НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
1.
Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът
, 10.04.1854 г.
Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът През април 1854 г. двадесет и четири годишният Константин Дъновски и трима негови другари - Бельо Пинин, Тодор х. Маврудиев и Петър Атанасов, потеглят от Варна с една стара гръцка гемия за Света гора на Атон с намерението да останат там и да се посветят на монашеството. Едно случайно произшествие обаче осуетява плановете им. Недалеч от Солун се разразява страшна морска буря и разбива гемията, с която пътуват четиримата младежи. Константин Дъновски и неговите другари с голяма мъка успяват да се доберат до брега и да спасят живота си. Перипетиите, които са възпрепятствали покалугеряването на Константин Дъновски, са описани от самия него в една малка брошура, отпечатана като лично негово издание през 1905 г. - „Едно откровение в солунската черква „Св. Димитрий" (Кассъма-Джамиси), дадено на Отца Константина Дъновски през юношеството му в гр. Солун, на 10 април 1854 година". В тази църква, по онова време - джамия, младият момък преживява мистична случка, при която му се разяснява задачата в живота и мисията, която му предстои. За това откровение и за Антиминса, може да се прочете в: 1. „Едно откровение в солунската черква „Св. Димитрий" (Кассъма-Джамиси), дадено на Отца Константина Дъновски през юношеството му в гр. Солун, на 10 април 1854 година". 2. Спомен на Николай Дойнов - За Антиминса „Едно откровение в солунската черква „Св. Димитрий" (Кассъма-Джамиси), дадено на Отца
към текста >>
2.
Петър Дънов - учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г.
, 09.1887 г.
учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г. За този период от живота на Учителя може да се прочете в следните източници: 1. Учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г. - от книгата „Младият Петър Дънов“ Георги Христов 2. Учителят като преподавател в село Хотанца, Русенско - По спомени на Ангел Хаджийски. Преразказва Галилей Величков Учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г. След завършването на училището в Свищов Петър Дънов получава мисия от Методистката църква в Хотанца – малко село в Северна България, разположено в Добруджанското поле на 26 км от гр.Русе. През учебната 1887/1888 г. той е учител в местното начално училище при Църквата, същевременно е и проповедник в тамошната Методистка църква. Преди идването му в селото, през периода 1885-1887 г., по спомени на Елена Натева (родена ок. 1875 г.) нейни учители са Шивачев и Танев. Децата много ги обичали, но те не се задържат за дълго, вероятно поради липсата на условия и ниското заплащане. Използваното тогава помещение изпълнява функции и нацърква, и на училище – една стая с дървен под и малко предверие за обувките. По-късно на това място през 1927 г. е построена протестантска църква – хубава каменна постройка, която още от далеч привлича погледа. Това е най-красивата сграда в селото и в нейното изграждане е имал дял всеки от евангелистите. Намира се в центъра,където е най-подходящото място за това огнище на благотворна просветна и духовна дейност. Младежки събрания, въздържателни беседи, неделно-училищни
към текста >>
3.
Снимка на Учителя Петър Дънов в с. Хотанца, 24 ноември 1887 г.
, 24.11.1887 г.
Петър Дънов в с. Хотанца, 24 ноември 1887 г. СНИМКА № 1. Петър Дънов в с. Хотанца,24 ноември 1887 г. Петър Дънов е основен учител в село Хотанца, Русенско. Заснет е в гр. Русе във фотоателието на Francois Bauer, като е изписано на гърба на снимката старото име на гр. Русе, а именно Русчук.На обратната страна на снимката Петър Дънов собственоръчно е написал: „В знак на искрена братска любов подарявам за спомен ликът си на Мария П. Стамова. Помнете ме в Исуса Ваш искрено любящ брат." Подпис П.К. Дънов, Русе, ноември 24.1987 г. Хотанца. „Блажени онези души, които живеят в небесна
към текста >>
4.
Учителя Петър Дънов заминава за САЩ
, 08.1888 г.
заминава за САЩ (Датата на заминаването не е известна. Знае се, че е тръгнал през август.) 1. Пътуване към Новия свят 2. Петър Дънов и евангелистите-методисти в България и САЩ 3. Следване (от книгата Учителя, 1947 г.) Пътуване към Новия свят. След успешната си първа мисия в с. Хотанца Петър Дънов получава препоръчително писмо от преподавателите си от Свищовското училище - пастор Йордан Икономов и пастор Стефан Томов. Със скромна стипендия той е приет да учи като „специален студент" богословие в методистката семинария „Дрю" в град Медисън, намиращ се на ок. 50 км от Ню Йорк. През месец август 1888 г. той отпътува за Америка. Документално потвърждение на този факт се съдържа в даденото по-горе сведение на пастор Лоунсбъри от 20 септември за работата на „бр. Дънов, който замина за Америка преди няколко седмици". Вероятно отплаването му е през Хамбург. Сам той казва по-късно: „Едно време до Ню Йорк се ходеше от Ливърпул или от Хамбург". Пътуването до Новия свят в онова време може да се проследи през очите на двама известни съвременници на Петър Дънов - д-р Георги Чакалов, в личните му мемоари [непубликувани], (15) и Алеко Константинов, в пътеписа „До Чикаго и назад". (16) Самият Чакалов има сходна съдба с Дънов - след завършване на протестантското училище в Самоков през 1887 г. той се отправя към Америка, за да продължи образованието си. Георги Николов Чакалов е роден на 20.04.1867 г. в Самоков. Завършва земния си път в София през 1969 г.. Баща му -
към текста >>
5.
Снимка на Учителя Петър Дънов в САЩ, 1891 г.
, 15.11.1891 г.
Петър Дънов в САЩ, 1891 г. СНИМКА № 2. Петър Дънов в САЩ, 1891 г. Петър Дънов изпраща снимка до рождената си сестра Мария. На гърба на снимката е отбелязано: П.К. Дънов - Dreu Seminary Madison. nov. 16.1891 год. Отдолу е написал: „До моята любезна сестра Мария П. Стамова от П. К. Дънов - ноември 15.1891
към текста >>
6.
Учителя Петър Дънов защитава научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена“, Бостън
, 15.04.1893 г.
защитава научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена“, Бостън 1. Дипломна работа на Петър Дънов - Теологичен факултет на Бостънския университет 1893г 2. Научната теза на Петър Дънов 6.2. Научната теза на Петър Дънов Думата „теза" идва от гръцки - θέσις, което означава „позиция, становище" и се отнася до някакво интелектуално твърдение. Конкретно в университет тезата е писмена работа, представяща изследване и констатации на автора в подкрепа на кандидатурата му за образование или професионална квалификация. Тезите в Богословския факултет вероятно не е трябвало да съдържат специален научен принос. Цялото обучение по него време е ориентирано преди всичко към бъдещата практическа работа в църквата или мисията. Освен задължително условие при завършването на тригодишен богословски курс, написването на научна теза е и възможност за студента да остане още известно време в университета, за да поддържа отношения с преподаватели и духовници, да понавлезе сред елита на методизма, да свикне да чете научна литература, да може съсредоточено да пише, а също и да знае как да излага систематично и логично мислите си. През учебната 1892/1893 г. Петър Дънов следва курс по практическо богословие, воден от проф. Лутер Таунсенд. Този курс завършва на 15 април 1893 г. със защита на научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена". Текстът е с ограничен обем, с много четлив и обработен почерк, не съдържа библиографска справка или
към текста >>
7.
Учителя дава отговори на десетте въпроса на Духа - 'Свидетелствата Господни'
, 28.02.1899 г.
на десетте въпроса на Духа - "Свидетелствата Господни" На 13 февруари 1899 г., във Варна, Петър Дънов по духовен път приема и записва десет въпроса на Духа, наречени "Свидетелствата Господни". На 24 февруари 1899 г. става приемането и записването на "Божието обещание". За тези послания, Учителя пише в писмата си до първите ученици. На 28 февруари 1899 г., в Бургас, в присъствието на Пеню Киров и Тодор Стоименов, Петър Дънов дава отговор на въпросите на Духа. Двата документа, както и отговорите на десетте въпроса, са публикувани в „Изгревът на Бялото Братство", т. II. през 1995 г. Същите послания могат да се прочетат в издадената през 2004 г. книга "Той иде" (Начални Слова от Учителя в периода 1896-1904 г. Издателство Бяло Братство). 1. Писмо от Учителя до Пеню Киров, 24 февруари 1899 г. 2. Свидетелствата Господни13 февруари 1899 г., Извънредни беседи, Варна 3. Божието обещание 24 февруари 1899 г., Варна 4. Отговори на Свидетелствата Господни 28 февруари 1899 г., Бургас Писмо от Учителя до Пеню Киров (Свидетелствата Господни, Божието обещание) Варна, 24 фев[руарий] 1899 г. Любез. бр. Киров, На 13 фев[руарий] приех една заповед59 от Господа, която ви и пращам да знаете. Тя е лично до всеки едного от нас. След като се помолите, дайте ми вашето решение писмено и двама; което Духът на Истината ще ви даде, това ще бъде нашият Символ60 спрямо Нашия Господ. Всичко това ще пазите в тайна. Трябва да се готвим вече усърдно за делото. Ще определим
към текста >>
8.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 1.01.1900 г.
януарий 1900 г.109 [До] Киров и Тодор Честитя ви Новата година. „The steps of a good man ate ordered by the Lord: and he delighteth in his way"110 Пс. XXXVII: 23. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.) ....................... 109. Писмото се публикува за първи път. (У., № 29, 01.01.1900 г.) 110. „Стъпките на добрия човек се направляват от Господа и Той осветява неговия път." (У., № 29, 01.01.1900
към текста >>
9.
Писмо на Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)
, 4.05.1900 г.
май 4, Нови Пазар Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Нови Пазар 4 май 1900 Люб.[езний] д-р Миркович. Надявам се настоящето ми писмо да Ви намери здрав и весел духом. Здравието е потребно за тялото и душата, а веселостта за духа и сърцето. Но разбира се, пълнотата не е тука, но горе. Все така ний требва да сми благодарни за всичко, и радостни за онова което нашия Небесен Баща благоволява да ни отрежда. Аз мисля, всичко вкупом съдействува за наше добро. В последното си писмо ми бяхте писали: “За да бъдем ближни един към други, ние требва да имаме сърдечна любов, която не се придобива освен чрез откровеността на душевните ни чувства.” Аз напълно съм съгласен с тая мисъл, но такова едно нещо само един Бог може да извърши в душите ни. Любовта за да бъде пълна и обединителна има нужда от души подготвени, а до това време ние всинца все ще куцаме в по нещо. Но Добър е Господ, който е вседостаточен да стори всичко за тези които го любят. По Великден ний присъствувахме във Варна, гдето срещнахме нашите приятели и имахме неколко събрания в които разгледахме много неща и дойдохме до едно заключение. Нам щеше да ни бъде още по-приятно ако имахме и Вази помежду си, но види се такава беше волята на провидението. За теб имам да Ви съобщя некой и други неща, но те ще останат за кога се срещнем. Аз писах за книгата на William Stainton Moses но още не съм получил отговор. Мислите ли да идите до Варна тази година? Какво стана с Вашата пенсионна книга? Некой и други
към текста >>
10.
Писмо на Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)
, 27.06.1900 г.
юни 27, Нови Пазар Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Нови Пазар 27 иуний 1900 Любез.[ний] д-р Миркович. Последното Ви писмо от 12 того получих и се радвам, че прекарвате добре с приятелите в Бургас, и при това има съгласие, мир и любов помежду ви. Това е повече желателно от всичко. Времето което остава е скъпоценно и се надевам, че ще го употребите по един Богоугоден начин за доброто и благото на Вашата душа. Да Ви не мами нищо друго, нещата земат един край и то положителен и съвършен. Ако само человеците разбираха своето вечно добро, какво не биха сторили да го придобият, но то е утаено от техните очи заради неверието и развалата на сърцето им. Горко на тоя свет. Но такава е волята Божия: всичко трябва да се изпита и пречисти. Вярвай ми, Бог ви е събрал за да уякчи и укрепи вашата вера и да отмахне всеко съмнение и всеко колебание от вашето сърце и да ви даде по-пълно разумение на Неговата свята воля. Аз зная колко пъти сте бивали заобиколени от княза на тъмнината и подмамвани и лъстени по един или друг начин, но аз съм се молил за Вас да ви се даде благодат да устоите верен докрай и най-после Господ да възтържествува във Вашето сърце. Аз Ви казвам като на приятел: Вашия живот е заобиколен с големи опасности, по пътят Ви има големи мъчнотии с които требва да се борите. Вий ще срещнете заклети неприятели на Вашата душа с които ще влезете в борба. Оръжията с които требва да се браните ся тези: Требва да сте опасани с истината на Господа през
към текста >>
11.
Учителя Петър Дънов - статия по френология “Темпераментите” в сп. 'Родина'
, 06.1901 г.
- статия по френология “Темпераментите” в сп. "Родина" Информацията за тази статия е от Людмила Т. Димитрова, библиограф, публикувана в списание Житно Зърно бр.18, 2006 г. (Издателство Бяло Братство) Статията е в раздела “Из науката и обществений живот”, в рубриката “Глави и лица: как да се изучават”. “Темпераментите” , Г. III, кн. VI и VII, юни и юли 1901, с. 266–272 – подпис “П. К. Д-в”; 1. Статията "Темпераментите" 2. Статията за теглене на PDF „Темпераментите - ПДФ“„Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII. До този момент тя не е излизала другаде и сега се публикува за първи път. В нея е използван научен изказ и са представени модерни за времето си тенденции, които тогава тепърва навлизат в нова България. В началото авторът прави една кратка ретроспекция, дефинираща темпераментите до ХІХ в., след което дава своя оригинална класификация, която той нарича „нова“. Темата за темпераментите е основополагаща както за духовните (окултни) науки, като френология, астрология, хиромантия и др., така и за редица съвременни хуманитарни науки. І. Общи положения.Между човеците съществуват големи различия, които произлизат сложните и различни качества на организмите им. Някои дървета както палмовото са порести, сюнгероподобни и слаби, други подобно на дъба, са плътни, яки и силни. Има дребни коне, които превъзхождат в работата някои едри, и човеци с малък ръст да проявяват по голяма физическа сила и
към текста >>
12.
(стар стил) Учителя пристига в Сливен
, 13.09.1902 г.
Сливен На 13 септември (стар стил) 1902 година пристига в Сливен. За това може да се прочете в писмото му до П.Киров, 15 септември. Среща се с д-р Миркович. За впечатленията си от духовното съживяване в Сливен, Учителя пише в писмото си до П.Киров, 5 октомври 1902 г., Стара Загора. 1. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Сливен, 15 септемврий 1902 г. 2. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Стара Загора, 5 октомври 1902 г. В Сливен има признаци на духовно съживление. Господ ме прати да видя Неговите чада. Тук има един малък кръжок от православни жени и мъже, на които Господ се е открил посредством видения, сънища и говорение. Те всички са ясновидци. Мен ми беше просто приятно да слушам тяхната начинающа опитност. Писмо на Учителя до Пеню Киров Сливен, 15 септемврий 1902 г. 84 [отворена карта] Л. б. Киров,На 13-и того пристигнах тук и се срещнахме с Д-ра. Той е добре. Моля, съобщете ми получихте ли парите от Варна (16 лв. )85. Аз писах на г-н Велчев86 да ги прати до Вази. Надявам се да сте добре всички и да успявате. Труд и постоянство с Божията благодат, всичко ще се постигне. Имате поздрав от Д-ра. Поздрави бр. Тодор, Арнаудов и Николай. Ще чакам Вашия отговор. С поздрав. Ваш верен: П. К. Дънов Адрес чрез пощата: P. R.87Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)--------------------------------------------------------84 Това писмо се публикува за първи път.85 Десятък на П . Дънов.86 Атанас В. Велчев.87 P.R. (Post restant) – поща „до поискване“.
към текста >>
13.
Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Сливен
, 15.09.1902 г.
до Пеню Киров Сливен, 15 септемврий 1902 г. 84 [отворена карта] Л. б. Киров,На 13-и того пристигнах тук и се срещнахме с Д-ра. Той е добре. Моля, съобщете ми получихте ли парите от Варна (16 лв. )85. Аз писах на г-н Велчев86 да ги прати до Вази. Надявам се да сте добре всички и да успявате. Труд и постоянство с Божията благодат, всичко ще се постигне. Имате поздрав от Д-ра. Поздрави бр. Тодор, Арнаудов и Николай. Ще чакам Вашия отговор. С поздрав. Ваш верен: П. К. Дънов Адрес чрез пощата: P. R.87Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)--------------------------------------------------------84 Това писмо се публикува за първи път.85 Десятък на П . Дънов.86 Атанас В. Велчев.87 P.R. (Post restant) – поща „до
към текста >>
14.
Учителя заминава за Разград - трета обиколка на България
, 28.10.1903 г.
Разград В края на октомври, Учителя започва трета обиколка на България. Първият град, който посещава, е Разград, където престоява 8 дена (до около 5 ноември). Датата е избрана според казаното в писмото му до П.Киров, 5 януари 1904 г., Русе. Обиколката е описана и в писмо до Мария Казакова от 18 декември 1903 г., Русе. Писмо до Пеню Киров, 5 януари 1904 г., Русе. Писмо до Мария Казакова от 18 декември 1903 г., Русе. Писмо на Учителя до Пеню Киров Русе, 5 януарий 1904 г. Люб. бр. Киров, Писмото Ви [от] 29 окт[омврий], изпратено до Варна, не ме завари. Аз се намирах на път за Разград, гдето престоях осем деня, и оттам заминах за Силистра. Писмото Ви ме намери по-късно. Аз писах на Бъчваров да Ви съобщи, че ще Ви пиша, кога пристигнете в Сливен, понеже така ми беше казано. Вярвам да сте преминали добре и Господ, нашият добър приятел и ръководител, да Ви е укрепявал и уякчавал постоянно. Това аз зная, защото ми беше казано, че ще пристигнете благополучно и ще имате благословение Отгоре за утеха и насърчение. Господ приготовлява пътя и ще уреди всичко, за да действа за добро. Имайте тихо упование. Поздравете всички наши приятели, познати на Господа, и Бог да ви пази всинца ви в Святото Си име. Второто упражнение136, което ще вземете, е следующето: ще седнете тъй, както в първото, към изток, с ръцете на коленете, и ще повдигнете дясната си ръка и ще запушите дясната си ноздра с правия пръст и ще почнете да поемате въздуха си през лявата, същевременно като
към текста >>
15.
Учителя е в Силистра - трета обиколка на България
, 5.11.1903 г.
Силистра - трета обиколка на България В края на октомври, Учителя започва трета обиколка на България. Първият град, който посещава, е Разград, където престоява 8 дена (до около 5 ноември). На 5-ми ноември приблизително заминава за Силистра, където престоява около 10 дена. От Силистра заминава за Добрич. Датите са според казаното в писмото му до П.Киров, 5 януари 1904 г., Русе. Обиколката е описана и в писмо до Мария Казакова от 18 декември 1903 г., Русе. Писмо до Пеню Киров, 5 януари 1904 г., Русе. Писмо до Мария Казакова от 18 декември 1903 г., Русе. Писмо на Учителя до Пеню Киров Русе, 5 януарий 1904 г. Люб. бр. Киров, Писмото Ви [от] 29 окт[омврий], изпратено до Варна, не ме завари. Аз се намирах на път за Разград, гдето престоях осем деня, и оттам заминах за Силистра. Писмото Ви ме намери по-късно. Аз писах на Бъчваров да Ви съобщи, че ще Ви пиша, кога пристигнете в Сливен, понеже така ми беше казано. Вярвам да сте преминали добре и Господ, нашият добър приятел и ръководител, да Ви е укрепявал и уякчавал постоянно. Това аз зная, защото ми беше казано, че ще пристигнете благополучно и ще имате благословение Отгоре за утеха и насърчение. Господ приготовлява пътя и ще уреди всичко, за да действа за добро. Имайте тихо упование. Поздравете всички наши приятели, познати на Господа, и Бог да ви пази всинца ви в Святото Си име. Второто упражнение136, което ще вземете, е следующето: ще седнете тъй, както в първото, към изток, с ръцете на коленете, и ще
към текста >>
16.
Учителя е в Русе - трета обиколка на България
, 20.11.1903 г.
Русе - трета обиколка на България В края на октомври, Учителя започва трета обиколка на България. Първият град, който посещава, е Разград, където престоява 8 дена. На 5-ти ноември приблизително заминава за Силистра, където престоява около 10 дена. От Силистра заминава за Добрич. Следва голям престой в Русе. Няма засега намерена точна дата на пристигането на Учителя в Русе. Предполага се, че е в средата на ноември. Датите са според казаното в писмото му до П.Киров, 5 януари 1904 г., Русе. Обиколката е описана и в писмо до Мария Казакова от 18 декември 1903 г., Русе. Писмо до Пеню Киров, 5 януари 1904 г., Русе. Писмо до Мария Казакова от 18 декември 1903 г., Русе. Писмо на Учителя до Пеню Киров Русе, 5 януарий 1904 г. Люб. бр. Киров, Писмото Ви [от] 29 окт[омврий], изпратено до Варна, не ме завари. Аз се намирах на път за Разград, гдето престоях осем деня, и оттам заминах за Силистра. Писмото Ви ме намери по-късно. Аз писах на Бъчваров да Ви съобщи, че ще Ви пиша, кога пристигнете в Сливен, понеже така ми беше казано. Вярвам да сте преминали добре и Господ, нашият добър приятел и ръководител, да Ви е укрепявал и уякчавал постоянно. Това аз зная, защото ми беше казано, че ще пристигнете благополучно и ще имате благословение Отгоре за утеха и насърчение. Господ приготовлява пътя и ще уреди всичко, за да действа за добро. Имайте тихо упование. Поздравете всички наши приятели, познати на Господа, и Бог да ви пази всинца ви в Святото Си име. Второто упражнение136,
към текста >>
17.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе
, 5.01.1904 г.
до Пеню Киров Русе, 5 януарий 1904 г. Люб. бр. Киров,Писмото Ви [от] 29 окт[омврий], изпратено до Варна, не ме завари. Аз се намирах на път за Разград, гдето престоях осем деня, и оттам заминах за Силистра. Писмото Ви ме намери по-късно. Аз писах на Бъчваров да Ви съобщи, че ще Ви пиша, кога пристигнете в Сливен, понеже така ми беше казано. Вярвам да сте преминали добре и Господ, нашият добър приятел и ръководител, да Ви е укрепявал и уякчавал постоянно. Това аз зная, защото ми беше казано, че ще пристигнете благополучно и ще имате благословение Отгоре за утеха и насърчение. Господ приготовлява пътя и ще уреди всичко, за да действа за добро. Имайте тихо упование. Поздравете всички наши приятели, познати на Господа, и Бог да ви пази всинца ви в Святото Си име. Второто упражнение136, което ще вземете, е следующето: ще седнете тъй, както в първото, към изток, с ръцете на коленете, и ще повдигнете дясната си ръка и ще запушите дясната си ноздра с правия пръст и ще почнете да поемате въздуха си през лявата, същевременно като броите до осем. После ще отпушите дясната си ноздра и ще сложите дясната си ръка на коляното, и ще повдигнете лявата, и с правия пръст ще запушите лявата ноздра и почнете полека да отпущате въздуха си, като броите пак до осем и повтаряте думата ЕЮМ [АУМ]137 и думите: "Дарството Ти да се възстанови помежду ни, Господи Святий". Това ще правиш три пъти на ден, сутрин, по обяд и вечер, по пет минути за всяко. Аз ще се побавя още за няколко време
към текста >>
18.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август
, 15.08.1909 г.
1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август Протоколите се записват от Петко Гумнеров и Димитър Голев. Съборът се провежда в Търново - това се вижда от писмото - покана, което Петър Дънов изпраща до някои участници. В книгите "Веригата на Божествената Любов" и "Учителя във Варна" е даден като град на срещата - Варна? 1. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (покана за събор)1909, август (няма дата) 2. Протокол на годишната среща на Веригата - Варна (?), 1909 , 15 август, събота, от книгата "Годишни срещи на Веригата (1900-1915г.)" 3. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1909 година (15-20 август) ТЪРНОВО, "Изгревите, т.11" 4. Светозар Няголов - Автобиография В автобиографията авторът е записал: Когато в 1909 г. съборите започват да стават в гр. Велико Търново, Учителят ги поканва и тях. * * * Бележка: Според писмо-покана за събора, срещата на Веригата е определена за Търново. В "Изгревът, том 11" също е написано, че съборът се провежда в Търново. Според Светозар Няголов съборите след 1909 г. включително започват да се провеждат в Търново. В останалите книги за този събор ("Веригата на Божествената Любов", "Учителя във Варна" и "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)" - мястото е Варна. Така, че остава неизяснено все още къде се е провел съборът през 1909 г.? Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (покана за събор), август, 1909 г. Писмото
към текста >>
19.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август
, 12.08.1911 г.
събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август Протоколите се записват от П. Гумнеров. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО , 12 АВГУСТ, ПЕТЪК ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО 12 АВГУСТ, ПЕТЪКВ 9 часа сутринта двама по двама влязохме в заседателната зала и се наредихме по местата си. Почнахме изчитането от всички заедно, дума по дума, „Добрата молитва“ и „Отче наш“. Господин Дънов съобщи: — Редът, по който ще прекарате цялата следваща година, е тоя: дванадесетте главни заповядани за пост петъци ще си изберете сами, като си определите който и да е от петъците в месеца, без да съобщавате никому за това. Даже мъж и жена няма да се споразумяват кой петък да си определят, а двамата са свободни един от друг. Тези от вас, които могат, да постят по 40 часа, а които не могат, да постят по 24 часа. Първия петък ще употребите за прославянето Името Божие на земята. Втория — за просъществуването на Духа Святаго в сърцата на хората, т.е., на верующите. Третия — за идването на Христовото Царство на земята. Четвъртия — за очистването на човешкото сърце. Петия — за просвещението на човешкия ум. Шестия — за възкресението на човешката душа. Седмия — за въздигането на човешкия дух. Осмия — за българския народ. Деветия — за славянството. Десетия — за человечесвото. Единадесетия — за здравето и дълголетието на верующите. А дванадесетия ще употребите за съзерцание на Божествената Любов.
към текста >>
20.
Снимки на Д-р Иван Жеков
, 16.10.1916 г.
Иван Жеков СНИМКА № 18. Д-р Иван Жеков във военна униформа с ръководството на водолечебницата на Кнайпа в Worishofen, село в Баварските Алпи — 16.Х. 1916 гСНИМКА № 19. Д-р Иван Жеков във военна униформа със свещеници при санаториума в село Worishofen - 1916 г.СНИМКА № 20. Д-р Иван Жеков във военна униформа с курортистите на санаториума в село Worishofen - 16.Х.1916 г.. На обратната страна на снимката, лично от неговата ръка, е написан следния текст: «По молбата и желанието на курортистите е извършена тази снимка в Worishofen, в двора на водолечебницата на Кнайпа до мен е заместникът на Кнайпа, от лявата ми страна, а от дясната ми страна е почтена госпожа, на която комендантът на курорта отстъпи мястото си.» Worishofen, 16.Х.1916 г. Подпис: д-р ЖековСНИМКА № 21 а,б. Д-р Иван Жеков в градината на санаториума на Кнайпа, при село Worishofen през 1916
към текста >>
21.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
да издава в София списание "Всемирна летопис" „Всемирна летопис“ е българско списание за езотерика, излизало в София от 22 март 1919 до март 1927 година. Издател и главен редактор на списанието е софийският адвокат и поет символист Иван Толев. Девиз на изданието е мисълта на Учителя Петър Дънов: „Работете между тоя народ, защото повдигането на българската душа влиза в Божествения план.“ На страниците на „Всемирна летопис“ са публикувани множество значими текстове, сред които Златните стихове на Питагор, „Смъртта и нейната тайнственост“ от Камил Фламарион, първият български превод на текст на Емануел Сведенборг (откъс от книгата „За небесата, за света на духовете и за ада“, публикуван под заглавието „Езикът на ангелите“), коментар на Сифра Дзениута от Симеон бен Йохай, резюмета от беседи на Петър Дънов, стихотворения на Иван Грозев, Дора Габе, Иван Толев и др. Списанието поддържа постоянна рубрика по окултни науки - астрология, хиромантия и др., помества сведения за наблюдавани в България и в чужбина паранормални явления, както и новини от културния живот, като посещението на Рабиндранат Тагор в България през 1926 година. Списанието е спряно след атаки от страна на църквата, както и на Иван Грозев и Стефан Консулов. Учителя пише статии в списанието под псевдонима ХХХ. За това списание може да се прочете в 15 том на "Изгревът". Ето някои статии от там 1. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 2. СТАТИИ ОТ X.X.X. (Х.Х.Х. = П.К.Д. = ПЕТЪР
към текста >>
22.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София
, 3.05.1919 г.
пощи: 18 май; получено на 31 май 1919 г., Микра, пленническия лагер) Г.Д. Гумнеров, Теодоси Македонски, Райна 3 получ. 31.V. 1919 г. Микра Monsieur Le Colonel Sotiror M 3 R. J. 6e division bulgare Camp qrossetti pres de Fiorina Macedoine Secteur Postal 517 В [надпис на плика] Л. М. Сотиров, Писмата ви имаме на ръка. Завършването на добрите неща изисква време за тяхното осъществяване. За да придобие настоящия свят сегашната си физиономия са били потребни милиони векове. Търпението е велико качество на Бога. И живите хора в миниатюрна форма се стараят да подражават Нему по необходимост. Иде времето за добрите неща, за Любовта отгоре, за обичта отдолу и Духът отвътре навън и вън навътре. Така се обновява човек в тоя временен живот. Господ ще доведе всичко до добрия край. В Неговото Царство ще престанат всички противоречия. В. В. (Свещеният подпис) София 3.V.1919 Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том
към текста >>
23.
Учителя изнася първата лекция от МОК - 'Двата пътя'
, 24.02.1922 г.
лекция от МОК - "Двата пътя" Двата пътя, 24 февруари 1922 г., Младежки Окултен Клас, София Ръкописа на "Двата пътя", направен след разчитане на стенограмите Двата пътя Т. м. Коя е главната идея, която занимава ученика при постъпването му в училището? Той иска да стане учен, да придобие знания, да възрасти това, което е вложено в неговата душа, в неговия ум и в неговото сърце. И след като придобие знания, след като разработи своите дарби и способности, той трябва да ги запази. За тази цел се изисква добра почва, за да може всяка мисъл, която падне върху нея, да даде плод. Следователно и вие, като ученици, искате да се учите, да се занимавате с науката. Какво означава думата „наука“? Ако се спрем върху значението на буквите в тази дума, написана на латински и на някой от славянските езици, ще видим, че в нея се крият две различни понятия. От съчетанието на буквите в думата „наука“ в славянските езици се вижда, че славяните търсят в науката метод, чрез който да примирят противоречията в живота. Обаче англосаксонската раса, която си служи с латинската дума „scientia“ за означаване понятието „знание“, „наука“, показва, че нейният ум е насочен към изучаване на отношенията между различните форми, както и вечните промени, които се извършват в живата природа. Първата буква „S“ в думата „scientia“ означава безконечност. Следователно, от окултно гледище, вие можете да изучавате науката или с цел да намерите метод, чрез който да примирите противоречията в
към текста >>
24.
Учителя дава песента Фир-фюр-фен - Събора в Търново
, 21.08.1922 г.
Фир-фюр-фен - Събора в Търново Песента е дадена на 21 август 1922 година на събора във Велико Търново в беседата „Музика, работа и пост". Тази песен е за тониране и лекуване - регулира теченията на силите в човека, поставя го в хармония с Битието. Думите са на стар свещен език, не могат да се преведат буквално. Учителя им дава само приблизителен, частичен превод - „Без страх и без тъмнина!". Фир-фюр — това, което ръководи човека; фен отстранява препятствията и пречиства. Тао обгражда, пази човека като среда, в която е потопен. Тао е Абсолютното, Непроявеното, Безграничното. Би — това, което се проявява. Аумен — всички качества, които се съдържат в Божественото — всичко, което трябва да израсне и да се прояви в своята пълнота. Фир-фюр-фен е ритмично изречение. Това са ритмични думи със силни вибрации, от естество, което може да събуди нещо ново в съзнанието на хората, потънали в материалния живот. Текст на песента: Фир-фюр-фен Тао Би Аумен, Тао би Аумен, Тао би Аумен. Фир-фюр-фен Тао Би Аумен, Фир-фюр-фен Тао Би Аумен, Фир-фюр-фен Тао Би Аумен. Благославяй, душе моя, Господа: благославяй и не забравяй. Благославяй, благославяй, благославяй и не забравяй. (2) Песента
към текста >>
25.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли. Подаръкът на Савка
, 12.07.1924 г.
ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли. Подаръкът на Савка На 12 юли (Петровден - стар стил), по време на екскурзията до Мусала, стенографката Савка Керемидчиева, която тогава е на 23 години поднася на Учителя книжката "Свещени думи на Учителя". Книжката съдържа отговори от Учителя, дадени на нейни въпроси. Подаръкът е отказан. За това събитие, както и за самата Савка маже да се прочете в следните източници: 1. Савка Керемидчиева (1901-1945) На 23 годишна възраст по случай Петровден на Рила Савка Керемидчиева поднесла на Учителя свой подарък: една книжка, наречена “Свещени думи на Учителя към ученика”. Това са отговорите на Учителя по зададени от нея въпроси. За нейна голяма изненада Учителят отхвърлил книгата. Обхванало я дълбоко отчаяние. Едва след седем години, гледайки пиесата “Бедността не е порок” в Народния театър тя разбрала причината за отхвърлянето на книжката. Учителят не е допуснал тя да се възгордее, и я запазил от ревността на окръжаващите. След години се създали условия и книжката била отпечатана. 2. СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ, Спомен на Св. Няголов САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА 1901 - 1943 Родена в Цариброд. При първата си среща с Учителя, тя е била на 4 години. Той е гостувал на семейството й след една сказка по френология. Скоро след това семейството й се премества в София и майка й става редовна посетителка на беседите. Като дете Савка Керемидчиева е била много любознателна. Тя виждала с какъв интерес майка й приема изнасяното от
към текста >>
26.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Втори ден на Великден
, 3.05.1926 г.
екскурзия на Витоша с ученици - Втори ден на Великден За тази екскурзия може да се прочете в спомените на Олга Славчева и Боян Боев: 1. Втори ден на Великден, 3 май 1926 г., [Витоша] Олга Славчева 2. Екскурзия на 3 май 1926 година Боян Боев 2.1.16. Втори ден на Великден, 3 май 1926 г., [Витоша] Мила и близка си ни, о Витоша! 150 души на ден Възкресение лазим по тебе, при теб празник да отпразнуваме, при теб да се повеселим.Зелено поле. Синьо небе, ясно слънце, шумящи води, бял сняг по скалите, из леса певци пеят в изпревара. Всичко вика: Пролет, пролет! Цветенцата обърнали венчета към слънцето - леки поклони му правят -разлюлявани от тих вятърко. Лицата жар-зачервени, озарени, наистина като в ден възкресенски. Шапки отдавна не носим вече, кожусите също забравихме де са и защо служат... Слънцето еднакво ласкаво и топло грее както над нашите глави, тъй също и на тия тук сиви бели воловце, изкарани на паша. Далече в долината блещи диамантена лента на течаща река. Градът се губи в бяла непроницаемост, под която, като че ли си почива. Само златните кубета на два каменни храма блещят над тази белота. Въздухът е същинска благодат. Въздухът „там” доле и тук горе са две различни неща. Доле, той служи само за дишане, а тук освен за това, но и носи блаженство, пълно щастие.С нас припкат деца. Но тук, няма старо и младо - всичко се е подмладило, всичко живо грее от радост. Едни дремят по нагретите камъни, други четат беседи от Учителя, негде се чува солфеж на нежно
към текста >>
27.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли
, 10.07.1926 г.
екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли За тази екскурзия може да се прочете в спомена на Олга Славчева: 1. Мусалла, 10,11,12 юли 1926 г., [Рила] Конкретно за първия ден: Няколко камиона и леки автомобили понесоха по самоковското шосе възторжени екскурзиянти. До вчера дъжд, а днес като за насърчение види се, небето се прочисти и засия приветливо. Бели пернати облачета безобидно се реят по синьото небе. Слънцето нагрява земята, от която се издига пара. ... Самоков, Чам Кория. Най-после пристигаме. С неописуема радост жадно поемаме свежия планински въздух. Не можем да се нарадваме, че газим вече из царството на свещената планина. ... Хижата под Мусалла се провижда. Тя е недовършена сграда без врати и прозорци. О, не тя ще ни приюти, а природата, ако благоволи към нас. Ей ги езерата - тъмни, дълбоки всред вечерния здрач. Звездите нанизват горе своя златен хоровод и с усмивка устремяват поглед към земята. Някои вече са ни предварили и са запалили буйни огньове. Като приветни очи ни кимат отдалеч и с радост ни очакват. ... 2.1.19. Мусалла, 10,11,12 юли 1926 г., [Рила] Няколко камиона и леки автомобили понесоха по самоковското шосе възторжени екскурзиянти. До вчера дъжд, а днес като за насърчение види се, небето се прочисти и засия приветливо. Бели пернати облачета безобидно се реят по синьото небе. Слънцето нагрява земята, от която се издига пара.Придошлите от дъжда реки и потоци буйно се спущат от своите мътни леговища. От силните дъждове посевите
към текста >>
28.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли
, 11.07.1926 г.
екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли Мусалла, 10,11,12 юли 1926 г., [Рила] Чаровно утро. Пъплим нагоре облечени, като че ли посрещаме зима. Кой знае, всред планината изненадите са винаги налице. С нас вървят и малки 5-6 годишни момченца. Как са пъргави! Помагат на багажа; носят малки бели кошнички.. . Облечени са като за снежни преспи. Кожени палта и калпачета с наушници, галошки за нозете, дебели ръкавички за малките ръчички. Те споделят, ако не и повече общия възторг на големите. ... Горе сме вече върху белите плещи на Мусалла. Отвред мъгли. Сега той прилича на величествен кораб с шепа пътници, плувнал всред бял облачен океан. Струва ми се да протегна ръка и ще достигна небето... Изчезна „Окото на Бога” и всички други „Рилски очи” сякаш се затвориха за нас.Учителят ни говори. Той ни говори за малката топлина и малката светлина, които човек винаги трябва да носи в себе си; те са основа за висше щастие и мъдрост. Всред тишина и облачна стихия, гласът му тих и дълбок се влива в душите ни като мощна божествена струя, дошла направо от небето. Заросява дъжд. Дребен, росен, но настойчив, непрекъснат. Милите дъждовни капки! Те идват от ония волни облаци над нас и ни къпят с всичките тия Божии ценности, които иначе са недосегаеми за нас. Той къпе и скалите, милва ги; пада в езерата в диамантени капки и им разказва сказания за надоблачната вие. ... 2.1.19. Мусалла, 10,11,12 юли 1926 г., [Рила] Няколко камиона и леки автомобили понесоха по
към текста >>
29.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден ден - 12 юли
, 12.07.1926 г.
екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден ден - 12 юли За тази екскурзия може да се прочете в спомена на Олга Славчева: 1. Мусалла, 10,11,12 юли 1926 г., [Рила] Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато бодър глас извика: „Ставайте!” Весели и бодри нанизваме раници и поемаме. „Чадър тепе” приема и такива гости като нас. „Саръгьол” не ни пъди, „Манчо” ни се радва, а отсреща и „Белмекен” бодро ни здрависва, нахлузил още до очи бял снежен калпак. ... Някои потягат палатките си за предстоящата нощ, а други надяват раници да си вървят.Дъждът пак ни погна, сякаш да пропъди и нас. Добре, този път нека има удоволствието да ни „прогони”. Няма вече избор где да се стъпи. Направо слизаме из потоци и реки. ... С глъчка и песни накачулваме тежките камиони и при залязващите розови лъчи потегляме. В сумрак минаваме Самоков и се спущаме по гористия път. ... 2.1.19. Мусалла, 10,11,12 юли 1926 г., [Рила] Няколко камиона и леки автомобили понесоха по самоковското шосе възторжени екскурзиянти. До вчера дъжд, а днес като за насърчение види се, небето се прочисти и засия приветливо. Бели пернати облачета безобидно се реят по синьото небе. Слънцето нагрява земята, от която се издига пара.Придошлите от дъжда реки и потоци буйно се спущат от своите мътни леговища. От силните дъждове посевите полегнали привидно победени, но слънцето заедно с водата ще ги изтегли нагоре.Ранобудни жетвари и жетварки жънат вече из нивята и пеят
към текста >>
30.
Учителя дава песента (упражнение) 'Киамет зену'
, 8.12.1926 г.
(упражнение) "Киамет зену" Песента "Киамет зену" е дадена на 8 декември 1926 г. , Общ окултен клас, VI година, 12-а лекция "Последната постъпка", ООК, София. Киамет Зену означава, че влизаш в едно красиво място – толкова красиво, че се чудиш върху какво по-напред да спреш погледа си. Думата киамет означава великото в Живота, онова, което се крие във времето и пространството – то е началото на нещата, онова, което дава подтик към творчество; означава също и силата, с чиято помощ трябва да се воюва, за да се победи ограничението и да почне възраждането. Махар Бену е Великият, който урежда и съгражда нещата – Той е неизменен и постоянен. Текст на песента: Киамет Зену Киамет Зену, Махар Бену. Хайри мешина севат семуси бени. Хаберим яве, суберим саве Киамет Зену. Махар Бену, Махар Бену. Песента в изпълнение на Симеон Симеонов Изпълнение на Огнян
към текста >>
31.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари
, 30.01.1928 г.
екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари За тази екскурзия може да се прочете в спомените на Олга Славчева и Боян Боев. 1. 30 януари 1928 г., Витоша [бивака Ел Шедар] Олга Славчева 2. Екскурзия на 30 януари 1928 година Боян Боев 2.1.27. 30 януари 1928 г., Витоша [бивака Ел Шедар] Ще видим как Витоша ще си покаже днес мурафета - имен ден на Х\аря е; дали няма да ни надроби някоя попара.Шест и половина - отдавна оставих спящата столица зад гърба си. Закъснях, успах се. Дружината навярно вече е стигнала „Ел Шедар”. От една страна печеля, защото постепенното развиделяване ми разкрива разни красиви гледки из околността, що иначе нямаше да видя.Млекарите подтичваха заедно със своите сиви магаренца за града - мляко за софиянци. Срещах и червенобузести невести и девойки, забързали към града, те весело ме поздравиха, пошегуваха ми се със закачката: „Дека ти е, моме, другаро, вуци че те изедат”... По телеграфните жици накацали цял орляк врабци едно до друго, тихи, смълчани в някакво очакване.Всичко е бяло - чисто бяло. На земята царствен покой, на небето също. Зорницата блести отгоре като лъчезарна усмивка над света.Крайпътните вади, живи и пъргави, като черни ленти по снега бележат своя устрем. Отгоре им лека ледена покривка под която бистрата вода непрекъснато плиска и клокочи. На югоизток - между Рила и Витоша всичко трепти в розово сияние. Приличаше на ярко оцветени мъгли, или тънки водни струи, които се изливаха от слънцето, или пък извираха от някой
към текста >>
32.
Учителя е на Витоша с ученици - бивака. Димитровден
, 8.11.1929 г.
Витоша с ученици - бивака. Димитровден 1. Спомен на Олга Славчева Спомен на Олга Славчева 2.1.35. 8 ноември 1929 г., Димитровден, [Витоша, бивака Ел Шедар] Изгревяни дали са тръгнали за Витоша? Това ни беше вчера думата: вали не вали, да тръгнем. Аз тръгвам от града. Пансионерките Kindergarten спят дълбоко. [Kindergarten (нем., а също и англ.) - детска градина; пансион Kindergarten - пансион за детски учителки] Слизам по стълбите по чорапи, за да не събудя Miss Clark [госпожица Кларк], а също и Mrs. Haskell [госпожа Хаскел]. Слава Богу, добрах се до преддверието незабелязано. Излизам вън, заключвам вратата и на сутришната месечина обувам обувките си.Сега, свободно! Тръгвам с бодри крачки по „Ангел Кънчев”, отляво „Луна Парк”, излизам към Лозенец, отдясно тухларницата, превалям София и ето ме вече на равно шосе към Драгалевци. На късмет! Ако са отишли нашите, хубаво, ако ли не, пак хубаво; не само че не губя с една екскурзия повече, напротив, печеля.Звездите предвещават добро време. Облаците по небето аленеят от чуден блясък, предвещават само хубаво. Срещам селяни, селянки отиват към града. Никой не ме настига по пътя. Напразно извръщам глава. Сама съм към обичната планина. Тя сега е обвита с тънка мъглива мрежица.Небето аленее. Над водениците, ето че и слънчев изгрев посрещам. Колко е хубаво! Но защо е то някак мрачно сега, сякаш посланено и то? Изчаквам го да се издигне над хоризонта и се запътвам нагоре. Нощта чупи своите обръчи и бяга където и
към текста >>
33.
Учителя заминава за Рила - езерата. Започва лятната духовна школа - 1932 г., 14 юли
, 14.07.1932 г.
Рила (езерата) с група от Братството. Начало на лятната духовна школа - 1932 г., 14 юли Започва лятната духовна школа на Рила, езерата през 1932 г. Летният лагер е край второто езеро. Тази година нано в дне Рила е записвана най-подробно в дневниците наЕлена Хаджи Григорова, Пеню Ганев и писма на Боян Боев. От записките на Пеню Ганев се вижда, че той с още няколко братя и Учителя са се качили на Рила за подготовка на лагера, преди преди пристигането на останалите. 1. Спомен на Пеню Ганев в книгата "Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1", Глава:ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ/1886-1944/ 2. Спомен на Пеню Ганев: Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. Конкретно за 14 юли: 14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня. Аз съпровождах конете.Вечерта спахме над Паничище. През нощта валя малко дъжд, но Учителят през нощта му построиха палатката и спасиха багажите от намокрюване. Спомен на Пеню Ганев През 1932 г. най-напред отидохме на Рила седем души, само братя. Тези хора бяха: Учителят, Боян Пенев, Петър Шишков, Йордан Савов и още няколко души. Аз отговарях за домакинството, понеже нямаше сестра. Иван Дойнов беше готвачът. Отидохме над Близнаците, чак на равното поле. Там
към текста >>
34.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 юли
, 15.07.1932 г.
Рила (Езерата) лятна духовна школа 15 юли Този рилски ден е описан от Пеню Ганев в: 1. Спомен на Пеню Ганев: Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. Конкретно за 15 юли: 15.VII.1932 год., петък, на езерата Стигнахме на езерата къде 2 ч следобед. Веднага започнахме постройката на палатките. До вечерта ни валя малко дъжд. Но това лято няма голяма влага, както миналото. Спомен на Пеню Ганев Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя". Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той
към текста >>
35.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 юли
, 16.07.1932 г.
Рила (Езерата) лятна духовна школа 16 юли За този ден може да се прочете в спомените на Пеню Ганев. 1. Спомен на Пеню Ганев: Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. Конкретно за 16 юли: 16.VII.1932 год., събота Понеже много хубаво време бе, аз станах в събота рано и отидох на изгрев, С Минко двама бяхме само, всички другм си отпочиваха. Денят мина в правене палатка на Иларионова и кревати, а на Боев креват. Понеже не направих първо легло-креват на Еленка, то тя се бе много огорчила и плака много. Та аз вечерта, в тъмното, насякох за тях с Янкова за кревати материали и ги свлякох. Мен ми бе много мъчно за това недоразумение. Легнах много късно. Ходих къде 11 ч през нощта на чешмичката за вода. Върнах се, но едва съм заспал, ето, затресе се палатката. Задуха силен южен вятър. До сутринта не можах да спя от бученето на вятъра и плющенето на палатката от силния вятър. Вятърът съборил много палатки на братя и сестри. Кога потеглих за молитва, гледам: и на Учителя е гътната. Спомен на Пеню Ганев Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се
към текста >>
36.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 17 юли
, 17.07.1932 г.
Рила (Езерата) лятна духовна школа 17 юли За този ден може да се прочете в спомените на Пеню Ганев. 1. Спомен на Пеню Ганев: Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. Конкретно за 17 юли: 17.VII.1932 год., неделя Силен вятър духа. Преди изгрева малко затъмено. Ясно небе, но много ветровито време. Учителят излезе на молитва. След свършването на молитвата аз останах горе на изгрева. Останали бяха Емилия Vilumson и Еленка, също Жечо с годеницата си Веса. Аз дълго чаках, за да се разотидат, но те си стояха. Най-после станах аз да си вървя. Минах покрай Еленка, погледнах я в лицето. То съвсем почервеняло от плач. Очите й бяха пълни с едри сълзи. Аз не можах да й продумам нищо, поради присъствуващите. Слязох при огъня. Закусихме. Аз се безпокоях за нея. Къде 9 ч се затекох да проверя дали е тя на изгрева. Заварих ги с Емилия в разговор. Не им казах нищо и се върнах. След закуска дойде време за беседа. По нареждане от Учителя трябваше да се чете някоя [от] миналогодишни беседи, които бяха държани тук, при езерата. Избрана бе „Любов хъм Бога". Беседата я прочетох аз от 10 до 12 ч. Тази беседа е първата беседа, държана миналата година на Петровден. Следобед си поспахме. Вятърът все така силно духаше. Към икиндия отидох и нарязах сено за сламениците. Дойде и Еленка, за да разгръща, за да го пренесем. Пообяснихме се защо тя ми се сърди. И то защо не съм й направил кревата първо ней, че после другиму. Спомен на Пеню Ганев Дневник III. 12.V.1932 -
към текста >>
37.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 18 юли
, 18.07.1932 г.
Рила (Езерата) лятна духовна школа 18 юли Този рилски ден е описан от Пеню Ганев в: 1. Спомен на Пеню Ганев: Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. Конкретно за 18 юли: 18.VII.1932 год., понеделникХубав, приятен ден. Сутринта имаше мъгли из низините, а след малко, докато траеше молитвата, се разкараха. Учителят не излезе на молитва. След молитва направихме си гимнастиките. До обед аз направих креватите на Еленка и Янкова. Изкъпах се и изпрах дрехите. Обядът бе много добър. Хубава манджа бе приготвила сестра Иларионова, също и компот.Следобед си написах тия бележки от 15й до днес.Следобед в 4 1/2 четохме на есперанто от „La tri fundamentoj de la vivo", Ia prelego "La amo" * , до 6 ч. Времето бе много добро. Вятърът вече бе утихнал съвсем. Направих си от много клекове високо като креват легло и със сухото сено в сламеника спах много добре. Легнах си рано.*(на есперанто) „Трите основи на живота", лекцията „Душата". (Бел. М. И.) Спомен на Пеню Ганев Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се
към текста >>
38.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 юли
, 19.07.1932 г.
Рила (Езерата) лятна духовна школа 19 юли Този рилски ден е описан от Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова в: 1. Спомен на Пеню Ганев: Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. Конкретно за 19 юли: 19.VII.1932год. Станах в 4 ч. Ясно небе. Вятър духа откъм запад, но не съвсем силен. След като изпяхме „В начало бе Словото" и Добрата молитва, имахме размишление. Учителят каза: „Обърнете се сега всички с гърбовете към слънцето и се печете на утринното слънце. Съсредоточете се - каза Той -върху лъчите на слънцето. Не мислете за земни неща. Съсредоточете се дълбоко и мислете за лъчите, мислете, че те носят живот и само така вярващи и потопени във вази, те ще ви подействуват благотворно." След 15 - 20-минутно мълчане Учителят заповяда да насядат наоколо Му. И започна хубави наставления за живота.Тая беседа най-после Той я нарече „Настолна книга". До обед правихме с Еленка слънчеви бани под Чинак-гьол. 2. Записки на Елена Хаджи Григорова върху изнесената от Учителя на този ден беседа "Силното и слабото" Спомен на Пеню Ганев Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на
към текста >>
39.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 20 юли
, 20.07.1932 г.
Рила (Езерата) лятна духовна школа 20 юли Този рилски ден е описан от Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова в: 1. Спомен на Пеню Ганев: Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. Конкретно за 20 юли: 20.VII,1932год. Снощи седях до 10 ч, за да слушам как свири брат Филип Стоицев. Тая заран, понеже снощи си легнах късно, се събудих, кога затръби сигналът, но не ми се ставаше. Понеже бях дежурен по кухня днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай. Излязох и аз най-после на молитва. Ясен, тих, безветрен ден. Слънцето изгря зад чист хоризонт. След тайна молитва Учителят ни каза всеки да си пожелае какво иска за днес най-важното. После ни призва около себе си и ни говори върху Най-малкото добро. „Най-малкото добро е това, което в даден момент може да ти помогне. В него е Бог. Бог е в най-малкото добро, което ти можеш да направиш някому." Следобед и до обед построявахме колиба за артелна. До вечерта я свършихме. Тази вечер съм много уморен и си лягам още в 8 ч. 2. Записки на Елена Хаджи Григорова върху изнесената от Учителя на този ден беседа "Най-малкото добро" Спомен на Пеню Ганев Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме
към текста >>
40.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 24 юли
, 24.07.1932 г.
Рила (Езерата) лятна духовна школа 24 юли За този ден Елена Хаджи Григорова е записала два разговор с Учителя. Има и спомен в дневника на Пеню Ганев. 1. Разговор с Учителя на 24.VII.1932 г. Извор Махабур, 8 ч сутринта 2. Разговор с Учителя на 24.VII.1932 г., 2 ч. следобед 3. Спомен на Пеню Ганев: Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. Конкретно за 24 юли от спомена на П. Ганев: 24.VII.1932 год., неделя Сутринта имаше много добър изгрев. Учителят ни говори 36 мъдри изречения - афоризми. След закуската потеглихме за Бъбрека, за гимнастически упражнения. При чешмичката при Бъбрека (извора Махабур), аз направих 2 снимки на Учителя заедно с братя и сестри. След това отидохме при Бъбрека. Аз, Филип и сестра му свирихме на гимнастическите упражнения. След гимнастическите упражнения отидохме на Бъбрека, за да се умием. Тамо направих друга снимка, но не успях, докато се миеха. На слизане от чешмичката към Близнаците направих една снимка, както бяха във верига надолу. Понеже туристите стреляха, то Учителят каза, че времето ще се развали. И времето следобед се развали. Заваля силен дъжд с градушка. Тогава и пристигна Кирил Икономов и къде петото езеро ги заваляло дъждът. До вечерта валя, също и през нощта. Спомен на Елена Хаджи Григорова 1. Разговор с Учителя на 24.VII.1932 г. Извор Махабур, 8 ч сутринта Тая сутрин ви казах 36 изречения - 36 беседи. 36 семенца, които могат да се развият; 36 градини. Когато хората мислят добре, живеят добре,
към текста >>
41.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 25 юли
, 25.07.1932 г.
Рила (Езерата) лятна духовна школа 25 юли За този ден Пеню Ганев е записал: 1. Спомен на Пеню Ганев: Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. Конкретно за 25 юли от спомена на П. Ганев: 25.VII.1932 год., понеделникВремето дъжделиво, почти цял ден. Прекарахме все в палатките, а аз помагах где що можах. Спомен на Пеню Ганев Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя". Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не
към текста >>
42.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 26 юли
, 26.07.1932 г.
Рила (Езерата) лятна духовна школа 26 юли За този ден Елена Хаджи Григорова е конспектирала беседи с Учителя. Има и спомен и в дневника на Пеню Ганев. 1. Из беседа от Учителя на 26 .VII.1932 г., 5 ч сутринта 2. Беседа от Учителя на 26.VII.1932 г. 3. Спомен на Пеню Ганев: Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. Конкретно за 26 юли от спомена на П. Ганев: 26.VII.1932 год., вторник Сутринта имаше малко проясняване. Записала Елена Хаджи Григорова 7. Из беседа от Учителя на 26 .VII.1932 г., 5 ч сутринта Размишление: Трите извора на живота, които никога не се размъщат. „ Ще се развеселя" Посрещай този, който слиза, изпращай този, който възлиза. Търси това, което не губи сладчината си. Търси това, което не губи светлината си. Не уповай на безсилието. Търси общението на разумното. Приемай този, който никога не е канен. Нахрани този, който никога не е нахранван. На гнило дърво не се качвай. Търси нива, която е орана, градина, която е копана и лозе, което е брано. На път врата не поставяй. На лед къща не съграждай. Три неща помни и никога не ги забравяй. Туй, което не се забравя, то е вярното. Това, което се забравя, то е преходното. Гладът без хляба се помни, с хляба се забравя. Когато бягаш, носи страха на гърба си. Когато се спираш, носи Любовта в сърцето си. Храни обезсърчения. Подигай падналия. Обичай житните зърна и всякога ще бъдеш доволен. Три неща в живота не избягвай: вода, която тече; вятър, който вее; и светлина, която грее. Днес ще се
към текста >>
43.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 27 юли
, 27.07.1932 г.
Рила (Езерата) лятна духовна школа 27 юли За този ден Елена Хаджи Григорова е конспектирала беседа от Учителя. Има и спомен в дневника на Пеню Ганев. 1. Из беседата от Учителя на 27.VII.1932 г., 5 ч сутринта 2. Спомен на Пеню Ганев: Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. Конкретно за 27 юли от спомена на П. Ганев: 27.VII.1932 год., сряда Имаше хубав изгрев. Учителят ни говори беседа, понеже е школен ден. След закуска отидохме при Езерото на Чистотата. Под Харамията на равнината свирихме аз, Филип Стоицев и Кирил. Там във време на почивката направих една снимка, както почиваха братята (както бяха насядали). После, когато се миеха направих една-две снимки на братството. А след това направих на Тинка с братовчедката й снимка, а после Елиезер, Кирил, Тонка, майка му доктор Давидова и др.След това братята си потеглиха за бивака, а аз и Еленка отидохме за гъби. Седяхме до вечерта по височините. Особно стояхме много над езерото Чинак-гьол, горе в скалите, откъдето се наблюдаваха красивите руини с човека, Еленин връх, Попова шапка, Мусала в далечината и селата към Самоков. Записки на Елена Хаджи Григорова 9. Из беседата от Учителя на 27.VII.1932 г., 5 ч сутринта Размишление върху добрите условия 8 ст, от 8 гл. на Йоана: „И пак се наведе надолу и пишеше". „Пътят на живота" Молитва на „Царството" Добрата молитва 5 гл. Ефесяном. Туй, което четох, не го разбирате. Как тъй жената да се покорява на мъжа си? Да се боиш от това, което не разбираш.
към текста >>
44.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 28 юли
, 28.07.1932 г.
Рила (Езерата) лятна духовна школа 28 юли За този ден Пеню Ганев е записал: 1. Спомен на Пеню Ганев: Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. Конкретно за 28 юли от спомена на П. Ганев: 28.VII.1932 год., четвъртък Имаше хубав изгрев. Учителят говори мъдри изречения. После говори, че днес ще почистим лагера до обед, а от обед до петък обед ще имаме почивка (пост). От обед аз бях дежурен. Носих вода да чистят зарзавата за петък за обед. Носихме вечерта дърва. Понеже левият ми крак е много чувствителен спрямо студа, затова вечерта си дойдох да сиспя. Спомен на Пеню Ганев Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя". Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал.
към текста >>
45.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 29 юли
, 29.07.1932 г.
Рила (Езерата) лятна духовна школа 29 юли За този ден Елена Хаджи Григорова е конспектирала беседа от Учителя. Има и спомен в дневника на Пеню Ганев. 1. Из беседата от Учителя на 29.VII.1932 г. 2. Спомен на Пеню Ганев: Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. Конкретно за 29 юли от спомена на П. Ганев: 29.VII.1932 год., петък Имаше на изток тъмни облаци. Слънцето не се показа. Тъмни облаци, тъмни и мъгляви, се носеха във висините. В низините къде Маджарите мъглата бе като бяло море. После постепенно се покачи мъглата нависоко.Учителят ни говори беседа върху 5 глава на Матея - върху блаженстваха.След като слязохме и направихме гимнастическите упражнения, Учителят каза, че тая сутрин всички да си измият лицата с топла вода.Понеже бях дежурен и все аз носех вода, затова до обед бях се много изморил. Гозбата бе хубаво сготвена - борш супа. Следобед аз и Владо отидохме да разсичаме клекове, за да направим поляна за гимнастически упражнения. Дойде и Учителят. След това Шишков изпратил и други братя. Та сякохме до 6 ч. Учителят замина да вечеря и пратил да ни извикат и ние да вечеряме. Бяхме се много уморили и се навечеряхме.След вечеря аз си посвирих. От вчера, петък, аз започнах да копирам картички. Дадох на Учителя по една, а в София ще му изработя по няколко.Времето до обед къде 11 ч бе мъгливо, а после се съвсем проясни.За утре предвещава много хубаво време. Записки на Елена Хаджи Григорова 11. Из беседата от Учителя на 29.VII.1932 г. 29. VII.
към текста >>
46.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 30 юли
, 30.07.1932 г.
Рила (Езерата) лятна духовна школа 30 юли За този ден Елена Хаджи Григорова е конспектирала беседа от Учителя. Има и спомен в дневника на Пеню Ганев. 1. Из беседата от Учителя на 30.VII.1932 г., 5ч. сутринта, Рила. 2. Спомен на Пеню Ганев: Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. Конкретно за 30 юли от спомена на П. Ганев: 30.VII.1932 год., събота Имаше много хубав изгрев. Небето бе ясно, атмосферата прозрачна. Учителят ни каза 4 мъдри изречения. След молитва Учителят каза, че ще отидем на Езерото на Чистотата и след гимнастиките ще последва екскурзия по височините. След закуска потеглихме. Братята и сестрите почти бяха напред, но много застигнах и задминах. Когато пристигнах, заварих насядали на поляната над Езерото на Чистотата Учителят, обкръжен с много братя и сестри. Имаше някои сестри, които бяха потеглили за Харамията. Щом се изкачиха на върха, Учителят ми извика дали не мога да фотографирам тия изкачилите се, макар че не се виждат. Аз отговорих, че може, но и тук братята и сестрите да се наредят за снимка, за фон да остане Харамията. Съгласи се Учителят и отиде и седна на едно място. Наредиха се всички и аз със самоекспоначката се фотографирах. Свирихме на гимнастическите упражнения Кирил, Стоицев Филип и Еленка и аз. След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова,
към текста >>
47.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 1 август
, 1.08.1932 г.
Рила (Езерата) лятна духовна школа 1 август За този ден Елена Хаджи Григорова е конспектирала беседа от Учителя. Има и спомен в дневника на Пеню Ганев. 1. Из беседа от Учителя на 1 .VIII.1932 г., 5 ч сутринта, Рила 1.VIII.1932 г., понеделник. 2. Спомен на Пеню Ганев: Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. Конкретно за 1 август от спомена на П. Ганев: 1.VIII.1932 год. Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 - 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да
към текста >>
48.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 2 август
, 2.08.1932 г.
Рила (Езерата) лятна духовна школа 2 август За този ден Елена Хаджи Григорова е конспектирала беседа от Учителя. Има и спомен в дневника на Пеню Ганев. 1. 15. Из беседа от Учителя на 2 .VIII.1932 г., 5 ч сутринта 2. Спомен на Пеню Ганев: Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. Конкретно за 2 август от спомена на П. Ганев: 2.VIII.1932 год., вторник Станах рано. Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел. и Вл. Мъча се да я отпъдя, а тя ми се натрапва най-разновидна.Учителят ни говори много хубави мисли, записани в тетрадката, в която си държа бележки. След това Учителят говори, че всички да си вземат храна за закуска и ще отидем на гимнастики при Бъбрека. Там след гимнастиките се скарахме с Кояю Нанков, за цената на картичките, че скъпо съм ги харчил. Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар. После, още на обед, па и от заранта, се скарах с Катя Зяпкова. И тъй целия ден бях много кибритлия.Тази вечер говорих с Елиезер Коен, той ме посъветва да харча картичките по 6 лева. И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна буря от братя и сестри. Еленка, Владо, Янкова си легнаха по-рано от мене.Днес времето бе добро. Небето от заранта бе
към текста >>
49.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 3 август
, 3.08.1932 г.
Рила (Езерата) лятна духовна школа 3 август За този ден Елена Хаджи Григорова е конспектирала беседа от Учителя. Има и спомен в дневника на Пеню Ганев. 1. Из беседата от Учителя на 3.VIII.1932 г. 2. Спомен на Пеню Ганев: Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. Конкретно за 3 август от спомена на П. Ганев: 3.VIII.1932 год., СрядаСлед беседата, която държа тая сутрин Учителят, отидохме при първото езеро, за сухи дърва. Мен ме учуди, че то било много красиво. Времето бе много добро. Аз си направих 3 снимки при първото езеро.Следобед отидохме с Еленка на Чинак-гьол с цигулките си. Там свирихма и направихме две снимки при езерото с цигулките си. Езерото бе съвсем тихо и всичко се отразяваше в него, но така че отразеното изглеждаше по-красиво, отколкото действителната част на върховете.Стояхме до 6 ч тамо и си потеглихме. На връщане намерихме баня за Еленка - за слънчевабаня.Вечерта промих днес правените снимки на лагера с палатката на сестри Стилянови, Иларионови, Стоицев и др. После и на Антоний с Панагюрци и всички, правени днес, са хубави. Записки на Елена Хаджи Григорова 16. Из беседата от Учителя на 3.VIII.1932 г. 3. VIII. 1932 год. 20 ст. 20 гл. Матея Какво може да иска една майка? Нещо за себе си. Човек иска. Най-мъчният изпит, дето хората пропадат - не могат да постигнат това, което желаят. Колкото човек се издига повече в живота, толкова му се дават трудни задачи да разрешава. Да се качи човек на висок планински връх не е лошо, но той
към текста >>
50.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 4 август
, 4.08.1932 г.
Рила (Езерата) лятна духовна школа 4 август За този ден Елена Хаджи Григорова е конспектирала беседа от Учителя. Има и спомен в дневника на Пеню Ганев. 1. Из беседата от Учителя на 4.VIII.1932 г. 2. Спомен на Пеню Ганев: Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. Конкретно за 4 август от спомена на П. Ганев: 4.VIII.1932 год., четвъртъкЯсно бе небето, но имаше редки черни облачета. Учителят прочете 13 глава от Евангелието на Йоана и я тълкува и говори беседа.Най-после ни упрекна в користолюбие, в неискреност, в нечистота. Препоръча никой да не ходи покрай палатките си по нужда, а до обед да се почисти целият район. Аз и други братя цял ден прехвърляхме боклук. А вечерта поработих с нощни картички.По икиндия заваля дъжд. Вали и досега, 10 ч. Записки на Елена Хаджи Григорова 17. Из беседата от Учителя на 4.VIII.1932 г. 4. VIII. 1932г., 5 ч сутринта. Хълма. Рила.12.ст. 13 гл. Матея.„Духът Божи" Добрата молитва13.гл. МатеяИмате едно разяснение за разрешение на всички противоречия. Доброто семе са добрите желания. Вечерта, когато си лягаш, това е скончание на века. Не да се борите с дявола, но да познавате стоката му. Щом една постъпка е крива, нищо няма да ви допринесе. Като работи човек над себе си, най-после ще дойдат висшите същества и ще го освободят от всички противоречия. Бог се смилява само над тези, които се учат, работят. Не е в реда {на нещата да се обича лошото.} Не освобождавай лошия човек. Развързвай праведния и вържи грешния. Всякой
към текста >>
51.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 5 август
, 5.08.1932 г.
Рила (Езерата) лятна духовна школа 5 август За този ден има и спомен в дневника на Пеню Ганев. 1. Спомен на Пеню Ганев: Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. Конкретно за 5 август от спомена на П. Ганев: 5.VIII.1932 год., петъкНощес валя силен дъжд, но в повечето валенето бе все град. И то на присъмване съвсем силен. Ходихме на молитва, но заваля силен дъжд и след прочитане „Отче наш", Учителят каза да слизаме. През деня пак повалява и пак се разясня. Но в повечето ден все облачно, мъгли. На няколко пъти вали.Днеска изкарах пейките си тук, около нашите палатки.Направих на една туристка една снимка. Спомен на Пеню Ганев Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя". Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то
към текста >>
52.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 6 август
, 6.08.1932 г.
Рила (Езерата) лятна духовна школа 6 август За този ден Елена Хаджи Григорова е конспектирала беседа от Учителя. Има и спомен в дневника на Пеню Ганев. 1. Из беседата от Учителя на 6.VIII.1932 г., 5 ч сутринта 2. Спомен на Пеню Ганев: Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. Конкретно за 6 август от спомена на П. Ганев: 6.VIII.1932 год., съботаНощес цяла нощ валя, но и преставаше от време на време. Тая заран мъгли покриват планината. Учителят чете 16 глава от Евангелието на Йоана, 21 стих за размишление и после прочете цялата 16 глава. Говори беседа хубава. И забеляза, че днескашната мъгла е израз на състоянието на братството, на българския народ, на Европа и на цялото човечество. Колкото време се задържи, по това ще [се] познае кога ще се разведри светът. През деня вадихме и носихме камъни за новата кухня. Ето сега, вечерта, ту престава, ту вали. Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка. Направих една, но не съм я проявил още. След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките. После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво. Записки на Елена Хаджи Григорова 19. Из беседата от Учителя на 6.VIII.1932 г., 5 ч сутринта
към текста >>
53.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 8 август
, 8.08.1932 г.
Рила (Езерата) лятна духовна школа 8 август За този ден Елена Хаджи Григорова е конспектирала беседа от Учителя. Има и спомен в дневника на Пеню Ганев. 1. Из беседата от Учителя на 8.VIII.1932 г., 5 ч сутринта 2. Спомен на Пеню Ганев: Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. Конкретно за 8 август от спомена на П. Ганев: 8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев. Учителят каза вече друго освен чисто дървено масло да не се туря. Записки на Елена Хаджи Григорова 21. Из беседата от Учителя на 8.VIII.1932 г., 5 ч сутринта Понеделник. 8. VIII. 1932г. Върха. Рила. 23 ст. 23 гл. Матея: „Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, защото давате десятък на {мятвата}, на копара и на кимиона и оставихте по-важните неща на закона: правосъдието, милостта и вярата; тях трябваше да правите и онези да не оставяте." (Заразмишление.) „Благославяй, душе моя, Господа" Молитва на Царството Запишете следното изречение: Не внисай в знанието невежество. Не се обезверявай във вярата си. Не внасяй лъжа в истината. Не
към текста >>
54.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 9 август
, 9.08.1932 г.
Рила (Езерата) лятна духовна школа 9 август За този ден Елена Хаджи Григорова е конспектирала беседа от Учителя. Има и спомен в дневника на Пеню Ганев. 1. Из беседата от Учителя на 9.VIII.1932 г. 2. Спомен на Пеню Ганев: Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. Конкретно за 9 август от спомена на П. Ганев: 9.VIII.1932 год., вторникТая заран е съвсем гъста мъглата, но не е съвсем студено. Учителят говори мъдри изречения. След това до обед аз присъствувах на сеченето на дървета. Превързахме кутрека с брат Куртев.Следобед с Еленка отидохме на обиколка. Минахме покрай Бъбрека, после отидохме над хижата Скакавица, над водопада горния. Излязохме по ръба на височината над хижата. Горе има хубави скали, подобни на палати. Открива се чудна гледка. После потеглихме нагоре и отидохме над Отовишкото езеро. Излязохме на височината над 6 и 7 езера. Намерихме и няколко гъби, които дадохме на Учителя. Върнахме се късно. Записки на Елена Хаджи Григорова 20. Из беседата от Учителя на 9.VIII.1932 г. 9 VIII. 1932 г. 21 ст. 21 гл. Матея: „Истина ви казвам: Ако имате вяра..." През целия ден ще се мисли върху този стих. „ Ти съзнавай..." Добрата молитва 21 гл. Матея.1. При пътя на живота се изпитва вярата и надеждата на човека.2. При пътя на знанието се изпитва умът и волята на човека.При пътя на свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на сърцето. Там, дето малкото зрънце пада, камъкът стои. Там, дето камъкът пада, зрънцето стои. Когато
към текста >>
55.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 10 август
, 10.08.1932 г.
Рила (Езерата) лятна духовна школа 10 август За този ден Елена Хаджи Григорова е конспектирала беседа от Учителя. Има и спомен в дневника на Пеню Ганев. 1. Из беседата от Учителя на 10.VIII.1932 г., 5 ч сутринта. Хълма. Рила. „В дома на Отца моего много жилища има." (Размишление.) 2. Спомен на Пеню Ганев: Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. Конкретно за 10 август от спомена на П. Ганев: 10.VIII. 1932 год., срядаМного хубав, ясен ден. След молитва, като човек с болен пръст, отидохме аз, Мика Тодорова и Еленка през Урдината река на Еленин връх.Направихме 3 снимки, две на водопада и една пред Еленин връх. Върнахме се към 10 ч, късно, но имаше хубава луна.Тая заран Учителят говори хубава беседа, която каза да се дешифрира и прочете три пъти. Записки на Елена Хаджи Григорова 22. Из беседата от Учителя на 10.VIII.1932 г., 5 ч сутринта 10. VIII. 1932 г. Хълма. Рила. „В дома на Отца моего много жилища има." (Размишление.) Всеблаги Отче на всичката пълнота, в името на Твоята любов, озари ни с благия Си Дух и изпълни сърцата ни с Твоя мир. 13 гл. I послание към Коринтяните {Има нещо у човека, което никога не остарява. То е неговият стремеж.} Този стремеж се нарича любов - това начало, което твори. Не съжалявай за това, което се е променило. Не е силата в мисълта, желанието и пр., но в онова, което допринася. Свещеният пламък на една мисъл, колкото малка и да е, то е, което допринася и ободрява. Любовта не е разочарование, не е сила, а е това,
към текста >>
56.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 11 август
, 11.08.1932 г.
Рила (Езерата) лятна духовна школа 11 август За този ден Елена Хаджи Григорова е конспектирала беседа от Учителя. Има и спомен в дневника на Пеню Ганев. 1. Беседа от Учителя на 11 .VIII.1932 г., 5 ч сутринта 2. Спомен на Пеню Ганев: Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. Конкретно за 11 август от спомена на П. Ганев: 11.VIII. 1932 год., четвъртъкХубав ясен ден. Говори Учителят беседа. След това ходихме за плочи при Бъбрека. Записки на Елена Хаджи Григорова 25. Беседа от Учителя на 11 .VIII.1932 г., 5 ч сутринта 11. VIII. 1932 г., 5 ч сутринта, Рила Стани! 138 псалом „В начало бе Словото" Един начин за съсредоточение на мисълта е този: освободете се от посторонните мисли! Мислете, че за пръв път идете тук! Когато седнете да размишлявате, оставете света! При съзерцането ще гледате за 1-2 минути да се освободите от ненужните мисли, да си починете малко и да олекне на душата, като на някое новородено дете. Добрата молитва Прочете се 10. глава от Посланието към Римляните. Има много работи, от които човек трябва да знае да се освободи. Онзи, който прави добро, той продава вещите на небето. Човек е роден за всичко онова, което е добро. Ще го носи на гърба си и ще го продава. Викай и продавай всичко! Ние казваме, че човек трябва да се срамува. Но има неща, дето човек не трябва да се срамува никак. Срамът в света е една голяма преграда за греха, но праведният, чистият, светлият човек не трябва да има никакъв срам. Хубаво е да имаш срам. То е една
към текста >>
57.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 12 август
, 12.08.1932 г.
Рила (Езерата) лятна духовна школа 12 август За този ден Елена Хаджи Григорова е конспектирала беседа от Учителя. Същият ден е описа от Пеню Ганев и Олга Славчева: 1. Из беседата от Учителя на 12.VIII.1932 г., 5 ч сутринта 2. Спомен на Пеню Ганев: Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. Конкретно за 12 август от спомена на П. Ганев: 12.VIII.1932 год., петъкХубав ясен ден. Отидохме при първото езеро, където имаше гимнастики. Направих две снимки: една във време на гимнастики, а друга, като се свършиха гимнастическите упражнения, и [като] потеглиха, направихме още една. 3. На Еди гьол. 10 август 1932 г., [Рила] Записки на Елена Хаджи Григорова 23. Из беседата от Учителя на 12.VIII.1932 г., 5 ч сутринта 12.VIII1932 г, 22 ст. 5 гл. Галатяном: „А плодът на Духа е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосердие, вяра, кротост, въздържание: против таквизи няма закон." (Размишление.) „Благославяй" Добрата молитва 15 гл. Йоана. Ва[жният] слог в лозата е „лоз". В думата „плод" важният слог е „под". Всяко нещо си има по една вътрешна връзка. Връзката постоянно трябва да се увеличава. Ако любовта не идва в теб, ще изгубиш живота. Щом човек чувствува добре, мисли и е здрав, той има връзка. Не очаквайте друг да държи връзката зарад вас! Ако злото държи връзката, ще бъдете роби; ако доброто държи - ще бъдете свободни, а ако вие държите връзката, ще слугувате на Бога. Има три посрещания на слънцето. Едно - на физическия свят, след това - в умствения
към текста >>
58.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 13 август
, 13.08.1932 г.
Рила (Езерата) лятна духовна школа 13 август За този ден Елена Хаджи Григорова е конспектирала беседа от Учителя. Има и спомен в дневника на Пеню Ганев. 1. Из беседата от Учителя на 13.VIII.1932 г., 5 ч сутринта 2. Спомен на Пеню Ганев: Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. Конкретно за 13 август от спомена на П. Ганев: 13.VIII.1932 год., съботаХубав ден. След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата кухня.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка. След това - при Сърцето с Рачеви, а на обед в събота фотографирах, а след беседа, на езерото и при чешмичката - Начо Петров, Върбин, Драган, Попови много други. А братята този ден отидоха за дебели греди за хижата.Хубав ясен ден. Отидохме при Езерото на Чистотата на гимнастики. След хубавите гимнастики направихме снимки при Езерото на Чистотата на братята Епитропов Н., Петър Д. Попов, Е. Иванов и мн. др. На Бургазлии, [от] Любимец братята ... и слязохме по стръмнината към Чинак-гьол, където направих две снимки много добри, с хубаво осветление.А към икиндия на едни туристи им направих снимки и дадох негатива за 30 лева. Записки на Елена Хаджи Григорова 24. Из беседата от Учителя на 13.VIII.1932 г., 5 ч сутринта 13.VIII. 1932 г. Хълма. Рила. Пътят на праведния е както на зазоряване. (Размишление). „Ти съзнавай, ти люби" Упражнение: Ще изпратиш енергиите на доброто през палеца на дясната ръка; енергиите на Любовта - през първия пръст; енергиите на
към текста >>
59.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 август
, 15.08.1932 г.
Рила (Езерата) лятна духовна школа 15 август За този ден Елена Хаджи Григорова е конспектирала беседа от Учителя. Има и спомен в дневника на Пеню Ганев. 1. Беседа от Учителя на 15.VIII.1932 г. 2. Спомен на Пеню Ганев: Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. Конкретно за 15 август от спомена на П. Ганев: 15.VIII.1932 год., понеделникТая заран е съвсем ясно.Още от 2 ч си заминаха Начо, Тодорчо, а другите след закуска около 25 души си заминаха.Стана ми мъчно, че си отиват вече братята. Снощи пристигнаха около 10 души.Аз ще отивам да правя слънчеви бани. Тамо ме завари Еленка и двамата до обед хем се пекохме на слънцето, хем преписвахме от тетрадката на Стоянка разговори на Учителя. Следобед копирах картички. Към 4 ч правих две снимки на Дупнишки туристи заедно с Рачеви и Варненския Михаил. Също и на Стефанка.Вечерта бях и дежурен, до късно носих вода и после проявих тия 3 снимки и си легнах към 11 ч. Много хубавата ясна нощ ме караше да стоя до късно около огъня и да си мисля и мечтая. Записки на Елена Хаджи Григорова 27. Беседа от Учителя на 15.VIII.1932 г. 15.VIII.1932г. Хълма. 17гл. Лука. 21 с,т. „Защото ето, царството Божие във вас е вътре." При първия лъч на слънцето - „Ти съзнавай, ти люби". В живота първо търси обвивката, после - обвитото, после - семката, а най-после - разумното! Разумното при всички положения еднакво се проявява. Туй, което мери, а само не се измерва, е разумното. Следователно мери с разумното, което мери, и не се труди
към текста >>
60.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 август
, 16.08.1932 г.
Рила (Езерата) лятна духовна школа 16 август За този ден има спомен в дневника на Пеню Ганев. 1. Спомен на Пеню Ганев: Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. Конкретно за 16 август от спомена на П. Ганев: 16.VIII.1932 год., вторникМного хубав, топъл, даже горещ ден. Слаб ветрец полъхва от време на време от сутринта от юг, а следобед - от север.Учителят тая заран ни говори изключително за любовта. „Не коригирайте Любовта" - казва той. Старите да се отвикнете да критикувате и да си мислите неправилно за тоя и тоя, за тоя с тоя нещо щели да направят.Старото схващане да се напусне, нужно е абсолютна чистота на съзнанието. Да не се изкривява ни умът, ни чувствата, ни волята на човека. Както Бог е предопределил, така вършете вие, а не както вие си искате.Чрез някого може някой заминал да прояви любовта си, и вие се чудите за даден момент. И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши. Спомен на Пеню Ганев Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с
към текста >>
61.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 17 август
, 17.08.1932 г.
Рила (Езерата) лятна духовна школа 17 август За този ден има спомен в дневника на Пеню Ганев. 1. Спомен на Пеню Ганев: Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. Конкретно за 17 август от спомена на П. Ганев: 17.VIII.1932 год., срядаМного ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката. Спомен на Пеню Ганев Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица, на новата „Каранфиликя". Там стоя с работен добитък, за да ора нивата, но като че имаме тамо много ниви. Сънувам, че баща ми, който още в 1916 год. се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде. Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал. Думам
към текста >>
62.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 186 август
, 18.08.1932 г.
Рила (Езерата) лятна духовна школа 18 август За този ден има спомен в дневника на Пеню Ганев. 1. Спомен на Пеню Ганев: Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. Конкретно за 18 август от спомена на П. Ганев: 18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях. На връщане вземах една плоча под сипея под шестото езеро и направо слязох на Близнаците. Като пристигнах, дадох гъбите на Учителя. Той ми каза да му отделя по-добрите и аз ги отделихме с Янкова и Еленка и му ги поднесох. Учителят
към текста >>
63.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 август
, 19.08.1932 г.
Рила (Езерата) лятна духовна школа 19 август За този ден има спомен в дневника на Пеню Ганев. 1. Спомен на Пеню Ганев: Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. Конкретно за 19 август от спомена на П. Ганев: 19.VIII.1932год., петъкНощес не е валяло, но сега като станах, гъста мъгла се дигнала и покрила всичко, та макар и 4 1/2 ч, пак изглежда, че е много рано.Като излязохме на изгрева, източният хоризонт се разбули, за да видим ясното небе, но после всичко се покри. Учителят говори хубави слова за размишление.След закуската аз и Владо отидохме, макар и мъгла, за гъби към Дамга. Намерихме малко. На обед дъждът не остави братята да се донахранят.Ние срязахме следобед една голяма диня, която бях купил за 26 лева. Мъглите ту се вдигат и пак покриват небето, Владо поднесе гъбите на Учителя.Братята покриха хижата и постепенно я доизкусуряват. Спомен на Пеню Ганев Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност. Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него. Движехме се по една височина, която бе като една могила. Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка. Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори
към текста >>
64.
Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли
, 9.07.1936 г.
много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли На 9-ти юли, въпреки тежкото си здравословно състояние в следствие на нанесения му побой, Учителя организира летуването на Рила. Беседи не е в състояние да произнася. Постепенно се възстановява. За това как се е качил до езерата и за летуването на Рила през 1936 г. може да се прочете в спомените на доста от учениците. Ето някои от тях: 1. Спомени на Елена Андреева: Възкресението след побоя Тъй като споменът на Елена Андреева е доста обширен и включва голям период от време - ето конкретно за качването на Рила: (Е.А. - Елена Андреева, В.А. - д-р Вергилий Кръстев) В.К.: Той нагоре как се качи, пеша ли се качи? Е.А.: Пеша се качва до стръмното. Но чака долу по равното. Доведоха един кон и Го качиха на коня. В.К.: На кое стръмно? А стръмното от Вада нагоре. Е.А.: По цялата стена се качва горе. Но Той залиташе като вървеше. Но никога не падна. В.К.: Двигателният апарат на дясната ръка и десния крак, половината тяло е парализирано. Сега и след като се качихте горе на Рила? 2. Записки на Светозар Няголов: Побоят нанесен на Учителя 3. Спомен на Елена Андреева: Побоят върху Учителя през 1936 година Конкретно за тръгването към Рила и изкачването, описани в спомена на Елена Андреева: Всичко бе готово. Трябваше да тръгнем рано сутринта. Багажът е готов, приятелите са готови, а ние чакаме Учителя да излезне от стаята Си. Ние чакаме, чакаме, а Той не излиза. Ние не знаехме, не
към текста >>
65.
Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева
, 20.07.1936 г.
- спомен на Олга Славчева За този период на Рила, когато Учителя се възстановява постепенно от парализата в следствие на побоя и за останалите братя и сестри на Рила може да се прочете в спомена на Олга Славчева. Описанието започва от 20 юли. Датите са под съмнение. Учителя се възстановява на 12 август според спомените на повечето ученици, а не на 7 август? Спомен на Олга Славчева: Летуване на Рила 20 юли - август Спомен на Олга Славчева 2.1.53. Летуване на Рила 20 юли - август 1936 г., [Еди гьол - Елбур] Близо 200 души летуваме тази година при Еди гьол - Елбур на 2200 м. височина. Всеки ден по един препълнен от хора автобус и камион с багаж ни оставя на Говедарци, за да се върнат в София и товарят други за Рила.Тази година, кое - как - всеки си има палатка и мисля, никой вече не спи по клековете, окъпан от росата, или дъжда, под начумерени облаци или ясен звезден небосвод.Над Говедарци ни чакат познатите коняри - цинцари - Янко и братята му. Натоварват големите ни багажи. Конете напред, ние подир тях, по безкрайно дългия път към Рила.Милите, горки коне! Бяла пяна по муцуните им и струя пот по яките им хълбоци... Имаме ли право да ги мъчим така ?!Зелени ливади, после борове, после гъста гора с огромни дървета, преплели китни клони - подобно тайнствени арки, портали, стени - зелени замъци. Цветни постелки отстрани тихо ни канят на почивка - на малини и ягоди. Но като посядваме тук и там, ето че слънцето ни изпреварило, заболо остен на икиндия със строго
към текста >>
66.
Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.
, 14.08.1936 г.
от лагеруващите на Рила - езерата, слизат от Рила След пълното си възстановяване на Рила, Учителя решава да слезе в София и да организира събора през 1936 г. Това са описали в спомените си Елена Андреева, Пеню Ганев 1. Спомен на Елена Андреева: Побоят върху Учителя през 1936 година На 12 август след обед Той стана от леглото. Взе си бастуна и преди да тръгне ми каза: "Еленке, можеш ли да стегнеш багажа утре, че вдругиден, на 14 август, да слезем в София?" Първо това ми каза. Отговорих Му: "Ама, разбира се, Учителю. Утре имам цял ден и мога да го събера!" Аз тогава се грижех за палатката Му и за багажа Му. Той слезе надолу по пътеката и всички видяха, че Той стана, тръгна и започна да върви свободно. Вече всичко си беше нормално, както по-рано. Стана и тръгна. Като че ли с нож отсече. Как стана всичко това, не мога да ви кажа. За мен това е тайна. Да стане изведнъж и да тръгне с нормалната Си походка. Тази тайна си остана тайна за мен. Аз обяснения не мога да дам - не съм лекар. Всичко, което видях е онова, за което народът казва: "С нож отсече!" Изведнъж стана, проговори, като че ли нищо не е имало. Той слезе с приятелите долу, на Второто езеро и по пътеката се запъти към извора. От там има много направени снимки. В тези снимки мен ме няма, защото аз не отидох. Защо ли? Защото толкова се зарадвах от всичко, което се случи, че само стоях и се радвах. Та аз бях непрекъснато с Него. Останах горе при палатката Му да приготвям вечерята. Радостта ми беше много
към текста >>
67.
Учителя организира събора, 1936 г.
, 19.08.1936 г.
1936 г. След възстановяването си на Рила от парализата, получена при побоя, нанесен му през май, Учителя слиза в София на 14 август 1936 г. На 19 август на Изгрева се провежда събор на Братството, на който присъстват много хора от страната. Учителя изнася беседи. За събора може да се прочете в спомените на Елена Андреева. 1. Спомени на Елена Андреева: Възкресението след побоя Тъй като споменът на Елена Андреева е доста обширен и включва голям период от време - ето конкретно за събора: (Е.А. - Елена Андреева, В.А. - д-р Вергилий Кръстев) Е.А.: След като се върна Учителят беше здрав, разположен, грижеше се за всичко, за уреждане на събора и т.н. И стана един тържествен събор. В.К.: Това е 1936 год. Е.А.: 1936 год., да. Един богат събор стана. Щото всички като знаеха, че Учителят е бил в това състояние и много народ дойде на него събор. В.К.: Хем да го видят, хем да го чуят. Е.А.: Да Го видят и да Го чуят, че е здрав, че говори, че е разположен, че не е вече болен, да не повтарям. В.К.: И съборът се състоя през август. Е.А.: Мисля, че беше в средата на август. Една седмица събор, както си беше. Бяха дошли от провинцията, бяха си сложили палатки вън от нашия салон, така встрани. Нали видя така в снимките, където са си правили палатките. Помен нямаше от това, което беше. Спомени на Елена Андреева 152. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО СЛЕД ПОБОЯ 1936 ГОДИНА (Е.А. - Елена Андреева, В.А. - д-р Вергилий Кръстев) Е.А.: Казвам: Цялото Братство не можа да направи
към текста >>
68.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 7 януари
, 7.01.1937 г.
на 7 януари 1937 г., записан от Ана Шишкова Ана Шишкова (II.1886 -25.VIII.1958 г.) е живяла на Изгрева. Била е скромна, но твърда в следването си на Учителя. Д-р Вергилий Кръстев записва за нея в "Изгревът - Том 17": Винаги си е носела някаква малка, тънка, измачкана тетрадка, понеже след записване на някоя мисъл и разговор с Учителя си я пъхвала в джоба на жилетката. Вървяла е след Учителя, била е до Него и е слушала и записвала думите Му. По-късно тя ги преписва в три тетрадки, обикновени, по 40 листа, и ги предава за съхранение на Борис Николов, като му казала: „Брат, предавам ти онова малко, което съм записала от Извора на Словото. Малко е, брат, понеже съм много малка пред този Извор. Съхрани го, брат, и предай го на друг, за да го отпечати, та да се споменува името ми на Небето, че този път съм отстояла в Пътя. Два пъти съм се отклонявала и сега трети път се отклоних, но овреме се върнах на Изгрева и при Учителя. Тези три тетрадки са доказателство, че съм се върнала и съм отстояла и съм била вярна до края на Учителя." Спомен на Ана Шишкова: Разумната хармония Спомен на Ана Шишкова 2. Разумната хармония Един път, като се свърши обедът и станахме, Учителят се позапря на двора и ние около Него чакахме да чуем какво ще каже. Той каза, без да Го запитва някой гласно: - Бог е Вечна, Велика, Разумна Хармония, в която всички трябва да са наредени като нотите в ключа Sol. Такова обяснение давайте! На 7.1.1937 г. се връщахме от молитвата в малкия
към текста >>
69.
Разговор с Учителя - май 1937 г.,записан от Ана Шишкова
, 05.1937 г.
- май 1937 г., записан от Ана Шишкова Ана Шишкова (II.1886 -25.VIII.1958 г.) е живяла на Изгрева. Била е скромна, но твърда в следването си на Учителя. Д-р Вергилий Кръстев записва за нея в "Изгревът - Том 17": Винаги си е носела някаква малка, тънка, измачкана тетрадка, понеже след записване на някоя мисъл и разговор с Учителя си я пъхвала в джоба на жилетката. Вървяла е след Учителя, била е до Него и е слушала и записвала думите Му. По-късно тя ги преписва в три тетрадки, обикновени, по 40 листа, и ги предава за съхранение на Борис Николов, като му казала: „Брат, предавам ти онова малко, което съм записала от Извора на Словото. Малко е, брат, понеже съм много малка пред този Извор. Съхрани го, брат, и предай го на друг, за да го отпечати, та да се споменува името ми на Небето, че този път съм отстояла в Пътя. Два пъти съм се отклонявала и сега трети път се отклоних, но овреме се върнах на Изгрева и при Учителя. Тези три тетрадки са доказателство, че съм се върнала и съм отстояла и съм била вярна до края на Учителя." Спомен на Ана Шишкова: Разговор с Учителя - май 1937 г., на обеда при масите на двора Спомен на Ана Шишкова 55. Разговор с Учителя - май 1937 г., на обеда при масите на двора Слабото в природата съска, не е опасно. Силното показва силата си с реването си. Лъвът реве. Той реве, когато е гладен, казва: „Пазете се!" - благородство има в него - и тогава излиза на плячка. „Ин" значи вътре, „Тао" значи небе. То е разумното у човека, туй,
към текста >>
70.
Писмо от Учителя до Михаил Иванов, София
, 25.11.1937 г.
до Михаил Иванов София, 8 Ноем. 1937 г. Изгревъ „Обични Михаилъ, Моите добри пожелания за добрата работа, която вършите за Царството Божие въ тоя големъ градъ. Изучавайте усърдно Ценностите на човешкото сърце, на човешкия умъ, на човешката душа, на човешкия духъ. Това е човека. Има три порядъка въ природата: Идеаленъ, Реаленъ и Материаленъ. В Идеалния порядъкъ влиза Бог, Природа, Человекъ; в Реалния, народъ, държава, личностъ. Въ Материалния, глава, дробове, стомахъ. Злото се шири в тоя последенъ порядъкъ. Задачата на мировата еволюция е да се останови правилна връзка между материалния и реалния порядъкъ в света и да се свържатъ с Идеалния. В Идеалния светъ нема никакъв дисонасъ, в Реалния има само единъ, а в Материалния 50 дисонанса. Моя поздравъ вамъ и на всички приятели.” София, 8 Ноем. 1937 г. Изгревъ "Beloved Michael, my best wishes for the good work you do for the Kingdom of God ln this great city. Study hard the values of the human heart, the human mind, the human soul, the human spirit. This is the man. There are three orders of nature: Ideal, real and material. In the perfect order is God, Nature, Man; in real people, country, person. In the material - head, lungs, stomach. Evil is rampant in this last order. The task of the cosmic evolution is to create the right relationship between the material and the real world in order to connect to the Ideal one. In the Ideal world there is no dissonance, in real there is only one, and in the material 50
към текста >>
71.
Георги Радев публикува книгата 'Учителят говори'
, 1938 г.
книгата "Учителят говори" През 1938 година Георги Радев публикува книгата "Учителят говори", публикувана на английски език в САЩ през 1970 година в превод на Ернестина Сталева ("The Master
към текста >>
72.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 23 март
, 23.03.1938 г.
на 23 март 1938 г., записан от Ана Шишкова Ана Шишкова (II.1886 -25.VIII.1958 г.) е живяла на Изгрева. Била е скромна, но твърда в следването си на Учителя. Д-р Вергилий Кръстев записва за нея в "Изгревът - Том 17": Винаги си е носела някаква малка, тънка, измачкана тетрадка, понеже след записване на някоя мисъл и разговор с Учителя си я пъхвала в джоба на жилетката. Вървяла е след Учителя, била е до Него и е слушала и записвала думите Му. По-късно тя ги преписва в три тетрадки, обикновени, по 40 листа, и ги предава за съхранение на Борис Николов, като му казала: „Брат, предавам ти онова малко, което съм записала от Извора на Словото. Малко е, брат, понеже съм много малка пред този Извор. Съхрани го, брат, и предай го на друг, за да го отпечати, та да се споменува името ми на Небето, че този път съм отстояла в Пътя. Два пъти съм се отклонявала и сега трети път се отклоних, но овреме се върнах на Изгрева и при Учителя. Тези три тетрадки са доказателство, че съм се върнала и съм отстояла и съм била вярна до края на Учителя." 1. Спомен на Ана Шишкова: Дрехите на радостта и на скръбта Спомен на Ана Шишкова 133. Дрехите на радостта и на скръбта 23.III. 1938 г. Ходете без азбест. Чувствата ви да имат азбест. Всички сте актриси, мислите костюмите. Дрехите на радостта и скърбите ще събличате. Ядат си на сцената вуш. Не пийте! Страданието известна роля играе. Не е виновен пощаджията. Скръбта носи писмото и радостта носи писмо - тъй гледайте. Добри сте - от
към текста >>
73.
Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1938 г.
, 10.07.1938 г.
от учениците организират летуване на Рила - езерата 1938 г. Засега не са намерени спомени с точната дата на заминаването за Рила на Учителя. На 8 юли се знае, че е бил в София тъй като изнася лекция пред Младежки Окултен Клас, София. На 12 юли има вече беседа на Рила. Датата 10 юли (неделя), като начална дата на лятната духовна школа е избрана засега формално. Ясно е, че заминаването за Рила е станало между 8-ти и 12-ти юли. Предполага се, че част от Братството са се качили на Рила преди 8 юли. Това следва от факта, че Лулчев се качва на Рила на 7 юли, където вече има организиран лагер. Освен изнесените от Учителя беседи на планината, има и някои спомени, които са без конкретни дати. Ето някои от тях: 1. Спомени на Николай Каллертс (Латвия): НОВОТО УЧЕНИЕ Конкретно за 1938 г. на Рила: Латвийската група от 1937, от 1938, 1939 г. бяха около 15-20 човека. През 1942 г. за десет дни стенографката Савка Керемидчиева беше посетила Латвия и бе отседнала в дома ми. По това време тя изнасяше лекции за Учението на Учителя/Беше получила писмо от него, с което той поздравяваше латвийците. През 1938 г. в края на месец юни отидох и попитах Учителя дали ще мога да отида на екскурзия, за да разгледам езерата. Каза ми: „Може". Бяхме тогава на лагера при Седемте езера на Рила с Георги Радев в една палатка. Аз отидох по пътеката за езерото на „Чистота" и пристигнах там. По едно време падна мъгла толкова гъста, че не можех да видя крака си. Застанах и се помолих. После изпях
към текста >>
74.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 6 януари
, 6.01.1939 г.
на 6 януари 1939 г., записан от Ана Шишкова Ана Шишкова (II.1886 -25.VIII.1958 г.) е живяла на Изгрева. Била е скромна, но твърда в следването си на Учителя. Д-р Вергилий Кръстев записва за нея в "Изгревът - Том 17": Винаги си е носела някаква малка, тънка, измачкана тетрадка, понеже след записване на някоя мисъл и разговор с Учителя си я пъхвала в джоба на жилетката. Вървяла е след Учителя, била е до Него и е слушала и записвала думите Му. По-късно тя ги преписва в три тетрадки, обикновени, по 40 листа, и ги предава за съхранение на Борис Николов, като му казала: „Брат, предавам ти онова малко, което съм записала от Извора на Словото. Малко е, брат, понеже съм много малка пред този Извор. Съхрани го, брат, и предай го на друг, за да го отпечати, та да се споменува името ми на Небето, че този път съм отстояла в Пътя. Два пъти съм се отклонявала и сега трети път се отклоних, но овреме се върнах на Изгрева и при Учителя. Тези три тетрадки са доказателство, че съм се върнала и съм отстояла и съм била вярна до края на Учителя." 1. Спомен на Ана Шишкова: Чуждите езици уари Спомен на Ана Шишкова 19. Чуждите езици Малка Коледа - 6.I.1939 год., на обеда в малкия салон. - „Край" на английски значи „вика". „Ден" на английски значи „тогава". „Суманатата" значи китайските националисти. „Ку ки абар" значи „какво известие". Езиците на източните народи - инволюционните, не са звучни. Еволюционните езици са звучни. Англичанинът едва произнася звука „р", да се
към текста >>
75.
Учителя и Братството на Рила - езерата. Спомени на Олга Славчева (14 юли - 25 август 1939 г.)
, 14.07.1939 г.
на Рила - езерата. Спомени на Олга Славчева (14 юли - 25 август 1939 г.) Може би датите не са точни или това е времето през което Олга Славчева е била на Рила. Спомен на Олга Славчева: Летуване на Рила 14 юли - 25 август 1939 г., [езеро Елбур] Спомен на Олга Славчева: 2.1.54. Летуване на Рила 14 юли - 25 август 1939 г., [езеро Елбур] Има ли нужда от предварително описание на „качване”, „тръгване”, „пристигане”, като отведнъж се опънаха 300 палатки край Елбур, а всекидневно пристигат нови рейсове с пътници, нови камиони с тежък багаж и конете на власите се удвоиха и утроиха. Броиш палатките до някъде, и после изоставиш, защото все нови и нови се поставят, ту високо изкачили по скалите, ту чупейки се из клековете и смриката, или прехвърлили хълма, не може ни да ги намериш, ни да ги преброиш.Знаменито летуване юбилейно! От чужденците - балтийците, белите едри балтийци, ония със сините очи и тихия говор дойдоха с нас, но французите ги чакаме всяка минута. О, те са много - мъже, жени, от Париж, Тулуза, Лион, от къде ли не! Прованс ни доведе представители, Гарона, Шампан, Бургундия, Бретан. Слаби, мургави, дребнички - шумни, приказливи! Слезнахме чак при първото езеро да ги посрещнем. Не слизаме, ами летим - Франция иде, французите при Учителя! Задъхани, морни, потни ги прегръщаме. “Bienvenue, bienvenue, chers freres et soeurs de la France.” [(фр.) - Добре дошли, добре дошли, мили братя и сестри от Франция] Оскъдните ни познания по френски език скромно се
към текста >>
76.
Изпращане на френските гости. Изгрева - София
, 28.08.1939 г.
гости. Изгрева - София Последователи на Учителя от Франция започват да идват в България от 1937 г. Най-големи са групите през 1938 и 1939 г. За тяхното изпращане може подробно да се прочете в книгата: "Учителя - обзорна книга, 1947 г.", а също така в сп "Житно зърно", 1939 г., бр. 7-8 1. Делото на Учителя в чужбина (от книгата: Учителя, 1947 г.) 2. Гости от чужбина, Отзиви, вести, книгопис, "Житно зърно" - година ХIII - 1939г., бр. 7-8 3. Прощалните думи на французите-гости (28. VIII. 1939), Отзиви, вести, книгопис, "Житно зърно" - година ХIII - 1939г., бр. 7-8 ДЕЛОТО НА УЧИТЕЛЯ В ЧУЖБИНА Движението постепенно взема международен характер. Идеите на Учителя събудиха интерес във Франция, Съединените щати, Югославия, Латвия, Естония, Финландия, Швеция, Швейцария, Италия и прочее.При Учителя идваха посетители от разни страни, привлечени от идеите Му. В последните събори от 1932 г. насам много гости са присъствали – особено в 1939 г. Една голяма група французи ни гостуваха на Изгрева и Рилските езера. Красиви бяха думите, които произнесе Учителя, когато те се явиха при Него след пристигането си на Рила. Между другото Той каза:Подвигът за Любовта е най-великият подвиг в Живота!По този път само могат човешките души да се освободят от ония ограничения, с които са живели досега.Всички сега се поканват на служене на Любовта без насилие и без страдание.Французите казаха:“Това, което видяхме и чухме в България – на Изгрева и на Рила, надминава това, което ни
към текста >>
77.
Учителя дава песента 'Да бих Те слушал'
, 14.03.1940 г.
"Да бих Те слушал" Песента е дадена на 14 март 1940 г. ,София, Изгрева. За тази песен може да се прочете в:Спомен на Ирина Кисьова, записан от Наталия Чакова: ДА БИХ ТЕ СЛУШАЛ Текст: Да бих Те слушал Да бих Те слушал, да бих Те слушал! Ако бих Те слушал, Добро щеше в мен да се прояви. Да бих Те слушал, да бих Те слушал! Ако бих Те слушал, Добро щеше в мен да се изяви. https://soundcloud.c...bikh-te-slushal Спомен на Ирина Кисьова, записан от Наталия Чакова 44. ДА БИХ ТЕ СЛУШАЛ Разказа ми веднъж една сестра - Ирина Кисьова, музикантка: „Беше преди години, когато Учителят беше още тука. Един ден аз си открих една грешка, която съм направила в живота, която беше вече непоправима. Стана ми много мъчно. Мъката нарасна, колкото мислех за нея. Стана непоносима, превърна се в буря. Не можех да си намеря място. Улисвах се в работа, обаче бурята бушуваше в мен. Мръкна се. Домашните ми се прибраха, вечеряхме и по-късно заспаха. Аз съм будна и не мога да се успокоя. Най-после към 10 часа, рекох, чакай да изляза, да се поразходя из поляната. Гледам салонът свети и се чува една бурна музика. Приближих. Учителят седи до пианото и свири. Край Него няма никой. Музиката и Учителят ме привлякоха. Влязох. Учителят свири, без да обръща внимание, че някой влезе в салона. Бурната музика отговаряше на бурята в душата ми. Тя се носеше на вълни край мене. Приближих до сцената и седнах на един стол. Учителят продължи да свири нещо много тихо и много хубаво, без да се
към текста >>
78.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 3 октомври
, 3.10.1940 г.
на 3 октомври 1940 г., записан от Ана Шишкова Ана Шишкова (II.1886 -25.VIII.1958 г.) е живяла на Изгрева. Била е скромна, но твърда в следването си на Учителя. Д-р Вергилий Кръстев записва за нея в "Изгревът - Том 17": Винаги си е носела някаква малка, тънка, измачкана тетрадка, понеже след записване на някоя мисъл и разговор с Учителя си я пъхвала в джоба на жилетката. Вървяла е след Учителя, била е до Него и е слушала и записвала думите Му. По-късно тя ги преписва в три тетрадки, обикновени, по 40 листа, и ги предава за съхранение на Борис Николов, като му казала: „Брат, предавам ти онова малко, което съм записала от Извора на Словото. Малко е, брат, понеже съм много малка пред този Извор. Съхрани го, брат, и предай го на друг, за да го отпечати, та да се споменува името ми на Небето, че този път съм отстояла в Пътя. Два пъти съм се отклонявала и сега трети път се отклоних, но овреме се върнах на Изгрева и при Учителя. Тези три тетрадки са доказателство, че съм се върнала и съм отстояла и съм била вярна до края на Учителя." 1. Спомен на Ана Шишкова: Законите Божии (Бележка: под заглавието "Законите Божии" са поставени на тази тема още няколко разговори с подобна тема, но в различни години) Спомен на Ана Шишкова 107. Законите Божии 3. Х. 1940 г., на обеда - Рибите научили хората да правят параходи. Птиците ги научили да правят аероплани. Човек, като прави погрешки и му ги поправят, стимул добива да се самоусъвършенствува. 10. VII. 1942 г., на
към текста >>
79.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 24 август
, 24.08.1941 г.
на 24 август 1941 г., записан от Ана Шишкова Ана Шишкова (II.1886 -25.VIII.1958 г.) е живяла на Изгрева. Била е скромна, но твърда в следването си на Учителя. Д-р Вергилий Кръстев записва за нея в "Изгревът - Том 17": Винаги си е носела някаква малка, тънка, измачкана тетрадка, понеже след записване на някоя мисъл и разговор с Учителя си я пъхвала в джоба на жилетката. Вървяла е след Учителя, била е до Него и е слушала и записвала думите Му. По-късно тя ги преписва в три тетрадки, обикновени, по 40 листа, и ги предава за съхранение на Борис Николов, като му казала: „Брат, предавам ти онова малко, което съм записала от Извора на Словото. Малко е, брат, понеже съм много малка пред този Извор. Съхрани го, брат, и предай го на друг, за да го отпечати, та да се споменува името ми на Небето, че този път съм отстояла в Пътя. Два пъти съм се отклонявала и сега трети път се отклоних, но овреме се върнах на Изгрева и при Учителя. Тези три тетрадки са доказателство, че съм се върнала и съм отстояла и съм била вярна до края на Учителя." 1. Спомен на Ана Шишкова: Законите Божии (Бележка: под заглавието "Законите Божии" са поставени на тази тема още няколко разговори с подобна тема, но в различни години) Спомен на Ана Шишкова 107. Законите Божии 3. Х. 1940 г., на обеда - Рибите научили хората да правят параходи. Птиците ги научили да правят аероплани. Човек, като прави погрешки и му ги поправят, стимул добива да се самоусъвършенствува. 10. VII. 1942 г., на
към текста >>
80.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 19 септември
, 19.09.1941 г.
на 19 септември 1941 г., записан от Ана Шишкова Ана Шишкова (II.1886 -25.VIII.1958 г.) е живяла на Изгрева. Била е скромна, но твърда в следването си на Учителя. Д-р Вергилий Кръстев записва за нея в "Изгревът - Том 17": Винаги си е носела някаква малка, тънка, измачкана тетрадка, понеже след записване на някоя мисъл и разговор с Учителя си я пъхвала в джоба на жилетката. Вървяла е след Учителя, била е до Него и е слушала и записвала думите Му. По-късно тя ги преписва в три тетрадки, обикновени, по 40 листа, и ги предава за съхранение на Борис Николов, като му казала: „Брат, предавам ти онова малко, което съм записала от Извора на Словото. Малко е, брат, понеже съм много малка пред този Извор. Съхрани го, брат, и предай го на друг, за да го отпечати, та да се споменува името ми на Небето, че този път съм отстояла в Пътя. Два пъти съм се отклонявала и сега трети път се отклоних, но овреме се върнах на Изгрева и при Учителя. Тези три тетрадки са доказателство, че съм се върнала и съм отстояла и съм била вярна до края на Учителя." 1. Спомен на Ана Шишкова: Законите Божии (Бележка: под заглавието "Законите Божии" са поставени на тази тема още няколко разговори с подобна тема, но в различни години) Спомен на Ана Шишкова 107. Законите Божии 3. Х. 1940 г., на обеда - Рибите научили хората да правят параходи. Птиците ги научили да правят аероплани. Човек, като прави погрешки и му ги поправят, стимул добива да се самоусъвършенствува. 10. VII. 1942 г., на
към текста >>
81.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 3 май
, 3.05.1942 г.
на 3 май 1942 г., записан от Ана Шишкова Ана Шишкова (II.1886 -25.VIII.1958 г.) е живяла на Изгрева. Била е скромна, но твърда в следването си на Учителя. Д-р Вергилий Кръстев записва за нея в "Изгревът - Том 17": Винаги си е носела някаква малка, тънка, измачкана тетрадка, понеже след записване на някоя мисъл и разговор с Учителя си я пъхвала в джоба на жилетката. Вървяла е след Учителя, била е до Него и е слушала и записвала думите Му. По-късно тя ги преписва в три тетрадки, обикновени, по 40 листа, и ги предава за съхранение на Борис Николов, като му казала: „Брат, предавам ти онова малко, което съм записала от Извора на Словото. Малко е, брат, понеже съм много малка пред този Извор. Съхрани го, брат, и предай го на друг, за да го отпечати, та да се споменува името ми на Небето, че този път съм отстояла в Пътя. Два пъти съм се отклонявала и сега трети път се отклоних, но овреме се върнах на Изгрева и при Учителя. Тези три тетрадки са доказателство, че съм се върнала и съм отстояла и съм била вярна до края на Учителя." 1. Спомен на Ана Шишкова: Връзката Спомен на Ана Шишкова 11. Връзката 3.V. 1942 год. - Да се свържем с Първата Причина, за да се повдигнем. Ако се скъса тази връзка, ние разлюбваме Бога и всичко изгубваме. Докато сме във връзка с Първата Причина, растем и развиваме своите дарби и способности и се ползваме от любовта на всички хора. Не си представяйте Бога като човек. Бог е вечна, Велика, Разумна Хармония, в която всички трябва да
към текста >>
82.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 10 юли
, 10.07.1942 г.
на 10 юли 1942 г., записан от Ана Шишкова Ана Шишкова (II.1886 -25.VIII.1958 г.) е живяла на Изгрева. Била е скромна, но твърда в следването си на Учителя. Д-р Вергилий Кръстев записва за нея в "Изгревът - Том 17": Винаги си е носела някаква малка, тънка, измачкана тетрадка, понеже след записване на някоя мисъл и разговор с Учителя си я пъхвала в джоба на жилетката. Вървяла е след Учителя, била е до Него и е слушала и записвала думите Му. По-късно тя ги преписва в три тетрадки, обикновени, по 40 листа, и ги предава за съхранение на Борис Николов, като му казала: „Брат, предавам ти онова малко, което съм записала от Извора на Словото. Малко е, брат, понеже съм много малка пред този Извор. Съхрани го, брат, и предай го на друг, за да го отпечати, та да се споменува името ми на Небето, че този път съм отстояла в Пътя. Два пъти съм се отклонявала и сега трети път се отклоних, но овреме се върнах на Изгрева и при Учителя. Тези три тетрадки са доказателство, че съм се върнала и съм отстояла и съм била вярна до края на Учителя." 1. Спомен на Ана Шишкова: Законите Божии (Бележка: под заглавието "Законите Божии" са поставени на тази тема още няколко разговори с подобна тема, но в различни години) Спомен на Ана Шишкова 107. Законите Божии 3. Х. 1940 г., на обеда - Рибите научили хората да правят параходи. Птиците ги научили да правят аероплани. Човек, като прави погрешки и му ги поправят, стимул добива да се самоусъвършенствува. 10. VII. 1942 г., на обеда
към текста >>
83.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 12 юли
, 12.07.1942 г.
на 12 юли 1942 г., записан от Ана Шишкова Ана Шишкова (II.1886 -25.VIII.1958 г.) е живяла на Изгрева. Била е скромна, но твърда в следването си на Учителя. Д-р Вергилий Кръстев записва за нея в "Изгревът - Том 17": Винаги си е носела някаква малка, тънка, измачкана тетрадка, понеже след записване на някоя мисъл и разговор с Учителя си я пъхвала в джоба на жилетката. Вървяла е след Учителя, била е до Него и е слушала и записвала думите Му. По-късно тя ги преписва в три тетрадки, обикновени, по 40 листа, и ги предава за съхранение на Борис Николов, като му казала: „Брат, предавам ти онова малко, което съм записала от Извора на Словото. Малко е, брат, понеже съм много малка пред този Извор. Съхрани го, брат, и предай го на друг, за да го отпечати, та да се споменува името ми на Небето, че този път съм отстояла в Пътя. Два пъти съм се отклонявала и сега трети път се отклоних, но овреме се върнах на Изгрева и при Учителя. Тези три тетрадки са доказателство, че съм се върнала и съм отстояла и съм била вярна до края на Учителя." 1. Спомен на Ана Шишкова: Законите Божии (Бележка: под заглавието "Законите Божии" са поставени на тази тема още няколко разговори с подобна тема, но в различни години) Спомен на Ана Шишкова 107. Законите Божии 3. Х. 1940 г., на обеда - Рибите научили хората да правят параходи. Птиците ги научили да правят аероплани. Човек, като прави погрешки и му ги поправят, стимул добива да се самоусъвършенствува. 10. VII. 1942 г., на обеда
към текста >>
84.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №60
, 28.03.1902 г.
Киров до Учителя №60 гр. Бургас, 28 март 1902 г. Любез. ми бр. Дънов, [до] гр. София На 2-ри март бях ви писал затворено писмо, изпратено в София, но не зная дали сте го получили, защото след няколко дни се известих от в. „Новини“65, че сте заминали в Плевен. За това Ви заминаване ни яви и г-н Бъчваров66, който наскоро беше дошъл в Бургас и след 3-4 дни престояване се върна в Пловдив. Мъчнотии ме стигат и за[д]минават, това сега е, с което се боря. Но Господ не стои далеко. Той дохожда да ни насърчава по чудни начини. Така в настояще време Той ни даде още един член, някой си Янаки Димитров Арнаудов67, родом от с[ело] Градец, Котленско, а живущ в Бургас, със занятие плетене [на] чорапи с машини. Заинтересува се от 15.02. т.г., а повярва на 15.03. тоже т.год. И освен него интересува се и цялото му семейство. През м. февруари т.г. беше дошъл един съботянин68. Протестантите не го допуснаха да проповядва в техния молитвен дом. Тогава ний наредихме нашия дюкян, който е доста голям салон, и така държаха се 3 сказки и една проповед, които излязоха доста сполучливи и доста публика присъства за това. Протестантите останаха като попарени. Те не мислеха нещо да извършим ний. Аз съм уверен, че ако имаме един дом за събиране тук, при нас ще дохождат повече слушатели, отколкото при тях, защото на нас хората повече ни симпатизират. При това, ако имаме и проповедник, още по-голяма надежда има. Духовете са някак по-раздвижени. Ще моля да помислиш, да попиташ и ни
към текста >>
85.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №40
, 15.08.1900 г.
Киров до Учителя №40 гр. Бургас, 15 август 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, Писмото ти получих, благодаря ви. Аз от една седмица време [в]се желаех да ви пиша, но рекох стеклите се обстоятелства в това време в живота ми да дойдат в една хармония помежду си, че тогава. И сега, като [кажи-]речи те се уравняват, и аз се виждам свободен да ви пиша подробно за всичко. Още като се завърнах, след няколко дни [на] мен ми се обърна вниманието от Духа Божий върху това да се остави сега началното учение Христово и да се водим към съвършеното, Евр. 6:1-3. Аз разбрах, че ми се казва, че не е само достатъчно дотука, но се иска от мене, след като съм извървял този път, да се не спирам, но да продължавам пътя си. Мисля, разбираш ме какво се изисква от мене. На 2 август ми се даде вътрешно това съобщение: „Духът, който те ръководи, то съм аз, Михаил. Аз постоянно ще те упътвам, стига ти да бъдеш послушен на всяко мое повеление". Аз питам, но дали туй повеление е съгласно с Волята Божия. „О, то е съгласно и аз в Името Божие ида при тебе. (Отделно казано: „Аз съм Иова [Иехова], Бог твой".) Бъди винаги готов да слушаш гласа ми. Чадо мое, тебе те очаква велика стрепет от света, но не бой се. Аз съм с тебе, нали и за това си призван и за това се молиш ти самият постоянно..." На 5 август по една чужда грешка по [в] службата ми стана въпрос и след като се разясни работата, не наказаха виновния, но мен и един друг — аз, който ни най-малко бях виновен по това. Мен [ми] стана мъчно,
към текста >>
86.
Роден Иван Толев, редактор на „Всемирна Летопис' (1919 - 1927)
, 06.12.1875 г.
г - роден Иван Толев, редактор на „Всемирна Летопис" Иван Толев е български общественик, журналист, редактор, поет и преводач. Роден е в Битоля - 6 декември 1875 г. В 1893 година завършва Солунската българска мъжка гимназия. Заминава за София, където завършва право във Висшето училище на 6 март 1898 година. В София става деец на Македонската организация. Публикува стихове в „Български преглед“ (1893 - 1900), „Учител“ (1893 - 1914), „Зора“ (1898 - 1900) и „Ученически другар“ (1898 - 1900), на което е и отговорен редактор. В 1895 година издава първата си самостоятелна стихосбирка - „Китара“ (Варна, 1895). Избран е за народен представител в V Велико народно събрание. В 1917 година се запознава с Петър Дънов и споделя идеите на Учителя. Започва да издава списание „Всемирна летопис“ от 22 март 1919 г. до март 1927 г. спряно след атаки от страна на църквата, както и на Иван Грозев и Стефан Консулов. Учителя пише статии в списанието под псевдонима ХХХ. 1. СТАТИИ ОТ X.X.X. (Х.Х.Х. = П.К.Д. = ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ) 2. ИВАН ТОЛЕВ - Ефросина Ангелова - Пенкова 3. Иван Толев - спомен наГеорги Събев 4 , Снимки на Иван Толев СТАТИИ ОТ X.X.X. Х.Х.Х. = П.К.Д. = ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ 1. ВЛИЯНИЕ НА СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ - „Всемирна летопис" , год. I, кн. 2 (1 .V.1919), с. 29-30. 2. СЕГАШНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - „Всемирна летопис" , год. I, кн. 7 (1 .XII.1919), с. 1 -2. 3. СРАВНИТЕЛНИЯТ БИОЛОГИЧЕСКИ ПРОЦЕС - „Всемирна летопис" , год. I, кн. 9
към текста >>
87.
Родена Весела Несторова. Ученичка и последователка на Учителя
, 23.12.1909 г.
Ученичка и последователка на Учителя Весела Несторова е родена 1909 година и си отива от този свят през 2002 година. Още като дете майка й я води на беседи на ул. "Опълченска" 66. Завършва средното си образование в Американския колеж в Ловеч и като отлична ученичка получава стипендия за "Елмайра колидж", гр. Кантон в щата Ню Йорк – САЩ. Това е първият колеж в Америка само за девици, основан през 1855 г. Нейната специалност е литература и философия, но взема уроци по пеене, като още от дете свири на пиано. През 1932 г. се завръща в България. Работи като преподавател по английски език и литература в различни училища в страната. След завръщането си тя отива при Учителя на Изгрева и от този момент се включва активно в братския живот. Тя е един от самоотвeржeните работници и талантлив музикант по призвание. Влиза в духовния кръг от Учителя, за да остане завинаги в тази животворна и мистична среда, даряваща я с постоянен прилив на творческа енергия. По предложение на Учителя написва текстът на "Слънчеви лъчи" в Паневритмията. Превежда на английски първите четири серии на "Сила и Живот". През 1977 превежда, Автор е на различни статии и на книгите „Път към светлината” 1993 г. и „Живият пламък” 1996 г. и „ Светът без сенки” 2002 г. В сайта можете да се прочетат онлайн книгите на Весела Несторова (или да се изтеглят на PDF): Път към светлината , Светът без сенки За Весела Несторова може да се прочете в: 1. Весела Несторова (1909), Списание "Сила и
към текста >>
88.
Завършва земния си път Михаил Иванов - Омраам
, 25.12.1986 г.
път Михаил Иванов - Омраам (31.01.1900 - 25.12.1986) Омраам Микаел Айванхов е ученик на Учителя Беинса Дуно - Петър Дънов. Основава френското отделение на Всемирното бяло братство. Роден е на 31 януари 1900 в в битолското село Сърбци. След Балканските войни семейството му се преселва във Варна, където по-късно 17 годишният Иванов се запознава с Учителя. От тогава Михаил Иванов става негов ученик и започва да посещава лекциите, които дава Учителя. По поръчение на Учителя през 1937 г. заминава за Франция със задача да популяризира Учението. На 29 януари 1938 изнася първата си лекция в Salle de Luxembourg, Сорбоната, Париж. През следващите 49 години, до смъртта си, той разпространява учението на Всемирното Бяло Братство, изнасяйки повече от 5000 лекции. Развива окултна дейност не само във Франция, но и в Швейцария, Канада, САЩ, Великобритания и Скандинавските страни. Лекциите му са издадени и под формата на книги. Публикуват се от издателство „Просвета“. След Втората световна война е осъден на затвор по обвинение в сътрудничество на Гестапо по време на войната. Източници от езотеричните среди твърдят, че през 1960 е реабилитиран от Апелативния съд на Екс-ан-Прованс, като са му поднесени писмено официални извинения. „Този, който се ражда изново, представлява един жив извор, от който блика чиста вода и по бреговете на който се разполага цяла една цивилизация...” Тези думи произнася Михаил Иванов в първата си публична беседа в Париж на 29 януари 1938 г., в
към текста >>
89.
Роден Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото
, 06.02.1894 г.
(1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото Петър Пампоров е роден на 6 февруари 1984 г. в Смолян. Завършва семинария в Цариград и философския факултет при Държавния Университет в София. Работил е като гимназиален учител в различни градове. Владее добре немски език и е есперантист. Ръководи курсове по есперанто и създава много връзки в чужбина. Превежда беседите на Учителя на есперанто, както и някои песни от Учителя. Отива в Латвия и чрез есперанто държа лекции за Учението на Учителя. След него няколко години подред идват латвийците на Изгрева. Той е много деен член и работи много за идеите на Учителя в България и в чужбина. Има негови статии във в-к „Братство“, чийто редактор е Сава Калименов, както и в други вестници: "Зорница", "Вегетариански преглед", "Камбана", "Свобода", "Ново общество", "Заря", "Житно зърно", "Учителски вестник".За Петър Пампоров може да се прочете в:1. Списание Сила и живот, бр. 1-2, 1995 г. - Петър Пампоров (1894-1983)2. Интервю с П.Пампоров от Методи Жеков Марков във вестник "Български Бранител"3. Спомени на Мария Тодорова за П.Пампоров и латвийците 4. Снимки на П.Пампоров 5. Спомен за Петър Пампоров от Драган Петков Прикачени миниатюри ВТОРО ДЕЙСТВИЕ На сцената излизат нови личности. Те се присъединяват към онези, които вече са започнали изпълнението на своите роли. Създават се връзки на любов и взаимопомощ, на духовно сътрудничество, на взаимно обогатяване. Постепенно се оформя един състав от
към текста >>
90.
Заминава си Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото
, 04.01.1983 г.
Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото Петър Пампоров е роден на 6 февруари 1894 г. в Смолян. Завършва семинария в Цариград и философския факултет при Държавния Университет в София. Работил е като гимназиален учител в различни градове. Владее добре немски език и е есперантист. Ръководи курсове по есперанто и създава много връзки в чужбина. Превежда беседите на Учителя на есперанто, както и някои песни от Учителя. Отива в Латвия и чрез есперанто държа лекции за Учението на Учителя. След него няколко години подред идват латвийците на Изгрева. Той е много деен член и работи много за идеите на Учителя в България и в чужбина. Има негови статии във в-к „Братство“, чийто редактор е Сава Калименов, както и в други вестници: "Зорница", "Вегетариански преглед", "Камбана", "Свобода", "Ново общество", "Заря", "Житно зърно", "Учителски вестник". Петър Пампоров напуска този свят на 4 януари 1983 г. За Петър Пампоров може да се прочете в:1. Списание Сила и живот, бр. 1-2, 1995 г. - Петър Пампоров (1894-1983)2. Интервю с П.Пампоров от Методи Жеков Марков във вестник "Български Бранител"3. Спомени на Мария Тодорова за П.Пампоров и латвийците 4. Снимки на П.Пампоров 5. Спомен за Петър Пампоров от Драган Петков Attached Thumbnails ВТОРО ДЕЙСТВИЕ На сцената излизат нови личности. Те се присъединяват към онези, които вече са започнали изпълнението на своите роли. Създават се връзки на любов и взаимопомощ, на духовно сътрудничество, на
към текста >>
91.
Роден Михаил Иванов - Омраам, ученик и последовател на Учителя
, 31.01.1900 г.
- Омраам, ученик и последовател на Учителя (31.01.1900 - 25.12.1986) Омраам Микаел Айванхов е ученик на Учителя Беинса Дуно - Петър Дънов. Основава френското отделение на Всемирното бяло братство. Роден е на 31 януари 1900 в в битолското село Сърбци. След Балканските войни семейството му се преселва във Варна, където по-късно 17 годишният Иванов се запознава с Учителя. От тогава Михаил Иванов става негов ученик и започва да посещава лекциите, които дава Учителя. По поръчение на Учителя през 1937 г. заминава за Франция със задача да популяризира Учението. На 29 януари 1938 изнася първата си лекция в Salle de Luxembourg, Сорбоната, Париж. През следващите 49 години, до смъртта си, той разпространява учението на Всемирното Бяло Братство, изнасяйки повече от 5000 лекции. Развива окултна дейност не само във Франция, но и в Швейцария, Канада, САЩ, Великобритания и Скандинавските страни. Лекциите му са издадени и под формата на книги. Публикуват се от издателство „Просвета“. След Втората световна война е осъден на затвор по обвинение в сътрудничество на Гестапо по време на войната. Източници от езотеричните среди твърдят, че през 1960 е реабилитиран от Апелативния съд на Екс-ан-Прованс, като са му поднесени писмено официални извинения. „Този, който се ражда изново, представлява един жив извор, от който блика чиста вода и по бреговете на който се разполага цяла една цивилизация...” Тези думи произнася Михаил Иванов в първата си публична беседа в Париж на 29
към текста >>
92.
Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя
, 0.0.1888 г.
Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя (1888 - 12.02.1972) Паша Теодорова е родена в Болград, Украйна. Израства и получава образованието си в София. Завършва химия и известно време работи като учителка в една софийска гимназия. За пръв път среща Учителя Петър Дънов през 1915 г. и започва да посещава беседите, които той изнася на ул. Опълченска 66. През 1916 г. е поканена и става стенограф на беседите му. Участва в целия процес – от дешифрирането през редакцията и печата. От 1916 г. до 1920 г. Паша сама стенографира и дешифрира беседите. Мести се да живее на „Изгрева”, след като Учителя започва редовните си беседи в новопостроения салон там. От 1928 г., заедно с другите две стенографки, обитава малка постройка до салона, наричана шеговито „Парахода”. Учителя често ходи и разговаря с тях върху беседите и проблемите, свързани с издаването им. Животът в „Парахода” е интензивен, кипи усилена работа. Паша, Елена и Савка активно участват в братския живот, стенографират всяка лекция и беседа, изпълняват задачите и упражненията, дадени в Школата, дешифрират стенограмите, след което Паша ги преработва, за да преведе Словото към изискванията на книжовността. После тя прочита на Учителя редактираните текстове и нанася направените от него корекции. Елена Андреева си спомня: „И така Паша си изработи един метод на работа. При редактирането тя правеше промени, водена от наставленията на Учителя. Освен това Паша дълги години беше слушала Словото. Тя го разбираше.
към текста >>
93.
Роден Методи Константинов, философ, писател и последовател на Учителя
, 02.02.1902 г.
философ, писател и последовател на Учителя (2 февруари 1902 г - 10 февруари 1979 г.) Философ, писател и обществен деец. Един от най-ерудираните и образовани последователи на Учителя Петър Дънов. Методи Константинов следва философия в София и международно право в Полша, защитава докторат в Познанския университет. След завръщането си в България работи в Министерство на вътрешните работи и Министерство на финансите. Като директор на дирекция Пропаганда през 1943 г. е запознат с плана за депортиране на българските евреи до лагерите на смъртта и изиграва важна роля в спасяването им. Д-р Методи Константинов е автор на множество публикации на български и френски език, които го утвърждават като задълбочен изследовател с твърде широк спектър на научни търсения и му носят международно признание. Сред тях изпъкват съчинения с научен и езотеричен характер (“Световна астросоциология”, “Новата култура в ерата на Водолея” и др.). На 22 март 1922 г. Методи Константинов разпъва палатка на Баучеровата поляна и става първият заселник в селището на Бялото братство на „Изгрева”.източник: из мултимедийния диск Духовният Учител Петър Дънов изд. Бяло Братство, 2009 г За Методи Константинов може да се прочете в: 1. Д-р Методи Константинов, от списание "Сила и Живот", Брой 3-4 -1995 г. 2. Спомени за Методи Константинов от книгата "Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1" 3. Методи Константинов, от Светозар Няголов, кн. "Светъл лъч към човешките души " 3. Методи
към текста >>
94.
Роден Георги Томалевски, писател и последовател на Учителя
, 16.09.1897 г.
писател и последовател на Учителя (16 септември 1897 г. - 28 април 1988 г.) Писател есеист. Личност с огромна обща култура и всестранни енциклопедични познания. Георги Томалевски е роден в гр. Крушово, Битолско, на 16 септември 1897 г. в семейството на родолюбиви българи, взели участие в Илинденското въстание. След неговото потушаване семейството му се пренася в София. През 1925 г. завършва физика и астрономия в Софийския университет. Интересът му към литературата надделява и на тридесет годишна възраст получава награда за най-добра литературна творба със студията си Душата на Македония. Сред жанровото разнообразие, характерно за белетристиката на писателя Георги Томалевски, най-съществено място заема есето. Той е сред първите изтъкнати наши есеисти и един от основателите на Есеистичното общество в България (ноември 1935 г.). През 1922 г. се запознава с Учителя Петър Дънов, приема учението му и се приобщава към основаното от него духовно движение. Един от основателите на списание Житно зърно, издание на Общество “Бяло братство”. (Текстът е взет от мултимедийния диск: Духовният Учител Петър Дънов, изд. Бяло Братство, 2009 г) Статии и спомени за Георги Томалевски: 1. За Георги Томалевски, от издателство "Алфиола" 2. Писателят Георги Томалевски (1897 – 1988), (Разширена биография от , Публикувана във "Вестник Братски живот бр.85" 3. Когато радостта и мъдростта се докоснат, (Статия за Георги Томалевски на Соня Митева, публикувана във Вестник
към текста >>
95.
Родена Цветана-Лиляна Табакова, певица и последователка на Учителя
, 01.01.1913 г.
певица и последователка на Учителя (1 януари 1913 г. - 1 април 1995 г.) Певица с международна известност. Цветана-Лиляна Табакова завършва Музикалното училище в София. Специализира пет години в Ecole Normale de Musique в Париж, завършва и двата отдела на престижния колеж – оперен и концертен. След завръщането си в България Цветана-Лиляна Табакова е назначена в Операта, където изпълнява главните роли за колоратурен сопран. Наред с ангажиментите си в спектаклите тя изнася самостоятелни концерти и прави множество записи в радиото. Кариерата на оперна прима обаче не е най-важният й стремеж. Година преди да започне работа на оперната сцена Табакова се запознава с Учителя Петър Дънов и става чест гост на „Изгрева”. От 1940 г. записва всичките си разговори с него, повечето от които са свързани с музиката и ролята й в пътя на човешката еволюция. В продължение на четири години Учителя Петър Дънов предава на Цветана-Лиляна Табакова най-мистичните песни на създадената от него Духовна Школа. (Текстът е взет от мултимедийния диск: Духовният Учител Петър Дънов, изд. Бяло Братство, 2009 г) Спомени и статии за Цветана-Лиляна Табакова: 1. Лиляна Табакова (1913-1995*), от списание "Сила и Живот", Брой 3-4 - 1995 г. 2. Песни на Учителя дадени чрез Цветана-Лиляна Табакова, Спомен на Борис Николов, Изгревът - Том 2 3. Лиляна Табакова, от Вергилий Кръстев, Изгревът - Том 4 4. Снимки на Лиляна Табакова Може да се прочете или изтегли книгата на
към текста >>
96.
Родена Олга Славчева, поетеса, последователка и ученичка на Учителя
, 08.03.1895 г.
поетеса, последователка и ученичка на Учителя (8 март 1895 г. - 2 януари 1967 г.) На Олга Славчева е посветен т. 26 от Изгревите, подготвени и издадени от д-р Вергилий Кръстев. На творчеството й - т. 27 от Изгревите. Олга е родена на 8 март 1895 г. в Цариброд. Пристига в София след края на първата световна война. Търси и намира. Намира Учителя! Всичко това може да се прочете в дневниците й, публикувани в 26 т. на Изгревите. На Олга Славчева, Учителя поверява написването на думите в първата част на Паневритмията. Творби на Олга Славчева, които могат да се изтеглят на PDF: Асавита Божествена песен Дванадесет баби Няколко спомена за Олга Славчева: 1. Спомен на Борис Николов за Олга Славчева 2. Записано от Светозар Няголов в т.22 на Изгревът 3. Спомен на Мария Тодорова за написването думите на Паневритмията (първа част) от Олга Славчева 4. Концерт рецитал, посветен на Олга Славчева, 29.03.2014. Организиран от д-р Вергилий Кръстев 5. Слово за Олга Славчева от Борис Николов, 4 януари 1967 г. 6. Снимки на Олга Славчева (Повече снимки могат да се разгледат в Снимки към към Изгрева, т. 26) Attached Thumbnails ОЛГА СЛАВЧЕВА Олга Славчева бе поетеса. По онова време като виден публицист, поет и писател се подвизаваше Стоян Михайловски. А Олга Славчева се вредила при него да взима уроци, за да й открие тайната на стихотворението и стихоплетството. А сега интересно е да отбележим, че този който я посъветвал да отиде при Стоян Михайловски е бил
към текста >>
97.
Роден Борис Георгиев, художник и последовател на Учителя
, 01.11.1888 г.
художник и последовател на Учителя (1 ноември 1888 г.- 9 април 1962 г. Рим) Художник от най-висок световен ранг, наследник на традициите на Ренесанса, класик на портрета, пейзажа и мистичните прозрения в изобразителното изкуство. Роден е във Варна през 1888 г. Семейството му заминава в Петербург, където учи живопис при професор Николай Рьорих. Следва и в Мюнхенската художествена академия. Занимава се с обущарство, шивачество, строителство, земеделие, свири отлично на пиано, балалайка и други инструменти. Установява се да живее в Италия, където създава едни от най-великолепните си шедьоври, и пътува из цяла Европа, Индия и Бразилия. През 1929 г. рисува портрет на Айнщайн и му го подарява. Трогнатият от подаръка Айнщайн съдейства за организирането на голяма изложба от творби на Борис Георгиев в галерията “Шулте” в Берлин. Тази изложба става причина не само за издигане на популярността на художника, но и за изричане на паметните думи “художник на душата” от критика Ханс Розенхаген, превърнали се във визитна картичка на световноизвестния българин. Автор на портрети и на други велики личности: Махатма Ганди, Рабиндранат Тагор, Учителя Петър Дънов (чийто последовател остава до края на живота си), Джавахарлал Неру и други. В стила му се преплитат в хармонично единство реализъм, романтизъм и класицизъм. Картините му са били излагани по цял свят и представляват неоценим принос към световната културна съкровищница. Съхранява самосъзнанието си на българин
към текста >>
98.
Роден капитан I ранг Борис Рогев, флотски хидрогаф и последовател на Учителя
, 21.09.1898 г.
ранг Борис Рогев, флотски хидрогаф и последовател на Учителя (21.09.1898 г. - 21.02.1976 г.) Борис Рогев е роден на 21.09.1898 г. в с. Воеводино, Варненско. Далечен потомък на Хаджи Димитър по майчина линия. През 1921 г. завършва морско училище. В периода 1927-1931 г. специализира в Сорбоната (Париж) астрономия и навигация, където получава научна степен лисансие по математика, физика и астрономия. През 1931 г. формира Хидрографското отделение на Държавния военен географски институт в София. През 1933 г. прави първата оригинална хидрографска снимка на българското крайбрежие. Той е и началник на разузнавателната, хидрографската и метеорологична секция. В 1946 г. капитан I ранг Рогев става началник на Държавния военен географски институт – София, а през 1951 г. – началник на катедра “Математика” във Военна академия, София. И днес е цитиран в научни издания в Германия, Франция и Русия. След 30-годишен упорит труд върху основата на многобройни проучвания от наши и чуждестранни източници, като прилага математически и астрономически методи, доказва научно, че прабългарският календар води началото си от 4768 г. пр. Хр. и прабългарите са първият народ на земята, който е можел да определя дните, месеците и годините по точно определена календарна система. В книгата си "Астрономически основи на първобългарското летоброене", издание на БАН (1974 г.), Борис Рогев установява, че прабългарският календар предхожда всички известни в Азия календарни системи. Календарът е
към текста >>
99.
Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 08.09.1868 г.
поетеса и последователка на Учителя (8 септември 1868 г., Севлиево - 16 март 1937 г., София) Родена е в Севлиево. Завършва средно образование в Търново. Следва във висш девически институт във Виена. Учителства в Русе и София. След убийството на съпруга й министър Христо Белчев (1891 г.) следва филология във Виена. От 1903 г. е близка с Пенчо Славейков, чийто жизнен път споделя до смъртта му. По време на Междусъюзническата война (1913 г.) е милосърдна сестра и учителка в София. Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси. Превежда произведения от Фридрих Ницше – "Тъй рече Заратустра" (1915 г.), Г. Хауптман – "Потъналата камбана" и др. Публикува стихове от 1907 г. Неголямото й по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на българската "женска" поезия. Духовно обогатена от общуването си с Учителя Петър Дънов, създава стихове, в които прозира размисъл върху вечните човешки въпроси. (Текстът е взет от мултимедийния диск: Духовният Учител Петър Дънов, изд. Бяло Братство, 2009 г) За Мара Белчева има много написано. Ето някои статии и спомени за времето, когато поетесата е била в Братството: 1. "Мара Белчева и двете лица на Бялото братство" - обширна и интересна статия от проф. д-р Милена Кирова СУ 2. Спомен за Учителя: Анатема от църковния храм срещу Учителя Дънов, спомен на Мара Белчева, Изгревът - Том 17 3. Стихове на Мара Белчева, "Житно зърно"- год. 5 - 1929/1930 г., 7-8 бр. 4. В памет на Мара Белчева, очерк от Петър
към текста >>
100.
Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 16.03.1937 г.
Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя (8 септември 1868 г., Севлиево - 16 март 1937 г., София) Родена е в Севлиево. Завършва средно образование в Търново. Следва във висш девически институт във Виена. Учителства в Русе и София. След убийството на съпруга й министър Христо Белчев (1891 г.) следва филология във Виена. От 1903 г. е близка с Пенчо Славейков, чийто жизнен път споделя до смъртта му. По време на Междусъюзническата война (1913 г.) е милосърдна сестра и учителка в София. Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси. Превежда произведения от Фридрих Ницше – "Тъй рече Заратустра" (1915 г.), Г. Хауптман – "Потъналата камбана" и др. Публикува стихове от 1907 г. Неголямото й по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на българската "женска" поезия. Духовно обогатена от общуването си с Учителя Петър Дънов, създава стихове, в които прозира размисъл върху вечните човешки въпроси. (Текстът е взет от мултимедийния диск: Духовният Учител Петър Дънов, изд. Бяло Братство, 2009 г) За Мара Белчева има много написано. Ето някои статии и спомени за времето, когато поетесата е била в Братството: 1. "Мара Белчева и двете лица на Бялото братство" - обширна и интересна статия от проф. д-р Милена Кирова СУ 2. Спомен за Учителя: Анатема от църковния храм срещу Учителя Дънов, спомен на Мара Белчева, Изгревът - Том 17 3. Стихове на Мара Белчева, "Житно зърно"- год. 5 - 1929/1930 г., 7-8 бр. 4. В памет на Мара Белчева,
към текста >>
101.
Роден Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя
, 12.09.1900 г.
един от най-активните ученици на Учителя (12.09.1900–22.07.1940) Георги Радев е роден в Пловдив, където завършва основното и гимназиалното си образование. Още като ученик усвоява превъзходно класически и модерни езици. От този период е и големият му интерес към литературата и изящните изкуства, най-вече музиката. През 1919 г. се премества в София, където се записва като студент по химия в СУ „Св. Климент Охридски”. След първия семестър се прехвърля да следва в Математическия факултет, който завършва през 1925 г. Радев е главен редактор на списание Житно зърно, за което работи от основаването му през 1924 г. Той е преводач от френски, немски и английски език, а също така е автор на няколко книги и на десетки статии от областта на философията, астрономията и изкуството. Публикува статии от областта на окултните науки – астрология, физиогномика, графология и др. Пише цикъл статии върху темата „Жената в Евангелието”. Голяма е работата му върху беседите на Учителя. С ненадминат усет за намиране и систематизиране, той събира еднородни мисли от беседите, засягащи определени теми. Така създава книгата „Учителя говори”, която скоро е преведена на френски, руски, английски, латвийски и експеранто. Книгата е първата по рода си панорамна, представителна книга на Учението на Всемирното Бяло Братство. Представлява тематични извадки, изготвени от Георги Радев върху оригинални текстове от Учението. Включва следните 21 теми: Живот, Душа, Истина, Любов, Мъдрост,
към текста >>
102.
Напуска физическия свят Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя
, 22.07.1940 г.
Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя (12.09.1900–22.07.1940) Георги Радев е роден в Пловдив, където завършва основното и гимназиалното си образование. Още като ученик усвоява превъзходно класически и модерни езици. От този период е и големият му интерес към литературата и изящните изкуства, най-вече музиката. През 1919 г. се премества в София, където се записва като студент по химия в СУ „Св. Климент Охридски”. След първия семестър се прехвърля да следва в Математическия факултет, който завършва през 1925 г. Радев е главен редактор на списание Житно зърно, за което работи от основаването му през 1924 г. Той е преводач от френски, немски и английски език, а също така е автор на няколко книги и на десетки статии от областта на философията, астрономията и изкуството. Публикува статии от областта на окултните науки – астрология, физиогномика, графология и др. Пише цикъл статии върху темата „Жената в Евангелието”. Голяма е работата му върху беседите на Учителя. С ненадминат усет за намиране и систематизиране, той събира еднородни мисли от беседите, засягащи определени теми. Така създава книгата „Учителя говори”, която скоро е преведена на френски, руски, английски, латвийски и експеранто. Книгата е първата по рода си панорамна, представителна книга на Учението на Всемирното Бяло Братство. Представлява тематични извадки, изготвени от Георги Радев върху оригинални текстове от Учението. Включва следните 21 теми: Живот, Душа, Истина, Любов,
към текста >>
103.
Родена Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя
, 19.08.1908 г.
писателка и последователка на Учителя (19.08.1908 г. - 20.04.1995 г.) Невена Неделчева е родена на 19.08.1908 г. в Симеоновград. Учи в профилирана гимназия за учителки в гр. Стара Загора, а по-късно се премества да учи във Втора девическа гимназия в гр. София. На 5 април 1926 г. по инициатива на съученичките й нейният клас отива на „Изгрева" и слуша беседа от Учителя. Беседата е изнесена в 2 ч. след обяд и носи заглавие „Чист и светъл". Невена изживява най-силния момент от живота си и прави нещо много показателно за ученик от Школата: взема беседата от стенографките и я издава със собствени средства. Нещо повече, тя познава Учителя, отива да живее в комуналното селище „Изгрев" и става ревностна последователка на Божественото учение. Професионалният й път преминава през учителското поприще. След 9 септември 1944 година и до 1949 г. работи в братската книжарница в кв. „Изгрев". Сестра Невенка не се омъжва и животът й преминава през трудности и лишения, но силният й творчески импулс и мечтата й по възвишеното и духовното я подкрепят в нелекия й път. Живее до края на живота си с минимална пенсия, която не достига понякога и за листи, и за индиго, за да пише своите романи. Тя успява да напише 18 романа и множество разкази, и детски приказки. Някои от тях са издадени на есперанто, за което получава благодарствени писма от цял свят. Печели литературни конкурси за разказ в Италия и Испания. И при това единственият й източник за вдъхновение е Учението на
към текста >>
104.
Заминава си Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя
, 20.04.1995 г.
Неделчева, писателка и последователка на Учителя (19.08.1908 г. - 20.04.1995 г.) Невена Неделчева е родена на 19.08.1908 г. в Симеоновград. Учи в профилирана гимназия за учителки в гр. Стара Загора, а по-късно се премества да учи във Втора девическа гимназия в гр. София. На 5 април 1926 г. по инициатива на съученичките й нейният клас отива на „Изгрева" и слуша беседа от Учителя. Беседата е изнесена в 2 ч. след обяд и носи заглавие „Чист и светъл". Невена изживява най-силния момент от живота си и прави нещо много показателно за ученик от Школата: взема беседата от стенографките и я издава със собствени средства. Нещо повече, тя познава Учителя, отива да живее в комуналното селище „Изгрев" и става ревностна последователка на Божественото учение. Професионалният й път преминава през учителското поприще. След 9 септември 1944 година и до 1949 г. работи в братската книжарница в кв. „Изгрев". Сестра Невенка не се омъжва и животът й преминава през трудности и лишения, но силният й творчески импулс и мечтата й по възвишеното и духовното я подкрепят в нелекия й път. Живее до края на живота си с минимална пенсия, която не достига понякога и за листи, и за индиго, за да пише своите романи. Тя успява да напише 18 романа и множество разкази, и детски приказки. Някои от тях са издадени на есперанто, за което получава благодарствени писма от цял свят. Печели литературни конкурси за разказ в Италия и Испания. И при това единственият й източник за вдъхновение е Учението
към текста >>
105.
Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя
, 03.04.1908 г.
ученик на Учителя (3.04.1908 г -2.03.1991 г) Крум Въжаров е роден и израснал в София. Баща му Янаки Димитров Въжаров е бил професор по физика в Софийския университет. Крум още от малък има изразен интерес към духовното. През 1927 г. среща Учителя и това завинаги определя неговия път в живота. След заминаването на Учителя Крум Въжаров продължава да отстоява своите убеждения и да работи с млади хора, показвайки им не само с думи, но и на дело учението, оставено ни от Учителя. Най-добре за този скромен ученик говори неговата биография и спомени: 1. Кратка биография на Крум Янакиев Въжаров, от книгата "Живата връзка" 2. Крум Въжаров - Къде и как намерих Учителя на Бялото Братство и неговата Школа, от Крум Въжаров, Изгревът - Том 6 3. Крум Въжаров - астролозите на Изгрева, Изгревът - Том 19 4. Свободният човек, спомени за Крум Въжаров (Вено) от Павел Желязков в книгата "Тесният път" 5. Снимки на Крум Въжаров "Живата връзка" - Спомени за Учителя Беинса Дуно от Крум Въжаров, Съставител Мария Митовска, ИК „Всемир“ Книгата за поръчка Книгата за изтегляне (PDF) Прикачени миниатюри Кратка биография на Крум Янакиев Въжаров Крум Янакиев Въжаров е роден на 3 април 1908 г. в София. Баща му Янаки Димитров Въжаров е бил професор по физика в Софийския университет. Майка му Екатерина Димова Въжарова е завършила Notre Dame de Sion - първото висше училище за момичета, с академична програма на френски и английски. Основано е от 11 монахини през 1856 г. в
към текста >>
106.
Разговор на Учителя с брат Даниел Цион и брат Азриел
, 09.08.1940 г.
с брат Даниел Цион и брат Азриел на 9 август 1940 г., 9 ч. сутринта – Моля, Учителю, дайте ни наставления как и върху какво да медитираме? – Медитирайте върху любовта. Човешката любов почва с добро и свършва със зло. Духовната любов почва със зло и свършва с добро. Медитация върху човешката и духовната любов по пет минути сутрин, на обяд и вечер. Еврейският народ е бил в Ханаан, след това е бил в Египет. Излиза от там и пак отива в Ханаан. И там имаше между тях раздори. И пак са изпъдени от там, и пак живеят сега в материалния свят, т.е. в Египет. Сега какво трябва да правят? Трябва да почнат пак с началото. Водата се пречиства по два начина: или чрез изпарение, или чрез филтриране. И човек трябва така да пречиства своята душа. Човек, за да напредва, трябва да прави това, което прави едно дете, т.е. трябва да прави разни промени в себе си. Най-напред детето го увиват в пелени. После, като порасне малко, дават му малки дрешки. После по-големи дрехи и т.н. Така и човек трябва да остави старото и да вземе новото. Новото е винаги ново. – Майката на брат Азриел има язва на стомаха си, за която някои се опасяват да не би да е рак. Учителят препоръчва следното: – Ще се вземе 150 гр. чист зехтин. Ще се вземе и чесън. Ще се счука чесъна, ще се размеси със зехтина и ще се получи гъсто вещество, което ще се приема три пъти на ден – сутрин, на обяд и вечер, по една чаена лъжица. Човек може да напредва през вечерта и през деня. През вечерта трябва да има повече
към текста >>
107.
Заминава си Цветана-Лиляна Табакова, певица и последователка на Учителя
, 01.04.1995 г.
Табакова, певица и последователка на Учителя (1 януари 1913 г. - 1 април 1995* г.) Певица с международна известност. Цветана-Лиляна Табакова завършва Музикалното училище в София. Специализира пет години в Ecole Normale de Musique в Париж, завършва и двата отдела на престижния колеж – оперен и концертен. След завръщането си в България Цветана-Лиляна Табакова е назначена в Операта, където изпълнява главните роли за колоратурен сопран. Наред с ангажиментите си в спектаклите тя изнася самостоятелни концерти и прави множество записи в радиото. Кариерата на оперна прима обаче не е най-важният й стремеж. Година преди да започне работа на оперната сцена Табакова се запознава с Учителя Петър Дънов и става чест гост на „Изгрева”. От 1940 г. записва всичките си разговори с него, повечето от които са свързани с музиката и ролята й в пътя на човешката еволюция. В продължение на четири години Учителя Петър Дънов предава на Цветана-Лиляна Табакова най-мистичните песни на създадената от него Духовна Школа. (Текстът е взет от мултимедийния диск: Духовният Учител Петър Дънов, изд. Бяло Братство, 2009 г) За певицата Цветана-Лиляна Табакова (Лиляна-Цветана Табакова), може да се прочете по-подробно в темата: Родена Цветана-Лиляна Табакова, певица и последователка на
към текста >>
НАГОРЕ