Търсене в текстове за 'Наследственост'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 41 резултата в 26 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 15) Възпитание на детето - Боян Боев (1883 – 1963)

Казах ѝ, че то няма генетична наследственост нито от нейна страна, нито от страна на мъжа ѝ, но че това е в резултат на един психологически процес.
Божественото, което е в майката, тя предава на детето и във време на бременност, и после – след раждането. Това е непреривен процес у майката – влива се нещо в рожбата от нея. Обмяната между майка и дете не е само външна, но и вътрешна: става преливане. И в трите свята майката играе тази роля и тя трябва да се подготви. Посети ме една майка, чието момиченце има туберкулоза на гръбначните прешлени. Казах ѝ, че то няма генетична наследственост нито от нейна страна, нито от страна на мъжа ѝ, но че това е в резултат на един психологически процес. Когато е била бременна, като лекар е лекувала подобен случай и мисълта, която е имала, е оставила върху плода своето влияние. Не е лесно да стане човек майка. Във време на бременност тя не бива да гледа лоши и грозни картини, защото всичко се отпечатва върху плода и му влияе. След това дадох на майката метод за лекуване. Майката трябва да учи най-първо децата как да се хранят, как да дишат добре, как да спят и пр.
към текста >>

2. 69) Подем в биологията - Боян Боев (1883 – 1963)

Гайниц, намираща се в доклада за четвъртия годишен конгрес на Немското общество за изследване на наследствеността, проведен в гр.
Например у хидрата са констатирани два главни организационни центъра: единият е перистомата (околоустната част или оралния край), а другият е при основата на хидрата (адорален край). Браун поставя едно пипало с част от перистомата върху произволна точка от тялото на хидрата и присадката организира околните тъкани, като на мястото се появява нова уста с венец от пипала, при което перистомната част действа като организатор върху околните тъкани. Сега усилено се работи в тази област на биологията от множество изследователи, от които можем да споменем Бауцман, Бранд, Харисон, А. Маркс, Весел, Филатов. От голям интерес е статията „Анализ на организационния център“ на В. Гайниц, намираща се в доклада за четвъртия годишен конгрес на Немското общество за изследване на наследствеността, проведен в гр. Инсбрук през 1924 г. Научните центрове в Германия, които работят върху тези проблеми, са главно два – единият е отделението на г-н Ото Манголд към Вилхелмовия биологичен институт в гр. Берлин и другият е под директорството на Шпеман от Зоологическия институт в гр. Фрибург. Важно е, че научните групи на Шпеман и Манголд са дошли до същите заключения, които изнесоха Лаковски във Франция и Гурвич в Русия, но по съвсем други пътища. От изключителна важност е характерът на индукционното действие.
към текста >>

3. ВЪЗДЪРЖАНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

В случая строгите закони на наследствеността влизат в действие.
Вредното влияние на алкохолизма върху всички органи е известно. Той води към израждането им, предразполага ги към много болести - в черния дроб, бъбреците, сърцето, кръвоносната система, нервната система и пр. Освен това, той спъва духовното развитие на детето. Алкохолизмът води и към престъпност. От друга страна, известно е гибелното влияние на алкохола върху потомството. В случая строгите закони на наследствеността влизат в действие. Потомците на алкохолиците са склонни към престъпност, тъпоумие, идиотизъм, епилепсия и пр. Правени са изследвания, като е проследявано потомството на алкохолици в течение на много поколения. Ето защо, престъпление е пред обществото, пред народа, ако не работим за въздържателната идея в училището, за да получим едно трезво, здраво и умно поколение, с което ще осигурим здравето и културния възход на бъдещите поколения. С разнообразни средства може да се работи за въздържателната идея в училището. Освен противоалкохолното обучение, което се предвижда в учебната програма, какво широко поле за работа има в това отношение за учителя!
към текста >>

4. АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД - Влад Пашов (1902- 1974)

Тази способност, този мозък, който Авраам е бил развил, трябвало да се развие по-нататък чрез наследствеността, предавайки се от поколение на поколение.
Така че Авраам е може би първият, в който под влияние на Божествената Мъдрост се е събудила мисълта за Бога в него. Той е преживял Бога вън от себе си. Това е било възможно за него, защото той е развил един превъзходен мозък като орган на мисленето. Затова с право него го считат като откривател на аритметиката, на науката на мисълта, която се основава предимно на физическото мислене. Това, което може да бъде разкрито чрез ясновидството, аритметиката ни го разкрива чрез процеса на мисленето, чрез мозъка. Тази способност, този мозък, който Авраам е бил развил, трябвало да се развие по-нататък чрез наследствеността, предавайки се от поколение на поколение. В това развитие на физическото поле, естествено то не е могло да бъде изолирано от развитието на етерното и астралното тяло, които заедно образуват истинското тяло на човека. Затова по пътя на наследствеността се усъвършенстват и трите обвивки на човешкото тяло. Това, което е могло да бъде предадено на тези три обвивки на човешкото тяло, е трябвало да бъде предадено в ред последователни поколения. Развитието на отделния човек върви така, че до седмата година се развива предимно физическото тяло, до четиринадесетата година се развива етерното тяло и до двадесет и първата годишна възраст се развива астралното тяло. Това развитие, което в индивида се извършва в течение на седем години, в развитието на един народ и на човечеството се извършва в течение на седем поколения.
към текста >>

Затова по пътя на наследствеността се усъвършенстват и трите обвивки на човешкото тяло.
Това е било възможно за него, защото той е развил един превъзходен мозък като орган на мисленето. Затова с право него го считат като откривател на аритметиката, на науката на мисълта, която се основава предимно на физическото мислене. Това, което може да бъде разкрито чрез ясновидството, аритметиката ни го разкрива чрез процеса на мисленето, чрез мозъка. Тази способност, този мозък, който Авраам е бил развил, трябвало да се развие по-нататък чрез наследствеността, предавайки се от поколение на поколение. В това развитие на физическото поле, естествено то не е могло да бъде изолирано от развитието на етерното и астралното тяло, които заедно образуват истинското тяло на човека. Затова по пътя на наследствеността се усъвършенстват и трите обвивки на човешкото тяло. Това, което е могло да бъде предадено на тези три обвивки на човешкото тяло, е трябвало да бъде предадено в ред последователни поколения. Развитието на отделния човек върви така, че до седмата година се развива предимно физическото тяло, до четиринадесетата година се развива етерното тяло и до двадесет и първата годишна възраст се развива астралното тяло. Това развитие, което в индивида се извършва в течение на седем години, в развитието на един народ и на човечеството се извършва в течение на седем поколения. И понеже наследствеността се предава не от баща на син, а от дядо на внук, то в такъв случай са необходими не седем поколения, за развиване и оформяне на едно тяло, но четиринадесет поколения. Така това, което е било вложено в Авраам, за да се развие в своята пълнота, е трябвало да мине през три пъти по четиринадесет поколения, така че да може да обхване както физическото, така и етерното и астралното тяло.
към текста >>

И понеже наследствеността се предава не от баща на син, а от дядо на внук, то в такъв случай са необходими не седем поколения, за развиване и оформяне на едно тяло, но четиринадесет поколения.
В това развитие на физическото поле, естествено то не е могло да бъде изолирано от развитието на етерното и астралното тяло, които заедно образуват истинското тяло на човека. Затова по пътя на наследствеността се усъвършенстват и трите обвивки на човешкото тяло. Това, което е могло да бъде предадено на тези три обвивки на човешкото тяло, е трябвало да бъде предадено в ред последователни поколения. Развитието на отделния човек върви така, че до седмата година се развива предимно физическото тяло, до четиринадесетата година се развива етерното тяло и до двадесет и първата годишна възраст се развива астралното тяло. Това развитие, което в индивида се извършва в течение на седем години, в развитието на един народ и на човечеството се извършва в течение на седем поколения. И понеже наследствеността се предава не от баща на син, а от дядо на внук, то в такъв случай са необходими не седем поколения, за развиване и оформяне на едно тяло, но четиринадесет поколения. Така това, което е било вложено в Авраам, за да се развие в своята пълнота, е трябвало да мине през три пъти по четиринадесет поколения, така че да може да обхване както физическото, така и етерното и астралното тяло. По такъв начин се стига до едно тяло, което е напълно проникнато, пропито от това, което е било вложено у Адам като първоначална заложба. Това ни е показано от евангелието на Матея, което посочва, че от Авраама до Давида има четиринадесет поколения, от Давида до вавилонското преселение четиринадесет поколения и от вавилонското преселение до Христа, четиринадесет поколения. Първоначално еврейският народ познавал Бога, изявен в духа на народа, като отделния човек се чувствувал като член на целия народ, а не като отделна индивидуалност. Затова се казва, че Бог е Бог на Авраам, на Исак, на Яков.
към текста >>

Но за тази цел особеното устройство на Авраамовия организъм е трябвало да бъде предаден по-нататък по пътя на наследствеността на поколенията.
Затова се казва, че Бог е Бог на Авраам, на Исак, на Яков. Така евреите познавали Бога, който се изявявал в духа на народа, от който всеки отделен човек е част. Когато в християнското познание отделната човешка индивидуалност постига същото познание за Бога, който живее в душата на човека, когото древноеврейс- кото познание постига чрез вглъбяване в духа на народа, в онзи дух. който тече в кръвта на поколенията. В заключение на гореказаното можем да кажем, че чрез древноеврейския народ е развита логичната мисъл за познаване на Бога и без силата на ясновидството. Но за тази цел особеното устройство на Авраамовия организъм е трябвало да бъде предаден по-нататък по пътя на наследствеността на поколенията. Както се е водило развитието на човечеството след атлан- тско време, трябвало е да се създаде една способност в човека да замести древното ясновидство, трябвало е да се развие логичното мислене, чрез което човек да открие и познае Бога, проявен както във външния свят, така и в човешката душа. Еврейският народ е бил определен да създаде едно такова тяло, което да бъде така организирано, за да може да дойде до познанието на света и на Бога без влиянието на ясновидството. Тази била мисията на еврейския народ.. В лицето на родоначалника на еврейския народ, в лицето на Авраам фактически имаме една такава индивидуалност, чието тяло е било един подходящ инструмент за логическо мислене. По такъв начин Авраам сложи началото на едно познание, което се основава не на ясновидството, а върху наблюденията във външния свят. По такъв начин е сложено началото на онази култура, плодовете на която имаме сега в западноевропейската култура.
към текста >>

5. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Този закон гласи, че действието на наследствеността престава едва тогава, когато човек се издигне през 42 степени в редиците на прадедите.
Затова душата на всеки есеец е трябвало да .се пречисти от всичко онова, което е било проникнало в човешката душа и което е размътвало, така да се каже погледа, насочен към онова същество, което е живеело в кръвта на поколенията. Едва тогава това същество може да бъде видяно добре. Всички пречиствания на душата, всички упражнения на есеите били насочени към това, да освободят душата от наследените през поколенията влияния, от наследените белези, които могат да размътят погледа на душата, за да влезе във връзка със Съществото, което е вдъхновявало Авраам. Защото човек няма в себе си само своята най-вътрешна ду- шевно-духовна същност, но той е така да се каже размътил, нацапал тази същност в себе си чрез наследствени белези. Според духовната наука съществува един закон, който есеите познавали чрез ясновидско изследване и който прилагали в живота си. Този закон гласи, че действието на наследствеността престава едва тогава, когато човек се издигне през 42 степени в редиците на прадедите. Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени в редиците на прадедите. Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени. А това значи, че човек наследява нещо от баща си и майка си, нещо от дядо си и баба си и т.н. Колкото повече се издигал човек в редиците на прадедите си, толкова той има все по-малко в себе си от онова, което се е породило като оцапване на вътрешната му същност чрез наследствеността. И тогава той вече няма нищо от всичко това в себе си, когато се е издигнал нагоре през 42 поколения.
към текста >>

Колкото повече се издигал човек в редиците на прадедите си, толкова той има все по-малко в себе си от онова, което се е породило като оцапване на вътрешната му същност чрез наследствеността.
Според духовната наука съществува един закон, който есеите познавали чрез ясновидско изследване и който прилагали в живота си. Този закон гласи, че действието на наследствеността престава едва тогава, когато човек се издигне през 42 степени в редиците на прадедите. Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени в редиците на прадедите. Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени. А това значи, че човек наследява нещо от баща си и майка си, нещо от дядо си и баба си и т.н. Колкото повече се издигал човек в редиците на прадедите си, толкова той има все по-малко в себе си от онова, което се е породило като оцапване на вътрешната му същност чрез наследствеността. И тогава той вече няма нищо от всичко това в себе си, когато се е издигнал нагоре през 42 поколения. Тогава се изгубва влиянието на наследствеността. Ето защо пречистването на есеите било насочено към това, да изхвърлят чрез преработване, чрез вътрешни упражнения всичко онова от своята вътрешност, което е проникнало в душата като нечистота в течение на 42 поколения. Ето защо всеки есеец е трябвало да мине през трудни вътрешни упражнения, през един труден мистичен път. Тези упражнения му позволявали, минавайки през 42 степени, да пречисти своята душа.
към текста >>

Тогава се изгубва влиянието на наследствеността.
Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени в редиците на прадедите. Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени. А това значи, че човек наследява нещо от баща си и майка си, нещо от дядо си и баба си и т.н. Колкото повече се издигал човек в редиците на прадедите си, толкова той има все по-малко в себе си от онова, което се е породило като оцапване на вътрешната му същност чрез наследствеността. И тогава той вече няма нищо от всичко това в себе си, когато се е издигнал нагоре през 42 поколения. Тогава се изгубва влиянието на наследствеността. Ето защо пречистването на есеите било насочено към това, да изхвърлят чрез преработване, чрез вътрешни упражнения всичко онова от своята вътрешност, което е проникнало в душата като нечистота в течение на 42 поколения. Ето защо всеки есеец е трябвало да мине през трудни вътрешни упражнения, през един труден мистичен път. Тези упражнения му позволявали, минавайки през 42 степени, да пречисти своята душа. Това били 42 степени, през които трябвало да мине есеецът вътрешно. Тогава той е знаел вече, че се е освободил от всички влияния на физическия свят, от всичко онова, което е било създадено като нечистота в неговото вътрешно същество.
към текста >>

Те знаели тази Истина, що се отнася до наследствеността през поколенията.
Ето защо есеецът си казвал: Аз се издигам нагоре до Бога, който е моята цел, като преминавам през тези 42 степени. Така есеецът е имал едно добро разбиране затова, как човек може да се издигне до едно Божествено Същество, което още не е слязло на Земята. Той познавал този път нагоре. Той знаел това от собствената си опитност. Между всички хора, които живеели тогава на Земята, поне в Палестина, есеите са били единствените, които са знаели Истината относно едно такова събитие, каквото е било събитието с Авраам. Те знаели тази Истина, що се отнася до наследствеността през поколенията. Те знаели, че ако човек иска да се издигне до Бога, трябва да се издигне нагоре през 42 степени, които отговарят на 42 поколения. Но есеите знаели и друго нещо, а именно, че както човек трябва да се издигне през 42 степени, които съответствуват на 42 поколения, за да стигне до Бога, така и Бог, когато иска да слезе до човека, да проникне в неговата кръв, трябва да слезе през 42 степени, т.е. да измине обратния път. Така че, щом човек се нуждае от 42 степени, за да се издигне до Бога, така и Бог се нуждае от 42 степени, за да слезе надолу и да стане един човек между человеците. Така учели есеите, начело със своя учител Ешуа Бен Пандир.
към текста >>

„Ако искаме да охарактеризираме Посвещението на есе- ите от тази гледна точка, можем да кажем: когато един есеец изминавал посочените 42 стъпки и чрез това стигал до едно по-точно познание на своята истинска вътрешност, на своята истинска природа на Аза и на онова, което прави човека способен да вижда чрез вътрешните органи, чрез органите, определени от наследствеността, така есеецът се издигал над 42 степени до онова Божествено Същество Яхве или Йехова, който произвел новия орган у Авраам.
Едно такова Посвещение е съществувало във всички мистерии, центрове за Посвещения, които са се основавали на Свещената египетска култура. Онези, които търсеха едно такова Посвещение в стария смисъл, т.е. в смисъла, че при него са били насочвани и ръководени, за да могат да избегнат възникващите при това Посвещение опасности, те ставали чрез това други хора. Ставали такива хора, които през време на акта на Посвещението можели да прозрат в духовния свят. Те виждали най-първо онези сили и същества, които работят върху нашето физическо и етерно тяло." „Ако искаме да охарактеризираме Посвещението на есе- ите от тази гледна точка, можем да кажем: когато един есеец изминавал посочените 42 стъпки и чрез това стигал до едно по-точно познание на своята истинска вътрешност, на своята истинска природа на Аза и на онова, което прави човека способен да вижда чрез вътрешните органи, чрез органите, определени от наследствеността, така есеецът се издигал над 42 степени до онова Божествено Същество Яхве или Йехова, който произвел новия орган у Авраам. Той виждал духом този орган, който бил съществен за онова време. Следователно, есеецът виждал същественото вътрешно устройство на вътрешното човешко същество, което е било произведение на това Божествено Същество. Следователно, такова Посвещение е имало за цел познаването на вътрешната страна на човешката природа. Това, което очаква човека, когато той проникне непосредствено в своята вътрешност, тогава в човека се събужда всичкият егоизъм, всичко, което довежда човека до там да каже: всички сили, които съществуват в мен, всички страсти и вълнения, които са свързани с моя Аз и които не искат да знаят нищо за духовния свят, аз искам да ги имам така, че да мога да се свържа с тях и да чувствувам, усещам и действувам само от моята егоистична вътрешност. Следователно, тази е опасността, че човек израства чрез такова потопяване в своята вътрешност до най-високата точка на егоизма.
към текста >>

6. Пророк Йезекил - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук ясно е изразен законът за кармата, че всеки носи последствията на своя живот, а не страда за чужди грехове, както учи съвременната теория за наследствеността.
В началото на 18-та глава се говори, че съдбата на човека зависи от неговия живот. Според делата му ще бъде и животът му, и съдбата му. По-нататък изяснява закона, че синът няма да понесе беззаконието на баща си и бащата няма да понесе беззаконието на сина си. Правдата на праведния ще бъде върху него и беззаконието на беззаконния ще бъде върху него. Това е първото положение. Тук ясно е изразен законът за кармата, че всеки носи последствията на своя живот, а не страда за чужди грехове, както учи съвременната теория за наследствеността. Второто положение на закона е: но ако беззаконният се върне от всичките си грехове, които е сторил и направи съдба и правда, непременно ще живее, няма да умре. Всички негови беззакония, които е направил няма да му се поменат, но в правдата, която направи, ще живее. Когато обаче праведният се върне от правдата си и стори неправда, и направи всички мерзости, които беззаконният прави, тогава ще живее ли? - Всичката му правда, която е направил няма да се помене; в беззаконията си, в които е живял и в греха си, който е съгрешил ще умре. Деветнадесета глава е поетично описание на живота на евреите.
към текста >>

7. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Времето, когато кръвното родство, редуването на поколенията и физическата наследственост бяха съсъд и оръдие на Духа, е изтекло.
Думите за дърветата се отнасят за размножението на рода. Тук виждаме, че те изразяват Мъдростта на есеите. Дървото, на което е сложена секирата, е родословното Дърво, което е съставено от 42 члена. Дървото се отсича, когато от върховата област на Небето то е израснало надолу до земята. Мисията на народа е изпълнена. Времето, когато кръвното родство, редуването на поколенията и физическата наследственост бяха съсъд и оръдие на Духа, е изтекло. В каменистата почва остава пън с корените, от който трябва да израсте новият клон. "И клонка ще израстне от пъна корен есеев, ветва от корена есеев, която ще носи много плодове". (Исайя, игл. 1 стих) Коренът есеев на това Дърво е това, което е сърцето за Дървото на кръвоносната система и мисленето за звездното Дърво. Това показва раждането на Новото човечество.
към текста >>

8. 3.6. ШЕСТОТО ЗНАМЕНИЕ - ПРОГЛЕЖДАНЕ НА СЛЯПОРОДЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

" показва, че учениците, както и Христос, са познавали и признавали учението за прераждането, и оттам и съществуването на душата преди раждането на тялото, а също са познавали и учението за наследствеността.
На трето място с това е даден подтик на всички човешки души да могат да прогледнат. По този повод Учителят казва: "Предполага се, че до времето на Христа съзнанието на човечеството е било затворено, сляпо, но от момента, в който Христос помаза очите на слепия, съзнанието на всички хора по лицето на земята се отвори, т.е. пробуди се и те прогледнаха. Очите на всички хора са помазани, за да разбират това, което им се говори". Въпросът на учениците: "Поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп? " показва, че учениците, както и Христос, са познавали и признавали учението за прераждането, и оттам и съществуването на душата преди раждането на тялото, а също са познавали и учението за наследствеността. От отговора на Христа, че нито поради негови грехове, нито на родителите му, но за да се явят на него делата Божии ни показва, че той е един сляп, който е предопределен да се роди сляп, за да го срещне Христос и да се проявят делата Божии. Това ни навежда на мисълта, че човек се ражда сляп в света в духовно отношение и само срещата с Христос може да му отвори очите. Това ни показва също, че имаме един сляп, който е влязъл в пътя на окултното обучение и още не е прогледнал в духовния свят. Отварянето на духовните очи, това значи да се явят на него делата Божии. Това се потвърждава от по-нататъшната мисъл на Христа - ние трябва да правим делата на Този, Който ни е пратил, докле е ден, защото иде нощ, ксгато никой може да работи.
към текста >>

9. 9. СИМОН ОТ КИРИНЕЯ И ЙОСИФ ОТ АРИМАТЕЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но това е Царството на освободените от тялото живот и съзнание, когато човек става господар на своето тяло, където той не е вече слуга, а заедно с Христа е господар на съдбата, господар на наследствеността.
Йосиф от Ариматея стои там, на мировия Олтар, като цар на Граала, с жест на жертвоприношение, държейки горе Чашата като в литургия. Ако можем да опишем снемането от кръста с думите Човекът получава тялото Христово, приема тялото Христово, то сцената с Граала ни показва приемането на кръвта Христова от човека. И двата пъти Йосиф от Ариматея е този, който е определен от съдбата да действа като първообраз на приемане на причастието в хода на историята. Йосиф от Ариматея е човекът от Тайната Вечеря, той приема тялото и кръвта Христови. Чрез този Космичен дар той прониква в Царството отвъд Смъртта, в Царството отвъд трите макрокосмически степени: полагането в гроба, Възкресението и Възнесението. Но това е Царството на освободените от тялото живот и съзнание, когато човек става господар на своето тяло, където той не е вече слуга, а заедно с Христа е господар на съдбата, господар на наследствеността. Когато чрез приемането на тялото Христово нашето тяло приема нещо от същността на Христовото тяло, то също е снето от Кръста. Когато в нас се събуди Йосиф от Ариматея и заедно с него Тайната на донесената от ангела Чаша на Граала, той ни снема от кръста и ние се научаваме, освободени от тялото, как да пристъпим в Царството на Духа. Всеки може да се запита: защо на мястото, където стоят Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея не стоят две фигури от кръга на дванадесетте ученици? Те през цялото време са с Христа, а сега няма никой от тях. Йоан стои под кръста с майката Исусова, според неговото Евангелие, но той не взема никакво участие.
към текста >>

10. 3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но за да се развие тази способност на Авраам за познаване на Бога във външния свят и да се предаде по-нататък, е трябвало да се предаде на поколенията по закона на наследствеността сред един народ, свързан помежду си с кръвно родство.
С това се слага началото на онази култура, плодовете на която намираме днес в цялата западноевропейска цивилизация. Авраам бил така устроен, че той откривал Бога и Йехова, проявен в цялата Природа. И когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, определено чрез число, мярка и тегло, той се приближава към Бога, Който е изявен в тези числови отношения. В прадревни времена процесът е бил обратен - посветените намирали Бога първо в своята душа и тогава Го откривали във външния свят. Тук процесът е обратен - посветените намирали Бога първо вън, проявен в света, и след това Го намирали в своята душа. Но за да се развие тази способност на Авраам за познаване на Бога във външния свят и да се предаде по-нататък, е трябвало да се предаде на поколенията по закона на наследствеността сред един народ, свързан помежду си с кръвно родство. Затова Авраам е трябвало да има наследници. Авраам се е отличавал с голяма преданост към Бога, с Когото е бил свързан. Тази преданост е трябвало да се усъвършенства и да се предаде в наследство. Предаността е най-голяма тогава, когато е в състояние да пожертва даже това, което трябва да стане в бъдеще. За тази преданост Авраам бил изпитан чрез желанието на Бога да принесе в жертва своя син Исак, чрез когото той е трябвало да осъществи и предаде по-нататък това физическо устройство, което притежавал.
към текста >>

11. 4. ТАЙНАТА НА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДВЕТЕ ПОКОЛЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Според окултната наука, действието на закона за наследствеността престава да действа, когато човек се издигне през четиридесет и две степени в редиците на прадедите.
Там също споменах, че Матей е бил ученик в школата на есеите и в тази история за четиридесет и двете поколения той ни описва 42-те степени, през които минава развитието на един ученик от тази школа. На всяка една степен ученикът има специфични изживявания и опитности и развива специална страна на своята духовна природа. Когато достигне до четиридесет и втората степен, той е изминал вече пътя на ученичеството и става посветен. Също така, когато едно възвишено Божествено Същество, каквото беше Христос, трябва да слезе на Земята, то също трябва да мине през 42 степени, но вече отгоре надолу, докато слезе до физическия свят. Ще предам накратко това, което съм казал там по този въпрос. Според окултната наука, действието на закона за наследствеността престава да действа, когато човек се издигне през четиридесет и две степени в редиците на прадедите. Есеите са познавали този закон. Едва тогава човек е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколения. Та колкото повече човек се е издигнал в редиците на прадедите, толкова той има в себе си по-малко и по-малко от онова, което се е породило като оцапване на вътрешната му същност чрез наследствеността. Като премине през 42 степени нагоре се изгубва влиянието на наследствеността, и тогава човешката душа се пречиства така, както е излязла от Бога. Ето защо пречистването на есеите било насочено към това, да изхвърлят чрез преработване, чрез вътрешни упражнения всичко онова от своята душа, което е проникнало в нея като нечистота в течение на 42-те поколения.
към текста >>

Та колкото повече човек се е издигнал в редиците на прадедите, толкова той има в себе си по-малко и по-малко от онова, което се е породило като оцапване на вътрешната му същност чрез наследствеността.
Също така, когато едно възвишено Божествено Същество, каквото беше Христос, трябва да слезе на Земята, то също трябва да мине през 42 степени, но вече отгоре надолу, докато слезе до физическия свят. Ще предам накратко това, което съм казал там по този въпрос. Според окултната наука, действието на закона за наследствеността престава да действа, когато човек се издигне през четиридесет и две степени в редиците на прадедите. Есеите са познавали този закон. Едва тогава човек е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколения. Та колкото повече човек се е издигнал в редиците на прадедите, толкова той има в себе си по-малко и по-малко от онова, което се е породило като оцапване на вътрешната му същност чрез наследствеността. Като премине през 42 степени нагоре се изгубва влиянието на наследствеността, и тогава човешката душа се пречиства така, както е излязла от Бога. Ето защо пречистването на есеите било насочено към това, да изхвърлят чрез преработване, чрез вътрешни упражнения всичко онова от своята душа, което е проникнало в нея като нечистота в течение на 42-те поколения. Ето защо всеки есей е трябвало да мине през трудни вътрешни упражнения, през една трудна мистична дисциплина. Тези упражнения позволявали, минавайки през 42-те степени, да пречисти своята душа. Тогава той е знаел вече, че се е освободил от всички влияния на физическия свят, от всичко онова, което е било създадено като нечистота в неговото вътрешно същество.
към текста >>

Като премине през 42 степени нагоре се изгубва влиянието на наследствеността, и тогава човешката душа се пречиства така, както е излязла от Бога.
Ще предам накратко това, което съм казал там по този въпрос. Според окултната наука, действието на закона за наследствеността престава да действа, когато човек се издигне през четиридесет и две степени в редиците на прадедите. Есеите са познавали този закон. Едва тогава човек е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколения. Та колкото повече човек се е издигнал в редиците на прадедите, толкова той има в себе си по-малко и по-малко от онова, което се е породило като оцапване на вътрешната му същност чрез наследствеността. Като премине през 42 степени нагоре се изгубва влиянието на наследствеността, и тогава човешката душа се пречиства така, както е излязла от Бога. Ето защо пречистването на есеите било насочено към това, да изхвърлят чрез преработване, чрез вътрешни упражнения всичко онова от своята душа, което е проникнало в нея като нечистота в течение на 42-те поколения. Ето защо всеки есей е трябвало да мине през трудни вътрешни упражнения, през една трудна мистична дисциплина. Тези упражнения позволявали, минавайки през 42-те степени, да пречисти своята душа. Тогава той е знаел вече, че се е освободил от всички влияния на физическия свят, от всичко онова, което е било създадено като нечистота в неговото вътрешно същество. Така минавайки през 42-те степени, есеецът се издигал така високо, че чувствал своята най-вътрешна същност, централната ядка на своето същество, сродна с Божествения Принцип.
към текста >>

Така че всичко, което е свързано с физическото и етерното тяло, които са свързани с наследствеността, е свързано с 42-те поколения.
Завършването на 42-те поколения щяло да стане след един век. И той е обърнал внимание на евреите, че те могат да се издигнат нагоре през 42-те степени само до определена степен, където може да се свържат с историческите факти. Оттам нататък те можели да се издигнат по-нагоре само по благодат свише, а не че е настъпило времето, когато това ще бъде естествено събитие. Тогава ще се роди един Човек, Който ще бъде способен да се издигне със Своята собствена кръв толкова високо, че в Него ще може да слезе онази Божествена сила, от която Той се нуждае, за да се изяви в кръвта на еврейския народ целият Дух на еврейския народ. Духът на Йехова. Така че всичко, което е свързано с физическото и етерното тяло, които са свързани с наследствеността, е свързано с 42-те поколения. Защото всичко, което е свързано във времето, което се отнася до времето, е свързано с числото седем. Ето защо и развитието нагоре, над физическата наследственост, е било свързано у есеите с числото седем. Те са си казвали: "Ние трябва да преминем през шест пъти по седем, т.е. през четиридесет и две степени, за да се освободим от всичко, което е наследено през поколенията. И тогава ще стигнем до следващите седем степени, които представят Христовото съвършенство на числото седем, т.е.
към текста >>

Ето защо и развитието нагоре, над физическата наследственост, е било свързано у есеите с числото седем.
Оттам нататък те можели да се издигнат по-нагоре само по благодат свише, а не че е настъпило времето, когато това ще бъде естествено събитие. Тогава ще се роди един Човек, Който ще бъде способен да се издигне със Своята собствена кръв толкова високо, че в Него ще може да слезе онази Божествена сила, от която Той се нуждае, за да се изяви в кръвта на еврейския народ целият Дух на еврейския народ. Духът на Йехова. Така че всичко, което е свързано с физическото и етерното тяло, които са свързани с наследствеността, е свързано с 42-те поколения. Защото всичко, което е свързано във времето, което се отнася до времето, е свързано с числото седем. Ето защо и развитието нагоре, над физическата наследственост, е било свързано у есеите с числото седем. Те са си казвали: "Ние трябва да преминем през шест пъти по седем, т.е. през четиридесет и две степени, за да се освободим от всичко, което е наследено през поколенията. И тогава ще стигнем до следващите седем степени, които представят Христовото съвършенство на числото седем, т.е. седем по седем е равно на четиридесет и девет степени. Но това, което се намира над 42-те степени, не трябва да се причислява към силите и съществата, които действат във физическото и етерното тяло.
към текста >>

12. ПРИНЦИП НА ПРИЧИНА И ПОСЛЕДСТВИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Съвременните хора са роби на своята нисша природа, която е резултат на наследствеността, свързана е с желанията и живота на хиляди поколения и се обуславя от техния живот.
И двете страни изказват само полуистини, т.е. противоположните полюси на самата Истина. Според Учението на Хремес човек може да бъде както свободен, така и привързан към необходимостта в зависимост от смисъла, който влагаме в понятията и от височината на истината, от която разглеждаме въпроса. Херметичната философия изразява тази мисъл по следния начин: Колкото по-далеч е творението от Центъра, толкова то е по-зависимо, по-обвързано, а колкото повече се приближава до Центъра, толкова то е по-свободно. Преведено на съвременен език това означава: Колкото човек по-малко е проявил Божественото в себе си, толкова е по-ограничен, а колкото повече проявява Божественото в себе си, толкова е по-свободен. Съвременните хора са роби на своята нисша природа, която е резултат на наследствеността, свързана е с желанията и живота на хиляди поколения и се обуславя от техния живот. Колкото човек се издига над нисшата си природа и проявява Божественото Начало, толкова е по-свободен от наследствените тенденции и от условията. Индусите са включили този Принцип за причината и последствията в учението за Кармата.
към текста >>

13. 26. Светилникът на живота, 19 ноември 1933г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Западните народи го обясняват с наследствеността, а източните народи чрез учението за кармата.
Понеже съвременните хора не са господари на всички сили у себе си, всичко каквото те придобиват, скоро го изгубват, затова светът е пълен с нещастия и противоречия. Върху тази несигурна основа са построени всичките отношения, които съществуват в съвременното общество, затова всички живеят с един страх пред неизвестността. Никой няма вяра в никого, и даже най-близките приятели се съмняват и подозират едни други. Но в Природата съществува един разумен закон, който изисква правилни отношения на всички същества едни към други. Дали знаете или не този закон, той си действа. Западните народи го обясняват с наследствеността, а източните народи чрез учението за кармата. Както и да си го обясняват, но съществува един закон, според който всеки трябва да постъпва правилно с всички същества, с които влиза в контакт. Силата на човека седи в неговата мисъл: силата ви седи във вашия ум - но трябва да го концентрирате, за да работите. Ако вие в даден случай можете да събудите в един човек, който ви е противник, едно добро чувство и разположение, вие сте постигнали целта си. Но ако човек няма знанието, и приятелите си, и майка си, и баща си, може да превърне в свои неприятели, като не знае как да се отнася с тях. Най-после, човек може да опълчи и Бога и Природата против себе си и оттогава идват всичките му нещастия.
към текста >>

14. 12. Задачите на човека в днешната епоха, 14 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Има много причини - условия, наследственост и пр.
Ако едната ръка се пожертва за другата, какво печеля аз - човекът? При разглеждането на всички въпроси и проблеми в природата и живота, трябва да имаме една основна идея, един принцип, който да ни служи като ръководна нишка в лабиринта на фактите и явленията. А този основен принцип е, че Битието е един жив, разумен и целокупен организъм и има тясна връзка и зависимост между всички процеси и явления, които наблюдаваме в живота и природата. Само от това гледище могат да се обяснят правдиво всички явления и факти и да се разрешат всички проблеми и задачи. Запример, когато човек умира - къде са причините за това? Има много причини - условия, наследственост и пр. Но главната причина е у самия индивид, а другите причини са само поводи. Онези, които разглеждат живота като механически процес, ще кажат, че лошите условия са причина. Че условията са голям фактор в живота, това не отричаме, но не са те най-големия фактор. Те са в зависимост от други причини. Това ни показва и фактът, че и при най-благоприятните условия хората умират.
към текста >>

15. 11. Качествата на реалността, 28 юни 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Сега вие седите и се оплаквате, че условията са лоши, че наследствеността ви пречи, че баща ви, че майка ви били причина за вашите нещастия.
Но това, което човек носи в себе си от незапомнени времена, това е вечното, непреходното, реалното в света, това е Бог. По какво се отличава реалното, което е в човека? То освобождава човека от всички ограничения. От онзи момент, в който зърнеш своето щастие, реалността в себе си, ти никога няма да бъдеш ограничен. Ограничението и неспокойствието, което съвременните хора имат, се дължи на онова вътрешно неразбиране на живота. Сега вие седите и се оплаквате, че условията са лоши, че наследствеността ви пречи, че баща ви, че майка ви били причина за вашите нещастия. Знайте, че за вашите нещастия не са виновни нито условията, нито майка ви, нито баща ви, нито някой друг. Виновни сте вие самите. Бог създаде всички хора съвършени. Само един съвършен човек може да съгреши. Който не е съвършен не може да съгреши.
към текста >>

16. 42-ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е една трудна задача, предадена ви по закона на наследствеността, по закона на прераждането, по закона на нашето странствуване в света.
Някой път имате някоя болка, мислете върху това, защо страдате, имате неприятност в живота си, мислете защо имате тази неприятност. Да намерите причините защо и за какво, тъй обективно да ги разрешите, а не да казвате: аз съм нещастен, обществото е такова, Господ така ме е направил. Това не е философия, това не е разрешение. 44. Вие като Ученици има да разрешите една трудна задача: да се справите със своите мисли и чувства. Не е лесно човек да се справи със себе си, със своите мисли и чувства. Това е една трудна задача, предадена ви по закона на наследствеността, по закона на прераждането, по закона на нашето странствуване в света. Трудна задача е, но задача, която можете да разрешите. И аз вярвам, че вие сте от тези благородни Ученици, безпристрастни, с умове жадни за знания, със сърце благородно, с благородни дела, с диамантена воля, готови за борба. 45. Като Ученици на Школата ще внимавате: никаква критика в Школата не искам. Отношенията между вас и мен трябва да бъдат правилни. И правило е, че трябва да имате само едно мнение, да няма никакво раздвоение във вашия ум.
към текста >>

17. 58-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Не се спъвайте с кривите си възгледи, които са внесени във вас по закона на наследствеността, или по закона на прераждането, или във време на странстването на човешката душа.
Низходящата и възходящата сили са равни една на друга. И слизането, и качването е в Бога. И падането, и ставането е в Бога. И едното, и другото са от Бога. Всички ония хора, които не са искали да слизат по правия път, са паднали; и всички онези, които не са искали да възлизат нагоре по правия път, са криволичели много. Не се спъвайте с кривите си възгледи, които са внесени във вас по закона на наследствеността, или по закона на прераждането, или във време на странстването на човешката душа. 431. Борба със себе си и познаване на себе си. Има много противоречия в света, които ние няма да оправим. Тия неща не са само отвън, но това са противоречия, които съществуват в нашата плът. Някой път ние се борим със себе си. Там е най-голямото зло.
към текста >>

18. МЪЖЪТ И ЖЕНАТА В ШЕСТАТА КУЛТУРА - Методи Константинов (1902-1979)

Човечеството като цяло носи в архивите на колективното си подсъзнание своите кармични комплекси, които се изразяват чрез законите за наследствеността в по-малките социологически категории: раса, народ, общество, род, семейство и личност.
светлината не може да се разбере без топлина, нито топлината — без светлина." Това голямо знание, което ще хвърли обилно светлина върху правилните отношения между мъжа и жената, ще се разкрие през Шестата култура на бялата раса. Тази култура ще култивира семената, ще бъде утробата, където ще бъде зачената Шестата човешка раса. За пръв път Мъжкото начало, което е ръководило човешката инволюция до Христос, става слуга на Доброто, за да изкупи по този начин големите отклонения, които е направило в личния, семейния, обществения, националния и общочовешкия живот и така да поеме пътя на еволюцията. Човечеството като цяло носи в архивите на колективното си подсъзнание своите кармични комплекси, които се изразяват чрез законите за наследствеността в по-малките социологически категории: раса, народ, общество, род, семейство и личност. При прераждането си, душите минават през изброените социологични форми, за да се усъвършенстват. В тези биофизиологични форми, програмирани чрез законите за наследствеността, те слизат от по-висшите измерения. Фактически, физическото тяло се дава от майката, а бащата дава етерното тяло, което съхранява биологичната материя от деструктивните сили на процесите на разлагането. Последните изследвания в областта на генетическата наука са разкрили в мъжките и женските хромозоми стотици електронни величини, наречени гени. Тези телца са носители на родителските наследствени комплекси, които се явяват като една редукция от по- горните социологически категории: родови, обществени, расови, народни и общочовешки.
към текста >>

В тези биофизиологични форми, програмирани чрез законите за наследствеността, те слизат от по-висшите измерения.
Това голямо знание, което ще хвърли обилно светлина върху правилните отношения между мъжа и жената, ще се разкрие през Шестата култура на бялата раса. Тази култура ще култивира семената, ще бъде утробата, където ще бъде зачената Шестата човешка раса. За пръв път Мъжкото начало, което е ръководило човешката инволюция до Христос, става слуга на Доброто, за да изкупи по този начин големите отклонения, които е направило в личния, семейния, обществения, националния и общочовешкия живот и така да поеме пътя на еволюцията. Човечеството като цяло носи в архивите на колективното си подсъзнание своите кармични комплекси, които се изразяват чрез законите за наследствеността в по-малките социологически категории: раса, народ, общество, род, семейство и личност. При прераждането си, душите минават през изброените социологични форми, за да се усъвършенстват. В тези биофизиологични форми, програмирани чрез законите за наследствеността, те слизат от по-висшите измерения. Фактически, физическото тяло се дава от майката, а бащата дава етерното тяло, което съхранява биологичната материя от деструктивните сили на процесите на разлагането. Последните изследвания в областта на генетическата наука са разкрили в мъжките и женските хромозоми стотици електронни величини, наречени гени. Тези телца са носители на родителските наследствени комплекси, които се явяват като една редукция от по- горните социологически категории: родови, обществени, расови, народни и общочовешки. Мъжките и женските хромозоми, според последните проучвания, съдържат повече от 50 000 гени. От съответните милиони комбинации се раждат различните типове хора.
към текста >>

По въпроса за наследствеността днес са в ход множество теории, които в главни линии се редуцират в две направления.
Тези телца са носители на родителските наследствени комплекси, които се явяват като една редукция от по- горните социологически категории: родови, обществени, расови, народни и общочовешки. Мъжките и женските хромозоми, според последните проучвания, съдържат повече от 50 000 гени. От съответните милиони комбинации се раждат различните типове хора. Науката е на път да разкрие грандиозните възможности, които съществуват по пътя на човешката еволюция. Човешкият гений ще се добере чрез тези знания до дълбоките връзки, които съществуват между душите и съответната висша закономерност в Разумната Природа. По въпроса за наследствеността днес са в ход множество теории, които в главни линии се редуцират в две направления. Първото издига идеята за „преформацията", а второто - за „епигенезиса". Първото направление е догматично, строго детерминирано, отричащо странични влияния. То изхожда от положението, че всичко е предопределено в самия зародиш. Второто схващане поддържа, че нищо не е напълно дадено, а търпи влиянието на „околната среда". В своите изводи и двете направления се движат в тесните граници на едно геоцентрично мислене, което не може да отговори на редица въпроси относно наследствеността.
към текста >>

В своите изводи и двете направления се движат в тесните граници на едно геоцентрично мислене, което не може да отговори на редица въпроси относно наследствеността.
По въпроса за наследствеността днес са в ход множество теории, които в главни линии се редуцират в две направления. Първото издига идеята за „преформацията", а второто - за „епигенезиса". Първото направление е догматично, строго детерминирано, отричащо странични влияния. То изхожда от положението, че всичко е предопределено в самия зародиш. Второто схващане поддържа, че нищо не е напълно дадено, а търпи влиянието на „околната среда". В своите изводи и двете направления се движат в тесните граници на едно геоцентрично мислене, което не може да отговори на редица въпроси относно наследствеността. Преди всичко, понятието „околна среда" не трябва да се разглежда биологически и социологически в ограничения свят на нашата планета. В пътя на слънчевата спирала, Земята не е нещо откъснато, а е подложена на сложни електромагнитни влияния, идващи от Космичното пространство. Тези звездни влияния не бива да се изключват от факторите, които съставляват „околната среда". При това може да се приеме, че тази околна среда активизира наследствения потенциал в съответните вериги на така наречените „гени". Без да влизаме в подробности, ще подчертаем само, че в пътя на еволюцията околната среда е само едно условие за развитие и изява на скритите биопсихични потенциалности на човешката душа.
към текста >>

Само едно космично виждане за Живота като Единство, би могло да намери диагонала между научните схващания на „преформацията" и „епигенезиса" по отношение на наследствеността.
Това ще даде дълбоки отражения върху отношенията между мъжа и жената. В основите на Новия свят ще залегнат нови отношения. Съвременната наука се е добрала до огромен фактически материал относно анатомичното, биофизиологичното и отчасти до психичното естество на човека. Но цялото това научно изследване, в своето философско обяснение, почива до голяма степен върху схващането на една геоцентрична причинност. Без да излизаме от границите на нашата тема, ще изтъкнем, че съществува дълбок паралелизъм между метапсихичните възможности на човешката душа и външните звездни условия, които създават възможности за нейното развитие. Само едно космично виждане за Живота като Единство, би могло да намери диагонала между научните схващания на „преформацията" и „епигенезиса" по отношение на наследствеността. Проникването на научната мисъл в света на ядрените частици, посредством електронния микроскоп, както и в необятните звездни простори, чрез радиотелескопа и ракетните сонди, трябва по необходимост да върви в унисон с метапсихичните изследвания. В това се заключава философско-мистичното схващане на Космичния синтез. Само чрез него е възможно антропологията да се домогне до генезиса на човешкия мозък, който се е развил в епохите на различните човешки раси. Но, нека оставим антрополозите да развиват своите теории за „ортогенезата"[1], за наследствените мутации и пермутации (предхождащите ги възможности).
към текста >>

19. СЛОВОТО - Теофана Савова

На физическото поле този закон учените наричат наследственост.
Следователно, когато хората не искат да изправят погрешките си, ражда се материализмът. Когато в тях се яви готовност да възприемат Божествените идеи, ражда се идеализмът. Обаче нито материализмът, нито идеализмът са в сила да изправят живота на хората. Който не иска да стане материалист, той трябва да разбира закона, по който може да изправи погрешките си. Който иска да стане идеалист, той трябва да възприеме Божествените идеи. На физическото поле този закон учените наричат наследственост. Много примери из живота потвърждават този закон. Един пример из Америка: Един мъж от бялата раса имал отношения с една негърка. В първите три поколения се раждали черни деца, което показва, че майката имала надмощие. Затова децата били черни.
към текста >>

20. Разговори с Учителя. Разговор девети - Георги Томалевски (1897-1988)

Има реорганизатори на обществена арена, които може да обявят с декрет една нова система на живот, но хората винаги ще изостават в своето развитие и голяма част от тях ще се явят негодни за тази система поради наслоени не само от живота и наследствеността елементи, но и поради някакви съвсем ирационални причини, които ни карат да се учудваме защо трима братя или три сестри в едно семейство, родени и расли при еднакви условия, са съвсем различни във всяко отношение.
Търпението като идея, като сила и като закон в света на причините, може да се приложи във всяко нещо. То е границата между миналото и бъдещето. По средата сме ние и единствената ни възможност е търпението. Днешният бърз и динамичен свят и човекът в него може да ни дадат съвет да потърсим начин да ускорим хода на времето, като притеглим бъдещето по-скоро при нас. Хората могат да решат и да направят с някоя и друга година по-рано някакъв научен институт, но тези, които ще работят или евентуално ще откриват някои истини от областта на науката, трябва да ги изчакаме да израснат като творци, за което се иска време, което не можем да съкратим. Има реорганизатори на обществена арена, които може да обявят с декрет една нова система на живот, но хората винаги ще изостават в своето развитие и голяма част от тях ще се явят негодни за тази система поради наслоени не само от живота и наследствеността елементи, но и поради някакви съвсем ирационални причини, които ни карат да се учудваме защо трима братя или три сестри в едно семейство, родени и расли при еднакви условия, са съвсем различни във всяко отношение. Както и да се засилват творците на натуралистическата наука със своето отричане, не могат да не се съгласят, че има фактори съвсем неизвестни, ирационални, които не принадлежат на нашия, а на един друг порядък. Ние не можем да предизвикаме тяхната изгодна за нас намеса с нищо друго освен със смирение и търпение. Дързостта на самонадеяните не ще промени поведението на тези фактори, защото те са по-силни от всяка воля. Една промяна в съдбата в добър смисъл може да се очаква само тогава, когато ръководителите на човешката съдба открият вложени в банката на чистия, правия и добродетелен живот много неизчерпани капитали. На такава неочаквана и спасяваща промяна могат да разчитат такива, които са живяли по принципа, изразен в една народна поговорка, която казва: „Направи добро, пък го хвърли в морето“.
към текста >>

21. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Следователно той носи ред противоречия в себе си, от които вие не можете да избягате." У всекиго от нас дремят като потенциал силите на този живот - неизбежна наследственост от миналото.
Това развитие свързваме с пътя на душата през четирите полета на Космоса: физическото, астралното, умственото и причинното. И отново може да възникне въпрос: какъв смисъл има днес да се играят упражненията, за които подчертахме, че имат връзка с живота на старозаветния тип човек, при положение че човешкото съзнание вече е излязло от периода на инволюцията? На подобно запитване - макар и хипотетично - Учителят П. Дънов отговаря: "Староза- ветният живот тече във вашите жили, в дебелото черво. Вие не можете да се избавите от старозаветния живот. Следователно той носи ред противоречия в себе си, от които вие не можете да избягате." У всекиго от нас дремят като потенциал силите на този живот - неизбежна наследственост от миналото. Независимо че присъствието им не е от определящ характер (поне така би трябвало да бъде от еволюционна гледна точка), необходимо е силите и енергиите на старозаветния живот да се раздвижат, да се трансформират и да преминат в по-висока октава на развитие. За този процес на позитивна трансформация Учителят на ББ у нас изтъква: "В ста- розаветния живот вие ще изкупите греховете си и ще се мъчите. В новозаветния живот вие ще се усъвършенствате. В живота на праведния ще помагате на другите. А когато дойдете на Земята като ученици, ще изучавате първото правило, чрез което Любовта може да се прояви в нашия живот.
към текста >>

22. Прераждане - Сава Калименов (1901 - 1990)

С прераждането именно се обясняват много случаи от живота, които закона за наследствеността не е достатъчен да обясни.
Такива случаи имаме приведени в съчиненията на Ани Безант и Ледбитер, в окултните списания, а нерядко те намират место и в колоните на ежедневната преса. И ако хората не бяха такива скептици, и обръщаха по-сериозно внимание на думите на децата си, те идеха да открият още много подобни доказателства. Причината, поради която именно децата най-често си спомнят своето минало, е тази, че в тях още миналото не е напълно изличено и заглушено от новите възприятия, особено когато две прераждания следват непосредствено едно след друго. Защото, според окултистите-ясновидци, спомените за миналия живот се задържат най-сигурно тогава, когато едно дете е умряло и веднага след това се е преродило, тъй като в такъв случай то се връща на земята, запазвайки същото си етерно тяло, което е носител на паметта.1) И тъй прераждането е една истина. То е един велик закон на живота, който ни дава възможност да продължим започнатото отдавна дело на нашето усъвършенствуване, връщайки се последователно много пъти във великото училище за човешкия род, каквото представлява от себе си нашата земя. С прераждането именно се обясняват много случаи от живота, които закона за наследствеността не е достатъчен да обясни. С прераждането, с миналата дейност на човешката душа, се обясняват предразположенията и способностите на човека, с крито той се ражда, а също така не много редките случай на необясним страх от нещо, на внезапно привързване към хора, които за пръв път виждаме, на чувството че ни е познато едно место, къде- то за пръв път в този си живот отиваме и т. н. С прераждането, най-сетне, си обясняваме това, че ние, с всичките ни недостатъци и добри черти, с всичките ни слабости и способности сме творци сами на себе си — като сме изградили в миналото характера, който притежаваме сега и продължаваме да го доизграждаме. И чак когато завършим това изграждане, когато изработим един възвишен, съвършен характер, развием всичките си спящи в нас способности и разчистим сметките си със земята, последната ще престане да ни привлича и ние ще се освободим от колелото на земните прераждания, за да заживеем при други условия, в други, по възвишени сватове. В това именно се състои „спасението“ на човека, което тъй-лесно мислят че постигат привържениците на официалните църкви. До тогава, обаче, много работа ни чака! ____________________________ 1) Подробности виж в книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите" от Макс Хайндел, издание на книгоиздателство „Братство“.
към текста >>

23. Дишането и продължителността на живота - Сава Калименов (1901 - 1990)

Наследствеността, (разбирайки под тази дума нещо много по-обширно, отколкото обикновено се разбира), изобщо, миналото на човека, определя както целия му настоящ живот, така също и неговото здраве и възможностите за продължителността на живота му.
Но ние никога не трябва да забравяме, че, освен факторите, които са действували в миналото, освен причините, които са вече положени от тях в миналото, съществуват и фактори, които действуват сега, в настояще време, и че тия фактори днес поставят в действие нови причини, които не могат да не упражнят известно, по-голямо или по-малко влияние върху нашето състояние, върху нашето здраве и върху продължителността на нашия живот. Наистина, има неща, които са така да се каже, абсолютно предопределени, т. е. неизбежни. Но има много повече неща в живота ни, които могат да станат или да не станат, в зависи- мост от това, дали ние, съзнателно или несъзнателно, ще сложим в действие нови фактори, които ще повлияят в едно или в друго направление на крайния резултат. Така стои въпроса и с човешкото здраве и с продължителността на човешкия живот. Наследствеността, (разбирайки под тази дума нещо много по-обширно, отколкото обикновено се разбира), изобщо, миналото на човека, определя както целия му настоящ живот, така също и неговото здраве и възможностите за продължителността на живота му. Но то не ги определя напълно и окончателно. Почти винаги на човека е оставен известен изход, през който той, макар често с големи усилия, може да излезе из трудните условия, които действуват върху живота му. Човек винаги може да измени повече или по-малко от това, което съдбата му предоставя във форма на възможности. Не бива да се забравя, разбира се, че той може, както да подобри, така също и да влоши известни възможности, известни изгледи за своя живот, в зависимост от своето поведение. Всичко това ще рече, че, обикновено, т. е.
към текста >>

24. Фарисей и митаръ - Георги Радев (1900–1940)

Както и да изтълкуваме този фактъ, дали споредъ учението на индускитѣ философи за превъплътяването, или споредъ учението на египетскитѣ мъдреци за трансмигрирането, или споредъ учението на кабалиститѣ и окултиститѣ за еманирането (изтичането и усъвършенствуването на духа), или споредъ съвременното учение за наследственостъта — безразлично е.
Тя е днесъ въ Европа облѣчена въ красива христианска мантия. Не казвамъ, че въ своитѣ основи тя е нѣщо лошо, но казвамъ, че формата всѣкога трѣбва да има въ себе си известно съдържание. Иначе формата си остава една проста черупка, въ която могатъ да живѣятъ само паразити. Когато фарисеятъ се молѣше, Христосъ го гледаше и му казваше: „Твоята душа е размътена, твоитѣ праотци не съ живѣли такъвъ чистъ животъ, както ти си въобразявашъ. Ти мислишъ, че не си като другитѣ хора, но въ миналото си билъ като тѣхъ, па и сега не си много далечъ отъ тѣхния уровенъ“. Както и да изтълкуваме този фактъ, дали споредъ учението на индускитѣ философи за превъплътяването, или споредъ учението на египетскитѣ мъдреци за трансмигрирането, или споредъ учението на кабалиститѣ и окултиститѣ за еманирането (изтичането и усъвършенствуването на духа), или споредъ съвременното учение за наследственостъта — безразлично е. Тия учения и теории съ само помагала за насъ, да си уяснимъ нѣкои нѣща по-добре, да ни станатъ явленията на човѣшкия животъ по-ясни и по-разбираеми. Обаче, принципътъ, лежашъ въ основата на всички нѣща, си остава всѣкога единъ и същъ, по който начинъ и да обясняваме и тълкуваме неговитѣ прояви. Великиятъ законъ за причинитѣ и следствията, за деянията и възмездията, никога не казва лъжа, той всѣкога говори абсолютната истина. Ако си добъръ, пише въ книгита на живота, че си добъръ; ако си лошъ, пише, че си лошъ. Ако говоришъ истината, пише въ книгата на живота, че си говорилъ истината; ако лъжешъ, пише, че си лъгалъ.
към текста >>

25. Великиятъ човѣкъ - Георги Радев (1900–1940)

Обикновено за великитѣ хора се казва, че били ставали такива благодарение на благоприятни външни условия, или пъкъ че се били раждали такива по закона на наследственостъта.
Защото великиятъ човѣкъ самъ никога не се изявява на хората, той никога не издава своето величие, своето знание. Той забулва сияйната си свѣтлина съ седемъ покривала, защото знае, че хората не могатъ да понесатъ ослѣпителниятъ й блѣсъкъ. Едничкиятъ начинъ, по който може да се накара единъ великъ човѣкъ да се изяви, е любовьта. Носителъ на великата Божия мисълъ, великиятъ човѣкъ се разкрива само на ония, които го познаятъ и възлюбятъ. Тогава той повдига за малко своето седмократно було и оставя лъчи отъ неговата свѣтлина да озарятъ умоветѣ и сърдцата на ония, които съ успѣли да се приближатъ вътрешно до него. Обикновено за великитѣ хора се казва, че били ставали такива благодарение на благоприятни външни условия, или пъкъ че се били раждали такива по закона на наследственостъта. Великитѣ хора нито ставатъ, нито се раждатъ така. Великитѣ хора съ велики, защото обработватъ у себе си божественитѣ идеи, които съ вложени въ тѣхния духъ, въ тѣхната душа. Тѣзи именно божествени идеи, разработени отъ тѣхъ, ги правятъ велики. И ако попитате, какъ може човѣкъ да стане великъ, ще ви кажа следното: щомъ започнете да обработвате една божествена идея въ себе си, вие туряте вече основа за вашето величие; щомъ започнете да обработвате едно божествено чувство, вие полагате у васъ основа за величие. Останалото е въпросъ на време.
към текста >>

26. Сфера на Урана - Георги Радев (1900–1940)

За погледа на някои астролози, диктаторите са само фокуси на една дълга расова наследственост.
В своята най-крайна форма, тук се явява така нареченият асоциален тип. Астролозите подържат, че и в типа на диктатора, с неговите изострени лични чувства, с неговото повишено самочувство на "водач", на "силна личност", чиято воля е закон не само за него, а и за всички ония, които води и управлява, е доста силно влиянието на Урана. Поне фактите, които ни предлага съвременната политическа действителност, потвърждават това. Но у тях урановото влияние, пречупено в една силно развита лична сфера, се сгъстява и в съчетание с други планетни фактори, дава характерния "диктаторски комплекс". Уран, изобщо, има два полюса - единият му полюс лежи в областта на космичното съзнание, което носи новото, идейното в света; другият му полюс се намира в колективното подсъзнание, от което, под неговото активиращо влияние, изпъкват на повърхността образи и идеи на минали раси и култури. За погледа на някои астролози, диктаторите са само фокуси на една дълга расова наследственост. Те са носители на неосъществените, потиснати идеи на миналото, които се стремят към осъществяване. Те са фокуси на цял низ поколения, които трябва по необходимост да дойдат до логичния край на своята съдба. Разбира се, между индивидуалния строеж и съдбата на диктатора и тия на расовия колектив има едно съвпадение, което за астрологичната философия е напълно ясно, като се има пред вид законът за съответствията. Споменатите по-горе два полюса на Урана се изразяват астрономически във възходящия и низходящ възел на неговата орбита. Знайно е, че равнините, в които лежат орбитите на планетите, се секат с равнината на еклиптиката, сир.
към текста >>

НАГОРЕ

0.30871200561523