Търсене в текстове за 'Банка'

По това време брат му богат търговец, който го издържа изпраща редовно месечни вноски в тамошната банка.
Там се запознава с един монах на име Рене, който го въвежда в спиритизма, на което той остава последовател до края на живота си. През 1851 г. заминава във Франция и завършва през 1856 г. медицина в Монпелие. Тук се запознава на практика с ясновидството. По това време брат му богат търговец, който го издържа изпраща редовно месечни вноски в тамошната банка. Изведнъж вноските спират и той е подложен на лишение и е принуден да гладува. Тогава го посъветват да посети някаква жена, която е била ясновидка, за да му каже, защо не му идват парите. Среща се с нея и тя го уведомила така: „Твоите пари са тука в пощата, но адреса е написан погрешно и не могат да ти ги изпратят. Иди да си ги получиш". Отива в пощата и действително парите са престояли дълго време понеже адреса е погрешен.
към текста >>

7. 109. СТЕФАН БЕЛЕВ

Беше висш чиновник в Народната банка.
109. СТЕФАН БЕЛЕВ Стефан Белев беше един прекрасен брат, честен, прям и буен. Да речеш да му противоречиш ще те набие. Беше висш чиновник в Народната банка. Интелигентен човек, знаеше много езици и направи много преводи на окултна литература. Един много честен и хубав човек. Ако трябваше да се защити Истината главата си слагаше в торбата и тръгваше за нея. Спомням си как той помогна на Беню Цонев, когато българските историци заведоха един процес срещу него заради неговия труд „Праистория и праезик на българите". Стефан Белев се яви и дръпна такава защитна реч, че учуди мало и голямо.
към текста >>

8. 18. СЪДБАТА НА ЕДИН ПРОТОКОЛ И СЪДБАТА НА БРАТСТВОТО

Заедно с това Братския съвет е възложил на финансовия съвет да потърси заем от някоя банка, като депозират за гаранция облигациите от Заема на свободата.
Загора: 1 златна гривна, 3 пръстена, 1 златна халка и 1 златна брошка. Даде се и следното обяснение за изложените по-горе извънредни братски средства. Те са били привършени през 1948 г. тъй като усиленото печатане на братски издания е изисквало доста средства. Тогава става и отчитането пред Братския съвет, като членовете на финансовия съвет и касиера Жечо Панайотов са освободени от отговорност. Заедно с това Братския съвет е възложил на финансовия съвет да потърси заем от някоя банка, като депозират за гаранция облигациите от Заема на свободата. Действително такъв заем е бил сключен през юли 1948 г. при Чиновн. занаятчийска популярна банка в размер 400 000 лв., от който Братството се е ползвало до 1950 г. Обстоятелство, че се нарежда сключването заем за братски нужди, говори че преди всичко председателят на финансовия съвет - Никола Антов е знаел чрез упражнявания от него контрол, че дадените за пазене братски средства са изчерпани, уведомил е Братския съвет за положението и тогава му е дадено нареждане за сключване на заем. Изключение прави само сумата 500 000 лв.
към текста >>

занаятчийска популярна банка в размер 400 000 лв., от който Братството се е ползвало до 1950 г.
тъй като усиленото печатане на братски издания е изисквало доста средства. Тогава става и отчитането пред Братския съвет, като членовете на финансовия съвет и касиера Жечо Панайотов са освободени от отговорност. Заедно с това Братския съвет е възложил на финансовия съвет да потърси заем от някоя банка, като депозират за гаранция облигациите от Заема на свободата. Действително такъв заем е бил сключен през юли 1948 г. при Чиновн. занаятчийска популярна банка в размер 400 000 лв., от който Братството се е ползвало до 1950 г. Обстоятелство, че се нарежда сключването заем за братски нужди, говори че преди всичко председателят на финансовия съвет - Никола Антов е знаел чрез упражнявания от него контрол, че дадените за пазене братски средства са изчерпани, уведомил е Братския съвет за положението и тогава му е дадено нареждане за сключване на заем. Изключение прави само сумата 500 000 лв. намираща се у Панайот Ковачев, като на финансовия съвет и на Братския съвет е било известно, че в момента Панайот Ковачев не е бил в състояние да върне сумата. По така направените изложения от брат Борис Николов и Жечо Панайотов присъстващите братя и сестри се изказаха както следва: Да се настои Никола Антов да даде първоначалните списъци, понеже като председател на финансовия съвет той ги е държал. Ясно е, че Той стана причина да се почне финансовата ревизия на Братството, сигурен е бил, че ще затрудни Братския съвет, понеже единственият списък на сумите е у него и той го държи, за да затрудни цялата работа.
към текста >>

9. 30. ХИРУРГЪТ, КОЙТО МЕ ОПЕРИРА

Преливаха ми кръв, преливаха ми течности, и непрекъснато банката висеше над главата ми и през една система всичко това се вливаше във вените ми.
Аз започнах да повръщам кръв от стомаха. После язвата ми се спука и започнах да се изхождам с черни изпражнения. Губих кръв от две места, бях в много тежко състояние и накрая съм изпаднал в шок. Прехвърлиха ме в болницата на затвора и там ми оперираха язвата. Изрязаха част от стомаха ми с пробитата язва и са ме зашили. Преливаха ми кръв, преливаха ми течности, и непрекъснато банката висеше над главата ми и през една система всичко това се вливаше във вените ми. По този начин ме спасиха. Едвам оживях. Но онзи период на възстановяване вървеше много бавно. Аз бях отслабнал, едвам се движех, олюлявах се и не можех да пазя равновесие. Държаха ме в болницата колкото може по възможност повече.
към текста >>

10. ІІІ.66. ВЕРНИ И ПРЕДАНИ ПРИЯТЕЛИ

Неговото легло представляваше цяла банка.
Той така естествено се държеше с него, че за нас бе непостижимо това негово отношение към Учителя. Неделчо извикваше един шивач, който само той взимаше мерки на Учителя и Му шиеше костюмите. Казваше се Дойчинов. Тодор Стоименов бе един от първите трима ученика на Учителя. През цялото време на Школата на него му бе поверено да държи братската каса и парите. Неговото легло представляваше цяла банка. Ако сте чували, че някой е лежал върху пари, да знаете, че това е истина. Тодор направо лежеше върху банкноти пари. Когато отивахме да вземем пари, по нареждане на Учителя, от него, той вдигаше дюшека си и под него се лъскаха пачки от банкноти. Дори в самият му дюшек бяха сложени тия банкноти. Защо не ги държеше в шкаф, а лежеше на тях, това и не разбрахме.
към текста >>

11. 3.59. Божествената партия

НЕСТОР ИЛИЕВ

Против всякакво насилие, против всякаква тирания и против всякакво убийство." И председателят, пък той бил директор на някой клон от Народна банка, комшия там и казва: „Бюрото реши да не бъде приет." Моят гарант каза: „Как?
" „Да, рекох, на Изгрева съм". „Ама знаете ли, че американците ще дойдат на границата..." „Ние, които сме за мира, ще бъдем на предна линия и никой няма да дойде в нашата страна." И другата гарантка - учителката по френски, стана: „Несторе, ако не се откажеш от твоите убеждения, аз се отказвам от поръчителството! " „Нямам нужда, г-жа, от Вашето поръчителство, г-жа Елисавета Христова, нямам нужда. И тогава... така рекох аз - моето убеждение е постоянно и поддържам го и сега, и всякогаш. За мир на всяка цена. Против всякакво насилие, против всякаква тирания и против всякакво убийство." И председателят, пък той бил директор на някой клон от Народна банка, комшия там и казва: „Бюрото реши да не бъде приет." Моят гарант каза: „Как? ", каза „кой ти дава това право? Тука в кодекса пише, когато е повикано едно лице, събранието чрез гласуване ще каже, дали да бъде приет, или да не бъде приет, откъде накъде Вие така го отхвърляте." И понеже и двамата са партийци, споразумяха се. „Добре". И сега, за да сплаши събранието, понеже населението беше уплашено на препълнената зала, казва: „Който е съгласен да не бъде приет, да си вдигне ръката. Вдигнаха ръце само 6-7 души, другите не. И сега моят гарант, майтап иска да си играе с него.
към текста >>

12. 6.35. Mладежките събори

Беше чиновник в някаква банка и отначало се занимаваше с финансовата част на братството.
Бе една от любимките на Учителя. Винаги усмихната, винаги ентусиазирана, винаги готова и борчески настроена. Беше поетеса и написа много стихотворения. П. Русев. Той беше излезнал от протестантските среди и беше дошъл в братството. Беше чиновник в някаква банка и отначало се занимаваше с финансовата част на братството. Един брат - разумен, тих и спокоен. Комуните. Когато дойдох през 1922 г. в братството, разбрах, че беше създадена комуна в с. Ачларе от студентската младеж. Аз много пъти молих Учителя да отида в тази комуна, но Той не ми позволяваше.
към текста >>

Ето как: По онова време имаше една банка „Гирдап" и много хора от братството си вложиха парите в нея, за да печелят от лихви.
Хората не са готови, не са изработили тези чувства и качества, с които да служат на едно братско общежитие. Това бяха опити на един ентусиазъм, вмъкнат отвън, в младежите, които бяха в Младежкия окултен клас. През тази година Учителят се спря на въпроса за комуните. Той каза, че комуната означава комунизиране на труда, а не комунизиране на капитала, защото капиталът е резултат на едно минало поколение. Ние това го проверихме по-късно. Ето как: По онова време имаше една банка „Гирдап" и много хора от братството си вложиха парите в нея, за да печелят от лихви. Но се случи, че тя фалира и те си загубиха парите. А там бяха вложени дори и братски пари, и те пропаднаха. За този случай Учителят се спря по-подробно в една от своите беседи. Но тези, които дойдоха при Учителя като Негови ученици, не паднаха от небето, а се родиха от този народ и те носеха своите недостатъци и привички. Имаше един архитект, който съдействаше при строежа на салона.
към текста >>

13. 6.37. ПЪТЯТ Е ОТКРИТ

Понякога Учителят с усмивка ми казваше: „Рекох, ти си международната банка".
Така в миниатюр около Учителя беше скицирана историята на новата култура, която ще настъпи на земята. В мен тези три вълни събудиха скритите дълбоки окултни центрове, чрез които моята душа виждаше живота в нова светлина. Моят критичен ум, моят атеистичен дух, моята сурова воля - под влиянието на тези три действия на тази драма, която се извърши в Школата на Учителя, претърпяха коренни преобразувания. Тези мои трима приятели, които изразяваха три свята - светът на мистиката, светът на окултното знание и светът на обществената реформация, вляха своите капитали и събудиха в мен непобедима вяра, интелектуалното проникновение и несъкрушимата воля под ръководството на Учителя, който действаше като една динамична, Космична сила, дълбоко в моята душа, да стана сътрудник в Неговото велико дело. Моето физическо тяло беше средата, в която Учителят извършваше Своите метапсихични операции. Понякога Учителят с усмивка ми казваше: „Рекох, ти си международната банка". Понеже всички тези съзнания вляха в мен своите капитали и когато започнах да пиша книгите си, чувствах как всички идват да ми помагат. Просто ми нашепват, обкръжават ме и ме вдъхновяват. Чрез техните съзнания можах именно да изразя тези велики мисли. И когато съм в някоя депресия, достатъчно е да си препрочета някоя страница и чрез тях се тонирам. После се чудя, как съм го написал.
към текста >>

14. 6.53. ГОЛЯМАТА БОМБАРДИРОВКА

И в този момент, в суматохата, аз трябваше да отида в скривалището на Народната банка както всеки път.
То беше само да пази страх. Всички напуснаха, само онези седем човека, които бяха от противопожарната охрана останаха. След като ги изпъдих, отидох до къщата на Гръблашева, за да ги предупредя да бягат. Върнах се в печатницата и започна тревогата, но работниците бяха я напуснали вече. Ако беше ги заварила тревогата, те тутакси щяха да се напъхат в скривалищата, както всеки път и след това всички щяха да загинат от бомбите. И в този момент, в суматохата, аз трябваше да отида в скривалището на Народната банка както всеки път. Но отидох в скривалището на Д-р Лонг, където можеха да се скрият 200 човека. Успяхме да се скрием преди бомбардировката. Какви чудеса! Аз стоя пред една врата и тихичко интуицията ми нашепва: „Махни се оттук! " Аз се махам оттам и след три секунди падат три бомби и затриват вдън земя всичко.
към текста >>

15. 6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА

Всяка религия или философия има свое поле и своя банка в пространството, това е нейният агрегор.
Затова Учението на Учителя не може да върви по пътя на ограничението, защото то е като слънцето, което огрява всичко. Усвояването на Словото ще става, като всеки сам си чете Словото. А общението между съидейниците ще става чрез Словото. Когато един Учител идва на земята, Неговата Мисъл е толкова могъща, че обгръща цялата земя. Тя действа върху аурата на земята. Всяка религия или философия има свое поле и своя банка в пространството, това е нейният агрегор. Когато една държава пропада и нейният агрегор в пространството пропада. Щом една банка фалира и фирмата фалира. Затова, когато Учителят дойде, Той със Словото си атакува агрегора на духовенството и църквата. След туй Той атакува агрегора на държавата, на нейните закони, които не са създадени съгласно Висшата справедливост. Аз четох една брошура на един поп, който беше писал срещу Учителя.
към текста >>

Щом една банка фалира и фирмата фалира.
А общението между съидейниците ще става чрез Словото. Когато един Учител идва на земята, Неговата Мисъл е толкова могъща, че обгръща цялата земя. Тя действа върху аурата на земята. Всяка религия или философия има свое поле и своя банка в пространството, това е нейният агрегор. Когато една държава пропада и нейният агрегор в пространството пропада. Щом една банка фалира и фирмата фалира. Затова, когато Учителят дойде, Той със Словото си атакува агрегора на духовенството и църквата. След туй Той атакува агрегора на държавата, на нейните закони, които не са създадени съгласно Висшата справедливост. Аз четох една брошура на един поп, който беше писал срещу Учителя. Интересно бе, че този поп беше се добрал до същината на нещата. Той разказва, че мнозина мислят, че господин Дънов говори легенди и приказки.
към текста >>

16. 6.71. БЕРТОЛИ

Най-напред я видяхме на банката на прокурора на процеса през 1958/59 г.
Ние не знаем това. Даже нямаме и екземпляр. Издателят го счел, че това е насочено срещу нещо, защото ако издаде книгата, онези, които имат циклостила, едва ли ще си купят книгата. После издателят влезна във връзка с мене, уточнихме се, осигурихме пари и той я издаде. Ние не знаехме, че е излязла. Най-напред я видяхме на банката на прокурора на процеса през 1958/59 г. Прокурорът ме пита: „Защо досега не излезе книгата на френски? " „Досега имаме обективни причини. Първо, жената на издателя е агентка на Ватикана и той е срещу нея. Второ, французите ревнуват, понеже смятат, че те са петелът, който пее в зората на новата култура". Прокурорът допълва: „Вярно, на техния златен Наполеон има един петел!
към текста >>

17. 7.18. ЛИЛЯНА ТАБАКОВА

Бях направил много хубави снимки на Жечо Панайотов и тя възкликна: „Ти си го направил да изглежда като директор на банка, много е официален и тържествен." „Ти би изглеждала 10 пъти по-добре на снимка, но нали отказа да работиш с мен?
Огледах внимателно Цветана и видях, че тя говореше с поглед, отправен нагоре към небето. Разбрах, че онзи тщеславен дух, който я провали, бе влезнал в нея и я управляваше. „Не съм съгласна, Учителят ми каза, че аз ще изнасям концерти и цял свят ще ме слуша." „Вярвам в това, което е казал Учителят, но ти проигра нещата и още веднъж ще ги проиграеш, и всичко ще се загуби." Тя не се съгласи, а Жечо Панайотов беше свидетел на нашия разговор. По-късно тя се интересуваше как работим с Жечо Панайотов, понякога идваше и ни наблюдаваше как работим. Хареса й, но не си промени решението. Бях направил много хубави снимки на Жечо Панайотов и тя възкликна: „Ти си го направил да изглежда като директор на банка, много е официален и тържествен." „Ти би изглеждала 10 пъти по-добре на снимка, но нали отказа да работиш с мен? " Тя мълчеше и виждаше, че тук има нещо, което не може да разбере. Изминаха близо двадесет години и аз повече с нея не се разправях. През 1990 г. заедно с Марийка Марашлиева отидохме при нея и аз се представих кой съм, и за какво съм дошъл при нея. Беше изумително за мен, че тя помнеше всичко, което съм говорил с нея преди двадесет години.
към текста >>

18. ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО

След шест месеца аз й върнах цялата сума заедно с лихвите за шест месеца както се плаща от банката.
Аз съм Бащата, а Христос преди 2000 години бе Синът. Днес Бащата е на Изгрева и Всемировия учител е тук". За този пасаж Йоанна Стратева ме обвиняваше, че съм я подвел, защото и тя участваше при финансирането на 1.том с една сума. Беше ми заявила, че ако е знаела, че това ще се публикува, нямало да финансира. А тя бе прочела предварително целия материал за публикация. След шест месеца аз й върнах цялата сума заедно с лихвите за шест месеца както се плаща от банката. Но тя под чуждо внушение се обяви срещу този пасаж. И дори днес ми съобщи, че се е подписала в „Отвореното писмо" заради този пасаж. Но това никъде не е отбелязано в „Отвореното писмо"? А това, което съм изнесъл е Светая Светих, но то се отнася за учениците по Дух в Словото на Учителя. На стр.
към текста >>

19. 7.26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО

том на „Изгревът", които аз й върнах след шест месеца, както и полагаемата се лихва от банката.
Много музиканти не знаят, че тонът, който извлича един музикант чрез цигулката си, не зависи от неговата цигулка, нито от струните, нито от лъка, а от неговия етерен двойник. Това е знание от Учителя. Колкото е по-оброботен етерния двойник, толкова по-дълга еволюция е изграждала този етерен двойник у човека. Така че музикалния тон от цигулката на Йоанна има своя предистория. Тя ми помогна със средства при отпечатването на I. том на „Изгревът", които аз й върнах след шест месеца, както и полагаемата се лихва от банката. Тя ми помогна при разпространението на I.,- II. и III. том. Според нея тя се е подписала под това „Отворено писмо" само поради едно изречение, за което говорихме вече, че се намира в „Изгревът", том I., стр. 620 отгоре от 13-20 ред. А обяснението е дадено в Космогонията на Учителя от стр.
към текста >>

20. 7.06. МОРИЯ И АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ

При национализацията са му взети 18 милиона лева от банката.
След реституцията са направили постъпки и тя им бе върната. Но отново се получиха възражения и вилата отново трябвало да се върне на предишните собственици. Вече три години се водят дела за вилата. Едни доказват, че вилата е на Николай Дойнов, а други доказват, че не е негова, и че е направена с пари, които са подлежали на национализация. По това време Николай Дойнов е един от най-богатите хора в България. При национализацията са му взети 18 милиона лева от банката. Пари, събрани чрез търговия. Вилата е построена също от такива пари. А вилата има история, която никой не знае. Освен това и Таня Дякова се е включила като собственичка на мястото след реституцията, където е построена въпросната вила. Ето, Николай Дойнов се подписва, че това не е вярно за Мория, а други веднага се намериха и се подписаха, че вилата не е негова, и че тя принадлежи на държавата.
към текста >>

21. 18. ЛИЛЯНА ТАБАКОВА

Бях направил много хубави снимки на Жечо Панайотов и тя възкликна: „Ти си го направил да изглежда като директор на банка, много е официален и тържествен." „Ти би изглеждала 10 пъти по-добре на снимка, но нали отказа да работиш с мен?
Огледах внимателно Цветана и видях, че тя говореше с поглед, отправен нагоре към небето. Разбрах, че онзи тщеславен дух, който я провали, бе влезнал в нея и я управляваше. „Не съм съгласна, Учителят ми каза, че аз ще изнасям концерти и цял свят ще ме слуша." „Вярвам в това, което е казал Учителят, но ти проигра нещата и още веднъж ще ги проиграеш, и всичко ще се загуби." Тя не се съгласи, а Жечо Панайотов беше свидетел на нашия разговор. По-късно тя се интересуваше как работим с Жечо Панайотов, понякога идваше и ни наблюдаваше как работим. Хареса й, но не си промени решението. Бях направил много хубави снимки на Жечо Панайотов и тя възкликна: „Ти си го направил да изглежда като директор на банка, много е официален и тържествен." „Ти би изглеждала 10 пъти по-добре на снимка, но нали отказа да работиш с мен? " Тя мълчеше и виждаше, че тук има нещо, което не може да разбере. Изминаха близо двадесет години и аз повече с нея не се разправях. През 1990 г. заедно с Марийка Марашлиева отидохме при нея и аз се представих кой съм и за какво съм дошъл при нея. Беше изумително за мен, че тя помнеше всичко, което съм говорил с нея преди двадесет години.
към текста >>

22. ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО

След шест месеца аз й върнах цялата сума заедно с лихвите за шест месеца както се плаща от банката.
Аз съм Бащата, а Христос преди 2000 години бе Синът. Днес Бащата е на Изгрева и Всемировия учител е тук". За този пасаж Йоанна Стратева ме обвиняваше, че съм я подвел, защото и тя участваше при финансирането на І том с една сума. Беше ми заявила, че ако е знаела, че това ще се публикува, нямало да финансира. А тя бе прочела предварително целия материал за публикация. След шест месеца аз й върнах цялата сума заедно с лихвите за шест месеца както се плаща от банката. Но тя под чуждо внушение се обяви срещу този пасаж. И дори днес ми съобщи, че се е подписала в „Отвореното писмо" заради този пасаж. Но това никъде не е отбелязано в „Отвореното писмо"? А това, което съм изнесъл е Светая Светих, но то се отнася за учениците по Дух в Словото на Учителя. На стр.
към текста >>

23. 26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО

Тя ми помогна със средства при отпечатването на I том на „Изгревът", които аз й върнах след шест месеца, както и полагаемата се лихва от банката.
Особено, когато е отпочинала, когато влезне в Духа на песните на Учителя тя дава изключително изпълнение и чрез нейният музикален тон слушателят може да усети как музиката на Учителя слиза от Висините. Много музиканти не знаят, че тонът, който извлича един музикант чрез цигулката си, не зависи от неговата цигулка, нито от струните, нито от лъка, а от неговия етерен двойник. Това е знание от Учителя. Колкото е по-оброботен етерния двойник, толкова по-дълга еволюция е изграждала този етерен двойник у човека. Така че музикалния тон от цигулката на Йоанна има своя предистория. Тя ми помогна със средства при отпечатването на I том на „Изгревът", които аз й върнах след шест месеца, както и полагаемата се лихва от банката. Тя ми помогна при разпространението на I, II и III том. Според нея тя се е подписала под това „Отворено писмо" само поради едно изречение, за което говорихме вече, че се намира в „Изгревът", том I, стр, 620 отгоре от 13 ÷ 20 ред. А обяснението е дадено в Космогонията на Учителя от стр. 632 ÷ 667, както и в „Изгревът", том II от стр. 8 до 101.
към текста >>

24. 207. СТЕФАН БЕЛЕВ

ТОМ 5

Стефан Белев беше чиновник в Народната банка, знаеше много езици и в първите години бе превел много окултна литература на български език.
Антонов е уплашен и отстъпва крачка след крачка, а пък Белев му говори: „Маймуна, орангутан, шимпанзе". Иван Антонов отстъпва уплашен, а оня настъпва с ръжена и му се кара за снощи, че го прекъснал. Белев беше честен човек, но много сприхав и бързо хвръкваше и се палеше и можеше от нищо да направи скандал. Ние знаехме за неговият характер и затова стояхме настрана. А пък Иван Антонов по физиономия беше наистина грозен брат, но той пък беше вътрешно красив за сметка на онези, които имаха лицеприятни образи, а пък от вътре бяха хищници. Стефан Белев беше чиновник в Народната банка, знаеше много езици и в първите години бе превел много окултна литература на български език. В първите години той е имал вътрешно прозрение и проповядваше и убеждаваше, че Петър Дънов е прероденият Христос и че ако някой иска да се убеди дали това е така, то той трябва да посети беседите му и да се вгледа в лицето му и тогава Христовия образ ще го осени. А сега ще приложим едно писмо на Учителя до Стефан Белев и то по времето когато Учителят е бил заточен във Варна. Варна, 19 Декември 1917 г. „Обични Ст. П. Белев, Прочетох превода ви.
към текста >>

25. 221. МАРИЯ РАДЕВА И КЛЮЧЪТ НА МЪДРОСТТА

ТОМ 5

Точно по това време научаваме, че Бертоли е обявил банкрут, банкрутирал е и всички спечелени средства в банката, в недвижими имоти, които бяха ипотекирани те бяха иззети и той остана на улицата беден, от победен.
Невидимия свят не ни отпусна повече кредит, трябваше само да си изплатим заема. Но бяхме доволни, че се издължихме. Есента идваше, а ние нямахме пари за зимнина и да посрещнем зимата. Обикновено Борис работеше пролетта, лятото и есента и с тези пари изкарвахме зимата. Ами сега какво да се прави? Точно по това време научаваме, че Бертоли е обявил банкрут, банкрутирал е и всички спечелени средства в банката, в недвижими имоти, които бяха ипотекирани те бяха иззети и той остана на улицата беден, от победен. Трябваше да напусне и собствената си къща, която също бе ипотекирана. След това Бертоли замина за Румъния, Букурещ и там престоя няколко години като извика семейството си да живее при него. Като се върна от там след няколко години с парите, които той бе спечелил успя отново да си откупи старата къща и да съгражда отново дом. Та му се върна всичко в троен размер: единият път банкрутира и му взеха парите, вторият път му взеха всички имоти, трето напусна България и Учителя и няколко години стоя в Румъния. А да се отдели по тези години от България когато тук бе Учителят бе голямо наказание особено за един ученик.
към текста >>

26. 223. БЕРТОЛИ. НАПАДЕНИЕ ПО ВЪЗДУХ

ТОМ 5

Дано тогава се събере в моята банка и някой друг капитал, че кармата ми тогава да бъде по-лека от тази, която преминах през Школата на Учителя.
Никога не очаквах, че можеха да посегнат върху мен по този начин на живота ми, защото бяха посягали по друг начин и аз бях свикнала да се пазя и охранявам. Та дойде време да се разделя с Бертоли в този свят. Така и така той не можа да ми направи най-голямото добро според Словото на Учителя. Вероятно още не беше дошло това време. Оставаме го това добро той да го стори в бъдеще при една друга епоха и при едно друго прераждане. Дано тогава се събере в моята банка и някой друг капитал, че кармата ми тогава да бъде по-лека от тази, която преминах през Школата на Учителя.
към текста >>

27. 71. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА

А кокичето отдавна люлее бялата камбанка и подканя: „Хей, пролет иде!
От рано заприпича слънце. Затопиха се снеговете, заромониха водичките и капчуците запяха. Топъл развигор бързаше да пречисти гората, градините, пътищата от сухите листа. Млада, крехка тревица прозябна край оградите и синурите. Дърветата набъбнаха - ха, ха, ще зацъфтят. А кокичето отдавна люлее бялата камбанка и подканя: „Хей, пролет иде! Иде пролет! Побързайте, добри хора, да я посрещнете. Почистете дърветата, градините, пригответе лехите. Нека стъпката й се зарадва на градината ви и я възнагради някое цветенце." И хората с песен се приготвят да я посрещнат. Навсякъде с радост се среща пролетта.
към текста >>

28. 40. ДВАТА МЕТОДА ЗА ПРОТИВЕНЕ НА ЗЛОТО

Петър Камбуров

Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров

40. ДВАТА МЕТОДА ЗА ПРОТИВЕНЕ НА ЗЛОТО В 1941 година, след като се завърнах от курса в Асеновград, получих назначение - счетоводител при Музикалната фабрика „Кремон" - предприятие на Казанлъшката популярна банка.
40. ДВАТА МЕТОДА ЗА ПРОТИВЕНЕ НА ЗЛОТО В 1941 година, след като се завърнах от курса в Асеновград, получих назначение - счетоводител при Музикалната фабрика „Кремон" - предприятие на Казанлъшката популярна банка. Тъкмо постъпих на работа и получих призовка да се явя в запас при жп поделение, гр. Плевен. Тъкмо тогава през Плевен 31 денонощия непрекъснато минаваше Хитлеровата армия на път за Гърция. Бяха тежки, тревожни дни, германците настъпваха по всички направления. След Плевен ни изпратиха в София, но поради опасност от бомбардировки, веднага ни евакуираха в с. Драгалевци. Няколко нощи подред наблюдавахме бомбардировките над София.
към текста >>

29. МАРИН КАМБУРОВ

Но преди това като приключихме с комуната в Арбанаси бати нали отиде да работи в Рила планина, пък и аз и другаде, да плащаме борчовете от комуната към земеделската банка.
Той беше хубав човек, но вече не е между живите. С него работихме и в Казанлък. Той беше доставчик на фабриката. През 1928 г. се оженихме с Фирка. Но преди това като приключихме с комуната в Арбанаси бати нали отиде да работи в Рила планина, пък и аз и другаде, да плащаме борчовете от комуната към земеделската банка. Аз трябваше вече да се определя, дали да се женя или да не се женя и понеже не знаех кой път да поема отидохме с бати на ул. „Опълченска" 66 да питаме Учителя. Вечерта Учителя ни прие много весело, много ни се радваше и аз Го запитах: „Учителю, вече останахме сами, не зная кой път да хващам, да се женя ли или да не се женя? " Учителят отговори: „Ти ще се ожениш", а на бати каза: „Ти няма да бързаш!. Тогава аз казах: „То аз ще се оженя, но коя да взема?
към текста >>

30. 32. СОБСТВЕНИКЪТ НА МИВКАТА

Цанка Екимова

А после премина в Популярна банка в гр. Габрово.
Той обичаше цветята, поляните, природата и това бе за него голяма радост да придружава дъщеря си в Балкана. Баща ми беше преминал през всички етапи, през които минаваха тогава българите. От един чирак, от един слуга, чрез един малък занаят, през бакалницата стига до отварянето на занаятчийска работилница и накрая стига да основе фабрика за платове. Това бе най-високото стъпало, до което можеше да се изкачи един човек в Габрово. Беше общественик, бе създал дружество „Съединение", нещо като кооперативно сдружение за подпомагане на занаятчиите с пари при нужда. А после премина в Популярна банка в гр. Габрово. Той дочака смяната на този строй и преживя, как всичко, което бе спестявал поради една изключително груба грешка на един инженер, той закупи неподходящи машини, които се оказаха негодни за дърводобив и той фалира. Той доживя и видя как всички фабрики бяха национализирани и всички фабриканти бяха изхвърляни на улицата. Видя и се убеди в правотата на Учителя. Видя и доживя да види как всичко се рушеше, което тяхното поколение бе градило цели десетилетия. Той видя и разбра, че онова, което му казваше неговата дъщеря, че ще стане, според думите на Учителя, се осъществи.
към текста >>

31. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Златка Георгиева (Вачева)

Осигурявай се там, дето банката не фалира: това е свещената област.
Но уважението и почитанието е свързано с тая свещена област. Ако си свързан с нея, ти ще имаш уважението и почитанието. Всички трябва да бъдете отпушени. Да влиза онова чистото във вас! Не се осигурявай в светските банки. Осигурявай се там, дето банката не фалира: това е свещената област. Ако някой обича някого това е от Бога. Горко на онзи, който не обича. За светията е определено 1 час, физ. работа на ден, 3 часа за сърцето, 7 часа за ума, а останалото време за развлечение, за спане, за разходки, за това-онова. Ще ви оставя със следния стих от Писанието: „Бог ще обърше всяка сълза от очите ви".
към текста >>

32. 3. УЧИТЕЛКА ПО НЕМСКИ ЕЗИК

Брат ми беше касиер на Народната банка и ми пише така: „Учителката по немски напуска, ако искаш подай документи и ела".
Отидох в Ксанти учителка. Още по пътя се запознах с моят съпруг и носех една такава кошница грозде. Мама я зашила така цялата и всички ми пренасят багажа и най-накрая една мотриса отива до Дедеагач. Обаче никой не предполага, че аз отивам учителка да стана, защото млада изглеждам. Аз отивам като учителка. Брат ми беше касиер на Народната банка и ми пише така: „Учителката по немски напуска, ако искаш подай документи и ела". И веднага. Кой е луд да се запъти нататък. Веднага ме назначиха. Аз отидох, но никой не ме пита, защото аз съм много млада, току-що завърших университета и питам ме все при кого отивам. Казвам при касиера на Народната банка.
към текста >>

Казвам при касиера на Народната банка.
Брат ми беше касиер на Народната банка и ми пише така: „Учителката по немски напуска, ако искаш подай документи и ела". И веднага. Кой е луд да се запъти нататък. Веднага ме назначиха. Аз отидох, но никой не ме пита, защото аз съм много млада, току-що завърших университета и питам ме все при кого отивам. Казвам при касиера на Народната банка. Какво да кажа - до брат ми. И по пътя се запознах с моят съпруг. И той като никой път станал рано. А пък тази, хазайката на моят брат не искаше жена квартирантка, защото имала един мъж, който бил с друга жена, представил се, че е негова, а тя неговата дошла след това я разкарвали по полиция, по милиция насам-нататък и тя не щеше за жена изобщо да се издума. И ние намерихме така в съседство, пак при гърци, ама две стаи в средата един грамаден хол с плочки, защото там е топло и дядото беше с такива български потури и аз му викам: „Абе, дядо, да не си бил българин?
към текста >>

Викам му: „Утре ще дойдеш, аз ще се заключа, утре ще дойдеш да ме отключиш като отиваш на банката ще минеш от тука и ще ме отключиш.
И ние намерихме така в съседство, пак при гърци, ама две стаи в средата един грамаден хол с плочки, защото там е топло и дядото беше с такива български потури и аз му викам: „Абе, дядо, да не си бил българин? " Вика: „Не знам, къзъм". Нали не знае или не помни. Той мисли се за грък. Като слязох аз видях брат ми, той ме заведе на хотел да преспя. Викам му: „Утре ще дойдеш, аз ще се заключа, утре ще дойдеш да ме отключиш като отиваш на банката ще минеш от тука и ще ме отключиш. Ще отида да търся гимназията". Излизам от хотела, а моят бъдещ мъж, никога в живота си не бил ставал толкова рано. И аз викам: „О-о-о, здравейте, какво правите? " „Не знам защо не можах да спя и станах по-рано. Вие къде отивате толкова рано?
към текста >>

33. 6. ПРЕЖИВЕЛИЦИ

Паньо Славов

Извикал човека, отишли в банката?
А брат Паню бил направил опит като сложил една пръчка в земята и наблизо един фенер. По такъв начин следял през деня и нощта кога расте класа. Указало се, че житото растяло сутрин рано. Някой си човек бил заложил къщата си, но станало тъй, че добитъка му умира и той не може да изплати полицата и да даде парите. Брат Паню имал 2000 лв. Извикал човека, отишли в банката? брат Паню дал 2000 лв. и така спасил човека от разорение. Веднъж пътувал пеш от село до Ямбол. Минала една кола и профучала край него. Брат Паню съсредоточил мисълта си и след малко колата спряла.
към текста >>

34. 1. ПЪТУВАНЕ ДО ЦАРИГРАД

Паню Балдъров

Маргарита Рангелова Стратева

Брат Стоименов много искал да иде на екскурзията и помолил директора на Банката да го пусне да иде на екскурзията.
ПАНЮ БАЛДЪРОВ На 12.VII.1987 г. в Айтос на градината брат Паню от Пловдив разказа един случай, който бил разказал брат Боев 1. ПЪТУВАНЕ ДО ЦАРИГРАД Брат Тодор Стоименов работел в Бургас в БНБ. От някакво предприятие поканили брат Стоименов да отиде на една екскурзия до Цариград, която била организирана от предприятието. Брат Стоименов много искал да иде на екскурзията и помолил директора на Банката да го пусне да иде на екскурзията. И наистина екскурзията се състояла, всички се качили на парахода и той потеглил с пътниците. Но какво станало. Като пристигнали в Цариград, а там се била появила болестта холера и по тая причина била обявена карантина за 40 дена. По това време Тодор Стоименов бил излязъл извън парахода на разходка - без пари и без паспорт и попаднал в блокадата. Не могъл да се върне на парахода.
към текста >>

35. 1. РОДОВАТА ПЕСЕН

Марийка Великова Марашлиева

За тях той беше интелигентен, той пишеше красиво като такъв работеше в София в банката като чиновник.
Така израства тя с него по сборове, сватби и седенки. Гита: Майка ми беше добра певица и обичаше да пее стари народни песни за моми и ергени и за стари войводи. Тя пееше много вдъхновено и се вживяваше при пеенето, плачеше и нареждаше. Песента беше в кръвта й. Майка ми беше завършила 2 отделение, а баща ми 4 отделение, което обстоятелство го издигаше пред другите селяни, които бяха неграмотни. За тях той беше интелигентен, той пишеше красиво като такъв работеше в София в банката като чиновник. Но какво точно е работел не зная. Майка ми е родила за сведение 14 деца, от които бяхме останали 5 момичета и три момчета. Останалите бяха починали още като малки от различни заболявания. Родителите ми бяха религиозни и обичаха да отиват на църква неделен или празничен ден, обличаха се празнично и отиваха на църква. Трябва да обърна внимание на това, че преди да се ожени баща ми, до някое време, пък и след женитбата им, техният род специално, около 40 семейства са живели колективно.
към текста >>

36. 10. КЪЩА НА ИЗГРЕВА ЗА ГАРСОНИЕРА

сумата беше депозирана в банката и можех всеки момент да я получа.
От друга страна минаваха комисии, оценки, напрежения, отчуждаваха имотите на Изгрева. През юли 1971 г. бяха съборили салона на Изгрева. Това беше истинска трагедия за хората от братството. Нашата къща беше отчуждена и на мене бяха изпратили писмо и бяха ми превели стойността по първата оценка, макар и аз да не исках да я взема Тя, т. е. сумата беше депозирана в банката и можех всеки момент да я получа. Леля беше обезщетена с гарсониера, за което тя много се сърдеше на мене. Нашето място беше голямо и можеше да вземем по-голям апартамент, ако имах жителство, но сега... аз се чудех как да я успокоявам. В София имах приятелка Маргарита Вонидова от Братството. Тя и роителите й са били първоначално в Русе, след това в с. Кочериново Благоевградско.
към текста >>

37. 17. Етажът на къщата

Мария Младенова

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Учителят й каза да ги внесе в банката и да не начева „майката на парите", а да се ползва само от лихвите.
17. ЕТАЖЪТ НА КЪЩАТА Майка ми си продаде къщата в Сливен, наследство от баща й и попита Учителя какво да прави с парите. Учителят й каза да ги внесе в банката и да не начева „майката на парите", а да се ползва само от лихвите. Тя и така направи. Вложи ги в банката По-късно, когато бяхме си построили къщата, където сега живеем на ул. „Тракия" 5, тя в заговор с мъжа ми и брат ми Ангел решават да направят надстройка. Майка ми ще даде парите от банката. Тя искаше с високия наем от етажа да издържа брат ми в Германия.
към текста >>

Вложи ги в банката По-късно, когато бяхме си построили къщата, където сега живеем на ул.
17. ЕТАЖЪТ НА КЪЩАТА Майка ми си продаде къщата в Сливен, наследство от баща й и попита Учителя какво да прави с парите. Учителят й каза да ги внесе в банката и да не начева „майката на парите", а да се ползва само от лихвите. Тя и така направи. Вложи ги в банката По-късно, когато бяхме си построили къщата, където сега живеем на ул. „Тракия" 5, тя в заговор с мъжа ми и брат ми Ангел решават да направят надстройка. Майка ми ще даде парите от банката. Тя искаше с високия наем от етажа да издържа брат ми в Германия. Аз бях против това. Исках да си купи етаж другаде, че да има къде да отивам, когато искам да избягам от къщи.
към текста >>

Майка ми ще даде парите от банката.
17. ЕТАЖЪТ НА КЪЩАТА Майка ми си продаде къщата в Сливен, наследство от баща й и попита Учителя какво да прави с парите. Учителят й каза да ги внесе в банката и да не начева „майката на парите", а да се ползва само от лихвите. Тя и така направи. Вложи ги в банката По-късно, когато бяхме си построили къщата, където сега живеем на ул. „Тракия" 5, тя в заговор с мъжа ми и брат ми Ангел решават да направят надстройка. Майка ми ще даде парите от банката. Тя искаше с високия наем от етажа да издържа брат ми в Германия. Аз бях против това. Исках да си купи етаж другаде, че да има къде да отивам, когато искам да избягам от къщи. По този случай тя пита Учителя. Той по най-деликатен начин й казва да отложи за след месец.
към текста >>

Илия се принуди да вземе от банката за своя сметка още толкова.
Етажът щял да остане за нас, само брат ми да се издържа. Сестра ми не влизаше в сметката й. Майка ми си мислеше, че тя ще се ожени като мене, без зестра и ще напусне къщата понеже беше хубава, желана от много обожатели. Без позволение от Учителя етажът се построи, но нещата не излязоха както ги смятахме и очакваха. Брат ми почина на 23 години и етажът излезе много по-скъпо. Илия се принуди да вземе от банката за своя сметка още толкова. Имахме големи недоразумения и неприятности с майка ми и сестра ми Весела. Те са последствие от непослушанието на ученика към Учителя - първият закон и втория: „Според великите закони на Битието първо се уреждат духовните работи и после материалните". Времето и животът потвърдиха тези два закона с тази наша опитност. Преминахме през недоразумения, сблъсъци, кавги години наред чак досега с рождената ми сестра. До дълбока старост те не престават.
към текста >>

38. 6. Да те пързулнат на паркет

Но той нали е търговец, свикнал да лъже и краде, взима тези пари и ги внася на свое име в западна банка.
И двамата братя бяха големи комунисти. След 9.IX.1944 г. единият брат И.С. заемаше висш пост в министерството на външната търговия и с една търговска делегация отива в Лондон и сключват някаква търговска сделка от името на държавата. Но той подписва договора и английската фирма му дава една голяма сума комисионни, които той като комунист трябва да остави за партията и държавата. Но той нали е търговец, свикнал да лъже и краде, взима тези пари и ги внася на свое име в западна банка. Но комунистите си имат голямо разузнаване и секретарката му, която е също комунистка се възмущава и го предава. Хващат го, съдят го и отива в затвора. А другия му брат B.C. е също голям комунист и заема също голям държавен пост. През 1949 г.
към текста >>

39. 6. Необикновени предсказания

Георги Йорданов Добрев

в банка Гирдап.
Защото е много далеч. Г.Д.: Да, по техни съображения. И когато са отишли към Бистрица там, зад Симеоново, да купуват тези места, които Учителят им казвал и като отишли до там, казали си: „Учителят не разбира. Праща ни тука да дивеем“. Учителят не разбира и вземали и внесли парите 500 000 лв. в банка Гирдап. И тогава именно банката фалира и парите се загубиха. Значи мястото не го купуват. В.К.: Това съм го срещал в една от беседите на Учителя как непрекъснато говори за банка Гирдап. Г.Д.: Да, именно. В.К.: Той казва: „Внесете парите в банка Гирдап, за да ги загубите.
към текста >>

И тогава именно банката фалира и парите се загубиха.
Г.Д.: Да, по техни съображения. И когато са отишли към Бистрица там, зад Симеоново, да купуват тези места, които Учителят им казвал и като отишли до там, казали си: „Учителят не разбира. Праща ни тука да дивеем“. Учителят не разбира и вземали и внесли парите 500 000 лв. в банка Гирдап. И тогава именно банката фалира и парите се загубиха. Значи мястото не го купуват. В.К.: Това съм го срещал в една от беседите на Учителя как непрекъснато говори за банка Гирдап. Г.Д.: Да, именно. В.К.: Той казва: „Внесете парите в банка Гирдап, за да ги загубите. Ако ги внесете в касата на Господа ще спечелите.
към текста >>

В.К.: Това съм го срещал в една от беседите на Учителя как непрекъснато говори за банка Гирдап.
Праща ни тука да дивеем“. Учителят не разбира и вземали и внесли парите 500 000 лв. в банка Гирдап. И тогава именно банката фалира и парите се загубиха. Значи мястото не го купуват. В.К.: Това съм го срещал в една от беседите на Учителя как непрекъснато говори за банка Гирдап. Г.Д.: Да, именно. В.К.: Той казва: „Внесете парите в банка Гирдап, за да ги загубите. Ако ги внесете в касата на Господа ще спечелите. А-а, това от там идва, аз не го знаех. Г.Д.: От там идва.
към текста >>

В.К.: Той казва: „Внесете парите в банка Гирдап, за да ги загубите.
в банка Гирдап. И тогава именно банката фалира и парите се загубиха. Значи мястото не го купуват. В.К.: Това съм го срещал в една от беседите на Учителя как непрекъснато говори за банка Гирдап. Г.Д.: Да, именно. В.К.: Той казва: „Внесете парите в банка Гирдап, за да ги загубите. Ако ги внесете в касата на Господа ще спечелите. А-а, това от там идва, аз не го знаех. Г.Д.: От там идва. Значи туй, което Учителят е казал, където не са Го послушали, все са сгрешили. И събираха, толкова пари имаха, накрая при смяната на парите 1947 г.
към текста >>

40. 10.Огради с бодлива тел

Георги Йорданов Добрев

Г.Д.: Той имаше частна банка.
Обаче брата когото Учителят помоли, което Му казва, ако може той да купи туй място, той отказа да го купи. В.К.: Кой беше този? Г.Д.: Той беше... В.К.: Котев ли? Г.Д.: Не Котев, той беше един брат Коста Русев, на Богомил Малджиев зет. В.К.: Имал ли е пари да го купи това? Г.Д.: Той имаше частна банка. Може би тази банка Гирдап, която фалира. В.К.: Понеже не е извършил това нещо. Г.Д.: На него тогава му се разруши и къщата и той заболя, изобщо изгуби много нещо от това дето не послуша Учителя. Да. В.К.: Да, значи той не послуша съвета на Учите да се купи цялото това място, а имал ли е пари? Г.Д.: Имал е в банката.
към текста >>

Може би тази банка Гирдап, която фалира.
В.К.: Кой беше този? Г.Д.: Той беше... В.К.: Котев ли? Г.Д.: Не Котев, той беше един брат Коста Русев, на Богомил Малджиев зет. В.К.: Имал ли е пари да го купи това? Г.Д.: Той имаше частна банка. Може би тази банка Гирдап, която фалира. В.К.: Понеже не е извършил това нещо. Г.Д.: На него тогава му се разруши и къщата и той заболя, изобщо изгуби много нещо от това дето не послуша Учителя. Да. В.К.: Да, значи той не послуша съвета на Учите да се купи цялото това място, а имал ли е пари? Г.Д.: Имал е в банката. Имал е пари.
към текста >>

Г.Д.: Имал е в банката.
Г.Д.: Той имаше частна банка. Може би тази банка Гирдап, която фалира. В.К.: Понеже не е извършил това нещо. Г.Д.: На него тогава му се разруши и къщата и той заболя, изобщо изгуби много нещо от това дето не послуша Учителя. Да. В.К.: Да, значи той не послуша съвета на Учите да се купи цялото това място, а имал ли е пари? Г.Д.: Имал е в банката. Имал е пари. В.К.: И след това цялата тая банка фалира. ГД.: Да. В.К.: И ако бяха купили това цялото място, тогава по друг начин щяха да се развият събитията. Г.Д.: Учителят имаше идеен план да се направи по Негов проект цялото място, да се направят жилища за живеене, работилници, тука ние да си правим хляб, хлебарница, хляб да се меси от наши хора, обущарница, шивачница, дърводелска работилница и др.
към текста >>

В.К.: И след това цялата тая банка фалира.
В.К.: Понеже не е извършил това нещо. Г.Д.: На него тогава му се разруши и къщата и той заболя, изобщо изгуби много нещо от това дето не послуша Учителя. Да. В.К.: Да, значи той не послуша съвета на Учите да се купи цялото това място, а имал ли е пари? Г.Д.: Имал е в банката. Имал е пари. В.К.: И след това цялата тая банка фалира. ГД.: Да. В.К.: И ако бяха купили това цялото място, тогава по друг начин щяха да се развият събитията. Г.Д.: Учителят имаше идеен план да се направи по Негов проект цялото място, да се направят жилища за живеене, работилници, тука ние да си правим хляб, хлебарница, хляб да се меси от наши хора, обущарница, шивачница, дърводелска работилница и др. някои такива, от които имаме нужда, да изпълняват като едно така общество със своите нрави така и да прилага именно и практически неща от Учението. Обаче не се изпълни.
към текста >>

41. 12.Гарант и ипотека на къща

Георги Йорданов Добрев

Аз съм свидетел, виждах, че нищо не се прави там, обаче все няма и няма, няма и най-после идва до положение този Цанев иска да му стане гарант и ипотекира имота си за някаква сума в банката.
Аз направих една стая, една къщичка с две стаи и мазенце и живеех там. Всяка неделя понеже брат Радославов още къщата му преди да се развали и след като дойде да живее на Изгрева, пак идваше при мен на гости неделен ден и сутрин слушаше беседи и оставаше при мен да му сервирам там чай и т.н. да ги приютя. Тогава в тези всички разговори разбрах, че брат Радославов и един брат Васил Ангелов имаха много хубави разговори, научни разговори, така за политиката, за живота на своите си необикновени знания. Брат Радославов все очаква, все очакваше да се построи, да започне и да се построи тази вила. Аз съм свидетел, виждах, че нищо не се прави там, обаче все няма и няма, няма и най-после идва до положение този Цанев иска да му стане гарант и ипотекира имота си за някаква сума в банката. Той пак като наивник, този Радославов става му гарант. Цанев там изтеглил някаква сума и идва се до там, че нито си изплаща полиците. В.Г.: Теглиш, трябва да изплащаш. ГД.: Да погасява сумата, но нито му построява къща на Изгрева и разбрал, че той е изигран. С общи думи така се още с идеята за вила и идва до положението вече Радославов да е в отчаяно положение, че работата не става, че той е излъган и отчаян и разочарован от Цанев от цялата тая игра.
към текста >>

42. 28. Чичо Драган - дезертьора

Гради Колев Минчв

На първия етаж пише магазин за бакалски стоки, на втория етаж пише Българска народна банка - гр.
„Е, добре, понеже от сутринта те търсим, не можем да те открием къде си“. И тъй разделихме се със сестра Цветана и й казвам: „Сестра Цветана, с тебе се познавам много добре, пак ще дойда у вас, пак ще се видим и на беседа. Да ида да видя тоя човек, при който чичо ми ме праща, бай Станчо“. „Добре“, каза тя и се разделихме. Отидох. Гледам, една от най-хубавите къщи в Трявна е на бай Станчо, при който чичо ме праща. На първия етаж пише магазин за бакалски стоки, на втория етаж пише Българска народна банка - гр. Трявна, а на третия етаж живееше той. Качих се, звъних, излиза той и ме посреща. Вика: „Абе, къде се загуби, какво стана“. Казвам му: „Ще ти разкажа“. Той ме покани и каза на жена си: „Направи там кебап ли, какво“.
към текста >>

Да направи триетажна къща, първия етаж негов магазин, втория - Народна банка на Трявна и на третия той да живее.
Във всяко писмо пишеше: „Ще гледате майка си, ще слушате майка си каквото ви каже, защото вие баща нямате. Ние, вашите чичовци, като тръгвахме едно време на фронта се бяхме събрали и аз казах пред всички, понеже не бях женен, че ще помагам на децата с каквото мога“. Бог светлина да дава на чичо ми Драган, аз го помня като дете и одеве казах за сестра Ванга, щото и тя ми говори за него. А той ми пишеше в писмата си, че „човек предполага, а Господ разполага“. Вземах и написах на чичо си едно писмо: „Чичо, ако трябва някога да се върнеш в България, върни се гол и бос, но с характера, който си имал в България, а не като нашия бай Станчо, Господ да го прости, той не е вече между живите. Да направи триетажна къща, първия етаж негов магазин, втория - Народна банка на Трявна и на третия той да живее. Вместо да ме приеме сам той, то не ме прие. Аз аз го помолих да ме прати в някой хотел. На другия ден видях грамаден хотел на четири етажа ли какво, а той е помислил, че ще трябва да ми плати за нощуването нали и ме прати по тъмно в един хан при пияниците нещо, което никога няма да забравя“. Какво ли не е преживял брат ви Гради.
към текста >>

43. 4. Видимият помагач

Йотка Василева Младенова

Коста Русев, той имаше банка, банкер беше, но и ученик на Учителя.
4. ВИДИМИЯТ ПОМАГАЧ А ето един друг случай, който сега ми изплува за Борис Русев. На времето нашия брат Богомил Малджиев, неговата сестра бе Зорница, по баща Малджиева, а по мъж Русева. Коста Русев, той имаше банка, банкер беше, но и ученик на Учителя. Канил е Учителя на гости при него, има много случаи с него. На Коста Русев жена му е евангелистка - Зорница, сестра на Богомил Малджиев, беше един много хубав човек от Русе. Синът на Коста Русев е бил биолог, от дете е с много болно сърце. А майка му Зорница знае много добре, че чичо Колю помага, че може да помага. А чичо Колю ми е казвал, че когато трябва да помогне на някого, той се допитва най-напред до ръководителя си дали може ли не може.
към текста >>

44. 1. Осиновяване

Васко Искренов

Той казва, че са гарантирани от държавната банка.
След това отвори дюкяни на моите вуйчовци, които работеха там. Те отидоха във войната, ние трябваше да се приберем от града в селото да пазите тия имоти там. В: Това е 1912 г. И: Да, след войната всичко се разпродаде. Казвам: „Татко, парите ще се обезценят“. Той казва, че са гарантирани от държавната банка. Пък там пише на банкнотата Българска народна банка заменя банкнотите с 20 лв. златни. Обаче той не разбра, не е учил какво е девалвация и т.н. Аз вече учех и сметководство, водех му книгите. Късно ме разбра той. Обаче ме разбра и ми даде генерално пълномощно, ама беше вече всичко свършено.
към текста >>

Пък там пише на банкнотата Българска народна банка заменя банкнотите с 20 лв. златни.
Те отидоха във войната, ние трябваше да се приберем от града в селото да пазите тия имоти там. В: Това е 1912 г. И: Да, след войната всичко се разпродаде. Казвам: „Татко, парите ще се обезценят“. Той казва, че са гарантирани от държавната банка. Пък там пише на банкнотата Българска народна банка заменя банкнотите с 20 лв. златни. Обаче той не разбра, не е учил какво е девалвация и т.н. Аз вече учех и сметководство, водех му книгите. Късно ме разбра той. Обаче ме разбра и ми даде генерално пълномощно, ама беше вече всичко свършено. Казвам, ако човек има една професия тука в главата си, навсякъде хляба му е осигурен.
към текста >>

45. 2. Първи срещи с Учителя

Васко Искренов

И: Да, занимавах се с книжарницата, защото върнаха ни отчуждения имот от село, отворих книжарница, подписах икономически полици на един по-голям книжар и той ме изигра, загубих всичко и понеже ме познаваха в книжния склад, който се управляваше от така наречената Софийска банка, отидох в София и ме приеха там на работа.
В: Учителят казал да ви завие с два юргана? И: С два юргана, да. Това не можах да разбера до ден днешен. В: По-нататък вашия живот как се разви? Вие работехте в Лом, живеехте в Лом. И: Да, занимавах се с книжарницата, защото върнаха ни отчуждения имот от село, отворих книжарница, подписах икономически полици на един по-голям книжар и той ме изигра, загубих всичко и понеже ме познаваха в книжния склад, който се управляваше от така наречената Софийска банка, отидох в София и ме приеха там на работа. Исках да бъда близко до Учителя. Направих си една барака на Изгрева, обаче след една година Софийска банка фалира и аз трябваше отново да напусна София. Тъкмо в тия дни, когато се вече готвех да пътувам идва при мен Учителят и ми казва: „Вие трябва да си отидете в Лом! Рекох, бараката ще я оставите тука. Какво струва, искаме да я вземем за братството?
към текста >>

Направих си една барака на Изгрева, обаче след една година Софийска банка фалира и аз трябваше отново да напусна София.
Това не можах да разбера до ден днешен. В: По-нататък вашия живот как се разви? Вие работехте в Лом, живеехте в Лом. И: Да, занимавах се с книжарницата, защото върнаха ни отчуждения имот от село, отворих книжарница, подписах икономически полици на един по-голям книжар и той ме изигра, загубих всичко и понеже ме познаваха в книжния склад, който се управляваше от така наречената Софийска банка, отидох в София и ме приеха там на работа. Исках да бъда близко до Учителя. Направих си една барака на Изгрева, обаче след една година Софийска банка фалира и аз трябваше отново да напусна София. Тъкмо в тия дни, когато се вече готвех да пътувам идва при мен Учителят и ми казва: „Вие трябва да си отидете в Лом! Рекох, бараката ще я оставите тука. Какво струва, искаме да я вземем за братството? “ Викам: „Учителю, не мога да определя нищо“. И той извади един плик от джоба си и ми го подаде.
към текста >>

46. 1. На път за търсене на Учител

Анина Бертоли

Баща му беше чиновник в една банка-счетоводител.
В: Баща ви от къде идва? От кой род? Майка ви? А: Баща ми е от много добър род. Неговият баща беше кмет. Баща му беше чиновник в една банка-счетоводител. В: А майка му как се казваше? А: Майка му, много мешено. Майка му беше италианка, може да се каже от царски род. Майката на майка ми беше от фамилията Карагеоргьович, черногорско. В: От Черна гора.
към текста >>

47. 6. Списание Житно Зърно - Le Grain de Ble

Анина Бертоли

И тъй като баща ми имаше къща, работилница, машини за плочи, той ипотекира всичко това в банката на Русев, той брат беше.
Тя мисля, че е свършила тая книга - Спомени с Лулчев, нали тя е имала връзка така с него и после взе да пише с голямо уважение към баща ми, искаше да й разкажа някои работи относно това с Лулчев дето станаха съдружници за едно списание. В: Как стана точно тоя случай с Лулчев и с печатницата? А: Ами какво да кажа, много подробно знам, че Лулчев предложи на баща ми да се отвори печатница, да се печати там едно списание. В: Което Лулчев издава. А: Издаваше и едновременно баща ми имаше идеята да издава беседи на Учителя. И тъй като баща ми имаше къща, работилница, машини за плочи, той ипотекира всичко това в банката на Русев, той брат беше. В: Коста Русев. А: Това не знам, значи, че Русев, но другото име не знам. Е, да но пари трябваше да се плаща на работници, туй-онуй, а пари не влизаха от продажбите на списанието. Най-после фалира, фалира и банката всичко взе и работилници, машини, къщи. Останахме на улицата.
към текста >>

Най-после фалира, фалира и банката всичко взе и работилници, машини, къщи.
А: Издаваше и едновременно баща ми имаше идеята да издава беседи на Учителя. И тъй като баща ми имаше къща, работилница, машини за плочи, той ипотекира всичко това в банката на Русев, той брат беше. В: Коста Русев. А: Това не знам, значи, че Русев, но другото име не знам. Е, да но пари трябваше да се плаща на работници, туй-онуй, а пари не влизаха от продажбите на списанието. Най-после фалира, фалира и банката всичко взе и работилници, машини, къщи. Останахме на улицата. Баща ми замина за Румъния и ние там отидохме. В: Колко години стояхте там? А: Две години, не повече. Там беше намерил други италианци.
към текста >>

48. 53. БЛАГОДАРНОСТ

1. ЧОВЕК СЛИЗА НА ЗЕМЯТА ЧРЕЗ РОДА

53. БЛАГОДАРНОСТ Този живот значи съм Му много благодарна, че ме е измъкнал от Карнобат с едно уволнение, всичките от банката бяха уволнени, за да се освободя аз.
53. БЛАГОДАРНОСТ Този живот значи съм Му много благодарна, че ме е измъкнал от Карнобат с едно уволнение, всичките от банката бяха уволнени, за да се освободя аз. В: Как уволнение, аз не го зная този случай. Уволняват ви всичките? Т: Бях назначена в Народната банка. Но след около една година излезе заповед, една единствена заповед: уволняват всичките жени от Народната банка. И аз тогава останах извън Народна банка и понеже бях учителствувала вече, тук-там бях прекарала няколко години пак останах без работа така.
към текста >>

Т: Бях назначена в Народната банка.
53. БЛАГОДАРНОСТ Този живот значи съм Му много благодарна, че ме е измъкнал от Карнобат с едно уволнение, всичките от банката бяха уволнени, за да се освободя аз. В: Как уволнение, аз не го зная този случай. Уволняват ви всичките? Т: Бях назначена в Народната банка. Но след около една година излезе заповед, една единствена заповед: уволняват всичките жени от Народната банка. И аз тогава останах извън Народна банка и понеже бях учителствувала вече, тук-там бях прекарала няколко години пак останах без работа така. И нямаше къде да преподавам вече и тогава тръгнах за София. Нали човек мисли къде да работи. Така дойдох в София.
към текста >>

Но след около една година излезе заповед, една единствена заповед: уволняват всичките жени от Народната банка.
53. БЛАГОДАРНОСТ Този живот значи съм Му много благодарна, че ме е измъкнал от Карнобат с едно уволнение, всичките от банката бяха уволнени, за да се освободя аз. В: Как уволнение, аз не го зная този случай. Уволняват ви всичките? Т: Бях назначена в Народната банка. Но след около една година излезе заповед, една единствена заповед: уволняват всичките жени от Народната банка. И аз тогава останах извън Народна банка и понеже бях учителствувала вече, тук-там бях прекарала няколко години пак останах без работа така. И нямаше къде да преподавам вече и тогава тръгнах за София. Нали човек мисли къде да работи. Така дойдох в София. Трябваше да отидем на Рила.
към текста >>

И аз тогава останах извън Народна банка и понеже бях учителствувала вече, тук-там бях прекарала няколко години пак останах без работа така.
53. БЛАГОДАРНОСТ Този живот значи съм Му много благодарна, че ме е измъкнал от Карнобат с едно уволнение, всичките от банката бяха уволнени, за да се освободя аз. В: Как уволнение, аз не го зная този случай. Уволняват ви всичките? Т: Бях назначена в Народната банка. Но след около една година излезе заповед, една единствена заповед: уволняват всичките жени от Народната банка. И аз тогава останах извън Народна банка и понеже бях учителствувала вече, тук-там бях прекарала няколко години пак останах без работа така. И нямаше къде да преподавам вече и тогава тръгнах за София. Нали човек мисли къде да работи. Така дойдох в София. Трябваше да отидем на Рила. Аз исках да отида с първата група, която беше работна група за подготовка на лагера.
към текста >>

49. ВЕСКА ВЕЛИЧКОВА

Имаше завършено търговско образование и бил чиновник в немска банка и в други най-различни търговски предприятия.
Той се родей с Христо Г. Данов, първият печатар и кни-жар в България. И на времето, от дядо зная, когато България прави първите опити за освобождение, дядо ми бил малко момченце и е носил парцали на Боримечката за черешовото топче. Това го зная от дядо ми. Дядо ми беше много интелигентен човек. Имаше завършено търговско образование и бил чиновник в немска банка и в други най-различни търговски предприятия. Даже известно време е имал собствена книжарница в Пловдив. Но повечето е бил чиновник. Той беше много музикален, имаше много хубав бас. Дядо ми пееше много хубаво и свиреше много хубаво на цигулка. Баба ми е внучка на Захари Зограф, основоположника на Самоковската художествена школа иконописци.
към текста >>

50. 20. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ И 91. ПСАЛМ

Сийка беше чиновничка в Народната банка.
Веска: Не. Аз ви казах, че в нейния дом много често отивахме след беседа, там прекарвахме целия следобед, да кажем неделния ден, но разговорите се въртяха около въпроси много живото настоящи, което беше много пълно с интересни и красиви преживявания в момента. Всички сме били при Учителя, спомняме си някои моменти от Неговите мисли от Неговите беседи и така повечето пеехме, молехме се, така прекарвахме в нейния дом. В: Значи нейния дом беше построен. Веска: Беше една дървена къщичка, но много спретната, много елегантна с коридорче, една по-малка стая, кухня и една по-голяма стая, в която имаше три легла, беше така хубава, чиста, спретната, поддържана и наредена. Сийка беше чиновничка в Народната банка. Тя имаше една опитност интересна. Когато на 10.януари в 10 часа сутринта става бомбардировката, тя е трябвало да се качи с асансьора да занесе някакви документи при някакъв началник да ги подпише, но сирените засвирват. В това време моментално спира електрическия ток и тя остава в асансьора, увиснал между два етажа и прекарва цялата бомбардировка в асансьора, безспорно прекарвайки в абсолютна молитва, непрекъснато е чела 91.псалм. Така се е спасила. Това ни го разправяше Сийка.
към текста >>

51. 12. ПОВЕЛЯТА НА УЧИТЕЛЯ

ВИОЛА ЙОРДАНОВА

В него бяха само моите дипломи, беседа, портрета от г-жа Прокопова, нейните български песни, един малък пакет от най-доброто качество български цигари, те бяха моята валута-разрешително от Народната банка за да ги продам в чужбина вместо долари.
„Мамо, какво да правя? " - плачейки казвам аз. Както винаги решителна мама отвърна: „Бързо се обличай". След кратко време, облечена в единственото ново костюмче и обувки с които се явих в операта, грабнах малкото куфарче стоящо ми две години сгушено в кюшето. То бе леко. В него бяха само моите дипломи, беседа, портрета от г-жа Прокопова, нейните български песни, един малък пакет от най-доброто качество български цигари, те бяха моята валута-разрешително от Народната банка за да ги продам в чужбина вместо долари. Точно в 6 часа влакът потегли. Аз напуснах България.
към текста >>

52. 2. ЮРДАН ХАРАЛАМПИЕВ СИМЕОНОВ - ДАНКО

Той е работил като чиновник в банка "Гирдап" в Русе и в народната библиотека в Русе.
2. ЮРДАН ХАРАЛАМПИЕВ СИМЕОНОВ - ДАНКО Родителите на Данко са от В. Търново. Баща му - Харалампи е от фамилията Вълнарови, които били търговци. Той е работил като чиновник в банка "Гирдап" в Русе и в народната библиотека в Русе. Майка му - Евангелия е била учителка в Кубрат. Данко е роден в София на 6.111.1895 г. Завършил е гимназия в Русе. Баща му, както и най-големия му брат Симеон са свирили на цигулка, Данко на кларинет, след него, по-малкия - Величко, на фагот и най-малкия -Иванчо, на флейта. Симеон завършил юридическия факултет в София.
към текста >>

53. 05. ПЪРВИТЕ СТЕНОГРАФИ НА УЧИТЕЛЯ

И тя се съгласила, и той понеже е бил образован човек е работел в банката.
" Поканват я и тя сяда на масата и до края на живота си работи. Паша е дъщеря на Петър Теодоров, майка й е българка от Бесарабия. Баща й е чист руснак. Те се оженват в Бесарабия и когато се освобождава България той казва: „Маша, хайде да отидем в България. Ти си българка, да отидем там". И тя се съгласила, и той понеже е бил образован човек е работел в банката. Но после някой го подлъгал да стане търговец и го излъгали. А той бил много добър, чист човек и честен. Разбрал че ще го лъжат. Изгубили в търговията която почнали. Той заболява и умира.
към текста >>

54. 06. ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ

Те ги внасяли в банка някъде.
Брат Тодорчо винаги участваше в Братския съвет, както ние викахме Синедриона. Той, брат Начо Петров, дядо Благо, имаше един брат Попов от София, Иван Попов се казваше. Тези си спомням братя че участваха в съвета, който се занимаваше с братските работи, паричните въпроси. Щото Учителят е по съборите, всеки си даваше лептата, десятъка. Абсолютно всеки по свобода го правеше. Те ги внасяли в банка някъде. В.К.: Това не е лесно, да бъдеш един от тримата, да дойдеш в Школата, да седиш в Школата, Учителят да си замине, ти да го дочакаш. Е.А.: Едно ще ти кажа, че той все искаше да си замине и все ще си замине, защото беше слабичък. Много слабичък, така с нежно здраве, човек с много нежно здраве. Но много издържлив, изкара много.
към текста >>

55. 29. БРАТСКИ СТОЛ ЗА ХРАНЕНЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Една година внесоха в банка ..Гирдап" тя фалира и парите изчезнаха.
Сега някому е помогнал да оздравее, някой Му дал съвет, всеки човек искаше да даде нещо. Пък и за знанието което ни даваше, нали, не затуй че имаш нужда, ами като можеш, желаеш да дадеш и ти естествено и имаше случаи, когато са Му давали. „Ама Учителю, това е за Вас". Значи това не е десятък, то са пари, пък десятъка се даваше отделно и Учителят нищо общо нямаше с него. Той извикваше братския съвет, те събираха пликовете и правеха описи и ги внасяха в банките, където ги влагаха. Една година внесоха в банка ..Гирдап" тя фалира и парите изчезнаха. Учителят е говорил за нея. В.К.: А братския стол на Рила? Е.А.: Всеки ден на обед се определяха дежурните за следващия ден. Водеше се списък даже, със списък ставаше, да вземат всички участие. Братята се грижеха да носят вода, да секат дърва.
към текста >>

56. 84. СКАНДАЛЪТ С БЕЛЕВИ

Е.А.: Ричка, тя беше чиновничка в банката.
Е сега, това ученици ли са? Приказки. Не сме никакви ученици, щом можем да правим такива неща, да. В.К.: Значи това по отношение на тая Ричка. Коя беше тая Ричка? Откъде е тая Ричка? Е.А.: Ричка, тя беше чиновничка в банката. Не бе, не знам какво я прихванало бе. Какво я беше прихванало? В.К.: Тази година беше нанесен побой на Учителя. Е.А.: Същата година, да. В.К.: Значи Учителят се връща от Рила, оздравява, почва да говори и после става скандала.
към текста >>

Е.А.: Тя си беше домакиня, той си беше, работеше в банката чиновник, ама знаеше езици.
В.К.: Сега тука, тези приятели на снимката? Е.А.: Белев и Белева. В.К.: От къде бяха тези... Е.А.: Те са македонци и двамата. Белев е от Битоля, пък тя не знам откъде е. В.К.: Каква им беше професията? Е.А.: Тя си беше домакиня, той си беше, работеше в банката чиновник, ама знаеше езици. Кореспондент, да. В.К.: Те кога влезнаха в Братството? Как се запознаха? Някои опитности? Е.А.: Аз като влязох, те бяха в Братството.
към текста >>

57. 110. ВЕЩИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Сега къде са не знам, дали в банката се съхраняват или някой ги харесал не знам, но не вярвам някой да ги е взел.
Диамант ли беше, но беше пак нещо хубаво, скъпоценен камък беше. Когато Учителят си замина братята така нали направиха го както са обичаите, облякоха Го, ние двете със Савка избрахме, дадохме дрехите, с които да Го облекат, но тези неща останаха. Савка ги беше прибрала и когато дойдоха ревизорите през 1957 год. те питат къде са тези неща, щото бяха описани навремето. Савка ги предала на приятелите, а те благополучно ги взеха и пазеха, после ги взе държавата. Сега къде са не знам, дали в банката се съхраняват или някой ги харесал не знам, но не вярвам някой да ги е взел. Учителят винаги носеше: ланецът, брошката и часовника. Винаги ги носеше. Аз не съм Го видяла да излезе без да си е с ланеца, с часовника и с брошката така, винаги беше с тях.
към текста >>

58. 137. УЧИТЕЛЯТ ИМАШЕ ЧИСТОТАТА НА ДЕТЕ

Казано е: Христос казва: „Събирайте съкровища, които крадец не яде и молец не разваля." Събирайте съкровища в небесната банка.
ИЗ РАЗГОВОРИТЕ С УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ АВГУСТ 1944 ГОДИНА. Човешката душа преди да дойде на земята се прекарва през едно езеро, дето се окъпва, за да забрави всичко, което е преживяла горе. Ако помните това, което е там, тогава по-малко бихте издържали тук. Колкото по-търпелив е човек, толкова е по-събуден, ако е сприхав, толкова по-малко е събуден. Човек идва тук на земята за стока, за материала, който после горе ще образува. Казано е: Христос казва: „Събирайте съкровища, които крадец не яде и молец не разваля." Събирайте съкровища в небесната банка. Човек идва на земята по собствено желание само когато се е освободил от кармата си. Иначе идва по закон. - Как да се освободя от кармата си? - Ето как: Не вземай пари на заем. И този, който обичаш не искай да го обсебваш.
към текста >>

59. 182. ЦЕНАТА НА ЕДНА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

Е.А.: Не, не художник, а в банката работеше.
Имаш доста кореспонденция с него. Е.А.: Да, приятелство имахме, много хубаво приятелство. В.К.: Значи това е Николай Шиваров. Той какъв беше? Художник ли беше? Е.А.: Не, не художник, а в банката работеше. В.К.: Значи това е Николай Шиваров. Е.А.: Шиваров, да. В.К.: Защото аз виждам една много голяма кореспонденция и се чудех. Казвам, да не е Николай Шиваров, щото гледам тук тази работа, същия почерк. Значи това е Николай Шиваров.
към текста >>

60. XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ-4

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

В Божията банка.
Е.А.: Ти печелиш. Правиш си капитал. В.К.: Капитал правя на друго място. Е.А.: Е, да. Той е най-хубавия капитал. В Божията банка. В.К.: Божията банка. Е.А.: Щото другото е вятър работа. Много хора се съблазниха. В.К.: На мен ми направи впечатление, толкоз много пари минаха, след заминаването на Учителя нали? Независимо, че държавата ги взе.
към текста >>

В.К.: Божията банка.
Правиш си капитал. В.К.: Капитал правя на друго място. Е.А.: Е, да. Той е най-хубавия капитал. В Божията банка. В.К.: Божията банка. Е.А.: Щото другото е вятър работа. Много хора се съблазниха. В.К.: На мен ми направи впечатление, толкоз много пари минаха, след заминаването на Учителя нали? Независимо, че държавата ги взе. Виж дошли са парите идват с Учителя, Учителят си създава условия, Божественият Дух създава условия.
към текста >>

61. БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Николай Шиваров, който работеше в Народната банка и той често е бил при Учителя, особено неделя следобед.
По едно време, както седях на стола, започнах да се повдигам, като че с някакъв крик нещо ме вдига и после отново ме спусна. Столът се подвигна втори път, че и трети път се повдигна. И рекох: Вярвам, Учителю! " И тогава върнал се и целунал ръка на Учителя и така се разделили. Подобен случай имам и аз и не знам дали съм го разказал тука, Може да съм забравил. Николай Шиваров, който работеше в Народната банка и той често е бил при Учителя, особено неделя следобед. На беседата по-рядко е бивал, от какви съображения, не знам. И той отивал при Учителя и Учителят го бил вдигнал така на метър височина, със стола се е вдигнал. Казваше: „Стоим и мълчим. Аз седнах на стола и той седна и по едно време столът взе да се вдига, вдига, дига нанагоре и след туй пак се върна. Няколко пъти така.
към текста >>

62. 09 - 225. ТРИМАТА ПРОФЕСОРИ И УЧИТЕЛЯТ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

225. ТРИМАТА ПРОФЕСОРИ И УЧИТЕЛЯТ Веднъж на брат Русев от София - директорът на банка „Гирдап", му хрумнала идеята да уреди една среща на тримата професори, Асен Златаров, Михалчев и Консулов с Учителя.
225. ТРИМАТА ПРОФЕСОРИ И УЧИТЕЛЯТ Веднъж на брат Русев от София - директорът на банка „Гирдап", му хрумнала идеята да уреди една среща на тримата професори, Асен Златаров, Михалчев и Консулов с Учителя. Тази среща се състояла в дома на брат Русев, по желание на професорите. На тази среща, както и всякога друг път, Учителят се е държал най- естествено, а те забили очи в масата през себе си, не смеели да го погледнат. Но тъй като никой не решавал да почне разговора, Учителят задал някои въпроси на Асен Златаров, който отначало се е държал като професор, но неговите знания постепенно се стопили пред оня неизчерпаем океан от живо знание, което Учителят обладавал. Златаров се е смалил до положението на дете пред величествения духовен ръст на Учителя. След като завършил разговора със Златаров, Михалчев задал на Учителя някои въпроси, след което получил кратки, но изчерпателни отговори.
към текста >>

63. 09 - 287. ПОСЛЕДНИЯТ ХАРМАН

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Понеже бил станал гарант на един съсед пред банката, който не можал да си изплати задължението, банката турила ръка на нивите и си осигурила вземането.
Дядо Иван се ядосал на скържавостта на жена си, захвърлил крината и в яда си изрекъл клетва, която другите не могли да чуят. Любопитно е да се знае какво е станало след този харман. Този харман бил последният. Нивите били засети. Дядо Иван внезапно умира. Понеже бил станал гарант на един съсед пред банката, който не можал да си изплати задължението, банката турила ръка на нивите и си осигурила вземането. Градушка убила нивите. Болест налетяла по добитъка. Банката продала на търг и къщата. Синове и дъщери се пръснали да си дирят прехраната. Баба Тодора останала сама сетни бедняци.
към текста >>

Банката продала на търг и къщата.
Нивите били засети. Дядо Иван внезапно умира. Понеже бил станал гарант на един съсед пред банката, който не можал да си изплати задължението, банката турила ръка на нивите и си осигурила вземането. Градушка убила нивите. Болест налетяла по добитъка. Банката продала на търг и къщата. Синове и дъщери се пръснали да си дирят прехраната. Баба Тодора останала сама сетни бедняци. Нуждата почнала всеки ден да чука на нейната врата. От оня ден, когато тя върнала просяка, минали години. Баба Тодора с чувалче на гръб ходела из село да проси милостиня.
към текста >>

64. 09 - 333. МЪЛЧАЛИВА ПРОПОВЕД

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Банка, София.
333. МЪЛЧАЛИВА ПРОПОВЕД Бях чиновник в Б. Н. Банка, София. Всяка неделя след обяд отивах на Изгрева да се срещна с Учителя, както и да се видя с някои от приятелите и да разменяме някоя дума. Веднъж пак отидох при Учителя и той ме покани в приемната си да седна на един стол, а той седна на плетеното кресло срещу мене. Разменихме някоя дума, след което настъпи мълчание, защото нямах нещо особено да го питам. Тогава Учителят си затвори очите, както когато размишляваше и постепенно почна да се смалява и изчезна, а на мястото, дето стоеше, остана една светла точка. Мястото му остана празно.
към текста >>

65. 12 - 21. ЧЕСТНОСТТА НА ДОБРИ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Сестрата на една друга там жена, работи в МВР-то, и като чула вечерта, отива при зет си, в Тополица е пък директор на банката, но приятел на Добри.
Ти си отиди там и аз ще дойда." И отива. Там. в кооперацията се научили. Отива Добри в милицията и почва вече разговор с този, той взел да се извинява. Бай Добри, тъй, та законите се това. В туй време тръгват всички от кооперацията, щото е с авторитет и честен. Сестрата на една друга там жена, работи в МВР-то, и като чула вечерта, отива при зет си, в Тополица е пък директор на банката, но приятел на Добри. Казала: „Бати Тодоре, Добри ще го съдят и няма да бъде леко. злоупотребил е с 200 метра плат." - „Кой, Добри? Ако един сантиметър е взел, аз на площада ще се обеся. Не може да бъда това." Тръгват всички председатели, там всички, ръководството, струпват се в МВР- то, както се върнал вече от Сливен. А преди това Костадинка и Методий - този, на когото предават ушитите дрехи, той е касиер, приема парите за ушитите дрехи.
към текста >>

66. 12 - 45. ТВОЯТА ЧЕСТНОСТ ЩЕ БЛЕСНЕ В ГРАДА

Казва: „Абе не могат да платят 400 лева, костюмчето на детето." - Дай костюмчето, плащам парите." И така полека, полека, от банка ли ще изтеглим, какво ще правим, ще плащаме после, той ги плати и аз, като дойде и ми казва Добри, аз така се зарадвах, че се хвърлих на врата му.
В момента има човек, който приема стоката, при него се плаща и дава костюмите. И той казал: „Не, не мога да ви дам." Още 400 лева трябвало да даде. „Немота да ви го дам." И бабата плаче, и детето плаче и Добри пък, технически ръководител беше тогава, отива. Казва: „Защо плачат, бай Стамене? " Той е възрастен шивач. Казва: „Абе не могат да платят 400 лева, костюмчето на детето." - Дай костюмчето, плащам парите." И така полека, полека, от банка ли ще изтеглим, какво ще правим, ще плащаме после, той ги плати и аз, като дойде и ми казва Добри, аз така се зарадвах, че се хвърлих на врата му. Викам: „Добри, поздравлявам те, това е над, над всичко." Пък няма жената. Казва: „Дай костюма, аз плащам." Пък какво се случи после. Туй пак негова опитност. Той е технически ръководител в шивашката кооперация. Той раздава платовете, но има едно момиче отвън; тя вписва колко плат се приема, колко пък се взема за работа.
към текста >>

67. „Изгревът том IX пристига с небесна колесница

Вергилий Кръстев

И когато аз трябваше да реагирам, то се разбра, че беше изчезнала една папка с документи от банката, без която не можехме да приключим финансовата 1998 година.
Търпели сме големи загуби, без да знаем. Другият начин бе, че се изпращаха повече книги от обявените по списъка. Чак когато един съвестен разпространител ни обърна внимание на този начин на източване на парите, ние се стреснахме. Третият начин бе, че се продаваха книги, прибираха се парите в джобовете им, без да се впишат в тетрадката. А онова, което бяха написали, точно отчитаха, за да не се усъмним. И когато аз трябваше да реагирам, то се разбра, че беше изчезнала една папка с документи от банката, без която не можехме да приключим финансовата 1998 година. Изкарахме копие, но трябваше да платим много, много пари. И като похлупак на всичко изчезнаха и дискетите със записаното Слово на Учителя Дънов, на всички издадени беседи. Откраднаха ги, за да ни попречат. И да ни спрат. Започнах люта битка.
към текста >>

68. IV. 16 август, четвъртък

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Няма желание или нещо, което вашата душа да е пожелала, та да ви се не даде; само че не бива да бързате, да изваждате вложеното в банката предварително.
Вие трябва да се пазите, да не се сближавате много един до друг. Вземете две дървета, щом много се сближат, изсъхват, когато86, за да виреят добре, трябва да има известна дистанция между тях. Спрямо человеците, всякога трябва да даваш толкова, колкото вземаш. Няма желание, няма мисъл у вас, което да не се осъществи. Всичките ще се осъществят на своето си време. Няма желание или нещо, което вашата душа да е пожелала, та да ви се не даде; само че не бива да бързате, да изваждате вложеното в банката предварително. Не се насилвайте, защото с насилване и мъчене работата не се върши. Гледайте да запазите това, което ви е дадено, защото ако си излеете чашата, никой не ви е крив. Довечера ще имаме събрание в 8 часа. В 8 и половина вечерта събранието продължи. Между другото, и сега г-н Дънов каза: - Вие се чудите как ще виждате и как ще слушате.
към текста >>

69. IV.15 август, понеделник - ден Св. Богородица

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Нито пък можем да заповядаме на един секретар или касиер на някоя банка, защото на тях се плаща само за работата.
Най-важно е какво ще каже Господ за нас и дали сме изпълнили Неговите заповеди. Най-после, всичките богатства сега хората са ги взели и казват, че са техни. Но това е цяла лъжа и заблуждение, защото силата Господ я [нам] дава. И всичките хора са глупци, ако мислят, че със своята сила и знание и ум са придобили тия неща, които са в ръцете им. Един слуга няма правото да злоупотребява с нещата на своя господар. Нито пък можем да заповядаме на един секретар или касиер на някоя банка, защото на тях се плаща само за работата. Те не могат да разполагат, тъй като банката е, която отпуска кредити. Когато Господ ви праща някъде, Той ще отвори и вратата там и нашият въпрос се много лесно разрешава. Бог знае всички ваши нужди. В най-дребните неща Господ се вмества и даже в дреболиите Той обръща много по-голямо внимание, отколкото в големите нужди. Така, ако имаш нужда от обувки, Той по-скоро ще ти ги даде, отколкото други големи работи.
към текста >>

Те не могат да разполагат, тъй като банката е, която отпуска кредити.
Най-после, всичките богатства сега хората са ги взели и казват, че са техни. Но това е цяла лъжа и заблуждение, защото силата Господ я [нам] дава. И всичките хора са глупци, ако мислят, че със своята сила и знание и ум са придобили тия неща, които са в ръцете им. Един слуга няма правото да злоупотребява с нещата на своя господар. Нито пък можем да заповядаме на един секретар или касиер на някоя банка, защото на тях се плаща само за работата. Те не могат да разполагат, тъй като банката е, която отпуска кредити. Когато Господ ви праща някъде, Той ще отвори и вратата там и нашият въпрос се много лесно разрешава. Бог знае всички ваши нужди. В най-дребните неща Господ се вмества и даже в дреболиите Той обръща много по-голямо внимание, отколкото в големите нужди. Така, ако имаш нужда от обувки, Той по-скоро ще ти ги даде, отколкото други големи работи. Но някой казва: „Аз не се занимавам с малки работи." Да, но Господ е, Който се занимава с малки работи и ние оттам трябва да започнем.
към текста >>

70. 5. КОЕТО БОГ Е СЪЧЕТАЛ

ТОМ 12

Няма да казвате: „Остаряхме“, а ще казвате: „Млади сме, ние отсега нататък ще работим.“ Няма да казвате: „Ще умра“, а ще казвате: „Намислих да си направя нова къща.“ Изгубил си парите, ще кажеш: „Дадох ги в банката.“ Тълкувайте нещата в права смисъл.
Гледайте да имате всички вътрешно разположение и да сте доволни от малкото, което имате. Слушал съм някоя жена казва за друга: „Тя не ме посрещна добре.“ Как щете посрещне добре-мъжът й я бил, със сина си имала неприятности. Затова духовните хора трябва да имат добри мисли за другите хора. Да казваме: „Той е добър“ и с това действително ще го подобрим. Ще учите закона на подмладяването - то е възкресението. Няма да казвате: „Остаряхме“, а ще казвате: „Млади сме, ние отсега нататък ще работим.“ Няма да казвате: „Ще умра“, а ще казвате: „Намислих да си направя нова къща.“ Изгубил си парите, ще кажеш: „Дадох ги в банката.“ Тълкувайте нещата в права смисъл. Един ден учениците на Христа, като минавали покрай едно умряло куче, казали: „Колко лошо мирише! “ Христос казал: „Колко хубави, бели зъби има то! “ Пази се от това, не казвай колко лошо мирише, а си измий ръцете. Да си миеш ръцете значи да си правдив. Само така ще се оправи светът.
към текста >>

71. 13. ПРИЗОВАХА ИСУСА

ТОМ 12

И тъй, Христовото учение не е учение на формите, да се придържаме в някоя църква или да вложим парите си в някоя банка, но то е учение на личната инициатива.
Те си имат свой образ и тяло и си живеят самостойно. От тези именно ваши мисли и желания ще бъдат изтъкани ваши, за в бъдеще, вашият мозък, дробове, стомах и т.н. Някои питат: „Защо да мислим добре? “ За да може за в бъдеще да си изтъчете нова дреха. Следователно ние приготвяме нова дреха, в която за в бъдеше да облечем духовното си тяло. И тъй, Христовото учение не е учение на формите, да се придържаме в някоя църква или да вложим парите си в някоя банка, но то е учение на личната инициатива. Никой не може да мисли, да действува и да чувствува за вас. Вие ще мислите, ще действувате, ще чувствувате за вас си. Ако мислите, действувате и чувствувате добре, ще имате Божието благословение. Когато съчетаете вашия живот с този Божествен принцип, вие ще можете да поправите много несгоди, които срещате. Трябва да намерим начин, по който да подигнем живота си и всеки търси такъв начин.
към текста >>

72. 27. ИСТИНА И ЖИВОТ

ТОМ 12

Двадесет години вие сте внесли все в банката, след 20 години вие какво ще имате?
Сега, да се научиш, като не се молиш, какво да правиш. Защото този, който се моли, по този начин пак живее. Казвам: Той живее, но щастлив не може да бъде. Защото, ако ти отидеш при един банкерин и той те кредитира, днес отидеш, утре отидеш, все те кредитира по 1, 2, 3000 и 20 години като ходиш и всеки ден ако той ти е давал по 1000 лева, след 20 години какво си спечелил? Ти си загубил, ти си заборчлял. Двадесет години вие сте внесли все в банката, след 20 години вие какво ще имате? Досега вие все сте просили. Добър е Господ. Като се молите, вие все сте искали нещо. Сега вече трябва нещо да внесете. Сега сам ще идеш на нивата да сееш.
към текста >>

Ти, като работиш за Господа, трябва да внасяш в Божията банка.
“ После пак върви и влачи вълната, и вечерта пак каже: „Слава Богу, стигнах сенцето.“ Такива вързопчета, 20 години наред следва пред дарака и все не ги стига. От такива обещания нищо не се постига. Вълната е извлачена, но конят си остава кон. Това е старото учение, така не трябва да се залъгваш. Казва някой: „Аз ще подобря работата“, но работата не се подобрява. Ти, като работиш за Господа, трябва да внасяш в Божията банка. Само тогава работата ти ще се подобри. Ама помоли се на Господа. Ще се молиш, ще се извиниш и ще кажеш: „Господи, аз бях закъснял, не плащах, но сега внасям в Божията каса. Ще ме извиниш. Позакъснял съм малко, но идната година ще бъде по-добре.“ Това е смъртта.
към текста >>

Някоя си банка фалирала.
Ако не им се дадеше някоя лекция да развият или някоя теза да разработят или да нарисуват нещо, какво щяха да научат? Накъде ще работят, накъде ще пеят, но остане ли да не работят нищо, какъв щеше да бъде животът им? Този живот е безсмислен, той е живот на светските хора. Светските хора само си въртят очите на една и на друга страна и казват: „Този е религиозен, този е богат, има голяма къща“ и т.н. Сега вие ще кажете: „Аз го зная този човек, добър е той.“ С въртене на очите нищо не се придобива. Някоя си банка фалирала. Що от това? Ако ти имаш пари в нея, и ти плачеш с нея. Защо влагаш парите си в тази банка, да плачеш и ти с нея? Вложи парите си в държавната банка. Защо ти трябва частна банка?
към текста >>

Защо влагаш парите си в тази банка, да плачеш и ти с нея?
Светските хора само си въртят очите на една и на друга страна и казват: „Този е религиозен, този е богат, има голяма къща“ и т.н. Сега вие ще кажете: „Аз го зная този човек, добър е той.“ С въртене на очите нищо не се придобива. Някоя си банка фалирала. Що от това? Ако ти имаш пари в нея, и ти плачеш с нея. Защо влагаш парите си в тази банка, да плачеш и ти с нея? Вложи парите си в държавната банка. Защо ти трябва частна банка? Ти влагаш парите в мъжа си - това е частна банка. Или в банката на сина си - той пак е частна банка. Вложи парите си Божествената банка, дето никой не може да ти ги изяде.
към текста >>

Вложи парите си в държавната банка.
Сега вие ще кажете: „Аз го зная този човек, добър е той.“ С въртене на очите нищо не се придобива. Някоя си банка фалирала. Що от това? Ако ти имаш пари в нея, и ти плачеш с нея. Защо влагаш парите си в тази банка, да плачеш и ти с нея? Вложи парите си в държавната банка. Защо ти трябва частна банка? Ти влагаш парите в мъжа си - това е частна банка. Или в банката на сина си - той пак е частна банка. Вложи парите си Божествената банка, дето никой не може да ти ги изяде. Сега в Америка спестените пари на много от банкерите ги изядоха.
към текста >>

Защо ти трябва частна банка?
Някоя си банка фалирала. Що от това? Ако ти имаш пари в нея, и ти плачеш с нея. Защо влагаш парите си в тази банка, да плачеш и ти с нея? Вложи парите си в държавната банка. Защо ти трябва частна банка? Ти влагаш парите в мъжа си - това е частна банка. Или в банката на сина си - той пак е частна банка. Вложи парите си Божествената банка, дето никой не може да ти ги изяде. Сега в Америка спестените пари на много от банкерите ги изядоха. Хората все спестяват за черни дни, но черните дни отидоха.
към текста >>

Ти влагаш парите в мъжа си - това е частна банка.
Що от това? Ако ти имаш пари в нея, и ти плачеш с нея. Защо влагаш парите си в тази банка, да плачеш и ти с нея? Вложи парите си в държавната банка. Защо ти трябва частна банка? Ти влагаш парите в мъжа си - това е частна банка. Или в банката на сина си - той пак е частна банка. Вложи парите си Божествената банка, дето никой не може да ти ги изяде. Сега в Америка спестените пари на много от банкерите ги изядоха. Хората все спестяват за черни дни, но черните дни отидоха. Ако те бяха внесли парите си в ангелската банка, парите им щяха да бъдат сигурни, а те ги внесоха в частни банки и парите отидоха.
към текста >>

Или в банката на сина си - той пак е частна банка.
Ако ти имаш пари в нея, и ти плачеш с нея. Защо влагаш парите си в тази банка, да плачеш и ти с нея? Вложи парите си в държавната банка. Защо ти трябва частна банка? Ти влагаш парите в мъжа си - това е частна банка. Или в банката на сина си - той пак е частна банка. Вложи парите си Божествената банка, дето никой не може да ти ги изяде. Сега в Америка спестените пари на много от банкерите ги изядоха. Хората все спестяват за черни дни, но черните дни отидоха. Ако те бяха внесли парите си в ангелската банка, парите им щяха да бъдат сигурни, а те ги внесоха в частни банки и парите отидоха. Така ще стане с всеки от вас, който влага парите си в една от тия спасителни банки.
към текста >>

Вложи парите си Божествената банка, дето никой не може да ти ги изяде.
Защо влагаш парите си в тази банка, да плачеш и ти с нея? Вложи парите си в държавната банка. Защо ти трябва частна банка? Ти влагаш парите в мъжа си - това е частна банка. Или в банката на сина си - той пак е частна банка. Вложи парите си Божествената банка, дето никой не може да ти ги изяде. Сега в Америка спестените пари на много от банкерите ги изядоха. Хората все спестяват за черни дни, но черните дни отидоха. Ако те бяха внесли парите си в ангелската банка, парите им щяха да бъдат сигурни, а те ги внесоха в частни банки и парите отидоха. Така ще стане с всеки от вас, който влага парите си в една от тия спасителни банки. Имайте пред вид следното правило: Внасяйте парите си в Божествена банка!
към текста >>

Ако те бяха внесли парите си в ангелската банка, парите им щяха да бъдат сигурни, а те ги внесоха в частни банки и парите отидоха.
Ти влагаш парите в мъжа си - това е частна банка. Или в банката на сина си - той пак е частна банка. Вложи парите си Божествената банка, дето никой не може да ти ги изяде. Сега в Америка спестените пари на много от банкерите ги изядоха. Хората все спестяват за черни дни, но черните дни отидоха. Ако те бяха внесли парите си в ангелската банка, парите им щяха да бъдат сигурни, а те ги внесоха в частни банки и парите отидоха. Така ще стане с всеки от вас, който влага парите си в една от тия спасителни банки. Имайте пред вид следното правило: Внасяйте парите си в Божествена банка! Можеш във всяка банка да внесеш по 100 лева. Стотина банки по 100 лева, това са 10 000 лева. Това са достатъчно.
към текста >>

Имайте пред вид следното правило: Внасяйте парите си в Божествена банка!
Вложи парите си Божествената банка, дето никой не може да ти ги изяде. Сега в Америка спестените пари на много от банкерите ги изядоха. Хората все спестяват за черни дни, но черните дни отидоха. Ако те бяха внесли парите си в ангелската банка, парите им щяха да бъдат сигурни, а те ги внесоха в частни банки и парите отидоха. Така ще стане с всеки от вас, който влага парите си в една от тия спасителни банки. Имайте пред вид следното правило: Внасяйте парите си в Божествена банка! Можеш във всяка банка да внесеш по 100 лева. Стотина банки по 100 лева, това са 10 000 лева. Това са достатъчно. Онзи капитал, който имаш, внеси там, дето парите да са сигурни. Вие ще кажете: „Ние сме слушали това, Учителю!
към текста >>

Можеш във всяка банка да внесеш по 100 лева.
Сега в Америка спестените пари на много от банкерите ги изядоха. Хората все спестяват за черни дни, но черните дни отидоха. Ако те бяха внесли парите си в ангелската банка, парите им щяха да бъдат сигурни, а те ги внесоха в частни банки и парите отидоха. Така ще стане с всеки от вас, който влага парите си в една от тия спасителни банки. Имайте пред вид следното правило: Внасяйте парите си в Божествена банка! Можеш във всяка банка да внесеш по 100 лева. Стотина банки по 100 лева, това са 10 000 лева. Това са достатъчно. Онзи капитал, който имаш, внеси там, дето парите да са сигурни. Вие ще кажете: „Ние сме слушали това, Учителю! “ Една майка преподавала уроци на детето си, като му казвала: „Не ме безпокой, направи си едно хвърчило.“ Детето отива на стана на майка си, взима ножиците и започва да реже нишки, с които да си направи хвърчилото.
към текста >>

Ученикът трябва да работи за трима души: За Бога; каквото да остане, да внесе в банката на ближния; и каквото още остане, да внесе в своята банка.
Колко пъти вашите деца са отрязвали нишки от кросната ви. И тъй, хубавото между вас е да се роди желание да бъдете ученици. Не само да се учите. Ученикът трябва да придобива знания от детство до стара възраст, той всякога трябва да добива знания и да работи. Първо трябва да работи за Бога, после за ближния си и за себе си. Ученикът трябва да работи за трима души: За Бога; каквото да остане, да внесе в банката на ближния; и каквото още остане, да внесе в своята банка. Но всичкия си капитал той трябва да внесе в Божествената банка. Това е сигурният живот, който иска умът му да е спокоен, сърцето и душата му да са спокойни. Този е Божественият път. И всички хора ако така живееха, нямаше да има никакви противоречия в света. Някой ще каже: „Ти не ми ли вярваш?
към текста >>

Но всичкия си капитал той трябва да внесе в Божествената банка.
И тъй, хубавото между вас е да се роди желание да бъдете ученици. Не само да се учите. Ученикът трябва да придобива знания от детство до стара възраст, той всякога трябва да добива знания и да работи. Първо трябва да работи за Бога, после за ближния си и за себе си. Ученикът трябва да работи за трима души: За Бога; каквото да остане, да внесе в банката на ближния; и каквото още остане, да внесе в своята банка. Но всичкия си капитал той трябва да внесе в Божествената банка. Това е сигурният живот, който иска умът му да е спокоен, сърцето и душата му да са спокойни. Този е Божественият път. И всички хора ако така живееха, нямаше да има никакви противоречия в света. Някой ще каже: „Ти не ми ли вярваш? “ Вярвам ти, как не.
към текста >>

Ти, като си извършил нещо, ти си го внесъл в Божествената банка.
Сега не е въпрос какъв е бил човекът в миналото, то е минало. В бъдещето какъв ще бъде, то е друг въпрос, но сега какъв може да бъде е важно. Казвате: „Как ще се живее? “ Този е новият начин. Чрез закона на страданията Бог иска да ни научи да бъдем благодарни от днешния живот. Ти, като си извършил нещо, ти си го внесъл в Божествената банка. И за утрешния ден не се грижи. Ти не мисли ни за мъжа си, но като станеш сутрин благодари на Бога че си здрава. На обяд пак благодари на Бога, че си здрава. Благодари на Бога, че децата ти са здрави. И като се разболеят, пак благодари на Бога.
към текста >>

73. 10. ГЛАВНИЯТ РЕВИЗОР В ЗАЩИТА НА ЗАКОНА

В окръжните градове Комитетът се управляваше от председател- секретар и съвет, в който влизаха: Директорът на Народната банка, началникът на Земеделската банка, Мирови съдия и други лица с обществен кредит.
По онова време стопанският живот в България се дирижираше изцяло от основаната от правителството през войната „Дирекция за стопански грижи и обществена предвидливост", която имаше за свои органи окръжните районни комитети (които дирижираха стопанския живот и продоволствието на населението от окръга) и околийските комитети - за околиите. Само в градовете София, Русе и Варна, освен окръжните комитети имаше и тъй наречените „специални комисии по продоволствие". Защото тогава населението се продоволствуваше за прехраната си (хляб и съестни продукти), облекло, обуща, газ, дърва и пр. с купони. А стоките, които бяха извън купонната система, се продаваха по нормални цени, под строг контрол и наказания за нарушителите. В окръжните градове Комитетът се управляваше от председател- секретар и съвет, в който влизаха: Директорът на Народната банка, началникът на Земеделската банка, Мирови съдия и други лица с обществен кредит. Тъй се нареди, че в началото на пролетта на 1919 г. аз смених в Комитета един от колегите мирови съдия в Русе и станах Началник на съдебно- контролния отдел при Комитета. Двата русенски вестници, „Русенско ехо" и „Ратник", хроникираха този факт, като писаха доста ласкави характеристики за мене и изпратили от тези си броеве в Дирекцията. Един от началниците в последната ми беше близък и говорил на Директора за мене и му казал, че по-подходящ човек от мене за главен представител на Дирекцията в Русе, който да председателства комисиите за приемане доставяната от държавата сол и газ за цяла България и да бъде Главен ревизор на Дирекцията в Русе и окръга не могат намери. Директорът наредил да ме сондира по телефона: Приемам ли да бъда назначен на тази служба.
към текста >>

74. 17. СТЕФАН БЕЛЕВ

Като дошъл в София, бил назначен за подначалник в Отделението за чуждестранна кореспонденция в централата на Народната банка в София.
17. СТЕФАН БЕЛЕВ Стефан Ив. Белев и съпругата му, бяха от Обществото ни Бяло братство и имах с тях близко приятелство. Той е родом от град Охрид. Преди да се пресели в София, е бил учител в Солунската гимназия по чуждите езици. Като дошъл в София, бил назначен за подначалник в Отделението за чуждестранна кореспонденция в централата на Народната банка в София. Наскоро след това, заминал за Берлин, дето първоначално се записал за студент по философия, а след една година се прехвърлил в юридическия факултет и завършил като „лисансие" по правните и държавни науки. И като се завърнал в България, бил назначен за Началник на Отделението за чуждата кореспонденция в централата на Бългаската банка. Той владееше добре немски, английски, френски, руски, гръцки и турски езици. С него се запознахме през месец октомври 1913 г., когато бях студент по правните и държавни науки в Софийския университет. Тогава той наскоро се беше запознал с нашия Учител и редовно посещаваше неделните Му беседи от 10 часа преди обед.
към текста >>

И като се завърнал в България, бил назначен за Началник на Отделението за чуждата кореспонденция в централата на Бългаската банка.
Белев и съпругата му, бяха от Обществото ни Бяло братство и имах с тях близко приятелство. Той е родом от град Охрид. Преди да се пресели в София, е бил учител в Солунската гимназия по чуждите езици. Като дошъл в София, бил назначен за подначалник в Отделението за чуждестранна кореспонденция в централата на Народната банка в София. Наскоро след това, заминал за Берлин, дето първоначално се записал за студент по философия, а след една година се прехвърлил в юридическия факултет и завършил като „лисансие" по правните и държавни науки. И като се завърнал в България, бил назначен за Началник на Отделението за чуждата кореспонденция в централата на Бългаската банка. Той владееше добре немски, английски, френски, руски, гръцки и турски езици. С него се запознахме през месец октомври 1913 г., когато бях студент по правните и държавни науки в Софийския университет. Тогава той наскоро се беше запознал с нашия Учител и редовно посещаваше неделните Му беседи от 10 часа преди обед. Белев и другарката му, която също проявяваше жив интерес към учението на Учителя ни, често ме канеха в празничен ден на обед в дома си и беседвахме с часове. От 16 март 1914 г.
към текста >>

75. 23. ДУХОВНИТЕ ДАРБИ СТЕФАН ЦОНЕВ (КОМПАНЧЕТО)

А след известно време стана директор на една банка.
В края на 1913 г. Учителят беше дал наряд, който да се изпълнява от по двама души, било сестри или братя и то вечер късно. Този наряд го изпълнявах аз с брат Илия Стойчев в неговата квартира в София. По това време брат Илия Стойчев минаваше за първенец между сестрите и братята от нашето общество, като сериозен брат и най-добър теоретик на Учението на Учителя, а също и като най-добър хиромант в нашите среди. По това време той беше директор на дружество „Сингер" (за шевни машини) в София. А след известно време стана директор на една банка. От години преди това той получаваше френски окултни списания, а също си бяха доставили окултна литература на френски и братята д- р Христо Дуков и Захари Желев от Казанлък, с които аз бях в много близки приятелски връзки. Тези наши трима братя отдавна не са между нас на земята. А също и брат Никола Ватев. Нарочно ги споменавам тук, да почетем паметта им, като едни от най-ревностните ученици на Учителя. Дуков и Желев редактираха и издаваха в Казанлък братския ни вестник „Обновление".
към текста >>

76. Един духовен опит - Писма на Боян Боев

Само на небесната банка може да се разчита.
Казано е: „Ще се отречеш от всичко и ще дигнеш кръста си." Дяволът идва при човека и му казва: „Всичко е в материалните работи." Нашето братство е по целия свят. Всички, които мислят, чувствуват и постъпват еднакво, както Бялото Братство, са от това Братство. Вие можете да ринете снега колкото искате и все пак той няма да се стопи, докато не изгрее слънцето. Добрите хора сега не управляват. Сега е вече техният ред. Само на небесната банка може да се разчита. Като мислите, всичко това ще бъде. Основата на знанието е любовта. Без любовта човек не може да дойде до истинското знание. Тайната на живота е да бъдем всякога доволни. Троеличието на Бога трябва да се разбира съвсем другояче: първото лице на Бога е любовта.
към текста >>

77. 25. ПРАВИЛА ЗА ЖИВОТА

Паша Теодорова

Няма желание, няма мисъл у вас, която да не се осъществи, само че всяка на своето време, не бива да бързате, да изваждате вложеното в банката в аванс.
Архитектът знае как и колко пъти да сложи чука си. Ако Господ ви люби, радвайте се на това, защото сте във връзка с великия свят на духовете и тогава ще сте благодарни, че и на земята ви е добре. Вие трябва да се пазите, да не се сближавате много един до други, защото вземете например, щом две дървета се сближат много, изсъхват. За да вървят, трябва да съществува известна дистанция помежду им. Спрямо човеците, всякога трябва да даваш толкова, колкото взимаш. Няма желание, няма мисъл у вас, която да не се осъществи, само че всяка на своето време, не бива да бързате, да изваждате вложеното в банката в аванс. Не се насилвайте, защото с насилие и мъчение работа не се върши. Гледайте да запазите това, което ви е дадено, защото ако излеете чашата си, никой не ви е крив. Дойде ли ви една добра мисъл, не я пренебрегвайте, изпълнете я веднага, тя ще ви подигне. Ако вие разрушавате това, което Господ е създал, другите ще ви разрушат повече. Ако вие не любите вашия живот, как очаквате другите да го любят?
към текста >>

78. 4. СТЕНОГРАФ КАТА НА УЧИТЕЛЯ - ПАША ТЕОДОРОВА

Гена Папазова

Аз не знам, той не беше директор на банка, но беше по-важен от директор на банка.
Търси простият човек и селяк нещо, каквито бяха селяните от Айтоско. Дойде, той целият трепери, да чуе и да види. Много тукашни хора бяха така без образование. Имаше и високо-образовани. Имаше един Белев, за него сигурно сте чували вий. Аз не знам, той не беше директор на банка, но беше по-важен от директор на банка. Знаеше много езици - Белев. В.К.: Да. Семейство Белеви. Г.П.: Семейство Белеви. И те обичаха да сядат най-отпред в салона.
към текста >>

79. 8. БРАКЪТ НА ГЕНА ПАПАЗОВА

Гена Папазова

Дойде тука Велизар, стана инспектор на земеделска банка, а там пък издейства той да бъде направен Николай администратор, обаче върши тази работа, защото е школуван при Велизар, а фигурира като разсилен, защото няма ценз.
Връща снахата. Дойдат в къщи и живеят вече заедно. И този Николай става едно неизрастващо дете на Велизар. То не можа да израсте като мъж. Вечно нужди, нужди, нужди, нужди. Дойде тука Велизар, стана инспектор на земеделска банка, а там пък издейства той да бъде направен Николай администратор, обаче върши тази работа, защото е школуван при Велизар, а фигурира като разсилен, защото няма ценз. В.К.: Няма ценз. Г.П.: Добре, но годините, настъпва икономическа криза след войната 1918 г. и работата на Велизар намалява. Започват да живеят с ипотека на къщата. В.К.: Вие още тогава не сте били женени.
към текста >>

Аз сключвам брак, без да зная, че моят съпруг дължи 100 хиляди лева на банката.
и работата на Велизар намалява. Започват да живеят с ипотека на къщата. В.К.: Вие още тогава не сте били женени. Г.П.: Не, женени от 1939 година. И става така, че ипотеката нараства на 100 хиляди лева. Аз сключвам брак, без да зная, че моят съпруг дължи 100 хиляди лева на банката. Когато трябваше да си дам след това първата си заплата като съпруга на Велизар Антонов, за да спре продажбата на къщата, аз възстанах. И оттогава започна раздвояването. Да обичаш един човек и да не си доволен, защото аз не видях заплата. Не че не даваше нищо, обаче първо там, да се погасява ипотеката и като остане - тука. А тука е сигурно, защото Гена работи.
към текста >>

80. 8. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА - ИЗПОВЕД НА ЕДНА ДУША

Цветана Щилянова

Свири в „Юнион палас" - недалеч от Народната банка.
Тате сутрин пазарува, бакалинът пише в тефтерче и веднъж в месеца се плаща. Юрдан - Данко, започва да работи повече. В академията като преподавател по кларинет, а вечер - в джазов оркестър - саксофон. Понеже баща им не давал пари за инструменти, те си избират такива, които са собственост на оркестъра. Така той започва да закъснява, а зиме оставят му ключ от входната врата под една керемидка, и когато мама види, че керемидката е покрита със сняг, заплаква. Свири в „Юнион палас" - недалеч от Народната банка. Саксофонът си е вече негов, купил го е на изплащане. А майка му, когато се събуди някога нощем, почва да пее. И така той като се върне няма покой, става, моли я - напразно! Щом времето се стопли - тя отива в градината. Но там няма канализация, изкопават трап, временно ограден и с покрив.
към текста >>

81. 10. ИСТОРИЯТА НА ДВА ПОРТРЕТА И НА ОЩЕ ДРУГО (Елена Андреева)

Цветана Щилянова

Аз изтеглих пари от банката и платих.
Елена: Да, за тая работа. В.Кр.: Ха-ха. М.М.: Той друг щеше да го продаде на друг оригинала на Учителя. В.Кр.: Добре, че ние избързахме. М.М.: Добре, че нямал пари другият. Аз изтеглих пари от банката и платих. В.Кр.: Сега друг един въпрос, нали. Там има в дома на Петър Филипов и репродукция. Репродукцията е при нея. Елена: Ами за нея е, да я запази. В.Кр.: Ами какво ще правим сега с тази репродукция?
към текста >>

Днес двата оригинални портрета на Учителя Дънов, направени от Борис Георгиев и Цветана Щилянова, се съхраняват в един от сейфовете на Българска Народна Банка за следващите поколения.
включително бяха организирани от мен около 20 концерта в музикалните зали в София, в които участвуваха десетки музиканти. Дойде и онова определено време да поместим разказите за Школата на Елена Андреева в „Изгревът" том I и том IX. Ето защо поместваме и тази история, както и следващия протокол. Защо? Защото няма време. Трябва да се знае истината. Днес двата оригинални портрета на Учителя Дънов, направени от Борис Георгиев и Цветана Щилянова, се съхраняват в един от сейфовете на Българска Народна Банка за следващите поколения. За Цветана Щилянова виж „Изгревът", том II, стр. 195, номер 78; том IX, стр. 338, стр. 516.
към текста >>

82. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 2

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

Сийка Димова - чиновничка в БН Банка. 3.
Кръстьо Христов. *Ръкописът е с почерка на Савка Керемидчиева. (Забележка на Савка- 60 бяхме първите ученици, от които 10 си заминаха от този свят и 20 се ожениха. 1. Анна Димова. II СЕСТРИ 2. Сийка Димова - чиновничка в БН Банка. 3. Анка Каназирова. 4. Радка Герова - плетачка. 5. Люба Радославова - домакиня. 6. Юрдана Писинова. 7. Севда Николова. 8.
към текста >>

83. БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година

Той ще ги даде в банката, ще почне да взема лихвите, ще стане рентиер.
Тези пари, които сте дали, те пак ще дойдат при вас. Ако вие сте постъпили правилно, вашите пари са на място. Ако сте постъпили погрешно, друг въпрос. Например дадете на един брат 100,000 лева. Ако му дадете тия пари вие го разваляте. Той ще ги даде в банката, ще почне да взема лихвите, ще стане рентиер. Ще му дадете пари, но труда си да вложи в тях. Ще му купите един чифт коне. Аз направих един опит с двама млади братя в Търново. Купих им два коня, казах им: Ще работите на гарата и другаде. Те не работиха с тези коне.
към текста >>

84. ПРОТОКОЛИ И РАЗГОВОРИ от братската среща на ръководителите 1924 година

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

Това ще бъде една банка и ще се създадат материални работи за вас.
Проучвайте Евангелието - Стария завет, как са живели. Морала е, като направиш една постъпка, тя да не те осъжда. Ние не гледаме на външното на нещата, а на онова, което е скрито вътре в душата. Да приведете имуществото, което имате в ред, в известност и порядък. Всички трябва да работят - не само един или двама. Това ще бъде една банка и ще се създадат материални работи за вас. Ще оформите всичко според съществуващия ред и порядък на земята. Тя земята е пълна с пари. България е пълна със заровени пари, но не е морален закон да се изровят. Умрелият си ги пази - те са негови. Една сестра дойде и ми казва, че имало две тенекии злато на едно място.
към текста >>

85. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

Имате да кажем пари в банката, но явява се въпроса, здравето ви.
Евреите под ръководството на Мойсея не разбраха вътрешния смисъл на живота, на своя живот. Ще си правите къща. Давате на инженер да ви направи изчисленията за потребните ви материали. Доставите ги, построите я. Какво ви е дала къщата - хигиенически условия. Имате да кажем пари в банката, но явява се въпроса, здравето ви. Щом сте хилав ще прекарате един лош, недобър живот, а трябва ви здраве, трябва доброта. А добър човек е онзи, който разпространява повече знания, дава на другите, който всичко дава. Но вие ще кажете, че имате жена, деца. Ако би могло без тях Бог щеше да остави това, нямаше да ги има. И знаем ние, че най- първо Бог създаде мъжа без жената.
към текста >>

Образува се една банка, има вече влогове в нея и почват да се явяват клиентите, хората на които ще се помага.
Ама било Христовото учение, а не нещо ново. Искат символа на Учението - ами че то не е засегнато в своята вътрешност. Имаме мотото: „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! " То е вътрешната страна, вътре в нас е скрито. Ако преведете външните системи в света върху вътрешните, духовните, те са все същите. Образува се една банка, има вече влогове в нея и почват да се явяват клиентите, хората на които ще се помага. Същото е и в духовния свят - енергиите се разпределят. От странство, от много места искат вече да правят връзки с нас: от Италия, Англия, Чехия, Норвегия, Япония. Преди две седмици идват двама норвежки професори. Те били в свръзка още от Норвегия с наши някои братя и нарочно, идвайки на изток, потърсили Учителя, гдето ги завеждат от ул. "Опълченска" № „66" на „ Изгрева" при Учителя.
към текста >>

86. 3. ЖИВОТЪТ НА СЕМЕЙСТВОТО НИ В ГР. КАРНОБАТ

Когато станах двадесетгодишен, като чиновник на Търговска индустриална банка в Бургас, минах през всички тези процедури, та ми е ясно да ги опиша.
Самото тържество ще опиша накратко, каквото съм видял и почувствувал. Но следва да кажа предварително няколко думи за свако Димитро. Той беше търговец на жита, живееха на гара Стралджа. Работеше като клиент на голяма експортна фирма в Бургас - големият богаташ Криона Триандафилов. Тази фирма приемаше изпращаните от Стралджа вагони с жито и други храни, продаваше ги за сметка на клиента според борсовите цени, всичко се е отразявало в текущата сметка на клиента; същият е бивал кредитиран от фирмата, когато изкупуването на жита е било в разгара си, а се е очаквало и повишение на цените. Когато станах двадесетгодишен, като чиновник на Търговска индустриална банка в Бургас, минах през всички тези процедури, та ми е ясно да ги опиша. И така, ние сутринта сме на пристанището, между народа дошъл от цялата страна за необикновеното тържество. Не бях на високо, за да гледам, но разбираше се какво става. Музики гърмят, речи се произнасят, зачуват се и топовни гърмежи. Казаха: „Иде, иде! Ето го крайцера „Надежда", в който се намира княза /Фердинанд/".
към текста >>

87. 7. ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ

В родният си град Ямбол живях до 6 годишна възраст, когато баща ми, като чиновник при Българска Земеделска банка, бе преместен в гр. Сливен.
7. ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ Роден съм в гр. Ямбол на 26 септември 1893 г. нов стил. Баща ми се именуваше Панайот Жеков, а майка ми по баща Руска Иванова. В родният си град Ямбол живях до 6 годишна възраст, когато баща ми, като чиновник при Българска Земеделска банка, бе преместен в гр. Сливен. Тук преживяхме 3 години и последва ново преместване в гр. Карнобат. След други 3 години, Банката откри агентура в село Сунгуларе и изпрати баща ми завеждащ агентурата. Последва първото ми отделяне от семейството ми, тъй като в това село имаше само основно училище. Изпратиха ме отново в гр. Сливен, при сестрата на баща ми, чийто син беше адвокат, за да следвам в Сливенската гимназия.
към текста >>

След други 3 години, Банката откри агентура в село Сунгуларе и изпрати баща ми завеждащ агентурата.
Ямбол на 26 септември 1893 г. нов стил. Баща ми се именуваше Панайот Жеков, а майка ми по баща Руска Иванова. В родният си град Ямбол живях до 6 годишна възраст, когато баща ми, като чиновник при Българска Земеделска банка, бе преместен в гр. Сливен. Тук преживяхме 3 години и последва ново преместване в гр. Карнобат. След други 3 години, Банката откри агентура в село Сунгуларе и изпрати баща ми завеждащ агентурата. Последва първото ми отделяне от семейството ми, тъй като в това село имаше само основно училище. Изпратиха ме отново в гр. Сливен, при сестрата на баща ми, чийто син беше адвокат, за да следвам в Сливенската гимназия. Следващите 2 години бяха тежки за семейството ни, баща ни започна да боледува и така почина през есента на 1900 година в гр. Сливен. Не стига този тежък удар за семейството ни, но след 2 години почина мъжът на майчината ни сестра, наша леля: те бяха бездетни и 1-2 години се приютявахме край тях.
към текста >>

88. 10. ПЕНЮ КИРОВ

И аз с моите 17-18 години отивах там - бях вече преминал на служба в частната банка, та се чувствувах човек с тяжест.
10. ПЕНЮ КИРОВ Във всекидневният живот на братята имаше пак нещо общо. През целия ден сутрин преди отиване на работа и след привършване, всеки считаше за необходимо да се отбие до арменското кафене. И аз с моите 17-18 години отивах там - бях вече преминал на служба в частната банка, та се чувствувах човек с тяжест. Още с влизането в това кафене се виждаше брат Сотир Щерев на обичаината си маса, зачел последния пристигнал вестник, до него Паскалев ще дойде, Пеню Киров, Тодорчо и др. Минаваше и някой час, и всеки си тръгваше у дома. Това бе привечер. Имахме и друг по-интересен кът за такива срещи - това бе скромната кантора на брат Пеню Киров. През тези години той беше скромен митнически посредник.
към текста >>

89. 11. СЪБОРЪТ 1912 год. И БАЛКАНСКАТА ВОЙНА

Банката, в която работех, прекрати голяма част от работата си и чиновниците бяха мобилизирани.
Често съм го слушал да казва: „Не искам да видя, нито да слушам за жълто копче и червено парцалче". Това са жълтите копчета и червените пагони. Тези опълченци често маршируваха из града и ги караха да пеят „Пушка пукна ягодо". Още една неприятна работа за брат Пеню. Изпратихме близките и познатите си да воюват. Банката, в която работех, прекрати голяма част от работата си и чиновниците бяха мобилизирани. Към мен също замириса на военна служба. Вземам отпуск за неопределено време и се отзовавам при майка си в Сливен. Нито там, нито в Ямбол ме намериха в наборните списъци и така чиновниците ми казаха, че ще ме имат предвид идната година. Пребиваването ми в Сливен продължи повече от 2 месеца. Братският кръжок там функционираше, колкото може.
към текста >>

Действително в банката имаха нужда от мен, защото останалите тогава двама чиновници също имаха нареждане да заминат за фронта.
Все още царуваха църковните песни, кандила и връзките с църквата. Началото на м. декември 1912 г. получих писмо от Бургас, че там живота и работите си текат редовно, и се чудят защо аз не се връщам да си поема работата. Веднага се сбогувах с домашните, взех влака и се завърнах в Бургас. Действително в банката имаха нужда от мен, защото останалите тогава двама чиновници също имаха нареждане да заминат за фронта. Наскоро останаха само двама, с престарелият ни директор - той да направлява малкото операции, които се явяваха и аз да ги оформявам счетоводно. След около месец, два, от централното управление на банката поиска да изпратим баланса за 1912 година и това ми бе първото кръщение в областта на счетоводството. Братството в Бургас го намерих така както го оставих. Събираха се, ходиха си на гости, следяхме политическите събития. Въодушевлението от успехите царуваше в душите на всички - Велика България като символ.
към текста >>

След около месец, два, от централното управление на банката поиска да изпратим баланса за 1912 година и това ми бе първото кръщение в областта на счетоводството.
декември 1912 г. получих писмо от Бургас, че там живота и работите си текат редовно, и се чудят защо аз не се връщам да си поема работата. Веднага се сбогувах с домашните, взех влака и се завърнах в Бургас. Действително в банката имаха нужда от мен, защото останалите тогава двама чиновници също имаха нареждане да заминат за фронта. Наскоро останаха само двама, с престарелият ни директор - той да направлява малкото операции, които се явяваха и аз да ги оформявам счетоводно. След около месец, два, от централното управление на банката поиска да изпратим баланса за 1912 година и това ми бе първото кръщение в областта на счетоводството. Братството в Бургас го намерих така както го оставих. Събираха се, ходиха си на гости, следяхме политическите събития. Въодушевлението от успехите царуваше в душите на всички - Велика България като символ. Компанията ни с брат Стоименов бе увеличена с още един член - брат Боян Боев. Оттогава датира познанството ми и приятелството ми с него.
към текста >>

90. 14. ПРИСТИГАНЕ В ТЪРНОВО ЗА СЪБОРА - 1 914г.

Тъкмо в тия дни трябва да отсъствуват от банката двама видни чиновници.
След категоричното заявяване от негова страна, че поради парични причини не може да отиде в Търново, тогава брат Пеню Киров, покани мен да се подготвя да го замествам. Това ме зарадва твърде много и започнах да се приготовлявам. В първите дни на август 1914 г. поисках годишен отпуск. Ето за мен бяха предвидени известни спънки. Тъкмо в тия дни трябва да отсъствуват от банката двама видни чиновници. Единият от тях заминаваше за сватбено пътуване, така както бе обичаят след сключване на брак, а другият бе в редовен отпуск. Аз като най-малък не би трябвало изобщо въпрос да правя за отпуск. Въпреки това настоях пред шефа си и на 4 август без разрешен отпуск потеглих за Търново с другите братя от Бургас. От всяка гара се присъединяваха и други братя и сестри пътуващи към същата цел. Видях познати от Айтос, Сливен, Ямбол, Стара Загора и така пътувахме до Велико Търново.
към текста >>

91. 18. ЗАВРЪЩАНЕ ОТ СЪБОРА И „ВЪОРЪЖЕНИЯТ НЕУТРАЛИТЕТ

Но ето, че при едно слизане на някоя гара забелязах в един от вагоните нашия младоженец от сватбеното пътуване на банката.
Той ме погледна мило и каза: „Няма нищо, ще се оправи тази работа! " И така ме изпрати. Пътуването ми от Търново за Бургас бе скромно. През Стара Загора - това е най-краткия път. Прехвърлихме се там във влака за София- Бургас и спокойно приближавахме целта на пътуването ни. Но ето, че при едно слизане на някоя гара забелязах в един от вагоните нашия младоженец от сватбеното пътуване на банката. Приятно съвпадение. Завърнахме се и двамата заедно. Как ще ме приемат? Дали ще се застъпи и той за мен? Ний се върнахме на работа.
към текста >>

Във влака се връщаше и поддиректора на банката, който беше извикан в София на доклад.
Дали ще се застъпи и той за мен? Ний се върнахме на работа. На сутринта чист понеделник работата действително ме очакваше. Никой даже не ме посмъмри. Така се изпълниха думите на Учителя „Че ще се оправи тази работа". Във влака се връщаше и поддиректора на банката, който беше извикан в София на доклад. И тримата се връщахме заедно. Този, който искаше да ме накаже бе заместник директора, който бе извикан в София за доклад. А старият директор го бе налегнала склерозата и не помнеше. Имало е други чиновници, на които е възлагал работа. Какво нещо е Учителя.
към текста >>

92. 19. ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ В БУРГАС ЗА НОВАТА 1915 г.

" Учителят и той погледна към мен, и аз отговорих „В търговско-индустриална банка".
Идването му бе повече за отпочиване. Нямаше тържествено посрещане на годината, даже и постоянни беседи пред братството. Почти всяка вечер след работа, братята се събираха в кантората на общ разговор с Учителя. Спомням си при такава една среща след като бяхме поизчерпали въпросите, един добър брат Минчо Паскалев - баща на д-р Кирил Паскалев, деен ученик на Учителя, който написа „Въведение към асоциаизма". Обърна се към мен: - „Ти сега къде работиш? " Учителят и той погледна към мен, и аз отговорих „В търговско-индустриална банка". Брат Минчо Паскалев каза: „Ей, че дълго име", на което Учителят отговори: „Това показва, че ще напредва". Остана неразкрито, кой ще напредва дали банката или аз. Но десетината години, през които работих в тази банка, показаха моето въвеждане в професията. Вървеше в унисон с общия напредък. Банката работеше много.
към текста >>

Остана неразкрито, кой ще напредва дали банката или аз.
Почти всяка вечер след работа, братята се събираха в кантората на общ разговор с Учителя. Спомням си при такава една среща след като бяхме поизчерпали въпросите, един добър брат Минчо Паскалев - баща на д-р Кирил Паскалев, деен ученик на Учителя, който написа „Въведение към асоциаизма". Обърна се към мен: - „Ти сега къде работиш? " Учителят и той погледна към мен, и аз отговорих „В търговско-индустриална банка". Брат Минчо Паскалев каза: „Ей, че дълго име", на което Учителят отговори: „Това показва, че ще напредва". Остана неразкрито, кой ще напредва дали банката или аз. Но десетината години, през които работих в тази банка, показаха моето въвеждане в професията. Вървеше в унисон с общия напредък. Банката работеше много. По едно време напуснах една банка, която работех най-напред и целият персонал се премести в друга една, чиято централа беше в Пловдив, на радикалите бе банката. В Бургас има клон.
към текста >>

Но десетината години, през които работих в тази банка, показаха моето въвеждане в професията.
Спомням си при такава една среща след като бяхме поизчерпали въпросите, един добър брат Минчо Паскалев - баща на д-р Кирил Паскалев, деен ученик на Учителя, който написа „Въведение към асоциаизма". Обърна се към мен: - „Ти сега къде работиш? " Учителят и той погледна към мен, и аз отговорих „В търговско-индустриална банка". Брат Минчо Паскалев каза: „Ей, че дълго име", на което Учителят отговори: „Това показва, че ще напредва". Остана неразкрито, кой ще напредва дали банката или аз. Но десетината години, през които работих в тази банка, показаха моето въвеждане в професията. Вървеше в унисон с общия напредък. Банката работеше много. По едно време напуснах една банка, която работех най-напред и целият персонал се премести в друга една, чиято централа беше в Пловдив, на радикалите бе банката. В Бургас има клон. Тази работа, която вършехме помогна много да се развие банката.
към текста >>

Банката работеше много.
" Учителят и той погледна към мен, и аз отговорих „В търговско-индустриална банка". Брат Минчо Паскалев каза: „Ей, че дълго име", на което Учителят отговори: „Това показва, че ще напредва". Остана неразкрито, кой ще напредва дали банката или аз. Но десетината години, през които работих в тази банка, показаха моето въвеждане в професията. Вървеше в унисон с общия напредък. Банката работеше много. По едно време напуснах една банка, която работех най-напред и целият персонал се премести в друга една, чиято централа беше в Пловдив, на радикалите бе банката. В Бургас има клон. Тази работа, която вършехме помогна много да се развие банката. Сега, като дойде работата, на мен ми дадоха да водя дневника, главната книга, да правя балансите и усвоих счетоводството на банката хубаво. После ме повишиха - туриха ме касиер.
към текста >>

По едно време напуснах една банка, която работех най-напред и целият персонал се премести в друга една, чиято централа беше в Пловдив, на радикалите бе банката.
Брат Минчо Паскалев каза: „Ей, че дълго име", на което Учителят отговори: „Това показва, че ще напредва". Остана неразкрито, кой ще напредва дали банката или аз. Но десетината години, през които работих в тази банка, показаха моето въвеждане в професията. Вървеше в унисон с общия напредък. Банката работеше много. По едно време напуснах една банка, която работех най-напред и целият персонал се премести в друга една, чиято централа беше в Пловдив, на радикалите бе банката. В Бургас има клон. Тази работа, която вършехме помогна много да се развие банката. Сега, като дойде работата, на мен ми дадоха да водя дневника, главната книга, да правя балансите и усвоих счетоводството на банката хубаво. После ме повишиха - туриха ме касиер. Това е една отговорна работа - там се дават заеми на клиенти на банката, преминаваха пари през мене - правеха се преводи, операции по касата.
към текста >>

Тази работа, която вършехме помогна много да се развие банката.
Но десетината години, през които работих в тази банка, показаха моето въвеждане в професията. Вървеше в унисон с общия напредък. Банката работеше много. По едно време напуснах една банка, която работех най-напред и целият персонал се премести в друга една, чиято централа беше в Пловдив, на радикалите бе банката. В Бургас има клон. Тази работа, която вършехме помогна много да се развие банката. Сега, като дойде работата, на мен ми дадоха да водя дневника, главната книга, да правя балансите и усвоих счетоводството на банката хубаво. После ме повишиха - туриха ме касиер. Това е една отговорна работа - там се дават заеми на клиенти на банката, преминаваха пари през мене - правеха се преводи, операции по касата. И така се издигнах постепенно. Даже последната година, която прекарах там издадоха циркуляр, че имат право да подписват тези и тези.
към текста >>

Сега, като дойде работата, на мен ми дадоха да водя дневника, главната книга, да правя балансите и усвоих счетоводството на банката хубаво.
Вървеше в унисон с общия напредък. Банката работеше много. По едно време напуснах една банка, която работех най-напред и целият персонал се премести в друга една, чиято централа беше в Пловдив, на радикалите бе банката. В Бургас има клон. Тази работа, която вършехме помогна много да се развие банката. Сега, като дойде работата, на мен ми дадоха да водя дневника, главната книга, да правя балансите и усвоих счетоводството на банката хубаво. После ме повишиха - туриха ме касиер. Това е една отговорна работа - там се дават заеми на клиенти на банката, преминаваха пари през мене - правеха се преводи, операции по касата. И така се издигнах постепенно. Даже последната година, която прекарах там издадоха циркуляр, че имат право да подписват тези и тези. Сложиха и моето име.
към текста >>

Това е една отговорна работа - там се дават заеми на клиенти на банката, преминаваха пари през мене - правеха се преводи, операции по касата.
По едно време напуснах една банка, която работех най-напред и целият персонал се премести в друга една, чиято централа беше в Пловдив, на радикалите бе банката. В Бургас има клон. Тази работа, която вършехме помогна много да се развие банката. Сега, като дойде работата, на мен ми дадоха да водя дневника, главната книга, да правя балансите и усвоих счетоводството на банката хубаво. После ме повишиха - туриха ме касиер. Това е една отговорна работа - там се дават заеми на клиенти на банката, преминаваха пари през мене - правеха се преводи, операции по касата. И така се издигнах постепенно. Даже последната година, която прекарах там издадоха циркуляр, че имат право да подписват тези и тези. Сложиха и моето име. Гдето казва Учителя, че дългото име на банката показва, че ще напредва. Като напредва тя, ще напредвам и аз.
към текста >>

Гдето казва Учителя, че дългото име на банката показва, че ще напредва.
После ме повишиха - туриха ме касиер. Това е една отговорна работа - там се дават заеми на клиенти на банката, преминаваха пари през мене - правеха се преводи, операции по касата. И така се издигнах постепенно. Даже последната година, която прекарах там издадоха циркуляр, че имат право да подписват тези и тези. Сложиха и моето име. Гдето казва Учителя, че дългото име на банката показва, че ще напредва. Като напредва тя, ще напредвам и аз. В желанието си това пребиваване на Учителя в Бургас да остави следи в паметта на братя, сестри и съмишленици, братята в Бургас обявиха да се държи една беседа от Учителя. Нямаше где другаде, това стана една вечер в една училищна стая на училището „Кирил и Методий". Присъствуваха не много хора, но тия, които посещаваха нашите събрания. Някои братя и сестри от Айтос, а също поканени бургаски граждани.
към текста >>

93. 20. ПОЛУЧАВАНЕ НА КНИЖКАТА „ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА

И така тръгнахме заедно по главната улица на Бургас и я извървяхме докрай, когато стигнахме до пристанището, където беше помещението на банката, сбогувах се с Учителя и Той продължи сам посоката си.
Като пристигнах и му съобщиха, че съм дошъл. След малко Той ме повика в стаята си и след кратък разговор взема от чантата си и ми подаде една книжка „Заветът на цветните лъчи на светлината". Неговите думи бяха: „Вземете тази книжка, прочетете я, а по-нататък ще ви дам някои обяснения и упътвания. Ще ви се даде и Пентаграма, но понеже нямам в себе си ще изпратя допълнително от София". Продължихме още малко разговора си и когато пожелах да си отивам, Учителят каза, че и той ще излезе. И така тръгнахме заедно по главната улица на Бургас и я извървяхме докрай, когато стигнахме до пристанището, където беше помещението на банката, сбогувах се с Учителя и Той продължи сам посоката си. Заех се с работата си, счетоводната борба с цифрите си, но умът ми бе в книжката, да придобия това богатство, за което мечтаех години наред. Впечатлението ми от тази книжка бе необикновено години наред. Външният й вид е изящен, много красива подвързия, златен надпис, също и със златни знаци - горе крилата сфера, а долу Соломоновият триъгълник, ограден с огнени лъчеизпускания, като на слънце[1]. Вътре, на втора страница под заглавието на книжката бе поставен подписа на Духа/Беинса Дуно/, подписан саморъчно от Учителя при връчването й. Понеже Учителят знаеше молитвите на тия, които очакваха да им даде тази книжка и ни даде на един ро един.
към текста >>

94. 26. ПРЕМЕСТВАНЕ ОТ БУРГАС В СОФИЯ

Между другото посетих един бургаски търговец, който имаше кантора в София, да искам от него препоръка до един директор на банка, някакъв познат.
До кого да се отнеса? Посетих още първите дни Учителя, той ме разпита за живота ми и разбра всичко. Започнах да търся работа в София. Запитах познати братя, които биха ми помогнали, но един те насочи натам, друг нататък - успех никакъв нямаше. Само един брат ми предложи някаква работа при негови съдружници-търговци, но и това със сравнително малка заплата. Между другото посетих един бургаски търговец, който имаше кантора в София, да искам от него препоръка до един директор на банка, някакъв познат. И там не стана нищо. Свърши се и отпуската. Значи, трябваше да се връщам и в Бургас. Отидох пак при Учителя да се сбогувам и му разказах, как търсих работа, несполуките, които имах. Относно предложението на брата търговец, беше категоричен „Не постъпвай там, защото е несигурно.
към текста >>

Един ден може би месец след завръщането ми от София, идва човек при мен от оная търговска фирма, чийто член бях посетил София и исках препоръка за директора на една банка.
Върни се на работа в Бургас, докато се нареди да си намериш тук работа". Така и направих. Макар и със съжаление, че трябва да продължа самотния живот в Бургас, далеч от своите. Но преди всичко имах предвид завета на Учителя и неговите думи „Ще се нареди" изпълваха душата ми с надежда. Дните минаваха, увлечен от работата си и дружейки с младите братя от Бургас очаквах нещо да се нареди. Един ден може би месец след завръщането ми от София, идва човек при мен от оная търговска фирма, чийто член бях посетил София и исках препоръка за директора на една банка. Каза ми „Ти като си бил в София и си ходил в нашия клон и си казал, че търсиш работа там. Пишат ни сега да те питаме, би ли отишъл да постъпиш там, като счетоводител. Ако си съгласен, ела в кантората да поговориш със шефа и да се разберете". Най-после благоприятно разрешение дойде. Не мина и тук без размисъл.
към текста >>

95. 40. БАНКА „ГИРДАП

40. БАНКА „ГИРДАП" Какво е положението с банка „Гирдап".
40. БАНКА „ГИРДАП" Какво е положението с банка „Гирдап". Тя стана повече нарицателно име на банкерския живот и на хората, които имаха доверие в банките. Но имаше такива банки. Принципът на банкерите е този - да вършат само банковите работи, да не вършат търговия. А пък банка „Гирдап" и една друга банка в Бургас нарушиха този принцип и влязоха в търговията. Акционерите им бяха големи търговци.
към текста >>

А пък банка „Гирдап" и една друга банка в Бургас нарушиха този принцип и влязоха в търговията.
40. БАНКА „ГИРДАП" Какво е положението с банка „Гирдап". Тя стана повече нарицателно име на банкерския живот и на хората, които имаха доверие в банките. Но имаше такива банки. Принципът на банкерите е този - да вършат само банковите работи, да не вършат търговия. А пък банка „Гирдап" и една друга банка в Бургас нарушиха този принцип и влязоха в търговията. Акционерите им бяха големи търговци. Например в гр. Русе бяха „Братя Бъклови" - търговци на кожи, обущарски материали. Бяха прочути из цяла България. По-малки търговци, а пък изискваха от тях.
към текста >>

Те заедно с Буров бяха големи акционери в банка „Гердап".
Акционерите им бяха големи търговци. Например в гр. Русе бяха „Братя Бъклови" - търговци на кожи, обущарски материали. Бяха прочути из цяла България. По-малки търговци, а пък изискваха от тях. Те заедно с Буров бяха големи акционери в банка „Гердап". Тя съществуваше до 1910 г. Обаче се въведе в банката да правят спекула със стоки. И като ангажират средствата на банката с търговия и тя остава без пари. А такива банки разчитат от приток на нов капитал предимно от влоговете на някои хора. Имаш 5000 лв., внасяш там, дават ти лихви за внесените пари.
към текста >>

Обаче се въведе в банката да правят спекула със стоки.
Русе бяха „Братя Бъклови" - търговци на кожи, обущарски материали. Бяха прочути из цяла България. По-малки търговци, а пък изискваха от тях. Те заедно с Буров бяха големи акционери в банка „Гердап". Тя съществуваше до 1910 г. Обаче се въведе в банката да правят спекула със стоки. И като ангажират средствата на банката с търговия и тя остава без пари. А такива банки разчитат от приток на нов капитал предимно от влоговете на някои хора. Имаш 5000 лв., внасяш там, дават ти лихви за внесените пари. Отиваш - теглиш, пак внасяш. По-малките търговци и те действуваха така.
към текста >>

И като ангажират средствата на банката с търговия и тя остава без пари.
Бяха прочути из цяла България. По-малки търговци, а пък изискваха от тях. Те заедно с Буров бяха големи акционери в банка „Гердап". Тя съществуваше до 1910 г. Обаче се въведе в банката да правят спекула със стоки. И като ангажират средствата на банката с търговия и тя остава без пари. А такива банки разчитат от приток на нов капитал предимно от влоговете на някои хора. Имаш 5000 лв., внасяш там, дават ти лихви за внесените пари. Отиваш - теглиш, пак внасяш. По-малките търговци и те действуваха така. Сега банката като е въвлечена в търговия, разчува се, че губи от някаква стока.
към текста >>

Сега банката като е въвлечена в търговия, разчува се, че губи от някаква стока.
И като ангажират средствата на банката с търговия и тя остава без пари. А такива банки разчитат от приток на нов капитал предимно от влоговете на някои хора. Имаш 5000 лв., внасяш там, дават ти лихви за внесените пари. Отиваш - теглиш, пак внасяш. По-малките търговци и те действуваха така. Сега банката като е въвлечена в търговия, разчува се, че губи от някаква стока. Всеки, който има 1000 лв. като дребен вложител се уплашва и тича да си вземе и изтегли парите от банката. Този процес на изтичане на влоговете - той съсипва такива банки. Като гледам една опашка от 50-60 човека, застанали пред гишето на банката и си искат парите. А касиера не им дава, защото няма пари .
към текста >>

като дребен вложител се уплашва и тича да си вземе и изтегли парите от банката.
Имаш 5000 лв., внасяш там, дават ти лихви за внесените пари. Отиваш - теглиш, пак внасяш. По-малките търговци и те действуваха така. Сега банката като е въвлечена в търговия, разчува се, че губи от някаква стока. Всеки, който има 1000 лв. като дребен вложител се уплашва и тича да си вземе и изтегли парите от банката. Този процес на изтичане на влоговете - той съсипва такива банки. Като гледам една опашка от 50-60 човека, застанали пред гишето на банката и си искат парите. А касиера не им дава, защото няма пари . Настава обща паника. И да се отърват, акционерите и управителния съвет обявяват банката в несъстоятелност.
към текста >>

Като гледам една опашка от 50-60 човека, застанали пред гишето на банката и си искат парите.
По-малките търговци и те действуваха така. Сега банката като е въвлечена в търговия, разчува се, че губи от някаква стока. Всеки, който има 1000 лв. като дребен вложител се уплашва и тича да си вземе и изтегли парите от банката. Този процес на изтичане на влоговете - той съсипва такива банки. Като гледам една опашка от 50-60 човека, застанали пред гишето на банката и си искат парите. А касиера не им дава, защото няма пари . Настава обща паника. И да се отърват, акционерите и управителния съвет обявяват банката в несъстоятелност. Спират да работят. Прочува се, че банките вече могат да фалират.
към текста >>

И да се отърват, акционерите и управителния съвет обявяват банката в несъстоятелност.
като дребен вложител се уплашва и тича да си вземе и изтегли парите от банката. Този процес на изтичане на влоговете - той съсипва такива банки. Като гледам една опашка от 50-60 човека, застанали пред гишето на банката и си искат парите. А касиера не им дава, защото няма пари . Настава обща паника. И да се отърват, акционерите и управителния съвет обявяват банката в несъстоятелност. Спират да работят. Прочува се, че банките вече могат да фалират. А по- рано не беше така. Първа, която фалира тогава бе банка „Гирдап". Някой наши приятели бяха внесли пари там, фалираха и загубиха парите.
към текста >>

Първа, която фалира тогава бе банка „Гирдап".
Настава обща паника. И да се отърват, акционерите и управителния съвет обявяват банката в несъстоятелност. Спират да работят. Прочува се, че банките вече могат да фалират. А по- рано не беше така. Първа, която фалира тогава бе банка „Гирдап". Някой наши приятели бяха внесли пари там, фалираха и загубиха парите. Ето защо Учителят само е давал пример с нея. Имаше друга една банка в София, основана от един богаташ - банка „Никола Иванов". На тази банка управител беше един наш брат Коста Русев. Той беше предложил на Учителя да внесе някакъв влог от него и то братски пари.
към текста >>

Имаше друга една банка в София, основана от един богаташ - банка „Никола Иванов".
Прочува се, че банките вече могат да фалират. А по- рано не беше така. Първа, която фалира тогава бе банка „Гирдап". Някой наши приятели бяха внесли пари там, фалираха и загубиха парите. Ето защо Учителят само е давал пример с нея. Имаше друга една банка в София, основана от един богаташ - банка „Никола Иванов". На тази банка управител беше един наш брат Коста Русев. Той беше предложил на Учителя да внесе някакъв влог от него и то братски пари. Учителят му дал и той ги внесъл. Обаче и те изпаднали в същото това положение. През 1929 г.
към текста >>

На тази банка управител беше един наш брат Коста Русев.
А по- рано не беше така. Първа, която фалира тогава бе банка „Гирдап". Някой наши приятели бяха внесли пари там, фалираха и загубиха парите. Ето защо Учителят само е давал пример с нея. Имаше друга една банка в София, основана от един богаташ - банка „Никола Иванов". На тази банка управител беше един наш брат Коста Русев. Той беше предложил на Учителя да внесе някакъв влог от него и то братски пари. Учителят му дал и той ги внесъл. Обаче и те изпаднали в същото това положение. През 1929 г. бе финансова икономическа криза в Европа.
към текста >>

Щом фалират няколко длъжници на такива предприятия, се отразява и на банката.
Той беше предложил на Учителя да внесе някакъв влог от него и то братски пари. Учителят му дал и той ги внесъл. Обаче и те изпаднали в същото това положение. През 1929 г. бе финансова икономическа криза в Европа. Щом фалират няколко длъжници на такива предприятия, се отразява и на банката. Изглежда, че Коста Русев не можа да върне тези пари на Братството и на Учителя. От него имаше подписани полици, намерихме ги при Учителя, когато правихме опис след заминаването му. Имаше 4-5 полици по 50 000 лв. на банката, понеже Учителят му бе дал пари. Коста Русев е дал тези полици, понеже не е могъл да ги изплатят.
към текста >>

на банката, понеже Учителят му бе дал пари.
бе финансова икономическа криза в Европа. Щом фалират няколко длъжници на такива предприятия, се отразява и на банката. Изглежда, че Коста Русев не можа да върне тези пари на Братството и на Учителя. От него имаше подписани полици, намерихме ги при Учителя, когато правихме опис след заминаването му. Имаше 4-5 полици по 50 000 лв. на банката, понеже Учителят му бе дал пари. Коста Русев е дал тези полици, понеже не е могъл да ги изплатят. Братята на Изгрева не са участвували в тази банка. В книжката при Учителя ги намерихме тези полици. Учителят обичаше този брат Коста Русев и като добър финансист казал на Учителя: „Учителю, при тебе постъпват братски пари. Вместо да ти правят тук калабалък и беля по-добре е да ги турят в банката, да се пазят и да се получава лихва".
към текста >>

Братята на Изгрева не са участвували в тази банка.
Изглежда, че Коста Русев не можа да върне тези пари на Братството и на Учителя. От него имаше подписани полици, намерихме ги при Учителя, когато правихме опис след заминаването му. Имаше 4-5 полици по 50 000 лв. на банката, понеже Учителят му бе дал пари. Коста Русев е дал тези полици, понеже не е могъл да ги изплатят. Братята на Изгрева не са участвували в тази банка. В книжката при Учителя ги намерихме тези полици. Учителят обичаше този брат Коста Русев и като добър финансист казал на Учителя: „Учителю, при тебе постъпват братски пари. Вместо да ти правят тук калабалък и беля по-добре е да ги турят в банката, да се пазят и да се получава лихва". Обаче впоследствие с тях стана същото както в банка „Гирдап". Били внесени като „бели пари за черни дни", но погледнато „духовно" не име било мястото в Братството тези пари, понеже са получени от търговия.
към текста >>

Вместо да ти правят тук калабалък и беля по-добре е да ги турят в банката, да се пазят и да се получава лихва".
на банката, понеже Учителят му бе дал пари. Коста Русев е дал тези полици, понеже не е могъл да ги изплатят. Братята на Изгрева не са участвували в тази банка. В книжката при Учителя ги намерихме тези полици. Учителят обичаше този брат Коста Русев и като добър финансист казал на Учителя: „Учителю, при тебе постъпват братски пари. Вместо да ти правят тук калабалък и беля по-добре е да ги турят в банката, да се пазят и да се получава лихва". Обаче впоследствие с тях стана същото както в банка „Гирдап". Били внесени като „бели пари за черни дни", но погледнато „духовно" не име било мястото в Братството тези пари, понеже са получени от търговия. Или е от търговия, или е от наследство, което насила го е взел. Някой направи спекула, спечели и след това занесъл пари на Учителя, за да си спаси душата. Такива пари рано или късно отиват в банка „Гердап" и фалират накрая.
към текста >>

Обаче впоследствие с тях стана същото както в банка „Гирдап".
Коста Русев е дал тези полици, понеже не е могъл да ги изплатят. Братята на Изгрева не са участвували в тази банка. В книжката при Учителя ги намерихме тези полици. Учителят обичаше този брат Коста Русев и като добър финансист казал на Учителя: „Учителю, при тебе постъпват братски пари. Вместо да ти правят тук калабалък и беля по-добре е да ги турят в банката, да се пазят и да се получава лихва". Обаче впоследствие с тях стана същото както в банка „Гирдап". Били внесени като „бели пари за черни дни", но погледнато „духовно" не име било мястото в Братството тези пари, понеже са получени от търговия. Или е от търговия, или е от наследство, което насила го е взел. Някой направи спекула, спечели и след това занесъл пари на Учителя, за да си спаси душата. Такива пари рано или късно отиват в банка „Гердап" и фалират накрая. Този брат Коста Русев отива в странство и на връщане донася на Учителя един златен часовник.
към текста >>

Такива пари рано или късно отиват в банка „Гердап" и фалират накрая.
Вместо да ти правят тук калабалък и беля по-добре е да ги турят в банката, да се пазят и да се получава лихва". Обаче впоследствие с тях стана същото както в банка „Гирдап". Били внесени като „бели пари за черни дни", но погледнато „духовно" не име било мястото в Братството тези пари, понеже са получени от търговия. Или е от търговия, или е от наследство, което насила го е взел. Някой направи спекула, спечели и след това занесъл пари на Учителя, за да си спаси душата. Такива пари рано или късно отиват в банка „Гердап" и фалират накрая. Този брат Коста Русев отива в странство и на връщане донася на Учителя един златен часовник. Не зная дали Учителя да го е носил. Но след заминаването на Учителя и той се оказа в златните предмети на Учителя. И когато взеха златните наполеони взеха и него. Значи и той е бил предназначен да отиде там.
към текста >>

96. 48. НАШИЯТ СТРОЕЖ

А над мазето в стаята ми живееше брат Никола Шиваров, чиновник в Народната банка, беше добър брат, музикант при това.
Вече няма никакви пари! " Тя не ми вярваше. Вярваше на слуховете, а не на мен. 4. В онази зимна вечер, когато си замина Учителя, се връщаме у дома и е студено. Влизам в мазето и почвам да цепя дърва за печката със секирата. А над мазето в стаята ми живееше брат Никола Шиваров, чиновник в Народната банка, беше добър брат, музикант при това. Но той също чул, че Братството има злато, при описа на вещите, които направихме през 1945 г. А като чул, че аз долу цепя дърва си казал: „А, Жечо копае долу в мазето да скрие златото". И го разправя на останалите. И те му вярват. Ето какви най-неочаквани работи ставаха около нас.
към текста >>

97. 53. ДЕЙНОСТ НА БРАТСКИЯ СЪВЕТ В СОФИЯ. ОПИСЪТ НА ПАРИТЕ И ЗЛАТОТО

Внесох ги влог в Софийска популярна банка, на мое име, както бе нареждането на Братския съвет.
Направената ми чест ме зарадва, бях вече на възраст над 50 години, значи преценен съм, че ще мога да бъде полезен с познанията ми, а най-вече с честното ми отношение към парични и други блага, които ще ми бъдат поверени. В това първо заседание, видях се натоварен с длъжностите: главен касиер, счетоводител и протоколист. Такъв бях в продължение на 14 години /1945-1958 г./ По него време, у брат Боян Боев се намираше наличност пари, постъпили от братя и сестри след завръщане от с. Мърчаево. Когато той на няколко пъти е искал да ги предаде на Учителя, отказвано е получаването им. Така, той сега ми ги предаде и това беше първото постъпление в касата към 800 000 лв. Внесох ги влог в Софийска популярна банка, на мое име, както бе нареждането на Братския съвет. По тази сметка работехме в продължение на няколко години. По-късно, можахме да открием сметка и на името на Верска общност „Бяло Братство", гдето прехвърлихме сметката ни, но тогава вече разполагахме с малки суми. Тримата членове на Финансовия съвет, още в следващите дни на м. януари, пристъпихме към преброяване паричните суми, оказали се в жилището на Учителя, на 27.XII.1944 г. Следва да поясня, че до тази дата, за наличности в пари и други ценности, е знаела само сестра Савка Керемидчиева, която е помагала на Учителя за сортирането и настаняването им в шкафове и чекмеджета.
към текста >>

Причината е, че в службата гдето бях, всеки ден носех от кантората до банката значителни суми: плащахме пристигнал вагон захар, внасяхме суми в митницата за пристигнали пратки от странство - кафе, чер пипер, син камък, калай и т.н.
Когато тези златни монети бяха иззети от милицията през 1957 г. този протокол опроверга легендите, че Братството имало злато цели „тенекии". Както милицията, така и по делото ни, задоволиха се с показаното в протокола количество. Някой може да си помисли, как ли сме се почувствували ние тримата, като сме се видяли сред купища банкноти. На мен лично не ми направи особено впечатление, гледайки пачките с банкноти по 1000, по 500 и по 250 лева. Причината е, че в службата гдето бях, всеки ден носех от кантората до банката значителни суми: плащахме пристигнал вагон захар, внасяхме суми в митницата за пристигнали пратки от странство - кафе, чер пипер, син камък, калай и т.н. Честността бе вродена в мен, не само от тази моя служба, но и през времето, когато бях банков чиновник в Бургас. Няколко години бях касиер на банката. Това честно отнасяне към поверяваните ми пари, бе вродено в мен, може би и по наследство от честността на баща ни - Панайот Жеков. /В първата част на спомените ми, споменавам за неговата честна постъпка, когато беше чиновник на Земеделската банка в Карнобат/. Като моя характерна черта ще изтъкна, че винаги бих се радвал многократно, да ме похвалят, че съм постъпил честно, отколкото да се възползувам и обсебя, примерно казано 1000 лева.
към текста >>

Няколко години бях касиер на банката.
Както милицията, така и по делото ни, задоволиха се с показаното в протокола количество. Някой може да си помисли, как ли сме се почувствували ние тримата, като сме се видяли сред купища банкноти. На мен лично не ми направи особено впечатление, гледайки пачките с банкноти по 1000, по 500 и по 250 лева. Причината е, че в службата гдето бях, всеки ден носех от кантората до банката значителни суми: плащахме пристигнал вагон захар, внасяхме суми в митницата за пристигнали пратки от странство - кафе, чер пипер, син камък, калай и т.н. Честността бе вродена в мен, не само от тази моя служба, но и през времето, когато бях банков чиновник в Бургас. Няколко години бях касиер на банката. Това честно отнасяне към поверяваните ми пари, бе вродено в мен, може би и по наследство от честността на баща ни - Панайот Жеков. /В първата част на спомените ми, споменавам за неговата честна постъпка, когато беше чиновник на Земеделската банка в Карнобат/. Като моя характерна черта ще изтъкна, че винаги бих се радвал многократно, да ме похвалят, че съм постъпил честно, отколкото да се възползувам и обсебя, примерно казано 1000 лева. Мисля, че в мен господствуваше духовният закон изказан от Христа: „Верният в малкото е верен и в многото". Също и златните монети не ми направиха впечатление, защото в миналите години съм виждал и докосвал такива златни монети, разбира се пак чужди.
към текста >>

/В първата част на спомените ми, споменавам за неговата честна постъпка, когато беше чиновник на Земеделската банка в Карнобат/.
На мен лично не ми направи особено впечатление, гледайки пачките с банкноти по 1000, по 500 и по 250 лева. Причината е, че в службата гдето бях, всеки ден носех от кантората до банката значителни суми: плащахме пристигнал вагон захар, внасяхме суми в митницата за пристигнали пратки от странство - кафе, чер пипер, син камък, калай и т.н. Честността бе вродена в мен, не само от тази моя служба, но и през времето, когато бях банков чиновник в Бургас. Няколко години бях касиер на банката. Това честно отнасяне към поверяваните ми пари, бе вродено в мен, може би и по наследство от честността на баща ни - Панайот Жеков. /В първата част на спомените ми, споменавам за неговата честна постъпка, когато беше чиновник на Земеделската банка в Карнобат/. Като моя характерна черта ще изтъкна, че винаги бих се радвал многократно, да ме похвалят, че съм постъпил честно, отколкото да се възползувам и обсебя, примерно казано 1000 лева. Мисля, че в мен господствуваше духовният закон изказан от Христа: „Верният в малкото е верен и в многото". Също и златните монети не ми направиха впечатление, защото в миналите години съм виждал и докосвал такива златни монети, разбира се пак чужди. Бях 15 годишен младеж, постъпих на работа при наш роднина, търговец-житар на гара Стралджа - Ямболско. За продадените от него вагони с жито, получаваше от своите кредитори в Бургас по 23000 лева.
към текста >>

98. 63. СЛЕДСТВИЕ И ОБРАЗУВАНЕ СЪДЕБНО ДЕЛО

Плюс това, Братството няма никакви банкноти, разполагаемите средства са по сметка на банката и т.н.
Една заран тогава, идва у дома сестра от братско семейство и ми казва: „Брат, знаем, че братството има пари и сега през обмяната ще ги загуби. Ние имаме някакъв дълг, нека ни се дадат пари, за да се издължим". Изненадох се от такава наивност. И тя самата не знаеше кой ще и приеме стари банкноти за изплащане на дълг, но дошло й на ум през нощта и хайде - братската каса! Разбира се, казах й, че такова нещо не може да стане, не могат да се възползуват. Плюс това, Братството няма никакви банкноти, разполагаемите средства са по сметка на банката и т.н. Действително, ние още през миналите години вложихме всички средства в отпечатване на беседи и лекции - обмяната ни завари със съвсем малко банкноти, които се обмениха както направиха всички със своите банкноти. Прочее, сестрата си отиде разочарована, но може би и други са й обяснили, че със стари банкноти дълг не се плаща.
към текста >>

99. 82. 91 ПСАЛОМ

„Под сянката на Всемогъщаго" - Разбираме да имаш пари в някоя банка или приятел на който да разчиташ.
Всичките тия стихове, за Учителя излъчват, всеки за себе си, особена светлина, която носят от невидимия свят. В това седи и силата им, като окултни формули: Най-после нека се знае, че Давид непременно е бил ученик в школата на Есеите, съществувала от времето на Мойсея до 70-та година след Христа. Записките са съставени през месец април, а написани на пишеща машина от 20 септември до 2 октомври 1969 г. ДОБАВКА КЪМ РАЗМИШЛЕНИЯТА ЗА 91 ПСАЛОМ Учителят даде следните обяснения за 91 Псалом: Стих 1. „Под покрива на Всевишнаго" - Разбира се да имаш някой да ти помага. „Под сянката на Всемогъщаго" - Разбираме да имаш пари в някоя банка или приятел на който да разчиташ. Стих 7. „Тисящи ще падат от страна ти." Това значи като познаеш силата на Бога, ще бъдеш свободен от хилядите мъчнотии. Том „Божествената мисъл": Лекции на Младежкия окултен клас, год. VII /1927-1928 г./, том I, лекция „Будният ден", стр. 232-233. „Днес повечето хора гледат на Бога като на външна необходимост, като на същество, което наказва и преследва, поради което имат повече страх от Него, отколкото любов.
към текста >>

Под думата „сянка" разбираме, да имаш пари в някоя банка, или приятели, на които да разчиташ.
от хилядите мъчнотии, в които се намира. Когато се свърже с Бога и живее в единство с Него, той решава лесно мъчнотиите си. „Които живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогъщаго". /-1 ст./ Защо е казано под покрива, а не в дома? Същата идея българинът би изразил с думите: „Който живее под сянката на Всевишнаго". Под думата „сянка" разбираме, да имаш пари в някоя банка, или приятели, на които да разчиташ. Под думата „покрив" се разбира, да имаш някой да ти помага, да те защищава, да се подслониш под неговото крило. Псалмопевецът искал да предаде идеята, че човек трябва да уповава на Бога, като на вечен, неизменен принцип и да Го пази свето в душата си, да не Го излага на поругание." ПСАЛОМ 91 /Духът чрез ангела към Давида за всеки човек/ 1. Който живее под покрива на Всевишнаго, Ще пребивае под сянката на Всемогъщаго. Обещанието на човека към Духът 2. Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое, крепост моя, Бог мой, на Него ще се надея.
към текста >>

100. 86. ПРИВЕТ ЗА СРЕЩАТА НА НИКУЛДЕН