НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
1.
Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски
, 20.08.1830 г.
бил длъжен в рамките на своето послушание като млад духовник да бъде в чисти и прозрачни отношения с владиката Порфирий, който бил прекрасен епископ и ръководител, но по убеждение и дух истински грък. Очевидно неговата личност е била достатъчно многопластова и богата, за да бъде баща на всички вярващи в поверената му епархия. Отец Константин, като използвал това, в последващите си действия за утвърждането на тезата за българската идинтичност, бил както настойчив и храбър, така
предпазли
в и дискретен. Пример е една от първите му стъпки - постепенно започнал да произнася някои от ектениите на Светата Литургия и дори прочитал Евангелските текстове на славянски език. Това породило изключително национално въодушевление сред българите - все по-будни и активни. От друга страна имало и ответна реакция на гърците. В своята ревност и взискателност те изискали от владиката Порфирий както преустановяването на тази практика, така и персонално наказание за храбрия духовник. Отец Константин бил преместен от мястото, където служил, в митрополитската църква в града, под неговото пряко наблюдение. Когато видял, че този път е затворен, отец Константин сменил насоката на дейността си - спечелил благоволението на вицеконсула на Русия в града Александър Рачински. Неговото топло отношение към българите и лично обаяние му създали висок авторитет в града и областта. След няколко срещи се взело решение да бъде създаден български кръжок, в който участвал и консулът Рачински. След дълги настоявания и
към текста >>
2.
Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът
, 10.04.1854 г.
внимателно, след като са ги изпитвали продължително. На онези, които са били посветени и включени в делото, давали са им Антиминса. Той е знак и знаме. В онова време от Светогорските монастири са изпращали монаси, да събират помощи за монастирите. На изпитаните и верни са поставяли задачата, да привлекат в акцията верующи и верни синове на народа, да се включат и те в общото молебствие. Така делото се разширило и е проникнало във всички поробени народи. Монасите са били толкова
предпазли
ви, предвидливи, прозорливи, че това движение, остава неразкрито от турците чак до освобождението и малцина знаят за него. В движението са били привлечени и монаси от далечните монастири, забутани в дебрите на планините. Те стават огнища на молитва и центрове за поддържане надеждата в народа. Движението се разпространило между нисшето духовенство, монаси и свещеници, но и някои от висшето духовнество са били посветени. Известен е само един провал. Цариградският патриарх е бил посветен и привлечен за делото, но неговият протосингер го е издал на турците и Патриарха е бил посечен в църквата пред олтаря. Добре е да се провери исторически кои е Патриарха и кога е станало това. Провалът е спрял дотука, той не е бил разкрит по-нататък. На онези, които са били привлечени в работата са им давали Антиминса. „Символ на надеждата" - след погребението очаквайте Възкресението. Антиминсът е минавал за обикновена икона, а всъщност той е знаме на дълбок духовен бунт. Молитвата е сила, човек трябва първо да
към текста >>
3.
Летуване на Братството на Рила - Чамкория (Боровец)
, 07.1922 г.
огън. Учителят не разрешаваше да се бърза. Прекрасна река, да гледаш и да се не наситиш да я гледаш. Толкова гъсти клекове бяха по онова време, че само по пътечката можеше да се върви. Прекарвахме 2-3 часа на поляната, защото голяма почивка даваше Учителят и след това потегляхме нагоре. Това мостче днес е отбелязано в картата като Велчово мостче. До него огнището беше направено от нас, обградено от камъни, за да не се запалят клековете от въглените. Изобщо бяхме много
предпазли
ви с огньовете. Край мостчето сме пренощували на полянката до него няколко пъти с Учителя и то обикновено на връщане от Мусала. Още стоят камъните, които ограждаха навремето огнището. Какви цветя прекрасни има тук! Това е една чудна поляна непосредствено след мостчето. На тази полянка сме пребивавали няколко пъти. Обикновено при завръщане от Мусала ставахме рано, слизахме на Чам Курия, за да хванем рейсовете сутринта. Учителят нарочно разделяше пътя при слизането от Мусала на две, за да преспим и по-добре да понесем разликите във височините при слизането, защото и атмосферното налягане е различно. Като тръгнем нагоре от мостчето гледката става по-хубава, по-надалече се откриват хоризонти. След един час път достигаме една висока поляна, в дясно тече рекичката. На тази полянка бивало е случай да пренощува цялата група на открито с Учителя. Нямаше още тогава хижа на Мусала. След като излезем след клековете излизахме на високата поляна. Това е преди да излезем на първото езеро. Ако имаше време
към текста >>
4.
Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева
, 20.07.1936 г.
Той край нас, турчето извърна лице към Него и дълго гледа по следите му, после рече: „Какъв [е] този челяк, бе, не допира земята?”)Ламби, фенери, малки, че големи съпровождат стръмния път до палатката Му. Те горяха така, чак до върха, като движущи се звезди.На другия ден ни дойдоха гости - Виенски студенти. Те щяха да обиколят „Ориента”. Голи като диваци - къси, тънки гащи, тънки фланелки, гладни, мокри и помръзнали. Носят тежки раници, но що има у тях? Минават покрай лагера
предпазли
во и плахо - тъкмо що тръбата засвири за обяд. А ние, току-що се връщаме с Учителя от „Даващите ръце”, гдето правихме снимки до чешмата, пихме, михме се всички - голямо множество, отново с Учителя! Нареждаме се за обяд. Каним и тях. С радост приеха. Четиримата немски юнака се нареждат на „линия”. Извадиха дълбоките си елипсовидни котелки, що пък ние напълнихме с прясна, топла гозба. Те свенливо искат да седнат отстрани, но ние ги повикахме в нашия кръг. Учителят е на трапезата. Боянчо е направил бяла, съвсем бяла масичка за Него. - Ах, как ядоха младите виенчани - двама прависти, един философ и един медик. Оживиха се, развеселиха се, и ohne weiteres [ohne weiteres (нем.) - без затруднение], набързо опънаха островърха-та си палатка. Затоплени от храната, те лягат на голата земя да се „каляват”. След 2 часа каляване, единия! се разболя тежко от пневмония. Топла завивка, чай, мляко, кожухчета, шалове не им липсваха от нас. Забравиха за Turkey [Turkey (нем.) - Турция] и за Griechenland
към текста >>
5.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август
, 7.08.1936 г.
- мома пред нейния бивш учител, когото тя някога уважаваше, а сега и нещо повече -желаеше, но се срамува да подеме въпрос, пък и аз с нищо не й дадох повод на младежки увличания, още повече познавайки психологията на момичета от тази възраст. В нейната душа настана отчаяние, че аз не дадох повод за ласки, прегръдки и пр., но аз заговорих съвсем на тема, която да й даде урок, че я разбирам по тези младежки състояния, които са временни, и че тя трябва да бъде умна и разумна и
предпазли
ва. Най-накрая раздялата бе за мен с много приятно настроение, че можах да се овладея и дам един хубав урок на едно младо момиче, и най-вече, че аз за 5 години учителствуване, въпреки многократни случаи от разни лица от женския пол да са ми давали повод за блудство, аз съм се овладявал и не съм дал лош пример на човек използвач на младите момичета, в които тук пробудената жена дири полово сношение в лицето на своите любимци. Момичетата си отиваха разочаровани.6.VI.1936 год., съботаЯсен пролетен ден. Приятно хладно време. Направих с учениците генерална репетиция за годишното утро. Следобед стоплих вода, изкъпах се, изпрах дрехи, чаршафи, изобщо всичко, което се е употребявало, за да бъде готово за София. Писах статистическите сведения и други работи с приключването. След изпирането на дрехите ми дойде едно много добро настроение и пях и свирих до лягане за сън.7.VI.1936 год., неделяСън. Сънувам, че съм в прогимназията на с. Водица. Влизам в една - западната стая, дето е откъм поповата къща и
към текста >>
6.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август
, 8.08.1936 г.
- мома пред нейния бивш учител, когото тя някога уважаваше, а сега и нещо повече -желаеше, но се срамува да подеме въпрос, пък и аз с нищо не й дадох повод на младежки увличания, още повече познавайки психологията на момичета от тази възраст. В нейната душа настана отчаяние, че аз не дадох повод за ласки, прегръдки и пр., но аз заговорих съвсем на тема, която да й даде урок, че я разбирам по тези младежки състояния, които са временни, и че тя трябва да бъде умна и разумна и
предпазли
ва. Най-накрая раздялата бе за мен с много приятно настроение, че можах да се овладея и дам един хубав урок на едно младо момиче, и най-вече, че аз за 5 години учителствуване, въпреки многократни случаи от разни лица от женския пол да са ми давали повод за блудство, аз съм се овладявал и не съм дал лош пример на човек използвач на младите момичета, в които тук пробудената жена дири полово сношение в лицето на своите любимци. Момичетата си отиваха разочаровани.6.VI.1936 год., съботаЯсен пролетен ден. Приятно хладно време. Направих с учениците генерална репетиция за годишното утро. Следобед стоплих вода, изкъпах се, изпрах дрехи, чаршафи, изобщо всичко, което се е употребявало, за да бъде готово за София. Писах статистическите сведения и други работи с приключването. След изпирането на дрехите ми дойде едно много добро настроение и пях и свирих до лягане за сън.7.VI.1936 год., неделяСън. Сънувам, че съм в прогимназията на с. Водица. Влизам в една - западната стая, дето е откъм поповата къща и
към текста >>
7.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август
, 10.08.1936 г.
- мома пред нейния бивш учител, когото тя някога уважаваше, а сега и нещо повече -желаеше, но се срамува да подеме въпрос, пък и аз с нищо не й дадох повод на младежки увличания, още повече познавайки психологията на момичета от тази възраст. В нейната душа настана отчаяние, че аз не дадох повод за ласки, прегръдки и пр., но аз заговорих съвсем на тема, която да й даде урок, че я разбирам по тези младежки състояния, които са временни, и че тя трябва да бъде умна и разумна и
предпазли
ва. Най-накрая раздялата бе за мен с много приятно настроение, че можах да се овладея и дам един хубав урок на едно младо момиче, и най-вече, че аз за 5 години учителствуване, въпреки многократни случаи от разни лица от женския пол да са ми давали повод за блудство, аз съм се овладявал и не съм дал лош пример на човек използвач на младите момичета, в които тук пробудената жена дири полово сношение в лицето на своите любимци. Момичетата си отиваха разочаровани.6.VI.1936 год., съботаЯсен пролетен ден. Приятно хладно време. Направих с учениците генерална репетиция за годишното утро. Следобед стоплих вода, изкъпах се, изпрах дрехи, чаршафи, изобщо всичко, което се е употребявало, за да бъде готово за София. Писах статистическите сведения и други работи с приключването. След изпирането на дрехите ми дойде едно много добро настроение и пях и свирих до лягане за сън.7.VI.1936 год., неделяСън. Сънувам, че съм в прогимназията на с. Водица. Влизам в една - западната стая, дето е откъм поповата къща и
към текста >>
8.
Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.
, 14.08.1936 г.
- мома пред нейния бивш учител, когото тя някога уважаваше, а сега и нещо повече -желаеше, но се срамува да подеме въпрос, пък и аз с нищо не й дадох повод на младежки увличания, още повече познавайки психологията на момичета от тази възраст. В нейната душа настана отчаяние, че аз не дадох повод за ласки, прегръдки и пр., но аз заговорих съвсем на тема, която да й даде урок, че я разбирам по тези младежки състояния, които са временни, и че тя трябва да бъде умна и разумна и
предпазли
ва. Най-накрая раздялата бе за мен с много приятно настроение, че можах да се овладея и дам един хубав урок на едно младо момиче, и най-вече, че аз за 5 години учителствуване, въпреки многократни случаи от разни лица от женския пол да са ми давали повод за блудство, аз съм се овладявал и не съм дал лош пример на човек използвач на младите момичета, в които тук пробудената жена дири полово сношение в лицето на своите любимци. Момичетата си отиваха разочаровани.6.VI.1936 год., съботаЯсен пролетен ден. Приятно хладно време. Направих с учениците генерална репетиция за годишното утро. Следобед стоплих вода, изкъпах се, изпрах дрехи, чаршафи, изобщо всичко, което се е употребявало, за да бъде готово за София. Писах статистическите сведения и други работи с приключването. След изпирането на дрехите ми дойде едно много добро настроение и пях и свирих до лягане за сън.7.VI.1936 год., неделяСън. Сънувам, че съм в прогимназията на с. Водица. Влизам в една - западната стая, дето е откъм поповата къща и
към текста >>
9.
Милка Периклиева и Весела Несторова, започват курсове с учители по физкултура за въвеждане на Паневритмията в българ...
, 25.07.1942 г.
на училището ми даде писмо от главния секретар на Министерството на Народната просвета, с което ме викаше да отида при него. На следния ден, в приемния час, изчаках реда си пред вратата на главния секретар на Министерството - Борис Йоцов.** Той ме прие любезно, като ме покани да седна, което означаваше, че разговорът ще бъде дълъг. Страхливо очаквах да чуя някакъв упрек. Разговорът започна спокойно. Секретарят ме разпита как работя, къде съм учителствувала и пр. Отговорих
предпазли
во и кратко. - Какви гимнастически упражнения знаете? - ме запита по-конкретно той, като видя, че не съм предварително подготвена за разговора, който го интересуваше. - Служа си с ръководството на Друмев и Димов. * Според доклада на Милка Периклиева от 14 юли 1942 г. до Учителя, написаната дата трябва да бъде 1942 г. Накрая стои нейният подпис. ** Борис Йоцов е главен секретар на Министерството на народната просвета до 10.IV.1942 г., а от 11 .IV. 1942 г. до 1 .VI.1944 г. е министър на народната просвета, (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) Корицата на «Паневритмия». С., 1938 г. На следващата страница - заглавните страници на същото издание. - А други някакви игри да знаете? Да сте чували за Паневритмични упражнения? - стигна той до съществения въпрос. - Да, познавам Паневритмията, но в училище не работя с нея - казах аз и започнах да разбирам накъде отива работата. Стана ми ясно, че съм повикана за добро. - Направете ми един доклад и посочете как с Ваше сътрудничество
към текста >>
10.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №56
, 09.12.1901 г.
Киров до Учителя №56 гр. Бургас, 9 декемврий 1901 г. Любез. ми бр. Дънов, [до] гр. София Писмото ти от 5-и того получих, разбрах съдържанието му. Нямам нищо против наредбите на Господа. Въпросът ми беше за хитростите на Колесникова и
предпазли
востта на Д- ра и [за] начина, по който те ни поставиха като лица, отговорни по техните условия. Види ми се доста разумен приготвен план и от двете страни, понеже ще имат в противен случай за пред света свидетели. Моля, когато имаш възможност, повърни Колесниковото писмо бр. Тодору, понеже го иска. Това въпросно писмо ний изпратихме по настояване Отгоре. Ето що казва Рафаил, пратеник Божий, от 18-и миналий [месец]: „Ще пишете вий, Пеню, на Дънова и Колесникова, ще привключите Колесниковото писмо в Дъновото и Дънов непременно ще пита и пише, гдето трябва“. И туй именно аз извърших. Мен ми е открито тяхното дело, но казвам, че те самите спъват вървежа му, понеже не са чисти сърцата им. Пълни са с тъмнина. Аз процитирах няколко стиха от Словото Колесникову, в които той, като вижда открити сърдечните си помишления, не ми и отговори. Жив Господ, всекиму по сърцето му ще даде. За тебе, братко, нищо не пишеш. Види се, че считаш за излишно това. Ако нещо си огорчен от нас, прости ни. Ако ли пък Господ е нещо огорчен от нашия живот, моли го, за да ни прости. Ний сме хора грешни и лесно не можем да се отървем от греха. Съзирам духом, че ти изпитваш мъчнотиите на тоз живот, не си сам. Има сърца и души, които те любят и
към текста >>
11.
Малкият Петър заедно с родителите си се премества във Варна
, 17.02.1865 г.
бил длъжен в рамките на своето послушание като млад духовник да бъде в чисти и прозрачни отношения с владиката Порфирий, който бил прекрасен епископ и ръководител, но по убеждение и дух истински грък. Очевидно неговата личност е била достатъчно многопластова и богата, за да бъде баща на всички вярващи в поверената му епархия. Отец Константин, като използвал това, в последващите си действия за утвърждането на тезата за българската идинтичност, бил както настойчив и храбър, така
предпазли
в и дискретен. Пример е една от първите му стъпки - постепенно започнал да произнася някои от ектениите на Светата Литургия и дори прочитал Евангелските текстове на славянски език. Това породило изключително национално въодушевление сред българите - все по-будни и активни. От друга страна имало и ответна реакция на гърците. В своята ревност и взискателност те изискали от владиката Порфирий както преустановяването на тази практика, така и персонално наказание за храбрия духовник. Отец Константин бил преместен от мястото, където служил, в митрополитската църква в града, под неговото пряко наблюдение. Когато видял, че този път е затворен, отец Константин сменил насоката на дейността си - спечелил благоволението на вицеконсула на Русия в града Александър Рачински. Неговото топло отношение към българите и лично обаяние му създали висок авторитет в града и областта. След няколко срещи се взело решение да бъде създаден български кръжок, в който участвал и консулът Рачински. След дълги настоявания и
към текста >>
12.
Роден Сотир Иванов Костов
, 21.11.1914 г.
ги скарват. Те са с грозни продълговати муцуни. Друг път виждам рибари, които се крият от бомбардировките в една пещера край Ламанша. Виждам, че скоро върху тях ще падне бомба, но не мога да им помогна. - Бай Сотире, разкажи ни нещо за следването си в Художествената академия. - Рисувах най-добре от всички и ме оставиха като асистент след следването ми. Много бързо усвоявах всички техники, които ме учеха професорите ми. От една страна това ги радваше, но от друга - ставаха по-
предпазли
ви към мен. Естествено, всеки си пазеше секретите. Въпреки всичко, след 9.09.1944 г. се опитаха да ме привлекат на тяхна страна. Заявиха ми, че ако не се присъединя към тях, ще ме смачкат. Рисувах най-добре и смятах, че няма да успеят, но сметките ми се оказаха грешни и наистина ме смачкаха. Не можех да си намеря работа и живеех в крайна беднотия. Едва двадесет години по-късно намерих работа като пазач на ведомствена вила тук, над Панчарево. За да ходя по планините си бях направил цървули от автомобилни гуми. Взимах си раницата и рисувах по планините. Нямаше къде да пазя картините си и ги съхранявах под леглото в бараката си. Веднъж, когато съм отсъствал, някой ги беше откраднал. Останаха само някои, които бях скрил другаде. Едва не получих удар. - Бай Сотире, разкажи ни нещо за Изгрева и хората там. - Там с тези хора работа нямате! - Отсичаше бай Сотир. - Хармонията на Изгрева продължи шест месеца след заминаването на Учителя. Скараха се за една ябълка и всичко тръгна с главата надолу. Исках
към текста >>
13.
Роден Димитър Грива, композитор и последовател на Учителя
, 30.11.1914 г.
си върви нормално и там действително те вършат работа. И би трябвало да разграничаваме концертния живот от това. Това са две различни неща, нали? И аз съм уверен, повтарям, че по въздействието, което имат в това състояние, което ги пеем ние в Школата е много по-голямо, неповторимо отколкото един концерт. В един концерт човек отива с друга нагласа. Той, Учителят отива да чуе, да види изкуство. А това е метод за духовна работа. Песните и молитвите в Школата. Затова съм много
предпазли
в и смятам, че нямам вътрешния подтик да работя върху песните, уверявам. В: Защото на този етап има някои музиканти, професионалисти-цигулари, има и някои, които свирят на хармониум, имат идеята да се откупи един салон за три часа и да се направи концертно изпълнение на песни на Учителя. Д: Вижте какво сега, направете опит, същите песни след това съберете хората пак в салон, не на концерт, на същия салон с друга идея. Да прочетем една беседа на Учителя, както си почваме с молитвата, с формулите и да ги запеем същите песни, да видите какъв ще бъде ефекта, какво ще бъде преживяването на същите тези наши хора, които са участвали в едното и в другото. Не знам, вижте какво, това е мое гледище, може би не съм прав! Може би някои искат да направят нещо. За Паневритмията, ето например ако не беше ми поръчал Учителя, нямаше да я направя. Нямаше да я направя, аз искам да бъда много внимателен, когато правя нещо, щото де да знам. Аз помня, че Учителят Кирил Икономов доста така го порица.
към текста >>
14.
Роден Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов
, 19.12.1886 г.
Но той ни е видял, че сме били там... На другия ден отивам към 10 часа в една наша сестра, която беше голяма приятелка на Димков и ясновидка. Предния ден я търсих няколко пъти да й кажа за Димков, но телефонът не отговаря, а и тя живее самичка. На сутринта отивам право при нея, а после ще пазарувам за вкъщи. Звъня на вратата и тя ми отваря, но сериозна, липсва й приветливата усмивка. Влизам в стаята и я питам: „Марге, къде беше вчера? Няколко пъти те търсих по телефона" - почвам
предпазли
во, да я заговоря. Тя ми отговаря: „В Кюстендил, при брат ми." - „И кога си дойде?'. - „Преди час." - „Затова не си чула, че вчера погребахме брат Димков." Тя казва: „Знам, затова съм тъжна." - „Кой ти каза?'. - „Той беше тука, преди ти да дойдеш. Каза ми: „Дойдох да се сбогувам с тебе, Марге! Вчера те нямаше. Знаеш ли, Марге, колко много народ ме изпрати, но с плач, а Братята горе ме посрещнаха с песен. Сега ще отида да ми дадат номера. Чакат ме пак всички братя и сестри." Влезе през вратата, без да му отварям, и излезе през терасата на балкона и ми помаха с ръка. Ето така разбрах, че си е заминал." Стоя и я гледам като гръмната. Тя се ядоса: „Ти още ли не си разбрала какво съм ти разказвала за майка си, за Учителя и за много други хора?'. - „Не - казвам, - че се съмнявам, вярвам ти всичко. Не по-малко чудеса ми показаха и на мене, наяве и насън." Но, без да искам, стоя като закована пред тия видения. Знам, че светът е един, че има „горе" и „долу", че отгоре ни виждат - всичко, което правим.
към текста >>
НАГОРЕ