Търсене в текстове за 'Наследственост'

Астралната наследственост, сиреч, подобие в съчетанията на астрологичните фактори у лица, между които има тесни роднински връзки, съчетания, които в обикновените случаи, в хороскопи на лица без кръвни връзки, не се срещат в същия размер.
” той казва: „Астрологията почива на изчисления и факти. Изучаването й е наистина сложно, подпомогнато от онази своего рода астрологична интуиция, ала основата й е математична и осезаема”. „Астрологията може лесно да разбули всичката си убедителност за математика, отдаден на психологични издирвания.” „Всеки от нас притежава свой хороскоп, сиреч, математични данни, които разкриват в известни граници неговите способности и неговата съдба.” „Тия данни са съчетанията на планетите, тяхното положение по еклиптиката в мига и мястото на раждането. Ясно е за всеки едного, който е изследвал голям брой хороскопи („небето” на един човек в мига и мястото на раждането), че съществуват закони на съответствие между планетните съчетания и характера и бита на изучавания индивид.” Като експериментални доказателства ние предлагаме следните: 1-о. Намиране часа на раждането като се познава дадена личност, сиреч, някои рязко изпъкващи качества на характера и деня на раждането. 2-о. Астралната наследственост, сиреч, подобие в съчетанията на астрологичните фактори у лица, между които има тесни роднински връзки, съчетания, които в обикновените случаи, в хороскопи на лица без кръвни връзки, не се срещат в същия размер. (Този въпрос P. Flambart е разработил най-богато. От тия изследвания с научна очевидност произтича онова, което Астрологията твърди: че човек не се ражда кога да е, произволно). 3-о. Статистики на хора, чиито характер носи известни ясно определени, отличителни черти. 4-о. Планетни преходи (транзити), които показват важността от преминаване на планетите през различни точки на рождения хороскоп едни от най-важните преходи са тия, които указват смъртта). 5-о.
към текста >>

10. 7. Научна астрология – II

Изследвания от този род са позволили на бележития французки астролог да формулира ясно и категорично Закона за астралната наследственост - именно че индивидите не се раждат кога да е, а тяхното небе на раждане е в известна закономерна връзка с „небето” на техните родители.
Изследванията в този специален случай ще ни доведат до така наречената специална или частична вероятност. В много случаи частната вероятност се рязко отклонява от общата - и тъкмо тук, в това отклонение на частната от общата вероятност лежи опитния доказ за съществуването на една естествена връзка между светилата и човека. Специалната вероятност на Луната, за която по-горе загатнахме, т. е. случая, когато имаме хороскопи на сродници, възлиза според многобройните изследвания на Фламбар наоколо 18% (поточно 18,6%), когато пък общата вероятност както видяхме не надхвърля 5,5%. Същото се получава и за Asc. Изследвания от този род са позволили на бележития французки астролог да формулира ясно и категорично Закона за астралната наследственост - именно че индивидите не се раждат кога да е, а тяхното небе на раждане е в известна закономерна връзка с „небето” на техните родители. Не само това, ами ако вземем хороскопи на близки роднини ние често попадаме на такива поразителни аналогии, които никога не можем да очакваме в общия случай - когато имаме хороскопи на какви да е лица. Само този факт вече е достатъчен да потвърди истинността на астрологията - тази древна наука, в която не напразно са вярвали и не само вярвали, а и практикували такива светли умове в миналото. И наистина, ако планетните влияния не съществуваха, ако те бяха нещо фиктивно, тогава не би трябвало да получим такова рязко отклонение между общата вероятност и частната - трябваше да се получат цифри, които едва-едва да се различават, които почти да се покриват. Няколко примера още за частни вероятности, чийто брой впрочем е твърде голям и може произволно да расте с всеки нов частен случай. Аспектите между Меркурий и Луната са характерни за философския ум.
към текста >>

Може да се изследват ред въпроси, като за пример наследствеността, дълготрайността на живота, смъртността (също да се прецизират ясно астрологичните фактори на смъртта), да се установят астрологичните данни, които са характерни за творческите натури, за хората на науката, математици, философи, музиканти, поети и пр.
Изследванията показват, че творческите, продуктивни умове (в наука, изкуство, литература) се раждат повече под така наречения тригон на въздуха, който обхваща знаковете Близнаци, Везни и Водолей, а също и под знаковете Дева и Скорпион, т. е. техният Asc, или точката от еклиптиката, която изгрява на източния хоризонт в мига на тяхното раждане, лежи в някой от тези знаци (вж. миналия брой). Именно процентът е около 75%, когато пък общия случай ни дава едва 42%. Общо казано - без да се впущаме в повече подробности и да цитираме повече примери - по този път ние се добираме до ценни факти. Може да се изследват ред въпроси, като за пример наследствеността, дълготрайността на живота, смъртността (също да се прецизират ясно астрологичните фактори на смъртта), да се установят астрологичните данни, които са характерни за творческите натури, за хората на науката, математици, философи, музиканти, поети и пр. Аз само нахвърлям тук някои по-външни въпроси, без дори и да зачеквам ония по-дълбоки проблеми, които са твърде сложни в своята психологична постановка - тъй като целта ми е да дам само една идея за научното третиране на астрологичната проблема. Ще изтъкна още някои и други цифри, за да изпъкне още по-ясно и по-нагледно факта, че индивидите не се раждат под произволно „небе”, а под такива съчетания, които най-хармонират с тяхното вътрешно и външно естество и с тяхната материална съдба. Поменах, че хороскопите на родни лица ни дават по някой път поразителни аналогии (планети в едно и също зодиакално положение, сума еднакви аспекти, еднакво положение на планетите по разните домове и пр.). Нека допуснем, че освен другите аналогични съчетания в хороскопите на двама души (баща и син например) съществуват и следните: 1-во - тригон (120°) между Луната и Сатурн, (обща вероятност 1/9), 2-ро - еднакво положение на Юпитер в зодиака (обща вероятност 1/18), 3-то - Юпитер се намира и в двата хороскопа в един и същи дом (обща вероятност 1/12) и 4-то общо зодиакално положение на Слънцето (обща вероятност 1/18). За да попаднем на едновременното съществуване на тия 4 фактора, нещо което е възможно, защото те са напълно независими един от друг и могат да се случат едновременно, в два какви да било хороскопа, т. е.
към текста >>

Изобщо, изследванията в областта на астралната наследственост изобилстват с факти, които ясно и убедително ни говорят за реалността на звездните влияния.
Нека допуснем, че освен другите аналогични съчетания в хороскопите на двама души (баща и син например) съществуват и следните: 1-во - тригон (120°) между Луната и Сатурн, (обща вероятност 1/9), 2-ро - еднакво положение на Юпитер в зодиака (обща вероятност 1/18), 3-то - Юпитер се намира и в двата хороскопа в един и същи дом (обща вероятност 1/12) и 4-то общо зодиакално положение на Слънцето (обща вероятност 1/18). За да попаднем на едновременното съществуване на тия 4 фактора, нещо което е възможно, защото те са напълно независими един от друг и могат да се случат едновременно, в два какви да било хороскопа, т. е. в общия случай, ние трябва да вземем 9x18x12x18=34992 хороскопа. - (Тъй като вероятността, както се лесно изчислява, е 1:34992). Тук ние разглеждаме случая за 4 еднакви съчетания, а често хороскопите на сродници ни показват толкова много и такива поразителни, че ние без мъка можем да разгадаем мисълта на природата, която тя пише със своите живи звездни писмена. Изобщо, изследванията в областта на астралната наследственост изобилстват с факти, които ясно и убедително ни говорят за реалността на звездните влияния. Накрая ще изтъкна още веднъж, че стига да проучваме търпеливо и добросъвестно, голямата книга на природата ще ни се отвори, и природата ще ни повери ключовете на един от най - великите езици, които е дадено човеку да разбира - езика на звездното небе. ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- * Орбисите или кръговете, в които се простира влиянието на аспектите между планетите, са установени от дълговековен опит. Те търпят обаче известни вариации, които зависят както от вида на аспектите, тъй и от много още други причини, фламбар за да опрости теоретичните изследвания, приема орбиса на планетите кръгло 10°. † Върху аспектите и разните технически термини виж миналия брой на Ж.З. ‡ Под аспекти, както се изтъкна в миналия брой, ние разбираме ъгловото разстояние между планетите.
към текста >>

11. СЕФАРИАЛЪ - АСТРОЛОГИЯ

Може да се изследват ред въпроси, като за пример наследствеността, дълготрайността на живота, смъртността (също да се прецизират ясно астрологичните фактори на смъртта), да се установят астрологичните данни, които са характерни за творческите натури, за хората на науката, за математици, философи, музиканти, поети и пр.
Но като разгледаме случая, когато тия лица попадат в специалната категория на „философите” (Фламбар е разгледал 167 случая на знаменити философи с всесветска известност), добиваме като специална вероятност 77,2 %. Изследванията показват, че творческите, продуктивни умове (в наука, изкуство, литература) се раждат повече под така наречения тритон на въздуха, който обхваща знаковете Близнаци, Везни и Водолей, а също и под знаковете Дева и Скорпион, т. е. техният Asс., или точката от еклиптиката, която изгрява на източния хоризонт в мига на раждането им, лежи в някой от тези знаци. Именно процента е около 75 %, когато пък общия случай ни дава едва 42 %. Общо казано - без да се впущаме в повече подробности и да цитираме повече примери - по този път ние се добираме до ценни факти. Може да се изследват ред въпроси, като за пример наследствеността, дълготрайността на живота, смъртността (също да се прецизират ясно астрологичните фактори на смъртта), да се установят астрологичните данни, които са характерни за творческите натури, за хората на науката, за математици, философи, музиканти, поети и пр. Аз само нахвърлям тук някои по-външни въпроси, без дори и да зачеквам ония по-дълбоки астрологически проблеми, които са твърде сложни в своята психологична постановка - тъй като целта ми е да дам само една идея за научното третиране на астрологичната проблема. Ще изтъкна още някои и други цифри, за да изпъкне още по-ясно и по-нагледно факта, че индивидите не се раждат под произволно „небе”, а под такива съчетания, които най-хармонират с тяхното вътрешно и външно естество и с тяхната материална съдба. Поменах, че хороскопите на родни лица ни дават по някой път поразителни аналогии (планети в едно и също зодиакално положение, сума еднакви аспекти, еднакво положение на планетите по разните домове и пр.). Нека допуснем, че освен другите аналогични съчетания в хороскопите на двама души (баща и син например) съществуват и следните: 1. тригон (120°) между Луната и Сатурн, (обща вероятност 1/9); 2.
към текста >>

Изобщо, изследванията в областта на астралната наследственост изобилстват с факти, които ясно и убедително ни говорят за реалността на звездните влияния.
общо зодиакално положение на Слънцето (обща вероятност 1/18). За да попаднем на едновременното стичане на тия 4 фактора, нещо което е възможно, защото те са напълно независими един от друг и могат да се случат едновременно, в два какви да било хороскопа, т. е. в общия случай, ние трябва да вземем 9 x 18 x 12 x 18=34992 хороскопа. (Тъй като вероятността, както се лесно изчислява е 1/34992). Тук ние разглеждаме случая за 4 еднакви съчетания, а често хороскопите на сродници ни показват толкова много и такива поразителни, че ние без мъка можем да разгадаем мисълта на природата, която тя пише със своите живи звездни писмена. Изобщо, изследванията в областта на астралната наследственост изобилстват с факти, които ясно и убедително ни говорят за реалността на звездните влияния. Накрай ще изтъкна още веднъж, че стига да проучваме търпеливо и добросъвестно, голямата книга на природата ще ни се отвори, и природата ще ни повери ключовете на един от най- великите езици, които е дадено човеку да разбира - езика на звездното небе. Изгрев, 14 април 1929 год. От преводача ------------------------------------------------------------------------------------- * За връзката между слънчевите петна и епидемиите са дадени интересни данни в книгата: „Naturneilkkunde auf energetische Grundelage” от Wachtelborn. * В тези страни има създадена богата астрологична книжнина: книги, списания, алманаси, годишници. Има основани и астрологични бюра, които засягат най-вече практичната астрология - нейните многообразни приложения в различните отрасли на живота.
към текста >>

12. 25. Сфера на Луната

В това ядро се крие цялата наследственост на човека, резултат на неговото минало, неговата „карма”.
В зодиака, както е знайно, Луната, която „владее” в знака Рак, е полярно спрегната със Сатурна, владееща в знака Козирог. Тия две „ланети”, тия две течения в аурата на Земята, се явяват полярни и допълнителни. Луна-Сатурн, това е човешката личност, ограничена от своята съдба. Луната - това е психичната енергия на човешката личност, която енергия се проявява в превратностите на ежедневния живот по силовите линии на съдбата, определени от Сатурна. Луната и Сатурн - това е типичното ядро на съдбата в живота на човека. В това ядро се крие цялата наследственост на човека, резултат на неговото минало, неговата „карма”. Ако се изразим с езика на индуската езотерична философия, популяризиран от теософията, ще кажем, че Луната - това е превъплъщаващата се „личност” с нейната карма. Споменах по-горе, че Луната, в движението си около Земята, се вие около еклиптиката като същинска змия. Това е едно вълнообразно движение с около 13 цели вълни. „Хълмовете” на тия вълни (при пълнолуние) са разположени към „външните планети”, сиреч към ония планети, чиито орбити включват орбитата на Земята - Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон. А „долините” на тия вълни (при новолуние) гледат към „вътрешните” по отношение на Земята планети: Венера, Меркурий.
към текста >>

В своите статистични изследвания върху астралната наследственост видният французки астролог Пол Фламбар идва до заключението, че Луната, покрай хоризонта (асцендент-десцедент), представя главен фактор на наследствеността.
Психологически Луната е свързана с възприятията и представите, с паметта и фантазията. Лунната сфера в човека носи не само паметта на настоящето, на настоящия човек като „възприемащо и представящо съзнание”, а и паметта на миналото, както индивидуална така и колективна. Ето защо, Луната е така дълбоко свързана с онова, което в съвременната психология се нарича „несъзнателно” или „подсъзнание”. В психичната сфера на Луната се съхраняват всички образи на миналото, целия родов и расов атавизъм на индивида. Това се потвърждава и от изследванията на съвременните астролози, които работят по методите на научната статистика. В своите статистични изследвания върху астралната наследственост видният французки астролог Пол Фламбар идва до заключението, че Луната, покрай хоризонта (асцендент-десцедент), представя главен фактор на наследствеността. Аналогически разгледана, по закона на съответствията, Луната представя жената-майка, съпругата привързана към бащата на нейните деца и към домашното огнище. Като такава, тя е хранителка на традицията, на родовия и расов опит. В образа на древната Пития - жрица в прорицалището на Аполона в Делфи, ние имаме женската пасивна, „нощна” страна на астралната светлина, чието положително, светло, „дневно” течение представя Аполон. Тя представя онази материя, която отпечатва послушно всички образи на пластичната фантазия - лична или колективна; тя носи всички клишета на миналите, настоящи, както и на ония бъдещи събития, които ще станат в даден период от време, определен от „Сатурна”. Ето защо и Питията, един типичен медиум, каквито са спиритичните медиуми, носещи силно отпечатъка на Лунната „сигнатура”, е била внятен за хората глас на рода, на прадедите, които се грижат за потомци, глас на предците на племето или расата.
към текста >>

13. 28. Сфера на Урана

За погледа на някои астролози, диктаторите са само фокуси на една дълга расова наследственост.
В своята най-крайна форма, тук се явява така нареченият асоциален тип. Астролозите поддържат, че и в типа на диктатора, с неговите изострени лични чувства, с неговото повишено самочувство на „водач”, на „силна личност”, чиято воля е закон не само за него, а и за всички ония, които води и управлява, е доста силно влиянието на Урана. Поне фактите, които ни предлага съвременната политическа действителност, потвърждават това. Но у тях урановото влияние, пречупено в една силно развита лична сфера, се сгъстява и в съчетание с други планетни фактори, дава характерния „диктаторски комплекс”. Уран, изобщо, има два полюса - единият му полюс лежи в областта на космичното съзнание, което носи новото, идейното в света; другият му полюс се намира в колективното подсъзнание, от което, под неговото активиращо влияние, изпъкват на повърхността образи и идеи на минали раси и култури. За погледа на някои астролози, диктаторите са само фокуси на една дълга расова наследственост. Те са носители на неосъществените, потиснати идеи на миналото, които се стремят към осъществяване. Те са фокуси на цяла низа поколения, които трябва по необходимост да дойдат до логичния край на своята съдба. Разбира се, между индивидуалния строеж и съдбата на диктатора и тия на расовия колектив има едно съвпадение, което за астрологичната философия е напълно ясно, като се има предвид законът за съответствията. Споменатите по-горе два полюса на Урана се изразяват астрономически във възходящия и низходящ възел на неговата орбита. Знайно е, че равнините, в които лежат орбитите на планетите, се секат с равнината на еклиптиката, сиреч плоскостта, в която лежи земната орбита, в така наречените възлови линии.
към текста >>

14. 1. Астрологията в миналото и днес

ПЕТЪР МАНЕВ

Нека споменем само проблемата за астралната наследственост.
Кльоклер в Германия, Крафт в Швейцария и много други вървят по същия път, като основават своите изследвания често върху десетки хиляди случаи. Авторите стоят на становището, че „те са готови да приемат крайната присъда на обективните - т. е. обширни статистически проверки, независимо дали тя ще бъде за или против застъпеното от тях гледище” (Кльоклер). Друг въпрос е, че добрият опит е направил от тях пионери на отхвърлената някога астрология. Понеже начинът на работа в тоя случай е вече изнесен в списанието - виж статиите на Георги Радев в първите годишнини на „Житно зърно” - ние можем да се задоволим само с констатацията, че статистическият метод изясни редица проблеми по един очевиден начин. Нека споменем само проблемата за астралната наследственост. И ако тоя метод не държи сметка за астрологическите детерминации, в който случай би дал още по-големи резултати, за това има да съжаляват най-много привържениците на астрологията. Докато в горния случай имаме работа с една преднамерена проверка на стойността на астрологическата традиция, в други случаи стоим при неочаквани пресрещания на официалната наука с отречената наука за космичните влияния. През последните десетилетия науката се добра самостоятелно до факти, които дойдоха да потвърдят редица твърдения на астрологическата традиция. Въз основа на тия новооткрити зависимости между Космоса и нашата планета, върху които е писано също доста обстойно в списанието, можаха да се направят някои забележителни предсказания. Нека споменем един случай за илюстрация.
към текста >>

15. (Продължение)

ПЕТЪР МАНЕВ

И в тоя факт, изразен в горния закон за астралната наследственост, Фламбар вижда едно от най-големите доказателства за верността на астрологията, защото при математическа вероятност 1/35,064 не може да става и дума за някаква случайност.
Поради тая чувствителност на младия организъм, която някои сравняват с тая на фотографическата плоча спрямо първия допир със светлината, видимите и невидими трептения на небесните тела упражняват едно толкова силно влияние, че го тонират за през цял живот. Има и друго мнение, което би могло да се нарече по-чисто астрологично. Интересно е, че това второ гледище получи своята най-категорична формулировка не от представител на традиционната астрология, а от един човек на науката — П. Шоанар (Фламбар), който, както е известно, при изследване валидността на астрологичните принципи си служи изключително с теория на вероятностите, приложена върху статистически данни. Въз основа на своя доста богат материал Фламбар е дошъл до заключението, че „човек не се ражда под, кое да е небе, а природата избира за тая цел тъкмо оня четвърт час от всички 35,064 четвърт часове в годината, при който планетните конфигурации имат възможно най-голяма прилика с конфигурациите в хороскопите на родителите или най-близките роднини на новородения”. И в тоя факт, изразен в горния закон за астралната наследственост, Фламбар вижда едно от най-големите доказателства за верността на астрологията, защото при математическа вероятност 1/35,064 не може да става и дума за някаква случайност. Въз основа на същия факт, който е бил известен, разбира се, много време преди да бъде формулиран от френския учен, някои астролози са заключили, че не са звездните вибрации, които слагат своя печат върху младия организъм, а че по силата на една сложна закономерност в природата човек се ражда в момент, когато планетните вибрации съответствуват на неговата физическа и психична структура. Колкото странно и да изглежда на пръв поглед това схващана, не бива да се забравя, че то има зад себе си както многовековния опит на астрологичната традиция, така и проверката на безпристрастния статистичен метод на съвременната наука. При наличността на горните възгледи, остава открит въпросът, дали между „реакционната основа” (фон Клъоклер) на индивида и констелациите в момента на раждането му има каузална връзка, почиваща, може би, на електрическа индукция (X. Селва) или пък микрокосмосът се движи в паралелни ритми с макрокосмоса (Д-р Фанкхаузер), т. е. без всякаква причинна връзка.
към текста >>

16. 10. Главни значения и аналогии на планетите

ПЕТЪР МАНЕВ

Луна - Ритмични процеси, растителна сила, плодородие, наследственост, формуващ принцип; Промени, пътувания, популярност, общественост, болести на лимфатичната система; Душата, човешката личност, майчински чувства, разсъдливост, въображение, пасивният женски принцип, възприемчивост, мекота, религиозност, медиумичност, скромност, свенливост, колебливост, приспособяване, подражание, романтика, равнодушие, флегматичност, боязливост, меланхолия, капризност.
Уран - Модерни средства за съобщение - тренове, трамваи, автомобили, особено авиация; електрически инсталации. Нептун - Места за окултни занимания, клубове за морфинисти и пр., болници, лудници. Кратка характеристика на планетите Според Барле, Кльоклер, Г. Радев, Синдбад - д-р Вайс и др. Слънце - Първична сила, жизнена енергия, топлина; Блясък, слава, мощ, организация; Човешкият дух, индивидуалност, воля, творчество, изкуство, истинолюбие, великодушие, идеализъм, щедрост, чистота, смелост, деловитост, жизнерадост, гордост, властолюбив, деспотизъм. Луна - Ритмични процеси, растителна сила, плодородие, наследственост, формуващ принцип; Промени, пътувания, популярност, общественост, болести на лимфатичната система; Душата, човешката личност, майчински чувства, разсъдливост, въображение, пасивният женски принцип, възприемчивост, мекота, религиозност, медиумичност, скромност, свенливост, колебливост, приспособяване, подражание, романтика, равнодушие, флегматичност, боязливост, меланхолия, капризност. Меркурий - Движение, съобщителни и транспортни средства - пътища, телеграфи, телефони, книги, вестници, документи, кореспонденция; Размяна, посредничество, търговия, пропаганда, връзки, нервни болести; Практически ум, интелигентност, литература, критика, прозорливост, пъргавост, сръчност, хитрост, капризност, любопитство, повърхностност, непостоянство, демагогия, измама. Венера - „Малкото щастие” - Хармония, ритъм, цъфтеж, красота; Удоволствия, лукс, връзки, венерически болести; Любов, милосърдие, доброта, чувствителност, нежност, миролюбив, изкуство, общителност, веселие, гъвкавост, разпуснатост. Марс - „Малкото нещастие” - Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, омраза, жестокост. Юпитер - „Голямото щастие” - Равновесие, съхраняване; Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве; Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство, честност, толерантност, миролюбив, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна набожност. Сатурн - „Голямото нещастие”, планетата на съдбата - Време, старост, минало, традиция, тежест, студ, свиване, кристализация, костна система, сухота, покой, тишина, тъмнина.
към текста >>

17. Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 1. Животът в духовните светове

Наследствеността е вярна само по отношение на материалите, които образуват физическото тяло, но тези материали са повлияни от връщащия се дух, който извършва известна качествена работа върху тях, вграждайки в тялото квинтесенцията на миналите му физически качества, скрити в семенния атом.
Семенният атом на физическото тяло от миналото прераждане е поставен в триъгълната главичка на един от сперматозоидите в семето на бащата. Само това прави оплодяването възможно. И тук се намира обяснението на толкова много безплодни полови съчетания. Не би могло да се построи никакво физическо тяло, докато няма едно жизнено тяло, което да бъде като калъп, в който да се построи физическото тяло. Също така е необходимо за физическото тяло един семенен атом, който да привлече със своите трептения съответните материали, които трябва да бъдат вградени в това физическо тяло. Наследствеността е вярна само по отношение на материалите, които образуват физическото тяло, но тези материали са повлияни от връщащия се дух, който извършва известна качествена работа върху тях, вграждайки в тялото квинтесенцията на миналите му физически качества, скрити в семенния атом. Така че материалите се вземат от майката и бащата, но те се моделират от духа чрез вграждане в тях на качества, които духът носи от миналия си живот. Нареждането на материалите при изграждането на физическото тяло е до известна степен под контрола на въплъщаващия се дух. Най-голяма свобода се дава на духа при постройката на астралното тяло, по- малка при постройката на жизненото тяло и още по-малка при физическото тяло. Но с тази възможност, която му се дава, е достатъчна, за да се даде индивидуален оттенък на физическото тяло. Когато оплодяването на яйцето е станало, астралното тяло на майката работи върху оплоденото яйце за един период от 18 до 31 ден, като въплъщаващия се дух остава вън, в своето астрално тяло, но при все това е в близък допир с майката.
към текста >>

18. Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 2. Преминаване през планетните сфери

В това, което произхожда от физическата наследственост, идва да се въплъти едно чудно космично създание, образувано в сферата на Слънцето.
Тази работа, която се извършва в слънчевото съществуване за създаването на един бъдещ човек на Земята, на един бъдещ земен живот, тази работа е нещо по-грандиозно от всички човешки творби на Земята. Човек, както го виждаме на Земята, не е само една човешка творба, както мислят съвременните хора. В своето слънчево съществувание човешкото същество, човешкият дух сътрудничат с възвишените същества и под тяхно ръководство създава чудната сграда на своето земно съществувание, каквото представя човешкото тяло. Но ако човек трябваше да работи сам заедно с другите човешки души за тази работа, резултатът би бил жалък. Затова за изграждането на тази величествена постройка, каквато представя човешкото тяло, е необходима помощта на всички творчески йерархии. В това, което произхожда от физическата наследственост, идва да се въплъти едно чудно космично създание, образувано в сферата на Слънцето. Така че човешкият дух прекарва половината от своето слънчево съществуване да работи заедно с Възвишените същества за формиране на Веществото на своето бъдеще тяло. Казах по-преди, че Слънчевото битие е цялото само добро, в него няма място за злото. И ако бъдещото човешко тяло бъде изработено само от съществата на Слънчевата сфера, от най-висшата космична Мъдрост, то съществата, които се биха въплътили на Земята, не биха били вече човеци, а ангелски същества с Божествена доброта. Но тези същества, така създадени не биха притежавали моралната свобода, в тях не би имало никаква свобода за действие, защото тяхната природа, която е само добро, винаги би ги принуждавала да вършат само доброто като последствие от Слънчевата сфера, от която са излезли. Те не биха имали възможност да избират между доброто и злото, защото не познават какво нещо е злото.
към текста >>

19. 18 ЗНАЧЕНИЕ НА АСТРОЛОГИЧНИТЕ ДОМОВЕ И ГРАДИНИ

Иван Антонов

за всичката наследственост изобщо на човека.
VІІІ-ят астрологичен дом и градина е указание още до каква степен човек познава проявите на любовта в умствения свят и чрез разума на човека и до каква степен човек в миналите си животи е работил и е жертвал за любовта, която се проявява чрез законите на умствения свят. VІІІ-ят астрологичен дом и градина с всичките му данни е свидетелство и указание за количеството и качествата на всички видове умствени богатства, които човек е придобил в миналите си животи и които богатства в настоящия му живот могат да му послужат за още по- голямо умствено развитие и постижения. VІІІ-ят астрологичен дом и градина с всичките му данни е свидетелство и указание до каква степен и в какво отношение в миналите си животи човек е възлюбил законите на умствения свят, ръководил се е от тях, до каква степен е възлюбил умствения свят със сърцето си и ума си, какво е жертвал за умствения свят, т. е. какви капитали е внесъл в банката на умствения свят, или какви семена е посял в умствения свят, от които семена в настоящия си живот може да очаква плодове. В този смисъл именно VІІІ-ят астрологичен дом и градина е указание за всички видове умствени, духовни и материални наследства, т. е. за всичката наследственост изобщо на човека. VІІІ-ят астрологичен дом и градина с всичките указания показва още, до каква степен човек разбира законите, как се преобръщат мислите в чувства и желания и как се преобръщат чувствата и желанията в мисли, а също така е указание какви и колко чувства и желания човек преобръща в мисли и какви и колко мисли той преобръща в чувства и желания. VІІІ-ят астрологичен дом и градина с всичките му хармонични данни е указание и свидетелство, колко и какви добродетели човек може да възкреси и оживи в себе си или колко добродетели е оживил и възкресил в миналите си животи. VІІІ-ят астрологичен дом и градина с всичките му нехармонични данни е свидетелство и указание колко и какви добродетели в миналите си животи човек е допуснал да умрат в него и които още са мъртви. По тази именно причина всички невежи астролози са смятали VІІІ-я астрологичен дом и градина като такъв на смъртта, т. е. каква опасност заплашва човека да го умъртвят. 18.11.
към текста >>

20. 2.3 ШЕСТАТА КУЛТУРА - МЪЖЪТ И ЖЕНАТА

ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Човечеството като цяло носи в архивите на своето колективно подсъзнание своите кармични комплекси, които се изразяват чрез законите на наследствеността в по-малките социологически категории; раса, народ, общество, род, семейство и личност.
И обратно. Това е необходимо, защото светлината не може да се разбере без топлина, нито топлината - без светлина”. Това голямо знание, което ще хвърли обилна светлина върху правилните отношения между мъжа и жената и то ще се разкрие през шестата култура на бялата раса. Тази култура ще култивира семената, ще бъде утробата, където ще бъде зачената шестата човешка раса. За първи път мъжкото начало, което е ръководило човешката еволюция до Христос, по този начин става слуга на доброто, за да изкупи онези големи отклонения, които е направило в личния, семейния, обществения, националния и общочовешкия живот и така да се поеме пътя на еволюцията. Човечеството като цяло носи в архивите на своето колективно подсъзнание своите кармични комплекси, които се изразяват чрез законите на наследствеността в по-малките социологически категории; раса, народ, общество, род, семейство и личност. При въплъщаването си, душите минават през тези социологически форми за да се усъвършенстват. В тези биофизиологически форми на душите, програмирани чрез законите за наследствеността, душите слизат от по-висшите измерения. Фактически, физическото тяло се дава от майката, а бащата дава етеричното тяло, което съхранява биологическата материя от деструктивните сили на процесите на разлагането. Последните постижения в областта на генетическата наука са разкрили в мъжките и женски хромозоми стотици електронни величини, наречени гени. Тези телца са носители на родителските Стр.
към текста >>

В тези биофизиологически форми на душите, програмирани чрез законите за наследствеността, душите слизат от по-висшите измерения.
Това голямо знание, което ще хвърли обилна светлина върху правилните отношения между мъжа и жената и то ще се разкрие през шестата култура на бялата раса. Тази култура ще култивира семената, ще бъде утробата, където ще бъде зачената шестата човешка раса. За първи път мъжкото начало, което е ръководило човешката еволюция до Христос, по този начин става слуга на доброто, за да изкупи онези големи отклонения, които е направило в личния, семейния, обществения, националния и общочовешкия живот и така да се поеме пътя на еволюцията. Човечеството като цяло носи в архивите на своето колективно подсъзнание своите кармични комплекси, които се изразяват чрез законите на наследствеността в по-малките социологически категории; раса, народ, общество, род, семейство и личност. При въплъщаването си, душите минават през тези социологически форми за да се усъвършенстват. В тези биофизиологически форми на душите, програмирани чрез законите за наследствеността, душите слизат от по-висшите измерения. Фактически, физическото тяло се дава от майката, а бащата дава етеричното тяло, което съхранява биологическата материя от деструктивните сили на процесите на разлагането. Последните постижения в областта на генетическата наука са разкрили в мъжките и женски хромозоми стотици електронни величини, наречени гени. Тези телца са носители на родителските Стр. 93/943 наследствени комплекси, които комплекси се изявяват като една редукция от по-горните социологически категории: родови, обществени, расови, народни и общочовешки. Мъжките и женските хромозоми, според последните проучвания, съдържат повече от 50 000 гени.
към текста >>

По въпроса за наследствеността днес са в ход множество теории, които в главните си линии се редуцират в две направления.
93/943 наследствени комплекси, които комплекси се изявяват като една редукция от по-горните социологически категории: родови, обществени, расови, народни и общочовешки. Мъжките и женските хромозоми, според последните проучвания, съдържат повече от 50 000 гени. От съответните милиони комбинации се раждат различните типове хора. Науката е на път да разкрие грандиозните възможности, които съществуват по линията на човешката еволюция. Човешкият гений ще се добере чрез тези свои по-висши знания до дълбоките връзки, които съществуват между душите и съответната висша закономерност в разумната природа. По въпроса за наследствеността днес са в ход множество теории, които в главните си линии се редуцират в две направления. Първото, схващането, което издига идеята за „преформацията”, а второто - за „епигенезиса”. Първото направление е догматично, строго детерминистично, отричащо влиянието на „околната среда”. То изхожда от положението, че всичко е предопределено в самия зародиш. Второто схващане, това за „епигенезиса” поддържа, че нищо не е напълно дадено, а търпи влиянието на „околната среда”. В своите изводи и двете тези схващания се движат в тесните граници на едно геоцентрично научно разглеждане, което не може да отговаря на редица скрити фактори относно законите на наследствеността.
към текста >>

В своите изводи и двете тези схващания се движат в тесните граници на едно геоцентрично научно разглеждане, което не може да отговаря на редица скрити фактори относно законите на наследствеността.
По въпроса за наследствеността днес са в ход множество теории, които в главните си линии се редуцират в две направления. Първото, схващането, което издига идеята за „преформацията”, а второто - за „епигенезиса”. Първото направление е догматично, строго детерминистично, отричащо влиянието на „околната среда”. То изхожда от положението, че всичко е предопределено в самия зародиш. Второто схващане, това за „епигенезиса” поддържа, че нищо не е напълно дадено, а търпи влиянието на „околната среда”. В своите изводи и двете тези схващания се движат в тесните граници на едно геоцентрично научно разглеждане, което не може да отговаря на редица скрити фактори относно законите на наследствеността. Преди всичко, понятието „околна среда” не трябва да се разглежда биологически и социологически в ограничения свят на нашата планета. Земята сама за себе си не е нещо откъснато, а е подложена в пътя на слънчевата спирала на сложни електромагнитни влияния, идващи от звездното космично пространство. Тези звездни влияния, именно, са факторите, които съставляват „околната среда”. Разглеждайки така широко въпросът за наследствеността може да се приеме, че тази околна среда активизира наследствения потенциал в съответните вериги на така наричаните „гени”. Без да можем тук да влизаме в по-големи подробности, ние ще подчертаем само, че „околната среда” в пътя на еволюцията е само едно условие на скритите биопсихични потенциалности на човешката душа.
към текста >>

Разглеждайки така широко въпросът за наследствеността може да се приеме, че тази околна среда активизира наследствения потенциал в съответните вериги на така наричаните „гени”.
Второто схващане, това за „епигенезиса” поддържа, че нищо не е напълно дадено, а търпи влиянието на „околната среда”. В своите изводи и двете тези схващания се движат в тесните граници на едно геоцентрично научно разглеждане, което не може да отговаря на редица скрити фактори относно законите на наследствеността. Преди всичко, понятието „околна среда” не трябва да се разглежда биологически и социологически в ограничения свят на нашата планета. Земята сама за себе си не е нещо откъснато, а е подложена в пътя на слънчевата спирала на сложни електромагнитни влияния, идващи от звездното космично пространство. Тези звездни влияния, именно, са факторите, които съставляват „околната среда”. Разглеждайки така широко въпросът за наследствеността може да се приеме, че тази околна среда активизира наследствения потенциал в съответните вериги на така наричаните „гени”. Без да можем тук да влизаме в по-големи подробности, ние ще подчертаем само, че „околната среда” в пътя на еволюцията е само едно условие на скритите биопсихични потенциалности на човешката душа. При тази нова светлина на знанието, обществените отношения и специално семейството, ще минат в една нова, по-висша фаза, където както казва Учителят: „В светлината на това разбиране, ще изчезнат всички борби и недоразумения, и преди всичко борбата, която се води между мъже и жени за взаимно завладяване. Понякога мъжът се бори с жена си и иска да я владее. Може ли, обаче, Северното полушарие да владее Южното? Понякога жената иска да владее мъжа.
към текста >>

94/943 Само при едно астрокосмично схващане за живота като цяло, като единство, би могло да се намери диагоналът между гореопоменатите научни схващания на "преформацията" и "епигенезиса", по отношение на наследствеността.
Това ще даде дълбоки отражения върху отношенията между мъжа и жената. Тези нови отношения ще легнат в основите на новия свят. Съвременната наука се е добрала до колосални фактически материали за анатомичното, био- физиологичното и до известна степен и до психичното естество на човека. Но цялото това научно изследване в своето философско обяснение почива до голяма степен върху схващането на една геоцентрична причинност. За да не излезем от границите на нашето изложение, ще изтъкнем само, че съществува дълбок паралелизъм между метапсихичните възможности на човешката душа и външните звездни условия, които създават необходимата среда за развитието на тези психични възможности. Стр. 94/943 Само при едно астрокосмично схващане за живота като цяло, като единство, би могло да се намери диагоналът между гореопоменатите научни схващания на "преформацията" и "епигенезиса", по отношение на наследствеността. Проникването на човешката научна мисъл в света на безкрайно малките, ядрените частици на атома, посредством електронния микроскоп, както и проникването в необятните звездни простори, чрез радиотелескопа и ракетните сонди, трябва по необходимост да върви в унисон и с метапсихичните изследвания на парапсихологичния анализ. В това се заключва философско- мистичното схващане на астрокосмичната синтеза. Само при астрокосмичната синтеза е във възможност на антропологията да се домогне до генезиса на човешкия мозък, който се е развивал в ерите и епохите на различните човешки раси. Но нека оставим антрополозите да развиват своите теории за „ортогенезата”*, за наследствените мутации и премутации (предварителните възможности, създаващи наследствените мутации). Цялата тази еволюция на човека по пътя на органическите форми е резултат на двата принципа - мъжкия и женския.
към текста >>

21. I. Въведение

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

IV дом Свързан е с наследствеността на човека, той посочва какво е наследил човекът от своите родители.
Той има връзка с лицето и главата. II дом Показва материалните условия (финансии, търговия, сношения за материални придобивки) има връзка с шията и гърлото. III дом Дава указания за хората, с които човек е свързан - братя, сестри, близки, роднини и други близки лица. Тоз дом указва късите пътешествия и кореспонденцията. Има връзка с ръцете и дробовете. IV дом Свързан е с наследствеността на човека, той посочва какво е наследил човекът от своите родители. Тоз дом дава указания и за условията в неговото отечество и за края на живота му. Свързан е с гърдите и гръдния кош. V дом От него съдим за децата му, за половите му инстинкти, за домашните му условия. Има връзка със сърцето и гърба. VI дом Показва здравето и удобствата на човека, дрехите, храната, болестите и отношенията със слугите и поданниците.
към текста >>

22. 1927 г. Из беседи, лекции и други

III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Когато изучава себе си, добре е човек да изучава теорията за наследствеността.
Човекът трябва да знае, през какви форми е минавал. Когато изучава клетката, растенията, животните и минералите, естественикът трябва да ги разглежда като пьтища, през които той сам е минал. Следователно, иска ли да познае себе си, да изучи своите прояви, човек трябва да изучава живота под и над себе си. Бъдещата наука ще спре вниманието ви върху целокупния живот, отдето ще събере сведения за живота на човешката душа. По този начин човек ще проследи и пътя на своята душа. Когато изучава себе си, добре е човек да изучава теорията за наследствеността. Като изучава тази теория, той ще дойде до изучаване на клетките и ще види, че има клетки, които са се отклонили от първичния живот, и такива, които още не са се отклонили. Последните са в сила да възстановят първоначалното състояние на всеки орган в човешкото тяло. Ако всички клетки в човешкото тяло се върнат кьм своя първичен живот, човек ще бъде напълно здрав, физически и психически. Сегашният човек е изгубил нещо от онова, което първоначално е било вложено в него. Той трябва да работи усилено върху себе си, да възстанови първоначалното си положение.
към текста >>

Сега, като изучавате закона за наследствеността, за раждането на децата, ще изучавате и вашите мисли.
Човешката душа крие в себе си велики възможности, вследствие на което, през каквито изпитания да мине, в края на краищата пак ще се върне в първоначалното си положение.” „В едно предание се казва, че Адам имал 40 сина и 40 дъщери. Той започна с числото 4 - най-строгото число. Това число е сатурново. Който влезе със здрава кожа в ръцете на Сатурна, строгия Бог, той непременно ще излезе с одрана кожа. Безпощаден е Сатурн. Сега, като изучавате закона за наследствеността, за раждането на децата, ще изучавате и вашите мисли. За пример, има мисли от мъжки и от женски характер. Вие трябва да различавате мислите си. Ако в ума ви се роди една положителна мисьл, ще знаете, че тя е от мъжки произход. Тя носи в себе си светлина. Тази мисъл събужда в човека нещо възвишено и благородно.
към текста >>

23. 1929 г. Из беседи, лекции и други

Според закона за наследствеността, за да мине кръвта от бащата в детето, изискват се специфични условия.
Следователно, всички хора, които изпълняват волята Божия, са братя и сестри помежду си. Значи, братство и сестринство съществува само между хора, които изпълняват волята Божия. Това е вложено в кръвта на децата. Обаче, случва се, че някое дете не обича баща си. Защо? - Защото не е от неговата кръв. Според закона за наследствеността, за да мине кръвта от бащата в детето, изискват се специфични условия. Дете, родено при тези условия, ще има връзка с баща си, ще го обича, ще наследи неговите качества Едно от тези специфични условия е детето да е родено през някои сльнчев ден. Има големи и малки слънчеви дни: един слънчев ден от секундата, един слънчев ден от минутата, един слънчев ден от часа, един слънчев ден от 24- те часа, един слънчев ден от седмицата, от месеца, от годината и т. н. Най-малкият слънчев ден е от секундата. Значи, за да предаде своите добри качества на детето си, бащата трябва да е избрал хубав сльнчев ден за неговото зачеване. За да предаде своите добри качества на детето си, майката трябва да е избрала хубав лунен ден за неговото зачеване.
към текста >>

24. 26. «МИСТИЧНОТО» ПРОЗРЕНИЕ НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ МИНИСТЪР И КЛЕРИКАЛИТЕ

(В. «Братство», бр. 174, 6.XII.1936 г., стр. 3-4)

Разбира се, че в този велик, героичен акт имала влияние и църквата, ако не пряко, то косвено, по закона за наследствеността.
Благодарение на тия нецърковни общества, съединени с правистично наследените от деди и бащи църковни идеи за служба на родината - всичко това съединено у първия министър, го тласнало към делото от 9 юни 1923 г. («Ц. в.», стр. 4) Какво откритие! Ние досега си обяснявахме другояче 9 юни и проф. Евтими, от името на българската православна църква, ни открива тайната, че 9 юни е последица на някакво мистично-етично общество, към което принадлежал първият министър. Разбира се, че в този велик, героичен акт имала влияние и църквата, ако не пряко, то косвено, по закона за наследствеността. Ние вярваме, че тия комплименти и умувания на българския учен богослов не само не издигат първия министър, но го дискредитират и това е достатъчно той с отвращение да се оттегли от доброволното робство на попщината. Омарчевски, казва Евтимий, бил отворил широко вратите на министерството за разни сектанти, а гонил православните и карал семинаристите да реформират църквата по «протестантски» маниер. Ние не знаем какво е говорил Омарчевски на семинаристите, но онова, което е факт, то е че арх. Евтимий е професор в един попски факултет, поставен на православно-езически начала, учреден от хуления от него министър. Нещо повече, и тоя министър правеше мили очи на Синода и за удоволствие на Евтимя и сие гонеше способните учители под претекст, че били свободомислящи във вярата.
към текста >>

25. 16. Характерология (продължение)

В областта «b» всяко разширение отвътре навън сочи на непомерни желания и ако е съпроводено и с разрастване във височината, показва един начин на живот, който е следван в много поколения (психическа и физическа наследственост).
пр.) Самият връх на носа като фигура е характерен. Ако той завършва закръглено, това показва уравновесена енергия. Ако той е остър, показва недостатъчна проява във физическия свят, но ако е съпроводен с едно издуване в широчината и височината в областта «в», тогава това са желания, които могат да доведат до необмислени постъпки. Уравновесеният нос (2) фиг. 1, показва на душевно и телесно владение. В областта «b» всяко разширение отвътре навън сочи на непомерни желания и ако е съпроводено и с разрастване във височината, показва един начин на живот, който е следван в много поколения (психическа и физическа наследственост). Ако е само в областта «b» (широчината), без да се изменя височината му, в такъв случай имаме работа само с физическа наследственост (в смисъл наследственост само от едно поколение. Психическата засяга преражданията на самото лице (фиг. 4). Хора с остри върхове на носа са склонни към естетически фини наслади и същевременно към противоположни (понякога цинични) изживявания. Изобщо, ексцентричността я проявяват в дребното; в едрото са благородни, услужливи, отстъпчиви. В речта си често неясни и непоследователни (това е частно значение, не общо за тоя тип хора).
към текста >>

Ако е само в областта «b» (широчината), без да се изменя височината му, в такъв случай имаме работа само с физическа наследственост (в смисъл наследственост само от едно поколение.
Ако той завършва закръглено, това показва уравновесена енергия. Ако той е остър, показва недостатъчна проява във физическия свят, но ако е съпроводен с едно издуване в широчината и височината в областта «в», тогава това са желания, които могат да доведат до необмислени постъпки. Уравновесеният нос (2) фиг. 1, показва на душевно и телесно владение. В областта «b» всяко разширение отвътре навън сочи на непомерни желания и ако е съпроводено и с разрастване във височината, показва един начин на живот, който е следван в много поколения (психическа и физическа наследственост). Ако е само в областта «b» (широчината), без да се изменя височината му, в такъв случай имаме работа само с физическа наследственост (в смисъл наследственост само от едно поколение. Психическата засяга преражданията на самото лице (фиг. 4). Хора с остри върхове на носа са склонни към естетически фини наслади и същевременно към противоположни (понякога цинични) изживявания. Изобщо, ексцентричността я проявяват в дребното; в едрото са благородни, услужливи, отстъпчиви. В речта си често неясни и непоследователни (това е частно значение, не общо за тоя тип хора). Всяка вдлъбнатинка на носа сочи на слабост и падения (неактивност, липса) в съответната област.
към текста >>

26. ПСИХИЧНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ И РЕАКТИВНИТЕ ИДЕИ

ОБШИРНОСТТА НА ВЪПРОСА

В тия прояви ще се характеризира личното - придобитото частно в живота или предаденото чрез наследствеността - и ония големи и сложни условия, които образуват рамките, всред които, при разнообразни, постоянно меняващи се изгледи, се изявява вечно променчивият живот, който - като някакъв пламък - има форми, които нито един миг не са това, което са били вече... И както разнообразните изгледи на една планина не сочат освен на различните посоки, от която тя е била гледана, тъй също разнообразните методи, които са били изтъквани от всички автори при разни случаи, са само пътеки, които са насочени към определения връх - кои по-кратки и стръмни, кои по-дълги и извилисти - всички те са според възможността на тия, които ги следват, доброволно избират или чертаят с усилията ни тяхната воля и ум.
ПСИХИЧНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ И РЕАКТИВНИТЕ ИДЕИ Казвам: Ние, хората на Новото учение, трябва да се отличаваме не със своята религиозност, не със своята наука, не със своята сила, не със своята доброта, но със своята Любов. Този е естественият път. P. Bottom ОБШИРНОСТТА НА ВЪПРОСА Възпитанието - или по-право, въздействието на един человек върху други, е обширен въпрос, с който са се занимавали мнозина капацитети и избрани умове на човечеството още от най-старо време, та и до днес. Голяма смелост ще да е от наша страна да мислим, че ще добавим нещо съществено, но все пак, поради обширното поле на дейност, което се отваря пред всяко будно съзнание, ежедневните опити и наблюдения, достъпни за всички, които желаят да работят; новите идеи, които проникват в това поле и дават ново осветление и насока на много от въпросните, трактувани в миналото; най-после, мно-гостранността на човешката натура, която с всеки изминат ден става по-сложна, по-обширна в своето съдържание, и следователно и по-загадъчна, и по-комплицирана в своите отношения към другите - всичко това ни дава една надежда и малко насърчение да добавим и нашите, макар и не съвсем самостоятелни, наблюдения и заключения върху фактите на човешките взаимоотношения - частични случаи от които може да смятаме възпитанието - и самовъз-питанието. Много естествено е, че в тия отношения индивидът ще има прояви относно себе си и колективитета. В тия прояви ще се характеризира личното - придобитото частно в живота или предаденото чрез наследствеността - и ония големи и сложни условия, които образуват рамките, всред които, при разнообразни, постоянно меняващи се изгледи, се изявява вечно променчивият живот, който - като някакъв пламък - има форми, които нито един миг не са това, което са били вече... И както разнообразните изгледи на една планина не сочат освен на различните посоки, от която тя е била гледана, тъй също разнообразните методи, които са били изтъквани от всички автори при разни случаи, са само пътеки, които са насочени към определения връх - кои по-кратки и стръмни, кои по-дълги и извилисти - всички те са според възможността на тия, които ги следват, доброволно избират или чертаят с усилията ни тяхната воля и ум. Дали ние ще приемем заедно с крайните материалисти, че битието, външният живот определя самия начин на мисление, или пък ще дадем на понятието битие по-широк смисъл - и следователно ще застанем по-близко до действителността като включим схващанието, че битието именно започва с мисълта - и че «външното» «съществува» само дотолкова, доколкото мисълта на едно разумно същество съчетава определените впечатления в нещо цялостно -това има само относително значение за обяснение на явленията, а не и за реалната им проява. Без да сме приятели на прагматиците, все пак ние сме напълно съгласни с тях, че истина е това, което се оправдава от самия живот, че мисленето е спомагателно средство на практичния живот - но с една уговорка - че то предхожда материалната изява на живота, физическата* дейност в тъй наречените разумни същества. Ето защо, без да навлизаме в границите на метафизиката, все пак предстои да се изтъкне голямото, да не речем изключително, значение на вътрешния мир на тоя, който възпитава, или по право, на тоя, който по един или други начин въздействува върху някой индивид или колективитет. _____________________ * Да не се смесва с физиологическата. (бел. а.)
към текста >>

27. СРЕДИ И ИНДЕКСИ НА ПРЕЧУПВАНИЕ