НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
86
резултата в
69
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Някои искаха да обяснят еволюцията като усъвършенствуване, продиктувано от борбата за съществувание, законите за
наследствеността
и естествения подбор.
Всъщност, то е продължение на мировото движение, което се изразява в смяната на формата. Законите на това вечно движение, изградени в едно стремление към усъвършенствуване, определят мировата разумност, легнала в основата на всяко движение. И днес още имаме морета, и днес имаме амеби, но заедно с това намираме хиляди други форми на живи същества, между които е и човекът с всичката негова сложност във физическо, физиологическо и психологическо отношение. Науката доказа генетическата връзка между една амеба и един човек, но тя не можа да намери основната причина, която накара природата да създава различни форми, а не ограничи живота например само в амебите. Тоя копнеж към движение на формите, към трансформация, към разширение на психичното съдържание и разширение на съзнанието, науката не можа да обясни.
Някои искаха да обяснят еволюцията като усъвършенствуване, продиктувано от борбата за съществувание, законите за
наследствеността
и естествения подбор.
Но всъщност, всички тия причини не са причини, а условия, чрез които се проявява основния закон, залегнал във всяко движение – именно усъвършенстването, защото усъвършенстването няма причина, тъй като то е от атрибута на вечното разумно движение. Окултният свят днес намира едно по-друго схващане за целия тоя мир от безкрайно движение. Пред погледа на знаещия по пътя на енергиите и вечните техни трансформации, протича една искра от съзнание, която минавайки през хилядите форми на елементарните материални субстанции, през формите на кристалите, растенията, животните, чак до човека и навлизайки във все по-гъста и по-гъста материя, дето инертността се увеличава и като последица от тия огромни напрежения искрата увеличава своята енергия, пламва отначало както малко пламъче, което все повече и повече расте, изпущайки нови искри от себе си, се стреми към пламъка на свръхчовеците, чиято светлина огрява пътя на човечеството. А отделните пламъци на тия свръхчовеци се сливат във вечния пламък на мировото съзнание, от което се късат нови искри, които сеячът на битието хвърля по пътя на това вечно, разумно движение, което ние наричаме живот.
към текста >>
2.
ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА - Х.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Астралната
наследственост
, сир., подобие в съчетанията на астрологичните фактори у лица, между които има тесни роднински връзки, съчетания, които в обикновените случаи, в хороскопи на лица без кръвни връзки, не се срещат в същия размер.
" „Астрологията може лесно да разбули всичката си убедителност за математика, отдаден на психологични издирвания. " „Всеки от нас притежава свой хороскоп, сир., математични данни, които разкриват в известни граници неговите способности и неговата съдба. " „Тия данни са съчетанията на планетите, тяхното положение по еклиптиката в мига и мястото на раждането. Ясно е за всеки едного, който е изследвал голям брой хороскопи („небето" на един човек в мига и мястото на раждането), че съществуват закони на съответствие между планетните съчетания и характера и бита на изучавания индивид." „Като експериментални доказателства ние предлагаме следните: 1-во. Намиране часа на раждането като се познава дадена личност, сир., някои рязко изпъкващи качества на характера и деня на раждането. 2-ро.
Астралната
наследственост
, сир., подобие в съчетанията на астрологичните фактори у лица, между които има тесни роднински връзки, съчетания, които в обикновените случаи, в хороскопи на лица без кръвни връзки, не се срещат в същия размер.
(Този въпрос Paul Flambart е разработил най-богато. От тия изследвания с научна очевидност произтича онова, което Астрологията твърди: че човек не се ражда кога да е, произволно). 3-то. Статистики на хора, чийто характер носи известни ясно определени, отличителни черти. 4-то. Планетни преходи (транзити), които показват важността от преминаване на планетите през различни точки на рождения хороскоп (едни от най-важните преходи са тия, които указват смъртта). 5-то. Различни тълкувания и предсказания и т.н." „Светилата управляват в известни граници съдбата на човека.
към текста >>
3.
БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Още Дарвин откри на времето си един основен закон за животинското и растителното царство, като база за великата регулация на живота, който нарече естествен подбор, други прибавят и законите на
наследствеността
, които още не са изучени добре, трети посочват закона за действието и противодействието, четвърти приемат тук и законите за равновесието в природата и т.н.
Всички ония дисхармонични положения, които на пръв поглед бихме могли да констатираме, могат се обясни с примера за онзи ученик, който не можал да реши задачата по простата причина, че не знаел правилата на математиката и получил слаба бележка. Колкото по-вече човек изучава проявата на живота във вселената и законите на тази проява, толкова повече се убеждава във великата хармония, която цари в целия космос. Тия велики закони определят правилните отношения между безкрайно малките величини и безкрайно големите такива... И в това именно се корени великата хармония. Ония, които са се занимавали с астрономия, физиология, биология знаят много добре проявата на тая дивна хармония. Само невежият вижда в света дисхармонии.
Още Дарвин откри на времето си един основен закон за животинското и растителното царство, като база за великата регулация на живота, който нарече естествен подбор, други прибавят и законите на
наследствеността
, които още не са изучени добре, трети посочват закона за действието и противодействието, четвърти приемат тук и законите за равновесието в природата и т.н.
Това са все закони, станали вече доста популярни, които определят общата хармония на космичния мир. Но вън от това, самото съществуване на строго отмерени закони в природата, ясно говори за съществуването на известни правилни отношения, които обуславят хармонията. Върху въпроса за мировата хармония може би друг път ще се върнем пак. Засега искаме да изтъкнем основната идея за съществуването на една велика хармония в света. Всички същества са плод на тая хармония и следователно, онова висше съзнателно или подсъзнателно удоволствие или неудоволствие, което изпитваме при слушане на известни тонове или шумове, или гледаме хармоничните или нехармоничните им краски, се обяснява с хармонично съвпадение или контраст на вроденото хармонично положение у нас, с възприетото отвън такова.
към текста >>
4.
Бележки по повод статията „Астрология и медицина”
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
На
наследствеността
ли?
Шопен от пет години почнал да свири, а на седем – бил се вече прославил като виртуоз. Драгомижки на петгодишна възраст свирил добре на цигулка и пиано, а на шест години почнал да композира. В тая редица могат се поставят още имената на Вебер, Рубенщайн, Брамс, Паганини, Верди и много други. Тия примери много ясно изразяват подготовката в музикално направление, която великите композитори са получили в миналото си и с която те се раждат, Музикалните прояви в техния живот представляват почти легенди. Това са същества, дошли като че от друг мир, изтъкан от музика... На какво се дължи това ранно музикално проявление?
На
наследствеността
ли?
Действително играе и тя роля, но да се твърди и поставя изключително всички случаи на нея, е още твърде рано и доста рисковано, защото още самата тая наука за наследствеността е млада и не изготвена в окончателните си форми. От друга страна ние можем посочи други случаи, гдето родителите музиканти са създали деца, далеч от всека музикална проява или много посредствени в това направление. От окултна гледна точка, без да отричаме някои основания на биологическия закон за наследствеността, можем да уясним фактите с простите положения, че великите музиканти идат на света и се формират не в утробата на тяхната майка, а много преди това. Познавам неколцина цигани с висока виртуозност на цигулка. Недавна аз имах случай да слушам такъв циганин, който с една удивителна виртуозност свиреше съвършено хубаво и по изпълнение и по тон на гъдулка.
към текста >>
Действително играе и тя роля, но да се твърди и поставя изключително всички случаи на нея, е още твърде рано и доста рисковано, защото още самата тая наука за
наследствеността
е млада и не изготвена в окончателните си форми.
Драгомижки на петгодишна възраст свирил добре на цигулка и пиано, а на шест години почнал да композира. В тая редица могат се поставят още имената на Вебер, Рубенщайн, Брамс, Паганини, Верди и много други. Тия примери много ясно изразяват подготовката в музикално направление, която великите композитори са получили в миналото си и с която те се раждат, Музикалните прояви в техния живот представляват почти легенди. Това са същества, дошли като че от друг мир, изтъкан от музика... На какво се дължи това ранно музикално проявление? На наследствеността ли?
Действително играе и тя роля, но да се твърди и поставя изключително всички случаи на нея, е още твърде рано и доста рисковано, защото още самата тая наука за
наследствеността
е млада и не изготвена в окончателните си форми.
От друга страна ние можем посочи други случаи, гдето родителите музиканти са създали деца, далеч от всека музикална проява или много посредствени в това направление. От окултна гледна точка, без да отричаме някои основания на биологическия закон за наследствеността, можем да уясним фактите с простите положения, че великите музиканти идат на света и се формират не в утробата на тяхната майка, а много преди това. Познавам неколцина цигани с висока виртуозност на цигулка. Недавна аз имах случай да слушам такъв циганин, който с една удивителна виртуозност свиреше съвършено хубаво и по изпълнение и по тон на гъдулка. А познавам и много интелигентни хора съвършено бездарни в това направление.
към текста >>
От окултна гледна точка, без да отричаме някои основания на биологическия закон за
наследствеността
, можем да уясним фактите с простите положения, че великите музиканти идат на света и се формират не в утробата на тяхната майка, а много преди това.
Тия примери много ясно изразяват подготовката в музикално направление, която великите композитори са получили в миналото си и с която те се раждат, Музикалните прояви в техния живот представляват почти легенди. Това са същества, дошли като че от друг мир, изтъкан от музика... На какво се дължи това ранно музикално проявление? На наследствеността ли? Действително играе и тя роля, но да се твърди и поставя изключително всички случаи на нея, е още твърде рано и доста рисковано, защото още самата тая наука за наследствеността е млада и не изготвена в окончателните си форми. От друга страна ние можем посочи други случаи, гдето родителите музиканти са създали деца, далеч от всека музикална проява или много посредствени в това направление.
От окултна гледна точка, без да отричаме някои основания на биологическия закон за
наследствеността
, можем да уясним фактите с простите положения, че великите музиканти идат на света и се формират не в утробата на тяхната майка, а много преди това.
Познавам неколцина цигани с висока виртуозност на цигулка. Недавна аз имах случай да слушам такъв циганин, който с една удивителна виртуозност свиреше съвършено хубаво и по изпълнение и по тон на гъдулка. А познавам и много интелигентни хора съвършено бездарни в това направление. Но общо взето, светът става от ден на ден по-музикален. И ако има нещо радостно в тия тъжни времена, то е именно фактът, че хората почват да обичат музиката.
към текста >>
5.
Научна астрология - Г.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Това последно твърдение повечето изследователи и наблюдатели са склонни да отхвърлят, не намирайки обективни данни за
наследственост
.
Те имали широки глави, лице грозно, тежка походка и били едри хора, ходели без капи, с рошави коси и бради, били повече червенокоси и в носията им личал конопът. Нестинари биват и мъже и жени, но главно жени. Обикновено старци и деца не играят в огъня. Някога в огъня са играли 10–15 души, днес само 2–3 души. Често се случва нестинари да бъдат близки роднини като: баща и син, майка и дъщеря, брат и сестра и затова някои автори считат, че нестинарите имат някакви наследствени особености, местното население ги смята да са от особен „джинс".
Това последно твърдение повечето изследователи и наблюдатели са склонни да отхвърлят, не намирайки обективни данни за
наследственост
.
Има случаи такива посвещения да получат някои нестинари след тежка болест. Такъв е случаят с нестинарката от Мадзура, после нестинарят от Пенека и др. Ето и мнението на проф. Арнаудов за самите нестинари: „Честни в мисълта си, искрени във вярата си, нестинарите не злоупотребяват със своето положение. Ни веднъж не е отбелязан случай на користолюбие, на груба материална заинтересованост и ако някои мошеници, за да постигнат пакостната си цел, се преструват на „прихванати", като се вмъкват между екзалтираните огнеиграчи, това не говори нищо против последните роби на религиозния си дълг". (Проф.
към текста >>
6.
ЕЗИКЪТ НА МУЗИКАТА - К. Ик.
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Изследвания от този род са позволили на бележития френски астролог да формулира ясно и категорично закона за астралната
наследственост
– именно, че индивидите не се раждат кога да е, а тяхното небе на раждане е в известна закономерна връзка с „небето” на техните родители.
Изследванията в този специален случай ще ни доведат до така наречената специална или частна вероятност. В много случаи частната вероятност се рязко отклонява от общата – и тъкмо тук, в това отклонение на частната от общата вероятност, лежи опитното доказване за съществуването на една естествена връзка между светилата и човека. Специалната вероятност на Луната, за която по-горе загатнахме, т.е. случая, когато имаме хороскопи на сродници възлиза според многобройните изследвания на Фламбар на около 18% (по точно 18.6%), когато пък общата вероятност, както видяхме, не надхвърля 5.5%. Същото се получава и за Аsc.
Изследвания от този род са позволили на бележития френски астролог да формулира ясно и категорично закона за астралната
наследственост
– именно, че индивидите не се раждат кога да е, а тяхното небе на раждане е в известна закономерна връзка с „небето” на техните родители.
Не само това, ами ако вземем хороскопи на близки роднини, ние често попадаме на такива поразителни аналогии, които никога не можем да очакваме в общия случай – когато имаме хороскопи на какви да е лица. Само този факт вече е достатъчен да потвърди истинността на астрологията – тази древна наука, в която не напразно са вярвали и не само вярвали, а и практикували такива светли умове в миналото. И наистина, ако планетните влияния не съществуваха, ако те бяха нещо фиктивно, тогава не би трябвало да получим такова рязко отклонение между общата вероятност и частната – требваше да се получат цифри, които едва-едва да се различават, които почти да се покриват. Няколко примера още за частни вероятности, чийто брой впрочем е твърде голям и може произволно да расте с всеки нов частен случай: Аспектите между Меркурий и Луната са характерни за философския ум. Общата вероятност да попаднем на един от 6-те аспекти между Меркурий и Луната е 50%.
към текста >>
наследствеността
, дълготрайността на живота, смъртността (също да се прецизират ясно астрологичните фактори на смъртта), да се установят астрологичните данни, които са характерни за творческите натури, за хората на науката, математици, философи, музиканти, поети и пр.
Изследванията показват, че творческите, продуктивни умове (в наука, изкуство, литература) се раждат повече под така наречения тригон на въздуха, който обхваща знаците Близнаци, Везни и Водолей, а също и под знаците Дева и Скорпион, т.е техният Аз, или точката от еклиптиката, която изгрява на източния хоризонт в мига на тяхното раждане, лежи в някой от тези знаци (вж. миналия брой). Именно процента е около 75%, когато пък общия случай ни дава едва 42%. Общо казано – без да се впущаме в повече подробности и да цитираме повече примери – по този път ние се добираме до ценни факти. Може да се изследват ред въпроси, като напр.
наследствеността
, дълготрайността на живота, смъртността (също да се прецизират ясно астрологичните фактори на смъртта), да се установят астрологичните данни, които са характерни за творческите натури, за хората на науката, математици, философи, музиканти, поети и пр.
Аз само нахвърлям тук някои по-външни въпроси, без дори и да зачевам ония по-дълбоки проблеми, които са твърде сложни в своята психологична постановка – тъй като целта ми е да дам само една идея за научното третиране на астрологичния проблем. Ще изтъкна още някои и други цифри, за да изпъкне още по-ясно и по-нагледно фактът, че индивидите не се раждат под произволно „небе”, а под такива съчетания, които най-хармонират с тяхното вътрешно и външно естество и с тяхната материална съдба. Поменах, че хороскопите на родни лица ни дават по някой път поразителни аналогии (планети в едно и също зодиакално положение, сума еднакви аспекти, еднакво положение на планетите по разните домове и пр.). Нека допуснем, че освен другите аналогични съчетания в хороскопите на двама души (баща и син напр.) съществуват и сладните: 1° тригон (120°) между Луната и Сатурн, (обща вероятност: 1/9), 2° еднакво положение на Юпитер в зодиака (обща вероятност 1/18), 3° Юпитер се намира и в двата хороскопа в един и същи дом (обща вероятност 1/12) и 4° общо зодиакално положение на Слънцето (обща вероятност 1/18). За да попаднем на едновременното съществуване на тия 4 фактора, нещо което е възможно, защото те са напълно независими един от друг и могат да се случат едновременно, в два какви да било хороскопа, т.е.
към текста >>
Изобщо, изследванията в областта на астралната
наследственост
изобилстват с факти, които ясно и убедително ни говорят за реалността на звездните влияния.
Нека допуснем, че освен другите аналогични съчетания в хороскопите на двама души (баща и син напр.) съществуват и сладните: 1° тригон (120°) между Луната и Сатурн, (обща вероятност: 1/9), 2° еднакво положение на Юпитер в зодиака (обща вероятност 1/18), 3° Юпитер се намира и в двата хороскопа в един и същи дом (обща вероятност 1/12) и 4° общо зодиакално положение на Слънцето (обща вероятност 1/18). За да попаднем на едновременното съществуване на тия 4 фактора, нещо което е възможно, защото те са напълно независими един от друг и могат да се случат едновременно, в два какви да било хороскопа, т.е. в общия случай, ние, трябва да вземем 9х18х12х18=34992хороскопа. (Тъй като вероятността, както се лесно изчислява, е 1/34992). Тук ние разглеждаме случая за 4 еднакви съчетания, а често хороскопите на сродници ни показват толкова много и такива поразителни.(прилики), че ние без мъка можем да разгадаем мисълта на природата, която тя пише със своите живи звездни писмена.
Изобщо, изследванията в областта на астралната
наследственост
изобилстват с факти, които ясно и убедително ни говорят за реалността на звездните влияния.
Накрая ще изтъкна още веднъж, че стига да проучваме търпеливо и добросъвестно, голямата книга на природата ще ни се отвори и природата ще ни повери ключовете на един от най-великите езици, които е дадено на човека да разбира – езика на звездното небе. [1]Орбисите или кръговете, в които се простира влиянието на аспектите между планените са установени от дълговековен опит. Те търпят обаче известни вариации, които зависят както от вида на аспектите, тъй и от много още други причини. Фламбар, за да опрости теоретичните изследвания, приема орбиса на планетите кръгло 10°. [2]Върху аспектите и разните технически термини виж миналия брой на Ж. 3.
към текста >>
7.
СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г)
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Той показва, че човек е продукт на едно двойно минало: индивидуално и колективно, и че се развива върху почвата на една двойна
наследственост
.
Особено важно е нейното съчинение: Звук, цвят и число. Получиха се в редакцията следните книги и списания; Le Psichisme (Психизъм) неговите експериментални данни, неговата етика и философия – реч, произнесена по случай откриването на третия международен конгрес на привържениците на експерименталната психология. За психизма ще дадем сведения по-долу. Les Forces superieurs от Henri Durville. Една малка книжка; в която авторът е нахвърлил – ясно и конкретно – някои общи идеи.
Той показва, че човек е продукт на едно двойно минало: индивидуално и колективно, и че се развива върху почвата на една двойна
наследственост
.
За да насочи правилно своето растене, човек трябва да се подложи на едно разумно възпитание. Авторът дели това възпитание на екзотерично (външно) и езотерично (скрито, вътрешно). Днешното възпитание е екзотерично. Едва след като умът и сърцето на човека бъдат открити за духовната светлина, настъпва за него стадия на езотеричното възпитание, с други думи той стъпва съзнателно в пътя на ученичеството. Vers la Sagesse от същия автор.
към текста >>
8.
ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
За хармониране с висшите или нисши вибрации в природата спомагат цяла редица от обстоятелства, каквито са
наследственост
, душевни предразположения, психическа неуравновесеност, околни условия: слухови, зрителни, вкусови и други възприятия.
Идва и си отива. Особено голяма сила има религиозния екстаз, защото тук се комбинират екстаза с вярата. От окултна гледна точка екстазът или вдъхновението, представлява едно хармонично вибриране на човешката душа, ум и чувства с най-нежните и възвишени вибрации в природата. Но в същата тая природа има и тъмни, черни вибрации, които, намерили прием у някого, действуват пак като екстаз у него, но проявите на които носят отрицателен характер. Има един голям процент от убийци и престъпници, които не помнят как са извършили престъплението си.
За хармониране с висшите или нисши вибрации в природата спомагат цяла редица от обстоятелства, каквито са
наследственост
, душевни предразположения, психическа неуравновесеност, околни условия: слухови, зрителни, вкусови и други възприятия.
Въпросът за нестинарските игри и други подобни огнени мистерии е, че се подчинява на нови психофизиологични закони, на които се подчинява и материята. Тук има явен израз на интимната връзка между психичното състояние на човека и тялото, между външните условия и вътрешното психофизиологично състояние и най-после между външните условия и новото състояние на материята на тялото. Връзката между всичките тия състояния и условия се намира във вибрациите и трансформацията на различните видове енергия. Възможно е тук да имаме проява на особен род електрически полета във форма на йонна еманация, която да неутрализира йонното или електронно състояние на огъня, вследствие на което неговото нормално физично състояние се изменя. Въпросът не е изучен окончателно.
към текста >>
9.
Хигиена на храненето – Цв. Димитров
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Естественият подбор както и
наследствеността
са факти в природата.
Също отричат намесата на тези фактори и в еволюцията. Те обясняват еволюционния процес на формите с помощта на несъзнателни и случайни отклонения, (Дарвин). Запример едно животно с помощта на случайни отклонения ще придобие или по-съвършени органи, или по-несъвършени, в първия случай то ще победи в борбата за съществувание и ще ги предаде по наследство на своите поколения. А във втория случай то ще бъде негодно в борбата за съществувание и ще загине наред със своите потомци. Това изобщо е тъй наречения естествен подбор, с помощта на който се дава възможност на съществувание само на годните, снабдените от еволюцията животни с по-съвършени органи.
Естественият подбор както и
наследствеността
са факти в природата.
Те не губят значение при неовиталистичното схващане. Обаче, нещо друго има от съществено различие в еволюционните схващания на двете школи. Материалистите намират. както казахме, „случайността" и „незначителните" отклонения за съществени фактори в еволюцията и с тяхна помощ се стремят да преградят пътя на неовиталистите, които от своя страна заместят случайността и незначителните отклонения с предначертан план и скокове-мутации в еволюционните промени на формите. И действително, фактите са в полза на неовиталистите.
към текста >>
10.
Молитвата на най-чистия човек по сърце
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Както и да изтълкуваме този факт, дали според учението на индуските философи за превъплътяването; или според учението на египетските мъдреци за трансмигрирането; или според учението на кабалистите и окултистите за еманирането (изтичането и усъвършенствуването на духа или според съвременното философско учение за
наследствеността
– безразлично.
Тази цивилизация, дето хората се различават по форма, по външност, по етикеция, се е родила в далечното минало на Египет, Индия, Вавилон, Китай, Персия, Юдея, Гърция, Рим. Тя е днес и в Европа, облечена в красива християнска мантия. Не казвам, че тя в своите основи е нещо лошо, но казвам, че формата всякога трябва да има в себе си известно съдържание; вън от това формата си остава една проста черупка, в която могат да живеят само паразити. Когато фарисеят се молеше, Христос го гледаше и му казваше: ,,Твоята душа е размътена, твоите праотци не са живели такъв чист живот, както ти си въобразяваш. Ти мислиш, че не си като другите хора, но в миналото си бил като тях, па и сега не си много далеч от техния уровен".
Както и да изтълкуваме този факт, дали според учението на индуските философи за превъплътяването; или според учението на египетските мъдреци за трансмигрирането; или според учението на кабалистите и окултистите за еманирането (изтичането и усъвършенствуването на духа или според съвременното философско учение за
наследствеността
– безразлично.
Тия учения и теории са само помагала за нас, да си уясним някои неща по-добре, да ни станат явленията на човешкия живот по-ясни и по-разбираеми. Обаче, основният принцип, лежащ в основата на всички неща, си остава всякога един и същ, по който начин и да обясняваме и тълкуваме неговите проявления. Великият закон на причините и следствията, на деянията и възмездията, никога не казва лъжа, той всякога говори абсолютната истина. Ако си добър, пише в книгата на живота че си добър; ако си лош, пише, че си лош. Ако говориш истината, пише в книгата на живота, че си говорил истината; ако лъжеш, пише, че си лъгал.
към текста >>
11.
Духът на новата раса
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Тоя пункт е най-важен при разглеждането на расовите и видовите изменения, които се запазват в поколенията чрез законите на
наследствеността
.
се извади единият бъбрек, то другият се увеличава и поема функцията на извадения бъбрек. Има още един странен закон в тялото: колкото един орган повече работи, повече се и развива, но и колкото повече работи, повече остарява. Храната е една необходимост, но храната е и отрова. Ние се самоотравяме, самоунищожаваме в стремежа си да живеем. Друга характерна особеност, то е приспособлението.
Тоя пункт е най-важен при разглеждането на расовите и видовите изменения, които се запазват в поколенията чрез законите на
наследствеността
.
Типичен пример в това направление имаме в растенията, животните и човека. Най-после животът уморява и тая умора е смъртта на организма. Една от най-старите медицински науки е анатомията. Тя е изучена до доста големи подробности. В изучаването на анатомията трябва да се подчертае голямата сложност в конструкцията на разните органи.
към текста >>
12.
ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Мисълта се колебае без почивка от конкретното към абстрактното, от частното към общото, от индивидуалното към всемирното; и тя търпи непрестанно влиянието на средата, на атавизма, на
наследствеността
, на възпитанието, на примера, на по-тъмните течения И тихият зов на живото Провидение се сменява в душата с нощ.
Седир СЕДЕМТЕ МИСТИЧНИ ГРАДИНИ Мисля, че е полезно да предложа на читателите на тоя малък труд някои упътвания за пътя на човека към Бога и по-специално за по-тения път на съвършеното ученичество Считам за тъй необходимо точното познаване на евангелския дух, че бих желал да изложа една след друга всички известни системи за вътрешния живот, техните оттенъци техните илюзии. Но за целта ще са нужни томове. И вън от това, и да разполагах с всички библиотеки, би ли могъл да разбера всички тези теории. Защото, когато целокупната природа се издига към съвършенство, няма две същества, които да вървят точно по същия път.
Мисълта се колебае без почивка от конкретното към абстрактното, от частното към общото, от индивидуалното към всемирното; и тя търпи непрестанно влиянието на средата, на атавизма, на
наследствеността
, на възпитанието, на примера, на по-тъмните течения И тихият зов на живото Провидение се сменява в душата с нощ.
И после, понеже трябва да живеем на земята и най-възвишените ни движения се завършват с действия; по какво трябва да оценяваме една система, ако не по плодовете й. Няма никой човек, който като отиде до глъбините на душата си, да не намери присъствието на една висша реалност: той знае, че тя съществува. Един траен живот живее в нас: първо, Божествената душа; после тялото, под което се разбира не само физическото тяло, но и всички други тела; и по средата е човешката личност, която се изпълва последователно с познание, любов, омраза, воля; тя слиза от божествената душа към временната материя и се изкачва обратно. При разните методи за душевния растеж едни се грижат за листата, други за стъблото, трети изменят средата, Христовият метод се грижи за сока. Има разни методи за свързване с божествения свят.
към текста >>
13.
ВЕЛИКАТА ТАЙНА - ВЛАД ПАШОВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Фактът, че всеки човек е склонен да мисли, че всичко знае и всичко може показва, че онази Първопричина, от която е произлязъл, всичко знае и всичко може и по закона на
наследствеността
в човека са се предали тези стремежи.
Когато човек страда за себе си, е нещастен; когато страда за обществото, е доволен; а когато страда за Бога, е щастлив. Който разбере своето преназначение, в него настава мир, а който живее в преназначението си, изпитва радост. Който преди да се е справил със себе си, оправя другите, ще попадне в разочарование. Богът на рибите е водата, на птиците – въздухът, на млекопитаещите – земята, а на човека? Това, което мислиш, чувстваш или извършиш във време на тревога и безлюбие, тъкмо обратното нему е онова, което би требвало да извършиш.
Фактът, че всеки човек е склонен да мисли, че всичко знае и всичко може показва, че онази Първопричина, от която е произлязъл, всичко знае и всичко може и по закона на
наследствеността
в човека са се предали тези стремежи.
И онези свръхчовеци (големите деца на Бога), които всичко знаят и всичко могат, са се свързали с тази Първопричина, която всичко знае и всичко може. Няма условия, при които сме поставени и които като използуваме и разберем, да не се запълни душата ни тъй, като че ли всичко сме придобили.
към текста >>
14.
НАУКА И ЖИВОТ - ВЛ. ПАШОВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
По същия начин, чрез закона на
наследствеността
, който е само един израз на закона на внушението, се предават и престъпленията от поколение на поколение.
А за да се освободи човек от смъртта, трябва да измени своите мисли, чувства и постъпки. Каквито са мислите на човека, такива са и неговите желания; а каквито са желанията му, такива ще бъдат и физиологическите процеси в организма. И науката, погледната от това гледище, добива своя вътрешен смисъл. Защото науката преди всичко трябва да ни научи, как да строим нашия организъм и нашия характер; това е ценното в нея. А днес строежът на човешкия организъм става от силите на природата без участието на нашето съзнание и вследствие на това човек попада и под действието на тъй наречените негативни сили в природата, които по закона на внушението присаждат известни качества и енергии в организма, които имат една тенденция, противоположна на тази на човешкото съзнание.
По същия начин, чрез закона на
наследствеността
, който е само един израз на закона на внушението, се предават и престъпленията от поколение на поколение.
Затова съзнанието на човека трябва да бъде будно и да противодейства на това внушение, което се изявява ту като наследствени склонности, ту като подсъзнателни стремежи. Това е, което сегашните хора трябва да работят и проучват. Затова ни е потребна една наука, която да ни помогне в това отношение. И когато в окултната наука се казва, че човек трябва да бъде свързан с Първичната Причина, това е за да може да направи онова контравнушение, за да може да пречисти своите, мисли, желания и действия, да може да се прояви разумният живот и да се реализира щастието. И новото, което сега се внася в нашия свят чрез новите идеи и мисли, не се създават сега, но те са резултат от дейността на разумни сили и ние трябва само да отворим умовете и сърцата си, да ги възприемем и приложим.
към текста >>
15.
СТЪПКИ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Гайниц (интересна е статията му „Анализ на организационния център" в „Доклад за четвъртия годишен конгрес в Инсбрус в 1924 година" на немското общество за изследване на
наследствеността
). А.
У хидрата напр. са констатирани два главни организационни центрове: единият е перистомата (околоустната част или орален край), а другият е при основата на хидрата (адорален край). Браун поставил едно пипало с част от перистомата върху каква да е точка от тялото на хидрата, и тая присадка вече почва да организира околните тъкани. И наистина, на това място се появяват нови уста с венец от пипала, при което перистомната част е действала като организатор върху околните тъкани. Сега усилено се работи в тая област на биологията от множество работници; такива са, освен горните, още: Бауцман, Бранд, Харисон, Филатов, В.
Гайниц (интересна е статията му „Анализ на организационния център" в „Доклад за четвъртия годишен конгрес в Инсбрус в 1924 година" на немското общество за изследване на
наследствеността
). А.
Маркс, Весел и пр. Главно в два центъра работят усилено работници в тая нова област: във вилхелмовия биологичен институт в Берлин (отделението на Манголд) и в зоологическия институт в Фрибург (под директорството на Шпеман). Важно е, че Шпеман и Манголд със своите ученици са дошли до същите заключения, до които са дошли Лаковски във Франция[1] и Гурвич в Русия, но по съвсем други пътища. Сега е важен характерът на индукционното действие. Могат да се предположат две неща: или че индукционното действие се дължи на известни частици, които преминават от една част в друга и влияят, или пък, че то е от динамичен характер, т.е.
към текста >>
16.
ВЕЧНАТА СПРАВЕДЛИВОСТ- П. МЪЛФОРД
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Това е закон за
наследствеността
на съвременната биология.
Това са схващали още древните гърци и затова са казвали: всичко тече. И всичките придобивки на този прогрес, на това движение се запазват. Защото според окултната наука движението в Битието е резултат от дейността на съзнанието. Така че, самото движение е свързано с това съзнание и като така, съзнанието има известна печалба, известна придобивка от това движение. Изхождайки от този принцип, съвременната еволюционна теория и древната еволюционна теория, която индусите наричат теория за прераждането на душите, а древните египтяни – теория за трансмигрирането на душите – всичките тези теории подържат, че всяка придобивка се запазва и се предава на следващите форми.
Това е закон за
наследствеността
на съвременната биология.
Но този закон има и по-широк, космичен характер. Битието в своята целокупност е вечно и безначално; една форма се сменя с друга, като предава придобивките на следващата. Това е пътят за развитие и усъвършенстване на формите. Целият космос представлява едно органическо цяло и законите, които намираме в съвременната биология, са само една трансформация или вариация на космичните закони. Приемайки положението, че космосът същества вечно и е жив и целокупен и всички придобивки се запазват и предават, дохождаме логически до заключението, че преди нашата вселена са съществували други вселени във вечността; и логиката и фактите ни говорят, че преди нашата вселена е имало и други вселени, населени с разумни същества, което е въпрос на окултната космогония; придобивките и опитностите на тези вселени, ред разумни и съзнателни същества не са изгубени за Битието, а продължават да живеят, но вече в друга среда и други условия.
към текста >>
17.
Човешките суеверия – Г.
 
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
На физическото поле този закон учените наричат
наследственост
.
Следователно, когато хората не искат да изправят погрешките си, ражда се материализмът. Когато се яви готовност да възприемат Божествените идеи, ражда се идеализмът. Обаче, нито материализмът, нито идеализмът са в сила да изправят живота на хората. Който не иска да стане материалист, той трябва да разбира закона, по който може да изправя погрешките си. Който иска да стане идеалист, той трябва да възприема Божествените идеи.
На физическото поле този закон учените наричат
наследственост
.
Много примри из живота потвърждават този закон. Един пример из Америка. Един мъж от блата раса имал отношения с една негърка. В първите три поколения се раждали черни деца, което показва, че майката имала надмощие. Затова децата били черни.
към текста >>
18.
НЕЗНАЙНОТО - Д. СТОЯНОВ
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Днес се разглежда въпросът за бъдещето на расата или културата и от гледището на законите на човешката
наследственост
и се търсят нови пътища - пътищата на евгениката - за подобрението на расата и културата.
Трябва един нов мироглед, едно ново разбиране на живота, ново отношение към задачите на живота. Трябва да се изучат законите за повдигането на народите и за тяхното израждане. Колко много народи и раси в миналото са се издигали до завидна висота и след това са загивали! Всички те са били кристализирани във форми, неспособни за по-нататъшно развитие - отклонени от великите закони на живота. Разбира се, за повдигането на един народ или раса е нужно подобрението на хигиеничните условия на живота, подобрение на икономичното положение на масите и пр.
Днес се разглежда въпросът за бъдещето на расата или културата и от гледището на законите на човешката
наследственост
и се търсят нови пътища - пътищата на евгениката - за подобрението на расата и културата.
Но всичко това представлява само едната страна на въпроса. Тоя въпрос има и други по-дълбоки страни, които заслужават вниманието на всички, които искат да работят за бъдещето на расата или културата. „Живата наука" посочва методи за разрешението на всички проблеми на съвременния живот. Тия методи засягат всички области на живота, както материални, тъй и духовни. Всичко това „новото", което сега се влива в живота, всички тия нови идеи, които сега идат в света, имат сила в себе си да повдигнат културата на по-висока степен, да развият ценните заложби, криещи се в човешката душа и чакащи от векове своето развитие.
към текста >>
19.
ОКУЛТНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ В СВЕТОВНАТА ЛИТЕРАТУРА-Д-Р Е .Р. КОЕН
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Но само индуският слух, по пътя на дълга
наследственост
, се е развил дотам, че да може да възприема онези малки тонови деления - четвърттонията и да почувствува магичната сила, която се крие в една мантра.
Истинската песен, оная свещена песен на душата, е прозвучала макар и слабо още в най-дълбока древност, в музиката на египетската, еврейската, индийската и китайска култури. Там тя се е изразила в красиви каденци, представящи свещените им песни, които са се изпълнявали само при религиозни церемонии. Тия каденци са истински мантри, съставени според известни природни закони. Те действуват така магически, че карат да затрепти цялото човешко същество, като събуждат силни и дълбоки чувства. Мантрите са особено характерни за индуската музика.
Но само индуският слух, по пътя на дълга
наследственост
, се е развил дотам, че да може да възприема онези малки тонови деления - четвърттонията и да почувствува магичната сила, която се крие в една мантра.
В огромната музикална литература на западно-европейските компонисти няма мантри, но има песни проникновени, които издигат човешката душа до ония висши области, където тя преживява истински мир и хармония и почерпва мощни импулси за творчество и растеж. След този бегъл поглед върху музиката на древните и на западно-европейските народи, където изтъкнах въздействието, което те оказват върху душата на човека, ще нахвърля някои мисли върху музиката на Учителя, пак от гледище - главно - на въздействието, което тя упражнява. Музиката на Учителя, като се съблюдават при изпълнението известни правила и условия, дава друг род въздействие. Разглеждайки неговото вокално и инструментално творчество, достигаме до интересни констатации по много въпроси от музикално естество. Ние имаме преди всичко една особена форма на звучащото вещество, която се изгражда не по приетите и установени вече правила на музиката.
към текста >>
20.
РЪЦЕТЕ НА ЧАРЛЗ ЛИНДБЕРГ И ДЪГЛАС ФЕЙРБАНКС
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Трети го отдават на
наследствеността
и пр.
Един голям физиологичен въпрос е косопада. Наброяват се много причини за това. Едни считат, че косопадът е свързан с начина на живот на хората. Един разгулен живот, без съмнение, може да се отрази върху окапването на косата. Други учени считат, че окапването на косата е свързано с голямо нервно и умствено напрежение.
Трети го отдават на
наследствеността
и пр.
Разбира се, във всички тези причини има по нещо вярно. И за единичните случаи всяка причина по отделно може да има своето значение. Трябва, обаче, да се отбележи, че всички тези причини повече или по-малко са прави. Напоследък с углъбяването на биологичната наука, се създадоха и нови схващания във връзка с окапването на косата и специално у мъжете. Счита се, че това се дължи на намаляването на женските хормони в кръвта на мъжете.
към текста >>
21.
ДВА СВЯТА - Г.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Обикновено за великите хора се казва, че били ставали такива благодарение на благоприятните външни условия, или пък че се били раждали такива по закона на
наследствеността
.
Защото великият човек сам никога не се изявява на хората, той никога не издава своето величие, своето знание. Той забулва сияйната си светлина със седем покривала, защото знае, че хората не могат да понесат ослепителния й блясък. Едничкият начин, по който може да се накара един велик човек да се изяви, е любовта. Носител на великата Божия мисъл, великият човек се разкрива само на ония, които го познаят и възлюбят. Тогава той повдига за малко своето седмократно було и оставя лъчи от неговата светлина да озарят умовете и сърцата на ония, които са успели да се приближат вътрешно до него.
Обикновено за великите хора се казва, че били ставали такива благодарение на благоприятните външни условия, или пък че се били раждали такива по закона на
наследствеността
.
Великите хора нито стават, нито се раждат така. Великите хора са велики, защото обработват у себе си божествените идеи, които са вложени в техния дух, в тяхната душа. Тези именно божествени идеи, разработени от тях, ги правят велики. И ако попитате, как може човек да стане велик, ще ви кажа следното: щом започнете да обработвате една божествена идея в себе си, вие туряте вече основа за вашето величие; щом започнете да обработвате едно божествено чувство, вие полагате у вас основа за величие. Останалото е въпрос на време.
към текста >>
22.
НОВАТА ЗЕМЯ - МАРК РОРБАХ
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
В човешкия род също се забелязват такива големи групи, които се отличават едни от други по известни характерни външни белези, добити по
наследственост
.
ЗА ЧОВЕШКИТЕ РАСИ В съвременната наука под думата „раса" се разбира съвкупност от индивиди, които принадлежат на един животински или растителен вид, ала се отличават по известни външни белези, предаващи се по наследство, вследствие на което те явно се отклоняват от първоначалния тип. Така например различават разни раси: коне, кучета, домашни птици и т.н.
В човешкия род също се забелязват такива големи групи, които се отличават едни от други по известни характерни външни белези, добити по
наследственост
.
Тия групи, именно, образуват различните човешки раси. И наистина, достатъчно е да сравним най-повърхностно един негър, да речем, с един индивид от блата раса, за да установим явни различия между тях. Преди всичко цвета на кожата, който в случая най се хвърля на очи. Има обаче и ред други морфологични признаци, които отличават индивидите от разните раси, и които изпъкват при по-подробно изследване. Освен цветът на кожата, характерен расов белег се явява и косата (форма на косъма и цвят), формата, разположението и цветът на очите и най-вече, устройството на черепа и лицето (нос, скули, челюсти).
към текста >>
23.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. СВЕТЛИЯ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА- БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Нека споменем само проблема за астралната
наследственост
.
Кльоклер в Германия, Крафт в Швейцария и много други вървят по същия път, като основават своите изследвания често върху десетки хиляди случаи. Авторите стоят на становището, че те са готови да приемат крайната присъда на обективните - т.е. обширни статистически проверки, независимо дали тя ще бъде за или против застъпеното от тях гледище" (Кльоклер). Друг въпрос е, че добитият опит е направил от тях пионери на отхвърлената някога астрология. Понеже начинът на работа в тоя случай е вече изнесен в списанието - виж статиите на Георги Радев в първите годиш¬нини на „Житно зърно" - ние можем да се задоволим само с констатацията, че статистическият метод изясни редица проблеми по един очевиден начин.
Нека споменем само проблема за астралната
наследственост
.
И ако тоя метод не държи сметка за астрологическите детерминации, в който случай би дал още по-големи резултати, за това има да съжаляват най-много привържениците на астрологията. Докато в горния случай имаме работа с една преднамерена проверка на стойността на астрологическата традиция, в други случаи стоим при неочаквани пресрещания на официалната наука с отречената наука за космичните влияния. През последните десетилетия науката се добра самостоятелно до факти, които дойдоха да потвърдят редица твърдения на астрологическата традиция. Въз основа на тия новооткрити зависимости между Космоса и нашата планета, върху които е писано също доста обстойно в списанието, можаха да се направят някои забележителни предсказания. Нека споменем един случай за илюстрация.
към текста >>
24.
СФЕРАТА НА ВЕНЕРА - Г.
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
И в тоя факт, изразен в горния закон за астралната
наследственост
, Фламбар вижда едно от най-големите доказателства за верността на астрологията, защото, при математическа вероятност 1/35064, не може да става и дума за някаква случайност.
Поради тая чувствителност на младия организъм, която някои сравняват с тая на фотографическата плоча спрямо първия допир със светлината, видимите и невидими трептения на небесните тела упражняват едно толкова силно влияние, че го тонират за през цяп живот. Има и друго мнение, което би могло да се нарече по-чисто астрологично. Интересно е, че това второ гледище получи своята най-категорична формулировка не от представител на традиционната астрология, а от един човек на науката – П. Шоанар (Фламбар), който, както е известно, при изследване валидността на астрологичните принципи си служи изключително с теорията на вероятностите, приложена върху статистически данни. Въз основа на своя доста богат материал Фламбар е дошъл до заключението, че "човек не се ражда под кое да е небе, а природата избира за тая цел тъкмо оня четвърт час от всички 35,064 четвърти часове в годината, при които планетните конфигурации имат възможно най-голяма прилика с конфигурациите в хороскопите на родителите или най-близките роднини на новородения".
И в тоя факт, изразен в горния закон за астралната
наследственост
, Фламбар вижда едно от най-големите доказателства за верността на астрологията, защото, при математическа вероятност 1/35064, не може да става и дума за някаква случайност.
Въз основа на същия факт, който е бил известен, разбира се, много време преди да бъде формулиран от френския учен, някои астролози са заключили, че не са звездните вибрации, които слагат своя печат върху младия организъм, а че по силата на една сложна закономерност в природата човек се ражда в момент, когато планетните вибрации съответствуват на неговата физическа и психична структура. Колкото странно и да изглежда на пръв поглед това схващане, не бива да се забравя, че то има зад себе си както многовековния опит на астрологичната традиция, така и проверката на безпристрастния статистичен метод на съвременната наука. При наличността на горните възгледи, остава открит въпросът, дали между "реакционната основа" (фон Кльоклер) на индивида и констелациите в момента на раждането му има каузална връзка, почиваща, може би, на електрическа индукция (X. Селва) или пък микрокосмосът се движи в паралелни ритми с макрокосмоса (Д-р Фанкхзузер), т.е. без всякаква причинна връзка.
към текста >>
25.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
В това ядро се крие цялата
наследственост
на човека, резултат на неговото минало, неговата „карма".
В зодиака, както е знайно, Луната, която „владее" в знака Рак, е полярно спрегната със Сатурн, владеещ в знака Козирог. Тия две „планети", тия две течения в аурата на земята, се явяват полярни и допълнителни. Луна-Сатурн, това е човешката личност, ограничена от своята съдба. Луната - това е психичната енергия на човешката личност, която енергия се проявява в превратностите на ежедневния живот по силовите линии на съдбата, определени от Сатурн. Луната и Сатурн - това е типичното ядро на съдбата в живота на човека.
В това ядро се крие цялата
наследственост
на човека, резултат на неговото минало, неговата „карма".
Ако се изразим с езика на индуската езотерична философия, популяризиран от теософията, ще кажем, че Луната - това е превъплъщаващата се „личност" с нейната карма. Споменах по-горе, че Луната в движението си около земята се вие около еклиптиката като същинска змия. Това е едно вълнообразно движение с около 13 цели вълни. „Хълмовете" на тия вълни (при пълнолуние) са разположени към „външните планети", сир. към ония планети, чиито орбити включват орбитата на земята - Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон.
към текста >>
в своите статистични изследвания върху астралната
наследственост
видният френски астролог Пол Фламбар идва до заключението, че Луната, покрай хоризонта (асцендент-десцедент), представя главен фактор на
наследствеността
.
Психологически Луната е свързана с възприятията и представите, с паметта и фантазията. Лунната сфера в човека носи не само паметта на настоящето, на настоящия човек като „възприемащо и представящо съзнание", а и паметта на миналото, както индивидуална така и колективна. Ето защо, Луната е така дълбоко свързана с онова, което в съвременната психология се нарича „несъзнателно" или „подсъзнание". В психичната сфера на Луната се съхраняват всички образи на миналото, целия родов и расов атавизъм на индивида. Това се потвърждава и от изследванията на съвременните астролози, които работят по методите на научната статистика.
в своите статистични изследвания върху астралната
наследственост
видният френски астролог Пол Фламбар идва до заключението, че Луната, покрай хоризонта (асцендент-десцедент), представя главен фактор на
наследствеността
.
Аналогично разгледана, по закона на съответствията, Луната представя жената-майка, съпругата привързана към бащата на нейните деца и към домашното огнище. Като такава, тя е хранителка на традицията, на родовия и расов опит. В образа на древната Пития - жрица в прорицалището на Аполон в Делфи, ние имаме женската, пасивна, „нощна" страна на астралната светлина, чието положително, светло, „дневно" течение представя Аполон. Тя представя онази материя, която отпечатва послушно всички образи на пластичната фантазия - лична или колективна; тя носи всички клишета на миналите, настоящи, както и на ония бъдещи събития, които ще станат в даден период от време, определен от „Сатурн". Ето защо и Питията, един типичен медиум, каквито са и спиритичните медиуми, носещи силно отпечатъка на лунната „сигнатура", е била внятен за хората глас на рода, на прадедите, които се грижат за своите потомци, глас на предците на племето или расата.
към текста >>
26.
ПРЕД РЕШИТЕЛНИЯ ЧАС - G. NORDMANN
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
За погледа на някои астролози, диктаторите са само фокуси на една дълга расова
наследственост
.
В своята най-крайна форма, тук се явява така нареченият асоциален тип. Астролозите подържат, че и в типа на диктатора, с неговите изострени лични чувства, с неговото повишено самочувство на "водач", на "силна личност", чиято воля е закон не само за него, а и за всички ония, които води и управлява, е доста силно влиянието на Урана. Поне фактите, които ни предлага съвременната политическа действителност, потвърждават това. Но у тях урановото влияние, пречупено в една силно развита лична сфера, се сгъстява и в съчетание с други планетни фактори, дава характерния "диктаторски комплекс". Уран, изобщо, има два полюса - единият му полюс лежи в областта на космичното съзнание, което носи новото, идейното в света; другият му полюс се намира в колективното подсъзнание, от което, под неговото активиращо влияние, изпъкват на повърхността образи и идеи на минали раси и култури.
За погледа на някои астролози, диктаторите са само фокуси на една дълга расова
наследственост
.
Те са носители на неосъществените, потиснати идеи на миналото, които се стремят към осъществяване. Те са фокуси на цял низ поколения, които трябва по необходимост да дойдат до логичния край на своята съдба. Разбира се, между индивидуалния строеж и съдбата на диктатора и тия на расовия колектив има едно съвпадение, което за астрологичната философия е напълно ясно, като се има пред вид законът за съответствията. Споменатите по-горе два полюса на Урана се изразяват астрономически във възходящия и низходящ възел на неговата орбита. Знайно е, че равнините, в които лежат орбитите на планетите, се секат с равнината на еклиптиката, сир.
към текста >>
27.
НЕЩО ВЪРХУ МИСТИЦИЗМА В НЕМСКАТА ПОЕЗИЯ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Луна – Ритмични процеси, растителна сила, плодородие,
наследственост
, формуващ принцип; Промени, пътувания, популярност, общественост, болести на лимфатичната система; Душата, човешката личност, майчински чувства, разсъдливост, въображение, пасивният женски принцип, възприемчивост, мекота, религиозност, медиумичност, скромност, свенливост, колебливост, приспособяване, подражание, романтика, равнодушие, флегматичност, боязливост, меланхолия, капризност.
Уран – Модерни средства за съобщение – тренове, трамваи, автомобили, особено авиация; електрически инсталации. Нептун – Места за окултни занимания, клубове на морфинисти и пр., болници, лудници. Кратка характеристика на планетите Според Барле, Кльоклер, Г. Радев, Синдбад – Д-р Вайс и др. Слънце – Първична сила, жизнена енергия, топлина; блясък, слава, мощ, организация; Човешкият дух, индивидуалност, воля, творчество, изкуство, истиннолюбие, великодушие, идеализъм, щедрост, чистота, смелост, деловитост, жизнерадост, гордост, властолюбие, деспотизъм.
Луна – Ритмични процеси, растителна сила, плодородие,
наследственост
, формуващ принцип; Промени, пътувания, популярност, общественост, болести на лимфатичната система; Душата, човешката личност, майчински чувства, разсъдливост, въображение, пасивният женски принцип, възприемчивост, мекота, религиозност, медиумичност, скромност, свенливост, колебливост, приспособяване, подражание, романтика, равнодушие, флегматичност, боязливост, меланхолия, капризност.
Меркурий – Движение, съобщителни и транспортни средства – пъти-ща, телеграфи, телефони, книги, вестници, документи, кореспонденция ; Размяна, посредничество, търговия, пропаганда, връзки, нервни болести; Практически ум, интелигентност, литература, критика, прозорливост, пъргавост, сръчност, хитрост, капризност, любопитство, повърхностност, непостоянство, демагогия, измама. Венера – „Малкото щастие" – Хармония, ритъм, цъфтеж, красота; Удоволствия, лукс, връзки, венерически болести; Любов, милосърдие, доброта, чувствителност, нежност, миролюбие, изкуство, общителност, веселие, гъвкавост, разпуснатост. Марс – „Малкото нещастие" – Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, умра за, жестокост. Юпитер – „Голямото щастие" – Равновесие, съхраняване; Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве; Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство, честност, толерантност, миролюбие, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна на-божност. Сатурн – „Голямото нещастие", планетата на съдбата – Време, старост, минало, традиция, тежест, студ, свиване, кристализация, костна система, сухота, покой, тишина, тъмнина.
към текста >>
28.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
В множество свои беседи Учителят разглежда нашироко и всестранно зависимостите между способностите и качествата на родителите и
наследствеността
у тяхното поколение.
Следователно, за да проявява някой човек в живота си гениални дарби и способности, възвишени замисли, стремежи и идеали, високи нравствени и добродетелни качества, благородни и общополезни дела, да има съзнание за дълг и отговорност пред Бога, човечеството и обществото, необходимо е той да бъде роден с такива заложби. А раждането на такива люде може да става само от майки с природно даровити умове, със силна вяра и надежда в Бога и голяма любов към Него, с високо нравствени и добродетелни качества и силно любещи децата си. Същите добродетели и качества трябва да притежават и бащите. Гениалните люде, които са ставали бащи, никога не са давали гениално поколение по простата причина, че не са имали жени със съответните на себе си качества, стремежи и идеали. А от това следва, че за раждането на гениални люде са необходими и майки, високо издигнати в умствено и духовно отношение.
В множество свои беседи Учителят разглежда нашироко и всестранно зависимостите между способностите и качествата на родителите и
наследствеността
у тяхното поколение.
Той особено много говори за издигането на жената в умствено, духовно и нравствено отношение, за да може тя дълбоко да осъзнае и разбере и достойно да изпълнява великата си мисия като майка. Учителят казва, че много младите майки и бащи раждат глупави деца, защото самите те още не са напълно развити в умствено и духовно отношение, нямат достатъчно насъбрани знания и духовни опитности, за да ги предадат в наследство на децата си. Пълното развитие на жената става към 28-та годишна възраст, а на мъжа към 33-та година. На тия възрасти именно у жената силно се пробужда майчинското чувство, а у мъжа бащинското. На тази и след нея възраст жената и мъжът могат да дадат здраво, силно, дълголетно, даровито и способно поколение.
към текста >>
29.
DU MAITRE-LES QUATRE REGLES DEL AMOUR
 
Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Кнап върху
наследствеността
Е.
Такъв е той в личния си живот, такъв е и в обществения; там няма за него нещо недопустимо. Светогледът на хората на истинската наука, за които животът не се изчерпва със силата и материята, ги кара да гледат на материалното в живота само като на материална негова страна, а най-ценното търсят другаде: в красотата, в мистиката, във възвишеното, в любовта, в понятието за добро, в обичта към другите в сподавянето на личния егоизъм. Такива са те и в обществения живот. С такъв светоглед човек се издига над животинското в себе си, устремил поглед нагоре към безкрая на неизвестното в Битието". Опитът на Е.
Кнап върху
наследствеността
Е.
Кнап в своя реферат, държан в Хайделбергския медицински факултет на 8.II.1943. година, развива следните мисли: „След откритите от Мендел закони на наследствеността се стигна до убеждението, че наследствеността зависи от определени наследими вещества. Клетъчното изследване доказа, че тия вещества се намират в хромозомите (особени нишки в клетъчната ядка). На истинското унаследяване, причинено от предаването на наследимите вещества, което унаследяване продължава през ред поколения, трябва да противопоставим лъжливата наследственост, която се състои в предаване на разни влияния от родителите, но които качества и влияния бързо изчезват. Холандският ботаник Хюге де Фриз въведе в биологията понятието „мутация", т.е.
към текста >>
година, развива следните мисли: „След откритите от Мендел закони на
наследствеността
се стигна до убеждението, че
наследствеността
зависи от определени наследими вещества.
Такива са те и в обществения живот. С такъв светоглед човек се издига над животинското в себе си, устремил поглед нагоре към безкрая на неизвестното в Битието". Опитът на Е. Кнап върху наследствеността Е. Кнап в своя реферат, държан в Хайделбергския медицински факултет на 8.II.1943.
година, развива следните мисли: „След откритите от Мендел закони на
наследствеността
се стигна до убеждението, че
наследствеността
зависи от определени наследими вещества.
Клетъчното изследване доказа, че тия вещества се намират в хромозомите (особени нишки в клетъчната ядка). На истинското унаследяване, причинено от предаването на наследимите вещества, което унаследяване продължава през ред поколения, трябва да противопоставим лъжливата наследственост, която се състои в предаване на разни влияния от родителите, но които качества и влияния бързо изчезват. Холандският ботаник Хюге де Фриз въведе в биологията понятието „мутация", т.е. еволюция чрез скокове. Доказва се експериментално, че ако облъчваме растение с къси ултравиолетови лъчи, изменят се наследствените им вещества — гените — и се получават мутации, т.е.
към текста >>
На истинското унаследяване, причинено от предаването на наследимите вещества, което унаследяване продължава през ред поколения, трябва да противопоставим лъжливата
наследственост
, която се състои в предаване на разни влияния от родителите, но които качества и влияния бързо изчезват.
Опитът на Е. Кнап върху наследствеността Е. Кнап в своя реферат, държан в Хайделбергския медицински факултет на 8.II.1943. година, развива следните мисли: „След откритите от Мендел закони на наследствеността се стигна до убеждението, че наследствеността зависи от определени наследими вещества. Клетъчното изследване доказа, че тия вещества се намират в хромозомите (особени нишки в клетъчната ядка).
На истинското унаследяване, причинено от предаването на наследимите вещества, което унаследяване продължава през ред поколения, трябва да противопоставим лъжливата
наследственост
, която се състои в предаване на разни влияния от родителите, но които качества и влияния бързо изчезват.
Холандският ботаник Хюге де Фриз въведе в биологията понятието „мутация", т.е. еволюция чрез скокове. Доказва се експериментално, че ако облъчваме растение с къси ултравиолетови лъчи, изменят се наследствените им вещества — гените — и се получават мутации, т.е. нови наследствени признаци." От този реферат на Кнап виждаме тясната връзка между биологичните явления и лъчистите енергии. Късите ултравиолетови лъчи предизвикват мутации.
към текста >>
30.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 2
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
То има, наистина, дефекти — всеки негов член носи с себе си всичките отпечатъци на своята
наследственост
и среда.
Ние само ще потвърдим писмено впечатленията си: Г. Дънов е честен, почтен българин, достатъчно интелигентен, за да знае какво говори и върши, достатъчно морален, за да му се има доверие като на човек, достатъчно обичащ родината си, за да не съдейства нито минута за нейното нещастие. Учението на г. Дънов е в идейна връзка с окултните учения на всички векове и има за пряка основа християнството. Братството е малък опит за практическото приложение на неговото учение.
То има, наистина, дефекти — всеки негов член носи с себе си всичките отпечатъци на своята
наследственост
и среда.
Но твърденията за „полудявания", за прекомерно заболяване, не отговаря на истината. Всички твърдения за „рушене основите на държавата“, за „рушене на семейството“ и пр. се дължат на илюзорни положения, за чието проумяване се иска дълбоко разбиране на учението и на живота въобще. Голямата част от интелигенцията ни е готова да разбира и сама на провери казаното от нас. Частно за себе си сме убедени, че идеите на Бялото Братство носят само добро за нашия тъй много страдал народ.
към текста >>
31.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 36
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако
наследствеността
на един народ съдържа относително по-малко социални болести, ако възпитанието и образованието, които той може да даде, са добри, ако действията на управниците му се вдъхновяват повече от един нравствен идеал, отколкото от егоистични интереси, тогава най-напредналите човешки същества ще се родят в този народ, и той бързо ще се издигне до степента на голямо величие.
с Испания. Идва епоха, когато числото на ражданията почва да намалява. Тогава изглежда, че нищо не може да спре бързото падане. Защо е това? Величието на един народ зависи от условията за живот и дейност, които той може да предложи на душите, готови да влязат в него.
Ако
наследствеността
на един народ съдържа относително по-малко социални болести, ако възпитанието и образованието, които той може да даде, са добри, ако действията на управниците му се вдъхновяват повече от един нравствен идеал, отколкото от егоистични интереси, тогава най-напредналите човешки същества ще се родят в този народ, и той бързо ще се издигне до степента на голямо величие.
Накратко, дейността на един народ зависи от нивото на душите, които се въплотяват в него; а това ниво зависи от средата, която се предлага на тези души. Националните добродетели и добрите методи и условия за възпитание, имат най-голяма притегателна сила. Един народ започва да запада, когато най напредналите души са привлечени другаде; в действителност, когато една страна не притежава повече забележителни личности, бързо по-младите и по-неопитни души вземат в ръцете си насоката на работите и стават представители на нацията. Всеки народ, както и един клас в училището, учи известни уроци и известни добродетели, които зависят от степента на неговото социално, морално и политическо развитие. Когато тази степен спада, качеството на учениците намалява.
към текста >>
32.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 39
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Така се създават и престъпните образи, които са поводите и причините за всички престъпления, — ако едно престъпление, което човек е замислил, не го реализира сам, то, по закона за
наследствеността
, ще се предаде на поколението и ще се реализира.
То само заповяда, и тя се чуди, как е могла да роди подобно дете. Каквото го е създала във въображението си, такова и става. Мощен е закона за внушението. Затова, за да избегнем противоречията, трябва да държим такива идеи и образи в съзнанието си, които като се въплотят, да са в хармония със законите, по които се развива живота. Така всеки един човек се създава сам.
Така се създават и престъпните образи, които са поводите и причините за всички престъпления, — ако едно престъпление, което човек е замислил, не го реализира сам, то, по закона за
наследствеността
, ще се предаде на поколението и ще се реализира.
Каквото се вложи в човека, това се и проявява. Хората, каквито са днес, сами са се създали. Противоречията в живота се дължат на външни неща, внесени в него. На тези чужди елементи се дължи и насилието, което съществува днес между хората и животните. Света е пълен със затвори — и това е резултат на днешната философия на хората.
към текста >>
33.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 43
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Съвременните хора носят товара на хиляди поколения върху себе си, които са живели с отрицателни мисли и желания, и всички те тегнат върху нас по закона на
наследствеността
.
Дошло е вече време, когато всички добри и разумни хора трябва да се сплотят и да изпратят една мощна мисъл. която да преустрои света. Ако всички майки биха казали: не искаме войни и престъпения; ако биха казали на своите деца, които зачеват: няма да убивате и да воювате, всички тези деца, като се родят, ще станат мъченици и работници за освобождението на човечеството. Ако жените ще раждат престъпници, по-добре е да се не женят. Света няма нужда от престъпници, убийци и рушители, а от творци и идейни работници, които да изградят една мощна и светла култура.
Съвременните хора носят товара на хиляди поколения върху себе си, които са живели с отрицателни мисли и желания, и всички те тегнат върху нас по закона на
наследствеността
.
И ние трябва да се освободим от всички тези вторични наслойки, за да могат да действат девствените течения на Природата, и така ще може здраво да се приложи великия закон на Любовта, който има предвид благото на всички същества. Тогаз хората ще влязат в хармония с Природата и ще се освободят от всички противоречия и недъзи. Те ще се освободят от злото, и ще победят и последния враг — смъртта. Тогава ще влезем във връзка със същества много по напреднали, със същества, които са реализирали Любовта. А Любовта и доброто, е един вечен процес на творчество, съграждане и освобождение.
към текста >>
34.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 77
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Западните народи го обясняват с
наследствеността
, а източните народи чрез учението за кармата.
Понеже съвременните хора не са господари на всички сили у себе си, всичко каквото те придобиват, скоро го изгубват, затова светът е пълен с нещастия и противоречия. Върху тази несигурна основа са построени всичките отношения, които съществуват в съвременното общество, затова всички живеят с един страх пред неизвестността. Никой няма вяра в никого, и даже най-близките приятели се съмняват и подозират едни други. Но в Природата съществува един разумен закон, който изисква правилни отношения на всички същества едни към други. Дали знаете или не този закон, той си действа.
Западните народи го обясняват с
наследствеността
, а източните народи чрез учението за кармата.
Както и да си го обясняват, но съществува един закон, според който всеки трябва да постъпва правилно с всички същества, с които влиза в контакт. Силата на човека седи в неговата мисъл: силата ви седи във вашия ум - но трябва да го концентрирате, за да работите. Ако вие в даден случай можете да събудите в един човек, който ви е противник, едно добро чувство и разположение, вие сте постигнали целта си. Но ако човек няма знанието, и приятелите си, и майка си, и баща си, може да превърне в свои неприятели, като не знае как да се отнася с тях. Най-после, човек може да опълчи и Бога и Природата против себе си и оттогава идват всичките му нещастия.
към текста >>
35.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Докато физическото здраве на човека зависи преди всичко от храната, която яде, то духовното здраве зависи както от културата на майката, тъй също от съвкупността на положителните възможности, които обграждат, както майката, тъй и подрастващия индивид, неизключвайки и
наследствеността
.
и кърми детето, то става плачливо и неспокойно, вследствие остри стомашни болки, причинени от отровеното мляко на гневната майка или кърмачка. Престъпление е спрямо утрешния ден, спрямо бъдещето на човечеството всяко дразнене и оскърбление на жената — майка, която вече носи плода в утробата си, защото, както вече казахме, всичко, което майката преживява, се вгражда както във формиращите се вече нервна, мозъчна и пр. системи, тъй и в неговата психика и детето безпомощно носи този недъг през цел живот. Много важно е за майката, както през бременния, тъй и след бременния период, как бива тя третирана от своя другар, дали като жена или вече само като майка и сестра. За правилното разрешение на горните въпроси ще допринесе много, както възпитанието на родителите, тъй и тяхната духовна култура.
Докато физическото здраве на човека зависи преди всичко от храната, която яде, то духовното здраве зависи както от културата на майката, тъй също от съвкупността на положителните възможности, които обграждат, както майката, тъй и подрастващия индивид, неизключвайки и
наследствеността
.
Комуто е много дадено и много се изисква. Тъй и делото на майката е голямо. От нея се изисква също много. Чрез млякото майката кърмачка трябва да внесе от най-хубавото, което има в себе си. Идеята за мир и братство между всички народи, да бъде основния камък в оградата на бъдещето.
към текста >>
36.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Има много причини - условия,
наследственост
и пр.
Ако едната ръка се пожертва за другата, какво печеля аз - човекът? При разглеждането на всички въпроси и проблеми в природата и живота, трябва да имаме една основна идея, един принцип, който да ни служи като ръководна нишка в лабиринта на фактите и явленията. А този основен принцип е, че Битието е един жив, разумен и целокупен организъм и има тясна връзка и зависимост между всички процеси и явления, които наблюдаваме в живота и природата. Само от това гледище могат да се обяснят правдиво всички явления и факти и да се разрешат всички проблеми и задачи. Запример, когато човек умира - къде са причините за това?
Има много причини - условия,
наследственост
и пр.
Но главната причина е у самия индивид, а другите причини са само поводи. Онези, които разглеждат живота като механически процес, ще кажат, че лошите условия са причина. Че условията са голям фактор в живота, това не отричаме, но не са те най-големия фактор. Те са в зависимост от други причини. Това ни показва и фактът, че и при най-благоприятните условия хората умират.
към текста >>
37.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 111
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Съвременните хора наричат това
наследственост
.
Тогаз този резултат, който го имаме като противоречие в индивидуалния и социалния живот ще изчезне. Така че причината за нещастието на хората е в това, че участват в разрушителните процеси на смъртта, която отнема всички придобивки. А за да бъдат щастливи трябва да участват в творческите процеси на живота, където всека дейност носи придобивка, и където всички придобивки се запазват. Ето как Учителя определя нещастието и несполуката: „Това което наричаме нещастие и несполуки не са нищо друго, освен упойки насъбрани в човешкия организъм. От хиляди години насам, със своя лош живот, със своите лоши мисли и чувства, човек е натрупал в организма си известни утайки, които днес създават неговото нещастие и несполуки.
Съвременните хора наричат това
наследственост
.
Различните пороци и страсти, които създават човешкото нещастие, са резултат на тези утайки. Те са образувани във време и пространство. А щастието и сполуките са извън времето и пространството. Следователно, произхода на щастието е от далечното минало и представлява един вътрешен процес в Битието. Щастлив може да бъде само онзи, който е във връзка със същества по-разумни от него.
към текста >>
38.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но винаги, като че ли поради фатална, неизбежна съдба, той се връщаше отново на шумния световен пазар, гдето танцуваха неговите грехове под такта на обстоятелствата,
наследствеността
, страстите и влиянията.
Води ме у дома. Аз копнея за у дома.“ Но Бог, като майка, намираща се в дом много далечен от изгубеното дете, не отговаряше. Само в кратки, скъпи моменти мъжът чуваше гласа на Бога о своята душа като ехо на ехото. Мъжът търсеше пътят за към Дома. Той опитва различни религиозни пътища ... и понякога, за момент му идваше мисълта: Да, аз наближих, картината ми изглежда позната.
Но винаги, като че ли поради фатална, неизбежна съдба, той се връщаше отново на шумния световен пазар, гдето танцуваха неговите грехове под такта на обстоятелствата,
наследствеността
, страстите и влиянията.
И докато те танцуваха, мъжът стоеше настрана, чувствайки се като чужденец. Той опита любовта. Той обичаше много, но не разумно … А ако мъдростта без любов е мъртва, то любовта без мъдрост е опасна. Любовта може най-много да ощастливи човека: но за него тя бе извор на страдания, огорчения ... грехове. Той се чувстваше много изморен.
към текста >>
39.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 119
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Днес се разглежда въпросът за бъдещето на расата или културата и от гледището на законите на човешката
наследственост
и се търсят нови пътища - пътищата на евгениката - за подобрението на расата и културата.
Трябва един нов мироглед, едно ново разбиране на живота, ново отношение към задачите на живота. Трябва да се изучат законите за повдигането на народите и за тяхното израждане. Колко много народи и раси в миналото са се издигали до завидна висота и след това са загивали! Всички те са били кристализирани във форми, неспособни за по-нататъшно развитие - отклонени от великите закони на живота. Разбира се, за повдигането на един народ или раса е нужно подобрението на хигиеничните условия на живота, подобрение на икономичното положение на масите и пр.
Днес се разглежда въпросът за бъдещето на расата или културата и от гледището на законите на човешката
наследственост
и се търсят нови пътища - пътищата на евгениката - за подобрението на расата и културата.
„Живата наука" посочва методи за разрешението на всички проблеми на съвременния живот. Тия методи засягат всички области на живота, както материални, тъй и духовни. Всичко това „новото", което сега се влива в живота, всички тия нови идеи, които сега идат в света, имат сила в себе си да повдигнат културата на по-висока степен, да развият ценните заложби, криещи се в човешката душа и чакащи от векове своето развитие. Един от важните методи за пресъздаване на организма в физическо и духовно отношение между другото са и ритмичните музикални гимнастични упражнения, наречени паневритмия. Що е паневритмия?
към текста >>
40.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Така макар че закона за
наследствеността
е верен преди всичко по-отношение на материалите на физическото тяло, а не и за душевните качество, които са напълно индивидуални, идващият дух също извършва известна работа и върху физическото тяло, въплотявайки в него квинтесенцията на неговите минали физически качества.
Химическите съставни части на семенната течност и на яйцето са едни и същи винаги. и ако само това бяха условията за оплождането, ние не бихме могли да намерим обяснението на безплодността, ако вземаме предвид само материалния, видим свят. Обяснението ще бъде пълно, обаче, когато ние схванем, че както молекулите на водата замръзват само наредени по силовите линии на водата и образуват кристали, вместо да замръзват в една хомогенна маса, също така, ако не съществуваха силовите линии на етерното тяло, не бихме могли да имаме и сгъстяването на материята, което дава за резултат физическото тяло. Също така трябва да има един атом-семе за физическото тяло, който да действа като регулатор на качеството и количеството на материята, която ще трябва да бъде вградена в това физическо тяло. Макар че при сегашното състояние на еволюцията никога нямаме пълна хармония между материалите, съставляващи тялото, нещо което би характеризирало едно съвършено тяло, все пак противодействието не трябва да бъде така силно, че да разрушава организма.
Така макар че закона за
наследствеността
е верен преди всичко по-отношение на материалите на физическото тяло, а не и за душевните качество, които са напълно индивидуални, идващият дух също извършва известна работа и върху физическото тяло, въплотявайки в него квинтесенцията на неговите минали физически качества.
Никое тяло не представлява само смес от качествата на неговите родители, макар, че духът е ограничен да употребява само материали, взети от телата на бащата и майката. Следователно, един музикант ще се роди там, гдето ще може да намери материал за изграждане на една гъвкава ръка и деликатно ухо, с неговите чувствителни кортиеви струни и с неговото акуратно устройство на трите полуокръжни канали. Нареждането на тези материали, обаче, е до определена степен под контрола на Аза. Това е също както когато на един дърводелец са дадени куп дъски, с които да си направи жилище, в което да живее, но е оставен свободен да го направи по начин какъвто желае.' С изключение на случаите, когато имаме много напреднали същества, тази работа на Аза е почти без значение при сегашното състояние на човешката еволюция. Най-голяма свобода ни е дадена при изграждане на астралното тяло, твърде малка при това на етерното тяло и почти никаква при физическото тяло: а дори и това малко с достатъчно за да направи всеки индивид израз на неговия собствен дух и различен от своите родители.
към текста >>
41.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 129
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сега вие седите и се оплаквате, че условията са лоши, че
наследствеността
ви пречи, че баща ви, че майка ви били причина за вашите нещастия.
Но това, което човек носи в себе си от незапомнени времена, това е вечното, непреходното, реалното в света, това е Бог. По какво се отличава реалното, което е в човека? То освобождава човека от всички ограничения. От онзи момент, в който зърнеш своето щастие, реалността в себе си, ти никога няма да бъдеш ограничен. Ограничението и неспокойствието, което съвременните хора имат, се дължи на онова вътрешно неразбиране на живота.
Сега вие седите и се оплаквате, че условията са лоши, че
наследствеността
ви пречи, че баща ви, че майка ви били причина за вашите нещастия.
Знайте, че за вашите нещастия не са виновни нито условията, нито майка ви, нито баща ви, нито някой друг. Виновни сте вие самите. Бог създаде всички хора съвършени. Само един съвършен човек може да съгреши. Който не е съвършен не може да съгреши.
към текста >>
42.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165
 
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сегашните учени придават много голямо значение ни
наследствеността
.
Не, ако тук сте учени, и там ще бъдете учени; ако тук сте невежи, и там ще бъдете такива. Затова всички трябва да се заемете да проечавате великата наука, върху която се гради живота. Защото човек без знание е като вързан, и нищо не може да направи, въпреки най-добрите си намерения. Знанието ни е потребно, за да знаем как да оперираме със силите. които действат в нас, и как да се справим с онези наследствени тенденции на хилядите поколения, които по някой път ни отклоняват от правия път.
Сегашните учени придават много голямо значение ни
наследствеността
.
Но според мен, тя не е един първичен, но е един вторичен фактор в прогреса на човека. В света има два мощни фактора, които играят важна роля в развоя на човека. Те са човешкия ум или човешката мисъл, и човешкото сърце или човешките чувства. По важни фактори от тях нема. На тях съответстват човешкото знание, и човешката любов.
към текста >>
43.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Науката едва сега започва да изучава законите на
наследствеността
.
Ще го присадят и след време на това клонче ще се роди нещо, което съвсем се различава от тръна. Това клонче няма да се развива вече като трън. И обратното може да се случи: на една хубава ябълка може да се присади дивачка. Тогава питомната ябълка ще се чуди, как именно израснаха върху нея тези диви клончета. Та и сегашните хора са присадки.
Науката едва сега започва да изучава законите на
наследствеността
.
Наследствеността е една присадка. Първичната природа на човека иде от първичната причина. И в своето пътуване едни са отишли напред, а други са останали назад, което вече обуславя различието в хората. Но има и вторични причини, които са спънали човека в неговата еволюция. Резултатите от тези вторични причини се предават по наследство.
към текста >>
Наследствеността
е една присадка.
Това клонче няма да се развива вече като трън. И обратното може да се случи: на една хубава ябълка може да се присади дивачка. Тогава питомната ябълка ще се чуди, как именно израснаха върху нея тези диви клончета. Та и сегашните хора са присадки. Науката едва сега започва да изучава законите на наследствеността.
Наследствеността
е една присадка.
Първичната природа на човека иде от първичната причина. И в своето пътуване едни са отишли напред, а други са останали назад, което вече обуславя различието в хората. Но има и вторични причини, които са спънали човека в неговата еволюция. Резултатите от тези вторични причини се предават по наследство. Когато, с течение на ред поколения, се предават по наследство отрицателни качества, които се усилват, раждат се престъпните типове, които, според Ломброзо, имат широка главо при ушите; обективния ум у тях е силно развит, а моралните чувства са слабо развити; те имат почти животински апетит.
към текста >>
44.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 189
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Докато човек живее по импулсите на
наследствеността
, той ще бъде роб на своите деди и прадеди; а когато заживее под импулса но първичната си природа, той ще стане свободен.
Но и това, което ви казвам сега, за да бъде ваше знание, а не да го приемате на доверие, трябва да го опитате. Само онези неща, само онези идеи които сте опитали и проверили, те са реални за вас, и само те могат да ви ползват. А сегашните хора живеят с идеи, които те не са опитали, но им са завещани по наследство и традиция от техните деди и прадеди, вследствие на което постоянно се разочароват и носят отрицателните последствия на тези идеи. И съвременните хора, ако искат да се освободят от ненужните страдания и нещастия, трябва да се освободят от всички наследствени влияния от пантивека и да дадат ход но първичното си естество, на Великото начало в себе си. което ще даде нова насока на живота им, и тогава ще познаят истинската свобода.
Докато човек живее по импулсите на
наследствеността
, той ще бъде роб на своите деди и прадеди; а когато заживее под импулса но първичната си природа, той ще стане свободен.
И всички хора днес не са свободни, защото живеят с миналото, с наследеното от деди и прадеди. И учените, като изучават човешкия организъм, по него изучават миналия живот на човека. Защото тъй както е устроен сега организмът и черепът на човека, та са създадени по проявите на неговия минал живот, а сегашния му живот, сегашните му идеи, мисли и стремежи ще определят неговия бъдещ организъм. Сега учените като изучават черепите на различните раси, намират голяма разлика; учените са намерили че черепа на бялата раса е най-правилен и има най-големи възможности, най-благоприятни условия. И докато другите раси — негри, червенокожи и жълтата раса са в процеса на из раждането, бялата раса е в периода на своя възход, и днес за днес човешкия прогрес.
към текста >>
45.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 190
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Някой ще кажат, че тук играе роля закона за
наследствеността
и че ако не детето, то майката и бащата или пък прародителите са виновни.
И защо да отговаря за делата си. — израз. проява на тия качества и заложби, които са вложени в него, независимо от неговата воля? А какво е виновно детето, малкото дете, което нищо не знае и нищо не съзнава, когато се ражда в средата на мизерията и духов-нета нищета, с печата на престъпността и порока? Какво са виновни тия, които се раждат с телесни и душевни недостатъци?
Някой ще кажат, че тук играе роля закона за
наследствеността
и че ако не детето, то майката и бащата или пък прародителите са виновни.
Но това съвсем не отклонява въпроса: справедливо ли е ние да страдаме за чужди грехове? Справедливо ли е ние да носим товара на тия, които са били преди нас? Разумно ли е, има ли някакъв смисъл ние да отговаряме за излишествата и отклоненията на нашите предци, ние да изплащаме техните престъпления? Но и наследствеността съвсем не е такъв абсолютен принцип, който може да обясни всичко и да прехвърли вината макар и върху предците. Кой може да проследи пътищата за създаването на гения?
към текста >>
Но и
наследствеността
съвсем не е такъв абсолютен принцип, който може да обясни всичко и да прехвърли вината макар и върху предците.
Какво са виновни тия, които се раждат с телесни и душевни недостатъци? Някой ще кажат, че тук играе роля закона за наследствеността и че ако не детето, то майката и бащата или пък прародителите са виновни. Но това съвсем не отклонява въпроса: справедливо ли е ние да страдаме за чужди грехове? Справедливо ли е ние да носим товара на тия, които са били преди нас? Разумно ли е, има ли някакъв смисъл ние да отговаряме за излишествата и отклоненията на нашите предци, ние да изплащаме техните престъпления?
Но и
наследствеността
съвсем не е такъв абсолютен принцип, който може да обясни всичко и да прехвърли вината макар и върху предците.
Кой може да проследи пътищата за създаването на гения? Защо често той се ражда в най-посредствени среди, изплава, тъй да се каже, от дъното на живота? И защо децата на гения не са и те като него? А защо нерядко от твърде издигнати родители се раждат неспособни и зле надарени деца? В края на краищата, тека, както е разбиран днес,законът за наследствеността почти нищо не може до обясни.
към текста >>
В края на краищата, тека, както е разбиран днес,законът за
наследствеността
почти нищо не може до обясни.
Но и наследствеността съвсем не е такъв абсолютен принцип, който може да обясни всичко и да прехвърли вината макар и върху предците. Кой може да проследи пътищата за създаването на гения? Защо често той се ражда в най-посредствени среди, изплава, тъй да се каже, от дъното на живота? И защо децата на гения не са и те като него? А защо нерядко от твърде издигнати родители се раждат неспособни и зле надарени деца?
В края на краищата, тека, както е разбиран днес,законът за
наследствеността
почти нищо не може до обясни.
Гледан така, от обикновеното стереотипно религиозно гледище, безразлично дали то е застъпвано от православни, протестанти, католици или други, живота си остава един непонятен хаос, една пълна безсмислица, в която не се знае кой пие и кой плаша, кой прави зло и кой страда поради него, кой и защо е надарен и кой и защо е лишен от всичко хубаво и възвишено. Гледан от това гледище, живота се изправя пред нас пълен с неразрешими противоречия, с явни, нетърпими несправедливости. Гледан от това обикновено религиозно гледище, живота е пълно отрицание на всякаква любов. на всякаква мъдрост, на всякаква истина — той губи напълно своя смисъл, защото в него липсва и най-елементарната справедливост! Може ли такъв живот да бъде дело на абсолютно справедливия, на абсолютно любещия и всемъдър Бог?
към текста >>
46.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той е убеден също така, че ако не се явят известни препятствия от страна на
наследствеността
, то вейки човек, достигайки до известна възраст, може да достигне до космичното съзнание.
Заедно с космичното съзнание идва и интелектуално просветление, което вече само по себе си пренася съществото, кое го ги притежава, на нов план на Битието — прави от него почти същество от нов вид. Към това се присъединява и едно неописуемо възвишено чувство на радост и високо морално чувство. С тях идва и това, което може да бъде наречено чувство на безсмъртие, съзнание на вечния живот, на увереност в това, че той ще бъде, но съзнание за това, че той вече е. Д-р Бенк мисли, че рано или късно нашите потомци, като раса ще достигнат до космичното съзнание. Той намира, че тази крачка в еволюцията се извършва сега, защото хора, обладаващи космично съзнание, се появяват все по-често и ще преминем постепенно от самосъзнанието към космичното съзнание.
Той е убеден също така, че ако не се явят известни препятствия от страна на
наследствеността
, то вейки човек, достигайки до известна възраст, може да достигне до космичното съзнание.
И той твърди, че разумно общение с ума на космичното съзнание ще помогне на хората да преминат на друга по-висока степен на Битието. „При съприкосновение с космичното съзнание говори Бенк ще настане революция в човешката душа. Религията ще получи абсолютно господство над човечеството. Но тази религия няма да зависи от преданията. В нея няма да има нужда да се вярва или да се не вярва.
към текста >>
Има два вида
наследственост
— едната е естествена, а другата — изкуствена; естествената
наследственост
е наследяване на естествените неща, които са създадени от природата, а изкуствената
наследственост
е това, което хората са създали; то е вречено и след време ще отпадне, ще изчезне.
Затова, всеки, който се приближава при злото, трябва да вземе предпазителни мерки. Не е така лесно да се занимаваш със злото, няма по-взривно вещество от злото. Това са такива киселини и Отрови, каквито човек не може да си представи. А доброто, това е най-хубавото, което хората могат да си представят — това са хубавите плодни дървета и чистия и свеж въздух. И за да може да живее щастливо, човек трябва да наследи доброто, а не злото.
Има два вида
наследственост
— едната е естествена, а другата — изкуствена; естествената
наследственост
е наследяване на естествените неща, които са създадени от природата, а изкуствената
наследственост
е това, което хората са създали; то е вречено и след време ще отпадне, ще изчезне.
Евангелието казва: „Кротките ще наследят земята.“ Земята е една велика съкровищница, която като я наследи човек, ще има какво да учи. И ако човек разбира законите на земята, ще знае да превръща всички елементи и нема да ходи немил-недраг. На земята има всички условия за щастлив живот, но трябва да знаеш как. Има наследствени черти у човека, които го спъват. Например, като се храни човек и не дъвчи добре храната си, това е наследствена привичка,с която трябва да се справи.
към текста >>
Наследствеността
предполага известни качества, които човек трябва да развива в себе си.
Този човек ще стане наследник на земята — на този параход, който пътува в пространството. Капитан ще го направят на този параход. Онези хора, които ще наследят земята, като един човек, ще станат капитани на тази земя — параход. Като доведат земята до нейното местоназначение, ще влязат в новия свят където отива земята. Значи, човек в развитието си ще дойде до положение да наследи земята.
Наследствеността
предполага известни качества, които човек трябва да развива в себе си.
Всяка придобивка, която има човекът, се дължи на известно наследство. Във всяко свое идване на земята, той наследява придобитото от миналото. Както словослагателя нарежда буква по буква съдържанието на дадена книга, така и човек, буква по буква трябва да нарежда онова, което му е дадено, и да го отпечата в себе си. А за да може да нарежда спокойно, трябва да добие положителни качества, а не да има едно отрицателно качество да се обезсърчава. Обезсърчаването е едно отрицателно качество.
към текста >>
47.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В областта „b“ всяко разширение отвътре навън сочи на непомерни желания и ако е съпроводено и с разрастване в височината, показва един начин на живот, който е следван в много поколения (психическа и физическа
наследственост
.) Ако е само в областта „b“ (Широчината) без да се изменя височината му, в такъв случай имаме работа само с физическа
наследственост
(в смисъл
наследственост
само от едно поколение.
пр.) Самият връх на носът като фигура е характерен. Ако той завършва закръглено, това показва уравновесена енергия. Ако той е остър, показва недостатъчна проява в физическия свят, но ако е съпроводен с едно издуване в широчината и височината в областта „b“, тогава това са желания, които могат да доведат до необмислени постъпки. Уравновесения нос (2) фиг. 1 показва на душевно и телесно владение.
В областта „b“ всяко разширение отвътре навън сочи на непомерни желания и ако е съпроводено и с разрастване в височината, показва един начин на живот, който е следван в много поколения (психическа и физическа
наследственост
.) Ако е само в областта „b“ (Широчината) без да се изменя височината му, в такъв случай имаме работа само с физическа
наследственост
(в смисъл
наследственост
само от едно поколение.
Психическата засяга прережданията на самото лице) (фиг. 4) Хора с остри върхове на носа са склонни към естетически финни наслади и същевременно към противоположни (понякога цинични) изживявания. Изобщо ексцентричността я проявява в дребното — в едрото са благородни, услужливи, отстъпчиви. В речта си често неясни и непоследователни (това е частно значение, а не общо за тоя тип хора) Всека вдлъбнатина на носа сочи на слабост и падения (неактивност, липса) в съответната област. Така гърбицата „b“, е прилив на чувства, и в областта „с“ на духовност.
към текста >>
48.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 216
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Не вини само
наследствеността
, вроденото у детето, педагогиката.
Детето не е глупаво — то мисли. Дайте работа на мисълта му по пътя на аналогията и ще го научите да уповава преди всичко на своята мисъл, не да търси да заимства, да бъде автомат, движен от чужди мисли, воли и желания. Наистина майко, твоята задача е повече от трудна. Не с:ига само великото и трудно бреме да се създаде условие за идването на земята на ново същество. Остава ти една по-тежка и по велика задача: да растеш заедно с развиващото се същество.
Не вини само
наследствеността
, вроденото у детето, педагогиката.
Твоята собствена душевна нищета е повече от половината виновница. Това не казвам за обезсърчение. Напротив, ние трябва да съзнаем, че трябва да растем, да надминем себе си, такива, каквито сме сега. Да се научим да бъдем истински майки — най-доброто условие, най добрата среда за развитието на своето дете. Да го подпомогнем да разгъне душата си и да използва всички възможности за своето усъвършенстване.
към текста >>
49.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
По закона на
наследствеността
синът носи греховете на баща си и страда.
Земята е виновна за всичко. Тя има да изкупва много грехове, та като наказват нея, заедно с нея и вие теглите. Следователно, не наказват нас но земята наказват, а ние теглим. Какво ще кажете за това. Така е в живота — бащата направил някакъв грях, а синът тегли зареди него, той носи последствията.
По закона на
наследствеността
синът носи греховете на баща си и страда.
Също така и земята е направила много грехове. които не трябва да изнасям. Знам какви са греховете й, но трябва да мълча. На младини тя е направила някои погрешки, конто отдавна е съзнала, но сега трябва да носи последствията им, да ги изкупи. Земята е направила много малки погрешки.
към текста >>
50.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 223
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Наследствеността
има своите добри и лоши черти.
Защо ни са милиони хора, от които да се раждат престъпници? Преди всичко тия хора нямат никаква идея за живота. И Бог не се нуждае от такива хора, но понеже е всеблаг, толкова богат, че и за най-лошите хора на земята има какво да им даде. Ние привлякохме най лошите хора на земята. Нима онзи баща, който пиянства, като роди син, не носи отговорност за своя син, който наследява склонността на бащата към пиене?
Наследствеността
има своите добри и лоши черти.
Бащата на някого е бил музикален човек и синът наследява тази способност. Без много труд той става музикант. Ако дядо му е бил добър поет, в прадядо му филантроп, синът или внукът придобива същите качества. Тъй щото законът на наследствеността има две страни, човек може да наследи добрите черти на своите родители, а може да наследи и лошите. Природата е допуснала и двете страни, защото са потребни за човека.
към текста >>
Тъй щото законът на
наследствеността
има две страни, човек може да наследи добрите черти на своите родители, а може да наследи и лошите.
Нима онзи баща, който пиянства, като роди син, не носи отговорност за своя син, който наследява склонността на бащата към пиене? Наследствеността има своите добри и лоши черти. Бащата на някого е бил музикален човек и синът наследява тази способност. Без много труд той става музикант. Ако дядо му е бил добър поет, в прадядо му филантроп, синът или внукът придобива същите качества.
Тъй щото законът на
наследствеността
има две страни, човек може да наследи добрите черти на своите родители, а може да наследи и лошите.
Природата е допуснала и двете страни, защото са потребни за човека. Злото в света съществува по единствената причина, че съществува свобода. Дето има свобода, там и злото съществува. Ако нямаше зло, ако нямаше и добро и свободата нямаше да съществува. И ако съществуваше само добро, свобода нямаше да съществува и ако съществуваше само зло, свобода пак нямаше да съществува.
към текста >>
51.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но тук синът на това семейство да бъде късоглед — не мога да си обясня само с
наследствеността
.
Макар и вече наближил четиридесет и пет, той не е слагал нито веднъж очила. Жена му. г-жа Б., е също здрава жена, със здрави, отлично работещи органи, не познаваща очила. — Знае се, казах си аз, че късогледството, до голяма степен, е наследствена особеност. Човек просто наследява от родителите си една намалена чувствителност на зрителния си апарат и, каквото и да прави, заставен е още от ранна възраст да се съветва с очния лекар.
Но тук синът на това семейство да бъде късоглед — не мога да си обясня само с
наследствеността
.
Навярно виновна е тая претрупана учебна програма, която кара учениците да се взират по цял ден в книгите, която не им оставя свободно време да излизат на чист въздух, на широка гледка, която просто заставя и най-здравите очи, с течение на времето, да стават късогледи. Така мислих в себе си, докато видях две положения, които ми обясниха всичко. Отидох у приятеля ми Р. вечер. Семейството се беше събрало на вечеря около голямата маса под достатъчно силна електрическа лампа. Отсъстваше синът им X.
към текста >>
52.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но само индуският слух, по пътя на дълга
наследственост
, се е развил до там, че да може да възприема онези малки тонови деления — четвърттонията и да почувства магичната сила, която се крие в една мантра.
Истинската песен, оная свещена песен на душата, е прозвучала макар и слабо още в най-дълбока древност, в музиката на египетската, еврейската, индийската и китайска култури. Там тя се е изразила в красиви каденци, представящи свещените им песни, които са се изпълнявали само при религиозни церемонии. Тия каденци са истински мантри, съставени според известни природни закони. Те действат така магически, че карат да затрепти цялото човешко същество, като събуждат силни и дълбоки чувства. Мантрите са особено характерни за индуската музика.
Но само индуският слух, по пътя на дълга
наследственост
, се е развил до там, че да може да възприема онези малки тонови деления — четвърттонията и да почувства магичната сила, която се крие в една мантра.
В огромната музикална литература на западноевропейските компонисти няма мантри, но има песни проникновени, които издигат човешката душа до ония висши, области, където тя преживява истински мир и хармония и почерпва мощни импулси за творчество и растеж. След този бегъл поглед върху музиката на древните и на западноевропейските народи, където изтъкнах въздействието, което те оказват върху душата на човека. ще нахвърля никои мисли върху музиката на Учителя, пак от гледище — главно — на въздействието, което тя упражнява. Музиката на Учителя, като се съблюдават при изпълнението известни правила и условия, дава друг род въздействие. Разглеждайки неговото вокално и инструментално творчество, достигаме до интересни констатации по много въпроси от музикално естество.
към текста >>
53.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Наследственост
и проблеми на детството.
Ясновидство. Прераждане. Карма. Единство. Вечните истини, от Стеф. Тошев. Тази книга, съдържаща над 500 страници и изпълнена с цитати от почти всички по-видни съвременни окултисти и от мнозина учени, е нещо като окултна енциклопедия, поради множеството въпроси из областта на окултизма, който тя засяга. Възпитанието на детето, според окултната наука на Розенкройцерите, от Макс Хайндел. Съдържа: Възпитанието на детето.
Наследственост
и проблеми на детството.
Причини за детската смъртност Астрологията и детето. Прераждането и закона за причинността. Тази книга е необходима за всеки родител и възпитател. В нея те ще научат един много важен закон за детското развитие — закона за седемгодишните периоди — непознат на официалната педагогика. Безсмъртието на човека, от Сър Оливър Лодж, многозаслужил английски учен — физик, професор в Бирмингамския университет.
към текста >>
54.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тя изтича от неговата далечна
наследственост
, от неговите детски впечатления, от неговата семейна среда от незабравимите спомени на ранното детство, от цялата система на възпитателни и образователни институти.
От това то стана по-широко, по-одухотворено и по-печално: оживяваше самата човешка печал. Аз не му възразявах. От дълъг опит зная. че всеки човек има своя собствена философия. Тя е точно копие на неговия нотюрел.
Тя изтича от неговата далечна
наследственост
, от неговите детски впечатления, от неговата семейна среда от незабравимите спомени на ранното детство, от цялата система на възпитателни и образователни институти.
Нс исках да му възразявам, че неговата философия на печал е негово собствено произведение облак, който завива само него, че извън него има много простори, много слънце и много светлина. Не исках да му възразявам, колко много хора познавам, които навярно биха се считали най-щастливи, ако да имаха само един от неговите чифлици, каквито той имаше четири, от по няколко стотин декара — или ако имаха само един от десетимата му дюкяни на хубаво място в пазарището. — Много пъти съм се замислял: защо собствено, всичко, което живее, с такова остръвление се държи за живота? Като че има някакъв особен смисъл работата и съществуването на тая мравка, която така усърдно тича между тревата. Вие знаете тяхната голяма глава, замислена сякаш, над някаква страшно тежка проблема, техните големи очи, неподвижно вторачени към некакъв друг тайнствен свят.
към текста >>
55.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 270
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Според закона на
наследствеността
, съзнанието на ума трябва да носи качествата на съзнанието на душата и на съзнанието на духа.
„Аз и Отец ми ще дойдем“. Идването на Отца и на Сина подразбира идването на разумното начало в човека. То ще дойде когато в човека се пробуди съзнанието на неговия дух и на неговата душа За сега в човека е събудено само съзнанието на ума и с това съзнание той иска да разреши всички въпроси. Това е невъзможно. След това той се чуди на големите противоречия в живота си.
Според закона на
наследствеността
, съзнанието на ума трябва да носи качествата на съзнанието на душата и на съзнанието на духа.
Следователно, ако едно дете не носи в ума си баща си и майка си като идеал, от това дете не може да излезе дори и обикновен човек. Щом не може да излезе обикновен човек, толкова по-малко може да се очаква от него да стане талантлив или гениален човек. Та когато говорим за пробуждането на човешкото съзнание, ние имаме предвид връзката на човека с Бога. Като не знаят този закон, мнозина се запитват защо трябва да мислим за Бога. Ако, човек не мисли за Бога, нищо няма да излезе от него Бог трябва да съществува като мощна идея в съзнанието и в ума на човека.
към текста >>
56.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И тогава, според закона на
наследствеността
, казваме: ако майката е вложила повече любов в своето дете, то върви по нейната линия т. е.
Хората, които се обичат, трябва да се съединят, за да дадат потик. И толкова, колкото любовта е била силна. толкова и животът е силен. Дългият живот зависи от интензивността на любовта. Колкото по-рано са умирали децата, толкова любовта на майката и на бащата е била по-слаба.
И тогава, според закона на
наследствеността
, казваме: ако майката е вложила повече любов в своето дете, то върви по нейната линия т. е.
по женска линия. Следователно, ако майката е здрава, бащата и да е болен, детето ще бъде здраво. Казвам, хората умират от безлюбие. От малко любов. Хората се обезверяват от малко вяра.
към текста >>
57.
 
-
Многобройни са типовете деца, и психолозите, които изучават
наследствеността
, са понякога твърде много озадачени, защото често пъти склонностите на децата нямат нищо общо с тези на техните близки или далечни предшественици.
В едно и също семейство децата се много различават. Едно се насочва инстинктивно към изкуството, не желаейки нищо друго, освен възможността да прекарва цели часове с молива и хартията. Друго желае да прекарва всичкото си време в някакви строежи и по-късно то се интересува живо от всякакви машини и фабрики. Трето проявява големи способности в търговията, и в най-ранната си възраст, дори с риск да напусне преждевременно училището, то се залавя с практическа търговска дейност. Четвърто ще обича повече да чете и да размишлява, и ще бъде привличано повече към своите книги, отколкото към шумния практически живот.
Многобройни са типовете деца, и психолозите, които изучават
наследствеността
, са понякога твърде много озадачени, защото често пъти склонностите на децата нямат нищо общо с тези на техните близки или далечни предшественици.
И тези естествени склонности се проявяват твърде рано, дори и при неблагоприятни условия. Не е ли напълно естествено да считаме, че вродените качества на едно дете ни показват ясно основните направляващи линии на неговия живот в миналите му прераждалия и че всяко качество е един резултат от преживявания и опитности ? Например, логично е да предположим, че след като сме обичали музиката в миналото и след като сме прекарали много пъти на земята живота на един музикант, ние ще усвоим много леко музикалното образование в началото на едно ново въплъщение. Нещо повече, едно такова същество ще се старае да се въплъти в семейство от музиканти, за да получи възпитанието, което му е необходимо, а също и за да наследи от своите родители едно деликатно физическо тяло и една достатъчно отзивчива нервна система. Естествено е също така, че един индивид, който не се е интересувал от музиката през другите си въплъщения, не ще стане музикант и в сегашното си въплъщение, въпреки всичкото музикално образование, което му се дава.
към текста >>
58.
 
-
Днес се разглежда въпросът за бъдещето на расата или културата и от гледището на законите на човешката
наследственост
и се търсят нови пътища - пътищата на евгениката - за подобрението на расата и културата.
Трябва един нов мироглед, едно ново разбиране на живота, ново отношение към задачите на живота. Трябва да се изучат законите за повдигането на народите и за тяхното израждане. Колко много народи и раси в миналото са се издигали до завидна висота и след това са загивали! Всички те са били кристализирани във форми, неспособни за по-нататъшно развитие - отклонени от великите закони на живота. Разбира се, за повдигането на един народ или раса е нужно подобрението на хигиеничните условия на живота, подобрение на икономичното положение на масите и пр.
Днес се разглежда въпросът за бъдещето на расата или културата и от гледището на законите на човешката
наследственост
и се търсят нови пътища - пътищата на евгениката - за подобрението на расата и културата.
Но всичко това представлява само едната страна на въпроса. Тоя въпрос има и други по-дълбоки страни, които заслужават вниманието на всички, които искат да работят за бъдещето на расата или културата. Окултната наука посочва методи за разрешението на всички проблеми на съвременният живот. Тия методи засягат всички области на живота, както материални, тъй и духовни Всичко това ново, което сега се влива в живота, всички тия нови идеи, които сега идат в света, имат сила в себе си да повдигнат културата на по-висока степен, да развият ценните заложби, криещи се в човешката душа и чакащи от векове своето развитие. Днешната култура е преходна между две култури.
към текста >>
59.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
При това върху представите могат да влияят и остатъците от по-раншни впечатления, усещания и чувствувания, а също така не без значение са тук и промените в големия мозък вследствие на приспособлението,
наследствеността
, възпитанието и самовъзпитанието.
Всички букви ще бъдат ясно, просто и пълно написани; препинателните знакове на место поставени, полето на хартията правилно разпределено, началото и края на писмото правилно написани и пр. В писмото ще се отрази и пестеливостта или разточителността. Весели и жизнерадостни хора пишат изправени букви, натъжените и страдали дълго, безнадеждните, пишат полегати букви и редове. Разбира се, че не всичките качества на характера се забелязват веднага в ръкописа; в некои случаи това се по- стига чрез комбинации и заключения по аналогия. Картината на писането се създава, следователно, чрез представите, произтичащи от нашето мислене, чувствуване и воля и от следващите от тях движения.
При това върху представите могат да влияят и остатъците от по-раншни впечатления, усещания и чувствувания, а също така не без значение са тук и промените в големия мозък вследствие на приспособлението,
наследствеността
, възпитанието и самовъзпитанието.
Така напр. в писането на едно семейство, чиито предшественици и прадеди са се отличавали с благородство в мисленето и деянията си, ще се забележат признаците на тези качества, както и обратно. Въз основа на тези начала за отражението на вътрешния душевен мир и характера на индивида в негова ръкопис, и особено в подписа, ние имаме възможност в много случаи с доста голяма сигурност да съдим по ръкописите и подписите (автографите) за духовните качества на видни личности, държавни глави, пълководци, държавни мъже, учени, поети и художници и да даваме за тях обективни характеристики. По този начин се правят характеристики на хора от миналото, историческите изследвания се попълват и поясняват чрез графологията. Автографите пък на съвременниците, на които много от характерните черти са ни известни, могат да ни дадат потвърждение за приетите вече начала.
към текста >>
60.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Има мистици и окултисти по рождение и по правото на една
наследственост
от ред минали прераждания и от морета страдания.
Много пъти е казано, че магьосничеството е известно лошо влияние, упражнено върху некои лица, които в последствие страдат, или пък ставата причина други да страдат. Кармата е един тежък камък, хвърлен върху тихите житейски води и тя неизбежно ще произведе вълни, които се разпространяват до безкрайност. И всяка една причина влече след себе си последствие в хармония със справедливите закони на Възмездието. Много неща биха били избегнати, ако хората се въздържаха да навлизат в области, които не познават и не разбират. От никого не се изисква да носи бреме, надминаващо силите и способностите му.
Има мистици и окултисти по рождение и по правото на една
наследственост
от ред минали прераждания и от морета страдания.
Те са в изпитанията на страстите, ако може така да се каже, и никакъв огън от земен произход не може да възпламени нито едно от техните чувства или желания; никакъв човешки глас не намира отзвук в техните души, с изключение само на великия вик на човечеството. Те са сигурни в успеха си; обаче, тях ги срещаме много нарядко. Те минавах през тясната врата на окултизма, защото не носят никакъв личен багаж със себе си. Те са очистени от всички преходни човешки чувства. Те са снели от себе си чувствата на най-низшата им личност и са направили безвредно атралното животно, след което тясната врата им е била отворена.
към текста >>
61.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И тука важи теорията за
наследствеността
.
При този случай Симсон несъзнателно е приложил едно важно правило на графологията, за да постигне най-благоприятен резултат. Ръкопис на Наполеон I, Император на Франция Еднакви или твърде подобни ръкописи се срещат понякога у родителите и децата, особено у бащата и сина. И това подобие е толкова по-голямо, колкото повече характерите на родителите и децата се схождат. Това явление, обаче, не се среща тъй често, както някои са склонни да приемат, както не тъй често се схождат напълно и характерите на децата с тези на родителите. Ако пък ръкописите на родителите и децата или на самите деца са съвсем различни, тогава с положителност може да се каже, че съществува разлика.
И тука важи теорията за
наследствеността
.
Децата могат да наследят качества от родителите си или от прародителите си, а с това и черти в ръкописа. В своето съчинение „Дружба с хората“ Книге казва: „Всички деца, с възпитанието на които съм се занимавал, са се учили по моята ръка да пишат, обаче, с постепенното развитие на техния темперамент при всяко дете изпъкнаха особени свойствени нему черти на ръкописа. На пръв поглед изглеждаше, че всички пишат еднакво, но който се взреше по-внимателно и ги познаваше, намираше в маниера на едного признаци на ленивост, у другиго дребнавост или неопределеност, повърхностност, сигурност, опакост, дух на ред или друга някоя особеност“. Който се занимава по-дълго време с проучване на ръкописи, ще може да познава с приблизителна точност от 5 до 10 години и възрастта на лицата. В детската възраст буквите са по-непохватно написани, по-бавно и по-малко еднакви по височина.
към текста >>
62.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Нещо още по-забележително в случая е
наследствеността
на тези знакове.
От тази картина и днес се намира копие в парижкия музей. Преди неколко години в една парижка клиника се явила една жена, в чиито очи още от детинство се виждали знакове като печатани цифри. През увеличително стъкло се видело в лявото око числото 10, а в дясното числото 45. Цифрите били врязани в ириса с най-голяма точност и правилност. Докторът твърдял, че никой краснописец не бил в състояние да напише с перо или молив на хартия или на друг материал числата 10 и 45 тъй съвършено правилно, както били в окото на тази жена.
Нещо още по-забележително в случая е
наследствеността
на тези знакове.
Дъщерята на тази жена имала такива знакове в 17 си година, само че тя има числото 10 в дясното си око, а 20 в лявото. Макар различни, числата имали същата големина и същата правилност и точност. КНИЖНИНА 3. Д.р Ив. Джейков. Противо-инфекциозните свойства на неограническите арсенови съединения.
към текста >>
63.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Както в китайската и еврейската музика, така и в индуската, интервалите между нотите са много по-малко отколкото в западната музика; хроматичната гама на Запад се заключава изцяло в пределите на фортепианната клавиатура, а на Изток има още много ноти изпомежду, и тези степени са така тесни, щото не могат да бъдат различими за западния слух, докато той не се развие достатъчно, за да ги схване; ето защо западните чужденци често обвиняват индуските музиканти в това, че те са „безцветни“, че те „фалшифинират“, тогава когато тези музиканти извикват трепет от възторг всред своите съотечественици с тези крайно тънки деления на звука, които се произвеждат от изкусния глас или пръстите на артиста Индуският слух, по пътя на дълга
наследственост
, се е развил до възможността да оцени тези тънки деления на звука, така както окото на кашмирския или персийския тъкач различава сенките на бои, недостъпни за други очи.
Като некакъв кошмар изглеждаше това море от лица, намиращи се под влиянието на толкова странни и потресни звукове. На мен те произведоха впечатление на тревога, нещо като физическа тъга и разстройство, които никога не е извиквала в мене никоя друга музика. Не може да се каже, че тези звуци бяха много шумни: силният удар на „Арата“ дава много по-голям звук, ако е позволено да се нарече това звук. Това беше нещо остро, раздирателно. Макар нотите и да бяха музикални, пълни и силни, но, изглеждаше, че те проникват в тялото и се разкъсват в него това бяха, ако можем така да се изразим, разривни бомби на звука.
Както в китайската и еврейската музика, така и в индуската, интервалите между нотите са много по-малко отколкото в западната музика; хроматичната гама на Запад се заключава изцяло в пределите на фортепианната клавиатура, а на Изток има още много ноти изпомежду, и тези степени са така тесни, щото не могат да бъдат различими за западния слух, докато той не се развие достатъчно, за да ги схване; ето защо западните чужденци често обвиняват индуските музиканти в това, че те са „безцветни“, че те „фалшифинират“, тогава когато тези музиканти извикват трепет от възторг всред своите съотечественици с тези крайно тънки деления на звука, които се произвеждат от изкусния глас или пръстите на артиста Индуският слух, по пътя на дълга
наследственост
, се е развил до възможността да оцени тези тънки деления на звука, така както окото на кашмирския или персийския тъкач различава сенките на бои, недостъпни за други очи.
Аз предполагам, че благодарение на това, индуското ухо е станало по-тънък възприемник на звука, отколкото европейското, и възможно е, ясновидещето изследване да го намери и по-тънко специализирано. Има още друга съществена разлика между източната и западната музика. Източната музика представлява последователност па звуковете, мелодия, тогава когато западната музика се състои от ноти, взети едновременно и съставящи хармония. Първата, съответно на разрастването си, дава все по-тънки деления, става все по-ефирна и по-неуловима; а другата, като се разраства, става все по-масивна и все по-разкошна в сложността на своите сливащи се звукове. Хармонията за западния слух е велика вдъхновителка на чувствата, тя се създава от съединението на много ноти, които звучат едновременно и съставляват акорди, които се намират във взаимно сродство, определяно от най-строги правила.
към текста >>
64.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Като гледаше на тях като резултати от закона за
наследствеността
, ученият трябваше да каже, че качествата се придават от родителите на децата, а това бе общата теория за еволюцията на човечеството преди тридесети години.
Никъде няма пристрастие. Характерът, който човек донася със себе си при раждането си, е тоя, който си е изградил в миналото си. С увереност може да се каже, че всеки е това, което сам се е направили вътрешно, като е съграждал характера си живот след живот. Сега нека спомена, как се развива човекът и какво е той, според другите теории. Теорията, която се поддържаше от науката във времето на Дарвин и Хъксли, беше, че човекът постепенно еволюирал умствено и морално, както еволюирал и физически; както човешкото тяло станало по-комплицирано и по-съвършено, така и човешкото съзнание и интелекти се развили постепенно чрез безбройните опитности на миналото.
Като гледаше на тях като резултати от закона за
наследствеността
, ученият трябваше да каже, че качествата се придават от родителите на децата, а това бе общата теория за еволюцията на човечеството преди тридесети години.
Дарвин поддържаше тази теория много ревностно. Уйлям Кингдон Клифорд я поддържаше, с морална цел, твърде усърдно, и на нея е основал един апел към мъжете и жените от онова време, с който ги подканял да живеят най-благородно и да мислят най здраво за да могат да обогатят човешкото наследство и да го предадат по-велико, отколкото са го приели, на тези, които идат след тях. Но преди смъртта на Хъксли изникнаха въпроси, които оспорваха туй гледище. Всичко това бе Твърде добре, доколкото се отнася за физическата еволюция, защото борбата за съществуване между телата разви сила, живост, ловкост и всичките други физически качества около нас; но както и сам Хъксли бе посочил в следващата си лекция, борбата за съществуване е най-неподходящия от всичките други начини за развиването на човешките качества, а именно ония, които считаме за съществени: нежността, състраданието, да се употребява силата, за да се служи на другите, да се помага на слабите, вместо да се тъпчат - в същност. всичко това, което наричаме човеколюбие.
към текста >>
Друга мъчнотия (като гледаме на въпроса според закона за
наследствеността
) е, че великият и интелектуален гений не може да се предава.
Ако ли умре при пожертването си, не ще има какво да предаде на тези, които идат след него; но ако може да занесе плодовете в друг живот и после да ги донесе пак на земята, променени в сили, тогаз този акт на самопожертване става ясно еволюционен, и човекът, който се е самопожертвал, ще има, като се върне, да даде повече. Друга една много по-важна точка е, че най-благородните човешки качества се развиват в семейството, и че мъже и жени, които с отгледали деца, като са мислели, грижили са се и страдали за тях, са много по-възвишени същества, когато достигнати средната си възрасти, отколкото са биле в ранната си младост. Тези качества са развили у тях чрез възпитанието на семейството, но когато с ги развили чрез това възпитание, те с преминали времето, за да им се раждат деца. Децата им се раждат, когато те са още в неразвит стадий. Когато възпитанието на семейството се свърши, те са на такава възраст, на каквато не могат да дадат деца, за да поддържат прогреса на расата.
Друга мъчнотия (като гледаме на въпроса според закона за
наследствеността
) е, че великият и интелектуален гений не може да се предава.
Децата на гениалния човек не наследяват гения му, а фактически, често става обратното. При изучаването на музикалните гении, не сте ли били изненадвани, когато намерите, че най-високият музикален талант в семейството се е явявал всякога след едно или две поколения на предходния по-малък талант и след това изчезвал? Бележити факт е, че музиката е изкуство, което иска повече отколкото един гений; тя изисква и известна деликатност на нервната организация, за да могат ухото и пръстите да се тренират до твърде висока степени на съвършенство. Тя се нуждае от физическа наследственост, защото телата се изграждат чрез физическа наследственост; от това следва необходимостта от физическо приготовление на тялото, което очакваният музикален гений ще обитава. След като едно или две поколения изградят едно сгодно тяло, тогава музикалният гений се явява.
към текста >>
Тя се нуждае от физическа
наследственост
, защото телата се изграждат чрез физическа
наследственост
; от това следва необходимостта от физическо приготовление на тялото, което очакваният музикален гений ще обитава.
Когато възпитанието на семейството се свърши, те са на такава възраст, на каквато не могат да дадат деца, за да поддържат прогреса на расата. Друга мъчнотия (като гледаме на въпроса според закона за наследствеността) е, че великият и интелектуален гений не може да се предава. Децата на гениалния човек не наследяват гения му, а фактически, често става обратното. При изучаването на музикалните гении, не сте ли били изненадвани, когато намерите, че най-високият музикален талант в семейството се е явявал всякога след едно или две поколения на предходния по-малък талант и след това изчезвал? Бележити факт е, че музиката е изкуство, което иска повече отколкото един гений; тя изисква и известна деликатност на нервната организация, за да могат ухото и пръстите да се тренират до твърде висока степени на съвършенство.
Тя се нуждае от физическа
наследственост
, защото телата се изграждат чрез физическа
наследственост
; от това следва необходимостта от физическо приготовление на тялото, което очакваният музикален гений ще обитава.
След като едно или две поколения изградят едно сгодно тяло, тогава музикалният гений се явява. Но той не предава таланта си на своите деца. Вземете случаите с Бетховен, Моцарт, Хендел и др., всичките тези имена с изчезнали от европейската музика. Геният, както се казва, е безплоден. Той не се предава.
към текста >>
Това подобие е трудни да се обясни със случайност или с
наследственост
, особено като се имат пред вид явленията, които предшестваха рождението на двете близначета“.
Никой от нас не обърна тогава внимание на това. Сестра ми Катерина откри същата черга н у сегашната Александрина и то в същата възраст. Тя ни обърна вниманието върху това. Ни една от тези черти не се забелязваха у Мария. Който не е познавал тези две Александрини, не ги е наблюдавал от близо, не би могъл да намери пълното подобие, а то е толкова пълно, че животът на двете изглежда като един кинематографически филм, който се развива два пъти едно след друго пред очите ни.
Това подобие е трудни да се обясни със случайност или с
наследственост
, особено като се имат пред вид явленията, които предшестваха рождението на двете близначета“.
Това са най-новите съобщения на Д-р Самона. Явно е, че тук имаме повторно превъплътяване на една душа, макар че Самона в своята крайна предпазливост не го казва нарочно. Трябва да чакаме, у момичето да настъпи в една възраст момент, когато то ще си спомни нещо за по-предишното си съществуване. Когато настъпи този момент, тогава ще стане ясно за онези, които отхвърлят мисълта за превъплътяването, било защото не могат да го обяснят с днешната академическа психология или защото са фанатизирани монисти и противници на всякаква метафизика. За окултиста мисълта за повтаряното преживяване на земята е основна истина.
към текста >>
65.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
* Закона за
наследствеността
не трябва да се взема пред вид като ограничаващ природен закон в естеството на отделния индивид, а като частица от самия индивид, като частица от тази негова същност, коя- ято е всичко, което е бил отделния и даден индивид преди да бъде еманииран като част от непроявения Бог, след това частица в момента на еманацията му, такъв в миналото, настоящето и бъдещето, като еманация, в момента на сливане с първоизточника и непроявения Бог и най- после като съставна част от неговата същност, от непроявения Бог и то не като част, от която Той е допълнен, а като същност от която част е допълнена неговата същност.Тя е странствала из Бога чрез Своето растящо самосъзнание, докато това съзнание е стигнало до онази най-висока степен, че да почувства своята индивидуалност като част от естеството на божествената същност, без разбира се тази отделна частица, това индивидуално съзнание, това наше лично „аз“ да е имало възможността да излезе вън от сферата на божествената същност.
Служението е една от най-съществените и най-сполучливите форми на бялата магия, чрез която отделната личност чрез непрекъсната и неуморна безкористна дейност е винаги това, което е дълг да бъде всеки един от хората—индивиди. Самопожертването дава възможност на нашето низше човешко естество да се пречиства едновременно и в хармония така, че ако се следва неуморно, не- прекъснато и безкористно като дейност, с течение на времето, бавно, но сигурно, ще превърнем всяка клетка на нашето физическо естество на един великолепен храм на духа. в който храм не ще липсва абсолютно нищо, което е необходимост за едно истинско богослужение и то такова, че да се чувства неговото фактическо присъствие с всичкото свое величие, с цялата своя проявена същност. * Не трябва онзи индивид, който е стъпил почти здраво на собствените си нозе, да се клатушка, съмнява или пък въобще да върши всичко онова, което го отклонява от пътя на себеконтрола, себепознанието и себепожертването, понеже чрез него се проявява един Бог като воля, за един друг Бог — като обект, т. е. подобна личност служи като посредник между Бог-воля и Бог-обект — всичко онова, което е негова проява и което индивида ще срещне по своя жизнен път и ще докосне и освежи със своята божествена любов, чиито граници са и тези на безпределния и вечния Бог.
* Закона за
наследствеността
не трябва да се взема пред вид като ограничаващ природен закон в естеството на отделния индивид, а като частица от самия индивид, като частица от тази негова същност, коя- ято е всичко, което е бил отделния и даден индивид преди да бъде еманииран като част от непроявения Бог, след това частица в момента на еманацията му, такъв в миналото, настоящето и бъдещето, като еманация, в момента на сливане с първоизточника и непроявения Бог и най- после като съставна част от неговата същност, от непроявения Бог и то не като част, от която Той е допълнен, а като същност от която част е допълнена неговата същност.Тя е странствала из Бога чрез Своето растящо самосъзнание, докато това съзнание е стигнало до онази най-висока степен, че да почувства своята индивидуалност като част от естеството на божествената същност, без разбира се тази отделна частица, това индивидуално съзнание, това наше лично „аз“ да е имало възможността да излезе вън от сферата на божествената същност.
Имаме ли възможност да разбираме закона за наследствеността под такава една сравнително-реална светлина, този закон не слага индивида между огромните китайски стени на посредствеността, в липса на ведра атмосфера и въобще на всичко онова, което е противовес на волност, свобода, простор, чистота и полет. Индивидът се движи, а тъкмо в това, което са от себе си последните, чрез които ние неименуемо — рано или късно безразлично колко време —ще се слеем чрез своето самосъзнание или по-вярно — ще почувстваме чрез това свое самосъзнание, че се сливаме с първоизточника като частица от неговата същност и то не като съставна част, а като такава, която изживява това свое естество всестранно и изчерпателно. * Въпреки, че един и същ Учител е видим в едно и също време от едно мнозинство, но това не пречи на всеки един да има за него и по една отделна индивидуална представа, различаващи се само по степените на субективната илюзия. Такъв, какъвто е Учителя сам по себе си, никой не е в състояние да го познава, въпреки голямата доза от желание за това. Илюзиите, както за случая, така също и за всичко онова, което е обект — са различни — илюзиите са индивидуални, отделени с различни разстояния от самата истина, която едно малцинство познават.
към текста >>
Имаме ли възможност да разбираме закона за
наследствеността
под такава една сравнително-реална светлина, този закон не слага индивида между огромните китайски стени на посредствеността, в липса на ведра атмосфера и въобще на всичко онова, което е противовес на волност, свобода, простор, чистота и полет.
Самопожертването дава възможност на нашето низше човешко естество да се пречиства едновременно и в хармония така, че ако се следва неуморно, не- прекъснато и безкористно като дейност, с течение на времето, бавно, но сигурно, ще превърнем всяка клетка на нашето физическо естество на един великолепен храм на духа. в който храм не ще липсва абсолютно нищо, което е необходимост за едно истинско богослужение и то такова, че да се чувства неговото фактическо присъствие с всичкото свое величие, с цялата своя проявена същност. * Не трябва онзи индивид, който е стъпил почти здраво на собствените си нозе, да се клатушка, съмнява или пък въобще да върши всичко онова, което го отклонява от пътя на себеконтрола, себепознанието и себепожертването, понеже чрез него се проявява един Бог като воля, за един друг Бог — като обект, т. е. подобна личност служи като посредник между Бог-воля и Бог-обект — всичко онова, което е негова проява и което индивида ще срещне по своя жизнен път и ще докосне и освежи със своята божествена любов, чиито граници са и тези на безпределния и вечния Бог. * Закона за наследствеността не трябва да се взема пред вид като ограничаващ природен закон в естеството на отделния индивид, а като частица от самия индивид, като частица от тази негова същност, коя- ято е всичко, което е бил отделния и даден индивид преди да бъде еманииран като част от непроявения Бог, след това частица в момента на еманацията му, такъв в миналото, настоящето и бъдещето, като еманация, в момента на сливане с първоизточника и непроявения Бог и най- после като съставна част от неговата същност, от непроявения Бог и то не като част, от която Той е допълнен, а като същност от която част е допълнена неговата същност.Тя е странствала из Бога чрез Своето растящо самосъзнание, докато това съзнание е стигнало до онази най-висока степен, че да почувства своята индивидуалност като част от естеството на божествената същност, без разбира се тази отделна частица, това индивидуално съзнание, това наше лично „аз“ да е имало възможността да излезе вън от сферата на божествената същност.
Имаме ли възможност да разбираме закона за
наследствеността
под такава една сравнително-реална светлина, този закон не слага индивида между огромните китайски стени на посредствеността, в липса на ведра атмосфера и въобще на всичко онова, което е противовес на волност, свобода, простор, чистота и полет.
Индивидът се движи, а тъкмо в това, което са от себе си последните, чрез които ние неименуемо — рано или късно безразлично колко време —ще се слеем чрез своето самосъзнание или по-вярно — ще почувстваме чрез това свое самосъзнание, че се сливаме с първоизточника като частица от неговата същност и то не като съставна част, а като такава, която изживява това свое естество всестранно и изчерпателно. * Въпреки, че един и същ Учител е видим в едно и също време от едно мнозинство, но това не пречи на всеки един да има за него и по една отделна индивидуална представа, различаващи се само по степените на субективната илюзия. Такъв, какъвто е Учителя сам по себе си, никой не е в състояние да го познава, въпреки голямата доза от желание за това. Илюзиите, както за случая, така също и за всичко онова, което е обект — са различни — илюзиите са индивидуални, отделени с различни разстояния от самата истина, която едно малцинство познават. Има само разлика в разстоянията до истината за отделните личности, без да има некой възможността от мнозинството да е едно с истината, която е бог.
към текста >>
66.
Всемирна летопис, год. 3, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Не ще се бавя по тоя въпрос, защото бързам да изтъкна най-скорошни факти; ще се задоволя да привлека вниманието ви върху тях, още по-вече, че днес
наследствеността
е призната и изучена.
И, при все това, ние сме имали вече в тоя момент силата да бъдем това, което сме днес. Ние не бяхме само ние самите, заедно с нашия характер, идеи, добродетели и грехове — всичко това, което нашият мозък, не съществуващ още, щеше тепърва да развива много по-късно: ние съдържахме и всичко онова, което нашите прадеди са имали; ние носим в себе си знанието на веригата от векове, чието число никой не знае, техните опитности, мъдрост, навици, техните недостатъци и качества, зачатъците на техните грешки и заслуги — всичко това, сгъстено, действа плодотворно в една невидима точка. Там също ние ще намерим това, което е още по-чудно, но също тъй неоспоримо: — всичкото наше потомство, всичката непрекъсната върволица от нашите деца и децата на децата ни, в които ние ще живеем в безкрайността на времето и в които ние вместваме вече всичките способности, съдба и бъдеще. Когато материята вмества толкова неща в една точка като иглено връхче, толкова малко, че почти е невидима и с микроскопа, не напомня ли с това твърде много тя един духовен принцип? Сега не знаем въздействието на нашето бъдеще потомство върху нас самите, върху характера и разположението, въздействие, което е доста възможно, защото това поколение съществува несъмнено в нас, но ще се отклоним доста, ако потърсим и настояваме един момент върху факта, че нашите прадеди, които ни се струват мъртви, продължават да живеят твърде реално в нас самите.
Не ще се бавя по тоя въпрос, защото бързам да изтъкна най-скорошни факти; ще се задоволя да привлека вниманието ви върху тях, още по-вече, че днес
наследствеността
е призната и изучена.
Несъмнено е, че всеки от нас представлява един сбор от всички свои възходящи родители и преповтаря, кога по-точно, кога не, личността на един или неколко измежду тях, очевидно продължаващи да мислят и действат в него. Прадедът мисли посредством нашия мозък, ще кажете. Това е може би така. Той употребява органа, който му е под ръка, но очевидно е, че той самият съществува постоянно, живее и мисли, макар да няма лично свой мозък — тъкмо това, което в момента ни трябваше да докажем. IX. Твърде скоро ще видим ясно, че мисълта може да съществува и в действителност съществува на всякъде без мозъка, че тя, вероятно, е предшествала материята и че има наистина едно, независимо от него, съществуване.
към текста >>
67.
Всемирна летопис, год. 3, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
„Да, те са приети от бащата или майката, казва Д-р Щайнер, но не чрез
наследственост
, а чрез подражание“ (нали подражателността е най-голяма през първия детски период?) Има и други окултни причини за приликата между децата и родителите.
Но некой би могъл да запита: „защо те се раждат малки? “ — Защото духът постепенно навлиза в материята. Така се обяснява, защо некои деца в първия период са ясновидци. Детето не е ненаписана хартия“. За някои свойства на детето казват, че били наследени от бащата или майката.
„Да, те са приети от бащата или майката, казва Д-р Щайнер, но не чрез
наследственост
, а чрез подражание“ (нали подражателността е най-голяма през първия детски период?) Има и други окултни причини за приликата между децата и родителите.
Шарелман, видният немски педагог, счита знанието на прераждането от голямо значение за педагогиката. В книгата си: „Път към силата“ (Търново, 1912, стр. 214—217) с възторжени думи говори той за това: „Как този мироглед изменя отношението между родители и деца! Нашият преминал живот са нашите бащи и майки. Душата на детето е написана може би с много по дълбоки познания, отколкото тази на родителите.
към текста >>
68.
Всемирна летопис, год. 4, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
По-нататък Габриел Делан описва проблемите за жизнената сила, раждането,
наследствеността
, лудостта и обсебването, като показва, че всичко еволюира и че душата, даже и в същества, които ни се струват най-низши, не заслужва ни най-малко нашето презрение, а напротив — нашата любов, защото чрез нея, когато всичките души достигнат целта си, ще се образува оня идеален свят, от който ще бъде изключена всяка ненавист и съперническо, и в който ще има пълна хармония, защото всичко ще бъде любов.
Трябва да се държи точна сметка за това, какво представлява от себе си самия г живот, какви са условията, при които се развива всемирният живот, и условията, при които се проявява животът на отделната личност. Една от най-поучителните функции на тая личност е паметта, защото чрез нея ние можем да си дадем сметка за известни предходни съществувания. Има и случаи, твърде редки впрочем, за множественост на личности в един човек. Тогава силната памет е дадена само на една от тия личности, а в другите тя е по-слаба. Това явление може опитно да се изучи посредством сомнамбулизма.
По-нататък Габриел Делан описва проблемите за жизнената сила, раждането,
наследствеността
, лудостта и обсебването, като показва, че всичко еволюира и че душата, даже и в същества, които ни се струват най-низши, не заслужва ни най-малко нашето презрение, а напротив — нашата любов, защото чрез нея, когато всичките души достигнат целта си, ще се образува оня идеален свят, от който ще бъде изключена всяка ненавист и съперническо, и в който ще има пълна хармония, защото всичко ще бъде любов.
В 1899 год. Габриел Делан публикува съчинението си: „Душата е безсмъртна“. В него той не се ограничава само да изтъкне съществуването на едно мислещо начало в човека, но показва още, че това начало не изчезва и не се разлага след смъртта, и той прави това пак чрез експерименталния метод. Като се обляга на исторически доказателства, той групира най-блестящи свидетелствания от миналото, посочва важността на магнетизма, напомня необяснимите без психическата наука явления с ясновидката от Префорст3), преписката на Бийо и Делйоз, потвържденията със сомнамбулите и другите случаи на хипнози, опитите на Алфонс Каханйе и всички форми на извикване на духове. Делан свършва труда си, като подчертава, че всичките духове единодушно потвърждават, в съобщенията си, съществуването на перисприта, и ролята, която той играе в човешката личност в тоя и другия живот.
към текста >>
69.
Всемирна летопис, год. 4, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Първите са повече под действието на химичния етер, а вторите — на светлинния.
Наследственост
.
При назъбения лист b. имаме действието на светлинния етер; при с. имаме взаимодействие на светлинния и химичния етер; при d — действие на химичния етер; при е взаимодействие на химичния и топлинния етер; при f — действие на топлинния етер. Фиг. 10 Разни листни форми, които показват влиянието на разните видове етер (виж текста) Действието на химичния етер се вижда и в полулунните сърдечни клапи и във формата на некои ганглии. От там се обяснява, защото растенията, растящи на сянка, имат тенденция да образуват кръгли листа, а растящите на светлина — остри или назъбени.
Първите са повече под действието на химичния етер, а вторите — на светлинния.
Наследственост
.
Еволюционни фактори Същественото при унаследяването не е във веществото на зародишната клетка, но в нейното етерно устройство, т. е. в тези етерни строителни сили, които работят в организма. Знае се, че гаструлата се развива от бластулата чрез инвагинация, при което външното става вътрешно. Органите в некои случаи се развиват чрез инвагинация, а в други — чрез евагинация. Но тези процеси ги видехме и при планетите. Напр.
към текста >>
НАГОРЕ