Търсене в текстове за 'Колело'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 56 резултата в 32 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Варна

Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб.
Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода. Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб. Стигаме до р. Камчия. Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът, до четири-пет километра цялото пространство залято. Той казва: „Как ще минем,трябва да се спрем“. 3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата. Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“.
към текста >>

Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим.
Той гледа така...“. Аз искам да опитам дали работи законът у този българин.Приближавам се и като му срещнах погледа, съзирам в него една хубава мисъл. Казвам му в ума си: „Прояви доброто, което е в тебе“.Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга? Както виждаш, пътят ни е през реката, а водата е много придошла“. Той ме гледа. Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим. Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си. Ти само ще ни показваш пътя“. Забелязах една малка усмивка на лицето му. Погледна ме изпитателно. Казва: „Може, човещина е това.
към текста >>

„Аз съм от новите полковници, ще се качите на колата ми.“Турихме колелото на каруцата, оставих Бъчваров да седне до него да си приказват, а аз седнах отзад.
Казва: „Може, човещина е това. На драго сърце ще ви услужа. Турете велосипеда на колата ми. Но и вие можете да се качите,аз ще ви прекарам лесно“. Така оставаме на неговото разположение.Той като полковник заповядва, върви напред, а ние –подир него, като редови. „Аз съм от новите полковници, ще се качите на колата ми.“Турихме колелото на каруцата, оставих Бъчваров да седне до него да си приказват, а аз седнах отзад. И така той ни прекара. Кръчмарят като видя, че този селянин е готов да ни услужи, си прехапа устните. Този човек се е родил добър, но не може да го прояви, другите го считат за лош, без да е лош. По някой път хората може да ви мислят,че сте лош човек, но да се крие нещо много хубаво във вас, което никой друг не може да направи. След това, като минахме реката,коларят ни покани да отидем при него вечерта и там пренощувахме.Този, проклетият човек, ни гощава, направи ни баница, разговаряхме се до късно.
към текста >>

2. Учителя предприема първата обиколка на България

Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб.
Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода. Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб. Стигаме до р. Камчия. Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът, до четири-пет километра цялото пространство залято. Той казва: „Как ще минем,трябва да се спрем“. 3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата. Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“.
към текста >>

Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим.
Той гледа така...“. Аз искам да опитам дали работи законът у този българин.Приближавам се и като му срещнах погледа, съзирам в него една хубава мисъл. Казвам му в ума си: „Прояви доброто, което е в тебе“.Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга? Както виждаш, пътят ни е през реката, а водата е много придошла“. Той ме гледа. Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим. Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си. Ти само ще ни показваш пътя“. Забелязах една малка усмивка на лицето му. Погледна ме изпитателно. Казва: „Може, човещина е това.
към текста >>

„Аз съм от новите полковници, ще се качите на колата ми.“Турихме колелото на каруцата, оставих Бъчваров да седне до него да си приказват, а аз седнах отзад.
Казва: „Може, човещина е това. На драго сърце ще ви услужа. Турете велосипеда на колата ми. Но и вие можете да се качите,аз ще ви прекарам лесно“. Така оставаме на неговото разположение.Той като полковник заповядва, върви напред, а ние –подир него, като редови. „Аз съм от новите полковници, ще се качите на колата ми.“Турихме колелото на каруцата, оставих Бъчваров да седне до него да си приказват, а аз седнах отзад. И така той ни прекара. Кръчмарят като видя, че този селянин е готов да ни услужи, си прехапа устните. Този човек се е родил добър, но не може да го прояви, другите го считат за лош, без да е лош. По някой път хората може да ви мислят,че сте лош човек, но да се крие нещо много хубаво във вас, което никой друг не може да направи. След това, като минахме реката,коларят ни покани да отидем при него вечерта и там пренощувахме.Този, проклетият човек, ни гощава, направи ни баница, разговаряхме се до късно.
към текста >>

Ето, по едно време гвоздеят под колелото на каруцата отскочил – спря.
Казвам: „Ще идем! “. Гледам – навън един кон, вързан за една каруца. Повикахме каруцаря, качихме се на каруцата. Човекът дойде, съгласи се. Казваме му: „Каквото струва, ще ти платим“.Проповедникът – и той се качва на каруцата, тръгваме. Ето, по едно време гвоздеят под колелото на каруцата отскочил – спря. Казвам на каруцаря на десетина метра назад да се върне – не го зная как е, не мисля, ни най-малко не разсъждавам, но му казвам: „Иди назад на десетина метра и там ще намериш гвоздея“. Той тръгва, брои крачките си и намира клечката си. Стигаме на гарата. Имаме още три-четири минути, докато тръгне тренът. Качихме се.
към текста >>

3. Учителя пристига в Бургас - първия град от обиколката му на България през 1901 г.

Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб.
Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода. Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб. Стигаме до р. Камчия. Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът, до четири-пет километра цялото пространство залято. Той казва: „Как ще минем,трябва да се спрем“. 3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата. Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“.
към текста >>

Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим.
Той гледа така...“. Аз искам да опитам дали работи законът у този българин.Приближавам се и като му срещнах погледа, съзирам в него една хубава мисъл. Казвам му в ума си: „Прояви доброто, което е в тебе“.Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга? Както виждаш, пътят ни е през реката, а водата е много придошла“. Той ме гледа. Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим. Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си. Ти само ще ни показваш пътя“. Забелязах една малка усмивка на лицето му. Погледна ме изпитателно. Казва: „Може, човещина е това.
към текста >>

„Аз съм от новите полковници, ще се качите на колата ми.“Турихме колелото на каруцата, оставих Бъчваров да седне до него да си приказват, а аз седнах отзад.
Казва: „Може, човещина е това. На драго сърце ще ви услужа. Турете велосипеда на колата ми. Но и вие можете да се качите,аз ще ви прекарам лесно“. Така оставаме на неговото разположение.Той като полковник заповядва, върви напред, а ние –подир него, като редови. „Аз съм от новите полковници, ще се качите на колата ми.“Турихме колелото на каруцата, оставих Бъчваров да седне до него да си приказват, а аз седнах отзад. И така той ни прекара. Кръчмарят като видя, че този селянин е готов да ни услужи, си прехапа устните. Този човек се е родил добър, но не може да го прояви, другите го считат за лош, без да е лош. По някой път хората може да ви мислят,че сте лош човек, но да се крие нещо много хубаво във вас, което никой друг не може да направи. След това, като минахме реката,коларят ни покани да отидем при него вечерта и там пренощувахме.Този, проклетият човек, ни гощава, направи ни баница, разговаряхме се до късно.
към текста >>

4. Учителя организира втория събор на Веригата - Бургас

Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб.
Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода. Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб. Стигаме до р. Камчия. Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът, до четири-пет километра цялото пространство залято. Той казва: „Как ще минем,трябва да се спрем“. 3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата. Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“.
към текста >>

Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим.
Той гледа така...“. Аз искам да опитам дали работи законът у този българин.Приближавам се и като му срещнах погледа, съзирам в него една хубава мисъл. Казвам му в ума си: „Прояви доброто, което е в тебе“.Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга? Както виждаш, пътят ни е през реката, а водата е много придошла“. Той ме гледа. Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим. Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си. Ти само ще ни показваш пътя“. Забелязах една малка усмивка на лицето му. Погледна ме изпитателно. Казва: „Може, човещина е това.
към текста >>

„Аз съм от новите полковници, ще се качите на колата ми.“Турихме колелото на каруцата, оставих Бъчваров да седне до него да си приказват, а аз седнах отзад.
Казва: „Може, човещина е това. На драго сърце ще ви услужа. Турете велосипеда на колата ми. Но и вие можете да се качите,аз ще ви прекарам лесно“. Така оставаме на неговото разположение.Той като полковник заповядва, върви напред, а ние –подир него, като редови. „Аз съм от новите полковници, ще се качите на колата ми.“Турихме колелото на каруцата, оставих Бъчваров да седне до него да си приказват, а аз седнах отзад. И така той ни прекара. Кръчмарят като видя, че този селянин е готов да ни услужи, си прехапа устните. Този човек се е родил добър, но не може да го прояви, другите го считат за лош, без да е лош. По някой път хората може да ви мислят,че сте лош човек, но да се крие нещо много хубаво във вас, което никой друг не може да направи. След това, като минахме реката,коларят ни покани да отидем при него вечерта и там пренощувахме.Този, проклетият човек, ни гощава, направи ни баница, разговаряхме се до късно.
към текста >>

5. Учителя посещава Ямбол

Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб.
Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода. Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб. Стигаме до р. Камчия. Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът, до четири-пет километра цялото пространство залято. Той казва: „Как ще минем,трябва да се спрем“. 3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата. Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“.
към текста >>

Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим.
Той гледа така...“. Аз искам да опитам дали работи законът у този българин.Приближавам се и като му срещнах погледа, съзирам в него една хубава мисъл. Казвам му в ума си: „Прояви доброто, което е в тебе“.Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга? Както виждаш, пътят ни е през реката, а водата е много придошла“. Той ме гледа. Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим. Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си. Ти само ще ни показваш пътя“. Забелязах една малка усмивка на лицето му. Погледна ме изпитателно. Казва: „Може, човещина е това.
към текста >>

„Аз съм от новите полковници, ще се качите на колата ми.“Турихме колелото на каруцата, оставих Бъчваров да седне до него да си приказват, а аз седнах отзад.
Казва: „Може, човещина е това. На драго сърце ще ви услужа. Турете велосипеда на колата ми. Но и вие можете да се качите,аз ще ви прекарам лесно“. Така оставаме на неговото разположение.Той като полковник заповядва, върви напред, а ние –подир него, като редови. „Аз съм от новите полковници, ще се качите на колата ми.“Турихме колелото на каруцата, оставих Бъчваров да седне до него да си приказват, а аз седнах отзад. И така той ни прекара. Кръчмарят като видя, че този селянин е готов да ни услужи, си прехапа устните. Този човек се е родил добър, но не може да го прояви, другите го считат за лош, без да е лош. По някой път хората може да ви мислят,че сте лош човек, но да се крие нещо много хубаво във вас, което никой друг не може да направи. След това, като минахме реката,коларят ни покани да отидем при него вечерта и там пренощувахме.Този, проклетият човек, ни гощава, направи ни баница, разговаряхме се до късно.
към текста >>

6. Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Пловдив

Ето, по едно време гвоздеят под колелото на каруцата отскочил – спря.
Казвам: „Ще идем! “. Гледам – навън един кон, вързан за една каруца. Повикахме каруцаря, качихме се на каруцата. Човекът дойде, съгласи се. Казваме му: „Каквото струва, ще ти платим“.Проповедникът – и той се качва на каруцата, тръгваме. Ето, по едно време гвоздеят под колелото на каруцата отскочил – спря. Казвам на каруцаря на десетина метра назад да се върне – не го зная как е, не мисля, ни най-малко не разсъждавам, но му казвам: „Иди назад на десетина метра и там ще намериш гвоздея“. Той тръгва, брои крачките си и намира клечката си. Стигаме на гарата. Имаме още три-четири минути, докато тръгне тренът. Качихме се.
към текста >>

7. Учителя посещава Пазарджик

Ето, по едно време гвоздеят под колелото на каруцата отскочил – спря.
“. Гледам – навън един кон, вързан за една каруца. Повикахме каруцаря, качихме се на каруцата. Човекът дойде, съгласи се. Казваме му: „Каквото струва, ще ти платим“. Проповедникът – и той се качва на каруцата, тръгваме. Ето, по едно време гвоздеят под колелото на каруцата отскочил – спря. Казвам на каруцаря на десетина метра назад да се върне – не го зная как е, не мисля, ни най-малко не разсъждавам, но му казвам: „Иди назад на десетина метра и там ще намериш гвоздея“. Той тръгва, брои крачките си и намира клечката си. Стигаме на гарата. Имаме още три-четири минути, докато тръгне тренът. Качихме се.
към текста >>

8. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 17 август

Така върви животът като верига, всяка халка влече след себе си други халки и ако една се скъса, всичките други халки пропадат.Аз минах през ръба на колелото и изпълних своя ред, сега остава ваш ред да го изпълните.
Всякога съм била готова да се разкая и изправя грешката си пред себе си и благодаря на Бога, че ми даде поне това добро. А коя е вашата основна добродетел? Сега гледайте всеки един от вас да има поне по една добродетел. Мене ми е приятно да ви виждам толкова души събрани на едно място. Един заминава, мнозина идват на негово място. Така върви животът като верига, всяка халка влече след себе си други халки и ако една се скъса, всичките други халки пропадат.Аз минах през ръба на колелото и изпълних своя ред, сега остава ваш ред да го изпълните. Няма съмнение, че ще имате много мъчнотии и препятствия, но тези неща са обикновени, с време всичките ще се обърнат на добро. Аз бих ви говорила още, но понеже атмосферното налягане е доста голямо, ще оставя другата част от своя разговор за друг път. Имате също поздравление от д-р Микрович."Казакова предава своя поздрав на търновци, нарочно поздравление завас.Докторът (Миркович) каза, че България е израснала много, че ще й кроят нови гащи. Децата се радват, но всякога е бащата, който трябва да плаща гащите. Поздравлява Пеня, пита те защо си толкова сериозен, а не се разпуснеш, преждевременно искаш да остарееш.
към текста >>

Аз минах през зъба на колелото и изпълних своя ред, сега е ваш ред да го изпълните.
А коя е вашата основна добродетел? Сега гледайте всякой един от вас да има поне по една добродетел. Мен ми е приятно да ви виждам толкоз души, събрани на едно място. Един заминава, мнозина идват на неговото място – така върви Животът, като една верига. Всяка халка влече подир себе си хиляди други халки и ако една се скъса, всичките други халки пропадат. Аз минах през зъба на колелото и изпълних своя ред, сега е ваш ред да го изпълните. Няма съмнение, че ще имате много мъчнотии и препятствия, но тези неща са обикновени – с времето всичките те ще се преобърнат за добро. Аз бих ви говорила още, но понеже атмосферното налягане е много голямо, ще оставя другата част от своя разговор за друг път.“ Казакова предава своя поздрав на търновци: „Нарочно поздравление – казва – на вас.“ Така също – поздравление от Доктора. Доктора казва, че България е израсла малко, та ще й кроят нови гащи.
към текста >>

9. Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 18 август

Но сега е борбата между великите сили, в която борба България е десетото колело.
И ако се молите и нямате никакви закачки, тогава холерата няма да дойде, също както не дойдоха в България смутовете и революциите, които засегнаха Турция и Румъния. ТРЕТИ ВЪПРОС: Ще стане ли политическото обединение на целия български народ — България, Македония, та и Добружата? ОТГОВОР: Ще стане обединение между българите в Добружата. До 1914 година ще има такива пертурбации (вълнения), щото и вие сами ще се учудите. Обединението на българите в България с ония в Македония и Добружа е в реда на нещата. Но сега е борбата между великите сили, в която борба България е десетото колело. Даже в реда на нещата е да се обединят Сърбия и България, и Черна Гора и ако доброволно не се обединят, то насила ще ги накарат. И под думата обединение разбирайте туй, че държавните устройства ще си съществуват, но само няма да има онуй ръмжене между братските народи, което сега понякогаш изпъква. Нещо повече: даже в реда на нещата е всичките южни славяни да се обединят в една империя, която ще застига, то се знае, и Солун. Но най-важното е, че когато Христос дойде, ще настане една велика империя. ЧЕТВЪРТИ ВЪПРОС: Как да познаваме дадени проявления от добри или лоши духове са?
към текста >>

Дванадесетия петък — за обединението на славяните и за идването на Царството Божие между тях.Най-сетне всичките станахме прави около масата в колело, хванахме четирите ленти — жълтата, синята, портокалената и розовата — и след като се молихме с „Добрата молитва“, поддържахме лентите с мълчание за минута, когато Духът даде следното благословение за всички: „Ако Ме любите, ще опазите закона и Аз ще умоля Отца да ви даде Утешител“ В 9 часа вечерта, с изключение на г-н Гръблашев и г-н Ив.
Седмият петък ще бъде за духовното възраждане на България. Осмият петък ще бъде за плодородието на България. Деветият петък — за умственото и духовно единично развитие на членовете на Веригата, като се споменават и техните имена при молитвата върху тоя предмет. Десетият за подобрението на всичките народи в Европа в духовно и политическо отношение. Единадесетия ще посветите да ви научи Господ как да мълчите. Дванадесетия петък — за обединението на славяните и за идването на Царството Божие между тях.Най-сетне всичките станахме прави около масата в колело, хванахме четирите ленти — жълтата, синята, портокалената и розовата — и след като се молихме с „Добрата молитва“, поддържахме лентите с мълчание за минута, когато Духът даде следното благословение за всички: „Ако Ме любите, ще опазите закона и Аз ще умоля Отца да ви даде Утешител“ В 9 часа вечерта, с изключение на г-н Гръблашев и г-н Ив. Тачев, които поради сказката, която първият даваше в града, отсъствуваха, всички други се събрахме на молитва в олтара и като се молихме, най-накрай г-н Дънов възгласи: Господ ще изпълни Своето обещание. Идете си с миром.КРАЙ НА ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 г. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО 18 АВГУСТ, СРЯДА от "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)"
към текста >>

10. Писмо на Учителя до д-р Дуков, София

Не е господар на воденицата, която мели брашно, нито колелото, което се върти, нито водата, която го кара, но онзи, който е турил тия неща в съчетание едно на друго.
Вяра, Вяра, Вяра. Знаете ли защо ви турям три пъти вяра? Числото три е непобедимо. И всяка вяра, на която степента е подигната три пъти на себе си, става сила непобедима. Ний знаем всичките възможности. Не е господар на воденицата, която мели брашно, нито колелото, което се върти, нито водата, която го кара, но онзи, който е турил тия неща в съчетание едно на друго. Той всякога може да измени работите. Сега вашият спор е една временна стихия, която се е появила на вашия казанлъшки хоризонт. Тая буря може да утихне с едно махване на ръката, но ние желаем да впрягаме всичко на работа. Когато камъкът на воденицата почне да се върти много бърже, воденичарят просто постяга вътрешния механизъм на воденицата и работата се оправя. Така и тука ние ще постегнем ремъка на колелото и всичко ще си тръгне по ред.
към текста >>

Така и тука ние ще постегнем ремъка на колелото и всичко ще си тръгне по ред.
Не е господар на воденицата, която мели брашно, нито колелото, което се върти, нито водата, която го кара, но онзи, който е турил тия неща в съчетание едно на друго. Той всякога може да измени работите. Сега вашият спор е една временна стихия, която се е появила на вашия казанлъшки хоризонт. Тая буря може да утихне с едно махване на ръката, но ние желаем да впрягаме всичко на работа. Когато камъкът на воденицата почне да се върти много бърже, воденичарят просто постяга вътрешния механизъм на воденицата и работата се оправя. Така и тука ние ще постегнем ремъка на колелото и всичко ще си тръгне по ред. Съвременните хора ще трябва добре да си научат урока. Сега става преглеждане на общите сметки от 2000 години насам. Тая работа е сериозна. Бъдете смели и бодри духом, но същевременно и разумни. Трябва да бъдете и справедливи.
към текста >>

11. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август

Така, ако употребим центъра на едно колело, може да направим каруца, с която да си служите.
Учителят прочете 12 глава от Евангелието на Йоана и каза:- Ще ви говоря върху 20 стих: „И между тези, които влязоха да се поклонят на празника, имаше и няколко елини." Може да се каже, че този е най-маловажният стих в тази глава, но думата „елини" представя известна идея, която ние можем да я уподобим.Преди да ви говоря върху стиха, ще направя едно малко въведение. За да можем да имаме едно правилно понятие за нещата, които ни заобикалят, или [за] света, в който живеем, или [за] хората, с които сме заобиколени, непременно трябва да имаме една опорна точка, защото всякой занаятчия, ученик, търси опорна точка. И когато се заражда едно дете, то търси опорна точка в утробата на майка си. В човешкия живот ние казваме, че това е глава или център. Този център едновременно може да върви много добре. Така, ако употребим центъра на едно колело, може да направим каруца, с която да си служите. Но с този център може да направите и една змия или вълк. Следователно проявленията на нещата зависят от местоположението на центъра. Значи, за да бъдем съвършени, центърът трябва да бъде всред - и всяка една част от живота ни трябва равномерно да се отдалечава от центъра. Щом се измени този ред на нещата, настава друг порядък.Елинизмът представя известно време на тогавашната култура, защото елините имаха известни познания за знанията на Египет, Вавилон, Ниневия, [А]сирия и пр. Следователно съвременната наша култура е израз на тогавашната култура и като се говори за елини сега, то показва, че Христос ще се прослави в съвременна Европа, от която са дошли при Христа всичките й философи и учители, които със своя интелект господствуват навсякъде.
към текста >>

12. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

Щом прилоши Божественото начало в живота си, човек се справя с всички мъчнотии противоречия, (беседа от 10.12.1930 г., ООК)КОЛЕЛО С КРИЛЦА
Някой тълкуват „Ж" като „Х". Черните линии в тази буква действително очертават едно легнало „Х", но понеже му е прекаран един перпендикуляр, вижда се като „Ж", „живот". Учитетля уточнява „Целта на новот, което иде в света, е да научи човека да разбира живота и всички противоречия. Този живот можем да си го представим като буквата „Х” в обърнато положение — „Х"' За да се справи с противоречията, човек трябва да прекара в средата им перпендикуляр. Перпендикулярът, който примирява противаречията в живота, е Божественото начало в човека. Щом прилоши Божественото начало в живота си, човек се справя с всички мъчнотии противоречия, (беседа от 10.12.1930 г., ООК)КОЛЕЛО С КРИЛЦА Колелото с крилца е изобразено в цветния Пентаграм, отдолу, под сабята. Под него свети сферично тяло. Крилатият в Пентаграма показва, че човекът, който има власт, има възможност да отиде навсякъде и да прави каквото си поиска. (18) (бел съст. Весела Несторова нарече това изображение „крилатият човек", а Ина Дойнова: „крилатото око на душата")ПОДПИСЪТ
към текста >>

Колелото с крилца е изобразено в цветния Пентаграм, отдолу, под сабята.
Черните линии в тази буква действително очертават едно легнало „Х", но понеже му е прекаран един перпендикуляр, вижда се като „Ж", „живот". Учитетля уточнява „Целта на новот, което иде в света, е да научи човека да разбира живота и всички противоречия. Този живот можем да си го представим като буквата „Х” в обърнато положение — „Х"' За да се справи с противоречията, човек трябва да прекара в средата им перпендикуляр. Перпендикулярът, който примирява противаречията в живота, е Божественото начало в човека. Щом прилоши Божественото начало в живота си, човек се справя с всички мъчнотии противоречия, (беседа от 10.12.1930 г., ООК)КОЛЕЛО С КРИЛЦА Колелото с крилца е изобразено в цветния Пентаграм, отдолу, под сабята. Под него свети сферично тяло. Крилатият в Пентаграма показва, че човекът, който има власт, има възможност да отиде навсякъде и да прави каквото си поиска. (18) (бел съст. Весела Несторова нарече това изображение „крилатият човек", а Ина Дойнова: „крилатото око на душата")ПОДПИСЪТ Този специален символен подпис на Учителя е изрисуван във външния кръг на цветния Пентаграм, откъм страната на жезъла, симетрично на буквата „Ж".
към текста >>

Въведени са нови символи във външния кръг - подписът на Учител на крилатото колело, под което има сферично тяло.
Твърди се само, че е ученик на Учителя, че е славянин и че е нарисувал образа на Учителя в Пентаграма във видение. След този събор пред общия Окултен клас Учителя говори за един също толкова странен Шлятер: появил се в Америка през 1895 г., с професия обущар, бил тих и мълчалив и се прочул като лекар - започвайки от 4 часа сутринта елекувал по 15 000 души на ден само като ги докосвал с ръце; след няколко месеца както се появил, така и изчезнал, /Виж беседата от 28,06.1923 г., брошурка, стр. 11, ООК/ Явно е, че този Шлятер е бил един голям окултис и може би е същият, който рисува цветния Пентаграм, понеже годината 1895, когато той е в Америка, е последната от пребиваването на Учителя в САЩ. Възможно е тогава двамата, Учител и ученик, да са се срещнали. Цветният Пентаграм се отличава от черно-белия по някои особености. Въведени са нови символи във външния кръг - подписът на Учител на крилатото колело, под което има сферично тяло. Има и промени във вече съществуващите символи — буквата „Ж" е пренесена с едно поле по-нагоре, окото на Мъдростта е вписано в равностранен триъгъник, а не в кръг, кръгът на формулата е очертан с цветовете на дъгата и вместо глава на мъж, на върха на Истината е изобразен образът на Учителя. Освен това картините в средния кръг са нарисувани не вътре в началото на лъчите, а вън, срещу върховете. В допълнение извън кръга на Пентаграма са дадени няколко образа — над кръга са ангелите, а под него са човешките души, „децата" — като фонът на картината прелива от тъмен в долната половина, до съвсем светъл в горната част. Това е в синхрон с надписа от формулата, където дувата „Бог” е на върха и до нея са „волята" и „силата", докато „душа" е точно отдолу и до нея са „изпълнение" и „човешката". Тъй като на върха на Истината е изобразен образът на Учителя, църквата нарича цялат картина „икона".
към текста >>

13. Група последователи на Учителя вземат решение за направата на устав

Методи изпреварва Стоименов, качва се няколко стъпала на катедрата на Учителя и казва: „Историята е едно колело, една сцена, където идеите слизат и се качват." Всички помислят, че Методи иска да замести Учителя и той да държи беседата.
Той е много удобен и в него се провеждат беседите на Общия и Младежкия клас, както и неделните беседи. Понеже наемът е висок, братята и сестрите решават да направят наш, братски салон на мястото на Иван Радославов, на улица „Оборище" 14. В кратко време те построяват много хубава сграда, в която всички се чувстват свободни. Тя просъществува до 1925 г. Подлъган от някакъв предприемач, Радославов ипотекира имота си и в 1926 г., заради дългове, които имал, му вземат мястото, а заедно с него и братския салон.****По-късно Учителят втори път не отива на беседа и праща Тодор Стоименов и Методи Константинов да съобщят това на улица „Оборище" 14 в братския салон. Методи изпреварва Стоименов, качва се няколко стъпала на катедрата на Учителя и казва: „Историята е едно колело, една сцена, където идеите слизат и се качват." Всички помислят, че Методи иска да замести Учителя и той да държи беседата. Веднага го смъкват най-грубо от катедрата.***** С тази постъпка те дават израз на своето желание да застанат на мястото на Учителя и да говорят вместо него. Братята и сестрите от класа не разбират и не знаят, че зад Учителя е цялото небе. Той казва: „Ако говоря от само себе си, нищо не съм, но чрез мен говори цялото небе. Моето Слово е живо.
към текста >>

14. Учителят изпраща Писмото, което става текст на песента 'Писмото'

Методи изпреварва Стоименов, качва се няколко стъпала на катедрата на Учителя и казва: „Историята е едно колело, една сцена, където идеите слизат и се качват." Всички помислят, че Методи иска да замести Учителя и той да държи беседата.
Понеже наемът е висок, братята и сестрите решават да направят наш, братски салон на мястото на Иван Радославов, на улица „Оборище" 14. В кратко време те построяват много хубава сграда, в която всички се чувстват свободни. Тя просъществува до 1925 г. Подлъган от някакъв предприемач, Радославов ипотекира имота си и в 1926 г., заради дългове, които имал, му вземат мястото, а заедно с него и братския салон.**** По-късно Учителят втори път не отива на беседа и праща Тодор Стоименов и Методи Константинов да съобщят това на улица „Оборище" 14 в братския салон. Методи изпреварва Стоименов, качва се няколко стъпала на катедрата на Учителя и казва: „Историята е едно колело, една сцена, където идеите слизат и се качват." Всички помислят, че Методи иска да замести Учителя и той да държи беседата. Веднага го смъкват най-грубо от катедрата.***** С тази постъпка те дават израз на своето желание да застанат на мястото на Учителя и да говорят вместо него. Братята и сестрите от класа не разбират и не знаят, че зад Учителя е цялото небе. Той казва: „Ако говоря от само себе си, нищо не съм, но чрез мен говори цялото небе. Моето Слово е живо.
към текста >>

15. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Ше-дар

Тогава Той ни нарежда на голямо колело с такта: десни, десни, десни с песента: „Ний сме славейчета горски”, като стъпвайки се приближавахме към центъра; после по същия начин играейки се отдалечавахме към периферията на кръга.
Дълги пламенни езици хвърлят весели искрици, като че и те пеят заедно с нас.От дрехите ни се вдигна мъгла от пара.Някому хрумна идеята да си направим хорце. Чу се свирня от цигулка - ритмична, бърза, бодра - леви, леви, леви, хоп, хоп... Земята затътни. Лицата горяха от изблик на сила и очите - от радост.Отстрани неколцина умъдрено следят нашата лудория. Но, не се стърпяват и ето, хващат се и те, не ги сдържа, оставят другиму, по сърцат, да довърши критиката.Задава се Учителят. Обгърна ни с бащински поглед. Заставаме. Тогава Той ни нарежда на голямо колело с такта: десни, десни, десни с песента: „Ний сме славейчета горски”, като стъпвайки се приближавахме към центъра; после по същия начин играейки се отдалечавахме към периферията на кръга. И Той се залови с нас. Лицето Му сияеше като на юноша. Колко радост! След това натискаме раниците. Изваждаме всичките си бойни припаси за една открита борба с неприятеля - глад.
към текста >>

16. Учителя дава музиката на песента 'Писмото'

Методи изпреварва Стоименов, качва се няколко стъпала на катедрата на Учителя и казва: „Историята е едно колело, една сцена, където идеите слизат и се качват." Всички помислят, че Методи иска да замести Учителя и той да държи беседата.
Понеже наемът е висок, братята и сестрите решават да направят наш, братски салон на мястото на Иван Радославов, на улица „Оборище" 14. В кратко време те построяват много хубава сграда, в която всички се чувстват свободни. Тя просъществува до 1925 г. Подлъган от някакъв предприемач, Радославов ипотекира имота си и в 1926 г., заради дългове, които имал, му вземат мястото, а заедно с него и братския салон.**** По-късно Учителят втори път не отива на беседа и праща Тодор Стоименов и Методи Константинов да съобщят това на улица „Оборище" 14 в братския салон. Методи изпреварва Стоименов, качва се няколко стъпала на катедрата на Учителя и казва: „Историята е едно колело, една сцена, където идеите слизат и се качват." Всички помислят, че Методи иска да замести Учителя и той да държи беседата. Веднага го смъкват най-грубо от катедрата.***** С тази постъпка те дават израз на своето желание да застанат на мястото на Учителя и да говорят вместо него. Братята и сестрите от класа не разбират и не знаят, че зад Учителя е цялото небе. Той казва: „Ако говоря от само себе си, нищо не съм, но чрез мен говори цялото небе. Моето Слово е живо.
към текста >>

17. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Ел Шадай

Извътре не се чува тракане на колелото.
Цялата природа се усмихва - като че ли благодари. Като че ли всяко клонче се надига към него и се стреми да го достигне.Поемаме нагоре. Чак сега ни намериха селските кучета - наши верни приятели. Те не се мусят както кръчмарите, че сме вегетарианци -радват ни се и махат с рунтави опашки. Дебел лед е обковал воденичния улей. Извътре не се чува тракане на колелото. Ледени висулки от най-разнообразна дължина и дебелина се спускат от заледеното корито, блещят срещу слънчевите лъчи.Става топло. Кожухчетата и Шаловете стават излишни. Снежно, снежно. Навред е бяло и чисто. Като че ли не пълзим към планината, а се възземаме към небето.
към текста >>

Сега, сякаш сме си у дома.Нареждаме се на колело.
Освен полуокръжна стена, отвътре, долу наредени каменни пейки за сядане. Направено също маса и седалище, и за Учителя до голямата скала. Не, тук не може да бъде никой друг, освен брат Борис, този, който носи на гърба си 30 килограмов чайник за вряла вода, за да се подкрепваме из пътя. Той, той, със своята бригада от работници. Сега Ел-Шедар е още по-красив. Сега, сякаш сме си у дома.Нареждаме се на колело. Някой ни брои: 120-130-140-150-160... Правим гимнастика. Обтягаме ръце, нозе - вляво, вдясно. Напред, назад, кпякаме, ставаме. Учителят е с нас. Горния, сестринския и долния, братския край на кръга - изпяваме три пъти: Аум, Аум, Аум, придружени с нежни, плавни движения.
към текста >>

18. Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Втори ден на Великден.

Но геният трябва първо да гори в такова сърце и тогава всяка нова преграда става символ за ново въодушевление и радост.Върху поляната изпъваме живо колело.
Аз искам да бъда като него. Не, аз искам само да му се поклоня, да целуна черните му скъпи ръце. Той, роб, слуга, нищожество за хората, непознат и презрян, но пълен с безсмъртния божествен пламък на Духа -на вечното добро. Златно, не, диамантено, слънчево сърце - отломка от самаго Бога. Какъв велик пример за подражание на тия, които се стремят към светли постижения, но са лишени от „средства” и „условия”. Но геният трябва първо да гори в такова сърце и тогава всяка нова преграда става символ за ново въодушевление и радост.Върху поляната изпъваме живо колело. Така правиме гимнастически упражнения с гамата. Колко освежително и ободрително ни подействува! Няма за нас никаква умора! Слизаме през Симеоново. Стъпките ни потъват по гъста сочна трева.
към текста >>

19. Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.

Сутрин, когато си правехме упражненията - Паневритмията, в центъра на колелото се събираше цял оркестър.
Доброто, за да живее, трябва да гради. Между нашите приятели, имаше майстори от всички професии и то от най-висока класа. Всички нужди намираха лесно своето разрешение. Изящните изкуства също бяха добре застъпени - художници, поети, писатели, но най-много бяха музикантите. Музиката се ползваше с най-голямо уважение при нас. Сутрин, когато си правехме упражненията - Паневритмията, в центъра на колелото се събираше цял оркестър. Лагерът на Рила беше едно напълно оформено, пълноценно във всяко отношение общество. Хубавите, приятни и топли слънчеви дни ни носеха едни грижи и преживявания. Имаше обаче и нещо интересно в мъгливите и дъждовни дни - те създаваха впечатления, които ни подтикваха към по-друга чувства, мисли и грижи. Беше много интересно да се наблюдават в облачните дни игривите и плавни движения на облаците. Дъждът на талази пристъпваше и носеше своята обилна и оживителна влага - капки, наситени с енергия и живот.
към текста >>

20. Учителя дава песента 'Добър ден'

Мотивите са взети от българските народни песни, ала те греят в своята чиста, нова премяна.Идеите, вложени в тази сложна и богата игра, могат да се преведат приблизително така:От великия Божествен център идва едно космично течение, което се влива в света, минава през всички същества, привежда в движение колелото на Живота.
Играчите са обърнати с лице към центъра. Двойките са разположени една зад друга. Когато има повече играчи, образува се и един кръг от двойки около лъчите. Движенията се менят, следват мелодията и ритъма, те наподобяват някаква старинна везба, красив танц, богат с движения, мелодия и ритъм. На него най-подхожда да бъде огрян от Слънцето. Мотивите са взети от българските народни песни, ала те греят в своята чиста, нова премяна.Идеите, вложени в тази сложна и богата игра, могат да се преведат приблизително така:От великия Божествен център идва едно космично течение, което се влива в света, минава през всички същества, привежда в движение колелото на Живота. Чрез това движение всички същества получават подтик в своя възходящ път.Дванадесетте лъча се приближават към центъра и се отдалечават. При своето отдалечаване те достигат външния кръг. Тези движения символизират великия процес, който става във Всемира. Когато лъчите се приближават към центъра, възприемат в себе си това космично течение. При отдалечаване към кръга, предават го.
към текста >>

Така колелото на Живота се привежда в движение.
Чрез това движение всички същества получават подтик в своя възходящ път.Дванадесетте лъча се приближават към центъра и се отдалечават. При своето отдалечаване те достигат външния кръг. Тези движения символизират великия процес, който става във Всемира. Когато лъчите се приближават към центъра, възприемат в себе си това космично течение. При отдалечаване към кръга, предават го. Така колелото на Живота се привежда в движение. После идва движението на двойките в кръг. Затвореният кръг символизира личния живот – живота на ограничението. Съзнанието не е пробудено. Човек живее в тъмнина и се лута в безпътица, но идва моментът, когато двойките се залавят за ръце и пеят тържествената радостна песен Ти си ме, мамо, човек красив родила. Това е моментът, когато човек излиза от затворения кръг на личния живот и влиза в света на Любовта.
към текста >>

21. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 9 август

На колело събрани всички, начело с Учителя, ние имахме сладък обед.
Чиста, кристална вода, извираща от сърцето на свещената планина. Там беше писано: „Отворете си сърцето и бъдете като този извор." И още какво да ти пиша? Днес чистихме кухнята, огнището и целия лагер. А дежурните приготовляваха картофената чорба. На колело събрани всички, начело с Учителя, ние имахме сладък обед. Поздрав от Учителя. Поздрав от Елбур. Поздрав от братята и сестрите, които са тук. Поздрав от чешмичките. Поздрав от върховете и скалите.
към текста >>

22. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 25 април

Светът, цялото човечеството е зъбчесто колело.
Всичко старо ще си отиде. Новото ще дойде, Любовта. Братът сърбин каза: „Вместо ние да сме центъра - егоцентриране, да е Теоцентризмът - Бог да е центърът." Като капне една капка, не мислете, че ще удави целия свят. Че казал някой нещо - в края де стане, което Бог е казал. Светът, цялото човечеството е зъбчесто колело. Всеки зъбец да тегли колелото и кому кога дойде редът, става пръв зъбец. Но пак им казва Бог: „Обърнете се към Мене и ще ви помилвам." Изгревът - Том 17 29. Новата култура
към текста >>

Всеки зъбец да тегли колелото и кому кога дойде редът, става пръв зъбец.
Новото ще дойде, Любовта. Братът сърбин каза: „Вместо ние да сме центъра - егоцентриране, да е Теоцентризмът - Бог да е центърът." Като капне една капка, не мислете, че ще удави целия свят. Че казал някой нещо - в края де стане, което Бог е казал. Светът, цялото човечеството е зъбчесто колело. Всеки зъбец да тегли колелото и кому кога дойде редът, става пръв зъбец. Но пак им казва Бог: „Обърнете се към Мене и ще ви помилвам." Изгревът - Том 17 29. Новата култура
към текста >>

23. Посрещане на новата 1939-та година. Беседите 'Големият брат' и 'Малкият брат'

Запример, колелото, което се върти, е направено не само от прави линии, но и от криви.
В човешките работи има права, а в Божествените — има ценности. Тъй щото, когато се говори за ценности на нещата, ние разбираме Божествени работи. Дойдете ли до правото или кривото на човека, там спирате. Никой не иска да отнеме неговото право или криво. Понякога и кривото е нужно. Запример, колелото, което се върти, е направено не само от прави линии, но и от криви. Само при това положение колелото се върти. В Божествения свят кривите работи въртят колелото. Тамъ те са поставени отвън, а правите — отвътре. Двете неща, събрани заедно, образуват динамо. Обаче, в човешкия свят не е така.
към текста >>

Само при това положение колелото се върти.
Тъй щото, когато се говори за ценности на нещата, ние разбираме Божествени работи. Дойдете ли до правото или кривото на човека, там спирате. Никой не иска да отнеме неговото право или криво. Понякога и кривото е нужно. Запример, колелото, което се върти, е направено не само от прави линии, но и от криви. Само при това положение колелото се върти. В Божествения свят кривите работи въртят колелото. Тамъ те са поставени отвън, а правите — отвътре. Двете неща, събрани заедно, образуват динамо. Обаче, в човешкия свят не е така. Като не разбират законите на живота, някои хора се смущават от закона на безлюбието, а други — от закона на любовта.
към текста >>

В Божествения свят кривите работи въртят колелото.
Дойдете ли до правото или кривото на човека, там спирате. Никой не иска да отнеме неговото право или криво. Понякога и кривото е нужно. Запример, колелото, което се върти, е направено не само от прави линии, но и от криви. Само при това положение колелото се върти. В Божествения свят кривите работи въртят колелото. Тамъ те са поставени отвън, а правите — отвътре. Двете неща, събрани заедно, образуват динамо. Обаче, в човешкия свят не е така. Като не разбират законите на живота, някои хора се смущават от закона на безлюбието, а други — от закона на любовта. — Защо?
към текста >>

24. Учителя и Братството на Рила - езерата. Спомени на Олга Славчева (14 юли - 25 август 1939 г.)

Нозете едвам допират земята, защото всеки миг се въртиш насам и натам, и пристъпяш напред в живото въртящо колело.След като се наиграем, някои хващат върховете, други четат, трети се перат, но често по това време се изнасят сказки.
И това се прави с такова страшно усилие, че ти се струва ще се откачат ръцете от раменете, също и краката. Тя е затаила дъх, тя трепери цяла. Лицето й е червено, устните свити, погледът остър, и цялото тяло трепери. А нашите, свободни, леки, без особени усилия. Музиката и движенията леко масажират нервите, дишането - равно, движенията грациозни, без пресилване, устните леко разтворени, защото гърлото пее. Нозете едвам допират земята, защото всеки миг се въртиш насам и натам, и пристъпяш напред в живото въртящо колело.След като се наиграем, някои хващат върховете, други четат, трети се перат, но често по това време се изнасят сказки. Нещо като реферати по някой въпрос. Брат Боев ни говори по естествена история (Борис); Томалевски по физика; някой - по астрономия - за новите открити мъглявини и спирали, за дванадесетте спътника на Юпитер, що отвеки са съществували, а чак сега ги „открили”, за новите проекто телескопи, и пр. Една сестра изнесе доклад за „поезията в стария и новия завет в 2 части”. Какъв труд! Като пчела тя търпеливо е вадила медец от тия прастари цветя на мисълта!
към текста >>

25. Учителя е на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 20 ноември

Ето полянката, на която играехме сутрин паневритмия и по която личеше отъпканото колело.
Защо? Защото тук са стъпили свещените нозе на Учителя. Всичко тук наумява за дейността му. Ето полянката, на която беше построена палатката на Учителя. Ето полянката, на която кладяхме вечерния огън. Ето полянката, на която играехме сутрин паневритмия и по която личеше отъпканото колело. С радост потърсихме чешмичката, дето с голяма любов и усърдие Учителя работи няколко дни. Потърсихме морените, този тих мистичен кът, заобиколен от мощни сили. Ето „Пиперката“ една могила, край която минавахме при нашите ранни излети до Резньовете. Как стават мили и ценни за нас всички места, дето е бил Учителя. Тук ще изложа няколко разговора с Учителя.
към текста >>

26. Учителя на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 21 ноември

Ето полянката, на която играехме сутрин паневритмия и по която личеше отъпканото колело.
Защо? Защото тук са стъпили свещените нозе на Учителя. Всичко тук наумява за дейността му. Ето полянката, на която беше построена палатката на Учителя. Ето полянката, на която кладяхме вечерния огън. Ето полянката, на която играехме сутрин паневритмия и по която личеше отъпканото колело. С радост потърсихме чешмичката, дето с голяма любов и усърдие Учителя работи няколко дни. Потърсихме морените, този тих мистичен кът, заобиколен от мощни сили. Ето „Пиперката“ една могила, край която минавахме при нашите ранни излети до Резньовете. Как стават мили и ценни за нас всички места, дето е бил Учителя. Тук ще изложа няколко разговора с Учителя.
към текста >>

27. Учителя е на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 22 ноември

Ето полянката, на която играехме сутрин паневритмия и по която личеше отъпканото колело.
Защо? Защото тук са стъпили свещените нозе на Учителя. Всичко тук наумява за дейността му. Ето полянката, на която беше построена палатката на Учителя. Ето полянката, на която кладяхме вечерния огън. Ето полянката, на която играехме сутрин паневритмия и по която личеше отъпканото колело. С радост потърсихме чешмичката, дето с голяма любов и усърдие Учителя работи няколко дни. Потърсихме морените, този тих мистичен кът, заобиколен от мощни сили. Ето „Пиперката“ една могила, край която минавахме при нашите ранни излети до Резньовете. Как стават мили и ценни за нас всички места, дето е бил Учителя. Тук ще изложа няколко разговора с Учителя.
към текста >>

28. Учителя е на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 23 ноември

Ето полянката, на която играехме сутрин паневритмия и по която личеше отъпканото колело.
Защо? Защото тук са стъпили свещените нозе на Учителя. Всичко тук наумява за дейността му. Ето полянката, на която беше построена палатката на Учителя. Ето полянката, на която кладяхме вечерния огън. Ето полянката, на която играехме сутрин паневритмия и по която личеше отъпканото колело. С радост потърсихме чешмичката, дето с голяма любов и усърдие Учителя работи няколко дни. Потърсихме морените, този тих мистичен кът, заобиколен от мощни сили. Ето „Пиперката“ една могила, край която минавахме при нашите ранни излети до Резньовете. Как стават мили и ценни за нас всички места, дето е бил Учителя. Тук ще изложа няколко разговора с Учителя.
към текста >>

29. Роден Франц Шламбора, чешки художник, нарисувал цветния Пентаграм

Въведени са и нови символи – подписът на Учителя отдясно и крилатото колело най-долу, под което има светеща сфера.
За това се говори в редица техни спомени. Фиг.2 – ГОЛЕМИЯТ ЦВЕТЕН ПЕНТАГРАМ НА ФРАНЦ ШЛАМБОРА – 1922 г Цветният Пентаграм се отличава от черно-белия по някои особености. Формулата „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа” е изписана върху кръг, очертан с цветовете на дъгата. Картините са по-големи и са изведени извън лъчите, срещу върховете им. Въведени са и нови символи – подписът на Учителя отдясно и крилатото колело най-долу, под което има светеща сфера. Има промени и във вече съществуващите символи – окото на Мъдростта е вписано в равностранен триъгълник, а не в кръг; буквата Ж е пренесена с едно поле по-нагоре вляво. Над върха, където се срещат лъчите Истина и Правда, се вижда почти в цял ръст лъчезарната фигура на Учителя, с разтворени ръце, които благославят. В допълнение, извън кръга на Пентаграма има изрисувани още образи – над кръга се виждат три ангела, а под кръга – пет детски главички, символ на човешките души. Картината става емблема на Духовната школа на Бялото Братство, в която учител е Учителя. Школата е открита в София на 24 февруари 1922 година с беседи пред Специалния (Младежки) окултен клас (за младите необвързани последователи) и пред Общия окултен клас (за по-възрастните семейни последователи).
към текста >>

Картината е подобна на големия Пентаграм – с подписа на Учителя, с крилатото колело и светещата сфера, с цветната дъга и с формулата „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа” върху нея.
Фиг.3 – ЦВЕТЕН ПЕНТАГРАМ (копие на Цв.Щилиянова от 1963 г.) Фиг.4 – МАЛЪК ЦВЕТЕН ПЕНТАГРАМ (година неизвестна) В спомените на старите членове на Братството се говори за още един цветен, по-малък Пентаграм (Фиг.4). Споменава го през педесетте години и Боян Боев. Нарисуван е върху по-тъмен, синьо-зелен фон. Картината е подобна на големия Пентаграм – с подписа на Учителя, с крилатото колело и светещата сфера, с цветната дъга и с формулата „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа” върху нея. Отличава се с образа на Христос най-горе, а рисунката на светилника е обърната на ляво. Отсъстват фигурите на ангелите отгоре и на децата отдолу. Предполагаме, че този цветен Пентаграм се е появил след войните (Балканските и Първата световна война), не по-рано от 1918-1919 г. Не е известно и дали някъде е запазен оригиналът му. Среща се само негово печатно копие като плакат с размери 49х44 см., съхраняван в домовете на най-старите последователи на Учителя, обикновено поставен в специална рамка под стъкло.
към текста >>

30. Роден Методи Константинов, философ, писател и последовател на Учителя

В лицето на този Пратеник на Небето, който дойде с мисията да завърти колелото на историята, да тури начало на нова епоха, аз спонтанно с целия си вътрешен живот го чувствах и виждах като мистична чистота, като безкрайна Светлина, като безкористие, което дава като един Извор, и нищо не иска.”
Аз ще си замина. На вас духовете ще ви заключа на земята, но за да не се огранича ще ви оставя ключовете и когато си завършите вашата работа тук на земята, да си отборите и дойдете при мен.” Тези тежки думи паднаха като мълния върху моето съзнание, душата ми за първи път изпита ужаса на бездната. Толкова силна беше болката ми, че заплаках. Томове бях изчел за невидимите светове, за скритите сили на природата, за великите закони на Битието, но всичко бледнееше пред моя личен опит с това Космическо същество, което разбирах със цялото си същество, със сърцето, ума, душата и духа си. В лицето на този Пратеник на Небето, който дойде с мисията да завърти колелото на историята, да тури начало на нова епоха, аз спонтанно с целия си вътрешен живот го чувствах и виждах като мистична чистота, като безкрайна Светлина, като безкористие, което дава като един Извор, и нищо не иска.” След заминаването на Учителя от физическия свят Методи Константинов преживява кризата, която става съдба на много наши интелектуалци не пожелали да изменят на своите идеи. Отказвайки се да служи безропотно на новата власт той остава без работа и постъпва в бригадата на известният италиански майстор на мозайки Бертоли. Физическият труд не пречи на философски настроеният ум да твори. Но Методи Константинов знае, че няма издателство в България, което да издаде негов труд с идеалистическа насоченост. Той не се предава.
към текста >>

Мощната мистична вълна ще завърти колелото на историята към пътя на съвършенството във всички области на живота.”
Но ги издава във Франция: през 1963 г. излиза от печат “Новата култура" в епохата на водолея, а през 1972 г - “Световна астросоциология. Новото човечество в светлината на космическата астросоциология.” И двете донасят европейска известност не толкова на своя автор, колкото на Учителя. В последната книга четем: “Новите мистични вълни, които намират израз в словото на Учителя, сега проникват в аурата на земята, за да я пречистят и подготвят за постепенно настъпващото възшествие подобно на идващата пролет, когато цялата природа започва да се пробужда. Мощната мистична вълна ще завърти колелото на историята към пътя на съвършенството във всички области на живота.” Като предан ученик, Методи Константинов вписва в своите книги онези велики идеи, които Учителят му е поверил в разговор. Той е честен. Цитира думите на своя Учител на всяка страница, анализира ги, доказва правотата на мненията му, но не се изтъква! Скромността е качество на ученика. То е основа на много други добродетели.
към текста >>

31. Роден Георги Томалевски, писател и последовател на Учителя

Колелото на зодиака, символични поеми в проза, 1978 г.,
Един съвременен Одисей, повест фантастика – 1980 г., Скъпоценни зрънца от Неговото Слово, есета – 1977 г., Учителя Беинса Дуно, (налична) Опит за кратко тълкуване и разяснение Евангелието, (налична) Слънце след буря, (налична) Колелото на зодиака, символични поеми в проза, 1978 г., Светлини в бездната, есета – 1968 г., Мозайка на Мъдростта, есета – 1975 г., Развигор и листопад, есеистични фрагменти – 1984 г., Човешкото и над човешкото, есета – 1975 г. Прикачени миниатюри
към текста >>

32. Заминава си Франц Шламбора, чешки художник, нарисувал цветния Пентаграм

Въведени са и нови символи – подписът на Учителя отдясно и крилатото колело най-долу, под което има светеща сфера.
За това се говори в редица техни спомени. Фиг.2 – ГОЛЕМИЯТ ЦВЕТЕН ПЕНТАГРАМ НА ФРАНЦ ШЛАМБОРА – 1922 г Цветният Пентаграм се отличава от черно-белия по някои особености. Формулата „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа” е изписана върху кръг, очертан с цветовете на дъгата. Картините са по-големи и са изведени извън лъчите, срещу върховете им. Въведени са и нови символи – подписът на Учителя отдясно и крилатото колело най-долу, под което има светеща сфера. Има промени и във вече съществуващите символи – окото на Мъдростта е вписано в равностранен триъгълник, а не в кръг; буквата Ж е пренесена с едно поле по-нагоре вляво. Над върха, където се срещат лъчите Истина и Правда, се вижда почти в цял ръст лъчезарната фигура на Учителя, с разтворени ръце, които благославят. В допълнение, извън кръга на Пентаграма има изрисувани още образи – над кръга се виждат три ангела, а под кръга – пет детски главички, символ на човешките души. Картината става емблема на Духовната школа на Бялото Братство, в която учител е Учителя. Школата е открита в София на 24 февруари 1922 година с беседи пред Специалния (Младежки) окултен клас (за младите необвързани последователи) и пред Общия окултен клас (за по-възрастните семейни последователи).
към текста >>

Картината е подобна на големия Пентаграм – с подписа на Учителя, с крилатото колело и светещата сфера, с цветната дъга и с формулата „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа” върху нея.
Фиг.3 – ЦВЕТЕН ПЕНТАГРАМ (копие на Цв.Щилиянова от 1963 г.) Фиг.4 – МАЛЪК ЦВЕТЕН ПЕНТАГРАМ (година неизвестна) В спомените на старите членове на Братството се говори за още един цветен, по-малък Пентаграм (Фиг.4). Споменава го през педесетте години и Боян Боев. Нарисуван е върху по-тъмен, синьо-зелен фон. Картината е подобна на големия Пентаграм – с подписа на Учителя, с крилатото колело и светещата сфера, с цветната дъга и с формулата „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа” върху нея. Отличава се с образа на Христос най-горе, а рисунката на светилника е обърната на ляво. Отсъстват фигурите на ангелите отгоре и на децата отдолу. Предполагаме, че този цветен Пентаграм се е появил след войните (Балканските и Първата световна война), не по-рано от 1918-1919 г. Не е известно и дали някъде е запазен оригиналът му. Среща се само негово печатно копие като плакат с размери 49х44 см., съхраняван в домовете на най-старите последователи на Учителя, обикновено поставен в специална рамка под стъкло.
към текста >>

НАГОРЕ

0.19584202766418