба във форма на съновидение. Той чрез съновидение узнава за раждането на Исус и след това за бягството в Египет. Детето Исус отива в Египет, както еврейският народ и след това е върнат назад, както еврейския народ бил изведен от Египет от Мойсей. Така че, в живота на Исус имаме едно повторение на цялата съдба на древноеврейския народ, до неговото връщане от Египет в Обетованата земя.
към текста >>

В лицето на Авраам бил избран един човек, чийто мозък е бил така изграден, щото той е могъл да стане родоначалник на цял един народ, наследяващ от него по-нататък тези качества.
Така цялото развитие на човечеството е разделено на две части: времето преди идването на Христа, когато Царството Небесно не е било още дошло на Земята и времето след идването на Христа, когато Царството Небесно е дошло на Земята, когато човешкото царство добива своето най-високо значение. И затова Христос казва още: "Царството Божие е вътре във вас". Древноеврейският народ е бил предназначен да даде тяло в плът, телесна обвивка, която била узряла, за да приеме Носителя на Царството Небесно. Такива са Тайните, които се разкриват, когато вникнем в дълбокия смисъл в Евангелието на Матей и обгърнем с поглед историческите факти. Така че, еврейският народ е бил предназначен да развие един такъв човешки организъм, в който имало заложба да може да схваща и разбира външния свят посредством логическото мислене и така да се издигне постепенно от физическия свят до познаването на духовния свят, в който се изявява Бог. В лицето на Авраам бил избран един човек, чийто мозък е бил така изграден, щото той е могъл да стане родоначалник на цял един народ, наследяващ от него по-нататък тези качества. Този народ приел всичко това, което произхождало от Авраама първо не отвътре, но той получил всичко това като едно откровение първо отвън. С това ни е дадено нещо извънредно важно за различаването на цялата заложба на този народ от другите народи на древността. Еврейският народ се различава коренно от другите народи. Тази подготовка на еврейския народ е била необходима, за да се даде възможност да се подготвят хората за великия момент, който настъпил, когато Христос се намирал на Земята. Това е бил моментът, когато старото ясновидство и кръвното родство са били изгубили своето значение и за човечеството настъпило нещо ново, а именно, пълното проявление на аза и свързаният с него човешки ум.
към текста >>

Този народ приел всичко това, което произхождало от Авраама първо не отвътре, но той получил всичко това като едно откровение първо отвън.
И затова Христос казва още: "Царството Божие е вътре във вас". Древноеврейският народ е бил предназначен да даде тяло в плът, телесна обвивка, която била узряла, за да приеме Носителя на Царството Небесно. Такива са Тайните, които се разкриват, когато вникнем в дълбокия смисъл в Евангелието на Матей и обгърнем с поглед историческите факти. Така че, еврейският народ е бил предназначен да развие един такъв човешки организъм, в който имало заложба да може да схваща и разбира външния свят посредством логическото мислене и така да се издигне постепенно от физическия свят до познаването на духовния свят, в който се изявява Бог. В лицето на Авраам бил избран един човек, чийто мозък е бил така изграден, щото той е могъл да стане родоначалник на цял един народ, наследяващ от него по-нататък тези качества. Този народ приел всичко това, което произхождало от Авраама първо не отвътре, но той получил всичко това като едно откровение първо отвън. С това ни е дадено нещо извънредно важно за различаването на цялата заложба на този народ от другите народи на древността. Еврейският народ се различава коренно от другите народи. Тази подготовка на еврейския народ е била необходима, за да се даде възможност да се подготвят хората за великия момент, който настъпил, когато Христос се намирал на Земята. Това е бил моментът, когато старото ясновидство и кръвното родство са били изгубили своето значение и за човечеството настъпило нещо ново, а именно, пълното проявление на аза и свързаният с него човешки ум. Чрез размесването на кръвта е било изгубено това, което в древни времена е имало голямо значение, но в замяна на това е настъпило пълно проявление на човешкия аз.
към текста >>

В своето развитие той на няколко пъти отхвърля нещо от себе си, което не следва правата- линия на Авраамовото наследство и впоследствие той получава отвън това, което е отхвърлил по-рано и което не тече в неговата кръв.
Той е бил развил назарейството в най-висша степен, така щото от едно пророчество то станало едно изпълнение. В тази светлина трябва да се разбират думите и проповедта на Кръстителя. Ако разбираме нещата буквално, то Йоан излиза пред нас като един кавгаджия, когато говори на фарисеите и садукеите, като ги нарича рожби ехидни и други подобни. Но когато разберем думите на Йоан Кръстител в тяхната вътрешна светлина, ще видим, че това не са фанатични ругатни, но зад тези думи се крие едно високо значение и един дълбок смисъл. Този дълбок смисъл ще се разбере само когато разберем правилно развитието и мисията на еврейския народ. В своето развитие той на няколко пъти отхвърля нещо от себе си, което не следва правата- линия на Авраамовото наследство и впоследствие той получава отвън това, което е отхвърлил по-рано и което не тече в неговата кръв. Така, както е предадена историята, у Авраам е имало и други качества, освен тези, които развива еврейския народ, защото от него произхождат няколко народа, които носят плюс наследството на Авраам по права линия и нещо от преди Авраамовия живот на човечеството. Така най-напред отпада Исмаил, от който се развиват исмаилтяните, които се заселват около Синай, от където впоследствие минават евреите и получават десетте Божии заповеди. След това отпада Исав, от когото се развиват едомците; след това, което евреите отхвърлят от себе си, е трябвало да го получат отново отвън, като дар. Така на еврейски агар, значи още Синай, което значи скалиста планина, голям камък. Така че, Мойсей получил своите закони от големия камък, който е едно външно изображение на Агар.
към текста >>

Така, както е предадена историята, у Авраам е имало и други качества, освен тези, които развива еврейския народ, защото от него произхождат няколко народа, които носят плюс наследството на Авраам по права линия и нещо от преди Авраамовия живот на човечеството.
В тази светлина трябва да се разбират думите и проповедта на Кръстителя. Ако разбираме нещата буквално, то Йоан излиза пред нас като един кавгаджия, когато говори на фарисеите и садукеите, като ги нарича рожби ехидни и други подобни. Но когато разберем думите на Йоан Кръстител в тяхната вътрешна светлина, ще видим, че това не са фанатични ругатни, но зад тези думи се крие едно високо значение и един дълбок смисъл. Този дълбок смисъл ще се разбере само когато разберем правилно развитието и мисията на еврейския народ. В своето развитие той на няколко пъти отхвърля нещо от себе си, което не следва правата- линия на Авраамовото наследство и впоследствие той получава отвън това, което е отхвърлил по-рано и което не тече в неговата кръв. Така, както е предадена историята, у Авраам е имало и други качества, освен тези, които развива еврейския народ, защото от него произхождат няколко народа, които носят плюс наследството на Авраам по права линия и нещо от преди Авраамовия живот на човечеството. Така най-напред отпада Исмаил, от който се развиват исмаилтяните, които се заселват около Синай, от където впоследствие минават евреите и получават десетте Божии заповеди. След това отпада Исав, от когото се развиват едомците; след това, което евреите отхвърлят от себе си, е трябвало да го получат отново отвън, като дар. Така на еврейски агар, значи още Синай, което значи скалиста планина, голям камък. Така че, Мойсей получил своите закони от големия камък, който е едно външно изображение на Агар. Така че това, което еврейският народ получи като закони, не е произхождало от най-добрите качества на Авраам, а е произхождало от Агар, от Синай.
към текста >>

Така че това, което еврейският народ получи като закони, не е произхождало от най-добрите качества на Авраам, а е произхождало от Агар, от Синай.
Така, както е предадена историята, у Авраам е имало и други качества, освен тези, които развива еврейския народ, защото от него произхождат няколко народа, които носят плюс наследството на Авраам по права линия и нещо от преди Авраамовия живот на човечеството. Така най-напред отпада Исмаил, от който се развиват исмаилтяните, които се заселват около Синай, от където впоследствие минават евреите и получават десетте Божии заповеди. След това отпада Исав, от когото се развиват едомците; след това, което евреите отхвърлят от себе си, е трябвало да го получат отново отвън, като дар. Така на еврейски агар, значи още Синай, което значи скалиста планина, голям камък. Така че, Мойсей получил своите закони от големия камък, който е едно външно изображение на Агар. Така че това, което еврейският народ получи като закони, не е произхождало от най-добрите качества на Авраам, а е произхождало от Агар, от Синай. Така щото онези, които са привърженици само на закона, какъвто той е бил даден на Синай, фарисеите и садукеите, са изложени на опасността да останат назад в своето развитие. Те са онези, които при Йоановото кръщение не виждат агнето, а виждат змията. Затова Йоан Кръстител ги нарича рожби ехидни, рожби на змията. И тогава неговите думи се превръщат в едно предупреждение към фарисеите и садукеите, когато той им казва: Вие, които сте привърженици на змията, внимавайте, за да можете при кръщението да видите правилно, а именно не змията, а агнето. Той им казал по-нататък, че не трябва да си въобразяват, че техният отец е Авраам, защото у тях това са само думи, тъй като те се кълнат в това, което идва от Синай, от закона, но той е престанал вече да има значение.
към текста >>

Той им казал по-нататък, че не трябва да си въобразяват, че техният отец е Авраам, защото у тях това са само думи, тъй като те се кълнат в това, което идва от Синай, от закона, но той е престанал вече да има значение.
Така че това, което еврейският народ получи като закони, не е произхождало от най-добрите качества на Авраам, а е произхождало от Агар, от Синай. Така щото онези, които са привърженици само на закона, какъвто той е бил даден на Синай, фарисеите и садукеите, са изложени на опасността да останат назад в своето развитие. Те са онези, които при Йоановото кръщение не виждат агнето, а виждат змията. Затова Йоан Кръстител ги нарича рожби ехидни, рожби на змията. И тогава неговите думи се превръщат в едно предупреждение към фарисеите и садукеите, когато той им казва: Вие, които сте привърженици на змията, внимавайте, за да можете при кръщението да видите правилно, а именно не змията, а агнето. Той им казал по-нататък, че не трябва да си въобразяват, че техният отец е Авраам, защото у тях това са само думи, тъй като те се кълнат в това, което идва от Синай, от закона, но той е престанал вече да има значение. Йоан им казва още: Аз ви казвам, че от юдейството ще израсне нещо, което действително е било предадено през поколенията надолу, и което не се кълне само в камъка Синай, но върху това, което се намира навсякъде около нас. Чада Божии могат да се родят, когато зад сетивното хората виждат духовното. От тези камъни Божието Слово може да. събуди чада Авраамови. Вие никак не разбирате думите: "Наш отец е Авраам".
към текста >>

събуди чада Авраамови.
И тогава неговите думи се превръщат в едно предупреждение към фарисеите и садукеите, когато той им казва: Вие, които сте привърженици на змията, внимавайте, за да можете при кръщението да видите правилно, а именно не змията, а агнето. Той им казал по-нататък, че не трябва да си въобразяват, че техният отец е Авраам, защото у тях това са само думи, тъй като те се кълнат в това, което идва от Синай, от закона, но той е престанал вече да има значение. Йоан им казва още: Аз ви казвам, че от юдейството ще израсне нещо, което действително е било предадено през поколенията надолу, и което не се кълне само в камъка Синай, но върху това, което се намира навсякъде около нас. Чада Божии могат да се родят, когато зад сетивното хората виждат духовното. От тези камъни Божието Слово може да. събуди чада Авраамови. Вие никак не разбирате думите: "Наш отец е Авраам". Апостол Павел в Първото послание към Галатяните, 4-та глава, от 21ви до 26-ти стих изяснява този въпрос, като казва следното: "Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона, не чувате ли що казва законът? Защото е писано, че Авраам имаше двама синове, един от слугинята и един от свободната. Но този, който беше от слугинята, се роди по плът, а онзи който бе от свободната, по обещание. И това е иносказание, защото тези жени представят двата Завета, единият от Синайската планина, който ражда чеда в робство, и той е Агар.
към текста >>

Вие никак не разбирате думите: "Наш отец е Авраам".
Той им казал по-нататък, че не трябва да си въобразяват, че техният отец е Авраам, защото у тях това са само думи, тъй като те се кълнат в това, което идва от Синай, от закона, но той е престанал вече да има значение. Йоан им казва още: Аз ви казвам, че от юдейството ще израсне нещо, което действително е било предадено през поколенията надолу, и което не се кълне само в камъка Синай, но върху това, което се намира навсякъде около нас. Чада Божии могат да се родят, когато зад сетивното хората виждат духовното. От тези камъни Божието Слово може да. събуди чада Авраамови. Вие никак не разбирате думите: "Наш отец е Авраам". Апостол Павел в Първото послание към Галатяните, 4-та глава, от 21ви до 26-ти стих изяснява този въпрос, като казва следното: "Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона, не чувате ли що казва законът? Защото е писано, че Авраам имаше двама синове, един от слугинята и един от свободната. Но този, който беше от слугинята, се роди по плът, а онзи който бе от свободната, по обещание. И това е иносказание, защото тези жени представят двата Завета, единият от Синайската планина, който ражда чеда в робство, и той е Агар. А този Агар представя планината Синай в Арабия и съответства на днешния Ерусалим, защото е в робство с чедата си.
към текста >>

Защото е писано, че Авраам имаше двама синове, един от слугинята и един от свободната.
Чада Божии могат да се родят, когато зад сетивното хората виждат духовното. От тези камъни Божието Слово може да. събуди чада Авраамови. Вие никак не разбирате думите: "Наш отец е Авраам". Апостол Павел в Първото послание към Галатяните, 4-та глава, от 21ви до 26-ти стих изяснява този въпрос, като казва следното: "Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона, не чувате ли що казва законът? Защото е писано, че Авраам имаше двама синове, един от слугинята и един от свободната. Но този, който беше от слугинята, се роди по плът, а онзи който бе от свободната, по обещание. И това е иносказание, защото тези жени представят двата Завета, единият от Синайската планина, който ражда чеда в робство, и той е Агар. А този Агар представя планината Синай в Арабия и съответства на днешния Ерусалим, защото е в робство с чедата си. А горният Ерусалим е свободен, който е майка на всички". Йоан като казваше покайте се, тези думи означават: произведете във вас едно изменение на чувствата, на разбирането.
към текста >>

Мисълта на апостол Павел за Авраам и за двете негови жени, които отговарят на двата Завета ясно показва, че в легендата за Авраам, който е бил една действителна историческа личност, един посветен със специално посвещение и мисия, е скрита Тайната на историята на бялата раса, която именно се развива по този път, по който се посочва, че се развива еврейският народ от Авраам.
Йоан като казваше покайте се, тези думи означават: произведете във вас едно изменение на чувствата, на разбирането. И когато се казва, че Йоан кръщавал с вода за покаяние, подразбира се кръщение с вода за изменение на разбиранията на хората. Когато кръстеният излезе из водата, той трябва да измени своето схващане, не трябва вече да гледа назад към старото, към старите предания, а напред към това, което притежава освободеният Аз, който бе даден чрез Исус Христос. Така че, целта на Йоановото кръщение е била да измени схващането на хората. Йоан кръщавал с вода затова, да събуди в отделните хора силата, позволяваща им да познаят, че е наближило Царството Небесно и с това да могат да разберат кой е Исус Христос. Мисълта на апостол Павел за Авраам и за двете негови жени, които отговарят на двата Завета ясно показва, че в легендата за Авраам, който е бил една действителна историческа личност, един посветен със специално посвещение и мисия, е скрита Тайната на историята на бялата раса, която именно се развива по този път, по който се посочва, че се развива еврейският народ от Авраам. В разказа на Авраам ни се разкрива историята на човечеството, която се простира между четвъртата и петата следатлантски култури и Тайната, свързана с това развитие, а също и законите на това развитие.
към текста >>

В разказа на Авраам ни се разкрива историята на човечеството, която се простира между четвъртата и петата следатлантски култури и Тайната, свързана с това развитие, а също и законите на това развитие.
И когато се казва, че Йоан кръщавал с вода за покаяние, подразбира се кръщение с вода за изменение на разбиранията на хората. Когато кръстеният излезе из водата, той трябва да измени своето схващане, не трябва вече да гледа назад към старото, към старите предания, а напред към това, което притежава освободеният Аз, който бе даден чрез Исус Христос. Така че, целта на Йоановото кръщение е била да измени схващането на хората. Йоан кръщавал с вода затова, да събуди в отделните хора силата, позволяваща им да познаят, че е наближило Царството Небесно и с това да могат да разберат кой е Исус Христос. Мисълта на апостол Павел за Авраам и за двете негови жени, които отговарят на двата Завета ясно показва, че в легендата за Авраам, който е бил една действителна историческа личност, един посветен със специално посвещение и мисия, е скрита Тайната на историята на бялата раса, която именно се развива по този път, по който се посочва, че се развива еврейският народ от Авраам. В разказа на Авраам ни се разкрива историята на човечеството, която се простира между четвъртата и петата следатлантски култури и Тайната, свързана с това развитие, а също и законите на това развитие.
към текста >>

35. 4. ТАЙНАТА НА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДВЕТЕ ПОКОЛЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Матей започва своето Евангелие с историческото развитие на еврейския народ от Авраам до Исус, в течение на което този народ минава през четиридесет и две поколения, които Матей разделя на три по четиринадесет.
4. ТАЙНАТА НА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДВЕТЕ ПОКОЛЕНИЯ Матей започва своето Евангелие с историческото развитие на еврейския народ от Авраам до Исус, в течение на което този народ минава през четиридесет и две поколения, които Матей разделя на три по четиринадесет. Като резултат, като плод на цялото развитие е тялото на Исус от Назарет, което носи в себе си есенцията, най-хубавото, което е текло през кръвта на този народ, предадена от Авраам. Но понеже всичко преходно е символ на една духовна реалност, то и тази история на еврейския народ е символ на един духовен процес, през който минава както цялото човешко развитие, така и развитието на всеки отделен човек, когато влезе в пътя на окултното развитие. Във втория том на тази книга, в главата за Братството на есеите подробно разгледах Тайната на четиридесетте и две степени, през които минава ученикът на есеите в пътя на своето духовно развитие. Там също споменах, че Матей е бил ученик в школата на есеите и в тази история за четиридесет и двете поколения той ни описва 42-те степени, през които минава развитието на един ученик от тази школа. На всяка една степен ученикът има специфични изживявания и опитности и развива специална страна на своята духовна природа.
към текста >>

Като резултат, като плод на цялото развитие е тялото на Исус от Назарет, което носи в себе си есенцията, най-хубавото, което е текло през кръвта на този народ, предадена от Авраам.
4. ТАЙНАТА НА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДВЕТЕ ПОКОЛЕНИЯ Матей започва своето Евангелие с историческото развитие на еврейския народ от Авраам до Исус, в течение на което този народ минава през четиридесет и две поколения, които Матей разделя на три по четиринадесет. Като резултат, като плод на цялото развитие е тялото на Исус от Назарет, което носи в себе си есенцията, най-хубавото, което е текло през кръвта на този народ, предадена от Авраам. Но понеже всичко преходно е символ на една духовна реалност, то и тази история на еврейския народ е символ на един духовен процес, през който минава както цялото човешко развитие, така и развитието на всеки отделен човек, когато влезе в пътя на окултното развитие. Във втория том на тази книга, в главата за Братството на есеите подробно разгледах Тайната на четиридесетте и две степени, през които минава ученикът на есеите в пътя на своето духовно развитие. Там също споменах, че Матей е бил ученик в школата на есеите и в тази история за четиридесет и двете поколения той ни описва 42-те степени, през които минава развитието на един ученик от тази школа. На всяка една степен ученикът има специфични изживявания и опитности и развива специална страна на своята духовна природа. Когато достигне до четиридесет и втората степен, той е изминал вече пътя на ученичеството и става посветен.
към текста >>

Това учение на есеите може да се резюмира по следния начин: Онова Същество, Което е вдъхновявало Авраам и е вложило в него Божествения зародиш, се нуждае от 42 поколения, за да слезе напълно в човечеството.
Ето защо есеецът си е казвал: "Аз се издигам нагоре до Бога, което е моята цел, като преминавам през 42-те степени." Те са познавали този път нагоре от собствена опитност. Но есеите знаели и друго нещо, а именно, че както човек трябва да се издига през 42-те степени нагоре, които съответстват на четиридесет и две поколения, за да стигне до Бога, така и Бог, когато иска да слезе до човека, да проникне в неговата кръв, трябва да слезе през 42 степени надолу, т.е. да измине обратния път. Така че, щом човек се нуждае от 42 степени, за да се издигне до Бога, така и Бог се нуждае от 42 степени, за да слезе надолу и да стане един човек между човеците. Така учели есеите, начело със своя учител Ешуа Бен Пандир. Това учение на есеите може да се резюмира по следния начин: Онова Същество, Което е вдъхновявало Авраам и е вложило в него Божествения зародиш, се нуждае от 42 поколения, за да слезе напълно в човечеството. За това учение говори и Евангелист Матей в началото на своето Евангелие, което показва, че той е бил есей. Ешуа Бен Пандир е казвал на есеите, че те живеят един век преди изтичането на 42-те поколения. Завършването на 42-те поколения щяло да стане след един век. И той е обърнал внимание на евреите, че те могат да се издигнат нагоре през 42-те степени само до определена степен, където може да се свържат с историческите факти. Оттам нататък те можели да се издигнат по-нагоре само по благодат свише, а не че е настъпило времето, когато това ще бъде естествено събитие.
към текста >>

36. 6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Защото тоя Мелхиседек, Салимски Цар, Свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - Тоя, който е първо, по значение на името му, Цар на Правда, а после и Салимски Цар, Цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги Свещеник." /7;1-3/.
"И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божият Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали. Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите немо- щи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушаван като нас, но пак без грях. Затова, нека пристъпим с дръзновение към Престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно." /4;14-16/. "Така и Христос не присвои на Себе Си Славата да стане Първосвещеник, а Му я даде Оня, Който Му е казал: "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих"; както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков". Тоя Христос, в дните на плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да Го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си, ако и да беше Син, пак се научи на послушание oт това, което пострада, и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни, наречен от Бога Първосвещеник според Мелхиседековия чин." /5;5-10/. "Защото тоя Мелхиседек, Салимски Цар, Свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - Тоя, който е първо, по значение на името му, Цар на Правда, а после и Салимски Цар, Цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги Свещеник." /7;1-3/. "Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издигна друг свещеник, Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на Безконечен живот; защото за Него свидетелства: "Ти си Свещеник до века Според чина Мелхиседеков." /7;15-17/. "Защото такъв Първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от Небесата."/7;26/ "И тъй, братя, като имаме, чрез кръвта на Исуса, дръз- новение да влезем в Светилището, през новия и живия Път, който Той е открил за нас през Завесата, сиреч плътта Си.
към текста >>

37. 8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Павел изяснява тази идея за оправдаване чрез вярата с примери от живота на Авраама, като казва: "Уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни.
Защото не е юдеин оня, който е вънкашно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта; но юдеин е оня, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога." /2;27-29/. По-нататък Павел развива идеята за спасението чрез вярата в Исуса Христа и чрез благодатта, като казва: "Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Него, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса, Когото Бог постави за омилостивление чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори, за да покаже Правдата Си в прощаване на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше - за да покаже, казвам, Правдата Си в настоящото време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса" /3;23-26/. "И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона." /3;28/. "А на този, който върши дела, наградата му не се счнга като благодеяние, но като дълг; а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда." /4;4-5/. Павел изяснява тази идея за оправдаване чрез вярата с примери от живота на Авраама, като казва: "Уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни. Затова му се вмени за правда. Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него, но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкръснал от мъртвите, Исуса, нашият Господ, Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни." /4;21-25/. "И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос; посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията Слава. "И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана правда, а изпитаната правда надежда." /5;1-3/. "А надеждата не посрамява, защото Божията Любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух." /5;5/.
към текста >>

38. 11. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ГАЛАТЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Следващата мисъл ни показва, как Павел, като посветен окултист, разбира Стария Завет и специално историята на Авраама, с което ни разкрива окултната страна на Стария Завет.
Тогава, след три години, възлязох в Ерусалим, за да се запозная е Кифа /Петър/ и останах при него петнадесет дни; а друг от апостолите не видях, освен Яков, братът Господен." /1;15-19/. "Тогава, след четиринадесет години, пак възлязох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита." /2;1/. "(А възлязох по откровение). И изложих пред братята благовестието, което проповядвам между езичниците, но частно пред по-именитите от тях, да не би напразно да тичам или да съм тичал."/2;2/. "Свързах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене." /2;20/. Следващата мисъл ни показва, как Павел, като посветен окултист, разбира Стария Завет и специално историята на Авраама, с което ни разкрива окултната страна на Стария Завет. Той казва: "Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона, не чувате ли, що казва законът? " /4;21/. "Защото е писано, че Авраам имаше двама синове, един от слугинята и един от свободната; но тоя, който бе от слугинята, се роди по плът, а оня, който бе от свободната, по обещание."/4;22-23/. "И това е иносказание, защото тия жени представляват два Завета, единият от Синайската планина, който ражда чада за робство, и той е Агар. А тая Агар представлява планината Синай в Арабия и съответства на днешния Ерусалим, защото е в робство с чадата си.
към текста >>

"Защото е писано, че Авраам имаше двама синове, един от слугинята и един от свободната; но тоя, който бе от слугинята, се роди по плът, а оня, който бе от свободната, по обещание."/4;22-23/.
И изложих пред братята благовестието, което проповядвам между езичниците, но частно пред по-именитите от тях, да не би напразно да тичам или да съм тичал."/2;2/. "Свързах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене." /2;20/. Следващата мисъл ни показва, как Павел, като посветен окултист, разбира Стария Завет и специално историята на Авраама, с което ни разкрива окултната страна на Стария Завет. Той казва: "Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона, не чувате ли, що казва законът? " /4;21/. "Защото е писано, че Авраам имаше двама синове, един от слугинята и един от свободната; но тоя, който бе от слугинята, се роди по плът, а оня, който бе от свободната, по обещание."/4;22-23/. "И това е иносказание, защото тия жени представляват два Завета, единият от Синайската планина, който ражда чада за робство, и той е Агар. А тая Агар представлява планината Синай в Арабия и съответства на днешния Ерусалим, защото е в робство с чадата си. А горният Ерусалим е свободен, който е на всички майка."/4;24-26/. "Защото ние чрез Духа ожидаме оправдание чрез вярата, за което и се надяваме." /5;5/. "Защото в Христа Исуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, но вярата, която действа чрез Любовта." /5;6/.
към текста >>

39. 19. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕВРЕИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Защото този Мелхиседек, Салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - той, който е първо, по значение името му, цар на Правда, а после и Салимски цар, цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги свещеник." /7,1-3/.
а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото." /5;7-14/. "Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд. И това ще сторим, ако Бог позволи." /6;1-3/. "Защото за тия, които еднаж са били просветени и са вкусили от небесния дар и са станали причастници на Светия Дух, и са вкусили колко е добро Божието Слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват." /6;4-6/. "Така щото чрез две неизменни неща, в които не е възможно за Бога за лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибегнали да се държим за поставената пред нас надежда; която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата; гдето Исус като предтеча влезе за нас и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин." /6;18-20/. "Защото този Мелхиседек, Салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - той, който е първо, по значение името му, цар на Правда, а после и Салимски цар, цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги свещеник." /7,1-3/. "А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десятък от най-добрата плячка." /7,4/. "Защото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десятък от людете, сиреч, от братята си, ако и тези да са произлезли от чреслата на Авраама, той обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десятък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията."/7,5-6/. "А безспорно по-долният се благославя от по-горния." /7,7/. "И в единия случай смъртните човеци вземат десятък, а в другия - този, за когото се свидетелства, че живее." /7,8/. "И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десятък, даде десятък чрез Авраама, защото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек срещна Авраама." /7,9-10/.
към текста >>

"А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десятък от най-добрата плячка." /7,4/.
"Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд. И това ще сторим, ако Бог позволи." /6;1-3/. "Защото за тия, които еднаж са били просветени и са вкусили от небесния дар и са станали причастници на Светия Дух, и са вкусили колко е добро Божието Слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват." /6;4-6/. "Така щото чрез две неизменни неща, в които не е възможно за Бога за лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибегнали да се държим за поставената пред нас надежда; която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата; гдето Исус като предтеча влезе за нас и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин." /6;18-20/. "Защото този Мелхиседек, Салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - той, който е първо, по значение името му, цар на Правда, а после и Салимски цар, цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги свещеник." /7,1-3/. "А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десятък от най-добрата плячка." /7,4/. "Защото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десятък от людете, сиреч, от братята си, ако и тези да са произлезли от чреслата на Авраама, той обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десятък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията."/7,5-6/. "А безспорно по-долният се благославя от по-горния." /7,7/. "И в единия случай смъртните човеци вземат десятък, а в другия - този, за когото се свидетелства, че живее." /7,8/. "И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десятък, даде десятък чрез Авраама, защото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек срещна Авраама." /7,9-10/. "Прочее, ако би имало съвършенство чрез левитското свещеничество (защото под него людете получиха закона), каква нужда е имало вече да се издигне друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да не се счита според Аароновия чин?
към текста >>

"Защото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десятък от людете, сиреч, от братята си, ако и тези да са произлезли от чреслата на Авраама, той обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десятък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията."/7,5-6/.
И това ще сторим, ако Бог позволи." /6;1-3/. "Защото за тия, които еднаж са били просветени и са вкусили от небесния дар и са станали причастници на Светия Дух, и са вкусили колко е добро Божието Слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват." /6;4-6/. "Така щото чрез две неизменни неща, в които не е възможно за Бога за лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибегнали да се държим за поставената пред нас надежда; която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата; гдето Исус като предтеча влезе за нас и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин." /6;18-20/. "Защото този Мелхиседек, Салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - той, който е първо, по значение името му, цар на Правда, а после и Салимски цар, цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги свещеник." /7,1-3/. "А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десятък от най-добрата плячка." /7,4/. "Защото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десятък от людете, сиреч, от братята си, ако и тези да са произлезли от чреслата на Авраама, той обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десятък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията."/7,5-6/. "А безспорно по-долният се благославя от по-горния." /7,7/. "И в единия случай смъртните човеци вземат десятък, а в другия - този, за когото се свидетелства, че живее." /7,8/. "И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десятък, даде десятък чрез Авраама, защото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек срещна Авраама." /7,9-10/. "Прочее, ако би имало съвършенство чрез левитското свещеничество (защото под него людете получиха закона), каква нужда е имало вече да се издигне друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да не се счита според Аароновия чин? Защото, ако се промени свещенството, по необходимост става промяна и на закона.
към текста >>

"И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десятък, даде десятък чрез Авраама, защото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек срещна Авраама." /7,9-10/.
"Защото този Мелхиседек, Салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - той, който е първо, по значение името му, цар на Правда, а после и Салимски цар, цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги свещеник." /7,1-3/. "А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десятък от най-добрата плячка." /7,4/. "Защото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десятък от людете, сиреч, от братята си, ако и тези да са произлезли от чреслата на Авраама, той обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десятък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията."/7,5-6/. "А безспорно по-долният се благославя от по-горния." /7,7/. "И в единия случай смъртните човеци вземат десятък, а в другия - този, за когото се свидетелства, че живее." /7,8/. "И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десятък, даде десятък чрез Авраама, защото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек срещна Авраама." /7,9-10/. "Прочее, ако би имало съвършенство чрез левитското свещеничество (защото под него людете получиха закона), каква нужда е имало вече да се издигне друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да не се счита според Аароновия чин? Защото, ако се промени свещенството, по необходимост става промяна и на закона. Понеже тоя, за когото се казва това, принадлежи на друго племе, от което никой не е служил на олтаря." /7;11-13/. "Защото е известно, че нашият Господ произлезе от Юдо- вото племе, относно което племе Мойсей не каза нищо за свещеници." /7,14/. "Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издига друг свещеник, Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на един безконечен живот; защото за Него се свидетелства:
към текста >>

С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе, без да знае, къде отива.
"С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието Слово, тъй щото видимото не стана от видими неща." /11;3/. "С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каинова- та, чрез която за него се засвидетелства, че е праведен, понеже Бог свидетелства за даровете му; и чрез тая вяра той и след смъртта си още говори." /11;4/. "С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намираше, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване беше засвидетелствано за него, че е бил угоден на Бога." /11;5/. "А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тия, които Го търсят. С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която вяра той осъди света и стана наследник на Правдата, която е чрез вяра. С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе, без да знае, къде отива. С вяра се засели в обещаната земя като в чужда, и заживе в шатри, както и Исак и Яков, наследници заедно с него на същото обещание. Защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог."/11;6-10/. "С вяра /Мойсей/ напусна Египет, без да се бои от царския гняв; защото издържа като един, който вижда Невидимия." /11;27/. "Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да не ви дотегва и да не ставате малодушни. Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха.
към текста >>

40. VI. КНИГАТА СЪС СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Тази дума се среща също така в първото Евангелие - Евангелието на Матея 1-ва глава: "Това е книгата на раждането на Исуса Христа, Сина Давидов, Сина Авраамов.
И то дойде, та взе Книгата из десницата на Седящия на Престола..."/5,1-8/ Какво представя Книгата и какво представят Печатите? - Това са символи, които ни разкриват дълбоки Тайни от развитието на човечеството. Думата Книга се среща рядко в Библията. В Стария Завет се намират думите: "Това е Книгата на човешките раси, когато Бог създаде човека" /Битие 5.1/. Тази дума се среща също така в първото Евангелие - Евангелието на Матея 1-ва глава: "Това е книгата на раждането на Исуса Христа, Сина Давидов, Сина Авраамов. Авраам роди Исака, Исак роди Яков и т.н." За трети път думата книга се употребява тук, в Апокалипсиса. Тук е казано: "Агнето само е достойно да отвори Книгата със 7-те Печата". Навсякъде тук думата книга е употребена в смисъл, който има думата архива или анали. Под архива се разбира всичко, което съдържа поредица от неща, зависещи едно от друго, като например последователност от опитности, приноси на едно богатство, състоянието на едно наследство и пр.
към текста >>

Авраам роди
Какво представя Книгата и какво представят Печатите? - Това са символи, които ни разкриват дълбоки Тайни от развитието на човечеството. Думата Книга се среща рядко в Библията. В Стария Завет се намират думите: "Това е Книгата на човешките раси, когато Бог създаде човека" /Битие 5.1/. Тази дума се среща също така в първото Евангелие - Евангелието на Матея 1-ва глава: "Това е книгата на раждането на Исуса Христа, Сина Давидов, Сина Авраамов. Авраам роди Исака, Исак роди Яков и т.н." За трети път думата книга се употребява тук, в Апокалипсиса. Тук е казано: "Агнето само е достойно да отвори Книгата със 7-те Печата". Навсякъде тук думата книга е употребена в смисъл, който има думата архива или анали. Под архива се разбира всичко, което съдържа поредица от неща, зависещи едно от друго, като например последователност от опитности, приноси на едно богатство, състоянието на едно наследство и пр. С такъв, именно, документ имаме тук работа.
към текста >>

41. II. ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА И ЧОВЕЧЕСТВОТО. ДВЕТЕ ГОЛГОТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Там, върху планината Иебус, по-късно Авраам срещна Мелхиседек и приема от неговата свещеническа ръка хляб и вино.
Тук, казва образната Мъдрост, е започнала земната съдба на човечеството. По-нататък книгата разказва, че когато Ной почувствал, че наближава смъртта му, казал на сина си Сем: Вземи незабелязано трупа на Адама, който се намира в ковчега, вземи хляб и вино - като храна за път, и тръгни заедно с момъка Мелхиседек към Центъра на Земята. Там Мелхиседек трябва да извърши свещенодействие на гроба на Адама, като на един Вечен Олтар. Ангел ръководел Сема и Мелхиседека, които носели трупа на Адама и ги довежда на Голгота. Оттогава Олтарът на Адамовия гроб се намира в Пещерата на Съкровището. Там, върху планината Иебус, по-късно Авраам срещна Мелхиседек и приема от неговата свещеническа ръка хляб и вино. Там също Авраам иска да принесе в жертва своя син Исак. В годината на жертвата на Исака, на планината Иебус биват положени основите на Ерусалим. Върху хълма, който покрива Пещерата на Съкровището се срещат пастирите и мъдреците от Изток. И когато там Христос умира на кръста, от раните, причинени от копието, изтича кръв и вода и пада в устата на Адама. Това е кръщението на Адама и неговото спасение на Лобното място.
към текста >>

Там също Авраам иска да принесе в жертва своя син Исак.
По-нататък книгата разказва, че когато Ной почувствал, че наближава смъртта му, казал на сина си Сем: Вземи незабелязано трупа на Адама, който се намира в ковчега, вземи хляб и вино - като храна за път, и тръгни заедно с момъка Мелхиседек към Центъра на Земята. Там Мелхиседек трябва да извърши свещенодействие на гроба на Адама, като на един Вечен Олтар. Ангел ръководел Сема и Мелхиседека, които носели трупа на Адама и ги довежда на Голгота. Оттогава Олтарът на Адамовия гроб се намира в Пещерата на Съкровището. Там, върху планината Иебус, по-късно Авраам срещна Мелхиседек и приема от неговата свещеническа ръка хляб и вино. Там също Авраам иска да принесе в жертва своя син Исак. В годината на жертвата на Исака, на планината Иебус биват положени основите на Ерусалим. Върху хълма, който покрива Пещерата на Съкровището се срещат пастирите и мъдреците от Изток. И когато там Христос умира на кръста, от раните, причинени от копието, изтича кръв и вода и пада в устата на Адама. Това е кръщението на Адама и неговото спасение на Лобното място. Така за чувстващото знание на първото Християнство Голгота е била същевременно „Пещера на съкровището" и Център на Земята, гроб на Адама, Олтар на Вечния Първос-вещеник Мелхиседек.
към текста >>

42. 1. ИСТОРИЧЕСКИ ПЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

За дейността на Втория клон, който Учителя нарича Палестински или Есейски, който започва от Авраам и завършва с Исус Христос и Апостолите, които разнесоха Божественото Учение по света, говорих във втори до шести том.
"Третият клон е имал за цел да реализира Божественото Учение, Християнството. Богомилите не са успели в България, поради гонението на реакционните кръгове, но са дали мощен тласък на европейската култура". "Розенкройцерите са разклонение на Третия, Богомилския клон. Те имат за задача подготвянето на Новата култура и да дадат методи за приложение на Божественото Учение". За дейността на Първия клон, който излиза от Египет и дава импулс на развитието на културата в целия древен свят - Египет, Халдея, Персия, Асирия, Вавилон, Гърция, Рим говорих в първия том на тази книга. За дейността на Втория клон, който Учителя нарича Палестински или Есейски, който започва от Авраам и завършва с Исус Христос и Апостолите, които разнесоха Божественото Учение по света, говорих във втори до шести том. В настоящото изложение ще се спрем на дейността на Третия клон, който е важен за нас, понеже е работил в България и след това преминава в Европа, където създава и ръководи развитието на Западноевропейската култура. под името Розенкройцерство. Дейността на представителите на този клон е много обширна и разнообразна, и се извършва в много страни от много хора, които са носители на идеите и методите, с които си служи този клон. Както видяхме, Учителя казва, че задачата на този клон била да приложи Божественото Учение в живота, като даде методи за това приложение. А това приложение на идеите на Бялото Братство, носени от Апостолите на този клон.
към текста >>

43. 1,ВЪЗРАЖДАНЕ НА ДРЕВНИЯ ХЕРМЕТИЗЪМ. СЕДЕМТЕ ХЕРМЕТИЧНИ ПРИНЦИПА - Влад Пашов (1902- 1974)

Съвременник на Авраам, и ако легендите ни говорят истината, е и наставник на този почтен мъж; жрец, защото Хермес е бил и е Великото централно слънце на окултизма, чиито лъчи са осветлявали всички учени, които са се промъквали в света още от неговото време.
Главната теория и практика на Херметизма се съдържа в седемте херметични Принципа и в тайнствената Книга на Таро или Книгата на Арканите. Ще се спра на седемте херметични Принципа, които Учителя нарича Принципи на Природата и на Таро, с неговите големи и малки Аркани, които лежат в основата както на Кабала, така и на Магията, Алхи-мията и Астрологията. ОБЩО ЗА ФИЛОСОФИЯТА НА ХЕРМЕС Един анонимен автор казва: "Няма нито една чертица от окултното знание, което е проникнало в света и е притежавано от човеците, което да не се е считало като отронена частица от Учението на Хермес, което е дошло до нас от преди много десетки векове." "Неговият велик основател-Хермес Трисмегист, "Учител на хората и боговете", е живял в древен Египет през времето, когато настоящата човешка раса е била в своето детство. Съвременник на Авраам, и ако легендите ни говорят истината, е и наставник на този почтен мъж; жрец, защото Хермес е бил и е Великото централно слънце на окултизма, чиито лъчи са осветлявали всички учени, които са се промъквали в света още от неговото време. Всички основни принципи, вмъкнати и положени в езотеричните учения на всички народи, могат да се проследят, че произхождат от Учението на Хермес. Даже и най-древните учения на Индия безсъмнено имат своите корени в оригиналните Учения на Хермес. От земите на река Ганг много напреднали окултисти са се отправяли към Египет и са сядали при нозете на Учителя Хермес. От него те са получавали главните ключове, с които са съгласували своите схващания и мнения, като по този начин Тайното учение е било сложено на здрави основи. И от другите страни са идвали учени мъже в Египет и всички са гледали на Хермес като на Учител на учителите".
към текста >>

Някои еврейски традиции говорят, че Авраам е получил своето мистично знание от Хермес.
Там са учили Мойсей, Орфей,Питагор, Платон, Хераклит и всички Учители и Посветени на Древността. Най-великият между всички Адепти и Посветени на Египет е бил този, който е известен под името Хермес Трисмегист, който е живял в най-ранните дни на Египет. Според окултното предание той е довел египтяните от Атлантида. Той е бащата на Окултната мъдрост, основател на Астрологията и откривател на Алхимията. Подробности за неговия живот са изгубени поради далечното минало, в което е живял. Някои еврейски традиции говорят, че Авраам е получил своето мистично знание от Хермес. Според традицията, той е живял триста години в тяло. След заминаването си от Земята, египтяните го провъзгласили за един от своите богове под името Тот. Гърците също го провъзгласили за един от своите богове - Хермес, бог на Мъдростта. Египтяните пазили с почитание неговата памет за много векове, наричайки го Вестител на боговете или Тримогъщият, тройновеликият, защото е притежавал Тайните на трите свята - физически, духовен и Божествен. Наричали го също най-великият Велик.
към текста >>

44. 4. МЕДИУМИЧНОСТ -НЕЙНАТА ПРИРОДА И ТАЙНИТЕ Й - Влад Пашов (1902- 1974)

Медиумите, които стават оръдия на този клас елемен-тали обикновено притежават голям личен егоизъм и твърдят, че техните духовни ръководители са знаменити като Авраам,Исаак, Мойсей и другите пророци, Конфуций, Буда, много християнски светии и даже и сам Христос, даже и Бог Отец са олицетворявани от тези медиумични измамници.
Тези именно същества стават невинни оръдия за измама - те отговарят на желанието на медиума или на тайното желание на участниците в сеанса. В такъв случай става следоното: когато някой желае да получи чрез медиума съобщението по въпрос, по който той има положително мнение, то отговорът ще бъде съответстващ напълно на това мнение, дали то е право или не. Това същото става, когато клиентът изисква от медиума съобщение или мнение за светски и мирни неща. Отговор всякога ще бъде аналогичен на тайното желание на лицето, което желание животинският елементал възприма в интелектуалната сфера на запитвача. Невежеството на медиума и клиента са единствената причина на тази очевидна измама. Медиумите, които стават оръдия на този клас елемен-тали обикновено притежават голям личен егоизъм и твърдят, че техните духовни ръководители са знаменити като Авраам,Исаак, Мойсей и другите пророци, Конфуций, Буда, много християнски светии и даже и сам Христос, даже и Бог Отец са олицетворявани от тези медиумични измамници. Но не е това важно за кого представят себе си, а това - да знаем, че те всякога съответстват на идеалния образ на лицето, какъвто съществува в представата на медиума. Тъй че ако медиумът не знае нищо за живота и епохата на лицата, които нарича свои ръководители, то и те също не знаят това. Един посветен казва, че много често е срещал духове, които наричат себе си Питагор, на които не са разбирали най-елементарните принципи на окултизма, или такива които съвършено са забравили порядъка, установен от Питагор и страната, в която той е живял. Срещал съм лаври наричащи себе си Бекон, които нищо не са чували за неговите научни занимания, с алхими-ята, с която той се е занимавал. Така че физическите феномени се произвеждат от природните духове, а представянето за различни големи и велики хора от душите на домашните животни.
към текста >>

45. ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Те са потомци на Исмаил, синът на Авраама от Агар със смесица от други семитски племена.
Съвременните учени още не познават истинските фактори на развитието и прогреса. Истинските фактори на прогреса са Белите братя, които като слънчеви лъчи огряват духовете и душите на даден народ и ги оплодяват за да почнат да мислят и да създават култура. Най-първо светлината на Белите братя прониква в съзнанието на Мохамед след една среща, която имал с архангел Гавраил, който му казал, че е определен от Бога да проповядва всред арабските племена идеята за единния Бог. И той се вслушал в тези думи. Дотогава арабските племена били идолопоклонници, но все пак смътно прониквала идеята за единния Бог. Те са потомци на Исмаил, синът на Авраама от Агар със смесица от други семитски племена. Точно не се знае датата на раждането на Мохамед, но най-вероятно е 29 август 570 година в град Мека в Коройшидския род, който бил един от най-знаменитите и заможни родове, били богати търговци и от аристокрацията всред арабските племена. Баща му умрял няколко седмици преди раждането му. След няколко години умряла и майка му. Детето израсло в дома на своя дядо. То било спокойно, мълчаливо по природа, нежно и мило, търпеливо и обичано от всички.
към текста >>

гл.2) По-нататък казва: ''Кажете: Ние казваме в Бога и в този, който ни е пратен, и в този,който бе изпратен на Авраам, на Измаил, на Яков и на племената, в това, което беше открито на Мойсей, на Исус и на пророците от техния Бог.
На много места в Корана той казва: ''Няма различия в пророците. Всички идат от Бога. Всеки от тях се праща в своя собствен народ и извършва своята собствена задача". В Корана е казано: "Всеки от пророците вярва в Бога, в Неговите ангели, в Неговите Свети Писания и в Неговите апостоли." (Кор. гл.2) По-нататък казва: ''Кажете: Ние казваме в Бога и в този, който ни е пратен, и в този,който бе изпратен на Авраам, на Измаил, на Яков и на племената, в това, което беше открито на Мойсей, на Исус и на пророците от техния Бог. Ние не правим никакаво различие между никого от тях." (Кор.глЗ) Целият Коран е изпълнен с мисли и идеи от Стария и Новия Завет като оригинални мисли и идеи в Корана са много малко и те са перефразирани, приспособени за арабската действителност. В Корана Мохамед казва още: "Тези, които не вярват в Бога, и в Неговите пророци и които биха искали да установят едно различие между Него и тях, ще кажете: Ние вярваме в някои от пророците и отхвърляме другите, опитвайки се по този начин да минат по един среден път. — Тези са наистина неверующи и ние сме приготвили за неверую-щите едно позорно бламиране. На тези, които вярват в Бога и в Неговите апостоли и които не правят никакво различие за когото и да било измежду тях, на тези сигурно ние ще дадем прилично възнаграждение.
към текста >>

Авраам не беше нито евреин, нито християнин, но принадлежеше на истинската религия, защото беше покорен Богу и не беше в числото на идолопоклонниците.
На тези, които вярват в Бога и в Неговите апостоли и които не правят никакво различие за когото и да било измежду тях, на тези сигурно ние ще дадем прилично възнаграждение. И Бог е пълен с милост и състрадание." (Кор.гл.4) Мохамед е употребил за своята религия думата ислям. Тази дума ислям значи да се поклониш, да се подчиниш и в религиозен смисъл да се подчиниш на волята Божия. Мохамед казва в Корана глЗ: "Наистина истинска религия в очите на Бога е исляма, и тези които приеха Писанието и отстъпиха от него, след като им беше проповядвано учението за единството Божие и когато завист се появи помежду им, те не са истински религиозни хора. Авраам не беше нито евреин, нито християнин, но принадлежеше на истинската религия, защото беше покорен Богу и не беше в числото на идолопоклонниците. Наистина най-ближните роднини на Авраам са тези, които следват неговия път, следват него и тези, които вярват в него. Бог е покровител на верните. Кой е този, който по религиозни работи е сторил повече от човека, койго е бил покорен Богу, пазил е Правдата и е следвал закона на Авраам, правоверущият? - Защото Бог направи Авраам свой приятел." (Кop. гл.4) Бог казва: "На всекиго от вас ние сме дали по един закон и открили един път.
към текста >>

Наистина най-ближните роднини на Авраам са тези, които следват неговия път, следват него и тези, които вярват в него.
И Бог е пълен с милост и състрадание." (Кор.гл.4) Мохамед е употребил за своята религия думата ислям. Тази дума ислям значи да се поклониш, да се подчиниш и в религиозен смисъл да се подчиниш на волята Божия. Мохамед казва в Корана глЗ: "Наистина истинска религия в очите на Бога е исляма, и тези които приеха Писанието и отстъпиха от него, след като им беше проповядвано учението за единството Божие и когато завист се появи помежду им, те не са истински религиозни хора. Авраам не беше нито евреин, нито християнин, но принадлежеше на истинската религия, защото беше покорен Богу и не беше в числото на идолопоклонниците. Наистина най-ближните роднини на Авраам са тези, които следват неговия път, следват него и тези, които вярват в него. Бог е покровител на верните. Кой е този, който по религиозни работи е сторил повече от човека, койго е бил покорен Богу, пазил е Правдата и е следвал закона на Авраам, правоверущият? - Защото Бог направи Авраам свой приятел." (Кop. гл.4) Бог казва: "На всекиго от вас ние сме дали по един закон и открили един път. И ако да беше угодно на Бога Той сигурно би направил от всички народи един единствен народ, но Той е намерил за добре да даде на различните народи различни закони, за да може да изпита всекиго от тях според дадения му закон.
към текста >>

Кой е този, който по религиозни работи е сторил повече от човека, койго е бил покорен Богу, пазил е Правдата и е следвал закона на Авраам, правоверущият?
Тази дума ислям значи да се поклониш, да се подчиниш и в религиозен смисъл да се подчиниш на волята Божия. Мохамед казва в Корана глЗ: "Наистина истинска религия в очите на Бога е исляма, и тези които приеха Писанието и отстъпиха от него, след като им беше проповядвано учението за единството Божие и когато завист се появи помежду им, те не са истински религиозни хора. Авраам не беше нито евреин, нито християнин, но принадлежеше на истинската религия, защото беше покорен Богу и не беше в числото на идолопоклонниците. Наистина най-ближните роднини на Авраам са тези, които следват неговия път, следват него и тези, които вярват в него. Бог е покровител на верните. Кой е този, който по религиозни работи е сторил повече от човека, койго е бил покорен Богу, пазил е Правдата и е следвал закона на Авраам, правоверущият? - Защото Бог направи Авраам свой приятел." (Кop. гл.4) Бог казва: "На всекиго от вас ние сме дали по един закон и открили един път. И ако да беше угодно на Бога Той сигурно би направил от всички народи един единствен народ, но Той е намерил за добре да даде на различните народи различни закони, за да може да изпита всекиго от тях според дадения му закон. После постарайте се да се надпреварвате едни други в добри дела, всички вие ще се обърнете към Бога и тогаз Той ще ви покаже в какво сте се различавали." (Кор.гл5и6) Според учението на Мохамед има четири велики Архангели, които управляват непосредствено подир самия Бог.
към текста >>

- Защото Бог направи Авраам свой приятел." (Кop. гл.4)
Мохамед казва в Корана глЗ: "Наистина истинска религия в очите на Бога е исляма, и тези които приеха Писанието и отстъпиха от него, след като им беше проповядвано учението за единството Божие и когато завист се появи помежду им, те не са истински религиозни хора. Авраам не беше нито евреин, нито християнин, но принадлежеше на истинската религия, защото беше покорен Богу и не беше в числото на идолопоклонниците. Наистина най-ближните роднини на Авраам са тези, които следват неговия път, следват него и тези, които вярват в него. Бог е покровител на верните. Кой е този, който по религиозни работи е сторил повече от човека, койго е бил покорен Богу, пазил е Правдата и е следвал закона на Авраам, правоверущият? - Защото Бог направи Авраам свой приятел." (Кop. гл.4) Бог казва: "На всекиго от вас ние сме дали по един закон и открили един път. И ако да беше угодно на Бога Той сигурно би направил от всички народи един единствен народ, но Той е намерил за добре да даде на различните народи различни закони, за да може да изпита всекиго от тях според дадения му закон. После постарайте се да се надпреварвате едни други в добри дела, всички вие ще се обърнете към Бога и тогаз Той ще ви покаже в какво сте се различавали." (Кор.гл5и6) Според учението на Мохамед има четири велики Архангели, които управляват непосредствено подир самия Бог. Те са следните: Михаил - ангел,който закриля, Гавраил - ангел, който разнася Божиите послания, Азраил - ангел на смъртта и Исрафаил - ангел на Тръбата на Страшния съд.
към текста >>

46. Влад Пашов - Влад Пашов (1902- 1974)

Авраам, Мойсей, есеите, Кабала, пророците
Първият клон на Бялото Братство: Мелхиседек, Зороастър, Хермес, Орфей, Кригина, Платон до неоплатониците 2 том Вторият клон на Бялото Братство: Авраам, Мойсей, есеите, Кабала, пророците 3 том Християнството като окултна школа 4 том Евангелието на Йоан - Книга на Мъдростта Евангелието на Кука - Книга на Любовта
към текста >>

47. ПЪРВИТЕ ПРОЯВИ НА ТРЕТИЯ КЛОН В БЪЛГАРИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

И казвам ви, не се е родил в славянския род от него по-смирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание подобно на Авраама, който не пожали сина си, но принесе жертва жива Богу.
Вие сте Мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът му падна на славянското домородие, което Небето възлюби за неговите Божествени добродетели. Затова ви пратих двамата служители да ви донесат радостната вест, да. напуснете мрака на тъмните езически богове." „И биде радост голяма в света на Виделината, когато Завета Вечен явих на тогавашния царстващ господар и му известих Волята на Небето, да приеме пратениците Ми на Новия Завет и той Ми послуша Гласа и се удостои да стане родоначалник на духовното ваше възраждане. И казвам ви, не се е родил в славянския род от него по-смирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание подобно на Авраама, който не пожали сина си, но принесе жертва жива Богу. Така се подвизава благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който принесе първородния си син в жертва, благоприятен дар, избран за Господа в знак на неизменна вярност. И от този ден се извърши призванието пред Бога на Силите, Който със Своята неизмерима Мъдрост да прослави с вас цялото славянство, в което Господ всесилни пребъдва и на което отрежда да вземе най-първо място в Неговото Царство, което стъпва вече в своята сила на този страдален свят." От тази мисъл се вижда, че Бялото Братство още от създаването на българската държава е ръководило българския народ и славянството, за да се подготви да приеме последващите импулси, които ще дойдат от Бялото Братство — този на Третия импулс, който се изяви чрез богомилите и този, на Четвъртия импулс, начело на който стои Учителя. Учителя казва някъде, че поел ръководството на българския народ от преди пет хиляди и четиристотин години, за да го подготви за днешните времена.
към текста >>

48. ТАЙНАТА ДОКТРИНА НА БОГОМИЛИТЕ ~ БОГОМИЛСКАТА КОСМОГОНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Хаосът на древните, Свещеният Огън на Заратустра, Огънят на Хермес, Светкавиците на сибилите, Неугасимият Огън на Аполоний и този на Веста, Огънят върху жертвеника на Пан, бляскавите искри от шлема на Палас и посоха на Меркурий, египетският Па-Ра, гръцкият Зевс, Огнените езици на Петдесетница, горящата къпина на Мойсей, огненият стълб в пустинята пред евреите, горящата светлина на Авраама, Вечният Огън на Бездната без дъно, ...* на Делфийския Оракул, Звездната светлина на Розенкройцерите, Акаша на индусите, астралната светлина на Елифас Деви, флуида на магнезиторите,.. * на Райхенбах, атмосферния магнетизъм на някои натуралисти, и най-сетне галванизмът в електричеството — това са различни наименования на различните прояви или последици на една и съща тайнствена и всепроникваща Причина— Безусловният Дух, Първата Причина.
Във всички космогонии най-първо съществува Безусловното Същество, вечно съществуващо. Външен израз и проява на тази Вечносъществуваща Същност е това, което някои от древните наричат Хаос, а вътрешен израз и проява на Безусловното е Божественият Дух или Логосът. След като Хаосът е одухотворен от Духа, който се носи над първичната Вода или Хаоса, се превръща в Душа на света, както я наричат Платон и Питагорейците. Духът, като се отразил в първичните води, създава разумността на видимата и проявена Вселена. Етерът, който прониква пространството и всички неща, това е невидимият неуловим дух на нещата. Хаосът на древните, Свещеният Огън на Заратустра, Огънят на Хермес, Светкавиците на сибилите, Неугасимият Огън на Аполоний и този на Веста, Огънят върху жертвеника на Пан, бляскавите искри от шлема на Палас и посоха на Меркурий, египетският Па-Ра, гръцкият Зевс, Огнените езици на Петдесетница, горящата къпина на Мойсей, огненият стълб в пустинята пред евреите, горящата светлина на Авраама, Вечният Огън на Бездната без дъно, ...* на Делфийския Оракул, Звездната светлина на Розенкройцерите, Акаша на индусите, астралната светлина на Елифас Деви, флуида на магнезиторите,.. * на Райхенбах, атмосферния магнетизъм на някои натуралисти, и най-сетне галванизмът в електричеството — това са различни наименования на различните прояви или последици на една и съща тайнствена и всепроникваща Причина— Безусловният Дух, Първата Причина. 10. Според Египетската космогония, Неразкритият Бог е представен с емблемата на Вечната Змия, завита около водна ваза, движеща главата си над водата, която оплодява с диханието си. Той е наречен Амон-Ра, като Амон е Скритият Бог, Неизявеният, а Ра е Проявеният Бог, Лотосът, чрез когото Вечният се изявява и създава Вселената В Книга на мъртвите Ра е представен като блестящ в яйцето си, слънцето и звездите произлизат от него, щом Бог Щу — слънчевата енергия се пробуди и му даде тласък. Слънчевият Бог възкликва: Аз съм Творческата Душа на Небесната Бездна. Никой не вижда гнездото ми, никой не може да разчупи яйцето ми.
към текста >>

У гностиците числото 318 представя стойността на думата Христос, както и числото на изпитание и обрязани слуги на Авраама.
В халдейските легенди на Бероес, Ованес или Дагон, човекът-риба, като наставлява народа, показва им новородения свят, когато излиза от водата и всичко съществуващо, излизащо от това първо вещество. И Мойсей учи, че само земята и водата могат да извикат към живот живата Душа. Според скандинавската космогония в начало е съществувала Велика Бездна /Хаосът/ и нямало нито ден, нито нощ. Бездната била гигантска зинала пропаст, без начало и без край. Бащата на всичко, Несъздаденото и Невидимото, пребъдващ в дълбините на Бездната /пространството/ изявява Волята Си и всичко, каквото поиска, се роди. У гностиците числото 318 представя стойността на думата Христос, както и числото на изпитание и обрязани слуги на Авраама. Догато числото 318 при тях се разглежда като отвлечено и вселенско число, изразяващо величината на окръжността, чийто диаметър е единица, то употребата му в гражданския календар на египтяните става явно. Това число се среща в един от размерите на една от пирамидите. И знаците, с които е отбелязано, отбелязват дните в египетския граждански календар. Това число се среща в Египет, Перу, Мексико, Великденските острови, Идния, Халдея и Средна Азия с еднакви глифове, числа и езотерични символи.
към текста >>

49. 11. Пътят на Новия Живот, 7 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И Той казва: Преди да беше Авраам, Аз бях.
Сега законът е следният: Ние на земята сме под ръководството на известни наши братя, които са минали по този път, по който ние сега вървим и които сега ръководят хората. Наричат ги старши братя на хората, които са турили известни предпазителни мерки в пътя ни. Ще кажете: Каква е тогава целта на идването на Христа на земята? Че Христос е един от старшите братя на човечеството. Той е Един от най- старите братя. И Той казва: Преди да беше Авраам, Аз бях. А щом е бил преди Авраама, в Него е имало знание, разбирал е законите и е знаел как да се справи с всички положения в живота. Именно защото има най-големи знания, затова Той се заема да слезе на земята да постави началото на една нова епоха. Той се постави на известен изпит и каза: Имам власт да положа душата си и имам власт да я взема. И всичко стана както го каза. Но и досега хората не са уверени, че Христос е възкръснал.
към текста >>

А щом е бил преди Авраама, в Него е имало знание, разбирал е законите и е знаел как да се справи с всички положения в живота.
Наричат ги старши братя на хората, които са турили известни предпазителни мерки в пътя ни. Ще кажете: Каква е тогава целта на идването на Христа на земята? Че Христос е един от старшите братя на човечеството. Той е Един от най- старите братя. И Той казва: Преди да беше Авраам, Аз бях. А щом е бил преди Авраама, в Него е имало знание, разбирал е законите и е знаел как да се справи с всички положения в живота. Именно защото има най-големи знания, затова Той се заема да слезе на земята да постави началото на една нова епоха. Той се постави на известен изпит и каза: Имам власт да положа душата си и имам власт да я взема. И всичко стана както го каза. Но и досега хората не са уверени, че Христос е възкръснал. Най-голямото доказателство, че Христос е възкръснал, е, когато всеки сам възкръсне.
към текста >>

50. БИБЛИЯТА - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Например коя е характерната черта на Авраама?
- Учителю, иска ми се да прочета Библията, но никак не ми е интересна, дори ... Той ме прекъсна, за да не произнеса някоя отрицателна мисъл: - Слушай! Всеки ученик трябва цялостно да проучи живота, както и живота на отделното човешко същество. Като четеш Библията, ти ще проучиш характера на всяко лице, описано там. Например коя е характерната черта на Авраама? Неговото послушание. Той оставил баща си и майка си и отишъл в Египет да се учи. Необходимо е да четеш съзнателно и да се мъчиш да разбираш. За да изпълни известна задача, понякога човек трябва да си постави по-близка цел. Мина време.
към текста >>

51. 5.3 Заселване на Изгрева - Светозар Няголов ( -2013)

Вие сте тъй ценни, както Авраама.
" Тогава Учителя ги поканва да заемат местата на тези, които те не харесват. Те категорично се отказват от тази покана. Тогава Учителя казва: „Аз работя с тези хора, които Бог ми е дал. Вие може да не сте най-добрите хора, но по-добри от вас няма в България. Даже всеки един от вас струва повече, отколкото целия български народ. Вие сте тъй ценни, както Авраама. Еврейският народ излезе от Авраама, но Авраам, който беше Божий избраник, слушаше Господа, макар че и той имаше слабости." (67, с. 54) Да, ние сме квасът на новия живот, с който трябва да се заквасят всичките народи по света. В общия окултен клас Учителя задава въпрос: „Кой е най-високият връх на Земята? " Всички отговарят, че Еверест в Хималаите е най-високият връх. Учителя уточнява: „Най-високият връх на Земята е онова място, където всички разумни същества отправят своята мисъл към Бога." Този връх е Изгрева, където при молитва се прави най-лесно връзка с Бога.
към текста >>

Еврейският народ излезе от Авраама, но Авраам, който беше Божий избраник, слушаше Господа, макар че и той имаше слабости." (67, с.
Те категорично се отказват от тази покана. Тогава Учителя казва: „Аз работя с тези хора, които Бог ми е дал. Вие може да не сте най-добрите хора, но по-добри от вас няма в България. Даже всеки един от вас струва повече, отколкото целия български народ. Вие сте тъй ценни, както Авраама. Еврейският народ излезе от Авраама, но Авраам, който беше Божий избраник, слушаше Господа, макар че и той имаше слабости." (67, с. 54) Да, ние сме квасът на новия живот, с който трябва да се заквасят всичките народи по света. В общия окултен клас Учителя задава въпрос: „Кой е най-високият връх на Земята? " Всички отговарят, че Еверест в Хималаите е най-високият връх. Учителя уточнява: „Най-високият връх на Земята е онова място, където всички разумни същества отправят своята мисъл към Бога." Този връх е Изгрева, където при молитва се прави най-лесно връзка с Бога.
към текста >>

52. 5.16 Завръщане на Учителя в София - Светозар Няголов ( -2013)

Човечеството започва своето развитие от коляното на Авраама.
В светла картина вижда, че на една маса седят 24 старци, които разлистват и четат някакви дебели книги, в които са записани съдбите на хората. От Земята към тях се присъединява още един старец и сяда при тях. След няколко дена тя научава, че на тази дата си е заминал Учителя. Какви са резултатите от второто проявяване на Бога тук, на Земята, във физическо тяло, създадено в България. Учителя идва на Земята, когато човечеството е достатъчно напреднало в духовното си развитие и е годно да чуе, разбере и изпълни Волята Божия. Човечеството започва своето развитие от коляното на Авраама. По времето на Мойсей то е на 5 духовни години и му трябва много строга дисциплина, за да може да се възпитава и учи на ред. Мойсей среща големи мъчнотии, за да се справи с непокорните и твърдоглави евреи. По времето на Христа човечеството достига 10-годишна възраст и минава през пубертета на своето развитие. Тогава то изразява силно своите низши чувства, в резултат на което разпъва Христа. По времето на Учителя човечеството е на 15 години, със силни възвишени чувства, дълбоки изживявания и будна мисъл.
към текста >>

53. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА - Светозар Няголов ( -2013)

Тогава Бог му се явява и казва, че от този момент нататък няма да се нарича Аврам, а Авраам, което показва, че Бог го повдига една степен по-нагоре в духовното му развитие.
Когато той изважда ножа си и иска да убие и принесе в жертва единородния си син, ангел извиква от небето и му казва да не простира ръката си върху момчето, защото разбира, че Аврам се бои от Бога. Той повдига очите си и вижда един овен, заплетен в храстите, и го принася в жертва вместо сина си. След това изгражда олтар на това място и го нарича Иеова Ире - Бог ще промисли за всичко. Ангелът втори път му казва, че семето му ще се умножи като звездите и пясъка край морето, че в неговото име ще се благословят всичките народи по Земята. Така Аврам става приятел Божий и наставник на цялото човечество. Тогава Бог му се явява и казва, че от този момент нататък няма да се нарича Аврам, а Авраам, което показва, че Бог го повдига една степен по-нагоре в духовното му развитие. Това е вторият връх, през който човешката душа минава, за да се научи да жертва всичко за своя велик Баща - за своя Бог. По времето на Мойсей човечеството израства и става на пет духовни години. Мойсей извежда еврейския народ в пустинята и го спасява от египетското робство. По нареждане на Бога той се качва на върха Хорив на Синайската планина, където Бог му дава Десетте Божии заповеди, написани на каменни плочи, и Мойсей ги занася на евреите. От Божието присъствие той свети целият като слънце и се налага да си сложи маска на лицето, за да могат евреите да го гледат и слушат.
към текста >>

54. Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий' - Георги Томалевски (1897-1988)

Ако пък някой желае да принесе много плод, трябва да има съвършена преданост към Бога както Авраам, който без колебание искаше да принесе своя син като жертва, или пък като свети апостол Павел, който прие да бъде анатема от Христа за спасение на своите братя.
Тогава родопчанинът каза: - Не съм против Волята Божия, която е свята. - Не е достатъчно това, което ми рече. За да угодим Богу, необходимо е да се подвизаваме със силна вяра и в мисли и в молитви до последния си дъх. Ако е потребно, и душата си да положим за евангелието. Ако пък някой желае да принесе много плод, трябва да има съвършена преданост към Бога както Авраам, който без колебание искаше да принесе своя син като жертва, или пък като свети апостол Павел, който прие да бъде анатема от Христа за спасение на своите братя. Без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ особено сега, когато всичките сили адови желаят да потъпчат православието и славянството. Но нека морето се вълнува. Докато на кормилото е Христос, корабът му няма да потъне. Наново настъпи мълчание. Спря да говори вдъхновеният старец и зачака решителния отговор на младежа.
към текста >>

55. Разговори с Учителя. Разговор девети - Георги Томалевски (1897-1988)

Ученикът: За да направя резюмето, което ми поръчахте, аз прочетох Вашата беседа, озаглавена „Преди Авраама“, отпечатана в тома „Делата Божи“ през 1940 г.
Разговор девети Този разговор бе определен за прочитане на резюмето, което учениците обещаха да направят, след като през седмицата бяха занесли на Учителя седем теми. След като Учителят бе прочел темите, върна ги на ученика, който отиде да се осведоми за следващия разговор и който бе натоварен да направи резюмето. Ученикът: За да направя резюмето, което ми поръчахте, аз прочетох Вашата беседа, озаглавена „Преди Авраама“, отпечатана в тома „Делата Божи“ през 1940 г. Началото на беседата е на страница 340. Там прочетох следния стих от Евангелието на Йоан, глава 8, ст. 58, който гласи: „Истина, истина ви казвам: Преди да бъде Авраам, Аз съм“. В същата беседа на стр. 352 намерих следните редове, които вземам като мото на резюмето за търпението:
към текста >>

58, който гласи: „Истина, истина ви казвам: Преди да бъде Авраам, Аз съм“.
Този разговор бе определен за прочитане на резюмето, което учениците обещаха да направят, след като през седмицата бяха занесли на Учителя седем теми. След като Учителят бе прочел темите, върна ги на ученика, който отиде да се осведоми за следващия разговор и който бе натоварен да направи резюмето. Ученикът: За да направя резюмето, което ми поръчахте, аз прочетох Вашата беседа, озаглавена „Преди Авраама“, отпечатана в тома „Делата Божи“ през 1940 г. Началото на беседата е на страница 340. Там прочетох следния стих от Евангелието на Йоан, глава 8, ст. 58, който гласи: „Истина, истина ви казвам: Преди да бъде Авраам, Аз съм“. В същата беседа на стр. 352 намерих следните редове, които вземам като мото на резюмето за търпението: „Който има търпение, ще чака и ще придобие нещо. Който няма търпение, ще изгуби и това, което има. Разумният свят има свой план, който за нищо и за никого няма да измени.
към текста >>

56. Вечеря у сестра Савка - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

— Учителю, защо Сара и Авраам са искали дете от Бога, като били в напреднала възраст?
Тези клетки непрестанно работят, размножават се и умират. В мозъка също има хиляди клетчици. Също и в другите удове на човешкото тяло. Всичко това е дадено от Господа на разположението на човека. Човек управлява и поддържа в хармония функциите на тези клетчици. — Учителю, защо Сара и Авраам са искали дете от Бога, като били в напреднала възраст? Четох, че Сара тогава е била на 90 години. Учителят каза: — Бог избира благочестиви души, чрез които да се въплътят велики духове, които трябва да слязат на Земята, за да работят за человечеството. Така Бог избра и Дева Мария, за да слезе и Исус Христос. Брат Гали непрекъснато записваше.
към текста >>

57. IV. РОЛЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО В СЪВРЕМЕННАТА ЕПОХА СПОРЕД СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

З.) дан, както Мелхиседек от Авраам, когото и благослови (ср.
- "...Новото поколение - казва той, - което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят." Под "новото поколение" би следвало да разбираме напредналите души, които са се въплътили на Земята до края на отминалия вече ХХ век (тоест те са вече сред нас!) и чиято роля е да съдействат решително за триумфа на Новото учение - според едно от пророчествата на Учителя П. Дънов за събитията, които ще настъпят до края на ХХ-то столетие. В следващите редове той анализира сериозните проблеми в отношенията между Русия и България, възникнали скоро след Освобождението на страната ни от турско владичество - 1878 г., свързани с политиката на някои от българските правителства от онова време, както и с великодържавния шовинизъм и стремеж за утвърждаване на Балканския полуостров с всички възможни средства от страна на руския царизъм от онази епоха: "Това ме принуди да сляза отгоре помежду ви, да се застъпя изново, да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вас безброй человечески жертви - то е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство." С тези свои думи Учителят на ББ у нас предрича, че това, което България дава днес на света - неговото духовно-културно наследство, ще бъде възприето най-пълноценно в братска нам Русия, която през ХХ! столетие навлиза в своя златен век и ще спомогне в най-висока степен за успеха на Божия план за планетата Земя. "Ще приемете от нея (Русия - бел. К. З.) дан, както Мелхиседек от Авраам, когото и благослови (ср. Битие, 14 глава - бел. К. З.). Днешната й сила и слава тя вам дължи (курсивът мой - К. З.). Такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо." Според Учителя П. Дънов днешната си сила и слава Русия дължи на България.
към текста >>

58. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу; така се подвиза богоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си син в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему.“ Очевидно българският духовен Учител се е явил на княз Борис I Покръстител, за да му въздейства за приемането на християнството като официална религия у нас (което става през 865 г., според църковното предание – на Кръстовден, 14 септември), с което се променя цялостната насока в развитието на България.
По-нататък срещаме един извънредно интересен факт за пряка намеса на Учителя П. Дънов в историческия ход на българската държава: „Затова ви пратих двамата ми служители (св. св. Кирил и Методий – б.К.З.), да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на Виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в Завет вечен. И явих се на тогавашния ви царствующ господар и му известих волята на Небето да приеме пратениците ми на Новия Завет и той ми послуша гласа и се удостои пред мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане (курсивът мой – К.З.). И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу; така се подвиза богоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си син в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему.“ Очевидно българският духовен Учител се е явил на княз Борис I Покръстител, за да му въздейства за приемането на християнството като официална религия у нас (което става през 865 г., според църковното предание – на Кръстовден, 14 септември), с което се променя цялостната насока в развитието на България. Тя поема с бързи крачки към лоното на европейската цивилизация и много скоро, при сина на св. княз Борис – цар Симеон Велики – се превръща в една от трите най-могъщи държави на Стария континент. „Разберете неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане, необходимо за всички, което Бог сам върши за Своя избраник, Вожда на спасението (курсивът мой – К.З.), Който скоро ще се яви (курсивът мой – К.З.) помежду ви в пълната Си слава и сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята.“ Кой е този „Вожд на спасението“? Това, по всичко личи, е Месия, Който „скоро ще се яви“. Тоест става дума за Второто пришествие (идване) на Господ Иисус Христос, за Майтрея на будизма, за Имам Махди на исляма (в неговата шиитска разновидност), сиреч – за лелеяното очакване на онзи Божий Пратеник, Аватар, Който със Словото и делата Си ще измени качествено и невъзвратимо посоката на земната еволюция.
към текста >>

„Ще приемете от нея (Русия – б.К.З.) дан, както Мелхиседек от Авраам, когото и благослови (ср.
А на кого възлага най-големи надежди Учителят П. Дънов, за да бъде постигнат успех в това грандиозно начинание – утвърждаването на Новата Култура на VI раса по цялата Земя? – „... Новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят.“ Под „новото поколение“ следва да разбираме напредналите души, които следва да се въплътят до края на ХХ век (те са вече сред нас!) и да съдействат решително за триумфа на Новото учение – според едно от пророчествата на Учителя на ББ за събитията, които ще настъпят до края на изминалото столетие. Но идва ред на още едно сурово предупреждение: „Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи, и това ме прави повече да бодърствам за вас, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падание ще ви коства живота.“ Ако българският народ не изпълни планетарната си мисия, която му възлага Бог чрез Своя Пратеник – Учителя Беинса Дуно, той ще натрупа много тежка национална карма, която може да доведе дори до разпадането на България като държава. „Това ме принуди да сляза отгоре помежду ви, да се застъпя изново и премахна адската омраза с братския вам род (авторът на посланието има пред вид сериозните проблеми в отношенията между Русия и България, възникнали скоро след Освобождението на страната ни от турско владичество – 1878 г., свързани с политиката на някои от българските правителства по онова време; б.К.З.), който е положил за вас безброй человечески жертви – то е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство.“ Това, което България дава днес на света – духовно-културното наследство на Учителя Беинса Дуно, ще бъде възприето най-пълноценно в братска нам Русия, която през ХХI-то столетие навлиза в своя златен век и ще спомогне в най-висока степен за успеха на Божия план за Земята. „Ще приемете от нея (Русия – б.К.З.) дан, както Мелхиседек от Авраам, когото и благослови (ср. Битие, 14 глава; б.К.З.). Днешната ў сила и слава тя вам дължи (курсивът мой – К.З.). Такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо.“ Според Учителя П. Дънов днешната си сила и слава Русия дължи на България. Историята свидетелства, че Русия е възприела от България християнството (посредством княгиня Ана – дъщеря на княз Борис I Покръстител), славянската писменост (кирилицата, която използва и до днес), свещените книги на познанието; а от древните прабългари, живели в далечното минало по нейните сегашни земи – и една изключително висока култура, включваща и връзката с Космоса.
към текста >>

59. III. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БИБЛИЯТА - Константин Златев

И във времето на Адам, и във времето на Авраам, и във времето на Мойсей, и във времето на Христа, и в сегашните времена – Бог е един и същ, но само че методите, чрез които действа, са различни.
Те са валидни за всички времена и епохи, за всички хора и народи.“ Тези истини са именно най-ценното в Библията, най-скъпоценният бисер на Божието Слово. За една от тях говори и Учителят П. Дънов в своя съборна беседа от сборника „Отвън и отвътре“: „Кое е най-важното, което намерихте в Библията? Аз ще ви кажа: най-важното за вас е, че Бог във всичките векове е един и същ. И във времето на Адам, и във времето на Авраам, и във времето на Мойсей, и във времето на Христа, и в сегашните времена – Бог е един и същ, но само че методите, чрез които действа, са различни. Бог е един и същ и в Него блика живот, Любов. Бог е пълен с Любов! “ Още един драгоценен бисер на библейския свещен текст – за най-съществения обект на разглеждане – разкрива Учителят на ББ у нас на друго място в Словото си: „Главният обект в Библията е животът на проявения Бог в света или проявлението на Христа. Животът на всички пророци, апостоли – то е все изявяване на Божествения живот в тях. Централното лице в Библията обаче е Христос.
към текста >>

Например, спрете се върху живота на Авраам, на Давид, на апостолите, на Христа – да видите какъв е бил техният живот, какво са оставили за човечеството.“ 3) „В продължение на една седмица работете върху Евангелието на Йоан по следния начин: всяка сутрин отваряйте Евангелието произволно и турете пръста си върху един от стиховете на страницата, на която сте попаднали.
„Как е възможно? “ – Вземете семката, изровете една малка дупка, посейте я и след десет години ще имате едно голямо дърво. Ако не вложите всяка мисъл във вашия мозък като една семка и не работите с вашия ум, с вашето сърце и с вашата воля, всеки текст от Библията ще ви остане неизяснен, а той трябва да се разчепка, да се проучи по-дълбоко, за да се разбере, а не да се чете механически или пък да му давате повърхностно тълкувание.“ Ето и три конкретни примера, дадени от Учителя П. Дънов, за ежедневна или периодична работа с Библията: 1) „Всяка заран да четем по една глава от Евангелието, да търсим някоя заповед в тая глава и да я приложим през деня в живота си, и тогава Христос ще дойде в нас – ще си направи жилище у нас, и по тоя начин ще разберем дълбоките Божествени работи.“ 2) „Който иска да се освободи от лошите мисли, които минават през ума му, нека се заеме с четенето и изучаването на Библията от Любов, а не по задължение, докато тази книга започне да прониква в съзнанието му, и един ден всички светли и възвишени мисли изникват от него като хубави, доброкачествени семена. Например, спрете се върху живота на Авраам, на Давид, на апостолите, на Христа – да видите какъв е бил техният живот, какво са оставили за човечеството.“ 3) „В продължение на една седмица работете върху Евангелието на Йоан по следния начин: всяка сутрин отваряйте Евангелието произволно и турете пръста си върху един от стиховете на страницата, на която сте попаднали. Прочетете този стих внимателно и си пожелайте да го реализирате. През целия ден при свободно време мислете върху този стих. Онези от вас, които могат да направят упражнението, те ще се ползват. Всичко в света се постига чрез упражнения. Вие не можете да се развивате правилно на физическия свят, ако не правите упражнения.
към текста >>

60. XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА - Константин Златев

Богородица, като особено подробно и поименно са упоменати наследствените връзки от Авраам до Йосиф.
Българският Учител на Любовта свидетелства, че – например – Христос, за да се въплъти в земно тяло, е било нужно да се „смали“ 78 милиона пъти (!). В случая, естествено, не става дума за количествено смаляване или намаляване на размера, а за доброволно самоограничение, в резултат от което духовните Учители правят грандиозната жертва да ограничат своята могъща духовна природа до равнище и степен на интензивност на изявата, които позволяват тя да се проектира пълноценно в едно човешко тяло. Във всички случаи тези тела са подготвяни векове или дори хилядолетия, за да могат да приемат в себе си мощния дух на един велик Учител. В Библията на две места е засвидетелствана родословната линия на Иисус Христос: в Евангелието от Матей, 1 глава, и в Евангелието от Лука, 3 глава. В първия случай тя е проследена от първия човек Адам до Йосиф Обручник, годеника и настойника на Дева Мария – св. Богородица, като особено подробно и поименно са упоменати наследствените връзки от Авраам до Йосиф. А във второто родословно дърво е разкрита генетическата приемственост от Иисус Христос, през Йосиф Обручник, до Адам, т.е. в обратен на първия ред. Елементарното изчисление показва, че са били необходими 42 поколения, за да може физическите тела на биологическите предшественици на Христос да се пречистят дотолкова, че Младенецът Иисус (инкарнация на едноименния Учител от земната Йерархия) да бъде в състояние да приеме в тялото си Духа на Христос. И то не веднага, а след тридесетгодишна сериозна подготовка и сурова житейска школа. И то не за дълъг период от време, а само за три години – колкото трае мисията на въплътения Космически Дух, Син Божий на тази планета.
към текста >>

61. МИСЛЕЩ ЧОВЕК ИЛИ ХАМСТЕР В КЛЕТКА - Павел Желязков

„Четете някой път в Библията за апостол Павел, за Адам, за Авраам, за Исая, за Данаил, за Христа.
Логиката е дългият и криволичещ път към познаване на истината. В този път често онзи, който търси истината, се изкачва в планината, докато който я носи, идва от високите върхове на познанието. Интуицията е верният спътник в живота, който никога не подвежда будния, който слуша гласа й. Добрият пример сочи пътя към истината и трасира пътя към нея на онзи, който я търси. В това отношение Учителя препоръчва следното: „Четете някой път в Библията за апостол Павел, за Адам, за Авраам, за Исая, за Данаил, за Христа. Щом мислите за тях, като ги четете, вашият живот се свързва с тях и вие възприемате благословението на апостол Павел и всички други, понеже те са проводници на Божията Любов. И мир навлиза в душата ви и онова, което ви е смущавало, то си отива." „Помислил си нещо лошо, можеш веднага да изчистиш своята мисъл. Всеки може да изчисти своята мисъл, като има в душата си следното правило: да постъпим така, както Господ постъпва. Или: Ако Христос беше на моето място, как щеше да постъпи той."
към текста >>

62. Мелхиседек - Николай Райнов

Когато Авраам, патриархът на Божия обет, се връщаше от победата над царете — срещна го Мелхиседек и в храма Господен го введе.
И боеха се от него, както човек се бои от светиня, до която не е достоен да се докосне. Мълвяха шъпотом, че Мелхиседек знае езика на Небесните Войнства и приказва с тях. И по-чистите виждаха, че ангели идват при него и си отиват зарадвани. Издигна се духом до звездите небесни Мелхиседек — и по следите на Слънцето тръгна. Всички знаеха, че той е Пазител на Тирса Господен и на Чашата Господня. Когато Авраам, патриархът на Божия обет, се връщаше от победата над царете — срещна го Мелхиседек и в храма Господен го введе. Защото бе победил. И тогава изнесе Мелхиседек хляб и вино — и благослови, па даде на Авраама. — И Авраам пи вино и яде хляб. И каза Мелхиседек: „Благословен Авраам от Елохима, от Върховния Бог, Който създаде Небе и Земя! — И благословен Върховният Бог, който предаде враговете ти в твоите ръце! Защото не победа на кръв трябва Господу, а — победа на дух! И благословен — който е открил ключа на Тайните! Поверил е Йехова люде на Авраама — и той трябва да ги води. Затова нека чуе словата на Вечния — и думите My да разбере! От жречеството иде учение, а от учението — съвет.
към текста >>

И тогава изнесе Мелхиседек хляб и вино — и благослови, па даде на Авраама.
И по-чистите виждаха, че ангели идват при него и си отиват зарадвани. Издигна се духом до звездите небесни Мелхиседек — и по следите на Слънцето тръгна. Всички знаеха, че той е Пазител на Тирса Господен и на Чашата Господня. Когато Авраам, патриархът на Божия обет, се връщаше от победата над царете — срещна го Мелхиседек и в храма Господен го введе. Защото бе победил. И тогава изнесе Мелхиседек хляб и вино — и благослови, па даде на Авраама. — И Авраам пи вино и яде хляб. И каза Мелхиседек: „Благословен Авраам от Елохима, от Върховния Бог, Който създаде Небе и Земя! — И благословен Върховният Бог, който предаде враговете ти в твоите ръце! Защото не победа на кръв трябва Господу, а — победа на дух! И благословен — който е открил ключа на Тайните! Поверил е Йехова люде на Авраама — и той трябва да ги води. Затова нека чуе словата на Вечния — и думите My да разбере! От жречеството иде учение, а от учението — съвет. Та два са образите на Божия Жрец: обич и правда. И двете са — едно.
към текста >>

— И Авраам пи вино и яде хляб.
Издигна се духом до звездите небесни Мелхиседек — и по следите на Слънцето тръгна. Всички знаеха, че той е Пазител на Тирса Господен и на Чашата Господня. Когато Авраам, патриархът на Божия обет, се връщаше от победата над царете — срещна го Мелхиседек и в храма Господен го введе. Защото бе победил. И тогава изнесе Мелхиседек хляб и вино — и благослови, па даде на Авраама. — И Авраам пи вино и яде хляб. И каза Мелхиседек: „Благословен Авраам от Елохима, от Върховния Бог, Който създаде Небе и Земя! — И благословен Върховният Бог, който предаде враговете ти в твоите ръце! Защото не победа на кръв трябва Господу, а — победа на дух! И благословен — който е открил ключа на Тайните! Поверил е Йехова люде на Авраама — и той трябва да ги води. Затова нека чуе словата на Вечния — и думите My да разбере! От жречеството иде учение, а от учението — съвет. Та два са образите на Божия Жрец: обич и правда. И двете са — едно. От царуването иде взиране, а от взирането — сплътяване.
към текста >>

И каза Мелхиседек: „Благословен Авраам от Елохима, от Върховния Бог, Който създаде Небе и Земя! — И благословен Върховният Бог, който предаде враговете ти в твоите ръце! Защото не победа на кръв трябва Господу, а — победа на дух! И благословен — който е открил ключа на Тайните! Поверил е Йехова люде на Авраама — и той трябва да ги води.
Всички знаеха, че той е Пазител на Тирса Господен и на Чашата Господня. Когато Авраам, патриархът на Божия обет, се връщаше от победата над царете — срещна го Мелхиседек и в храма Господен го введе. Защото бе победил. И тогава изнесе Мелхиседек хляб и вино — и благослови, па даде на Авраама. — И Авраам пи вино и яде хляб. И каза Мелхиседек: „Благословен Авраам от Елохима, от Върховния Бог, Който създаде Небе и Земя! — И благословен Върховният Бог, който предаде враговете ти в твоите ръце! Защото не победа на кръв трябва Господу, а — победа на дух! И благословен — който е открил ключа на Тайните! Поверил е Йехова люде на Авраама — и той трябва да ги води. Затова нека чуе словата на Вечния — и думите My да разбере! От жречеството иде учение, а от учението — съвет. Та два са образите на Божия Жрец: обич и правда. И двете са — едно. От царуването иде взиране, а от взирането — сплътяване. Та два са пътищата на Божия Жрец: свобода и закон.
към текста >>

Благословен — който разбира и осъществява! Като птица е волен в своя път и Всевишният го пази! Иди си с мир!“ И замина си тогава Авраам при племето — и занесе в сърцето си трепета на чудната мъдрост, а в душата му звънтяха словата на огнена проповед.
Та два са образите на Божия Жрец: обич и правда. И двете са — едно. От царуването иде взиране, а от взирането — сплътяване. Та два са пътищата на Божия Жрец: свобода и закон. И двете са — едно. Благословен — който разбира и осъществява! Като птица е волен в своя път и Всевишният го пази! Иди си с мир!“ И замина си тогава Авраам при племето — и занесе в сърцето си трепета на чудната мъдрост, а в душата му звънтяха словата на огнена проповед. И разказа на всички от племето що бе видял и чул. Та вредом се разсипа мълва за наставника в Тайните — и всекиго пърлеше жар да чуе Мелхиседека. И потърсиха го мнозина, но малцина смогнаха да стигнат до него. Защото измряха от буря, мълния и жад в пустинята. …И дойдоха при Мелхиседека малцината — и замолиха го да ги поучи.
към текста >>

63. Има ли днес пророци и светии? - Георги Радев (1900–1940)

Предрекли са каквото е имало да предричат и са се оттеглили на блажена почивка в лоното на Авраама.
Има ли днес пророци и светии? Често ще чуете религиозни хора, последователи на някоя от официалните църкви, да твърдят, че днес няма вече ни пророци, ни светии, ни мъченици. Каквито пророци е имало, те са дошли у Израиля още преди Христа. Предрекли са каквото е имало да предричат и са се оттеглили на блажена почивка в лоното на Авраама. Мъченици на вярата пък е имало през първите времена на християнството, когато то още се е разпространявало в езическия свят. Днес, когато християнството е официална религия и изповядването му започва почти автоматически още с раждането на детето; когато по цял свят има издигнати великолепни храмове и катедрали, дето се извършвате тържествени богослужения по един напълно установен, церемониален ред; когато на Христа служат с хиляди и хиляди свещеници, проповедници, мисионери - за мъченици на вярата и дума не може да става. На които е било писано да се мъчат за Христа в първите времена на християнството, са си понесли мъченията, за да можем ние, по-послешните християни, свободно да си изповядваме вярата, необезпокоявани от никого. По отношение на светиите въпросът седи пак така. Светии и чудотворци е имало в първите векове след Христа, а също и в средновековието - тия люде на духовния подвиг са били още на времето си признати от църквата и канонизирани от нея.
към текста >>

НАГОРЕ

0.59043002128601