Търсене в текстове за 'Мъчнотия'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 82 резултата в 57 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Ученик на живота - Цветан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Но тогаз се явява една мъчнотия: как тогаз става еволюцията, как става изменянето на видовете.
Август Вайсман излиза от твърдението, че няма унаследяване на придобитите принципи. В това отношение той се различава от Ламарк и Дарвин. Въпросът за еволюционните фактори е тясно свързан с въпроса за унаследяването на придобитите признаци. Последният въпрос се състои в следното: свойствата, качествата, които индивидът добива в течение на своя индивидуален живот, дали са наследими, дали ги предава в наследство или не. Вайсман отговаря отрицателно. Но тогаз се явява една мъчнотия: как тогаз става еволюцията, как става изменянето на видовете. За да отговори на този въпрос, Вайсман напълно изключва всички ламаркови принципи и провъзгласява всесилието на естествения подбор, което ще каже, че счита естествения подбор като едничък еволюционен фактор. Вайсман различава четири вида естествен подбор: 1. герминален подбор - между частиците в половите клетки; 2. подбор, борба между клетките или тъканите в организма (хистонален подбор); 3. индивидуален - между индивидите (персонален подбор) и най после 4.
към текста >>

2. Светлина върху пътя Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Единственото желание на ученика е да свърши с успех училището, а всяка мъчнотия в живота е една задача, която, решена правилно, му доставя радост.
Никой не отрича, че възрастта на ученичеството е най-приятна. Кой не си припомня с радост дните, преживяни на ученическата скамейка? И не може ли да се удължи този период на ученичество, когато младежът се чувствува вдъхновен и пълен с енергия? Училището трябва да се напусне, обаче човек може и трябва да си остане ученик. Той трябва да наложи в съзнанието си мисълта, че е ученик до края на своя живот, ученик на велик учител, ученик на живота и тогава той ще има обект, който ще го привлича, който ще го въоръжава със сила да превъзмогне всички пръчки, всички, мъчнотии. Единственото желание на ученика е да свърши с успех училището, а всяка мъчнотия в живота е една задача, която, решена правилно, му доставя радост. Радостта е най-същественото благо в живота и без преувеличение може да се каже, че който най-много се радва, той най-много живее. Но не радостта на онзи, който се радва на хорските беди; не радостта, която се продава по арените; не и радостта на пияния, който се смее, защото мозъкът му е размекнат. Говорим за радостта на детето, което тича към обятията на майка си; за радостта на онзи, които е подигнал един паднал клас; ние говорим за радостта пред величието и красотата на природата. Нали минутите на радост, колкото и малко да са понякога, ни импулсират да живеем. Да си ученик и да чувствуваш близостта и обичта на учителя си, то е неизчерпаем източник на радост.
към текста >>

3. Стихове - Gis Moll Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Правят се усилия и за преодоляването на голямата мъчнотия, как да се ориентира балонът.
Йосиф, полюса, Номе в Аляска и обратно. Като най-благоприятно време за тръгване се счита м. май, когато на полюса е ден, студът малко по-малък, бурите и ветровете, според досегашните наблюдения, по-слаби. Балонът ще тежи около 150,000 кг, ще има обем 150,000 куб. м. и персонал от 50 души. Правят се усилия и за преодоляването на голямата мъчнотия, как да се ориентира балонът. С приближаването до полюса компасът все повече се отказва да служи. Построен е специален апарат, който с помощта на часов механизъм ще използува при ясно време положението на слънцето, луната и Венера за поддържане постоянна посоката на летенето. Северният полюс мами погледа на европейците и завидна смелост проявяват те за неговото достигане. Дали ще го достигнат скоро, не знам, но безспорно е значението на техните изучвания. (Из спис.
към текста >>

4. Из „FRUITGATHERING” – Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Погледни прямо – Всяко изкушение – всяка мъчнотия – всяка задача От какво има да се страхуваш – Бог живее.
* * * Когато светлината възсиява отвътре Кой ще хвърли сянка върху нея? Когато извора избликва отвътре Кой ще го размъти? Когато мирът иде от Бога, Кой ще го наруши? * * * Ако ние избягваме мъчнотиите, Как ще се научим да ги превъзмогваме, Ако ние се отказваме от задачите, Които живота ни поставя Как ще се научим да ги разрешаваме. Бъди смел. Погледни прямо – Всяко изкушение – всяка мъчнотия – всяка задача От какво има да се страхуваш – Бог живее. * * * Хубаво е изказаното – Ала по-хубаво е онова, което не е изказано. Добро е направеното. Ала по-добро е онова, което не е направено. Красиво е това, което познаваме, Ала по-красиво е онова, което не познаваме.
към текста >>

5. Бог и човек – Свами Вивекананда Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тогава човек е готов на всички подвизи, за него няма мъчнотия, която да не може да преодолее.
Тя е като прелетна птичка - дойде за малко време, донесе радост и си замине. Дойде ли есента, тя си заминава и ти ще чакаш, ще се приготовляваш, докато пак дойде. Периодически иде тя. Апостол Павел е разбирал този закон и затова казва: „Ще работя и ще се радвам, докато съм в пролетта на живота". В Любовта животът се осмисля; в Любовта животът придобива свой израз, в него има творчество и радост. Тогава човек е готов на всички подвизи, за него няма мъчнотия, която да не може да преодолее. Задачата на съвременното човечество е да доведе всеки човек за момент поне в съприкосновение със съзнанието на Първичната Причина. Дойде ли човек в съприкосновение с това съзнание, животът му ще се преобрази, но той трябва да има абсолютна вра в доброто, в Любовта, в Мъдростта, които го ръководят. Някои хора са готови вече да направят тази вътрешна връзка; други трябва да обработват материала, който са спечелили; трети трябва да го изтъкат и четвърти - да се облекат. Това са фази на живота, но и във всички тия фази човек може да се радва. Питат: кои хора имат вечната радост?
към текста >>

6. Из моите спомени – Седир Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Но де е мъдростта ви, когато вие сами изпадате в мъчнотия?
Обаче, това не изключва, че то може да стане по-добро - и ще стане. Не се ли убедихте още, че в един свят, който се ръководи от Любовта, свят, чийто всемогъщ ръководител е самата Любов, не може да се търпи никаква неправда? Най-голямото страдание, както и най-малката неприятност са причинени от самия човек. Не като наказание, не като израз на гняв на една отмъстителна власт, но като естествено последствие на собствените ви дела, на упоритото ви отказване да научите уроците на живота, на постоянното ви старание да служите на личността (нисшото аз) вместо на Божественото (Висшето Аз). Може би сте убедени в основната истина, че нищо не е неправедно, но вие я приемате, когато другите страдат, когато другите се намират в мъчнотии. Но де е мъдростта ви, когато вие сами изпадате в мъчнотия? Вие тогаз се ядосвате, гневите, смущавате се, дразните се, излизате вън от себе си и туй, което не ви се харесва, наричате го неоправдано, незаслужено, несправедливо! Вие сте заслепени от живота на нисшото аз! Събудете се, вземете лека, даден от безкористната Мъдрост на Висшето Аз (Божественото във вас) ! Страданието - и всеки удар, който вие приписвате на съдбата – е лек, даден от собствените ваши ръце. Вие сте го приготвили с миналите си дела - всяка капка от него.
към текста >>

7. Учителят – Мара Белчева Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

* * * За съвършения човек и мъчнотията и благото, които му се дават, са от еднаква цена и важност, защото в тях той вижда сериозни задачи за разрешение.
Ако хората не искаха да се мислят за по-учени от природата, колко скоро те биха дали ход на тези живи сили, които живеят в тях, и щяха да живеят в радост и да пръскат радост около себе си! (следва) * * * Способен ученик е този, който идва в училището с готови дарби и таланти в себе си, а училището му дава само условия за тяхното развитие. Благородните чувства също така не се създават нито в обществото, нито в училището, но обществото и училището са само фактори, условия за тяхното развитие. * * * Щом вашият ум е зает с каква и да е добра мисъл, злото не може да се вмъкне в него. Следователно, в даден момент, всеки човек може да направи някакво зло, или никакво добро - зависи от неговите чувства мисли и настроения през това време. * * * За съвършения човек и мъчнотията и благото, които му се дават, са от еднаква цена и важност, защото в тях той вижда сериозни задачи за разрешение. * * * Нима камъкът, който скулпторът вае със своя чук, трябва да се оплаква, да казва, че му дотегнало това положение? Щом този скулптор работи върху него, той все ще изкара нещо от него. Обаче, ако камъкът е оставен вън, на произвела на съдбата, тя ще го разсипе на малки парченца, на пясък ще го направи. Учителя -------------------------------------------------------------------------- [1] Настоящето представлява съкратен превод на избрани части от книгата „Посвещения" от френския окултист Седир, който се пресели отвъд преди няколко години. Във втория период на живота си той се запознава с видните окултисти Андреас и Теофан.
към текста >>

8. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Мъчнотията на пътя не ми позволяваше да се радвам на нощната свежест и красивите гледки.
Веднъж ми каза: – Бях завързал писмени връзки с няколко видни индуси и беше нагласено като пристигна в Индия да има до кого да се отнеса. Слязох на едно малабарско пристанище и се разхождах из градските улици. Току-що изминах индуския квартал, когато един човек от долната каста ме приближи и ме изведе вън от града. Там се качихме на кола и стигнахме до планината Гат. После почнахме да се качваме пешком по нея. Мъчнотията на пътя не ми позволяваше да се радвам на нощната свежест и красивите гледки. На съмване едвам имах време да хвърля поглед на изгряващото от морето слънце надясно от мене, защото трябваше да внимавам при катеренето си по скалите. Минахме през теснини, пещери, тунели и най-сетне излязохме на открито небе, дето видях останки от един стар град. Пандитите уверяват, че Декан съдържа множество умрели градове, унищожени от катастрофи или войни. По-късно се научих, че това място чрез едно землетресесение е заобиколено със стръмни скали, чиито гладки стени пречат на всеки опит за преминаване. Развалините бяха облечени с разкошна растителност и бяха обитавани от многобройни птици и маймуни.
към текста >>

9. ЖЕНАТА ДНЕС И УТРЕ-Д. АТ-ВА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Всичката мъчнотия седи в неразбирането на страданията.
Страданията изкупват много грехове и съвършено заличават минали злини. По пътя на страданието можем да идем и още по-далеч. Учителят, като говори за цената на страданията, казва: „Христос, Който беше Син Божи, най-светият човек, Който дойде на земята, Той претърпя страдания; и затова дойде Той, да покаже на хората начин, как да страдат и да използуват страданията за добро. А хората днес искат да минат без страдания! ” Този, Който нямаше нужда да страда, страда, а хората искат да минат без страдания. Всичката мъчнотия седи в неразбирането на страданията. Разбраното страдание е благословение за този, който го приема с разбиране; а неразбраното страдане е гърчене и мъчение за този, който го носи. Каква голяма разлика между единия и другия! Човек може да изправи една своя погрешка само като мине през страданията. Неприятно е на Господа като гледа, как хората грешат. И като е мислил, по кой начин да изправи погрешките им, Той е намерил като добър път страданието.
към текста >>

10. Човешките суеверия – Г. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Аз имам достатъчно сили да преодоля "мъчнотията, в която съм изпаднал.
След това състояние, човек отново ще изпадне в тъмнина. Така се редуват в съзнанието на човека един светъл и един тъмен момент, докато най-после в съзнанието му се образува един светъл кръг, и в него настава пълно затишие, в което той чува тихия глас да му говори: „Не бой се, всичко ще се оправи". Един човек изпаднал в никакво тежко състояние и решил да се самоубие. Като размишлявал, по какъв начин да свърши с живота си, той чул в съседната стая един тих глас да пее: „Аз всякога мисля за тебе". Като чул този тих глас, съзнанието му се прояснило, и той казал: „Няма да се самоубия. Аз имам достатъчно сили да преодоля "мъчнотията, в която съм изпаднал. Ще се заловя за някаква работа, макар и най-проста, за да излаза от трудното положение, в което се намирам." Казвам: такава сила е вътрешният глас! Такъв преврат може да произведе той в човека! Сила е този глас: „Аз всякога мисля за тебе". Има един велик закон, който организира идеите. И в този смисъл казвам: няма сила в света, която може да противодействува на идеите.
към текста >>

11. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ- ЖИЗНЕРАДОСТТА И ВДЪХНОВЕНИЕТО Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Любовта подразбира онова красиво състояние на душата и оня вечният мир - да не виждате нищо лошо, защото зад най-голямата мъчнотия седи едно велико благо.
Свобода има, само ако обичаш. Да се освободиш значи: да обичаш. Любовта е най-силният лозунг. При любовта сърцето се обновява; това значи, че мирогледът и животът на човека вземат съвсем друго направление. Една любов, която не може да преобрази човека, не може да го направи силен, здрав и добър, това не е любов. Любовта подразбира онова красиво състояние на душата и оня вечният мир - да не виждате нищо лошо, защото зад най-голямата мъчнотия седи едно велико благо. Един ден всички противоречия ще изчезнат. Единственото възпитание на младото поколение, на мъжете и жените, е: трябва да се даде една правилна философия на любовта. Любовта е път за възкресение. Тая любов иде сега в света! " Обстановката чудно хармонира с красивия свят, в който ни въвежда Учителят!
към текста >>

12. ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ- БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

" Тук, именно, лежи мъчнотията за философския ум.
„Право отговори" му отвръща Исус. „Така прави и ще живееш". „Така прави! " Докато бе дума за едно теоретично разглеждане на проблема за вечния живот, законникът не срещна никаква спънка - той веднага намери правия отговор. Но щом работата се сведе към прилагането на великия закон, той се отзова пред един тъмен въпрос: „А кой ми е ближен? " Тук, именно, лежи мъчнотията за философския ум. Защото, ако е въпрос за Бога, за Цялото, философският, религиозно настроен ум все пак лесно ще определи отношенията си към него - той ще го одари с всички атрибути на Вечното, Безначалното и Безграничното, па ще се отдаде на онова абстрактно обожание, което е присъщо на религиозните мислители - Denkmystiker, както ги наричат немците - и ще се успокои. Ближният, обаче, не е метафизичен въпрос. Той е човек облечен в плът и кръв. Той е: баща ти, майка ти, братята ти, сестрите ти, жена ти, децата ти, с една реч всички живи човеци, всред които животът ти протича. С хората, с които живееш, с които има да работиш, няма какво много да философствуваш - ти трябва да действуваш, да постъпваш И затова законникът иска мярка, иска критерий за преценка.
към текста >>

13. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Когато имате голяма мъчнотия, вие приличате на цвете, което е притиснато от голяма канара, но природата е оставила една пукнатина на канарата, и цветето трябва да я намери, да се провре през нея и да излезе от там над канарата и да цъфне!
Тя е най-красивото съчетание между мислите, чувствата и постъпките на човека. Отстрани противоречията в ума, сърцето и волята си и тогава ще ти се разкрият нещата на Реалния свят. Любовта е, която отваря очите! И тогава ще видиш хубостта на божествения живот около тебе. Тя е най-разбраният, най-лесният и най-естественият път, по който човек може да се домогне до реалността, до живота. Когато имате голяма мъчнотия, вие приличате на цвете, което е притиснато от голяма канара, но природата е оставила една пукнатина на канарата, и цветето трябва да я намери, да се провре през нея и да излезе от там над канарата и да цъфне! – Какво значи да познаваме един човек? – Човешката душа е книга, в която Безграничният е писал нещо. Когато срещнеш един човек, прочети туй, що Бог е писал в него. Когато минаваш покрай цветето, ако можеш да прочетеш туй, що е писал Безграничният в него, то ще се зарадва, а неговата радост ще намери отглас в тебе. Радвайте се, че обичате!
към текста >>

14. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Идва някоя голяма мъчнотия, някое голямо страдание и вие се натъквате на едно голямо богатство, скрито във вас.
Един ден като вървял, нападнал го един бик. Той в борбата, за да се защити, дигнал тоягата и почнал да удря бика. Тоягата се строшила и скритото в нея богатство излязло. Той казал: "Защо не дойде тоя бик преди 10 години? " - Че и при вас идва бикът. Идва някоя голяма мъчнотия, някое голямо страдание и вие се натъквате на едно голямо богатство, скрито във вас. Човек носи всичко в себе си. Разумната природа изисква, това което ни е дала, да прорасне. – Кое е новото, което иде? – Новото, което приближава, е Любовта. Тя е извор непрестанен, от който всички добродетели извират.
към текста >>

15. Стихове - Д. Антонова и S. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Всеки, който може да вдигне във въздуха мъчнотията и да я обърне с главата надолу, се сприятелява с нея.
Съвършенството е в закона на любовта. Едно дете отива при един голям юнак и почва да го бие с пръчка, казвайки: – Знаеш ли, какво мога да ти направя? Юнакът го хваща, вдига го и го обръща с главата надолу. След това го слага пак на земята. Тогава детето казва: – Искам да станем приятели. Всеки, който може да вдигне във въздуха мъчнотията и да я обърне с главата надолу, се сприятелява с нея. Като дойде при вас някоя голяма мъчнотия, дигнете я във въздуха и я обърнете с главата надолу. А това е Божественият закон на любовта. Чрез любовта може да стане това. със закона на любовта може да се сприятелите с мъчнотиите. За нея няма тежка работа.
към текста >>

Като дойде при вас някоя голяма мъчнотия, дигнете я във въздуха и я обърнете с главата надолу.
Едно дете отива при един голям юнак и почва да го бие с пръчка, казвайки: – Знаеш ли, какво мога да ти направя? Юнакът го хваща, вдига го и го обръща с главата надолу. След това го слага пак на земята. Тогава детето казва: – Искам да станем приятели. Всеки, който може да вдигне във въздуха мъчнотията и да я обърне с главата надолу, се сприятелява с нея. Като дойде при вас някоя голяма мъчнотия, дигнете я във въздуха и я обърнете с главата надолу. А това е Божественият закон на любовта. Чрез любовта може да стане това. със закона на любовта може да се сприятелите с мъчнотиите. За нея няма тежка работа. Всички работи са.
към текста >>

16. ГЕОРГИ РАДЕВ - GEORG NORDMAN Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Няма мъчнотия, която човек да не може да премести.
Физическият свят е място, дето се опитват нашите мисли, реални ли са или не. Ако мисълта на човека е реална и интензивна, той всичко може да направи. Само при реалната и интензивна мисъл Христовите думи, че каквото човек намисли, може да го направи, са верни. С такава мисъл човек и планини може да премества. Когато се говори за преместване на планини, се разбира планини на мъчнотии. Няма мъчнотия, която човек да не може да премести. Една мъчнотия може да е голяма колкото планина, но с мисълта и тя може да се премести. Една мисъл, която е проникната от любов, е силна. Когато говорим за любовта, разбираме, че е начало на живота. Тя е проявление на съзнателния живот. Любовта е основа навсякъде в живота.
към текста >>

Една мъчнотия може да е голяма колкото планина, но с мисълта и тя може да се премести.
Ако мисълта на човека е реална и интензивна, той всичко може да направи. Само при реалната и интензивна мисъл Христовите думи, че каквото човек намисли, може да го направи, са верни. С такава мисъл човек и планини може да премества. Когато се говори за преместване на планини, се разбира планини на мъчнотии. Няма мъчнотия, която човек да не може да премести. Една мъчнотия може да е голяма колкото планина, но с мисълта и тя може да се премести. Една мисъл, която е проникната от любов, е силна. Когато говорим за любовта, разбираме, че е начало на живота. Тя е проявление на съзнателния живот. Любовта е основа навсякъде в живота. Ако любовта съществува във всичките мисли на човека, ако любовта съществува във всичките негови чувства и постъпки, той всичко може да постигне.
към текста >>

17. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Цялата мъчнотия лежи в това — да се опазиш от любов към себе си и към света и да попречиш на подобна любов да вземе надмощие в тебе, защото тя е източник на всяко зло.
С една дума, човек може външно да живее точно като всеки светски човек и това да не е пречка за влизането му в небето при условие, че той вътрешно мисли за Бога и Го зачита тъй, както трябва и действува почтено и справедливо по отношение на своите ближни. Защото човек е такъв, каквато е неговата любов, мисъл и вяра, които давал живот на всички негови външни дела, тъй като действието изхожда от волята, а говорът — от мисълта. И тъй изразът в словото, че човек ще бъде съден и възнаграден според делата си, значи, че той ще бъде съден и възнаграден според своите чувства и мисли, които са източник на всички негови дела, или които са неговите дела, тъй като далата не са нещо отделно от чувствата и мислите, а са тяхното пълно олицетворение. Всичко това показва, че външният човек не постига нищо, а всяко постижение е дело на вътрешния човек, който е истинският източник на всички външни прояви. От гореказаното е ясно, че не е така трудно, както някои мислят, да се влезе в пътя, който води към небето. Цялата мъчнотия лежи в това — да се опазиш от любов към себе си и към света и да попречиш на подобна любов да вземе надмощие в тебе, защото тя е източник на всяко зло. Че това не е така трудно се вижда от думите на Христа: „Вземете моето иго на себе си, и поучете се от мене; защото съм кротък и смирен по сърце и ще намерите” мир на душите си. Защото моето иго е благо, и моето бреме е леко". Мат. 11 глава ст. 29, 30 ст. Христовото иго е благо и Неговият товар е лек, защото човек е воден от Бога, а не от себе си точно дотолкова, доколкото той устоява на злото, което изтича от любовта към себе си и света, и защото в такъв случай Бог е Който устоява на тези злини в човека и Той е, Който ги премахва.
към текста >>

18. ЕДНА МАЛКА ПРИКАЗКА - G Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Като дойде някоя голяма мъчнотия при вас, вие я дигнете във въздуха и я обърнете с главата надолу.
Смазвам те от бой! " Юнакът го хваща, издига го, обръща го с главата надолу и след това го слага на земята. То¬гава детето казало: „Искам да станем приятели". Не си представлявайте препятствията по-силни, отколкото са. Справете се с тях така, както юнакът се справил с това дете. Като дойде някоя голяма мъчнотия при вас, вие я дигнете във въздуха и я обърнете с главата надолу. И тогава тя ще ви стане приятел. Това значи туряне в действие божественият закон на любовта. Чрез любовта може да стане това. За някои от вас това са само теории. Но има един закон: Трябва да проверите нещата, за да вярвате в тях напълно.
към текста >>

19. УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Мъчнотията стоеше във факта, че новите вещества се намираха в много малки количества в растенията — в следи, докато химиците имаха нужда от относително големи количества, за да им направят анализ.
Тоя продукт, инжектиран в заразени от полиневрит гълъби, предизвикваше незабавното им оздравяване. Тогава Функ сливайки думата „вита" с думата „амини", създаде названието „витамини". Отвори се нов хоризонт, хоризонт успореден на оня на хормоните и химията победи. Създаде се категорията на витамините, Познатите форми на скрофула, пелагра, бери-бери, рахитизъм се отдадоха на липса на витамини и подобна хипотеза бе поддържана от Функ в 1913 г., когато изолира от лимона едно вещество, което лекуваше скруфола. Но триумфалният възход не можеше да продължи в същия ритъм, поради това, че срещна големи мъчнотии. Мъчнотията стоеше във факта, че новите вещества се намираха в много малки количества в растенията — в следи, докато химиците имаха нужда от относително големи количества, за да им направят анализ. Тогава, благодарение на едно много голямо име в химията, Фриц Прегл, комуто пишещият е бил ученик, се създаде нов начин за анализиране — микроанализата, която позволява да се различават, от химична гледна точка, безкрайно малки частички на вещества с чудно действие и с които природата е много скъперница. При новия метод, дециграмът е заменен с милиграм, тъй като лабораторната везна е докарана до невероятна чувствителност, до милионна част от грама! И в Италия започна изследването с новите средства на този проблем. * * * След тези предварителни думи, логично е да се запитаме: какво са всъщност тези витамини? Отговорът може да се даде, без да се създават двусмислия; витамините, които днес се наричат също витазими, са химически индивиди, добре познати почти всички; необходими са за редовното функциониране на организмите, от най-нисшия до най-висшия и абсолютно незаменими.
към текста >>

20. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Сегашните хора имат една мъчнотия: те искат най-първо да си наредят материалните работи и тогава да живеят за Великото в света.
Красив свят е този, който иде сега. Днешният свят сега се подготвя за новия, чистия свят, който иде. Нашият свят сега е един болен свят. Трябва едно ново възпитание. Както са възпитани сега хората, имат неправилно разбиране за живота. Сегашните хора имат една мъчнотия: те искат най-първо да си наредят материалните работи и тогава да живеят за Великото в света. Това е една от най-големите погрешки. А пък момент след момент трябва да се живее за Великото в света. Ние свързваме грешките на хората с душите. Грехът е една външна дреха на човека. Тя е временна и ще изчезне.
към текста >>

21. РАЗМИШЛЕНИЯ - ИНЖ. Р. НИКОЛОВ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Всяка мъчнотия, всеки разрив, всеки неуспех, всяка излишна връзка, всяко отношение с другите, това са все тангенти.
Този път не е н» външно разширяване, но на свиване. Само така човек ще може да се освободи от веригите на всекидневния живот. Учителят уподобява човека на окръжност, на която има допирателни прави. Допирателните, това са сили, които дават посока на движение на окръжността. В живота на човека има също такива тангенти, които влияят върху неговия добър ход. Всяка мъчнотия, всеки разрив, всеки неуспех, всяка излишна връзка, всяко отношение с другите, това са все тангенти. Как може да се освободи човек от тях? — Да ги отмахне, това е невъзможно. Не остава нищо друго, освен да намали радиуса на своята окръжност и ще се освободи от въздействието на тангентите, а те ще отидат в безкрайността. Процесът на вглъбяването в себе си, това е освобождаване от тангентите, това е намаляване радиуса на окръжността, това е пътят към безкрайно малкото, към душата, която има и свойството да стане и безкрайно голяма. В живота човек не може да бъде винаги като точка.
към текста >>

22. Два разговора с Учителя за музиката Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

По-добре е да намерите начин да се справите с мъчнотията си.
Изпълнението Представете си, че сте ученик в гимназията, или студент в университета, и пропадате на изпит. Какво ще правите? Да следвате, нямате средства. Благодетелят ви отказва да ви поддържа. Трябва ли да се отчаяте, да мислите как да турите край на живота си? По-добре е да намерите начин да се справите с мъчнотията си. Приложете музиката. Започнете да пеете гамата във възходящата й степен, и мислете за живота като възходящ път. Като дойдете до горно ДО, започнете да слизате и си кажете: Пропадането на изпита не е нищо друго, освен низходящата степен на гамата. Следователно, ще пеете гамата правилно и чисто, както във възходящата, така и във низходящата степен. След това започнете да пеете отново възходящата гама.
към текста >>

23. Личност и душа - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Питам: в какво седи мъчнотията?
- Как могат да ги обичат? Ако учителят е груб към учениците си, за какво ще го обичат? Ако слугата е груб към господаря си, за какво ще го обича господарят му? Ако мъжът и жената са груби помежду си, те не могат да се обичат. При това положение мъчно може да се обича човек. Питам: в какво седи мъчнотията? - Мъчно се преподава на болни ученици, на болни деца. Гневът, грубостта, докачливостта са болести, от които човек трябва да се лекува. Представете си, че вие предавате на човек, на когото кракът е счупен. Той ви погледне и казва: Не виждаш ли, че кракът ми е счупен? Какво ми разправяш за мисълта?
към текста >>

24. НЕОБИКНОВЕНА СРЕЩА В ЦЪРКВАТА “CB. ДИМИТЪР” - Георги Томалевски Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

При връзката на човека с Бога няма да има мъчнотия, която да не може да се преодолее.
Щом станем съработници на Бога всичките ни работи ще се благословят. Това значи да имаме правилно ръководство. При тази връзка вие ще почувствате вътрешна пълнота в себе си. Така именно ще изучавате Божественото знание, което ще внесе във вас мир, вътрешен подтик и повдигане на вашия дух. То ще създаде във вас такова вътрешно разположение, с което ще преодолеете всички мъчнотии в живота си. При връзката на човека с Бога няма да има мъчнотия, която да не може да се преодолее. Първото нещо, което се изисква за създаване на тази връзка е смирението. Това е един от законите на всемирното Бяло Братство. Смирението е първото качество, което се иска от ученика. При Бога ще отидеш не праведен, не учен, а смирен. В духовния свят смирението дава пластичност на човешката душа, да възприема благата, които Божествения дух носи в себе си.
към текста >>

25. Димитър Голов (1863-1917) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Но тъй като всички умове не са еднакво развити както помежду нас, тъй и помежду духовете, става прочие, нужда една мисъл да мине през много среди, докато земе формата най-подходяща за нас, от което се ражда една мъчнотия и не можем да се уверим от къде иде тая скитница, тая мисъл, която по съдържание и по форма ни се вижда твърде бедна и простичка.
Запример, по-голямата част от нашите днешни познания, ний сме ги приели по внушение. Що е четенето, ако не едно леко и приятно внушение. Внушението е от няколко степени: първо в кръгът на нашата воля, когато иде по съгласие и вън от кръгът на нашата воля, когато прониква несъзнателно. Висшите и нисши духове си служат постоянно с тоя метод, понеже е по-подходящ за нашия ум. Една мисъл може да премине от един източник в други посредством силата на ума, стига умовете да се намират в еднаква степен на подготовка. Но тъй като всички умове не са еднакво развити както помежду нас, тъй и помежду духовете, става прочие, нужда една мисъл да мине през много среди, докато земе формата най-подходяща за нас, от което се ражда една мъчнотия и не можем да се уверим от къде иде тая скитница, тая мисъл, която по съдържание и по форма ни се вижда твърде бедна и простичка. Също както във физическия свят, когато един лъч минава от една по-рядка среда към едно лъжливо местоположение на предмета. Кой не знае, че изображението на много предмети ний го приемаме в обратна форма. Прочие, за да познаем дали една мисъл, която сме приели е Божествена, трябва да гледаме дали има съгласие помежду умът и сърцето ни. Защото образа на коя да е мисъл ний приемаме чрез силата на ума, а съдържанието, чрез силата на сърцето. Тия са две огнища на душевния живот приспособени към различни цели на вселената.
към текста >>

26. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 24 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако ученикът продължава да работи в това направление, ще последва едно хармониране и мъчнотията ще изчезне.
Когато ученикът извършва упражненията на ретроспекцията и концентрацията редовно, особено когато той ги придружава с чист живот, чиста храна и служене на другите, атомите на всички негови тела започват да се сменят. Тази смяна се. чувства частно и във физическия мозък, защото той е инструмента на ума. Степента на вибрациите на мозъчните клетки се е подигнала и концентрацията може временно да бъде малко затруднена. Но това не трябва да ни тревожи. Ако ученикът продължава да работи в това направление, ще последва едно хармониране и мъчнотията ще изчезне. Следователно, не трябва да се обезкуражаваме, но да настояваме в пътя, в който сме встъпили. Казано е в розенкройцерската философия, че Библията е дадена на света от Ангелите, които уреждат човешките съдбини и които стоят над всякакви грешки и затова ако търсим светлината, ний ще я намерим там. Когато имаме някои задачи за разрешение, ако ние размишляваме върху четиринадесетата и петнадесетата глави от Йоана с цел да получим духовно прозрение относно целта на живота, ний можем да подигнем своите вибрации и да станем по-възприемчиви по отношение на духовните сили. Tрябва да се помни че всички обещания на Исуса Христа са условни. Tе ще бъдат верни по отношение на нас само тогава, когато ние обичаме другите и им служим.
към текста >>

27. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 179 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако отвътре знаеш как да преодолееш една мъчнотия — то и отвън ще стане това, стига да си намерил вярното решение.
Спазения природен закон дава вътрешна сила и външни възможности. Произволът носи вътрешен смут и външно ограничение. Провери се, ако се смущава умът ти, ако срещаш спънки и препятствия — погрешен е пътя ти. Незнанието вътре е препятствие отвън. И спънката отвън е спънка и вътре. Ако отвътре знаеш как да преодолееш една мъчнотия — то и отвън ще стане това, стига да си намерил вярното решение. Защото твърде често се търсят други средства, а не истинските, и с това се само усложняват положенията. Касиерът, който прави погрешки в сметките си, ако мисли, че пари му са необходими, за да покрие погрешките си, а не знае как да манипулира правилно — много пъти ще повтаря погрешните си и ще плаща, като се чуди защо го преследва съдбата... Когато в същност това е невежеството, от което трябва да се отърве! И мнозина се оплакват от живота, без да са влезли в самият живот. Лошите условия на живот не са живота, както и дрехите не са човека. Той е зад тях и е нещо по-съществено.
към текста >>

28. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 183 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Там е всичката мъчнотия в живота — за хляба при днешните условия трябва да платите.
Следователно, ако виждате някаква несправедливост в природата, тя е привидна и зависи от вашите разбирания. Вижте например, как е устроена слънчевата система. Природата разполага с въздух и предоставя на всяко същество да си вземе толкова, колкото му трябва. Почти същото е и с водата. Единственият елемент, който днес е ограничен, това е хлябът. Там е всичката мъчнотия в живота — за хляба при днешните условия трябва да платите. Един ден и въпросът за хляба ще се уреди, както въпросът с въздуха и с водата. Сега ви препоръчвам следното правило: като станете сутрин, кажете си: Днес всичко ще ми върви. Ама времето било студено, кално, дъждовно, работите не ви се уреждат, кажете си пак: всичко ще ми върви. Ставате втория ден, пак не ви върви, кажете си: днес всичко ще ми върви. Дръжте в ума си тази положителна мисъл, и ще видите, как постепенно, работите ви ще се нареждат.
към текста >>

29. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Каквато мъчнотия и да имате, то ще ви покаже, как да я разрешите.
Само така ние ще можем да разчитаме на онова малкото в себе си, което някой наричат интуиция, а аз наричам свръхсъзнание. То е един Божествен зародиш, който сега се развива в човешката душа. Всеки. който е слушал Божественото в себе си глава не го е боляла. И да го боли глава, ще го боли много малко. От каквато болест и да страдате това съзнание у вас ще ви покаже, как да се излекувате. Каквато мъчнотия и да имате, то ще ви покаже, как да я разрешите. В каквото социално затруднение и да се намирате, то ще ви покаже изходния път. И нещастията на хората идат от това, че не вярват в това съзнание. Всички християнски апостоли имаха това съзнание в себе си в по-голяма или по-малка степен. Когато в човека се пробуди това свръхсъзнание, той е вече във връзка с възвишените същества в света, които му помагат. Много хоро имат такива опитности, но те не тръбят за тях, защото ги считат свещени.
към текста >>

30. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вие искате да бъдете щастливи, но като се намерите пред една мъчнотия, веднага я избелвате.
Онова, за което хората могат да ви почитат това е вашата душа, дух, ум и сърце. Всички други работи са произлезли все от тия четири сили в човека. Това са ценности, които ние трябва да проучваме. Докато вие не проучвате ценностите на вашето сърце, ум, душа и дух, вие никога не можете да намерите ценното. И петдесет пъти на ден да се молите, вие можете само да се самоизлъгвате, но щастието никога няма да намерите. Вие искате да бъдете щастливи, но като се намерите пред една мъчнотия, веднага я избелвате. Не, като се намерите пред мъчнотията си, която представя пресъхнала чешма, опитайте се да прекарате от водата на другите чешми в нея. Успеете ли да направите това, да потече и пресъхналата чешма, вие сте се справили с вашата мъчнотия. Че ако вие не можете да прекарате вода във вашата пресъхнала чешма, де е знанието ви? Де е вярата ви? Де е вашата любов?
към текста >>

Не, като се намерите пред мъчнотията си, която представя пресъхнала чешма, опитайте се да прекарате от водата на другите чешми в нея.
Всички други работи са произлезли все от тия четири сили в човека. Това са ценности, които ние трябва да проучваме. Докато вие не проучвате ценностите на вашето сърце, ум, душа и дух, вие никога не можете да намерите ценното. И петдесет пъти на ден да се молите, вие можете само да се самоизлъгвате, но щастието никога няма да намерите. Вие искате да бъдете щастливи, но като се намерите пред една мъчнотия, веднага я избелвате. Не, като се намерите пред мъчнотията си, която представя пресъхнала чешма, опитайте се да прекарате от водата на другите чешми в нея. Успеете ли да направите това, да потече и пресъхналата чешма, вие сте се справили с вашата мъчнотия. Че ако вие не можете да прекарате вода във вашата пресъхнала чешма, де е знанието ви? Де е вярата ви? Де е вашата любов? Не искам да ви навеждам механизиране на нещата.
към текста >>

Успеете ли да направите това, да потече и пресъхналата чешма, вие сте се справили с вашата мъчнотия.
Това са ценности, които ние трябва да проучваме. Докато вие не проучвате ценностите на вашето сърце, ум, душа и дух, вие никога не можете да намерите ценното. И петдесет пъти на ден да се молите, вие можете само да се самоизлъгвате, но щастието никога няма да намерите. Вие искате да бъдете щастливи, но като се намерите пред една мъчнотия, веднага я избелвате. Не, като се намерите пред мъчнотията си, която представя пресъхнала чешма, опитайте се да прекарате от водата на другите чешми в нея. Успеете ли да направите това, да потече и пресъхналата чешма, вие сте се справили с вашата мъчнотия. Че ако вие не можете да прекарате вода във вашата пресъхнала чешма, де е знанието ви? Де е вярата ви? Де е вашата любов? Не искам да ви навеждам механизиране на нещата. Често вие искате да ви се даде нещо, но трябва да знаете, че може да ви даде нещо само онзи, който ви обича.
към текста >>

31. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Щом се натъкнат на известна мъчнотия, те се обезсърчават.
Животът в низините е живот на човешки порядък“ „ Сега помнете следното нещо: любов, която не дава свобода на човека и не го поощрява да се качва на високи места, не е любов. Докато човек ходи само по низки места и дига прах наоколо си, той не е влязъл още в любовта. Който се страхува от високите места, той е извън любовта. Човек се качва по високите върхове, за да усили любовта си. Всяко изкачване по върховете е малък опит за постигане на любовта.“ „Съвременните хора лесно се обезсърчават. Щом се натъкнат на известна мъчнотия, те се обезсърчават. И вие лесно се обезсърчавате Щом се намерите пред някой висок планински връх, вие веднага се обезсърчавате и се страхувате да не паднете от тази висота и да се осакатите. Не се страхувайте. Колкото и каквито страшни и неприятни неща да преживеете, в края на краищата все ще придобиете някакво благо. Когато домакинята чисти къщата си, тя първо изнася всички вещи навън, измазва, изчиства я и после влиза в чиста, наредена къща и се радва на благото, което чистотата носи в себе си. Безпорядъкът се превръща в порядък.
към текста >>

32. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Там е мъчнотията.
Но в математиката това, което е нищо, нулата, става нещо. Ако подир единицата поставите една нула, тя става десет пъти по-голяма от по-рано. Нищо то си остава пак нищо, но има сила да увеличава единицата десет пъти. Значи, нулата, която от себе си нито се увеличава, нито се намалява, има силата да увеличава и да намалява числата десет, сто, хиляда и повече пъти. Сега може би вие не можете да направите връзка между тия неща, но трябва малко повече разсъждение. Там е мъчнотията. Много хора страдат, понеже не знаят как да ядат. Не е лошо нещо яденето, но човек не трябва бързо да дъвче храната си. Човек се наяде бързо, казва, че яденето е било отлично, но после се оплаква, че коремът го заболял. Защо го боли коремът? Той е ял много бързо и не е дъвкал храната си добре.
към текста >>

33. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Имаш една мъчнотия, тя е поставена на една мажорна гама, започва с С, най-низкия тон, който едва можеш да вземеш.
Помоли се на Господа да се измени, защото ако не се измени неговото състояние, нищо не можеш да придобиеш. Музиката е вътрешното изражение на любовта. Музиката е едно изражение на Божията мъдрост. Музиката е едно изражение на Божията истина Тя едно външно изражение на трите сили, които със свързани с трите света. Ако така разбираме, тогава можем да пеем. Имаш една мъчнотия, тя е поставена на една мажорна гама, започва с С, най-низкия тон, който едва можеш да вземеш. Ще й пееш. Ако пееш на болестта, и ако можеш да подигнеш гласа си на три октави, болестта ще изчезне. Когато един тенор вземе горно С, най-високият тон, всичката публика ръкопляска. Казват: голям талант е. В нашите усилия да направим едно велико дело — това е най-високият тон, това е музика.
към текста >>

34. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 263 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Каква мъчнотия има в това, да дигнеш едно малко листче?
Дигането на листчето е истинска препоръка на човека. Доброто дело, което човек направи през деня, колкото и малкото да е, може да стане причина да го назначат на служба в Божественото имение. Ако минеш и заминеш, без да направиш едно добро дело, ще ти кажат: Ще те имаме пред вид за в бъдеще. Погрешката на хората седи в това, че отлагат нещата. Важно е какво човек може да направи още сега, в този момент. Каква мъчнотия има в това, да дигнеш едно малко листче? Едно малко листче е паднало в Божествения свят Наведи се и дигни това листче. Сега не мислете, че аз ви считам прости. Вие пред мене, както ви виждам, сте с големи препоръки. На всички ви казвам: Ще ви имам пред вид. Но на всички ония, които идете без препоръки, обаче сте готови да дигнете листчето от земята и да го турите на мястото му, веднага се дава служба.
към текста >>

35. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако вие при най малката мъчнотия не можете да издържите и предадете онова хубавото в себе си, не мязате ли на Юда Искариотски?
Не можете ли да разберете това, вашите мисли, желания и постъпки ще останат нереализирани. Няма по-страшно нещо за човека от това, да остане излъган във всичко онова, към което се е стремил. Знаете ли какво нещо е да отидеш в дома на един ваш приятел, с всичкото си доверие, и той да ви предаде на вашия неприятел или враг? Юда предаде Учителя си само за 30 сребърника. По-добре беше да не се е раждал, отколкото да извърши това предателство. Ако вие при най малката мъчнотия не можете да издържите и предадете онова хубавото в себе си, не мязате ли на Юда Искариотски? Ако при най-малката мъчнотия ти си готов да предадеш онова красиво свещено чувство в себе си за 30 сребърника, не си Юда Искариотски? Бог е мислил за тебе милиони години и ти е дал всичкото си благоволение, а ти си неблагодарен! Тази неблагодарност не е ли Юда Искариотски в тебе? При такова положение, гдето и да бъдеш, каквото и да правиш, нищо няма да постигнеш, нищо няма да придобиеш. Съвременна хора искат да се налагат, да стават нещата по тяхна воля.
към текста >>

Ако при най-малката мъчнотия ти си готов да предадеш онова красиво свещено чувство в себе си за 30 сребърника, не си Юда Искариотски?
Няма по-страшно нещо за човека от това, да остане излъган във всичко онова, към което се е стремил. Знаете ли какво нещо е да отидеш в дома на един ваш приятел, с всичкото си доверие, и той да ви предаде на вашия неприятел или враг? Юда предаде Учителя си само за 30 сребърника. По-добре беше да не се е раждал, отколкото да извърши това предателство. Ако вие при най малката мъчнотия не можете да издържите и предадете онова хубавото в себе си, не мязате ли на Юда Искариотски? Ако при най-малката мъчнотия ти си готов да предадеш онова красиво свещено чувство в себе си за 30 сребърника, не си Юда Искариотски? Бог е мислил за тебе милиони години и ти е дал всичкото си благоволение, а ти си неблагодарен! Тази неблагодарност не е ли Юда Искариотски в тебе? При такова положение, гдето и да бъдеш, каквото и да правиш, нищо няма да постигнеш, нищо няма да придобиеш. Съвременна хора искат да се налагат, да стават нещата по тяхна воля. В това отношение те мязат на своенравни деца.
към текста >>

36. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато една мъчнотия ме нападне, ето как аз разрешавам въпроса: турям пръста си на вежда та и слушам какво ще ми се каже.
Бог не може да ти каже нещо, което не можеш да направиш. Като направиш това, което ти се каже, ти ще имаш една опитност, чрез която ще влезе нова светлина, ново чувство, нова мисъл, ново разбиране в тебе. При това положение светлината и топлината ти ще се повиша г и ти ще почувстваш едно просветление в ума си. И това, което до тогава те е измъчвало, ще изчезне от душата ти. Това не значи, че изведнъж ще станеш светия, но ще почувстваш голяма свобода в себе си. Когато една мъчнотия ме нападне, ето как аз разрешавам въпроса: турям пръста си на вежда та и слушам какво ще ми се каже. Лесно се разрешава всяка мъчнотия, но когато човек знае какво му се говори. И като му се каже нещо, той трябва да го направи. Когато човек може да управлява ципицата на своето гърло, той може лесно да пее, да говори. Когато художникът може да управлява ръката си, той лесно може да прави красивите линии. Та казвам: всичко зависи от нашите очи, от нашите уши.
към текста >>

Лесно се разрешава всяка мъчнотия, но когато човек знае какво му се говори.
Като направиш това, което ти се каже, ти ще имаш една опитност, чрез която ще влезе нова светлина, ново чувство, нова мисъл, ново разбиране в тебе. При това положение светлината и топлината ти ще се повиша г и ти ще почувстваш едно просветление в ума си. И това, което до тогава те е измъчвало, ще изчезне от душата ти. Това не значи, че изведнъж ще станеш светия, но ще почувстваш голяма свобода в себе си. Когато една мъчнотия ме нападне, ето как аз разрешавам въпроса: турям пръста си на вежда та и слушам какво ще ми се каже. Лесно се разрешава всяка мъчнотия, но когато човек знае какво му се говори. И като му се каже нещо, той трябва да го направи. Когато човек може да управлява ципицата на своето гърло, той може лесно да пее, да говори. Когато художникът може да управлява ръката си, той лесно може да прави красивите линии. Та казвам: всичко зависи от нашите очи, от нашите уши. от нашата уста, от нашит ръце и крака.
към текста >>

37. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

При някоя голяма мъчнотия златото ще се изтрие и ще остане онази вяра, която ще ти причини вреда.
Много вярващи казват, че вярват в Бога. Питам: какво се готвиш да направиш за Господа, щом вярваш в Него? — Аз вярвам, че Той е направил света. Дали вярваш или не вярваш, това нищо няма да ти допринесе. Тази вяра е позлатена. При някоя голяма мъчнотия златото ще се изтрие и ще остане онази вяра, която ще ти причини вреда. Ти вярваш сто и едно на сто, че някой човек ще ти помогне, но той не ти помага. Твоята вяра не ти помага. Какво става тогава? Твоята вяра се обръща в безверие. Човек трябва да има една способност да различава Божествените неща и да ги приема, да ги реализира изведнъж.
към текста >>

38. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 291 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако всички хора живеят с желанието да вършат волята Божия, никаква мъчнотия нямаше да съществува в света.
Така няма да има бедни хора на земята Представете си, че има сто души бедни. Ако всеки отдели по сто лева от себе си, ето и стоте души ще бъдат задоволени. Така ще се оправят работите на всички хора. Какво струва на един човек да даде сто лева през годината? Това е един социален въпрос, който лесно може да се разреши. Ако всички хора живеят с желанието да вършат волята Божия, никаква мъчнотия нямаше да съществува в света. Социалният въпрос за братство и равенство, икономическо равенство, ще уравновеси работите. Това не съставя никаква мъчнотия. Мъчнотията е, когато всички хора мислят по противоположен път. Казвате: ти сам си оправи пътя. Че това е една колективна.
към текста >>

Това не съставя никаква мъчнотия.
Така ще се оправят работите на всички хора. Какво струва на един човек да даде сто лева през годината? Това е един социален въпрос, който лесно може да се разреши. Ако всички хора живеят с желанието да вършат волята Божия, никаква мъчнотия нямаше да съществува в света. Социалният въпрос за братство и равенство, икономическо равенство, ще уравновеси работите. Това не съставя никаква мъчнотия. Мъчнотията е, когато всички хора мислят по противоположен път. Казвате: ти сам си оправи пътя. Че това е една колективна. Ако растенията не работеха за нас, ако въздухът и светлината не работеха за нас, ако водата не работеше за нас, какво бихме могли да направим ние сами? Значи, животът, който ние живеем е колективен живот.
към текста >>

Мъчнотията е, когато всички хора мислят по противоположен път.
Какво струва на един човек да даде сто лева през годината? Това е един социален въпрос, който лесно може да се разреши. Ако всички хора живеят с желанието да вършат волята Божия, никаква мъчнотия нямаше да съществува в света. Социалният въпрос за братство и равенство, икономическо равенство, ще уравновеси работите. Това не съставя никаква мъчнотия. Мъчнотията е, когато всички хора мислят по противоположен път. Казвате: ти сам си оправи пътя. Че това е една колективна. Ако растенията не работеха за нас, ако въздухът и светлината не работеха за нас, ако водата не работеше за нас, какво бихме могли да направим ние сами? Значи, животът, който ние живеем е колективен живот. Той представя задружния живот на хилядите и милиарди същества които живеят на земята.
към текста >>

39. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като ти дойде някоя мъчнотия, страдание или каквато и да е неприятност, кажи си; — „това е изпитание“ и веднага застани на поста си да разрешиш задачата по новия начин, като бял брат, с търпение и любов.
Дойде и Панайот с жена си. — Сутринта около самовара, — не обед около масата — през всичкото време най-оживено се разискваше пресния случай но новораждане. — Там Иван (провъзгласен вече за бял брат) получи първите уроци и напътствия, необходими в новия път. — Най-първо, трябва да знаеш, брат Иване, че всичко, каквото ще ти се случва в живото, е все за изпитание, — да те видят отгоре как ще постъпиш. Затова пази съзнанието си винаги будно, да не би, по стар навик, да постъпваш по методите на черния Иван. Като ти дойде някоя мъчнотия, страдание или каквато и да е неприятност, кажи си; — „това е изпитание“ и веднага застани на поста си да разрешиш задачата по новия начин, като бял брат, с търпение и любов. — Помни, че всичко се превръща на добро за ония, които живеят по Божия закон... В този дух се изреждаха до говорят тримата старши братя: Никола, Панайот, и Стефан, а Иван слушаше с голямо благоговение. Техните думи, сякаш, като струи от жива вода го обливаха и под благодатното им въздействие, той се чувстваше, наистина като новороден младенец, над който трепти милувката на любеща майка .. От този ден Иван и Стефан не се разделиха вече. Заживяха като истински братя. Сега те се събираха не да пият, както преди, а да пеят. Четяха молитви, беседи, с една реч — учеха се на нов живот... Един ден Иван пътуваше със собствената си каруца до едно близко село по работа.
към текста >>

40. -

Ако не можете да понесете мъчнотията както трябва, вие не сте силен човек.
той има пред вид друго нещо—да не мисли за работи, които го безпокоят, които не допринасят нищо. Или, човек не трябва да мисли едновременно за много работи. Ако искаш да постигнеш нещо, мисли само за една работа. Щом искаш да реализираш нещо, мисли само за него, не мисли за неколко работи още. Всяко нещо трябва да става последователно. Ако не можете да понесете мъчнотията както трябва, вие не сте силен човек. Ако вие не можете да изтърпите една болест както трябва, къде е вашата сила ? Един български лекар ми разправяше една своя опитност от времето на Световната война, която го много учудвала. Иде, казва той, при мене един войник от фронта, показва ми ръката си, която беше много лошо ранена и ми казва: Господин докторе. моля да ми направите една операция на ръката. Погледнах ръката му, казвам: Ще трябва да те упоим: — Никаква упойка не искам.
към текста >>

41. -

Всичката мъчнотия е там, че ти можеш да си цар, но са паднали зъбите ти, стомахът ти е разстроен.— при това положение ти имаш всички удобства, най-добрата храна, но само ще гледаш на тази храна.
1940 г.) На съвременни човек му трябва една здрава основа. Човек трябва да се надява на нещо. Понеже съвременните хора живеят при придобитите блага на хиляди поколения преди тях, те не оценяват през какви мъчнотии е минало човечеството докато дойде до туй положение. Всички хора, изобщо, имат една идея: те търсят път към лесния живот. Имат право хората да търсят, но докато се дойде до този лесния живот, трябва ум. Всичката мъчнотия е там, че ти можеш да си цар, но са паднали зъбите ти, стомахът ти е разстроен.— при това положение ти имаш всички удобства, най-добрата храна, но само ще гледаш на тази храна. Ти казваш: „Да имам условия“. Но ти можеш да имаш условията на един цар и пак да си роб. И обратно — можеш да си овчар някъде, но зъбите ти са здрави, сърцето и тялото ти са здрави. Тогава заслужава да се живее. Бог не се доказва Сега, на какво да се надяваме в света?
към текста >>

42. -

1941 г.) Всеки човек си има по една мъчнотия в живота.
Ето радост чрез разумно живеене! Чрез неразумно живеене радост и живот не иде. Радостта в живота иде само по пътя на разумното живеене и робота, само когато човек намери смисъла в живота. А то ще дойде щом познае живите природни закони и ги съблюдава. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Отвали камъка (из неделната беседа „Отвали камъка“ – 14. XII. 1941 г.) Всеки човек си има по една мъчнотия в живота. По някой път се пита как ще я преодолее. По три начина могат да се преодолеят мъчнотиите. От човешко гледище има два порядъка: единият порядък наричам Божествен, другият – на живите същества, т. е. порядъкът на ангелите, и порядъкът на хората и на животните.. Тия два порядъка съвършено се различават. Единият, Божественият, е вечен порядък.
към текста >>

43. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Според Д-р Килнер, това действие постепенно се увеличава и, след продължително опитване, аурата се вижда все по-ясно и по-ясно и без голяма мъчнотия, до като най-после употребата на дицианиновата преграда стане ненужна.
Първата мисъл, която ще изникне в ума му, ще бъде, че това е измама на зрението, причинена от мрачкавата светлина и белотата на плътта, опряна на черния фон. Но Д-р Килнер показа вече, че известни болести правят определени промени в аурата, и чрез тях ни дава задоволителни доказателства, че ние имаме работа с действителни обективни явления, а не просто с оптическа илюзия. Той е изследвал този предмет с оглед към диагностичната му стойност при третиране известни болести. Експерименталното му обяснение е следното: ефектът на очите от гледането през дицианиновата преграда е да ги направи в оня момент чувствителни до известна степен към ултравиолетовите лъчи. Разбира се, някой опити, споменати в септемврийския брой на Archives of the Roentgen Ray, доказват, че дицианинът има определено действие върху зрението, като прави наблюдателя временно късоглед и по този начин става по-лесно за него да съсредоточи ултравиолетовите сияния. Според Д-р Килнер, това действие постепенно се увеличава и, след продължително опитване, аурата се вижда все по-ясно и по-ясно и без голяма мъчнотия, до като най-после употребата на дицианиновата преграда стане ненужна. Ще продължаваме да даваме по-подробни разяснения за феномена според неговите твърде интересни, не отдавна публикувани, изследвания. Ако наблюдаваме аурата през червени прегради, тя се показва да е съставена от две части, които Д-р Килнер нарича респективно „вътрешна“ и „външна“ аури. Вътрешната аура следва контурата на тялото точно, а външната се разширява при известни точки на тялото и стеснява при други, както се вижда От фиг. 1 до 4, които показват аурите на здрав (много силен) мъж и на здрава жена. Забележете, че външните аури и на двата пола се различават твърде много по форма една от друга.
към текста >>

44. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В мъчнотията си тя дошла при Сведенборг и му казала, че знае какво мъжа й заплатил сумата и получил разписка за това, която не можала сега да намери.
Той изведнъж побледнял, загрижил се и казал на присъстващите, че избухнал пожар в Стокхолм, който град е триста мили далеч от Готенбург, че собствената му къща е в опасност, и друга, принадлежаща на един негов приятел, била вече разрушена от огъня. Най-после той извикал с тон и изглед на облекчение: „Слава Богу! пожарът е потушен до третата къща от моята“. Всеки един от тези факти, дадени от него, е бил потвърден отпосле точно, включително и часа, когато пожарът е бил загасен. Вторият разказ разправя за мадам де Мартевил, вдовицата на Нидерландския посланик, която била съдена за една голяма сума, след смъртта на мъжа й. В мъчнотията си тя дошла при Сведенборг и му казала, че знае какво мъжа й заплатил сумата и получил разписка за това, която не можала сега да намери. Сведенборг обещал да й помогне колкото може, и след неколко деня посетил Мадам де Мартевил, за да й каже, че видял г-на Мартевил, който внезапно го напуснал, тъй като бил повикан от жена си за много важна работа. Вдовицата тогава му разправила, че в същата тая нощ явил се мъжът й на сън и казал й, къде ще намери разписката, и действително тя открила тази последната в едно чекмедже, дето лежала и една гарнитура игленки за коса от брилянти, която тя изгубила отдавна. Третият разказ се отнася до кралица Улрика, която го запитала един ден, дали е видял в духовния свят брата й, който умрял неотдавна. Отговорът бил, че не е виждал брат й, но не след много време той посетил двореца, приближил се при Улрика без церемония и й пришепнал на ухото нещо, което я стреснало и направило да пребледнее. „Има само един Бог и моят брат, които могат да знаят, какво ми каза той“, казала тя отпосле.
към текста >>

45. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той още е изтъкнал, че тези качества са неблагоприятни обстоятелства в борбата за съществуване; че човекът, който има деликатна съвест, вероятно, няма да успее; че докторът, майката или бащата, които се жертват за децата, умират, без да са живели; че е необходимо да се срещнете с мъчнотията, която се създава от тия качества, които са една тежест за хората в борбата за живот.
Дарвин поддържаше тази теория много ревностно. Уйлям Кингдон Клифорд я поддържаше, с морална цел, твърде усърдно, и на нея е основал един апел към мъжете и жените от онова време, с който ги подканял да живеят най-благородно и да мислят най здраво за да могат да обогатят човешкото наследство и да го предадат по-велико, отколкото са го приели, на тези, които идат след тях. Но преди смъртта на Хъксли изникнаха въпроси, които оспорваха туй гледище. Всичко това бе Твърде добре, доколкото се отнася за физическата еволюция, защото борбата за съществуване между телата разви сила, живост, ловкост и всичките други физически качества около нас; но както и сам Хъксли бе посочил в следващата си лекция, борбата за съществуване е най-неподходящия от всичките други начини за развиването на човешките качества, а именно ония, които считаме за съществени: нежността, състраданието, да се употребява силата, за да се служи на другите, да се помага на слабите, вместо да се тъпчат - в същност. всичко това, което наричаме човеколюбие. Той още е изтъкнал, че тези качества са неблагоприятни обстоятелства в борбата за съществуване; че човекът, който има деликатна съвест, вероятно, няма да успее; че докторът, майката или бащата, които се жертват за децата, умират, без да са живели; че е необходимо да се срещнете с мъчнотията, която се създава от тия качества, които са една тежест за хората в борбата за живот. На края той завършил с една прочута фраза, заета от един велик теософски учители: „законът за преживяването на способното е закон за еволюцията на грубото, а законът за самопожертването е закон за еволюцията на човека“. И това е съвършено вярно. Но необходимо е да помните, че това е вярно, само ако този, който се самопожертва, продължава да съществува. Ако ли умре при пожертването си, не ще има какво да предаде на тези, които идат след него; но ако може да занесе плодовете в друг живот и после да ги донесе пак на земята, променени в сили, тогаз този акт на самопожертване става ясно еволюционен, и човекът, който се е самопожертвал, ще има, като се върне, да даде повече. Друга една много по-важна точка е, че най-благородните човешки качества се развиват в семейството, и че мъже и жени, които с отгледали деца, като са мислели, грижили са се и страдали за тях, са много по-възвишени същества, когато достигнати средната си възрасти, отколкото са биле в ранната си младост.
към текста >>

Друга мъчнотия (като гледаме на въпроса според закона за наследствеността) е, че великият и интелектуален гений не може да се предава.
Ако ли умре при пожертването си, не ще има какво да предаде на тези, които идат след него; но ако може да занесе плодовете в друг живот и после да ги донесе пак на земята, променени в сили, тогаз този акт на самопожертване става ясно еволюционен, и човекът, който се е самопожертвал, ще има, като се върне, да даде повече. Друга една много по-важна точка е, че най-благородните човешки качества се развиват в семейството, и че мъже и жени, които с отгледали деца, като са мислели, грижили са се и страдали за тях, са много по-възвишени същества, когато достигнати средната си възрасти, отколкото са биле в ранната си младост. Тези качества са развили у тях чрез възпитанието на семейството, но когато с ги развили чрез това възпитание, те с преминали времето, за да им се раждат деца. Децата им се раждат, когато те са още в неразвит стадий. Когато възпитанието на семейството се свърши, те са на такава възраст, на каквато не могат да дадат деца, за да поддържат прогреса на расата. Друга мъчнотия (като гледаме на въпроса според закона за наследствеността) е, че великият и интелектуален гений не може да се предава. Децата на гениалния човек не наследяват гения му, а фактически, често става обратното. При изучаването на музикалните гении, не сте ли били изненадвани, когато намерите, че най-високият музикален талант в семейството се е явявал всякога след едно или две поколения на предходния по-малък талант и след това изчезвал? Бележити факт е, че музиката е изкуство, което иска повече отколкото един гений; тя изисква и известна деликатност на нервната организация, за да могат ухото и пръстите да се тренират до твърде висока степени на съвършенство. Тя се нуждае от физическа наследственост, защото телата се изграждат чрез физическа наследственост; от това следва необходимостта от физическо приготовление на тялото, което очакваният музикален гений ще обитава. След като едно или две поколения изградят едно сгодно тяло, тогава музикалният гений се явява.
към текста >>

В тази теория вие се срещате с една ужасна мъчнотия.
Тогава можете ли да прибегнете до тъй нареченото „специално творение“? По тази точка има твърде големи мъчнотии. Преди всичко, никой сега не вярва в някакво „специално творение“, освен от гледището за човешкия дух. Навсякъде то е изхвърлено от теорията и е заместено с еволюцията. Едно нещо само се е запазило и то е в създаване на духа или идеята, че всички души са произлезли чисти от ръцете на Създателя. В тази теория вие се срещате с една ужасна мъчнотия. Без да кажем нищо за любовта, а да разгледаме въпроса само от гледището на справедливостта, можете ли да вярвате, че духът на един роден престъпник и духът на един светец, и двата с излезли направо от същите божествени ръце? Ако вярвате това, как ще го примирите със справедливостта? Този е ужасният проблем, който се приема от някои, които не са обмислили въпроса, а считат за безспорно, че човешкият дух иде направо от Бога. Той иде от там по произхода си, но не и в своето неразвито състояние. Помислете си върху това през свободното си време и вижте как можете да го примирите сами.
към текста >>

„Добре“, ще кажете, „но не е ли това и за вас също една мъчнотия?
Човешкият живот, като една опитност, е или ценен или не. Обсъдете го за момент от ортодоксално гледище, защото тази, които вярват в „специалното творение“, изобщо вярват и във вечното бъдеще, което зависи от сегашния живот. Ако тази опитност е ценна през вечния живот, то детето, което е умряло, без да я добие, се намира при неблагоприятни условия, понеже е изгубило урокът, който щеше да бъде ценен за него, ако бе го научило; при това, ако кажете: „не, това не е важно, детето естествено отива на небето, няма нужда да се смущавате за бъдещето му“, тогава идете на другия край на дилемата: че вие и аз би трябвало да живеем дълъг живот, при риска да си създадем големи смущения в бъдещето, риск, който детето избягва, като не минава през човешкия живот.В такъв случай, несправедливостта е против нас. Ние сме, които рискуваме всичко отвъд смъртта, защото сме биле нещастни да преживеем, а детето се е изплъзнало лесно от живота в детинството си и е обезпечено с вечно щастие. Много са мъчнотиите от този вид, които ни срещат. „Добре“, ще кажете, „но не е ли това и за вас също една мъчнотия? “ Моят отговор е: не, съвсем не; защото ние, които вярваме, че всяко събитие има причина, зад себе си, че всеки жъне точно това, що е посеял, виждаме, че да пожънеш смърт при такъв ранен стадий на живота, значи, че си посял едно семе в по-предишния си живот, което изисква тази глоба в следния живот.Ще ви дам една илюстрация: някой пушач хвърля една кибритена клечка, без да види, че не е съвсем изгаснала. Случва се, тя да попадне на лесно запалителен материал, и последният пламва. Този огън може би запалва някоя къща и може би някой изгаря до смърт в нея. Това не е убийство. Тук няма никаква умишленост от страна на човека, да погуби един човешки живот, и моралната вина е само вината на едно действие, извършено от малко невнимание.
към текста >>

Всеки аспект на благоприятен и докарва дарба за лесно приспособяване, но лошите аспекти докарват същевременно и голямо непостоянство и мъчнотия в концентриране на мислите.
Неговото влияние създава мъже на литературата и на точните науки; те са твърде възприемчиви, бързи и остро умни в аргументирането, а често и добри оратори и писатели. Недостатъците, които причинява Меркурий, са: егоизъм, своенравие и самохвалство. Този последният недостатък може да се изрази с тези думи: „Бог знае всичко, но един нехармоничен меркуров тип знае всичко по-добре“. Както луната, взема боята на знака, в който е поставен, напр., в огнения знак той прави мисленето остро и навременно, във въздушния знак и идеалистично и художническо, в е проницателен и художнически ум, в прави човека заядлив и по настроения, и т. н. По-нататък зависи от аспектите, които получава от другите планети. Всеки аспект на благоприятен и докарва дарба за лесно приспособяване, но лошите аспекти докарват същевременно и голямо непостоянство и мъчнотия в концентриране на мислите. Един добър аспект на Сатурн прави ума способен за концентрация и за вдълбочителни научни занятия изобщо. Сатурн не обича бързането и повърхностната работа. Един добър аспект на дава вкус и любов към изкуството и към всичко елегантно и хубаво, но в някой случаи — чувственост и повърхно схващане. Един добър аспект на дава смелост, самоувереност, предприемчивост, готовност, любов към аргументиране и сила за преодоляване на препятствията, когато напр. един лош аспект на докарва противното, а именно липса на кураж и самоувереност, липса на енергия, страхливост, стеснителност и пр.
към текста >>

46. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Аз схванах никаква мъчнотия у него; стори ми се, че той лъже.
Но все пак видях, че той силно страда и трябваше да му се помогне, — И тъй, значи, жена ви безжалостно ви напуснала? Забравила и семейното си огнище и дъщеря си? Той наведе главата си. — И никога не е дошла да се види с дъщеря си? — Никога. Аз схванах никаква мъчнотия у него; стори ми се, че той лъже. Като му зададох няколко въпроси от медицински характер, узнах средствата, които са му препоръчали лекарите. Диагнозата се е колебаела, както всякога в неопределените случаи; но разбрах, че всички възможни средства са опитани. — Да вървим! казах му. Той скочи от местото си, като че искаше да ме прегърне. Излязохме.
към текста >>

Той се съгласи без мъчнотия, като не придаде, очевидно, значение на сутринния ни разговор, В девет часа аз бях при Мария.
— вие и това ще видите. Признавам, без да се срамувам, че тая жена ме завладя, и аз бях готов да изпълнявам нейните разпореждания. След като се уговорихме с нея за предстоящата нощ, аз се върнах при Ламберта и му съобщих, че съм измислил едно решително средство за спасение на дъщеря му. Показах му едно стъкълце с тайнствено питие, което трябва да й се дава в толкова малки дози, каквито само аз мога да й давам; и за това поисках от него, през тая нощ да не ми бърка да преседя при леглото на дъщеря му до разсъмване. Никакви бъркотии и шум в къщата му да няма: и най-малкият разговор или скърцане на вратата може да развали цялата работа и да ускори смъртта, вместо да донесе спасение. Той се съгласи без мъчнотия, като не придаде, очевидно, значение на сутринния ни разговор, В девет часа аз бях при Мария. Всичко бе тихо и безмълвно. Тя лежеше бледна, със затворени очи . . , Спеше ли? Госпожа Ламберт ми заяви, че точно в десет часа тя ще бъде в същата стая. Но как щеше да влезе?
към текста >>

Обаче, още при първата крачка се срещаме с една мъчнотия, защото, като говорим за Върховния, принудени сме да употребяваме несъвършени, следователно, недостатъчни термини, да не кажем погрешни: такива са те, когато искаме да изразим безкрайното.
По някога казвал на хората всичко за миналия им живот. Той вниквал лесно във вътрешния смисъл, скрит зад всяко име, без да обръща внимание на външния говор, като откривал съществения характер на лицето или скритата природа на животното или растението. Външните им форми изразявали за Бьоме вътрешните им качества, понеже тия външни форми са видими символи на вътрешната същност или реалност. Бьоме, в различие от другите пророци, вместо да ни дава подробности относително невидимия свят, по-скоро изучва най-вътрешните принципи на нещата и отива до самата основа или центъра. При изучаването на неговата система, ние ще почнем с неговото схващане, което, поради липса на по-добра дума, ще наречем Бог. Обаче, още при първата крачка се срещаме с една мъчнотия, защото, като говорим за Върховния, принудени сме да употребяваме несъвършени, следователно, недостатъчни термини, да не кажем погрешни: такива са те, когато искаме да изразим безкрайното. Ние говорим за божиите действия, като че те имат начало във времето, когато те нямат нито начало, нито край. Крайното не може да обгърне безкрайното, както не може и неизмеримото да бъде измерено. Само вечното може да реализира вечното. Бьоме, както и други, е работил при тази мъчнотия, за това и неговата религиозна система на философията е, в по-голямата си част алегорическа и символическа. Вселената е развитие или продукт на една велика мисъл.
към текста >>

Бьоме, както и други, е работил при тази мъчнотия, за това и неговата религиозна система на философията е, в по-голямата си част алегорическа и символическа.
При изучаването на неговата система, ние ще почнем с неговото схващане, което, поради липса на по-добра дума, ще наречем Бог. Обаче, още при първата крачка се срещаме с една мъчнотия, защото, като говорим за Върховния, принудени сме да употребяваме несъвършени, следователно, недостатъчни термини, да не кажем погрешни: такива са те, когато искаме да изразим безкрайното. Ние говорим за божиите действия, като че те имат начало във времето, когато те нямат нито начало, нито край. Крайното не може да обгърне безкрайното, както не може и неизмеримото да бъде измерено. Само вечното може да реализира вечното. Бьоме, както и други, е работил при тази мъчнотия, за това и неговата религиозна система на философията е, в по-голямата си част алегорическа и символическа. Вселената е развитие или продукт на една велика мисъл. Всичките неща се управляват от един централен закон и всичките полета на знанието се намират в съотношение. Това, което е истина в едно поле, съответства като истина и на другите полета. За да се обхване напълно единият универсален принцип, който работи в сърцето на всяка фаза и аспект на еволюцията, това значи, да се проникне в тайната на творението. В това се състои делото на херметическите философи и на алхимиците.
към текста >>

47. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако се каже на някого, който е в транс, да си свали палтото и жилетката, той не би могъл да се не покори, но ако се каже на някоя жена да си свали косата, тя би могла да се покори само като модел на не кой артист, а иначе това действие би било против чувството за съобразяване на нещата и тя без мъчнотия би отказала и вероятно би се събудила със стряскане.
Тук имаше всички условия за самовнушение особено при постоянното монотонно биене на тъпана. Сега искам да засегна въпроса, дали едно лице може да се насили да извърши престъпление несъзнателно, а само по волята на хипнотиста. Опитността ми доказва, че това не може да стане. Даже при първите стадии на опита, когато субектът приема всичко за вярно и действа при някое абсурдно внушение - като напр. опитът да изяде една свещ под влияние на внушението, че това не е свещ, а захар — само разумът на субекта е послушен, а не и моралните му усети, каквито и да са те. Ако се каже на някого, който е в транс, да си свали палтото и жилетката, той не би могъл да се не покори, но ако се каже на някоя жена да си свали косата, тя би могла да се покори само като модел на не кой артист, а иначе това действие би било против чувството за съобразяване на нещата и тя без мъчнотия би отказала и вероятно би се събудила със стряскане. От друга страна, когато субекта често се поставя в дълбок транс от оператора пред публика, той като че ли изгубва чувството на отговорност и става почти един автомат и би се подчинил, мисля, на всека заповед, била тя права или косвена. Също може някой, който се колебае да извърши известно действие от съмнителна моралност, при едно хипнотическо внушение да реши въпроса. Но обикновено решението му ще зависи от моралната му чувствителност. (следва) ПСИХОГРАФИЯ или фотография на мислите От Фридрих Феерхов. I. Понятие и същност на психогона Ако прегледаме разделението на съществителните имена в някоя от остарелите граматики, каквито още често се употребяват в училищното обучение, ще намерим там едно чистичко деление на две категории: конкретни и абстрактни.
към текста >>

48. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Мъчнотията за изследвача е да се намерят доказателства за действието на такива формули.
Дали умишлено възрастната дама е образувала това видение и чрез някой процес на хипнотизъм, внушение или телепатия го е предала на другата? Дали е имало някое слабо атмосферно явление на вълните или се появила една сянка, която живото въображение е изопачило във форма на човек? Или е било някое истинско астрално същество, което случайно се е появило? Заслужва да се изследва и твърде привлекателния предмет за чудесата и служенето с многото формули за призоваване на добри или зли духове. Тия формули могат да се намерят или получат. Мъчнотията за изследвача е да се намерят доказателства за действието на такива формули. Ако се работи с тях, това трябва да става обикновено чрез медиум. Ако тялото на човека би се считало за една машина, с която неговото его може да оперира като с един аероплан, който се направлява от пилота му, как бихме могли да знаем, като концентрираме съзнанието си на това физическо поле, дали ни се е дала помощта, когато сме повикали некоя друга сила? Освен това, как бихме могли да я докажем на другите? Ако, за да постигнем желанието си, ни се даде сила да можем да извършим подвизи, които надминават естествените, тогава какво значи тога? В моменти на силно разгневяване или на голям страх, често се извършват деяния, които субектът не би могъл да извърши, когато е спокоен, колкото и да би желал това.
към текста >>

И ако за опростотворяване си послужихме с израза дейност на представите, това ние не сторихме, за да избегнем мъчнотията, а защото трябваше, както се спомена и по-рано, да вземем за хипотетична предпоставка една такава способност на нашата душа.
Ако тази теория се установи експериментално, тогава в акта на локализирането на представените образи ще имаме още едно доказателство за философския дух на немския език. Защото според това „представянето“ фактически не е нищо друго освен едно поставяне пред себе си на психогона и на неговия наглед в съзнанието. Процесът е същият, както го видехме по-рано в примера за естеството и дейността на „въображението“. Там психическата енергия поставена в движение посредством дейността на представите, е отпечатала своите удивителни действия във физическия организъм. Остава .ни, обаче, открит още въпросът, от къде произлиза пластичната или организираща способност при тези психически процеси. И ако за опростотворяване си послужихме с израза дейност на представите, това ние не сторихме, за да избегнем мъчнотията, а защото трябваше, както се спомена и по-рано, да вземем за хипотетична предпоставка една такава способност на нашата душа. Другояче едва би бил мислим произхода на психогони. Лъчевите образи на психогоните ще отбелязваме по-нататък не като фотографии на мислите, а като психографии Това правим, защото изразът фотография на мислите съдържа една неточност или, строго взето, дори двойна неточност: първо, както се каза и отначало, тук само в много, малко случаи се касае за едно образно възпроизвеждане на мисловните актове. Второ, тука нема в обикновения смисъл на думата „светлина“, която да се впечатва на плочата, а има психически енергии, лъчите на които падат върху сетивния слой и предизвикват там химически промени. А „фотография“ значи: образ, създаден чрез слънчеви лъчи. Образът се предизвиква чрез физически впечатления.
към текста >>

От там и голямата мъчнотия, да отговорим на висшите трептения на тази планета.
Уран изникнал, според митологията, от хаоса, от безкрайното празно място и станал небе на Геа (земята), значи, влязъл в брак със земята. Техни деца били титаните, от които Кронос (Сатурн) бил най-младият. Нептун ( ) Тип: Лев Толстой имал в VII. Каквото се каза за Уран, по отношение висотата на неговите трептения и невъзможността почти на цялото човечество нормално да им реагира, същото важи и за Нептун, в още по-голяма степен. И той вече не е само в три-измерваното състояние, в което е нашата земя и в която нашите умствени органи възприемат това, що ни окръжава. От там и голямата мъчнотия, да отговорим на висшите трептения на тази планета. Нептун (Психея, Посейдон у старите гърци) е в по-голяма степен планета на хаоса, отколкото Уран. Хаотичното тук се проявява повече в усещане, отколкото в мислене, защото, както видяхме, на можем да гледаме като на по-висока октава от . Всичко мъгляво и непостоянно, както и особено изящните изкуства, свирене на цигулка (свирене с чувство) и живописта са под знака на Нептун. Единдобър аспект на с , или дава често наклонност и талант към изящните изкуства, а понякога, при високо развита индивидуалност, създава гений, в което можем да се уверим от различните хороскопи на гениални хора (Данте, Рихард Вагнер). Тази планета е открита едва в 1846 година, следователно, изследванията са сравнително от скорошни дати и за това твърде малко се знае за нея.
към текста >>

49. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но тая мъчнотия съществува само за нашето въображение, ограничено от чувствителните навици, а не за нашия разум, който отива по-далеч и по-високо.
Например, един човек, който се премества по повърхнината на земята, може да прави това безкрайно в кръг, без да бъде спрян от някаква граница. Повърхнината на земята, разгледана като повърхнината на всяка сфера, е, прочее, едновременно крайна и безгранична. Е добре, достатъчно е да се донесе, в пространството с три измервания, това, което става в пространството с две измерения, което е сферическата повърхнина, за да се разбере, че вселената би могла да бъде едновременно крайна и безгранична. Вследствие на всемирното притегляне, айнщайновата вселена не е евклидовата, а е прегъната. Мъчно е, ако не невъзможно, да си представим като видимо едно прегъване на пространството. Но тая мъчнотия съществува само за нашето въображение, ограничено от чувствителните навици, а не за нашия разум, който отива по-далеч и по-високо. Защото хората често грешат като вярват, че въображението има по-могъщи крила от разума. За да се убедим в противното, достатъчно е да сравним онова, което най-великите стари поети са могли да бленуват за звездния свод, със това, което модерната наука ни показва в него. Друго сегашно схващане на вселената: спиралните мъглявости са като нашия млечен път. Ето, тогава, как се поставя нашата проблема. Нека оставим на страна, за минута, неправилното до някъде разпределение на звездите з нашата звездна система и нека предположим, че тя е еднородна.
към текста >>

Голямата мъчнотия в тези издирвания произтича от извънмерната бавност на движенията, тъй като те са от величина 1/40 000 част от милиметра в секунда — половината от дължината на светлинната вълна в содиума.
Крескографвт с голямо увеличение. 1. — Крескографът с голямо увеличение. Издирванията върху растежа на растенията са предмет от голяма практическа важност, тъй като храната на всички ни е тясно свързана с растенето на растенията. Движенията на стъблата, на листата, на корените под действието на различни сили — като светлината, топлината, земното притегляне — често се дължат на малки промени в скоростта на растенето. Откритието на законите, отнасящи се до движението на органите при растенето, зависи, прочее, от точната мярка на нормалното растене и неговите промени. Голямата мъчнотия в тези издирвания произтича от извънмерната бавност на движенията, тъй като те са от величина 1/40 000 част от милиметра в секунда — половината от дължината на светлинната вълна в содиума. Обикновено употребяваните „оксанометри“ увеличазат само 20 пъти движенията, и много часове трябва да се наблюдава, докато растенето стане забележимо, а през това време външните условия: топлината, светлината се изменят и променят резултатите; свръх това и самостоятелни промени се появяват през тези дълги периоди. Неизвестните причини могат да се избегнат, само когато периода на опита трае няколко минути: затова е необходим уред с голямо увеличение и автоматическо записване. Аз успех да го реализирам с моя крескограф с голямо увеличение, състоящ се от системата на два лоста, първият умножаваш, сто пъти, а вторият още сто пъти, тъй че цялото увеличение е 10,000. За да можеше да се премахне мъчнотията от триенето — да се получи точно записване на движението на растенето — разреших въпроса чрез една махална система, която доближава и отдалечава опушеното стъкло до писалката чрез правилни временни интервали (фиг. 1.). Записването се изразява в една редица точки, раздалечаването на които една от друга отговаря на дължините на растежа през интервали от една секунда (фиг. 2-а).
към текста >>

За да можеше да се премахне мъчнотията от триенето — да се получи точно записване на движението на растенето — разреших въпроса чрез една махална система, която доближава и отдалечава опушеното стъкло до писалката чрез правилни временни интервали (фиг. 1.).
Откритието на законите, отнасящи се до движението на органите при растенето, зависи, прочее, от точната мярка на нормалното растене и неговите промени. Голямата мъчнотия в тези издирвания произтича от извънмерната бавност на движенията, тъй като те са от величина 1/40 000 част от милиметра в секунда — половината от дължината на светлинната вълна в содиума. Обикновено употребяваните „оксанометри“ увеличазат само 20 пъти движенията, и много часове трябва да се наблюдава, докато растенето стане забележимо, а през това време външните условия: топлината, светлината се изменят и променят резултатите; свръх това и самостоятелни промени се появяват през тези дълги периоди. Неизвестните причини могат да се избегнат, само когато периода на опита трае няколко минути: затова е необходим уред с голямо увеличение и автоматическо записване. Аз успех да го реализирам с моя крескограф с голямо увеличение, състоящ се от системата на два лоста, първият умножаваш, сто пъти, а вторият още сто пъти, тъй че цялото увеличение е 10,000. За да можеше да се премахне мъчнотията от триенето — да се получи точно записване на движението на растенето — разреших въпроса чрез една махална система, която доближава и отдалечава опушеното стъкло до писалката чрез правилни временни интервали (фиг. 1.). Записването се изразява в една редица точки, раздалечаването на които една от друга отговаря на дължините на растежа през интервали от една секунда (фиг. 2-а). Чертежите могат да се получат върху неподвижна плоча, посредством две точки — едната в нормални условия преди опита, другата — след промяната на външните условия. Отдалечаването или приближаването на точките отговаря на стимулацията или понижението, причинявани от дееца, чието действие се изучва (фиг. 2-d) Чертежите могат също да се вземат и върху плоча, приведена в еднообразно движение: върху кривите, получени по този начин—координатите отговарят на движенията, а абсцисите — на времето. Ако някой фактор увеличава скоростта на растежа, тогава кривата се устремява нагоре, и обратно — ако факторът отслабне, навежда кривата надолу, (фиг.
към текста >>

50. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ние можем да кажем заедно с д-р Желей, че класическите фактори са безсилни да разрешат главната мъчнотия от философски ред относително еволюцията, която от малкото прави да излиза голямото.
И тоя дух е неразрушим, вечен. Материализмът е едно учение погрешно, непълно и недостатъчно, което не обяснява нищо задоволително5). Няма освен да приемем, че материята, надарена със свойства, е една хипотеза, която не устоява на анализа. „Позитивистите“ са жертва на грешката, че съществуват „положителни“ доказателства какво наистина Материята владее и управлява всичко със свойствата си. Те не са открили интелигентният динамизъм, който оживява съществата и даже нещата. Ние можем да кажем заедно с д-р Желей, че класическите фактори са безсилни да разрешат главната мъчнотия от философски ред относително еволюцията, която от малкото прави да излиза голямото. Материализмът, толкова разпространен съзнателно или несъзнателно във всичките обществени класи, е една теория на привидното, тя е повърхността на неанализираните неща. „Quod terra immobilis, in medio coeli, si ego contra assererem terra moveri“... пишеше Коперник на първата страница на своето безсмъртно съчинение в посвещението си на папата. И той доказва, че всичко което е било открито от хората, е абсолютно лъжливо. Също така трябва да постъпим и ние днес за психическата физиология. Само с опитния метод ние сме могли да констатираме нейната слабост.
към текста >>

Когато се виждаше в серния или железния атом само един къс сяра или желязо, мъчнотията си оставаше непреодолима.
Тази периодичност е тъй добре установена, че известен брой „дупки“ (празнини), останали бели в първоначалната листа на Менделеев, са се запълнили съвсем естествено от подирните открития на новите елементи. Този е първият факт, който ни кара да приемем, че съществува взаимна зависимост между простите тела. Ето и друг, също така внушителен. Когато, преди около 80 години, установиха първите листи на атомическите тегла, химиците с изненада констатираха, че като се вземе за единица онова на водородния атом, почти всички други се изразяват с цели числа: 12 за въглерода, 14 за азота, 16 за кислорода и т. н. Оттук вече има само една стъпка, за да се приеме, че атомът на водорода е първичният елемент, от който са произведени всички други. Когато се виждаше в серния или железния атом само един къс сяра или желязо, мъчнотията си оставаше непреодолима. Нс физиците установиха, че елементарният атом не е неделимо цяло, но е твърде сложен: в центъра му, една купчинка от ядки, положително и отрицателно електризирани, разположението на които влияе с радиоактивните свойства, а на периферията, известен брой електрони с отрицателни течения и въртящи се около центъра с главоломна бързина. Обикновените средства на физиката и химията са безсилни да раздробят централната ядка на атома: тяхното действие се ограничава с повърхностно допиране, с което могат да намалят или увеличат електроните. Тия електрони са подобни във всички тела: тия, които се въртят около серния атом, са тъждествени с ония, които циркулират в водородния атом, или в железния, и съвременната наука ни показва, всяка минута, електрони/ които минават от един атом върху други, без всеки от тия атоми да престане да запазва своята химическа индивидуалност. Това свойство ни дава, очевидно, известна леснота да произвеждаме атомите на различните прости тела чрез натрупване (акумулация) на елементарните ядки на водорода, чрез прибавяне или изваждане на известен брой електрони. С още по- голямо удобство бихме тълкували тия промени, ако заемем от Айнщайновата теория заключението му за масата на енергията, тъй като една промяна в скоростта на събраните елементи трябва да повлече съответна промяна и на масата им.
към текста >>

Пълни ли се (приближава ли се към образуване) аспектът, мъчнотията бива по-голяма, отколкото в противния случай — когато се разсипва на 9° от 15° е един пълнещ се аспект (асп.
К. А. Либра. АСТРОЛОГИЯ (Продължение от кн. 6—7.) При тълкуването зависи най-вече от това, коя от двете планети е по-силна. Запример, когато при един , на с , Марс е по-силен по къща и знак от Слънцето, лихостта, грубостта, свръхдейността, гордостта и неспокойността, които този противостоеж носи със себе си, ще могат много по-мъчно да бъдат надмогнати, отколкото ако бъде по-силно. При , , , например, произлиза дисхармония и, следователно, борба между висшите и низши душевни движения; в случай че не е по-добре разположена от , малко възможност ще има да се надвие низшата природа. Пълни ли се (приближава ли се към образуване) аспектът, мъчнотията бива по-голяма, отколкото в противния случай — когато се разсипва на 9° от 15° е един пълнещ се аспект (асп. на път да се образува), — защото се движи по-бързо от и след известно време ще го стигне и ще „запълни“ —на 15° от и на 18° R (ретрограден) от е един пълнещ се аспект, защото, макар че по-бързата планета, е вече минала аспекта, след известно време отново ще го възпълни поради това, че се движи наповрат (ретроградна е). В каква степен ще се прояви известен неблагозвучен аспект, зависи естествено твърде много от степента на волята (взета в най-висок смисъл), която азът е развил в себе си. Един аспект, изхождащ от неподвижен знак1), носи много по-големи трудности, отколкото ако изхожда из главен1) или подвижен знак1). Един например изхождащ от неподвижен знак може да изразява недостатък, който в едно прераждане е току-речи невъзможно да се превъзмогне. Един квадрат — —, който излиза от подвижен знак, изглежда да сочи по-скоро на един лош навик, от който човек може да се освободи.
към текста >>

Мъчнотията при световните аспекти лежи в това, че трябва точно да се знае мига на раждането, а според това и различните върхове.
Така, може да се случи едновременно между две планети един благоприятен световен аспект и един неблагоприятен зодиачен аспект или наопаки, и в този случай приемаме, че те взаимно се унищожават. (За това по-нататък — повече). Имаме световен триъгълник, световен противостоеж, световна четвъртина, сески- квадрат, световен получетвъртинен аспект, световен полушестинен. Световен успоред имаме тогава, когато две планети се намират на съответни равни отстояния от меридиана. 62° 5' на раздалеч 1-о от върха на 11-а къща, ще се намира в световен успоред с друга планета, която би се намирала на по-малко от 1° пред върха на 9 къща. Мъчнотията при световните аспекти лежи в това, че трябва точно да се знае мига на раждането, а според това и различните върхове. Ако не сме уверени в точността на горните изисквания, по-разумно ще е да се обръща внимание на световните аспекти. Световни аспекти, образувани с прогресивни планети, могат в известни случаи да ни натъкнат — чрез действието, което упражняват — на следи, по които да познаем точното време на ражданието. Поларност Огнените и въздушни знаци , , , (положителни и мъжки) се зоват още електрични знаци. Земните и водни знаци, , , , (отрицателни и женски) се наричат магнетични. По същия начин можем да подразделим и планетите:, , , , са електрични, а , , , — магнетични; като сбор от влиянието на всички планети, попада и под двете групи.
към текста >>

51. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

То без всяка мъчнотия може да промишлява и за природните духове и за много други неща, за които човек нищо не знае.“ Нимфите имат човешка форма.
Поради тая причина, случки, които стават в невидимия свят, понякога могат да бъдат видени и във видимия. Както рибата живее във водата, така и всеки дух живее в своята среда. Елемента, в който ние дишаме и живеем, е въздуха, но за ундините водата е това, което е въздухът за нас,и както нам е странно, че водата е тяхната среда, така и тям може да е чудно, че ние дишаме във въздуха. Човешкото и животинското царства не са единствените в обширния природен простор. Всемогъществото Божие не е ограничено в грижата му само за тях. То без всяка мъчнотия може да промишлява и за природните духове и за много други неща, за които човек нищо не знае.“ Нимфите имат човешка форма. Техните къщи и палати са в етерния елемент на водата. Те живеят в общества, но едни от тях понякога се отделят и в самотни места, в потаен кът на някой извор, а други в пяната или струята на някой планински водопад. Изобщо, те са благоразположени към човешките същества, които са простодушни и незаблудени от фалшиви философски схващания: но те бягат и се крият от надменните (които мислят, че всичко знаят), от любопитните скептици, от свадливите и от покварени хора. Има случаи, при които ундинки са се влюбвали в мъже, оженвали са се за тях и са имали от тях деца, които са расли като човешки същества. Казват, че те са много верни жени, но че са и много ревниви и тежко на оня мъж, който се окаже неверен към своята ундинка.
към текста >>

52. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но тук именно лежи мъчнотията.
R S. biven before the Royal Institution in 1909). Като се има предвид тази последна теория, става съвсем ясно, че от нея е трябвало да се развие най-новата хипотеза, която приема, че материята е само една форма на енергията. Ако тези последни теории са правилни, а ние имаме най-компетентния научен авторитет, за да подкрепим нашето вярване, — изглежда, че няма никакво възражение против приемането, от наша страна, на първо място, че първичната или „първа материя“ на алхимика, сиреч, основният елемент, за който са претендира, че е общ на всяка материя, не е, в случая на въртежната теория, никой друг освен етерът. В тоя случай следва, че, ако има някоя сила, която може да промени размера или скоростта на атомите от един даден материал, тъй че да превърне тоя материал от една форма на материята в друга, съвсем различна, форма, както запример, от желязо в злато, би изглеждало, че нашата алхимическа задача би била разрешена. Но тук именно лежи мъчнотията. Математическите съображения, върху които почива въртежната теория, сочат по един достоен за забелязване начин, на факта, че обемът и скоростта на атома, когато са веднъж установени, са постоянни и не може да се променят. Може би е добре, че е така, защото инак нещата биха се превръщали сами, по свое собствено желание, за голямо наше недоумение, при най-слабо предизвикване отвън. В случая на сър Джозеф-томсъновата теория за електроните ни се казва, че отрицателните частички, излъчвани от сгорещени тела, са едни и същи, каквото и да е естеството на субстанцията, от която тя произлизал, и по този начин образуват част от атомите на всички елементи. Положителните частички се различават по обем и тегло. Вън от факта, че тези телца са наелектризирани положително или отрицателно, никой не може каза, от какво те се състоят.
към текста >>

53. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И именно поради тази мъчнотия, множество наблюдения имат истинска стойност.
Както виждате, тук има два аналогични случаи от телепатия, макар и различни: 1) Смърт, узната на разстояние, от Цариград в Генуа, в будно състояние, и 2) убийството на италианския крал, узнато на сън. Узнаването на двата факта не е съмнително. Едно и също ли е обяснението на двата тия факти? При първия, имало е, вероятно, едно особено течение между лелята и племенника, а при втория — предаване на общите сферически вълни. Мъчно е да се реши въпросът. И именно поради тази мъчнотия, множество наблюдения имат истинска стойност. Аз поблагодарих на почтения лекар за това съобщение, което прибавих към толкова други. Никой няма право да отрече тия факти. Да виждаш всякъде само илюзии, това е безсмислено, това значи, да отричаш слънцето на пладне. Човешкото същество е за нас още една неизследвана потайност, училищната наука е вървяла до днес по крив път, и този, който търси истината, трябва за напред да бъде убеден, че съществуват непознати способности на душата, които са най важните и които трябва да се изучат, да се определят и обяснят. Моето мнение е, че ние сме длъжни да изучваме всичко безпристрастно.
към текста >>

54. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Главната мъчнотия почива в противоречието, което изглежда да се налага, между виждането на идещите събития, което констатираме тук с очевидност, и нашето чувство за свободната воля.
От тези три факти, първите два са предсказания3), а третият е едно телепатическо вълнение, подобно на сто- тини други, които поместих в съчинението ми Тайнственото, те са необяснени и — необясними при сегашното състояние на науката. Но те са и неотразими и се потвърждават едни с други. Тяхното изучаване ще осветли нашето съзнание, останало твърде надире, защото това, което най-малко знаем, то е собствената ни природа. Нека, прочее, не я занемаряваме. Ние започваме да разбираме телепатическите предавания чрез откриването на безжичния телеграф, но още нищо не ни е поставило в дирята на обяснението на предвещателните факти, които са толкова мъчни за приемане, макар и да са неоспорими. Главната мъчнотия почива в противоречието, което изглежда да се налага, между виждането на идещите събития, което констатираме тук с очевидност, и нашето чувство за свободната воля. Без да се занимаваме много, в тоя момент, с частичните случаи, и за да се придържаме по въпроса към принципа, аз ще кажа, преди всичко, че ние не можем вече, за напред, да се съмняваме ни най-малко във факта, че при известни обстоятелства бъдещите събития са предварително видени и описани, точно и ясно, и мога да прибавя, на второ място, към това твърдение, че този наблюдаван факт трябва да се примири със свободната воля на човека. Времето не е това, което изглежда. Само по себе си то не съществува. вечността е неподвижна и действителна. Веднъж един французки кардинал, силно привързан към папа Лъв XIII, разискваше .
към текста >>

Мария, която му казала, да хвърли веднага патериците си и да ходи свободно, нещо, което той направил без никаква мъчнотия.
О sancta simplicitas!.... Чудесно излекуван паралитик. Италианският вестник Corriere della sera от 10 април т. г. съобщава следния интересен факт; според една дописка от Неапол, жителите на общината на село Малък Фриняно се намирали под впечатлението на едно събитие, което съдържа нещо свръхестествено. Земеделецът Франческо Цито, 35 годишен, парализиран по цялата си дясна страна, е имал едно видение в будно състояние, когато е бил на нивата си: появил се пред него образа на Св. Мария, която му казала, да хвърли веднага патериците си и да ходи свободно, нещо, което той направил без никаква мъчнотия. Щом се разпространила вестта за това чудо, много богомолци са се стекли към параклиса в Фриняно, посветен на името на Св. Мария. Един заминал работник. В кн. IX, год. I, на Всемирна Летопис възпроизведохме статията на Д-р Камело Самона от Filosofia delle Scienza, в която авторът излагаше обстойно фактите по прераждането на малката си дъщеря Александрина.
към текста >>

55. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Забележителното нещо е, че тя все още запазва силата си, макар с мъчнотия, да използва подобна машина, която принадлежи на друга личност, когато тя стане годна.
Както и да е, моите дълги изучавания на психичните факти са ме дълбоко убедили, че седалището на паметта не е в мозъка, при все че по навик той лесно се употребява като канал за бързо съобщение; че характерът и чувствата не са качества на тялото, но прояви на ума или душата. Пълният човек не е само тялото, или само душата, но е и двете. Душата доминира и тя е построила тялото като физическа представа на собствения и вид, свойства и сили, па и да служи като временен инструмент на тази планета. Душата е еднакво в състояние да построи друг инструмент, а може и да го е вече построила преди този, изграден от атоми, да се изтощи. С този по-траен инструмент есенцията на личността в пълно съзнание преживява и действа в новата си сфера съвършено независимо от напуснатата физиологическа машина. Забележителното нещо е, че тя все още запазва силата си, макар с мъчнотия, да използва подобна машина, която принадлежи на друга личност, когато тя стане годна. По този начин ние добиваме доказателства за продължителното съществуване, които са факт на опитност, а не на неподкрепена теория. Всяка теория неизбежно трябва да е подкрепена с опит, за да се представят фактите в една разумна форма. Значи, и теорията за преживяването е също основана на опит, но трябва да признаем, че с изследванията в тази област тя ще се доразясни и и разшири. Когато свикнем с идеята за преживяването, тя ще ни изглежда твърде проста. Мъчнотията — да я приемем — се дължи на навика да не обръщаме внимание на нищо, което е извън ежедневната ни опитност.
към текста >>

Мъчнотията — да я приемем — се дължи на навика да не обръщаме внимание на нищо, което е извън ежедневната ни опитност.
Забележителното нещо е, че тя все още запазва силата си, макар с мъчнотия, да използва подобна машина, която принадлежи на друга личност, когато тя стане годна. По този начин ние добиваме доказателства за продължителното съществуване, които са факт на опитност, а не на неподкрепена теория. Всяка теория неизбежно трябва да е подкрепена с опит, за да се представят фактите в една разумна форма. Значи, и теорията за преживяването е също основана на опит, но трябва да признаем, че с изследванията в тази област тя ще се доразясни и и разшири. Когато свикнем с идеята за преживяването, тя ще ни изглежда твърде проста. Мъчнотията — да я приемем — се дължи на навика да не обръщаме внимание на нищо, което е извън ежедневната ни опитност. Обаче, очите на някои хора са отворени към неща, които са извън сетивните ни опитности. Атомите, електроните, етерът и законите, които ги определят, не са продукт напряко наблюдение; те са дедукции от факти, обяснени от изтънчената интелигентност. Фактите, за които сега говоря, са много по-прости и по-обикновени. Сами по себе си те не са прости, но те са от такъв вид, с който сме свикнали и от време на време те са били разбирани, или поне — приемани и асимилирани, като такива, по-лесно и от хората, които са свикнали да говорят по между си за тях — от остроумните търговци и адвокати — отколкото от ония, които се занимават с проучване на тъканите на животните и които знаят толкова много за действията на разните части на материалния организъм, че им изглежда, като да не заслужава да се обръща внимание на животворящата душа и на психичната страна на всички техни прояви и като губене на време. Тия хора ще откажат горните факти може би с ожесточение или съжаление; обаче, фактите, които от ден на ден стават все по-очевидни, с време ще им се наложат, въпреки всички отрицания и предположения.
към текста >>

56. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Има ли се пред очи естеството на планетите и това на знаковете и домовете, различните комбинации не представляват никаква мъчнотия.
От планетите е достатъчно да се разгледа по-подробно само Меркурий, защото не е трудно да се открие . чрез просто комбиниране модифицираното влияние на планетите в отделните знакове. Сторим ли само това, по-скоро ще се научим да тълкуваме хороскопите и ще свикнем да правим всички възможни комбинации, отколкото ако проучехме всичко туй механически. — Освен това, слънцето, луната и Меркурий са най-важните фактори. Ако друга некоя планета се намира на Асцендента, естествено, влиянието й ще бъде по-мощно, ала по това се вече говори при разглеждане въпроса за домовете. Има ли се пред очи естеството на планетите и това на знаковете и домовете, различните комбинации не представляват никаква мъчнотия. Една „добра“ планета в някой знак действа благотворно върху всичко, което този знак застъпва, „лоша“ планета наопаки прокобява борба и дисхармония в същото направление. Ако в известен знак падат добри аспекти върху някоя планета, това говори за помощ в поменатия по-горе смисъл, — лошите аспекти, напротив, указват на пречки. Една „злокобна“ планета, която, обаче, получава добри аспекти, оказва по-благотворно влияние върху нещата, които застъпва знака, в който се нахожда, отколкото никоя „добра“, но зле аспектирана планета. Венера например не седи добре в Сатурновия знак Козирог, по-добре е поставена във въздушните знакове Близнаци и Водолей, макар че при последната позиция Венера придобива един странен ураниански оттенък. В първия знак (Близнаци), Венера се обагря от онази характерна променчивост, която както Меркурий, тъй и въздушните знакове носят със себе си.
към текста >>

В тоя случай, когато се търси да се обясни истинското значение на самите букви, мъчнотията е по-голема, поради обичайната мисъл, с което е била свързана.
Защото, ако не се разбере основното значение на самите букви на една дума, не можем да бъдем сигурни за значението на самия й корен. Това се отнася по-специално за такава дума, като А м и н , защото, както ще се посочи, тя се употребява повече като „дума със сила“, отколкото като граматическа дума. Простият превод на тая дума в граматическия му смисъл като: „това, което стои, което е установено, това, което е крепко“ и пр. не ще допринесе много на четеца, който знае, колко свещена е станала тя чрез употреблението й като един звук на сила и потвърждение. Обаче, мъчно е да се изразят идеи, които са привидно нови или които досега не са били добре обяснени. В тоя случай, когато се търси да се обясни истинското значение на самите букви, мъчнотията е по-голема, поради обичайната мисъл, с което е била свързана. Разбира се, не е мъчно да се разбере значението на думите, изобщо, но много по-трудна е задачата, когато е въпрос да се проследят първоначалните корени. Но даже след дълго изследване, ако се открият действителните корени и се узнае оригиналния език, търсителят пак не може да я изтълкува „авторитетно“. Защото, — и тук е задачата — коя е причината, че един корен, състоящ се от две или три букви и е прост, единичен слог, да изразява приетата идея, защо, в същност, думите подразбират точно това, което значат, а не нещо друго? На това е и лесно, и мъчно да се отговори. Лесно е, защото за интуицията идеята е проста, но мъчно е, защото идеята трябва да бъде представена на ума по един логичен и определен начин.
към текста >>

57. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Голямата мъчнотия е в това, че при поникването на първия траен зъб, коронките на повечето зъби лежат вече готови в челюстите, с повече или по-малко готова глеч.
За съжаление, днес имаме възможност да прилагаме този метод твърде късно, защото училищният период е вече доста късен. Би трябвало да се почне от по-рано. Но понеже зъбите не поникват наведнъж, а постепенно един след друг и тъй като вътрешният процес действа дълго време то все пак може да се постигне нещо, когато се прилага този метод у деца на 6 или 7 годишна възраст. Щом поникне първият траен зъб, трябва внимателно да се изследва целият зъбообразователен процес, дали има глечна недоразвитост и дали зъбите не са по-дребни от нормалните. В първия случай може да се направи нещо с вътрешно приемане на флуорни препарати приготвени по хомеопатичен начин При втория случай могат да се приемат магнезиеви препарати, приготвени по същия начин. Голямата мъчнотия е в това, че при поникването на първия траен зъб, коронките на повечето зъби лежат вече готови в челюстите, с повече или по-малко готова глеч. Затова можем да направим поправка в процеса на течното образуване. Но тук помага едно наблюдение на духовния изследовател, от което се вижда, че можем да съдим за характера на зъбното образуване не само по зъбите, но и по други признаци. Д-р Щайнер казва: „Когато едно дете на 4, 5 или 6 годишна възраст е неумело в движението на ръцете и краката си; не може сръчно да ги движи, тогаз у него съществува и тенденция към неправилен зъбообразователен процес. Може във висока степен да се регулира зъбния процес като се упътват децата от по-ранна възраст да тичат ловко и като се почне рано с одухотворените евритмични свободни упражнения. Сръчността на ръцете съдейства и за правилното зъбно развитие.
към текста >>

НАГОРЕ

0.47200894355774