НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
52
резултата в
27
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Таити жрецът
Папа
Ита, уверявал, че не го лови огъня благодарение на магическите си формули и на островната богиня.
На о. Фиджи веднъж в годината населението пече на разгорещени камъни корените на едно растение съдържащо захар и по тоя случай членовете на избрания род Tui Nkualita или Na Jvalankata ходят по разгорещените камъни, чиято температура европейците са измерили, че достига до 212С без по ходилата им да остане и най-малката следа. Обикновено играели 15 души. Техния водител „високо интелигентният Иоанатан" дава следните обяснения: „Аз мога това, казва той, но не зная как става то" и уверявал, че не изпитвал ни жега, ни някое друго чувство. На о.
Таити жрецът
Папа
Ита, уверявал, че не го лови огъня благодарение на магическите си формули и на островната богиня.
И всеки, казва той, който би следвал съветите му би могъл да стори същото. Дервишите от Мала Азия Персия, особено тия от ордена Бекташи и Рифаи по време на своите екстазни свещени танци, изпадат в такова мистично състояние (халет), че изпитват върховно удоволствие от блъскане главата си до разкървавяване, нанасяне дълбоки рани с нажежено желязо, други захапват живи въглени и ги държат в устата си до изстудяване, трети газят жарава или гълтат нажежени въглени. Подобно тъпкане жарава и гълтане нажежени въглени се среща у някои арабски племена в Мароко и Алжир. Шаманите около Балаганск (Сибир) танцуват с барабана и правят шум с железа, след това призовават духовете и правят чудеса: мият лицето си с огън и ходят боси из жаравата[6]. Такива шамани има в северна и южна Америка, напр.
към текста >>
2.
Изток и Запад – Вел. Вл.
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
" Та на този именно „свят и непогрешим" събор, между другите въпроси, които прелатите задали на Хус, бил и следният: – Как дръзна да апелираш към Христа против
папата
?
6 ЕДНА ИСТОРИЧЕСКА КАРТИНА Ония, които ни описват събора в Костанца, който осъди Ян Хус на изгаряне, ни казват, че външният му изглед бил повече от блестящ. Трима патриарси, 29 кардинала, 33 архиепископи, 150-ина епископа, сума абати и приори, 300 магистрати и доктори по богословие, множество принцове и велможи, а най-после и сам императора образували бляскавия състав на събора. Града пък гъмжал от търговци, добитъци, слуги, секретари, войници, скитници-музиканти. Дошли и около 600 бръснари и 700 официални куртизанки. Импозантна обстановка, всред която се състоял „светия и непогрешим събор в Костанца!
" Та на този именно „свят и непогрешим" събор, между другите въпроси, които прелатите задали на Хус, бил и следният: – Как дръзна да апелираш към Христа против
папата
?
– Защото няма по-справедлив съдия от него, отвърнал Хус. „Сетите отци" на костанцкия събор избухнали в смях. И наистина, наивен човек ще да е бил Хус. Да дръзнеш да се обявиш против папата, чиято власт се крепи на щикове, клади, инквизиции, и да апелираш към Христа, това ще се е видяло съвсем наивно на благочестивите прелати. Да се облягаш на един институт, чиято власт се крепи на нещо осезаемо (и „светите отци" са знаели добре това „осезаемо") - има смисъл, но на Христа... Изнасям горната историческа картина, защото представлява голям психологичен интерес.
към текста >>
Да дръзнеш да се обявиш против
папата
, чиято власт се крепи на щикове, клади, инквизиции, и да апелираш към Христа, това ще се е видяло съвсем наивно на благочестивите прелати.
Импозантна обстановка, всред която се състоял „светия и непогрешим събор в Костанца! " Та на този именно „свят и непогрешим" събор, между другите въпроси, които прелатите задали на Хус, бил и следният: – Как дръзна да апелираш към Христа против папата? – Защото няма по-справедлив съдия от него, отвърнал Хус. „Сетите отци" на костанцкия събор избухнали в смях. И наистина, наивен човек ще да е бил Хус.
Да дръзнеш да се обявиш против
папата
, чиято власт се крепи на щикове, клади, инквизиции, и да апелираш към Христа, това ще се е видяло съвсем наивно на благочестивите прелати.
Да се облягаш на един институт, чиято власт се крепи на нещо осезаемо (и „светите отци" са знаели добре това „осезаемо") - има смисъл, но на Христа... Изнасям горната историческа картина, защото представлява голям психологичен интерес. Тя символизира едно състояние на съзнанието у човека, една от неговите степени. И тази степен и до ден днешен в голяма част от човечеството не е още превъзмогната. И днес хората в своите действия се ръководят не от някакви морални принципи, не от веленията на вътрешния закон, а от страх пред писани закони, от страх да не попаднат под юридическа отговорност или да паднат в очите на обществото Страхът от юридическа отговорност и общественото мнение за мнозина са спирачка, за да не дадат воля на своите долни, атавистични нагони. Така запример, един чиновник изпълнява „съвестно" своите задължения, защото бди зоркото око на някой началник.
към текста >>
На тази именно межда, в която става преминаването от външния, механичен закон към вътрешния, от страха - закон на животинското царство, към Любовта - закон на разумния човек, от „
папата
" към Христа, се развива онази дълбока вътрешна борба в съзнанието на човека, която намира понякога такъв ярък символичен израз във външния живот на човечеството: Днес именно цялото човечество се намира на синора на тия два свята и требва по необходимост да го прекрачи.
Защото през неговата пробудена съвест гледа окото на Космичното Съзнание, на Цялото, в което той е един малък, но съзнателен център. В него звучи органически живата реч на вътрешния закон, който придава основния ритъм на неговия живот и пред който всички писани закони са само сенки. Него не го плаши ни юридическа отговорност, ни обществено мнение, когато дойде до изявяване на великия вътрешен закон. Не му трябват и външни стимули, за да изпълни един поет дълг. Не му трябва погледа и на никой началник, защото в неговото съзнание грее вечно живото Око, което е много по-страшно, чисто човешки казано, от хиляди хорски очи.
На тази именно межда, в която става преминаването от външния, механичен закон към вътрешния, от страха - закон на животинското царство, към Любовта - закон на разумния човек, от „
папата
" към Христа, се развива онази дълбока вътрешна борба в съзнанието на човека, която намира понякога такъв ярък символичен израз във външния живот на човечеството: Днес именно цялото човечество се намира на синора на тия два свята и требва по необходимост да го прекрачи.
Ще го прекрачат които могат. И ония, които имат око за дълбоките процеси, които стават в съзнанието на целокупното човечество, ще разберат този страшен кипеж, който е обхванал света, ще схванат явните, почти чути вече пулсации на новото, което се прелива като прясна кръв в изсъхналите жили на света, ще разберат и отчаяните усилия на старото, което е осъдено на гибел, да се закрепи. И тогава е ясна и историческата картина, която дадохме в начало: Хус, това е човекът, в когото е проговорил живият, вътрешен закон, закона на Любовта, човекът в когото се е пробудил живия Христос. Прелати, велможи, църковен събор, който в случая представя една транспозиция на фарисейския и книжнически синедрион, представя стария строй който се крепи на външен закон, на насилие. Това са представители на егоистичното съзнание, в което все още център остава животинското.
към текста >>
,,
Папата
", „църквата" - това са все символи на външния, механичен, Мойсеевски закон на слеповерието, на религиозното робство, под което все още пъшка човекът.
Ще го прекрачат които могат. И ония, които имат око за дълбоките процеси, които стават в съзнанието на целокупното човечество, ще разберат този страшен кипеж, който е обхванал света, ще схванат явните, почти чути вече пулсации на новото, което се прелива като прясна кръв в изсъхналите жили на света, ще разберат и отчаяните усилия на старото, което е осъдено на гибел, да се закрепи. И тогава е ясна и историческата картина, която дадохме в начало: Хус, това е човекът, в когото е проговорил живият, вътрешен закон, закона на Любовта, човекът в когото се е пробудил живия Христос. Прелати, велможи, църковен събор, който в случая представя една транспозиция на фарисейския и книжнически синедрион, представя стария строй който се крепи на външен закон, на насилие. Това са представители на егоистичното съзнание, в което все още център остава животинското.
,,
Папата
", „църквата" - това са все символи на външния, механичен, Мойсеевски закон на слеповерието, на религиозното робство, под което все още пъшка човекът.
Това е външният авторитет, който е узурпирал правата на вътрешния Христос - това е новото съзнание, в което човечеството навлиза, новата култура, в която ще бликнат изворите на Вечния Живот. И човечеството и днес пак е изправено пред страшния въпрос: да разпъне ли или приеме Христа, да изгори ли или приеме Хус - едно живо пламъче от Големия Пламък - Христос. Но види се, че днес в света има повече светлина. И ако тя грее в човешкото съзнание то е, защото души като Хус, поели свещения път на жертвата, се преляха като живи струи в Душата на Човечеството, за да го изведат от временния живот във Вечния. Г.
към текста >>
3.
LE SUBLIME DANS LA VIE
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Папа
Инокентий основа в 13 век инквизицията и най-първо тя почнала да действа в Южна Франция и организирала изтреблението на богомилите.
Когато се говори за славянски расов морал, на първо место трябва да турим богомилството. В онази мрачна епоха на робство, инквизиция и тирания, когато масите са били потискани и безправни, богомилството се явява като протест против неправдата и злото. По възвишените си и смели схващания това общество няма равно на себе си в своята епоха. Богомилството представлява голям актив за южното славянство, защото е дало голям принос за общочовешкото развитие към доброто. В проповедите си богомилите са били крайно смели, немилостиво са бичували недъзите на тогавашното общество и не са се страхували и от смъртта.
Папа
Инокентий основа в 13 век инквизицията и най-първо тя почнала да действа в Южна Франция и организирала изтреблението на богомилите.
Тези хора, които са умирали с усмивка, са възвишени и истински християни, които с проповедите си са всявали страх и трепет у папи и тирани. Богомилството показва, че и славяните могат да бъдат с нещо полезни на света." Авторът, говорейки за разните съвременни духовни движения, споменава и за „учениците на Бялото Братство" в България. Сказките на Кирил Георгиев върху ирисовата диагноза Кирил Георгиев държа по-рано в Русе, а напоследък в Шумен, Бургас, Ямбол и Варна сказки върху ирисовата диагноза. В Бургас и Ямбол освен това е държал и втора сказка върху „Айнщайн и религията" В Русе след сказката е прегледал очите на 1800 души. Сказките са били на всякъде масово посетени.
към текста >>
4.
СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Исторически очерк [3] Област във Франция [4] Цитатът по Венгеров [5] С художествен, жив език авторът излага потресающи факти за избиването на албигойците: По заповед на
папа
Инокентий III калугери обикаляли цяла Франция, за да проповядват кръстоносен поход против град Тулуза и останалите албигойски места.
За да видим по-добре мисията на богомилството, трябва да разгледаме това движение в свръзка с истеричния развой на човечеството. Това ще направим в следната книжка. Следва --------------------------------- [1] Виж „Житно зърно", кн. 5-6 [2] С. Венгеров: Богомили.
Исторически очерк [3] Област във Франция [4] Цитатът по Венгеров [5] С художествен, жив език авторът излага потресающи факти за избиването на албигойците: По заповед на
папа
Инокентий III калугери обикаляли цяла Франция, за да проповядват кръстоносен поход против град Тулуза и останалите албигойски места.
Извършило се буквално клане на албигойците. Три лица били главните ръководители на клането: папа Инокентий, който пожелал и заповядал кръстоносния поход. Току-що станал папа, той почнал в своите речи да говори, че трябва да се унищожат нечестивците. Това е била господстваща идея в неговия живот. Той мислел, че всеки човек, който има разбиране за Бога, различно от догмите на църквата, трябва да бъде немилостиво изгорен.
към текста >>
Три лица били главните ръководители на клането:
папа
Инокентий, който пожелал и заповядал кръстоносния поход.
Следва --------------------------------- [1] Виж „Житно зърно", кн. 5-6 [2] С. Венгеров: Богомили. Исторически очерк [3] Област във Франция [4] Цитатът по Венгеров [5] С художествен, жив език авторът излага потресающи факти за избиването на албигойците: По заповед на папа Инокентий III калугери обикаляли цяла Франция, за да проповядват кръстоносен поход против град Тулуза и останалите албигойски места. Извършило се буквално клане на албигойците.
Три лица били главните ръководители на клането:
папа
Инокентий, който пожелал и заповядал кръстоносния поход.
Току-що станал папа, той почнал в своите речи да говори, че трябва да се унищожат нечестивците. Това е била господстваща идея в неговия живот. Той мислел, че всеки човек, който има разбиране за Бога, различно от догмите на църквата, трябва да бъде немилостиво изгорен. Той даже отивал по-далеч и казвал, че трябва да се разравят труповете на умрелите еретици, за които приживе не се е знаело, че са били еретици, за да нямат мир, на който нямали право. Друго лице, което ръководело борбата против албигойците, бил Симон Монфор, който не знаел да чете и да пише и калугерът Доминик.
към текста >>
Току-що станал
папа
, той почнал в своите речи да говори, че трябва да се унищожат нечестивците.
5-6 [2] С. Венгеров: Богомили. Исторически очерк [3] Област във Франция [4] Цитатът по Венгеров [5] С художествен, жив език авторът излага потресающи факти за избиването на албигойците: По заповед на папа Инокентий III калугери обикаляли цяла Франция, за да проповядват кръстоносен поход против град Тулуза и останалите албигойски места. Извършило се буквално клане на албигойците. Три лица били главните ръководители на клането: папа Инокентий, който пожелал и заповядал кръстоносния поход.
Току-що станал
папа
, той почнал в своите речи да говори, че трябва да се унищожат нечестивците.
Това е била господстваща идея в неговия живот. Той мислел, че всеки човек, който има разбиране за Бога, различно от догмите на църквата, трябва да бъде немилостиво изгорен. Той даже отивал по-далеч и казвал, че трябва да се разравят труповете на умрелите еретици, за които приживе не се е знаело, че са били еретици, за да нямат мир, на който нямали право. Друго лице, което ръководело борбата против албигойците, бил Симон Монфор, който не знаел да чете и да пише и калугерът Доминик. При клането на албигойците един попитал: „Как да разпознаем албигойците от католиците?
към текста >>
5.
ТЕМПЕРАМЕНТИ - Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
В 1200 година
папа
Инокентий III поръчал на гр.
Първото по-силно изявяване на богомилството в Италия е било към 1030-1065 г. Замъкът Монтефорте е бил тогава главният център на богомилството в Италия с ръководител Жирар.*) Бил устроен поход против Монтефорте. След превземането му, заловените били закарани в Милано и там изгорени на обща клада. Те с радост отишли на кладата. Но въпреки пречките, богомилството се разпространило в Ломбардия и в 12 век то е било вече доста силно там.
В 1200 година
папа
Инокентий III поръчал на гр.
Витерба да вземе мерки против богомилите. Въпръки това те били избрани в 1205 г. за консули на града и даже съвършеният Шатиниози бил избран за камериер. В 1220 г. в Тоскана е имало вече около 50 души съвершени.
към текста >>
Папа
Онорий III в 1220 г.
Витерба да вземе мерки против богомилите. Въпръки това те били избрани в 1205 г. за консули на града и даже съвършеният Шатиниози бил избран за камериер. В 1220 г. в Тоскана е имало вече около 50 души съвершени.
Папа
Онорий III в 1220 г.
заповядал на италианските градове да изгонват богомилите, но изгонените богомили после пак били повиквани и им връщали имотите, понеже имали привърженици във висшите кръгове. В някои градове, като напр. Ривола и други, жителите освобождавали затворените богомили. Въпръки преследванията, най-благородните граждани на Милано били богомили, давали убежище на съвершените, помагали за отваряне на училища и салони за събрания. Богомилите са имали голям успех в Флоренция.
към текста >>
папа
Григорий IX учредил във Флоренция инквизицията против богомилите и поверил тая работа на доминиканците.
то било пренесено там от лица, дошли от Ломбардия, дето е бил главният център на богомилството в Италия. В 1231 г. били констатирани много богомили в Рим, както духовници, така и миряни, както мъже, така и жени. При преследванията после мнозина от тях загинали в пламъците. В 1231 г.
папа
Григорий IX учредил във Флоренция инквизицията против богомилите и поверил тая работа на доминиканците.
В 1233 г. се въвежда инквизицията и в Ломбардия. В 1254 г. папа Инокентий IV обявил кръстоносен поход против богомилите в Италия. Към края на 13 век богомилите се явяват вече и в Сицилия.
към текста >>
папа
Инокентий IV обявил кръстоносен поход против богомилите в Италия.
В 1231 г. папа Григорий IX учредил във Флоренция инквизицията против богомилите и поверил тая работа на доминиканците. В 1233 г. се въвежда инквизицията и в Ломбардия. В 1254 г.
папа
Инокентий IV обявил кръстоносен поход против богомилите в Италия.
Към края на 13 век богомилите се явяват вече и в Сицилия. От Италия богомилството преминало във Франция, дето имаме първите му следи в последните години на 10 век. Италианецът Гундулф го е пренесъл там. Въодушевени апостоли мъже и жени – тайно го разпространявали във Франция от провинция в провинция, както в градовете, така и в селата. Във Франция това движение, което се наричало албигойство, направило голям напредък.
към текста >>
Лица, чието богомилство се откривало след смъртта им, били разравяни и телата им хвърляни в пламъците по силата на наредбите на
папа
Инокентий III и наследниците му.
По-после против тях бил обявен втори кръстоносен поход, който бил по-продължителен и който съставлява една от най-кървавите епохи в историята. През 1227 г. се създали инквизиционните комисии, които имали право да арестуват богомилите. А през 1232 г. се учредила инквизицията във Франция.
Лица, чието богомилство се откривало след смъртта им, били разравяни и телата им хвърляни в пламъците по силата на наредбите на
папа
Инокентий III и наследниците му.
Разровеният труп бил влачен по улиците на града, предшествуван от глашатай, който викал на населението; „Който така прави, така ще загине". Към края на кръстоносните походи едно от последните убежища на албигойците във Франция бил Монсегюр. Той паднал през 1244 г. и тогаз 200 души съвършени, живущи там, били изгорени от инквизицията без съд. Тогаз много албигойци избягали от Франция в съседните страни и занесли новите идеи.**) Богомилите в разните страни в епохота на преследване правили събранията си в замъци, колиби, планини, гори, полета, долини, пещери, а там, дето имали по-голяма свобода, имали специални салони за събрания, както напр.
към текста >>
по заповед на
папата
доминиканците във Вюрцбург учредили инквизицията с клонове в цяла Германия.
В Германия най-силно е било богомилското общество в Бавария. Там е имало около 40 богомилски кръжока; много от тях са имали свои училища. В Австрия, особено във Виена, е имало също така богомили, които били във връзка с тези от Далмация и Ломбардия. И Вестфалските богомили имали свои училища. През 1231 г.
по заповед на
папата
доминиканците във Вюрцбург учредили инквизицията с клонове в цяла Германия.
Император Фридрих я взел под свое покровителство. Били изгаряни много богомили, принадлежащи на всички класи от двата пола и от разни възрасти. Tе били пращани на кладата без присъда, с лъжливи свидетели. Сродно движение на богомилството в Германия било „Братството на свободния дух.” И даже нямало в някои отношения точна граница между тези две течения. И след кървавото опустошение всред немското богомилство, богомилският дух бил пренесен в това „Братство на свободния дух”, което продължило работата в това направление.
към текста >>
Папа
Григорий IX въвел инквизицията в Испания за борба против богомилите.
Там спечелили доста приверженици чрез чистотата на своя живот. Царят заповядал да ударят на челата им печат с нажежено желязо, да ги изгонят и никой да не ги приема. Мнозина от тях загинали на кладата. В Испания богомилството се е разпространило в северната и част, съседна с Франция: Арагония, Каталония, Леон, Навара. В 12 и в началото на 13 век идели съвершени от Франция, за да проповядват.
Папа
Григорий IX въвел инквизицията в Испания за борба против богомилите.
Много от тях били изпратени на кладата. Казахме по-рано, че богомилите се деляли на 3 кръга: съвершени, верующи и слушатели. Верующите се приемали в кръга на съвершените след издържането на много изпити. Понеже животът на съвершените бил строг, опростен, то броят им бил ограничен. А пък броят на верующите бил много по-голям.
към текста >>
6.
ХИРОСОФИЯ И ПСИХОАНАЛИЗА-ЕРНС ИСБЕРНЕР-ХАЛДАНЕ, ОТ НЕМСКИ П. МАНЕВ
 
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Има хора, които приличат още на мишки, на бухали, кукумявки, крокодили, на
папагали
, на гълъби, на пуйки, на хиени, чакали, на мор¬жове, тюлени, на камили, па дори и на риби.
Тия хора биват още много лакоми, с груби нрави, липса на всякакво чувство за морал. Празни и мръсни в широк смисъл на думата (т.е. и в проявата). Порта не счита за щастие човек да бъде белязан от типа, на който и да е вид маймуна. Може би няма животно по земята, на което да не може да се намери същество от човешкия род, което да прилича на него.
Има хора, които приличат още на мишки, на бухали, кукумявки, крокодили, на
папагали
, на гълъби, на пуйки, на хиени, чакали, на мор¬жове, тюлени, на камили, па дори и на риби.
Мнозина приличат и на разни насекоми. Бъдещето чака големия майстор, който ще разшири кръга на мислене и изучаване в тази област от физиогномиката. Опитът на видния американски физиогном Редфилд да подири у разните народи животински прилики е едно голямо постижение в тази насока. Така могат лесно да се схванат характерните физически и душевни черти на разните народи. Във връзка със съобщеното, вече за пълнота ще добавим, че Редфилд вижда у арабите силно изразен типът камила, у французите – типът жаба, хамелеон и алигатор; у руснаците – типът гъска; у турците типът пуйка; у персийците типът паун; у индусите – типът лебед и най-после у негрите – типът риба.
към текста >>
7.
Някои физиологични въпроси в окултно осветление
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Този смел и радикален реформатор, възвестител на живата всемирна църква на Духа, е бил обвинен в „ерес" от
папата
, който след напразни опити „да го вразуми", го афоресал като „еретик".
Нейните страдания са изкупление за човечеството. Това, което важи за Полша, важи за цялото славянство, както самото название показва: словени, славяни - люде на Словото и Славата. В новата епоха на духа и на свободата, на земята ще зацари законът на любовта, братството и свободата, духът на Христа, и то ще бъде, когато настане вътрешна революция християнска - в дело и приложение, т.е. духовно възраждане, пробуждане на божественото съзнание. Естествено, че Товянски влязъл в стълкновение с католицизма, който пуснал дълбоки корени в Полша.
Този смел и радикален реформатор, възвестител на живата всемирна църква на Духа, е бил обвинен в „ерес" от
папата
, който след напразни опити „да го вразуми", го афоресал като „еретик".
Съчиненията му тутакси се явили в „индекса на забранените книги". Те и до днес, може да се каже, все още тънат в забрава. И наистина, странен факт: съчиненията на Товянски, както и на другите месианисти, които са толкова вдъхновени, светли, възвишени, като че все още остават скрити, непонятни и неизвестни на младото поколение в Полша. Материалистите не ги разбират, понеже те възвестяват „Царството Божие". Клерикалите мълчат за тях, или където това е невъзможно - както е случая с Мицкевич, Словацки - представят това за случайна грешка.
към текста >>
8.
Зад дима и огъня – G. N.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Защото след като бива открит морски път от Португалия за Индия, който заобикаля крайбрежието на Африка, нанася се смъртен удар на авторитета на Птоломей - този "geographus maximus", този непогрешим
папа
на земезнанието.
Тая първа европейска коалиция е представяла едновременно първото логично и целесъобразно усилие да се пробие тая преграда и да се направи източната търговия свободна за Европа, за християнството. И понеже тоя удар не сполучил, понеже Египет не могъл да бъде изтръгнат от мохамеданите и Ислямът продължавал да държи затворен пътя към Индия, по необходимост се е родило желанието да се намери друг, свободен, независим път към Индия." Спрях се повече върху историята на подправките, за да изтъкна стопанските и политически предпоставки на великите географски открития през 15 и 16 векове. Защото, макар в основата на великите открития да лежи вродения стремеж у човека да познае непознатото и волята за подвиг у героичните натури, макар духовните придобивки за човечеството от тия открития да са неоценими, макар да са разширявали твърде много духовния му кръгозор, те надали биха се осъществили, ако чисто материалният интерес, стремежът към материални придобивки не им дадеше последния тласък. Разбира се, не това е движело волята за подвиг у конквистадорите, не то е възбуждало фантазията на ония дръзки мечтатели, които са. се осмелявали да се противопоставят на твърденията на най-големите космографски авторитети по онова време - Птоломей и неговите тълкуватели.
Защото след като бива открит морски път от Португалия за Индия, който заобикаля крайбрежието на Африка, нанася се смъртен удар на авторитета на Птоломей - този "geographus maximus", този непогрешим
папа
на земезнанието.
С откриването на тоя път е била преодоляна една от най-големите заблуди на Птоломей и неговите почитатели - заблудата, че Африка достига до Южния полюс и е свързана с terra australis, без да има какъв годе морски проток между тях. Мечтателите-космографи стават по-смели, а у конквистадорите укрепва волята за откриване на нови пътища и нови земи. Очевидно, нещо е било видяно, прозряно с окото на интуицията от нечии будни умове по онова време, за да се роди такава увереност и у крале, и у търговци, па и у пъстрата сган авантюристи, които главно са образували екипажа на дръзките флоти, предприемащи опасни морски походи през непознати океани. Защото кралете и техните съветници надали биха се решили да съоръжават флоти на мореплаватели като Магелан, устремени към неизвестното, ако не се надяваха да получат в замяна стократно повече - териториални придобивки за короната и увеличаване стопанската и политическа мощ на държавата. Търговците-спекуланти, от друга страна, не биха хвърляли парите си на вятъра, ако не се надяваха да получат лъвския пай от тия, макар и рисковани, предприятия.
към текста >>
9.
Списанието PDF
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
в началото на книгата има 9 картини — илюстрации: Сатурн с пръстените си, една картинка — Галилей, наблюдаващ звездите, друга една представя фазите на Венера, една друга картина — Галилей, показващ небето на Венецианските сенатори; друга — Галилей на съд пред
папата
, няколко картини телескопи.
Като разгърне човек тази не голяма книга, веднага му пада на очи, по самата ù подредба, че тя е дело на човек, който обича нещо до влюбване. Цочо Диков е влюбен в своето дело, в звездното небе и главно в луната и в спътниците с обратно движение около планетите в слънчевата система. И благодарение на тая своя влюбеност, той работи неуморно цели 25-30 години, харчи всичките си средства, за да може да разреши тоя въпрос за обратното орбигно движение на някои планетни спътници. Занимавайки се с този въпрос, той се натъква и на други и търси разрешението им с чертежи и диаграми — процесът на атомното обръщение във връзка с движението на небесните тела; общо за валидността на теорията на Кант-Лаплас и тази на Джеймс Джейнс за движението на луната около земята. Това са „Приказките за през зимни нощи".
в началото на книгата има 9 картини — илюстрации: Сатурн с пръстените си, една картинка — Галилей, наблюдаващ звездите, друга една представя фазите на Венера, една друга картина — Галилей, показващ небето на Венецианските сенатори; друга — Галилей на съд пред
папата
, няколко картини телескопи.
Всички тия картини говорят направо за характера на любовта на автора към засегнатата материя. Съдържанието е предадено във форма на полемичен разказ, с оглед историята на откритията на автора. На края на книгата са дадени редица таблици с много полезни числени данни, отнасящи се до слънчевата система. Досежно естеството на откритията на Ц. Диков няма какво да се говори; някои от тях са отдавна известни установки на официалната наука.
към текста >>
10.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Той имал един прочут
папагал
Коки Робертс, който умеел да говори чудни работи.
Вътре имало 100 рубли. От тия сто рубли дава една част на своя гостоприемен съжител, а с останалите се връща във Варшава при баща си. Тогава баща му разправил, че го видял на сън в положението и мизерията, в които се намирал, потърсил му адреса чрез полицията и му изпратил стоте рубли. Благодарение на тоя сън на баща му, Падаревски се спасил от лошото положение, в което се намирал. Видение на сън Игнац Падаревски разправя в своята „Автобиография" още един случай на предаване вест през пространството.
Той имал един прочут
папагал
Коки Робертс, който умеел да говори чудни работи.
Когато заминал за Ню Йорк, папагалът останал в предишното местожителство. По немарливост на слугите, простудява се и умира. В нощта на неговата смърт, разправя Падаревски, папагалът му се явявал през цялата нощ на сън, виждал го ясно като на яве, чувал острия му глас, който му викал сърдито и същевременно трогателно. На сутринта нещо му подсказало, че Коки е вече мъртъв. Почувствувал силна болка в гърдите си.
към текста >>
Когато заминал за Ню Йорк,
папагалът
останал в предишното местожителство.
От тия сто рубли дава една част на своя гостоприемен съжител, а с останалите се връща във Варшава при баща си. Тогава баща му разправил, че го видял на сън в положението и мизерията, в които се намирал, потърсил му адреса чрез полицията и му изпратил стоте рубли. Благодарение на тоя сън на баща му, Падаревски се спасил от лошото положение, в което се намирал. Видение на сън Игнац Падаревски разправя в своята „Автобиография" още един случай на предаване вест през пространството. Той имал един прочут папагал Коки Робертс, който умеел да говори чудни работи.
Когато заминал за Ню Йорк,
папагалът
останал в предишното местожителство.
По немарливост на слугите, простудява се и умира. В нощта на неговата смърт, разправя Падаревски, папагалът му се явявал през цялата нощ на сън, виждал го ясно като на яве, чувал острия му глас, който му викал сърдито и същевременно трогателно. На сутринта нещо му подсказало, че Коки е вече мъртъв. Почувствувал силна болка в гърдите си. Десет дни по-късно получил известие за смъртта на папагала.
към текста >>
В нощта на неговата смърт, разправя Падаревски,
папагалът
му се явявал през цялата нощ на сън, виждал го ясно като на яве, чувал острия му глас, който му викал сърдито и същевременно трогателно.
Благодарение на тоя сън на баща му, Падаревски се спасил от лошото положение, в което се намирал. Видение на сън Игнац Падаревски разправя в своята „Автобиография" още един случай на предаване вест през пространството. Той имал един прочут папагал Коки Робертс, който умеел да говори чудни работи. Когато заминал за Ню Йорк, папагалът останал в предишното местожителство. По немарливост на слугите, простудява се и умира.
В нощта на неговата смърт, разправя Падаревски,
папагалът
му се явявал през цялата нощ на сън, виждал го ясно като на яве, чувал острия му глас, който му викал сърдито и същевременно трогателно.
На сутринта нещо му подсказало, че Коки е вече мъртъв. Почувствувал силна болка в гърдите си. Десет дни по-късно получил известие за смъртта на папагала. Съобщава: Д.р Е. К. Предизвестие Г-жа Ф.
към текста >>
Десет дни по-късно получил известие за смъртта на
папагала
.
Когато заминал за Ню Йорк, папагалът останал в предишното местожителство. По немарливост на слугите, простудява се и умира. В нощта на неговата смърт, разправя Падаревски, папагалът му се явявал през цялата нощ на сън, виждал го ясно като на яве, чувал острия му глас, който му викал сърдито и същевременно трогателно. На сутринта нещо му подсказало, че Коки е вече мъртъв. Почувствувал силна болка в гърдите си.
Десет дни по-късно получил известие за смъртта на
папагала
.
Съобщава: Д.р Е. К. Предизвестие Г-жа Ф. Б. Ш. от Пловдив имала следната опитност: На Цветница 1942 г. в 211/2 ч.
към текста >>
11.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 30
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато римският
папа
поискал да построи грамадна църква, за каквато нямал средства, той изпратил много пратеници из цяла Европа да събират пари.
“ Той поискал 10 английски лири. Тя му ги дала, като прибавила още 5 лири, казвайки: „Това пък от благодарност за вашия труд." Нещастната българка била успокоена и се върнала в България грижливо пазейки го. Навярно през целия си живот, до гроба, тя ще мисли, че пази част от „честния кръст". Моя познат ме запито, дали неговата постъпка е лоша И аз му казах: „Щом се е намерил толкова глупав човек, че да настоява непременно да ти даде пари, ти не си крив, че си ги взел." Тази комедия постоянно се повтаря от хиляда и триста години насам не само в Палестина, но и в целия свят. Подобно нещо се е случило и в Рим.
Когато римският
папа
поискал да построи грамадна църква, за каквато нямал средства, той изпратил много пратеници из цяла Европа да събират пари.
На тези, които давали парите, пратениците давали билети, с които били опрощавани греховете им, каквито и да били те. Следователно, крадците купували тия билети, и били напълно спокойни, понеже с това греховете им били прощавани. И още на другия ден те започвали да крадат без да се безпокоят, защото възнамерявали пак да си купят билети след няколко време. Обаче това време е вече минало. Днес хората по-добре виждат истината и затова малко по-малко започнаха да напускат църквите и да търсят истината, да търсят този добър и силен човек, който ще им покаже пътя към спасението.
към текста >>
12.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 201
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това са преди всичко: Мариавитите — религиозно движение възникнало в края на миналия век, под влиянието на една забележителна жена, която е писала, че не
папата
, а Христос е глава на църквата; че свещениците трябва да служат безкористно, безплатно; че могат да се женят и пр.
Славяните трябва в своите отношения помежду си и към другите народи да осъществят принципите на Христа: Свобода, светлина и живот за всички! „За нашата и вашата свобода.“ Тука се вижда славянският дух, който провъзгласява не егоизма, а любовта и братството между всички народи. В началото на 19 век — философът Вронски е дал синтетична философия, която по своята стойност заслужава основно проучване. Тековски е написал забележително съчинение, „Отче наш“ — в няколко тома, където, в противовес на официалното католичество, изнася духовното, мистичното и универсалното чисто Христово учение за Царството на Духа — за Царството Божие, и изтъква, че това е пътя на Полша — чистото учение на Христв1 А Словацки се провиква „Полша, твоята гибел е Рим! “ Днес съществуват няколко религиозни общества, които съзнателно или несъзнателно следват заветите на полските месианисти.
Това са преди всичко: Мариавитите — религиозно движение възникнало в края на миналия век, под влиянието на една забележителна жена, която е писала, че не
папата
, а Христос е глава на църквата; че свещениците трябва да служат безкористно, безплатно; че могат да се женят и пр.
Днес мариавитите, по официалната статистика, наброяват 70,000, — но фактически са повече. Свещениците и епископите носят бели одежди; богослужението е на полски език. Не призна ват папската власт; извършват всички треби безплатно и пр. Дух на свобода и демократичност владее. Друго подобно религиозно движение е народната полска църква, което има две подразделения — едното от които е близко до католическата църква, без да признава папската власт, а другото —до евангелската църква, с реформаторски и напредничав дух.
към текста >>
13.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 238
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
век и описва с големи подробности насилственото унищожение на албигойството, извършено по нареждане на
папата
и съпроводено с най-ужасни жестокости.
В коя друга страна имаме подобни цифри на висока култура? Швеция е богата страна. Ето няколко хубави поуки и ценни резултати от една страна, която не обича войната работи с всички сили само за едно мирно бъдеще на народа си. Албигойството (богомилството) в Южна Франция Le sang de Toulouse. М. Magre (Histoire albigoise du XIII siècle) — Кръвта на Тулуза, от Морис Магр (История на албигойството в XIII век) В тези книга, написано от прочутия френски писател Морис Магр, последният във форма на роман ни запознава с живота на албигойците в Южна Франция през XIII.
век и описва с големи подробности насилственото унищожение на албигойството, извършено по нареждане на
папата
и съпроводено с най-ужасни жестокости.
По това време град Тулуза, в Южна Франция, който е имал над 200,000 жители, е бил нощен културен център, огнище на високо развита наука, философия и изкуство, и, едновременно с това, център на албигойството о Франция. Града се е намирал под властта на Раймонд VI, (който симпатизирал на албигойците) и се е управлявал от 10 души Капитули, повечето от които са били албигойци. Населението не само в Тулуза, но и в цяла Южна Франция, било в по-голямата си част албигойско. Градовете Каркасан, Безие, Орлеан и др. били средища на албигойското учение.
към текста >>
Всичко това обаче не било търпяно дълго от
папата
и неговите хора.
Градовете Каркасан, Безие, Орлеан и др. били средища на албигойското учение. Замъците на местните владетели, по-голямата част от които били приели албигойството, били превърнати в нещо като окултни албигойски школи, гдето „съвършените“ както били наричани най-издигнатите и напреднали албигойци, поучавали другите, предавали им своята мъдрост и знания. (Учението на албигойците, както и изобщо учението на богомилите, било истинско окултно учение. Доказателство за това е, че те са познавали прераждането и кармата).
Всичко това обаче не било търпяно дълго от
папата
и неговите хора.
Обявен бил кръстоносен поход против Южна Франция. Събрани били много войски от Северна Франция, Германия и Италия, които нападнали крепостите и замъците, в които се били оттеглили албигойците. Борбата за унищожение на албигойството продължила дълго. Първият кръстоносен поход срещу албигойците бил обявен в 1178 г., а едва в 1244 г. паднал замъкът-крепост Монсегюр, който бил последното убежище на албигойците.
към текста >>
14.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но веднага той паднал пред краката на свещеника и казал: „Извини ме,
папаз
ефенди, аз исках да те убия, но пушката ми не хваща.
Понеже по това време имало много разбойници по пътя, свещеникът взел със себе си един турчин. да го придружава. Свещеникът носел пари със се бе си. Като дошли до селото Ботево, свещеникът чул че някой цъка с пушката си. Обърнал се да види, и вижда, че един разбойник се прицелил в него, иска да го убие.
Но веднага той паднал пред краката на свещеника и казал: „Извини ме,
папаз
ефенди, аз исках да те убия, но пушката ми не хваща.
Ти си Божи човек, затова не можах да те убия“. Както виждате, този поп никакъв куршум не го хваща. Това са забелязали и във време на война. Там са попадали в тъй наречената „мъртва зона“. Някой войник или офицер минава през тази зона дето картечници работят, гранати, куршуми падат на всяка крачка, но нищо не го засяга, той си минава като че ли нищо не става около него.
към текста >>
15.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 251
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Папазов
. 11.
Тайнствените следи по тибетския сняг — П. Николов. 9. Старините на Баалбек — А. Маркович. 10. Спят ли рибите — Д.
Папазов
. 11.
Златният бряг — Ас. х. Т. 12. Полярните сияния, слънцето и земята—П. Г. Паунов. 13. Чудесата на човешкия организъм — П.
към текста >>
16.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 261
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Папазов
. 3.
Радославов със следното съдържание: Статии: 1 Човекът. като рожба на природата — проф. Д-р Ст. Консулов. 2. Колибрите — Д.
Папазов
. 3.
Слънчевата енергия и човечеството —проф. П. Бакалов; 4. Из живота на водораслите в Черно море — Ст. Стоянов; 5. Плодовете носят здраве — Ив.
към текста >>
17.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
— Защо не,
папаз
ефенди, аслъ аз исках да отида до големия конак.
Той е пехливанин, па и кобурите му са нови, ще ме пази, пък и за салтанат е хубаво — Като пристигна пред митрополията, ще рекат: „Поп Танас иде с гавазин“. Повдигна попът бялата си глава над оградата и подвикна: „Хей, Мустафа ефенди! “ Той се обърна и застана. — Ставаш ли ми гавазин до Търново? —ще ти платя.
— Защо не,
папаз
ефенди, аслъ аз исках да отида до големия конак.
Речено, сторено. Поп Танас влезе в къщи да донесе дисагите. Те, доста тежички. В единия дисаг баба попадия бе сложила самун хляб, суденце с ракия, подпиперена солена сланина, половин суджук, а в другия — торбата с парите. Мустафа му помага да сложат дисагите върху седлото.
към текста >>
Изведнъж Мустафа се смъкна от коня и падна на колене пред поп Танаса: „Аман,
папаз
ефенди, прости ми!
Бялата му брада затрепера от страх. Мустафа стоеше върху него. Но чудно, цъка заптията, а кобурът не хваща. Пак цъка, пак не хваща. Поп Танас гледа турчина, цял трепери и като че ли сам си чака смъртта.
Изведнъж Мустафа се смъкна от коня и падна на колене пред поп Танаса: „Аман,
папаз
ефенди, прости ми!
“ Тогава чак дедо поп се окопити и рече: — А бе, що правиш бе, Мустафа, що ти сторих бе, кузум? — Исках да те убия, папаз ефенди, но неможах. Изглежда, че си свят човек. Видях, че носиш пари - заради тях щях да те пребия. Моля ти се, прости ми!
към текста >>
— Исках да те убия,
папаз
ефенди, но неможах.
Но чудно, цъка заптията, а кобурът не хваща. Пак цъка, пак не хваща. Поп Танас гледа турчина, цял трепери и като че ли сам си чака смъртта. Изведнъж Мустафа се смъкна от коня и падна на колене пред поп Танаса: „Аман, папаз ефенди, прости ми! “ Тогава чак дедо поп се окопити и рече: — А бе, що правиш бе, Мустафа, що ти сторих бе, кузум?
— Исках да те убия,
папаз
ефенди, но неможах.
Изглежда, че си свят човек. Видях, че носиш пари - заради тях щях да те пребия. Моля ти се, прости ми! Бог нека ти прости, Мустафа! Върни се, иди си!
към текста >>
18.
 
-
Цакова; Писмо до майка ми, стихове от Спас Капелков: Премазано цвете разказ от Богдан Овесянин: Литературен преглед от Стойко Божков: Новите мента и костюми и увеличени шевици за гарантиране на детски роклички; Добрата майка; Първият акушерски курс у нас; Пролетни посеви в домашната градина, от Гена
Папазова
.
Книгата е издание на книгоизд. „Хемус“ и струва 35 лева. Може да се достави от книжарница „Братство“ — Севлиево. Вестник на жената, брой 849 е посветен на майката по случай денят на майката и съдържа: Ти, майко! — апология на майката от Стилиян Чилингиров; Майка, фрагмент от Аспарух Иванов: Синовна изповед от К, Н.
Цакова; Писмо до майка ми, стихове от Спас Капелков: Премазано цвете разказ от Богдан Овесянин: Литературен преглед от Стойко Божков: Новите мента и костюми и увеличени шевици за гарантиране на детски роклички; Добрата майка; Първият акушерски курс у нас; Пролетни посеви в домашната градина, от Гена
Папазова
.
Отделен брой 3 лева, Полугодишен абонамент 80 лева с безплатно книги.
към текста >>
19.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Папа
Силвестър (992—1002 г,), Йохан XX и XXI и други. Данте.
В школата на Питагора било задължително изучването на математиката и астрологията. Старите съчинения, между които и Библията, са изпълнени с астрология. Мойсей се обявил против астрологията, защото мнозина от невежество злоупотребявали с нея. Един от най-известните християнски астролози е Павел Философът (около 850 г.). И между папите има мнозина, които са се занимавали с астрология, както напр.
Папа
Силвестър (992—1002 г,), Йохан XX и XXI и други. Данте.
който нарича астрологията пай-възвишената и най-благородната наука, без грешки, казва на едно място: „Следвай само своята звезда. пристанището на славата те чака“. Джордано Бруно и Спиноза вярваха на астрологията. Йохан Щеофлер, професор по математика в Тюбинген, изчислил точно деня на смъртта си, която щяла да последва от едно нещастие. Като искал да предотврати възможността за това нещастие, той си поканил гости и останал в къщи.
към текста >>
20.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Папата
от време на време обнародва „индекси“ — това са списъци на книги, които един правоверен католик не трябва да чете.
А днес това е една най-обикновена, общопризната истина. Джордано Бруно беше изгорен за своите нови идеи. Още по-рано църквата беше изгорила най-богатата библиотека на древността — Александрийската — която съдържала 700,000 ръкописи. Какво ценно научно наследство от древността щеше да бъде тя! В много работи и днес църквата се явява реакционна.
Папата
от време на време обнародва „индекси“ — това са списъци на книги, които един правоверен католик не трябва да чете.
Това са книги доста сериозни, част от тях чисто научни. Трябва да правим разлика между религия и църква. Сега нека видим що е религиозно чувство. Може човек да помни много библейски събития, може да вярва в Бога и да изпитва страх от него. С това той не е религиозен.
към текста >>
21.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Общочовешкият деизъм изложен в Бог, Невидимия Цар, ще ни заведе към друга теокрация, дето Общата Конфедерация на Труда би заемала местото на един непогрешим
Папа
, дето папските съвети биха били заместени от конгресите и дето г-да Уелс и Ромен Ролан биха били Отците на Новата Църква.
Но вижда се, колко е далеч той от правоверното християнство, което признава на Отца и на Сина една и съща субстанция и една и съща воля. Също както известни мистици, Уелс очаква „предстоящото идване на Божието Царство на Земята“. Но този резултат на еволюцията „на животинското към божественото“ ще бъде, според него, социалистическото, научното и даже теократическото състояние на света. Вярата, която Уелс ни предлага, не е нищо друго в основата си, освен чисто и просто официалната религия на бъдещето колективистично общество. Усилията на Папството в средните векове, за да установи един вид общо управление на „християнството “, клоняха към една йерархия насили, при които духовната власт щеше да контролира всичките земни господства.
Общочовешкият деизъм изложен в Бог, Невидимия Цар, ще ни заведе към друга теокрация, дето Общата Конфедерация на Труда би заемала местото на един непогрешим
Папа
, дето папските съвети биха били заместени от конгресите и дето г-да Уелс и Ромен Ролан биха били Отците на Новата Църква.
Голямата задача е, да се примири индивидуализма със справедливите искания на обществото. Всеки човек, както и всеки народ, има собствена мисия в колективната мисия на човечеството, и той ще може да я реализира, само ако запази личността си. Да се идентифицира Бог с човечеството е много опасно за индивидуалните нюанси. Вън от фаланстерата няма никакво спасение. Религията на Уелса няма да говори нищо за личното безсмъртие, ще изключи чистото изкуство, както и съзерцанията, не ще изисква от богатия да раздаде имотите си на бедните, за да последва Христа, а ще го съветва да пази разумно богатството си .
към текста >>
22.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Даже
папата
, който благославял клането на народите, се възмутил и осъдил постъпката на Бориса.
Византийското православие закрепва монархизма, което твърде се харесвало на Бориса. Византийското православие носило смърт на славяно-българския демократизъм. Тази е причината, че представителите на родовете се бунтуват срещу новата вяра. Гръцките духовници подпомагат Бориса и той потушава с огън и меч не само бунтуващите се, но и техните близки. Новата българска църква се оцапва с кръв.
Даже
папата
, който благославял клането на народите, се възмутил и осъдил постъпката на Бориса.
С огън и кръв се насади официалното християнство в България. Византийските търговци с вярата, както се узнава от писмото на Бориса до папата, почнали, да кръщават, да венчават, да изповядват, да погребват, да причащават с пари. Това отвратило болшинството славяно-българи. Борис като че ли се опомва за миг и пише на папата, че иска да му изпрати, „християнска вяpa“ и „закон“ без „петна“ и „гънки“. Папата засяга въпросите за брака, за обредността, за.
към текста >>
Византийските търговци с вярата, както се узнава от писмото на Бориса до
папата
, почнали, да кръщават, да венчават, да изповядват, да погребват, да причащават с пари.
Тази е причината, че представителите на родовете се бунтуват срещу новата вяра. Гръцките духовници подпомагат Бориса и той потушава с огън и меч не само бунтуващите се, но и техните близки. Новата българска църква се оцапва с кръв. Даже папата, който благославял клането на народите, се възмутил и осъдил постъпката на Бориса. С огън и кръв се насади официалното християнство в България.
Византийските търговци с вярата, както се узнава от писмото на Бориса до
папата
, почнали, да кръщават, да венчават, да изповядват, да погребват, да причащават с пари.
Това отвратило болшинството славяно-българи. Борис като че ли се опомва за миг и пише на папата, че иска да му изпрати, „християнска вяpa“ и „закон“ без „петна“ и „гънки“. Папата засяга въпросите за брака, за обредността, за. външната форма и изтъква кривите схващания на византийските, църковници, но в едно е неумолим — главенството на ап. Петровия наместник.
към текста >>
Борис като че ли се опомва за миг и пише на
папата
, че иска да му изпрати, „християнска вяpa“ и „закон“ без „петна“ и „гънки“.
Новата българска църква се оцапва с кръв. Даже папата, който благославял клането на народите, се възмутил и осъдил постъпката на Бориса. С огън и кръв се насади официалното християнство в България. Византийските търговци с вярата, както се узнава от писмото на Бориса до папата, почнали, да кръщават, да венчават, да изповядват, да погребват, да причащават с пари. Това отвратило болшинството славяно-българи.
Борис като че ли се опомва за миг и пише на
папата
, че иска да му изпрати, „християнска вяpa“ и „закон“ без „петна“ и „гънки“.
Папата засяга въпросите за брака, за обредността, за. външната форма и изтъква кривите схващания на византийските, църковници, но в едно е неумолим — главенството на ап. Петровия наместник. Царе, князе,, императори са подчинени под това главенство. — „Князът, пише папата, няма право да съди архиепископа на църквата; той е подсъден на римския първосвещеник“.
към текста >>
Папата
засяга въпросите за брака, за обредността, за.
Даже папата, който благославял клането на народите, се възмутил и осъдил постъпката на Бориса. С огън и кръв се насади официалното християнство в България. Византийските търговци с вярата, както се узнава от писмото на Бориса до папата, почнали, да кръщават, да венчават, да изповядват, да погребват, да причащават с пари. Това отвратило болшинството славяно-българи. Борис като че ли се опомва за миг и пише на папата, че иска да му изпрати, „християнска вяpa“ и „закон“ без „петна“ и „гънки“.
Папата
засяга въпросите за брака, за обредността, за.
външната форма и изтъква кривите схващания на византийските, църковници, но в едно е неумолим — главенството на ап. Петровия наместник. Царе, князе,, императори са подчинени под това главенство. — „Князът, пише папата, няма право да съди архиепископа на църквата; той е подсъден на римския първосвещеник“. Папо-цезаризъм и цезаро-папизъм!
към текста >>
— „Князът, пише
папата
, няма право да съди архиепископа на църквата; той е подсъден на римския първосвещеник“.
Борис като че ли се опомва за миг и пише на папата, че иска да му изпрати, „християнска вяpa“ и „закон“ без „петна“ и „гънки“. Папата засяга въпросите за брака, за обредността, за. външната форма и изтъква кривите схващания на византийските, църковници, но в едно е неумолим — главенството на ап. Петровия наместник. Царе, князе,, императори са подчинени под това главенство.
— „Князът, пише
папата
, няма право да съди архиепископа на църквата; той е подсъден на римския първосвещеник“.
Папо-цезаризъм и цезаро-папизъм! Коя от двете форми на християнството да се избере? Папата не отива до крайност в обредността в суеверията, ала е неотстъпчив, позволява си да критикува зверското деяние на Бориса, одобрено от византийските владици, иска подчинение на цар и архиепископ под свое главенство. Кое е по-износно лично за Бориса — западното християнство, с властничеството на папата, или източното, с подчинението на църквата — архиепископи, епископи, свещеници под властта на царя или княза? Нещо повече: в източното християнство царят е върховен епископ на църквата, наречен за лице „външен“, ала влиза· в олтаря, възнася молитви към Бога, произнася катехизични поучения към народа, осенява народа с дикириите и трикириите и кръста, уволнява и назначава, заточва владиците... Самовластникът Борис пак се повръща към византийското православие, пълно със суеверие, но изгодно за неговото всевластие, абсолютизъм.
към текста >>
Папата
не отива до крайност в обредността в суеверията, ала е неотстъпчив, позволява си да критикува зверското деяние на Бориса, одобрено от византийските владици, иска подчинение на цар и архиепископ под свое главенство.
Петровия наместник. Царе, князе,, императори са подчинени под това главенство. — „Князът, пише папата, няма право да съди архиепископа на църквата; той е подсъден на римския първосвещеник“. Папо-цезаризъм и цезаро-папизъм! Коя от двете форми на християнството да се избере?
Папата
не отива до крайност в обредността в суеверията, ала е неотстъпчив, позволява си да критикува зверското деяние на Бориса, одобрено от византийските владици, иска подчинение на цар и архиепископ под свое главенство.
Кое е по-износно лично за Бориса — западното християнство, с властничеството на папата, или източното, с подчинението на църквата — архиепископи, епископи, свещеници под властта на царя или княза? Нещо повече: в източното християнство царят е върховен епископ на църквата, наречен за лице „външен“, ала влиза· в олтаря, възнася молитви към Бога, произнася катехизични поучения към народа, осенява народа с дикириите и трикириите и кръста, уволнява и назначава, заточва владиците... Самовластникът Борис пак се повръща към византийското православие, пълно със суеверие, но изгодно за неговото всевластие, абсолютизъм. Християнството се възприема външно, механически от славяно-българите. Свещеници и архиереи.. внушават на нововерците, че същината на християнството е в кръстенето, паленето на свещи, стоенето прави в църква, пазене срядата, петъка и другите пости, извършване известни обреди, тайнства, церемониите при брака, кръщаването, погребението и пр. Византийските духовници и техните наследници не изтъкнали на пръв план християнския живот по евангелието, а внушавали да се извършват известни обреди.
към текста >>
Кое е по-износно лично за Бориса — западното християнство, с властничеството на
папата
, или източното, с подчинението на църквата — архиепископи, епископи, свещеници под властта на царя или княза?
Царе, князе,, императори са подчинени под това главенство. — „Князът, пише папата, няма право да съди архиепископа на църквата; той е подсъден на римския първосвещеник“. Папо-цезаризъм и цезаро-папизъм! Коя от двете форми на християнството да се избере? Папата не отива до крайност в обредността в суеверията, ала е неотстъпчив, позволява си да критикува зверското деяние на Бориса, одобрено от византийските владици, иска подчинение на цар и архиепископ под свое главенство.
Кое е по-износно лично за Бориса — западното християнство, с властничеството на
папата
, или източното, с подчинението на църквата — архиепископи, епископи, свещеници под властта на царя или княза?
Нещо повече: в източното християнство царят е върховен епископ на църквата, наречен за лице „външен“, ала влиза· в олтаря, възнася молитви към Бога, произнася катехизични поучения към народа, осенява народа с дикириите и трикириите и кръста, уволнява и назначава, заточва владиците... Самовластникът Борис пак се повръща към византийското православие, пълно със суеверие, но изгодно за неговото всевластие, абсолютизъм. Християнството се възприема външно, механически от славяно-българите. Свещеници и архиереи.. внушават на нововерците, че същината на християнството е в кръстенето, паленето на свещи, стоенето прави в църква, пазене срядата, петъка и другите пости, извършване известни обреди, тайнства, церемониите при брака, кръщаването, погребението и пр. Византийските духовници и техните наследници не изтъкнали на пръв план християнския живот по евангелието, а внушавали да се извършват известни обреди. У нас се създала църква на обредите, на външността.
към текста >>
23.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И тъй посветеният може да се придържа със спокойна съвест към религията в която е възпитан, понеже всичките обреди представляват в разни видове все едно и също учение, но той трябва се изповядва само на Бога и не е длъжен да дава никому сметка за тайните си вярвания — свещеникът не може да съди по ония въпроси, по които самият
папа
не знае нищо.
Той е предсказвал близкото възраждане на учението под влиянието на лъчите, които ще излязат от светилищата на окултизма. И сега още има ревностни свещеници посветени в старото учение. Така например, един епископ, който умря неотдавна, ме молеше да му дам някой кабалистически сведения. Учениците на Сен-Маргена са се наричали неизвестни философи, а учениците на един съвременен учител са щастливи поради своята неизвестност и не чувстват нужда да приемат някакво име, понеже светът и не подозира тяхното съществуване. Исус Христос е казал, че квасът трябва да бъде скрит на дъното на съсъда, в който е поставено тестото, за да работи денонощно в мълчание, докато оквасването обхване цялата маса,, от която трябва да стане хлябът.
И тъй посветеният може да се придържа със спокойна съвест към религията в която е възпитан, понеже всичките обреди представляват в разни видове все едно и също учение, но той трябва се изповядва само на Бога и не е длъжен да дава никому сметка за тайните си вярвания — свещеникът не може да съди по ония въпроси, по които самият
папа
не знае нищо.
Външните признаци на посветения са: скромността, добротворството без гласност, спокойният характер и неизтощимата доброта. Страници из Битието В началото бе Бог-Йехие в своята непроявена Сила-Слово. И всичко около Него беше тъмнина —непроявено състоя- кие на битието. И пожела Бог-Йехие да създаде света! И оплодотвори се неговото пожелание от непроявената му сила, която е неговата същина.
към текста >>
24.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
„Quod terra immobilis, in medio coeli, si ego contra assererem terra moveri“... пишеше Коперник на първата страница на своето безсмъртно съчинение в посвещението си на
папата
.
Няма освен да приемем, че материята, надарена със свойства, е една хипотеза, която не устоява на анализа. „Позитивистите“ са жертва на грешката, че съществуват „положителни“ доказателства какво наистина Материята владее и управлява всичко със свойствата си. Те не са открили интелигентният динамизъм, който оживява съществата и даже нещата. Ние можем да кажем заедно с д-р Желей, че класическите фактори са безсилни да разрешат главната мъчнотия от философски ред относително еволюцията, която от малкото прави да излиза голямото. Материализмът, толкова разпространен съзнателно или несъзнателно във всичките обществени класи, е една теория на привидното, тя е повърхността на неанализираните неща.
„Quod terra immobilis, in medio coeli, si ego contra assererem terra moveri“... пишеше Коперник на първата страница на своето безсмъртно съчинение в посвещението си на
папата
.
И той доказва, че всичко което е било открито от хората, е абсолютно лъжливо. Също така трябва да постъпим и ние днес за психическата физиология. Само с опитния метод ние сме могли да констатираме нейната слабост. Ние ще изтъкнем очевидно абсолютната погрешност на класическия материализъм. Цялата официална психическа физиология е погрешна, противна на действителността.
към текста >>
25.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Във времето на
папа
Павел III на пътя, водещ от Рим към Апия, където са погребани голямо множество прочути езичници, бил отворен един гроб, в който било намерено напълно запазено тялото на много красива девица, плуващо в чудна течност, която я запазвала от разтляване.
За жалост, историята нищо не казва за това, как е излязъл земеделецът от дълбоката тъмнина на дневната светлина, а също и дали там след това не е изследвано онова място. Английското списание „Spektator“ дал в 1712 г., статия за това место, и пише, че го наричали „Розенкройцерски гроб“ и че учениците на Христиан Розенкройц разправяли за него, че знаел тайната на вечните лампи и употребявал я при некои случаи, обаче, решил да я ограничи, тъй че от това откритие никои да не печели. Колкото се отнася до онази изкуствена и движеща се фигура в подземната стая, изглежда, че била там нарочно поставена, щото при идването на когото и да било, който не знаел тайната, да унищожи лампата. Фигурата била съединена с механизъм с каменните плочи на дюшемето тъй, че при стъпване на тях била поставена в движение. Но тази вечна лампа не е единствената известна лампа, тъй като има подобни още много други и то в гробове много по-стари.
Във времето на
папа
Павел III на пътя, водещ от Рим към Апия, където са погребани голямо множество прочути езичници, бил отворен един гроб, в който било намерено напълно запазено тялото на много красива девица, плуващо в чудна течност, която я запазвала от разтляване.
Лицето й било много красиво и косата й била сплетена с златен кръг. При краката й горели лампи, светлината на които изгаснала при отварянето на гробницата. Според няколкото надписи, които били там намерени, там лежала погребана повече от 1,500 години. Коя е била, не било установено, но мнозина се съмняват, че тя е била Цицероновата дъщеря Тулиола. Cedrenus разправя за една лампа, която била намерена през владичеството на императора Юстиниана в Edesse, и то с образа на Спасителя.
към текста >>
26.
Всемирна летопис, год. 3, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Веднъж един французки кардинал, силно привързан към
папа
Лъв XIII, разискваше .
Главната мъчнотия почива в противоречието, което изглежда да се налага, между виждането на идещите събития, което констатираме тук с очевидност, и нашето чувство за свободната воля. Без да се занимаваме много, в тоя момент, с частичните случаи, и за да се придържаме по въпроса към принципа, аз ще кажа, преди всичко, че ние не можем вече, за напред, да се съмняваме ни най-малко във факта, че при известни обстоятелства бъдещите събития са предварително видени и описани, точно и ясно, и мога да прибавя, на второ място, към това твърдение, че този наблюдаван факт трябва да се примири със свободната воля на човека. Времето не е това, което изглежда. Само по себе си то не съществува. вечността е неподвижна и действителна.
Веднъж един французки кардинал, силно привързан към
папа
Лъв XIII, разискваше .
с мен тоя въпрос, във време на разходката ни в една градина в Нанси, и поддържаше, че предсказанията не могат па се съгласуват със свободната воля. „Вярвате ли в съществува нето на Бога? възразявах му аз. — Аз смятам, че Вие не се съмнявате в това. — Вие мислите ли заедно с всички богослови, с Цицерона както и с праотеца Ви, Хипонския епископ, че Бог знае бъдещето?
към текста >>
27.
Всемирна летопис, год. 4, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
От Оберона и Титания той направи Сарастро и „звездосветещата“ княгиня, от Хюйон и Реция — идеалната двойка Тамино и Памина, от Шеразмин и Фатиме —
Папагено
и
Папагена
; „вълшебният рог“ стана „вълшебна флейта“, морската буря и грамадата развалини — причудлива водна и огнена проба с мощен сценичен ефект.
представяха затворени певчески номера и говорен диалог (не рецитация). За основаване собствен театър обаче още дълго време не можеше да се мисли, затова и най-после през 1791 година двамата приятели решиха, щото Моцарт да създаде произведението, което отдавна носел в музикалния си блян,—с уговорка обаче: форма на творението да даде Шиканедер — външната форма на простонароден „вълшебен откъслек“, —съобразно вкуса и разбирането на публиката от предградния Шиканедеров театър. За основа на действието в операта Шиканедер взе съдържанието на драмата „Оберон, крал на елфите“ — драма от актьора при същия театър Gieseke, която бе представяна през 1793 г. и в която се драматизираше твърде грубо Виландовият епос. Работите, прочее, се стекоха тъй, че и по-късно този Гизеке често биваше наричан „фактичният автор на „Вълшебната флейта“, Шиканедер от своя страна задържа онова, което можеше да задържи, — останалото той промени — и то твърде сръчно.
От Оберона и Титания той направи Сарастро и „звездосветещата“ княгиня, от Хюйон и Реция — идеалната двойка Тамино и Памина, от Шеразмин и Фатиме —
Папагено
и
Папагена
; „вълшебният рог“ стана „вълшебна флейта“, морската буря и грамадата развалини — причудлива водна и огнена проба с мощен сценичен ефект.
Отзвуци и спомени от добре познатите Шиканедер Шекспирови драми дадоха останалото: от трите вещици на Макбета израснаха трите дами на княгинята, Сарастро се оформи по-образец на Просперо от „Бурята“, Папагено и Моностатос — според портретите на Тринкуло и Калибан; настроението на „Сън в лятна нощ“ биде умело използвано. По онова време се ползваше с особена любов Виландовият тритомен сборник приказки „Джиннистан“ . Последната приказка от третия том „ Lulu oder Die Zauberflöte“, „Лулу или вълшебната флейта“ даде заглавието: за развиване и закръгляне действието, обаче, „поетът“ използва с неподражаема дързост и всички останали приказки на „Джиннисган“, тъй разказът: „Умните момчета“ даде трите „момченца, млади, хубави, любезни и мъдри“, които, както и в приказката, живеят в палмова гора и напомнят на младежа за постоянство, търпеливост и мълчание; приказката „Палатът на мъдростта“ — трите храма, на чиито порти хлопа принцът; „Неангир и неговите братя“ поднесе образа, „който изпълва с хиляди непознати трепети“ сърцето на зрителя, „не познал никога, що е любов“ ; приказката: „Кошникът“ — стоящата на своя трон забулена „звездосветеща княгиня“ с нейните деви; разказът „Адис и Дали“ — омразния, черен роб“, който се обяснява в любов на пленената от брамина принцеса и мн. др. т. При това, самото естество и обстановка на неколко от приказките в „Джинистан“ — действието на „Камъкът на мъдреците“ напр.
към текста >>
Отзвуци и спомени от добре познатите Шиканедер Шекспирови драми дадоха останалото: от трите вещици на Макбета израснаха трите дами на княгинята, Сарастро се оформи по-образец на Просперо от „Бурята“,
Папагено
и Моностатос — според портретите на Тринкуло и Калибан; настроението на „Сън в лятна нощ“ биде умело използвано.
За основаване собствен театър обаче още дълго време не можеше да се мисли, затова и най-после през 1791 година двамата приятели решиха, щото Моцарт да създаде произведението, което отдавна носел в музикалния си блян,—с уговорка обаче: форма на творението да даде Шиканедер — външната форма на простонароден „вълшебен откъслек“, —съобразно вкуса и разбирането на публиката от предградния Шиканедеров театър. За основа на действието в операта Шиканедер взе съдържанието на драмата „Оберон, крал на елфите“ — драма от актьора при същия театър Gieseke, която бе представяна през 1793 г. и в която се драматизираше твърде грубо Виландовият епос. Работите, прочее, се стекоха тъй, че и по-късно този Гизеке често биваше наричан „фактичният автор на „Вълшебната флейта“, Шиканедер от своя страна задържа онова, което можеше да задържи, — останалото той промени — и то твърде сръчно. От Оберона и Титания той направи Сарастро и „звездосветещата“ княгиня, от Хюйон и Реция — идеалната двойка Тамино и Памина, от Шеразмин и Фатиме — Папагено и Папагена; „вълшебният рог“ стана „вълшебна флейта“, морската буря и грамадата развалини — причудлива водна и огнена проба с мощен сценичен ефект.
Отзвуци и спомени от добре познатите Шиканедер Шекспирови драми дадоха останалото: от трите вещици на Макбета израснаха трите дами на княгинята, Сарастро се оформи по-образец на Просперо от „Бурята“,
Папагено
и Моностатос — според портретите на Тринкуло и Калибан; настроението на „Сън в лятна нощ“ биде умело използвано.
По онова време се ползваше с особена любов Виландовият тритомен сборник приказки „Джиннистан“ . Последната приказка от третия том „ Lulu oder Die Zauberflöte“, „Лулу или вълшебната флейта“ даде заглавието: за развиване и закръгляне действието, обаче, „поетът“ използва с неподражаема дързост и всички останали приказки на „Джиннисган“, тъй разказът: „Умните момчета“ даде трите „момченца, млади, хубави, любезни и мъдри“, които, както и в приказката, живеят в палмова гора и напомнят на младежа за постоянство, търпеливост и мълчание; приказката „Палатът на мъдростта“ — трите храма, на чиито порти хлопа принцът; „Неангир и неговите братя“ поднесе образа, „който изпълва с хиляди непознати трепети“ сърцето на зрителя, „не познал никога, що е любов“ ; приказката: „Кошникът“ — стоящата на своя трон забулена „звездосветеща княгиня“ с нейните деви; разказът „Адис и Дали“ — омразния, черен роб“, който се обяснява в любов на пленената от брамина принцеса и мн. др. т. При това, самото естество и обстановка на неколко от приказките в „Джинистан“ — действието на „Камъкът на мъдреците“ напр. и „Друидът или саламандрата и картинният стълб“ се развива в пирамидите на Мемфис, приобретява елементите „огън“ и „вода“ и третира посвещението в тайните на Хермеса Трисмегист и в мистериите на Изида — даваше щастливата възможност за прекрасно вплитане във фабулата ефектни староегипетски моменти, с техните блестящи декори и очарователна костюмировка.
към текста >>
Обжежен от свято вдъхновение, той създаде противоположността между омразата и нощта и любовта и светлината и разпредели участващите в действието лица на три групи; природните хора
Папагено
и
Папагена
, които се съединяват като два пола и се отдават всецяло на радостта и обичта към своето потомство ; благородните хора Тамино и Памина, които са определени духовно един за друг и които, минали през ред общи и твърдо издържали смъртни опасности, се съединязат в хармонично единство; и най-после човекът на мъдростта Сарастро, който е победил всяко самолюбие и който — подобно своите свещеници — ощастливява цялото човечество с най-чиста любов и унищожава представителите на омразата и тъмнината.
В последната действието се развива в слънчевия храм на Хелиополис; тук добрият и мъдър първосвещеник Сетос унищожава черните замисли на страстната жрица Мирца и на тъмния предател Фарон, и съединява — със силата на своето дело — двамата любещи се: принца Тамос (подобен на Тамино!) и принцесата Таис. Големите хорове на слънцето, тържествените жречески събрания можеха също да бъдат внесени в една чародейна опера и обещаваха сценично действие и музикално задълбочаване. При това дадено бе и могъщото себеотрицателно великодушие на Сарастроса и прехвърлен бе духовният мост, който отвеждаше назад, в далечното минало — към великия дух на Селим Басса, и към целия акт на „отвеждането из Сераил“ . В това преобразуване на фантастичното и приказното в сериозно и строго, в задълбочено и замислено, и в пълно с мъдрост и свята тайна, — Моцарт бе дълбоко причастен. Защото той е, който задълбочи текста тъкмо на това „отвеждане“, той е, който — както и в „Дон Жуан“ — углъби и украси цялото действие, вдъхна душа на целокупния план.
Обжежен от свято вдъхновение, той създаде противоположността между омразата и нощта и любовта и светлината и разпредели участващите в действието лица на три групи; природните хора
Папагено
и
Папагена
, които се съединяват като два пола и се отдават всецяло на радостта и обичта към своето потомство ; благородните хора Тамино и Памина, които са определени духовно един за друг и които, минали през ред общи и твърдо издържали смъртни опасности, се съединязат в хармонично единство; и най-после човекът на мъдростта Сарастро, който е победил всяко самолюбие и който — подобно своите свещеници — ощастливява цялото човечество с най-чиста любов и унищожава представителите на омразата и тъмнината.
Тъй операта добива една основна идея: любовта само е, която ни прави истински хора ; само чрез нея сърцата могат да станат подобри и по-благородни и само чрез нея се постига пълната хармония на човечеството. С това проектираната творба биде въведена в идейния свят на свободното зидарство. И съвсем не е чудно: Моцарт и Шиканедер бяха и двамата свободни зидари и преживяха и двамата времето на най-висшето процъфтяване на австрийското масонство през осемдесетте години на XVIII век. И не само те. Всички значителни писатели, художници и учени бяха членове на съюза.
към текста >>
НАГОРЕ