НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
1.
НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
държавна организация, имат черква и наглед всичко е предвидено и урегулирано. И все пак на всекиго поотделно и на всички заедно липсва нещо. И тая липса от ден на ден захваща да се чувствува все по-силно. Егоизмът и натегнатостта в хорските отношения изглежда са стигнали своя максимален предел и вече с необходимост се налага едно примирение, една мекота. Това гласно и негласно признават днес и учени, и общественици, и черковници. И виждаме че вече, къде с по-голяма, къде с по-малка
предпазли
вост, захваща да се говори под една или друга форма за забравеното учение на любовта. И това, за което хората тепърва се сепват и пробуждат, с години вече нашият Учител вести. Учението на нашия Учител, това е, преди всичко, учение на любовта. Днес за любов мнозина говорят, различно я схващат, но любовта в нейната изправна космическа чистота и дълбочина, от никого досега не е била излагана с такава прямота, ние няма да повтаряме тук това, което той в своите беседи е казал. Всеки от нас сам е опитал и простотата и силата на неговите думи. Като изхожда от целокупното възможно окултно знание, той ни показва как трябва да живеем, за да можем сами непосредствено да опитаме първата велика основа на живота – любовта, която с думи нито се изявява, нито се предава, а само се живее. Въпросът е сега, как може любовта, тъй както се изнася от новото учение, да се приложи в личния и колективен живот при тъй диференцираните икономически, културни и обществени условия. В това отношение, тя се различава от
към текста >>
2.
Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
капка вода с арцели, то те отначало по закона на тежестта дохождат на долната повърхност на капката. Но тъй като те там не намират опора, става следното: появяват се множество мехурчета, цялото животно става по-леко от водата и се качва до стъкълцето. Ако дойде при стъкълцето в положение, че не може да се закрепи с лъжекрачката, тогаз мехурчетата от едната страна се увеличават, а от другата – намаляват, додето черупката се обърне. Щом се постигне това, мехурчетата изчезват. Ако човек
предпазли
во с игла я отдели от повърхността на стъкълцето, тя пада на дъното на капката и пак се качва чрез образуване на мехурчетата. Както и да се опитва човек да я поставя в неудобно положение, винаги се явяват мехурчета тъкмо на потребната страна и с потребната големина, за да се обърне тя в удобно за нея положение. Щом това се достигне, мехурчетата изчезват. Енгелман казва: „Човек не може да отрече, че тези факти говорят за психични процеси в протоплазмата". Подобни факти от живота на едноклетъчните можем да приведем още. И така, наблюденията над едноклетъчните животни показват, че техните движения не са механични, а придружени с усещания. Трябва значи да приемем, че клетките имат психичен живот, съзнание, макар и различно по степен от това на висшите животни, Но щом приемем съзнание у едноклетъчните животни, трябва да приемем и у растенията, понеже няма рязка граница между нисшите растения и животни Зелената еуглена има червено очно петно, което показва, че тя възприема светлината, т.е, има
към текста >>
3.
Келтски окултизъм – Ernest Bose
 
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
странен и фантастичен характер, капризна енергия, която се проявява в подтици и избухвания, но у които няма последователност. Индивиди от този тип постъпват по-скоро под импулса на внезапен каприз, отколкото под влиянието на рефлекс. Те бързат да изпълнят своите планове, без да дочакат пълното им узряване. Тишината и търпението, с които се отличава концепцията на техните намерения са в рязък контраст с онази обърканост, която те внасят в тяхното практическо осъществяване. Те са
предпазли
ви, хитри, послъгват, ловко измислят разни разкази и са изкусни разказвачи. Надарени с остър ум, те са много находчиви във възраженията; те са задирчиви, насмешливи, бъбриви, присмехулни, но тяхната веселост е измамлива и повърхностна, тъй като душата им се мъчи от силна меланхолия; освен това, често ги мъчи вътрешна тревога, душевна празнота и силно угнетяване на духа. Пориви на енергия и ентусиазъм се сменят бързо с общ упадък на силите. Любовта им към чудесното често пъти е в борба с наклонността към съмнение и скептицизъм, и религиозните стремежи често се смесват с някакви материалистически тенденции; те се колебаят постоянно в нерешителност между спиритуализма и материализма, увличайки се ту от едната, ту от другата системи, като възприемат впечатления от тези противоречиви идеи и са в голямо затруднение да застанат на определена почва в това отношение Няколко време те се предават с жар на убеждения, които после оставят, за да се предадат на убеждения, съвършено противоположни на
към текста >>
4.
Духът на неродените
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
регулатори, чрез които разумните сили направляват живота в слънчевата система, а техните последици между другото са и в едно изобилие и приток на електромагнитна енергия, която като не може да бъде съдържана в човека, предизвиква експанзивност, в растенията обилно растене, във въздушните маси движения и резки промени, в земните пластове пречупвания и разтърсвания[4]. Досегашните наблюдения на значителен брой учени идат да покажат тясната връзка или най-малко съвпадение (да бъдем
предпазли
ви в израза си, за да не бъдем напразно атакувани) на тия петна с метеорологическите, сеизмически, вулканически и електромагнитни явления. Малцина са човеците, които днес в нашия материалистичен век се занимават с наблюдения на тия връзки и отношения, които съществуват между нашия живот и околната природа. Но все пак има достатъчно доказателства, че слънчевите петна могат да служат като един несъмнен предвестник на електромагнитни бури, бързи смени на времето, засилена сеизмична и вулканична дейност. Нещо повече бихме могли да кажем . очертанията на самите петна, формата и появяването им, тяхното разположение на самата повърхност на слънцето са оня език, чрез който на разумните се дават достатъчно данни, за да се определи с доста голяма вероятност и приближение мястото на тия явления върху земната повърхност. Разбира се, това е едно уравнение от трансцеденталната математика, за която би трябвало достатъчно наблюдения, непредубедени умове, непредубедени, несвързани в своите форми, та в
към текста >>
5.
ХОДЪТ НА ЧОВЕКА. ВЪРВЕЖЪТ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ТЕМПЕРАМЕНТА - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
хипнотично състояние и последователно му се внушавало, че той е хитър, скрит човек и др., и в същото време го карали да пише под диктовка. Резултатите били следните: във всички случаи почеркът бил различен и съвсем неприличен на почерка на субекта в нормално състояние, напр. скъперничеството в почерка се изразява в стегнато писмо, в което буквите са една до друга; поле почти няма, или съвсем малко, като че се старае човек да помести по възможност най-много на малко пространство;
предпазли
вост, недоверчивост се проявява в дългите хоризонтални черти, особено в края на редовете, а също пред или след подписа, като че ли да запълнят останалото място до края на листа. Като дописват редовете, такива хора безсъзнателно се страхуват, да не би някой да напише на останалото свободно място точка, запетая или някой друг знак, който да измени смисъла на написаното, затова те запълнят за всеки случай празното място с хоризонтални черти. Признаци на решителност, инициатива и предприемчивост се появявали в почерка на хипнотизирания, ако му внушавали, че той е Наполеон, макар че той няма в характера си такива качества. Хипнотизираните връщали също в детската възраст, когото те едва са започвали да учат и почеркът във връзка с това веднага се изменял, ставал неуверен, лицето вече не пишело свободно, а с труд рисувало буква след буква. Почеркът се развъртвал като кинолента и съответствал напълно на почерка от онзи период на живота, в който е бил върнат авторът на писмото. Също така реагирал
към текста >>
6.
ПЪРВИЯТ ЛЪЧ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
дух. Предприемчивите, самоуверени и решителни люде ходят право, като удрят силно с пети по земята. Хитрите, лукави хора, дипломатите описват, вървейки, вълнообразни линии. Обезсърчените, меланхоличните влачат краката си, кога ходят – те се тътрят. Енергичните изопват силно прасците си. Ленивите се клатушкат. Страхливите и срамливи хора ходят все край стените. Вървежът е дал повод да се създадат някои и други изрази, които са наистина прави. Казват запример: Ходи като вълк
предпазли
во и безшумно. Ходи като костенурка – сиреч, много мудно. Ходи като че ли си брои крачките: важно и тържествено. Ходи като гладна кокошка: много бързо. Ходи като Крали Марко: прави едри, грамадни разкрачи. Вървежът в зависимост от темперамента Сангвиникът, с хубава външност, левент, силен, широкоплещест, с изправена глава, усмихнати очи, с приятен, весел и обучен глас, има елегантен вървеж. Той е любопитен. Като ходи, той се обръща ту на една, ту на друга страна да види, що става около него. С любезен вид, той се интересува от всичко хубаво, което очарова погледа. Крачките му са отмерени и грациозни. Той обича местата, отредени за разходки и развлечения и често спира поглед на хубавите жени. Жените със сангвиничен темперамент имат „шик", те се обличат изящно, движенията им са кокетни и хармонични. Човекът с меланхоличен темперамент, висок, мършав, ходи бавно, като си подгъва колената. Той крачи с наведена глава и увиснали рамене. Тялото му е прегърбено. Той иде на света стар и печален.
към текста >>
7.
ВЕСТИ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
се било заиграло около воденицата, а той, улисан в работата около мливото, не обърнал внимание къде играе детето и че то било на опасно място до самия улей. Детето, играейки на това място, се хлъзнало и паднало в улея, пълен с вода. То изпищяло, но не могли да му се притекат овреме на помощ и то се удавило Минало време. Същият човек имал дете, което, когато станало на същата възраст, за изненада на родителите му, когато наближили веднъж същата воденица забелязали, че то с
предпазли
вост и страх говори за водата на воденицата, казвайки на баща си: „Тате, аз тук съм падала, давила съм се на това място” сочейки улея. Нека сам читателят извади заключението си от тоя факт. Съобщава: Инженер P. H.
към текста >>
8.
Влияние на електричеството върху човешкия организъм – В.
 
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
кръвообращение, значи повече живот в чувствата. Тези лица се. отличават със своя насилнически характер, даже са и жестоки. Това са хора гневни, буйни, сприхави, но също разпръснати, щедри и разточителни. Жизнената енергия е изобилна, богата и силна. Преобладаване на огнения елемент. Хора с тънки ръце могат да се отдадат на смели, рисковани постъпки, планове и предприятия. Те не са страхливи, не се спират пред опасности и препятствия. Вървят начело и напред, но са много благоразумни и
предпазли
ви. Топлата и суха ръка ни говори за холеричен темперамент. Хората с горещи ръце са експанзивни, бързи, пламенни, гневни, отворени и откровени. Студената ръка показва нормално кръвообращение. Малка интензивност на жизнената сила, бавност в процесите. Студената ръка се среща често в хора, които имат слаба, деликатна конструкция, но с добри мислителни способности, резервирани, бавни, тихи, методични, мислещи, но егоисти, скрити и затворени, влюбени в себе си. те са търпеливи и постоянни. Ако ръцете са много студени, това са лицемери, крайни егоисти, лукави. (Разбира се, че всичко това трябва да се вземе в съотношение с другите особености на ръката). Топлата ръка има повече отношение към задната част на главата и страничните части, а студената към предната част - главния мозък. Топлата и гореща ръка показва живот при топлите страни, където има много растения и животни, но малка възможност за висока култура, умствен напредък. По причина на голямата горещина: заспиване на мисълта и събуждане на
към текста >>
9.
ПО ПОВОД НА НЯКОЙ ИЗЧИСЛЕНИЯ НА КУБИЧНАТА МИЛЯ - Г.
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
всички живи организми. И с това се хвърли голяма светлина върху явления от рода на телепатията, внушението, ясновидството. Намери се биологичната обосновка на тези душевни възможности на човека. И с това се подтикна човечеството още веднъж напред с научния опит. Всички тези придобивки на научната мисъл в недалечно време ще станат достояние на цялото човечество, тъй като ще се наложи тяхното преподаване и в гимназиите, а може би и в основните училища. Тогава хората ще бъдат малко по-
предпазли
ви когато рекат да се произнасят за неща недостъпни в момента за техния опит и възможности. Материализмът на 19-ти век направи хората много дръзки отрицатели. Благодарение на много отрицателни страни на черковното миросъзерцание, вследствие на което материализмът намери добра почва за развитие, науката на миналия век стана една нова религия, от чиято хипноза хората не могат да се освободят още днес. И всички, и прости и учени, говорят все в името на науката и държат, без да разбират нещата, на максимите, установени от нея през миналия век - няма Бог, няма душа, няма вечен живот, няма разум в природата, няма цел в развитието, в еволюцията. Днешният човек не мисли вече така. Каква голяма крачка направи съвременната наука с установяването, че животът е вечен, че естествена смърт не съществува, че всеки индивид е потенциално безсмъртен, както са безсмъртни и едноклетъчните организми. И когато цялото човечество се проникне от тази мисъл, не само като една научна истина, но като нещо напълно
към текста >>
10.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. СВЕТЛИЯ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА- БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
езотерическата астрология, но че и противниците са отишли в друга крайност, като са отрекли всякаква стойност на астрологическата традиция. На всеки случай, най-добре подготвените и най-критични автори, включително тия, които още не са склонни да признаят астрологията като пълноправна наука - Синдбад, д-р Вайс, Кльоклер - са единодушни в твърдението си, че „милионократната статистика" (Синдбад - д-р Вайс) е установила едно безспорно ядро истина в астрологическата традиция. Крайно
предпазли
вият фон Кльоклер, резюмирайки изводите от своите статистични изследвания върху астрологическата прогноза, казва следното в своята „Астрология, като опитна наука" (1927 г.), снабдена с предговор и издадена от проф. Ханс Дриш: „Предсказателните средства на астрологията се нуждаят - както всичко друго в астрологията - от едно основно изследване и по-нататъшна разработка. Вземем ли предвид всичко, което говори за и против отделните методи, то може, дори при спазване на най-голяма
предпазли
вост, да се твърди: „Няколко основи на астрологическото предсказание трябва да се разглеждат като статистично осигурени (транзити); при интензивна комбинация на тия осигурени елементи е дадена възможността за една продължителна прогноза, която определя типичното в събитията вярно по време, която, обаче, не може да каже нищо безусловно сигурно по отношение тежестта на събитията, и която не обхваща също всички събития на живота без остатък". Тия обстоятелства дават право да се мисли, че имаме работа с една
към текста >>
11.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ВИТОШКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
към закона; дисхарм. – Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, щеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие. Сатурн харм. – Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност,
предпазли
вост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхарм. – Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство. Уран харм. – Напредничавост, окултни интереси, реформаторски стремежи, изобретателност, интуиция, свободолюбие, обич към извънредното, независимост, критичност, оригиналност, романтичност, пъргавост; дисхарм. – Недружелюбност, нервност, критикуване, непостоянство, опърничавост, ексцентричност, избухливост, фанатичност, невменяемост, порочност. Нептун харм. –
към текста >>
12.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
твоята мощна необятност и вечно променливия ти лик! Разчувствуваш ли се, набърчваш ти чело, от тежки грижи потъмняло, искри раздират кипящата ти гръд и пращаш с неизказана сила божествен гръм връх майката Земя. Навремени очите овлажнели изливат щедро цял порой сълзи, но скоро нежна слънчева целувка сплете по твоето чело лъчиста, стопена в пъстри цветове дъга. А вечер тъмно кадифената одежда със среброобкования лунен сърп и светлозамечтаните очи по нея огъва те в ревнива
предпазли
вост! Небе, небе! Обичам твоята мощна необятност и вечно променливия ти
към текста >>
13.
ЛЪЧИ - Г. ТАХЧИЕВ
 
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
ни готви. Ние не притежаваме такива данни, но, ако има по-висши същества във вселената — а би било абсурдно да се предполага, че ние сме най-висшите интелигентни същества (к.н.) — то те могат да притежават средства за познание, които ние не познаваме и да ни съобщават това, което знаят, посредством индивидите, които могат да възприемат такива съобщения (медиуми, сензитиви). Тия размишления ни водят твърде далеч зад границите на познатата днес наука и ние трябва да напредваме
предпазли
во в това направление. И, стъпка по стъпка, ние ще открием, че не сме тъй изолирани във всемира, както досега сме мислили; че ние сме заобиколени с разумни същества, за които нищо не сме знаели по-рано. И аз вярвам, че едно настойчиво, разумно и грижливо проучване на фактите ще ни заведе далеч зад границите на днешното ни знание за нещата, въвеждайки ни в области, за които ние днес имаме само смътни и странни понятия. Науката, всъщност, е още в своето начало. Може би тя наскоро ще започне да разкрива реалността на тоя духовен свет, който в продължение на толкова време е упражнявал своето влияние над поетите, светиите и ясновидците, тоя свят, който е бил винаги изворът на вдъхновението и вярата и живителната сила на религиозните движения". ------------------------------------------------------- [1] Книгоиздателство „Братство" — Севлиево [2] В нея се разправя, как Яков, вторият син на Исак, е можал да се настани на мястото на големия си брат Исак и така да спечели както първородството, така и
към текста >>
14.
Мисията на изкуството
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
АНИНА БЕРТОЛИ Париж, 24 май 1978 Драги брат Георги и Аида, Много отдавна получих вашето писмо, но все не намирах време да отговоря на всички ваши въпроси. Още работя за всекидневните нужди, а през свободното си време трябва да приготовлявам преводи за списанието, да отговарям на писмата, които абонатите ни пращат, да правя пакети за тия, които поръчват книги от Учителя на френски. Но скоро ще бъда по-свободна, защото ще се пенсионирам. Нашите братя и сестри в България са
предпазли
ви, но поддържат връзка помежду си, помагат си; играят Паневритмията (не е забранена), четат беседи, ходят по планините. А най-важната работа, която никой не може да ограничи, е тази върху себе си:да имаме винаги светли мисли, благородни чувства и добри дела. Да не губим вътрешния си мир и да поддържаме връзка с Бога. На земята става едно голямо преустройство. Словото на Учителя е във въздуха, то прониква събудените души, които работят за братството между народите. Ще станат големи промени. Бих желала да имам вашата книга. Кога ще отпечатате втората? Аз към края на месец юний отивам в България за два месеца. Приемете моите най-сърдечни сестрински привети. Анина БОРИС НИКОЛОВ София, 22 септ. 88 Обични Гео, Когато сме далеч по време и пространство, връзката между нас се поддържа чрез мисълта. Мисълта преодолява времето и Пространството мигновено. Тя се движи хиляди пъти по-бързо от Светлината. Днес, един от проблемите, които стоят пред нас е: има ли и други човечества във Всемира. И ако има,
към текста >>
15.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
на позитивната наука“, безсмъртната човешка душа е превърната в „съвкупност от душевни преживявания": а самият човек не е нищо друго, освен организовано сцепление на молекули, което утре ще се разпадне без да остане друго освен купчина пръст. „Не е възможно за човека да знае, — Terra inkognita е това“, казват други и се затварят в черупката на собственото си незнание. При тези детински схващания за живота на съвременния човек, в. Живот принася неоценима полза, хващайки го
предпазли
во за ръка и повеждайки го стъпка по стъпка по пътя, който води към истинско себепознание! Каталог „Нови Мисли“. Съдържа беседите от Учителя и другата литература на Бялото Братство. Изпраща се безплатно всекиму, който го поиска от редакцията на сп. Ж. Зърно, бул. Дондуков, 16, —София Едно посещение (Из един дневник) Направихме едно посещение с моята приятелка на един Учител. — Оригинален човек! Учен, мъдрец, философ. Какво ли не знае! И без професорска катедра преподава на цял един народ наука чиста, красива: за живота, за любовта, за религия, морал, поезия, музика, изкуство и пр ... При него се стичат от разни краища и учени да допълнят знанията си, и прости, не смогнали в живота си да получат образование, да се сдобият от него с по-нови и по-силни такива. Пък и даром ги дава. И ние от затънтени краища чухме за него. Прегърнахме учението му. — Учение което запълня, осмисля и вдъхновява нашия живот. Отидохме да го посетим. Спомняте ли си какво сте чувствали, като дете, когато сте приближавали
към текста >>
16.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 17
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
дълбоко корени; за да се достигне до дълбоките води, трябва да проникнем далеч в дълбочините на земята, Процесът на вдълбочаването поражда недоволство, протести и разрушава много ненужни неща. Обичайте истината заради нейната красота, живейте според правдата, поради вашето собствено желание и развивайте вътрешното чувство на правилното разбиране. Вървейки сляпо след когото и да било, вие ставате предатели на Истината, а аз не желая да станете такива, защото аз я нося с такава
предпазли
вост и благодарност за нейната красота. Затова именно, аз извиквам бунт вътре в самите вас, аз копая на дълбоко, за да разкрия във вас този извор, който ще утоли жаждата ви. Истината, която ще ви даде покой и възторга на устрема в този бушуващ свят. Ако вие само повтаряте след мене нови фрази вместо старите, това повторение няма да ви открие пътя към истината. Преди още във вас да се развие вътрешното възприемане на Истината, истинското, правилното разбиране на нещата, трябва да стане коренно изменение на вашите мисли и чувства. Не се отвърдявайте още по вече в своето и без това твърде удобно (и повърхностно) светоразбиране, защото самодоволното удовлетворение не води към Истината и не носи щастие. Станете гении, развивайки своята индивидуална самобитност. Гениалността на един човек никога не може да бъде съвършена; такъв може да бъде само гения който се явява като резултат от индивидуалната самобитност на много хора, които са съдействали за неговото разцъфтяване. За да творим великото, и за
към текста >>
17.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 53
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
била съвършена, та такива ги създала. Хората трябва да разберат веднъж за винаги, че злото, което ги сполетява, е резултат на тяхното невежество. В природата всичко е дадено за добро и благо, но когато хората неразумно употребяват това добро и благо, то им причинява зло. Така например храната е едно благо, от което зависи живота на човека, но когато човек в своята лакомия преяде, то храната, която е благо, ще му причини зло. Огънят е едно благо за живота на хората, но ако човек е не
предпазли
в и попадне в огъня, то той ще му причини зло. Водата е благо за човека, но ако той попадне в морето, ще се удави и ще си причини зло. В природата всичко е за благо на човека, но когато той е умен и знае, как разумно да използва благата й. Ив. Антонов Основните идеи на Власовденци Да се формулират едни принципи действително е творческа дейност, за тия, които са опитали във всекидневната си практика тяхната истиност, но това е далеч да се задоволят нуждите на разбиващият се живот, който иска умение съчетано с волеви усилия за приложението им. Теоремите трябва да ги знаем, нещо повече, сами да сме ги извлекли, но умението ни е при решаване на практическите задачи. Ето, затова е ценен живота на малцината идейни хора, които са живели верни на своите разбирания. Обикновеният човек в началото на жизнената си кариера започва много добре, с декларация, че ще бъде верен на великите принципи, но със своето неразбиране на живота и при липса на жива вяра, обоснована на изпитана мъдрост, той скоро се
към текста >>
18.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 93
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Хоризонтът се прояснява, светва и потоци слънчеви лъчи обливат хълма и намиращите се върху него хора. А те, мълчаливи като свинксове, съзерцават великото Божие творение. После началникът прави пак знак и гимнастиката продължава. Но нашите гимнастици не са сами. Мълвата е обходила града. „Там някъде на високия хълм се събирали, при изгрев слънце, някакви си странни хора, които се събличали и кланяли на слънцето“. И наистина, малко след започване играта, няколко младежи
предпазли
во приближават площадката и заинтересувано поглеждат. — „А, ето ги тях. дето се кланяли на слънцето. — казва един на другаря си, — сега да ги видим от близо, що за луди хора са“. И наистина, кои ли са тези хора? Мигар не са полудели, в тоя ранен час и на това място да играят! Какво ги е довело тук, от каква ли вяра са? Гимнастиката е на привършване. За последен път се издигат ръцете и се свалят бавно покрай тялото. След това групата запява. А между това, числото на любопитните се е удвоило. Те дохождат окуражени по-наблизко. Вижда се, че искат да встъпят в разговор. Един от тях подмята даже закачки. Погледите се отправят към главатаря на гимнастиците, сякаш търсят от него отговор. И той, наистина, като че ли схванал техните мисли, се обръща към тях. — „Сигурно се чудите, драги младежи, какво ни е накарало да дойдем толкова рано тук. Нима вие не чувствате сами животворното влияние на чистия сутрешен въздух? А науката не казва ли, че ултравиолетовите слънчеви лъчи, с които слънцето ни дарява
към текста >>
19.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
тогава погрешно се преписва на други причини ! От най голяма важност е обстоятелството къде и в каква среда се намираме през време на нашето отрицателно състояние, защото тогава поглъщаме умствените флуиди като гъба. След няколкочасово духовно или физическо напрежение, когато сме били положителни и сме изразходвали сили, отрицателно състояние е едно природно право и природна необходимост! Да се потиска то изкуствено или да се отстранява, би имало лоши последствия. Но необходима е голяма
предпазли
вост. Само при грижливо подбрани условия е благодатно да му се отдаде човек. Който — в момент на изтощение—влезе в тълпа неспокойни, трескаво възбудени хора, не бива, наистина, психически изсмукан от тях. защото няма вече какво да дава от себе си, но сам възприема, мимоходом, от тяхното низше естество. Той като че ли — фигуративно казано — окачва някаква оловна тежест на живота си. Макар и за кратко време, той ще приеме нещо от техния начин на мислене и присъждане нещата. Ще се обезвери, когато до преди малко е бил пълен с надежда. Плановете, които до скоро му са се виждали здрави, достижими и сигурно осъществими, ще се превърнат изведнъж в мъгла. Ще почне да се бои там, гдето обикновено е бил смел. Ще почне да се колебае и в тоя смутен момент ще накупи може би работи, които не му са нужни, или ще каже нещо, ще стори нещо, ще вземе някакво решение, което сигурно не би взел, или някак другояче би постъпил, ако би бил напълно това, което е самия той, ако би мислил със своите собствени мисли, а
към текста >>
20.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
малката. След търпеливо изследване, водено на пресекулки след обеда, за да не измори и отегчи детето, последното разказало следната история: Тя живяла със своя татко, г. Роберт, и с друга майка, в една малка къща, която била самичка и от която не се виждало никаква друга къща. До къщата имало малък ручей, около когото расли някакви цветя (тук тя се затичала до в градинката и донесла няколко такива цветя). После напряко върху потока имало сложена една греда, по която тя много
предпазли
во минавала, страхувайки се да не падне във водата. Един ден нейния татко напуснал нея и майка й и не се върнал повече. Когато храната им се изчерпала, тогава майка й легнала и останала неподвижна. Най-после тя прошепнала мило: „тогава също и аз умрях, но аз не съм мъртва. Аз дойдох тук“. След всичко това г. Роберт разказа своята история. Преди осемнадесет години той живеел в Лондон, гдето неговия баща бил пивовар. Той се залюбил с момичето, което служело при тях. Баща му се възпротивил и затова той избягал с любимата си в Австралия, след като се венчали. Тук той се задълбочил в пущинаците, гдето очистил място за една малка ферма и съградил една малка колиба до един поток, точно както било описано от малкото момиченце. Тогава там се родила една дъщеря и веднъж, когато тя била около двегодишна, той излязъл една сутрин от дома си като отишъл да почиства едно място, на известно разстояние от жилището му. Тогава дошъл при него един полицай, който му казал, че го арестува заради един обир на банка,
към текста >>
21.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 128
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
тя е насъбрана … Огнения поток на жизнената сила, излизащ из „Plexus Sacralls“ е известен под името „Кундалини“; при своето издигане той минава първом през храносмилателния и бъбречния центрове, изправяйки тяхната дейност като ги прави способни да работят съвършено. При достигането до другите гореизброени центрове постепенно се развиват другите окултни сили и способности. Ще трябва обаче с особена сила да подчертаем опасностите, на които се подхвърля човек при неумелото, не
предпазли
во отнасяне с огнения поток на Кундалини. Тези опасности са три: 1) Изпълвайки „Plexus Sacrelis“ с огнена слънчева енергия, привеждана от слънчевия възел, и не можейки да я повдигнем нагоре, ние рискуваме да засилим извънредно много нашата чувственост, затова не бива да го натоварваме с големи количества енергия, а при това, тъй като пробуждането и издигането на огнената змия е невъзможно без полово въздържание, то необходимо е да създадем условия за последното. Необходимо е също да можем да изправяме натрупванията на жизнена сила из нашите полови органи. За тази цел може да се прави следното упражнение: всмуквайки, при ритмичното дишане, на жизнена сила в слънчевия възел, същевременно с усилие на волята се притегля към същия център жизнена енергия из половите органи: при задържане на енергията продължавайте тази работа; при издишането със силен тласък препращайте натрупаната в слънчевия възел енергия към вашия мозък: с това вий силно подтиквате напред неговата дейност, освежавате и засилвате
към текста >>
22.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
е Божествено, да живееш в мир със своите ближни, това е Божествено; да се караш с всички, това е човешко; и може да ви наредя хиляди неща — божествени и човешки, които вървят паралелно на земята. И следствие на това и в живота на хората на земята се явяват противоречия, пертурбации, контрасти. При днешното състояние, живота на земята не може без контрасти. Сега не искам да обяснявам Злото и доброто, понеже злото е едно взривно вещество, мощно и силно, и всеки, който го бутне, ако не е
предпазли
в и внимателен, ще плати с живота си. Затова, всеки, който се приближава при злото, трябва да вземе предпазителни мерки. Не е така лесно да се занимаваш със злото, няма по-взривно вещество от злото. Това са такива киселини и Отрови, каквито човек не може да си представи. А доброто, това е най-хубавото, което хората могат да си представят — това са хубавите плодни дървета и чистия и свеж въздух. И за да може да живее щастливо, човек трябва да наследи доброто, а не злото. Има два вида наследственост — едната е естествена, а другата — изкуствена; естествената наследственост е наследяване на естествените неща, които са създадени от природата, а изкуствената наследственост е това, което хората са създали; то е вречено и след време ще отпадне, ще изчезне. Евангелието казва: „Кротките ще наследят земята.“ Земята е една велика съкровищница, която като я наследи човек, ще има какво да учи. И ако човек разбира законите на земята, ще знае да превръща всички елементи и нема да ходи немил-недраг. На земята
към текста >>
23.
Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208)
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
си очи; и както посветените пророци и Учители но словото непременно се изявяват, така и света непременно ги гони. Човек не може да служи богу и Мамону. По многото от хората, които са склонни към религия мислят, че могат да гуляят на масата на Мамона и същевременно да ядат от Небесния хляб. Това е невъзможно! Светът представлява много и различни лакомства. Неговия домакин знае, че груба, вулгарна храна е неподходяща за вкусовете на всички, които той вика на празненство. Затова не
предпазли
вите влизат в мрежата му, нямайки никакво понятие за същността на тоя, който ги кани на празненство. Percy Knight Първият воденичар (продължение от бр. 175) До онова време всеки умирал твърде леко и то само като навършвал 120 години, а откакто почнали да ядат мелено, смъртта идвала ненадейно и с големи страдания върху стари и млади, без разлика. А най-големите страдания паднали върху семейството на воденичаря. Болестите пристигали в дома му като пътници в хотел. Ден не минавал без да се яви кова болест в къщата му. Седмица не се минавала, без да го постигне някоя голяма загуба. — Няма нищо. — казал Дяволът на воденичаря. Аз скоро ще направя лекарства и ще изуча лекари, които ще изгонват болестите, както вятърът изгонва дима. Воденичарят се залъгвал с тези думи, но скоро в дома му станало нещо много страшно: момиченцето на Воденичаря, което лежало от някаква болест, като намело никой в стаята му, скокнало от леглото си и се хвърлило в огъня. Запалило се и в един час отгоре — изгоряло. А то било
към текста >>
24.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 210
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
по курорти, по разходки, по пързалки, по ски и по лодки . . . Всякъде — напусто, не съгряло го любовно чувство. Най-подир среднощ се отзовал на един търговски бал. Осветлението — феерично; драпировка, постановка. разпоредба — всичко хармонично; обществото — кротко и отбрано; музиката — струни и пияно; облеклото — фино; черпушката — вино. И, за чудо, между куп девойки тука вестникарят наш съгледал хубава мома, на желанието му прилика, и сторило му се, че със поглед някак си го вика. Предпазливо той пристъпил, доближил я, и внимателно се вгледал, поздравил и особено се възхитил. След туй, то се знае, потанцували танго и валс и в бюфета се отбили, гдето в разговор по три кобусчета калугерско изпили. Тук, обаче, се открило, че момата, с тези качества безбройни, е Лъжата. И. когато той й пожелал ръката за годеж, тя решително го спряла да си пита първо той душата, ще приеме ли един годеж с Лъжата? — Никаква душа не питам,— отговорил бързо той, —аз орел съм волен, доста ми е, че от качествата твои съм доволен. Още тая заран обявявам чрез печата, че възлюбленате моя е Лъжата. Твое е от нине всичко мое мило, а след три дни ний сме под венчило! И от онзи ден жена на вестникаря е Лъжата. Вестникът му без върховна нейна виза, не излиза. Всяко нейно недоволство предизвиква във редакцията криза. Само златото я укротява, за което тя на всичко се преобразява. А той, вестникарят, обезличен и обезчестен от нея благодарен й е, че го учи без душа, нещастник да живее. Па бои се да я не загуби, като
към текста >>
25.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
бурята, когато спре, слуша на Бога — тих гласа. * О, този глас, който зове, и, който води тъй могъщо, слушахте ли през векове и ваш водач беше ли също?. * И днес съдбата ви превратна бележи ви по светъл път. Епохата мечтана, златна — дано да видим вече в плът! С. Петков Караман и Котаран (басня) Караман съгледал Котарана, че върви назлън, назлън по двора, та се озлобил, настръхнал и се спуснал де го хване, нещо зло до му направи, или барем да го отъркаля. Ала Котаран, внимателен и
предпазли
в, като всеки хищник боязлив, бързо видял и разбрал, Караман какво е пожелал. Затуй хитрецът не стоял, не чакал, като врабец пръхнал и в секунда на черницата се отзовал. — Ах, да бях те хванал, Котаране, викнал Караман, нямаше от тебе нищо да остане, но кога-да-е и туй ще стане! Котаран на клон висок и як се настанил и, след като се поуспокоил, заговорил с Карамана: — Нищичко не можеш да ми сториш, но кажи защо ядуваш, мой любезни? — Ще ти кажа аз на тебе, само слезни! А защо из двора ходиш като с чехли стар чокоин, като награден със кръст за храброст воин? Где ти е юначеството, нечестивецо убоги? По какви закони и наредби строги ти си се присламчил и навеки настанил в къщата на господаря, гдето никога за мен се не отваря? Ти на топло, аз на студ; ти в почивка, аз на труд, и пак не щеш ни добър ден да ми речеш. — Керамане, Карамане, само името ти да остане, ала днес почуй ме, драги, да ти кажа две три думи благи: Нашият любезен господар премного служби има и слугите му с наредени като
към текста >>
26.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
мозъка както семената в почвата и после узряват. Следователно, ако във вашия мозък влезе Божествена светлина, тогава се раждат онези възвишени, благородни мисии, които облагородяват човека. Тъй, както вие сега мислите за нещата, това още не е същинска мисъл. Това е болезнено състояние. Съвременният свят се намира в едно неестествено състояние. Това показва, че хората не са здрави. Мъчно може човек да запази здравето си на земята. За да запази здравето си, той трябва да бъде много
предпазли
в. За да не излизаш от търпение, ти трябва да бъдеш много предвидлив. За да не се обезвериш, за да не се озлобиш, също така трябва да бъдеш много предвидлив. Какво ли няма да дойде до главата на човека. Ако някой човек има шише вода и ти пиеш от него без позволение, непременно ще породиш недоволство в него. Този човек ще те пита: Защо пи без мое позволение? Къде се ражда противоречието сега? Ако чешмата е отворена и непрекъснато тече, кой колкото и да си налива от нея, всички ще се радват. Тъй щото Божествените работи всякога произвеждат радост, а човешките — спор. Там, дето има най-малкия спор, порядъкът е човешки. Щом спорът престане, там Божественото започва. Дотогава, докато ти имаш най-малкото смущение, ти имаш човешки порядък, в теб функционира човешкото. Не е важно дали ти съзнаваш или не съзнаваш това. Когато дойде онова истинското знание, онази сила, онази доброта и онази светлина и нещата започват да се оправят, това е Божественият порядък. Това е мярката на нещата. Ние констатираме
към текста >>
27.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
а понякога и Нептун, а Меркурий е „добър” или „лош” в зависимост от това с какви планети е в най-близък аспект. * * * Различните планети, като сили, действат в различни области на мозъка и с това развиват различните способности и чувства. 1. Сатурн - управлява способностите за размишление, сравнение, причинност и разсъждения, които се намират в горната част на челото; управлява също и личните и егоистични чувства - себелюбие, себеуважение, честолюбив и чувствата на твърдост, скритност,
предпазли
вост и гр., които се намират на върха на главата - на границата между задната част и горната - темето. 2. Юпитер управлява висшите морални чувства - благоговение, обожаване, почит, вяра, надежда, благородство, великодушие, доброжелателство и пр. Намират се на темето на главата. 3. Марс. Управлява тези качества, които се проявяват като егоистични склонности и са локализирани в областта около ушите. Това са самосъхранителните инстинкти. Това е страстната, животинската страна в човека. В тази област спадат центровете, които са свързани с охотата за ядене и пиене, разрушителността, изтребителността, чувствеността, жизненост, борчество, безстрашие, изпълнителност и пр. Това са силите, които разширяват главата и имат връзка с дихателната система. Това е областта на човешката воля. 4. Слънцето - управлява главно тези органи и центрове, качествата, на които са свързани с висшата природа на човека. Това са висшите морални чувства - милосърдие, благосклонност, щедрост, человеколюбие, вяра, надежда,
към текста >>
28.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 281
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
бр. 247) Всички планети, планетни течения се проявяват в трите свята - умствения, духовния и физическия. Ето как един анонимен автор определя това тройно проявление на планетите Сатурн - в умствения свят ни дава представа за неумолимостта на логическите закони; в духовния свят поражда гнет, притеснение, ограничение, с което ни напомня за суровата карма, чиито изпълнител е той; докато във физическия свят дава богат жизнен опит и поражда меланхолични настроения, осторожност,
предпазли
вост, дохождаща до крайност. Юпитер — в умствения свят говори за необходимостта от система и метод във всичко; в духовния свят поражда и поддържа авторитета; а във физическия свят носи справедливост, приветливост, подкрепа и проявява административни таланти. Марс — в умствения свят напомня на възможността за ускорение на процесите; в духовния свят се проявява като храброст и решителност, облекчаващи във физическия свят всички поривисти и насилствени действия. Във физическия свят се проявява като гняв, насилие, разрушителност. Слънце - в умствения свят не се скъпи на всякакви активни инфлюкси, пораждащи в духовния свят вкус към формата и желание да раздели с други плода на своето творчество, докато във физическия свят поражда щедрост, благородство. Венера се явява като представителка на принципа на привличането във всичките негови форми в умствения свят, преминаваща в духовния свят в разновидностите на любовта, а във физическия свят се проявява като производителност във всички области.
към текста >>
29.
 
-
със значителна интензивност, вследствие на което човек се стреми към незабавното им осъществяване и задоволяване. Параболичните редове и линии се приписват от графолозите на хора, конто горещо се заемат за работа, но конто често не я докарват до край (в зависимост от степента на геометричната издържаност на почерка: в дадения случай пишещият не издържа докрай поетата отначало посока). Пропускане на букви в края на редовете, за да се избегне пренасянето на думи, — това е белег на
предпазли
вост, която често отива до страхливост. Центробежните, възходящи редове (редове, които отиват нагоре) показват подем, енергичност, деятелност, самоувереност, честолюбие, инициатива, значителен запас на нервно-психична енергия. У самоуверените, енергични хора обикновено всички движения с насочени напред, нагоре, „центробежно“ (издигната, дори често пъти отхвърлена назад глава, резки движения на ръцете и т. и.). Опитите показват, че ако човек със завързани очи пише на отвесно поставена дъска или на хартия при потиснато настроение, дори и когато то е предизвикано от изкуствено самовнушение, то редовете винаги с насочени надолу — те „падат“. На против, когато той се намира в състояние на подем, редовете се насочват нагоре — стават възходящи. Някой графолози характерологично противопоставят низходящите („центростремителни“) на възходящите („центробежни“) редове. НАКЛОН Наклонът — това е ъгълът, който сключва посоката на буквите с хоризонталната линия. В училището са ни учили да пишем наклонено
към текста >>
30.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Приятелство — общителност; съединение на сърца. 4. Привързаност (родолюбие) — любов към дом и отечество. 5. Постоянство — прилежание, последователност. Е. Жизненост — привързаност към живота; упоритост; издръжливост. 6. Борчество — защита; храбрости; критициъм. 7. Разрушителност — енергия; крайности; тенденция към разваляне. Лакомство — охота (апетит) за храна и пр. 9. Любостежателност — икономия; печелене. 10. Скритост — самообладание; полицейщина; запазване. 11. Осторожност —
предпазли
вост; грижливост; страх. 12. Себелюбивост — любов към одобрение и показване себе си. 13. Себеуважение — себепочитание; достойнство; авторитет. В. Възвишеиост — любов към великото; обширното; великолепното. 14. Твърдост — учтивост; постоянство; вярност. 15. Съвестност — чувство за право; справедливост. 16. Надежда — упование; очакване; съвършено доверие. 17. Духовност — вяра; доверие; вдъхновение. 18. Обожание — боготворение; поклонение; почит. 19. Благоволение — симпатия; доброта; милост. 20. Построителност — артистичност; чувство; изкуство; изобретателност. 21. Идеалност — вкус, любов към красотата; поезията и изкуството. 22. Имитация — подражание; възможност; преправяне. 23. Веселост — духовитост; чувство към комичното. 24. Индивидуалност — наблюдателност; любопитство да се види. 25. Форма — памет за фигури, лица, неща. 26. Величина (размерност) - количествено мерене на око. 27. Тегло (тежест) — владение на движение; уравновесяемост. 28. Цвят — разпознаване и любов към цветовете. 29. Ред —
към текста >>
31.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
и бръчките около устата, и едно чудно сходство ще откриете между тях. Жени с въртящи се очи, нежно подвижни, бръчкава, отпусната, почти увиснала кожа, дъгообразен нос, червени бузи, рядко неподвижна уста, рязка подбрадка, едно добре закръглено с нежна кожа чело (фиг. 35), са не само способни за убедителна реч, плодовито въображение, амбициозни и отлични за широката си памет, но още и по природа са крайно склонни към смелост и лесно забравят себе си, въпреки всичкия им добър разсъдък. Предпазливост Бъдете на поста си против всекиго, който говори благо и меко, и пише строго; против всекиго, който говори малко и пише много; против оня, който говори малко и се смее много, и чиито смях не е свободен от подозрителност и презрение. Такива характери се отличават по късите си чела, чипи носове, твърде малки устни или протегнати долни устни, големи очи, които никога не могат да гледат право на вас, и особено широки, груби челюстни кости, с протегната, във вътрешната си често, твърда тлъста брада. Усмивката Този, който спечели у вас с усмивка и изгуби в смях — който, без да се усмихва одобрително, и когато е мълчалив примирява всичко, което е около му — който, когато се усмихва или се смее на това, което е остроумно или хумористично не издава студено презрителна подигравка — който се смее с удоволствие, когато наблюдава радостите на невинността, или чува похвалите на заслужилите — ще има във физиономията си и характера всичко благородно, всичко хармонично. Избягвайте следното: 1. Бъдете,
към текста >>
32.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
ръкописа на по-възрастните ученици в гимназията. Но и между художниците има трезви, пестеливи и сдържани натури, а това се отразява и в ръкописите им. Степента, обаче, на художествените дарби и способности не може да се определи по ръкописа. Обикновено характерните черти на ръкописа се срещат и в рисунките на художника. В ръкописа на голям търговец, който притежава характерните за професията му качества и наклонности, ще се установят признаците на голям замах, волева сила, издръжливост,
предпазли
вост, съвестност, а не рядко и повишено самосъзнание. Разбира се, че и тук, както и в другите професии, има изключения, защото и на търговията много често се посвещават млади хора по причини, между които най-малко място заемат дарбите и наклонностите. Б. М. Албиог. ПРЕД СВРЪХЧОВЕШКА ВИС В памет на милия Радомир Мавродиев. * * * В трънливия си път надрасна личността, към вис на свърхчовек възйе се в тъмен век — с духа си великан ти победи смъртта! И в нашата душа безсмъртен ти живееш, Величествен си ти във нашите мечти — вдън нашите сърца „хайдушка песен пееш“! * Копнеж към свобода, към нови светли дни, сред дивния полет остави ни завет: — метеж за свобода, за нови бъднини! * * * Млад, хубавец сред своите другари, пъргав и сръчен в игрите и разходките по калоферския балкан, бунтовник в училище, хайдутин-войвода в гората сред своите връстници, отрасна българският велик поет-герой. * И в ранни младини заскитал се тугин-немил-недраг на всички, с метежните слова и бунтовнишки дела върл враг и за
към текста >>
33.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
от вълшебството на пролетната нощ. Предмет на нашата беседа съставляваха прозаичните махленски дребнавости, които, както винаги, се изливаха в критика за политиката на правителството, за театъра, високите данъци и други подобни въпроси. По една асоциация на идеите, която сега не си спомням, беше преминал разговорът на въпроси, дали действително трябва да се вярва, че е възможно косата на човека внезапно да побелее от силни вълнения и тревоги. Някои от компанията изказаха
предпазли
ви съмнения спрямо циркулиращите анекдоти за подобни случаи, докато пък другите най-безпощадно се присмиваха на онези, които били доста наивни, за да вярват на подобни бабешки приказки и, тъкмо когато разговорът на тази тема беше най-разгорещен, от съседната маса се приближи до нас един господин, на когото до този момент не бяхме обърнали никакво внимание. Той беше необикновено голям човек с херкулесова телесна конструкция. Неговите черти на интелигентност, като че се одухотворяваха от големите му сини и добродушни очи. Обаче, това, което най-много биеше в очи от неговата фигура, беше неговата бела като сняг коса и побелялата му брада, между които се виждаше едно свежо лице, по което ако се съдеше, не можеше да се допусне, че този човек има по вече от тридесет и пет години. „Извинете, господа, че си позволявам да се вмесвам в разговора Ви,“ каза той след учтив поздрав. „Вие говорите тук на една тема, която извънредно много ме интересува. Аз сам съм едно живо доказателство за това, че ужасните
към текста >>
34.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
се изправят чрез употребяване на друга способност или способности. Лесно е да се види, че тези принципи, превърнати в правила, ще образуват твърде голяма част от възпитателната система, особено при самообразованието. Едно интелигентно лице, след като опита една комбинация на способностите пред друга, ще може най-после, да се обучи точно в ония навици на мислене и чувстване, с които ще се компенсират способностите, които му липсват. Ако напр., някой като знае, че е съвършен в
предпазли
востта, може да култивира навици на далновидност, рефлектиране, припомняне и наблюдение. Тази процедура ще употреби причинността, сравнението, евентуалността и индивидуалността да извършат работата на
предпазли
востта и ще се стремят да стимулират и усилят способността
предпазли
вост, като отделен инстинкт. Основата на Френологията Науката Френология е основана на наблюдение. Принципите й са просто излагане на истини, които са открити пред очите на всеки човек. Тя може да се демонстрира тъй, както химията или естествената философия. С това тя се различава изцяло от всички по-предишни системи на менталната наука. Тези последните се са основавали на априорни предположения (нещо допустимо) за начало. По този начин, като са имали в самите си зародиши и семена коренни несъвършенства за самото човешко схващане, те са станали тъмни, химерически, непрактични, софистични, непрогресивни и безполезни. И те толкова оправдаха тези си качества, че се приближиха до словесните схоластични философии на средните
към текста >>
35.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
се чувстват едва след много дни и тогава се приписват на съвсем други причини! От извънредно голяма важност е за нас, къде и в каква среда се намираме през време на негативното си състояние, защото тогава като гъба попиваме ментален флуид. И винаги след няколко часово душевно или физическо напрежение, когато сме били положителни и сме изхарчиш сили, негативното състояние е едно природно право и природил потребност. Да се потъпква или да се отлага изкуствено, това би било погрешно, но
предпазли
востта е необходима и тука, а само при грижливо подбрани условия е благодатно да се отдадем на негативното състояние. Който в изморено състояние влезе в средата на множество неспокойни, трескаво възбудени хора, той, макар и да не бъде изсмукан от тях психически, защото почти няма какво да им даде, обаче, ще приеме в себе си, ако и преходно, от тяхната второстепенна (инфериорна) същина. Картинно казано, той ще окачи на живота си една оловна тежина! Той, макар за късо време, ще възприеме нещо от техния начин на мислене и обсъждане; у него ще настъпи разочарование на местото на големите му надежди. Планове, които до скоро са му се виждали близко и сигурно изпълними, ще му се явят внезапно в далечна мъгла! Той ще се страхува там, където е бил смел! Ще стане нерешителен и в моментално смущение ще каже нещо, ще направи нещо, някоя постъпка напр,, каквато сигурно не би направил, ако беше сам за себе си, ако беше със свои мисли, а не под влиянието на мислите на околните, които, като облак, го
към текста >>
36.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
не се е родил. Дверите царски на изток едва са открехнати и сипе се тя, зората, сребриста, светла, синя в несетна лекота. Рано е още, аз съм всред полето. Неизказана омая . . . В тишината таз дълбока, ограден от дъха на сладките аромати, от свежите росни цветенца и тревици, чиито сребристи капчици вече тегнат от ранната роса, блестяща при утринния зрак като бисери и адаманти, отражаващи в себе си белеещите се вече светливи зарици звездни. Рано е още . . . Едва нагазвам из полето,
предпазли
во стъпвам и пазя да не подвластя под нозете си некой цветец. А те, всички тревици и цветенца, мене гледат; гледат ме през сълзи си, които изобилно, тихо пръска из тях утринната роса. В миг едва до зрението ми доловимо се раздвижи растителността цяла, що можах с очи си да обхвана, и с леко шептение из нея понесе се легион от светли видения към небесните висоти. Удивен и незнаеш, що виждам аз с моите очи, извиках и гласът ми отекна далеч из глъхналото поле. — Какви сте и кои сте, о вие, безплътни същества? Духове на праведници ли сте и пътят ви е от тук към безкрайните предели на вечността? Или сте призраци някои в тази утринна самота? . . . И един от множеството от тях се отдели и, до мене близо като приближи, видех му аз прозрачното, светло и красно лице. И видението пошепна ми едва: „ангелите сме ние на цветята и тревите в полето. Ние градим техните тела и цветистите аромати ние пръскаме из тях“ — това изрече, и лицето му още по-светло стана; разпери големите си, тънки като ефира, крила и,
към текста >>
37.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
сериозните окултни опити позволяват на умрелите да се съобщават с нас и да ни доставят точни указания за задгробния живот. От друга страна, хипнотическите опити са ни доказали, че е възможно за субектите, докарани в сомнамбуличен сън, да проникнат отвъд, като се излъчат от физическото си тяло и чрез способността, наречена ясновидство, да различат това, което става там. Впрочем, това второ средство за изследване е ценно като средство за контрол, понеже, в издирванията от тоя род,
предпазли
востта и недоверието са необходими, и следва да даваме вяра на фактите, които се потвърждават от други факти и са проверени От противни опити. Само от съединяването на двойните изявления от ясновидците и умрелите, съпоставени и контролирани, може да се извлече едно учение, достатъчно да ни осветли за тайнственото отвъд гроба. * * * Да започнем с момента, наречен смърт. Болният агонизира. Дишането спира, сърцето престава да тупти. Умиращият, в тоя момент, изпитва едно усещане твърде ясно, което превежда често с тези знаменателни думи: „усещам, че си отивам“. Не изразява ли той така, че „това, което си отива“ е оная част от неговото същество, която съдържа неговото аз, неговата индивидуалност, тогава когато „туй, което не си отива“ е тялото, което му става вече чуждо? Тук се констатира едно явление, подобно на онова, което се наблюдава у лицата, които имат припадък, и у субектите, потънали в сомнамбуличен сън. И техните последни думи са: „отивам си“. Впрочем, ние знаем, че състоянията на
към текста >>
38.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
което се е просмукало през нея и, с известно привличане, притегля към себе си онова, което е било отделено от нея (за да го неутрализира)“. След туй, Кирхер формулира в четири правила принципа, че всеки минерал, всяко растение, всеки животински екстракт, способен да произведе ефектите на известна отрова, е един цер против тая отрова. Естествено, за да може този принцип на ваксино-терапията или изопатията да се практикува ефикасно, трябва да се употребява цяра — отрова с голяма
предпазли
вост. Голямото старание на спагиристите е било да реализират един доста съвършен начин на приготовление, за да се отдели активния принцип от сместа под една намалена форма, чрез отстранение на нечистотиите: „счита се за варварин, казва Парацелз, оня, който яде месото несготвено. Така прави и лекарят не алхимик, който предписва лекарството според аптечната книга“. Полезният принцип, който алхимиците искаха да отделят, бе счетен от А. Вилньов за духовното в сместа, върховен агент на четирите елементи, който предава на последните влиянието на звездите. В човека, тази духовност бе като Архей (първоначалната сила) или жизнената сила, която дирижира четирите проявления. Според Парацелза, тази духовност става квинтесенция и се счита за душа на дрогата, сиреч като нещо относително нематериално, като динамизъм, а не като химическа маса. То е, както показва името му, пета форма, по-висша от четирите елементи, по-тънка следов., от твърдото, течното, газовото и радиевото състояние, съответно може би на
към текста >>
39.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
на всички жени. Те чувстват да се смъква от тях един товар, щом като могат да разкажат за своите грижи на един съчувстващ им приятел. Защото, по такъв начин, мисълта, която в пълния смисъл на думата „е тежала върху му“, се снема от него като се изприказва. Със своята симпатия приятелят му поема фактически една част от товара върху себе си. Този, комуто сте се изповядали, ще се усеща потиснат и наскърбен! Чуждата грижа, която той е всмукал, започва да му действа. Затова трябва да бъдем
предпазли
ви в начина, по-който поемаме товара и грижите на другите върху себе си. Трябва да се правят паузи на почивка между изповедите, за да не бъдем разсипани или въвлечени в вредния мисловен ток,— това би било едно нещастие за двете страни. Собственото направление на мисълта трябва на всяка цена да запази надмощието си. Който оказва другиму симпатия, дава от своята сила. В замяна, той получава чувстванията на неговия дух, с всички грешки те се втичат в него. Който ежедневно измолва мъдрост от безкрайното съзнание, не ще се остави да бъде злоупотребен, безразборно да възприема изповедта на мнозина индивиди, — защото симпатията в действителност съставлява неговия живот: жизнената сила на неговата психика! Към еднаквородения, към другаря в нагорния път, неговата симпатия ще е винаги открита, и само дотолкова, доколкото той сам е способен за изповед, той е в състояние да поема върху себе си такива. Изповедта далеч надвишава простото изявяване на нашите грешки. Цялата природа изповядва чрез външни
към текста >>
40.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
мърда непрекъснато при говора. Ние ще се резюмираме, прочее, като кажем, че, след направените издирвания, напълно считаме за сигурно, какво колкото носът е по-изразителен, толкова е по-подвижен и чувствителен, а, следователно, и човекът е по-съвършен, интелигентен и добър Известни гъвкави и изкривявани лица може да принадлежат на същества основно лъжливи и лоши, но това е вън от онова, което казахме преди малко и се дължи на друг род причини. По принцип, ние сме навикнали да се държим
предпазли
во към ония носове, които не се подвижват никак и не се смеят никога! Има хора, които непрекъснато сумтят при говоренето: според Монтен, това е указание на един подигравателен и заядлив характер. Казват, че Цицероп имал такъв навик; ние сме склонни да вярваме, че има нещо истинско в това твърдение. Остава ни да отбележим още една твърде изразителна черта, която не трябва да се изоставя при наблюдението — онази, която тръгва от ноздрите и се простира до краищата на устата. Чрез различните си вълнообразни движения, тази черта определя много нюанси на характера, от интелигентността и добротата до глупавината и лошотата. ГЛАВА IX. Тук се разглежда носа като орган на обонянието, от чувствено гледище Носът е орган на чувството обоняние. Той възприема миризмите и ги предава на анализа на мозъка. Прочее, след като изучихме носа по отношение на формата и движението му, необходимо е да го изследваме от чувствено гледище. Човешкото същество е един вид клавиатура, съставена от седем трептящи струни: двете
към текста >>
41.
Всемирна летопис, год. 3, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
произхода на слънчевата светлина от мъглявина. Най-после еволюционната теория, начало на която туриха Еразъм Дарвин, Ламарк, Гьоте, но която окончателно възтържествува чрез Чарлз Дарвин, окончателно разби илюзията, че видовете са излезли из ръцете на Твореца такива, каквито са те днес, както твърдеше още Карл Линей в 18. век. След това дойдоха успехите на физиологията, която се стремеше да намери връзка между психичните и физиологичните явления. Макар и някои да бяха по-
предпазли
ви, други отидоха по-далеч и почнаха да твърдят, че изворът на психичните явления се крие във физиологичните процеси. Зависимостта между нервната система и психичните процеси тикна мнозина към материализма. По този начин именно, т. е. чрез разбиване на всички стари ценности, човек дойде до вътрешна, духовна пустота. И така материализмът дойде по един естествен начин като плод от прогреса на естествознанието през последните векове. Този материализъм докара и друго. Той докара и разединение между човешките души. Има окултна връзка между материализма и индивидуализма. Колкото повече човешкото съзнание потъваше в материята, толкова повече се разслабваха връзките между човешките души, толкова повече те се изолираха, усамотяваха, толкова повече се издигаха прегради, дебели стени между тях. Днес имаме епоха, когато тези прегради са най-силни. И наистина, днес почти всеки културен човек живее заключен вътре в себе си, чувства се повече или по-малко откъснат от цялото. В древността всеки чувстваше
към текста >>
42.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
1) Авторката на тоя роман (Ве́ра Ива́новна Крыжано́вская), от който даваме, за сега, само една извадка, е известната съвременна окултна писателка под псевдонима Рочестер. Тя е написала до сега романите: Паяжина, Във властта на миналото и Магите — всички с окултно съдържание. Един учител на древността Питагор и неговата окултна школа (Продължение от кн. VII и край). Към сведенията за живота на Питагора, които дадохме, ще прибавим, че в отношенията си към жените той е бил, въобще, много
предпазли
в и внимателен. Твърде малко жени са били удостоени, според умственото им развитие, да бъдат до пуснати от него в вътрешния от дели на школата му. Той се оженил късно за една от тях, по име Теано, най-напредналата от ученичките му, която и останала да ръководи школата му след неговата смърт. Той е бил убит от свирепите кротонци на 104-та си годишна възраст, но не след много време те са го поставили в числото на боговете си и са направили от къщата му храм. За организацията на школата му се знае следното: Питагор не е приемал безразборно в нея всички, които са пожелавали да влязат, а ги е подлагал. на дълъг предварителен изпит. Всичките душевни качества на кандидатите били изпитвани: способността да пазят тайна, проницателността, послушанието, смелостта, доверието, усърдието и пр. Той ги задължавал да бъдат дискретни, като употребявал за тая цел клетвата, налагал им мълчание в продължение на две, три, пет, седем години, според както е изисквал характера на всекиго. След като е приемал учениците
към текста >>
43.
Всемирна летопис, год. 3, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
духовни чувства и в тяхното отсъствие в другия случай. Животното е просто животно и не може да бъде нищо повече. Човекът е нещо повече от животното, защото го превъзхожда с разсъдъка и духовността си. Но защо пък не би трябвало да има прилика между хората и животните? Те имат еднакво чувствата на зрението, слуха, вкуса, обонянието и осезанието. И едните, и другите обичат живота и имат инстинкт за самосъхранение; и едните и другите са способни за нежност и гняв; и едните, и другите са
предпазли
ви, потайни, алчни, борчески и разрушителни до висша или крайна степен. Тъй, ако ловкостта преодолява в един човек, защо не би трябвало да има вид на лисица? Или защо да няма той израз на лъв, ако притежава решителност и съзнание на силата си? Старите физиономисти много държат на истинските или въображаемите прилики между хората и животните, но техните разсъждения имат малка стойност. Съвременните писатели по същия предмет също така си въобразяват и по-скоро търсят да се забавляват, отколкото да обучават. Ние ще се издигнем малко по-горе с бележките си в тази глава. Ако четецът би вникнал с удоволствие в тях, той с радост ще узнае, че могат да се подобрят дори кривите ъгли на устата, иначе ние не бихме писали с полза. Като приемем, че можем да видим малко в сравнителната физиогномия поне в сегашното й зародишно състояние, тя обещава в голяма степен практическа полза. И ние, обикновено, настояваме, че има известни основания в истината за обикновените вярвания, че животната прилика може да се
към текста >>
44.
Всемирна летопис, год. 4, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Интуициите, на които модерните философи гледат като доказателство за упадък, съществуват в древната литература. По некога качествата са същи като моите, а понякога те се различават, но те напомнят същата теория за хармонията на микрокосмоса, и се постъпва тъй, че всеки център на тялото се именува с името на една божествена сила. Само с духовната наука можем да открием тъждествеността, да подновим и да осъзнаем тия афинитети“ („Свещта на Видението“, стр. 133). Както казва Агрипа,
предпазли
во, в неговата „Философия ни естествената магия“ (гл. 74); „ако съществува един език, чийто думи имат естествено значение, той е еврейският; ако дълбоко и основно се наблюдава реда на буквите му, ще може съобразно с тях да се доберем до едно правило, чрез което ще открием някой идиом. В него има, следователно, Двадесет и две букви., които са основата на световете и творенията, които са в тях и се именувани според тях, и всека реч и всяко творение са от тях, и чрез тяхното обръщане получават името, съществуването и свойството си“. Може да се даде една илюстрация на тази идея. Когато се съединят известни вибрации, възниква картина на една идея в „умственото око“ или в атмосферата. Тая картина е видима от Пророка, който помага да се образуват букви, за да представляват звукове. Той наименува трептящата картина съобразно с ефекта върху ума. Това име тогава се употребява, за да опише предмета или идеята, която тя в същност представлява. Така еврейската дума за свиня, хозар, представлява известни
към текста >>
45.
Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Dogme et Rituel de la Haute Magie (2 тома) и др. Много интересни са и писмата му до барон Спедалиери, вторият том от които сега се печата. Те съставляват почти пълен курс на Кабалата. Ние дадохме част от тях в превод, в 11-та годишнина на Всемирна Летопис. Безспорно е, че трудовете на Елифас Леви по теорията на Кабалата и Магията са много ценни, но относително обредната страна на последната, ние съветваме всички ученици по окултизма да не се увличат, а да се отнасят много
предпазли
во, за да не попаднат в опасни грешки, които може да им струват скъпо. Знае се, че черно-магическите способи, с които си служил Елифас Леви, щели да му причинят ужасна смърт — моментално разпръсване в пространството — ако при една операция, която той се опитал да направи, не се е отказал на време, още при първото си действие. Пророчества. В Америка излиза едно списание под названието Prophecy, което е орган на Националното Астрологическо Дружество. Това дружество има за задача да открива, за народите и за отделните лица, които биха се отнесли до него, всичките бъдещи събития от голяма важност. Редакторите на списанието, най-вещите съвременни астролози, членове на „Всемирната Църква на Водолея“, доказват практически присъствието на божествените невидими сили, които действат в нас и около нас,за да ни позволят да насочваме дейността си в пълно знание на законите на живата природа. Те поддържат, че има само една религия: тя е астрологията, т. е. знанието на физиологията и взаимно отношенията на
към текста >>
НАГОРЕ