Търсене в текстове за 'Колело'

Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб.

Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода. Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб. Стигаме до р. Камчия. Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът, до четири-пет километра цялото пространство залято. Той казва: „Как ще минем,трябва да се спрем“. 3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата. Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“.
към текста >>

Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим.

Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим.
Той гледа така...“. Аз искам да опитам дали работи законът у този българин.Приближавам се и като му срещнах погледа, съзирам в него една хубава мисъл. Казвам му в ума си: „Прояви доброто, което е в тебе“.Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга? Както виждаш, пътят ни е през реката, а водата е много придошла“. Той ме гледа. Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим. Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си. Ти само ще ни показваш пътя“. Забелязах една малка усмивка на лицето му. Погледна ме изпитателно. Казва: „Може, човещина е това.
към текста >>

„Аз съм от новите полковници, ще се качите на колата ми.“Турихме колелото на каруцата, оставих Бъчваров да седне до него да си приказват, а аз седнах отзад.

„Аз съм от новите полковници, ще се качите на колата ми.“Турихме колелото на каруцата, оставих Бъчваров да седне до него да си приказват, а аз седнах отзад.
Казва: „Може, човещина е това. На драго сърце ще ви услужа. Турете велосипеда на колата ми. Но и вие можете да се качите,аз ще ви прекарам лесно“. Така оставаме на неговото разположение.Той като полковник заповядва, върви напред, а ние –подир него, като редови. „Аз съм от новите полковници, ще се качите на колата ми.“Турихме колелото на каруцата, оставих Бъчваров да седне до него да си приказват, а аз седнах отзад. И така той ни прекара. Кръчмарят като видя, че този селянин е готов да ни услужи, си прехапа устните. Този човек се е родил добър, но не може да го прояви, другите го считат за лош, без да е лош. По някой път хората може да ви мислят,че сте лош човек, но да се крие нещо много хубаво във вас, което никой друг не може да направи. След това, като минахме реката,коларят ни покани да отидем при него вечерта и там пренощувахме.Този, проклетият човек, ни гощава, направи ни баница, разговаряхме се до късно.
към текста >>

Ето, по едно време гвоздеят под колелото на каруцата отскочил – спря.

Казвам: „Ще идем! “. Гледам – навън един кон, вързан за една каруца. Повикахме каруцаря, качихме се на каруцата. Човекът дойде, съгласи се. Казваме му: „Каквото струва, ще ти платим“.Проповедникът – и той се качва на каруцата, тръгваме. Ето, по едно време гвоздеят под колелото на каруцата отскочил – спря. Казвам на каруцаря на десетина метра назад да се върне – не го зная как е, не мисля, ни най-малко не разсъждавам, но му казвам: „Иди назад на десетина метра и там ще намериш гвоздея“. Той тръгва, брои крачките си и намира клечката си. Стигаме на гарата. Имаме още три-четири минути, докато тръгне тренът. Качихме се.
към текста >>

Не е господар на воденицата, която мели брашно, нито колелото, което се върти, нито водата, която го кара, но онзи, който е турил тия неща в съчетание едно на друго.

Не е господар на воденицата, която мели брашно, нито колелото, което се върти, нито водата, която го кара, но онзи, който е турил тия неща в съчетание едно на друго.
Вяра, Вяра, Вяра. Знаете ли защо ви турям три пъти вяра? Числото три е непобедимо. И всяка вяра, на която степента е подигната три пъти на себе си, става сила непобедима. Ний знаем всичките възможности. Не е господар на воденицата, която мели брашно, нито колелото, което се върти, нито водата, която го кара, но онзи, който е турил тия неща в съчетание едно на друго. Той всякога може да измени работите. Сега вашият спор е една временна стихия, която се е появила на вашия казанлъшки хоризонт. Тая буря може да утихне с едно махване на ръката, но ние желаем да впрягаме всичко на работа. Когато камъкът на воденицата почне да се върти много бърже, воденичарят просто постяга вътрешния механизъм на воденицата и работата се оправя. Така и тука ние ще постегнем ремъка на колелото и всичко ще си тръгне по ред.
към текста >>

Така и тука ние ще постегнем ремъка на колелото и всичко ще си тръгне по ред.

Не е господар на воденицата, която мели брашно, нито колелото, което се върти, нито водата, която го кара, но онзи, който е турил тия неща в съчетание едно на друго. Той всякога може да измени работите. Сега вашият спор е една временна стихия, която се е появила на вашия казанлъшки хоризонт. Тая буря може да утихне с едно махване на ръката, но ние желаем да впрягаме всичко на работа. Когато камъкът на воденицата почне да се върти много бърже, воденичарят просто постяга вътрешния механизъм на воденицата и работата се оправя. Така и тука ние ще постегнем ремъка на колелото и всичко ще си тръгне по ред. Съвременните хора ще трябва добре да си научат урока. Сега става преглеждане на общите сметки от 2000 години насам. Тая работа е сериозна. Бъдете смели и бодри духом, но същевременно и разумни. Трябва да бъдете и справедливи.
към текста >>