НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
1.
2_03 Лунен химн
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
добър повод привечер да се съберем в салона на "Изгрева", да споделим известни впечатления и да чуем мнението на Учителя за един филм, озаглавен "Лунната соната". Мнозина от нас успяха да видят филма и да чуят концертното изпълнение на Бетховеновата "Лунна соната" от световно-известния полски пианист Игнац Падаревски. Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с Учителя как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено. Падаревски бе съвременник на Учителя, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република. Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните и децимите. Във филма операторите нарочно се спираха да снемат както вглъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не се стоварваха с цялата си тежест, както при много от пианистите. Един по един, за кратко време ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма. Учителят бе вече между нас. Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма. С няколко думи братът нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното
към текста >>
2.
2_28 Слово за музиката на Великия Учител
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
на Великия Учител" Петър Константинов Дънов - Беинса Дуно - е роден на 12 юли 1864 година в китното село Николаевка в околностите на настоящия град Варна. Тялото Му е положено, след като си замина на 27 декември 1944 год., в градината на учреденото от Него общежитие и общество "Изгрева", разположено до югоизточната част на "Парка на свободата", а преди наречен "Борисова градина". Животът на този бележит българин е творчески израз на създаденото и откърмено от Него, оригинално по форма, съдържание и смисъл, Учение за разумен и високоидеен живот посветен на дружба, мир и любов между жителите на нашата планета, основано на великото хармонично единство в природата. Слово за музиката на Великия Учител От ранна детска възраст до последните дни на Неговия живот, Той музицираше така, както пеят и свирят самобитните народни майстори, озарени от трепетните импулси на творческо вдъхновение. Той познава цигулковото изкуство. С цигулката свири песни и мотиви, докоснали за първи път струните на Неговата чутка Душа. Със своя мек и баритонов тембър, Той пее песни едновременно с цигулката. Текст и музика се изливат в едно съвършено единство. Характерът на Неговото музикално творчество е израз на Неговите основни идеи. Една дивна манифестация на Любов към Бога, любов към човека, любов към природата, към зримото и незримото Битие, част от което сме и ние, обитателите на тази планета - назовани человеци. Песните, музикалните упражнения и мотиви са с различна интонация и стил. В
към текста >>
3.
ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА
,
,
ТОМ 2
ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА Разговор на Учителя с Духа Господен Аз съм Господ твой, който ида да те подкрепя чрез силата на Своя Дух и да ти дам разумение на тайните Божии, които Бог твой благоволява да ти открие. Защото си възлюблен избраник Господен, в когото Вечний и неизследимий Бог благоволява да те осветли с Духа на Своята Истина. Ето всички ние се радваме в теб и сме пратени от твоя Бог Господ да те облечем в сила и мощ и да ти предадем юздите на земните царства, да те изведем и прославим пред очите на света, да знаят всички, че Господ се е възцарил в умовете и сърцата на всички, които го любят. Ето денят дойде и ние идем с вечното обещание от горе, да възстановим ред и правда на тая Земя. Ето Словото Божие е истинно. Светът ще се пречисти от небесен огън. В края на времето ще дойде вестител от горе, който ще ви просвети. А на теб лично Ангел от Небето ще дойде да ти донесе великата заповед, която Бог ти изпраща да изпълниш. Словото е вярно и ще бъде засвидетелствано от силата на Светия Дух Господен, който ще те осени и ще бъде твой водител всякога. Ето този вестител, Ангел на завета, ти ще видиш с твоите очи идущата година, която Бог ще отбележи със своя пръст. Ето това място, в което ти стоиш, ще стане врата, през която всички праведни ще минат и дойдат в Сион, в Светата Гора, и сам Господ на силите ще провъзгласи своето благо възнамерение и своята свята Воля. Изпитът, който ти беше даден – да се бориш лично с княза на тоя свят, с тая старовременна змия, на
към текста >>
4.
ПОСЛЕСЛОВ
,
,
ТОМ 2
130 години от рождението на Учителя Петър Дънов (1864-1994 год.) и 50 години от заминаването Му (1944-1994 год.) бе решено да се публикуват легендарните „Седемтях разговора с духа Господен", пренасяни от уста на уста и от поколение на поколение. За проучаването на тези разговори е необходимо специална и продължителна подготовка от десетки години. Освен това бе необходимо да се представят последователно онези събития, съпътствуващи Петър Дънов, които предхождат времето, когато са записани тези разговори. А те са записани собственоръчно от Учителя в Неговата кореспонденция с Пеню Киров от Бургас. За това бяха цитирани онези пасажи от писмата, които се отнасяха за онези раздели, които бяха написани и поднесени от съставителя на този обзор. Те са дадени под заглавието „Предисловия". Съставителят смята и е дълбоко убеден, че без такава предварителна подготовка и последователност, поднесеният материал е трудно и дори невъзможно да се разчете от читателя. Това въведение е за читателя. Следващите поколения ще проучават този написан собственоръчно от Учителя текст. Ако някой не харесват направените предисловия, могат да не ги четат. Но те не могат да ги отхвърлят, защото това е постановка на Словото на Учителя и на Школата Му, изнесена от едного и поднесена за мнозина. Историята на оригиналите е следната: Учителят Петър Дънов на 24.III.1921 год. подарява на Мария Тодорова книжката „Заветът на Цветните лъчи на Светлината", като пред нея полага подписа си върху
към текста >>
5.
35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ 27.1.1924 г. с. Ачларе Н. Л. к. Б. Л. Любезни брате, Писмото Ви от 10.ХИ. 1923 г. получих на 20 с. м. И така да ти отговоря, но по едни или други съображения отложих. Братя мои! Вие знаете (макар и късо време да живяхме заедно все таки си поопознахме характерите), че в мен нищо преправено няма. Говоря, върша тъй както си е и както го разбирам. Туй ти го намятам за по-долното, което ей сега ще ти пиша: Писмото ти като че бе на време изпратено за подкрепа и помощ някак носяща. Получих го вечерта след завръщане от сеитба, местността „Новите лозя" - към голямата река. Изморен от физически труд: на полето оран, в село дребни работи около добитъка, вкъщи кое где паднало там останало. Телесно изморен, духом бодър и ето от София писмо. Като го прочетох, умората изчезна, сила ме обзе, плановете ми се видяха тесни, малки и започнах да обмислям още нови. Борисе не го имай брате за ласка, че те лаская, пиша ти истината. Тогава бях оставен от помощниците си - слуги. Единия по предлог, че баща му е болен, а другия, че Коледа идело, а свиня те нямали и напуснаха след три седмици. Добре направиха, че ме оставиха. Колкото време стояха, вяра в тях нямах и каквото направят все пакостно, а двора, обора, къщата постоянно на тютюн миришеше. Наредя ги на работа и оставя, а те след мене камък хвърлят и казват: „Кога се върне камъка, тогава и ти." Това не е за клевета, а виждам причината в себе си, че не мога да се поставя както трябва и
към текста >>
6.
97. КРАЖБАТА НА АРХИВА НА САВКА И ПОСЛЕДСТВИЯТА
,
,
ТОМ 3
АРХИВА НА САВКА И ПОСЛЕДСТВИЯТА Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев 1. Кражбата на архива на Савка бе извършена умишлено с цел да се прекъсне приемствеността на поколенията, което сполучи напълно. Връзката бе нарушена. 2. Похищението на архива имаше за цел да покаже, че онзи, който го притежава ще може да укаже някакво въздействие върху другите и да насочи Братството в съвсем други насоки, различни от мястото, което заема Школата. Това нещо успя, но не напълно. А Школата се ръководи от Словото на Учителя. 3. Присвояването на архива на Савка имаше за цел да се разпръснат нещата и след това да бъде използван поединично, като този, който го изнася да си присвоява някакви заслуги и издава от свое име. Това нещо сполучи. 4. В разстояние на ред години се правеха опити и се изпращаха няколко лица до Лалка Кръстева да се приберат откраднатите тефтерчета, но тя заявяваше, че не желае да ги предаде. 5. Нарушаването на Окултните закони винаги води до нежелани последствия и накрая небето показва кой кому служи. През 1994 г. бяха издадени „Свещени думи на Учителя" - II и III том на издателска къща „Всемир" на Мария Митовска, като съставител на тези два тома бе отбелязано, че е Лалка Кръстева. Беше отбелязано, че всички права са запазени съгласно закона на издателска къща „Всемир". Втори том излезна с ISВN 954-8447-02-9, а трети - ISВN - без номер. 6. В тези два тома Лалка Кръстева е ползвала приготвените от Борис Николов три томчета, които още по негово време през
към текста >>
7.
12. КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ" НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ Идеята да се напише книгата „Учителят" бе дошла от Методи Константинов, както и от Боян Боев, който самостоятелно събираше материали. Двамата отиват в Мърчаево при Учителя и споделят своят план с Него. Той ги препраща при нас, за да можем аз и Мария Тодорова да направим една работна група, която да я подготви. Работехме в пълна тайна. Тази книга ако я пишехме 20 години по-късно нямаше да я напишем така, защото спомените ни с Учителя бяха така близки и неразделни с нас. Методи Константинов успя да вземе разрешение за печат на 17.10.1946 г. да се напечати със собствена хартия и ние я отпечатихме на една печатница на ул. „Граф Игнатиев". Ако бяхме казали, че пишем такава книга щяха да ни попречат, щяха да ни наклеветят пред властите и нямаше да получим разрешение за печат. Когато книгата се отпечати аз я закарах с няколко каруци на Изгрева и десетина броя поднесохме на Братския Съвет. Изненадата бе голяма. Вместо похвала то стана голям скандал, избухна истинска бомба на Изгрева. Всички ни упрекнаха, че сме направили книгата без тяхно участие. А мнозина бяха все писатели и творци на перото и така бяха засегнати като се възмущаваха от дъното на душите си от нас. А това издание бе много луксозно, с илюстрации. Книгата излезе през 1947 г. на мои лични разноски! Тогава решихме да се преведе на френски и да се издаде във Франция. Затова се изпрати през 1947 г. Бертоли в Париж, за да се осигури превода и да се осъществи
към текста >>
8.
114. ДЯДО ВЛАЙЧО (1894-1981)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
(1894-1981) Името му беше Влайчо Жечев от с. Коньово, Сливенско. Неговият живот е олицетворение на пътуващ пророк от времето на пророците в древния Израил. Имаше дарба, имаше връзка с Невидимия свят, пророкуваше и пророчествата му се сбъдваха. Как се извършваше този процес в неговото съзнание ние не знаем. Обикновено пред него стоеше Еангелието, той прелистваше страниците, спираше се на някой стих, прочиташе го, тогава се обръщаше към този, който седеше пред него и чакаше пророчество и дядо Влайчо му казваше това, което имаше да му каже. После разказваше, че като чете Евангелието и като погледне този, който стои срещу него му се дават в съзнанието живи картини и той ги тълкува или ги превежда буквално. Той се подвизаваше по време на Школата на Учителя. Познаваше почти всички хора в Братството и провинцията. Нашите хора мило и драго даваха, някой да им пророкува. Учителят е в София, Школата е открита, Словото на Учителя се излива като непресъхващ извор, но нашите приятели търсеха ясновидци, пророци и връзка с Невидимия свят. И всеки намираше това, което търсеше - едни Учителя, а другите - ясновидците... А сега идваме до най-драматичното в този разказ. В разстояние на 22 години, докато е отворена Школата дядо Влайчо пътува по цяла България, посещава стотици хора от Братството в провинцията и е пророкувал на хиляди българи, но той нито един път през цялото време не е дошъл на Изгрева и не се е срещал с Учителя. Ето, виждате ли как работят пророците от времето на
към текста >>
9.
6.68. САМОЗВАНЕЦЪТ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
връзка с културните инициативи на просветния съюз ще споменем бегло и за френския център, който претендираше да възглавява Михаил Иванов. Просветният съюз беше си турил за задача да изясни отношенията между Братството във Франция и Братството в България. Във Франция действа-ха три центъра. Единият център се направляваше от Михаил Иванов и Стела Белмен. Михаил Иванов замина за Париж през 1937 година за световното изложение. Впоследствие той остава там, с проект да следва в Париж. Амбицията на неговата приятелка Стела беше да измести центъра на учението от София в Париж, тъй като тя смяташе, че българския народ не е дорасъл да стане разпространител на учението. Тази сектантска идея тя искаше да прокара, като издигне авторитета на Михаил Иванов до фалшивата поза да играе ролята на Учител. За този център по-нататък ще има да говорим по-подробно. Вторият център се образуваше от една група интелектуалци, които се наричаха „Екип дьо трамвай". Участниците в тази група, хора просветени, не можеха да паднат под влиянието на Михаил Иванов, който не притежаваше онези необходими качества, чрез които можеше да им импонира. Не след дълго се образува и трета груба, която се възглавяваше от брат Бертоли. Тя се оглавяваше от Niset. Брат Бертоли - един крайно честен и добросъвестен италианец, по професия занаятчия, в контраст на М. Иванов, не търсеше онези импозантни пози и жречески предсказания и закани, а напротив, под една скромна форма се стремеше да изложи практичната
към текста >>
10.
7.09. НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
[size="4"]Николай Дойнов е рожден брат на Борис Николов и на Цанка Екимова. Като студент в София е един от учениците в Младежкия Окултен Клас. По време на клас Учителят често го е вдигал на дъската, подавал му е тебешир, за да напише някои формули, или да реши някоя задача по математика или физика, с което е трябвало да се онагледи беседата на Учителя. Имало е и други математици, но Учителят е вдигал само него. От своя страна той, Николай е бил толкова чистосърдечен и непосредствен, че понякога е задавал въпроси на Учителя, такива, каквито друг не би посмял да Му зададе. Получавал е отговори от Учителя, които днес са бисери. Учителят се е отнасял към него много отворено, допускал го е до себе Си. От този контакт в съзнанието на Николай са били запечатани много спомени. Моето запознанство с Николай датира от 1969 г., когато много пъти съм излизал с него на екскурзии по Витоша. Една екскурзия протича в разстояние на 6-10 часа. През цялото това време аз го разпитвах за живота на Школата на Учителя и той разказваше невероятни неща. По пътя аз се спирах и с молив отбелязвах по точки в едно изречение заглавието на всяка една опитност. Много пъти настоявах да седне и да ги напише. Той обещаваше, но се отклоняваше. По това време никой не се интересуваше от тези неща. Накрая Николай реши така: „Щом има един човек, който иска и настоява за тях, аз ще ги напиша." Той обеща, но изминаха няколко години и без резултат. Оправдаваше се, че в момента изплаща жилище,
към текста >>
11.
7.24. ПЪРВОРОДСТВО ЗА ПАНИЦА ЛЕЩА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
ПАНИЦА ЛЕЩА Тази история е описана от Мария Тодорова: „Самозванецът" в том I на „Изгревът" от стр. 300-308.Там е описана историята за френската палатка, в която Учителят не пожела да влезне. Същата история е описана от Борис Николов в „Палатката на французите" на стр. 173, том III. Огорчението на Учителя се състои в това, че българите винаги си продават първородството за паница леща. Тук, в Школата на Учителя, по Неговото време се получи същото. В днешни дни то отново се повтори. Ето как стана това: а. От 1980 г. до 1990 г. Михаил Иванов от Франция нееднократно бе правил опити да привлече на своя страна някои младежи, като ги обсипва с подаръци. Така той изпрати на няколко лица долари, за да си закупят касетофони срещу долари от КОРЕКОМ, мястото, откъдето единствено те можеха да си купят срещу валута. Имената на тези лица ги знаем, защото те сами се хвалеха с подаръците на Михаил Иванов. Всички до един се закачиха за него и те отпаднаха като последователи на Учителя Беинса Дуно. Бяха закупени срещу подаръци. Не цитирам имената им по съвсем други съображения, а не че не ги знаем. б. От 1990 г. до 1993 г. центровете на Михаил Иванов в чужбина успяха да примамят музикантите, последователи на Учителя и да ги поканят на гостуване у тях. Бяха им платени пътните разноски, някои получиха хонорари, други подаръци, затова че изнесоха концерти по музика на Учителя Дънов. Някои от тях, като се върнаха, внесоха парите в Братската каса, но други не ги внесоха и без да
към текста >>
12.
24. ПЪРВОРОДСТВО ЗА ПАНИЦА ЛЕЩА
,
,
ТОМ 4
ПАНИЦА ЛЕЩА Тази история е описана от Мария Тодорова: „Самозванецът" в том I на „Изгревът" от стр. 300-308.Там е описана историята за френската палатка, в която Учителят не пожела да влезне. Същата история е описана от Борис Николов в „Палатката на французите" на стр. 173, том III. Огорчението на Учителя се състои в това, че българите винаги си продават първородството за паница леща. Тук, в Школата на Учителя, по Неговото време се получи същото. В днешни дни то отново се повтори. Ето как стана това: а. От 1980 г. до 1990 г. Михаил Иванов от Франция нееднократно бе правил опити да привлече на своя страна някои младежи, като ги обсипва с подаръци. Така той изпрати на няколко лица долари, за да си закупят касетофони срещу долари от КОРЕКОМ, мястото, откъдето единствено те можеха да си купят срещу валута. Имената на тези лица ги знаем, защото те сами се хвалеха с подаръците на Михаил Иванов. Всички до един се закачиха за него и те отпаднаха като последователи на Учителя Беинса Дуно. Бяха закупени срещу подаръци. Не цитирам имената им по съвсем други съображения, а не че не ги знаем. б. От 1990 г. до 1993 г. центровете на Михаил Иванов в чужбина успяха да примамят музикантите, последователи на Учителя и да ги поканят на гостуване у тях. Бяха им платени пътните разноски, някои получиха хонорари, други подаръци, затова че изнесоха концерти по музика на Учителя Дънов. Някои от тях, като се върнаха, внесоха парите в Братската каса, но други не ги внесоха и без да
към текста >>
13.
177. ЕДНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ
,
,
ТОМ 5
"Бележки на редактора" Обзорен план за историята на Бялото Братство от Латвия - Рига 1. Начална година -1931. Петър Пампоров като есперантист пътува по Европа. В Рига той организира курс по есперанто през 1931 г. Чрез есперанто той говори за идеите на Учителя и на Бялото Братство. Така латвийците чрез есперанто и чрез Петър Пампоров се запознават с Учението на Учителя. Той ги посещава до 1940 г. почти ежегодно по есперантска линия. 2. Първи ученици. По идея на Петър Пампоров се раздават няколко адреса на братя и сестри от България, които знаят есперанто от Братството. Един от тези е Петър Камбуров, който започва кореспонденция с Емилия Вилумсон от Рига. Петър Камбуров прави резюмета от беседи на Учителя, превежда ги на есперанто и тя ги препраща на свои кореспонденти от цяла Европа. По този начин се образува един канал за разпространение чрез есперанто Словото на Учителя по цяла Европа. 3. Първи посетители в България. Есперантистите от курса на Пампоров правят една обща снимка и тя бива изпратена на Петър Камбуров. На снимката са отбелязани с N 11 Анна Мазурс, с N 12 Амалия Вайланд и N 13 Емилия Вилумсон, която е кореспон-дентка на Петър Камбуров. Той се среща през 1931 г. с Учителя и им показва снимката и отбелязаните три латвийки с N 11,12, 13. Учителят се спира на N 12 - Амалия Вайланд и говори продължително за нея и че на нея може да се разчита. А за N 13 Учителят казва, че тя идва в България, за да се омъжи. Учителят предупреждава Петър Камбуров да
към текста >>
14.
203. ТОДОР БЪЧВАРОВ
,
,
ТОМ 5
Тодор Бъчваров е уредник на списание „Родина", което излиза 14 години от началото на века, прекъсва по времето на войните и след това отново продължава. Редакцията му се намира на ул. „Опълченска" 67, т.е, тя е срещу ул. „Опълченска" 66 където е дома на Гумнерови, в който живее Учителя. След войните той урежда библиотека „Духовен живот" и издава много малки книжки с духовна литература. Той издава една малка книжка през 1922 г. озаглавена „Заветници на свободата ни" (мистична случка). Понеже тя е единствен запазен екземпляр и е леко увредена от годините то ние ще я публикуваме дословно, защото тя ни дава много интересни факти за Константин Дъновски - бащата на Учителя. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ (мистична случка) Предпоставка Преди двадесет и две години се срещнах и запознах във Варна с прононсирания днес из цяла България г. Петър К. Дънов. Той е син на първият български свещеник в Черноморският край, гдето всякога в предни времена гърцизма е бил надмощен. Край новият си познайник същата година още имах случай да се запозная в Нови Пазар и със застарелия негов баща, свещ. Константин Дъновски. Припомням си и днес първите свои впечатления от срещата ми с дядо поп. Едроръст, с холеричен темперамент старец, в очите на когото блестеше още огъня на буден, господарски дух, който не е обичал „думата му да става две". Винаги наблюдателен, с тиха външност той заговорваше плавно, мелодично, но със сдържан тон, като човек, който добре се владее. С тънка едва уловима
към текста >>
15.
37. КОРЕСПОНДЕНТКАТА N 13 ПО ЕСПЕРАНТО И РАЗОЧАРОВАНИЕТО
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
13 ПО ЕСПЕРАНТО И РАЗОЧАРОВАНИЕТО Един ден получих писмо от Емилия Вилумсон, чрез което ме помоли да попитам Учителя има ли условия тя да дойде в България, да се види с Учителя и с мене. Аз намерих време, отидох в София и поставих въпроса на Учителя. Той каза: „Ще й пишеш да не идва в България! Условия няма. И ако тя въпреки всичко дойде вашата работа за Бога, която провеждате с нея, веднъж завинаги ще престане". (Аз не бях казал,нито писал на Учителя, че изпращам резюмета.) Разбира се, аз веднага й писах мнението на Учителя. Тя обаче, отговори, че въпреки това, пак ще дойде, но чувствувала, че като се срещнем, аз съм щял да се разочаровам от нея. Отговорих й, че ако тя дойде и се представи като някоя красива госпожица, може да се разочаровам. Но ако дойде в качеството на сестра, гърбава да е, добре дошла да бъде, не само за мене, но и за всички. През ноември 1931 година тя пристигна. Не отидох в София на посрещането, но изпратих пари на леля Гина Гумнерова да й ги даде, да разполага на първо време с български пари. В салона на Изгрева й устроили топъл братски прием. Емилия беше вече 8 месеца в София, но още не бяхме се видели. Само от време на време си пишехме. Първата ни среща стана на Езерата през август 1932 година. Бяха пристигнали от Латвия и сестрите N 11 - Анна Мазурс и N 12 - Амалия Вайланд. Заварих лагера на обяд. Емилия отдалече още ме познала и дойде да ме посрещне. След обяд веднага времето се влоши. Спусна се гъста мъгла и заваля дъжд.
към текста >>
16.
ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА София, 29.VII.1927 г. Веднага след получаване на писмото ви, говорих с Учителя за онова дете. Учителят даде следния съвет: Да се правят обливания върху цялото му тяло с вода, стояла на слънце. Такива обливания могат да се правят 1 или 2 пъти дневно. След обливането може с кърпа да се отнемат само капките по кожата, без да се изтрива тялото и да се облече риза върху влажната кожа. След 10 минути тази риза да се замени със суха. По този начин ще се повдигнат жизнените сили на целия организъм и той по-лесно ще може да се бори с болестта. Учителят каза, че после ще даде допълнителни съвети. Това ще стане към събора. Когато дойдете на събора ще приказвате с него по това. Попитах Учителя за братчето ви. Той каза, че за да свикне братчето ви да диша през носа най-хубаво е да прави упражнения: в определени минути планомерно, съзнателно да диша през носа си, макар и с големи усилия от своя страна. И така това постепенно ще му стане навик. Това е дело на навика. Чрез обратния навик, чрез упражнение човек добива нови привички. Четох „Глупецът" от Келерман. Този роман е цяло откровение за всички, които го четат. Вие вече знаете, че младежкият събор почва на 14 август, общият на 19, а след това ще има екскурзия до Мусала. По-долу ще ви приведа някои мисли от последните лекции и беседи на Учителя: „В природата има еднообразие за хората, които не спазват Божия закон. Втори път, ако дойдат без да работят сега, пак ще приличат на сегашното си състояние. Дето
към текста >>
17.
16. Сигнал за помощ
,
Стефка Няголова
,
ТОМ 7
ПОМОЩ През време на една от своите беседи, както държал беседа Учителят изведнъж се вглъбил в себе си, притворил очи и след миг написал на черната дъска трите букви „SOS“ и обяснил: „В този момент в Атлантическия океан потъва един кораб. Той е издал своите сигнали за помощ SOS, обаче никой на този кораб не се моли. Няма нито един, който да вярва в Бога, който да търси Неговата помощ. „Аз приемам тези сигнали, но понеже нито един на кораба не се моли, ние не можем да окажем помощ и съдействие на кораба. Той ще потъне“. И действително след няколко дни във вестниците писали, че на тази и тази дата, около толкова часа в Атлантическия океан е потънал кораб. Времето и датата съвпадали с момента, в който Учителят се просто съсредоточил, замислил и написал на черната дъска сигнал „SOS“. Учителят е бил винаги готов да помага на душите независимо те къде се намират и в кой край на света. Но в случая е било необходимо винаги да има поне една будна душа, да има връзка с Бога, заради която да се окаже помощ и на останалите. В този случай не е имало нито един, който да се моли на Бога и затова Учителят не е пожелал да помогне на даващите се. Законът на справедливостта Божия е много
към текста >>
18.
5. Михаил Иванов в Париж
,
Анина Бертоли
,
ТОМ 7
В ПАРИЖ Аз забравих, че имаше една група от тези ученици на Михаил, когато стана делото с Михаил там, че някои работи е вършил неморални може тъй да се каже, за които е бил обвинен и някои от неговите ученици се разделиха между които имаше една Людмила, една полякиня по произход. В: Те се разделиха понеже се разочароваха от него? А: Е, да разбира се, след като е бил в затвора. То се пишеше и във вестниците цяла година почти на първа страница, за магьосника Михаил и още за неморалните му действия, въобще групата му се разпръсна. През туй време Ярмила Менцлова беше там. Тя им преподаваше Паневритмията. Тя е била при Михаил когато станаха тия неща и тя разказа много подробности. И всичко това е било вярно, което се беше писало по вестниците. В: И тя какво разказваше, Ярмила? А: Какво да ви кажа, не искам подробности, но карали млади момичета да играят голи Паневритмия и между които избирал най-хубавата, уж да ги просвещава. И след туй избирал Михаил най-хубавата, за да я просвети още повече в леглото си. И тя сега Ярмила ми разказа, че полицията като узнала туй нещо, а в полицията имало също млади момичета, които работят като агентки, изпратили една от тях там да види дали наистина има такова нещо. Тя хубава сигурно е била и тя е влязла в тая група там на посветени и най-много просветени. Тя си сложила някоя дума в бележка и чрез други са я дали на свръзката. Тя изхвърлила бележката през прозореца. Прави се клопка от полицията. В момента хващат ги там, гдето се
към текста >>
19.
6. Списание Житно Зърно - Le Grain de Ble
,
Анина Бертоли
,
ТОМ 7
ЗЪРНО“ - „LE GRAIN DE BLE“ В: Сега вие с вашето малко списание ,,Le Grain de Ble“. А: Ами стават вече 30 години откак го издаваме. Баща ми до 1972 г. когато напусна Париж беше 85 г., възрастен. В: Вие пазите ли си броеве на списанието от всички години. А: Имам събрани даже съм напечатала една книга с първите 16 номера. Значи първите четири години „L'enseignement de vie nouvel du Maitre Beisa Duno - Peter Deunov“. Ще ви го покажа. В: Сега аз имам може би десе- тина-петнайсет от вашите. А: Така ли? От къде ги имате? В: Е, имам ги. Ще ви кажа: Борис ми ги е предал да ги пазя. А: Така ли? Защото само на Борис давам, на други не съм. В: Имам може би десетина, петнайсет години, но искам да ги имам всичките. А: От кои години. В: Не мога да ви кажа. А: А, не знаете. В: Може би от първите години, не мога да ви кажа, но имам 10-15 събрани. Искам да ги имам събрани така всичките, цялата поредица. Ще видя кои нямам и кои имам, за да може да ги събера.А: Засега някои от тях изчезнаха малко, понеже стана едно голямо наводнение, стана там където ги пазехме на склад. Въобще на запад всички тия списания, българските книги и така няколко номера ми се загубиха, останаха съвсем малко. Но ги правя в ксерокс-фотокопие, за да ги възстановя. В: По колко екземпляра от списанието ги правите? А: 600 правехме отначалото, за да ми остават така. Сега правя по-малко, защото остават. Първо ги правехме на ронеон нали, което струва много по-евтино. Сега вече това не се прави. Трябва да
към текста >>
20.
ЗАБЕЛЯЗАНИ ГРЕШКИ В ТОМ VI НА „ИЗГРЕВЪТ
,
,
ТОМ 7
ТОМ VI НА „ИЗГРЕВЪТ 1. стр. 158,10.ред от долу нагоре - забраняваха, а не забравяха 2. стр. 220, 9. ред от долу нагоре - разбиране, а не разбираме 3. стр. 220, 6. ред от долу нагоре - злото, а не лото 4. стр. 220,1. ред от долу нагоре - Ще кажеш, а не ще кажа 5. стр. 226 към No 11 - Майката на Сийка Динова, а не на Сийка Дойнова 6. стр. 228, 9.ред отгоре - Дебелец, а не Делебец 7. стр.228,15. ред отгоре - Генчо, а не Гечо 8. стр. 234,19. ред отгоре - Богати хора, а не бога хора 9. стр. 236,17. ред отгоре - Сийка Динова, а не Дойнова 10. стр. 263,15. ред от долу нагоре - концертът свърши, а не свири 11. стр. 285, 26. ред отгоре - снаха Дора, а не Добра е жената на Николай 12. стр. 384, 32. ред отгоре - ако бяхте, а не ако бяхме 13. стр. 385, 6. ред отгоре - питат, а не питам 14. стр. 391, 6. ред от долу нагоре - по плът, а не но плът 15. стр. 455,12. ред от долу нагоре - пропуснато в, да се чете „в мене“ 16. стр. 469, No 13, 2. ред от долу нагоре - да се чете:, за да ги отбелязвам З.ред от долу нагоре - да се чете: през оня период 17. стр. 512, 4. ред от долу нагоре - Свилен, а не Сливен 18. стр. 543, 9. ред отгоре - в гимназията, а не прогимназията 19. стр. 546, No 3, 7 ред отгоре - Димитър Янушев, а не Явашев 20. стр. 601,17. ред отгоре - полковникът е Тодор Бошков; 18. ред отгоре - трябва да бъде скочил, а не сключил 21. стр. 625,16. и 19. ред отгоре - Трявна, а не трябва 22. стр. 630, 6. ред отгоре - пътищата бяха блокирани, а не пътниците 23.
към текста >>
21.
Верую на ученика
,
Д-р Вергилий Кръстев 28.02.1999 година
,
ТОМ 9
1. Във Вселената съществува един Бог и светът се управлява от Единния Бог на Живота. 2. Един е Великият Учител НА ЖИВОТА. 3. Един е Всемировият Учител НА Вселената. ТОВА е Великият Учител - Беинса Дуно. Светското му име бе Петър Дънов. 4. ЕДНА е ШКОЛАТА на Всемирното Велико Бяло Братство. Тя бе отворена ЗА 22 години от 1922-1944 ГОДИНА ОТ Учителя - Беинса Дуно НА земята Българска в племето СЛАВЯНСКО. 5. ШКОЛАТА на Всемирното Велико Бяло Братство се управлява от Словото на Великия Учител - Беинса Дуно. 6. Словото на Всемировият Учител - Беинса Дуно е Слово на БОГА. 7. Словото на Учителят Беинса Дано е свещено и неприкосновено. Словото му е Слово НА ЖИВОТА ЗА ИДНАТА VI расa на човечеството, която следва ДА дойде. 8. Словото на Великият Учител - Беинсла Дуно ще роди Синовете Божии, които ще БЪДАТ наречени Синове НА Виделината. 9. Синовете на Виделината ще разнасят Словото нл Учителя Дънов - Беинса Дуно чрез ЖИВОТА СИ И ще БЪДАТ наречени Синове на Възкресението и Синове на ЖИВОТА. 10. Словото на Учителят Дънов е житното зърно посято от него в душите на неговите ученици. То по времето на ШКОЛАТА му (1922-1944 год.) възрастна в Житен КЛАС. И този Житен КЛАС са опасностите на учениците му и те пълнят томовете от поредицата „Изгревът". Словото на Учителят Дънов преминава в „Изгревът" като живот на неговите ученици и последователи. Амин Д-р Вергилий Кръстев 28.02.1999 година неделя - София ISBN 954-90041-9-8, том IX © Всички права запазени Не се разрешава
към текста >>
22.
03. БЕСЕДИТЕ В НАЧАЛОТО
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
НАЧАЛОТО В.К.: Разказвали са ми, че в първите години сестрите са ходели с бели забрадки, с бели рокли, с бели дрехи, как се обличаха по онова време? Е.А.: По съборите и по време на беседите. Аз даже когато отидох през 1920 год. на събора исках да се купя такава кърпа, за покривка на главата, защото всички сестри са носели на главата си бяла кърпа. Въпреки че това на мен не ми лежеше, беше ми форма. И аз купих за главата си нещо прозрачно като воал, най-тънкото което можах да намеря, само по форма да го изпълня. И го сложих само през време на молитвата. Иначе обличаха се, въобще нашите хора носеха много белия цвят. Много. Сестрите бели рокли по празници и така до края на живота си. Така бяха всички облечени всички, повече в светли дрехи и в бяло. Тези беседи бяха публичните беседи на Учителя. Те се държаха в 10 часа до 11.30 -12.00 часа. Учителят говореше. На тях можеше да отиде всеки, който иска. Те не бяха затворени. Те бяха достъпни за публиката и затуй така се наричаха - публични. В.К.: А Вие имахте ли възможност да ходите на ул. „Опълченска" N 66, да слушате? Е.А.: След като вече продадоха салона на ул. „Раковска", Учителят пак се върна на ул. „Опълченска" и там говореше. И там съм го слушала цяла година. Щото, значи през 1920 год. слушах и през 1921 год., защото през 1922 год. наеха вече салона в „Турнферайн" на ул. „Гурко". Той беше гимнастически салон на някакво германско дружество и понеже вечер беше свободно, и в неделя също беше свободно Учителят
към текста >>
23.
113. КАТАЛОГЪТ НА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ БЕЛЕЖКИ НА РЕДАКТОРА ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 1. Първият оригинален каталог се прави от Елена Андреева, което е видно от записания магнетофонен запис. Прави се в 4 екземпляра, като нейното копие се изземва от милицията на 7.XII. 1957год. при направения обиск. 2. Боян Боев не е участвувал в съставянето на каталога, по простата причина, че оригиналите са в стенографката Елена Андреева и освен това той не може да свърши тази обемиста и трудоемка работа понеже е болнав. 3. Единият каталог, който ми бе го предал Борис Николов, който бе на съхранение у мен, след много разправии и караници аз го върнах на Борис. Заявих му, че ще направи провал, като го предава на Лалка Кръстева. Така и стана. 4. При вторият препис на каталога, който е разпространен в 4 екземпляра, лицето, което преписва, не знае, че понякога една лекция или беседа има по 2 или 3 заглавия сложени от онази стенографка, която е дешифрирала беседата. Затова те поставят под всяко заглавие нов номер и се получава, че в един и същи ден и час са държани по 2 или 3 лекции, което не е вярно. И това до днес обърква всички. Но при проверка с оригинала на Елена Андреева се разбира всичко и недоразуменията отпадат. 5. Споменаването от Лалка Кръстева за „измокрените, мухлясали и прогнили" беседи са отнася за онзи счупен буркан от архиви на „Резньовете" -Витоша, които Боян Златарев сваля и предаде на Лалка Кръстева. Другите буркани са били запазени. /Виж Изгревът, том. Ill, стр. 201-203/. 6.
към текста >>
24.
152. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО СЛЕД ПОБОЯ 1936 ГОДИНА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
ПОБОЯ 1936 ГОДИНА Е.А.: Казвам: Цялото Братство не можа да направи една стая за Учителя, така едно жилище както заслужава Той. Не знам защо, но така стана. В.К.: Чул съм и едно изказване: „Да не ми завидят". Е.А.: Не е ли така? В.К.: Нямаха отношение. Е.А.: Какво ще завидят. В.К.: Аз съм чувал от вас, че вие сте казали, че братята на жените си направили удобства. Е.А.: Аз, казвам го. В.К.: Значи братята по-добри условия на жените си създадоха отколкото цяло Братство на Учителя. Е.А.: Ами виж бе, нямаше къде да си омие ръцете. В.К.: Къде си миеше ръцете? Е.А.: Виж, стаята нали знаеш как е? Горната стая. Нали имаше стъпалца, които водеха нагоре. Там Учителят отваряше, взимаше, или си ги миеше в леген ръцете, или с нещо, ако някой Му полее с кана да ги оплакне и направо в другия двор отиваше. В.К.: Нямаше умивалник? Е.А.: Нямаше. В.К.: А водата откъде си носеше? Е.А.: Водата в стомничка. Той си носеше вода в стомничка. В.К.: Като слизаше долу си вземаше вода? Е.А.: Е взимаше или като Го видят все някой ще се втурне да Му вземе стомничката, да Му донесе. После нали там стояха повече момичетата и те щом видят, че се отвори вратата веднага тичат: „Какво искате Учителю, какво да Ви услужим?" Имаше такова нещо. В.К.: Той се отопляваше с печка? Е.А.: С печка. В .К.: С въглища и кюмюр: Е.А.: И въглища, и кюмюр, и дърва. Даже за икономия носеше въглища. Защо ще употребява въглища? Толкова беше пестелив, че и въглища гореше. В.К.: Щото аз съм чул веднъж, че казал:
към текста >>
25.
08.През един зимен ден
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
ден бях отишла в инженерната работилница и след свършване на работното му време излязохме заедно. Валеше едър, хубав сняг. Беше красива зимна картина. Обичам когато вали сняг и така, както вървяхме и се разговаряхме изведнъж видях, че всичко около нас беше обляно с розова светлина. Снегът, въздухът, всичко беше в розов цвят. То не трая повече от половин минута, но беше много хубав розов цвят. Никога след това не видях този цвят. Тогава си помислих: Дали това не е цветът на любовта? Защото окултистите казват, че цветът на любовта е розов. Този цвят внесе радост и подем в мене. През 1920 год. Учителят държа три беседи вечер, на които аз не можах да отида, защото баща ми не ме пусна. Аз послушах, но ми беше много тъжно. В 1921 год. през септември Паша Теодорова я пратиха да учителства в Русе. Остана само Савка да стенографа. Иван Радославов, мой учител по история от гимназията казал на Учителя, че идва на беседите негова ученичка, която знае стенография и питал Учителя, да ме покани ли да помагам при записването на беседите, понеже Савка остана сама стенографа. Учителят казал: „Поканете я". Той ми каза това и аз веднага купих моливи и тетрадка, и седнах на стенографското място в салона на „Турнферайн". Не отидах да кажа и да благодаря на Учителя за поканата и доверието, което ми оказват. Със Савка си разпределихме работата, които беседи ще дешифрира тя и кои аз. Като се отвориха класовете в началото на 1922 год. пак си преразпределихме работата. Така работихме
към текста >>
26.
ПИСМА НА ПАША ТЕОДОРОВА ДО ЕЛЕНА АДРЕЕВА
,
,
ТОМ 9
ТЕОДОРОВА ДО ЕЛЕНА АДРЕЕВА Бележки на редактора: Елена Андреева от 1931-1935 год. е в село Макоцево учителка, изпратена от Учитела във връзка със случая Лулчев. През това време Лулчев заминава за гр. Тетевен. Разменят се писма между Изгрева и село Макоцево. Особено в едно от тях от 24.Х.1931 год. Паша съобщава, че Учителят е викан девет пъти в Обществена безопасност във връзка със случая Лулчев и Елена. Представете си девет пъти! И затова се публикуват писмата на Паша и Савка до Елена. София, 24.Х. 1931 год. Драга Еленуца, кузум! Всеки ден мисля да ти пиша, и всеки ден не ти пиша. Защо ли, ще речеш? Ха, де, и аз не мога да се извиня. Както ида е, нали сега писмото е в ръката ти, какво ще философствувам. Аз още не посещавам университета, защото юристи, историко-филолози ще бъдем в новото сдание на университета, на Цар Освободител, това ще стане от 1 ноември. Добре, че е така, та можа да се посвърши доста работа. Рилските беседи вече се печатат. Беседите, т.е. лекциите от сряда се работят при нас двете: една сряда от Савка, а друга аз. Друго нещо: миналият четвъртък бяхме на екскурзия, разбира се на Витоша, да не мислиш, че на езерата. Тръгнахме сутринта в Зч. без 15 мин. при хубаво, ясно, звездно небе. Колкото повече приближавахме към Симеоново, толкова и небето се заоблачаваше. Както ида е, но групата в която бяхме с Надя, ту се губихме, ту падахме и ставахме, и най-после стигнахме на Витоша, на бивака. Тук изгря слънцето и веднага след това дойдоха облаци. След
към текста >>
27.
ДУХЪТ НА ИСТИНАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ, ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ -БЕИНСА ДУНО И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО В ЕЗИЦИТЕ И ДУМИТЕ НА ЧЕЛОВЕЦИТ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
НА ИСТИНАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ, ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ -БЕИНСА ДУНО И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО В ЕЗИЦИТЕ И ДУМИТЕ НА ЧЕЛОВЕЦИТЕ ЗЕМНИ I. КОЙ, КАК И ЗАЩО СЕ ПРОМЕНИ И РЕДАКТИРА „ИЗВОРЪТ НА ДОБРОТО" Бележки на Редактора Вергилий Кръстев През 1992 год. бе издаден „Изворът на Доброто" с ISBN 954-8005-04-2 на издателска къща „Роял - 77", 1992 год. Беше написано следното на стр. 2 „Тази книга, редактирана от Мария Кисова е изработена в ДФ „Абагар" - Велико Търново по поръчка на издателска къща „Роял-77" Варна. Беше направен опит да се открадне труда на Боян Боев. Направен втори опит да се препише на друго лице неговия труд. Трети опит - да се редактира оригиналния труд на Боян Боев, от Борис Николов. Четвърти опит - е на Мария Кисова, която редактира редакцията на Борис Николов. Пети опит се помества съвсем неподходяща снимка с цел да се заблудят читателите. Шести опит -прави се предговор на издателите, които никога не са се срещали нито с Борис Николов, нито с Боян Боев. Седми опит - в предговора се поднася една лъжа, че Борис Николов е дешифрирал стенограмите на Боян Боев. Това е лъжа. Запазен е оригинала на Боян Боев, който сам си го е дешифрирал и сам си го е написал на пишеща машина. Осми опит - за да излезнат от клопката в която бяха попаднали след моята намеса, то те сложиха на първа страница следното мото: „Записал Боян Боев. Съставителство Борис Николов". Вярно е първото. Второто не е вярно, защото Борис Николов свободно-редактира и изхвърля цели
към текста >>
28.
II. СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ
,
Бележка на редактора Вергилий Кръстев.
,
ТОМ 9
НА УЧИТЕЛЯ Бележка на редактора Вергилий Кръстев. Аз заварих онези, които бяха целували ръка на Великия Учител. Те разказваха за историята на „Свещените думи на Учителя". Дойде определеното време и цялата тази история е описана в „ Изгревът", т. 11, стр. 109-113.0писано е как Духът на Истината чрез Учителя Дънов са дадени тези Скрижали на Светия Дух. Но с Духът на Истината, който е в Словото на Всемировия Учител на Вселената върви редом с него и Духът на Заблуждението или Духът на Антихриста. Той също търси място и време да се проектира и прояви. И намери своите проводници. Така се дойде до времето, когато „Свещените думи" бяха откраднати от Лалка Кръстева, след това обработени от нея и издадени от нейно име, че тя ги е съставила. А това е лъжа. Онзи, който ги подготвя в разстояние на 7 години, като ги дешифрира от стенограмите на стенографката Савка Керемидчиева, е Борис Николов, но по мое настояване. Той ми предаде оригиналите. А едно копие от преписите попадна в Лалка Кръстева, която го редактира по свое усмотрение, добави и други неща и го издаде като свой труд. Това е лъжа. Това е кражба. Това е дело на Духът на Антихриста. Доказателствата! Съществуват оригиналите на Борис Николов и стенограмата на Савка Керемидчиева, от която са дешифрирани. И най-голямото доказателство е поместената схема за номерацията на стиховете. Лалка Кръстева споменава, че това било почерка на Учителя. Това е лъжа. Това е почерка на Савка Керемидчиева. Това показва, че тя не
към текста >>
29.
III. КАК СЕ ЗАЩИЩАВА ОРИГИНАЛА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
Бележка на редактора Вергилий Кръстев.
,
ТОМ 9
ЗАЩИЩАВА ОРИГИНАЛА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ Бележка на редактора Вергилий Кръстев: След излизането от печат на книжката „Изново", издание на „Сила и живот", Бургас -1992 г. от Милка Кралева с ISBN 954-8146-02-9 се установи, че това е началото на нова промяна Словото на Учителя Дънов от Разрушителна Сила на Черната Ложа намерила свои проводници. Написах писмо на Георги Петков от гр. Габрово, ул. „Любен Каравелов" 35, блок „Здравец" ап. 8, изпратено препоръчано, което публикуваме, за да се знае целия етап на Отклонението от определени лица напълно съзнателно. Днес към 15 екипа въвеждат Словото на Учителя по неговия оригинал. Всеки един екип има по 3-4 сътрудници, т.е. към 60 човека виждат зачертаванията, унищожаването, и подменянето на Словото на Учителя Дънов. За справка виж „Изгревът", т. Ill, с приложението на стр. 398-399. Препоръчано писмо от Вергилий Кръстев до Георги Петков 05.03.1993 г. София Здравей Жоро, Настоящите редове се пишат от Вергилий във връзка със следният проблем, който изникна преди един месец. 1. Излезна от печат книгата „Изново", издание на Бургас с главен организатор Кралю Кралев. На последната страница бе написано, че набора е направен от Елена Николова. Потърсих и попитах Елена и тя ми отговори, че е правила набор върху текст предаден от Мария Кисова, на която тя е била редактора и поради което на книгата е отбелязано, че тя е редактора на въпросното издание. 2. Запитах Елена, дали лично е сверявала текста на Мария Кисова с оригинала на Елена
към текста >>
30.
V. ЗАЩО НЕ СЕ ИЗДАВА ОЩЕ ИСТИНСКАТА ПАНЕВРИТМИЯ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
СЕ ИЗДАВА ОЩЕ ИСТИНСКАТА ПАНЕВРИТМИЯ I. След историческите събития на 10.XI.1989 год. предварително предречени от Учителя Дънов, то на 27 май 1990 год. под мое ръководство се направи един протокол. /Виж „Изгревът" т. I, стр. 628-631. II. Протоколът бе нарушен от Мария Митовска с издаването на своя Паневритмия 1983 год. с ISBN 954-8146-01-0. В нея включва принципите на Паневритмията взети от Голямата Паневритмия на стр. 61-75 с известна редакция от нея. А за да покаже невидимия свят, че предишното поколение не е съгласно с нея то се помества на стр. 47, под снимки № 4 - с Мария Тодорова и Ярмила Менцлова. Но тази снимка е обърната. Не случайно. III. Голямата Паневритмия е издадена 1938 год. Слънчевите лъчи 1942 год. IV. Справка за Паневритмията от „Изгревът": 1. Историята на Паневритмията е описана в „Изгревът", т. I, стр. 204-206, 206-209, 210-213, 213-220. /От Мария Тодорова/. 2. Мария Златева „Изгревът, т. I, стр. 352-354, както и стр. 372. 3. Борис Николов, „Изгревът", т. I, стр. 398-404. 4. Николай Дойнов, „Изгревът", т. I, стр. 494-506. 5. Елена Андреева, „Изгревът" т. I, стр. 550-556. 6. Галилей Величков, „Изгревът" т. IV. стр. 52-61 и стр. 225-233. 7. Илия Узунов, „Изгревът", т. IV, стр. 301-302. 8. Цанка Екимова, „Изгревът", т. VI, стр. 258-266. 9. Крум Въжаров, „Изгревът", т. VI, стр. 351-354. 10. Драган Петков, „Изгревът", т. VII, стр. 153-155. 11. Атанас Минчев, „Изгревът", т. VII, стр. 323-324. 12. Анина Бертоли, „Изгревът", т. VII, стр. 660-661. 13.
към текста >>
31.
VI. ПРОМЯНА НА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ И ПОДМЕНЯНЕТО МУ С ЛИТЕРАТУРНИ РАЗРАБОТКИ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ И ПОДМЕНЯНЕТО МУ С ЛИТЕРАТУРНИ РАЗРАБОТКИ 16.Х.1998 год. - ден петък, София 1. Още през 1969/70 год. при контактите ми с Галилей Величков, разбрах за промяна на Словото на Учителя Дънов от стенографките му, като ми бяха дадени доказателства с няколко издания на едни и същи беседи. Така след томчето - „Трите живота" -1 год. на Общия окултен клас, издадено 1922 год., София под заглавие „Окултни лекции" се отпечатва и второто издание през 1942 год. При сравнение на двете годишнини се вижда пълно разминаване на двете издания. Вижда се редакцията на Паша Теодорова. Тогава го приех като предателство към Словото на Учителя Дънов. Бяха ми предоставени и други такива единични издания, които са печатани в отделни брошури, а и по-късно са променени, когато се издават по годишнини, без да се досетят, че са издавани преди това оригиналите. 2. По това време контактувах и работех с Борис Николов и Мария Тодорова и бях приет в техния дом. Нееднократно поставях този проблем пред Борис Николов, като му носех различните издания и му посочвах промените. Той се опитваше да защитава Паша Теодорова. И дори я беше защитил по времето, когато братята по дух, възстанаха срещу промяната на Словото. И тогава се прави един невероятен ход от Онзи Дух, който променя Духа на Словото на Учителя, което Слово е Духа на Истината. А това е Духът на Заблуждението, който намира своите проводници и действува чрез тях. Не само диктува, но и действува, Какъв е този ход? Ето
към текста >>
32.
XIV. ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ПРОМЯНА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
ПРОМЯНА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ В моят архив се намира една оригинална лекция написана лично от Паша Теодорова с нейния почерк. След като е стенографирала Словото на Учителя Дънов и след като го е дешифрирала тя го е написала със своя почерк. По онези години не са имали още пишещи машини. Лекцията е първата лекция от l-та година на специалния младежки клас. Тази оригинална лекция е държана от Учителя Дънов на 24.11.1922 год. петък в 18.30 ч. до 19.00 ч. в салона. Имало е около 50 души и Учителя им е говорил бавно, за да може всеки да си я запише, който не е стенограф. По-късно тази лекция е отпечатана в томчето „Двата пътя", год. I, том I през 1922 год., като лекция от 24.11.1922 год., стр. 1-12, издание 1934 год. При сравнение на двата текста се вижда, че оригиналния текст няма нищо общо с отпечатания текст. Ето оттук започва Отклонението и Великото опорочение Словото на Учителя Дънов. А защо? Защото в Словото на Учителя Беинса Дуно, който е Всемировият Учител на Вселената се намира Духът на Истината, който слиза от Божествения Дух. С него редом до него, дори успоредно на земята върви и Духът на Заблуждението, Духът на Антихриста и той е онзи, който променя Словото на Великия Учител. Това е Духът на Заблуждението си намира своите проводници и действува чрез тях. Един такъв проводник и изпълнител волята на Духът на Заблуждението е Паша Теодорова. Доказателства? Ето публикуваме оригинала с нейния ръкопис на посочената беседа. Цялата годишнина е с нейния
към текста >>
33.
I - ТРИЪГЪЛНИК НА ЧЕРНАТА ЛОЖА
,
ВТОРИ ПЕРИОД
,
ТОМ 9
НА ЧЕРНАТА ЛОЖА гр. Русе - гр. Шумен - гр. Варна ВТОРИ ПЕРИОД: В нееднократните изказвания на Учителят Дънов пред своите последователи по различни поводи и повдигнати въпроси той казва следните думи: „Съществуват два духовни триъгълника: Русе-Шумен-Варна и Варна-Шумен-Бургас, чрез които духовни триъгълници Черните братя слизат, работят и се реализират като такива. Полюсът на тези два триъгълника е София. Затова тук се открива Школата". Тези изказвания бяха предавани от уста на уста, но дойде време, онези, които лично са ги чували и които са играли своята роля в този сценарий, да ги разкажат. Ето защо бяха публикувани всички разкази и описани факти, случки и събития за Русенското Братство /Виж „Изгревът", том VI, стр. 664-700./ ПЪРВИЯТ ВРЪХ НА ТРИЪГЪЛНИКА - гр. Русе Вторият период започва от град Русе. Последователите на Учителя Дънов на 13 юли 1921 год. регистрират своя устав. А Учителят е срещу уставите и регистрацията, защото това е първата крачка за образуване на организация и на църква. Учителят се противопоставя на този устав. Виж 27 школна лекция от 29.IV.1923 г., стр.10-11 на Общия окултен клас 1923 год. Той им изпраща „Писмото", след това създава по този повод песента „Писмото". /Виж „Изгревът", том.Ill, стр.339-345, под № 3 и № 4/. През 1949 год. се опитват да се регистрират, но биват признати формално без съдебна регистрация. През 1949 год. в Айтос всички ръководители от братствата гласуват за изработения устав. През 1990 и 1993 год. се правят опити за
към текста >>
34.
II- ТРИЪГЪЛНИК НА ЧЕРНАТА ЛОЖА
,
,
ТОМ 9
ЧЕРНАТА ЛОЖА гр. Варна - гр. Шумен - гр.Бургас ТРЕТИЯТ ВРЪХ ОТ ТРИЪГЪЛНИКА - гр. БУРГАС Първите недоразумения, борби в редовете на синархическата верига започват от Бургас. Учителят Петър Дънов им обръща внимание, че това е пагубно за тях. Това може да се прочете в протоколите на съборите от 1899 до 1918 год. След 1919-1920 год. ръководител на братството е Минчо Сотиров бивш полковник и герой от Балканската и Европейската война. Като военен той е свикнал на ред, порядък и дисциплина, което не е било прието от т.н. братство в Бургас. Така те пишат няколко писма на Учителя Дънов като се оплакват от него и искат смяната му. В това време идват оплаквания и от други братства от страната срещу диктаторските методи на ръководителите, които са били посочвани от Учителя. Ето защо той е наредил, че който ръководител е бил посочен от него да остане до края на живота си като такъв. След заминаването на Учителя възрастните ръководители били подведени от софиянци, подписват се за устав и ръководство и се провалят без изключение. Това се отнася и за Минчо Сотиров, който напуска Бургас и става управител на един чифлик в село Нейково. /Виж „Изгревът, том. VII, стр. 198-200, № 6/. В Бургас се строи салон ръководен от едного, но с парите и труда на мнозина. Историята на този салон е записана и днешните бургазлии не знаят нищо за него. Онзи, който го запазва като салон е Кралю Кралев по време на социализма, само защото е записан като личен негов имот и поради това, че спазва
към текста >>
35.
ДЯВОЛЪТ И НЕГОВИТЕ ДВА КРАКА
,
ЕДИНИЯТ МУ КРАК В СОфИЯ
,
ТОМ 9
ДВА КРАКА ЕДИНИЯТ МУ КРАК В СОфИЯ Този случай е разказан в „Изгревът", том I, стр. 616-617, при което Учителят Дънов говори, че единия крак на дявола е в София, а другия в провинцията. Сега ще се спрем какво прави единия крак на дявола в София и как я тъпче ежедневно. 1. През пролетта на 1994 год. в дома на Марийка Марашлиева присъствуваха Благовест Жеков, Весела Маркова, Мария Арсова и им разказах за съхранението на непечатаните беседи на Учителя, че те се съхраняват у мен. Аз реших да ги предам на Елена Николова да ги отпечатат чрез издателство „Бяло Братство", но при условие да бъдат по оригинал. Съгласиха се всички. 2. На 01.06.1994 год. предадох на Елена Николова две оригинални годишнини от Общ окултен клас 1936/1937 и1938 и в рамките натри години не направиха нищо и аз след големи трудности си ги взех на 30.05.1997 год. Точно след три години. Нищо не направиха. 3. А защо не ги издадоха? През 1994 год. в дома на Йотка Младенова бяхме се събрали аз, Марийка Марашлиева, Мария Арсова, Нестор Илиев, Петър Ганев и чакахме да дойдат членовете на така нареченото издателство „Бяло Братство", които заседават в клубчето в един трафопост. Идва внучката на Йотка и предава: „Братският съвет нареди да слезете долу". Аз скочих и заявих, че Братски съвет не съществува в учението на Учителя Дънов и си тръгнах. А бях се приготвил да им покажа как Лалка Кръстева е променила Словото на Учителя. Носех доказателства, но не ги пожелаха. Всички онези, които бяха долу в
към текста >>
36.
00 - Посвещение
,
ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ Сборник ТОМ 10
,
ТОМ 10
се на онези Братя от Айтоското Бяло Братство с белите ризи, червените пояси и мерните потури, които построиха салона на Изгрева 1927 год. в София, където Учителят Дънов, Учителят на Всемирното Велико Бяло Братство - Беинса Дуно до 20. XII. 1944 год. предаваше Словото на Бога за идното човечество на VI-та раса. 2. Посвещава се на онези братя и сестри от времето на Школата на Великият Учител (1922 - 1944 год. ), чиито спомени, случки и събития документират историческото им присъствие между Българите. 3. Посвещава се на онези братя и сестри, които бяха при нозете на Великият Учител, слушаха Словото му и то се насаждаше в душите им като житно зърно, което възрастна като "Житен клас" в Сила и Живот. 4. То се пожъна и ожъна чрез техния живот в опитности, спомени и присъствие земно и небесно. И се превърна в живият хляб небесен за душите им. 5. Опитностите на учениците в Школата са реализираните духовни закони от Словото на Великият Учител - Беинса Дуно. 6. Словото на Всемировият Учител на Вселената - Беинса Дуно е Слово на Живия Бог и Слово на Бога в Дух и Сила. 7. И когато Словото на Великият Учител и Слово на Бога, влезе у человека земен и стане в него плът и претвори се в живот, то той ще възкръсне чрез Сила и Мощ человек небесен и ще стане Син на Възкресението. 8. Възкресението е рожба на Духът Божий и Духът Вечний на Дървото на Живота. 9. Синът на Възкресението е рожба на Виделината и Безсмъртието. 10. Синът на Виделината, Синът на Възкресението има
към текста >>
37.
12 - 20. ГОНЕНИЯТА
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
Попът подкупи хора, уволниха баща ми със седем деца, без работа. Мама почва да се тревожи. Той казал: „Ние имаме един Бог на небето, който няма да ни остави." Ведна-а в града се разболял най-богатият човек. Искат да го види, в София да го придружава, 500 лева му дадат. Друг се разболял, искат да отиде там да му гледа, да му сменят, не знам какво да прави, както и да е, по цели нощи тежко болен, пак вадят и му дават възнаграждение, и не s останал. Уволняват го, но властта се възмущава. Най-големите тези доктори, Хаджи Петрови, богатите хора знаят баща ми честен и с него общуваха, дружаха, умен човек. Отиват при кмета и казват: „Ти кого пита, че уволняваш дядото?" И веднага го викат баща ми, но вече назначили друг. „Ще го освободите онзи и ще си влезе Георги." Тати казал: „Ако трябваше него да не го приемате, аз да съм си на работа, но щом сте го назначили, аз не приемам. Той да остане, аз ще си търся лесното." - „Ама ти си с голямо семейство." - „За семейството си аз се грижа." И тогава казват: „Ще има двама фелдшери и Куртев старши фелдшер." Баща ми и другият при него итака. В.К.: Тъй се разрешил въпросът. Надка: Когато упованието е на Бога, не може да няма разрешение. Това беше. В.К.: Уповавай на Господа.Надка: Не бой се. Само на Господа! В.К.: Сега други опитности на приятелите, които са ходили по София и се връщали. Те са имали контакт с Учителя. Надка: Е, може, ноаз... В.К.: В момента не можете да се сетите. Надка: Не, чувала съм някои такива работи,
към текста >>
38.
28 - 1. Писмо на Жана Венкова Иванова до Милка Кралева от 14 март 1999 г.
,
По следите на архива на Анина Бертоли - Вергилий Кръстев
,
ТОМ 10
следите на архива на Анина Бертоли Голямата организирана лъжа продължава да се носи из България и да трови последователите на Учителя Дънов. Тази мъгла рано или късно ще се разсее. И ще огрее слънцето и ще излезе всичко на видело. И ще се види кое е истина и кое е лъжа. Кое е вярно и кое е заблуда. И кои са слугите на Лъжата. Ето защо публикуваме следните писма. 1. Писмо на Жана Венкова Иванова от 14 март 1999 г. до Милка Кралева. 2. Отговор - писмо на Милка Кралева от 16 март 1999 г. 3. Писмо на Жана Венкова Иванова до Милка Кралева от 31 май 1999 г. 4. Писмо на Жана Венкова Иванова до семейство Гобо от 31 май 1999 г. на български език. 5. Писмо на Жана Венкова Иванова до семейство Гобо от 31 май 1999 г., преведено на френски език. Всеки, който се запознае с тези писма, може да ги провери, защото "зад тях са фактите. И голямата организирана лъжа. Лъжата и кражбата вървят заедно, водени от Духа на Заблуждението, който е и Дух на Опорочението. А Духът на Истината е в оригиналното Слово на Всемировия Учител Беинса Дуно. 6. Съобщение за отпечатаното Слово на Учителя Дънов по оригинала с ISBN. 7. Съобщение за излизането от печат на „Изгрева", том IX. 8. Духът на Заблуждението и Духът на Опорочението в деянията на человеците земни. 1. Писмо на Жана Венкова Иванова до Милка Кралева от 14 март 1999 г. Уважаема Милка Кралева, Обажда се Жана Иванова от книжарница „ИЗГРЕВ", ул. „Граф Игнатиев" 28, София 1000, във връзка със следното: 1. Преди 3 месеца вие официално
към текста >>
39.
28 - 4. ПИСМО НА ЖАНА ВЕНКОВА ИВАНОВА ДО СЕМЕЙСТВО ГОБО ОТ 31 МАЙ 1999 Г. НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
,
По следите на архива на Анина Бертоли - Вергилий Кръстев
,
ТОМ 10
ЖАНА ВЕНКОВА ИВАНОВА ДО СЕМЕЙСТВО ГОБО ОТ 31 МАЙ 1999 Г. НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК Уважаемо семейство Jean-Louis и Arlette Gobeau, 1. Настоящото писмо до вас се изпраща от Жана Венкова Иванова от София. Аз съм тази, която издава оригиналното Слово на Учителя Дънов, по програма, ръководена от Вергилий Кръстев. 2. Досега за 2 години сме издали 40 заглавия книги от оригиналното Слово на Учителя Дънов. До 31.08.1999 г. ще издадем още 10 заглавия. Всичко това се ръководи от Вергилий Кръстев. Изпращам Ви заглавията на отпечатаните книги, на български. 3. Живея в центъра на гр. София, където едновременно се намира и книжарницата, в която всеки може да си купи тези книги, които са много евтини. Освен това аз съм тази, която организира изпращането на отпечатаните книги по цяла България. 4. Така че аз не съм случаен човек, който Ви пише това писмо. А защо ви пиша? Ще ви обясня точно и кратко. А дали сте съгласни с мен - това си остава ваша работа. Аз съм длъжна да ви уведомя. 5. До този момент са излезнали от „Изгревът" 9 тома. Тези книги се купуват от последователите на Учителя Дънов. Те се продават също в моята книжарница и аз ги разпространявам из страната. И от тях какво научавам? 6. В „Изгревът", том VII, на стр. 648-672, са публикувани спомените на Анина Бертоли по магнетофонни записи. Публикувани са спомените на сестра й Мариета Бертоли на ст. 673-682. Има техни снимки с Учителя. 7. В „Изгрева", том VIII, на стр. 559- 562, както и на стр. 572- 596, са публикувани всички ваши
към текста >>
40.
28 - 5. ПИСМО НА ЖАНА ВЕНКОВА ИВАНОВА ДО СЕМЕЙСТВО ГОБО ОТ 31 МАЙ 1999 г. ПРЕВЕДЕНО НА ФРЕНСКИ ЕЗИК
,
По следите на архива на Анина Бертоли - Вергилий Кръстев
,
ТОМ 10
ЖАНА ВЕНКОВА ИВАНОВА ДО СЕМЕЙСТВО ГОБО ОТ 31 МАЙ 1999 г. ПРЕВЕДЕНО НА ФРЕНСКИ ЕЗИК Honores Jean-Louis et Arlette Gobeau, 1. La presente lettre vous est envoyee par Jeanna Ivanova Venkova de Sofia. C'est moi qui publie la Parole originale du Maitre Deunov selon un programme dirige par Vergili Krastev. 2. Jusqu'a present, en 2 annees, nous avons publie 40 livres de la Parole originale du Maitre Deunov. Jusqu'au 31.08.1999 nous aurons edite encore 10 livres. Tout cela est dirige par Vergili Krastev. Je vous envoie une liste des livre parus, en bulgare. 3. J'habite le centre de la ville ou se trouve aussi la librairie dans laquelle chacun peur acheter ces livres-la qui sont tres peu chers. C'est moi qui organise aussi I'envoi des livres parus dans toute la Bulgarie. 4. Ainsi, je ne suis pas une personne par hazard qui vous ecris la presente lettre. Et pourqoi est-ce queje vous ecris? Je vous I'expliquerai precisement et en bref. Et que vous soyezou ne soyez pasd'accord avecmoi, cela reste votre affaire. J'ai le devoir de vous informer. 5. Jusqu'a present 9 volumes du livre "Izgreva' ont paru. Ces livres sont achetes par les adherents du Mafire Deunov. lis sont vendus aussi dans ma librairie et je m'occupe de leur diffusion dans tout le pays. Et qu'est-ce que i'apprends de ces livres? 6. Dans "Izgreva", volume VII, aux pages 643-672 sont publies les memoires d'Anina Bertoli selon des enregistrement sur ruban de
към текста >>
41.
28 - 8. ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО И ДУХЪТ НА ОПОРОЧЕНИЕТО В ДЕЯНИЯТА НА ЧЕЛОВЕЦИТЕ ЗЕМНИ
,
По следите на архива на Анина Бертоли - Вергилий Кръстев
,
ТОМ 10
ЗАБЛУЖДЕНИЕТО И ДУХЪТ НА ОПОРОЧЕНИЕТО В ДЕЯНИЯТА НА ЧЕЛОВЕЦИТЕ ЗЕМНИ I. Деянията на мозайкаджийската бригада на майстор Бертоли и майстор Борис. 1. Отклоняване на младежите, влезнали в Младежкия окултен клас и напускане на класа, за да правят комуни, като част от тях се разболяват и си заминават от този свят. 2. Друга част напускат факултетите, в които следват, някои завършват, но не си взимат дипломите и отказват да работят с тях, а стават мозайкаджии в бригадата на майстор Бертоли и майстор Борис. 3. През 1945 година, след заминаването на Учителя Дънов, на майстор Бертоли се осигуряват средства във Франция да издаде книгата „Учителят", но това не го прави. През това време тук на семейството му се осигурява седмична издръжка от мозайкаджийската бригада на Борис, на брой 100 човека. 4. Майстор Борис предава на майстор Бертоли едно цяло течение на машинописен текст неиздадени беседи и лекции на Учителя Дънов, да ги изнесат в Италия, с цел да се отпечати Словото му на френски и италиански езици. 5. По-късно този материал се прехвърля във Франция при Анина Бертоли, дъщеря на Бертоли и по професия шивачка. И пак с цел да се издават и превеждат на френски език. Това не става по известни описани вече причини в „Изгревът". 6. Всичко това се прави по линията на мозайкаджийската бригада, по професия мозайкаджии, едните решават, другите решават и накрая - нищо. Никакъв резултат. А защо? Има отговор. Ето го: 7. През 1972 година Борис Николов ме определи за негов приемник и ме
към текста >>
42.
ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ Сборник ТОМ 11
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ Сборник ТОМ 11 Спомени на съвременници и последователи на Всемировия Учител БЕИНСА ДУНО Събрал, подбрал, записал, съхранил и представил Вергилий Кръстев Библиотека "Житен клас" София 1999 Бъдещото верую на човечеството за свещеният хляб на живота, за Словото на Бога и за Възкресението на Духът. 1. Физическият свят се проявява чрез ума, чрез съзнанието и чрез волята. Духовния свят се проявява чрез духа,чрез душата и чрез тялото. 2. Чрез Словото се извършват всички процеси в човешката душа.Душата е среда, чрез която духовния свят (реалния свят) се проявява. 3. Вярвам в Единния Свещен хляб, който ядат всички хора и без който никой човек не може да живее. Вярвам в Единния Свещен хляб, моето верую, че Христос е живия хляб слязъл от Небето чрез Словото си на Духа Христов. 4. Само онзи може да говори за Бога, който е ял от Единния Свещен хляб на живота. Свещеният хляб носи Словото на Бога в себе си. 5. Словото на Бога е носител на живота чрез Дух си. Свещеният хляб е живия хляб носител на живота на земята. 6. Щом Словото на Бога дойде чрез свещения хляб, то ние влизаме в света, който Той е създал. Свещеният хляб ще доведе човечеството до новото верую за Словото на Бога, че Бог е Любов, че Бог е Мъдрост, че Бог е Истина. 7. Възкресението на физическия свят представлява новия живот на човека чрез прераждането му на земята в Света на Любовта. Възкресението на Духвния свят подразбира влизането на човека в света без никакви противоречия,
към текста >>
43.
І.02.04. ИКОНООБРАЗИТЕ НА ЧЕТИРИМАТА ЕВАНГЕЛИСТИ В АНТИМИНСА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
ЧЕТИРИМАТА ЕВАНГЕЛИСТИ В АНТИМИНСА Отначало Антиминсът се е изкарвал и отпечатвал на ленен материал, защото е от растителен произход. В Русия са ленени до 1652 г., а след това се явяват копринени бели, а по-късно разноцветни. Антиминсът е с правоъгълна форма в размери 60/66 см. - самият плат, а изображенията - 48/56 см. Иконографската композиция е сложена в подходяща рамка, инкрустирана с лаврови листа. По средата на 4-те външни рамки има образа на един ангел. Ангелите са четири, за четирите страни на Антиминса. Следва една бяла очертана линия, която отграничава истинския Антиминс, който е също правоъгълен. На четирите краища са изографисани четиримата евангелисти, които разпространяват благовестието за Исуса Христа по четирите краища на света. Техните образи и композиция са оградени с лаврови венци. Те представляват едновременно образи, инициали и символи. Имената им са написани последователно, както са в четирите евангелия - ляво горе е Матей, ляво долу е Марко, долу дясно - Лука, горе дясно е Йоан. Те са поставени в четирите ъгли, символизиращи четирите ветрове, които ще разнасят евангелията по четирите краища на света. Още твърде рано евангелистите започват да се символизират като четири реки, а по-късно с ангел, лъв, теле и орел. Така са дадени под влияние на библейските текстове. Така пророк Иезекил видял видения Божии. В облак голям и огън пламнал и около него сияние вижда славата Божия. Това е твърдта Божия ( Иезекил , гл. 1, ст. 4). И пред славата
към текста >>
44.
І.02.17. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
СВОБОДАТА НИ ТОДОР БЪЧВАРОВ Тодор Бъчваров е уредник на списание „Родина", което излиза 14 години от началото на века, прекъсва по времето на войните и след това отново продължава. Редакцията му се намира на ул. „Опълченска" 67, т.е. тя е срещу ул. „Опълченска" 66, където е дома на Гумнерови, в който живее Учителят. След войните той урежда библиотека „Духовен живот" и издава много малки книжки с духовна литература. Той издава една малка книжка през 1922 г., озаглавена „Заветници на свободата ни" (мистична случка). Понеже тя е единствен запазен екземпляр и е леко увредена от годините, то ние ще я публикуваме дословно, защото тя ни дава много интересни факти за Константин Дъновски бащата на Учителя. В нея научаваме сведения за Антиминса. Заветници на свободата ни (мистична случка) Предпоставка Преди двадесет и две години се срещнах и запознах във Варна с прононсирания днес из цяла България г. Петър К. Дънов. Той е син на първия български снещеник в Черноморския край, гдето всякога в предни времена гърцизма е бил надмощен. Край новият си познайник същата година още имах случай да се запозная в Нови Пазар и със застарелия негов баща, свещеник Константин Дъновски. Припомням си и днес първите свои впечатления от срещата ми с дядо поп. Едроръст, с холеричен темперамент старец, в очите на когото блестеше още огъня на буден, господарски дух, който не е обичал „думата му да става на две". Винаги наблюдателен, с тиха външност той заговорваше плавно, мелодично, но със
към текста >>
45.
II.02.08. Борбата за българска независима църква се разраства
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
българска независима църква се разраства Общите условия се отразявали, разбира се, и върху Варненската област, въпреки особените обстоятелства, при които имала да се развива българщината в главния град Варна. Та, тук положението изобщо, както видяхме, не се е различавало съществено от онова по другите български краища. Поради ръста и силното вече развитие на българското национално движение, новият митрополит Йоаким, с пристигането си във Варна се видял изправен пред една извънредно трудна задача - да се справи с българския въпрос. В събота на 27 февруарий 1865 г. митрополит Йоаким пристигнал по море в престолния град на своята епархия. В същото време едно патриаршеско и синодално послание е било отправено до клира и паството на цялата Варненска епархия, подписано от патриарха Софрония и целия синод, съставено на два езика - български и гръцки, с което се препоръчвал новият архиерей и се съветвали и отечески приканвали всички „да го приемете с подобающата на неговия архиерейски и кириаршеский характер чест, и да воздавате на неговата священност пристойното му почитание и приверженност и синовната почест, и да се покорявате на неговите архиерейски совети.и отечески завещания", „с усердие и с признателност да му давате архиерейските негови правдини, и увременно да му давате уречената негова архиерейска заплата и сичките други негови случайни приходи, които ся заповядуват от уставите, и да показувате за всегда подобающото усердие и покорение". Посрещнат от голямо
към текста >>
46.
Д-Р ПЕТЪР НИКОВ VII. ИЗ БЛИЗКОТО МИНАЛО на ВАРНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
VII. ИЗ БЛИЗКОТО МИНАЛО на ВАРНА ИЗВЕСТИЯ НА ВАРНЕНСКОТО АРХЕОЛОГИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО По случай двадесетгодишнината от основаването на Дружеството 1901-1921 г. Варна, Печатница „Просвещение" П. Зенгинов и К. Янев 1921 (стр. 93-107) ИЗ БЛИЗКОТО МИНАЛО НА ВАРНА По случай 20-годишнината на Варненското археологическо дружество То е още толкова близо до нас, едно човешко поколение само, едва непълни шестдесет години ни делят от него, а ние, въпреки това, се намираме вече така далеч от него, че пред нашите очи почва вече да се премрежва, да се губи картината на това минало. Като на мираж, контурите му се колебаят, менят и губят постепенно в далечината, а заедно с това възможността за тяхното възстановяване става все по-малка. Всеки нов ден ни отдалечава все повече от него не само по време, но и по способност да проникнем в него и ние сме изправени пред перспектива да осъмнем един прекрасен ден дотолкова далеч от него, че да не бъдем вече в състояние да го възпроизведем напълно. За културна и напредничава Варна се открива в близко бъдеще грозният изглед да не познава и да не бъде в състояние да проникне в своето близко, да не говорим за по-дапечното минало. А днес всяка културна нация, град или организация, като съзнават високото морално и практическо значение от познаване на собственото минало, проявяват, като най-добър израз на своята културна зрялост, силен интерес и стремеж към своята история. Най-старите дейци по българското възраждане във Варна са си отишли почти
към текста >>
47.
V.II.Молитвите на Всемировият Учител Беинса Дуно за Школата на Всемирното Велико Бяло Братство
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Учител Беинса Дуно за Школата на Всемирното Велико Бяло Братство Те, молитвите имат дълга история датираща от преди 100 години, с която сегашното поколение не са запознати. Знаеха я отчасти поколенията от Школата на Учителя. Всеки знаеше по нещо. Но когато се събраха тези части, достигна се до цялото познание, което представяме. Първите молитви са дадени от Учителя Дънов по времето,, когато от Божествения свят са изпращани Вестители и Посланици при Него, за да му съобщят, че му предстои да се новороди от Дух и чрез Сила. В тези разговори и послания с Духът Господен, чрез различни посланици и служители, ангели, дошли от Божествения свят той получава и първите молитви. Тези молитви още не са публикувани. Други молитви представляват разговори между Неговия Дух и Душа е Духът Господен. И тези не са публикувани. Публикувани са 7-те разговора с Духът Господен в „Изгревът" том 2, стр. 1-101. След започване на първите събори, т.е. на членовете на синархическата верига от 1899 год. до 1922 год., с известни прекъсвания са давани от Учителя и първите молитви на членовете на веригата. Всеки участник си я записва в специално приготвено тефтерче, наречено по-късно „Молитвено тефтерче". Всяка молитва има своя история, която трябва да се опише, за да се знае. В един по-следващ етап това ще бъде направено. Постепенно молитвите се увеличават. По време на Европейската война Учителят нарежда да се напише собственоръчно от всекиго молитвата „Добрата молитва" и „91 псалом".
към текста >>
48.
V.III.IV Господният Дух действува
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
действува Господи на Любовта, Ти си изпълнението на всичкия закон вътре в нас. Ти си радост на всички от сега за през всичките векове. (2 август 1921 година Търново.) Аз ще изправя всичко. Уповавай на думите на Господа Бога Твоего. Все що е казал, то ще бъде. Верен и Истинен е Господ на всичките свои обещания. (18 януари 1931 година.) Бог е Любов. От Него произтича Живота във всичката си пълнота. Всичко ще стане тъй както е Той начертал и определил. (16 октомври 1941 година, Изгрев.) Думите на Господа Бога Моего: „Верен и Истинен. Аз мога да любя, добър да стана, да живее в мен Бог и да се проявява. Аз мога да обичам, силен да стана и Бог в мен вечно Славата си да проявява. Любовта и обичта ще ме научат на Бога слуга да стана" (11 септември 1942 година, Изгрев.) Да пазя Името Божие свято. Да поддържам Царството Божие праведно. Да върша волята Божия доброволно. (29 септември 1942 година, Изгрев.) Велик е Бог в Любовта си. Велик е Бог Господ в Мъдростта си. Велик е Бог в Истината си. Той със Силата си крепи всичко. Бог Господ в Любовта си показва, в Мъдростта си просвещава, в Истината си освобождава. Милостив и жалостив е Господ. Неговата Благост е над всичко. Всесилието му крепи всичко. В Господа всичко живей и се движи. Той е веселие и радост на всички. АУМ и ABA вечна Слава. Правя угодното на Духа Святаго. Бог Господ е над всички. Да възлюбиш Господа Бога, Единният, Верният, Истинният, Вечният, Вселикият, Неизменяемият, начало и край на всичко, Който
към текста >>
49.
VII.5. ПО СЛЕДИТЕ НА АРХИВА НА АНИНА БЕРТОЛИ, ПАЗЕН В СЕМЕЙСТВО ГОБО
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
НА АРХИВА НА АНИНА БЕРТОЛИ, ПАЗЕН В СЕМЕЙСТВО ГОБО Писмо на семейство Гобо до Жана Иванова 25.07.99 Bonjour, Nous avons bien recu votre lettre avec toutes sortes de questions auxquelles vous avez d6ja repondu en grande partie. Nous ne voulons pas entrer dans ce genre de proces! Les generations futures feront la part du vrai et du faux. Les archives d'Anna Bertoli seront bientot accessibles & tous. Sinc£rement votre Jean-Louis 1 Le 25 juillet 99 Merci pour tout I'amour que vous avez mis dans la confection du colis des deux liceres. Bonne continuation dans la voie de la liberty. Arlette Превод: 25.07.99 Добър ден, Получихме писмото ви с въпроси от всякакъв вид, на голяма част от които вие вече отговорихте. Не искаме да влизаме в процес от този род! Идните поколения ще преценят кое е истинно и кое е неистинно. Архивите на Анна Бертоли скоро ще станат достъпни за всички. Искрено ваш Жан-Луи 25 юли 1999 Благодарим за цялата любов, която сте вложили в направата на колета. Желая ви успешно продължаване по пътя на свободата. Арлет Превод: Марина Иванова Писмо на Жана Иванова до семейство Гобо 19 август 1999 г. Добър ден, семейство Jean-Louis и Arlette Gobeau, Получих писмото ви от 25.07.1999 г., то бе предадено да се преведе и аз се запознах със съдържанието. Разбираме, че нищо не сте разбрали от това, което ви бе написано и изпратено на 31 май 1999 г. Ние публикувахме писмото, което изпратихме до вас, на български и френски език, в „Изгрева", том X, на стр.
към текста >>
50.
VII.6. ПРОДЪЛЖЕНИЕ ЗА АРХИВА НА БРАТСТВОТО, ПАЗЕН ОТ ФАМИЛИЯТА ГОБО ВЪВ ФРАНЦИЯ - АЛПИТЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
АРХИВА НА БРАТСТВОТО, ПАЗЕН ОТ ФАМИЛИЯТА ГОБО ВЪВ ФРАНЦИЯ - АЛПИТЕ 23.08.99 Ще ви разкажа как се пазят братските материали във франция и какво е отношението на французите към българите и българския материал. Както знаете, едно копие от неиздадените беседи плюс 1 филм с 10-те сестри, които играят Паневритмията коректно, плюс други материали на пишеща машина, снимки на Учителя с групи, касети с музика и др. бяха изнесени от Анина Бертоли във франция за съхранение, по време на комунистическия режим у нас. След смъртта й те бяха предадени на съхранение на фамилията Гобо в Алпите. Познавам ги от 18 години и бяха мои приятели, верни на Учителя и не с Михаил Иванов. Но нали Учителят все е запитвал за разни нови хора, влезли в Братството чрез приятели: „Е, рекох, а те изпитани ли са?" И ето къде е грешката. Ценният братски материал отиде в ръцете на „неизпитани братя и сестри". И те, като истински „иезуити", направиха големи поразии. Отначало искаха да върнат материалите и ги натоварихме в колата ни. После сутринта ги свалиха, правейки своите търговски сметки в главата си. И то - да издават, а нямат право и материалът е на български език, друго - да заменят ценния филм с този, който съхранява французойката Никол филасие, сега жена на Павел Желязков и др. подобни лични и безотговорни постъпки. След като получиха десетки писма с обяснения от д-р Вергил Кръстев, от мене и от много други приятели в България, те не само че не върнаха архива, но си позволиха да се
към текста >>
51.
Сборник ТОМ 12
,
,
ТОМ 12
БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ Сборник ТОМ 12 Спомени на съвременници и последователи на Всемировия Учител БЕИНСА ДУНО Събрал, подбрал, записал,съхранил и представил Вергилий Кръстев Библиотека "Житен клас" София 1999 Верую на Всемировият Учител на Вселената - Беинса Дуно, със светско име Петър ДъновАз съм вашият Велик Учител, Всемирният Христос, който съм на земята, проявявам Мъдростта и Делата в Истината на Божията Правда. Амин.Аз съм вашият Велик Учител, Всемирният Христос, който владее целият Всемир и Съм сега между вас в пътя. Амин.Аз съм вашият Велик Учител, Всемирният Христос, който съм в плът на земята и в Духът на Небесата. Знам помишленията ви, мислите ви и желанията ви. Амин. 20 декември 1926 година ISBN954-9915-03-4, том XII © Всички права запазени Не се разрешава препечатването на отделни части от книгата в периодичния печат - вестници и списания, без разрешение на съставителя на сборника. Не се позволява преразказването на отпечатания летописен материал от нелегални и явни разказвачи с цел - издаването на пиратски издания Верую на человекът земен и небесен пребиваващ по земята БългарскаВярвам във Великият Учител - Беинса Дуно, Всемировият Учител на Вселената, който бе в плът и кръв на земята Българска, който прояви Светлината от Словото си, за да можем чрез нея да познаем Непроявеният Бог. Амин.Вярвам във Великият Учител - Беинса Дуно, Всемировият Учител на Вселената, който владее целия Всемир с животворящата Сила на Духът Христов, който бе
към текста >>
52.
7. ПЕТТЕХ СТЪПКИ В ПЪТЯ НА ПОВДИГАНИЕ ЧОВЕШКАТА ДУША
,
Пеньо Киров
,
ТОМ 12
В ПЪТЯ НА ПОВДИГАНИЕ ЧОВЕШКАТА ДУША Пеньо Киров Петтех стъпки за подвигание човешката душа имат общност с петтех планински върха, където са станали пет велики събития на времето си, за прогреса на человечеството, които са: Арарат, Морея, Синай (Хориф), Тавор и Голгота. Человеците в света, се делят на „естествени" и „духовни". Двата тези дяла, имат по пет стъпки за повдигание. „Естественни" человеци са ония, който не приемат нито познават Бога и живеят по влечение на естеството си. „Духовни" человеци са ония, които познават Бога и живеят съгласно волята Му - по Духът, който им се дава. Естествените человеци са млади души, които не познават никакво друго право, освен правото, което биха имали те, [... ] чрез фактическата им сила, или чрез имотна, парична, знание или влияние сили. Те, в това направление, угнетяват подобните си, злоупотребяват с тях, даже много пъти ги лишават и от живот. В старо време, те са угнетявали человека дотам, щото често животните при человеците са имали по-добро положение и по-добра цена, при размяна едни с други. В ръцете на страстните, случайно подпадналите человеци, не са имали никаква цена: много пъти една девойка се е продавала за две-три оки ракия, двама - трима мужика са ги разменяли за едно добро куче, няколко работника са послужвали вместо снопове пръчки, които са бивали хвърляни в мочерливо място, за да мине колесницата на един с власт человек. Продажбата на човека като добитък е било нещо обикновено, а също и принасяние
към текста >>
53.
АРХИВЪТ НА ЦАНКА ЕКИМОВА
,
,
ТОМ 12
ЕКИМОВА Цанка Екимова е рождена сестра на Борис Николов и Николай Дойнов. За нея виж „Изгревът" том VI, стр. 242-339, както и „Изгревът" том V в разказите на Мария Тодорова за нея. Всеки един заема едно място, на което е поставен от Небето. А по деянията им се съди дали мястото, което са заели, е достойно за онова, което са свършили или са пропуснали. Всеки се оценява по делата си. Цанка Екимова я познавам от 1970 год., срещнахме се на екскурзия на Витоша. Тя ме потърси, защото беше разбрала от брат си Борис за мен. Разположи се към мен, след като разбра, че работя с Борис Николов по неговите спомени. Тя разбираше по хиромантия и ми гледа на ръка на Витоша. Онова, което ми каза, беше вярно и се сбъдна, но онзи, който говореше чрез нея, бе пророчески дух. Това го видях, разбрах и оцених пророчеството й по достойнство. „Ти си водачът на племената и родовете израилски, изпратен да ги изведеш от пустинята." Това беше вярно. И ето сега чрез „Изгревът" се извеждат от пустинята и ги прехвърлям през река Йордан в Ханаанската земя, т.е. в Историята като историческа следа. А този път на превъплътените подух израилтяни между българите по времето на Школата на Учителя Дънов е аналогичен както по времето на Мойсея. Каквото е било навремето, това бе и днес. По онова време тя живееше в собствената си къща в Габрово с много наематели, поставени от държавата, и не можеше да се освободи от тях. Тя беше ръководител на Братството в Габрово. Обичаше да разпорежда като генерал и
към текста >>
54.
ВЕЛИКАТА ЛЪЖА НА ВЕЛИКИЯТ ИЗКУСИТЕЛ
,
,
ТОМ 12
ВЕЛИКИЯТ ИЗКУСИТЕЛ Кражбата на архива от „Резньовете" - Витоша, и съдбата му 1. Едно копие от оригиналните, неотпечатани беседи на Учителя Дънов, се поставят в големи буркани, херметически затворени и се скриват под една голяма скала при „Резньовете", Витоша. Това копие след това бе откраднато, свалено и разбито чрез Боян Златарев и Петър Филипов. Накрая копието отива при Лалка Кръстева, която променя, редактира Словото на Учителя. За този етап виж „Изгревът" том 111, стр. 197-201,201 -203,203-204,204-205. Досега всичко се развива според плана на Великият Разрушител. 2. Димитър Калев от Варна, след като откупува част от онова, което е свалено от „Резньовете", от племенника на Петър Филипов, започва да коригира, променя и редактира. Издава онова, което е закупил, и по този начин вкарва в клопка онзи, който му го е продал. И вкарва в клопка и онези, които ще четат онова, което е отпечатал, като променено Слово. Всеки изпълнява заповедите на своя Господар. Димитър Калев издава книжката „Аз съм истинната лоза", издание Варна 1992 год., с ISBN 954-8005-55-7. Работи върху оригиналите така, че задрасква с две успоредни черти с химикал онези думи, които не му харесват, с цел да ги унищожи. Доказателствата ще бъдат дадени с публикуване на заглавната страница на „Аз съм истинната лоза" и „Изтълкувай ни тази притча". А неговата задача е да промени, изопачи Словото на Учителя Дънов. Сам в предговора си на „Аз съм истинната лоза", на стр. 6, в заключение той пише: „Всекиму
към текста >>
55.
ВЕЛИКАТА ИЗМАМА НА ВЕЛИКИЯТ ИЗКУСИТЕЛ
,
Кражбата на архива на Анина Бертоли чрез семейство Гобо
,
ТОМ 12
ВЕЛИКИЯТ ИЗКУСИТЕЛ Кражбата на архива на Анина Бертоли чрез семейство Гобо и чрез други „велики българи" 1. За кражбата на архива на Анина Бертоли чрез семейство Гобо и другите „велики българи" е описано в „Изгревът" том IX, X и XI том на стр. 820-825. Всичко е написано и доказано с факти. 2. А сега ще разкажем за онова, което бе реализирано чрез тази кражба от Великият Разрушител. В това си старание Павел Желязков е ненадминат. След като настройва семейство Гобо срещу мен, след като прибира част от архива, два куфара със снимки и оригиналния филм за Паневритмията с измама се скрива и от семейство Гобо. Виж „Изгревът" том XI стр. 818-820. А той изобщо не знаеше, че съществува този архив там, защото тайната я знаех само аз, защото тя бе ми предадена от Борис Николов и Анина Бертоли. Но Великият Разрушител се яви и разрушава архива на Анина Бертоли чрез него. 3. През 1998 год. Павел Желязков издава беседите, държани от Учителя Дънов пред ученичките от Класа на Добродетелите, под заглавие „Движение нагоре" с ISBN 954-8785-20-Х. В посвещението си пише от кого е стенографи- рано. Но това не е вярно. Стенографирала е само Паша Теодорова и Савка Керемидчиева. А Елена Андреева е била от втората група. В протоколите от 1924-1925 год. фигурират имената на Паша, Савка, Елена Хаджи Григорова, Мария Тодорова и Сотирка Бабаджова. Това означава незнание на събитията и историята на Класа на Добродетелите. И още една лъжа, че Борис Николов е запазил Словото на Учителя.
към текста >>
56.
АРХИВЪТ НА БОЯН БОЕВ
,
,
ТОМ 12
БОЕВ 1. БОЯН БОЕВ КАТО ПРОПОВЕДНИК 1. За Боян Боев е написано достатъчно много в „Изгревът" том II, III, IV, V, както и в другите томове. В разказите на съвременниците той присъствуваше в братския живот на Изгрева. В следващите томове на „Изгревът" той също ще присъствува. 2. Като студент той се среща с Рудолф Щайнер, който му казва направо, че Учителят е в България. Той се завръща, продължава да следва тук, завършва биология и естествени науки и работи като учител в гимназиите в Панагюрище и Свищов. 3. Отначало той е бил върл атеист, не вярва в Бога и онзи случай, който разказва Учителят, се отнася за Боян Боев: че по време на Европейската война при отстъпление на войските той се скрива в една пещера и след три дни, огладнял, се провиква: „Ако има Бог, то Той трябва да ми донесе хляб!" Не след дълго една костенурка допълзява и домъква половин войнишки хляб и го оставила пред входа на пещерата. Той трудно става вегетарианец и употребява много усилия да стане такъв. Заболява от влагата, студа по време на войната от туберкулоза на коляното и в следващите десетилетия непрекъснато от раната изтича гной, получава се анкилоза и трудно се движи, понеже не може да сгъва коляното си. Дори веднъж Учителят го попитал: „Сега ли искаш да изплатиш кармата си или после?" Отговорил: „Сега, сега, сега!" И така до края на живота куца и влачи крака си. 4. Още от самото начало се очертава като проповедник на новите идеи в началото на века. Той пише в списание „Всемирна летопис"
към текста >>
57.
7. ПИСМА ОТ ГЕОРГИ РАДЕВ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
ГЕОРГИ РАДЕВ Изгрев, 14.06.1930 Г. До Ръководителите на учениците на Всемирното Бяло Братство Любезни брат Ст. Тошев, Цяла година ние работим в полята и долините на живота, защото там растат и зрееят пшеницата и лозата - хлябът и плодът на живота. Но трябва и едно възлизане по върховете на планините, дето са главите на всички извори, що поят долините и полята, и дето светлината говори най- дълбоко и най-чисто. Тази година братската среща на младите ученици ще започне на 12 юлий - Петровден. Ще трае три дни, и след това - на 7-те Рилски езера. Темите, върху които ще работим, са: 1. Основните идеи, които Учителят е изложил в лекциите и беседите през тази година. 2. Новото, което иде! Понеже главната цел на срещата ще бъда екскурзията, желателно е които дойдат да бъдат добре екипирани - с дебели дрехи, завивки и по възможност с палатки или платнища. При това екскурзията може да трае няколко седмици. Така че онези, които могат да останат по-дълго, да имат пред вид това. Добре е тези; които имат възможност, да донесат сурови продукти, които са тъй необходими във време на срещата. На срещата и екскурзията могат да присъствуват всички ученици и от двата класа. Нека ръководителите имате добрината да съобщат по възможност най- скоро вероятния брой на тия, които ще дойдат, за да може да се нареди разквартироването им в София. Отговорете на следния адрес: Жечо Панайотов, улица ..Опълченска" 66- София С братски поздрав: Георги Радев София, май 1934 г. До учениците на
към текста >>
58.
10. ПИСМА ОТ ЗАХАРИ ЖЕЛЕВ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
ЗАХАРИ ЖЕЛЕВ Казанлък, 5.07.1910 г. Драгий г-н Тошев, Едва сега намерих малко свободно време за да Ви отговоря. 1.За Спасението чрез вяра в Исус. Тоя въпрос ний трябва да го разбираме не съвсем тъй, както протестантите го разбират, но пак там се свежда работата, само че протестантското учение за спасението чрез вяра в Христа трябва да се допълни с учението за преражданието. Така според нас, както и миналия път Ви писах, господар на цялата еволюция, наречена „человечество" е Исус Христос (господствуваща монада на великата душа „Адам"). Всеки, който иска да бъда спасен и да се откъсне веднъж завинаги от цикъла на преражданията, трябва да върви и да гледа да се съедини към господствуващата монада, за да се възстанови първоначалното положение на „великата душа Адам". Следователно учението за спасение чрез вяра в Христа има своя смисъл и човек колкото пъти и да се е прераждал на тоя свят; колкото и да е напреднал духовно, не е ли съзнал крайната цел (съединението към господствующата монада), такъв не може да бъде спасен дотогава, докогато не съзнае закона, по който трябва да се синтетизира наново разсипаното на части человечество. Сега нека прибавим, че вяра без дела е мъртва, за да не се объркваме в някои протестантски учения, които твърдят, че човек можел да се спаси само чрез вяра. Последното трябва да се разбира така, че само който съзнава, че трябва да върви по кръстния път, посочен от Спасителя, може да се спаси, а не само с едно вярване (не всеки, който вика
към текста >>
59.
8. КАК УЧИТЕЛЯТ ЛЕКУВА
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
ЛЕКУВА А. Лекуването на майка ми За пръв път видях Учителят на 10 юли 1915 година. През август той беше във Велико Търново на събор. През септември и октомври също не беше в София. Аз не познавах неговото Учение, а още по-малко самия него. В първите дни на ноември майка ми се разболя - получи удар, сериозен удар и повикахме лекар. Дойде д-р Сарафов, един от знатните и опитни лекари по това време. Той даде някакви съвети, но състоянието на болната се влошаваше. Стомахът й се затрудни, не работеше, не можеше да се освобождава. Докторът пак дойде и намери същото отношение - нищо не помагаше: нито клизми, нито силните очистителни лекарства. Аз и сестрите ми бяхме много изплашени. Това състояние продължи цяла седмица. Качвам се на трамвая и веднага при Учителя, който вече се беше върнал от провинцията. Силно разтревожена, разказвам на Учителя положението на майка ми и очаквам някакъв съвет. Той ме погледна спокойно и още по-спокойно ми каза: „Майка ви е религиозна." - „Да", отвърнах аз и пак чакам. Той продължи: „Бъдете спокойна, като отидете в къщи, отворете Библията и започнете да четете на майка си някои от псалмите - каквито ви се паднат." Благодарих и почти тичешком тръгнах за дома. Казах на двете си сестри какъв съвет ми даде Учителят и те го приеха със същата готовност и безкритичност, както и аз. Четем вече псалми и постепенно се успокояваме, още повече, че и майка ми, макар и мъчно да говореше, започна да ги изговаря. Оказа се, че тя знаела много от
към текста >>
60.
5. БОРИС ГЕОРГИЕВ - ЖИВОПИСЕЦ (Енциклопедия на изобразителните изкуства в България: т. 1 - София: БАН, 1980, с. 176)
,
БОРИС ГЕОРГИЕВ
,
ТОМ 13
- ЖИВОПИСЕЦ (Енциклопедия на изобразителните изкуства в България: т. 1 - София: БАН, 1980, с. 176) Борис Харалампиев Георгиев е роден на 1.11.1888 г., Варна, починал на 9.09.1962 г., Рим. Завършва (1908) Художествено училище в Петербург, учи живопис при проф. Н. Рьорих и после (1909-1910) взема уроци при Анджело Анк и Петер фон Холм в Мюнхен. Георгиев странствува по света, обикаля много европейски и др. страни, живее твърде усамотено, сам се чувствува скитник и самотник, и всичко това се отразява на творчеството му. Майстор на линията, той създава творби с подчертано философско -лиричен характер. За своите картини използува цветни моливи, пастел и техника, напомняща мокрото фреско, За известно време се установява в Швейцарските Алпи и създава първите си творби, наситени с настроение на самотност: „Ave Natura" (1914), „Зима" (1914), „Скитникът и неговата сестра" (1919) и др. През 1920 г. се установява в Рим. С голямо професионално майсторство и дълбок психологизъм създава сборните протрети „Семейство Селла ди сан Джиролано" (1920), „Троен портрет" (1924), портрет на майка си - „О, donna, Sante Madre mia" (1924), на Робиндранат Тагоре (1926, три варианта), на писателя Джовани Папини, на Алберт Айнщайн (1928), и др. През 20-те години Борис Георгиев урежда две самостоятелни изложби в София (1922,1928), комплектувани предимно от портрети на български писатели и др. творци: „ТеодорТраянов" (1922, 2 варианта), „Мара Белчева" (1922), „Чичо Стоян" (Стоян Попов, 1928),
към текста >>
61.
3. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
Спомени на Марийка Марашлиева Запознаването ми с художничката Цветана Щилянова или както я наричаше брат Петър Филипов - Цветка, датира от 1973 г. Преди това бях чувала за нея, че е известна художничка, много даровита и т.н., но това беше времето, когато съм живяла в Русе до 1972 г. А там, в Русе, имахме братски салон на ул. „Мария Луиза", сега ул. „Станке Димитров", в който салон имахме два портрета, рисувани от Цветка: единият на Учителя, а другият на Христа. Това бяха всъщност копия на портрети, рисувани пак от Щилянова. Портретите бяха поръчвани от брат Петър Филипов, който влизаше във връзка с Цветка Щилянова. Трябва да добавя още нещо. Цветка Щилянова прави два пъти копие от портрета на Учителя за братския салон в Русе, тъй като първия път портретът беше иззет и вероятно унищожен. Брат Новаков Йордан, който беше ръководител на Братството в Русе, казваше за портрета на Учителя, че е бил взет в милицията на 6.12.1956 г., когато бе иззета и литературата на Учителя по нареждане на Тодор Живков. Понеже рамката на портрета беше много хубава, той отишъл в милицията да я поиска и там като извадили портрета от рамката, започнали да го тъпчат с крака. След това поръчахме нов портрет на Учителя, който стоеше в салона ни в Русе, докато последния беше продаден от собственика му Боян Ковачев, син на Тодор Ковачев. Бащата Тодор Ковачев построи салона със собствени средства и на свое място в двора си, който ползвахме до 1971 г. И тъй, брат Петър Филипов се познаваше
към текста >>
62.
5. ПИСМА НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА НА ЗАДАДЕНИ ВЪПРОСИ
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА НА ЗАДАДЕНИ ВЪПРОСИ Първи въпросник към Цветана Щилянова 1. Биография на Щилянова. 2. Художествена академия. 3. Как се е запознала с Учителя. 4. Опитности с Учителя. 5. Как е дошла идеята за рисуване на Учителя? 6. Скици - правила ли е скици предварително на Учителя? 7. Какво представляват оригиналните скици? 8. Скицник? В него нарисувани ли са или са събрани оригиналите? 9. На какъв картон и формат представляват оригиналите? 10.Колко броя са? 11.Скиците у Петър Филипов какво представляват? 12.Тя подарила ли е оригинала на Учителя или го е продала? 13.Скиците подарени ли са или продадени? 14.На кого са дадени скиците? 15.Има ли скици за Учителя у нея? 16.Ако има скици, да ни ги даде срещу заплащане. 17.Има ли портрети у нея на Учителя? 18.Има ли писма от Учителя до нея? 19.Има ли снимки от братството и Учителя? 20.Има ли тетрадки и записки? 21.Нейни бележки от Школата? 22.Записвала ли е опитностите си? 23,Има ли творчество, поезия, проза за Учителя и Школата? 24.Има ли вещи от Учителя? 25.Нейни снимки, лични, родови, с братството? 26.Дали има картини - портрети от Учителя, рисувани от Борис Шаров? Горният въпросник изпратих по пощата на Цветана Щилянова, в отговор на който получих писмо без дата с клеймо от 15.04.1988 г. Ето отговорите. Второ писмо - 15.04.1988 г. Забележка: Първото писмо от 6.03.1988 г. е към т. 8. „Изповед на една душа", Б. - Съпругът. 1. Родена на 18 април 1903 г. стар стил в Казанлък, баща - Михаил от Сливен. Рано останал сирак
към текста >>
63.
6. ОПИТ ЗА БИОГРАФИЧЕН ОЧЕРК НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
БИОГРАФИЧЕН ОЧЕРК НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА За да се направи един биографичен очерк, е необходимо биографичните данни да бъдат предадени от лицето, за което се отнасят или пък да разполагаме с точни исторически данни, които да бъдат документирани съответно на лист и хартия. Ние не разполагахме нито с едното, нито с другото. Предложихме на Щилянова да ни разкаже някои биографични данни, отнасящи се за нейния житейски път, като смятахме тук да бъдат включени всички опитности, които тя е имала през времето на Школата с Учителя. Смятахме, че тук ще бъдат включени Неговите разговори с нея, както и да бъдат приложени всички написани сведения и документирани от нея. Но какво се оказа? Тя не прие един такъв метод на работа, понеже тя не беше свободна, а беше вързана с едно голямо, дебело въже както отвътре, така и вън от нея. Онзи, който я беше вързал, беше нейният съпруг. А защо беше я вързал? Ние не знаем причината, но видяхме последствията. А те говореха за това, че тя беше един жив затворник и нямаше свободна воля. Само благодарение на това, че в нейното съзнание беше останал образът на Учителя в светлина и виделина в нейната душа, можахме да се доберем до нея в името на тази едва блещукаща в нейното съзнание светлинка, но тя бе достатъчна, за да я накара да се хване здраво за нея, да я освети и да й покаже, че има задължение към делото на Учителя и към Школата. Затова тя прие да предава някои оскъдни данни след зададените от нас въпроси. Всичко се извършваше чрез
към текста >>
64.
4) Четвърто тефтерче
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
Сряда, 19 май 1943 г., (5 ч. с.) Кое е най-важно в живота? Защо сте дошли на земята? Коя е целта на живота? Най-първо човек трябва да знае какви възможности има, на каква основа е построен: сопранова, алтова, тенорова или басова. У всички хора липсва им туй сестринското чувство. Скръбта - това е сопран - когато скърбиш, ти си близо до Бога. Скръбта носи материали неорганизирани. Страхът - това е едно животинско състояние, материали неорганизирани, от които се изработва съзнателния живот. Червеният цвят носи тая материя, която строи цялото. Портокаленият вече гради. Зеленият (фа)...(фиг. 13). Хубаво пеене е само онова, което засяга ума, сърцето, душата и духът, и работи за тях. Когато музиката е засегнала човешкото сърце - краката са здрави. Когато е засегнала ума - ръцете са здрави. Когато е засегнала човешката душа - сърцето е здраво. Когато е засегнала духа - волята е здрава. Правото за силните хора, а безправието - за слабите. Покаянието е да слушаш Любовта. Който се чувства ограничен, нему му трябва свобода. Който се колебае в знанието, нему трябва светлина... * Възпитание се разбира... * * * Сряда, 30 юний, 1943 г. Божественият живот, в него няма противоречия. Движение, учение и работа. Ако Божествената Мъдрост не може да живее в твоето чело, ако Божествената Любов не може да живее в твоите очи и ако Божествената Истина не може да живее в твоите уста... Ти не можеш да се подмладиш, докато не разбереш закона на Любовта, Мъдростта и Истината. Трябва да
към текста >>
65.
5. ОТЗИВИ И ВПЕЧАТЛЕНИЯ
,
Цветана Симеонова
,
ТОМ 13
ВПЕЧАТЛЕНИЯ Независимо от дружеството на жените художнички, една негова членка, Цветана Гатева Симеонова в салона Ars излага свои картини самостоятелно. Завършва нашата академия, ученичка на професор Иван Мърквичка и на Цено Тодоров, Симеонова излага за втори път в София самостоятелно. Излагала е често обаче в провинцията. Даровита художница, изложителката Цветана Гатева Симеонова е представителка на реалистичната живопис с подсилена изразност на багрите. Работите й излъчват весело настроение, съгласувано с леката светла багра. Разнообразна със сюжетите, тя е разнообразна и в материалите; работи с акварел, маслени бои, пастел и молив. Разнообразна е и по художнически интереси. У нея се срещат религиозни сюжети с неизяснени идеи; най-много обработва обаче пейзажа - предимно планински пейзаж - пожънат от Рила и Витоша. Пейзажът й обикновено е откъс с вода, чиито светлинни отрази твърде много допадат на багровата песен, която трепти в пейзажите на Симеонова. Изложителката разработва с любов и портрети: фигура и композиция. Нейните портрети не са разрешение на психологически задачи, но светлите ярки тонове на пейзажа и заложеното в тях весело настроение са присъщи и на портрета. Все тая особеност носи и натюрморта - цветя и плодове. И натюрмортът у Симеонова е повече багрова песен, отколкото реалистични фигури. Нейните картини имат свой облик, зад който стои установена художница със свое определено място в съвременната живопис. Н. Т. Балабанов Сп. „Завети", г. 3
към текста >>
66.
IV. ПО СЛЕДИТЕ НА АРХИВА НА АНИНА БЕРТОЛИ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 13
НА АРХИВА НА АНИНА БЕРТОЛИ 1. В „Изгревът", том XII, стр. 873-874, бе отбелязано какво се намираше в компакт-диска, изпратен на семейство Гобо чрез сина им и връчен на техните съмишленици тук в България. Но не и на мен. Всичко, което трябваше да се напише по този повод, е отбелязано и отпечатано там. 2. Бе отбелязано, че сценарият, написан от Духът на Разрушението, ще изпрати нови хора с нови методи и че играта на разиграване ще продължи. Така и стана. 3. Към 26 април 2000 г. получих писмо от Йоанна Стратева, която работи като музикант в кралската консерватория в Рабат - Мароко. Ето защо го цитирам дословно: град Гап (Gap) 16.04.2000 г. Привет, Вергилий, Благодаря ти за писмата и „Изгревът" - чета го с голям интерес и плача на някои места. Отдавна мечтаех да прочета първите статии на Учителя. Сега ти пиша от Франция, където моят директор ме изпрати на семинар, та по този случай взех и Божидар, защото имаше известни професори по китара. Много се разбирам с директора си, но за съжаление той ще се пенсионира това лято и след това не се знае дали ще ми подновят договора, който е до 1.10. Ще трябва май да си търся нова работа, но каквото нареди Господ. Тук се видях със сем. Гобо и много говорих с тях, по наште въпроси. Те не бяха наясно какво представя „Изгревът" - че е само спомени и опитности с Учителя - учудиха се, като им обясних. Казаха, че не са те познавали. Посвирихме с Бужи за някои приятели - само последователи на Учителя. Ще ти пиша по-подробно от Мароко.
към текста >>
67.
Приложение Осмо
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 13
Днес, 17.11.1997 г. получих от Вергилий Кръстев Неделни беседи 19421943 г., 41 беседи от 27.09.1942 г. до 8.08.1943 г. 1. Предпечатна подготовка се ръководи от Павлина Даскалова. 2. ISBN ще бъде на фирмата на Жана Иванова. 3. Корицата: портокал - оранж. с бели букви. 4. Печатът ще се осъществи от Павлина Даскалова, както и ще се финансира от нея. 5. Мястото на печата ще се осъществи от по-изгодната оферта. 05]Подпис: Даскалова 17.11.1997 г. гр.
към текста >>
68.
ТРИТЕ СВЕЩЕНИ ИМЕНА НА УЧЕНИКА И УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ IV 41-80
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
на Бога, това е Великата Божествена наука на живота.* 7 часа 30 минути, сутринта на 13 юли 1925 г., Мусалла. С.Й.А. Вечният Ден. 42 В.** Ден Люби Истината. Тя е свещеният път към Бога на вечната Любов. (Подписът на Духа Беинса Дуно.) 2.V.1926 г., София (Савка) Денят на моето закъснение за тила на Истината. От Духът. 43 От Духът всичко расте, цъфти и върже, и зрее. 18.XII.1926 г„ София (Свещеният подпис на Духа Беинса Дуно) Окултно правило 44 О. П. на В. на Б. Б. (Окултно правило на Веригата на Бялото Братство) Закваси сърцето си и думите на устата си с Любовта; Слухът и умът си - с Мъдростта; Зрението и Духът си - с Истината; Ръцете и силата си - с Правдата; Краката и подвига си - с Добродетелта. 20 ноември 1909 г. * Забележка на съставителя Вергилий Кръстев: Тази мисъл от Учителя е оградена с едно стръкче трева от Мусалла, когато Учителят е дал беседата „Малкият стрък" и на всекиго е връчил по едно стръкче от тревата при нозете Му. ** В = Велик ден, Вечен ден. (Савка) Преди държавния си изпит от добрия Учител на 14 ноември 1927 г., понеделник, 7 часа и 30 мин. След обяд. Елате! 45 Само Божията Любов! Елате да се (ся) поклоним и да припаднем, да коленичим пред Господа, нашият Създател. К. Задача към ученика. 46 „Всеки ден ще ти давам по един стих от Писанието и ще го научиш наизуст." Така ми каза Учителят. 28.ІІІ.1928 г., сряда, Изгрев, 10 ч. сутринта. Познание за Вечния живот. 47 „А това е живот вечний, дето да познаят Тебе, Единаго, Истинаго Бога и
към текста >>
69.
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част
,
Продължение 1
,
ТОМ 14
НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част 11. УПРАЖНЕНИЕ С МОЛИТВА НА СВЕЩЕННАТА ЧИСТОТА МОЛИТВА НА СВЕЩЕННАТА ЧИСТОТА Господи Боже наш на всичката вътрешна пълнота в живота, ние заставаме пред Твоето лице, според великата Ти, Твоя милост, която носи светлината на Твоето лице, дар за нашите души. Ние очистихме устата си и славата Ти изпълни говорът ни. Ние те хвалим, ние Те славим. Благия Ти Дух очисти сърцата ни. Ние възпяваме Твоето име и приемаме Великата Радост, която То внася в живота ни. Великият Ти Дух очисти умовете ни и в нас се зароди непреодолимо желание да работим за Слава на Твоето Свето Име, да носим Великите Ти мисли по всичкия свят. Очистил си душите ни и в нас се зароди свещеното желание на вечността, в която Ти обитаваш, да работим за благото на нашите ближни, за доброто на нашите души. Заради Милостта, която само в Теб обитава, благослови ни, просвети ни, повдигни ни, укрепи ни, възроди ни и изпълни с Благия си Дух нашите души, за да Ти служим всякога с радост и веселие: Да носим образа на Любовта Ти; Светлината на Истината Ти; Съзвучието Мъдростта Ти; Основа на Твоята Доброта и чистотата на Твоята Правда. Амин. 22.09.1924 У.К.Д. София М.н.С.Ч. (Упражнение) [Молитва на Свещенната Чистота] 1. 23.03.1925 г. Понеделник 5.30 ч.с. Облачно, студено. Спокойна. Господи Боже мой, на всичката вътрешна Пълнота в живота, 2. 24.03.1925 г. Вторник 6 ч.с. Облачно, дъждовно. Спокойна. Аз заставам пред Твоето лице, според великата Ти Твоя Милост. 3.
към текста >>
70.
II СИМВОЛИЧНИЯТ КЛЮЧ
,
ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ
,
ТОМ 14
СИМВОЛИЧНИЯТ КЛЮЧ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ 15.01.1922 г., неделя, преди обед _______________ * Беседата „Защо твоите ученици ядат и пият?" Под душа подразбирам не Божествената душа, а тази, която има на разположение тялото. Тя не е животинската, но не е и Божествената душа, тя е душата, която скърби, дето Христос казва: „Скърбящи души". Тя различава доброто и злото. Сърцето изпитва приятното и неприятното; умът - възвишеното и благородното, той е секретар, нужен е той, тази работа от него зависи. „Душа", тази дума има 4 значения. По липса на думи, ние употребяваме „душа" за четирите значения. Божественото е туй, което е в сила всякога да изправи, а тази душа скърби и не знае как да си помогне. Всичко, което се върши вътре, тя [...]. Сърцето дава материал, а умът дава директива. Тя е най-добрата работница, тази душа е в подсъзнанието. Когато дойде Божествената душа, тя слиза при тази душа, тя идва и заминава, не се е решила да остане. Затуй, когато кажем, че Божествената душа е слезла, значи тя е приела управлението и остава за постоянно. Христос тази душа и него напусна. Щом дойдат големи изпитания, тя взима позиция, качва се на високо. Общи принципи са три, които са неизменяеми, а 4 принципи има, които се менят във всички окултни школи. Тъй според теософското деление имаме: Атма - Дух , Буда и висшия Манас, това са трите принципа, другите надолу са тела, през които душата минава, затуй ние казваме: умът съставлява тялото на Духа. Туй, коeто у нас е
към текста >>
71.
Бележки на съставителя на Изгревът том XIV
,
,
ТОМ 14
ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ Бележки на съставителя на „Изгревът" Бележки към "Изгревът" том XIV 1. За „Свещените думи на Учителя още в самото начало бях чувал чудотворни неща. По-късно започнах да проучавам нещата и днес мога точно да заявя докъде съм стигнал в познанието си за онази епоха. 2. В „Изгревът", том I, стр. 98-103 е дадена историята за написването им. Поводът и причините се знаят вече. Но Опорочението продължава да върви с човеците и последователите на Петър Дънов. А Истината е в „Свещените думи" на Учителя Дънов, защото Неговото Слово е Глава на Истината, а Истината е Глава на Божествения Дух. Амин! 3. Савка Керемидчиева е записвала лично в тефтерчето си на стенограма онова, което Учителят й е диктувал за Свещени думи. Виж „Изгревът", том III, стр.108-109. Тя започва да записва още от 1919 г., това е видно в запазените днес тефтерчета, където си е отбелязвала датите. 4. А каква е историята на архива на Савка Керемидчиева, виж „Изгревът", том III, стр. 109 - 112. 5. Какво имаше в архива на Савка, виж „Изгревът", том III, стр. 112-113. Необходима ви е осведоменост по всички въпроси и за онази епоха. Иначе ще ви подведат и отклонят в погрешна посока. 6. За кражбата на архива на Савка Керемидчиева и последствията от това виж „Изгревът", том III, стр. 113-115. А днес има и продължение във времето и чрез други лица. Ще разкажем и за тях. 7. След кражбата на архива на Савка Керемидчиева бяха извършени още няколко кражби, ръководени от Духа на Опорочението
към текста >>
72.
96. ПОСЛЕДНИТЕ ЗЕМНИ ДНИ С УЧИТЕЛЯ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
ДНИ С УЧИТЕЛЯ След 9 септември 1944 г., приятелите, които бяха из провинцията и в Мърчаево започнаха да се завръщат по домовете си. Учителят остана в Мърчаево, както през септември, така и през октомври и към края на този месец, се завръща на Изгрева. Пак бляскват лампите в ранните утринни часове - отбелязва брат Жечо Панайотов. Школата се поднови. Учителят започна наново лекциите *Беседите на Учителя по време на последния събор на хижа „Еделвайс" и „Брокс" са публикувани в „Заветът на любовта" - I, II, III том от 1945 г, а по оригинал през 1999 г. с ISBN 954-9589-45-5. в сряда, петък, както и утринните слова в неделя сутрин и неделните беседи в десет часа. Наглед имахме някакво затишие. Всички спокойно се нагласяваха към настъпилите по-други условия на живота. Само Учителят е знаел какво предстои. Защото едва, когато си замина, онези пред които беше казал по нещо още в Мърчаево, започнаха да си спомнят казаното. Политическият живот в страната ни следваше своето развитие, на един мълчалив и преднамерен план - към ликвидиране на миналото и всичко друго, което е извън партията и партийните директиви на комунистите. Октомври и ноември бяха използувани за създаване на подходяща атмосфера, в която да се разгледат, създадените дела в тъй нареченият „Народен съд". Да се осъдят виновниците от миналия режим. Арестуван беше и Любомир Лулчев, обвинен като съветник на цар Борис. Учителят през това време, говори беседите и лекциите отпечатани в третия том: „Завета на
към текста >>
73.
16. ЧЕРНИ СЛЪНЦА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Този път се спряхме, на онези ярки, трепкащи светила по небесната сфера - звездите, които и с най-силният телескоп, поради своята грамадна отдалеченост се виждат само като светли кръгчета. Те са Слънца, като нашето слънце. Небесни тела, които дават и само дават, светлина и потоци сили, които носят живота. Около тях, както и около нашето Слънце, повече от сигурно е, че има планети, които получават и използуват тези дарове, с което да се оправдае тяхната дейност. И наистина благодарение на прецизността на новите фотографски методи, може да бъде установено през 1943 г. присъствието на тъмни спътници, планети, около сравнително близки звезди. В една от тях, бе открита планета с маса 16 пъти по-голяма от масата на Юпитер. Открити бяха и друго по-малки планети. Астрономите са си направили труда, като са изчислили, че ако имаме един наблюдател, който би се намирал върху най-близката до нас звезда Praxima Centaurus то той не би могъл да види Юпитер и с най-силните телескопи, с които сега разполагаме на Земята. Така само с помощта на фотографията се потвърждава напълно приемливото твърдение, че и около другите звезди - Слънца има планети макар, че това още чрез непосредствено наблюдение да не сме могли да видим. Отправяйки поглед именно към този звезден мир Учителят казваше: „В небесното пространство виждате тези Слънца, но там колкото светли Слънца има, толкова и тъмни слънца има. Тези тъмни Слънца в мировото пространство са тела, които нито дават светлина, нито
към текста >>
74.
1. ЕДНА ВЕЛИКА ИДЕЯ МИР НА ЗЕМЯТА - ОБЩЕСТВО НА НАРОДИТЕ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
ИДЕЯ МИР НА ЗЕМЯТА - ОБЩЕСТВО НА НАРОДИТЕ „Всемирна летопис", Г. I, кн. 1 (22.III. 1919), с. 1-2 Всеобщата война, избухнала през 1914 г. под един обикновен претекст в Сараево, внесе дълбоки пертурбации в живота на всички народи, разклати цели държави, в това число и някои многовековни империи, предизвика кървави революции и причини неописуеми разрушения и страдания. Целият организъм на човечеството се разтресе, десетки милиони невинни жертви паднаха по бойните полета или загинаха от болести, лишения и глад, неизброими ценности на съвременната култура бидоха погълнати от стихията на унищожението. Една ужасна борба обхвана цялото земно кълбо. През месец септември 1918 г. на малката България се падна жребият да даде сигнала за свършването на тоя всеобщ катаклизъм. В един момент на върховно напрежение на силите на воюващите народи, тя първа издигна клончето на мира, и зарята на новия ден проблесна над това море от кръв и сълзи.Телеграфът разнесе тая вест по всички краища на света и една дълбока въздишка на облекчение се изгръгна от безброй мъченишки гърди. В разкаяние и сюблимна радост, всички усетиха диханието на Ангела на мира и врагове дотогава, почувствуваха отново, че са братя на земята. Наскоро след оттеглянето на България от борбата, последвано от капитулацията на Турция, Австро-Унгария и Германия, свика се в Париж конференция на мира, която заседава още, без да е успяла да реши окончателно нито един от поставените й мирови въпроси поне до момента, в който
към текста >>
75.
7. УПАДЪК И ГИБЕЛ НА НАРОДИТЕ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
ГИБЕЛ НА НАРОДИТЕ Закони и исторически факти - Поука за българите „Всемирна летопис", Г. I, кн. 4 (1.IX. 1919), с. 1-2 Историята на всички народи, от най-старо време до днес, е велика учителка. Който може да проникне във вътрешния смисъл и логическата връзка на събитията, той лесно може да открие незиблемите[1] закони, които са действували и действуват непрекъснато, с ненарушима последователност, в процеса на развитието. Тия закони са естествени и за това не могат да се изменят от индивидуалната воля, освен ако всяка отделна личност, като съзнае грешките и престъпленията си в миналото, чистосърдечно се разкае за тях и съобрази напълно живота си за напред с великите принципи на Христовото учение. Само така законите за причините и последиците, известен в източната философия под името закон на карма, може да смекчи ударите си и да докара добри резултати. Този закон, както сме констатирали многократно, се прилага еднакво в живота, както на индивида, така и на всеки народ. Бележитите окултисти, които са изследвали чрез непосредствено ясновидство действието на този закон, както някои съвременни учени, които се доближават със своите теории до истината, са доказали, че престъпленията на отделните лица се отразяват гибелно върху живота и съдбините на целия народ. Колкото повече убийства, кражби, грабежи, посегателства на личния, семейния и обществен морал се извършват, толкоз повече отговорности народът трупа върху себе си, толкоз по-тежка карма той си създава. И за
към текста >>
76.
8. МЕЖДУНАРОДНИЯТ МИР
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Стари грешки и заблуждения - Условия за новия живот „Всемирна летопис", Г. I, кн. 5 (1.Х.1919), с. 1-2 Наскоро ще се навърши цяла година, откак правителствата на така наречените „Велики сили" или на по-големите народи се стараят да възстановят мира помежду си и помежду малките народи, но все още това не им се удава. В столицата на Франция се събраха няколкостотин делегати на всички държави, участвували в голямата война, донесоха със себе си цели вагони книжа и документи, разискват в многобройни комисии и подкомисии, съчиняват обширни доклади до десеточленните или петочленните върховни съвети, но резултат от цялата тая колосална и главоломна работа, строго и безпристрастно оценен, е равен на нула. Не е тайна за никого, че целта на всички участници в конференцията е да се сключи само един формален мир между правителствата, повече или по- малко приемлив и траен, а не да се установи един същински мир между народите, които населяват земята, мир на взаимно разбиране, на взаимно помагане и на братска любов; този последен мир се рисува във въображението на съвременните ръководители на човечеството като един далечен ако не и неосъществим, идеал. Поради това нескривано убеждение на правителствените шефове, ние виждаме да се налага подписването на един мирен договор с Германия, от който и двата контрагенти са недоволни, а само си дават вид, че правят „bonne mine a mauvais jeu". Защото не ще никакво съмнение, че да се отнемат всичките колонии на Германия и се
към текста >>
77.
10. БОРБИ И НАСИЛИЯ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
НАСИЛИЯ Стачките у нас - Вътрешен мир „Всемирна летопис", Г. I, кн. 8 (1.1.1920), с. 1-2 Злото между българите, както и между другите народ, действува по настоящем с най-голяма сила. Вследствие изобилно проляната човешка кръв в четири-годишната война, духовната енергия на човечеството, а следователно и на всеки отделен народ, е разстроена и е необходимо известно време, през което мистичните общества, които работят за общото благо, да въздействуват с духовните си сили, за да урегулират човешкия прогрес и го насочат към висшия идеал на божествената правда и любов. През тоя неизбежен период, борбите между народите и между отделните индивиди ще продължават. И всичките тия борби ще носят отпечатъка на издъхващия материализъм. И в България, както се констатира всекидневно те стават върху почвата на разни икономически искания. Всички съсловия или класи, чрез взаимен натиск със своите организирани сили, се стремят да извоюват все по-големи материални блага, за да осигурят по-охолен живот за своите членове. Те се заблуждават да мислят, че целта и средствата, които са избрали, са единственото призвание на човека и че вън от тях, животът нито има смисъл, нито пък е възможен. Потънали в тоя духовен мрак, обществените и политически борци в България са напрегнали сега всичките си сили и подобно на Сервантесовия герой, гонят миражи, които един ден ще изчезнат и ще се считат смешни. Сега общият лозунг е: хляб и пари\ Срещу тоя лозунг, който се издига отдолу, се противопоставя
към текста >>
78.
11. НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Фалитът на старите идеи - Белият комунизъм „Всемирна летопис", Г. II, кн. 1-2 (I.1921), с. 1-3 Цели две години се изминаха от свършека на Общоевропейската война, но човечеството не е направило до днес нито две крачки напред в пътя към новата духовна култура. Даже в Русия, дето кръвопролитията продължават, още няма изгледи, че скор още се възстановят условия за мирен труд и духовен напредък. Напротив, има достатъчно основание и много признаци да се очаква, че движението ще премине сегашните граници на съветската държава и ще се разпространи другаде, дето е създадена благоприятна почва, за да се приложат принципите, ако не и методите, не червения комунизъм. За да възпрат разливането на руското море извън бреговете му, дълбокоумните управници и дипломати във всички държави денонощно измъчват умовете си, за да измислят някакви прегради против него: срещат се в разни конференции и „лиги", препускат от столица на столица, посрещат се и се изпращат тържествено, всред ръкоплясканията на любопитните тълпи, жадни за зрелища, уверяват се във взаимни симпатии и привързаност, „осигуряват" се с щедри обещания, „малки" и „големи" съглашения, съюзи, споразумения и пр. Но всичко това е напразно: изглежда, като че ли меродавните фактори в „културните" държави са обхванати от един кошмар, който ги е хвърлил в страшна тревога и ги е заслепил дотолкова, че да не могат да видят истината и да тръгнат в правия път, единствен за спасението на народите. Стари хора със стари идеи
към текста >>
79.
13. ДА СЕ САМООСЪЗНАЕМ!
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
САМООСЪЗНАЕМ! Нашите длъжности - Положението на българския народ „Всемирна летопис", Г. II, кн. 5 (VI. 1921), с. 97-100 Народите продължават да воюват помежду си, на бойното и икономическото поле, кръвта още се лее, по-силните потискат по-слабите. Няма нито правда, нито пощада. Всички пъшкат под общия гнет и никой не се вразумява. Една неудържима стихия тласка човечеството към гибел, от която не могат да се спасят и тия, които се смятат силни. Бъдещето на всички е застрашено. Всеки отделен народ преживява най-тежки вътрешни кризи. И българският народ не прави изключение. Утрешният ден е пълен с изненади за ония, които поставят всичко на карта и не държат сметка за строгата последователност на събитията. Даже опустошителните градушки в България не са в състояние да стреснат ръководните кръгове, за да помислят върху дълбоките причини на създаденото положение и да потърсят най-разумния модус за изход от него. Едно общо умопомрачение е обхванало всички - управници и управлявани - за да се заслепят и да не виждат пътя, по който трябва да вървят. Крайно време е да се самоосъзнаем! Нека вникнем в законите, които регулират живота и развитието на човека! Нека изучим основите, върху които почива тоя живот! Нека четем внимателно и смислено живата, божествената книга на природата, която е отворена пред нас, и нека я проучим във всичките нейни сили и прояви - само тогава ние ще турим пръста си на раната, ще узнаем истинските причини на болестта, ще поставим правилна диагноза и ще
към текста >>
80.
15. СЪБИТИЯТА В БЪЛГАРИЯ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
БЪЛГАРИЯ Междупартийните борби - Поуката „Всемирна летопис", Г. II, кн. 10(31.XII. 1922), с. 237-238 Политиката, като средства за подобрение живота на един народ, трябва да се осъществява от най-умните и от най-добрите. Изплуването на повърхнината на обществените слоеве на най-покварените елементи, които често пъти завземат управлението в ръцете си, е несъмнен признак, че това общество боледува от сериозни недъзи, които подкосват неговия организъм. В такъв случай то трябва да се цери по най- усъвършенствуваните методи - чрез операции, които на пръв поглед могат да се почувстват болезнено, но са спасителни. Допустими са даже и ампутации, щом се констатира, че раната е гангренясала и няма друг изход. Предпочтително е, разбира се, всякога, да не се дохожда до това печално положение, а своевременно да се вземат профилактични мерки, за да се предупреди всяко разстройство. Оттук лесно е да се заключи, че за да живее и се развива нормално държавният и обществен организъм, необходимо е ръководните лица да притежават знания за законите, които обуславят това развитие. Съвременните социолози и политици са изработили разни правила за управлението на държавите, но всичките тия правила страдат от един основен порок: непознаване на природните закони, които трябва да се прилагат в живота на даден народ. Те смятат, че народът е едно механическо съединение или конгломерат от разни съсловия, които са установили само известни икономически отношения помежду си. Те не вникват в
към текста >>
81.
16. ИДЕАЛНО И ОСЪЩЕСТВИМО УПРАВЛЕНИЕ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
ОСЪЩЕСТВИМО УПРАВЛЕНИЕ Окултна социология - Що е синархия? - Нова България „Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 1 (IX. 1923г.), с. 1-4 Най-трудният за разрешение въпрос за народите продължава да е тяхното вътрешно социално и държавно устройство, от което зависи и организацията на международното общежитие. Поради войните, които разклатиха издъно основите на държавния живот във всички страни, обществени дейци и политици предприемат всевъзможни експерименти, за да усъвършенствуват формите и методите на управлението, та по тоя начин да създадат по-добри условия за съществуване и напредък на народните маси. Обаче, всичките тия опити един след друг пропадат, като затрупват под развалините на политическите кули безбройни народни ценности и блага. Построенията на съвременния социологически емпиризъмне издържат и най-малкия напор на живота. Те рухват в прах за късо време, защото са основани на пясък. Три са системите на държавна уредба със съответните форми, които, понастоящем, най-много се препоръчват и практикуват в Европа: демокрация, във форма на конституционна монархия или република с парламент, социална демокрация, в също такава форма, и комунизъм, във форма на съветска република. При досегашната обществена структура и трите тия системи, като резултат от философски разсъждения, страдат от един и същи органически недъг: те са неестествени, защото противоречат на законите на живата природа. Някои искат да кажат, че демокрацията, както самата тая гръцка дума означава, била
към текста >>
82.
17. СИНАРХИЯ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
първа Окултна социология. - Образуване и развитие на обществото. - Старата община. - Що е държава. - Мнението на съвременните юристи и социолози. - Системата на Сент-Ив д'Алвейдър „Всемирналетопис", Г. I, кн. 1 (22.III. 1919), с. 19-20 Човекът е социално същество. Неговите индивидуални, телесни и духовни нужди му налагат да живее, от деня на раждането си до последния си час, в постоянно общение с подобните на себе си. Освен известните библейски случаи на отшелничество, при които пак Провидението е проявявало грижите си към уединения,[1] както и много други случаи след идването на Христа, които имат специална цел и особено обяснение, не може да се поддържа, по принцип, че в живота на човека има стремеж към усамотение. Напротив, даже и временното му отстранение от другите възбужда у него неудържимо влечение към неговите братя по образ, подобие и живот. Същият природен инстинкт на задружност се наблюдава и между животните. Всички се събират в двойки или в по-малки и по-големи групи, размножават се и взаимно си помагат в своя живот и развитие. От тоя естествен закон на привързаност и общност между човешките индивиди произтича и нуждата да се образува общество за ползата на всички негови членове и да му се даде такава организация и форма, които най-добре да съответствуват на вътрешното му съдържание и на целта на живота. Като са изхождали от това общо положение, социолозите във всички времена и народи са се старали да открият единствения истински закон,
към текста >>
83.
19. СИНАРХИЯ Статия трета
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
трета Окулна социология - Системата на Сент-Ив д'Алвейдър - Правителствата на съвременните народи - Република, монархия, теокрация „Всемирна летопис", Г. I, кн. 3(1. VI. 1919), с. 12-14 В тази статия ще продължим разяснението на системата на Сент- Ив д'Алвейдър за образуването формата на държавата и начина на управлението. Така нашите четци, чрез последователно развитие на предмета, ще могат да си съставят ясна представа за естествения процес на развитието на обществата и оформяването им в държава с определен начин на управление. Ако разгледаме синархията като научен закон, ще можем да определим точното положение на всяка форма на управление в иерархията на социалните науки. Нека предоставим по тоя предмет думата на самия Сент-Ив д'Алвейдър, за да разясни сам той гледището си върху различните форми на държавна уредба. Ще цитираме направо от i-та глава на съчинението му „Mission des Souvereins": „При изследванията за произхода на общественото право и европейския начин на управление, ние често ще трябва да употребяваме термините: република, монархия и теокрация, поради което необходимо е точно да определим значението на тия думи, но не чрез граматически анализ, както многократно са правили това още от времето на Платона до наше време, а чрез наблюдение и исторически опит. Понеже целта ни е да разясним истината, доколкото това е в нашите сили, а не да изтъкнем тук някаква определена политическа система, то ние ще правим научните си изследвания
към текста >>
84.
20. СИНАРХИЯТА НА ПРАКТИКА
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
ПРАКТИКА Приложението й в България- Международната организация „Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 2 (X. 1923), с. 31-33 Нашата идея за коренно преустройство на България в социално и държавно отношение прави, според получените отзиви, впечатление на материалистите с рутинерни схващания, като един недостижим и невъзможен блян, а на някои крайни окултисти, като един опортюнистически компромис със сегашната конституционно- парламентарна форма на държавно управление. И едните, и другите се нуждаят, както се вижда, от едно късо обяснение. Не е никак чудно мнението на съвременните български материалисти: в продължителното си общуване със сегашната обществена и държавна форма, те тъй силно са се сраснали с нея, че един крут volte-face към новото струва им се за невъзможен и дори рискован и опасен. Те приличат на затворници, които сега се извеждат на силна слънчева светлина. Естествено, тяхното зрение е твърде отслабнало в дългогодишния духовен мрак и се изисква време, за да се приспособи то към новите условия на живота. За това те трябва да се привикват постепенно на тия условия, докато прозрат истината и се укрепят здраво в нея. Тогава, нека бъдат уверени, синархическата форма на социално и държавно устройство ще им се види като напълно естествена и даже ще се удивляват, от отличните резултати, които ще се получат, как те не са знаели и не са практикували досега това спасително средство за народно благоденствие и всестранен напредък. Почти същото обяснение трябва да се
към текста >>
85.
22. СЪВРЕМЕННАТА КУЛТУРА НА МРАКА
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
НА МРАКА Проявления на злото - Просветление* „Всемирна летопис", Г. III, кн. 5(1.1924), с. 103-104 Казано е някъде в Писанието: „Светът лежи в лукавия". И по- нататък: „Дяволът отначало е лъжец и човекоубиец". И още по-нататък: „Крадецът иде да открадне, да заколи и да погуби". А Христос е казал: „Аз дойдох, да имат хората живот, ида го имат преизобилно". Съществува едно окултно предание за падането на Л/оцифера. В теогонията на Хезиода, то се представлява като „война между титаните и боговете", а в космогонията е известно като един астрален пожар, който е предхождал и предизвикал създаването на Земята. В християнството то се нарича още грехопадение. Люцифер, както показва и името му, е бил носител на светлина, но като е проникнал в глъбините на Божествената мъдрост и в устройството на Божествения план, се е възгордял и възбунтувал. Той отказал да се подчинява на Всемогъщия Творец и като е представлявал цял клас небесни сили, поискал е да сътвори и завладее един собствен свят, в който да тури човека независим, пълен с низши желания и вечно войнствуващ. За тая цел, той вмъкнал в астралната светлина очарователната форма на жената, идеалната Ева, и така разделил половете. Цяла плеяда ангели пламнали от ентусиазъм пред този образ, който обещавал на света непознати дотогава радости и наслади, и се групирали около своя водител. От съединението на Люцифер с Лилита (първичната Ева) се е родил Каин, което значи човекът, слязъл в материята и осъден на
към текста >>
86.
23. ВЕЛИКА СЛАВИЯ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Изпитанията на Славянството - Новата ера „Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 6 (II. 1924), с. 127-129 Духът Божи оживотворява и управлява цялата вселена, с всичките светове, които я съставляват, и с всичките сили, които действуват закономерно в нея. Няма същества или действуващи разумни сили, които да се проявяват отделно и самостойно вън от Царството на Духа Божи или да му се противопоставят. Нашата планета Земята е едно живо същество, което е устроено и се развива според точните божествени закони. Умствено здравите хора виждат денонощно, че Бог се проявява в живота на това същество непрекъснато, без никаква измяна. И всички живи организми, които населяват Земята, са подчинени на същите закони. Човешката воля не е в сила да промени нито един от тия основни закони на битието. Всичко, което човек мисли, чувствува и върши за добро или за зло, се отразява върху самия него. Хората отначало още водят борби помежду си. Мирът, завещан от Христа на човечеството, е още един блян. И тия борби нямат за цел общото благо на всички, а само една привилегия на едни в ущърб на други, едни да добруват, а други да робуват. Хората, които по природа са братя, живеят като господари и слуги, като паразити и работници. Няма братство, а, следователно, няма равенство в труда и благата. Борбите за материално надмощие се водят както между единичните личности, така и между народите. Цялата съвременна цивилизация, която е резултат от вековния живот и труд на разните народи, почива върху
към текста >>
87.
24. ПОЛИТИЧЕСКО ПРЕУСТРОЙСТВО
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Цел и условия - Основният закон „Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 7(111.1924), с. 151-153 Големият европейски катаклизъм от 1914-1918 г. предизвика коренна промяна в политическата уредба на много страни: предишните държавно-правни форми бидоха заменени с нови, считани за по-добри и по-съобразни с изискванията на новото време, и в тия форми се вля ново съдържание от социални течения и групировки. Обаче, печалният факт, че липсва навред възжелания нов смисъл на живота, е налице: принципите, които се влагат в развитието на народите и методите, с които активните политически водачи си служат, са пряко противоположни на Божествените закони и предначертания. Тази е кардиналната причина, поради която всички реформаторски усилия и опити на съвременните обществени и политически дейци не могат да успеят и свършват с фиаско и с народни страдания. Целта на всяко общежитие е висшето благо на личността. Към него, обаче, се достига чрез общността на труда, основа на която са: личното самопожертвуване, себеотрицанието и стремежът към високия идеал. Тия последните добродетели, които отричат всякакво себепоклонство, егоизъм и користолюбие, са сами по себе си не пречка, а стимул за индивидуалното повдигане. Който се труди и работи за ближния, за другите, той се труди и работи всъщност за себе си. Процесът на колективното и индивидуалното развитие върви успоредно и едновременно. Погрешна е мисълта, че трябва по-напред да се погрижиш за личното си добруване, а после за
към текста >>
88.
32. ТЪРСЕТЕ ЦАРСТВОТО!
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Съвременният материализъм - Истинският живот „Всемирна летопис", Г. IV, кн. 10 (X. 1926), с. 218-220 „Сейте разумное, доброе, вечное, спосибо вам скажеть сердечное русский народ..." Н.А. Некрасов Човечеството продължава да блуждае, всред самоволни мъки и страдания, из мрачния лабиринт на материализма. Една гъста, безпросветна мъгла е обвила съзнанието на народите и отделните личности, защото почти всички са обзети и оковани от мисълта, че само в търсенето на материални блага е целта и смисъла на човешкия живот на земята. В тая фатална заблуда и в неизбежните катастрофални последици от нея, изразени в прочутата максима: „apres nous le deluge" (след нас ако ще и потоп да стане), са потънали почти всички държавници, професионални политици, духовенство, почти цялото учителство и пр. - с една реч, целият интелектуален елит на народите. Но което е най-печалното и обезсърчителното, то е, че даже и ония, които са се дегизирали с маските на спиритуализма и дават вид, че са посветили живота си на изпълнението на една духовна мисия, се държат здраво за материалните си интереси, считайки, че веднъж поставили за своя първа цел в живота материалното си осигуряване във всяко отношение (къщи, земи, богатство, разкош и пр.) с това са разрешили половината или по-голямата част от задачата си, а за останалото „има време" - казват те - ако не в този живот, то в друго някое прераждане, тъй като вечността е безкрайна. А Христос във великата си проповед на планината е изказал,
към текста >>
89.
III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ" ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 1. Списание „Всемирна летопис" започва да излиза от 22 март 1919 г. до март 1927 г. Излиза месечно, обособено на IV годишнини. I година от 22 март 1919 г. до 22 март 1920 г. излиза в 10 книжки, формат 33 см/25 см, на хубава хартия. Корицата е светлосиня или светло-сива. Изрисувано е едно око, символизиращо „Окото на Вселената" отляво е луната, отдясно е слънцето, а по средата е глобуса на планетата Земя. Окото обхваща всичко, небе, планети и Земя. Отляво са нарисувани разцъфнали цветя символизиращи живота на природата, а отдясно е нарисувана символиката на старото жреческо и окултно знание на човечеството - долу е кукумявката с очила между два свитъка на философското древно знание, от което излизат пламъци, а над нея е купол с жреческия светилник, окачен нависоко, от който излиза благовонни светлини, проникващи цялата вселена. На втората страница е съдържанието на всяка книга, а на последната страница - от вътрешната страна е място за съобщение на редакцията за набиране на абонати или за новоизлезли книги. На външната корица е съобщението за продажба на теософски книги на военното издателство на „Гужгулов и Котев" изписани по реда на отпечатването им и че се продават на ул. „Алабинска" N 37, София. Това е прочутото издателство на Димитър Котев. (За него виж „Изгревът", том III, стр. 24-25, N 16 - „Не коригирай Божественото".) Списанието е отпечатано на луксозна хартия, на 32 страници
към текста >>
90.
НОВА ЕСТЕТИКА IV раздел
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
раздел 1. ТРИЛОГИЯ - сонети 2. Из "ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША" - сонети 3. POESIA MYSTICA 4. ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА: поезия, музика, живопис, архитектура, мимически
към текста >>
91.
2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
НА ЕДНА ДУША" (СОНЕТИ) ИЗ ВИСИНИТЕ В минути на възход към висша красота, кога духът лети в безбрежното сиянье, аз питам, Отче мой, със вик на отчаянье: що съм пред Твойта мощ, къде съм в вечността? Искра, залутана из звездния рояк, дете на Слънцето, посланик на земята, аз все се питам йощ, кат поря небесата: как сме аз и Ти, о Отче мой всеблаг?... "- Стресни се, дух крилат! Светилникът догаря, в суетни питанья животът ти изгаря! Денът преваля веч - при страдните иди!"... И смислих се тогаз за земните беди, и жалба горестна разкъса ми душата, че нищо не сторих за ближния, за брата... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 5 (1.Х.1919), с. 3 - рубрика Нова естетика БЛЯН С възторг и умиление, душа пречиста, при теб пристъпвам аз, и сещам всеки час като разливаш тайно негата лъчиста... И вслушвам се в хармонията с упоенье, с която ти звучиш и сладостно кънтиш, като акорд от арфа, кат неземно пенье... И дишам твоя аромат с безмерна жажда, кат пътник морен, чий живот се пак услажда след участ тежка, зла... И тъй бих аз желал навеки да живея, в божествена любов със тебе да се слея, със теб - в една душа!.. "Всемирна летопис", Г. I, кн. 10 (22.Ш.1920), с. 3 рубрика Нова естетика СЪЛЗИТЕ И ден, и нощ, проливах ги всечасно, и всички до една ги аз пролях, но само зарад теб, дете прекрасно, - за тебе в тях сърдцето си излях... И капеха те в моята градина, где крин и рози цъвнаха от тях, но призори и розите, и крина За теб, дете невинно, ги събрах... И с туй венче със трепет се
към текста >>
92.
3. POESIA MYSTICA
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
работи върху душата, както преди, така и след въплътяването й (минаването й през зодиака) - до възвръщането й в достигнатото небесно жилище: тя се пречиства от миналите порочни остатъци, придобива нови опитности и добродетели и, обновена, лесно минава през черната зона на низшия астрал - "звездния път". КАРМА "Хлябът мой насъщен..." Из Господнята молитва. О, дай ми тоя хляб в вседневни изпитанйя - тез златни рудници с съкровища безброй - та в тях да ровя с пот и горест и страданйя и да изкупя с тях и радост и покой!... О, дай насъщния ми хлеб във жертва свята и в милост по-вече и в по-вече Любов, та в тях да черпи мощ, изпитана, душата, под тихия напев на бащиния зов!... О, дай ми хлябът жив във светлина чаровна - необозрим простор за свобода върховна, и по-вече крила за най-висок възход!... И аз ще полетя в най-светлите обятйя - в ясписовия град на белите ми братя, с насъщния ми хляб - към Силата-Живот!... "Всемирна летопис", Г. IV, кн. 2-3 (IV-V.1925), с. 27 KARMA (Translated in white verses) "My daily bread..." The Lord's Prayer. O, give me this bread of daily trials - the gold-diggings, with abundant treasures - to dig in, with sweat and affliction and suffering and to redempt with them joy and repose!... O, give me the daily bread of holy sacrifice and more piety and more Love, the tried soul to draw up abundant power under the sweet burden of Father's calling!... O, give me the living bread of charming light - that bondless space for sublime freedom,
към текста >>
93.
4. ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ (СОНЕТИ)
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
И ВЪРХОВЕТЕ (СОНЕТИ) ЕДИНИЦА "Ах, да бих знаял, къде да Го намеря, отишъл бих чак до престола Му..." Йов -23:3 "Бог е любов"... Йоан 1,4 :8, 16 О Всеобятни, да помисля ли за Тебе вече? Проникнах ли до центъра на Твоите глъбини? Узнах ли тайните, които първен ми обрече? Завладах ли стихийни Дух на Твойте старини? Да, стар си Ти, по-стар от слънцето, от вековете, затуй с диханието си Ти раждаш световете, с светкавици им светиш, с златни химни им звучиш с червен нектар ги храниш и с измирна ги поиш... И аз, преминал три врати, със поглед впит в Ахея, приех от Теб огнйовете и чашата с елея - запалих въглена и най-обилно го полях... Сега, бял страж на прага веч, над бездните владея и рея волно във Сърдцето Ти и там младея, защото всичко взех от Теб: възлюбих, преживях!... През бездните и върховете : Сонети. - София, 1942. - с. 5 Единица - Бог. В любовта е животът. Тя го ражда и възражда. Без любов няма живот. Бог е любов - основа и синтез на всемирния живот. Буквата А, алеф, алфа, Начало, Дух, - Пътят. Посветителният процес. Висшият аркан. Всеобятният: не всякога е позволено да се произнася свещеното име. "Бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш, който е на небеса". Съвършенството е крайната цел, Центъра, Изворът на целокупния, космическия живот, под стражата на седемте блестящи духове. Велико и неизразимо е блаженството на постоянното преживяване в Любовта на Бога живаго! - Три са главните етапи: очистване, приготовление и съединение - развитие, знание и
към текста >>
94.
5. ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА ПОЕЗИЯ, МУЗИКА, ЖИВОПИС, СКУЛПТУРА, ПЛАСТИКА, АРХИТЕКТУРА, ТЕАТЪР И ПР.
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
ПОЕЗИЯ, МУЗИКА, ЖИВОПИС, СКУЛПТУРА, ПЛАСТИКА, АРХИТЕКТУРА, ТЕАТЪР И ПР. (Кратки бележки) "Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 5 (I.1924), с. 114-116; "Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 6 (II. 1924), с. 135-139; Изящните изкуства, взети в своята съвокупност, се стремят да изразят Висшата Красота. Те са езика на невидимия свет, чрез тях говори посредствено Бог, проявен във всичките планове на вселената. Бог е Дух, поради което и Висшата, Абсолютната Красота е духовната, физическата красота, проявена във видимия, материалния свят, е само частичен отпечатък, мираж или бледно отражение на Духа. Бог, Абсолютното Същество, има десет прояви: те са десетте сефироти или "десетте неизповедими духове на живия Бог", според терминологията на Сефер Йецира. С изключение на десетия сефирот (Кетер), който има самостойно съществуване, другите девет образуват трите триади, които съответствуват на трите света: божествения, умствения и природния. Всека от тия триади се състои от по три сефироти, а третята сефира от втората триада, т. е. шестият сефирот, е Красотата, наречена в Йецира Тиферет. Тя е върха на триъгълника, основата на който образуват Хезед или Хезод, положителният, активният принцип на умствения свет, и Гебура, силата на милосърдието. Но тоя върх на втория триъгълник е насочен надолу, към третята триада, т. е. към плановете на проявената природа. Тиферет, в своята първична същина, е недостижима за човешкото знание и въображение. И най-издигнатото земно същество, потънало в
към текста >>
95.
XVII. ТРУД БЕЗ АВТОР И БЕЗ ИМЕ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
АВТОР И БЕЗ ИМЕ Величка Няголова Здравей Вергилий, Искам да ти напиша още нещо, важно, а ако ти желаеш го включи в 8-ми том. Съвсем случайно попадна при мен един голям обемист „труд" на пишеща машина на български, без автор и име. Взех да чета - интересно беше и доста силно. Пише за Елохим и елохимите, за звезди и планети, за цветя и билки, за мисията на България; история на балканското дело на Всемирното братство, „Азът" в различните народи, Орфей, Арахангел Михаил, лични послания, методи за разпространяване на Словото; сияния за Христос, има и евангелие на Мария- Магдалина и др. Предполагам, че има и много томове. Започва така от стр. 9: „Синове Божии, настана Божият час, настана" После започва с дълъг пасаж отдясно от Учителя из „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя" стр. 294-„Разумното служене". Започва текст от стр. 11: „Синове Божии, настана Божият час, настана. Пред вас е Новият свят - платихте си полиците и повече плащане няма. Повече синовете на красотата няма да подлагат гръб на неволи и тежки страдания. С началото на 1990 г. получавате пълна свобода по всички основни писани и неписани закони на човешкото, истинско достойнство. Радостта ви ще бъде пълна" и т.н. и т.н. Накрая на предговора на стр. 14-15: „И като четете страниците пред вас, от тази Нова, велика секунда нататък, вечно помнете: Вие сте родители на светове! Едни цели грамадни цивилизации от всемира, ще ви имат за велик прародител, само защото някога през ума ви е минала мисъл от
към текста >>
96.
XXIII. КОЙ И ЗАЩО ИСКА ДА ОТХВЪРЛИ „ИЗГРЕВЪТ ТОМ XIV И „СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ КЪМ УЧЕНИКА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
ЗАЩО ИСКА ДА ОТХВЪРЛИ „ИЗГРЕВЪТ" ТОМ XIV И „СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ КЪМ УЧЕНИКА" I. През м. април 2002 г. излезна от печат „Изгревът" том XIV, в който том са публикувани „Свещените думи на Учителя към Ученика". На стр. 773-781 има „Бележки на съставителя", където са описани всички етапи отначало до края. Тези бележки се основават на факти и на моето проучване в разстояние на 30 години по този проблем. И никой не може да ги оспори нито вчера, нито днес, нито утре. защото са основани на документи и факти. А те са при мен. II. На 27 април 2002 г. бе изнесен редовния ежемесечен концерт-рецитал, но този път по Слово на Учителя Дънов от новоизлезналия „Изгревът" том XIV и музика на Учителя. Залата бе пълна - 220 седящи и около 100 човека правостоящи. За пръв път представяхме този том. Този том бе изнесен на една голяма маса до сцената в залата и показан. На участниците в концерта подарих по един том с посвещение от мен. Идваха разглеждаха и питаха дали това е по оригинала. Ефросина и Вихър Пенкови, които участвуваха в предпечатната подготовка като коректори и при компютърната обработка се учудваха, че всички запитват дали е по оригинала. Те познаваха оригиналите понеже бяха работили по тях - отговаряха утвърдително. Концертът завърши и ние се прибрахме доволни, че нещо сме завършили. Завършен е един етап. III. Ето предоставяме ви поканата за този концерт: СЪОБЩЕНИЕ Излезе от печат том XIV от поредицата „Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее" -
към текста >>
97.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 16
разменната монета........................................................................................................9 За баща ми................................................................................................................................................11 Пеню Ганев - I. При седмострунната лира на Живото Слово.......................................................13 1. РОДЪТ ДЕЛИПЕНЕВЦИ.................................................................................................................14 2. РОДЕН КЪТ. УЧИЛИЩЕ И ДОМАШНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ.........................................................15 3. СТАРАТА ЧЕШМА..........................................................................................................................16 4. ЛЕКАРСТВОТО................................................................................................................................17 5. ЯСНОВИДСТВОТО НА КОРТЕЗА И ПРОМЯНАТА С МЕН....................................................17 6. КОБИЛАТА УБИЙЦА.....................................................................................................................18 7. ВРЕМЕ ЗА ВОЙНИКЛЪК И ЗА ВОЙНА. ОФИЦЕРЪТ ПРОПОВЕДНИК................................19 8. ГЛАДЪТ ПРЕЗ ВОЙНАТА..............................................................................................................20 9. В СКОПИЕ, ВЪВ ВЕТЕРИНАРНАТА ЛЕЧЕБНИЦА. ЗАПОЗНАНСТВО С ХОРА ОТ БЯЛОТО
към текста >>
98.
Посвещение за разменната монета
,
,
ТОМ 16
монета 1. Разменната монета между духовните хора е Любовта. Понеже до днес человеците не са развили този мозъчен център и орган, то, затова не могат да възпроизвеждат Любовта и да я разменят. Затова тази разменна монета - Любовта -между духовните хора я няма и на нейно място излиза озлоблението, завистта и ревността, стигаща до ярост. Нямат разменна монета. Човек може да бъде само проводник на Любовта, но да люби от само себе си не може. 2. Разменната монета на физическия свят са добрите постъпки. Разменната монета на чувствения свят са чистите чувства. Разменната монета на умствения свят са светлите мисли. 3. Страданията съществуват във всички светове. На физическия свят са противодействията. На чувствения свят са противоречията. На умствения свят са мъчнотиите. 4. Във всеки свят страданията се разрешават поотделно и последователно от Разумното начало и Разумния свят, които присъствуват поотделно във всеки свят. Когато человек страда разумно и разумно използува страданията си, то той придобива капитал, с който гради своето Бъдеще. 5. На колкото по-голямо стъпало на еволюцията си е достигнал человек, толкова по-голямо е страданието му във всички светове. Задача на всеки е да преглежда своите мисли, чувства и постъпки и да ги пречиства, за да се сдобие с Чистотата. 6. Само в Чистотата пребъдва Светлината на света. Само в Чистотата пребъдва Виделината от духовния свят. Само в Чистотата пребъдва Славата от Божествения свят. 7. Само в Чистотата превъдва
към текста >>
99.
Ангел вопияше
,
,
ТОМ 16
angel sang An ancient chant, the first song used by Beinsa Douno (1864 ^ 1944) in His teachings from a performance by Vessela Nestorova (b 1910), recorded in March 1993, transcribed by Barnaby Brawn 14.а. Песента „Ангел вопияше", нотирана от Барнаби Браун по изпълнение на Весела Несторова (1910 + 2002), запис от март 1993 г. Тази песен е от свещеник-иконом Константин Дъновски, физическият баща на Учителя Петър
към текста >>
100.
Дневник за всеки ден I. 20.Х1.1922 - 29.V1.1929 год. 1922 година
,
Пеню Ганев 1922 година
,
ТОМ 16
за всеки ден I 20.XI.1922- 29.VI.1929. год. 1922 година 1922 година На 20-й ноемврий 1922 г. дойде брат Младен Н. Попов от Варна, отби се и на 20-й срещу 21-й преспа в нази и имахме много добра беседа от него. Присъствувахме сестра Козарева, аз, Ст. Ненов, Методи Марков, Н. Ст. Мисир-джиев, Александър Неделчев. В кратко брат М. Попов ни описа своя живот с по-важните му събития. И това за нази бе един голям импулс, за да постоянствуваме с вяра и радост в борбите си с външния мир, а най-вече с нашия умствен, душевен и духовен. Намирайки се особно тези дни в мъки, терзания, душевни борби, разклатени и разтревожени на поста си, той ни даде своята духовна подкрепа. И тази наша сценка, като че наблюдавана от Учителя, чието зорко око бди, неколкократно е казал на брата М. Попов да доде при нази в Попово. Братът ни остави школни беседи седем броя. И на 26.Х1.1922 г., ден неделя, сутринта в 10 ч ние имахме молитвено събрание; присъствувахме 5 души. Прочетохме беседата „Ще се стопи". Вечерта в 6 ч - първата школна [лекция]: „ Трите живота". На 3-й декемврий 1922 год. имахме сутринта събрание, присъствуваха 7 души, прочетохме беседата „Плевелите ", а вечерта прочетохме „ Трите метода на природата". От месец време насам, аз - аз ли или друг, но в мен се е появила люта борба между двете естества, които са в мен. Едното гледа да убие всякаква вяра в мен и постоянно се обажда и разваля моя покой и тих живот, а другото, което непрестанно с тръбен глас зове и насърчава и
към текста >>
101.
1929 година - продължение
,
,
ТОМ 16
с. Крепча Събудих се в пет без нещо. Хубав спомен от нещо. Разположение приятно. Светлина има в ума ми, сърцето чисто, с добри пожелания, душата ми се ширеше и свързваше с всички светли ратници за възраждането на човечеството. Измих се и сладко си засвирих. „В начало бе Словото", „Изгрей, ти, мое слънце", „Махар Бену" и „Ще се развеселя". Снощи четох на лягане нещо за музиканта, че когато двойникът на музиканта преминава в цигулката, той е добър музикантин, то инструментът оживява, тоновете меки, прятни. А музикант, чийто двойник не преминава в инструмента, той е един от празните, обикновените музиканти. Тази заран четох нещо „Разделено царство". Всяко царство, разделено против себе си, няма да успее; и дом, разделен против себе си, не ще успее. Значи и човек, разделен против себе си, няма да успее. Четох също за двата принципа: I - материалния и II - духовния, Божествения. Животът на земята е затова създаден, да завладее вторият принцип, Божественият, всичко и тогава да се заживее във вечна хармония във вечния живот. Артериосклерозата иде от преобладающето влияние на първия, материалния принцип. Вследствие на него човек се обезобразява. Преди часовете, понеже децата ме предизвикаха и бих Алкай, то демагнетизирах се и имах тежко състояние до вечерта. Храних се къде 4 ч. Ще си лягам къде 11 ч. Искаше ми се да продължа писането -дописването, на Еленкиното писмо. Нощес сънувах у Стоянови Събеви Бузаджиеви, че имат нова къща, но дуваровете - подхлъзнати,
към текста >>
102.
Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год.
,
Пеню Ганев
,
ТОМ 16
III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртък Сън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче. Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя". Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха
към текста >>
103.
Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 1
,
,
ТОМ 16
петък Цял ден бе облачно. Сутринта, кога се подаваше слънцето зад облаците, Учителят каза: „Гледайте колко прекрасна картина се отваря пред вас. Тя е рядка по сюжет." До обед все ми се дремеше. До 10 ч бях при Учителя в салона, а следобед помагах на Петър Чорбаджиев, за да сее фидани, и му копах 2 дупки. Вечерта говорихме до 10 ч с брат Иван, сестра Неда и Еленка. 2.XII.1933 год., събота Нощес валя дъжд. Земята се заледила. Станах в 5 1/2 ч. Започнах да чета една лекция, която Еленка ми донесе - 3-та неделна беседа от 15.Х. 1933 год. -„Ще се зарадва" *. * Беседата е отпечатана в томчето „Постижимото", с. 41- 59, ИК ,,Жануа'98", С., 1999. (Бел. М. И.) Ето някои добри мисли от нея: Всеки, който не служи на Любовта, Мъдростта и Истината, е иноверец. Всеки, който тях изповядва, е правоверен. Земният, материалният живот е калният живот. Много примеси има в този живот и затова трябва да се пречисти. Духовният живот е живот, който е започнал да се пречистя. Той е процес на пречистване. Като кажа, че човек е духовен, той е почнал да се пречиства. А Божественият подразбира единственият живот, който е чист. Ти не можеш да се освободиш, но трябва да се пречистиш. Никога човек не може да се освободи; и хиляди цървули да скъсаш, пак не можеш да се освободиш, но да се пречистиш е твоя работа. За да ви дойде едно голямо нещастие, дяволът е натоварил три магарета с цървули, докато ви турят товара на гърба. Домът, общественият живот, народността и религията, това са
към текста >>
104.
Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2
,
,
ТОМ 16
рано и се заприготвях за гимнастики. След тях закусихме и прекарахме деня в това-онова. Вечерта Еленка дохожда и ме повика на разговор. Понеже днес аз преписвах на брата Георги Димитров, началник станцията на Кръстец, нотите на „Българската рапсодия", „Радост и скръб" и „Към обетованата земя", затова в 7 ходих да търся брата да му ги предам, но той още не се бе завърнал. Днес и без това имах много силна хрема и затова трябваше да пазя стаята. Вечерта брат Боев отива у Еленкини и тя дойде да ме вика на разговор. Отидох, след като предадох нотите. Разменихме хубави мисли за работата, която ни предстои на Божията нива. Тъй например, оригинална е за мене мисълта от Учителя, предадена ми чрез брата Боев, че да се изберат групички от по няколко души и т. н., 12 души. Когато двама отидат на работа в низините, 10 души да държаттил, да се молят, да им изпращат подкрепа, да ги държат във връзка с Бога. След един месец, като се върнат тия двама, други пък двама ще отидат да работят, а десетима ще държат тил, ще се молят, ще подкрепят, ще дават оттука и така ще се сменуват. Когато ще отидеш да работиш, или искаш да пробудиш някого, то първо ще се молиш за тая душа. Подаденото твое заявление ще се разгледа горе, в ангелския [свят], в Божественото заседание, и тамо по твоето заявление ще се изпрати делегация, която ще заработи над него чрез неговия ангел и по твоята просба му се създават особни условия за пробуждане, и когато го подготвят, тогава по интуиция ще ти се
към текста >>
105.
1934 година
,
,
ТОМ 16
Ганев 1934 година Станах рано и се заприготвях за гимнастики. След тях закусихме и прекарахме деня в това-онова. Вечерта Еленка дохожда и ме повика на разговор. Понеже днес аз преписвах на брата Георги Димитров, началник станцията на Кръстец, нотите на „Българската рапсодия", „Радост и скръб" и „Към обетованата земя", затова в 7 ходих да търся брата да му ги предам, но той още не се бе завърнал. Днес и без това имах много силна хрема и затова трябваше да пазя стаята. Вечерта брат Боев отива у Еленкини и тя дойде да ме вика на разговор. Отидох, след като предадох нотите. Разменихме хубави мисли за работата, която ни предстои на Божията нива. Тъй например, оригинална е за мене мисълта от Учителя, предадена ми чрез брата Боев, че да се изберат групички от по няколко души и т. н., 12 души. Когато двама отидат на работа в низините, 10 души да държаттил, да се молят, да им изпращат подкрепа, да ги държат във връзка с Бога. След един месец, като се върнат тия двама, други пък двама ще отидат да работят, а десетима ще държат тил, ще се молят, ще подкрепят, ще дават оттука и така ще се сменуват. Когато ще отидеш да работиш, или искаш да пробудиш някого, то първо ще се молиш за тая душа. Подаденото твое заявление ще се разгледа горе, в ангелския [свят], в Божественото заседание, и тамо по твоето заявление ще се изпрати делегация, която ще заработи над него чрез неговия ангел и по твоята просба му се създават особни условия за пробуждане, и когато го подготвят, тогава по
към текста >>
106.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год
,
1935 г
,
ТОМ 16
год., вторник Станах, като се разсъмна. Ясно небе и тихо време, а в низините - мъгли. Обходих си района по преброяването и се върнах в училището. Цял ден писах и си поспах. Станах в 5 ч. Прочетох от X серия беседата „Дерзай, дъще!" След това написах на Еленка писмо и й писах, че не ще си отида. Писах и на Михаил Краев едно писмо до Оряхово. Писах цял ден. Ето, часът е 12. Вън ясно време и хубави звезди. Нощес пак сънувах Еленка, че сме някъде в хубава обстановка, градина и се любуваме на природата. Тази вечер бяха дошли Борко, Андрея, Русим Венко и Атанас Симов. Получих от брат Боев картичка и ме вика да си отида. Получих честитки от брат Тошев -Севлиево и от Ангел Давидков - Берковица. 3.1.1935 год., четвъртък Сън: Сънувах, че се намираме някъде, не помня точно где, но бяхме с Йордан Цонев - на Йорданчов Цоня син, сега живущ в Горица Поповско. И дядо Цони бе при него. Йордан нещо ми бе направил, та аз се бях разсърдил, та като вземах един голям нож и почнах да го мушкам по гърба, но с такива удари, щото да не го убивам, а само да го наплаша и така го одрасках на места по гърба, обаче кръв не пусна. Ножът влезе някъде по-дълбоко, но кръв не се яви. Аз вътрешно не съм сърдит, а външно се показвам, че съм неудържано разсърден. Станах в 6 ч. Пях малко и започвам да пиша домакинските листове по преброяването. 4.1.1935 год., петък Сън. Сънувам, че съм учител в с. Водица - родното ми село. Дошъл е инспекторът Кръстю Петров (зимъшния ми инспектор в с.
към текста >>
107.
IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА
,
продължение 2
,
ТОМ 16
с Учителя на 22.Х11.1937 год., сряда Музиката Музиката е място на рая, будическото поле. Щом ти можеш да пееш, трепти ти сърцето, ти си в рая. В нашия салон е раят; и светиите, и ангелите са тука и този салон е голям. Не е такъв малък, какъвто го виждате. Никой никого не трябва да засенчва. Свободен Свободен е човек, който се проявява такъв, какъвто Господ го е създал. За да се освободим от животинските състояния, трябва да мислим. Различаване Когато започнем да различаваме доброто от злото, то е ангелско състояние, а когато започнем да го съзнаваме, то е Божествено. Низшите духове не обичат да гладуват. Никой няма право да ти каже, че ти нямаш Бож[ествената] Любов, нито ти пък за другите [го] казвай. Никой кардинален въпрос не можете разреши, докато не станете слуги на Бога. Страданията Страданията идат от неразбиране. Ако ти започнеш да слугуваш на цялото човечество, да забравиш себе си, страданията ще изчезнат. Лоша мисъл Никога не оставяйте една лоша мисъл да работи в съзнанието ви. Тя ще спре вашия прогрес. На вас ще направи пакост. Миналото Като почнете да се повдигате, вие виждате вашето минало. Мисли за Бога Необходимо е човек да забрави себе си, да мисли само за Бога. Като дойде Любовта, злото ще изчезне. Ние сме необходими на Бога, за да се изрази Неговото разнообразие. Въпреки че не сте добри, вярвайте, че сте добри. По-добри хора от вас в България няма. Вярвайте, че и другите хора са добри. Вярвайте, че Бог ще спаси тебе, но и другите ще спаси.
към текста >>
108.
V. Учителят за музиката
,
Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 16
Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова 1. Пеене Пеенето седи в правата мисъл. Добрите хора са най-добрите певци. Понеже сте развалили вашия ларинкс, затова не можете да пеете. Ако тона „do" не можеш правилно да вземеш, у тебе напрежението не е естествено, не е правилно. Ако ,,re" не вземаш, движението у тебе не е правилно. Движиш се като пияния. Ако „mi" не вземаш правилно, не можеш да оформяш нещата. Който пее „fa" хубаво, никога сиромах не става (във всичките светове). Ако „sol" не вземеш правилно, нито архитект, нито възпитател, нито обущар, баща и пр. не можеш да бъдеш. Този тон е в мисловния свят, в причинния, дето задачите мъчно се решават. На четирите свята, ти трябва да станеш баща. На причинния като станеш, там добиваш своето съвършенство. (21. V. 1939 г., неделя, 5 ч сутринта) 2. Права постъпка Да постъпваш правилно значи да не причиниш вреда най-първо на себе си, после да не вредиш и на другите - да бъдеш внимателен. ,,La" е основа на доброто. Ако „sol" не вземаш правилно, умен не може да бъдеш. Ако „si" не може да вземаш правилно, ти религиозен не може да бъдеш. Всички дисонанси в живота произтичат от неправилното вземане на тона „si". Ева ,,si" не можеше да вземе. Тя яде плода не навреме. Прибърза. Тя научи ,,si" от змията, както я научи. Да вземаш тона ,,si" правилно, вярно, значи да виждаш добре, да нямаш погрешки. Добре е човек сам да заличи погрешките си. От правилното взимане на
към текста >>
109.
Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова
,
продължение 1
,
ТОМ 16
Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова 99. Трябва да имате една богата душа, да пеете. Мисли, пей! Мисли, пей! Като пееш, краката, ръцете знаят как да работят. Музиката е едно възпитателно средство. Като пееш, ти се спри на онзи тон, който ти се харесва, и ще ти дойде някой на помощ от Божествения свят. (5.V.1937 год., сряда) 100. Децата представляват астралният човек. Те живеят чувствен живот. Хайде да изпеем нещо! До онзи тон, до който аз мога да сляза музикално да пея, този е основен тон за мен. „Господи, Боже мой!" (Изпяхме.) 101. Когато нямате сила, отпаднали сте, пейте тона „re". Искате да мислите - пейте тона „mi". Искате една работа сполучлива да излезе - пейте „sol-la-si-do". Когато тонът е чист, мисълта е права. Чистота на тоновете ви трябва при пеенето „do-mi-sol" - този интервал пейте. Правете упражнения, да събудите музиката у вас. (15.IХ.1937 год., сряда) 102. Светската музика е нагодена за човешкото тяло - тя събужда низшите чувства. Когато човек слезе в миньорните гами, страданията ще дойдат. Здраве ви трябва, затуй пейте: „Сила, живот и здраве". (15.1Х.1937 год., сряда) 103. Гама на Любовта Една гама на Любовта е една милионна част от грама. За да придобиете тази частица, трябва да работите 3000 години. Най-скъпото и най-святото нещо е тя. Не може да си играете с Любовта. Тя не позволява никакъв прах и нечистота. Единствената дреха, с която се облича Любовта, е музиката. И ако
към текста >>
110.
Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова
,
Продължение 2
,
ТОМ 16
Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова 151. Музикално съзнание Човек не може да бъде щастлив, да мисли, да е религиозен или учен, без музика. Виждането е функция на съзнанието. Човек с пробудено съзнание вижда навсякъде какво има. Достатъчно е за човека да има музикално съзнание, за да узнае всичко, което пожелае. (19.1.1936 год., неделя) 152. Ако музиката дойде да управлява света, най-малко 70 % от всички катастрофи на земята щяха да се избегнат. Тези хора, които искат да се повдигнат, нека да започнат да пеят. Всякой да пее за това, което му е дадено да върши. Ако пеят хората, ще има по-малко болести, ще има хармония в къщи и с по-малко дрязги. Всичко ще тръгне напред. Христос казва; „Преди да възлюбим Господа, да Му попеем." Ако ти хареса Господ пеенето, ще те възлюби. Никой не може да е възлюбен на друг човек, ако не знае да пее, защото разумният човек няма среда да се прояви. Той има желание да ни даде нещо, но ако човек не знае да пее, това внася в душата на другия тъга, че не може да ти помогне. (19.1.1936 год., неделя) 153. Потребно е пеене. Човек не може да се спаси без пеене. Не пеене в обикновения смисъл на думата. Ако в човешкото съзнание пеенето не стане среда, в която съзнанието да функционира правилно, човек не може да поддържа духа на спасението и ще се обезсърчи. Един човек, който има това музикално чувство в себе си, никога не се обезсърчава. Между музикантите престъпници няма.
към текста >>
111.
Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова
,
Продължение 3
,
ТОМ 16
от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова Продължение 3 230. Тонът „mi" е жълтият цвят. „Rе" е портокаловият цвят, в който се изразява индивидуалността. Музиката е силна само ако вие можете да съчетаете известни тонове и да съчетаете известни думи, които да съответствуват на тоновете. Ти искаш да станеш музикант, да свириш, но всяко едно упражнение трябва да съдържа ония тонове, които дават подтик на пеенето, защото има тонове, които се губят. (16.XII.1932 год., петък) 231. Сонатите са най-елементарните музикални парчета. Ариите са малко по-продължителни от сонатите, а симфониите са грандиозни, величествени. Мелодията се отличава с голямо огъване на линиите, когато хармонията се отличава с голяма широта и простор, разширение и простор. И линиите на хармонията са по-правилни, а на мелодичните песни са огънати. „Sol" дава простор. В „sol" има светлосин цвят, който показва условията. При „sol" мъчнотиите са по-малко. При „Lа" са по-големи мъчнотиите. Ти не можеш да имаш постижения без доброто и разумността. Най-първо човек трябва да има една идея. Ти като имаш една идея, условията ще дойдат. (16.XII.1932 год., петък) 232. Животът е, който създава всички работи. Щом вие имате живота, щом вие живеете, щом можете да пеете, всичко е постижимо. Щом не можеш да пееш, нищо не е постижимо. Тогава, щом ти можеш да живееш и щом можеш да говориш, всичко е постижимо. Щом можеш да мислиш, всичко е постижимо, щом
към текста >>
112.
Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова
,
Продължение 4
,
ТОМ 16
музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова Продължение 4 Който е роден музикант, може да учи музика. Певци, родени музикално, имат магия в гласа си. Името на Бога е песента. Беден си - изпееш ли една песен при един богат, ще ти кажат: „Ела тука!" А ти отиваш и му говориш за Бога, а не можеш една песен да изпееш. Светът не се нуждае от критики, а от образци. Гърлото на човека е радиото, а самата песен иде отдалеч някъде. Най-добрите певци са на Слънцето. Там са най-възвишените същества, които управляват цялата Слънчева система. (3.V.1942 год., неделя) 264. Страдате, защото не сте музикални. Най-първо трябва да обърнем внимание на гласа си. Ти трябва да дадеш красота и съдържане на човешката реч. Първото положение на певеца е, когато влезе в залата да пее, да събуди желание да го слушат. И второто положение е слушателите да пеят отвътре. Любовта е най-хубавото пеене. Като [я] чуеш, всичко преобразява, болните оздравяват и примирява всички противоречия. (19.VII.1942 год., неделя) 265. В музиката има 7 тона, които, вземаш ли ги вярно, човек ще станеш. Не ти върви. Не ти върви - ще се научиш да вземаш тона „rе" тъй, както трябва. Ако с някой човек не ти върви, ще се научиш тона „mi" да вземаш вярно. Ще се научиш справедливо да го изпяваш. Ако искаш да отидеш при Бога, ще се научиш да вземаш „si" и т. н. Музикант, който пее, но е невежа, болен или сиромах, аз не вярвам а него. (19.VII.1942 год., неделя)
към текста >>
113.
Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова
,
Продължение 5
,
ТОМ 16
Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова Продължение 5 330. Падеревски във филма „Лунната соната" Аз Падеревски го зная като млад в Америка. Всички жени лудееха по неговата красота, а сега го видях на киното такъв, какъвто не е. И ми казва: „Сега съм доволен, че си почивам. Младите моми не тичат подире ми." В неговите очи има една гениалност. Вниманието му не е разсеяно от вън, В него има закон на изпълнение. Онова, което Падеревски представлява, е нищожно пред онова, което човешката душа има в себе си. „Лунната соната" (от Бетовен) значи, човек, който не разбира живота. Той не свири една соната слънчева. Всичко на земята, което съществува, е все лунна соната. Животът, който живеем на земята, е лунна соната, зад нея стои слънцето. И аз сега ви свиря една лунна соната. Няма по-красиво нещо от това, като погледне човек спокойно небето, да се изпълни душата му с една благодарност. Това е живот вечен, да познаем великата душа, с несметните богатства, които носи в себе си, а зад нея седи Бог. Тази велика душа с несметни богатства е Христос, а зад Него е Бог. Та, да се радваме всички! Затова, не цапайте вашата душа! (6.II.1938 год., неделя) 331.Примирение Ако ти се кара някой, ти почни в себе си да пееш „sol" и ще видиш, че той ще се примири и ще почне да ти се извинява. Прилагайте тези методи, те са нови. В миналото методът беше фалангата, биенето. Да се освободите от всички нечисти мисли и чувства.
към текста >>
114.
Извадки от окултни лекции I и II година на общия окултен клас
,
,
ТОМ 16
лекции I и II година на общия окултен клас 357. Практическо приложение на музиката Ще турите в ума си мисълта да се учите, а не само да прилагате. Светлината е резултат на известни елементи; като докараш в съчетание тия елементи, тя ще дойде. Първото нещо, основният принцип у нас, това е любовта, която е създала целия космос. Любовта, от която произтичат всички сили в природата, влезе ли тя в живота ни, всичко ще оправи. I. Когато Любовта се прояви в сърцето, произвежда най-нежното чувство, което прониква във всички други чувства. Тогава, при туй чувство, ще се образува у вас ново сърце и умът ни ще се преобрази. II. Любовта, като дойде в ума, произвежда най-мекия поглед, който има най-мека светлина, на която зреят най-добрите плодове. III. Когато любовта се прояви в материалния живот, произвожда най-сладката дума. Щом туй нежно чувство се прояви в душата ви, тогава може да очаквате тази Божествена чистота във вас. Когато се появи мекият поглед, ще дойде светлина в ума ви. И когато дойде сладката дума, непременно ще се прояви свобода в душата ви. Това са трите качества, които трябва да имате. Ще бъдете естествени, без никакви преструвки, откровени, чистосърдечни, като дете. Когато искате да се тонирате, пейте упражнението „Сила жива, изворна, течуща". Ще минем към окултната музика, за да се пробудят някои висши чувства и да ни дадат нов импулс. Ако една благородна мисъл дойде, ако едно мероприятие се дава вътре в живота ви като условие да го приложите и не
към текста >>
115.
VI. БЯЛАТА И ЧЕРНАТА ЛОЖИ НА ИЗГРЕВА И ПЪРВОТО ИЗДАДЕНО ТОМЧЕ ПО ОРИГИНАЛИТЕ НА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
,
ТОМ 16
ЧЕРНАТА ЛОЖИ НА ИЗГРЕВА И ПЪРВОТО ИЗДАДЕНО ТОМЧЕ ПО ОРИГИНАЛИТЕ НА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ 1. Още през 1994 г. бях предал на Веселина Маркова-Руменин от Айтос, която живееше и работеше в София, две годишнини от Утринни Слова 1933-1934 и 1938-1939, за да ги подготви за печат. Две години тя работи едното томче, имаше си коректор, четяха, проверяваха и непрекъснато нещо ставаше и не беше готова, за да ми предаде материала за печат. Трябваше да го предаде на мен, защото аз й бях предал тази годишнина и аз бях този, който движеше тази Програма за отпечатването на Словото на Учителя по оригинал. Тази Програма беше вече образувана в Невидимия свят, имаше си вече ръководство отгоре и ръководител долу, който бях аз. Ами как така? Ей така - Ръководител на Небето и ръководител на Земята. Доказателства? Издадох 59 тома. 2. Но Духът на Заблуждението не спеше, а работеше усърдно. Така Веселина Маркова, без да ме пита, взема решение и го предава на онези, на издателство „Бяло Братство", за да го отпечатат. Не ме пита. Взе си самостоятелно решение. Някой я изкомандва отвътре и тя им предаде материала. Така ме излъга и измами. А аз имах друг план за издаване. Аз разбрах, че с тези хора, които ме отхвърлиха не може да се работи. Но тук ме изиграха по всички правила. Но ще кажете, че това е Слово на Учителя Дънов. Точно затова аз го съхранявах 30 години, за него бе създадена програма горе на Небето и долу на Земята. Изиграха ме. 3. Аз се карах с нея. Тя се чудеше, че аз имам право
към текста >>
116.
VII. КАК СЕ ПОЯВИХА ПРОТОКОЛИТЕ ЗА ВРЪЧВАНЕ НА ОРИГИНАЛИТЕ ЗА НАБОР НА КОМПЮТЪР. КРАЖБАТА И НАМЕСАТА НА НЕБЕТО
,
,
ТОМ 16
ПОЯВИХА ПРОТОКОЛИТЕ ЗА ВРЪЧВАНЕ НА ОРИГИНАЛИТЕ ЗА НАБОР НА КОМПЮТЪР. КРАЖБАТА И НАМЕСАТА НА НЕБЕТО 1. Накрая след неразбориите реших да сложа някакъв порядък. Досега раздавах оригиналите ей-така, без подпис и след устно уточняване. По-късно се установяваше, че не бяха чули нищо и всичко беше забравено. И следваха поразиите и след това - разправиите. И всичко се трупаше на моята глава. А същевременно аз подготвях поредния том на „Изгревът" и то се издаваха един след друг. Не зная как съм издържал. 2. Среща ме Павлина, убеждава ме, че има хора, които могат да набират оригинала и може след това да го издаде. Викнах я в дома на Марийка Марашлиева, аз диктувах и обяснявах на Павлина Даскалова, а Марийка го прехвърляше на машинописен текст. Приключихме с протокола. И тогава й връчих „Утринни Слова" 1939-1940 - 36 беседи по оригинала. 3. Този протокол бе публикуван в „Изгревът" том ХШ, стр. 852-853. Но тук ще го публикуваме още веднъж, защото има необикновени събития и развития, за да се покаже как съм работил и как Духът на Заблуждението ги ръководеше. Въпреки, че Павлина ме излъга с материалите, които й предадох за Иларионови, който материал трябваше да влезе в „Изгревът", аз й дадох оригинала, защото смятах, че ще се коригира. И още нещо - нямаше с кого да се работи. Всички бяха срещу мен - подведени, насочени и насъскани като кучета бесни. Точна така беше. Виж „Изгревът" том XIII, стр. 846, точки 7, 8, 9, стр. 851, точка 17, 18, 19. 4. Павлина Даскалова взима оргинала
към текста >>
117.
VIII. КАК БЕШЕ ОТКРАДНАТ ОРИГИНАЛЪТ НА ТЕКСТА НА ПАНЕВРИТМИЯТА, ОПИСАН ОТ ТРИТЕ СЕСТРИ ЯРМИЛА, МАРИЯ И ЕЛЕНА
,
,
ТОМ 16
ОТКРАДНАТ ОРИГИНАЛЪТ НА ТЕКСТА НА ПАНЕВРИТМИЯТА, ОПИСАН ОТ ТРИТЕ СЕСТРИ ЯРМИЛА, МАРИЯ И ЕЛЕНА 1.На 27 май 1990 г. под мое ръководство бе направен един протокол за работа, която предстоеше за това поколение и протокола за Паневритмията. Той важи и за днес, и за утре. И което е най-важното, той е програмата за онази работа, която трябва да се свърши. Виж „Изгревът" том I, стр. 628 - 631. 2.Този протокол първо бе нарушен от Мария Митовска, която издаде „Паневритмия" през 1983 год. Това е описано в „Изгревът", том IX, стр. 781, точка II. 3.В точка V от стр. 781 бе описано как, след като бях извадил на ксерокс машинописния текст от обясненията на Паневритмията от групата на Ярмила, Мария и Елена, я предадох на Ина Дойнова, Павлина Даскалова, Йоанна Стратева и всички онези, чийто имена и подписи стояха под Протокола от „Изгревът" том I, стр. 628 - 631. И след това, без да ме питат, го подготвят за печат и го предават на Стефан Калайджиев през 1995 г. за печат. „Паневритмията" излезна с ISBN 954-578-097-5 през 1996 г. Бяха откраднати мои текстове с авторите, с които съм работил и имам само аз право на тях. Това е описано в точка V на стр. 781 - 782 от „Изгревът" том IX. А те бяха отпечатали в тази тяхна „Паневритмия" на стр. 9 - 14, 15. В тази „Паневритмия" от Стефан Калайджиев са включени статии на Черната ложа на стр. 75 - 77, 83 -85, 86 - 112. Това са статии, за да опорочат оригиналния текст, който бях им предал. И те бяха опорочени. Умишлено опорочени. Не бе
към текста >>
118.
X. ЗАЩО ИЗДАТЕЛСТВО „БЯЛО БРАТСТВО ОТКАЗА ДА ЗАПЛАЩА ЗА ТРУДА НА ОНЕЗИ, КОИТО ПОДГОТВЯХА ЗА ПЕЧАТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
,
ТОМ 16
„БЯЛО БРАТСТВО" ОТКАЗА ДА ЗАПЛАЩА ЗА ТРУДА НА ОНЕЗИ, КОИТО ПОДГОТВЯХА ЗА ПЕЧАТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ 1. На 1 октомври 1996 г. дойде удома Наталия Попова, която познавах и която бе набрала една част на спомените в „Изгревът" том I. Уточнихме се, направихме декларация, чрез която получаваше за набор „Утринни Слова" 1941-1942 да ги набира по оригинала. Публикуваме декларацията накрая. 2. Наталия привлече за работа и Румяна Маринова и двете подготвиха за печат тази годишнина. Обаждат ми се по телефона, че са готови. Бяхме се разбрали, че за техния труд ще се плати. Те и двете бяха безработни, а Наталия бе с две деца - ученици. Обаждам се на Стефан Кирлашев, който с Елена Николова завеждаха издателство „Бяло Братство", обяснявам как са нещата и се срещаме в офиса на „Бяло Братство" на ул. „Граф Игнатиев" № 28. Те там се разпореждаха с това помещение. Отиваме, срещаме се, сядаме на масата. Двете - Наталия и Румяна, представят материала, подготвен за печат. Само трябва да се занесе в печатница. Аз обяснявам, че е работено с уговорка да се заплати. Из имах една оферта, която ми бе изпратена и вътре бе написано цената на всяка една услуга и то в долари. Този, който ми бе я изпратил, като представител на фирма, беше ми направил голяма услуга. Те двете представиха цената на своя труд. Стефан Кирлашев, като чу, направо побесня. Той смяташе, че всички ще му работят без пари, а те ще прибират чуждия труд и ще печелят с него. На мен тогава изобщо не ми минаваше
към текста >>
119.
XII. ГОСПОДАРЯТ И СЛУГАТА
,
,
ТОМ 16
СЛУГАТА 1. На 17.V.1997 г. е съвещанието в гр. Пловдив във връзка с издаването Словото на Учителя Дънов и т. н. Издателство „Бяло Братство". Имало е голям сблъсък и борба, кой да ръководи отпечатването на Словото на Учителя Дънов. А пък то, този, който трябва да го ръководи, отдавна бе изпратен от Небето да върши това, за което бе създадена Програма от Небето, която осигуряваше онези, които идваха при мен и получаваха поредната годишнина за печат. А финансовите средства за печат също се осигуряваха от Програмата, веднага се намираха хора, които финансираха поредното приготвено томче за печат. Така бях направил, че през мене да не минава нито един лев. И това спазих до края, нито една стотинка от парите, осигуряващи се от Програмата, не е минавала през мен. От мен те се насочваха към оногова, който бе доведен от мен от планината Рила от една хижа и поставен на това място да осигурява техническата част по издаването и да отговаря за парите и за издаваните книги. Това лице бе Жана Иванова. Доведох я от планината, освободих й собствената къща от онези, които я бяха окупирали като завоеватели, поставих я да бъде технически изпълнител на Програмата и насочих парите да минават през нея. 2. Та онези взимаха решения на 17.05.1997 г. на съвещанието в Пловдив, а аз си ръководех Програмата или по-точно Програмата ръководеше мен. И така, на следващия ден 18.05.1997 г. от това съвещание пристигна от Пловдив в София Петю Цанов от Шумен, среща се с мен, разказва ми какво се
към текста >>
120.
XIV. КОЙ ИСКАШЕ ДА УГАСИ ЗАПАЛЕНАТА СВЕЩ?
,
,
ТОМ 16
ДА УГАСИ ЗАПАЛЕНАТА СВЕЩ? 1. На 01.06.1994 г. предадох на Елена Николова две годишнини от Общия окултен клас. Оригиналите от 1936 - 1937 и 1937 - 1938 г. Предадох ги без подпис, без протокол, с уточнение да се отпечата по оригинал. Тогава тя оглавяваше Издателство „Бяло Братство". Бях й гласувал доверие, защото нейният дядо Сава Калименов беше ме помолил да работя с нея. За него го направих. 2. Но понеже беше закачена за онази верига, която искаше да променя и редактира Словото на Учителя Дънов, не можеше да направи нищо. Имаше два избора; или да го промени и да ме излъже, както другите правеха това, или да го издаде по оригинала. Държа го 3 години и не направиха нищо. Не можа да го издаде. Прави, струва - не можеше да го издаде, защото бе завързана от тях с вериги. Враговете на Словото я бяха оковали във верига, като сама си сложи там краката. 3. И понеже тя също се включи към онези, които се подписаха под „Отворено писмо", на 5 юли 1995 г. срещу мен публикувано в „Изгревът" том IV, стр. 622 - 624, като за „кумова срама" бе отбелязала какви материали аз съм й дал да публикува от Издателство „Бяло Братство". А тези материали можех аз да си ги публикувам. Включи се на тази верига и стана враг на Програмата на „Изгревът". Всички нейни подвизи са описани в „Изгревът" том IV, стр. 565 - 566, 576, 609 - 610. „Отговорът" на „Отворено писмо", стр. 625 - 642, а по-специално за Елена Николова виж стр. 625 -626, 634 - 635, а за майка й - стр. 637. 4. Елена Николова бе
към текста >>
121.
XV. НЕ ХВЪРЛЯЙТЕ БИСЕРИТЕ ПРЕД СВИНЕТЕ (Ев. Матея, гл. 7, ст. 6)
,
,
ТОМ 16
БИСЕРИТЕ ПРЕД СВИНЕТЕ (Ев. Матея, гл. 7, ст. 6) 1. На 26.12.1997г. пристигна у дома Любомир Гълъбов и представя Момчил Николов, който пък водеше Стоян Кючуков, и двамата от Стара Загора. Поискаха да подготвят за печат една годишнина от оригиналите, които сега аз ги подреждах и ги подготвях за печат. Направихме протокол, подписаха се и им ги връчих за работа Неделни беседи 1940 - 1941 г. - 39 броя беседи. 2. Заминаха си и непрекъснато всяка седмица научавам, че преминават през различни премеждия от личен характер и по-специално Стоян, както и Момчил. Давах им съвети, които те не изпълняваха. Питаха ме. Аз давах съвети. А те си правеха каквото им хрумне. И затова работата им не вървеше, по всички посоки ги отклоняваха и се забавяше работата. 3. Подготовката за печат преминаваше през големи затруднения, понеже веднага се бе включил Духът на Заблуждението, обсеби мнозина, намери послушни слуги и започна да разрушава всичко. Тази история бе много стара и е описано в „Изгревът" том III, стр. 232, № 22 -„Братски пари за свинарник" и том VII, стр. 178, № 10 - „Свинарникът". Но тя продължи и тук и разрушаваше всичко, Стоян наруши точки 16, 18, 19 на Протокола, чрез който получи оригиналните беседи и измени на Програмата, която аз ръководех. Стана предател. 4. Бях му предал освен този материал, но и такъв на Боян Боев, който той разхвърли по разни градове, без да ме пита, започна да прави разпечатки, намесиха се други сили и всичко провалиха. Така завърши един от
към текста >>
122.
XVI. КАК ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО ЗАВЕДЕ ДИМИТЪР ЗАРКОВ ОТ КАЗАНЛЪК ДО НАЙ-ГОЛЯМОТО ПРЕДАТЕЛСТВО
,
,
ТОМ 16
НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО ЗАВЕДЕ ДИМИТЪР ЗАРКОВ ОТ КАЗАНЛЪК ДО НАЙ-ГОЛЯМОТО ПРЕДАТЕЛСТВО 1. Тази история трябваше да се опише, защото се бе случила, и тя бе свързано с най-голямото предателство до този момент към Програмата на „Изгревът" и Програмата за издаване оригиналното Слово на Учителя Дънов, Извършиха я от Казанлък. Бяха всички свързани за верига и всеки извърши своето и излезна наяве и накрая предателството се отпечати. Всеки застана на онова място, на което бе поставен от Духът на Заблуждението. 2. Цялата история, как чрез Иван Мавров се предаваха оригиналите и как се връщаха, бе описана в „Изгревът" том IX, стр. 841 - 842. А развръзката на тези събития бе описана също в том IX, стр. 843 - 844, в Протокола от 21 март 1999 г. Там бе посочено в точка 11, че Димитър Зарков ще извърши предателство, като предаде дискетите на друг, за да ги издаде. Беше предвидено, защото се виждаше вече кой го ръководи, кой му е Господар. И така стана! 3. Предвиждането ми се сбъдна. Димитър Зарков предава на Димитър Калев целия набран материал по оригинала на дискета, онзи го странира и го предава на т. н. Издателство „Бяло Братство" и го публикуват под заглавие „Акордиране на човешката душа", София 1999 г. с ISBN 954-744-801-2, том I. И понеже нямаха оригинала, не можеха да направят корекции и бе излезнало с много груби грешки. Но за тях бе важно да го отпечатат, за да докажат, че са те, които взимат решения с цената на лъжата, измамата и предателството. Доказаха го. 4. Ето така си
към текста >>
123.
XIX. КАТАЛОГ НА ПРОГРАМАТА ЗА ИЗДАВАНЕ НА НЕОТПЕЧАТАНОТО ДОСЕГА СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ПО ОРИГИНАЛ
,
I. НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ
,
ТОМ 16
ПРОГРАМАТА ЗА ИЗДАВАНЕ НА НЕОТПЕЧАТАНОТО ДОСЕГА СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ПО ОРИГИНАЛ I. НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ II. ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС III. МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС IV. УТРИННИ СЛОВА РЪКОВОДИТЕЛ НА ПРОГРАМАТА: ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ София, 1990-2002 год. I. НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ 1. „СИЛА И ЖИВОТ" I серия - фототипно, „Жануа-98", 1999 г. ISBN 954-9589-47-1 2. „СИЛА И ЖИВОТ" II серия - фототипно, „Жануа-98", 1999 г. ISBN 954-9589-48-Х 3. „СИЛА И ЖИВОТ" III серия - фототипно, „Жануа-98", 1999 г. ISBN 954-9589-49-8 4. „СИЛА И ЖИВОТ" IV серия - фототипно, „Жануа-98", 1999 г. ISBN 954-9589-50-1 5. „СИЛА И ЖИВОТ" V серия - фототипно, „Жануа-98", 1999 г, ISBN 954-9589-51-X 6. „ВЪЗКРЕСЕНИЕТО", XII год., 1932 - 1933 г, том I, „Жануа-98", София 1999 г. ISBN 954-9589-34-Х Предпечатна подготовка: Румяна Маринова, Калина Йорданова от гр. София 7. „РАДОСТТА", XII год., 1932 - 1933 г„ том II, „Жануа-98", София 1999 г. ISBN 954-958935-8 Предпечатна подготовка: Румяна Маринова, Калина Йорданова от гр. София 8. „ПОСТИЖИМОТО", XIII г., 1933 - 1934 г, том I, „Жануа-98", София 1999 г, ISBN 9549589-40-4 Компютърен набор: Зоя Янева. Корекция и предпечатна подготовка: Марина Иванова от гр. София 9. „ПРИГОТОВЛЕНИЯТА НА СЪРЦЕТО", XIV г, 1933 - 1934 г., том II, „Жануа-98", София 1999 г. ISBN 954-9589-54-4 Компютърен набор: Зоя Янева. Корекция и предпечатна подготовка: Марина Иванова от гр. София 10. „ТОЗИ Е ЖИВИЯТ ХЛЯБ", XV г., 1934 - 1935 г. „АСК-93", София 1998 г, ISBN 9549589-16-1. Компютърен набор: Стоил
към текста >>
124.
II. ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС
,
,
ТОМ 16
КЛАС 1. „ТРИТЕ ЖИВОТА" - по оригинала от 1922 г, ИК „Жануа-98", София 1999 г., ISBN 9549589-31-5. Компютърен набор: Стоил Янев, Христина Недкова. Коректори: Стоил Янев, Христо Андонов. Графично оформление: Радко Иванов Добронамерено и с разбиране съдействуваха: Виолета Станева, Минка Андонова от гр. Кърджали. 2. „ВЕЧНИЯТ ПОРЯДЪК", XIII г., 1933 - 1934, ИК „Жануа-98", София 1999 г., ISBN 9549589-38-2. Компютърен набор и корекции: Теодора Шкодрева, Меглена Шкодрева. Художник: Янко Янев. Предпечатна подготовка: Атанас Джаджев от гр. Габрово. 3. „ЗАПАЛЕНА СВЕЩ", XVI г., 1936 - 1937 г., ИК „Жануа-98", София 1999 г. ISBN 9549589-27-7. Компютърен набор: Димитър Зарков от гр, Казанлък. Компютърна обработка: Буряна Пенкова, Вихър Пенков. Коректори: ЕфросинаАнгелова-Пенкова, Венета Максимова, Вихър Пенков от гр. София 4. „БОЖЕСТВЕНИЯТ ИМПУЛС", XVII г. 1937 - 1938 г., ИК „Жануа-98", София 1999 г., ISBN 954-9589-25-0. Компютърен набор: Димитър Зарков от гр. Казанлък. Компютърна обработка: Буряна Пенкова, Вихър Пенков. Коректори: Ефросина Ангелова-Пенкова, Венета Максимова, Вихър Пенков от гр. София. 5. „СЛАВАТА БОЖИЯ, ЦАРСТВОТО БОЖИЕ И ВОЛЯТА БОЖИЯ", XVIII г., 1938 -1939, том I, „АСК-93" и „Урания", София 1998 г., ISBN 954-9589-17-Х. Редактори: Ясен Даскалов, Меглена Шкодрева, Теодора Шкодрева. Компютърен набор: Юлияна Ангелова. Компютърен дизайн: Атанас Джаджев от гр. Габрово и гр. Разград. 6. „СИЛАТА НА МИСЪЛТА", XVIII, 1938 - 1939 г., том II, „АСК-93" и „Урания", София
към текста >>
125.
III. МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС
,
,
ТОМ 16
КЛАС 1. „ДВАТА ПЪТЯ" - по оригиналите от 1922 г, ИК „Жануа-98", София 1999 г., ISBN 9549589-36-6. Компютърен набор: Стоил Янев, Хенриета Недкова Коректори: Христо Андонов, Стоил Янев. Графично оформление: Бехиде Чаушева. Добронамерено съдействуваха: Виолета Станева, Минка Андонова от гр. Кърджали. 2. „ПЪТЯТ НА ДОБРОТО", X г., 1930 - 1931 г., „Жануа-98", София 1999 г., ISBN 954-958952-8. Компютърен набор: Тинка Кондузова, Димитрия Иванова Коректори: Стоил Янев, Хенриета Недкова, Христо Андонов. Графично оформление: Радко Иванов. Добронамерено и с разбиране съдействуваха: ЕТ „Бехи", Минка Андонова от гр. Кърджали. 3. „СЪЩЕСТВУВАНИЕ, ЖИВОТ И ОТНОШЕНИЕ", XI г, 1931 - 1932 г., ИК „Жануа-98", София 1999 г. ISBN 954-9589-53-6. Компютърен набор и корекции: Тинка Кондузова, Димитрия Иванова, Минка Андонова, Стоил Янев, Хенриета Недкова, Христо Андонов. Графично оформление: Радко Иванов от гр. Кърджали. 4. „ГОСПОДАР И СЛУГА", XV, г., 1935 - 1936 г„ том I, „Урания", „АСК-93", София 1998 г., ISBN 954-9589-12-9. Компютърен набор: Стефанка Атанасова. Коректор: Христина Иванова. Предпечатна подготовка: Петю Цанов от гр. Шумен. 5. „ОСНОВНИЯТ ТОН", XV г., 1935 - 1936 г., том II, „Жануа-98", София 1999 г., ISBN 9549589-44-7. Предпечатна подготовка: Теодора Шкодрева, Меглена Шкодрева. Художник: Янко Янев. Компютърен дизайн: Атанас Джаджев. 6. „ВЪЗМОЖНОСТИ В ЖИВОТА", XVII г., 1937 - 1938 г., „АСК-93", София 1998 г., ISBN 954-9589-22-6. Компютърен набор: Вихър Пенков.
към текста >>
126.
IV. УТРИННИ СЛОВА
,
,
ТОМ 16
1. „НОВО РАЗБИРАНЕ ЗА ВРЕМЕТО", III г., 1933 - 1934 г., том I, Издателство „Бяло Братство", София 1996 г., ISBN 954-8091-51-8. Компютърен набор: Веселина Маркова от София. Коректор: Мая Иванова от София. Предпечатна подготовка: Матей Тошков от Пловдив. 2. „МЛАДИЯТ, ВЪЗРАСТНИЯТ, СТАРИЯТ", III г., 1934 г, том II, Издателство „Бяло Братство", София 1996 г., ISBN 954-8091-51-8. Компютърен набор: Веселина Маркова от София. Коректор: Мая Иванова от София. Предпечатна подготовка: Матей Тошков от Пловдив. 3. „НОВОТО РАЗБИРАНЕ НА ВРЪЗКАТА В ЖИВОТА", III г„ 1933 - 1934, „Жануа-98", София 2000 г. С това издание се възстановява оригиналът, за който говорихме. Виж в Бележките за „Утринни слова", ISBN 954-9589-43-9. Компютърен набор: Даниела Станкова Корекция: Анна Стаменова, Марина Иванова. Предпечатна подготовка: Марина Иванова от гр, София. 4. ТРИТЕ РОДОСЛОВИЯ", V г., 1935 - 1936 по оригинала, „Жануа-98", София 2000 г., ISBN 954-9589-41-2. Компютърен набор: Димитър Баждаров, Иван Стойчев, Марина Иванова. Корекция и предпечатна подготовка: Марина Иванова от гр. София. 5. „ДОБРИЯТ ЕЗИК", VIII г., 1938 - 1939 п, том I, „АСК-93", „Урания", София 1998 г., ISBN 954-9589-09-9. Компютърен набор: Веселина Маркова. Коректор: Мария Анастасова. Графично оформление: Станислав Пухлев от гр. София. 6. „ИЗПИТЪТ НА ЛЮБОВТА", VIII г., 1938 - 1939 г, том II, „АСК-93", „Урания", София 1998 г., ISBN 954-9589-08-8. Компютърен набор: Веселина Маркова. Коректор: Капка Томова. Графично
към текста >>
127.
XX. БЕЛЕЖКИ На ръководителя на Програмата за издаването на оригиналното, неиздавано досега Слово на Учителя Петър Дънов -Вергилий Кръсте
,
,
ТОМ 16
ръководителя на Програмата за издаването на оригиналното, неиздавано досега Слово на Учителя Петър Дънов -Вергилий Кръстев I. НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ 1. Серията „Сила и живот" I - V серия бе издадена накрая 1999 - 2000 год. Тя бе включена да се издаде фототипно, поради много причини, които са разказани в поредиците „Изгревът", от съвременниците на Учителя Петър Дънов. 2. Когато запитали Учителя Дънов какво да се препоръчва на онези, които проявяват любопитство към Учението Му, Той казал: „Давайте им да четат „Сила и живот" от 1 - V серия. В тях е основата на Учението и в тях е философската страна на Учението." Ето, затова Програмата завърши с отпечатванетона тези 5 серии, за тези, на които им е необходимо това. 3. Отбелязваме имената на екипите, които са работили при всеки един - том. Те носят отговорността пред Небето дали правилно по оригинала са набрали и дали точно са извършили корекцията на пропуснатите букви, думи, изречения по оригинала. 4. Обикновено аз им предавах оригинала чрез протокол, те връщаха оригиналите, накрая аз преглеждах първите страници на пауса, както и последните страници, и ги предавах за печат. Друго не проверявах. Нямах време за това. 5. Печатът се осъществяваше от „АСК-93", а впоследствие от ИК „Жануа-98". Това бяха две фирми на Жана Иванова - първата „АСК-93" и втората, която аз накарах да основе, за да бъде самостоятелна и независима. Оригиналният паус връчвах на Жана Иванова, която го носеше в печатницата, там томчето се печаташе, после го
към текста >>
128.
Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.
,
,
ТОМ 16
V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год. 22.IV.1934 год., с. Казалджик-Кафтан, Кърджалийско Неделя е. Събудих се в 2 ч след полунощ. Не можах да заспя от силно скърцащата мишка, която иска да си пробие дупка, та да достигне, да има свободен достъп в моята стая, именно до благата, които аз имам относно яденето. Тия нищожни животинки цяла зима работиха и досега не са успели но не се отчайват, все скърцат, работят и един ден те все ще успеят. Лежа и си размишлявам. Аз, човек със съзнание и познания, каквото рядко има от хората, защото Учителят отдавна работи, за да развие в нази разсъдителните способности, и що ли не се менят като вятъра моите мисли и състояния, какви ли посоки не вземат, но натам, където ще се открие нов живот там, където ще намеря най-ценното в живота, най-желаното щастие, там аз не постоянствувам. Учителят говори, че щастието е в общото, в колективното, в Бога, в свръхсъзнанието на човека, а не в индивида, в личността. Личността е частичка, а частта, отделена от цялото, тя ще загине, затова стремежът ни трябва да бъде към общото, колективното. В Божественият живот се крият всички блага и условия, за които на[шата] същност копнее и ожида. Човек трябва да е във връзка със своя извор, за да разбере цялото, да разбере смисъла на вечното движение. Онова, което може да ти даде щастие - богатството, което ще ти даде външни и вътрешни условия, това [са] умът, сърцето, душата и духът. Вниманието трябва да бъде отправено към тая
към текста >>
129.
16. Писмо (до Д-р Димчев)
,
II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Г-н Д-р Димчев, На 27и август т. г., при откриването на конгреса на Ордена на добрите храмовници в България присъствувах и аз, даже ний се видяхме в салона. През време на поздравленията стана един малък инцидент, обект на който бяхте Вие. Този случай ми даде повод да се замисля по някои въпроси и да ги разменя с Вас и то не толкова за самия инцидент, колкото за някои важни положения в живота, които човек, особено общественик, в наше време трябва да ги знае и съблюдава. Познавам Ви като един общественик, напоен с идеализъм, самопожертвувателен за делото, на което служите, и неуморен и верен работник за изграждането на новия живот. Всичко това имах случая да видя с очите си и неведнъж си казвах: „Ето един човек в наше време, който всичко е дал за своите идеи - и сън, и спокойствие, и материални изгоди, и сили, и нерви, за да ходи по села и градове, да говори, да буди душите и да им носи светлина. И всичко това Вий правехте без шум и без корист - обстоятелство, на което просто съм се удивлявала. Не мога да забравя също и съветите Ви, които винаги отправяхте към мене, за които често съм си спомняла и съм Ви била благодарна. При откриването на конгреса аз дойдох заради Вас, като смятах, че ще Ви чуя да говорите, а същевременно и за Д-р Нейчев, когото толкова много ми препоръчвахте като един голям общественик в полето на борбата с алкохолизма в България. Когато Д-р Нейчев Ви покани да се явите при бюрото на сцената и си кажете думата пред конгреса, като баща на
към текста >>
130.
28. Разговор с Учителя на полянката на Езерото на чистотата на 1.VIII.1932 г.
,
III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
Учителя на полянката на Езерото на чистотата на 1.VIII.1932 г. Светът е пълен с учени хора, които носят като натоварени коне. Това не са учени. В камъка е събрана чиста енергия, която чака бъдещето. Един ден тези канари ще се разцъфтят, но изисква се това: някой да влезе в положението на канарите, да ги обича. Нали докато слънцето не изгрее, виждаш сутрин черна земя и като изгрее слънцето, треви, цветя и пр. поникват. Значи, по-рано е всичко скрито-покрито. Така и в камъка са скрити нещата и чакат своето време. За да обичаш камъка, ти трябва да видиш Божественото, което е вложено в него. Ти обичаш една кесия заради това, което е вложено в нея, една книга - заради това, което е написано в нея. И в камъните е вложено нещо вътре. При знанието започва един (прозаичен?) процес - пречистване. Значи, не може да има знание. Понеже от хиляди години хората живели неправилно, има наслояване на нечистотии и така нищо не можеш да учиш. То е кал. Та, най-първо ще почнеш един процес на чистене и най-после ще започнеш със знанието. Например, млад си, като дете мислиш, че света ще завладееш. По едно време дохождаш до 30, 35, 45 [години] и почваш обратния процес и казваш: „Тая работа не върви, остаряхме, прегърбихме се." И ти се чудиш как стана това. И не ти се иска вече да се учиш. И преждевременно си остарял. Това са скрити идеи, това е асфиксия. А можеш да се подмладиш, подновиш, както казват алхимиците. Най-първо трябва да се образува една среда между всички ви. Ти ще носиш
към текста >>
131.
2. Писмо от Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 9.V.1934 год.
,
V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев
,
ТОМ 17
Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 9.V.1934 год. За Господин Пеню Ганев (учител), с. Казалджик-Кафтан, Кърджалийско (с почерка на Пенк Ганев: получено на 11. V. 1934 г.) 9.V. 1934 г., Изгрев Пеньо, Пролет е. Цветя разноцветни ухаят и красят градини и поля. А слънцето пече ли, пече! „Дъждец, росица искаме"- се провикват тревите и цветята. „Дъждец, росица искам" - се провиква душата и сърцето на едно разумно цвете в градината на Бога! А това цветенце си ти, драги мой! Виждам те скромен и тих, като нежен минзухар под шубръчки, там в самота и мълчание да очаква милувката на слънчев лъч и бисерни капки роса от небето. И ето днес, в тази пролетна доба, когато всичко расте и се радва и когато слънцето те облива със свойте оживителни лъчи, дребен дъждец се изсипва върху твоята чашка-този дъждец е любовта на Бога към тебе, която се изпраща днес чрез настоящото писмо в красиви мисли и чувства, излизащи от съкровищницата на моето сърце. Пеньо, в нас е Бог. Вътре в нас е всичкото - и небето, и земята. Вътре в нас е и Учителят. Вътре в теб живея и аз. На този именно закон се дължи и обстоятелството, задето при всяко твое взиране и съсредоточение, тъй релефно и живо изпъква моят образ в твоето съзнание! Това е единството на Бога. Ние можем да проникнем в тоя красив мир само тогава, когато се потопим в дълбоко размишление и съзерцание и тогава само ще можем да се учим и да познаем Бога в Неговото разнообразие. Не са физическите очи или физическите сетива, които виждат и
към текста >>
132.
5. Писмо от Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 24.II.1936 г.
,
V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев
,
ТОМ 17
Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 24.II.1936 г. Господин Пеньо Ганев (учител), с. Равна, Годечко Подател: Елена X. Гсигорова, ул. „Гургулят"20, София Драги Пеньо, най-после дойде ред да взема перото и да ти пиша. Тези дни, пък и днес, такава мъка изпитвам, без да има видима причина. Предполагам, че ти там изживяваш някакви състояния. Как си, бе, душо! Не скърби за нищо. Чувствувай се щастлив, като човек, който всичко има. Твоето разположение и неразположение се предава и на мен, цял барометър съм станала. Хубави резюмета ти изпратих. Те, наистина, са една трошица от богатата трапеза, но когато си във връзка с Учителя, туй малкото ще ти даде достатъчно осветление. Разбирам всичко! Влизам в твоето положение, защото до вчера и аз бях при теб. Разбирам какво нещо е да бъде човек поставен в една среда, където не го разбират, където хората не са на неговия уровен. И недей мисли, че някъде ще намериш това - даже и на Изгрева ако си, пак няма да намериш. Тука Учителят запълва всичката празнота и Той е, който ни осмисля живота. И тук братя и сестри, ще кажеш, и те са на разни степени, както Учителят ни казва: едни са в духовната забавачница, други - в първоначално училище, трети - в прогимназия, гимназия и университет, а някои се специализират в разните клонове. Тъй че, привилегия е, когато провидението облагодетелствува някого, като му даде една душа в духовния път да вървят заедно, да споделят и пр. И аз тука съм сама, с тези, с които дружа, отчасти се разбираме и
към текста >>
133.
26. Писмо от Димитър Звездински до Пеню Ганев от 30.IX.1933 г.
,
VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Димитър Звездински до Пеню Ганев от 30.IX.1933 г. Изгрев, 30. IX. 1933 год. Любезни брат Пеню, Поздрав от Изгрева! Добре сме. Живеем с единствената цел - да се усъвършенствуваме. Въпреки бурите и мъчнотиите, ний стоим като канари, непоколебими, с пълна вяра в Божественото, което възраства в нас. Това е, което осмисля живота и само по този начин ще се облечем в светлата и бяла дреха на Божествените добродетели. Само така ще познаем Бога като Любов. Без тези разбирания не можем да любим - да сме изразители на Божията Любов. Това е пътят за Свободата, чрез която ще влезем в съприкосновение с по-напредналите същества, които ще ни помагат. Изисква се непреривна работа! Сега е времето! Да работим, да учим! Епохата, в която живеем, е велика. Светът се преустройва! Цялото небе работи! Работят всички светли същества. Всяка пробудена душа строи новото. Всичко будно е на първа линия, откъдето се отстоява на-важната позиция в живота. Ето, и Учителят, както виждаш, е между нас. Той е дошел да ръководи великото дело. Условията! Те са зависими. Бог създава условията. Ние зависим от Бога, а не от условията, така казва Учителят. Всеки кой как може, да работи. Време няма за бавене. А в живота чакат души да им се занесе светлина. Кой ще стори това, ако не ний, първият набор на новата ера? Като войници изпълнихме дълга си към държавата - бихме се напразно. А сега, като войници на новата държава, на новия живот, няма ли да дадем нещо от себе си? Искат се жертви. Ето, брате мой,
към текста >>
134.
28. Писмо на Димитър Звездински до Елена Хаджи Григорова от 1.XI.1933 г.
,
VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Димитър Звездински до Елена Хаджи Григорова от 1.XI.1933 г. Изгрева, 1.XI. 1933 г., 3 ч през нощта Любезна Сестро, Наистина доста много време закъснях с отговора. Вярвам, чети е понятно защо. - Много работа! Благодаря на Бога, даде ми се такава. Знаеш ли, че нямам време вода да си донеса, паници да си измия и дрехи да си изпера? Ти поне видя и разбра какво нещо е работа. Същото е и сега. Боледувах няколко дена. Отече ми нещо в устата. Прекарах ужасни болки. Няколко часа след като се обадих на Учителя, аз вече бях напълно оздравял. Благодарим на Бога и на Учителя. Чаках няколко дена да приготви сестра Савка една неделна беседа от Учителя, за да направя някои обстойни извадки за тебе (моите бележки не ме задоволяваха). Види се, от много работа, Савка и досега не ми е дала беседата, въпреки обещанието си. При все това, ти пак ще получиш бележки от тази беседа. Два-три дена работя усилено върху един азбучник на „Простите истини". Исках да ти изпратя сега и него, но виждайки, че ще позакъснее, побързах да ти пиша и да ти изпратя това, което съм ти приготвил. Ето причините, сестро Еленке, които не ми дадоха да ти пиша веднага, навреме, за което ще извиняваш. По отношение на брошурите „Човешкият дух" и писмата ти, всичко е в ред. Стана така, както ти иска. Като се явих при Учителя и поисках още 10 броя, Той веднага с готовност ми даде и доволен и радостен ми каза: „Така, добре, изпратете ги... Хубаво, много хубаво." Искаш да ти обадя една дата на разговора ми с
към текста >>
135.
9. Разговор с Учителя на полянката над Езерото на Чистотата на 1.VIII.1932 г.
,
VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев
,
ТОМ 17
Учителя на полянката над Езерото на Чистотата на 1.VIII.1932 г. Светът е пълен с учени хора, които носят като натоварени коне. Това не са учени. В камъка е събрана чиста енергия, която чака бъдещето. Един ден тези канари ще се разцъфтят, но изисква се това: Някой да влезе в положението на камъните, да ги обича. Нали докато слънцето не изгрее, виждаш суха, черна земя и като изгрее слънцето, тревичките, цветята и пр. поникват. Значи по- рано всичко е скрито-покрито. Така и в камъка са скрити нещата и чакат своето време. За да обичаш камъка, ти трябва да видиш Божественото, което е вложено в него. Ти обичаш една кесия заради това, което е вложено в кесията. Ти обичаш една книга заради това, което е написано в книгата. И в канарите е вложено нещо вътре. При знанието най-първо започва един процес на пречистване. Иначе не може да има знание. Понеже от хиляди години хората са живели неправилно, има наслояване на нечистотии; и така нищо не можеш да учиш. То е кал. Та, най-първо ще започнеш един процес на чистене, на чистене, на чистене, и най- после ще започнеш със знанието. Най-първо ще започнеш с чистенето. Например: млад си, като дете играеш и мислиш, че света ще го завладееш. По едно време дохождаш до 30-35-45 години и почваш обратния процес и казваш: „Тая работа не върви. Остаряхме, прегърбихме се." И ти се чудиш как стана това. И не ти се иска вече да се учиш; и преждевременно си остарял. Това са стари идеи. Това е асфиксия. А можеш да се подмладиш, подновиш,
към текста >>
136.
13. VI. 1922 г., София, Събрание VI. Лекция V. от Учителя
,
X. Събрания на „Класът на Добродетелите' през 1922 год. в ден вторник (9.V.1922-11.VII.1922 г.) (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
г., София Събрание VI. Лекция V. от Учителя Тайна молитва. Характерни черти Когато ви се задава някоя тема, ще опишете нейните черти, които изпъкват очебиющите черти. Сега, кои са най-характерните черти на вятъра? Първо - движение. Второ-това, каквото той извършва, туй, което всички забелязваме? - Прохлада. Трето - разнася семената, улеснява дишането на растенията. После? - Вятърът улеснява пречистването на атмосферата, образува дъждовете, пренася влагата. След туй - руши скалите, почвата. (Обаждат се: - Изменя земята.) Това не е съществено, това изисква дълъг период време, за да се докаже. Сега ще ви дам една тема за разликата между характерните черти на добрия и лошия човек. Ще опишете най-характерните черти на добрия и лошия човек, които изпъкват най-лично. Например по какво се отличава един добър човек. Първото качество е, че добрият човек ще те нахрани, като отидеш у дома му, а лошият ще те набие, той ще ти покаже пътя веднага. (Обаждат се: отличителната черта надобрия човек е, че той бил филантроп.) Това са отвлечени качества. Така ще се научите да мислите правилно. По тоз начин ще въздейсвувате на вашия ум. Можеш ли да опишеш един вълк, че той е благороден? Можеш ли - овца, че тя е свирепа? Сега, темите последователно ще ви се задават. Ако аз не присъствувам през цялото лято, ще ви се задават пак теми. Не пишете много! Много запишете, но го задръжте за себе си. Хамбарят ви трябва да бъде пълен. Трябва да бъдете предвидливи. Който дойде, не трябва да му
към текста >>
137.
XIII. Биографични данни. Елена Хаджи Григорова
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 17
XIII. Биографични данни Вергилий Кръстев 1. Съгласно Свидетелство за свето кръщение Bp. VI - № 64, на 6 март 1889 г. се ражда в гр. Воден у Воденска епархия на православни родители Мице Янакиев и законната му съпруга Катерина Димитрова, отроче от женски пол, което се кръсти от свещеник Димитър Михайлов в църквата „Св. Врач" и се именува в светото кръщение Елена и се прие от свещената купел от Иван Чаткунов. Свидетелството е издадено на 5 ноември 19'М г. от Българската митрополия в гр. Воден. 2. На 13 юни 1910 год. получава Свидетелство за зрелост № 6 от Българската девическа гимназия „Св. Благовещение" в гр. Солун, родена на 6 март 1889 г. в гр. Воден, по народност българка, поданица отоманска (на Отоманската империя - Турция). Завършила VI клас, завършила абитуриентски зрелостен изпит, с удостоверение, че завършва училището и че има право да учителствува в първоначално училище. Управител и председател за екзархийски пратеник г-н Т. К. "Ганев. 3. Свидетелство за учителска правоспособност Ms 9390 за издържан дьржавен изпит през 1914 год. с право да бъде редовна учителка в народните първоначални училища на Царството. Дата; 25 октомври 1915 г., гр. София. Подписи и печати на Министерството на просвещението в Царство България. 4. Съгласно писмо на Софийската Митрополия с № 3595 от 26.IV.1926 г.. София, до Софийския окръжен училищен инспектор поради това, че възпитава учениците си в развратното учение на Дънов, да се вземат мерки да се установи
към текста >>
138.
2. Разумната хармония
,
I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
Един път, като се свърши обедът и станахме, Учителят се позапря на двора и ние около Него чакахме да чуем какво ще каже. Той каза, без да Го запитва някой гласно: - Бог е Вечна, Велика, Разумна Хармония, в която всички трябва да са наредени като нотите в ключа Sol. Такова обяснение давайте! На 7.1.1937 г. се връщахме от молитвата в малкия салон. Учителят беше стъпил на третото стъпало и говореше нещо на няколко сестри. Помислих: да отида да чуя. Като приближих и поздравих, Учителят ми каза: - Сестра, намерихте ли любовта? Аз помислих, че да е в нас, тъй да сме я намерили, и детински отговорих: - Търсим я, Учителю! Сестра Балтова каза: - Е, е, като е останало, та тепърва да я търсите, няма да я намерите! Учителят ни продължи мило, както винаги: - Щом я търсите... - и Си подаде ръката за целуване. Аз приближих с благоговение, целунах я и много се зарадвах. Същото сториха и вървящите след мене сестри. Сестра Катя Грива каза: - Учителю, ами ние какво да правим? Учителят посочи с пръст накъдето живее брат Боев и каза: - Гледайте, гледайте какво прави брат Боев и вие това правете! Всякога ще помня този
към текста >>
139.
11. Връзката
,
I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
1942 год. - Да се свържем с Първата Причина, за да се повдигнем. Ако се скъса тази връзка, ние разлюбваме Бога и всичко изгубваме. Докато сме във връзка с Първата Причина, растем и развиваме своите дарби и способности и се ползваме от любовта на всички хора. Не си представяйте Бога като човек. Бог е вечна, Велика, Разумна Хармония, в която всички трябва да сте наредени като нотите в ключа Sol. Човек трябва да пази връзката си с Първата Причина, с Бога. Чрез тази връзка Бог се проявява навсякъде. Няма по-велико нещо от това Духът Господен да е на човека. За когото мислиш, с него се и свързваш. Докато е на Земята, човек трябва да работи, да служи на Бога. Който служи на ближните си с любов, той е изпълнил предназначението си, а с това заедно той е осмислил живота
към текста >>
140.
19. Чуждите езици
,
I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
Малка Коледа - 6.I.1939 год., на обеда в малкия салон. - „Край" на английски значи „вика". „Ден" на английски значи „тогава". „Суманатата" значи китайските националисти. „Ку ки абар" значи „какво известие". Езиците на източните народи - инволюционните, не са звучни. Еволюционните езици са звучни. Англичанинът едва произнася звука „р", да се не чуе, че е груб. Българинът с езика казва „р-р-р". Човек, като смекчи характера си, и „р" се смекчава. Риба = fy. Гръцките и французките черти си приличат и езиците са по-близки. Да си напъва човек ушите е трудна работа. „Is" на турски значи „работа". Кога англичанинът говори за удоволствие, турчинът разбира работа. Забележки: Учителят с голямо удоволствие ни говореше за другите езици, както и за другите че ща. И сега, като пиша, чувствувам същата тогавашна радост - детинската радост на малките ученици около Учителя си - и се много радвам, много си ценя тетрадките, на които съм писала в Неговото присъствие. И най-малкото написано листче тогава, вече овехтяло, скъсанко, пазя, не искам да го изгоря. Всяка буквичка, писана в присъствието на Учителя, буди в дуката ми свещен трепет. Щастливи бяхме и сега сме щастливи, че сме с Него. Желая всеки всякога да чувствува Неговото присъствие, за да разбере живота. - Ще
към текста >>
141.
55. Разговор с Учителя - май 1937 г., на обеда при масите на двора
,
II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
Учителя - май 1937 г., на обеда при масите на двора Слабото в природата съска, не е опасно. Силното показва силата си с реването си. Лъвът реве. Той реве, когато е гладен, казва: „Пазете се!" - благородство има в него - и тогава излиза на плячка. „Ин" значи вътре, „Тао" значи небе. То е разумното у човека, туй, което щети се даде. „Тао" на немски значи роса, украшение е тя сутрин, когато посрещаш Слънцето при чисто небе. Когато е облачно, няма росни капки. Едно цвете, което те обича, изпуща хубаво ухание. Дето цветята миришат, те ухаят заради градинаря. Ако карамфилчето почувствува вашата любов, ще пусне своето ухание. То много се радва, ако го погалят. И човека трябва някой да го погали. Майката трябва често да прегръща и милва детето си с дясната си ръка - лявата страна на главата и лицето му; дясната страна да не пипа - там са възбудителните центрове и ако го пипне там, то ще й блъсне ръката. Тъй се действува за успокоение на децата. Инертен е човекът, трябва да дойде някой да го поразклати. Градинарят да знае кои дървета не се търпят. Праскова и зарзала между сливи изсъхват, както у човека има нетърпение към друг. Човек, който не люби Бога, не може да търпи този, който Го люби. С плодните дървета е тъй. Отначало почва вътрешна борба, а като растат-борба между клониша и корени. Едно цвете иска да се премести от друго. Орехът има тежка аура. Яж му орехите, но бягай му от сянката. За цветята: Слънцето им е Учител - да растат хубаво, да се обличат хубаво,
към текста >>
142.
107. Законите Божии З.Х. 1940 г., на обеда
,
III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
З.Х. 1940 г., на обеда - Рибите научили хората да правят параходи. Птиците ги научили да правят аероплани. Човек, като прави погрешки и му ги поправят, стимул добива да се самоусъвършенствува. 10. VII. 1942 г., на обеда Бог е там, дето има радост и веселие. Дето има страдание и скръб, там не е. Възлюбленият ви посещава само когато позадремете и се отдалечава. А когато [...], образува дъжд, цяла гръмотевица! Чрез различните плодове се възпитават децата. Шофьорите да са много внимателни. Лешникът е много хубаво растение, магнетично. Сянката му не е опасна. 1942 г., Петров ден - Той иде да оправи света. Казва: „Няма да се биете, че като дойда, тояга ще има и за малки, и за големи. Всичките хора да турят за задача да изпълнят Волята Божия, всеки както разбира, но да бъде честен!" Посветете главата си, сърцето си, тялото си в служба на Бога. Пазете вашето тяло чрез Любовта, пазете вашия ум чрез Любовта и пазете вашето сърце чрез Любовта. 24.VIII. 1941 г., на събора - Ученикът трябва да каже: Законът на Бога е закон на всички (на света). Законите на Любовта, Мъдростта и Истината са закони на света, на целия космос. 19. IX. 1941 г. Който със своята мисъл не вреди на никого, той има права мисъл. 10.VI. Продължение на разговора на 14сгр. от тази тетрадка [№ 80, с. 399]: Да вземат тона do, 1/2 mi: хо, хо, хо, хо, хо, хо, хо, хо. Музикална забава: do, si, do, re, do, si, la, sol, fa, mi, re. do, sol, do, sol. хо, хо, xo, o! Класическото ще оставим, то прибира.
към текста >>
143.
133. Дрехите на радостта и на скръбта
,
III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
радостта и на скръбта 23.III. 1938 г. Ходете без азбест. Чувствата ви да имат азбест. Всички сте актриси, мислите костюмите. Дрехите на радостта и скърбите ще събличате. Ядат си на сцената вуш. Не пийте! Страданието известна роля играе. Не е виновен пощаджията. Скръбта носи писмото и радостта носи писмо - тъй гледайте. Добри сте - от майка ви е доброто, не е ваше. Вие сте рекламата. Носиш добродетел - не е твоя. В пението има нещо невъзможно - „si" в трета октава и „si" в бас октава. Вижте размера на вашата музика и тонът „lа" да е верен, да произвежда неговия цвят. „Do" да е верен. Хвана малкия пръст и взема „mi", хвана четвъртия - взема „fa", „rе" на II (поправете, ако не е вярно написано). Тонът „do" е тон на живота, „ге" - на движение, мисли право е „mi". Запей, дойде ти топлина, дойде разположение, но да не се пресилиш! Видиш куче, запей му, разбира! Нещастни сте, че без музика разрешавате въпросите. Дойде скръб, пей: „В начало бе Словото". Песните са модел за възпитание. Уравновесяват се противоречията. Песента свършва работата. Вятърът свършва работата, гневът ти изчезне. С вода да те залеят, ставаш разположен. Те са музикални тонове. На цветята формите, уханието, шумоленето на листата са тонове, изменят настроението. В свят сте красив, радвайте се, благодарете на Бога! Дърветата у нас зимно време почиват, а в техния свят си отиват, говорят си; от пролет дойдат и се радваме на кокичето, на дървото, на ясното небе. Цветето казва: „Вижте майка ни,
към текста >>
144.
Ана Шишкова - Стихотворения
,
III. Стихотворения от Ана Шишкова
,
ТОМ 17
Стихотворения СНЕГЪТ Чудна, прекрасна бяла премяна облече Ти днес на земята! Душата ми е нежно засмяна, пази ги, о, Боже, тъй семенцата! О, милостивий, преблагий Боже, облечи и нас с такваз премяна - с радост да учим, мислим, работим, с всекиго да сме в правилна обмяна! ВДЪХНОВЕНИЕ (Пред Учителя при разговора Му с учениците полянката, след беседата - Познах Бога в Учител) Велик си Ти, Създателю, с Твоите Творения и свят си, Благодателю, в Своите проявления. Денонощно ний желаем на Тебе с Любов да служим! От сърце ние мечтаем ученичество да заслужим! Помогни ни, Отче Святи, от грях да се освободим, да заживеем, Благатий, кат Тебе ний проявим! В ТЕБЕ О, Святий Боже, Великий Творче, Тебе съзирам всъде, всякога, в Тебе живея, кат младо борче, чийто връх не клюмва никога! И в радост, и в скръб, и изпитание, Ти си с мене, Ти ме тешиш, топлиш сърце ми, бяга страдание, че всичкий товар от мен свалиш. Ти ми говориш с бели облаци, със светлите звезди в тихата нощ, сутрин с Венера, сясно слънчице: „Аз съм със тебе, давам ти мощ!" Отклонението Думи на Учителя: „Сестра, когато имате вдъхновение, то е Божие посещение. Пишете, пишете и често си ги четете. Който пише хубави работи, като замине, ще го срещнат светли същества и ще го водят на хубави места." „Отец ми ви даде на мене и аз ще ви заведа при него." „Вие отначало сте били с мене, но сте криввали в ляво и сега внимавайте, че ако се отдалечите от мене, 25 000 години ще чакате в страдания!" „Бог е Вечна, Велика,
към текста >>
145.
V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев
,
III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов
,
ТОМ 17
Бае Митар пророкът Да река тридесет — можете да речете и тридесет и пет, па може да има и повече години, откогато покойният бае Митар пророкът се пренася на онзи свет. Може да съм объркал годината — това не пречи: не се пита кога е било, а се пита какво е било. А това, дето ще ви разкажа, да не мислите, че ще го изсмуча из пръстите си — не! Това го помнят всички съвременни жители от нашия град, като почнеш от кир Ставро сарафбашията, та чак до кючук Томо фукарията. Когото и да запиташ за бае Митар пророка, всеки ще ти отговори: „Оня ли, дето се пренася на онзи свет?“ Това се беше случило на един велики четвъртък. Да, така зер, на велики четвъртък вечерта се пренесе бае Митар пророкът на онзи свет, а в неделя, таман около пладне, се събуди — дойде на себе си. Беха помислили, че си е умрел човекът като всеки човек. И за погребението му беха се погрижили хората. Дедо Петър, клисарят, беше счукал нещо като сандък за мъртвеца, а баба Зоица, гдето месеше просфори в черквата, беше отишла с китчица цвете и една вощеница, за да му запали свещица на главата. Прекръсти се жената, направи три метана, запали вощеницата и опре погледа си право в лицето на бае Митра. Гледа го, гледа, па като се сепна, като да речеш, че тестото за просфори прелело из нощвите. Озърна се, закимна с глава на клисаря и го запита: — Ами я ми кажи ти мене умрел ли е човекът? — Кой човек? — Па тѐ на̀, Митар. Клисарят погледна бабичката, погледна мъртвеца, па погледна и ръцете си. На нокътя от
към текста >>
146.
3. Мара Белчева и Пенчо Славейков
,
I. Един живот - една епоха. Мара Белчева
,
ТОМ 17
и Пенчо Славейков Така в един майски следобед на 1903 година Пенчо Славейков се явява отново в живота й и този път остава до края. Домът на Мара Белчева на улица „Христо Белчев" (по-късно - „Гаврил Генов", а след 1999 г. отново с предишното си име „Христо Белчев") постепенно става притегателен литературен център. Това е и началото на нейната изява. Първите й стихотворения излизат в сп. „Съвременна мисъл", 1910, кн. 6. Публикува циклите „Без шум листата капят" и „На синура на вчера и на днес". Познанието и ползването на няколко езика-френски, немски, английски, италиански, полски и руски, й помагат в преводи на стихотворения за „Sviat" - 1913 г., на чешки -1914 г., немски в „Berlines Tagblan" - 1917 г., „PragerOasse" - 1928 г., френски в „Antologie des pontes bulgares" - 1928 г., на италиански - 1924 г., както и в преводите на по-големи произведения като „Тъй рече Зара- тустра" от Ницше, „Потъналата камбана" от Хауптман и др. Творческият и личният й живот минават през няколко етапа, които предизвикват различни отзиви и оценки, както от нейните съвременници (Антон Страшимиров в „Летопис на Българското книжовно дружество", 1903-1904 г., шаржовете и пародиите на Чудомир и други пишещи братя в „Барабан" и пр.), така и от по-късната литературна критика. След смъртта на Пенчо Славейков (1912 г.) в Рим, тя остава без средства за живеене, тъй като е продала къщата си, за да осигури лечението му в чужбина, и живее от случайни хонорари. Заминава за Германия и
към текста >>
147.
10. Спомен за Учителя: Анатема от църковния храм срещу Учителя Дънов
,
I. Един живот - една епоха. Мара Белчева
,
ТОМ 17
Учителя: Анатема от църковния храм срещу Учителя Дънов Учителят Петър Дънов присъствува и в ръкописните спомени на Мара Белчева: Светлият четвъртък, 23 април 1925 г., (след атентата в църквата „ Св. Неделя"] Вървя, не зная де отивам. Нозете ми ме водят. Ето ме пред тихия, благ дом на Учителя. Влечеше ме там отдавна. Но все не смеях, както и много други, за да не предизвикаме стражата отсреща и току до тоя дом, под една и съща стряха, е домът на един червен комунист[1]. И тука les extremes se touchent [2]. Чакам реда си в двора. Градинката ме среща в новата си премяна. Сред нея кошер пчели сякаш в знойните великденски лъчи. Пристига един брат - още един. Говорим за мълчанието - за езика. Малко думи като вдъхновение, милосърдие възбуждат вибрации, които стигат до Божиите души. Мълчанието има някога по-силни вибрации, когато във всяка клетка бие сърце. Спомням си за Анатол Франс, който каза, че езикът най-добре изразява лъжата, която ласкае света, а не истината, от която се тъй много нуждаем. Говорим и за починалите в храма „Св. Неделя". Техните души като откуп- на жертва ще се възземат по-нагоре. На ония, които не са били готови, близките им със скръбта си ще им помогнат. Тука ме извикват при Учителя. Има отсянка от общата скръб по лицето му. Но как e тихо и приветно при него. Друг мир витае тук. И веднаж през прага, чувствуваш всички най-мъчни въпроси разрешени. Иде ти да се върнеш, да го не безпокоиш. Но нещо по-силно те влече. Тъй леко се диша тук. Тялото вече
към текста >>
148.
26. За Кришнамурти
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Методи Константинов разказва: Както знаете, през 1924 г. беше известно на цял свят, че Христос се е преродил в индиеца Кришнамурти. Лансира го тогава Ани Безант, видна теософка, една от основателките на теософското общество. То беше мощно световно движение, което броеше около 25 милиона членове. Имаха организация в Холандия. Тогава Кришнамурти наистина написа прекрасни поетически съчинения, които отчасти бяха печатани в издаваното у нас теософско списание „Звезда". Но малцина знаеха, най-малко масата измежду теософите, че това беше ход на „Интелиджьнс сървис" [Intelligence Service - британската разузнавателна служба], която искаше по такъв начин да задържи Индия в Британската общност. [1] Знаете, че тогава се подвизаваше у нас Магдалина. Няма друг човек, който да е причинявал на Учителя толкова неприятности и мъчнотии, колкото тя, с нейното прекалено усърдие и желание да бъде винаги при Него. Един ден тя се загуби. Предприела пътешествие до Холандия, намерила Кришнамурти и му предала едно писмо от Учителя. Какво точно е било писано в него, не се знае. Знае се само това, че два месеца по-късно той се отказа от наложеното му „месийство", престана да бъде „Христос" и изчезна из средите на теософите. Сега той работи като режисьор в Холивуд. --------------------- [1] Това нещо го изнесе и големият окултист Рене Генон. Вж. „Изгревът" том IV, с. 464-467. (бел. на съставителя Вергилий
към текста >>
149.
27. Д-р Методи Константинов разказва спомени. 27.1. Големият магнит
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Константинов разказва спомени (Роден е на 26.11.1902 г. в Казанлък.) 27.1. Големият магнит Някои считат, че имам нещо против Михаил Иванов. Не могат да разберат, че просто трябваше да предпазвам известни извращения на учението, за които получавах сигнали и отвън. В Полша се подвизаваше един много напреднал философ. Той беше чел беседите и беше във възторг от тях. Когато научил от френския печат как Михаил и Маха Чохан правят някакво съдружие, как говорят за Агарта, той каза: „Това е извращение на учението на Учителя!" От него е напечатана книгата „Теософи, юн псевдорелижион" [„La thеosophie, une pseudoreligion"], на френски език, може да се намери в Народната библиотека. Той там пише и за Учителя: „Той не създава религия - религии има много по света; не е и наука - пътят на науката е друг. Но това е един огромен магнит, който ще магнитизира всички народи, за да заживеят като човеци на земята." [1] ----------------------- [1] За тази книга и за мнението на Рене Генон за Учителя вж. и в „Изгревът" том IV, с. 464-467. (бел. М.
към текста >>
150.
16. Писмо от Михаил Иванов до Стефан Кадиев от 20.IV.1966 г.
,
III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Михаил Иванов до Стефан Кадиев от 20.IV.1966 г. 20. IV. 1966 Sevres (Haut de Seine) Bien cher frere Kadiev, Que je me sens heureux de recevoir deux gentilles lettres d'un seul coup de vous! Tout ce que vous m'ecrivez dans vos lettres me rejouit beacoup! Que le bon travail se fait c'est merveilleux ! Que les amis Dimitre Kostov et soeur Grigorova ont fait connaitre (la situation ici) est une chose souhaitabte pour mes amis de la-bas. II у avait tellement de brouillard et de poussiere (pour ne pas dire pire) qu'on pataugeait dans la boue. Pourquoi je vous ecris en frangais? Je me suis tellement habitue et c'est plus facil pour moi et comme vous connaissez tellement bien le francais alors ca peut aller! Je vous ecris pour vous dire que le congres qui aura lieu en Aurtiche au sujet de I'Esperanto je pourai envoyer quelqu'un qui est un frere de la Fraternity en Suisse et peut-etre qui vous avez vu deja? Puisque l’annee passee ou l’annee precedente pendant le congrеs a Sofia il еtait Iа. II s'appelle David Bulhman. Je ne connais pas d'autres pour les envoyer. Si j etais plus libre (avec la possibility de voyager dans le monde entier), je serai venu dans ce congres, mais que de voyages m'attendent. Je connais deja I'lnde, I'Angleterre, Suisse, Allemagne, Grece, Espagne, Italie, Ugoslavie, Luxembourg. Maintenant je pense visiter le Japon, I'Amerique et les pays Nordiques. Dans plusieurs pays nous avons deja d'amis
към текста >>
151.
2.2. В дъното
,
IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство
,
ТОМ 17
(в. „Братство", бр.2, 15.XII.1928 г.) Животът, като водата: тече! Душата не познава по-хубаво от това: да достигне до неговото дъно и да се любува на неговото спокойствие. Вълни - идат, заливат, минават. Там е спокойно, радостно, светло, уютно. Животът в своята ядка е такава радост, светлина. Кракът на времето се пързаля по неговата повърхност като по лед. Тактът на неговия ход е друг. Дните и годините в него имат друга мярка. Душата се потапя в неговите глъбини, чувствува широта и нежното галене на неговото скрито дихание. Някога над нея плисне сияние, обкръжи всичко и го залее с мека, сребриста светлина. Всичко е тогава любов, светлина и радост. И няма скръб, няма противоречия. Така сребриста мъглица, окъпана от лъча на сутринното слънце, застила земята и прави далечното - близко и близкото - далечно. Живот - вода - тече. В неговото дъно е спокойно, тихо, радостно. И нека повърхността се вълнува, нека се смее при слънце и кипи при бури. На дъното е тихо, спокойно и радостно. En la profundajt de la vivo estas sencesa Расо kaj Gojo. [1] Oriono [2] ----------------- [1] (на есперанто) В дъното на живота има непрестанен Мир и Радост, (бел. М. И.) [2] Oriono (Орионо) - псевдоним на д-р Стефан Кадиев. (бел. на съставителя Вергилий
към текста >>
152.
2.3. Щастието
,
IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство
,
ТОМ 17
„Братство", бр. 2,15.XII.1928 г.) Напразно те търсих, мое Щастие, по отъпканите пътеки на моите връстници и другари! Горчива беше всяка глътка от чашата на удоволствията - колкото и силно да упойваше тя и ума и бушуващото настръхнало сърце! Чувствата се зашеметяваха, мисълта се обвиваше в мъгла, а при все това... нещо дълбоко в душата напразно произнасяше твоето име, като удавник, който призовава своята майка; то се бореше за въздух, който все му не достигаше. Сиви и нерадостни идваха и минаваха дните. Протегнатите ръце падаха обезсилени, защото вместо Тебе, те улавяха разочарование. А ти си било тъй близо до мене - мое Щастие! Беше празник денят на Твоето намиране. Грееше слънце, небето беше ясно, ведро - аз можах да ги видя и да им се радвам. Ти израсна в душата ми като нимфа из пазвата на водата - светло, чисто, сяйно, усмихнато, придаващо смисъл и стойност на моето съществувание! Душата ми пееше. Така пее морякът, когато съзре в далечината силуета на родния бряг - след дълъг път и много бури. Моя майко, моя светлина, мое Щастие! * En mi mem mi trovis la delongeser Sitan Felifion. Gi eksprucis el mia propra animo kiel nimfo el la akvafc kaj, ridetante, donis sencon al mia ekzistado.* Oriono ---------------------------------------------- * (на есперанто) В самия себе си намирам отдавна търсеното щастие. То сияе в моята собствена душа като нимфа от извора и усмихвайки се, дава смисъл на моето собствено съществувание. (бел.
към текста >>
153.
Начало
,
,
ТОМ 18
БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ Сборник ТОМ 18 Спомени на съвременници и последователи на Всемировия Учител БЕИНСА ДУНО Събрал, подбрал, записал, съхранил и представил Вергилий Кръстев Библиотека „Житен клас” София 2003 ПОСВЕЩЕНИЕ 1. Астрономията и астрологията са науки на обективния ум. Тия науки разширяват ума и сърцето и отварят път към идейния свят. Вселената е сбор от разумни същества, между които отношенията са абсолютно хармонични. Тези живи, разумни същества дават цена на целия Космос. 2. Слънцето и планетите са населени с възвишени същества. Те живеят в по-възвишен и по- организиран свят от тоя на земята. Земните жители не са готови за възвишените светове, понеже центровете на мозъка не са им развити и не могат чрез тях да възприемат възвишените светове. Нямат сетива за тях. 3. Астрономията е анатомия на небесните тела. Астрологията е физиологията на небесните тела. Зодиакът с 12-те зодиакални знаци е кръгът на живота на Космическия човек. Хелиоцентричната Астрология засяга психичния живот на човека. Геоцентричната астрология засяга физиологическия му живот. Човек трябва да хармонизира и двете системи в себе си, заедно. Слънцето, както и всички останали планети имат своя специфичен зодиак. За да има верни и правилни разбирания върху Астрологията, човек трябва да носи в ума си зодиаците на всички планети. 4. Всяка една планета си указва своето влияние у човека. Тя си създава особен тип. Човек минава през влиянието на планетите и трябва да борави с
към текста >>
154.
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
,
ТОМ 18
г. ÷ 22.VII.1940 г.) АСТРОЛОГИЯ ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ Публикации в списание „Житно зърно” и други печатни издания (1924 г. ÷ 1941 г.) Публикации в списание „Житно зърно” и други печатни издания 1. Езикът на природата Житно зърно, Г. I, 6р. 1 (IІ. 1924), с. 7 ÷ 11 рубрика Астрология .................................................. 13 2. Планетни влияния Житно зърно, Г, I, кн. 2 (Ш. 1924), с. 17 ÷ 24 рубрика Астрология ............................................... 15 3. Бележки по повод статията „Астрология и Медицина” Житно зърно, Г. І, бр. 7 (X. 1924), с. 17 ÷ 18 .................................................................................... 19 4. Астрология и Медицина Рецензия в сп. „Voile d'isis” от д-р Верн Житно зърно, Г. I, бр. 7 (X. 1924), с. 19 ÷ 21 .................................................................................... 19 5. Езикът на звездните небеса (Из книгата „Небесна динамика” на Н. P. Burgoyne) Житно зърно, Г. I, кн. 8 (XI 1924), с. 22 ÷ 25 .................................................................................... 21 6. Научна астрология – I Житно зърно, Г. ІІ, бр. 1 (I. 1925), с. 13 ÷ 19 .................................................................................... 23 7. Научна астрология – II Житно зърно, Г. ІІ, кн. 2 ÷ 3 (ІІ ÷ ІІІ. 1925), с. 73 ÷ 77..................................................................... 27 8. Строежът на човека Житно зърно, Г. V, кн. 7 ÷ 8 (III ÷ IV. 1930), с. 217 ÷
към текста >>
155.
3. Бележки по повод статията Астрология и Медицина
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
повод статията "Астрология и Медицина" Житно зърно, Г. І, бр. 7 (X. 1924), с. 17 ÷ 18 Когато хората убиват, те дълбоко се заблуждават, защото мислят, че с унищожаване на тялото, унищожават и онова съзнание, което го е обитавало... Така е, когато те убиват една идея, едно учение, една наука. Днес за днес има много древни науки погребани - астрологията е една от тях. Знайни им са и гробовете дори: в едикоя „енциклопедия”, едикой „речник”, и ония, които посещават гробищата на човешките предубеждения и догми, ала нямат око за живото, в живота ще ви се присмеят, ако им заговорите за неща „отдавна умрели” според тях. Те дори могат да ви посочат и имената на ония „официални учени”, свещенослужители в храма на науката, застроен от Ренесанса насам и достройван до ден днешен, които са извършили погребението на тия „суеверици” и да ви цитират нещо от техните „надгробни речи”. Наистина във времето на Ренесанса от астрологията бяха останали само дрипи - тази божествена Девица се изплъзна из ръцете на оная сган от шарлатани-гадатели, и те успяха да откъснат от нейните одежди само по някоя и друга дрипа. Та когато дойдоха по-послешните учени, те всъщност погребаха не астрологията, а няколко „астрологически дрипи”. Па и тъй е: когато хората погребват, те погребват само дрипите - живото си заминава, за да влезе в нова форма и нова фаза на развой. Така беше и с Астрологията. Днес хората мислят, че тя е мъртва наука и това предубеждение така се е укрепило в техните
към текста >>
156.
4. Астрология и Медицина Рецензия в сп. Voile d'isis от д-р Верн
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Медицина Рецензия в сп. „Voile d'isis” от д-р Верн Житно зърно, Г. I, бр. 7 (X. 1924), с. 19 ÷ 21 В редица статии, които се явиха в списанието Curier medical, D-r Romary изучава приложенията на астрономията в медицината. Това е едно похвално дело, което заслужава да се отбележи. Защото знайно е, че в наши дни, осмиването на всички ония древни науки, които ни е завещало миналото, е в реда на нещата, както и възгледа, че има нещо превратно - да не кажем повече - в ума на всички ония бележити мъже, които са посветили живота си на тези науки. А рече ли човек да изследва мозъчния строеж на един Парацелзус, на един Птоломей, на един Кеплер и сравнили го с този на нашите съвременни сорбонисти (професори), не може да не установи едно рязко различие, което далеч не е в полза на тия последните. Както и да е, ала аз пак ще повторя, че е похвално делото на Д-р Romary, най-вече задето е дръзнал да се залови с този въпрос. Ала все пак аз ще му направя някои малки забележки, за които той ще ме извини, уверен съм, като познава моята дълбока почит към него. За пример той употребява думата астрономия в своя труд наместо астрология. Защо, щом въпросът е за астрално влияние, за радиация, за тънко вибриране, което въздействува на нашата нервна система, да не се употребява чисто и просто думата астрология, която много по-подхожда в случая? Защо, при наличността на всички радиации, които ни обхващат от вси страни, да се избира като пример едничко слънчевото влияние?
към текста >>
157.
5. Езикът на звездните небеса
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
звездните небеса (Из книгата „Небесна динамика” на Н. P. Burgoyne) Житно зърно, Г. I, кн. 8 (XI 1924), с. 22 ÷ 25 В природата няма нищо нямо, нищо лишено от смисъл; и онова, което на човека се струва нямо, безжизнено и инертно, е само наглед такова, и то за грубите му сетива. Това е тъй наречената майа, илюзията на материята. Науката отново, в цикъла на своята пробуда, показва всеки ден с помощта на микроскопа, спектроскопа и камера обскура, че всичко в природата се намира в непрекъсната дейност, че не само е одарена с движение и живот, а и постоянно еволюира. Да живееш, ще рече да притежаваш известна степен на разумност, сиреч да притежаваш битие и следователно съзнание в една или друга форма. Животът и интелигентността налагат притежаването на една или друга форма на език, присъщ на дадено поле на проява. Тия форми на говор са достъпни за човека, стига само да може да дойде във връзка с тяхното поле, защото нему е била дадена власт над всички неща, както и на небето, тъй и на земята; така че агностика, който твърди, че „материята може да мисли” се твърде приближава до истината. За оня, който изучава природата, признат факт е, че всяка област в нея притежава свой собствен език, както и не по-малко ценната способност да пише своята собствена история, не по изкуствен начин като човека, а с една научна ясност и красноречие, носещи строгото величие и голота на чистата истина. Великите геологични глави от миналата история на нашата земя са дълбоко поучителни, не
към текста >>
158.
6. Научна астрология – I
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
– I Житно зърно, Г. ІІ, бр. 1 (I. 1925), с. 13 ÷ 19 Ония, които пишат биографиите на Птоломея, Кеплера, Тихо Брахе - все бележити астрономи, които са оставили дълбоки следи в развитието на астрономията - изпадат често в неловко положение. Защото тези учени мъже са се занимавали и с астрология, практикували са я и са оставили съчинения върху нея! Как да си обясни човек това противоречие - трезви умове като Йохана Кеплера, способни на търпелива и систематична научна работа, да се занимават с пустоверици, и да не разберат това. Кеплер, който години наред прави възможно най-точни и най- прецизни за времето си наблюдения над Марс, за да определи неговата орбита, и следователно знае що е трезва научна работа, да не може да схване своята заблуда по отношение на астрологията! Чудно, наистина. Да беше само той - как да е, но до него се нижат цяла низа видни учени, които са изучавали и практикували астрологията: Тихо Брахе, Йохан Мюлер, наречен Региомонтанус, който издигна първата обсерватория в Нюрнберг и когото немците тачат като баща на немската астрономия; прочутият математик Кардано, докторът по медицина и професор по математика Морен де Вилфранш, живял във времето на Ришельо и Мазарини, който ни е оставил един от най-бележитите трудове по астрономия — Astrologia Gallica; Newton, Лютер, Св. Томас Аквински и редица още други. Интересна психологическа загадка. Но кой ще се спира да ти разрешава загадки - нали официалната наука в лицето на някои свои
към текста >>
159.
7. Научна астрология – II
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
– II Житно зърно, Г. ІІ, кн. 2 ÷ 3 (ІІ ÷ ІІІ. 1925), с. 73 ÷ 77 Всички науки са само несъзнателни приложения на теорията на вероятностите. Отхвърли ли се тя, с това ще бъде отхвърлена и цялата наука. В много случаи физикът се намира в положението на играч, който пресмята своите благоприятни и неблагоприятни възможности. И когато той тегли своите индуктивни заключения, трябва винаги да прилага, повече или по - малко съзнателно, вероятностите. Анри Паункаре - Наука и Хипотеза Мислите, изказани от бележития французки математик и философ Паункаре, са достатъчно ясни за всеки едного, който е що-годе запознат със съвременната наука, за да имат нужда от коментарии. Наистина, всички закони на днешните тъй наречени точни науки, са статистични. Астрологията, както вече не веднъж се изтъкна, почива на системни статистични издирвания. Нейните закони, статистични по естество, са толкова убедителни, колкото и законите на всички останали експериментални науки и да се отрекат те, ще каже да се отрекат основите на цялото съвременно познание. Ще изложим накъсо и в едри черти начина, по който се третират астрологичните проблеми, без да се впускаме в разните математични подробности, с които е свързано прилагането на теорията на вероятностите в астрологията. При това излагане ние ще се придържаме към работите на Пол Фламбар, един от най-видните работници в областта на научната астрология, който и най - систематично е разработил тези
към текста >>
160.
СЕФАРИАЛЪ - АСТРОЛОГИЯ
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Т Р О Л О Г И Я ПРЕВОДЪ ОТЪ АНГЛИЙСКИ Б И Б Л И О Т Е К А „В О Д О Л Е И” БУЛ. ДОНДУКОВЪ № 16, СОФИЯ За да се види в общи черти в каква фаза се намират астрофизичните изследвания, които ни водят до древната астрологична идея за зве - здните влияния, ще приведем част от статията на Е. Caslan „Опити върху научна Астрология”, печатана във френското списание „Le voiled’ jsis”, което е посветило два свои броя специално на Астрологията. „Като разглеждаме планетното пространство като едно магнитно поле, в което Слънцето е индуктор, а планетите -приемници на индукцията, можем да кажем, че всяка точка от повърхността на една планета е подложена на електрични пълнежи, които се менят всеки миг вследствие движението на небесните светила и закона на Ленц. Тия пълнежи изменят съответно не само потенциала на елементите на почвата, но и самия човек, който може да се уподоби на редица батерии, свързани с една-едничка батерия, която представя психомоторния център на мускулната система. Следователно проучването на земния магнетизъм може да позволи да се докаже влиянието на небесните светила върху човека и да се изследват неговите свойства. Така Брук (Земният магнетизъм), като изследва токовете, що браздят земята, отбелязва, че към земния магнетизъм трябва да се прибави комбинуваното действие на Слънцето и Луната. От него произлизат известни напрежения и контракции, известни изпразвания, които се менят под влияние на земното движение, като упражняват реципрочни въздействия, та по
към текста >>
161.
24. Сфера на Венера
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Венера Житно зърно, Г. XII (1938), кн. 9 ÷ 10, с. 230 ÷ 235 Ще ви представя една малка сцена из живота. Действието се развива в дома на един млад офицер - поручик. Строен, снажен, широкоплещест, той цял кипи от енергия. Във всяко негово движение личи мускулна сила. Целият му външен вид показва характерните белези на марсианеца. Това проличава и от гласа му - силен и гръмлив - от резките, отривисти и повелителни думи, с които се обръща към своя вестовой, зает да лъска най-старателно ботушите му. - Лъскай, лъскай, да светнат като джам. Мундира изчетка ли? - Тъй вярно, господин поручик. - Туй изчеткване ли е? - гръмва гневно гласът на поручика. Очите му пръскат светкавици от гняв. - Ами тия косми какво търсят на яката? Вестовоят, цял разтреперан, хвърля плах поглед към яката. На нея едва се забелязва един тънък косъм. „За един косъм крещи като луд”, помисля си той. Поручикът ядосано крачи из стаята и току изръмжава от време на време: „Бързай!”. Вестовоят още по-усилено лъска ботушите. От сума време ги лъска, но поручикът е все недоволен: ту носовете на ботушите не лъщели както трябва, ту горниците не били достатъчно намазани с боя. - Готово ли е? - Тъй верно, господин поручик! Пак щателен преглед. - Ами токът на десния ботуш на мен ли оставяш да го лъсна, гневно кресва поручикът, понечил да замахне с ръка към вестовоя. Но тъкмо в тоя миг електрическият звънец издрънква. Вестовоят, възползувай от това, бързо се измъква изпод дигнатата ръка на поручика и отива да
към текста >>
162.
27. Сфера на Слънцето
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Слънцето Житно зърно, Г. XIII (1939), кн, 2 ÷ 3, с. 46 ÷ 53 Ония, които биха искали да намерят в древните митове наченки от някакви астрономични познания за Слънцето като небесно тяло, биха се разочаровали. Защото в гръцката митология, за пример, не става толкова реч за видимото Слънце, колкото за Аполона, най-блестящият от олимпийските богове. Наистина, той носи всички белези на слънчев бог, но не олицетворява Слънцето като физическо тяло, а по-скоро съвкупността от всички физически и духовни сили, и качества на слънчевата радиация. Има, впрочем, едно друго слънчево божество, което олицетворява дневното светило - Хелиос. Надали има някой да не познава неговият образ, защото е бил възпроизвеждан от поетите през всички векове до втръсване. И досега още във въображението на някои поети, които не са си дали труд да добият поне ония елементарни познания за Слънцето, които съвременната астрономия е така щедро пръснала в многобройни популярни съчинения - познания, които биха извикали във въображението им много пo-богати и грандиозни образи - Слънцето е все оня пламенен Хелиос, който се понася при изгрев по небето, на своята огнена колесница, запрегната в буйни, бели жребци, из чиито ноздри изскачат пламъци и чиито дихание се разлива в топли и светли струи. Птоломеевата система, макар да минава вече за научна, също не ни дава някакви научни вести за Слънцето като небесно тяло. Птоломеевото Слънце е едно въображаемо кълбо, прикрепено към една прозрачна въртяща се сфера,
към текста >>
163.
30. Сфера на Нептун
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Нептун Житно зърно, Г. ХІІІ (1939), кн. 9 ÷ 10, с. 222 ÷ 228 Откриването на Нептуна на 23 септември 1846 г е един от най-познатите примери на научно предсказание. Астрономите Леверие и Адамс, изхождайки от пертурбациите на Урана, които не можели да се обяснят само с въздействието на известните дотогава планети, допуснали съществуването на една нова планета, която трябвало да се сметне като виновница за смущенията на Урана. Те предизчислили нейното положение и елементите на нейната орбита и съобщили тия данни на астронома Галле в Берлин. Той действително открил новата планета на посоченото място - наблюдаваното положение на Нептуна се отличавало от изчисленото с по-малко от градус. Така броят на познатите членове от слънчевата система пораснал с още един. За астрономията това е представяло един нов и интересен обект за наблюдение и пресмятания, а за астрологията - едно ново неизвестно, което е трябвало да се определи чрез ред наблюдения и проучвания. Впрочем и астролозите, подобно астрономите-математици, се бяха натъкнали на известни „пертубрации” в живота, на известни явления, които не можеха да се обяснят изцяло с влиянието на познатите дотогава астрологични фактори. И те чувствуваха, че има негли и други членове в слънчевата система, които вече действуват като фокуси на известни космични сили. Тези им интуитивни досетки се подкрепяха впрочем от окултната наука, която винаги е говорела за съществуването на транс-сатурнови планети. Както и да е, но Нептун, след
към текста >>
164.
32. За близнаците
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Житно зърно, Г. XIV (1940), кн, 2 ÷ 3, с. 51 ÷ 54 Раждането на близнаци, особено, ако са повече от двама, винаги е будило жив интерес у хората. Затова в ежедневния печат, който може днес почти веднага да съобщава дори и такива събития, които са станали в най-отдалечените и затънтени кътове на земята, често се срещат съобщения за близнаци, родени в тая или оная част на света. Всеки, който чете вестници - а днес кой ли не чете тия вонящи на незасъхнало още печатарско мастило листове, пълни с „пресни новини” - знае за прочутите пет канадски близнака, които създадоха цяла сензация в Америка. Разбира се, раждането на петима близнака, които са при това живи и здрави, е наистина едно рядко явление, което заслужава не само вестникарски, но и научен интерес. Затова и канадските близнаци се отглеждат на държавни разноски - така върху тях могат свободно да се правят най-подробни научни наблюдения, които ще бъдат негли ценен принос към интересната проблема за децата-близнаци. Ако раждането на трима, четирима, дори и петима близнака се случва сравнително рядко, то раждането на два близнака, особено еднояйчни, изглежда, че не е така рядко явление. Наблюденията показват, че такива близнаци проявяват в повечето случаи очебийно сходство не само по характер, ами и по съдба. Това не ще рече, че те изцяло си приличат като личности, и че живота им протича досущ еднакво във всичките му подробности. Сходството се явява обикновено в най-едрите линии от характера и съдбата, които са
към текста >>
165.
33. Денонощният ритъм на ражданията и умиранията
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
на ражданията и умиранията Житно зърно, Г. XIV (1940), кн. 1, с. 20 ÷ 22 Има много явления в живота, които поради това, че стават често и в голям брой, ни изглеждат безразборни, неподчинени на никаква закономерност. Да вземем за пример ражданията и умиранията, които се случват в едно населено място. На пръв поглед, те ни се струват случайни - раждат се и умират хора по всяко време на денонощието, еднакво, може би, през всички часове. Статистичните изследвания, обаче, показват, че това съвсем не е така. Оказва се, че както ражданията, така и умиранията са подчинени на един денонощен ритъм. С други думи, има известни часове от денонощието, когато ражданията се случват в най-голям брой, когато те достигат един максимум. След това, постепенно намалявайки се, те достигат пак в определен интервал от денонощието един минимум, един най-малък брой, за да започнат пак постепенно да растат. Това, което се установява при ражданията, се установява и при умиранията. И те са подчинени на един денонощен ритъм, който разбира се е различен от тоя на ражданията. Тия факти, установени от статистиката, все пак не ни изненадват. При тия масови явления, каквито са ражданията и умиранията, би могла да се очаква известна закономерност. Ала има събития, които привидно се дължат на „сляпа случайност”. Такива редки събития са, да речем, смъртните случаи от конски ритник. Тук биха могли да се очакват по-резки скокове в цифрите, които показват броя на тоя род смъртни случаи за отделни
към текста >>
166.
34. Магелан - покорителят на моретата
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
покорителят на моретата Житно зърно, Г. ХІІІ (1939), кн. 7 ÷ 8, с. 168 ÷ 174 „В начало бяха подправките”. Така започва Стефан Цвайг хубавата си книга „Покорителят на моретата”, в която се опитва - по оскъдни документи - да възсъздаде образа на човека Магелан и неговия подвиг. В що собствено се състои този подвиг, в основата, на който е лежала материалната подбуда да се завладеят за испанската корона прочутите в онова време Молукски острови, от Малайския архипелаг, които били наречени „Острови на подправките” на черния пипер, на карамфила, на мускатовия орех, на джинджифила, канелата и на още ред други лечебни растения и ароматични вещества? Може би на днешните хора ще се стори странно, че по онова време тия подправки са се ценяла така високо и че са станали външен повод за толкова мореплавателски подвизи, за толкова ценни географски открития, които са обогатили преди всичко познаващия дух на човека. Какъвто и да е отговорът на този въпрос, ала исторически факт е, че в първите векове на второто хилядолетие от християнската ера, никой търговски артикул не е бил така високо ценен, както скъпите „especeria”. Като че ли, както казва Цвайг, мирисът на тия източни цветове е упоил по магичен начин душата на Европа. Може би, забелязва той, тия ароматни вещества са упражнявали такъв хипнотичен чар било поради далечния си произход, било поради ред костта и екзотиката си, било най-сетне поради скъпата си цена. Разбира се, материалната причина за скъпата цена на тия подправки
към текста >>
167.
36. Животът на старозаветните – I
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
старозаветните – I Житно зърно, Г. XIV (1940), бр. 4 ÷ 5, с. 84 ÷ 91 Ние разделяме хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни - хора на новите времена, и ученици. Какви са били възгледите на хората за живота в миналото, ще намерите това в Стария Завет. Какви са възгледите на новозаветните, ще намерите това в Новия Завет. Вие трябва да имате ясна представа за старозаветния човек, за новозаветния, за праведния, сиреч човека на новата епоха, на новите времена, за ученика. Това са пътища, фази, през които човек е минал и затова ученикът трябва да ги познава. Като говорим за богатства, за материални блага в света, подразбираме стремежите на известен род хора. Това са старозаветните хора. Прави са техните стремежи, затова и Бог им дава. Докато са старозаветници, те са в правото си да имат ниви, волове, разни видове добитък, рала, мотики - да орат, да копаят земята, да се раждат и да се прераждат, да се убиват - всичко могат да правят. Това е една обстановка на физическия свят. Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота. Тия противоречия са резултат на всичките четири вида живот, които текат в човешкия организъм. Старозаветният живот тече в жилите на човека, в дебелите му черва. Никой не може да се избави от него. Той носи ред противоречия в себе си, които не могат да се избегнат, Новозаветният живот тече в дробовете, в симпатичната нервна
към текста >>
168.
37. Животът на старозаветните – ІІ
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
старозаветните – ІІ Житно зърно, Г, XIV (1940), бр. 6, с. 133 ÷ 136 Във връзка с изнесеното по-горе, може би, не ще е безинтересно да надзърнем в окултната история на онази епоха, така както е изнесена от Сент Ив д'Алвейдър в неговата обемиста книга Mission des Juifs (Мисия на евреите). Сент Ив се спира преди всичко надълго и нашироко върху историята на така наречения цикъл на Рама, цикъл на Овена или Агнеца (Ram на стар келтски език значи Овен). Рама - това е велик религиозен и социален реформатор, бележит военачалник и водач на народи (Овен!) от келтски произход. Той се ражда в едно време, когато в неговата родина цари пълно религиозно, нравствено и социално безначалие. Жреческият институт на друидесите (жени-жрици: жертвоприносителки, ясновидки и пророчици, обладателки на магията и лечителки) се намира в упадък. Тия жрици, от верни тълкувателки на Божия Закон, се превръщате извратителки на Истината. Те насаждат у народа хиляди заблуди и суеверия, за да удържат на всяка цена свещеническата власт. Но най-страшното от суеверията, поддържано от изпадналите в черна магия друидеси, е било принасянето на човешки жертви. Изхождащо като повеля от храмовете, „по волята на боговете и прадедите”, то е опустошавало цвета на келтската младеж - юноши и млади мъже, предимно храбри воини. Рама, младдруид, посветен не само в науките и изкуствата на друидите, но и в тайните на жреците от Черната раса, предприема един смел опит - той си поставя за цел да укроти разюзданите
към текста >>
169.
2. Планети
,
ПЕТЪР МАНЕВ
,
ТОМ 18
зърно, Г. XI (1937), кн. 7 ÷ 8, с. 200 ÷ 203 рубрика Астрологически елементи „Критичният философ може a priori да отрича само тогава, когато са налице вътрешни противоречия, а случаят с астрологическото учение сигурно не е такъв. Че „духът на времето” уж е превъзмогнал това учение, не ни говори нищо. Витализмът и окултизмът бяха вече също веднъж „превъзмогнати”, но днес цъфтят прекрасно в нова строга форма”. - Проф. Ханс Дриш В миналото астрономията и астрологията са представлявали неразделно цяло - първата като анатомия, втората като физиология на космоса. Това е било така и за класиците на европейската астрономия - Тихо де Брахе, Кеплера и Нютона. Традиционната астрология гради и днес върху астрономическа база. Както е известно, като изходна точка за астрологически изследвания служи хороскопът, т. е. карта на небето за даден момент и дадено място, изчислението, на който е една математическа работа. Елементите на тая небесна карта, т. е. факторите, които се взимат предвид, при астрологическото изследване са: 1. Планетите, Слънцето и Луната, като извори на астрална енергия (X. Селва). За по-точни изследвания се взимат под съображение още влиянията на неподвижните звезди от по-голяма величина и, евентуално, налични комети. 2. Знаците, като зони на астрална енергия (Селва). 3. Домовете или силови полета и 4. Аспектите. Планети За влиянието на космичните тела се е писало твърде подробно в списанието (виж статиите на Г. Радев в първите годишнини на „Житно
към текста >>
170.
(Продължение)
,
ПЕТЪР МАНЕВ
,
ТОМ 18
Г. XII (1938), кн. 9 ÷ 10, с. 226 ÷ 229 рубрика Астрологични елементи Тъй като планетите се движат с различна скорост по еклиптиката, една по-бърза планета ще се приближи, значи, към една бавна планета, която се намира - пред нея, ще я достигне и най- после ще я отмине, т. е. ще се отдалечи от нея. Ето средните дневни движения на планетите. Действителната видима скорост на отделните планети, посоката на тяхното видимо движение, както и техните зодиакални положения за всеки конкретен случай може да се намерят в астрологическите таблици. Най-точните и най-пълни таблици засега са тия на Raphael, които се издават в Лондон за всяка следваща година. Немските таблици, които в 3 тома обхващат периода от 1850 до 1950, са издание на Barth Verlag - Мюнхен. Най-евтини са таблиците за времето 1850 ÷ 1929 г., издадени от теософското издателство в Лайпциг, но те не са така пълни - само позициите на Луната са дадени за всеки ден, тия на другите планети са дадени за всеки седем дни, следователно, позициите за междинните дни трябва да се изчисляват чрез интерполация. Ония аспекти, които се образуват по тоя начин, че по-бързата планета се приближава към точния аспект в рамките на установения обсег (орбис), се наричат приближаващи се - apl. - аспекти. Ако по-бързата планета е вече отминала границата, установена за един точен аспект без, обаче, да е напуснала още аспектния обсег, то тя образува един отдалечаващ се - sep. - аспект. Няколко примери ще
към текста >>
171.
Георги Томалевски
,
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА
,
ТОМ 18
г. ÷ 28.IV.1988 г.) Псевдоними: Georg Nordmann Стрелец - Sagittarius ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА Публикации в списание „Житно зърно”, София 1937 год. ÷ 1942
към текста >>
172.
3. По колелото на зодиака
,
ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ
,
ТОМ 18
на зодиака Житно зърно, Г. XV (1941), кн. 3, с. 104 ОВЕН Една пееща стрела нарани небето на изток, и оттам надникна денят. Слънцето тръгна по колелото на зодиака, за да извърши отново чудото на своя път, за да се затвори още един извитък по спиралата на вечното време. Aries - тайна на всяко начало, велико пробуждане на света, предвечен ден на дните, когато започна разгъването на световната тайна, ключ на мъдростите и глава на вечния закон. Aries - в твоите трепетни дни се събужда пролетта на земята, и прелетните птици идат с викове в долините, където още лежат неразтопените преспи на дълга зима. Слънцето е вече родено из утробата на предвечното битие. Огнените коне са запрегнати и пътят е очертан. Ще полети колесницата и ще запеят четирите времена на годината. Денят е разделен от нощта с мярката на правдата; светлината е разделена от тъмнината със синора на словото; животът е отделен от смъртта с меча на духа! Ще тръгне Слънцето, ще поеме своя път, ще запеят небесата, и на земята ще цъфнат първите бели цветове. Един кос ще кацне на клончето и ще извика възторжено към лазура на чистото небе. Децата ще се пробудят в утрото, и в лъчите, нахлули в стаята им, ще танцува радостта на новия ден. В обич се роди светът, с мъдрост начена той първите си стъпки, в истина ще се облече вселената. С пролет ще почне кръгът на времето, с пролет ще се затвори той, за да започне нова пролет. Aries - главата на великия кръг, глава на всеки почин, начало и край, миг в безкрая на
към текста >>
173.
(Продължение)
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
Г. X, бр. 208 (20.ІІ.1938), с. 3 ÷ 4 Древната херметична наука е стигнала до нас чрез Александрийската школа. По-голямата част от богатството на тази школа е изгорено при изгарянето на александрийската библиотека - от турците. Но това, което е останало, пак е достатъчно да ни покаже величието и дълбочината на онази наука, с която са разполагали посветените на тази школа. За това ни говорят и пирамидите, сфинкса и цялата египетска култура. От това, което е запазено от древния херметизъм, това, което е най-типично и което в най-синтетична форма ни предава учението са следните запазени документи. 1. Изумрудения скрижал на Хермеса; 2. 22 велики аркани или тайни, които в символична форма ни представят 22 от великите тайни на Битието, и съставят азбуката на окултната наука, т. е. абсолютните принципи и ключове, които се явяват като източник на мъдрост и сила, ако се приведат в действие от разумна воля. Всеки един символ е свързан с една буква от свещената азбука, и с едно число, и с определен цвят. 3. За трети източник на древния херметизъм може да ни послужи „Откровението или видението на Хермеса”, в което се предава откровението на Хермеса и срещата му с Озириса - великия Разум или великия Дух на Слънцето. В тази среща му се разкриват великите тайни на Битието и тайните на човешкото битие и на човешката еволюция. 4. Според окултното предание, още от най-древни времена на Школата съществуват формулирани основните принципи на учението, които са
към текста >>
174.
(Продължение)
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
Г X, бр. 211 (27.ІІІ.1938), с. 3 ÷ 4 ГЛАВА IV Видението на Хермеса (Видението на Хермеса се намира в началото на книгите на Хермес Тримогьщи под заглавие - Poimandres - дошли до нас чрез Александрийската школа). „Веднъж Хермес, след дълго размишление над произхода на нещата, изпаднал в транс. Тежко вцепенение обхванало неговото тяло; но докато тялото се вцепенявало, умът му се издигнал в пространството. И тогава му се открило, че същество, необятно по размер, без определена форма, го викало по име. Кой си ти? - питал Хермес изплашен. - Аз съм Озирис, Върховния Разум, и аз мога да снема покривалото от всички неща. Какво искаш ти да видиш? - Аз желая да съзерцавам източника на всичко съществуващо, аз желая да позная Бога. И незабавно Хермес се почувствувал облян от чудна светлина. През нейните прозрачни вълни минавали пленителните форми на всички същества. Но внезапно страшна тъмнина, изпълнена с пълзящи сенки, се спуснала върху него. Хермес бил потопен във влажен хаос, пълен с дим и зловещ рев. И тогава се повдигнал един глас из дълбините на бездните. Това бил Призивът на светлината. И след това бърз огън се устремил из влажните дълбини, в неизмеримите ефирни висоти. Хермес се издигнал с огъня в светлите пространства. Хаоса се погълнал от бездните. Звездни хорове блестели над неговата глава, и гласът на светлината изпълнил Безконечността. - Разбра ли видяното от тебе, попитал Озирис Хермеса, унесен в своите мечти. - Не, отговорил Хермес. -
към текста >>
175.
(Продължение)
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
Г. X, бр. 213 (17.IV.1938), с. 3 ÷ 4 ГЛАВА V Четирите състояния на материята и енергията Астрологията е език на посветените, тя е езикът на природата. Да изучаваме елементите на астрологията, това значи, да изучаваме азбуката на природата, да изучаваме онзи език, на който се разкриват тайните на посветените. От гледището на херметичната философия, цялата природа, както и живота, са велика книга, която посветения разчита и вижда какъв е плана на Великото в света и каква е онази мъдрост, която чертае и ръководи този план. Всичко в природата е белег, знак и дума на великата книга, и който знае този тайнствен език на боговете, той лесно може да чете великата книга на природата и да се добере до мъдростта, която е вложена в нея. Астрологията ни учи на азбуката на херметичната наука и философия, като ни дава и практическите методи за ползване от великото знание на природата. Без познаването, астрологията, херметичната наука остава недостъпна. За херметичната наука цялата природа, целия Космос е жив и е проникнат от едно велико съзнание, от една велика Разумност. И всички процеси и явления в природата са резултат на взаимоотношение на разумни и съзнателни единици. В процеса на своята проява разумно съзнателните единици си служат с материята и енергията. И Херметичната наука изучава състоянията на материята - и енергията, на съзнанието и на онази разумност, която прониква и използва тези три същини. Всяко едно живо същество е съчетание и комплекс на
към текста >>
176.
Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА V.
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
5. Природа и влияние на планетите Цялото Битие е проникнато от Единия живот, който пулсира във всички части на Битието. От грамадните небесни тела в пространството, до микроскопичния атом - от безкрайно голямото, до безкрайно малкото, всичко е проникнато и трепти, вибрира под пулса на Единния живот. Цялото безгранично пространство, е проникнато от Единния живот, е живо. Но това живо пространство, не е така хомогенно, еднородно, както изглежда. Защото Единния живот в своето проявление се диференцира и се проявява във всичкото си разнообразие, изявявайки по такъв начин част поне от безграничната си пълнота. Единният живот в своето проявление се диференцира в ред първични принципи и сили, чрез които строи, както безкрайните вселени, с техните слънца и планети, така и всички органически форми, които населяват тези вселени. В творческия си устрем, Единният живот създава ред силови центрове, откъдето като от опорни точки, проектира своята творческа мощ. Тъй както целият живот на тялото е в зависимост от главата - главата е силовият център, откъдето изхождат, или по-право казано, главата е опорна силова точка, откъдето действуват космичните сили и строят човешкия организъм. Такива силови центрове съществуват и в космичното пространство, от където като от живи извори се струят творческите сили на живота във всички направления. Тези силови центрове са средоточия на разумни същества, които са проводници в различни области на Битието на безкрайния Дух на космоса. И всички тези
към текста >>
177.
Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА VI.
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
6. Отношения между знаците и планетите Досега разгледахме елементарното естество на знаците и планетите. Но тъй като планетите са в постоянно движение и минават през всички знаци на зодиака, по такъв начин се създават известни връзки и отношения между знаците и планетите, които са от голямо значение за проявата и елементар - ното естество на планетите. Според древната астрологична традиция, тези връзки и отношения между знаците и планетите са два вида: хармонични и дисхармонични, положи - телни и негативни. При разглеждане на елементарното естество на знаците и планетите, видяхме, че както знаците така и планетите са разпределени между четирите елементарни тритона. И хармонични отношения и връзки имаме тогаз, когато има симпатия, сродство между природата на знака и природата на планетата, т. е. принадлежат към един тригон или към хармонични тригони. Така огнената планета, например Марс, в огнен знак, например Овен, е хармонично отношение, защото и знака и планетата принадлежат към огнения тригон. А дисхармония и неприязненост, както се изразяват астролозите, имаме там, където природата на знака и планетата не си хармо - иират, т. е. не принадлежат към един тригон, нито към сроден тригон, например Марс, който е огнен, не е хармоничен във водни знаци, с изключение на Скорпиона, който, при все че е воден, има огнен характер. Имаме два вида хармонични отношения и два вида дисхармони - чни, така че правят всичко четири групи отношения. Първото отношение, което съществува
към текста >>
178.
Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА VII.
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
7. Учението за домовете Астрологията си има специална азбука и специален език, на който ни разкрива тайните на Космоса, отразени в човека. Астрологичната азбука има четири вида, или четири групи букви, а именно - зодиакалните знаци, планетите, домовете и аспектите. Досега говорихме за зодиакалните знаци и планетите, и техните съотношения. Сега ще разгледаме учението за домовете и след това учението за аспектите. След като проучим и тези два вида букви, можем да кажем, че сме изучили вече азбуката на астрологията. След това вече ще трябва да проучим законите, по които се съчетават тези букви, за да получим цели думи, изречения и изложения. Тогаз вече ще можем да четем небесното писмо, отразено в хороскопа. Третият род букви в астрологичната азбука са така наречените домове на хороскопа. Видяхме по-рано, когато говорихме за зодиакалните знаци, че те представят от себе си разпределения на еклиптиката на 12 равни части, от по 30° всяка част, като се взема за изходна точка пролетната равноденствена точка, която е началото на знака Овен - първият знак на зодиака. Всъщност Земята в движението си по орбитата, която е 360° всеки ден изминава приблизително по 1°, но ние проектираме нашето движение на Слънцето и казваме, че Слънцето изминава всеки ден по 1°, а всеки месец по 30° т. м. 1/12 от еклиптиката, което определя един зодиакален знак. Значи, всъщност движението на Земята около Слънцето обуславя проявлението на Зодиака като фактор в земния живот. Следствие на
към текста >>
179.
Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА VIII.
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
8. Учението за аспектите Както във всички учения на астрологията, така и в учението за аспектите, е скрита дълбока мъдрост, дълбоки истини, които още не са напълно разбрани за съвременното човечество. Съвременната астрология, която се ръководи отчасти по древната традиция, отчасти сама изследва по пътя на статистиката, няма ясна представа, какво представят от себе си аспектите. От чисто външно, механистично гледище въпросът е ясен - аспектите това са ъглови отношения между планетите, Слънцето и Луната, които гледани от Земята в даден момент се намират на определен градеж по еклиптиката. Както знаем, всички планети се движат по елипси, кои по-близо, кои по-далеч до окръжността в един от фокусите, на които се намира Слънцето. От Земята ние не виждаме, че всичките се движат в плоскостта на еклиптиката от запад на изток, което е тяхното реално движение, а заедно с цялата небесна сфера ние не виждаме, че се движат от изток на запад - това е привидно движение. Знаем също така, че различните планети се намират на различни разстояния от Слънцето и орбитите им се различават по дължина, а също така имат и различни скорости на движение. Да си представим 12 концентрични кръга, които да представят планетните орбити и да си представим, че в един определен момент, всички планети се намират на една линия. Но следствие на различната скорост, която имат, в следния момент тази права ще се измени и планетите ще дойдат в друго отношение, ще се разместят. Следствие на различните
към текста >>
180.
Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА X.
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
11. Как се съставя хороскоп Хороскопът представлява карта на небето за дадено време и за определено място. По тези данни определяме положенията на небесните тела по еклиптиката. По-конкретно казано, за да можем да съставим хороскопа на дадено лице, необходимо ни е да знаем датата на раждането - година, месец, ден и час, по възможност, с точност до минута, а също така и мястото на раждането - държава, град или село. 12. Таблиците и тяхната употреба Като имаме на разположение горните данни, вземаме една таблица за геоцентричните дължини на планетите, и намираме в тях годината, за която има да правим хороскоп. Има няколко вида такива таблици, които са специално приспособени за астрологична работа. Най-популярни са Ефемеридите на Raphael за планетните положения, които се издават всяка година в Лондон. В тях положенията на планетите са дадени за всеки ден на обяд - 12 часа. Освен таблиците за планетните положения, към тях са прибавени и ред други таблици, между които най-важни са отдела за планетните аспекти през цялата година и най-накрая са дадени три таблици за домовете за три различни ширини, за 51°32'N северна ширина - което отговаря на Лондон, и всички страни, които имат приблизително същата ширина; за 53°85'N северна ширина - което отговаря на Ливърпул, и всички страни които лежат приблизително са на същия и най-после за 40°32'N северна ширина, която отговаря на Ню Йорк, с която могат да си служат всички страни, които лежат приблизително на същия
към текста >>
181.
14. БОЖЕСТВЕНИТЕ ПРИНЦИПИ, ЗАКОНИ И СИЛИ В АСТРОЛОГИЯТА
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
ЗАКОНИ И СИЛИ В АСТРОЛОГИЯТА УЧИТЕЛЯТ казва: Бог е познаваем за човешкото съзнание само като проява на човешката любов, проява на мъдрост, проява на истина, проява на правда, проява на добро. По друг начин не е познаваем. Божествената Любов определя КОЛИЧЕСТВОТО на всички видове условия за човешкия живот, на всички неща изобщо. Божествената Мъдрост определя КАЧЕСТВОТО на всички видове условия и неща изобщо. Божествената Истина определя СИЛАТА на всички условия и неща изобщо. Божествената Правда определя ТРАЙНОСТТА на всички условия и неща изобщо. Божествената Добродетел определя ПЛОДОТВОРНОСТТА на всички условия и неща изобщо. В материалния свят, цялата природа, изобщо всичко е условно, зависещо от отношението към Божествената Любов. Всичко е променливо, зависещо от проявлението на Божествената Мъдрост. Всичко е гранично, зависещо от отношенията към Божествената Истина. Всичко е временно, зависещо от отношението към Божествената Правда. Всичко е относително, зависещо от отношенията към Божественото Добро. Проявите на Бога като Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел биват вътре в човека и вън от човека, в природата. Проявите ма Бога като ЛЮБОВ, вътре в човека, става чрез неговите чувства. Проявите на Бога като МЪДРОСТ, вътре в човека, става чрез мислите. Проявите на Бога като ИСТИНА, вътре в човека, става чрез желанията. Проявите на Бога като Правда, вътре в човека, става чрез словото, говора изобщо. Проявите на Бога като ДОБРО в човека става
към текста >>
182.
I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)
,
Дух на воин и душа на девойка
,
ТОМ 18
Георги Радев 1. Реалното в живота (Георги Радев) Житно зърно, Г. XIV (1940), бp. 7 ÷ 8, с. 169 ÷ 171 ..................................................................................................................... 756 2. Георги Радев (Georg Nordmann [Георги Томалевски]) Житно зърно, Г. XIV (1940), бр. 7 ÷ 8, с. 172 ÷ 174 .................................................................................... 758 3. На приятеля във вечността Георги Радев (Д-р Ел. Раф. Коен) Житно зърно, Г. XIV (1940), кн. 7 ÷ 8, с. 175 ÷ 181 ...................................................................... 760 4. Георги Радев - личност и дело (П. Манев) Житно зърно, Г. XIV (1940), кн. 7 ÷ 8, а 182 ÷ 187 ........................................................................................................... 765 5. Георги Радев (Боян Боев) Житно зърно, Г. XIV (1940), кн. 7 ÷ 8, с. 188 ................................................................................................................................................ 769 6. Провинцията и Георги Радев (Буча Вехар) Житно зърно, Г. XIV (1940), кн. 7 ÷ 8, с. 189 ................................................................................................................... 770 7. Житно зърно (Неделчо [Попов]) Житно зърно, Г, XIV (1940), кн. 7 ÷ 8, с. 208 ..................................................................................................................................... 771 8. За Георги Радев
към текста >>
183.
III. Поетът на Зодиака
,
Георги Томалевски (1897 ÷ 1988 г.) - Бележки на съставителя Вергилий Кръстев
,
ТОМ 18
÷ 1988 г.) 1. Биографичните данни за Георги Томалевски съм взел от “Енциклопедия България”, том 7, с. 24 София, 1996. Томалевски, Георги Христов (16.IX.1897, Крушово - 28.IV.1988, София) - есеист, белетрист, публицист. Брат на Н. Томалевски. Завършва физика и астрономия в Софийския университет (1926). Гимназиален учител и директор на III девическа гимназия в София. След 9 септември 1944 г. е директор на висшето образование и културните институти в Министерството на народната просвета. Печата за пръв път през 1924 г. във в. “Мир”. Сътрудничи на периодичния печат, изнася сказки по обществени и научни въпроси. Томалевски е един от най-изтъкнатите български есеисти през периода между двете световни войни – “Душата на Македония” (1927, 2. прераб. изд. 1941), сборниците “Сигнали” (1940), “Всекидневните чудеса” (1941), “Слънце след буря” (1946). Автор е и на разкази, новели и повести - сборниците “Огнена земя. Разкази за Македония” (1928), “Майстор Стоян Везенков” (1964), “Воденските майстори” (1965), “Мраморната чешма” (1976) и др., на летописа “Крушовска република” (1954, 2 разш. и илюстр. изд. 1968) и др. В лирическата си художествена проза, проникната от хуманистични и патриотични идеи, Томалевски разработва нравствени, философски и исторически проблеми, с любов пресъздава образи на герои и творци, живота на македонските българи. Псевдоними: Sagitarius, Георг Нордман. Орден “НРБ” II степен (1977). Съчинения: Шепа плодове. Избрани поризведения. С, 1977.
към текста >>
184.
V. Астрологът на Духа от Изгрева, София - 1. Предговор към “Астрология” на Иван Антонов
,
Иван Антонов (1899 г. -1964г.)
,
ТОМ 18
“Астрология” на Иван Антонов (Тодор Ковачев) .................... ........................................................................................................................................................ 801 2. Време. Тема, зададена от Иван Антонов по време на изучаването на астрология (Тодор Ковачев) .................................................................................................................. 813 3. Иван Антонов (1.IX.1899 г. ÷ 29.X.1964 г.) Бележки - Вергилий Кръстев ................................................................................................................................................................. 826 1. Предговор към “Астрология” на Иван Антонов Тодор Ковачев Да започнем с “Изгубеният рай” на Джон Милтън: “Пяха те така, доде творецът призова по име всички свои могъщи ангели и даде всекиму поръка какво да бъде отсега. На Слънцето бе първо предписано тъй да се движи и така да грее, че да извиква на Земята студове и жеги непоносими, да докарва грохналата зима от севера, а пък от юга - зноя нетърпим на лятното слънцестояние. На Луната бледа те очертаха службата, и на петте планети - движенията свойствени, аспектите различни: шестина, четвъртина, трета, противостояне вредително, вмениха им кога да се събират в синод злокобен, както и звездите неподвижни кога да пръскат пагубно влияние, кои в изгряващото и кои в захождащото слънце да бъдат буреносни, всички ветри отделиха по ъглите им, дадоха им
към текста >>
185.
2. Време на изучаването на астрология (Тодор Ковачев) Тема, зададена от Иван Антонов
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
зададена от Иван Антонов, когато по онова време изучавах астрологията при него Тодор Ковачев Сред неизвестното в окръжаващата ни природа най-неизвестно е времето, защото никой не знае що е време и как то се управлява. Аристотел Думата „време” в българския език има три значения. Обикновено в разговора се разбира в кое си значение е употребена тя. Първото значение е, когато „време” е употребена в смисъл на времето като метеорологическа същност: дали е слънчево, дали е облачно, дъждовно, топло или студено и т, н. В тоя случай си служим с въпроса „Какво е времето?” Другото значение на думата „време” е, когато с нея изясняваме времето като сезон: пролет, лято, есен и зима. Отговаря на въпроса „Кой сезон?” И най-после, думата „време” се употребява в нейния физичен смисъл, т. е., когато я дефинираме като интервал между две събития. Отговаря на въпроса „Кога?” Ние ще се спрем на последното значение на тая дума, ще се опитаме да я анализираме и осветлим в следващите редове. В природата за ръководно начало на всичко съществуват пет основни закона, свързани с петтях основни принципа. За нашата работа ние също ще изходим от тях или по-точно от единия от тях. За по-голяма прегледност обаче, ще кажем по няколко думи за всичките. Първият основен закон гласи: „Всичко в човешкия живот бива условно, т. е. всичко се сбъдва при точно определени условия, а всички видове условия се придобиват само от Божествената Любов.” Вторият закон гласи: „Всичко в човешкия живот е непрестанно
към текста >>
186.
А. СВЕТОВНА АСТРОСОЦИОЛОГИЯ
,
ПРЕДИСЛОВИЕ
,
ТОМ 19
е изправено пред сериозни проблеми, на които то е задължено по един императивен начин да даде правилно разрешение. Тези три проблема - биологически, психически и космически - стоят в тясна връзка с дълбочината на човешката същина. Първият основен проблем е икономически и неговото радикално разрешение може да се търси единствено на световна почва. В национална, расова и класова рамка той е неразрешим. Хармоничност в световното стопанство може да се осъществи само по пътя на едно тясно, разумно и конструктивно сътрудничество между народите от петтях континента. От решаващо значение в това отношение е да се тури край на всякаква конкуренция. Обмяната на стопанските блага ще се изгражда върху основата на доверието между народите. Достъпът до стопанските блага от всички сектори ще станат свободни, както е свободно ползването на светлината, въздуха и водата. Паричната система, ако се наложи да остане в действие, ще бъде съответно реорганизирана за да обслужва сметните отношения. Съвременната производствена техника, освободена от пречките, които са слагали досега ограниченията в обмяната и печалбения мотив, е в състояние - на базата на сегашните ресурси, суровини и енергетични - да даде едно изобилие, достатъчно да покрие и едни неколкократно увеличени консумативни изисквания. А такова изобилие е от естество да ликвидира социалните различия. Капиталистическата стопанска система, заедно със съпътствувалите я милитаризъм и клерикализъм, ще останат
към текста >>
187.
ЧАСТ I. ВСТЪПИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ ВЪВЕДЕНИЕ*
,
,
ТОМ 19
БЕЛЕЖКИ ВЪВЕДЕНИЕ* Предлагаме на читателя този кратък преглед на принципите, върху които е изградена световната астросоцшлотия, с цел да го улесним при философското и метапсихичното разбиране на историческите събития и процеси, чието настъпване и развитие е функция на съвпадите на тежките планети: Плутон, Нептун, Уран, Сатурн и Юпитер. Без да претендираме, че нашата гледна точка за нещата може да породи у читателя твърдото убеждение, че ЗВЕЗДНИЯТ РИТЪМ слага своя отпечатък върху събитията в материалната, политическата, духовната и културната история на народите, все пак се надяваме да пробудим у него достатъчен интерес, така че той да размишлява за това като върху за бъдеща евентуалност, * Бележка на съставителя: В оригинала тази глава е изнесена като Допълнение, в края на настоящия труд. По преценка на автора е отпечатана във френското издание след Предисловие - преди Трите ложи - и затова тук Ви предлагаме превода и. Konstantinov, Methodi. L’astrosociologie mondiale, Прев. от фр. вз. Марина Иванова. Paris, Omnium litteraire, 1972, р. 19 ÷ 55}. След набирането на материала, тази част от оригинала ми беше предоставена от Радка Николова Бешкова За сравнение с отпечатания текст включихме и оригиналът, който е въведен на първоначално определеното му място в ръкописа - в края на Supplement - Световната астросоциолсгия. Съвпадите на тежките планети, техните цикли и преминаването им през знаците на Зодиака имат своите отражения във всички области от живота на
към текста >>
188.
ЧАСТ II. ВЪВЕДЕНИЕ АСТРОКОСМИЧЕСКА СИНТЕЗА
,
,
ТОМ 19
АСТРОКОСМИЧЕСКА СИНТЕЗА 1. ТРИТЕ ЛОЖИ При изграждането на материалната и духовно-културна история върху чашата малка планета въздействат три центрове, три ложи от колективни разумни същества. Тези три центрове имат свои институции, развиващи своята дейност в определени параметри. Първата и най-висша ложа е Космичната, чието седалище се намира в центъра на нашата галактика, около който кръжат милиардните слънчеви системи. Съвременната астрономическа наука още не е открила и определила този център. Опитите да се формулират хипотези са останали безрезултатни. Този Космичен център Учителят нарече „Алфеола”. Преведено от гръцки, то значи „начало на началата”, или фигуративно и символично изразено; „Слънце на слънцата”. Нашето Слънце, според последните данни, е обиколило този център около 25 пъти, Проблемата за този Космичен център остава предмет на бъдещето. Втората ложа, център на дясното посвещение, или както го нарича древната традиция, център на Бялото Братство. Нейното седалище, за нашата слънчева система, се намира върху нашето слънце. Тази ложа направлява енергиите. Тя работи с методите на доброто и залага идеите на всяка нова култура, направлявани от Космичния център, находящ се върху Алфеола. Тази ложа има своите институти, учители и адепти, чрез които се проявява. Третата ложа е център на лявото посвещение. Седалищата на същата са върху планетите. Те боравят с елементите. Обикновено, в окултно-мистичната област, тази ложа се назовава„Черна ложа”, или
към текста >>
189.
3. ДВИЖЕНИЯ НА ЗЕМЯТА В ПРОСТРАНСТВОТО
,
,
ТОМ 19
ЗЕМЯТА В ПРОСТРАНСТВОТО За да се разбере добре устройството на световния часовник, чиито стрелки показват непрестанно хода на всеобщата история на народите и на цялото човечество, е необходимо да бъдат разгледани дванадесеттях движения, които извършва нашата планета в пространството. Ще спрем вниманието си. обаче, главно върху прецесията, която е по-специално свързана със стрелките на световния часовник. Съвременната астрономическа наука през последните десетилетия на XX столетие е направила колосални постижения в посока на проучването на звездния мир. Астрофизиката, радиоастрономията и пускането на изкуствени спътници и междупланетни сонди, са дали възможност в последно време да бъде натрупан огромен фактически материал. Тези материали, визиращи атмосферата и температурите на планетите, а също и състава и биологичните условия върху същите, се анализират постепенно и хвърлят обилна светлина не само относно нашата слънчева система, но и по отношение на другите слънчеви системи. Пред астрономическата наука се слагат настойчиво проблеми, които в миналото бяха считани за предмет на фантастичния свят на приказките. Поменатите дванадесет движения, извършвани от нашата Земя в пространството, се обуславят главно от три фактора. Първият фактор е изпъкналостта на Земята при нейния екватор. Вторият е комбинираното движение и влияние на останалите планети от нашата слънчева система върху Земята. Третият фактор и най-важният е самото Слънце, което се явява като главен
към текста >>
190.
1.3 ДРЕВНОСТТА И ХРИСТИЯНСТВОТО
,
,
ТОМ 19
ХРИСТИЯНСТВОТО Съпоставяйки фазите за посвещение в мистериите през време на древността с тези на християнството, ние намираме съществени различия, що се отнася до методите им. В древността тези, които са бивали посвещавани в тайните на жреците, са се излагали като клетвопрестъпници, на острието на ножа или на отровата. В наши дни, в епохата на християнството, при наличието на едно по-високо морално ниво на народите и на човечеството, острието на ножа е заменено с отлъчването. В предходните епохи, преди християнството, човечеството е следвало пътя на инволюцията, на слизането в материята. Инволюционният път е бил път колективен и механически; висшето свръх съзнание на човека е било скрито и безучастно. Човешкото съзнание е нямало напълно изявена индивидуалност. Инволюционният път се е намирал под знака на насилието; действал е безпощадно строгият закон на насилието, диктуван от религиозния фанатизъм и от грубата материална заинтересованост. Религиозните и политически ръководители са се налагали с тежестта на някакви небесни идоли, обществени деспоти и политически узурпатори. Днес човечеството, през епохата на Водолея, прави първите си стъпки в посока противоположна, в посоката на еволюцията на човешката душа. Човешката душа прави усилия да излезе от тъмните бездни на животинските желания и от кръга на жестоките закони на насилието, за да поеме пьтя си към духовния свят. В съвременната епоха човекът ще излезе извън тези граници на тясното лично съзнание, което е
към текста >>
191.
1.1 КУЛТУРИТЕ НА БЯЛАТА (АРИЙСКА) РАСА
,
,
ТОМ 19
БЯЛАТА (АРИЙСКА) РАСА Както бе вече изтъкнато, бялата раса в своето историческо развитие е преминала досега през пет култури: древно-индуската, древно-персийската, египетско-асировавилонската, еврейско- гръко-римската и сегашната - западноевропейската култури. В нашата съвременност основите на шестата поредна култура са вече заложени в славянските народи. При древноиндуската култура са били налице примитивни стопански и културни условия. Религия, в същинския смисъл на думата, не е съществувала, философското знание е оперирало в сферата на метафизичните схващания за света. Съществували са кастови социални категории. Основата на примитивния стопански живот се е изграждала върху робството. При втората култура на бялата раса, древно-персийската, религиозното съзнание излиза на преден план. Изпъква антагонизмът между двата принципа - Доброто и Злото. Изпъква борбата между Ахура-Мазда и Ариман. Икономическите отношения започват да играят важна роля в социалните сфери, разбира се, все още под знака на робството. Едва при третата култура, египетско-асировавилонската се слагат основите на научната мисъл. Астрономията, геометрията, естествените науки и медицината започват да процъфтяват. Разбира се, че тези науки са били достояние само на малцинство избрани. Социалният и икономическият живот в древния Египет е бил регламентиран и дирижиран от фараоните и от жреческото съсловие; налице е била една твърде дълбока и детайлна интервенция на органите на властта. Народът е
към текста >>
192.
2.2 НАЙ-НОВИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ЧОВЕШКИЯ МОЗЪК
,
,
ТОМ 19
НА ЧОВЕШКИЯ МОЗЪК Както казахме по-горе, ние няма да се спираме върху морфологията на мъжа и жената от биологично, физиологично и анатомично гледище, а ще се спрем специално върху изследванията на човешкия мозък, където се намират едни от най-интересните и най-загадъчни жлези с вътрешно отделяне хипофизата и пинеалната жлези. Тези две жлези крият в себе си дълбоката мистерия на половия въпрос - проблемата за мъжа и жената. Преди да разгледаме този въпрос, считаме за уместно да припомним, че човекът, като биологичен комплекс има индивидуалност, която съдържа безсмъртния лъч на неговото подсъзнание и свръхсъзнание, и личност, която представлява една историческа даденост, за времетраенето на отделната инкарнация, изразена чрез физическото, емоционалното съзнание и конкретната човешка мисъл, или в психическия комплекс на съзнанието.† Човешката индивидуалност, която е без проява на полярност, т. е. не е нито мъж, нито жена, в човешката глава има за своя антена пинеалната жлеза, докато човешката личност, която е в света на полярността, се изразява чрез хипофизата. Според окултната традиция и според Учителя, върху Земята се прераждат, идват да се инкарнират, около 60 милиарда човешки индивидуалности. В даден откъс от време само една малка част от тези индивидуалности се намират върху Земята за усъвършенстване в емпирическия свят. Когато душите се намират в инкарнация, те се проявяват като мъже или като жени, но според † Гледай L'Homme libere prend
към текста >>
193.
2.4 ФАЗИ, ПРЕЗ КОИТО МИНАВАТ МЪЖЪТ И ЖЕНАТА
,
,
ТОМ 19
КОИТО МИНАВАТ МЪЖЪТ И ЖЕНАТА Според традицията и астросоциологията, както мъжът, така и жената, в своето развитие преминават биологически през различните сфери на планетите. 1) В случай Луната, която направлява функционалните процеси в организма, упражнява своето доминиращо въздействие от раждането до 7-годишна възраст. Стр. 95/943 Меркурий има отношение към юношеството на мъжа и на жената, т. е. от 7 до 14-годишна възраст. Венера управлява младостта - от 14 до 21-годишна възраст. Слънцето управлява възрастването, което има отношение към обществото, т. е. от 21 до 30 -годишна възраст. Марс има отношение към мъжествеността - от 30 до 45-годишна възраст. Юпитер - към зрялата възраст: от 45 до 65-годишна възраст. И най-сетне, Сатурн има отношение към старостта, започваща от 65 години нагоре. Тези фази визират по-скоро старата епоха, в която е доминирало едно геоцентрично съзнание. В нашата съвременност електромагнитните влияния на Уран, Нептун и Плутон дават един нов колорит на цялостната човешка психика. В човешката душа се вече активизира и осъзнава светът на подсъзнанието, което е хранилище на универсалната памет. Там са хроникирани всички информации от общочовешки, расов, народен, обществен, родов, семеен характер. Личността, в дадена инкарнация хвърля в обръщение само една безкрайно малка част от тези световни авоари. Детето, както вече изтъкнахме, преминава физиологически и психически през различните електромагнитни сфери на влияние на светилата и на
към текста >>
194.
3.3 ОБЩЕСТВОТО НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ И ОБЩЕСТВОТО НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО
,
,
ТОМ 19
ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ И ОБЩЕСТВОТО НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО „За да се избави човечеството от днешните противоречия и страдания, трябва да дойде една нова мисъл. А тя гласи: - Животът трябва да се схване като единство и Всички същества - като клони и листа на космичния организъм. Благоденствието на всеки клон и лист е в работата му за цялото дърво". Учителят Без да можем да влизаме в едно дискусионно разглеждане на различните икономически и социалполитически концепции, където най-често е заложен елемент на класови или олигархичен характер, ние искаме да спрем в тази глава вниманието си главно върху опитите за създаване и утвърждаване на международна правна институция - като тази на бившето Общество на народите, или като настоящето Общество на обединените нации, която е търсила и търси да осъществи възможния и необходим диагонал в стремежите на поменатите по-горе отричащи се социално- идеологични системи. Човечеството, и по-специално отделните народи в своето материално и духовно-културно развитие са търсили средства и начини за гарантиране на тяхното нормално развитие, а също така и на гарантиране на тяхната сигурност от необузданите вълни и ексцесии, идващи откъм страната на международната политика. В своята политическа история народите са минали през различни етапи, които конструктивно са издигали известни елементи на прогрес към осъществяването на международни институции, за защита и за осигуряване на правилно икономическо и културно общуване. Налице са днес
към текста >>
195.
3.5 ТРИТЕ МИРОГЛЕДА
,
,
ТОМ 19
В света на робството, в древността и в първите векове на нашата ера е действувала максимата дадена от Мойсея; „Око за око - зъб за зъб”. Тази максима се е прилагала и до наши дни в правото и между държавите. Тази доктрина представлява от себе си един метод на работа, присъщ на лявото посвещение. Втората максима: „Обичай врага си”, дадена от Исуса от Назарет, не само че не е била приложена, но е и останала неразбрана. Конкретната човешка мисъл, която оперира в тесния емпиричен свят на сетивата и представите не е можела да разбере тайната на тази магическа формула. Любовта като сила има много по-голяма честота на вибрации и тя може да неутрализира по-низшите и по-плътни вибрации на омразата. Това беше светът на новозаветните. Това беше оперативния метод на Бялата ложа, на дясното посвещение. Както вече изтъкнахме по-горе, тези две ложи имат отношение с великите процеси на живота. Стр. 112/943 Лявото посвещение, центърът на тъмните сили, "Князът на този свят" има връзка с деструктивните процеси на живота; те вземат участие в събарянето на остарелите обществени форми, неотговарящи на новите изисквания на живота. Дясното посвещение, центърът на светлите творящи сили има отношение към съзидателните процеси на живота. Тези две сили са по същина антагонистични, непримирими, защото представляват полюсът и минусът на Великата космична реалност, която създава и държи в ръцете си плановете на еволюцията на планетите, слънцата и галактиките.* Идваме до Третия завет -
към текста >>
196.
Б.2 ПИСМО ДО АИДА И ГЕОРГИ КУРТЕВИ
,
,
ТОМ 19
АИДА И ГЕОРГИ КУРТЕВИ СЪТРУДНИЦИ НА МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ АРЖЕНТИНА Много се зарадвах, че сте влезли във връзка с Анина и брат Бертоли. Те наистина направиха нещо важно и полезно за учението чрез тяхното списание („Житното зърно”). Бр. Бертоли и Анина вярно и предано разпространяват учението, също и с техния идеен център. Действително, Словото трябва да бъде предадено в неговата кристална чистота, както е излязло от Извора на Мъдреца, без всякакви прибавки и притурки. МИЛИ И ОБИЧАНИ АИДА И БРАТ ГЕОРГИ,* Нямам думи да изкажа благодарността на мен и Борис. С голям интерес и възторг получихме книгата. Ние я превеждаме и ще я разпространим, но този, който я превежда е много зает; едвам една трета сме превели. Възхитен съм, че много добре е описана историческата обстановка, при която се появява това духовно и социално явление - школата на Учителя. Когато цялата бъде преведена, тогава ще ви напиша една обширна рецензия за нейната стойност на световен терен. Корицата е високо художествено и символично оформена, също и розата, символът на Любовта и жертвата (с двете ръце) е майсторски изработена - така ми казаха и всички хора на изкуството. Действително книгите са живи. Те се раждат в трепетите на Вдъхновението и тръгват да пътуват по света, за да носят светлина и знание в душите и умовете на хората. Вълненията, които изпитва човек при творческите процеси имат една магична сила, която се предава не само по ефира, но и чрез сърцата и умовете на хората. Велико нещо е човек да
към текста >>
197.
III. Съставяне на хороскоп
,
ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА
,
ТОМ 19
ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА III. Съставяне на хороскоп Звездно време или сидерално време (Temps Sideral или съкратеноT.S.) Да кажем, че на 22 март Слънцето е на едно и също място или много близо до една неподвижна звезда. На 23 март ще видам, че Слънцето се отдалечило малко от тая звезда. И така Слънцето всеки ден изминава известно разстояние в зодиакалния кръг и след една година ще бъде пак при сьщата звезда. Пълната обиколка на Слънцето в целия зодиакален кръг преставлява 360°, Те са изминати за 360 дена. Значи за един ден минава един градус. Обаче тези 360 дена ние ги мислим, че са 24 часа и тогава правим сметка Слънцето колко път изминава, един ден на колко време отговаря. Това намираме със следната пропорция: 360 дни - 24 часа 1 ден - х x = 24.1 = 4' 360 Следователно, един ден в звездното време представлява 4 минути. А пьк знаем, че Слънцето за един ден изминава един градус път в зодиакалния кръг. Един градус съответствува на 4 минути. Първият час на звездното време почва от 22 март, а 24-я час или последният час на звездното време свършва на 22 март. Звездното време, без разлика на държави, за цялото земно кьлбо е едно и също. Пример: сестра Дора Карастоянова (виж „Изгревът”, т. XV, с. 570 ÷ 572). Тя е родена на 20 март 1901 г., 10 часа сутринта в София. Правило: В България официалното време се смята по Цариградския меридиан, т. е. официалното време в България е Цариградското. А в таблиците е употребено Гринуичко време (Гринуич е
към текста >>
198.
1. Значението на 12-те домове
,
ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА
,
ТОМ 19
ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА 1. Значението на 12-те домове Първият дом - външната личност и всякога определя характера и съдбата - той е най-важният от всички домове. Втори дом - има връзка с парите и владeeнето, притежанието. Трети дом - братята, сестрите, роднините, близките, приятели, малките пътешествия, писмата, писмените работи, документите, книгите, възпитанието. Четвърти дом - местожителството, къщи, поземлена собственост и недвижимите имоти, домашния живот, родителите. Едни астролози приписват тази къща на бащата, а други на майката. Европейските астролози я отдават на бащата, а индусите - на майката. При изследването се (определя) наблюдава кой е представител на майката, в хороскопа на (човека) мъж и на бащата в този на жената. Пети дом - удоволствията, обществата, общителността, любовните афери, децата. Шести дом - слугите, домашни или служащи (чиновници), положението, зависимост от другите, здравето или болестите. Седми дом - бракът, съдружниците или другаря в брака, отношението на родения vis-a-vis към другите хора, които ще бъдат приятели и неприятели. Осми дом - смъртта, свидетелствата, наследствата, пари от съдружник или човек, с когото е в брака. Девети дом - дълги пътешествия в далечни страни, религията, философията, висшето образование и възпитание, публичната дейност - издаване на книги и пр. Сънуването, виждането насън, мистицизма, църквата, шурей, баджанак, зет от сестра и снаха и пр. Десети дом - завладяванията (постиженията),
към текста >>
199.
2. Планети, домове, аспекти
,
ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА
,
ТОМ 19
ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА 2. Планети, домове, аспекти 2.1. СЛЪНЦЕ Слънцето е сухо. горещо, силно положително, енергично. То управлява бащата, индивидуалността, златото, оранжевия цвят и неделния ден. То управлява и тази част от тялото, която се управлява от Лъва. То управлява също и дясното око и жизнената сила. То представлява царя, висшите чиновници и началства, позицията на личността, властването чрез авторитета върху другите, служащите при управляващите и местните власти и изобщо властта. СЛЪНЦЕТО В 12-ТЕ ДОМОВЕ В I дом - Слънцето дава един светъл цвят; пълнокрьвен, косата има светъл цвят, наклонен към разреждане. Лице малко и кръгло, и пълно. Голяма глава, ръст среден, големи очи, достойнство, чест, гордост, величествен. То дава здраве и жизненост, амбиции, кураж, любов за сила и власт, почест, слава, гордост и силна воля. Покровителства успехите и е подкрепян и покровителстван от по-висшите от него. Болести - тези на сърцето и частта, управлявана от знака и къщата. Слънце вьв ІІ дом - обича парите и собствеността, придобивка на пари и имот, най-вече от лични усилия, трябва да се направят лични усилия да се вземат парите, които ни се полагат. Трябва да се пази да не изпада в глупава благосклонност. Слънце в Ш дом - добри условия за възпитание, за наука, за писателство, за литература. Имай доброто разположение на родителите и подкрепа от ...Ако е в един главен знак, ще има много малки пътувания - благополучни. Слънце в IV дом - привързаност към
към текста >>
200.
3. МЕТОДИ ПЕТРОВ КОНСТАНТИНОВ
,
A. Астролозите на Изгрева
,
ТОМ 19
КОНСТАНТИНОВ Методи Петров Константинов* е роден на 13/26.ІІl.1902 г. , 20h15' в град Казанльк. На Асцендента му изгрява кардиналният знак Везни. Думата „елегантност” изразява накратко физическите особености на родения със знака Везни на Асцендента. Тялото е нежно и красиво на младини и по-закръглено в напреднала възраст, Кожата на лицето е гладка, чиста, очите меки и сини, устата добре оформена, с хубави и равни зъби. Много са променчиви, хора на настроението, като промените са ненадейни и силни. Следва някакво увлечение с всеотдаен интерес, сякаш целият му живот зависи от него и изведнъж го изоставят и поемат нещо, което е напълно противоположно, Много лесно се приспособява към условията и не се безпокои от превратностите. Има хубави ръце и крака. Тази променчивост се проявява в неговия младежки живот. В гимназията той попада под влиянието на учителя Тодор Павлов и става с комунистически идеи. В 1916 г. присъства на беседа на Учителя и след свършването и заявява, че светът ще се оправи само с революция. Учителят го поглежда и му отговаря: „Вашата глава ще узрее след 10 години.” В1919 г. става железничарската стачка и същевременно и ученическа, на която говори и Методи. Попада в затвора и лежи там повече от три месеца. Излиза след амнистия. Родителите му дават средства да следва в чужбина, но по пътя го нападат и обират и отива в Бачковския манастир. Оттам избягва и отива в София, на „Опълченска” 66 при Учителя и влиза в духовния живот на братството. От
към текста >>
201.
C. КРАТЪК АСТРОЛОГИЧЕСКИ РЕЧНИК
,
,
ТОМ 19
РЕЧНИК Планети Слънце Луна Меркурий Венера Земя Марс Юпитер Сатурн Уран Нептун Плутон () Точка на щастието Селена Лилит Прозерпина Хирон Глава на дракона Опашка на дракона *В зависимост от нашето виждане планетите са: Прави; R Ретроградни (Не проявяват своите качества и забавят всичко в живота); D Пелегринни (Планетите преминават от ретроградно към право движение). *В зависимост от денонощното движение планетите са: П в перихелий (Когато се движат по-бързо от средното си движение); А в афелий (Когато се движат по-бавно от средното движение). * Средно движение за планетите: Слънце 59'08", Луна 12°, Меркурий 1°20', Венера 1°15', Марс 38', Юпитер 4'59", Сатурн 3'49", Уран 3', Нептун 1'40", Плутон 1'30". Например, когато Слънцето се движи по-бързо от 59'08" в денонощието, (това става през зимата), то е в перихелий. Слънце в перихелий показва, че индивидът е много активен в усилията му да се издигне в живота. Има случаи, когато почти всички планети са в перихелий и тези личности неустрашимо си пробиват път към високи постове. Зодиакални знаци Овен Телец Близнаци Рак Лъв Дева Везни Скорпион Стрелец Козирог Водолей Риби Аспекти Съвпад Полусекстил Полуквинтил Полуквадрат Секстил Квинтил Квадрат Тригон Квадрат и половина ± Биквинтил Квиконс Опозиция Паралел (Действа като - . Отклонения на планетите вляво и вдясно от еклиптиката - е деклинация - паралел; Орбис 1°30' от паралелите на планетите - на юг или север - S или
към текста >>
202.
1925 г. Из беседи, лекции и други
,
Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
ТОМ 19
НАПРАВЛЕНИЕ НА ЕНЕРГИИТЕ: 12 лекция от Учителя, държана на 4 януари 1925 г., София - В:Лекции на Младежкия окултен клас, Г. IV (1924 ÷ 1925), т. ІІ София, 1927, с. 41 ÷ 43 „Тези числа съществуват в природата, наредени по същия начин. Те се срещат и в живота, но вие не можете да избирате, което число искате. Ще ме питате, защо да не може да имате свободен избор? Представете си, че вие сте една положителна личност, значи плюс сте, но избирате числото 1. Този избор свободен ли е? - Не, Защо? - Понеже и числото 1 е положителна величина, каквато сте и вие, а това ще произведе у вас едно неприятно състояние. Аз говоря за живите сили в природата. (Тогава ще изберем числото 13). - Това е още по-лошо число. Числата 1, 4, 10 и 13 са все положителни. Числото 2 е отрицателно. Следователно, когато вие сте положителни, можете да изберете числото 2. Изберете ли числото 2. може да изберете и 12. Числото 12 е закон на резултати. Как е създадено това число? Това число показва, как може една положителна енергия да се превърне в отрицателна. Има закон, който показва как могат да се превръщат силите. За да превърнеш една енергия в друга и да можеш да я използуваш във всички нейни проявления, трябва да се направи едно обръщение, един цял кръг, да се мини през 12-те зодии. Та вие може да изберете числата 2 и 12, но трябва да разбирате законите на 12-те, защото в това число единицата е положително число и ще се сблъскате с нея. Затова енергията на единицата трябва да се прокара в числото
към текста >>
203.
1930 г-1940 г Из беседи, лекции и други
,
Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
ТОМ 19
1943 г. 220. ПЪТИЩАТА НА ПРИРОДАТА: 17 лекция от Учителя, държана на 3 януари 1930 г., София. - В: Служене, почит, обич:Младежки окултен клас, Г. IX (1929 ÷ 1930), т. I. София, 1940, с. 278 ÷ 280, 288 ÷ 290 „Човек носи в себе си всичко: и музиканти, и поети, и учени, и философи. Следователно, каквото пожелае, той може да го постигне. Ако иска да слуша хубава музика, може да слуша не само от Земята, но и от Юпитер, от Венера, от Сириус, от Сатурн, от Марс и т. н. - Кога ще дойде това време? - В бъдеще. Обаче, при сегашните условия тази опитност не ви се дава. Да се говори върху нея, като приказка, това се позволява. Сведенборг е писал за онзи свят, за съобщение с духовете. Значи, той имал тази опитност. Той имал вътрешно радио, чрез което се съобщавал сьс съществата от другия свят. Оттук виждаме, че това, което човек търси вън от себе си. съществува и в самия него. Тайните, които се крият в природата, съществуват и в човека. Чрез астралното си тяло човек може да проникне в астралния свят и да види това, което за физическото зрение е недостъпно, Докато е на Земята, човек мисли, че другият свят е идеален. В същност не е така. Има идеални неща и на онзи свят, но те са достъпни само за онзи, които има будно съзнание, да вижда ясно и да разбира. Съвременният свят е пълен с хора, на които съзнанието още не е пробудено. За тях науката още не е достъпна. Какво остава тогава за онези възвишени знания и опитност за които се искат широки разбирания? Много астрономи гледат с
към текста >>
204.
Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА
,
АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”
,
ТОМ 19
АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА 1. Д-р Методи Константинов 2. Николай Дойнов 3. Други астролози: 3.1. Елена Хаджи Григорова 3.2. Крум Въжаров 3.3. Петър Филипов 3.4. Иван Антонов 4. Рождената дата, час, минута и месторождение 5. Как се подготви и издаде Астрологията в „Изгревът” Бележки и разяснения ВЕРГИЛИЙ НИКОЛОВ КРЪСТЕВ 1. Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ (13.02.1902 г. ÷ 16.02.1979 г.) А. Личност. Общественик. Политик Б. Д-р Методи Константинов и печатните му произведения I. Учителят Дънов: Аз на кола, взета с лъжа, не се качвам” ІІ. Книгата „Учителят” ІІІ. Книгата „Учителят - Разговорите при седемте Рилски езера” ІV. Книгата „Новата култура в ерата на Водолея” V. Книгата „Свободата в светлината на космическото разбиране за света” VІ. Книгата „Световна астросоциология” VІІ. Към читателите на „Изгревът” VІІІ. Д-р Методи Константинов като астролог А. ЛИЧНОСТ. ОБЩЕСТВЕНИК. ПОЛИТИК 1. В „Изгревът”, том IV, през 1995 г. на стр. 361 ÷ 544 са отпечатани спомените на Методи Константинов „Човекът по пьтя на Космическата спирала”. Това е негово заглавие, което намерих в един от неговите ръкописи, собственоръчно написано. 2. Той е роден в град Казанлък през 1902 г., на 13 февруари, в 8 часа и 30 минути вечерта. Целият му житейски път е описан от него, прочетен и разказан на мен и записан чрез магнетофон, който завърши след три дни записване точно на 9 септември, 1974 г. в 20 часа вечерта. В мига, в който завърших, стаята се освети от блясъка на ракети, фойерверки и гърмежите от топовни
към текста >>
205.
Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА Продължение
,
АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ” - Вергилий Кръстев
,
ТОМ 19
IV. КНИГАТА „НОВАТА КУЛТУРА В ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ” 1. В разстояние на три години на Изгрева е била организирана творческа група около 12 човека, било решено да се напише книга за Учителя и за Учението му. Разпределили са се така: Едни ще изваждат от отпечатаните беседи какво е казал за Любовта, други - за Мъдростта, трети - за Истината, четвърти – за Добродетелите, пети - за Правдата, шести - за Свободата, седми - за Живота, осми - за Христа, девети - за Бога, десети - за ангелите, единадесети – пророчески за българския народ и дванадесети - Учителят за себе си. 2. Работили, що работили, и след излизането на книгата „Учителят” толкова били възмутени, че са излъгани и измамени, то взимат онези материали, които са ги изваждали по теми и ги захвърлят в нозете на Боян Боев. А той също мълчи. Питат го: „Защо ни излъгахте?” Мълчи. Накрая Боян Боев казва: „Ами защо вие не издадете такава книга с тези материали, които са тук при краката ми?” - „Издай си ги сам.” Такъв е бил отговорът. Била е жестока разправа, стигаща до озверение. 3. Тези купища от извадки стоят дълго време пред краката на Боян Боев. А той трудно се движи с бастуна. Накрая ги прибират и сега има запазени още по раздели от тези материали. Тогава Методи решава да вземе от тях, за да ги ползва и чете. Така му идва идеята да използва тези материали и да напише книга. Работи дълго. И той я написва. Озаглавява я: „Мъдростта”. Подрежда я, преписва я и я подвързват. Тя е съхранена на едно място.
към текста >>
206.
Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА Продължение 1
,
АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”
,
ТОМ 19
÷ 3.10.1999) 1. В „Изгревът”, том XIX аз, Вергилий Крьстев, успях да реализирам и осъществя един план, който го движа от 1970 г., близо 33 години. А да имате представа, през какви етапи съм преминал, прочетете моя очерк за Николай Дойнов в „Изгревът”, том XV, стр. 984 ÷ 989. 2. За да се въведете в същината на този материал, е задължително да прочетете спомените на Николай Дойнов в „Изгревът”, том XV, стр. 195 ÷ 393 - „Мигове от Великата Ера.” 3. В „Изгревът”, том XV, стр. 394 ÷ 442 публикувах „Звездни вечери на Изгрева” и „И- Саабей-Бен-Аадес”. Този материал аз го бях събирал от онези възрастни приятели, на които Николай ги раздаваше да четат. Но те изобщо не бяха ги чели, защото те смятаха, че знаят всичко и помнят всичко. Дойде това време, когато забравиха онова, което помнеха и знаеха и си заминаха от този свят. Добре бе за тях,че аз се явих, че прибрах навреме онова, което трябваше да се спасява от забравата. Спасих го и сега го издадох. Без да разучите тази глава, не може да преминете по- нататък. Тук се поставят началото и основите на астрологичните познания, които ни предава Николай. 4. В „Изгревът”, том XV, стр, 443 ÷ 569 са публикувани „Разговори за Изгревът с Николай Дойнов”. Този раздел е съставен от магнетофонни записи, при които аз задавах въпроси, предварително подготвени от мен, като му връчвах и посочвах някои от неговите статии, писани от него преди 20 ÷ 30 години. Той поемаше листа, разглеждаше го, включваше се в материала и епохата
към текста >>
207.
„И над Астрологията стои БОГ!”
,
,
ТОМ 19
ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ „Астрологията е една наука, която трябва да се проучи добре, защото има приложение навсякъде в живота.” „Писанието казва, че Бог взел и направил човека от пръст. Тази пръст, този прах бе разпръснат из пространството на всички планети и Бог взе тази пръст, направи каша и от тази каша създаде човека. Затуй всяка планета оказва влияние върху човека.” „Човек трябва да живее на Земята 120 години, за да премине по 10 години във всеки зодиакален знак” „За човека има няколко хороскопа: 1. Когато се е родил 2. Когато е започнал да се учи и 3. Когато с него е станало едно духовно обръщане.” „И над Астрологията стои БОГ!” Текстът е написан от ръката на Учителя Петър Дънов. Това са думите на песента „Писмото”. Нотният текст е публикуван в „Изгревът” т. I. с. 686 . Защо и как Учителят даде този текст и песен виж в ..Изгревът” т. I стр. 513 ÷ 514, 541 ÷ 550 ; т. ІІІ. с 332 ÷ 335: т. XV. с. 877 ÷ 879. Подписът на Духът Беинса Дуно е изписан в своята цялост и оригинал от Учителя Петър Дънов. „ИЗГРЕВЪТ”, том XIX СЪСТАВИЛ Вергилий Николов Кръстев КОМПЮТЪРЕН НАБОР Любомир Гълъбов (София) Доброслава Гълъбова (София) - с. 33 ÷ 118, 172 ÷ 413, 611 ÷ 647 (в оригинала, а тук - с. 37 ÷ 115, 161 ÷ 378, 571 ÷ 601 – ГСК). Марина Иванова (София) - с. 9 ÷ 31 (в оригинала, а тук - с. 13 ÷ 36 – ГСК). Нонка Матеева Петрова, по мъж Атанасова (с. Ботево, Видинско) Полина Тодорова Петкова (Видин) - с. 648 ÷ 902 (в оригинала, а тук - с. 602 ÷ 810 – ГСК). Буряна
към текста >>
208.
Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази I. На планината
,
Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ
,
ТОМ 20
Творчество: Приказки и разкази I. На планината (Любомир Лулчев. На планината: Приказка. София: Ст. Атанасов, ул. «Неофит Рилски» 36, 1935) Религията и науката, т.е. Любовта и Мъдростта, трябва да се примирят във вас, да работите и с двете едновременно, за да се освободите от вътрешното робство, в което сега се намирате. Тази е великата задача на човека. Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ (стр. 64-114) Царят, Малката и ученикът след известно време седяха всред гората под едно голямо клонесто дърво, където бяха разстлани хубави килими. Част от прислугата беше се отдръпнала далеч настрани, а постове войници мълком бяха се разместили наоколо и охраняваха отдалеч от любопитни, зверове или изобщо от някои случайности. - Не зная дали ще Ви е удобно сега тъкмо след тая случка да говорите, но мен много ми се искаше да чуя нещо повечко. Снощи още - започна царят след малко мълчание - на няколко пъти схванах доста оригинални мисли, които Вий изказахте. А промяната на Малката е тъй явна, колкото и неочаквана. - И той я погледна с нескривана радост. - Никой повече от мен не е й се радвал, не е търпял нейните капризи, очакващ, че един ден тя все ще разбере всичко малко по-дълбоко и няма да гледа тъй повърхностно на живота, озлобена от всичко... На нея аз винаги съм гледал не само като на обикновено момиче. Тя имаше дарби и заради тия дарби много й се прощаваше... Понякога тя висеше над пропаст, без сама да знае - и пак съдбата я запазваше... И когато я виждам
към текста >>
209.
33. Свободна трибуна
,
ПЕЧАЛНАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ
,
ТОМ 20
ПЕЧАЛНАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ (В. «Алфа», г. I, бр. 6, понеделник, 26.V.1924 г, стр. 3-4) Религиозната, а напоследък, повече или по-малко, и политическата неприязненост и нетърпимост между хората, особено в страни слабокултурни, като нашата, представляват за психолога един много интересен сюжет за изучаване. Известен човек, за пример, може съвсем безнаказано да не се съгласява с вас по някои въпроси из областта на науката, философията, литературата и изкуството; обаче, щом дойде работата до религията или до политиката, той не бива да има възгледи, различни от вашите, защото инак вие ще го таксувате веднага като враг на отечеството («рушител на народното единство»), като човек, опасен за държавата, и ще му.посочите дори закона за защита на държавата. Ние ще се опитаме да разгледаме тук само религиозната омраза и нетърпимост, доколкото те се проявяват от известни кръгове у нас спрямо нашето малко общество, ръководено от г-н Дънов, представител в България на Всемирното Бяло Братство, глава на което е Христос. Нека забележим преди всичко, че християнството е, par excellence, религия на любов, свобода и мир между всички хора без разлика, а не религия на омраза, насилие и гонения от страна на едни хора против други: «От това всички ще познаят, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си» - казва Христос. «И ще познаете истината, и истината ще ви освободи.» Ще ви освободи от какво? - от греха, сиреч от злото, от грешки и заблуждения, ще ви
към текста >>
210.
36. ЗАСВЕТИМТЕ
,
,
ТОМ 20
«Алфа», г. I, бр. 7, 9. VI. 1924 г., стр. 3) Случайно ни попадна бр. 72 от 31 март т. г. на вестник «Пряпорец», който брой, според в. «Свободна реч» от 2 април, бил спрян по заповед на г-н Ляпчев. В него прочетохме с удоволствие следната статийка: Дънов «Един мистик, смятан от учениците си за нов месия. Един християнин, който желае да върне чистотата на учението, каквато то имаше при великия учител. Един философ, който иска да ни приближи до майката природа, да опрости нашия живот и да издигне Бога в човека. Може би ревностни последователи на Дънова да са станали жертва на суров и безмислен аскетизъм. Може би правосъдието да е длъжно да се намеси. Но нека бъдем внимателни към хората на идеите и особено към хората на вярата. Християнството завладя света, след като Нерон и Калигула го разпънаха на кръст в циркове и кръстопътища. Църквата има само едно сигурно оръжие срещу човека, когото смята за най-опасен неприятел - истинското християнство. Ако евангелските истини не са престанали да бъдат само празни думи; ако заповедта «любете друг друга», тази основа на всички религии през всички времена, още се следва от служителите на Христа, нека не се съмняваме, че дъновизмът ще остане дърво без корени. В противен случай всички преследвания ще бъдат напразни.» Ето, наистина, с малко думи, една много вярна преценка на личността и дейността на г-н Дънов. Тая преценка е направена очевидно от един сериозен публицист (според «Свободна реч» той
към текста >>
211.
Любомир Лулчев VIII. Списание «Житно зърно» Статии. 1. Магическата пръчка
,
(Сп. «Житно зърно», г. 1,1924 г., бр. 9-10, стр. 29-43)
,
ТОМ 20
Списание «Житно зърно» Статии: 1. Магическата пръчка (Сп. «Житно зърно», г. 1,1924 г., бр. 9-10, стр. 29-43) 2. Магическата пръчка или вилка за търсене подземни води и руди (В. «Живот», бр. 18, 21 .VII.1929 г., стр. 4) 3. Землетресенията и тяхното предсказване (Сп. «Житно зърно», г. IV, 1928 г., книжка 4, стр. 117-123) 4. Землетресенията и тяхното предсказване , (Сп. «Житно зърно», г. IV, 1928 г., кн. 6-7, 176-183) 5. Землетресенията и тяхното предсказване (Сп. «Житно зърно», г. IV, 1929 г., кн. 8-9, стр. 232-235, 265) 6. Землетресенията и слънчевите петна (Сп. «Житно зърно», г. VI, 1931 г., кн. 3, стр. 85-86) 7. Землетресенията и слънчевите петна (Сп. «Житно зърно», г. VI, 1931 г., кн. 4, стр. 106-109) 8. За височината на Мусалла (Сп. «Житно зърно», г. VIII, 1934 г., книжка 3-4, стр. 109-111) 9. Как се определя височината на връх Мусала (ОТ ЕГИПЕТ: Беседа от Учителя на 21.IХ.1930 г. - В: Условия за растене: [Неделни] беседи от Учителя, С., 1949, стр. 57-58) 10. От миналото на българите (Сп. «Житно зърно», г. VI, 1931 г., кн. 1, стр. 16-19) 11. От миналото на българите (Сп. «Житно зърно», г. VI, 1931 г., кн. 3, стр. 82-84) 12. Преображение (Сп. «Житно зърно», г. IV, 1928 г., кн. 6-7, стр. 184-185) 13. Вести: Една интересна сказка (Сп. «Житно зърно», г. IV, 1929 г., кн. 10, стр. 284-286) 14. Прекатурената кола (Сп. «Житно зърно», г. VIII, 1934 г., кн. 2, стр. 59-62) 15. В светлината на Учителя (Сп. «Житно зърно», г. XVII, 1943 г., кн. 1, стр. 25) 16. В
към текста >>
212.
2. Магическата пръчка или вилка за търсене подземни води и руди
,
(В. «Живот», бр. 18, 21 .VII.1929 г., стр. 4)
,
ТОМ 20
ИЛИ ВИЛКА ЗА ТЪРСЕНЕ ПОДЗЕМНИ ВОДИ И РУДИ (В. «Живот», г. I, брой 18, 21.VII.1929 г., стр. 4) Твърде отдавна, отпреди стотици години, се е забелязало, че някои хора, като вземат в ръцете си вилка от леска, шипка, люляк, тръст, орех, или даже тел (медна, стоманена, никелена, сребърна и други), тая вилка на някои места на земята се повдига, на други спада или завърта около себе си. Дългите опити, които са правени в разни времена, са доказали, че тая вилка (главно лесковата) играе ролята на показалец, където има подпочвени води, различни руди, метали и пр. Затова и мнозина иманяри си служат с тях, за да търсят закопани съкровища. В голяма степен движението на пръчката зависи от человека, в смисъл, че не във всички ръце тази пръчка е еднакво чувствителна към находящите се в земята води, руди или съкровища. Както хората не са еднакво надарени във всяко друго отношение, така и в това - както има по-учени и по-простички души, така има и хора, които са по- чувствителни, в ръцете на които пръчката действува по-силно. Самото движение на тая пръчка е проучвано внимателно от много учени по 15, 20 до 40 години непрекъснато (Барон Моргю, Граф де Тристан, Вторият Интернационален конгрес по експериментална психология, познатият учен Густав Льо Бон и т.н.) и са определили донякъде причините за това странно наглед движение. Има няколко теории, които посвоему обясняват тоя факт. Колкото и да са остроумни, те не са същественото в случая - важно е резултатите, които са от
към текста >>
213.
3. Землетресенията и тяхното предсказване. Факти и мнения
,
(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1928 г., книжка 4, стр. 117-123)
,
ТОМ 20
ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ Л. Лулчев (Сп. «Житно зърно», г. IV, 1928 г., кн. 4, стр. 117-123) «Отричането не е наука; то предпазва от заблуди, но и води към заблуди. Всеки човек е съработник на природата.» Учителят Факти и мнения Нашата страна бе споходена от землетръси от значителна сила, които докараха много материални щети, вземаха стотици жертви, повлияха съществено върху стопанския бит на нашия народ и внесоха смут и жал по грамадните загуби и непоправими последици в много души. Тия стихийни явления не се случват за първи път, нито само в нашата страна - и в миналото, и в сегашното, в разните кътове на земното кълбо стават сътресения, кога по-силно, кога по-слабо, и завличат със себе си много плодове на човешкия труд, както и достатъчно жертви. Описанието на някои от тях поставя човека пред картини, които, наистина, му сочат грандиозните природни сили, непознати и неумолими, които понякога само в няколко секунди разрушават това. което цели поколения грижливо са градили и събирали като най-ценно. Няколко мига само и прах и купища развалини само стърчат там, където е кипял живота и където луди от ужас и осакатени от съборените здания търсят своите близки, затрупани под безразборно нахвърляните остатъци от човешкия строеж... Понякога това разпръсване се докосва и до самата земя и до нейните форми, размества пластове, хълмове, проваля реки, създава езера, изригва кал и пясък, деформира до неузнаваемост местността, където се проявява. За щастие, нашата страна,
към текста >>
214.
4. Землетресенията и тяхното предсказване. Причините за землетресенията
,
(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1928 г., кн. 6-7, 176-183)
,
ТОМ 20
ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ Л. Лулчев (Продължение) (Сп. «Житно зърно» , г. IV, 1928 г., кн. 6-7, стр. 176-183) ПРИЧИНИТЕ НА ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА Нашите почитания към знанията на нашит учени, но нека те позволят да смятаме границите на тяхното знание не и като граница изобщо на знанието. Това, което още не се знае, е милиони пъти повече от това, което е известно; и следователно, то е широко поле, към което водят различни и разнообразни пътища. Самооблъщение е да се мисли, че „изпитаните" пътища са единствените. А има и пътеки, по които се катерят само тия, които могат - и често те стигат до по-големи височини, макар и не винаги да говорят публично за това. Смелостта, с която квалифицираните учени се нахвърлят върху такива „самозванци", бихме рекли, родени учени хора, които не за титли и пари изучават природата, (като „столара” директор на обсерватория Бенданщи) е само едно лишно доказателство за упадъка на съвременната наука. Днес, ако би се явил самият Исус да говори своите Божествени Истини, нашият, па навярно и чуждите университети биха му отрекли правото на философ, понеже не е свършил техния факултет... А колко повече е Той от философ, ако може да вдъхновява 500,000,000 человеци и да ги очовечи поне от време на време, когато си спомнят за Него, та макар и веднъж в годината! Широтата на възгледа, толерантността, вниманието км чуждите мнения, даже когато са на „простосмъртни", всичко това характеризира ония велики учени, които са давали ръководните идеи на света -
към текста >>
215.
Любомир Лулчев IX. Реактивните идеи на Тайните общества на новите хора
,
I. А. ПСИХИЧНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ И РЕАКТИВНИТЕ ИДЕИ
,
ТОМ 20
Реактивните идеи на Тайните общества на Новите хора I. А. Психичното въздействие и реактивните идеи (от Стефка К. Стойчева [Любомир Лулчев], 1928 г.) Б. Библиотека «Народни будители» II. Тайните общества и тяхната роля в политическия и обществен живот на Европа (от Д-р Г. Трифонов - псевдоним на Любомир Лулчев) III. Нови хора (от Любомир Лулчев, откъси) I. Карнавалът на смъртта в казиното II. Нишката, чрез която се разплита целият чорап III. Защо атентатът помогна на противниците му IV. Новите хора за новото време V. Послесловие I. А. ПСИХИЧНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ И РЕАКТИВНИТЕ ИДЕИ (Стефка К. Стойчева*. Психичното въздействие и реактивните идеи. София: Печатница «Независимост» А. Д. - Гурко 32, 1928. -Библиотека «Народни Будители» (Би На Бу) № 4, стр. 1-45) Съвременните страдания не са нищо друго, освен горчиви уроци, за да дойдем към онова вътрешно познание, от което произтича животът. Посвещава се на учащите се и техните родители. Идейното въздействие. Вътрешният мир. Динамически взаимоотношения. Среди и индекси. Реактивните идеи. Доминиращата идея. Човешката дейност и природните закони. Нещастието на днешния свят. Новото възпитание. Вечно преодолеюще начало. Съществени реформи. Идейният хаос в позитивните науки. Науки - търговска стока. Академическа каша в главите на студентите. Необходимият синтез. Творци на живота. БИБЛИОГРАФИЯ При написването съм се ползвала с извадки от трудовете на: W.James. Pragmatism, 1905. A. Pluralistic Universe, 1910. W.
към текста >>
216.
НОВИТЕ ВРЕМЕНА
,
,
ТОМ 20
18-о столетие се явява нова личност, която е от решително значение за тогавашния свят, а донякъде и за сегашния - това е Граф де Сен Жермен - създателят на франкмасонството в Германия. За неговия чуден живот и дълбоки познания ний можем само да поменем, колкото и любопитно да е за нас да проучим живота на тоя необикновен человек. Той е проявявал сили в областта всичките науки и общества. Месмеризмът води началото си от него, понеже самият Месмер е негов ученик. Дипломатическите му мисии, във всичките държави и обществените задачи, с които той доброволно се е нагърбвал пред много дворове (френския, германския и руския), са били онова широко поле на дейност, в което се е проявявало цялото му значение и сила. Той се намирал в постоянно движение - и като че ли само присъствието му е било достатъчно да подпалва всички сърца, до които се докосне! Дълги години той пътува, без да се е променил ни най-малко външно, което кара мнозина от тия, които са писали за него, да предполагат, че той е знаел тайната на вечната младост. Той предрича френската Революция много преди да стане, опитва се доста осезателно да помогне на френския двор, ала напразно - падащият по стръмния наклон не е имал вече сила да се задържи! френските енциклопедисти и хората на духа бяха направили вече в умовете оня голям преврат, който по-късно в революцията доби само физически израз, като се реализира. Срещу постоянно усилващия се натиск на натрапения църковен авторитет, лишен
към текста >>
217.
VIII. В отговор на една защита
,
(Църковен вестник, г. XXXII, бр. 44, 12.ХII. 1931 г, стр. 524-525)
,
ТОМ 20
на една защита (Църковен вестник, г. XXXII, бр. 44, 12.ХII. 1931 г, стр. 524-525) По повод на недавна приключилото се следствие против Дънова, извадки от което бяха поместени във в. «Зора», (бр. 3706)*, г-н Л. Лулчев, един от фанатизираните последователи на Дъновата секта, и по слухове - бъдещ заместник на Дънова, е излязъл в същия вестник (бр. 3720) със специална статия под заглавие «За Учителя Дънов», в която защищава учението и личността на своя «учител». Като прочетохме тази статия, да си кажем право, ние останахме изненадани как е могла редакцията на «Зора» да й даде място, защото не сме свикнали да четем в този вестник умишлено разпространявани заблуди, единственото назначение на които е да се всява съблазън в душите на по-наивните читатели. Направихме справка и се оказа, че ревностният «апологет» на Дънова е използувал случайното отсъствие от града на двамата редактори на вестника, благодарение на което неговата «защита» могла да види бял свят. Водими от добро желание да предпазим някои читатели от евентуална съблазън, ние ще направим малък разбор на цитираната статия. Авторът на статията в дълго встъпление се обявява против всичко шаблонно, което могло да се хареса само на лекомислените съвременници и се произнася за дълбокомисленото «Ново» (разбирай учението на Дънова, Б. н), което е «изпреварило времето си», което «малко хора разбират», и което на мнозинството се виждало «чудновато», «еретично». Би трябвало след това встъпление г-н
към текста >>
218.
III. ЖИВОТЪТ НА Н. В. ЦАР БОРИС III 30 януари 1894 г. - 28 август 1943 г.
,
(Сп. «Просвета», г. IX, кн. 1-2, IХ-Х 1943 г., стр. 3-16)
,
ТОМ 20
Н. В. ЦАР БОРИС III 30 януари 1894 г. - 28 август 1943 г. (Сп. «Просвета», г. IX, кн. 1-2, IХ-Х 1943 г., стр. 3-16) Августейшият баща на Цар Борис III - Княз Фердинанд I Сакс-Кобург-Готски, е роден във Виена на 14 февруари 1861 г., а майка му - Княгиня Мария Луиза Бурбонска, дъщеря на Роберт Бурбонски I, е родена в 1870 г. в Рим и се е поминала в София на 31 януари 1899 г. Престолонаследникът Княз Борис Търновски се е родил на 30 януари 1894 г. в София. Безспорните умствени дарби и твърдата воля, обладавани от бащата на Княз Бориса, и благородното сърце и нежна душа, с които е блестяла Княгиня Мария Луиза, неговата високопросветена майка, съставят рядко и щастливо съчетание на възвишени умствени и душевни качества, които щедро са наследени от българския наследник на царския трон. С прокламация към народа и войската Цар Фердинанд даде титлата на Престолонаследника: Княз Търновски и Херцог Саксонски. Назначи го за кавалер на първа и четвърта степен на военния орден «За храброст», за носител на огърлицата на ордена «Свети Александър» и го провъзгласи за шеф на няколко разнородни полка, като го зачисли и в списъците на Шести пехотен Търновски полк с чин поручик. При небивала по размери народна радост, на 2 февруари 1896 година се извърши миропомазването на Престолонаследника от Екзарх Йосиф I, Кръстник бе Руският император чрез своя нарочен представител граф Кутузов. За образованието на младия Княз бяха положени усърдни грижи. През 1904 г. той издържа отлични
към текста >>
219.
IV. СМЪРТТА НА Н. В. ЦАР БОРИС III - 28 АВГУСТ 1943 Г.
,
(Сп. «Просвета», г. IX, кн. 1-2, IХ-Х 1943 г., стр. 17-20)
,
ТОМ 20
Н. В. ЦАР БОРИС III - 28 АВГУСТ 1943 Г. (Сп. «Просвета», г. IX, кн. 1-2, IХ-Х 1943 г., стр. 17-20) 1. Официални съобщения за болестта От 26 август 1943 г.: «Негово Величество Царят е сериозно заболял. Лекуването Му е поверено на най-добрите специалисти.» От 27 август 1943 г., сутринта: «Положението на Негово Величество Царя продължава да бъде сериозно. Лекарите полагат всички усилия за подобрението му.» От 27 август 1943 г. на обяд: «В здравословното състояние на Негово Величество Царя е настъпила съществена промяна. Лекарите продължават да полагат най-големи грижи за лекуването.» От 27 август 1943 г. след обяд: «Дворец София, 27 август, 16 часа. Негово Величество Царят преди няколко дни заболя внезапно. Болестта, която от самото начало беше много тежка и предизвика колебания в състоянието на Височайшия пациент, бе установена навреме и със сигурност от лекарския консилиум. Настъпилото днес подобрение дава надежда, че ако не се появят и други усложнение, опасността засега може да се счита за отстранена.» Лекар при Двора на Негово Величество Царя Д-р Ст. Даскалов 2. Болестта, от която е починал Н. В. Цар Борис III В акта, издаден от Министерството на правосъдието по случай смъртта на Негово Величество Цар Борис III, се казва: «Смъртта е последвала от запушване на лявата сърдечна артерия, двустранна пневмония, оток на белите дробове и на мозъка (Thrombosis arteriae coronariae sinistrae. Pneumonia bilateralis. Oedema pulmonum et
към текста >>
220.
(8) Среща с царя на 23.VII.1938 г.
,
,
ТОМ 20
царя на 23.VII.1938 г. На 23 юли се виждах с царя във Враня. Говорихме от 10 до 12 и три четвърти. Сутрин[та] Генчев беше много официален, но му казах да се не занася. Царят беше внимателен и любезен. Интимен. Като ме видя облечен със сив хубав костюм, но без връзка и без шапка, той се засмя и ми каза (понеже винаги ходех при него много небрежно облечен): - О, Вие сте сега «а л'англе»*. - Е - рекох, - и аз да се докарам малко. Заразпитва ме за Рила. Казах му, че дъждове валят. - Е, малко сушата се оправи - каза той. - Щом разбрахте за какво е наказанието, и престанаха да Ви бият. А по-рано Ви биеха, защото не искахте Божието благословение.34 Но ще дойде и нещо повече, ако предизвиквате. Говори ми за приема в двореца на депутатите. Казах му, че всички са доволни. Той много майсторски изолирал всички стари от разговорите. Казал, че искал да поговори с младите (новите) депутати. Разправи ми какви отделни разговори е водил с Пастухов35 и Драндаревски36, с ... не помня още кои, но много ми хареса това, което беше говорил. Казах му, че е роден за миротво-рец, че всички му са се радвали, че за него е миротворството, а не войната, че му предстои да внесе мир в държавата и между другите държави, че е срамот-но сега, когато хората правят договори с чужди хора, народи, и се разбират, той и своя да дели37... Говорил със сливенския депутат, му харесал; с Недялко Атанасов38, и бил мек и пр. Говорихме по положението. Аз го посъветвах да се чака, да не прави сега
към текста >>
221.
(9) Продължение описанието на срещата на 23.VII.1938 г. във Враня
,
,
ТОМ 20
на срещата на 23.VII.1938 г. във Враня Тогава царят ми каза, че и Стамболийски42, който обичал да му разправя интимните си работи, му казал, че с нея не оперира («онождал», каза царят), защото била заразена от мъжа си. Разбрахме се, рекох си на ума. И Стамболийски-бедният Стамболийски («Той ми доверяваше интимните си работи - думите на царя), - мисля си, затуй го и сполетя това, което му се случи, защото ти доверяваше43... Аз бях отишъл да ги придружа на 7 юли! Преди години аз по тоя въпрос бях говорил с царя и исках да ми признае вярно ли е, че той е развалил тогава на 7.VII радиопредавателя и неговият офицер взел патроноводителя на картечниците... Той тогава призна, че е работил с радиото, но отказа категорично да го е развалял или пък да знае неговият офицер да е правил това ... То навремето си по дата трябва да е записано... Сега си го само спомням, при преписванието на това, което става в Мърчаево по време на евакуацията, 28.IV.1944 г. ... Продължавам: Каза ми царят, че Георги Марков44 му се сторил съвсем глупав. - Ами аз Ви казах предварително, че той е бакалин... За Стойчо Мошанов45 му казах, като ме запита за мнение: - Той не е добър, но може да стане добър. Прекомерно нагласява работите - еквилибрист! - Да, това е точната дума - каза царят, - но той не може да свързва хората. Може да се тури друг човек и той ще ти даде 140 души множество. - Не върви. - Ще видиш. Запитах го тогава видял ли се е с Багрянов. Каза, че да - в
към текста >>
222.
(39) ВТОРАТА СРЕЩА С ЦАРЯ
,
,
ТОМ 20
С ЦАРЯ Среща на 1.IV.1939 г. при Евдокия от 9 и 30 до 11 и ½ Преди да дойде царят, аз се срещнах с Учителя, който ми каза някои неща: «Вътрешна политика да води. Едно тяло, за да се повдигне във въздуха, трябва или обемът да се увеличи (чрез разширение), или движението да се увеличи - колкото възгледите стават по-ограничени, толкова той пада понадолу!, а там се намаляват благоприятните условия.226 Ако не бяха правили тия скандали на Бялото Братство, щяха да имат сега Добруджа.227 Той не е изправил нещата - седи на два стола. Ний няма какво да искаме от него - и без него можем да изправим нещата; работите, но все лоши хора са. 228 Повикали котката на гости - изплашили се мишките. Повикали лисицата на гости - уплашили се кокошките. Повикали са вълците - уплашили се овците! Изслушай го. Духовете имат лоши замисли.229 Ще се въздържаш. Ще гледаш за Бога ли правиш нещо. Ако не можеш да го търпиш, то защо? Ако се работи за славата Божия, за придобиване царството Божие и за изпълнение волята Божия - добре. Който е работил против това, той си е винаги счупвал главата и изгубвал живота. Волята Божия е неизменима. Подкрепяли сме го, за да поправи нещо. С какво е показал, че служи на Б. Б. [Бялото Братство], а той нищо не е направил.230 Той ходи да се моли на Англия, Германия - а не на Бога? Ще трябва да си поговорите веднъж повечко. Различията произлизат от перспективите. Ще си смените нещата; видовете са разни, а реалността - една. И двата различни вида ще дадат едно.
към текста >>
223.
(48) Срещи с Учителя и царя на 14.VI.1939 г.
,
,
ТОМ 20
Учителя и царя на 14.VI.1939 г. С Учителя - от 7 до 8 часа сутринта «Да следва неутралитета. Те си уреждат своите работи и сега всичките народи си показват зъбите. Сега ще се даде урокът на всичките държави. Мъздовъздаяние иде на всички държави. Адама изпъдиха вън от рая. Атлантите отидоха под водата, египтяните не останаха. Евреите не възприеха християнството и ги гонят, и ако християните не приемат, възприемат братството, и те ще пропаднат. Християнските народи ще преминат през пресяване. Това са години на голямо изпитание. Войната няма да закъснее 2-3 години, ще дойде пресяване на германците. Сега гледат своите лични интереси. Те не знаят, че класическата музика се създаде във времето на Наполеон като противодействие на ония размирици.316 В човека има нещо упорито и своенравно, а хората искат да се облагороди това. Адам не беше господар на яденето, атлантите - на чувствата си, египтяните - на своята воля, евреите - [на] своята невяра към Бога - като разпусната жена: идопоклонство на този и онзи; християнството трябваше да се освободи от користолюбието на евреите. Сега свещениците, като им не вървят работите, както те искат, няма да намерят погрешките си в неспазване Божиите закони, а ще намерят, че вината е тук, в Изгрева317 ... Царят трябва да се самоопредели вътре в себе си. След 2-3 години ще бъде безпредметно. Сега трябва да го направи.318 Генерали са се събирали на консулт - накъде и какво да правят... Да не си турят мисълта, че ще придобият нещо. С чужди
към текста >>
224.
(89) Среща с царя на 5.IХ.1940 г. от 8 и половина до 10 и половина часа в двореца Враня
,
,
ТОМ 20
царя на 5.IХ.1940 г. от 8 и половина до 10 и половина часа в двореца Враня Срещата стана веднага, понеже пристигнахме едновременно. Още от вратата, където беше дошъл да ме посрещне, той почна веднага да ми говори както обикновено. Разговорът се свеждаше към няколко теми: преговорите в Крайова, за министрите и някои мерки относително празнуването, царицата и др. Той ми прочете телеграмите и доразправи хода на преговорите до момента. Накъсо, от всичко разбрах (а това ми стана още по-ясно и от разговора, който имах следобед и с Багрянов), че работата е вървяла по следната схема: царят е дал наставления на министрите, но те не са правили това, което им е казано, а са го изменяли на своя глава, при това Филов и Попов са давали вид, че вършат всичко, което иска царят, и затова не е имало нужда другите да го знаят. Царят е мислел, че решенията са общи на Министерския съвет, и е бил учуден на това тяхно поведение, а само когато са загазвали и трябвало да сложат отговорности, тогава са го докладвали общо в Министерския съвет. И когато са се затегнали преговорите, тези господа глупци, които мислят с краката си навярно, решили да се обяви мобилизация и да нахълтат в Добруджа... нов 16 юни! Едва са били задържани от царя, който, за да ги вразуми, ги е накарал да телеграфират това в Рим и Берлин, за да видят ефекта, па тогава да го направят. Но и от двете страни са ги полели с гореща вода и те, като мокри кокошки, са клекнали. Все същото късогледство
към текста >>
225.
XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 20
дневника на Любомир Лулчев Вергилий Кръстев 1. Генерал Алекси Стоянов, адютант на цар Фердинанд. След абдикацията на Фердинанд на 3 октомври 1918 г. новият цар - Борис III, го оставя на служба, а по-късно се ползува от неговите услуги. Той не е «дъновист», нито последовател на Учителя Дънов. А неговата съпруга Мария е последователка на Учителя Дънов. Всички съвети, давани от Учителя Дънов от 1912 г. до 1919 г. на цар Фердинанд, са предавани от Мария генерал Стоянова. Тя е била дворцова дама. Тези съвети изобщо не се изпълняват - нито от Фердинанд, нито от самия цар Борис III. За това си има причина. А последствията са исторически проектирани с три национални катастрофи. Вж «Изгревът», том I, стр. 436-438; 441-443, том XVII, стр. 638-640. 2. Д-р Н. П. Николаев - роден през 1887 г. в гр. Шумен. 1903-1920 г. -завършва военно училище и е офицер. 1920-1924 г. - следва право и получава докторат в Париж. 1935-1936 г. - главен секретар на Министерството на външните работи. 1936-1938 г. е министър на народното просвещение. От 1938 г. е министър на вътрешните работи във второто правителство на Кьосеиванов. Д-р Николаев е освободен на 24 януари 1938 г. като министър на просвещението и назначен същия ден като министър на вътрешните работи. Лулчев го смята за много заядлив. И това се сбъдва. По времето, когато той оглавява вътрешното министерство, започва разследване на самоубийства на т.нар. последователи на Учителя Дънов, като пресата обвинява Учителя Дънов. Срещу
към текста >>
226.
ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.
,
- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците
,
ТОМ 20
причината за земетресението? След големите земетресения в България през 1928 г. Учителят се спира подробно и обяснява. Ето защо включвам Неговото обяснение. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев. - В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, VII година (1927-1928 г.), том III. София, 1937, стр. 115-117. «Мислите на човека проникват в междумолекулното пространство на мозъчната нервна система, а чувствата - в междуатомното пространство на симпатичната нервна система. В това именно се заключава разликата между мислите и чувствата на човека. Ако човек подпуши някоя своя мисъл, т.е. не й даде възможност да се реализира, тя ще предизвика взрив в мозъчната нервна система. Ако пък подпуши някое свое чувство, то ще предизвика взрив в симпатичната нервна система. Ето защо, за да се запази човек от разрушителното действие на силите, които се крият в междуатомните и между молекулните пространства на нервната му система, окултната наука казва: Не противодей-ствувай на своите добри чувства и желания! Не противодействувай на своите възвишени мисли! Природата не търпи никакви противодействия. Който не я слуша, тя ще го разтърси. Същото научно обяснение се прилага и при земетресенията. Земетресенията се дължат на напрежението, което изпитват силите на Земята в междумолекулните й пространства. Това напрежение предизвиква разширяване на тия пространства, което се изпитва от нас като
към текста >>
227.
XIV. Пророчествата за 1939 г. I. Благодатната 1939 г. и епохалната 1939 г.
,
Бележки на съставителя Вергилий Кръстев
,
ТОМ 20
1939 г I. Благодатната 1939 г. и епохалната 1939 г. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев II. ГОЛЕМИЯТ БРАТ: Беседа от Учителя, държана на 31.XII.1938 г. в 12 ч в. срещу 1.I.1939 г III. МАЛКИЯТ БРАТ: Беседа от Учителя, държана на 1.I.1939 г. в 10 ч сутр., озаглавена и като ЕПОХАЛНА ГОДИНА IV. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев I. Благодатната 1939 г. и епохалната 1939 г. 1. На 31 декември 1938 г., събота срещу неделя, в 12 часа вечерта е държана беседата «Големият брат», заведена като «Утринно слово» в оригиналния каталог на Елена Андреева под номер 2705, тъй като в 5 часа сутринта на 1 януари 1939 г. не е изнасяна беседа. Тя е отпечатана в брошурата «Големият брат», София, 1939 г., със стария правопис. 2. Наредих на Веселина Маркова да включи беседата непосредствено след Утринното слово на 25 декември 1938 г. в 5 часа сутринта, за да се запълни празната дата. Обеща, но не изпълни. А защо? Защото други я ръководеха отвътре. А кои са те? Виж «Изгревът», том IX, стр. 846-848, от точка 9-12 до края. 3. Накрая, след големи разправии, аз дадох горния текст отточка 1 и той бе поместен отдолу на стр. 217 от томчето «Добрият език» - Утринни слова, издание на «АСК'93» и «Урания» от 1998 г., с ISBN 954-9589-09-9. 4. След като в 5 часа сутринта не е държана от Учителя беседа, понеже е държана в 12 часа през нощта на 31 декември 1938 г. срещу 1 януари 1939 г., то в 10 часа Учителят държи обикновена неделна беседа. Тя е озаглавена «Малкият
към текста >>
228.
XXIV. ИЗВОРЪТ НА СЛОВОТО И ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА
,
,
ТОМ 20
СЛОВОТО И ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА (стр. 366-368) 30.VII. Няколко дни не съм писал нищо. Целият живот ми се стори някак друг. С мен самия стана нещо, което не мога да съвладея. То се дължеше на едно виждане или видение. И аз самият не зная как да го нарека. Бях станал рано, много рано. Сутрините тук са красиви, малко студени. Звездите трепкат много близо над главите ни. Всички те като че ли пеят някаква песен, на която звукът едва долита, неразбрано, но хармонично. И в полумрака аз обичам да тръгвам към някой от върховете, оттам да надничам в простора. Изкачвам се бавно, унесен в мисъл. Когато вдигнах поглед на един от върховете, видях сянка, която ми напомняше нещо забравено, залегнало дълбоко в душата ми, която като през сутрешна мъгла иска да се припомни, да каже за себе си, да извика образи и възпоменания. И то мили възпоменания, които си чакал както гладният-хляб и жадният - водата... Запътих се нататък с поглед впит и се препъвах често в камъните или храстите, край които трябваше да минавам. Вървях и не знаех дали това не е игра на светлината или игра на сенки в полумрак. Но вървях, смътно чувству-ващ, че отивам към нещо, което ми е потребно. И когато веднъж се спънах и паднах почти по очи, аз потърсих отново тоя смътен образ, който се виждаше на върха. Него го нямаше вече там и аз сетих празнина и скръб - дълбока скръб в себе си. Но скоро се възрадвах - малко по-долу видях същата сянка да се движи. И тя сега беше цялата светла. Изведнъж го
към текста >>
229.
Снимки и бележки към снимките на Изгревът том XXI
,
,
ТОМ 21
към снимките на "Изгревът" том XXI Писмо от Ангелина Радойкова до Любомир Лулчев от 29 септември 1915 г, плик Писмо от Ангелина Радойкова до Любомир Лулчев от 29 септември 1915 г, стр. 1. Писмо от Ангелина Радойкова до Любомир Лулчев от 29 септември 1915 г, стр. 2. Писмо от Ангелина Радойкова до Любомир Лулчев от 29 септември 1915 г, стр. 3. Писмо от Ангелина Радойкова до Стевка Стойчева, по-късно по мъж Няголова, от 29 септември 1915 г., плик Ангелина Радойкова до Стевка Стойчева, по-късно по мъж Няголова, от 29 септември 1915 г Последните 3 реда са от Любомир Лулчев Наряд от 16.8.1910 г., написан на два листа с еднакъв почерк, а отзад с почерка на Учителя е написан различен текст, отбелязан в точки 13 и 14. 13. Учи се на всяко търпение..., 1910 г. Учи се на всяко търпение. Пренасяй мъчнотиите с радост, работи за Истината и ще направя да възрасте душата ти в мир и веселие. [Знаци.] (Свещеният подпис) 14. Пази закона ми..., 1910 г. Пази закона ми, осветявай името ми всякой ден в твоята душа, и аз ще ти дам живот и здраве на духът, да се радваш. [Знаци.] (Свещеният подпис) Писмо от Учителя Петър Дънов до Кънчо Стойчев от 21.12.1913 г., стр. 1 Писмо от Учителя Петър Дънов до Кънчо Стойчев от 21.12.1913 г., стр. 2 Покани от Учителя Петър Дънов за събора през 1914 г до Величка и Кънчо Стойчеви, външна страна Покани от Учителя Петър Дънов за събора през 1914 г. до Величка и Кънчо Стойчеви, вътрешна страна Сн. 1. Учителят Дънов, 1921 г. Снимката е направена в гр.
към текста >>
230.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 21
Няголов ................................................................................................................................. 7 І. А. Любомир Лулчев: Биографичен очерк ..................................................................... 8 І. Б. Любомир Лулчев: Тълкуване на хороскопа............................................................ 19 ІІ. Учителят Дънов за Соломон. Извадки от беседите на Словото Му ........................................ 25 ІІІ. Любомир Лулчев. Вестник „Ратник на свободата”. Статии . Мота от Словото на Учителя Петър Дънов...................................................................................................................................... 43 А. Година I - 1924 г. Редактори: Любомир Лулчев, Андро Лулчев................................... 44 Б. Година II - 1930 г. Редактори: Любомир Лулчев, Андро Лулчев................................ 115 В. Година III - 1931 г. Редактори: Любомир Лулчев, Андро Лулчев .............................. 225 Г. Три речи от Андро Лулчев, военноинвалид и народен представител ........................ 271 Д. Учителят Петър Дънов за войните, 1912 ÷ 1913 г. и 1914 ÷ 1918 г.: извадки от беседите Му........... 294 ІV. Убийството на „дъновистката” Ангелина Лулчева.................................................................. 324 V. Истината за спасяването на евреите в България от нацизма, хитлеризма и фашизма........ 375 VІ. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата
към текста >>
231.
8. ЕДИН НЕОБХОДИМ ЗАКОН, ЗА КОЙТО НЯМА ДА ИМА РАЗНОГЛАСИЕ (бр. 2, 26.І.1924 г.)
,
,
ТОМ 21
ЗАКОН, ЗА КОЙТО НЯМА ДА ИМА РАЗНОГЛАСИЕ (бр. 2, 26.І.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 2, 26.І.1924 г., София, стр. 1) Закон - това е волята на болшинството от обществото, изказана по един или друг начин. Може да се спори доколко тоя или оня начин изразява реално гласа на народа, но за задължителността на законите според всички партизани на съществующия строй - това не може и да се разисква. Гласува се вече закон за защита на държавата. Това добре - грижат се хората за своето отечество, защо има хора, които да не харесват реда в него. Може би и те са прави - и затова не спорим - не сме съдии. Но заседаващите в парламента претендират, че изразяват волята на народа, който ги е избрал. Това - още по-добре. Може би тоя народ има сериозни причини да се бои, че отечеството му е в опасност. И може да са прави - други идеали за „ред и законност”, в които тия, които са горе, ще бъдат долу; и тия, които са долу, ще бъдат горе (най-после може би да им е дотегнало да са все долу) се изнасят на жизнената сцена. Нека дадат право на част от народа да мисли и по-различно, отколкото избраниците народни и техните гласоподаватели. Но ако за строя и държавното управление има спор, ако може да има препирни дали земеделци и комуниста са разумни или разрушители, а другите партии са „творци и спасители на отечеството”, та по това да се разделя народът напротивни лагери, по един въпрос обаче всички тия избиратели (без разлика на убеждения) не се ни най-малко различават -
към текста >>
232.
70. КАБИНЕТ Д'АФЕР*. ДА СИ ОТИДАТ ЛИ? (София, 1925 г.)
,
Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”
,
ТОМ 21
ДА СИ ОТИДАТ ЛИ? (София, 1925 г.) (Един ратник на свободата. Кабинет Дафер. Да си отидат ли? София, 1925 г. Изд.: Редакция „Ратник на свободата”, бул. „Македония” № 54) ВМЕСТО ПРЕДГОВОР Скъпата ни Родина е разпъната на кръст. Достойни нейни синове, които с телата си бяха образували оная жива стена, в която се разбиваха вълни на съседи и задморски народи цели години, днес тия братя са забравили, че в техните жили тече една и съща кръв, че те заедно делиха несгодите по окопите и се радваха и скърбяха тъй дълго един до друг в променливите и бурни дни на живота... Днес те са застанали едни срещу други, наскърбени, озлобени, претендиращи. Едните сочат юмруци, други приготвят, картечници и бомби; едните убиват, другите избиват... Всеки ден по улиците на София, па и цяла България, се лее кръв - скъпа българска кръв на родни братя... Докога това? Нямали някой начин да се предотврати неминуемото сблъскване още по-жестоко на утрешния ден? Това ожесточение го имаше и преди 9-и.VІ, но след тая дата то се усили, вместо да отслабне, както очаквахме. Не е ли естествено да се помисли, че употребените методи са дали тия отрицателни резултати? Има ли някой начин - последен може би - да се изглади конфликтът между родни братя не по пътя на самоубийството и саморазправата, па била тя лична или носяща фирмата на една „държавна необходимост”? Нашето скромно мнение по тоя повод излагаме в следващите страници. То е може би непълно и достатъчно мотивирано, може би е и
към текста >>
233.
35. ДА НЕ СПОРЯТ (бр. 9, З.ІІІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
свободата”, бр. 9, З.ІІІ.1930 г., София, стр. 2} Ехото от селско-общинските избори още не е стихнало. Арести, терор, убийства като спътници на всички избори бяха и сега, само че този път - в по- голям мащаб... „Правителството бито в изборите, парламентарна, журналистическа анкета” - искат, говорят, пишат опозицията... Вестник „Зора”, 18.ІІ.1930 г: ПЪРВИЯТ МИНИСТЪР ЗА ИЗБОРИТЕ ИНЦИДЕНТЪТ В ГОВЕДАРЕ Запитан министър-председателят г-н Ляпчев за впечатленията му от изборните резултати, ни заяви: - По-добре от това - здраве! Вземете данните от други избори и ги сравнете. Ще видите резултата. Въпреки реконструкцията и цялата пакостна агитация, правителството излиза с победа, която показва, че то здраво стои на краката си. Колкото се отнася до инцидента в с. Говедаре, той е резултат на една стара вражда.” Кои казват истината? Опозицията твърди своето и управляващите държат на своето - спорят. Да престанат да спорят, да играят на победени и победители в тези тежки дни за народа, за които тежки дни никой не спори и са, защото всички ги живеем и чувствуваме. Налага се едно ново допитване до народа. Да застане начело едно ново временно правителство, не от победителите, нито от победените, а от нови хора един кабинет D'afer [d'affaires], който да произведе избори и от така получените резултати да се състави бъдещият кабинет. Така ще се получи едно реално съотношение на народа и парламента, следователно едно здраво, облегнало се на целия народ управление. Повече от
към текста >>
234.
6. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3293, 30.VІ.1930 г., стр. 3
,
,
ТОМ 21
г. XII, бр. 3293, 30.VІ.1930 г., стр. 3 Съдебното дирене по убийството на Лулчева се привърши. Разпитът на последните свидетели. Резултатите от огледа в къщата на Лулчева. Враждебни манифестации срещу подсъдимите. Вчерашното заседание на съда започна в 8 ч 25 мин. Любопитните значително са намалели, пред съда има само около 80 ÷ 100 души. В залата пък има около 45 жени и 20 мъже, като се изключат служебните лица. Трябва да се пристъпи към разпита на останалите трима свидетели, но понеже се оказва, че още не са дошли, съдът решава да се направи оглед в къщата на Лулчеви. Започва РАЗПИТЪТ НА Г-Н МАЛИНКОВ, следовател при Дирекцията на полицията. Той разправя, че в понеделник му възложили следствието по убийството на Лулчева и му дали всички подробности и факти, с които е разполагала дотогава Дирекцията на полицията. Дал нареждане Малина да дойде в 2 и половина часа след пладне, да направи с нея оглед на местопроизшествието. Когато влезли в къщата на Лулчева и пристъпили прага на стаята, в която бил намерен трупът, Малина трепнала неволно. Тоя я запитал какво й става. - Не мога да гледам кръв - отговорила тя. В стаите имаше разхвърляни дрехи, но по всичко личеше, че това разхвърляне не е естествено, а умишлено построена работа. Доктор Георгиев, който е бил там, изказал предположението, че убийството е извършено с тъпо оръдие... Председателят: - Намерихте ли някаква тесла и къде? Доктор Георгиев ми каза, че в коридора е намерил някаква тесла. Когато продължихме
към текста >>
235.
1. ИСТИНАТА ЗА СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В БЪЛГАРИЯ - Светозар Няголов
,
V. Истината за спасяването на евреите в България от нацизма, хитлеризма и фашизма
,
ТОМ 21
Истината за спасяването на евреите в България от нацизма, хитлеризма и фашизма 1. ИСТИНАТА ЗА СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В БЪЛГАРИ (Светозар Няголов. Истината за спасяването на евреите в България. ИК „Виделина”. София, 2000 г.) На 29.VІ.1864 година (стар стил) - Петровден, в село Николаевка - Хатърджа, се ражда третото дете на свещеника Константин Дъновски. Първото е дъщеря му Мария, второто - синът му Атанас, а третото, понеже се ражда на Петровден, е с името Петър. За пръв път във Варненска област, в с. Николаевка, се отваря училище с преподаване на български език, учител в което става Дъновски. С помощта на руския консул Рачински, той започва да служи на български и славянски в черквата „Св. Георги” и води борба за освобождаване на българите от гърцизма, като застава начело на българската епархия във Варна. Наклеветен от гърците, Дъновски попада в затвора и едва остава жив. След освобождението на България, продължава работата си във Варненската епархия. Синът му Петър расте и до 6-годишна възраст не говори. Обича да ходи сред природата, да съзерцава и вниква във всичко, което го заобикаля. Във всяка проява той търси причините на нещата. Започва да предсказва на своите домашни предстоящи за тях събития. Учи основно училище и след Освобождението завършва Варненската петокласна гимназия. След това учи в Свищовското богословско училище. Висше образование по богословие и медицина добива в Америка. През 1895 г. Петър се завръща в България и започва активна духовна
към текста >>
236.
А. Писма във връзка с делото срещу Любомир Лулчев
,
VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев
,
ТОМ 21
връзка с делото срещу Любомир Лулчев 1. Нотариална декларация от д-р Стефан Кадиев До Господина Главния Народен Обвинител при Народния съд - София Декларация от Д-р Стефан Станчев КАДИЕВ, военен лекар, 48-годишен, живущ в гр. Кърджали, Щаба - 10-а пехотна дивизия, по отношение обвиняемия пред Народния съд ЛЮБОМИР ХРИСТОВ ЛУЛЧЕВ За изясняване на обективната истина относно подведения да отговаря пред Народния съд Любомир Христов Лулчев, считам за свой дълг да изнеса пред почитаемия Главен Народен Обвинител следните неща: При разни случаи, когато съм отивал при Любомир Лулчев, аз го чувах да казва следното: - Царят ми се оплакваше, че народът не искал да го слуша и че заслужавал да се вдигнат бесилки. Казах му: “Как така? Тоя народ, който ти целува ръцете, ти искаш да го бесиш?” От горното заключих, че ако Лулчев е могъл да влияе на цар Бориса, то е било в народолюбив смисъл. Друг път ми казваше: - Всякога, когато е отивал в Германия при Хитлера, му е напомняно да му казва: “В България има хора, чиито съвети са се сбъдвали. Тези хора настояват да не отваряш по никой начин война на Русия.” Вместо да каже това, Борис е казал: “Моето мнение е да не обявяваш война на Русия”, поради което Хитлер не го е послушал и обяви война на Русия.» От горното заключавам, че Лулчев е употребил всичкото си влияние пред Цар Бориса да настоява пред Хитлера да не обявява война на Русия. Доколко е бил послушан - историята е налице. Трети път ми казваше: - Там е работата, че той не всякога
към текста >>
237.
IX. Светозар Няголов А. Автобиография
,
Първа част
,
ТОМ 21
А. Автобиография Пред нозете на Учителя Беинса Дуно 1. Кънчо Стойчев На 3 (14).02.1865 г, вторник по обед (12 ч), се ражда син на поп Стойчо от с. Змеево (Дервент), Старозагорско. Кръщават го на името на дядо му Кънчо, Майка му се казва Мария Ноева. Баща му Стойчо е душата на освободителното дело в Старозагорския окръг, Домът му е бил укритие за комитите и е бил постоянно посещаван от Апостола на свободата Васил Левски. Селото се намира настрана, на север от града, и е много удобно, скрито в баирите, за провеждане на освободителното дело. Мястото е много чисто; там са кацали извънземни със своите светящи чинии и селяните са ги мислили, че са змейове, и го кръстили с. Змеево. Селото е свидетел на много революционни случки от борбата на българите срещу турското робство. Много от жителите са участвали в Освободителната война. След изгарянето на Стара Загора семейството на поп Стойчо се премества в град Бургас. Тук дядо ми Кънчо завършва гимназия и започва да работи като телеграфопощенски чиновник. Дядо ми Кънчо Стойчев е типичен Водолей, Слънцето му в зенита е в секстил с Юпитер, в тригон със Сатурн, в точен тригон с Уран. Това го прави крайно свободолюбив, с много хубава обхода към високостоящите и началниците си. Неговият буден дух постоянно търси новото в живота, чете постоянно окултни книги като Бен Гур, „Животът на Христа”, „Камо грядеши” („Quo vadis?”) от Хенрик Сенкевич, „Безсмъртната любов”, „Емил, или за възпитанието” от Жан-Жак Русо, „В
към текста >>
238.
IX. Светозар Няголов А. Автобиография
,
Четвърта част
,
ТОМ 21
А. Автобиография Четвърта част 121. Бандата Правех неуспешни опити да накарам Павел да научи математиката. В 11-и клас идва математик, който през целите часове ги карал да решават задачи и той я научи добре. Когато завършваше, комунистическите деца образуваха хайка и постоянно го гонеха и биеха. Веднъж майка ми минава през двора на училището и вижда Павел, заобиколен в кръг от децата, и го удрят. Тя се развиква и те се разпръснали. Павел има Сатурн в 7 дом в Рак - в заточение; и със своят упорит Козирошки характер не можеше да оправи отношенията си със съучениците си. След свършването на гимназията бандата се разпръсна: едни отидоха да учат, втори - да работят, трети се ожениха и се махна тази тежест от главата ми. Аз редовно посещавах Мусала и езерата. Никога не са се повтаряли условията, времето, случките, които са ме съпътствали. Давам едно описание за отиването ми на Мусала през 1990 г. 122. Една екскурзия „близо до Бога” - Мусала Нареди ми се да отида на 20.03.1990 г, до Мусала и да посрещна духовната 1990 г. и първия ден на пролетта. Имах да взимам компенсации, взех два дена, купих си билет за автобуса във вторник сутринта в 6 часа за Самоков. Подготвих раницата, макар и късно - имахме гости. Какво ми беше нужно да преспя на заслона: трионче за рязане на клековете, кибрит, канче алуминиево за топене на сняг за гореща вода и малко храна. Много пъти пожелавах за такъв празник на природата да съм сам в планината и винаги се намираха по десетина
към текста >>
239.
XI. Писма от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова, живуща във Франция
,
,
ТОМ 21
Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова, живуща във Франция 1. Писмо от Светозар Няголов до Величка Няголова от 26.02.1993 г. Б. е Л. 26.02.1993 г. София Обична сестра Величке, Получих писмото ти и отговарям. Верно е, че годината е съдбоносна и много сериозна за Братството. Започват революции в умовете на хората (Козирог) и пречистване на старото. Три съвпада, от които най-сериозен е Уран ретрограден съвпад Нептун ретрограден - 20.08.1993 г. Още по-труден за нас и положението ни е Сатурн квадрат Плутон ретрограден - 20.03.1993 г., малко преди пролетта и вторият Сатурн ретрограден квадрат Плутон - 9.10.1993 г, които ще се отразят най-силно в Русия. Ще има земетресения в Америка и Европа, суша и 1994 г. - глад. Венера в Овен е в падение и любовта между хората ще бъде слаба остра, но омекотена. Марс също е в падение в Рак и дава неподчинение, борби и трудности в душата. Потискане на духовните условия и течения. Всичко е изпита отвън, които не трябва да ни засягат вътрешно. За издаването все още условията са много трудни, почти нищо не се е променило, но идват дни на радост за служителите. Катаклизмите няма да засегнат пробудените души, те са запазени. Хубаво е да зашиеш в дрехата на Благовест 91-ви псалом и Добрата молитва, като отидеш при него. Работа, за да се пробуди съзнанието му, иначе ти си спъната. Да благодарим за всичко, което животът ни поднася. То е заслужено. Светозар 2. Писмо от Светозар Няголов до Величка Няголова от 07.03.1993 г. Б. е Л.
към текста >>
240.
XII. Очерци за Светозар Няголов от неговите приятели
,
,
ТОМ 21
Светозар Няголов от неговите приятели 1. Очерк за Светозар Няголов Стефан Стоянов Косев Всеки човек, докоснал се до Словото на Учителя, получава кореспонденция, която го упътва за нови и важни промени. И винаги, когато се доближим до приятели, непосредствено общували с Него, доволството е пълно. Светозар е художник и музикант, който умело пренася картини от един жив (а не митичен) свят на спомени за Учителя и като свидетел на една епоха, пълна с красота, при нашите срещи ние спонтанно сме се отваряли за Словото. И всякога се е формирала в съзнанията ни невидима мисловно-творческа среда на реално духовно присъствие, което обновява и дава някакъв вътрешно сладък разумно доловим копнеж към Божественото. Годината е 1995 г. - 12 април, София. Уран от 01.04 е във Водолей и в този знак престоя до 2002 г, което бе време на съдбовни промени. Разговорите при нашите гостувания в дома на Светозар, Еленка и Павел почти винаги са започвали с цигулка и песни. Тематичните размишления при всеки наш престой, споделяни диалогично, са записани от нас с внимание, тъй като в такъв момент се стремим да откриваме аналогии и съответствия, които са в съзвучие със случващото се в нас самите и това, което ставаше като историческо събитие извън нас, Проникновено и с топлота, въпреки студения априлски ден, Светозар ни обгърна с поглед, и с обич започна да изрича цели пасажи от Словото на Учителя, както и свои вътрешни откровения, което ни пренесе в една жадувана реалност. „Бог живее в нас,
към текста >>
241.
XX.Хороскоп на Величка Крумова Няголова
,
,
ТОМ 21
Величка Крумова Няголова 27.06.1941, петък, 23h 55', София 1h 33' Светозар Няголов На Асцендента й изгрява зодиакалният знак Риби. Обикновено дава ниско тяло на ръст, отпусната, с клатушкаща се походка и пълна. Ходилата са обикновено извити навътре. Тялото е слабо и лишено от възстановителни сили. Кожата има блед цвят, очите са сини или сиви, воднисти и без израз. Носът е голям и тлъст. Има силна склонност към медиумизъм, който е опасен за психиката й. Ако попадне под психически контрол, няма да може да се освободи нито в този, нито в другия живот, понеже е инертна и й липсва волева съпротивителна сила. Доста е страхлива, боязлива и плаче при предизвикателство. Обича бездействието повече от удобствата и се раздвижва при крайна необходимост. Обича промените на сцените и обича да се мести от място на място. Обича изрядните неща за ядене и пиене и поради слабата си воля мъчно обуздава големия си апетит. Някои с този Асцендент стават непоправими пияници. Марс на Асцендента я прави бойка и волева, със стремеж да се справя с мъчнотиите на живота, които постоянно й се явяват и я съпътстват. Склонна е да си навлича враждата на хората, с които живее в близост. Родените с Риби на Асцендента имат една по-висока страна, понеже те са на края на един еволюционен цикъл (на Риби) и в началото на новия (Водолей), който го сменя. Те стоят на прага на нещо по-високо за тяхното развитие. Затова родената обикновено не е способна да живее според възможностите на знака си,
към текста >>
242.
XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева
,
Б. ПИСМА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ДО СТЕВКА СТОЙЧЕВА, ВПОСЛЕДСТВИЕ НЯГОЛОВА
,
ТОМ 21
и Стевка Стойчева Б. ПИСМА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ДО СТЕВКА СТОЙЧЕВА, ВПОСЛЕДСТВИЕ НЯГОЛОВА 1. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 1 май 1925 г. Варна, 1-ви май 1925 г. Днес е първи май. Празникът на пролетта и същевременно на любовта. Тази сутрин с една добра и весела компания отидох вън от града, за да прекараме целия ден всред природата. Всред шеги и веселие мина целият ден и преди половин час – 71/2 ч, си бях вече в стаята. Каква беше радостта ми, като видех на масата ми писмото ти и с какъв интерес го прочетох, оставям сама да си отговориш. Трогнах се както от твоето, така и от няколкото редчета на уважаемата ти приятелка, за които крайно ви благодаря. Тука времето е повече от чудесно. За театъра нищо особено не мога ти писа. Известно ти е за траура, който е обявен до 15.V и през което време се забраняват всички видове забави, театри, концерти и пр.* Всички артисти напоследък са в окаяно положение. Грозна мизерия царува тук, в нашите кръгове - но да не говоря за това. Блазе ти, че ти си живееш спокойна в малкото селце, доволна от това, което притежаваш. Колко бих желал да бъда там при теб!... Знаеш ли какво? Вчера ми се случи едно голямо нещастие. Запознаха ме с една госпожица и ме оставиха насаме. Тя започна да ми подмята големи работи и насмалко щеше да ми се признае в любов, ако не бях променил разговора. Истина ти казвам, цял се изпотих, докато я накарам да говорим за по-отвлечени неща. Но хайде, довиждане, че съм много уморен. Хиляди целувки
към текста >>
243.
XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева
,
Б. ПИСМА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ДО СТЕВКА СТОЙЧЕВА, ВПОСЛЕДСТВИЕ НЯГОЛОВА-ПРОДЪЛЖЕНИЕ 2
,
ТОМ 21
и Стевка Стойчева Б. ПИСМА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ДО СТЕВКА СТОЙЧЕВА, ВПОСЛЕДСТВИЕ НЯГОЛОВА 31. Пощенска картичка от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 2 януари 1928 г. 2.1.1928 г. (Меркурий - знак = сряда), 11 ч вечерта Б. Л. Н. П. Щ. (Божията Любов носи пълното щастие.) Трикотажна фабрика Заимови за г-ца Стевка Стойчева гр. Габрово Мислех да ти пратя извадки от беседата - а не можах нито редче да ти напиша. Всеки ден съм с Уч. (Учителя), но има и тупаница чиста работа. Здраве му кажи! На зная какво е, но борба е. Прилича на зимна виелица, която тормози човек както си иска (или: не чака). И мечките се търкаляли, когато... Тук съм заспал на писмото - и днес, 3.1., го продължавам в 121/2 ч. на обяд. Времето е облачно, а и инак си или е облачно. Работа има много - а мързел безподобен ме е налегнал - самият аз не мога да се позная. Пък и много работа вървят полека, а други хич и не вървят - но казвам сит те сигурно са непотребни. Както и да е - все за добро ще е. Ти там работиш ли? Сигурно си са те натоварили добре. Радвам се, че сполучих донякъде да схвана някои неща по землетресенията и почнаха да се проверяват предсказанията. Понеже тая стая е много сънлива - човек му се доспива само щом седне на стола. Ще си ида горе - белким там или дойдат „харниците” духове. Сетих се, за „харници”. Пенка отпътувала за вилаета си, без да я видя, оставила ключа, че Минчо ще дойде. Друго има, но ме мързи да пиша, т. е. то се отнася до Учителя и мен. Хубаво е, във всеки
към текста >>
244.
XXV. Писма от Величка Няголова до Вергилий Кръстев
,
,
ТОМ 21
Величка Няголова до Вергилий Кръстев 1. Братът е цяла легенда - писмо от Величка Няголова до Вергилий Кръстев от 21.10.2002 г. Бог е Любов! 21.10.2002, France Здравей, Вергилий! Получих писмото ти, с всички обяснения, както и последния там на „Изгревът”, Много ти благодаря. Огромна работа вършиш и няма кой друг да я свърши! Да си благословен от Бога и Учителя! Всеки ден се моля за тебе да си жив и здрав още дълги години, за да свършиш огромната си работа! А да имаш и пари, че е много скъпо издаването! Бог се грижи за тебе и ти помага! Радвам се и за концертите - рецитали, които организираш! Браво! Бог е с тебе! Колкото до материала ми за брат Любомир Лулчев, ще кажа, че е личен и много дискретен. Оставям те да прецениш дали ще го включиш и как.* Аз от моя страна, избягвах имена, има най- вече майка ми, аз и синът ми Благовест. Защото чрез мене говореше братът. И най-вече е давал съвети за мене и моя труден живот в този период. Много ми е помагал. Говорил е и на майка ми, много нежно и с любов, като все й е помагал. Тя трудно преживя заминаването на баща ми Крум през 1976 г. И всяка година на годишнината му едва оживяваше. Този велик брат й помогна да добие свобода на душата си и да продължи да живее за славата Божия, но вече като свободна душа. Много помагаше и на сина ми Благовест, като го наричаше „моя приятел”. Много от говоренето му е в стихотворна форма и трябва да се даде така. В тези негови речи от отвъдния свят няма пропаганда, защото са лични и никой
към текста >>
245.
Снимки и бележки към снимките в „Изгревът том XXII
,
,
ТОМ 22
към снимките в „Изгревът" том 22 СНИМКА № 1. Петър Дънов в с. Хотанца,24 ноември 1887 г. Петър Дънов е основен учител в село Хотанца, Русенско. Заснет е в гр. Русе във фотоателието на Francois Bauer, като е изписано на гърба на снимката старото име на гр. Русе, а именно Русчук.На обратната страна на снимката Петър Дънов собственоръчно е написал: „В знак на искрена братска любов подарявам за спомен ликът си на Мария П. Стамова. Помнете ме в Исуса Ваш искрено любящ брат." Подпис П.К. Дънов, Русе, ноември 24.1987 г. Хотанца. „Блажени онези души, които живеят в небесна любов." СНИМКА № 2. Петър Дънов в САЩ, 1891 г. Петър Дънов изпраща снимка до рождената си сестра Мария. На гърба на снимката е отбелязано: П.К. Дънов - Dreu Seminary Madison. nov. 16.1891 год. Отдолу е написал: „До моята любезна сестра Мария П. Стамова от П. К. Дънов - ноември 15.1891 год. СНИМКА № 3. Петър Дънов и Величко Граблашев в САЩ Петър Дънов вляво и Величко Граблашев заснет в библиотеката на университета. Петър Дънов държи Библия в скута си, а Величко държи портрет с дясната си ръка. Зад тях е библиотека с големи подвързани книги, което показва, че това не може да бъде частен дом, както и окаченото знаме на САЩ. СНИМКА № 4. Петър Дънов, около 1904 г. СНИМКА № 5. Петър Дънов с приятели, около 1907 г. Снимката е направена в дома на Гина и Петко Гумнерови на ул. „Опълченска" № 66 около 1907 год.Седнали отляво: 1. Величко Граблашев, 2. Петко Гумнеров, 3. Петър Дънов, 4 Прави: 5. Мария
към текста >>
246.
ПОСВЕЩЕНИЕ
,
,
ТОМ 22
Господен, за Божественият огън и за Българския народ 1 . Всеки народ трябва да се съзнава като уд в Божественото тяло, за да знае где му е мястото и да функционира правилно в Божественото тяло , за да може да приложи Божествените идеи . А сега всеки народ мисли , че светът е създаден само заради него и всяко общество мисли, че светът е създаден само заради него, и всеки индивид мисли, че светът е създаден само заради него . Но Бог ни доказва , че светът е създаден само заради Него. Божественият Дух се стреми да създаде най-висшата форма, в която да се прояви Той! 2. Иде една нова вълна от Космическото пространство , вълна на Божествената Любов. Наричат я още „Огнена вълна". Тази вълна има мощни трептения , които организмът на всеки човек не може да издържи . Затова се казва , че Бог е огън всепояждащ . Тези, които са готови да издържат трептенията на тази вълна и я приемат ще просветнат, а онези, които не могат да издържат трептенията й, за тях тази вълна ще бъде огън , който ще ги изгори или ще стане причина да минат през най-големи страдания . И тези страдания ще ги приготвят да приемат Любовта, да се пробудят. Затова тази вълна на Любовта, която иде се нарича Божествен огън. В него ще изгори всичко старо, всичко нечисто. Когато хората минат през този Божествен огън , ще дойде Царството Божие на земята. Когато дойде Огънят на Любовта, Божественият огън, едни ще просветнат, а друг и ще изгорят , ще минат през разкаяние. 3. Земята трябва да се пречисти.
към текста >>
247.
Из Словото на Учителя
,
VII. Учението на Учителя - предвестник на новия живот и идването на Шестата светеща раса .
,
ТОМ 22
Учителя - предвестник на новия живот и идването на Шестата светеща раса . „Когато дойдат бъдещите хора, от главите на които ще излиза светлина, светът няма да се нуждае от никакво друго осветление. Светлината, която ще излиза от главите им, ще бъде по-силна от дневната Така ще действа и музикантът със своята музика... И колкото повече този музикант свири, толкова повече и светлината в пространството ще се увеличава... От лъковете на бъдещите музиканти и от перото на бъдещите поети и писатели ще излиза светлина, която ще осветява цялото пространство. Днес е векът на електричеството. Бъдещето е векът на човешкото сърце. Енергията, която ще излиза от човешкото сърце, ще осветява и отоплява света. Божествената Правда, която иде сега в света, тя ще стопли човешките сърца. Само така можете да се повдигнете. Само така можете да постигнете истинското знание. Това е идеалът на човешката душа." (10, с. 23) „Приятно е на човека да срещне хора, на които главите, лицата и сърцата светят. Това значи култура! Аз бих желал и вие така светите. Щом светите, няма да имате нужда от никаква лампа. Такива братя и сестри, такава публика, на които главите, очите, ушите, устата, сърцата и мозъците светят, са всякога добре дошли. Това значи хора на новата култура! Не е достатъчно само да се говори за новата култура, но трябва да се знае, че хората на новата култура светят. Когато всички хора придобият тази светлина, те ще си подадат ръка и всички заедно ще светят, ще показват пътя на
към текста >>
248.
3.Учителя за Седемте рилски езера
,
,
ТОМ 22
Седемте рилски езера Учителят дава името Махарзи на първото езеро, което означава „Голямата почивка" . Първото езеро представлява физическият живот, стомахът, от което Учителя ни изтегли и ни качи на бивак при второто езеро. Първото езеро е разположено на 2095 метра надморска височина, то е обрасло с тревна растителност, хвойна и клек. Около него има хубави полянки, на една от които - източната, често играем Паневритмия и се снабдяваме с дърва за кухнята. Най- голямата дълбочина в него е 11 метра.** На второто езеро Учителят дава името Елбур , което означава „Бог е силният" , или „Езерото на изпитанията" . То е свързано с низшата област на астралния свят и всички изживявания на чувствата. Представлява важният орган от тялото, свързан пряко с българите - черният дроб. Елбур е разположен на 2184 метра. *Вж Изгревът, т. Ill, с. 161-162, N25 ** Вж Изгревът, т. Ill, с. 162-163, N26 Учителят казва, че е 2230 метра/надморска височина. Има площ 35 дка, но е най-плиткото, почти кръгло езеро, с. Дълбочина 2,5 метра. Отвсякъде заобиколено с пътеки и по повърхността му цъфтят много бели лилии. Туристите го наричат Рибното езеро*. Третото езеро се нарича Балдер Дару, което преведено, означава „Онзи, който дава благата" . Свързано е с висшата област на астралния свят и представлява старото седалище на душата „plexus solaris" - слънчевият възел. Разположено е западно от второто езеро на 2216 метра надморска височина. То има 3 разклона и се нарича от туристите Трилистника.
към текста >>
249.
4. Спиралата
,
,
ТОМ 22
дейност, която братята подемат, е разчистване на камъните на полянката пред кухнята, за да може тя да се използва за Паневритмията. По време на разчистването приятелите решават да съберат всички излишни камъни в средата и да направят една спирала, на която на обяд да се сяда**. Постепенно братята се добират до един голям камък, който се търкулва от мястото си и застава точно на пътеката. Правят много усилия да го преместят, но безуспешно. Идва Учителят и мълчаливо следи тяхната работа. Един брат от групата решава с удари с лоста да го разцепи на две и така по-лесно да го махне от пътя. Учителят веднага се намръщва и отива настрани от работното място. Братът удря много пъти с лоста, но камъкът не се дава. Той забелязва, че Учителят е недоволен от неговата дейност, спира да удря с лоста, отива при Учителя и му предлага да използват пейките, построени от греди за сядане, и така да преместят камъка от пътеката. При тези думи лицето на Учителят се прояснява, светва и той казва: „Може, може." Започва една обмислена, планомерна работа. Камъкът е подхванат с лостовете и пейките, изправен на една страна и подпрян с по-малки камъни. След това с дружни усилия братята успяват да го обърнат няколко пъти. Учителят следи с жив интерес работата им и посочва къде да се постави този голям камък: накрая на наредените камъни, като завършек на спиралата. *Вж Изгревът. т. Ill, с. 165-166. N29; т. VII, с. 204-205, N10 ** Вж Изгревът, т. Ill, с. 170-172, N33, том II, снимка
към текста >>
250.
Г. Промени в Паневритмията и песните на Учителя,как се свири и играе Паневритмията.Бележки
,
,
ТОМ 22
Паневритмията и песните на Учителя,как се свири и играе Паневритмията.Бележки В живота на Братството се забелязва едно особено явление. Приятелите, се стремят постоянно и навсякъде да коригират Бога: коригират Словото и то губи духовната си същност, като особено старателен в това пакостливо дело сега е господин Димитър Калев и приятелите около него - Филип и др. Всяко същество на Земята, колкото е по-несъвършено и просто, мисли, че много знае и търси грешки на Бога и смело Го коригира. Какво можеш да коригираш в съвършеният Беинса Дуно, който управлява цялата Вселена и всички Богове и Ангели слушат с трепет всяка Негова дума? Само ние пигмеите и глупавите деца на Земята можем да извършим тази Велика глупост. Как ни търпеше Учителя - такива безобразници? Когато музикантите му се перчеха и искаха и коригираха песните Му, Той отсече: „На Изгрева няма нито един, който да разбира от окултна музика." Това Учителя го обяснява: „На Изгрева 75% са врагове и гонители на Братството и 25% се учат. Макар, че съм ви дал толкова песни и молитви, които използвате, мъчно ще се справите с лошите влияния на тези 75% врагове, които ще развалят всичко хубаво в живота ви." Имаме случая с Кирил Икономов, който постави във втората част на песента „Мога да любя" - „Слуга да стана" един „си бемол", за който Учителят му каза да го махне, защото ще му причини големи страдания. Той - големият музикант завършил Академията има толкова много знания! Как може да го коригира някой. И не послуша
към текста >>
251.
част I Вселяването на Божественият Дух в Петър Дънов
,
,
ТОМ 22
Дух в Петър Дънов 7/19.03.1887 г. село Тетово, Русенско Известна е историята на бащата на Учителя Петър Дънов - Константин Дъновски, роден в будното родопско село Читак, Ахчелебийско, днес квартал Устово на град Смолян. Той учи килийно училище, след това в Пловдив, Пазарджик и в 1847 г. отива в град Варна. Той има много хубав глас и пее в черквата. Обръща внимание на гръцкия митрополит Порфирий, който го взема под свое покровителство. В 1854 г. под напора на младежките му сили, решават заедно с трима свои приятели да отидат в Атонския манастир, за да станат калугери. Като пътуват с парахода за Атон, става голяма буря в Средиземно море, претърпяват корабокрушение, от което по чудо се спасяват и излизат на брега. На 10.04.1854 г. отиват в Солун и влизат в черквата „Свети Димитър - Касъма Джамаси" да запалят свещ и благодарят за чудното им избавление. При излизане от черквата те срещат един възрастен, непознат за тях свещеник, със среден ръст, сухо лице, дълга бяла брада и пламенни очи. Той ги благославя и разговаря дълго с тях и поръчва на Константин да се срещнат на другия ден пак в черквата, за разговор. При тази среща, както разговарят, изведнъж лицето на непознатия свещеник се изменя, става светло и над главата му се явява огнен пламък. При тази картина по тялото на младия Константин минават студени тръпки и той се изпотява. Старецът му казва: „Послушай съвета ми, да отидеш там, на мястото си във Варна, което ти е определил Божият Промисъл, понеже
към текста >>
252.
II . Вселяването на Христовият Дух в Петър Дънов
,
,
ТОМ 22
Дух в Петър Дънов Учителят работи усилено с веригата, като всяка година провежда братски срещи на членовете, около празника Голяма Богородица -15 август (сега 28). Годишните срещи от 1899 г. до 1908 г. са проведени в град Варна. От 1909 г. до 1915 г. съборите се провеждат в град Велико Търново и се прекъсва от световната война. Сестра Мария Казакова прави протоколите на срещите от 1906 до 1908 г. От 1909 г. до 1912 г. протоколите се водят от брат Петко Гумнеров. От 1913 г. до 1915 г. - от брат Димитър Голов. В 1912 г. Учителят отива два месеца преди срещата, през м. юни в Търново и се настанява в закупената през 1911 г. братска къща в село Арбанаси. Там той работи усилено с Библията, от която изважда стиховете, необходими за написването на книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината". Учителят я прочита на събора, като дава и обяснения за нейното използване. Скоро след това брат Димитър Голов напечатва книгата на луксозна хартия с кожена подвързия. Учителят ги раздава, подписани от него, на всички присъстващи на събора през 1912 г. Тогава той обявява: „Христос никога не е присъства така, както тази година присъства. Какви ли не мъчнотии ми се създадоха преди събора, особено когато се даваха стиховете от Господнята книга, които със своите вибрации, образуват лъчите, потребни за всички. Духовете се опитаха да се докоснат дори до здравето ми." На този събор Учителят препасва престилка на кръста си и умива краката на своите първи ученици и полива на
към текста >>
253.
част III Вселяването на Господният Дух в Петър Дънов 576-
,
,
ТОМ 22
Дух в Петър Дънов На 16.07.1922 г., неделя, след връщането на Учителя с 104 братя и сестри от хубава екскурзия до връх Мусала, в 15 часа в Петър Константинов Дънов се вселява Господния Дух на Силите и той става Космичен Учител на цялата вселена Учителят обединява и хармонира космоса с Мировата любов и Космичната обич. Той съдържа в себе си троицата: Отец, Син и Дух. Вселяването става точно в 15 часа, когато Бог слиза и минава по земята да гледа живота на хората. „И чуха гласа на Господа Бога, като ходеше в рая надвечер." (Битие3:8) Затова Учителят, когато имаше някои важни срещи с някои братя или сестри, ги определяше винаги в 15 часа и в петък - деня, когато е създаден човека по образ и подобие Божие. Виждаме в хороскопа, че има 4 активни планети: Меркурий в перихелий, Юпитер в перихелий, Сатурн в перихелий и Нептун в перихелий и една ретроградна - Уран ретрограден, която ще проявява по-слабо Божествената мъдрост - това говори, че Учителят ще работи усилено върху обективния ум на българите (Меркурий в перихелий) и господаря на кармата Сатурн и запленен Меркурий от господаря на ада Плутон. Той ще работи и за възстановяване на връзката на българите с Бялото братство (Юпитер в перихелий), загубена преди 2000 години. Учителят ще омекотява значително и кармата на българите (Сатурн в перихелий) и ще ги изведе на добър край. Във Втората световна война България воюва с целия свят. Обяви символична война на Англия и Америка - опитахме им бомбите, след това на
към текста >>
254.
Учителят Дънов I. За двете риби и петте хляба. Беседа от Учителя, изнесена на 14.05.1938 г., събота, София-Изгрев
,
,
ТОМ 22
И ПЕТТЕ ХЛЯБА Беседа от Учителя, изнесена на 14.05.1938 г., събота, вечерта, София-Изгрев Ев. Йоан 6 гл. Ст . 1-15 Казах ви, че Христос нахрани 5000 души с две риби и пет хляба . Много е говорено за това чудо . Мъчейки се да обяснят как Христос е могъл да го направи с помощта на окултните сили . Но аз няма да ви говоря за това . Аз ще разгледам тази притча така , че да ви покажа колко неща има там , скрити в окултно отношение . Имаше едно време проповедник , който искаше да обясни , че хлябовете не са били толкова малки , колкото обикновените , но че били големи като скали . Верующите го слушали , казвайки си : „Какво значи това? " Един от тях , мислейки дълбоко , изразил чувствата си с едно леко изсвирване . Проповедникът го попитал какво мисли и не вярвал и на неговите обяснения . А той отговорил : „Да , вярвам и това не ме учудва , но не мога да си представя фурната , в която са печени тези хлябове. " Има много вероятни обяснения , за да разберем това чудо , но за да разберем Библията , не трябва да се държим за буквата .Обясних ви , че всичко, което можем да видим в природата - в минералното царство , растенията , животните , хората и т.н . - се представя пред нашите очи разпръснато и без никаква връзка . Често се лъжем като наблюдаваме нещата, без да възстановим връзките между тях, макар че те съществуват в действителност и винаги . Трябва човек да е по - издигнат , за да види , че има връзка между всичко . Има три свята : 1. Свят на фактите. 2. Свят на
към текста >>
255.
Светозар Няголов II. Как бе открита и намерена беседата от Учителя „За двете риби и петте хляба
,
,
ТОМ 22
Как бе открита и намерена беседата от Учителя „За двете риби и петте хляба" Случая с беседата от Учителя „Двете риби и петте хляба" , държана на 14.05.1938 г., събота , 18 часа Майката на с. Станка Желева (София) след Паневритмията 1950 г. отива по пътеката да се види със сестра Невена Неделчева. На завоя на пътеката - срещу бараката на Колю Драгнев, намира един ръкопис. Пита по целия Изгрев на кого е, но никой не го знае. Той е взет от някой брат от стенограмите на брат Боев, написан ръкописно на български. Стенограмите на брат Боев - неговите 100 тетрадки бяха конфискувани от ДС (Държавна Сигурност) и ние не знаем къде се намират сега. Ако изобщо съществуват. В тях може да се намери стенограмата на брат Боев за тази извънредна беседа, държана от Учителя в салона. От този ръкопис е напечатана и беседата. 1938 г. братя и сестри се разговаряли с Учителя за Агарта пред салона. Тогава Учителят ги поканил да влязат в салона и да им поговори по интересуващите ги въпроси. Там, в събота, на 14.05.1938 г. в 18 ч. изнася беседата „За двете риби и петте хляба". Евангелие от Иоанна, 6 глава, 5-14 стих. В тези 100 тетрадки със стенограми има записани много разговори и беседи, изнесени пред някои братя и сестри. Обаче в ръкописа няма данни кога е държана беседата. По Словото от изнесената от Учителя беседа, аз потърсих в таблицата датата и годината, когато е държана беседата, като имах предвид казаното от Учителя, че всяка година змиорките пътуват на големи групи до
към текста >>
256.
2 . Съзвездие Дева и Риби . Духовната земна ос.Свят на законите
,
,
ТОМ 22
Дева и Риби . Духовната земна ос . Свят на законите 25. Защо Исус е роден от Дева и е универсалната Риба? I. Исус Христос е роден от Дева . Светият дух в древноеврейския език, който е арамейски език, е от женски род. И когато слезе Светият дух върху человек, той се новоражда чрез Духа. А Светият Дух присъства само в Чистота и Светлина и Виделина. А това е Девата. А Девата в Зодиака е от 22 август до 22 септември. А съборите на Бялото Братство в Божествения и духовния свят започват всяка година от 19 август до 22 август. Това е узаконено от Учителя Дънов и това се вижда най- добре на съборите на синархическата верига от 1906 до 1915 г. и от 1922 г. до 1939 г. Тези протоколи от съборите са публикувани в „Изгревът", том XI, стр. 370-619.Така че Светият Дух слиза чрез съзвездието Дева по време на съборите на Всемирното Велико Бяло Братство. Девата ражда Духът. А това е Светият Дух, който в арамейския език е от женски род. Значи Светият Дух е женско начало. В Евангелието на Филип се пише: „Някои казват, че Мария е заченала от Светия Дух. Кога се е случвало жена да зачене от жена?" Този мит възниква вън от Палестина, където не говорят арамейски език. Но Девата не ражда човека в плът. В българския език думата „Духът" е от мъжки род. И когато казваме, че Духът ражда, ние го разглеждаме, че той ражда идеята в Божествения свят и я оформя като принцип. Тя трябва да слезне в духовния свят като закони , а на физическия свят като факти. Това е редът. Друг няма. За тези
към текста >>
257.
3. Рибите и петте хляба. Слънчевия възел
,
,
ТОМ 22
петте хляба. Слънчевия възел 46. Вегетативната симпатична нервна система управлява вътрешните органи, жлезите с вътрешна и външна секреция, кръвоносните и лимфни съдове, гладките и напречно набраздени мускули и пр. Периферната част на вегетативната нервна система се състои от десен и ляв симпатически ствол Truncus sympathicus, съставен от 22 чифта възли - паравертебрални ганглии, разположени като броеница от двете страни на гръбначния стълб, в го-голямата си част с вретенообразна форма. Възлите се наричат ганглии - ganglia trunci sympatici. Различават се различни стволове: 1. Шийна част - Pars cervicalis trunci cympathici, състояща се от 3 възела, а понякога 4 възела. A) Горен шиен възел - ganglion cervicale superius - дълъг 2 см вретенообразна форма, разположен на нивото на II-III шийни прешлени. Б) Среден шиен възел - ganglion cervicale medium - с овална форма, разположен на нивото на V-VI шийни прешлени. Долен шиен възел - ganglion cervicale inferius - който в болшинството случаи се слива с първия гръден възел и образува т.н. шийно-гръден звездоподобен възел -ganglion cervicothoracicum stellatum с неправилна четириъгълна форма като звезда и се разполага на нивото на VII шиен прешлен и главата на първото ребро. Започва с разклонения и сплетение за сърцето - plexus cardiacus и белия дроб - plexus pulmonum. 2. Гръдна част -Pars thoracica trunci simpathici- състояща се от 12 възела разположени двустранно на гръбначния стълб от нивото на 1 до 12 гръден прешлен. Оттук
към текста >>
258.
Светозар Няголов- Значението на отстранените букви от стария правопис
,
,
ТОМ 22
fll CAABHHCKATA n CMEHOCT Caeroaap HArOI\OB 3HA4EH ETO HA OTCTPAHEHl1TE 6YKBl1 OT CTAPl1Sl nPABOn C . Ha27.02.1945 r. no Bp9M9 HB BTOpoTO per8HTCTBO B 6bl\rapvtC9 BbB9A9 HBpeA6B - 3aKoH 3a npoM Ha Ha npasonvtca. npeMaxear ce rp111re 6yKelll b, M or 6MrapcKara a36yKa, a b ocr8a8 K8TO rp8tKHB 3a)J.B'-18 111 KBTO 4BCT OT Hero, 6bJ\rapii'1T9 CbWO AB non,roTBHT YCI\OBvtRTB 38 pa60TB Ha .Oyx8 Ha 111cn1HBTB - 5elf1Hca .OyHo Ha 3eMRTa. Aa npvteMar HOBOTO Y48Hif19 HB 6paTCTBOTO 111 Alo60BT8, AB ro npli!AO>KBT B >tttK.D.Y CI\BBRHCKme HBPO.Ill-1 Ha pa36Lo1paeM 3B TX 93l-1K. nei\OTO Ha 6pBTATa Kl-1pl-1A lit MerO,D.If1Lit npeycnRBB OC068HO B 6bAraplt1A, KbASTO cb6111pa MHOrO nOCJ\8,1lOBaT81\Lo1 \11 nponOB9,1J.Hif1U111 OT BII1CW9TO .nyxoaeHcrao. 6bMapvts:nocr111ra caos:KYAtypHo-.nyxoseH anoreli1 no apeMero Ha uap C111MBOH - 3ABTHlii.RT aeK Ha bbArBplt1R rpacpii148CK!f1T8 3HBL.llll B KII1PIM1t1UBTB Ca HOCliiTS/\111 HB.llyxOBHif1CIM11'11A BC.RKB 6yKBB 111MB cneuliiKe11.8 nMW8W '[,KO/\KOTO 14CK8W. "(,Cl-1J\l-1T8 Ha np!11p0.fl8Ta", C 169). ,8 6b/\T8pCKMR e3MK 14M8 a, U e . &. E e T/\8CH8 6yKB8, KORTO nOK8388 pa3wupeHMe M nosMweHMe. Pa3wupRsar ce Hewara M ce nosMwasar. 'hpa3wMpeHMe 14MB, HO 11MB et1H8 npasa 1\MH/11!1, 81J.H8 MRpKa, C KORTO Ce MepM, CTOMHOCT MM8. b TO nuwar C 8AH8 'lepra. 0 He MOJK8W ll8 nuwew, 8KO He MO>K8W 11.8 HOCMW CTPB!l.BH/118. CaMO 40B8K, KOfiTO ce e H8Y'IWI /18 HOCI1CTpa.t18H148. TOM MOJK8.liB n11we & KOMTO He C8 e
към текста >>
259.
Вергилий Кръстев - Славянската писменост и небесния знак b
,
,
ТОМ 22
CAasHHCKaTa nMcMeHOCT M He6ecH HT 3HaK 'b, be 3H8KbT 60)1(Mli 1. 8 ,.ll13rpesbr", TOM IV, or 1995 r Ha crp. 3-47 6ewe ny6/\ KysaHO, np 3BaH e KbM HapDAa M- 6bl\rapcKC HOB9 Ha CSM9 CTBOTO C/\aBRHCKO", Aat\SHO H3 8OKTOMBp 1898 r., ny6/\ KyBaHO no Op r Ha/\8, KOiiiTO MaX 6Rxa np 6aseH06RCH T6/\H 6e"e*K3a Hero. 2. B o6RCH Te/\HII1Te 6e/\e}t(K¥1 KbM, np1113BaHII1ero" rpR6sawe na ce nauar H KOII1 HOBII1 H9LJ.4a, KO TO ,QOCera He ce 3H89X8. TaKa H8 CTp.14-16 8 T04Ka 6 M8WS 38f/\8B e ,C/\aBRHCKara a36yKa e nocsell..teHII1ero rocno.o.He 4pe3 C/\osoro Ha 6ora." TyK 3a npbs nbT Ce pa3rl\e>K.Qa, 49 ,e" ABOiiiHOI 3HaKbT t, e 3HaMeTO Ha C/\aBRHCKaTa m1CM9HOCT (Ha crp. 15) 49 e na.o.eHo Ha .o.saMara 6parR or H9B A111MR caRr 4pe3 AHre" El\ox. Toea e nbpsara Ha36yKa or 855 r., Hape49Ha no-KbCHo K p ua. Te R pa3npocrpaHABar npC/\8BRH re no p9Ka 6p9r8./\H ua - MaKe.QOH R. 3. 3a HY*A111Te Ha MopascKara M CVIR 862-863 r. KoHcraHTH K pcp oco¢ Cb3,Q8B8 STOpa 836yKa, KORTO nO-KbCHO CS H8p11148 f/\8f0/\111U8. A TR 6 rpR688/\0 ,Qa C9 pa3/\ 4asa OT rpbUK8Ta a36yK8, 38.0.8ce ycnOKOVI HSMCKOTO KaT0/\ 46CKO Ay>OH9Tir14HII1T9 CTOii!HOCH1, H8 MHOfO lr13T04HII1 836yKVI - 9Bp9ii1CK8T8, KOnTCK8T81 C8M8p T8HK8T8, ¢VIH K iiiCK8T8. 111 0TT8M TOiil 9 49pne/\ BAbXH089HVI9,Q8 CbCT8BIII a36yKa 38 CBORT8MVICR 8 MopaBII1R. 4pe3 H08111T9 836yKII1 TOiil3an04B8.Qa np9B9>KA8 111 A8 H8nVICB8 49pKOBHO-C/\8BRHCKir1 KHII1flll OT rpbUKII1 lr1/\8T HCK1r1. 5. 3a .ue Hocnne Ha KoHcraHTII1H 111/\0co¢ 111 3a
към текста >>
260.
2. Хороскопи на някои приятели - Пенка Дякова Георгиева,Ангел Стоянов Керемедчиев,Филка Благоева Балдевска
,
,
ТОМ 22
някои приятели - (Приложение*! ) Пенка Дякова Георгиева (27.10.1942, Асеновград ), Ангел Стоянов Керемедчиев (30.04.1916, Пазарджик), Трендафила (филка ) Благоева Балдевска (20.08.1926, Пазарджик ) Забележка за Пенка Георгиева : Най-важната и най-поставена планета е Нептун, която е точен съвпад с МС (Meadium Celli), който е 0 градуса от Везни, а Нептун е 0,49 минути от Везни. Това й дава една голяма интуиция и възможността да борави назад във времето и напред в бъдещето. Това й дава възможност да знае кой човек е бил в миналото, да знае кой човек какво представлява в бъдещето. Заминава си на 4 юли 2005 г., след като бе написан очерк за нея от Светозар и дал астрологическите й показалци. Тя ни предаде свои снимки, които с удоволствие ще публикуваме. Значи имаше сериозно поведение към онова, което се вършеше за нея и останалите. 776 np AO>KeHe 1 neHKa AAKO&a reopnteaa PO.QeHa a 10 -..aca npeAH o6fUl Ha 27.10.1942 r . B AeH BTOpHHK a rp. AceHoerpa,n neH.ws A•ll08e feopnte ta 27 OK10M8PM l942 81 10:00 (GMT.. 2) 42n01 :MeS2 Ill AcneKTM 0 3.16 ' u..IT\, ) 9'30'21'')( 14'56'48'' 9 28'11'20" d 26'14 '27" 4 2t•t6'16"6 7. 11'36'47"JI: 811 J • 4 2 '5 §'' :Ir ... 0 • 4''37 ,. !):. .... .., • 13 '26'' .6( 1\ 2 • 9 '16,. m> 6.t6 '33"£> 1.30 '13•• H 11'13'40" & 21.23. , .. Ol • 16'26 '48" - 10'12'40"'11 f![ 29" 54 '281'flt CDeAHHeHMe
към текста >>
261.
Бележки към снимките в «Изгревът», том XXIII
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 23
в «Изгревът», том XXIII СНИМКА № 1. Учителят Дънов СНИМКА № 2. Д-р Михаил Стоицев и Учителя СНИМКА № 3. Д-р Михаил Стоицев СНИМКА № 4 а,б. Д-р Михаил Стоицев СНИМКА № 5. Д-р Михаил Стоицев със съпругата си Ана Михайлова СНИМКА № 6. . Д-р Михаил Стоицев пред дома си с жена си Ани СНИМКА № 7. Учителят Дънов и д-р Михаил Стоицев, вдясно на Рила. Учителят говори. 1. Учителят. 2. Тодор Стоименов усмихнат, един от първите трима ученици на Учителя, а те са д-р Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов. 3. Вдясно е д-р Михаил Стоицев. СНИМКА № 8. Учителят на Рила в разговор на Рила, вдясно усмихнат е д-р Михаил Стоицев Седнали: 1. Учителят. 2. Катя Грива. 3. Старата Попова. 4. Велева. 5. Зад нея усмихната е Буча Бехар. 6. Д-р Михаил Стоицев, най-отдясно, усмихнат, показващ зъбите си. Нали е зъболекар, трябва да има здрави и запазени зъби, до дълбока старост. Прави: С бялата рубашка е Боян Боев, до него, сложил ръце на очите, бършещ сълзите си заради смеха, е Цеко Етугов (Цеко от далеко). СНИМКА № 9. Д-р Михаил Стоицев на обяд с Учителя на Рила. 1. Михаил Стоицев. 2. Учителят. 3. Дядо Благо. 4. Владимир Балючев, поднася блюдото с храна. СНИМКА № 10. Пред кухнята на Рила. 1. Д-р Михаил Стоицев, вляво с дамаджаната в ръка. 2 3 4. Дора Карастоянова с дясната си ръка бърка в кофата. Това са дежурните по кухня, които белят картофи и подготвят продуктите, за да бъдат сложени в големите казани, за да се сготвят. СНИМКА № 11. Д-р Михаил Стоицев, Петко Епитропов и Учителят в
към текста >>
262.
2. Един плодовит курс по есперанто
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
курс по есперанто В. «Братство», бр. 272, 15.11.1941 2. На 30.XII.1940 г. се закри в Пловдив курсът по Есперанто, с прощална вечер amuzvespero, ръководен от лектора Петър Камбуров, който се посещаваше повече от 150 души граждани, гражданки, ученици и напреднали есперантисти. Радостно бе, че като ученици посещаваха и възрастни хора - 67-70-годишни. Всички сияехме от радост спрямо придобивката от този хубав и звучен език, както начинающи, така и напреднали, от умелото ръководене на курса от своя лектор. И действително, със своя скромен, искрен и практичен метод, той завладя нашите сърца, когато ни предаваше уроците. Той владее добре своята материя и като лектор в доста градове, можал е да се добере от лична практика до най- лесния метод. И затова той с достойнство е получил разрешение от Министерството на народното просвещение да ръководи курсове в цялото царство, включително и в гимназиите. Особено радостно биваше, когато след свършване на всеки урок пеехме задружно, а той свиреше с цигулката, а след това пак соло цигулка и кавал от същия. Ето защо, тази прощална вечер за нас беше мила и радостна. Тази вечер лекторът говори внушително върху хубавата страна на Есперанто, като помоли не само всеки да продължи да изучава езика, но да има и едно сближение и продължение за усъвършенствуване на есперантската канцелария при читалище «Антим I» в същия град. Той подчерта, че човекът е дошъл на земята да се учи, да стане добър и да помага морално и материално на
към текста >>
263.
VI. ЗАЯВЛЕНИЕ ОТ 30.Х.1937 г. ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СЛЕДСТВИЕТО ЗА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
30.Х.1937 г. ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СЛЕДСТВИЕТО ЗА БЯЛОТО БРАТСТВО До Господина VI Съдия-следовател при Софийския областен съд (Копие Г-на Прокурора при Софийския областен съд) Заявление от 1. Минчо Сотиров, запасен полковник, живущ до гара Деветак. 2. Зъболекар Михаил Стоицев, живущ в Пловдив, ул. «Болярска» № 16. 3. Стоян Русев, бивш столичен учител, детски писател, живущ в квартал «Изгрев». 4. Тодор Стоименов, пенсионер, 20-годишен чиновник при дружество «Син- гер», живущ в квартал «Изгрев». 5. Петко Епитропов, инспектор на дружество «Балкан», живущ в квартал «Изгрев». 6. Алфиеро Бертоли, скулптор декоратор, строител на циментови изделия, живущ в квартал «Изгрев». 7. Боян Боев, бивш гимназиален учител, свършил по естествени науки н София и Германия, живущ в квартал «Изгрев». 8. Тереза Керемидчиева, домакиня, живуща в квартал «Изгрев». 9. Ана Динова, домакиня, живуща в квартал «Изгрев». 10. Асен Райчев, запасен подполковник, улича «Руен» № 85, София. 11. Инженер Георги Стайков, улица «Иван Вазов» № 34, София. 12. Запасен полковник Дечко Бояджиев, бивш военен прокурор, Пловдив, по следствено дело № 284/1936 година. Господин съдия-следовател, В свръзка с извършваното от вас следствие относително същността на учението на «Бялото Братство», ние, подписаните членове на това Братство, считаме за свой дълг да Ви дадем някои сведения относно основните положения, които влизат в учението на това Братство, тъй както ние сме го схванали и проверили. Човечеството преживява
към текста >>
264.
IX. ЗА ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯ МИХАИЛ ИВАНОВ
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
МИХАИЛ ИВАНОВ 1. Писмо на брат Михаил Стоицев до братята във Франция За сестра Стела и братята Михаил Иванов и Белмен Мила сестра и брат Белмен, Като Ваш по-възрастен брат и ученик на Учителя, който, въпреки своята 86-годишна възраст, проповядвам Неговото Слово с бодрост, ревност и смирение, мисля, че имам дълг да ви изпратя казаното по-преди на братята Михаил Иванов и Алфиеро Бертоли и да изложа в това свое писмо следните мисли, предназначени като мой личен братски съвет за брат Михаил Иванов и воденото от него братство в Париж. Признавам на брат Михаил Иванов работата му и жертвите му за делото на Учителя във Франция през периода от 1937 г. до 1940 или 1942 г. Признавам също работата и жертвите на братята французи за това дело. В съгласие с думите на Учителя поддържам, че след България братска Франция ще разпространи това велико учение по целия свят, но веднага добавям: Това е възможно само ако Божественото учение на Учителя се изнася в абсолютния му чист вид според беседите, а не чрез заместващи ги обяснителни беседи върху словото на Учителя, защото Неговото слово е новото Евангелие, което трябва да се предаде в абсолютно чист вид на човечеството, за неговото обновление и издигане. Когато в разговори, послания и писания се изнасят идеи на учението, това трябва да се прави съвсем точно, без лични прибавки към Словото, като винаги се сочи неговият извор - Учителят. Ако Божествените беседи не се четат - в превод или в оригинал - в тяхната пълна и точна
към текста >>
265.
IV. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ от Алдо Лаванини
,
Превод от д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
ДЪНОВ Алдо Лаваниниот Превод от д-р Иван Жеков, псевдоним: Д-р И. Ж. Духомиров София,1927 г. ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ В това огнище буйно от народи, което е Балкански полуостров, един народ от славянска раса се отличава между другите - той е български народ. На този народ Петър Дънов е дошел да носи едно послание, свое послание, което е всемирно послание за Мир, Любов, Братство и Единство. Послание, предопределено да подготви душите за великия преход, който ще отбележи края (неизбежно близък) на днешната цивилизация и началото на една нова цивилизация, на един нов велик цикъл, на една нова ера - Ера Водолей и в нея - на една нова раса, определена за въплотяване и реализиране на Любов, Братство и Единство - култа на Бялото, което е изражение и изявявание на култа на Истината. Ние се намираме, наистина, в прага на една велика световна криза, в която всички съществующи ценности ще бъдат обърнати с главата надолу и унищожени, в която всичкият гнил растеж на човешки страсти и страдания, които дава на днешната цивилизация характеристичният материализъм (аг- ностически и противодуховен), ще бъде изметен вън от бързите крила на днешния ден и от острата коса на времето. Тази така наречената цивилизация, която, като библейски гигант от краката е глина, има за основа по-сляпото невежество (студената материалистична наука е извращение на истинската мъдрост) и най-свирепия егоизъм (който се проявява като гнет и експлоатация на слабите, било в полето на политиката,
към текста >>
266.
V. 1. ЩО Е БОЛЕСТ И ЩО Е ЗДРАВЕ
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Е БОЛЕСТ И ЩО Е ЗДРАВЕ Д-р Иван Жеков - натурист В. «Братство», бр. 228/ 6.XI.1938 г. Колона на лекаря Всичките функции на животната икономия, казва д-р Дюрвил, зависят от две сили, които упражняват своето действие в противоположна една на друга смисъл и направление: от една страна, една сила положителна, пластична, творческа, организаторска и съхранителска на живота, от друга страна, една отрицателна, дезорганизаторска и разрушителна. Когато те действуват еднакво по всичките части на организма, равновесието е пълно, съвършено и ние се радваме на здравето си. Но, ако силата съхранителка превишава, а оная, която унищожава, намалява, то органическите функции се извършват с превишена дейност. И напротив, ако силата, която разстройва, превишава, а другата намалява или остава стационарна, то същата дейност отслабва и в двата случая равновесието се прекъсва, като по този начин идва болестта. Един организъм заболява, когато има превишена енергия, жизненост, възбуда и извършва своите функции с крайна активност или когато отсъствува енергията, жизнеността и възбудата. Очевидно е, че между тия два случая няма един среден и всичките човешки немощи могат да се класифицират в две категории: 1. Възпалителни поражения или възбуди, характеризирани с крайна енергия и с преувеличени органически функции; 2. Безжизнени поражения или паралитични, характеризирани с унищожението или намалението на органическите функции. Що значи «Лекуване» «Лекуване!» Всички претендират да лекуват: лекува и
към текста >>
267.
13. Три писма между д-р Иван Жеков и французите на Михаил Иванов
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
между д-р Иван Жеков и французите на Михаил Иванов 13.1. а. Писмо от д-р Иван Жеков до брат и сестра Ербен от 14.VI.1946 г. Chers frere et soeur Herbin, Nous n'avons pas pu jusqu'a present repondre a vorte lettre du 21.3.1941 qui nous a fort agreablement surpris, a cause des evenements qui se sont succedes et qui continueront leur d6veloppement jusqu'a la fin d'une nouvelle guerre pour que le dit du Maitre : «L'avenir est a la culture Slave», soit accompli. Aujourd'hui que les relations postales avec la France bien-aimee par nous et avec d'autres pays sont retablies, nous eprouvons une grande joie de vous ecrire et de vous dire en vous remerciant chaleureusement de vorte lettre, que nous sommes sains et saufs et que nous sentons la presence de notre Maitre bien-aime parmi nous. Nous avons la foi ferme que notre Maitre bien-aime S'en est alte pour preparer une place pour nous, pour que nous puissions continuer notre vie selon I'amour Divin, selon la verite, la sagesse et la justice. Amin. Par la faveur de Dieu, nous avons ete tout le temps de notre evacuation avec notre Maitre bien-aime dans le village Martchaevo, dans les environs de Sofia ou ma compagne Jordanka lui preparait les repas et repondait a tous ses besoins. Nous habitions la meme maison ou des freres et des soeurs de Sofia et de la province venaient jour et nuit Le consulter, venaient pour etre consoles et benis par leur Maitre bien-aime. Je vous envoie pour
към текста >>
268.
3. Естеството на болестите Д-р Иван Жеков. Естеството на болестите. Библиотека за природолечение № 2, стр. 2.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
болестите Д-р Иван Жеков. Естеството на болестите. Библиотека за природолечение № 2, стр. 2. «Коренът, изворът, алфата и омегата на общото здравие на народа е единствен: в начина, и то колкото се може по-просто и естествено, живение. Без това всичката медицинска наука и хигиена е само едно дело на закръпки.» Д-р Бахман Ако коренът, изворът на човешкото здравие зависи от начина на живението, и то колкото се може по-просто и естествено, то това говори, че едничката причина на всичките наши болки е, именно, неразумната система на хранението, освен начина на днешния модерен живот и тогава, естествено, можем да заключим, че и болестта не може да бъде освен само една. Така имаме единството на болестите, защото една е само причината. И действително, как се поражда болестта? Тя се заражда вследствие на едно хранение, противно на природата, прекалено много, крайно и още - вследствие на живота в затворени места, гдето съвършено недостатъчно се диша в една атмосфера повече или по-малко развалена. От своя страна пък организмът, поставен така зле да се храни и диша, е заставен да извършва още повече недостатъчни и ненормални храносмилания, а, следователно, на мъчни и непълни физиологически отделяния и извержения. Тогава става това, че много утайки и храни, несмлени или неотделяни на свое време чрез естествените отделителни органи, се разлагат и наедно с други отровни вещества, причинени от остатъците на умрели клетки, от отровни газове, които се вдишват постоянно, се
към текста >>
269.
4. Едно мнение за природолечението
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
за природолечението Библиотека за природолечение. Брой 2. Редактор: Д-р Иван Жеков, 30.XI.1940 г., стр. 1. Проф. Д-р Плодоядов [псевдоним на д-р Иван Жеков] Природолечението има едно най-широко поле на действие. Като се ограничавам само в лечебното поле, ще кажа: 1. Като употребява естествените средства: въздуха, водата, светлината, слънцето, неотровните треви и пр., то ще ни освободи отчасти от трибута, който плащаме за странство, въобще, за лекарствата и частно за специалитетите. 2. Като преценим по-добре нашите здравословни извори и центрове, слънчевите пясъчни брегове, блестящи и весели планини, ще заработи да подобри горската индустрия. 3. На природолечението предстои ролята да разреши проблемата за туберкулозата и оная за алкохолизма, без да прибегне до смешните крайности на американската възбрана и на днешната борба против туберкулозата с «червените рози». 4. Като привлече работника към земята, ще ограничи безработицата. 5. Като подобри живота по истинските нужди на организма, ще улесни разрешението задачата за хляба, ще спести нашето наследство по говедовъдството, то ще увеличи в голяма част гроздето като храна за населението и ще даде подтик на земеделското развитие и производство. 6. Ще дисциплинира спорта, гимнастиката, труда, почивката, като ще разпредели данните на разтревожения модерен живот, ще доведе до хармоничното развитие на тялото и душата. От това кратко изложение се вижда какви висши граждански и хуманни цели има природолечението, как може
към текста >>
270.
В. БЛАГОДАРСТВЕНИ ПИСМА ДО Д-Р ИВАН ЖЕКОВ ОТ ИЗЛЕКУВАНИ БОЛНИ
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
ДО Д-Р ИВАН ЖЕКОВ ОТ ИЗЛЕКУВАНИ БОЛНИ 1. Благодарствено писмо от Г. Алексиев * до д-р Ив. Жеков от 1920 г. През 1920 г. се разболях тежко. Благодарение на Вашите лекарства (билки), Вий ме дигнахте от постелята. През 1934 г., края на януари, се поболях от остър бронхит. Достигнах дотам, едва можах да дишам и едва се движех. Благодарение режима и билките, които ми предписахте, грижата, проявена от Вас, през март правех екскурзии до полите на Витоша. На първи май надянах пълна раница и без мъчнотия стигнах височините на Витоша. През юни предприех една екскурзия до Рила с раница значително тежка. Прехвърлих Рупите и отседнах при Седемтях езера (Еди Гьол). Там прекарах един месец. В душата си винаги Ви благодаря за подкрепата, която ми дадохте при най-тежките моменти на живота ми. С почит: (подпис: Г. Алексиев) 2. Писмо до д-р Иван Жеков от Коста Атанасов от 21.XII. 1923 г., Варна Господин Доктор Иван Жеков Тук. Считам за приятен дълг да изкажа сърдечната си благодарност, загдето ме излекувахте от ревматизъм в двата ми крака, от която болест страдах от дълги години и напоследък вече няколко месеца бях тежко болен на легло и която болест излекувахте в продължение на около 20 дена чрез водолечение по методата на Луи Куне. Като Ви изказвам още веднъж моите благодарности, оставам вечно признателен и Ви поздравлявам! Коста Ил. Атанасов 3. Писмо до д-р Иван Жеков от Г. Р. Стайков от 28.I.1929 г. Инженер Г. Р. Стайков Ул. «Иван Вазов» №38 (Станциона) Пловдив, 28ий
към текста >>
271.
А. ПИСМА ОТ Д-Р ИВАН ЖЕКОВ ДО ЮРДАНКА ЖЕКОВА
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Д-Р ИВАН ЖЕКОВ ДО ЮРДАНКА ЖЕКОВА 1. Писмо от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова от 5.III.1926 г., с. Емирово с. Емирово, 5.III.926 г. Юрданке, Днес едва ми остана време да ти пиша това писмо и да ти се обадя, че съм жив и здрав и се радвам на всичко в света. Разбира се, че в тая ми радост една ми тъга хваща, когато помисля за тебе, че не сме наедно, както по-рано. Но чувствувам, че скоро пак ще бъдем наедно и ще се радваме по-добре и повече на живота, отколкото по-рано, защото този живот тука ми даде голяма поука: да те ценя повече - както трябва... Както заслужаваш. Аз сега разбрах колко си добродушна, скромна и вярна - качества, които не всеки ги има. Качества, които са ми били ценни и които радват душата ми. И Господ, Който ни събра, за щастие ми изпрати теб, за да бъдем верни чада на бялото братство, гдето наистина, моята душа намери отдих, мир и спокойствие... Ти си жертвата за моето спасение и аз съзнавам това от дълбочината на моята душа. Амин. Аз писах на писаря Кирил да ти донесе в кьошка 1500 лв. от заплатата ми, с която сума да се улесниш, докато си дода. Навярно до 15 март ще си дода, когато ще имам да събирам повече пари, и тогава ще гледам да накупим някои неща за вкъщи. И може би през месец април или май да дода във Варна завинаги, защото ще се открие вакантно място окръжен ветеринарен лекар при Постоянната комисия. Дончо[1] добре ли е? Да не се грижи и притеснява, а да се чувствува като у дома си. На всички много здраве. [Подпис:] Д-р Иван Жеков 2.
към текста >>
272.
VI. 1. Кратки бележки от Общия окултен клас и от Неделните беседи от 1924 г.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
от Общия окултен клас и от Неделните беседи от 1924 г., 1925 г., 1926 г. и 1927 г., изпращани на Юрданка Жекова от Димитрина Толева VI. 1. Кратки бележки от Общия окултен клас и от Неделните беседи от 1924 г. 1. 15.Х.1924 г. сряда (първа школна лекция)[1] (най-кратки бележки) Точката С е център и има своята деятелност, чрез която се проявява (фиг. 1.1). Центърът е безграничното, непро- явеното. Ония отрицателни радиуси, енергията се повръща назад в центъра; а положителните радиуси образуват нови кръгове. Всеки активен радиус на центъра е два пъти по- голям от CD. Как може да се замени с живата геометрия? Какъв извод може да извадите, ако С се проявява като разумно същество? Следователно всеки може да продължи своя радиус. Що е правата линия? Правата линия е точката във всички възможности. Проявление на дарбите на точката в правата линия. Плоскостта е възможности, включени в правата. Куб е възможности, включени в плоскостта. Значи, да направиш една работа с най-малки разноски, това е Фиг 1.1 правата линия. Проявлението на правата линия е проявлението на Бога. Проявлението на плоскостта е проявление на ангелския свят. А проявлението на куба е проявление на човешкия свят. Правата линия има само едно измерение, не заема никакво пространство. Плоскостта е възможност на правата линия, а кубът има възможност на плоскостта. В ангелския свят не ви са потребни никакви работи, да нямате никаква тяжест. Ангелът няма желания, няма сила, но може да има сила.
към текста >>
273.
II . ХОРОСКОП на Сава Симеонов Стоянов
,
Светозар Няголов
,
ТОМ 23
Няголов ХОРОСКОП на Сава Симеонов Стоянов от с. Мърчаево Хороскоп на Сава Симеонов Стоянов Роден на 30.11.1922 г.% 21 h в с. Мърчаево, Софийско Светозар Няголов На Асцендента изгрява зодиакалният знак Лъв. Лъвът е царят на животните и дори уловен и затворен в клетка, е въплощение на достойнство и гордост във всичките си прояви, което веднага се долавя от наблюдателното око. Знакът дава на родения широк гръден кош, силни плещи и крайници, мощна глава, винаги изпъкваща на фона на тялото му, което прави повече впечатление като стойност, не и като форма върху развитите му мишци. Роденият има лъвски облик или има нещо котешко в лицеизраза му. Кожата на лицето му е румена. Очите му са големи, сини или сиви, които изразяват веселост, доволство и радост. Целият му скелет е здрав и добре построен. Роденият притежава голяма възстановителна сила и издръжливост. В проявите си е смел и настъпателен. Желае да бъде винаги забелязан, да привлича вниманието на околните навсякъде, където се появи. Обича да ръководи и не търпи да следва другите. Знакът Лъв управлява сърцето и роденият се отличава в отношенията си с голяма широта и любвеобилност. Той дава на всички, които искат нещо от него, без да си скъпи времето, парите си или знанието си, без да мисли за себе си. Децата на слънчевия Лъв са почтени, верни и обичат истината и светлината. Той стои над всички хитрости и винаги сочи правдата. Волята му е силна и крепка и хубавите качества му помагат да се издигне в живота на
към текста >>
274.
IV. Хороскоп на Елена Симеонова Стоянова
,
Светозар Няголов
,
ТОМ 23
Елена Симеонова Стоянова Светозар Няголов Елена Симеонова Стоянова има на Асцендента зодиакалния знак Дева. Родената има среден ръст. Горната част на главата й е много по-развита от долната, като малката брада показва липса на воля, а големият мозък говори за голям интелект, което е отличително качество на хората с Дева на Асцендента. Лицето й е слабо, кожата бледа, косата е кафява, а очите сиви или светлокафяви. Ходилата й са малки, а пръстите - обърнати навътре, което й дава особена клатушкаща се походка. На млади години родената е много бърза и активна. Учи с лекота и придобива знанието без особен труд, поглъща го без усилия. Може да учи езици и изразява мислите си красиво и плавно. Може да говори красноречиво. Доста е критична и мъчно забравя нанесената й обида или вреда. Крайна е в храненето и хигиената и при нея това й е мания. Понякога родената си въобразява, че се е разболяла от всички болести и изпада в песимизъм. На младини тя е нежна, но на по-голяма възраст обикновено напълнява в областта на стомаха, поради голямата лакомия, която проявява при храненето си. Не обича да прави много физически упражнения и затова в стомаха става застой на храната и се събират много отрови и лишават живота й от радост. Когато се разболее, тя изпитва удоволствие, че е болна и обича много да говори за болестите си. Сатурн в шести дом й дава хронически болести на стомаха и червата на нервна почва. Когато се разболее родената, околните трябва да бъдат строги към нея, за
към текста >>
275.
1. ПРЕДИСЛОВИЕ
,
Милка Периклиева
,
ТОМ 23
наше време, преди сто години слезе на земята пратеник Божи - Учител, за да покаже пътя към световете във вечността! Той ни разкри силата и природните закони и ни донесе методите за приложение на Божествената Любов, Мъдрост и Истина. Той пося идеята - семето за братството между всички народи. Учителят живя между нас, българите, в нашата родина, така скромно, смирено и безшумно, както Слънцето сипе обилно животворните си лъчи, както планинският извор струи кристалните си води, както утринната роса освежава всеки цвят и всяка тревица, без избор и предпочитание. Говореше спокойно и тихо. Говореше направо на душата. Приятелски и бащински посрещаше всеки, който отиваше при Него с отворено сърце. Присъствието Му излъчваше спокойствие, а съветите избърсваха сълзите и окриляха слабите. Болките лекуваше по чуден начин. Учителят дойде на Земята в дреха на обикновен човек, но чрез Него се проявяваше сам Господ Бог. Той умееше да се смалява пред нас - обикновените хора, за да прониква в сърцата и страданията на всички, за да може по-отблизо, с примери от ежедневието, да ни напътства и съветва. На Изгрева под сенчестите лешници на общите обеди, или в малкия салон на полянката при изгрев Слънце за Паневритмия, на екскурзии в планината или на летуване в Рила - при всяка инициатива, подета от Братството, Учителят взимаше активно участие. Той живееше в цялото. Във всекиго Учителят виждаше частица от цялото Божествено Съзнание. За пробуждането на това именно съзнание,
към текста >>
276.
I. ЗАЩО НЕ СЕ ИЗДАВА ОЩЕ ИСТИНСКАТА ПАНЕВРИТМИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 23
СЕ ИЗДАВА ОЩЕ ИСТИНСКАТА ПАНЕВРИТМИЯ 1. След преминаването на историческите събития от 10.XI.1989 г. начало на отстраняване на комунистическата диктатура, предварително предречена от Учителя, че ще трае точно 45 години: от 1944 г. до 1989 г., то под мое ръководство се направи един Протокол за Паневритмията. Виж «Изгревът», том I, стр. 628-631, от 27 май 1990 година. 2. В стария дом на Николай Дойнов, при дъщеря му Ина Дойнова, се съб- рахме 9 души, обозначени в Протокола, при което аз диктувах по точки този Протокол, а Марийка Марашлиева си бе донесла пишущата машина и записваше на нея. Аз диктувах точка по точка, останалите слушаха, добавяха по нещо и одобряваха. Не се преминаваше на следващата точка, докато не се напише на пишущата машина. Необикновено състояние бе обхванало всички. Кръгът на Па- невритмията беше задвижен от Небето. 3. Обстановката бе необикновена, под голямо напрежение и при голямо присъствие от Невидимия свят. Такова нещо никога не може да се повтори. Накрая всички се подписаха. Беше направен Протокол в 4 екземпляра. Подписаха се, съгласиха се, беше им даден път и програма от Невидимия свят чрез програмата на «Изгревът». 4. Последователно и методично започнаха да се отказват от подписите си всички без изключение, като започнаха да използват кредита на програмата, спуснат от Невидимия свят, и всички направиха предателство спрямо програма- та на «Изгревът». Някой ги ръководеше отвън и отвътре и те извършиха предателствата си срещу Паневритмията.
към текста >>
277.
I. БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ
,
Борис Рогев
,
ТОМ 23
Видка Николова Не ми е известен друг математичен труд на български учен, който да е така пряко обвързан с историята на българското хуманитарно мислене, на българската културна опитност, на националната ни духовност, както е трудът на Борис Рогев «Астрономически основи на първобългарското летоброене». Причините за тази обвързаност са от принципно естество. С помощта на точните науки е извършена една огромна археологическа работа. Възможността математически и астрономически да бъде датиран и обоснован първобългарският календар (което значи начало на първобългарската култура), открива непоклатимо точния и най-ярък път към обяснение на самото ни рождение, на времето ни (минало, настояще бъдеще) в човешкото битие. Със същото това тракъторфик (две хилядолетия преди новата ера тракийският орфизъм е вече готова, завършена система) се среща «в дъното на пещерата», владеейки преходите между различните измерения; със същото това прабългаринът свободно контактува според законите на Тангра Великото небе (Борис Рогевите изчисления посочват, че четири хилядолетия и седемстотин шестдесет и осем години преди новата ера прабългарския календар е вече също готова завършена система); същото това народната традиция запечатва в основните образи и мотиви на българската народна митология (например съвременната археология ги преоткрива в предметния свят); за същото това едно от основните български учения богомилството, търси измеренията на «седмото небе» и другите под него; за
към текста >>
278.
III. ГОДИНА 4768 ПРЕДИ НАШАТА ЕРА ГОДИНА ПЪРВА НА БЪЛГАРСКОТО ЛЕТОБРОЕНЕ
,
Борис Рогев
,
ТОМ 23
ПРЕДИ НАШАТА ЕРА ГОДИНА ПЪРВА НА БЪЛГАРСКОТО ЛЕТОБРОЕНЕ За проблематиката на «Астрономически основи на първобългарското летоброене» Борис Рогев говори години преди книгата да бъде издадена. Особено показателно в това отношение е, че той написва авторско резюме и още през 1970 г. четири години преди излизането й, го публикува в тогавашния периодичен печат (в. «Поглед», 5.1.1970 г.) под заглавие:«Година 4768 преди нашата ера година първа на българското летоброене». От кратката редакционна бележка към него научаваме, че Борис Рогев «резюмира» всъщност своя обширна студия. Тя е «Астрономическа основа на прабългарската ера», публикувана във френски превод в кн. 3 на академичното списание «Етюд балканик» от 1969 г. Така виждаме пътя, който Рогев извървява до окончателното написване и издаване на своя научен труд. Редакционната бележка представя автора като виден учен от областта на геодезията, хидрографията и астрономията, имащ своите публикации не само в български, но и в немски, френски и швейцарски академични издания. В този том на «Изгревът» се публикува пълният текст на авторското резюме от в. «Поглед» заедно с общо шестте кратки авторски бележки под линия. В четвъртата от тях Борис Рогев назовава годината 2637 пр. н. е. като начална за китайския календар и така още по-ясно бива изтъкнат фактът, че първобългарският календар е вече готов през 4768 г. пр. н. е., изпреварващ китайския с повече от две хилядолетия. Авторско резюме на Борис Рогев, в. «Поглед»,
към текста >>
279.
IV. УВОД НА МОНОГРАФИЯТА НА БОРИС РОГЕВ
,
Борис Рогев
,
ТОМ 23
МОНОГРАФИЯТА НА БОРИС РОГЕВ Сега в «Изгревът» се публикува и авторският «Увод» на Борис Рогев, заемащ първите страници на книгата му. В малкото време от 1974 г., когато тя излиза, до 1976 г., когато Рогев напуска този свят, той продължава да работи върху труда си. Ясно свидетелство за това са и многобройните ръкописни бележки с молив, които Рогев нанася в полетата на личния си екземпляр от книгата, веднага подготвяйки я за второ допълнено издание. Нейният общ обем е 92 печатни страници. Увод Борис Рогев. Астрономически основи на първобългарското летоброене. София 1974, Издателство на Българската академия на науките, стр. 5-10. Настоящата монография е разширение и допълнение на едноименната статия Fondements Astronomiques de I'ere protobulgare, която се обнародва в сп. Etudes balcaniques (1969, кн. 3) на Института за балканистика при Българската академия на науките. Както в статията, така и тук целта е да се покаже, че първобългарското летоброене (леточисление) произлиза от древността и първобългарските исторически, писмени извори Именникът на първобългарските князе, Приписката към словата на Атанаси Александрийски и Откъслечния (фрагментния) надпис заедно с техните хронологични данни и календарни елементи принадлежат към същото летоброене. Като наука за небесните тела и за техните движения, астрономията предхожда всички други науки. Първоначално тя е астрология предсказване на небесни и други явления, обосновано на наблюдения и на определения на
към текста >>
280.
V. ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ «АСТРОНОМИЧЕСКИ ОСНОВИ НА ПЪРВОБЪЛГАРСКОТО ЛЕТОБРОЕНЕ»
,
Борис Рогев
,
ТОМ 23
«АСТРОНОМИЧЕСКИ ОСНОВИ НА ПЪРВОБЪЛГАРСКОТО ЛЕТОБРОЕНЕ» (Прабългарската юрта) Борис Рогев Накрая се спираме накратко на астрономичното и календарното значения на дървено-плъстената (плъст кече) юрта, позната от X век пр. н. е., която е била в употреба от хуни и първобългари. Тази сглобяема и разглобяема жилищна постройка е съчетание от две части: а) цилиндрична част вертикален цилиндър с хоризонтално кръгово сечение, и с диаметър 6-8 ми с височина 1,5 м; б) конусна част вертикален пресечен конус, с кръгово сечение и с височина 0,85 м. Пресеченият конус е надянат на цилиндъра. Диаметърът на долната основа на конуса е равен на диаметъра на горната основа на цилиндъра, а диаметърът на горната основа на същия конус с дължина 0,5-0,6 м, е равен на диаметъра на кръговия пръстен, образуващ върха на юртата. Посредством 60 дълги, секторообразни стрели (уни), заострени на горния край, материализиращи образуващите на конуса, повърхността на същия е поделена на 60 също така секторови деления. На такъв брой деления се поделя и найдолната основа (окръжност) на конуса. При начална посока Os Изток, домовете са били подреждани по дължината на хороскопната окръжност последователно по разликата на азимутите на края и началото на всяко отделно видимо зодиакално съзвездие, означени със съответния знак и продължени по симетрия за съзвездията, които оставали невидими (под хоризонта). Към домовете бивали прибавяни съобразно с измерения азимут и зодиакалната им принадлежност Слънцето,
към текста >>
281.
VI. НАУЧНИ ТРУДОВЕ НА БОРИС РОГЕВ
,
Борис Рогев
,
ТОМ 23
НА БОРИС РОГЕВ 1. Трансформации на Γayсови координати и посочни ъгли между два референтни елипсоида. София, 1958 г. 2. Криви при радионавигацията. София, 1958 г. 3. Ексцес на голяма област върху ротационен елипсоид. София, 1959 г. 4. Развитие на географската широчина като функция на дъга от Меридиана. София, 1959 г. 5. Радионавигационни картни мрежи при криволинейно разпространение на електромагнитните вълни. София, 1959 г. 6. Колебания на нивата пред Бургас и Варна. София, 1959 г. 7. Повторни изравнения. София, 1962 г. 8. Свързване на две съседни изравнени самостоятелни триангулации при прилагане на матричното смятане. София, 1963 г. 9. Конформни картни проекции, мащабът на които приема зададени стойности в дадени точки. София, 1963 г. 10. Получаване на картни проекции с успоредни образци на паралелите. София, 1964 г. 11. Конформни преобразования от Математичната геодезия и картография и изследване сходимостта на техните редове. София, 1965 г. 12. Конформно изображение на земния елипсоид в картната равнина посредством интерполационни полиноми. София, 1966 г. 13. Преобразования на координатни системи по формулата на Пагранж. София, 1964-1965 г. 14. Едно конформно кръгово преобразуване с приложение формулата на Лагранж. София, 1967 г. 15. Representation conforme etla methode du facteur integrant. Suisse, 1968. 16. Картни проекции c успоредни образи на паралелите. София, 1963 г. 17. Преобразуване на конформни картни проекции по метода на интегриращия множител.
към текста >>
282.
XII. ОСНОВОПОЛОЖНИК НА ХИДРОГРАФСКОТО ДЕЛО У НАС
,
Борис Рогев
,
ТОМ 23
ХИДРОГРАФСКОТО ДЕЛО У НАС За мястото на Борис Рогев в историята на българската военна интелигенция и в историята на българската научна мисъл пише и н. с. Мариана Кръстева. Статията й «Основоположник на хидрографското дело у нас» е част от сборната книга «Изтъкнати учени морски офицери», излязла през 2000 г., стр. 86-94. В тези страници са включени и една портретна снимка на Борис Рогев, а също и две факсимилета: от ръкописа на последната глава от книгата «Астрономически основи на първобългарското летоброене»; от заглавна страница на изданието на Държавния географски институт «Условни знаци за хидрографско снимане в мярка 1:25 000», подготвено от Борис Рогев и публикувано през 1942 г. статията на М. Кръстева тук, в «Изгревът», се помества в пълния й текст негово ксерокопие ми бе предадено от сина на Борис Рогев. Същата авторка изнася обстоен доклад за Борис Рогев и в края на 2003 г. на честване на 105-годишнината от рождението му. Това събитие е отразено от в. «Българска армия» (4.XII.2003 г.) с кратка осведомителна бележка: Честваха флотски хидрогаф Военнородолюбивите организации във Варна и Военноморският музей отбелязаха 105-ата годишнината от рождението на основоположника на съвременното хидрографно дело у нас капитан I ранг Борис Рогев. Далечен потомък на участник във Велчовата завера и на Хаджи Димитър, този флотски офицер достигна до длъжности като началник на Военния географски институт и началник на катедрата по математика във Военната академия
към текста >>
283.
XIII. ПРИЛОЖЕНИЯ И ДОКУМЕНТИ ЗА БОРИС РОГЕВ
,
Борис Рогев
,
ТОМ 23
ДОКУМЕНТИ ЗА БОРИС РОГЕВ 1. Резюме на руски език от книгата на Борис Рогев «Астрономически основи на първобългарското летоброене». София, 1974, Издателство на Българската академия на науките, стр. 90-91. Астрономические основи праболгарского летосчисления Борис Рогев (Резюме) Настоящая монография является расширением и дополнением одноименной статьи «Fondements astronomiques de l'ere protobulgare», появившейся в ж.«Etudes balkaniques», 1969, кн. 3, Института балканистики Болгарской академии наук. Как в статье, так и здесь поставлена цель показать, что праболгарское летосчисление исходит из древности и праболгарских исторических письменных источников, причем Именник праболгарских князей, Чаталарская надпись, Приписка ксловам Афанасия Александрийского и Отрывочная (фрагментарная) надпись принадлежат к тому же летосчислению. Последовательные шаги, которые мы делаем для установления астроматических основ праболгарского летосчисления, можно резюмировать так: I. Праболгарские годы и праболгарское летосчисление. Основные данные (9)-(16), сидерические и синодические периоди (17)-(38) планет, лунного перигея и лунного узла. Китайский и Юпитеров капендарь (45). Праболгарский двойной лунной и солнечный зодиак (48) и (50). Средние праболгарские годы сатурнова (66), (67), (68) и юпитерова (73), (74), (75), соответственно (84), (85) и (82), (83), как и выражение тех же годов посредством солнечного года Ao (37), сидерических (19) и синодических (20) месяцев в средних
към текста >>
284.
XIV. БОРИС РОГЕВ ЧОВЕКЪТ НА ДУХА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 23
ЧОВЕКЪТ НА ДУХА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ Бележки от Вергилий Кръстев 1. С Борис Рогев се запознах през 1969 г., когато той беше на 72 години, а аз на 31 години, у една наша позната. Срещнах се няколко пъти с него. По онези години той водеше голяма борба, за да приемат неговата статия за «Астрономическите основи на първо българското летоброене» и да му я публикуват. Тогава имаше голяма цензура и трябваше разрешение от БАН най-малко с три подписа на академици. Това беше комунистическата диктатура. 2. Борис Рогев ме възприе толкова радушно, допусна ме толкова близко до себе си, че аз се смутих. И непрекъснато се обръщаше към мене така: - Вергилий, ти какво мислиш? - Нищо не мисля и нищо не мога да измисля, но знам, че това е в ръцете на Учителя. И на Него ще се молиш и ще търсиш от Него подкрепа. - Той ме гледа учудено: - Откъде това знаеш, ти си млад за тези откровения. - Млад съм, но това го знам още от памтивека. Той се усмихва, става и ме тупа по рамото. И наистина му публикуваха статията на френски език в една поредица на БАН (Българска академия на науките), в кн. 3 на академичното издание «Etudes balcaniques» от 1969 г. Аз я имам тази статия на френски език, като документ от неговите борби. 3. Борис Рогев беше много щастлив, че може да пробие тази Бастилия, наречена БАН. Но тази публикация остана скрита от българите, понеже беше на френски и лично той си я беше превел. Започна нова борба, за да може да се публикува неговата монография на български език. Отново се
към текста >>
285.
БЕЛЕЖКИ КЪМ СНИМКИТЕ в Изгревът, т. XXIV
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 24
КЪМ СНИМКИТЕ в "Изгревът", т. XXIV Снимка № 1. Мартин Лутер (1483-1546 г.) Снимка № 2. Д-р Алберт Лонг (1832-1901 г.) Снимка № 3. Д-р Алберт Лонг с български ордени - около 1900 г. Снимка № 4. Джон Уесли - основател на методизма Снимка № 5. Джордж Уошбърн - директор на Роберт Колеж - 1905 г. Снимка № 6. Христофор Роберт - създателят на Роберт Колеж Снимка № 7. Сайръс Хамлин - разкрива методистката мисия в Северна България Снимка № 8. Първата конференция на пастирите и книжарите в гр. Русе на 22. IV. 1876 г. Първи ред отляво надясно :1. Д-рД. Чалис, 2. Д-р Алберт Лонг, 3. Флокен, 4. Лаунсбърс. Втори ред: 1. Юрдан Цветков, 2. Войнов, 3.......... 4. Гаврил Илиев, 5.......... 6. Ст. Генчев, 7.......... 8. Тодор Николов. Между тях е Теню Начев от Стара Загора, после отпада, бивш народняк и народен представител, съдържател и собственик на кино "Капитол" и хотел "Барле" в София, който не е указан къде е на снимката. Снимка № 9. Д-р Дейвид Чалис - основател на евангелското училище в Свищов и организатор на духовното образование в България Снимка № 10. Преводачи на Библията (1862-1871 г.) Отляво на дясно: 1. Христодул Костович Сечанов, 2. Д-р Елиас Ригс, 3. Д-р Алберт Лонг, 4. Петко Рачо Славейков. Снимка № 11. Гаврил Илиев - първият евангелист в България Снимка № 12. Митанка Гаврил Илиева - съпругата му Снимка № 13. Гаврил и Митана Илиеви с децата си: Стефанка, Манола, Илия, Елисавета, Цветан, Кинчо, Дафинка и Лунка, около 1885 г. Снимка № 14. Мисионерите - март 1869
към текста >>
286.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 24
Съдържание УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ И ЕВАНГЕЛИСТИТЕ I. МОМЕНТИ ОТ ИСТОРИЯТА НА ЕВАНГЕЛСКАТА МЕТОДИСТКА ЕПИСКОПАЛНА ЦЪРКВА Павел Драгомиров Василев 1. Исторически предпоставки за Реформацията. .... 2. Мартин Лютер (10.11.1483, гр. Айслебен, Германия - 18.02.1546, гр. Айслебен, Германия) .... 3. Англия през XVI век. Реформация в Англиканската църква. 4. Англия през XVIII век. Мощно духовн о съживителн о движение. Джон Самуел Уесли (27.06.1703, Епворт, Англия - 02.03.1791) 5. България през XIX век. Културно и духовно съживяване на българския народ. 6. Методистката епископална църква в духовния живо т на българското общество. Методистката мисия в България - дейност 6.1. Д-р Алберт ЛимерингЛонг (04.12.1832-28.07.1901, Ливерпул) 6.2. Гаврил Илиев (8/21.11.1821, Берковица - 28.01/09.02.1909, Севлиево) 6.3. Родословие на Гаврил Илиев Тодоров 6.4. Паметно слово за Гаврил Илиев 6.5 . Пастир Йордан Иванов Икономов (14.09.1847 , ЕЛЕНА - 17.03.1920 , СОФИЯ) 6.6. Манола Юрдан Икономова (18.01.1868, Свищов - 30.08.1929, София) Манола Юрдан Икономова / М. Н. Попов. //Духовна обнова, Г. VIII, № 8 (Х.1929), 6.7. Пастир Цветан Д. Цветанов (1868, Свищов-14.09.1959, София) 6.8. Мария Стамова, сестрата на Учителя ( -24.12.1940) 6.9. Иван Я. Сечанов ( , Самоков-30.10.1928). Паметно известие Състав Вергилий Кръстев А) Падна голям воин всред българския евангелизъм / М. Н. Попов. // Духовна обнова, Г. VII, № 9 (XI. 1928), с. 4-6. Б) Евангелски пастир и обществен будител. Последната от седем
към текста >>
287.
2. Мартин Лютер (10.11.1483-18.02.1546)
,
,
ТОМ 24
(10.11.1483-18.02.1546) Годината е 1517. Денят е 31 октомври, един ден преди празника "Вси светии" - важен църковен фестивал за всички посветени католици. В немският град Витенберг местните граждани и студенти се вълнуват заради продажбата на индулгенции от свещеника Иохан Тецел в съседния град Ютербок. Тези индулгенции, според свещеника Тецел осигуряват на всеки закупил ги спасение, прощение на греховете и че няма да минава през чистилището. В това време, по стълбите на Августинския манастир слиза Мартин Лютер, който държи в ръцете си голям лист и чук. Той си пробива път през пазарния площад и отива пред централния вход на църквата към замъка. Мартин Лютер заковава листа на вратата на Дворцовата църква. Неговото съобщение се състои от списък на 95 тезиса (изявления), в които изразява своето мнение за продажбата на индулгенции. В този знаменателен ден М. Лютер не осъзнава, че с това си действие, той бележи началото на великата Реформация в църквата и възвръщането на чистото * Божие Слово към хората по света. Мартин Лютер идва на този свят в края на XV век и развива своята дейност до средата на XVI век, когато в Европа се извършват много важни промени. Това е време на борби и безредие. Родината на Лютер е Германия. По това време тя е разделена на над 300 отделни провинции и частни имоти. Няма нито централно правителство, нито единна Германия. Провинциите се ръководят от принцове, епископи на Католическата църква и рицари. Те управляват земите си, както пожелаят,
към текста >>
288.
Б) Петър Василев (на когото Учителят е подарил портрета си).
,
,
ТОМ 24
(на когото Учителят е подарил портрета си). Петьр Василев е роден на 29 юни (11 юли) 1856 г. в Търново в много бедно семейство. Когато става на 7 годишна възраст, майката умира. Тръгва на училище но оскъдицата и нищетата принуждават бащата да даде Петърчо за чирак при един шивач в Русе. След 2 години (на 11 годишна възраст) сам преплувал Дунава и започва работа при един моден шивач в Гюргево. След 8 години става калфа и съдружник на майстора. Отива във Варна и посещава проповедта на мисионера Лаунсбери. През м. октомври 1880 г. П. Василев приема Исуса Христа за свой Господ и Спасител. През 1881 г. мисионерът А. Р. Джонс и пастир Йордан Икономов откриват временно мисионерско училище в Търново. 25 годишния П. Василев става ученик. През 1882 г. училището е преместено в Свищов и получава наименованието Американско научно-богословско училище. То има основно и класно училище Класното училище е с 3 курса: I - 3 годишен подготвителен за Роберт Колеж в Цариград; II - 5 годишен научен и III - 5 годишен богословски. П. Василев е приет в петгодишния богословски курс на класното училище. Работи в училището, за да се издържа. Преживява гоненията и затварянето на училището за няколко месеца през 1883 г. след завършването на Американското научно-богословско училище е изпратен като помощник-проповедник в Ловеч при мисионера Д. С. Чалис. Там в Американското девическо училище среща Маринка Павлова Бъчварова, за която се оженва на 7.IX.1887 г. От 1886 г. е изпратен в Търново за
към текста >>
289.
2. д-р Елиас Ригс
,
,
ТОМ 24
Ригс Д-р И. Ригс Християнски свят, Г. X, бр. 5 (V.1901), с. 88-90. Джемс Мартино На 3 (16) миналий януарий д-р И. Риггс, ветеранинът-мисионерин, свърши земното си поприще в дома си в Скутари, Цариград. Ето що пише за него и неговата деятелност д-р Ал. Л. Лонг в "Christian Advocate", органа на Методистката епископална черква в Америка. "Д-р И. Ригс почнал своето мисионерско поприще в 1832 г. и дългият му и интензивно деятелен живот е бил прекаран в библейски работи на езици гръцки, арменски, турски и български, в превеждане и издаване разни издания на Библията и други религиозни списания. За тази работа той беше отлично приспособен. Той беше много добре запознат с еврейските и гръцки оригинални текстове, повечето европейски езици владееше доволно добре. При това той присъединяваше инстинктите на един филолог и навика да обработва внимателна, трудолюбива и добросъвестна акуратност във всички подробности. Към Словото Божие той питаеше жарко и дълбоко благоговейна любов, и докато първата му грижа като преводач беше да изрази, доколкото свойството на езика е позволявало, точно смисъла на оригиналния текст, пак той същевременно имаше изряден вкус в употребението на езика, който е успявал да оздрави онзи достолепен стил тъй необходим за всеки превод на Свещеното Писание. Евангелските духовни песни на източните езици дължат много на д-р Ригс, именно на неговите преводи на много от най-хубавите духовни песни, що имаме на английски, и които са назначени да се употребяват в
към текста >>
290.
3. Православната църква и превода на Библията
,
,
ТОМ 24
и превода на Библията Има ли нужда от нов превод на Свещеното Писание на български език? Християнски свят, Г. IX, бр. 6 (VI. 1900), с. 92-94. По повод на решението на Светия Синод да се преведе на български език Св. Писание, за която цел същия Синод е назначил и осмочленна комисия да направи този превод, не от първообразните езици - еврейски, халдейски и гръцки, но от руски, един православен българин, който се подписва "Ветеран", е написал дълга статия във в. "Нов век" от май 17 (30) т. г. В тази си статия Ветеран доказва най-убедително, че няма нужда от нов превод на Св. Писание." Не бива да забравяме, казва той, че Св. Писание на сегашния български език се яви като утешителна звезда, изгря като зорница на българския небосклон, щом току българския народ беше победил гръко-фанариотите с разрешението на черковния въпрос, и че дори един от нашите съвременни учени, един поет е казал в едно описание, че "българският превод на Библията - издание на едно английско общество, е най-грамотната книга, която имаме на езика си.' Ветеран твърде уместно обръща внимание на важния факт, че "най-напред Св. Писание е преведено на български език от православни българи, дори и по- православни от някои членове на сегашната комисия: ония българи на времето си бяха видни езиковедци и книжовници; следователно, не може да се предполага, че православните българи може с недоверие да гледат на съществующия превод, на който вината може да е тая, че е издаден на няколко разни
към текста >>
291.
4. Отзиви за новия български превод на Библията. Има ли нужда от нов превод на Библията?
,
,
ТОМ 24
новия български превод на Библията Има ли нужда от нов превод на Библията?[1] Християнски свят, Г. X, бр. 2 (11.1901), с. 29-32. С.Т. За превода на Новия Завет г. Маринов казва: "Трябва да се признае, че преводът в Новия Завет е извършен с по-голямо внимание и това ми дава основание да утвърдя: ако наистина Неофит Рилски, К. Фотинов, П. Р Славейков и Христодул Сичан-Николов са взимали участие в превода на Библията, то частта, която са превеждали, ще бъде без друго Новия Завет. Но, по причините, които изложих по- рано и тука има неточности, които произхождат от това, че липсват установени термини, думи и форми на езика." Неофит Рилски и К. Фотинов не са вземали участие в прегледания и издадения с иждивението на Британското и Чуждестранно Библейско Дружество превод на Новия Завет; но само покойните П. Р Славейков и Христодул Сичан-Николов. П. Р Славейков владееше добре новогръцкия език, но не и старогръцкия, за да му се даде да превежда сам направо от оригинала. Преводът на Библията и на Вехтия и Новия Завет е бил под надзора на докторите Ел. Ригс и Ал. Л. Лонг, които са още живи и биха могли да разправят, по кой начин са работили по превода. Колкото за това, че липсвали "установени термини, думи и форми на езика", г. Маринов с нищо не доказва това си твърдение. Никой не признава, че думите и езикът на превода са съвършени; но само, че преводът е най-добър за времето, в което е бил направен, тъкмо преди 30 години. Че има тук-там неточности, които биха могли да се
към текста >>
292.
7. Паметник на една епоха. В. Зорница на 50 години
,
,
ТОМ 24
една епоха. В. "Зорница" на 50 години "Зорница" и нейните основатели Ригс и Лонг За нашето Възраждане и Освобождение, според американски мисийски документи Зорница, Г. 51, бр. 12-13 (8.IV.1931), с. 2-4. В. Тодоров-Хиндалов "Отсега нататък българската журналистика ще знае поне, кой е нейния духовен баща - американският журнал." Проф. Ив. Д. Шишманов ("Бълг. преглед", Г. IV.) Петдесетгодишнината на "Зорница" е събитие епохално за нашия периодичен печат, за нашата журналистика, петдесетгодишна просветна и обществена дейност, един полувековен вестникарски живот, това е явление уникум в нашата социално- политическа действителност. Нито едно списание, нито друг някой вестник у нас не може да се похвали с такова завидно дългоденствие. Цели 50 години да се бориш за принципи и правда, това е подвиг, който прави чест не само на "Зорница" и на нейните основатели, а и на народа, който й е оказал толкова неизчерпаема обич и доверие. Онова, обаче, което прави "Зорница" ценна през очите на безпристрастния историк, на спокойния изследвач на нашето минало, това е нейната историческа роль, и главно на нейните основатели, във Възраждането и Освобождението на България. "Зорница" е жив паметник на цяла епоха, богато не само с възторг и подвиг, но и със скръб и печал. Месечна "Зорница" От запазения в Соф. Нар. Библиотека периодичен печат се вижда, че този вестник най-напред се появява като месечно списание, в 1864 г., основано от големите благодетели на България д-р Елиас Ригс и д-
към текста >>
293.
8. Вестник Зорница и неговите редактори и сътрудници
,
,
ТОМ 24
и неговите редактори и сътрудници Хората, които са държали кормилото на "Зорница" Зорница, Г. 51, бр. 12-13 (8.IV.1931), с. 4. Д-р Елиас Ригс Д-р Ел. Ригс е роден през 1810 г. в Ню Провидънс, щат Ню Йорк, САЩ. Починал в Цариград през 1901 г. Със своята солидна богословска подготовка и рядък лингвист, владеещ писмено 12 езика, той заема видното място между учените и просветителите на своето време. В 67-годишната си мисионерска служба в Атина, Смирна и Цариград той е допринесъл твърде много за просвета на народите, с които е бил в съприкосновение и особено за нас, българите. И ний се гордеем, че такава важна фигура застава в редовете на първите радетели на "Зорница". Той е малко известен на българското общество, понеже не е живял в България и е бил прекалено скромен. Но и на скромните хора историята дава своята дума и поколенията, рано или късно ще научат повече за човека, който тъй много и с любов е работил за България. Д-р Роберт Томсън Роден в 1851 г. в Цариград. Завършил Единбургския университет. Работил в Роберт Колеж като библиотекар. Тука българските студенти със своите способности качества привлекли вниманието му. Той ги обикнал и затова избира България за поле на своята дейност. Редактирал "Зорница" от 1885 до 1896 г. По- малко политик, а повече богослов той засилва духовния елемент на вестника. В 1897 г. Томсън се връща в България и поема поста директор на Американския Самоковски пансион. В 1915 г. подава оставката си от Мисията, но продължава да
към текста >>
294.
1.1. Българската евангелска църква. Полувековна България 1878-1928.
,
,
ТОМ 24
църква. Полувековна България 1878-1928. Илюстрован юбилеен албум. Ред. Евгения Марс. София, Евгения Марс, 1929, с. 357-361 пастор Д. Н. Фурнаджиев Около годините 1855 и 1856 англичани и американци се дълбоко интересували за българското племе на Балканите, и граф Шафтсбери, председател на едно библейско благотворително д-во в Лондон, Bible Lands, писал на основателя на Роберт Колеж, д-р Хамлин, писмо, в което казва, че България има нужда от Евангелска просвета и подкрепа, и че тяхното дружество ще бъде готово да даде своята морална и материална подкрепа за целта. В края на 1859 г. две американски мисионерски семейства пристигнали за разузнаване и откриване евангелска дейност между българите. Отначало тия мисионери отбягвали всякакво формално отцепление от народната църква, като търсели как да послужат на народа да се отърси от господствуващия формализъм и да влее в църковния си живот реформи, творчество, жива вяра и спасителна дейност. За повече от десет години работата е била разузнавателна, но с влагането на Св. Писание в ръцете на народа, конфликта между духът на Писанията и буквата на църквата стана неминуем. Едно обстоятелство допринесло много за тая нова работа, а именно: жаждата на българския народ за литература, а особено за Св. Писания. Гръцките владици бяха унищожили почти всичката българска книжнина, и бяха твърдо решени не само да принудят народа да чете и пише на гръцки език, но и по политически съображения да се нарича гръцки. Успехът
към текста >>
295.
2.1. Българското Евангелско Дружество и Възраждането
,
,
ТОМ 24
Дружество и Възраждането Зорница, Г. 45, бр. 25 (сряда, 24.VI.1925), с. 1 -2. Владимир Тодоров Епохата на Ренесанса в Италия и Франция през XV и XVI век се ознаменува с постепенното отърсване на литературата, философията и главно изкуствата от реакционното влияние на средновековната църковна схоластика и на пакостния клерикален дух и с обръщане поглед към гръцкия и латинския класицизъм на древността. Възраждането в тия две страни е дълго и неговия процес много муден, въпреки гениалното творчество и големите усилия на тогавашните велики умове. Ако такъв е бил процесът на Ренесанса в Италия и Франция, не ще съмнение, че у нас, гдето и условията и факторите са били, и продължават да са още съвсем други, процесът ще бъде още по-муден. Потиснат в продължение на векове под политическото иго на турците и духовния гнет на фанариотите, българският народ тънеше в мрака на забвението. Православното фанариотство обезличи и подхвърли народността ни на всеобщо презрение. Нашата писменост, нашият език стана жертва на фанариотската елинизаторска мания. Мнозина от нашите сънародници, като княз Богориди от Котел и доктор Никола Савов (Пиколо) от гр. Търново, прочут елинист с гениална ерудиция, за когото Egger и д-р Mussy казват, че "е бил гордостта на културна Франция" (Заб. Реч надгробна, 1860 г.), са представени и познати като гърци! Такова е било положението преди 50-60 години. Някои от днешните ни историци и учени, когато третират въпроса за Възраждането, ни
към текста >>
296.
4.1. Проникване и разпространение на методизма в България Протестантските секти в България.
,
,
ТОМ 24
разпространение на методизма в България Протестантските секти в България. София, Партиздат, 1972, с. 68-77. В България методистката пропаганда започва организирано през последните 20 години от турското владичество в нашите земи. През 1857 г. в Шумен се установяват за постоянна работа първите у нас мисионери на методизма - д-р Алберт Лонг и Уесли Претимън, дошли от САЩ като представители на мисионерското дружество на епископалната методистка църква Missionary Society of tne Methodist Episcopal Church. (Заб. В някои документи на Методистката църква се твърди, че тя е започнала работата си в страната "още в 1844 г. в лицето на първия български методистки евангелист Гаврил Илиев.. - ЦДА на НРБ, фонд 165, оп. 3, а.е. 210, л. 149; Г. Илиев действително е вършил и преди това известна методистка пропаганда, разпространявал е литература, но организирана и системна работа за създаване на методистка църква у нас започва с идването на Лонг и Претимън. Самият Г. Илиев е ръкоположен за методистки дякон и проповедник от американските мисионери едва в 1876 г - Вж. напр. Bulgaria Mission Conference held at Loveth, 1896. Rustchuk, Apendix. Mission almanac p. II). По споразумение c американската Конгресистка църква, за територията на пропагандата, на която се определили земите на юг от Стара планина, Методистката мисионерска дейност се ограничава в Северна България. Започнала в Шумен, тя постепенно се пренася във Велико Търново, Ловеч, Свищов, Русе, Севлиево, Орхание
към текста >>
297.
4.2. Отношение към социализма. Протестантските секти в България.
,
,
ТОМ 24
социализма Протестантските секти в България. София, Партиздат, 1972, с. 78-84. Реакционната идейно-политическа насоченост е пронизвала цялата дейност на методистите у нас. Тя е характерна както за различните им форми за широка работа сред населението, така и за духа на възпитанието в различните им училища. Обявявайки се уж против прокарването на каквато и да било политика в работата на училищата, мисионерите-методисти и техните поддръжници в страната са се обявявали фактически против всякаква политика, която на тях и на управляващите не е била изгодна, като неуморно и наистина методично са работили за прокарване на проамериканската политика, за възпитанието на младежта в нейния дух. Умело съставените учебни програми както в мъжките, така и в девическите училища, са подчинени главно на изграждането у възпитаниците на един проамерикански буржоазен мироглед, на едно виждане за света и живота, проникнато от благоговение пред американската (и въобще западна) култура и нихилизъм по отношение на националната ни култура и достойнство, както и по отношение на руското влияние у нас. Тъкмо поради това американският начин на възпитание и методистките американски училища е допаднал особено много и на царския двор, който не само е покровителствувал и подпомагал, но е предпочитал чуждите мисионерски училища пред българските. Още Батенберг през 1881 г. по повод съгласието си да открие Ловешкото американско училище (училището е открито през 1882 г.) е показал добре това
към текста >>
298.
1. Д-р СТЕФАН ТОМОВ (25.03.1850, Котел-24.04.1939, София) 1.1. Лични спомени
,
,
ТОМ 24
ТОМОВ (25.03.1850, Котел-24.04.1939, София) 1.1. Лични спомени А) Автобиографични бележки Християнски сеят, Г. XXVIII, бр. 12 (XII.1924), с. 141-142. Ст. Томов Роден съм в гр. Котел на 25 март 1850 г. Първоначалното си образование получих в родния си град. През 1862 г. д-р A. Л. Лонг, първият мисионер, който положи основите на евангелското дело в Северна България, издействува да бъда приет със стипендия в английското училище в остров Малта* //* Заб. Роберт Колеж не беше още отворен.// и в началото на м. октомврий същата година заминах през Цариград за остров Малта и постъпих в английската колегия. В училището заварих други двама българи: Никола Стойчев от Шумен и Петър Матеев от Котел. През лятото на 1865 г. се разтури английската колегия в остров Малта и с другите българи ученици аз се завърнах в Цариград и от там в родния си град Котел. През м. септемврий, 1865 г. постъпих в Роберт Колеж и в 1869т. завърших курса на науките в тази колегия. След туй, в 1869-1870 учебни години учителствувах в гр. Ямбол и в 1870-1871 и 1871-1872 учебни години учителствувах в родния си град Котел. От 1872 до 1874 г. бях секретар на английската болница в Галата, Цариград. През м. декемврий 1874 г. заминах за Америка, гдето пристигнах в началото на м. януарий 1875 г. и веднага постъпих в богословската семинария Дрю, щат Ню Джърси (DrewTeological Seminar, Madison, New Jersey). Завърших курса в 1877 г. със степента бакалавър по богословието (Bachelor of Divinity) и работих като пастир
към текста >>
299.
1.2. Стефан Томов в очите на съвременниците си
,
,
ТОМ 24
в очите на съвременниците си А) 75-годишен рожден ден на Д-р Стефан Томов Християнски свят, Г. XXVIII, бр. 12 (XII.1924), с. 141. 75 годишен рожден ден ще празнува нашият многозаслужил пастир д-р Стефан Томов на 25 март идната 1-925 г. Същевременно ще чествува и 50 годишният си юбилей на непрекъсната пастирска дейност. По всяка вероятност по същото време ще празнува 50 годишен юблией и другият стар ветеран в делото пастир Ст. Гечев. Нека се има това предвид, за да им отдадем заслужена почит, когато идната пролет се съберем на годишната конференция. Ако светът награждава юбилярите си, колко повече ще сторят това чадата божий! Един специален комитет трябва да подготви това чествуване. Б) Заслужен юбилей Зорница, Г. XLV, бр. 11 (18.III.1925), с. 2. М. Н. Попов От няколко години насам юбилеите твърде много зачестиха: отпразнуват свои десет годишнини, петнадесетгодишни, двадесетгодишни и най-вече тридесетгодишни юбилеи откакто са постъпили на служба в избраното свое поприще. Превили са ги и правят готова разсилни, писари, началници, учители, съдии, свещеници и пр. Подобни юбилеи са станали вече банални. Много хора, а между тях и аз, им приписват тщеславие. Твърде нарядко сме имали петдесетгодишен юбилей. По такъв случай за един юбилей, който ми се струва, трябва да се устрои от нас, евангелистите, искам да напомня и кажа нещо за юбиляра. На 25 т.м. Д-р Стефан Томов ще отпразнува в гр. Свищов в семеен кръг своя седемдесет и пет годишен рожден ден. Същевременно д-р
към текста >>
300.
1.3. Стефан Томов и Учителят
,
,
ТОМ 24
и Учителят А) Теософия и дъновизъм Християнски свят, Г. XXVIII, бр. 5 (V.1924), с. 52-53; бр. 6/7 (VI-VII.1924), с. 65-67. д-р Ст. Томов I. Прераждане Теософията, както сега се проповядва в Западна Европа и от двадесет години насам и у нас, датува от 1875 г. В същност това религиозно течение не е ново; то е възобновление на стари индийски и египетски религиозни възгледи, примесен с християнско учение. Теософията в основата си не е нищо друго, освен езичество с християнска маска. Един теософ в Америка, който напуснал теософията и пак пригърнал Христа за свой Спасител, написал една книга озаглавена: "От Теософията към Християнството". В Германия "Антропософското дружество" под водителството на Рудолф Щайнер, борави също с окултизма, както и теософията. Изглежда, че дъновизмът у нас е нещо като клон от "Антропософското дружество" в Германия. Дънов е слабо и жалко ехо на по-учения от него Щайнер. (1) [ Забележка на коректора: Числата в скоби са въведени от съставителя на "Изгревът", д-р Вергилий Кръстев, като обозначение и отправна точка за коментара към статията, поместен по-долу - раздел IV. 1.З.Б. Възход и падение на един евангелист и протестантин.] Що е дъновизъм? Какви са отличителните учения на дъновистите? Понеже възгледите на дъновистите са тясно свързани с окултизма, то на този въпрос ще отговоря, когато дойде ред да разгледам обстойно окултизма, с който постоянно се занимават дъновистите. В тази си статия искам да привлека вниманието на четците на
към текста >>
301.
3.2. Кореспонденция
,
,
ТОМ 24
4.XII. 1934 г. Ул. "Оборище" 103 Уважаема Госпожа Стоянова, Радвам се, че съм приета за кандидатка-членка на Съюза на българските писателки. Искат се от мене бележки за литературната ми дейност. Още от 1914 г. съм писала и превеждала за разни вестници и списания, като вестниците: "Русенско ехо", "Ратник", "Знаме", "Мир", "Женски свят", "Зорница", "Летопис", литературния брой на в. "Таймс" и пр.; списанията: "Духовна обнова", "Младежки вестител", "Християнски свят", "Всемирна Летопис", "Икономия и домакинство", "Подвиг" и пр. Влизала съм в редакционния комитет на в. "Зорница", самостойно съм редактирала три години сп. "Благодат" и осем години "Детски другар", като почти всеки месец съм превеждала или писала оригинални статии или разкази за тях. Издадена е била в отделна брошура сказката ми: "Най-красивият източник на мъдростта". Държала съм множество сказки върху религиозно-етични и литературни теми, като: "Лонгделоу-живот и творчество", "Религията и жената", "Могъществото на волята", "Проблемата на нашите страдания", "Нашите идоли", "Философските идеи на Григорий Петров върху религията и живота", "Политическите права на жената", "Войната" и др. На съюзни събрания (с изключение на празници) след 5 S ч. не бих могла да идвам, поради английските ми курсове. Ще Ви благодаря, обаче, 1) Ако ми се изпращат известия за събранията; 2) Ако ми се яви членския внос, за да го изпратя; 3) Ако ми се пише до кога най-късно трябва да представя материал за съюзния
към текста >>
302.
4.3.1. Човекът Стоян Ватралски
,
,
ТОМ 24
Ватралски роден на 7 март 1860 година, почива на 31 август 1935 година * * * А) Стоян Кръстов Ватралски. Битописна скица Библиотека Стоян Ватралски. Т. Уводни. Човекът. София, 1933, с. 5-10. Вакарелско овчарче 1860-1874 Роден на Благовец, 7 априлий, вероятно 1860 година, в село Вакарел, махала "Хановете", сега Гарата, където е живял до 14-а си годишна възраст Баща му, Кръстьо Иванчов Ватралски, бил овчар. Презимето Ватралски е семейно и наследствено. Отличителна черта на овчарчето Стоян била неутолимата жажда за знание. Ученик в Самоковското градско училище 1874-1876 До 14-а си годишна възраст той не знаел и буквите. Изпратен в Самоков като ученик, той напреднал много бърже. Четирите отделения свършил в две години и от 4-о отделение бил преместен, по решение на учителския съвет, направо във 2-и клас, където го заварило Априлското въстание в 1876 г. Едно съдбоносно събитие 1878-1878 През време на Освободителната война 1877-1878 г., религиозно усърдния юноша, посредством четиво и лични влияния, по дълбоко убеждение възприел Евангелското Вероизповедание, и така свързал съдбата си с малкото Българско Евангелско Общество, което обстоятелство и досега спъва призванието му като общественик, поет и писател. В Самоковското Американско училище 1878-1882 След тоя съдбоносен, но за него тогава радостен преврат, той постъпил, като се поддържал с работа, в Американското научно-богословско заведение в Самоков, където продължил до 4-и клас, включително. Отличителната
към текста >>
303.
4.3.3. Един българин в Американския литературен свят
,
,
ТОМ 24
в Американския литературен свят Един българин в Американския литературен свят Родина, Г. II, кн. 12 (XII.1900), с. 402-403. И от България нещо добро може да излезе. Недавно се е завърнал в отечеството ни българина Стоян Кръстов Ватралски. Г-н Ватралски е прекарал в Новия свят 16 години, дето е свършил науките си в Харвардския университет, най- прочутия в Америка. Подир се е предал, според наклонността си, на литературна работа. Сътрудничил в някои от меродавните американски вестници и списания, като Boston Transcript, New York Tribune, Chicago Tribune, The Forum и др. Той е едничкия българин, който е писал проза и поезия на английски език, когото владее тъй съвършено, щото много от американските видни люде са го хвалили, а някои от вестниците и списанията високо ценили. Запример, Бостънския ДейлиЖурнал, в една дълга статия, озаглавена: "Ватралски, един даровит син на България" говори много ласкателни думи по адреса на този наш съотечественик; а главния редактор на Бостънския Транскрипт пише: Т. Стоян Ватралски е българин, свършил Харвард и който пише английски по-добре от повечето от нас (редакторите). Той се движи в най-високите кръгове на обществото тук (Бостън) и Кеймбридж". А Чикагския Хроникъл го описва със следните думи: "Личността на Ватралски прави особено впечатление. Има нещо в този човек, което внушава сила, огън, ентусиазъм". Още в Академията г. Ватралски получил първата награда за декламация; но особено се заинтересувала в него американската
към текста >>
304.
4.3.5. Българският поет и публицист в Америка
,
,
ТОМ 24
и публицист в Америка Стоян Крстьов Ватралски в Америка Духовна обнова (Пловдив), Г. IV, бр. 2 (II.1925), с. 1-3. Павел Мишков Българският поет, сказчик, публицист и чифликчия, Стоян Кр. Ватралски е в Америка от няколко месеца. Той е отишъл в Съединените Щати, за да присъствува на тридесетгодишното събрание на своя клас в Харвардския университет, където е завършил висшето си образование. Той е останал в Америка до пролет, за да държи сказки по следните предмети: 1. Световните проблеми, както един Балканец ги вижда: а) Миротворство; б) Умиротворяване на Балканите. 2. Социалната проблема от религиозно гледище: а) България като мисийско поле и б) Не любов, но блага воля към всички. Почти няма друг българин, който да е лекчерувал толкоз много в Англия и Америка, както г-н Ватралски. Няма друг българин да е говорил за българското племе и неговите идеали в Англия и Америка, както е говорил г-н Ватралски. Все на свои разноски той е кръстосвал задокеанските страни и неуморно е говорил пред учена и обикновена публика за историята, живота, страданията, борбите и идеалите на своя народ. България много дължи на г-н Ватралски за спечелването на Английското и Американското обществено мнение за нашата кауза. През Балканската война, той много пожертва и отиде в Англия, където чрез Гладстоновия дом работи за България и допринесе твърде много за нашето народно дело. Тогавашните министри не го оцениха. Той не е оценен и сега. Много му са враговете. Но, това го не смущава.
към текста >>
305.
4.3.6. Себепосланник в Англия
,
,
ТОМ 24
Англия Моето в Англия себепосланство (12.Х.1912 до 13.04.1913) Християнски свят, бр. 10 (Х.1913), с. 2-5. Злата последица Следва естествено Не само злобното Намерение, Но и ленивото Немарение. Днешното крушение на България се дължи предимно на нейната некадърна дипломация. По това две мнения в света няма. Като една важна от тая управа последица, която е същевременно и една от главните причини за нашата през 1913 г. народна злополука, историята ще впише и липсата между силните народи на български приятел. Кога България, като известния в евангелската притча пътник, попадна между петима разбойници, за нея в цял свят не се намери ни един добър самарянин, нито един благороден рицар не й се притече на помощ. Аз предвидих опасността от тая съдбоносна липса; и сега, в ред статии ще се опитам да опиша как с частни сили и слаби средства аз за цели шест месеца се борих, за да я предотвратя. За г-жа Олга Новикова, която през време Руско-Турската война, 1877-1878 г., вършеше в Англия подобна на моята агитационна работа, е казано, че "извършеното от нея има по-голяма ценност за Русия от една 100 000 армия". Каква ценност има моята дейност за България, - ще оставя на други да пресмятат. Аз само ще кажа с каква цел и как работих, какво свърших и какво би трябвало още да се извърши, за да се достигне пълноплодие. Прочее, аз се лаская да вярвам, че моята тук описана опитност крие за самостойния мислител и дипломатична поука. На 17 септември 1912 г. се обяви в България
към текста >>
306.
4.3.7. На гости при общественика и патриота Ст. Ватралски
,
,
ТОМ 24
при общественика и патриота Ст. Ватралски При Стоян Ватралски. Поет и патриот Християнски свят, бр. 7 (VI.1913), с. 3-6. Петър Илиев Върнах се от чаталджанските и одринските боеве. С малко почивка при старите родители, отправиха ме за сръбската граница. Пътьом се отбих в София. Видях се с приятели. Възторжено ме посрещнаха. На лицата им четях тягостното чакане за "краят". Само приятелят ми в тази хубава София липсваше. Казаха ми, че се върнал. Тръгнах да го търся. Всред разкошната природа, извън града; всред ливади, цветя, река, хлад, свободно слънце - живее той. Войнишки реформиран, той ме не позна. Все същия. Жив, пламенен, с мил поглед; игрива усмивка: любвеобилен, желан. Без формалности-оригинален, скромен. Радостно ме раздруса и прие. Той работеше, както всякога. Молих го той да говори. И . . . ето: - Обяви се войната. Изискваше се усилие от всички. Младите отидоха. Мнозина жертвуваха - някои и живота си. Годините ми ме изключваха от боевия строй. Мислех за себе си. Срам ме бе да остана назад. Проповядвал съм често за длъжности и самоотвержие, а сега, кога други практикуват тези добродетели, аз от топло да викам "Ура!" - би било позорно. Който говори, без да върши, е отвратително същество. Много мислих каква е моята длъжност в случая. Една нощ ми дойде мисъл като откровение. Откри ми се, че след войната, както след Руско-турската война, великите сили ще имат работа с нас; ще има конференции, решения. Ценно е да имаме в наша полза общественото европейско
към текста >>
307.
4.3.10. Мисията на Ватралски в Америка
,
,
ТОМ 24
Ватралски в Америка Стоян Ватралски в София Духовна обнова (Пловдив), Г. IV, бр. 6 (VI.1925), с. 15. Миналият брой на "Духовна Обнова" беше излезнал вече от печат, когато се научихме за завръщането на г. Стоян К. Ватралски от Америка. Макар и късничко, нам е приятно да отбележим в списанието си за неговото благополучно завръщане, като благодарим Богу, че го е пазил жив и здрав, да го имаме пак помежду си. Защото, той ни е нужен още. Както и Вазов е казал: "Ние нямаме друг поет у нас, който да пее и ратува за "първом правда". Неговото "Битие" и "Първом правда" - две ценни стихотворни сбирки, тепърва ще се сбъдват. Събитията едно подир друго идат, да докажат истинността и пророческия дух на Ватралсковите стихове. "Без правда, мир няма и не може да има". Така пееше Красно-селският поет и всеки ден ни учи, че думите му носят божествения печат. Едно писмо от Ню-Йорк до редакцията ни казва:"Американският свят показа по-голям интерес към неговата мисъл и идеи, отколкото вие там в България. Неговата визита и мисия (цяла година) в Америка излезе много сполучлива. Надмина очакванията ни. Всякъде е бил приет и третиран като Celebrity (знаменитост). Ето, за пример, тук, в Ню-Йорк в International House бе поканен като гост за цяла седмица. Днес се срещна на трапеза с главните и най-прочути пастири в Ню-Йорк. Вие знаете, това що значи. Той бе поканен тоже от главния редактор на в. "Times", най-големия вестник в Ню-Йорк. И всичко това става заради България". Ние
към текста >>
308.
6.2. В стан Изгрев край София
,
,
ТОМ 24
"Изгрев" край София Български бранител (Бургас), Г. X, бр. 108 (Х.1939), с. 5-6; бр. 109/10 (XI-XII.1939), с. 6-8. Къде е седалището на Всемирното Бяло Братство? - Мнението на един германски генерал за Братството. - Кой от живите е най-старият ученик на Учителя Дънов? - Как може да се подмладите с елексира на живота! - В що се състои величието на един народ и щастието на България? М. Ж. Марков Когато германски генерал с група български професори посетили веднъж брата Лулчев в стана "Изгрев" и го замолили да им каже на "бърза ръка само в 10-а минути" новото учение на Учителя Дънов, той им отговорил: "Нима ни считате за луди? И - мене?" - Защо? . . .Те се учудили. - Ако можеше за 10-а минути да се разбере едно Божествено учение, ние нямаше да стоим тук повече от 10-а години! - отговорил брат Лулчев. Та нито аз смятам да влизам в догматически разбор на Всемирното Бяло Братство с тоя кратък репортаж. Като изпълнявам журналистически дълг аз се позовавам на думите на речения генерал, който каза, след като разгледа стана и видял между другото библейски картини, радио, игрище, музикални и хидравлически инструменти, планински и френологически карти и много други неща. - Престъпление е за българската общественост да се отнася с такова безразличие към едно подобно дело! И нещо повече... Казаха ми, че живеете в дупки, като африканци, и аз си представях, че сте диви, а ето - интелигентни! И наистина, аз сам открих между Белите братя, както се наричат, люде с висше образование.
към текста >>
309.
6.4. Дъновото движение в България
,
,
ТОМ 24
в България Български бранител (София), Г. XI, бр. 111/12 (I.1940), с. 7-8; бр. 113/14(II-III.1940), с. 4. митрополит А. G. Vreede Какво пише Н. В. Пр. Vreede, Холандски митрополит в сп. "Св. Михаил"-§{. Michal's News, официален орган на Св. Мих. Център Naarden, Холандия - Г. VII, брой 12, с. 197-201 През време на моето посещение в София, България (това лято - б.р.) бях поканен да присъствувам на Паневритмията на последователите на Петър Дънов. Приех с удоволствие. Станах в 4 ч. сутринта, срещнах се с двама членове от Теософското общество, взехме автомобил и р 5 без 10 влязохме в колонията на това братство, което се чувства сродно с Богомилите - Великото едновремешно славянско братство. Твърде скромен вход, твърде скромна зала, твърде скромна къща, в която живее г. Дънов, една кухня и една столова. Около тази централна точка - други къщи, палатки, градини, плодови дървета и рози. Влязохме в залата с редица столове, още полупразни, една малка платформа - чиста бяла маса, на която седят четирима стенографи и една публика, която достигна 250 души, всички облечени много скромно. Точно в 5 ч. -точност забележителна за неточна България - засвири орган; изпяха се един или два химна, мелодични, прости - думи и музика, съставени от "Учителя", както наричат г. Дънов. След това всички станаха и поздравиха с вдигната ръка. Влиза "Учителят", прост, но, импозантен, фино одухотворено лице, дълга брада, дълга добре гледана коса, скромен, но мощен, съсредоточен в себе
към текста >>
310.
6.5. Идеите на Всемирното Бяло Братство
,
,
ТОМ 24
Всемирното Бяло Братство Български бранител (София), Г. XI, бр. 113/14 (II-III.1940), с. 4. Учението на Учителя в Америка. П-р Марков, който е завършил висшето си образование в САЩ, редовно поддържа журналистически връзки зад океана оттук. По една чисто американска традиция неговите съмишленици печатат свой Бюлетин, посветен на другарския им живот и вътрешни преживявания и опитности. В бюлетина участвуват повече от 30 учители, пастори, коопертивни дейци, мисионери, журналисти и др. пръснати в Китай, Сиам, Индия, цяла Америка, Европа и пр. Редакцията му е в щата Мичиган, а администрацията в Уискансън. В това периодично издание г. М. Ж. Марков тоже взема живо участие и в последния брой на Бюлетина четем между другото и следните редове, посветени на България. "Преди седмица аз Ви изпратих, и на д-р Lyons, една от книгите на нашия голям български мистик г. Петър Дънов." (Г. д-р Lyons е известен чикагски журналист, професор в едно от най-големите духовни заведения в Америка и е посветен изключително на библиотечното дело. Книгата, изпратена на г. д-р Lyons е Големият брат", а до редакцията на Бюлетина е изпратена статията на владиката Vreede "Дъновото движение в България"и беседата "Високият идеал"от г. Дънов. Всичко преведено, разбира се, на английски език. - (б. р.) "Г-н Дънов, пише г. Марков, е син на български православен свещеник. Той е бивш проповедник в Методистка епископална църква и е следвал в семинарията Drew J. N., Америка, около 1890 г, но аз не съм
към текста >>
311.
6.10. Едно пророчество
,
,
ТОМ 24
за Н. Бл. Г. пастор М. Ж. Марков в 1930 г. Български бранител (Бургас), Г. IX, бр. 97/8 (IX-X.1938), с. 5. Стоян Кр. Ватралски (+ 30 авг. 1935г.) Когато нашият юбиляр г. п-р Марков се завръщаше през 1930 г. от Съединените Щати, където бе завършил образованието си със своята другарка, той бе наречен "Надеждата на България" от покойния Ватралски в сп. "Духовна Обнова", с. 4 и 5, бр. 2 и 3 от 1930 г.} а редакцията печата лика му (вж. б-ка "Ватралски"-"Пъстра сбирка", т. XVI, с. 26-29 и "Религия", бр. 26, с. 7). Писаното от Ватралски в P. S. на "Духовна Обнова" днес звучи като привет от небето към Юбиляра, като пророчество: Мили Методий, Аз с умисъл не поставих името ти в моята, писана за тебе - за Добре дошъл - статийка, защото се боях и се боя. Боя се от преждевременно събуждане завистливата Злоба, която няма да те пощади, нито ще трепне пред красотата на твоето светло дело. Злобата, в съюз с Клюката, вместо да се зарадва и възхити, както аз се радвам и възхищавам от твоя скъп за мене и България лик, повече ще се раздразни и ехидният й език ще стреля, ще пръска клеветнишки мръсотии по твоето име и характер. Та ще увреди твоето светло дело. Ето защо замълчах твоето мило за мене име. Обаче, аз зная, уви, че това е само отлагане. Те пак, рано-късно, ще те открият. Злобата и Завистта имат острия ястребов поглед. Особено, ако успяваш в работата си, те няма да ти простят. И колкото си по-достоен за уважаване, толкова по-ехидно лукав ще е езика им, за да отчужди
към текста >>
312.
6.11. Моята църква
,
,
ТОМ 24
Религия (Бургас), Г. Ill, бр. 23/5 (III-V.1932), с. 13,14-15. М. Ж. Марков Пастор Методий Ж. Марков е роден във Варна на 13 (26) септември 1902 г. Още като ученик в Държавната Класическа Гимназия той заема Еванг. Амвон във Варна. А току-що завършил матурата си, той организира за пръв път Евангелска Църква в гр. Попово. През 1923-25 г. следва в Германия. През 192526 г. асистира п-р Д. Н. Фурнаджиев в София. През 1926-30 г. следва в Чикаго и Ню-Йорк, Америка. От 1930 г. заема амвона на l-та Българска Евангелска Църква в гр. Бургас. Директор е на неделното училище в Бургас. Председател на Културният и Въздържателен Клуб "Стоян Ватралски" (К. В. К. В.). Редактира сп. "Религия" - Бургас. Подобно нашият Вожд, тя е забравена днес от своите сестри църкви из царството, но тя е чиста. Тя е забравена в далечния Бургас, но тя е силна. И от начало досега нейният героичен път е бил тесен и самотен. Но затова тя е отстоявала достойно Христовите принципи, и ако нищо друго не е правила - освен, ако фаровете могат да "правят" нещо - тя е пръскала светлина и отстоявала напастните рикания на греха. Единствена тя е проповядвала евангелизма в Бургас. Бог знае колко души са намерили облекчение, колко домове са били спасени. Чрез своите органи. Неделното училище, Женското благотворително д-во "Добродетел" и Културният Въздържателен Клуб "Ватралски" - църквата в своите служби, молитвени събрания, социални обслужвания и разпространяване на Библията е засегнала толкова много
към текста >>
313.
7. ДРАГОМИР ИВАНОВ ВАСИЛЕВ
,
,
ТОМ 24
ВАСИЛЕВ (01.07.1889, с. Тулча, Румъния -10.05.1969, Тунис) Павел Василев Името на Драгомир Василев е свързано с подготовката на защитата в съдебния процес срещу Братството, по време на комунистическия режим през 1958 г. Той изготвя счетоводните книги на Братството и участва при съставянето и подписването на необходимите протоколи на Братския съвет заедно с Боян Боев и Петър Филипов. Той е женен за внучката на Гаврил Илиев, първият евангелист в България - Милка Василева, чрез която се свързва с Братството. Драгомир Василев е роден на 1 юли (18 юни) 1889 г. в гр. Тулча, Румъния. Баща му, Иван Василев е поборник от Сръбско-българската война (1885—1886 г.). Майката на Драгомир е Йорданка Михайловска, родом от гр. Елена. Тя е племенница на Иларион Макариополски и братовчедка на Стоян Михайловски. Семейството има три деца - Драгомир и две по-малки негови сестрички. Те се преместват да живеят във Варна, когато Драгомир е на 12 години. Там бащата ги изоставя. На майката и децата кметството им дава, по бедност, безплатна стая за живеене в пожарната команда. От спомените си за това време Драгомир разказваше: "Заедно спахме, майка ми със сестричките ми на пода, като се завивахме с едно одеяло. Пишех домашните си по корем на пода, защото нямахме нито столове, нито маса. Беше много студено. Една нощ, през зимата, стомната с вода замръзнала и се спука." Майката, Йордана, е будна, енергична и с изключителна воля за живот жена. Тя съзнавала, че всичко трябва да направи, но
към текста >>
314.
8.2. Защо приех да участвам в поредицата издания «Изгревът», том XXIV?
,
,
ТОМ 24
да участвам в поредицата издания «Изгревът», том XXIV? Павел Василев От близо 30 години познавам съставителя на изданието "Изгревът" д-р Вергилий Кръстев, чрез Петър Филипов (ученик и последовател на Учителя Петър Дънов), и от периодично изнасяните концерти-рецитали. От него научих за проучванията му върху връзката между Евангелската методистка църква в България и Бялото Братство, респективно Учителя Петър Дънов. Д-р Вергилий Кръстев ми представи своя план-концепция за том XXIV и потърси моето съдействие. За съжаление до сега нямаме публикувани системно подредени и пълни материали върху историята на Евангелската методистка църква в България. В изнесените факти в публикации, относно ролята на Евангелската методистка църква в живота на Петър Дънов вече се допуснаха известни неточности. Във времето, познанието на връзката между Учителя Петър Дънов и Евангелската методистка църква почти се загуби. Тези хора, чрез които се осъществяваше тази връзка в миналото, вече много от тях не са на този свят. Това бе и главната причина да приема и да съдействам с участие в "Изгревът" том XXIV и да изнеса някои исторически факти. Освен това, иска ми се доколкото мога да разсея разширяващото се негативно отношение към Бялото Братство и Учителя Петър Дънов в нашите среди. От всички, които четат тези редове, искам добре да се знае, че аз съм израсъл в евангелско семейство и приемам Исуса Христа за мой Господ и Спасител. Моят прадядо, Гаврил Илиев, е първият евангелист в България и
към текста >>
315.
Ползвана литература
,
,
ТОМ 24
Василев, Самуил. Към историята на Евангелската методистка епископална църква в България, 680 с. (ръкопис) 2. Ватралски, Стоян. Америка и България. И Духовна обнова, февр. 1929. 3. Ведър, Д., Събчев, К. Щатски мисионер превежда Библията на български. // Стандарт, 12 април 2006, с. 20. 4. Вестители на истината. Състав. Хр. Куличев, София, Българско библейско д-во, 1994. 415 с. 5. Дафинка Л. Доганова. 28 февруари 1889 г. -2 декември 1938 г. Помен. Речи, произнесени при погребението на 4 декември 1938 г. 6. Драганова, Т., Генчева, Цв., Цонева, Р. Хроника. Търновският край през Възраждането. В. Търново, ПИК, 1994.167 с. 7. Д-р Ригс и превода на Библията. // Зорница, Г. 125, № 12, дек. 2001. 8. Кернс, Ърл. Християнството през вековете. История на църквата. София, Нов човек, 1998. 671 с. 9. Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее Т I—XXIII /Състав. Вергилий Кръстев. София,Житен клас, 1993-2006. 10. Кратка история на методизма. Що е? От где е?. Прев. Стефан Томов. Русе, Методистката книжарница, 1896. 55 с. 11. Куличев, Хр. Учителят и лъжеучителите. // Зорница, Г. 131, № 5, май 2007. 12. Кунчева, М. Те направиха много за България. Българските евангелисти милеят за духовното, патриотическо и културното процъфтяване на нашата страна. II Духовна светлина, май-юни 2001, с. 7. 13.Лонг, Алберт. Славяните и българите. // Християнски свят, 1907, с. 170, 187,207. 14. Македонски, M. Ив. Спомени. I. Материали за историята на гр. Криворечна Паланка. Гл. X: Тежки
към текста >>
316.
А. Петър Дънов и евангелистите-методисти в България и САЩ
,
,
ТОМ 24
и евангелистите-методисти в България и САЩ 1. Учителят е роден на 29 юни 1864 г. по Юлиянския календар. Виж "Изгревът". Т. IV, с. 42-47 2. 1872 г. П. Дънов е в първо отделение в училището в с. Хадърджа, което е отворил дядо му и баща му 3. 1876 г. Учителят завършва IV отделение, което тогава е основното образование. 4. По време на Освободителната война 1877-1878 г. дядо поп Константин Дъновски бяга със семейството си и се укриват от турците. Тази година не е посещавал училище. Виж "Изгревът", т. XI, с. 331. Във Варна училището също е затворено. Виж «Изгревът», т. XI, с. 332-333 5. 1879 г. постъпва в мъжката гимназия във Варна и завършва през 1881-1882 г, т.е. след две години. Виж "Изгревът", т. XI, с. 331-334. 6. Отива да учи в Свищов чрез евангелистите-методисти и се записва в Богословския отдел с двугодишен курс през 1883 г. На 25 юли 1886 г. завършват седналите 4 ученика от снимката. 7. На снимката, по допълнителни сведения, седналите 4 ученика са завършили 1886 г. а двамата прави - Христо Бъчваров и Петър Дънов - през 1887 г. 8. 1887 г. П. Дънов е назначен в с. Хотанца за учител и проповедник. (През м. юни 1887 г. получава дипломата си от Американското научно-богословско училище, подписана от директора Чалис и от двамата си учители Йордан Икономов и Стефан Томов. Тогава не се е писало Диплом, а Атестат и престоява една година, а не както досега пишехме 2 години, защото завършва курса през 1887 г. Оттам изпраща снимки до сестра си от 24.XI. 1887 г.
към текста >>
317.
6. Обикновени и необикновени идеи
,
,
ТОМ 24
необикновени идеи "ОБИКНОВЕНИ И НЕОБИКНОВЕНИ ИДЕИ 35 лекция от Учителя държана на 8 май 1931 г., София-Изгрев. - В: Методи на самовъзпитание. Лекции от Учителя на Младежкия окултен клас, Г. X (1930-1931), т. 2. София, 1941, с. 182-185. "... Като ученици вие изучавате музика и пение, минавате за музикални. Щом е така изпейте един идеен тон. Вие знаете вече в какво се заключава идейното. Идеен тон е този, който никога не губи стойността си. Който чуе такъв тон той не може да го забрави. Обикновените тонове лесно губят цената си. Те дразнят ухото, особено чувствителното. Ако някой музикален човек чуе един обикновен тон, той напуща салона и излиза вън. За него обикновения тон е фалшив. Ухото му не може да възприема фалшивите тонове. На такива тонове се натъкваме навсякъде в живота. Проповедникът говори от амвона и чува фалшивите гласове на своите пасоми. Ако има крайно музикално ухо, той веднага ще напусне амвона. Изкуство е човек да чува фалшиви тонове, т. е. обикновени и да ги трансформира. Не може ли да ги трасформира той иска да напусне живота и казва: Дотегна ми този живот - Кое му е дотегнало? - Фалшивите тонове, т. е. обикновените идеи. Не е лесно човек да понася фалшивите тонове, но не е лесно да взима всякога чисти, идейни тонове. Да взимаш всякога чист тон, това значи да носиш в себе си основния тон и да можеш да се нагласиш според него. Не можеш ли да постигнеш това, ти прибягваш до някакъв външен иструмент - камертонът. Щом не можеш да се нагласиш по
към текста >>
318.
III. ПРИЛОЖЕНИЕ - Факсимилета на коментираните евангелски песни
,
,
ТОМ 24
на коментираните евангелски песни 1. "Вяра и посвещение": N 154 / Музика Paul Rowland ; Текст Елена Казанлъклиева. - В: Духовни песни. - София, печ. Гладстон, 1923. 2. "На Учителя" / Музика Борис хаджи Андреев (от гр. Ямбол, 1915); Текст Елена Казанлъклиева. - В: Песни на Всемирното Братство. Ч. 1. - София, 1921, с. 26-27. 3. "На Учителя" / Музика Борис хаджи Андреев (от гр. Ямбол, 1915); Текст Елена Казанлъклиева. - В: Песни на Учителя. - София, [1947], с. 38 (издание на Мария Тодорова) 4. "Святий Дух": N 49 "О, животворящий Дух Святий" / Музика Lowell Mason ; Текст: Анонимен ; Прев. на бълг. Е. Riggs. - В: Духовни песни. - София, печ. Гладстон, 1923, с. 4. В съдържанието на сборника фигурира под това заглавие, защото песента е позната под това наименование. 5. "Призиване Духа Светаго": N 184 "Животворещи Дух Свети, Небесен Гост ела" / Музика Lowell Mason ; Текст: Анонимен ; Прев. на бълг A. L. Long. - В: Свещени песни : С напеви. - Самоков, Евангелско-училищна печ., 1907, с. 127. Нотният текст и думите са като на N 49. 6. "Любов и признателност към Христа ": N 211 / Музика James McGranahanl Mason ; Текст: Анонимен ; Прев. на бълг. - В: Духовни песни. - София, печ. Гладстон, 1923 7. "О, елате вий ранени": N97 Евангелска песен N 97, 29.V.1921 г. - този текст е изписан ръкописно на намерен архивен документ със съдържанието на подготвените за печат "Песни на Всемирното братство" 1921-1922. В сборника "Духовни песни", 1923, под N 97 е отпечатана
към текста >>
319.
3. Великите българи и Петър Дънов
,
,
ТОМ 24
и Петър Дънов Бележки на съставителя на "Изгревът" Вергилий Кръстев 3.1. В някаква българска глава влезна една мисъл да се направи преброяване между българите, които трябва да посочат с гласуване, кой е най-великият българин. А всеки човек се ражда и умира във времето си, и то не може да се измери с човешка мярка. 3.2. Беше съобщено по телевизията многократно, бяха обявени десетина българи и започна да се гласува по GSM за всеки поотделно. Голяма реклама и разбуни мнозина. 3.3. По някаква инициатива някои, отт. нар. последователи на Учителя Дънов, които имат регистрация като Общество "Бяло Братство", заедно с ръководството му бяха представили името на Петър Дънов за Велик Българин. И организираха да се гласува за него. 3.4. По телефона една позната ме подканя да гласувам за велик българин за името на Петър Дънов. Съобщих, че Дънов е Учител, а не велик българин. Първо, той е Учител на Бялото Братство. Второ, е Миров Учител на Великото Бяло Братство Трето, е Всемиров Учител на Всемирното Велико Бяло Братство, и че това е Божествената троица и това е Бог Емануил, слезнал за пръв път на земята. 3.5. Но понеже това нещо е публикувано в "Изгревът" и всички от Братския съвет от излизането на "Изгревът" оттом I до том XXIII са срещу него, то те отклониха хиляди последователи и ги отровиха с една голяма лъжа и те потънаха в невежеството. И от него излизане няма. 3.6. Дойде време да се преброят гласовете. И за най-голяма изненада на първо място бе определен Васил
към текста >>
320.
111. Сестра Маркова
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
На 12 май Учителят каза в края на беседата си: "Използувай днешния ден!" Тъй като бях няколко дни в София, се срещнах на Изгрева със сестра Маркова (белгийка), която ми каза, че на първи януари сутринта чула няколко изречения, изговорени от невидимо същество на френски език и аз си ги записах: 1. "Масово напускане на погрешките." 2. "Привързване към истината." 3. "Учителят е всичко." 4. "Даде Му се всяка власт на небето и на земята." Тя бе изключително будна и интелигентна сестра и до дълбока старост предаваше френски език в Alliance Francaise в София. Още виждам вълнението й, когато ми предаде тези свещени думи, дошли от невидим източник. "Словото никога не спира да говори. " (Забележка: Анриета Маркова. За нея виж в "Изгревът" т. Ill, с.160; т. IX, с.178-179 и снимки в т. XIII, № 33, 39,
към текста >>
321.
190. Защо загубих писалката си на Изгрева след като с нея написах думите на Слънчеви лъчи
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
писалката си на Изгрева след като с нея написах думите на "Слънчеви лъчи" Но неочаквано загубих писалката си на Изгрева и ми стана много тежко. Бях работила дълго с нея, превеждала беседи и пр.( Забележка: Това е автоматична писалка със златен писец, която се пълни с мастило.) Седнах на пианото в трапезарията и съчиних песен за нея. На следния ден брат Кръстьо ми каза, че Учителят му дал 250 лева да ми купи нова автоматична писалка. Той прибавил от себе си 100 лева и аз дадох останалите 75 лева за "Sonnecken", хубава, виолетов цвят перодръжка със златно перо. Благодарих на Учителя и Му подадох писалката Той пръв да пише с нея. Той я погледна одобрително и каза: "Царствен цвят е виолетовия." Написа в тетрадката ми на 27 април 1942 г. следното: "To be or not to be" на английски език, което значи "Да бъда или да не бъда", думи на Хамлет от Шекспир. Попитах Учителя, какво значат тези думи, а Той каза: "Да бъда за Истината, да не бъда за лъжата". Същият ден след обяд Той ме прие на разговор. "В тези времена е трудно да се живее с хората, защото е края на века и всички отношения са неестествени. Всички хора имат слабости и дори един светия слиза на земята да работи, за да се освободи от своите слабости. Божествените чувства стоят над човешкия ум. Интуицията е това. С нея нещата се знаят много по-вярно и по-бързо отколкото сума. С интуицията научаваш нещо веднага, което с ума си за 20 години би научил. Човек, като наруши някой Божествен принцип, съзнателно или
към текста >>
322.
21. Изворът на Доброто
,
Весела Несторова, Вергилий Кръстев
,
ТОМ 24
Доброто" Това са стенографирани разговори на Учителя Дънов, пребиваващ в с. Мърчаево от 14 януари 1944 г. до 19 октомври 1944 г. Предложеният материал е подготвен от Боян Боев, който със съгласието на Учителя е озаглавен "Изворът на Доброто". Този оригинал ще бъде публикуван към подготвените два тома от "Изгревът" за Боян Боев. Бележки на редактора Вергилий Кръстев 1. Съхраненият и подготвен материал "Изворът на Доброто" е оригиналният текст, който лично Боян Боев е стенографирал в Мърчаево, по-късно сам си го е дешифрирал от стенограмите и написал на пишущата си машина. 2. След заминаването на Боян Боев през 1963 г., Борис Николов взема материала и го редактира, като подготвя ново издание според неговото виждане. 3. През 1972 г, когато научих, че има два материала за "Изворът на Доброто", поисках от Борис Николов да ми ги предаде. На неговото издание го накарах да се подписва през 20-30 страници, като на с. 46 той отдолу бе написал: "Настоящите разговори са от стенограмите на Боян Боев - редактирали сме ги заедно с него. Подпис: Борис Николов." 4. При проверката от мен на двата материала се оказаха големи различия. Оригиналът бе осакатен по различни причини, които, ако ги изложа никой не би повярвал. Онзи Александрийски дух, най-големият враг на Христовия Дух и на Учителя Дънов, отново се бе явил и тук, за да промени, изопачи и опорочи. Това е главната причина, като има и още десетина други причини. 5. Още на самия Борис Николов заявих, че аз признавам
към текста >>
323.
Г. Допълнение към спомените на Весела Несторова за 1939,1940,1941 и 1943 години от разговори с нея (Магнетофонен запис)
,
Весела Несторова, Вергилий Кръстев
,
ТОМ 24
спомените на Весела Несторова за 1939,1940,1941 и 1943 години от разговори с нея (Магнетофонен запис) В.К.: Сега, вие изморихте ли се? Весела: He. В.К.: Сега, това е "Слънчеви лъчи", на която вие сте автор на текста. Весела: На текста. В.К.: Сега, ще можете ли нещо да ми разкажете сега. Това оформлението кой го направи? Неделчо Попов? Весела: Неделчо имаше грижата за отпечатването. В.К.: Да се направи оформлението, на печата. Весела: Оформлението. В.К.: Сега какво представлява? Весела: Ами "Слънчеви лъчи" началото в книжката, музиката, мелодията на пеенето с текста, нотите. А след това обяснения. Първо: Слънчеви лъчи - принципите. В.К.: Да. Весела: Дава на "Слънчеви лъчи" кои са принципите. В.К.: Сега този текст кой го написа, Неделчо или вие го написахте? Весела: Предполагам брат Боев е писал много неща. Брат Боев пишеше много обяснителни неща. И брат Борис също. "Слънчеви лъчи" - описание. Как се нареждат. Тука има дори графически картинно изобразено как са лъчите, движението им, първо, второ, трето движение. В.К.: Сега това е вероятно написано от брат Боев. Весела: Предполагам, че брат Боев е написал това нещо. Да. Защото ние като работехме с Учителя не се подписвахме. На работите. В.К.: Да. Не се подписвахте, обаче, сега аз искам да ми я подпишете и да ми я напишете, че е от автора на текста. Защото утре никой няма да знае кой е автора на текста. Авторът на текста е Весела Несторова. Весела: Да. В.К.: Вие я надписахте. Ще можете ли да прочетете надписа?
към текста >>
324.
II. БАЛКАНСКАТА ВОЙНА
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
ПРИЧИНИ, РАЗВОЙ И КРАЙ. ПО-ШИРОК ИСТОРИЧЕСКИ ОГЛЕД. ИСТИНСКАТА ВИНОВНОСТ ВЕЛИКО ИСТОРИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ Софроний Ников София, печ. С. М. Стайков,1913. 30 с. Погром. Отечеството ни преживя един погром, който изпълва сърцата на всички българи с голяма скръб. Естествено е да желаем всички да се узнае кои са виновниците на това всенародно бедствие, и ако не да се накажат, то поне да получим онова успокоение, което винаги води подир себе си ясността. И българският народ с жадност чете полемиката в вестниците. Уви, обаче, истината не може да се намери във вестникарските препирни, тъй като изказаните мнения са всички едностранчиви. Във всички статии се прозира желанието да се стовари отговорността върху противния лагер и да се защити своя от всякаква вина. Естествено, при такива условия не може да се види истината. При това, в полемиката съзнателно се избягва да се говори за отговорността, която се припада от чужда намеса отвън, избягва се от политически съображения, но от това страда само истината. Преживеният погром приема определена и смислена физиономия само когато се вземе цялата съвкупност на обстоятелствата на самата война и се свържат с миналата наша история. Такъв опит ще се постараем да направим в настоящата си брошура. Причини, развой и край. Ще наредим един по един моментите на миналата Балканска война, без да търсим причините им. Това ще сторим по-после. Сега е необходимо да се види обективно самия сбор от факти, защото самият им изглед ще ни укаже на
към текста >>
325.
III. ГЛАС КЪМ РУСИЯ ТРИДЕСЕТ ВЪПРОСА
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
РУСИЯ ТРИДЕСЕТ ВЪПРОСА Софрони Ников София печ. С. М. Стайков, 1913. 30 с. О, обширна и свята някога за нас Русия! Малка и смирена България преживя големи мъки и страдания. Всички нейни чада горко оплакаха голямото нещастие, което сполетя тяхната родина. Голямо нещастие... небивала катастрофа, незапомнювана съдба! - в най-късо време такова падане от върха на многожелано достигане националния идеал до безжалостно разпокъсване и ново и по-тежко робство на една трета от чадата й! Сълзи, свещени сълзи, се проляха по всички краища, от този скромен и скритен народ! Но не толкова материалната загуба е, която кара народа да плаче. Морална е повече причината. Едно е, което главно измъчва всички сърца - че не може да се види причината на нашия погром. Где ни е вината, где сгрешихме, щото да бъдем тъй тежко наказани? Напразно търсим ние из миналото, нигде не можем да намерим такива големи грешки, щото да заслужим и толкова тежки наказания. Ако в старобългарско време сме правили грешки - бяхме достатъчно наказани с 500 години робство. А в новобългарското време напразно търсим грехове. Особено във войната. Не бяхме ли верни на съюза, не се ли изтощихме докрай за общата кауза? При всичко че ние сами изнесохме всичката тежест на войната, поискахме ли нещо повече от съюзниците си освен писаното в договорите? И тебе, създателко и покровителко на съюза, не те ли постоянно слушахме, не спряхме ли при Чаталджа, не искахме ли постоянно твоето посредничество, твоя арбитър? Кажи! Где
към текста >>
326.
V. ИСТОРИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ НА ПОГРОМА
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
НА ПОГРОМА Софроний Ников София, печ. Искра, 1914. 32 с. Миналият народен погром извика у всички българи тайни или явни сълзи. Няма малко или много чувствителен човек, който да не изпита в случая неизразима скръб. Но ако искаме да узнаем коя беше главната причина на скръбта, ние ще видим, че това не е толкова материална загуба, отколкото съзнанието, че този погром нашето отечество не го е заслужило. Напразно търсим в миналото грешки, които да могат да извикат такова тежко наказание; не намираме. Ако някога сме грешили в старото българско царство, с петстотин години робство сме се достатъчно изплатили. В новата ни история не намираме нищо. Напротив даже намираме заслуги към тези, които сега ни онеправдаха. Русия не само винаги сме слушали, но даже и един княз си изпъдихме на нея да угодим и с това такива бури вътрешни си създадохме. Към Румъния ние сме пазили едно коректно съседство, и когато в 1907 год. тя се разкъсваше вътрешно от селска революция ние не само не използвахме свободните и граници, както тя направи в 1913 год., но даже и я съжалявахме. А на Сърбия? Не само ние нищо не й дължим, но тя ни е твърде обязана. В 1885 година тя ни нападна най-подло и когато ние я разбихме, простихме и без да вземем нещо. Когато в 1904 год. Австрия я задушаваше митнически, ние без никой да ни подтиква, даже имайки во главе управлението русофобски кабинет, от чиста славянска солидарност притекохме и се на помощ и я спасихме, като заставихме Австрия да отстъпи.
към текста >>
327.
89. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 22 септември 1918 г., Вардище
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 22 септември 1918 г., Вардище КОМАНДИР На 3-и ПЕХ. БДИНСКИ ПОЛК (печат) 22 септемврий 1918 г. Вардище Учителю, Получих последното писмо по капитан Игнатиев. То вля както всякога силна струя на жизненост. Изглежда, че сегашното психично състояние е много натежняло, та се отразява и на мен, който се смятам готов, бодър, мъжествен да устоя на всички изпитания. Последните събития на фронта, неуспехите, резултатите на наши грешки ще дадат и дадоха своя резултат и върху вътрешността и върху добрите труженици, които се стремят да вървят само в пътя на Божествените закони. Иска се усилия от по-силните, за да се въздействува на слабите и парира тяхното малодушие, докато не е дало своя отрицателен резултат. Аз напълно вярвам Учителю, че както всякога и сега не ще оставите на нови изпитания избрания народ. Ще му съдействувате, за да изпълни своята мисия за Славата Божия и въдворяване Царството Божие на Земята. Частно за нас, винаги и сега разчитаме Учителю на Вашето съдействие, за да се запази духа в нас, в полка и се възвеличи Името Господне в делата ни - в делата на сподвижниците в пътищата Господни. С Вашето съдействие ще работим на Божията нива. Целувам Десницата Ви и заради всички. Ваш верен, послушен, предан ученик. P.S. Днес ме събудиха в 4 ч. пр. пл. Станах и направих що Духът ме ръководи, макар че бях легнал към 1 часа. Със ставането, Вий като че бяхте и ми казахте: "Положението се поправя." Разбрах че е за фронтовата паника.
към текста >>
328.
90. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ДО МИНЧО СОТИРОВ, 3 май 1919 г., София
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
УЧИТЕЛЯ ДО МИНЧО СОТИРОВ 3 май 1919 г., София (дата от гръцките пощи: 18 май; получено на 31 май 1919 г., Микра, пленническия лагер) Г.Д. Гумнеров, Теодоси Македонски, Райна 3 получ. 31.V. 1919 г. Микра Monsieur Le Colonel Sotiror M 3 R. J. 6e division bulgare Camp qrossetti pres de Fiorina Macedoine Secteur Postal 517 В [надпис на плика] Л. М. Сотиров, Писмата ви имаме на ръка. Завършването на добрите неща изисква време за тяхното осъществяване. За да придобие настоящия свят сегашната си физиономия са били потребни милиони векове. Търпението е велико качество на Бога. И живите хора в миниатюрна форма се стараят да подражават Нему по необходимост. Иде времето за добрите неща, за Любовта отгоре, за обичта отдолу и Духът отвътре навън и вън навътре. Така се обновява човек в тоя временен живот. Господ ще доведе всичко до добрия край. В Неговото Царство ще престанат всички противоречия. В. В. (Свещеният подпис) София
към текста >>
329.
138. ТЕЛЕГРАМА ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 22 март 1925 г., неделя, Бургас
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 22 март 1925 г., неделя, Бургас Confirmation de teleqramme София Дънов Опълченска 66 В денят на тържеството на изгряващото Слънце на великата жертва поднасяме ученически поздрави за Мир, Любов, Светлина във всяка жадующа душа. Благословете. От учениците на Бялото Братство неделя, 22 март 1925 г. Grands Moulins de Bulgarie Bourdas Подател: M. С-в, ул. "Цар Симеон" №
към текста >>
330.
Съдържание
,
,
ТОМ 26
XXVI ОЛГА СЛАВЧЕВА в думи и образи (24.02. / 8.03.1895, Трън - 2.01.1967, София) 1. СЪКРОВЕНИ МИСЛИ ОТ МОЯ ПЪТ В ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО: 1.1. Дневниците на Олга Славчева (1916-5.09.1928) 1.2. Речник / състав. Николай Бояджиев; ред. Е. Ангелова-Пенкова 1.3. Хороскоп на Олга Славчева 1.4. Моят баща: извадки от дневниците 1.5. Трите Олги на Изгрева: Олга Славчева, Олга Блажева, Олга Славкова: бележка на съставителя /Вергилий Кръстев/ 1.6. Документи. Сканирани материали 1.6.1. Страници от дневниците на Олга Славчева. 1.6.1.1. Цариброд, 1916 1.6.1.2. Февруарий 1924 1.6.1.3. 19 декември 1925 г., 3 януари 1926 г., 10 януари 1926 г. 1.6.1.4. Писмо от Олга Славчева до Добринка Емануилова (чернова, София, 9.08.1926 г.)(с. 1) 1.6.1.5. Писмо от Добринка Емануилова до Олга Славчева (София, 26.09.1926 г.) (2 с.) 1.6.1.6. Писмо от Добринка Емануилова до Олга Славчева (София, 4.10.1926 г.) (2 с.) 1.6.1.7. Писмо от Асавита до Олга Славчева (София, 29.01.1927 г.) (2 с.) 1.6.1.8. 3 март 1927 г., четвъртък 1.6.1.9. Писмо от Асавита до Олга Славчева (София, 4.03.1927 г.) (2 с.) 1.6.1.10. Писмо от Олга Славчева до Асавита (7.05.1927 г.) (2 с.) 1.6.1.11. Писмо от Асавита до Олга Славчева (София, 25.11.1927 г.) (2 с.) 1.6.2. Хороскоп на Олга Славчева от Gis Moll 1.6.3. Документи на Олга Славчева. Сканирани материали. 1.6.3.1. Удостоверение № 40 за завършено I отделение на I курс на Основно народно училище в гр. Цариброд, от 29.06.1902 г. 1.6.3.2. Свидетелство №
към текста >>
331.
27 ФЕВРУАРИ 1916 г. - 20 АПРИЛ 1916 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година 27 ФЕВРУАРИ 1916 г. Четири писарки: Пенка Негенцова, Чапаринова, Люси Стоянова и - мойта милост. Още и двама други книговодители - младият Гладиев, студент и Цаньо Иванов, семинарист, машинописец. Деловодители - Петко Брадистилов и Малеев. Първият - все кашля и кашля, а вторият, все пуши и пуши. Люси ме запознава с имената на всички и почва да ме учи на „експедиторство”. Главата ми се замайва от тази нова дума. А то, просто ще надписвам пликове по даден адрес и ще ги записвам под номер в една книга. Заплата 90 лв. месечно. Почвам пак с всички да сядам на трапезата, макар че моята млада роднина още ръмжи като зло куче, готова всеки миг да грабне хляба от ръката ми, и би го сторила, ако не е бастуна на баща й. Майка й също е непримирима. МАРТ [1916 г.] Времето се стопля. Дните наголемяват. След работа тичам към боровете. Отивам при онова борче, целувам го и му казвам, че сега ми е по-леко. Един съгражданин ме завежда на социалистическо събрание. Там говорят разярено много хора. Чувам и прехваления Георги Димитров. Строен, червендалест, камък да стисне - вода ще пусне. На връщане сякаш се схумих, тъга някаква - не съм за тук. Нямам нужда да ми крещят. Не може ли по-тихо. Жилите им се издуват и очите кръвясали ще изскочат - зли псета. Близо до моста е Народният им дом. Горе изобразяват сърп и чук. Казват ми да се „организирам”, иначе загубена съм. Сякаш нещо ме души. Где да се организирам, защо? Нима човек не може да мисли,
към текста >>
332.
МАЙ 1916 г. - 20 ДЕКЕМВРИЙ 1917 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година МАЙ [1916 г.] Хазаите ми отстъпват будилника си. Бие четири. Скачам, обличам се и тихо открехвам вратата. Купих си кожени сандали - меки, удобни. Ето ме на „Нишка”, ето ме на площада. Подлитвам по .Дондуков", „Търговска”, двореца - „Цар Освободител”. София блести в хиляди лампи. Постовите стражари приемат моето бодро: .Добро утро” и не ме безпокоят. Ето ме в гората, езерото, разсадника - по алеите. Небето руменее. Звездите чезнат една след друга. Сякаш не опирам земята, а летя. Никого няма в гората -но тя се буди в хиляди гласове. Славея, чуй! Той е много щастлив. Ах, как пее, как извива гласчето си, но нямам време да стоя, а бързам за изгрева. Пристигам на край гората, а пред очите ми ниви и ливади. Стара планина се синее и отваря златни порти. През тях наднича слънцето. Гледай го, гледай го! Подскачам и плескам с ръце. За пръв път виждам изгрев слънце - за миг всичко се стопля. Сякаш земята само това е чакала - усещаш нейния отдих, нейната радост и прилив на нов живот. Да видя Бога. Него да видя искам! Зная, че това е символ, но не, това е една реалност. Леко и радостно ми на душата. Обикновено девойче съм, но си имам крилца. Душата ми има крила - нозете ми обратно към града. Изваждам от пакетчето хляба и гриза на големи хапки. Колко сладко! Сякаш мед. Никога сухият хляб не ми се услаждал тъй много, както сега. Първа съм в канцеларията - подреждам си работата и почвам. Колегите пристигат един по един сънливи,
към текста >>
333.
ЯНУАРИ 1918 г. - 15 ДЕКЕМВРИ 1918 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година ЯНУАРИ 1918 г. О, Драгомански заснежени височини и ти, Нишаво, буйна, пълноводна и сега вкована в лед. Ето ме отново край твоите брегове. Ето ме пак по чукарите самотна и мечтателна. Но какви ти мечти, това е тъга, даже мъка. Защо тъй рано посивяха косите ми? Веднъж Иванова - тази с многото видения, запита Учителя защо тъй млада, а косите ми прошарени; Той отвърна: - Защото слана я попарила. Студ и мраз и в сърцето ми. Небето сякаш и то не е дружелюбно към мен. Гледай как се оцъклило, никаква надежда. Псалмите са винаги с мен. Ето 63 ме кара да роня сълзи... „Милостта Ти е по-добра от живота, устните ми ще Те хвалят.” Горещи сълзи калят по прекрасното ми ново палто. Студът ги вледенява и те стоят като блестящи перли. Кому съм нужна? Нямам вече никого близък на света. Злият български цар Го пропъди, Него, Човекът, който ни събираше край себе си. Злият, надменният цар. За да угоди на поповете, а те да угодят на... дявола. Омраза в къщи, не може да се диша. Надвивам с работа: пера, мия, мета, нося вода от градската чешма. Нито искрица благосклонност от никого. Възглавницата ми мокра от сълзи. Треперя в студената стая. Отнемат ми завивката. А прозорците нашарени с цветя. Само на голия сламеник. За „такава”, така се пада, чувам да гълчат със сестра ми. Завивам се с палтенцето си, слагам отгоре си и блузички, кърпи и престилки. Костите ме болят от свиване... Отвън месечината пълнолика грее както преди две години, когато
към текста >>
334.
ФЕВРУАРИЙ [1919 г.] - НОЕМВРИЙ [1919 г.]
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година ФЕВРУАРИЙ [1919 г.] Г-н Митев и цялата колегия се радват за оздравяването ми. Тук испанската болест била същински бич Божий. Учителят ми стисна здраво ръката и многозначително каза:,Добре дошла!” Да, добре дошла от „онзи свят”. Мисля си, но хиляди и милиарди пъти съм уверена, че Той, Учителят ме върна към живот; да, хиляди и милиарди пъти! О, аз ще оправдая това! Ето ме, Господи, ето ме! Скучно е в канцеларията, особено в моя таван. Довърших всичко, което ми се заповяда и сега Таки Димитров трябва да ме търпи в своето царство. Той не обича да слушам разговора му за „справки” с важни посетители и веднага ме праща за „зелен хайвер” да търся някой несъществуващ номер. След дълго лутане по коридорните долапи, връщам се с отрицателен отговор, но „справката” е вече направена и посетителят офейкал. Г-жа Бъчварова - началник правен отдел ме кани по някога при себе си. Тя ме осведомява за маневрите на Таки. Тя взима далеч по-голяма заплата от него, но е дала децата й да учат в българско училище. Така Малнев, така Христов. А Таки праща своите във френско училище. Чудят се и големите чиновници - отгде взима толкоз пари, че и къща си прави. Таки, мръсният, дрипавият Таки... Генерал Стоянова [виж “Изгревът”, т. IV, с. 472; т. I. с. 437-438,451 -452; т. I. 2.ИЗД.2011, с. 537-538; т. XVII, сн. 75-76] ми подари бяла тюлена шапка и маркизетова рокля със светло синя бродерия. Говори ми за Кобург и за близначките си, които се учат там.
към текста >>
335.
ЯНУАРИ 1924 г. - 25 ДЕКЕМВРИ 1924 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година ЯНУАРИ 1924 г. Бедност, глад, глупост и тъпотия. С валенциите съвсем загазвам -елементи, мислови величини с известни възможности, които се променят. Какво е пък това сега. Дъхът ми спира и свят ми се вие. Стоя пред картината „Дева Мария” и се моля. Тя ме гледа нежно от синьото си покривало, разбира се, безсилна да ми помогне. Но тя що знае от валенции и радикали. Казвам на Дафинка, а тя се смее, смее. Паша си идва за Коледа и ме пооправи. Прави ми търкалца с различни чертици. На едно търкалце кислород поставя две чертици едно до друго. На два водорода поставя по една чертица и после ги „жени”. Жени два водорода за един кислород и прави „вода”. Гледам я с подивели от страх очи; как може тия две търкалца - две жени, заедно с един мъж и да образуват вода. Но тия „елементи” таман ги научиш с техните валенции и Ти казват, че те се явяват и в други възможности. Съвсем се обърквам. Алгебрата. В класа реших как да е една задача и тъй се зарадвах, че ми се смя целия клас. Г-н Стоилов казва, че няма защо да ми се смеят; това е истинска радост за ученика да повярва, че може. Тази радост дава кураж и му помага да учи. Стори ми се тъй прекрасен и добър този човек, че лицето му нивга няма да забравя. Тримесечието мина, а трябва нова хилядарка да дам на свещ. Михайлов за материала от V клас. Как не! Още първите не съм изплатила, втори дългове не правя. Казах на свещеника, че много бърже се преподава и материала мъчно се усвоява, не е
към текста >>
336.
Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година Нова година 1925 г. Газя из дебрите на V клас. Зорница ми подари 2 м. зефир за блузичка. Та нали постоянно минават през ръцете ми мек фланелен плат, хасе, поплини, бархети и др. Веднага си ушивам блузичка. Взимам да плета и бели шалчета от японска коприна. Някой изплел на Учителя и ето, братята си поръчват такива шалчета при мене. От заплащането купувам коприна и заплитам един, но за кого е, не казвам. Всеки бод е мечта, всеки бод е обич, голяма, неизмерима. Бод по бод, ред по ред и сълзите ми се търкалят в скута. Граф, значи - никога. Печката - бумти. Вън сняг, а тук топло, светло и приятно. До учебниците ми, любимото плетиво - шалче - за него. То ще увие врата му два пъти и пак на широк възел може да стане под гушата; то ще лежи върху любимите му гърди, където слагам главата си и слушам да бие сърцето му. Кога ще се завърне - ставам и зачертавам на календаря още 1 ден. 1 ЯНУАРИ 1925 г. Заработих 120 лв. Зорница ми подари зефир за блузичка. Снощи пак така тържествено посрещане на Новата година. Големите три електрически глобуса заливат залата с богата светлина. А върху масите! Чудо - купища орехи, ябълки, портокали, смокини, лимони, сливи, халви; а белите малки хлебчета са толкоз много и тъй хубави! Освен това пак сладък пилаф в грамадни съдове, а също и жито с орехи. Кой достави всичко това? - Не зная. Зная само, че трябва да тичам от човек на човек и да поднасям на братя и сестри. Учителят между нас. Какви чудни слова
към текста >>
337.
21 ЮЛИ 1926 г. - 24 ОКТОМВРИ 1926 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година 21 ЮЛИ 1926 г. Отзарана Добринка в къса бележка ми напомня да бъда чиста весталка в храма на Бялото Братство, а пък от него зов да ме види. Кое да избера? Но аз мога да го видя ... тъй както иска Добринка. Когато се видяхме под красивите борчета на гората, той жадно целуваше дрехите ми, очите, косите ми. Добринке, Добринке, дали чистите весталки биват целувани като мене? Всичко му прощавам, всичко забравям, едно само зная, че мил ми е на душата. Приложение: ПИСМО ОТ ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: София, 19 юлий 1926 г. ”.......”, сестрице моя, Получих. Благодаря за откровеността. Изглежда, че Вий и аз ще бъдем душите, върху които ще се сложи Господнята десница за благословение. Скоро ще Ви пиша обширно. До тогава, бъдете разумна и недостъпна весталка в храмът на Бялото Братство. Господ, Учителят и Духът, който ни е срещнал да ни закрилят в нашият път. Ценете спокойствието си придобито чрез чистота. В. В. : Д. Е. п.п. Обвивката е запазена, при случай ще Ви я предам чрез нашия верен пощалион, като ще Ви уведомя. Съща 28 ЮЛИЙ [1926 г.] Намерих посоченото дърво - моята пораснала вишничка. Получих отговора и заедно с кутия първокачествен локум. Какъв страшен сън сънувах тая нощ. Някаква грамадна тъмна сянка се надвеси над мен, като че ли пиеше душата ми. Станах и взех цигулката с разтреперана ръка. Потеглих лъка, но изведнъж, струнникът с трясък се откъсна и ме удари по лицето. Що значи това? Но трябва да отговоря на
към текста >>
338.
26 ОКТОМВРИ 1926 г. - 27 НОЕМВРИЙ 1926 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година 26 ОКТОМВРИ 1926 г. ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА: 26 октомври 1926 г. Мила сестро, “И работи Яков 7 г. за Рахил, но Лаван не рачи да му я даде, та сетне работи още 7. За първите седем получи Лия - оная с болните очи, а за последните седем доби Рахил. Но Рахил му беше възлюблената, макар че Лия му роди много деца...” Писанието. Зная, че Colombo няма християнски добродетели, зная че няма ония велики качества, които трябва да има един истински ученик в Школата и че моят съученик го превъзхожда, но що да правя? Дали съм по-мъдра от Якова, та не виждам добродетелите на Лия, а искам Рахил! Ако бъда съдена, то с Якова заедно ще бъда съдена - грешките ни са еднакви. Знаете ли съдбата на последното Ви писмо? Слугинята на хазаите го забележила оставено под вратата и навярно с дълга игла го извадила, за да го прочете... Какво е разбрала от него, не се знае, но изглежда любопитството й останало невъзнаградено и тя го хвърлила в сандъка със сметта, където аз днес го съзрях смачкано и хвърлено. Вие ми изпращате още 300 лв., за да добавя хастар и копчета на палтото ми. Просто не вярвам на очите си, че ще имам нова топла дреха! Как да Ви се отблагодаря? То трябва да е особено чувство, да си облечен така, че да не усещаш студа и влагата. Ах, как Ви благодаря! Размятам плата, галя го с ръце, слагам го до бузата си, великолепно! Някаква топла мечта метали и вълшебен блян унася душата ми. Значи, всецяло обута и облечена от
към текста >>
339.
3 ДЕКЕМВРИ 1926 г. - 29 ДЕКЕМВРИ 1926 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година 3 ДЕКЕМВРИ 1926 г. ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА: 3 декември 1926 г. Мила сестра, Постарах се да доизкарам „Гълъбицата” доколкото можах. Мъчно е понякога в поезията да се правят смели размествания на думи. Понякога по този начин се разрушава цялата постройка, влиза друго настроение, явяват се несъответствия с общия дух. Вярно е, че само хищните птици „кълват”, остава да приемем, че гълъбът ужасно се е изплашил и... ,Двери на щастието” може да стане цяла епопея на човешкия живот, ако попадне в талантливи ръце. Направих и аз един опит, не зная дали ще Ви хареса. Днес Учителят лично ми даде да разработя сюжета за „Двете моми”. Дадох му битов характер. Колко радостна бях при Него! Тъй поласкана се чувствувам, че ми даде поетическа тема за разработване. С каква радост почнах да работя! Попитах Го за интуицията. Той каза, че тя е онова живо трептение в симпатичната нервна система. Питате ме за образци в мировата поезия! Че кой просветен човек не ги знае. От древните не е ли Омир, Виргилий, Ариосто, а от класиците: Пушкин, Байрон, Гьоте, Лермонтов. Това са гении в словесното творчество. Мога само да ги изучавам и обичам, но не и да им подражавам. Отговарям на зададените Ви въпроси: 1) Вдъхновен човек и бликащ извор са едно и също нещо. 2) Изворът не очаква никого да пие от него, нито вдъхновения човек. Той пее за себе си. 3) Човек дарен с материални блага прилича на тежко натоварено добиче, а вдъхновения -
към текста >>
340.
3 АПРИЛ 1927 г. - 5 ЮЛИ 1927 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година 3 АПРИЛ 1927 г ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО АСАВИТА: 3 април 1927 г Асавита, Наближава края на учебната година и аз почвам да треперя. Колко нещо разучих и колко нещо ми е чуждо и далечно от изучената материя. В половината на моята ябълка имаше 5 семки. Отдавна съм ги посадила. Нека Ви кажа, че някои Ваши писма ме изпълват с ужас, безсилен гняв. Вие ме шибате и аз трябва да се усмихвам, дори да пиша стихове. Дали не се различаваме ние решително? Дали погрешно дойдохте при мене? Вие ли направихте най-верния ми хороскоп? Досега ми правиха вече два, които се различават един от друг. Значи и те могат да се изнесат субективно... Моят съученик, както казахте по-рано е под щастливи Сатурнови аспекти. На добър му час! Не му завиждам. В писмото си със свойствените си словесни похвати, Вие намирате, че аз имам порочно влияние от Венера!? И тогава ме туряте в благоприятни аспекти с висшия Сатурн, който ще ми подкрепи живота!? Моля Ви се, разкрийте ми по-нататък хороскопа, да видя още как трябва да се унижа пред тоя Богобелязан Емил, чрез който всичко ще ми потече по мед и масло. Асавита, въпреки Вас, аз съм твърде самотна в живота. Вие ме подтикнахте към творчество, самоанализ, но с това не изменихте живота ми. Емил е хилава сламка, на която не желая да се подпирам. Colombo обичам, само обичам, без да желая нещо от него и без да му се натрапвам като възпитателка. Тия дни го напусна слугинята му и той ми се оплака. Аз отидох у дома му
към текста >>
341.
2 СЕПТЕМВРИ 1927 г. - 4 НОЕМВРИ 1927 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година 2 СЕПТЕМВРИ 1927 г., София ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: София, 2 септември 1927 г. Хелмира! Сестрице и душо! „Само Божията Любов носи пълният живот!” „И когато бъда аз въздигнат от земята, ще привлека всички при себе си.” Йоан 12; 32 Ето, измина се нашата ваканция и аз пак си поставям въпроса - да дойда ли пак при Вас. Отговорът се определя както от моята нужда да имам една приятелска душа на земята, така и частно от Вашата нужда да имате съдействието на Асавита. При това, макар че във всяко писмо сте ме уверявала в последното, не еднаж си мисля, когато Вий разполагате с благоволението на Вашият любим, не включва ли той всичко потребно Вам и в този, и в другият свят? Щом е така, каква потребност има сама Асавита да броди за приятелството на Вашата душа? А между това, колко много има да Ви се каже! Разгръщам последното Ви писмо и виждам отбелязаните пасажи, върху които трябва да Ви отговоря: върху приказката за двамата съседи, за страждующите души около нас, които в това страдание намират най-добри условия да растат, за чудните причинители на вдъхновенията ми, за наказанието, което искате и което по-скоро би било благословение, ако... ; после - как да задържим Божествените пратеници при себе си, за да осмислим своето подвизаване, за силата на Вашият глас пред Бога да ме задържите въпреки всичко, за връзките Ви с Colombo и вероятността да станете негова другарка, да станете майка на неговите деца... И все пак, Вий
към текста >>
342.
24 НОЕМВРИ 1927 г. - 27 ДЕКЕМВРИ 1927 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година 24 НОЕМВРИ 1927 г. На връщане от урок си намерих златна венчална халка. Тя е тежка и чудесно прилепва на безименния ми пръст. Чия ли е? Имам ли право да я нося? Трябва да го скрия, че ако го видят на ръката ми нашите добродетелни сестри, ще намислят нова история. Бих желала този пръстен да е от Colombo. Уви, той всеки час може да си отпътува. Малко ли са Агати, Жулиети, Лаури и Беатричи по света? Че що съм аз? - Една скромна, една сиромашка българка. Как ме е яд, че употребих „сиромашка”. Не е вярно, богата съм и то изобилно. Богатите пеят, бодърствуват. Сиромасите хленчат, просят. Где съм аз! Купих си обуща, но ги отгладувах. Що от това? Млада съм, сега мога още да нося. Ами я ако имах семейство - деца, за които трябвше да се грижа? Не, срамота е да хленча. Не, никога няма вече да хленча и за нищо на света! Наближава 91/2 ч., среща с Асавита. Ние ще си говорим през пространството. Чуваш ли, Асавита, що в същност желая да получа от живота? Ти ще ми внушаваш подвига на апостолство, постническо подвижничество. Ще ми цитираш цял календар от светии и мъченици. Сега сме при Маришките езера. Не, не мога да бодърствувам -просто заспивам, може би от изтощение. Главата ме боли, в устата ми е горчилка; ръцете ми са тънки, пръстите прозрачни. Днес уших една рокля, взех цели 100 лв.; 10 лв. оставям за десятък, а 90 са мои. Ще си купя топъл бял хляб. О, всеки ден ще си купувам от тия бели лъскави питки. Сирене не смея да купувам,
към текста >>
343.
4 ЯНУАРИЙ 1928 г. - 28 ФЕВРУАРИ 1928 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година 4 ЯНУАРИЙ 1928 г., София ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: София, 4 януарий 1928 г. Хелмира, любезна моя сестро ! Само Божията Любов е Любов ! „Устройва работите си с правосъдие.” Псалом 112; 5. Чини ми се, че цял месец да Ви изпращам редовно писмата си, не бих успяла да споделя мислите, които ме занимават в свръзка с последното Ваше писмо, както и онова което преживяваме! Необходимо е най-първо да разгледам с Вас три въпроса: Преписване статията Ви за изложбата, избиране на пощалион и в последствие теорията ми за сполука при нашите опити. Днес ще разгледам само първия, като най-належащ. Сред бурите, които Вий често внасяте в душата ми, които бури полагам усилия да превърна в тих зефир, узрея напоследък планът за въпросното преписване. Ще кажете, защо толкова е трябвало да мисля. Причините ще ви станат ясни, но уверявам Ви, че до тази заран бях решила да Ви предоставя доста самостоятелно да наредите преписването. Но, ето Господ чрез горецитирания лъч ми проговори да устроиме работите си чрез правосъдие. Прочее, ако и Вие както мен се вслушате в гласът Божий, ще се улеснят и много други неща, които взаимно ни интересуват. Прочее, слушайте. От проучванията ми се оказа, че в братството ни, освен някои от сестрите стенографки, почти никой не работи на машина. А те са тъй заети, щото да им се поиска да Ви посветят няколко часа от времето им Вам, би им се сторило непосилен товар; а знам, че красотата на всяка работа зависи от
към текста >>
344.
4 МАЙ 1928 г. - 29-30 ЮНИЙ 1928 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година 4 МАЙ [1928 г.], петък Четири часа сутринта. Чука се на прозореца. - Кой е? - Пратеникът на Асавита. - Защо идеш? - Изпратиха ме да те заведа на школата, защото е много тъмно и вали. Облякох се, излязохме. Той тихо искаше да ме увери, че нищо не желае и очаква от мен. Не, нищо. Той знае скърбта ми и би искал само да ми помогне. Аз му повторих думите, които мен каза Алесандро. Той ги чу. Как ще ги понесе? Ще отиде при Учителя. Той може на всяка рана лек да даде. Мен не допусна до себе си, а чрез трансфор-матор - Асавита. Колко хубаво слушаше Е. Даде ми честна дума никога да не настъпва към мене - даже ще се моли за моето щастие. В този миг отново го обикнах, както преди 6 год. дордето не беше казал, че иска да съм негова, само негова. Като че ли воденичен камък се смъкна от гърдите ми и аз отново го обичах като добър брат. Наистина, чрез тая жертва Е. показва колко много ме обича. Не трябва ли и аз същото да сторя за А.? Не ме ли учи той сега на подобна жертва? Наистина той заслужава хубавото име Емил, което му дадох. Емил, Емил, благославям те! Твоята жертва пълни гърдите ми с нови и никога не изплакани сълзи. Бог да те благослови! 10 МАЙ [1928 г.], четвъртък 10 май [1928 г.] четвъртък Час с Асавита. Час на размисъл и на ридание. Жертвата на Е. е велика. Тя къса душата ми... Виждам го в школата тих, нежен, замислен. Прекрасна съм за него аз, както Colombo за мене. Изпитът наближава. Гадая си в Библията - Еремия, гл. 15.
към текста >>
345.
4-7 ЮЛИ 1928 г. - 29 АВГУСТ 1928 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година 4-7 ЮЛИ [1928 г.], София Отпочинах си. Получих чудесно писмо от Асавита. Тя вече говори за скорошно свиждане. Ах, трепет ме изпълня, какво ли ще стане? ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО АСАВИТА: 4 юли 1928 г. Асавита, Писмото Ви ме зарадва и постави пред чудна размисъл. Коя сте Вий и кого аз ще срещна? За мястото на срещата ни поставях или Вий да дойдете у дома, или аз - у Вас (где?), или при Рилските езера. Това да бъде в утрин час, или по времето на нашите срещи в четвъртък. Всичко друго що мисля отхвърлям като драматизирано, чуждо. Не е ли хубаво да се видим на хубавата завършена чешмичка при „Ловния парк”? 5 юли 1928 г. Асавита, казаха ми, че Colombo почнал да ухажва Ст. Защо ми го съобщиха? Не е ли това молния за мен! О, проклет час! О, проклето известие! Ужас подир щастие! Ах, това не биваше да чуя, не! Нека прави каквото иска, но аз да не зная. Пак при Учителя. „О, моля, обършете и тия сълзи на ужасна ревност - не, равно на смърт чувство, в което няма нито надежда, нито вдъхновение.” Учителят изтръгна жилото ми. Учителят не даде да капне вече нито една сълза от очите ми. Той ме развесели като по чудо. Говори ми различни неща. Чете ми от Писанието; разправя ми смешни истории за турци, за дембели, за паши. И аз, горката, се смях. Стъмни се. Часовете летяха. Той продължаваше да ме задържа с приказки и смехории. Извади часовника си: „Девет, каза Той. Хайде, иди си и ела утре сутринта.” Винаги ме питаше преди кой ще ме заведе,
към текста >>
346.
1.2. РЕЧНИК
,
Олга Славчева
,
ТОМ 26
(остар.) - в търговията: продажба на едро; ангросист -търговец на едро Дал капо ал фине, Da capo al fine (итал.) - повторение от началото до края Дал капо ал сигне, Da capo al segno (итал.) - повторение от началото до знака Злъчкин, Сава (1882-1930) - български фейлетонист, драматург и карикатурист Йончев, Иван (1884-1918) - български поет Касторена (или плъстена) - вид плътна материя от сбити къси косми Кринчев, Страшимир (1884-1913)-български писател, литературен и театрален критик Маркизет - вид тънък и прозрачен памучен плат Масур - цев за навиване на прежда Оджак-огнище очув - пастрок Парастас - служба за покойник, приношение Разбой - тъкачен стан Свиленици - везани ръкави на женска риза Тен, Иполит (1828-1893) - френски философ, историк, изкуствовед и психолог Христов, Кирил (1875-1944) - български поет Чекрък - ръчен уред за усукване на прежда и за предене Also, meine Oli .hat Brot und Gurke gegessen (нем.) - Значи, моята Оли е яла хляб и краставица Auf baldiges Wiedersehen (нем.) - До скоро виждане Berlitz - езикова система, в която се дава предимство на разговорните и практически знания Blume, Kind! (нем.) - Цвете, дете! Brot und GOrtel (нем.) - хляб и колан Brot und GOrtel und Salz (нем.) - хляб и колан и сол Соа - soie (фр.) - коприна Das ist Gurke (нем.) - Това е краставица Das ist Gurtel (нем.) - Това е колан Donnerwetter (нем.) - израз, показващ гняв или учудване Dormi (итал.) - сън, спя Dreiftig - nicht mehr (нем.) - тридесет - не повече Du
към текста >>
347.
1.3. ХОРОСКОП НА ОЛГА СЛАВЧЕВА OT GIS MOLL
,
,
ТОМ 26
НА ОЛГА СЛАВЧЕВА OT GIS MOLL Красотата на звездите Е красота на душата Музиката на звездите е музика на душите... Тайната на звездите е тайна на душите ХОРОСКОП НА ОЛГА СЛАВЧЕВА род. Трън изработен 2.11.1925 г. от Gis Moll. Пътят на звездите Е пътят на душите Олга Славчева 8 март 1895 г. 5 ч. сутр.. Трън 22 40’; 42 50’ Зв. вр. 23 ч.З’ 7" корекция - 8 ч. 30 м. Възходен знак 10° Водолей Душа, която се разлива Физическа конструкция и здраве - Има здраво телосложение, издръжлив организъм, макар че много е боледувала между 1915 и 20 година. Сърдечни болести или тъги. Има два вида бури, които разтърсват често тази душа - едните са на интелектуална почва - това са противоречия и съмнения; а другите -на емоционална. Това са малки страсти, отчаяния, безпричинни скърби, стигащи до крайности - между посочените години 1915 и 20. Вероятно тя е правила опити за самоубийство - с пистолет или отрова. Големи страдания е прекарало това същество. Голяма борба е водила и страдала на своя път. Природата го е поставила в положение да научи най-великата жертва ( в ). Тези страдания имат за цел да обработят и нейния упорит и горд характер. Тя има водачески дух ( в ). За сега това се проявява повече като опит да тиранизира, да се налага, да диктува, но когато страданията претрошат гръбнака на гордостта, това ще се превърне в един нежен похват на учителка или майка, която, без да отнема свободата на водените от нея хора, ще ги напътва към съвършенството, към идеала. Има един жив,
към текста >>
348.
1.6.2. Хороскоп на Олга Славчева от Gis Moll
,
1.6. Документи. Сканирани материали
,
ТОМ 26
Олга Славчева от Gis
към текста >>
349.
2.1.16. Втори ден на Великден, 3 май 1926 г., [Витоша]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
на Великден, 3 май 1926 г., [Витоша] Мила и близка си ни, о Витоша! 150 души на ден Възкресение лазим по тебе, при теб празник да отпразнуваме, при теб да се повеселим. Зелено поле. Синьо небе, ясно слънце, шумящи води, бял сняг по скалите, из леса певци пеят в изпревара. Всичко вика: Пролет, пролет! Цветенцата обърнали венчета към слънцето - леки поклони му правят -разлюлявани от тих вятърко. Лицата жар-зачервени, озарени, наистина като в ден възкресенски. Шапки отдавна не носим вече, кожусите също забравихме де са и защо служат... Слънцето еднакво ласкаво и топло грее както над нашите глави, тъй също и на тия тук сиви бели воловце, изкарани на паша. Далече в долината блещи диамантена лента на течаща река. Градът се губи в бяла непроницаемост, под която, като че ли си почива. Само златните кубета на два каменни храма блещят над тази белота. Въздухът е същинска благодат. Въздухът „там” доле и тук горе са две различни неща. Доле, той служи само за дишане, а тук освен за това, но и носи блаженство, пълно щастие. С нас припкат деца. Но тук, няма старо и младо - всичко се е подмладило, всичко живо грее от радост. Едни дремят по нагретите камъни, други четат беседи от Учителя, негде се чува солфеж на нежно сопрано, носещо се из висините като нежна струя. В храсталака изпитници четат за предстоящата сесия. Горките! Какво ли им е на душата! Скоро - „мечка ще ги гази”, ответ ще дават на учители и професори, що цяла година са учили и упражнявали. Между тях съм и аз.
към текста >>
350.
2.1.19. Мусалла, 10,11,12 юли 1926 г., [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
юли 1926 г., [Рила] Няколко камиона и леки автомобили понесоха по самоковското шосе възторжени екскурзиянти. До вчера дъжд, а днес като за насърчение види се, небето се прочисти и засия приветливо. Бели пернати облачета безобидно се реят по синьото небе. Слънцето нагрява земята, от която се издига пара. Придошлите от дъжда реки и потоци буйно се спущат от своите мътни леговища. От силните дъждове посевите полегнали привидно победени, но слънцето заедно с водата ще ги изтегли нагоре. Ранобудни жетвари и жетварки жънат вече из нивята и пеят провлечена жетварска песен. По сочните ливади пасат черда говеда, а хе там по зелените хълмове стада овци огласят въздуха с медните си звънци. Чува се свирнята и на пастиря игрива, хороводна. Край реките цигани катунари разположили дрипав стан. Рошави полуголи циганчета тичат с крясък към летящите автомобили, нещо бръщолевейки на неразбрания си език. Пътниците им подхвърлят по някое парче геврек, или бонбонче. Витоша се обвила с тънка мрежица, а Черни връх нещо заканително • ни се надсмива под бялата си гугла. Рилският гигант се синее. Нашият блян се приближава. Автомобилите бързо се носят по гладкото шосе и постепенно откриват пред очите ни неизброимите природни прелести. Пътниците пеят гръмко в хор. Далече ехтят бодрите ни гласове и се носят из сутришната ведрина. Най-много възпяваме Мусалла, когото скоро пак ще видим. Горубляне, Панчарево, Пасарел се мярват само пред нас и мигом изчезват. Ето я онази скала, която
към текста >>
351.
2.1.27. 30 януари 1928 г., Витоша [бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
1928 г., Витоша [бивака Ел Шедар] Ще видим как Витоша ще си покаже днес мурафета - имен ден на Х\аря е; дали няма да ни надроби някоя попара. Шест и половина - отдавна оставих спящата столица зад гърба си. Закъснях, успах се. Дружината навярно вече е стигнала „Ел Шедар”. От една страна печеля, защото постепенното развиделяване ми разкрива разни красиви гледки из околността, що иначе нямаше да видя. Млекарите подтичваха заедно със своите сиви магаренца за града - мляко за софиянци. Срещах и червенобузести невести и девойки, забързали към града, те весело ме поздравиха, пошегуваха ми се със закачката: „Дека ти е, моме, другаро, вуци че те изедат”... По телеграфните жици накацали цял орляк врабци едно до друго, тихи, смълчани в някакво очакване. Всичко е бяло - чисто бяло. На земята царствен покой, на небето също. Зорницата блести отгоре като лъчезарна усмивка над света. Крайпътните вади, живи и пъргави, като черни ленти по снега бележат своя устрем. Отгоре им лека ледена покривка под която бистрата вода непрекъснато плиска и клокочи. На югоизток - между Рила и Витоша всичко трепти в розово сияние. Приличаше на ярко оцветени мъгли, или тънки водни струи, които се изливаха от слънцето, или пък извираха от някой чуден непознат земен източник. Но где го Слънцето? Още го няма, а по небето и земята вече се задават пурпурните му златни кочии, с които то ще се впусне по дългия си път. Витоша - бяла и чиста, като приказна самодива. Тънък воал, приличен на разстлана
към текста >>
352.
2.1.35. 8 ноември 1929 г., Димитровден, [Витоша, бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
1929 г., Димитровден, [Витоша, бивака Ел Шедар] Изгревяни дали са тръгнали за Витоша? Това ни беше вчера думата: вали не вали, да тръгнем. Аз тръгвам от града. Пансионерките Kindergarten спят дълбоко. [Kindergarten (нем., а също и англ.) - детска градина; пансион Kindergarten - пансион за детски учителки] Слизам по стълбите по чорапи, за да не събудя Miss Clark [госпожица Кларк], а също и Mrs. Haskell [госпожа Хаскел]. Слава Богу, добрах се до преддверието незабелязано. Излизам вън, заключвам вратата и на сутришната месечина обувам обувките си. Сега, свободно! Тръгвам с бодри крачки по „Ангел Кънчев”, отляво „Луна Парк”, излизам към Лозенец, отдясно тухларницата, превалям София и ето ме вече на равно шосе към Драгалевци. На късмет! Ако са отишли нашите, хубаво, ако ли не, пак хубаво; не само че не губя с една екскурзия повече, напротив, печеля. Звездите предвещават добро време. Облаците по небето аленеят от чуден блясък, предвещават само хубаво. Срещам селяни, селянки отиват към града. Никой не ме настига по пътя. Напразно извръщам глава. Сама съм към обичната планина. Тя сега е обвита с тънка мъглива мрежица. Небето аленее. Над водениците, ето че и слънчев изгрев посрещам. Колко е хубаво! Но защо е то някак мрачно сега, сякаш посланено и то? Изчаквам го да се издигне над хоризонта и се запътвам нагоре. Нощта чупи своите обръчи и бяга където и видят очи. Искам да погледна пак към изток. Заставам. Слънцето, все така помрачено се издига, но що виждам, що значи
към текста >>
353.
2.1.53. Летуване на Рила 20 юли - август 1936 г., [Еди гьол - Елбур]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Рила 20 юли - август 1936 г., [Еди гьол - Елбур] Близо 200 души летуваме тази година при Еди гьол - Елбур на 2200 м. височина. Всеки ден по един препълнен от хора автобус и камион с багаж ни оставя на Говедарци, за да се върнат в София и товарят други за Рила. Тази година, кое - как - всеки си има палатка и мисля, никой вече не спи по клековете, окъпан от росата, или дъжда, под начумерени облаци или ясен звезден небосвод. Над Говедарци ни чакат познатите коняри - цинцари - Янко и братята му. Натоварват големите ни багажи. Конете напред, ние подир тях, по безкрайно дългия път към Рила.Милите, горки коне! Бяла пяна по муцуните им и струя пот по яките им хълбоци... Имаме ли право да ги мъчим така ?! Зелени ливади, после борове, после гъста гора с огромни дървета, преплели китни клони - подобно тайнствени арки, портали, стени - зелени замъци. Цветни постелки отстрани тихо ни канят на почивка - на малини и ягоди. Но като посядваме тук и там, ето че слънцето ни изпреварило, заболо остен на икиндия със строго предупреждение, че като се стъмни, то не ще ни помогне из тази гъста гора - колкото и да викаме... А печурки, а масленки, колкото щеш, но и те си остават там, без да ги бере някой от нас. В моята група из пътя се случиха важни неща. Слънцето прижуря на дъжд и би ни опалило добре, ако не беше този прекрасен сенчест път. С нас пътува естонецът от Таллин Walter Urb [Валтер Урб]. На ръката му дебела, като гемиджийско въже, венчална халка. Както всички, така и
към текста >>
354.
2.1.54. Летуване на Рила 14 юли - 25 август 1939 г., [езеро Елбур]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Рила 14 юли - 25 август 1939 г., [езеро Елбур] Има ли нужда от предварително описание на „качване”, „тръгване”, „пристигане”, като отведнъж се опънаха 300 палатки край Елбур, а всекидневно пристигат нови рейсове с пътници, нови камиони с тежък багаж и конете на власите се удвоиха и утроиха. Броиш палатките до някъде, и после изоставиш, защото все нови и нови се поставят, ту високо изкачили по скалите, ту чупейки се из клековете и смриката, или прехвърлили хълма, не може ни да ги намериш, ни да ги преброиш. Знаменито летуване юбилейно! От чужденците - балтийците, белите едри балтийци, ония със сините очи и тихия говор дойдоха с нас, но французите ги чакаме всяка минута. О, те са много - мъже, жени, от Париж, Тулуза, Лион, от къде ли не! Прованс ни доведе представители, Гарона, Шампан, Бургундия, Бретан. Слаби, мургави, дребнички - шумни, приказливи! Слезнахме чак при първото езеро да ги посрещнем. Не слизаме, ами летим - Франция иде, французите при Учителя! Задъхани, морни, потни ги прегръщаме. “Bienvenue, bienvenue, chers freres et soeurs de la France.” [(фр.) - Добре дошли, добре дошли, мили братя и сестри от Франция] Оскъдните ни познания по френски език скромно се тълпят край нас, искат да ни помогнат, но не успяват и поради това, че и сърцето е препълнено с възторг, с обич и думите са слаби, слаби! През очите на въображението, те за мен са същите от революцията, същите от гилотината, а сега идат с учетворени сили отново в кошарата на Витлеем, да видят с
към текста >>
355.
2.1.55. РЕЧНИК
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
(тур.) - връстник Бал-дер-дару - прев.: Мед на пътя - вж Трилистника беневреци - тесни и дълги шопски гащи от бяла аба Близнака - четвъртото от седемте езера на Рила Бортнянски, Дмитрий (1751-1825) - руски композитор Бризги - пръски (рус.: брнзги) бурия - тръба, комин Бъбрека - петото от седемте езера на Рила - вж и Махабур Галун-ширит гнайс - метаморфна скала гранати - минерали (бледозелени, зелени, яркочервени, тъмночервени) Григ, Едвард (1843-1907) - норвежки композитор Демир Капия - долината на р. Бели Искър джувап (джевап) (тур.) — отговор. Давам джевап: 1) отговарям; 2) излизам насреща, не падам по-долу. дируга (деруга) - бразда, линия дорамче - горна дреха без ръкави Еди гьол (тур.) - седем езера Елбур - прев.: Благородният приятел - вж Рибно езеро Ел-Шедар (Ели Шедар, Ел-Ше-дар, Ел Ше-дар) - прев: Благородният свидетел Имен ден на царя е... - рожден ден. Цар Борис е роден на 30 януари 1894 г. Кайфет (каяфет) (тур.) - изглед кварц - скалообразуващ минерал (воднобистър - планински кристал, бял - млечен, жълт - цитрин, опушен и др.) колаче - традиционно хлебче, в което има и сирене колендро - кориандър; озонът по време на гръмотевична буря има подобна миризма костер (рус.) - огън, клада кумунта - комуната Лазурно езеро - Рибното езеро, лиски - шисти (тънко наслоени скали) литак - женска шопска носия Лукул - Римски консул, известен с банкетите си Матарка (матара) - манерка Махабур - вж Бъбрека мерцание (рус.) - трепкане мириади - десетки хиляди
към текста >>
356.
2.2.2. ВИЖДАНЕ В ТЪМНОТО задача втора
,
2.2. Асинета. Задачи от Учителя
,
ТОМ 26
ТЪМНОТО задача втора Учителят в Школата, през 1923 г. загатна, че е добре да се научим да гледаме и в тъмното и, като че нищо не е казал, добави: Да се тръгне за Витоша точно в 12 час и да се посрещне слънцето от една висока скала (Вълчата скала). Още рекъл - не изрекъл, ний го взехме за сериозна задача, която трябва да се изпълни. Специалният клас се нагласи по особен начин. Към 11ч. 30 мин. се намерихме всички в студентската квартира на братята Георги Радев и Георги Марков. Щом удари 12 ч. първом излезе един, след една минута - втория, после третия, така че, подир 80 минути се изтегляме всички по Драгалевското шосе. Приличаме на ято жерави. Ясна звездна нощ. Няма вятър, няма облаци - тихо и свежо. Никой никого не настига, с никого не говори - такава е задачата. Отдясно - горе - монастиря и доле - моста на реката. Поемаме стръмна пътека по „Вади душа” и „Зеленка”. Дордето се изкачим всички - някои вече се връщат от прицелната точка. През това време слънцето е изгряло и всички ние от различни места го посрещнахме. Като че не съществуваме един за друг - всеки вглъбен в дълбоко размишление. Ако те надвие умора, никой ти не пречи да отдъхнеш, нова сила да вземеш и съобразявайки се с разстоянието, пак тръгваш напред. Сестра Сотирка от Варна, мълчаливо слага бонбон в устата ми. Свърши се задачата, всеки отива у дома си с много впечатления: от великото звездно небе, от свежия въздух, от младата зелена шума по дърветата и свежа млада трева. Но в мене веднага остана
към текста >>
357.
3.3.3. Орест Георгиев
,
3.3. Спомени и размисли
,
ТОМ 26
рано, преди да почна да уча като частна ученичка, Савка Кермидчиева - студентка по философия реши, че бива си да ме води в университета да послушам лекции по литература. Речено - сторено. Имах само трикласно образование и нито на ум ми идваше, че тази Alma Mater, тази крепост на образованието, чака и моята храброст. Седя си на студентския чин, около ми гъмжило от младежи - сториха ми се богове и богини... Никому не направи впечатление моето присъствие, никой не позна, че не съм никаква студентка, а прескромна любителка, която нямаше право да седи тук. Попаднах на лекция при професор Младенов. Той развиваше лекция по санскритски език. Всяка негова дума следях с внимание, защото бях чула от Учителя, че санскритски и ватански езици са първите в човешкото общество. Направи ми впечатление неговата благородна осанка, макар с побеляла коса, внушителен и авторитетен. Всичко що той говореше ми се видя разбираемо и достъпно. Качественото понятие у нас „късо" на санскритски език значи „кърпо" и пр. Тази дума, отпосле като станах учителка, я срещнах в говоримия език на средногорци -„кърпа риза", „кърпа рокля"... Но като знаех произхода й, чудех се по какъв път е дошла тя в нашия език. Да, в нашия език има отсянка от първичния език на народите. Той проследи какви влияния е оставил и между другите народни говори, но също загатна, което потвърди отпосле и Неру, че почти цялостен този език се е запазил в прибалтийските държави: Латвия, Литва и Естония. Възхитена,
към текста >>
358.
3.4.1. Личността на учителя. реферат 1935-1936 уч. година
,
3.4. Реферати
,
ТОМ 26
реферат 1935-1936 уч. година Понятието „личност" подразбира съвокупност от физически и духовни качества на едно лице. Едната личност ние схващаме с някои от нашите високи сетива, а другата - духовната, ние интуитивно долавяме. Ние знаем за личността на монарха, генерала, войника; личността на морския капитан, въздухоплавателя, изследователя на полюси - непознати земи, хора на науката и изкуството и пр. пр. Но ние не можем да мислим тия хора отделени от предмета, с който те боравят. Царят е цар, защото има зад себе си народа, генерала - има войската, войника - дълга - отечеството, морския капитан - изкуството на мореплаването, пилота -въздухоплаването, художника - картините, майката - детето. Ние тука виждаме, че с известно звание в света иде, поне така изглежда, а не може винаги да се докаже, но не може и винаги да се отрече - званието, казвам, иде всякога от едно вътрешно призвание. Значи всеки човек носи известно звание, само, ако той борави, манипулира - има известно отношение към обекта си. За всички тия звания, за които споменахме, па и за тия, които не споменахме се изисква пълно хармонично вътрешно единство. Има ли го това пълно единство, тогава можем да кажем, че имаме Личност в пълния смисъл на думата, тогава можем да имаме към него и неговата работа подобающи отношения. Думата ми е тук за личността на учителя. Като кажем учител - веднага по съседство казваме и ученик. Зад учителя стои училището, учениците. Като кажем учител, пред нас може да
към текста >>
359.
4.2. Писмо на Петър Филипов до Олга Славчева (28.02.1942, Русе)
,
4. ПРИЯТЕЛИТЕ НА ИЗГРЕВА
,
ТОМ 26
ФИЛИПОВ ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА 28 февруари 1942 година, Русе Русе Люб. сестро Олге! 28.11.1942 г. Преди три дни Ви изпратих един колет с халва, локум и бонбони и малко соленки. - Прощавай, че се забавих, но много съм ангажиран с работа! Не те забравих, почти винаги беше в мисълта ми! Сега пиша много набързо. - Днес У-ля каза: "У-ка трябва да бъде душа, а не мъж или жена". Но друг път ще ви пиша по тия въпроси. През другата седмица може би ще бъда в София, ако ми пишеш, пиши до там на адрес: чрез Василка Иванова за Петър Филипов, кв. Изгрева, София XIII. - Сега една молба към теб. Научих се, че по тоя край, където учителствуваш се намирал златоносен пясък. Ако Ви е възможно набавете ми към 1-2 кг. самородно злато, ще си го платя предварително. Хайде обади ми се по тоя въпрос. Желая Ви всичко най-добро и братски Ви приветствувам! Ваше братче в Господа Петър P.S. Нарочни поздрави от всички бр. и сестри русенци!
към текста >>
360.
4.5. Писмо на Анина Бертоли до Олга Славчева (8.11.1954, Париж)
,
4. ПРИЯТЕЛИТЕ НА ИЗГРЕВА
,
ТОМ 26
БЕРТОЛИ ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА 8 ноември 1954, Париж Париж 8-XI-1954 Мила Олге, Получих твоето писмо, четох го с внимание. Всички новини за Изгрева ме винаги интересуват и заедно с вас скърбя или се радвам. Зависи от случая. Радваме много, че събранията се масово посещавани, че има нови кандидати за ученичество; но колко от тях ще станат истински ученици? Трябва много постоянство, търпение и безмерна любов. Тука на запад има много окултни и духовни школи, но хората нямат търпение и постоянство, искат бързи резултати. Радвам се, че майка ми е добре, не бях получила от дълго време от нея писмо, малко се безпокоях. И ти там, както аз тука си печелим хляба с иглата. Не напразно Учителя беше дал за задача всеки ученик да има един ръчен занаят, Той знаеше, че ще ни е нужен. И аз това лято не съм ходила никъде, прекарах го в Париж, В неделя се събирахме в Парка St Cloud за да играем паневритмия. Всяка година от 22-III до края на месец септември любителите на паневритмията се събираме в парка St Cloud, най-високото място от околностите на Париж и играем с боси крака върху росната трева всред красива природа, малко по-малко групата се увеличава, расте; аз свиря на цигулка; надявам се тази година да създадем оркестър. Две издателства са напечатали малката паневритмия с думи и предговора „Думи от Учителя върху паневритмията". Напечатано е второ издание "Dans le Royaume de la Nature Virante". Също се печатат от две отделни издателства брошури с всекидневни мисли за медитиране,
към текста >>
361.
4.6. Писмо на Анина Бертоли до Олга Славчева (27.1.1955, Париж)
,
4. ПРИЯТЕЛИТЕ НА ИЗГРЕВА
,
ТОМ 26
БЕРТОЛИ ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА 27 януари 1955, Париж Париж 27-1-1955 Мила Олге, Благодаря ти за хубавата поема и милото ти писмо. Много се радвам, че денят на Учителя беше тържествено отпразнуван от учениците Му. И ние тука се събрахме, пеехме, четохме нещо от биографията на Учителя, после ядохме плодове и хляб; беше доста хармонично, бяхме във връзка с вас. Радвам се, че майка ми е добре, тя като ни пише, все се оплаква, че е болна и ще умре без да ни види, това ни натъжава. Тъй като нямам много време на разположение ще ти кажа накратко каква услуга искам от тебе. Тук две сестри са напечатали песните на паневритмията. Сега искат да напечатат втора книга с обяснения за движенията на паневритмията, придружени с рисунки. Дадоха ми ги за да ги проверя дали са верни. Аз ги прекопирах и ти ги пращам, предпочитам да бъдат проверени там от братята или сестрите, които са описали вече тия движения в Паневритмията. Това е много важно, защото ще бъде печатано и ще остане за дълги години. Занеси ги при Елена Андреева и с някой друг да ги корегират и ми се отговори на зададените въпроси - искам да ми се опише движението "подвижност" начало до край с дадените корекции, това да ми се изпрати веднага, а рисунките може да ги забавят 3-4 дена, не повече, защото бързат и едвам се съгласиха да бъдат изпратени в България, само когато им казах, че такава отговорност не поемам. Всеки прави каквото иска. Моля ти се в най-скоро време да ми се отговори. Целувам те P.S. Честитявам ти новата
към текста >>
362.
8.1.3.3. Концерт-рецитал на 27 март 2010 г.
,
8.1.3. Петте концерт-рецитали за евангелистите методисти по програмата на “Изгревът...” през 2010 г. и том XXIV
,
ТОМ 26
МАРТ 2010 г. 1. Сценарият за концерта бе сътворен по обикновения за мен начин. Но той беше необикновен - аз работех, преминавах случка след случка, но никога не знаех коя ще бъде следващата. Сценарият на част I и II ще публикуваме, за да се запознаете с концепцията. Концертът е качен вече на интернет страницата на „Изгревът" и издаден на компактдискове. 2. Подготвена бе поканата за концерта и тиражирана в 600 броя, изпратена със 70 писма в София и 70 писма в страната. В София се раздадоха и на ръка около 380 покани. 3. На гърба на всяка покана има пояснения за концерт-рецитала. Без него не може. Който идва в салона трябва да знае за какво идва и каква е темата. 4. Направена беше фотоизложба. Снимките бяха обработени, подготвени и извадени от Вихър Пенков. На 12 картона са залепени (по 4 снимки A3 формат - 30/40 см на всеки) общо 48 снимки, а картоните поставени на донесените 4 стълби. Гледката беше потресающа дори за мен, а да не говорим за посетителите! Те не можеха да си представят, че такова нещо е възможно да се направи. Аз също не зная как го направих. 5. Определени бяха евангелските песни от „Изгревът", том XXIV, с. 434-454, които да бъдат изпяти на концерта. Аз ги копирах, подредих в две папки и ги предадох на изпълнителките, за да се подготвят за концерта. Едва ли в България някой е пял и изпълнявал толкова евангелски песни, подредени в такава концепция. Откъде са взети те, ще прочетете на с. 434-438. А заглавията на песните ще публикуваме, за да
към текста >>
363.
8.1.3.4. Концерт-рецитал на 24 април 2010 г.
,
8.1.3. Петте концерт-рецитали за евангелистите методисти по програмата на “Изгревът...” през 2010 г. и том XXIV
,
ТОМ 26
АПРИЛ 2010 г. 1. Заглавието на този концерт-рецитал е същият както на концерт-рецитала от 27 март 2010 г., но вече бе отбелязано, че това е втори концерт и имаше свое подзаглавие, което ще се прочете в поканата. 2. Фотоизложбата бе съставена от снимките в „Изгревът”, том XXIV от № 1 до № 35, всички качени на картони и окачени на 4 стълби на сцената. 3. Бяха включени 14 песни от разработките на Филип Стоицев, които се подготвят, подреждат от една работна група музиканти около 7-8 години. 4. Съставът от музикантите, които изпълняваха аранжиментите мупреди години бе назован от мен с името „Квартет Филип Стоицев”, което беше голям удар срещу всички противници на „Изгревът”. 5. Поканите бяха раздадени на ръка около 380 броя, а останалите, изпратени с 80 писма из страната и 80 писма за София. Всички писма бяха надписвани от мен собственоръчно. Вие писали ли сте адресите на 160 писма, да им лепите марките, и да ги пускате в Централната поща? Само питам. Проверете дали можете да го направите. 6. Бяха написани подходящи пояснения на гърба на всяка покана, за да се прочете и всеки, комуто се връчва поканата да знае дали да идва или да я унищожи. Защото има и такива случаи. 7. За този концерт-рецитал ви прилагаме поканата, заглавието на сценария на част I и II, и списък на песните, които са се изпълнявали за концерта. Накрая всички станаха и изпълниха песента „На Учителя покорен”, чийто нотен текст бе раздаден по време на антракта в 300 броя. 8. Материали за
към текста >>
364.
8.1.3.6. Концерт-рецитал на 30 октомври 2010 г.
,
8.1.3. Петте концерт-рецитали за евангелистите методисти по програмата на “Изгревът...” през 2010 г. и том XXIV
,
ТОМ 26
ОКТОМВРИ 2010 г. 1. Това бе 4-я концерт-рецитал за евангелистите-методисти. Главен герой бе Методи Марков, който бе забравен и отхвърлен от мнозина. Беше станала смяна на поколенията, и всичко беше закрито, потулено и унищожено, за да няма следа. 2. Той е бил софийски и главен пастор на евангелистите-методисти в България от 1949-1962 г. Случайно ни попадна едно удостоверение от управлението на Върховния епископален съвет, че той е изпълнявал тази служба от 1 януари 1949 г. до 30 юни 1962 г. - цели 13 години и 6 месеца, дадено му е за пенсия. Оттам намерихме рождената му дата - 13/26 септември 1902 г. в гр. Варна. 3. Фотоизложбата бе представена от снимките, публикувани в „Изгревът”, том XXIV, от № 65 до № 73. Бяха включени и други снимки, които бяха от екскурзиите с приятелите по Рилските езера през 1939 г., когато е бил 15 дни на лагера с жена си и с дъщеря си. 4. Отпред бе представена една голяма снимка, при която той е пред Учителя Дънов. А до нея бе извадено на голяма снимка АЗ - 30/40 см документация за неговата фирма, неговия подпис и печат на евангелската методистка мисия. Това беше голямо постижение за нас и голям удар за ония, които оспорваха неговото присъствие. Спомням си как Павел Василев водеше своите приятели евангелисти и им показваше снимката с Учителя, неговата фирма и печата. Всички гледаха, гледаха и не можеха да повярват! Някой ги беше много яд! 5. Сценарият го съставих по материалите, поместени в „Изгревът”, том XXIV от с. 299-331,
към текста >>
365.
8.2.2.6. Как се създаваха песните на Учителя Дънов и братските песни? Сканирани документи
,
8.2.2. Концерт-рециталите на „Изгревът...” и тяхното създаване
,
ТОМ 26
ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ И БРАТСКИТЕ ПЕСНИ? 1. Това бе един концерт-рецитал, който бе записан отдавна. Работих няколко месеца, прехвърлих четейки спомените на музикантите, които лично съм записал и издал в „Изгревът". Извадих всички истории за това как са сътворени песните на Учителя. 2. Когато събрах материала, се оказа, че той е обемист и разбрах, че това ще бъдат за два концерт-рецитали. Единият бе на 31 май 2008 г., като част I бе озаглавена „Странник съм в този свят", а част II - „Вечният Дух на Вселената". Съдържаше историята на 7 песни в част I и 7 песни в част II - всичко 14 песни. 3. Освен мен и водещият Петър Вангелов никой не знаеше какъв е сценария, кои са песните, и за какво са дадени никой не знаеше. Освен в „Изгревът", на друго място те не можеха да ги открият. А лично на мен ми отне 20 дни да подготвя този сценарий, при положение, че този материал е минал през мене и аз съм го записвал и издал в „Изгревът". Но докато го издиря и подредя голям зор видях. 4. Като се прочетеше една история, тя бе главозамайваща за слушателите, а певицата за пръв път чуваше тези неща. Тя стоеше замръзнала. Ставаше от стола и за 10-15 секунди трябваше да се съсредоточи, и под въздействието на чутото тя трябваше да пее. И тя ги изпълняваше по съвсем друг начин. Тя виждаше, че има присъствие „свише" - духовно, зримо, а залата бе ахнала от почуда и изненада. Това, което изпяваше беше нещо различно от всички професионално направени записи. А защо? В тях имаше Невидимо
към текста >>
366.
8.2.2.7. Концерт-рециталите в интернет и на компактдиск
,
8.2.2. Концерт-рециталите на „Изгревът...” и тяхното създаване
,
ТОМ 26
и на компактдиск 1. Преди няколко години се приближава Красимир Петров от гр. Враца и ми казва: „Защо не ги изкараш на касетки, за да можем да ги слушаме?" Също и Момчил Николов от Стара Загора, пожела да ги направя на касетки. До този момент хората имаха още касетофони, и слушаха записите на касетките. 2. Имаше една българка, София, омъжена за американец, беше на гости при майка си в Пловдив и дойде на един от концертите. Беше доволна и пожела да й изпратя на касетка концерт-рецитала. Изпратих и след време ми се обажда по телефона и настоява всички концерти да ги запишем, за да се слушат. Трябваше да се изпълни това нейно желание. 3. Така дойде идеята да ги издадем на компактдискове. Бяхме направили записи на концертите от 23.10.2004 г. до 29.09.2007 г. Записахме ги. Беше много труден етап. Англия Вихрова ги обработваше и подготвяше, а баща й Вихър Пенков организира издаването им. И му ги докараха в 23.30 ч. през нощта, когато беше на работа. На следващият ден имахме концерт и там аз ги раздавах. Бяха изкарани 100 комплекта, които се раздаваха безплатно. Но всичко беше заплатено от програмата на „Изгревът". След това ги изпратихме на онези, които имат отношение към „Изгревът". И започнаха да ги слушат. 4. За пръв път хората от провинцията и останалите слушаха тези концерт-рецитали и влизаха във вътрешната Школа на Учителя Дънов. Такова нещо не може да им се случи никога. То веднъж се преживява. Повторението е само едно припомняне. Разказваха как
към текста >>
367.
8.2.2.8. Архивните записи на д-р Филип Стоицев - запазени, обработени и записани на компактдиск
,
8.2.2. Концерт-рециталите на „Изгревът...” и тяхното създаване
,
ТОМ 26
д-р Филип Стоицев - запазени, обработени и записани на компактдиск 1. Това е единствения човек, който последователно бе работил и правил аранжименти за квартет по песните на Учителя Дънов от 1945 до 1992 г. 2. По времето на социализма 1945-1990 г. тази музика беше забранена да се изпълнява. Филип Стоицев търсеше непрекъснато начини да му се изсвирят песните. Отначало бе привлякъл няколко студенти от Музикалната академия, но по-късно ползуваше музикантите, които свиреха в „Дома на юриста". Болшинството бяха пенсионери и той им плащаше по някой лев. 3. По-късно, когато излезнаха магнетофоните, той търсеше начини да ги записва, да ги прави на касетки и да ги разпространява. Не ги продаваше с цел печалба. А тези, които му съдействуваха, бяха онези, които му бяха чули изпълненията и разбрали, че това са стойностни неща. 4. При различни години той беше правил записи и ги бе разпространявал на касетки. Тогава се записваха на магнетофонни ленти, които ги нямаше в страната, а се внасяха от чужбина скришом. После ги продаваха много скъпо. Но ги купувахме. Така една ролка от 540 метра на немската фирма BASF, струваше 30 лв. Това беше 1/3 от моята лекарска заплата. Гладувах, но си купувах тези ролки. И с тях работех и записвах спомените за Школата. 5. Изминаха много години. Аз на един от концерт-рециталите за Паневритмията използувах негов запис, пуснахме го в салона. Всички слушаха и пяха вкупом. А пред тях на сцената имаше изложба от 40 снимки от Паневритмията на
към текста >>
368.
Съдържание
,
,
ТОМ 28
том XXVIII БУЧА БЕХАР ученичка и творец (6.01.1903, Пловдив - 10.02.1978, София) Посвещение за Ученика и Учителя А. УЧИТЕЛЯТ Част 1. ПРОЛЕТТА НА ЕПОХАТА (София - Изгрев, 1966 г.) Глава 1. Разкриване на реалността 1. Едно столетие 2. Учителят Глава 2. По следите на казаното 1. “Аз съм един прост събеседник" 2. Аз съм човекът 3. От непоръчаните 4. За тази дума 5. Обичам живите икони 6. Решил съм 7. Моите думи. 8. Радвайте се и благодарете 9. В името на какво ще ме съдите. Глава 3. Принципите на Учението. 1. Любовта 2. Огнената вълна 3. Родена през вечността 4. Добрата земя 5. Разбиране и неразбиране 6. Оригиналът 7. Великият опит 8. Едно житно зърно е попаднало на браздата. 9. Гладът Глава 4. Мъдростта 1. Новата светлина 2. Елементи на духовния свят 3. Синтезът 4. В света на измеренията 5. Виделината 6. Новата мисъл 7. Жажда към знание 8. Контрастите 9. Пентаграмът Глава 5. Учителят и истината 1. Един образ в обикновения живот 2. Ако има човек в България. 3. Той живя Учението 4. “Къде живееш?" 5. Истината и Той 6. “Говоря ли Истината?" 7. Бисерът на безконечността. Глава 6. Разкриване на реалността 1. Животът на проявения Бог. 2. Един пасаж от Словото на Учителя 3. Реалността 4. Двете имена 5. Първата заповед 6. Изворите 7. Аспекти 8. Невидимото слънце. 9. Три допирни точки 10. Дискусия 11. Ако можеш да докажеш 12. Реалността е вечно настояще. 13. Не ме питайте, какво нещо е Бог. 14. Важни моменти в природата Сканирани документи: 1. Разкриване на
към текста >>
369.
Посвещение за Ученика и Учителя
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 28
и Учителя 1. Всяко същество живее и се учи в училището на Всемира. Но за да бъде човек съзнателен ученик, той трябва да има висок стремеж и свещено отношение към живота. 2. Друго, без което не може ученикът е неговият Учител. Той трябва да го намери – видим или невидим, когато и да е. Учителят за него трябва да е една абсолютна мярка, един образец в живота му. 3. Може той да го нарича Бог, Природа, Свръхсъзнание или както иска, но неговия реален образ е съвършен и главно вътрешен, а не външен. 4. Никога ученикът не трябва да се усъмнява в своя Учител, усъмни ли се ученикът, той изгубва всичко, изгубва и себе си. Най-ценното и необходимо нещо за ученика е неговия Учител. 5. Мястото на всеки ученик или Учител е строго определено в Божествения свят. Най-ценното и необходимо нещо за ученика е неговия Учител. 6. Учител е само Онзи, който отговаря на ред жизнени условия. В присъствието на своя Учител, ученикът става бодър, здрав и с нов импулс за живот. Ученикът е нахранен, освен физически, но и духовно, и Божествено. 7. Ученикът винаги трябва да расте и се развива пълно и в трите свята - във физическия, в духовния и в Божествения. Той често трябва да сменя физическата работа с духовна, и духовната с Божествена. 8. Новите знания, които се изнасят чрез Словото на Учителя са окултни знания и правила. Когато висшата енергия на тези окултни изстини проникне във вашата нервна система, тя ще произведе цяла пертубация. И ако не сте във връзка с Великия Божествен
към текста >>
370.
Изгревът - Том 30
,
,
ТОМ 30
БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ Сборник ТОМ 30 САВА КАЛИМЕНОВ И ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ Спомени на съвременници и последователи на Всемировия Учител Беинса Дуно Събрал, подбрал, записал, съхранил и представил Вергилий Кръстев Библиотека „Житен клас" София 2015 ISBN: 954-954-9915-24-2 (т. 30) © Вергилий Николов Кръстев, съставител, редактор, 2015 © Вихьр Ангелов Пенков, дигитализация и обработка на снимковия материал, 2015 © издателство "Житен клас" - София Всички права запазени. Не се разрешава препечатването на отделни части от сборника в периодичния печат и в книги, без разрешение от съставителя на
към текста >>
371.
Съдържание
,
,
ТОМ 30
30 САВА КАЛИМЕНОВ И ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ Мисията на славянството I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ Магнетофонен запис на Вергилий Кръстев през 1982 г. във вилата на Сава Калименов, Софийско, Горна баня . 1. Родът Калименов 2. Леонид Андреев 3. Максим Горки и Леонид Андреев 4. Как се ражда атеизма и анархизма 5. Анархистични групи 6. Република или царство 7. Анархистична група в Севлиево 8. „Пряма акция" 9. Собствена революция 10. Бягството от затвора 11. Прехвърляне през Дунава в Румъния 12. Румънските арести и лагери 13. Опити за бягство от Румъния 14. Бягството 15. Във Варна бой до припадък 16. В затвора в Севлиево 17. Запознаване с толстоизма 18. Среща с окултизма 19. Пробуждане за духовното 20. Среща с книгите на Учителя Дънов 21. Спиритизмът в света и в България 22. Александър Кръстников 22.1. На окултистите. Стихотворение. 22.2. Власт. Стихотворение. 22.3. Възмездие. Стихотворение., Бележки на съставителя д-р Вергилий Кръстев 23. Боян Боев , Бележки на съставителя д-р Вергилий Кръстев 24. Списание „Всемирна летопис", Бележки на съставителя д-р Вергилий Кръстев 25. Тодор Бъчваров 25.1. Грядуще. Стихотворение. 25.2. На сърдечните врата. Стихотворение, Бележки на съставителя д-р Вергилий Кръстев 26. Толстоистите в България, 27. Лев Толстой и България. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев 28. Запознанството с Толстой 29. Спомени за Христо Досев 29.1. За Христо Досев в България 29.2. За Христо Досев в Русия 30. Колонията на „Възражданци” в България;
към текста >>
372.
2. Леонид Андреев
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Сега понеже на тази точка се спряхме, мога да кажа и друго нещо, което съм намерил в тази архива, което пак така почувствах То е следното: То ще е било доста по-късно, защото се отнася до един факт, който е станал в 1930 г. Значи то е било доста по-късно. Не съм бил вече млад. То е следното: То е важно нещо, което може би съвсем малцина българи знаят или пък никой не го знае, защото са измрели старите и е нужно да се доведе до съзнанието на българина изобщо. Ето какво е то: в опълченската архива на баща си намерих едно писмо произтичащо от Централата на опълченското дружество в София. Това писмо като окръжно е разпратено до местните опълченски дружества в градовете, които тогава са били доста много, защото тогава са били живи опълченците. Сега тези дружества не съществуват, защото няма и опълченци вече. Последните единици са си заминали отдавна. Ето какво представлява това писмо: това писмо е отправено от руския писател Леонид Андреев към българския народ. Това писмо казва тъй: Аз не мога да си спомня точно думите му, обаче Леонид Андреев е толкова силен, че думите му там с нищо друго не мога да ги сравня, думите му които той отправя към българския народ. Той казва тъй: Малката Сърбия, тази малка Сърбия едва устоява ударите на голямата Австро-унгарска империя и когато тя едва-едва се държи, вий българите зад гърба й забихте ножа си в нея като Каин. Горе-долу това е смисъла, това са думите на Леонид Андреев. Вий, на брата си забихте ножа си в гърба.
към текста >>
373.
49. Статията „Международен език” от Лудвиг Заменхоф
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
ЕЗИК” ОТ ЛЮДВИГ ЗАМЕНХОФ МЕЖДУНАРОДЕН ЕЗИК Братство, Севлиево. Г. 6, бр. 78, 24.12.1933, с. ???? С бързи стъпки днес събитията се движат така, че всеки ден все повече и повече се приближаваме към осъществяване великия идеал за обединение на човечеството. Всъщност, човечеството и без това е единно, но въпроса е да се внесе хармония във взаимоотношенията на неговите съставни части, за да може да се развива и да напредва правилно. Наистина, като следствие на несправедливостта на мирните договори, днес съществуват големи национални противоречия главно между победители и победени. Но това не може да продължава вечно, несправедливостите трябва и ще бъдат поправени, и ако у двете страни има достатъчно разум това да стане по мирен начин, чрез взаимно разбирателство, то пътят както към сближение на досегашните противници и врагове така и към обединение на цялото човечество, ще бъде широко разтворен. Има една опасност шовинизма и алчността да вземат надмощие като се изразят в една нова война, но тези народи, които искрено желаят, могат да избегнат тази опасност, която ще увеличи и продължи разногласията и несправедливостите в света, защото чрез война никога до сега неправдите не са премахнати. Така или иначе, човешкото съзнание се пробужда по всички части на земята и правдата по-рано или по-късно, ще се наложи. Народите вече почват да съзнават безмислеността и безрезултаността на войните и изострените национални противоречия и борби, а това е най-ярко
към текста >>
374.
50. Библиотека Нова култура = Biblioteko Nova kulturo (съдържание на I-III година)
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
КУЛТУРА” BIBLIOTEKO „NOVA KULTURO” съдържание на I-III година Biblioteko „Nova kulturo” - l-a jaro Библиотека „Нова култура” - II година PETER DANOV ПЕТЪР ДЪНОВ 1. La alta idealo - Високият идеал 2. La Granda Lego - Великият закон 3. La Blankaj Fratoj / St. Vatralski - Бялото Братство / Стоян Ватралски 4. La kolektiva Konscto - Колективното съзнание 5-6. La Nova Homaro - Новото човечество 7-8. Nove Vivo - Новият живот 9-10. La Fortoj en la viva - Силата на живата природа Издава се в град Бургас от Атанас Николов, който е преводач на библиотека „Нова Култура" и се представя в гр. Севлиево. Започват се опити за издаване извадки от беседи на Учителя Дънов на есперанто. Започват да се публикуват във вестник „Братство" издаван от Сава Калименов в гр. Севлиево от бр. 10 от 25.Х.1929 г.; бр. 12 от 23.XI.1929 г. Biblioteko „Nova kulturo” - l-a jaro (sub la arango de redakcia komitato) dum sia unua jaro donos la jenajn numerojn: 1. LA ALTA IDEALO - parolado de la Majstro Petro Danov, kun Lia portreto kaj antauparoloj de Mara Belceva kaj de d-го K.N. Paskalev. 2. LA GRANDA LEGO - de P. Danov. 3. KIUJ KAJ KIAJ ESTAS LA BLANKAJ FRATOJ? - de St. Vatralski. 4. LA REVEKIGO DE LA KOLEKTIVA KOSCIO - de P. Danov. 5. LA NOVA HOMARO - de P. Danov. 6. LA UNIVERSA KAI LA KOSMA AMO - de P. Danov. 7. LA NOVA VIVO - de P. Danov. 8. LA MALLARGA VOJO - de P. Danov 9,10. LA FORTOJ DE LA VIVA NATURO - de Petro Danov Biblioteko „Nova kulturo" - ll-a jaro Библиотека „Нова култура” - II
към текста >>
375.
51. Самостоятелно издадени книги на есперанто и писмо за издаване на Библиотека „Нова култура”
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
КНИГИ НА ЕСПЕРАНТО И ПИСМО ЗА ИЗДАВАНЕ НА БИБЛИОТЕКА „НОВА КУЛТУРА” 1. „НОВА КУЛТУРА” - I година В отделна книжка под общото заглавие: „La Alta idealo" - „Високият идеал” са публикувани всичките 10 заглавия. Отпред е поставен портрета на Учителя Петър Дънов от 1921 г. правен в гр. Русе. Има предговор от Кирил Паскалев от м. IX.1927 г. и от поетесата Мара Белчева. Издава се в гр. Бургас през 1928 г. 2. „НОВА КУЛТУРА” - II година. В самостоятелна книжка под общото заглавие: „Jen la homo” - „Ето, човекът" са публикувани всичките 10 заглавия, с предговор от Любомир Лулчев и завършва с „Религиозно-философския мироглед на Петър Дънов" от Ангел Томов. Издава се в гр. Бургас през 1930 г. 3. Беседи със заглавна страница „La Nova Evo” - „Новата Ева”. С предговор на Георги Радев от 7.IX.1932 г. Издадена в гр. Бургас през 1933 г. 4. La tri findamentoj de la vivo - „Трите основи на живота”. Издадена е гр. Бургас през 1932 г. с 4 снимки от Изгрева, Витоша и Рила. 5. La parolo de la grande universala frataro. La maistro parolas - „Учителят говори”. Думите на Великото Универсално Братство. Издадена в гр. Севлиево през 1938 г. 6. En la Regno de la viva naturo - „В Царството на живата природа”. Издадена в гр. Севлиево през 1937 г. 7. Religio - filozofia vivkocepto de Petro Danov - Религиозно-философския мироглед на Петър Дънов. Издадена в гр. Бургас през 1930 г. ПИСМО НА АТАНАС НИКОЛОВ за набиране на помощи за издаването на библиотека „Nova kulturo” Б.Л.Н.П.Ж.
към текста >>
376.
54.2. Писмо на Сава Калименов до Михаил Краев - гр. Оряхово, 10.12.1928
,
II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ
,
ТОМ 30
САВА КАЛИМЕНОВ ДО МИХАИЛ КРАЕВ - ГР. ОРЯХОВО, 10.12.1928 ГОДИНА Севлиево, 10.XII.1928 г. С.Б.Л.Н.П.Т. Драги брат, Прощавай, че тъй късно се обаждам. Сумата 600 лв. получих и благодаря много от името на вестник „Братство” за помощта. Постъпления имаме досега около 4000 лв. и продължават да се получават нови. Вторият брой ще излезе в 2500 екз. Надяваме се скоро да излезе. Вестникът е посрещнат доколкото схващам добре, навсякъде. От нас ще се иска само настойчивост и аз вярвам, че ще я проявим. Сега друго: от София /бр. Лулчев/ ми даде идеята вестника да се праща по някои кафенета, сладкарници и др. дето посещават повече хора и дето най-лесно може да им попадне. Във връзка с това, ако намираш за нужно и ако ти е удобно, изучи адресите на някои подобни заведения в някои части на града ви, дето предполагаш, че ще се излага по места. Можеш да ми пратиш адресите да ги пращам от тука, а можеш и ти да ги подписваш /на вестника се слага само 10 ст. марка/. После може при удобен случай да се провери, дали се излагат, ако ли не, да се спре пращането. Можеш да ми съобщиш, ако количествата на изпратените броеве за теб трябва да се увеличи или намали. Навярно си получил вече 4-а книжка N. Kulturo. Защо не се опиташ да влезеш в кореспонденция с чуждестранни есперантисти. Кадиев пише, че завели, посредством обявление много интересни и обещаващи плодове кореспонденция. За групата. Братята от Бургас пишат, че по никой начин им е невъзможно в петък сутринта от 4 до 5 часа, защото в
към текста >>
377.
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
Вестник „БРАТСТВО”, Севлиево. Год. 7, бр. 103, 7.11.1934- Год. 17, бр. 322, 1.12.1944
,
ТОМ 30
СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА? Вестник „БРАТСТВО”, Севлиево. Год. 7, бр. 103, 7.11.1934- Год. 17, бр. 322, 1.12.1944 Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев направен през 1982 г. във вилата на Сава Калименов в Горна баня БРАТСКИЯТ ЖИВОТ В СТРАНАТА 100. Братският живот в страната и чужбина. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ? 101. Югославянско сближение. 102. Полемика с проф. Стефан Консулов. Бележки на съставителя д-р Вергилии Кръстев. Статията „Научни и ненаучни обяснения на живота“ / Ст.Консулов. - В: Природа и наука. Г. .8, кн. 1, 10 юни, 1938, с.145-147. 103. Статията „Науката и живота“ / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 10, бр. 221, 26.06.1938, с. 1. 104. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Някой си стотник, 29 неделна беседа, държана от Учителя на 1 май 1938 г., София – Изгрев, - В: Братство, Севлиево. Г. 10, бр. 221, 26.06.1938, с. 2. 105 Статията „Науката и живота”, продължение / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г 10, бр. 222, 10.07.1938. 106. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Който не носи кръста си. Из 30 неделна беседа, държана от Учителя на 8 май 1938 г., София – Изгрев, - В: Братство, Севлиево. Г. 10, бр. 222, 10.07.1938, с.2. 107. Спомени от миналото. Статията „Спомен от миналото” / Дочо Т. Станев. - В: Братство, Севлиево. Г. 10, бр. 223, 17.07.1938, с. 3. Стихотворения (Поздрав от планината; Елате на Рила) / Димитрина Антонова. - В: Братство, Севлиево. Г. 11, бр. 226,: 16.10.1938 341 108. Окултната литература.
към текста >>
378.
100. Братският живот в страната и чужбина.
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
СТРАНАТА 100. БРАТСКИЯТ ЖИВОТ В СТРАНАТА И ЧУЖБИНА В.К.: Искам да се върнеме към някои други неща, пак към вестник „Братство”. Сега това е брой 96, година шеста. Сега тука пак продължават твоите уводни статии са твои, тука виждам из „Интервю с един Учител", това продължава да се печати, да се превеждат някои неща. С.К.: „The Tempi Artisan” - „Темпъл артизан”, това пак в Калифорния излизаше там теософски, окултни такива списания. Това са беседите винаги на втора страница от брой 45 те почнаха. В.К.: Тука виждам „Видимият и невидимите светове" от Макс Хайндл. Вестник „Братство”, брой 98. Сега тук е „Мисията на славянството”. С.К.: Сава Калименов, ето тука пише, че е автора. В.К.: Интересно тази идея, нали, тя е идея на Учителя, но прави ми впечатление, че ти я застъпваш още от първите години и продължаваш да я развиваш. С.К.: Аз ти казах, че още баща ми ми внуши обич към Русия, към русите изобщо, по-късно тя е потвърдена и с туй, когато се опълчих против, че враждуваме със сърбите и Учителя я прокарва с голяма сила, тъй че тя има големи основи. В.К.: Вестник „Братство”, брой 99. С.К.: „Безграничното”, това е мое пак така. В.К.: „Министър-председателят за Българо-югославянско сближение”. Ти радуваш за Българо-Югославско движение. С.К.: Абе, виж какво, смятах, че трябва, да. Ако искаш да знаеш, първите години социалистите в началото са прокарвали, самите социалисти, тесни, широки там, идеята за Югославянска федерация. Те са държали на туй, после са се отказали.
към текста >>
379.
105 Статията „Науката и живота”, продължение / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г 10, бр. 222, 10.07.1938.
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
И ЖИВОТА” ОТ САВА КАЛИМЕНОВ Продължение НАУКАТА И ЖИВОТА Какво говорят фактите /продължение от брой 221/ Братство, Севлиево. Г. 10, брой 222, 10.07.1938, с. 1. Не е възможно в една малка статия, като настоящата, да се даде пълно и системно изложение на безбройните факти, които оборват материализма и изграждат непоколебимата основа на спиритуализма; затова ние тук ще се постараем да хвърлим един съвсем кратък, непълен и бегъл поглед върху трудолюбивите и многостранни изследвания на множество учени в областта на скритото, невидимото и непознатото, отричано от мнозина, но все пак реално съществуващо. Преди всичко, ние искаме да подчертаем, че тук въпроса съвсем не се отнася до думи - до теории и словопрения, до схващания и умозаключения, а до самите факти. Убежденията и разсъжденията на хората - били те учени или неучени - са едно, а фактите са съвсем друго нещо. Ние, колкото и учени да сме, можем да си живеем в течение на десетки години в един свят на собствени представи за живота, но самият живот, живота на фактите, е нещо друго. Следните думи на големия английски физик - Сър Алфред Ръсел Уолес - ще ни покажат какво нещо именно са фактите: „Аз - казва проф. Уолес, бях един тъй строг и краен материалист, че не можех да допусна в мисълта си и най-малката представа за съществуването на нещо духовно, за нещо повече от материя и механическа енергия. Фактите, обаче, са нещо упорито. Моето внимание първом бе привлечено от едни дребни наглед, но необясними
към текста >>
380.
107. Статията „Спомен от миналото”, Дочо Т. Станев / Стихотворения, Димитрина Антонова
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
МИНАЛОТО В.К.: Вестник „Братство”, брой 223 е отново посветен на есперанто и Заменхоф. За мен сега това не значи нищо. С.К.: Идеята на общия, международен език е идея за побратимяване на народите. Тази идея беше идеята на много духовни движения. Наши приятели на Братството кореспондираха от цял свят. Пращаха на есперанто преводи на Словото на Учителя. Имаше тогава успех. В.К.: За мен това е отминала епоха. С.К.: Сега да. Но тогава епохата се движеше и ние бяхме в нея. В.К.: Кой е тоз Дочо Станев? „Спомен от миналото”. С.К.: Това един севлиевец. От Севлиево, човек много по-възрастен от мен, който е иначе възрастен и уж от прости хора, но буден, много буден и знаеше много добре есперанто. Абаджия беше, неговото дюкянче беше сборник на будни младежи, есперантисти, вегетарианци ивъзрастни даже, щото той с всички можеше да общува. Много буден човек така. Стар, обаче буден човек. СТАТИЯТА „СПОМЕН ОТ МИНАЛОТО” ОТ ДОЧО СТАНЕВ СПОМЕН ОТ МИНАЛОТО Братство, Севлиево. Г. 10, бр. 223, 17.07.1938, с. 3. Годината 1901 е една от хубавите дати в моя работнически живот. Когато бях калфа трети хак, случайно ми попадна учебникът „Есперанто в десет урока”. За какво ми е този учебник, и как ще изучавам това „Есперанто”? - съвсем не ми идеше на ума. Но, все пак, като се прибрах в стаята при моите още трима съкалфи, аз започнах да шия и от любопитство отворих малкото учебниче. Азбуката ми беше непозната, но аз впивах поглед и в продължение на два дни се запознах с нея и научих думите
към текста >>
381.
109.4. Отново. Стихотворение / S. - В: Братство, Севлиево, Г. 11, бр. 236, 22.03.1939, с. 1.
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
ОТ S. ОТНОВО Братство, Севлиево. Г. 11, бр. 236, 22.03.1939, с. 1. Отново лазурното небе се усмихва и слънчевий диск се на север стреми, отново в простора безбрежно се носят обилните струи на радост и мощ. Че пролет вълшебна с надежди и песен пристъпва кат дева невинна в олтар, след тайнство свято отнова се готви земята да ръси с най-скъпия дар. Тъй всяка година и много години ний чакаме с трепет във будни души, да дойде и друга - да, вечната пролет сърцата на всички с любов да залей.
към текста >>
382.
11. Ще изтече. В: Братство, Севлиево, Г. 12, бр. 261, 27.05.1940, с. 1.
,
VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”
,
ТОМ 30
Братство, Севлиево. Г. 12, бр. 261, 27.05.1940, с. 1. Когато бурите и пороите изсипят ненадейно, като из невиделица огромни количества вода на земята, която задига и мъкне всичко, каквото срещне по пътя си, тогава реките прииждат, излизат от коритата си, разливат се на широко и причиняват сума пакости на жителите, чиито жилища и имоти са близо до тяхното корито. Огромни мътни струи, влачещи със себе си листа, дървета, покъщнина, а нерядко дори трупове на удавени животни и хора бушуват, надигат се, пенят се и помитат всичко, което е на пътя им. Нищо, в момента не може да им се противопостави. Би казал човек, че това са непобедими сили, чиято власт е дадена отгоре, които изпълняват някакво божествено нареждане и на които нищо не може да се противопостави. И дали наистина не е така? Поне за момента, да. Няма нищо в света, което става, било в природата, било с хората, в техния частен, индивидуален и колективен живот, което да не е обусловено от неизменния ход на великите и вечни вселенски закони, което да не е под всевидящето око на върховната световна сила. Нищо не е случайно, всяко нещо си има своя дълбок смисъл, своето право на съществуване, своя „raison d’ etre”, както казват французите. Дори и тогава, когато случилото се засяга дълбоко нашия нормален външен и вътрешен живот, дори и тогава, когато то ни нанася дълбоки и като че ли неизлечими рани, дори и тогава ние не трябва да роптаем против „съдбата”, а да го приемем като нещо неизбежно и което в края на
към текста >>
383.
1. Що е окултизъм? Севлиево: Братство, [1934]. 48 с. (Библиотека Братство).
,
ОКУЛТИЗМЪТ В ТВОРЧЕСТВОТО НА САВА КАЛИМЕНОВ
,
ТОМ 30
Севлиево: Братство, [1934]. 48 с. (Библиотека Братство) Думата „окултизъм” произлиза от латинското „occultus”, което значи „скрит" или „таен". От там - окултна, тайна наука или окултизъм. Това название й е дадено, защото, както в дълбоката древност, така и до днес, голяма част от знанията, с които тази наука борави, са бивали скривани от погледите на тия, които биха могли да злоупотребят с тях. Истинското значение, обаче, на думата „окултизъм”, това е Божествената Мъдрост, съвършеното, пълното знание за човека и вселената, за живота и за силите и законите, по които той се развива. Окултизмът, това е онази дълбока, всеобгръщаща наука, за която граници няма, която прониква вредом - в минало, настояще и бъдеще, в близко и далечно, във видимо и невидимо за окото на обикновения човек, която отговаря на всички въпроси, разрешава всички проблеми, в чиято светлина изчезват, разясняват се всички загадки. Окултизмът - това е, най-сетне, приложението на тази пълна и всемощна наука, владането и използването на скритите сили на природата и човека, по начин, щото те да съдействуват за правилното и непрестанно развитие на живота. Но съществува ли, наистина, такава наука, и кой е пътя, по който ще можем да се доберем и да усвоим поне една малка част от нейните знания? В своята абсолютна цялост, окултната наука е нещо недостижимо за обикновения човешки ум. Човек, колкото и съвършен да е той, не може да я обгърне, да я усвои напълно, тъй както едно по-низкостояще от човека в
към текста >>
384.
5.2. Предговор на книгата на Лодж, Оливър Дж. Защо вярвам в безсмъртието на човека. Севлиево: книгоизд. Братство, [1932]. 122 с.
,
ОКУЛТИЗМЪТ В ТВОРЧЕСТВОТО НА САВА КАЛИМЕНОВ
,
ТОМ 30
КНИГАТА Лодж, Оливър. Защо вярвам в безсмъртието на човека. Севлиево: книгоизд. Братство, [1932]. 122 с. (Психична библиотекар Сър Оливър Лодж е един от ония гиганти на мисълта, които никога не се ограничават в рамките на общоприетата научна догма, но имат рядката смелост да се издигнат над шаблонната мисъл на своите съвременици и да заявят твърдо: „Не! По тия и тия причини, аз мисля малко по-иначе от моите колеги-учени”. Да бъдеш наистина самостоятелен, да мислиш наистина свободно, да се не влияеш от това, че всички са на противно мнение, да се не страхуваш от присмехите, упреците, критиките на учени, полу учени и невежи, но да заявиш високо пред света истината, до която си достигнал, въпреки че всички са против тебе - това са качества, които малцина, твърде малцина от съвъременните учени притежават. Днес в научните кръгове обичат да говорят за свобода на мисълта, за свобода на изследванията, за отхвърляне на предразсъдъци и за тържеството на експерименталния метод. Но, предложете на тия учени да се заемат с експерименталното изследване на все още тайнствените явления: ясновидство, телепатия (четене на мисълта), предсказания, левитация (издигане на предмети без никакъв видим агент), психометрия (проучване на редица събития или факти посредством контакт с един предмет, който има някаква връзка с тях), спиритизъм, материализация (временно обличане на духовни същества в телесна форма) и т.н. Поискайте от тях поне да признаят фактите, само констатираните и
към текста >>
385.
3. П.С. Деца по плът и деца по дух.
,
ТВОРЧЕСКИЯТ ДУХ, ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ И САВА КАЛИМЕНОВ / авт.- състав. Вергилий Кръстев
,
ТОМ 30
ПО ПЛЪТ И ДЕЦА ПО ДУХ P.S. 1. Сава Калименов споменаваше много пъти, че във вилата в Севлиево има едно запазено писмо от латвийката Амалия Вайланд на руски, в което му съобщава какво е мнението на Учителя за „Агни йога” и за онези, които го издават. В своите спомени той говори за това писмо и споменава, че поради незнание е направил грешка, че е публикувал „Агни йога", която е литература на Черната ложа. Намерете това писмо и ми го предайте, за да го публикувам. По този начин ще се поправи грешката на Сава Калименов, и ще се спасят от заблуждение милиони руснаци. Той беше обещал да ми го даде. 2. Сава Калименов при разбора на статиите от вестник „Братство" ми беше разрешил да ползувам неговите статии по мое усмотрение. Така че аз имам разрешение от него. 3. Той ми предаде голяма част от неговото творчество от 1945-1980 г. да публикувам онова, което ми харесва и е необходимо за моята работа. И затова имам разрешение от него. И ще му включа някои поеми по мой избор. 4. Вие се опитахте да издавате вестник „Братство" след 1990 г., но не сполучихте, защото никой не го купуваше, защото то трябваше да се списва по онзи начин, по който е разрешил лично Учителя на Савата. Но това вие не го знаехте. Аз го знам и ще го публикувам като исторически документ. 5. Вие се опитахте чрез дъщеря Ви Елена да издавате „Житно зърно", но то бе преустановено, защото първо то не може да бъде публикувано, защото е вече история, а и не се знае историята от вас, при какви обстоятелства е
към текста >>
386.
5. Картичка от Иоанна Стратева (18.06.2002).
,
ТВОРЧЕСКИЯТ ДУХ, ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ И САВА КАЛИМЕНОВ / авт.- състав. Вергилий Кръстев
,
ТОМ 30
ЙОАННА СТРАТЕВА - 18.06.2002 Картичка, изпратена от Йоана Стратева на 18.VI.2002 г. и която бе получена на 5.VII.2002 г. Вергилий, Привет от далечна Калифорния. Пътуваме, концертираме като трубадури. Имаме успех, но е и доста изморително, програмата дотук е интензивна. Стараем се да дадем максимално от себе си. Йоана POST CARD VERGILI KRISTEV Str. Vassil Drumev 1 Sofia 1505 Bulgaria, Europe Това е цветна
към текста >>
387.
Изгревът - Том 31
,
,
ТОМ 31
БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ Спомени на съвременници и последователи на Всемировия Учител Беинса Дуно ТОМ 31 ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО Сборник от деянията человечески на Изгрева, след Школата на Учителя Дънов 1922-1944 година Събрал, подбрал, записал, съхранил и представил Вергилий Кръстев Библиотека „Житен клас" София 2015 „Ние сме от Бога, който познава Бога, нас слуша. Който не е от Бога, не ни слуша. От това познаваме Духът на Истината и Духът на Заблуждението" I Йоанново посл. 4:6) ISBN: 954-954-9915-25-9 (т. 31) © Вергилий Николов Кръстев, съставител, редактор, 2015 © Вихър Ангелов Пенков, дигитализация и обработка на снимковия материал, 2015 © издателство "Житен клас" - София Всички права запазени. Не се разрешава препечатването на отделни части от сборника в периодичния печат и в книги, без разрешение от съставителя на
към текста >>
388.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 31
31 ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО Сборник от деянията человечески на Изгрева, след Школата на Учителя Дънов 1922-1944 година I. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ЗА СЪВМЕСТНАТА ИМ РАБОТА С МАРИЯ ТОДОРОВА. Спомени 1972-1976 г. Магнетофонен запис, 14 май - 29 юни 2006 г. – стр.3 Защо и как е написан и публикуван този материал – стр.4 1. Торбата, която трябваше да се напълни – стр.5 1.1. Изповедникът. – стр.5 1.2. Приемникът. – стр.7 1.3. Заключване на външните условия – стр.8 1.4. Защо се разруши Изгревът?– стр. 9 1.5. Ролята на изповедникът е да ги изчисти отвътре – стр.10 Какво означава 14 май като дата – стр.11 2. Пробуждане и новораждане – стр.11 2.1. Странни съвпадения – стр.11 2.2. Среща с евангелистите и с Евангелието– стр.13 2.3. Срещата със Словото на Учителя Дънов – стр.14 2.4. Обрулената круша – стр.14 2.5. Томчето на Учителя Дънов проговарва – стр.15 2.6. Живите павета на царския път – стр.16 2.7. Пророчеството за Своге от детинството ми – стр.17 2.8. На квартира в кабинета на шефа – стр.17 2.9. Преживяване в невидимия свят. – стр.18 2.10. Разпъването на кръста на Учителя Дънов – стр.18 2.11. Скиптърът на главния жрец на храма на Аполон – стр.19 2.12. Живото посвещение и акт на Божествения Дух – стр.20 2.13. Как се отстоява Словото на Учителя Дънов – стр. 20 2.14. Как се написа „Космогонията" от „Изгревът", том 1– стр. 21 3. Първа среща. Първата среща с Мария Тодорова – стр.22 3.1. Изборът на ръководство – стр.22 3.2. Пророческата сила – стр.23
към текста >>
389.
3.5. Записът на Паневритмията на 5 март 1971 г.
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
ПАНЕВРИТМИЯТА НА 5 МАРТ 1971 ГОДИНА И ето така, в „Изгревът", том VIII се намират спомените на д-р Филип Стоицев, които аз записах по негово време, и докато беше той жив, те беха издадени. И този осми том на „Изгревът" беше връчен лично на него. Той стоеше, гледаше и не можеше да повярва, че това нещо, което аз говорех пред него, това, което обещавах, беше изпълнено! Така, че неговите спомени са в „Изгревът", том VIII, с. 641-690. А на с. 669 е отбелязано, че тази Паневритмия бе записана на 5 март 1971 г., в дома на Игнат Котаров. И са отбелязани онези хора, които са участвали в изпълнението на този състав и онези, които бяха го направили. Така, че, което искам да кажа, магнетофонната лента на която се записа този състав, беше моя лента. Тогава т.н. магнетофонни ленти ги нямаше в България. Те се внасяха от чужбина и обикновено бяха фирмени ленти на BSF - западногермански, или на СКОЧ - американски. И което е най-интересното, едни такива ленти се продаваха в едни магазини, наречени Оказиони. Тоест, продаваха се стари вещи и неща, които така дребни неща, внесени от чужбина. И се продаваха тези ленти, и една лента струваше 30 лева, а това представляваше 1/3 от моята лекарска заплата. Т.е. аз имах заплата от 110 - 115 лева, 20 лева плащах за квартира, оставаше ми 90 лева. От тези 90 лева, аз плащах 1/3 и купувах всеки месец по една лента. Това означава, че оставах с 60 лева, и с тези 60 лева аз трябваше да се изхранвам, и да движа някой други
към текста >>
390.
II. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ЗА ПЕСНИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И МУЗИКАНТИТЕ НА ИЗГРЕВА
,
Магнетофонен запис, 13 дек. 2006 г. - 18 февр. 2007 г.
,
ТОМ 31
КРЪСТЕВ ЗА ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ, БРАТСКИТЕ ПЕСНИ И МУЗИКАНТИТЕ НА ИЗГРЕВА Магнетофонен запис, 13 декември 2006 г.-18 февруари 2007 г. 1. Двата черни тефтера – стр.235 1.1. Как беше направен записа на Мария Тодорова. Противодействията – стр.235 1.2. Атаките през деня и през нощта – стр.240 1.3. Развръзката през 1975 г. на „Секирище" – стр.244 1.4. Провалът на Мария Тодорова – стр.246 1.5. Съдбата на магнетофонния запис на Мария Тодорова – стр.247 1.6. Защо черният тефтер изчезна – стр.249 1.7. Кой открадна Песнарката на Мария Тодорова – стр.252 1.8. Архивът от 4-те чувала изчезват. – стр.253 1.9. Как да съхраним, когато няма нищо – стр.255 1.10. Всичко се укрива от мен – стр.256 1.11. Работата ми с Мария Златева – стр.257 2. Апокрифното издание на песните на Учителя, 1980 г. – стр.258 2.1. Песните на духовните групи – стр.258 2.2. Братските песни на военните капелмайстори – стр.260 2.3. Песните на Учителя в черния тефтер... – стр.261 2.4. Как се създаде апокрифното издание на песните на Учителя – стр.263 2.5. Нови опити за работа с апокрифното издание – стр.265 2.6. Защо не може да открием двата тефтера – стр.267 3. Песните на Всемирното Братство – стр.269 3.1. Етапи на създаване на песните – стр.269 3.2. Братските песни в издания от 1921-1922 г. – стр.270 3.3. Ново издание на Братските песни – стр.272 3.4. Възбрана на концерт от Братския съвет – стр.273 3.5. Концепцията за ново издание на „Братски песни" – стр.276 3.6. Кои са „Братски песни"– стр. 279 4.
към текста >>
391.
4.19. Как трябва да се изучава музиката на Учителя Дънов?
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
ДА СЕ ИЗУЧАВА МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - В: Изгревът. Т. 9. София: Житен клас, 1999, с. 857-859. ISBN 954-90041-9 29 март 1999 година 1. Аз заварих всички музиканти от времето на Школата на Учителя Дънов. Единствено аз работих с тях и свърших тяхната работа и техните спомени се намират в „Изгревът", том I—IX. Това направих аз, но не и другите! 2. Онези, които трябва да изучават музиката и песните на Учителя, ще трябва да знаят как са дадени тези песни. Трябва да знаят историята на всяка една песен. А те са дадени в „Изгревът". Искам да заявя, че днешните музиканти изобщо не знаеха нищо за историята на песните. И моите любими въпроси към тях бяха: „Кога и как е създадена еди коя песен? Чия е мелодията и чий е текста?" - Мълчаха и вдигаха рамене. А защо ли? Отговорете си сами. 3. След това ще намерят датата отбелязана в коментара в Песнарката на Мария Тодорова, кога е дадена съответната песен. И след това ще търсят към съответната дата коя беседа и коя лекция Учителят Дънов е изнесъл. Ще я намерят и ще я разучават ред по ред. Защото Духът на Словото, което е Духът на Истината се е изливал в строго определена дата и изявата му е строго специфичен и неповторим. Онова, което Словото дава във всеки момент е нещо неповторимо и незабравимо. Духът се изявява в строго определено време, по строго определена програма, за да даде своето знание. И затова към тази дата и седмица ще се изучава Словото на Учителя. И когато се сравни с историята за създаване на песента от
към текста >>
392.
3. Съборът през 1923 г., който бе забранен
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
1923 ГОДИНА, КОЙТО БЕ ЗАБРАНЕН 3.1. Атаките срещу Учителя Дънов през 1922 г. са жестоки. Те са предвождани от църквата, от много противници - журналисти, политици. Под тяхно влияние Александър Стамболийски се променя и вече заема строго открита позиция срещу Петър Дънов. Събитията през пролетта на 1923 г. са много бурни, с драматични сблъсъци между опозицията и правителството на Александър Стамболийски. За тях ще разкажем в отделно заглавие, защото това определя историята на България за цели 100 години - до 1999 година. 3.2. Петко Епитропов отива да получи разрешение за провеждане на събора. Той е пред секретарката на Александър Стамболийски. И за изненада, чува лично думите на Стамболийски, посочени към секретарката: „Тези дъновисти са щури хора. Не искам да се занимавам с тях, и ги отпрати да се махат от тук веднага! И отново дозволение за събор! Те са луди хора." 3.3. Петко Епитропов отива при Учителя и разказва всичко чуто от него. Учителят казва следното: „Каквото имах да казвам, аз му го казах в Чам Кория. А сега ще го оставим на неговата карма, за да си провери сам как са нещата." Учителят го оставя и всички очакват нещо да се случи, но какво точно, никой не знае. Чака се. 3.4. След Европейската война 1914-1918 г. България преминава през втора национална катастрофа. Избити са 100 000 мъже, оставени 100 000 вдовици с 400 000 сираци, с 25 милиарда лева репарации. Унищожен е добитъка, няма коне, няма крави, няма овце. Съкратена е армията, уволнени са
към текста >>
393.
9. Бележки за Тодор Божков от „Изгревът, том 25 (13.VII.2011 г., сряда, София)
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
София 9. БЕЛЕЖКИ ЗА ТОДОР БОЖКОВ ОТ „ИЗГРЕВЪТ", ТОМ 25 9.1. Бях привлекъл Марийка Марашлиева за сътрудник към програмата на „Изгревът", и тя свърши много голяма работа. За нея виж „Изгревът", том VI, с. 670-700. 9.2. Тя присъствувала на една среща на възрастни приятели, и там чула как полковник Тодор Божков е разказвал своите спомени. Казала му: „Брате, защо не си опишеш спомените?" Аз наредих да отиде при него, да разговаря с него и да му каже, че ще му препише спомените на пишеща машина. Тогава нямаше хора, които да имат пишеща машина, и да знаят да пишат с тях. 9.3. Той подготвя спомените си, предава ги на Марийка Марашлиева, тя се измъчва докато разчете почерка му, написва ги в 4 екземпляра с индиго. Предава му 2 екземпляра и 2 задържа за нас. Връща му оригиналните преписи. 9.4. Уточнихме се да му иска подходящи снимки, но той разказваше, че му са скъпи за спомен, и че не ги дава. Та чак до днес. 9.5. В следващият етап той предава преписите, и те започват да се преписват и разпространяват, и така ми се нарушава програмата на „Изгревът". 9.6. Идва време и той си заминава. Среща ме Драган Петков и ми казва: „Учителят Бе казал: „Изпращайте се един друг от този свят." Беше тръгнал да изпраща Тодор Божков от този свят. 9.7. След като прочетох спомените му, видях и разбрах, че той знае много добре кой е Учителя Дънов и не се страхува да Го назове. А другите се криеха, а някои не Го и познаваха. В спомените му имаше Дух и Сила и от там излизаше вътрешната
към текста >>
394.
8.4. Учителят Дънов и българите от 1989 г. до 2005 г. и до 2035 г.
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
И БЪЛГАРИТЕ ОТ 1989 ГОДИНА ДО 2005 ГОДИНА И ДО 2035 ГОДИНА 8.4.1. Когато накарах на времето Борис Николов да започне и да описва своите спомени, той откри една стенограма на Боян Боев, който бе записал едно изказване на Учителя Дънов за т.н. свършек на века и за Денят Господен. Това беше 1972 г., и до 1989 г. - цели 17 години аз пазех тази тайна, защото ако бях я разпространил едва ли сега ще бъда жив. А това го публикувах в „Изгревът", том II, с. 35-46, както и том III, с. 309-310. 8.4.2. От астролозите единствено Методи Константинов бе предрекъл и записал в една негова тетрадка следното: „След 1989 г. - край на болшевизма и комунизма. Край на капитализма и буржоазията. Идва нова епоха от 45 години." А онова, което той е написал е верно в „Изгревът", том XIX, с. 5-167 и по-точно на с. 57-59, 141, 156-167. 8.4.3. Друг, който започна да говори, че комунистите си отиват след 2 години, беше Георги Йорданов, когато с него работих около 1987 г. Аз се уплаших, защото това негово изказване можеше да предизвика обиски, и милицията да дойде и при мене и всичко, което бях събрал, щеше да пропадне. Казах му: „Спри да говориш, защото ще ми направиш беля, и после това, което работя с теб няма да види бял свят!" Жена му също се намеси: „Недей да ангажираш Учителя за това, което има да става." Но той бе непреклонен и го разказваше. Но никой не му вярваше, защото комунистите управляваха вече 43 години. Виж „Изгревът" том VII, с. 65-124. 8.4.4. Хората смятат, че
към текста >>
395.
V. ЗЕМЕТРЕСЕНИЯТА
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
и съставител ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 1. Земетресенията в България – стр.540 1.1. „Изгревът", том XXI, с. 538-541 – стр.544 Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 10.4.1913 г. – стр.544 Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 21.4.1913 г.– стр. 546 Писмо от Учителя Петър Дънов до Кънчо Стойчев от 11.5.1913 г. – стр.547 Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 21.5.1913 г. – стр.547 Писмо от Учителя Петър Дънов от 14.6.1913 г.– стр. 548 1.2. Спомени на Елена Иларионова от нейната тетрадка – стр.548 Писмо на Учителя Дънов до Елена Иларионова от 9.4.1913 г. – стр.548 Сканирани материали Писмо от Учителят П.К.Дънов до Величка Стойчева от 10.4.1913 г. (препис от тетрадката на Кортеза Гешева, майка на Мария Младенова от гр. София) – стр.551 Корица на тетрадка със спомени на Елена Иларионова и надписана от Борис Николов със сигли и името Вирго, т.е. Вергилий Кръстев – стр.553 2. Земетресението във Велико Търново ВСЕМИРОВИЯТ Учител Беинса Дуно и Велико Търново. Документална хроника. състав. Павлина Даскалова, ред. Димитър Калев. [Варна]: Алфиола, 1995. Т. 1, с. 271-276. ISBN 954-8139-10-3 – стр.554 2.1. Из спомените на сестра Елена Иларионова – стр.554 Писмо от Учителя Дънов до Елена Иларионова от 9.4.1913 г. – стр.554 2.2. Разрешаване на ребуса от П. К. Дънов – стр.556 3. Земетресенията. Из Словото на Учителя Дънов с бележки на съставителя на „Изгревът"– стр.557 3.1. Разговор с Учителя – стр.557 3.2. Земетресение в Търново. Бит на
към текста >>
396.
2. Земетресението във Велико Търново
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
ВЕЛИКО ТЪРНОВО* ВСЕМИРОВИЯТ Учител Беинса Дуно и Велико Търново, документална хроника, състав. Павлина Даскалова, ред. Димитър Калев. [Варна]: Алфиола, 1995. Т. 1, с. 271-276. ISBN 954-8139-10-3 Учителят предсказва земетресението, станало на 1 юни в Търново, още в писмо до Елена Иларионова от 9 април, в което под формата на задача дава точния ден, час и минута на земетресението. ______________ * Замлетресението стана на 18 април 1928
към текста >>
397.
15. Отзив за изданието на „Изворът на Доброто на английски език от Вергилий Кръстев
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
ИЗДАНИЕТО „ИЗВОРЪТ НА ДОБРОТО" НА АНГЛИИСКИ ЕЗИК Вергилий Кръстев София, 30, 31 януари 2014 г. ИЗЛОЖЕНИЕ ЗА „ИЗВОРЪТ НА ДОБРОТО", ИЗДАНИЕ 2013 г. НА „БЯЛО БРАТСТВО" В ПРЕВОДИ НА АНГЛИЙСКИ ОТ АНТОАНЕТА КРУШЕВСКА И ЕРНЕСТИНА СТАЛЕВА ОТ ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ Здравейте Ани Крушевска! Честита 2014 година! Живот и здраве! 1. Днес, на 30 януари 2014 г., в 13,45 часа, беше ми донесен Вашия пакет, сложен в жълт плик и запечатан. След нашия разговор през есента на 2013 г., когато аз бях във вилата си в гр. Своге, аз зачаках пакета. Но не дойде този пакет при мен. Казаха ми, че са ми го донесли и че аз не мога да го намеря. Търсил съм го 3 дни по 4 часа. Прерових всичко. И се отказах. После го търсих неколко дни в София. Няма го! И днес ми го донесоха с някакви обяснения, че бил забутан измежду книжата. Това е така, че е бил забутан. Но другото, което е вярно, че има сили, които пречат на един такъв контакт, ire не са от моя страна. По-късно ще разберете от коя страна те идват. И това ме накара да напиша това писмо. И след това ще го предам да се въведе на компютър, понеже няма да можете да ми разчетете почерка, поради различни причини. 2. Аз ще изпратя на Тамас „Изгревът" от том XXV, XXVI, XXVII, XXVIII. Освен това, ще му изпратя „Изгревът", том I - второ издание от 2011 година, където са приложени снимките на авторите, на брой 144 снимки. 3. Прегледах книжката, която сте приложили. Вие не сте променили заглавието „Изворът на Доброто". Днеска всеки променя каквото му падне и по
към текста >>
398.
IX. СВЕТОЗАР НЯГОЛОВ ЗА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
Светозар Няголов
,
ТОМ 31
ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ 1. Хороскоп на Любомир Лулчев – стр.723 2. Любомир Лулчев като офицер. Очерк – стр.729 3. Из Словото на Учителя за Любомир Лулчев/ подбрал Светозар Няголов НЕОБЯТНАТА ЛЮБОВ. 12 школна лекция от Учителя, държана на 18 май 1922, София. - В: Дънов, Петър. Трите живота. Общ окултен кпас, Г. I (1922). 2. изд. [София]: Жануа 98, 1999, с. 141. ISBN 954-9589-31-5 – стр.732 4. Военните, Светозар Няголов и Любомир Лулчев. бележки / Вергилий Кръстев – стр.732 4.1. Началото – стр.732 4.2. Очерк за финала на двама човека на земята –
към текста >>
399.
3. Из Словото на Учителя за Любомир Лулчев
,
подбрал Светозар Няголов
,
ТОМ 31
НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ Подбрал Светозар Няголов НЕОБЯТНАТА ЛЮБОВ. 12 школна лекция от Учителя, държана на 18 май 1922 г., София. - В: Дънов, Петър. Трите живота. Общ окултен клас, Г. I (1922). 2. изд. [София]: Жануа 98,1999, с. 141. ISBN 954-9589-31-5 УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ЗА БЪДЕЩИТЕ ПРЕДАТЕЛИ И ЗА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ „Аз забелязвам, че някога някои ме наблюдават как аз гледам, мислят как ли ги виждам, като ясновидец. Пък аз виждам далечните им планове как ги кроят и в бъдеще искат да бъдат предатели. Без разлика е за човека и предател да бъде, то пак е смелост. Той пак от Любов го прави. Питам ви, като ученици на окултизма: Как се роди злото в света? Как? Като слезе Любовта, роди се и злото заедно с нея. Ами нали Бог е съвършен, нали човек е излязъл от Бога? Сега вие ще кажете: „Нима ние нямаме Любов?" Аз засягам Любовта от друго гледище. Онзи, горчивият корен, който се проявява във вашата душа, от где иде
към текста >>
400.
3. За Светозар Няголов от сестра му Величка
,
Величка Няголова
,
ТОМ 31
НЯГОЛОВ ОТ СЕСТРА МУ ВЕЛИЧКА Замина си Светозар! Просто отлетя! Какъв пример даде той на тази Земя! Като ученик живя. Много обичаше Учителя. Още от дете, Той го слага на колене, гали главичката му нежно и приказки му разказва от Вечността. Като войник, 17 месеца само на лук и хлеб. Месо не яде. Накрая началникът му решава да го ликвидира. Извежда го далеко в полето с кола. Насочва пистолет! Светозар извиква: „Учителю, на помощ ми ти ела!" И оня разтреперан, смаян, замаян, му крещи: „Какво търсиш тука ти? Бързо в колата!" И така по чудо спасен бе ти, светла заря! Цял живот в молитви ти живя. Сутрин, още в ранните зори - на Рила, Езерата, Молитвения връх. Пречистваше ума, лагера, стопляше деня и бурята отлетя! Ставаха и чудеса - навсякъде гърми, вали, при нас не! Слънце грее. - „Те са ми приятели!" - казваше ти. И природата те слушаше. С такова будно съзнание ти пръв посочи ни, че 6-те упражнения преди Паневритмията, Учителят е дал да започват винаги напред, с десния крак. А после станала война и Той, Учителят, за да скрие временно душите в Светлина, е наредил да започват назад с десния крак. Ако не беше ти, лъчезарна звезда, хората щяха да останат все в таз война и все назад да вървят, че и до сега! За срам в света! Помагаше, лекуваше. Трудно ти беше да измолваш Божията Милост за дадена душа! Всеотдаен, търпелив се молеше и пак молеше, и казваше: „Ако си рекъл, Господи, оживи тази душа. За Тебе ще работи тя." И поема кръста на гърба на много измъчени, болни
към текста >>
401.
7. Сънищата на Светозар Няголов (2011-2012 г.)
,
записани от сестра му Величка Няголова
,
ТОМ 31
СВЕТОЗАР НЯГОЛОВ (2011-2012 г.) записани от сестра му Величка Няголова Той навърши 80 г. И го заведохме на Рила - Боровец. Качихме се с лифта до Ястребец. И оттам пеша по равното до х. „Мусала". Пихме чай. И после на полянката насреща, до езерото, обядвахме, пяхме. Синът му Павел носеше цигулка и свиреше. Гледахме прекрасната Мусала, Сфинкса, Иречек, Дено и се възхищавахме! Беше пълно с енергии. Заредихме се. Така брат ми Светозар изкара своя 80 годишен Рожден ден. Бяхме и ние с мъжа ми Истиан, брат ми Любомир и аз, Величка. Светозар през цялото време вървеше най-отпред, и беше много щастлив. После си слязохме. СЪНИЩА, 2011 година 1. В гр. Айтос, на Градината, Учителят държи беседа. И казва: „Всичко да бъде общо! Така трудът се благославя!" След това турили хранителни продукти в един прозрачен куфар. Всичко се виждало. Учителят го дал на Светозар, да раздаде продуктите за всички. 2. Някъде в духовния свят Светозар чете беседа. Това е някаква Школа горе. Учителят присъствувал. Изведнъж лампата горе изгаснала. Учителят взел Светозар и го повдигнал нагоре. И лампата светнала, без той да я докосне. 3. На Бивака на Витоша „Ел Шадай". Тошо босия, който се грижеше за Градината, вървял по снега. Учителят казал: „Питайте къде съм - и елате при мене. Аз съм на ваше разположение!" 4. Някъде в духовния свят Светозар вижда един хубав кон, с юзда. Той тръгнал на ляво от него. Светозар го повикал с мисълта си. И той дошъл. Подал му десния си крак и се ръкували. Отгоре казват
към текста >>
402.
7. Как ознаменувахме годишнините от рождението на Учителя Дънов - 130, 140, 150. Концерт-рецитал за 1 ноември 2014 г.
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
ГОДИШНИНИТЕ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - 130, 140, 150 22. Деветнадесето чудо: КАК ОЗНАМЕНУВАХМЕ ГОДИШНИНИТЕ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - 130, 140, 150? При 130 годишнината от рождението Му, го чествувахме чрез концерт-рецитал на 22 май 1994 г. в Драматичен театър „София". За първи път представихме „Призвание към народа ми български, синове на семейството Славянско." Беше подготвено издаването му в „Изгревът", том IV, с. 3-39 през 1995 г. А в „Изгревът", том III от 1995 г., с. 319-327 е разказано за Мисията на Славянството и за Призванието. При 140 годишнината от рождението Му, го чествувахме чрез концерт-рецитал на 23 октомври 2004 г. - „Домът Господен и съдбата на света. Великият Повелител на живота." Той беше направен в салона на община „Изгрев", ул. „Чехов" 16А. При 150 годишнината от рождението Му, ние сме приготвили за изнасяне на концерт-рецитал, който е запланувано да бъде на 1 ноември 2014 г. в Парк-хотел „Москва". Това е нова програма на „Изгревът". Имаме водещ, който чете сценария. През това време на белия екран - 10/5 метра се прожектират снимки, във връзка с четящата се случка. Следва песен на Учителя и през това време на екрана се прожектират снимки на Учителя по времето на Школата. Около цялата зала са наредени плакати със снимки на Учителя. На всеки картон, голям 70/100 см. се залепват 4 снимки A3 формат-30/40 см. Това представлява Фотоизложбата. Това е единствената форма, с която може да се покаже вътрешната Школа на Учителя Дънов.
към текста >>
403.
10. „Ето човекът - концерт-рецитал на 6 декември 2014 г.
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
КОНЦЕРТ-РЕЦИТАЛ НА 6 ДЕКЕМВРИ 2014 ГОДИНА 29 А. Двадесет и шесто чудо: „ЕТО ЧОВЕКЪТ!" Подготвен бе този концерт-рецитал с голямо старание, защото с него завършваме 2014 година. През тази година - 2014, свършихме много работа и подготвихме 3 тома на „Изгревът", и представяме 3 концерт-рецитала. А това дори е много. Учителят Дънов започва да предава Своето Слово след 15 август 1912 г., когато в Него влиза Христовия Дух. Това го съобщава на събора през 1912 г., но никой не го вижда, защото нямат сетива за едно такова зрение. Тези протоколи са публикувани в „Изгревът" за съборите, и всеки може да си ги прочете в „Изгревът", том XI. Освен това, в „Изгревът", том XII сме публикували всички снимки, направени от Васко Искренов за ул. „Опълченска" 66 - дома на Петко Гумнеров, където Учителя живее от 1905-1926 г. Той започва да говори Своето Слово първо в Своята стая, където на столовете присъствуват около 10 човека. По-късно прозореца се отваря и слушателите стоят навън в двора, и слушат през отворения прозорец. Това може да се види в „Изгревът", том XII, снимки № 13, 14, 15. Бележките към снимките ще намерите на с. 869, № 15. По този начин ние доказваме, че това събитие е истинско и то се е случило в посоченото от нас време. 29 Б. Двадесет и шесто чудо: КОНЦЕРТ-РЕЦИТАЛ НА 6 ДЕКЕМВРИ 2014 Г. „ЕТО ЧОВЕКЪТ!" „ЕТО ЧОВЕКЪТ!" I част: „Как Всемировият Учител управлява Вселената" II част: „Двата архангели на Изгревът" Посвещава се на 100 години от отпечатването на първата
към текста >>
404.
5.2. Писмо от Екатерина Маркова до Светозар Няголов, 11 ноември 2005 година
,
Екатерина Маркова
,
ТОМ 31
ЕКАТЕРИНА МАРКОВА ДО СВЕТОЗАР НЯГОЛОВ, 11 ноември 2005 година 11.XI.2005 г. България Драги Светозаре, Надявам се, че си добре - ти и твоето семейство. Райка беше в България през септември и когато се върна в Германия, ми се обади по телефона. Между другото ми каза, че един ден, преди да си замине от София, ти отиваш при нея и й казваш: „Ставай да вървим да вземем архивата от апартамента на Катя и да я занесем на Вергилий, той иска да пише книга за Димитрина Антонова." Малко е да кажа, че аз останах поразена от дейността, с която ти се занимаваш. 1. Аз не вярвам това да си научил от Учителя - да подкокоросаш една възрастна, наивна и болна жена да вземе семейна ценност от апартамента на сестра си и да я даде в ръцете на Вергилий, който за мене е един мошеник и крадец. Преди 10 години отново Райка му дава 6 или повече тефтерчета на леля ми Димитрина, и досега - 11 .XI.2005 г., той не ги е върнал. Ти знаеш това - аз говорих с теб на няколко пъти - ти не само не ми съдействуваш да си възвърна това, което е заграбено с лъжа, но му даваш и останалата архива. 2. Ти за кой се мислиш? - Ученик на Бялото Братство никога нямаше да постъпи така. 3. Ти не си член на моето семейство, а и да беше такъв, не можеш да взимаш решения от такова естество. Аз, Райка, Стоян и Стойка сме 4 наследници, които всички заедно трябваше да решим въпроса с архивата. 4. Аз може би имах пред вид някой друг човек да свърши тази работа - професионалист. 5. Когато бях в България, аз питах и разпитвах
към текста >>
405.
5.3. Писмо от Екатерина Маркова до Светозар Няголов, 2 декември 2005 година
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
ЕКАТЕРИНА МАРКОВА ДО СВЕТОЗАР НЯГОЛОВ, 2 декември 2005 година 2.12.2005 г. Бъфало Драги Светозаре, Много ти благодаря за хубавото писмо! Както и да е, може би беше време да се опознаем по-добре. Вергилий взима тефтерчетата от Райка преди може би от 10-12 години, с обещание за връщане. Още не ги е върнал. Аз ти разказах това няколко пъти, ти не взе моята страна. Тази архива беше дадена на мен и майка ми и беше в моя апартамент. Ти отиваш при Райка да я подкокоросаш да отидете в моя апартамент да вземете архивата и да я (ти) занесеш на Вергилий. Никой не ме попита мене - нито Райка, нито ти, нито Вергилий. Как се казват такива хора, които вършат нещо тайно и скрито зад гърба на хората? Ти ще си отговориш! Как се казват хора, които взимат нещо с обещание за връщане и не ги връщат, а ги задържат! Ти ще отговориш на този въпрос. Вергилий е взел документи от много хора и нищо не е върнал. Какво те мислят за него - ти ще отговориш на този въпрос. Отново, и отново, и отново! Вергилий трябва да върне всички тефтерчета в моя апартамент -откъдето са взети, и както той е обещал първоначално - т.е. той трябва да си изпълни обещанието. Цялата архива, която ти си взел от моя апартамент, трябва да бъде върната час по-скоро! Обратно - в моя апартамент, откъдето е взета - това е частна собственост. Ако Вергилий иска да си направи ксерокси, от които да работи - може - но всички оригинали трябва да бъдат върнати обратно на собствениците. Понеже аз живея далече, писмата отнемат доста
към текста >>
406.
5.4. Бележки по изложението до Екатерина Маркова от Вергилий Кръстев
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
ИЗЛОЖЕНИЕТО ДО ЕКАТЕРИНА МАРКОВА ОТ ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 5 февруари 2012 г., София 1. Дойде това време, когато реших да публикувам настоящето изложение. То трябва да се проучи добре. Аз го изпратих по пощата препоръчано на адреса на Екатерина Маркова, който тя бе посочила, както и на сестра й Райка с № 013254/026154145 от 29.12.2005 г. за Германия, и с № 013257/02154208 от 29.12.2005 г. за САЩ. 2. Атаката срещу мен бе невероятна! Стотици игли и стрели е забиваха в тялото ми денонощно. Те бяха насочвани от Невидимия свят. Тогава аз реших окончателно да върна всичко от архива на Димитрина Антонова. Прегледах моя собствен архив. Аз бях събирал и подредил много нейни стихотворения, които тя бе раздавала на свои познати. Така, че аз имах нейни стихове събрани, които не са публикувани.* Сложих ги в папка и заедно с другите неща, аз ги опаковах в два пакета и ги занесох на Светозар Няголов, за да ги върне в онзи апартамент. 3. Той ми се подписа, че на 28.12.2005 г. съм му връчил два пакета. Той отиде и ги върна на онази жена, която живееше в апартамента, на име Стойка. На следващия ден изпратих моето изложение до двете сестри. 4. За „Изгревът", том XXII бях помолил Светозар Няголов да напише очерци на онези лица от „Изгревът", които познаваше. За Мария Маркова и за нейните деца Райка Маркова и за лицата, свързани с нея има отпечатан материал на с. 109-115. Той е точен. Аз поместих снимки за Райка Маркова и съпруга й Захари Василев от № 81 до № 82. Те бяха тук възрастни, а
към текста >>
407.
1. Мисли на Учителя Дънов от Съборни беседи, 1927 г.
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ СЪБОРНИ БЕСЕДИ, 1927 г. - В: Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее. Т. 29. Снимки на Учителя Петър Дънов и негови съвременници, последователи ; Пътят на ученика, съборни беседи от Учителя дадени на учениците от Всемирното Бяло братство при срещата им в гр. София, на „Изгрева", през лятото 1927 г. (фототип. изд.). София: Житен клас, 2014. 732 с., 588 сн. ISBN 978-954-9915-33-8 1.1. СТРАНИЦА 600* ОТ СЪБОРНИ БЕСЕДИ, 1927 г. „Изгревът", том 29 и с. 11-12 от томчето „Пътят на ученика", Съборни беседи, 1927 г. (2. фототипно издание, 2014 г.) „Та казвам: като ученици, вие трябва да имате ясна представа за пътя на ученика. От гледището, какъв трябва да бъде пътят на ученика, ние не критикуваме абсолютно никого, ние не правим никакви операции. От това гледище, ние не морализираме никого, не казваме, че този е крив, онзи е прав. Ние абсолютно не се занимаваме с погрешките на хората. Те не съществуват за нас. За нас съществува само правилният живот -животът на Любовта. Аз казвам: Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и на Радостта. Следователно, това са качества и на ученика. Ако вие ме запитате, какъв трябва да бъде вашият идеал при сегашните условия, ще ви кажа, че вашият идеал трябва да бъде: Любов, Светлина, Мир и Радост за душите. Това не е некакъв идеал за вечността, но той може да се постигне още днес." *Забележка на съставителя: Посочените страници ще можете да ги намерите в „Изгревът", том 29 в приложението отзад „Пътят на
към текста >>
408.
Изгревът - Том 32
,
,
ТОМ 32
се изтегли от тук (външен линк, необходима е регистрация) ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ Спомени на съвременници и последователи на Всемировия Учител Беинса Дуно ТОМ 32 БОРИС НИКОЛОВ И СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ Събрал, подбрал,записал, съхранил и представил Вергилий Кръстев Библиотека „Житен клас“ София 2016 НАЦИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“ Каталогизация в публикацията Изгревът на Бялото Братство, пее и свири, учи и живее : спомени на съвременници и последователи на Всемировия Учител Беинса Дуно. Т. 32, Борис Николов и Словото на Учителя Дънов / събрал, подбр., записал, съхранил и представил Вергилий Кръстев. - София: Житен клас, 2016 ISBN 978-954-9915-27-3 141.33(497.2)(092)(093.3) 215(497.2)(092)(093.3) 92 Николов, Борис 1. Николов, Борис, 1900-1991 - спомени 2. Дъновизъм - спомени ISBN: 954-954-9915-27-3 (т. 32) © Вергилий Николов Кръстев, съставител, редактор, 2016 © Вихър Ангелов Пенков, дигитализация и обработка на снимковия материал, 2016 © издателство „Житен клас” - София Всички права запазени. Не се разрешава препечатването на отделни части от сборника в периодичния печат и в книги, без разрешение от съставителя на
към текста >>
409.
1. Борис Николов Дойнов. Роден на 30.12.1900 г.
,
Светозар Няголов
,
ТОМ 32
Роден на 30.12.1900 г. На асцендента му изгрява 4°47’ от зодиакалния знак Водолей. Той притежава хубаво представително тяло с гордост и достойнство издигнати до най-високата точка на човешкото развитие. Знакът дава на тялото му една хубава мъжка красота. Той има смел поглед, но благосклонен. Миглите му са дълги, присъщи на този знак. Челото е четвъртито -с борба разрешава всичките противоречия, които изникват в живота му, като има добро равновесие и разсъдителност. Главата му притежава мощен череп, който изразява неговата духовност. Брадата му е добре развитие и му дава определеност в нещата. Той е израз на най-издигнатия Водолеев образец на честност, понеже в знака няма планети и се проявява естественият Уранов чист тип. Той притежава силни вътрешни подбуждения, които реализира и остава неузнаваем за околните хора. Той се проявява като най-почтения приятел. Умее да привлича приятели и ги запазва за целия си живот. От тях той получава полза, подкрепа и радост. Понякога се проявява като необщителен човек със затворена природа и наклонност към тъга, но проявява голямо постоянство при преследване на целите си. Присъщи са му и паричните успехи, резултат на много дълги и търпеливи усилия. Много е разсъдлив и изключително издръжлив в напрегнатата работа. Действа без да бърза и много рядко се случва да съжалява за своите дела. Ако умът му при даден случай отстъпи на чувствата му, той лесно може да бъде измамен. Присъща му е силна влюбчивост, която не е язвителна,
към текста >>
410.
2. Мария Михайлова Тодорова. Родена на 20.02.1898 г.
,
Светозар Няголов
,
ТОМ 32
Родена на 20.02.1898 г. 6h 14’ в Дупница На Асцендента й изгрява зодиакалния знак Водолей 6°09’, който е съвпад с Асцендента на Борис Николов - 4°47’ Водолей. С тази разлика, че тя тук на Земята е идвала много пъти и е в собствени води, докато Борис едва сега започва от дълго време отсъствие да живее на Земята и няма почти никакви опитности и затова тук на Земята е живял един двоен живот, като повече е пребивавал в духовния свят и частично е пребивавал във физическото си тяло. Мария много пъти се е виждала в ковчег, заминала си рано, когато решила да се омъжи, покрита цялата с цветя. Мария е представителна личност с много нови идеи и разбирания. Има женска хубост. Погледът й е смел, но благороден, миглите на очите й са дълги и говорят, че притежава силна интуиция. Челото й е четвъртито и изразява равновесие и разсъдителност. Голямата й глава очертава нейните духовни качества. Брадата й е добре развита и чрез нея тя проявява силната си воля в определена посока, без да отстъпва. Тя е образец на честност, както във външните отношения, така и вътре в мислите и чувствата си. За разлика от Борис, тя има три планети в изгряващия знак и точката на щастието. В минали инкарнации тя е била цар и е разрешила всички кармични проблеми от този период и затова сега няма планети в зодиакалния знак Лъв, подобно на Борис Николов, Николай Дойнов и други. Тя е много почтена и услужлива приятелка, особено ако се обърнеш към нея с любов. Тя умее да привлича много приятели и
към текста >>
411.
3. Гавраил Велев Величков. Роден 21.11.1909 г.
,
Светозар Няголов
,
ТОМ 32
Роден 21.11.1909 г. 9h30" Пловдив На Асцендентът му изгрява зодиакалният знак Стрелец, който му дава високо тяло с права стойка. Притежава големи ръце и крака. (Което показва, че е много трудолюбив и постоянно ходи по екскурзии.) Костната структура често натежава на тялото и с напредъка на възрастта може да се прегърби. Очите му са тъмни и добри, а косата тъмнокестенява. Тялото му е много активно и се нуждае от много почивка, тъй като възстановителните му сили са над средните. Обича спорта, в който не се проявяват жестокости и движенията на чист въздух в планината. Има скитнически наклонности и ако не е достатъчно развит може да заложи всичкото си състояние, за да спечели на лотария или тото. Той представлява горната човешка част на Стрелеца - човек, който се е издигнал над животинската природа и е насочил лъка си към безграничното пространство, означаващо най-високото ожидание на човешката душа. Роденият има много висок морал. Под този знак родени произхождат стълбовете на църквата и любимите управници на народите, прославени заради честността е справедливостта си. Има предразположение за счупване на костите на бедрата, което при друг изгряващ знак не се случва. Преди да се роди, когато Учителят обикаля България 11 години, посещава и техния дом и разговаря с баща му и майка му, и подготвя условията за неговото идване. Говори и с дядо му и баба му. Рождената дата на Гавраил - 21 е символ на проявената Божия любов в живота и той я проявяваше навсякъде и
към текста >>
412.
Събори 1926 -1927г.
,
За книгата
,
Събори 1926 -1927г.
БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ, УЧИ И ЖИВЕЕ СЪБОРИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО през 1926 ГОДИНА и 1927 ГОДИНА в СНИМКИ Събрал, подбрал, записал, съхранил и представил Вергилий Кръстев Житен клас София 2015 ISBN: 978-954-9915-26-6 © Вергилий Николов Кръстев, съставител, редактор, 2015 © Вихър Ангелов Пенков, дигитална обработка на илюстративния и снимков материал, 2015 © Всички права запазени. Не се разрешава препечатване и копиране на снимковия материал за издаване или публикуване в книги и в периодичния печат, без разрешение от съставителя на
към текста >>
413.
Изгревът - Том 33
,
,
ТОМ 33
се изтегли от тук (PDF) ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ Спомени на съвременници и последователи на Всемировия Учител Беинса Дуно ТОМ 33 СЪВЕТНИКЪТ И РАЗРУШИТЕЛИТЕ Събрал, подбрал, записал, съхранил и представил Вергилий Кръстев Библиотека „Житен клас” София 2018 ________________________________________________________ НАЦИОНАЛ НА БИБЛИОТЕКА „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“ Каталогизация в публикацията Изгревът на Бялото Братство, пее и свири, учи и живее : спомени на съвременници и последователи на Всемировия Учител Беинса Дуно. Т. 33, Съветникът и разрушителите / събрал, подбр., записал, съхранил и представил Вергилий Кръстев. - София : Житен клас, 2018 1. Лулчев. Любомир Христов. 1886-1945 - спомени. 2. Дънов. Петър Константинов, 1864-1944 - спомени. 3. Държавен архив - България - история - извори ISBN 978-954-9915-32-7 (т. 33) © Вергилий Николов Кръстев, съставител, редактор, 2018 © Вихър Ангелов Пенков, дигитализация и обработка на илюстративния и снимков материал, 2018 © издателство „Житен клас” - София Всички права запазени. Не се разрешава препечатването на отделни части от сборника в периодичния печат и в книги, без разрешение от съставителя на изданието. * * * ВЕРУЮ на ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА - БЕИНСА ДУНО, СЪС СВЕТСКО ИМЕ ПЕТЪР ДЪНОВ I. Аз съм вашият Велик Учител, Всемирният Христос, който съм на земята, проявявам Мъдростта и Делата в Истината на Божията Правда. Амин. II. Аз съм вашият Велик Учител, Всемирният Христос, който
към текста >>
414.
4. „Виделина от Изгрева”, стихотворения / Александър Гицов
,
А. „Съветникът” / Йордан Жечев Андреев
,
ТОМ 33
ИЗГРЕВА” Гицов, Александър. Виделина от Изгрева, стихове София: РИВА, 1998. ISBN 945-8001-20-9 Александър Гицов ВИДЕЛИНА ОТ ИЗГРЕВА РИВА Александър ГицоВ ВИДЕЛИНА ОТ ИЗГРЕВА РИВА Вечният образ.............................................5 Върхът......................................................6 С Учителя нагоре........................................ 8 Нанагоре................................................... 9 Излишно....................................................10 Целувката..................................................11 Подаръкът.................................................13 Любовта ни дар...........................................14 Екстаз.......................................................15 Студен си ти... но ни спасяваш от студа.........16 Пролетна буря............................................17 В очакване.................................................18 Безсмъртният.............................................20 Божието слънце грее днес............................21 Изгрев.......................................................22 След като полипа........................................24 Предвечната...............................................26 Житеното зрънце.........................................28 Предвестници.............................................29 Великият орач.............................................31 Звезди........................................................32
към текста >>
415.
Йордан Жечев Андреев и небесните човеци / Вергилий Кръстев
,
ЧАСТ 2
,
ТОМ 33
- АНЮ И НЕБЕСНИТЕ ЧОВЕЦИ Вергилии Кръстев 8 април 2016 г.. София 1. Аз заварих онези, които са били в Школата на Учителя Дънов. През 1970 г. те бяха пенсионери, бяха възрастни и бурята и потопът от Процесът 1957-1958 г., беше унищожил всички! Не само физически, но и психически! Те бяха без посока и движение. Лутаха се насам и натам! 2. След промените у нас 1989 г., се дадоха някои условия, но това беше за свободните хора. А те - последователите на Учителя Дънов, воюваха помежду си. Аз заварих това. Тези войни бяха много жестоки, и мнозина измряха! Други бяха безпомощни! 3. Случи се така, че се свързах с Тодор Маринчевски. Накарах го да напише спомените си. Тогава възрастните приятели смятаха, че сега е дошло времето да се реализират, след като са чакали 45 години - от 1945 до 1990 година. Но нищо не се случи! Тяхното време бе изтекло, и не можеха нищо да свършат. 4. Маринчевски написа спомените си собственоръчно на листове бяла хартия, и аз ги публикувах в „Изгревът”, т. 8, с. 613-638. Не съм променил нищо. Но сложих едно мое заключение от с. 638-640. Този том излезна от печат, и аз му го връчих лично. Остана крайно изненадан, че съм го отпечатал! 5. Каза ми, че е имал куфар на тавана с много материали, но не ми предаде нищо! Обеща ми, че ще ми го предаде. Но после забрави! Те смятаха, че е дошло тяхното време, и се бяха развихрили да правят нещо. Но онова, което се опитваха да сторят, беше поначало погрешно! ИСКАХА ДА ПРОДЪЛЖАТ ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ.
към текста >>
416.
1. Житото от Божествената нива е узряло. Жътвата е готова. Няма ги жътварите
,
Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.
,
ТОМ 33
ОЧИТЕ, УМА И СЪРЦЕТО НА ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА Величка Няголова за брата Любомир Лулчев 1. ЖИТОТО ОТ БОЖЕСТВЕНАТА НИВА Е УЗРЯЛО. ЖЪТВАТА Е ГОТОВА. НЯМА ГИ ЖЪТВАРИТЕ ПИСМО ОТ ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА ДО ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ БОГ Е ЛЮБОВ! 21.10.2002 г. France Здравей, Вергилий! Получих писмото ти с всички обяснения, както и последния том на „Изгревът". Много ти благодаря! ОГРОМНА РАБОТА ВЪРШИШ, И НЯМА КОЙ ДРУГ ДА Я СВЪРШИ! ДА СИ БЛАГОСЛОВЕН ОТ БОГА И УЧИТЕЛЯ! Всеки ден се моля за тебе, да си жив и здрав още дълги години, за да свършиш огромната си работа! А да имаш и пари, че е много скъпо издаването! Бог се грижи за тебе, и ти помага! Радвам се и за концертите-рецитали, които организираш! Браво! Бог е с тебе! Колкото до материала ми за брат Любомир Лулчев, ще кажа, че е личен и много дискретен. Оставям те да прецениш дали ще го включиш, и как. Аз от моя страна избягвах имена, има най-вече майка ми, аз и синът ми Благовест. Защото чрез мене говореше братът. И най-вече е давал съвети за мене, и моя труден живот в този период. Много ми е помагал! Говорил е и на майка ми много нежно и с любов, като все й е помагал. Тя трудно преживя заминаването на баща ми Крум през 1976 г.! И всяка година на годишнината му, едва оживяваше! Този велик брат й помогна да добие свобода на душата си и да продължи да живее за славата Божия, но вече като свободна душа. Много помагаше и на сина ми Благовест, като го наричаше „моя приятел”. Много от говоренето му е в стихотворна форма, и трябва да се даде
към текста >>
417.
67. В дух и истина. Бележки на Вергилий Кръстев
,
Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.
,
ТОМ 33
И ИСТИНА Бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев 19.06.2016 г.. Своге 67.1. С Величка Няголова се познавам от 1970 г., когато бях на 32 години, а сега сме 2016 г. Много пъти сме били на екскурзий до 7-те Рилски езера. Трябва да потърся снимките от онези времена, за да ги приложа. 67.2. Нейният рожден брат Любомир изпраща във Франция, където тя живееше в онова време „Изгревът” — т. 1. 1993 г. За най-голямо мое учудване, тя веднага ме потърси и ме запитваше дали съм онзи същият човек, с който е била на Рила! Оказа се, че този човек съм аз! 67.3. ТОВА Е ГОЛЯМА ПРИВИЛЕГИЯ ЗА ЕДИН ЧОВЕК, ДА ИМА МОЗЪЧЕН ЦЕНТЪР В МОЗЪКА СИ, ПРЕДНАЗНАЧЕН ЗА „ИЗГРЕВЪТ”! Тя го имаше, закачи се за „Изгревът” и всичко се започна, чак до сега - 2016 г. Така, в „Изгревът”, т. 8, с. 534-596, са публикувани нейните спомени. Можете да прочетете с внимание от с. 572-574, за да узнаете с какви проблеми сме се занимавали и както целия материал от с. 575-592, за да стигнем до „Клопката” от с. 592-596. Без добро изучаване, вие не ще да можете да влезнете вътре в проблема. НЕ ВЛЕЗНЕТЕ ЛИ В НЕГО, ТО ВАШЕТО РАЖДАНЕ И ПРЕБИВАВАНЕ МЕЖДУ БЪЛГАРИТЕ, Е БЕЗСМИСЛЕНО! Нейната снимка е № 57. 67.4. В „Изгревът”, т. 21 на с. 998-991, където е съдържанието, ще може да проверите, къде е включена Величка Няголова. АКО ГО ПРОЧЕТЕТЕ, ЩЕ БЪДЕ ДОБРЕ ЗА ВАС. АКО ГО ОТХВЪРЛИТЕ, ЩЕ БЪДЕ ОЩЕ ПО-ДОБРЕ ЗА ВАС. А ЗАЩО? ЗАЩОТО СЕ ИЗКЛЮЧВАТЕ ОТ ПРОГРАМАТА НА „ИЗГРЕВЪТ”! А снимките на Величка са под № 65-69, 73-74. Когато
към текста >>
418.
14. Вземи и него, той си е заслужил
,
Милка Кралева
,
ТОМ 33
НЕГО, ТОЙ СИ Е ЗАСЛУЖИЛ... През лятото на 1990 г., както много пъти преди това, бях горе на Езерата. За първи път от много години, хората се чувстваха там спокойно, нямаше вече ограничения от властта! Дойдоха много чужденци. Из лагера бе оживено. Свиреха цигулки, йоги медитираха по върховете, деца се гонеха и боричкаха, настроението бе великолепно. Един ден, бях поканена да взема участие в концерта на мястото на Учителя. Изпълних Идилията от Учителя. Така, както бр. Петър Камбуров я свиреше, в ритъма на българската музика, с много украшения в мелодията, и със затихване почти до нищо накрая.... След това изпълнение, при мен дойде Alison Brown, от Шотландия и сподели, че е харесала много тази проникновена мелодия! Покани ме през следващото лято за участие в Международния фестивал „Глазгоу -Европейски град на културата”. Тя предложи програмата на концерта да е съставена от българска музика, с няколко от творбите на Учителя. Огнян Николов бе поканен при същите условия. Видях в това добър шанс да се представи музиката на Учителя на престижен фестивал, извън България и затова се съгласих. Но обясних на Алисън, че имам нужда от акомпанятор. Тя ме попита дали не бих свирила с човек от Глазгоу, но аз помолих да се вземе българин, запознат с музиката на Учителя, а не просто добър пианист. Предложих, ако не възразява, това да бъде Лидия Николова, съпругата на Благовест Жеков, с която вече бяхме свирили доста пъти заедно. Алисън се съгласи, защото и Огнян имаше нужда от
към текста >>
419.
25. Единственият, достигнал реализация чрез Християнството
,
Милка Кралева
,
ТОМ 33
РЕАЛИЗАЦИЯ ЧРЕЗ ХРИСТИЯНСТВОТО понеделник, 18 април 2016 г. През 1991 г., по време на моите концерти в Глазгоу, се запознах с Луиза, приятелка на Огнян Николов. Когато си тръгвах към България, тя ме помоли за една услуга, касаеща сър Ричард Глин от Духовния център „Gaunts House”. Беше му говорила за оригиналността на Паневритмията, и за нейния създател Учителя Петър Дънов. Той се заинтересувал, и пожелал да се качи на Рила. Нужна бе покана от български гражданин. Разбира се. Направих това с най-добро чувство, без да имам и идея кой е Ричард Глин, и как Луиза всъщност ме използва за своя цел! По-късно схванах, че желанието й да доведе Ричард в България, е било с надеждата той да я покани за инструктор по Паневритмия в неговия Център. Няма лошо! Ричард пристигна с двете си деца. Беше изключително изискан човек! Благородник, но с толкова естествено топло човешко държание, което впечатляваше всички. Той се запозна с Мария и Жоро, които му помогнаха да се настани в клековете над Второто езеро, и веднага се включи в общия живот горе. Идваше всяка сутрин на Молитвения връх, после на Петото езеро за Паневритмия, а вечер сядаше удобно сред клековете за концерт до Палатката на Учителя. През останалото време той си четеше книга, и наблюдаваше как сновем с Мария между палатките, поддържаме огъня, или приготвяме храна за гостите. Мисля че се впечатли от това, че сме винаги с добро настроение, въпреки трудните планински условия. Ричард Глин прекара само четири
към текста >>
420.
39. Вергилий взимаше без позволение
,
Милка Кралева
,
ТОМ 33
БЕЗ ПОЗВОЛЕНИЕ... неделя, 15 май 2016 г. За Вергилий, бракът с мен отвори възможност да се доближи пак до брат Борис. Последният бе ограничил достъпа му до себе си. Безпочвените му авторитарни претенции, бяха сигнал за опасност! На времето той бе ходил при брат Борис със списък, и се бе опитал да му внуши, че отгоре са го поставили за наследник на братските ценности. В списъка се изброявало всичко, което висшестоящия в Братството трябва да прави отсега нататък за него - наследникът. Веднъж, брат Борис спомена на баща ми за този случай. Каза: „Кральо, те дойдоха с един ей-такъв ферман при мен, но аз им казах да си вървят.” Когато брат Борис говореше за хора, които са проводници на нисши духове, той употребяваше множествено число. Те, означаваше и в този случай онези, които са в него, многото.... Брат Борис не му се подчинил тогава, но Вергилий не се отказал да посещава Малкия дом. Решил да използва една безобидна слабост на сестра Мария - гледането на кафе, в свой интерес. Сестра Мария, наистина обичаше да й гледат на кафе. Но ще уточня. Вергилий е проводник, който няма нужда от нечия кафяна чаша за да говори. Той е гледал в чашата на сестрата, само за да се доближи до своята цел. Друг негов ход, за да го приемат в Малкия дом, е още по-недостоен! Възрастните хора често боледуват. Той е лекар. Досещате се, нали? Ами, да. Станал им домашен лекар. От добро чувство? От благородство? Според мен, от чист интерес! Заради архивите им. И за да ги направи още
към текста >>
421.
Изгревът - Том 34
,
,
ТОМ 34
ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ Спомени на съвременници и последователи на Всемировия Учител Беинса Дуно Том 34 ОПЕРНАТА ПЕВИЦА ЛИЛЯНА (ЦВЕТАНА-ЛИЛИАНА) ВАСИЛЕВА ТАБАКОВА В ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ: РАЗГОВОРИ И КОМЕНТАРИ Събрал, записал и съхранил Вергилий Кръстев Издателство „Житен клас” София, 2019 ISBN 978-954-9915-33-4 (т. 34) © Вергилий Николов Кръстев, съставител, 2019 © Ефросина Антонова Ангелова-Пенкова, автор на допълнителен материал,съставител, 2019 © Ангелия Вихрова, илюстратор, редактор на френския текст, 2019 Вихър Ангелов Пенков, дигитализация и обработка на документалния материал, 2019 © издателство „Житен клас” - София Всички права
към текста >>
422.
Съдържание
,
,
ТОМ 34
34 Оперната певица Лиляна (Цветана-Лилиана) Василева Табакова в Школата на Учителя Дънов: разговори и коментари Учителя: портрет, цветен / худож. Цветана Щилянова Молитва Музикална пентаграма: цветна / нарисувал Ангелия Вихрова Музикалната (нотна) пентаграма на Учителя: „Тук е предадено 6 цялото учение” / текст Ефросина Ангелова-Пенкова I. СРЕЩИ И РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ в периода 06.06.1940-17.12.1944 г., записани от Лиляна (Цветана-Лилиана) Василева Табакова Разговорите с Учителя по музиката и Окултната школа по пеене 1. Началото 2. Първата среща. Чистота на душата (6.06.1940, сряда, т.е. четвъртък, София - Изгрев) 3. Молитвата (13.06.1940, четвъртък, София - Изгрев) 4. Каденци (30.06.1940, неделя) 5. Човешкият глас и Ангелската музикална школа (6.01.1941, понеделник, София - Изгрев) 6. Концерт на Изгрева на 9 януари 1941 г. Учителят за музикалните движения. (9.01.1941 .четвъртък, София - Изгрев) 7. Астрологични качества на гласа. Упражнения за пеене. Характеристика на тоновете. Песента „Ти ще сполучиш в света” (Красив е живота на ангелите) (24.01.1941, петък, София - Изгрев) 8. Божественото прониква навсякъде. (6.04.1941, неделя, третият ден на Великден, София - Изгрев) 9. Тонове и акорди. Песните на цветята. (10.05.1941, събота, София - Изгрев) 10. Обертоновете и аромата на акордите. (12.05.1941, понеделник, София - Изгрев) 11. Песента „Странника”. Шапката на Учителя (21.06.1941, събота, София - Изгрев) 12. Радиоконцерт на 24 юли 1941 г.
към текста >>
423.
12. Радиоконцерт на 24 юли 1941 г. Песента „Цветята цъфтяха” 35 (15.07.1941, вторник, София - Изгрев)
,
,
ТОМ 34
24 ЮЛИ 1941 г. ПЕСЕНТА „ЦВЕТЯТА ЦЪФТЯХА” 15.07.1941 г. [вторник], Изгрева, София Вчера получих от студиото на Радио София картичката (покана) за концерта ми, който щеше да се състои на 24 юли т.м., в 8 часа вечерта в Радиото. На картичката заедно с имената на другите автори беше написано и името (псевдонима) на Учителя - Пиер Беинса. Сутринта много рано, когато още всички спяха, брат Христо дойде, за да ме придружи до Изгрева. За да не безпокои хазяите, той чукна отдолу с камъче по прозореца и аз вече го чаках облечена. Веднага тихо излязох. Когато пристигнахме на Изгрева, беседата беше вече привършена и хората вече се събираха на полянката за Паневритмията. Аз за пръв път щях да участвам в нея. Няколко музиканти се събраха в средата на поляната. Между тях имаше и флейтист. Играчите се наредиха двама по двама на колелото. Учителят застана по средата на поляната, отдясно на музикантите. По даден знак те засвириха и всички заиграха. В средата играеше Учителят с широки, волни и сдържани същевременно движения. Брат Христо също играеше, а аз застанах на горния край права и гледах. Когато колелото се въртеше, много познати братя и сестри, минавайки покрай мене, ме поздравяваха. По едно време сестра Невена Неделчева се наведе до ухото ми и ми пришепна: Елате, сестра, да играем. Тя играеше в този момент сама. Аз отказах учтиво. След малко наближи към мене сестра Савка. И тя ми пришепна: Елате, сестра, да играем! Определено било от Небето тя да ме научи да играя.
към текста >>
424.
17. Мелодия за „Мирът”. („Мирът иде вече..”). (17.01.1942, събота, София - Изгрев)
,
,
ТОМ 34
„МИРЪТ” („МИРЪТ ИДЕ ВЕЧЕ...” ) 17.01.1942 г. [събота], Изгрева, София Тази сутрин отидохме рано при Учителя. Спах предната вечер на Изгрева. Ние с брат Христо седнахме на посочените ни столове от Учителя и аз тихичко изпях Първия ден от „Сътворението на света”. - Аз си го свиря и на пианото, Учителю! Ако се нотира, ще може да му се направи акомпанимент. - Не, сега тази песен няма да се нотира, каза Учителят. Ти ще си записваш само думите. Първият ден започва от тона ДО; Вторият ден ще започне от тона РЕ. И така, докато се изпеят седемтях дена. Вторият ден ще бъде по-сложен, но по-къс. - Учителю, по какво познавате дали времето е музикално? - Тогава има прииждане на музикални гении. Когато нашите движения и нашето пеене е естествено, тогава от Невидимия свят слизат гении и те започват да ни преподават от Божествения свят онази висша наука на ангелското пеене. - Учителю, посещават ли Ви реално ангели? Той се усмихна и каза: - Тук на земята аз срещам въплътени ангели. Те слизат на земята, за да извършат някоя Божествена работа. - Учителю, четох в беседите Ви, че ангелите са завършили своята еволюция и че те всички са добри певци. Учителят каза: - Ангелите са светли, чисти същества. Човешкото пеене на земята е кряскане в Духовния свят. Човек живее в много гъста материя на земята. Тялото му също е направено от груба материя, която още повече огрубява от неправилния живот. Ангелите се делят на йерархии. Когато те пеят, в същото време те светят със силна, ослепителна
към текста >>
425.
23. Концерт на Изгрева на 16 юни 1942 г. Мнението на Учителя. 61 (16.06.1942, вторник, София - Изгрев)
,
,
ТОМ 34
ИЗГРЕВА НА 16 ЮНИ 1942 г. МНЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ 16.06.1942 г. [вторник], Изгрева, София На 16 юний в 51/2 (пет часа и половина) часа след обяд, изнесох вокален концерт в салона на Изгрева пред Учителя. Присъстваха братя и сестри от Изгрева и от града. Концертът беше отличен. Аз пях с голямо вдъхновение и финес. Програмата ми беше: 1) „Молитва“, която Учителят ми изпя на 13.10.1940 г. 2) „Ще се развеселя” - с флейта. 3) „Венир Бенир” - с флейта. 4) Ария на Джилда - из операта „Риголето” от Верди. 5) Два номера от Паневритмията, моя разработка с каденци 6) „Страшен беше вятърът“ от Учителя. Когато се изкачих на сцената и се готвех да запея, Господ ми каза да сляза по пътеката в салона и да целуна ръката на Учителя. Така и направих. Слязох от сцената, минах по пътеката, задръстена от почудени от постъпката ми хора, отидох пред Учителя, който беше седнал пред катедрата и Той, Великият Учител, стана прав, и аз Му целунах ръката, и пак се изкачих на сцената, и тогава запях. Учителят от време на време си затваряше очите и следеше всяка моя песен и всеки мой жест. След като се свърши концертът ми, аз отидох при Него и Му целунах ръката. Той стана прав, задържа ръката ми в Своята ръка и каза: - Ти пя много хубаво! Ти можеш да изнесеш този концерт навсякъде по света. Той ме погледна в очите и каза: После елате при мене с брата. Аз отново се качих на сцената. Много братя и сестри се трупаха около мене и ме поздравяваха. Заедно с брат Христо ние влязохме в приемната стая,
към текста >>
426.
30. „Новото Битие” - Четвърти Божествен ден. Школи по пеене. (12.11.1942, четвъртък, София - Изгрев)
,
,
ТОМ 34
- ЧЕТВЪРТИ БОЖЕСТВЕН ДЕН. ШКОЛИ ПО ПЕЕНЕ 12.11.1942 г. четвъртък, Изгрева, София Днес времето е ясно и студен вятър отвреме навреме духа. Брат Христо дойде по-раничко - щяхме да ходим заедно в Министерството по работа. Аз настоявах да отложим тази работа за друг път, а да отидем при Учителя. Ние с трамвая стигнахме до Семинарията и през гората се озовахме на Изгрева. Учителят беше горе в стаята Си. Изглежда, че ни видя през прозореца, защото преди да се покачим по стълбичката, Той вече слезе при нас усмихнат. Отключи вратата на приемната стая и като ни покани да седнем, като той сам седна на креслото Си. След като разменихме думи по всекидневието, Го попитах: - Учителю, кое изкуство е по-старо: вокалното или инструменталното? Учителят Си затвори очите и след като ги отвори, каза: - Вокалното изкуство, пеенето, е играло важна роля още от дълбоката древност. Вокалната музика е много по-стара от инструменталната. Древните посветени, пратениците на Бялото Братство, започнали да служат в светилищата и храмовете и там те са изучавали окултното пеене. Тези светилища са имали за цел да възвърнат человеците към Бога. В тези храмове молитвите са се пеели за очистване и повдигане на человеците. Някогашните светилища и храмове са днешните театри, опери и концертни салони. Това първоначално изкуство - пеенето, е служело на Бога. Днес то е изменило коренно своето предназначение и задача. Изкуството „пеене” е първото изкуство. Това изкуство е донесено от седемтях дъщери на
към текста >>
427.
31. Тито Скипа. Песента „Вътрешният глас на Бога”. (21.01.1943, четвъртък, София – Изгрев)
,
,
ТОМ 34
ПЕСЕНТА „ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС НА БОГА” 21.01.1943 г. [четвъртък], Изгрева, София От утре започвам репетиции и с Ерик Ортман36, главен генерален музикален директор на Берлинската Фолксопер37, който сега гостува в България. Заедно с него беше дошъл и синът на Янко Янков (първи флейтист в Операта)38 - Венцислав Янков39. Под диригентството на Ерик Ортман аз щях да пея в операта „Фиделио” от Бетховен в сряда вечерта, на 27 януари, а Венцислав щеше да свири на 28 януари, в четвъртък, като солист, с филхармонията под диригентството на същия диригент. Бащата Янко Янков дойде при мене на 23 януарий да търси брат Христо и веднага го заведе при Венцислав, който не беше добре с нервите. Днес, 21 януарий, към един часа по обед, отидохме с брат Христо при Учителя. Печката отдавна беше запалена и Той в този момент ни чакаше на балкона, и оттам ни поздрави, и ни прати в трапезарията да се нахраним. (На тази среща брат Христо не ми позволи да говоря на Учителя за Венцислав Янков.) След като се нахранихме, ние останахме при Него до 17.30 часа. - Учителю, казах възторжено аз, всеки ден, сутрин и следобед, репетирам с маестро Де Веки, диригент от Скала ди Милано, който гостува сега в България. Той много харесва гласа ми и ми предрича светло бъдеще. Състоя се конкурсен изпит пред Едмондо де Веки40 за премиерата. Този изпит се наложи затова, че имаше пет претендентки за премиерата, за ролята на Розина в операта „Севилския бръснар“, която опера щеше да се възобнови в Ла Скала ди Милано,
към текста >>
428.
35. Внушение и самовнушение. (25.03.1943, четвъртък, София - Изгрев)
,
,
ТОМ 34
САМОВНУШЕНИЕ 25.03.1943 г. [четвъртък], Изгрева, София Днес отидох сама през гората пеш при Светлият Учител. При Него имаше посетители. Аз влязох в салона и почаках много малко време. Учителят ме прие. Сестра Думанова беше в салона и мило ми се усмихваше. Учителят за малко излезе, но скоро се върна и седна на креслото Си срещу мене. - Учителю, казах аз, присъствах на една генерална репетиция в Операта зад кулисите на сцената. Аз бях свидетелка на предсценичните трепети на една артистка, която за пръв път излизаше на сцената пред публика. Генералната репетиция беше с публика. Билетите се продаваха още предния ден. Тази артистка, види се, внуши си, че не може да пее и когато тя се яви на сцената, действително тя не издаде никакъв звук от ларинкса си. Стоеше като безумна, неподвижно и гледаше втренчено пред себе си. Театралният лекар констатира, че тя е абсолютно здрава. Учителю, почти изживях нейното състояние и не ми е ясно какво е станало с нея. Учителят помисли малко и каза: - Внушението играе важна роля при пеенето. Това внушение може да се предаде отвън или отвътре - от самия певец. Отрицателното внушение и самовнушение са гибелни за гласа. Всеки певец трябва да познава своя гласов орган. Певецът трябва да познава и връзката на гласовия орган с Душата и Духа. Тя, певицата, не е направила връзката си с Бога, с невидимите същества. Пази се от отрицателните внушения и самовнушения. Тези внушения идат от Черната ложа. Учителят продължи: Пеенето и свиренето
към текста >>
429.
48. „Новото Битие” - Пети Божествен ден. (30.05.1943 г., неделя, София - Изгрев)
,
,
ТОМ 34
- ПЕТИ БОЖЕСТВЕН ДЕН 30.05.1943 г. [неделя], Изгрева, София Днес имах само един час репетиция, от 10 до 11 часа преди обед. Аз помолих брат Христо да ме чака в една сладкарница близо до Операта. След репетицията като птичка хвръкнах вън, по-скоро да отида при Великия Учител. Ние с брат Христо пристигнахме на обяд на Изгрева. Дежурните сестри ме сложиха от дясната страна на Учителя, а брат Христо седна срещу Него. От другата Му страна беше седнал един възрастен брат. Аз Му целунах ръката и казах: Учителю, Вие ми казахте да си избера един ден до края на месеца за „Битието” да дойдем. - Хубаво! - каза Учителят. Днес времето е музикално. Ние се хранехме в мълчание. Чуваше се лекият звън от лъжиците, чиниите и дъвченето на братята и сестрите. Учителят казва: - „Храненето е музика” и действително уверих се, че храненето е музика. След обеда и молитвата братята и сестрите се събраха около Учителя и запяха песни. Очите на всички бяха отправени към Него. Учителят тихо ме попита: - Харесват ли ти песните? - Да, Учителю, отговорих аз. Харесват ми песните и братята, и сестрите ги пеят сърдечно. Учителювото лице сияеше. Той ни покани в приемната стая. - Учителю, казах аз, миналата вечер пях в Радиото. Програмата ми беше: песни от моя професор по солфеж от Парижката консерватория Емил Депорт54, песни от Габриел Форе55 и песни от Едуард Григ56. Учителю, не съм срещала досега песен, в която да се възпява любовта на девицата към Бога. Композиторите и поетите много красиво
към текста >>
430.
51. Пристигането на семейство Янкови от Берлин. Шестият ден на „Новото Битие” (01.08.1943, неделя, София - Изгрев)
,
,
ТОМ 34
СЕМЕЙСТВО ЯНКОВИ ОТ БЕРЛИН. ШЕСТИЯТ ДЕН НА „НОВОТО БИТИЕ” 01.08.1943 г. [неделя], Изгрева - София Аз живея на Изгрева. Днес е първи август, неделя. В 5 часа ходихме с брат Христо на беседата и играхме Паневритмията. В 10 часа преди обяд брат Стоименов пак отстъпи стола си пред катедрата на Учителя. Той говори божествено и от време на време свеждаше погледа Си към мене, когато говореше за певци и певици, и за ангелско пеене. По средата на беседата почувствах едно непреодолимо желание да се обърна назад, към вратата на салона, даже чух глас, който ми шепнеше: Обърни се! Аз победих това силно желание с волята си. Учителят пак ме увлече със Словото Си. На няколко пъти чувах този глас, който ясно ми казваше: Обърни се! Аз казвах на тоя глас: Сега Господ говори, няма да се обърна! Когато се свърши беседата и станахме прави за молитва, и общо изпяхме една песен, силно чух същият глас да ми казва: Обърни се! Когато тръгнах към изхода, тогава разбрах защо съм чувала тоя глас да се обърна назад. Пред вратата бяха застанали прави Венцислав и Любомир Янкови, заедно с баща им Янко Янков. До тях беше брат Христо. Докато Учителят беше на земята, брат Христо никога не слушаше беседите Му седнал на стол. Той винаги заставаше прав до вратата. Семейство Янкови току-що пристигнали на гарата от Берлин. Те изпратили с багажа майка си, а тримата дойдоха на беседата. Нямам думи да изразя радостта си. Радостта и на Венцислав беше неописуема. Учителят ни прие веднага в приемната Си
към текста >>
431.
62. Нови думи на песента „Угледна мома”. „Добрият момък”. (14.08.1944, понеделник, село Светляево /Мърчаево/)
,
,
ТОМ 34
НА ПЕСЕНТА „УГЛЕДНА МОМА”. „ДОБРИЯТ МОМЪК” 14.08.1944 г. [понеделник], село Светляево (Мърачево) Така ще наричаме селото Мърчаево отсега нататък: село СВЕТЛЯЕВО, Учителят го нарече така. Той стана причина да прекарат електричество в селото. На другия ден, 14 август, ние дойдохме с брат Христо при Учителя. Първите Му думи, като влязохме, бяха: - Ти всичко ще намериш тука, но не и удобства. Тези думи бяха казани от Учителя, защото аз през нощта сама минах през цялото село, тая нощ, през лая на кучетата, да се прибера у Рилкини, където на двора в сеното спеше брат Христо. Предния ден беше дошла сестра Димитрина Захариева, да ме покани у тях. Аз отказвах, но най-после, след нейните настоявания, се съгласих и отидох заедно с брат Христо и заедно с нея у брат Пеню. По пътя срещнахме брат Методи Константинов. Те заспориха за нещо със сестра Димитрина и се получи дисхармония, и аз бях готова веднага да се върна с брат Христо, но с усилие се въздържах да сторя това. В голямата стая у брат Пеню ми посочиха леглото до прозореца. Луната грееше през малкия прозорец и осветяваше цялата стая. Между сестрата, която ме покани и брата се яви спор и голяма дисхармония. След полунощ, не можейки да заспя, защото се яви тази дисхармония между тях, аз станах, тихичко се облякох и още по-тихо си излязох от стаята, и минах през цялото село, през лая на кучетата, за да се прибера у Рилкини. Учителят, гледайки ме в очите, продължи: - Ти снощи се разходи по цялото село. Аз много се учудих
към текста >>
432.
71. Окултната мистична школа по пеене от Учителя. Съдържание. (02.11.1944, четвъртък, София - Изгрев)
,
,
ТОМ 34
ШКОЛА ПО ПЕЕНЕ ОТ УЧИТЕЛЯ. СЪДЪРЖАНИЕ 02.11.1944 г. [четвъртък, София - Изгрев] На 2 ноември с колата на министър Иван Георгиев от Министерството на земеделието отидохме с брат Христо при Учителя. По пътя видяхме на улица „Алабинска” чудесни ябълки, големи колкото детски глави. Аз никога няма да забравя Неговия вдъхновен вид. Говорихме на прага на стаята Му горе. -Учителю, казах аз, много работя и намирам сега смисъл в многото работа. Да продължавам ли, Учителю? Той ми отговори: - Ти не трябва да прекаляваш. В пеенето се издживя68 много нервна енергия, която се равнява на един ден да копаеш едно лозе. Напрежението отвън е по-голямо, много по-голямо. Понякога има хора с нисши трептения, които те ти предават. Ти трябва да ги избягваш, а да се свързваш с възвишени Души и винаги дръж връзка с тях. Ти вървиш по пътя на най-малките съпротивления. Но обичаш да се бориш на физическия свят и трябва да се ограждаш с магическите магнетични кръгове. Когато налягането е разпределено равномерно по тялото, то не се усеща; но когато то се струпа само на едно място, то тогава се усеща. Когато пееш, ти не искай да се харесаш на хората, но като пееш да се харесаш на Господа, да пееш за неговата Слава. Кажи им с мисълта си: „Почакайте малко, имайте търпение и бъдете добри. Аз ще ви попея и ще ви покажа нещо ново.” Ти трябва да имаш винаги връзка с Господа. Трябва да обърнеш внимание на тона ЛА и МИ! МИ е като стрелката, която посочва пътищата и посоките, а ЛА-то е
към текста >>
433.
1. Славейче в кафез
,
,
ТОМ 34
КАФЕЗ Днес е 11 януари 1991 г., ние сме, с Марийка Марашлиева и д-р Вергилий Кръстев, в дома на Лилиана Табакова.1 В момента е 10 ч и 48 мин. сутринта. Започваме разговора за житието и битието на певицата Лилиана Табакова с нейно разрешение. Вергилий Кръстев (В.К.): Как се казва Вашият баща? Лилиана Табакова (Л.Т.): Васил Табаков. В.К.: Къде е роден и кога е роден? Л.Т.: В Сливен, но не зная годината. В.К.: С какво се занимаваше той? Каква беше професията му? Л.Т.: Ние всички, баща ми, майка ми и аз сме родени в Сливен, но не сме живели много там. В.К.: Как се казваше майка Ви? Л.Т.: Мария Болградова. В.К.: Откъде беше нейният род? Л. Т: Нейният дядо е бил учител по краснописание в Болград и затова тя е Болградова. В.К.: С какво се занимаваха родителите на Вашата майка? Л.Т.: Не зная. В.К.: А родителите на Вашия баща? Л.Т.: Баща ми Васил на двегодишна възраст е останал без баща и без майка. Сираче е бил и неговата най-голяма сестричка, леля Янка, го прибрала при себе си да го гледа. Тя се пък оженва, макар че е била млада, красива мома, за най-богатия човек в Сливен, който бил вдовец с деца, а тя - млада мома. И прибира баща ми. Добре, ама нейният съпруг се съгласил, но не бил много доволен, дето е прибрала баща ми, своя по-малък брат. Гледал го косо, накриво. Явява се тогава един световен конкурс, държавата ще плаща. Кой ще издържи най-добрия изпит, конкурсен изпит? И баща ми се явява на този изпит. И дават една задача и първият, който решава задачата, е баща
към текста >>
434.
2. Хвръкна славейчето за Париж
,
,
ТОМ 34
ЗА ПАРИЖ Л.Т.: Завърших за 3 години и се прибрах при родителите ми. Баща ми беше вече в Сливен главен технически и административен директор на фабрика „Стефан Стефанов” с 800 стана. И получаваше 25,000 лева. Тогава беше голяма заплата, защото той казваше: „Аз имам една станджийка, работничка, която работи на стана, тъче платове. Това сега, което ти зашиваме в сутиенчето, са много пари.” Като се обличам, вече ще заминавам за Париж, ми зашиха 15,000 лева. Зашиха ми ги вътре. „С тия 15,000 лева моя работничка си купи къщичка”, каза баща ми. В.К.: Значи голяма е сумата? Л.Т.: Тогава с три хиляди лева цяло семейство живееше, а баща ми имаше двадесет и пет хиляди лева. Например Българска Народна банка не позволява тогава да праща повече пари. Той чрез Българска Народна банка ми пращаше французки 1000 франка. А хиляда франка за някои французи са нищо. Аз живеех цял месец с тях. А франкът беше тогава, един франк струваше 5 лева и 60 стотинки български пари. Значи той, баща ми, плаща 5,600 лева на банката, за да ми преведат 1000 франка. В.К.: Коя е тази година? Л.Т.: Че коя година беше? После ще Ви кажа. В.К.: А как решиха Вашите родители да Ви изпратят във Франция? Л.Т.: Аз обявих гладна стачка. Те по никой начин не ме пущаха, защото майка ми има братовчед първи - Асен Саръиванов7, големият фабрикант в Сливен, е първи братовчед на майка ми. Защото неговият баща и на мама майка й, са брат и сестра. Той казваше на мама: „Абе това пъпчица момиче как ще го пратиш в
към текста >>
435.
3. Мадам Хейли
,
,
ТОМ 34
Л.Т.: Но съдбата взе надмощие. Какво се получи? Получи се една траурна телеграма, че баща му, на мистър Сноудън Хедлей, внезапно умира. И те трябва да отидат. Той имал брат, та заедно да го погребат. И като почна главоломно приготовление да напущат вече апартамента, защото ще заминат след туй за Америка. Тя като почна да плаче: „Аз не мога без нея!” Тя много ме обикна. На няколко пъти се спираше колата, да се прегърнем и пак да плачем, докато се разделим. Но преди да заминат, мистър Сноудън Хедлей каза на нея: „За пръв път ще слезеш на крака, ще отидеш в patisserie - насреща имаше сладкарница, patisserie - и ще попиташ мадам, че имаме едно българче тука и търси квартира. Да посочи някой адрес. И тя, както е тука rue „Des freres voisin”, тука e rue „De ponthieu”, тя посочва на rue „De ponthieu” - има един магазин за кученца. Най-скъпите кученца седят на витрината на копринени възглавнички и се продават много скъпо на американки, англичанки и прочее. И мадам каза: „Аз отгоре над магазина имам нещо като стая, хубава, направила съм нещо като килер. Аз мога да мебелирам набърже, да прибера Вашата българка тук. Ще мебелирам всичко ново: легло, одеяла, чаршафи, всичко. И 250 франка, 240.” И се съгласих. Аз влизам в нея стая вече. И си поръчвам и пиано, защото следвам пеене. Пианото - с договор. Ако само една чертичка се получи на пианото, аз трябва да платя. В договора, тъй, както съм го приела, така трябва да го върна. И качвам пианото горе, над магазина. Тези
към текста >>
436.
4. Търси се певица за класически гръцки опери
,
,
ТОМ 34
ПЕВИЦА ЗА КЛАСИЧЕСКИ ГРЪЦКИ ОПЕРИ Л.Т.: И той казва: „Ето на, тука във вестника има сега съобщение: Monsieur [господин] еди-кой си търси певица - от театър „Одеон”. Театър „Одеон” е негова собственост - драматичен театър, но и опери се пеят вътре. Предава пеене и„търси една певица, която да я направи своя примадона”. Но в този театър се изнасят само стари класически гръцки опери: „Ефигения в Таврида”, „Ефигения в Таврида” - гръцки, класически. Чакай, как се казваше? Забравих му името сега, много бе известен. И пише във вестника, че 1000 франка на урок се плаща. Моята цяла заплата - за един урок. „А-а-а, аз извиках, то е невъзможно за мене.” „Хайде, кажи какъв цвят кола да ти пратят, но най-напред, как ще я заведем, бе? Тя виж с какви е памучни чорапи, скъсани отзад.” Е, с черни, баща ми тъй каза: „С черна престилка, сатенена, ще заминеш за Париж, с бяла якичка.” Да не съм много докарана. „Ще я заведеш в „Galerie de Lafayettes” и „Printemps” и цяла ще я облечеш!” А като влезеш в „Galerie de Lafayettes” - всичко има вътре. Може да влезеш гол и да излезеш и нахранен, и всичко има. И тя ме заведе. И цяла ме облече. Цяла. Даже на най-горната дреха каза: „Недей къса етикета.” Нали има картонче с цена - да виси, защото в Париж било тъй. Ако си идеш вкъщи и станеш пишман, ако не го скъсаш, връщаш закупеното и ти дават друго. А ако го скъсаш, няма да ти го приемат обратно и да го заменят. Аз таман съм седнала и ме накара при този е Жули Сисот театър „Одеон”, сега ми дойде
към текста >>
437.
5. Ученичка на мадам Гию
,
,
ТОМ 34
МАДАМ ГИЮ Л.Т.: След това обяви се конкурс за Ecole normale de musique. Аз се явих там. С конкурс ме приеха в класа на мадам Гию - колоратурка със световна слава. Само че и тя беше еврейка. А аз тогава четях от Вайнигер13. Ото Вайнигер е евреин, но лошо пише за евреите. Хем, че не са осолени и че миришат. Турци и евреи винаги имат един дъх на тялото, потта им мирише. Защото не били осолени. А аз, когато съм се раждала, моята баба ме извадила от мама, веднага ме осолила, турила много сол във водата. Сега, под влияние на Ото Вайнигер, когато моята професорка мадам Гию ме целуваше, аз се бършех после дълго време, защото е еврейка. А тя много ме обикна. На всеки урок, който имах при нея, на края на рояла имаше един пакет за мене - да ми поднесе нещо. „Bien aux sous-bas. [Добре е за под чорапите]” „Sous-bas” (су ба) се нарича, „под чорап” се казваше (sous значи „под”), от тифтик14, цвета на тялото. Та „sous-bas” бяха много фини чорапи, които се слагат под копринения чорап, защото в Париж няма нашите зими. Там е другояче. В.К.: По-топло. Л.Т.: Много влага има. Или ръкавички, или нещо такова ми слагаше в този пакет и след урока ми го подаряваше. А аз се радвах, защото не беше само внимание към мен, но зачиташе, уважаваше гласа ми и таланта ми. В.К.: Продължаваме да слушаме за Париж. Явихте се на конкурс и го спечелихте. Л.Т.: Явявам се на конкурс. И когато съм изпяла моята ария от „Севилския бръснар”, станало спречкване. После ми каза мадам Гию. Мадам Гию казала в
към текста >>
438.
6. Професор Емил Депорт
,
,
ТОМ 34
ДЕПОРТ В.К.: Колко време стояхте в Париж? Л.Т.: Четири години и половина. В.К.: Завършихте. Пяхте ли там? Л.Т.: Пях, защото вижте сега какво се получи там пък. Имахме един професор, Емил Депорт21, да го опиша как изглеждаше. Той беше много свободен в поведението си. В Париж например да тръгнеш гол, увит с един бял чаршаф, по улиците, няма да ти обърнат внимание - свободен град. Той беше такъв, че никога не носеше, така, връзка на ризата си. Тука отпред имаше една копринена тафта - кордела, така и тука - една игла с брилянти големи, закопчана. Тука на ръкавите излизаха, както Моцарт и Шопен - къдраво, тука. Той и така дирижираше. Той имаше собствен оркестър и си го плаща. Неговата жена беше германка от Мюнхен и тя претендираше, че била от рода на Моцарт. Така казваше. Имаха единствена дъщеря,ще й покажа портрета. Сега е жива и е голям човек в Париж. Тя се среща сега с Венцислав Янков22 и казвала тъй: „Откакто la petite Bulgare [малката българка] беше в нашия дом, всичко пееше вкъщи.” Тя е получила Premier „Grand Prix de Rome” [първата „Голяма награда на Рим”]23. Папата дава този приз на този конкурс. Тя първа получи като композитор, пианист-виртуоз и композитор. Нейният баща Емил Депорт го наричаха „французкия Шуберт”. Но от него имам много композиции, даже имам надписани за самата мене отгоре. И сега, как стана да вляза в тяхното семейство. Monsieur Емил Депорт предаваше най-трудния предмет - солфеж. По този предмет много артисти биват скъсвани. Слуховите
към текста >>
439.
7. Подаръци за Нова година
,
,
ТОМ 34
НОВА ГОДИНА Л.Т.: А правеше ми впечатление, че много бижута има по нея: пръстени, пръстени тука, тука, тука, тука, тука, навсякъде по тялото. Туй всичко лъщи. И все истински, а не имитация. Нейният мъж бил имал фабрика за шампанско и няколко централни хотели в Париж, негова собственост. Много богат. - Моята кола е долу. Аз, каза, ще я заведа. И ме завежда. На rue „Lavoisier” [улица „Лавоазие”] аз съм живяла, а прозорецът - към rue „De Ponthieu” [улица „Де Понтию”]. И ме завежда в стаята, туря ме върху леглото, закача ми електрическия чайник, сварява ми водичка, и ми дава. А след два дни - не днеска, не утре, а други ден, е Нова година. Идва Нова година. Сега интересно ли Ви е? В.К.: Слушам, слушам. Аз точно това желая. Знаете ли защо? Защото този разказ, който Вие разказвате, ще се документира с Вашите документи. Точно това е важно. Нали точно това желаем. Л.Т.: Намокрих си възглавницата да плача. Като си представя - срещу Нова година - голямата маса постлана, баницата, въобще как в къщи посрещаме, и с всичките му ритуали. А аз съм болничка, с температура и съвсем сама в стаята. А стаята ми нямаше парно, защото беше килерче преди туй. И аз си купувах дърва на килограм и ги държах в гардероба най-долу. Можеш да си представиш какво е било в стаята ми. Студеничко е било. И така, поплаках си, поплаках и на връх Нова година, рано-рано, се чука на врата ми - същата тя, с мъжа си, която ме докара. Мъжът й облечен в богата шуба. А те имали обичай на връх Нова година да
към текста >>
440.
8. Изпитът за диплома във Франция
,
,
ТОМ 34
ДИПЛОМА ВЪВ ФРАНЦИЯ Л.Т.: Добре, ама ето какъв маниер имат в Париж. Всеки професор има право в залата, на сцената, със специални покани, да поканва с покани, да покаже на сцената своята школа. Ние туй в България го нямаме. Мадам Гию ме извади веднага, да покаже, че съм нейна ученичка. Аз съм завършила в София със „Севилския бръснар”, получих висока бележка, но тя ме тури като нейна ученичка. Излиза самият професор и почва да говори на публиката: Моята школа се базира на тези и тези работи. Ето сега ще ви покажа току-що пристигнала ученичка, която почва. От един-два месеца учи пеене, да ви покажем. А тази пък еди-колко време учи. И така разгръщат своите школи пред публика. И така прави и Жули Сис от театър „Одеон”, и други, и други. Веднага ме извадиха с „Етиен Марсел”24 да изпея. Изпях. На тези работи идваше и тази, богатата жена, певица, и мъжът й в салона. И ръкопляскаха и ме поздравяваха. Сега, след вечерята, аз навсякъде съм си била вегетарианка. Въвеждах вегетарианството. Влизаме в салона, където се поднася кафето. И там има роял. А неговата сестра беше пианистка. Накараха ме и аз изпях арията на Розина, която съм учила в България. Сега, дойде вече изпитът за диплом да получа. А този изпит, преди да го изнесем, завършиха новия салон в Ecole normale de musique, направиха нов салон,концертен. В.К.: И какво стана по-нататък? Л.Т.: И Аугуст Манжо имаше секретарка, мулатка (между черен и бял), много красива жена, като богиня, много хубава. И салона да Ви опиша с
към текста >>
441.
9. Член на семейство Депорт
,
,
ТОМ 34
СЕМЕЙСТВО ДЕПОРТ Л.Т.: Как стана да влезна в семейството на monsieur Депорт, французкия Шуберт? Ето как. Той, като ни нареждаше и видя, че съм болна, ми обърна малко внимание, щото много красиви момичета, много - англичанки, американки, чак от Румъния, от България - бяхме само две: аз и мадам Попова, но тя беше много възрастна, лицето й имаше с много бръчки, от Пловдив беше. Той каза, че ще има концерт от собствени композиции в „Салгомон палас”, в голяма зала - 6000 души събира. И ни покани да присъстваме. След концерта трябваше да минем в друга зала, да го поздравим. Понеже той беше голям пианист, си пазеше магнетизма на ръцете, беше турил един секретар до себе си, той да си подава ръка, да не му отнемат енергиите. Той само седи, а другият подава. И като минаваме да го поздравим, той каза: „Вие застанете тука, вие застанете отсам.” И мене ме тури отсам. Тези, които са сложени „тука” - идете си. А тези, които са сложени „отсам” - да останат. А чакаха коли отвън. Качи ни на коли и ни покани в дома си на голяма вечеря. Влязохме, седнах там на едно ъгълче и една се обади: „Абе знаете ли къде се намира тази държава България?” Пък друга се обади: „А-а, то е някъде в Абисиния, а те там са диви, ходят голи.” Аз като станах права, пък не знам добре френски още, правя много грешки. А те умират от смях. „Как смятате, викам, да нападате моето отечество? България не е в Абисиния. Аз как знам, че вашият Людовик XIV имал 50 слуги за носните си кърпички, а вие да не знаете за
към текста >>
442.
14. Самоотричане в името на един идеал. Защо ме уволниха от Операта
,
,
ТОМ 34
ИМЕТО НА ЕДИН ИДЕАЛ. ЗАЩО МЕ УВОЛНИХА ОТ ОПЕРАТА Л. Т: Ако това е самоотрицание, бърже се ликвидира тогава кармата. В.К.: Какво казва, Учителят? ЛТ: Да не търся правото си. Да не се боря да търся правото си. Да приемам с любов. Когато ме извика, Пипков34 беше директорът, а аз с Пипков се запознах в Париж. Аз влизам в Ecole normale de musique да следвам, а Пипков -последния си концерт изнася от собствени произведения на сцената и напуща Париж, защото е завършил. А негов професор беше Пол Дюка35, голям композитор. А моят професор Емил Депорт (Пол Рикур е неговият псевдоним), ми каза тъй: Тази вечер един ваш българин ще изнесе собствени творби в салона на Ecole normale de musique, ученик на Пол Дюка. Ако искате, да Ви заведа, да Ви запозная. И с маман. А те ми казаха на нея да казвам „маман”, а на него „папа”, защото аз бях 19-годишна, когато бях в Париж. И затова не ме приеха в Държавната консерватория, защото бях няколко месеца по-възрастна от техните години, които приемат. Аз бях надхвърлила годините и затова влязох в Ecole normale de musique. И ме заведоха с кола. И изслушах концерта на Любомир Пипков - само негови творби. Отсреща на ложата беше неговият професор, с бяла брада. Изнесе сола, дуети, терцети, всичко, което е писал и щото напуща Париж. И след концерта monsieur Депорт каза: „Елате на сцената да го поздравим и да се запознаете.” Този същият Пипков стана директор на Операта и заедно с Георги Димитров36 - композиторът и диригентът на хор „Кирков” -
към текста >>
443.
17. Великите режисьори на Операта
,
,
ТОМ 34
НА ОПЕРАТА Л.Т.: А това пеене имаше опашка. Защото като ме туриха да пея премиерата на „Лучия ди Ламермур”, а Художественият съвет ме слага, ми дава премиерата и почнаха големите репетиции, инспициентът42. Гарянски влиза и каза: „Спрете репетициите! Лиляна Табакова да се яви пред директора Пипков.” Чакай! И аз се явявам. А наскоро вече ще почнат и оркестровите, скоро ще бъде и премиерата. Аз гласово издържам, защото ние артистите така си казваме: „Колко премиери имаш?” Ако можеш да издържиш за една премиера, ти си голям артист. Защото диригентите искат все с пълен глас да пееш на репетициите. Сутрин ще изпееш цяла опера. Следобед ще изпееш същата опера, цялата. А същевременно си на афиша, имаш други редовни представления и ще излезеш, и на публика да пееш. Ако може този глас да издържи, ще стигнеш до премиерата. А по средата, ако закъсаш, ето ги - три-четири чакат да те заместят. Затова се питаме: „Колко премиери имаш?” Колко си издържал? Същото е и в „Скала ди Милано”, същото е. Михаил Кюпел от Сливен казваше: „Страшно нещо е да можеш да стигнеш до премиерата. Хванеш ли премиерата, другото е много лесно вече.” Изстискват те, докато стигнеш пред публиката. Диригентът иска пълен глас, а не да маркираш. И режисьорът иска от тебе. Например в Лучия имам едно място, солбемол - не е висок тон за мене. Диригентът иска да изпея сол бемол корона, режисьорът почва да се кара. Режисьорът казва: „Аз не искам да ми пееш сол бемол - а да кажа, да извикам и да падна.
към текста >>
444.
18. Деветата симфорния на Бетовен и диригента Карл Бьом
,
,
ТОМ 34
НА БЕТОВЕН И ДИРИГЕНТА КАРЛ БЬОМ В.К.: Искам да питам: Вие сте ми разказвали на времето за този голям диригент Бьом. Л.Т.: Карл Бьом49. В.К.: Който Ви накарал да научите една опера за няколко дена. Л.Т.: Карл Бьом беше посветил живота си в „Деветата”. Той беше най-големият майстор на Деветата симфония, диригент - наричаха го „кралят на Виена”. А ето на, канят ме да пея с него. Той каза тъй: „Всички солисти да бъдат в черно. Целият хор ще бъде: оттук нагоре - бяло, оттук надолу - в черно. Няма да има антракт.” След първа част правеха тука антракт, отиват в клозетите да пикаят, на бюфета да хапнат нещо. Така не се слуша Девета симфония. Бетховен си даде живота за тая „Девета”, а те отиват в клозетите - то става прекъсване. Никакъв антракт! Ами солистите по-рано седяха зад кулисите и после, след антракта, ги вадеха. Сега - не! Карл Бьом въведе ново. Четири удобни кресла и в средата на сцената сме седнали. Първата част трае 45 минути и чакаме, ама сме на сцената. Когато дойде вече да запеем, ставаме прави. Това го въведе Карл Бьом. Не стига това, Учителят пък се вмъкна. - Ти няма да облечеш цвета на Черната ложа. Ти ще облечеш синьо-небесно. -Ах, Учителю, ще извикам сестра Стойна да ми направи небесносин тоалет. А когато вечерта се явих, Карл Бьом нищо не ми каза, че съм в небесносиньо. Добре, ама Диана Герганова50 каза: „Ето я, каза, дъновистката, облякла се, да се отличава от нас!” Тя прояви недоволство. А когато десетки пъти публиката го викаше на бис, той
към текста >>
445.
35. Концерт за руските генерали в „Pro Oriente“
,
,
ТОМ 34
РУСКИТЕ ГЕНЕРАЛИ В „PRO ORIENTE” Л.Т.: И когато ме поканиха да пея за руските генерали в„Про Ориенте”86 и в заповедта, която подписах, пишеше: „Желателно е руски репертоар”, аз обратно, взех французки. Явих се с френски репертоар. И когато Павел Елмазов трябваше да съобщи номерата, които ще пея и името ми, „Дай, каза, номерата, да ги съобщя като конферансие.” -„Но аз имам френския репертоар.” - „Хо-о-о!”, извика. - „Е, пък, ако искате.” И вот [ето], тогава беше пристигнала най-голямата колоратурка в Москва, партийка е била. Пеела е в окопите на войниците на фронта - Валерия Барсова87, колоратурка. Тогава беше пристигнала и вестниците изнасяха портрета й. И Павел Елмазов излезе и каза: „Вот, наша болгарская Барсова ще пее френски репертоар.” И аз излязох и изпях. И вечерта на дълги маси наредиха ни: един генерал, аз, друг генерал, пак артист. Между два генерала с големи бради. И единият ми каза:„Вы на нас произвели отличное впечатление.” - „Защо?” - „Потому-что Вы не угодничали нам. Bы пели на прекрасном французском языке. Ваш репертуар, Вашу программу, а Ваши коллеги очень плохо произносили русский язык и мы не могли терпеть этого.” Произнасяли лошо руския език и ги цапат, мърсят ги с лошото си произношение. А другият генерал ми гледа пентограмата, златна, която е окачена на шията ми и виси отпред. И двамата ми казаха: „Какво значи петолъчната звезда?” Аз казах: „Това значи съвършеният човек, човек, който се стреми към съвършенство. А според Вашите разбирания
към текста >>
446.
43. Силата на окултните песни
,
,
ТОМ 34
ОКУЛТНИТЕ ПЕСНИ Л.Т.: Сега, имах голям радио-концерт, стилен, само Моцарт, Моцартови произведения. А в стаята си имах тогава един полуроял - не цял роял, но стара германска марка, която ла-то не държи с официалното ла, а е по-ниско. И ако го дръпне, акордьорът, който ми акордира пианото, каза, ще се скъса, няма да издържи. А Моцарт не търпи да го пееш по-ниско. Моцарт иска, той е класик, иска официално ла. И поканвам Любомир Пипков да ми акомпанира. Пипков дойде в стаята ми: „А,а, Лиляна, по никой начин не можеш с твоя роял. Твоят роял вземи, че го продай и си купи, макар и едно пиано, но да бъде с официалното ла на радио и т.н. Аз го продадох тогава за 40,000 и тогава си купих пиано. Това пиано после пак го продадох и съм купила това. Но това е с радиото, много точно. Ла-то ми не е мръднало, защото ла-то води другите, и те да се качат. А когато е ниско, всичко е ниско. Ако ла-то е високо, всички други тонове се качват по него. Явяваме се в къщата на Пипков. Тогава жена му, тя беше белгийка, французка възпитаница, ходеше на работа - нямаше я. А неговата дъщеря, Лиляна [Яна] Пипкова, беше мъничко бебе. Насрало се в гащите, висят лайната надолу, босичко и с парапети заградено и се друса ей тъй: „И-и, и-и, и-и” в стаята. Няма кой да му смени гащите. Пипков седна на пианото, той ще ми акомпанира. Над пианото беше портретът на неговия Пол Дюка91, с голяма брада - композитор, парижанин, който „на всеки, каза, урок, ми пъхаше франкове в джоба и ми помагаше”. Той каза,
към текста >>
447.
44. Дъщерята Ивон и бащата Емил Депорт
,
,
ТОМ 34
И БАЩАТА ЕМИЛ ДЕПОРТ Л.Т.: С Вовон Депорт от Париж, която взе първата „Голяма награда на Рим” за композиция, имам преживяване. Аз получих известие за наградата, когато се върнах в Сливен, при Сливен при моите родители и бяхме на терасата седнали. И пристига Марко, който носи нашата кореспонденция с колелото и винаги качва се горе. И му поднасяме или кафе, почерпваме и той изсипа на масата цялата си чанта, много вестници и писма. И когато си тръгва, не ги взема. И аз викам: „Марко, вземи си нещата!” - „Ами това, каза, е за тебе.” - „Хайде бе, викам, що не ми кажеш по-рано?” Кога отварям, какво да видя? На първата страница моята Вовон, тя е взела първата „Голяма награда на Рим” за композиция. И тия писма - за мене. Отварям, баща й пише: „Ние сме полудели от радост, на вратата турихме вече „композитор”. А тази вечер имало прием в двореца на президента на Франция с всички участвуващи. Нейното действие от опера се игра от първите артисти на Франция и всички са на вечеря поканени.” И пише за своята радост, нали, и за нейното бъдеще. Сега тя върху тази награда, което получи, продължава да работи в Париж. Тя има много композиции, собствени, и баща й го наричаха „французкия Шуберт”. Много композиции има и той. Даже някои са надписани и „За малката българка”, за мене. И съм ги пяла по радиото. Аз съм изнасяла цял концерт от баща й, негови композиции. По радиото стилен концерт съм изнасяла също и от нея. Сега, когато да умре баща й, аз не знаех. Нали той беше абсолютно
към текста >>
448.
45. Обучение на бъдещата оперна певица
,
,
ТОМ 34
БЪДЕЩАТА ОПЕРНА ПЕВИЦА Сега, в Операта Ecole Normale [Педагогическият институт] имаше специална ложа, само за Ecole normale de musique [Музикалното училище, Педагогическия институт по музика], за учениците. И ние бяхме длъжни да отиваме в тази ложа с нотите. Ако аз пея, да кажем Бътерфлай, аз нося нотите на клавира и певицата, която пее на сцената, и нося си джобно фенерче, и следя моята роля, но гледам и как тя я предава. А това е школа за мене. Така аз слушах прочутата германска певица Гила92, пак в моя роля, и писах отдолу на нотния текст следното на френски: „Гила ми даде вкуса на пеенето.“ А това е много полезно за един бъдещ артист. Хем да гледаш собствената си роля на сцената как се играе и пее от оперна певица,хем да я слушаш и да следиш нотите. Бяхме длъжни, добре, но трудното беше това, че Гранд опера не пущат с пазарска чанта и с памучни, скъсани чорапи да влезеш. Трябва да бъдеш облечен официално: копринени чепички, с брилянти долу, с вечерен тоалет. А с всичко туй не можеш да шляпаш по улиците на Париж. Трябва в такси да се качиш, да слезеш официално. А това беше много трудно за мене, но Вавон ме водеше с нейната кола, тя шофираше. Не може да влизаш току-така. Може как да е у нас, но там не е тъй, особено в Гранд опера. Сега те са две Опери: Гранд опера и Опера комик. Всяка Опера си има свои опери. Опера комик не може да играе оперите на Гранд опера, нито Гранд опера да играе оперите на Опера Комик. Те си имат свои собствени опери. И французите най
към текста >>
449.
46. Китайските подаръци.
,
,
ТОМ 34
Л.Т.: Имам преживяване, когато рускинята ме покани срещу Цветница, да ми поднесе подарък за моя имен ден. В Аниер е нейната вила, извън Париж, Аниер. Нейният баща и нейната майка са живели тридесет години в Китай. Тя е родена в Китай, но майка й е рускиня. Тя говори руски и затова ме обикна, че пък българският и руският е близко. Покани ме срещу Цветница, да ми поднесе подарък. Аз й казах: „Много са строги с мене. Ако моят прибор седи празен на масата, после ме наказват.Ако аз не се обадя по телефона...” - Ама сега няма как да се обадиш по телефона. Ти ще дойдеш в Аниер. Искам да ти покажа как приготвям китайски орехи и как го ям. Аз го ям с пръчка.” - Абе, викам, остави се. - Аз ще те оправдая, ще те оправдая! И ме замъкна. И влязохме в кухнята. Тури ориза, тури чиниите, извади масло, тури го в една машинка - излязоха в чиниите розички от масло. След туй горещият ориз - тряс! - върху розичките и извади едни пръчки. Тука две пръчки и тука две и почна да хвърля оризите в устата. Хвърля ги така и ги яде. После хвърля пръчките. Влязохме в спалнята. Грамаден роял. Баща й имаше на площада на Операта грамаден магазин с антиките китайски. Над главата й - целият Буда, сега, от тавана до долу да бъде пуснат върху дебела коприна. Така е седнал. И всичко това е бродирано, не е рисувано, не е печатано. Отвори едни сандъци, извади три подаръка за Цветница. Два комплекта бельо - всичко на ръка бродирано: едното - теменуги с листа, гащички с комбинезонче; а другото -
към текста >>
450.
51. Тито Скипа на премиерата на операта „Отвличане от сарая”
,
,
ТОМ 34
НА ПРЕМИЕРАТА НА ОПЕРАТА „ОТВЛИЧАНЕ ОТ САРАЯ” В.К.: Какво пееш ти тук? Не си спомняш? Л.Т.: А, това е премиерното представление на „Отвличане от сарая” от Моцарт. В.К.: Така. Момент, да върнем нещата. Сега тази тука снимка откъде е? Л.Т.: Ако сте прочели радио-интервюто, там пиша, че Тито Скипа най-напред ми предаде тоз портрет, като влезе в моята стая-будоар, а те като ме чуха, а аз танцувах този танц, дето ме харесвате и имам горе четири фа-та от трета октава. В.К.: Сега дай да почнем отначало тази история с Тито Скипа. Сега това, което прочетох в интервюто, за мене е много малко. Да я почнем историята отначало. Л.Т.: Ето, секретарят на министър Йоцов извади бланка, ето личи, че бланката е от Министерството: „Директор на висшето и средно образование и народна култура”. „И започна прав да пише, че Тито Скипа поздравява Табакова в нейната стая-будоар за премиерата „Отвличане от сарая”. В.К.: Сега, дай да го прочетем отначало от горе: „Тито Скипа поздравлява Табакова зад кулоара, на премиерата, 2.XI.1942 г. в „Отвличането от сарая” от Моцарт. Браво (на френски), моите поздравления.” По-надолу какво пише? „Лиляна отговаря: „Аз пея по-хубаво в „Лучия” и „Севилски бръснар”. А тука пише: Вие пеехте много хубаво. После: „Тя каза: Аз пея по-добре в „Лучия” и „Севилски бръснар . А той отговаря: „Вярвам, добре. Вярвам.” Табакова каза: „Не съм ли лошо гримирана?” Защото не обичам гримьор да ме гримира. Аз си се гримирам по-добре. В.К.: Отдолу пише: „А той отговори: „За
към текста >>
451.
63. „Песен за живота” - песен от Учителя
,
,
ТОМ 34
ЖИВОТА” - ПЕСЕН ОТ УЧИТЕЛЯ Л.Т.: Там Орфей, има школа по пеене. Това са големи книги. Орфей не е малка работа. И е придружена с песен, нотно. Например Учителят за живота какво говори и имам една от песните, които не ги дадох на Мария Тодорова. А една от песните е за живота: „Живота е най-красивата песен, що Любовта възпява.” И почва Учителят. „Не разрешавай суетата на живота, стреми се към благите страдания. Те са дял в човешкия живот. В тях се крие Любовта. Стреми се към вечността. Там е Великата Божия Слава. Ние живеем, защото пеем песните Му святи.” Така завършва песента. В.К.: Да. Дайте ми едно копие от това. Не давате. Л.Т.: Спокойно. В.К.: Ха-ха-ха. Л.Т.: Говори Учителят за живота. Ах, знаете ли какво каза, най-главното: „Всички дълголетници са любимци на Бога! Той ги е възлюбил и всеки не може да бъде дълголетник. Те са от горе определени.” Не само това. Искате ли да бъдете дълголетни, а Учителят държи за дълголетието, защото искате ли, трябва да отговаряте: първо, второ, трето ги нарежда, какви качества да имате, за да получите дълголетие. Ако пиете от пет извора, Вие ще имате много къс живот на земята и нищо няма да свършите. А ако пиете от дванадесет извора, ще бъдете дълголетен. Защото в Райската градина Матусала живял над 1000 години. Адам е живял 999 години. А колкото повече грешаха, толкова загубваха част от този живот. Защото, също казва Учителят, Сен Жюст99 е живял 300 години на земята. Виждали го в разни столици. И изчезвал. 300 години е живял.
към текста >>
452.
64. Школата на Орфей
,
,
ТОМ 34
ОРФЕЙ Л.Т.: Хей, тук имам материал заедно с композиция. Имам тъй как почна, за Орфей. Имах голяма премиера. Учителят усещаше, че аз имам вътрешно тремоло, неспокойствие за премиерата. А Той ми каза: „Не се безпокой, Орфей ще ти помогне на сцената.” Викам: „Орфей е мъжки глас, Учителю, не може да пее в моето гърло.” А Той каза: „В духовния свят няма мъже и жени. Там са души.” И започна на всяка среща да ми говори за Орфей. В.К.: И това са Ваши частни разговори. Л.Т.: Да, само за Орфей. В беседите нищо няма за Орфей. Той тук-таме споменава нещо за Орфей, много малко. А на мене даде много материал. Най-напред почна Учителят за Орфей и какви са три вида Орфей. Историческият - Той казва: „Не обръщай внимание какво пишат авторите за Орфей, защото не са верни. Това, което аз ще ти кажа, то е верно.” Щото има различни варианти. Този е материалът. В.К.: Едно копие. Л.Т.: Е, ама много работи Вий искате! В.К.: Абе сестра, трябва да видя, вижте сега, да се уточним. Л.Т.: Добре, ама няма нищо изнесено още. В.К.: Ами аз трябва да се запозная какво представлява материалът, за да видим как да почнем. Защото аз имам друга конструкция в ума си. Аз не знам какво Вие имате. Дайте да го прегледам тъй, отгоре-отгоре. Л.Т.: Вижте сега разговорите ми, дето имаме с Учителя. Не давам никакви добавки. Ако може така да се напечатат, така. Никакво разширение и такива работи, защото те са най-свещените. В.К.: Вие не ме разбрахте за тези работи. Сега, когато започнем да работим, аз ще Ви
към текста >>
453.
65. Окултно-мистичната школа на Учителя
,
,
ТОМ 34
ПО ПЕЕНЕ НА УЧИТЕЛЯ В.К.: Да. Казахте ми, че имате и друг материал за Школата по пеене. Л.Т.: Цялата Школа я имам - Окултно-мистична школа по пеене на Учителя. В.К.: Какво представлява този материал? Л.Т.: Първо: Учителят за дишането. Но не на Боян Боев, което е за дишането. Боян през пръсти, не е видял как се диша. Учителят говори за певческото дишане. А певческото дишане е истинското. И в Школата за пеене започва най-напред с дишане. Сега Школата не съм я дала тука. Всички работи, които говори в разговорите ми с Него, ми говори за гласа, в Школата са различни, с магистрални размери, с много материал. На всяка глава има мото. Най-напред Той ми каза: Първа глава - Предговор. - Какво мото да туря, Учителю? Той ми каза: Първа глава на Йоана, първи стих: „В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.“ Втора глава - Въведение. - Какво да туря, Учителю? - „Ако нямаш Любов, ще си кимвал, що дрънка.”, 13. глава от апостол Павел. А от третата глава започва за съвършеното ангелско пеене. Мотото почва от беседите на Учителя. Ето какво беше то: „Когато идейният певец пее, от устата му излиза жива вода, която утолява слушателите.” И оттам насетне вече от Евангелието нищо няма. Само от беседите. Всяка глава има не едно мото, ами по цели страници. Школата по пение е знаменита, защото миналия път, когато си отидохте, дойде Мария с две познати. Едната беше музикален критик, нейният мъж бил, тя каза, че заминава за Виена и ще се срещне с Люба Ведич102.
към текста >>
454.
79. Каденци на двете песни „Фир-фюр-фен” и „Имаше человек”
,
,
ТОМ 34
ДВЕТЕ ПЕСНИ „ФИР-ФЮР-ФЕН” И „ИМАШЕ ЧЕЛОВЕК” В.К.: Сега, тука, когато ставаше въпрос за песента „Фир-фюр-фен” и за каденците: Учителят ли Ви ги написа каденците? Той ли Ви ги даде? Л.Т.: Той ги свиреше и аз ги написах. Той ги свиреше на цигулка. В.К.: Вие имате ли ги? Л.Т.: Имам ги върху ноти. Имам ги. В.К.: Ето например, когато стане въпрос за нея, трябва да се видят „Фир-фюр-фен” и каденците към нея. Л.Т.: За „Имаше человек” ето как стана каденцата. Аз Му казах: Има една ария, Лакме, опера „Лакме”. В.К.: Да. Л.Т.: Лео Делиб119 е авторът. Той е турил на „Лакме”... Като пея арията си, няма интродукция на пианото, а самият глас си прави интродукция. Запява гласът с „А-а-а” една чудесна каденца и след това започвам да пея арията. Учителят направи на песента „Имаше человек” да няма интродукция на пианото. И си послужи с моя глас като инструмент: „Та-ри-ри-ри-ри-и-ра” [пее], в миньорна гама даде една каденца, не весела, горе с чисто ми и слизам долу. И я изсвири на цигулката, и каза: „Когато ще пееш „Имаше человек”, няма да има на пианото интродукция. Ти ще я изпееш с гласа си.” И Людмила Прокопова ми я акомпанира, и я пях в Радиото. Така стана и втората каденца. Тя е много силна. В.К.: Когато гласът даде каденца. Л.Т.: Да, ама разбира се. В.К.: Значи, когато гласът даде каденца, е много силна. Да. ________________________________ 119) Лео Делиб / Leo Delibes, Clement Philibert Leo Delibes, 1836-1891,
към текста >>
455.
93. Песента „Цветята цъфтяха” на френски език
,
,
ТОМ 34
ЦЪФТЯХА” НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В.К.: [Страница 126 от „Разговори с Учителя”] „Вместо една четвъртинка ла изсвири една триола.” Какво е това? Л.Т.: В песента „Цветята цъфтяха”. Попитах Го, защото го изпях в Радиото заедно с Прокопова. Тя ми акомпанираше. Изпях „Имаше человек”, „Цветята цъфтяха”, но Го попитах: Може ли втория път, като го повторя, да го повторя на френски? Да го преведа на френски? - Може, може! И аз втория път го изпях на френски. И когато го изпях на френски, горе [Пее: „Па-а, по-па-пи пам”] турих една триолка. Ама Го питах, ще ми разреши ли и Той ми разреши. В.К.: Значи вместо една четвъртинка ла - триолка. Л.Т.: Да, турих триолка - три нотички. В.К.: А-а, това значи три нотички. Л.Т.: Три нотички в едно време. Сега: Les fleurs [Цветята]... [Декламира я на френски] И го пях на френски. В.К.: Това е текстът на френски. Л.Т.: На френски го обърнах. Единия път го изпях на български, единия път - на френски. И Учителят ме слушаше, и беше много доволен. В.К.: Сега, как е дадено в тази песнарка - както при Вас или? В песнарката как е дадено? Л.Т.: На български. В.К.: На български. С една четвъртинка или с триолка? Л.Т.: С четвъртинка, без триолка. Аз го пея с
към текста >>
456.
97. Чертежът на музикалната Пентаграмата
,
,
ТОМ 34
МУЗИКАЛНАТА ПЕНТАГРАМА В.К.: Така. Тука Учителят на страница 30 от Вашите „Разговори с Учителя” говори за видението: „Ето, аз ще ти дам сега едно видение.Той си затвори очите. Стаята, в която бяхме, се освети на линии. Тези линии бяха всичките цветове на дъгата, които започнаха постепенно да се въртят около себе си, преплетени с ослепителна светлина”. Л.Т.: Да, вярно. Както е писано, точно тъй е. В.К.: Вие видяхте всичко това с Вашите очи? Както е писано, така е? Л.Т.: Да. В.К.: Вие го виждате на физическото поле, дъгата е в стаята Ви с всички разцветки и цветове на дъгата? Л.Т.: Да, на физическото поле, да. В.К.: Точно това исках да знам - че е на физическото поле. На страница 31 от Вашите „Разговори с Учителя” Вие казвате: Пентаграмата може да се напише и с пет линии. Може да се напишат и мотивите на песните. Нотирано ли е това от Вас? Точно... Л.Т.: Ами именно, точно това ми даде Учителят да върша, я! И сега моята книга, която сега ще излезе, на първата корица аз ще дам вече този чертеж127. В.К.: Значи Вие го имате, Вие сте го скицирали. Л.Т.: Имам го. А по цели нощи го работех. Особено трудно беше ъглите да направя. Щото това има ъгли, а пък по пет линии. И на всяка линия имам ключ сол и всичко е пълно с ноти после. А тия ноти Учителят показа. Най-отвътре, дето са змиите и чашата в средата, и най-вътрешният кръг, Учителят ми каза кои песни да сложа. А по самите лъчи на Пентаграмата и ъглите Учителят каза други песни да туря. А окръжността, и тя е с пет
към текста >>
457.
101. Песента „Мирът иде!” (Мирът иде вече ...)
,
,
ТОМ 34
ИДЕ!” (Мирът иде вече...) В.К.: Сега, на 35-а страница от Вашите „Разговори с Учителя” Вие давате за песента „Мирът иде!”. Тя сега, композирана ли е? Написана ли е? А дали е същата песен, която е в песнопойката? Или друга? Л.Т.: „Мирът иде!” Учителят я свири с цигулката Си в приемната Му стая като бях. В.К.: Вие казвате, че Учителят казва: „Тази песен, ако се изпее и изсвири от цял оркестър и хор единно и с вяра, Мирът ще дойде между хората, между человеците.” Л.Т.: Ама това каза Учителят. В.К.: Сега, това казва Учителят, да. Тази песен от Ваели е нотирана - „Мирът иде вече, Мирът иде вече”? Л.Т.: Тя е стара братска песен. [Пее] Много проста мелодия. А Учителят я изсвири, като почна най-напред много тихо, три пъти пиано130 и през втория път усилваше, и третия път още по-силно, и четвърти път, и пети път повтаряше, докато дойде форте131, фортисимо132. И спря, и каза: „Сега е обед, слънцето е най-силно на обед. Така, каза, слизат съществата отгоре. Почват от сутринта, отрано”. И после пък започна пък да затихва и завърши с три пъти пиано, и като че ли музикантът си е отишъл. Изпълни го това с цигулката Си и ми каза да го разработя, да го направя за хор и солист. Аз турих четири солиста вътре, направих го за хор и го изнесох. Даже и след Неговото заминаване го дирижирах заедно с „Битието” в салона на Братството, като турих един бас да пее в средата, едно соло в тази композиция „Мирът иде!”. „Учителю на Любовта, Ти дойде при нас и донесе Мъдростта и Истината” -
към текста >>
458.
102. Песента „Мирът иде!” (Иде вече, иде с палмово клонче на мира ...)
,
,
ТОМ 34
ИДЕ!” (ИДЕ ВЕЧЕ, ИДЕ С ПАЛМОВО КЛОНЧЕ НА МИРА ...) Л.Т.: Има една друга песен за мира. Тя е: „Иде вече, иде с палмово клонче на мира.” Тя е друга. А за нея Учителят заплака, когато я изпях в Мърчаево. Той е дал на сестра Стоянка Илиева да тури думите под нотите. В.К.: А-а-а, значи при тази песен текстът е от Стоянка Илиева! Л.Т.: Добре, ама тя, понеже не е музикант, турила думи на шестнайсетини ноти - бързо. И вместо да ги легатира135, защото става насечена, музикалната фраза става като трески, като че сечеш трески. Аз я коригирах. Брат Христов ми я донесе, аз я коригирах. Например, тя както го е направила: „Иде ве-че, и-де, с палмо-во-то клонче на Ми-ра” - виж как е насечено. „Сли-за Той от-го-ре, сли-за Той ка-то вес-ти-тел благ.” Аз го направих тъй: „Иде вече, иде, с палмо-воо” (Не ,,-во-то”, а „воо”) - правя двечките легато, за да се получи магнетизъм, мекота. Иначе става насечено. И махнах „като” - „като” няма нужда. „Слиза Той отгоре, слиза Той вестител” - „като” няма нужда. „Слиза Той” (без „като”), пак едно легато и се получи една мекота на музикалната линия. И когато го казах туй на Учителя в Мърчаево, Той заплака. Извади Си кърпата, търколи се една сълзица, търколи се втора сълзица и си обърса очите. Защото ме накара цялата да я изпея. И аз не Го гледах, гледах в кюшето там и когато си дръпнах очите, да Го видя, Той плачеше. А и аз написах една композиция за тия сълзи: „Сълзиците Си Той изтри и ние приехме една капчица само от великата Му скръб.”
към текста >>
459.
109. Промени на ударението на думите в песните на Учителя
,
,
ТОМ 34
УДАРЕНИЕТО НА ДУМИТЕ В ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ В.К.: Сега, въпрос. Във Вашата разработка на Паневритмията Вие сте коригирали всички ония пропуски и грешки, за които ставаше въпрос преди малко. Л.Т.: Не само за Паневритмията, всички песни в песнопойката имат грешки. Например, когато бях седнала до Борис, тая песен, „Страдна душо”: Страдна душо, ти копнееш. За какво гориш и тлееш? Словото Ти, Боже, чакам и обилната Ти милост, за Теб страдам и копнея. Това е първият куплет. А в четвъртия куплет е грешка. Те пеят: „Във под-ви-и-зи” - подвизи! А то не е „подви-и-зи”, ами е „по-од-ви-зи”. Те окарикатурват Словото, защото изменят ударението на думите. А аз ето какво правя, без да изменям мелодията. Те пеят: „Във подви-и-зи, съвършенство”. А аз пея, коригирам: „В съвършенство и по-од-визи”: „-визи” слиза надолу и става „подвизи”. А не „под-ви-зи”. Турям „съвършенство”-то отпред, а „подвизи” го турям отзад. В.К.: Да. Л.Т.: И се получава идеално. Давам Ви пример само. В.К.: Да. Л.Т.: По този начин всички песни са минали през моя корекция. Например „Благославяй, душе моя, Господа”: „моя” - „я”-то турено на силно време на такта и става „мо-я”. А аз го изменям: „Благославяй, душе-е” - правя легато „ше-е” и отивам в силното време на съседния такт. Първото време е силно: „моя, Господа”. А не „моя”. „Моя“ го турям в другия такт, на силното време. А предния такт правя [легато „ше-е”]. Има много такива, например „Бога” - не „Бога”, ами „Бога”! Например в „Мирът иде”: „Мира иде вече,
към текста >>
460.
118. Каденцата на славея
,
,
ТОМ 34
СЛАВЕЯ Л.Т.: Имах, най-напред почна едно канарче, женско, го гонеха децата. Аз платих 200 лева да ми го дадат. Туй канарче се съедини не с канар, а с червеношийка, щиглец. И направиха си бебета. В.К.: Излюпиха се пилци. Л.Т.: Когато отидох да купя семе канарено, ме попитаха: „Канарчета ли имате?” - Не, викам, не ги знам. Имам женско канарче жълтичко, а мъжкият е с червена глава. Казват го щиглец или червеношийка. „А-а, ела бе, ела!” - вика на другия. - „Е, какво?” - Ами, викам, яйца има. - „[От] кога се мъчим да съединим канар с червеношийка, че се получавали най-добрите певци! И какво ли не правим - не щат да се съединят!” А при мене виж как стана, да кажа ли? В.К.: Да, да, слушам. Л.Т.: Беше следобед и лежах на кушетката на дъното. Имам голям прозорец с мрежа. И гледам, моето женско канарче кацна на мрежата с краченцата, а отвън дойде един щиглец и взеха да си приказват: „К-к-к-к-к-к-к-к-к-к-к.” А-а, отвън дойде и се лепна и той на мрежата. Аз веднага станах. Дръпнах малко мрежата и наредих отвътре -те, щиглеците и канарчетата най-обичат гръстиното семе149, дето излиза гръсти. То е тлъсто и тъй го върти дълго в човката, да го счупи и отвътре вади голямо, тлъсто парче. А ми казват, когато ги храня на боб зърно да турям от тях, защото от тази тлъста храна получавали затлъстяване на сърцето и умирали от това. А те много обичат гръстиното семе. И аз наредих долу гръстини зрънца. И вързах един дълъг конец. Отидох на кушетката и чакам. След малко дойде пак той.
към текста >>
461.
129. Как се записваше „Битието”
,
,
ТОМ 34
ЗАПИСВАШЕ „БИТИЕТО” В.К.: А за „Битието” Вие го научавахте наизуст и след това... Л.Т.: Той не ми даваше да го записвам. В.К.: Значи първо да го научите наизуст. Да, въпросът е ясен. На тоя етап е ясно. Л.Т.: Нещо като дар ли ми го даваше, не знам. В.К.: Може би е искал да не си отвличате вниманието със записа, а да го възприемате по друг начин. Л.Т.: Нищо не знам. В.К.: Най-вероятно да е така. Л.Т.: И чак когато ни евакуираха във Вършец, и министърът даде заповед да донесат по-леките пиана от София, и напълниха театъра във Вършец с пиана, дадоха ни ключове, аз сядах на пианото и рекох си: Ами че сега падат бомби, може утре да падне бомба да ме убий. Ами да взема поне „Първия ден” да го запиша, без да питам Учителя. В.К.: Във Вършец? Л.Т.: Във Вършец. И записах трите дена на пианото - на „Битието”. От Вършец отидохме до Мърчаево, да посетим Учителя, където Му показах, че съм записала трите дена най-напред. Той се усмихна, но нищо не ми каза, не прояви недоволство. Но каза, че тука, в една съседна къща, има пиано: Може да ги опиташ, каза, там. И аз разбрах, че вече мога да ги запиша и другите. А пък акомпанимента под Негово ръководство съм го правила и особено прелюда. Прелюдът трае 45 минути, само прелюдът. В прелюда влизат всички мистични песни на Учителя, влизат вътре, но не чак така грубо, а се обаждат от време на време и ги работя не контрапункт, щото „контра” е контра, „пункт” е точка. Точката е нота. Нота срещу нота е контрапункт, а сложен контрапункт е
към текста >>
462.
137. Конкурс за роля
,
,
ТОМ 34
РОЛЯ В.К.: Той как се казваше? Л.Т.: Едмондо де Веки - главен диригент в Скала ди Милано. Той ме избра между пет претенденти да пея ролята на Розина и се спря върху мене. Избра аз да бъда. Въпреки, че се яви и примадоната, бивша, на Операта, Милкова-Золотович. Тя беше уволнена, но тя искаше още слава, да излезе с Едмондо де Веки. Но той предпочете мене. Хем аз не казвам тука, но на Вас ще кажа. Предния ден аз мих прозорци, врати, голямо пране прах. А това нещо разваля гласа. И на другия ден (те не ме предупредиха, че ще има конкурс в моя час с Атанас Маргаритов) и влизат, и ми казват, че има конкурс и трябва да пея. Ако ме бяха предупредили, нямаше да мия врати и прозорци и да пера голямо пране - да си развалям гласа. Имам начини, Учителят ми дава особени начини как да си направя гласа много по-хубав. Щях да ги употребя и да се явя на конкурса, а те скриха от мене. В.К.: Нарочно? Л.Т.: Да. В.К.: И те, като изпълнихте арията си? Л.Т.: И въпреки туй, след като изпълних, от петтях Розини той избра мене, аз да бъда на премиерата. В.К.: И след като мина премиерата, той Ви подари този портрет, така ли? Л.Т.: Веднага, същата вечер след падане на завесата, качи се с жена си. Тя пристигна от Италия. Тя ме гримира, тя ме облече. В.К.: Да. Л.Т.: И извади от джоба си портрета, както беше прав, надписа ми го и ми го подаде. В.К.: Какво написа? Л.Т.: „Мелия синьорина Цветана Табакова уна буоно кантанте ди колоратура.“160 В.К.: Какво означава на български? Л.Т.: „На синьорина
към текста >>
463.
144. Изпита на Лилиана
,
,
ТОМ 34
ЛИЛИАНА В.К.: На страница 73 от „Разговорите с Учителя” Учителят Ви казва: „Ти си герой. Ще издържиш изпита с диригента!” Кой диригент? Л.Т.: Е, този, Асен Димитров, нали му казвам името. В.К.: Асен Димитров ли, или Асен Найденов? Л.Т.: Той беше луд за мене. Асен Найденов е главният, Асен Димитров даже е по-главен, но... В.К.: На 73-а страница от „Разговорите с Учителя” Учителят се изказва към Христов: „Ти ще обичаш всички, които се влюбят в нея.” Л.Т.: Ами така е. В.К.: Това е много трудна, ревността. Л.Т.: Ами не знам. В.К.: Много е трудна тази работа. Аз като го чета, казвам: Аз на този изпит не знам как ще му издържа. Но аз, ако съм на мястото на Христов, не знам как ще реагирам. Да се разберем: това наистина дразни да гледаш разни ухажори, не всеки може да издържи. Казва: „Ти ще обичаш всички, които се влюбят в нея.” Това е много трудно положение и е трудно за изпълнение. Л.Т.: Имало е и такива случаи. В.К.: Да, има и такива случаи. Сега, Учителят казва: „Никакъв мъж няма да приближиш до себе си.” Вие сега имахте ли предложение за брак във Франция, тук в България? Л.Т.: Винаги съм имала, даже и сега пак имам, но не ми е позволено. Тоз живот трябва на собствения си гръб да нося всичко и никой не ми помага. Аз съм качила на балкона един топ праз 20 килограма! Когато ми го връзваха за количката, ми казаха: Няма да тичаш с него! И го качих чак на 15-ия етаж и го смъкнах тука. Втория топ праз - 20 килограма. Всичко сама си правя. Само че не сега, беше по-топло.
към текста >>
464.
152. Изпитът на Савка Керемидчиева
,
,
ТОМ 34
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА В.К.: Сега, на страница 88 от „Разговорите с Учителя” казвате, че Вие правите подарък на сестра Савка и й подарявате шал. Л.Т.: С първите си заплати пожелах да й купя шал и отидохме с брат Христов на улица „Леге”169 и избрахме най-красивия за глава, с венециански стил - стилна работа, копринен, много хубав, много. Когато почнаха бомбардировките вече, Учителят ми даде един ключ за къщата на Радка Стефова. Аз спях вече горе и всеки ден в 10 часа ми каза да влизам при Него, за да работим „Битието”. И тогава, него ден, „Пиууу!”, почна тревога. И излязохме, и брат Христов беше, и седнахме, където е „чешмата на зодиите”. Има пейка. Тука седна Учителят, тук съм аз, тука е брат Христов. По едно време тичат сестра Савка с една друга сестра, тя [сестра Савка] пък седна от тази страна, до мене и каза: Аз с колело като карам, има едно място, урвесто и трябва да сляза от колелото, да го вървя пеша. Аз съм си наумила и съм се амбицирала: тука няма да слизам от колелото, ще минавам и това стръмно място с колелото! Мен ме щипна нещо тука под лъжичката, почувствах, че тя ще пострада, ако не слезе от колелото. Щото сега се учи да кара колело. А Учителят й е казал, че окултният ученик, особено сестра, не бива да се качва на колело. А аз от трамвая веднъж я видях, трамваят върви и сестра Савка караше в София колело. И казах на брат Христов: Това беше Савка, да. Значи тя не послуша Учителя. И какво стана. Точно на това място тя не слязла от колелото и пада по
към текста >>
465.
158. Флейтистът Янко Янков
,
,
ТОМ 34
ЯНКОВ В.К.: Сега, на 96 страница от „Разговорите с Учителя” Вие изнасяте концерт с братя Янкови, баща им и Вие. Бащата свири с флейта. Л.Т.: Той е първи флейтист в Операта. И когато чужди диригенти идваха, казваха пред целия оркестър:“ Ний в Европа нямаме такъв флейтист! Много добър. Флейтата му пее просто.” В.К.: Така. Л.Т.: Друго. Понеже като пристигне някоя колоратурка, както Тоти Дал Монте172, както Ерна Сак173 - германска певица, колоратурка, той отива предния ден в хотела, да направи репетиция с гласа за концерта. Само на такива певици ходи на краката им. И на мене. Когато аз имам вечерта да пея, той към 11 часа на обед пристига с флейтата и той казва: „За никоя друга не го правя, само за тебе, сестра Лилиана, и ако дойде някоя световна знаменитост го правя в деня, понеже вечерта ще пее - последна репетиция да направим.” В.К.: С флейта? Л.Т.: С флейта, защото флейтата е долу в оркестъра, а аз съм горе, не сме едно до друго. И точно да уточним, да не шляпаме едно след друго. В.К.: Защо с флейтата, а не с нещо друго, с някой друг инструмент? Л.Т.: Ами флейтата най-много имитира колоратурния глас. Даже стига се до това, че не знаеш сега флейтата ли беше или гласът беше. Когато искаме да имитираме славея, аз изпявам вариация и той изпява с флейтата, и слушателят не може да разбере гласът ли беше, флейтата ли беше. Толкова вече еднакво става. В.К.: Значи той беше добър музикант, Янков. Л.Т.: От най-високо качество. Във възторг беше, като изнасяхме
към текста >>
466.
160. Отказване от кариера в Германия
,
,
ТОМ 34
КАРИЕРА В ГЕРМАНИЯ В.К.: Тука е много интересно. Вие споменавате на 98 страница от „Разговорите с Учителя” разговора между Янков и жена му, нали, с Учителя: как те ще заминат за Берлин, нали и накрая той... Л.Т.: Канят ме, защото Венцислав много харесваше моето пеене, искаше да ме лансира в Берлин. И на дълги листа (какво търпение имал!), написваше немски думи и насреща български, да ги уча. И влизах при Учителя и Му ги показвах. Викам: Венцислав ме кани. Като отида в Берлин, няма да отида на хотел, ще бъда у тях. И да излеза, и в Берлин да пея. Той ми каза: „Ти няма да отидеш да пееш на Хитлер! Ти си определена да пееш на българите!” И не ми позволи. И аз престанах тия листа да ги уча. Престанах да уча немския език, защото пък моите първи думи не са били български като бебе. Понеже майка ми и баща ми са ме занесли много мъничко бебенце в Германия, където той следваше текстилна индустрия и мама отиваше по богатите къщи да шие, да помага на стипендията на баща ми. Тя е дадена за един човек, а тука сме вече трима души. Баща ми взима и майка ми, взима и мене, бебе. А идваше Frau [госпожа] Фани, взимаше ме и ме носеше в детски дом. Там, в чужбина, аз слушах само немски думи, не чувах български. И вечер, като ме донасяше у дома, аз вече спях. И ме туряха да спя. Само в неделя виждах майка си и баща си. А през неделните дни ме носеше в детски дом и даже сега още пея детските песнички: Messer, Gabel. Schere, Licht, spielen kleine Kinder nicht. [C нож, вилица,
към текста >>
467.
181. Възкресението-изпит за Учителя и ученика
,
,
ТОМ 34
ИЗПИТ ЗА УЧИТЕЛЯ И УЧЕНИКА В.К.: Значи така. И след това - погребението на Учителя. Вие присъствахте ли? На погребението на Учителя? Л.Т.: Аз на погребението на Учителя, на самото погребение не съм била. Сега, има една беседа, аз съм записала тома и страницата. И го композирах, това е цяла композиция, която я пея. Вътре Той казва (страница еди-коя): „Идва при мене един и ме пита: „Учителю, какво да правя?” Аз му казвам: (Аз цитирам сега) „Изкопай за мене един гроб, дълъг еди-колко, дълбок еди-колко. И ме зарови. След десет дена ме отрови. Ако съм вътре - не съм Учител. Ако не съм вътре - Учител съм.” Туй сега аз го пея. „Така ще ви поставя всички вас като ученици. Ще ви заровя и след десет дена ще ви отровя от гроба. Ако сте ученици, няма да бъдете вътре. Ако не сте ученици, ще бъдете вътре.“ Това го има в беседа, мога да извадя нотите, да Ви кажа точно кой том и коя страница. Има го. Брат Христов никога вече не идваше там, където е заровено тялото на Учителя и ми казваше: „Той не е тук! Той мина и си отиде!” В.К.: Той мина и си отиде. И по-нататък как Ви протече животът след заминаване на Учителя? Л.Т.: След заминаване на Учителя поставиха наново, с нови декори, пак операта на Бетховен „Фиделио”. И пях тогава. Дойде и Ерик Ортман. Имаше и други гостувания, например Сваровски188. Не, Ортман дойде във времето на Учителя, беше още жив. Но след туй имаше и други гостувания. Аз не съм ходила като нашите артисти в чужбина да чукам по вратите, да ме прослушат,
към текста >>
468.
184. Документация за книгата
,
,
ТОМ 34
КНИГАТА В.К.: Сега аз искам - ние почти приключихме с тази работа Вашата, - необходима е документация. Документация е необходима за това нещо. Какво аз разбирам под документация. Необходими са първо снимки, които да се преснемат. Аз имам фотограф. Второ, необходимо е да се прегледа Вашият материал, който Вие имате - там дипломни неща, които Вие имате и показвахте в папката. Аз миналия път нарочно не ги поглеждах, защото аз искам всяко едно да го погледна, да Ви питам и Вие да кажете коментара, защото аз да мога да се ориентирам... Значи необходимо е това нещо. Значи първо е необходима документация за тази книга. Това означава снимки, документи, материали, за да може да се приложи и документира каквото Вие имате. Но понеже аз не съм запознат, никой не е запознат с материала Ви освен Вие, Вие ще ми ги показвате. Аз ще Ви питам какво представлява това, Вие ще ми казвате (това ще се записва на магнетофона), за да мога да се ориентирам. Аз не зная нищо какво имате. Затова ние ще започнем от снимките. Вие трябва да извадите снимките, защото аз искам да има по една снимка от всички Ваши роли - 7-8 роли, централни роли, които сте играли. Аз имам снимките и ги прилагам. Л.Т.: Например на Лучия - най-хубавата ми роля, коронната, не можах да направя, както бях гримирана, както играх, защото положението, здравословното състояние на майка ми, беше лошо и бях ангажирана в друга посока, не можах. В.К.: Добре. Имате ли обща снимка на самата опера, на „Лучия [ди
към текста >>
469.
185. Песните на Учителя за различните видове гласове
,
,
ТОМ 34
УЧИТЕЛЯ ЗА РАЗЛИЧНИТЕ ВИДОВЕ ГЛАСОВЕ В.К.: Вие идвате късно при Учителя? Л.Т.: Аз идвам вече много късно при Учителя и Той вече скоро си замина. И затова ние работихме усилено, бяхме почнали вече, дойде той, работехме. До последното Му издихание съм работила с Него. В.К.: Значи те, песните, са дадени по-ниско, а не както Учителят ги е дал? Л.Т.: Ами защото и тя пее ниско. В.К.: Това е Ирина Кисьова190, която е алт. И тя е чехкиня, и не знае български език. Л.Т.: Тя не е сопран. Тя е алт. В.К.: Тя е алт. Л.Т.: Не само това. Асенчо Арнаудов е инструменталист, Кирил Икономов - инструменталист, всички са инструменталисти, никой не е певец, нямат хабер от певческо изкуство. А Учителювата музика е певческа, вокални произведения, нямаше нито един певец около Него, все инструменталисти и затова има много груби грешки, дилетантски грешки. Той е бил обиколен от дилетанти по отношение на пеенето. Друго е, ако аз дам нотите с песните на Учителя, които съм записала лично, на моите колеги, големите артисти: Борис Христов, Никола Гяуров и сопраните. Стях ще се разберем. Ама тези, те не са даже и в България, правят кариера в чужбина, вземат много пари и не се интересуват от нещастната България, която е затънала икономически с двата си крака. В.К.: Ясно, да. Значи на този етап ние се разбираме така: че Вие ще ги препишете нотите сама. Л.Т.: Да, ще препиша, да. В.К.: Във Вашата тоналност на изпълнение. Л.Т.: Тръгнахме ли сега да идваме до преписване, става много сложно, а аз пък
към текста >>
470.
188. Коментар на снимките от архива на Лилиана Табакова
,
,
ТОМ 34
СНИМКИТЕ ОТ АРХИВА НА ЛИЛИАНА ТАБАКОВА В.К.: Ясно, да. Сега, ние коментариите приключихме с първата част. Сега идва ред на документацията. Кой е този човек? Л.Т: Той е завършил в Индия. В.К.; Значи това е доктор Шмидт, така ли? Л.Т.: Доктор Шмидт, пишете доктор Шмидт. Аз търся сега договора за квартирата ми, навярно съм го забутала някъде. В.К.: Написахме „Доктор Шмидт от Берлин”. Л.Т.: А-а, Вие четохте! В.К.: Четох, да знам. Сега тука виждаме снимки, отбелязано, че са от „Севилският бръснар”. Това е рецензия, а това са снимки след Паневритмия. Л.Т.: След Паневритмия Учителят застава в средата, всички пеят една обща песен. Сега тука Той по-малко се вижда. В.К.: Тука виждаме... Л.Т.: Това е Катя Зяпкова, това е брат Христов, това съм аз. В.К.: Сега другата снимка се вижда по-добре. Л.Т.: Пак е същото, само че тя се е отдръпнала. В.К.: Вие сте с шапката, до Вас е Учителят. Л.Т.: Учителят. Това е дъщерята на едно семейство там. В.К.: Тази коя е тука? Тука, коя е тази, изправена до Учителя? Л.Т.: Това е сестра Балтова, Учителят, пак същата сестра, аз, брат Христов и всички пейме общо. В.К.: Да. Л.Т.: В средата. В.К.: Сега тука, освен тези снимки имате ли и други снимки с Учителя, на друго място? Л.Т.: Имам, разбира се. И в сандъка имам, но трябва да отворя, да ровя! В.К.: Ами трябва да отворим. Трябва с мен да отворите и да проверим. Сега тука Вашите снимки са от онези години. Л.Т.: Сега. Тука съм във Варна, отивам към морето. В.К.: Тука сте с пеньоар. Л.Т.: Тука
към текста >>
471.
189. Рецензии за ролите на Лилиана Табакова
,
,
ТОМ 34
РОЛИТЕ НА ЛИЛЯНА ТАБАКОВА Л.Т.: Значи „Севилският бръснар” съм пяла и в други градове. Ето, слагат ме първа. В.К.: Да. Л.Т.: Сега, тука е картина от жената на Симеон Симеонов, а тя се казваше Цветана: душата, като си замине в Невидимия свят, как я води ангелът. Аз тука имам много концерти. Четиридесет и два града обиколих и във всеки град давах концерт. В.К.: Сега тука на френски горе какво пише. Какво е това? Л. Т.: Това е писмо до баща ми от монсеньор (господин) Депорт. Ето това е от L’Ecole normale и какви дипломи съм взела. В.К.: Сега тука какво пише? Мадам Табакова... Л.Т.: Изпяла съм „Етиен Марсел” и тука по автора, в Париж. Сега тука, това са все концерти в различни градове. Много градове обиколих и писаха много за мене. Ето я Людмила Прокопова, ето ме мене, Таня Цокова. В.К.: Сега тука са програми. Л.Т.: Ето „Фиделио”, „Продадена невеста”. В.К.: Това е една много голяма работа. Тя така няма да стане набързо. Аз нямах представа какъв обем е този материал. Тука вече Вие сте. Л.Т.: Ще ги обърна. В.К.: Това е цветна снимка, цветна снимка на пианиста... Л.Т.: Да, да, видяхме пианиста Венцислав Янков, че получава голяма премия. Тука - XIII концерт на Държавната филхармония, диригент Карл Бьом. Карл Бьом вече, там пея и аз, пише за всеки солист поотделно. В.К.: Тука Вие сте на ... Л.Т.: Сега съм пак пред пианото, птиченцето пък е на другото ми рамо и са ме заснели. Тука са карикатури. В.К.: Да. Тука са концертни неща. Сега тука Ви виждам, албуми... Л.Т.: Аз
към текста >>
472.
190. Деветата симфония на Бетовен и снимките от представлението
,
,
ТОМ 34
НА БЕТОВЕН И СНИМКИТЕ ОТ ПРЕДСТАВЛЕНИЕТО Л. Т: Ето сега почва „Битието”. В операта ме канят да пея „Деветата”. Имам покана от Филхармонията. В.К.: Да. Л.Т.: Вие сте го видели. В.К.: Да. Л.Т.: А същевременно пея с Учителя „Битието”. В.К.: Да, значи има и едното, и другото. Да, Бетховен тука е... Л.Т.: А тука, ето го композитора Георги Димитров, ето го Любен Минчев, ето го и тука. В.К.: Да. Л.Т.: Така, на тъй да бъде, по дължина. Сега... В.К.:... това е... Л.Т.: ... .Деветата” от професор Христо Панчев - разбор на „Деветата”. Той пусна ученици от Музикалното училище това да го продават, когато пеех „Деветата”. Но Учителят направи разбор на „Деветата”. Сега тука прочетете какво пише: това и това. В.К.: Сега в „Деветата”: „Прегърнете се, милиони!. „Деветата симфония” от Бетховен по текст на Шилер. По този начин тя ще излезе от концертните зали, за да внуши на народите онези идеи и чувства, които са вложени от двамата големи гении на човечеството. Одата на Шилер към радостта206 е дала великолепна възможност на Бетховен не просто да илюстрира със средствата на музиката идеите на поета, а да изрази в „Деветата симфония” по един космически, може да се каже, начин, в основата на философията си: бодрост, мъка нетърпима, помощ в нищета и мрак, клетва вечна нерушима, правда към другар и враг, за платена скръб, дори смърт на подлата измяна, слава на дела добри. Една паметна вечер на 17 май 1824 г., „Кертентон театър” във Виена, претъпкан от публика, избухна в
към текста >>
473.
192. Оценките в дипломата на Лиляна във Франция
,
,
ТОМ 34
ДИПЛОМАТА НА ЛИЛИАНА ВЪВ ФРАНЦИЯ Л.Т.: Сега, ето моите бележки. В.К.: Тези бележки какво представляват? Л.Т.: Сега тука брат Христов е нямал лист и е писал на гърба на снимка на Венцислав. Първият ми урок по „Битието”. Учителят ме извиква, вече аз влизам с цигулката. Дава ми ключ да живея на Изгрева. И той пише, само че почеркът му по-мъчно се чете. В.К.: Да, това нещо ще го прочетем после, виждам го. Виждам го какво представлява, ще го приберем. Така, следващото, което следва като документ? Л.Т: Сега, двойна телеграма - директорът е Аугуст Манжо, диктува на своята секретарка: „Цветана получи диплом по пеене с поздравление на жури[то]. Трябва да остане още една година в L’Ecole normale, като прекара ваканцията със семейството на monsieur Депорт, който я кани.” В.К.: Значи оставате във Франция. Я, я прочетете на френски Вие телеграмата! Л.Т: [Чете] „Cvetana obtenu diplome chante avec felicitation de jury. Doit rester annee prochaine chez Professeur Deportes pour reposer, lettre suit.” На телеграмата пише, че следва писмо. Следва писмо. Да го чета ли на френски? В.К.: Прочетете го, за да го имаме като документ - произношение на френски език. Л.Т: [Чете] „Monsieur, et ici que je vous ai telegraphie. Votre fille Tsvetana [a] obtenu aujourd’hui le diplome de chant avec felicitations du jury. Nous estimons que Mademoiselle Tabaco[va] pourra faire une belle carriere de cantatrice en poursuivant ses etudes pendant un an. II serait tres regrettable qu'elle soit rappelee
към текста >>
474.
197. Покупката на „Изгревът“. Обиските. Кога и как се изпълнява „Битието“
,
,
ТОМ 34
„ИЗГРЕВЪТ“. ОБИСКИТЕ. КОГА И КАК СЕ ИЗПЪЛНЯВА „БИТИЕТО“ Л.Т.: Отворете Вашата песнопойка и ще видите: след „Битието” следва „Вену Бахар” („Вътрешният глас на Бога”). В.К: Да. Сега идеята каква е, да не се дават, така ли? На Вас Ви е трудно да ги препишете ли? Л.Т.: Ами иска време и после такива, специални моливи. Аз пиша със специални моливи, а сега ги няма. В.К.: Сега, тази идея, която миналия път я разработихме, е много хубава. Защо? Ние трябва да дадем всички песни: „Битието”, дванадесетте песни, онези три и още други. Тука аз нося списъка, който Вие сте дали. Л.Т.: Тука с „Битието” са единадесет, а дванадесетата е „Молитвата”. А бях я дала на Йоанна Стратева. В.К: Нали те са дванадесет плюс три, които не сте дали? Сега, както Вие сте дали тука в тази песнопойка, понеже има малки корекции - такива редакторски грешки, които ние трябва да ги поправим, това е едно. Второ, аз искам сега да бъде всичко, нали, пълно, отделно да бъде пълно. Л.Т: Вижте какво, в новите песни няма грешки, даже има и динамични знаци. В.К: Ами защо ми казахте, че има, че има тука някои редакторски грешки? Л.Т:. Кой Ви каза? В.К: Така знам, че има тука някои редакторски грешки. Л.Т: Може би на старите песни. Може на някои от новите да има някъде. В.К: Някъде има и затова. Л.Т: Трябва да прегледам. В.К: Затова аз искам да направим така: да се даде както е за цигулката и както и за Вашия колоратурен сопран. Сега един въпрос. Може ли на една... Л.Т: Тука ще се препишат едните, ниските, а
към текста >>
475.
206. Песента „Писмото“
,
,
ТОМ 34
Л.Т: Има една песен от Учителя, Той я е дал за трите свята - за Любовта, Мъдростта и Истината. Аз съм я разширила, а Учителят ми даде това право. Ето как. Той каза: Когато Любовта царува, смут не става. Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава. Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее.224 И спира до тука. Но аз намерих в беседите на Учителя и прибавих още, за да станат пет добродетели. Тука са Любов, Мъдрост, Истина. Остават Правда и Добродетел. И запявам на същата мелодия продължавам: „Когато Правдата царува, тя въздава” Тя е строга, тя не е като Любовта. Тя веднага въздава правда. И „Когато Добродетелта управлява, грехът не се нарушава.” И се получиха пет добродетели. Още два стиха прибавих. Но прибавих още един стих, защото Учителят каза по-нататък: „Хората са нещастни, защото нямат будическото тяло.” А будическото тяло се получава от соковете на петтях добродетели. Ако човек прилага в живота си тия пет добродетели: Истина, Правда, Любов, Мъдрост, Добродетел, той ще изработи будическото си тяло, което е най-висшето и ще получи една цялостна композиция, много хубава. Във време на съборите я изпълнявам. Значи най-високото тяло на човека, което трябва да постигне, това е будическото тяло, в което живее Бог. ___________________________ 224) Забележка на съставителя Вергилий Кръстев: Това е песента „Писмото”. За нея виж „Изгревът ...”, Т. 1. София: Житен клас, 1993, с. 513-514, 541-550, 686. ISBN 954-799-183-3. Доказателство за „Писмото”, пак там,
към текста >>
476.
240. Окултно-мистичната Школа по пеене
,
,
ТОМ 34
ПО ПЕЕНЕ В.К.: Сега аз искам да питам нещо друго. Понеже миналия път ставаше въпрос за Вашата Школа по пеене. Вие я имате напечатана. Вие миналия път и преди няколко пъти ми я предлагахте. Аз не пожелах да я взема, защото не й беше дошло време да работим с нея. Аз миналия път прегледах отгоре-отгоре във Ваше присъствие. Но аз искам да Ви задам някои въпроси, да се ориентирам Сега първият въпрос. Как се дойде до този материал и да се напише този материал? Това бяха от частни разговори. Каква беше идеята? Л.Т.: За Школата ли? В.К.: Да, за Школата. Л.Т.: Учителят, когато даваше „Четвъртия ден на Битието”... А четвъртият ден е създаването: Бог-Отец създаде голямото светило - Слънцето, Луната и звездите. Тогава още преди да засвири Четвъртия ден и да го пее, Той даде за задача на мене и на брат Христов да работим върху създаването на Нова музикална окултна школа по пеене. Затуй, защото когато аз бръкнах в чантата да вадя тетрадката си, показа се една Школа (носех я вътре) от Вакай242, тъй се казва авторът, италианец, и Учителят видя тази Школа и посегна да иска да я види. И аз Му я дадох. Той отвори и имаше на три езика: немски, френски и английски като предговор. Той ми каза да преведа френския. И вътре пише: „Аз работя с учениците си не само с вокали, защото ако извадя гласа в маската да звучи тука само с вокали, те получават много лоша дикция” - не можеш да разбереш какви думи пеят. Защото когато пеят само вокали (без съгласните): а, е, и, о, у, ю и
към текста >>
477.
244. Основата на Учителювата Школа. Подреждане и обяснения, упражнения
,
,
ТОМ 34
УЧИТЕЛЮВАТА ШКОЛА Л.Т: А-а, значи това е най-важното нещо. Това е основата на Учителювата школа. В.К.: Това е шестнадесета [глава]. Л.Т: Значи, когато поема въздуха, напълня дробовете, разтварям долните ребра, като че ли искам да хвръкна, прибирам мускулите на диафрагмата, корема навътре и подпирам (без да турям корсет, както някои пълни като Христо Бръмбаров си слагат корсет, за да може да подпира), и запявам. Но дихателна постановка: значи след напълване с въздух, заставаш и запяваш при туй дихателно упражнение и го държиш до края на пеенето; и второ поемане - пак, пак по същия начин, никакво отпускане, всичко това е стегнато и (с „арроддю” се казва на италиански245) непременно с опора. Без опора не може да се пее, особено височини. Когато Мазаров скъса в „Бохеми”, Желю Минчев го пита: „Ти подпря ли тона отдолу?” Той не го е подпрял, затова скъса до-то. В.К.: Така. Значи това е главата „ВДИШВАНЕТО И ИЗДИШВАНЕТО ПРИ ПЕЕНЕ”. Вече е ясно. Л.Т: Не сте музикант. В.К.: Аз не съм музикант. Чета по-нататък: „ЗАДЪРЖАНЕ НА ВЪЗДУХА”. Това е също глава - „ЗАПЯВАНЕ”. Л.Т: Самото запяване как става. В.К.: Вие тук трябва ли да документирате така с някои снимки нещо, със скици за гласната кухина? Не? Не е необходимо? Л.Т.: Не, най-много мога да демонстрирам с моя глас. Аз мога да дам и кривото пеене, но мога да дам и правилното. Аз мога да го направя. И не ми вреди, защото съм майстор. Веднага отхвърлям кривото. В.К.: Да. Л.Т.: Но мога да го демонстрирам, да го чуят. В.К.:
към текста >>
478.
245. Специалните упражнения към Школата
,
,
ТОМ 34
КЪМ ШКОЛАТА Л.Т: Имам нотен прелюд246 към това. Искате ли да го видите? Но Вие от ноти не разбирате. В.К.: Аз от ноти не разбирам, но аз ще знам, че към това нещо трябва да се прибавят дадени ноти. Л.Т.: Чакайте, ще Ви ги покажа. В.К.: Момент, дай да го сложим тука. Аз искам, нали точно за това говорихме... Л.Т: Пъхнете го там. Ще Ви покажа. В.К.: Да видя какво представляват, нали. Л.Т: Това ми го даде Учителят, аз да го направя. В.К.: Кое? Да. Л.Т: Защото само туй, нищо не е още. В.К: Да. Л.Т: Аз трябва да дам специални упражнения за постигане на това. В.К.: Така. Това е въпросът, че трябва да се прибави нотният текст. Л.Т: Е, ще Ви покажа сега нотният текст. В.К.: Но трябва да ми го покажете, аз мисля, че е само това. Л.Т: Не е вярно. В.К.: И затова Ви питам. Трябва наистина да се прибави и да се добави, защото усещам, че нещо така не върви. Трябва да се прибави. Ама нали не съм музикант, добре. Л.Т: Той каза да се наричат „пиерини” или „петрини”. В.К.: Добре, ясно. Сега това е нотният текст. Л.Т: Четири вида гласове. Ето. В.К.: Вие само в едно копие го имате, така ли? Л.Т: Ето. Сопран, тенор. Първо упражнение. В.К.: Първа гама. Л.Т.: „Аз ще се уча добре, добър ще стана”. Ще мисля. И с акомпанимента на пианото. В.К.: Да. Това е за сопран, тенор, първо упражнение. Л.Т: Да. В.К.: По-нататък. Л.Т: Упражнение. След това - трето упражнение. В.К.: Те са отбелязани, нали? Трето. Л.Т.: А, значи туй, което казахме в Словото, тука ще се прилага вече, ще се
към текста >>
479.
268. Документите на една певица
,
,
ТОМ 34
ЕДНА ПЕВИЦА В.К.: Сега, тука виждам една снимка. Кой е военният? Л.Т: Този е Ганчо Генчев, дето носи китарата си. Тука е пак Мърчаево, ама околностите на Мърчаево. В.К.: Щото виждам тука Учителят се движи. Л.Т: Учителят, да. В.К.: Какъв е този? Л.Т.: Ганчо Генчев. В.К.: Ганчо Генчев, да, понеже аз не го познавам. Л.Т.: Наш брат, който не е жив сега. Туй е пак в Мърчаево. В.К.: Да, виждам аз, че е Мърчаево. Да. Тук Учителят е или на Рила, или на Витоша. Пак латвийци виждам, латвийци. Това е Пампоров, това е брат Боев, това е Катя Грива тука, Кирчо Лъвчето, аз ги познавам тука. Това е Славянски. Ето го този, Крум Въжаров. Аз ги познавам тука. Тая снимка не съм я виждал. Това е вероятно или на Изгрева... Това е Зяпкова. Л.Т.: Катя Зяпкова. В.К.: Това е Симеон Симеонов. Аз ги познавам. Л.Т: Група братя и сестри, така. В.К.: Да, ясно. Л.Т: Каквото си записал, всичко си седи, не излиза наяве. В.К.: Да, аз съм го направил още в 1970 г., а сега е 1990 г. - преди двадесет години, то седи при мене и то се пази. Ама досега може ли да се печата нещо? Не може. Л. Т: Защо да не може бе? В.К.: Ами досега не можеше. Нека сега да напечати неговият син, нека синът му да напечати на баща си. Л. Т: Дали ли сте му на него? В.К.: Ама той да си го е направил. Нали му е син. А-а, ама той беше в Пловдив, Благи, синът на Жечо Панайотов. Аз, Вергилий, ходих и работих при баща му, нали? Да върша работата на Благи, та свърших работа на Жечо Панайотов. Свърших сам това. И сега нека да
към текста >>
480.
271. Защо не се направи магнетофонен запис на гласа на Лилиана?
,
,
ТОМ 34
СЕ НАПРАВИ МАГНЕТОФОНЕН ЗАПИС НА ГЛАСА НА ЛИЛИАНА? В.К.: А между това време Вие трябва да помислите: аз искам да направя запис на Вашия глас. Аз ще донеса един специален микрофон, не този, а друг специален микрофон, да Ви направим запис. Бихме ли могли да направим запис, както изпълнявате тези песни? Л.Т.: Тука вече ще си помисля, защото то е свързано с окултните принципи на Учителя. В.К.: Вие това ще си помислите. Л.Т.: Да, ще си помисля. В.К.: При положение, че решите, да запишем нещо. Л.Т.: Не ща да го пъхам в тия ролки. В.К.: Но все пак ще Ви имаме гласа. Л.Т: Аз сега в момента мога да пея Учителювите песни. Не само тях, но и най-трудните арии. Има една ария от Венченцо Белини, опера „Сомнамбула”. С тази ария е излизала Мария Калас262, ако (аз четох нейната биография) и нейният режисьор Висконти263 я е обличал със специален костюм за тази ария. „Сомнамбула”. Вие знаете какво означава: че става и ходи по корнизите и по балконите, и се прибира в леглото. Тази ария аз я имам с много сложни каденци. А тя не е могла да ги пее тия каденци, които аз имам. Тя е пяла с по-прости каденци. Защото тя пееше не само колоратурен репертоар, но тя се спусна да пее даже „Тоска”, която е за драматичен, лирико-драматичен сопран, спинтов. И затова и нейният „Севилски бръснар”, и нейната Лучия не може да стигне истинския колоратур, защото тя се спуща даже да пее Кармен, която е за алтов глас. Тя искаше да бъде космополитен глас. Но не можа да издържи, защото тряваше да отслабне,
към текста >>
481.
311. Един пример за ревност
,
,
ТОМ 34
ЗА РЕВНОСТ Л.Т: Аз съм правила тука хороскопи, ама по тази наука, по Кабалата на Учителя. Имаше една зъболекарка (Тя си отиде в другия свят), много магнетична сестра. Нейният мъж беше главен лекар на XV поликлиника, един дебел, с шкембе беше. Той имаше брат в Прага и се беше оженил за чехкиня. Добре, ама чехкините някога се проявяват в лекота към други мъже. Неговият брат в Чехия живееше и умря. А неговата жена-чехкиня роди едно момиченце. Кръстиха го Елена. Като умря брат му, тукашният лекар (главен лекар на XV поликлиника) взе момиченцето от жена му, за да го спаси, защото жена му всяка вечер ходеше с разни мъже. И го прибра при себе си. И тая зъболекарка ми е плакала на рамото, аз отивах да си правя зъби при нея: „Представи си, сестра Лилиана, ...” Сядахме до печката, не ме пущаше да си отида. Сега, понеже е в другия свят, затова. После аз не казвам как се казва, че да правя клюка. „Представи си, аз ревнувам туй момиченце от мъжа ми и не мога да го търпя.” - „А-а, викам, дума да не става.” - „По цели нощи не мога да спя. И си викам: „Дяволът е влязъл в тебе.” Направи ми изчисление!” И аз направих на момиченцето. „Ама кой ти каза бе?” Ами кой ми каза - сама наука ми каза. Момиченцето отиде при майка си в Прага, защото хареса я един сериозен мъж и иска да се ожени за нея, а майката трябва да й даде чеиз, trousseau. И туй момиченце тръгна. Натовари я във влака с най-хубави неща за сватба бъдеща. А когато влязоха, да искат да турят мито на границата и
към текста >>
482.
312. Хиромантия
,
,
ТОМ 34
Това е много голям труд, много голям материал. Л.Т: Ами аз непрекъснато съм в работа, непрекъснато. Всяка неделя тука се чете беседа. Щом има нещо за буква, нахвърлям се веднага и снасям. И вижте колко материал имам. И това е само от Учителя. Аз така направих изчисление, най-напред се упражнявах на Наполеон Бонапарт и моето изчисление е най-вярно, много хубаво. В.К.: Да. Л.Т.: Защо завършва той заточен в Света Елена? Да! Въпреки че на двете си ръце той има сатурнова линия, която влиза в средния пръст чак до другата фаланга. А сатурновата линия влезе ли в сатурновия пръст, това значи заточение. Това го казва Учителят. Защото имам друга тетрадка, хиромантия. Учителят започва така: „И тръгна един мъдрец да търси мъдростта на вековете, и обиколи цялото земно кълбо, и никъде не намери тая мъдрост. И тогава той срещна един мъдрец с голяма брада и му каза: „Къде си тръгнал?” - „Тръгнал съм да търся мъдростта.” - „Ами тя - каза - е написана на двете ти ръце, мъдростта. Ето я тука на ръцете ти.” Ами тя, каза, е написана на двете ти ръце, мъдростта. „Ето я тука, къде си тръгнал да я търсиш!” Така почвам. Имам отделно какво говори палецът на ръката ти, имам какво говори Юпитер, Сатурн, Слънцето, Меркурий и всичките полета и възглавнички под всеки пръст (Под всеки пръст има възглавничка), а това са извори на, творчески извори под всеки пръст. Ако ги няма тия възглавнички, ти не си творчески дух. И вътре има главните линии. Например мойта Марина, снощната, когато
към текста >>
483.
Изгревът - Том 35. Посвещение
,
,
ТОМ 35
ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ Спомени на съвременници и последователи на Всемировия Учител Беинса Дуно Том 35 Д-Р ГЕОРГИ ВЪЛКОВ МИРКОВИЧ (1825-1905) - участник в Униатското движение, просветител и заточеник: Архивни и печатни свидетелства Събрал, записал и съхранил Вергилий Кръстев Издателство Житен клас София, 2020 * * * И тъй, основната задача на човека е да даде ход на Божественото в себе си и да го разработи. Много от съвременните християни са дали ход на Божественото в себе си, вследствие на което живеят добре. Практически те са разрешили този въпрос. Като ви се говори така, не считам, че нито един от вас не живее по Божествено и не изпълнява волята Божия, но казвам, че ви трябва нещо повече от това, до което днес сте достигнали. Мислите ли, че това, което сте достигнали днес, е достатъчно, вие ще се спрете. Спрете ли на наклонена плоскост, на каквато се намирате сега, вие ще се търколите надолу. Всички хора се нуждаят от растене, от развитие, от разширение на душата и повдигане на духа. Човек не трябва да казва, че това, което има, е достатъчно. Три вида съзнания. 21 лекция от Учителя, държана на 7 април, 1926 г., в г. София. - Светлина на мисълта. Лекции за Общия окултен клас на учениците от всемирното бяло братство, 5 година (1925-1926 г.). т. 2. София, 1930, с 158. Георги Вълков Миркович (1825-1905) * ISBN 978-954-9915-34-1 (т. 35) © Вергилий Николов Кръстев!, съставител, 2020 © Ефросина Антонова Ангелова-Пенкова, автор на
към текста >>
484.
Съдържание
,
,
ТОМ 35
35 Д-р Георги Вълков Миркович (1825-1905) - участник в Униатското движение, просветител и заточеник: архивни и печатни свидетелства Посвещение Георги Вълков Миркович (1825-1905) - животоописание в дати / Ефросина Ангелова-Пенкова Панорама от архивни и печатни документи за първия етап от живота на един несломим човек / Ефросина Ангелова-Пенкова Въведение / Вергилий Кръстев 1. Д-Р ГЕОРГИ ВЪЛКОВ МИРКОВИЧ (1825-1905) - БИОГРАФИЧНИ МАТЕРИАЛИ В АРХИВНИ И ПЕЧАТНИ ДОКУМЕНТИ 1.1. Д-р Георги В. Миркович / Тодор Бъчваров. - В: Виделина. Г. 3, 1905, кн. 7-8, с. 178-185. 1.2. Поменик на Българското книжовно дружество: Георги Вълков Миркович - доктор по медицина. - В: Летопис на българското книжовно дружество. Г. 6-8, 1905, кн. 6, с.89. 1.3. Д-р Георги Вълков Миркович. - В: Табаков, Симеон Киров. Опит за история на град Сливен. Т. 2, Политически, духовен и икономически вървеж на сливенци от старо време до днес. София: К-т Историята на гр. Сливен, 1924, с. 230-238. 1.4. Д-р Георги Вълков Миркович (1928-1905) / Стефан Гидиков-син. - В: Той не умира. Сливен на безсмъртните си синове. София: К-т за въздигане паметник на воевода Хаджи Димитър, 1935, с. 250-267. 1.4.1. Стефан Георгиев Гидиков-баща. - В: Табаков, Симеон Киров. Опит за история на град Сливен. Т. 2, Политически, духовен и икономически вървеж на сливенци от старо време до днес. София: К-т Историята на гр. Сливен, 1924, с. 569-571. 1.4.2. Стефан Стефанов Гидиков-син. - В: Табаков, Симеон Киров. Опит за
към текста >>
485.
Георги Вълков Миркович (1825-1905) - животоописание в дати / Ефросина Ангелова-Пенкова
,
,
ТОМ 35
(1825-1905) Животоописание в дати1 1825 година2 Роден на 10 март в Сливен, от втория брак на Вълко Мирков (от село Стралджа) и Койна Русева (от село Раково). Има доведени братя Димитър и Атанас, и природени братя и сестри - Нойко (умира малък), Иванка, Русчо (Руско), Костадин (умира малък) и Стефана (близначка на Г. Миркович - умира като пеленаче) 1830 година Семейството се преселва във Влашко, в Браила. 1833 година Завръща се в Сливен. Постъпва в училището на известния учител Димитър Кешиша. 1840-1841 година Посещава основното килийно училище в Сливен при българофоба Георги Цукала, но скоро напуска. Заминава за Котел, и учи при съгражданина си Сава Илиев Доброплодни, с Иван Михайлов Панов (Карапанчев) и Лука Данчев. 1843 година Завръща се в Сливен, с желание да продължи учението си в Цариград, но баща му го оставя на работа в дюкяна си, на Аба пазар. 1847 година Избран за стипендиант в Киевската семинария и заминава за Киев. На 4-и октомври 1846 г., д-р Иван Селимински изпраща от името на българската община в Букурещ едно прошение до Порфирий Успенски, влиятелно лице пред руския Свети Синод, за приемане на 12 българчета, посочени поименно, в Киевската семинария като стипендианти. В училището се запознава с Драган Цанков от Свищов, Сава Филаретов от с. Жеравна и Иван Кишелски от Котел. В края на годината, след около 6 месеца, напуска училището и заминава за Цариград. 1848-1851 година Новината за смъртта на баща му го връща в Сливен. Получава наследството
към текста >>
486.
Въведение / Вергилий Кръстев
,
,
ТОМ 35
Кръстев 19.IX.2013 г. гр. Своге 1. Днес, на 18 септември 2013 год. в 2130 ч. завърших подреждането на том 122 за д-р Георги Миркович от гр. Сливен. Днес, 19 септември 2013 г. приготвям тези напътствия за читателя. Без да ги прочетете и да ги запомните не може да ви се отвори този том за вашето съзнание. Това е изключено. Имам опит в разстояние на цели 50 години в тази област. И в Евангелие от Лука (24:45) се казва: „Тогава им отвори ума, за да разберат писанията.” 2. Този том е за борбите на българите за черковна независимост и получаването на политическа свобода. Едното течение е смятало, че с четническата стратегия ще могат да вдигнат българите на възстание. Това е невъзможно, защото Османската империя е голяма сила за онова време. Другото течение е настоявало да се организира народа отвътре за възстание. И този опит е несполучлив не само поради предателството, но поради това, че не може да се воюва срещу редовна турска армия. Третото течение е да се подготви българския народ чрез просвета, чрез говорим и писмен български език, отваряне на училища с български учители. Четвъртото течение е за добиване на черковна независимост, за българска екзархия, чрез която ще се признае съществуването на българска народност, за да се иска след това политическа независимост за българите. Петото течение е, че трябва да се накара турското правителство, както и Русия, която подържа гръцката патриаршия, защото смята, че чрез християнската църква може да обедини
към текста >>
487.
1.1. Д-р Георги В. Миркович / Тодор Бъчваров. - В: Виделина.
,
,
ТОМ 35
В. МИРКОВИЧ Тодор Бъчваров В: Виделина. Г. 3, 1905, кн. 7-8, с. 178-185. „И чух глас от небето, който ми казваше: Пиши: Блажени мъртвите, които умират от нине в Господа. Ей, казува Духът, да си починат от трудовете си, и делата им ходят след тях.” Откровение на Св. Йоана, гл. 14, cm. 13. Уважаемият старец, г-н Д-р Георги В. Миркович, редактор-основателя на „Виделина” не е вече между живите - между тия, които сме го познавали и окръжавали. Той се загуби за нашите физически очи - умря. Не! - пресели се, отиде в Небесния мир, дето няма физически терзания, плач и ридания. Замина в дворовете небесни за отмора и покой. Умря неговото тяло, изгасна физическият живот, що бе пред нашите очи; но той е жив и днес вкусва насладите на свободен духов живот. Не е ли това за него по-добро, а за нас утешително? Защо да тъжим, защо да леем сълзи, защо да се покриваме с черно? Но ние скърбим за раздялата, за милите спомени; не жалим за някаква загуба: смъртта не е край, а врата на безконечността. Всинца през нея ще минем - тъй е Бог отредил, за туй е най-добро! Заспиваме, за да се събудим пак - раждаме се в тялото, работим за нуждите наши и на ближните си; падаме, ставаме - придобиваме опитност, приготвяме своята бъднина и когато се уморим от живота, иде смъртта да ни освободи от товарът, за почивка, за разчет, за да вкусим плодът на животния труд. А след туй се пробуждаме - раждаме се за работа в нов живот, ново физическо съществуване. Колко велик е тоя вървеж, тоя път
към текста >>
488.
1.3. Д-р Георги Вълков Миркович. - В: Табаков, Симеон Киров. Опит за история на град Сливен.
,
,
ТОМ 35
ВЪЛКОВ МИРКОВИЧ Симеон Киров Табаков В: Опит за история на град Сливен. Т. 2, Политически, духовен и икономически вървеж на сливенци от старо време до днес. София: К-т Историята на град Сливен, 1924, с. 230-238. За да завършим периода на българското революционно движение, ръководено от външни организации между българските емигранти в Белград, Влашко и Русия, като епилог на което може да се счита Бузлуджа, ще дадем някои бележки за двама от първите организатори и предвестници на българските комитети, с огнища в самата България - Д-р Георги Миркович и Анастас х. Добрев. Д-р Миркович не е само революционер, Като истинско чадо на времето си, той е работил в разните отрасли на пробуждането ни. Ето защо, ние го виждаме още като черковен деец, директор на гимназия и инициатор за отваряне на училища, публицист и филантроп, а в областта на науката и специално медицината - въводител на хомеопатията у нас. Д-р Миркович се е родил в 1825 г. през месец март в Сливен. Баща му Вълко, по произход от близкото на Сливен село Стралджа, се е занимавал с обущарство и търговия с вълна. Майка му Койна е била от преселените в Сливен работни българи из разсипаното от кърджалиите село Раково. В 1830 г. малкият Георги, заедно с много свои съграждани и с родителите си, се преселва във Влашко, в основаното от сливенци заселище Берязка (до Плоещ), но не след много завръща се в Сливен и постъпва на учение при известния тогава учител Кешиша. Оттук, жаден за по-добра наука, той отива в Котел,
към текста >>
489.
1.4.2. Стефан Стефанов Гидиков-син. - В: Табаков, Симеон Киров. Опит за история на град Сливен.
,
,
ТОМ 35
ГИДИКОВ - СИН В: Табаков, Симеон Киров. Опит за история на град Сливен. Т. 2, Политически, духовен и икономически вървеж на сливенци от старо време до днес. София: К-т Историята на гр. Сливен, 1924, с. 544-545. През 1897 г. се полагат основите на най-сериозното през тия години списание „Живот”, с редактор-издател Стефан Гидиков, което продължава до 1899 г. Списанието „Живот” бе месечно илюстровано научно-литературно”. Списвало се с рядка вещина, на каквато се радва и самият му редактор-издател, и отговаряло на модерните западни списания (особно на английското Review of Reviews). И до днес това замряло по парични средства списание не е надминато от някои по-нови български списания, каквито напоследък охотно почнаха да никнат и чезнат, ограничени в сухи догматични рамки, или имащи пред очи чисто спекулационни разчоти. Списанието „Живот” първо между другите подхвърли на критически разбор злободневния тогава български социализъм, който през това време действително беше своеобразен български. В списанието „Живот” участвуваха мнозина млади сливенски сили, между които и студентите по френска литература в Париж Ив. Стойнов и х. Николов (днес покоен и погребан в Париж). Редакторът му Стеф. Гидиков (р. 1872 г.), западен възпитаник, внук на Руско Миркович и син на споменатия вече, заслужил през духовното ни възраждане обществен деец Ст. Гидиков, днес е обещающа сила из полето на социал-економическите ни и политически въпроси. Опитал се отначало в поезията с редица
към текста >>
490.
1.11. Доктор Георги Миркович - съосновател на Българския червен кръст / Вергилий Николов Кръстев
,
,
ТОМ 35
МИРКОВИЧ - СЪОСНОВАТЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ЧЕРВЕН КРЪСТ Вергилий Кръстев Роден в гр. Сливен през 1825/26 г. в селско-занаятчийско семейство от баща Вълко, занимавал се с обущарство и търговия с вълна, и майка Койна, преселена из опожареното от кърджалиите село Раково. След Руско-турската война от 1828 г. и подписания след това Одрински мир през 1830 г. семейството се преселва във Влашко до гр. Плоещ, но се връща отново в Сливен, научило урока си за родната стряха. Георги учи в родния си град при тогавашния учител Кешиша, а по-късно и при гръцкия учител Цукала - отявлен гръкофил и българомразец, изпитвайки на гърба си побоища и унижения. През 1840 г. заминава да учи в гр. Котел при Сава Доброплодни и се връща в гр. Сливен през 1843 г. и желае да учи в Цариград, но баща му го оставя в дюкяна да продава вълна, за да научи, че всяко нещо, което се дава трябва да се заработи. През 1847 г. заминава с издействана стипендия от д-р Селимински за Киев, където постъпва в семинария заедно с Драган Цанков и Сава Филаретов, с последващо полувековно сътрудничество с тях. Тук престоява една год. и незадоволен от лошите битови условия, при което много българчета се разболяват и умират, той напуска Киев с цел да се лекува и заминава за Цариград, където го сварва вестта за смъртта на баща му. Връща се в Сливен, взима част от наследството си и се завръща отново в Цариград да учи, оставайки русофил до последните си дни, но помни винаги, че онова, което се предлага не всякога отговаря на
към текста >>
491.
2. УНИАТСКОТО ДВИЖЕНИЕ И УЧАСТИЕТО НА ГЕОРГИ МИРКОВИЧ В НЕГО
,
,
ТОМ 35
И УЧАСТИЕТО НА ГЕОРГИ МИРКОВИЧ В НЕГО 2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897. 34 с. 2.2. Клетва на Йосиф Соколски пред папата / прев. д-р Георги Миркович. - В: Селимински, Иван Георгиев. София: НБКМ, БИА, ф. 28, а.е. 24, л. 35-36. / преписал Вергилий Николов Кръстев. Също и в: Известия на Българското историческо дружество, 1924, кн. 6, с. 152. 2.3. Тодор Икономов и униатското движение. - В: Икономов, Тодор. Мемоари, подб., ред. Тончо Жечев. София: Бълг. писател, 1973, с. 49-71. (Библиотека Български мемоари) 30 януари 1861 година 14 февруари 1861 година 8 март 1861 година 12 март 1861 година Томина неделя [30 април] 1861 година 10 май 1861 година 15 май 1861 година 28 май 1861 година 20 юни 1861 година 29 юни 1861 година 15 юли 1861 година 30 ноември 1861 година Май 1862 година 2.4. Отричане на гръцкия патриарх и унията. - В: Славейкова, Светослава. Петко Р. Славейков. София: Бълг. писател, 1959, с. 72-80. 2.5. Архиепископ Йосиф Соколски в Киево-Печерската лавра / Ст. Станимиров. - В: Духовна култура. Год. 31, 1930, кн. 42, с. 56-65. 2.6. Драган Цанков и Унията 2.6.1. Драган Цанков / Ст. Чилингиров. - В: Български писатели: живот, творчество, идеи. под ред. На М. Арнаудов. Т. 2. София: книгоизд. Факел, 1929, с. 175-185. 2.6.1.1. Драган Цанков (1828-1911) - мястото му в нашето Възраждане 2.6.1.2. Русия и източното православие. Национални домогвания на българите 2.6.1.3. Подбуди на Д. Цанков за
към текста >>
492.
2.5. Архиепископ Йосиф Соколски в Киево-Печерската лавра / Ст. Станимиров.
,
,
ТОМ 35
СОКОЛСКИ В КИЕВО-ПЕЧЕРСКАТА ЛАВРА. Ст. Станимиров82 В: Духовна култура. Г. 31, 1930, кн. 42, с. 56-65. Избягването на архиепископа Йосифа Соколски в Русия На 14 април 1861 год. Йосиф Соколски, когото на 2 с. м. папа Пий IX ръкоположил за архиепископ и апостолически наместник на съединените българи, пристигнал от Рим в Цариград, гдето бил посрещнат много тържествено. Скоро подир това водителите на католическата пропаганда изходатайствували от султана (Абдул Меджид, който умрял на 13.VI.1861 г.) берат, с който новият архиепископ бил признат за миллет-баши (народоначалник) на българите-униати. Това обстоятелство стреснало дори и княза Лобанов-Ростовски, който по онова време бил руски посланик в Цариград и, като че ли, преди това малко се интересувал от въпроса за унията на българите с папата. Изплашен да не би българите масово да преминат в унията и с това да нанесат вреда на Православната църква, княз Лобанов заповядал да се вземат мерки за разтурянето на унията. В същото направление вече работели и водителите (народните представители) на българите в Цариград. Скоро, обаче, и руското посолство и българските представители се убедили, че нищо не могат да направят. „Она (мисията, руското в Цариград посолство) боролис ся унiею столько времени напрасно и без малейшаго успеха.”83 - казва Н. Геров в писмото си от 22.III.1865 г. до Михаил Александрович Хитрово (руски консул в Битоля, а по онова време в руското посолство в Цариград). - Като се намирали в такова
към текста >>
493.
2.6.2. Драган Цанков - представител на българския народ. 2.6.2.1. Покровителят.
,
,
ТОМ 35
- ПРЕДСТАВИТЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД 2.6.2.1. ПОКРОВИТЕЛЯТ В: Пеев, Петко Петков. София: печ. Стоп. развитие, 1944, с. 48-58. (Библиотека Прослава. Нашите водачи ; г. 2, кн. 5) Отблъснал възможността да намери подкрепата на Русия и убеден, че българският народ има нужда от силен покровител, Драган Цанков все още търсешстае тоя толкова желан покровител. Но тъкмо при това търсене случи се нещо съвършено дребно, което се указа съдбоносно. Когато Драган Цанков пристигна за пръв път в Цариград неизвестен и непознат, а при това влачещ и своята печатница със себе си, когато най-сетне след продължителни постъпки той получи толкова очакваното разрешение за откриване на печатницата, пред него се изправи въпроса: къде да я настани? При ония материални възможности, с които разполагаше това първо по рода си печатарско предприятие, за неговия ръководител не беше лесно да се справи с тоя въпрос. И когато му се откри възможност да настани своята печатница в същата сграда, в която се помещаваше католическият манастир Сен Бенедето, той не се подвоуми нито за миг да приеме гостоприемството. И тъкмо това случайно гостоприемство се указа твърде скоро съдбоносно за него. Намерил се в католическото гнездо по едно време, когато борбата между българи и гърци бе в своя разгар и когато сам той бе непримирим противник на гърците, когато търсеше покровител силен и могъщ при започнатата неравна борба, той бе особено затрогнат, когато намери не само съчувствието на католическите среди, но
към текста >>
494.
2.7.4. Дядо Йосиф Соколски избягва в Русия.
,
,
ТОМ 35
СОКОЛСКИ ИЗБЯГВА В РУСИЯ В: Стамболски, Христо. Автобиография, дневници и спомени на д-р Христо Танев Стамболски от Казанлък. Т. 1: 1852-1868. София: Държ. печ., 1927, с. 133-134. Също и в: Стамболски, Христо. Автобиография, дневници, спомени 1852-1879. Откъси. София: Бълг. писател, 1972, с. 157-159. (Библиотека Български мемоари) От тия печални съобщения на Найденова, Христо се наскърби и намръщи, но скоро лицето му се разведри, като чу от Найденова, че народният представител П. Р. Славейков, убедил дяда Йосифа да напусне унията и със съгласието и помощта на руския посланик княз Лобанова, откарал го на 6-того в Одеса, от гдето не се е върнал още Славейков. Освен това, че и съгражданинът им свещеник Григорий поп Минков, с поп Тодора от Видин, са напуснали днес унията и са се върнали в българската църква на Фенер, понеже са се убедили и те в измамата на униатските главатари, тъй като това не било уния, а цял католицизъм. - Голямо събитие! - извиква Христо. - Сега разбрах защо Славейков посещаваше дядо Йосифа. Христо се разбърза, сбогува се с Найденова и се отправи за Балкапан, за да научи подробности по явяването на представителите пред министрите и по отвеждането на дяда Йосифа в Одеса. Тук той узна от самите представители, че обноската на Къбръзлията141 била по-груба от колкото Найденов я разправил; той ги нарекъл фесатчии (бунтовници), за това щял да ги накаже. Те се уплашили и без да му продумат нещо, целунали му скута и си излезли. Относително дяда
към текста >>
495.
2.9. Католическата пропаганда и униатското движение в съчиненията на Георги Стойков Раковски. 2.9.1. Начало движении католицизма и днешното му положение.
,
,
ТОМ 35
И УНИАТСКОТО ДВИЖЕНИЕ В СЪЧИНЕНИЯТА НА ГЕОРГИ СТОЙКОВ РАКОВСКИ 2.9.1. НАЧАЛО ДВИЖЕНИИ КАТОЛИЦИЗМА И ДНЕШНОТО МУ ПОЛОЖЕНИЕ В: Раковски, Георги Стойков. Съчинения, Т. 3. Историография. София: Бълг. писател, 1984, с. 273-280. Знайно е, че Западная черкова, отначала еще разделения си от Възточная зела е едно неуморно стремление за прозелитизма и всякоги е показала, че е готова да употреби всяко средство да би могла да откъса нещо си от възточни християни, православни зовими. Но такова едно нещо до кръстоносно походи тя не можа да сполучи, защото Византийско и Българское царство не й допущаха. Във време же кръстоносних поход тя не загуби благовремие да се възползува и в разстояние владения кръстоносцев на Възток тя успя да обърне в католическа си вяра познати днес гърко-католици, армяно-католици и българо-католици, павликяни зовими. Подир изтребление же власти кръстоносцев на Възток от Асеня царя българската и от византийцев, римская черква непрестанно се е трудила чрез мисинонеров си не само да поддържи в католицизма вишепоменатих отцепников, но еще и да привлачи других. Нейни обаче успехи са се ограничали повеч над гръко-католици и армяно-католици, защото с тях сношения й са били по-лесни поради местоположения им. Български покатоличени павликяни до 1828 л. почти бяха останали заборавени от римская черква и тии се бяха умалили до толкова, щото може се каза, че тии и не съществуваха почти.155 До тях папски мисионери рядко се добиваха и едвам на 7 или
към текста >>
496.
2.9.2. Католическата пропаганда и Йосиф Соколски. - В: Раковски, Георги Стойков.
,
,
ТОМ 35
И ЙОСИФ СОКОЛСКИ В: Раковски, Георги Стойков. Съчинения. избор, характеристика и обяснителни бел. М. Арнаудов. София: Държ. печ., 1922, с. 493-499. (Университетска библиотека; кн. 18) Исуитская пропаганда ся отби и отхвърли от цял Български народ с най-голямое презрение и похуление. В нейната история тая й страница оста ще въ веки зачърнена за безчестните средства и предателства коихто агентите й употребиха при отоманская порта са би могли да заплашят и докарат в отчайвание българский народ та да приемни католицизма им! Никога Рим-поп не е бил тъй смешно излъган и тъй стидно понижен, както в тойзи случай. Агентите на тая пропаганда в България избират едного простака и безкнижника старца инока от Габровки манастир Соколския планини, именем Йосиф, дават му имя Соколски и представят го за едно важно и знамянито лице бългаскаго священства! Съдружва го Г. Боре с двама отчаяни злочестни Българи и завождат го в Рим да го ръкоположи святи Петровий наследник за българо-католишки патрик! Поляшкий комитет прави контребуции за разноските и тръби лъжовно чрез сичка Европейска преса пред цялаго света чи три милиона и половина православни Българи веки пригърнали католицизма и чи другите остали скоро щат следова истое! Папата от голямая си радост за успеха и от любов към новообратените си Българи призовава Дяда Йосифа на обяд, де е бил и бивший Неаполитански цар Франц II ведно с царицата си. Дядо Йосиф не знай друг язик освен български и турски, щото
към текста >>
497.
2.9.3. Ролята на Фенер в угнетяването на българите. - В: Раковски, Георги Стойков.
,
,
ТОМ 35
ФЕНЕР В УГНЕТЯВАНЕТО И ПОГЪРЧВАНЕТО НА БЪЛГАРИТЕ В: Раковски, Георги Стойков. Съчинения, избор, характеристика и обясн. бел. М. Арнаудов. София: Държ. печ., 1922, с. 499-508. (Университетска библиотека; кн. 18) Многото напряганье на Византийская империя, да победи Българите, беше я докарало в едно най-жалостно положение във время когато Турците веки успяха да ся остановят в Бруса. Тя не беше веки империя, нъ една малка област, състояща ся от Цариград и от няколко си села наоколо и крайбрежни градовце! Нъ гръцкая злоба пак не престана против Българите, кои бяха йоще доволно силни. Гръците кату ся караха помежду си за византийский престол и ту една страна ту друга призоваваше Турците на помощ, възбудиха дивите туркестански орди да отворят очите си и да почнат да мислят завладението на Европа. Тии ги подпомагаха явно и против Българите с подзорничество (спионство) и предводителство по непознатите им до тогава български места и предели. Истина чи Българите, сами съюзници имеящи Романите, биха ся и бориха ся юнашки, браниха милото си отьчьство седемдесят и пят години с партизанските боюве на осталите по горите войводи, нъ най-после подпаднаха под турское иго заради несъгласието и раздорите що имаха помежду си, кое повечьто се пак от гръците ся впосяваше в тях чрез срождението което имаха царските и някои си войводски домородства с тойзи вечно неприятелски лукав род! Византийская тогдашна империя, както е знайно, не можи повечь от три месеца да противостои турскому
към текста >>
498.
2.10.4. Писмо на Константин Петров Райнов, 05.01.1961 г. - В: Раковски, Георги Стойков.
,
,
ТОМ 35
КОНСТАНТИН ПЕТРОВ РАЙНОВ160 5 януари 1861 г. Писмо За църковни български въпрос, училищни комисии, и Български книжици или повременно списание на Български книжици. Цариград: печ. Сан Бенедето, 1861, с. 7-8, 21. В: Раковски, Георги Стойков. Архив на Г. С. Раковски. Т. 3, Писма до Раковски 1861. София: БАН, 1966, с. 122. Господине Редакторе! ...Помисли с г. хилен[дарец], че народ от 6 мес[еца] насам вика и иска една комисия, за да измисли средства и да нареди едно българско училище. Комисия църковна великденска съществувала еще. Ето прилика. Г. Хилендарец позива едно народно събрание, за кое пратиха и на мене едно позивателно писмо. Като изложи нужда на една комисия училищна и за да ся промени църковна комисия, г. Хилендарец предложи на събрание да избере членове за те две комисии. Едногласно избраха г. Д. Мирковича, г. К. Хамамджиоглу и мене за членове на училищна комисия. Дойде ред да ся избере и комисия църковна. Тогива г. Г. 3[олотович] рече на събрание: ако т[ърновския] чорбаджия и еди-кой (кого он именом означи и кой с т[ърновския] чорбаджия малко пре [= по-рано] беше излезел от събрание по причина, че имаха работа при В[исоката] порта) не станат членове на новоизбираемата комисия църковна, понеже тия господне не щат да мироват, работа ще ся развали. Горка и понизителна за народа, ала цела истина изрече онзи господин, хотя да по-право и по-остроумно беше да ся кажи, че ако т[ърновския] чорб[аджия] и г. хил[ендарец] със свое си безразсъдно властолюбие
към текста >>
499.
2.10.5. Писмо от Йосиф Генов Дайнелов, 08.02.1961 г. - В: Раковски, Георги Стойков.
,
,
ТОМ 35
ЙОСИФ ГЕНОВ ДАЙНЕЛОВ 8 февруари 1861 г. В: Раковски, Георги Стойков. Архив на Г. С. Раковски. Т. 3, Писма до Раковски 1861. София: БАН, 1966, с. 144-145. Изобличение на К. Ранов162, авторът на печатното отворено писмо до Раковски. Неприятни новини от Стара Загора. Александър Екзарх, агент на патриаршията. Съвети да не бъде оставен той намира. Иска портрет на Раковски. Пълномощното на търновския представител х. Николи Минчоолу. Мъдрословесний господине! ... Следователно поспешавам чрез настоящето си да ви известа някои и други новини, кои вам непременно са нужни, ако в случай сиреч са зауземите да разясните колко чини кратуната на исуитина Райнов. Пратих ви с миналата поща една част от пасквила му. През тая седмиса излезе и кусура и наистинна, както щете видя, предположението, че в остатока ще са открий исуитския г-н Ранов дух, ся откри, но на широко и от далеч, кое иска разяснение пред публиката. Аз не я прочетох поне, както и всички тук, с прочитане, ами всяк от първия член като видя що ще е за стока и ги изпокъсаха. Ранов е цял исуитин, но не казва той, че не е подкупен. За упровергание на тоя приличен за него наслов „подкупник”, що са му отдали, той предлага, че е живял между благородни людие и е земал и по 5000 фр. и пр., както сте видели. Нека кажим, че едно време е живял, както казва той, обаче то време с днешно са не съобразява. Г-н Ранов има 10 и повече месеци, от как не си е зел заплата от правителство. От друго някое място никакъв доход, знайте
към текста >>
500.
2.10.13. Писмо от Тодор Николов Шишков, 30.08.1861 г. - В: Раковски, Георги Стойков.
,
,
ТОМ 35
ТОДОР НИКОЛОВ ШИШКОВ181 30 август 1861 г. В: Раковски, Георги Стойков. Архив на Г. С. Раковски. Т. 3, Писма до Раковски 1861. София: БАН, 1966, с. 715. Извод от Т. Ш[ишков] писмо Научявам ся от верен източник, че г. Миркович (уният) бил ся наредил от ц[арското] пр[авителство] за военний доктор във Видин, а разумява ся, че от туй си положение той ще действова там за разпространението на унията, каквото Цанков в Едрене и други другаде. Вий знайте 2-мата наши българе В. Чолакова и К. Миладинова, които до сега са били в Загреб, по каква работа и аз не зная. Толку само знам за последния, че там печатя едно богато събрание от ,,Бълг[арски] нар[одни] песни”, повечето из Македония събрани, от които вчера пристигнаха до мене тука няколко екземпляра за продан. И сега г. М[иладинов] от Загреб отишел за Солун182 а г. Ч[олаков] ся канял да си дойде в отечеството през Белград. Добре, че го не е страх да го не дочяка там онази чест, която го и изпрати зимъска за Загреб183, дето ся основава за нагласената вече „Jugoslavianska akademija znanostich i umjetnostich” под покровителството на Н[егово] преосвещенство] г-на Юрия Стросмайера!184 Добре струва г. Р[аковски] да обнародова нещо в листа си за тази Академия, защото мнозина от нашите учени и неучени ще земат друго (може би криво) понятие за нея. Аз не знам добре, но осещам, че тя ще [е] изуитска работа и много тайна етерия. В туй повечето ся уверявам от едно известие, което скоро ми дойде до слуха, и Цанков тъкмял около 15
към текста >>
501.
2.12. Българският църковен въпрос и Великите сили. 2.12.1. Българският църковен въпрос в политиката на Великите сили
,
,
ТОМ 35
ВЪПРОС И ВЕЛИКИТЕ СИЛИ В: Генчев, Николай. Българско Възраждане. 2. изд. София: ОФ, 1981, с. 221-230. 2.12.1. БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС В ПОЛИТИКАТА НА ВЕЛИКИТЕ СИЛИ Най-активно в гръцко-българските отношения и след Кримската война се намесва руската дипломация, която продължавала да се придържа към архаичния канон за единство на християните в Турция под върховенството на Цариградската патриаршия. В една официална записка от 1858 г. са посочени основните начала на руската източноцърковна политика: [1.] Русия защищава навсякъде Цариградската патриаршия, [2.] тя не ще допусне в никакъв случай независими и отделни от Патриаршията църкви в Европейска Турция. В същото време записката предвижда [З.]да се окаже съдействие на славяните да подготвят свой духовен клир. Тази теза се опирала на принципа за защита на православието -официалната руска идеология. [4.] В новата обстановка тезисът за православното единство влязъл вече в остро противоречие с националния принцип. По този начин царската политика се противопоставила на българските национални домогвания, а това силно накърнило нейното влияние в България и дало възможност на западните държави да засилят религиозно-прозелитичните си действия в Ориента. След акцията на 3 април 1860 г, руските дипломати и политици разбрали, че се отива към окончателен разрив между Патриаршията и българите. Именно поради това те започнали [5.] да търсят компромисни решения. Сред официалните среди в С. Петербург и Москва се
към текста >>
502.
2.13. Униатското движение и политиката на Франция. - В: Генчев, Николай. Франция в Българското духовно възраждане.
,
,
ТОМ 35
И ПОЛИТИКАТА НА ФРАНЦИЯ В: Генчев, Николай Николов. Франция в Българското духовно възраждане София: СУ „Св. Климент Охридски“, 1979, с. 137-200. Беше вече показано, че в навечерието на Кримската война, идеята за налагане на католичеството в България, или за свързването на българите с римския двор става основна доктрина на източната френска религиозна политика. Тази нова концепция, ревизирала традиционните постулати на протектората, се проявява в дейността на френските дипломати и полските емигранти през средата на 40-те години, във френската дипломатическа инициатива за възстановяване на българската патриаршия през 1849 г. и в пропадналият опит за откриване на полски католически викариат в България по време на Кримската война. В хода на войната, когато за пръв път в източните работи Франция придобива преобладаващо влияние, всемерно се активизират всички отряди на френския политико-религиозен апарат в България. Дипломатите и мисионерите преценяват, въз основа и на опита от двете изтекли десетилетия, че в трудната и деликатна униатска дейност може да се постигне успех, само ако се заложи на влиятелни среди сред българското общество, като се създаде едно добре организирано ядро от привърженици на униатската идея, което подкрепено от френските мисии ще подготви условията за един реален пробив. Като главен аргумент на тази акция с далечен прицел се използува непрекъснатото засилващият се процес за национално обособяване сред българите, който изостря
към текста >>
503.
2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.
,
,
ТОМ 35
БОРБИ. УНИЯТА В: Бурмов, Тодор Стоянов. Българо-гръцката църковна разпра 1867-1870. [2. доп. изд.]. София: Св. Синод на Бълг. православна църква, 1902, с. 145-205. Приемането уния с Римската Църква от една част Българе в Цариград. - Актът, подписан от тях за поднасенье на папата. - Възвание към всичкий народ от страна на другите Българе в Цариград. - Старанията на пропагандата за опровержение възраженията от страна на православний българский стан против унията. - Поспешний ответ на папата върху молбите, изразени в актът за унията. - Ненапредвание на унията при всичките старания на дейците на папството и при всичките улеснения, давани тям от Портата. - Възникновенье на мисълта за незабавно назначение на особен патриарх за униятите Българе. - Избранието на простий старец Йосифа Соколский за кандидат на това звание. - Завождането в Рим старецът Соколский от началникът на Лазаристите. - Аудиенцията му у папата. - Ръкоположението му за архиепископ с титлата апостолский наместник за униятите Българе. - Завръщането му в Цариград. - Окръжно послание на Патриарх Йоакима, по повод приеманието уния от една част Българе в Цариград. - Отговор върху това послание от името на българската народна църква в Цариград. - План на същий патриарх за спъвание движението на Българете. - Низложеньето българските народни владици от патриаршията, съединено с някои отстъпки в полза на Българский народ. -Маловажността на тия отстъпки в свез с планът на Портата за откъсване
към текста >>
504.
2.15.3. Ръкоположението на Йосиф Соколски.
,
,
ТОМ 35
ЙОСИФ СОКОЛСКИ В: Кирил, патриарх бълг. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 253-257. Архимандрит Йосиф, игумен на Соколския манастир при Габрово, бил родолюбив човек и следвал строго монашеско правило; но бил неук, простоват, несамостоятелен, а при това нелишен от честолюбив стремеж към владишки сан. В Цариград го бе отвела църковната борба. Но в българския цариградски метох не срещнал съчувствено отношение към желанието си да стане владика.282 Той лесно попаднал в униатското движение. Това е било по-скоро една случайност за простодушния тоя човек. Западната църква му била чужда, както и въобще Западът е стоял извън хоризонта на неговия духовен интерес и всекидневен поглед. Най-далече погледът му стигал до Русия. Архимандрит Йосиф през средата на 1860 г., т. е. малко преди униатското си злополучие, бил намекнал пред руския консул в Пловдив Н. Геров, че желае да подари Соколския манастир на руския цар.283 Може би и в това трябва да се търси силно честолюбивият стремеж на един простодушен и незлобив наивник към владишки чин. Попаднал в кипежа на унията, Йосиф Соколски не е могъл отведнъж да заеме предното място между неколцината униатски свещенослужители. Архимандрит Макарий Савов, самоковец, Хилендарски подстриженик, който случайно се бил присъединил към църковно-народната борба, бил счетен от Хасун за по-подходящ и затова го бе препоръчал на великия везир като
към текста >>
505.
2.15.4. Бягството на Йосиф Соколски и разпадане на унията.
,
,
ТОМ 35
ЙОСИФ СОКОЛСКИ И РАЗПАДАНЕ НА УНИЯТА В: Кирил, патриарх бълг. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 266-270. Скоро след всички тия събития в Цариград се е заговорило за недоволството на Йосифа Соколски от унията. И наистина, около новия българоуниатски архиепископ ставало нещо. Н. Геров от Пловдив бе заминал в Цариград, за да противодействува на унията. Той имал влияние върху Йосифа Соколски поради предишните им връзки, но си послужил и с П. Р. Славейков, който също имал влияние върху него. И тъй, на 6 юни 1861 г. Йосиф Соколски напуснал Цариград и с руски параход отплувал за Одеса.307 Ентусиазмът на първото увлечение у едни от новообърнатите българоуниати бърже намалял, у други угаснал, у трети настъпило нескрито разочарование. Въпреки тържествеността на приема, който бил оказан на българската депутация в Рим от папата и от други куриални високи сановници, както и от някои обществени римски среди, за българите не останало скрито същественото при тия приеми, а именно-подчертаваното фактическо присъединяване на българоуниатската общност към Католическата църква. Така например българската депутация трябвало да подпише изповядване на вярата, което е било в пълно съгласие с католическото вероучение, въпреки очакванията на българоуниатите, че „филиокве”-то не ще се добави в Никео-цариградския символ на вярата. От друга страна, след завръщането на Йосифа Соколски в Цариград
към текста >>
506.
2.15.5. Изяснения по бягството на Йосиф Соколски
,
,
ТОМ 35
БЯГСТВОТО НА ЙОСИФ СОКОЛСКИ В: Кирил, патриарх български. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 271-282. Арменокатолическият примат архиепископ Хасун е бил един от първите уведомители на Пропагандата за изчезването на Йосифа Соколски. С доклад от 26 (н. ст.) юни 1861 г. той съобщил, че българоуниатският архиепископ бил излязъл на 18 юни (н. ст.) сутринта от униатската църква без някой да знае. „Само един го видял, че върви с някой си мирянин, който същата сутрин рано бил дошъл да го посети. След дълги търсения накрая се узнало, че тая личност е бил руски агент, който го взел сутринта и го качил на руски кораб, отплувал същия ден за Одеса. Нямало никакво друго сведение, въпреки толкова издирвания, направени от нас и от Високата порта. Установило се обаче, че това е било руска маневра, но до сега не е могло да се обясни как монсиньор Соколски е бил така подведен, докато до последния ден се показвал привързан към Светия престол на папата.“325 Римската курия е била уведомена за пристигането на Йосифа Соколски в Одеса още с писмото от 14/26 юни 1861 г. на генералния понтификален консул в Одеса И. Губичич.326 Според тоя доклад, на 8/20 юни на Одеското пристанище пристигнал „архиепископ Соколски” на борда на кораба „Елбрус“ на Руското параходно дружество. Губичич е бил уведомен от арменокатолическия архиепископ Хасун за изчезването на Йосифа Соколски, за което никой предварително
към текста >>
507.
3.2. Българските колонии в Бесарабия.
,
,
ТОМ 35
В БЕСАРАБИЯ В: Дякович, Владимир Иванов. Българите в Бесарабия. София: Държ. печ., 1930, с. 9-14. До 1820 г. българите, преселени в Огъла, са водили чергарски живот, скитайки от място на място по пустия Буджак, който е бил един вид военен лагер. Затвърденото им настаняване започва от времето, когато е било уредено специално „попечителство” над колониите и за негов ръководител е бил назначен генерала Иван Никитич Инзов. По предложението на тогова последния, Император Александър I издава на 29.XII. 1819 г. указ, с който се уреждат началата на поселението. Този указ, състоящ се от 2 части с по 16 точки, написан на пергамент, подписан от министра графа Кочубей и подпечатан с печата на Александър I, е бил предаден на колонистите от специален пратеник майор Малевински. Тази „Царска грамота”, както я назоваха колонистите, е била сложена в олтаря на Болградската катедрала „Св. Преображение”, като неприкосновена светиня. Главните наредби на тая грамота са: 1) свобода на вероизповеданията, сдруженията и занятията, 2) освобождение от данъци и всякакви тегоби за 7 години, 3) освобождение от военна тегоба и гражданска служба, освен при доброволно съгласие, 4) безмитен внос на имоти и предмети за обзавеждане, 5) на всяко домочадие се дават безплатно 60 десетини (1 дес. = около 10 дек.) земя, 6) свободно закупуване на земя, освен дадената безплатно, 7) ползуване от правителствените земи срещу 20 пари годишно за десетина, 8) безакцизна търговия с вино и ракия, 9)
към текста >>
508.
3.3. Българска Бесарабия в ромънско време (1857-1878).
,
,
ТОМ 35
В РОМЪНСКО ВРЕМЕ (1857-1878 г.) В: Дякович, Владимир Иванов. Българите в Бесарабия. София: Държ. печ., 1930, с. 15-25, 28-35. Въз основа на Парижкия трактат от 4.III.1856 г., Русия отстъпи на княжеството Молдова 40 колонии заедно с централната, гр. Болград. Това стана на 4 февруарий 1857 г., когато в гр. Яш князът на Молдова, или както се титулуваше, каймакамът Т. И. Балш издаде прокламация към населението на присъединената част от Бесарабия, която се назова „Ромънска”, за различие от останалата - „Руска”. В тази прокламация се казва: „Молдавският народ Ви приема, любезни съотечественици, всички като свои братя и от една вяра; вие за напред ще бъдете участници в неговата съдба. Молдавското правителство не само, че не ще ви нанесе никакво накърняване на правата, от които сте се радвали досега под Императорското руско правителство, но ще си вмени в дълг да запази привилегиите и правата, що имате придобити, и да ви направи участници в онези благодеяния, които установленията на княжеството могат да Ви обезпечат... Следвайте прочее с увереност вашите обикновени занятия...” Наскоро каймакамът Балш почина и негов заместник стана княз Николай Конаки-Богориди. Българите заблагоразсъдиха да изпратят до новия каймакам депутация, за да моли формално утвърждаване Царската грамота от 29.XII.1819 год. Княз Богориди уважи тази молба и издава специален хрисовул от 6 юний 1858 год., с който се утвърждават правата и привилегиите на колонистите. В него се казва: „Въз
към текста >>
509.
3.5. Бесарабия след Руската революция до днес (1917-1928).
,
,
ТОМ 35
РУСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ ДО ДНЕС (1917-1928 г.) В: Дякович, Владимир Иванов. Българите в Бесарабия. София: Държ. печ., 1930, с. 46-51. След настъпването на руската революция през март 1917 год. населението в Бесарабия от всички народности - руси и украинци, молдовани, българи, немци французи (швейцарци) и евреи-се обединиха, усмириха появилите се тук-таме болшевишки чети и един Конгрес, състоял се на 25 октомврий 1917 год. в Кишинев, вотира следната резолюция: „Вземайки в съображение необятността на територията на Русия, множеството на расите, които я населяват, различните цивилизации и установеното им етническо съзнание, централизацията на властта, която съставлява пречка за националното и економическото развитие, Първият Военен конгрес решава, че единствената приемлива и възможна форма на управление може да бъде само една демократическа и федеративна република“. Тази резолюция завършва така: „Един народен съвет (Сфатул-Църей) ще бъде веднага съставен, за да администрира всичките дела на автономна Бесарабия... Народният съвет трябва да бъде считан като временен орган до свикването на Учредителното събрание на Бесарабия, което ще бъде избрано с всеобщо, равноправно и тайно гласоподаване. От тази резолюция следва, че се даваше: „правото на всяка народност да се изучава на своя език”. Обаче, „Учредителното събрание” не можа да се състои, а последва следното: 1. На 2 декемврий 1917 г. народният съвет (Сфатул-Църей) декларира, че занапред Бесарабия ще образува
към текста >>
510.
3.6.2. Компрометираното население от гр. Сливен.
,
,
ТОМ 35
ОТ ГР. СЛИВЕН В: Табаков, Стефан. Опит за история на град Сливен. Т. 2, Политически, духовен и икономически вървеж на сливенци от старо време до днес. София: К-т Историята на гр. Сливен, 1924, с. 128-129. Наскоро става известен текста на Одринския мир372, според който най-важното за сливенци е било, че русите трябвало да изпразнят заетите турски градове и, следователно, България пак оставала в турски ръце. Сливенци се намират пред дилемата: или да се изселят, или да станат жертва на турски отмъщения след заминаването на русите. Може смело да се твърди, че член XII от Одринския мир, дето се говори за компрометирано население през войната, визира най-вече сливенци. Това се види и от думите на англичанина Слейд373, който е говорил с населението по пътя от Сливен за Котел. Той ги е увещал да не се изселват, но те му отговарят: „Ний знаем, че султана ще си отмъсти, защото ний се съединихме с неговия неприятел, ограбихме и избихме мохамедани. Можем ли очаква прошка?” (The Sultan must punish us. We have joined his enemies, we have plundered had killed musulmans; /can we expect pardon?/) Че русите действително са искали „да споменат” нещо за българите в Одринския трактат се види от следното обстоятелство: Дибич, който, види се, не е правил разлика между „християните” в Полуострова, натоварва Одринския владика Герасим (грък) да събира жалби между подведомственото му християнско население и да ги представи в заседанията по сключването на мира „за да се
към текста >>
511.
3.6.5. Заселването на сливенци във Влашко и Русия.
,
,
ТОМ 35
СЛИВЕНЦИ ВЪВ ВЛАШКО И РУСИЯ В: Табаков, Стефан. Опит за история на град Сливен. Т. 2, Политически, духовен и икономически вървеж на сливенци от старо време до днес. София: К-т историята на гр. Сливен, 1924, с. 145-149. Броят на изселените само от града сливенци е бил около 15,000 души. В Сливен са останали от 2 до 3 000 жители българи. Твърдението на някои, че само 30 фамилии не се преселили, е преувеличено. Тъй или инак, градът след тоя изход е представлявал почти развалини, тъй като при тръгването си някои сливенци изгаряли домовете си. За жалкия изглед на Сливен след тая дата пише и Буе, а генерал Джокмъс твърди, че „Сливен много пострадал от войната” (разбирай промеждутъка 1829-1830 г.). От преселените жители измрели доста поради върлующата епидемия и несгодите при пътуването, което е траяло цяло три месеца. Старци измирали от възраст и мъки, деца се разболявали, а трудни жени раждали из пътя. Сливенци прекарали цели одисеи, и човек неволно си спомня странствуванията на евреите от Египет или анабазиса на „десетте хиляди гърци”. Из пътя мнозина са били принудени да се заселват по селата, особно в Североизточна България, както пише Липранди „отправилис за нами, с всеми стадами и пожитками своими”. Казаното за Сливен се отнася отчасти и за всички градове на Югоизточна България. По брой на изселени, Ямбол иде след Сливен, след това Карнобад, Бургас и т. н. За Бургас се разправя, че там останало само едно семейство. От тук можем заключи на какво може да се
към текста >>
512.
4.1. Военната подготовка на българите - Казак-алай и Садък паша (Казак-алай и Михаил Чайка - Чайковски).
,
,
ТОМ 35
НА БЪЛГАРИТЕ – ЗНАЧЕНИЕТО НА КАЗАК-АЛАЙ И САДЪК ПАША КАЗАК-АЛАЙ И МИХАИЛ ЧАЙКА-ЧАЙКОВСКИ В: Табаков, Симеон Киров. Опит за история на град Сливен. Т. 2, Политически, духовен и икономически вървеж на сливенци от старо време до днес. София: К-т Историята на гр. Сливен, 1924, с. 249-256. Пристъпваме към историята на един оригинален институт в Турция, известен под името Казак-алай, а на български Казашки полк, който е квартирувал през по-голямата част на съществуването си в Сливен. Ако и образуването му да е плод на една авантюра, тоя военен институт не остана без значение за Сливен. Състоял се е главно от сливенци, които се научили да въртят оръжие пред очите на самите турци, за да го опитват после върху самите тях... на Балкана. И наистина, голяма част от сливенските герои в Балкана са били бивши редници във въпросния полк. Но, което е по-важно, развоят на тоя Военен институт ни отнася тъкмо в надвечерието на големите революционни приготовления в България, и не току тъй случайно краят му съвпада с начало на революционните ни комитети във вътрешността на отечеството ни, с началото на епохалните за нас възстания и между трагичния опит на X. Димитра и Караджата (1868 г.) и причините на освободителната война (1876 г.) Името Казак-алай, тъй прословуто на времето си и сживи спомени до днес, е пряко свързано с това на поляка Чайковски, или по-добре познат в Сливен и между турците с името Садък-паша. Михаил Чайка-Чайковски380 се е родил в 1804 г.. в село
към текста >>
513.
5. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ - ПО ПЪТЯ КЪМ ЗАТВОРА И ЗАТОЧЕНИЕТО
,
,
ТОМ 35
МИРКОВИЧ - ПО ПЪТЯ КЪМ ЗАТВОРА И ЗАТОЧЕНИЕТО 5.1. Неспокойни времена - бунтовници и предатели 5.1.1. Тайнственият матрос - Гълъб войвода (Христо Донов Сариев). - В: Диарбекирски заточеници, героични сенки, биографични скици, писма и дневници, състав. Стефан Каракостов. София: Ив. Коюмджиев, 1946, с. 85-94. 5.1.2. Връзката между българските и руските емигранти (Поглубко, Константин. Въоръжената борба на българския народ и руските революционери [Тодор Райнов и Бакунин]). - В: Сборник в чест на проф. Христо Гандев. изследвания по случай 75 г. от рождението му. София: БАН, 1985, с. 251-252. 5.1.3. Васил Ганчев Василев (Васил Плевнелията, Васил войвода, капитан Васил Ганчев, Ганчоолу) 5.1.3.1. Васил Ганчев в Българското национално революционно движение през 60-те години на XIX в. / Михаил Грънчаров. - В: Исторически преглед. Г. 46, 1990, кн. 11—12, с. 48-55. ISSN 0323-9748 5.1.3.2. Враца в борбите на българския народ за политическо освобождение (1856-1876) / Крумка Шарова. - В: История на град Враца, от древността до Освобождението. състав. Васил Харизанов. София: ОФ, 1976, с. 313-314. 5.2. Арестуването на д-р Георги В. Миркович. - В: Дамянов, Симеон Ангелов. Ломският край през Възраждането, икономически живот и политически борби. София: НС ОФ, 1967, с. 282-284. 5.2.1. Д-р Миркович (спомени на съвременника). - В: Стамболски, Христо Танев. Автобиография, дневници и спомени на д-р Христо Танев Стамболски от Казанлък. Т. 2:1868-1877. София: Държ. печ., 1927, с. 314. 5.3.
към текста >>
514.
5.1. Неспокойни времена - бунтовници и предатели. 5.1.1. Тайнственият матрос - Гълъб войвода (Христо Донов Сариев).
,
,
ТОМ 35
- БУНТОВНИЦИ И ПРЕДАТЕЛИ 5.1.1. ТАЙНСТВЕНИЯТ МАТРОС - ГЪЛЪБ ВОЙВОДА (ХРИСТО ДОНОВ САРИЕВ) В: Диарбекирски заточеници, героични сенки, биографични скици, писма и дневници, състав. Стефан Каракостов. София: Ив. Коюмджиев, 1946, с. 85-94. В края на 1866 г. българските емигранти в Букурещ Иван Грудов, Атанас Андреев, Христаки х. Николов, и Киряк Цанков и плоещките - Пантели Кисимов, Райчо Попович и Иван Касабов образуваха така наречения Таен централен комитет. Съставен повече по ромънска поръчка, срещу него се опълчват мнозина наши революционни дейци начело с Г. С. Раковски. От името на този комитет се издава една брошурка „България пред Европа”382 и един мемоар пред султана, преведен на френски език от преподавателя по френска литература и език в Букурещ Ulysse de Marsillac. Основната идея на този мемоар е да се даде на България политическа самостоятелност, но съгласно чл. 3 в него тя трябва „да зависи политически от Отоманската империя и да има винаги за свой цар Императора на великия Девлет от Ислямбол НИВ Султан Абдул Азиса и неговите наследници...” С това се целяло да се създаде една дуалистична държава. Намясата на Раковски намалява значението на този комитет, оставил една хумористична страница в нашата освободителна история, особено, ако го сравним с това, което създаде Левски. Около този комитет обаче изкача една интересна фигура, осенена с ореола на тайнствеността. Това е калоферецът Христо Донов Сариев, роден към 1838 г. Първоначалното си
към текста >>
515.
5.1.3. Васил Ганчев Василев. 5.1.3.1. Васил Ганчев в Българското национално революционно движение през 60-те години на XIX в.
,
,
ТОМ 35
ВАСИЛЕВ Васил Плевналията, Васил войвода, капитан Васил Ганчев, Ганчоолу 5.1.3.1. ВАСИЛ ГАНЧЕВ В БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО РЕВОЛЮЦИОННО ДВИЖЕНИЕ ПРЕЗ 60-ТЕ ГОДИНИ НА XIX В. Михаил Грънчаров В: Исторически преглед. Г. 46, 1990, кн. 11-12, с. 48-55. ISSN 0323-9748 Васил Ганчев Василев, известен на съвременниците си като „Васил Плевналията”, „Васил Войвода”, „капитан Васил Ганчев”, а за турците - „Ганчоолу”, е един от заслужилите революционни дейци, чийто живот и дело досега не са задълбочено и цялостно проучени. За революционната дейност на В. Ганчев пръв споменава в 1898 г. Ст. Чакъров, опирайки се на спомените на Хр. Иванов - Големия. По-късно, като използува запазените писма на В. Ганчев от престоя му в Цариградския затвор, Диарбекир и Мердин и някои публикувани документи, Ю. Трифонов отделя достойно място на Ганчев в историята на град Плевен. Изложеното обаче е съвсем кратко. По-голямо внимание е отредено на живота на В. Ганчев след залавянето му през 1869 г. Писателят Г. П. Домусчиев прави сполучливо описание на физическия образ и характера на В. Ганчев. Две кратки публикации на М. Атанасова и Сп. Спиров през последните десетилетия допринасят за популяризиране делото му в края на 60-те години. Ап. Бурмов в недовършеното си изследване за четите в България отбелязва участието на Ганчев в Турнумагурелската чета през 1867 г. Ив. Унджиев споменава за него във връзка със срещата му с Левски през 1868 г., а Л. Дойчев го представя като един от сподвижниците на
към текста >>
516.
5.2.1. Д-р Миркович (спомени на съвременника).
,
,
ТОМ 35
Спомени на съвременника В: Стамболски, Христо Танев. Автобиография, дневници и спомени на д-р Христо Танев Стамболски от Казанлък. Т. 2: 1868-1877. София: Държ. печ., 1927, с. 314. Българи - заточеници в Диар-Бекир. На 7 юлий д-р Стамболски се научава в Министерството на полицията, че този ден биле изпратени на заточение в Диар-Бекир запрените (метерхане) още от 1868 г. българи Д-р Миркович от Сливен, тогава ломски градски лекар, Брайко от Копривщица, дотогава ясакчия393 на софийския митрополит Доротея, пребивающ в Берковица, Георги Мангов и Васил Воевода от Плевен, заподозрени в ломското приключение и заловени от видинския мютесарифин Азиз паша по донос на владиката Доротея.394 За тия затворници многажди Д-р Чомаков заедно с Д-р Стамболски ходиха да просят ходатайството на Азиз паша за оневиняването или намалението поне наказанието на тия нещастници. При една такава среща с Азиз паша двамата доктори узнали, че и владиката Доротей щял бил да се подведе наскоро под съд за вероломното му поведение спрямо държавата. Митрополит Доротей си подава оставката. Действително, на 11 юлий, Доротей, сега Скопски митрополит, изпратен от Екзархията за титулярен, с една телеграма подава оставката си и по заповед на Дунавския валия тръгва за Русчук. Това известие смути екзарха и смесения съвет, който телеграфически иска от Доротея причините за оставката му; Доротей отказва да съобщи причините и настоява на оставката си, инък той отхвърля отговорността за последствията и
към текста >>
517.
5.4. Георги Миркович - заточеник в Диарбекир и Мардин. Писма от заточеника. 5.4.1. По пътя на страданието.
,
,
ТОМ 35
- ЗАТОЧЕНИК В ДИАРБЕКИР И МАРДИН Писма от заточеника 5.4.1. ПО ПЪТЯ НА СТРАДАНИЕТО В: Диарбекирски заточеници. Героични сенки, биографични скици, писма и дневници, състав. Стефан Каракостов. София: Ив. Коюмджиев, 1946, с. 95-162. Засилващето се брожение сред българския народ през годините 1860-1870, вследствие идеята за политическа и национална свобода, заставя Високата порта по-зорко да следи българската интелигенция и занаятчийство. Затова се явява на сцената и българския отдел към Черния кабинет на Али паша под ръководството на австрийския евреин Шнайдер паша. За сътрудници по българските работи биват привлечени няколцина българи. На първо място стои старозагорецът Манол Иванов - Манол ефенди. Той, вместо да се постави в услуга на турците и шпионира сънародниците си, с парите, които му дали да върши подкупи, решил да подпомогне политическото пробуждане на братята си. Повикал Теофан Райнов, известен като гарибалдиец, и лекаря Георги Вълков Миркович и им предал парите да ги използуват в народната си работа. И наистина, вместо да станат шпиони, двамата останали верни на народа си. Теофан Райнов с получените пари отива в Женева при Бакунина395, разговаря с него цяла седмица за началата, върху които трябва да се изгражда българското освободително движение, и от там с препоръчително писмо отива в Лондон. Той се среща с водачите на италианското освободително движение Мацини и Гарибалди. В края на 1869 г. Теофан Райнов завършва обиколката си. Другият сътрудник на
към текста >>
518.
5.4.2.5. Писмо № 5
,
,
ТОМ 35
5 Преди да изложа изпращането ни по сухо в Цариград и положението ни из после в този град, позволете ми да поговоря за невероятните сведения що Т. Райнов ви е дал, както сте ги написали във вашето списание410 „Миналото” от 1895 г. Три вида съзнание От както се разделихме в Русчук с Теофан Райнов, от като пое той да бъде отговорен пред Маноля за работите що се зае да върши, от тогава аз веки с него не съм имал никакви сношения - ни писмено, ни лично. Следователно не е верно, дето казва, че ни е съобщил „за срещата си и спогодбата си с Жака, като ма предизвестил, че тия дни ще ми проводи важен гост”. Още по-неверни са казаните за Васил Ганчева, че се изпратил от Турно-Могурели до мене в Лом-Паланка; когато, както казах по-преди, той се изпрати чрез Маноля от Цариград за Берковица с едного другиго, който избяга. „В края на октомвриа, казва вашето списание, страница 37, 1869 г., Райнов изпроводил фалшивия си рапорт в Цариград и отпътувал за гр. Женева, дето седенкувал цяла неделя у Бакунина, видял се после с Мацини и Гарибалди... и през месец декемврия се завърнал от Лондон в Букурещ.” Чудни сведения! Види се, че Т. Райнов ви е казвал неща не само неверни, но още несмислени; в месец септемвриа аз бях веки под арест за делото, по което той изпращаше фалшиви рапорти, и Манол беше сякам се преселил на онзи свят. Как в туй също време той пише, че е бил в Женева, в Лондон, и като се завърнал от там през декемврия, Шнайдер-Ефенди се научава за намерението на неговото
към текста >>
519.
5.4.2.6. Писмо № 6
,
,
ТОМ 35
6 Що е полоз? Полоз е една местност в затвора, която служи за уединение на виновния; местност, която има толкова пространство, колкото да се побере един человек; тя е тъмна и съвършено лишена от сякакво друго нещо освен стените, тавана и земята. Един път виновният, поставен в тясна местност, той бива лишен от сякакво свиждане с вънкашни хора, от сякакво забавление, от сякаква постела или завивка, от сякаква храна, освен сух хляб и вода - сол даже не е позволено да има. Затворен под ключ в това несгодно място, виновният бива лишен, както казахме от сякакво вънкашно свиждане, освен тези, които са назначени да го обикалят да не би да извърши някакво ново престъпление, или тези, които търсят да открият точността и истината на неговото престъпление. В 24 часа веднаж му се дава един хлеб и една съдина с вода -нищо повече. Лишен от пушение на тютюн и прочит на книги, той е под влиянието на мрака денем и нощем, с една дума той е като ни жив, ни умрял - полумъртъв. При едно подобно дълго време по-вероятно е да се сбъди последното отколкото първото. Поставен в това несносно място три цели месеца, аз не видях никого други при мене освен тези, които обикаляха да гледат да не би някой да пробие от нейде и избяга, и тези, които дохождаха да ни изпитват, най-вече един фанариотин грък, който беше надзирател на затвора, на име Даниз ефенди, поне веднъж в неделята трябваше да дойде да ме подканя и да му кажа истината, за да ме освободи от това положение. Под подобна категория
към текста >>
520.
5.4.2.7. Писмо № 7
,
,
ТОМ 35
7 Веки сме в Мардин, но като как ще се освободим! На никому през ум не минаваше, че може да срещнем затруднение. Мардинските граждани, като никога не са имали там заточеници, гледаха на нас като на разбойници; под никакъв начин не бе възможно да добием поръчители. При туй трудно положение ние пак трябва да поблагодарим на диарбекирци, на които примерното благодеяние на редко се среща в света. Тази тяхна свята и морална постъпка е незабравима от тези, които са били на заточение у тях. Те сякога бяха готови да пожертват труд, време и пари, за да добият, доколкото е възможно, свободата на един политически заточеник. Щом ни дигнаха и отведоха за Мардин, диарбекирци се известяват още на утринта и като знаяли, че няма да можем да намерим поръчители, то един от тях, на име Шикерджия, затваря дюкяна и става та дохожда в Мардин нарочно за нази. Щом пристигва, дохожда и намира, като ни съобщава намерението си, за което е дошел. Поканва мардинските граждани да дойдат на помощ към тая свещена обязаност; но те му отказват. При силни негови усилия, те едвам приклонили с условие само да им пишат някои си диарбекирски първенци, че може безвредно да извършат това. Тъй, господство му, Шикерджията, биде принуден да пише на тия господа да се отнесат писмено до мардинци, за да може да стане нещо. Щом пристигна писмото от тия добродетели, работата се улесни за освобождението ни от затвора. Превременно католиците арменци ни отстъпиха две стаи в оградата на църквата, за да стоим
към текста >>
521.
5.5.2. Гълъб войвода.
,
,
ТОМ 35
В: Кънчев, Минчо. Видрица. спомени, записки, кореспонденция. 2. изд. София: Бълг. писател, 1985, с. 392, 481, 516, 676. На всичките дрехите донесоха, само моя мешинен сандък няма с дрехите ми заедно, който беше купен за 150 гроша в Одрин. Обадих на нашия Хюсеин бинбаши, той проводил заптиета да го търсят и донесат. На Христя Илич брат му, Стефан, който беше главен търговец в Цариград, ми каза, че и подир може да ми изпроводи сандъка, като явим на кое място сме. В числото да се открадне сандъка ми е бил главно-командующий наший Гълъб Войвода, който мислил, че парите ми са в сандъка, та изработи тази кражба, че останах без дрехи - нищо, дрехи си направих, но книги не намерих отнигде да си набавя. Гълъб войвода и него дотътриха, който беше в Цариградския затвор, съучастник в кражбата на моя сандък (но сега ще си го побия). Гълъб войвода. Когато доде Гълъб, Сливков го прибра при него си и една вечер, като се разговаряли, Сливков му продумал, че и той бил съучастник в кражбата на моя сандък и дрехите ми. Гълъб го напсувал на майката. Сливков ми разказа това и ме задължи, че кога се сбият, да ида на помощ. То се случи тая нощ, когато принесох пурията420 и седнахме вечерта да ядем п. Еню, Кочев, Бойчо и Станчо. Сливков и Милош сърбина се сбили, а Гълъб станал, държи Сливкова, та ги разтърва. Аз като видях, скочих от хляба, та хванах Гълъба, та го подех отдолу си и дорде да се разумейм, наложих му костите и седнах пак да ям. Гълъб доде да се разправя и казва:
към текста >>
522.
5.5.6.2. Писмо до брат ми Георги Кънчев, 12.06.1875.
,
,
ТОМ 35
БРАТ МИ ГЕОРГИ КЪНЧЕВ 12.06.1875 г. В. Кънчев, Минчо. Видрица. спомени, записки, кореспонденция. 2. изд. София: Бълг. писател, 1985, с. 470-473. Едноутробний ми братче Герго! Писмата ви от 12 май, брой 7, в които ме поздравяте заедно с татя, приех и крайно се благодарих и неизказано зарадвах, загдето ми пишеш за всичко, гдето ви бях запитал, и най-вече, че сте биле в най-добро здравие всички ни домашни, роднини и приятели, и в тоз час, когато прочетох писмото, забравих, че съм в затвор. Прочее питаш ме за някои неща и желаеш да ви ги напиша, и те са следующите: а) Доколкото съм изучил, от 49[-та] година в Диарбекир са заточени около 250-300 българи. В 1849-та год. от белоградчишкото тригодишно управление от Паша Петка, който умря тук, в Диарбекир, с хората си заедно, от които двама още живеят - дядо Стоян Ивков и дядо Иван Лилов от село Гръцко. Тези юнаци бяха завехнали вече, бели косми вече покрили главите им, а те сё седят, седят, седят, та чакат свобода, чакат божията милост, чакат живот или смърт. б) От 62-ра година от Габровското въстание останали четворица: х. поп Теодосия и брат х. Йосиф (калугери от Лясковский манастир), Дончо и Никола Киселов. Другарите им измрели по пътя и тук поп Димитра от Габрово в Цариград го отрови Търновский грък владика, защо го гонил, та му не давал да взима от народа владичина; като се разболя п. Димитър в Цариградский затвор, проводиха с гърка доктора цера с фелдшера Георгя от Сопот да му принесе. Георги фелдшера каза:
към текста >>
523.
6.1. Публикации: 1859 година. 6.1.1. Георги Миркович, лекар в Стара Загора, заминава за Сливен.
,
,
ТОМ 35
година 6.1.1. ГЕОРГИ МИРКОВИЧ, ЛЕКАР В СТАРА ЗАГОРА, ЗАМИНАВА ЗА СЛИВЕН В: Цариградски вестник430. Г. 9, бр. 440, 18 юли 1859, с. 166. рубрика: Разни новини Според писмата, които от Ески-Заара получаваме, г-н Г. Миркович, Доктор Медицина, който беше гласен в този град за една година, оставил това место и отхожда за Сливен, отечеството си. _____________________________________ 430) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: ЦАРИГРАДСКИ ВЕСТНИК (Цариград. Г. 1, бр. 1 (18 септ. 1848) - г. 13, бр. 52 (22 дек. 1862). Редактори И. Андреов (Богориди), Александър Екзарх, Тодор С. Бурмов. Вестникът е сканиран и предоставен за ползване на сайта на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ на адреси: Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Дигитална библ. Периодични издания. Продължаващи издания 1844-1878 г. ; Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Каталози и ресурси. Електронен каталог COBISS+ [прегледан 27.01.2020]
към текста >>
524.
6.2.2. Споделени страдания от заговор на Доротей Врачански срещу плевенски учител.
,
,
ТОМ 35
ОТ ЗАГОВОР НА ДОРОТЕЙ ВРАЧАНСКИ434 СРЕЩУ ПЛЕВЕНСКИ УЧИТЕЛ Оджаков435 В: България (Цариград). Малкият лист на България. Г. 1, бр. 43, 20 януари 1860, с. 3-4.; бр. 44, 27 януари 1860, с. 2. Плевен, 1859, 24 декември СЛАВА БОГУ Казва една наша пословица - „Человек за което не се надява, то му идва до главата.” Познато е на читателите приключението, което се случи в Плевен, преди три месеца, с мене и с училищните епитропи: г. Димитра Цачова, г. Вълча Станчо и с г. Никола Горанов. Ние четворица се запряхме във Видин, според щението на Н. П. г-на Доротея Врачански и според щението на неговите привърженици. Зачто, че зачто? За нищо и никакво. Преди да почна да описвам причините трябва да река: СЛАВА БОГУ, че се избавихме благополучно, треба да въздам сърдечна благодарност на Високославното царско правителство, че разпита по-тънко работите, и разумя нашата невинност в това съвсем страшно и против человеческите длъжности, обвинение. Искам да изприкажа истината на това приключение. ... Ела Боже помози! Мой собствений изповед накраткио В Плевен владеят две партии, които от ден в ден се усилват. Едната е владишка, а другата е еснафска. Към владишката принадлежат (да ми опростят, че не ще им удостоя имената), няколко богаташи (от българский труд), които са подкупени с по 10,000 гроша на годината. Към еснафската партия436 принадлежат всички еснафи, които и подкрепяват училището. Неща да обвинявам сега нито едната, нито другата, но ще изприкажа, моето странно и дори
към текста >>
525.
6.2.6. Рецензия на новоиздадената Кратка и методическа българска граматика от д-р Миркович.
,
,
ТОМ 35
НОВОИЗДАДЕНАТА КРАТКА И МЕТОДИЧЕСКА БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА ОТ Д-Р МИРКОВИЧ448 В: България (Цариград). Г. 2, бр. 72, 3 август 1860, с. 298, 305-306. рубрика: Изглед на българските работи ... Против думанията на някои неверни скептици, успехът в който стъпа нашият язик от ден на ден е чувствителен. Не говорим за некой лица, които с малко руски или сръбски искат да ни убедят, че русизмът и сърбизмът дава на българския език повече гиздавина и повече гладчина. Граматиката дава тук правила, но секога е истина, че изключенията са малко-много изобилни. Същото е и за хората. Думата е за язикът тъй както се говори между народът и от народът и тъй както треба да се пише с малко-много изменения от говоримият и то в некой неправилности. Прочее един такъв язик, турен в точки и разумни правила, ний го немахме и тоя язик не угажда на панславистити; те го намират много корав и варварски и ще са крайно радостливи, да го поместят с руски и сръбски или друго някое наречие. Членът, който е толко същественно нужен за Българския язик, както за секи точен язик, и който е една от хубостите и точностите на нашият, дращи на ушите на тия пуристи. И за това налагат ли му вандалско гонение! Но да не ся отчаюват; язикът не ся променя тъй лесно, след едно толкова твърдо вкоренение. Големи издирвания се направиха от неколко време връх българският язик, и тия издирвания, секога полезни, доказаха още един път, че нашите учени имат на сърце успехите и напредванията му. Граматики се издадоха,
към текста >>
526.
6.2.8. Известие за откриване на пансион за българските ученици след затваряне на училището в Бебек.
,
,
ТОМ 35
ОТКРИВАНЕ НА ПАНСИОН449 ЗА БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ СЛЕД ЗАТВАРЯНЕ НА УЧИЛИЩЕТО В БЕБЕК В: България (Цариград). Г. 2, бр. 75, 24 август 1860, с. 346-347. Долното известие ни показува колко новосъставената училищна комисия има на сърце, за да се основе в Цариград едно Българско училище достойно за нашият народ. Наистина секи требуваше да мисли, че като се отвори това училище, сичките български ученици, които се възпитават в французките и гръцките училища у Цариград, ще се приберат в това народно заведение, даже които земат по-основателни науки от колкото у друго училище, ще излезат с една чисто народно отхрана приспособена на новият живот, в който влезува нашият народ. Но при сичката си ревност, тая комисия още не може да сполучи да съедини потребните средства, за да се залови за дело. Може би случая дето се затвори Бебешкото училище, ще разпръсне спънките, които стават само от недобрата воля на неколко лица. 22 ученика Българе излизат без да щат от Бебешкото училище и може повечето от тях да се върнат в отечеството си без никоя полза. Почтените подписани лица предварят това злощастие и искат да им дадат помощ според както се види в известието. Ние познаваме тия лица да са най-способни за едно таквози дело и смело казуваме на родителите, които си поверят тям чадата, че са честити като им се явява този случай за образованието на децата им. Нека прочее побързат родителите, на които синовете бяха досега у Бебек, така и ония, които имат намерение да си пращат чадата
към текста >>
527.
6.3. Публикации: 1861 година. 6.3.1. Униатските предводители - предатели.
,
,
ТОМ 35
година 6.3.1. УНИАТСКИТЕ ПРЕДВОДИТЕЛИ - ПРЕДАТЕЛИ Из „ Последни известия по наш свещен въпрос: ...дописка от 28 декемвриа 1860 ...“ В: Дунавский лебед450 (Белград). Г. 1, бр. 16, 7 януари 1861, с. 67. ... Народная наша комисия и сички знамянити и почестни българи търговци и еснафски главатари тутак си са издали едно обширно известие под надслов: „Папищашка Святокрадна измама” и са го разпроводили по цела България да известят Българскому народ, каква е тази папищашка постъпка и от каква лица се е подигнала. Тамо в него известие се описват чинно двигателите й Гиков син, прекръстен Цанков, познат века от сички Българи за предател отечества; Манол от Загря, който три пъти до сега е излязъл мюхлюзин451 и потънал от дългове до уши; Миркович от Сливен, празна една глава, която като не е можала да изучи нищо в Франция и се е върнала назад като неузрела тиква, прилепен в това от недостойнство да се прехрани другояче; Никола Ефтимов от Габрово, кому също име е Калпазанов и който е безчестно изгонен от Габрово. И други некой си, които и не стои да споменем имена. Това е успеха Изуитски и тия са техните почтени лица, които тия разгласяват по света на целия Български народ!!! Нашите Българи са видели народното известие и не е нужда да се продължаваме више от тому, защото нас сега занимава друго по-важно нещо, което е да даден на В. Порта да разбере за тая нейна слабост, чи не ё за полза. Същевременно же явим Европейскому ученому свету, че тая пасмина не е такава
към текста >>
528.
6.3.8. Изуитското гнездо или парламентът на папищашките подкупници. Драма.
,
,
ТОМ 35
ИЛИ ПАРЛАМЕНТЪТ НА ПАПИЩАШКИТЕ ПОДКУПНИЦИ Драма Действие 1-во В: Дунавский лебед (Белград). Г. 1, бр. 40, 4 юли 1861, с. 168. Дъжд придружен с твърде студен вятър, се силно блъскаше по тесните улици на една цариградска стръмнина. Всичко бе потаено, гъстата мъгла се радваше в царуването си, както и силното въздушно ечение с кучешкото лаене, в размяна на приятелските си поздравления. Пердетата редом по къщата бяха дръпнати и силните лампади, кои изнемощяваха уже в светениео си, представляваха нощ на една страшна пустиня. В това време се зададоха трима души; първият черно жълт като мъртвило, вторият червено брадат като светкавица, а третият посивял като дамлосан човек. Часът беше около 5 - среднощ и пътниците ни, по бързото си и тихо ходене и по уединението си по него час разхождане, виждаше се да имат за цел важна причина. След една четвърт на часа спрях пред една вратаи трака-трак похлопаха. Един момък, на бой среден, на лице русо-сух и на име Д. Константинов се намери пред вратата: - О, по туй време! По туй време! Цанков ви чака часа до 41/2 и като не може повече, стана и отиде сам, като ми връчи настоящето писъмце. Едно парче тютюн-кехада, запечатана с чириш се връчи на тримата ни нощни пътници, с надпис „До Г-да М. Иванова, Д. Мирковича и Н. Сапунова“, обдържанието й бе: „Мужици! Чаках ви, не додохте, аз отивам и побързайте па да додите. Ваше мекере...... Цанков“ И тримата се начумериха и усмихнаха зад мустак и с ,да направиме барем по едно цигаро“
към текста >>
529.
6.3.10. Разговор между униатите Георги Миркович, Драган Цанков, Манол Иванов и Стоян Джейков. Уводна статия.
,
,
ТОМ 35
УНИАТИТЕ ГЕОРГИ МИРКОВИЧ, ДРАГАН ЦАНКОВ, МАНОЛ ИВАНОВ, СТОЯН ДЖЕЙКОВ Уводна статия В: Цариградски вестник. Г. 11, бр. 34, 19 август 1861, с. 129. Цариград Един от униятите, пръв в сърцето си, но излъган в ума, ни разказва следующия разговор между главатарите на Унията Цанкова, Манола, Мирковича и опашката им Джейкова. Миркович: Их! да се не види! Не ще да върви напред Унията, само резил и маскара станахме на света! Цанков: Е-е пак ти, Миркович, какъв си! искаш изведнъж. Полека лека! Миркович: Какво полека лека! Още надеваш ли се да се поведе по нас некой човек за в работа? (огладявся наоколо) Тука няма некой от страна, та можи да си хоратим слободно. Я да се погледнем, кои сме и какви сме. Ти толкова годин склонява псетата нагоре-надолу и никой не те погледна, та докле най-после намери сега кога се продаде на католиците ли ще некой да те потърси? Сега Манола да речеш, белким щат го смиели некога аладжаклиите му. Цанков: Абе Миркович, защо хоратиш тъй на развала? Сега Джейков да хорати така простено му е, защото човекът е прост, неучен, не разбира нищо, и се е повел по нас, да се рече, че и той е нечто. Ами ти, не ли си чел барем историята на Рим, та да видиш, че основателите му не са били по-добри от нас, ала отпосле достигна тоя град да владее всичкия свят! Джейков: Драганчо! Драганчо, я остави Мирковича, та разкажи нам нечто за Рим, зам кога ни се смее некой да знаем, как да му се отрачим. Цанков: Тъй зер, един другий да се учим, как да се дръжим, а не
към текста >>
530.
6.5. Публикации: 1863година. 6.5.1. Откриване на интернат към Болградското централно училище. Дописка.
,
,
ТОМ 35
година 6.5.1. ОТКРИВАНЕ НА ИНТЕРНАТ КЪМ БОЛГРАДСКОТО ЦЕНТРАЛНО УЧИЛИЩЕ Дописка В: Съветник469 (Цариград). Г. 1, бр. 7, 6 май 1863, с. 3. Болград, 18 април ... С епохата на развитието на нашата народност се брои, макар и малко по-късно развитието и на преселените българи. И едно по-добро щастие дойде до такие успехи и просвещението в Болградските колонии: присъединяването на тия колонии на Молдавия 1856 г. Днес и останалата част на колониите в Руссия съревнувават на туй развитие, и тяхното правителство, Руссия, уже е обърнало внимание да ощастливи и по тая част Българските колонисти. Да не бъдем пророци, но твърде положително можем да предскажем, че не след много време и в Руските колонии ще се учредят: централно училище народе [народна] гимназия, типография, подобни и по направлениета и по целта на Болградските заведения. Много и доволно е писало за тукашното централно училище, за комитета, за професората и пр. Повторението е не нужно. ... Ний сега толкос само да кажем за него в допълнение наколкото досега се е казало, и минуваме да съобщим на читателите нещо по-прясно нещо още повеч похвално за тукашний край. Пособията, които централното училище има, достаточните му приходи даваха възможност за съдържанието на 5 - 6 ученика от България. Това похвално дело тукашното общество можело да го направи с малка економия по-обширно. Работата беше да се открие един интернат и вместо 5, 6 ученика да се съдържат в едно 25 ученика. Приготовлението за откритие такъв
към текста >>
531.
6.5.3. Бесарабските българи.
,
,
ТОМ 35
В: Българска пчела470 (Браила). Г. 1, бр. 10, 2 август 1863, с. 37-38.; бр. 12, 16 август 1863, с. 46.; бр. 18, 27 септември 1863, с. 71.; бр. 19, 4 октомври 1863, с. 74.; бр. 29, 13 декември 1863, с. 114, 115.; бр. 31, 27 декември 1863, с. 123-124. Г. 1, бр. 10, 2 август 1863, с. 37-38. Съобщават ни следващия член, който съдържа важни и любопитни подробности за нравствения живот на българските колонисти в Бесарабия … Ако земем да търсим в историята на Европейските народи, то едвам ще намерим такъвзи народ на когото злополучието и историческите нещастни периоди да се развият со злополучие на наш народ. Тук като земам, че просвещението е невидима стихия, която действува с чрезмерна скорост и сила за щастието на кой да е народ, допущам, че само то едно може да спре и уварди един народ от секоя духовна болест и да отстрани от него сяко зло, което му носи гибелни потери. ... Тогава, когато Българите, по причина на историческите събития се разпръснаха по чужди земи и страни, трябваше да се лишат от духовната сила на науката, която прави народа жив по между други народи. ... Народното име трябваше да ся замълчи, прежната народна слава трябваше да ся загуби и на тяхно място да се чува име, да се разгласява слава на друг народ, който има щастие да земе добро място в световната история, и който като гледаше, че историческите обстоятелства помагат да обнаружва зверската си сила, осилваше нещастието на народът ни, дори най-после го принуди да се пресели в
към текста >>
532.
6.6.3. Ново издание за българската история „Народен сборник“. Обявление.
,
,
ТОМ 35
ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ „НАРОДЕН СБОРНИК“ В: Турция508 (Цариград). Г. 1, бр. 21, 12 декември 1864, с. 98. рубрика: Секакви неща и новини Обявление Онова, което характерисва един кой да е народ, са неговите особни и отличителни черти. Нрави, обичаи, предания, песни, приказки, пословици, обряди и проч., са самата основа за неговото развитие, чрез което той може само да достигне и точно [пълно] съзнание. Като хвърлим един поглед върху положението, в което се нахождаме, ще намерим, че ние сме начнали точно от там дето другите народности едва постепенно са достигнали с един основателен начин до своята озрела развитост. Добро ли било за нас, от като се посъвзехме, да обърнем внимание повече към издирването на нашите древности и към описването на нашите народни черти, които ни отличават от другите. Това се вижда необходимо особено за нашия народ, който по разни причини, беше достигнал да изгуби не само всяка своя древност, всяко свое предание, но и сичкото свое съзнание. Вероятно е, че другите народи при началното развитие на тяхната книжовност, имали са били съчинения, било периодически списания, дето са се описвали и излагали на подробно техните особни нрави, обичаи, предания, паметници и пр. Ние до сега не сме имали ни едно подобно списание, което да заслужи като основа за развитието на нашата книжнина. Няколкото вестници които имаме на езика си, не се занимават освен в политическо отношение и не отговарят никак на потребността, която изисква един първоначален
към текста >>
533.
6.8. Публикации: 1866 година. 6.8.1. Залеза на Болградското централно училище. Равнодушие към училището.
,
,
ТОМ 35
година 6.8.1. ЗАЛЕЗА НА БОЛГРАДСКОТО УЧИЛИЩЕ В: Турция (Цариград). Г. 3, бр. 21, 12 ноември 1866 Равнодушие към училището Болград, 20 октомври След едно отсъствие от 5 месеца, аз се завърнах тия дни в Болград. Мислех, че в това растояние, ще намеря нашите Болградци малко променени, но надеждата ми се изигра: същите чувства, същото равнодушие, същата недвижност владеят. Училището особно, е за оплакване. Наместо да се умножават, учениците исилдисуват510 секи ден. Директорът и той е обезсърчен от това общо хладнокръвие на влашките българи да провождат синовете си на реченото училище. Но и наредбата на училището не е от добрите. Бъркотия. И негли тая бъркотия, която е причината за исилдисуванието на учениците ще запали един ден свещ на това училище, както браилските българи запалиха на своето. В това училище никое момче, не е излязло образовано, не казувам съвършено, но поне да има общо понятие от науките. Учениците отиват прости, и пак прости се връщат и как може да успее това училище? Секо училище се препоръчва от способните си ученици. Ако не извежда кадърни ученици секо училище пропадва, и аз предвиждам че ако комитетът не промени сегашния персонал на учителите, които по-големата част не могат да се търпят в отношението си към учениците, лоша бъдност, ще се яви за това училище. Но както ви рекох по-горе болградските българи са равнодушни към всичко и това равнодушие ще ускори мисля затварянето му. _________________________________________ 510) Бележка на
към текста >>
534.
6.9. Публикации: 1867 година. 6.9.1. Устройството и наредбата на училищата в ръцете на Вилаетския съвет.
,
,
ТОМ 35
година 6.9.1. УСТРОЙСТВОТО И НАРЕДБАТА НА УЧИЛИЩАТА В РЪЦЕТЕ НА ВИЛАЕТСКИЯ СЪВЕТ В: Македония511 (Цариград). Г. 1, бр. 46, 14 октомври 1867, с. 2.; бр. 47, 21 октомври 1867, с. 2-3. Г. 1, бр. 46, 14 октомври 1867, с. 2. Писма немаме наистина, но както ни разказуват пътници, които дойдоха из Дунавския вилает и особено от Русе в големият вилаетски съвет, който е свикан сега в този град, сериозни разисквания станали върху един от най-важните за жителството на този Вилает и въобще за всичкия ни народ въпроса - касае се за общественото образование, за устройството и наредата на училищата. Това е цяла истина, че не знаеме нищо точно и верно върху подробностите на тези разисквания и решения, но доста е да направи да се позамислим и загрижим се това, което знаеме, че на този съвет в разискванията, които стават за този важен предмет нямаме от никоя страна представители таквизи, които да отбират що годе от тази работа, освен едного, който е Търновски учител г-н Михайловски. В каква бедност от достойни человеци се намираме! Ще ни се сами да мислим, че ако би да се земат в призрение поне мненията на този наш съотечественик, който е едва ли не самият между нас по учеността и опитността си по тази част, може би да се нареди нещо колко-годе удовлетворително и от което да се чака некакъв напредък в училищата по тази страна; ако обаче по зла чест, както често се случва в таквиз обстоятелства, преобладават мненията на по-многото, и още по-зле, на тези които не разбират, а
към текста >>
535.
6.9.2. Сведения за Проекта за училищата в Дунавски вилает.
,
,
ТОМ 35
ПРОЕКТА ЗА УЧИЛИЩАТА В ДУНАВСКИ ВИЛАЕТ В: Македония (Цариград). Г. 1, бр. 48, 28 октомври 1867, с. 3. Друг един Сливненец отправя ни, и той чрез „Турция”, едно прямо писмо, в което с особена претенция на дълбокомислие и остроумие иронически ни разправя нещо все за тази работа и за проектът. Отговорът ни към този наш съотечественик вече е написан, но оставихме за в идущия брой да го поместим... За до неделя также оставаме да обнародваме и проектът за училищата, този, за който говореше френския лист Пресса, и който не бил, както уверяваше този лист, подаден от носещите името български представители и в името на цял български народ, но както сега, имахме честта ... и злочестината да дознайме. Чисти и почтени някои българи православни от Сливен били го изработили и връчили г-ну д-ру Мирковичу да го съобщи на Импер. правителство, и за който сега казва той, че Импер. Прав. не намерило за благосклонно да го удобри напълно. За сега ний се ограничаваме пътем и на бърза ръка да позабележим, че е скръбно наистина и твърде жалко това що виждаме, как по-умните и по-будните в народа ни человеци, па нека кажем и общини, самите които по-познават уж от работите и поемат присърце, и по-способни са, виждат да работят за общата полза на народа ни, захващат всякога частно да работят. Или и общо, ако предприемат нещо да вършат, скоро го обръщат на частно и падат в изключителност колкото безуспешни, толкоз и непростителни. Преди три години близо слушахме поне за някакъв проект и
към текста >>
536.
6.10.3. Мнението на Тодор Икономов за вълненията около Проекта за училищата и Наредбата.
,
,
ТОМ 35
ТОДОР ИКОНОМОВ ЗА ВЪЛНЕНИЯТА ОКОЛО ПРОЕКТА ЗА УЧИЛИЩАТА И НАРЕДБАТА Тодор Икономов В: Македония (Цариград). Г. 2, бр. 21, 20 април 1868, с. 3. Шумен, 5 април 1868 Г-н Славейков! В 17-й брой на „Македония” прочетох една дописка от Сливен, в която се критикуваше проекта на Г. Мирковича за нареждането на училищата по нашите градове. Тая критика ми дава повод да кажа няколко думи върху едно нещо, за което съм писал по-надълго до редакцията на Турция и което замръзнало под хасъра539. И в сливенската критика, и в проекта на Г. Мирковича, и в някои членове на вестник Турция се показва желание - да преминат народните училища под друго управление; защото народа не бил в състояние да ги чевирдиса540 разумно и както го иска общата полза. „Училищата са в ръцете на чорбаджиите казва Турция, и не могат да отиват добре, защото чорбаджиите са и прости, и хора които вършат работи по хатър и произвол; следователно, заключава, нашите училища не ще се оправят, додето не преминат под управлението на правителството.” „Нашите граждани са неразбрани, казва Г. Миркович, и не знаят да си наредят училищата; следователно ние приканваме правителство да земе тези училища под своето разположение.” „Дето ще се подчиняват на натиска на частни лица, казва сливенската критика; за учителите е по-добре да преминат под друга дирекция и да се възвишат чрез нея на степен правителствени чиновници; след. и прочее...” У сичките основата е обща: народа е неразбран, той не познава интересите си
към текста >>
537.
6.10.4. Един автомат. Човек-машина показан във Виена / Георги Миркович.
,
,
ТОМ 35
Човек машина показан във Виена Георги Миркович В: Македония (Цариград). Г. 2, бр. 20, 13 април 1868, с. 2-3. Сливен, 30 март 1868 На 1769 императрица Мария Тереза даде един бал в своя палат; за да благодари повече [на] своите гости, тя призова едного представителя на физически и магнетически удивителни неща.” В продължението на представителят, тя се приближи до един млад момък, когото гледаше, че с презрение внимаваше над представените неща, и го попита: и какво думате за тези извънредна наука? - Няма нищо ни извънредно, ни извънприродно, отговори той, което да ви удивлява; сичко е твърде просто, тъй щото секи един може да го направи без да заслужва удивление. - Ако да не бяхте един учен человек, щях да се съмнявам в това, що ми казвате; при това обичам да вярвам, че сичките неща, които видяхме са нищо, ако би вие пожелайте и можете да ни покажете нещо, което да е по-удивително и по-невероятно. - Приемам предложението на В. Височество и се надявам да ви убедя тъй щото да забравите за всегда тези чудеса. Само ви моля да ми отпуснете една година време преди да се представя пред вази. - После една година - казва императрицата. - После една година, повтаря младият человек и се оттеглева. Този момък беше един [д]жентилом и се именуваше барон де Канпелен [Кемпелен543]. Честолюбив да удържи обещанието си пред императрицата, той се оттегли и се занимава цяла година - без да каже некому що е туй за нещо, което ще убеди сичкия свят. После една година, той се
към текста >>
538.
6.10.6. Недоволство в Русе за нечестното отношение към д-р Миркович.
,
,
ТОМ 35
РУСЕ ЗА НЕЧЕСТНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ Д-Р МИРКОВИЧ В: Дунавска зора550 (Браила). Г. 1, бр. 26, 13 май 1868, с. 99. ... Размишления .. внушени от следващите редове, които ни отправят от Русчук: „Преди няколко месеца, доктор Миркович се наименова за лекар в града ни. Българите се възблагодариха много, че тази служба се въведе на един от техните съотечественици. Но техната радост не беше за много време. Хартиите (позволителните писма и пр.), които се отнасят до наименованието на доктор Миркович се проводиха в Русчук; и той сам дойде; но като пристигна той се намери заместен от един гръцки лекар. Това дело произведе връх българите едно досадно впечатление, толкова повече, че удвоили платата на гръцкия лекар, спротив желанията на жителите, които не щат да си налагат тази излишност на разноски.” Българите имат право за дето ги докачиха с това нечестно наименование направено във вреда на един от техните съотечественици, с когото са обходиха съвсем неучтиво: това им се види, че искат да ги дръжат в една степен на низост с другите християни, които обаче са много по-малочислени от тех. Миналата седмица в неделя, Държавния съвет се състави; членовете му се заеха от християните и мюсулманите. Всичките общини се представляват в този съвет. Членовете на които се състоят от 28 турци, 5 арменци, 4 гърци, 2 евреи, 1 мароялит, 1 българи (Иванчо ефенди русенц). Наименоваха се членове на Висшият съвет на Правосъдието: 8 турци, 3 арменци, 1 грък и 1 българин (Гавраила ефенди).
към текста >>
539.
6.11.5. Коментар на дописка обвиняваща Г. Миркович и други лица в политически престъпления.
,
,
ТОМ 35
ДОПИСКА ОБВИНЯВАЩА Г. МИРКОВИЧ И ДРУГИ ЛИЦА В ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ В: Свобода553 (Букурещ). Г. 1, бр. 3, 19 ноември 1869, с. 21. рубрика: Известия из България Цариград, 17 ноември Ако сте чували от скоро по-пресни новини из Българско, то прочетете с внимание дописките на вашия букурещки вестн. „Отечество”, който му дописват тукашните кореспонденти, и ще се научите за сичко що става в нашето Отечество. Трябва да сте прочели 16-ий брой на „Отечество” в който е вместена една дописка от тука и която говори за работи, които са съвсем неистинни. Тя като говори за некой си Васил, който бил затворен във видинската хапсана554 за политически престъпления, сплетява и некой невинни лица в тая работа, като казва: „Васил имал препоръчителни писма до г. Маноля, познатия предпочитател на унията (?!), който го препоръчал на софийския (берковишкият) владика Доротея и на г. Д-р Мирковича”!(!) Секи разбира с каква пъклена цел е изкована тази дописка; секи който я прочете ще си въобрази тутакси като какъв човек може да бъде тоя, който я е писал. Аз за тази злонамерител на дописка не осъждам толкова дописникът, колкото редакцията на вестн. „Отечество”, която вместява във вестникът си такива безразсъдни дописки, които друга никаква цел немат, освен да компрометирува невинни лица пред турското правителство. Каква полза може да принесе днес вестн. „Отечество” за народа ни с такава лъжа и клевета! Такъв ли треба да бъде един български литературен вестник, който се издава в една
към текста >>
540.
6.12.2. Предателството на владиката Доротея във Видин.
,
,
ТОМ 35
ВЛАДИКАТА ДОРОТЕЯ ВЪВ ВИДИН В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 15, 12 февруари 1870, с. 118. рубрика: Известия из България Цариград, 1 февруари ... Друго, на 26-27 януари шпионите предадоха троица сиромаси българе, които са и днес намират затворени. На единият прякорът е Кърпачов, а на другите не можах да са науча; зная само, че единият е кожухар, а другият кундураджия. Такова също предателство направи и в Видин владиката отец Доротея. Той предаде 6 души българи, които както са види, са биле противни на неговите проповеди и работене са против неговите злодейски действия. Той казал на пашата, че тия българе са членове на революционните комитети. Това аз научих от твърде верен източник, т. е. видех самото писмо на Доротея, което беше пратено до Христа Арнаудова, комуто нашия архипастир дава есап555 за делата си. Ето какви пастири ние имаме: „вълци облечени в овча кожа”. Ето друго писмо, което приехме из България потвърдява думите на нашия дописник за отца Доротея и прибавлява: „отец Доротей е излязъл да се шета по България не за друго, но за пари. От бегликчия станал хайдутин, от хайдутин - калугер; от калугер - владика, от владика -императорски човек; после народен, па пак патриархален и пак народен, с една дума човек непостоянен, а още предател. Кой не знае какви гнусотии е той направил в Плевен, Враца, София и др. Кой отреза на един поп брадата защото той не искал да слуша него, а народа? Кой попи за пари, такива хора, които и „Отче наш” не знаят? ...
към текста >>
541.
6.12.3. Доротей - „българин владика, който като речи в нищо не е по-добър от фанариотските кеседжие“.
,
,
ТОМ 35
„БЪЛГАРИН ВЛАДИКА, КОЙТО КАТО РЕЧИ В НИЩО НЕ Е ПО-ДОБЪР ОТ ФАНАРИОТСКИТЕ КЕСЕДЖИЕ556“ В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 19, 12 март 1870, с. 145-146. - В Русчук е получена следующата телеграма из Цариград: „Честита ви българска народна ерархия! Черковният въпрос се реши за наша полза. Нека живее султана.” Букурещ, 10 март От сека една страна дохождат до нас гласов, че българският черковен въпрос, който се решаваше безпрестранно в продължението на последните двайсет години се решил, и решил се твърде справедливо и безпристрастно ... Ние в тази статия ще укажем само на тия ползи, които българският народ придобива от решението на този въпрос, а така също ще разгледаме каква трябва да бъде нашата епархия, за да не бъде тя подобна на фанариотската. От решението на българския черковен въпрос, българският народ изиграва твърде много. Той развезва ръцете си и сваля от шията си онова тежко туморство, което му служеше не за друго, а за зло и за нещастие. В това време когато българския народ беше подчинен под най-грозното и най-безчовечното турско иго, той беше длъжен да влече на шията си и нравственото тиранство, т. е. да се подчинява на фенерците, които в много отношения бяха по-лоши от турците, и за това българските страдания немаха никакви граници. Секи народ бива счастлив само тогава, когато той има знание и образование; но българите под фанариотското туторство557 не можеха да работят за себе си, не можеха да се образоват и развиват, не можеха да кажат, че са люде,
към текста >>
542.
6.15. Публикации: 1873 година. 6.15.1. Пътя, наказанията и живота на Диарбекирските заточеници
,
,
ТОМ 35
година 6.15.1. ПЪТЯ, НАКАЗАНИЯТА И ЖИВОТА НА ДИАРБЕКИРСКИТЕ ЗАТОЧЕНИЦИ - 1873 година Христо Петров Ковачев560 В: Право561 (Цариград). Г. 4, бр. 30, 5 октомври 1873, с. 3-4. рубрика: Дописки на „Право“ Диарбекир, Зсепт. 1873. Достопочтени Г-н Редактор на в. „Право“! Осъдени за престъпници на политическите държавни закони и изпратени от Цариград по Висок царски ферман едни просто на заточение, други на заточение и затвор в крепост, и трети на заточение и затвор в железа за Диарбекир и Аргана-Мадени. Откак изпосетихме тъмниците на градовете и селата по пътят ни, изминахме най-лошите и неплодоносни, голи и камънливи бърда, планини и места на Азиатска Турция и оставихме 19 души от дружината си на Аргана-Маденската терсана, пристигнахме на местото на заточението си - Диарбекир. Тук нас (на брой 38 души) най-напред затвориха в прочутата Диарбекирска терсана от гдето на 2-ий май, чрез поръчителството на местната православна Арабска община, седем души с наказание заточение до живот излезоха свободни в града, двадесет и трима души с наказание заточение и затвор в крепост, излязоха във вътрешната крепост и осем души, с наказание заточение и затвор в железа, останаха оковани в железа в тъмницата. Имената на заточените до живот: г-да Д. Н. Пъшков от Ловч. Сопот, Марин Л. Попов от Ловеч, Анастас Хр. Попов от Плевен, Гавраил Г. Брънчев от Орхание562, Васил Попов, Петко Милев и X. Стане X. Станчев - Тетевенци. Имената на заточените и затворени в крепост: г-да Марко
към текста >>
543.
6.15.2. В Диарбекир се поминал Васил Петров.
,
,
ТОМ 35
СЕ ПОМИНАЛ ВАСИЛ ПЕТРОВ В: Независимост566 (Букурещ). Г. 4, бр. 1, 20 октомври 1873, с. 5. рубрика: Български известия Из Деари-Бекир являват, че на 6 септември се е поминал Васил Петров, който беше един от заточените в тоя град за софийската комедия. Васил е родом от Тетевен, поминал се на 25-годишна възраст и оставил е вдовица и 2 дребни дечица. Вечна му памет! Нека сека българска сълза падне като мълния на главите на нашите неприятели и на техните помощници!” __________________________________ 566) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: НЕЗАВИСИМОСТ (Букурещ). Вестник политически и книжевни. Продължение на СВОБОДА. Г. 3, бр. 23 (1873) - г. 4, бр. 52 (1874). Вестникът е сканиран и предоставен за ползване на сайта на Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ на адреси: Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Дигитална библ. Периодични издания. Продължаващи издания 1844-1878 г. ; Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Каталози и ресурси. Електронен каталог COBISS+ [прегледан 18.02.2020]: http://82.147.128.134/prd/public
към текста >>
544.
6.16.4. Миркович и другарите му изпратени на заточение в Диарбекир.
,
,
ТОМ 35
ДРУГАРИТЕ МУ ИЗПРАТЕНИ НА ЗАТОЧЕНИЕ В ДИАРБЕКИР В: Напредък570 (Цариград). Г. 9, бр. 2, 13 юли 1874, с. 4. рубрика: Разни новини - Миналият понеделник се изпратиха на заточение, както казуват за Диарбекир, следующите лица, които се намерваха от пет години насам под затвор в тъмницата на Заптьето доктор Миркович от Сливен, Брайко от Копривщица, Георги Мангов и Васил от Плевен. - Научаваме, че Скопския български евладика г. Доротей заминал тия дни за в Русе, да се разговори устно с Н. Пр. Валията за някои работи. ___________________________________ 570) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: НАПРЕДЪК (Цариград). Вестник за народни, политически и книжовни новини. Г. 9, бр. 1 (1874) - г. 11, бр. 135 (1876). Продължение на вестник ПРАВО. Редактор Иван Найденов. Вестникът е сканиран и предоставен за ползване на сайта на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ на адреси: Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Дигитална библ. Периодични издания. Продължаващи издания 1844-1878 г. ; Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Каталози и ресурси. Електронен каталог COBISS+ [прегледан 18.02.2020] http://82.147.128.134/prd/public
към текста >>
545.
6.16.9. Мъчениците в Диарбекир.
,
,
ТОМ 35
ДИАРБЕКИР В: Знаме573 (Букурещ). Г. 1, бр. 2, 15 декември 1874, с. 8. рубрика: Български известия Също и в: Ботев, Христо. Събрани съчинения, в 3 тома. Т. 3. [2. изд.]. София: Бълг. писател, 1979, с. 10. - Из Деари-Бекир пишат, че д-р Миркович и тримата негови другари и до днес още лежат в терсханата574 и че нямат никаква надежда, за да се освободят. Така също пишат, че починали още трима от нещастните мъченици, а именно Дило [Дидьо] Пейов575 из Гол[ям] Извор, Васил Цолов из Етрополските колиби и Цветко Вълчов из Правец576. Първият е умрял в Деари-Бекир, вторият в Арган, а третият в Маден. А причината на техната смърт са биле убийственият климат, страшните мъчения и големата сиромашия. - Мъченици! Дали ще да има некой, който да отмъсти за вас и да разкаже на вашите деца, за какво сте загинали? ________________________________________ 573) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: ЗНАМЕ. Вестник политически и книжевни. Г. 1, бр. 1-37 (1874-1875). Ред. Хр. Ботйов. Вестникът е сканиран и предоставен за ползване на сайта на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ на адреси: Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Дигитална библ. Периодични издания. Продължаващи издания 1844-1878 г. ; Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Каталози и ресурси. Електронен каталог COBISS+ [прегледан 13.02.2020] http://82.147.128.134/prd/public https://plus.bg.cobiss.net/opac7/bib/1254277348 574) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Терсхана, терсана, терсена,
към текста >>
546.
7. ОФИЦИАЛНИ ДОКУМЕНТИ. 7.1. Грамота, която удостоява д-р Миркович с отличие (рицар на ордена Пий - трета степен)
,
,
ТОМ 35
7.1. ГРАМОТА Папа ПИЙ IX удостоява д-р Миркович с отличие (рицар на Ордена Пий - трета степен) 16 април 1861 г.580 PIUS РР IX На обичния ни син Георги Миркович, България Поздрав и апостолическа благословия на обичния Ни син! Тези, които горят от ревност към вярата и които работят за възрастването й с всички сили и средства, Ние по обичая си охотно награждаваме със справедливи похвали и украсяваме с блестящи отличия. И когато узнахме, че ти си такъв, решихме да ти връчим блестящо отличие като награда за твоите заслуги и като доказателство за Нашето отеческо благоволение към теб. И така, като желаем да ти окажем тази изключителна чест, поради която те освобождаваме и занапред ще те смятаме за освободен от всякакви отлъчвания, забрани и други църковни присъди и наказания, дадени по независимо какъв начин и по независимо каква причина, ако случайно си имал такива, с Нашата Апостолическа Власт по силата на това писмо те избираме и утвърждаваме за Рицар на Пий трета степен и обявяваме, че принадлежиш към този орден, създаден от Нас и наречен на Наше име. Затова, обични Ни сине, решихме да ти облечем присъщата на рицарите от трета степен дреха, а също така да можеш и имаш право да носиш свободно и законно ордена, който представлява синя копринена лента, обточена по края с двойна червена линия, по присъщия на рицарите начин - окачен отляво на гърдите. И за да не се получи някаква грешка в носенето на дрехата и на ордена, нареждаме да ти бъде връчена ...
към текста >>
547.
Сканирани материали
,
,
ТОМ 35
Извадки от дневника на Стефан Гергев (Георгиев) Гидиков от град Сливен: автобиография / преписал Стефан Гидиков-син. (с. 1, 2, 17.) (частен архив). 2) Диплома за доктор по медицина, издадена въз основа на сертификат от 30.06.1856 г., на Факултета по медицина в университета на Монпелие (дубликат, 1889 г.). София: НБКМ, БИА, ф. 95. инв. on. И-В 3064. - 30.06.1856 г. 3) Кратка и методическа българска граматика от Д. Г. В. Миркович. Цариград-Галата: в книгопечятницата на Д. Цанкова, 1860. Ill, 69 с. 4) Грамота за принадлежност на д-р Миркович към ордена Пий - рицар на Пий, трета степен, с право да носи и орден - подпечатана с пръстена на папа Пий IX. София: НБКМ, БИА, ф. 95. инв. оп. II-B 3065. - 16.04.1861 г. 5) Орден Пий (лат.: Ordo Pianus, итал.: Ordine Piano) с мото Virtuti et merito - рицарски орден, трети по ранг от папските рицарски ордени - присъден за изключителни заслуги към църквата и обществото на Г. Миркович. - 16.04.1861 г. 6) Скица на облеклото и рицарския орден Пий за публичното им представяне от Г. Миркович (дадена при присъждането му). София: НБКМ, БИА, ф. 95. инв. on. И-В 3065. - 16.04.1861 г. 7) Прошение от заточеника Г. Миркович до Мидхат паша, министър на правосъдието в правителството на Мохамед Рашид паша, по времето на султан Абдул Азис (на френски език). София: НБКМ, БИА, ф. 95. инв. on. II-B 3114. (3 с.) -1873 г. 8) Телеграма от княз Александър Батенберг до д-р Миркович, председател на „Клуба на Българите” в Пловдив. София: НБКМ,
към текста >>
548.
5) Орден Пий (лат.: Ordo Pianus, итал.: Ordine Piano) с мото Virtuti et merito - рицарски орден, трети по ранг от папските рицарски ордени - присъден за изключителни заслуги към църквата и обществото на Г. Миркович. - 16.04.1861 г.
,
,
ТОМ 35
Ordo Pianus, итал.: Ordine Piano) с мото Virtuti et merito - рицарски орден, трети по ранг от папските рицарски ордени -присъден за изключителни заслуги към църквата и обществото на Г. Миркович. - 16.04.1861
към текста >>
549.
Из СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Доктор Миркович в Словото на Учителя
,
,
ТОМ 35
УЧИТЕЛЯ Доктор Миркович в Словото на Учителя 1. ТЪРСЕНЕ НА ИЗГУБЕНАТА ДУМА. XIX година (1939 - 1940), 10-а школна лекция на Общия окултен клас, държана от Учителя на 6 декември 1939 г., София -Изгрев. - В: Единственото богатство. Общ окултен клас, XIX година (1939-1940). Т. 1, Лекции 1-23. София: ИК Жануа-98, 1999, с. 177-196. ISBN 954-9589-37-4 2. ВЯРА И СЪМНЕНИЕ. 30 лекция на Общия окултен клас (II година), 17.VI.1923 г. Русе: печ. Малджиев, [1923]. 43
към текста >>
550.
1. ТЪРСЕНЕ НА ИЗГУБЕНАТА ДУМА.
,
,
ТОМ 35
ДУМА. XIX година (1939 - 1940), 10-а школна лекция на Общия окултен клас, държана от Учителя на 6 декември 1939 г., София -Изгрев. - В: Единственото богатство. Общ окултен клас, XIX година (1939-1940). Т. 1, Лекции 1-23. София: ИК Жануа-98, 1999, с. 177-196. ISBN 954-9589-37-4 Беседата може да се прочете от тук. Приложените в книгата снимки на беседата са от книгата Единственото богатство - могат да се видят от тук: Книгата за теглене - PDF * Търсене на изгубената дума Сряда, 5 ч сутринта (Времето хладно. Небето ясно, звезди.) „Отче наш“ Мислете малко по-правилно. Любимата дума не е тази, която седи в ума ви. Любимата дума е тази, която седи в живота. Тя е най-силната дума в човешкия живот. Вие казвате думи, които не са силни. Така не се разсъждава. Любимата дума е силна. Тя е много силна дума. Детето казва най-първо любимата дума: „мама“. Не казва: „Господи“. Не казва: „Господи, Боже мой“. Не казва „Драган“, „Петко“, „хляб“. Те идат после. Втората любима дума коя е? Три думи има най-силни. Всички хора са ги все изгубили тези любими думи. Ние се намираме в едно положение неопределено. Например имаме толкоз езици, но с кой език Господ създаде света? Създаде ли Господ света с тези езици, които сега говорим? Той създаде света с един език, който едва сега ще почнем да учим. Ние да се радваме, че светът е създаден. Та, всеки един от вас, като седи, той мисли, че знае. Не е лошо да мисли човек, че знае. Например знаеш да ядеш. Това е изкуство. Ти се радвай,
към текста >>
551.
Речник на остарели, редки и диалектни думи / Е. Ангелова- Пенкова
,
,
ТОМ 35
РЕДКИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ А Арзухал (остар.) - писмена молба; просба, прошение. Арнише, арнисвам (от гр.: αρνουμια) - спирам, преставам Ахчийница - гостилница. Ахчия (ар.-тур.: ahçr) - готвач Б Бахча - градина. Бедел-и аскерие - военен данък, заменил (1856 г.) паричния данък джизие или харач (харадж) събиран от не мюсюлманското население Берат, берхат - акт на султана на Османската империя, издаван под формата на указ или грамота за назначаване на служба, с който се предоставят или потвърждават права и привилегии.Бератът носи султанския знак „тугра“ и се подновява (подменя) с възкачването на всеки нов султан. Бережливост (рус.: бережливость) - пестеливост, благоразумие, икономичност Берхат - вж Берат Босорман, бусурман - невеж, бедняк Бусурман - вж Босорман В Вапор - параход Вверявам,введа - поверявам Ветва - клонче на дърво; вейка Д Даваджйя (ар.-тур.: davaci)-тъжител, който повдига давия (процес) срещу някого. Даждия (остар.) - данък, данъци Дармоед (рус.) - готован, търтей Дембел(ин) (от пер.-тур.: tembel) - мързеливец, ленивец Диплография - счетоводна отчетност, двойно записване или двойно счетоводство. Първото издание по счетоводство на български език е: Карадимков, Стоян Димов, Караминков, Христо Димов. Диплография, или как се държат търговски книги, от Стояна и Христа Караминкови. Цариград: в книгопеч. на Цариградски вестник, 1850. 184 с. Е Емляк (остар.) - недвижим имот; данък върху недвижим имот. Енголие, енголпие или панаги - малка кръгла икона
към текста >>
НАГОРЕ