НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
1.
47) На границата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
наука все повече се приближава до границата между видимия и невидимия свят. Нещо повече, тя даже е встъпила в областта на неизследвани светове. И това е лесно обяснимо, защото светът в субстанцията си от двете начала – материя и Дух – е в пълно единение, и ако ние го делим на две страни, това е поради ограниченост. Този важен завой в науката е плод не само на философски обобщения, а и на нови научни факти. Натрупаният фактически материал вече дава друга характеристика на научните проблеми и съвсем ново направление на изследванията. Например при проучвания в биологията е доказано, че психичните фактори играят важна роля както при физиологичните процеси, така и при изменението на видовете. Днес е установено, че душевните изживявания оказват влияние върху химическите процеси в организма. Да вземем за пример психичната секреция: ако се покаже на едно куче храна, според това какъв по-точно вид е, тя ще повлияе върху качеството на съответния сок, годен за нейното смилане. Ако вземем за пример и петнистия дъждовник, ако той преживява продължително време в блато с жълто глинесто дъно, жълтите петна по тялото му се увеличават по размер и брой, а ако дъното е черно, то те стават почти черни. Подобно нашарване е описано и в Библията: „Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така щото да се вижда бялото по пръчките. Тия пръчки, по които беше изрязал белите ивици, тури пред стадата в коритата, в поилата, дето
към текста >>
2.
59) Обяснителни бележки
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Целият текст е публикуван в същия вид като приложение към последните издания на „Завета на Цветните лъчи“. 2. За по-голяма яснота излагаме и резюме на съборни беседи, държани от Учителя от 15 до 18 август в гр. Велико Търново по протоколи на бр. Димитър Голов. 3. Сп. Житно зърно, 1937 г., кн. 7-8, стр. 183, кн. 9-10, стр. 238 4. Д-р Карл фон Райхенбах (1788–1869) – забележителен немски химик, геолог, естествоизпитател и философ. Открива катрана, парафина и фенола. Изследва силата, комбинирана от енергията, магнетизма и топлината, излъчвани от живите същества, която нарича Одинова сила по името на германския бог Один. 5. Д-р Гастон Дюрвил – френски лекар, изучаващ в началото на ХХ век физиогномиката, която разглежда като учение за определяне на психо-емоционалното състояние, характера, болестните предразположения, общото здравословно състояние и съдбата на човека. Прави опити за определяне на въздействието на човешките енергии върху растенията. 6. Александър Гурвич (1874–1954) – руски биолог, работил в областта на цитологията, ембриологията, биофизиката и теоретичната биология; професор в университета в Симферопол (Крим), който е изследвал физиологията на клетъчното деление (митоза). Въвел е понятието „морфогенетическо поле“ и открива и изследва особени митогенетични лъчи в растенията и животните, чрез които те си влияят чрез индукция. 7. Жорж Лаковски – учен, който изучава в началото на ХХ век радиовълните, радиестезията, радиобиологията и радиацията
към текста >>
3.
69) Подем в биологията
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
1. Новият термин „организатор“ в биологията През 1924 г. въз основа на ред свои и чужди изследвания Шпеман пръв въведе в биологията термина организатор. Организатор е такава част от организма, която определя посоката на развитието на други, по-близки или по-далечни индиферентни части на организма, а неговото действие се нарича индукция. Изследователите констатират няколко организационни центрове в организмите. Например ектодермата в ушната област в гаструлата на тритона е един такъв организатор; като се присади на друго място в същия или в друг организъм, тя ще създаде в съседните тъкани ред органи: нервна тръба, хорда, гръбначни прешлени. Резултатът е сполучлив, дори когато това присаждане става не само върху индивид от същия вид, но и върху други видове; такъв вид присаждания, например между опашати и безопашати земноводни, се наричат ксенопластични. В някои случаи присадката влияе и организира тъканите на организма, а в други – обратно. У зародиша индукционното действие може да бъде сравнително по-голямо, после с възрастта то може да намалява, и след това пак може да се увеличава – това е доказано експериментално. Когато присадим зачатък от опашката на тритон върху рана на мястото на предния му крайник, то присадката ще даде крайник. Вайс, който прави тези опити, твърди, че влиянието при тях се дължи на действието на динамичното поле. За да личи по-добре динамичното действие, Гьоч избира два вида тип мешести с различно обагрени клетки, а именно две
към текста >>
4.
71) Понятието „организатор“ в новата биология във връзка с окултизма
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
НОВАТА БИОЛОГИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ОКУЛТИЗМА68 В последните десетилетия Ханс Шпеман и учениците му допринесоха за разрешаването на редица биологични проблеми. Те пристъпиха към тях чрез особени методи, между които най-характерен е методът на присаждането. Натъкнаха се на резултати, които хвърлиха сноп светлина върху много въпроси. Особени заслуги имат при разработване на проблема за така наречените „организатори и индукции в биологията“. Даже може да се изтъкне, че тези термини са въведени от тях. Шпеман почва да работи в това направление през 1901 г. Първият му труд от този характер е „Корелации при развитието на окото“. Автор е на многобройни статии, но главното му съчинение е „Експериментален принос за една теория на развитието“. Този труд е немско издание на лекциите му, държани в Съединените щати през 1933 г. по специална университетска покана. Друг, който разработва въпроса за организатора и индукцията, е Ото Манголд. Първият му труд – „Въпросът за регулацията и детерминацията у зародиша на тритона“, излиза през 1920 г. По тези научни въпроси допринася и Хилда Манголд. Неин труд е „Присаждане на организатори в различни комбинации у безопашати земноводни“. Нека разгледаме накратко техните изследвания и резултатите от тях. Има няколко вида присаждания: автопластично – присаждане на част от тялото на един индивид върху друго място на същия индивид; хомопластично – присаждане между индивиди от един и същи вид; хетеропластично – присаждане между различни
към текста >>
5.
78) Професор Ханс Дриш и науката парапсихология
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И НАУКАТА ПАРАПСИХОЛОГИЯ69 Проф. Ханс Дриш от Лайпцигския университет посети София по покана на Българското философско дружество и държа три лекции в Университета. В първата лекция той изложи възгледите си върху витализма, във втората – своята философска система, и в третата – основните принципи на парапсихологията. Със своите твърдения и аргументи проф. X. Дриш раздвижи умовете на нашата интелигенция и спря вниманието ѝ върху въпроси, по които една част от нея има материалистични схващания. Но интересът към проф. Дриш бе толкова силен, че върху изложените от него идеи излезе на български брошурата „Що е витализъм?“ Г-н X. Дриш е известен като професор по зоология и със своите сериозни изследвания и с научните си трудове в тази област. Освен конкретното изследване на фактите, той проявява стремеж и към тяхното обобщаване, затова насочва вниманието си към синтезирането им. И така въз основа на собствени наблюдения и опити върху организмите професорът идва до обяснение на витализма. Заинтригуван от чисто философски въпроси, той почва да чете лекции по философия в същия университет. Едновременно с това, когато стига до доказването на окултни истини, проверени чрез резултатите на изследванията си, проф. Ханс Дриш създава нова наука, която нарича парапсихология. Тук ще се занимаем с книгата на проф. Дриш „Парапсихология“, която е публикувана през 1932 г. Според професора парапсихологията е наука за окултните явления и той избира за надслов на книгата си един
към текста >>
6.
Природосъобразен живот
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Изкуството да се живее е велика наука. Тя обхваща целокупния живот на човека - физически и духовен. Но ние тук, в тая глава, няма да разгледаме всички страни на въпроса, а предимно физичната му страна. Учителят казва: „Ако попитате съвременните културни хора, те ще кажат, че живеят културен живот, обаче ако изследвате този живот ще видите, че това не е култура: нито в яденето има култура, нито в жилищата и пр. Това не е много казано. Според мене, всеки човек, който не знае да живее, е невежа. Ако яде и след това го боли стомахът, той е невежа. След като учи, ако го боли главата, невежа е. Новият начин на живот е абсолютно спазване законите на разумната природа.” Ето що казва Г. Пирьов за здравното възпитание в днешното училище: „Да се завърши физическото и душевно развитие на младежите предполага преди всичко добре организирано здравно възпитание. А това значи не само уроци по хигиена и здравеопазване, не само системно и рационално телесно възпитание, но и пълно провеждане принципа на училищната хигиена и хигиена на труда във всекидневните занятия на учениците в училището и дома. Това изисква да се пречупи и програма, и метод пред един здравен критерий в най-широк смисъл на тая дума.”*[1] Училището трябва да бъде място, дето практически се учи как да се живее. Само така ще получим едно съвсем ново поколение - жизнеспособно, жизнерадостно и работоспособно, здраво физически, със светли умове, с благородни сърца и със силна воля. Но детето не
към текста >>
7.
Интересни прояви в живота на растенията и животните
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
живота на растенията и животните Особен и характерен е животът на насекомите. В това отношение трябва да се проучат „Ентомологически възпоминания” от Фабр, „Животът на термитите” от Метерлинк, „Животът на пчелите” и „Душата на цветята” от същия и пр. Чрез тези изучавания ще се види разумността, която работи в организмите. Влиянието на зрителните и слухови усещания върху физиологичните процеси Тук са интересни опитите на Пултон върху гъсениците на пеперудата Rumia crataegata. Върху неговите опити по-големи подробности могат да се намерят в книгата на Cuenot „La genese des especes animals”, 1911. После са интересни опитите на Пшибрам и учениците му върху рибите. По този въпрос от значение е статията му „Methode autophorer Transplantationen” в списание „Archiv fur Entwickiungsmechanik”, 99 том, кн.1 / 1923. Също са важни опитите на Елеонора Брехер върху гъсеницата на пеперудата Vanessa. За влиянието на физическите процеси върху биологичните могат да се дадат множество примери. Ще дадем тук само няколко такива за изяснение: а/ Професор Бойл-Лейнард казва, че някои видове екземи се произвеждат от скръб и страх. Той цитира и следния интересен пример: една госпожа видяла, как любимо ней дете излиза през железните врата на едно заведение. То пуснало вратата, и тя помислила, че вратата ще го застигне и ще смаже крака му. Това не станало, обаче тя веднага почувствала, че кракът й силно заболял и то тъкмо там, дето тя мислела, че вратата ще
към текста >>
8.
Новите възгледи върху материята
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
материята В средните-училища трябва да се изложат новите възгледи върху материята, за да се покаже, че самата материя напоследък се разглежда вече като кондензирана енергия. Това е във връзка с новите факти на физиката и химията. Този въпрос може да се изучи в духа на съчиненията на Густав Льо Бон и пр. Трябва да се изучи естеството на атомите, на електроните, и пр. Ето защо казва инженер химикът Д. В. Кочов: „Материализацията и дематериализацията са вече термини на съвременната физика, и то в най-буквален смисъл на тези думи. Превърне ли се светлината във веществени частици, наричат това явление „материализация” и то е такова в най-точния смисъл на понятието материализация, защото светлината е явление на нематериалния свят, а осезаемите частици, в които е наблюдавано в последно време, че тя се превръща, са точно онова, което наричаме материя. И обратно - трансформира ли се една материална частица в лъчиста енергия - наричат това „дематериализация”. Горните резултати са добити от многократните опити на Heitling, W. Gentner, R. A. M. Dirac, P. M. Blacett, H. Bethe и др. по следния начин: Пропускат гама лъчи /нематериални лъчи от най-къси вълни/ да преминават през някои метали /алуминий, желязо, олово/ на местата където се забелязва пълно изчезване на лъча /внезапна абсорбция/, констатират появата на позитрони и негатрони /положителни и отрицателни електрони/. В другия случай наблюдават обратното: попаднат ли електрони във високо-потенциални полета,
към текста >>
9.
ТРАГЕДИЯТА В ДЕТСКАТА ДУША. ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
ДУША. ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ Интересен разговор имах наскоро с една седмокласничка. Когато стана дума за мироглед, за живото разбиране, тя каза: „Не вярвам в духовните основи на битието. Схващам, че човек е само тялото и че човек като умре, всичко с него е свършено. Според мен, реален, действителен е само материалният свят със своите сили и закони.” Запитах я как е дошла до това разбиране. Тя отговори: - Чрез естествените науки. Между тях и вярата има големи противоречия, които бият на очи още на пръв поглед. Те са тъй очебийни за всеки, който иска да разсъждава. И тия противоречия именно ме доведоха с логическа последователност до материализма. Друга седмокласничка от София в разговор каза така: - Естествените науки ме доведоха до материализма. Схващам, че светът няма разумни основи; това е един механизъм, машина, която се движи от слепи сили и закони. Затова няма вътрешен смисъл в нещата; това даже ме навежда да мисля, че няма смисъл да се творят нови културни ценности, било в отделния човек, било в обществото. Някой би могъл да каже, че те се творят за бъдещи поколения. Добре, но ако разсъждаваме с логическа последователност и това е безсмислено, понеже ние учим, че слънчевите системи се зараждат и загиват, чрез някои световни катастрофи или по други причина. И тогава какви следи ще има от придобитите културни ценности, от изработените добродетели, дарби, от копнежите на нашите мечти? От това не остава ли само една крачка до
към текста >>
10.
МЕТОД НА СЪПОСТАВЯНЕ ИЛИ УПОДОБЯВАНЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
ИЛИ УПОДОБЯВАНЕ „Учителят трябва да си служи с метода на съпоставянето, та да внесе живот при обучението и възпитанието” Учителят Логичното или отвлечено мислене почва от 14 година - в гимназиалния период. А във втория образователен период - от 7 до 14 години - детето има образна мисъл. Децата всичко могат да разберат, могат да им се изложат и отвлечени принципи и закони, само че трябва да им се изложат чрез художествени образи. А възпитателят може да си служи с образи само при метода на съпоставяне или уподобление. Тия учители, които са проучили педагогическите идеи на Учителя, прилагат успешно този метод. Например, първоначалната учителка В. казва: „С голяма любов прилагам метода на съпоставянето или уподоблението. Считам го за един от най-важните методи, които трябва да се прилагат в първоначалото училище. В моята практика аз всекидневно прибягвам до него, но не механически. Но в момент на преподаване, когато работя с децата при дадена обстановка, този метод намира спонтанно своето приложение. Разбира се, влизам в клас предварително приготвена, с план на методичната единица; но онова, което се дава във време на учебната работа в класа в присъствието на децата, надминава моето очакване. В такива моменти учителят влиза във връзка с детето, и методите, художествените образи, които изпъкват в съзнанието на учителя по време на учебната работа са резултат от взаимодействието между душата на възпитателя и душата на възпитаника. Методът на
към текста >>
11.
Трудът - изходна точка при обучението по природознание
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
точка при обучението по природознание Обучението по природознание прекрасно може да се свърже с детския труд сред природата. Учителят казва по това: „Ботаниката ще се изучава там на мястото - при цветята, при дърветата. Детето, работейки в градината, на полето, в гората и пр., едновременно ще прави своите наблюдения и ще записва това, което прави и наблюдава, в специална тетрадка. Ще записва времето на посаждането, поникването, цъфтежа, връзването и узряването на плодовете. Ще записва и всички атмосферни промени. То ще наблюдава промените на температурата през разните годишни времена, мястото на изгревната и залезната точки на слънцето в разните месеци на годината. Едновременно ще наблюдава промените в градината, на полето, в гората, на планината, ще наблюдава реките, изворите и пр. през всички годишни времена. Всяко растение ще наблюдава стъпка по стъпка, как расте във всички фази на неговия живот. Ще наблюдава формата на листата, на цвета, на пъпките и пр. Чрез наблюдение във време на своя труд сред природата и при излетите детето ще събере достатъчно фактически материал. Поради неговия близък досег с природата у детето ще възникнат множество въпроси, които то ще се заеме да разреши чрез по-нататъшни наблюдения и опити и чрез проучването им с помощта на литературата. Детето трябва да бъде поставено в досег с разните области на природата. Например, то ще изучава, ще наблюдава водата в разните нейни състояния: извори, езера, поточета, реки, сняг, лед,
към текста >>
12.
Ново отношение към природата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
природата „Природата е основана на закони. В нея работят разумни сили. Тя е пълна с методи, със знания. Всеки човек трябва да ги изучава.” Учителят За да може да изпълни училището своята мисия, общението с природата не трябва да е механично. Трябва да се изхожда от едно ново, по-дълбоко разбиране на природата. Учителят казва: „Аз не разбирам под думите жива природа това, което някои разбират. За мене тя е нещо велико не само по своето устройство, но и по онази интелигентност и разумност, които я проникват.” „Велико изкуство е създаването на тия дребни, нищожни форми, дето ние не виждаме никаква интелигентност. Обаче, във всяка форма, колкото и малка да е тя, има толкова интелигентност, колкото и в човешкото естество, само че не проявена по същия начин. Нека съвременните хора, които отричат всяка интелигентност на малките същества, погледнат на тези малки мидички и видят, каква форма, какви дрехи имат те и колко хубаво са полирани! Как ще си обясните всичко това? Ще кажете, че това е инстинкт, че това е природа. Разумността не е инстинкт.” Поетичните души с дълбока интуиция чувстват този вътрешен живот на природата. Те го долавят зад света на формите. Например, това може да се види в романа „Глупецът” от Келерман. Морис Метерлинк в книгата си „Душата на цветята” говори за разумността, която прониква растенията. Той я е доловил чрез множество наблюдения върху разни растения и казва така: „Искам само да напомня за някои факти, които отдавна са
към текста >>
13.
ВЪВЕДЕНИЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
на Ел шадай На светлата памет на БОРИС НИКОЛОВ -един от верните, които съхраниха Словото е делото и живота си, по случай 100 години от рождението му (1900- 1991) с обич и признателност. ALPHA-DAR ( съставител Боян Боев) ISBN 954-8785-35-8 ВЪВЕДЕНИЕ Бяхме на зимна екскурзия с нашия обичен Учител на Витоша. Няколко дни бяха валели снегове. Едва проникнахме до първата тераса - първите високи поляни. Снегът беше чист и пръхкав, дълбок до колене, че и повече. На планината лежеше гъста, бяла зимна мъгла. Не можеше да видиш даже върха на пръстите на протегнатата си ръка. Тук, в бялото мълчание се бяхме разположили. Огньове не можеше да се накладат. Студът беше здрав, укрепителен, нямаше вятър. Само мъглите се разхождаха тихо, усещаше се слънцето над тях. Като отпочинахме, Учителя с няколко млади братя се отправи нагоре. Той вървеше напред и разбиваше пъртина. Като излязохме малко над лагера, взехме хоризонтална посока. Описахме широка дъга, спуснахме се в малка долинка, навлязохме в млада гора. Тук като че е имало пътека, която леко се изкачваше. След малко излязохме от горичката. Изведнъж мъглата се свърши, като че бе отрязана с нож! Над нас се откри ясно небе, топлите слънчеви лъчи ни обгърнаха. Учителя се спря. Пред нас се откри поляна, леко наведена на юг, обградена с ниски храсти, а на другия край с живописни скали. Никъде небето не е тъй синьо, както над белите върхове! Във въздуха се носеха ситни снежинки с диамантени отблясъци. Учителя рече: „Ето едно
към текста >>
14.
За дишането
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
19 декември 1952 г. Любезни брат, Сега желая да ви изложа един разговор с Учителя за дишането. След лекцията и след паневритмията се върнахме е Учителя в големия салон и той в разговор каза следното: Като ученици вие най-първо трябва да започнете с дишането. Всички вие не дишате както трябва. Като дишаш, не вземаш достатъчно количество въздух. Природата не обича това. От друга страна, не възприемаш това, което съдържа приетия въздух, не изкарваш от въздуха вътрешното му съдържание, а именно: жизнената сила праната и Божествената мисъл. Много хора дишат бързо, бързо и плитко. Ако искате да бъдете търпеливи, трябва да се учите да задържате въздуха по-дълго. Търпението ви зависи от това, колко време може да задържате въздуха. Има адепти, които задържат въздуха четири часа. Индусите представят Бога, че с едно издишване създава света. И после с едно вдишване го прибира. Човек трябва да диша дълбоко, т. е. при вдишване да напълни белите дробове с колкото се може повече въздух. Тогава при разширение на белия дроб диафрагмата отива надолу. А при плиткото дишане диафрагмата отива нагоре и натиска сърцето, вследствие на което се раждат някои сърдечни болести. За да приеме заедно с въздуха Божествената мисъл, която го прониква, човек трябва да диша с будно съзнание. Правилното дишане усилва мисълта, улеснява размишлението, улеснява приемането на Божествения елемент. Мога да дам някои обикновени начини за дишане, но освен тsvc има и необикновен начин, обаче за него
към текста >>
15.
Писма на Боян Боев -Том 2
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Боев -Том 2 Разговори с Учителя Писма на Боян Боев книга втора © ALPHA-DAR, 2000 Съставител Боян Боев ISBN 954-8785-31-5 Редактор Мария Трифонова © На корицата металопластика от Георги Куртев Художник-редактор Диана Тодорова Компютърен дизайн Павел Желязков Печат - „СТАНДАРТИЗАЦИЯ - ПРИНТ“
към текста >>
16.
СЪДЪРЖАНИЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Децата на бъдещата епоха Първото възкресение Упражнения с Учителя На Яворови присои В райската градина Странникът и красотата на живота Силата на Безграничния Който служи на Бога В Божествената светлина Божествена и човешка любов Бъди като Слънцето Да си самата Любов Волята Божия Братска вечеря Методи за самовъзпитание Смяна на състоянията Будността на съзнанието Пратеник на Бога Законите на Любовта Учение за свободните Студенти при Учителя Врата на великото знание Красотата на живота Новото земеделие Плодовете на Божията Любов Връзка с Бога Епохата на на шестата раса Новото учение В реалността на Божествения живот Желай непостижимото Служене Божествената мисъл Молитва Формула Сказка Слово за Учителя Сеятелят на Божията нива По стъпките на Учителя Красотата на Рила Летуване и екскурзии на планината Живот, посветен на Бога Езотеричният път на ученика Разумната реалност Седем принципа Земята е Господня Добрата хигиена Вътрешната свобода Писма до Ярмила Менцлова Писмо до редакцията на „Cahiers du novel enseignement“ -
към текста >>
17.
Епохата на на шестата раса
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
РАСА Изгрев, 15 юни 1957 г. Обични брат, Днес сме на екскурзия на Витоша. След паневритмията почна разговор. В разговора Учителя каза: Сегашният живот ще определи това, което Бог е определил за вашето бъдеще пак на Земята. Ние сега сме в последната фаза на желязния век. Има 4 епохи: златна епоха, сребърна, медна и желязна. Ние сме в края на желязната епоха. Новата епоха ще бъде златна епоха - епоха на шестата раса. Всички вие трябва да бъдете готови, понеже ще дойдат предците. И тогава ще има радост, веселие, голямо знание и сила. И тогава всички ще излязат от гробовете. И живите ще се променят. Грозните ще станат красиви, а красивите ще станат още по-красиви. Глупавите ще станат умни, а умните ще станат още пo-умни. И цялата земя ще бъде райска градина. Поздравявам ви с новата епоха. Съберете си багажа в железния век, раздайте всичко и се пригответе за новия век, за златния век. Това е възвишеното, благородното. Всяка омраза ще изчезне от земята и хората ще живеят така, както Христос е живял. Сега човекът е половин животно, половин човек, а пък в бъдеще ще дойде съществото на шестата раса и ще се съедини с човека. И тогава ще работят двете души заедно. И тогава животното ще бъде слуга. Когато дойде шестата раса, всички ще живеят по благодат. Белите са робували, минали са през дисциплина. Те са робували на черните, черните на жълтите. Добродетелите, които ги има в бялата раса, другите ги нямат. Някои от 6suiama раса са прекръстосани с жълтите, с червените, с
към текста >>
18.
Писмо до редакцията на „Cahiers du novel enseignement“ - Франция
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
НА „CAHIERS DU NOUVEL ENSEIGNEMENT“ - ФРАНЦИЯ Изгрев, 27 юли 1952 г. Скъпи братя и сестри, Ние получаваме редовно изданията на Работния екип. Това ни радва много, защото чрез тези издания вие извършвате една добра работа за Божието дело, за идването на новата култура. Словото на Учителя трябва да бъде разпространено във всички нации, защото идеите на Учителя са идеи на Шестата раса. Съвременното човечество се намира в началото на Новата култура и страданията и противоречията, през които то минава, са болки на раждането на новия човек. В нашата епоха нуждата от работници на Божията нива е голяма и всеки работник трябва да бъде сигурен, че ще има помощта на Небето. Напредналите същества ще работят чрез него и ще му предадат тяхната радост, техния мир и тяхната светлина. Голяма привилегия за човека е да работи за Бога. Това е най-възвишената задача на Небето й на Земята. Ние ви пожелаваме Бог да ви дава сила и условия за вашата работа и ви изпращаме нашите най-добри мисли, за да може вашата работа да допринася за успеха на Божието дело. Приемете нашите сърдечни братски поздрави: Ваш верен: Б.
към текста >>
19.
00 Съдържание
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
за Учителя Николай Дойнов И ОЧИТЕ МИ ВИДЯХА ИЗГРЕВА Страници из историята на Бяло Братство, Спомени. Първо българско издание Издателство „Бяло Братство", София, 1999 г. ISBN 954-8091-85-2 Снимка на първа страница на корицата: „Поляната на Изгрева - Паневритмия с Учителя" Рисунка на четвърта страница на корицата: „Една възраст - Н. Дойнов", 1989 г Съдържание * 1. Изправен с лице към началото * 2. Петте стъпки за повдигането на човешката душа * 3. За антиминса * 4. Отворен дом за словото * 5. Изгрей, изгрей, ти, мое слънце * 6. Салоните * 7. Откриване на школните класове * 8. Ерата на Водолея * 9. Логоси на планетата Земя * 10. Комуните * 11. Новата атмосфера * 12. Мусала * 13. Мигове или нашият живот за Учителя беше напълно открит * 14. Разтопен метал върху мен * 15. Тенджера с фасул * 16. Мравешкият лъв * 17. Захарина и казана с компот * 18. Зелените листа на зюмбюла * 19. Продоволствена кооперация на Изгрева * 20. Бараката на Русева * 21. Дюшемето на столовата * 22. Два лимона и един портокал * 23. Дръвчето * 24. Запас * 25. Това, което е трудно за хората, за боговете е лесно * 26. Наполеон Бонапарт * 27. Спестявай по някой лев * 28. Мория и Кутхуми * 29. Концерт * 30. Всяка работа по всички правила * 31. Бастунът * 32. Дафинка * 33. Атомната енергия * 34. Осата * 35. Победителите на германия през втората световна война * 36. Багажите, конете, свободните ми ръце * 37. Домашната помощница * 38. Крушите * 39. Швейцария * 40. Откачен от въжето * 41. Оскубан *
към текста >>
20.
Звездният мир АСТРОЛОГИЯТА- Николай Дойнов
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Николай Дойнов НИКОЛАЙ ДОЙНОВ ЗВЕЗДНИЯТ МИР АСТРОЛОГИЯТА Книгата на Николай Дойнов е преди всичко огънче от светилището на Великата Окултна Школа на Учителя Беинса Дуно. Второто й издание, както и първото, целят да положат началото на така наречената "нова астрология", твърде различна от конвенционалната астрология. Последната се намира в своя залез заедно със залеза на старата култура. Новата Култура ще изисква и нова астрология. Издателство "Хелиопол" (ВТОРО ПРЕРАБОТЕНО ИЗДАНИЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК) © Културна Асоциация Беинса Дуно © Хелиопол © Николай Дойнов - автор Димитър Калев - редактор Апостол Апостолов - оформление на корицата ISBN
към текста >>
21.
ВРЕМЕ, ЗОДИАКАЛНИ СЪЗВЕЗДИЯ И ТЯЛО НА ЧОВЕКА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
И ТЯЛО НА ЧОВЕКА В живота на хората, в явленията и събитията около него, навсякъде в неговата дейност или извън нея понятието "време" играе важна роля. За това толкова важно понятие липсва задълбочено обяснение, но е приета дефиниция, която все пак дава представа за него: времето е интервал между две събития. С други думи, всяко нещо, което става, всяко събитие е свързано с времето. Земята има много явления и събития, от които три са особено важни: първото е завъртването й около оста си, което наричаме денонощие; второто е обиколката й около Слънцето, определено с понятието година; третото е движението на Земята и всички членове от Слънчевото семейство около Централното ядро на нашата Галактика със скорост 250 километра в секунда, при което една пълна обиколка се осъществява за около 200 милиона години. От астрологична гледна точка, значение имат първите две събития. Създателят на Науката за Звездния мир, Саабей Бен Аадес, е отбелязал, че на човека на Земята е дадена жизнена енергия, за да живее 120 години. Това е отбелязано и в Библията. Саабей е учел също, че след всеки три последователни прераждания, човек влиза в нов етап на своята еволюция. Еволюционният процес на човека върви по възходяща спирала и ако я наблюдаваме отгоре, след всеки три последователни прераждания, той прави едно пълно завъртване и идва отново над точката, на която е бил преди започването на този цикъл. Казано с други думи, ако проектираме този път върху плоскост, ще получим
към текста >>
22.
ПЪТИЩА И МЕТОДИ ЗА ВЛИЗАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕВИДИМИЯ СВЯТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
ЗА ВЛИЗАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕВИДИМИЯ СВЯТ Издателство Бяло Братство ISВN-10: 954-744-074-8 ISBN-13:978-954-744-074-6 Лекция от Влад Пашов Издателство Бяло Братство София, 2006 г. "Някои казват: Духът ми говори. Духът говори на онзи, на когото Господ е говорил. Господ е говорил на онзи, на когото Учителя е говорил. Не ви ли е говорил Учителя и Господ няма да ви говори. Не ви ли е говорил Господ и Духът няма да ви говори. Ако Духът ви говори и Господ ви е говорил, и Учителя ви е говорил. Говорят ли и тримата в душата ви, вие сте ученик." Като ученици имайте предвид следното нещо: Никога висшите духове няма да слязат до вашия уровен да се занимават с вашия език. Затова всеки ученик през свободното си време трябва да проучва символите, които представят езика на духовете. Ние употребяваме символите, защото те са елементи на окултния език, с който си служат посветените и възвишени духове." "Ще кажете, че се разговаряте с духовете. И аз се разговарям с тях, при това аз не се нуждая от медиуми. Направо се разговарям с духовете. Мнозина мислят, че като се разговарят с духовете, всичко казано от тях е повече от чиста монета. Те не подозират, че и в другия свят има толкова нечистота, колкото и на Земята. И там има лъжи и заблуждения, както и тук. Там може да се оплетеш много по-лесно. За да се справите с тези лъжи и примки, трябва да имате прозорлив и схватлив ум. Като влезеш в духовния свят между лъжливите духове, те ще те нахранят и напоят, ще те заведат на разходка на
към текста >>
23.
Астрология- Влад Пашов (1902- 1974)
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
за теглене PDF Влад Пашов, Кремена Радулова, Цветемира Борисова АСТРОЛОГИЯ Българска, трето допълнено и преработено издание Първо издание © Влад Пашов, 1938 Второ издание © „Лира Принт”, 2001 Трето издание © „Лира Принт”, 2010 Научна редакция: Кремена Радулова, Цветемира Борисова Редактор: Персида Бочева Предпечатна подготовка: „Лира Принт” ИК „Лира Принт” София, ул. „Поручик Христо Топракчиев” № 11 тел.: 0888/ 208 098 e-mail:
[email protected]
ISBN
към текста >>
24.
Местата на падение на планетите - 1
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
на планетите Противоположните знаци на знаците, в които планетите са в екзалтация, обозначават падение на планетите, в които позиции те губят силата си. Докато в екзалтацията имаме прилив на енергия, при падението планетната енергия намалява до минимум, следователно, губят се условията за развиването на известни способности и дарби в човека, които са в зависимост от тези енергии. Така имаме четири групи отношения между знаците и планетите, а именно - планетата като управител проявява най- чисто и най-хармонично своите качества. В противоположните знаци планетите са в заточение, където проявяват повече отрицателните си качества; в екзалтация имаме прилив на планетната енергия, а в противоположните знаци планетите са в падение и енергията им отслабва до минимум, почти не се чувства тяхното влияние. Планети, управляващи противоположни знаци, се наричат „врагове”. Например Марс, който управлява знака Овен, ще бъде враг на Венера, управляваща противоположния на Овен знак - Везни. Горното изложение може да се предаде в една таблица, която е съставена още от Птоломей, който ни предава в най- пълна форма древната астрология (стр. 84). Това е схемата, която ни е завещана от древната традиция. Но някои съвременни автори начело с Баргион и Уилсон, основавайки се на свой личен опит, се придържат към едно основно правило за определяне силата и слабостта на планетите. Те казват, че планетата е силна в знаци, сродни на нейната природа, и слаба в знаци, противоположни на
към текста >>
25.
7. УЧЕНИЕТО ЗА ДОМОВЕТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
ДОМОВЕТЕ Астрологията си има специални език и азбука, на които ни разкрива тайните на Космоса, отразени в човека. Астрологичната азбука има четири вида или четири групи букви, а именно - зодиакалните знаци, планетите, домовете и аспектите. Досега говорихме за зодиакалните знаци, планетите и техните съотношения. Сега ще разгледаме учението за домовете и след това аспектите. След като проучим и тези два вида букви, можем да кажем, че вече сме изучили азбуката на астрологията. След това ще трябва да проучим законите, по които се съчетават тези букви, за да получим цели думи, изречения и изложения. Тогава вече ще можем да четем небесното писмо, отразено в хороскопа. Третият род букви в астрологичната азбука са така наречените домове на хороскопа. Видяхме по-рано, когато говорихме за зодиакалните знаци, че те представят разпределения на еклиптиката на 12 равни части, от по 30 градуса всяка. За изход- на точка се взема пролетната равноденствена точка, която е началото на знака Овен - първия знак на зодиака. Всъщност Земята в движението си по орбитата, която е 360°, всеки ден изминава приблизително по един градус, но ние проектираме нашето движение за Слънцето и казваме, че Слънцето изминава всеки ден по един градус, а всеки месец по 30 градуса т.е., 1/12 от еклиптиката, което определя един зодиакален знак. Значи всъщност движението на Земята около Слънцето обуславя проявлението на Зодиака като фактор в земния живот. В следствие на денонощното движение на Земята около
към текста >>
26.
Значение на 12-е дома на хороскопа
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
дома на хороскопа* ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- *3а да имате по-ясна представа за домовете, начертайте си един кръг и го разделете с два диаметъра - хоризонтален и вертикален, на четири квадранта. Всеки квадрант разделете на по три и ще получите дванадесет деления на кръга, които представят 12-те дома в хороскопа. Първият дом е под източния хоризонт, но в хороскопа Изток е откъм лявата ръка. Запад - откъм лявата. Север - отгоре и Юг - отдолу. Така е, защото при съставяне на тази система в северното полукълбо се изхожда от положението на един наблюдател, който гледа на юг. После нанесете във всеки дом по-общите качества от следващото изложение и ще имате една нагледна схема за домовете и техните значения. Тук прилагаме и две клишета с домовете и зодиакалните знаци. На фиг. 1 знаците съвпадат с домовете, тоест знакът Овен се намира в първи дом, във втори е Телец и т.н. На фиг. 2 знаците не съвпадат с домовете - виждаме, че на Asc, тоест в първия дом, е знакът Дева, във втория - знакът Везни и т.н. --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Първи дом, който се намира, както видяхме, непосредствено под източния хоризонт, представя самия човек - дава ни указание за външния вид и за телесното устройство, за характера и темперамента му, за неговите заложби, способности и воля, за добития чрез
към текста >>
27.
8. УЧЕНИЕТО ЗА АСПЕКТИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
АСПЕКТИТЕ Както във всички учения на астрологията, така и в учението за аспектите е скрита дълбока мъдрост, дълбоки истини, които още не са напълно разбрани от днешното човечество. Съвременната астрология, която се води отчасти по древната традиция, отчасти сама изследва с методите на статистиката, няма ясна представа какво представляват аспектите. От чисто външно, механично гледище въпросът е ясен - аспектите, това са ъглови отношения между планетите, Слънцето и Луната, които, гледани от Земята, в даден момент се намират на определено положение по еклиптиката. Както знаем, всички планети се движат по елипси - кои по-близо, кои по-далеч от окръжността, в един от фокусите на които се намира Слънцето. От Земята ние не виждаме, че всички те се движат в плоскостта на еклиптиката от запад на изток, което е тяхното реално движение, а заедно с цялата небесна сфера ние виждаме, че се движат от изток на запад - това е привидно движение. Знаем също така, че различните планети се намират на различни разстояния от Слънцето и орбитите им се различават по дължина, а също така и имат различни скорости на движение. Да си представим 12 концентрични кръга, които представят планетните орбити, и да предположим, че в един определен момент всички планети се намират на една линия. Вследствие на различната скорост, която имат, в следващия момент тази права ще се измени и планетите ще дойдат в друго отношение - ще се разместят. Вследствие на различните скорости, с които се движат, те
към текста >>
28.
Изчисление на времето
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Казахме, че за да можем да съставим хороскопа на дадено лице, ни е необходима датата на раждането, включително часа, даже и минутата. Но именно по въпроса за часа трябва да знаем, че в Европа има главно три вида времена - западноевропейско, което се определя по Гринуичкия меридиан, средноевропейско - нарича се още гринуичко време, и източноевропейско време. Това са официално установените видове времена, но по-точно казано, всяко място си има свое местно време, което се определя по слънчевия часовник на мястото. Това различие на времената в различните места се дължи на факта, че Земята е кълбо и Слънцето не изгрява навсякъде в един и същи час. Знаем, че Земята се завърта около оста си за 24 часа - това движение го проектираме на Слънцето и казваме, че за 24 часа Слънцето изминава 360° по еклиптиката или - както се казва - видимо обикаля Земята. Като разделим 360° на 24 часа, получаваме, че за 1 час Земята изминава 15° по еклиптиката. Върху тази основа земният глобус е разделен по посока на полюсите на 90 меридиана, като разстоянието от един меридиан до друг се измерва с 4 минути време или, с други думи, всеки дъгов градус отговаря на 4 минути време. Като 0° е приет меридианът, който минава през Гринуич и се нарича Гринуички меридиан. Страните, които лежат наляво от него, като се обърнем към север, казваме, че отстоят на запад от Гринуич и имат западна дължина, а страните, намиращи се надясно от него, казваме, че отстоят на изток и имат източна дължина.
към текста >>
29.
Изчисляване положението на Уран
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Уран На 23.XI. се намира на 339°42’. На 3.XII. се намира на 339°42'. Виждаме, че за 10 дни Уран не се е придвижил, намира се в един вид застой. При такова положение планетата се нарича стационарна и се бележи отпред с латинско S. В това състояние тя проявява по-слабо качествата си. Щом като на 23.XI и 3.XII. положението на планетата е едно и също, то същото е и за 1.XII. Тук също няма да се прави корекция за часа. Като разделим 339°42' на 30 намираме, че Уран е изминал цели единадесет знака и се намира на 9°42' от дванадесетия знак - Риби. В чертежа откриваме, че знакът Риби се намира вътре в 11 дом или - както се казва - е вметнат или интерсептиран. Изчисляване положението на Нептун На 23.XI. Нептун е на 138° 12'. На 3.XII. Нептун е на 138°6'. И при Нептун виждаме, че вместо да се движи напред по еклиптиката, той бавно се връща назад - значи е ретрограден ®. Също така забелязваме, че той се движи съвсем бавно. Той изминава целия зодиак за 165 земни години - значи остава в един и същи знак приблизително по 131/2 години. Уран обикаля зодиака за 84 г., следователно остава в един знак по 7 години. Сатурн прави по една пълна обиколка за 291/2 години. Значи остава приблизително по 21/2 години в един знак. Юпитер обикаля зодиака за 12 години - значи стои в един знак по една година. Марс прави пълна обиколка по зодиака за 780 земни дни, значи остава в един знак приблизително по 65 дни. Венера обикаля зодиака за 224 дни - значи остава в
към текста >>
30.
Изчисление на аспектите
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Следващата работа по изработване на хороскопа е изчислението на аспектите между планетите и Asc и МС. В главата за аспектите аз посочих тяхното изчисление, но пак ще повторя накратко. Първата работа при започване изчисленията на аспектите е да се напишат една под друга, значи във вертикална колона, планетите с еклиптичната им дължина и знака, в който се намират, като се започне от Слънцето и последователно се написват всичките планети, като накрая се поставят Asc и МС. Тези данни се отбелязват в началото на листа, за да има място за аспектите, които се пишат срещу всяка планета. Изчисленията се правят на самия чертеж, като се пресмята колко градуса има от една планета до друга. Но тази работа е доста трудна и изисква известна практика, за да се усвои. Опитният астролог намира аспектите само като погледне хороскопа, но не е така с начинаещия - за него са необходими ред пресмятания и изчисления. При тези изчисления не трябва да се забравя, че знаците се движат по посока на часовата стрелка, а планетите - в обратна посока. Това ни е необходимо, за да знаем дали даден аспект се образува или се разваля, защото аспектът, който се образува, е много по-силен от онзи, който се разрушава. Първоначално изчисленията могат да се правят по следния начин. В хороскопа, който взимаме за пример, Слънцето се намира на 238°29' 54", а Луната - на 35°42' 30". Като ги извадим едно от друго, получаваме 213° 13' 24". Но такъв аспект нямаме, затова трябва да смятаме
към текста >>
31.
Бае Митар пророкът
 
- Михалаки Георгиев (1854 - 1916)
Да река тридесет — можете да речете и тридесет и пет, па може да има и повече години, откогато покойният бае Митар пророкът се пренася на онзи свет. Може да съм объркал годината — това не пречи: не се пита кога е било, а се пита какво е било. А това, дето ще ви разкажа, да не мислите, че ще го изсмуча из пръстите си — не! Това го помнят всички съвременни жители от нашия град, като почнеш от кир Ставро сарафбашията, та чак до кючук Томо фукарията. Когото и да запиташ за бае Митар пророка, всеки ще ти отговори: „Оня ли, дето се пренася на онзи свет?“ Това се беше случило на един велики четвъртък. Да, така зер, на велики четвъртък вечерта се пренесе бае Митар пророкът на онзи свет, а в неделя, таман около пладне, се събуди — дойде на себе си. Беха помислили, че си е умрел човекът като всеки човек. И за погребението му беха се погрижили хората. Дедо Петър, клисарят, беше счукал нещо като сандък за мъртвеца, а баба Зоица, гдето месеше просфори в черквата, беше отишла с китчица цвете и една вощеница, за да му запали свещица на главата. Прекръсти се жената, направи три метана, запали вощеницата и опре погледа си право в лицето на бае Митра. Гледа го, гледа, па като се сепна, като да речеш, че тестото за просфори прелело из нощвите. Озърна се, закимна с глава на клисаря и го запита: — Ами я ми кажи ти мене умрел ли е човекът? — Кой човек? — Па тѐ на̀, Митар. Клисарят погледна бабичката, погледна мъртвеца, па погледна и ръцете си. На нокътя от левия му палец беше
към текста >>
32.
ЛИЦА И ДУШИ, ФИЗИОГНОМИЧНИ ПОРТРЕТИ
 
- Георги Радев (1900–1940)
-Georgi Radev 1936
към текста >>
33.
КУЛТУРИТЕ НА БЯЛАТА (АРИЙСКА) РАСА - Расови аспекти
 
- Методи Константинов (1902-1979)
(АРИЙСКА) РАСА Ще разгледаме в основни линии само главните фази на икономическото им развитие. В своето историческо развитие Бялата раса е преминала досега през пет култури: древно-индуската, древно- персийската, египетско-асировавилонската, еврейско-гръкоримската и сегашната - западноевропейската култури. В нашата съвременност са вече заложени основите на поредната шеста култура. При Древно-индуската култура са били налице примитивни стопански и културни условия. Религия, в същински смисъл на думата, още не е съществувала. Философското знание е оперирало в сферата на метафизичния мироглед. Основата на примитивния стопански живот се е изграждала върху робството. При втората култура на бялата раса, Древно-персийската, религиозното съзнание излиза на преден план. Изпъква антагонизмът между двата принципа- Доброто и Злото - чрез борбата между Ахура-Мазда и Ариман. Икономическите отношения започват да играят важна роля в социалните сфери, разбира се, все още под знака на робството. Едва при третата, Египетско-асировавилонската култура, се слагат основите на научната мисъл. Астрономията, геометрията, естествените науки и медицината започват да процъфтяват. Тези науки са били достояние само на малцина посветени. Социалният и икономически живот в древен Египет е бил регламентиран от фараоните и жречеството. Народът продължавал да носи веригите на стопанското робство. Идеята за правото се появява едва през Гръко-римската култура. Разбира се, че правото е
към текста >>
34.
ОБЩЕСТВОТО НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ (ООН) И ОБЩЕСТВОТО НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО (ОНЧ)
 
- Методи Константинов (1902-1979)
НАЦИИ (ООН) И ОБЩЕСТВОТО НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО (ОНЧ) „За да се избави човечеството от днешните противоречия и страдания, трябва да дойде една нова мисъл. А тя гласи: Животът трябва да се схване като Единство, а всички същества - като клони и листа на Космичния организъм. Благоденствието на всеки клон и лист е в работата му за цялото дърво." Учителят В своето материално и духовно-културно развитие, народите са търсили средства и начини за гарантиране на сигурността си от необузданите ексцесии, идващи от външна агресия. Сложната обществена система е наложила необходимостта от трайни международни връзки и институции, разполагащи със свои органи, компетенции и функции за защита на справедливото им икономическо и културно общуване. След пробването на различни проекти, днес са налице стотици обществени и международни институции, организации и креации, работещи като международни институционни форми за осъществяване на сътрудничество между отделните държави. Без да влизаме в дискусионно разглеждане на различните икономически и социално-политически концепции, където най-често е заложен елемент на класов или олигархен характер, искаме да спрем в тази глава вниманието си главно върху опитите за създаване и утвърждаване на една международна правна институция - като тази на бившото Общество на народите (ОН), или като настоящето Общество на Обединените Нации (ООН) - която търси да осъществи възможния и необходим диалог в стремежите на споменатите по-горе
към текста >>
35.
Малко снимки от Айтос
 
- Георги Куртев (1870-1960)
към текста >>
36.
Самозванецът
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
нещата така, както трябваше да станат. А те бяха казани още на събора през 1922 година в Търново за тези хубавци. Защо ги наричам така? Друга дума не намирам за тях. Не мога да ги нарека братя - нито черни, нито бели. Не мога да ги нарека приятели, дори и условно в кавички. Мога да ги нарека само "хубавци". А с тази дума означавахме навремето онези, които позираха, които се окичваха външно с разни неща, за да направят впечатление. Не само така безобидно да обърнат внимание, но да привлекат, а после да използуват всичко за лична и користолюбива цел. Учителят беше споменал за тях, че ако искат да гадаят на ръце, на кафе или чрез астрологията, за да печелят пари - да отидат в Англия, да отидат във Франция, но тук Той не позволяваше тия неща. Случиха се такива събития, че Михаил през 1936-1937 година започна да изучава активно френски език и този подтик не беше случаен, а дойде от друго място. После той направи постъпки за заминаване във Франция за Парижкото изложение през 1937 година, замина и там остана. Събитията се развиха така, че той се свърза само с жени, започна да проповядва, направи група - групата се разраства в такива размери, че се образува Братство. Дори това предизвика идването на група французи през 1939 година, която направи контакт с Учителя и с нас. Отначало Михаил изнасяше идеи от Словото и Учението на Учителя, но по- късно сметна, че френският народ и френският език не са подходящи за Словото на Учителя и че Словото първо трябва да се
към текста >>
37.
САМОЗВАНЕЦЪТ
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
с културните инициативи на просветния съюз ще споменем бегло и за френския център, който претендираше да възглавява Михаил Иванов. Просветният съюз беше си турил за задача да изясни отношенията между Братството във Франция и Братството в България. Във Франция действува-ха три центъра. Единият център се направляваше от Михаил Иванов и Стела Белмен. Михаил Иванов замина за Париж през 1937 година за световното изложение. В последствие той остава там с проект да следва в Париж. Амбицията на неговата приятелка Стела беше да измести центъра на учението от София в Париж, тъй като тя смяташе, че българския народ не е дорасъл да стане разпространител на учението. Тази сектантска идея тя искаше да прокара, като издигне авторитета на Михаил Иванов до фалшивата поза да играе ролята на Учител. За този център по-нататък ще има да говорим по-подробно. Вторият център се образуваше от една група интелектуалци, които се наричаха „Екип дьо трамвай". Участниците в тази група, хора просветени, не можеха да паднат под влиянието на Михаил Иванов, който не притежаваше онези необходими качества, чрез които можеше да им импонира. Не след дълго се образува и трета груба, която се възглавяваше от брат Бертоли. Тя се оглавяваше от Niset. Брат Бертоли - един крайно честен и добросъвестен италианец, по професия занаятчия, в контраст на М. Иванов не търсеше онези импозантни пози и жречески предсказания и закани, а напротив, под една скромна форма се стремеше да изложи практичната
към текста >>
38.
МИХАИЛ ИВАНОВ В ПАРИЖ
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
ПАРИЖ В:= Вергилий Кръстев А:= Анина Бертоли Аз забравих, че имаше една група от тези ученици на Михаил, когато стана делото с Михаил там, че някои работи е вършил неморални може тъй да се каже, за които е бил обвинен и някои от неговите ученици се разделиха между които имаше една Людмила, една полякиня по произход. В: Те се разделиха понеже се разочароваха от него? А: Е, да разбира се, след като е бил в затвора. То се пишеше и във вестниците цяла година почти на първа страница, за магьосника Михаил и още за неморалните му действия, въобще групата му се разпръсна. През туй време Ярмила Менцлова беше там. Тя им преподаваше Паневритмията. Тя е била при Михаил когато станаха тия неща и тя разказа много подробности. И всичко това е било вярно, което се беше писало по вестниците. В: И тя какво разказваше, Ярмила? А: Какво да ви кажа, не искам подробности, но карали млади момичета да играят голи Паневритмия и между които избирал най-хубавата, уж да ги просвещава. И след туй избирал Михаил най-хубавата, за да я просвети още повече в леглото си. И тя сега Ярмила ми разказа, че полицията като узнала туй нещо, а в полицията имало също млади момичета, които работят като агентки, изпратили една от тях там да види дали наистина има такова нещо. Тя хубава сигурно е била и тя е влязла в тая група там на посветени и най-много просветени. Тя си сложила някоя дума в бележка и чрез други са я дали на свръзката. Тя изхвърлила бележката през прозореца. Прави се клопка от полицията.
към текста >>
39.
писмо от Величка Няголова до Вергилий Кръстев
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
от Франция -писмо от Величка Няголова до Вергилий Кръстев от 1.09.2004 г. Искам да засегна и още един въпрос. Сега по Интернет се предават много от беседите на Учителя, но променени. И се слага портретът на Учителя от една страна, а от другата му страна - този на Михаил Иванов. Знайте, че за в бъдеще ще се разбере цялата Истина. Как този «ученик» на Учителя отива във Франция, създава Школа в Париж - «Бон фен» и във Фрежус, на Средиземно море. И как той използува всичко научено от Учителя, като променя всичко, използува Словото Му и си прибавя свои неща, създава огромно творчество, в което повече не споменава нито името на своя Учител. И се посвещава в Индия и заема титла «Амраам...», което е от инволюционния период на Земята. Еволюционният период започва от Христос! И е светотатство навред по земята на разни езици да се разпространява тази лъжа, че Михаил Иванов е Всемиров Учител и др. Космическият Учител е един, и то Духът на Истината - Беинса Дуно. Няма втори! Един-единствен е, и чрез този Велик и Мощен Дух се изяви и Христовият Дух, и Божият Дух. И затова и България е Космичен храм, с това велико посещение на този мощен Дух, Който няма нищо общо с Михаил Иванов и лъжите му. Бъдещото поколение ще разбере това и всички лъжи ще пропаднат в дън земя. Както и промените на Словото Божие, дадено на българска земя, на български език от Великия Учител. Амин! P.S. Според брат ми Косьо Михаил Иванов е плагиат - човек, който ползува творчеството на Учителя и
към текста >>
40.
Истината за спасяването на евреите в България
 
- Светозар Няголов ( -2013)
спасяването на евреите в България- книгата за теглене на ПДФ © Светозар Крумов Няголов,съставил © ЕТ"Талиман-М", Гита Мерджанова Първо издание, София, 1998г. ISBN
към текста >>
41.
Истината за спасяването на евреите в България - текст
 
- Светозар Няголов ( -2013)
на евреите в България- книгата за теглене на ПДФ © Светозар Крумов Няголов,съставил © ЕТ"Талиман-М", Гита Мерджанова Първо издание, София, 1998г. ISBN 954-9708-05-5 ИСТИНАТА ЗА СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В БЪЛГАРИЯ /откъс от книгата „Светъл лъч към човешките души"/ На 29 юни 1864 година (стар стил) - Петровден, в село Николаевка - Хатърджа, се ражда третото дете на свещеника Константин Дъновски. Първото е дъщеря му - Мария, второто - синът му Атанас, а третото, понеже се ражда на Петрозден е с името Петър. За пръв път във Варненска област, в с. Николаевка, се отваря училище с преподаване на български език, учител на което става Дъновски. С помощта на руския консул Рачински той започва да служи на български и славянски в църквата „Св.Георги", водейки борба за освобождаване на българите от гърцизма и застава начело на българската епархия във Варна. Наклеветен от гърците, той попада в затвора и едва остава жив. След освобождението на България, той продължава работата си във Варненската епархия. Синът му, Петър, расте и до 6 години не говори. Обича да ходи сред природата и да съзерцава и вниква във всичко, което го заобикаля. Във всяка проява той търси причините на нещата. Започва да предсказва на своите домашни предстоящи за тях събития. Учи основно училище и след освобождението изкарва Варненската петокласна гимназия. След това учи в свищовското богословско училище. Висше образование по богословие и медицина добива в Америка. През 1895 г. той се завръща в
към текста >>
42.
4. Седемте езера
 
- Светозар Няголов ( -2013)
е най-красивият циркус в Рила от седем езера, намиращи се в северозападната й част, над курорта Паничище, над Сапарева баян, и местността Горна вода, над с. Говедарци. Езерата са разположени амфитеатрално едно над друго и дават начало на р. Джерман - приток на р. Струма. Денивелацията от най-горното езеро, намиращо се на 2535 метра надморска височина, и най-долното - на 2095 метра, е 440 метра. В тази местност са събрани най-красивите картини, които могат да се видят по цялата Рила планина. Тук се намират много хубави цветни градини от различни планински цветя. До средата на циркуса има горички от клек и смрика (хвойна). Текат рекички, отвеждащи водите от горните езера в по-долните. Езерата са красивите сини очи на планината. Същевременно те са и пулсът на времето и метеорологичните условия в планината. Щом те са спокойни - нямат вълни - и планината е спокойна и в бистрите им води се оглеждат околните височини и синьото небе. И най-слабият вятър нарушава спокойствието на езерата. Тук духат често пъти ветрове, главно западни, а през пролетта - и силни южни. На тази височина много често се сменят посоките на ветровете и когато човек забележи това нещо, трябва да се подготви за някаква депресия: дъждовна, гръмотевична или снежна. Всичко в планината говори и ние сме длъжни да знаем и разбираме езика й - езика на природата. Местността Седемте езера, както е красива през лятото, така е неповторима и зимно време. Зимата тук гостува повече от 6 месеца. Тогава всичко
към текста >>
43.
Жестът на брат Стоименов
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Стоименов 5.07.1942 година — Изгрева — София. Днес отидох да слушам Учителя на първата сутрешна беседа, след завръщането му от планината. Брат Тодор Стоименов си имаше един стол пред катедрата, на който никой не сядаше, освен него. Като влязох в салона той ме посрещна пред вратата и ми каза: "Сестра, седнете на моя стол. Аз Ви го отстъпвам!" Благодарих му и седнах на стола. Учителят още не беше влязъл в салона. Брат Стоименов, вместо да седне на някой друг стол, седна на горното стъпало до катедрата. Когато Учителят се зададе на вратата за да се изкачи на катедрата с Библията в ръцете си, всички станахме прави. Стана прав и брат Стоименов, като слезе от стъпалото долу, за да даде път на Учителя. Учителят седна зад катедрата. Брат Стоименов пак зае мястото си на стъпалото. Аз бях седнала най-отпред, благодарение на жеста на брата. Неописуема радост изпитвах да срещам от време на време погледа на светлия Учител, отправен към мен. На тази беседа той говори, че в бъдеще певците ще пеят от пет до седем октави. Той каза също, никога да не прекъсваме връзката си с Бога. Да дадем сърцето си на Бога! Каза също, че отрицателните мисли приличат на стършели, хапливи мухи. Ако натиснем с пръст едно комарче, то ще помисли, че някоя голяма канара го е притиснала, като е паднала отгоре му. Така се чувстваме и ние, когато някое разумно същество ни притисне с пръста си. Накрая, преди да привърши беседата, Учителя се вдъхнови необикновено и изпя много красиво и прочувствено една
към текста >>
44.
Школите на вокалното изкуство, Новото Битие — Четвърти Божествен ден
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
изкуство, Новото Битие — Четвърти Божествен ден 12.XI.1942 година – Изгрева – София. Днес времето е ясно. Духа студен вятър. Брат Христо дойде по-раничко. Щяхме да ходим заедно в Министерството по работа. Аз настоях да отложим тази работа за друг път, за да отидем при Учителя. С трамвая стигнахме до семинарията и през гората се отзовахме на Изгрева. Учителят беше горе в стаята си. Изглежда, че ни видя през прозореца, защото слезе при нас, преди да се изкачим по стълбичката. Отключи вратата на приемната стая и ни покани да седнем. С брат Христо поговориха за една учителка и за Париж. След кратка пауза го попитах: – Учителю, кое изкуство е по-старо, вокалното ли, или инструменталното? Учителят затвори очите си, помълча и след като ги отвори, каза: – Вокалното изкуство; пеенето е играло важна роля още от дълбока древност. Вокалната музика е много по-стара от инструменталната. Древните посветени, пратениците на Бялото Братство, започнали да служат в светилищата и храмовете и там те изучавали окултното пеене. Тези светилища са имали за цел да възвърнат человеците към Бога. В тия храмове, молитвите са се пеели за очистване и повдигане на человеците. Някогашните светилища и храмове, са днешните театри, опери и концертни салони. Това първоначално изкуство, пеенето, е служело на Бога. Днес то е изменило коренно своето предназначение и задача. Изкуството – пеене – е първото изкуство! Това изкуство е донесено от седемте дъщери на слънчевия бог Аполон. Те донесоха
към текста >>
45.
ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС НА БОГА
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
БОГА 21.1.1943 г. - Изгрева - София. От утре започвам усилени репетиции с Ерик Ортман, главен диригент на Берлинската Фолкс Опера, който гостува в България. Заедно с него пристигна и синът на Янко Янков (първи флейтист в Операта) – Венцислав Янков. Под диригентството на Ерик Ортман, щях да пея във "Фиделио" от Бетховен в сряда вечерта, на 27 януари, а Венцислав Янков щеше да свири като солист с Филхармонията под диригентството на Ерик Ортман в четвъртък, на 28 януари. Бащата Янко Янков дойде при мен на 23 януари да търси брат Христо и веднага го заведе при Венцислав, който не се чувстваше добре. Днес 21 януари отидохме с Брат Христо при Учителя по обяд. Часът беше един. Учителят ни чакаше на балкона. Поздрави ни и ни прати в трапезарията да се нахраним. След това ни прие и ние останахме при него до 5 часа и половина. — Учителю, – казах възторжено аз – всеки ден сутрин и след обяд репетирам с Едмондо Де Веки, Маестро, Главен диригент в "Скала Ди Милано", който гостува сега в България. Той много харесва гласът ми, Учителю, и ми предрича светло бъдеще. Състоя се изпит пред художествената управа на операта и пред Маестро Де Веки. Този изпит се наложи поради това, че се явиха пет претендентки за ролята на Розина от операта "Севилският бръснар", която ще се възобнови от Маестро Де Веки и премиерата и следващите няколко представления ще бъдат дирижирани от него. Петте „Розини" са: Мария Милкова-Золотович - примадона на Операта, Младенка Ангелова, Серафина Динева,
към текста >>
46.
I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
 
- Константин Златев
- СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО 1. Същност на Бялото братство (ББ), съдържание на понятието; структура на ББ Духовната еволюция на Вселената като цяло се контролира и направлява от институция, условно назовавана в Божественото учение като "Велико Всемирно Братство" или "Всемирна Комическа ложа". Тази върховна вселенска разумна структура има за свой Глава Христос - като Космически Принцип, или по-точно - Христовия Дух. Великото Всемирно Братство притежава два основни клона на проявление - Бялото Братство (Бялата ложа) и Черното Братство (Черната ложа). Първият клон е център на дясното посвещение и работи в Космоса с методите на доброто. Тази ложа има своите структури, учители и адепти, чрез които се изявява в глобален и локален мащаб. Вторият клон - Черната ложа, е център на лявото посвещение и си служи с методите на злото. В християнската свещена Книга - Библията, тя е наречена "князът на този свят". И Черното братство от своя страна си служи с организация от обособени адепти, посредством които провежда плановете си. И трите космически институции - Великото Всемирно Братство, Бялата ложа и Черната ложа, разполагат със свои проекции на различни равнища в Битието. Традиционното им разположение е следното: в центъра на всяка галактика се намира седалището на Всемирната Космическа ложа, а в рамките на всяка звездна система действат диференцирани поделения и на Бялото, и на Черното Братство. Всяка една от трите ложи притежава организация
към текста >>
47.
II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ
 
- Константин Златев
УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ 1. Детство и юношество Петър Константинов Дънов е роден на 12 юли 1864 г. в село Хадърча (понастоящем Николаевка), Варненско. Според стария стил на православния църковен календар се паднало точно Петровден. Затова и кръстили новороденото момче с името Петър. Бащата на П. Дънов е бележитият деец на българското Възраждане, православният свещеник Константин Дъновски (20.08.183013.11.1918) - духовник и просветител от най-висок ранг, чиито заслуги към род и Отечество му отреждат достойно място в пантеона на славата. Личността на К. Дъновски е свързана с един от най- буреносните и светли периоди в нашата история. Роден е в с.Устово, Родопите. Още в ранната му младост се зародил копнежът да посвети живота си на Бога. Заминал за Атон, Света Гора, с намерението да стане монах. Пътят му минавал през Солун. Там, в старинната църква "Св. Димитър" той решил да отправи молитва към Всевишния, за да му вдъхне смелост и упование по избрания път. Ала Онзи, Който по-добре от всеки друг познава стремленията на сърцата ни, бил решил нещо друго. В храма младият Константин срещнал един престарял монах, изпратен при него от самото Провидение. Разговорът между двамата не бил обикновен. Той продължил часове и разтърсил из основи съзнанието на младежа. Контактът с Божия служител, макар и еднократен, изменил радикално житейската пътека на К. Дъновски. Той се завърнал в Родината, защото разбрал, че на Бога може да се служи на всяко поприще и че
към текста >>
48.
III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД
 
- Константин Златев
БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД 1. Основни идеи в учението на Петър Дънов. "Новото учение" "Аз проповядвам едно учение за развитието на душата, ума и сърцето. То е учение, което носи спокойствие на сърцето, носи светлина на ума, обнова на душата и сила на духа." (Учителят П. Дънов) Българският духовен Учител П. Дънов се въплъти от един извънредно висок надматериален свят на нашата планета, за да покаже нов път за еволюцията на земното човечество. Настоящата епоха се характеризира с приключването на дълъг цикъл от проявлението на редица култури, отличаващи се със слизане, инволюционно отдалечаване от Великия Разумен Център на Космоса. Този процес е достигнал крайната си точка още в историческия отрязък от време, свързан с мисията на Учителя на Учителите Xристос. От Неговата земна изява до днес е в ход нов, мощен еволюционен импулс, чиято посока на разгръщане е пътят напред и нагоре, към Великия Първоизточник на живота. От особено, решаващо значение за надделяването на тази водеща тенденция е периодът XIXXXI век, включващ и утвърждаването на астрологическата ера на Водолея. В такъв именно изключително важен момент дойде между нас, хората, Учителят П. Дънов като еманация на Xристовия Дух, като пълномощен Пратеник на Небето. Той донесе със себе си като безценен дар знанието, силите и методите за работа, жизнено необходими по пътя, който сме поели. Върху това знание се изгражда и Новата Култура на Любовта. Любовта навлиза
към текста >>
49.
Божественият Принцип на ПРАВДАТА
 
- Константин Златев
ПРАВДАТА И космологията, и етическата система на Учителя П. Дънов се изграждат върху наличието и действието на пет космически принципа - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Те са едновременно мощни творчески импулси на всеобхватната Божия Воля, жалони за духовно-нравственото развитие на човека и далечни, но постижими цели пред еволюционните усилия на безбройните същества във Вселената. На четвъртия от тези Божествени принципи - този на Правдата, разгледан от позициите на теоретическото наследство на Учителя П. Дънов, ще се спрем в настоящата лекция. И тъй като понятията "правда" и "справедливост" вървят ръка за ръка и като съдържание, и като смисъл, в началото бихме искали да ги дефинираме поотделно, за да внесем необходимото разграничение между тях. Предложените по-долу кратки определения следва да се вземат под внимание при трактовката на изследваната от нас тема. Правда - космически творчески принцип, произтичащ от Божията същност. Справедливост - приложението на правдата в условията на всемирния живот. Така изградените дефиниции водят до извода, че двете понятия "правда" и "справедливост" в много отношения се припокриват, но като цяло не са тъждествени. Основата на качествената разлика между тях почива в обстоятелството, че правдата по същността си е принцип (т. е. притежава иманентно елемент на статичност, на обусловеност; ала това не е безизразната и мъртва статика на човешкото, а израз на Божественото съвършенство, което твори
към текста >>
50.
Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА
 
- Константин Златев
ДОБРОДЕТЕЛТА "Доброто е път за намиране на Божията Любов." (Учителят П. Дънов) Пристъпвайки към разглеждането на тази тема, преди всичко е логично да си зададем въпроса: "Съществува ли разлика между съдържанието на понятията "Добро" и "Добродетел" - в смисъла, в който ги интерпретира езотеричното познание и, в частност, учението на ББ, предадено от Учителя П. Дънов?" Нека се опитаме да си отговорим на този въпрос, като дефинираме - от същата гледна точка - съотношението между съдържанието на тези две водещи понятия. Съотношение между "Добро" и "Добродетел": Доброто е космически принцип, неразделна част от съвършената Божия Същност, докато добродетелта е проявлението, формата, в която Доброто се възприема, усвоява и прилага от разумните същества във Вселената. В този смисъл добродетелта е функция на Доброто, негова проекция в света на формите. Следователно "Добро" и "Добродетел" са две страни на една същност. Казано по друг начин: Добродетелта - това е въплътеното във физическия свят Добро. 1. Доброто елемент от духовната природа на човека "Във всеки човек е вложено доброто. Не мислете, че сега ще го добиете. Трябва само работа, за да се прояви." "Единственото нещо, което отличава човека като човек, това е доброто, което живее в него." (Учителят П. Дънов) Доброто е потенциал, вложен от Твореца-Бог в безсмъртната същност на човешкото същество. Задачата на човека през земния му живот е да прояви и развие този потенциал. В този дух е и наставлението
към текста >>
51.
Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА
 
- Константин Златев
ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВОБОДАТА 1. Същност на свободата "Свободен е онзи, който може сам да се впряга и разпряга. Що е свобода? Що изисква свободата? Свободата подразбира следното: всеки човек да се прояви така, както се подтиква отвътре, от неговата възвишена природа. Освободете вашите умове и сърца, вашата воля от робство. Свобода, която няма в себе си Любов, знание и разширение без никакво ограничение, не е свобода." (Учителят П. Дънов) а) външна (физическа, телесна) и вътрешна (умствена, сърдечна, психическа, духовна) свобода Къде да търсим свободата - в себе си или извън себе си? Как да разберем, че вече сме я постигнали, т. е. че вече сме свободни? Какво е необходимо да променим в личността си в името на това постижение? И как тези промени се отразяват на цялостната ни същност? Колко много въпроси, които очакват своя отговор... И тук, както и навсякъде другаде, във всички области и проявления на Всемирния Живот, на помощ ни идва Словото на Истината. Учителят на ББ в България ни разкрива мъдро и търпеливо своето виждане за свободата: " Човек днес не е свободен. Той се стреми към свобода, ала я търси по външен път. Свободата, обаче, не може да дойде отвън (курсивът мой - К. З.). Тя не се налага със закон. Всяка свобода - политическа или религиозна, - която отвън се налага, е само сянка на свободата." На друго място в учението си той допълва току-що цитираните разсъждения: "Друго не забравяйте: свободата отвън не ще дойде. Всяка свобода, която отвън се
към текста >>
52.
V. КОСМОЛОГИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ И УЧЕНИЕТО МУ ЗА БОГА
 
- Константин Златев
ПЕТЪР ДЪНОВ И УЧЕНИЕТО МУ ЗА БОГА 1. Космология Понятието космология (от гр. kosmos - вселена, свят, ред, и logos - слово, учение, наука) като съдържание представлява дял от философията и астрономията, наука за Вселената като единно свързано Цяло и за цялата обхваната от астрономични наблюдения област на Вселената (т. е. наблюдаемата от Земята област от Вселената, наречена Метагалактика) като част от това Цяло. Космологията може да бъде определена още и като теоретичен възглед за произхода, същността, структурата и развитието на Космоса като цяло. В съответствие с космологията в учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, съществуват три свята на Проявеното Битие: физически (материален), духовен и Божествен. Съвършеният Божествен свят, който е реален, не е тъждествен с физическия. Вселената е еманация (излъчване, проявление), своеобразно "тяло" на Бога. Невидимият свят (извън материалния или, по-точно, съществуващ паралелно с него при несравнимо по-висока вибрационна честота) е населен от различни йерархии "светли същества", завършили земния (физическия) етап от своята еволюция. Те са посредници между Бога и човека, изпълнители на глобалния Божествен план за Вселената. Светът се явява вечна арена за изява на Живота. Източник на живота е Бог, проявен като Любов. Когато наблюдаваме живота във физическия свят, в природата, ние можем да открием доказателството за съществуването на Бога именно в разумността на природата. По същността си животът
към текста >>
53.
VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА
 
- Константин Златев
на Петър Дънов ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА 1. Природата и всемирният Живот а) животът същност и проявления "Същността на живота това е Мировата Любов." (Учителят П. Дънов) В съответствие с учението на ББ, предадено на българския народ от Учителя П. Дънов, животът не е механичен или само биологически процес, а напълно разумен процес, проява на Разумното Начало - Бога. Стремежът на официалната наука да обясни появата на живота със самозараждане от неодушевената материя е категорично необоснован, понеже мъртвото не може да роди живо. В случая в сила е крилатата фраза на знаменития френски естествоизпитател и биолог Луи Пастьор: Vivum ex vivo! (Живо от живо!) Тоест - животът може да възникне само от друг живот. И проследявайки по тази аналогия цялата верига на причинно-следствени връзки в областта на живата природа, неизменно стигаме до Първоизточника - Създателя на Вселената, Когото ние, вярващите в Неговото съществуване хора, наричаме Бог. Хипотезата, че животът е пренесен на планетата Земя от Космоса (теорията за т.нар. "панспер- мия"), не обезсилва изложените по-горе разсъждения, а само ги разполага по специфичен начин върху арената на Времето и Пространството. Велика е тайната на живота! Сам по себе си загадка, той е разпространен навред - никой в началото на третото хилядолетие сл. Р. Хр. не би се наел да оспорва неговата вездесъщност. Свещената книга на християните - Библията, свързва появата на живота с творческата дейност на Всевишния и
към текста >>
54.
III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО
 
- Константин Златев
ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО "Що е душата? То е човекът в своята същина, която не може да умре." "По тяло всички ще умрем, ще се стопим. Безсмъртието е качество на човешката душа, а не на човешкото тяло." (Учителят П. Дънов) 1. Учение за безсмъртието на душата Една от водещите идеи в учението на ББ е тази за безсмъртието на човешката духовна същност, на индивидуализираното живо същество, на душата. Достатъчно важна сама по себе си, тя е неразривно свързана и с тезата за вечния живот, кореспондираща с аналогичното гледище на традиционното църковно християнство. Връзката между двете фундаментални по значението си категории (безсмъртие и вечен живот) е, както би могло да се предполага, от нетленно естество и протича по руслото на пълноводната река на Божествената Любов. Обобщителен образ на това взаимодействие, обуславящо като даденост и степента на духовното развитие на човека, откриваме в Словото на Учителя П. Дънов: "Който иска да намери вечния живот, живота, който произтича от Любовта, той трябва отново да се върне към Дървото на Живота. Той трябва да напусне пътя на старозаветния, на новозаветния и на праведния и да поеме пътя на ученика. Знаете думите на Христа: "Иди, продай всичко, раздай го на сиромасите и ела Ме последвай." Аз ви казвам сега: Идете и раздайте живота на старозаветните, раздайте живота на новозаветните, раздайте живота на праведните и тогава идете при вашия Учител. И той ще ви посрещне."
към текста >>
55.
VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
ПЕТЪР ДЪНОВ "Паневритмията е велика сила, която ще даде нов подем на света. Великите души, които направляват света, ще ви чуят, като пеете и свирите. Паневритмията е, с която вие ще им поднесете ключа на това Учение, което носи мир в човешките души. Този ключ Великите души трябва да получат от вас и вие сте длъжни да им го дадете. С него те ще отключват и подават ръка на човешките души, потънали в света на голямата заблуда. Тогава ще блесне светлината в тяхното съзнание и те ще разберат смисъла на своя живот. С други думи, Великите души ще присадят дивия свят с калема на Любовта. Присаденият свят отвътре ще добие нова светлина и нов подем със съвършено други стремежи: от инволюция към еволюция, от непрестанни войни към вечен мир, от човешка омраза към Божествена Любов, от егоизъм към самопожертвувание. Силата на скоростта ще бъде същата, каквато е била при слизането надолу - такава ще бъде и при възлизането нагоре според въртенето на Земята." "Ако българският народ приеме и прилага Паневритмията, ще бъде спасен." (Учителят П. Дънов) Паневритмията е основен компонент в духовно-културното наследство на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) наред с неговото Слово и музикалните му творби. Нещо повече - бихме могли да я определим като украшение и венец на цялото Учение. Тя представлява система от специфични физически упражнения с музикален съпровод, предназначени да хармонизират енергиите на човека с тези на природата. Самото понятие "Паневритмия" може да
към текста >>
56.
XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО
 
- Константин Златев
ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО 1. Бележити личности за Учителя Петър Дънов Българинът е известен със своя скептицизъм, възприеман от мнозина като национална черта. Тази му особеност му помага да не проявява неоправдано доверие към всякакви видове измамници. Но тя има и своите не дотам положителни страни, включително и неуважението към някои от плодовете на собствения му труд. "Хубава работа, ама българска!" или просто "Българска работа!" са реплики, изричани с подчертано саркастичен тон, издаващ наченките на опасен национален нихилизъм. Подобно е и отношението му към великите хора от нашия народ. Българинът винаги или почти винаги изпитва удоволствие да им открие някой недостатък, вероятно за да ги принизи до собственото си равнище. Естествено - никой не печели от това. Губи целият народ. Излиняват немалкото ярки светлини в родната ни история. Отричайки самите себе си и стойностното, създадено от нас, ние неизменно се разделяме с частица от самочувствието, което сме заслужили, понеже "и ний сме дали нещо на света...". И така някак неусетно отстъпваме от завоювани вече духовни територии и ги предоставяме без бой, с готовност, граничеща с предателство, на други народи, които с нищо не са доказали превъзходството си над нас. Понякога залитаме и към друга крайност - чуждопоклонничеството. И нейната поява е напълно логична - когато не уважаваш самия себе си, си далеч по-склонен да се поклониш на другия, макар и той да не те
към текста >>
57.
XII. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА
 
- Константин Златев
НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА 1. Бялото братство у нас след кончината на Учителя Петър Дънов до 10.11.1989 година След установяването на комунистическата диктатура в България на 09.09.1944 г. (маскирана под благовидното прикритие на т. нар. Отечествен фронт) Духовното общество "Всемирно Бяло братство" твърде бързо изпада в немилост. Стремежът на новите властници, чиято идеология включва безпардонен и безкомпромисен атеизъм, да подчинят всички религиозни и духовни общности у нас не отминава и последователите на Учителя П. Дънов. Почти всички имоти и недвижими имущества на създаденото от него ББ са отнети върху основата на глобални правителствени актове, целящи "експроприация на експроприаторите", или просто са присвоени, без управляващите безбожници да си дават труда да се аргументират юридически. По този начин е изличено от лицето на земята братското селище "Изгрева" в столицата, на чието място днес се издигат руското посолство и прилежащият му комплекс от сгради (срещу парк-хотел "Москва"). Множество бели братя и сестри са подложени на гонения, обиски, арести, конфискация на литература от и за Петър Дънов и пр. Някои от тях губят работата си, други дори са изселени или заточени в комунистическите лагери на смъртта. От "Изгрева" по заповед на "народната" милиция са извозени камиони с издадена от ББ книжнина и са откарани в неизвестна посока. Според сведения на съвременници на онези трагични събития огромната част от това безценно
към текста >>
58.
IV. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ
 
- Константин Златев
За да навлезем пълноценно в темата, ще бъде необходимо да използваме една хронология, алгоритъм от постулати, които – ако ги приемем с разума си – биха могли да ни доведат до същността на изследвания абстрактен обект. Ще си наложим да заменим строгите доказателства с умозрителна мисловна конструкция, основана, разбира се, на дълбока логика, почиваща от своя страна върху очевидни или безспорно проверени факти и тези. Ще прибегнем в нужната степен и до метода на екстраполацията, за да разширим сферата на своето познание, като осветяваме пътя си в мрака на неизвестното с факела на вече придобитото знание и с пламъка на творческото търсене. Нека първо приемем като неоспорим факт Божието битие – реалното съществуване на Бога. Тук не ще се спираме на Неговите характеристики – това би могло да бъде предмет на друго изследване. Единственото, от което се нуждаем в случая, е да регистрираме вездесъщото Божие присъствие във Вселената. Естествено, тази констатация не почива върху основите на емпиризма (познанието, придобито по пътя на опита и наблюдението), нито притежава рационален елемент (познание, постигнато посредством разума). Тя е плод на нашата вяра, на убежденията ни, на мистично прозрение, което се ражда в сърцето и едва след това бива постигнато от разума (познание, придобито по духовно-мистичен, метафизичен път). Второ, приемаме, че Бог е Творец на света, на Вселената. Именно Той е сътворил всичко съществуващо, Той е върховният Законодател, вложил в
към текста >>
59.
VI. ИКОНОМИКА И ДУХОВНОСТ
 
- Константин Златев
ДУХОВНОСТ (Може ли икономиката да бъде духовна?) От философска и икономическа гледна точка базата на обществото представлява неговата материална основа, присъщата му съвкупност от производствени отношения и съответстващите им в исторически план производителни сили. Производствените отношения са обективно съществуващи отношения в процесите на производство, размяна, разпределение и потребление на материалните блага. Производителните сили включват от своя страна съвкупността от веществените и личните елементи на производството, т.е. работната сила (хората в процеса на производство) + оръдията, средствата и предметите на труда. По своето съдържание икономиката се явява стопанската организация на обществото. Тя отразява съответен начин на производство, обусловен от горепосочените и дефинирани производствени отношения и производителни сили. Икономиката е фундаментът на базата на обществото. От друга страна, надстройката на обществото е неговата духовна структура, обхващаща и културната му среда. Към надстройката спадат: изкуството, литературата, науката, философията, политическата и правна система, духовното познание (включително езотеричното), както и съвкупността от институциите, които ги обслужват (вж. приложената схема). Базата и надстройката в своето единство представляват основните структурни елементи от всяка обществено-икономическа формация (първобитно-общинна, робовладелска, феодална, капиталистическа, социалистическа, постсоциалистическа). Последната от
към текста >>
60.
VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА
 
- Константин Златев
БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА 1. Увод: Понятието „Бяло братство (ББ)“ като съдържание е свързано с наличието на една невидима, духовна структура от високо напреднали същества, които отдавна са приключили със земния (материалния) етап от своето развитие и като общност направляват еволюцията на целия Космос. Техни центрове и представители има във всички галактики, звездни системи и планети с проявен разумен живот във Вселената. В историята на Земята те са носителите и изпълнителите на всички идеи за напредък и усъвършенстване – индивидуално и колективно – на четирите природни царства: минерално, растително, животинско и човешко. Немалка част от най-видните представители на ББ са оставили имената си в аналите на планетата ни като велики реформатори, народни водачи, основатели на религии, на духовни школи и учения, учени, философи, хора на изкуството – въобще труженици на Духа. В различни епохи, при различни космически и социални условия, при различен манталитет и степен на духовно израстване на човеците те са предавали безвъзмездно съответстващи на духа на времето редакции на извечното Божествено учение. Ако проследим внимателно ръководната нишка на тяхното обновително Слово, неизменно ще достигнем до единия за всички Първоизвор – Премъдростта и Промисъла на Всевишния. Никой от нас, обаче, не би могъл да каже колко са незнайните служители на тази прадревна Йерархия на Светлината, останали скрити зад кулисите на световната драма, но с не по-малки заслуги за
към текста >>
61.
VIII. ТЪРПЕНИЕТО
 
- Константин Златев
наука е търпението! Корените на търпението са в Божествения свят. Търпение с Любов, търпение с Мир, търпение с Радост. Само любещият е търпелив. Само човекът с Мир е търпелив. Само радостният е търпелив. Само разумният е търпелив.“ (Учителят Петър Дънов) Търпението е Божествено качество! Един мъдрец беше казал: „Да можеш да чакаш, да знаеш да чакаш, да искаш да чакаш – това е Любов!“ Преведено на езика на настоящото изложение, това означава: „Да можеш да проявяваш търпение, да знаеш да проявяваш търпение, да искаш да проявяваш търпение – това е израз на Божествената Любов!“ Търпението е познание за волята на Бога. То те зарежда с упованието да устоиш на всички изпитания, да останеш верен на себе си и да изпълниш тази свята воля в цялата ў пълнота. Само търпеливият ще разтвори портите на Царството Небесно и триумфално ще навлезе в новия живот. Само търпеливият ще израсне до висотата на съзнанието на Шестата коренна раса. Само търпеливият ще бъде удостоен с лавровия венец на съвършенството. В своето Слово българският духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) обръща специално внимание на добродетелта, наречена търпение. Самият той демонстрира забележителни образци на поведение в тази насока. Търпението е задължителна характеристика на истинския духовен Учител. То следва да се превърне в мощно оръжие и в ръцете на окултния ученик. Оръжие не на разрушението, а на съзиданието в Духа. Пред каквито и изпитания да си изправен, посрещни ги със спокойствие,
към текста >>
62.
XI. УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЧИСТОТАТА
 
- Константин Златев
УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЧИСТОТАТА „... Щом се каже „чистота“, тя подразбира, че никакъв дефект в живота не трябва да съществува.“ „Първото нещо е чистотата. Всяка култура трябва да започне с чистота на къщата, дрехите, тялото и тогава да се пристъпи към вътрешната чистота.“ (Учителят Петър Дънов) 1. Чистотата от гледна точка на Божественото учение: Пътят на човека към съвършенството неминуемо минава през чистотата. Чистота телесна, нравствена и духовна. Абсолютна чистота. Тя е постижение по духовния Път, но същевременно и условие за събуждането и цялостната изява на Божественото у всекиго от нас. Без нея никой няма да бъде допуснат в Царството Божие, т.е. в онази област на невидимия свят, където разумното същество да продължи своята еволюция, освободено от товара на въплъщенията в горнилото на материята. И тук не става дума за някаква прищявка на Твореца, а за обективно и напълно справедливо съответствие между вибрационната честота на извисените селения на Духа и собствената вибрационна честота на кандидата за преминаване в тях. Ако той не е постигнал необходимото хармонично съзвучие, самите закони на Космоса ще издигнат пред него непреодолима преграда, която ще остане възправена пред него до мига на неговото израстване до нужната духовно-нравствена висота. Ако все пак – хипотетично! – той успее да се промъкне през крепостните стени и се озове в жадуваната обител, то нейните вибрации или мигновено ще го унищожат, или, в най-добрия случай, ще го отхвърлят
към текста >>
63.
'Земята е училище'
 
- Невена Неделчева
роман от Невена Неделчева книгата за теглене на PDF В този роман героите на Невена Неделчева постъпват в житейското училище като младежи, търсещи знания, мъдрост и истина в бурите на една динамична епоха, в която се кръстосват и сменят идеологии и обществени системи и се водят битки. Те обаче намират истинския път и се издигат в съзнанието си като ученици на едно велико учение. Така Земята се превръща за тях в школа за безкрайния път на човека към Бога. Автор: Невена Неделчева Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г. ISBN
към текста >>
64.
'Преплетени съдби'
 
- Невена Неделчева
от Невена Неделчева книгата за теглене на PDF Романът "Преплетени съдби" помага на читателя да открие едно ново измерение на любовта. Пред героите стои задачата да се научат да обичат с любовта на душите, с Божествената Любов - онази любов, която помага за израстването на ученика. Това се превръща в най-голямо изпитание в духовния път и се оказва мярка за качествата и способностите на стремящия се по Пътя на ученичеството. Всички герои в романа са ученици на любовта. Автор Невена Неделчева Издателство Бяло Братство София 2012 ISBN
към текста >>
65.
'Невидимата'
 
- Невена Неделчева
от Невена Неделчева книгата за теглене на PDF Романът "Невидимата" отново разкрива същността на жената, но тя вече не се блъска в противоречията в себе си на кръстопътя на материалното и духовното, защото е намерила тези пътища още в миналите си превъплъщения и сега се ражда на Земята със задачата да открие своята мисия на служител на Любовта. Автор: Невена Неделчева Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. ISBN
към текста >>
66.
'Светлина в мрака'
 
- Невена Неделчева
окултен роман от Невена Неделчева книгата за теглене на PDF Всеки млад човек, когато осъзнае в себе си, че е дошло времето да се сбогува с детството си, с онова защитено и топло пространство, наречено роден дом, застава на едно място, от което започват много и различни пътища. И точно тогава трябва да се намери една добра, мъдра и любеща ръка, която да хване ръката на довчерашния юноша, за да му посочи онзи път, който ще го изведе при Любовта, Мъдростта и Истината. Малко са книгите в съвременната световна литература, които могат да посочат на младите хора истинския път. Повечето от тях го търсят в индивидуалния бунт, в нестандартната себеизява... за да открият в края на краищата, че водят младия човек в безпътицата на отчаянието, изолацията и отчуждението. Романът на Невена Неделчева също търси пътя на младите. Съдбите на трите главни героини – Антоанета, Силвия и Виола, предлагат на младия читател да проследи три възможни пътя, за да открие себе си според копнежите и идеалите на своята душа. Автор: Невена Неделчева Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г.
към текста >>
67.
'Пътека от Пътя'
 
- Невена Неделчева
окултен роман от Невена Неделчева книгата за теглене на PDF Героинята на романа носи в себе си нещо от същността на нашата далечна прамайка Ева, която е увлякла човека в грехопадението и е сложила началото на неговия земен път. Но преминала през страданието, у нея се събужда стремежът към духовен живот. Така в лабиринта на търсенията на жената по пътеките и кръстопътищата постепенно се ражда прекрасният образ на Новата Ева, която там някъде, в бъдещето, ще се превърне в идеал за жената и ще стане спасителка на човечеството. Автор: Невена Неделчева Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. ISBN
към текста >>
68.
'Докъде се простира светът'
 
- Невена Неделчева
светът" окултен роман от Невена Неделчева книгата за теглене на PDF Романът на Невена Неделчева внушава на читателя, че човешкото пространство може да бъде също така необозримо и безкрайно, както е това на Вселената. Пътят за откриване на тези непознати за обикновения човек области от света е духовното израстване, което ще оттласне съзнанието на хората, за да скъса то ограничаващите го връзки с бита и с материята и да полети във висините на открива- нето на светлите духовни същества, на Учителя и на Бога. Така човекът започва своя нов път в безкрайността на познанието и на световете. Спаска Миховска Автор: Невена Неделчева Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. ISBN
към текста >>
69.
'Абсолютният закон'
 
- Невена Неделчева
роман от Невена Неделчева книгата за теглене на PDF Като всяка дълбока, мъдра книга, и тази проблематизира съществуването, задава въпроси, конструира алтернативни светове, защото се занимава с изначалните ценности на битието и редува земната прагматика с трансцедентната реалност. Връзката учител–ученик е свещена. Учителят идва, когато ученикът е готов – за да го одари с духовно зрими стъпки към отварящото смислите време, събиращо и подреждащо послания и откровения. Книгата на Невена Неделчева „Абсолютният закон” е разказ в разказа за тази среща и за един дълъг път във вътрешното пространство на душата, който се превръща в просветлено преоткриване на вечното. Тя представя, от една страна пътуването на главната героиня, Ягода, из това пространство, а от друга – четящият отвъд редовете съзира пилигримската участ на авторката, стъпила боса по същия осеян с болка и разпънат от мъчителни избори маршрут между земята и небето. Автор: Невена Неделчева Издателство: Бяло Братство, София, 2008 г.
към текста >>
70.
Предговор
 
- Павел Желязков
време на високи скорости, на модерни технологии и електронни комуникации. Остана далече в миналото онази идилична епоха, когато майките казваха на децата си да не се събират с лоши другари, защото с какъвто се събереш, такъв ставаш. Сега те рядко мъмрят децата си по този повод. Днес най-опасните другари на децата и младежите телевизията и видеофилмите, модерната музика и модерните танци, влязоха през широко отворените врати в домовете и все по-малко са онези, които следват примера на възпитаните деца. Остава само надеждата, че природата все още е възпитателя, който ще успее да ни просвети с голямото си търпение и постоянство на педагог. Тя притежава най-ефикасните средства и методи, посредством които вкарва в пътя и най-непокорните. Та нали и те са произлезли от нея и носят записани в себе си законите й. Именно поради това, за да стигне до разбирането и приложението на природните закони, човек трябва да познава себе си, оригиналните си качества и дарби, с които е влязъл в живота. Хората учат с години, кичат се с дипломи и титли, но едва ли някой, пък бил той голяма знаменитост в науката и философията, се познава достатъчно добре. Тайната за човека, скрита в неговата душа, единствен Бог познава. И колкото повече се приближаваме до своя Създател, толкова по-добре опознаваме себе си и осъзнаваме своето предназначение в живота на цялото. Ако една от целите в живота ни е да осъзнаем своята индивидуалност и нейните функции в битието, подразбира се, че индивидът,
към текста >>
71.
ЕТИКА И ЗАКОННОСТ НА ВЛИЯНИЯТА И ВНУШЕНИЯТА
 
- Павел Желязков
НА ВЛИЯНИЯТА И ВНУШЕНИЯТА Жаждата за власт е едно животинско чувство, инстинкт, завещан и наследен от нашите по-малки братя животните. Но докато у животните е на място и полезна, при хората днес определено е признак на недоразвитост и архаизъм. Като инстинкт склонността към упражняване на власт е неосъзната и когато й се отдаде възможност да се прояви, пренебрегвайки гласа на разума, тя се проявява в цялата си сила и пълнота. Всички по-примитивни хора с ограничено съзнание се отдават с лекота на тази слабост. Интелектуалците пък роптаят, когато над тях се упражнява власт, но, от друга страна, се ласкаят силно, ако са авторитети. Тогава ги виждаме в ролята на много строги и изобретателни тирани. За да оправдаят тази си слабост, те се кичат с най-различни звания и титли, приписват си благородство и привилегии. Интелектуалецът се характеризира с едно твърде високо ниво на мисловните си способности и силно изразен индивидуализъм. Той е съвършен индивидуалист и технократ, краен, но несъвършен продукт на развитието, което човечеството е претърпяло от възхода на римската империя до наши дни. Това е инволюционният път на навлизане в материалния свят, на изследвания върху строежа на материята и законите, които я управляват, и на осъзнаване на човека като индивид. Мисълта е една от най-висшите прояви на разумността на природата. У човека тя се е развила като способност да се правят анализ, синтез, философски абстракции, като творческа сила и редица други възможности,
към текста >>
72.
СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК
 
- Павел Желязков
противоречията е скрита ядката на живота. Те са черупката, която трябва да разчупим, за да намерим светлината. Няма противоречие, в което да не е скрита една дълбока мъдрост." Вено В живота си всеки човек поне веднаж преживява изключително събитие, което оставя трайни следи в съзнанието му. То променя съдбата и дава нова насока на всички стремежи и очаквания за щастие. Защото, макар и вече възрастен, всеки продължава да живее с надеждата, че ще осъществи своите детски мечти за щастие. Някой мечтае да си построи къща и посвещава много сили и средства, за да осъществи мечтата си. Един ден, когато влезе в собствения си дом, той ще си каже: „Сега аз съм щастлив човек!" После ще покани гости, които трябва любезно да потвърдят успеха му. Удовлетворението му следователно не се изчерпва с факта, че вече има дом; той търси и душевно удовлетворение, признание от хората. Тази зависимост от хората един ден ще го притисне дотолкова, че той ще се почувства безпомощен и нещастен. Признанието на света е избледняло, неговият идеал е изгубил силата си и той ще потърси другаде смисъла на живота. Хора, които имат идеал, който се изчерпва, страдат от вечно неудовлетворение. Те търсят и постигат онова, което не носи радост. Събитието, което остави силни и трайни следи в мен, е свързано с човека, който бе намерил смисъла на живота в идеал, който не се изчерпва, а постоянно подхранва вярата и надаждата, стремежа да отидем по-далече и по-високо в постигането на нашата цел. Когато
към текста >>
73.
Кратка биография на Крум Янакиев Въжаров
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Крум Янакиев Въжаров Крум Янакиев Въжаров е роден на 3 април 1908 г. в София. Баща му Янаки Димитров Въжаров е бил професор по физика в Софийския университет. Майка му Екатерина Димова Въжарова е завършила Notre Dame de Sion - първото висше училище за момичета, с академична програма на френски и английски. Основано е от 11 монахини през 1856 г. в Константинопол. Крум израства в София. Още от малък участва в много срещи е религиозни и духовни хора. Има изявен интерес към духовното. 1924 г. - Крум е избран за ръководител на Християнско младежко дружество в Княжево. Изнасяни са лекции и е предоставяна съответна литература за запознаване на младежите с християнското учение. Участвали са около 70 младежи. Правели са и излети в планината. 1927 г. - завършва Трета мъжка гимназия в София. По-късно се явява допълнително на изпити по латински език и история във Втора мъжка гимназия и по гръцки език в Първа мъжка гимназия, като получава съответните дипломи. 1927 г., септември - Крум среща Учителя Петър Дънов, познава го за свой Учител и определя пътя на живота си. 1927 г. - получава стипендия да учи в School of Religion (Висше училище по религия) в Атина. Това е американска институция, в която се обучават и подготвят лидери за Близкия изток. Студентите са от различни националности и при постъпването им се изисква да са завършили колеж и да имат духовна ориентация. Преподаването е било изцяло на английски език. В School of Religion има три катедри: „Теология“,
към текста >>
74.
Как намерих Учителя
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
път в живота Спомени за Учителя, диктувани от Крум Вьжаров на Мария Митовска Как намерих Учителя Дядо ми по майка бил свещеник, бунтовник и още съвсем млад е заточен в Диарбекир, където загива. Майка ми тогава е на 2 години. Тя е завършила Notre Dame de Sion в Константинопол - висше училище за момичета, с академична програма на френски и английски. Майка ми беше дълбоко религиозна. У мен интересът към религията много отрано се зароди. Бях на 9-10 години, когато замолих нашите и те ми купиха Библията - Стария и Новия завет, и още бях дете, когато я прочетох от кора до кора. Въпросът за отвъдния свят отдавна ме занимаваше. В двора, където живеехме в Красно село, имаше една изоставена постройка, където ние, децата, смятахме, че живеят духове. Може би това се подсилваше от някои гласове и образи, които някой път ми се привиждаха. Бях на 7 години, когато моята сестричка - две години по-голяма от мен - за три дни си замина, болна от дифтерит. Това беше тежък удар за майка ми, която заболя от рак в гърдата и след две операции и тя си замина. Остави ме, когато бях на 11 години. За мен обаче отвъдният свят беше вече реалност. Чувствах майка си до мен по-живо отпреди. Нейното невидимо присъствие беше много осезателно за мен. Докато по-рано някоя пакост, която имаше вероятност да направя, можеше да остане незабелязана от нея, сега аз я чувствах винаги до мене. Виждаше всичко, което аз правя, така че не правех нищо, което би я наскърбило. Тази невидима връзка с майка ми
към текста >>
75.
Къде е щастието?
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Крум Въжаров представя накрая на първия семестър в School of Religion работа на тема „Къде е щастието?“. Този текст говори за високото интелектуално и духовно ниво, което Крум е имал, когато е едва на 19 години. С тези идеи и разбирания за живота той среща Учителя в същата година и става негов ученик. Ето този текст. Щастието е състояние на блаженство, състояние, при което не мислим за бъдещите моменти. Не мислим, защото сегашните ни задоволяват. Щастието е състояние, при което не се терзаем от нищо; червеят на желанията не ни разяжда. Когато сме напълно задоволени. Задоволени в що? В нуждите на тялото ли? В прищевките, страстите на нашата природа? Нека си отговорим на тези въпроси... Нека погледнем на наялия се до насита с най-хубави ястия, на напилия се с най-скъпи вина, на задоволилия всичките си плътски страсти. Нека погледнем на угоеното му развратно лице и се попитаме: Щастлив ли е? Задоволен ли е? И ще отговорим - НЕ! Гледайки на него, ние чувстваме, че зад тази външна маска на привидно задоволяване гори огънят на всичко - незадоволената страст, чревоугодие, суета. Чувстваме, че ниските желания го разкъсват и че той е арена на страшни битки. Чувстваме, че гори във вечен, неугасим огън... Но защо отиваме толкова далеч? Нека се спрем на нас самите. Нека анализираме чувствата си, различните състояния на скръб, радост, скука, блаженство, в които се намираме, и си отговорим напълно задоволени ли сме, напълно щастливи ли сме. Когато ядем, пием, спим; когато
към текста >>
76.
И тръгна Словото по света...
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
по света... Още като студент в Гърция Крум Въжаров започва усилено да разпространява идеите на Учителя. Там той разбира, че трябва вътрешно да си готов, за да можеш да следваш духовен път. Вдъхновен от идеите и учението на Учителя, Крум искал веднага да ги сподели със своите колеги и те да ги приемат, но още тогава осъзнава, че не е лесно дори сред елитни духовни младежи. Той разбира, че това е дълъг процес на индивидуално развитие. Имайки предвид трудностите, които е преживял в желанието си да направи колегите си вегетарианци и последователи на Учителя, в заключителното си слово при завършване на университета с много любов се обръща към всички с думите: „Ние решихме да се различаваме, но ние решихме да се обичаме и ние решихме да служим.“ Тези думи останаха като девиз за целия му живот. Той имаше голямо сърце и обичаше всички души. През 1932 г. Бередин Крил-Джозелин от САЩ, която по това време е учителка по английски език в Ловеч, посещава School of Religioп в Гърция и там се запознава с Крум. Той я поканва на рилския лагер и я представя на Учителя. Тя е дълбоко трогната и впечатлена от всичко, което е видяла. Веднъж Крум ми даде една папка и каза, че е от Бередин. Той беше превел английския текст на писмо от Бередин, което е поместено по-долу с известни съкращения: „Щастлива съдба ме отведе в България през есента на 1928 г. и аз съм много благодарна за богатата опитност, която имах там до завръщането ми в Щатите през лятото на 1934 г. Аз отидох да уча деца,
към текста >>
77.
Спомени за бате Крум от Галина Левина
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Крум от Галина Левина С бате Крум се запознахме през лятото на 1975 г., когато той за пръв и единствен път дойде в Русия. А това незабравимо запознанство бе предшествано от определени събития през 1973-1974 г. По това време нашите приятели музиканти Миша Папуш и Роза Пронина учеха в Музикалния институт „Гнесини“. Там се запознали с българския студент Леон Москона, който учел във Факултета по композиция, и се сприятелили. Времето на съвместното им обучение в Музикалния институт било време на интензивни духовни и творчески търсения. Високообразовани и в музикално, и във философско отношение, те се стремели да постигнат и един друг вид музика, която да прониква живота им и ду- ховно, и много по-дълбоко философски. И усилията им не се оказали напразни. Миша Папуш завел приятеля си Леон Москона в лабораторията по биоенергетика. В тази лаборатория се провеждали занятия по автотренинг и по някои други практики. На едно от тях Леон се запознал с хора от Рига, които в момента били в Москва. Именно от тях той узнал за духовния Учител Беинса Дуно, който живеел и проповядвал в родината му България! Рижани, от своя страна, узнали за Учителя от Николай Калерт, който специално отишъл от Латвия в България при Учителя още преди войната. Ходил е неведнъж. Според него това е било през 1936,1937 и 1938 г. И при едно от неговите пребивавания там, както разказал Николай Калерт, Учителят го благословил, полагайки ръка на главата му. От този миг нататък целият му живот се преобърнал -
към текста >>
78.
Няколко бележки и няколко мисли от Ярмила Ментцлова
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
няколко мисли от Ярмила Ментцлова Когато бях на девет години, за мое най-голямо съжаление напуснах родния си град, за да отида да живея в София. В София, след като присъствах на представленията на Операта, желанието ми да танцувам стана по-властно. Възможността да се изразя чрез танца ме очароваше все повече и повече най-вече защото намирах, че това изкуство криеше в себе си повече изразни средства, отколкото всички други изкуства: цветове, движения, музика, архитектура. Ярмила Ментцлова в Париж, 1933 г. През 1935 година в Париж участвах в групата на танцьора композитор Хейнц Ренкел, където срещнах Шилд - също танцьор. Моите контакти с двамата, силно повлияни от Модерната изразителна школа на Германия, ми бяха много полезни. Тази школа ми помогна да екстериоризирам моите идеи по един по-реален и разбираем начин, защото дотогава аз работех твърде много в абстрактното. Дебютирах в Париж с поредица от танцови рецитали в Института по музика. Тези рецитали ми струваха скъпо и аз не бях подпомогната освен от малката школа по танци, която имах. Несъмнено, напускайки моята страна, за да следвам своето артистично призвание, вътрешният ми глас ме предупреждаваше за трудностите, на които трябваше да се подложа, но животът със своята груба реалност надмина моите предвиждания на младо наивно момиче. Аз винаги съм мислила, че голотата при танца не е необходима рамка, за да се изрази моята душа, и още от първите си стъпки винаги танцувах с костюми, които съответстваха на
към текста >>
79.
Последни дни
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
зимата на 1990-1991 г. Крум не беше добре. Той обичаше чистия въздух и му беше трудно да живее в София. Успях да издействам да бъде настанен в един санаториум в Банкя. Много приятели го посещавахме всеки ден и му помагахме. Никога не го оставяхме сам. Един ден той ми каза: „Изведи ме оттук.“ Искаше да го преместим в Симеоново. Там в една къща беше нает етаж от наши приятели. Подредихме стая за него и го преместихме. Състоянието му се влошаваше. Имахме дежурства през деня и нощта. Това беше 1991 г., когато нямаше храна, но ние правехме всичко възможно за него, за да е добре. Грижите за Крум Въжаров, както и за всички ученици на Учителя, бяха на доброволни начала, абсолютно безкористни. Според препоръките на Учителя всеки искаше да направи нещо добро. Последната снимка на Крум Въжаров след Паневритмия на Изгрева, 1990 г., направена от Agпes Lorthioir. Тя казва за Крум: Из няма да забравя неговия светъл лик и голямата му благост и любезност Макар и в немного добро здравословно състояние, Крум всеки ден питаше какво става с Братството. Като социолог и психолог за него беше ясно, че Братството сега е в една нова обстановка на демокрация и е необходимо методите на работа да се съобразят с това. Намирахме се в момент на преход, който изискваше основно познаване на принципите, изложени в учението на Учителя. Беше много радостно, че разпространението вече е свободно и то трябва да бъде направено предимно от хора, които познават тези принципи и живеят според тях. Една
към текста >>
80.
Време, зодиакалните съзвездия и тялото на човека
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
И ТЯЛОТО НА ЧОВЕКА В живота на хората, в явленията и събитията, където и да било в човешката дейност или извън нея, понятието „време* играе важна роля. Но за това толкова важно понятие ние нямаме задълбочено философско обяснение, Все пак е приета една дефиниция, която ни дава представа за него: в р е м е т о е и н т е р в а л м е ж д у д в е с ъ б и т и я. Всяко нещо, което става, всяко събитие е свърза но с времето. Земята има много явления и събития, от които три са ясно изразени: първото е завъртането й около своята ос, което определяме с понятието „денонощие“, второто е обиколката около Слънцето, определено с понятието „година“, а третото е движението на Земята и всички членове в Слънчевото семейство, заедно със Слънцето, около централното ядро на нашата Галактика със скорост 250 километра в секунда, като една обиколка около този център се прави за около 200 милиона години. За този дял от Астрологията, с която се занимаваме, имат значение първите две събития. Създателят на науката за Звездния мир СААБЕЙ БЕН ААДЕС е отбелязал, че за човека на Земята е дадена жизнена енергия, за да живее 120 години, което е отбелязано и в Библията. Той е казал също, че след всеки три последователни прераждания човек влиза в нов етап на своята еволюция. Еволюционният път на човека върви по една възходяща спирала. Ако наблюдаваме отгоре пътя на човека, то след всеки три последователни прераждания той ще
към текста >>
81.
Допълнителни данни за ръцете
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
РЪЦЕТЕ Така описаните типове ръце на практика рядко се срещат, защото дванадесетте космични силови течения, изявени в Двойника, или в т.нар. Звездно тяло на човека, създават голямо разнообразие, което пък определя разнообразието на хората и оттам на различните типове ръце. Хората, на които ръцете представляват чист тип, имат изразен интелект, но работят в едно направление и затова са по-едностранчиви и с по-тесен мироглед. Хората със смесен тип ръце имат възможност да се приспособят. Те имат по-големи и разностранни интереси. Общо взето, добрата ръка - ръката, показваща добрите качества на даден човек, като интелигентност, развити морални качества, стремеж към творчество и т.н., се характеризира с известна хармония между дължина, ширина и дебелина. Тя има известна гъвкавост, ставите са еластични, отделните части (пръсти, нокти, фаланги) са хармонично изразени. Линиите са ясно очертани, особено главните линии, с присъствието на ясно очертана Сатурнова линия. Те са дълги, без чупки, острови и прекъсвания. Самата ръка е малко твърда, без да е груба; еластична е, без да е мекушава и гъбеста. Всяка форма на човешкото тяло е завършек на един еволюционен процес, започнал от миналия му живот, завършек на цял ред усилия на творческата мисъл. Защото мисълта е онази сила, която създава формите в човека. Съвършенството на една форма определя стъпалото на развитие, на което се е намирала мисълта, която е създала формата. Съвършените форми се създават от съвършена
към текста >>
82.
9. В помощ на нуждаещите се болни и бедни
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
на нуждаещите се болни и бедни Много от училищата бяха заети за болници. При една беседа с малките защо да не учим, от кога са ангажирани училищата; от къде идват ранените войници и пр. — използувахме случая да потикнем децата към социална дейност. „С какво могат да бъдат полезни малките българчета? — запитах и без да чакам отговор продължих: —'И вие, деца, можете да бъдете много полезни. В болницата има бащи и братя, които много се радват и по-скоро ще оздравеят, ако от време на време отиват при тях гости и им носят по нещичко. Децата и майките на много войници са далеч и не могат да ги зарадват с нищо, а ние, които сме тъй близко при тях можем да им отиваме на гости". „Вчера ходих с мама и занесохме на войниците цигари и сладки" обади се Данчето. „А моята майка отива да дежури" — добави Ваню. „Много добре, деца. И ние всички можем да отидем при ранените войници, да им занесем нещо и да ги поразвеселиме." „Да отидем днес! — обадиха се няколко гласчета. — Добре, но не сме се приготвили, деца! Кажете днес на майките си да приготвят нещо за ядене, цигари или цветя, а да упражним и няколко номера, за да дадем и малка забава на ранените войници". -- Обясних плана на следващата ни задача. И така, следваха два дни в ентусиазирани приготовления. Репетирахме песни и стихотворения; приготвихме салфетки, знаменца и хартия за опаковка на пакетите. В определения ден, всички пременени и с подаръци в ръце, бяхме на път за най-близката болница.
към текста >>
83.
18. Друг случай за завършване годината
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
за завършване годината Оставаха ни само две седмици до последния учебен ден. Очаквах групата да определи хода на работата, с която трябваше да приключим годината. От два дни момчетата строеха аероплан. С малък потик от моя страна играТа се оформи в пътуване с един български и един руски аероплани из славянските страни. Спонтанно всеки, според интересите и силите си, започна работа в длъжността, която сам си избра. Времето беше малко и трябваше да се бърза. Организирахме играта в различните й дейности и ето нашите малки авиатори, пилоти, инженери, пътници, птички и др. усилено се готвеха за пътуването из славянските страни. Едни строяха аеропланите от столчета, кубчета и дъски, други готвеха програма за забави през време на гостуването, трети уреждаха билетната служба и най-после пътниците се готвеха да пътуват и носеха подаръци от характерни български произведения. Всеки най-усърдно изпълняваше възложената1 му работа за общия успех на играта. Неусетно минаха две седмици в общи усилия и задружна работа. Всеки беше поставен в своето амплуа. Същевременно родителите щяха да видят при годишния акт една цялостна групова работа, застъпваща всички видове дейности в детската градина. Към края на последната седмица всяко дете занесе на родителите си покана, изработена лично от него, с която се канеха майка и татко на годишния изпит. В деня на утрото всички деца бяха готови от рано. Стаята имаше вид на изложба, където по сезони бяха наредени всички изработени през
към текста >>
84.
Лъв и мишка.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Всеки знае, че лъвът е цар на животните. Той е силен и горд, Всички животни се страхуват от него. Един ден, като се разхождал из гората, лъвът видял да шава в шумата малко мишле. Приближил се царят на животните до дребничкото животинче и го грабнал с голямата си тежка лапа. Изплашеното мишленце извило очи към великана и с треперещ глас рекло: — Моля ти се, царю, не ме изяждай, пусни ме да занеса храна на моите братчета, които градят покрива на зимното ни жилище! Моля те, пусни ме, а може би и аз някога да ти направя добро. — Ха, ха, ха!—изсмял се лъвът. — Ти да ми направиш добро ли? Че какво добро мога да чакам от тебе? Аз съм цар на всички животни, а ти си нищожна и дребничка гризана! — Вярно, че ти днес си най-голям и нямаш нужда от никого, но утре? Даже и да не се срещнем, за доброто, че Ме оставящ да живея, ти от другаде добро ще намериш/ —. Какво съм седнал да се занимавам с тази гадинка! Хайде бягай, скривай се of очите ми! — измърморил лъвът и пуснал мишлето. То, горкото, като се видяло свободно, разтърсило смачканата си козина и избягало. Минало време. Изкусни ловци хванали лъва в гората и го вързали с едно въже за едно дърво, докато отидат да повикат и други хора, за Да им помогнат да го отведат в града. Умислил се лъвът и навел глава. — „Свършено е с мене“. Но ето че през това време случайно преминало малкото мишленце. Гледа, гледа и не вярвана очите си. „Това той ли е, лъвът, който ме пусна на свобода?“ Още недоизрекло
към текста >>
85.
Новата шапка на Дабка.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
ДАБКА Имал Дабко шапчица. Майка му я оплела. Целичката червена. С пискюлченце отгоре. — Като тая шапчица няма друга на света! Мама ми я оплела! Тъй си Дабко повтарял и се радвал от сърце. И ето го един ден кривнал шапка на глава. Мушнал ръце в джобове. Тръгнал да се разходи. Насреща му Чудомир, съседското момченце. Дяла клечки с ножченце. — Спри се, Дабко, почакай! Дай ми твойта шапчица, вземи това ножченце ! Ножчето е чудесно! — Не си давам шапката! — С това ножче, момченце, девет шапки ще взема! — Може и сто да вземеш, но моята не давам! Мама ми я оплела! Тръгнал Дабко нататък. Насреща му циганин. Разиграва маймунка. — Хей, момченце, почакай! Дай ми твойта шапчица, вземи тая маймунка! — Не си давам шапката! — Простичко си, момченце! За таз жива маймунка трийсет шапки ще взема. — Може триста да вземеш, но моята не давам. Мама ми я оплела! Вървял Дабко що вървял, настигнал го рибарин. Държи рибка в ръка. Спрял той Дабка и рекъл: — Приятелю, почакай! Дай ми твойта шапчица, вземи рибка за нея. Рибката е чудесна! С позлатени перчици! Бях я хванал за царя! — Не си давам шапката! — Тъй ли, глупчо глупави? За таз рибка избрана пет жълтици ще взема! Хем направо от царя. — Може двесте да вземеш. Носи му я на царя. Шапката си не давам. Мама ми я оплела. Тръгнал Дабко нататък. Спрял пред царски палати. До портите — пазачи. — Пуснете ме, чичовци! Царя искам да видя! — Я върви си по
към текста >>
86.
Трите мечки.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
една гора имало една къщичка. В тази къщичка живеели три мечки — баща мечок, майка мечка и дете меченце. Един ден баща мечок казал на майка мечка: „Майко мечко, хайде да отидем на разходка.“ — „Добре, — казала майка мечка — ще приготвя набързо обеда и ще тръгнем“. Сготвила чорбица, сипала я в три паници, сложила масата, облякла си новата рокля, пременила меченцето с новите панталони, заключили вратата и тръгнали. Вървели, вървели и седнали да си починат. През това време едно малко момиченце отишло да си играе в гората, без да се обади на майка си. —- А, кой ли живее в тази къщичка? — казало зачудено момиченцето и се затичало към отворения прозорец на мечата къщичка. Гледа, вътре маси с три стола — голям, по-малък и най-малък. На масата имало една голяма лъжица и една голяма паница пълна с. чорбица, до нея имало една по-малка лъжица и по-малка паница с чорбица и до нея е имало една съвсем малка лъжичка и една съвсем малка паничка с чорбичка. — Ех, както съм изгладняла, ще вляза да се нахраня! — казало си момиченцето и без да мисли много, скокнало през прозореца и седнало на най-големия стол, взело най-голямата лъжица и сръбнало чорбица от най-голямата паница — Олеле, олелеле, изгорих се! извикало то и скокнало от стола. Седнало на по-малкия стол, взело по-малката лъжичка и гребнало от по-малката паница чорбица. — Олеле, и тази е гореща! — извикало момиченцето и седнало тогава на най-малкия стол, взело най-малката лъжичка и си грабнало от
към текста >>
87.
Вятърчо
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
развикал се, разтичал се Вятърчо из улиците и вдигнал цели облаци прах. И тъй както тичал, видял, че децата се връщат от училище и всяко дете върви с другарче. Спрял се и гледал, гледал и се чудил Вятърчо: всяко дете, малко и голямо, върви за ръка с другарче, само той е сам-самичък. — Защо да съм сам, и аз ще си потърся другарче! — помислил си Вятърчо и духнал през полята. Тук поглеждал за другарче, там поглеждал за сестричка — няма, та няма. Всеки се гуши и бяга от него. Така дълго време търсил, дълго време обикалял Вятърчо, но никой не се съгласил да му стане другар. Най-поСле стигнал до гората. — Фиу-у-у . . . кой ще дойде с мен да ми стане другар ? — викал Вятърчо в гората и заскачал между дърветата. — Хей, хей . . . вземи нас! — дочуло се глас. — Ще ви духна, ще ви взема, ама после да не се сърдите I -— отговорил Вятърчо на палавите листенца. А те, всичките засмени, в новички премени, с роклички жълто Червени и с престилчици кафени, весело се люлеели на дръжчиците си и дружно запели: „Ветре, ветре, залюлей ни, из просторите развей ни. За ръчици ще се хванем, другарчета ще ти станем! Вятърчо това и чакал. Духнал с всичка сила, разлюлял цялата гора и навред разпилял пъстрите палави листенца. Чудна. песен запяла гората, златен танец заиграли листата. В игри и песни неусетно взело да се стъмнява. Скрил се Слънчо, а след него скоро и Вятърчо се нейде запилял, може би някъде заспал . . . — Хей, Вятърчо, ела да ни върнеш на
към текста >>
88.
Благословените орехи.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
народна приказка) Тръгнали трима братя към чужбина, — пари да печелят. Стигнали на един кръстопът. Спрели се. Най-големият казал: — Тука ще се разделим. Аз ще тръгна нагоре по десния път, ти - обърнал се към средния брат — тръгни по левия, а пък ти — обърнал се към най-малкия — ще държиш средния път. Подир три години, на Димитровден, пак тука на този кръстопът ще се намерим и ще видим тогава кой какво е спечелил. Бива ли? — Бива, бате, — рекли двамата по-малки братя, целунали му ръка и се простили. Най-старият брат слязъл в един град, станал хлебар и спечелил за три години пълна кесия с жълтици. Средният брат станал войник, отишъл на бой и когато се върнал, царят му дал сто жълтици. А най-малкият се пазарил у един добър човек — турчин. Като минали трите години, момчето отишло при турчина за сметката. Турчинът му начел припечелените пари, натрупал ги на камара, извадил от пояса си три ореха и рекъл: — Ти ми служи добре. Падат ти се толкова и толкова нари, или тези орехи, дето съм сложил отпреде ти. Парите давам неблагословение, а орехите — с благословение. Ако щеш вземи парите, ако щеш — орехите. Момчето помислило, помислило и посегнало към орехите. — Ще взема орехите, защото са благословени. Взело орехите, целунало ръка на турчина и си тръгнало. На кръстопътя, тъкмо по Димитровден, се срещнали тримата братя Големият ги попитал: — С добри печалби ли се връщате? — С добри, — рекъл най-малкият. — Дай да ги видим! Най-напред вижте аз
към текста >>
89.
Защо ябълките имат звезди в сърцето си
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
ЗВЕЗДИ В СЪРЦАТА СИ Вие казвате, че не знаете, че ябълката има звезда в сърцето си? Изглежда, че вие не сте яли ябълки. Друг път като ядете, разрежете я на три колелца и ще видите, че във всяко колелце има прекрасна звезда, в която е скрито бебето — семенце. Как ли е влязла тази звезда там? Добре, това е приказката, която майката — природа е разказала на дърветата, а аз ще я разкажа на вас. Много отдавна, първото ябълково семенце спяло дълбоко в земята. Дъждовните капчици му давали вода да пие, слънчевите лъчи го топлели, а един червей орял около него земята и я правел рохкава. Една светла пролетна сутрин птичките запели „събуди се, събуди се“ и малкото бебе — семенце погрило очичките си и се показало над земята. То било много изненадано, като чуло дърветата наоколо да казват : „Ах, едно ябълково дръвче!“ То видяло, че Светът е много красив и се чудело на облаците, на птичките и на слънцето. Малкото ябълково дърво мислело, че денят е прекрасен, но когато дошла нощта, месецът изгрял и хиляди звездички затрепкали като хиляди свещици, то издигнало клонете си високо, високо към небето и много искало да има поне една звездичка за себе си. Докато мислело така, то чуло нещо да звъни, като че ли звънели малки дребни звънчета. Обърнало се и видяло до себе си Феята — царица на всички овощни дървета. На главата си тя имала златна корона, цялата обсипана със звездички като диаманти. „Аз чух твоето желание, малко дръвче, — казала тя — ти ще имаш звезда, твоя
към текста >>
90.
Бялото петленце.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
поело петленце. Насреща му момченце. — Добра среща, петленце 1 — Дал Бог добро, момченце! — Къде, петле, отиваш? — За шарена премяна. Виждаш, цяло бяло съм. Не знаеш ли, момченце, къде мога намери по-шарена премяна? — Зная, бяло петленце. Разбрах снощи от баба. Приказка ми разказа за слънчева майчица. Който иде при нея, каквото си пожелай, тоз- час ще го получи. — Кой път води, момченце, към слънчева майчица? — Ще вървиш все нататък, дето Слънчо изгрява. — Живо да си, момченце! — На добър час, петленце! * И тръгнало петлето. Преминало гората. И на клонче дъбово преплувало морето. Стига порти слънчеви. — Чук-чук-чук! — Кой чука? — пита майка слънчева. — Петлето. — Какво искаш? — Нова пъстра премяна. — Нали имаш беличка. Защо не си доволно? — Вижда ми се простичка. Иска ми се шарена. Слънчевата майчица погалила петлето и му рекла кротичко: — Добре, бяло петленце. Още днеска ще имаш перушина шарена — червеничка, синичка, зеленичка, жълтичка. Щом те Слънчо погледне, като злато ще грееш. Ала ще ти оставя едно перо беличко на дясното краченце. Та ако ти дожалей за бялата премяна, клъвни леко перцето и пак бяло ще станеш. Подало се Слънцето. Попитало майка си: — Това петле що дири? — Иска пъстра премяна, Засмяло се Слънцето. Помилвало петлето. — Ив таз бяла премяна пак си, петле, хубаво. Но щом не си доволно, нека да ти израстне перушина шарена — червена и синичка, зелена и жълтичка. Когато те погледна, като злато да грееш. И грейнало
към текста >>
91.
Чудните камбани.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
една далечна страна, близо до един град, имало черква, която била прочута със своите камбани. Чудни били затова, че биели само на Бъдни вечер, и то ако някой донесе в черквата подарък от сърце. Много години били минали и въпреки че много хора носели подаръци на Бъдни вечер, камбаните не биели. — Ах, кой знае, — си казвали хората — кой знае дали и тази година ще чуем хубавата песен на чудните камбани! Дошъл Бъдни вечер и всички се запътили към черквата с чудните камбани. Всеки носел по някакъв подарък и отрано почнали да се изреждат хората и да оставят подаръците си на олтара, но камбаните не биели. По едно време дошъл един селянин с голям сноп жито, едро, жълто, като злато жито, каквото никой до тогава не бил виждал, и затова всички се умълчали, като мислели, че сега камбаните ще забият. Но селянинът оставил житния сноп, а камбаните не забили. — Ох, няма, няма и тази година да чуем чудните камбани! — си казвали хората: р Ей след малко дошла една хубава мома, която носела кошница с хубави, сочни плодове. Тъй хубаво ги била запазила тя, че те изглеждали като да били ей сега брани. Сложила момата хубавите плодове на олтара, но камбаните не забили. След момата дошъл един художник. Той носел най-хубавата си картина, която бил работил цяла година. Смълчали се пак хората, като мислели, че сега камбаните ще забият, но художникът оставил хубавата си картина на олтара, а камбаните пак не забили. Изреждали се и други хора с хубави подаръци, но
към текста >>
92.
Плачът на елхичките.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Духнал севернякът и застудяло по цялата земя. Изпокрили се цветята, прибрали се всички животинки. Всичко живо се прибрало на топло. Само в гората зелените елхи треперели от студ и едва крепели своите иглисти листа. — Боже, помисли и за нас! Всичките семена са в земята, всичките листа са под снежната покривка, само ние мръзнем! — молели се елхите и дигали високо върховете си, дано бъде чута молбата им. А то, като се заредили мразовити дни, дърво и камък ще се пукне от студ. Дошла Нова година. Наближила и Коледа. Мало и голямо, бедно и богато тичали надолу, нагоре, кой как може да се приготви за празника. Само зелените елхи стоели неподвижни и тихо плачели от студ. Майките елхи нежно превивали клони над своите малки рожби-елхички и с песен тихо ги приспивали: „Милчки рожби, спете и смелички бъдете! Със здраве и с радост скоро ще отрастете.“ Така пеели майките елхи на сабите деца, а те, миличките, треперели от студ и непрестанно плачели. Една вечер, точно пред Коледа — в полунощ, от планината се зачуди звънци и силна светлина озарила цялата гора. Изведнъж измежду дърветата се спуснали много сърни и джуджета, а всред тях една голяма шейна. В нея стоял белобрад старец, дядо Коледа, заобиколен с безброй играчки. Точно в средата на гората дядо Коледа спрял шейната и извикал : — Стойте, спрете се, сърнички и джуджета! Ние идваме на земята за радост, а ето тук че чувам плач! Смълчали се за миг всички. Само малките елхички не могли да спрат
към текста >>
93.
Старите хора не могат но знаят.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
МОГАТ, НО ЗНАЯТ Едно време излязъл закон да бъдат погубени всичките стари хора. - Защо ни са — думали младите, — нито могат да орат, нито да жънат, нито дърва да сокът. Само ядат хляб и се пречкат в къщи. Запретнали се и затрили всичките стари хора. Останал само един старец — баща на болярин. Дожаляло на болярина да вземе главата на стария си баща, затуй го скрил на тайно място и го хранил скритом, без да знае някой. Тогава царувал един жесток цар — страшен човек. Той имал луд чер кон: никой не можел да се приближи до него и да го укроти. В царския дворец живеела знахарка — всичко познавала и на всяка болест цер намирала. Царят я попитал как да укроти коня си. — Как ли? — отговорила знахарката — заповядай, господарю, на твоите боляри да усучат въже от пясък. Вържеш ли черния си кон с въже от пясък, той ще стане мирен като овчица. Повикал дарят болярите, разправил им каква е работата и заповядал: — Още утре ще ми донесете едно въже от пясък. Ако дойдете в двореца ми без въже, ще ви затрия до един! Прибрали се болярите с наведени глави. Никому не идвало на ум как може да се усучи въже от пясък. Между болярите бил и оня, който пощадил живота на баща си. Когато се върнал в къщи, старецът го попитал: — Защо си кахърен, синко? Боляринът му обадил, какво иска царя. — Туй ли е то всичко? Не бой се. Утре като идете в двореца, и царя рече: „Къде е въжето?“ — ти му кажи: „Царю, готови сме да усучиме въже от пясък, но не знаеме какво трябва да бъде — дебело
към текста >>
94.
Приказка за Крали Марко.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
МАРКО (Народна приказка) Когато бил малък Крали Марко ходел да пасе телци. Измежду връстниците си воловарчета той бил най-дребен и най-слаб, затова те често го биели и го карали все той да търси телците, когато се загубвали. Веднъж, както воловарчетата си играели, стършел подгонил телците и те се разбягали. На Марковите другари не им се искало да напустнат играта и пратили Марко да ги търси; но и той не рачил да отиде, защото му се искало да играе. Тогава всички наскочили, натупали го здравата и го пратили да търси телците. Тръгнал Марко плачешката и си думал: „Защо не съм силен, та аз тях да набия и да ги пратя да си търсят телците.“ Търсил, дирил, тук се лутал Марко, там се лутал, най-сетне намерил телците в една нива, засята с жито. Влязнал Марко да ги изпъди — нещеш ли — сред нивата една люлка, а в люлката дете. Пък онуй ти ми слънце като припекло — та право в очите на детето. Гледа Марко детето и си мисли: Туй слънце много силно пече, да не ослепи очите на детето. . . я да намеря някой листат клон — сянка да му сторя. Намерил Марко дърво, откършил клон, та взел да го бучи в земята до люлката. Ето че се задала една жена — висока, едра, хубава. Тя била майката на детето. Като видяла Марко, попитала: — Какви правиш тук? — Искам да забуча тоя клон — сянка да направя на детето — че слънцето огряло право в лицето му — да не го ослепи. — Ти правиш голямо добро, умен си и добро сърце имаш — какво искаш да ти дам ? — Нищо не искам! — Такова добро
към текста >>
95.
Две ръчички с десет пръста.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
ДЕСЕТ ПРЪСТА 2. Ей ги прави, ей ги свити, хоп на раменца. (два пъти) 3. Да си хвръкнем като птички, Леко с тез крилца. (два пъти) Предвар. нареждане. — Децата са по местата си или в кръг. Ход на играта. — При първите два реда всички показват ръцете си, като движат пръстите. При вторите два реда ръцете напред, успоредни една на друга, свити пред гърдите и после на раменете. При последните два реда свободно хвърчене, с леко махане на ръцете в
към текста >>
96.
Воденичка.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
играта. — Децата седят свободно по местата си и запяват: „Вятърната воденица се върти ей тъй, дечица“. „Кога вятър вее , силно, не стои тя никак мирно“. Всички пеят и движат ръцете от китките пред гърдите, като правят кръгове една около друга, без да се допират. „Жито мели, брашно дава, и от него месим хляба, който на всичките ни трябва“. Всеки слага дланите си една върху друга и бавно ги търка, като воденични камъни, после прави движение с ръцете, като че меси. „Ей тъй бързо воденица, мели, мели ни храница“. Движат ръцете си както при първия куплет, само че много
към текста >>
97.
Кукувичка.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
играта. — Децата са по местата си или са в кръг. Избира се едно дете за кукувичка, което лети в кръга. Всички запяват: „Кукувичка дошла веч. . .“ и т. н. При всеки трети ред кукувичката кука сама. При последния куплет децата броят, а кукувичката кука. За да не стане броенето продължително, като се стигне до 10, броят се само десетиците: 10, 20, 30, 40. . . 100. С тази игра се упражнява броенето и е подходяща за годишно утро, като упражнение за броене. Кукувичката се облича в специално костюмче и й се дава балетче с
към текста >>
98.
Съдържание
 
- Николай Райнов
на Мрака 2. Каин и Евел 3. Три Небеса 4. Каломаин 5. Вавилонска кула 6. Мелхиседек 7. Жрец на Озириса 8. Соломон и Балкиза 9. Слова на Блажения 10. Даниил 11. Видение на Ездра 12. Иисус на Планината 13. Път на звездите 14. Псалом на Слънцето 15. Песен за Девата 16. Сватбата на Царския Син 17. Дъщерята на Царя 18. Книга на загадките: Блясък на мълния Някога, в друг свят Вървя по улицата Ти ми повеляш Твоят шепот Звънът на Твоите накити Мълнии Три неща Горко ми! Не отминавай! Една загадка Познавах цар Притча Мъдрият Ухама Опна ми струната Той й запя Лодката Белият ден Зелено е морето Кой ще изчерпи Непрогледна е нощта Царицата Маат-Ка-Ре Чия ли ръката? Ти си огледало Хлип! Хлип! Хлип! Лицето ти Аз дойдох Кетас беше първият Железният олтар Що чакаш тук? Вечерта Той го уби Животът се свърши Жрицата Една мома Смъртта ме погледна Снагата й Тези, при които отиваш Гасне пламъкът Видях своя Бог Пред погледа Безсмъртната Ищар Той търси бисери Сгради си Мъдростта дом Тъй ми каза Три неща знае мъдрият По далечните хълмове Простре се нощ Жената каза Имаше на Изток жена Седем смъртни гряха Обърна поглед певецът Като ходех по стъгдите Седем знаем ние Запита Небето певеца Прибра си слънцето лъчите Най-лошо Трима бяха те Светлоликият Набу Към тебе, о,
към текста >>
99.
Три Небеса
 
- Николай Райнов
получи Сатанаил от Авадона лъча на Адонай, тури го в сърцето си — и възкипе в душата му изново жад за творчество. И създаде тогава Царството на Трите Небеса. Защото той 6fe отнел три от Седемте Небеса на Йехова, но те не бяxa още уредени и в никое от тях нямаше средец, и граници нямаше издигнати между едно и друго, и духовете, които тябваше да ги управяват, не знаеха своите длъжности. Трите Небеса бяxa до тоя миг три светли пустини, по които се гонят весело небесни вихри, както деца се гонят по полето, което нямa край. Сатанаил трябваше да ги уреди. Той създаде за седем деня това царство — и то надмина по хубост и блясък всичко създадено от ръката му. На Първото Небе сгради Сатанаил Седем Храма. Върху седем камъка ги сгради. И Седмина Властители постави да ги поддържат на крилете си. **************************** ... И като се отвърна Каин от лицето на Господа, отиде, та се всели в земята Наид — и основа град. Растеше градът, защото много бяxa людете Адамови, които последваха Каина. И нарече Каин града Ламнахор, което значи — Град на Кръв. Защото убиец го сгради. Обърна се тогава отново към Ада сърцето Каиново — и отново я възлюби Каин, защото тя умееше да милва и добре редеше своя дом. И роди Ада синове и дъщери. Името на първия — Енох. Той бe тайноведец и жрец. И владееше Тайните на Небето и на Земята — и силите, скрити в човека, знаеше. А имаше исполин в онова мяcто; името му — Зеребимил, което значи Огнен Вихър. И когато спеше, окото му бe отворено. Но
към текста >>
100.
Каломаин
 
- Николай Райнов
беше видял Каломаин от деня, когато изяде плода и се изгуби. А щом изяде плода на Познанието, обгърна я мрак и тъмнина голяма я стисна, като в черупка. Животът изгуби за нея сладост. В сърцето й се запали копнеж по безкрайни далечини. Прииска й се да обходи земята и да мине отвъд предала й, да стигне до златните тремове, дето живее Бащата на Глъбините, и там да остане. В мрачини бе Каломаин, а искаше във вечна светлина да живее. И остави тя Каина и братята си. И не помисли вече за тях. Презря земя и люде — и душата й политна надалеч, но все не виждаше светлината, що диреше, а се луташе в тъмни пропасти. И когато й се струваше, че се издига към върха, тя падаше в дъното. Тъй се скита дълго Каломаин — и сама не знаеше, дали — на яве, или — на сън. Една заран се опомни. Студено бе. Чужди места се виждаха наоколо: безплодни зъбери, стръмни пътеки, каменливи урви. Тежко й стана. Скръб ослани душата й. И закапаха едри жълти цветя по пътя на Каломаин В, като вървеше, чу внезапно над главата си писък на птица. Едра черна птица с дълги остри крила, долетяла отдалече, мина във висината и се изгуби. Каломаин погледна нагоре — и кракът й се плъзна. И тя падна в тъмна пропаст. Мътно бе горе, а страх и изумление — пред нея. И заплака от страх и скръб Каломаин — и в безбрежни мрачини се разнесе викът й, — а отзив се не чу отникъде... *********************** И в несвест падна Каломаин. А когато се опомни, ycети се болна — и роди дете. И нарече го Тимисаг, което значи Рожба
към текста >>
101.
Соломон и Балкиза
 
- Николай Райнов
Здрачевини трепереха над стихналия свят, а цар Соломон седеше, облакатен върху абаносова маса. Тъкмо надвечер, когато слънцето залезе и почне да се смрачва, царят обичаше да седне и да си помисли. Тъй като в тоя спокоен час по цялата страна затихваха грижите, страстите и борбите, самата земя си отдъхваше, и въздухът се спираше неподвижно, и звук се не чуваше, и всичко се вслушваше, като че ли иска да долови тихия шум от летежа на ангелите. И разгъваше Соломон свитъци с чудни сирийски писмена, за да търси пътищата на човешката замисъл. Защото бе силен по мъдрост цар Соломон и умът му бе остър, като резец на царски писец. ... Мракът падаше в чертозите на Соломона, като тежки дипли на старо тъмно кадифе, и през мъртвите сенки на широки стълпове се чупеха угасващите блясъци на червено-медни жертвеници. И в скъпите покои образът на Соломона грееше, като земно слънце, което народите са накитили с най-скъпите си нанизи, — да му се радват. На главата му блестеше забрадка от злато- тъкан лен със зелени цветя на папирус, — извезани тънко от ръка на жена. А на челото му — прочелник с едри змии от мед. На плещите му — одежда от пурпур, обсипана по краищата с бисер, а по средата напъстрена с везани листа от палма и криле на зла- тен бръмбар. А в чудна редица блестяха на пояса му от кафено персийско кадифе всички двадесет и два образа на египетската магия, изшити със злато и корналинови зърна. И висеше на бедрото му меч в ножница от сребро, мед и червено злато, — с тънки
към текста >>
102.
Псалом на Слънцето
 
- Николай Райнов
Щерна от неугасим светлик — вселенска багреница от лъчи —: що е по-велико от Слънцето ? Моите немощни устни пеят псалом на Оногова, Който е Син на Безсмъртието и Баща на Живота. Може ли да пеe за Слънцето слаб език, който не е направен от пламък ? И може ли да псалмослови Вечния Извор на Живота тленен човек, чиито дни са преброени още в деня, когато е видял слънчевата светлина? Слънцето е огромно око, от което излитат, като погледи към света, пламтящи ангели. И в Него те се отново връщат, защото на земята им е тъмно и студено и тясно. От него се излива на трепетни вълни вредом животът — и в кръвта Си Слънцето държи всичко живо, — както творец носи в душата си бъдния трепет на нечути съзвучия. Д преди Него нищо не е имало. С глава на царствена птица, със зорки зеници и остър поглед се носи над вселената пламенното Сърце на света. Негови са седемдесетте и седем ключа на Тайните. Главата Му е увенчана с огнен кръг и кобра. В лявата Му ръка лежи властен жезъл, а в доената — кръст с клуп. Негов е Животът с вечния кръговрат от Смърт и Възраждане. И стои на челото Му знакът на Седмия Ключ — личба на Разпятие заради света и на Възкресение заради Тайнството на Живота. Велик е Небесният Властник — Той се върти над земята, като исполински златен крагуй, който ожида плячка: от Него е изтекъл светът — и в Него ще се втече. *** Царят, Неговият баща, Му каза: „Време на пълновръстие стигна, Сине Мой: потърси съпруга, за да прелееш в душата й пламъка на душата Си — и да
към текста >>
103.
Книга на загадките
 
- Николай Райнов
Блясък на мълния, блясък на меч и блясък на женски очи: три измами. Защото мълнията е високо, мечът може да спре, а жената не иска да убива. Но всеки се бои... И — третото е най-страшно. ... Блясъкът на мълния, блясък на меч и блясък на женски очи: три пътя на смъртта. И — третият е най-тих. *** Някога, в друг свят, дните на щастието ми бяха толкова дълги, колкото са сега вечерите на моята злочестина. Синьо слънце грееше там. А сутрин зората идваше при мене, като белоснежна девойка, та ме китеше с цветя от крехки сребърни звезди — — някога, в друг свят. Някога, в друг свят, моите песни се стелеха над гори и ливади, та никнеxa призори в алмазни цветя и в тежки венчета от рубин. И тогава птиците спираха своите песни, над земята падаха едри златни пера, а заранта замираше в светли вълнообразни звукове — — някога, в друг свят. Някога, в друг свят, с мене говореше Бог — и аз чувах Неговия глас в песента на раковината, билката и звездата. Когато се родих, езикът ми занемя и душата ми слезе на земята глуха. Мой празник е споменът за онова, което бе златен ден и модра нощ — някога, в друг свят — — някога в друг свят. *** Вървя по улицата и се боя, че прахът ще запетни бялата ми дреха. Бог иска — да бъде дрехата ми чиста. Говоря с людете и се боя, че думите им ще очернят бялата ми душа. Бог иска — да бъде душата ми чиста. Живея в градината на своите сънища и се боя, че пътеките ще останат бели и чисти. Бог иска кръв по моите пътеки и страдание в градината на моя сън.
към текста >>
104.
Що е окултизъм
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Думата „окултизъм“ произлиза от латинското „occultus“, което значи „скрит“ или „таен“. От там — окултна, тайна наука или окултизъм. Това название й е дадено, защото, както в дълбоката древност, така и до днес, голяма част от знанията, с които тази наука борави, са бивали скривани от погледите на тия, които биха могли да злоупотребят с тях. Истинското значение, обаче, на думата окултизъм, това е Божествената Мъдрост, съвършеното, пълното знание за човека и вселената, за живота и за силите и законите, по които той се развива. Окултизмът, това е онази дълбока, всеобгръщаща наука, за която граници нема, която прониква вредом, — в минало, настояще и бъдеще, в близко и далечно, във видимо и невидимо за окото на обикновения човек, която отговаря на всички въпроси, разрешава всички проблеми, в чиято светлина изчезват, разясняват се всички загадки. Окултизмът — това е, най-сетне, приложението на тази пълна и всемощна наука, владането и използването на скритите сили на природата и човека, по начин, щото те да съдействуват за правилното и непрестанно развитие на живота. Но съществува ли, наистина, такава наука, и кой е пътя, по който ще можем да се доберем и да усвоим поне една малка част.от нейните знания ? В своята абсолютна цялост, окултната наука е нещо недостижимо за обикновения човешки ум. Човек, колкото и съвършен да е той, не може да я обгърне, да я усвои напълно, тъй както едно по-нискостояще от човека в стълбата на еволюцията същество, не може да има знанията,
към текста >>
105.
Ясновидство
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
както някои го наричат, „шестото чувство“ на човека, способността да виждаме, чуваме, схващаме неща, неуловими за обикновените пет човешки чувства, е пътят, методът, за непосредствено достигане на окултното знание. Ние тук не ще излагаме начините, пътищата, по които това чувство може да се развие в човека, но ще искаме само да докажем неговото съществуване1. Че ясновидството съществува като факт в живота, имаме много доказателства от всички векове на историята. Но ние ще изоставим миналото и ще се обърнем към настоящето. Ясновидството е вече безсъмнен факт, до- казан по един абсолютно неопровержим на- чин от нашата съвременна наука. Съвременната официална наука, в лицето на своите първи и най-напредничави представители, е доближила отдавна границите на окултната наука и прави смели набези отвъд тях. Редица професори, учени с всесветска известност, от десетки години вече, непрестанно поучавате, с успех, с методичност, с точност и сериозност, отговарящи напълно на „позитивността“ на днешната наука, тази област на неизследвани явления, която,до сега е била „terra incognita“. Достиженията, които са направени в тази област, са грамадни. Проучванията и опитите, които са направени, са от такъв характер и тъй многочислени. че вече за този, който познава тия достижения, не може да става въпрос за верността на основните положения на окултизма. За жалост, нашата интелигенция и нашите учени, са почти също тъй незапознати с тия научни достижения, както и
към текста >>
106.
Безсмъртие
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
ние видяхме в предшествуващата глава, че този невидим, непознат свят, който ни заобикаля, и който е тъй смело отричан от някои, наистина съществува, и че неговото съществуване е доказано по един неоспорим начин, който не търпи никакви възражения. Ние видяхме, че в човека наистина съществуват по-високи способности, с помощта на които може да се проникне, по-вече или по малко, в този тайнствен свет. Остава сега да видим какъв е именно този свят, да проучим поне това, което до сега ни се е удало да докажем с помощта на науката, туряйки в действие човешкия разум и изследвайки човешката опитност. Ние поставяме на разрешение един кардинален въпрос: Има ли научни доказателства за безсмъртието на човека т. е. за продължаването на неговия живот, на неговото съзнание и индивидуалност след смъртта на физическото му тяло? Ние твърдим, че има такива, неопровержими доказателства, и който ги отрича, е длъжен преди това да ги проучи. Както казахме по-рано, първом прочутите английски учени Уйлям Крукс, Оливър Лодж,. Майерс, Гжрней, Сидуйк, Барет и др. подготвиха материалите и дадоха доказателствата за продължаването на човешкото съзнание след смъртта на физическото тяло. Уйлям Крукс установи с безсъмнена положителност, като бе работил дълго време, с най-голяма научна точност, вземайки най-старателни мерки за предпазване от измама и за пълна сигурност, цяла редица психически и физически явления из областта на спиритизма, които той подраздели на девет групи:1) „I. Удари и шум с
към текста >>
107.
Съдържание
 
- Георги Радев (1900–1940)
Животъ за Цѣлото Основни принципи на мировата държава Държава въ държава Двата принципа Търпението — първо стѫпало на Любовьта Божествени и човѣшки идеи Четиритѣ учения Фарисей и митаръ Богъ на живитѣ Двата велики закона Мисли! Човѣшката душа Пробуждане на съзнанието. Новиятъ човѣкъ Новораждане Великиятъ човѣкъ Ключъ на живота Има ли безработица въ Природата? Човѣшки и божествени договори Какъ се влиза въ училището на Природата Приложения Четирите съвета Ретроспективен подбор на идеята за духовно обновление върху резюмираният подбор от Словото на Учителя, на Георги
към текста >>
108.
Пътят на звездата
 
- Георги Радев (1900–1940)
Свещените Писания на разните народи са истински съкровищници на мъдрост и духовен опит. Напразно, обаче, историците на наши дни биха търсили пълна историческа достоверност в тези писания и, по-специално, в евангелията. Защото, колкото евангелисти, толкова и версии за раждането и живота на Христа. Напразно, от друга страна, и религиозните хора биха се силили да запазят непокътнато Светото Писание от „нечестивата критика“ на безвеpниците-учени и да затвърдят у верующите убеждението, че което е писано в евангелията, да речем, е буквално така и че няма какво много - много да се разисква, ами да се приеме на вяра както си е, сиреч дословно. Напразно! Верующите вече не са неграмотни, учат се в училища, четат книгите на „безверниците-учени“ и узнават много работи, които пастирите на разните църкви пазят така ревниво от окото на пасомите. Последните узнават, че евангелията не са излети като по калъп — из един път — че в тях има много „противоречия“ от исторично и логично гледище, че много от сказанията в свещените книги на християните се срещат в други варианти в свещените книги и митовете на други народи. Така например, за да вземем един от най-непознатите случаи на прилика и съвпадение в образите и символите, които се срещат в пророческите книги на две религии, ще споменем за Откровението и Калки пурана на индусите. В последната се разказва за живота и делото на Калки, десета и последна аватара на Вишну. Калки, досущ като Исуса при второто пришествие, за което
към текста >>
109.
Двете изключения
 
- Георги Радев (1900–1940)
не се съмнява, че слънцето и утре ще изгрее. На какво почива тази увереност? На факта, че откак човеците се помнят като човеци, това събитие все е ставало. И наистина, според една формула в теорията на вероятностите, ако слънцето е изгрявало в продължение на 100 години, т. е. около 36,500 дни без изключение, то вероятността да изгреe и утре, ще бъде 36501/36502 или 0-999975, сиреч практически почти единица. А това ще рече, че събитието е почти сигурно. Изключенията спадат в областта на милионните части. Ако пък се знае, че слънцето е изгрявало, да речем, 1 милиард години, вероятността да изгрева то в течение на още една година, възлиза на 1000000001/1000000002, т. е. тя ще бъде още по-голяма. Колкото едно събитие е ставало по-неизменно, с по-голяма точност, толкова с по-голяма увереност го очакваме пак да стане. От чисто теоретично гледище, ние не можем да очакваме да изгрява слънцето в течение на още 1 милиард години, след като то е изгрявало вече 1 милиард години, със същата сигурност, с каквато можем да очакваме това събитие в течение на още само една година, както беше в по-горния случай. Тук вероятността е 1000000001/2000000002, сиреч 1/2, и следователно събитието е съмнително. Това показва, че ние, които разполагаме с къси мерки за време и пространство, които имаме твърде оскъдни познания за историята на света, не можем да предричаме със сигурност настъпването на известни събития — колкото и сигурни да ни изглеждат днес, колкото и да ни се струват
към текста >>
110.
Пръсти
 
- Георги Радев (1900–1940)
примирите следните два типа хора: единият — човек на трезвия разсъдък, реалист поклонник, преди всичко, на полезното и практичното, другият — човек на чувствата, с живо въображение, поетичен, идеалист, който се стреми преди всичко към приятното и красивото. Погледнете ръцете им. Ръката на първия е средна големина — четириъгълна, „квадратен тип“ както я наричат хиролозите, с ъглести „квадратни“ пръсти, повече или по-малко възлести. Ръката на втория е „коническа,“ заострена. Пръстите изящни, без възли, „конични“. Ту по-малка, по-мека и месеста, с изящна форма, с къс палец, ту по-едра макар с недълъг палец, ту по-плътна с по широка длан и дълъг палец. Три главни разновидности на „художествения“ тип ръка, изразяваща постепенния преход от пасивното възприемане на красивото и охолното отдаване на приятното, през отзивчивата чувствителност и живо въображение, към жаждата за богатство, разкош и удоволствия, Как ще ги примирите? Единият обича ред и порядъка, удобната и практична наредба, отговаряща на практични цели. Другият — артистични; безпорядък, красивите дреболии, изящната, естетична обстановка. Това, което първият счита за безполезно, вторият счита едва ли не за най-потребно. Първият се стреми към точност и симетрия, защото те задоволяват чувството му за статични установеност и мярка, вторият се стреми към изящество и ритъм, към художествена асиметрия, защото те задоволяват чувството му за жизнен устрем, за движение, за влечение към известен обект, за постоянна
към текста >>
111.
Пеперуди
 
- Георги Радев (1900–1940)
можете да видите, ако не живата, то поне четирицветната репродукция на пеперудата Саligo brasiliensis? Да я видите кацнала, но не праза, а обърната. Пеперудата тутакси ще ви порази: същинска глава на кукумявка — толкова е поразителна приликата. От двете крила, обагрени като перушината на тази нощна птица, ви изничат две неподвижно вперени очи. Как студено бляскат широките зеници! И знаете ли, що придава илюзията на студен блясък? Към долния край на зеницата има бели петна — като отражения на светлината. Виждате, нищо не е забравено, за да произведе илюзията на живо око. Работила е сякаш майсторска ръка на художник, който познава всичките тънкости на живописта. Що търси този жив образ на кукумявка, нарисуван с такова неподражаемо изкуство от ръката на неведом художник, върху трептящите крилца на пеперудата Caligo? Трябва да я види човек подгонена от птици, нейни врагове, за които тя е сладка храна — и ще разбере. Тогава тя тутакси кацва на някое клонче, бързо се врътва. обръща се и застава неподвижно: същинско лице на кукумявка! Птиците — уплашени — избягват с крясък. За тях пък кукумявката е страшилище. Пеперудата е спасена. Мисълта на живата природа, написана върху крилцата на тази пеперуда, е ясна. Ясна е мисълта написана и върху крилцата на пеперудата Kalima Inachus boisduvnlii. Написана — не, а живописана. Кацне ли тази пеперуда с разперени крилца, наподобява две допрени едно до друго листа, с цялата им нерватура. Всичко напомня лист — и изострения
към текста >>
112.
Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло
 
- Георги Радев (1900–1940)
полярността на човешкото тяло (Експериментални изследвания) След изследванията на съвременни биолози като Гурвич, Лаковски и др. върху лъчеизпускането на живите организми, последното се сматря като експериментално установен факт. Трябваше да се измине доста време докато съвременната биология се подготви да приеме една отдавна знайна истина. Защото за тия лъчеизпускания на живите организми, кръщавани с различни имена, отдавна съществуват ред опитно установени факти, потвърдени от цяла низа учени. Познати са магистралните изследвания на австрийския химик и физик Карл фон Райхенбах за така наречените одични излъчвания на човешкото тяло. Опитите на Райхенбах, на брой повече от 13,000, произвеждани методично в течение на около 30 години, посредством така наречените от него „сензитиви", сиреч свръхчувствителни субекти, са доказали по един безспорен начин съществуването на „ода". Изследванията на този учен, въпреки тяхната убедителност, са били отхвърлени, както е трябвало да се очаква, от тогавашната официална наука с презрение и присмех. Но те не са останали без отзив. Те се подземат, в по-друга форма и постановка, от ред учени преди всичко във Франция. Алберт до Роша в трудовете си „Extériorisation de la sensibilité" и „Extériorisation de la motrisité" („Излъчване на чувствителността" и „Излъчване на двигателната способност"), където са изложени резултатите от неговите системни изследвания, произвели на времето си поразяващо
към текста >>
113.
Сънят на Небукаднецара
 
- Георги Радев (1900–1940)
Знам, че е твърде немодерно в наши дни да се пише и говори за библейски неща. Тази работа хората са я предоставили на проповедниците, най-вече протестантските, значи има си един вид „чиновници" за тази работа. Хора, нарочно обучени за това в тия времена на строга специализация на труда. И после на професорите, които се занимават с критично и „синоптично" изследване на Свещеното Писание, за да отлъчат с челичения инструмент на рационалистичната мисъл исторически достоверното от легендарното, да очистят първообразните ядра от люспите на отпослешни наслойки. Работата на тия трудолюбиви критици е твърде полезна: едно че премахва суеверието за абсолютната „боговдъхновеност" на всичко без изключение, което се съдържа в Писанието и второ, защото спомага да се затвърди все по-ясно и по-непоколебимо мисълта, че книгите на Св. Писание, специално Евангелията, са писани по особен начин. Все по-ясно става, че туй не са някакви хроники в исторически смисъл на думата, нито само голо описание на действителни събития. Те са написани езотерично. За това съдържанието на Евангелията да речем, представя резултат от взаимопроникването на два „свята", светът на историческите факти, на събитията така, както са станали и светът на духовната действителност, който ги обуславя и осмисля. Ето защо обикновеният поглед престава да различава „историческо" от „легендарно", фактическо от символично. Някои изследователи откриват запример, че евангелието на
към текста >>
114.
Темпераменти
 
- Георги Радев (1900–1940)
пристъпя към разглеждане на темпераментите, ще дам една обща схема, по която се движи пълното характерологично проучване на човека. Средоточие на цялата фигура се явява човекът индивид. Концентричните кръгове представят диференциране на човека откъм пол, натюрел, темперамент, раса, планетен тип, уровен, йерархичен чин. Какво значат тия термини в характерологията, какъв е конкретният им смисъл? При характерологичното разглеждане на човека, трябва преди всичко да се държи сметка за пола. Последният играе такава важна роля в физиологично и психично отношение, че налага мощен отпечатък върху морфологията на типа, сиреч върху цялата му външна форма, която тъкмо служи за основа на характерологичното изследване. И затова в типологията или учението за човешките типове, чието изучаване спада към петия кръг, всеки „планетен" тип се разглежда в двете му полярности - описва се, с други думи, мъжкият и женски морфологичен тип. Определянето на натюрела (хранителен, двигателен и чувствителен), който, както споменахме това при описването на натюрелите, рядко се явява в чист вид, а повечето пъти в комбинация, е един от най-важните моменти при характерологичното изследване. При това, налага се едно разграничение между натюрел и темперамент, защото често тия две понятия се смесват от мнозина физиогномисти и френолози, особено от английската и американска школа. Изобщо би могло да се каже, че малцина правят едно тънко разграничение на понятията
към текста >>
115.
Младият египтянин
 
- Георги Радев (1900–1940)
царската летопис на древен Египет е съхранена следната случка. При фараона Тот, мъдър и правдив цар, били доведени на съд трима египтяни - и тримата провинени в тежко светотатство. Първият бил плюл пред свещения бик Апис. Вторият дръзнал да убие една котка. (Котките са били тачени в Египет като свещени животни и който убиел котка се наказвал със смърт). А третият, минавайки край храма на Изгряващото Слънце, внезапно му обърнал гръб. Фараонът се обърнал към първия от провинените и го запитал, защо плюл пред Апис. „Не мога да кажа", отговорил той и замълчал. „Тогава знай, че ще те подложа на тежък изпит!" „А ти защо уби котката?", запитал фараонът втория от обвиняемите. „Не искам да кажа". „И тебе ще подложа на тежък изпит" – Обвиняемият покорно оборил глава. „А ти, защо обърна гръб пред Храма на Изгряващото Слънце?" „Царю, заповядай да ме затворят за десет години и като изтекат, ще ти кажа." „Да бъде", рекъл фараонът. По нататък в летописа се разправя как фараонът, посветен в мистериите на Изгряващото Слънце и вещ в езика на символите, разгадал защо първият и вторият извършили тия кощунствени деяния. В нея е вписан и отговорът на третия: „Като минавах край Храма на Изгряващото Слънце, видях да излиза с бързи стъпки из него сама богиня Изис. Аз с трепет се обърнах към нея. Главата й бе извърната настрани, очите й бяха приклопени като че ли да не виждат нещо гнусно, а дясната й ръка бе протегната с разперели пръсти
към текста >>
116.
Нещо из историята на хиромантията
 
- Георги Радев (1900–1940)
на хиромантията[1] Произходът на хиромантията е много стар - той се губи в здрача на предисторичните времена. Разбира се, че когато говорим за предисторични времена, подразбираме времена, за които ние, съвременните европейци, не притежаваме никакви, или много оскъдни исторически вести. Така че те са „предисторични" за нашата, европейската, история. Както да е, но изследванията показват, че хиромантията, като изкуство за четене характера и най-вече съдбата, е съществувала още през ведическата епоха на древна Индия. Знае се, също така, че тя няколко хилядолетия преди нашето леточисление, е била широко разпространена в Мала Азия, Асирия, Вавилон и особено в Египет. Може да се каже изобщо, че и хиромантията, подобно всички други науки и изкуства, се разпространява по ония пътища, по които културата се е разпространявала - от Азия и северна Африка, тя минава в Гърция, Рим, Европа, Америка. Ала едва от древно-гръцки времена насам имаме по-сигурни вести за хиромантията. При това, тези вести са вече свързани с познати имена като тия на Анаксагор, Платон, Аристотел, на прочутия лекар Гален, на Артемидор и пр. Това са все прочути мъже на Елада живели преди и след Христа, които са писали върху хиромантията и са я признавали като наука достойна за изучаване. Твърди се дори, че Артемидор (II век след Христа), прочут като вещ сънотълкувател, е оставил първото познато нам съчинение по хиромантия. В Рим най-вещи хироманти ще да са били - по свидетелство на Виргилий,
към текста >>
117.
Притчата за самарянина
 
- Георги Радев (1900–1940)
Вие си спомняте, нали, по какъв повод Христос разказва притчата за милостивия самарянин. Един законник запитва Христа, що да прави, за да наследи вечен живот. Христос не му отговаря направо, а на свой ред го запитва, що пише по това в тяхната Тора - оня върховен авторитет, на който са почивали и богословски, и философски, и правни, и етични възгледи на тогавашните учени. По отговора, който дава на Христа, личи че този законник - човек с тънък аналитичен ум, привикнал към философска спекулация, обигран в казуистиката на Талмуда - наистина е схванал есенцията на закона, добрал се е до неговата ядка. „Право отговори" му отвръща Исус. „Така прави и ще живееш". „Така прави!" Докато бе дума за едно теоретично разглеждане на проблема за вечния живот, законникът не срещна никаква спънка - той веднага намери правия отговор. Но щом работата се сведе към прилагането на великия закон, той се отзова пред един тъмен въпрос: „А кой ми е ближен?" Тук, именно, лежи мъчнотията за философския ум. Защото, ако е въпрос за Бога, за Цялото, философският, религиозно настроен ум все пак лесно ще определи отношенията си към него - той ще го одари с всички атрибути на Вечното, Безначалното и Безграничното, па ще се отдаде на онова абстрактно обожание, което е присъщо на религиозните мислители - Denkmystiker, както ги наричат немците - и ще се успокои. Ближният, обаче, не е метафизичен въпрос. Той е човек облечен в плът и кръв. Той е: баща ти, майка ти,
към текста >>
118.
Два образа
 
- Георги Радев (1900–1940)
си, че някоя жена, като тази на фиг. 2, зърне отнякъде младата мома, изобразена на фиг. 1. Зърне я тъкмо в този хубав миг – застанала на синора на лозето, дало обилен плод, натоварена с благото бреме на лозата: едри, сочни гроздове, Младата мома се е весело засмяла и жизнерадостната ù усмивка се е разляла широко по здравото ù, сочно като грозд лице. Кому се усмихва тя? На хубавия есенен ден ли – един от ония тихи и слънчеви есенни дни, с лазурно небе, в които, както казва един северен писател, "всички годишни времена си дават среща?" Или, може би, на своите дружки в съседните лозя, които берат грозде, кръшно се смеят и огласят простора с песента си? А може би да се усмихва на своя възлюблен, който ù изпраща привет от претоварения с лозов плод кораб, що скърца по прашния ,друм? Все едно здрава, жизнерадостна, бликаща от живот и сила, присъщи на младостта, метнала на яки рамене кобилица с едри гроздове, обилно налени със слънчев сок, тя сама е сякаш една бликаща струя на живота. И тъкмо в този миг я зърва някоя жена, като изобразената на фиг. 2. Мислите ли, че тая суха жена, с угаснала жизненост, ще се възрадва на тази мома, на нейния волен, жизнерадостен смях, на нейната цъфтяща младост? Едва ли. Тия зли очи, с остър поглед, тоя изгърбен в средата, дълъг нос, с корава линия – властнически и активен, издаващ преодоляващото влияние на интелекта и волята, тия безсочни, стиснати устни, изтънени в една суха черта, тая костелива брада и
към текста >>
119.
ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО
 
- Георги Радев (1900–1940)
СЛЪНЦЕТО Интересно би било да можеше да проникне човек в съзнанието на една мравя, да речем, за да изпита как тя схваща слънцето. Или пък в начина, по който едно растение чувствува слънцето. Какъв ли ще е образа му в тяхното съзнание, и като как ли ще го изживяват те. — — — Повечето хора не обичат да се вмислят в подобни въпроси, т дори не им идват на ум. И затова те често изпадат в погрешката да мислят, че тъй както те виждат и си представят нещата, последните са най-реални, най-правдоподобни. Кому например — говоря за обикновения човек — идва на ум да се осъмни, че слънцето може да не е такова светещо кълбо, каквото изглежда на нашето око. А мислите ли, че у мислещия човек не може да възникне подобно питане ? Достатъчно е само да си спомни, как е устроено окото, сиреч апарата, чрез който ние виждаме. Да си спомни, че чисто физически погледнато поне, то е една система от събирателни лещи, които пречупват и събират светлинните лъчи по известен строго определен закон. Следователно, ако окото беше устроено по-другояче, човек щеше да има по-друг образ за света, а следователно и за слънцето. Та ясно е, казвам, за мислещия човек, че картината, която ние имаме за света, ни се налага от устройството на нашите сетива — тия пет пътя на измамата, както ги нарича един поет. Наистина, не е лесно да се разреши въпроса, дали има тъждественост между външния свят и света, който ни разкриват нашите сетива, сиреч дали т ни дават реални или само трансформирани образи. Това е една
към текста >>
120.
Предговор
 
- Велко Петрушев
драматична литература, където се изнасят сцени изключително из хаоса на социалните отношения и порядки; където нито една наша драма не е затрогнала ония висши състояния на човешкия дух, проявяващ се в моменти на стихиен устрем към велики постижения, драмата „Девор “ се явява като лъч от настъпваща зора, която изтръгва въздишка на облекчение из гърдите на изнурен странник през дълга, бурна, мрачна нощ. Във всесветската литература се срещат перли от драматично изкуство, каквито са напр. драмите на Хауптмана, Зудермана, Ибсена, Метерлинка и пр. с тенденция да се налучка пътя, по който човечеството да си отвоюва дадения му от небето най-висш божествен дар — свободата на духа, брутално пихитена и до днес скована в тежки вериги, обаче всички опити са останали суетни. Нито в една драма не прозира тенденция на посочвание дълбоко скритите от света причини на датиращия изкони двубой между две непримирими сили: — от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга — Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които се определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено. В символична форма автора изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: — Разрушението и Творчеството — в лицата на 3емон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан —
към текста >>
121.
Действащи лица
 
- Велко Петрушев
в о р — Слънчев син. А р и а н а — Царица на нощта. З е м о н — Царя на ненаситните желания. X а н а н — Жрец — върховна воля. С л а в я н а — Оскърбената Дева. 3 е л б а — Чародейка. Р и я н а — Чародейка. Л ъ р и д а —
към текста >>
122.
Действие първо.
 
- Велко Петрушев
първо. Тайнствен акорд прозвуча. Блеснаха седемте цвята на дъгата. Той се понесе вихрено по дългия път на слънчевите лъчи. Златистата му къдрава коса е накитена със светещата диадема на звездите. Бялата му дреха се сле с небесния лазур. Д е в о р . Трептящият ми дух пожела да обходя безкрайните предели на Твореца, за да наситя душата си с тяхното разнообразие. Ето ме! Аз съм вече в царството на разнообразието! Каква примамлива природа! Но аз дойдох тук, като беглец, и трябва бърже да науча реалността му, да потърся оскърбената Дева и я освободя. Незабавно ще трябва да се върна в царството на светлината, докато не е настъпила тъмната нощ и ме потърсят Боговете. А сега кой ли ще ме научи на този език на разнообразието? Явление второ. Царицата на нощта се разхожда из градината на съблазните и обвива с черния си воал пътуващите слънчеви лъчи. Тя среща Девора. А р и я н а. Очите му, от които се излива слънчева светлина, еж трептящи, като най-красите звезди. Облеклото му е небесен лазур. Това е истинско видение — не е измама на очите и страшни усети на сърцето. Тук е слязъл слънчев син. Това рядко се случва. Каква дивна красота! Аз трябва да се занимая с него. (Арияна фиксира поглед и горещи облаци пламнаха от гърдите й.) Ей, чужденецо! Кой си ти и от где си дошъл? Кой те е подмамил да слезнеш в царството на вечните промени? Д е в о р . (се вглежда в Арияна и с блага усмивка и мил поглед й казва: ) Син съм на лазура. Дойдох от царството на
към текста >>
123.
Действие четвърто.
 
- Велко Петрушев
първо. Когато Девор наближи кладата, цялото му същество се ужаси от страшната картина. Огнените езици се издигат яростно в небосвода и згряха прохладния въздух. Девор направи усилие да извика гръмогласно, но горещия въздух го задави и той едва изговори: Д е в о р. „Свобода или огън“! О! Изверг и палач ехиден, освободи Славяна; тя е невинна! Тя не трябва да гори! Защото е свещена жрица, Дева от плеадите небесни. Очите на звездите я съзерцават, а Боговете достойно уважават. Отвържи ръцете й, и освободи я от огъня на страстите си. Чуй ме подпалвачо жестоки, огаси тази пещ на разврата, която осквернява душата и сърцето! Разруши основите на кладата и вертепа, в който тровиш Девите на чистотата! Явление второ. 3емон не искаше да чуе апела на Девора. Той прави последен опит да покачи Славяна на кладата. Д е в о р се хвърля всред пламъците, за да грабне Славяна, ала среща противодействие. 3 е м о н. На теб казвам, чужденецо! Недей се така смело до мен доближава, защото ти сега ще опиташ отровната ми шпага! Д е в о р. Не се плаша от твоята отровна шпага, глупецо! А бъди така разумен и освободи Славяна. Явление трето. 3емон измъква от ножницата шпагата си и направи замах да прободе смъртоносно Девора. Мишците на Девор се укрепват и той смело сграбва острието на шпагата и надве я пречупва! 3емон се препъва и пада върху горящата клада. Нададе се страшен рев. Огненитe езици доволно и радостно се
към текста >>
124.
Изгревът - Атанас Славов
 
- Атанас Славов
Атанас Славов ИЗГРЕВЪТ Към светската биография на Петър Дънов ХЕЛИОПОЛ Тази книга излиза с любезното съдействие на: Център по биопсихофизични явления у човека към Югозападен университет - Благоевград Единение „ДЕН“ (Добруващо единение за народа) за контакти тел.: 02/975 38 70 Културна асоциация Бейнса Дуно за контакти тел.: 02/986 77 73 На моите приятели Велико, Коцето и Данчо без чието упорито настояване да завърша биографията си за П. Дънов тази книга нямаше да види бял свят. © Атанас Славов,автор © Хелиопол, 2010 ISBN:
към текста >>
125.
Когато говорим за Петър Дънов...
 
- Атанас Славов
Петър Дънов... Преди всичко трябва да имаме предвид, че става дума за една личност, която всички в България знаят, но която почти никой не познава. В енциклопедията на братя Данчови има три статии, свързани с Дънов („Петър Дънов“, „Бяло братство“ и „Николаевка“). Това показва популярността на името му през тридесетте години, и осъзнатата необходимост това да се отрази. Най-важното за една енциклопедия обаче, рождената му дата, е сбъркана с девет години, което показва непознаването на материята, свързана с Учителя. Както е със всички, познаването на които е от кардинално значение за разчистването на джунглата на накърненото ни национално съзнание. Егалитарните комплекси на българина винаги го водят до тотално блокиране, щом някой се издигне над ефимерните залисии на махалата: вапцване на котката на комшията в отговор на това, че те е омаскарил в карикатура, забодена на вратника ти. (виж „Чичовци“) Творчеството на виденеца Паскен, на габровеца Кристо, на русенеца Канети - недостигнати върхове на световното изобразително изкуство и литература - са извън състава на българската култура. Още се съска защо Пенчо Славейков не е получил Нобелова награда, а Канети, че я получи, е нищо (защото е недостижим за нашите пишещи братя). Да ама не живеел в България! (Т.е. не можеш, когато ти скимне, да му се друснеш пиян на масата и да плещиш глупости.) Американската култура да се е отказала от нобеловия си лауреат Хеминнгуей, който не живее в Щатите? Да,ама не пишел на
към текста >>
126.
Въведение
 
- Атанас Славов
писателска масичка сме на площад „Славейков“, и аз разправям на литературния критик Здравко Петров как след деветгодишното си богословско обучение в Америка, Петър Дънов е потресен от духовната изостаналост на България (Не става дума за джиджините жълти павета на София и фасадата на рисувалното училище, а за връзката с Бога). Близо шест години чезне ту при сестра си във Варна, ту при баща си в Енипазарската църква, пише разхвърляни бележки на английски и откъси от проповеди на български, додето най-сетне се слага началото на духовната му школа. Така поне изглежда от усвоената досега литература за него. Като се вгледаш в първите му ученици обаче, нещата започват да изглеждат иначе. Тези негови ученици са десет, двадесет, че чак тридесет и девет години по-стари от него. Всичките са от тежки буржоазни напрадничави семейства. Родени в Русия, Одрин, Цариград. Трупали пари от плоещкия петрол, от безкрайните жита на Добруджа, от търговията с вълна и колониал от Брашов до Египет. Учили в Цариград, Франция, Русия, Италия. Един от тях е ватикански мисионер в Северна Африка. Друг е милионер, заточеник в Диарбекир, построил със свои пари първата арменска църква в града на заточението си. Елитарен „гювеч“, наистина, но има и едно общо нещо, което ги сродява. Всичките са поразително добре версирани в модерните по това време езотерични идеи, и окултните и спиритически движения в света. Разказвам на Здравко колко бях поразен от дългия списък на преводи и авторски френски
към текста >>
127.
Глава втора: Веригата
 
- Атанас Славов
Автоматична фотокамера 1899 - Дънов живее в Нови Пазар. Поддържа кореспонденция с Пеню Киров, Тодор Стоименов и д-р Миркович. Те първи проявяват траен интерес към духовното присъствие в него. 14 февруари 1899 - Дънов по духовен път приема десет въпроса на Духа, наречени „Свидетелства.“ Отговорите им стават основа на кръга от последователи приели мисията му на духовен просветител. 6 април 1900 - Прави неуспешен опит за широко общо начало на духовна дейност. 25 юни 9 юли 1900 - Приема по духовен път „Седем разговора с духа“ - съвети и наставления за предстоящата му духовна мисия. Юли 1900 - Прави нов опит за началото на обща духовна дейност с първата годишна среща на Веригата във Варна. Присъстват Пеню Киров, Тодор Стоименов и д-р Миркович. 20 юли 1900 - В река Девня, край Варна, Дънов извършва водно кръщение на Пеню Киров, като с това го приема за свой пръв ученик. 27 ноември 1900 - Дава „Добрата молитва.“ 1901 - Започва научно-просветната си дейност със сказка в Нови Пазар на тема науката за човека и неговите скрити възможности. Издава в сп. „Родинна“ пет статии по френология. Юли-септемрри 1901 Предприема първата си обиколка в южна България със сказки по френология и хиромантия, като прави френологически изследвания: Варна, Бургас, Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стара Загора, Пловдив, Пазарджик, София. На 15 август в Сливен държи сказка в читалище „Зора“ и изнася вечерна проповед в Евангелската църква в присъствието на пастор Ватралски. Август 1901 - Втора
към текста >>
128.
Глава шеста: Изгрева 1927-1936
 
- Атанас Славов
1927-1936 Автоматична фотокамера Юли 1927 - Построяване на Салона на „Изгрева“ 14-15 август 1927 - Пети младежки събор, с две беседи: „Мислещият човек“ и „Права мисъл.“ Изнасят реферати Кръстю Тулешков, Мария Тодорова, Боян Боев, Стефан Кадиев и Ст. Ненов. 19-24 август - Събор на Бялото братство в София с участието на повече от 1000 души. Учителят открива събора с беседата „Пътят на ученика“. 8-10 юли 1928 - Шести младежки събор с три беседи на Учителя: „Роден от Бога“, „Без окови“, и „Към свобода“. 1 май 1929 - Учителят дава песента „Нева санзу“. 7 юли 1929 - Седми младежки събор с беседата „Първите стъпки.“ юли 1929 - Екскурзия на Седемте рилски езера. 21 август 1929 - Край Петото езеро на Рила Учителят открива Планинската школа с беседата „Абсолютната чистота.“ 25-27 август 1929 - Събор на Братството в София. Учителят го открива с беседата „По Бога направени.“ 12-14 юли 1930 - се провежда осмият Младежки събор, който е и последен. Учителят го открива с беседата „Право си отсъди.“ август 1930 - Летен планински лагер край Второто от седемте Рилски езера. От тази година нататък августовските събори се провеждат на Езерата. 28-30 август - Среща с ръководителите на братствата в София. 21 Септември 1930 - Открива нова поредица с беседи: „Утринни слова“ всяка неделя от 5 часа сутринта. Първата беседа е „Абсолютната истина.“ 7 януари 1931 - Изнася беседата „Новата епоха“ пред Общия окултен клас. Юли-Август 1931 - Летен лагер на Второто езеро в Рила. На 19 юли
към текста >>
129.
Глава седма: Изгрева 1936-1943
 
- Атанас Славов
1936-1943 Автоматична фотокамера Юли-август 1937 - Летен лагер на Второто езеро в Рила. Юли-август 1938 - Летен лагер на Второто езеро в Рила. Юли-август 1939 - Летен лагер на Второто езеро в Рила. Посещение на пастор Методи Марков основател и редактор на в. „Български бранител“. На 11.8 идват и гости от Франция, Латвия и Естония. Учителят изнася беседата „Служене.“ 17 януари 1940 - Учителят изнася беседата „Новият ден“ пред Общия окултен клас. Юли-август 1940 - Летен лагер на Второто езеро в Рила. 29 януари 1941 - Учителят дава мелодията „ Ме хеин „. 16 юни 1941 - Дава песента „Странник съм на този свят“ на Ел Шадай във Витоша. 24 август-22 септември 1941 - Събор на Бялото братство в София. 23-26 септември 1941 - Екскурзия на Черни връх с група ученици. 5 май 1942 - Учителят дава песента „Химни на слънцето“. Юни-септември 1941 - Летен лагер на Второто езеро в Рила. 21-23 ноември 1943 - Излет на хижа „Алеко“ с група ученици. 24 ноември 1943 - Учителят изнася беседата „Ново разбиране“ пред Общия окултен клас. Ноември-декември 1943 - Ежедневни екскурзии на Витоша до поляните над с. Симеоново. През 1937 година Изгревът достига върха на зрялостта си. Следват седем години на пълна духовна хармония и съзряване, докато Втората световна война не срива София и не довежда до комунистическите разстрели без съд през септември 1944 година. Следват и екзекуциите след съдебни процеси-подигравки на водещи фигури на братството. Дъновизмът щеше да продължи да съществува, да
към текста >>
130.
От издателя
 
- Атанас Славов
на Отецът, любовта на нашия Създател, трудно може да се оприличи на нещо, тя не е човешка, но най-близко до Нея е Бащинската и Майчината любов. Тя е безрезервна, безкористна и въобще Бащинска, тъй както баща обича родния си син. Христовата любов, тази на Спасителя бе опорочена от църковността и опитите да се затвори нещо в рамки. Не се разбра от човечеството, че това е Любовта на Бащата, но изпълнена със загриженост, защото Спасителят донесе пример за Любов, който е същият, като този на Отеца. Бащинската Любов на Отеца и Загрижеността на Спасителя, се събират като във фокус, в Учителя, в делата и словата на Беинса Дуно. За голяма моя радост като издател, опита да се отрази това, аз забелязах в написаното от автора на настоящата книга. Как в отделни откъси от биографичното за Петър Дънов става видно за същото - любовта на Отеца към низвергнатите, към страдащите, към безтегловните, как Алеко обича в дълбочина Бай Ганьо въпреки грубостта му, недодялания му характер. Учителят съчетава в себе си, и Любовта на Отеца и тази на Христос. Странно нали! И двете! И като се чете светската биография още повече се изяснява това, защо е. А става видно и от самото „Призвание” излязло от ръката му. Кой говори в случая! „За тоя ви недостатък аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата същност, с която беше облечена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си Дух, който се зае да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във
към текста >>
131.
Глава първа: Лъкът и тетивата
 
- Атанас Славов
И ТЕТИВАТА Автоматичва фотокамера 1803 г. в Конкорд, Масачузетс, се ражда бащата на американския трансцендентализъм, унитарианският пастор Ралф Уалдо Емерсън. 1805 г. в с. Гулица, Месемврийско, се ражда дядото на Петър Дънов чорбаджи Атанас. 1817 (2 юли) в Конкорд, Масачузетс, се ражда авторът на „Уолдън“ Хенри Торо. 1818 се ражда Чарлз Майо Елис, първият теоретик на американския трансцендентализъм. 1821 край Месемврия шестнайсетгодишният чорбаджи Атанас гледа как аскерът на тукашния паша удавя учителя му отец Михаил, в очакване да го последва собственият му вързан за екзекуция баща. 1821-1922 във Варна в гагаузкото семейство на Рейс Папафотиуглу се ражда бъдещият варненски архимандрит Филарет. 1822 в района на Черните планини се ражда Ред Клауд, тождът на индианците от племето Огала-Су. 1822 (14 август) във Флъшинг, Лонг Айланд, се ражда Джеймс Стронг, автор на монументалния многотомен енциклопедически кон- кордантен библейски речник и професор в семинарията Дрю на Петър Дънов, Стефан Томов, Йордан Икономов в пр. 1822 Атлантическият океан е прекосен за пръв път с кораб с парен двигател - британския „Райзинг Стар“. 1824 завършва превода на Библията на говорим хавайски език от конгрегашката мисия; четиридесет и седем години преди първия й редактиран от Петко Славейков и Сечанов превод на съвременен говорим български.* 1826 излиза статията на Холбрук за Американския лицеум в „Америкън Джърнъл ъв Еджукейшън“, която полага началото на „Общество за взаимно
към текста >>
132.
Глава втора: Ученикът и учителите му
 
- Атанас Славов
И УЧИТЕЛИТЕ МУ Телескопичен блик Втората световна Война. Заснима се епическият филм за разгрома на Американския юг по време на Гражданската война на САЩ и Втората част започва с Кларк Гейбъл в ролята на - забравих му името, който се завръща в опустошеното имение на любимата и като я държи за ръката, сред дим, разруха, тъмнина, те се натъкват на надгробния камък на скъпите си - който и да беше там - и на постановчика му хрумва за разведряване на изтощителната работна атмосфера това да е точно осемдесет години преди заснимането на епизода и косичката на Кларк Гейбъл пада на челото му, като се навежда да прочете датата: „11 юли 1864 г“. Автоматична фотокамера 1864 в Ню Йорк се открива „Пийте Таверн“, единственото заведение в Ню Йорк, което още продължава да работи в непроменен оттогава вид. 1864 (19 май) си заминава от този свят великият американски тран- сценденталист, писателят Натаниел Хоторн. 1864 (включително 11 юли) в Атланта, Джорджия, бушува най-сви- репата и най-кръвопролитна битка от времето на Гражданската война в САЩ. 1864 (18 юли) в Истанбул органи на полицията нахълтват в печатниците и издателството на Протестантското библейско дружество и конфискуват материалите по превода на Библията на български език. 1864 (30 ноември) умира варненският гръцки владика Порфирий. 1865 (14 февруари) във Варна, на горния етаж на българското училище поп Константин извършва първата служба на славянски в това, което оттук нататък ще бъде българската варненска църква
към текста >>
133.
Глава трета: Колежанинът
 
- Атанас Славов
Автоматична фотокамера 1880 в Медисън идва като президент на университета Дрю д-р Хенри Бъц, тъй като проф. Макклинтък става методистки епископ. 1880 в Лонгууд, Бостън, се пренася да живее проф. Боун, който става редовен преподавател в Теологическия факултет на Бостънския университет. 1881 между Манхатън и Бруклин бива построен висящият Бруклински мост. 1881 в Самоков възпитаникът на Робърт колеж и преводач на Новия завет на български Сечанов бива смлян от бой по време на изборите за Свищовското народно събрание, а във Враца бива заточен Драган Цанков. 1881 в България под руски натиск бива суспендирана конституцията и се въвежда режимът на пълномощията на княз Александър Батенберг. 1882 (януари) в Кемдън, Ню Джърси, Оскар Уайлд посещава Уолт Уитман, като му казва: „Дойдох като поет да видя един поет“, на което Унтман отговаря „Давай!“ и го почерпва с домашното бъзаково вино на сестра си. „И оцет да беше, щях да го изпия - казва Уайлд по-късно, - такава адмирация имам към него.“ Уайлд е с дълго до глезените палто от зелено кадифе с кожена яка и букли, а Уитман с бяла разгърдена риза със запретнати ръкави и домашен панталон с торби на колената. 1882 в Конкорд, Масачузетс, умира най-яркият американски тран- сценденталист Ралф Уалдо Емерсън. 1882 в Бостън излиза шедьовърът на персоналиста Бордън Паркър Боун „Метафизика“. 1883 в България по време на суспендирането на българската конституция методистките мисии биват затворени. 1883 (28 септември) в
към текста >>
134.
Глава четвърта: Семинаристът
 
- Атанас Славов
Този Океан... Само че така няма да стане! Ще трябва първо да поговорим. Ще трябва първо да насочим камерата си под правилния ъгъл на зрение, да я фокусираме на правилната дълбочина на образа, защото иначе ще трупаме факти, които няма да разберем. Няма да ги схванем в цялата дълбочина, която имат за този позакъснял ученик на свищовското духовно училище с диплома на проповедник в ръката, но без тръпката да проповядва в сърцето. Той не може още да проговори. (Фигуративно казано, разбира се.) Колкото повече уми през тези три години в Свищов, толкова повече странната неувереност на това умно момче нараства. Той беше така и преди, и именно поради тази липса на готовност да влезе в живота баща му, отец Константин, го беше изпратил да продължи учението си в Свищов, в най-доброто училище, за което знаеше, при учители не само учили зад океана в Новия свят, но и доказали себе си като проповедници в непосредствена близост до Ню Йорк! Най-големият град на западното полукълбо. Най-богатият град. Най-устроеният, най-бързият, най-взискателният град. Ако тези учители бяха успели там, ако бяха отбелязани между първенците в историята на семинарията на Медисън, кой можеше да му даде повече? Да беше несхватлив? Не. Свидетелството му беше много добро. Но отец Константин забелязваше, колкото и да не личеше на пръв поглед, как Петър все по-често се самовглъбява и става по-мълчалив. Вече бе над двадесетгодишен мъж. Не проговарваше, беше набожен, но след Свищов
към текста >>
135.
Глава пета: Ученият
 
- Атанас Славов
Автоматични фотокамера 1893 на световното изложение в Чикаго посетителите могат да видят макет на бараката, от която бива измъкнат, в традицията на шоуто на Кит Карсън, вождът Ситинг Бул, за да бъде убит от препускащи наоколо индиански бойци на коне. 1893 (лятото) на същото изложение Чакалов превежда на Алеко Константинов и приятелите му. 1893 по отсечката Чикаго-Хъдзън „Емпайър Експрес“ поставя рекорд в жп транспорта, като развива 180 км в час. 1893 в Ню Йорк цените на билетите на Саут Фери стават пет цента. 1893 в Турция фанатици нападат американски мисионери. 1893 на жп линията Москва-Петербург биват убити 50 селяни, които се опитват да спрат влака с царския вагон и да молят бащата император за помощ срещу продължаващия глад. 1893 Хавайската кралица Лилиоукалани бива свалена от престола с преврат от влиятелни американски жители на островите. 1893 (август 23-28) във Варна годишната методистка конференция назначава Захария Димитров за 4 години в Хотанца. 1894 (6 февруари) в Смолян, България, се ражда Петър Пампоров - толстоист, вегетарианец, популяризатор на Емерсън. В двадесетте години на 20 век, като пътуващ проповедник на идеите на Дънов в Европа, той основава първите Бели братства в Естония, Латвия и Литва. 1894 в Медисън в семинарията Дрю постъпва Вишанов, а в Алегени колидж се записва Пачеджиев. 1894 (13-18 юни) в Русе методистката годишна конференция се заема с нова Русенска семинария с директор Стефан Томов. 1894 (8 август) умира преподавателят на
към текста >>
136.
Съдържание
 
- Георги Христов
- ТЕОРИЯ I. Пробуждане на колективното съзнание или идеята за Цялото и неговите части II. Четирите съвета като органически метод за самоорганизиране на Братството 1. Идеята за четирите съвета 1.1. Съвет на физическия труд 1.2. Съвет за духовния живот 1.3. Съвет за просвета 1.4. Съвет на примирителите 1.5. Съвет на хармонията 1.6. Най-малката задача на всеки един от съветите за една година 1.7. Общи правила и препоръки за четирите съвета 1.8. Обликът на истинския ръководител 1.9. Основни опасности при работата на съветите 1.10. Методи за справяне с неприятелите 1.11. Възникнали въпроси от учениците по идеята за четирите съвета 1.12. Идеята за четирите съвета - основа за полагане на общ братски живот 2. Как действат четирите съвета вътре в нас 2.1. Събуждане на дарбите и способностите на всеки чрез работата в четирите съвета 2.2. Идеята за четирите съвета е вложена в нас предвечно 2.3. Действие на физическия съвет - чрез тялото и волята 2.4. Действие на духовния съвет - чрез сърцето и чувствата 2.5. Действие на просветния съвет - чрез ума и мисълта 3. Правило: Комунизира се трудът и работата, а не капиталът III. Беседи от Учителя, изнесени пред членовете на вътрешната верига Сутринта, 15 юни [сряда] 1921, Саран бей [гр. Септември] 31 август [сряда] 1921 год. - Търново 8:45 ч., 21 юни [сряда], 1922 г. - София 11:00 ч., 22 юни [четвъртък], 1922 г. - София 5:30 ч., 23 юни [петък], 1922 г. - София 7:30 ч., 24 юни [събота], 1922 г. -
към текста >>
137.
ЧАСТ ПЪРВА - ТЕОРИЯ
 
- Георги Христов
I. Пробуждане на колективното съзнание или идеята за Цялото и неговите части II. Четирите съвета като органически метод за самоорганизиране на Братството III. Беседи от Учителя, изнесени пред членовете на вътрешната верига IV. Мисли на Учителя за Синархията V. Пет статии от Иван Толев за Синархията VI. Георги Радев - Братско общежитие (Комуналният братски живот) VII. Борис Николов - мисли за
към текста >>
138.
I. Пробуждане на колективното съзнание или идеята за Цялото и неговите части
 
- Георги Христов
I. Пробуждане на колективното съзнание или идеята за Цялото и неговите части Ще запитате:„Къде са ангелите?“ Някои от вас съставляват малкото пръстче на ангелите и когато някой ангел реши да употреби твоята воля, ти ставаш мек, нежен, и тогава те хваща страх, че си на пръста на ангела, а утре, щом те остави свободен, казваш си: „Слава Богу, свободен съм!“ Но след това може да те тури на другия си пръст. Апостол Павел казва, че сме удове на едно тяло, което е Христос1. През деня нашето тяло заема различни положения в Божествения Свят. Някой ден сме в ходилото на Божествения Човек, друг път сме в ръцете му. Не е нещастие да бъдеш в ходилото на Бога. Господ казва: „Днес ще походя малко с теб.“ На другия ден те туря на ръцете си и казва: „Днес с тебе ще помилвам някого.“ Може да станеш лекар, някой хирург, може да напишеш някое хубаво писмо, може да принесеш хиляди блага, но ако не си готов да заемеш положението на разни удове от Божественото тяло, не можеш да разбереш Божествения закон. Вашата история не знаете - не знаете откъде идвате, накъде отивате; нищо не знаете, за вас е скрито и миналото, и бъдещето; знаете само, че сте тук и чувствате Божественото слънце, а всичко останало е скрито за вас. Досега се намирахме в света на илюзиите - на промените и измененията. Сега сме излезли от колективното подсъзнание, а когато дойде да се развие нашата воля, влизаме в новата фаза на колективното съзнание - да съзнаваме, че всички хора, с които живеем,
към текста >>
139.
2.4. Действие на духовния съвет – чрез сърцето и чувствата
 
- Георги Христов
духовния съвет – чрез сърцето и чувствата Затова ние първо трябва да схванем физическите, несъзнателните енергии, които се развиват в нашето тяло и изтичат от Природата. Те имат особен род действие. Тези енергии трябва да ги прекараме през тялото си отгоре-надолу, наляво-надясно, за да се обновява то. Тези енергии се пренасят чрез артериалната и венозната кръв отгоре-надолу и отдолу- нагоре, постоянно циркулират в тялото ни. В тези физически енергии пък има друг род енергии, които аз наричам енергии на чувствителността. Не трябва да съзнаваме енергията само като физическа проява, а и да схващаме, че всяка енергия произвежда известен род приятно или неприятно впечатление, защото физическата енергия може или да ни подтикне да вървим напред, или да ни спъне. Когато физическата енергия те спира, тя предизвиква корабокрушение, а когато те движи напред, туй движение ни е приятно. Тъй например се движи един влак от София за Варна - ако тази енергия моментално се спре, веднага всички пътници изскачат от влака навън. И когато един род енергия от астралния свят се спре, ние чувстваме при спирането на тази енергия или едно болезнено състояние, болка, или приятно разположение на чувствата си. Вторият род енергии са енергиите на сърцето и енергиите на чувствата. Щом запасът на физически енергии е достатъчен, тялото е в нормално състояние, тогава и духовните енергии съответстват на физическите, т.е. физическите енергии по-лесно могат да се
към текста >>
140.
3. Правило: Комунизира се трудът и работата, а не капиталът
 
- Георги Христов
се трудът и работата, а не капиталът Но за да се образува едно общество, кое е най-необходимото? Ние трябва да бъдем способни да знаем как да послужим на хората. Ние трябва да бъдем сръчни и способни за всичко. В нашата Школа ще застъпим всички занаяти. Няма да има занаят, който да не познаваме. Всички изкуства ще застъпим и от нас по-добри специалисти няма да има. И писатели, и инженери, и поети, и дърводелци ще имаме, тъй че ще знаем да правим туй-онуй, нищо няма да ни се опре. Никого няма да викаме отвън да ни работи. Някой брат няма къща: хайде, няколко други братя ще се заемат, за 2-3 недели ще му направят къща с 2-3 стаи. Ще строим. Ще кажете: „Отде ще вземаме пари?“ Всички камъни, тухли, пясък - всичко ще доставяме чрез нашия труд, ще покажем на хората, че всичко можем да работим. Ако искате, аз пръв ще ви дам пример. Ще ви покажа как се строи къща, как се работи дърводелство - всичко можем да работим. Няма да има занаят между нас, за който да кажем, че не е хубав занаят. Не, всички занаяти ще можем да работим. Ние трябва да имаме смирение, всеки да върши работата си. Например следя учениците: като кажат да се вземат стомните, някой си мисли: „Дали ще мога да изклинча, или не?“ Всеки трябва, като дойде тук, да гледа сам да си донесе вода. И ако има някоя слаба черта, като дойде тук, да гледа да се поправи. Ако някому не се иска да услужва, а иска другите да му услужват, тъкмо той трябва да работи, да слугува на другите и да
към текста >>
141.
31 август [сряда] 1921 год. - Търново
 
- Георги Христов
1921 год. - Търново Тая години е удобна за правене на опити, няма да струва много скъпо. Тия, които нямат карма, за тях можем да работим, а които имат карма, ще прекарат по-трудничко. В братствата ще образуваме малки братски центрове за идеалистите, които да правят опит. Корените трябва да се държат здраво, за да не изсъхнат клоните. Братството е в клоните. Корените трябва да черпят сокове от почвата (от Света). Когато една вълна се блъска в една стена, стената не трябва да се сърди - не трябва да се смущава, а трябва да бъде непроницаема и да отстоява в изпитанията. Най-големите стълкновения са на физическия и умствения светове - те трябва да се премахнат. Опитът се състои в следующото: от София например ще изпратим една или две сестри в някой град, да видим ще ли внесат хармония със своето присъствие или не. Неуспехът на нещата се състои в различието на стремежа в хората. Горницата (Светая Светих) не се отваря тази година, за да се отвори отвътре - в стаичката е външната страна. Тая година Духът работи повече отвътре, колкото отвън. Трябва да се постараем сами да си разясним устройството на Светая Светих. Който е влязъл в тоя път, трябват му силна воля и смелост. Първото нещо - тия 10 души да образуват хармонията. Ще трябва сега да привлечем по 10 души по закона на хармонията. Щом се образува хармонията, ще ни се устрои вътрешна станция. Сега ако влезем в Светая Светих (горницата), няма да ни ползва нищо, ще заспим. Миналата година в горницата се е
към текста >>
142.
5:30 ч., 23 юни [петък], 1922 г. - София
 
- Георги Христов
юни [петък], 1922 г. - София Мълчание Добрата молитва Четиво - Битие, глава 45 Вчера ви говорих за пост и молитва. Тук ще се привлекат само ония братя, които са повдигнати. Това трябва да стане по вътрешно подбуждение. При много хора изпълнителите скъсват веригата, затова ще ги направим само с 10 души. Двама души се молят, единият има материална връзка, другият - духовна, каква връзка могат да имат? Ако се даде пост и молитва на широк кръг може да се мине в друга крайност. Както сълзите на малкото дете, което смята, че като плаче, майка му дава. Трябва всичко да става съзнателно. Със свещениците Невидимият свят не се разправя. С тях сам аз мога да се разправя. Духовенството ние трябва да го снемем, за да не ни задавя. Вие искате да ви дам знание, но вашите мисли не са чисти, вие ще почнете да търгувате, да правите сделки. Сега всичко на опит. Като дойде някой и се препоръча за Учител, ще го пратим при някой болен от живиница22 да го излекува, щом Господ е с него. Някои са скарани - да ги сдобри. Трябва да изпитвате и себе си. Ако вие имате и най-малкото съмнение в мен, връзката ви с мен е скъсана. Там, където ние можем да действаме, трябва да действаме. А там, дето не може, Невидимият свят действа. У вас има желание българският народ да се повдигне - това е едно не добро желание у вас. Досега ние му дадохме много, а той нищо не е дал. А, за да се повдигне, не са му нужни, първо - земя и, второ - пари. Това е външната страна. Но ако всичко това е за благото на едно
към текста >>
143.
1. Статия първа - Окултна социология
 
- Георги Христов
- Окултна социология - Образуване и развитие на обществото. - Старата община. - Що е държава. - Мнението на съвременните юристи и социолози. - Системата на Сент-Ив д‘Алвейдър „Всемирна летопис“, Г. I, кн. 1 (22.III. 1919 г.), с. 19-20: Човекът е социално същество. Неговите индивидуални, телесни и духовни нужди му налагат да живее, от деня на раждането си до последния си час, в постоянно общение с подобните на себе си. Освен известните библейски случаи на отшелничество, при които пак Провидението е проявявало грижите си към уединения35, както и много други случаи след идването на Христа, които имат специална цел и особено обяснение, не може да се поддържа, по принцип, че в живота на човека има стремеж към усамотение. Напротив, даже и временното му отстранение от другите възбужда у него неудържимо влечение към неговите братя по образ, подобие и живот. Същият природен инстинкт на задружност се наблюдава и между животните. Всички се събират в двойки или в по-малки и по-големи групи, размножават се и взаимно си помагат в своя живот и развитие. От тоя естествен закон на привързаност и общност между човешките индивиди произтича и нуждата да се образува общество за ползата на всички негови членове и да му се даде такава организация и форма, които най-добре да съответстват на вътрешното му съдържание и на целта на живота. Като са изхождали от това общо положение, социолозите във всички времена и народи са се старали да открият единствения истински закон, който може да
към текста >>
144.
3. Статия трета
 
- Георги Христов
Окултна социология - Системата на Сент- Ив д ‘Алвейдър - Правителствата на съвременните народи - Република, монархия, теокрация „Всемирна летопис“, Г. I, кн. 3 (1. VI. 1919), с.12-14 В тази статия ще продължим разяснението на системата на Сент-Ив д‘Алвейдър за образуването формата на държавата и начина на управлението. Така нашите четци, чрез последователно развитие на предмета, ще могат да си съставят ясна представа за естествения процес на развитието на обществата и оформяването им в държава с определен начин на управление. Ако разгледаме синархията като научен закон, ще можем да определим точното положение на всяка форма на управление в йерархията на социалните науки. Нека предоставим по тоя предмет думата на самия Сент-Ив д‘Алвейдър, за да разясни сам той гледището си върху различните форми на държавна уредба. Ще цитираме направо от I-та глава на съчинението му „Mission des Souvereains“: „При изследванията за произхода на общественото право и европейския начин на управление, ние често ще трябва да употребяваме термините: република, монархия и теокрация, поради което необходимо е точно да определим значението на тия думи, но не чрез граматически анализ, както многократно са правили това още от времето на Платона57 до наше време, а чрез наблюдение и исторически опит. Понеже целта ни е да разясним истината, доколкото това е в нашите сили, а не да изтъкнем тук някаква определена политическа система, то ние ще правим научните си изследвания съвсем
към текста >>
145.
4. Идеално и осъществимо управление
 
- Георги Христов
осъществимо управление Окултна социология - Що е синархия? - Нова България „Всемирна летопис“, Г. III, кн. 1 (IX. 1923 г.), с.1-4 Най-трудният за разрешение въпрос за народите продължава да е тяхното вътрешно социално и държавно устройство, от което зависи и организацията на международното общежитие. Поради войните, които разклатиха издъно основите на държавния живот във всички страни, обществени дейци и политици предприемат всевъзможни експерименти, за да усъвършенстват формите и методите на управлението, та по тоя начин да създадат по-добри условия за съществуване и напредък на народните маси. Обаче, всичките тия опити един след друг пропадат, като затрупват под развалините на политическите кули безбройни народни ценности и блага. Построенията на съвременния социологически емпиризъм не издържат и най-малкия напор на живота. Те рухват в прах за късо време, защото са основани на пясък. Три са системите на държавна уредба със съответните форми, които, понастоящем, най-много се препоръчват и практикуват в Европа: 1. Демокрация, във форма на конституционна монархия или република с парламент; 2. Социална демокрация, в също такава форма [като горната]; 3. Комунизъм, във форма на съветска република. При досегашната обществена структура и трите тия системи, като резултат от философски разсъждения, страдат от един и същи органически недъг: те са неестествени, защото противоречат на законите на живата природа. Някои искат да кажат, че демокрацията, както самата тая гръцка
към текста >>
146.
VII. Борис Николов - мисли за комуните
 
- Георги Христов
- мисли за комуните 1. Една форма на общ живот може да се изработи като художествено творение. Ние искаме да опитаме комуната като метод, да се изрази новият живот. Но това нещо може да направим и с нашия личен живот сред обществото, в което се движим и живеем. 2. Общият живот е хубав. Но там с колко и много ограничения имаш да се справяш. За временно може да се допусне, но за постоянно - не! 3. При всяка грешка, при всеки неуспех, при всяко несъвършенство кажи: „Начало“. Ново усилие на човешкия дух - още една крачка напред. 4. Човек трябва да прави усилие, да държи съзнанието си по-високо от околната среда, за да не го смъкне тя до своето ниво. Човек трябва да държи връзка с Бога, тогаз всички условия ще може да използва. 5. Три неща за комуните: Когато срещнеш душа, която страда, изпрати и една хубава мисъл. Когато се молиш, отправи една свещена мисъл към Бога право нагоре. В живота трябва да има една основна работа. Когато се приближаваш към някоя душа, вживявай се в онова, което тя прави и преживявай това с нея. 6. Не е достатъчно само един стремеж за комуна. Трябват различни методи, за да се реализира този стремеж. Живота трябва да се превърне в Школа, за да се изработят добрите навици. Всичко това трябва да върви
към текста >>
147.
ЧАСТ ВТОРА - ПРАКТИКА
 
- Георги Христов
ПРАКТИКА I Комуната в Ачларе 1. Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г. - Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г. - Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - „Ачларе, април. Работен ден - „Ачларе, април. Работен ден Борис Николов Жорж (Георги) Радев Христо Койчев Бай Жечо Вълков Кръстю Тулешков Коста (Константин Константинов) Асен Кантарджиев Александър Стрезов Георги Томалевски - „Ачларе. Понеделник, 29 май - 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето - Ачларе, Юни - 22 юли - пътуване из Бургаски окръг - Ачларе, 27 юли - Финален акорд - напускане на комуната, 10-14 август 1922 г. и отпътуване към събора в Търново 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Възникване на идеята за комунален живот - Пристигане в село Ачларе - Начало на работата в братската комуна с младежки плам - Как се промени първоначалната негативна нагласа към комунарите - Първата жътва на младите комунари - Екскурзия до Коджа-Балкан - Харманът - Джанките в Ачларската комуна - Студентските костюми стават на комунарски дрехи - Маларията - Три писма до Борис Николов 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - „Научете по един занаят за да бъдете свободни!" - В началото на 20-те години идеята за комунален начин на живот става повсеместна - Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе. - Привикване към суровите условия и физическия труд в комуната -
към текста >>
148.
2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе
 
- Георги Христов
- спомени на един комунар от с. Ачларе Възникване на идеята за комунален живот В нас, младите ученици по онова време се разгоря един голям огън. Идеята за братски живот, за общ комунален живот ни беше обхванала изцяло. И ние искахме да реализираме този живот и то веднага. Замисляхме и започнахме да правим първите опити за общ братски живот. Ние отначало отдавахме голямо значение на обстановката, в която ще се осъществи комуналния живот. Тогава още не знаехме силите на вътрешния живот у човека, както в последствие ни се разкри в Школата на Учителя. Ние замисляхме да си създадем стопанство, там да работим, там да учим. Но нямахме наши средства, нито земя, нито инвентар. Само с едни голи ръце, но с огън в сърцата. Отидохме в мините в гр. Перник, дано изкараме пари да си купим земя и да си обзаведем стопанство. Отидохме там, но се оказа, че със средствата, които изкарва работникът, едва може да преживее ден за ден. А камо ли да отделя средства за друго. Около това отиване там имаме много преживелици. Идеята за комуните ни беше тъй силно обхванала, че ние решихме да напуснем университета и да се върнем към природата, към простия живот.Това беше под влиянието на учението на Толстоя. С Учителя споделяхме всичко. Той не ни възпираше да направим нашия опит, защото навсякъде идеята за общ комунален братски живот бе обладала и други млади хора, главно толстоисти. И те направиха комуни, опити за комунален живот. Имаха свои комуни в Бургаско и Ловешко. Обаче те бяха отишли
към текста >>
149.
1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г.
 
- Георги Христов
Русе 1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г. Пристигане на новите комунари в Русе през юли на 1923 г. На следната година след Ачларе ние направихме нова комуна в град Русе132 . Тук работите не са както в Ачларе. Тази комуна се осъществява в един хубав чифлик в местността „Свирчовица“, където за обработване няма толкова ниви, колкото зеленчукови и овощни градини. За пръв път в тази комуна участват и някои наши сестри. От ачларците тук са Коста, Жорж, Кръстю, Христо и аз, а от сестрите - Мария133, Цветана134, Виктория135, Пенка136 и Дафина137. Нов комунар в Русенската комуна е и Петър Камбуров от Казанлък138. Прави ми впечатление как Петър - бивш анархист, прави първите си стъпки в този братски съвместен живот. По начало той не обича да се приобщава към никакви наложени порядки и понякога проявява нетърпение. Държи на личната свобода и най-малкото засягане го дразни. Той е много мил, много сърдечен и предан брат, но носи върху себе си знака на безвластието и това хем задълбочено, хем непокорно начало на славянския човек, което той е наследил и от усърдното четене на Достоевски. „След няколко много малки буреносни облачни дни работата тръгва. Градината и дворът на русенската комуна са отлични. Има сенки, има навес, странични постройки и доста много удобства. Тук ние не сме принудени да водим примитивен живот, както в своето първо ачларско посвещение. В русенската комуна не работим толкова усилено и не се уморяваме така много, както при бай
към текста >>
150.
III. Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров
 
- Георги Христов
Арбанаси - спомени на Петър Камбуров Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси Заселване на първия член на комуната в Арбанаси - края на септември, 1920 г. Опитността с бостана и градушката Непослушание към Учителя Новата опитност с бостана Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г. Трудностите, съпътстващи комунарския живот Публична сказка пред обществеността на селото На работа в София като каруцар Разтуряне на комуната през лятото на 1926
към текста >>
151.
IV. Опити за нови комуни - спомени на Борис Николов
 
- Георги Христов
нови комуни - спомени на Борис Николов Пръв опит от ученици на Учителя за комуна в Бургас Братска комуна в Арбанаси Братска комуна в
към текста >>
152.
Как се оформи землището на Изгрева – палатката на Бертоли
 
- Георги Христов
землището на Изгрева – палатката на Бертоли Старите братя се заеха да откупват нивите на слатинските селяни, за да се оформи братското селище, като около 40 декара бяха откупени с братски средства. Най-напред купиха една нива от 8 декара, която принадлежеше на английския журналист Баучер156. Така че след смъртта на Баучер слугата му продава нивата на нашите възрастни приятели. Като се закупи това място, то стана основа, за да се закупят и други селски имоти наоколо. Цялата местност бе голо поле. Селяните от село Слатина сееха царевица и жито. Учителя насърчи приятелите да закупуват тези места. Имаше места свободни и не бяха скъпи и всеки можеше да си закупи кой колкото си места иска. Учителя бе наредил да се закупят и други места, така че от Дървенишкото шосе до долу, до линията трябваше да се изкупят местата, за да се оформи едно братско селище. Но това не се направи и след години ние видяхме последиците от това не- послушание. По това време се закупиха общо 40 декара братски земи със средства на Братството. Касиер тогава беше Тодор Стоименов, един честен и пестелив човек. Тогава ние студентите, ученици се намирахме в много лошо положение с квартирите. Можеш да търсиш с дни квартира и да не можеш да намериш. Най-много можеш да влезнеш или в някое мазе или на някой таван. Пък и нямахме средства за една редовна квартира. Те бяха много скъпи. През лятото разрешихме въпроса така, че спяхме на поляната между борчетата. Но ето, че дойде есента и захладня. Веднъж мина
към текста >>
153.
Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век
 
- Филип Филипов
на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век Опит за съвременен прочит и представяне на нови идеи Импулсът да осмислим собствената си същност е онова рекурсивно завихряне, което ни превръща в азови същества. Ако древните гърци са ни завещали крилатата фраза: Познай себе си, то Парсифал е втъкал в нашите души въпроса: Каква е тайната на Граала. Две хиляди години след Поврата на времената и почти век, след като антропософията прониза европейската култура, стремежът към себепознание не е угаснал, а се е превърнал в духовна наука. В тази статия ще си позволим, вдъхновени от легендата за търсещия Парсифал, с питаща душа да задаваме въпроси и да изваем от нашия аз очакващата форма на Светия Потир.1 И така, ето два въпроса, който ще образуват крайъгълния камък на тази статия: Как е организирана Бялата ложа от Учители на човечеството и каква е нейната дейност в наши дни? Каква е структурата на човешкия Аз? Това всъщност са все въпроси за азовостта, но съответно в макро-космичен и микрокосмичен аспект. Христос Исус и Неговата жертвена дейно от са самата същно от на Макрокосмичната азовост2, която по степенно и все повече става азовост на цялото човечество. Както човешкото същество има свой Аз, така и самото човечество оформя един цялостен организъм*, който намира своя организиращ център в Аз-а на Космоса3. Познаем ли структурата на човешкия Аз, ще придобием представа за същността и дейността на Бялата ложа. И обратно: изследваме ли работата на Христовите
към текста >>
154.
Словото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като проява на Бодхисатва Майтрея
 
- Филип Филипов
Беинса Дуно (Петър Дънов) като проява на Бодхисатва Майтрея В заглавието на тази глава несъмнено е изказана една друга гледна точка към всичко, изложено в първата частна книгата. Всички доказателства в тази насока биха могли да се опрат преди всичко на няколко твърдения, заимствани от антропософската доктрина, най-вече - от нейните духовни изследвания върху Ложата на Бодхисатвите и тяхната мисия.1 По този начин, използвайки аналогии между духовната наука и историческите данни за Учителя Беинса Дуно (1864-1944), ние можем да формулираме нашата теза в следните няколко твърдения: I. Учителя Беинса Дуно е Бодхисатвата на XX век, т.е. един от дванадесетте от Ложата на Бодхисатвите, ръководена от Христос чрез Светия Дух.2 II. Той е Бодхисатва Майтрея, т.е. този Бодхисатва, на когото след три хиляди години предстои да стане Буда (на санскритМайтрея означава буквално този, който предава Доброто чрез Слово3, а псевдонимът Беинса Дуно е негова транскрипция на един свещен протоезик, наричан от самия Учител ватански). III. В исторически аспект Учителя Беинса Дуно е първият Бодхисатва след мистерията на Голгота, затова той се определя като най-великият Учител, който някога се е явявал, за да изясни на човечеството Христовото събитие в неговия пълен обхват, т.е. той е най-великият Учител на Христовия импулс.4 IV. Индивидуалността на Бодхисатва Майтрея се инкорпорира, т.е. непълно се въплъщава в Петър Дънов около 1896-7 г.5 и се проявява физически чрез него четиридесет и
към текста >>
155.
Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944)
 
- Филип Филипов
(Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944) Биография Петър Константинов Дънов е роден на 11 юли 1864 г. (29 юни ст. ст., Петро-вден) в с. Хадърча, днес Николаевка (недалеч от Варна, България). Трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Георгиева. Негов дядо по майчина линия е чорбаджи Атанас Георгиев (1805-1865), възрожденски деятел за църковна независимост. Баща му Константин Дъновски (1830-1918) е първият български учител и свещеник във Варна. През 1872 г. Петър Дънов постъпва в Основно българско училище в с. Хадърча, а след освобождението на България от османска власт завършва Петокласна мъжка гимназия във Варна. На 24 юни 1886 г. завършва Американско методистко училище в Свищов и от есента на 1887 г. до лятото на 1888 г. учителства в с. Хотанца, Русенско. През август 1888 г. заминава за САЩ и се записва студент в Методистката теологическа семинария Дрю, гр. Медисън, щат Ню Джьрси, и я завършва през май 1892 г. През есента на 1892 г. се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет, защитава дипломна работа,,Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране" и се дипломира през юни 1893 г. Една година посещава редовно занятията в Медицинския факултет на Бостънския университет. През 1895 г. (на 31-годишна възраст) Петър Дънов се завръща в България, установява се във Варна, отказва предлаганите му длъжности на методистки и теософски проповедник. През 1896 г. издава книгата „Науката и възпитанието", в която
към текста >>
156.
Библиография
 
- Филип Филипов
Учителя във Варна, ИК Бяло Братство София (1999), ISBN 954-8091-91-7 Лазаридес, Прокофьиев, Трагедия Валентина Томберга, Страсбург - Санкг-Петербург (1999), ISBN N/A М. Константинов, Б. Боев, М. Тодорова, Б. Николов, Учителя, ИК Бяло Братство, София (2005), ISBN 954-744-050-0 Милка Кралева, Учителят Петър Дънов. Живот и учение, ИК Кибеа София (2001), ISBN 954-474-264-6 С. Прокофиев, Восток е сеете Запада, Н.И. Новикова (1998), ISBN 5-87991-010-5 Учителя Беинса Дуно, Учителят говори, Съставител Георги Радев, ИК Алфадар, София (1998), ISBN 954-8785-17-Х Учителя Беинса Дуно, Доброто разположение, Съставител Боян Боев, ИК Бяло Братство (2001), ISBN 954-744-026-8 Учителя Беинса Дуно, Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново, ИК Алфиола (1995), ISBN 954-8139-10-3 Учителя Беинса Дуно, Поучаваше ги, Стара книга (1923), ISBN N/A Учителя Беинса Дуно, Акордиране на човешката душа, ИК Бяло Братство (2001), ISBN 954-744-001-2 Учителя Беинса Дуно, Изгревът на Бялото Братство - Том III, ИК Житен клас (1995), ISBN 954-90041-2-0 Учителя Беинса Дуно, Изгревът на Бялото Братство - Том IV, ИК Житен клас (1995), ISBN 954-90041-4-7 Учителя Беинса Дуно, Разговори при Седемте рилски езера, ИК Кралица Маб (1993), ISBN 954-478-11-3 Учителя Беинса Дуно, Завета на цветните лъчи на Светлината, ИК Бяло Братство (2004), ISBN 954-744-042-Х Учителя Петър Дънов, Изгревът на Бялото Братство - Том I, ИК Житен клас (1993), ISBN 954-799-183-3 Учителя Петър Дънов, Разумното сърце,
към текста >>
157.
За авторите
 
- Филип Филипов
Филипов. Роден през 1974 г., живее и работи във Варна. Завършва математика във Варна и по-късно придобива бакалавърска степен като преподавател по физика и химия през 2001 г., а по-късно защитава магистърска степен по философия на съзнанието и езика в Софийски университет „Климент Охридски". Изучава езотерико-християнските учения на Учителя Беинса Дуно и Рудолф Щайнер от 1992 г. Издава един от първите учебници по астрология в посткомунистическа България през 1995 г. Работи като сътрудник за предпечатна подготовка на Издателство „Бяло Братство" и като уебмастер на сайт www.BeinsaDouno.org от 1997 г. Работи по проекта за създаването на пълен електронен архив на Словото на Учителя Беинса Дуно и по създаването на нови мултимедийни книжовни форми. Член на Антропософското общество от ноември 2004 г. Е-меил:
[email protected]
Преслав Павлов. Роден през 1972 г. във Варна. Защитава магистърска степен в Технически университет - Варна през 1996 г. и специализира във Великобритания през 2005 г. Работи като менажер в областта на информационните технологии. Изучава езотерико-християнските учения на Учителя Беинса Дуно и Рудолф Щайнер от 1990 г. В периода 1998-2006 г. посещава и живее в много страни по света и изучава традициите на Западноевропейската култура. По настоящем живее и работи в София, България. Автор на няколко монографии с антропософска насоченост. От 2002 г. работи по изграждането на антропософска библиотека на английски език. Е-меил:
към текста >>
158.
Възпитанието на детето
 
Възпитанието на детето - Макс Хайндл
Възпитанието и образованието на нашите деца е най-важният принос, който можем да направим за човешкото развитие. Мъдрите родители, които желаят да дадат на детето всички предимства, още преди раждането, дори преди зачеването, трябва да насочат мислите си в молитва към задачата, която предприемат. Те трябва да са убедени, че за растежа допринасят подходящите звездни влияния, когато Луната преминава през фази, благоприятни за създаване на едно силно и здраво тяло. Разбира се, техните тела трябва да са във възможно най-доброто физическо, морално и душевно (психическо) състояние. След това, по време на утробния период, родителите трябва постоянно да поддържат във въображението си идеала за един силен и полезен живот на идващото същество. Веднага след раждането е добре да направят хороскоп на детето, защото идеалният родител е също и астролог. Ако не са в състояние сами да направят хороскопа, те поне могат да научат звездните знаци, които ще им дадат възможност да разберат смисъла на думите на астролога. От рождената диаграма на детето могат лесно да бъдат видени силните и слабите страни от характера му. Тогава родителите ще бъдат във възможно най- добрата позиция да поощрят доброто и да вземат подходящи мерки, за да променят слабостите, преди те да станат действителност. По такъв начин те ще могат до голяма степен да помогнат на идващото същество да преодолее недостатъците си. Като погледнем на Духа като на вечен странник и на всеки земен живот като на
към текста >>
НАГОРЕ