Търсене в текстове за 'Банка'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 47 резултата в 41 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_06 ) Тихият глас - Боян Боев (1883 – 1963)

Предположете, че вашето име е познато в Английската банка.
А пък като мислиш за Бога, влива се Живот в теб и ти се подмладяваш. Човек трябва да почне да мисли за Бога, за да стане истински човек. Всички, които вървят по Божия път, в края на краищата работите им влизат в правия път. Човек не е само един Божествен лъч, човек е Живот, една постоянна струя, която излиза от Бога. Не се е случило още праведник да проси. Предположете, че вашето име е познато в Английската банка. Страх ли ви е тогава, че ще останете без средства? Ако вашето име е познато на Бога, ако вашият живот е в съгласие с Божествената струя, с Божествената Любов, ако вашето име е записано при Бога, никога не ще останете без нужното.
към текста >>

2. 3_05 Закони на мисълта - Боян Боев (1883 – 1963)

В Божествената банка добрите мисли и чувства ги внасяме в отдела „да взема“, а лошите – в отдела „да дава“.
Някои хора имат порок на сърцето, понеже са оставили ума да управлява сърцето. Колко е важна добрата мисъл! Добрите мисли имат отзвук върху известни сили в Природата. Когато една твоя мисъл е добра, то известни сили в Природата работят и ти помагат. И за добрите, и за лошите мисли ще платим. В Божествената банка добрите мисли и чувства ги внасяме в отдела „да взема“, а лошите – в отдела „да дава“. Та като отидете един ден горе, ще ви покажат какво имате да вземате и какво имате да давате. Ние сме отговорни за мислите, които изпращаме. Ще ни съдят, ако са лоши. Защото сегашният живот е построен въз основа на мислите от миналото. Няма нищо скрито-покрито.
към текста >>

3. 4_05 ) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Вложи капитала си в Божествената банка.
Ние сме турили много по-голяма важност на парите и казваме, че без пари не може. Без пари може, без Любов не може! Онзи, който те обича, ще ти даде всичко. Когато работим от Любов, без да чакаме нещо, и когато Божият промисъл ни дава, то е Божествен порядък. А когато се осигуряваме чрез заплати и пр., то е човешки порядък. Вложи капитала си в Божествената банка. Когато работиш без пари, но искаш признателност – или да те обичат, или да те уважават, тогава все пак не си съвсем безкористен. А всъщност човек не трябва да чака нищо. Дъждът иде даром за всички. С пари ли се купува? Слънцето дава даром; бъди като него.
към текста >>

4. 7_04 ) Смирение - Боян Боев (1883 – 1963)

“ Няма какво да казвам на другите от коя банка съм взел пари, не е тяхна работа, но в себе си да знам.
Някой прояви известни идеи, дарби, таланти, направи нещо с успех в някоя област и след това приписва това на себе си, мисли, че това е негово лично дело; трябва повече смирение. Когато човек проявява знания, способности, идеи, той е имал съдействието на Небето, той трябва да отдава всичко това на Бога. Ти, като говориш на хората, кажи си: „Господ говори, Нему е славата! “ А ти раздвояваш нещата, казваш на хората, че Господ говори, а на себе си казваш „Аз говоря! “ Остави хората да казват, че ти говориш, а на себе си казвай: „Господ говори! “ Няма какво да казвам на другите от коя банка съм взел пари, не е тяхна работа, но в себе си да знам. Всеки, който иска да има слава, е на крив път. Трябва да търсим Славата Божия. Когато Великите духове слизат на Земята, те вземат много скромна форма, и за да не обръщат внимание на хората, не говорят за себе си. Ако аз се представя пред вас много учен, какво придобивам от това? Аз съм толкова учен, колкото съм.
към текста >>

5. 7_10 ) Чрез страданията се проявяват скритите богатства в нас - Боян Боев (1883 – 1963)

Страданието е Божествената банка, в която Бог е вложил скъпи съкровища, които трябва да отворим и използваме.
Всяка мъчнотия е, за да се прояви богатството, което носите в себе си. Има хора, които не могат да се проявят, докато не бъдат грухани. Лошите условия, в които се намират англичаните – мъгли, островен живот и пр., са ги направили да бъдат умни и предприемчиви. Всяко страдание е една затворена каса, която носите на гърба си. Не я носете, но я отворете и вземете нужното за вас. Страданието е Божествената банка, в която Бог е вложил скъпи съкровища, които трябва да отворим и използваме. Животът е едно голямо изпитание. Мнозина ученици искат да влязат в Окултната школа и без никакви страдания да разберат тайните ѝ. А пък те трябва да знаят, че големите откровения са придружени с изпитания и мъчения, които дори не са сънували. И Христос, като дойде на Земята да извърши Волята Божия, мина през големи изпитания. Няма по-мъчно нещо от това да проповядваш на един човек, когато мисли за себе си.
към текста >>

6. 81) Ще вземеш толкова, колкото торбата ти събира, а ще дадеш всичко, което имаш - Боян Боев (1883 – 1963)

Не давай назаем повече, отколкото банката позволява.
Напишете един милион лева на единия билет, петстотин хиляди лева – на другия, и сто хиляди лева – на третия, а на останалите билетчета да има номера. Един брат написа сто и тридесет билетчета, понеже толкова души бяхме. Онези, на които се паднаха билетите със сумите, получиха ягодите. Всички, които теглиха билети, подаваха своя лист на Учителя и той им казваше по едно изречение като съвет. Например на един брат се падна билет 103 и Учителя му каза: Не давай назаем повече, отколкото банката позволява. Братът попита: „Колко трябва да вземаме и колко да даваме? ” Ще вземеш толкова, колкото торбата ти събира, а ще дадеш всичко, което имаш.
към текста >>

7. 26) Една реалност - Боян Боев (1883 – 1963)

Като гледам усърдието, с което работи един банкер над баланса в банката или един лозар, който прекопава лозето си, казвам: „Тези хора работят така усърдно за съвсем дребно нещо, а пък аз, който имам един висок идеал, колко усърдие проявявам?
Невидимите същества, които вървят с него, имат познати навред и нагласят предварително условията – това е добротворство. Например хващат едного, който е тръгнал да проповядва. Началникът на полицията говори строго, заплашва и се заканва да направи еди-какво си, но арестуваният е във връзка с Бога – не се минава половин час и той нарежда на стражаря: „Я го пусни да си върви.“ И го пущат. Навсякъде работят и от двете ложи, смесени са. Най-лесното нещо е да служиш, а най-мъчното е да грешиш. Като гледам усърдието, с което работи един банкер над баланса в банката или един лозар, който прекопава лозето си, казвам: „Тези хора работят така усърдно за съвсем дребно нещо, а пък аз, който имам един висок идеал, колко усърдие проявявам? “ Един проповедник трябва да е минал школата на земеделеца, на търговеца, на лекаря, на банкера, за да добие опитност, че като дойде време да проповядва, да е готов. Еврейският пророк Моисей, който е един от Учителите, е бил говедар. Като вземеш думите му: „Да възлюбиш Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и всичката си сила, и ближния като себе си“ – това е Моисей. Всичко друго, дадено от него, е за деца, понеже евреите не бяха готови. Някой си искал да изпита своя приятел колко е издръжлив.
към текста >>

8. Тихият глас - Боян Боев (1883 – 1963)

Предположете, помислете, че вашето име е познато в английската банка.
Човек трябва да мисли за Бога, за да стане човек. Някой казва: „Аз толкова години служа, и работите ми не са оправени! "... Всички, които вървят по Божия път, работите им в края на краищата влизат в правия път. Човек не е само един божествен лъч, човек е живот, една постоянна струя, която излиза от Бога. Не се е случило още праведен да проси. Предположете, помислете, че вашето име е познато в английската банка. Ще се страхувате ли тогава, че ще останете без средства? Ако вашето име е познато на Бога, ако вашият живот е в съгласие с Божествената струя, с Божествената Любов, ако вашето име е записано при Бога, никога не ще останете без необходимото.
към текста >>

9. Екскурзия на Витоша на 9 юни 1941 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

„Не давай на заем повече, отколкото банката позволява."
Един брат написа 120 билета, понеже толкова души бяхме. На онези, на които се паднаха билетите със сумите, се дадоха ягодите. Всички, които теглиха билети, подаваха своя лист на Учителя и той казваше по едно изречение като съвет. Например на един брат се падна номер 103. Учителя, като му показаха листа, каза: „Не давай на заем повече, отколкото банката позволява." Един брат попита: - Колко трябва да вземем и колко да даваме? - Ще вземеш колкото събира торбата ти, а пък ще дадеш всичко, което имаш. * У животните има една разумност, както и у растенията.
към текста >>

10. 30. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Страданието е Божествената банка, в която Безграничният е вложил скъпи съкровища, които трябва да отворите и използувате.
– Какъв е смисълът на страданията? – Страданията проправят пътя на Безграничния да дойде в човека. Те пречистват. Всяко страдание е затворена каса, която носите на гърба си. Не я носете, но я отворете и вземете нужното за вас. Страданието е Божествената банка, в която Безграничният е вложил скъпи съкровища, които трябва да отворите и използувате. Противоречията, които идат в живота, са като резултат на противодействието на човека против любовта. Когато има такова противодействие, тя като минава, всичко руши, не се спира в пътя си. Като желаете добро на другите хора, това добро ще дойде и на вас. Ако им желаете зло, това зло ще дойде върху вас. Като дойде една идея в човека, той трябва да я подхранва, за да може да възрасне.
към текста >>

11. 060 ЗАКОНИ НА ЛЮБОВТА - Боян Боев (1883 – 1963)

А щом сте свързани със Силните горе, с Бога, вие сте турили богатството си в небесната банка, а тука, на земята, носите само книжката си; тогава не могат да ви оберат.
Ако един човек е добър, но със слаб характер и възлюби грешник, добрият човек ще стане грешник, ще придобие неговите недостатъци. Когато Любовта на добрия е Божествена, това не става. При Любовта трябва да си взел път нагоре, трябва да си свързан с Невидимия Свят, с Бога. Добър човек е онзи, който е свързан със Силните, които са горе. Иначе, при добрината ще ви оберат. А щом сте свързани със Силните горе, с Бога, вие сте турили богатството си в небесната банка, а тука, на земята, носите само книжката си; тогава не могат да ви оберат. Един закон гласи: когато двама души се обичат или мразят, в първо време те вземат един от друг своите положителни или добри черти, а после отрицателните или лошите черти. Това е неизбежен закон. Дали обичате или мразите някого, вие ще започнете да приличате на него. Вие казвате: "Какво трябва да направя, за да се избавя от този закон? " Вие не можете да се избавите от този закон, но можете да обичате Бога във всеки човек.
към текста >>

12. 118 СЛУЖЕНЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Като придобиеш едно благо, вложи го в небесната банка.
Жертвата подразбира дълбоко познаване на Любовта. Любовта включва две неща: жертва и разумност. Онзи, който има Божествена Любов, е най-силен и най-разумен. Един закон гласи: или ще се самоотречеш, или ще те накарат да се отречеш; или ще се саможертваш, или ще те накарат да се пожертваш. Служението седи по-високо от учението, понеже този, който служи, има знание, а който учи, сега придобива знанието. Като придобиеш едно благо, вложи го в небесната банка. Ако го носиш със себе си, ще те оберат. Астралният свят е пълен с крадци, които обират. Не мислете, че когато някой човек е добър, това е станало за едно прераждане. Не, милиони години е работено върху него, за да стане той добър и да изработи в себе си милосърдие, служене, кротост и пр. Не мислете, че ако някой види милосърден човек и пожелае да стане такъв, ще стане изведнъж.
към текста >>

13. 130 ДОБРОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Направил си добро някому, то е все едно - вложил си капитал в банката.
Тези, които горе ви обичат, помагат ви, понеже вървите в правия път. Стремете се да вървите по пътя на Разумността, на Доброто, на Любовта, за да имате подкрепата на Светлите Същества. За най-малкото добро, което прави човек, получава подкрепата на тези Същества. Каква е разликата между доброто и злото? При доброто човек всякога печели, а при злото всякога губи. Направил си добро някому, то е все едно - вложил си капитал в банката. Казал си една добра дума - също. Казал си лоша дума - ще платиш глоба по закона. Като правиш добро, ставаш по-свободен. При всяка погрешка сам се ограничаваш. Първоначално си бил свободен.
към текста >>

14. 131 СЪРАБОТНИЦИ НА БОГА - Боян Боев (1883 – 1963)

Като казвам, че трябва да изпълним Волята Божия, разбирам, че сме поставени като касиери на Божията банка, за да услужваме на хората.
Значи не трябва да чакаме Господ всичко да направи, но и ние трябва да работим. Човек може да живее само по един начин - като служи на Бога. Ние искаме да служим на Бога, понеже всичко сме получили от Него. Ние сме имали доверието Му, дал ни е всички блага през вековете. И ако не искаме да Му служим, де е благородството ни? Като казвам, че трябва да изпълним Волята Божия, разбирам, че сме поставени като касиери на Божията банка, за да услужваме на хората. Защото всичко, което имаме, е от Бога. Ние сме дошли тук на Земята, за да видим какво е направил Бог, да влезем във връзка с Него и да направим нещо за Него. Един стих от Евангелието казва: „Ние сме съработници на Бога.” Като работите за Бога, вземате участие в неговата работа. Тогава всички желания на човешката душа се осъществяват. Обаче не желайте да постигнете всичко изведнъж, не желайте всички цветя изведнъж да цъфнат.
към текста >>

15. 132 СЛУЖЕНИЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Искате ли работите ви да се уредят, първо работете за Бога; защото тогава вие влагате капитала си в Божествената банка.
Без служене на Бога - Великото Разумно Начало, Животът се обезсмисля и в края на краищата ще бъдеш нещастен. Когато човек има благословението и благоволението на Бога, Висшите Разумни Същества му помагат и работите му се уреждат. Нека всеки да служи на Бога както знае, а другите неща сами по себе си ще се уредят. Ако не впрегнем ума, сърцето и волята си в работа за Бога, нищо не можем да направим. Някой казва: „Като уредя работите си, ще работя за Бога.” Който не работи за уреждането на Божиите работи, неговите никога не ще се уредят. Искате ли работите ви да се уредят, първо работете за Бога; защото тогава вие влагате капитала си в Божествената банка. Когато хората не дават нищо на Бога, Той изпраща при тях разбойници, на които казва: „Понеже тези хора са богати и нищо не дават доброволно, нека дадат на вас.” Те влизат в някоя богата къща, обират я и излизат. Като излязат вън, богатите хора казват: „Много неща взеха тези разбойници, но благодарим на Бога, че живи останахме.” Трябва да се знае, че всичко, което имаме, е Божие, а не наше. Няма собственици в света, защото няма частна собственост. В момента, когато турите идеята да живеете за Бога, Той заличава всичките ви грехове.
към текста >>

16. За смирението - Боян Боев (1883 – 1963)

Ти, като говориш на хората, кажи си: “Господ говори, Нему е славата.“ А ти казваш на хората, че Господ говори, а на себе си казваш: “Аз говоря.“ Остави хората да казват, че ти говориш, а на себе си казвай: “Господ говори.“ Няма какво да казваш на хората отде си взел пари, от коя банка; не е тяхна работа, но в себе си да знаеш.
Значи, ако моят живот е Полезен, ще се занимава с мене един висш дух. Значи, за да бъдем, ръководени, вдъхновявани, нашият живот трябва да бъде ценен пред Бога да бъдем полезни. Някой прояви известни идеи, дарби, таланти в някои отношения, направи нещо с успех в някоя област и след това го приписва на себе си, мисли, че това е негово лично дело. Трябва повече смирение. Когато човек проявява знания, способности, идеи, той е имал въздействието на небето, той трябва да отдава всичко това на Бога, на небето. Ти, като говориш на хората, кажи си: “Господ говори, Нему е славата.“ А ти казваш на хората, че Господ говори, а на себе си казваш: “Аз говоря.“ Остави хората да казват, че ти говориш, а на себе си казвай: “Господ говори.“ Няма какво да казваш на хората отде си взел пари, от коя банка; не е тяхна работа, но в себе си да знаеш. Всеки, който иска да има слава, е на крив път. Да търсим славата Божия. Когато великите духове слизат на земята, те вземат много скромна форма, за да не обръщат вниманието на хората. Не говорят за себе си. Ако аз се представя пред вас като учен, какво придобивам от това?
към текста >>

17. Цената на страданията - Боян Боев (1883 – 1963)

Страданието е Божествена банка, в която Бог е вложил онези съкровища, които трябва да отворим и използуваме.
И така се освобождаваш от нисши, тъмни същества, които са около тебе. Всяка мъчнотия е, за да се прояви богатството, което носите в себе си. Има хора, които не могат да се проявят, докато не бъдат грухани. Всяко страдание е една затворена каса, която носите на гърба си. Не я носете, но я отворете и вземете нужното за вас. Страданието е Божествена банка, в която Бог е вложил онези съкровища, които трябва да отворим и използуваме. Един брат музикант, имаше голямо любовно разочарование, понеже неговата приятелка му казала:“Или Учителя, или мен! “ Той я обича и тя го обича. Той изпитва голямо страдание. Казах му:“Ти сега се намираш поради това голямо страдание, което преживяваш, в един интересен момент на живота си. Това голямо страдание означава голям вътрешен възход в тебе.
към текста >>

18. Странникът и красотата на живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Не давай на заем повече, отколкото банката позволява.
Един брат написа 130 билета, понеже толкова души бяхме. На онези, на които се паднаха билетите със сумите, се дадоха ягодите. Всички, които теглиха билети с номера, подаваха листчето си на Учителя и той им казваше по едно изречение като съвет. Например на един брат се падна № 103. Учителя, като взе листчето, каза: Не давай на заем повече, отколкото банката позволява. Един брат попита колко трябва да заемаме и колко да даваме. Ще заемеш колкото събира торбата и ще дадеш всичко, което имаш. Всякога онзи, когото любиш, е този, който те е любил. А сегашната любов е любов на театър. Твоят възлюблен е Един, но понеже е голям, проявява се в много форми.
към текста >>

19. В реалността на Божествения живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато имаш сто хиляди лева в банката, ходиш уверено.
Но щом малко се изместиш от това положение, всичко се изменя. Трябва да възстановим първоначалните отношения, които сме имали с невидимия свят, или с други думи казано: с онзи Разумен свят, от който зависи човешкото щастие. Онова, което дава смисъла на живота, то е присъствието на Бога. Силата на човека зависи от Божествената идея, която той има в себе си. Идеята, която имаш в себе си, трябва да бъде толкова силна, че да отвлича вниманието ти от светските неща. Когато имаш сто хиляди лева в банката, ходиш уверено. И когато кажат, че тази банка е фалирала, тогава веднага клюмваш. Затова човек трябва да има една основна Божествена идея, с която да ходи винаги. Аз, като си изменя отношението и постъпките, и Бог ще си измени отношението към мене. Колко е мъчно човек да има онова Божествено съзнание, да е едно с Бога, да няма никакви противоречия в душата си. Има две крайности: Някой може да каже, че нищо не може да направи.
към текста >>

И когато кажат, че тази банка е фалирала, тогава веднага клюмваш.
Трябва да възстановим първоначалните отношения, които сме имали с невидимия свят, или с други думи казано: с онзи Разумен свят, от който зависи човешкото щастие. Онова, което дава смисъла на живота, то е присъствието на Бога. Силата на човека зависи от Божествената идея, която той има в себе си. Идеята, която имаш в себе си, трябва да бъде толкова силна, че да отвлича вниманието ти от светските неща. Когато имаш сто хиляди лева в банката, ходиш уверено. И когато кажат, че тази банка е фалирала, тогава веднага клюмваш. Затова човек трябва да има една основна Божествена идея, с която да ходи винаги. Аз, като си изменя отношението и постъпките, и Бог ще си измени отношението към мене. Колко е мъчно човек да има онова Божествено съзнание, да е едно с Бога, да няма никакви противоречия в душата си. Има две крайности: Някой може да каже, че нищо не може да направи. По отношение на моята личност аз мога да направя малки работи, ограничен съм, но по отношение на Бога, Който живее в мене, Той може да направи всичко.
към текста >>

20. 11 НОВАТА АТМОСФЕРА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Но по-късно, този човек пожела да си отвори частна банка.
Списание "Всемирна летопис", в което се изнасяха статии предимно из астрологията, хиромантията, френологията и другите окултни науки излезе само в четири годишнини. Списваше го един от възрастните братя Иван Толев, адвокат по професия. При откриване на Школата той правеше впечатление на много ревностен и предан на делото. Виждал съм го по време на беседи да сяда отпред, до стенографките, а често и на самата им маса, с молив и бележник в ръка, да си взима бележки от това, което Учителя говори. Списанието му се посрещаше много добре. Но по-късно, този човек пожела да си отвори частна банка. За тази своя цел той поисква от Учителя скромните братски средства да се вложат при него. Учителя отказва да удовлетвори това негово желание - от тогава адвокатът не само че се оттегли от братските среди, но определи и едно отрицателно отношение към делото и спря издаването на списание "Всемирна летопис". В своите беседи Учителя често засягаше въпроси от науките на първата човешка раса - хиромантия, френология и астрология. С това събуди интереса ни към тях. От анатомията на човека е известно, че най-много нервни окончания са събрани на ръцете и на лицето.
към текста >>

21. 42 ХАМАЛИН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

И така аз поръчах само пет хиляди метра от тези платове и изпратих по-малкия си брат да внесе нейната стойност в Българска народна банка за сметка на фирмата, която щеше да изпрати стоката.
За вносителя то не даваше печалба по-голяма от десет процента. Тази печалба беше твърде малка да оправдае големия риск, който се поемаше. Въпреки неблагоприятните условия, аз реших да сключа сделка със сеньор Денизи. Печалбата не беше най-важното, което ме тласкаше към сделката. Съображенията да я приема бяха - първо, че моите пари, ако всичко мине благополучно ще бъдат гарантирани с ценна стока, тъй като по това време инфлацията бързо растеше, нашият лев се обезценяваше и второ, така щях да се наредя в първата категория стопански деятели и да добия званието "вносител". И така аз поръчах само пет хиляди метра от тези платове и изпратих по-малкия си брат да внесе нейната стойност в Българска народна банка за сметка на фирмата, която щеше да изпрати стоката. Когато брат ми се озовал в банката, господин Директорът го поканил в кабинета си и го посъветвал да не прави вноската, защото специално град Торино е непрекъснато бомбардиран и това си е чист риск за парите. Брат ми не го послушал и внесъл сумата за превод на фирмата износителка. Зачакахме пристигането на пратката. Обаче новините бяха все по-тревожни и напрегнати. Сеньор Денизи не можеше нищо определено и успокоително да ми каже.
към текста >>

Когато брат ми се озовал в банката, господин Директорът го поканил в кабинета си и го посъветвал да не прави вноската, защото специално град Торино е непрекъснато бомбардиран и това си е чист риск за парите.
Тази печалба беше твърде малка да оправдае големия риск, който се поемаше. Въпреки неблагоприятните условия, аз реших да сключа сделка със сеньор Денизи. Печалбата не беше най-важното, което ме тласкаше към сделката. Съображенията да я приема бяха - първо, че моите пари, ако всичко мине благополучно ще бъдат гарантирани с ценна стока, тъй като по това време инфлацията бързо растеше, нашият лев се обезценяваше и второ, така щях да се наредя в първата категория стопански деятели и да добия званието "вносител". И така аз поръчах само пет хиляди метра от тези платове и изпратих по-малкия си брат да внесе нейната стойност в Българска народна банка за сметка на фирмата, която щеше да изпрати стоката. Когато брат ми се озовал в банката, господин Директорът го поканил в кабинета си и го посъветвал да не прави вноската, защото специално град Торино е непрекъснато бомбардиран и това си е чист риск за парите. Брат ми не го послушал и внесъл сумата за превод на фирмата износителка. Зачакахме пристигането на пратката. Обаче новините бяха все по-тревожни и напрегнати. Сеньор Денизи не можеше нищо определено и успокоително да ми каже. Взех да мисля, че всичко е загубено.
към текста >>

22. 78 САЛОНЪТ НА УЛИЦА ОБОРИЩЕ -1925-1926 ГОДИНА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

„Предприемачът“ скланя Радославов да му подпише гаранционни полици пред банката.
Със своите сладки приказки той спечелва пълното му доверие. Обещания за строеж на къща в Изгрева, където вече Радославов имаше място и какви ли не още примамливи планове. Близките на Радославов, особено сестра Паша, която е рядко интелигентна и с верен усет за нещата, виждат измамната мрежа, която се плете около него. Тя се мъчи да го отклони от този човек, но напразно. Радославов с ярост го е защитавал и не е искал да слуша нищо лошо и най-вече за някаква измама. „Предприемачът“ скланя Радославов да му подпише гаранционни полици пред банката. С тези полици, гарантирани с имота, „предприемачът“ изтегля значителните суми отбелязани в тях. На уречения падеж, обозначен на полиците, той не връща парите на банката и тя слага ръка на целия имот. На това място се построиха жилищни блокове, но не разбира се от „великия предприемач“. Така ние загубихме това свято за нас място, нашия салон на улица „Оборище“ №14, строен с такава любов и радост. Малко преди това къщата на Радославов е развалена и материалите от нея докарани на Изгрева, за да се ползват уж за новата му къща.
към текста >>

На уречения падеж, обозначен на полиците, той не връща парите на банката и тя слага ръка на целия имот.
Близките на Радославов, особено сестра Паша, която е рядко интелигентна и с верен усет за нещата, виждат измамната мрежа, която се плете около него. Тя се мъчи да го отклони от този човек, но напразно. Радославов с ярост го е защитавал и не е искал да слуша нищо лошо и най-вече за някаква измама. „Предприемачът“ скланя Радославов да му подпише гаранционни полици пред банката. С тези полици, гарантирани с имота, „предприемачът“ изтегля значителните суми отбелязани в тях. На уречения падеж, обозначен на полиците, той не връща парите на банката и тя слага ръка на целия имот. На това място се построиха жилищни блокове, но не разбира се от „великия предприемач“. Така ние загубихме това свято за нас място, нашия салон на улица „Оборище“ №14, строен с такава любов и радост. Малко преди това къщата на Радославов е развалена и материалите от нея докарани на Изгрева, за да се ползват уж за новата му къща. Гредите стояха дълго време там под боровете. И когато бях натоварен да правя дюшеме на столовата, естествено трябваха греди и дъски.
към текста >>

23. БОЯН МАГА - ВЕЛИК ПОСВЕТЕН - Влад Пашов (1902- 1974)

Като влезе в Природата, той се чувства така близък с нея, като че е в собствената си банка: отваря книжата, пише, взема колкото пари му трябват и си отива.
Учителя определя мага по следния начин: „Според Мен магията подразбира разумно обяснение и извършване на нещата. В магията няма никакъв произвол. Магът е физик, химик, естественик, математик и т.н. Той работи с Природата и с нейните сили. Той взема от нея и дава от себе си. Като влезе в Природата, той се чувства така близък с нея, като че е в собствената си банка: отваря книжата, пише, взема колкото пари му трябват и си отива. В това отношение всички хора могат да бъдат маги. Ако не успяват, причината за това се крие в нещо, което им липсва."
към текста >>

24. ЧОВЕКОЛЮБИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

сестрата дойде и каза, че сме задлъжнели и на банката и парите ù може да
Свари ни смутени и натъжени. Зачудени го попитахме защо се връща, влак ли няма? Той ни отговори: „Не, но вие се смутихте, че сестрата си иска парите." На сутринта сестрата дойде и каза, че сме задлъжнели и на банката и парите ù може да пропаднат. Тогава Учителят ù рече: „Аз ще ти ги платя." Тя се засрами и се отказа да иска парите сега. След няколко дни Илия Стойчев повика Костадин да работи в Русе и с първата заплата върнахме дълга си преди срока." Сестра Славка Кайрекова си спомня:„Бях в София да купувам стока за
към текста >>

25. Контролиране на мисълта - Влад Пашов (1902- 1974)

С това се обяснява защо богат човек изгубва ума си, когато му съобщят, че банката, в която е вложил парите си, е фалирала.
Това се дължи на факта, че те още не са навикнали да събуждат деятелността на своите мозъчни центрове. Вследствие на това, като размишляват върху някой въпрос и не могат да следят мисълта си, те изпадат под влияние на закона на внушението, на хипнозата и заспиват. Следователно, когато ученикът мисли върху някой въпрос, той трябва да напряга мозъка си, за да събуди деятелността на всички мозъчни центрове или поне на по-голяма част от тях. Ако при процеса на мисленето се събуди само един мозъчен център, човек непременно ще заспи, ще се самохипнотизира. С това се обяснява защо богат човек изгубва ума си, когато му съобщят, че банката, в която е вложил парите си, е фалирала.
към текста >>

26. 37–мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Като се справите по този начин с мъчнотиите в живота си, ще се намерите в положението на онзи задлъжнял търговец, който получава няколко чека и отива с тях в банката да получи парите и да си изплати дълговете.
Всеки от вас, който иска да бъде Ученик, нека си определи един свещен час за работа. Този свещен час може да бъде или сутрин, или обед, или вечер. През това определено време прекарайте в дълбоко размишление, за да се справите с всички мъчнотии, които ви се изпречват на пътя. Като преминете този час на размишление, трябва да се почувствувате окуражени, опреснени, с чисто сърце, за да можете с нови сили да прекарате останалото време от деня. На другия ден пак ще прекарате свещения час в размишление. Като се справите по този начин с мъчнотиите в живота си, ще се намерите в положението на онзи задлъжнял търговец, който получава няколко чека и отива с тях в банката да получи парите и да си изплати дълговете. Така и вие ще снемете от гърба си един по един своите товари. През този свещен час ще разговаряте с всички Окултни Ученици на тази Школа, в която сте и вие. Всички Окултни Ученици по целия свят, както и в духовния свят, се интересуват от вашия най-малък духовен прогрес. Те се интересуват от вас само за този малък успех. И когато вие се намирате в някое малко затруднение, те веднага ви се притичат на помощ.
към текста >>

27. 57-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Та ще внесеш в банката всичките пари.
Нямаш право да живееш непорядъчен живот! Този живот не е твой. Ти си една кесия. Тия пари ще ги дадеш комуто трябва, а не на твои роднини. Ако не, ще дойде комисия и хайде в затвора. Та ще внесеш в банката всичките пари. Някой казва: Аз съм свободен да живея както искам. Не си свободен да живееш както искаш. Аз съм свободен да любя. Кого да любиш? Хората все от любов умират, все от любов се избиват.
към текста >>

28. Новият ден - текст - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

Искате ли да получите пари от банката, ще отидете по това време, когато касата е отворена.
Щастието иде на точно определено време. Следователно, искаш ли да постигнеш известно благо, иди точно на определеното време и чакай. Благото ще дойде точно на определения ден, час, минута и секунда. Днес повечето хора закъсняват и затова изгубват благото, което е било определено за тях. Малко хора ще срещнете, които отиват по-рано от определеното време или точно на определеното време. Искате ли да получите пари от банката, ще отидете по това време, когато касата е отворена. Ако закъснеете само с една минута, ще намерите касата затворена. Тъй щото, когато чувате някой да се оплаква от живота, да казва, че е преживял големи разочарования, една от причините за тия разочарования се крие в неспазване закона на времето. Той всякога е закъснявал. Дето е отивал, навсякъде му отговаряли: късно е вече. Този човек не се е ръководил от разумното начало в живота.
към текста >>

29. РЕЗОЛЮЦИЯ НА КАРМАТА - Методи Константинов (1902-1979)

Тази есенция е съкровищница, тя дава кредита за банката, която спонсорира живота.
Съвременната наука бавно приема фактите на подсъзнанието и се приближава предпазливо към тези на свръхсъзнанието. Подсъзнанието е тайната архива. А зад свръхсъзнанието е Духът, онази тайнствена сила, която съдържа всички скрити способности за човечеството в далечното бъдеще. Личността се ражда и умира. Съзнанието и самосъзнанието, които я представят в дадено прераждане, са нещо преходно, но придобитата чрез тях опитност остава като есенция, необходима на подсъзнанието и свръхсъзнанието. Тази есенция е съкровищница, тя дава кредита за банката, която спонсорира живота. Индивидуалността, която е безсмъртна, оперира с тези два полюса - подсъзнанието и свръхсъзнанието. Те са двата безсмъртни елемента, необходими й при създаване на личностите, чрез които тя се явява в различни периоди в историята на народите и човечеството. Най-характерният белег на индивидуалността е отразен в човешката глава. Тя символизира основният капитал на човешката душа, който може да не се проявява напълно в момента. Затова, много пъти наблюдаваме хора с добре оформени глави, без да имат някакви особени постижения в даденото прераждане.
към текста >>

30. На път за Мусала - Теофана Савова

Зън-зън-зън - събужда ни малката камбанка на Изгрева.
На път за Мусала (10 юли 1929 г.) Свещено място си ти, о, Мусала. Зън-зън-зън - събужда ни малката камбанка на Изгрева. Часът е 2. Всички прозорци светват един след друг. Бързо се приготовляваме. Вече предвкусваме удоволствието от излета и сме радостни. Смеем се и за най-дребни работи.
към текста >>

31. 5.4 Връзката с невидимия свят на ангелите - Светозар Няголов ( -2013)

Възрастните приятели, начело с бащата на Славчо Печеников — Георги Ефремов, са против това желание и предлагат парите да се вложат в банка, където ще се увеличат от лихвите.
Буквата „я" означава раница — голям товар, който ние носим. От това се вижда, че съдбата на София не е много завидна. Учителя желае на Изгрева да се създаде една духовна братска общност, която да е осигурена материално, за да може да работи предимно със Словото. Когато към 1930 г. в братството се събират над 5 милиона лева от десятъка и дарения на братята й сестрите, Учителя предлага да се закупят всичките места до околовръстната линия и да им се раздадат с нотариален акт. Възрастните приятели, начело с бащата на Славчо Печеников — Георги Ефремов, са против това желание и предлагат парите да се вложат в банка, където ще се увеличат от лихвите. Учителя не се намесва и оставя братята да направят своя опит. Те внасят парите в банка „Гирдап", която след година фалира и парите пропадат. Учителя е крайно недоволен от резултатите на тази постъпка и в разговор по този въпрос, за бащата на Славчо Печеников, казва: „Глупав човек, той не може да оправи своите материални работи, а тръгнал да оправя братските." Ние попаднахме под ударите на първия най-страшен бацил на света — непослушанието, от който страдаме още от времето на Адама. По това време Учителя предлага да се закупи и мястото зад салона, но братята не изпълняват и това негово желание, като проявяват своето непослушание. Скоро със съдействието на църквата се отваря кръчма, в която до късно пеят и пържат, а Учителя трябва до края на живота си да понася оргиите и миризмите, които се разнасят.
към текста >>

Те внасят парите в банка „Гирдап", която след година фалира и парите пропадат.
Учителя желае на Изгрева да се създаде една духовна братска общност, която да е осигурена материално, за да може да работи предимно със Словото. Когато към 1930 г. в братството се събират над 5 милиона лева от десятъка и дарения на братята й сестрите, Учителя предлага да се закупят всичките места до околовръстната линия и да им се раздадат с нотариален акт. Възрастните приятели, начело с бащата на Славчо Печеников — Георги Ефремов, са против това желание и предлагат парите да се вложат в банка, където ще се увеличат от лихвите. Учителя не се намесва и оставя братята да направят своя опит. Те внасят парите в банка „Гирдап", която след година фалира и парите пропадат. Учителя е крайно недоволен от резултатите на тази постъпка и в разговор по този въпрос, за бащата на Славчо Печеников, казва: „Глупав човек, той не може да оправи своите материални работи, а тръгнал да оправя братските." Ние попаднахме под ударите на първия най-страшен бацил на света — непослушанието, от който страдаме още от времето на Адама. По това време Учителя предлага да се закупи и мястото зад салона, но братята не изпълняват и това негово желание, като проявяват своето непослушание. Скоро със съдействието на църквата се отваря кръчма, в която до късно пеят и пържат, а Учителя трябва до края на живота си да понася оргиите и миризмите, които се разнасят. Той обяснява: „В света съществуват три главни и най-страшни бацила: първият е бацилът на непослушанието; вторият — на безверието; третият — на лъжата." И за трите имаше условия в школата и те се проявяваха много пъти безнаказано.
към текста >>

32. 5.16 Завръщане на Учителя в София - Светозар Няголов ( -2013)

Могло е тези наши ръководители да повикат ръководителите на братствата от провинцията, да им дадат по един милион лева, които чрез хората в братствата да ги обменят в банката.
В тях са вложени любовта и доброто желание на братята и сестрите в България, да преуспее делото Божие на Земята, като се създаде едно хармонично братство. След заминаването на Учителя парите стават спънка за братския живот и главна причина за всички разправии и борби на Изгрева. Идва обмяната на парите и Тодор Стоименов, заедно с няколко братя и сестри, цял ден ги гори в печката на брат Ради Танчев. По същото време има много закъсали братя и сестри. Някои искат от Тодор Стоименов по малко средства, като например Кирил Стоянов, печатар в братската печатница, да си купи жилище, но получава груб отказ. Могло е тези наши ръководители да повикат ръководителите на братствата от провинцията, да им дадат по един милион лева, които чрез хората в братствата да ги обменят в банката. Тогава се обменят по 10 000 лева от човек. Така е могло средствата да се запазят и да отидат там, откъдето са дошли — у братята и сестрите. След това те ще ги върнат в калта на братството. Даже да би се получило някакво отклонение, то щеше да бъде много малко и незабележимо. Трябва да спомена, че почти всички братя и сестри от провинцията са честни и всеотдайни в делото.
към текста >>

33. 7.32 Милка Переклиева - Светозар Няголов ( -2013)

Баща й е милионер, но поради някаква счетоводна грешка в банката загубва парите си, не издържа голямото напрежение и си заминава от този свят.
Отива на посещение при Учителя и иска от него позволение да следва в Америка, за да научи добре английски език. Учителя й отговаря: „Защо ще ходиш в Америка, когато тука има няколко колежа, където можеш добре да научиш английски? " „Но там ще има хора, с които ще мога да говоря." Учителя и казва: „И тука има много хора, които говорят на английски в обществото." „Но там условията за учене ще бъдат по-добри." Учителя й отговаря строго: „Тук условията за учене са най-добри, по-добри не можеш да намериш никъде." Милка продължава: „Учителю, искам непременно да отида в Америка." Учителя мълчи известно време и казва: „А знаеш ли какво ще се случи с парахода, с който ще пътуваш? Той ще потъне и ти ще се намериш на дъното на океана." Чак тогава Милка се отказва от неразумното си намерение и остава в България. Баща й е милионер, но поради някаква счетоводна грешка в банката загубва парите си, не издържа голямото напрежение и си заминава от този свят. На плещите на Милка пада тежката задача да поддържа брата и сестра си, докато се изучат. Тя често идва в салона, обича да слуша пианото и да свири. Започва да взима уроци по пиано, но пианото в салона е все заето, не може да свири. Пожелава да си купи свое пиано. По време на изселването на евреите тя намира евтино пиано, отива при Учителя и му казва, че иска да го купи.
към текста >>

34. 7.43 Крум Няголов - Светозар Няголов ( -2013)

Изпратен по служба в банката да заверява някакъв документ, вижда един възрастен човек, който изтегля голямо количество пари, взима част от тях и си тръгва, а по-голямата част пари остават на гишето.
е без работа, отива при Учителя с молба да му съдейства да си намери работа. Учителя му отговаря, че трябва да постоянства и въпросът ще се нареди добре. Аз помня, че много пъти ходехме четиримата с брат ми, баща ми и майка ми, пред къщата на кмета Иванов да го молим за работа и най-после той назначи баща ми в кадастралното отделение на общината като чертожник. Така се свърши периодът на безработицата. Понеже е спокоен и работи много точно, скоро баща ми става добър чертожник и се прехвърля в „Пътпроект", а накрая и в „Транспроект", където се пенсионира. Изпратен по служба в банката да заверява някакъв документ, вижда един възрастен човек, който изтегля голямо количество пари, взима част от тях и си тръгва, а по-голямата част пари остават на гишето. Крум настига човека, връща го и му дава и останалите пари. За всички трудни положения, които среща в живота си, той се допитва до Учителя. Когато се ражда брат ми Костадин, не може да се отдели плацентата — може да си заминат майката и детето, акушерката иска да вика хирург, който с операция да освободи детето. Крум веднага отива при Учителя и иска помощ. Учителя го пита: „Какво има?
към текста >>

35. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

В същото време брат Гавраил Величков беше успял да уреди сестра Буча да получи една голяма сума от банката, вложена от един неин роднина отпреди войната и напуснал България.
Когато минавали по поляната над петото езеро, паднал гръм и убил двамата младежи, а момичетата изпаднали в безсъзнание и с големи усилия едва ги спасиха. Обикновено в нашия лагер на Седемте езера сметките за стола и лагеруването се водеха от сестра Буча Бехар. Тя много точно водеше сметките на всички присъстващи в лагера и когато някои тръгваха надолу, тя събираше направените разходи. Една година, след приключването на сметките, сестра Буча констатира, че в касата има остатък от близо 7000 лева. Тя се съветва с брат Боян Златарев и му предлага своето решение, да внесе парите в пощата на свое име и така те да се увеличават от лихвите. В същото време брат Гавраил Величков беше успял да уреди сестра Буча да получи една голяма сума от банката, вложена от един неин роднина отпреди войната и напуснал България. Буча се явява като негов пряк наследник. Буча внася парите в пощата на свое име, но след няколко месеца си замина от този свят. Следващата година сметките се водиха от брат Тодор Симеонов. При приключване на лагера в него се оказва остатък на повече от 8000 лева, които няма на кого да отчете. (Понеже ни гонеха и разваляха лагера, отиването на Рила беше повече спонтанно, а не организирано и на място се правеха сметките за храна и други разноски.) Той решава, без да сподели с някого, да отиде на екскурзия в Гърция.
към текста >>

36. Разговори с Учителя. Разговор девети - Георги Томалевски (1897-1988)

Една промяна в съдбата в добър смисъл може да се очаква само тогава, когато ръководителите на човешката съдба открият вложени в банката на чистия, правия и добродетелен живот много неизчерпани капитали.
Хората могат да решат и да направят с някоя и друга година по-рано някакъв научен институт, но тези, които ще работят или евентуално ще откриват някои истини от областта на науката, трябва да ги изчакаме да израснат като творци, за което се иска време, което не можем да съкратим. Има реорганизатори на обществена арена, които може да обявят с декрет една нова система на живот, но хората винаги ще изостават в своето развитие и голяма част от тях ще се явят негодни за тази система поради наслоени не само от живота и наследствеността елементи, но и поради някакви съвсем ирационални причини, които ни карат да се учудваме защо трима братя или три сестри в едно семейство, родени и расли при еднакви условия, са съвсем различни във всяко отношение. Както и да се засилват творците на натуралистическата наука със своето отричане, не могат да не се съгласят, че има фактори съвсем неизвестни, ирационални, които не принадлежат на нашия, а на един друг порядък. Ние не можем да предизвикаме тяхната изгодна за нас намеса с нищо друго освен със смирение и търпение. Дързостта на самонадеяните не ще промени поведението на тези фактори, защото те са по-силни от всяка воля. Една промяна в съдбата в добър смисъл може да се очаква само тогава, когато ръководителите на човешката съдба открият вложени в банката на чистия, правия и добродетелен живот много неизчерпани капитали. На такава неочаквана и спасяваща промяна могат да разчитат такива, които са живяли по принципа, изразен в една народна поговорка, която казва: „Направи добро, пък го хвърли в морето“. Нетърпението е липса на мъдрост. Това е така, защото мъдрият знае, че вън от неговия свят съществува в една или друга форма един друг свят, в който събитията стават преди да са станали при нас. Мъдрият знае, че всяко нещо идва на своето време и каквато и да е промяна на този порядък е вън от възможностите на човека. Редът и последователността на събитията в живота на човека и обществото можем да оприличим на реда и последователността на природните закони.
към текста >>

37. НИКИФОР ЗВЪНАРЯТ - Борис Николов

Отец Матей беше стар, грохнал, звънеше с една камбанка – вяло, анемично, само съобщаваше, че службата започва или свършва.
Раздаде половината от имота си на сиромасите, другата половина раздаде на женския манастир и на манастиря, където отиде и стана калугер. Никѝфор имаше едра, кокалеста фигура и мощен глас, като водопад. Имаше низини, каквито никой друг нямаше – можеше да слиза, да слиза, и когато помислиш, че няма повече накъде, той изведнъж слезе още една октава надолу. Във войните, по време на атаките, гласът му надвишаваше гърмежите на общата врява и внасяше ужас и паника в противника. Когато постъпи в манастиря, току-що се беше поминал отец Матей, звънарят, и той зае неговата длъжност. Отец Матей беше стар, грохнал, звънеше с една камбанка – вяло, анемично, само съобщаваше, че службата започва или свършва. Никифор не можеше да се задоволи с такова нещо. Той беше живял дълго всред гърмежи и викове, движение и напрежения. Беше слушал военна музика и сам пееше хубаво. Само че, когато пееше с други, като се позабравеше и отпуснеше гласа си, заглушаваше всички останали. И баба Неда ще го смушка: „Обуздай го малко, от него не се чуват другите.“ Никифор срамежливо ще задържи гласа си, но след малко пак се увлече…
към текста >>

– Една камбанка – какво е това?!
Той беше живял дълго всред гърмежи и викове, движение и напрежения. Беше слушал военна музика и сам пееше хубаво. Само че, когато пееше с други, като се позабравеше и отпуснеше гласа си, заглушаваше всички останали. И баба Неда ще го смушка: „Обуздай го малко, от него не се чуват другите.“ Никифор срамежливо ще задържи гласа си, но след малко пак се увлече… Звънарницата се намираше в един открит павилион, над самата пропаст и гласът отиваше безпрепятствено далеч в пространството.Никѝфор я поправи и я укрепи, подреди я по свой вкус. – Една камбанка – какво е това?! Той слезе в селото до Къню. Къню беше майстор на камбани, звънци и всякакви инструменти. При него идваха от далечни градове и села. Славата му се носеше по цялото прибалкание. Никѝфор поседя у него няколко дни, поръча и избра каквото му трябваше.
към текста >>

38. СИЛНИ И СЛАБИ СТРАНИ НА МАНИПУЛАЦИЯТА - Павел Желязков

Например идеята, че с честен труд и постоянство човек може да подобри материалните условия на живота си, може да бъде изместена от друга идея да забогатее бързо чрез лотарията, като опита късмета си в игралните домове или като получи заем от кредитната банка.
След това, всички шепнат: „Той е много вътре в нещата, той е изключителен." Ако се случи пък да падне в праха, всички единодушно му обръщат гръб. Казахме вече, че целта, която се преследва с манипулацията, е да се деформира истината, да бъде тя компрометирана и, когато съмнението на публиката в нея е достатъчно силно, незабелязано да се подмени с лъжата. За да се прикрие истинският лик на лъжата, се търси привлекателна форма, в която да се поднесе и предложи за консумация, без да предизвика и сянка от съмнение. Както манипулаторът се прикрива зад благопристойна маска, така и измамата се поднася във възможно най-приятната за сетивата и чувствата форма. Ценностната система, системата от морално-етични норми и принципи на обществото могат по този начин да бъдат деформирани и подменени. Например идеята, че с честен труд и постоянство човек може да подобри материалните условия на живота си, може да бъде изместена от друга идея да забогатее бързо чрез лотарията, като опита късмета си в игралните домове или като получи заем от кредитната банка. Естествените норми и правила на поведение претърпяват деформация, когато се засили формалната им страна или едностранчиво се преувеличи значението им. Някой пък ви убеждава, че искреният и прям човек е благословен от Бога. Тази максима може наистина да се превърне в благословение не само за личността, но и за обществото, когато хората престанат да толерират лъжата в личния си живот. Искате да бъдете откровен, да говорите винаги истината и онова, което мислите. Но една свещена мисъл занимава ума ви, много хубаво чувство е изпълнило сърцето ви и вие се вълнувате, а не виждате с кого бихте споделили свещения трепет, който ви е обзел.
към текста >>

39. Няколко бележки и няколко мисли от Ярмила Ментцлова - Крум Въжаров (1908- 1991)

Пращам ти в понеделник, 6 юли, 1200 франка; ще получиш съобщение и бордеро от банката и ще го представиш допълнително за визите, ти знаеш хода на нещата... Почини си добре и между туй действай за тези визи.
3 юли 1981 г. Факсимиле 3 юли 1981 г. Драги Круме, Видях се с моята приятелка и тя ми каза, че отиваш в Бургас, а после по екскурзии по планините, на чист въздух, което е добре за здравето. Преди да отиваш където и да е, иди в Консулския отдел да подадеш молба за френска туристическа виза за 2-3 месеца (туристическата виза е 1-3 месеца), и то на собствени разноски, без да искаш валута. Пращам ти в понеделник, 6 юли, 1200 франка; ще получиш съобщение и бордеро от банката и ще го представиш допълнително за визите, ти знаеш хода на нещата... Почини си добре и между туй действай за тези визи. След тези формалности и аз с моя близка приятелка отиваме на планината. Бях в нашата легация и дадох декларация да ми се уредй пътуване (догодина) за Красно село. Добре бях приета и вярвам да получа положителен отговор до 2-3 седмици. Може би все пак да ти се уреди пътуването за тази година и ти пожелавам успех. Ако съм забравила нещо, пак ще ти пиша.
към текста >>

40. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

1876 в Нортфилд, Минесота, Джеси Джеймс, който дотогава е ограбил 7 банки, 50 влака и два панаира и е убил 52 души, ограбва последната си банка, при което загива цялата му банда с изключение на брат му и самия него.
1876 в Бостънския университет деканатът на Теологическия факултет се възглавява от проф. Бордън Паркър Боун. 1876 на Запад оглалският вожд Крейзи Хорс спечелва две големи битки срещу американски военни части. 1876 на двата противоположни океански бряга на САЩ излизат две влиятелни мистични списания: „Изкуството на магията“ на Ема Бритър в Ню Йорк и „Братството на светлината“ на някогашния секач X. Бътлър в Лос Анжелис. 1876 в Нортфилд, Минесота, Джеси Джеймс, който дотогава е ограбил 7 банки, 50 влака и два панаира и е убил 52 души, ограбва последната си банка, при което загива цялата му банда с изключение на брат му и самия него. 1878 (април) в България започва Априлското въстание. 1876 (пролетта) в Чикаго генерал Шеридън нарежда на три военни корпуса от запад, изток и юг да се придвижат ускорено и да обезвредят недоволстващите индианци на лакотския вожд Си- тинг Бул и вожда на шайените Крейзи Хорс. Генерал Къстър с 500 кавалеристи и 40 офицери води западния корпус. С това Къстър и Шеридън нарушават споразумението за мир. (6 юни) 3000 бойци от племената лакота и шайен се стичат на призива на Ситинг Бул, който има видение, че войниците ги нападат, яздейки надолу с главата, от което шапките им падат.
към текста >>

41. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

С доста ясна насока: „... В Русия ги има близо три милиона,... а и у нас, ако се размножат, доде да ги притопим в себе си, и червата ни ще изядат...“ Сградата на Методисткото богословско училище, Свищов, сега банка Диагнозата е ясна - „ксенофобия гравис“ - от това страда Свищов по онова време.
Броят от 13 декември 1882 година: „Почитаемата редакция на „Български глас“ зела под внимането това, което ние простодушно обнародвахме миналия брой ... но не вярва имало ли е ученици протестанти. Ний очевидно гледаме тия нови ученици българчета и българки да ходят да учат протестантско учение на своя матерния български език, проводени от измамените им родители за по-икономическо учение, заблуждени, защото гледайте, двама чуждестранни протестанти измамиха и привлякоха на късо време току-речи половина Свищова, тъй щото на 2-ий того месеца бутнаха скандал дори и в народните ни уж училища, се възбунтуваха учениците противу учителите и си доказаха сериозно, че ще отидат в протестантското училище да учат.“ И друга дописка за „варварството“ на протестантското възпитание в същия брой: „Свищовското протестантско училище учениците му приеха набързо добро благонравие; те, на 17 того, след като излязоха от училището, захванаха да викат и да хвърлят камъни кого де видят; застигнаха едно момиче, което носеше тава от фурната, задърпаха, заудряха го и му разсипаха тавата с рибата. Писъка на горкото момиче помогна та пуснаха някой та го избавиха, а то замалко да го бутнат в хендека.“ И уводната статия на броя: „... целта на това училище не може да бъде освен гибелна за нашата младеж... Защо прочее се допущат действията на тия пропагандисти, които нахално и лукаво гледат да се втурват между простодушието население, и да го тласкат по един гибелен за народната ни бъдащност път? “ След това на първа страница има един поучителен диалог между Православен и Протестантин, в който протестантинът говори против кандилата, свещите и иконите, които били забранени от втората божа заповед да не се правят кумири, а православният съкрушително отговаря, че това е, за да може да разбере богомолецът по-ясно за какво става дума в църквата. И пак на първа страница започва статия срещу алчността и аморалността на евреите (След Освобождението свищовската търговия усеща присъствието на зимничките еврейски кантори на отсрещния бряг). С доста ясна насока: „... В Русия ги има близо три милиона,... а и у нас, ако се размножат, доде да ги притопим в себе си, и червата ни ще изядат...“ Сградата на Методисткото богословско училище, Свищов, сега банка Диагнозата е ясна - „ксенофобия гравис“ - от това страда Свищов по онова време. Иначе - град на едно от първите места в българските земи по образование, култура, просвета, търговия, индустрия. Обстановката в навечерието на Петровото идване е толкова тежка, че сред мисионерските среди се чуват гласове мисията тук да бъде изоставена. Много вече е вложено обаче и вместо вест за капитулация се получава телеграма от епископ Фостър, че се пращат десет хиляди долара за подпомагането на мисионерите и другите сътрудници, и още четири хиляди долара за закупуването на недвижими имоти. Това довежда до откриването на нова църква в Ловеч, при което паството от десет редовни члена нараства на четиридесет и поне двадесет още странични слушатели, а в Ловеч девическото училище се сдобива с нова тухлена сграда на два етажа освен общежитието в мансардното помещение на тавана. Свищовското училище при откриването си публично показва по-големите си амбиции, като скоро бива прекръстено на „Американски институт за наука и теология“.
към текста >>

Излез на верандата на въздух, дишай, седни и се отпусни, и гледай, и кажи-речи под краката ти пуфкат ежедневните търговски кораби; влачат се рибарски варки, пътнически затентени гиганти с два етажа високи странични витла на австрийските богаташки компании шарят от Тулча и Гюргево във Влашко, през Силистра и Русчук в Турция, през Видин на еврейската банка Арие, през Белград в Сърбия, Банат, Будапеща в Унгария, Братислава, Виена и Залцбург в Австрия... Светът от високия свищовски дунавски бряг се гледа от две точки: едната е височината на римската кула, която е военно кале и недостъпна за живеене и в подножието й се тълпи дребната риба.
* И така... Двамата, които горе-долу по едно време ще пътуват за Америка, след като Петър завърши Свищовското методистко училище, вече знаем: Петър Дънов и Георги Чакалов; и криво-ляво знаем какво стои зад гърба им и какво е било обкръжението им, докато стигат дотук. Остава третият - Алеко Константинов от самия Свищов. И Алеко е от Петровото поколение. И той - като Петър и Чакалов за свое нещастие - се ражда в България в съзнание и остава в съзнание до края на живота си, - докато го убиват. Дете на виделината! Богаташки син, баща му реди за него роден дом с гръб към Свищов и България: опънал веранда горе, високо на втория етаж към най-международната артерия на своята родина - Белия тих Дунав, - и зад него низините, блатата, горите, далечните покриви на Зайчар в свободна Румъния. Излез на верандата на въздух, дишай, седни и се отпусни, и гледай, и кажи-речи под краката ти пуфкат ежедневните търговски кораби; влачат се рибарски варки, пътнически затентени гиганти с два етажа високи странични витла на австрийските богаташки компании шарят от Тулча и Гюргево във Влашко, през Силистра и Русчук в Турция, през Видин на еврейската банка Арие, през Белград в Сърбия, Банат, Будапеща в Унгария, Братислава, Виена и Залцбург в Австрия... Светът от високия свищовски дунавски бряг се гледа от две точки: едната е височината на римската кула, която е военно кале и недостъпна за живеене и в подножието й се тълпи дребната риба. Другата е височината на Преображенската махала по на запад - над гарата, над маазите, над складовете, над пристанището - с десетината огромни богаташки къщи на европейски Свищов: на Станчови, на хаджи Василеви, Сакеларович, Цанкови, Павлович, Димитър Василев, Аврамов - все благотворители, за които Виена, Букурещ, Галац, Одеса, Мюнхен са на една ръка разстояние. Животът на Алекрвия баща, такъв какъвто той го води, е в Австрия и Швейцария. Оттам идват първите разкази за света, които Алеко чува, за това се говори в дома му; оттам идат съдовете, от които се яде, дрехите, които се носят, мебелите, които се разтоварват долу в пристанището, бижутата на майка му и сестрите му - самоварите и сребърните държатели на кристалните чаши. Оттам иде и твърдото решение на баща му Алеко да учи вкъщи с най-добрите учители, които може да се намерят: Емануил Васкидович и Янко Мустаков. В Свищов не се срещат с Петър, тъй като Алеко почти не учи в родния си град, но животът им през цялото време върви паралелно.
към текста >>

0.26270508766174