НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
41
резултата в
36
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Божественият Дух слиза върху Учителя Петър Дънов
, 7.03.1897 г.
Кажи им, казва Господ, да ме чакат с
усърдие
и вярност, и ето ида да ги посетя и благословя заради своето име.
Защото сам Той ще говори чрез Своя всесилен Дух Святий. Това чака нашето обединение за Неговата Слава. А Духът на Истината ще ви ръководи." (Писмо от 18.11.1898 г., Варна.) Заповедта на Господа е излязла. Благата вест е проводена от Него на Петър Дънов, а Той с нея поздравява учениците си.„Господ говори: Духът Му иде и скоро ще пристигне в силата Си, да разклати всички умове и сърца и да въдвори Своята Истина и Правда във сърцата на всички, които Го чакат.
Кажи им, казва Господ, да ме чакат с
усърдие
и вярност, и ето ида да ги посетя и благословя заради своето име.
Кажи им, казва Господ, да не уповават на човеци, но да възлагат надеждите си на Мене, и ето Моят Дух ще им донесе всичко, от което имат нужда, защото Аз съм жив и те ще бъдат живи чрез Мене. Кажи им, казва Господ, да пазят и освещават Святото Ми Име, с което съм ги избавил. Кажи им, казва Господ, да се не обленяват във нищо, но да работят всичко, което им възлагам, защото всяко истинно и добро дело е от Мене. Кажи им, казва Господ, да се не съобразяват със тоя свЬт, но във всичко да излагат нуждите си пред мене и аз ще им помогна и ги науча що да вършат. Няма да бъдете изкушени повече, отколкото можете да носите.
към текста >>
2.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 8.10.1898 г.
Аз се радвам за Вази, че успявате в пътя на живота и че показвате такова
усърдие
да се поучавате в словото Божие.
Варна, 8 октом[врий] 1898 г. Любез. бр. Киров,Последното Ви писмо приех и съм благодарен на Господа, че Ви е подарил да имате радост и веселие в Него.
Аз се радвам за Вази, че успявате в пътя на живота и че показвате такова
усърдие
да се поучавате в словото Божие.
Колко е благ Бог, че Ви е събудил чрез Своя Свят Дух да търсите пътя на истината и да Му слугувате като новородени младенци, като се храните в чистото Слово на живота. Господ ни е съобщил напоследък много добри неща. Имаме едно дълго послание15 от Ангел Орифила16 и мисля, че ако е рекъл Господ, ще ги напечатаме наскоро в бъдещето, ако не — ще ги пазим. Господ, види се, голяма любов показва към всички ни, като ни учи постоянно от Словото Си. Днес, при днешните времена, голямо усърдие и бодрост се изисква от нас.
към текста >>
Днес, при днешните времена, голямо
усърдие
и бодрост се изисква от нас.
Аз се радвам за Вази, че успявате в пътя на живота и че показвате такова усърдие да се поучавате в словото Божие. Колко е благ Бог, че Ви е събудил чрез Своя Свят Дух да търсите пътя на истината и да Му слугувате като новородени младенци, като се храните в чистото Слово на живота. Господ ни е съобщил напоследък много добри неща. Имаме едно дълго послание15 от Ангел Орифила16 и мисля, че ако е рекъл Господ, ще ги напечатаме наскоро в бъдещето, ако не — ще ги пазим. Господ, види се, голяма любов показва към всички ни, като ни учи постоянно от Словото Си.
Днес, при днешните времена, голямо
усърдие
и бодрост се изисква от нас.
Защото скоро ще дойде вече времето, когато ще трябва да идем да посрещнем Господа, който ще дойде от горе да възстанови Своето видимо царство. Колко славен ден ще бъде, когато влезем в съдружието на Ангелите Божии и всички святи духове с Него. Ние трябва да сме готови, защото вождът на спасението ще се яви. Знаците на времето показват, че краят е близо. И тъй, братя, укрепявайте се всякой ден в Господа.
към текста >>
3.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 8.11.1898 г.
Дънов пояснява: „Всичко аз приготвих с голямо
усърдие
и Ви провождам копие от оригинала в най-чиста форма с днешната поща.
К. Дънов............... 23. „Призвание към народа ми български". В писмото си от 14.11.1898 г. до д-р Г. Миркович Учителя П.
Дънов пояснява: „Всичко аз приготвих с голямо
усърдие
и Ви провождам копие от оригинала в най-чиста форма с днешната поща.
Напечатайте го и го разпратете навсякъде за знание". (вж. бел. 15). (У., №4, 08.11.98 г.)Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.)
към текста >>
4.
Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)
, 14.11.1898 г.
Всичко Аз приготвих с големо
усърдие
и Ви провождам копие от оригинала в най-чиста форма с днешната поща.
Имахме добър разговор. Сега по Делото Божие. Имам неотложима заповед отгоре която Ви и предавам да изпълните без да се бавим. Сега вече имаме наложителна заповед. Нема место вече за двоумение.
Всичко Аз приготвих с големо
усърдие
и Ви провождам копие от оригинала в най-чиста форма с днешната поща.
Напечатайте го и го разпратете на всекаде за знание. Нека да бъде вече Волята Божия. Ние сме негови роби, готови да слушаме Негова глас. Гледай да спазиш оригинала точ в точ, без да се пропусне някоя грешка. Това е волята на Небето.
към текста >>
5.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 23.12.1898 г.
Господ е видял вашето
усърдие
и ревнование за неговото име.
Варна, 23 декем[врий] 1898 г. Любезни ми братя, Имам заповед от Господа да ви поздравя в Неговото име и да ви кажа да се не боите от нищо, защото Той е близо и е силен да ви помага.
Господ е видял вашето
усърдие
и ревнование за неговото име.
Той знае вашите мъчнотии и душевни страдания. Господ говори, духът Му иде и скоро ще пристигне в силата Си, да разклати всички умове и сърца и да въдвори Своята истина и правда в сърцата на всички, които Го чакат. Кажи им, казва Господ, да Ме чакат с усърдие и вярност и ето, ида да ги посетя и благословя заради Своето Име. Кажи им, казва Господ, да не уповават на человеци, но да възлагат надеждата си на Мене и ето, Моят дух ще им донесе всичко, от което имат нужда, защото Аз съм жив и те ще бъдат живи чрез мене. Кажи им, казва Господ, да пазят и освещават святото Ми име, с което съм ги избавил.
към текста >>
6.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 4.01.1899 г.
Все, що ви се дава да работите, работете с
усърдие
и ще приемете благословение от горе.
Заповедта от горе не е дошла още, понеже лукавият има пръста си в много неща. Пазете се, братя, да не изпаднете в изкушение, обаче Господ ще ви пази в името Си — това е даденото обещание. Помощта е близо, не бойте се. Поздрави другия приятел. Стойте верни.
Все, що ви се дава да работите, работете с
усърдие
и ще приемете благословение от горе.
Радвайте се, времето наближава. Търпение и усърдие трябва. Не бързайте. Не се притеснявайте. Бог е близо.
към текста >>
Търпение и
усърдие
трябва.
Помощта е близо, не бойте се. Поздрави другия приятел. Стойте верни. Все, що ви се дава да работите, работете с усърдие и ще приемете благословение от горе. Радвайте се, времето наближава.
Търпение и
усърдие
трябва.
Не бързайте. Не се притеснявайте. Бог е близо. Ваш верен: П. К. Дънов
към текста >>
7.
Писммо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 21.01.1899 г.
Но има още време, братя мои, да работим за Славата Божия, и то с
усърдие
.
Тимотею 2:19). Имайте радост, братя мои, работете всичко, що ви Бог отрежда. Не се смущавайте. Всичко на своето време ще се сбъда (I Посл. Солуняном 4:17-18).
Но има още време, братя мои, да работим за Славата Божия, и то с
усърдие
.
Молете се Бог да ви даде разумение да ходите тъй, както трябва, с всяко смирение и дълготърпение, да изработвате със страх и трепет вашето спасение, защото Бог е, Който действа във вази. Духом бъдете пламенни, в Молитва усърдни, в надежда постоянни. Ние сме странници и пришълци в тоя свят. Ние не сме от него. Нашите братя и сестри в Небето ни чакат.
към текста >>
8.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 16.06.1900 г.
От нас Господ иска да Му служим вярно, с преданост и
усърдие
, да призоваваме Името Му на всяко място.
Сполучи или не, все едно.Три важни събития имат да последват:1) Вождът ще се яви; кой е Той, Господ знае;2) Началникът на силите ще бъде изпратен от Господа да накаже враговете Му;3) И най-после Господ на силите ще се яви да тури съд и правда.Ний живеем вече във вечността. Ако и да сме тука засега, но то е за кратко време. Не забравяйте да сеете доброто семе. Каквото има да стане, то ще стане. При това помнете, че Времената и Годините са в Божиите ръце.
От нас Господ иска да Му служим вярно, с преданост и
усърдие
, да призоваваме Името Му на всяко място.
Да Му възнасяме хвалби и благодарения.Поздравете Николая, надявам се той да е весел и бодър духом.Аз ще пиша и на Д-ра, а също и на бр. Тодора. Крепете се взаимно, молете се един за друг. Аз и Господ Исус ще присъстваме духом на вашите събрания и ще ви ръководим в пътя на всяка Истина.Има още да Ви осветлявам върху някои и други неща, но за други път.Ваш верен: П. К ДъновС търпение придобивайте душите си. Има много неща, за които не трябва да бързате.
към текста >>
9.
Писмо на Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)
, 27.06.1900 г.
Аз зная и съм опитал, че със силата на верата и
усърдието
на молитвата към Господа всичко може да се победи.
Аз зная колко пъти сте бивали заобиколени от княза на тъмнината и подмамвани и лъстени по един или друг начин, но аз съм се молил за Вас да ви се даде благодат да устоите верен докрай и най-после Господ да възтържествува във Вашето сърце. Аз Ви казвам като на приятел: Вашия живот е заобиколен с големи опасности, по пътят Ви има големи мъчнотии с които требва да се борите. Вий ще срещнете заклети неприятели на Вашата душа с които ще влезете в борба. Оръжията с които требва да се браните ся тези: Требва да сте опасани с истината на Господа през чреслата, правдата Му трябва да Ви е броня, спасението Му за шлем, вярата за щит, а словото Му за меч. При това всекога требва да имате умът и сърцето си отправени към Бога в дух на молитва и да търсите неговата помощ и подкрепа винаги.
Аз зная и съм опитал, че със силата на верата и
усърдието
на молитвата към Господа всичко може да се победи.
При това знайте, че Господ Исус е много близо до Вас. Той е нашия Небесен приятел когото ний познаваме и сме научили много неща в Неговото училище. Аз Ви пиша тия неща като изпълнявам една длъжност наложена на мен от Господа за доброто на Вашата душа. Колкото за земните неща не се грижете, те ще се уредят тъй както е Бог отредил. “Търсете, казва Господ, първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще Ви се приложи.”
към текста >>
10.
Учителя Петър Дънов - статия по френология “Темпераментите” в сп. 'Родина'
, 06.1901 г.
Умствено лице от този темперамент се отличават с постоянна деятелност,
усърдие
, нетърпение, ентусиазъм, чести колебания и двоумения.
Той е бил темпераментът на старите римляни, той е и на днешните американци, само че в тях е под влиянието на умствения темперамент.Наблюдателния ум и способности в тоя темперамент са добре развити.2. Витивният [жизненият] темперамент (фиг. 14) зависи от преодоляващото развитие на органите на питателността [храносмилането] и поглъщането и се отличава чрез дебелина и широчина на тялото отколкото чрез дължина. Пълнота и облост са неговия характер. Раменете са широки, гърдите пълни и обемисти; корем добре развит; членовете са пълни и конусообразни, ръцете и краката относително малки, шията е къса и дебела, главата валчеста и лицето обло; очите сини, косата руса или кафява, цветът румен и изражението на лицето миловидно, приятно и често весело.
Умствено лице от този темперамент се отличават с постоянна деятелност,
усърдие
, нетърпение, ентусиазъм, чести колебания и двоумения.
Те притежават повечето променчивост, отколкото настойчивост, повече блясък, отколкото дълбочина. Те скоро се възбуждат от своите чувства и страсти, но и скоро утихват, както и се възбуждат. Изобщо владеят весело разположение. Този темперамент е повече свойствен на жените, отколкото на мъжете и придава симетрия и облост на чертите и известна привлекателност и приятност на линиите. От европейските народи – англичаните, германците и русите притежават в доста голям размер от този темперамент.
към текста >>
11.
Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Пловдив
, 8.09.1901 г.
Повече Любов, повече
усърдие
и стените на Йерихон ще паднат .
Имайте вяра до край и все, що е угодно Господу Богу Нашему, ще се изпълни. Укрепявайте се в Неговата сила. Господ има добри неща за вази. Възлагайте всичко без колебание на Него и Той ще извърши делото. Господ е с нас и ние ще преуспеем.
Повече Любов, повече
усърдие
и стените на Йерихон ще паднат .
Аз възложих вашето желание пред Господа и ответ ще се даде. Жената ще посещавате два пъти в седмицата и само в тия [дни], в които Божият Дух Ви подвижи. 15 дни се определят да я посещавате редовно, след което ще възложите всичко на Господа и Той ще стори това, което е добро и благоугодно Нему. Изисквайте да имате вяра. Във всичко аз ще Ви съдействувам.
към текста >>
12.
Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), София
, 28.02.1902 г.
Само повече вяра, повече
усърдие
и молитва от всички ви.
Има засега някои лоши влияния, които се стараят да охладят Вашата вяра, но дерзайте. Помощ на всинца ни иде. Тук се вършат чудни работи. Ний сме били за дълго време в борба. Имаме още един приятел и мнозина, които Господ привожда.
Само повече вяра, повече
усърдие
и молитва от всички ви.
Кога Ви видя, има[м] да Ви донеса добри новини. Колко са верни и истинни Божиите обещания. Господ като че от мъртвите въздига мнозина. И начинът, по който работи Духът Господен, е чуден. Поздрави всички приятели, брат Тодор, Мелкон, Николай и други.
към текста >>
13.
Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта], София
, 11.01.1903 г.
Изисква се
усърдие
и постоянство от всинца ви.
Л. б. Киров, Надявам се да сте приели моето прежно писмо и да сте добре, което е най-желателно. С днешната поща Ви изпращам известна сума (20 лева), която да внесете за предназначеното и място. Поздрави всички приятели. Подвизавате ли се и как посрещнахте Новата година?
Изисква се
усърдие
и постоянство от всинца ви.
Това е необходимо. Колебанието е вредително, а такожде [е] и съмнението. Ваш верен: П. К Дънов Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>
14.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 21.11.1905 г.
Радва ме твоето духовно повдигане и твоето
усърдие
.
София, 21. XI. 1905 г. Любез. сестро М. Казакова, Получих твоето писмо. Четох внимателно всичко.
Радва ме твоето духовно повдигане и твоето
усърдие
.
То принася изобилни плодове, кога се ръководи от Духа на Господа. Вслушвай се повече в тихия глас. Слушай благите му съвети. Посятото расте само на добрата почва, в тръните заглъхва, а на пътя го изкълвават. М. Георгиев идва и ми връчи ваш ръкопис, пратен по него да го прегледам.
към текста >>
15.
Писмо на Учителя до всички (писма до Елена и Константин Иларионови), София
, 27.07.1913 г.
С какво голямо
усърдие
трябва да се подвизава всяка душа в тоя свят, за да постигне вечния живот и безсмъртието.
Л. Е. И.1 Считайте мъчнотиите като Божествени упражнения. Сегашната криза е на привършване. През тази година научихте много неща. Вам ви се отвориха очите като на Адама и Ева в Райската градина.
С какво голямо
усърдие
трябва да се подвизава всяка душа в тоя свят, за да постигне вечния живот и безсмъртието.
Нека да царува във вас Господ и Негова Дух да ви ръководи всички ви. Господ е вързал ДЯВОЛА... В. В. (Свещеният подпис) КЪМ ВСИЧКИ Това е епохалната година, за която ви бе казано.
към текста >>
16.
Светият Синод на Българската православна църква убеждава правителството на Васил Радославов да отс...
, 1917 г.
А разбира се, щом тия нямат съзнание за тая своя длъжност, нуждающите се ще се притекат в полза на ония, които, макар и не посочени официално като призвани за тая работа, залавят се да я вършат с голямо
усърдие
.
На това искане на градоначалника се противопоставя началникът на вероизповедното отделение, при Министерството на външните работи и изповеданията – Семенов, който, в особена „поверителна" бележка до министъра, казва: „...В цялата работа не виждам нищо, което да е противно на добрите нрави и на действащите в страната закони. Тя, обаче, е един велеречив блам* на народната ни църква... Нуждата от религиозни беседи, особено през време на войната, силно се чувства. Ближните на ония, що сложиха кости по полето на честта, и на ония, що останаха немощни инвалиди, имат нужда – нужда вопиюща за утеха; ближните на ония, които, макар живи и здрави да са в окопите, над които витае образът на смъртта, имат нужда от обнадеждаване. Кой трябва да произнесе тая дума за утеха и да подхрани тая свята надежда? Не е ли това, в тревожните дни, които преживяваме, една от първите длъжности на църквата – респективно на църковнослужителите?
А разбира се, щом тия нямат съзнание за тая своя длъжност, нуждающите се ще се притекат в полза на ония, които, макар и не посочени официално като призвани за тая работа, залавят се да я вършат с голямо
усърдие
.
Дънов живее в София и проповядва публично повече от десет години. Него слуша една доволно пъстра аудитория: покрай мъже с високо обществено положение, и жени на висши военни, и граждански служители на държавата, там се събират и хора от средната класа, па и такива, из работничеството. Как е могло, през течение на тоя дълъг период, да не се обърне внимание на неговите проповеди, ако действително те са съдържали нещо престъпно, нещо противно на законите и на благонравието. Но има и нещо повече. Дънов говори беседи и тия последните после се издават в брошури.
към текста >>
17.
Писмо на Учителя до Никола Ватев, Варна
, 19.03.1918 г.
Силата на всяко дело е в
усърдието
и вярно изпълнение по дух.
Господ на смелите всякога помага. Да се пълни сърцето ви, душата ви с Любов, Вяра и Надежда, в тях е смисълът на живота, с тяхната помощ всичко се постига. Аз ви изпращам наряда за 9 март нов стил 22, който може да изпълните и първия ден на Велик ден. Ако намирате някои сестри в Русе, които могат да изпълнят казаното доброволно и по Бога, дайте им го. Но ако се съмнявате, задръжте го само за вази си.
Силата на всяко дело е в
усърдието
и вярно изпълнение по дух.
Аз изпращам наряда по Ст. Тошев, той като си го препише ще ви го даде. Моя поздрав вам и на домашните ви и на всички братя и сестри. В. В. Ж. К. В. О. П. К.
към текста >>
18.
Писмо на Учителя до Паша Тодорова (Теодорова), Търново
, 23.09.1921 г.
Работи с
усърдие
и прилежност и изпълвай дълга си с Любов.
Любов не на форми, но на думи. Пази твоето нежно чувство, в него любов ще се яви, гради и съграждай, на канарата се държи. От там ще дойде велик9та наука за живота. Да царува Любовта, да царува Мъдростта, да царува Истината в твоята душа, тогава ти ще си всякога щастлива. Запечатай тия мои думи дълбоко в душата си.
Работи с
усърдие
и прилежност и изпълвай дълга си с Любов.
В това аз всякога ще ти помагам. (Свещеният подпис) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 13
към текста >>
19.
Писмо от Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 15.06.1923 г.
Да се служи на Бога, иска се
усърдие
постоянно и пълна самозабрава. Постоянствувайте.
София, 15. VI. 1923 г. Любезна Е. Желая да имате пълнотата на Любовта, Светлината на Истината и знанието на Мъдростта.
Да се служи на Бога, иска се
усърдие
постоянно и пълна самозабрава. Постоянствувайте.
Изпитанията, това са пробните камъни. Бог е Любов и Неговата Любов не се мени. Всичко съдействува на добро на тези, които Господ Люби. За всички (Свещеният подпис)
към текста >>
20.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Кирил и Методий 24 май 1926 г. Ел Шадай
, 24.05.1926 г.
Природата не гледа нашите земни празници, а върши своя всекидневен подвиг с несравнимо
усърдие
.Летим към нашите градски жилища да се омием и преоблечем от днешната милувка на Витоша.
Вие внесохте у нас бодрост и сила, които иначе нямаше да получим. Ти си винаги мила за нас, свята природо; и в ясни и мрачни дни, и в топли и студени дни. Винаги те обичаме. Със сладък спомен в сърцата си за чаровното утро и прекрасния ден между нежните полски и планински цветя, понели в гърдите си и животворния плисък на дъжда, ние, синове на таз земя, слизаме сега към долината, изпълнени с радост.Слънцето вече не се показа. То изчезна към запад заедно с кървавочервените облаци, да се причеса и нагласи, че утре, подобно огромен рубин пак на изток ще дойде, радост на света да възвести.Флейтист придружава нашето пътешествие и цигулар също.Проливният дъжд се излял и над пременените празнуващи софиянци, а те тичат ли, тичат да се скрият от дъжда гдето сварят, да не се развали гиздавата им премяна.
Природата не гледа нашите земни празници, а върши своя всекидневен подвиг с несравнимо
усърдие
.Летим към нашите градски жилища да се омием и преоблечем от днешната милувка на Витоша.
Кални до колене, мокри до кости, освежени напълно, ние, пред чашка чай се отдаваме на приятни мечти в чистото бяло легло. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.18. Кирил и Методий 24 май 1926 г., [понеделник, Витоша] Олга Славчева
към текста >>
21.
Разговор на Учителя с ръководителите - 22 април. София
, 22.04.1927 г.
Но започнеш ли веднъж, работи с
усърдие
и то докрай.
И в нас, помните онзи Симеон поклонник, дойде една година и работи примерно, дойде и втората година, но не работи вече. Защо? Примерът е заразителен. Трябва работа и то от всички ви. Като дойдете до Бога ще оставите всички световни работи. Докато Бог не те освободи не почвай работа, стой и чакай.
Но започнеш ли веднъж, работи с
усърдие
и то докрай.
На вас, ръководителите, ви липсва нещо съществено. В някой дом има богатство, но жена му недоволна от него. Като дойдат гости почва да се оплаква. Какво правите с тия жени? Жената е сърцето на човек.
към текста >>
Трябва ви
усърдие
.
Искате да станете фурнаджии. Где ще отворите вашата фурна? Там гдето хората имат нужда от хляб, а не при друга фурна гдето не ще имате мющерии и ще бъдете заставени да затворите фурната си. И Христос казва: „Ако не ядете моя хляб няма да имате живот вечен". Та и вие трябва да сте готови да давате хляб, та и вас даже може да изядат.
Трябва ви
усърдие
.
Да изтърпите докрай и да бъдете не пасивни, а активни. Настанало е време да се работи в България. Децата вече са израстнали трябва да (ги) оставите свободни, който иска да се прояви да бъде свободен; но грешал, не казал по вашему, оставете го, той вече е казал. Кое е важно? Мястотоли гдето ще седнеш или храната, която ще ядеш.
към текста >>
22.
Построяване на Салона на Изгрева
, 07.1927 г.
С такава любов, с такова
усърдие
, под чудните мелодии на Учителевите песни, беше поставена всяка греда, всяка тухла и керемида.
През 1927 г. Школата на Учителя от София се премести на Изгрева. За тази цел беше построен специален, голям, светъл салон. Неговото южно изложение беше прекрасно - обилна слънчева светлина и чист боров въздух го изпълваха. Този салон беше направен с усилията на софиянци и приятели от провинцията.
С такава любов, с такова
усърдие
, под чудните мелодии на Учителевите песни, беше поставена всяка греда, всяка тухла и керемида.
За Братството това беше голямо събитие. В ранна сутрин, всяка сряда се състоеше беседата на Общия клас, в петък - на Специалния и в неделя сутрин, в 5 часа - Утринни слова и в 10 часа преди обед - Неделни беседи. От всички краища на София идваха с голяма радост учениците на Учителя. След беседа, около изгрев слънце, на красивата поляна се играеха упражненията на Паневритмията. Стройните редици под оригиналните мелодии на упражненията представляваха много красива гледка.
към текста >>
23.
Учителя възлага на Стоянка Илиева да напише думите на Песента 'Мирът иде'
, 06.1934 г.
И когато отнасят някои идеи и постижения към вечността правят това спокойно, хладнокръвно, защото познават законите на живота, защото живеят извън времето и пространството.След като аз дадох съгласието си да напиша текст на Неговата музикална тема "Мирът иде" аз се залових с
усърдие
.
Това е мое предположение. А е пожелал дълго време преди това, като пеем песента да държим мисълта си за идването на мира като го привлечем по-скоро. И сега когато пиша още няма мир. Но мъдреците, Учителите изобщо работят с големи мерки, с дълги периоди от време. За тях годините са мигове.
И когато отнасят някои идеи и постижения към вечността правят това спокойно, хладнокръвно, защото познават законите на живота, защото живеят извън времето и пространството.След като аз дадох съгласието си да напиша текст на Неговата музикална тема "Мирът иде" аз се залових с
усърдие
.
Не беше съвсем лека работа. От една страна исках с нещо да зарадвам Учителя, а от друга виждах в това все пак едно признание на известни мои литературни способности. Значи Учителят ми възлагаше работа съобразно с моите възможности. Имаше по-рано случаи, когато след някоя психическа депресия Той изведнъж да ме насърчи да пиша поезия. Недоумението ми беше нескривано, защото съвсем не ми е било тогава до поезия, за която мислех, че само при разположение се пише.
към текста >>
24.
Нападение над Учителя, София, Изгрева (4.05 или 12.05)
, 4.05.1936 г.
Този брат, който бе проявил
усърдие
и умение за това, бе Петър Филипов.
Спахме криво-ляво. От следващия ден Учителят пожела и излезе пред палатката, където имаше едно столче и една масичка. Палатката беше разположена по средата на левия склон над Второто езеро на една малка площадка, след като бе изместена по Негово указание от брега на Второто езеро - мястото, където се опъваше предишните години. По-късно на същото това място бяха поставени казаните на кухнята. Някои от братята бяха направили с цимент специални гнезда за казаните, които стоят и до днес, макар че не се ползуват.
Този брат, който бе проявил
усърдие
и умение за това, бе Петър Филипов.
Учителят седеше пред палатката на стол и следеше оттук всичко, което ставаше в лагера. Когато дойдеше някоя група приятели, запитваше: "Кои дойдоха? " Когато се опъваше някоя палатка, питаше: "Чия е тази палатка? " Ние отговаряхме. Той следеше целия братски живот.
към текста >>
25.
Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли
, 9.07.1936 г.
Този брат, който бе проявил
усърдие
и умение за това, бе Петър Филипов.
Спахме криво-ляво. От следващия ден Учителят пожела и излезе пред палатката, където имаше едно столче и една масичка. Палатката беше разположена по средата на левия склон над Второто езеро на една малка площадка, след като бе изместена по Негово указание от брега на Второто езеро - мястото, където се опъваше предишните години. По-късно на същото това място бяха поставени казаните на кухнята. Някои от братята бяха направили с цимент специални гнезда за казаните, които стоят и до днес, макар че не се ползуват.
Този брат, който бе проявил
усърдие
и умение за това, бе Петър Филипов.
Учителят седеше пред палатката на стол и следеше оттук всичко, което ставаше в лагера. Когато дойдеше някоя група приятели, запитваше: "Кои дойдоха? " Когато се опъваше някоя палатка, питаше: "Чия е тази палатка? " Ние отговаряхме. Той следеше целия братски живот.
към текста >>
26.
Учителя е на Рила - езерата. Възстановяване. Снимки пред палатката.
, 10.07.1936 г.
Този брат, който бе проявил
усърдие
и умение за това, бе Петър Филипов.
1. Спомен на Елена Андреева: Побоят върху Учителя през 1936 година От следващия ден Учителят пожела и излезе пред палатката, където имаше едно столче и една масичка. Палатката беше разположена по средата на левия склон над Второто езеро на една малка площадка, след като бе изместена по Негово указание от брега на Второто езеро - мястото, където се опъваше предишните години. По-късно на същото това място бяха поставени казаните на кухнята. Някои от братята бяха направили с цимент специални гнезда за казаните, които стоят и до днес, макар че не се ползуват.
Този брат, който бе проявил
усърдие
и умение за това, бе Петър Филипов.
Учителят седеше пред палатката на стол и следеше оттук всичко, което ставаше в лагера. Когато дойдеше някоя група приятели, запитваше: "Кои дойдоха? " Когато се опъваше някоя палатка, питаше: "Чия е тази палатка? " Ние отговаряхме. Той следеше целия братски живот.
към текста >>
Този брат, който бе проявил
усърдие
и умение за това, бе Петър Филипов.
Спахме криво-ляво. От следващия ден Учителят пожела и излезе пред палатката, където имаше едно столче и една масичка. Палатката беше разположена по средата на левия склон над Второто езеро на една малка площадка, след като бе изместена по Негово указание от брега на Второто езеро - мястото, където се опъваше предишните години. По-късно на същото това място бяха поставени казаните на кухнята. Някои от братята бяха направили с цимент специални гнезда за казаните, които стоят и до днес, макар че не се ползуват.
Този брат, който бе проявил
усърдие
и умение за това, бе Петър Филипов.
Учителят седеше пред палатката на стол и следеше оттук всичко, което ставаше в лагера. Когато дойдеше някоя група приятели, запитваше: "Кои дойдоха? " Когато се опъваше някоя палатка, питаше: "Чия е тази палатка? " Ние отговаряхме. Той следеше целия братски живот.
към текста >>
27.
Учителя се възстановява от частичната парализа след побоя. Рила - 12 август
, 12.08.1936 г.
Този брат, който бе проявил
усърдие
и умение за това, бе Петър Филипов.
Спахме криво-ляво. От следващия ден Учителят пожела и излезе пред палатката, където имаше едно столче и една масичка. Палатката беше разположена по средата на левия склон над Второто езеро на една малка площадка, след като бе изместена по Негово указание от брега на Второто езеро - мястото, където се опъваше предишните години. По-късно на същото това място бяха поставени казаните на кухнята. Някои от братята бяха направили с цимент специални гнезда за казаните, които стоят и до днес, макар че не се ползуват.
Този брат, който бе проявил
усърдие
и умение за това, бе Петър Филипов.
Учителят седеше пред палатката на стол и следеше оттук всичко, което ставаше в лагера. Когато дойдеше някоя група приятели, запитваше: "Кои дойдоха? " Когато се опъваше някоя палатка, питаше: "Чия е тази палатка? " Ние отговаряхме. Той следеше целия братски живот.
към текста >>
28.
Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.
, 14.08.1936 г.
Този брат, който бе проявил
усърдие
и умение за това, бе Петър Филипов.
Спахме криво-ляво. От следващия ден Учителят пожела и излезе пред палатката, където имаше едно столче и една масичка. Палатката беше разположена по средата на левия склон над Второто езеро на една малка площадка, след като бе изместена по Негово указание от брега на Второто езеро - мястото, където се опъваше предишните години. По-късно на същото това място бяха поставени казаните на кухнята. Някои от братята бяха направили с цимент специални гнезда за казаните, които стоят и до днес, макар че не се ползуват.
Този брат, който бе проявил
усърдие
и умение за това, бе Петър Филипов.
Учителят седеше пред палатката на стол и следеше оттук всичко, което ставаше в лагера. Когато дойдеше някоя група приятели, запитваше: "Кои дойдоха? " Когато се опъваше някоя палатка, питаше: "Чия е тази палатка? " Ние отговаряхме. Той следеше целия братски живот.
към текста >>
29.
Учителя е на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 20 ноември
, 20.11.1943 г.
С радост потърсихме чешмичката, дето с голяма любов и
усърдие
Учителя работи няколко дни.
Защото тук са стъпили свещените нозе на Учителя. Всичко тук наумява за дейността му. Ето полянката, на която беше построена палатката на Учителя. Ето полянката, на която кладяхме вечерния огън. Ето полянката, на която играехме сутрин паневритмия и по която личеше отъпканото колело.
С радост потърсихме чешмичката, дето с голяма любов и
усърдие
Учителя работи няколко дни.
Потърсихме морените, този тих мистичен кът, заобиколен от мощни сили. Ето „Пиперката“ една могила, край която минавахме при нашите ранни излети до Резньовете. Как стават мили и ценни за нас всички места, дето е бил Учителя. Тук ще изложа няколко разговора с Учителя. Веднъж се прочетоха няколко страници от книгата „Ключът на живота“ (Общ окултен клас, 1928 г.).
към текста >>
30.
Учителя на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 21 ноември
, 21.11.1943 г.
С радост потърсихме чешмичката, дето с голяма любов и
усърдие
Учителя работи няколко дни.
Защото тук са стъпили свещените нозе на Учителя. Всичко тук наумява за дейността му. Ето полянката, на която беше построена палатката на Учителя. Ето полянката, на която кладяхме вечерния огън. Ето полянката, на която играехме сутрин паневритмия и по която личеше отъпканото колело.
С радост потърсихме чешмичката, дето с голяма любов и
усърдие
Учителя работи няколко дни.
Потърсихме морените, този тих мистичен кът, заобиколен от мощни сили. Ето „Пиперката“ една могила, край която минавахме при нашите ранни излети до Резньовете. Как стават мили и ценни за нас всички места, дето е бил Учителя. Тук ще изложа няколко разговора с Учителя. Веднъж се прочетоха няколко страници от книгата „Ключът на живота“ (Общ окултен клас, 1928 г.).
към текста >>
31.
Учителя е на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 22 ноември
, 22.11.1943 г.
С радост потърсихме чешмичката, дето с голяма любов и
усърдие
Учителя работи няколко дни.
Защото тук са стъпили свещените нозе на Учителя. Всичко тук наумява за дейността му. Ето полянката, на която беше построена палатката на Учителя. Ето полянката, на която кладяхме вечерния огън. Ето полянката, на която играехме сутрин паневритмия и по която личеше отъпканото колело.
С радост потърсихме чешмичката, дето с голяма любов и
усърдие
Учителя работи няколко дни.
Потърсихме морените, този тих мистичен кът, заобиколен от мощни сили. Ето „Пиперката“ една могила, край която минавахме при нашите ранни излети до Резньовете. Как стават мили и ценни за нас всички места, дето е бил Учителя. Тук ще изложа няколко разговора с Учителя. Веднъж се прочетоха няколко страници от книгата „Ключът на живота“ (Общ окултен клас, 1928 г.).
към текста >>
32.
Учителя е на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 23 ноември
, 23.11.1943 г.
С радост потърсихме чешмичката, дето с голяма любов и
усърдие
Учителя работи няколко дни.
Защото тук са стъпили свещените нозе на Учителя. Всичко тук наумява за дейността му. Ето полянката, на която беше построена палатката на Учителя. Ето полянката, на която кладяхме вечерния огън. Ето полянката, на която играехме сутрин паневритмия и по която личеше отъпканото колело.
С радост потърсихме чешмичката, дето с голяма любов и
усърдие
Учителя работи няколко дни.
Потърсихме морените, този тих мистичен кът, заобиколен от мощни сили. Ето „Пиперката“ една могила, край която минавахме при нашите ранни излети до Резньовете. Как стават мили и ценни за нас всички места, дето е бил Учителя. Тук ще изложа няколко разговора с Учителя. Веднъж се прочетоха няколко страници от книгата „Ключът на живота“ (Общ окултен клас, 1928 г.).
към текста >>
33.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, Бургас, № 3
, 18.09.1898 г.
Ний засега с брата Тодора сме здрави с волята Божия и с
усърдие
се мъчим да следваме в пътя на истината.
Тъй се и изпълни. Не бил добре там и аз му писах вчера и отчасти [му] явих що бяхте ми казали по съобщеното Ви и при това му загатнах, за да се завърне, защото времето е близо, та да сме повече за предстоящата работа. Преди да се предаде писмото ти [у] дома, жена ми13 видяла всред стаята человек от дим (пушек) и това, разбира се, [през] деня, по обед време, който с ръце и глава удрял тавана, а с крака потона и глас от ударите се чувал. Тя си трила очите да не би тъй да и се вижда, но то [в]се тъй се виждало и продължавало дотогаз, докато пощальонът потропал и дал писмото ти. И то [видението] тогава се изгубило.
Ний засега с брата Тодора сме здрави с волята Божия и с
усърдие
се мъчим да следваме в пътя на истината.
Поздравлявам те, поздравлява те и бр. Тодор и ще чакаме за нови твои наставления. Амин.Поздрав и на г-на Д-ра. Твой бр. в Христа Господа: П. Киров
към текста >>
34.
Родена Елена Андреева, ученичка и стенографка на Учителя, 21 август 1899 год
, 21.08.1899 г.
Във всяка от нас имаше
усърдие
, старание, всяка от нас се стремеше да прояви най-доброто от себе си.”
Учителя често идваше при нас. Той поддържаше духа и на трите ни с внимание и грижа. Към всяка от нас имаше различно отношение, но беше еднакво отзивчив към нуждите ни. Животът ни в „Парахода” беше интензивен. Самата ни работа – това, че ние записвахме Словото на Учителя, ни задължаваше да изявим това Слово в живота си.
Във всяка от нас имаше
усърдие
, старание, всяка от нас се стремеше да прояви най-доброто от себе си.”
След 1944 г., когато Учителя завършва земния си път, Елена Андреева продължава да работи със Словото и близо 10 години дешифрира стенограмите, необработени дотогава. До 1954 г. тя окомплектова неиздаденото Слово на Учителя и го предава за съхранение. Гоненията на новата власт не я подминават и през 1961 г. тя напуска „Изгрева”.
към текста >>
Във всяка от нас имаше
усърдие
, старание, всяка от нас се стремеше да прояви най-доброто от себе си.
Той поддържаше духа и на трите ни с внимание и грижа. Към всяка от нас имаше различно отношение, но беше еднакво отзивчив към нуждите ни. Животът ни в Парахода беше интензивен. При нас често идваха братя и сестри. Самата ни работа - това, че ние записвахме Словото на Учителя, ни задължаваше да изявим това Слово в живота си.
Във всяка от нас имаше
усърдие
, старание, всяка от нас се стремеше да прояви най-доброто от себе си.
Затова смело мога да кажа, че животът ни в Парахода беше школа, опитно поле.” (Из Как записвахме Словото на Учителя) След 27 декември 1944 г. След като Учителя напуска физическия свят, Елена Андреева продължава своя ученически път, но вече връзката й с Учителя е невидима - вътрешна и все по-крепка, а уроците и изпитите отвън - все по-трудни: обискът в дома й през 1957 г. и изземването на всичките й книги, тетрадки, дневници, снимки на Учителя, каталога на Словото, направен от нея;изгонването й от Изгрева през 1961 г.; липсата на собствено жилище и още множество лишения и изпитания. Тези трудности не я объркват, не я отчайват, не сломяват духа й.
към текста >>
35.
Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя
, 30.12.1900 г.
Започнал от най-несъщественото, за да стигне скоро, със свойствените му във всяка работа постоянство и
усърдие
, до съвършенствата на този занаят.
В началото опитал като резбар - изработвал букви от дърво за един печатар; после станал помощник на един лютиер - изработвал разните части на цигулката. Лютиерството било познат занаят в неговия род - дядовците му са изработвали гъдулики в планината и са знаели големи тънкости на този занаят. Но истинският занаят, който допаднал на Б. Николов не бил свързан с дървото, а с камъка. По това време италианецът Бертоли - един отличен майстор на мозайки, който практикувал успешно този занаят - изкуство, бил възприел идеите на Учителя и Борис Николов започнал да работи при него през ваканциите.
Започнал от най-несъщественото, за да стигне скоро, със свойствените му във всяка работа постоянство и
усърдие
, до съвършенствата на този занаят.
Борис Николов завършил два факултета в Софийския университет - естествени науки и философия. При връчването на дипломата му за естественик, той бил поканен от свой професор за асистент в катедрата му. Имало, обаче, едно условие: да се откаже от идеите на Петър Дънов. Борис Николов мълчаливо и с достойнство се обърнал и излязъл от университета. Не взел дори и дипломата си.
към текста >>
36.
Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя
, 03.04.1908 г.
И въпреки
усърдието
му да убеждава състудентите си, че не е етично да се убиват и ядат животни, дори и най-будните между приятелите му проявяват слаб интерес към вегетарианството и етиката на храненето.
С това скромно средство за навигация той посещава близките живописни местности. Животът в института е приятен, а той е ангажиран в най-различни дейности. Въпреки това има нещо, което не задоволява младия човек. Той се въздържаше от обширни обяснения по този въпрос, но от думите му разбирахме, че му липсвали близостта на Учителя, приятелите от „Изгрева", екскурзиите на Рила и още много други неща, които институтът не можел да му даде. Всички около него са месоядци, а той е вегетарианец.
И въпреки
усърдието
му да убеждава състудентите си, че не е етично да се убиват и ядат животни, дори и най-будните между приятелите му проявяват слаб интерес към вегетарианството и етиката на храненето.
Това противоречие между добрите условия за учение и резултатите от него, които той не е виждал да се осмислят в своето ежедневие, го довеждат до решението да прекрати следването си. Когато преподавателите му го запитват кои са мотивите му за това решение, той отговаря: „Тук няма какво да науча." По късно Крум разбира, че ученикът трябва да учи и да се реализира при всички условия на живота. Първото му желание след завръщането в България е да отиде на Рила, където е Учителя със своите последователи. Учителя обаче не одобрява прекъсването на учението му. Постепенно Крум осъзнава, че условията на неговото учение в Гърция са изключително добри и благоприятни за духовното му израстване.
към текста >>
НАГОРЕ