Търсене в текстове за 'Колело'

Галилей Величков (1911-1985)

Аз често прихождах там, пътувах с колело и с раница на гърба носех някои продукти.
"Последните дни на Учителя и последният акорд" След голямата бомбардировка на 10 януари 1944 година, Учителят с голяма група приятели бе заминал за с. Мърчаево. Той бе отседнал в дома Темелков. Пролетта, лятото и есента Той прекара с приятелите в Мърчаево. Аз често прихождах там, пътувах с колело и с раница на гърба носех някои продукти. Присъствувах на някои от екскурзиите на Учителя в околностите на Мърчаево и из планината. Имах и много разговори с Него. Оттогава са ми останали няколко незабравими снимки от екскурзиите с Учителя. Беше слънчев ден, есенен слънчев ден в Мърчаево. Учителят беше седнал на слънце.
към текста >>

2. 2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа

Галилей Величков (1911-1985)

Тогава живеех на Овча купел и с едно колело идвах оттам на "Изгрева".
" И така плавно отмести ръката си встрани, че аз усетих, че някаква сила леко ме отдръпна от пътя, по който се бях отправил да вървя. Целунах Му ръка и си отидох. Така измина една година. Но положението стана нетърпимо. Те не само ме изолираха, но и ми се подиграваха, че съм светски човек от града и се чудели за какво ставам толкова рано, че да идвам на "Изгрева" за беседа. Тогава живеех на Овча купел и с едно колело идвах оттам на "Изгрева". Обикновено ставах рано, в три часа тръгвах, за да бъда в четири и половина на "Изгрева", където в Младежкия клас свирех на цигулка преди всяка беседа. След като свършваше беседата на Учителя, тръгвах за работа, като се спусках с колелото. Така си бях разрешил въпроса за собствения транспорт. На втората година отивам отново при Учителя и Му разказвам всичко - че аз загивам като светски човек в града и съм се отдалечил от духовната младежка група на "Изгрева", която работеше при Бертоли по строежите и правеше мозайки. Учителят ме изслуша внимателно, повтори жеста си от преди една година и каза: "Рекох, там ще стоиш, където си!
към текста >>

След като свършваше беседата на Учителя, тръгвах за работа, като се спусках с колелото.
Така измина една година. Но положението стана нетърпимо. Те не само ме изолираха, но и ми се подиграваха, че съм светски човек от града и се чудели за какво ставам толкова рано, че да идвам на "Изгрева" за беседа. Тогава живеех на Овча купел и с едно колело идвах оттам на "Изгрева". Обикновено ставах рано, в три часа тръгвах, за да бъда в четири и половина на "Изгрева", където в Младежкия клас свирех на цигулка преди всяка беседа. След като свършваше беседата на Учителя, тръгвах за работа, като се спусках с колелото. Така си бях разрешил въпроса за собствения транспорт. На втората година отивам отново при Учителя и Му разказвам всичко - че аз загивам като светски човек в града и съм се отдалечил от духовната младежка група на "Изгрева", която работеше при Бертоли по строежите и правеше мозайки. Учителят ме изслуша внимателно, повтори жеста си от преди една година и каза: "Рекох, там ще стоиш, където си! " И пак онази сила ме поде и ме залепи за вратата Му. Аз сконфузено се измъкнах, не можах дори да Му целуна ръка.
към текста >>

3. 2_41 Учителят готви общ обяд за изгревяни

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Един брат се качва на колело и запрашва за града да занесе новината на нашите приятели, които живеят там, за да могат да присъствуват на общия обяд, който ще се сготви лично от Учителя.
Значи Учителят закъснява с приготвянето на обяда! Онези сестри в кухнята четат една беседа от Учителя и точно попадат на онзи израз, където Учителят разглежда въпроса как навремето Христос е нахранил със седем риби няколко хиляди човека. Сестрите се пооглеждат и казват, че тази беседа тука така случайно не се чете и че това сега може да се повтори, защото Учителят е вече закъснял да готви обяд в кухнята. Моментално сестрите се пръсват по бараките на "Изгрева" и съобщават на всички за новото развитие на нещата - че се очаква чудо, с което Учителят ще нахрани всички на "Изгрева". Едни отварят Евангелието и почват да търсят онези места, където е написано, че Христос е нахранил с няколко риби няколко хиляди човека. Един брат се качва на колело и запрашва за града да занесе новината на нашите приятели, които живеят там, за да могат да присъствуват на общия обяд, който ще се сготви лично от Учителя. Всички очакват чудото и всички са заели местата си, а пред тях са сложени празните паници и лъжици. Ето, идва уреченият час и Учителят се задава. В ръцете си носи една голяма кошница, покрита с бяла покривка. Казахме обща молитва. После Учителят махна покривката от кошницата и оттам се показаха едни големи, червени и бели ябълки.
към текста >>

4. 3_54 Анархизмът и Новото Учение

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Историята е колело, което се върти и никой не може да го спре." През това време на всички им се струва, че той говори, че е дошло време да се свали Учителят и на освободената катедра да се възкачи той самият.
Пристига Методи разчорлен, разгърден, разкопчан в салона и веднага се запътва към сцената и към катедрата, за да съобщи новината на останалите, че днес Учителят няма да идва в салона. След него тичешком и запъхтян в салона се втурва Тодор Стоименов. Методи се качва на първото, на второто стъпало и иска да съобщи новината. Но вместо тази новина, със силен глас започва да говори друго: "Времената и епохите се сменяват една след друга. Едни слизат, други се възкачват. Историята е колело, което се върти и никой не може да го спре." През това време на всички им се струва, че той говори, че е дошло време да се свали Учителят и на освободената катедра да се възкачи той самият. Тогава към него се спускат Симеон Симеонов, Тодор Стоименов и Никола Антов, за да го спрат, защото той се е отправил към катедрата на Учителя. Настава борба. Симеон му скъсва ризата, друг му дърпа палтото и го съблича, трети го хваща за ръкава на сакото и го съблича, четвърти се хвърля да го спасява. Десетки ръце са го хванали и го смъкват, и не му дават да се доближи до катедрата. Целият салон е възбуден и всички тръгват пеша към ул."Опълченска" 66, за да съобщят на Учителя за станалото.
към текста >>

5. 5_49 Как бе открит Бивакът на Витоша

Видяхме само как Той изхвърча, как се движеха краката Му като спици на колело - така бърже, че всичко ни се премрежи пред очите.
Даде се знак. Ние полетяхме с буйната си кръв и млада плът. Но Учителят изхвърча като тапа и пристигна пръв на финала, застана и се огледа, а ние едва бяхме преминали половината разстояние с буйната си кръв и млада плът. Как стана това, не можахме да разберем тогава, а и сега. Ние бяхме по на двадесет и пет години, а Учителят беше шестдесетгодишен. Видяхме само как Той изхвърча, как се движеха краката Му като спици на колело - така бърже, че всичко ни се премрежи пред очите. Накрая Го видяхме там, отсреща, с усмивка да ни посреща. Каза ни: "И аз обичам да се надбягвам..." След малко добави: "Да се надбягвам с времето и с живота на земята." Когато вървяхме с Учителя, Той така се движеше, като че ли вървеше не по земята, а на десет сантиметра над нея. Стъпваше отмерено, имаше красота и хармония в движенията Му. Движеше се по земята, като че ли стъпваше на нещо меко. Стъпката Му беше еластична и Той се движеше много бързо - така, че ние подтичквахме край Него.
към текста >>

6. 99. ДУХЪТ НА ПТИЦИТЕ И ДУХЪТ НА ЖИВОТНИТЕ

Борис Николов

ТОМ 2

Затуй направи нужното." Брат Иван скача веднага, извиква синовете си, разказва им всичко, но те не вярват, но все пак изкачват се на брястовете и вързват едно колело от стара кола там здраво.
99. ДУХЪТ НА ПТИЦИТЕ И ДУХЪТ НА ЖИВОТНИТЕ Имаше наш брат от старозагорските села, който се казваше Иван Гашнев. Той имаше странната способност да слуша гласове. Една пролет седи под брястовете в двора си на пейчицата и слуша глас: „Аз съм духът на щъркелите! След няколко дни ще дойдем и тази година искаме да направим гнездото си на твоите брястове, а не на комшията ти. Затуй направи нужното." Брат Иван скача веднага, извиква синовете си, разказва им всичко, но те не вярват, но все пак изкачват се на брястовете и вързват едно колело от стара кола там здраво. Окастрят клонете, които пречат, а след няколко дни щъркелите пристигат и се заселват на неговия бряст. Синовете му гледат и се чудят. Друг път през пролетта си полегнал така под едно дърво и слуша глас: „От това дърво ще излезе един гущер, който иска да си почине на ръката ти. Ще го приемеш ли? " Брат Иван казва: „Слушам." И наистина след малко едно малко гущерче излиза от дървото, покачва се на ръката му и се грее на слънцето.
към текста >>

7. ІІІ.46. ПОЛИТИЧЕСКА КРИЗА

Летопис Вергилий Кръстев

Аз обикновено купувах някой вестник от града и го занасях веднага с колелото на Учителя.
Ние не бяхме безучастни - следяхме ги с внимание и се ослушвахме какво казваше Учителят за тях. Понякога Го питахме направо и получавахме най-невероятни обяснения и отговори. Така се обучавахме, за да имаме едно по-широко мирозрение за събитията. Знаехме, че събитията се определяха от друго място, че те първом ставаха в Невидимия свят и после се проектираха долу на земята, чрез нас, хората. Това го знаехме от опита на старите възрастни приятели, знаехме от изказванията на Учителя, знаехме го и от собствен опит. Аз обикновено купувах някой вестник от града и го занасях веднага с колелото на Учителя. Чуках на вратата, целувах ръка и казвах: „Учителю, ето Ви днешния вестник." Той го взимаше и го полагаше на масата. За мен това бе повод да отида при Него и да разговарям с Него. Той не беше поръчвал никому да Му носи вестници. Но ние, по наше усмотрение, Му ги носехме. Понякога Той ги разлистваше, поглеждаше заглавията и пак ги сгъваше.
към текста >>

8. ІІІ.63. САВКА И ТЕЛЕСКОПА НА УЧИТЕЛЯ

Летопис Вергилий Кръстев

Купих си едно колело, тръгвах в три часа и с него стигах на Изгрева, като имаше и бутане на колелото, особено когато трябваше да изкачвам баира при Семинарията.
63. САВКА И ТЕЛЕСКОПА НА УЧИТЕЛЯ Аз живеех в Красно село и трябваше да ставам много рано, за да стигна на Изгрева половин час преди пет часа, когато Учителят държеше своите беседи в сряда, петък и неделя. Да се тръгне пеша, това означава да се тръгне в един часа през нощта. Купих си едно колело, тръгвах в три часа и с него стигах на Изгрева, като имаше и бутане на колелото, особено когато трябваше да изкачвам баира при Семинарията. Не знам как се случи, но стенографката Савка се запали от желанието да се учи да кара колело. В онези години колелото беше една голяма придобивка и не всеки си позволяваше лукса да си го купи. Отначало аз държах колелото отзад и така тичах с него по алеите, докато тя се научи. Но тя реши, че може повече и при изкачване на една височинка падна с колелото и една спица от колелото се заби в бедрото й, разкъса няколко мускула и потече кръв. Настана олелия, набързо я превързаха, спряха кръвта и съобщиха на Учителя.
към текста >>

Не знам как се случи, но стенографката Савка се запали от желанието да се учи да кара колело.
63. САВКА И ТЕЛЕСКОПА НА УЧИТЕЛЯ Аз живеех в Красно село и трябваше да ставам много рано, за да стигна на Изгрева половин час преди пет часа, когато Учителят държеше своите беседи в сряда, петък и неделя. Да се тръгне пеша, това означава да се тръгне в един часа през нощта. Купих си едно колело, тръгвах в три часа и с него стигах на Изгрева, като имаше и бутане на колелото, особено когато трябваше да изкачвам баира при Семинарията. Не знам как се случи, но стенографката Савка се запали от желанието да се учи да кара колело. В онези години колелото беше една голяма придобивка и не всеки си позволяваше лукса да си го купи. Отначало аз държах колелото отзад и така тичах с него по алеите, докато тя се научи. Но тя реши, че може повече и при изкачване на една височинка падна с колелото и една спица от колелото се заби в бедрото й, разкъса няколко мускула и потече кръв. Настана олелия, набързо я превързаха, спряха кръвта и съобщиха на Учителя. Той веднага дотърча на бегом, погледна раната, обърна се към мене, който също бях около нея и ми каза със строг тон: „Отиди в града и намери най-добрият хирург и го доведи, за да зашие раната и мускулите".
към текста >>

В онези години колелото беше една голяма придобивка и не всеки си позволяваше лукса да си го купи.
63. САВКА И ТЕЛЕСКОПА НА УЧИТЕЛЯ Аз живеех в Красно село и трябваше да ставам много рано, за да стигна на Изгрева половин час преди пет часа, когато Учителят държеше своите беседи в сряда, петък и неделя. Да се тръгне пеша, това означава да се тръгне в един часа през нощта. Купих си едно колело, тръгвах в три часа и с него стигах на Изгрева, като имаше и бутане на колелото, особено когато трябваше да изкачвам баира при Семинарията. Не знам как се случи, но стенографката Савка се запали от желанието да се учи да кара колело. В онези години колелото беше една голяма придобивка и не всеки си позволяваше лукса да си го купи. Отначало аз държах колелото отзад и така тичах с него по алеите, докато тя се научи. Но тя реши, че може повече и при изкачване на една височинка падна с колелото и една спица от колелото се заби в бедрото й, разкъса няколко мускула и потече кръв. Настана олелия, набързо я превързаха, спряха кръвта и съобщиха на Учителя. Той веднага дотърча на бегом, погледна раната, обърна се към мене, който също бях около нея и ми каза със строг тон: „Отиди в града и намери най-добрият хирург и го доведи, за да зашие раната и мускулите". На бегом слезнах в града, намерих хирург, платих за такси, доведох го, той прегледа раната и я заши по всички правила на своето изкуство.
към текста >>

Отначало аз държах колелото отзад и така тичах с него по алеите, докато тя се научи.
63. САВКА И ТЕЛЕСКОПА НА УЧИТЕЛЯ Аз живеех в Красно село и трябваше да ставам много рано, за да стигна на Изгрева половин час преди пет часа, когато Учителят държеше своите беседи в сряда, петък и неделя. Да се тръгне пеша, това означава да се тръгне в един часа през нощта. Купих си едно колело, тръгвах в три часа и с него стигах на Изгрева, като имаше и бутане на колелото, особено когато трябваше да изкачвам баира при Семинарията. Не знам как се случи, но стенографката Савка се запали от желанието да се учи да кара колело. В онези години колелото беше една голяма придобивка и не всеки си позволяваше лукса да си го купи. Отначало аз държах колелото отзад и така тичах с него по алеите, докато тя се научи. Но тя реши, че може повече и при изкачване на една височинка падна с колелото и една спица от колелото се заби в бедрото й, разкъса няколко мускула и потече кръв. Настана олелия, набързо я превързаха, спряха кръвта и съобщиха на Учителя. Той веднага дотърча на бегом, погледна раната, обърна се към мене, който също бях около нея и ми каза със строг тон: „Отиди в града и намери най-добрият хирург и го доведи, за да зашие раната и мускулите". На бегом слезнах в града, намерих хирург, платих за такси, доведох го, той прегледа раната и я заши по всички правила на своето изкуство. Превърза я, изписа лекарства и след като му бе платено, бе върнат с таксито в града.
към текста >>

Но тя реши, че може повече и при изкачване на една височинка падна с колелото и една спица от колелото се заби в бедрото й, разкъса няколко мускула и потече кръв.
Да се тръгне пеша, това означава да се тръгне в един часа през нощта. Купих си едно колело, тръгвах в три часа и с него стигах на Изгрева, като имаше и бутане на колелото, особено когато трябваше да изкачвам баира при Семинарията. Не знам как се случи, но стенографката Савка се запали от желанието да се учи да кара колело. В онези години колелото беше една голяма придобивка и не всеки си позволяваше лукса да си го купи. Отначало аз държах колелото отзад и така тичах с него по алеите, докато тя се научи. Но тя реши, че може повече и при изкачване на една височинка падна с колелото и една спица от колелото се заби в бедрото й, разкъса няколко мускула и потече кръв. Настана олелия, набързо я превързаха, спряха кръвта и съобщиха на Учителя. Той веднага дотърча на бегом, погледна раната, обърна се към мене, който също бях около нея и ми каза със строг тон: „Отиди в града и намери най-добрият хирург и го доведи, за да зашие раната и мускулите". На бегом слезнах в града, намерих хирург, платих за такси, доведох го, той прегледа раната и я заши по всички правила на своето изкуство. Превърза я, изписа лекарства и след като му бе платено, бе върнат с таксито в града. Цялата тази история с колелото и Савка ми излезе доста солена - прескъпо платих за таксито, за хирурга и поправка на счупеното колело.
към текста >>

Цялата тази история с колелото и Савка ми излезе доста солена - прескъпо платих за таксито, за хирурга и поправка на счупеното колело.
Но тя реши, че може повече и при изкачване на една височинка падна с колелото и една спица от колелото се заби в бедрото й, разкъса няколко мускула и потече кръв. Настана олелия, набързо я превързаха, спряха кръвта и съобщиха на Учителя. Той веднага дотърча на бегом, погледна раната, обърна се към мене, който също бях около нея и ми каза със строг тон: „Отиди в града и намери най-добрият хирург и го доведи, за да зашие раната и мускулите". На бегом слезнах в града, намерих хирург, платих за такси, доведох го, той прегледа раната и я заши по всички правила на своето изкуство. Превърза я, изписа лекарства и след като му бе платено, бе върнат с таксито в града. Цялата тази история с колелото и Савка ми излезе доста солена - прескъпо платих за таксито, за хирурга и поправка на счупеното колело. Отиде една месечна заплата. И после, колко грижи бяха положени около Савка - край нямаше. Чувствах се виновен. Понеже се създаде една суетня около Савка, а една сестра изнегодува пред Учителя: „Учителю, че каква е тази Савка, че толкова внимание й обръщате, когато сама си е виновна за нараняването. Раната бе шита, зашита и готово - какво повече има да се занимаваме с нея толкова хора.
към текста >>

Отивам при Учителя да се извиня, че с моето колело съм Му създал толкова неприятности.
Понеже се създаде една суетня около Савка, а една сестра изнегодува пред Учителя: „Учителю, че каква е тази Савка, че толкова внимание й обръщате, когато сама си е виновна за нараняването. Раната бе шита, зашита и готово - какво повече има да се занимаваме с нея толкова хора. Една сестра е напълно достатъчна за нея, за да я обслужва." Учителят се усмихва и казва: „Ако на един астроном му се счупи телескопа, с който наблюдава звездното Небе, няма ли той да се разстрои и безпокои за разваления телескоп? " Всички млъкват. Оглеждат се, дали и те не са някакви далекогледи и бинокли, чрез които Учителят наблюдава живота на света на земята. Отивам при Учителя да се извиня, че с моето колело съм Му създал толкова неприятности. Учителят ме поглежда и казва: „Те духовете отдавна ти бяха хвърлили мерака на колелото, за да го повредят, защото ти сутрин идваше на беседи, а те не желаеха това. Добре, че се отърва само със счупване на колелото, защото друг плати за теб. Ако се беше случило с теб, щеше да бъдеш в болницата и щеше да се лишиш от беседите за дълго време. А сега и Савка слуша беседи, и ти прихождаш тук, а това е една опитност за всички. Вашите недостатъци са врати, през които минават изкушенията, за да ви отклоняват от Школата." Аз целувам ръка, благодаря Му, отивам при Савка и разказвам всичко казано от Учителя.
към текста >>

Учителят ме поглежда и казва: „Те духовете отдавна ти бяха хвърлили мерака на колелото, за да го повредят, защото ти сутрин идваше на беседи, а те не желаеха това.
Раната бе шита, зашита и готово - какво повече има да се занимаваме с нея толкова хора. Една сестра е напълно достатъчна за нея, за да я обслужва." Учителят се усмихва и казва: „Ако на един астроном му се счупи телескопа, с който наблюдава звездното Небе, няма ли той да се разстрои и безпокои за разваления телескоп? " Всички млъкват. Оглеждат се, дали и те не са някакви далекогледи и бинокли, чрез които Учителят наблюдава живота на света на земята. Отивам при Учителя да се извиня, че с моето колело съм Му създал толкова неприятности. Учителят ме поглежда и казва: „Те духовете отдавна ти бяха хвърлили мерака на колелото, за да го повредят, защото ти сутрин идваше на беседи, а те не желаеха това. Добре, че се отърва само със счупване на колелото, защото друг плати за теб. Ако се беше случило с теб, щеше да бъдеш в болницата и щеше да се лишиш от беседите за дълго време. А сега и Савка слуша беседи, и ти прихождаш тук, а това е една опитност за всички. Вашите недостатъци са врати, през които минават изкушенията, за да ви отклоняват от Школата." Аз целувам ръка, благодаря Му, отивам при Савка и разказвам всичко казано от Учителя. Тя леко си намръщва челото: „Не се притеснявай.
към текста >>

Добре, че се отърва само със счупване на колелото, защото друг плати за теб.
Една сестра е напълно достатъчна за нея, за да я обслужва." Учителят се усмихва и казва: „Ако на един астроном му се счупи телескопа, с който наблюдава звездното Небе, няма ли той да се разстрои и безпокои за разваления телескоп? " Всички млъкват. Оглеждат се, дали и те не са някакви далекогледи и бинокли, чрез които Учителят наблюдава живота на света на земята. Отивам при Учителя да се извиня, че с моето колело съм Му създал толкова неприятности. Учителят ме поглежда и казва: „Те духовете отдавна ти бяха хвърлили мерака на колелото, за да го повредят, защото ти сутрин идваше на беседи, а те не желаеха това. Добре, че се отърва само със счупване на колелото, защото друг плати за теб. Ако се беше случило с теб, щеше да бъдеш в болницата и щеше да се лишиш от беседите за дълго време. А сега и Савка слуша беседи, и ти прихождаш тук, а това е една опитност за всички. Вашите недостатъци са врати, през които минават изкушенията, за да ви отклоняват от Школата." Аз целувам ръка, благодаря Му, отивам при Савка и разказвам всичко казано от Учителя. Тя леко си намръщва челото: „Не се притеснявай. Аз съм си виновна.
към текста >>

Пък и всички сестри ме укоряваха за това колело.
А сега и Савка слуша беседи, и ти прихождаш тук, а това е една опитност за всички. Вашите недостатъци са врати, през които минават изкушенията, за да ви отклоняват от Школата." Аз целувам ръка, благодаря Му, отивам при Савка и разказвам всичко казано от Учителя. Тя леко си намръщва челото: „Не се притеснявай. Аз съм си виновна. Учителят ме предупреди, че това което съм пропуснала като дете, не мога да го наваксам като възрастна. Пък и всички сестри ме укоряваха за това колело. Добре се случи така, че да се умирят всички, включително и аз самата." Грижата около Савка продължи около два месеца. Тя с куцане се придвижваше до Салона, сядаше на стенографската маса и продължаваше да работи на своя пост - да стенографира. Аз получих един урок за отношението на Учителя към хирургията и това ми помогна много, когато и аз след време трябваше да се подложа на операция и то два пъти. Не се колебаех и реших. Спомних си думите на Учителя: „Доведи най-добрият хирург!
към текста >>

9. ІІІ.91. ТОПЛАТА ПИТКА

Летопис Вергилий Кръстев

Колелото ме понесе по мокрия и хлъзгав път към града.
След клас към 6.30 ч. Учителят ме повика в Горницата. „Вземете тези пари и купете прясна питка от някоя хлебарница. Нали сте с велосипеда? Като се върнете, ще отидем заедно на Витоша." Без да продумам, приех парите и бързо заслизах по стъпалата. Колелото ме понесе по мокрия и хлъзгав път към града. Въртя педалите и бързам. А беше мъгливо. На няколко метра пред себе си от мъглата изникна спрял камион, застанал напреки на шосето. Успях да дръпна спирачките, колелото ми се подхлъзна и в следващия миг се видях под камиона. Добре че останах невредим.
към текста >>

Успях да дръпна спирачките, колелото ми се подхлъзна и в следващия миг се видях под камиона.
Като се върнете, ще отидем заедно на Витоша." Без да продумам, приех парите и бързо заслизах по стъпалата. Колелото ме понесе по мокрия и хлъзгав път към града. Въртя педалите и бързам. А беше мъгливо. На няколко метра пред себе си от мъглата изникна спрял камион, застанал напреки на шосето. Успях да дръпна спирачките, колелото ми се подхлъзна и в следващия миг се видях под камиона. Добре че останах невредим. След няколко минути топлата пита бе в чантата ми и радостно поех обратния път. Учителят ме чакаше пред приемната, облечен със сивия костюм и с лоден. Той беше готов за Витоша. Пристигнахме на полянката.
към текста >>

10. 5.24. Стопанката на бивака

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Отидох до чешмата и гледам, отгоре на камъка, едно колело като огромно цвете.
24. Стопанката на бивака Бяхме на екскурзия с Учителя на Бивака. Беше 6 април, на празник Благовещение, по стар стил. За пръв път излизаме на Бивака тази година. Отидох до чешмата и гледам, отгоре на камъка, едно колело като огромно цвете. Връщам се при групата, която е насядала на поляната и казвам: „Елате, Учителю, да видите какво цвете има на чешмата." Учителят дойде, а след Него и другите. Оглеждат го и виждат, че е змия, навита на колело. Аз не я различих, защото за мен беше един кръг от краски, наподобяващи на цвете. Учителят пристъпи към нея и тя си вдигна главата. Тогава видях, че е змия и извиках от уплаха.
към текста >>

Оглеждат го и виждат, че е змия, навита на колело.
24. Стопанката на бивака Бяхме на екскурзия с Учителя на Бивака. Беше 6 април, на празник Благовещение, по стар стил. За пръв път излизаме на Бивака тази година. Отидох до чешмата и гледам, отгоре на камъка, едно колело като огромно цвете. Връщам се при групата, която е насядала на поляната и казвам: „Елате, Учителю, да видите какво цвете има на чешмата." Учителят дойде, а след Него и другите. Оглеждат го и виждат, че е змия, навита на колело. Аз не я различих, защото за мен беше един кръг от краски, наподобяващи на цвете. Учителят пристъпи към нея и тя си вдигна главата. Тогава видях, че е змия и извиках от уплаха. Идва брат Цеко с тояга, а другите братя взеха камъни и искаха да я убиват. Учителят ги спря: „Това е стопанката на мястото.
към текста >>

11. 6.15. Космичната вълна на любовта

Разбира се тези окултни сили могат да се развият в човека само по пътя на любовта, която изпитваме в мощната аура на това космично същество, което е призвано да завърти колелото на историята на човечеството.
За мен окултните науки, например хиромантия и хирогномия - представляваха нещо неясно, неточно, смътно, и за да се убедя в тяхната истинност, като студент по философия, трябваше да обикалям всички факултети, да разглеждам стотици и хиляди ръце - докато най-сетне се убедих в някои техни твърдения. За тази наука най-силно ми повлия Учителят. По цели часове ми предоставяше своите ръце да разглеждам линиите, на които той лично ми изразяваше тяхната история на създаване през различните култури и раси, и когато в Неговата ръка видях линията на шестата раса, която ще се появи впоследствие в ръцете на хората, изпитах наистина грандиозното величие на живата разумна природа, която непрестанно пише върху нашия организъм. Тогава ми стана ясно и чрез другите окултни науки - как човешкото тяло е израз и синтеза на историята на човечеството. Тогава разбрах, че всичко в природата е живо, разумно, подчинено на едни велики закони, които създават и творят хармонията в Битието. Разбира се тези окултни сили могат да се развият в човека само по пътя на любовта, която изпитваме в мощната аура на това космично същество, което е призвано да завърти колелото на историята на човечеството. Това същество като мощен магнит упражнява мощно влияние за развиване на тези скрити, окултни сили, които ще се пробудят във всички човеци през новата култура. Любовта е най-голямата магия в Битието. Тя е онзи творчески двигател, който не само твори формите, но дава идеите през различните култури, които се явяват като необходими стъпала в пътя на човешкото усъвършенстване. Тази мощна сила като принцип слиза на земята - чрез великите пратеници на Небето, за да внесе струите на новия живот.
към текста >>

12. 6.18. Едностранно действие

Преди да кажа, че Учителят няма да дойде, направих едно малко встъпление със следните думи: „Историята е едно колело, една сцена, където идеите слизат и се качват..." Още недоизказал мисълта си, пристига брат Стоименов и прошепна на брат Симеонов да ме отстрани от катедрата.
Когато пристигнах в салона, обстановката беше много тържествена. Събранието, вдъхновено от топлите и мистични мелодии на братските песни, чакаше с трепет да чуе тихите стъпки на Учителя. За тяхна изненада, както ходя така, изправен, с твърда стъпка, пристъпвам към катедрата на Учителя и се качих до второто стъпало на катедрата. На всички по лицата се изписа изненада и любопитство - да чуят какво ще кажа. Видът ми беше крайно странен, с износеното палто на Учителя, с дългите коси, обаче в погледа ми се четеше една решителност. Преди да кажа, че Учителят няма да дойде, направих едно малко встъпление със следните думи: „Историята е едно колело, една сцена, където идеите слизат и се качват..." Още недоизказал мисълта си, пристига брат Стоименов и прошепна на брат Симеонов да ме отстрани от катедрата. Виждайки това некрасиво движение от страна на брат Стоименов - аз се качих още едно стъпало по-високо - на третото стъпало. Това мое движение, свързано с недоизказаните ми думи, създаде впечатлението, че аз искам да седна на самия стол на катедрата на Учителя, въпреки че аз нямах това намерение. В този момент видях как върху лицата на присъстващите се изписа тъмния облак на ревността. Когато казах тези мисли, че идеите слизат и се качват, исках точно това да подчертая - мисълта, че религиозното съзнание, изпълнено с религиозен фанатизъм, ревност и култ към личността, трябва да отстъпи мястото си на светлото подсъзнание, което не признава никакви посредници между Божественото и човешката душа. Това беше именно един от най-важните стимули в новия мироглед, който Учителят идеше да донесе в духовната безпътица на човечеството.
към текста >>

13. 6.26. Погледът на мъдреца

Ще изнеса още един факт, за да мога да очертая колосалната мощ на едно Същество, което действително е Пратеник на Небето, да дойде всред човечеството и завърти колелото на неговата история.
Той почти нищо не ми каза, върна се в дома си и след две минути дойде и ми каза, че всичко е уредено. Аз му благодарих, отидох при Учителя и отново Го придружих до Изгрева. Когато пристигнахме там, нямаше нито следа от стражари. Изнасям този факт, само да подчертая колко е мощна мисълта на Учителя, особено когато приемният апарат на ученика е в изправност. Наистина в това време аз бях се абстрахирал от всичко; цялото ми внимание беше насочено изключително върху действията и проявите в братството и около Учителя. Ще изнеса още един факт, за да мога да очертая колосалната мощ на едно Същество, което действително е Пратеник на Небето, да дойде всред човечеството и завърти колелото на неговата история. Цялото Братство, почти всяка година, отивахме да летуваме на 7-те Рилски езера. Палатките ни се разполагаха при второто езеро, където можеха да се създадат по-добри битови условия. Ще спра вниманието си върху един важен епизод през време на това летуване. В първите дни на август се разрази една страшна снежна буря, небето беше спуснало своите тъмни облаци почти до земята. Снегът се сипеше обилно.
към текста >>

14. 6.32. Синът на Учителя

32. Синът на Учителя Третата идейна група, която започна да функционира около Учителя, създаде едно друго силово поле - изпъкна третият духовен образ на Учителя, образът на Великия реформатор, който ще раздвижи не само колелото на българската история, но и колелото на световната история.
32. Синът на Учителя Третата идейна група, която започна да функционира около Учителя, създаде едно друго силово поле - изпъкна третият духовен образ на Учителя, образът на Великия реформатор, който ще раздвижи не само колелото на българската история, но и колелото на световната история. В тази атмосфера в мен се развиха нови центрове, които разкриха непознати за мен светове. Въпреки че съм чел в окултната литература за тълкуванието на тези центрове, както този, при веждите, наречен „третото око", който събужда ясновиждането и центърът, който се намира при върха на човешката глава, наречен „хилядолистник", нямах някакви ясни представи за всичко това, което се говореше за тях в тази специална литература. Приятелят ми Кузман, още като ученици в нашия роден град Казанлък, четеше усилено тази окултна литература, която третираше именно тези въпроси. Но за развитието на тези центрове, по-долу ще спомена известни факти, които ще хвърлят светлина върху тези мощни, окултни сили, скрити дълбоко в човешкото естество. Именно в тази малка идейна среда Учителят разкри своя мощен гигантски образ на онова висше благородство, на онова велико откровение, на онази голяма красота, която единствено може да излъчи само великият принцип на Истината.
към текста >>

15. 6.57. ВЪЛШЕБНИЯТ КЛЮЧ

В това Космично Същество, в лицето на Този истински пратеник на Небето, Който идваше с мисията да завърти колелото на историята, да тури началото и основите на една нова епоха, аз спонтанно, с целия си вътрешен живот Го чувствах и виждах като една мистична Чистота, като една безкрайна Светлина, като едно висше Безкористие, което дава - като един Велик бликащ Извор, и Който нищо не иска!...
За мен сълзите бяха нещо много рядко в живота ми. Аз изпитвах същата болка, която изпитва едно дете при загубата на своята любяща майка, която винаги е бдяла с разперените си криле над своята немощна рожба. В моя живот нямах никакъв идол, нямах никакви религиозни кумири, не бях под влиянието на никакви научни авторитети, философи, или социални реформатори. За мен приказката, легендата бяха химери, исках да видя, да разбера, да усетя спонтанно, с цялото си същество дадена Истина, за да мога да я приема, да я асимилирам и да извадя онази нейна есенция, чрез която да изградя моя мироглед. Редица томове бях прочел за невидимите светове, за скритите сили на природата, за великите закони в Битието, но всичко това бледнееше пред моя личен опит с това Космично Същество, което чувствах и разбирах с цялото свое сърце, с целия си ум, с всичката сила на моята воля, с широтата на моята душа и безкрайността на моя дух. В това Космично Същество, в лицето на Този истински пратеник на Небето, Който идваше с мисията да завърти колелото на историята, да тури началото и основите на една нова епоха, аз спонтанно, с целия си вътрешен живот Го чувствах и виждах като една мистична Чистота, като една безкрайна Светлина, като едно висше Безкористие, което дава - като един Велик бликащ Извор, и Който нищо не иска!... След тази фраза, която ми каза, Той ми говори около 2 часа. Този разговор, който слушах с непресъхващи сълзи, не желая с никого да споделя на земята. Той ще остане само в моята светая светих, където цари великото Космично безмълвие, или великата тайна на човешката душа и човешкия дух. Той се отнасяше за живота и за Неговото заминаване. Така силно сломен мой дух - за първи път ми се случва в живота, въпреки че много пъти съм гледал смъртта в очите.
към текста >>

В това Космично Същество, в лицето на Този истински пратеник на Небето, Който идваше с мисията да завърти колелото на историята, да тури началото и основите на една нова епоха, аз спонтанно, с целия си вътрешен живот Го чувствах и виждах като една мистична Чистота, като една безкрайна Светлина, като едно висше Безкористие, което дава - като един Велик бликащ Извор, и Който нищо не иска!...
За мен сълзите бяха нещо много рядко в живота ми. Аз изпитвах същата болка, която изпитва едно дете при загубата на своята любяща майка, която винаги е бдяла с разперените си криле над своята немощна рожба. В моя живот нямах никакъв идол, нямах никакви религиозни кумири, не бях под влиянието на никакви научни авторитети, философи, или социални реформатори. За мен приказката, легендата бяха химери, исках да видя, да разбера, да усетя спонтанно, с цялото си същество дадена Истина, за да мога да я приема, да я асимилирам и да извадя онази нейна есенция, чрез която да изградя моя мироглед. Редица томове бях прочел за невидимите светове, за скритите сили на природата, за великите закони в Битието, но всичко това бледнееше пред моя личен опит с това Космично Същество, което чувствах и разбирах с цялото свое сърце, с целия си ум, с всичката сила на моята воля, с широтата на моята душа и безкрайността на моя дух. В това Космично Същество, в лицето на Този истински пратеник на Небето, Който идваше с мисията да завърти колелото на историята, да тури началото и основите на една нова епоха, аз спонтанно, с целия си вътрешен живот Го чувствах и виждах като една мистична Чистота, като една безкрайна Светлина, като едно висше Безкористие, което дава - като един Велик бликащ Извор, и Който нищо не иска!... След тази фраза, която ми каза, Той ми говори около 2 часа. Този разговор, който слушах с непресъхващи сълзи, не желая с никого да споделя на земята. Той ще остане само в моята светая светих, където цари великото Космично безмълвие, или великата тайна на човешката душа и човешкия дух. Той се отнасяше за живота и за Неговото заминаване. Така силно сломен мой дух - за първи път ми се случва в живота, въпреки че много пъти съм гледал смъртта в очите.
към текста >>

16. 30. НЕВОЛНИ ВЪПРОСЧЕТА (12, 8.ІV.1924 г.)

Тя не трябва да бъде пето колело, а водач в съвременния живот - в първите редове, където са злото, мизерията, несгодите, болестите, които косят крехките деца, майки и бащи.
Сложете му духовна трапеза, но не с огризки, които и кучетата не ядат - и той ще дойде и в православната църква. А сега всичко интелигентно или бяга, или се подиграва като със суеверие, или е съвсем индиферентно към нашата православна църква. Защото тя започна да мисли само за себе си, за Александър Невски, за семинариите си, за горите си повече, отколкото за народа, който се колеше помежду си. А не може така. Не е работата на една жена да дава акъл на учени попове и много учени владици, министри и държавници, но все пак аз мисля, че едно е необходимо да им кажа като християнка: Господа министри, отделете църквата ни от държавата. Тя не трябва да бъде пето колело, а водач в съвременния живот - в първите редове, където са злото, мизерията, несгодите, болестите, които косят крехките деца, майки и бащи. Там е мястото на носителите на Христовата любов в света. Ако те не разбират това и не искат да напуснат топлите си места, вий, като държавници, в името на националното добруване, им посочете истинския път на Христови служители. Срамотно е, когато едно паство го мъчат чужденци - пастирът му да се развява из София и тъне в разкош и охолство! Грехота е, когато братя се бият и избиват, носителите на Христовата любов да се спотайват, да се правят, че нищо не виждат. Народ, несвързан истински, духовно със своята религия и духовни водачи, е осъден на загиване.
към текста >>

17. СЪДЪРЖАНИЕ

Колелото със спиците, което тръгна по света 99.
Малките величини 94. Словото Му беше Дух, Светлина за човеците и Истина за света 95. Подпушеният извор и мътилката 96. Благословение и обсебване 97. Гласът на Бога 98. Колелото със спиците, което тръгна по света 99. На сила в Царството Божие 4 100. Величието на Духа Божий 101. Свещена простотия 102. Унижение и достойнство 103. Товарът, който носеше Учителя 104.
към текста >>

18. 25. БРАКЪТ И ЧОВЕШКАТА ЛЮБОВ

Животът е колело, което се върти.
После схваща движението, то става във времето и най-после схваща Словото, то е вън от времето и пространството. Така и при вас някои могат да свирят, но инструмента им е разстроен, а това е човешкото тяло. Други пък инструмента им е настроен, но не могат да свирят. Сега е времето да опитате Бога. Нали си чела за свещеният огън, който постоянно поддържали древните? Животът е колело, което се върти. Ти сега си долу, други са горе, после като се завърти колелото, тези, които са горе ще отидат долу. Но тези, които са долу имат това преимущество, че като спре колелото могат да слезат на земята, а онези горе ще увиснат на въздуха. Ти си сега на земята. Не ти остава нищо друго освен да вземеш кръста си и да го носиш. Господ определил математически точно за всекиго онова, което му е потребно, Той може да плаче, да прави каквото си иска, но онова, което Господ му е определил ще му се даде.
към текста >>

Ти сега си долу, други са горе, после като се завърти колелото, тези, които са горе ще отидат долу.
Така и при вас някои могат да свирят, но инструмента им е разстроен, а това е човешкото тяло. Други пък инструмента им е настроен, но не могат да свирят. Сега е времето да опитате Бога. Нали си чела за свещеният огън, който постоянно поддържали древните? Животът е колело, което се върти. Ти сега си долу, други са горе, после като се завърти колелото, тези, които са горе ще отидат долу. Но тези, които са долу имат това преимущество, че като спре колелото могат да слезат на земята, а онези горе ще увиснат на въздуха. Ти си сега на земята. Не ти остава нищо друго освен да вземеш кръста си и да го носиш. Господ определил математически точно за всекиго онова, което му е потребно, Той може да плаче, да прави каквото си иска, но онова, което Господ му е определил ще му се даде. Пък то колелото ще се обърне, ще дойдат и по-добри дни".
към текста >>

Но тези, които са долу имат това преимущество, че като спре колелото могат да слезат на земята, а онези горе ще увиснат на въздуха.
Други пък инструмента им е настроен, но не могат да свирят. Сега е времето да опитате Бога. Нали си чела за свещеният огън, който постоянно поддържали древните? Животът е колело, което се върти. Ти сега си долу, други са горе, после като се завърти колелото, тези, които са горе ще отидат долу. Но тези, които са долу имат това преимущество, че като спре колелото могат да слезат на земята, а онези горе ще увиснат на въздуха. Ти си сега на земята. Не ти остава нищо друго освен да вземеш кръста си и да го носиш. Господ определил математически точно за всекиго онова, което му е потребно, Той може да плаче, да прави каквото си иска, но онова, което Господ му е определил ще му се даде. Пък то колелото ще се обърне, ще дойдат и по-добри дни". Мина време и видях цялата несъстоятелност на онова, което се говореше между младите и онова, което се проявяваше през нас.
към текста >>

Пък то колелото ще се обърне, ще дойдат и по-добри дни".
Ти сега си долу, други са горе, после като се завърти колелото, тези, които са горе ще отидат долу. Но тези, които са долу имат това преимущество, че като спре колелото могат да слезат на земята, а онези горе ще увиснат на въздуха. Ти си сега на земята. Не ти остава нищо друго освен да вземеш кръста си и да го носиш. Господ определил математически точно за всекиго онова, което му е потребно, Той може да плаче, да прави каквото си иска, но онова, което Господ му е определил ще му се даде. Пък то колелото ще се обърне, ще дойдат и по-добри дни". Мина време и видях цялата несъстоятелност на онова, което се говореше между младите и онова, което се проявяваше през нас. Отидох и запитах Учителя: „Какво мислите за брака? " Той отговори: „Един важен въпрос." И повече нищо не отговори. По-късно му зададох пак същият въпрос. „Ето един съществен въпрос, който ми се задава".
към текста >>

19. 56. ИЗПИТАНИЕ НА УЧИТЕЛЯ И ИЗПИТАНИЕ НА УЧЕНИКА

МАРИЯ ТОДОРОВА

Затова тези, които не са огрени от слънцето трябва да чакат колелото да се завърти и да дойде и техния ред.
Пък и колкото отиваш по-нагоре нуждите ти ще растат. И ангелите имат много големи нужди, но те си взаимно помагат. Ако един ангел предприеме някаква експедиция зад него са всички други ангели и му помагат с мисълта си. Не може из един път слънцето да огрее цялата земя. Може да я огрее най-много половината. Затова тези, които не са огрени от слънцето трябва да чакат колелото да се завърти и да дойде и техния ред. Слънцето е символ на Божия Дух. По същия начин Божия Дух идва периодически и последователно огрява всички".
към текста >>

20. 82. ИЗВЕРЖЕНИЯ

Трябваше да се завърти колелото на живота, така че животът на небето и живота на земята да се обединят.
А те имаха този път и Учителя много пъти бе казал какъв е пътят на историческите събития в този век. Учителят държеше и за него беше важно колко души със,своето съзнание ще живеят в другия свят, в Духовния свят и ще прилагат законите от Словото му на земята. Това бе важно, а дали ще прочетат много беседи, дали ще играят Паневритмия, дали ще изменят думите му или няма да разберат правилно беседите - това не беше толкова важно. Важното бе колко души живеят със съзнанието си в Духовния свят, защото чрез съзнанието си човек живее горе, а с тялото си и с неговата личност, събрани в един мисловен свят, чувствен свят и волев свят живееха на земята. Така се съединяваше и се свързваше невидимия свят с физическия свят у човека. Трябваше да се завърти колелото на живота, така че животът на небето и живота на земята да се обединят. Това беше целта на Школата. А ние с нашето неразбиране създавахме и продължавахме да движим историята на човечеството по старата пътека. Затова беше този упрек, че ние сме виновни с нашите дисхар-монични състояния за онова, което става в света. Понякога нашите състояния бяха продукт на това, което ставаше и в света и обратно - ние с нашите състояния създавахме дисхармония в света. Веднъж бях неразположена духом, бях попаднала под влияние на разни мисли в резултат на клюки и разправии между отделни личности в Братството.
към текста >>

21. 98. КОЛЕЛОТО СЪС СПИЦИТЕ, КОЕТО ТРЪГНА ПО СВЕТА

98. КОЛЕЛОТО СЪС СПИЦИТЕ, КОЕТО ТРЪГНА ПО СВЕТА В онези първи години на Школата, когато бях още много млада и когато бях още бях под закрилата на Учителя и не бях още пусната в света както това Учителят стори по-късно, живях в един особен свят горе във висините на едно необикновено преживяване на цялото ми същество.
98. КОЛЕЛОТО СЪС СПИЦИТЕ, КОЕТО ТРЪГНА ПО СВЕТА В онези първи години на Школата, когато бях още много млада и когато бях още бях под закрилата на Учителя и не бях още пусната в света както това Учителят стори по-късно, живях в един особен свят горе във висините на едно необикновено преживяване на цялото ми същество. Преминавах през някои положения, които ми бяха съвсем, ама съвсем познати. По този повод Учителят ми каза: „Преди ти си се движела само в аристократични среди", т.е. искаше да каже, че в моите предишни прераждания на земята аз съм живяла в онези висши среди на всяко едно общество. Тогава аз си обясних защо този свят, в който майка ми непрекъснато искаше да ме води, светския свят на тогавашното т. нар. висше общество в България ми бе до болка познато.
към текста >>

Като с магическа пръчка тези нишки от мен излязоха, превърнаха се на въжета, завъртяха се и колелото на живота ме задвижи.
Аз се чудя как така в света когато съм пак в Школата и се чудех какво значи този израз, та нали всеки ден съм в Школата му, редовно посещавам беседи и изпълнявам всички задачи дадени по време на клас. Но след неговите думи по някакъв тайнствен начин излезнаха онези нишки, които бяха скрити в мен от вътре от векове, че като се завъртяха и като поглеждам и какво да видя: от мен излез-наха не като нишки, а като въжета, които бяха ме обвързали с онези, с които всеки ден се срещах. Как да се изразя по-точно. Ето така: преди да ме изпрати в света аз се срещах с всички братя и сестри, усмихвахме се, разговаряхме, приказвахме си сладки приказки и се разделяхме приятелски. Но чак когато Учителят ми каза, че ме праща в света всички тези познанства, които преди това бяха приятелски и добронамерени само за дни станаха съвсем други, промениха се и отведнъж виждах, че това не са случайни общения, случайни запознанства, а че това са връзки от миналото и са такива връзки, че сме обвързани и вързани с въжета, които не се късат и не се режат с нож и с брадва. Като с магическа пръчка тези нишки от мен излязоха, превърнаха се на въжета, завъртяха се и колелото на живота ме задвижи. И ето тук идва най-доброто фигуративно изложение. Знаете ли какво значи колело на обикновена волска кола или конска каруца? Това колело има спици и без спици не може да бъде колело и после се слага обръч, за да закрепи спиците, а в средата спиците се събират в една точка, която се нарича ос на колелото, което колело се пъха към онази продълговата ос на каруцата, за да може след това това колело да се задвижи и каруцата да се движи. Е, същото беше с мен, оста бе у мене, спиците излезнаха вън от мен и всяка една спица минаваше от мен и водеше до някой от Братството независимо дали бе мъж или жена. Колкото хора имаше от Братството толкова спици излизаха от мен и всичко това се обединяваше и трябваше да се затвори колелото с един железен обръч.
към текста >>

Знаете ли какво значи колело на обикновена волска кола или конска каруца?
Как да се изразя по-точно. Ето така: преди да ме изпрати в света аз се срещах с всички братя и сестри, усмихвахме се, разговаряхме, приказвахме си сладки приказки и се разделяхме приятелски. Но чак когато Учителят ми каза, че ме праща в света всички тези познанства, които преди това бяха приятелски и добронамерени само за дни станаха съвсем други, промениха се и отведнъж виждах, че това не са случайни общения, случайни запознанства, а че това са връзки от миналото и са такива връзки, че сме обвързани и вързани с въжета, които не се късат и не се режат с нож и с брадва. Като с магическа пръчка тези нишки от мен излязоха, превърнаха се на въжета, завъртяха се и колелото на живота ме задвижи. И ето тук идва най-доброто фигуративно изложение. Знаете ли какво значи колело на обикновена волска кола или конска каруца? Това колело има спици и без спици не може да бъде колело и после се слага обръч, за да закрепи спиците, а в средата спиците се събират в една точка, която се нарича ос на колелото, което колело се пъха към онази продълговата ос на каруцата, за да може след това това колело да се задвижи и каруцата да се движи. Е, същото беше с мен, оста бе у мене, спиците излезнаха вън от мен и всяка една спица минаваше от мен и водеше до някой от Братството независимо дали бе мъж или жена. Колкото хора имаше от Братството толкова спици излизаха от мен и всичко това се обединяваше и трябваше да се затвори колелото с един железен обръч. И да се задвижи колелото на живота някой трябваше да го тури в оста на онова място, където му бе определено, за да задвижи каруцата. Ето така Учителят ме сложи като колело в една непозната каруца и ми каза: „Пускам те в света".
към текста >>

Това колело има спици и без спици не може да бъде колело и после се слага обръч, за да закрепи спиците, а в средата спиците се събират в една точка, която се нарича ос на колелото, което колело се пъха към онази продълговата ос на каруцата, за да може след това това колело да се задвижи и каруцата да се движи.
Ето така: преди да ме изпрати в света аз се срещах с всички братя и сестри, усмихвахме се, разговаряхме, приказвахме си сладки приказки и се разделяхме приятелски. Но чак когато Учителят ми каза, че ме праща в света всички тези познанства, които преди това бяха приятелски и добронамерени само за дни станаха съвсем други, промениха се и отведнъж виждах, че това не са случайни общения, случайни запознанства, а че това са връзки от миналото и са такива връзки, че сме обвързани и вързани с въжета, които не се късат и не се режат с нож и с брадва. Като с магическа пръчка тези нишки от мен излязоха, превърнаха се на въжета, завъртяха се и колелото на живота ме задвижи. И ето тук идва най-доброто фигуративно изложение. Знаете ли какво значи колело на обикновена волска кола или конска каруца? Това колело има спици и без спици не може да бъде колело и после се слага обръч, за да закрепи спиците, а в средата спиците се събират в една точка, която се нарича ос на колелото, което колело се пъха към онази продълговата ос на каруцата, за да може след това това колело да се задвижи и каруцата да се движи. Е, същото беше с мен, оста бе у мене, спиците излезнаха вън от мен и всяка една спица минаваше от мен и водеше до някой от Братството независимо дали бе мъж или жена. Колкото хора имаше от Братството толкова спици излизаха от мен и всичко това се обединяваше и трябваше да се затвори колелото с един железен обръч. И да се задвижи колелото на живота някой трябваше да го тури в оста на онова място, където му бе определено, за да задвижи каруцата. Ето така Учителят ме сложи като колело в една непозната каруца и ми каза: „Пускам те в света". И колелото се завъртя и то тръгна.
към текста >>

Колкото хора имаше от Братството толкова спици излизаха от мен и всичко това се обединяваше и трябваше да се затвори колелото с един железен обръч.
Като с магическа пръчка тези нишки от мен излязоха, превърнаха се на въжета, завъртяха се и колелото на живота ме задвижи. И ето тук идва най-доброто фигуративно изложение. Знаете ли какво значи колело на обикновена волска кола или конска каруца? Това колело има спици и без спици не може да бъде колело и после се слага обръч, за да закрепи спиците, а в средата спиците се събират в една точка, която се нарича ос на колелото, което колело се пъха към онази продълговата ос на каруцата, за да може след това това колело да се задвижи и каруцата да се движи. Е, същото беше с мен, оста бе у мене, спиците излезнаха вън от мен и всяка една спица минаваше от мен и водеше до някой от Братството независимо дали бе мъж или жена. Колкото хора имаше от Братството толкова спици излизаха от мен и всичко това се обединяваше и трябваше да се затвори колелото с един железен обръч. И да се задвижи колелото на живота някой трябваше да го тури в оста на онова място, където му бе определено, за да задвижи каруцата. Ето така Учителят ме сложи като колело в една непозната каруца и ми каза: „Пускам те в света". И колелото се завъртя и то тръгна. Можеше да скърца, тогава му слагаха катран та да се хлъзга и да не скърца там където бе оста. Разваляха ли се спиците, сваляха обръча, разхлабваха и другите спици и поставяха нови.
към текста >>

И да се задвижи колелото на живота някой трябваше да го тури в оста на онова място, където му бе определено, за да задвижи каруцата.
И ето тук идва най-доброто фигуративно изложение. Знаете ли какво значи колело на обикновена волска кола или конска каруца? Това колело има спици и без спици не може да бъде колело и после се слага обръч, за да закрепи спиците, а в средата спиците се събират в една точка, която се нарича ос на колелото, което колело се пъха към онази продълговата ос на каруцата, за да може след това това колело да се задвижи и каруцата да се движи. Е, същото беше с мен, оста бе у мене, спиците излезнаха вън от мен и всяка една спица минаваше от мен и водеше до някой от Братството независимо дали бе мъж или жена. Колкото хора имаше от Братството толкова спици излизаха от мен и всичко това се обединяваше и трябваше да се затвори колелото с един железен обръч. И да се задвижи колелото на живота някой трябваше да го тури в оста на онова място, където му бе определено, за да задвижи каруцата. Ето така Учителят ме сложи като колело в една непозната каруца и ми каза: „Пускам те в света". И колелото се завъртя и то тръгна. Можеше да скърца, тогава му слагаха катран та да се хлъзга и да не скърца там където бе оста. Разваляха ли се спиците, сваляха обръча, разхлабваха и другите спици и поставяха нови. И така колелото се въртя у мен цели двадесет и две години по време на Школата и още двадесет и две години след заминаването на Учителя.
към текста >>

Ето така Учителят ме сложи като колело в една непозната каруца и ми каза: „Пускам те в света".
Знаете ли какво значи колело на обикновена волска кола или конска каруца? Това колело има спици и без спици не може да бъде колело и после се слага обръч, за да закрепи спиците, а в средата спиците се събират в една точка, която се нарича ос на колелото, което колело се пъха към онази продълговата ос на каруцата, за да може след това това колело да се задвижи и каруцата да се движи. Е, същото беше с мен, оста бе у мене, спиците излезнаха вън от мен и всяка една спица минаваше от мен и водеше до някой от Братството независимо дали бе мъж или жена. Колкото хора имаше от Братството толкова спици излизаха от мен и всичко това се обединяваше и трябваше да се затвори колелото с един железен обръч. И да се задвижи колелото на живота някой трябваше да го тури в оста на онова място, където му бе определено, за да задвижи каруцата. Ето така Учителят ме сложи като колело в една непозната каруца и ми каза: „Пускам те в света". И колелото се завъртя и то тръгна. Можеше да скърца, тогава му слагаха катран та да се хлъзга и да не скърца там където бе оста. Разваляха ли се спиците, сваляха обръча, разхлабваха и другите спици и поставяха нови. И така колелото се въртя у мен цели двадесет и две години по време на Школата и още двадесет и две години след заминаването на Учителя. Така веднъж Учителят ме среща и казва: „Тебе насила ще те вкараме в Царството Божие".
към текста >>

И колелото се завъртя и то тръгна.
Това колело има спици и без спици не може да бъде колело и после се слага обръч, за да закрепи спиците, а в средата спиците се събират в една точка, която се нарича ос на колелото, което колело се пъха към онази продълговата ос на каруцата, за да може след това това колело да се задвижи и каруцата да се движи. Е, същото беше с мен, оста бе у мене, спиците излезнаха вън от мен и всяка една спица минаваше от мен и водеше до някой от Братството независимо дали бе мъж или жена. Колкото хора имаше от Братството толкова спици излизаха от мен и всичко това се обединяваше и трябваше да се затвори колелото с един железен обръч. И да се задвижи колелото на живота някой трябваше да го тури в оста на онова място, където му бе определено, за да задвижи каруцата. Ето така Учителят ме сложи като колело в една непозната каруца и ми каза: „Пускам те в света". И колелото се завъртя и то тръгна. Можеше да скърца, тогава му слагаха катран та да се хлъзга и да не скърца там където бе оста. Разваляха ли се спиците, сваляха обръча, разхлабваха и другите спици и поставяха нови. И така колелото се въртя у мен цели двадесет и две години по време на Школата и още двадесет и две години след заминаването на Учителя. Така веднъж Учителят ме среща и казва: „Тебе насила ще те вкараме в Царството Божие". „Защо, Учителю", питам аз.
към текста >>

И така колелото се въртя у мен цели двадесет и две години по време на Школата и още двадесет и две години след заминаването на Учителя.
И да се задвижи колелото на живота някой трябваше да го тури в оста на онова място, където му бе определено, за да задвижи каруцата. Ето така Учителят ме сложи като колело в една непозната каруца и ми каза: „Пускам те в света". И колелото се завъртя и то тръгна. Можеше да скърца, тогава му слагаха катран та да се хлъзга и да не скърца там където бе оста. Разваляха ли се спиците, сваляха обръча, разхлабваха и другите спици и поставяха нови. И така колелото се въртя у мен цели двадесет и две години по време на Школата и още двадесет и две години след заминаването на Учителя. Така веднъж Учителят ме среща и казва: „Тебе насила ще те вкараме в Царството Божие". „Защо, Учителю", питам аз. Той отговори: „Защото така аз искам". Хайде сега дайте си обяснението. Бях станала фигуративно казано на едно колело и бях взела една служба на едно колело и ща не ща трябваше да се търкалям.
към текста >>

Бях станала фигуративно казано на едно колело и бях взела една служба на едно колело и ща не ща трябваше да се търкалям.
И така колелото се въртя у мен цели двадесет и две години по време на Школата и още двадесет и две години след заминаването на Учителя. Така веднъж Учителят ме среща и казва: „Тебе насила ще те вкараме в Царството Божие". „Защо, Учителю", питам аз. Той отговори: „Защото така аз искам". Хайде сега дайте си обяснението. Бях станала фигуративно казано на едно колело и бях взела една служба на едно колело и ща не ща трябваше да се търкалям. Аз бях едно от колелата на каруцата, друг беше друго нещо, но наистина искаха насила да ме вкарат в пътя. Аз бях много самотна в семейството си и неразбираема за тях, но това нещо продължи и по-късно и в обществото, в което се движех, включително и на Изгрева. Бях много самотна, макар че около мен имаше много хора, макар че се движех и общувах с тях. Отидох при Учителя и споделих, че се чувствам сама насадена на чуждо място, самотна и трудноразбираема. Той се усмихна и каза: „Не бой се, че си сама.
към текста >>

Та колелото се завъртя и се въртя доста дълго време в мен.
Но те не можаха да ме издухат и вятърът не можа да ме отвее от Изгрева. Дойде процесът срещу Братството през 1957/58 г. и тогава всички се нахвърлиха върху мен и Борис Николов и след процеса той бе в затвора и след това се развиха такива събития, че се чудех как ли оживях. Ето тези събития доказаха лично на мен, че думите на Учителя бяха верни. Благодарение на онези души от Невидимия свят, които ме заобикаляха успях да издържа. Та колелото се завъртя и се въртя доста дълго време в мен. А това колело бе колело от вътрешната Школа на Учителя. Един пример от онова време. Иван Радославов бе гимназиален учител по история и той ме учеше и моето семейство беше познато с него. Той в своят живот премина през труден път. Един път когато е преминавал през непреодолима вътрешна борба от неразрешени свои задачи бил е толкова измъчен и изтерзан, че решил да отиде на Витоша, там където има гъста гора, да се усамоти и да се помоли и да потърси начин да излезе от това мъчително състояние, в което е попаднал.
към текста >>

А това колело бе колело от вътрешната Школа на Учителя.
Дойде процесът срещу Братството през 1957/58 г. и тогава всички се нахвърлиха върху мен и Борис Николов и след процеса той бе в затвора и след това се развиха такива събития, че се чудех как ли оживях. Ето тези събития доказаха лично на мен, че думите на Учителя бяха верни. Благодарение на онези души от Невидимия свят, които ме заобикаляха успях да издържа. Та колелото се завъртя и се въртя доста дълго време в мен. А това колело бе колело от вътрешната Школа на Учителя. Един пример от онова време. Иван Радославов бе гимназиален учител по история и той ме учеше и моето семейство беше познато с него. Той в своят живот премина през труден път. Един път когато е преминавал през непреодолима вътрешна борба от неразрешени свои задачи бил е толкова измъчен и изтерзан, че решил да отиде на Витоша, там където има гъста гора, да се усамоти и да се помоли и да потърси начин да излезе от това мъчително състояние, в което е попаднал. По едно време вижда, че Учителят се приближава към него за негово най-голямо учудване.
към текста >>

Но ето тук това бе пример как всеки един от нас представляваше една невидима спица на онова колело, което бе на Изгрева.
Припомни си как пак след време едвам оживя. Всички противоречия в живота ти, които идват не ти ги създава някой друг, а ти ги създавам аз. Аз съм този, който ги създава, за да можеш да решиш задачите на живота си и да можеш да преминеш от задача в задача и да разрешиш правилно смисъла на твоето прераждане, тук между българите". Брат Иван Радославов изведнъж усетил облекчение и видял, че не трябва да бяга и да се крие от страданията, а трябва да ги посреща и да ги разрешава. А как премина неговият живот по-късно ще споделя в адин от следващите си разкази. Но ето тук това бе пример как всеки един от нас представляваше една невидима спица на онова колело, което бе на Изгрева. По-късно когато се даде Паневритмията ние играехме в кръг, оркестрантите бяха по среда и свиреха, Учителят бе до тях и също играеше с нас и цялата тази Паневритмия на стотици хора наредени в двойки, които се движеха в кръг наподобяваха на онова въртящо се колело на видимата Школа на Учителя. Аз съм на разговор пред Учителя. „Учителю, аз имам намерение да помогна на моят брат Владо." „Идеята ти е добра. Щом е проработила тази мисъл, изпълни я. Можеш да му поговориш, но трябва да избереш начин, по който да му кажеш.
към текста >>

По-късно когато се даде Паневритмията ние играехме в кръг, оркестрантите бяха по среда и свиреха, Учителят бе до тях и също играеше с нас и цялата тази Паневритмия на стотици хора наредени в двойки, които се движеха в кръг наподобяваха на онова въртящо се колело на видимата Школа на Учителя.
Всички противоречия в живота ти, които идват не ти ги създава някой друг, а ти ги създавам аз. Аз съм този, който ги създава, за да можеш да решиш задачите на живота си и да можеш да преминеш от задача в задача и да разрешиш правилно смисъла на твоето прераждане, тук между българите". Брат Иван Радославов изведнъж усетил облекчение и видял, че не трябва да бяга и да се крие от страданията, а трябва да ги посреща и да ги разрешава. А как премина неговият живот по-късно ще споделя в адин от следващите си разкази. Но ето тук това бе пример как всеки един от нас представляваше една невидима спица на онова колело, което бе на Изгрева. По-късно когато се даде Паневритмията ние играехме в кръг, оркестрантите бяха по среда и свиреха, Учителят бе до тях и също играеше с нас и цялата тази Паневритмия на стотици хора наредени в двойки, които се движеха в кръг наподобяваха на онова въртящо се колело на видимата Школа на Учителя. Аз съм на разговор пред Учителя. „Учителю, аз имам намерение да помогна на моят брат Владо." „Идеята ти е добра. Щом е проработила тази мисъл, изпълни я. Можеш да му поговориш, но трябва да избереш начин, по който да му кажеш. Можеш да му кажеш, че животът трябва да се пази, трябва да се употреби разумно в работа за Бога.
към текста >>

22. 124. БОЖЕСТВЕНИЯТ ОГЪН

Нали грънчаря взима глината и на своето колело дава формата на някой глинен съд, после го пече на слънце, че после го боядисва, че после го пече в пещта да се изпече и накрая го гланцира и отново го пече.
" „Сутринта." На другия ден сутринта съм там и отново чакам. Повтаря се съвсем същото от предния ден - той не ме приема. Така цели дни се повтаря едно и също без никаква разлика. Всички виждах, че Учителят не ме приема за радост на някои, които ги виждам, че сияят и се радват, че аз съм отхвърлена от Учителя, а пък други ме гледат със съчувствие, а пък трети с безразличие минават покрай мен. Но онези, които са се пекли на този огън знаят, че аз сега съм сложена на изпит, че ме пекат от вътре, че ме пекат от вън и че Учителят иска накрая да изкара нещо от мен. Нали грънчаря взима глината и на своето колело дава формата на някой глинен съд, после го пече на слънце, че после го боядисва, че после го пече в пещта да се изпече и накрая го гланцира и отново го пече. Така се пекат грънците и Учителят често е давал този пример, че ученика също минава през тези етапи. А сега какво ли правеше Учителя с мен не знаех, но усещах, че ме печеха и от вътре и от вън, а какво щеше да излезе, не знаех. Аз бях сложена в пещта и трябваше да мине времето и да ме извадят от пещта. Печеха ме, изпичаха ме, но не знаех кога ще ме извадят от там. И чак на десетия ден бях извадена от тази пещ, грънчаря ме извади, аз лъщях на слънцето и накрая Учителят ме прие на разговор.
към текста >>

23. 217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО

Ще бъркаш кал, от нея ще правиш грънци, на колело ще ги изглаждаш, после ще ги опечеш, ще ги продадеш.
Той се е оцапал от мачкането на калта. Ти казваш: с какво се е занимавал той. И дрехите му оцапани и той е оцапан. Но след това изкарва грънци, които са красиви и полезни. Та страданието е грънчарство. Ще бъркаш кал, от нея ще правиш грънци, на колело ще ги изглаждаш, после ще ги опечеш, ще ги продадеш. А вие искате направо да имате печени грънци. Такива няма в света. Страданията са суров материал, от който ще направиш хубави работи. Та миналите страдания на хората са настоящите радости. А пък сегашните страдания ще бъдат бъдещите радости.
към текста >>

24. Сборник ТОМ 6

Всяко утро колелото на Паневритмията се върти на меката кадифена поляна край някое от езерата.
И слънце, слънце, слънце! Много слънце! Ние стануваме пак по традиция при Седемте рилски езера. Палатките се белеят около второто езеро. Всяко утро се ниже редицата богомолно към Молитвения връх. Всяко утро колелото на Паневритмията се върти на меката кадифена поляна край някое от езерата. Всяко пладне ограждаме полянката, на която беше палатката на Учителя и чакаме смирено и търпеливо обеда. Ето пъргави сестри и братя разнасят топлото ядене. Ние сме развълнувани и благодарни. На тази височина топъл обяд всекидневно: 10, 20, 30, 40, 50 дни! Но това го прави Той, Учителят!
към текста >>

25. ПРЕДГОВОР

Наталия Чакова

Всяко утро колелото на Паневритмията се върти на меката кадифена поляна край някое от езерата.
И слънце, слънце, слънце! Много слънце! Ние стануваме пак по традиция при Седемте рилски езера. Палатките се белеят около второто езеро. Всяко утро се ниже редицата богомолно към Молитвения връх. Всяко утро колелото на Паневритмията се върти на меката кадифена поляна край някое от езерата. Всяко пладне ограждаме полянката, на която беше палатката на Учителя и чакаме смирено и търпеливо обеда. Ето пъргави сестри и братя разнасят топлото ядене. Ние сме развълнувани и благодарни. На тази височина топъл обяд всекидневно: 10, 20, 30, 40, 50 дни! Но това го прави Той, Учителят!
към текста >>

26. 38. КАК ЗАУЧАВАХМЕ И УПРАЖНЯВАХМЕ ПАНЕВРИТМИЯТА

Всичко тука лъха музика и красота." Когато на другата сутрин ме заведоха на полянката и се наредих и аз в редицата и се завъртя колелото разбрах, всичко разбрах, защото го опитах.
Готвят и пеят, готвят и пеят някакви нови, красиви мелодии. На обяд добих същите впечатления. И тогава седнах и написах едно писмо в Стара Загора на моите обични приятелки - Бучка и кака Райна за танцуващите сестри: „Не зная какво е станало с тях. Те са променени. Те не ходят, а танцуват, не говорят, а пеят. Всичко тука лъха музика и красота." Когато на другата сутрин ме заведоха на полянката и се наредих и аз в редицата и се завъртя колелото разбрах, всичко разбрах, защото го опитах. И тогава написах второ писмо, което завърши така: „Старите подмладява, а младите прави да летят тя - Паневритмията дадена от нашия обичен Учител! "
към текста >>

27. 71. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА

" Засвири оркестърът в центъра на поляната и колелото от по четири души се завъртява.
Потърсете Го в себе си! " „Бог живее във всеки човек! " „Искаш да видиш ангел! Между хората има много въплътени ангели. Ще ги познаете по любовта, по служението." „Ангелите са Божии служители." „Имаш светли мисли, някой ангел те е посетил." „Светлата мисъл, благородното чувство е ангел, който те е посетил." „Сега да посрещнем слънцето - този Божи пратеник, който носи живот на всичко." „Слънцето поздравява разумните със светли поеми." „Първият ден на пролетта, първият ден на Любовта, първият ден на радостта носят сила и живот! " Засвири оркестърът в центъра на поляната и колелото от по четири души се завъртява. За първи път и ще се върти всяка сутрин до 21.септември и ще дарява със здраве, сили и живот всички, които се нареждат в него.
към текста >>

28. 75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Какво пъстро колело.
Като го превалиш, зад него е третото езеро със своята зелено кадифена поляна - обширна, чиста, мека, приветлива. В средата й са вече музикантите със своите инструменти и чакат. Те не са само музиканти, но и веселяци. Заливат се за нещо в смях, тъй както и поляната е заляна с меката утринна слънчева светлина. Нареждаме се в кръг. Какво пъстро колело. Без даден знак Паневритмията почва. Сладостната мелодия се разлива на вълни, на вълни към езерото, към Харамията. Слуша Харамията. (Учителят го кръсти „Харно ми е") Слушат езерните води. Слушат и гледат туй чудо.
към текста >>

29. 4. ВЪЛШЕБНАТА ВОЙНИШКА ШАПКА

Петър Камбуров

Колелото на нашата печатница отново се завъртя.
Казах: „Способността на моята шапка да получава хляб е вече изчерпана". Пътуването до Стара Загора през онази октомврийска нощ в открит вагон с товарен влак никога няма да забравя. Просто бяхме посинели от студ. Може би младостта ни, силната ни кръв ни спаси от замръзване и простудяване. След завършването на войната животът в цялата страна започна да се нормализира. Колелото на нашата печатница отново се завъртя. „Стария клуб" при баща ми отново се оживи. Само че сега не се събираха на разговор някогашните приятели на баща ми - иманяри, гуляйджии и др., а окултисти, теософи и други идеалисти.
към текста >>

30. 24. КАРУЦАР ВСОФИЯ ЗА МНОГО ПАРИ

Петър Камбуров

РОДОВЕТЕ СЛИЗАТ И ВЪЗЛИЗАТ ЧРЕЗ ВНУЦИТЕ СИ.

Днес колело ще се счупи, утре аръша на колата и аз по неволя все се отнасях за заем към брат Бертоли.
Пътувах шест дни. Обаче, по време на пътуването единият от катърите - Жаро, получи голяма рана на врата, точно под хамута и когато стигнах в София, раната беше толкова голяма, че не беше възможно да го впрягам. Наложи се да приспособя каруцата от чифт на тек - за един кон. За този ремонт исках заем от брат Бертоли. Така се нареждаха работите, че изобщо не ми вървеше. Днес колело ще се счупи, утре аръша на колата и аз по неволя все се отнасях за заем към брат Бертоли. Той всякога ми отпущаше сума, но не пропускаше случай да ми натяква: „Тук в София има хиляди каруцари. Всички си нареждат работите добре, а ти - некадърен каруцар: днес колелото счупено, утре хомота скъсан, коня болен, е какъв каруцар си ти, бе? " Живеех на квартира у Бертоли и работех с каруцата си при неговата работилница за циментови-мозаечни изделия. Превозвах за нуждите на производството пясък, баластра, а също и готова продукция: изработени стъпала и площадки по постройките. С работата си покривах предварително направения дълг към Бертоли - нещо като текуща сметка: от една страна вземах, от друга изплащах.
към текста >>

Всички си нареждат работите добре, а ти - некадърен каруцар: днес колелото счупено, утре хомота скъсан, коня болен, е какъв каруцар си ти, бе?
Наложи се да приспособя каруцата от чифт на тек - за един кон. За този ремонт исках заем от брат Бертоли. Така се нареждаха работите, че изобщо не ми вървеше. Днес колело ще се счупи, утре аръша на колата и аз по неволя все се отнасях за заем към брат Бертоли. Той всякога ми отпущаше сума, но не пропускаше случай да ми натяква: „Тук в София има хиляди каруцари. Всички си нареждат работите добре, а ти - некадърен каруцар: днес колелото счупено, утре хомота скъсан, коня болен, е какъв каруцар си ти, бе? " Живеех на квартира у Бертоли и работех с каруцата си при неговата работилница за циментови-мозаечни изделия. Превозвах за нуждите на производството пясък, баластра, а също и готова продукция: изработени стъпала и площадки по постройките. С работата си покривах предварително направения дълг към Бертоли - нещо като текуща сметка: от една страна вземах, от друга изплащах. Но вземането беше повече, затова и той постоянно ме мъмреше, уж дано се постегна. А разходите ми бяха по-големи от приходите.
към текста >>

31. 1. ЦАНКА ЕКИМОВА

През летните месеци е работил на ръчно направен струг, движещ се от вода минаваща по водни улеи и въртящи перките на колело.
Монахът, който беше дошъл да вземе определения кръвен данък от семейството ни, т.е. брат ми Борис, каза: „Желанието на майката е решение на Бога" и го оставиха. Това вричане да служи на Бога по-късно се реализира, когато той влезе в Школата на Учителя през 1920 г. Дядо ми Дойно, баща на моят баща Никола, когото не помня е свирел на цигулка и през зимните месеци е участвувал в селските веселби - сватби, кръщенета, събори. По този начин е обикалял селата и е бил известен във всички околни села. През летните месеци е работил на ръчно направен струг, движещ се от вода минаваща по водни улеи и въртящи перките на колело. Изработил е гаванки от дърво, това е дървен съд с похлупак, в който се носи храна по път като сирене, кашкавал, лютеница. Удобна съдина, не се чупи, затваря храната добре и е удобна за път и за полето. Този струг е бил построен на козята река, в обятията на връх Милуша, много поетично място с красиви вирчета, където подскачаха пъстърви и раци, криещи се под скалите. Били са непокътнати места, рядко тук се е качвал човешки крак. По-късно, когато с татко минавахме по долината на Козя река, при нашите излети в Балкана всякога се отбивахме на това място, където е бил струга на дядо ми Дойно.
към текста >>

32. 19. ПИТКАТА КАШКАВАЛ И СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ ОТ ПАНЕВРИТМИЯТА

Цанка Екимова

Надежда Георгиева Кьосева

Аз вече разбирам, че Онзи, който движи нещата нарочно се грижи да бъда уведомявана за всички отделни моменти на онова, което се върти около мен като едно голямо колело.
Аз знам, че това току така не е случайно и че всичко се върти в една строга последователност и че това ще доведе до някаква развръзка. Но каква ще е тя, още не зная. Знае само Онзи, който е задвижил всичко това. Затова само изчаквам и зорко следя отделните моменти на целия този развой на нещата. А за този развой на нещата непрекъснато идват и ме уведомяват съвсем случайно и без да искат другите около мен. Аз вече разбирам, че Онзи, който движи нещата нарочно се грижи да бъда уведомявана за всички отделни моменти на онова, което се върти около мен като едно голямо колело. Вече виждам, че това е едно огромно колело от светлина, която се движи около мен и минава през мен. Надвечер гледам, че Учителят бе седнал на пейката около кръглата маса в съседното дворче до нас на Славчо Славянски, а около него група приятели. Срещу Учителя има един празен стол, на който никой не сяда. Аз виждам този стол и знам, че той е определен за някого, но не зная за кого. Приятелите също знаеха от опит, че ако се случи така, че стола до Учителя или срещу Него не се заеме от никого, то това означава, че се чака онзи, комуто е определено да седне на този стол.
към текста >>

Вече виждам, че това е едно огромно колело от светлина, която се движи около мен и минава през мен.
Но каква ще е тя, още не зная. Знае само Онзи, който е задвижил всичко това. Затова само изчаквам и зорко следя отделните моменти на целия този развой на нещата. А за този развой на нещата непрекъснато идват и ме уведомяват съвсем случайно и без да искат другите около мен. Аз вече разбирам, че Онзи, който движи нещата нарочно се грижи да бъда уведомявана за всички отделни моменти на онова, което се върти около мен като едно голямо колело. Вече виждам, че това е едно огромно колело от светлина, която се движи около мен и минава през мен. Надвечер гледам, че Учителят бе седнал на пейката около кръглата маса в съседното дворче до нас на Славчо Славянски, а около него група приятели. Срещу Учителя има един празен стол, на който никой не сяда. Аз виждам този стол и знам, че той е определен за някого, но не зная за кого. Приятелите също знаеха от опит, че ако се случи така, че стола до Учителя или срещу Него не се заеме от никого, то това означава, че се чака онзи, комуто е определено да седне на този стол. След време той идва и без да пита останалите сяда на чакащият го празен стол.
към текста >>

33. 11. СКИТНИЦИ

Надежда Георгиева Кьосева

Радев с колело.
От там отидохме на спирка „Разгеле", така се казваше спирка „Павлово". Хазаите ни се казваха Карийчеви. Помня, че до нас в една хубава къща и градина живееше Реве Радев, който е бил бивш кмет на София, близък приятел на моят баща. Те не можеха един без друг. Той баща ми казваше, че на младини двамата са обикаляли цяла България с Р. В. Радев с колело. Често ходехме при него на гости. Той имаше една разкошна колекция от пеперуди в стъклен шкаф, грамадни, нощни от Африка, където е бил. Имаше плодни дървета в градината, все хубави сортове, едри. Имаше една слива, плодовете бяха едни като юмрука ми. Той отглеждаше гъби в двора и садеше мицели на няколко пласта и много често ни канеше на гъби с масло.
към текста >>

34. 13. МОМИНСКИ ПРЕМЕЖДИЯ

Тук се научихме със сестра ми Милка да караме колело.
Те живееха в къща до санаториума. Но после той умря от ТБЦ. Линчето остана вдовица млада. След това отидохме в Подуяне на ул. „В. Петлешков". Тук се научихме със сестра ми Милка да караме колело. Тя падна тогава в краката на един кон и беше дълго време с една издължена брада. Аз се научих да карам без никакви особености. Баща ми по това време замина за Цариград като предсавител на Захарна фабрика „Балакчиев и Бераха". Чудни мостри имаше в куфара му и ние само ги опитвахме. На Великден, но на велики четвъртък, доколкото си спомням през 1928 г.
към текста >>

35. ПЕНКА КРАЕВА

Тогава зет ми Пенчо Рачев, мъжът на сестра ми, който знаеше голямото ми желание да уча веднага дойде с колело, където работех и ми каза: "Пенке, отиваш да учиш в София".
Условията ми за учене станаха още по-добри. Сега пък преминах на квартира у брат си. След завършване на гимназията средствата на баща ми, на брат ми не позволяваха да продължавам образованието си по-нататък, а пък аз много желаех да уча. Затова постъпих на работа в книговезница „Реглер". На втората година баща ми го избраха народен представител от Ново село. Тогава зет ми Пенчо Рачев, мъжът на сестра ми, който знаеше голямото ми желание да уча веднага дойде с колело, където работех и ми каза: "Пенке, отиваш да учиш в София". И наистина завърших Славянска филология в Софийския университет 1931 - 1936 г. Първата година учителствувах в Полски Тръмбеш. Втората година закриха гимназиалния клон в Полски Тръмбеш и ме преместиха в Омуртаг. Там учителствувах пет години. Най-хубавото от това, което стана там беше, че се запознах с брат Петър Арабаджиев от Варна.
към текста >>

36. 3. НЕОСЪЩЕСТВЕНАТА СРЕЩА

Марийка Харизанова

Нарушение на окултните закони

" Но аз нали вървя след него, по стъпките му, минах край нея и тя остана така завита на колело.
На нас не ни беше вече интересно и ние се върнахме на другия ден обратно. Тогава нямаше хижа на езерата. Но на връщане се заблудихме и изгубихме пътеката. Васил вървеше напред, а аз след него. По едно време той се обърна и ми каза: „Внимавай, да не настъпиш змията! " Но аз нали вървя след него, по стъпките му, минах край нея и тя остана така завита на колело. Съвсем не беше малка. На връщане пак минахме през Рилския манастир. Там беше на летуване един наш приятел Асен Куманов със семейството си. Той беше много ревностен брат. При тях си починахме и закусихме.
към текста >>

37. 6. КЪМ СПОМЕНИТЕ И КОНТАКТИТЕ НА ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ С ПРИЯТЕЛИТЕ И БРАТСТВОТО В РУСЕ. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА

Баща ми имаше дюкян за платове в Русе и с колелото сутрин отиваше и вечер се връщаше от града.
Аз, Марийка, си спомням много добре, бях в трети прогимназиален клас, когато брат Райчев беше в Русе на „Свирчовица" и се беше разболял от неприятностите, които е имал с братя Маркови. Тогава на баща ми бяха дали от братството една голяма стая на „Свирчовица", където прекарвахме през лятото 2 - 3 години в голямата къща до къщата и работниците на брат Ватев. Тя е била използвана известно време за обор на конете, но майка ми я беше варосала и макар и пода да беше от пръст ние си сложихме едно голямо легло, маса и няколко стола, малко покъщнина и така там бяхме като на курорт. Въздухът тогава беше много чист, чудно хубава вода, най-хубавата вода - батмишка вода, идваше от Образцов чифлик - пивка и студена. Братя Маркови работеха градината (зеленчуковата) и ни продаваха хубав пресен зарзават. Баща ми имаше дюкян за платове в Русе и с колелото сутрин отиваше и вечер се връщаше от града. Тогава бяха ни дали от братството три декара място, на Иван Петров 5 декара, на Георги и Васил Константинови десетина декара и на Георги Димитров и Никола Ватев не зная колко декара земя. Стою Марков облагороди пръчки лозови, а раздадените места бяха обърнати два пъти с лопати и през пролетта бяха засети с лозя. Целта беше да се обработят местата и да не стоят празни обрасли с бурени. Тогава имаше евтина работна ръка от съседното село Липник, сега Николово и другото село Гагаля. Като се разболя брат Райчев една вечер баща ми го покани на вечеря, защото при братя Маркови готвели като за здрави хора - лютичко, соленичко и т. н.
към текста >>

38. 12. ЕДИН УРОК ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ. УРОК ЗА ГЛАДНИЯТ

Люба Стойкова

сутринта, докато слънцето започваше да клони на залез и се събирахме на колелото на Паневритмията, правехме молитва и се разотивахме.
повечето бяха хаври. За няколко години ги обработихме, построихме салона, кухнята, купихме маса, столове, направихме огнище и всички прибори, необходими за едно домакинство. И всичко това с братски труд и братски пари. Голям ентусиазъм имаше тогава. Всяка неделя от 22 март до късна есен прекарвахме целия ден на лозе, от 5 ч. сутринта, докато слънцето започваше да клони на залез и се събирахме на колелото на Паневритмията, правехме молитва и се разотивахме. След Паневритмия правехме закуска и всеки се залавяше за работа. Всеки си носеше хляб и сирене, както продължава и до днес, а дежурните приготвяха масата и сервираха чая. Правеше ни впечатление, че брат Велко носеше винаги по 1/2 кг кашкавал. Аз си носех колкото за една закуска. Веднъж не се стърпях и го попитах: „А бе, Велко, всички си носим хляб, сирене и захар, а ти винаги носиш толкова много кашкавал и после го връщаш".
към текста >>

39. 2. ВЕГЕТАРИАНЦИ И БАНДИТИ

Анка Венкова Георгиева

Всеки ден той с колелото идваше.
И най-после така се стекоха обстоятелствата, че майка ми я заведох на Изгрева, че тя се застъпи за моето вегетарианство, а брат ми тогава се разсърди, че щяла съм да умра, организма ми ще се изтощи ако не ям месо. А пък как ме оставиха на хляб и бода? Мислиха, че ще склоня да се простя с вегетарианството. Но аз не отстъпих. Тогава Учителят пращаше брат Георги Йорданов. Всеки ден той с колелото идваше. Свири и аз излизам. Той казал на брат Боев: „Трябва да правим връзка със сестрата, защото тя сега е в такава беда, такива изпитания има, каквото никой в момента на Изгрева няма. Трябва да й помогнем. Да правим всеки ден връзка с нея". И останалото ви го разказах.
към текста >>

40. 8. Ръководство за Братството

Стоянка Цанева Драгнева

Колю с колело носи пощата,а всяка вечер се връща от Мърчаево тука.
Това е след заминаването на Учителя. А преди това след 9.IX.1944 г. тази партийна група се заема там да оградят Изгрева. Учителят е евакуиран в Мърчаево. Връзката между Изгрева и Учителят, от Изгрева и Мърчаево е Колю. Колю с колело носи пощата,а всяка вечер се връща от Мърчаево тука. На другия ден взима кореспонденцията и я носи на Учителя. Това е през време на бомбардировките, когато отива и занася пощата. Тука вече партийната група работи на Изгрева и задават задача на Колю да пита Учителя какво да направят. Кои да влезнат в ръководството на Братството. Аз тук не знам дали ще дам точни сведения.
към текста >>

41. 27. Майсторите

Гради Колев Минчв

Отидох аз с колелото.
27. МАЙСТОРИТЕ За сведение веднъж ме повикаха в мина „Пирин“, където копаят пиринските въглища. Там правеха една голяма постройка, та ме извикаха да направя мозайката. Отидох аз с колелото. Нагоре пътувах пеш, а на връщане с колелото. Като видях постройката и се връщам, гледам голямо нанадолнище. По едно време влизам вече в шосето и беше вече тъмно, пуснах фарчето, но нали съм уморен, задрямал съм и за секунда може би ме делеше да падна в Струма. Изведнъж се събуждам от дрямката и се виждам, че влизам в канавката, която ме дели от брега на реката, а там имаше един голям завой, имаше голям вир и в това време оправих колелото по шосето и си викам: „Ех, имал съм късмет да живея“. Иначе, тъй както карах силно колелото, направо отивах във вира.
към текста >>

Нагоре пътувах пеш, а на връщане с колелото.
27. МАЙСТОРИТЕ За сведение веднъж ме повикаха в мина „Пирин“, където копаят пиринските въглища. Там правеха една голяма постройка, та ме извикаха да направя мозайката. Отидох аз с колелото. Нагоре пътувах пеш, а на връщане с колелото. Като видях постройката и се връщам, гледам голямо нанадолнище. По едно време влизам вече в шосето и беше вече тъмно, пуснах фарчето, но нали съм уморен, задрямал съм и за секунда може би ме делеше да падна в Струма. Изведнъж се събуждам от дрямката и се виждам, че влизам в канавката, която ме дели от брега на реката, а там имаше един голям завой, имаше голям вир и в това време оправих колелото по шосето и си викам: „Ех, имал съм късмет да живея“. Иначе, тъй както карах силно колелото, направо отивах във вира. Когато бях в Петрич брат Крум ме заведе при гледачката Ванга.
към текста >>

Изведнъж се събуждам от дрямката и се виждам, че влизам в канавката, която ме дели от брега на реката, а там имаше един голям завой, имаше голям вир и в това време оправих колелото по шосето и си викам: „Ех, имал съм късмет да живея“.
Там правеха една голяма постройка, та ме извикаха да направя мозайката. Отидох аз с колелото. Нагоре пътувах пеш, а на връщане с колелото. Като видях постройката и се връщам, гледам голямо нанадолнище. По едно време влизам вече в шосето и беше вече тъмно, пуснах фарчето, но нали съм уморен, задрямал съм и за секунда може би ме делеше да падна в Струма. Изведнъж се събуждам от дрямката и се виждам, че влизам в канавката, която ме дели от брега на реката, а там имаше един голям завой, имаше голям вир и в това време оправих колелото по шосето и си викам: „Ех, имал съм късмет да живея“. Иначе, тъй както карах силно колелото, направо отивах във вира. Когато бях в Петрич брат Крум ме заведе при гледачката Ванга. По едно време тя като излезе, а имаше доста народ пред мен и тя вика: „Тука има един от София, да дойде той“. Като отидох, а аз знаех, че тя не вижда, прие ме и първите й думи бяха: „А вие защо идвате от София чак тука? “ Аз помислих и й казах: „Дойдох да видя сестра Ванга, какво прави?
към текста >>

Иначе, тъй както карах силно колелото, направо отивах във вира.
Отидох аз с колелото. Нагоре пътувах пеш, а на връщане с колелото. Като видях постройката и се връщам, гледам голямо нанадолнище. По едно време влизам вече в шосето и беше вече тъмно, пуснах фарчето, но нали съм уморен, задрямал съм и за секунда може би ме делеше да падна в Струма. Изведнъж се събуждам от дрямката и се виждам, че влизам в канавката, която ме дели от брега на реката, а там имаше един голям завой, имаше голям вир и в това време оправих колелото по шосето и си викам: „Ех, имал съм късмет да живея“. Иначе, тъй както карах силно колелото, направо отивах във вира. Когато бях в Петрич брат Крум ме заведе при гледачката Ванга. По едно време тя като излезе, а имаше доста народ пред мен и тя вика: „Тука има един от София, да дойде той“. Като отидох, а аз знаех, че тя не вижда, прие ме и първите й думи бяха: „А вие защо идвате от София чак тука? “ Аз помислих и й казах: „Дойдох да видя сестра Ванга, какво прави? “ Тогава тя ми разправи много хубави работи за моя чичо Драган, Бог светлина да му даде, който беше в Белгия.
към текста >>

42. 31. Годеница

Гради Колев Минчв

Аз също бях решил да не вземам такси, а с трамвая да идем до „Йорданка Николова“ - колелото, тогава трамвай N1 пътуваше до там.
Но по едно време получих телеграма със следното съдържание: „Чакай ме, един кой ден, в толкова часа пристигам“. Мисля, че беше два дни преди Нова година. Кога беше и кой ден точно Нова година не си спомням. Както и да е, аз на съответния ден и час отидох на гарата и я посрещнах. Първата дума, която чух от нея беше: „Гради, ние говорихме да вземем такси, да отидем до Изгрева, но няма да вземаш такси“. Аз също бях решил да не вземам такси, а с трамвая да идем до „Йорданка Николова“ - колелото, тогава трамвай N1 пътуваше до там. От там слязохме и по снега през гората отидохме на Изгрева. Обаче, защо не трябвало да вземем такси, нито я питах. Имахме други разговори. След това слязохме в града, ходихме да получим пръстените, аз й направих някои подаръци за годежа. За сведение, аз не носех тогава никаква шапка.
към текста >>

43. 38. Вила под наем

Гради Колев Минчв

38. ВИЛА ПОД НАЕМ През време на войната липсваха сирене, масло и други някои продукти и аз почти всяка събота или неделя вземам колелото и обикалям шопските села около София.
38. ВИЛА ПОД НАЕМ През време на войната липсваха сирене, масло и други някои продукти и аз почти всяка събота или неделя вземам колелото и обикалям шопските села около София. Една вечер (събота) сънувам сън, че отивам в Бургас в семейството на Сийка и Димитринка Калканджиеви, сестри на брат Иван Калканджиев. Аз бях много близък с тях. Посреща ме Сийка, Бог светлина да й дава, тя си замина, и ме въвежда в стаята. Гледам на сред стаята нещо като нар покрито на височина на една операционна маса, но покрито с една черна покривка. Сийка ми казва тихичко: „Майка ми спи“.
към текста >>

Аз се почудих... На другия ден отиваме с брат ми до Горубляне и оттам, брат ми остана на улицата с колелото докато аз се обадя на един мой приятел, с когото служихме запас като войници.
И отместих плата откъм главата й, да й видя лицето. Тя в това време ми каза (спящата): „Гради! “ „Нали не виждаш“, й казах аз. „Познах те“, казва, „по гласа“. Пък аз въпреки, че тихо говоря, тя ме чула. Аз се почудих... На другия ден отиваме с брат ми до Горубляне и оттам, брат ми остана на улицата с колелото докато аз се обадя на един мой приятел, с когото служихме запас като войници. Отивам и заставам пред портата им. Къщата им беше в дъното на двора. Двора беше голям, затова започнах да викам. Извиках няколко пъти, но никой не дойде да ми отвори портата. По едно време гледам, идва една жена откъм площада.
към текста >>

44. 2. Среща със Словото на Учителя

Любка Хаджиева

Често после го срещах из улиците и най-учтиво ме поздравяваше и като си снемаше шапката за поздрав, слизаше от колелото и се ръкуваше най-приятелски с мен.
Той знаеше да гледа на ръка, хиромантия. Ние, децата му протягахме ръчички да ни гледа на ръка. Помня, като ми взе моята ръка, погледна линиите на ръката ми, после ме погледна в очите, но погледа му такъв един дълбок, слънчев, никой така още не ме е поглеждал. Така, такъв топъл, слънчев поглед, каза ми хубави работи и още рече: „Скептичка сте малко“. Дете още, не знаех що значи думата скептичка. Често после го срещах из улиците и най-учтиво ме поздравяваше и като си снемаше шапката за поздрав, слизаше от колелото и се ръкуваше най-приятелски с мен. Това уважение беше и за моя братовчед, негов учител по скулптура. Чувствах макар и още малка, че този човек, брат има дълбок вътрешен живот. Богат, който се отразяваше и навън. Още, че този човек има нещо по-особено от другите и именно изработен добър характер. Обикнах го, както обичаше моите братовчеди и после все по-често го срещах и все усмихнат.
към текста >>

45. 47. В КАУЧУКОВАТА ТРУДОВА КООПЕРАЦИЯ ОСВОБОЖДЕНИЕ - СОФИЯ

Другарката-художничка си направи една скица от въртящо се колело и понеже времето напредваше, а ние не бяхме обядвали, си тръгнахме.
В съседната стая, за моя голяма изненада, аз пипнах една гореща гумена обувка, току-що извадена из пещта, която с много малко изчиствания тук-там е готова за обуване. А само 25 минути преди това, тя не е освен железен калъп грубо облечен в каучук. "В пещта гумата се стопява и заема формата на калъпа, в който е поставена", ми обясни един млад работник, весел и добър, като ми показа нагледно целия процес. Девойките - млади и хубави другарки обличаха с вещина железните калъпи с подплата, намазваха с лепило и поставяха над него горния пласт. Един млад работник изрязваше подметки и обувките от ръка на ръка излизаха топли, топли както излиза из фурната топличкият хляб. Другарката-художничка си направи една скица от въртящо се колело и понеже времето напредваше, а ние не бяхме обядвали, си тръгнахме. Минавайки погледнахме в готварницата. Хубава, пълничка готвачка приготовляваше материала за обеда на следния ден, а една голяма тенджера с прясно, току-що сварено мляко ухаеше. "Това за кого е? ", запитах. "За утринна закуска на работниците." "Има ли за всички достатъчно?
към текста >>

46. 78. ПО ВСЯКО ВРЕМЕ: ПО ВСЯКО ВРЕМЕ

И всички пристигат със хлебец в ръка, с чиния, лъжица, със чаша, салфетка -във миг колело се прекрасно изви. 2.
78. ПО ВСЯКО ВРЕМЕ: ПО ВСЯКО ВРЕМЕ 1. Обед! - Викне някой. Върхът го повтаря. И всички пристигат със хлебец в ръка, с чиния, лъжица, със чаша, салфетка -във миг колело се прекрасно изви. 2. Учителят сяда на малкото столче пред малката маса, почаква и Той, дежурните сръчни, обедът започва с "Само Божията Любов е Любов". 3. Масивът прекрасен от Слънце огрян е, над него повява прохладен ветрец, на Ел Бур водите се тихо поклащат, над тях върховете пазители. Бдят. 4. Чинии, лъжици излеко потракват -обедът е вкусен, планински и лек, приготвен от сестри с Любов и със песен. Донесоха братя вода отдалеч. 5.
към текста >>

47. 13. АСЕН АРНАУДОВ И АНГЕЛ ЯНУШЕВ

Колелото на живота трябваше да се завърти.
13. АСЕН АРНАУДОВ И АНГЕЛ ЯНУШЕВ Минаха много години след заминаването на Учителя. Едни от възрастните приятели си заминаваха, а други идваха при нас като младежи. Колелото на живота трябваше да се завърти. Възрастните приятели трябваше да предадат своите опитности от живата на Школата, а младите чрез знанието получено чрез Словото на Учителя, трябваше да завъртят колелото на живота и то да се завърти у тях чрез техните дела в Сила и Живот. Един младеж беше дочул някои отрицателни изказвания за Асен Арнаудов и като дойде при мен започна да ми ги преразказва. Имаше вмъкнати неща и за самата мен. Не обърнах внимание в момента, но после като си помислих и за двамата, успях да отхвърля онзи облак от отрицание, който се беше навел над главата ми. Така ми дойде една ясна мисъл, как така може да се говори за едни братя и да се запознава младежта само с най-отрицателните неща в живота на възрастните приятели.
към текста >>

Възрастните приятели трябваше да предадат своите опитности от живата на Школата, а младите чрез знанието получено чрез Словото на Учителя, трябваше да завъртят колелото на живота и то да се завърти у тях чрез техните дела в Сила и Живот.
13. АСЕН АРНАУДОВ И АНГЕЛ ЯНУШЕВ Минаха много години след заминаването на Учителя. Едни от възрастните приятели си заминаваха, а други идваха при нас като младежи. Колелото на живота трябваше да се завърти. Възрастните приятели трябваше да предадат своите опитности от живата на Школата, а младите чрез знанието получено чрез Словото на Учителя, трябваше да завъртят колелото на живота и то да се завърти у тях чрез техните дела в Сила и Живот. Един младеж беше дочул някои отрицателни изказвания за Асен Арнаудов и като дойде при мен започна да ми ги преразказва. Имаше вмъкнати неща и за самата мен. Не обърнах внимание в момента, но после като си помислих и за двамата, успях да отхвърля онзи облак от отрицание, който се беше навел над главата ми. Така ми дойде една ясна мисъл, как така може да се говори за едни братя и да се запознава младежта само с най-отрицателните неща в живота на възрастните приятели. Та човек не е само отрицание, не е само от грешки сътворен.
към текста >>

48. 23. ДЕЦА НА ИЗГРЕВА

Райка за първи път влизаше в колелото на Паневритмията.
Чиста храна". Беше съборен ден през 1938 г. и бяха дошли и чужденци. С мене е и племенницата Райка. Играем гимнастика и след това Паневритмия. Райка за първи път влизаше в колелото на Паневритмията. По едно време гледам, че Учителят я наблюдава. "Райке, Учителят те гледа." И наистина, когато отидохме да Му целунем ръка, Той каза: "Рекох, детето много хубаво играе Паневритмия". Все около същата възраст Той каза за нея веднъж на стълбите горе: "Тя да свири! " Друг път аз бях Му казала: "Учителю, ами тя много обича да рисува". А Той допълни: "Че тя може да стане художничка".
към текста >>

49. 6. РУСКИЯТ АНСАМБЪЛ И ДЕДУШКА-ОТЕЦ

Той получава писмото и се успокоява, че нещата ще се наредят, но че трябва да мине време, докато се завъртят нещата и онзи, който движи колелото на живота.
Започнали да се отчайват всички, парите за хляб и подслон се свършили отдавна. Тогава през ума му минава мисъл да се върне в България, но се сеща, че трябва да пита за това Учителя. Пише писмо на жена си Роза да пита Учителя дали да се връща обратно. Роза е пред Учителя и му чете писмото от Париж. Учителят й казва да му пишат да си стои там и че един човек оттам ще му подаде ръка и ще се нареди на работа. Той получава писмото и се успокоява, че нещата ще се наредят, но че трябва да мине време, докато се завъртят нещата и онзи, който движи колелото на живота. Но руснаците били много отчаяни. Той им показвал писмото, че е изпратено от Учителя. Но те клатели съмнително глава. Показвал им снимката на Учителя. "^то дедушка-отец, а нам нужно Бог-Отец", говорили гладните руснаци.
към текста >>

50. 5. ФИНАЛНИЯТ АКОРД

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Когато се събере живота на онези, които са горе с живота на онези, които са долу, ще се завърти колелото на общата хармония.
Последното ми участие под палката на маестро Филип Стоицев беше в Камерната зала "България", където пях песента от Учителя "Давай, давай". С тази песен завърших моите участия в концертите - бях вече на 77 години! Беше ли дошло времето на хармонията в нашите братски среди? Това ще кажете вие. Но за мен тези опитности, които разказах бяха живот на едно поколение и този живот е и горе в Невидимия свят и долу на земята. Когато се събере живота на онези, които са горе с живота на онези, които са долу, ще се завърти колелото на общата хармония. Къде се намира тя? Ще я намерите в песента "Братство, единство". А като спомен от братския живот на Изгрева и на Рила с Учителя останаха снимките, които ни връщат назад във времето на Школата на Учителя. сопрано баритон чело контрабасист
към текста >>

51. 09 - 44. НЕ БОЙ СЕ, МОМЧЕТО ЩЕ ОЗДРАВЕЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

През 1947 година синът ми падна от колело и си счупи крака.
44. НЕ БОЙ СЕ, МОМЧЕТО ЩЕ ОЗДРАВЕЕ Живеех в София - към площад „Възраждане". През 1947 година синът ми падна от колело и си счупи крака. Положението му от ден на ден се влошаваше. Температурата му се качи на 40 градуса. Лекарите не ми казаха нищо утешително. Нещо повече: казваха ми, че няма да го бъде. Минаха един, два, три дни, седмица, а надежда никаква.
към текста >>

52. 09 - 274. КАМЪКЪТ, КОЙТО ПРЕЧЕШЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Видял пред себе си камък, грабва го и го поставя пред задното колело на връщащия се назад рейс, като успя да спре рейса, преди той да се е засилил и полети към близката стръмнина.
Но ето, че рейсът внезапно спря при смяната на скоростите и пое назад. Спирачките отказаха да работят. В миг настана паника. Един от пътниците съзнал, че сме пред катастрофа, успял да скочи през прозореца. Друг отваря вратата и скача веднага. Видял пред себе си камък, грабва го и го поставя пред задното колело на връщащия се назад рейс, като успя да спре рейса, преди той да се е засилил и полети към близката стръмнина. Този камък с години е стоял на това място, в който много хора нощем са се спъвали и са го проклинали, може би, но ето че дойде време и той да потрябва, за да се избегне една катастрофа. Чак сега ние разбрахме защо е било нужно да се молим през целия път. Разказала: Дора Г. Куртева.
към текста >>

53. 11 - 4. ИДВАНЕ В СОФИЯ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Точно си тръгвам, Иванчо с колело отива на Ченге - Иван Димитров.
Много ми е мъчно, че няма такава халва, с фъстъци беше. Сега я няма и много ми е мъчно. Тази халва много я обичам. И това им занесох. Имаха момиче, беше в 4-то отделение. Точно си тръгвам, Иванчо с колело отива на Ченге - Иван Димитров. Той казва: „Ела с мен, аз ще те заведа с колелото." Рекох, че аз съм тежка. - „Ами, тежка си! " А пък аз момиченце 4-ти клас, той учител. От гимназиален учител го пратиха там. То за мое добро е било.
към текста >>

Той казва: „Ела с мен, аз ще те заведа с колелото." Рекох, че аз съм тежка.
Сега я няма и много ми е мъчно. Тази халва много я обичам. И това им занесох. Имаха момиче, беше в 4-то отделение. Точно си тръгвам, Иванчо с колело отива на Ченге - Иван Димитров. Той казва: „Ела с мен, аз ще те заведа с колелото." Рекох, че аз съм тежка. - „Ами, тежка си! " А пък аз момиченце 4-ти клас, той учител. От гимназиален учител го пратиха там. То за мое добро е било. Качи ме на колелото, взе ми багажа и го сложи.
към текста >>

Качи ме на колелото, взе ми багажа и го сложи.
Той казва: „Ела с мен, аз ще те заведа с колелото." Рекох, че аз съм тежка. - „Ами, тежка си! " А пък аз момиченце 4-ти клас, той учител. От гимназиален учител го пратиха там. То за мое добро е било. Качи ме на колелото, взе ми багажа и го сложи. Седнах така, сложих си ръцете така и потеглихме. По пътя има една чешмичка, слязохме там, пихме си, измихме се и поехме, има едно мостче, което се отделя за градината С това момиченце като бях аз, имаше едно Верче, винаги слизахме там и слушахме, има там едно дърво, до туй дърво като отивахме, чувахме, че се пее арията на Орфей, „Своето щастие загубих". Тази песен слушаме до дървото и като се отдалечим, оттам нататък няма. Викам: „Иванчо, сега от тук с теб двамата ще слезем, но ще вървим пеш. Все ще чуеш нещо," И тръгваме, и почва да се слуша арията на Орфей.
към текста >>

И нагоре, вече се качваме на колелото и продължаваме, отиваме у баба Петранка, приготвила супичка и ядене, пък аз не ям лук в ядене, никак готвено, и той също не яде, че ни направи катмички, поканиха ни на обед.
Този Иван Димитров е жив. Верчето, онова, също е слушала с мене. Тя сега е в Бургас. И с нея ще слезем долу, аз всеки ден слушам, отивам до там и се връщам, отивам до там и се връщам, слушам Орфей. Аз много хубаво чувство имам към Орфей. И нагоре, вече се качваме на колелото и продължаваме, отиваме у баба Петранка, приготвила супичка и ядене, пък аз не ям лук в ядене, никак готвено, и той също не яде, че ни направи катмички, поканиха ни на обед. Той беше учител на тяхното момиченце в 4-то отделение. Каза: „Верке, ела да те въведа аз и да те правя учителка.". А имаше един Митко Арабашев, наш съгражданин, той водеше 2-ро, Иван 3-то, а на първо отделение беше Георги Връбчев. Той си отиде, а го замести Нено Ганев. Много обичах децата.
към текста >>

54. 12 - 29. МОЛИТВИ ЗА ЗАМИНАЛИТЕ

Надка: Наредени по двама, по двама, в колона, където се играеше колелото на Паневритмията там, там се обиколи и се отиде до мястото.
Но ето, както ти го разправи сега, за погребението. Аз си представям сега зимата. Никой не ми е казвал, че в това време е валяло сняг. Надка: Снегът валеше. В.К.: Само, че е било зима със сняг дълбок. Надка: Наредени по двама, по двама, в колона, където се играеше колелото на Паневритмията там, там се обиколи и се отиде до мястото. И при това, даже тати знае и е казвал, че са се подписали всички ръководители. В.К.: Къде? Надка: На една стъкленица го слагат в това, в гроба. Борис може да го обясни. Вътре при ковчега на Учителя е сложено това нещо.
към текста >>

55. IV.На 17 август, понеделник, 7 часа вечерта се каза проповедта на Казакова

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Аз минах през ръба на колелото и изпълних своя ред, сега остава ваш ред да го изпълните.
А коя е вашата основна добродетел? Сега гледайте всеки един от вас да има поне по една добродетел. Мене ми е приятно да ви виждам толкова души събрани на едно място. Един заминава, мнозина идват на негово място. Така върви животът като верига, всяка халка влече след себе си други халки и ако една се скъса, всичките други халки пропадат. Аз минах през ръба на колелото и изпълних своя ред, сега остава ваш ред да го изпълните. Няма съмнение, че ще имате много мъчнотии и препятствия, но тези неща са обикновени, с време всичките ще се обърнат на добро. Аз бих ви говорила още, но понеже атмосферното налягане е доста голямо, ще оставя другата част от своя разговор за друг път. Имате също поздравление от д-р Микрович." Казакова предава своя поздрав на търновци, нарочно поздравление за вас. Докторът (Миркович) каза, че България е израснала много, че ще й кроят нови гащи. Децата се радват, но всякога е бащата, който трябва да плаща гащите.
към текста >>

56. IV.18 август, сряда

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Най-сетне всички станахме прави около масата в колело, хванахме четирите ленти - жълтата, синята, портокалената и розовата, и след като се помолихме с „Добрата молитва", подържахме лентите в мълчание за минута, когато Духът даде следното благословение на всички: „Ако Ме любите, ще опазите закона и Аз ще умоля Отца да ви даде утешител." В 9 часа вечерта Веригата, с изключение на Граблашев и Ив.
Осмият петък - за плодородието на България. Деветият петък - за умственото и духовно единично развитие на членовете на Веригата, като се споменават и техните имена при молитвата върху този предмет. Десетият петък - за подобрение на всички народи в Европа в духовно и политическо отношение. Единадесетия петък ще посветите да ви научи Господ как да мълчите. Дванадесетият петък - за обединението на славяните и за идването на Царството Божие между тях. Най-сетне всички станахме прави около масата в колело, хванахме четирите ленти - жълтата, синята, портокалената и розовата, и след като се помолихме с „Добрата молитва", подържахме лентите в мълчание за минута, когато Духът даде следното благословение на всички: „Ако Ме любите, ще опазите закона и Аз ще умоля Отца да ви даде утешител." В 9 часа вечерта Веригата, с изключение на Граблашев и Ив. Тачев, които поради сказката, която първият даваше в града, отсъствуваха, всичките други се събрахме на молитва в олтаря и като се молихме, най-накрая г-н Дънов възгласи: - Господ ще изпълни Своето обещание. Идете си с миром. Край на годишната среща на Веригата в гр. Търново през 1910 г.
към текста >>

57. IV.15 август, петък, Св. Богородица1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Така, ако употребим центъра на едно колело, може да направим каруца, с която да си служите.
Преди да ви говоря върху стиха, ще направя едно малко въведение. За да можем да имаме едно правилно понятие за нещата, които ни заобикалят, или [за] света, в който живеем, или [за] хората, с които сме заобиколени, непременно трябва да имаме една опорна точка, защото всякой занаятчия, ученик, търси опорна точка. И когато се заражда едно дете, то търси опорна точка в утробата на майка си. В човешкия живот ние казваме, че това е глава или център. Този център едновременно може да върви много добре. Така, ако употребим центъра на едно колело, може да направим каруца, с която да си служите. Но с този център може да направите и една змия или вълк. Следователно проявленията на нещата зависят от местоположението на центъра. Значи, за да бъдем съвършени, центърът трябва да бъде всред - и всяка една част от живота ни трябва равномерно да се отдалечава от центъра. Щом се измени този ред на нещата, настава друг порядък. Елинизмът представя известно време на тогавашната култура, защото елините имаха известни познания за знанията на Египет, Вавилон, Ниневия, [А]сирия и пр.
към текста >>

58. 2. ВЕНЕЦЪТ НА ЖИВОТА

И това е едно колело, което всеки ден се повтаря, едно и също нещо.
Когато ученикът учи и постоянствува, той ще има знание. Той трябва да изучава всичко, да се изучи добре. Вие, когато се учите, искате да получите външни венци и животът ви все един и същ се повтаря и вас ви омръзва. В какво ви се състои вашият живот и защо ви омръзва? Сутрин ставате, хващате, се за закуска; свършите закуската, хайде обяд; свършите обяда, хайде вечеря, хайде креват, печки, лампи и хайде пак на сутринта същото. И това е едно колело, което всеки ден се повтаря, едно и също нещо. Както някой кон е впрегнат на някое колело, да върти, да вади вода за някоя градина, за да я полива. И той върти, върти, вади вода 2, 3, 5, 10 години и най-после му одерат кожата и ще го заровят и ще го хвърлят нанякъде. Това е спечелил той през тези години на живота си, въртял е това колело всеки ден на градинаря и най-после градинарят го захвърля. Вие най-първо трябва да угаждате на Бога. Не ви говоря за онзи Бог, за Който говорят учените, че е в пространството, аз ви говоря за Онзи, живия Бог, Който е [на]всякъде - и във вас, Който иска вашето добро, благо.
към текста >>

Както някой кон е впрегнат на някое колело, да върти, да вади вода за някоя градина, за да я полива.
Той трябва да изучава всичко, да се изучи добре. Вие, когато се учите, искате да получите външни венци и животът ви все един и същ се повтаря и вас ви омръзва. В какво ви се състои вашият живот и защо ви омръзва? Сутрин ставате, хващате, се за закуска; свършите закуската, хайде обяд; свършите обяда, хайде вечеря, хайде креват, печки, лампи и хайде пак на сутринта същото. И това е едно колело, което всеки ден се повтаря, едно и също нещо. Както някой кон е впрегнат на някое колело, да върти, да вади вода за някоя градина, за да я полива. И той върти, върти, вади вода 2, 3, 5, 10 години и най-после му одерат кожата и ще го заровят и ще го хвърлят нанякъде. Това е спечелил той през тези години на живота си, въртял е това колело всеки ден на градинаря и най-после градинарят го захвърля. Вие най-първо трябва да угаждате на Бога. Не ви говоря за онзи Бог, за Който говорят учените, че е в пространството, аз ви говоря за Онзи, живия Бог, Който е [на]всякъде - и във вас, Който иска вашето добро, благо. Светът е крайно [...], ако мислите, че светът ще ви направи щастливи, лъжете се.
към текста >>

Това е спечелил той през тези години на живота си, въртял е това колело всеки ден на градинаря и най-после градинарят го захвърля.
В какво ви се състои вашият живот и защо ви омръзва? Сутрин ставате, хващате, се за закуска; свършите закуската, хайде обяд; свършите обяда, хайде вечеря, хайде креват, печки, лампи и хайде пак на сутринта същото. И това е едно колело, което всеки ден се повтаря, едно и също нещо. Както някой кон е впрегнат на някое колело, да върти, да вади вода за някоя градина, за да я полива. И той върти, върти, вади вода 2, 3, 5, 10 години и най-после му одерат кожата и ще го заровят и ще го хвърлят нанякъде. Това е спечелил той през тези години на живота си, въртял е това колело всеки ден на градинаря и най-после градинарят го захвърля. Вие най-първо трябва да угаждате на Бога. Не ви говоря за онзи Бог, за Който говорят учените, че е в пространството, аз ви говоря за Онзи, живия Бог, Който е [на]всякъде - и във вас, Който иска вашето добро, благо. Светът е крайно [...], ако мислите, че светът ще ви направи щастливи, лъжете се. Той ще ви впрегне на колелото да му носите вода и след като му свършите работата и заболеете, той ще ви одере кожата. При този лош господар, лош син, лош баща, лош учител, в каквито условия се намирате сега, вие трябва да разрешите трудните задачи. Деца.
към текста >>

Той ще ви впрегне на колелото да му носите вода и след като му свършите работата и заболеете, той ще ви одере кожата.
И той върти, върти, вади вода 2, 3, 5, 10 години и най-после му одерат кожата и ще го заровят и ще го хвърлят нанякъде. Това е спечелил той през тези години на живота си, въртял е това колело всеки ден на градинаря и най-после градинарят го захвърля. Вие най-първо трябва да угаждате на Бога. Не ви говоря за онзи Бог, за Който говорят учените, че е в пространството, аз ви говоря за Онзи, живия Бог, Който е [на]всякъде - и във вас, Който иска вашето добро, благо. Светът е крайно [...], ако мислите, че светът ще ви направи щастливи, лъжете се. Той ще ви впрегне на колелото да му носите вода и след като му свършите работата и заболеете, той ще ви одере кожата. При този лош господар, лош син, лош баща, лош учител, в каквито условия се намирате сега, вие трябва да разрешите трудните задачи. Деца. Защо ви са децата? Знаете ли защо сте родили тези деца? Да ги възпитавате както трябва. А вие как ги възпитавате?
към текста >>

59. 13. ПРИЗОВАХА ИСУСА

Обръщането е движения на колело.
Ако имате един даровит ум, но сърцето ако не му подхожда, то ще свали ума на нисък уровен. Ето защо Бог трябва да живее в сърцето ви, за да го измени. Не давайте никому другиму да обръща сърцето ви. Често говорим, че еди-кой си обърнал сърцето на жена си. В света само обръщания стават и от това днес страдат всички хора. Обръщането е движения на колело. На тази сватба се дадоха общи принципи, по които човек може да се издигне и облагороди. Често някои стоят и плачат за свои минали погрешки, за това, че са били много грешни, че се отнасяли зле с майка си, а днес им дават добри условия за живот, за работа, но той се отказва и казва: „Аз съм грешил и пак ще греша.“ Ти си човек и може да измениш действията на закона, защото тези действия са подобни на движенията на колелата, които се движат механически и то само в две посоки - от дясно към ляво и от ляво към дясно. И нашият живот, тъй, както е направен, може да се движи в същите две посоки. И в такъв случай, ако не се движиш в едната посока, ще се движиш в другата. Същото е и във водениците.
към текста >>

Сега твоето колело се движи от дясно към ляво или в обратната посока и ти питаш: „Може ли да бъда добър?
Често някои стоят и плачат за свои минали погрешки, за това, че са били много грешни, че се отнасяли зле с майка си, а днес им дават добри условия за живот, за работа, но той се отказва и казва: „Аз съм грешил и пак ще греша.“ Ти си човек и може да измениш действията на закона, защото тези действия са подобни на движенията на колелата, които се движат механически и то само в две посоки - от дясно към ляво и от ляво към дясно. И нашият живот, тъй, както е направен, може да се движи в същите две посоки. И в такъв случай, ако не се движиш в едната посока, ще се движиш в другата. Същото е и във водениците. Там има две колелета, от които едното се движи в една посока, а другото - в противоположна, но резултатът е един и същ. Сега твоето колело се движи от дясно към ляво или в обратната посока и ти питаш: „Може ли да бъда добър? “ Питай воденичаря, той ще ти каже. Тези колелета може да се нагласят и по двата начина и да мачкат хората. Когато отивате на една сватба, трябва да формирате вашия език. Дълбока наука е да разбирате характера, нравите и обичаите на езика и неговите действия. Няма човек с по-силна воля от този, който може да обуздава езика си.
към текста >>

60. 15. СИЛИТЕ В ПРИРОДАТА

То означава змията, която е хванала своята жертва, то е колело, движение, в него няма опасност.
Между мене и вас трябва да има най-прости, най-естествени действия и обноски. Всяко действие на ръката, на главата, трябва да се стреми към най-правилни форми. Например ръката, насочена напред и свита на юмрук, както кога мушкат някого, изразява движение на зло. Правилно движение е, когато свиеш трите пръста на ръката, а палеца и показалеца доближиш един до друг във вид на колелце. Защо е правилно това движение? То означава змията, която е хванала своята жертва, то е колело, движение, в него няма опасност. Щом се отвори колелото, започва съскане и казва: „Пази се, защото мога да те ухапя.“ Следователно, когато един ученик се разгневи, покажи му така свита ръката си. А вие какво правите? Показвате му шамар. Това не е окултно движение, това е движение на черните маги. Когато някой момък хване под ръка някоя мома, това движение е на черните маги.
към текста >>

Щом се отвори колелото, започва съскане и казва: „Пази се, защото мога да те ухапя.“ Следователно, когато един ученик се разгневи, покажи му така свита ръката си.
Всяко действие на ръката, на главата, трябва да се стреми към най-правилни форми. Например ръката, насочена напред и свита на юмрук, както кога мушкат някого, изразява движение на зло. Правилно движение е, когато свиеш трите пръста на ръката, а палеца и показалеца доближиш един до друг във вид на колелце. Защо е правилно това движение? То означава змията, която е хванала своята жертва, то е колело, движение, в него няма опасност. Щом се отвори колелото, започва съскане и казва: „Пази се, защото мога да те ухапя.“ Следователно, когато един ученик се разгневи, покажи му така свита ръката си. А вие какво правите? Показвате му шамар. Това не е окултно движение, това е движение на черните маги. Когато някой момък хване под ръка някоя мома, това движение е на черните маги. Някой дава пари на някой беден и му ги мушва грубо, като си отминава.
към текста >>

61. 16. ВЕЛИКАТА МАЙКА

Мислите ли, че движението на онова колело във фабриката, което веднъж се е завъртяло и върти, не е точно определено?
И тъй, внимавайте действията ви да бъдат хармонични. У вас може някога да се зароди желание да поправите някого. В окултната школа не се позволява никой никого да поправя. Това е обида. И онзи, който поправя, и този когото поправят, вършат и двамата престъпление. Мислите ли, че движението на онова колело във фабриката, което веднъж се е завъртяло и върти, не е точно определено? Мислите ли, че онзи господин, който се е разгневил, господарят му не е определил това действие? Мислите ли, че трябва да затворите онази канализация, през която излизат всички нечистотии? Не, вие с това ще създадете най-голямото нещастие на хората. Онзи човек, който се гневи, е един канал, затова нека изтекат всички нечистотии, не го спирайте. Този твой брат, който се гневи, днес е дежурен, изригва толкова много неща и затова ти му кажи: „Братко, ти днес извършваш една велика работа, изхвърляш много нечистотии и с това помагаш на толкова хиляди хора.“ Ако ти не разбереш това нещо така, утре ти ще станеш дежурен.
към текста >>

62. 18. РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ

Дойдеш в друг живот, поправиш грешките си и казваш: „Аз ще си поправя грешката, в затвор няма да те туря.“ Това е един закон, който се върти като колело.
Защото ти е направил някакво зло. Тогава казваш: „Аман от този мъж! “ Той казва: „Аман от тази карма! “ После, мъжът ти, и той не те обича и казва: „Мразя те, 20 години заради тебе лежа в затвор, 20 години от живота ми отидоха напразно! “ Сменя се картината. Дойдеш в друг живот, поправиш грешките си и казваш: „Аз ще си поправя грешката, в затвор няма да те туря.“ Това е един закон, който се върти като колело. Като станете ясновидци, ще се прехвърлите в една епоха, когато сте живели някога в Египет или другаде, дето ще видите сцени от вашия живот, ще разберете каква роль сте играли и ще кажете: „Слава Богу, сега разбрах какво съм била! “ Затова, като станете ясновидци, като се подигнете, това положение ще ви стане ясно, приятно. Тъй животът на всички хора може да стане приятен. Ще се стремим да поправим живота си тъй, както Бог го е наредил и да го разбираме тъй, както е направен. Ако сте ясновидци, ще видите най-хубави картини.
към текста >>

63. 20. ВЛИЯНИЕТО НА ХАРМОНИЯТА В ЖИВОТА

Кажи си: „Чакай да завъртя колелото.“ То се завърта само когато си на ключ „сол“.
Любовта е закон на хармония. Имайте хармония, и тя ще дойде. Нямате ли хармония, няма да дойде. Сега искам във вашето съзнание да се появи сила да удържите хармонията, да не мислите какъв е светът. Искаш да направиш нещо - помисли да не би да направиш нещо, с което да обидиш своя Господ, защото обидиш ли Го, спираш всичката си работа. Кажи си: „Чакай да завъртя колелото.“ То се завърта само когато си на ключ „сол“. Сега младите се извиняват, че са били неопитни, а старите - че са нервни. Господ никого не извинява, нито младите, нито старите. Които влизат в училището, трябва да се учат. Ако си стар и имаш съзнанието, че си стар, това е дисхармония. Ако мислиш, че си млад, и това е дисхармония.
към текста >>

64. 29. ВЯРАТА КАТО ЗАКОН

Колелото на хорото е животът.
Като си играл на хорото, нали беше хубаво? Имаше тропане, скачане, хубаво сте били облечени. Всичко това е било хубаво, отлично е било. На хорото са ви казали така: „Ти не знаеш да играеш, не те искаме на хорото! “ Сега сте дошли при мене, за да знаете как да играете на хорото. Колелото на хорото е животът. На хорото човек скача, дига краката си. Това значи да правиш добро. Това не е добрата мисъл. Тръгнеш с десния крак - значи едно добро, после - с левия крак, значи - друго добро. После си мърдаш ръцете.
към текста >>

65. ТРЕТА БЕСЕДА, ДЪРЖАНА НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ. ДА БЪДЕМ СВЪРЗАНИ С БОГА !

6 юли 1923 г.

Ако обаче тази малката струя я пуснете на едно голямо воденично колело, ще окаже ли влияние?
Тогава няма да имате една представа за онзи вървеж, за онова развитие, което става в духа ви. Някои, които са влезли да изучават духовния свят, почват да се оплакват: „От как сме влезли, сме станали по-лоши.“ По-лоши са станали, понеже не са взели прави методи. Прави методи трябва. Сега, ето къде седи малката опасност: да допуснем, че вие имате една малка вадичка. Децата си правят такива малки вадички и на тях поставят малки колелца, воденички, които хубаво се въртят. Ако обаче тази малката струя я пуснете на едно голямо воденично колело, ще окаже ли влияние? - Няма. Целият труд ще отиде напразно. Е, да кажем, че вие имате една машина с малка пара и друга една машина, по-голяма, при друг акумулатор. Значи, първата изгубва своята сила. Сега, ако вашата физическа сила я прекарате в духовния свят, туй колело на вашата душа няма да се помръдне и тогава всичкият ви труд ще отиде напразно.
към текста >>

Сега, ако вашата физическа сила я прекарате в духовния свят, туй колело на вашата душа няма да се помръдне и тогава всичкият ви труд ще отиде напразно.
Ако обаче тази малката струя я пуснете на едно голямо воденично колело, ще окаже ли влияние? - Няма. Целият труд ще отиде напразно. Е, да кажем, че вие имате една машина с малка пара и друга една машина, по-голяма, при друг акумулатор. Значи, първата изгубва своята сила. Сега, ако вашата физическа сила я прекарате в духовния свят, туй колело на вашата душа няма да се помръдне и тогава всичкият ви труд ще отиде напразно. Затуй ние казваме: „Божественото у човека с човешки усилия не става.“ Понеже сте в един уреден свят, вие ще идете на станцията, купувате си билет, плащате си го и като удари звънеца, ще влезете в първа или втора класа на трена и няма да го тикате, да мислите дали върви. Той сам ще си върви, а вие само ще изпълните условията. И в Божествения свят има същата аналогия. Защото, да кажем, че сте пътник, някой път може да не знаете где да влезете. Казвате: „В кой вагон да влеза?
към текста >>

66. 5. ЗНАЧЕНИЕТО НА ПЕНТОГРАМАТА

Дадено от брат Боян Боев

Около Пентограмата има думите: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа." Колелото около Пентограмата, означава условията, които Любовта на Бога създава, за да извърви човешката душа този път на съвършенство.
д) Дървото на живота - Човек добива връзка с вътрешния живот и научава законите за добротворство. III. След това почва вътрешната пътека: Побеждава нисшата си природа и злото (змиите). След това минава през великата жертва на самоотричането. Кръстът означава жертвата и тогава произнася думите: „Живея, да изпълня не своята воля, но волята на Бога." Престава в него личният живот и всичките свои сили, впряга да работи за Славата на Бога. Така той придобива Възкресение. Около Пентограмата има думите: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа." Колелото около Пентограмата, означава условията, които Любовта на Бога създава, за да извърви човешката душа този път на съвършенство. Това се нарича още Божието Провидение или Промисъл. Това колело показва, че човешкия живот е потопен в Любовта на Бога и ръководен от нея. А думите в колелото показват, че човекът върви правилно в този път, ако приложи тези думи.
към текста >>

Това колело показва, че човешкия живот е потопен в Любовта на Бога и ръководен от нея.
След това минава през великата жертва на самоотричането. Кръстът означава жертвата и тогава произнася думите: „Живея, да изпълня не своята воля, но волята на Бога." Престава в него личният живот и всичките свои сили, впряга да работи за Славата на Бога. Така той придобива Възкресение. Около Пентограмата има думите: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа." Колелото около Пентограмата, означава условията, които Любовта на Бога създава, за да извърви човешката душа този път на съвършенство. Това се нарича още Божието Провидение или Промисъл. Това колело показва, че човешкия живот е потопен в Любовта на Бога и ръководен от нея. А думите в колелото показват, че човекът върви правилно в този път, ако приложи тези думи.
към текста >>

А думите в колелото показват, че човекът върви правилно в този път, ако приложи тези думи.
Кръстът означава жертвата и тогава произнася думите: „Живея, да изпълня не своята воля, но волята на Бога." Престава в него личният живот и всичките свои сили, впряга да работи за Славата на Бога. Така той придобива Възкресение. Около Пентограмата има думите: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа." Колелото около Пентограмата, означава условията, които Любовта на Бога създава, за да извърви човешката душа този път на съвършенство. Това се нарича още Божието Провидение или Промисъл. Това колело показва, че човешкия живот е потопен в Любовта на Бога и ръководен от нея. А думите в колелото показват, че човекът върви правилно в този път, ако приложи тези думи.
към текста >>

67. 9. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ПЕНТОГРАМА

Крилатото колело върху земята е крилатата душа на човека.
Книгата е символ и на съвестта и на съзнанието. Светилникът или свещта - това значи, че знанието ще даде светлината, това е човека, който разсъждава. Чрез светлината ще може да узнае за какво ще е полезен, как и на какво да учи хората. Ножът - всяко събитие, за да се прояви, трябва да има сила. Ножът е символ на силата и на Словото. Крилатото колело върху земята е крилатата душа на човека. Дървото - това е истинската храна на човека. Дървото на живота е Добродетелта. Ще живеете и ще се радвате на благата, които Господ е дал. Змията - е противника, когото ще срещнете, врага когото трябва да възлюбите, за да го победите. Буквата (първата) „В" - значи ръководител на Небето.
към текста >>

68. 16. ЦВЕТНАТА ПЕНТОГРАМА

Вергилий Кръстев

Долу е нарисувано колело с крила, изобразяващо Духа Господен, който със своите облачни крила е покривал през деня пътуващия Израел по пустинята.
На върха на Пентограмата, заеман от Истината, е нарисуван образа на Учителя Дънов до пояс с разтворени ръце и длани с ореол на главата му. Книгата е отляво, а отдясно вместо свещ е нарисуван стар светилник от времето на Скинията на Мойсея. В дясно е свещеният подпис на Учителя Беинса Дуно. Окото в ляво и Дървото от дясно са извън върховете на хоризонталното рамо на Пентограма, представено от Мъдростта. Долу, широкият път с широката врата при левия долен крак на Пентогра- мата, както и стръмният път от дясно са дадени извън рамената на Пентогра- мата, този на Истината и на Любовта. Долу е нарисувано колело с крила, изобразяващо Духа Господен, който със своите облачни крила е покривал през деня пътуващия Израел по пустинята. Под колелото е нарисуван като слънце онзи огнен стълб, който е водел израилтяните през нощта в пустинята. „И Господ предхождаше пред тях, деня в стълп облачен, за да ги управя по пътя, а нощя в стълп огнен, за да им свети, та да вървят деня и нощя." Изход гл.13. ст.21 Отдолу извън кръга на Пентограмата са нарисувани 5 ангели с крила в детски образи, изобразяващи, че са носителите на 5-те добродетели на Пен- тограмата. Буквите, изписани в малките триъгълници, образувани от 5-те върха и рамената на триъгълниците означават: „Исус Христос син Божий Спасител". Другото останало съответствува на черно-бялата Пентограма. II. КАК СЕ РАБОТИ С ЦВЕТНАТА ПЕНТОГРАМА В Пентограмата е сътворено цялото Битие на Вселената.
към текста >>

Под колелото е нарисуван като слънце онзи огнен стълб, който е водел израилтяните през нощта в пустинята.
Книгата е отляво, а отдясно вместо свещ е нарисуван стар светилник от времето на Скинията на Мойсея. В дясно е свещеният подпис на Учителя Беинса Дуно. Окото в ляво и Дървото от дясно са извън върховете на хоризонталното рамо на Пентограма, представено от Мъдростта. Долу, широкият път с широката врата при левия долен крак на Пентогра- мата, както и стръмният път от дясно са дадени извън рамената на Пентогра- мата, този на Истината и на Любовта. Долу е нарисувано колело с крила, изобразяващо Духа Господен, който със своите облачни крила е покривал през деня пътуващия Израел по пустинята. Под колелото е нарисуван като слънце онзи огнен стълб, който е водел израилтяните през нощта в пустинята. „И Господ предхождаше пред тях, деня в стълп облачен, за да ги управя по пътя, а нощя в стълп огнен, за да им свети, та да вървят деня и нощя." Изход гл.13. ст.21 Отдолу извън кръга на Пентограмата са нарисувани 5 ангели с крила в детски образи, изобразяващи, че са носителите на 5-те добродетели на Пен- тограмата. Буквите, изписани в малките триъгълници, образувани от 5-те върха и рамената на триъгълниците означават: „Исус Христос син Божий Спасител". Другото останало съответствува на черно-бялата Пентограма. II. КАК СЕ РАБОТИ С ЦВЕТНАТА ПЕНТОГРАМА В Пентограмата е сътворено цялото Битие на Вселената. И ученикът тръгва сам с помощта на Учителя или по-точно казано човешката душа, излязла от Битието на Духа се връща отново към Божествения Дух, като по пътя си минава през Пентограмата през Добродетелта, Мъдростта, Любовта, Правдата, Истината.
към текста >>

69. 17. КАК БЪЛГАРИТЕ ПОСРЕЩНАХА ПЕНТОГРАМАТА?

Крилатото колело върху земята е крилатата душа на човека.
Ножа - словото, разумното у човека. Чашата - страданията, книгата - съвестта, съзнанието у човека. Кандилото - божествения живот (любовта), която трябва да блика у човека. Дървото - истинската храна на човека. Окото - Бог, който всичко вижда. Крилатото колело върху земята е крилатата душа на човека. Това е една обикновена картина, както всяка друга. След тия обяснения, нашият сътрудник е задал и следния въпрос на Дънова: - Защо вашия пръв последовател Лулчев е недоволен от присъдата на двете Тимеви и е поискал да се апелира делото, за да получи и „лихвите" върху откраднатите скъпоценности на Гела. - „Лулчев е като вас, българин, роден от грешни родители. Той е само позлатен, но не златен. Не ме интересуват неговите работи.
към текста >>

70. 26. СЪНИЩА И ПРЕЖИВЯВАНИЯ

Стефан Тошев

Пътувал съм и с колелото си с часове и съм се изпотявал много, и вятър ме е духал, и никога не съм се простудявал.
Ще доведем един ходжа, който ще прочете молитви, в скоро време ще бъдеш здрав напълно.“ Аз им отговорих, че само на доктори вярвам. Отидох в София и лежах в Александровата болница доста време. Лекарите ми казаха, че съм придобил тази болест от простуда. А това съвсем не беше вярно. Аз съм ловджия и колко пъти съм се изпотявал много и с часове съм прекарвал, без да се преоблека. Пътувал съм и с колелото си с часове и съм се изпотявал много, и вятър ме е духал, и никога не съм се простудявал. Аз съм кален. Като се върнах от София, моите приятели турци, като ме видяха, че не съм излекуван, без да ме питат, доведоха отнякъде „ходжа специалист“ да лекува такива болести. Три пъти идва при мене и чете молитви и заклинания и аз бях излекуван, без да остане някаква следа от болестта ми. Известен ми е и друг случай в град Севлиево, дето бившият мюфтия хаджи ефенди, свършил богословски науки в Цариград, е излекувал парализирания Добри от Горната махала на града. Той лежал 40 дни в Севлиевската болница и го изписали без подобрение.
към текста >>

71. 2. РОДИ СЕ НОВИЯТ ЧОВЕК

Паша Теодорова

Роди се новият човек, който със своите здрави мишци завъртя колелото на живота, обратно на неговото движение, нито надясно, нито наляво - но нагоре, по спиралата на вечния живот.
Роди се новият човек, носител на Великата Божия Истина, която освобождава от робство и ограничения човешката душа. Роди се новият човек, носител на Великата Истина, която изпразва затворите, запечатва ги за вечни времена и отваря широки светли двери към простор и свобода. Той носи онази истина, която събаря стари крепости, и пред която отстъпват всички заблуждения. Дойде на земята новият човек с везните на Великата Божия Правда, която с теглилките на справедливостта мери и отмерва всяко човешко деяние, всяка човешка мисъл и всяко човешко чувство. Живя и работи новият човек, сеятелят на доброто семе - Великото Слово Божие и остави го да никне, да расте и стократно плод да дава. Роди се новият човек, който със своите здрави мишци завъртя колелото на живота, обратно на неговото движение, нито надясно, нито наляво - но нагоре, по спиралата на вечния живот. Роди се новият човек, за когото небето слиза към земята, а земята възлиза към небето, и там високо някъде на границата на любовта те взаимно си подават ръка за обща работа - за мир и любов между човечеството. Роди се новият човек, вдъхновителят на всички прогресивни люде в света и даде им възможност кой с перо или мотика, кой с четка и рало, чук или машина, кой с живот или песен да хвалят и прославят Великия Творец - Живия Господ на Любовта. Роди се новият човек, който превърна живота в песен и песента в живот. Роди се новият човек - певецът на Любовта, служителят на Мъдростта и носителят на Истината. Роди се новият човек, огрян от лъчите на вечно греещето слънце, носителят на Новото в света - Учителят!
към текста >>

72. 20. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ 12.07.1971 г.

Паша Теодорова

Роди се Новият човек, който със своите здрави мишци завъртя колелото на живота в обратна посока на неговото движение - нито надясно, нито наляво, а нагоре - по спиралата на Вечния живот.
Роди се Новият човек, носител на Великата Божия Истина, която освобождава от робство и ограничения човешката душа. Роди се Новият човек, носител на Великата Истина, която изпразва затворите, запечатала ги за вечни времена и отваря широки светли двери към простор и свобода. Той носи онази Истина, която събаря стари крепости и пред която отстъпват вековни заблуждения. Дойде на земята Новият човек с везните на Великата Божия Правда, който с теглилките на справедливостта мери и отмерва всяко човешко деяние, всяка човешка мисъл и всяко човешко чувство. Живя и работи Новият човек - сеятел на доброто семе - Великото Слово Божие и остави го да никне, расте и стократно плод да дава. Роди се Новият човек, който със своите здрави мишци завъртя колелото на живота в обратна посока на неговото движение - нито надясно, нито наляво, а нагоре - по спиралата на Вечния живот. Роди се Новият човек - вдъхновител на всички прогресивни люде в света и даде възможност - кой с перо, кой с мотика, кой с четка или рало, кой със сърп, чук или машина, кой с живот или с песен да хвалят и прославят Великия Творец - Единния Господ на Любовта. Роди се Новият човек, за когото небето слиза към земята, а земята възлиза към Небето и там високо някъде - на границата на Любовта, те взаимно си подават ръка за обща работа - за Мир и Любов сред човечеството. Роди се Новият човек, който превърна живота в песен и песента в живот. Роди се Новият човек - певецът на Любовта, служителят на Мъдростта и носителят на Истината. Роди се Новият човек, огрян от лъчите на вечно греещото слънце - носителят на новото в света - роди се Учителят!
към текста >>

73. 6. ПАША РАЗРЕШАВА РУСКИЯ ВЪПРОС ЗА САМОЖЕРТВАТА

Гена Папазова

Можеш да си представиш с нейното зрение тя да се качи на колело.
Те по-късно това, което е техният дял, го продават, така ли? Г.П.: Аз ще ви кажа за това. Това ще ви кажа. Миналият път доста се говореше, но не всичко. Сега по характер мога да ви кажа, че Паша беше безогледно смела. Можеш да си представиш с нейното зрение тя да се качи на колело. А го правеше. И Учителят й беше забранил, беше й казал: „Ходи където искаш, но не сама." А тя, божем, може да тръгне. Спомням си една екскурзия. Падна един дълбок сняг и то изведнъж. Образува се дебел пласт.
към текста >>

74. 31. БИБЛИЯТА НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

Милка Говедева

Но интересно е, че Учителят на нея й разреши да се вози на колело.
Тя беше за Савка. И Савка все ходеше там и плачеше. „Какво ще правя без Теб, какво ще правя без Теб, как ще живееме? " И три месеца след това тя си замина. А беше много жизнена. Но интересно е, че Учителят на нея й разреши да се вози на колело. Паша реши и тя да се вози на колело, но тя нали е късогледа. Учителят много й се кара тогава. Тя падна. В.К.: Паша. М.Г.: Паша.
към текста >>

Паша реши и тя да се вози на колело, но тя нали е късогледа.
И Савка все ходеше там и плачеше. „Какво ще правя без Теб, какво ще правя без Теб, как ще живееме? " И три месеца след това тя си замина. А беше много жизнена. Но интересно е, че Учителят на нея й разреши да се вози на колело. Паша реши и тя да се вози на колело, но тя нали е късогледа. Учителят много й се кара тогава. Тя падна. В.К.: Паша. М.Г.: Паша. Не знам къде падна.
към текста >>

75. 5. ДЯДО БОЖЕ Мария Димитрова

Вяра Христова

Слава на Бога, отидохме при Него, мъжът ми с колелото го заведе.
Нека се кърми." Друг път отиваме горе, да си кажем довиждане с Учителя, той като Го видя, вика: „Мамо, дядо Боже! " Прегърна Го. Викам: „Учителю, той Ви нарича дядо Боже." - „Казвам, оставете децата както ме виждат, тъй да ме наричат." Прегърна го и го благослови по главичката и слязохме. Друг път като отиваме, водим го, понеже е болен. Боже, спаси го да не умира. Слава на Бога, отидохме при Него, мъжът ми с колелото го заведе. Той все беше умрял. И тая, Жекова, ти помниш ли я? „Не може, не може, Той сега има гости! " Обаче Учителят в туй време излиза, идва при нас. „Казвам, дайте му рациново!
към текста >>

После когато започнах да играя гимнастики на колелото горе една ми каза: „Какво се перчиш, не можеш да играеш!
А тоя боб как го правеха, Боже, тоя боб бе тъй вкусен. И аз с децата там, ядем и Ангелчо до мене, вече по-големичък. Мънинкият се наяде, ама застанал срещу Учителя, но облечен целия в бяло, чистичък, русичък, и си държи така ръцете и Го гледа Учителя, а и Учителят го гледа. „Знаете ли какво, казва, благодаря, Господи, за хубавата храна! " Учителят го каза това. После когато започнах да играя гимнастики на колелото горе една ми каза: „Какво се перчиш, не можеш да играеш! " А Учителят каза: „Казвам, играйте си! " Така се научих да играя и с каква любов играех, как обичах да играя Паневритмия. И така много обичах да ходим на беседи горе, винаги на празници бивахме горе. Все носим на масичката: бисквити, сладкиши, кой каквото може, питка. А веднъж сестра ми Виктория разправя как един брат дошъл и казал, че идва конна полиция.
към текста >>

76. 6. СТИХОВЕ НА ДИМИТРИНА АНТОНОВА

Николина Шарова

6. СТИХОВЕ НА ДИМИТРИНА АНТОНОВА Предлагаме ви няколко стихотворения на Димитрина Антонова: КОЛЕЛОТО НА ЖИВОТА Колелото на живота постоянно се върти, като келево в градина, сятото кога цъфти, колелото се върти!
6. СТИХОВЕ НА ДИМИТРИНА АНТОНОВА Предлагаме ви няколко стихотворения на Димитрина Антонова: КОЛЕЛОТО НА ЖИВОТА Колелото на живота постоянно се върти, като келево в градина, сятото кога цъфти, колелото се върти! А по него наредени малки кофички сме ний. Слизаме, наливаме се с хубави и благи дни; Колелото се върти! След туй пълни нанагоре весели вървим, вървим... Земно благо се пилее, ний се грижим и мълвим: Колелото се върти! Стигнем горе - в миг изпуснем благост, радост, грижи, скръб, и нападне ни унинье, ала як е наши стълб - Колелото се върти! * * * СЪЛЗИ Чашката си скъпоценна ти от днеска приготви и ги чакай тез свещени и в тишина родени чисти хубави сълзи Събери ги, запази ги, докогато с топлина със любов и светлина пролетното слънце златно се завърне благодатно да събуди семена.
към текста >>

Слизаме, наливаме се с хубави и благи дни; Колелото се върти!
6. СТИХОВЕ НА ДИМИТРИНА АНТОНОВА Предлагаме ви няколко стихотворения на Димитрина Антонова: КОЛЕЛОТО НА ЖИВОТА Колелото на живота постоянно се върти, като келево в градина, сятото кога цъфти, колелото се върти! А по него наредени малки кофички сме ний. Слизаме, наливаме се с хубави и благи дни; Колелото се върти! След туй пълни нанагоре весели вървим, вървим... Земно благо се пилее, ний се грижим и мълвим: Колелото се върти! Стигнем горе - в миг изпуснем благост, радост, грижи, скръб, и нападне ни унинье, ала як е наши стълб - Колелото се върти! * * * СЪЛЗИ Чашката си скъпоценна ти от днеска приготви и ги чакай тез свещени и в тишина родени чисти хубави сълзи Събери ги, запази ги, докогато с топлина със любов и светлина пролетното слънце златно се завърне благодатно да събуди семена. И тогава тази чашка скъпоценна отвори, и полей ги с тез свещени, и във тишина родени, чисти, хубави сълзи. * * * ЖИВИЯТ Живият жив е, живее, Време, пространство не знай.
към текста >>

След туй пълни нанагоре весели вървим, вървим... Земно благо се пилее, ний се грижим и мълвим: Колелото се върти!
6. СТИХОВЕ НА ДИМИТРИНА АНТОНОВА Предлагаме ви няколко стихотворения на Димитрина Антонова: КОЛЕЛОТО НА ЖИВОТА Колелото на живота постоянно се върти, като келево в градина, сятото кога цъфти, колелото се върти! А по него наредени малки кофички сме ний. Слизаме, наливаме се с хубави и благи дни; Колелото се върти! След туй пълни нанагоре весели вървим, вървим... Земно благо се пилее, ний се грижим и мълвим: Колелото се върти! Стигнем горе - в миг изпуснем благост, радост, грижи, скръб, и нападне ни унинье, ала як е наши стълб - Колелото се върти! * * * СЪЛЗИ Чашката си скъпоценна ти от днеска приготви и ги чакай тез свещени и в тишина родени чисти хубави сълзи Събери ги, запази ги, докогато с топлина със любов и светлина пролетното слънце златно се завърне благодатно да събуди семена. И тогава тази чашка скъпоценна отвори, и полей ги с тез свещени, и във тишина родени, чисти, хубави сълзи. * * * ЖИВИЯТ Живият жив е, живее, Време, пространство не знай. В ада и рая един е, слънчеви пътища знай.
към текста >>

Стигнем горе - в миг изпуснем благост, радост, грижи, скръб, и нападне ни унинье, ала як е наши стълб - Колелото се върти!
6. СТИХОВЕ НА ДИМИТРИНА АНТОНОВА Предлагаме ви няколко стихотворения на Димитрина Антонова: КОЛЕЛОТО НА ЖИВОТА Колелото на живота постоянно се върти, като келево в градина, сятото кога цъфти, колелото се върти! А по него наредени малки кофички сме ний. Слизаме, наливаме се с хубави и благи дни; Колелото се върти! След туй пълни нанагоре весели вървим, вървим... Земно благо се пилее, ний се грижим и мълвим: Колелото се върти! Стигнем горе - в миг изпуснем благост, радост, грижи, скръб, и нападне ни унинье, ала як е наши стълб - Колелото се върти! * * * СЪЛЗИ Чашката си скъпоценна ти от днеска приготви и ги чакай тез свещени и в тишина родени чисти хубави сълзи Събери ги, запази ги, докогато с топлина със любов и светлина пролетното слънце златно се завърне благодатно да събуди семена. И тогава тази чашка скъпоценна отвори, и полей ги с тез свещени, и във тишина родени, чисти, хубави сълзи. * * * ЖИВИЯТ Живият жив е, живее, Време, пространство не знай. В ада и рая един е, слънчеви пътища знай. Слиза, възлиза и свети блясък и слънце в нощта, огън запален сред зима, радост неземна в скръбта.
към текста >>

77. ДОБАВКИ КЪМ СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ НАПРАВЕНИ ОТ ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ ПО ТЕФТЕРЧЕТА НА САВКА

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

1-во Послание на Иоанна гл.2, ст.15 -16 към N57 „Ако люби някой света, любовта на Отца не е в него." Колелото на живота.
Светлината след N 54 Светлината е свързана с живота. Дето е живота там е и светлината. Животът се облича със светлина. Светлината е външна дреха на живота. Затова казваме, че слънцето носи живот. 1-во Послание на Иоанна гл.2, ст.15 -16 към N57 „Ако люби някой света, любовта на Отца не е в него." Колелото на живота. към N58 Да се обезсърдчим, да се обнадеждим, да разбогатеем и най-после да се проникнем от съзнанието, че трябва да служим на Бога и на своя ближен. Ангелите. след N 60 Ангелите посещават хората по невидим път, като им предават своята разумност и светлина, както огъня предава топлината си на добрите проводници. Ангелите. след N 61 Правата мисъл ще ви свърже с ангелите, т.е. с напредналите същества на един от възвишените светове. Херувими и серафими.
към текста >>

78. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1161-1180

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Да свържете човешката любов с Божията Любов, да се образува цялото колело.
Който има Любов, той да говори! За всяко нещо, което вършите, любовта да бъде стимул. Прераждане. 1176 Ако сега внесем Любовта, следующето прераждане ще бъде прераждане на Любовта и следующето - пак. Искам тази година всички да се преродите в Любовта, от любов в любов, от слава в слава; от човешката любов към Божията Любов. От Божията Любов към човешката любов. Да свържете човешката любов с Божията Любов, да се образува цялото колело. Бог в нас ще живее като човек, а ние като идем в Него, ще живеем като Бога. „Както Отец ме възлюби, така и аз ви възлюбих." Да съединим човешката любов с Божията Любов и да съединим Божията Любов в себе си с човешката любов. Това е Новото учение. Важен закон. 1177 Каквито са вашите мисли, каквито са вашите чувства, такива ще бъдат и външните условия.
към текста >>

79. 77. КРАЯТ НА ИЗПИТАНИЕТО

Жечо Панайотов

На 30 декември, следобед ни казаха, всеки да си стегне багажа и да слезем долу, при ..колелото".
Главният надзирател подхвана: „Жеко, правят списъците, кой ще бъде помилван, но тебе няма да те пуснем! " Аз спокойно отговорих: „И тук може да се живее! " А отговорникът поправи: „То не се знае още, кои ще бъдат в списъка". Така вървяха дните. Два-три дена преди края на декември 1962 година, вече ни казаха, кои ще бъдат в списъците. На 30 декември, следобед ни казаха, всеки да си стегне багажа и да слезем долу, при ..колелото". /Това е название на мястото към изхода, отгдето започваха четири коридора, водещи из помещенията/. Така и направихме, слязохме долу и всеки седи край багажа си. Всичко е наред. Това чакане продължи 4 часа. Най-после, в 7 часа вечерта ни казаха пак да се върнем в килиите, да отнесем и багажа си.
към текста >>

80. 36. СПЕСТЯВАЙ ПО НЯКОЙ ЛЕВ

Николай Дойнов

И така се задвижи колелото да стана богат търговец.
И така, аз отново се намерих на улицата. Разтичах се, взех си разрешително и моят баща стана гарант за да мога да взема от няколко фабриканти стоки. Дадоха ми на доверие. Аз заминах в провинцията и продадох стоките. Върнах парите. И така се задвижи колелото да стана богат търговец. Германците бяха напечатали български банкноти, раздаваха ги на войниците си и те закупуваха българските стоки, които изпращаха в Германия, която беше вече във война с Европа. Германските войници не грабеха, а си купуваха с напечатани от тях банкноти. Така културно по германски и по европейски се извършваше грабежа. За броени месеци се обезцени българския лев и настъпи инфлация. Пазарът се напълни с банкноти.
към текста >>

81. 74. ВРЕМЕТО НА РИЛА

Николай Дойнов

Сутрин, когато си правехме упражненията, Паневритмията, в центъра на колелото се събираше цял оркестър.
74. ВРЕМЕТО НА РИЛА Между нашите приятели имаше майстори от всички професии и то от най-голяма класа. Всички нужди намираха лесно своето разрешение. Изящните изкуства също бяха добре застъпени. Художници, поети, писатели, но най-много бяха музикантите. Музиката се ползуваше с най- голямо уважение при нас. Сутрин, когато си правехме упражненията, Паневритмията, в центъра на колелото се събираше цял оркестър. Лагерът на Рила, беше едно пълноценно, оформено по всички направления, общество. Хубавите, приятни и топли слънчеви дни, ни носеха едни грижи и преживявания. Те създаваха впечатления, които ни подтикваха за по-други чувства, мисли и грижи. Беше много интересно да се наблюдават в мъглявите дни, игривите плавни движения на облаците. Дъждът на талази пристъпваше и носеше своята обилна и оживителна влага, капки наситени с енергия и живот.
към текста >>

82. 39. НИКОЛАЙ И ЦАНКА ЗА РОДА ДОЙНОВИ

Николай Дойнов

Ние ги поставихме горе и работеха, но понеже силата на водата беше малка, инженерите направили грешка в изчисленията, ний поставихме отначало водно колело, после турбина.
Но баща ми имаше много ценни места. Имаше два магазина в центъра на града, там където е пазарището. Тези неща имаше, които бяха много ценни, обаче поради туй, че почна горе в Козещица, нищо не стана и след това, измести дърводелските машини, докара ги в града. А после някакъв, според мен не много почтен човек му предлага някакви чешки машини. А тези машини били бракувани, стари според моите разбирания, бракувани. Ние ги поставихме горе и работеха, но понеже силата на водата беше малка, инженерите направили грешка в изчисленията, ний поставихме отначало водно колело, после турбина. Но не даде резултат да може да кара всичките станове. Аз изчислих и намерих, че понеже по математика и физика бях силен ученик, изчислих, че те са направили грешка, и силата не е повече от две конски сили и половина, която не е достатъчна да кара машините. Това опропасти моя баща. В.К. Значи за това място ти не си спомняш, така ли, за което тя споменава? Н.Д. Не, спомням си, обаче тя неправилно го изнася.
към текста >>

83. 3. СРАВНИТЕЛНИЯТ БИОЛОГИЧЕСКИ ПРОЦЕС

След това настъпва едно изменение във вълнообразно или колелообразно състояние, при което клетката почва да определя своите пътища, по които ще се развива.
онази видима форма, от която започва животът. Тази клетка минава през няколко стадии на развитието си, като постоянно мени своите състояния. Туй движение се нарича кариокинисис, от гръцките думи: „карион", която значи ядка и „кинезис", която значи движение. Отначало клетката се намира в почиващо състояние, в което тя се приготовлява за по-нататъшната си велика работа в живота. В това й състояние силите работят вътре в нея, без да се виждат отвън. След това настъпва едно изменение във вълнообразно или колелообразно състояние, при което клетката почва да определя своите пътища, по които ще се развива. В третото й състояние, в клетката се явяват два центъра, в четвъртото - тия два центъра приемат звездообразни форми, след което се съединяват и образуват една звезда, в петото - от тая звезда се образува друга, двойна звезда (диастър) и в шестото - самата клетка се разделя на две. Сега човечеството претърпява таково деление в биологическия процес на развитието си: то прекарва последния фазис, тъй като първичната човешка монада, от която е образувано, е към последния, шестия период да се раздвои. Това се нарича в окултната наука явяване на шестата раса или на дъщерята на бялата раса. Но понеже тази дъщеря е от по-високо произхождение, за нейното идване стават и по-обширни приготовления; всевъзможни местения, размествания, разрушения и съграждания в народите и между народите. Това, обаче, не трябва да ни смущава и плаши: туй, което ни се вижда като разрушение, то е само едно преместване или превръщане на материалите от едно състояние в друго.
към текста >>

Ако продължим аналогиите и съответствията, ще видим, че когато силите в клетката минават от първоначалното и почиващо състояние във второто, колелообразното състояние, тогава се турят първите съединителни нишки между живите части на клетката, те се групират и разпределят труда си, да знае всяка част, каква функция и предстои да изпълнява.
Ако ние сме разумни, тия промени ще дойдат по естествения начин на еволюцията, т.е. без никакви сътресения и катастрофи, но ако ние въздействуваме на тях със сила, те ще станат, по закона на необходимостта, насилствено. Ние виждаме, че и природата си служи по същия начин: когато човек боледува, природата му казва, че трябва да погладува няколко време, докато му се възвърне естественото състояние на силите, които функционират в човешкия организъм. Но ако човек престъпи тия прости правила на природата и се наяде в това болезнено състояние, непременно ще настъпят лоши резултати. И съвременното общество, което е погълнало много нездравословни елементи и боледува, ще трябва да ги повърне и ги отдели от себе си, за да оздравее. Ако продължим аналогиите и съответствията, ще видим, че когато силите в клетката минават от първоначалното и почиващо състояние във второто, колелообразното състояние, тогава се турят първите съединителни нишки между живите части на клетката, те се групират и разпределят труда си, да знае всяка част, каква функция и предстои да изпълнява. Това съответствува на състоянието, в което човек е минал, а Именно от животинското в човешкото или от подсъзнанието към съзнанието. Колелообразното състояние е, следователно, подсъзнанието. Третото състояние е: в клетката се явяват две ядки, които в бъдеще ще образуват двата центъра и впоследствие двете клетки. Това съответствува на появяването на съзнанието у човека, в най-простата му форма: познаване на доброто и злото, което включва и падането му. В четвъртото състояние на клетката или звездообразното (астралното) се съдържа по- високата й организация и дейност, а то съответствува на самосъзнанието у човека.
към текста >>

Колелообразното състояние е, следователно, подсъзнанието.
Ние виждаме, че и природата си служи по същия начин: когато човек боледува, природата му казва, че трябва да погладува няколко време, докато му се възвърне естественото състояние на силите, които функционират в човешкия организъм. Но ако човек престъпи тия прости правила на природата и се наяде в това болезнено състояние, непременно ще настъпят лоши резултати. И съвременното общество, което е погълнало много нездравословни елементи и боледува, ще трябва да ги повърне и ги отдели от себе си, за да оздравее. Ако продължим аналогиите и съответствията, ще видим, че когато силите в клетката минават от първоначалното и почиващо състояние във второто, колелообразното състояние, тогава се турят първите съединителни нишки между живите части на клетката, те се групират и разпределят труда си, да знае всяка част, каква функция и предстои да изпълнява. Това съответствува на състоянието, в което човек е минал, а Именно от животинското в човешкото или от подсъзнанието към съзнанието. Колелообразното състояние е, следователно, подсъзнанието. Третото състояние е: в клетката се явяват две ядки, които в бъдеще ще образуват двата центъра и впоследствие двете клетки. Това съответствува на появяването на съзнанието у човека, в най-простата му форма: познаване на доброто и злото, което включва и падането му. В четвъртото състояние на клетката или звездообразното (астралното) се съдържа по- високата й организация и дейност, а то съответствува на самосъзнанието у човека. Двойно-звездното или диастралното състояние на клетката съответствува на появяването на висшето съзнание у човека, което пък е проблясък на Божественото. Най-сетне, шестото състояние или разделянето на клетката на два индивида, съответствува на мъжа и жената в света.
към текста >>

И сега ние уподобяваме процеса на развитието на клетката като минаваме от една стая в друга на замъка - от почиващо състояние в колелообразното, т.е.
Следователно, в съвременното общество трябва да дадем съвършено друга насока на своето развитие, като премахнем еднообразието в неговите прояви и внесем разнообразие. За да изясним тази си мисъл, ще приведем следния пример: ако ние седим постоянно в една добре построена масивна къща, подобна на един средновековен замък и само минаваме от една стая в друга, какъв смисъл можем да намерим в такъв живот? Най-после, този замък ще ни стане отекчителен и у нас ще се зароди желание да излезем от тази ограничаваща ни среда. А за тая цел трябва да намерим вратата му, която ще ни покаже пътя към живата природа. Там, в разнообразието на тази природа, ние ще почерпим всички елементи, необходими за повдигането на ума и сърцето ни, и за проявлението на нашата воля. И сега ние уподобяваме процеса на развитието на клетката като минаваме от една стая в друга на замъка - от почиващо състояние в колелообразното, т.е. в първата стая на замъка, после - в центровото състояние на клетката, т.е. във втората му стая, по-нататък - звездоподобното състояние, т.е. в третата стая, двузвездното (диастралното) състояние, т.е. в четвъртата, а разделянето на клетката показва, че ние сме изходили замъка и сме дошли до вратата, която води към живата природа. Този замък на бялата раса, с всички свои народи и общества, е вече изходен и сега става разделянето, което ни показва пътя към живата природа.
към текста >>

84. 6. УМЪТ, СЪРЦЕТО И ВОЛЯТА

А слушателят, който го обрал, просто му казал: „защо се оплаквате, вие сте освободен от излишното в живота"... Според нас, парите са потребни, само за да се движи колелото на живота, да създават работа на всички хора, служат като средство за обмяна на техните енергии, за една съобщителна връзка между тях, като един стимул за труд и работа.
Никоя научна теория досега не е дала някакъв модус или едно правилно разрешение на въпроса за избавление от това зло. Хората от хиляди години страдат и умират, развиват се в тях най- ужасни болести, приключения и измъчвания, но и до сега ние не можем да си дадем отчет за същинските причини, а просто се залъгваме само с думите: „тъй искал Господ", както казват простите хора, или „тъй създал Господ света", както казват учените и религиозните хора, или „това е необходимо зло в природата", както уверяват рационалистите, а материалистите твърдят: „това е просто една илюзия". Да, „илюзия", но доста осезателна, от която всички плачат. Така нашето положение се уподобява на онова на един проповедник, който поддържал, че няма никаква нужда от пари, че те са една илюзия. Един от неговите слушатели, обаче, го обрал и проповедникът почнал да се оплаква, че му взели парите. А слушателят, който го обрал, просто му казал: „защо се оплаквате, вие сте освободен от излишното в живота"... Според нас, парите са потребни, само за да се движи колелото на живота, да създават работа на всички хора, служат като средство за обмяна на техните енергии, за една съобщителна връзка между тях, като един стимул за труд и работа. Но щом тия пари прекъснат своята циркулация в тоя смисъл и се обърнат на оръдия за престъпления, за създаване на нещастия, за изнудване съвестта на ближните, за измъчване на слабите, тогава ние казваме: парите са непотребни в този смисъл. Следователно, ние трябва да се повърнем в своя душевен мир, да изучим разумното в себе си, не чрез метода на отричането, а чрез оня - на допущането, не чрез метода на разрушението, а на съграждането, не чрез метода на омразата и злобата, а на обичта и благородството, т.е. чрез всички методи на добродетелите, които са скрити в човешкия дух. Когато ние почнем разумно да изучаваме живата природа и да виждаме във всяко живо същество една жива, съзнателна душа, ние ще бъдем близо до разрешението на тази велика задача на живота, т.е. ще знаем, как да употребяваме своя ум, своето сърце и своята воля: умът - при разглеждане условията на самия живот, сърцето - когато изучаваме съдържанието на тоя живот и волята - разумния смисъл на живота.
към текста >>

85. 11. НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО

Във висшата механика на окултната наука е установено, че на всеки сто милиона обръщания на едно колело има едно изключение.
Същата роля трябва да изпълняват в обществото учителите, духовниците и политическите дейци. Училището, църквата и политическите институти трябва да се построят също така върху принципите на Христа за любовта и братството, ако искаме да тръгнат всички в правия път. И тогава всичко ще се опростотвори, ще настане ред и хармония всред разните обществени слоеве, работите на всички ще преуспяват, ще има плодородие и благоденствие. Но ако тия закони не се приложат в скоро време, катастрофата е неизбежна... И действително, както твърди Учителят на Бялото Братство, в света иде една голяма катастрофа, но тя, разумява се, ще разруши и помете само ония човешки построения и творения, които нямат солидни основи, ония дървета, които нямат здрави корени. След като очисти всичко, което е слабо и гнило, ще остане само здравото в света. Във висшата механика на окултната наука е установено, че на всеки сто милиона обръщания на едно колело има едно изключение. Такова колело или кълбо е и нашата Земя. Понеже тя е направила сто милиона такива обръщания около Слънцето, изключението ще се изрази или катастрофално, или благотворно. Това изключение иде сега, по силата на казания неумолим механически закон. И Слънцето, като е направило в 20 милиона години също толкова обръщания, ще направи и едно изключение. Следователно, в света идат сега две изключения.
към текста >>

Такова колело или кълбо е и нашата Земя.
Училището, църквата и политическите институти трябва да се построят също така върху принципите на Христа за любовта и братството, ако искаме да тръгнат всички в правия път. И тогава всичко ще се опростотвори, ще настане ред и хармония всред разните обществени слоеве, работите на всички ще преуспяват, ще има плодородие и благоденствие. Но ако тия закони не се приложат в скоро време, катастрофата е неизбежна... И действително, както твърди Учителят на Бялото Братство, в света иде една голяма катастрофа, но тя, разумява се, ще разруши и помете само ония човешки построения и творения, които нямат солидни основи, ония дървета, които нямат здрави корени. След като очисти всичко, което е слабо и гнило, ще остане само здравото в света. Във висшата механика на окултната наука е установено, че на всеки сто милиона обръщания на едно колело има едно изключение. Такова колело или кълбо е и нашата Земя. Понеже тя е направила сто милиона такива обръщания около Слънцето, изключението ще се изрази или катастрофално, или благотворно. Това изключение иде сега, по силата на казания неумолим механически закон. И Слънцето, като е направило в 20 милиона години също толкова обръщания, ще направи и едно изключение. Следователно, в света идат сега две изключения. Ако при тях ние, със Земята попаднем в низходящата степен, цялата Слънчева система ще угасне и нашето Слънце ще потъмнее, а ако се намерим във възходящата степен, енергията на Слънцето ще се удесетори, поради което животът на Земята ще стане невъзможен.
към текста >>

86. 29. ИЛЮЗИИ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ

Държавниците, от която нация и да са, не могат да обърнат колелото на историята, каквито усилия и да правят.
„Защото истина ви казвам: земята и небето ще преминат, но нито една резка или една точка от закона няма да премине, докле се всичко не сбъдне". Тъй е казал Христос и казаното от него постоянно досега се е сбъдвало и ще се сбъдне. Само слепите не виждат това и само безумните не могат да го проумеят. А Христос дойде във физическия свят да изпълни, а не да разруши. Тук, на земята, дето духът на злото витае и руши всичко, предстои да се приложат всички закони на битието, като мине човечеството през всички страдания, за да се научи на доброто. Държавниците, от която нация и да са, не могат да обърнат колелото на историята, каквито усилия и да правят. Народите искат мир, вътрешен и външен. Ако някои работят за войни, те ще се самоунищожат. Всяко насилие, всяко потисничество и всеки грабеж са осъдени. Нека се напуснат тия илюзии, че народите може да се управляват с насилие. Тежко и горко на ония управници, които тънат в такива заблуди: те сами трупат жар на главата си.
към текста >>

87. XVIII. ПАНЕВРИТМИЯТА - ХАРМОНИЯ НА ДУХЪТ ЧРЕЗ МЕЛОДИЯ, ТЕКСТ И ДВИЖЕНИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Кръгът се движеше, в средата свиреха музикантите, а от страни колелото се движеше, играеха и пееха думите на Паневритмията, написана от Олга Славчева и одобрена от Учителя, и публикувана по негово време.
Ина Дойнова беше направила преди години един сполучлив запис на Паневритмията с акомпанимент на китара от Петю Цанов от гр. Шумен. Спомените се четяха от Асен Илиев от онези текстове, които аз бях приготвил. Аз бях дал историята на Паневритмията и понеже не искаха да четат „Изгревът", то поне за пръв път слушаха нейната история. Аз заварих, когато старите приятели-братя и сестри играеха Паневритмия на Изгрева. Жените бяха облечени се бели дълги рокли, с широки ръкави, а мъжете с бели панталони и бели ризи. Кръгът се движеше, в средата свиреха музикантите, а от страни колелото се движеше, играеха и пееха думите на Паневритмията, написана от Олга Славчева и одобрена от Учителя, и публикувана по негово време. Това бе идеална Паневритмия. В бъдеще бих искал четирима души да я изпеят - сопран, алт, тенор и бас. Дано дочакам това време да го реализират. През сезона 2001/2002 всеки месец изнасях и организирах ежемесечно концерт-рецитал по спомени на „Изгрева" и музика от Учителя, като се редуваха различни изпълнители - квартет, инструменталисти - цигулка, електрически орган, певци - мъже и жени. 2. Още след заминаването на Учителя след 1945 г.
към текста >>

Вие виждалили сте колело от велосипед?
Да размишляват и да „лапат мухи". Вместо да скочат и дадат генерално сражение на тези 75%. Те не могат сега да сторят това, защото са отклонени и заблудени. д) защо променят ритъма на Паневритмията и я играят дори два пъти по- бързо? Много е ясно и много просто за обяснение. Вие виждалили сте колело от велосипед? Нали може да преброите спиците на колелото? Завъртате колелото и спиците се сливат и изчезват от погледа ви. Явява се движение от друг порядък. Ето там е целта да се яви движение на кръга от друг порядък. А защо ли?
към текста >>

Нали може да преброите спиците на колелото?
Вместо да скочат и дадат генерално сражение на тези 75%. Те не могат сега да сторят това, защото са отклонени и заблудени. д) защо променят ритъма на Паневритмията и я играят дори два пъти по- бързо? Много е ясно и много просто за обяснение. Вие виждалили сте колело от велосипед? Нали може да преброите спиците на колелото? Завъртате колелото и спиците се сливат и изчезват от погледа ви. Явява се движение от друг порядък. Ето там е целта да се яви движение на кръга от друг порядък. А защо ли? Всяко упражнение си има своя история, свое физическо обяснение, после духовното му разяснение и неговото изпълнение трябва да бъде хармония от музика, движение и думите от Паневритмията, за да може чрез това упражнение играещия да вземе от кръга на Паневритмията онова, което това упражнение дава.
към текста >>

Завъртате колелото и спиците се сливат и изчезват от погледа ви.
Те не могат сега да сторят това, защото са отклонени и заблудени. д) защо променят ритъма на Паневритмията и я играят дори два пъти по- бързо? Много е ясно и много просто за обяснение. Вие виждалили сте колело от велосипед? Нали може да преброите спиците на колелото? Завъртате колелото и спиците се сливат и изчезват от погледа ви. Явява се движение от друг порядък. Ето там е целта да се яви движение на кръга от друг порядък. А защо ли? Всяко упражнение си има своя история, свое физическо обяснение, после духовното му разяснение и неговото изпълнение трябва да бъде хармония от музика, движение и думите от Паневритмията, за да може чрез това упражнение играещия да вземе от кръга на Паневритмията онова, което това упражнение дава. Всяко едно упражнение е ключ за отваряне на една физическа, една духовна и Божествена врата към Живия кръг на Паневритмията, която представлява движещата се Природа в човека и извън човека.
към текста >>

Завъртате колелото на велосипеда и вие не можете да преброите спиците на колелото.
Ето там е целта да се яви движение на кръга от друг порядък. А защо ли? Всяко упражнение си има своя история, свое физическо обяснение, после духовното му разяснение и неговото изпълнение трябва да бъде хармония от музика, движение и думите от Паневритмията, за да може чрез това упражнение играещия да вземе от кръга на Паневритмията онова, което това упражнение дава. Всяко едно упражнение е ключ за отваряне на една физическа, една духовна и Божествена врата към Живия кръг на Паневритмията, която представлява движещата се Природа в човека и извън човека. А когато увеличите скоростта на кръга, вие не може да пъхнете своя ключ в онова упражнение, което си има своя скорост и което е така изчислено, че човек може ходом да извади ключа си, да намери ключалката и да отключи истинската врата на упражнението и да влезе в неговата физическа, духовна, Божествена същност. Завъртате колелото на велосипеда и вие не можете да преброите спиците на колелото. Това е механизмът - прост и гениален. А като не можете да влезете във всяко едно упражнение вие не ползвате нищо, а ползва оня, който ви върти два пъти по-бързо. Той краде, той се храни от това, което създава като електрично и магнитно поле от Паневритмия, която се движи два пъти по-бързо. Това отлично са го постигнали французите на Михаил Иванов. Разбрахте ли сега?
към текста >>

88. 67. ОБЪРНАТАТА КОЛА

Вуйчо пада с дървата, те го намъкват в краката на конете, а пък винтовете долу на оста на колата закачат вуйчо за гърдите и едното колело пада в близкия коловоз на шосето, а другото е високо и колата се обръща и вуйчо пада.
Нарязал един кубик дърва и ги натоварил на каруцата. Седнали с вуйна. Обаче, като дохождат тука, на Ковачевския баир, където се наклонява шосето надолу, конете вземат преднина. Той не може да ги озапти, защото това са големи коне, много яки, много добре охранени, и дървата се свличат и удрят конете в краката. Конете се подплашват, започват да бягат вече галоп. Вуйчо пада с дървата, те го намъкват в краката на конете, а пък винтовете долу на оста на колата закачат вуйчо за гърдите и едното колело пада в близкия коловоз на шосето, а другото е високо и колата се обръща и вуйчо пада. Обаче му се обелила косата съвсем и пада тука нанадолу и главата му остава гола. Ние с мама в това време отивахме да влачим вълна в Ковачевец, понеже в нашето село няма дарак. Като срещнахме вуйна, гледаме - карат вуйчо обратно, връщат го в село. Мама почна да плаче зарад брата си. Беше много добър вуйчо.
към текста >>

89. 2. „МАХАР БЕНУ АБА - МОЛИТВАТА НА УЧЕНИКА (ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ОТ НЕБЕТО)

А той се чуваше надалече, нали работеше, а един кон се въртеше в кръг като на харман и движеше едно колело, което задвижваше целия дарак.
Единия го беше назначил Трифон Кунев и му думаха Орман Папаз. Той си беше отворил даракчийница - там селяните имаха много овце и им трябваше дарак, да се разбива и разчепква вълната, защото после се предеше и тъчеше всичко на ръка. От съседните села идваха с чували, накамарени на каруци, и си чепкаха вълната. Думаха му Орман Папаз -означаваше, че в гората е назначен. Седи в олтаря на черквата уж да служи и пее, ама слуша дали трака даракът му. А той се чуваше надалече, нали работеше, а един кон се въртеше в кръг като на харман и движеше едно колело, което задвижваше целия дарак. Другият поп беше млад поп. Казваше се поп Ганчо. Казал: „И аз искам да дойда и да посрещна новия учител! " Дойде и той на вечерята. Имаше на масата 17 учители и попът - един, та всичко 18 човека.
към текста >>

90. 4. БУКВАТА НА НЕЩАТА И ДУХЪТ НА ЖИВОТА

А даракчийският кон се движи в кръг и движи едно колело - то е тягата, която движи дарака.
Но имах още една мечта: исках да вземам уроци по цигулка при истински музикален педагог. Аз бях слухар - чуя нещо, запомням го и го изсвирвам веднага. Можех да свиря и по ноти, но идеалът за мен бе по-висок и аз се насочих към него. Но първо трябваше да питам Учителя. А самоук да учи цигулка, това е все едно даракчийски кон да тъпче на едно място. А даракчийският кон се движи в кръг и движи едно колело - то е тягата, която движи дарака. Та нали бях в село Алдомировци и пред очите ми бе все даракът на онзи поп, гдето му викаха Орман Папаз и който в никакъв случай не би позволил конят му да тъпче на едно място, а ще го изшиба с някоя тояга, както него, така и онзи слуга, който го подкарваше и се грижеше за това. Поучавах се от всичко, което бе около мен. Елена Хаджи Григорова ме заведе за първи път при Христо Петков да ме види и чуе. Ето ме на Изгрева, застанал съм пред Учителя и Му разказвам моето желание да уча цигулка при Христо Петков. Но нещо се смущавах и казах направо: „Учителю, Месецът днес е стар, на разсип е, а в понеделник е 15-то число.
към текста >>

91. 9. ЗАТВОРЕНИЯТ МУЗИКАЛЕН КРЪГ И „СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ

В Паневритмията, в движенията на „Слънчеви лъчи", участвуващите се нареждат по двойки в 12 лъча, насочени към центъра на кръга, а други двойки се нареждат и образуват външен кръг по окръжността, което представлява колелото на живота и обединява 12-те лъча.
Той обясни, че това, което свири, е българска музика в отворен кръг. Отворен кръг значи, като свириш и играеш, то да завършиш играта пълен с енергия. Човек да бъде пъргав, да чувствува влечение да се залови за работа, а не както кога е играл ръченица, да се чувствува изморен, изтощен. През 1942 година излезна под печат в книжка „Слънчеви лъчи" и днес вие имате и музиката, и думите, и движенията, което е първичният слънчев ритъм на живата природа, които бяха свалени от Учителя от Божествения свят. Музика, движение и говор представляват едно Цяло на живота, който слиза от центъра на Вселената към периферията, наречена от Учителя като Мирова Любов и възвръща се като Космическа Обич; две течения в Природата: едно - от Космическия Център към периферията и второ - от периферията към Центъра, които представляват общият Космически Ритъм на Вселената. В Паневритмията, в движенията на „Слънчеви лъчи", участвуващите се нареждат по двойки в 12 лъча, насочени към центъра на кръга, а други двойки се нареждат и образуват външен кръг по окръжността, което представлява колелото на живота и обединява 12-те лъча. Така че имаме една очертана окръжност с прекарани 12 радиуса към центъра на окръжността, съставена от двойки живи хора, които са 12 лъча от играещи двойки. Тези 12 лъча разделят кръга по 30 градуса от окръжността, която е 360 градуса, и представляват 12 фази на Космическия Ритъм, които фази се наричат знаци на Космическия Зодиак. Те предстааляват 12 врати, през които влиза космическият живот у нас. Така центърът на кръга представлява Слънцето като център на Слънчевата система, а 12-те врати, 12-те лъча от двойки са 12-те знака на Зодиака, през които преминава слънчевата енергия през 12-те месеца на една година, като за един месец Слънцето изминава 30 градуса, или един зодиакален знак. За тези 12 лъча, чрез които влиза животът у нас, идващ от Космичния Център, е отбелязано и в Откровението на Йоана (гл.
към текста >>

92. 1929 година - продължение

Следобед за пръв път вземах колелото на Димитър Лазароаски и отидох до Опака и обратно.
И все, да остана тук, у дома това лято, на домашни и познати ще е добре, но на мен не ще е добре. Аз трябва да замина за София и тамо да бъда при братята, при Учителя всеки ден по нещо ново да получавам, защото каква полза да ходя тук ей-тъй, както вчера и днес из света да те отрупват с ред мисли и недобри пожелания. Там, където има думи на живот, тамо е нашето жилище, там е нашият дом. Които слушат Словото Божие и го изпълняват, те са ми братя, сестри и майка тука в живота, и таило при тях да бъда аз и тамо да дружа и работя. Работих картички на Гърчиновци и Горско-Аблановци. Следобед за пръв път вземах колелото на Димитър Лазароаски и отидох до Опака и обратно. Само вода бях станал от пот и цялото ми тяло трепереше. Дойдоха Асен и Ив. Сиврев от Горско[-Абланово] за заплата в Опака и заедно се върнахме. Вечерня закуска направихме заедно и те си отидоха. Дойде и Боню Кънев, който бе ходил в Попово.
към текста >>

9.VI.1929 год., неделя Станах, но много ми е изморено от това, дето яздих колелото до Опака.
8.VI.1929 год., събота, с. Крепча Работих годишния рапорт. От 11 ч до 1 ч спах. Ходих за пощата, няма писмо от Еленка, за каквото с нетърпение очаквах. Вечерта работих до късно отчетите и сведенията. 9.VI.1929 год., неделя Станах, но много ми е изморено от това, дето яздих колелото до Опака. След наряда се готвих за писане таблиците и рапортите и сведенията. До обед ги довърших съвсем. Каня се да пътувам за Цар-Асен, Водица и после Попово и обратно тук. Турил бях раницата, излязох да заключа, но се повърнах с жажда да прочета новодошлата беседа, „Глас в пустинята". „Любовта е път към вечно тържество, но за да не злоупотреби човек с нея, преди всичко той трябва да мине по пътя на скърбите и страданията." Часът е 2, потеглям за Цар-Асен.
към текста >>

93. 1931 година

За Колелото на живота -долапчийското колело и четирите му състояния - и отношенията му към човешкия живот.
Учихме до обед, а следобед Еленка ми чете мисли, които Учителят е говорил на вечеря у Еникева. Най-важното за Агарта и жителите му. За тях, че те се управлявали от Учители, които живеят на земята, въплотени в плът. Идеалистите от земята отиват в Агарта, които са достойни да работят за повдигането на човечеството. Агарта има своя център на работа и в България, чрез Рила. За Колелото на живота -долапчийското колело и четирите му състояния - и отношенията му към човешкия живот. 26.I.1931 год., понеделник Вследствие хубавата беседа вчера сънувах хубав сън. Къпя се в един басейн, дълбок, от вода [...] на една река място. С мен се къпеше и един мъж заедно с жена си, а на брега бе Еленка и още някой. Тя ми забеляза нещо, че още не се владея тъй както трябва, както ни учи Учителят, а си проявявам слабостите. После сънувах, че братя, сестри насядали на една трапеза заедно с Учителя.
към текста >>

94. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

Който няма вяра, той навсякъде върти колелото.
Това показва, че ти си под влияние на същества, които седят под тебе. Казвате: де са тия същества? Не е важно де са, но ти си един образец на тия същества. Ако имаш вяра, това показва, че си под влиянието на същества, по-високостоящи от тебе. Тогава ти си честен човек, изпълняваш дадената си дума. Който няма вяра, той навсякъде върти колелото. Та, когато казвате, че вярвате в Бога, аз бих се зарадвал, бих се зарадвал това да бъде истина. Защо? Защото Бог ме създаде така, че Той в мене да урежда нещата. По-хубаво нещо от това няма. Вие казвате, че вие имате вяра, а колко пъти на ден се съмнявате? Та, ще знаете: вярата се дължи на същества, които седят по-високо от вас и които са завършили своята еволюция.
към текста >>

По едно време аз се убедих, че мога и да го покача, затова се спрях, натурях всичките дребосъци в Еленкината раница (сегашната й нова раница) и се покачих на колелото и се уверих, че без зор, леко-леко ще си отида и то много бързо.[/b] [b]*[/b] [b]Душевно съм добре днеска, с малки изключения.
Разцъфтели се сливи и круши, а над Хисар Алтъ, над Дойранлар, планината - бяла, със сняг покрита.[/b] [b][b]Сън.[/b] Сънувах, че пътувам за не много далеч. Много багаж съм навзел. Измежду който моята чанта, пълна с нещо, на Еленка раницата - тая, която сега тя има, и много други дреболии, толкова, че аз се чудя как ще ги взема, и най-после трябва да закарам някой чужд велосипед до мястото, където отивам, но шосето е много равно, хубаво. Аз се чудя как ще нося толкова багаж, но аз го накачих по меня си, награбих чантата, цигулката, чайника и много други дребосъци и пак освободих малко от дясната ръка, за да тикам велосипеда. Както го тиках, аз започнах да стъпвам на педала му и да увисвам отстрана и да го направлявам по надолното гладко шосе. По едно време аз се убедих, че мога и да го покача, затова се спрях, натурях всичките дребосъци в Еленкината раница (сегашната й нова раница) и се покачих на колелото и се уверих, че без зор, леко-леко ще си отида и то много бързо.[/b] [b]*[/b] [b]Душевно съм добре днеска, с малки изключения. Мисълта си създала своя канализация, та мъчно се отбива в нивата, в правата [посока].[/b] [b][b]6.IV.1934., К.-Кафтан[/b][/b] [b]Събудих се в 5 ч и станах. За първи път след десетдневен студ днес е топло. Ясно небе и хубаво сухо време.[/b] [b][b]Сън.[/b] Сънувах, че се намирам някъде в една долина на един кръстопът. Аз вървя по пътя, който отива нагоре по долината, а от източната страна иде висок път, който пресича тоя и пак от запад се повдига нависоко. Тъкмо минавахме с наш Иваня и ето, един циганин иде от изток и така си засилил каруцата, щото удари тая на наш Ивана и нарани добитъка му.
към текста >>

95. 1934 година

Който няма вяра, той навсякъде върти колелото.
Това показва, че ти си под влияние на същества, които седят под тебе. Казвате: де са тия същества? Не е важно де са, но ти си един образец на тия същества. Ако имаш вяра, това показва, че си под влиянието на същества, по-високостоящи от тебе. Тогава ти си честен човек, изпълняваш дадената си дума. Който няма вяра, той навсякъде върти колелото. Та, когато казвате, че вярвате в Бога, аз бих се зарадвал, бих се зарадвал това да бъде истина. Защо? Защото Бог ме създаде така, че Той в мене да урежда нещата. По-хубаво нещо от това няма. Вие казвате, че вие имате вяра, а колко пъти на ден се съмнявате? Та, ще знаете: вярата се дължи на същества, които седят по-високо от вас и които са завършили своята еволюция.
към текста >>

96. 1934 година Продължение

По едно време аз се убедих, че мога и да го покача, затова се спрях, натурях всичките дребосъци в Еленкината раница (сегашната й нова раница) и се покачих на колелото и се уверих, че без зор, леко-леко ще си отида и то много бързо.
Сънувах, че пътувам за не много далеч. Много багаж съм навзел. Измежду който моята чанта, пълна с нещо, на Еленка раницата - тая, която сега тя има, и много други дреболии, толкова, че аз се чудя как ще ги взема, и най-после трябва да закарам някой чужд велосипед до мястото, където отивам, но шосето е много равно, хубаво. Аз се чудя как ще нося толкова багаж, но аз го накачих по меня си, награбих чантата, цигулката, чайника и много други дребосъци и пак освободих малко от дясната ръка, за да тикам велосипеда. Както го тиках, аз започнах да стъпвам на педала му и да увисвам отстрана и да го направлявам по надолното гладко шосе. По едно време аз се убедих, че мога и да го покача, затова се спрях, натурях всичките дребосъци в Еленкината раница (сегашната й нова раница) и се покачих на колелото и се уверих, че без зор, леко-леко ще си отида и то много бързо. * Душевно съм добре днеска, с малки изключения. Мисълта си създала своя канализация, та мъчно се отбива в нивата, в правата [посока]. 6.IV.1934., К.-Кафтан Събудих се в 5 ч и станах. За първи път след десетдневен студ днес е топло. Ясно небе и хубаво сухо време. Сън.
към текста >>

97. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1934 г

Но ето гледам, че той убил едно черно женско агне, което се натикапо в задното колело на една друга каруца.
Чувам, че се гръмва. Ловец гърмял на заек и го убил. Ето, аз бях там и го видях окървавен. Чудя се на ловеца как е гръмнал така, когато насреща пушката му зад заека има каруца с два коня, вързани на каруцата и ядяха сено. Заоглеждах конете по краката, за да видя да не би някои сачми да са наранили конете, но не забелязах, като говорех на тоя, който гръмна срещу конете. Но ето гледам, че той убил едно черно женско агне, което се натикапо в задното колело на една друга каруца. Колелото като че ли го извъртяло, та го затикало между сандъка клемията и колелото. Извадиха го оттамо други хора. Аз засуках между тия каруци и с други един човек влязохме в някаква сграда. Там бе и ловецът. Ловецът е от Ковачевец, но не го познавам.
към текста >>

Колелото като че ли го извъртяло, та го затикало между сандъка клемията и колелото.
Ловец гърмял на заек и го убил. Ето, аз бях там и го видях окървавен. Чудя се на ловеца как е гръмнал така, когато насреща пушката му зад заека има каруца с два коня, вързани на каруцата и ядяха сено. Заоглеждах конете по краката, за да видя да не би някои сачми да са наранили конете, но не забелязах, като говорех на тоя, който гръмна срещу конете. Но ето гледам, че той убил едно черно женско агне, което се натикапо в задното колело на една друга каруца. Колелото като че ли го извъртяло, та го затикало между сандъка клемията и колелото. Извадиха го оттамо други хора. Аз засуках между тия каруци и с други един човек влязохме в някаква сграда. Там бе и ловецът. Ловецът е от Ковачевец, но не го познавам. Придружаващият, и той е от Ковачевец.
към текста >>

98. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год

1935 г

От горе, от ясака, слизат каруцата и я кара батювът Бобев Ганю, но спънал само едното задно колело, че като се бе засилила каруцата, насмалко конете щяха да се покачат върху неразтоварената кола със снопи.
Тръгнах надолу за дома. Пътеката води покрай лехите, през най-голямата стръмнина надолу. Като стигнах на хармана, ето, Иван Ноевси дошъл, а той е убит в Балканската война. После ето, Добри Бебев си дошъл. Покрай хармана има снопи, които предстои да се вършеят, даже нашата каруца стоеше натоварена, още не я бяхме разтоваряли със снопи. От горе, от ясака, слизат каруцата и я кара батювът Бобев Ганю, но спънал само едното задно колело, че като се бе засилила каруцата, насмалко конете щяха да се покачат върху неразтоварената кола със снопи. Аз бях на колата върху снопите, та върнах конете, които бяха се вече изправили с предните си крака върху каруцата със снопите. Забелязах на брата си Ивана, че да се спъват двете задни колелета и няма да зорите добитъка. Той ми забеляза, че не му идело на ум. След това, ето Стефан Цанев с тяхната каруца, в която са жена му и децата му и той слиза от нашия ясак по същия път, по който ние сме свличали снопите от ясака. Каруцата му силно бяга.
към текста >>

99. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год.

Всяка сутрин с колелото пътувах за Чепинци и обратно за София.
На 26.VIII.1942 год. си купих велосипед, марка „Майстер", за 4500 лева. Тези пари бях спечелил от фотографията. Започнах учебната година в с. Чепинци, Софийско, с I отделение. Всяка сутрин с колелото пътувах за Чепинци и обратно за София. На 10 ноемврий 1942 год. се преместих в с. Кумарица, Софийско. Там започнах да уча II отделение. Пеню Ганев се премества учител в с.
към текста >>

100. VI. Учителят за Паневритмията ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ