НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
1.
№ 56 /Пеню Киров/
Киров/ гр. Бургас, 9 декемврий 1901 г. Любез. ми бр. Дънов, [до] гр. София Писмото ти от 5-и того получих, разбрах съдържанието му. Нямам нищо против наредбите на Господа. Въпросът ми беше за хитростите на Колесникова и
предпазли
востта на Д- ра и [за] начина, по който те ни поставиха като лица, отговорни по техните условия. Види ми се доста разумен приготвен план и от двете страни, понеже ще имат в противен случай за пред света свидетели. Моля, когато имаш възможност, повърни Колесниковото писмо бр. Тодору, понеже го иска. Това въпросно писмо ний изпратихме по настояване Отгоре. Ето що казва Рафаил, пратеник Божий, от 18-и миналий [месец]: „Ще пишете вий, Пеню, на Дънова и Колесникова, ще привключите Колесниковото писмо в Дъновото и Дънов непременно ще пита и пише, гдето трябва“. И туй именно аз извърших. Мен ми е открито тяхното дело, но казвам, че те самите спъват вървежа му, понеже не са чисти сърцата им. Пълни са с тъмнина. Аз процитирах няколко стиха от Словото Колесникову, в които той, като вижда открити сърдечните си помишления, не ми и отговори. Жив Господ, всекиму по сърцето му ще даде. За тебе, братко, нищо не пишеш. Види се, че считаш за излишно това. Ако нещо си огорчен от нас, прости ни. Ако ли пък Господ е нещо огорчен от нашия живот, моли го, за да ни прости. Ний сме хора грешни и лесно не можем да се отървем от греха. Съзирам духом, че ти изпитваш мъчнотиите на тоз живот, не си сам. Има сърца и души, които те любят и благодарят за теб Богу. Ти живееш не за себе
към текста >>
2.
1921_18 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 3
съществува една невъзможност да разпнат Христа, защото не може да му се направи такъв голям кръст. А ние трябва да се радваме, че Христос, в този смисъл, е станал по-силен, кръст за Него няма. Само за нас още има и то тук-таме, понеже ние сме от малките и нас може да ни заковават, но един ден и за нас ще бъде мъчно да ни направят кръстове. Аз гледах във Варна, когато морето бе изхвърлило една мина и всички, които минаваха покрай нея, не смеяха да я бутнат; гледам, наоколо я обикалят,
предпазли
во пристъпят до нея. Всеки от нас ще замяза на една такава мина и всички ще казват: „Не го бутайте, защото е много опасен". (82-83 стр.) Но знаете ли къде е вашият грях? – Вашият грях е там, че вие често се излагате, казвате: „Ела да видиш какво имам!" Не си излагайте скъпоценностите, не ги показвайте. Туй разположение, което имате в душата си, нека стои за вас. Не отваряйте целия ваш извор, нека видят водата през чучура. Нека има нещо тайно в душата ви. Нека хората не знаят всичко. Само Бог трябва да знае какви сме. Ако Господ ни знае и ние познаваме Него, достатъчно ни е. А хората, по-добре е да не ни познават. Да те познава добрият човек е благословение, но да те познава лошият човек е проклятие. Аз забелязвам сега между вас: вие имате желание да ви познае света какви сте. Няма нужда да ни познаят. Този свят и да ни познава, и да не ни познава, пак ще му направим същото добро – без разлика. (297-298 стр.) Черните братя Сега трябва да знаете, че в България има достатъчно братя от Черното
към текста >>
3.
ПАНЕВРИТМИЯ
кога е започнало осъществяването на този велик план и колко време е пропиляно в колебание, нерешителност, отлагане и умуване от страна на Милка, за да се дойде до това, че да не се реализира това велико дело. Тези паралели са много важни. В обозначения в бележката ден и час тя отива в Министерството и се явява при Борис Йоцов. "За голяма моя изненада, той ме посрещна много добре - казва Милка. Любезно ме покани да седна и ме запита къде съм учителка, как работя и прочее. Аз отговарях
предпазли
во, защото не знах защо съм извикана и бях уплашена. Казах му, че съм учителка в училището "Стефан Караджа", намиращо се на улица "Пиротска" и допълних, че през летните месеци, когато сме във ваканция, съм учителка и в детска градина при "Близкоизточната фондация". Там има и игрище. На това игрище идваха учители от цяла България, където изкарваха курсове за ръководители на детските градини, а аз бях определена за ръководител на тези курсове. Тези учители бяха насочени там от Министерството на просветата. След обясненията, които дадох на секретаря Борис Йоцов, той ме запита: "Какви гимнастически упражнения знаете, с какви игри занимавате децата?" Аз изредих програмата, която прилагам на игрището си, като изтъквах авторите, от които съм ползвала, а също и онова, което аз съм изнесла в своите трудове - мои лични методи, придобити от опита и творческия порив в тази област. Най- после, като видя, че заобикалям въпроса, който го интересуваше, ме запита: "Нещо друго прилагате ли?" Аз не отговорих.
към текста >>
4.
ПЛАНИНИ. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА. СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА
ден, когато ще дойде човекът с магарето да ни вземе багажа. Имахме дърва за огрев от клековете. Тук са най-тихите места. Това са пет извора, които бликат направо от скалата. Вода си наливахме оттам. Тези места са чисти и красиви. Гледките към връх Манчо и към Олтарите са чудни. Тук се прекарва в една спокойна обстановка, мир и красота. В първите години тук беше много диво. Стадо диви кози пасяха близо до нас. Ние се сприятелихме с тях и те не се плашеха от нас, но все пак бяха
предпазли
ви. Една година тръгнахме с Учителя в тази долина. Той каза само една дума, като вървеше пред мен: "Олта- рят". Тъй го рече. 'Олтар, светилището на Марица". Там се намира олтарят на "Школата на Орфей". Това го бе казал Учителят в един друг разговор. СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА Учителят даде правила за излизане в планините. Забрани да пием студена вода и винаги младите отиваха по-рано, наклаждаха огньове, завираха чайниците. Когато основната група пристигаше, чайниците вряха. Те сменяха изпотените ризи със сухи от раниците и чак тогава пиехме гореща вода. Веднъж бяхме на Бивака 50-60 души и един брат запита: "Учителю, ако няма топла вода, как да пием студената?" Учителят ни изгледа: "На глътки и после могат да се сложат няколко капки вино." А един брат с големи мустаци, като чу думата вино, му се ококориха очите и запита: "Ама може ли да пийнем малко вино?" Учителят го погледна, видя голямото му желание да пие вино с разрешението и благословението на Учителя и отсече: "Не, не може!" С жест Учителят
към текста >>
5.
ПРЕДСКАЗАНИЯ
с тях. Не знам защо, но купих само четвъртинка билет от лотарията. Можех да купя цял, можех да купя десет и сто билета. Но купих само четвъртинка. Направих си такъв подарък. И с тази четвъртинка спечелих четвърт милион. Ако бях взел цял билет, щях да спечеля 1 000 000. Но все пак 250 000 лева не бяха малко пари. И понеже аз бях забравил за билета, с вестника търсеха печелившия билет с щастливия човек. Накрая аз проверих и разбрах, че съм печеливш. Отивам там с билета все пак така
предпазли
во, все не ми се вярва. Подавам билета, а на тях им бе омръзнало да чакат и да идват разни хора да ги питат, дали се е явил печелившият. Обаче като се облещиха изведнъж! Станаха любезни, внимателни и ми напълниха една чанта с пари. Аз никога не съм имал мисъл да получа много пари заради нещо. Кой ще ми даде така пари заради нищо? А сега чантата ми е пълна с пари. Значи някой ми ги е дал и съм ги получил за нещо. Изведнъж като вървя с чантата и парите под мишница си спомних нещо и завеса от забрава се свлече пред очите ми. Видях себе си на Изгрева, когато веднъж Учителят бе казал: "Един от вас ще спечели на лотария!" Да, Учителят точно така спомена, без да укаже кой ще бъде този. Значи, това бях аз. Вървя с парите, а беше съборен ден. Минах покрай пазара на Римската стена и от един селянин закупих цялата му кола с дини за събора. И той с конската си каруца ги закара горе на Изгрева. Всички ядоха, облизваха се и си спомняха думите на Учителя, че тези думи бяха не само храна за душата, но и
към текста >>
6.
БОЖЕСТВЕНА ЗАКРИЛА
спомени. Колко радостни са тези писма на фронта! Отвън пукотевицата се чува все по-често, никой не може да надникне над окопа, всичко замира. Писмата остават непрочетени, тъга свива душата, любимото писмо остава непро- четено. В този момент - нещо странно: тихият ветрец неусетно изтръгва писмото от ръцете ми, писмото излита и пада на 5-6 метра пред окопа. О, ужас, а вън е ад, да рискува ли човек, но как да излезе? А писмото привлича като магнит! Рискувам всичко, изкачвайки
предпазли
во окопа, лазейки бавно, с наведена глава, бавно приближаващ се към любимото писмо. Окопът остава вече назад. И в този момент нещо трясна зад гърба ми, оглушителен рев, блесна мълния и падна там, дето преди няколко секунди бях. Облак от черен дим заля бързо настрани... Ужас! Само преди няколко секунди бях на това място. Кой ме спаси? Кой измъкна тъй неусетно писмото от ръцете ми? Вятърът?... Случайност или съдба? Учителят Дънов казва така: "Случайността е закон на кармата." И останах жив, за да ви разкажа този случай. Та отговорете: Кой ме спаси? Люб. Марков, учител, с. Вълчи дол, Провадийско Осъдиха на смърт за нелегална дейност комунистите от село Ветрен, Казанлъшко, Жельо Колев Ялъмов, Тодор Георгиев Генов, Иван Бурнусузов. Чакахме всеки момент да се потвърди смъртната присъда. Осъдените изпратиха по канал писмо до мен, с молба да отида при Учителя, да искам да им помогне. Те чули в затвора, че Учителят Дънов помагал в такива случаи. Получих писмото и веднага отидох в София при Учителя.
към текста >>
7.
ИЗГРЕВА И БРАТСТВОТО СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
Бога в очите!" Годината е 1944. Скоро след това Учителят си заминава. Бай Сотир разбира защо не попада по-рано на Изгрева. Той проявява пълна непримиримост към безобразията на "братята", което по-късно му навлича и омразата им. - Бай Сотире, разкажи ни нещо за следването си в Художествената академия. - Рисувах най-добре от всички и ме оставиха като асистент след следването ми. Много бързо усвоявах всички техники от професорите. От една страна това ги радваше, но от друга - ставаха по-
предпазли
ви. След 9.IX.1944 г. се опитаха да ме привлекат на тяхна страна. Заявиха ми, че ако не се присъединя към тях, ще ме смачкат. Смятах, че няма да могат, но сметките ми се оказаха грешни. Не можех да си намеря работа и живеех в крайна беднотия. Едва 20 години по-късно си намерих работа като пазач на ведомствена вила над Панчарево. - Бай Сотире, разкажи ни нещо за Изгрева и хората там. - Там с тези хора работа нямате! - отсичаше бай Сотир. - Хармонията на Изгрева продължи шест месеца след заминаването на Учителя. Скараха се за една ябълка и всичко тръгна с главата надолу. Исках да знам всичко, което бяха научили от Учителя на Изгрева. Разпитвах ги непрекъснато. За всичките години, през които бях там, ме научиха на две неща - как да закопчавам дюкяна си след малка нужда и да нося лопатка в планината за след голяма нужда. Веднага след като Учителят си замина, жените превзеха Братството и изпожениха всички мъже. Като видяха, че с мен няма да успеят, започнаха всевъзможни атаки. Правеха молитви да
към текста >>
8.
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА. ИСТИНАТА И СВОБОДАТА – ИДЕАЛ ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО
да им препятства. Човек е отговорен за всяка своя мисъл, за всяко свое чувство, за всяка своя постъпка. В тази Мирова държава съществува единство, ред и хармония. Когато човек нарушава нейните закони, върху него идват всички нещастия и страдания. Това се отнася и за отделния човек, и за един народ, и за цялото човечество. Защото ако човек е сянката, народът е кълнът, а човечеството е напълно развитото дърво със своите клони, клончета, листа, цветове и плодове. Когато един невеж пипа не
предпазли
во в една силова централа, той непременно ще си навлече беда. Такова нещо представлява Великата Разумна Природа с нейните сили и закони. Човек е гражданин на тази Мирова държава. Нейните закони действат както в целия Всемир, тъй и в човешкото тяло, ум, сърце и душа. Тези закони са задължителни за всички същества. В тяхното спазване и изпълнение се състои правилното развитие, благополучие и свободата на всички граждани на тази Мирова държава. Имало е време, когато цели народи, цели култури са познавали и спазвали законите на Мировата държава. Тогава са наставали епохи на подем, творчество и разцвет. Тези култури са се задържали хилядолетия. Обаче, когато човек е изгубвал това знание, когато е нарушавал законите на Разумната Природа, неизбежно е идвал упадък и унищожение на културата. Днес човек е горд със своето познание за Природата, със своите постижения и завоевания, ала това е външно, механично знание. По отношение на дълбоките закони, които направляват Живота, човек и днес е тъй невежа,
към текста >>
9.
ЛЮБОВТА E ПЪТ ЗA ПОЗНАВАНЕ HA БОГА *
които дават.“ На скалата над извора има гравирана котва и надпис, даден от Учителя: „Братя и сестри, майки и бащи, учители и ученици, слуги и господари, всички вие служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор.“ И символични знаци има там. Езерният поток тече наблизо. Тук водите му се задържат. Дълбоките, бистри талази бавно се провират между скалите, преди да се хвърлят в езерото в пенести водопади. Наоколо лежат грамадни скални блокове,
предпазли
во сложени от някогашните ледници. Някои от тях – на самия край на склоновете – като че са сложени от ръка. Гъсти клекове покриват склоновете. Тук е уютно, свежо, чисто. Тук понякога ние прекарваме с часове около нашия обичен Учител и слушаме Неговото Слово. Веднъж една сестра запита Учителя: „Защо човек край извора чувства разположение, приятност?“ Учителят каза: „Човек получава нещо от извора и това действа обновително.“ Друг път стана въпрос за Любовта на Бога към нас и нашата обич към Него. Учителят поясни: Вие очаквате да станете светии, че тогава Бог да ви обикне. Бог ви обича, при каквито и условия да се намирате. Но отношението Му към добрите, умните хора са едни, а към лошите други. Външните отношения се различават, а вътрешните отношения на Бога към всички хора и към всички същества са едни и същи. Целият свят е резултат на Любовта! В Бога има едно качество: хиляди, милиони години хората грешат, а Той не се е поколебал в Любовта си. Той знае какъв ще бъде краят.
към текста >>
10.
София, 11 август 1913, неделя
1913, неделя В българския език ще срещнете поговорката „С един камък къща не става". И ако човек си мисли, че сам може да очисти своя ум и да възвиси своето сърце, той е стъпил на хлъзгава почва и възприема погрешно живота. Ако човек работи заедно с Господа тогава да. Но един ученик може да работи със своя Учител, само когато е в постоянна връзка с него... Кризата, която прекарваме, е наша криза. Защото България се остави по невнимание и не
предпазли
вост на хипнотичното въздействие на лошите духове, отиде много недалеч, заблуди се. И Бог, за да й помогне да се опомни и избави, допусна тази криза. Няма защо да недоумявате и да се смущавате от нея... Каква полза има човек, ако спечели всичко, а изгуби душата си? Пазете душата си! Не си правете никакви илюзии, защото сте в единадесетия час. Не си поставяйте за цел да живеете охолно на земята, докато сте тук. Това ще дойде, но при добри условия, а сега такива условия няма. Сега са времена последни, времена усилни и размирни... Някои от нас казват: „Не ни съчувствуват". Съчувствие е, ' когато си бос, да те обуят; ако си гладен, да те нахранят; ако си затворен, да те посетят. Повечето от това не е нужно. И думите не важат, а делата. Любовта е фундаментът, основата на всичко, защото тя е една добродетел, сляпа към грешките и недостатъците на хората, добродетел, която нищо не е в състояние да обиди. Даже в най-големите грешници тя вижда само доброто. Четете 13 глава от Първото послание на апостол Павел към коринтяните и ще видите
към текста >>
НАГОРЕ