Търсене в текстове за 'Авраам'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 89 резултата в 43 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 51. ИОВЕ и РА

Борис Николов

ТОМ 2

" Това са думите, които е казал Авраам когато е водил Исака да го принесе в жертва на Бога.
51. ИОВЕ и РА Като юноша Учителят е учил в Свищов. Той е бил жизнерадостно момче, подвижен и весел. Обичал е да тича из двора на училището, ще обиколи 3-4 пъти училището, ще се спре и ще каже високо: „Иове и Ра". Бог ще промисли! " Това са думите, които е казал Авраам когато е водил Исака да го принесе в жертва на Бога. Исак носи дървата и пита баща си: татко, а къде е жертвеното животно? Бащата отговаря: „Иове и Ра". Бог ще промисли. Какво е преживял Авраам когато е казвал тези думи? Учителят ги е произнасял радостно, възторжено от изблик на живота.
към текста >>

Какво е преживял Авраам когато е казвал тези думи?
Бог ще промисли! " Това са думите, които е казал Авраам когато е водил Исака да го принесе в жертва на Бога. Исак носи дървата и пита баща си: татко, а къде е жертвеното животно? Бащата отговаря: „Иове и Ра". Бог ще промисли. Какво е преживял Авраам когато е казвал тези думи? Учителят ги е произнасял радостно, възторжено от изблик на живота. „Иове и Ра" Бог ще промисли. А с вяра и с надежда човек ще се свръже с Бога, за да изпълни Волята Му. Този случай ни го разказваше старият Петър Тихчев, който е бил дълги години евангелски пастор в Свищов и в чийто дом е бил на квартира младият още Петър Дънов.
към текста >>

2. ИЗВАДКИ ОТ 33 НЕДЕЛНА БЕСЕДА ДЪРЖАНА ОТ УЧИТЕЛЯ НА 20 МАЙ 1934 г.

Борис Николов

ТОМ 2

Българите нямат един Авраам, който ги е създал.
Под думата народ Аз разбирам съзнателното. Масата, според Мене, не съставлява народа. Туй което мислим, туй което чувствуваме и туй което вършим, и то възвишеното и благородното - туй е народът. Кой е праотецът на българите? И българите не го знаят. Българите нямат един Авраам, който ги е създал. Тогава мислете добре за всички. Да пожелаем сега на управляващите, които са дошли в България, да извършат Волята Божия. И тогава ще бъде радост за всички." Ето така Учителят разреши този политически проблем. А как го разрешиха политиците от 1934 -1944 г., то ще проверите сами като прочетете и се запознаете с историята на България.
към текста >>

3. 01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО

Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.

ТОМ 4

И казвам ви, че не се е раждал в дома Славянски от Него по-смирен и по-чистосърдечен Господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу, така се подвиза благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему (10).
Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложими, вий сте Мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел (7). За това ви пратих двамата Мои служители (8) да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен. И явих се на тогавашния ви Царствуващ Господар и му известих Волята на Небето да приеме Пратениците Ми на Новия завет (9) и той ми послуша гласа и се удостои пред Мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждание. И казвам ви, че не се е раждал в дома Славянски от Него по-смирен и по-чистосърдечен Господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу, така се подвиза благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему (10). И от този ден се извърши призванието ви от Бога на Силите, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави с вас наедно всичкото Славянство, в което Господ Всесилний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото Царство, което встъпва вече в своята сила в тоя страдующ свят. Разберете неизменяемата истина, че въздиганието на славянския род е въздигание необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избраник Вожда на Спасението, Който скоро ще се яви по между ви в пълната своя Слава и Сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята (11). И който оспорва вашето първенство от нине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето, комуто искам, и ако Аз давам от добрата Си воля, кой е този, който ще Ми се възпротиви и Ми каже що върша? Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си и ще види. Аз съм един и думата Ми е неизменяема и съм верен и истинен във всичките Си пътища.
към текста >>

Ще приемете от нея дан като Мелхисадек от Авраама, когото и благослови.
Слабата черта на душата ви е общото разединение и огласие(?), което спъва святото дело на Славянския род, но верен съм в делото на Този, Който Ме е проводил. За Него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна и все, що е рекъл, ще бъде, но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както израилският народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за вашето малодушие и общо неверие. Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи и това Ме прави повече да бодърствам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падание ще ви коства живота. Това Ме принуди да сляза от горе помежду ви, да се застъпя изново да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вази безброй человечески жертви; той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство (14). Ще приемете от нея дан като Мелхисадек от Авраама, когото и благослови. Днешната сила и слава я вам дължи, такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участвуват в Божието благо (15). Днес адската злоба се отстранява, ходът на работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия мир ще бъдат наказани на всякъде и правдата Му ще се възстанови на земята. Царството, което ще да възстановя, не е царство на омраза, но на любов; подигнете очите си и вижте, че светът е узряла жетва. В скоро време ще заверя верността на моите Божествени думи. Още един велик подвиг и всички сърца ще треперят и мъдруванията на света ще престанат веднъж за всякога.
към текста >>

4. 09.ЕЛИ-БОГ,ЕЛОХИМ,ЕЛОХИЛ

ТОМ 4

И рече им Исус: „Истина, истина ви казвам: Преди да бъде Авраам Аз съм." (Ев Йоана гл.8, ст.58) 2.
(Исая гл.44, ст.6) 7. Защото Господ на Силите ще ги благослови (Исая гл.19, ст.25) Когато Господ на Силите се възцари в гората Сион (Исая, гл.24, ст.23) 8. Господ на Силите ще е венец от Слава (Исая гл.28, ст.5) 9. И се утвърждават на Израилевия Бог: Името Му е Иеова Саваот (Исая гл.48, ст.2) 10. Аз съм Бог Всемогъщий (Битие гл.17, ст.1) ЕЛОХИМ Исусе, Елохим, Заветът на Бога, Господ Бог, Отец на Светлините. 1. И рече им Исус: „Истина, истина ви казвам: Преди да бъде Авраам Аз съм." (Ев Йоана гл.8, ст.58) 2. Исус Христос е Истият, вчера и днес и до века (Евреем гл.13, ст.8) 3. Защото всичките Божии обещания в него са: Да и в него Амин за Славата Божия чрез вас (II. Кор. гл.1, ст.20) 4. Ти си Христос, Син на Божа живаго (Ев. Лука гл.4, ст.41) 5.
към текста >>

И благослови го и рече: „Да бъде благословен Авраам от Елохима.
Защото всичките Божии обещания в него са: Да и в него Амин за Славата Божия чрез вас (II. Кор. гл.1, ст.20) 4. Ти си Христос, Син на Божа живаго (Ев. Лука гл.4, ст.41) 5. И Мелхиседек, цар Салимски, изнесе хляб и вино, а той беше свещеник на Бога Вишнаго. И благослови го и рече: „Да бъде благословен Авраам от Елохима. (Могъщия Бог) (От Бога Вишнаго). Владетеля на Небето и земята (Битие гл.14, ст.18-19) 6. Благодат вам и мир от Тогози, Който е и Който е бил, и Който иде и от Седемте Духове, Които са пред Неговия престол. (Откровение гл.1, ст.4) 7. „Който е сияние на неговата Слава и образ на неговото същество и държи всичко със Силата на Своето Слово" (Евр.
към текста >>

5. І.01.01. АНТИМИНСЪТ И БЯЛОТО БРАТСТВОI ЧАСТ ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ, ИЗКУПЛЕНИЕ, ВЪЗКРЕСЕНИЕ, ЧРЕЗ СВЯТИЯТ ДУХ В ДУХЪТ ХРИСТОВ1. ЖЕРТВОПРИНОШЕН

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

И яви се Господу Аврааму и му нареди да отиде в Ханаанската земя, че ще го направи народ голям, ще го благослови, ще възвиси името му и ще бъде в благословение.
От тук започва и изкуплението (умилостивение), че за насилническа пролята кръв само с кръв се измива! Затова жертвоприношението на жертва с кръв идва да покаже, че може да се измие кръвта, ако се приеме от Бога. Затова трябва да се принесе жертвата, която да бъде по-добра от това на изкуплението. А затова, дали се приема дадена жертва от Бога е имало знак. И този знак е бил очевиден за всички. И яви се Господу Аврааму и му нареди да отиде в Ханаанската земя, че ще го направи народ голям, ще го благослови, ще възвиси името му и ще бъде в благословение. (Битие, гл. 12, ст. 1-3). Отиде Аврам в Ханаанската земя и яви се пак Господ Авраму и му рече: „На твоето семе ще дам тази земя." И съгради там олтар Господ и му принесе жертва на всесъжение (изгаряне). И тя бе приета. Където и да отидеше, съграждаше олтар Господу и му принясяше жертви, призоваваше Господу и Господ му се явяваше и му говореше.
към текста >>

И името му бе променено от Аврам (отец висок) на Авраам (отец на мнозинство).
И отново се яви Господ Авраму: „Аз съм Бог Всемогъщий. Ходи пред Мене и бъди съвършен. И ще поставя Завета си между Мене и тебе и ще те умножа твърде много. Ето моят Завет е с тебе и ще бъдеш отец на множество народи" (Битие, гл. 17, ст. 1-5). И името му бе променено от Аврам (отец висок) на Авраам (отец на мнозинство). И като белег на Завета между Господа и Авраам ще бъде да се обреже краекожието на плътта на всеки младенец на 8 ден. И това ще стане като белег на Завета, като Завет в плътта им, ще бъде Завет вечен. (Битие, гл. 17, ст. 10-13). И роди се син на Авраама, така, както Господ бе казал.
към текста >>

И като белег на Завета между Господа и Авраам ще бъде да се обреже краекожието на плътта на всеки младенец на 8 ден.
Ходи пред Мене и бъди съвършен. И ще поставя Завета си между Мене и тебе и ще те умножа твърде много. Ето моят Завет е с тебе и ще бъдеш отец на множество народи" (Битие, гл. 17, ст. 1-5). И името му бе променено от Аврам (отец висок) на Авраам (отец на мнозинство). И като белег на Завета между Господа и Авраам ще бъде да се обреже краекожието на плътта на всеки младенец на 8 ден. И това ще стане като белег на Завета, като Завет в плътта им, ще бъде Завет вечен. (Битие, гл. 17, ст. 10-13). И роди се син на Авраама, така, както Господ бе казал. И нарече името му Исак и обряза го в 8 ден.
към текста >>

И роди се син на Авраама, така, както Господ бе казал.
И името му бе променено от Аврам (отец висок) на Авраам (отец на мнозинство). И като белег на Завета между Господа и Авраам ще бъде да се обреже краекожието на плътта на всеки младенец на 8 ден. И това ще стане като белег на Завета, като Завет в плътта им, ще бъде Завет вечен. (Битие, гл. 17, ст. 10-13). И роди се син на Авраама, така, както Господ бе казал. И нарече името му Исак и обряза го в 8 ден. А като стана Исак на 25 години, то Бог изпита верността на Авраама, като му заповяда да принесе в жертва Исака, сина си единородния и наследник на Обещанието, че от него ще произлезат много народи. Това стана на планината Мория, където съгради там Авраам олтар, сложи дървета, завърза сина си Исак и го тури върху дърветата, посегна за ножа си, за да го принесе в жертва като агне за всесъжение (изгаряне). Тогава Ангел Небесен го спря и той принесе в жертва овен, вплел рогата си в един храст. И тогава Ангел Господен се закле, че заради вярата си, ще го благослови и ще умножи и преумножи семето му, като звездите по небето и пясъка по морето.
към текста >>

А като стана Исак на 25 години, то Бог изпита верността на Авраама, като му заповяда да принесе в жертва Исака, сина си единородния и наследник на Обещанието, че от него ще произлезат много народи.
И това ще стане като белег на Завета, като Завет в плътта им, ще бъде Завет вечен. (Битие, гл. 17, ст. 10-13). И роди се син на Авраама, така, както Господ бе казал. И нарече името му Исак и обряза го в 8 ден. А като стана Исак на 25 години, то Бог изпита верността на Авраама, като му заповяда да принесе в жертва Исака, сина си единородния и наследник на Обещанието, че от него ще произлезат много народи. Това стана на планината Мория, където съгради там Авраам олтар, сложи дървета, завърза сина си Исак и го тури върху дърветата, посегна за ножа си, за да го принесе в жертва като агне за всесъжение (изгаряне). Тогава Ангел Небесен го спря и той принесе в жертва овен, вплел рогата си в един храст. И тогава Ангел Господен се закле, че заради вярата си, ще го благослови и ще умножи и преумножи семето му, като звездите по небето и пясъка по морето. Това бе Заветът на Ангела Господен към Аврама като баща на множество и отец на верующите в Бога. (Битие, гл. 22,1-18).
към текста >>

Това стана на планината Мория, където съгради там Авраам олтар, сложи дървета, завърза сина си Исак и го тури върху дърветата, посегна за ножа си, за да го принесе в жертва като агне за всесъжение (изгаряне).
(Битие, гл. 17, ст. 10-13). И роди се син на Авраама, така, както Господ бе казал. И нарече името му Исак и обряза го в 8 ден. А като стана Исак на 25 години, то Бог изпита верността на Авраама, като му заповяда да принесе в жертва Исака, сина си единородния и наследник на Обещанието, че от него ще произлезат много народи. Това стана на планината Мория, където съгради там Авраам олтар, сложи дървета, завърза сина си Исак и го тури върху дърветата, посегна за ножа си, за да го принесе в жертва като агне за всесъжение (изгаряне). Тогава Ангел Небесен го спря и той принесе в жертва овен, вплел рогата си в един храст. И тогава Ангел Господен се закле, че заради вярата си, ще го благослови и ще умножи и преумножи семето му, като звездите по небето и пясъка по морето. Това бе Заветът на Ангела Господен към Аврама като баща на множество и отец на верующите в Бога. (Битие, гл. 22,1-18). И яви се Господ на Исак и рече: „Аз съм Бог на отца ти Аврама, не бой се, защото аз съм с тебе и ще те благословя и ще умножа твоето семе, заради Авраама, раба Моего.
към текста >>

И яви се Господ на Исак и рече: „Аз съм Бог на отца ти Аврама, не бой се, защото аз съм с тебе и ще те благословя и ще умножа твоето семе, заради Авраама, раба Моего.
Това стана на планината Мория, където съгради там Авраам олтар, сложи дървета, завърза сина си Исак и го тури върху дърветата, посегна за ножа си, за да го принесе в жертва като агне за всесъжение (изгаряне). Тогава Ангел Небесен го спря и той принесе в жертва овен, вплел рогата си в един храст. И тогава Ангел Господен се закле, че заради вярата си, ще го благослови и ще умножи и преумножи семето му, като звездите по небето и пясъка по морето. Това бе Заветът на Ангела Господен към Аврама като баща на множество и отец на верующите в Бога. (Битие, гл. 22,1-18). И яви се Господ на Исак и рече: „Аз съм Бог на отца ти Аврама, не бой се, защото аз съм с тебе и ще те благословя и ще умножа твоето семе, заради Авраама, раба Моего. (Битие, гл, 26, ст, 23). И съгради там олтар и призова името Господне и разпростря там шатъра си. (Битие, гл. 26, ст. 24). И Яков, син Исаков, видя насън, как Ангели Божии възлизаха и слизаха по стълба, опряна на небето.
към текста >>

И земята, която дадох Аврааму и Исааку, тебе ще я дам, и на семето ти, на тебе ще дам земята." И възнесе се Бог от него, от мястото, дето говори с него.
И бори се Яков една нощ с Ангел Господен, както преди това с человеци и бе благословен, и бе му дадено името Израил, що значи „крепък при Бога" (Битие, гл, 24-30). И пак се яви Бог Якову, и рече му: „Името ти е Яков. Не ще се именуваш вече Яков, но Израил ще бъде името ти." И нарече името му Израил. И рече му Бог: „Аз съм Бог Всемогъщий, плоди се и умножавай се. Народ и множество народи ще бъдат от тебе и царе ще излязат из чреслото ти. И земята, която дадох Аврааму и Исааку, тебе ще я дам, и на семето ти, на тебе ще дам земята." И възнесе се Бог от него, от мястото, дето говори с него. И постави Яков стълб на мястото, дето говори с него Бог, стълб каменен и направи на него възлияние и възля на него елей." (Битие, гл. 35, ст. 10-15). И помаза стълба каменен с елей, така, както се помазват главите на свещениците и царете за посвещението им на службата Богу. Това означаваше, че благодатта Божия се е изсипала на това място върху главата на Якова. И продадоха Йосифа за двадесет сребърника на Исмаиляните и те заведоха Иосифа в Египет (Битие, гл.
към текста >>

6. І.01.04. ПАСХАТА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

И рече му: „Аз съм Бог на отца ти, Бог Авраамов, Бог Исаков и Бог Яковов" и Мойсей затули лицето си, защото се боеше да погледне към Бога.
Той отиде в Мадиам, ожени се за дъщерята на свещеника и роди син. Така трябваше да роди убития египтянин и пасеше овцете 40 години. Веднъж Мойсей пасеше овцете си при гората Хорив. „И яви му се Ангел Господен в пламен огнен отсред къпината и погледна, и ето къпината гореше в огън, и къпината не изгаряше." (Изход, гл. 3, ст. 2). И рече му: „Аз съм Бог на отца ти, Бог Авраамов, Бог Исаков и Бог Яковов" и Мойсей затули лицето си, защото се боеше да погледне към Бога. (Изход гл. 3, ст. 6). И Ангел Господен Йехова го проводи да сътвори 10-те чудеса пред фараона и да извади евреите от Египет. Върна се с жезъла Божий, който се превръщаше в змия. И рече Господ Моисею да предаде на фараона, че Израил му е син: първороден и да пусне на свобода първородния син.
към текста >>

7. І.01.12. ЕВХАРИСТИЯТА КАТО ТАЙНСТВО ЗА ОЖИДАНЕ ЗА СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

„За да дойде благословението Авраамово чрез Исуса Христа на езичниците, така щото да приемам обещанието на Духа чрез вярата." IПослание към галатяните, гл.
„Ето тук официално се признава, че Евхаристията не е достъпна за разума, а трябва да се усвоява чрез вярата. Още по времето на апостолите Евхаристията се превръщала в обикновена софра, за ядене и пиене, поради простата причина, че апостолите не присъствуват и чрез тях не слиза Святият Дух, за да освети даровете -хляба и виното. Тогава апостол Павел ги насочва, че само чрез вярата в Святия Дух може да се укрепи надеждата, че Евхаристията е жива за онези, които имат Святия Дух. „А Бог на надеждата дано ви изпълни с всяка радост и мир във вярването, тъй щото чрез Силата на Святаго Духа да се преумножава надеждата ви." (Послание към римляните, гл. 15, ст. 13). „За да дойде благословението Авраамово чрез Исуса Христа на езичниците, така щото да приемам обещанието на Духа чрез вярата." IПослание към галатяните, гл. 3, ст. 14). А онези, които са кръстени чрез Духа Христов, с Христовия Дух са се облекли и всички са едно в Христа Исуса. Но това се отнася за кръстените от Святия Дух. Остава обещанието за идването на Святия Дух, което може да бъде изпълнено само чрез вярата в Исуса Христа. Защото само с вярата може да се доберат до Святия Дух.
към текста >>

8. І.02.04. ИКОНООБРАЗИТЕ НА ЧЕТИРИМАТА ЕВАНГЕЛИСТИ В АНТИМИНСА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Образът на ангела е във вид на лице, понеже той захваща да говори за произхода на человека Исус и да докаже, че той е обещания Месия, потомък на Авраама и Давида.
4, ст. 7-8). Изобразените четири животни са символи и приложени към 4-та евангелисти изразяват от само себе си съдържанието, идеята, основното направление на всяко едно евангелие. Образът на человека във вид на ангелско лице с крила е символът на евангелист Матея, понеже пише как ангел Господен се явява на Йосиф и му съобщава, че зачнатия син е от Святия Дух, ще роди, ще го нарече Исус и той ще бъде Емануил, което значи „Бог с нас". (Евангелие от Матея, гл. 1, ст. 18-23). Образът на ангела е във вид на лице, понеже той захваща да говори за произхода на человека Исус и да докаже, че той е обещания Месия, потомък на Авраама и Давида. Образът на лъва е символ, отнасящ се до Марка, понеже той започва евангелието си така, както се слуша глас на лъв в пустинята - рикаещ, ревящ, викащ. Това е Вестителят, който ще устрои пътя Господен. „Глас на едного, който вика в пустинята: Прогответе пътя Господен, прави правете неговите пътеки." (Евангелие от Марка, гл. 1, ст. 3).Този Вестител с глас на лъв, рикаещ, ревящ и викащ, го е видял и пророкът Исая, гл.
към текста >>

9. І.02.12. БОЖИЯТ АГНЕЦ И АНТИМИНСЪТ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

За да стане това предварително е избрано племето, рода му и е избрано племе от Авраамовото потомство, от израилевите синове, а това е избраният род на Давида, от който произлизат Мария, майката на Исуса и нейният годеник Йосиф.
12. БОЖИЯТ АГНЕЦ И АНТИМИНСЪТ За идването на Исус на земята и обличането Му в плът, въплътяването Му е предречено от пророците. За да стане това предварително е избрано племето, рода му и е избрано племе от Авраамовото потомство, от израилевите синове, а това е избраният род на Давида, от който произлизат Мария, майката на Исуса и нейният годеник Йосиф. (Евангелие от Матея, гл. 1, ст. 1-17; Евангелие от Лука гл. 3, ст. 23-38). Плътското Му рождение е било предсказано от Ангел Гавраил.
към текста >>

10. І.02.23. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА „ОТКРОВЕНИЕТО, ЗА АНТИМИНСА И ЗА БОЖИИТЕ СЪДБИ НА РУСИЯ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Ще приемете от нея дан като Мелхиседек от Авраама, който и благослови.
23. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА „ОТКРОВЕНИЕТО", ЗА АНТИМИНСА И ЗА БОЖИИТЕ СЪДБИ НА РУСИЯ А какво е отношението на Учителя Дънов за „Откровението" ще видим в следващите редове. В „Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско", дадено на 8.Х.1898 г. от Ангел Елохил, Ангел на завета Господен чрез Петър Дънов, четем следното: „Това ме принуди да слеза отгоре помежду ви, да се застъпя изново, да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил безброй человечески жертви; той е Свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство. Ще приемете от нея дан като Мелхиседек от Авраама, който и благослови. Днешната сила и слава я вам дължи, такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участвуват в Божието дело. Днес адската злоба се отстранява, ходът на работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия Мир ще бъдат наказани навсякъде и правдата Му ще се възстанови на земята. Царството, което ще да възстановя, не е царство на омраза, но на любов, повдигнете очите си и вижте, че светът е узряла жетва. В скоро време ще заверя верността на моите Божествени думи." А Ангел Елохил е ръководител първо на българския народ и второ на целокупното славянство, во главе с Русия. Така че възстановяване на дипломатическите отношения на 2.11.1896 г.
към текста >>

11. IV.Трето събрание, 14 август 1906 г.

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

ТОМ 11

Вероятно тия са тримата ангели, които се явиха на Авраама при мамврийския дъб и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно.
За тия велики небесни посетители бяха наредени три стола пред иконите в стаята, където ставаха събранията ни. При влизането ни в стаята всеки от нас се покланяше пред тях и тогаз сядаше на стола си поред. „Все" значи Емануил - т.е. Господ с нас и между нас, Който ни учи.92 Той е Великият Учител и Спасител. А Михаил е военачалникът, Гавраил - вестителят. Вероятно тия са тримата ангели, които се явиха на Авраама при мамврийския дъб и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно. Прочете се Псалом 41, cm. 3; Изход гл. 7, стих 16; Деяния гл. 18, гл. 22, cm.
към текста >>

12. НАРЯДИ за 1909 година

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Апостол Павел ни насърчава да имаме жива вяра в Бога, чрез която ще получим обещанието, което Бог даде на Авраама.
Бог има власт над всяка плът. Гордите и нечестивите смирява и унищожава, а на послушните Нему дава благодат и ги запазва от всяко зло, колкото и неприятели да се подигнат против тех. VI петък Данаил - 2 глава; Еклисиаст - 7 глава; Послание към Евреите - 6 глава. Данаил-2глава: Сърдечната и колективна молитва винаги бива чута от Бога и тоя, който живее пред лицето Му право, нему се откриват тайните. Еклисиаст - 7глава: Прави сравнение на доброто със злото, като казва, че доброто е сила на духа на тялото, а лошият живот го убива. Апостол Павел ни насърчава да имаме жива вяра в Бога, чрез която ще получим обещанието, което Бог даде на Авраама. При това да се стараем да напредваме в любовта и дълготърпението, защото който един път е вкусил от небесния дар и е станал съучастник на Святия Дух, да се пази да не падне, понеже втори път ще разпъне Христа и тогава става мъчно повторно повдигането му. VII петък Евангелие от Йоана -12 глава; Послание към Римляните -11 глава; II книга на Царете -10 глава. Евангелие от Йоана -12 глава: Който иска да е син Божий, непременно трябва да живее по примера на Христа, защото който възлюби живота си на земята, то от Христа ще го загуби. Христос е Виделина на света и чрез него Бог ни се изяви. Затова Христос казва: „Който не повярва в мене, аз няма да го съдя, но Словото, което говорих, то ще го съди." Послание към Римляните -11 глава: Бог, Който ни се изяви чрез Христа, даде ни възможност да се спасим и при това ни доказа, че ний не сме отхвърлени от Него.
към текста >>

С вяра са работили всички пророци като Авраам, Мойсей, апостолите и др.
Аз съм вратата, казва Христос, и който пролази (премине) изотзад, е крадец и разбойник. Тия думи на Спасителя ни значат, че пътят на спасението е един и че ако искаме да влезем в Царството Божие, трябва да се уподобим на Христа и делата Негови да вършим. Ако външно само се представляваме за добри, то ще сме подобни на крадци и разбойници, за които Христос говори. Послание към Евреите -11 глава: При това, да станем достойни да се наречем Христово стадо, преди всичко необходимо ни е вяра в Бога, с която ще се приближаваме при Него, защото преди да го познаваме, трябва да вярваме, че има Бог. А вярата е осъществление на ония неща, за които се надяваме и изявление на ония неща, които не сме видели. С вяра са работили всички пророци като Авраам, Мойсей, апостолите и др. Тя и нам е необходима, тяхната вяра, за да добием вечен живот. Послание към Римляните -16глава: Мъдри на доброто, а прости на злото, казва апостол Павел. За да закрепнем духовно, трябва да отбягваме злите общества на кавги и раздори. Тия, които служат само на своята си плът, действуват пагубно на своите си, като разколебават вярата им в Бога и спират духовното развитие. Еклисиаст - 2 глава: Всички земни наслаждения, които человек може да добие, като знание, мъдрост, богатство, слава и прочее е суета и убиване надуха.
към текста >>

13. 34. НОСИТЕЛИ НА НОВОТО

ТОМ 12

В другия свят турят богатия в пъкъла, а пък Лазаря, когото занасят с тарага на гроба, ангелите го занасят в лоното Авраамово.
И да не ни заровят, все едно ни е. За погребение пари не оставяме. Ще кажете: „Той умира и трябва да го погребат.“ Христос дава една притча. Бедния Лазар никой не го погребва, турят го в една кола и му направят просто погребение. Умира богатият и му направят тържествено погребение, с музика, с кимвали. В другия свят турят богатия в пъкъла, а пък Лазаря, когото занасят с тарага на гроба, ангелите го занасят в лоното Авраамово. Как бихте желали да погребат: като богатия и да отидете в ада или като Лазара и ангели да ви занесат в лоното Авраамово? Това е старият порядък на нещата. В новия порядък на нещата човек няма да умира. Ще дойде един ден, няма да има умиране. Просто като дойде време, човек ще замине със съзнание за онзи свят.
към текста >>

Как бихте желали да погребат: като богатия и да отидете в ада или като Лазара и ангели да ви занесат в лоното Авраамово?
За погребение пари не оставяме. Ще кажете: „Той умира и трябва да го погребат.“ Христос дава една притча. Бедния Лазар никой не го погребва, турят го в една кола и му направят просто погребение. Умира богатият и му направят тържествено погребение, с музика, с кимвали. В другия свят турят богатия в пъкъла, а пък Лазаря, когото занасят с тарага на гроба, ангелите го занасят в лоното Авраамово. Как бихте желали да погребат: като богатия и да отидете в ада или като Лазара и ангели да ви занесат в лоното Авраамово? Това е старият порядък на нещата. В новия порядък на нещата човек няма да умира. Ще дойде един ден, няма да има умиране. Просто като дойде време, човек ще замине със съзнание за онзи свят. Той ще тръгне и ще замине и никой няма да знае къде е отишъл, нищо повече.
към текста >>

14. 6. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА ОТРАЗЕН В ПЕНТОГРАМА

Разговори и мисли от Учителя

ТОМ 12

В Писанието има три образа на хора с такава вяра: Авраам, Петър и разбойника на кръста.
Оттук нататък ученикът е в непрекъснато общение с Христа и неговият път има вече връзка с петте върха, за които споменах в началото. Но само онзи може да стане ученик и да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която да се разбиват вълните на житейското море. Тази вяра е символизирана с планината Арарат, на която се е спрял Ноевият ковчег. Значи планината Арарат е онази здрава канара, която символизира непоколебимата вяра на ученика. В Писанието има три образа на хора с такава вяра: Авраам, Петър и разбойника на кръста. Авраам, който имаше тази вяра се удостои да се нарече приятел на Бога. Но това високо положение, вместо да го направи горделив, го направи толкова смирен, щото той не се подвоуми да принесе в жертва сина си на Планината Морея. С това смирение човек вече напредва бързо в Пътя и се възкачва като Мойсей на планината Синай, където получава десетте заповеди Божии. Когато ги получава, човек се преобразява и над него слиза Духът. Това е планината Тавор.
към текста >>

Авраам, който имаше тази вяра се удостои да се нарече приятел на Бога.
Но само онзи може да стане ученик и да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която да се разбиват вълните на житейското море. Тази вяра е символизирана с планината Арарат, на която се е спрял Ноевият ковчег. Значи планината Арарат е онази здрава канара, която символизира непоколебимата вяра на ученика. В Писанието има три образа на хора с такава вяра: Авраам, Петър и разбойника на кръста. Авраам, който имаше тази вяра се удостои да се нарече приятел на Бога. Но това високо положение, вместо да го направи горделив, го направи толкова смирен, щото той не се подвоуми да принесе в жертва сина си на Планината Морея. С това смирение човек вече напредва бързо в Пътя и се възкачва като Мойсей на планината Синай, където получава десетте заповеди Божии. Когато ги получава, човек се преобразява и над него слиза Духът. Това е планината Тавор. Той се преобразява, но това още не е края.
към текста >>

15. 7. ПЕТТЕХ СТЪПКИ В ПЪТЯ НА ПОВДИГАНИЕ ЧОВЕШКАТА ДУША

Пеньо Киров

ТОМ 12

Първото лице е Авраам - родоначалника на еврейския народ.
Вярата е първата и последна преходна стъпка от настоящето към вечността или мост, по който се минува от тоя свят към Бога. Защото вярата е сила, степента на человеческия дух, която показва неговата любов спрямо Бога. Тя е вътрешната, тясната връзка на человека с неговия Небесен баща. Тя е духовно единение, най-висшето възвишение на человеческия дух, която го свързва с обямляющата Божествена Душа на живота. В прогреса на человечеството има три места, където се посочва за съвършената вяра на три лица. Първото лице е Авраам - родоначалника на еврейския народ. Той е, в когото верующите и до днес се именуват и ще се именуват „синове Авраамо- ви", защото неговата вяра беше изпитана и заверена. Защото да вярваш в някакъв Бог, тогаз, когато и други преди теб и с теб вярват е обяснимо, но да вярваш в един Бог, когото нито баща ти, ни родът ти, ни народът ти са вярвали, това е велика вяра. Такъв е бил случаят с Авраама. Той е повярвал в Бога тогаз, когато баща му Тара бе езичник и не само че повярва в Бога, но и възприе, че ще го направи народ велик и че потомството му ще наследи земята, която му се обещава. А при това, той още нямаше наследник от жена си, макар, както напосле се вижда, че е стигнал в дълбока старост, а така също и жена му, той пак оставаше да вярва, че потомството му ще наследи обещаната земя.
към текста >>

Той е, в когото верующите и до днес се именуват и ще се именуват „синове Авраамо- ви", защото неговата вяра беше изпитана и заверена.
Защото вярата е сила, степента на человеческия дух, която показва неговата любов спрямо Бога. Тя е вътрешната, тясната връзка на человека с неговия Небесен баща. Тя е духовно единение, най-висшето възвишение на человеческия дух, която го свързва с обямляющата Божествена Душа на живота. В прогреса на человечеството има три места, където се посочва за съвършената вяра на три лица. Първото лице е Авраам - родоначалника на еврейския народ. Той е, в когото верующите и до днес се именуват и ще се именуват „синове Авраамо- ви", защото неговата вяра беше изпитана и заверена. Защото да вярваш в някакъв Бог, тогаз, когато и други преди теб и с теб вярват е обяснимо, но да вярваш в един Бог, когото нито баща ти, ни родът ти, ни народът ти са вярвали, това е велика вяра. Такъв е бил случаят с Авраама. Той е повярвал в Бога тогаз, когато баща му Тара бе езичник и не само че повярва в Бога, но и възприе, че ще го направи народ велик и че потомството му ще наследи земята, която му се обещава. А при това, той още нямаше наследник от жена си, макар, както напосле се вижда, че е стигнал в дълбока старост, а така също и жена му, той пак оставаше да вярва, че потомството му ще наследи обещаната земя. И когато стана вече на сто години, а жена му на 90, тогава според Словото Божие, роди син и нарече името му Исак.
към текста >>

Такъв е бил случаят с Авраама.
Тя е духовно единение, най-висшето възвишение на человеческия дух, която го свързва с обямляющата Божествена Душа на живота. В прогреса на человечеството има три места, където се посочва за съвършената вяра на три лица. Първото лице е Авраам - родоначалника на еврейския народ. Той е, в когото верующите и до днес се именуват и ще се именуват „синове Авраамо- ви", защото неговата вяра беше изпитана и заверена. Защото да вярваш в някакъв Бог, тогаз, когато и други преди теб и с теб вярват е обяснимо, но да вярваш в един Бог, когото нито баща ти, ни родът ти, ни народът ти са вярвали, това е велика вяра. Такъв е бил случаят с Авраама. Той е повярвал в Бога тогаз, когато баща му Тара бе езичник и не само че повярва в Бога, но и възприе, че ще го направи народ велик и че потомството му ще наследи земята, която му се обещава. А при това, той още нямаше наследник от жена си, макар, както напосле се вижда, че е стигнал в дълбока старост, а така също и жена му, той пак оставаше да вярва, че потомството му ще наследи обещаната земя. И когато стана вече на сто години, а жена му на 90, тогава според Словото Божие, роди син и нарече името му Исак. Втора подобна вяра има в новия завет и то е вярата на Апостола Петра, един от учениците Христови. Мнозина упрекват апостола Петра, че се отрекъл от Христа и много други такива по адреса му, но малцина размислюват, защо се отрекъл Петър.
към текста >>

След вярата обаче, человек не остава в това положение, той желае да нараства и то е необходимо, но за да може да направи това, трябва да се смири, тъй както и Авраам се смири и отиде да принесе сина си за жертва.
" Казал на Христа: „Помени ме Господи, когато отидеш в Царството си." И Господ му отговорил, че днес ще бъдеш с мен в рай. От истина, че и тази вяра е чудна! Да вярваш в един человек и да го възприемаш за Господ и то в минута, когато този человек е безсилен, увиснал на кръстното дърво и умира, без да се избавя и да се иска от Него благослове- ние да бъде поменат в едно Царство не от този свят, тази вяра е безподобна. Много добре се вижда, че този разбойник е бил случайно станал разбойник и че той е познавал Христа от по-напред. За което и именно иска Неговото бла- гословение, да бъде поменат в Царството Му. След вярата обаче, человек не остава в това положение, той желае да нараства и то е необходимо, но за да може да направи това, трябва да се смири, тъй както и Авраам се смири и отиде да принесе сина си за жертва. И този, чрез когото се очакваше да се завземе обещаната земя, то за същия този син, като поотрасна, каза се на Авраама да го вземе и принесе жертва. И Авраам, без да губи време или да се двоуми, че как ще принесе жертва този, чрез който му се дава в обещание земята, той го взе и натовари дърва и замина да го принесе жертва на посоченото му место. Той вършеше това, защото знаеше, че в онзи, в когото вярва, Той може и от мъртвите да възкресява, затова и без колебание, след като отидоха на посоченото место, дигна ръка да го посече, но Ангел Господен го спря. И така се завърши изпита на Авраамовата вяра, изпит, който от днешните верующи надали ще се намери някой да претърпи. Така щото, человек след като повярва в Бога, трябва да се смири и това положение има съотношение на Авраамовата жертва на планината на върха Мория.
към текста >>

И този, чрез когото се очакваше да се завземе обещаната земя, то за същия този син, като поотрасна, каза се на Авраама да го вземе и принесе жертва.
От истина, че и тази вяра е чудна! Да вярваш в един человек и да го възприемаш за Господ и то в минута, когато този человек е безсилен, увиснал на кръстното дърво и умира, без да се избавя и да се иска от Него благослове- ние да бъде поменат в едно Царство не от този свят, тази вяра е безподобна. Много добре се вижда, че този разбойник е бил случайно станал разбойник и че той е познавал Христа от по-напред. За което и именно иска Неговото бла- гословение, да бъде поменат в Царството Му. След вярата обаче, человек не остава в това положение, той желае да нараства и то е необходимо, но за да може да направи това, трябва да се смири, тъй както и Авраам се смири и отиде да принесе сина си за жертва. И този, чрез когото се очакваше да се завземе обещаната земя, то за същия този син, като поотрасна, каза се на Авраама да го вземе и принесе жертва. И Авраам, без да губи време или да се двоуми, че как ще принесе жертва този, чрез който му се дава в обещание земята, той го взе и натовари дърва и замина да го принесе жертва на посоченото му место. Той вършеше това, защото знаеше, че в онзи, в когото вярва, Той може и от мъртвите да възкресява, затова и без колебание, след като отидоха на посоченото место, дигна ръка да го посече, но Ангел Господен го спря. И така се завърши изпита на Авраамовата вяра, изпит, който от днешните верующи надали ще се намери някой да претърпи. Така щото, человек след като повярва в Бога, трябва да се смири и това положение има съотношение на Авраамовата жертва на планината на върха Мория. Това е втората стъпка.
към текста >>

И Авраам, без да губи време или да се двоуми, че как ще принесе жертва този, чрез който му се дава в обещание земята, той го взе и натовари дърва и замина да го принесе жертва на посоченото му место.
Да вярваш в един человек и да го възприемаш за Господ и то в минута, когато този человек е безсилен, увиснал на кръстното дърво и умира, без да се избавя и да се иска от Него благослове- ние да бъде поменат в едно Царство не от този свят, тази вяра е безподобна. Много добре се вижда, че този разбойник е бил случайно станал разбойник и че той е познавал Христа от по-напред. За което и именно иска Неговото бла- гословение, да бъде поменат в Царството Му. След вярата обаче, человек не остава в това положение, той желае да нараства и то е необходимо, но за да може да направи това, трябва да се смири, тъй както и Авраам се смири и отиде да принесе сина си за жертва. И този, чрез когото се очакваше да се завземе обещаната земя, то за същия този син, като поотрасна, каза се на Авраама да го вземе и принесе жертва. И Авраам, без да губи време или да се двоуми, че как ще принесе жертва този, чрез който му се дава в обещание земята, той го взе и натовари дърва и замина да го принесе жертва на посоченото му место. Той вършеше това, защото знаеше, че в онзи, в когото вярва, Той може и от мъртвите да възкресява, затова и без колебание, след като отидоха на посоченото место, дигна ръка да го посече, но Ангел Господен го спря. И така се завърши изпита на Авраамовата вяра, изпит, който от днешните верующи надали ще се намери някой да претърпи. Така щото, человек след като повярва в Бога, трябва да се смири и това положение има съотношение на Авраамовата жертва на планината на върха Мория. Това е втората стъпка. След като человек мине тези две стъпки, трябва още да продължава да нараства, да се повдига духовно, за да има възможност, да разбира гласа Господен и да възприема Неговите упътвания.
към текста >>

И така се завърши изпита на Авраамовата вяра, изпит, който от днешните верующи надали ще се намери някой да претърпи.
За което и именно иска Неговото бла- гословение, да бъде поменат в Царството Му. След вярата обаче, человек не остава в това положение, той желае да нараства и то е необходимо, но за да може да направи това, трябва да се смири, тъй както и Авраам се смири и отиде да принесе сина си за жертва. И този, чрез когото се очакваше да се завземе обещаната земя, то за същия този син, като поотрасна, каза се на Авраама да го вземе и принесе жертва. И Авраам, без да губи време или да се двоуми, че как ще принесе жертва този, чрез който му се дава в обещание земята, той го взе и натовари дърва и замина да го принесе жертва на посоченото му место. Той вършеше това, защото знаеше, че в онзи, в когото вярва, Той може и от мъртвите да възкресява, затова и без колебание, след като отидоха на посоченото место, дигна ръка да го посече, но Ангел Господен го спря. И така се завърши изпита на Авраамовата вяра, изпит, който от днешните верующи надали ще се намери някой да претърпи. Така щото, человек след като повярва в Бога, трябва да се смири и това положение има съотношение на Авраамовата жертва на планината на върха Мория. Това е втората стъпка. След като человек мине тези две стъпки, трябва още да продължава да нараства, да се повдига духовно, за да има възможност, да разбира гласа Господен и да възприема Неговите упътвания. За да получава человек Божиите упътвания, той трябва да запази съвестта си и сърдцето си чисти. Затова трябва да се пази от пиянство, блудство, нечистота, похотливост, идолослужение, черодейство, вражди, разпри, ревнования, ярости, крамоли, раздори, ереси, зависти, убийства, кущунства и други такива, които ако и да са извършвани от него, той трябва да ги изхвърли, и вместо тях - тури други добродетели, като Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосердие, кротост, въздържание и други такива.
към текста >>

Така щото, человек след като повярва в Бога, трябва да се смири и това положение има съотношение на Авраамовата жертва на планината на върха Мория.
След вярата обаче, человек не остава в това положение, той желае да нараства и то е необходимо, но за да може да направи това, трябва да се смири, тъй както и Авраам се смири и отиде да принесе сина си за жертва. И този, чрез когото се очакваше да се завземе обещаната земя, то за същия този син, като поотрасна, каза се на Авраама да го вземе и принесе жертва. И Авраам, без да губи време или да се двоуми, че как ще принесе жертва този, чрез който му се дава в обещание земята, той го взе и натовари дърва и замина да го принесе жертва на посоченото му место. Той вършеше това, защото знаеше, че в онзи, в когото вярва, Той може и от мъртвите да възкресява, затова и без колебание, след като отидоха на посоченото место, дигна ръка да го посече, но Ангел Господен го спря. И така се завърши изпита на Авраамовата вяра, изпит, който от днешните верующи надали ще се намери някой да претърпи. Така щото, человек след като повярва в Бога, трябва да се смири и това положение има съотношение на Авраамовата жертва на планината на върха Мория. Това е втората стъпка. След като человек мине тези две стъпки, трябва още да продължава да нараства, да се повдига духовно, за да има възможност, да разбира гласа Господен и да възприема Неговите упътвания. За да получава человек Божиите упътвания, той трябва да запази съвестта си и сърдцето си чисти. Затова трябва да се пази от пиянство, блудство, нечистота, похотливост, идолослужение, черодейство, вражди, разпри, ревнования, ярости, крамоли, раздори, ереси, зависти, убийства, кущунства и други такива, които ако и да са извършвани от него, той трябва да ги изхвърли, и вместо тях - тури други добродетели, като Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосердие, кротост, въздържание и други такива. Това положение има съотношение с възкачванието на Мой- сея на планината Синай, на върха Хорив, за да получи двете скрижали с десет- тех Божии заповеди.
към текста >>

16. 11. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА

Паша Теодорова

ТОМ 13

Не можем ли и ние да кажем, както казват хората от Стария завет, че „Господ ходеше по земята", че се е разговарял с Мойсея, с Авраама, с Исаака и Якова?
Не с презрение, но с жалост, Слънцето го погледна и за миг, кратък миг, какъвто и Вселената не познава, замълча... Млъкна и замълча, както някога, като запитали Хермеса да каже нещо за злото, той стиснал устата си и замълчал. От яростта на безумеца, от неродения син от майка, един от горните лъчи на Слънцето на живота се наклонил малко надолу, а един от долните лъчи трепнал малко леко и изгубил своята подвижност. Обаче от този ден и час на всички ни се стори, че Слънцето слезе по- близо до хората, като че възлизаше и слизаше надолу, даже със своята светлина и топлина помогна повече на хората да ги освободи от мрака и студа в живота. Понякога нам се виждаше, че това Слънце, като че ходеше по земята. Чудно ли е това? Не можем ли и ние да кажем, както казват хората от Стария завет, че „Господ ходеше по земята", че се е разговарял с Мойсея, с Авраама, с Исаака и Якова? Ако Бог слиза и възлиза, защо и Слънцето да не може да направи същото? Който създаде Слънцето, Той сам управлява неговия живот и неговите движения. А ние сме живи свидетели на това явление. Какво става с безумеца, който не постигна крайната си цел? - Каквото става с всички хора, които вървят по неговия път.
към текста >>

17. 79. ИЗВАДКИ ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Жечо Панайотов

ТОМ 15

Едно време Бог е бил Бог на Авраама, на Исака, на Якова, а сега е Бог на бедните, на страдащите, на вдовиците.
София, 9.XII. 1968 г. III. Из тома „ВСЕ ЩО Е ПИСАНО" беседа „ВЗЕМАНЕ И ДАВАНЕ" - от 6.V.1917 г. /стр. 144-146/[1] Радвайте се, ако имате криви разбирания и заблуждения, защото Бог е решил да бъде мек и благосклонен към всички слаби, куци, неми, страдащи, онеправдани, заблудени и т.н. Той е Бог на сираците, на бедните, на вдовиците, на страдащите, а не на богатите, ситите, високопоставените. Едно време Бог е бил Бог на Авраама, на Исака, на Якова, а сега е Бог на бедните, на страдащите, на вдовиците. Бог казва: „Моите слуги не извършиха работата ми на земята, както трябва. Сега аз сам слизам на земята, да свърша работата си, да оправя света". Светът ще се оправи, защото Бог работи вече в него. Той слиза на земята, да даде живот на всички, да приемат и приложат Неговото учение, не единично, но за цялото човечество. Ще кажат някои, че са бедни, сакати, слепи.
към текста >>

18. 6. ПЕНТОГРАМАТА

Николай Дойнов

ТОМ 15

В Свещеното писание имаме три образа с такава непоколебима вяра: АВРААМ, ПЕТЪР и РАЗБОЙНИКА НА КРЪСТА.
И пътя на ученика има вече връзка с ПЕТТЯХ ВЪРХА за които споменах в началото. Но, само онзи може да стане ученик, да срещне ХРИСТА, които има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която да се разбиват вълните на житейското море. Тази вяра е символизирана в планината АРАРАТ, на която е спрял Ноевият ковчег. Значи, планината АРАРАТ е онази, здрава канара, която символизира непоклатимата вяра на ученика. В Свещеното писание имаме три образа с такава непоколебима вяра: АВРААМ, ПЕТЪР и РАЗБОЙНИКА НА КРЪСТА. Авраам, които имаше тази вяра се удостои да бъде наречен - ПРИЯТЕЛ НА БОГА. Но това високо положение, вместо да го направи горделив, го направи толкова скромен, щото той не се подвоуми да принесе в жертва сина си, на планината МОРЕЯ. С това смирение вече човек напредва бързо по своя духовен път и се възкачва като МОЙСЕЯ на планината СИНАЙ, на върха ХОРИВ, където получава заповедите БОЖИИ. Когато ги получава човек се преобразява и над него слиза ДУХЪТ - това е планината ТАВОР. Той се преобразява, но това не е още краят.
към текста >>

Авраам, които имаше тази вяра се удостои да бъде наречен - ПРИЯТЕЛ НА БОГА.
Но, само онзи може да стане ученик, да срещне ХРИСТА, които има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която да се разбиват вълните на житейското море. Тази вяра е символизирана в планината АРАРАТ, на която е спрял Ноевият ковчег. Значи, планината АРАРАТ е онази, здрава канара, която символизира непоклатимата вяра на ученика. В Свещеното писание имаме три образа с такава непоколебима вяра: АВРААМ, ПЕТЪР и РАЗБОЙНИКА НА КРЪСТА. Авраам, които имаше тази вяра се удостои да бъде наречен - ПРИЯТЕЛ НА БОГА. Но това високо положение, вместо да го направи горделив, го направи толкова скромен, щото той не се подвоуми да принесе в жертва сина си, на планината МОРЕЯ. С това смирение вече човек напредва бързо по своя духовен път и се възкачва като МОЙСЕЯ на планината СИНАЙ, на върха ХОРИВ, където получава заповедите БОЖИИ. Когато ги получава човек се преобразява и над него слиза ДУХЪТ - това е планината ТАВОР. Той се преобразява, но това не е още краят. Краят е безсмъртието, но за да го получи, трябва да се отрече от себе си т.е.
към текста >>

19. III. ЗАЩО ЦАР ДАВИД НЕ МОЖА ДА ПОСТРОИ ДОМ ГОСПОДЕН НА СКИНИЯТА НА ЙЕХОВА?

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

Това е на същото място където Авраам бил изпитан от Господа, да принесе в жертва сина си Исака (Битие, гл.
Господ го уверил, че това ще направи синът му. 6. Соломон, син на Давид е бил син на обещанието, понеже Бог е казал на Давида, че той не може да построи храм, а ще го построи онзи, който ще излезе от неговите чрезсла т.е. неговата плът и Духа Господен ще го води. Той е царувал също 40 години, като по това време построява храма за седем години и половина и е просъществувал 33 години, и е бил обран, осквернен от египетския цар Сисак, за Божие наказание, за идолопоклонството на Соломона към чужди богове и отхвърлянето на израилевия Бог от самия Соломон. 7. Храмът построен от Соломон е бил на върхът Мория (2Л ет. 3;1). Това е на същото място където Авраам бил изпитан от Господа, да принесе в жертва сина си Исака (Битие, гл. 22, ст. 1 ;2). Това е мястото където на първо място стои вярата в Бог Йехова и изпълнение на законите му. Но точно това не прави Соломон и затова еврейското царство се разрушава след смъртта на Соломона. И Йерусалим остава в Юдиното племе, то пази Скинията, ковчега и книгата със законите.
към текста >>

20. XV. НЕ ХВЪРЛЯЙТЕ БИСЕРИТЕ ПРЕД СВИНЕТЕ (Ев. Матея, гл. 7, ст. 6)

ТОМ 16

На Авраам леко ли му бе сина си към жертвеника да поведе С вяра произнесе: „Иеова - ире".
Благодаря ти! Жив и здрав бъди и работата си довърши! Сили Бог да ти дари! 16.ХП.1999 г. гр. Стара Загора Момчил Николов ИЗГРЕВЪТ Говори се, че Изгревът тежко се чете Чуй добре, човече и прочети следващите редове. На Авраам леко ли му бе сина си към жертвеника да поведе С вяра произнесе: „Иеова - ире". На Мойсей леко ли му бе през пустинята четиридесет лета израилевите племена да преведе Връзката му с Бога силна бе. „Господ даде, Господ отне, да бъде името Господне благословено" - тез думи да произнесе на Йов лесно ли му бе. На Христос леко ли му бе, кога се моли от порите му кръв да потече. На Учителят леко ли му бе всички хули да понесе Школа да отвори, в която да се учат человеци и Богове. На Вергилий леко ли му бе тридесет години да събира да запазва, да издава Словото на Бога - заобиколен от врагове.
към текста >>

21. II. Учителят Дънов за любовта, брака и женитбата

VII. Духът на Истината в Словото На Всемировият Учител Беинса Дуно и Духът на Заблуждението в деянията человечески

ТОМ 17

Христос им казва: „Ако бихте били чада Авраамови, делата Авраамови бихте правили, но вие сте от баща дявола родени в робство." Тъй, мнозина от вас са идвали при мене да ме запитват да се женят ли, или не.
То значи: нито се жени, нито роб става, нито робчета ражда. В Стария Завет се казва: „Родени в беззаконие." Туй значи: родени в робство. Щом служиш на греха, твоите деца се раждат като роби. Това значи: родени в беззаконие, родени в робство. Евангелито пък казва: „Ние не сме родени в блуд." Я ми цитирайте този стих, какво е казал Христос? Христос им казва: „Ако бихте били чада Авраамови, делата Авраамови бихте правили, но вие сте от баща дявола родени в робство." Тъй, мнозина от вас са идвали при мене да ме запитват да се женят ли, или не. Разбрахте ли, ученици, разбрахте ли сега как седи въпросът? Да се не жените! Този въпрос за учениците решен ли е, разбрахте ли го сега? Съвременните лекари не позволяват на болните хора да се женят. Съвременните лекари на идиотите не позволяват да се женят.
към текста >>

22. 22. Сфера на Юпитера

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

194 ÷ 197 Ако живеехме в библейски времена и исках да ви покажа един хубав Юпитеров тип, бих ви завел при Авраама.
, 22. Сфера на Юпитера Житно зърно, Г. XI (1937), кн. 7 ÷ 8, с. 194 ÷ 197 Ако живеехме в библейски времена и исках да ви покажа един хубав Юпитеров тип, бих ви завел при Авраама. Макар да не сме ангели, като троицата пътници, които са се отбили да му гостуват при Мамвриевите дъбове, той и нас би приел радушно и би ни богато угостил. За няколко часа поне ние бихме се чувствували прекрасно разположени всред тази патриархална обстановка, всред охолното благополучие, в което Авраам е живял. Защото Авраам, като Юпитерово чедо, е бил успешен, благополучен човек. „Господ беше благословил Авраама във всичко”, се казва за него в хубавия библейски разказ, в който се повествува живота на израилския патриарх, призван да стане „отец на вярващите”. Прочетете този разказ, за да видите безпримерната вяра на Авраама - основен двигател на Юпитеровата сфера - неговото благородство, неговата честност и справедливост, неговия съобразителен ум, неговото великодушие и щедрост, неговото миролюбив, за да видите ония черти, които правят от положителния Юпитеров тип оня обществен индивид, който обладава най-пълна и най-всестранна социална приспособимост.
към текста >>

За няколко часа поне ние бихме се чувствували прекрасно разположени всред тази патриархална обстановка, всред охолното благополучие, в което Авраам е живял.
Сфера на Юпитера Житно зърно, Г. XI (1937), кн. 7 ÷ 8, с. 194 ÷ 197 Ако живеехме в библейски времена и исках да ви покажа един хубав Юпитеров тип, бих ви завел при Авраама. Макар да не сме ангели, като троицата пътници, които са се отбили да му гостуват при Мамвриевите дъбове, той и нас би приел радушно и би ни богато угостил. За няколко часа поне ние бихме се чувствували прекрасно разположени всред тази патриархална обстановка, всред охолното благополучие, в което Авраам е живял. Защото Авраам, като Юпитерово чедо, е бил успешен, благополучен човек. „Господ беше благословил Авраама във всичко”, се казва за него в хубавия библейски разказ, в който се повествува живота на израилския патриарх, призван да стане „отец на вярващите”. Прочетете този разказ, за да видите безпримерната вяра на Авраама - основен двигател на Юпитеровата сфера - неговото благородство, неговата честност и справедливост, неговия съобразителен ум, неговото великодушие и щедрост, неговото миролюбив, за да видите ония черти, които правят от положителния Юпитеров тип оня обществен индивид, който обладава най-пълна и най-всестранна социална приспособимост. Само по дълбоко символичния разказ за Авраама би могла да се проучи Юпитеровата сфера с всичките и типични функции. И тогава би станало ясно, как „Юпитер” означава оня културен стадий от живота, в който хората излизат от чергарския живот, от постоянните борби, за да се насочат към „обетованата земя”, където цари един напълно йерархизуван социален строй, с неговия религиозен култ, с неговия правов ред, с неговите законно-установени политически и обществени учреждения.
към текста >>

Защото Авраам, като Юпитерово чедо, е бил успешен, благополучен човек.
XI (1937), кн. 7 ÷ 8, с. 194 ÷ 197 Ако живеехме в библейски времена и исках да ви покажа един хубав Юпитеров тип, бих ви завел при Авраама. Макар да не сме ангели, като троицата пътници, които са се отбили да му гостуват при Мамвриевите дъбове, той и нас би приел радушно и би ни богато угостил. За няколко часа поне ние бихме се чувствували прекрасно разположени всред тази патриархална обстановка, всред охолното благополучие, в което Авраам е живял. Защото Авраам, като Юпитерово чедо, е бил успешен, благополучен човек. „Господ беше благословил Авраама във всичко”, се казва за него в хубавия библейски разказ, в който се повествува живота на израилския патриарх, призван да стане „отец на вярващите”. Прочетете този разказ, за да видите безпримерната вяра на Авраама - основен двигател на Юпитеровата сфера - неговото благородство, неговата честност и справедливост, неговия съобразителен ум, неговото великодушие и щедрост, неговото миролюбив, за да видите ония черти, които правят от положителния Юпитеров тип оня обществен индивид, който обладава най-пълна и най-всестранна социална приспособимост. Само по дълбоко символичния разказ за Авраама би могла да се проучи Юпитеровата сфера с всичките и типични функции. И тогава би станало ясно, как „Юпитер” означава оня културен стадий от живота, в който хората излизат от чергарския живот, от постоянните борби, за да се насочат към „обетованата земя”, където цари един напълно йерархизуван социален строй, с неговия религиозен култ, с неговия правов ред, с неговите законно-установени политически и обществени учреждения. Ала да оставим на мира библейския патриарх, защото животът му е толкова далечен, че звучи като мит.
към текста >>

„Господ беше благословил Авраама във всичко”, се казва за него в хубавия библейски разказ, в който се повествува живота на израилския патриарх, призван да стане „отец на вярващите”.
7 ÷ 8, с. 194 ÷ 197 Ако живеехме в библейски времена и исках да ви покажа един хубав Юпитеров тип, бих ви завел при Авраама. Макар да не сме ангели, като троицата пътници, които са се отбили да му гостуват при Мамвриевите дъбове, той и нас би приел радушно и би ни богато угостил. За няколко часа поне ние бихме се чувствували прекрасно разположени всред тази патриархална обстановка, всред охолното благополучие, в което Авраам е живял. Защото Авраам, като Юпитерово чедо, е бил успешен, благополучен човек. „Господ беше благословил Авраама във всичко”, се казва за него в хубавия библейски разказ, в който се повествува живота на израилския патриарх, призван да стане „отец на вярващите”. Прочетете този разказ, за да видите безпримерната вяра на Авраама - основен двигател на Юпитеровата сфера - неговото благородство, неговата честност и справедливост, неговия съобразителен ум, неговото великодушие и щедрост, неговото миролюбив, за да видите ония черти, които правят от положителния Юпитеров тип оня обществен индивид, който обладава най-пълна и най-всестранна социална приспособимост. Само по дълбоко символичния разказ за Авраама би могла да се проучи Юпитеровата сфера с всичките и типични функции. И тогава би станало ясно, как „Юпитер” означава оня културен стадий от живота, в който хората излизат от чергарския живот, от постоянните борби, за да се насочат към „обетованата земя”, където цари един напълно йерархизуван социален строй, с неговия религиозен култ, с неговия правов ред, с неговите законно-установени политически и обществени учреждения. Ала да оставим на мира библейския патриарх, защото животът му е толкова далечен, че звучи като мит. Няма да се спираме и при друга една още по-древна, ала типична библейска фигура - Йов.
към текста >>

Прочетете този разказ, за да видите безпримерната вяра на Авраама - основен двигател на Юпитеровата сфера - неговото благородство, неговата честност и справедливост, неговия съобразителен ум, неговото великодушие и щедрост, неговото миролюбив, за да видите ония черти, които правят от положителния Юпитеров тип оня обществен индивид, който обладава най-пълна и най-всестранна социална приспособимост.
194 ÷ 197 Ако живеехме в библейски времена и исках да ви покажа един хубав Юпитеров тип, бих ви завел при Авраама. Макар да не сме ангели, като троицата пътници, които са се отбили да му гостуват при Мамвриевите дъбове, той и нас би приел радушно и би ни богато угостил. За няколко часа поне ние бихме се чувствували прекрасно разположени всред тази патриархална обстановка, всред охолното благополучие, в което Авраам е живял. Защото Авраам, като Юпитерово чедо, е бил успешен, благополучен човек. „Господ беше благословил Авраама във всичко”, се казва за него в хубавия библейски разказ, в който се повествува живота на израилския патриарх, призван да стане „отец на вярващите”. Прочетете този разказ, за да видите безпримерната вяра на Авраама - основен двигател на Юпитеровата сфера - неговото благородство, неговата честност и справедливост, неговия съобразителен ум, неговото великодушие и щедрост, неговото миролюбив, за да видите ония черти, които правят от положителния Юпитеров тип оня обществен индивид, който обладава най-пълна и най-всестранна социална приспособимост. Само по дълбоко символичния разказ за Авраама би могла да се проучи Юпитеровата сфера с всичките и типични функции. И тогава би станало ясно, как „Юпитер” означава оня културен стадий от живота, в който хората излизат от чергарския живот, от постоянните борби, за да се насочат към „обетованата земя”, където цари един напълно йерархизуван социален строй, с неговия религиозен култ, с неговия правов ред, с неговите законно-установени политически и обществени учреждения. Ала да оставим на мира библейския патриарх, защото животът му е толкова далечен, че звучи като мит. Няма да се спираме и при друга една още по-древна, ала типична библейска фигура - Йов. Защото след един Юпитеровски охолен и благополучен живот, щедро обсипан с всички блага на живота, той попада под ударите на Сатурна, и съдбата му взема трагичен обрат.
към текста >>

Само по дълбоко символичния разказ за Авраама би могла да се проучи Юпитеровата сфера с всичките и типични функции.
Макар да не сме ангели, като троицата пътници, които са се отбили да му гостуват при Мамвриевите дъбове, той и нас би приел радушно и би ни богато угостил. За няколко часа поне ние бихме се чувствували прекрасно разположени всред тази патриархална обстановка, всред охолното благополучие, в което Авраам е живял. Защото Авраам, като Юпитерово чедо, е бил успешен, благополучен човек. „Господ беше благословил Авраама във всичко”, се казва за него в хубавия библейски разказ, в който се повествува живота на израилския патриарх, призван да стане „отец на вярващите”. Прочетете този разказ, за да видите безпримерната вяра на Авраама - основен двигател на Юпитеровата сфера - неговото благородство, неговата честност и справедливост, неговия съобразителен ум, неговото великодушие и щедрост, неговото миролюбив, за да видите ония черти, които правят от положителния Юпитеров тип оня обществен индивид, който обладава най-пълна и най-всестранна социална приспособимост. Само по дълбоко символичния разказ за Авраама би могла да се проучи Юпитеровата сфера с всичките и типични функции. И тогава би станало ясно, как „Юпитер” означава оня културен стадий от живота, в който хората излизат от чергарския живот, от постоянните борби, за да се насочат към „обетованата земя”, където цари един напълно йерархизуван социален строй, с неговия религиозен култ, с неговия правов ред, с неговите законно-установени политически и обществени учреждения. Ала да оставим на мира библейския патриарх, защото животът му е толкова далечен, че звучи като мит. Няма да се спираме и при друга една още по-древна, ала типична библейска фигура - Йов. Защото след един Юпитеровски охолен и благополучен живот, щедро обсипан с всички блага на живота, той попада под ударите на Сатурна, и съдбата му взема трагичен обрат. Няма да се спираме на историята на Йова, развиваща се в оная плоскост, дето се секат сферите на Юпитера и Сатурна, макар Йов като тип и като съдба в живота да е вечен.
към текста >>

23. 35. Из житието на апостола Павла

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

1 ст.) Павел заявява: „И аз съм израилянин, от семето Авраамово, от племето Бениаминово”.
” Деяния на Апостолите 9 гл. 4 cт. За личността на апостола Павла в християнските Писания имаме малко вести. Ала макар и малко, те се считат за достоверни. Така, в Послание към Римляни (11 гл. 1 ст.) Павел заявява: „И аз съм израилянин, от семето Авраамово, от племето Бениаминово”. Последното пояснение е конкретно - то сочи от кое Израилево коляно води потеклото си християнският апостол. На друго място (Деяния, гл. 22, 3 ст.) Павел говори за себе си така: „Аз съм человек Юдеин, роден в Tape Киликийски, и възпитан в този град при нозете Гамалиилови, изучен точно в отцепреданния закон”. В гл. 23 от Деяния, 6 ст.
към текста >>

Те започват изложението си едва ли не от Адама, или ако не от него, то непременно ще тръгнат от патриарха Авраама, и като преминат през по-главните събития, разказани в Библията, ще дойдат най-сетне на предмета.
А първосвещеникът попита; „Така ли е това? ”. А той рече: „Мъже братя и отци, слушайте! ”... Препоръчвам на читателите да прочетат защитната реч на Стефана, защото е един хубав образец на вехтозаветно красноречие и на ораторски похват у старите евреи. Не е важно при това, че съчинителят на тази реч е всъщност авторът на Деянията. Може, обаче, с увереност да се твърди, че речта на Стефана не се е много отличавала от нея, защото във всички подобни библейски речи има нещо стереотипно. Те започват изложението си едва ли не от Адама, или ако не от него, то непременно ще тръгнат от патриарха Авраама, и като преминат през по-главните събития, разказани в Библията, ще дойдат най-сетне на предмета. Очевидно, този по-пълен или по-бегъл преглед на библейските събития, отразяващи историята на Израелския народ, е имал за цел от една страна да припомни Свещеното Писание на една невежествена, неграмотна маса, която не е знаела четмо и писмо, да повдигне нейното религиозно и национално самочувство, а от друга - да представи разглежданото събитие като логическа последица от онази низа предопределени свише събития, които съставят историята на Израелския народ. Отпращам ония, които се интересуват от словата, що са държали вехтозаветните „началници народни” пред множествата, към „Неемия” - една от книгите на Стария Завет, Тя е интересна между другото и поради това, че ни дава ясна представа за начините, с които са си служили тогавашните водачи народни, за да повдигнат религиозното и национално самосъзнание на своя народ, особено в дни на общи бедствия и национален упадък. Характерна е в това отношение 9 гл. от Неемия. В нея четем, че след като всички израилеви синове застанали в продължение на една четвърт от деня, та изповядали своите грехове и беззаконията на отците си, употребили друга четвърт от деня за четене на Закона.
към текста >>

24. 36. Животът на старозаветните – I

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

И започва отново монотонното: Авраам роди Исаака, Исаак роди Якова, Яков роди Юда и братята му и т. н.
Животът на праведния обхваща долните пластове на мозъка, а животът, който обуславя Пътя на ученика, тече във висшите слоеве на мозъка. Той е заел най-хубавото място. Затова този живот представя идеалното в човека. Из „Пътят на Ученика” - от Учителя Надали има нещо по-скучно от това да четеш дългите предълги родословия, които се срещат на всяка стъпка в Стария Завет. Но докато си мислиш, ме след като си затворил неговите страници, ти си се отървал от дългите върволици имена, ето че в първата книга на Новия Завет - Евангелието на Матея - налиташ пак на едно дълго родословие - това на Исуса Христа. И започва отново монотонното: Авраам роди Исаака, Исаак роди Якова, Яков роди Юда и братята му и т. н. и т. н. - цели четиридесет и два рода. Ония, които познават добре Библията, които са я чели толкова много, та я знаят дори наизуст, ще ми възразят, че четенето на Исусовото родословие е скучно само за хора, които не са запознати със Стария Завет. Ако го познаваха, имената на Авраама, Исаака, Якова, Давида, Соломона и т. н. щяха тутакси да извикат във въображението им техните образи - те щяха да изпъкнат като живи хора, всеки със своя характер, със своята история, разказана така просто, но и така живо в Библията.
към текста >>

Ако го познаваха, имената на Авраама, Исаака, Якова, Давида, Соломона и т. н.
Но докато си мислиш, ме след като си затворил неговите страници, ти си се отървал от дългите върволици имена, ето че в първата книга на Новия Завет - Евангелието на Матея - налиташ пак на едно дълго родословие - това на Исуса Христа. И започва отново монотонното: Авраам роди Исаака, Исаак роди Якова, Яков роди Юда и братята му и т. н. и т. н. - цели четиридесет и два рода. Ония, които познават добре Библията, които са я чели толкова много, та я знаят дори наизуст, ще ми възразят, че четенето на Исусовото родословие е скучно само за хора, които не са запознати със Стария Завет. Ако го познаваха, имената на Авраама, Исаака, Якова, Давида, Соломона и т. н. щяха тутакси да извикат във въображението им техните образи - те щяха да изпъкнат като живи хора, всеки със своя характер, със своята история, разказана така просто, но и така живо в Библията. Не отричам, че това възражение е право. Езотеристите, от своя страна, ще ми припомнят, че това скучно за несведущите родословие, което е дадено в първата глава от Евангелието на Матея, представя всъщност съкращение на цели страници от Стария Завет. То е същинска формула или по-скоро окултна скица, по която посветените в езотеричното познание, могат да проследят оная линия по плът, по която е дошъл Исус. За тях Авраам, Исак, Яков и пр.
към текста >>

За тях Авраам, Исак, Яков и пр.
Ако го познаваха, имената на Авраама, Исаака, Якова, Давида, Соломона и т. н. щяха тутакси да извикат във въображението им техните образи - те щяха да изпъкнат като живи хора, всеки със своя характер, със своята история, разказана така просто, но и така живо в Библията. Не отричам, че това възражение е право. Езотеристите, от своя страна, ще ми припомнят, че това скучно за несведущите родословие, което е дадено в първата глава от Евангелието на Матея, представя всъщност съкращение на цели страници от Стария Завет. То е същинска формула или по-скоро окултна скица, по която посветените в езотеричното познание, могат да проследят оная линия по плът, по която е дошъл Исус. За тях Авраам, Исак, Яков и пр. не са само човешки същества, а и символи на космогонични принципи и сили, които движат еволюцията на човешкия род и създават цели епохи. Против този възглед на адептите на езотеричното познание не мога нищо да възразя, още повече, че съм убеден в неговата правота. Най-сетне и кабалистите ще потвърдят, че поне за тях няма нищо скучно в родословията. Напротив, за тях всяко име е формула, която крие дълбоки кабалистични тайни. Числата, които се явяват при развиване на родословните дървета, също са за тях ключове на тайни.
към текста >>

Нека пристъпим сега към очертаване архаичния образ на най-големия от патриарсите - Авраам.
Ако този живот беше безвъзвратно изчезнал, ако той принадлежеше на едно далечно минало, надали би си струвало труда да се занимава човек с него, освен от историчен и археологичен интерес. Ала този живот, както е изтъкнато това и в мотото на настоящето изследване, и днес съществува като едно мощно течение в съзнанието на човека. В психиката на съвременния човек прозвучават всеки ден сума старозаветни мотиви. Той много пъти потъва и пак изплава от това струящо в душевния му живот течение. Но не само това: голяма част от съвременните хора, макар и да живеят в една епоха, в която действуват мощните струи и на „новозаветния живот”, и на „живота на праведните”, и на „живота на ученика”, остават в дълбочината на душата си, в основната тенденция на своя живот, същински старозаветници. Нека пристъпим сега към очертаване архаичния образ на най-големия от патриарсите - Авраам. Авраам За да бъдем верни на стила на Стария Завет, ще дадем една скица на неговото родословие. Ето някои пояснения на горната скица. Сит, това е третия син на Адама и Ева, роден след Авела, който бива убит от Каина, без да остави поколение. Сит е един вид заместник на Авела („друго семе вместо Авела”, както се казва в книгата Битие). Ной е всеизвестният герой на сказанието за потопа.
към текста >>

Авраам За да бъдем верни на стила на Стария Завет, ще дадем една скица на неговото родословие.
Ала този живот, както е изтъкнато това и в мотото на настоящето изследване, и днес съществува като едно мощно течение в съзнанието на човека. В психиката на съвременния човек прозвучават всеки ден сума старозаветни мотиви. Той много пъти потъва и пак изплава от това струящо в душевния му живот течение. Но не само това: голяма част от съвременните хора, макар и да живеят в една епоха, в която действуват мощните струи и на „новозаветния живот”, и на „живота на праведните”, и на „живота на ученика”, остават в дълбочината на душата си, в основната тенденция на своя живот, същински старозаветници. Нека пристъпим сега към очертаване архаичния образ на най-големия от патриарсите - Авраам. Авраам За да бъдем верни на стила на Стария Завет, ще дадем една скица на неговото родословие. Ето някои пояснения на горната скица. Сит, това е третия син на Адама и Ева, роден след Авела, който бива убит от Каина, без да остави поколение. Сит е един вид заместник на Авела („друго семе вместо Авела”, както се казва в книгата Битие). Ной е всеизвестният герой на сказанието за потопа. Останал едничък жив след това страшно бедствие, той ражда трима сина: Сим, Хам и Яфет.
към текста >>

По линията на Сима се ражда, след девет поколения, Тара, баща на Авраама.
Ето някои пояснения на горната скица. Сит, това е третия син на Адама и Ева, роден след Авела, който бива убит от Каина, без да остави поколение. Сит е един вид заместник на Авела („друго семе вместо Авела”, както се казва в книгата Битие). Ной е всеизвестният герой на сказанието за потопа. Останал едничък жив след това страшно бедствие, той ражда трима сина: Сим, Хам и Яфет. По линията на Сима се ражда, след девет поколения, Тара, баща на Авраама. Така че, ако свържем главните точки, които очертават родословната линия на Авраама, ще получим: Сит-Ной-Сим-Тара-Авраам. От скицата се вижда, че Тара има още двама сина. За техния живот и съдба в Библията са дадени много скъдни вести. Малкото, обаче, което е дадено, е важно, и затова ще го изтъкна. Най- младият син на Тара, Аран, умира преди баща си в родната си земя.
към текста >>

Така че, ако свържем главните точки, които очертават родословната линия на Авраама, ще получим: Сит-Ной-Сим-Тара-Авраам.
Сит, това е третия син на Адама и Ева, роден след Авела, който бива убит от Каина, без да остави поколение. Сит е един вид заместник на Авела („друго семе вместо Авела”, както се казва в книгата Битие). Ной е всеизвестният герой на сказанието за потопа. Останал едничък жив след това страшно бедствие, той ражда трима сина: Сим, Хам и Яфет. По линията на Сима се ражда, след девет поколения, Тара, баща на Авраама. Така че, ако свържем главните точки, които очертават родословната линия на Авраама, ще получим: Сит-Ной-Сим-Тара-Авраам. От скицата се вижда, че Тара има още двама сина. За техния живот и съдба в Библията са дадени много скъдни вести. Малкото, обаче, което е дадено, е важно, и затова ще го изтъкна. Най- младият син на Тара, Аран, умира преди баща си в родната си земя. Той остава след смъртта си един син - Лот и две дъщери - Мелха и Есха.
към текста >>

Мелха се оженва за Нахор, син на Тара и брат на Авраама.
От скицата се вижда, че Тара има още двама сина. За техния живот и съдба в Библията са дадени много скъдни вести. Малкото, обаче, което е дадено, е важно, и затова ще го изтъкна. Най- младият син на Тара, Аран, умира преди баща си в родната си земя. Той остава след смъртта си един син - Лот и две дъщери - Мелха и Есха. Мелха се оженва за Нахор, син на Тара и брат на Авраама. От този брак на Нахора с Мелха се раждат осем сина. Последният, Ватуил, е баща на Ревека, която ще стане жена на Исака, единственият син на Авраама от Сара. Лот, от своя страна, бива взет от Авраама. Така че енергията на рода (Мелха и Лот, чеда на Арана) не се разпилява в странични посоки, а се асимилира от другите двама синове на Тара - Нахор и Авраам. В книгата Битие се повествува, че Тара взима сина си Аврама, жена му Сара, и Лота и излиза из Ур Халдейски, за да се посели в Ханаанската земя.
към текста >>

Последният, Ватуил, е баща на Ревека, която ще стане жена на Исака, единственият син на Авраама от Сара.
Малкото, обаче, което е дадено, е важно, и затова ще го изтъкна. Най- младият син на Тара, Аран, умира преди баща си в родната си земя. Той остава след смъртта си един син - Лот и две дъщери - Мелха и Есха. Мелха се оженва за Нахор, син на Тара и брат на Авраама. От този брак на Нахора с Мелха се раждат осем сина. Последният, Ватуил, е баща на Ревека, която ще стане жена на Исака, единственият син на Авраама от Сара. Лот, от своя страна, бива взет от Авраама. Така че енергията на рода (Мелха и Лот, чеда на Арана) не се разпилява в странични посоки, а се асимилира от другите двама синове на Тара - Нахор и Авраам. В книгата Битие се повествува, че Тара взима сина си Аврама, жена му Сара, и Лота и излиза из Ур Халдейски, за да се посели в Ханаанската земя. В Харан, дето се заселват на първо време, Тара умира. От този момент собствено започва самостойната история на Аврама.
към текста >>

Лот, от своя страна, бива взет от Авраама.
Най- младият син на Тара, Аран, умира преди баща си в родната си земя. Той остава след смъртта си един син - Лот и две дъщери - Мелха и Есха. Мелха се оженва за Нахор, син на Тара и брат на Авраама. От този брак на Нахора с Мелха се раждат осем сина. Последният, Ватуил, е баща на Ревека, която ще стане жена на Исака, единственият син на Авраама от Сара. Лот, от своя страна, бива взет от Авраама. Така че енергията на рода (Мелха и Лот, чеда на Арана) не се разпилява в странични посоки, а се асимилира от другите двама синове на Тара - Нахор и Авраам. В книгата Битие се повествува, че Тара взима сина си Аврама, жена му Сара, и Лота и излиза из Ур Халдейски, за да се посели в Ханаанската земя. В Харан, дето се заселват на първо време, Тара умира. От този момент собствено започва самостойната история на Аврама. Тя започва с един обет на Бога.
към текста >>

Така че енергията на рода (Мелха и Лот, чеда на Арана) не се разпилява в странични посоки, а се асимилира от другите двама синове на Тара - Нахор и Авраам.
Той остава след смъртта си един син - Лот и две дъщери - Мелха и Есха. Мелха се оженва за Нахор, син на Тара и брат на Авраама. От този брак на Нахора с Мелха се раждат осем сина. Последният, Ватуил, е баща на Ревека, която ще стане жена на Исака, единственият син на Авраама от Сара. Лот, от своя страна, бива взет от Авраама. Така че енергията на рода (Мелха и Лот, чеда на Арана) не се разпилява в странични посоки, а се асимилира от другите двама синове на Тара - Нахор и Авраам. В книгата Битие се повествува, че Тара взима сина си Аврама, жена му Сара, и Лота и излиза из Ур Халдейски, за да се посели в Ханаанската земя. В Харан, дето се заселват на първо време, Тара умира. От този момент собствено започва самостойната история на Аврама. Тя започва с един обет на Бога. „И рече Господ Авраму: Излез из земята си и из рода си, и из дома бащин си, и иди в земята, която ще ти покажа.
към текста >>

Ето един малък епизод от пребиваването на Авраама в Египет, който е характерен не само в едно отношение.
Нарочно подчертавам причината, която е накарала Аврам да слезе в Египет, защото този мотив се повтаря и в по-нататъшната история на неговото потомство: Яков със синовете си слиза в Египет, също поради глада, настъпил в земите, дето пасли стадата си. Макар че причината за слизането им в Египет външно е една и съща, в условията на пребиваването им в най-цивилизованата страна през онова време, има голяма разлика. Аврам слиза като пришлец в Египет, непознат и неизвестен. Той слиза със страх. Защото старозаветните нрави, които са съществували тогава, животът му не бил твърде сигурен. Ето един малък епизод от пребиваването на Авраама в Египет, който е характерен не само в едно отношение. Ще го приведа така, както е предаден в Битие: „И когато наближи да влезе в Египет, рече на жена си Сара: Ето, зная, че си жена хубава наглед. И може би, като те видят египтяните да рекат: жена му е тази; и мене ще убият, а тебе ще оставят жива. Кажи, моля, че ми си сестра, за да ми бъде добре поради тебе и да се опази животът ми заради тебе”. Египетските първенци наистина харесали Сара и я отвели в дома на фараона. Последният, поради нея „сторил добро на Аврама”: Аврам твърде забогатял.
към текста >>

А Авраам рече на Содомския цар: Аз вдигнах ръката си пред Господа Бога Вишнаго, Владетеля на небето и земята и заклех се, че няма да взема от всичко що е твое, от жица до ремък на обуща, за да не речеш: аз обогатих Аврама.
Благодарение на своето бързо действие, на умната си бойна тактика, при която Аврам изпъква като способен и смел военачалник, той догонва врага, разбива го и освобождава Лота, с всичките му люде и с всичкия му имот. Той възвръща същевременно от плен и пълчищата на Содомския цар. Тук, именно, при срещата му с този цар, изпъкват с особена сила великодушието, благородството и безкористието на Аврама, покрай неговата смелост и готовност да защити изпадналите в неволя - черти, които видяхме да се проявяват при освобождаването на Лота от плен. Ето оня пасаж из 14 гл. на Битие, в който са отразени споменатите по-горе черти: „И рече Содомският цар Авраму: Дай ми человеците, а имота вземи за себе си. А Авраам рече на Содомския цар: Аз вдигнах ръката си пред Господа Бога Вишнаго, Владетеля на небето и земята и заклех се, че няма да взема от всичко що е твое, от жица до ремък на обуща, за да не речеш: аз обогатих Аврама. Освен онова, което изядоха момците и дела на мъжете, които дойдоха с мене, Анер, Есхол и Мамврий: те нека вземат дела си”. Този пасаж е толкова ясен, че не се нуждае от коментари. Ако при сключване на мир съвременните държави - победителки биха постъпвали така, както Аврам постъпи със Содомския цар, надали щяхме да имаме такива несправедливи мирни договори, каквито бяха наложени след миналата световна война. В епизода с Лота, Аврам посочва едно положително разрешение на вечния спор за земя и за свързаните с нея източници на блага. В този със Содомския цар, той дава образец на онова поведение, което трябва да държи достойният победител в една война.
към текста >>

25. V. Астрологът на Духа от Изгрева, София - 1. Предговор към “Астрология” на Иван Антонов

Иван Антонов (1899 г. -1964г.)

ТОМ 18

Вие сте тъй ценни, както Авраам.” И така, такива цитати мога да предложа от порядъка поне на десетици.
Не мога да кажа, че сте лоши, понеже по-добри хора няма. Даровити сте, но не използвате вашата даровитост” - край на цитата. И още - от „Буден ум и будно сърце”, с. 48†, четем: „Сега, ако разгледаме вас, по-добри хора от вас няма в България. Даже един струва повече от българския народ. Вие сте тъй ценни, както Авраам.” И така, такива цитати мога да предложа от порядъка поне на десетици. Но всеки, който изучава беседите, нека да ги намери. Ето затова нашата благодарност трябва да е и към всички ученици, които слушаха Словото. Те струват повече от българския народ. Не трябва да си затваряме очите пред грешките им. Но не трябва и да ги критикуваме, особено с невъздържани, груби думи.
към текста >>

26. 3. ПЪТЯТ НА НОВИЯ ЖИВОТ

ЧАСТ II ВСЕЛЕНАТА И ЧОВЕКА Резюмета от беседи

ТОМ 19

Той е един от най- старите братя, И той казва: Преди да беше Авраам, аз бях.
Ако съзнанието е концентрирано, изгаряне не може да стане. Сега законьт е следният - ние на Земята сме под ръководството на известни наши братя, които са минали по този път, по които ние сега вървим и които сега ръководят хората. Наричат ги старши братя на хората, които са турили известни предпазителни мерки в пътя ни. Ще кажете: Каква е тогаз целта на идването на Христа на Земята? Че Христос е един от старшите братя на човечеството. Той е един от най- старите братя, И той казва: Преди да беше Авраам, аз бях. А щом е бил преди Авраама, в него е имало знание и е разбирал законите и е знаел как да се справи с всички положения в живота. И именно защото има най-големи знания, затова той се наема да слезе на Земята да постави началото на една нова епоха. И той се постави на известен изпит и каза: Имам власт да положа душата си и имам власт пак да я взема. И всичко стана, както го каза. Но и досега хората не са уверени, че Христос е възкръснал.
към текста >>

А щом е бил преди Авраама, в него е имало знание и е разбирал законите и е знаел как да се справи с всички положения в живота.
Сега законьт е следният - ние на Земята сме под ръководството на известни наши братя, които са минали по този път, по които ние сега вървим и които сега ръководят хората. Наричат ги старши братя на хората, които са турили известни предпазителни мерки в пътя ни. Ще кажете: Каква е тогаз целта на идването на Христа на Земята? Че Христос е един от старшите братя на човечеството. Той е един от най- старите братя, И той казва: Преди да беше Авраам, аз бях. А щом е бил преди Авраама, в него е имало знание и е разбирал законите и е знаел как да се справи с всички положения в живота. И именно защото има най-големи знания, затова той се наема да слезе на Земята да постави началото на една нова епоха. И той се постави на известен изпит и каза: Имам власт да положа душата си и имам власт пак да я взема. И всичко стана, както го каза. Но и досега хората не са уверени, че Христос е възкръснал. Най-голямото доказателство, че Христос е възкръснал, е когато всеки сам възкръсне.
към текста >>

27. 1930 г-1940 г Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Като знаете това, прилагайте любовта в живота си, че и в ада да влезете, да можете да се освободите.” „Преди да бъде Авраам, аз съм”.
ще бьдете талантлив, на 12 ч., когато Слънцето е в зенита си, ще се проявите като гениален; от 12 ÷ 3 ч. сл. обед ще бъдете светия и от три часа нататък ще влезете във фазата на Учител, ще учите себе си на Божественото учение - учението на любовта. По какво се отличава Учителят? Той може да живее и в светлината, и в тъмнината, той живее и в ада, и в рая. Той владее законите на Битието и разполага с тях. Като знаете това, прилагайте любовта в живота си, че и в ада да влезете, да можете да се освободите.” „Преди да бъде Авраам, аз съм”. С други думи казано: преди да беше Земята, Слънцето, беше, т. е. Великата разумност, която твори и съгражда нещата. Ако Земята каже, че може да живее сама, веднага ще се разруши и изчезне. Земята ще съществува дотогава, докато центърът й е свързан с центъра на Слънцето. В който ден се откъсне от Слънцето, тя ще престане да съществува.
към текста >>

28. 36. ЗАСВЕТИМТЕ

ТОМ 20

От Библията се учим, че във времето на Авраама градовете Содом, Гомор, Себоил, Адама и Сегор в Палестина били погубени с огън, изсипан от небето, защото именно не е имало в тях нито десет души праведници.
Но това нещо няма защо да ни безпокои: за Бога е важно преди всичко качеството, а не количество. Бог спасява и крепи света зарад малцината, които Го любят и вършат Неговата воля: малко квас може да закваси цялото тесто. Тъй че, ако една страна съществува и напредва, това се дължи именно на светите хора, които живеят в нея. Ние сме уверени, че Англия дължи своята морална сила и своето морално величие, с които се отличава между всички други страни на света, главно на светите хора, които живеят в нея, на първо място - на куейкерите, които съставляват едва едно и половина на сто от цялото 40-милионно население на британските острови. Тежко и горко на оная страна, дето няма свети хора или дето броят на тия хора се е намалил до недопустимия от небето минимум. От Библията се учим, че във времето на Авраама градовете Содом, Гомор, Себоил, Адама и Сегор в Палестина били погубени с огън, изсипан от небето, защото именно не е имало в тях нито десет души праведници. Все по същата причина - липса на свети и праведни хора - са пропаднали всички древни цивилизации: Асирия, Вавилон, Египет, Персия, Гърция и Рим. Второто българско царство, и то също така изгуби своята самостоятелност и падна под чуждо иго, само защото бе останало без достатъчно свети хора - след прогонването именно на богомилите, за които - в противовес на предишните легенди, измислени и упорито подхранвани от духовенството - най-достоверените издирвания на съвременната историческа наука едногласно твърдят, че са били едно високо издигнато общество, с възвишено морално учение и идеален - индивидуален и обществен - живот. Тревожни гласове от много страни се чуват и днес за пропадането на европейската цивилизация, ако любовта, мъдростта и алтруизмът не вземат надмощие над омразата, умопомрачението и свещения егоизъм между европейските държави. Специално пък за днешна България, която някога е играла ръководна роль в просветата и духовната пробуда на славяните и която, благодарение на своето будно население и днес би могла да играе подобна роль, с прискърбие трябва да изтъкнем, че в последно време силите на мрака, които повече или по-малко вилнеят днес по цял свят, са си намерили в нея доста оръдия, чрез които заплашват да вземат връх над силите на светлината, като задушат в страната всяка свободна духовна проява. Оръдията на тъмните сили у нас са от една страна книжниците и фарисеите - поклонници на лъжата и лицемерието, от друга страна - садукеите - явни безверници и безбожници, поставили своята сила в услуга на първите.
към текста >>

29. VIII. Величка Стойчева А. Статии

VIII. Величка Стойчева

ТОМ 21

гл., се разправя как Бог, за да изпита вярата и любовта на Авраама, му заповядал да принесе едничкия си син Исака в жертва.
Заживее ли человек според тия две заповеди, грехът ще отстъпи и неговото, място ще заеме моралът, който е основа, а религията е метод за приложение; религията е висшата политика на небето, т. е. политиката на Господа. Религията, която ще обедини человечеството, е Божествената Любов. Любовта е единствената сила, която ще ни направи безсмъртни. В Битие, 22. гл., се разправя как Бог, за да изпита вярата и любовта на Авраама, му заповядал да принесе едничкия си син Исака в жертва. Авраам без всяко колебание и от любов към Бога е приготвил всичко на заповяданото място „Мория”. Когато посегнал да погуби сина си, ангелът го спрял с думите: „Да не простреш ръката си на момчето и да му не сториш нищо; защото сега познах, че ти се боиш от Бога, понеже заради Мене не си пожалил сина си единородния.” Това място и до днес се нарича Иеоваире, т. е. „на гората Господ що се яви”. Бог поиска от Авраама жертва, за да получи благословението и чрез Исака - размножаването на Израиля; но приемниците не опазиха нищо, забравиха Бога, отделиха се от Неговите пътища, потьпкаха закона Му и Бог, със Своята безгранична Любов, която ний, человеците, струва ни се, не сме в сила да схванем, трябваше, подобно на Авраама, но без заповед, да пожертвува Своя единороден Син и чрез Него постави на здрава основа изпълнението на закона. Изпълнението на Божествения закон е: Любов.
към текста >>

Авраам без всяко колебание и от любов към Бога е приготвил всичко на заповяданото място „Мория”.
политиката на Господа. Религията, която ще обедини человечеството, е Божествената Любов. Любовта е единствената сила, която ще ни направи безсмъртни. В Битие, 22. гл., се разправя как Бог, за да изпита вярата и любовта на Авраама, му заповядал да принесе едничкия си син Исака в жертва. Авраам без всяко колебание и от любов към Бога е приготвил всичко на заповяданото място „Мория”. Когато посегнал да погуби сина си, ангелът го спрял с думите: „Да не простреш ръката си на момчето и да му не сториш нищо; защото сега познах, че ти се боиш от Бога, понеже заради Мене не си пожалил сина си единородния.” Това място и до днес се нарича Иеоваире, т. е. „на гората Господ що се яви”. Бог поиска от Авраама жертва, за да получи благословението и чрез Исака - размножаването на Израиля; но приемниците не опазиха нищо, забравиха Бога, отделиха се от Неговите пътища, потьпкаха закона Му и Бог, със Своята безгранична Любов, която ний, человеците, струва ни се, не сме в сила да схванем, трябваше, подобно на Авраама, но без заповед, да пожертвува Своя единороден Син и чрез Него постави на здрава основа изпълнението на закона. Изпълнението на Божествения закон е: Любов. Липсата на Любовта към Бога ражда греха; че това е така, можем да проверим и узнаем в живота: евреите отхвърлиха Бога, отдалечиха се от Любовта Му и станаха скитници; те завладяха материално света и Бог им отстъпи физическото поле, щом отхвърлиха Божественото.
към текста >>

Бог поиска от Авраама жертва, за да получи благословението и чрез Исака - размножаването на Израиля; но приемниците не опазиха нищо, забравиха Бога, отделиха се от Неговите пътища, потьпкаха закона Му и Бог, със Своята безгранична Любов, която ний, человеците, струва ни се, не сме в сила да схванем, трябваше, подобно на Авраама, но без заповед, да пожертвува Своя единороден Син и чрез Него постави на здрава основа изпълнението на закона.
В Битие, 22. гл., се разправя как Бог, за да изпита вярата и любовта на Авраама, му заповядал да принесе едничкия си син Исака в жертва. Авраам без всяко колебание и от любов към Бога е приготвил всичко на заповяданото място „Мория”. Когато посегнал да погуби сина си, ангелът го спрял с думите: „Да не простреш ръката си на момчето и да му не сториш нищо; защото сега познах, че ти се боиш от Бога, понеже заради Мене не си пожалил сина си единородния.” Това място и до днес се нарича Иеоваире, т. е. „на гората Господ що се яви”. Бог поиска от Авраама жертва, за да получи благословението и чрез Исака - размножаването на Израиля; но приемниците не опазиха нищо, забравиха Бога, отделиха се от Неговите пътища, потьпкаха закона Му и Бог, със Своята безгранична Любов, която ний, человеците, струва ни се, не сме в сила да схванем, трябваше, подобно на Авраама, но без заповед, да пожертвува Своя единороден Син и чрез Него постави на здрава основа изпълнението на закона. Изпълнението на Божествения закон е: Любов. Липсата на Любовта към Бога ражда греха; че това е така, можем да проверим и узнаем в живота: евреите отхвърлиха Бога, отдалечиха се от Любовта Му и станаха скитници; те завладяха материално света и Бог им отстъпи физическото поле, щом отхвърлиха Божественото. Паданието на римското царство се дължи на неверието на римляните и на нравствения упадък. Там, гдето няма Божествената Любов, няма и смислен живот. Животът е символ на Божествената Любов.
към текста >>

30. 3. ЗАСЕЛВАНЕ НА ИЗГРЕВА

ТОМ 22

Вие сте тъй ценни, както Авраама.
Те категорично се отказват от тази покана. Тогава Учителят казва: „Аз работя с тези хора, които Бог ми е дал. Вие може да не сте най-добрите хора. но по добри от вас няма в България. Даже всеки един от вас струва повече отколкото целия български народ. Вие сте тъй ценни, както Авраама. Еврейският народ излезе от Авраама, но Авраам, който беше Божий избраник, слушаше Господа, макар че и той имаше слабости." (67, с. 54) Да, ние сме квасът на новия живот, с който трябва да се заквасят всичките народи по света. В Общия окултен клас Учителят задава въпрос: „Кой е най-високият връх на Земята? " Всички отговарят че Еверест в Хималаите е най-високият връх. Учителят уточнява: „Най-високият връх на Земята е онова място, където всички разумни същества отправят своята мисъл към Бога." Този връх е Изгрева, където при молитва се прави най-лесно връзка с Бога." *Виж« Изгревът» том II, стр.
към текста >>

Еврейският народ излезе от Авраама, но Авраам, който беше Божий избраник, слушаше Господа, макар че и той имаше слабости." (67, с.
Тогава Учителят казва: „Аз работя с тези хора, които Бог ми е дал. Вие може да не сте най-добрите хора. но по добри от вас няма в България. Даже всеки един от вас струва повече отколкото целия български народ. Вие сте тъй ценни, както Авраама. Еврейският народ излезе от Авраама, но Авраам, който беше Божий избраник, слушаше Господа, макар че и той имаше слабости." (67, с. 54) Да, ние сме квасът на новия живот, с който трябва да се заквасят всичките народи по света. В Общия окултен клас Учителят задава въпрос: „Кой е най-високият връх на Земята? " Всички отговарят че Еверест в Хималаите е най-високият връх. Учителят уточнява: „Най-високият връх на Земята е онова място, където всички разумни същества отправят своята мисъл към Бога." Този връх е Изгрева, където при молитва се прави най-лесно връзка с Бога." *Виж« Изгревът» том II, стр. 161-162; том IX стр.
към текста >>

31. 16. ЗАВРЪЩАНЕ НА УЧИТЕЛЯ В СОФИЯ

ТОМ 22

Човечеството започва своето развитие от коляното на Авраама.
В светла картина вижда, че на една маса седят 24 старци, които разлистват и четат някакви дебели книги, в които са записани съдбите на хората. От Земята към тях се присъединява още един старец и сяда при тях. След няколко дена тя научава, че на тази дата си е заминал Учителя. Какви са резултатите от второто проявяване на Бога тук, на Земята, във физическо тяло, създадено в България. Учителят идва на Земята, когато човечеството е достатъчно напреднало в духовното си развитие и е годно да чуе, разбере и изпълни Волята Божия. Човечеството започва своето развитие от коляното на Авраама. По времето на Мойсей то е на 5 духовни години и му трябва много строга дисциплина, за да може да се възпитава и учи на ред. Мойсей среща големи мъчнотии, за да се справи с непокорните и твърдоглави евреи. По времето на Христа човечеството достига 10-годишна възраст и минава през пубертета на своето развитие. Тогава то изразява силно своите низши чувства, в резултат на което разпъва Христа. По времето на Учителя човечеството е на 15 години, със силни възвишени чувства, дълбоки изживявания и будна мисъл.
към текста >>

32. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА.Въведение

ТОМ 22

Тогава Бог му се явява и казва, че от този момент нататък няма да се нарича Аврам, а Авраам , което показва, че Бог го изкачва една степен по-нагоре в духовното му развитие.
Когато той изважда ножа си и иска да убие и принесе в жертва единородния си син, ангел извиква от небето и му казва да не простира ръката си върху момчето, защото разбира, че Аврам се бои от Бога. Той повдига очите си и вижда един овен, заплетен в храстите, и го принася в жертва вместо сина си. След това изгражда олтар на това място и го нарича Иеова Ире - Бог ще промисли за всичко. Ангелът втори път му казва, че семето му ще се умножи като звездите и пясъка край морето, че в неговото име ще се благословят всичките народи по Земята. Така Аврам става приятел Божий и наставник на цялото човечество. Тогава Бог му се явява и казва, че от този момент нататък няма да се нарича Аврам, а Авраам , което показва, че Бог го изкачва една степен по-нагоре в духовното му развитие. Това е вторият връх, през който човешката душа минава, за да се научи да жертва всичко за своя велик Баща - за своя Бог. По времето на Мойсей човечеството израства и става на пет духовни години. Той извежда еврейския народ в пустинята и го спасява от египетското робство. По нареждане на Бога той се качва на върха Хорив на Синайската планина, където Бог му дава Десетте Божии заповеди, написани на каменни плочи, и Мойсей ги занася на евреите. От Божието присъствие той свети целият като слънце и се налага да си сложи маска на лицето, за да могат евреите да го гледат и слушат.
към текста >>

33. IX. ЗА ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯ МИХАИЛ ИВАНОВ

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Не прилича ли това малко на старите евреи, които разпнаха Христа само защото той посмя да каже, че беше по-голям от Авраама?
Стига да живее както трябва. Ето къде иде вярата, надеждата, любовта - основата на учението на Христа и Учителя. Охо...! Вие отивате много далеч, мили брат! Тогава къде остават думите на Христа: «Ако спазвате моите закони, вие ще правите същите неща като мене, даже ще правите по-големи»? Христос приличаше ли на брат Стойцев, който от голяма ревност за своя Учител не иска и не позволява на никого да го достигнат или да го задминат? Не прилича ли това малко на старите евреи, които разпнаха Христа само защото той посмя да каже, че беше по-голям от Авраама? След Мойсея не можеше да дойде по-голям пророк? Християните не изпаднаха ли в същата грешка, когато не позволиха на мнозина други да правят чудеса? Всичко това не идеше ли от дявола? Навсякъде те виждаха дявола, а Бога - никъде. Нашите на Изгрева след заминаването на Учителя не изпадат ли същата слепота, тесногърдие и фанатизъм?
към текста >>

34. 17. УЧИТЕЛЯТ

Милка Периклиева

ТОМ 23

Например коя е характерната черта на Авраама - послушанието.
Целунах ръка с благодарност и излязох с чувството, че идвам от някакъв друг свят. 23. За Библията Книгата «Заветът на цветните лъчи» съдържа стихове от Стария и Новия Завет. Казах на Учителя, че ми се иска да прочета Библията, но не ми е интересна. Учителят каза: - Слушай, всеки ученик трябва цялостно да проучи живота, както и живота на отделното човешко същество. Като четеш Библията, ти ще проучиш характера на всяко лице, описано там. Например коя е характерната черта на Авраама - послушанието. Той остави баща си и майка си и отиде в Египет да се учи. Чети съзнателно и се мъчи да разбираш. За да изпълни някаква задача, човек трябва да си постави някаква по-близка цел. И реших при новолуние да прочета Библията и да я предам в приказки на децата. Вече имам по-близка цел.
към текста >>

35. 21 ЮЛИ 1926 г. - 24 ОКТОМВРИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Пишете ми върху това, а и аз в следното си писмо ще се спра повечко върху обещанието на Сарра и Авраама.
Възстановете това състояние на чиста, прекрасна девица и весталка, в което тъй обичах да Ви съзерцавам! Това може би ще Ви коствува много, но то е най-доброто, така Вие ще придобиете радостта, която носи служенето на Бога и на ближния. Чудно, как еднакво нас ни блазни съдбата на Сарра. Нека вярваме, че ние с Вас ще имаме това прекрасно благо, да родиме синовете на обещанието, тъй дълго очаквани, които ще дойдат носящи възпитанието, дадено им в мира на светлината; те ще продължат завета към тоя народ. Вие наистина сте Сарра, помислете кое именно от събитията на нейния живот преживявате сега. Пишете ми върху това, а и аз в следното си писмо ще се спра повечко върху обещанието на Сарра и Авраама. Най-важното, което желая да Ви кажа преди да завърша, това е че Вие един ден ще трябва да разкажете всичко на Учителя. Предполагам даже, че интимността която имате към Него, отдавна трябва да Ви е посъветвала да сторите това. Наистина, доверието ни към Него винаги в такива случаи трябва смирено да ни поставя пред Него. От това всичко се тъй улеснява, че дори ако носиме тяжестите на цялата земя, те пак стават леки като перце. Той е, който ще Ви посочи единият от двамата, за които е говорил, който ще Ви бъде другар, брат, сестра и майка в живота.
към текста >>

36. 24 НОЕМВРИ 1927 г. - 27 ДЕКЕМВРИ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

В Библията малко е писано за този необикновен дух: В Битието, когато е срещата с Авраам и разсъжденията на Павла към Евреите в 5, 6 и 7 глави.
Стана, така да се каже запознаването на Вашия баща с някои добри наши заминали братя и сестри. Ето кои ще му спомогнат за осияването му от учението на Учителя ни. Ще продължим още два пъти, както Ви казах в 8.30 до 8.45. До тук Ви писах под впечатленията добити след първото прочитане на писмото Ви, а сега вече се вглеждам в самото Ви писмо и отговарям на всичко, което е там подчъртано при прочитането. Мелхиседек! Чаровно е откритието Ви и разширението, което сюжета ни придобива с цялата тема. В Библията малко е писано за този необикновен дух: В Битието, когато е срещата с Авраам и разсъжденията на Павла към Евреите в 5, 6 и 7 глави. Ще остане така, кога се явите при Учителя, да разкаже обещаната приказка и онова, което Той би благоволил към една такава тема. П. П. Да не оставя незасегнати и намерените две разковничета! Значи, Вий в един ден открихте две щастия! Радвам се!
към текста >>

37. 1. Животът на проявения Бог.

Глава 6. Разкриване на реалността

ТОМ 28

Какво представлява живота на Авраам например?
Копнежите се реализират и жаждата бива уталожена. Не напразно е било всичко. Истината наднича през хилядолетията и на човека се прави велик дар. Като многолистна палма една Голяма книга щеше да разлиства своите страници и щеше да води за ръка човека из неръкотворните храмове на живота и света, за да му покаже не познатото, обикновеното в живота, а за да му покаже непознатия, необикновения живот за който той си позволява да мечтае в редките моменти на духовно прозрение. Нека се върнем към Библейското сказание. Какво представлява живота на Авраам например? Този праотец на Израил, този чист и кристален образ, който стига до най-високата точка на своето дълбоко вътрешно богатство, когато показва скъпоценното си огърлие на вярата. Обикновен човек дали би могъл да стигне до този шеметен връх, за да подари на света непомрачения образ на вярата за която щеше да се говори непрестанно в книгата, като се започне с Данаила и трите момци, хвърлени в огнената пещ и се свърши с Илия, пророците, за да се стигне до апостолите. Формите са различни, героите се редуват един след друг като в една фантастична галерия и всички до един ни показват разновидните багри от добродетелите, които не само щяха да пленят човека, но и щяха да му покажат тяхната скрита мощ и пътищата по които се стига до тях. Зад всеки подвиг и саможертва, които ни трогват и раздвижват, ние щяхме да видим образа на Великото и по трепета на сърцето и по вълнението, щяхме да разберем, че сме изправени пред Величествеността - Животът на Проявения Бог. Героите, които щяха да стават главни действуващи лица се избират грижливо, изработват се, организират се в началото от силната ръка на Мойсея, до тази на Давид, от ръцете на пророците и апостолите до ония безименни герои, които щяха да участвуват във великата драма.
към текста >>

38. 2. Христос и Учителят: есе (9.II.1969 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

ТОМ 28

Понятни ти стават думите: “Аз бях преди Авраама и Исака”.
Старият и Новият завет бяха книги, които никога нямаше да загубят жизнеспособността, като извори, те винаги щяха да поят отрудените души и щяха да подарят на човека светлината, вярата, надеждата. Защото те съдържаха нещо, което никъде другаде не можеше да се намери. Както нищо не можеше да замени хляба и - никое питие - водата, така също и Словото си оставаше универсално по съдържание и предназначение. Дали ние се връщаме назад през годините, или те се връщат към нас, за да оживят една картина, която ще остане като символ на нещо, което трудно човек може да назове. Езикът не може да ни поднесе необходимите думи - виждаш как на фона на твоя век се срещат Те, преодолели времето и пространството, в един свят реален и нереален, свят на идеите, като едно цяло сега, за да се открие пред смаяните очи следващата част на сказанието, по-живо и по-релефно, придобило вече ново отражение и нова идейност, осъвременено и акустично, за да стигне до глъбините на покорената душа, която не иска да се откаже от свежите струи на Словото. Понятни ти стават думите: “Аз бях преди Авраама и Исака”. “Ще видите пророк като Мене; Него слушайте” Второзаконие, 18:15. Една йерархия от посветени, които се разбират по между си, тачат се и чиято приемственост е магическа последица на развитието. “Ако бихте познали Мойсея, бихте познали и Мене" - щеше да каже по-късно Христос. Великите учители, необикновените хора са недостижими върхове. Те се разбират и връзката им е неделима.
към текста >>

“Аз бях преди Авраама и Исака”.
Дръзна перото ни, дръзнахме и ние, за да се приближим до ония, които ще дойдат след нас и с братска обич и топлота да им покажем един величествен фрагмент от един живот, дело и отношения, които събудиха у нас най-възвишени чувства и най-дълбоката радост възможни на земята. Както венец и арка блести този съюз, който лично на нас винаги ще ни говори със съкровения език на Любовта и винаги ще ни носи в най-чистите.сфери. Две думи ще стигнат до нас - две имена - Христос и Учителят. И светлината вече ще е изпълнила нашите сърца и умове, нашият дом. Един блестящ синтез долетял от света на необозримото и идеята за единството и за духовното братство вече дефилира пред нас. “Аз бях преди Авраама и Исака”. Великото проявление на Бога, когато Бог слиза на земята. Присъствувахме ли на това тържество? Нека си кажем, Представите ни за него лежат чисти и недокоснати. Блести - за него може да се мисли, да се пее, да се поетизира - поетите и музикантите са като деца, на които всичко се прощава. Нека бъдем поети и нека изразим Великото както намерим за добре.
към текста >>

39. 64.6. Предговор към „Идването на Миров Учител от Ани Безант/ Тодор Бъчваров.

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

ТОМ 30

„Преди Авраам да бъде, Аз бях” - каза Той на усъмнилите се в Него иудеи.
(Библиотека Духовен живот ; бр. 1) Всички очакваме явлението на Великият, на Силният, който ще счупи оковите на поробените, ще изведе из мрака непросветените, ще отдаде правото на онеправданите и ще обърши сълзите на огорчените. Във всички религии Неговия Светъл Образ се издига високо над всички и на Него слабите спират молитвен поглед с възклик: „Дойди пред страдащия свет, о Ти, за Когото копнеят всички народи! ” Не веднъж е идвал Той между въплътените, макар малцина да са го познали. През ранните векове на човечеството Той се явявал да го напътва. „Преди Авраам да бъде, Аз бях” - каза Той на усъмнилите се в Него иудеи. А тайноведецът апостол Павел, счита съвременникът на Авраама - Мелхиседек, за Христос. Библейските тълкуватели различно мислят за Мелхиседека. Едни го считат за Св. Дух, други за Син Божий, въплатен ангел, за Еноха, за Сима - повторно въплътени. Царящето днес мнение между западните богослови е, че Мелхиседек бил един правдив и миролюбив цар на Салим /Ерусалим/.
към текста >>

А тайноведецът апостол Павел, счита съвременникът на Авраама - Мелхиседек, за Христос.
1) Всички очакваме явлението на Великият, на Силният, който ще счупи оковите на поробените, ще изведе из мрака непросветените, ще отдаде правото на онеправданите и ще обърши сълзите на огорчените. Във всички религии Неговия Светъл Образ се издига високо над всички и на Него слабите спират молитвен поглед с възклик: „Дойди пред страдащия свет, о Ти, за Когото копнеят всички народи! ” Не веднъж е идвал Той между въплътените, макар малцина да са го познали. През ранните векове на човечеството Той се явявал да го напътва. „Преди Авраам да бъде, Аз бях” - каза Той на усъмнилите се в Него иудеи. А тайноведецът апостол Павел, счита съвременникът на Авраама - Мелхиседек, за Христос. Библейските тълкуватели различно мислят за Мелхиседека. Едни го считат за Св. Дух, други за Син Божий, въплатен ангел, за Еноха, за Сима - повторно въплътени. Царящето днес мнение между западните богослови е, че Мелхиседек бил един правдив и миролюбив цар на Салим /Ерусалим/. В 7 гл.
към текста >>

на Посланието към евреите категорично се казва: „Този Мелхиседек цар Салимски, Свещеник на Бога Вишнаго, който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете, и го благослови; комуто Авраам отдели и десятък от всичкия обир; той, който първо се тълкува цар на правдата, а после и цар Салимски, сиреч, цар на мир, без баща, без майка - без родословие; и няма нито начало на дни, нито край на живот, но уподобен на Сина Божий, пребъдва винаги свещеник”.
Библейските тълкуватели различно мислят за Мелхиседека. Едни го считат за Св. Дух, други за Син Божий, въплатен ангел, за Еноха, за Сима - повторно въплътени. Царящето днес мнение между западните богослови е, че Мелхиседек бил един правдив и миролюбив цар на Салим /Ерусалим/. В 7 гл. на Посланието към евреите категорично се казва: „Този Мелхиседек цар Салимски, Свещеник на Бога Вишнаго, който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете, и го благослови; комуто Авраам отдели и десятък от всичкия обир; той, който първо се тълкува цар на правдата, а после и цар Салимски, сиреч, цар на мир, без баща, без майка - без родословие; и няма нито начало на дни, нито край на живот, но уподобен на Сина Божий, пребъдва винаги свещеник”. Затова в пророческия си унес Давид пее: „От Сиона* ще изпроводи Господ жезълът на силата ти; владей всред враговете си. Твоите люде ще са усърдни в денят на силата ти, с великолепие свято; твоите млади ще ти са като росата из чревото на зората. Закле се Господ, не ще се разкае: „Ти си свещеник во век според чинът на Мелхиседека”. /Псалом 110; 2-4/. Различни предположения има за новото идване на Мировият Учител и Спасител.
към текста >>

40. 12. Общ окултен клас: 15 ноем. [т.е. октомври] 1941 г., сряда

Боян Боев

ТОМ 32

Вий сте така ценни, както Авраама.
Писанието казва: „Имаме дом неръкотвоен, който не се разваля.” Това е духовното тяло на човека, което сега се организира. Човек трябва да обича, за да бъде здрав, нищо повече. Щом не нарушаваш законите на Божията Любов, светлина ще имаш в ума си, сърцето ти ще бъде здраво. От вас по-добри хора в България няма. - Даже един от вас струва повече от всичкия български народ. Вий сте така ценни, както Авраама. Трябва да мислите, да обичате, за да може да живеете. Трябва да обичаш, за да може да живееш. Животът произтича от връзките на любовта, която имаш. Онази връзка на човешката душа с любовта, внася живота. Това е вечния живот.
към текста >>

41. 24. Неделна беседа: 11 ян. 1942 г.

Боян Боев

ТОМ 32

Той казва: „Както ни е Учителя научил.” Вие казвате: Мойсей така е казал, Исайя така е казал, Данаил така е казал.” Като четеш Авраама, гледай да имаш неговите опитности, Данаил също.
Само на хората не пожелаваме да отиват в онзи свят и насила ги държат вън, защото ако отидат в онзи свят, няма да искат да се върнат. Онзи свят се нуждае от напреднали хора, които да помагат. Душата им загазила на Земята, трябват пионери, които да проповядват Истината. Самите хора, трябва да носят живота. Като дойде Христос, цитираш ли Мойсея? Той казва: „Както ни е Учителя научил.” Вие казвате: Мойсей така е казал, Исайя така е казал, Данаил така е казал.” Като четеш Авраама, гледай да имаш неговите опитности, Данаил също. Тогава имаш опитностите. Той влезе в общение с другия свят. Йоан богослов - също. И ние можем да видим, но когато видите някой работи от онзи свят, не трябва да разправяте. Има работи, които не се разправят.
към текста >>

42. 4. Бялата ложа подготвя тялото на царя Юдейски

Въведение

ТОМ 33

Затова е казано, че от Авраама до Христа са 42 рода, които подготвят тялото на бъдещия цар.
Семето на надеждата посадено в изораната от страдания душа на народа, като в най-добра почва хваща все по-дълбоки корени. Страданията и мъките на народа, това са чукът и длетото на скулптора - живот, който вае здравия, издръжливия, моралния и най-красивия образ на човешкия характер. Страданията каляват и правят податлива материята за работата на духа, те пречистват материята, от която ще бъде изградено тялото на царя Юдейски, за да може то да издържи високите напрежения и силните вибрации. Защото един такъв велик дух като Христовия, не може да се роди и изяви в едно обикновено тяло, построено от обикновена материя! За Неговата проява трябва специална материя, която може да се приготви само в лабораторията на страдащите души! Затова е казано, че от Авраама до Христа са 42 рода, които подготвят тялото на бъдещия цар. Царят Юдейски най-после идва, и то когато условията на живота са най-лоши, положението на народа най-тежко, егоизмът и жестокостта са на своя връх, когато една бременна жена в един цял град, няма къде да роди! Бъдещият цар Юдейски Се ражда в яслите на овцете. Бихме казали, че е закърмен от овца, в противовес на закърмените от вълчица. Овцата е символ на най-алтруистичното същество, което всичко дава: вълна, мляко, децата си, кожата си, месото и тора си. Йоан Кръстител беше изпратен преди Христа, за да направи пътищата на Христа прави, но той се отклони от своята задача.
към текста >>

43. 2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.

ТОМ 35

Симов, Никола Авраамов, Хр.
Генчо X. Ф. Холович, Станчо X. Гавраилов, Братия Г. Комсиеви, Ив. Йорданов, С. Г. Симов, Никола Авраамов, Хр. К. Басмаджиев. Еснафи: протомайстор Драган Г. Чавдаров, протомайстор Иван Р. Франджов, протомайстор Иван Дочов, протомайстор Хр. Т. Рабаджов, протомайстор Енчо Т.
към текста >>

НАГОРЕ

1.2202231884003