Търсене в текстове за 'Авраам'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 67 резултата в 27 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Л. ЛУЛЧЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Сетне им предаде тайната на тия кълба и на тия Божии имена, както са изложени още от древността в Тайното учение на патриарх Авраам, наречено Сефер Йецира, което значи Означение на Творението.
И когато учениците поживяха при Симона, той ги просвети по Божиите пътища. Той им разказа за потайната неизразима Същина на Същините, що не може да се постигне, определи или ограничи; тя е непостижима за човешкия дух и посветеният я нарича Айн-Соф, което значи Нищо или Безкрайност; той знае за нея само това, че същества. После им каза, че Същината поражда Първите Същини, като се стяга и ограничава себе си, за да излъчи сама от себе си тия същини и да им определи простор за творчество и битие. Тъй се разклоняват Тридесет и двата Пътя на Премъдростта, означени с Десет цифри и Двадесет и две букви. Десетте цифри са десет кълба, в които кипи Божествен Живот, а Двадесетте и две букви са двадесетте и две имена Божии. Сетне им предаде тайната на тия кълба и на тия Божии имена, както са изложени още от древността в Тайното учение на патриарх Авраам, наречено Сефер Йецира, което значи Означение на Творението. Най-голяма тайна крият Десетте числа, наречени Сефироти: Кетер или Венец, Хохма, или Мъдрост, Бина или Разум, Хесед или Милост (която някои наричат Гедула или Великодушие), Гебура или Крепост, Дин или Съд (наричан от други Пахад или Правда), Тиферет или Хубост, Нецах или Тържество, Ход или Величие, Йесод или Основа и Малхут или Царство. Тия десет Числа се още зоват Десет Ръце или Десет Езика, защото носят ключовете на всяко творчество, пророчество и лекуване; те образуват облика на Небесния Човек, наречен Адам Кадмон, та затова всяка Сефира отговаря на някоя част от тялото, над която властва, работи и създава, па и на една част от вселената, над един от пътищата към светост и на едно от десетте кълба, пълни с Божествен Живот. Тъй Кетер наричат Чело на Небесния Човек; Хохма – Дясно око; Бина – Ляво око; Хесед – Дясна ръка; Дин – Лява; Тиферет – Гръд; Нецах – Дясно бедро; Ход – Ляво; Йесод – Десен крак, а Малхут – Ляв. Цялата вселена е исполински човек – и десетте Сефироти са десет части от тялото му; под властта на всяка Сефирота живее по една раса, по един ангел, по едно слънце; всеки човек, всяка билка, всеки минерал н всяко животно се намират под властта на някоя Сефира. Когато учениците опознаха тия тайни, Раби Симон ги посвети един по един във върховните Тайнства; но той даде всекиму само по толкова, колкото можеше да погълне с разума, сърцето и волята си – затова трябваше да ги посвещава един по един, а не вкупом, тъй като е казано: „Не се излага Делото на Началата пред двамина, а Делото на Колесницата – дори пред едного, освен ако е добил собствена мъдрост за това".
към текста >>

2. УВОД КЪМ ОКУЛТНАТА АНАТОМИЯ И ФИЗИОЛОГИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Предрекли са каквото е имало да предричат и са се оттеглили на блажена почивка в лоното на Авраама.
ИМА ЛИ ДНЕС ПРОРОЦИ И СВЕТИИ? Често ще чуете религиозни хора, последователи на някоя от официалните църкви, да твърдят, че днес няма вече ни пророци, ни светии, ни мъченици. Каквито пророци е имало, те са дошли у Израиля още преди Христа. Предрекли са каквото е имало да предричат и са се оттеглили на блажена почивка в лоното на Авраама. Мъченици на вярата пък е имало през първите времена на християнството, когато то още се е разпространявало в езическия свят. Днес, когато християнството е официална религия и изповядването му започва почти автоматически още с раждането на детето; когато по цял свят има издигнати великолепни храмове и катедрали, дето се извършвате тържествени богослужения по един напълно установен, церемониален ред; когато на Христа служат с хиляди и хиляди свещеници, проповедници, мисионери - за мъченици на вярата и дума не може да става. На които е било писано да се мъчат за Христа в първите времена на християнството, са си понесли мъченията, за да можем ние, по-послешните християни, свободно да си изповядваме вярата, необезпокоявани от никого. По отношение на светиите въпросът седи пак така. Светии и чудотворци е имало в първите векове след Христа, а също и в средновековието - тия люде на духовния подвиг са били още на времето си признати от църквата и канонизирани от нея.
към текста >>

3. ПО СЛЕДИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТА-Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Не ви ли се мърка зад Елисавета образът на Сара, жената Авраамова?
Не е необходимо да се връщаме хилядолетия назад, в предхристиянско време, за да разберем, какво жестоко изпитание е било това за една жена. Защото и до ден днешен, не само в дълбоките народни слоеве, а и в културните среди, все още се смята, че най-високото и негли едничко призвание на жената, е да бъде съпруга и майка. В древността, когато положението на жената е било още по-тежко, когато тя е била обвързана с хиляди вериги, когато на хората и през ум не им е минавало, че жената може да има и по-друга културна и обществена мисия, освен чисто биологичната, бездетството за нея е било едва ли не проклятие. Елисавета, бъдещата майка на Предтечата, на един гениален човек, е била удостоена с високата привилегия да мине през това жестоко изпитание на нейната вяра. На същото изпитание са били подложени и други майки от патриархалните времена на Израилския народ, призвани да родят велики синове. Не ви ли се мърка зад Елисавета образът на Сара, жената Авраамова? И в нейния живот се е разиграла същата трагедия - и тя прехверля пределната възраст на майчинството, без да роди чадо Аврааму. Това е било изпитание и за Авраама, великият патриарх на вярата, духовният отец на всички верующи. Той е имал, наистина, син от Агар, „робинята Сарина", ала този му син не е могъл да бъде носител на неговото духовно наследство. Липсвала е субстанцията на Сара, интимно свързана с духовната същина на Авраама. Ето защо, когато на старини - Авраам е бил, според Писанието, на 100 години, а Сара на деветдесет, когато им се ражда син Исаак - последният става пълен наследник на всичко Авраамово, призван продължител на рода и на неговата историческа мисия.
към текста >>

И в нейния живот се е разиграла същата трагедия - и тя прехверля пределната възраст на майчинството, без да роди чадо Аврааму.
Защото и до ден днешен, не само в дълбоките народни слоеве, а и в културните среди, все още се смята, че най-високото и негли едничко призвание на жената, е да бъде съпруга и майка. В древността, когато положението на жената е било още по-тежко, когато тя е била обвързана с хиляди вериги, когато на хората и през ум не им е минавало, че жената може да има и по-друга културна и обществена мисия, освен чисто биологичната, бездетството за нея е било едва ли не проклятие. Елисавета, бъдещата майка на Предтечата, на един гениален човек, е била удостоена с високата привилегия да мине през това жестоко изпитание на нейната вяра. На същото изпитание са били подложени и други майки от патриархалните времена на Израилския народ, призвани да родят велики синове. Не ви ли се мърка зад Елисавета образът на Сара, жената Авраамова? И в нейния живот се е разиграла същата трагедия - и тя прехверля пределната възраст на майчинството, без да роди чадо Аврааму. Това е било изпитание и за Авраама, великият патриарх на вярата, духовният отец на всички верующи. Той е имал, наистина, син от Агар, „робинята Сарина", ала този му син не е могъл да бъде носител на неговото духовно наследство. Липсвала е субстанцията на Сара, интимно свързана с духовната същина на Авраама. Ето защо, когато на старини - Авраам е бил, според Писанието, на 100 години, а Сара на деветдесет, когато им се ражда син Исаак - последният става пълен наследник на всичко Авраамово, призван продължител на рода и на неговата историческа мисия. Елисавета върви по Сарина линия.
към текста >>

Това е било изпитание и за Авраама, великият патриарх на вярата, духовният отец на всички верующи.
В древността, когато положението на жената е било още по-тежко, когато тя е била обвързана с хиляди вериги, когато на хората и през ум не им е минавало, че жената може да има и по-друга културна и обществена мисия, освен чисто биологичната, бездетството за нея е било едва ли не проклятие. Елисавета, бъдещата майка на Предтечата, на един гениален човек, е била удостоена с високата привилегия да мине през това жестоко изпитание на нейната вяра. На същото изпитание са били подложени и други майки от патриархалните времена на Израилския народ, призвани да родят велики синове. Не ви ли се мърка зад Елисавета образът на Сара, жената Авраамова? И в нейния живот се е разиграла същата трагедия - и тя прехверля пределната възраст на майчинството, без да роди чадо Аврааму. Това е било изпитание и за Авраама, великият патриарх на вярата, духовният отец на всички верующи. Той е имал, наистина, син от Агар, „робинята Сарина", ала този му син не е могъл да бъде носител на неговото духовно наследство. Липсвала е субстанцията на Сара, интимно свързана с духовната същина на Авраама. Ето защо, когато на старини - Авраам е бил, според Писанието, на 100 години, а Сара на деветдесет, когато им се ражда син Исаак - последният става пълен наследник на всичко Авраамово, призван продължител на рода и на неговата историческа мисия. Елисавета върви по Сарина линия. По Сарина линия е вървяла и Ревека, жената Исаакова.
към текста >>

Липсвала е субстанцията на Сара, интимно свързана с духовната същина на Авраама.
На същото изпитание са били подложени и други майки от патриархалните времена на Израилския народ, призвани да родят велики синове. Не ви ли се мърка зад Елисавета образът на Сара, жената Авраамова? И в нейния живот се е разиграла същата трагедия - и тя прехверля пределната възраст на майчинството, без да роди чадо Аврааму. Това е било изпитание и за Авраама, великият патриарх на вярата, духовният отец на всички верующи. Той е имал, наистина, син от Агар, „робинята Сарина", ала този му син не е могъл да бъде носител на неговото духовно наследство. Липсвала е субстанцията на Сара, интимно свързана с духовната същина на Авраама. Ето защо, когато на старини - Авраам е бил, според Писанието, на 100 години, а Сара на деветдесет, когато им се ражда син Исаак - последният става пълен наследник на всичко Авраамово, призван продължител на рода и на неговата историческа мисия. Елисавета върви по Сарина линия. По Сарина линия е вървяла и Ревека, жената Исаакова. И тя дълго време не е имала деца, докато най-после ражда Исав и Яков. По Сарина линия върви и Рахил, възлюбената жена на Яков, която е имала рядкото изпитание да гледа как плодовитата ù сестра Лия - първата жена на Яков – макар и нелюбима, му ражда син след син.
към текста >>

Ето защо, когато на старини - Авраам е бил, според Писанието, на 100 години, а Сара на деветдесет, когато им се ражда син Исаак - последният става пълен наследник на всичко Авраамово, призван продължител на рода и на неговата историческа мисия.
Не ви ли се мърка зад Елисавета образът на Сара, жената Авраамова? И в нейния живот се е разиграла същата трагедия - и тя прехверля пределната възраст на майчинството, без да роди чадо Аврааму. Това е било изпитание и за Авраама, великият патриарх на вярата, духовният отец на всички верующи. Той е имал, наистина, син от Агар, „робинята Сарина", ала този му син не е могъл да бъде носител на неговото духовно наследство. Липсвала е субстанцията на Сара, интимно свързана с духовната същина на Авраама. Ето защо, когато на старини - Авраам е бил, според Писанието, на 100 години, а Сара на деветдесет, когато им се ражда син Исаак - последният става пълен наследник на всичко Авраамово, призван продължител на рода и на неговата историческа мисия. Елисавета върви по Сарина линия. По Сарина линия е вървяла и Ревека, жената Исаакова. И тя дълго време не е имала деца, докато най-после ражда Исав и Яков. По Сарина линия върви и Рахил, възлюбената жена на Яков, която е имала рядкото изпитание да гледа как плодовитата ù сестра Лия - първата жена на Яков – макар и нелюбима, му ражда син след син. Чак по-късно тя ражда Йосиф, „избраният измежду братята" и Бениамин, вторият любимец на Яков и негова утеха след загубата на Йосиф.
към текста >>

Разглеждайки този тип жена, свързан полярно с мъж от типа „Авраам", сиреч, с мъж, който върви по линията Авраамова, ние се натъкваме, от една страна, на една от най-дълбоките проблеми в психологията на вярата, а от друга - на проблемът за раждането на висшето, гениалното.
Елисавета върви по Сарина линия. По Сарина линия е вървяла и Ревека, жената Исаакова. И тя дълго време не е имала деца, докато най-после ражда Исав и Яков. По Сарина линия върви и Рахил, възлюбената жена на Яков, която е имала рядкото изпитание да гледа как плодовитата ù сестра Лия - първата жена на Яков – макар и нелюбима, му ражда син след син. Чак по-късно тя ражда Йосиф, „избраният измежду братята" и Бениамин, вторият любимец на Яков и негова утеха след загубата на Йосиф. Разглеждайки този тип жена, свързан полярно с мъж от типа „Авраам", сиреч, с мъж, който върви по линията Авраамова, ние се натъкваме, от една страна, на една от най-дълбоките проблеми в психологията на вярата, а от друга - на проблемът за раждането на висшето, гениалното. Тези две проблеми вървят впрочем успоредно. Вижте: Елисавета, подобно Сара, ражда син на старини, след като е преминала така наречената в наши дни климактерична възраст на жената, когато природата слага край на способността ù да ражда. Тук свършва за жената нейната биологична мисия. Ала както със Сара, така и с Елисавета става чудо - те раждат и след тази пределна възраст. При това, раждането, както на Исаак, така и на Йоан Кръстителя, се предвестява от „ангели", същества, обитаващи в една невидима за човека сфера.
към текста >>

4. МЪДРЕЦЪТ ОТ ИЗТОК- БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

В тях няма ни сянка от скептицизма на Захария, комуто пак архангел Гавриил възвестява зачеването на Йоан, ни сянка от старческото съмнение на Сара, която, след като е подслушала иззад шатъра думите на високите гости, предричащи Аврааму, че Сара ще му роди син, скептично се усмихва.
И той ù благовести, че тя, още като девица ще зачене и ще роди син, който ще се нарече Син Божи. И когато Мария, в девическата си невинност недоумява, как ще стане това, когато не познава мъж, той ù разкрива, че „Светият Дух ще дойде върху нея и силата на Всевишния ще я осени". След като ù припомня за нейната сродница Елисавета, че и тя в старините си е заченала син, за да укрепи окончателно вярата ù, заключава с думите: „Защото за Бога няма нищо невъзможно". Тогава Мария изказва следните думи, които така добре изразяват нейното душевно състояние: „Ето Господнята слугиня. Нека ми бъде, според както си казал" Това са думи на смирение, на чистота, на преданост, на пълна готовност за служение. В тях няма ни сянка от скептицизма на Захария, комуто пак архангел Гавриил възвестява зачеването на Йоан, ни сянка от старческото съмнение на Сара, която, след като е подслушала иззад шатъра думите на високите гости, предричащи Аврааму, че Сара ще му роди син, скептично се усмихва. Вие си спомняте, какъв смут настъпи у нея, когато високият гост, за когото после узнаваме, че бил ангел, я запитва, защо се усмихва така недоверчиво. Смут, от който Сара се опитва да се освободи чрез лъжа. „Не се усмихнах", оправдава се тя. Това са моменти особено характерни за очертаване психологията на старозаветната жена, на която Сара се явява патриархален прототип. Преживяла много разочарования, погребала много покрусени надежди, в душата ù остава горчивата утайка на старческо съмнение.
към текста >>

У Авраам вярата действува по-силно и по-чисто.
Смут, от който Сара се опитва да се освободи чрез лъжа. „Не се усмихнах", оправдава се тя. Това са моменти особено характерни за очертаване психологията на старозаветната жена, на която Сара се явява патриархален прототип. Преживяла много разочарования, погребала много покрусени надежди, в душата ù остава горчивата утайка на старческо съмнение. И тази душевна горчилка избива на устните ù в онази скептична усмивка, с която посреща думите на ангела. У Авраам вярата действува по-силно и по-чисто. Той сполучливо издържава нейните тежки изпити. У Захария също се явява Сариния скептицизъм. И като „наказание" за неговото усъмняване, той онемява. Вътрешният смисъл на този символ е следният: когато умът – „Захария" - възприеме една идея, произтичаща от една по-висока сфера, символизирана чрез архангел Гавриил, той трябва да млъкне. Трябва да престане да я чопли, да я анализира, да иска да я сведе към познатите понятия, към обикновените логични разсъждения.
към текста >>

При това на Авраам, а не ней съобщават те вестта.
И нейното недоумение е недоумението на чистата душа, която още не познава света, а не съмнението и скептицизмът на стария човек, който има вече установени възгледи за нещата, който си мисли, че всичко разбира, че отдавна е преодолял наивния оптимизъм на младостта. Наистина, и тя се уплашва, както е отбелязано в евангелието, при вида на мощния архангел, както се уплашва и Захария, както са изпитвали страх и трепет и всички пророци, които свидетелствуват, че им са се явявали ангели. Ала все пак тя е имала душевната сила да стои лице с лице пред едно неземно същество и, най-вече, имала е високата привилегия да получи непосредствено от него вест за своята висока мисия. Никоя от жените на Стария Завет не е била удостоявана с такава чест. Наистина, Сара е видела през пролуките на шатъра ангелите, но те са имали твърде земен вид. При това на Авраам, а не ней съобщават те вестта. Посредством него получава тя вестта, посредством него тя зачева и добива син. Елисавета също не се удостоява да получи направо високото посещение на ангела. Той се явява на Захария, чрез когото Елисавета зачева. Едничка Мария, девата, може направо да се сношава с ангели, едничка тя зачева не чрез мъж, а чрез „Духа Свети". Ето привилегията на девата, ето възможността на човешката душа, която достига да прояви в земния си живот състоянието на девата.
към текста >>

5. ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Този антагонизъм между "положителна наука" и религия", между "материализъм" и "идеализъм", между "Каин" и "Авраам", между милитаризма и технокрацията на Марс и пацифизма, художественото преображение на света и превръщането на живота в изкуство, така както те живеят в сферата на Венера, и до днес още не е преодолян.
Марта строи и организира външния свят, прокарва навред пътища и съобщения, за да свърже отделните му точки. Мария строи и организира вътрешния свят, тя прокарва ония вътрешни "пътища и съобщения", които свързват небето - разумния, идеално организиран свят със земята - светът, който се устройва. В образа на Марта и Мария виждаме символизирани два свята, два живота - материалния живот и духовния. В душата на човека, а следователно и в обществения живот, тези два свята все още са непримирени. Затова хората на материалния живот така зле разбират духовните натури и затова последните - особено ако у тях вземе изключително надмощие Марииният принцип - се отвръщат от "светските хора". Този антагонизъм между "положителна наука" и религия", между "материализъм" и "идеализъм", между "Каин" и "Авраам", между милитаризма и технокрацията на Марс и пацифизма, художественото преображение на света и превръщането на живота в изкуство, така както те живеят в сферата на Венера, и до днес още не е преодолян. Едничкият, който примирява тия две противоположни течения, тия два противоположни свята, които все пак се взаимно допълват, защото са полярно свързани, е Христос - идеалният човек на Слънцето. Между Венера и Марс - Мария и Марта - минава орбитата на земята. Между тия най-близки сфери протича нейният живот. Слънцето, което държи в своето гравитационно поле и Земя, и Венера, и Марс едничко може да ги хармонира. За това ни загатва дълбоко символичният разказ за възкресението на Лазар, брат на Марта и Мария, когато се разгледа в светлината на астрологичната символика.
към текста >>

6. НОВАЛИС- ТВОРЧЕСТВО, ИДЕЙ -В В. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

СФЕРА НА ЮПИТЕР Ако живеехме в библейски времена и исках да ви покажа един хубав Юпитеров тип, бих ви завел при Авраама.
СФЕРА НА ЮПИТЕР Ако живеехме в библейски времена и исках да ви покажа един хубав Юпитеров тип, бих ви завел при Авраама. Макар да не сме ангели, като троицата пътници, които са се отбили да му гостуват при Мамвриевите дъбове, той и нас би приел радушно и би ни богато угостил. За няколко часа поне ние бихме се чувствали прекрасно разположени всред тази патриархална обстановка, всред охолното благополучие, в което Авраам е живял. Защото Авраам, като Юпитерово чадо, е бил успешен, благополучен човек. "Господ беше благословил Авраама във всичко", се казва за него в хубавия библейски разказ, в който се повествува живота на израилския патриарх, призван да стане "отец на вярващите". Прочетете този разказ, за да видите безпримерната вяра на Авраама - основен двигател на Юпитеровата сфера - неговото благородство, неговата честност и справедливост, неговия съобразителен ум, неговото великодушие и щедрост, неговото миролюбив, за да видите ония черти, които правят от положителния Юпитеров тип оня обществен индивид, който обладава най-пълна и най-всестранна социална приспособимост.
към текста >>

За няколко часа поне ние бихме се чувствали прекрасно разположени всред тази патриархална обстановка, всред охолното благополучие, в което Авраам е живял.
СФЕРА НА ЮПИТЕР Ако живеехме в библейски времена и исках да ви покажа един хубав Юпитеров тип, бих ви завел при Авраама. Макар да не сме ангели, като троицата пътници, които са се отбили да му гостуват при Мамвриевите дъбове, той и нас би приел радушно и би ни богато угостил. За няколко часа поне ние бихме се чувствали прекрасно разположени всред тази патриархална обстановка, всред охолното благополучие, в което Авраам е живял. Защото Авраам, като Юпитерово чадо, е бил успешен, благополучен човек. "Господ беше благословил Авраама във всичко", се казва за него в хубавия библейски разказ, в който се повествува живота на израилския патриарх, призван да стане "отец на вярващите". Прочетете този разказ, за да видите безпримерната вяра на Авраама - основен двигател на Юпитеровата сфера - неговото благородство, неговата честност и справедливост, неговия съобразителен ум, неговото великодушие и щедрост, неговото миролюбив, за да видите ония черти, които правят от положителния Юпитеров тип оня обществен индивид, който обладава най-пълна и най-всестранна социална приспособимост. Само по дълбоко символичния разказ за Авраама би могла да се проучи Юпитеровата сфера с всичките ù типични функции. И тогава би станало ясно, как Юпитер означава оня културен стадий от живота, в който хората излизат от чергарския живот, от постоянните борби, за да се насочат към "обетованата земя", където цари един напълно йерархизиран социален строй, с неговия религиозен култ, с неговия правов ред, с неговите законно-установени политически и обществени учреждения, ала да оставим на мира библейския патриарх, защото животът му е толкова далечен, че звучи като мит.
към текста >>

Защото Авраам, като Юпитерово чадо, е бил успешен, благополучен човек.
СФЕРА НА ЮПИТЕР Ако живеехме в библейски времена и исках да ви покажа един хубав Юпитеров тип, бих ви завел при Авраама. Макар да не сме ангели, като троицата пътници, които са се отбили да му гостуват при Мамвриевите дъбове, той и нас би приел радушно и би ни богато угостил. За няколко часа поне ние бихме се чувствали прекрасно разположени всред тази патриархална обстановка, всред охолното благополучие, в което Авраам е живял. Защото Авраам, като Юпитерово чадо, е бил успешен, благополучен човек. "Господ беше благословил Авраама във всичко", се казва за него в хубавия библейски разказ, в който се повествува живота на израилския патриарх, призван да стане "отец на вярващите". Прочетете този разказ, за да видите безпримерната вяра на Авраама - основен двигател на Юпитеровата сфера - неговото благородство, неговата честност и справедливост, неговия съобразителен ум, неговото великодушие и щедрост, неговото миролюбив, за да видите ония черти, които правят от положителния Юпитеров тип оня обществен индивид, който обладава най-пълна и най-всестранна социална приспособимост. Само по дълбоко символичния разказ за Авраама би могла да се проучи Юпитеровата сфера с всичките ù типични функции. И тогава би станало ясно, как Юпитер означава оня културен стадий от живота, в който хората излизат от чергарския живот, от постоянните борби, за да се насочат към "обетованата земя", където цари един напълно йерархизиран социален строй, с неговия религиозен култ, с неговия правов ред, с неговите законно-установени политически и обществени учреждения, ала да оставим на мира библейския патриарх, защото животът му е толкова далечен, че звучи като мит. Няма да се спираме и при друга една още по-древна, ала типична библейска фигура - Йов.
към текста >>

"Господ беше благословил Авраама във всичко", се казва за него в хубавия библейски разказ, в който се повествува живота на израилския патриарх, призван да стане "отец на вярващите".
СФЕРА НА ЮПИТЕР Ако живеехме в библейски времена и исках да ви покажа един хубав Юпитеров тип, бих ви завел при Авраама. Макар да не сме ангели, като троицата пътници, които са се отбили да му гостуват при Мамвриевите дъбове, той и нас би приел радушно и би ни богато угостил. За няколко часа поне ние бихме се чувствали прекрасно разположени всред тази патриархална обстановка, всред охолното благополучие, в което Авраам е живял. Защото Авраам, като Юпитерово чадо, е бил успешен, благополучен човек. "Господ беше благословил Авраама във всичко", се казва за него в хубавия библейски разказ, в който се повествува живота на израилския патриарх, призван да стане "отец на вярващите". Прочетете този разказ, за да видите безпримерната вяра на Авраама - основен двигател на Юпитеровата сфера - неговото благородство, неговата честност и справедливост, неговия съобразителен ум, неговото великодушие и щедрост, неговото миролюбив, за да видите ония черти, които правят от положителния Юпитеров тип оня обществен индивид, който обладава най-пълна и най-всестранна социална приспособимост. Само по дълбоко символичния разказ за Авраама би могла да се проучи Юпитеровата сфера с всичките ù типични функции. И тогава би станало ясно, как Юпитер означава оня културен стадий от живота, в който хората излизат от чергарския живот, от постоянните борби, за да се насочат към "обетованата земя", където цари един напълно йерархизиран социален строй, с неговия религиозен култ, с неговия правов ред, с неговите законно-установени политически и обществени учреждения, ала да оставим на мира библейския патриарх, защото животът му е толкова далечен, че звучи като мит. Няма да се спираме и при друга една още по-древна, ала типична библейска фигура - Йов. Защото след един Юпитеровски охолен и благополучен живот, щедро обсипан с всички блага на живота, той попада под ударите на Сатурн и съдбата му взема трагичен обрат.
към текста >>

Прочетете този разказ, за да видите безпримерната вяра на Авраама - основен двигател на Юпитеровата сфера - неговото благородство, неговата честност и справедливост, неговия съобразителен ум, неговото великодушие и щедрост, неговото миролюбив, за да видите ония черти, които правят от положителния Юпитеров тип оня обществен индивид, който обладава най-пълна и най-всестранна социална приспособимост.
СФЕРА НА ЮПИТЕР Ако живеехме в библейски времена и исках да ви покажа един хубав Юпитеров тип, бих ви завел при Авраама. Макар да не сме ангели, като троицата пътници, които са се отбили да му гостуват при Мамвриевите дъбове, той и нас би приел радушно и би ни богато угостил. За няколко часа поне ние бихме се чувствали прекрасно разположени всред тази патриархална обстановка, всред охолното благополучие, в което Авраам е живял. Защото Авраам, като Юпитерово чадо, е бил успешен, благополучен човек. "Господ беше благословил Авраама във всичко", се казва за него в хубавия библейски разказ, в който се повествува живота на израилския патриарх, призван да стане "отец на вярващите". Прочетете този разказ, за да видите безпримерната вяра на Авраама - основен двигател на Юпитеровата сфера - неговото благородство, неговата честност и справедливост, неговия съобразителен ум, неговото великодушие и щедрост, неговото миролюбив, за да видите ония черти, които правят от положителния Юпитеров тип оня обществен индивид, който обладава най-пълна и най-всестранна социална приспособимост. Само по дълбоко символичния разказ за Авраама би могла да се проучи Юпитеровата сфера с всичките ù типични функции. И тогава би станало ясно, как Юпитер означава оня културен стадий от живота, в който хората излизат от чергарския живот, от постоянните борби, за да се насочат към "обетованата земя", където цари един напълно йерархизиран социален строй, с неговия религиозен култ, с неговия правов ред, с неговите законно-установени политически и обществени учреждения, ала да оставим на мира библейския патриарх, защото животът му е толкова далечен, че звучи като мит. Няма да се спираме и при друга една още по-древна, ала типична библейска фигура - Йов. Защото след един Юпитеровски охолен и благополучен живот, щедро обсипан с всички блага на живота, той попада под ударите на Сатурн и съдбата му взема трагичен обрат. Няма да се спираме на историята на Йов, развиваща се в оная плоскост, дето се секат сферите на Юпитер и Сатурн, макар Йов като тип и като съдба в живота да е вечен.
към текста >>

Само по дълбоко символичния разказ за Авраама би могла да се проучи Юпитеровата сфера с всичките ù типични функции.
Макар да не сме ангели, като троицата пътници, които са се отбили да му гостуват при Мамвриевите дъбове, той и нас би приел радушно и би ни богато угостил. За няколко часа поне ние бихме се чувствали прекрасно разположени всред тази патриархална обстановка, всред охолното благополучие, в което Авраам е живял. Защото Авраам, като Юпитерово чадо, е бил успешен, благополучен човек. "Господ беше благословил Авраама във всичко", се казва за него в хубавия библейски разказ, в който се повествува живота на израилския патриарх, призван да стане "отец на вярващите". Прочетете този разказ, за да видите безпримерната вяра на Авраама - основен двигател на Юпитеровата сфера - неговото благородство, неговата честност и справедливост, неговия съобразителен ум, неговото великодушие и щедрост, неговото миролюбив, за да видите ония черти, които правят от положителния Юпитеров тип оня обществен индивид, който обладава най-пълна и най-всестранна социална приспособимост. Само по дълбоко символичния разказ за Авраама би могла да се проучи Юпитеровата сфера с всичките ù типични функции. И тогава би станало ясно, как Юпитер означава оня културен стадий от живота, в който хората излизат от чергарския живот, от постоянните борби, за да се насочат към "обетованата земя", където цари един напълно йерархизиран социален строй, с неговия религиозен култ, с неговия правов ред, с неговите законно-установени политически и обществени учреждения, ала да оставим на мира библейския патриарх, защото животът му е толкова далечен, че звучи като мит. Няма да се спираме и при друга една още по-древна, ала типична библейска фигура - Йов. Защото след един Юпитеровски охолен и благополучен живот, щедро обсипан с всички блага на живота, той попада под ударите на Сатурн и съдбата му взема трагичен обрат. Няма да се спираме на историята на Йов, развиваща се в оная плоскост, дето се секат сферите на Юпитер и Сатурн, макар Йов като тип и като съдба в живота да е вечен. Ако, напускайки легендарните библейски времена, бихме се пренесли в историческите времена, например във времето на Римската империя, то ние бихме посочили като историчен образец на Юпитеров тип римския патриций.
към текста >>

7. ИИСУС ОТ НАЗАРЕТ - GEORG NORDMANN Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Така е негли и с приведения по-rope стих, който съдържа окултните величини „Авраамова дъщеря", „Сатана", „вързана за осемнадесет години".
Да допуснем, че той чуе или прочете следния израз: „Кривината на четириизмерния време-пространствен континуум е един инвариант. Това е така нареченият „интервал". Ако допуснем дори, че разбира латински и се помъчи да схване смисъла на думите: „континуум" „инвариант", „интервал", той ще ги сведе към следните общи понятия: „непрекъснатост" (континуум) „нещо, което остава неизменимо" (инвариант), „междина, разстояние" (интервал). Особено непонятна би останала думата „интервал", която в Айнщайновата теория се явява един технически термин, един символ, зад който се крие цял един свят от представи из областта на неевклидовата геометрия и висшия анализ, цяла една система от сложни математични операции. Най-многото, което може да му каже тази дума, то е „разстояние по време или пространство" или, като музикален термин, „разстояние между два тона." Очевидно, това твърдение на Айнщайновата теория е облечено в познати думи, свързани с представи и понятия, присъщи на нашия мироглед и, все пак, то крие в себе си една гледка от една отвлечена математична картина на света, достъпна само за погледа на посветения в математиката. Така е негли и с приведения по-rope стих, който съдържа окултните величини „Авраамова дъщеря", „Сатана", „вързана за осемнадесет години". След това малко отклонение досежно езика на този разказ, който е изобщо език на евангелието, да се спрем на някои моменти от него. Имаме една гърбава жена – толкова сгърбена, че не можела никак да се изправи. Ще рече, у тая жена гръбначният стълб, който у нормалния човек е насочен перпендикулярно на земната повърхнина, така че главата на човека сочи винаги към небето, е претърпял известно изкривяване. Като си спомним, че гръбначният стълб на животните е насочен по тангентата към земната повърхнина и че е, следователно, перпендикулярен на гръбначния стълб на човека, явно е, че гръбнакът на тая жена се е превил по посока на животинския гръбнак, като клони постепенно да се слее с него. Едно такова сгърбено човешко същество се намира, следователно, под силното влияние на животинския принцип.
към текста >>

8. НОВОГОДИШНИ РАЗМИШЛЕНИЯ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

1 ст.) Павел заявява: „И аз съм израилянин, от семето Авраамово, от племето Бениаминово".
9 гл. 4 ст. За личността на апостола Павла в християнските Писания имаме малко вести. Ала макар и малко, те се считат за достоверни. Така, в Послание към Римляни (11 гл. 1 ст.) Павел заявява: „И аз съм израилянин, от семето Авраамово, от племето Бениаминово". Последното пояснение е конкретно - то сочи от кое Израелево коляно води потеклото си християнският апостол. На друго място (Деяния, гл. 22, 3 ст.) Павел говори за себе си така: „Аз съм человек Юдеин, роден в Тарс Киликийски, и възпитан в този град при нозете Гамалиелови, изучен точно в отцепреданния закон". В гл. 23 от Деяния, 6 ст.
към текста >>

Те започват изложението си едва ли не от Адама, или ако не от него, то непременно ще тръгнат от патриарха Авраама, и като преминат през по-главните събития, разказани в Библията, ще дойдат най-сетне на предмета.
А първосвещеникът попита: Така ли е това? А той рече: „Мъже братя и отци, слушайте! " Препоръчвам на читателите да прочетат защитната реч на Стефана, защото е един хубав образец на вехтозаветно красноречие и на ораторски похват у старите евреи. Не е важно при това, че съчинител на тази реч е всъщност авторът на Деянията. Може, обаче, с увереност да се твърди, че речта на Стефана не се е много отличавала от нея, защото във всички подобни библейски речи има нещо стереотипно. Те започват изложението си едва ли не от Адама, или ако не от него, то непременно ще тръгнат от патриарха Авраама, и като преминат през по-главните събития, разказани в Библията, ще дойдат най-сетне на предмета. Очевидно, този по-пълен или по-бегъл преглед на библейските събития, отразяващи историята на Израилския народ, е имал за цел от една страна да припомни Свещеното Писание на една невежествена, неграмотна маса, която не е знаяла четмо и писмо, да повдигне нейното религиозно и национално самочувство, а от друга – да представи разглежданото събитие като логическа последица от онази низа предопределени свише събития, които съставят историята на Израилския народ. Отпращам ония, които се интересуват от словата, що са. държали вехтозаветните „началници народни" пред множествата, към „Неемия" – една от книгите на Стария Завет. Тя е интересна между другото и поради това, че ни дава ясна представа за начините, с които са. си служили тогавашните водачи народни за да повдигнат религиозното и национално самосъзнание на своя народ, особено в дни на общи бедствия и национален упадък.
към текста >>

9. КОГАТО БЯХ МЛАДЕНЕЦ - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

И започва отново монотонното: Авраам роди Исаака, Исаак роди Якова, Яков роди Юда и братята му и т.н.
Никой не може да се избави от него. Той носи ред противоречия в себе си, които не могат да се избегнат Новозаветният живот тече в дробовете, в симпатичната нервна система, в слънчевия възел Животът на праведния обхваща долните пластове на мозъка, а животът, който обуславя Пътя на ученика, тече във висшите слоеве на мозъка. Той е заел най-хубавото място Затова този живот представя идеалното в човека. Из „Пътят на Ученика" от Учителя Надали има нещо по-скучно от това да четеш дългите-предълги родословия, които се срещат на всяка стъпка в Стария Завет. Но докато си мислиш, че след като си затворил неговите страници, ти си се отървал от дългите върволици имена, ето че в първата книга на Новия Завет – евангелието на Матея – налиташ пак на едно дълго родословие – това на Исуса Христа. И започва отново монотонното: Авраам роди Исаака, Исаак роди Якова, Яков роди Юда и братята му и т.н. и т.н. – цели четиридесет и два рода. Ония, които познават добре Библията, които са я чели толкова много, та я знаят дори наизуст, ще ми възразят, че четенето на Исусовото родословие е скучно само за хора, които не са запознати със стария Завет. Ако го познаваха, имената на Авраама, Исаака, Якова, Давида, Соломона и т.н. щяха тутакси да извикат във въображението им техните образи – те щяха да изпъкнат като живи хора, всеки със своя характер, със своята история, разказана така просто, но и така живо в Библията.
към текста >>

Ако го познаваха, имената на Авраама, Исаака, Якова, Давида, Соломона и т.н.
Но докато си мислиш, че след като си затворил неговите страници, ти си се отървал от дългите върволици имена, ето че в първата книга на Новия Завет – евангелието на Матея – налиташ пак на едно дълго родословие – това на Исуса Христа. И започва отново монотонното: Авраам роди Исаака, Исаак роди Якова, Яков роди Юда и братята му и т.н. и т.н. – цели четиридесет и два рода. Ония, които познават добре Библията, които са я чели толкова много, та я знаят дори наизуст, ще ми възразят, че четенето на Исусовото родословие е скучно само за хора, които не са запознати със стария Завет. Ако го познаваха, имената на Авраама, Исаака, Якова, Давида, Соломона и т.н. щяха тутакси да извикат във въображението им техните образи – те щяха да изпъкнат като живи хора, всеки със своя характер, със своята история, разказана така просто, но и така живо в Библията. Не отричам, че това възражение е право. Езотеристите, от своя страна, ще ми припомнят, че това скучно за несведущите родословие, което е дадено в първата глава от евангелието на Матея, представя всъщност съкращение на цели страници от Стария Завет. То е същинска формула или по-скоро окултна скица, по която посветените в езотеричното познание, могат да проследят оная линия по плът, по която е дошъл Исус. За тях Авраам, Исаак, Яков и пр.
към текста >>

За тях Авраам, Исаак, Яков и пр.
Ако го познаваха, имената на Авраама, Исаака, Якова, Давида, Соломона и т.н. щяха тутакси да извикат във въображението им техните образи – те щяха да изпъкнат като живи хора, всеки със своя характер, със своята история, разказана така просто, но и така живо в Библията. Не отричам, че това възражение е право. Езотеристите, от своя страна, ще ми припомнят, че това скучно за несведущите родословие, което е дадено в първата глава от евангелието на Матея, представя всъщност съкращение на цели страници от Стария Завет. То е същинска формула или по-скоро окултна скица, по която посветените в езотеричното познание, могат да проследят оная линия по плът, по която е дошъл Исус. За тях Авраам, Исаак, Яков и пр. не са само човешки същества, а и символи на космогонични принципи и сили, които движат еволюцията на човешкия род и създават цели епохи. Против този възглед на адептите на езотеричното познание не мога нищо да възразя, още повече, че съм убеден в неговата правота. Най-сетне и кабалистите ще потвърдят, че поне за тях няма нищо скучно в родословията. Напротив, за тях всяко име е формула, която крие дълбоки кабалистични тайни. Числата, които се явяват при развиване на родословните дървета, също са за тях ключове на тайни.
към текста >>

Ще се спра само на най-характерните старозаветни типове: Авраам, Исаак, Яков, на някои от синовете на последния, а най-вече на Йосифа и на Юда.
Или, най-после, да разтълкувам кабалистически това сложно родословно дърво? Нито това. Целта ми е друга – да изтъкна основните, съществени черти на старозаветния живот. И понеже този живот е намерил най-типичен израз и най-пълно въплъщение у библейските патриарси и техните потомци, затова се спирам на споменатата вече родословна линия. Разбира се, аз нямам намерение да я разглеждам във всичките ù точки. Ще се спра само на най-характерните старозаветни типове: Авраам, Исаак, Яков, на някои от синовете на последния, а най-вече на Йосифа и на Юда. На Юда затова, защото в родословието на Исус той именно продължава линията на Якова, а не Йосиф, избраният син, „превъзходният между братята", както го нарича сам Яков. Ще засегна, може би, след това още някои важни представители на родословната линия, най-вече Давида и Соломона. При разглеждане на споменатите библейски типове, аз ще се постарая да възстановя техните образи така, както биха сторили това добрите познавачи на Библията. Ще зачекна, при това, някои езотерични и кабалистични страни, които изпъкват в простите, но съдържателни сказания за техния живот. Надявам се, че по този начин ще отдам съответната дан както на библиоведците, така и на езотеристите и кабалистите, които еднакво тачат Библията като съкровищница на мъдрост и житейски опит.
към текста >>

Нека пристъпим сега към очертаване архаичният образ на най-големия от патриарсите – АВРААМ За да бъдем верни на стила на Стария Завет, ще дадем една скица на неговото родословие.
Ако този живот беше безвъзвратно изчезнал, ако той принадлежеше на едно далечно минало, надали би си струвало труда да се занимава човек с него, освен от историчен и археологичен интерес. Ала този живот, както е изтъкнато това и в мотото на настоящето изследване, и днес съществува като едно мощно течение в съзнанието на човека. В психиката на съвременния човек прозвучават всеки ден сума старозаветни мотиви. Той много пъти потъва и пак изплава от това струящо в душевния му живот течение. Но не само това: голяма част от съвременните хора, макар и да живеят в една епоха, в която действат мощните струи и на „новозаветния живот", и на „живота на праведните", и на „живота на ученика", остават в дълбочината на душата си, в основната тенденция на своя живот, същински старозаветници. Нека пристъпим сега към очертаване архаичният образ на най-големия от патриарсите – АВРААМ За да бъдем верни на стила на Стария Завет, ще дадем една скица на неговото родословие. Ето някои пояснения на горната скица. Сит , това е третият син на Адам и Ева, роден след Авел, който бива убит от Каин, без да остави поколение. Сит е един вид заместник на Авел („друго семе вместо Авел", както се казва в книгата Битие). Ной е всеизвестният герой на сказанието за потопа. Останал едничък жив след това страшно бедствие, той ражда трима сина: Сим, Хам и Яфет.
към текста >>

По линията на Сим се ражда след девет поколения Тара, баща на Авраам.
Ето някои пояснения на горната скица. Сит , това е третият син на Адам и Ева, роден след Авел, който бива убит от Каин, без да остави поколение. Сит е един вид заместник на Авел („друго семе вместо Авел", както се казва в книгата Битие). Ной е всеизвестният герой на сказанието за потопа. Останал едничък жив след това страшно бедствие, той ражда трима сина: Сим, Хам и Яфет. По линията на Сим се ражда след девет поколения Тара, баща на Авраам. Така че ако свържем главните точки, които очертават родословната линия на Авраам, ще получим: Сит – Ной – Сим – Тара – Авраам. От скицата се вижда, че Тара има още двама сина. За техния живот и съдба в Библията са дадени много оскъдни вести. Малкото, обаче, което е дадено, е важно и затова ще го изтъкна. Най-младият син на Тара, Аран, умира преди баща си в родната си земя.
към текста >>

Така че ако свържем главните точки, които очертават родословната линия на Авраам, ще получим: Сит – Ной – Сим – Тара – Авраам.
Сит , това е третият син на Адам и Ева, роден след Авел, който бива убит от Каин, без да остави поколение. Сит е един вид заместник на Авел („друго семе вместо Авел", както се казва в книгата Битие). Ной е всеизвестният герой на сказанието за потопа. Останал едничък жив след това страшно бедствие, той ражда трима сина: Сим, Хам и Яфет. По линията на Сим се ражда след девет поколения Тара, баща на Авраам. Така че ако свържем главните точки, които очертават родословната линия на Авраам, ще получим: Сит – Ной – Сим – Тара – Авраам. От скицата се вижда, че Тара има още двама сина. За техния живот и съдба в Библията са дадени много оскъдни вести. Малкото, обаче, което е дадено, е важно и затова ще го изтъкна. Най-младият син на Тара, Аран, умира преди баща си в родната си земя. Той остава след смъртта си един син – Лот и две дъщери – Мелха и Есха.
към текста >>

Мелха се оженва за Нахор, син на Тара и брат на Авраам.
От скицата се вижда, че Тара има още двама сина. За техния живот и съдба в Библията са дадени много оскъдни вести. Малкото, обаче, което е дадено, е важно и затова ще го изтъкна. Най-младият син на Тара, Аран, умира преди баща си в родната си земя. Той остава след смъртта си един син – Лот и две дъщери – Мелха и Есха. Мелха се оженва за Нахор, син на Тара и брат на Авраам. От този брак на Нахор сМелха се раждат осем сина. Последният, Ватуил, е баща на Ревека, която ще стане жена на Исак, единствения син на Авраам от Сара. Лот, от своя страна, бива взет от Авраам. Така че енергията на рода (Мелха и Лот, чеда на Аран) не се разпилява в странични посоки, а се асимилира от другите двама синове на Тара – Нахор и Авраам. В книгата Битие се повествовава, че Тара взима сина си Аврам, жена му Сара и Лота и излиза из Ур Халдейски, за да се посели в Ханаанската земя.
към текста >>

Последният, Ватуил, е баща на Ревека, която ще стане жена на Исак, единствения син на Авраам от Сара.
Малкото, обаче, което е дадено, е важно и затова ще го изтъкна. Най-младият син на Тара, Аран, умира преди баща си в родната си земя. Той остава след смъртта си един син – Лот и две дъщери – Мелха и Есха. Мелха се оженва за Нахор, син на Тара и брат на Авраам. От този брак на Нахор сМелха се раждат осем сина. Последният, Ватуил, е баща на Ревека, която ще стане жена на Исак, единствения син на Авраам от Сара. Лот, от своя страна, бива взет от Авраам. Така че енергията на рода (Мелха и Лот, чеда на Аран) не се разпилява в странични посоки, а се асимилира от другите двама синове на Тара – Нахор и Авраам. В книгата Битие се повествовава, че Тара взима сина си Аврам, жена му Сара и Лота и излиза из Ур Халдейски, за да се посели в Ханаанската земя. В Харан, дето се заселват на първо време, Тара умира. От този момент собствено започва самостойната история на Аврам.
към текста >>

Лот, от своя страна, бива взет от Авраам.
Най-младият син на Тара, Аран, умира преди баща си в родната си земя. Той остава след смъртта си един син – Лот и две дъщери – Мелха и Есха. Мелха се оженва за Нахор, син на Тара и брат на Авраам. От този брак на Нахор сМелха се раждат осем сина. Последният, Ватуил, е баща на Ревека, която ще стане жена на Исак, единствения син на Авраам от Сара. Лот, от своя страна, бива взет от Авраам. Така че енергията на рода (Мелха и Лот, чеда на Аран) не се разпилява в странични посоки, а се асимилира от другите двама синове на Тара – Нахор и Авраам. В книгата Битие се повествовава, че Тара взима сина си Аврам, жена му Сара и Лота и излиза из Ур Халдейски, за да се посели в Ханаанската земя. В Харан, дето се заселват на първо време, Тара умира. От този момент собствено започва самостойната история на Аврам. Тя започва с един обет на Бога.
към текста >>

Така че енергията на рода (Мелха и Лот, чеда на Аран) не се разпилява в странични посоки, а се асимилира от другите двама синове на Тара – Нахор и Авраам.
Той остава след смъртта си един син – Лот и две дъщери – Мелха и Есха. Мелха се оженва за Нахор, син на Тара и брат на Авраам. От този брак на Нахор сМелха се раждат осем сина. Последният, Ватуил, е баща на Ревека, която ще стане жена на Исак, единствения син на Авраам от Сара. Лот, от своя страна, бива взет от Авраам. Така че енергията на рода (Мелха и Лот, чеда на Аран) не се разпилява в странични посоки, а се асимилира от другите двама синове на Тара – Нахор и Авраам. В книгата Битие се повествовава, че Тара взима сина си Аврам, жена му Сара и Лота и излиза из Ур Халдейски, за да се посели в Ханаанската земя. В Харан, дето се заселват на първо време, Тара умира. От този момент собствено започва самостойната история на Аврам. Тя започва с един обет на Бога. „И рече Господ Авраму: Излез из земята си и из рода си, и из дома бащин си, и иди в земята, която ще ти покажа.
към текста >>

А Авраам рече на Содомския цар: Аз вдигнах ръката си пред Господа Бога Вишнаго, Владетеля на небето и земята, и заклех се, че няма да взема от всичко що е твое, от жица до ремък на обуща, за да не речеш: аз обогатих Аврама.
Благодарение на своето бързо действие, на умната си бойна тактика, при която Аврам изпъква като способен и смел военачалник, той догонва врага, разбива гои освобождава Лота, с всичките му люде и с всичкия му имот. Той възвръща същевременно от плен и пълчищата на Содомския цар. Тук, именно, при срещата му с този цар, изпъкват с особена сила великодушието, благородството и безкористието на Аврам, покрай неговата смелост и готовност да защити изпадналите в неволя – черти, които видехме да се проявяват при освобождаването на Лот от плен. Ето оня пасаж из 14 гл. на Битие, в който са отразени споменатите по-горе черти: „И рече Содомският цар Авраму: Дай ми человеците, а имота вземи за себе си. А Авраам рече на Содомския цар: Аз вдигнах ръката си пред Господа Бога Вишнаго, Владетеля на небето и земята, и заклех се, че няма да взема от всичко що е твое, от жица до ремък на обуща, за да не речеш: аз обогатих Аврама. Освен онова, което изядоха момците и дела на мъжете, които дойдоха с мене, Анер, Есхол и Мамврий: те нека вземат дела си". Този пасаж е толкова ясен, че не се нуждае от коментарии. Ако при сключване на мир съвременните държави – победителки биха постъпвали така, както Аврам постъпи със содомския цар, надали щяхме да имаме такива несправедливи мирни договори, каквито бяха наложени след миналата световна война. В епизода с Лота Аврам посочва едно положително разрешение на вечния спор за земя и засвързаните с нея източници на блага. В този със содомския цар, той дава образец на онова поведение, което трябва да държи достойният победител в една война.
към текста >>

И Авраам му даде десятък отвсичко.
Защото и днес, въпреки съществуването на някакво международно право, което воюващите погазват на всека крачка в името на произволно издигнатото от тях начало raison de la guerre, ние имаме достатъчно поводи да се отвращаваме от жестокостта на хората през време на война. След победата, която Аврам нанася над Ходолгомора и неговите съюзници, при възвръщането си той бива посрещнат в дола Сави („който е дол царски"), освен от Содомския цар, още и от Мелхиседек, цар Салимски, който е останал неутрален във войната между двете коалиции. Ето съответното место от Битие: И Мелхиседек, цар Салимски, изнесе хляб и вино. А той беше свещеник на Бога Вишнаго. И благослови го и рече: Благословен Аврам от Бога Вишнаго, Владетеля на небето и земята, и благословен Бог Вишний, който предаде враговете ти в ръката ти. И Авраам му даде десятък отвсичко. Кой е този Мелхиседек, пред когото и патриархът Аврам благоговейно се прекланя, за да получи благословение, чрез символите на общение между членовете на Билото Братство – виното и хляба– и комуто той дава десятък от всичко? Отворете седма глава от Павловото послание към Евреи, за да получите поне едно общо очертание на величествения образ на Мелхиседека, може би най-загадъчния и величав библейски образ. Ето няколко стихове от тази глава. „Защото този Мелхиседек, цар Салимски. свещеник на Бога Вишнаго – той.
към текста >>

10. ОЩЕ НЯКОЛКО ОСОБЕНОСТИ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА - П.М. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаака в жертва.
Вярващият вярва в неща, които не вижда. А невярващият вярва в неща които вижда. Истинската вяра и любов са тези, с които и при най-големи мъчнотии, човек правилно разрешава задачите си. Мъчнотиите и изпитанията са средството за изпитване на нашата вяра. Умът ни трябва да се ръководи винаги от вярата. С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаака в жертва. С вяра, от как се роди Мойсей, родителите му го криха три месеци, защото видяха прекрасното дете. С вяра Ной, уведомен от Бога, направи ковчег. С вяра и сама Сарра прие сили да зачене, като беше преминала възрастта. С вяра Мойсей, като дойде на възраст, отказа да се нарече син на Фараоновата дъщеря. С вяра мъченици биваха мъчени, убивани и с песни отиваха на кладата, или в прегръдките на лъвовете.
към текста >>

11. Да мисли! - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ние трябва да имаме характера на Авраама.
Един господин е казал,че от лицата на тукашните школници свети смъртта. Не, аз не зная дали смъртта може да свети, но това, което зная, то е, че нашите лица не трябва да дишат смърт, но трябва да дишат живот. Сега, когато аз говоря за разумното сърце, трябва да знаете, че за да се развие то, страданията трябва да ви засегнат издълбоко. Човек трябва да бъде разклатен от дълбочините на душата си. Не са нужни само афекти, които да засягат повърхността ви, както някои вълни засягат само десетина метра от морската повърхност; за вас трябва коренна обнова. Ние трябва да имаме характера на Авраама. Авраам беше бездетен. Според закона на евреите, наследството трябваше да остане на едного от неговите слуги, или на едного от неговите синове от робините му. Обаче, Бог му каза,че ще му даде наследник. Кой беше наследникът на Авраама? - Исак.
към текста >>

Авраам беше бездетен.
Не, аз не зная дали смъртта може да свети, но това, което зная, то е, че нашите лица не трябва да дишат смърт, но трябва да дишат живот. Сега, когато аз говоря за разумното сърце, трябва да знаете, че за да се развие то, страданията трябва да ви засегнат издълбоко. Човек трябва да бъде разклатен от дълбочините на душата си. Не са нужни само афекти, които да засягат повърхността ви, както някои вълни засягат само десетина метра от морската повърхност; за вас трябва коренна обнова. Ние трябва да имаме характера на Авраама. Авраам беше бездетен. Според закона на евреите, наследството трябваше да остане на едного от неговите слуги, или на едного от неговите синове от робините му. Обаче, Бог му каза,че ще му даде наследник. Кой беше наследникът на Авраама? - Исак. Баща му и майка му имаха една светла идея.
към текста >>

Кой беше наследникът на Авраама?
Не са нужни само афекти, които да засягат повърхността ви, както някои вълни засягат само десетина метра от морската повърхност; за вас трябва коренна обнова. Ние трябва да имаме характера на Авраама. Авраам беше бездетен. Според закона на евреите, наследството трябваше да остане на едного от неговите слуги, или на едного от неговите синове от робините му. Обаче, Бог му каза,че ще му даде наследник. Кой беше наследникът на Авраама? - Исак. Баща му и майка му имаха една светла идея. Бог каза на Авраама: "Ще принесеш сина си в жертва.” Ако вие бяхте на мястото на Авраама, щяхте да кажете: “Това не може да бъде! Бог ме изпитва. Такива работи не върша.” Авраам, обаче не направи така.
към текста >>

Бог каза на Авраама: "Ще принесеш сина си в жертва.” Ако вие бяхте на мястото на Авраама, щяхте да кажете: “Това не може да бъде!
Според закона на евреите, наследството трябваше да остане на едного от неговите слуги, или на едного от неговите синове от робините му. Обаче, Бог му каза,че ще му даде наследник. Кой беше наследникът на Авраама? - Исак. Баща му и майка му имаха една светла идея. Бог каза на Авраама: "Ще принесеш сина си в жертва.” Ако вие бяхте на мястото на Авраама, щяхте да кажете: “Това не може да бъде! Бог ме изпитва. Такива работи не върша.” Авраам, обаче не направи така. Каза: “Да бъде волята Божия! ” Той взе сина си, тури дърва на гърба си и отиде точно на мястото, дето му бе казано да го принесе в жертва. До последния момент бе на изпитание.
към текста >>

Такива работи не върша.” Авраам, обаче не направи така.
Кой беше наследникът на Авраама? - Исак. Баща му и майка му имаха една светла идея. Бог каза на Авраама: "Ще принесеш сина си в жертва.” Ако вие бяхте на мястото на Авраама, щяхте да кажете: “Това не може да бъде! Бог ме изпитва. Такива работи не върша.” Авраам, обаче не направи така. Каза: “Да бъде волята Божия! ” Той взе сина си, тури дърва на гърба си и отиде точно на мястото, дето му бе казано да го принесе в жертва. До последния момент бе на изпитание. Когато дигна ножа, Господ му каза: "Познах, че ти си човекът на послушанието, затова няма да принесеш сина си в жертва.” Ето една похвална черта на Авраама! С това той показва, че е готов да пожертвува и най-ценното,което имаше.
към текста >>

Когато дигна ножа, Господ му каза: "Познах, че ти си човекът на послушанието, затова няма да принесеш сина си в жертва.” Ето една похвална черта на Авраама!
Бог ме изпитва. Такива работи не върша.” Авраам, обаче не направи така. Каза: “Да бъде волята Божия! ” Той взе сина си, тури дърва на гърба си и отиде точно на мястото, дето му бе казано да го принесе в жертва. До последния момент бе на изпитание. Когато дигна ножа, Господ му каза: "Познах, че ти си човекът на послушанието, затова няма да принесеш сина си в жертва.” Ето една похвална черта на Авраама! С това той показва, че е готов да пожертвува и най-ценното,което имаше. Затова Авраам се нарича приятел Божи. Аз го наричам отец на верующите, понеже беше човек на абсолютната вяра, човек без никакво съмнение. Разбира се, вие ще приложете това учение, кой на кое място се намира в живота. Вие ще опитате Бога, и Той ще ви изпита.
към текста >>

Затова Авраам се нарича приятел Божи.
Каза: “Да бъде волята Божия! ” Той взе сина си, тури дърва на гърба си и отиде точно на мястото, дето му бе казано да го принесе в жертва. До последния момент бе на изпитание. Когато дигна ножа, Господ му каза: "Познах, че ти си човекът на послушанието, затова няма да принесеш сина си в жертва.” Ето една похвална черта на Авраама! С това той показва, че е готов да пожертвува и най-ценното,което имаше. Затова Авраам се нарича приятел Божи. Аз го наричам отец на верующите, понеже беше човек на абсолютната вяра, човек без никакво съмнение. Разбира се, вие ще приложете това учение, кой на кое място се намира в живота. Вие ще опитате Бога, и Той ще ви изпита. Да не мислите, че Той няма дави изпита. Ще ви изпита като Авраама; ще ви изпита като апостолите; ще ви изпита като пророците.
към текста >>

Ще ви изпита като Авраама; ще ви изпита като апостолите; ще ви изпита като пророците.
Затова Авраам се нарича приятел Божи. Аз го наричам отец на верующите, понеже беше човек на абсолютната вяра, човек без никакво съмнение. Разбира се, вие ще приложете това учение, кой на кое място се намира в живота. Вие ще опитате Бога, и Той ще ви изпита. Да не мислите, че Той няма дави изпита. Ще ви изпита като Авраама; ще ви изпита като апостолите; ще ви изпита като пророците. Всички ще минете през огън, седем пъти ще минете през огън. Като казвам, че всички ще минете през огън, вас ви е страх. Трябва да се мине седем пъти през Божествения огън! Това е най-голямото благословение. Това е свещеният огън на Любовта, който ще пречисти умовете и сърцата ви, да разбирате хубавото у Бога и как трябва да го изпълните.
към текста >>

12. КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ - Стоян Ватралски Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ако пък някой желае да принесе много плод, трябва да има съвършена преданост към Бога, както Авраам, който без колебание искаше да принесе своя син като жертва, или пък като свети апостол Павел, който прие да бъде анатема от Христа за спасение на своите братя.
След две-три минути мълчание Константин разбра от внимателния поглед на стария свещеник, че той чака неговия отговор. Тогава родопчанинът каза: - Не съм против волята Божия, която е свята. - Не е достатъчно това, което ми рече. За да угодим Богу, необходимо е да се подвизаваме със силна вяра и в молитви до последния си дъх. Пък ако е потребно и душата си да положим за Евангелието. Ако пък някой желае да принесе много плод, трябва да има съвършена преданост към Бога, както Авраам, който без колебание искаше да принесе своя син като жертва, или пък като свети апостол Павел, който прие да бъде анатема от Христа за спасение на своите братя. Без такава самоотверженост не може да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ особено сега, когато всичките сили адови желаят да потъпчат православието и славянството. Но нека морето се вълнува. Докато кормилото е Христос, корабът му няма да потъне. Наново настъпи мълчание. Спря да говори вдъхновеният старец и зачака решителния отговор на младежа.
към текста >>

13. Димитър Голов (1863-1917) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Знам, прочее, какви бяха причините и последствията на това вътрешно отчуждение и мрака, който настана за Адамовото потомство; тъй щото бе необходимо Бог да премахне онова поколение, онзи развратен род, от който избра Авраама, за да го направи баща на верните, и на когото благоволи да се открие в образ человечески, за да укрепи неговата вяра.
Той е го ворил някога по-ясно, някога по-тъмно, някога по-силно, някога по-слабо; всичко е зависело от нашето духовно състояние. Има различни степени на неговото проявление. В най- ранната възраст той е говорил със звук. В съзнанието на Адама, Бог е говорил с глас както баща към сина си. “Чух гласа Ти” казва Адам, “но се побоях”. Знам, прочее, какви бяха причините и последствията на това вътрешно отчуждение и мрака, който настана за Адамовото потомство; тъй щото бе необходимо Бог да премахне онова поколение, онзи развратен род, от който избра Авраама, за да го направи баща на верните, и на когото благоволи да се открие в образ человечески, за да укрепи неговата вяра. Знаем историята по кой начин Бог възпита Авраама до като развие 6 него онова благородно семе на духовния живот и да развие в него непоклатима вяра, която му отбори пътя да види бъдещето, което го очакваше заедно с всичкото негово потомство. И когато настанаха усилните времена, Бог се яви на Мойсея във вид на говорящ огън в къпината, от която му даде да разбере за Неговото присъствие. “Изуй чехлите си”, казва “защото мястото на което стъпяш е свято”. Какви чудни думи! Какво велико значение!
към текста >>

Знаем историята по кой начин Бог възпита Авраама до като развие 6 него онова благородно семе на духовния живот и да развие в него непоклатима вяра, която му отбори пътя да види бъдещето, което го очакваше заедно с всичкото негово потомство.
Има различни степени на неговото проявление. В най- ранната възраст той е говорил със звук. В съзнанието на Адама, Бог е говорил с глас както баща към сина си. “Чух гласа Ти” казва Адам, “но се побоях”. Знам, прочее, какви бяха причините и последствията на това вътрешно отчуждение и мрака, който настана за Адамовото потомство; тъй щото бе необходимо Бог да премахне онова поколение, онзи развратен род, от който избра Авраама, за да го направи баща на верните, и на когото благоволи да се открие в образ человечески, за да укрепи неговата вяра. Знаем историята по кой начин Бог възпита Авраама до като развие 6 него онова благородно семе на духовния живот и да развие в него непоклатима вяра, която му отбори пътя да види бъдещето, което го очакваше заедно с всичкото негово потомство. И когато настанаха усилните времена, Бог се яви на Мойсея във вид на говорящ огън в къпината, от която му даде да разбере за Неговото присъствие. “Изуй чехлите си”, казва “защото мястото на което стъпяш е свято”. Какви чудни думи! Какво велико значение! “Моят ангел”, казва Господ “ще бъде с тебе.
към текста >>

14. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 95 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като стигнат до нашите черва тия коленца, които не са нищо друго освен тения в миниатюрен вид, снемат си главата снабдена с щипци и хоботчета и добре се прилепват към стените на- червата, където се хранят като в обятията на Авраама със сока от червата.
Понеже никой не предполага, че болестите се причиняват от употребата на месото, на спиртните пития и тютюна, те мислят, че болестите идват без причина и независимо от храната, месоядците не могат и да си въобразят естествена смърт, като последица на органическо спиране на функциите. В повечето случаи последиците от свинското и говеждото месо, също и от рибата се изявяват веднага, защото същевременно с месото се поглъщат и паразити на свинската тения и др. Тия паразитни червен, като ларви или като развити червеи много вредят на човека и според условията краят е смърт на лицето. Те се приемат като ларви или като откъснати коленца, а имено: от свинското месо свинската тения. от говеждото месо говеждата тения и пр. Като стигнат до нашите черва тия коленца, които не са нищо друго освен тения в миниатюрен вид, снемат си главата снабдена с щипци и хоботчета и добре се прилепват към стените на- червата, където се хранят като в обятията на Авраама със сока от червата. Те растат и достигат приказна дължина от 8, 12, 14 метра, техните тела са направени от прешлени уголемяващи се повече към задната част на тялото, носейки с хиляди и милиони яйчица. Така тялото на тенията може да има повече от хиляда прешлена и при тяхното откъсване в задната част на тялото те растат в предната част, понеже в съседство с главата има развиващ се пояс, който заменя пострадалите части. Яйцата на свинската и на говеждата тения, чрез изверженията им, попадат във водата и от там се заразяват рибите и носят зараза на всички, които употребяват тяхното месо. В повечето случаи тия паразити причиняват възпаления на червата проявяващи се в остри стомашни болки и апандисит. Болния страда също от чернодробни кризи и урината е претрупана със злъчни пигменти.
към текста >>

15. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И Той казва: Преди да беше Авраам, Аз бях.
Сега законът е следният: Ние на земята сме под ръководството на известни наши братя, които са минали по този път, по който ние сега вървим и които сега ръководят хората. Наричат ги старши братя на хората, които са турили известни предпазителни мерки в пътя ни. Ще кажете: Каква е тогава целта на идването на Христа на земята? Че Христос е един от старшите братя на човечеството. Той е Един от най- старите братя. И Той казва: Преди да беше Авраам, Аз бях. А щом е бил преди Авраама, в Него е имало знание, разбирал е законите и е знаел как да се справи с всички положения в живота. Именно защото има най-големи знания, затова Той се заема да слезе на земята да постави началото на една нова епоха. Той се постави на известен изпит и каза: Имам власт да положа душата си и имам власт да я взема. И всичко стана както го каза. Но и досега хората не са уверени, че Христос е възкръснал.
към текста >>

А щом е бил преди Авраама, в Него е имало знание, разбирал е законите и е знаел как да се справи с всички положения в живота.
Наричат ги старши братя на хората, които са турили известни предпазителни мерки в пътя ни. Ще кажете: Каква е тогава целта на идването на Христа на земята? Че Христос е един от старшите братя на човечеството. Той е Един от най- старите братя. И Той казва: Преди да беше Авраам, Аз бях. А щом е бил преди Авраама, в Него е имало знание, разбирал е законите и е знаел как да се справи с всички положения в живота. Именно защото има най-големи знания, затова Той се заема да слезе на земята да постави началото на една нова епоха. Той се постави на известен изпит и каза: Имам власт да положа душата си и имам власт да я взема. И всичко стана както го каза. Но и досега хората не са уверени, че Христос е възкръснал. Най-голямото доказателство, че Христос е възкръснал, е, когато всеки сам възкръсне.
към текста >>

16. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 123 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те напълно забравили духовния си произход, заслепени от материалния факт, че са „авраамово семе“.
Пренгел Макс Хайндел Еволюция и раса Расите са едно временно, преходно явление. Затова Учителите на човечеството бдят щото колкото се може по-малко души да се обвързват за постоянно с веригите на расата. Тъкмо този е случая с духовете, родени в еврейската раса. Те са се привързали тъй-здраво към своята раса, че са почнали винаги да идват пак в нея в новите си превъплъщения. „Веднъж евреин — винаги евреин“ станало техен девиз. Те напълно забравили духовния си произход, заслепени от материалния факт, че са „авраамово семе“. Следователно, те са се явили в противоречие с хода на еволюцията и са останали една аномалия в човечеството. Поради тяхното извънредно привързване към расовата идея, техните първи водачи били заставени да ги напуснат и те били „загубени“. За да престанат да гледат на себе си като отделни от другите народи, последните били отправени срещу тях, и те били отвлечени в плен, но напразно. Те непреклонно отказвали да се смесят с другите. Отново и отново те се връщали в ново тяло в тяхната безводна страна.
към текста >>

Той не въздаваше слава на Авраам, нито на другите техни древни традиции.
Да им се въздейства чрез някой от чужда раса би било съвършено недопустимо. Ясно било, че те ще го отхвърлят. Поради това требваше Христос да се роди между тях, като един от техния народ, и да се опита да ги освободи от мрежата на расовите връзки. Но тежко е да се гледа как човешките предразсъдъци често вземат надмощие над усилията да им се помогне. „Той дойде между своите си“, но те предпочетоха Варавва. Той не въздаваше слава на Авраам, нито на другите техни древни традиции. Той говореше за „друг свят“ за нова земя, за любов и прошка и отхвърляше доктрината „око за око и зъб за зъб“. Той не ги викаше на оръжие срещу Цезаря. И затова те трябваше да го предадат на смърт в ръцете на римляните. Отхвърлянето на Христа от евреите беше върховното доказателство за тяхното робство към расовата идея. Поради това всички усилия да бъдат спасени като цяло чрез изпращане на специални Учители и пророци, бяха изоставени и, понеже изгнанието им, като цяло, също бе опитано безрезултатно, като последна мярка те бидоха разпръснати между всички народи на земята.
към текста >>

17. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 204 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Мойсей слушал гласа на Бога от огнената къпина, а на Авраама Бог ходеше на гости, както си ходят хората помежду си.
Разбиран в този сми-съд, Христос е Бог, който се проявява в света и ръководи човечество в неговия възходящ път. Така че, от това гледище, божественото учение, което в най-новата му ферма и проявление наричаме християнство, е съществувало през всички времена и епохи. От това гледище, всички велики Учители на миналото, които са посочвали пътя на човечеството към Бога, са били ръководени и вдъхновявани от този Дух, който ние познаваме като Христос. Само че до преди Голготската мистерия, отношението на Христа към човечеството и неговите ръководители е било едно, а след това най-велико събитие в нашето земно развитие, — Той има вече друго отношение. Ако обърнете внимание при четене на Стария завет, ще забележите, че всички пророци и посветени говорят и имат отношение с един Бог вън от тях. Напр. Мойсей слушал гласа на Бога от огнената къпина, а на Авраама Бог ходеше на гости, както си ходят хората помежду си. Същото нещо се отнася до всички посветени на древността. Този именно Бог, който е говорил на посветените на миналото, и който им се е явявал в разни образи, е Този, когото ние познаваме като Христос. Той е, който е ръководил великите Риши на Индия и даде законите на Ману; Той е вдъхновявал Рама; Той е бил когото съзерцавал Буда; Той е, който се е проявил в Шри Кришна; Той е стоял зад Хермеса и всички посветени на древния Египет и Халдея. Той беше, който говори на Авраама и другите патриарси; Той е, който е говорил на Мойсея; Той е Ахура Мазда на Заратустра; Той е, който е ръководил всички окултни школи на древността и който е създал всички религии. Той е, който се прояви най-после чрез Исус от Назарет, като се съедини и стана едно с Него, създавайки типа на Богочовека и изнесе на света Великото Божествено Учение в Неговата пълнота и в Неговата последна форма.
към текста >>

Той беше, който говори на Авраама и другите патриарси; Той е, който е говорил на Мойсея; Той е Ахура Мазда на Заратустра; Той е, който е ръководил всички окултни школи на древността и който е създал всички религии.
Ако обърнете внимание при четене на Стария завет, ще забележите, че всички пророци и посветени говорят и имат отношение с един Бог вън от тях. Напр. Мойсей слушал гласа на Бога от огнената къпина, а на Авраама Бог ходеше на гости, както си ходят хората помежду си. Същото нещо се отнася до всички посветени на древността. Този именно Бог, който е говорил на посветените на миналото, и който им се е явявал в разни образи, е Този, когото ние познаваме като Христос. Той е, който е ръководил великите Риши на Индия и даде законите на Ману; Той е вдъхновявал Рама; Той е бил когото съзерцавал Буда; Той е, който се е проявил в Шри Кришна; Той е стоял зад Хермеса и всички посветени на древния Египет и Халдея. Той беше, който говори на Авраама и другите патриарси; Той е, който е говорил на Мойсея; Той е Ахура Мазда на Заратустра; Той е, който е ръководил всички окултни школи на древността и който е създал всички религии. Той е, който се прояви най-после чрез Исус от Назарет, като се съедини и стана едно с Него, създавайки типа на Богочовека и изнесе на света Великото Божествено Учение в Неговата пълнота и в Неговата последна форма. Но до проявата му чрез Исуса, Неговото отношение към човечеството беше едно. Той винаги е говорил на посветените отвън и от вън е ръководил човечеството. След голготското събитие, Той прониква цялата земя, прониква и в човешките души. започва да говори на човека отвътре и им открива пътя към Бога в самите тях.
към текста >>

18. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 274 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Предрекли са каквото е имало да предричат и са се оттеглили на блажена почивка в лоното на Авраама.
Никакъв закон не може да измени света. Само любовта е в състояние да оправи света и да примири всички противоречия в живота. ИМА ЛИ ДНЕС ПРОРОЦИ И СВЕТИИ? (Из книгата „Пътят на звездата“) Често ще чуете религиозни хора, последователи на някоя от официалните църкви, да твърдят, че днес няма вече ни пророци, ни светци, ни мъченици. Каквито пророци е имало, те са дошли у Израиля още преди Христа. Предрекли са каквото е имало да предричат и са се оттеглили на блажена почивка в лоното на Авраама. Мъчениц на вярата пък е имало през първите времена на християнството, когато то още се е разпространявало в езическия свят. Днес когато християнството е официална религия, и изповядването му започва почти автоматически още с раждането на детето; когато по цел свят има издигнати великолепни храмове и катедрали, дето се извършват тържествени богослужения по един напълно установен, церемониален ред; когато на Христа служат с хиляди свещеници проповедници, мисионери — за мъченици на вярата и дума не може да става. На които е било писано да се мъчат за Христа в първите времена на християнството, са си понесли мъченията, за да можем ние, по-послешните християни, свободно да си изповядваме вярата, необезпокоявани от никого. По отношение на светиите въпросът седи пак така. Светии и чудотворци е имало в първите векове след Христа, а също и в средновековието — тия люде на духовния подвиг са били още на времето си признати от църквата и канонизирани от нея.
към текста >>

19. -

Един малък народ, който първоначално беше Авраам, после Яков, който имаше 12 сина и после в Египет станаха 600 хиляди, мислеха, че са избран народ, и че като тях друг няма.
Това е знамето, което се развява по цялата земя. Благословени са всички народи, които служат на Божествените добродетели, земята ще бъде тяхна. Кой е избраният народ? Евреите имаха идеята, че те са избран народ. Един малък народ от 600,000 души бяха, като излязоха от Египет. Един малък народ, който първоначално беше Авраам, после Яков, който имаше 12 сина и после в Египет станаха 600 хиляди, мислеха, че са избран народ, и че като тях друг няма. Всички други бяха езичници. Казват: Всички са езичници, да се очистим. Те създадоха идеята, че за тях е всичко, другите народи трябва да им служат. Туй, което те вярваха, сбъдна ли се? Само онзи човек, в ума на когото няма никакво противоречие, само онзи човек, в сърцето на когото няма противоречие и в тялото на когото няма противоречие, той е всесилен човек.
към текста >>

20. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Според думите на старите равини, нейният баща и основател се смета патриарх Авраам.
Вместо това, Кабалата се занимава с Демонологията, която е заела от Халдея, люлката на религиозно-етическия дуализъм. Има указание, че Кабалата, която била изгубена от евреите във време на вавилонския плен, се е запазила в халдейската академия и била предадена на Ездра от началника на магите, великият пророк Данаил. Това е доказано, главно, за частта, която служи за основа на Практическата Магия. — * * * Кабалата е най-известното учение от окултните традиции. Тя е израз на езотерическата философия на евреите. Според думите на старите равини, нейният баща и основател се смета патриарх Авраам. Главният й източник, в който са вложени всички тайни, е Петокнижието на Мойсея, Fabre d’Olivet в книгата си: „la langue hébraïque restituée“ казва, за произхода на Кабалата, следното: „Известни равини са на мнение, че самият Мойсей, като предвидел участта на книгата си и лъжливите й тълкувания, е давал устни разяснения на изпитани лица, които задължил да ги предават от своя страна на избраниците им в тайната на светилището. По тоя начин тия негови разяснения От поколение на поколение са достигнали до най-далечни потомства. Това предание, с което се гордеят съвременните евреи, се нарича Кабала, от еврейската дума, която значи, че е получено от прадедите и е преминало от ръка на ръка“. Мойсей е бил един от посветените египтяни и затова Кабалата трябва да представлява пълно изложение на тайните на Египет. Но и Авраам е внесъл голяма част в тия знания.
към текста >>

Но и Авраам е внесъл голяма част в тия знания.
Според думите на старите равини, нейният баща и основател се смета патриарх Авраам. Главният й източник, в който са вложени всички тайни, е Петокнижието на Мойсея, Fabre d’Olivet в книгата си: „la langue hébraïque restituée“ казва, за произхода на Кабалата, следното: „Известни равини са на мнение, че самият Мойсей, като предвидел участта на книгата си и лъжливите й тълкувания, е давал устни разяснения на изпитани лица, които задължил да ги предават от своя страна на избраниците им в тайната на светилището. По тоя начин тия негови разяснения От поколение на поколение са достигнали до най-далечни потомства. Това предание, с което се гордеят съвременните евреи, се нарича Кабала, от еврейската дума, която значи, че е получено от прадедите и е преминало от ръка на ръка“. Мойсей е бил един от посветените египтяни и затова Кабалата трябва да представлява пълно изложение на тайните на Египет. Но и Авраам е внесъл голяма част в тия знания. Но понеже името на тази легендарна личност показва, че принадлежи към школата на халдейските жреци, то може смело да се твърди, че Кабалата съдържа и тайните на Митра. Това предание обяснява, че преди появяването на бялата раса на земята, съществували са други три раси. По-топът е отбелязал упадъка на едната раса и развитието на другата, която иде след нея. Двете от тях са живели на някакви материци, дето сега се простират Тихият и Атлантическият океани. В съчиненията на Елизе Реклю и Игнати Одонели има доказателства географически, геологически, етнографски и исторически, които потвърждават тая теория.
към текста >>

21. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Неговото разумно същество се нарича Цадкиел, той е бил ръководител на Авраама.
велики, могъщи, силни ангели) и след туй чрез сферата на Сатурна доставя форма на флуидическата материя. Първото му разумно същество е Зафохиел, ръководителят на Ноя, а второто — Иофиел, ръководителят на Сима. * * * Четвъртото име е Йел. Сефиротът Хесед значи: милосърдие, състрадание, великолепие, скиптър и дясната ръка. Това име влияе чрез чиновете на Господстваща (които евреите наричат Хашмалим) на сферата на Юпитер и образува изображения и представи на телата, като дава на всички хора милосърдие и миротворна справедливост. Неговото разумно същество се нарича Цадкиел, той е бил ръководител на Авраама. * * * Петото име е Йелоим Гибор. Той е силният Бог, който наказва греховете на неправедните. Сефиротът е Гебура (могъщество, суровост, сила, чистота, съд), който наказва с опустошения и войни. Него прилагат към Съвета Божи, към пояса, към меча и към лявата ръка на Бога. Тоя сефирот се казва също Пахад (страхуваме) и влияе чрез чиновете на Властите (които евреите наричат Серафими) и след това, чрез сферата на Марса, на която принадлежи силата, изпраща войни, скръб и размества стихиите.
към текста >>

22. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Няколко примера: Гьоте е имал Сатурн на върха 1, Наполеон — в 10, Шели — на 4, Авраам Линколн на върха 1, Байрон в 4, Дикенс в 4, Лютер в 10, Едисон в 4, Станлей в 1 и т. н.
Когато низшето влияние на Сатурновия тип е победено, той дава голяма сила чрез благоприятното въздействие върху мисленето и чрез изключването на всяка бързина и импулсивност. Така човек свиква да мълчи и се отказва от безполезно аргументиране и критикуване. Той е човек с малко думи, рядко дава положителен отговор, но каквото каже, казва го право. Чрез държа нето си доказва истинността на поговорката: „мълчанието е сила“. Повечето бележити хора са имали Сатурн в хороскопа си. Няколко примера: Гьоте е имал Сатурн на върха 1, Наполеон — в 10, Шели — на 4, Авраам Линколн на върха 1, Байрон в 4, Дикенс в 4, Лютер в 10, Едисон в 4, Станлей в 1 и т. н. От тука следва необходимостта при разглеждане на хороскопа да се познава моралното становище на родения в респективния момент човек, защото при по низш тип Сатурн е твърде неблагоприятен, когато не е добре аспектиран и се намира в ъглова къщица, особено в 1 и 10. В митологията Сатурн се представя като стар човек, който държи в дясната си ръка една коса, а в лявата змия, навита кръгообразно, а края на опашката й е в устата му. Сатурн, най-младият от синовете (титаните) на Уран, грабнал владичеството на баща си, и дори заел неговото място (физическа манифестация на земята). Било му предсказано, че един от синовете му ще го свали от престола и затова той глътнал всичките си деца (победа над низшите качества на ). Но най-младият, Зевс (), бил спасен от майка си.
към текста >>

23. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Таро се съдържа в йероглифическата книга „Тридесет и два пътя“, а краткото му обяснение се намира в книгата, която се приписва на Авраама и се нарича Сефер Йецира.
Жената обяснява природата. Природата проявява властта, създава религията, която служи за основа на свободата, и прави вселената собственост на човека, и т. н. Вземете Таро и наредете в два реда тия алегорически номерирани карти от първата до двадесет и първата. Вие ще видите всичките фигури, които обясня- ват буквите. Що се отнася за цифрите от 1 до 10, Вие ще намерите в тях едно, четири пъти повторено, обяснение на символите : жезълът или скиптърът на Отца, чашата или утехата на Майката, сабята или борбата на любовта и динариите или плодородието. Таро се съдържа в йероглифическата книга „Тридесет и два пътя“, а краткото му обяснение се намира в книгата, която се приписва на Авраама и се нарича Сефер Йецира. Курт де Жебелян първ се е досетил за значението на Таро, което, служи като главен ключ на херметическите йероглифи. В тях се намират символите и числата на пророчествата на Йезекиля и Св. Йоана. Библията е книга на вдъхновението, а Таро е книга на вдъхновителя Нари- чат го още Колело — Рота, отдето излиза Таро и Тора. Старите розенкройцери са знаели Таро, а маркиз de Suchet говори за него в съчинението си за посветените. От тия книги са дошли до нас игралните карти.
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Кръстителя, роговете от жертвения овен на Авраама, кладенеца на Йакова и т. н.
Какво е било византийското православие в IX в.? Съвременниците казват, че вярването, определено на вселенските събори, се пазело строго. Християните считали, че иконите могат да ходят, да говорят, затова ги назначавали за възприемници при кръщението. В Цариград се намирали пироните, с които бил прикован на кръста Ис. Христос, косми от главата на Ив. Кръстителя, роговете от жертвения овен на Авраама, кладенеца на Йакова и т. н. За частици от честния кръст, свети мощи не говорим. С всичко това търгували православните свещеници, йереи, владици. Вярването било заменено със суеверието. Не чистото сърце и искрена вяра спасяват човека, а обредът и даже суеверието. Може да грешиш, но достатъчно е да извършиш известен обред, да се причестиш, и греховете ти се прощават.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В 20-та глава от Битието се учи, че Господ известява насъне на Авимелеха, че Сара е жена на Авраама, а в 28-та, глава 12-ият стих разказва съня на Якова, който вижда една стълба, по която божиите ангели възлизаха и слизаха.
Старите евреи са почитали много сънищата. Мнозина от техните пророци са били просвещавани с това средство. В 33 глава от книгата Йов, Елин се мъчи да се препира с Йова. Господ му вдъхновява, обаче (14—17 стихове), следното: „Бог говори веднъж и дваж, но човек не внимава. Насъне, в нощни видения, когато дълбок сън пада на човеците, когато сънуват на леглото си, тогава отваря ушите на човеците и запечатва поучение в тях, за да отвърне човека от деянията му и да извади гордостта из човека“. В 20-та глава от Битието се учи, че Господ известява насъне на Авимелеха, че Сара е жена на Авраама, а в 28-та, глава 12-ият стих разказва съня на Якова, който вижда една стълба, по която божиите ангели възлизаха и слизаха. В 40-та глава, Йосиф обяснява сънищата на виночерпеца и хлебораздавача на царя Фараона. В II-та глава от книгата на Даниила се съобщава, чe Навуходоносор имал сън, че той заповядал да повикат мъдреците, астролозите, певците и халдеите, да им разкажат тоя сън, за да го изтълкуват, под страх на смъртно наказание. Но Даниил е помолил царя да му даде време, за да го изтълкува той, и тайната му била открита чрез едно нощно видение. В 12-та глава на книгата на Числата, в 6-тия стих четем: „И Господ рече: слушайте сега думите ми: Ако има между вас пророк, аз, Вечният, чрез видение ще му се опозная, на сън ще му говоря“. В III-та глава и в 5-ия стих от I-та книга на царете, Бог се е явил на Самуила насъне.
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

С вяра послуша Авраам, когато се призоваваше да излезе и отиде на мястото, което имаше да вземе за наследие, и излезе без да знае де отхожда.
С вяра разумеваме, че светът биде създаден със Словото Божие, щото от неявляеми станаха видимите. С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата, чрез която биде засвидетелствано, че е праведен, понеже Бог даде свидетелство за даровете му; и чрез нея и след смъртта си говори. С вяра Енох бе преселен да не види смърт, и не се намерваше, защото го пресели Бог; понеже преди преселението му засвидетелстван бе, че е благоугоден Богу. А без вяра не е възможно да угоди някой Богу; защото който прихожда при Бога, требва да поверва, че има Бог, и че той бива мъздовъздател на тези, които го търсят. С вяра Ное, уведомен от Бога за неща, които не беха още видими, убоя се и направи ковчег за спасението на дома си; чрез която осъди света и стана наследник на правдата, която е от вярата. С вяра послуша Авраам, когато се призоваваше да излезе и отиде на мястото, което имаше да вземе за наследие, и излезе без да знае де отхожда. С вяра се засели в обещаната земя като в чужда и живееше на шатри с Исаака и Якова, сънаследници на същото обещание. Защото очакваше града, който има основания, на който художник и създател е Бог. С вяра и сама Сара прие сила да зачне, и като беше преминала възрастта си роди, понеже позна за верен тогоз, който се обеща. Затова, и от едного човека, а и той замъртвел, народиха се множество, колкото звездите на небето, и като пясъка, който е покрай морето, който не може да се преброи. С вяра Авраам, когато го опитваше Бог, принесе Исаака жертва.
към текста >>

С вяра Авраам, когато го опитваше Бог, принесе Исаака жертва.
С вяра послуша Авраам, когато се призоваваше да излезе и отиде на мястото, което имаше да вземе за наследие, и излезе без да знае де отхожда. С вяра се засели в обещаната земя като в чужда и живееше на шатри с Исаака и Якова, сънаследници на същото обещание. Защото очакваше града, който има основания, на който художник и създател е Бог. С вяра и сама Сара прие сила да зачне, и като беше преминала възрастта си роди, понеже позна за верен тогоз, който се обеща. Затова, и от едного човека, а и той замъртвел, народиха се множество, колкото звездите на небето, и като пясъка, който е покрай морето, който не може да се преброи. С вяра Авраам, когато го опитваше Бог, принесе Исаака жертва. С вяра Исаак благослови Якова и Исава за това, което има да стане. С вяра Яков, като беше на умиране, благослови всекиго от синовете Йосифови. С вяра Йосиф на умиране предизвести за излезване на синовете израилеви, и поръча за костите си. С вяра, от как се роди Мойсей, родителите му го криеха три месеца, защото видеха прекрасно детето, и не се убояха от царското повеление. С вяра Мойсей, като дойде на възраст, отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря и предпочете да злострада с народа божи, а не да има кратковременно наслаждение на греха, като разсъди, че поношението за Христа е по голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше на бъдещето мъздовъздаяние.
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Една такава епоха бе онази, която бе описана по времето на Aвpaам, когато самият Мелхиседек дойде при Авраам, и го благослови.
Лестницата на живота се издига до едно по-високо състояние на божественото осъществяване и съвършенство, на чело на което е Великото Бяло Братство (Бялата Ложа). На това Велико Бяло Братство принадлежат всичките Елохими и Богове, които, в течение на вековете. са спомагали за сътворяването и усъвършенстването на планетите и звездите, и за еволюцията на слънчевите системи Те са творците на формите. които въплътяват Единният Живот, който, в своята всемирност, е Океана на Живота, а от него се раждат всичките животи и към него те се връщат. Глава на Великото Бяло Братство е Христос; по чина на Мелхиседек, който, както се установява в посланието към евреите (VI и VII гл.), бе „без баща и без майка, без низходящи, не е имал нито начало на дни, нито край на живота, но, направен като Син на Бога, пребъдва винаги свещеник.“ От време на време в историята на нашата планета Земя, когато земните условия са ставали толкова лоши, че са изисквали некоя специална намеса от божествения свят, за да поведе човешката раса отново в правия процес на еволюцията, това духовно същество идва от божествения свят на земята, за да помогне да се обучат и поведат душите, които са избрани да представляват Великото Бяло Братство. Една такава епоха бе онази, която бе описана по времето на Aвpaам, когато самият Мелхиседек дойде при Авраам, и го благослови. Порочността на земята е била станала толкова голяма, че земните богове решиха, в интереса на човечеството, известни центрове на Злото, като Содом и Гомора, да се разрушат, за да се спаси от оскверняване расата, и това бе направено. Тогава на Авраама бе дадено едно обещание, че чрез него и неговото семе народите на света ще бъдат благословени. Сега Великобритания е част от това семе, както ще видим по-после, от учението за Голямата Пирамида, учението за Стоунхендж, коронационния камък във Уестминстърското абатство и Солената кула от Лондонската, и мястото на Клеопатрината игла. Всичко потвърдява този възглед. Затова Велико Британия и Америка са жизнено заинтересувани във вечния Чин на Мелхиседека, тъй като, знаят ли това или не, те или техните низходящи са прями низходящи от Авраама, и са, следователно, наследници на обещанията, дадени от Мелхиседека на Авраама.
към текста >>

Тогава на Авраама бе дадено едно обещание, че чрез него и неговото семе народите на света ще бъдат благословени.
са спомагали за сътворяването и усъвършенстването на планетите и звездите, и за еволюцията на слънчевите системи Те са творците на формите. които въплътяват Единният Живот, който, в своята всемирност, е Океана на Живота, а от него се раждат всичките животи и към него те се връщат. Глава на Великото Бяло Братство е Христос; по чина на Мелхиседек, който, както се установява в посланието към евреите (VI и VII гл.), бе „без баща и без майка, без низходящи, не е имал нито начало на дни, нито край на живота, но, направен като Син на Бога, пребъдва винаги свещеник.“ От време на време в историята на нашата планета Земя, когато земните условия са ставали толкова лоши, че са изисквали некоя специална намеса от божествения свят, за да поведе човешката раса отново в правия процес на еволюцията, това духовно същество идва от божествения свят на земята, за да помогне да се обучат и поведат душите, които са избрани да представляват Великото Бяло Братство. Една такава епоха бе онази, която бе описана по времето на Aвpaам, когато самият Мелхиседек дойде при Авраам, и го благослови. Порочността на земята е била станала толкова голяма, че земните богове решиха, в интереса на човечеството, известни центрове на Злото, като Содом и Гомора, да се разрушат, за да се спаси от оскверняване расата, и това бе направено. Тогава на Авраама бе дадено едно обещание, че чрез него и неговото семе народите на света ще бъдат благословени. Сега Великобритания е част от това семе, както ще видим по-после, от учението за Голямата Пирамида, учението за Стоунхендж, коронационния камък във Уестминстърското абатство и Солената кула от Лондонската, и мястото на Клеопатрината игла. Всичко потвърдява този възглед. Затова Велико Британия и Америка са жизнено заинтересувани във вечния Чин на Мелхиседека, тъй като, знаят ли това или не, те или техните низходящи са прями низходящи от Авраама, и са, следователно, наследници на обещанията, дадени от Мелхиседека на Авраама. За мен, много бележит факт е, че всички видения, посвещения и пр., получени от некоя душа от този божествен и строителен Чин (Орден), са дошли чрез душите, които живеят в Англия, Шотландия и Америка. Аз лично съм се срещал и разговарял с мнозина от тия люде, които са се учили направо от свещениците на тоя Чин на Синовете Божии: Елохимът на Стария по дни.
към текста >>

Затова Велико Британия и Америка са жизнено заинтересувани във вечния Чин на Мелхиседека, тъй като, знаят ли това или не, те или техните низходящи са прями низходящи от Авраама, и са, следователно, наследници на обещанията, дадени от Мелхиседека на Авраама.
Една такава епоха бе онази, която бе описана по времето на Aвpaам, когато самият Мелхиседек дойде при Авраам, и го благослови. Порочността на земята е била станала толкова голяма, че земните богове решиха, в интереса на човечеството, известни центрове на Злото, като Содом и Гомора, да се разрушат, за да се спаси от оскверняване расата, и това бе направено. Тогава на Авраама бе дадено едно обещание, че чрез него и неговото семе народите на света ще бъдат благословени. Сега Великобритания е част от това семе, както ще видим по-после, от учението за Голямата Пирамида, учението за Стоунхендж, коронационния камък във Уестминстърското абатство и Солената кула от Лондонската, и мястото на Клеопатрината игла. Всичко потвърдява този възглед. Затова Велико Британия и Америка са жизнено заинтересувани във вечния Чин на Мелхиседека, тъй като, знаят ли това или не, те или техните низходящи са прями низходящи от Авраама, и са, следователно, наследници на обещанията, дадени от Мелхиседека на Авраама. За мен, много бележит факт е, че всички видения, посвещения и пр., получени от некоя душа от този божествен и строителен Чин (Орден), са дошли чрез душите, които живеят в Англия, Шотландия и Америка. Аз лично съм се срещал и разговарял с мнозина от тия люде, които са се учили направо от свещениците на тоя Чин на Синовете Божии: Елохимът на Стария по дни. Моята собствена съпруга и дъщеря ми са в това число. Нещо повече: аз срещнах един брат от Гласгов, който ми заяви, че е срещнал и се е разговарял със същия Мелхиседек, свещеник на Най-Висшия Бог, Великият Архитект на вселената, а между това, Главата на Ордена, живущ в Лос Анжелос, Калифорния, претендира същите сили. От мои лични достижения аз зная, че откровението и вътрешното просветление иде направо от известен брой измежду тия души, като това просветление изяснява великите принципи на вселената, с цел да се осветлят и възпламенят електричеството и магнетизмът, в тяхното приложение във времето и пространството.
към текста >>

НАГОРЕ

0.44608092308044