НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПИСМА И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
4
резултата в
4
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1900_12_10 Учителя до Мария Казакова
Но тъй като всички умове не са еднакво развити както помежду нас, тъй и помежду духовете, става прочие нужда една мисъл да мине през много среди, докато земе формата най-подходяща за нас, от което се ражда една
мъчнотия
и не можем да се уверим откъде иде тая скитница, тая мисъл, която по съдържание носи благородно произхождение, а по форма ни се вижда твърде бедна и простичка.
Запример, по-голямата част от нашите днешни познания ний сме ги приели по внушение. Що е четенето, ако не е едно леко и приятно внушение. Внушението е от няколко степени: първо в кръга на нашата воля, когато иде по съгласие, и вън от кръга на нашата воля, когато прониква несъзнателно. Висшите и нисши духове си служат постоянно с тоя метод, понеже е по-подходящ на нашия ум. Една мисъл може да премине от един източник в други посредством силата на ума, стига умовете да се намират в еднаква степен на подготовка.
Но тъй като всички умове не са еднакво развити както помежду нас, тъй и помежду духовете, става прочие нужда една мисъл да мине през много среди, докато земе формата най-подходяща за нас, от което се ражда една
мъчнотия
и не можем да се уверим откъде иде тая скитница, тая мисъл, която по съдържание носи благородно произхождение, а по форма ни се вижда твърде бедна и простичка.
Също както във физическия свят, когато един лъч минава от една по-рядка среда към една по-гъста, се пречупва и ни дава едно лъжливо местоположение на предмета. Кой не знае, че изображенията на много предмети ние го приемаме в обратна форма. Прочие, за да познаем дали една мисъл, която сме приели, е Божествена, трябва да гледаме дали има съгласие помежду ума ни и сърцето ни. Защото образа на коя и да е мисъл ний приемаме чрез силата на ума, а съдържанието чрез силата на сърцето. Тия са две огнища на душевния живот, приспособени към различни цели на вселената.
към текста >>
2.
1901_03_02 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
Сега разбирам онази вътрешна
мъчнотия
.
Има известни ограничения поставени, които не могат тъй лесно да се прескочат. Мъдростта, знанието идат от друг свят, подчинен на други закони. Развитието на душата подлежи под господството на Оногова, от Когото зависи всичко. Условията подлежат на условия. Всяка минута носи в себе си и своите условия.
Сега разбирам онази вътрешна
мъчнотия
.
Но има неща, които чакат други, по-добри времена. Има да се изучат много уроци, и то добре. Никога не можем да прекрачим нито една крачка нанапред в добрия живот, ако не го изучим добре. Щом го научим добре, ние сме вече готови за втория. Вий ще можете постепенно да постигнете желанието си, но условията още възпират някои неща.
към текста >>
3.
1909_07_14 Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви
Мъчнотията
не е в започванието на една работа, но в нейното завършвание.
Любезна Е. Стойчева, Получих писмата ви. Подвизавате се в добрия път на животът и Господ ще преобърне всичко да съдействува за ваше добро.
Мъчнотията
не е в започванието на една работа, но в нейното завършвание.
Желая като добро семе да растете на добра почва. Всяка пръчка, която в мен пребъдва и приноси плод, Отец ми я очистя, за да принесе повече. Имайте жива вяра и тя ще внесе мир и радост в душата ви. Относително вашето желание имайте търпение. Това става според разпорежданието на Небето.
към текста >>
4.
1910_03_25 Учителя до д-р Дуков
Нима онова зрънце, което е заровено в земята, не усеща голяма
мъчнотия
, докато го отделя от слънчевите лъчи?
В техния начинающ мозък не могат да проникнат ония високи вибрации, които дават подтик за истинското знание на живота, на тях трябва да се говори с притчи. За да може человек да разбира пътя на Истината и смисъла на живота, в неговата душа трябва да са развити и съответствующите чувства, чрез които да влезе в съприкосновение с тия области. Извън това всичко ще бъде тъмно и неясно за ум, лишен от тия способности, чрез които да може да долавя по-дълбоките наредби на природата. Щом съзнавате, че настоящето е следствие на миналото и във вас има добро желание да изправите следствието и да възстановите първоначалната хармония, вие сте в пътя, който води към Вечната виделина, гдето царуват радостта и веселието и обичта е закон на разумните същества. Няма съмнение, изпитите в тоя живот се зле отразяват върху някои, временно ги сплитат и забавят в пътя им.
Нима онова зрънце, което е заровено в земята, не усеща голяма
мъчнотия
, докато го отделя от слънчевите лъчи?
Несъмнено то чувствува всичките препятствия на пътя си, но желанието да живее, да се развива и расте възбужда и събужда в него всичките негови спящи сили да се бори и победи. Така и душата, която е дошла под влиянието на Божествените лъчи, се стреми към това слънце на живота. Всичките спънки не са в сила да я спънат. Всяко добро дело, което може да направите, направете го, без да го отлагате. За хората съдете по техните плодове.
към текста >>
НАГОРЕ