НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
39
резултата в
32
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА - Х.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Днес на запад с голямо
усърдие
се разработва научната астрология.
Данните на астрологичното издирване са строго математични: дата и място на раждането, сиреч изчисляване положението на слънцето, луната и планетите по еклиптиката за дадено място и време на земното кълбо. Самата техника на астрологията е строго математична. Астрологичното изследване е един вид математичен психологически анализ, въз основа на ония астрални съответствия, които представят основата на нейните закони. Психологичната интуиция е необходим елемент за едно истинско астрологично издирване. То е едно необходимо качество на истинския астролог.
Днес на запад с голямо
усърдие
се разработва научната астрология.
Ще приведем тук някои и други откъслеци от Paul Flambart, виден френски астролог, един от най-бележитите работници в областта на научната астрология. Неговите изследвания са строго научни: чрез прилагане на статистичните издирвания и теорията на вероятностите той научно показа не само реалността на астралните влияния, а и очерта един сигурен път за проверка на нейните закони. Така бяха подложени на проверка и сума правила, които са дадени без научна обосновка в някои астрологични съчинения, предимно средновековни. В статията си „Астрологията експериментална наука ли е? " той казва: „Астрологията почива на изчисления и факти.
към текста >>
2.
ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Неговата любов му казва, че той никога не е действувал достатъчно и вследствие на това
усърдие
, което надминава правилото, закона, Небето му отпуща даром благодат: дар за изцеление, пророчество, непосредствено познаване на душите, на земните и небесните неща.
Първата страна е борбата, втората - съзерцателният живот, прозрението; тая втората страна е винаги дар, защото въпреки героизма на доброволно упражняваните добродетели, заслугите, които те ни допринасят, си остават нула в сравнение с най-малката благодат, пратена от Бога. При другите методи царува правдата; там царуват психичните закони, аналогични на физическите. Това е царството на кармата. Но мистикът работи чрез любовта и по този начин той изниза над закона за кармата. Поради дълбокото си разбиране на Христа, той излиза над този закон.
Неговата любов му казва, че той никога не е действувал достатъчно и вследствие на това
усърдие
, което надминава правилото, закона, Небето му отпуща даром благодат: дар за изцеление, пророчество, непосредствено познаване на душите, на земните и небесните неща.
Днес има общо недоверие към вътрешния живот и по закона за равновесието трябва да се надяваме, че в 20 век ще се види разцъфтяване на едно духовно схващане, много по-близко до първоначалното схващане на Евангелието. Исус никога не говори за вътрешните явления, които носи горещата религиозност. Той говори главно за делата: за делата на милосърдието, за чистите намерения и за самоотричането. Да чувствуваш, да мислиш, да желаеш и да действуваш - за Христа всичко е една единствена постъпка. Материи, форми, видове, есенции, субстанции, етер, богове и пр., за Христа всичко това е само едно нещо: Животът.
към текста >>
Усърдието
през този период е хладно и вниманието повърхностно.
Те не обръщат достатъчно внимание на малките грешки. А пък онзи, който не е верен в малките неща, няма да е верен и в големите. Работата в тази градина и в следващата се състои в изработването на една статуя, която по възможност най много да прилича на формата на Словото. В 4-та градина слиза светлината на благодатта и оживява тая статуя. Начинаещият ще си определи начин на работа: дисциплина на часовете, дисциплина морална, дисциплина умствена чрез всекидневно употребление на медитацията.
Усърдието
през този период е хладно и вниманието повърхностно.
Ако имате случай да се занимавате с хората от втората категория, създайте им навик да мислят често за Първичната Причина. * * * В третата градина работят тези, които са взели окончателно решение да служат на Бога Те следват по-строга дисциплина; премахнали са ненужните думи и грижи. Те ще се ползуват, ако насочат съзнанието си към правене добро, молитва, послушание, труд, внимателност, вътрешна радост, нежност и пр. Всеки месец могат да размишляват върху една от тези добродетели. Те могат да се посвещават да издигнат мисълта си към Първичната Причина винаги, когато са свободни.
към текста >>
Но тяхното
усърдие
е повече горещо, отколкото чисто.
Всеки месец могат да размишляват върху една от тези добродетели. Те могат да се посвещават да издигнат мисълта си към Първичната Причина винаги, когато са свободни. * * * Четвъртата градина е най важната. Това са добри работници, издръжливи на умора; те не пестят усилията си. Желанието да угодят на Бога е превишило в сърцето им грижата за личните им интереси.
Но тяхното
усърдие
е повече горещо, отколкото чисто.
Те често са забележителни личности: оратори, писатели, администратори; те привличат вниманието на обществото и често стават знаменити. Те остават в тая градина, понеже се привързват към собствените си таланти. * * * В петата градина са тези които са реализирали единство в живота си. Работниците в тая област не се ограничават само с лишаване от известни празни наслади; щом могат да облекчат страданията на околните, те се чувствуват щастливи. Тяхната енергия се прониква от едно спокойствие; те умеят да съхраняват вътрешното уединение всред шума на външния живот; смирението им прилича на това на ангелите.
към текста >>
Но при тая степен, както и при всички други, може да не се случи нищо необикновено и затова единствените белези за степента са чистотата на желанието и
усърдието
в дейността.
Ще преживеете реалността на божествения свят; ще гледате нещата лице в лице, и Утешителят ще ви представи образа на Абсолютното - образ, приготвен специално за вас. * * * За да влезе в шестата градина, човек трябва да преживее едно трето слизане в ада, една трета вътрешна смърт, една трета нощ; след преживяването на тези неща иде великолепен изгрев. Ангелите често посещават душите, които са на този изпит. Те отварят очите им за свръхземното и изпълняват молитвите им. При тези изпитания смирението се задълбочава и любовта се пречиства.
Но при тая степен, както и при всички други, може да не се случи нищо необикновено и затова единствените белези за степента са чистотата на желанието и
усърдието
в дейността.
* * * Седмото състояние можете да си го представите със следната картина: Ангелите ще запалят в сърцето ви една тъй гореща любов, че ако в началото трае повече от няколко минути, вие бихте умрели. Това са първите признаци за единението, за трансформирането на съзнанието от човешко в божествено. Това е истинското новораждане, за което Христос говори на Никодим. Бог отваря своите съкровища на градинаря и изпълнява предварително всичките му желания. Такъв човек се държи в равновесие между относителното и абсолютното.
към текста >>
3.
АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Ако те днес се разпореждат така безогледно и безотговорно с всички блага на природата, защото я смятат за бездушна, мъртва, управлявана от слепи механични закони, ако те с такова остървение пробиват земята, за да изсмучат и последната капчица петрол, ако те с такова къртичено
усърдие
се ровят в почвата, за да оберат нейните руди, каменни въглища, скъпоценни камъни, ако те така безпощадно използуват нейната растителност, нейните води, нейните станали прословути днес „сурови вещества" от всички природни царства – и то с главната цел да се въоръжат до зъби – какво биха сторили, ако притежаваха огромните запаси на скритата атомна енергия?
каменни въглища може да развие цели 20,000,000,000,000,000 калории. От това огромно количество днес могат да се използуват едва 7,000 калории! Явно е, че ако един ден човечеството сполучи да разтвори тоя грамаден резервоар от енергия, какъвто представя материята, ако то успее да развърже интраатомната енергия, която поддържа устойчивостта и равновесието на онова, що наричаме материя, пред него ще се разкрият перспективите на необикновени постижения. Но като се има пред вид умственото и нравствено ниво на съвременното човечество, едва ли може да се каже, че тия перспективи ще бъдат светли. При тия материалистични разбирания, които хората имат за природата и човека, при тия груби схващания за живота и неговите цели, обладаването на подобни неизчерпаеми източници на енергия би било гибелно за тях.
Ако те днес се разпореждат така безогледно и безотговорно с всички блага на природата, защото я смятат за бездушна, мъртва, управлявана от слепи механични закони, ако те с такова остървение пробиват земята, за да изсмучат и последната капчица петрол, ако те с такова къртичено
усърдие
се ровят в почвата, за да оберат нейните руди, каменни въглища, скъпоценни камъни, ако те така безпощадно използуват нейната растителност, нейните води, нейните станали прословути днес „сурови вещества" от всички природни царства – и то с главната цел да се въоръжат до зъби – какво биха сторили, ако притежаваха огромните запаси на скритата атомна енергия?
Те надали биха се замислили да дигнат във въздуха и цялата земя! С прискърбие трябва да се констатира, че голяма част от днешните хора, които в дълбочината на душата си са останали езичници, са готови да оберат „майката-земя", както с умиление я наричат техните поети, за да принесат скъпите ù дарове в жертва на Молох, така както във време на война принасят на тоя най-древен от всички човешки богове скъпоценната кръв на милиони хора и плодовете на техния труд. Не мислете, че като споменавам думата Молох, си служа с нея като с метафора. Защото Молох и днес е жив и си богува. Дори той е много по-мощен отколкото в миналото.
към текста >>
4.
ВЪТРЕШНА ВРЪЗКА МЕЖДУ ТРУД И РАДОСТ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Нали тъкмо това са искали да постигнат алхимиците, когато са търсили с такова
усърдие
елексира на живота?
Така че стар, от гледище на природата, е оня човек, който знае да изправя погрeшките на миналите поколения. А да се възмущава човек от своите прадеди, че не са му оставили нищо добро, показва явно неразбиране. Защото закон е: колкото погрeшки са направили миналите поколения, толкова и добродетели са развили. В природата винаги има равновесие. Когато се говори за подмладяване, обикновено се подразбира да се подмлади човек, без да мине през процеса на смъртта.
Нали тъкмо това са искали да постигнат алхимиците, когато са търсили с такова
усърдие
елексира на живота?
По какъвто и път, обаче, да постигне човек подмладяването, то е една неоценима придобивка. Защото ако той успее да се подмлади дори само с един ден, в този ден се крие грамадна енергия. Ние няма да посочваме някакви изкуствени способи за подмладяване - най-различни в разните окултни школи от всички времена, нито ще споменаваме съвременните научни опити за постигане на тази цел. Ще посочим, обаче, един естествен път за подмладяване, който съществува в природата, а също и закона, на който той почива. Този път, както впрочем всички пътища на природата, има това предимство, че е достъпен за всички.
към текста >>
5.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, И КНИГОПИС
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
За него са важни добрите земни условия, за да работи с по-голямо
усърдие
, за да помага по-добре на другите.
Тя дори наспорва неприятностите и закоравява сърцето на славолюбивия. Разумният човек е здрав физически и душевно. За него животът и всичките му прояви на земята са училище за един по-висш живот. Той е един от най-добрите работници в живота. Той работи при всички условия.
За него са важни добрите земни условия, за да работи с по-голямо
усърдие
, за да помага по-добре на другите.
У него е развито твърде добре чувството за достойнство, но славолюбието му е чуждо. В работата той мисли колкото за себе си, толкова и за другите. Неговата цел е усъвършенстването на самия живот, това Божествено, незаменимо благо. Най-големите неприятности в живота се свеждат в няколко групи – те са личните недоразумения, дължащи се на чувството за „чест" и превъзходство, беднотията, болестите и смъртта. Обикновеният човек не може да премахне нито едно от тях.
към текста >>
6.
Съборни беседи
 
Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Останалото е било плод на доброволния труд и
усърдието
от страна на учениците, които са съзнавали своята мисия, и подобно на древните богомили са носили в сърцата си като завет думите: “Словото на живота пазим!
държани от месец септември - началото на духовната учебна година - до лятото на следващата година. Прието е беседите, които представляват една годишнина да се наричат “серия”. За да стигне до нас Словото на Учителя най-голяма заслуга имат стенографите, които са го записвали, и всички онези, които са поемали святото задължение да го подготвят и издадат. Учителят е стимулирал работата по издаването на беседите, но сам той не е участвал активно в нея. Неговият дял в този процес е включвал само преглеждане на дешифрираните стенограми и нанасяне на необходимите корекции в текста.
Останалото е било плод на доброволния труд и
усърдието
от страна на учениците, които са съзнавали своята мисия, и подобно на древните богомили са носили в сърцата си като завет думите: “Словото на живота пазим!
” МОЯТА БЕСЕДА ИМА ЗА ЦЕЛ ДА ПОКАЖЕ НА ХОРАТА НАЧИН КАК ДА ПРЕСЪЗДАДАТ СВОЯ ЖИВОТ. ТЕ ТРЯБВА ДА ПРЕСЪЗДАДАТ СВОЯ ЖИВОТ СЪОБРАЗНО С ПЪРВИЧНИЯ ЖИВОТ, КОЙТО Е ВЛОЖЕН В ТЯХ. КОЙТО НЕ РАЗБИРА СЛОВОТО, НЕ МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ И ИСТИНАТА, НЕ МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ И ДУХА. ЗАЩОТО ДУХЪТ СЛИЗА В СЛОВОТО, А СЛОВОТО ЗА СЕГА Е ГЛАВАТА, Т.Е. ХРИСТОС Е СЛОВОТО, А ГЛАВА НА ХРИСТА Е БОГ.
към текста >>
7.
Рилски беседи
 
Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Останалото е било плод на доброволния труд и
усърдието
от страна на учениците, които са съзнавали своята мисия, и подобно на древните богомили са носили в сърцата си като завет думите: “Словото на живота пазим!
държани от месец септември - началото на духовната учебна година - до лятото на следващата година. Прието е беседите, които представляват една годишнина да се наричат “серия”. За да стигне до нас Словото на Учителя най-голяма заслуга имат стенографите, които са го записвали, и всички онези, които са поемали святото задължение да го подготвят и издадат. Учителят е стимулирал работата по издаването на беседите, но сам той не е участвал активно в нея. Неговият дял в този процес е включвал само преглеждане на дешифрираните стенограми и нанасяне на необходимите корекции в текста.
Останалото е било плод на доброволния труд и
усърдието
от страна на учениците, които са съзнавали своята мисия, и подобно на древните богомили са носили в сърцата си като завет думите: “Словото на живота пазим!
” ВСИЧКО, КОЕТО ДАВАМ В БЕСЕДИТЕ НЕ СА САМО ДУМИТЕ. В БЕСЕДИТЕ И ЛЕКЦИИТЕ ИМА СКРИТИ ЗАКОНИ, КОИТО НЕ МОГАТ ДА СЕ ПРЕДАДАТ С ДУМИ. МНОГО ИСТИНИ ОСТАВАТ НЕПРЕВОДИМИ, ЗАТОВА КАТО ЧЕТЕТЕ БЕСЕДИТЕ, ТРЯБВА ДА ГИ ЧЕТЕТЕ ЗАДЪЛБОЧЕНО, С РАЗБИРАНЕ И ПРИЛАГАНЕ. БЕСЕДИТЕ МИ ЧИСТЯТ РАНИТЕ НА СЛУШАТЕЛИТЕ. АЗ БИХ ЖЕЛАЛ ДА ПРОУЧВАТЕ ПРИМЕРИТЕ, КОИТО СЪМ ДАЛ В БЕСЕДИТЕ, ЗАЩОТО ВЪВ ВСЕКИ ПРИМЕР Е ВЛОЖЕН ЕДИН ЗАКОН, ЕДИН МЕТОД, С КОЙТО ЧОВЕК МОЖЕ ДА РАБОТИ ЗА СВОЕТО УСЪВЪРШЕНСТВУВАНЕ.
към текста >>
8.
Общ окултен клас
 
Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Останалото е било плод на доброволния труд и
усърдието
от страна на учениците, които са съзнавали своята мисия, и подобно на древните богомили са носили в сърцата си като завет думите: “Словото на живота пазим!
държани от месец септември - началото на духовната учебна година - до лятото на следващата година. Прието е беседите, които представляват една годишнина да се наричат “серия”. За да стигне до нас Словото на Учителя най-голяма заслуга имат стенографите, които са го записвали, и всички онези, които са поемали святото задължение да го подготвят и издадат. Учителят е стимулирал работата по издаването на беседите, но сам той не е участвал активно в нея. Неговият дял в този процес е включвал само преглеждане на дешифрираните стенограми и нанасяне на необходимите корекции в текста.
Останалото е било плод на доброволния труд и
усърдието
от страна на учениците, които са съзнавали своята мисия, и подобно на древните богомили са носили в сърцата си като завет думите: “Словото на живота пазим!
” АЗ ВИ НАХВЪРЛЯМ РЕД ВЪПРОСИ ЗА РАЗСЪЖДЕНИЕ, БЕЗ ДА ГИ ОБЯСНЯВАМ, ЗАЩОТО ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОБЯСНЯВА ГУБИ СВОЯТА ЧИСТОТА. КАК МОЖЕ ДА СЕ ОБЯСНИ ВЕЛИКОТО В СВЕТА? УЧИТЕЛЯТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ е онова безценно духовно съкровище на човечеството, в което се съдържат принципите, Законите и методите на новия живот. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ е онази велика духовна сила, която ще изгради новата култура на обединеното човечество - културата на братството, мира и любовта, основана върху принципите на Божественото знание. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ е последното и най-високо откровение, което Небето днес ни дава неоценимо благо, което ще издигне, ще възвеличи и постави начело на общочовешкия прогрес оня народ, който пръв го възприеме и приложи.
към текста >>
9.
Сава Калименов (1901-1990)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Започнал от най-несъщественото, за да стигне скоро, със свойствените му във всяка работа постоянство и
усърдие
, до съвършенствата на този занаят.
В началото опитал като резбар - изработвал букви от дърво за един печатар; после станал помощник на един лютиер - изработвал разните части на цигулката. Лютиерството било познат занаят в неговия род - дядовците му са изработвали гъдулики в планината и са знаели големи тънкости на този занаят. Но истинският занаят, който допаднал на Б. Николов не бил свързан с дървото, а с камъка. По това време италианецът Бертоли - един отличен майстор на мозайки, който практикувал успешно този занаят - изкуство, бил възприел идеите на Учителя и Борис Николов започнал да работи при него през ваканциите.
Започнал от най-несъщественото, за да стигне скоро, със свойствените му във всяка работа постоянство и
усърдие
, до съвършенствата на този занаят.
Борис Николов завършил два факултета в Софийския университет - естествени науки и философия. При връчването на дипломата му за естественик, той бил поканен от свой професор за асистент в катедрата му. Имало, обаче, едно условие: да се откаже от идеите на Петър Дънов. Борис Николов мълчаливо и с достойнство се обърнал и излязъл от университета. Не взел дори и дипломата си.
към текста >>
10.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Усвоилият нотното пение се чувства радостен толкова, колкото и неграмотния прогледнал за книгата — всяко листче написана хартия той с
усърдие
приема и бърза да чете.
От това първо стъпало автора като деца ни хваща за ръка и с 400 упражнения ни води все по-нагopе, докато свършва с пение на един величествен хорал на четири гласа. Важното е, че като са подбрани упражненията методически, водят ни без преход от по-лесното към по-сложното, в същото време, като музикални творби са ценни, а други ни са интимно близки като народни песни. Затова тия 400 упражнения се следват с увлечение и при завършването им в нас остава чувството на очакване за продължение подхванатия ред. Нужда, която автора обещава да задоволи с последующите части на същото ръководство. Да се заловим за работа, да упражним и развием музикалното си чувство, е работа наистина ценна и от естество да ни отвори път за истински радости.
Усвоилият нотното пение се чувства радостен толкова, колкото и неграмотния прогледнал за книгата — всяко листче написана хартия той с
усърдие
приема и бърза да чете.
Той е радостен, че нему се открива цялата съкровищница от идейното богатство, което той до тогава е чакал да му се подаде от чужди ръце. също така се чувства зарадван и тоя, който е получил музикална грамотност, нему се откриват съкровищата от хубости, които тоновете дават в своето съчетание, езика на музиката става разбран за него без ничие посредничество. А езикът на музиката не е ли изразът на силите от духовния свят, устремени към нас за нашето истинско освобождение? Да се възползваме всички от подадената ни ръка. Един от зарадваните.
към текста >>
11.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 13
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
“ Той ще дава на обществото това, което може, с най-голямо желание, с най-голямо
усърдие
и ще бъде сигурен, че в замяна на това ще получи всичко, каквото му е необходимо.
... Не е важно че то е тъй скромно, тъй незначително днес! Въпреки това, в него тупти живота на една мощна сила на бъдещето. То смуче соковете на живота си от недрата на една Нова Култура, която бавно но сигурно иде да замести гнилата съвременна цивилизация. Човекът на тази Нова Култура, уповавайки се на един велик Божествен закон, няма да прави сметка кому и колко дава. Той ще има абсолютно доверие на този Божествен Закон, който гласи: „Дай, и ще ти се даде!
“ Той ще дава на обществото това, което може, с най-голямо желание, с най-голямо
усърдие
и ще бъде сигурен, че в замяна на това ще получи всичко, каквото му е необходимо.
В тази Нова Култура свободният човек ще дава своя свободен труд на всички и същевременно свободно ще взема всичко, което нему е нужно! В това именно направление, нашето вестниче представлява един малък, съвършено малък опит. Ние не си въобразязаме, че огромните и дълбоки промени в съзнанието на хората могат да станат за ден-два или за година-две. Ний знаем че новото ще дойде бавно, постепенно, естествено. Въпреки това, обаче, ние се чувстваме длъжни да изпълним нашия дълг.
към текста >>
12.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 125
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако паяка непрестанно прави или поправя скъсваната от вятъра мрежа и не се отчайва, ако малката мравка с непрестанния си труд може да събере цели купища храна и не се отчайва; ако малката пчелица с неподражаемо
усърдие
събира по крачката си ония безкрайно малки количества цветен прашец и не се отчайва, нека тези трите ни служат за пример и за поощрение.
* * * Не подпушвай в себе си доброто че след него иде брат му — злото. Дядо Благо Постоянството С течение на времето, човек ще придобие всичките качества на съвършените, на напредналите същества, но до сега, до като още не е съвършен, той трябва да ги придобива по единично, с йената много - годишни усилия и с цената на скъпи жертви. Едно от тия съществени качества, които трябва да красят характера на човека, е постоянството. Едва ли не 75 на сто и повече дори от придобивките, успехите и завоеванията на цялото човечество се дължат на това качество: са купени с цената на този бисер. И обратно — неуспехите преди всичко пускат корените си в оная почва, където липсва това качество.
Ако паяка непрестанно прави или поправя скъсваната от вятъра мрежа и не се отчайва, ако малката мравка с непрестанния си труд може да събере цели купища храна и не се отчайва; ако малката пчелица с неподражаемо
усърдие
събира по крачката си ония безкрайно малки количества цветен прашец и не се отчайва, нека тези трите ни служат за пример и за поощрение.
Ако паяка, мравката и пчелата, тия дребни животинки, проявяват толкова постоянство, колко повече трябва човек да прояви? Не е ли човек повече от тях. Нали той ги превъзхожда не само по ръст, но още и със своя разум и съзнателна воля. Чрез постоянството си човек е победил много препятствия в живота. Той е завладял въздуха чрез създаване на летателни машини; съкратил е до минимум разстоянията чрез влакове, параходи и аероплани.
към текста >>
13.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
са необходими ред условия, обуславящи успеха, но като най-важни ще споменем следните: Човек да гледа на всека работа, като важна за дадения момент, които сега достойно заслужава неговото прилежание,
усърдие
и трудолюбие, и другото: да бъде човек честен в намеренията си.
Защото средата е която може да спъне човека, и тя е, която може и да го повдигне. Средата е едно от важните условия, за да може човек да прогресира. Ето защо. много важно е за всеки човек да се ползва с доверието и симпатиите на околните, на средата си. За да постигнем това.
са необходими ред условия, обуславящи успеха, но като най-важни ще споменем следните: Човек да гледа на всека работа, като важна за дадения момент, които сега достойно заслужава неговото прилежание,
усърдие
и трудолюбие, и другото: да бъде човек честен в намеренията си.
предвидлив и съобразителен в начинанията си и разумен в постъпките си. Само по този начин ние можем да имаме доброто мнение на просветените, напредналите и добрите. За нас е важно тяхното мнение, а мнението на непросветените и закъснелите — не ни интересува. На едно место великият Л. Н. Толстой казва, че човек не трябва да се стреми да бъде признат за добър, а да се стреми да прави добро.
към текста >>
14.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 188
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сега, опиянен от музиката, той пееше с
усърдие
химна и звуците се издигаха величествено към небето.
Аз ще я моля, защото я виждам във всичкото й величие. Повтаряйте думите, които аз ще произнеса, и тя сигурно ще ви чуе, защото тя ви обича, въпреки вашите обиди.“ Звуците на една мелодия, песента на голямо число мощни гласове задуши моя глас. Жреците запяха една песен. която имаше характера на химн. Народът, повлиян от моя глас и от моите думи, беше паднал целокупно на колене.
Сега, опиянен от музиката, той пееше с
усърдие
химна и звуците се издигаха величествено към небето.
Един остър парфюм проникна в моите ноздри. Отвърнах се с отвращение, но беше вече късно. Почувствах, че съзнанието ми се замъглява. „Той е в екстаз“, каза Камен Бака. „Луд е“ — дочух до шепне друг глас — толкова студен, толкова пълен със злоба глас, че аз трудно можех до го узная.
към текста >>
15.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тя се отдалечи от мен; аз не желаех да я изгубя от очи и я последвах с
усърдие
.
Г.) Мейбъл Колинз (27) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 160) Седнах на леглото си и очаквах. Не се страхувах; но не можех да мисля и да разсъждавам. Съзнавах, че е близко момента, когато ще имам нужда от сили и аз стоях, без да се движа и без да мисля, пестейки силите, с които разполагах. Пред мен се появи една блестяща звезда, която ми се стори че има формата на един напълно разцъфнал лотосов цвят. Развълнуван и очарован, аз станах и се отправих към нея.
Тя се отдалечи от мен; аз не желаех да я изгубя от очи и я последвах с
усърдие
.
Тя мина през вратите на моята стая в коридора; видях, че вратата отстъпи на моя натиск, не се спирах да се питам защо тя не беше заключена, а последвах звездата и нейната свйтлина, която всеки момент ставаше все по светла, като и формата й се очертаваше все по-ясно; аз видях венечните листца на белия царствен цвят и как от неговата златна чашка бликаше светлината, която мс водеше. Преминах с бързи стъпки широката тъмна галерия. Голямата врата на храма бе отворена, звездата мина през нея и излезе навън. Също и аз преминах през нея и се намерих в голямата алея с чудните статуи. В този момент почувствах, че при външната порта някой ме викаше.
към текста >>
16.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 210
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всички те работят свободно, с любов и
усърдие
, съобразно със своите способности и разбирания, в полза на общото дело, за благото на цялото човечество.
Новото учение е благо за цяла Латвия, защото то внесе светлина в обществото, и проникна даже през дебелите и вехти стени на някои църкви, затрупани от остарели обреди, — обнови ги и им даде истинско разбиране на учението на Христа. Новото учение възкреси много души. То спаси от явна гибел и осмисли живота много хора, стоящи на края на пропастта. И ето живата картина на тези хора, които са разбрали важността на Божественото учение и се стремят да проникнат в него, виждайки нагледно какво благословения носи то на страната, на обществото, на хората и семействата. Тези хора са подобни на отделни мравки от един голям мравуняк.
Всички те работят свободно, с любов и
усърдие
, съобразно със своите способности и разбирания, в полза на общото дело, за благото на цялото човечество.
Те са вдъхновявани от живото слово на Учителя. Днес те представляват едно духовно семейство, в което всеки се чувства на своето място и работи според силите си. Техният живот сега е много по-лек, много по-красив и светъл. А при общите срещи се получава трогателна картина: събралите се братя и сестри се радват на срещата, което показват техните усмихващи се лица, изразяващите топлина сияещи очи, с поглед, проникващ в душата. Колко красиви са тези общи срещи!
към текста >>
17.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 216
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тук то е господар и няма да чува противните: — „не слагай това тук“ — „не пипай това“ — „остави онова“... И ще видите с какво
усърдие
то ще работи.
— пита го майката — „Имам работа“. — „Че каква работа пък имаш“ — ядосва се майката — „Играя бе“ — отговаря спокойно и сериозно детето. За да играе детето, необходима е една стая или поне едно свое ъгълче да си има детето. И тук то ще развие семенцата на своята свободна воля, инициатива, предвидливост, чувство за ред, чистота, естетика и много други положителни качества. Детето ще знае, че тук всичко зависи от него.
Тук то е господар и няма да чува противните: — „не слагай това тук“ — „не пипай това“ — „остави онова“... И ще видите с какво
усърдие
то ще работи.
Надникнете в детските градини и вижте куклените къщи. Винаги са в ред и винаги се надпреварват децата да ги редят. Децата обичат работата. Дайте им условие за това, а то значи да си наложите търпение и да чакате детето да свърши това, което е негова работа: да се облече, закопчее... То ще го направи бавно, не съвсем хубаво, но изчакайте го и когато не ви вижда, поправете го. Този е по-мъчния път, но по резултатен.
към текста >>
18.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В
усърдие
замина и кучета дори.
Ти сам ще разбереш. От вълци се отказах, за куче ме вземи! “ Овчарят отговори: „За верност се кълни и в кучетата влизай. Но с този косъм сив ще мислят, че си вълк и ще те разкъсат жив! “ Вълкът му каза мило: „Туй зло ще отстраня — аз сивия си косъм на бял ще променя“ Ето Сивчо вълчо е вече Белчо пес и новата си длъжност изпълва с куча чест.
В
усърдие
замина и кучета дори.
Овчарят го обикна и всичко му довери. — Една мъглива вечер вълкът изви сигнал и цял вълчешки глутник се спусна озверял и овцете затръшка и много издуши. А глупавият пастир уплашен до уши крещеше на вълка си: „Нали се промени, от сив на бял ти стана? О, хитър, зъл кръвник! А пък вълкът с насмешка му каза с поглед лих: „Смених си козината, но зъби не смених!
към текста >>
19.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
“ Ободрено от тая похвала, детето, без съмнение, ще се залови на следващия път с по-голямо
усърдие
за уроците си, и постепенно, благодарение на това разумно поощряване, действително ще стане прилежно.
Отговаряйте благосклонно на всичките им запитвания и не ги отблъсквайте с думите: „Дотегнал си ми, остави ме спокоен, ти ще го узнаеш. когато настане време за това.“ При какъвто и да било повод, никога не говорете на детето: „Ти си мързелив, ти за нищо не си способен и т. н.“ Тия упреци могат да предизвикат у него действително съответстващите недостатъци. Ако детето е лениво и лошо се учи, опитайте се да му кажете, ако това и да би било невярно: „Е, днес си по-добре приготвил уроците си, отколкото всеки друг път. Старай се, мило дете!
“ Ободрено от тая похвала, детето, без съмнение, ще се залови на следващия път с по-голямо
усърдие
за уроците си, и постепенно, благодарение на това разумно поощряване, действително ще стане прилежно.
В никакъв случай не говорете, в присъствието на деца, за болести — с това вие всякога рискувате да ги предизвикате в тях. Разяснете им напротив, че нормалното състояние на човека, е — здравето и че болестта е — аномалия, своего рода недостатък, които може да се избегне с правилен и умерен живот. Не приучвайте децата да се страхуват от всевъзможни неприятни чувствания, — студ, горещина, дъжд, вятър и т. н. Казвайте им, че човек може превъзходно да понася всичко, без ни най-малко да страда и без да се оплаква. Не разказвайте на и без това боязливите деца всякакви ужаси: загнезденият в детето страх може да се прояви по-после в твърде печална форма.
към текста >>
20.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
От човека се иска повече внимание,
усърдие
и разумност да я подбере, приеме и използва добре.
Ти, видим Образ на невидимата Тайна на живота. Ти, Форма, зад която Бог стои, приеми сега нашия възторг, нашето благоговение, нашата почит, нашата любов, нашата благодарност. Пламен ТРИТЕ ХРАНИ Човек трябва да живее в хармония с Природата, да има непреривни връзки с нейните енергии и да зачита нейните закони, за да бъде здрав и с това заедно да бъде полезен на себе си и на другите. Не спазва ли живите сили на природата и не живее ли в съгласие с ритъма на нейните сили, той ще понесе тежки последствия. Едно от тия условия е правилно приемане и използване на храната, която природата така щедро ни предлага.
От човека се иска повече внимание,
усърдие
и разумност да я подбере, приеме и използва добре.
Естествена храна за човека е растителната и плодовата. Човек трябва да е вегетарианец в мисли в действия, за да живее истински, за да не влиза в разрез с живата природа. Вегетарианската храна дава чисти енергии и събужда у човека благородни подбуди, затова духовните водачи и учители на човечеството са били и са вегетарианци. Друга храна е водата. Човек трябва да пие само чиста вода за утоляваме на жаждата си.
към текста >>
21.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В тия избори народът трябва да се самосъзнае в по-голямата си част и да бойкотира виновниците на своите нещастия, като остави да гласоподавате за тях само членовете на книжните им „бюра“, съставлявани сега с толкова голямо
усърдие
.
По-добра атестация за техния общ фалит не трябва да се иска. Може да се поддържа, от окултно гледище, че едни от българските „партии“ са паразити на народното тяло, а други — неговите задръстени черва. И едните, и другите трябва да се очистите, чрез едно добре действуващо пургативно средство и дезинфекция. Нека не ни се сърдита, за тая диагноза: ние говорим откровено, самата истина. Това очистително средство са общите законодателни избори, които предстоят да се произведат в удобния момент, след сключване на мира.
В тия избори народът трябва да се самосъзнае в по-голямата си част и да бойкотира виновниците на своите нещастия, като остави да гласоподавате за тях само членовете на книжните им „бюра“, съставлявани сега с толкова голямо
усърдие
.
Съмняваме се даже, дали и те ще гласувате за своите партии и „шефове“ ..... Новото време иска нови хора. Трябва да се организира един преврата в нравите, понятията и стремежите на гражданите. Алчността за завладяване общинската и държавна власт с цел за грабежи на общото достояние трябва да се парализира. Всички просветени, добри и благонамерени хора в тая страна трябва да си подадат, ръка, за да служат на народа си съвършено безкористно и умно. Изисквате се неотложно коренни реформи в всички области на държавния живот, а особено в уредбата па учебно-възпитателното дело и в църквата, които трябва да се поставяте па съвършено други основи.
към текста >>
22.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Напротив, въпреки тях, ние с още по-голямо
усърдие
и ревност ще вървим напред, за да докажем на всички, че Бог благославя само добрите дела!
Но никой не трябва да се подчинява рабски на тоя вкоренен предразсъдък! Във всяка оценка трябва да се влага здрав разум. А тоя разум диктува всекиму да разбере и признае, че при такава луксозна хартия, която днес се продава 18 лева килограмът — а тя е необходима за списанието и за красивата му външност, според техническите изисквания, и за неговата трайност, според ценността на поместваните трудове — при скъпият печат, при невероятно повишените цени на клишетата и всички други, предвидени и непредвидени, разноски, абонаментът на списанието — 80 лева годишно, плащан на срокове — е, сравнително с цените на обикновените книги за прочит и непотребни партизански списания, минимален! Щом се направи такава съвестна оценка, не може да не се затворят всички клеветнически уста, които критикуват или от простота, или от скъперничество, или пък от злоба и завист! Ние, обаче, няма да се стреснем от подобни злоезични критики.
Напротив, въпреки тях, ние с още по-голямо
усърдие
и ревност ще вървим напред, за да докажем на всички, че Бог благославя само добрите дела!
И нашето дело все по-вече и по-вече ще се подобрява, уголемява и процъфтява! То ще се пласира масово всред българския народ, понеже той има нужда от него и ще му даде всичката си подкрепа! Нека всеки българин разпространява най-енергично това списание! От Редакцията * * * РАЗНИ КНИГИ между които и съчиненията на МАКСИМ ГОРКИ, както и голям избор най-нови български книги за прочит се намират в новооткрития магазин НЕJIJIИ в София, ул. Витошка № 33.
към текста >>
23.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Например, не можем да предричаме абсолютна, вродена и постоянна слабост и недостатък на
усърдие
и чувство по един малък, вдлъбнат нос и малка, прибрана брада, свойствени на детската възраст. Способности!
В първия случай ще имаме една по-висока степен на проявление, отколкото мозъкът, разглеждан отделно, би ни дал право да предполагаме. В втория случай — по низка степен на проявление: едно известно количество сила, която постоянно остава скрита (латентна). Наблюденията на четците биха могли да доставят изобилни доказателства за тоя важен принцип, който заема голям дел в причините за кривото разбиране на френологията и физиогномията. IX. Закон за латентността Принципът за латентността, за който се спомена в предходния отдел, има едно особено приложение в два реда случаи; и трябва да се отбележи, че: В много младата възраст, когато характерът се намира в загадъчно състояние и голяма част от силата му лежи скрита, много от лицевите знаци на характера са още неразвити, а в най-старата възраст много от тях са отчасти или изцяло заличени. От това изложение не следва, че греба да считаме лицата на много малките деца и много старите хора нехарактерни, а просто, че е необходимо да се правят отстъпки поради споменатите условия.
Например, не можем да предричаме абсолютна, вродена и постоянна слабост и недостатък на
усърдие
и чувство по един малък, вдлъбнат нос и малка, прибрана брада, свойствени на детската възраст. Способности!
е, които носовите кости и тия на долната челюст означавай, не са били още извикани към активност; те едвам в юношеската възраст, обикновено, вземат своята постоянна форма. До това време формата на главата — при разглеждането на която също трябва да се има пред вид факта на естественото неразвитие — темпераментните условия и наследствените предразположения ни дават указания за скритата сила на спящите способности. Какво именно ще бъде тяхното крайно развитие, това зависи, във всеки случай, в голяма степен от възпитанието и от други външни влияния. У някои хора чертите на лицето, особено носът и брадата, спазват през целият живот своята форма от детинство. Това са случаи или на абсолютно и вродено слабоумие, или на спънато развитие — случаи, които са обикновени в най-долните и най-невежествени класи.
към текста >>
24.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Богове) на сферата на Венера и означава
усърдие
и любов към справедливостта.
Чрез него последният черпи от съкровищницата на истината ония идеи, които се превръщат впоследствие в планетни ангели. Видимите от нас планети дават възможност да се следи движението на седемте невидими планети, които пътуват съгласно вечните ненарушими закони. * * * Седмото име Татраграматон-Саваоθ или Адонай-Саваоθ е име на Бога на войнствата. Сефиротът е Нецах (победа). Нему била посветена лесната колона на Соломоновия храм и означава вечността и справедливостта на Бога-Огмъстителя То влияе чрез чиновете на Началата (които евреите наричат Иелоим, т. е.
Богове) на сферата на Венера и означава
усърдие
и любов към справедливостта.
То произвежда растенията. Неговото разумно същество се нарича Аниел, а ангелът — Церирел, ръководителят на Давид. * * * Осмото име е Йелоим Саваоθ. И него превеждат Бог на войнствата, не на войната и правосъдието, но на кротостьта и съгласието, тъй като двете последни имена имат окончание войнство. Сефиротът е Ход (похвала и признание, благопристойност и голяма известност), нему била посветена девата колона на Соломоновия храм.
към текста >>
25.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Той изпълняваше своите нови длъжности с благородно
усърдие
и придоби слава на добър и справедлив управител.
Тихо се отдалечи Царевичът в нощната тъмнина. В края на гората слуги и слонове чакаха своя господар. Щом се зазори, Царевичът със спътниците си тръгна обратно за Кансамба. На поляната, под величествения банан, седеше благословеният Буда, потънал в съзерцание. Тутакси след завръщането си в Кансамба, Царевичът Джета трябваше да управлява страната, защото баща му тежко заболя.
Той изпълняваше своите нови длъжности с благородно
усърдие
и придоби слава на добър и справедлив управител.
Първата му работа беше да обърне внимание върху Ямас и приятеля му Балик и да им отдаде всякакви почести. След това заповяда да се намери жена му Нанда и я върна в двореца. Това не се хареса на някои стари, приближени на баща му. Скоро се явиха някои недоволни от Джета, почнаха да осъждат неговите действия, макар справедливи и добри, ала не всякога съгласни с духа на старите царедворци и затуй не се харесваха от неговите министри. Джета си беше спокоен, и глухото роптание на придворните не го дразнеше.
към текста >>
Обикновено те имат по-вече гъвкавост, отколкото здравина, по-вече
усърдие
, отколкото постоянство, по-вече блясък, отколкото дълбочина.
Обикновено обшият изглед е по-скоро цветущ и весел, ако не засмян. Очите са сини или светли и изящни. Портрета на английското момиче (фиг. 5) чудесно илюстрира това устройство и формата на лицето, което го придружава. Хората с пълни тела и кръгли лица, каквито описахме, притежават характера, който отдадохме на жизнения темперамент: те са горещи, импулсивни, разговорчиви и често изменчиви.
Обикновено те имат по-вече гъвкавост, отколкото здравина, по-вече
усърдие
, отколкото постоянство, по-вече блясък, отколкото дълбочина.
Те много обичат физическото действие и не могат да понасят оставането на едно место, обаче, в същото време обичат удобствата и предпочитат само да играят на тежка работа. Те са учтиви, любезни и весели и по-малко разположени, отколкото преди-описаният клас, да станат жестоки или себелюбци. Те биват винаги компаньони и жадни за добро живеене. Техните апетити са най-големите им неприятели и ако те не успеят да постигнат до напреднала възраст, към която изглежда да са особено определени и надарени, това се дължи обикновено на техните слабости в некои отношения, които разрушават здравето и живота им. Нашите портрети на велики хора не ни дават примери на такива, които са принадлежали строго на тая класа, на която некои от елементите за величие, очевидно, не са дадени; но много велики хора са били по-вече или по-малко близо до нея, като са имали лица пълни и кръгли, като на типичната й форма, обаче, на челото им е толкова издигнато и широко, че видоизменява решително общия вид, както ясно се вижда на портрета на оригиналния Жан Пол Рихтер (фиг.
към текста >>
26.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Неговите съчинения са творения на удивително
усърдие
, на един голям изследвач в науката, и резултат на грамадни познания.
Многобройните електрографии на „жизнения флуид“ не спадат тук. Много напомнят изображенията на картината 29 с обозначението „Appel a la vie cosmique, relatif a l’ame“. Като „иконография“ на настроението на духа счита Д-р Барадюк картината на един „флуиден стълб“, дадена в нашата илюстрация, който стълб представлява психогона на настроението при дълбока опечаленост. Д-р Барадюк взема своите експериментални изследвания твърде сериозно. Той е същевременно един отличен модерен естественик и психолог, а също така твърде добре запознат с езотеричната наука.
Неговите съчинения са творения на удивително
усърдие
, на един голям изследвач в науката, и резултат на грамадни познания.
Но изглежда, че тези съчинения не можаха да ползват съвременниците на автора. Може би следващите поколения ще ги оценят и използват. Днес те са още малко известни, защото повечето от онези, които ги вземат на ръка, обикновено си казват: „трябва да се признае, че това е една трудна и сериозна наука, но почти на всяка страница има толкова мистицизъм, че разбирането е доста затруднено“. Както и по-рано казах, за разрешаване на проблемата за възможността на психографията, най-целесъобразно е да си послужим с представи от оптически произход и да ги поставим да действат върху плочата. Формалната връзка между чувствените вълнения (като гняв или печал) и получаващата се фигура на плочата още за дълго не ще може да се контролира.
към текста >>
27.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Неуморно, с все по-пламенна ревност и
усърдие
, тия жреци на истинската наука служат пред олтара на божествения храм, за да изгрее от там за помраченото и бедстващо човечество светлината на истинското знание, толкова необходима да ни упъти към един нов свят и към един нов живот на безкрайна радост и нетленно щастие.
А Райхенбах ги именува обратно. Аз, като по-правилно, съм приел наименованието на Дюрвил. Впрочем, названията положителен и отрицателен са чисто условни. На всякъде, дето аз употребявам думата положителен, у Райхенбаха стои „отрицателен“, и обратно. Смъртта и нейната тайнственост От Камил Фламарион Просветените умове всред съвременните народи, предадени всецяло на издирването на истината, издигнатите души, въплътени на земята, за да служат на човечеството, вдъхновявани от чист алтруизъм и от вродения си стремеж да проникнат в най-дълбоките тайни на живота, продължават с най-твърдо постоянство и добросъвестност да разкриват пред очите на обикновените невежи и на заблудените материалисти смисъла на човешкия живот и, изобщо, на цялото битие на вселената.
Неуморно, с все по-пламенна ревност и
усърдие
, тия жреци на истинската наука служат пред олтара на божествения храм, за да изгрее от там за помраченото и бедстващо човечество светлината на истинското знание, толкова необходима да ни упъти към един нов свят и към един нов живот на безкрайна радост и нетленно щастие.
Един от тия пионери на истината е бележитият французки психист и астроном Камил Фламарион. Повече от половин век тоя учен работи за разрешението на най-великата проблема,като си служи единствено с експерименталния метод: чрез научни опити и изследвания, резултатите от които могат да се проверят от всеки безверник, той е събрал толкова много и необорими доказателства за съществуването, силата и еволюцията на човешката душа, че даже и най-упоритите му научни противници прекланят глава пред неговите неоценими заслуги за оборването на отживялата вече материалистична теория. Любознателният му дух и непоколебимото му убеждение, че няма смърт, са се проявили още от детинството му. Биографът му свидетелства, че Фламарион, още на седмата си годишна възраст, когато за пръв път видял едно погребално шествие в родния му градец Монтини лйо-Роа (през пролетта на 1849. год.) възразил на обясненията на по-големия си другар за умрелите, че „хората не умират“,.“тоя човек не е умрял“ „няма смърт“ и пр.
към текста >>
28.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Страст, амбиция,
усърдие
. 2.
Името на Cesar, например, дава 179. Намираме: 100 = благоволения, почести, слава 70 = любов към науката. 9 — Недостатъци и болки, мъки, атентат. За Napoleon Bonaparte намираме 804.800 = власт, слава, изгнание; 4 = дързост, щедрост, сила. Таблица на отговорите: 1.
Страст, амбиция,
усърдие
. 2.
Разрушение, смърт, катастрофа. 3. Мистицизъм, платоническа любов, мечтание. 4. Дързост, щедрост, могъщество. 5. Щастие, богатство, женитба. 6. Усъвършенстване, работа. 7.
към текста >>
Манастирски живот,
усърдие
, тайна. 500.
313. Ясновидство. 350. Наивност, надежда в справедливостта. 360. Общежителство, многобройни таланти. 365. Сметки, интереси, егоизъм. 400. Изкуство, любов, сприхавост. 490.
Манастирски живот,
усърдие
, тайна. 500.
Избраник, почести, енергичен човек. 600. Жертва на завистта, успех, катастрофа. 666. Кабала, комплот, социално сгромолясване. 700. Сила, енергия, здраве: 800. Власт, слава, изгнание. 900.
към текста >>
29.
Всемирна летопис, год. 3, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Още тогава той се предал, с
усърдието
на новопокръстен, на изучаване тайните на нервните ненормалности и постигнал излекувания с помощта на магнетизма и хипнотизма.
Той е роден на 13 юли 1865 г. в гр. Короня (Испания). Баща му бил французин, а майка му испанка, от гр. Валадолид. След като свършил с отличие средното си образование, изучил медицината и е постъпил като лекар в известната парижка болница La Charite, под дирекцията на знаменития Д-р Люийз.
Още тогава той се предал, с
усърдието
на новопокръстен, на изучаване тайните на нервните ненормалности и постигнал излекувания с помощта на магнетизма и хипнотизма.
По онова време, както повечето лекари, така и той е вярвал само в материята. За него, тя е била начало и край на всичко. Него- вият позитивизъм, твърдо установен върху знанията |му за природата и физиологията, не е могъл да приеме духовния принцип за управник на човешкото тяло. Бъдещият горещ спиритуалист смятал още, че животът е само една вечна промяна на материята или на молекулярните състояния. Клетката е била принципа на всичко живо и на всичко, което мисли.
към текста >>
30.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Всичките душевни качества на кандидатите били изпитвани: способността да пазят тайна, проницателността, послушанието, смелостта, доверието,
усърдието
и пр.
Твърде малко жени са били удостоени, според умственото им развитие, да бъдат до пуснати от него в вътрешния от дели на школата му. Той се оженил късно за една от тях, по име Теано, най-напредналата от ученичките му, която и останала да ръководи школата му след неговата смърт. Той е бил убит от свирепите кротонци на 104-та си годишна възраст, но не след много време те са го поставили в числото на боговете си и са направили от къщата му храм. За организацията на школата му се знае следното: Питагор не е приемал безразборно в нея всички, които са пожелавали да влязат, а ги е подлагал. на дълъг предварителен изпит.
Всичките душевни качества на кандидатите били изпитвани: способността да пазят тайна, проницателността, послушанието, смелостта, доверието,
усърдието
и пр.
Той ги задължавал да бъдат дискретни, като употребявал за тая цел клетвата, налагал им мълчание в продължение на две, три, пет, седем години, според както е изисквал характера на всекиго. След като е приемал учениците си, той вече не се съобщавали по отделно с тях. Ония, които намирал способни да бъдат посветени в тайните знания, ги подлагали на упражнение в най-трудни действия. Изисквали е от тях да изпадат в доброволна бедност, т. е. да раздават имането си.
към текста >>
Но ако ние не подчиним тия сили, ще бъдем подчинени от тях.· Единадесето правило·, горещото
усърдие
и зачестяването на просбата, настойчивостта, с която умствения образ се задържа съзнателно от духа, ускоряват опита.
Смутеното състояние на вашия дух действа върху божествения дух, както вятърът от брега действа върху вълните. Той постоянно отблъсква и пречи да се доближи кораба, за да разтовари донесения за вас предмет на желанията ви. Това правило е едно от най-трудните за съблюдаване, но както всички други, и то може да се следва. Това е, защото изследвачите и начинаещите пренебрегват практикуването му, подбуждат се да отричат закона за силата на духа. Тази е причината, поради която мнозина студенти напущат окончателно усилията си да си служат с природните сили.
Но ако ние не подчиним тия сили, ще бъдем подчинени от тях.· Единадесето правило·, горещото
усърдие
и зачестяването на просбата, настойчивостта, с която умствения образ се задържа съзнателно от духа, ускоряват опита.
В една от предишните лекции обясних, как умствената ви картина става матриса (родилка), и как тая матриса изпуска една трептяща сила, подобна на син магнетичен конец, които я свързва с желания предмет. Този последният тогава се привлича от тая магнетична връзка, все по-близко и по- близко, и то всякога, когато мислите ви се съсредоточат върху вашето създание, до тогава, до когато предметът окончателно ви засегне. Усърдието, честото повтаряне, настойчивостта на просбите ви и съсредоточението ги привличат всякога по-силно. Истинският окултист никога не разрушава нито една от своите умствени картини. Дванадесето правило: увереността, с която изпълнявате един неизменен закон, ускорява опитите ви.
към текста >>
Усърдието
, честото повтаряне, настойчивостта на просбите ви и съсредоточението ги привличат всякога по-силно.
Това е, защото изследвачите и начинаещите пренебрегват практикуването му, подбуждат се да отричат закона за силата на духа. Тази е причината, поради която мнозина студенти напущат окончателно усилията си да си служат с природните сили. Но ако ние не подчиним тия сили, ще бъдем подчинени от тях.· Единадесето правило·, горещото усърдие и зачестяването на просбата, настойчивостта, с която умствения образ се задържа съзнателно от духа, ускоряват опита. В една от предишните лекции обясних, как умствената ви картина става матриса (родилка), и как тая матриса изпуска една трептяща сила, подобна на син магнетичен конец, които я свързва с желания предмет. Този последният тогава се привлича от тая магнетична връзка, все по-близко и по- близко, и то всякога, когато мислите ви се съсредоточат върху вашето създание, до тогава, до когато предметът окончателно ви засегне.
Усърдието
, честото повтаряне, настойчивостта на просбите ви и съсредоточението ги привличат всякога по-силно.
Истинският окултист никога не разрушава нито една от своите умствени картини. Дванадесето правило: увереността, с която изпълнявате един неизменен закон, ускорява опитите ви. Откажете се от старото теологическо вярване, според което Бог ви е надарил с блага като награда за вашите заслуги. Откажете се от идеята, че вие сте избрано чадо на Бога и че той ви дарява с специално благоволение. Проникнете се от идеята, че вие сте студент-окултист и че, като работите с умствения закон, ще станете способен да правите бързи опити и да видоизмените обстановката си· Знайте, че вие си служите с един неизменен закон, за изпълнението на които нищо не може да попречи — даже Бог не би му препятствал, без да измени естеството си.
към текста >>
31.
Всемирна летопис, год. 4, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Петър, който иначе, често от прекалено
усърдие
, смущава девственото отдаване на душата, тук успива да достигне от въображение до вдъхновение.
Граал, сравнението ще ни доведе до следната глава от евангелието „отвъд морето“ и след това „възкачването на планината“. Тук, на планината, отвъд морето, в подзвездните висини, става нахранването на 5-те хиляди, Грааловото нахранване. Учениците Христови, укрепени духом от тая храна, призори го виждат да крачи по етерните вълни и чуват неговия укротяващ стихиите глас: „аз съм, не бойте се“. Това преживяване тъй пречиства душите на учениците, че на другия ден Петър, съзнавайки приобщението си към Св. Граал, казва: „Господи, ти имаш думи на вечен живот и ние повярвахме и познахме, че ти си Христос, Син на Бога Живаго“.
Петър, който иначе, често от прекалено
усърдие
, смущава девственото отдаване на душата, тук успива да достигне от въображение до вдъхновение.
За дълго, разбира се, той не може да запази това състояние. Това е било напълно възможно само за Йоана, който „лежеше на гърдите Христови“. Образът на морето, където се вълнуват игрите и борбите на астралните същества, срещаме също и в замъка на Св. Граал, под образа на прозрачния кристален под, през който се виждат борбите на морските чудовища. Който, обаче, е видел Св.
към текста >>
32.
Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Красотата на тая гледка,
усърдието
, което те полагат при тая своя работа, е поразително.
Най-съвършените по форма имат шест нежни членести крачка и още по-нежни пипала: главата, гърдите и корема се ясно различават; из техните тела стрели и лъчи на светлина излизат в нередовни интервали и в несиметрична красота. Времето между явяването и изчезването им е твърде често само няколко минути. Между газообразните и лъчисти мъгли се явяват най-напред неопределени, едва забележими форми, които полека-лека се оформяват ясно. „Строителите“ След това се явява една сцена на чудно възбуждане, при което блестящите същества теглят и бутат неправилните газообразни маси чрез силни удари на крачката и пипалата си; по тоя начин те бързо я превръщат в кристална форма. Най-после, те като че се вграждат в тая форма, престават да бъдат свободни индивиди, като губят своята отделна идентичност в общата постройка.
Красотата на тая гледка,
усърдието
, което те полагат при тая своя работа, е поразително.
Мъчно е да се допусне, че тия малки агенти, толкова неясни в своята цел и жизненост, не са живи същества, но атоми от потентна газ, която възприема тия малотрайни форми, а само са оживявани от Мощния Разум, който ги одухотворява. Колкото е по-груб материала, върху който се работи, толкова по-сложни са възприетите форми. Това изглежда като насърчителна алегория за нас относно човешката вечна борба против злото, неподвижността и смъртта. Колкото е по-голяма нуждата, толкова е по-голяма силата, която трябва да се черпи от неизтощимите резервоари на Божествената Сила. Плоча VI Редица рисунки, предадени на четвъртото клише, бяха рисувани пред микроскопа и пълното развитие на шестте фигури стана в 35 минути.
към текста >>
НАГОРЕ