Търсене в текстове за 'Усърдие'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Не го издържаха и онези, които не бяха толкова музикални, но които се стараеха и с голям труд и усърдие постигаха нещо сносно, и свиреха задоволително.
А целият "Изгрев" беше музикално явление. Всеки почти свиреше на някакъв си инструмент. Онези, които идваха, те започваха да изучават също някой инструмент, обикновено цигулка. Игнат Котаров също имаше цигулка, но нямаше музикален слух, нямаше онази похватност на пръстите, не спазваше интервалите и накрая така фалшиво свиреше, че когато се упражняваше, всички съседи наоколо - на 20-30 метра около него, където бяха разположени съседните бараки - излизаха от бараките си и бягаха, за да не го слушат. Не можеха да го издържат. Не го издържаха и онези, които не бяха толкова музикални, но които се стараеха и с голям труд и усърдие постигаха нещо сносно, и свиреха задоволително. Игнат знаеше това, но все пак упорствуваше да свири. Такъв бе музикантът Игнат и това се чуваше от неговата цигулка. Учителят говори в беседата Си, че човек може чрез разумна воля и със старание да организира себе си и в един живот да стане добър музикант, дори музикален гений. Точно в този момент Игнат става в клас и извиква със силен гръмогласен глас срещу Учителя: "Петре, ти лъжеш, това не е вярно. Аз никога не мога да стана музикант в този живот тук на "Изгрева".
към текста >>

2. 3_01 Чужди по дух хармонизации

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Невъзможно е, дори да е добър музикант и професионалист и дори да го направи с усърдие.
Тези неща не се разбираха и не се схващаха от приятелите и затова му дадоха да хармонизира песента и то, за най-голямо учудване - "В начало бе Словото" и то - тогава, когато свещениците сипеха огън и жупел срещу Словото на Учителя. Добри Христов бе чужд на идеите на Школата, беше чужд на духовното поле на Школата, той бе чужд на сферите, откъдето излизаше тази песен, той бе чужд на всичко, което идваше отгоре от Божествения Дух, преминаващ през Учителя и което се изливаше във вид на Слово или на музика. Творческият акт на Божествения Дух е музиката. И музиката на Учителя е именно този творчески акт на Божествения Дух. Щом един композитор е чужд на това поле и тези сфери, как може да хармонизира такава песен и то песента "В начало бе Словото"? Невъзможно е, дори да е добър музикант и професионалист и дори да го направи с усърдие. Не може да се направи. Има закони: нашите са наши - вашите са ваши. Онзи, който признава Словото на Учителя и живее по него е наш, той е ученик на Школата. И така, Учителят не одобри хармонизацията, защото бе чужда по дух, макар че бе направена изкусно по всички правила на това изкуство от Добри Христов. Правеха се после други опити, но те също бяха несполучливи.
към текста >>

3. 3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Предстои ни голяма работа с музиката." По такъв начин влязох и по още по-необикновен начин, с голям труд и усърдие, завърших Консерваторията.
Но аз знаех, че това не бе мой успех, а на този, който бе отворил крана. Оказа се, че същата вечер на концерта присъствували нашият познат и директорът на Академията. Той дойде, поздрави ме и ми каза, че с това изпълнение аз съм приета за студентка в първи курс. На следващия ден аз отивам при Учителя и Му благодаря за това, че Той отвори крана. Учителят се усмихва и казва: "А сега учи, защото на нас ни трябват грамотни музиканти. Предстои ни голяма работа с музиката." По такъв начин влязох и по още по-необикновен начин, с голям труд и усърдие, завърших Консерваторията. Имаше години, когато, работейки върху музиката на Учителя, правех хармонизация на песните, получиха се някои пиеси, които бяха разработени от мен. Винаги, при всеки повод, аз Му показвах разработеното и наученото от мен. Той ги харесваше и ми казваше: "Ти пиши, а ние после ще ги издадем! " Но аз не ги записах. Те звучаха в мен, докато дойде времето да изчезнат от мен.
към текста >>

4. 3_65 Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Жалкото е, че се бяха хванали на работа за Черната ложа и бяха нейни служители, но онази ложа вероятно трябва да им зачете усърдието.
Защото ще се срещнем с тези приятели по-късно. А и вие, следващите поколения, ще се срещнете с техните методи и действия. Затова трябва да ги знаете. Те имаха да играят роля и трябваше да си я изиграят докрай. И те си я изиграха много добре. Жалкото е, че се бяха хванали на работа за Черната ложа и бяха нейни служители, но онази ложа вероятно трябва да им зачете усърдието. Та в една среща Учителят им каза: "На вас ви липсва милосърдие! " Онези скачат и обясняват, че напротив, много са милосърдни. А на Михаил казва: "Ти си без сърце! " Онзи протестира. Но Учителят продължава: "Въпроса за женитбата трябва да разрешите.
към текста >>

5. 5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал

На някои ще отреди повече, а на други по-малко, съобразно техните способности и усърдие.
Или ще ви управлява Духът на Истината, или ще ви управлява Духът на заблуждението. Изберете си сами пътя! Ако ви управлява Духът на Истината, вие ще бъдете свободни по Дух и по Форма. Ще можете да прилагате Словото на Учителя чрез живота си и ще бъдете свободни отвътре и отвън. Духът на Истината ще ви създаде условия за работа според вашите възможности. На някои ще отреди повече, а на други по-малко, съобразно техните способности и усърдие. Ако ви управлява Духът на заблуждението, ще ви вкара в своя калъп и излизане оттам няма. Припомнете си какво направиха със салона на "Оборище" 14. Разделиха го на три и направиха касапница, кръчма и клуб на комунистите. Спомнете си какво направиха от салона на "Изгрева"? Отзад зад салона лепнаха кръчма, където се пиеше и се печеха кебапчета, а отпред беше поставена маса, на която се продаваше окултна литература на Черната ложа с цел да се отклонят учениците от Школата.
към текста >>

6. 7_01 С арфа под бомбите в града Мюнхен

НЕСТОР ИЛИЕВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

За неговия и за всички други случаи важи следният закон: "Всеки един, който е дал възможност да се прояви чрез него Господ и е дал нещо за Него - каквото и да е, било парично, било с усърдие, било с дарбата си, ще бъде защитен - Силите Господни застават зад него и го съхраняват".
Искам да кажа още няколко думи. Защо, на какво се дължи тази постановка на Учителя? "Асен ще отиде, аз съм зад гърба му! " Да бъде покровителствуван един човек от Учителя, това не е случайна работа. В такива случаи отговорът е единствен. За неговия и за всички други случаи важи следният закон: "Всеки един, който е дал възможност да се прояви чрез него Господ и е дал нещо за Него - каквото и да е, било парично, било с усърдие, било с дарбата си, ще бъде защитен - Силите Господни застават зад него и го съхраняват". Асен Арнаудов записа Паневритмията. Той записа доста песни от Учителя на "Изгрева". В случая Учителят не каза, че застава зад Асен, понеже е направил това и онова за Братството. Това е извод за нас, защото Учителят казва: "Ако по времето на Христа, човек бе дал само един лев за Господа, той щеше да е сега милионер, заради своята вноска тогава". Асен Арнаудов с голяма любов записа Паневритмията и учеше братските песни.
към текста >>

7. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

Този брат, който бе проявил усърдие и умение за това, бе Петър Филипов.
Спахме криво-ляво. От следващия ден Учителят пожела и излезе пред палатката, където имаше едно столче и една масичка. Палатката беше разположена по средата на левия склон над Второто езеро на една малка площадка, след като бе изместена по Негово указание от брега на Второто езеро - мястото, където се опъваше предишните години. По-късно на същото това място бяха поставени казаните на кухнята. Някои от братята бяха направили с цимент специални гнезда за казаните, които стоят и до днес, макар че не се ползуват. Този брат, който бе проявил усърдие и умение за това, бе Петър Филипов. Учителят седеше пред палатката на стол и следеше оттук всичко, което ставаше в лагера. Когато дойдеше някоя група приятели, запитваше: "Кои дойдоха? " Когато се опъваше някоя палатка, питаше: "Чия е тази палатка? " Ние отговаряхме. Той следеше целия братски живот.
към текста >>

8. IV. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ И БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ

ТОМ 2

Кажи им, казва Господ, да ме чакат с усърдие и вярност, и ето ида да ги посетя и благословя заради своето име.
Защото сам Той ще говори чрез Своя всесилен Дух Святий. Това чака нашето обединение за Неговата Слава. А Духът на Истината ще ви ръководи." (Писмо от 18.11.1898 г., Варна.) Заповедта на Господа е излязла. Благата вест е проводена от Него на Петър Дънов, а Той с нея поздравява учениците си. „Господ говори: Духът Му иде и скоро ще пристигне в силата Си, да разклати всички умове и сърца и да въдвори Своята Истина и Правда във сърцата на всички, които Го чакат. Кажи им, казва Господ, да ме чакат с усърдие и вярност, и ето ида да ги посетя и благословя заради своето име. Кажи им, казва Господ, да не уповават на човеци, но да възлагат надеждите си на Мене, и ето Моят Дух ще им донесе всичко, от което имат нужда, защото Аз съм жив и те ще бъдат живи чрез Мене. Кажи им, казва Господ, да пазят и освещават Святото Ми Име, с което съм ги избавил. Кажи им, казва Господ, да се не обленяват във нищо, но да работят всичко, което им възлагам, защото всяко истинно и добро дело е от Мене. Кажи им, казва Господ, да се не съобразяват със тоя свЬт, но във всичко да излагат нуждите си пред мене и аз ще им помогна и ги науча що да вършат. Няма да бъдете изкушени повече, отколкото можете да носите.
към текста >>

9. 71. ВЪТРЕШНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА

Борис Николов

ТОМ 2

Школата на Учителя не е само теоретична, но може да се приложи в живота и всеки според усилието, което е направил и според усърдието си като ученик може да се ползва от това знание.
Него съм определил и за това съботния ден не приемам." В Школата на Учителя, човек като влезе в нея почва да работи върху себе си, върху своят характер и своя мироглед, върху своето минало и наследство от минали поколения. Всичко това е една много сложна работа. Тук се иска знание, методи за работа, упражнения. Всичко това е дадено в Школата на Учителя в един разнообразен материал, който е записан и отпечатан и е на разположение на учениците. Това е единия път. Школата на Учителя не е само теоретична, но може да се приложи в живота и всеки според усилието, което е направил и според усърдието си като ученик може да се ползва от това знание. Учителят всякога даваше съвети, когато се обръщахме към Него. Особено обичаше да Го запитват по идейни въпроси по ориентиране за духовния свят. Тогава бе доволен. Не обичаше да Го занимават с лични интереси, макар че и тук даваше съвети, за да може ученикът по-бърже да разреши въпросите си, за да му остане време да се занимава с духовна работа. Той даваше обикновено простички природни средства за лекуване и Неговите съвети винаги даваха резултат.
към текста >>

10. 12. МЪГЛИ И МОЛИТВА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Спряхме се, казахме си молитвата с голямо усърдие и изведнъж мъглата се разстла надолу и се показа слънцето.
12. МЪГЛИ И МОЛИТВА Учителят правеше ред упражнения с нас. Един път имаше мъгла гъста като бяло мляко при изкачването на връх Мусала. Някой Му се оплака. А Той каза: „Ако ви е силна молитвата и Небето ви я приеме ще се оправи времето". Спряхме се, казахме си молитвата с голямо усърдие и изведнъж мъглата се разстла надолу и се показа слънцето. Това беше голямо преживяване за нас. При едно лошо време, когато имаше само мъгли и ръмеше дъжд ние също правехме молитви, за да се оправи времето. Молитвата ни бе послушана, а мъглите ще се отнесат, ще се разнищят и слънцето ще огрее. Имали сме такива опитности не един път. Тръгнем на път, а времето от лошо по-лошо.
към текста >>

11. 5.36. Помен за сестра Динова

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Отличаваше се с усърдие и си водеше бележки, правеше резюмета и нейните тетрадки бяха най-изрядни.
36. Помен за сестра Динова Сестра Динова беше от старите сестри. Беше преминала през времето на цялата Школа. Отличаваше се с усърдие и си водеше бележки, правеше резюмета и нейните тетрадки бяха най-изрядни. Навъртяха се години, тя остаря и дойде време и тя си замина. Погребаха я и изминаха четиридесет дни. На чи-тиридесетия ден направиха общ обяд на Изгрева - помен за сестра Динова. Поканиха всички. Поканиха и Учителя.
към текста >>

12. 6.08. КОТВАТА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Правех я с такова усърдие, с такава грижа и старание, като че ли извършвах някакво тайнство, което криеше в себе си дълбоки мистерии.
Тази котва направих сам, без участието на никой от моите съученици. В деня, когато очертах контурите на този велик символ, почувствах, че тази котва, в най-високото и чисто място в околностите на София, ще бъде стимул за българския народ - символ на надежда в пътя на цялото човечество към Вечното космично начало. Тази идея още по-силно се вдълбаваше в моето съзнание, тъй като знаех от Учителя, че всяко движение на физическия свят, както и всяка форма, са бразди в духовния свят, в който се заравят семената - идея за едно велико бъдеще. По природа аз нямах никакви религиозни суеверия, никакви обществени предразсъдъци и заблуждения. Душата ми представляваше като че ли някаква бяха хартия, върху която тайнствено и могъщо започва да се пише нещо велико - под могъщото влияние на моя Учител... Котвата работих няколко дни. Правех я с такова усърдие, с такава грижа и старание, като че ли извършвах някакво тайнство, което криеше в себе си дълбоки мистерии. Въжето на котвата много майсторски изопнах, а в самата котва посадих цветя с три различни цвята: бели - символ на чистота и невинност, родени от великата безсмъртна Любов, жълти - емблема на Мъдростта и на Божественото знание и най-сетне сини - изразяващи великата красота на Истината. Тези цветя символизираха трите принципа: Любов, Мъдрост и Истина - принципи, които лежаха в основата на Новото учение и което Учителят разработваше непрестанно чрез своите беседи, като по този начин пишеше страниците на новия мироглед. Това бяха трите принципа - чрез които се изразяваше вечното Слово, света на есенциите. От окултно - мистично гледище те изразяваха висшата Божествена хармония, която на физическия свят се конкретизира чрез геометричната форма на равностранен триъгълник. Този равностранен триъгълник представляваше Емблемата на новото учение -прави чувства, прави мисли и прави действия, които бяха трите катети на равностранния триъгълник.
към текста >>

13. 6.27. Тесният път на ученика

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Аз се запретнах да завърша университета, външно добих обикновения образ на един скромен студент и с голямо усърдие започнах да работя, за да настигна моите състуденти и да завърша.
27. Тесният път на ученика Много добре си спомням: когато трябваше да напусна Изгрева и да отида да живея в града у сестра Граблашева, Учителят ми каза следната мисъл, върху която трябваше ред години да мисля: „Досега изучаваше законите на Светлината, сега ще слезеш да учиш законите на тъмнината, която ще бъде притворена от мощните сили на Мъдростта". Действително аз сгънах светлата мантия на невинността, напуснах мечтите да тръгна из света като някой апостол, който отива да проповядва Словото Божие. Цялата тази идиличност на първите християни, чиито души трептяха в зората на изгряващото слънце на Христа, остана дълбоко вътре в мене като скрито съкровище, което не трябва да се излага пред погледа на алчните тъмни сили. Аз се запретнах да завърша университета, външно добих обикновения образ на един скромен студент и с голямо усърдие започнах да работя, за да настигна моите състуденти и да завърша. Ред години преди това бях студент по философия, но след като добих едно разочарование от постиженията, до които е дошла древната и съвременната философия, след като поставих на преоценка всички схващания на философията, било от материалистичните, идеалистичните и всички други всевъзможни школи, разбрах, че те, както и науката, се движат в света на осезаемото, в света на сетивното, емпиричното знание, или до крайния предел на метафизичните спекулации. За тях светът извън сетивата, или метапсихичният свят е бил непознат. След тези дълги разсъждения напуснах тези схоластични лабиринти и се ориентирах към науки по-конкретни, по-близки до живота, които имат за задача разрешаването на социалните проблеми. Записах държавни науки, специалност - дипломация и консулства. За мен тези дисциплини бяха близки, понеже моите склонности са винаги били насочени към стопанските и политическите проблеми.
към текста >>

14. 6.29. Светлият салон на Изгрева

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

С такава любов, с такова усърдие, под чудните мелодии на Учителевите песни, беше поставена всяка греда, всяка тухла и керемида.
29. Светлият салон на Изгрева През 1927 г. Школата на Учителя от София се премести на Изгрева. За тази цел беше построен специален, голям, светъл салон. Неговото южно изложение беше прекрасно - обилна слънчева светлина и чист боров въздух го изпълваха. Този салон беше направен с усилията на софиянци и приятели от провинцията. С такава любов, с такова усърдие, под чудните мелодии на Учителевите песни, беше поставена всяка греда, всяка тухла и керемида. За Братството това беше голямо събитие. В ранна сутрин, всяка сряда се състоеше беседата на Общия клас, в петък - на Специалния и в неделя сутрин, в 5 часа - Утринни слова и в 10 часа преди обед - Неделни беседи. От всички краища на София идваха с голяма радост учениците на Учителя. След беседа, около изгрев слънце, на красивата поляна се играеха упражненията на Паневритмията. Стройните редици под оригиналните мелодии на упражненията представляваха много красива гледка.
към текста >>

15. 12. НЯМОТО КИНО И ЖИВОТО КИНО

Сцените от филма се движеха много бързо и беше необходимо голямо усърдие, за да се изпълни набелязаната музикална програма.
Най-често това ставаше с пиано. В киното след подходящо прослушване ме приеха и аз трябваше да свиря такива мелодии, които трябваше сама да избера, за да бъдат подходящи за самият филм. Обикновено бяха двама пианисти. Тогава се прожектираха по няколко филми - те бяха кратки по 10-15 минути. Единият пианист свиреше, а другият почиваше и чакаше своят ред. Сцените от филма се движеха много бързо и беше необходимо голямо усърдие, за да се изпълни набелязаната музикална програма. Обикновено след 20 минути непрекъснато интензивно свирене със сменяващо се темпо и мелодия, ръцете ни заболяваха, а главите ни бучаха от непрекъснатите възгласи на зрителите. Тогава всички реагираха бурно, одобряваха и заклеймяваха героите от филмите. За онези времена, за мнозина от зрителите филмите, които се прожектираха те ги приемаха като живи и истински неща, които се случваха. За тях това бе един жив свят. Имаше една невидима връзка между онова, което те гледаха и между техните копнежи, удоволствия и жаждата им за зрелище.
към текста >>

16. 15. БЛАЖЕНИ НИЩИТЕ ДУХОМ

Аз също станах и очаквах да бъда извикана, защото освен, че Той ме познаваше смятах се малко по-достойна и по-заслужила чрез усърдието и чрез постоянството си пред Учителя.
Той бе най-незначителния, най-безличният и най-дребният посетител на ул. „Опълченска" 66. Той бе човек без име, човек непознат за нас и „нищий" духом, беден и сиромах, човечец без Дух, човек в тъмнота. Тогава вратата на стаята, където живееше Учителят се отвори и Той излезе. Всички станахме, всеки се изпъна като струна и всеки очакваше да срещне погледа на Учителя, за да бъде извикан от Него, за да се осъществи срещата на Учителя с един от посетителите тук в двора. Аз също станах и очаквах да бъда извикана, защото освен, че Той ме познаваше смятах се малко по-достойна и по-заслужила чрез усърдието и чрез постоянството си пред Учителя. Трябваше да бъда извикана от Учителя и да се осъществи срещата ми с Него. Така по същият начин мнозина от присъствуващите разсъждаваха, всеки по своему и всеки за себе си беше прав. И затова всеки очакваше да бъде извикан от Учителя. Единствен в случая, а в това бях не само аз, но и всички останали сигурни, че само онзи човечец не се надяваше на някаква среща с Учителя. За нас Той беше дошъл така между другото и той стоеше там далеч в дъното, далеч от всички ни и изолиран от посетителите, които далеч бяха по-заслужили от него.
към текста >>

17. 43. ВЯРАТА НА ПРОСТИТЕ И ВЯРАТА НА УЧЕНИТЕ

Ето така се сбъдна и едно изказване на"Учителя по отношението на това, че човек ако има Божията любов в себе си ще знае какво е написано там, през където трябва да мине човек с вяра и с усърдие, че трябва да пренесе своят кръст на страданието.
Що народ идваше у дома, но тя беше много точна, изненадваше всички и учудваше всички със своето пророчество. Аз се движех тогава с нея в онези години на големи изпитания през 1957-1958 г., когато Борис Николов беше задържан в затвора заради неразбориите на Изгрева. Тогава тя ми беше добра помощница. Ние тогава изчаквахме събитията, търсехме помощ да чуем какво ще се каже от Невидимият свят по нашите проблеми, но се оказа, че те само ни подкрепяха, но нещо строго определено не бе казано. Трябваше да се изминат годините и да изтекат онези събития, които трябваше да преминат. Ето така се сбъдна и едно изказване на"Учителя по отношението на това, че човек ако има Божията любов в себе си ще знае какво е написано там, през където трябва да мине човек с вяра и с усърдие, че трябва да пренесе своят кръст на страданието. Така имахме възможността да се сблъскаме с вярата като принцип, от която се ползваха и неуките и учените. Аз съм при Учителя на разговор. „Всеки човек с когото се запознаеш той има желание да те приравни кьм своят уровен. Отвън няма да се показваш за верующа, но вътре дълбоко ще вярваш. Нали искаш да бъдеш независима, как така се оставяш да бъдеш зависима от една мисъл?
към текста >>

18. 46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА

Смятахме, че щом той може да прави тези неща защо да не можем и ние с малко повече усърдие и с малко повече амбиция.
Без окаляне няма качване, работа не става." По този начин аз отговорих на всички въпроси, които възникваха, защото човек се окаляше както в личният си живот, така и в пътя на ученика. Слизахме надолу и навлизахме в гъстата материя и трудно се справяхме и след това не знаехме докъде можехме да се възкачваме. А това можеше да каже само Учителя - дали сме си разрешили задачите. Ние искахме да работим с големи величини и да имаме големи постижения. Ние знаехме от възрастните приятели много опитности, които даваха представа за възможностите на Учителя и че той е едно необикновено Същество в човешко тяло. Смятахме, че щом той може да прави тези неща защо да не можем и ние с малко повече усърдие и с малко повече амбиция. Учителят започна да дава методи за Младежкият Окултен клас и за нас те бяха много елементарни и простички. Разбрахме, че с тях не можем да добием онези сили, с които да правим чудеса. А какви бяха чудесата на Учителя? Те бяха съвсем естествени, защото той работеше с малките величини. Ето един пример.
към текста >>

19. 46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА

Смятахме, че щом той може да прави тези неща защо да не можем и ние с малко повече усърдие и с малко повече амбиция.
Без окаляне няма качване, работа не става." По този начин аз отговорих на всички въпроси, които възникваха, защото човек се окаляше както в личният си живот, така и в пътя на ученика. Слизахме надолу и навлизахме в гъстата материя и трудно се справяхме и след това не знаехме докъде можехме да се възкачваме. А това можеше да каже само Учителя - дали сме си разрешили задачите. Ние искахме да работим с големи величини и да имаме големи постижения. Ние знаехме от възрастните приятели много опитности, които даваха представа за възможностите на Учителя и че той е едно необикновено Същество в човешко тяло. Смятахме, че щом той може да прави тези неща защо да не можем и ние с малко повече усърдие и с малко повече амбиция. Учителят започна да дава методи за Младежкият Окултен клас и за нас те бяха много елементарни и простички. Разбрахме, че с тях не можем да добием онези сили, с които да правим чудеса. А какви бяха чудесата на Учителя? Те бяха съвсем естествени, защото той работеше с малките величини. Ето един пример.
към текста >>

20. 48. МЪГЛАТА И ДВЕТЕ СТОМНИ ЗА ВОДА

Това го запомних и много пъти и много години след това виждах как понякога мъгла се стичаше от небето и падаше върху ми и върху мен, но с молитва и с голямо усърдие успявах да се добера до вътрешната светлина и тя разчистваше и прогонваше мъглата, наставаше светлина в ума ми и аз продължавах по своят път.
След като оставих стомните в кухнята отидох при Учителя да благодаря, каза ми: „Е, сестрата си изпълни задачата със стомните и сега имате една опитност. А с водата от стомната направи чай та всички да пием от тази вода и да станем съпричастни с твоята опитност". Учителят след това каза: „Ето, ти вече за втори път се губиш и все някой те довежда на Изгрева. Внимавай трети път да не се изгубиш в мъглата, защото можеш да се разминеш с Школата и с Изгрева". Тогава разбрах, че тук Учителят заговори със символика и мъглата в случаят отговаряше на онова състояние на ученика, когато е замъглено неговото съзнание и има опасност да бъде отклонен от Школата и да се размине с учението на Учителя. Това го запомних и много пъти и много години след това виждах как понякога мъгла се стичаше от небето и падаше върху ми и върху мен, но с молитва и с голямо усърдие успявах да се добера до вътрешната светлина и тя разчистваше и прогонваше мъглата, наставаше светлина в ума ми и аз продължавах по своят път. Аз съм при Учителя и слушам неговата реч. „Ти сега минаваш през една област дето има много цветя и се чуват много гласове. Има голям шум. Всички тези гласове ти говорят, че си се заблудила, че не е този правият път. Тази е една опасна област, в която мнозина пропадат.
към текста >>

21. 74. БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО -НА СЪН И НА ЯВЕ

Приятелите се бяха халосали да правят устав на Бялото братство и с такова усърдие вписваха точка след точка, за да бъде уставът прегледен, да се хареса и да бъде признат от властта и по този начин да се узакони като юридическа проекция на нашето духовно общество.
Ние нямахме още представа какво представлява съня в своята същина. Къде отиваше човек през време на сън, къде пътуваше и с какво се занимаваше? По-късно Учителят спомена, че ученикът трябва да се стреми за будност на съзнанието през деня, да държи връзка с Божественото, така също и през нощта по време на сън да държи същата връзка. Защото и през деня и през нощта по време на сън ученикът трябва да се учи и този процес да бъде непрекъснат. Учителят си беше заминал. Приятелите се бяха халосали да правят устав на Бялото братство и с такова усърдие вписваха точка след точка, за да бъде уставът прегледен, да се хареса и да бъде признат от властта и по този начин да се узакони като юридическа проекция на нашето духовно общество. Беше много трудно на онези приятели да вместят всички методи, знания и принципи в няколко точки на устава. Това беше последният опит на онези възрастни приятели, които ние заварихме от предишното поколение. Що коментари се изрекоха, имаше сблъсъци, възражения, обвинения, какво ли нямаше около този устав. Тогава аз сънувам сън, че Учителят се движи, върви, а върху него го яхнал един дрипльо и Учителят ми казва: „Качи ли сте ми един дрипльо отгоре на раменете ми и ме карате да го нося". Поглеждам го, а той е много сърдит и недоволен.
към текста >>

22. 142. АНГЕЛИ И УЧЕНИЦИ НА ПЪТ

И в това общо усърдие на всички около мен само аз седя в едно пасивно състояние и наблюдавам излизането и влизането на Учителя във вилата.
Друго занимание нямах и си бях решила целият този ден ще следя и ще наблюдавам Учителя за какво влиза и за какво излиза от стаята, т.е. от вилата. Защо ми бе хрумнало едно такова изследване, не мога да кажа. А на вилата при лозето в Търново народ, хора един до друг, едни се движат насам, други натам, но не безразборно, но всеки по някоя работа - едни търсеха контакт помежду си, установяваха приятелски връзки, разменяха си адреси, уточняваха си посещения. В онези години братята и сестрите бяха с неописуем възторг и убедени, че това Учение не само ще залее България, но и света и бяха много усърдни и вярваха от сърце и душа в това. И в това общо усърдие на всички около мен само аз седя в едно пасивно състояние и наблюдавам излизането и влизането на Учителя във вилата. Затова мое занимание на никой не му направи впечатление, нито на някой от приятелите, нито пък някой ме повика за някъде или пък да ме помолят да свърша някоя работа както друг път се случваше. Седя и наблюдавам как всички наоколо си вършат своята работа, а пък аз също седя и си върша моята работа. По едно време като влизаше отново Учителя вътре в стаята, спря се, обърна се към мен и ме извика. Рече ми: „Ние ви приготовляваме за ангелите". Обърна се и влезе отново в стаята си.
към текста >>

23. 167. НА ЕКСКУРЗИЯ С РЪКОВОДИТЕЛИТЕ ОТ ПРОВИНЦИЯТА

Аз ги наблюдавам с какво усърдие нарязаха лука, сложиха чушки и други подправки и най-тържествено положиха тенджерата върху три камъка.
Той препоръчваше на всички, когато сме изпотени в планината след преход винаги да си сменяваме потните ризи на гърба и да пием топла вода. С одеало направихме заслон от вятъра и Учителят се преоблече. През това време братята палеха огън на огнището. Учителят пие топла вода от моя термос, а те започнаха да се приготовляват да сварят супа за всички ни. Извадиха от раниците си всички продукти, измиха картофите на чешмата и започнаха да свещенодействуват при всеки обелен картоф. Аз ги наблюдавам с какво усърдие нарязаха лука, сложиха чушки и други подправки и най-тържествено положиха тенджерата върху три камъка. Когато супата бе вече готова и всички се облизваха, защото миришеше много хубаво, то случайно тенджерата се обърна от камъните и се разсипа цялата върху огъня. Не само се обърна сама голямата тенджера, но започна да се търкаля десетина метра. До, нея нямаше никой, а нямаше и вятър. Аз прихнах да се смея. Ръководителите гледаха и не можеха да повярват как така стана, че всичко се преобърна и сега няма нито супа за Учителя, нито супа за тях.
към текста >>

24. 176. ПИСМА ОТ ЛАТВИЯ ДВИЖЕНИЕТО НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО

Всички те работят свободно, с любов и усърдие, съобразно със своите способности и разбирания, в полза на общото дело, за благото на цялото човечество.
Новото Учение е благо за цяла Латвия, защото то внесе светлина в обществото, и проникна даже през дебелите и вехти стени на някои църкви, затрупани от остарели обреди - обнови ги и им даде истинско разбиране на Учението на Христа. Новото Учение възкреси много души. То спаси от явна гибел и осмисли живота на много хора, стоящи на края на пропастта. И ето живата картина на тези хора, които са разбрали важността на Божественото Учение и се стремят да проникнат в него, виждайки нагледно какво благословение носи то на страната, на обществото, на хората и семействата. Тези хора са подобни на отделни мравки от един голям мравуняк. Всички те работят свободно, с любов и усърдие, съобразно със своите способности и разбирания, в полза на общото дело, за благото на цялото човечество. Те са вдъхновявани от живото слово на Учителя. Днес те представляват едно духовно семейство, в което всеки се чувствува на своето място и работи според силите си. Техният живот сега е много по-лек, много по-красив и светъл. А при общите срещи се получава трогателна картина: събралите се братя и сестри се радват на срещата, което показват техните усмихващи се лица, изразяващите топлина сияещи очи, с поглед, проникващ в душата. Колко красиви са тези общи срещи!
към текста >>

25. 193. СЛУЖИТЕЛЯТ НА КЕСАРЯ

А, разбира се, щом тия нямат съзнание за тая своя длъжност, нуждаещите се ще се притекат на позива на ония, които, макар и не посочени официално, като призвани за тая работа, залавят се да я вършат с горещо усърдие.
Разбира се, че ако от тоя амвон, както предписват каноните и църковната традиция, редовно се проповядваше на вярващите - нито Дънов, нито Ст. Михайловски, нито г-жа Чопова, нито мало-културният г. Чобанов щяха да намират слушатели и последователи-* Нуждата от религиозни беседи, особено през време на войната, силно се чувствува. Ближните на ония, що сложиха кости в полето на честта, и на ония, що останаха немощни инвалиди, имат нужда - нужда въпиюща - от утеха; ближните на ония, които, макар живи и здрави, са в окопите, над които витае образа на смъртта, имат нужда от обнадеждаване; кой трябва да произнесе тая дума за утеха и да подхрани тая света надежда? Не е ли това в тревожните дни, които преживяваме, една от първите длъжности на църквата - респективно на църковно-служителите? А, разбира се, щом тия нямат съзнание за тая своя длъжност, нуждаещите се ще се притекат на позива на ония, които, макар и не посочени официално, като призвани за тая работа, залавят се да я вършат с горещо усърдие. Дънов живее в София и проповядва публично вече повече от 10 години. Него слуша една доволно пъстра аудитория: покрай мъже с високо обществено положение и жени на висши военни и граждански служители на държавата, там се събират и хора от средната класа, па и такива из работничеството. Как е могло през течение на тоя дълъг период от време да не се обърне внимание на неговите проповеди, ако действително те са съдържали нещо престъпно, нещо противно на законите и на благонравието? но има нещо повече. Дънов говори беседи и тия последните след това се издават в брошури.
към текста >>

26. 220. ГЕОРГИ РАДЕВ И ОТКЛОНЕНИЕТО

Тя хвали усърдието на Жорж, че ги е превел и издал на собствени разноски.
За да се покаже, че младежите не са случайно хванати от гората и доведени в Окултната Школа и че са малко по особени от другите и по-даровити то като доказателство бяха направени много преводи от чужди автори. Жорж се захвана да превежда един западен окултист Бо-Ин-Ра и в разстояние на няколко години той поместваше в „Житно зърно" тези статии. Дойде време и тези преводи той ги издаде на собствени разноски в три отделни книги. Към всяка от тях той поместваше предговор, доказвайки как небесните откровения отначало чрез „Житно зърно", а сега чрез тези три книги се вливат в душите на учениците като Небесна манна. Един ден една сестра взима трите книги на Бо-Ин-Ра, преведени и издадени от Жорж и ги занася на Учителя, за да му се похвали понеже лично Жорж й ги е надписал с посвещение. Тя хвали усърдието на Жорж, че ги е превел и издал на собствени разноски. Учителят само мълчи. Накрая тя иска да знае лично от Учителя с коя книга да започне най-напред. А той се намръщва, лицето му взема строг израз и заявява: „Това е окултист обърнат с главата надолу. Бо-Ин-Ра е Учител на Черната ложа". Сестрата се уплашва и побягва.
към текста >>

27. 8. ДА ПОПАДНЕШ В СРЕДАТА СИ

Наталия Чакова

ТОМ 6

Почнах да обичам децата и да влагам повече усърдие в учителската си работа.
Защото до сега не живеех, но съществувах само, креех, влачех се по земята без майка, без баща, без средства, без надежда в бъдещето, без вяра в нещо хубаво, без смисъл, без цел към която да се стремя, без доволство от онова, което имам, без радост. Новото село, новата обстановка, новите колеги макар и да не се отличаваха с нещо повече от предишните, ме някак задоволиха. Може би това се дължеше на малката вътрешна промяна, която беше станала с мене. Аз започнах да живея с по-жив темп. Държах се с колегите си весело и дружелюбно. Почнах да обичам децата и да влагам повече усърдие в учителската си работа. Това ми създаде име на добра Учителю и интересно момиче. Създадоха ми се не малко трудности и изпитания, които по-рано, не зная с какво отчаяние бих понесла, но сега издържах със стиснати зъби геройски и полетях за ваканцията към моята обична среда, към моите мили дъновистки - сестри и приятелки, които приличали на мене и на които съм приличала.
към текста >>

28. 3. ПИСМА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Никола Петков Ватев

ТОМ 6

Силата на всяко дело е в усърдието и вярно изпълнение по дух.
Господ на смелите всякога помага. Да се пълни сърцето ви, душата ви с Любов, Вяра и Надежда, в тях е смисълът на живота, с тяхната помощ всичко се постига. Аз ви изпращам наряда за 9 март нов стил 22, който може да изпълните и първия ден на Велик ден. Ако намирате някои сестри в Русе, които могат да изпълнят казаното доброволно и по Бога, дайте им го. Но ако се съмнявате, задръжте го само за вази си. Силата на всяко дело е в усърдието и вярно изпълнение по дух. Аз изпращам наряда по Ст. Тошев, той като си го препише ще ви го даде. Моя поздрав вам и на домашните ви и на всички братя и сестри. В. В. Ж. К. В. О. П. К. Дънов (свещеният подпис) Римляном 14:12 И тъй всеки от нас за себе си ще даде ответ пред Бога.
към текста >>

29. 8. ПЪРВАТА МИ ЕКСКУРЗИЯ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Ако нарека това жест, който говори за ревност, за усърдие, за ентусиазъм, трябва да кажа, че той не е останал единствен.
Защо тогава не сме палили огън за чая, не ми е известно, но самоварите скоро се указаха неудобни и преминахме към веселия огън. Пътуваме бавно с почивки под звездното небе, лъха ни нощния хлад, слушаме навремени да пеят петли и малко преди изгрев, пристигаме на бивака и се нареждаме все така безшумно край източната страна на скалата, за да посрещнем слънцето. Настъпва хубав, светъл ден, изпълнен с песни, с радост, със слово. След обед радостта ми малко потъмнява, трябва да сляза по-рано от другите, предстои ми завръщане по дългия път до село. Не съм запазила спомен от умора, късно през нощта се намират в малката си стая, където след кратък укрепителен сън съм готова за работа в училище. Ако нарека това жест, който говори за ревност, за усърдие, за ентусиазъм, трябва да кажа, че той не е останал единствен. По-късно такъв се повтори в друга форма от Берковица, от Русе, където отидох да видя Учителя с цената на две безсънни нощи по влакове, а когато заучителствувах по-близо до София, тия кратки няколкочасови посещения при Учителя, било само за беседа и среща с Него, било за екскурзия или концерт зачестиха. Защото те ми носеха радост, те ми повдигаха духа. Сега вече аз имах опора и вътрешна и външна, знаех че има кой да ме разбира и напътва в живота, комуто да се доверя и без страх да разкрия сърцето си, помислите си, мечтите си. Знаех, че се числя към едно голямо общество, което е моя желана, идейна среда и съзнанието за това подхранваше моята самоувереност и смелост дори. Анализирайки отношението си към Учителя скоро разбрах, каква привързаност, благоговение, почит се е сляло в нещо голямо, сложно, красиво, което изпълни сърцето ми - любовта към Учителя.
към текста >>

30. 23. ДУХОВНОТО СЛЪНЦЕ

Що се отнася до физическите работи, Той имаше умение, разбиране, сръчност за всичко, като че ли го е работил години и винаги всичко вършеше с рядко усърдие и любов.
Но не се манифестираше шумно, фрапиращо, то се предаваше като аромат от цветя, то заразяваше. Особено по време на екскурзии в природата, Неговото разположение се предаваше на всички ни, ние се отваряхме като цветя на слънце и ставахме по-достъпни за благотворното въздействие на планината. Той осветяваше мястото, в което пребиваваше в даден момент и времето, през което това ставаше. Затова планините Витоша и Рила станаха за нас скъпи места, свещени места, където витае Духът Му. Но да не пропусна да кажа и за друга една страна на твърде сложното и многообразно естество на Учителя. Що се отнася до физическите работи, Той имаше умение, разбиране, сръчност за всичко, като че ли го е работил години и винаги всичко вършеше с рядко усърдие и любов. Всичко онова, което изискваше от нас, а Той беше взискателен, защото в далечно време бе минал из него, както сам казваше. Аз не срещнах друго човешко същество с такава проницателност, може би защото бе ясновидец от висок ранг, но достатъчно бе да те погледне, някой път с края на окото си дори, и вече е видял и узнал каквото трябва. Но понякога Той сам разкриваше, че прави това, макар че никак не Му бе присъщо да говори за себе си. Очите Му галеха топло, понякога ставаха далечни и строги, но всякога проникваха направо в душата. Като си помисля колко сърдечни рани бе превързал, колко неспокойни човешки сърца бе усмирил, утешил, колко тайни бе разкрил, колко болки бе излекувал, казвам, че за дейността Му, за всичко сторено от Него, все пак не остана пълна представа.
към текста >>

31. 30. ПЕСЕНТА МИРЪТ ИДЕ

След като аз дадох съгласието си да напиша текст на Неговата музикална тема "Мирът иде" аз се залових с усърдие.
А е пожелал дълго време преди това, като пеем песента да държим мисълта си за идването на мира като го привлечем по-скоро. И сега когато пиша още няма мир. Но мъдреците, Учителите изобщо работят с големи мерки, с дълги периоди от време. За тях годините са мигове. И когато отнасят някои идеи и постижения към вечността правят това спокойно, хладнокръвно, защото познават законите на живота, защото живеят извън времето и пространството. След като аз дадох съгласието си да напиша текст на Неговата музикална тема "Мирът иде" аз се залових с усърдие. Не беше съвсем лека работа. От една страна исках с нещо да зарадвам Учителя, а от друга виждах в това все пак едно признание на известни мои литературни способности. Значи Учителят ми възлагаше работа съобразно с моите възможности. Имаше по-рано случаи, когато след някоя психическа депресия Той изведнъж да ме насърчи да пиша поезия. Недоумението ми беше нескривано, защото съвсем не ми е било тогава до поезия, за която мислех, че само при разположение се пише.
към текста >>

32. 86. СВЕЩЕНИЯТ ОБРАЗ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Той не бързаше, работеше с необикновено постоянство, с ненадминато усърдие и даде незабелязано за нас самите голям тласък на нашето духовно развитие, на нашата еволюция.
В светлината, която Учителят ни даваше, мога да кажа на дози, Той целеше да ни освободи от хилядите заблуждения, които ние мъкнехме от незнайното минало. В тази светлина Той набелязваше, рисуваше контурите на един по-красив, по-смислен, богат и разумен живот, при условие, че ние възприемаме светлината. Но действуваше по закона на свободата, предупреждаваше и за голямата отговорност, която носим, и само толкова. Голямото знание за живота, изразено в познаване на принципи, закони, правила. Учителят ни правеше достъпното постепенно. Той не бързаше, работеше с необикновено постоянство, с ненадминато усърдие и даде незабелязано за нас самите голям тласък на нашето духовно развитие, на нашата еволюция. Затова и ние Му дължим и във вековете обич, признателност, благодарност. Без това знание и светлина, бихме били в безпътица сега, в усилното време, в което живеем, предсказано от Учителя. Когато се запитваме, кое беше характерно за Учителя, изпадам в голямо затруднение. В една хубаво нарисувана картина, в която художникът е постигнал хармонично съчетание между идея, съдържание и форма, между израз, линия и багри, може ли да се подчертава една страна, а да се подценява друга? И външно и вътрешно Учителят беше нещо завършено, цялостно, изградено напълно.
към текста >>

33. 12. СВИРЦИТЕ

А междувременно, аз присядах край работещите и наблюдавах тяхното усърдие, техния ред и порядък.
И всичко, което беше необходимо, той ми доставяше. Много му беше приятно да говори за тези мои питомци и току ме изненада с някое пособие, за което се говори между неговите колеги в града. Един ден ми донесе някаква мрежеста кутийка и ми каза, че се казва "тьртоловка" и че службата й оправдавала това име. Аз се изненадах, но тъй като и други пчелари се отбиваха при мене с мнение, аз се убедих, че трябва да влезе тази кутийка в употребление на своето време. В това време получавах и списание "Пчела", което ми просто диктуваше кога с какво да си послужа. А междувременно, аз присядах край работещите и наблюдавах тяхното усърдие, техния ред и порядък. И така, именно, приседнала при тях, аз се почувствувах като в свой дом. А аз се чувствувах, дори и в бащиния си дом, винаги като случаен човек, винаги като гост. И ми направи това преживяване силно впечатление. Учителят често присъствуваше при тези мои занимания, като ми обръщаше внимание върху някоя тяхна особеност, а това ме радваше. Когато списанието ми подсказа, че трябва да поставя търтоловката, аз се подчиних, но изпитах неизразима болка когато видях тази жива маса в плен.
към текста >>

34. 8. МОЖЕ ЛИ ВСЕКИ ЧОВЕК ДА СТАНЕ УЧИТЕЛ?

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

каква вместимост има в себе си и колко може да побере от Словото в себе си, че после да работи върху Него с години и усърдие.
8. МОЖЕ ЛИ ВСЕКИ ЧОВЕК ДА СТАНЕ УЧИТЕЛ? На Изгрева бе Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Тук бе Великият Учител и Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно и чрез Него се даваше Словото на Бога, който бе Третия Завет на Бога към човечеството. А ние, учениците в тази Школа посещавахме четири пъти в седмицата Неговите лекции и слушахме Словото Му, пеехме песните Му и играехме Паневритмия. Какво приложи всеки от нас от Учението на Учителя зависеше от самият него, т.е. каква вместимост има в себе си и колко може да побере от Словото в себе си, че после да работи върху Него с години и усърдие. Ето, събрали сме се пред салона около Учителя. Повечето са братя. Един брат от провинцията говори доста разпалено за постиженията, които има в провинцията, как хората го слушат и какво впечатление им прави. Въобще възторжен брат, идеен брат, деен брат с видими постижения. А ние тук на Изгрева бледнеем и не можем да се сравним с неговите постижения.
към текста >>

35. IV. ЖИВОТЪТ НИ В „ПАРАХОДА

ТОМ 9

Имаше усърдие, имаше старание, всяка правеше опит да прояви най-доброто, каквото може и на каквото е способна.
Ние се стараехме с ученическо съзнание да бъдем полезни. Така се учехме и възпитавахме в готовност на служене. Учителят идваше често при нас и това ни задължаваше да проявим изисквана обхода към всички приятели. Самата ни работа, това че ние записвахме Словото на Учителя ни задължаваше да изявим това Слово в живота си, в каквато малка форма и да е. Не мога да кажа какво сме направили, но това е стремежът, който видях и в трите. Имаше усърдие, имаше старание, всяка правеше опит да прояви най-доброто, каквото може и на каквото е способна. Затова смело мога да кажа, че животът ни в „Парахода" беше школа, опитно поле. По някой път чувствах, че всеки момент съм на изпит. Имаше старание да не пропуснем някой момент, за да не сгрешим. Имаше случаи и Учителят да ни направи някакви малки забележки. Спомням си веднъж дойде в „Парахода", който беше сред борова горичка и пред вратата, около нея бяха нападали борови игли и Учителят каза: „О-о, три моми, пък не са си помели двора!
към текста >>

36. Светлото малко тефтерче

Извадки на Савка за Еленка

ТОМ 9

Молете се да развиете в себе си търпение, кротост, милосърдие, въздържание, усърдие в работата си.
За всичко благодари! Каквото и да ти се случи, не се обезсърчавай и благодари на Господа. Такава е волята МУ. Молете се на Бога да възрасти у вас всички добродетели, всичко благородно и възвишено. Молете се за развиване на всички дарби, които са вложени у вас. Молете се да развиете в себе си търпение, кротост, милосърдие, въздържание, усърдие в работата си. 24.11.1939 г. Колкото препятствия да срещнете, кажете: Такава е волята Божия. За да станете умни и добри трябва да развиете самообладание. Задачата си с Любов ще решиш. Ще обичаш всички, ще се радваш с радостите на другите и ще успокояваш натъжените.
към текста >>

37. 09 - 56. СТОПИЛА СЕ БУЦАТА В КОРЕМА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Един ден, за благодарност на усърдието му в работата, получава заповед за преместване От този ден нещо като буца се свила в корема му и не му давала покой.
56. СТОПИЛА СЕ БУЦАТА В КОРЕМА Нашият приятел агроном Крюгер с любов и преданост си вършел работата. Той бе от село Вранестена Радомирско. Един ден, за благодарност на усърдието му в работата, получава заповед за преместване От този ден нещо като буца се свила в корема му и не му давала покой. Загубил охота за ядене и пиене. Нищо не ядял. Баща му, като видял това положение, решил да иде при Учителя за съвет. Отива в София, на Изгрева, при Учителя, който го пратил при едно лице в Министерството на земеделието и работата се оправила. Заповедта за преместването била отменена.
към текста >>

38. 09 - 150. РАЗДАЙТЕ ГО

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Дежурните по кухнята и днес бяха сготвили много вкусно ядене и се радваха, че ще могат да ни нагостят с ядене, което бе сготвено с много любов и усърдие.
150. РАЗДАЙТЕ ГО Беше лято. Прекрасно лято. Братстовото пак беше на летуване в Рила на лагер при седемте езера. Дежурните по кухнята и днес бяха сготвили много вкусно ядене и се радваха, че ще могат да ни нагостят с ядене, което бе сготвено с много любов и усърдие. Сигналът за обед бе даден и всички се устремихме към нашата трапезария - полянката през кухнята и магазина. Насядахме и почнахме да пеем, докато насядат всички. Изпяхме няколко песни, но приятелите не идваха, или по- право дойдоха, но твърде малко, едва половината от броя на тия, които се предполагаше. Какво бе станало? Защо приятелите още ги нямаше, се питаха дежурните?
към текста >>

39. НАРЯД за 1898 година

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Господ е видял вашето усърдие и ревност за Неговото име.
Така Ти благоволи и Ти беше угодно. Славни и велики Бог на небето и земята, няма друг подобен на Тебе. Ти си само един, Бог вечни." *** 3) Варна, 23. XII. 1898 г. Любезни ми братя, Имам заповед от Господа да ви поздравя в Негово име и да ви кажа, да не се боите от нищо, защото Той е близо, и е силен да ви помага. Господ е видял вашето усърдие и ревност за Неговото име. Той знае вашите мъчнотии и страдания. Духът на Господа иде, скоро ще пристигне в силата си, да разклати всички умове и сърца и да въдвори Своята истина и правда в сърцата на всички, които Го чакат. Господ казва да ви предам, да не уповавате на человеци, но да възлагате надеждата си на Него, и ще изпрати Духа си да ви донесе всичко, от което имате нужда. „Аз съм жив и всички да бъдат живи чрез мене." Господ казва още да пазите свято Неговото име, с което ви е избавил, да не се обленявате, но да работите всичко, което ви се възложи, защото всяко истинно и добро дело е чрез Него; да не се съобразявате с този свят, но във всичко и за всичко да излагате нуждите си чрез Него и Той ще ви научи що да вършите. Няма да бъдете изкушени повече, отколкото може да носите.
към текста >>

40. Наряди за 1947 г.

Второ, да се поканят по-готовите, по-идейните съчувственици, които редовно, от доста време посещават неделните беседи с усърдие и постоянство, да се запишат също.
Сравнително броя на нашите братя и сестри, и на съмишлениците, и на съчувствениците, броят на записаните за беседите е доста малък. Нека сега да поработим в това направление. Нека увеличим броя на записаните за беседите. Тук целта не е толкова за сумите, които ще се внасят, колкото намиране начин да се чете Словото на Учителя от по-голям брой готови души. Ето защо Братският съвет ви препоръчва следното: Първо, нека всички братя и сестри, които досега не са получавали беседите, да се поканят да се запишат за тяхното получаване. Второ, да се поканят по-готовите, по-идейните съчувственици, които редовно, от доста време посещават неделните беседи с усърдие и постоянство, да се запишат също. Нека тази работа да се проведе във всички села и градове, дето има кръжоци, а могат да се намерят отделни готови души съчувственици и в други околни села, дето няма кръжоци. Може да им се каже, че по-раншната вноска беше 365 лева, но днес поради поскъпване на хартия и печат, тая вноска, който иска, може да я увеличи доброволно, по свобода. Разбира се, записването на нови лица за беседите ще става в духа на пълната свобода и по закона на Любовта. Нека всички да направим нещо за Божественото дело на обичния ни Учител, Комуто сме безкрайно благодарни, че ни показа светлия и радостния път към Бога. Накрая ще ви съобщим какво четем сега: В неделя в5ч.
към текста >>

41. 1. НАЙ-МАЛКОТО

Първи урок от Учителя

Съдържание на първия урок от Учителя: „Най-малкото“:

То е естественото: да започнеш с най-мапкото усърдие и да свършиш с голямото.
На следната сутрин водата от втория джобур прехвърля в първия. То е един добър начин, но аз казвам тъй: далеч някъде има някой извор, аз ще ида с каната си и оттам ще взема вода, ще я занеса вкъщи за пиене. Това за известно време, за да упражняваш волята си. И след 10 деня, ще видя какви резултати има. Сега, пазете се от това: най-първо ти почнеш жежко, а към 10-тия ден кажеш: „Ей, не искам вече.“ Пък то, като започнеш, да бъде обратното: да започнеш с най-мапкото въодушевление и колкото отива по-нататък, да бъде с по-голямо въодушевление. То е естественото: да започнеш с най-мапкото усърдие и да свършиш с голямото. (Трите прави с Учителя тихо прочетохме Отче Наш.) 9.15 часа сутринта Показахме на Учителя мястото (на южната част на борчетата), дето посяхме семената. Закуска на „Изгрев“. (*Учителят - чай, а другите - голяма жълта диня с хляб.) След закуската (*всички прави изпяхме) 3 пъти „Благост“ и „На Учителя покорен“. 10 часа: Учителят си тръгна. Изпратихме Го с песните: „Напред, напред за Слава!
към текста >>

(*Туй, което Учителят каже, ние ще го направим!) Направихме си упражненията I и II, като си казахме: „Днес правим тези упражнения с най-малкото усърдие и въодушевление, като постепенно ще увеличим усърдието си.“ (*“Днес правим тези упражнения с най-малкото усърдие, с най-малкото въодушевление.
Трите между борчетата си продължихме празнуването. Изпяхме си стиха на Истината: „Когато Истината грее Плодът цъфти и зрее! “ Всички бяхме озарени с една (*чиста) детска радост. Твърдо си казахме: „Ще изпълним всичко, което Учителя ни говори тази сутрин, като малките деца, с радост, преданост и любов! “ (*“Ще изпълним всичко, което Учителят ни говори тази сутрин, без разсъждение, предано, с радост и любов.“) (*Нали) когато Учителят каже нещо, ученикът трябва да го направи, ако иска да му се каже нещо друго. (*Туй, което Учителят каже, ние ще го направим!) Направихме си упражненията I и II, като си казахме: „Днес правим тези упражнения с най-малкото усърдие и въодушевление, като постепенно ще увеличим усърдието си.“ (*“Днес правим тези упражнения с най-малкото усърдие, с най-малкото въодушевление. А утре - с по-голямо въодушевление.) 11 часа сутрита ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------ [1] Допълненията в кръгли скоби и звездичка в началото са от тетрадката на Елена Хаджи Григорова, из архива на Пеню Ганев. [2] Текстът в {} е от машинописен препис. [3] предложение (рус.) - остар. изречение. [4] когато - разг. докато, а.
към текста >>

42. Бележки на Елена Хаджи Григорова

от 8 до 22 септември 1924 г.

XI.Започни с най-малкото въодушевление и колкото отиваш по-нататък, да растеш и в усърдие, и във въодушевление.
В разумното противоречие няма. IX. Трябва да преодолеете в себе си някои желания. Когато вкусът ти е много развит, това пречи за духовна работа, няма да задоволяваш стомаха си! 12. Ще прилагате закона на свободата върху себе си. X. Аз казвам тъй: ако е за развиване на волята, 10 дена наред ще ходя далеч някъде, при някой извор, и ще си взимам вода в стомната за пиене; и след 10 дена ще видя какви резултати има. XI.Започни с най-малкото въодушевление и колкото отиваш по-нататък, да растеш и в усърдие, и във въодушевление. Почни с малкото, за да свършиш с голямото. ----------------------------------------------------- I, II, III, IV, V... - точки или места, дето Учителят директно казва какво да правим - приложение. 1,2,3,4,5... са места в урока, които можем и затова трябва да ги приложим. * - места, които ми направиха силно впечатление. Добродетелите и съответните им цветове: ИСТИНА - бледо-синият цвят ПРАВДА - бледо-зеленият цвят ЛЮБОВ - бледо-розовият цвят МЪДРОСТ - бледо-жълтият цвят ДОБРОДЕТЕЛ - белият цвят И общо на всички добродетели съответствува белият цвят.
към текста >>

43. ПЪРВИ МЕСЕЦ - ПРАЗНИК НА ИСТИНАТА

22 август - 22 септември 1922 г.

[Втория месец - с Правдата нагоре, третия месец - с Любовта нагоре, четвъртия месец - с Мъдростта нагоре, петия месец - с Добродетелта нагоре.]Формулка за този месец, освен за Добродетелта, е и тази за Истината: „В изпълнението Волята на Бога чрез Добродетелта е силата на моята душа.“ „В изпълнението Волята на Бога чрез Истината е силата на моята душа.“Всяка сутрин - размишление за Добродетелта и добрите хора.Десет дена наред - I и II упражнение, като увеличаваме усърдието си, начиная от днес, 8-и, до 17-и септември включително.
[Ръководителка - Савка] ([1]Редът на Добродетелите в Пентаграмата за този месец - 8-22 септемврий 1924 г.: Истина. Правда. Любов. Мъдрост. Добродетел.) Нареждане за този месец:Всеки 22-ри ще бъде наш празник на Добродетелите, за която среща ще поканваме и Учителя ни да присъствува.През седмицата поне един път ще се срещаме.Първите 5 дена от месеца (22-26 включително) по възможност ще гледаме да ги прекараме заедно; в краен случай само за сутринната молитва ще бъдем заедно. Всеки ден от тези 5 дена ще принадлежи на една добродетел, тъй в 5 дена ще завъртим цялата Пентаграма.Всеки месец Пентаграмата ще бъде с различен връх нагоре. Този месец Пентаграмата е с върха на Истината нагоре. [Втория месец - с Правдата нагоре, третия месец - с Любовта нагоре, четвъртия месец - с Мъдростта нагоре, петия месец - с Добродетелта нагоре.]Формулка за този месец, освен за Добродетелта, е и тази за Истината: „В изпълнението Волята на Бога чрез Добродетелта е силата на моята душа.“ „В изпълнението Волята на Бога чрез Истината е силата на моята душа.“Всяка сутрин - размишление за Добродетелта и добрите хора.Десет дена наред - I и II упражнение, като увеличаваме усърдието си, начиная от днес, 8-и, до 17-и септември включително. [Подреждане на Пентаграмата по месеци:Истина - Правда - Любов - Мъдрост - ДобродетелПравда - Любов - Мъдрост - Добродетел - ИстинаЛюбов - Мъдрост - Добродетел - Истина - ПравдаМъдрост - Добродетел - Истина - Правда - ЛюбовДобродетел - Истина - Правда - Любов - Мъдрост.]* 12 септември 1924 г, петък, 11 часа сутринта [ул. „Опълченска“] № 66 [Присъстват:] Паша, Сотирка, Мика, Савка. (*Направихме въпрос за Мария Радева - как да й помогнем. Решихме да питаме Учителя. Слегнахме.) Отличен ден. Слънце!
към текста >>

44. ПЪРВИ МЕСЕЦ

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

Сега втората половина от работата ми - аз да говоря Истината, върху туй работех с много голямо съзнание и усърдие.
А сега в такъв случай аз съм по-доволна. Все едно, ако не ми се каже тази Истина, нали лицето я крие в себе си, а аз мисля, че няма нищо. Но сега като ми я каже, аз се радвам, защото лицето е искрено и всичко, което таи в душата си за мен го казва - и тъй, може аз да се ползувам от това и да се поправя. И го обиквам заради тази смелост в Истината. Истината иска само смели хора! Сега втората половина от работата ми - аз да говоря Истината, върху туй работех с много голямо съзнание и усърдие. Но понеже аз по-рано никак не говорех Истината, та сега слагам успехите си в тази страна 25%. Докато за първата половина - да слушам Истината, тургам успех 50 %. Но стремежът към Истината е у мен силен и непреодолим и наред с новата си добродетел - Мъдростта, аз ще карам и Истината. 28.09.1922 г 7 и 30 сутринта София В случая, че си изпратила писмо до Учителя, прати допълнително и моята работа. Изпращам ти копие от писмото, което изпращам до Учителя.
към текста >>

45. 6. УЧЕНИЦИ НА ДРУГИ УЧИТЕЛИ

ТОМ 13

Очевидно и Софрони Ников имаше своя мисия в България, която той с рядко усърдие върши десетки години, като обикаляше България със сказки и най-много държеше такива в София - на теософски теми.
Не е нужно Учителят да е във физическо тяло. Дал съм цитати за това в съчиненията си. Някои от нашите приятели са споделяли с мене учудването си, защо Софрони Ников, който добре познаваше Учителя, чел е доста от беседите Му и нашите списания, сестрите му са от Обществото ни „Бяло братство" и са му говорили доста за Учителя, самият Ников беше в тесни приятелски връзки с неколцина от най-изтъкнатите последователи на Учителя, гостуваше в домовете им при своите обиколки със сказки из България като теософ, е слушал от тях аргументирани характеристики за Учителя и доводи, че Той е един от Учителите, не пожела да стане един от учениците на Учителя. (В моя дом Софрони Ников е прекарвал като гост не един път.) Очевидно, в минали животи той е бил ученик на някой от Учителите, които са се проявявали в Индия или другаде на Изток, и той най-малко интуитивно е узнал това, ако при двукратното му ходене в Индия и при многократните му срещи с Ани Безант, тя изрично не му е казала това. На мене лично той ми е казвал това, че много уважава Ани Безант и приема с пълно доверие всичко, което са учили и писали, както тя, тъй и Блаватска, Ледбитер и др., които са били в преки връзки с Учителите Мория и Котхуми, които не са били във физически тела. Очевидно и Софрони Ников имаше своя мисия в България, която той с рядко усърдие върши десетки години, като обикаляше България със сказки и най-много държеше такива в София - на теософски теми. Преводите на ценни съчинения от Ани Безант, Блаватска, Ледбитер и други на български са почти изключително негово дело. И същият имаше голям дял в редактирането години подред, теософските списания у нас. Преводната теософска литература бе четена от мнозина из нашите среди, преди да се свържем с Учителя. И от нея ние добихме ценни знания, които впоследствие Учителят ни дообясни, разшири и вдълбочи... Очевидно е от гореказаното, че и Николай Райнов е бил свързан с друг от духовните Учители.
към текста >>

46. IV. ПИСМА 1. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ДО ПАША ТЕОДОРОВА

Паша Теодорова

ТОМ 13

Работи с усърдие и прилежност и изпълвай дълга си с Любов.
Любов не на форми, но на думи. Пази твоето нежно чувство, в него любов ще се яви, гради и съграждай, на канарата се държи. От там ще дойде велик9та наука за живота. Да царува Любовта, да царува Мъдростта, да царува Истината в твоята душа, тогава ти ще си всякога щастлива. Запечатай тия мои думи дълбоко в душата си. Работи с усърдие и прилежност и изпълвай дълга си с Любов. В това аз всякога ще ти помагам. (Свещеният подпис) София, 8.II.1922г. Обична Паша, Получих писмото и беседите. Вашето положение е като пътник, който пътува лете през горещите и прашни дни и очаква да си поотпочине при някой планински извор и утоли своята жажда. Сега повечето хора гладуват и жадуват.
към текста >>

47. 2. ПИСМОТО НА УЧИТЕЛЯ

Цветана Щилянова

ТОМ 13

Ето отговорът Му: Любезна Цветана Щилянова, Има една светла страна на живота, която трябва да се учи с голямо усърдие и постоянство, докато се постигне желания идеал на човешката душа.
2. ПИСМОТО НА УЧИТЕЛЯ Писмото на Учителя до Цветана Щилянова в Париж е изпратено препоръчано от Боян Боев с адрес ул. „Опълченска" 66. То е отговор на писмо на Цветана до Учителя, изпълнено с тъга, безизходност и даже отчаяние, сполетяло я в Париж. Тя поднася молбата си за съвет и помощ. Ето отговорът Му: Любезна Цветана Щилянова, Има една светла страна на живота, която трябва да се учи с голямо усърдие и постоянство, докато се постигне желания идеал на човешката душа. Противоречията що по някой път се явяват в живота, за оня, който разбира вътрешния смисъл, носят нещо добро за съгражданието на характера. Вяра жива светла и добри мисли в Оногова, който направлява съдбините на разумните същества, всичко се постига. Провидението сега влага във вас нещо добро и ценно, което за бъдеще ще ви бъде потребно. Всички добри, благочестиви, велики хора от началото и до сега са минали по същия път на самовъзпитание, на труд, работа и разумно търпение. Живей със светли мисли за бъдещето, и пътят ти ще се уясни постепенно.
към текста >>

48. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 2

ТОМ 14

1. 24. Усърдие.
4, ст. 8 ; I Петрово гл. 1, ст. 22 ; Йов гл. 28, ст. 1. 24. Усърдие. Йаков гл. 5, ст. 16; I Петрово гл. 4, ст. 7 ; II Петрово гл.
към текста >>

49. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

ТОМ 14

Но започнеш ли веднъж, работи с усърдие и то докрай.
И в нас, помните онзи Симеон поклонник, дойде една година и работи примерно, дойде и втората година, но не работи вече. Защо? Примерът е заразителен. Трябва работа и то от всички ви. Като дойдете до Бога ще оставите всички световни работи. Докато Бог не те освободи не почвай работа, стой и чакай. Но започнеш ли веднъж, работи с усърдие и то докрай. На вас, ръководителите, ви липсва нещо съществено. В някой дом има богатство, но жена му недоволна от него. Като дойдат гости почва да се оплаква. Какво правите с тия жени? Жената е сърцето на човек.
към текста >>

Трябва ви усърдие.
Искате да станете фурнаджии. Где ще отворите вашата фурна? Там гдето хората имат нужда от хляб, а не при друга фурна гдето не ще имате мющерии и ще бъдете заставени да затворите фурната си. И Христос казва: „Ако не ядете моя хляб няма да имате живот вечен". Та и вие трябва да сте готови да давате хляб, та и вас даже може да изядат. Трябва ви усърдие. Да изтърпите докрай и да бъдете не пасивни, а активни. Настанало е време да се работи в България. Децата вече са израстнали трябва да (ги) оставите свободни, който иска да се прояви да бъде свободен; но грешал, не казал по вашему, оставете го, той вече е казал. Кое е важно? Мястотоли гдето ще седнеш или храната, която ще ядеш.
към текста >>

50. Бележки на съставителя на Изгревът том XIV

ТОМ 14

И сполучиха в това си усърдие.
Останалият архив бе укрит на Витоша и той не можеше да го ползва, защото не го свали и не ми го предаде навреме. Този архив бе откраднат от него след 1980 г. Целта на крадците бе да не дойде този архив при мен. Това те си го признаха, без да се смущават. Силите на Разрушението ме познаваха вече и работеха усърдно чрез своите слуги архива да не дойде у мен. И сполучиха в това си усърдие. И то по вина на всички лица, замесени в случая. Вината носи и Борис Николов, като най-вече бе у „майстор Борис", който бе представител на Духът на Заблуждението. Борис Николов бе един, а „майстор Борис" бе друг. 15. Борис Николов не можа да се ползва от безбройните тефтерчета на Савка Керемидчиева, в които сама си беше дешифрирала стенограмите на български и ги бе подредила с немска педантичност. Но поради македонската й жилка в характера от баща й, заради големия й македонски инат, те не дойдоха всички при него.
към текста >>

Трябва да му се зачете това, както и усърдието на неговите слуги, които получават и заплата от него при това.
В „Изгревът" том IX, стр. 768-775 беше изнесена Истината, за да се види лъжата и заблудата, която днес е обхванала повечето от последователите на Учителя Дънов. А защо? Защото Духът на Заблуждението не стои празен, а действа, работи и се реализира. И то много добре. Трябва да му се зачете това, както и усърдието на неговите слуги, които получават и заплата от него при това. Работят, потят се усилно, но им се плаща. 27. Мога да заявя, че онова, което е отпечатано през 1938 г. „Свещени думи на Учителя" са оригинали, отбелязани до N 500. Разказваше ми Галилей Величков как Учителят с току-що отпечатаната книжка в ръка се е радвал като дете заради скъпоценен дар. Вървял е по поляната, чукал е по прозорците на бараките и на всеки е показвал книжката, която държи.
към текста >>

51. 36. СПЕСТЯВАЙ ПО НЯКОЙ ЛЕВ

Още на другият ден почнах с най- голямо усърдие, да търся каквато и да било работа, но зима, мъртъв сезон, особено след празниците.
Той познаваше нейният брат, сега вече мой роднина, но в него виждаше един не дотам благонадежден човек, смятайки, че е способен, да ми повлияе, за да се почне една злоупотреба с имуществото в магазина, което ми беше поверил. Това безпокойствие и подозрение, виждах, че постоянно се разраства, но аз не намерих начин да го отстраня. Неочаквано за мене, то се изрази в едно решение на моят работодател, да ме уволни. Изчака бурният период за търговията на този род стоки, около коледните празници и Нова година и на първи януари 1938 г., като новогодишен подарък, аз бях освободен от работа. Посред зима, младоженец, без работа и пари. Още на другият ден почнах с най- голямо усърдие, да търся каквато и да било работа, но зима, мъртъв сезон, особено след празниците. Месец януари и февруари бяха най-мъртвите. Тогава още с почването на зимата, строежите се преустановяваха, а друга работа не можах да намеря. Два месеца подред в мъчително напрежение, немотия и оскъдица, непрекъснато от сутрин до вечер, ходех да хлопам, да търся изход, да мога да изкарам някой лев за най-насъщни нужди. Тогава се сетих и разбрах това, което Учителят ми беше казал: „Спестявай по някой лев". Ако бях го послушал, нямаше да преживея така тежко, този мъчителен за мене период.
към текста >>

52. 42. АТОМНАТА ЕРА

На другият ден, със същото усърдие, въртях копчето на радиото, но нищо.
С тези мисли си тръгнах към къщи. Още щом се прибрах и се залепих до радиото. Тогава почти редовно слушах чуждите станции за новини. Прилепих ухо и заслушах, за голяма някаква новина, но нищо, война и само война вилнееше по света. Навсякъде около нас, война и никакви признаци за нейното спиране. На другият ден, със същото усърдие, въртях копчето на радиото, но нищо. Нищо успокояващо. Срещнах се и с някои приятели, и с възбуден интерес ги разпитвах, дали пък те не знаят или не са чули нещо интересно, някоя голяма новина, за края на този сатанински танец върху гърба на хората. Но за съжаление, всички отговаряха отрицателно. Демонът широко размахваше своята коса и помиташе човешките глави, като носеше навсякъде ужаса на ада. Минаваха дни, седмици, месеци и години даже, но мирът най- желаното нещо за хората, не идваше.
към текста >>

53. 51. ОСКУБАН

Нещо помагах на Бай Ради, нашият мил и симпатичен брат, който с похвално усърдие се грижеше за малкото ни стопанство.
51. ОСКУБАН След като бях минал голямото си изпитание, през 1942 г., един пролетен ден на 1943 г. съм на Изгрева. Нещо помагах на Бай Ради, нашият мил и симпатичен брат, който с похвално усърдие се грижеше за малкото ни стопанство. Гледам по пътеката, която минаваше покрай боровата горичка с бавни стъпки да се задава Учителя, идвайки от стаичката си. Спря се на пътеката, на възможно най-близко разстояние до мене и ме гледаше. Разбрах, че иска да ме види, за да ми каже нещо. Отидох веднага. Когато се изправих пред Него, виждам лицето му измъчено, погледа унил също така, както беше преди голямото ми изпитание, което преживях.
към текста >>

54. 105. ЖИВОТЪТ НА РИЛА ПРОДЪЛЖАВА

Конярите Бай Янко също се оказаха готови и с разположение приеха да поемат старата си задача.[1] Бай Янко, старият ни коняр, вече имаше и своят син Коста, пораснал вече, един здрав, жизнен, симпатичен младеж, който с усърдие помагаше на баща си и малко по-късно напълно го замести.
Транспортът и продоволствието ни създаваха големи грижи. За транспорта лесно се уреди. Разбрахме, че в град Самоков се е образувало някакво обществено сдружение за транспорт на стоки и хора. Влязохме във връзка с него и там с готовност се съгласиха, да ни превозват както багажите, така и хората. За връзка с това сдружение натоварихме преданият наш брат Гради Минчев. Конярите Бай Янко също се оказаха готови и с разположение приеха да поемат старата си задача.[1] Бай Янко, старият ни коняр, вече имаше и своят син Коста, пораснал вече, един здрав, жизнен, симпатичен младеж, който с усърдие помагаше на баща си и малко по-късно напълно го замести. Продоволствието, беше следващата ни сериозна грижа. Току-що след войната продоволствието беше затруднено. За зарзават и плодове разчитахме на богатите в това отношение Дупнишки и Самоковски райони, в това не се излъгахме. За хляба, млечните продукти и мазнините, оставихме на случая. И тук имахме съдействието на доброто и не се излъгахме.
към текста >>

55. 17. КРИСТАЛИТЕ

Естествено е прието един медик днес с еднакво усърдие да изучава както строежа на органите на човешкото тяло, така и техните функции.
Предназначението на този предмет е все още неясно на археолозите. Но ще трябва да се приеме по един безспорен начин, голямото значение на тези фигури, които са имали те за древните народи преди всичко на тяхните учени, щом като те са били направени от злато. Предположението на някои археолози и то на повечето е, че тези фигури са имали значение за астрологията и астрономията на древните народи, са напълно приемливи. Известно е, че тези два науки са вървяли заедно ръка за ръка до 17 век. В епохата на Възраждането гениалните хора, които положиха основите на съвременната Астрономия, като Кеплер, Нютон, Коперник и всички останали от онова време, са били колкото астрономи толкова и астролози. Естествено е прието един медик днес с еднакво усърдие да изучава както строежа на органите на човешкото тяло, така и техните функции. А ние казахме вече, че Астрономията изучава Анатомията, а Астрологията - физиологията на телата на небесната сфера. Правенето на звездна карта или както астролозите я наричат хороскоп, за раждането на даден човек или за някакво събитие става по дадено място и време. Тези два елемента се определят от географските координати, дължина и ширина. Древните не са имали такава географска мрежа, определена от меридиани и паралели. За съставянето на хороскопа, те именно са използували този уред, като са познавали много добре специфичното влияние на областите, които се обхващат от всеки петоъгълник на многостена, върху роденият човек или събитието, което има да стане.
към текста >>

56. 42. ЕТЪРА В ГАБРОВО

Като съм гледал как работеха хората, с какво усърдие и как тука едва, едва се работи в този направен музей.
Като мина през музея в Етъра и наблюдаваше тези места, какво впечатление ти направи? Н. Д. Виж какво да ти кажа. Там може да стане едно прекрасно място да ходят хората, да видят старите занаяти и как са работили. Понеже аз много време работих, малко след войната, нямаше стоки и съм ходил много често по Етъра и околните села, и съм купувал техните произведения - ножове, гаванки и т.н. Като съм гледал как работеха хората, с какво усърдие и как тука едва, едва се работи в този направен музей. Прави ми едно неприятно впечатление сега, макар че този музей може да изиграе голяма роля за приток на хора, които искат да видят старото, като дадат според мен свобода на тези занаятчии за своя сметка да работят. Да кажем кожухар. Дай му магазина да си работи, да си продава произведенията. По този начин интереса ще го застави да бъде по-активен. Няма по-могъщ фактор, аз съм бил в този свят на материалните дейности, на печеленето, на търговията, на индустрията, няма по-могъщ фактор за дейност от личния интерес.
към текста >>

57. 43. ЗАКОНЪТ ЗА САМОЖЕРТВАТА

Един случай, където усърдието на един човек да направи нещо за Братството се възнаграждава по един такъв начин, като му дават една хубава работа после. В.К.
И не знам подробности как е било. Обаче специално за нашата сестра Ганка, която сега е на Черни връх, раздава чай. Тази сестра след заминаването на бай Ради, пое цялата грижа по нашето малко стопанство, да копае и каквото има нужда стопанството. Много усърдно работеше. И ето на тази сестра и дадоха хубава работа, горе на Витоша, спокойна, добре платена предполагам. Един случай, където усърдието на един човек да направи нещо за Братството се възнаграждава по един такъв начин, като му дават една хубава работа после. В.К. Аз си спомням ти си ми разказвал много случаи такива, които в онази епоха, когато е имало безработица, така се е случило, че всички, които са съдействували за укриване и запазване на книгите на Учителя, че всички получават работа и си изкарват насъщния. Н.Д. Позабравил съм тези работи, но вярно е това, че в онези времена имаше голяма безработица, много голяма безработица, мъчителна и вярно, че нашите приятели си намираха, така се нареждаше, та си намираха работа. Но подробности не си спомням. В.К. Аз си спомням възрастните, приятелите са ми разказвали как ти си им донасял работа, такива дребни неща, за да си изкарат прехраната и казваха благодарение на Николай оживяхме. Н.Д. Мойта задача, като бях търговец беше да мога да създам работа на приятелите, на братята и сестрите.
към текста >>

58. XVI. СПИРИТИЗЪМ, МЕДИУМИЗЪМ И ПРОВОДНИЦИ - СЛУГИТЕ НА ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Те работят с голяма сила, с усърдие и постоянство.
Но крадецът е винаги един и същий. Разпространява ги като са извадени на ксерокс- копия и съдържа 279 стр. И само на доверени лица - наужким. 10. Когато дойде времето да се публикува писмото на Величка Няголова за този колосален труд на Гришата /Григор Кьосев/ тогава четейки нейното писмо, прехвърлих този обемист текст. Какво е моето впечатление: а) много е трудолюбив и плодовид е Духът на Заблуждението - той ражда лъжци, крадци и разбойници. Те работят с голяма сила, с усърдие и постоянство. б) онова, което е написано е дикутвано от един и същ дух - Духът на Заблуждението, които диктува от времето на Мойсея, Христа и по времето на Учителя. Ще го намерите в Стария Завет, ще го намерите в посланията на апостол Павел, той говори там за него и за отклонението на първите христиани. Това ще го намерите и в протоколите на разни спиритисти, медиуми, проводници по времето на Учителя Дънов в редовете на неговите последователи. Той присъствува винаги още от самото начало на света. Много е плодовит с последователи.
към текста >>

59. 10. ТАТУНЧО И БЕЛИЯТ БРАТ

ТОМ 16

Но нали всяко усърдие се възнаграждава - това важи особено, с по-голяма сила, по времето на Учителя.
И минорната гама го е заключила и го владее досега, И Учителят разсече този кръг на затворения кръг на българската песен, в онзи момент, когато даде „Слънчеви лъчи" от Паневритмията, на който случай аз присъствувах и за който вече разказах. Когато бяхме в Мърчаево през 1944 година, веднъж около Учителя бяха насядали десетина братя и сестри и Той се обърна към мен и каза: „Изпей някоя от народните песни! " Отначало се запитах в себе си: защо пък Учителят иска баш народна песен да Му изпея, а не пожела братски песни? Като пеех народни песни пред братството, някак ме поглеждаха, че като селски учител друго не бих могъл да изпея, освен народни песни. Някак си някои пренебрежително се отнасяха към моето увлечение да пея народни песни. Но нали всяко усърдие се възнаграждава - това важи особено, с по-голяма сила, по времето на Учителя. Обърнах се към Учителя: „Ще Ви изпея една песен от композитора Добри Христов, казва се „Хайдушка песен". И викнах и я изпях. Как така ще викна? Аз бях висок на ръст, много здрав и силен физически. Гласът ми бе много силен и аз пеех високо, така бях свикнал да пея по селата на учениците и на селяните по тлаки, седенки и вечеринки.
към текста >>

60. Приложение I. Т. Н. Караваневски Мазаров и творческият дух на българина София, 1940 г.

ТОМ 16

Само усърдието, непоколебимата воля и увереността сочат пътя на твоя изключителен успех.
Викан е в Рим, в Милано, в Бърно; очакван е в Лондон, Вашингтон и Ню-Йорк. На сцената на българския Народен театър му е поднесен царски орден за заслуга и изкуство. Той е най-после всебългарско величие. Родната съдба сякаш подигна своя пръст из детската му торбичка и казва на всеослушание: „Ти беше отритнат и смазан, но аз те издигам пред очите на целия свят, защото такава е волята на правдата и човечността - такава е волята на непрестанния човешки напредък... " - Ти си добър, за да простиш на всички! Артистът от Народната ни опера г-н Попов каза: „Скъпи колега, ти замина от България незнаен, а се върна именит и прославен. Само усърдието, непоколебимата воля и увереността сочат пътя на твоя изключителен успех. Ние сме горди, че в твоето лице имаме достоен представител в първите европейски театри. Ти издигаш българското име на завидна висота и му отреждаш място сред първенците на певческото изкуство. Твоите успехи са успехи на цяла културна България и на нейната млада опера. Бъди здрав и бодър за още по-голяма слава..." Редуват се приветствия, цветя, награди! Трогнат до сълзи, Мазаров отговори: „Ваши Величества, г-н министьр-председателю, г-да министри, г-н директоре, драги колеги, скъпа и прескъпа публика, тъй като нямам този дар да изказвам благодарността си, ще ми простите, ако кажа по-малко думи, отколкото трябва.
към текста >>

61. IX. Бележки от Вергилий Кръстев

ТОМ 16

Но накрая, благодарение на моята упоритост и усърдието на Марина Иванова, можахме да се справим - направихме нотните приложения.
Беше ги сложил някъде между неговите нотни текстове и не ми се върнаха. Загубиха се. А аз исках да приложа някои от тях и чрез скенер да се види ръкописът на Пеню Ганев, че това е документ. Онези сили, които криеха тетрадката на Пеню Ганев 30 години, скриха и тези материали. Ето така съм работил - с най-големи противодействия. Но накрая, благодарение на моята упоритост и усърдието на Марина Иванова, можахме да се справим - направихме нотните приложения. Това беше моя идея и концепция. Така спасихме някои песни на Учителя, но благодарение на мен, защото само аз знаех как са нещата - от разговорите ми с Пеню Ганев, които бях записал на магнетофон. И така, днес, 28 август 2002 год., когато приключвах материала на Пеню Ганев за Пророчеството на Духа Господен, то Марина Иванова ми се обажда по телефона и съобщава, че Божанка се е обадила и съобщила, че е намерила оригиналите на нотните листове, които аз бях оставил на сина му Петър и които бяха изчезнали. Намерила ги сложени от нея между материала на Пеню Ганев, който й бях дал да прегледа, да го подреди по хронология на събитията и което не направи в уречения срок. Но сега вече работи върху текста и аз през ден се обаждам по телефона, за да разбера докъде е стигнала.
към текста >>

62. 29. [Разговор] при палатката на Учителя, 4.VIII.1932 г.

VI. Писма на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова

Трябва едно съвсем ново разбиране: усърдие, благочестие, доброта трябва да се разбират по съвсем нов начин.
Той знае какъв ще бъде в края. Той знае каквото хората не знаят. Хората имат една философия и Го критикуват. Сега, онези от вас, които сте готови, направете крачка напред! Нашите възгледи трябва да бъдат толкова силни, че най-големите бури да дойдат, да не могат да ги разклатят. Трябва едно съвсем ново разбиране: усърдие, благочестие, доброта трябва да се разбират по съвсем нов начин. Има усърдие, благочестие, доброта за света, но има и едно усърдие, благочестие, които допринасят. Трябва да дойдем до закона на вътрешното самоусъвършенствуване. Това е една от най-трудните задачи. Отвън можеш да се научиш много хубаво, къщата ти да е измазана, можеш да преподаваш на хората как да живеят, но като дойде да засегне нещо тебе, тогава става трудно за тебе. Вие не ме познавате кой съм.
към текста >>

Има усърдие, благочестие, доброта за света, но има и едно усърдие, благочестие, които допринасят.
Той знае каквото хората не знаят. Хората имат една философия и Го критикуват. Сега, онези от вас, които сте готови, направете крачка напред! Нашите възгледи трябва да бъдат толкова силни, че най-големите бури да дойдат, да не могат да ги разклатят. Трябва едно съвсем ново разбиране: усърдие, благочестие, доброта трябва да се разбират по съвсем нов начин. Има усърдие, благочестие, доброта за света, но има и едно усърдие, благочестие, които допринасят. Трябва да дойдем до закона на вътрешното самоусъвършенствуване. Това е една от най-трудните задачи. Отвън можеш да се научиш много хубаво, къщата ти да е измазана, можеш да преподаваш на хората как да живеят, но като дойде да засегне нещо тебе, тогава става трудно за тебе. Вие не ме познавате кой съм. Никой от вас не ме познава кой съм аз.
към текста >>

63. 3. Писмо на Пеньо Ганев до Елена Хаджи Григорова от 27. и 28.IV.1928 год.

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

ще превърне лошите условия в блага, като награда за твоето усърдие и работа." „Причини на ограничението: Първо трябва да знаете, че трябва да се ограничим - за бъдно добро.
Крепча Сестра Еленка, Вчера получих от Георги писмо, в което ми съобщава, че Ви изпратил за Годечко на 21й т. м., а на другия ден от беседата ми изпраща тия извадки: „Търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори, искайте и ще ви се даде, защото работникът е достоен за заплатата си." „Щастието е изобилиие на материални блага - то ще дойде, след като си свържеш душата с Бога и се предадеш в служение Нему, а Той е във всичко и във всички. Да се свържеш с Бога на Любовта - значи да си готов да жертвуваш, а готовността за пожертвуване материалните блага води към още по-високото." „Съвършенството е наш стремеж, а блаженството - душевен копнеж. Съвършенството предполага връзка с Бога. Ако уповаваш на Бога, Той ще превърне злото в добро, т. е. ще превърне лошите условия в блага, като награда за твоето усърдие и работа." „Причини на ограничението: Първо трябва да знаете, че трябва да се ограничим - за бъдно добро. Трябва да знаем кръга на своята деятелност, т. е. да знаем причините на скръбта или на радостта в даден момент." Правило: Ученикът не стои никога празен, без работа. (Менете работата: физическа, умствена и духовна, за да има разнообразие и развлечение.) „ Всяко добро ще се възнагради - то е кредит от небето - между разумните същества. Не бързайте, а извършвайте всяко нещо точно навреме. (Преди да станеш да вършиш нещо, спри се 1-2 минути и помисли - че тогава работи.) За да прогресираме-трябва да работим с предната и горна част на мозъка, а задната да стои в запас.
към текста >>

64. 5. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Савка Керемидчиева

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

Време е сега, когато зората на Великия Божествен живот широко ще отвори свойте двери, за да влезнат / ще разкрие славата и величието на Твореца - нашия баща, пред всички ония души, които с най-голямо усърдие са работили през вековете за славата Божия.
5. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Савка Керемидчиева Мило Савче, Въпреки честите посещения, които правя до всички ви, днес рекох да ти направя и една официална визита специално на тебе. Тъй че, ще си представиш - Елена пристига с всичкото си величие от ония висши полета, дето тя има достъп да пребивава сегиз-тогиз при доброто разположение на своя дух. Чука на твоята пътна врата, която широко се отваря, и влиза Елена с много гости, които всички в нечуван досега хор приветствуват Савчо със светлината на Истината - Няма истина като Божията Истина! Не ще съмнение, че Савчо заварват в също такова разположение на духа - трептяща като сутринна зора с небесно сияние преди слънчевата светлина. Време е сега, когато зората на Великия Божествен живот широко ще отвори свойте двери, за да влезнат / ще разкрие славата и величието на Твореца - нашия баща, пред всички ония души, които с най-голямо усърдие са работили през вековете за славата Божия. Които неведнъж са давали жертва своя живот за светлата и величествена Истина. Които неведнъж са утривачи сълзите на плачущите измъчени души. Които жертвували всички свои блага за духовното повдигане на по-малките свои братя, с една дума казано: които идеално са служили на Бога. Това е истинското служение на Бога - да работиш всред широките маси, да свързваш душите на по-малките сестрички и братчета с Бога. Това е, което Господ днеска иска от нас!
към текста >>

65. 10. Разговор с Учителя на 4.VIII.1932 г. при палатката Му

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Трябва едно съвсем ново разбиране: „усърдие", „благочестие", „доброта" и пр.
Той знае какво ще бъде в края. Той знае каквото хората не знаят. Хората имат една философия и Го критикуват. Сега, онези от вас, които сте готови, направете крачка напред! Нашите възгледи трябва да бъдат толкоз силни, че най-големите бури да дойдат, да не могат да ги разклатят. Трябва едно съвсем ново разбиране: „усърдие", „благочестие", „доброта" и пр. трябва да се разбират по съвсем нов начин. Има усърдие, благочестие, доброта за света, но има едно усърдие, благочестие, доброта, които да принасят. Трябва да дойдем до закона на вътрешното самоусъвършенствуване. Това е една от най-трудните задачи. Отвън можеш да се научиш много хубаво, къщата ти да е измазана, можеш да преподаваш на хората как да живеят, но като дойде да засегне нещо тебе, това става за тебе трудно.
към текста >>

Има усърдие, благочестие, доброта за света, но има едно усърдие, благочестие, доброта, които да принасят.
Хората имат една философия и Го критикуват. Сега, онези от вас, които сте готови, направете крачка напред! Нашите възгледи трябва да бъдат толкоз силни, че най-големите бури да дойдат, да не могат да ги разклатят. Трябва едно съвсем ново разбиране: „усърдие", „благочестие", „доброта" и пр. трябва да се разбират по съвсем нов начин. Има усърдие, благочестие, доброта за света, но има едно усърдие, благочестие, доброта, които да принасят. Трябва да дойдем до закона на вътрешното самоусъвършенствуване. Това е една от най-трудните задачи. Отвън можеш да се научиш много хубаво, къщата ти да е измазана, можеш да преподаваш на хората как да живеят, но като дойде да засегне нещо тебе, това става за тебе трудно. Вие не ме познавате кой съм. Никой от вас не ме познава кой съм аз.
към текста >>

66. 5.4. По техническата организация на съборите

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Един до друг, един след друг, около огъня се редяха висш чиновник от някое министерство, служащ от някое учреждение, учителка, фабричен работник, занаятчия, селянин с потури и дълъг виненочервен пояс, гражданки и селянки - всички с еднакво усърдие изпълняваха дежурствата и се стараеха да поднесат колкото се може по-хубаво ядене.
Останалото решаваше добрата воля и негласното съревнование. На обед ще се чуе весел глас: - Кои бяха днес дежурните? Яденето днес беше много вкусно! Лесно биха могли да се познаят тия дежурни по зачервените лица, които се открояваха из множеството като израз на признание за добрите думи. През време на дежурствата проличаваха големите различия в социалния състав на съборяните. Един до друг, един след друг, около огъня се редяха висш чиновник от някое министерство, служащ от някое учреждение, учителка, фабричен работник, занаятчия, селянин с потури и дълъг виненочервен пояс, гражданки и селянки - всички с еднакво усърдие изпълняваха дежурствата и се стараеха да поднесат колкото се може по-хубаво ядене. Ние не чухме нито веднъж някакво недоразумение или някаква остра дума между всички тия добри българи. А мъчно можем да си представим една такава маса от хора от различни краища на страната ни, голяма част от които се виждат за пръв път, които могат да просъществуват десетина дни без противоречия, без стълкновение, без саморазправа, без нужда от полиция или от милиция. Естествено, не се чу нито една ругатня, нито един завишен, остър разговор. Напротив - хората разговаряха спокойно, разискваха различни въпроси из живота, цитираха текстове от Писанията, из прочетените глави на Библията или Евангелието, из беседите. Според дадените задачи, за всяко селище беше възложено да се четат глави от Евангелието, да се разисква върху прочетеното между съборяните от същото селище.
към текста >>

67. 26. За Кришнамурти

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

Няма друг човек, който да е причинявал на Учителя толкова неприятности и мъчнотии, колкото тя, с нейното прекалено усърдие и желание да бъде винаги при Него.
То беше мощно световно движение, което броеше около 25 милиона членове. Имаха организация в Холандия. Тогава Кришнамурти наистина написа прекрасни поетически съчинения, които отчасти бяха печатани в издаваното у нас теософско списание „Звезда". Но малцина знаеха, най-малко масата измежду теософите, че това беше ход на „Интелиджьнс сървис" [Intelligence Service - британската разузнавателна служба], която искаше по такъв начин да задържи Индия в Британската общност. [1] Знаете, че тогава се подвизаваше у нас Магдалина. Няма друг човек, който да е причинявал на Учителя толкова неприятности и мъчнотии, колкото тя, с нейното прекалено усърдие и желание да бъде винаги при Него. Един ден тя се загуби. Предприела пътешествие до Холандия, намерила Кришнамурти и му предала едно писмо от Учителя. Какво точно е било писано в него, не се знае. Знае се само това, че два месеца по-късно той се отказа от наложеното му „месийство", престана да бъде „Христос" и изчезна из средите на теософите. Сега той работи като режисьор в Холивуд.
към текста >>

68. 1. Изгревът - дом на молитвата, песента и Словото

Те Го следват, учат се от Неговата мъдра мисъл, радват се на Неговата безмерна любов, вземат участие при провежданите ежегодно летни срещи, назовани събори, и продължават с усърдие и библейска преданост да хранят душите си със заветните Слова за преобразен и светъл живот.
Д-р Стефан Кадиев III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.) 1. Изгревът - дом на молитвата, песента и Словото (22.III.1985 г.) Така, както успешно завършват първите 12 години от началото на века с издаването на свещената книга „Заветът на цветните лъчи на Светлината", отпечатана на 15.VIII.1912 г. в Търново, не е трудно да се допусне, че след отличната подготовка по села и градове в нашата страна е наближило времето да се открие и учреди Школата на Великото Бяло Братство. Подобна светла надежда се подхранва от значителното мнозинство от последователи и привърженици на Новото Учение, които заедно с тримата първи ученици направиха много стъпки след Учителя. Те Го следват, учат се от Неговата мъдра мисъл, радват се на Неговата безмерна любов, вземат участие при провежданите ежегодно летни срещи, назовани събори, и продължават с усърдие и библейска преданост да хранят душите си със заветните Слова за преобразен и светъл живот. Учениците очакват Учителя да обяви откриването на Школата, но Той не бърза. Следи развитието на обществената и международната обстановка в страната и изчаква доброто време, когато Школата ще навлезе в своето благовремие. Но ето че над небосклона на неукрепналата и ненарадвала се на придобитата свобода наша родина се задава мрачният облак на кръвопроливната Балканска война, а след нея се зареждат: Междусъюзническата война, последвана от Общоевропейската война, които не само попречиха на Учителя за подготовката и работата на започнатото Божествено дело, но в поредица от доста години, в редиците на воюващите български армии влизаха като войници и офицери мнозина от тези, които Той призова да бъдат начатък на Школата. През тези години на всички е правило впечатление, че докато един по един приятелите отиваха на бойните полета да воюват по фронтовите позиции, а ето, че през време на всички проведени мобилизации Учителят бе освобождаван да се облича във военни дрехи, да воюва и да бъде намесен в тежката национална и международна кървава карма. Често приятелите са се запитвали: на какво Той дължи свободата си?
към текста >>

69. 2. Планетни влияния

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Днес на запад с голямо усърдие се разработва научната астрология.
Данните на астрологичното издирване са строго математични: дата и място на раждането, сиреч изчисляване положението на Слънцето, Луната и планетите по еклиптиката за дадено място и време на земното кълбо. Самата техника на астрологията е строго математична. Астрологичното изследване е един вид математичен психологически анализ, въз основа на ония астрални съответствия, които представят основата на нейните закони. Психологичната интуиция е необходим елемент за едно истинско астрологично издирване. То е едно необходимо качество на истинския астролог. Днес на запад с голямо усърдие се разработва научната астрология. Ще приведем тук някои и други откъслеци от Paul Flambart, виден френски астролог, един от най-бележитите работници в областта на научната астрология. Неговите изследвания са строго научни: чрез прилагане на статистичните издирвания и теорията на вероятностите, той научно показа не само реалността на астралните влияния, а и очерта един сигурен път за проверка на нейните закони. Така бидоха подхвърлени на проверка и сума правила, които са дадени без научна обосновка в някои астрологични съчинения, предимно средновековни. В статията си „Астрологията експериментална наука ли е? ” той казва: „Астрологията почива на изчисления и факти.
към текста >>

70. 9. Енергията на атома

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Ако те днес се разпореждат така безогледно и безотговорно с всички блага на природата, защото я смятат за бездушна, мъртва, управлявана от слепи механични закони, ако те с такова остървение пробиват земята, за да изсмучат и последната капчица петрол, ако те с такова къртичино усърдие се ровят в почвата, за да оберат нейните руди, каменни въглища, скъпоценни камъни, ако те така безпощадно използуват нейната растителност, нейните води, нейните станали прословути днес „сурови вещества” от всички природни царства - и то с главната цел да се въоръжат до зъби - какво биха сторили, ако притежаваха огромните запаси на скритата атомна енергия?
Защото, според формулата, която дава Айнщайновата теория за потенциалната енергия, що се крие в едно вещество, 1 кг каменни въглища може да развие цели 20,000,000,000,000,000 калории. От това огромно количество днес могат да се използуват едва 7,000 калории! Явно е, че ако един ден човечеството сполучи да разтвори тоя грамаден резервоар от енергия, какъвто представя материята, ако то успее да развърже интраатомната енергия, която поддържа устойчивостта и равновесието на онова, що наричаме материя, пред него ще се разкрият перспективите на необикновени постижения. Но като се има пред вид умственото и нравствено ниво на съвременното човечество, едва ли може да се каже, че тия перспективи ще бъдат светли. При тия материалистични разбирания, които хората имат за природата и човека, при тия груби схващания за живота и неговите цели, обладаването на подобни неизчерпаеми източници на енергия би било гибелно за тях. Ако те днес се разпореждат така безогледно и безотговорно с всички блага на природата, защото я смятат за бездушна, мъртва, управлявана от слепи механични закони, ако те с такова остървение пробиват земята, за да изсмучат и последната капчица петрол, ако те с такова къртичино усърдие се ровят в почвата, за да оберат нейните руди, каменни въглища, скъпоценни камъни, ако те така безпощадно използуват нейната растителност, нейните води, нейните станали прословути днес „сурови вещества” от всички природни царства - и то с главната цел да се въоръжат до зъби - какво биха сторили, ако притежаваха огромните запаси на скритата атомна енергия? Те надали биха се замислили да дигнат във въздуха и цялата земя! С прискърбие трябва да се констатира, че голяма част от днешните хора, които в дълбочината на душата си са останали езичници, са готови да оберат „майката-земя”, както с умиление я наричат техните поети, за да принесат скъпите й дарове в жертва на Молоха, така както във време на война принасят на тоя най-древен от всички човешки богове скъпоценната кръв на милиони хора и плодовете на техния труд. Не мислете, че като споменавам думата Молох, си служа с нея като с метафора. Защото Молох и днес е жив и си богува. Дори той е много по-мощен, отколкото в миналото.
към текста >>

71. 4. ВУЛКАН 4.1. АСПЕКТИ НА ВУЛКАН ВУЛКАН - СЛЪНЦЕ

При по-низшите типове са злобни, отмъстителни, с готовност всякога да направят зло на другите и усърдие към доносничество.
При лошите аспекти, те или някои от тях са засегнати. Такива хора страдат от кожни заболявания, рано им се развалят зъбите, често имат счупване на кости. Сакатост в ръцете, краката, гърбица, коленете понякога са изкривени, или в по-напреднала възраст се изкривяват, имат шипове там или при други стави. Имат също притъпяване на слуха. Като характер са всякога критични, недоволни, мрачно гледат на живота, потиснатост, песимизъм. При по-низшите типове са злобни, отмъстителни, с готовност всякога да направят зло на другите и усърдие към доносничество. При добрите аспекти имаме човек, които обича и държи за реда, порядъка. Имат задълбочена мисъл и обикновено са добри математици. Способни са да поемат големи и отговорни задачи, които с успех завършват. В обществения живот се проявяват със своята точност и изпълнителност във всичко. Те нямат отношение към вкусовите възприятия, към всичко, което може да се приеме като храна и затова имат по-слабо тяло, мускулите са в ограничен размер.
към текста >>

72. 10. САТУРН

В бюрата, като чиновници, те също редят с голямо усърдие сметки подир сметки.
С хилавите мускули и тесните си гърди, Сатурновите типове не познават насладата, която предизвиква волното и обилно дишане на чистия въздух в планината и край морето, а също и печенето на слънцето гол. Слънцето, студената вода му причиняват болка. Мисловната дейност държи първенство в живота на тези типове. Те повече обичат самотата и се чувстват най-добре далеч от света и обществата. Тяхното място е в лабораториите, където те стават едни от най-грижливите, най-трудолюбивите и скромни учени. В бюрата, като чиновници, те също редят с голямо усърдие сметки подир сметки. Изобщо Сатурновите типове са най-добре и полезни, там, където е нужен ред, сериозност, точност, наблюдателност, трудолюбие. На тези типове трябва да се вдъхва радост, оптимизъм, воля за живот. Общо взето Сатурновите типове ясно се открояват и лесно се познават. Тук даваме Сатурнови образи за мъж и жена, тъй както добър художник ги е схванал. Отбелязахме, че всички членове на Слънчевото семейство имат отношение към органи, системи, части на човешкото тяло, Сатурн има своето отношение към костната система в човека - гръбнака, колената, зъбите, а също тъй към кожата, слуха, зрението.
към текста >>

73. 6. СААБЕЙ - ВЕЛИКИЯТ ЗВЕЗДОБРОЕЦ ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА

Приседнал със събрани крака пред огнището, той с особена топлота и усърдие изпълняваше своята задача да поддържа огъня и никога не се насити да се възхищава онова малко слънце, което се разгаряше пред него.
6. СААБЕЙ - ВЕЛИКИЯТ ЗВЕЗДОБРОЕЦ ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА В една от китните гънки на Бендер Абаският планински възел се издигаше величествен храм, посветен на Бога Ормуздей. От високата му тераса се откриваше чудна гледка към Персийския залив и се виждаше сребриста ивица от океана. В този храм младият Саабей беше ученик, послушник и имаше задължението да се грижи за вечния огън в олтаря на храма, ден и нощ. Приседнал със събрани крака пред огнището, той с особена топлота и усърдие изпълняваше своята задача да поддържа огъня и никога не се насити да се възхищава онова малко слънце, което се разгаряше пред него. Толкова е приятно това, толкова е чуден този огън, че човек чувства, че приема нещо приятно, живот, но какво в същност е той - често си задаваше този въпрос Саабей, без да може да си отговори. Той само разбираше, че този огън е нещичко от Слънцето, но какво точно и как идва това нещичко оттам, не можеше да разбере. Когато запитваше за това своя Учител, Той му отговаряше с мълчание - признак, че е още рано да разбере тази тайна. След полунощ също ставаше, за да притурва по нещо на огнището и след това обичаше да излиза на високата и обширна тераса в безоблачните нощи, които често имаше тук. Заглеждаше се в небосвода, разпрострял се над главата му като необятен килим, изпъстрен със светли и пламтящи като пламъчетата на огъня в неговото огнище кръгчета, едни по-малки, други по-големи.
към текста >>

Понеже те са много усърдни, то това усърдие се преобразува в голям замах, инициатива и творческия устрем.
Напразно очаква жадният да се напие. Но тези духове по-лесно се поддават на корекция. Заблудата там бавно, носигурно се оттегля и сторва място на Истината. Могъщият син на Слънцето, ръководител на тази школа, с голяма вещина и мъдрост се справя със задачата си. Той умело прокарва внушението си, че истината е, която създава условия за творчество. Понеже те са много усърдни, то това усърдие се преобразува в голям замах, инициатива и творческия устрем. Животът в тази школа върви много добре, затова планетата е богата и с голямо обилие - въздух, вода и почва, както и всички условия за богат живот. За в бъдеще хората ще я наричат Юпитер. От терасата ти често я гледаше като ярка, голяма звезда. Да спрем поглед на следващата школа. Това е школата, в която са затворени духовете на съмнението, недоверието.
към текста >>

Макар трудно и непонятно за вас хората, с усърдие и с усилия, работите в тази школа вървят добре.
И тази планета-школа е много голяма, защото тези духове са много на брой. Сьмнението, подозрението, недоверието и критичното отнасяне към всичко, е здраво залегнало в тяхната система. Заблудата и съмнението, това са двете най-големи в еволюцията на живота. И тези духове си имат голяма свита от десет спътника. Както виждаш, има и три пръстена около школата - това са все духове, които са упорити и не искат да влезнат в школата, не искат да се учат; но ще бъде - ще им се намери метод и те да влезнат вътре. Макар трудно и непонятно за вас хората, с усърдие и с усилия, работите в тази школа вървят добре. Но всичко, каквото там се придобие, се прикътва и прибира, да не би някой да го грабне и се остане без него. Пестеливостта е основен стимул там, затова беднотията и оскъдните условия са първите й дарове. Така е докато се разбере, че се ценят, съхраняват и използват благата. Тогава идва и обилието. Великият син на Бога, пратен да урежда и възпитава тази планета, има най-голяма мъдрост от всички синове на Слънцето.
към текста >>

74. 7. ВЛЪХВИТЕ ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА

Това усърдие им даде възможност да се домогнат до все нови и нови открития, които оформиха учението, като една странна и величава наука, изградена върху знания, придобити от опита и последователната мисъл.
Саабей знаеше, че има още планети, които поради голямата си близост и преголямото отдалечение от Слънцето, не можеха да се видят, защото човека имаше качества, прояви и способности, които не се покриваха с видимите за нашите очи. Своето учение той проповядваше всред един народ, населяващ земята около дълбокия залив, където се вливаха реките Тигър и Ефрат, а също и земите около техните долни течения. Този народ, беше жизнена клонка от семитската раса и се наричаше халдеи, което ще рече - народ, стремящ се към светлината. Неговите последователи бяха будни и интелигентни хора, защото за разбиране на учението му се изискваше буден и подготвен за трезва мисъл ум. Учението му получи голямо разпространение всред този народ, където имаше ревностни и предани ученици: след като Саабей се пресели в онзи свят, неговите ученици положиха усилия не само да разпространят идеите му, но продължиха системно и задълбочено да изучават онова, което техният учител им беше дал. Това усърдие им даде възможност да се домогнат до все нови и нови открития, които оформиха учението, като една странна и величава наука, изградена върху знания, придобити от опита и последователната мисъл. По това време, тази област от Земята, връзката между трите континента - Азия, Африка и Европа, земите между Средиземно море, Червено море, Индийския океан, Черно и Каспийско море беше арена на бурен човешки живот. Боговете на светлината правеха всичко възможно да озарят човешкия ум и го тласнат към знание, прогрес и творчество. Докато злото се стремеше да го тласне към мрака и устрема да граби, убива и руши, доброто и злото си бяха дали среща тук, за да господстват над човешкия ум. Създаваха се цветущи селища и градове, центрове на наука, създаващи улеснение за човешкия живот и изкуства, които го възпитаваха и облагородяваха. Най-голямо издигане от всички градове от този край във всяко едно отношение достигна Вавилон.
към текста >>

Столетия наред от Вавилон и неговата кула струеше светлина, знание и мъдрост във всички области, но с особено усърдие и задълбоченост се изучаваха науките за звездния мир, добили вече името астрономия и астрология, като от най-горната й площадка непрекъснато се правеха наблюдения.
Силите, които носят мрака, тъмнината, каквато има в тесния по вид козирог, сили на недоволството и отричане на радостта, отричане на красотата в природата. На единадесетия дял те дадоха името Водолей. Великият разумен принцип, носещ обилието, щедростта, онзи красив подтик да даваш, защото твоето е онова, което си дал. На дванадесетия дял те дадоха името Риби. Животно от царството на водата, изразяващо чувствата, но туй имаше вече по-висшите и постоянни чувства. Столетия наред от Вавилон и неговата кула струеше светлина, знание и мъдрост във всички области, но с особено усърдие и задълбоченост се изучаваха науките за звездния мир, добили вече името астрономия и астрология, като от най-горната й площадка непрекъснато се правеха наблюдения. По това време с тези науки се утвърдиха и получиха голяма известност тримата халдейски учени, мъдреци на своето време: Ентан, Енлил и Инин. Ентан беше най-възрастният, спокоен, отмерен, задълбочен, той беше способен и от най- малките явления да изтръгне закономерността, която ги създаде и поуката, която те могат да му донесат. Енлил беше по-младият. Имаше голямата способност да извлича ползата и изгодата от всичко онова, с което той в своите занимания се сблъскваше. Инин - най-младият, един красив, весел, разположен младеж, с чудно умение да преплита сериозното, задълбоченото с игривото, приятното, като неусетно в тези леки и достъпни форми, поднасяше голямата мъдрост.
към текста >>

Слязоха в подземието, където беше голямата библиотека и с усърдие почнаха да се ровят в написаното.
Вечерта, щом падна мрака, те бързо се изкачиха на най-горната площадка. Цяла нощ наблюдаваха, изчисляваха, проверяваха и все същото. Велик цар ще се роди в Юдейската земя. Но защо на 33 години с такива страдания, мъки ще загине той, това не можаха да си обяснят. Призори бързо заслизаха те по стъпалата на кулата, като си казаха: - Нека да отидем долу в хранилището, където на плочи са записани знанията, казаното от мъдреците преди нас, да видим дали не е отбелязано нещо за идването на този велик цар, за това тъй голямо и изключително събитие. Слязоха в подземието, където беше голямата библиотека и с усърдие почнаха да се ровят в написаното. И ето, най-после откриха, намериха записано казано от древните пророци: „И ти, Вениамине, земя юдина, никак не си най-малък от юдините воеводства, защото от тебе ще излезе вожд, който ще пасе моя народ израилев”. - Да - каза Ентан, като вдигна глава след като прочете написаното - казаното от пророците е в пълно съгласие е нашите наблюдения и изчисления. В юдейската земя ще се роди великият цар, вожд не само на израилевия род, но и на цялото човечество. Той ще бъде по-велик от всички, които са се родили досега на Земята. Нека отидем да му се поклоним и да му поднесем нашето уважение и почитание с дарове, достойни за неговото величие - приключи Ентан.
към текста >>

Усърдието, с което вие търсите знанието и Божията мъдрост, е похвално.
В продължение на 1750 години, откакто той даде тези закони, оправиха ли света те, спряха ли войните и страданията на хората? И Илия донесе своите закони, като стана причина да се избият 400 пророци, заслепен от фанатизъм. И Мойсей донесе своите закони: законът „зъб за зъб”. С такива закони света не може да се оправи и разбирате много добре, че няма да се оправи. Аз идвам да донеса само един закон: законът на Любовта, законът на жертвата и да покажа на хората, че само този закон, който е законът на Великото Бяло братство, жителите на Слънцето, е единственият, който може да спаси Земята и донесе царството Божие. Усърдието, с което вие търсите знанието и Божията мъдрост, е похвално. Тях и знанията, които ще ви дам сега, трябва да запазите за идващите поколения, за душите, които ще търсят светлината. Там, където идва Любовта, голямото добро, светлината, там идва и голямото зло, тъмнината, омразата и разрушенията. Затова вие трябва да занесете всичките тези съкровища от знания и мъдрост там далеч на Изток, в земите на Индия, там в гънките на високите Хималайски планини, защото там живее народ, който може да пази светлините. Там вълните на разрушението няма да може да стигнат. Злото няма да може да простре ръката на разрушението и гибелта там.
към текста >>

75. B. УЧИТЕЛЯТ И ЧОВЕКЪТ ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ

I. Творчество: Мистични съчинения I. Възкресение

Много лесно се приспособява при всичките условия на живота, като не се безпокои от превратностите, но с усърдие се залавя да възстанови загубеното.
Хубавите му качества се изявяват с една дума - голяма елегантност. Тялото му е нежно и грациозно на младини и малко позакръглено в напреднала възраст. Кожата на лицето е гладка и чиста, очите меки и сини* с благо изражение. Устата е необикновено добре оформена, а зъбите много хубави и равни. Обикновено хората с Везни на Асцендента са променчиви, докато Учителят беше постоянен и неизменен. Много лесно се приспособява при всичките условия на живота, като не се безпокои от превратностите, но с усърдие се залавя да възстанови загубеното. По характер Везните го правят благ, мек и отстъпчив. Има хубави ръце и крака, за които се грижи добре. Каквато и дреха да облечеше, му лягаше добре на тялото му и му придаваше красота и изящество. Носеше предимно дрехи с бял цвят и такива с гълъбов. * Учителят често променяше очите си.
към текста >>

Учителят ще работи с голямо усърдие и старателност.
Учителят ни учи: „Някога българите са направили на Господа едно голямо добро. Господ сега чрез мен се реваншира на българите. Аз правя на българите добро, а те ми цапат лицето с лайна. Но вьпреки това аз пак ще го направя това добро, защото изпълнявам волята на Бога.” Юпитер 17°45' в Скорпион точен съвпад бета Везни - Северни везни 17°25'36" във II дом в Скорпион. Звездата има влиянието на Юпитер и Меркурий, което дава почест и известност. Учителят ще работи с голямо усърдие и старателност. Тялото му ще произвежда и излъчва наоколо големи духовни и ментални (умствени) енергии. Ще покровителства, ръководи и пази всички души, събрани около него. Влиянието на Юпитер и Меркурий се дублира от звездата Северни везни (Юпитер образуващ се тригон Меркурий), което го прави блестящ лектор, сказчик с дар слово, отлична дикция и завладяващо слушателите слово. Проявява дарби и способности във всеки жанр на изкуството; написа музика, даде паневритмията - хармонични движения в съпровод от музика за обновяване на организма, написа над 170 музикални упражнения и песни и изнесе 7777 беседи пред учениците си. Марс в VII дом го прави способен, трудолюбив, активен и неуморен в усилията си за благосъстоянието на братството и неговото правилно духовно развитие.
към текста >>

76. Любомир Лулчев (1886-1945 г.)

Много от тях миришеха на вино и пот - изглежда, че някой бе се постарал да подхрани навреме усърдието им.
И веднага всички Му правят път. Войниците се нареждат наоколо Му, а с кръста товарят някакъв едър, здрав, плещест селянин. Той го обхваща с жилавите си ръце и го потътрузва след стъпките на Исуса в свободния от хора кръг, затворен в кортежа от римските войници. Тълпата се размърдва и започва да тече като жив поток нагоре. Децата се промъкваха между възрастните, крещяха, свиркаха, викаха; жените по-често триеха зачервените си очи, плахо взиращи се, дано видят фигурата на Исуса, макар и издалеч, а мъжете, небръснати, запотени, блъскащи се грубо, крещяха. Много от тях миришеха на вино и пот - изглежда, че някой бе се постарал да подхрани навреме усърдието им. И тия тъмни фигури се щуркаха из тълпата, като да плаваха в тая жива вода, викащи: - Ха, храма ще събори - в три дена щял да го направи! Нашите бащи 40 години са го градили, а Той в три дена... Виждате ли - «Божият Син»... «Юдейски Цар»!... Бавно достигна шествието до Голгота. Там вече чакаха други. Изкопаните дупки, в които щяха да се вместят кръстовете, се чернееха.
към текста >>

77. НА КРЪСТОПЪТ

Учех с усърдие.
- Не само мисля. Опитах, Учителю. Учих медицина. Оставих я, защото видях, че тия, които ни учат, не се интересуват толкова от здравето на хората, колкото от това, което ще им заплатят. Започнах философия. Учех с усърдие. И един ден разбрах, че ние учим история на философията, а не самата философия. Защото всички, които ни я предаваха, бяха обикновени хора. Между тях нямаше нито един, който да е именно философ [той] самият. Разбрах, че да разправяш за война или за Наполеон, не значи да си военен. И животът ми се обезсмисли.
към текста >>

78. II. БУНТ

Всички при това тупаха крака по прашния път - маршируваха с такова усърдие и ревност, че скоро над тях се вдигна тежък облак прах и ги закри всецяло.
Но малцина имаше да слушат - всички говореха и даваха мнения. И тъкмо тия, които най-малко бяха питани, те най-много говореха. Скоро доведоха и коне, кой знае отгде взети, и някои началници се покатериха на тях, кой със седло, кой само някоя дреха метнал - те всички се мъчеха да се крепят как да е върху тях, което не беше много лесно, защото някои имаха само въженца вместо юзда, а други от конниците, малцина наистина, им се струваше, че са се качили на слонове, а не на коне... Няколко музики, или по-право, части от музики, защото бяха ги споделили, да стигнат на всички отряди по малко, писнаха най-отчаяно, когато вече трябваше да тръгнат. Това бяха ухораздирател-ни звукове, много мъчно можеха да се понасят, но и не ги и слушаха. Всички си пееха сами марша на Интернационала, а който го не знаеше, имаше и такива, просто викаха и кряскаха на приумица... Червените книжни ленти шумяха, криваците, коловете и прътите, на някои от които бяха завързани остри големи ножове, се клатеха неравномерно като вълни на море, разбивани от невидим вятър. Всички при това тупаха крака по прашния път - маршируваха с такова усърдие и ревност, че скоро над тях се вдигна тежък облак прах и ги закри всецяло. И това изглежда ги направи още по-страшни в очите на техните противници, та и не дочакаха да се срещнат. Когато сваленият, но недал си още оставката околийски се опита да ги обходи с около 15 конни стражари, които бяха му останали още верни, те, всичкото местно ново самоуправление и военни импровизирани чинове, натоварени на каруци, кабриолети, файтони и автомобили, бягаха вече към Севлиево, където се надяваха да намерят закрила под мощните гърла на артилерията. Но когато изпратени хора от околийския по околни пътища, ги подплашиха с лъжата, че и в Севлиево е съветско управление, мнозина се пръснаха като пилци по разни посоки, окайвайки лековерието си. Но няколко от тях поискаха да проверят това, не се поддадоха и продължиха пътя си. В същото време в града, вместо очаквания бой, се разви грандиозна манифестация.
към текста >>

79. 56. ЗАЩО СПРЯ ВЕСТНИК «АЛФА»

(В. «Братство», бр. 300 (5), 1.I.1943 г., стр. 3)

Излизането занапред на «Алфа» е тясно свързано с вашата помощ - ето защо ний смятаме за излишно да напомняме възможността на вашето усърдие за голямата задача, която предстои всекиму да сподели според силите си.
Нека всеки брат и сестра се абонират и внесат абонамента си; 2. Да се избере във всеки град кореспондент и настоятел, който да ни държи в течение живота на братството и получава вестниците без посредството на будкаджиите; 3. Да се отдели от всички макар и минимална сума за фонд «Алфа», с който би се покрили на първо време направените дългове; 4. Да изкажат писмено общо формулирани мненията си както по въпроса по списванието, така и за цената и желанието да ни подкрепят материално в бъдещето; 5. Да представят списък на абонатите си и нови адреси на разните хора в техните или други градове, на които би могло да се праща «Алфа». Излизането занапред на «Алфа» е тясно свързано с вашата помощ - ето защо ний смятаме за излишно да напомняме възможността на вашето усърдие за голямата задача, която предстои всекиму да сподели според силите си. Дано Божията любов, която е в сърцата ви, ви каже това, което ний сме пропуснали, за да ви стане още по-ясно значението на вашата помощ за бъдещето. С. Б. Л. Е. Л 138 Редакционният комитет ____________________ 138 - Само Божията Любов е Любов. (бел. М.И.)
към текста >>

80. 29. Писма до познати и непознати

VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев

И при всичко това усърдие, което сте по-казали досега, Вие се чудите защо нямате резултат от ходенето Ви на църква, постоянните молитви по всевъзможни начини, включително и употреблението на индуски мантри... Според мен Вие би трябвало да прецизирате по-ясно какво собствено искате.
29. ПИСМА ДО ПОЗНАТИ И НЕПОЗНАТИ Любомир Лулчев (В. «Братство», бр. (5) 300, 1.I.1943 г., стр. 3) Драги приятелю, Макар непознат, позволявам си това обръщение поради Вашето сърдечно писмо, с което разкривате душата си. Вие сте прав, че хора като Вас днес в този материалистичен век са малко. И при всичко това усърдие, което сте по-казали досега, Вие се чудите защо нямате резултат от ходенето Ви на църква, постоянните молитви по всевъзможни начини, включително и употреблението на индуски мантри... Според мен Вие би трябвало да прецизирате по-ясно какво собствено искате. От факта, че Вие сте верующ човек в Бога, не следва, че всичко, за което се помолите, Бог трябва непременно да го изпълни или пък че успехите трябва да се редуват един след друг в живота Ви. Пък и Вашето много четене може да Ви бъде полезно само ако разбирате как и какво да четете. Книгите са храна и трябва грижливо да се подбират и да се не злоупотребява с тях. Те са като една клечка кибрит може да запалят огън само ако съществува материал за горене. Словото Божие не е книгата, а ехото му във Вашата собствена душа!
към текста >>

81. B. ПИСМА, ИЗПРАТЕНИ ДО ЦАР БОРИС III, ДО МИНИСТРИ, ДО КОМАНДИРИ, ИЗПРАТЕНИ И КАТО КОПИЯ ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ, ЗА ДА СЪДЕЙСТВУВА

ТОМ 21

Каква престъпност може да се крие в едно толкова младо момче, което, израснало в бедност, със своето трудолюбие и усърдие, успя да влезе в университета и да стане моя утеха и подкрепа в семейството ми, в което внасяше всичко, каквото припечелваше като частен чиновник, за издръжка на малолетните си сестрички-ученички и брат войник.
Вярвах, че синът ми върви по моите стъпки, вярвам и сега, че той се вдъхновява само от онова, което е движило мене в живота. И той, и всичките ми други деца са вземали живо участие във всички вечеринки и тържества на подофицерите, за да се калят в патриотичен дух. Синът ми беше влюбен във Вазова и в неговите стихове. Ако, следователно, той е извършил престъпление срещу държавата, това може да се дължи само на лоши странични внушения, на които той се е поддал за един момент. Той е толкова млад, че има всичката възможност да се опомни, ако е сторил грешка, и да тръгне в правия път. Каква престъпност може да се крие в едно толкова младо момче, което, израснало в бедност, със своето трудолюбие и усърдие, успя да влезе в университета и да стане моя утеха и подкрепа в семейството ми, в което внасяше всичко, каквото припечелваше като частен чиновник, за издръжка на малолетните си сестрички-ученички и брат войник. С политика той не се е занимавал, нито е имал време за това. Как, по какво злощастно на обстоятелствата, той се е подхлъзнал и се е заразил от тези противодържавни идеи, които станаха причина за неговата злощастна съдба, ми е непонятно. Но аз съм твърдо убеден, като баща, който живее с неговия пулс, че отрезвението е вече дълбоко настъпило, и че ако животът му сега бъде спасен, той ще се отърси от всички пакостни влияния и ще стане искрен, добър и полезен българин, готов да служи с всички жертви на Отечеството и на Престола на Негово Величество. Господин Генерал, Като баща и човек Ви моля да прострете снисхождението си към мене и да отмените смъртното наказание на сина ми. И аз, и жена ми, и цялото ми нещастно семейство в този момент имаме само една надежда - Вашето милосърдие.
към текста >>

82. XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева

A. ОБРАЗЪТ НА БЕБА ОТ РОМАНА „БЛАГОСЛОВЕНИЕ” НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

ТОМ 21

Тя като че ли схвана това и нещо й стана неприятно... Нейните ръце, бързи и похватни, заработиха с още по-голямо усърдие.
Все идват, макар, че времето не е много хубаво, но все идват... Малко преди тая жена имаше цяла група студенти - от нашия университет... - От вашия? - прекъсна я Иванка. - Вие студентка ли сте? - Ами разбира се - каза важно Бебо, - литература следвам. Това „разбира се” прозвуча така сериозно и тъй малко се разбираше и съответствуваше на нейния миниатюрен изглед, че Генко и Иванка се загледаха бързо и усмихнаха едновременно. Тя като че ли схвана това и нещо й стана неприятно... Нейните ръце, бързи и похватни, заработиха с още по-голямо усърдие. - Пък аз мислех, че си още ученичка - каза Иванка меко, като искаше да поправи неблагоприятното впечатление от усмивката си. - Че, ний тук всички сме ученици - каза тя важно и тъй нацупи устните си, вероятно несъзнателно, че Генко се изсмя, а Иванка побърза да каже, че знае това. - Тук живееш, нали? - запита пак Иванка. Бебо само заклати бързо глава, при което черните й къдрици описаха бързи линии около лицето.
към текста >>

83. XIII. Д-Р МИХАИЛ СТОИЦЕВ (1870-1962 г.)

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 23

Това най-добре удостоверявам аз, понеже видях и разбрах с какво усърдие ми помагаше от Небесата да подготвя неговия материал.
И така днес на много снимки виждаме Михаил Стоицев до Учителя. Седнали редом на масата и разговарят. Едва ли някой днес познава образа на Михаил Стоицев. Затова ще ви го покажа и докажа, че го е имало! 21. Ето защо аз го въвеждам в поредицата «Изгревът» - защото той е част от живия Изгрев, съществувал е вчера, жив е и днес. Това най-добре удостоверявам аз, понеже видях и разбрах с какво усърдие ми помагаше от Небесата да подготвя неговия материал. Благодаря ти!
към текста >>

84. 4. Англия през XVIII век. Мощно духовно съживително движение. Джон Самуел Уесли

Въпреки сътресението, което преживял Джон Уесли не намалил усърдието си да работи за Бога.
За тази огромна работа Джон Уесли поддържал със своите помощници постоянна връзка с писма и отдавал винаги своята благодарност и преклонение за извършеното. С напредване на възрастта, Джон Уесли се радвал на добро здраве и спазвал дневния си режим - ставане в 4 часа сутрин и изнасяне по 2-3 проповеди дневно! На 29 март 1788 г. Джон Уесли загубва своя скъп брат и помощник, създал десетки духовни химни - Чарлз Уесли. Той починал на 79 години. Въпреки сътресението, което преживял Джон Уесли не намалил усърдието си да работи за Бога. Единствено, той в 85-та си годишна възраст, споделил: "Бог да даде да не доживея никога времето, когато ще бъда безполезен", понеже той чувствувал как силите му намаляват. Последните проповеди на Джон Уесли били през месец февруари 1791 г.: на 18 февруари в Челси, на 22 февруари в църквата "Сити Род" и на 23 февруари в Ледерхед върху думите: "Търсете Господа, докато може да се намери, призовавайте Го, докато е близо". Следващите дни от месеца, заради чувство на слабост, той прекарал в легло - в молитва и песен. Заобиколен от своите приятели той пожелал да се ръкува с всеки от тях, казвайки: "Сбогом" и с последни сили споделил: "Най-доброто от всичко е, че Бог е с нас". На 2 март 1791 г., към 10 часа сутринта, бащата на методизма в света Джон Уесли, преминал, без въздишка, във вечната радост при Господа.
към текста >>

85. 6.2. Гаврил Илиев (8/21.11.1821-28.01/09.02.1909)

Той започнал да го чете с голяма ревност и усърдие.
Освен това, в 1851 г. в Габрово, Гаврил Илиев става щастливия притежател на Новия Завет, преведен от Неофит Рилски. Този превод бил на българския западен диалект със силното влияние на самоковския говор, отпечатан през 1840 г. в гр. Смирна (Турция), претърпял шест издания с общ тираж 30,000 екземпляра. Той започнал да го чете с голяма ревност и усърдие. Гаврил посещавал гръцката църква, но тя не го задоволявала. Той жадувал за повече светлина във вярата си. Естествено надарен с богат ум, Евангелието повлияло върху живота му. Истините, които Гаврил Илиев научил от Евангелието били нещо ново за него. На усърдните му молитви за повече светлина било отговорено.
към текста >>

86. 1.2. Стефан Томов в очите на съвременниците си

В градовете сега има образовани свещеници; но свещеници с духовен живот и пламенно усърдие в православната църква са още по-голяма рядкост.
Необходимо е да се положат усилия и се намерят потребните сили и средства за редовно издаване на евангелски книги. През последните 30 години много малко евангелски книги са били издадени; трябва също да се развие по-усилена евангелизаторска работа. Но п-р Томов следи живота и дейността на родната църква. За нея той мисли така: - Православната църква е напреднала в някои отношения. Отворила е Богословска семинария и е открила богословски факултет, за който по-рано не можеше и да се мисли. В градовете сега има образовани свещеници; но свещеници с духовен живот и пламенно усърдие в православната църква са още по-голяма рядкост. Българската православна църква се нуждае от един духовен реформатор. Дано Бог скоро въздигне такъв. Н. Ив. Цаков Г) Пастир Д-р Стефан Томов Роден на 25 март 1850 г. в гр.
към текста >>

87. Статия 4. Защита на Религията. Зорница, Г. XLVI, бр. 41,13.Х.1926, с. 1.

Пера, както онова, което е писало горната суха фраза, са възбудили неестествено усърдие за народната църква и са разгорещили фанатическите страсти до такъв размер в някои места, че законни права на честни и благородни български граждани са им отказвани от дребни чиновници в съюз с фанатизирани свещеници.
Ако той се прави илюзия, че защищава народната църква, нека ни позволи до го уверим, че така вяра не се крепи, а се руши. Твърди се, че "в никоя страна пропагандите не намират такава широка, безпределна свобода, както в България". И това са голи думи. Ако се кажеше това за православните страни в Близкия Изток, то щеше да е вярно, ако и да напоследък Гърция ни конкурира в туй отношение. Но твърдението "в никоя страна" далеч не отговаря на истината. Пера, както онова, което е писало горната суха фраза, са възбудили неестествено усърдие за народната църква и са разгорещили фанатическите страсти до такъв размер в някои места, че законни права на честни и благородни български граждани са им отказвани от дребни чиновници в съюз с фанатизирани свещеници. Конкретно засега няма да говорим, но сме готови с материала. Ако това целяттия прекалени светии, то имаме да има направим следния комплимент: постигнали сте целта си, но с най-несъобразителни с религията и здравия ум средства. Ако туй е успех, постигнали сте го. Тържествувайте. Ако попитате историята, обаче, тя ще ви каже: оставете тия хора на мира, не се занимавайте с ограничения и насилия на съвестта; това е неправда, а неправдата винаги носи наказанието си за виновниците. Поетът казва: "Ти не си ли чул за будна Немезида, Що преследва злото всякога с успех, Руши люто все що се без правда зида, И наказва всяка глупост или грях?
към текста >>

88. 7. ДРАГОМИР ИВАНОВ ВАСИЛЕВ

За неговото усърдие той получил назначение и започнал да навлиза в работата.
Счетоводните книги се пишели на френски език, на ръка и доста нечетливо. Започва да учи френски език, защото гимназиалната му подготовка е недостатъчна. Колегите му са предимно унгарци и доста нелюбезни. Главно изискване към чиновниците в банката било да са навреме на работа, измити и избръснати, с колосана яка и ръкавели. Драгомир почти не спял, като нощем оставал, за да проучва и разчита банковите книги. За неговото усърдие той получил назначение и започнал да навлиза в работата. Започнали да му възлагат да пренася пари в София от клоновете във Варна и Пловдив. Междувременно, за две години Драгомир, с пословичното си трудолюбие преминал през всички служби и гишета в банката, като винаги отлично се справял с работата си. Колегите му надменно го гледали, но били респекгирани от лекотата, с която работел и проявяваните от него знания. Дирекцията на банката, уверена в големите му дарби и способности, на 27 годишна възраст му поверява поста директор в Пловдивския клон на банката. За да бъде при майка си, чието здраве е вече разклатено, той се премества във Варна на длъжността заместник-директор на Банка за народен кредит.
към текста >>

89. 6. Книгите на Учителя станаха мои настолни книги

[20-714] Д-р Йустина Халачева с усърдие се залавя да прилага истините от словото на Учителя с работа върху себе си.
Книгите на Учителя станаха мои настолни книги. Аз усещах сякаш се преродих и заживях нов живот: живот на светлина и радост - радостта на духовния живот, която и досега не ме е напуснала, въпреки изпитанията. Когато отидох за пръв път при Него, усещах едно особено чувство - чувство на чистота, на святост. Веднага ми направи впечатление фактът, че ме заговори, като че е познавал баща ми: - Вашият баща е свещеник. - Аз никога не бях казвала пред никого това, че баща ми е свещеник, следователно Той можеше да знае това само по някакъв друг път, чрез вътрешно познаване. [20-714] Д-р Йустина Халачева с усърдие се залавя да прилага истините от словото на Учителя с работа върху себе си. За нейната непоколебима увереност в този си стремеж и десетилетие по-късно тя споделя в писмо до Стефан Тошев: "За туй преизобилие, което ни дава Господ много нещо не иска от нас - да изпълним Неговата Воля. Така твърдо вярвам брат че не ще се разкае Господ загдето ни приближи при себе си, защото вън от Него няма никакъв смисъл в живота." През м. август 1909 година се ражда първата дъщеря на д-р Димитър Халачев и д-р Йустина Халачева - Александра /Саша Д-р Дим. Халачева/. Две години по-късно през 1911 година се ражда и сестра й Надка Д-р Дим. Халачева. Създадено е едно добро интелигентно семейство, живеещо в духа на християнските добродетели.
към текста >>

90. 21. Екатерина Маркова Иванова - Тица

Спомени и опитности преди Първата световна война, а също така и след нея.

Сестра Тица се грижи за петчленното си семейство с усърдие и постоянство.
В последствие при преместване на молитвените събрания в дома на Санка и Иван Саръбееви двете - майка и дъщеря посещават сбирките там. Били са съседи и е дружала със семейството на Славка и Никола Халачеви. При посещението си в Свищов Олга Славчева споделила, че са съученици със съпруга на Екатерина Атанас Иванов в Цариброд. Бащата на съпругът и Тодор Иванов Петров роден в Русе пък е завършил консерватория в Букурещ е бил капелмайстор на 33 свищовски пехотен полк, където е работил Петър Димков. При пристигането на Петър Димков в Свищов като командир на полка, той се настанява първоначално на квартира у капелмайстора Тодор Иванов Петров. Сестра Тица се грижи за петчленното си семейство с усърдие и постоянство. С желание посреща в домът си с широко сърце братя и сестри от цялата страна. Между тях са Цветана Симеонова, Крюгер Николов, Михаил Стоицев, Петко Епитропов, Гради Минчев, Милка Говедева, Въскресен Анастасов, Никола Нанков, Жечо Панайотов, Петър Пампоров, Олга Славчева, Мариус Грюнберг, Невена Неделчева, Руси Караиванов, Николай Калгертс от Латвия и много други. Получавала е беседи по пощата от брат Боян Боев, но споделя, че някой друг е плащал за тях, предполага, че това е Слави Гюдеров. Четяла е и периодичните издания "Всемирна летопис", "Братски живот", "Житно зърно" и други. След заминаването на Санка Саръбеева става ръководител на групата в Свищов, съхранява дарените беседи, от които се формира братската библиотека в Свищов.
към текста >>

91. Е. СПОМЕНИ НА ИВАН П. БОЙЧЕВ

ТОМ 25

А най-напредналите рядко се подават на егоизма и леността, а повече на усърдието и самоотричането и затова са най-светли.
Това зависи от усилието, което прави човек и от леността, която допуска в себе си. Усилието повишава човека - съществата, а леността ги понижава. Най-задните проявяват по-малко усилие във въздържание, в желание да се освободят от егоизма и затова се лишават от светлината. Те лесно се подават на леността, която носи всички отрицателни прояви. И обратно, по-напредналите, по-лесно се подават на приложението и по- малко на леността. А най-напредналите рядко се подават на егоизма и леността, а повече на усърдието и самоотричането и затова са най-светли. Само Учителят не се мени и променя. Той запазва завинаги абсолютната хармония на Духа и затова Неговата аура е диамантовият цвят. Всички тези кръгове - редици показваха състоянието на Братството през 1929 г., когато беше в своят голям възход, който може би продължи още от години. Но сега вече е друго. Повечето са регресирали назад и малко са се задържали на поста си.
към текста >>

92. 1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Има измежду вас, които с усърдие учат езици, защо да не вземат и някой клас.
Запролетява се. Ушивам си нов костюм от евтин плат - розово-бежов. Много е ефектен, но трябва често да се глади... Неочаквано събрание при Елена на младите. Паша говори. Който иска да продължи образованието си. Има измежду вас, които с усърдие учат езици, защо да не вземат и някой клас. Ето, ония, които са минали вече напред, ще помагат с безплатни лекции. Пълно с кандидати. Няма где да седнеш, все способни; о, ще учат и дим ще се вдига. - И аз, вдигам плахо ръка и се чувствувам такова нищожество. Но Паша е учителка в Русе - изгонват я от Софийската гимназия.
към текста >>

Избра светло синя корица, ръководи цялата работа с най-голямо усърдие.
Заедно с тях, викат разни видове халва: с орехи, без орехи, с лешници, тахан халва. Да ги благослови Господ за това. Бузите ми се зачервиха даже. Петра считам за добър приятел. Той се нагърби с цялата работа по отпечатването. Избра светло синя корица, ръководи цялата работа с най-голямо усърдие. Моят „кабинет” е в стария кьошк - гостната, където правят неделните събрания, обредена с широки миндери и възглавници. Там пиша и обработвам „Лъчите”. От време на време Петровите сестри Величка и Таня идват при мене да ми донесат нещо за „раздумка”, я чинийка с дренчено сладко, я чаша мляко с ориз. Идва и Райчо, брат им, и той като Таня вече заболял... Какви хубави сини очи има и той! Цял бащичко.
към текста >>

93. 4 МАЙ 1928 г. - 29-30 ЮНИЙ 1928 г.

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Удивляваха се на усърдието ми.
Отворих всичките ламби. После взимам цигулката и свиря, свиря. Лягам си. Спомням си за г-жа Чанкова - разработката на темата ми била великолепна. Как хубаво ме гледаха всичките учителки. Удивляваха се на усърдието ми. Дойде и директорката. Тя им каза: „Тя е най-добре подготвена от всички частни ученички и най-трезва.” Защото моите посестрими частни ученички, истински или не, но припадаха последователно. Как не ги беше срам - и не им се свидеха чистичките рокли да обират подовото масло. Смея се в леглото си. Сега не съм изпосталяла като лани.
към текста >>

94. 2.1.18. Кирил и Методий 24 май 1926 г., [понеделник, Витоша]

2.2. Асинета. Задачи от Учителя

Природата не гледа нашите земни празници, а върши своя всекидневен подвиг с несравнимо усърдие.
Със сладък спомен в сърцата си за чаровното утро и прекрасния ден между нежните полски и планински цветя, понели в гърдите си и животворния плисък на дъжда, ние, синове на таз земя, слизаме сега към долината, изпълнени с радост. Слънцето вече не се показа. То изчезна към запад заедно с кървавочервените облаци, да се причеса и нагласи, че утре, подобно огромен рубин пак на изток ще дойде, радост на света да възвести. Флейтист придружава нашето пътешествие и цигулар също. Проливният дъжд се излял и над пременените празнуващи софиянци, а те тичат ли, тичат да се скрият от дъжда гдето сварят, да не се развали гиздавата им премяна. Природата не гледа нашите земни празници, а върши своя всекидневен подвиг с несравнимо усърдие. Летим към нашите градски жилища да се омием и преоблечем от днешната милувка на Витоша. Кални до колене, мокри до кости, освежени напълно, ние, пред чашка чай се отдаваме на приятни мечти в чистото бяло легло.
към текста >>

95. 2.2.3. САМ СИ ПОМОГНИ Задача трета

Наоколо му се набрали гладници млади и стари и с усърдие хрускат пресни мекици, после, в тенекяна кутийка хвърлят стойността на изядените мекици.
Той поставяше за пример американските студенти, които работят като помощници в някой ресторант, палят отоплението в някоя голяма къща и др., като по този начин си помагат - завършват на свои средства някое специално училище или университет - и като така, не остават никому задължени. Веднъж Той ни каза по-определено: „Каквито пари имате в себе си, раздайте ги, за да не разчитате на нищо и отидете някъде да работите за една седмица при съвсем непознати хора; като че ли се намирате в някой европейски град без пет пари; никого не познавате, но трябва да се нахраните по честен начин. Все ще съумеете да свършите някаква работа, за която и да не ви платят, все ще ви нахранят поне.” Една сутрин, вървя по „Московска” и слизам по „Раковска”. Малко по-надолу от ъгъла, почти до самата улица, вляво накладен огън и върху пирустия в голям тиган се пържат мекици. Голямо беше моето изумление, когато в този мекичар познах нашия прекрасен брат студент-математик Жорж Радев, който с дългите си деликатни пръсти взимаше от един покрит съд тесто, разтегляше го и го хвърляше във врящото масло да се пържи. Наоколо му се набрали гладници млади и стари и с усърдие хрускат пресни мекици, после, в тенекяна кутийка хвърлят стойността на изядените мекици. Спирам се - учудена, крайно изненадана. - Абе, Жорж, какво правиш тука? - Правя си задачата, каза той усмихнат. Другите отидоха на постройките, но мене, като не ме бива за-тежка работа, мислих и намислих това. Заповядай, покани ме той на мекици.
към текста >>

96. 3.4.2. Ролята на учителя в обществото

3.4. Реферати