НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
71
резултата в
38
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ВЕСТИ
 
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Ще бъде уредена още и една административно-икономическа секция
банка
Суриавартах.
Планира се основаването на един град под името „Суриавартах". След 3 месечни проучвания установени били началата, върху които ще бъде поставена обществената организация на колонията и които трябва да гарантират дейността и в хармония с принципите, които тя се стреми да реализира. Колонията ще бъде икономически тъй уредена, че да представлява една голяма кооперация с отдели: производствен и възпитателен. Производственият отдел ще обгръща земеделие, строеж, индустрия, водоснабдяване, пътища и благоустройство. Възпитателният отдел ще урежда: печатница, библиотека, училища, подпомагане (взаимно и обществено).
Ще бъде уредена още и една административно-икономическа секция
банка
Суриавартах.
Всички разноски за издържане общежитието ще бъдат за сметка на сдружението. Всеки ще получава определена заплата, еднаква за всички видове дейност, и при всяко приключване на сметките ще получи всеки един съответен на капитала му дивидент от печалбите. Личното богатство ще бъде по текуща сметка на разположение на собственика му. Сдружението има за цел да привлича идеалисти, които искат да живеят един по-съвършен братски живот, далеч от зловредните влияния на модерната култура, но при условия благоприятни за умствено и духовно развитие. Членове на сдружението могат да бъдат хора от всички народности, стига да възприемат ръководните начала на сдружението.
към текста >>
Всеки един член може да носи с себе си свой частен капитал в пари, който ще трябва да бъде вложен в
банката
на колонията и срещу който вложителят става кооператор и ще има частна текуща сметка.
Всички разноски за издържане общежитието ще бъдат за сметка на сдружението. Всеки ще получава определена заплата, еднаква за всички видове дейност, и при всяко приключване на сметките ще получи всеки един съответен на капитала му дивидент от печалбите. Личното богатство ще бъде по текуща сметка на разположение на собственика му. Сдружението има за цел да привлича идеалисти, които искат да живеят един по-съвършен братски живот, далеч от зловредните влияния на модерната култура, но при условия благоприятни за умствено и духовно развитие. Членове на сдружението могат да бъдат хора от всички народности, стига да възприемат ръководните начала на сдружението.
Всеки един член може да носи с себе си свой частен капитал в пари, който ще трябва да бъде вложен в
банката
на колонията и срещу който вложителят става кооператор и ще има частна текуща сметка.
Вън от това, всеки един трябва да работи за общото дело, съобразно със своите знания, способности и умения. Предпочитат се за членове опитните земеделци, строители и техници. Бележка от преводача: Струва ми се, че България не по-малко от Мексико представлява едно благоприятно поле и условия за устройване подобни на горното общежитие. В духовното движение в България има хора от всички професии и с най-разнообразни способности. Има селяни в това движение, които притежават доста големи имоти, без да могат рационално да ги използуват по досегашния начин, поради много причини.
към текста >>
2.
ЖИВАТА НАУКА
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Каже ли ви обаче някой, че ви дава 5,000 златни лева, вие веднага ще се заинтересувате за това число, ще го разберете и -ще започнете да мислите, от коя
банка
да вземете тези пари.
Да възприемеш нещо, значи да го вземеш близо до себе си, да го поемеш вътре в себе си. Например, аз приемам една ябълка, взимам я в ръката си. Разбрани неща пък са тия, които имат отношение до нас. Нямат ли никакво отношение до нас, те не са разбрани и не ни интересуват. Ако някой ви каже числото 5,000, например, ще го чуете, но няма да се заинтересувате от него, няма да разберете, какво съдържа това число в себе си.
Каже ли ви обаче някой, че ви дава 5,000 златни лева, вие веднага ще се заинтересувате за това число, ще го разберете и -ще започнете да мислите, от коя
банка
да вземете тези пари.
Вземете ли ги веднъж, вие ще ги разберете и започнете да ги прилагате в живота си. Същото нещо може да се каже и за идеите, и за мислите. Всяка идея, която има отношение до нас, е толкова важна, колкото са важни и разбрани петте хиляди златни лева. В този смисъл всеки човек има отношение до външния свят и се стреми да го разбере. И съвременните държави имат отношение една към друга.
към текста >>
3.
НОВИ ХОРИЗОНТИ В БИОЛОГИЯТА
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
дължа на популярната
банка
няколко стотина лава".
г-н Г. и оставил известни задължения на жена си. Казал и кому има да дава и от къде има да взема. Преди заминаването си той ù предал всичките си сметки. Малко време след смъртта му, жена му сънува, че идва покойният ù мъж и ù казва: „Аз всичко ти казах, казах ти, отде имам да вземам и де имам да давам, но забравих да ти кажа, че заедно с шурея си Ст.
дължа на популярната
банка
няколко стотина лава".
Г-жата отива в дома на брат си Ст. и му казва: „Имате ли с мъж ми дълг към популярната банка няколко стотина лева? " И му разправила преживното. Той потвърдил това, отишъл в банката и платил дълга.
към текста >>
и му казва: „Имате ли с мъж ми дълг към популярната
банка
няколко стотина лева?
Казал и кому има да дава и от къде има да взема. Преди заминаването си той ù предал всичките си сметки. Малко време след смъртта му, жена му сънува, че идва покойният ù мъж и ù казва: „Аз всичко ти казах, казах ти, отде имам да вземам и де имам да давам, но забравих да ти кажа, че заедно с шурея си Ст. дължа на популярната банка няколко стотина лава". Г-жата отива в дома на брат си Ст.
и му казва: „Имате ли с мъж ми дълг към популярната
банка
няколко стотина лева?
" И му разправила преживното. Той потвърдил това, отишъл в банката и платил дълга.
към текста >>
Той потвърдил това, отишъл в
банката
и платил дълга.
Малко време след смъртта му, жена му сънува, че идва покойният ù мъж и ù казва: „Аз всичко ти казах, казах ти, отде имам да вземам и де имам да давам, но забравих да ти кажа, че заедно с шурея си Ст. дължа на популярната банка няколко стотина лава". Г-жата отива в дома на брат си Ст. и му казва: „Имате ли с мъж ми дълг към популярната банка няколко стотина лева? " И му разправила преживното.
Той потвърдил това, отишъл в
банката
и платил дълга.
към текста >>
4.
СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Страданието е Божествената
банка
, в която Безграничният е вложил скъпи съкровища, които трябва да отворите и използувате.
– Какъв е смисълът на страданията? – Страданията проправят пътя на Безграничния да дойде в човека. Те пречистват. Всяко страдание е затворена каса, която носите на гърба си. Не я носете, но я отворете и вземете нужното за вас.
Страданието е Божествената
банка
, в която Безграничният е вложил скъпи съкровища, които трябва да отворите и използувате.
Противоречията, които идат в живота, са като резултат на противодействието на човека против любовта. Когато има такова противодействие, тя като минава, всичко руши, не се спира в пътя си. Като желаете добро на другите хора, това добро ще дойде и ла вас. Ако им желаете зло, това зло ще дойде върху вас. Като дойде една идея в човека, той трябва да я подхранва, за да може да възрастне.
към текста >>
5.
Списанието PDF
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Когато го запитах, защо не отиде в града и не опропасти
банката
на игралния дом, той каза: „О, на мен не е позволено да играя комар”.
Отворих кутията и се изумих, като видях, че той беше прав. Помислих, че това беше едно щастливо налучкване и повторих отново. Но той отново посочи червеното. Изпитах го десетина пъти, без да направи грешка. Най-после той се почувствува изморен и отказа да продължи.
Когато го запитах, защо не отиде в града и не опропасти
банката
на игралния дом, той каза: „О, на мен не е позволено да играя комар”.
Д-р Алекси Карел, от Рокфелеровия институт, за ясновидството Д-р Алекси Карел, от Рокфелеровия институт, в известната си книга, „Човекът — неизвестният", казва следните думи за ясновидството (стр. 149—150): „Би могло да се каже, че интуицията се приближава до ясновидството, — способност, която Шарл Рише нарича шесто чувство. Съществуването на ясновидството и телепатията е факт, получен непосредствено от наблюдението. Ясновидците долавят без посредството на сетивните органи мислите на другите люде. Те схващат също събития, повече или по-малко отдалечени в пространството и времето.
към текста >>
6.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС
 
Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
разправя друга своя опитност : „Веднъж, когато работих в
банката
във Варна, надвечер, след работното време, видях приморската градина, видях една от нейните алеи и хора, които се разхождат по нея.
На средата на тротоара, до гимназиалната ограда, видях едно близко лице, с което исках да се срещна. От дома до мястото, дето видях лицето, имаше път около 15 минути. От моята къща е невъзможно да се види гимназията, защото тя се намира на разстояние няколко улици. След като ги изминах, стигнах на мястото до гимназията и на същото място видях това лице. Същият Н. Р.
разправя друга своя опитност : „Веднъж, когато работих в
банката
във Варна, надвечер, след работното време, видях приморската градина, видях една от нейните алеи и хора, които се разхождат по нея.
бях в будно състояние. Алеята беше от втората част на градината. На едно определено място на тая алея видях една моя близка приятелка, която се разхождаше с още една своя приятелка. Работата ми в банката беше много бърза и аз трябваше да я свърша в най-късо време. Но предпочетох да я оставя за известно време.
към текста >>
Работата ми в
банката
беше много бърза и аз трябваше да я свърша в най-късо време.
Същият Н. Р. разправя друга своя опитност : „Веднъж, когато работих в банката във Варна, надвечер, след работното време, видях приморската градина, видях една от нейните алеи и хора, които се разхождат по нея. бях в будно състояние. Алеята беше от втората част на градината. На едно определено място на тая алея видях една моя близка приятелка, която се разхождаше с още една своя приятелка.
Работата ми в
банката
беше много бърза и аз трябваше да я свърша в най-късо време.
Но предпочетох да я оставя за известно време. Казах на колегите си да ме почакат и отидох в приморската градина. На същото място срещнах моята приятелка с нейната другарка. Те се изненадаха като ме видяха, понеже знаеха, че по това време аз съм занят и по никакъв начин не мога да изляза. Поразговорих се малко с моята приятелка и й казах: „Аз знаех, че вие в този момент ще дойдете тук, на това място в градината и дойдох да ви видя".
към текста >>
7.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС,
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Всякога, когато съм писала писма до брат си, адресирах ги до
банката
, дето работи, а не до квартирата му.
Не познавах никакви улици в София. Сънувам, че вървя по ул. „Алаб" и влизам в една къща. Запомням подробно устройството на къщата: минавам двора, антрето и влизам в една стая. В стаята виждам креват, до кревата — маса; брат ми лежи на кревата.
Всякога, когато съм писала писма до брат си, адресирах ги до
банката
, дето работи, а не до квартирата му.
Думата „Алаб" не бе ми позната и не бях я чувала никак дотогава. Писах на брат си и му изложих съня си. Той ми каза, че действително живее на улица „Алабинска" и че в същия час той бил в такова положение, в каквото съм го видял на сън и мислел за мене. След години, когато посетих София, брат ми не живееше вече в тая квартира. Веднъж като минавах с брат си по една улица, казах му, като му посочих една къща: „Тая къща ми е позната от съня." Той ми каза, че в тая къща живял по-рано.
към текста >>
8.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС
 
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
Понеже мъж ми остави къщата на името на дъщеря ни Д.,
банката
я покани като поръчителка да плати.
Съобщение по необикновен начин Г-жа К. Ст. Р. разказва: — Покойният ми мъж беше поръчител на едно лице за една полица. Мъж ми беше изплатил по-голямата й част. Оставаха за плащане само 12,000 лева.
Понеже мъж ми остави къщата на името на дъщеря ни Д.,
банката
я покани като поръчителка да плати.
Зет ми, запасен офицер, ни писа от града, дето беше мобилизиран: „Като дойда, ще платя". Зет ми се пресели отвъд на 2 август 1943 година. След три дена дъщеря ми получи съобщение, че ще дойдат и ще опишат покъщнината за изплащане на полицата. Тя пожела да направи постъпки в банката да търсят сумата и от другия поръчител, но беше забравила името на банката, на която се дължи сумата. Запита ме, но и аз не знаех.
към текста >>
Тя пожела да направи постъпки в
банката
да търсят сумата и от другия поръчител, но беше забравила името на
банката
, на която се дължи сумата.
Оставаха за плащане само 12,000 лева. Понеже мъж ми остави къщата на името на дъщеря ни Д., банката я покани като поръчителка да плати. Зет ми, запасен офицер, ни писа от града, дето беше мобилизиран: „Като дойда, ще платя". Зет ми се пресели отвъд на 2 август 1943 година. След три дена дъщеря ми получи съобщение, че ще дойдат и ще опишат покъщнината за изплащане на полицата.
Тя пожела да направи постъпки в
банката
да търсят сумата и от другия поръчител, но беше забравила името на
банката
, на която се дължи сумата.
Запита ме, но и аз не знаех. Запита и други, обаче и те не знаеха името на банката. През същата нощ й се явява зет ми — нейният мъж — и й казва: — Не знаеш, на коя банка се дължи полицата. И й съобщава името на банката. Тя се събужда през нощта и записва името на банката.
към текста >>
Запита и други, обаче и те не знаеха името на
банката
.
Зет ми, запасен офицер, ни писа от града, дето беше мобилизиран: „Като дойда, ще платя". Зет ми се пресели отвъд на 2 август 1943 година. След три дена дъщеря ми получи съобщение, че ще дойдат и ще опишат покъщнината за изплащане на полицата. Тя пожела да направи постъпки в банката да търсят сумата и от другия поръчител, но беше забравила името на банката, на която се дължи сумата. Запита ме, но и аз не знаех.
Запита и други, обаче и те не знаеха името на
банката
.
През същата нощ й се явява зет ми — нейният мъж — и й казва: — Не знаеш, на коя банка се дължи полицата. И й съобщава името на банката. Тя се събужда през нощта и записва името на банката. На другата сутрин тя отиде в банката и нареди, щото другият поръчител да плати остатъка от 12,000 лева. Осведомяване чрез сън Чужденката А. В.
към текста >>
През същата нощ й се явява зет ми — нейният мъж — и й казва: — Не знаеш, на коя
банка
се дължи полицата.
Зет ми се пресели отвъд на 2 август 1943 година. След три дена дъщеря ми получи съобщение, че ще дойдат и ще опишат покъщнината за изплащане на полицата. Тя пожела да направи постъпки в банката да търсят сумата и от другия поръчител, но беше забравила името на банката, на която се дължи сумата. Запита ме, но и аз не знаех. Запита и други, обаче и те не знаеха името на банката.
През същата нощ й се явява зет ми — нейният мъж — и й казва: — Не знаеш, на коя
банка
се дължи полицата.
И й съобщава името на банката. Тя се събужда през нощта и записва името на банката. На другата сутрин тя отиде в банката и нареди, щото другият поръчител да плати остатъка от 12,000 лева. Осведомяване чрез сън Чужденката А. В. съобщава: — Мъж ми Т.
към текста >>
И й съобщава името на
банката
.
След три дена дъщеря ми получи съобщение, че ще дойдат и ще опишат покъщнината за изплащане на полицата. Тя пожела да направи постъпки в банката да търсят сумата и от другия поръчител, но беше забравила името на банката, на която се дължи сумата. Запита ме, но и аз не знаех. Запита и други, обаче и те не знаеха името на банката. През същата нощ й се явява зет ми — нейният мъж — и й казва: — Не знаеш, на коя банка се дължи полицата.
И й съобщава името на
банката
.
Тя се събужда през нощта и записва името на банката. На другата сутрин тя отиде в банката и нареди, щото другият поръчител да плати остатъка от 12,000 лева. Осведомяване чрез сън Чужденката А. В. съобщава: — Мъж ми Т. е офицер на фронта.
към текста >>
Тя се събужда през нощта и записва името на
банката
.
Тя пожела да направи постъпки в банката да търсят сумата и от другия поръчител, но беше забравила името на банката, на която се дължи сумата. Запита ме, но и аз не знаех. Запита и други, обаче и те не знаеха името на банката. През същата нощ й се явява зет ми — нейният мъж — и й казва: — Не знаеш, на коя банка се дължи полицата. И й съобщава името на банката.
Тя се събужда през нощта и записва името на
банката
.
На другата сутрин тя отиде в банката и нареди, щото другият поръчител да плати остатъка от 12,000 лева. Осведомяване чрез сън Чужденката А. В. съобщава: — Мъж ми Т. е офицер на фронта. Познавам и началника му, полковник Р.
към текста >>
На другата сутрин тя отиде в
банката
и нареди, щото другият поръчител да плати остатъка от 12,000 лева.
Запита ме, но и аз не знаех. Запита и други, обаче и те не знаеха името на банката. През същата нощ й се явява зет ми — нейният мъж — и й казва: — Не знаеш, на коя банка се дължи полицата. И й съобщава името на банката. Тя се събужда през нощта и записва името на банката.
На другата сутрин тя отиде в
банката
и нареди, щото другият поръчител да плати остатъка от 12,000 лева.
Осведомяване чрез сън Чужденката А. В. съобщава: — Мъж ми Т. е офицер на фронта. Познавам и началника му, полковник Р. На 18 август 1942 година идва свекърва ми и ми казва: „Сънувах полковник Р., че е ранен, и вашият мъж Т.
към текста >>
9.
Свещен съюз на души
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
След 14 дни
банката
ми ги даде.
В джоба си имах само две крони, по-малко от трамваен билет. Дадох едната на слепия, и след 15 минути най-неочаквано получих 5000 крони. Същият чех, който ми бе препоръчан, ми поиска да му дам пълномощно да произведе три кутии от моите. Той ми предложи пет хиляди. Поисках му да ги обърне в шведски крони.
След 14 дни
банката
ми ги даде.
Тогава чехът ме попита: „Защо на вас се даде, а на мене от три години не ми дават". Попитах го: „За какво искахте да пътувате до Швеция? “ - „За търговия. А вие защо отивате до Швеция? “ - Аз му отговорих: „Отивам да видя как живеят културните хора.“ Приготвях изпращането на багажа си, когато на улицата ме срещна един чиновник от международния транспорт и ме попита: „Като отиваш до Швеция, имаш ли някой долар?
към текста >>
10.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 5
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И ако
банката
изтегля от обръщение известна серия банкноти, тя си има свои причини.
Има понятия, които с течение на времето, подобно на стари банкноти, загубват своето съдържание и ценност. Нещо подобно е станало с понятието „молитва". Съвременният културен човек — не само в България — счита тоя, който говори „за някаква си молитва" за извеян и гледа на него със снизходителна усмивка, ако не с явна подигравка. Далеч сме от желанието да обясняваме защо това е така. Но нам е добре известно, че всеки факт си има своите причини.
И ако
банката
изтегля от обръщение известна серия банкноти, тя си има свои причини.
Ако животът лишава от смисъл и съдържание понятието молитва, той има свои дълбоки основания. Но банката всякога има банкноти в обръщение. Така и животът се прелива от форма във форма, захвърлящ една, пулсиращ с пълна мощ в друга. Днешните интелигентни хора, като се присмиват над израза молитва, признават пълната стойност на понятието медитация или съзерцание. Под понятието молитва не трябва да подразбираме поклонение пред идоли, статуи, икони, нито брътвене на латински или славянски, загубили смисъла си изречения.
към текста >>
Но
банката
всякога има банкноти в обръщение.
Съвременният културен човек — не само в България — счита тоя, който говори „за някаква си молитва" за извеян и гледа на него със снизходителна усмивка, ако не с явна подигравка. Далеч сме от желанието да обясняваме защо това е така. Но нам е добре известно, че всеки факт си има своите причини. И ако банката изтегля от обръщение известна серия банкноти, тя си има свои причини. Ако животът лишава от смисъл и съдържание понятието молитва, той има свои дълбоки основания.
Но
банката
всякога има банкноти в обръщение.
Така и животът се прелива от форма във форма, захвърлящ една, пулсиращ с пълна мощ в друга. Днешните интелигентни хора, като се присмиват над израза молитва, признават пълната стойност на понятието медитация или съзерцание. Под понятието молитва не трябва да подразбираме поклонение пред идоли, статуи, икони, нито брътвене на латински или славянски, загубили смисъла си изречения. То не подразбира молене за здраве, за богатство, за умрели, за рай. То изразява дълбоко съсредоточение в себе си, освобождение от лепкавите пипала на всекидневния текущ живот с всичките негови преходящи радости и скърби, вглъбяване във възвишеното начало, залегнало дълбоко в душата на всеки човек, наречено Висше Аз или Дух Свят, а чрез него — потопяване съзнанието на малкия човек в Мировото Съзнание, чиято клетка е и нашата собствена душа.
към текста >>
11.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 14
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В никоя
банка
на света, героична душо, не ще изплатят твоя запис.
Ясен — 20 лв.; Е. К-ва. Бургас — 60 лв.: В. К-в. Русе — 204 лв.; К. Р ва, Казанлък — 90 лв. Из Карлейла Награда за всяко благородно дeло се дава на небето, или нигде не се дава.
В никоя
банка
на света, героична душо, не ще изплатят твоя запис.
Банките, създадени от хората, не те знаят или ще те знаят кога минат векове и поколения, и тебе не ще може да те достигне хорска награда. Но нужна ли ти е, в същност награда? Нима ти си се стремил зарад своя егоизъм, за да си напълниш стомаха с лакоми късове, да водиш богат, комфортен живот и да достигнеш на тоя или оня свят това, което хората наричат „щастие“? Аз отговарям вместо тебе с увереност: не! Цялата духовна тайна на новата епоха се заключава в това, че ти със спокойна съвест, от все сърце, можеш да отговориш решително за себе си: не!
към текста >>
12.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 26
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Изключението от това правило е тежка жертва, каквато малцина заслужават ... Който има вложени капитали в една
банка
, щом даде някому чек до тази
банка
, тя го осребрява.
Ние знаем, че той е жертвал много години в непосилен труд за духовната просвета на българския народ, работейки безкористно, от любов. И никак не ни е чудно, че много негови молитви за изцеление на болни са послушани от Небето. Но според нас това не се дължи на факта, че е правил молитвите си като свещеник на Либер. Вселен. Църква (защото иначе трябваше да се приеме, че всеки свещеник на тази църква може да получи резултатите, които той е получил, което е абсурд), а защото Софрони Ников е правил тези молитви, това ходатайство пред Небето. И той, според нас, е помогнал на болни с ликвидирана или почти ликвидирана карма за дадена болест.
Изключението от това правило е тежка жертва, каквато малцина заслужават ... Който има вложени капитали в една
банка
, щом даде някому чек до тази
банка
, тя го осребрява.
Този закон има известно приложение и в духовно отношение. Христос каза на своите последователи: „Ако имате вяра, ще правите и по-големи чудеса от тия, които Аз правя". И ний знаем от историята на християнската църква, че много мирски лица станаха светии и чрез своите молитви и чрез своята святост маса чудеса са правили. А знаем от същата история, че много папи, владици и попове с делата си са конкурирали и най-големите грешници-безбожници ... (следва) Тайната на очите (По D-r М. Madaus) Една синтетична наука, която хвърля нова светлина върху съществото — човек.
към текста >>
13.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 50
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Планината е
банка
, от която всеки трябва да изтегли това, което му е определено.
Тя ще озари с пълна светлина миналото, настоящето и бъдещето на човека. Ще му даде най-правилните методи за дейност във всяка област на живота. Ще му помогне да се освободи от днешното робство и да осмисли живота си. Тя ще му даде възможността да изгради Новата Слънчева Култура, основите на която ще бъдат Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина, и в която ще има щастие и благоденствие, живот, любов и светлина за всички. Пламен Словото на Учителя Дошли сме на планината да узнаем волята Божия.
Планината е
банка
, от която всеки трябва да изтегли това, което му е определено.
Не го ли изтегли, неговото идване няма смисъл. *** Всички мисли и желания, които изпъкват в човешката душа, са естествени и нужни. Обаче злото е в това, когато те идат преждевременно или пък много късно. *** Поне един път през деня вий трябва да се проникнете от живота на другите, да заживеете с техните мисли и чувства, да се отъждествите с тях, като че ли те — това сте вие сами. После пак ще се върнете към съзнанието за отделност.
към текста >>
14.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Живота може да уподобим на
банка
, в която има толкова капитал, колкото е вложено от членовете.
Ако ние всички разгърнем страниците на своето по-близко или по далечно минало и се вгледаме по-внимателно, ще се уверим че действително всеки един от нас, кой по-малко, кой повече е допринесъл до неговото влошаване. А сега изпълнени с недоволство казваме „тежък е живота.“ Нашите недоволства и неодобрения с нищо още не намаляват лошото; с нищо не подобряват живота, който ни заобикаля. Живота е такъв. какъвто сме го заварили, плюс това което ние сме внесли в него с нашите мисли, чувства и постъпки, били те добри или не. Живота е сега такъв, какъвто сме го направили ние и живелите преди нас, а утре ще бъде такъв, какъвто го направим ние и идващите след нас.
Живота може да уподобим на
банка
, в която има толкова капитал, колкото е вложено от членовете.
Всички хора сме членове на тази банка, и тя за да може де ни кредитира, трябва всеки един от нас да внесе по нещо от най-хубавото, което е съхранил в себе си. Голяма част от лошото, което сега ни души и гнети, се дължи на нашето небрежно и несъзнателно отнасяне към случаите и нещата, които ни заобикалят, и които ние сме пропуснали да използваме разумно. Ето защо дошло е време, крайно време е да поправим това, което сме развалили, било то съзнателно или несъзнателно, общо или по единично, защото само тогава и обшия живот ще върви по-добре. Още днес, още сега, от този момент нека почнем обновителната работа, без отлагане, защото „днес“ е най-доброто време и „сега“ е най-сгодния случай. Не отлагай!
към текста >>
Всички хора сме членове на тази
банка
, и тя за да може де ни кредитира, трябва всеки един от нас да внесе по нещо от най-хубавото, което е съхранил в себе си.
А сега изпълнени с недоволство казваме „тежък е живота.“ Нашите недоволства и неодобрения с нищо още не намаляват лошото; с нищо не подобряват живота, който ни заобикаля. Живота е такъв. какъвто сме го заварили, плюс това което ние сме внесли в него с нашите мисли, чувства и постъпки, били те добри или не. Живота е сега такъв, какъвто сме го направили ние и живелите преди нас, а утре ще бъде такъв, какъвто го направим ние и идващите след нас. Живота може да уподобим на банка, в която има толкова капитал, колкото е вложено от членовете.
Всички хора сме членове на тази
банка
, и тя за да може де ни кредитира, трябва всеки един от нас да внесе по нещо от най-хубавото, което е съхранил в себе си.
Голяма част от лошото, което сега ни души и гнети, се дължи на нашето небрежно и несъзнателно отнасяне към случаите и нещата, които ни заобикалят, и които ние сме пропуснали да използваме разумно. Ето защо дошло е време, крайно време е да поправим това, което сме развалили, било то съзнателно или несъзнателно, общо или по единично, защото само тогава и обшия живот ще върви по-добре. Още днес, още сега, от този момент нека почнем обновителната работа, без отлагане, защото „днес“ е най-доброто време и „сега“ е най-сгодния случай. Не отлагай! Направи най малкото, което сега можеш.
към текста >>
15.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 97
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
С друга една част от остатъка ще образуваме фонд, като вложим сумата в някоя
банка
с 5 на сто годишна лихва.
30,000,000 души; унищожени богатства за 400 милиарда долари. Малко по-нагледно, казва се в годишника. последната астрономическа цифра може да се илюстрира по следния начин: С една част от сумата ще закупим толкова парцели от по 20 декара, при 25 долари декара, колкото семейства има в Съединените щати, Канада, Австралия, Британските острови, Франция, Белгия, Германия и Русия. На всеки парцел ще построим по една къща за 2500 долари, ще сложим в нея мебели за 1000 долари и, така обзаведените къщи заедно с дворните места ще раздадем безплатно на казаните семейства. С една част от остатъка ще построим във всички градове в горните държави, които имат над 20 000 души население, по един университет на стойност 10,000,000 долари и по една библиотека на стойност 5,000,000 долари.
С друга една част от остатъка ще образуваме фонд, като вложим сумата в някоя
банка
с 5 на сто годишна лихва.
С добитите по такъв начин приходи ще можем да плащаме за вечни времена заплати от по 1000 долари годишно на 125,000 души учители и 125,000 милосърдни сестри. И дори, след като разплатим всички тези разходи, от нашите четиристотин милиарда долари ще остане една сума, достатъчна да закупим цяла Франция и цяла Белгия по оценката от 1914 година, т. е. да закупим в пределите на тези две държави всички земеделски стопанства, домове, фабрики, черкви, железници, трамваи, въобще всичко, което има каквато и да било стойност. Цялото национално богатство във Франция през 1914 година е било оценено не 62 милиарда, а в Белгия на 12 милиарда долари, общо - по малко от 75 милиарда. С други думи, привършват разясненията, за да бъде победена Германия, държавниците от Съглашението, включая тези на Съединените щати, заставиха населението да заплати едно сума пет пъти по-голяма от националното богатство на Белгия и Франция, взети заедно.
към текста >>
16.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
банка
за да може тя по-чувствително и широко да подпомага българското стопанство.
Пред представителите на печата той изтъкнал, че финансовия комитет на О. Н. се е занимал с българските въпроси в пет последователни заседания. Нашите делегати са били изслушани с внимание и доверие. Съветът този път не е можал да ни направи никакви препоръки, защото е видял, че правителството само взема всички възможни мерки за балансиране на бюджета. Съветът се е съгласил да се засилят средствата на Б. И.
банка
за да може тя по-чувствително и широко да подпомага българското стопанство.
В това отношение придобивката в Женева има голямо значение. Ала най-важният успех на нашите делегати и на България се крие в засиленото доверие на големите европейски фактори към новата власт в България. Закон за професионалните организации Министерския съвет е изработил закон за професионалните (стопански) организации, според който всеки земеделец — стопанин, занаятчия, работник, търговец, индустриалец, лице от свободна професия, кредитен и застрахователен институт, ако отговаря и на условията, предвидени в специалните закони и устави за всяка професия, може да бъде член на професионална организация. За всяка от посочените професии може да съществува само една организация. Този закон дава права на творческия съсловия да сочат кой да ги представя в държавните учредения и прави техните организации органи на държавата за провеждане на нейната стопанска и социална политика.
към текста >>
3.
Банка
.
а именно: най-малко по 34 лв. за омаганен памук от Старозагорска, Пловдивска и Софийска области; най-малко по 32 ла. за памук от Бургаска област и най-малко по 30 лв. за памук от Северна България. Закупуването ще става от Б.
3.
Банка
.
Едновременно с това. Министерският съвет е държал постановление за нормиране цените на произвежданата в страната памучна прежда. И двете тия наредби идват в услуга, от една страна, на българския производител — земеделец, и от друга, на консуматорите. Книжнина Пастьоризиране на гроздов сок и на други овощни сокове с апарата „Здраве“, от М. Едрев., специалист по лозарство, овощарство и консервиране.
към текста >>
17.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но популярната
банка
, но кредитната кооперация е също така едно учреждение, което не само че не може да задоволи крещящите искания за повече справедливост в стопанския живот, не само че не може да излекува болките на тоя живот и да проведе реформите, нужни за неговото възраждане и които да му дадат огромен тласък напред, но тя не може да отговори дори както трябва и на нуждата от евтин и леснодостъпен за цялото население кредит - област, в която е нейното специално предназначение.
когато това име не служи за параван, зад който се охраняват интересите на функционери, може да донесе една минимална справедливост в разпределение печалбите от консумацията, т.е. една малка икономия за консуматора; тя би могла, ако това се желае от върховете на управата й, да помогне за регулирането цените на пазаря, за избягване свръхпечалбите на безбожни спекуланти, и за изнасяне на по-доброкачествени продукти на пазаря. Но вън от това, общо взето, потребителната кооперация не може да допринесе нещо повече. Нека я подкрепяме за доброто, което тя носи, нека бдим над нейното правилно ръководство и насочване, нека я пазим от посегателства и от ловки използвачи, но да не очакваме от нея някакво спасение, да не очакваме от нея разрешението на световните стопански проблеми. Дейността на кооперацията в кредитната област, която се упражнява чрез кредитните кооперации в селото и чрез популярните банки в града, също така е една малка стъпка напред, която се достига чрез регулиране и ограничаване на лихварството и зеленичарството, чрез парализиране до известна степен на безбожната дейност на лихварите от стария тип, тъй ярко характеризирани от народния поет с прозвището „пара на грош на ден”.
Но популярната
банка
, но кредитната кооперация е също така едно учреждение, което не само че не може да задоволи крещящите искания за повече справедливост в стопанския живот, не само че не може да излекува болките на тоя живот и да проведе реформите, нужни за неговото възраждане и които да му дадат огромен тласък напред, но тя не може да отговори дори както трябва и на нуждата от евтин и леснодостъпен за цялото население кредит - област, в която е нейното специално предназначение.
Неотдавна един познат в София ми се оплакваше, че като направил точно изчисление на това, което дал като лихви, такси и т.н. в замяна на получения кредит от една популярна банка, то се е получавал почтения процент 15 на сто. Това не е извънредно много далеч от прочутото „пара на грош на ден”. Явно е, че популярната банка не само измести старите лихвари, но и до голяма степен върви в техните стъпки. Трупат се големи печалби, плащат се големи заплати /особено в по-големите градове/, но за разрешението на главната задача - евтин и леснодостъпен кредит, малко е направено.
към текста >>
в замяна на получения кредит от една популярна
банка
, то се е получавал почтения процент 15 на сто.
Но вън от това, общо взето, потребителната кооперация не може да допринесе нещо повече. Нека я подкрепяме за доброто, което тя носи, нека бдим над нейното правилно ръководство и насочване, нека я пазим от посегателства и от ловки използвачи, но да не очакваме от нея някакво спасение, да не очакваме от нея разрешението на световните стопански проблеми. Дейността на кооперацията в кредитната област, която се упражнява чрез кредитните кооперации в селото и чрез популярните банки в града, също така е една малка стъпка напред, която се достига чрез регулиране и ограничаване на лихварството и зеленичарството, чрез парализиране до известна степен на безбожната дейност на лихварите от стария тип, тъй ярко характеризирани от народния поет с прозвището „пара на грош на ден”. Но популярната банка, но кредитната кооперация е също така едно учреждение, което не само че не може да задоволи крещящите искания за повече справедливост в стопанския живот, не само че не може да излекува болките на тоя живот и да проведе реформите, нужни за неговото възраждане и които да му дадат огромен тласък напред, но тя не може да отговори дори както трябва и на нуждата от евтин и леснодостъпен за цялото население кредит - област, в която е нейното специално предназначение. Неотдавна един познат в София ми се оплакваше, че като направил точно изчисление на това, което дал като лихви, такси и т.н.
в замяна на получения кредит от една популярна
банка
, то се е получавал почтения процент 15 на сто.
Това не е извънредно много далеч от прочутото „пара на грош на ден”. Явно е, че популярната банка не само измести старите лихвари, но и до голяма степен върви в техните стъпки. Трупат се големи печалби, плащат се големи заплати /особено в по-големите градове/, но за разрешението на главната задача - евтин и леснодостъпен кредит, малко е направено. Остава производителната кооперация. Но тъкмо тук е най-слабото място на днешната кооперация.
към текста >>
Явно е, че популярната
банка
не само измести старите лихвари, но и до голяма степен върви в техните стъпки.
Дейността на кооперацията в кредитната област, която се упражнява чрез кредитните кооперации в селото и чрез популярните банки в града, също така е една малка стъпка напред, която се достига чрез регулиране и ограничаване на лихварството и зеленичарството, чрез парализиране до известна степен на безбожната дейност на лихварите от стария тип, тъй ярко характеризирани от народния поет с прозвището „пара на грош на ден”. Но популярната банка, но кредитната кооперация е също така едно учреждение, което не само че не може да задоволи крещящите искания за повече справедливост в стопанския живот, не само че не може да излекува болките на тоя живот и да проведе реформите, нужни за неговото възраждане и които да му дадат огромен тласък напред, но тя не може да отговори дори както трябва и на нуждата от евтин и леснодостъпен за цялото население кредит - област, в която е нейното специално предназначение. Неотдавна един познат в София ми се оплакваше, че като направил точно изчисление на това, което дал като лихви, такси и т.н. в замяна на получения кредит от една популярна банка, то се е получавал почтения процент 15 на сто. Това не е извънредно много далеч от прочутото „пара на грош на ден”.
Явно е, че популярната
банка
не само измести старите лихвари, но и до голяма степен върви в техните стъпки.
Трупат се големи печалби, плащат се големи заплати /особено в по-големите градове/, но за разрешението на главната задача - евтин и леснодостъпен кредит, малко е направено. Остава производителната кооперация. Но тъкмо тук е най-слабото място на днешната кооперация. Работата е там, че производителната кооперация изобщо не върви. Трудно върви.
към текста >>
18.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 103
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да, тук счетоводителят на Земеделската
банка
!
Учителя Може би има, а може би и няма карма. Няма да спорим. Нека го наречем съвпадение. Но много интересно съвпадение, върху което заслужава да се замислим. * * * — Ало!
Да, тук счетоводителят на Земеделската
банка
!
Да. Здравей Петков. Бързам да ти съобщя, че се получи неочаквано кредит за подобрение опитното поле. Същия. Чак сега го отпускат. Но трябва да бързаме. До тая вечер трябва да се представят оправдателни документи.
към текста >>
19.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Не ви казвам да вярвате, а да направите каквото и ние направихме — да опитате.“ Любомир Бюлетин Градски и селски кооперации Управителният съвет на Земеделската и кооперативна
банка
е изпратил до клоновете си едно окръжно, в което изтъква, че правилното ръководство на кооперациите ще бъде възможно само при основно познаване на живота, характера и развитието на отделните кооперативни сдружения.
Всички болести, нещастия, противоречия се дължат на обстоятелството, че човек не се храни добре и не е разбирал добре. Последиците са много и разнообразни, но причината е една. И ако тя се отстрани — и други ще бъде резултата. „Сегашния живот е резултат на досегашното ви верую. Ако страдате, ако боледувате, ако умирате, ако имате противоречия — сменете го с Новото Верую.
Не ви казвам да вярвате, а да направите каквото и ние направихме — да опитате.“ Любомир Бюлетин Градски и селски кооперации Управителният съвет на Земеделската и кооперативна
банка
е изпратил до клоновете си едно окръжно, в което изтъква, че правилното ръководство на кооперациите ще бъде възможно само при основно познаване на живота, характера и развитието на отделните кооперативни сдружения.
Тяхна първа грижа трябва да е преуспяването на българското кооперативно движение, което е сигурен залог за подобрение на народното стопанство и подпомагане на икономически слабите слоеве в земеделието, занаятите и труда. Електрификация на страната. На 22 ноември Министерският съвет прие окончателно наредба — закон за електрификация на страната. България ще се раздели на няколко електрификационни области, които ще представят отделни предприятия, включващи всички частни инициативи от подобно естество. Тъй ще се поевтини електрическата енергия.
към текста >>
20.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тогава дошъл при него един полицай, който му казал, че го арестува заради един обир на
банка
, извършен през нощта, когато г.
Преди осемнадесет години той живеел в Лондон, гдето неговия баща бил пивовар. Той се залюбил с момичето, което служело при тях. Баща му се възпротивил и затова той избягал с любимата си в Австралия, след като се венчали. Тук той се задълбочил в пущинаците, гдето очистил място за една малка ферма и съградил една малка колиба до един поток, точно както било описано от малкото момиченце. Тогава там се родила една дъщеря и веднъж, когато тя била около двегодишна, той излязъл една сутрин от дома си като отишъл да почиства едно място, на известно разстояние от жилището му.
Тогава дошъл при него един полицай, който му казал, че го арестува заради един обир на
банка
, извършен през нощта, когато г.
Роберт напуснал Англия. Полицаят го проследил до тук, мислейки го за автор на престъплението. Г. Роберт го молил много да отидат до жена му и детето му да им се обади, но, мислейки че това е хитрост, с която той иска да го заведе в ръцете на своите другари, полицаят отказал и го завел на брега, гдето имало полицейски пост. След това бил заведен е Англия, гдето бил разпитан и невинността му доказана. Едва тогава властите обърнали внимание на неговите непрестанни молби относно жена му и детето му, за които той знаел, че умират от глад в тази отдалечена — пуста страна.
към текста >>
21.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 123
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако се много плашите, парите можем да предаваме в Стопанската
банка
.
— Честна дума! — Питайте жена ми. дъщеря. ми ... — Както и да е. Слава Богу, до сега обир не е имало. — Е да … — Слушайте, Заруба, престанете тази усилена преписка с Будапеща.
Ако се много плашите, парите можем да предаваме в Стопанската
банка
.
— Добре, г. началник. През този ден се събрали 102,000 пенгьо, които Заруба, незабелязано от никого предал в Стопанската банка. На следния ден сутринта целият градец бил развълнуван от пръсналата се със светкавична бързина вест: — Данъчното управление обрано! Данъчният началник, полицейският комисар, Заруба се събрали пред разбитата и обрана каса. Пробивът напълно съответствал на описанието, което Заруба бил дал на шефа си.
към текста >>
През този ден се събрали 102,000 пенгьо, които Заруба, незабелязано от никого предал в Стопанската
банка
.
ми ... — Както и да е. Слава Богу, до сега обир не е имало. — Е да … — Слушайте, Заруба, престанете тази усилена преписка с Будапеща. Ако се много плашите, парите можем да предаваме в Стопанската банка. — Добре, г. началник.
През този ден се събрали 102,000 пенгьо, които Заруба, незабелязано от никого предал в Стопанската
банка
.
На следния ден сутринта целият градец бил развълнуван от пръсналата се със светкавична бързина вест: — Данъчното управление обрано! Данъчният началник, полицейският комисар, Заруба се събрали пред разбитата и обрана каса. Пробивът напълно съответствал на описанието, което Заруба бил дал на шефа си. Опитни касоразбивачи, служейки с оксиженова лампа били изрязали цял кръг в дебелата металическата стена на касата. Според записката, която Заруба предната вечер оставил, в касата били оставени 6 пенгьо и незначителни документи, които крадците от яд били накъсали на дребни парченца.
към текста >>
22.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 128
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В никоя
банка
на света ти не можеш да вложиш с по-голяма сигурност своя капитал.
Но знайте същевременно, че Бог всичко вижда, нищо не забравя, и Той е, Който ще ви оцени, ще ви възнагради и благодари. „Направи добро и го хвърли в морето! “ И бъди сигурен, че то не ще се изгуби. То ще даде своя плод, както за другите, така и за тебе. Бог е, който гарантира стойностите на твоите усилия за доброто.
В никоя
банка
на света ти не можеш да вложиш с по-голяма сигурност своя капитал.
Затова — прави добро, и не се обезкуражавай, не се отчайвай от черната хорска неблагодарност, която ще срещнеш. И когато върху тебе се изсипят хулите на тия, които „не знаят какво правят“, и когато те обгърне нощта на изпитанията, знай че светлината на доброто вечно свети и че никой никога не ще я изгаси. НА БЪЛГАРСКИЯТ ЕДЕЛВАЙС Ти по-велик си мъж от Климент и Паисий, И по-безброен свет за Бога Ти настави. Безпримерен приятел на българите Ти си! И подвиг по-голям от цар Симеон направи.
към текста >>
23.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Също така, когато човек е сполетян от някакво нещастие— например изгуби 100 хиляди лева — той трябва да се абстрахира от тази загуба — да мисли че парите са вложени в някаква
банка
и ще му се върнат с лихвите.
Аз разбирам прогреса в трояко направление: прогрес на ума, прогрес на сърцето и прогрес на волята. Това разбирам като култура в света. Там където прогресира умът, сърцето и волята, това е истинския прогрес Само при това хармонично развитие на ума, сърцето и волята, можем да имаме едно ново възпитание, към което хората се стремят. При новото самовъзпитание трябва да се научим да се абстрахираме от отрицателните мисли и състояния, а за това се изисква умът да бъде концентриран върху някаква велика идея. А това не е лесна работа, — изискват се много опити и грамадни усилия.
Също така, когато човек е сполетян от някакво нещастие— например изгуби 100 хиляди лева — той трябва да се абстрахира от тази загуба — да мисли че парите са вложени в някаква
банка
и ще му се върнат с лихвите.
Това не значи, че човек трябва да стане фаталист, да мисли, че така е писано, но да знае че всичко каквото се случва в живота е едно разумно съчетание на нещата, което има за цел да ви подтикне да мислите. Разумният, невидимият свят прави едно давление, едно налягане върху нас, за да ни застави да мислим. Защото в човека има едно скрито желание да не мисли, да не чувства и да не действа, да прекарва едно пасивно, спокойно състояние. Обаче природата не търпи пасивните състояния. Всичко в нея е в разумно движение, и тя иска да застави и човека да мисли, защото мисълта е движение, а във всяко движение има известно напрежение.
към текста >>
24.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Какво по криво разбиране от това, да желаеш да станеш богат, да туриш парите в една
банка
, и да се осигуриш че за нищо да не мислиш?
но тук той не може да примири противоречията и да избегне и поправи погрешките си. За да изправим погрешките на своето минало и да примирим противоречията, трябва да минем в областта на космическото съзнание, или в свръхсъзнанието, чрез което Бог ще ни подейства. Това е вътрешната интуиция, при която ще дойде нещо, и тихо ще ти пошепне: „Пътят, в който вървиш не е прав“. В Християнството това го наричат покаяние. Ще се покаеш от онези криви разбирания, които си имал за живота.
Какво по криво разбиране от това, да желаеш да станеш богат, да туриш парите в една
банка
, и да се осигуриш че за нищо да не мислиш?
По този път човек не може да прогресира. Щом Провидението ни праща на земята, ние сме осигурени вече, но трябва да учим. Ние сме пратени на земята да учим. Добрите хора трябва да учат. И тогава, през всички положения, през които минаваме, ние трябва да учим, понеже съзнанието ни постоянно се сменя.
към текста >>
25.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За да не изгубвате вашите опитности, да не изгубвате вашите придобивки, вие трябва да ги внесете в Божествената
банка
.
За да се развива правилно, всички онези същества, които съставляват човека, трябва да се хармонизират и да почнат да мислят по нов начин. До като не са хармонизирани тези същества, човек преминава от състоянието на вярата в състоянието на безверието. Това са състояния на съществата в него. За Бога човек трябва да има една вжтрешна опитност, която стои над вярването и безверието. Вие имате много опитности, но ги изгубвате.
За да не изгубвате вашите опитности, да не изгубвате вашите придобивки, вие трябва да ги внесете в Божествената
банка
.
Ако не внесете придобивките си в банката, поне купете нещо с тях, за да имате черно на бяло. Когато се говори за любовта. за Мъдростта, за Истината — това са ценности, които трябва да имате на земята. Всички хора на земята това са условия, чрез които вие можете да придобивате. Като проповядвате на другите вие ще печелите души, а това е необходимо за всички.
към текста >>
Ако не внесете придобивките си в
банката
, поне купете нещо с тях, за да имате черно на бяло.
До като не са хармонизирани тези същества, човек преминава от състоянието на вярата в състоянието на безверието. Това са състояния на съществата в него. За Бога човек трябва да има една вжтрешна опитност, която стои над вярването и безверието. Вие имате много опитности, но ги изгубвате. За да не изгубвате вашите опитности, да не изгубвате вашите придобивки, вие трябва да ги внесете в Божествената банка.
Ако не внесете придобивките си в
банката
, поне купете нещо с тях, за да имате черно на бяло.
Когато се говори за любовта. за Мъдростта, за Истината — това са ценности, които трябва да имате на земята. Всички хора на земята това са условия, чрез които вие можете да придобивате. Като проповядвате на другите вие ще печелите души, а това е необходимо за всички. Когато обърнете един човек към Бога, с това вие внасяте капитала си в Божествената банка.
към текста >>
Когато обърнете един човек към Бога, с това вие внасяте капитала си в Божествената
банка
.
Ако не внесете придобивките си в банката, поне купете нещо с тях, за да имате черно на бяло. Когато се говори за любовта. за Мъдростта, за Истината — това са ценности, които трябва да имате на земята. Всички хора на земята това са условия, чрез които вие можете да придобивате. Като проповядвате на другите вие ще печелите души, а това е необходимо за всички.
Когато обърнете един човек към Бога, с това вие внасяте капитала си в Божествената
банка
.
Това е оборот. Всеки човек е капитал, той е един скъпоценен камък. Щом ти падне, разгледай го, обърни го натук, натам, продай го и парите внеси в Божествената бенка. Апостол Павел казва: „Горко ми, ако не проповядвам.“ Пък аз казвам: „Горко ви, ако не печелите души.“ Да печелите души, това е благородното. Не е въпрос да печелите души и да ги употребявате като говеда — да ви робуват — но да ги считате като братя и като сестри, за да могат един ден и те да ви кажат — много ви благодарим, че ни въведохте в правия път.
към текста >>
Само 12 души са в състояние да вкарат целия свят в Божествената
банка
и да поправят своите прегрешения.
Това е оборот. Всеки човек е капитал, той е един скъпоценен камък. Щом ти падне, разгледай го, обърни го натук, натам, продай го и парите внеси в Божествената бенка. Апостол Павел казва: „Горко ми, ако не проповядвам.“ Пък аз казвам: „Горко ви, ако не печелите души.“ Да печелите души, това е благородното. Не е въпрос да печелите души и да ги употребявате като говеда — да ви робуват — но да ги считате като братя и като сестри, за да могат един ден и те да ви кажат — много ви благодарим, че ни въведохте в правия път.
Само 12 души са в състояние да вкарат целия свят в Божествената
банка
и да поправят своите прегрешения.
Ако на една година обръщате по един човек само, това е достатъчно. Ако този когото сте обърнали, обърне по един, всяка година, така ши се обърне делото човечество към Бога. Въпрос не става да накарате хората да вярват в Бога, защото те и днес вярват, но въпрос е да научите хората да потърсят и намерят Бога в себе си. И когато отивате в онзи свят, Господ гледа сам ли сте, или водите някого със себе си. Ако ви види, че сте двама, Господ ще се зарадва, но ако ви види че отивате сам, ще каже: Този е много закъсал.
към текста >>
26.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
откраднал пари от
банката
.
Човек, от своя страна, е обект за духовния свят, за великите разумни същества. Всеки човек е предмет, с който се занимават ангелите. Те се занимават с неговия ум, с неговото сърце, с неговата душа и с неговия дух. Ангелите наблюдават мислите и желанията на хората, както ние наблюдаваме предметите във външни свят. И за тях престъплението не седи в това, че един човек напр.
откраднал пари от
банката
.
Според тях, злото е в кривата мисъл, че като открадне тези пари човек ще може да си уреди работите. Следователно за да се подобри живота на хората, за да се избавят те от престъпленията, трябва да се изменя насоката на тяхната мисъл. И Христос, като дойде не земята, искаше да даде нова насока на човешката мисъл, да отправи мисълта на човека към Бога, от където идат всички блага. Той искаше да научи хората, че са братя и деца на един баща и че трябва да живеят като братя, а не да се бият и заробват. Но затова пък, духовете на земята, които до тогава заблуждаваха хората, че преди всичко всеки трябва да осигури себе си — за сметка на другите — като видеха, че наближава края на тяхното царство, наостриха хората против Христа — против техния Спаси-тел и най голям благодетел и Го разпнаха.
към текста >>
27.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Аз мога спокойно и смело да гледам другите хора, защото имам няколко милиона лева в
банката
и само от лихвите им мога да живея.
Но неговото здраве не е гарантирано, ако детето на моя беден съсед е болно от скарлатина. За мене е важно аз да бъда здрав. Но кой ще ми запази здравето, ако водата от градския водопровод е заразена от коремен тиф ? Туберкулозният проблем не ме интересува, защото моето жилище е хигиенично. Но кой ще ми запази здравето от болната слугиня, от кафенето, от улицата, учреждението, гдето болни мои близки, без хигиенични навици, храчат и разнасят заразата?
Аз мога спокойно и смело да гледам другите хора, защото имам няколко милиона лева в
банката
и само от лихвите им мога да живея.
Но ето —аз съм свързан с монетната система и с банковите операции. Едно обезценяване на лева, един фалит на банката и аз съм последен бедняк. Не се иска голяма прозорливост, за да се разбере, че законът за скачените съдове неумолимо действа както в нашия индивидуален, така и в нашия обществен и международен живот: цени на житото, на гроздето, на дрехите, и т. н. От съвременните хора, чието съзнание все по-ясно схваща законите на скачените съдове, остава още едно нещо да се разбере. А то е — че динамиката на тия съдове не е произволна величина.
към текста >>
Едно обезценяване на лева, един фалит на
банката
и аз съм последен бедняк.
Но кой ще ми запази здравето, ако водата от градския водопровод е заразена от коремен тиф ? Туберкулозният проблем не ме интересува, защото моето жилище е хигиенично. Но кой ще ми запази здравето от болната слугиня, от кафенето, от улицата, учреждението, гдето болни мои близки, без хигиенични навици, храчат и разнасят заразата? Аз мога спокойно и смело да гледам другите хора, защото имам няколко милиона лева в банката и само от лихвите им мога да живея. Но ето —аз съм свързан с монетната система и с банковите операции.
Едно обезценяване на лева, един фалит на
банката
и аз съм последен бедняк.
Не се иска голяма прозорливост, за да се разбере, че законът за скачените съдове неумолимо действа както в нашия индивидуален, така и в нашия обществен и международен живот: цени на житото, на гроздето, на дрехите, и т. н. От съвременните хора, чието съзнание все по-ясно схваща законите на скачените съдове, остава още едно нещо да се разбере. А то е — че динамиката на тия съдове не е произволна величина. Че тя се подчинява на известни принципи, на известни закони, които единствено могат да направят съществуването на държавите хармонично, а това на хората — радостно. А тия закони са изразени твърде ясно и твърде нагледно от големите, прозорливи синове на човечеството.
към текста >>
28.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Природата е имала доверие да ги направи касиери, а те са злоупотребили, както злоупотребяват слабите и нечестни натури, поставени като касиери на някоя
банка
.
С усилието на волята и умението си, човек може да събере грамадни материални богатства, каквито виждаме в широкият свят, но те не остават за дълго. Ние виждаме, че ония, които са имали големи богатства, а не са изпълнили Божественото, не са били послушни на гласа на душата си, то не е останало в тях. По незнайни причини то изчезва от тях, разпилява се. На тях се е дала възможност да проявят своето благородство, да проявят божественото в себе си, но са се отказали. Послужили са на личното, на егоистичното.
Природата е имала доверие да ги направи касиери, а те са злоупотребили, както злоупотребяват слабите и нечестни натури, поставени като касиери на някоя
банка
.
Това виждаме не само в частният живот на човека, а така също и в общественият и в целокупният. От каквито клетки е съставено едно тяло, такова е тялото. Ако клетките са недъгави и тялото ще бъде недъгаво. Ония общества и народи, на които се е дало възможност да станат проводници на възвишени, благородни и божествени идеи и са ги спънали те скоро изгубват тия условия. Поучителен пример ни представят еврейският народ, Римската империя, Египет, Вавилон и др.
към текста >>
29.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В
банка
!
Нека рекат, стиснат. Нека рекат братов имот съм ял. Сега ще станат повече. Лошо ли ще бъде? Оттатък Загорци, в града ще иде.
В
банка
!
На сигурно место! Хем запазени пари, хем ще се удвоят един ден. — Остави се от този мерак, — дума му Миньовица. Толкова години, какво е станало, та сега?! Не слуша никого той.
към текста >>
На другия ден още името му беше записано в големите книги на една голяма градска
банка
, която плащаше най-добрата лихва.
На сигурно место! Хем запазени пари, хем ще се удвоят един ден. — Остави се от този мерак, — дума му Миньовица. Толкова години, какво е станало, та сега?! Не слуша никого той.
На другия ден още името му беше записано в големите книги на една голяма градска
банка
, която плащаше най-добрата лихва.
Потрива си бай Миньо ръцете, здрависва се с касиера и с директора и самоуверено и гордо се запътва за село. По пътя го среща бай Неделчо, негов съселянин. — Къде така бай Миньо? — пита го той. — По работа, а ти що щеш в делник тъдева?
към текста >>
Дойдох тук в
банката
дано ми отпуснат някоя пара А то какво?
— пита го той. — По работа, а ти що щеш в делник тъдева? — И аз по работа. Волът ми падна и умре оня ден, нали знаеш? Сиромашия брате, на него цяла къща беше увиснала.
Дойдох тук в
банката
дано ми отпуснат някоя пара А то какво?
Изхокаха ме. „Нема“, рече касиерът постъпления, отде да ги вземем? Едно време, като речеш от банка в заем пари да заемеш, вратите ти отваряха, думата на две не правеха. — Харно време беше! Наши хора управляваха.
към текста >>
Едно време, като речеш от
банка
в заем пари да заемеш, вратите ти отваряха, думата на две не правеха.
Волът ми падна и умре оня ден, нали знаеш? Сиромашия брате, на него цяла къща беше увиснала. Дойдох тук в банката дано ми отпуснат някоя пара А то какво? Изхокаха ме. „Нема“, рече касиерът постъпления, отде да ги вземем?
Едно време, като речеш от
банка
в заем пари да заемеш, вратите ти отваряха, думата на две не правеха.
— Харно време беше! Наши хора управляваха. А, сега? Пази Боже! Пусти да му опустеят банките и те неверни станаха!
към текста >>
Не беше се минало седмица, когато в село се чу, че във втората столица, голяма и стара
банка
фалирала.
Добре, че не става дума за тая, в която той остави цялото си имане. Върна се в село по вечеря. — На добро место ги оставих, дума в къщи, лягай и спи до сутринта без да трепнеш. Няма лош сън, няма ставане посред нощ. До кога?
Не беше се минало седмица, когато в село се чу, че във втората столица, голяма и стара
банка
фалирала.
Завлекли сума ти пари на бедни вдовици, сираци и чиновници. Отидоха та се не видеха. Щели да ги садят, та поне двадесет на сто да им върнат. Я бъде, я не! Слуша бай Миньо, око му не трепва на вид, но змия го захапа под лъжичката.
към текста >>
Търпя, търпя, горкият човек, та стана един ден, след два месеца, запъти се към града, в
банката
отиде.
Свят, плъпнал за пари, под дърво и камък ги търсят, дръж ги на възел ! Не рачи!.. Свърши се сънят. Върти се на ляво, върти се на дясно, паричките му все пред очите. А, а — ще му ги вземат.
Търпя, търпя, горкият човек, та стана един ден, след два месеца, запъти се към града, в
банката
отиде.
— Къде? — пита го Миньовица. — Трай си жена, — ще ида да си прибера имането, тая работа не става тъй, да ми е мирна главата, под моя по-крив да бъдат те. Но там му отговорили: „Не можем сега. Най-малко шест месеца след внасянето.
към текста >>
Цяла околия знае, що за
банка
е и ни имат доверие.
— Трай си жена, — ще ида да си прибера имането, тая работа не става тъй, да ми е мирна главата, под моя по-крив да бъдат те. Но там му отговорили: „Не можем сега. Най-малко шест месеца след внасянето. Къде се е чуло и видело такова нещо? Бъди спокоен, бай Миньо!
Цяла околия знае, що за
банка
е и ни имат доверие.
Не са само твоите пари! . . . Връща се той в село, но нещо му е скършено. Мир няма. Защо му отказаха?
към текста >>
Ще обиколи край
банката
, пита, разпитва за нея, как вървят работите, вземе си вестник, дано нещо там го успокои.
Защо не ги дават? Не е чиста работата . . . И цели шест месеца живя горкият човек, като на тръне, на парила. Виждаха го да броди от село до града, през ден, като загубен.
Ще обиколи край
банката
, пита, разпитва за нея, как вървят работите, вземе си вестник, дано нещо там го успокои.
Върне се вечер грохнал, остарял без време, загрижен, ял-недоял, или ще заспи като ударен, или ще будува цяла нощ по двора. „Имане е това, бе хора, не е шега, цел живот пара по пара съм ги сбрал, де да знаеш, виж, че и тази банка, като оная, рече един ден: „Нямаме, не плащаме“, — мисли си бай Миньо и сълзи капят от очите му. Плаче за парите си, събрани с труд и мъка. Нека рекат: „Стиснат.“ Той сам си знаеше. И най-лошото дойде, при все, че съмнението отдавна го беше загризало.
към текста >>
„Имане е това, бе хора, не е шега, цел живот пара по пара съм ги сбрал, де да знаеш, виж, че и тази
банка
, като оная, рече един ден: „Нямаме, не плащаме“, — мисли си бай Миньо и сълзи капят от очите му.
. . И цели шест месеца живя горкият човек, като на тръне, на парила. Виждаха го да броди от село до града, през ден, като загубен. Ще обиколи край банката, пита, разпитва за нея, как вървят работите, вземе си вестник, дано нещо там го успокои. Върне се вечер грохнал, остарял без време, загрижен, ял-недоял, или ще заспи като ударен, или ще будува цяла нощ по двора.
„Имане е това, бе хора, не е шега, цел живот пара по пара съм ги сбрал, де да знаеш, виж, че и тази
банка
, като оная, рече един ден: „Нямаме, не плащаме“, — мисли си бай Миньо и сълзи капят от очите му.
Плаче за парите си, събрани с труд и мъка. Нека рекат: „Стиснат.“ Той сам си знаеше. И най-лошото дойде, при все, че съмнението отдавна го беше загризало. Свърши се! Банката ликвидира.
към текста >>
Банката
ликвидира.
„Имане е това, бе хора, не е шега, цел живот пара по пара съм ги сбрал, де да знаеш, виж, че и тази банка, като оная, рече един ден: „Нямаме, не плащаме“, — мисли си бай Миньо и сълзи капят от очите му. Плаче за парите си, събрани с труд и мъка. Нека рекат: „Стиснат.“ Той сам си знаеше. И най-лошото дойде, при все, че съмнението отдавна го беше загризало. Свърши се!
Банката
ликвидира.
Бай Миньо се отзова пред запечатаната врата. Тълпа от нещастници задръстваше улицата. Ревеше като бясна.. Искаше да разбие врата и прозорци и да нахлуе вътре. На другата седмица, законна ликвидация и паричките на бай Миньо хвръкнаха, заедно с много други. Голема лихва плащаше тая банка!!.
към текста >>
Голема лихва плащаше тая
банка
!!.
Банката ликвидира. Бай Миньо се отзова пред запечатаната врата. Тълпа от нещастници задръстваше улицата. Ревеше като бясна.. Искаше да разбие врата и прозорци и да нахлуе вътре. На другата седмица, законна ликвидация и паричките на бай Миньо хвръкнаха, заедно с много други.
Голема лихва плащаше тая
банка
!!.
— Има ли отсега нататък живот? И защо ми е той? Гол като тояга останах. Не се живее, брате! В река да се хвърля, въже да си купя!..
към текста >>
30.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Онези от вас, които нямат търпение, трябва да отидат на някое гише на
банка
, дето се разменят пари, там да при-добият търпение.
Вече осем хиляди години са се изминали, според библейското тълкуване откогато хората се стремят да изправят света със сила. Всички вие сте опитали това учение. И аз виждам, че безлюбието е развалило света, развалило е хубавите работи. Сега вие искате един ключ как да поправите живота си. — Приложете любовта.
Онези от вас, които нямат търпение, трябва да отидат на някое гише на
банка
, дето се разменят пари, там да при-добият търпение.
Там всички хора бързат, всеки иска да свърши работата си по-скоро, а ти трябва да се обхождаш с всички добре, с най-голямо търпение. В това отношение, целият свят е един възпитателен институт, чрез който трябва да се възпитавате. „И наведе се Христос и пишеше на земята.“ Всеки човек трябва да пише. Какво ще пише той на земята? Той всякога трябва да пише мъчните въпроси.
към текста >>
31.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нали не е важно кон е касиерът на народната
банка
, щом ми брои почтено парите, които моят забравен вуйчо от Америка ми праща?
След това идете в широкия двор на Живота и играйте колкото обичате. После, като огладнеете, пак елате! Ще ви нахраня с каквото мога. А кой съм аз, защо съм дошъл при вас и вие при мене, не питайте. То не е важното за вас.
Нали не е важно кон е касиерът на народната
банка
, щом ми брои почтено парите, които моят забравен вуйчо от Америка ми праща?
Важното е да имам да вземам тия пари и те точно и навреме да ми се заплатят. По-рано Учителят разпъваше палатката си до големия камък край второто езеро. Тая година палатката му беше горе, на удобна площадка по склона на планината, прикътана всред клековете. От там лагерът се виждаше като на длан, а неговият общ шум долиташе като тихо бръмчене. Като шумът на морето, морето на живото, шумящ пред нозете Му, след като го с пропътувал и е застанал като фар на крайбрежието му. Песента.
към текста >>
32.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Някой има две икони от по сто хиляди лева, които турил в някоя
банка
и постоянно отива да ги види, да им се поклони.
Когато евангелистите дойдоха в България, те мислеха, че като проповядват Евангелието, всички българи ще се обърнат, ще станат евангелисти. После, като ги стегнаха, видяха че не е така; Те мислеха, че всичкото зло е в иконите, и като изхвърлят иконите, работите ще се оправят. Не, всички хора имат икони в себе си. Всички имат идоли, на които се покланят. Хората още не със се освободили от идолопоклонството.
Някой има две икони от по сто хиляди лева, които турил в някоя
банка
и постоянно отива да ги види, да им се поклони.
Той вярва в тия икони, мисли, че му донасят големи приходи, които могат да го осигурят. Един ден дохожда при мен един старец на около 90 години, едва върви, прегърбен, пък и не чува добре. Води го едно момиче. Той върви, но от време на време залита, лошо му е. Като го гледах, реших да направя един опит с него.
към текста >>
Изпратих му една мисъл че е млад човек, на 21 години и че има в
банката
на негово име сто хиляди лева.
Той вярва в тия икони, мисли, че му донасят големи приходи, които могат да го осигурят. Един ден дохожда при мен един старец на около 90 години, едва върви, прегърбен, пък и не чува добре. Води го едно момиче. Той върви, но от време на време залита, лошо му е. Като го гледах, реших да направя един опит с него.
Изпратих му една мисъл че е млад човек, на 21 години и че има в
банката
на негово име сто хиляди лева.
Като възприе тази мисъл, той моментално започна да крачи като войник, почувства се млад, богат. Но това положение е временно. Пък и аз нямам време да се занимавам с него, да поддържам заблуждението му. На другия ден той пак беше стар, болен, прегърбен старец, който си казва: Какво съм седнал да си въобразявам, че съм млад, че имам сто хиляди лева в банката, когато нищо нямам. Щом старите мисли влязоха в него, той изгуби първото си положение.
към текста >>
На другия ден той пак беше стар, болен, прегърбен старец, който си казва: Какво съм седнал да си въобразявам, че съм млад, че имам сто хиляди лева в
банката
, когато нищо нямам.
Като го гледах, реших да направя един опит с него. Изпратих му една мисъл че е млад човек, на 21 години и че има в банката на негово име сто хиляди лева. Като възприе тази мисъл, той моментално започна да крачи като войник, почувства се млад, богат. Но това положение е временно. Пък и аз нямам време да се занимавам с него, да поддържам заблуждението му.
На другия ден той пак беше стар, болен, прегърбен старец, който си казва: Какво съм седнал да си въобразявам, че съм млад, че имам сто хиляди лева в
банката
, когато нищо нямам.
Щом старите мисли влязоха в него, той изгуби първото си положение. Това става и с вас. Докато вярвате, че Бог съществува, вие лесно се насърчавате. Щом престанете да вярвате в съществуването на Бога, казвате, че и с вас е свършено. Та казвам: мнозина са дошли в света с желанието да служат като украшения, да си поживеят само, но във всички трябва да се роди идеята да служим.
към текста >>
33.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 275
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Вие влагате в банките 10 — 50 — 100 милиона, не ви е страх, от хората не ви е страх, но като кажем да ги внесете в Христовата
банка
казвате: „Христос е много щедър, ще ни хвръкне капитала“.
Не е въпрос как аз живея, как вие. живеете. Ще ви кажа едно нещо, което и друг път съм казвал: ако има единствено същество в света, което живее чист и свят живот, това е само Бог! Следователно, единственото за нас да се съединим с Бога. Някои ги е страх да се съединях с Бога, да вложат своите капитали в Него. Казват: „Ако се съединим с Бога, капиталите ни ще изчезнат“.
Вие влагате в банките 10 — 50 — 100 милиона, не ви е страх, от хората не ви е страх, но като кажем да ги внесете в Христовата
банка
казвате: „Христос е много щедър, ще ни хвръкне капитала“.
Не, духовният свят си има статистика, има си и банки, по какво се различават тия банки от светските? Там никой не краде, дивиденти не се губят. Нито стотинка се губи от тях. Кой каквото си е изработил, то си остава за негова сметка. То е красивото в света.
към текста >>
34.
 
-
Земеделска и кооперативна
банка
и двете земеделски камари — Плевенската и Врачанската — излезеха със специални изложения по този въпрос. Зем.
Започна се трескаво обсъждане, проучване и търсене на нови пътища. Така през 1938 г. имаме вече основани на няколко места, макар и ограничени такива кооперативни стопанства за общо обработване на земята. Постепенно въпросът за кооперативното земеделие придоби повсеместен характер, а особено от втората половина на миналата година проблемата за земята не слиза от колоните даже и на ежедневниците. Нещо повече: Бълг.
Земеделска и кооперативна
банка
и двете земеделски камари — Плевенската и Врачанската — излезеха със специални изложения по този въпрос. Зем.
и Кооп. Банка даже отиде по нататък. като създаде специален отдел „Инструктаж“ за основно проучване и даване практически напътствия при провеждане и организиране на земеделски производителни кооперации. Въпросът за кооперативното обработване на земята се натъква на вниманието на Министъра на финансите г. Божилов, който в речта си по държавния бюджет за 1940 г.
към текста >>
Банка
даже отиде по нататък.
имаме вече основани на няколко места, макар и ограничени такива кооперативни стопанства за общо обработване на земята. Постепенно въпросът за кооперативното земеделие придоби повсеместен характер, а особено от втората половина на миналата година проблемата за земята не слиза от колоните даже и на ежедневниците. Нещо повече: Бълг. Земеделска и кооперативна банка и двете земеделски камари — Плевенската и Врачанската — излезеха със специални изложения по този въпрос. Зем. и Кооп.
Банка
даже отиде по нататък.
като създаде специален отдел „Инструктаж“ за основно проучване и даване практически напътствия при провеждане и организиране на земеделски производителни кооперации. Въпросът за кооперативното обработване на земята се натъква на вниманието на Министъра на финансите г. Божилов, който в речта си по държавния бюджет за 1940 г. направи бележка, че трябва да се проучи и този въпрос. А г.
към текста >>
35.
 
-
Чудни са хората, които вярват повече в парите, които са вложили в една
банка
, отколкото в онази вътрешна сила, която е извора на всичко.
Най-после решиш да ги дадеш и ги даваш: чужди са, нищо повече. Онова, което Бог ми дава, то е Божие благословение. Светлината, която възприемам, е Божие благословение. Бог, който живее в мене —това е най-голямото благссловение. По-голямо благословение от това за мене няма.
Чудни са хората, които вярват повече в парите, които са вложили в една
банка
, отколкото в онази вътрешна сила, която е извора на всичко.
Трябва да оценяваме онова, великото благо, което е в нас. То е същественото. Щом имаме вътрешното Божие благословение, всичко отвън е за нас. Никой не може да вземе богатството на земята. Така е направено, че никой не може да го открадне, да го понесе от земята.
към текста >>
36.
 
-
Или, ако имате два милиарда злато в
банката
, какао може да ви изкуси?
Като любите ще видите, че животът ви ще се измени по органически начина. В любовта към Бога и Христа седи разрешението на всички въпроси, и за вас, и за европейските народи, и за цялото. човечество. Каквото и да прави, човечеството не може да се противи на този закон. Иде време, когато грехът на земята ще бъде невъзможен. Питам: Ако сте на 120 години, какво може да ви изкуси?
Или, ако имате два милиарда злато в
банката
, какао може да ви изкуси?
При това богатство можете ли да имате желание да крадете? Някога, първите християни се опитаха да живеят в любов. Каквото имаха, всичко продаваха и раздаваха, но след това се обезсърчиха. Те казаха: царството Божие не е дошло още. И след това трябваше да се учат дълго време.
към текста >>
37.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
или в брой, но също и по пъти на предплащането в някоя
банка
, чрез задължаването на купувача с покупната. сума.
През добре пазените, врати на града влизат търговски кервани, селяни със своите продукти, хора, които имат работа в съда или в банките и всички отиват на главния площад. Там се намира борсата — „бит цибин ина махиратим и на рибитим ша Сипар“. Тук се продавали храни, жита, палмови продукти, метали, килими. платове, местни и чужди индустриални произведения, полици, ипотеки, чекове. Изплащанията ставали или в натура.
или в брой, но също и по пъти на предплащането в някоя
банка
, чрез задължаването на купувача с покупната. сума.
или чрез полици. Тази търговия се е посредствувала от по-големи и по-малки банки. Такива били: частните, фамилните, еснафските, храмовите, а освен това имало разменни бюра от всякакъв род. Деловодството на банките обхващало заеми срещу депозит, имот, поръчителство. полици, ипотеки върху очакваната печалба, върху очакваната жетва, върху скотовъдството, върху търговските сделки.
към текста >>
38.
Всемирна летопис, год. 3, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Народна
Банка
— в гр. Варна.
Вълнувала го е мисълта, какво ли ще си помислят неговите кореспонденти, а най-вече аз, защото съм му бил по близък по възраст, знание на езика и други някой науки. Повече да пиша бих отегчил четеца. Те са наши лични отношения. А болестта му била наистина — възпаление в корема. Съобщава: Иван Тодоров, чиновник в Българ.
Народна
Банка
— в гр. Варна.
Известие за смърт. Баща ми Васил Тодоров боледуваше от дълго време от буца в стомаха, но през изтеклото лято болестта му се усили и той много настояваше да бъде опериран. Лекарите, обаче, бяха на мнение, че операцията няма да му помогне, защото болестта му бе много напреднала. При все това, баща ми настоя да го занесем от Красно село (край София), дето живеем, в Александровската болница. Това стана през миналия месец септември т. г.
към текста >>
НАГОРЕ