Търсене в текстове за 'Черен'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 86 резултата в 69 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

че червения лук се развивал много по-добре при тъмно-кафяво осветление слабо – при тъмно-зелен и никак при черен цвят.
Ягоди при бяла, червена и розова светлина са се развивали добре, бърже узрявали, плодовете им се оказали по-добри и по-едри от тия, стояли на обикновена слънчева светлина. Обратният резултат се е получил при светло-зелена и светло-синя светлина. Растенето се забавяло, едва узрявали ягодите и давали твърде малко плодове. Лукът (кромид) се развивал превъзходно под розова светлина, а всички останали цветни лъчи са действали неблагоприятно и затруднявали растежа. Оказало се. че червения лук се развивал много по-добре при тъмно-кафяво осветление слабо – при тъмно-зелен и никак при черен цвят. Тия няколко примера ясно говорят, че червените лъчи имат способността да стимулират растежа у някои растения. Интересно би било да се направят известни опити със семена, изложени на цветна светлина известно време и след това посадени, за да се установи тая стимулационна способност и по друг път. Изследванията на някои биолози установяват, че и виолетовите лъчи по отношение на рибите имат тая съща способност. Изложените яйца на тая светлина много по скоро се развили, отколкото при другите лъчи. В тая насока цветните лъчи представляват още едно богато поле за работа, както за ботаници, физици, химици, тъй и за биолозите.
към текста >>

2. ЗА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тогава, в оня чуден час на вечерен покой възкръснаха в мене най-светлите въпроси и още чувам да шепнат ония мънички слова, които се родиха тогава, когато душата на високата планина разстлана в нощта, с твойта песен се докоснаха до моята душа.
ПЕСНИ ПАСТИРИ Да бъде благословен оня час, в който чух песента за душата от твоята уста. Да бъдат благословени тия ръце, които сътвориха твоята многострунна лютня и триж по-честит оня, чийто пръсти караха да ридаят нейните струни в оня нощен час на покой, когато морните очи на овчарите се затваряха в сън, когато на небето възлязваше ярка, диамантена звезда. Колко много извървяват нашите морни нозе по каменистия и труден път, докато дойдат до тоя час, в който се чува гласът на оная чудна песен, която събужда за първи път душата ни с леко докосване до нейните опънати, готови струни. Свещен миг, за тебе се раждаме ние, към тебе летят всички, даже и ония, които не знаят, че ти ни чакаш, нанизан във времето като драгоценен бисер. Тогава, в оня чуден час на вечерен покой възкръснаха в мене най-светлите въпроси и още чувам да шепнат ония мънички слова, които се родиха тогава, когато душата на високата планина разстлана в нощта, с твойта песен се докоснаха до моята душа. Кой възпламени огъня на слънцето – светилото на нашия ден? Чия ръка начерта по далечния свод пътя му? Кой нареди в това вечно шествие звездите по небето? Кога бе поставено основанието на грамадната тая планина, що крие сребърно-снежните си върхове в мъгливите висоти, и таи в ненарушимия си покой дългата история на своя живот? А гората с вековните стволове и влажното си свежо дихание откога е тук?
към текста >>

3. ВЕСТИ Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Те не могат да познаят тяхната любов, защото верните синове на севера нивга не оставят бранния меч на словото, с което пазят в душите си името на своя творец, за да прегърнат техните южни глави, увенчани с коса на черен кедър... Чудна страна е северната ледена земя.
Там някъде, в недрата на това строго студено царство, където има богатство на светлина, що се разбива в седмобагра дъга във всяка капка, прилична на замръзнала сълза, живеят верността, чистотата и свободата. Това са трите сестри на севера, очите на които гледат с величествената глъбина на модрото небе, буйните коси на които са изтъкани от лъчите на слънцето, челата на които сияят с блясъка на ледените планини. Това е страната в далечния север, строгата прелестна родина на трите приказни сестри. Вечният я е надарил със смразяващо дихание, в което се дочува да звънти като гласът на пролетно пробуждане чистата песен на вечния идеал. Синовете, що се раждат там, носят в сърцата си запален свещения плам на безкористието и любов към небето и затова огънят на земята и жаркият плам на южните очи не могат да метнат було над тоя светлик и девиците на юга не могат да познаят тяхната любов. Те не могат да познаят тяхната любов, защото верните синове на севера нивга не оставят бранния меч на словото, с което пазят в душите си името на своя творец, за да прегърнат техните южни глави, увенчани с коса на черен кедър... Чудна страна е северната ледена земя. Там се раждат ония, които влизат във войнството на Белите. Звездите там пътуват на околовръст по тъмносиньото небе, когато денят потъне далече на юг и се разкрие вълшебството на дългата полярна нощ! В тия нощи с приказна синевина, с мраз и с драгоценни грамадни перли по небето, умът потъва в дълбоко съзерцание, душата се разтапя в чистотата на кристалния леден лъх и става едно с великото мълчание което царува там! Мълчанието е стихията, с която се отпразнува най-великия час, когато Вечният слиза и слага по тая свещена земя своите леки стъпки. То крие в себе си най-величавите минути на севера.
към текста >>

4. КНИЖНИНА Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Обаче при изследване, емисията на тази лампа, вече с г-н Stammreich през миналата зима се оказало, че тя доста бързо остарява, като по вътрешните стени на тръбата се отлага един черен слой, за който предположили отначало, че е остатък от електродните материали (C,Fe).
в една от книжките на Natur wissenschaften" проф. D-r A Miethe излезе с едно „предварително съобщение", в което казва, че заедно със своя асистент D-г Stammreich, е успял да разложи атома на живака и да получи една от съставните негови части — злато. От дълги години той се занимавал с оцветяването на прозрачните минерали под действието на ултравиолетови лъчи, за което си е служил естествено с живачни кварцови лампи, които представляват най-богатия източник на такива лъчи. През юли 1923 година той продължил своите работи вече с една нова живачна лампа на A. Jaenicke, електродите на която са живачни, но съединяващи се с тока посредством въглени, влизащи в железни гнезда. Обаче при изследване, емисията на тази лампа, вече с г-н Stammreich през миналата зима се оказало, че тя доста бързо остарява, като по вътрешните стени на тръбата се отлага един черен слой, за който предположили отначало, че е остатък от електродните материали (C,Fe). Самият конструктор на лампите Jaenicke им съобщил, че при дестилиране на живака на употребявани лампи, са намерени остатъци, химичното естество на които не е могло да се установи. Получила ½ гр. такива остатъци от 5 кг. живак, те ги подлагат на анализ и намират между другото и незначителни следи от злато. Този факт, като са имали предвид сегашния възглед за строежа на атома, им е дал повод за по-нататъшни изследвания.
към текста >>

5. Книжнина Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Това става като покрием половината съд с черен плат.
Ритъмът породен от смяната на деня и нощта се нарича никтермален ритъм. 3). При прилив водата над животните, които живеят в морето близо до брега, е доста дебел слой и тогава тези животни по-малко се боят от светлината и не я избягват. При отлив водата над тях е тънък слой, даже съвсем изчезва и тогава те избягват светлина и топлината, която я придружава. Интересни опити в това отношение са правени с ракообразното Пагурус. То се поставя в съд с вода и то така, че половината от съда да е в сянка, а другата половина – осветена. Това става като покрием половината съд с черен плат. През много дни тези ракообразни имат положителен фототропизъм, те. когато се поставят под черния плат, те винаги отиват към светлата половина. Но след няколко дни фототропизмът става негативен – когато се поставят в осветената част, те отиват в тъмната част на съда. Всеки 7 дена става промяна във фототропизма по време на отлив те имат и в съда отрицателен фототропизъм (т.е избягват светлината), а във време на прилив – положителен. 4) Опит с двуразделката крамъчно водорасло Плевросигма естуарги.
към текста >>

6. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Когато жреците излязоха, Халдеецът затвори тежката врата на стаята, наметна върху раменете си пурпурен плащ, а на масата пред фараона тури стъклен черен глобус.
Но аз ще дам на ваша святост сигурно средство, за да намерите човека, който се моли най-искрено и най-ефикасно. – Добре, намерете го и той ще стане мой приятел в последния час на моя живот. След благосклонния отговор на господаря Халдеецът изиска стая, необитавана от никого и имаща само една врата- И в същия ден, един час преди залязването на слънцето, той заповяда да пренесат там негова светост. В определения час четирима най-стари жреци облякоха фараона с нова ленена роба и казаха върху него големи молитви, които съвсем сигурно изпъждаха злите сили, поставиха го в просто кедрово носило и го пренесоха в празната стая, където имаше само малка маса. Там вече беше Бероез и обърнат към изток се молеше. Когато жреците излязоха, Халдеецът затвори тежката врата на стаята, наметна върху раменете си пурпурен плащ, а на масата пред фараона тури стъклен черен глобус. В лявата ръка той взема остра кама от Вавилонски чилик (стомана), в дясната – бастун, покрит с мистериозни знаци и с този бастун означи във въздуха кръг около себе си и фараона, после, обръщайки се едно след друго към четиритях страни на света, шепнеше: „Аmorul, Taneha, Latisten, Rabur, Adonai... Съжали ме и очисти ме, татко небесни, благосклонен и състрадателен, разлей върху недостойния твой служител светото благословение и простри твоята всемощна ръка, против упоритите и размирни духове, за да мога спокойно да зачитам твоите свещени творения. Той прекъсна и се обърна към фараона: – Мер – Амер – Рамзес, главен жрец на Амон, дали Вие не забелязвате в черния глобус някое пламъче? – Аз виждам бели огънчета, които изглежда, че се движат като пчела над цвят. – Мер – Амер – Рамзес, гледай огънчетата и не отмествай от тях очи – не гледай нито надясно, нито наляво, никъдед, каквото и да се яви отстрани. И наново замърмори: – Baralanensis, Baldahiensis, чрез мощните принцове на Гения, Lahidae, министри на вътрешното царство (подземното) аз ви извиквам чрез силата на най-великия Учител, която е разляна върху мен, аз с клетва моля и заповядвам..." В този момент фараонът се разтрепери от отвращение.
към текста >>

Той видя пред себе си малка маса, върху нея черен глобус, наблизо – Хаддееца Бероез.
Съскащата стрела увисна в въздуха, лъвът спря своя скок върху сърната, вдигнатия бастун не падна върху гърба на роба. Болният забрави за своята болка, сбъркалият в пустинята пътник – за глада, затворника – за веригите. Успокои се бурята и спря вълната, готова да потопи кораба. И по цялата земя зацарува такова спокойствие, че слънцето, вече скрито зад хоризонта, наново повдигна своята радиираща глава. Фараонът се съвзе. Той видя пред себе си малка маса, върху нея черен глобус, наблизо – Хаддееца Бероез. – Мер – Амер – Рамзес, – попита свещеника. – Дали вие намерихте човек, чиито молитви достигат краката на Вечния? – Да, – отговори фараонът. – Дали той е принц, кавалер, пророк или прост пустинник? – Това е малко бедно момченце, което нищо не молеше от Амон, но му благодареше за всичко.
към текста >>

7. Пролет. Злато – Georg Nordmann Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Небето, ухапано от зъба на нощта, пада отровно с черен ужас над морето.
Ти я познаваш. Детето, което стои в праха, е Твоя избрана невеста. То ще престане да играе, а играта му ще стане любов. IV Плувецът броди по обширното море в нощта. Мачтата е напрегната, поради издутите от буйния вятър платна. Небето, ухапано от зъба на нощта, пада отровно с черен ужас над морето. Вълните мятат главите си в непрогледния мрак, а Плувецът броди буден по безкрайната шир. Аз не зная, защо прорязва той нощта с внезапния блясък на платната си, не зная към кой бряг е запътен, но той жадува да достигне мълчаливия двор, където блещука тихо светилника на тази, що седи в праха и чака. Кое прави неговата лодка тъй неустрашима? Защо тя не се бои от бурите и тъмнината? Дали тя е пълна със скъпоценни камъни и перли?
към текста >>

8. Мисли за вегетарианството Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Стар един дервиш настойчиво съветвал принцесата да се върне от своя път: „Когато изкачиш планината, говорил ù той, ще чуеш ужасни гласове... Те ще те ужасят, те ще те заплашват и тежко ти, ако ти се обърнеш и погледнеш назад - ти ще бъдеш незабавно превърната в черен камък, подобен на тези, с които планината е тъй обсипана".
Легенди, свещени книги, алегорични поеми, приказките на хиляда и една нощ, пентакли, йероглифи, всичко това изяснява екзотеричната страна на учението. Езотеричната част се придава от уста на уста на учениците на миналите през много изпитания, които ще покажат волята, смелостта и силата им. Тук придаваме един екзотеричен разказ, като даваме същевременно и езотерическото тълкувание. Екзотеризъм Принцеса Паризада, като узнала веднъж, че някъде в недостъпни места съществува птица, способна да говори; жълта вода, от която една капка попаднала в басейн, възраства на грамаден стълб и тайнствено дърво, из което се лее божествена хармония, пожелала да овладее тези чудеса Един след друг, двамата нейни братя се опитали да изпълнят желанието на принцесата, но ги постигнала смърт от опасностите на трудния път. Мъжествена и дръзка, принцесата на свой ред се опитала и след дълги усилия по-трудния път, тя достигнала до подножието на планината, на върха на която се намирали птицата, жълтата вода и чудното дърво. Стар един дервиш настойчиво съветвал принцесата да се върне от своя път: „Когато изкачиш планината, говорил ù той, ще чуеш ужасни гласове... Те ще те ужасят, те ще те заплашват и тежко ти, ако ти се обърнеш и погледнеш назад - ти ще бъдеш незабавно превърната в черен камък, подобен на тези, с които планината е тъй обсипана". Принцесата не искала и да чуе за това и се устремила нагоре към върха. Хиляди гласове се раздали в този миг, но тя не ги слушала, вдадена в своя път; след многочислени трудности, тя овладяла това, за което се тъй дълго стремила в своя живот: птицата, жълтата вода и чудното дърво... В желанието си да спаси своите братя, тя послушала съвета на птицата и напръскала с жълта вода камъните, разхвърляни по нейния път и те оживели след дългия сън през вековете. Езотеризм Принцесата се преобразява на мъж, за да изпълни задачата, която сама си е избрала - чувственият и отрицателен принцип става положителен, или активен, за да се извърши магическото дело. Дервишът изобразява благоразумието и мъдростта, които указват на опасностите, които ще следва да се избегнат, а също така и от необходимостта да владее човек сам себе си. Гласовете - това са сарказмите, насмешките на глупци, скептици, нещастни съвети и пр.. Черните камъни представляват интелектуалното състояние на тези, които завидели на света и по недостатък на мъжество наново се потапят в тъмнина.
към текста >>

9. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

– Погледни тук, мое дете, каза Учителят Христос, като ми посочи един черен ангел.
Но Учителю Христе, Твоето лице не е весело, засмяно. – Дете, как мога да бъда весел, засмян, когато в света се лее кръв, моята кръв; когато Луцифер, моят брат, страда? Аз ще пребъдвам тук до скончанието на света. – Учителю Христе, и аз обещах да остана тук, да помагам на Луцифер. Аз ще ида в света, да нося зова на Любовта. – Погледни тук, мое дете, каза Учителят Христос, като ми посочи един черен ангел. – Кой си ти? – Аз см ангелът на страданието. – Ангелът на страданието? Какво правиш при Христа? – Дете, разбери ме, аз посещавам всички хора, бях и при тебе, дадох ти капка по капка от страданията, които ти донесоха мъки и болки.
към текста >>

А за тези пък, които се боят от страдания, съм черен и нямам милост към тях.
– Да, дете, за тия, които разбират скръбта, аз см злато! Те знаят, че капката, която ще им дам, е необходима за тях, за да ги очисти. Човек не трябва да пита, защо му се дават страданията. Необходимо е да страдаме! На силния се дават страдания; силният получава нещастия, защото той разбира и знае, че само чрез тях ще стане чист. А за тези пък, които се боят от страдания, съм черен и нямам милост към тях. Които ме разбират, на тях показвам своята вътрешност; злато, щастие и благословение. Този е мъдрец, който разбира скръбта и я желае. Така отивам аз при всички хора и им раздавам скръб. И ти, душа, ще получиш дял от тази скръб. – Дай ми колкото искаш, аз искам от тази скръб!
към текста >>

10. Връзките между макрокосмоса и микрокосмоса Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

обед изглеждаше черен при отразена светлина, а тъмно-пурпурно червен при преминала през образа светлина.
След свършека на затъмнението, вече в 12 ч. на пладне почват да се появяват малки форми; образите продължават да растат, както се вижда от образа в 2½ часа. След това те още продължават да работят. Цветът на образите от 4 часа и 5 ч. и 19 минути сл. обед изглеждаше черен при отразена светлина, а тъмно-пурпурно червен при преминала през образа светлина. И тъй, при калая и златото нарушението, отклонението е най-очебийно. Извънредно интересно е това нарушение, предизвикано от слънчевото затъмнение. Нека проследим до своя край получените образи. На следния ден, 30 юни, златото почва да се проявява вече в леко розовия цвят на хартията; също така появява се горе контура. На 1 юли след обяд вече се явяват по-богати форми, ясночервени цветове, смесени с жълто и мораво.
към текста >>

На 4 юли приготвих три образа, един дневен, един вечерен и един нощен.
Извънредно интересно е това нарушение, предизвикано от слънчевото затъмнение. Нека проследим до своя край получените образи. На следния ден, 30 юни, златото почва да се проявява вече в леко розовия цвят на хартията; също така появява се горе контура. На 1 юли след обяд вече се явяват по-богати форми, ясночервени цветове, смесени с жълто и мораво. На 2 и 3 юли се явява вече един красив пурпурен цвят след 10 минути. На 4 юли приготвих три образа, един дневен, един вечерен и един нощен. Образите през този ден имаха хубав ясно-пурпурен цвят. Дневният образ беше крайно хармоничен със светли бои; долната форма в образа имаше наситен червено-морав цвят. Образът от 4 юли при мръкване показваше вече напълно нормално състояние. На 5 юли при наливане на златния и калаени разтвори един в друг не се получи никаква реакция; цветът премина в ясно-зелен; той не премина и по-после в пурпурен. Образът имаше нормален характер, съвсем еднакъв с образите от 12 и 24 юли.
към текста >>

11. ЕМ-РУХА - Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

А не пей ли и повей вечерен все за тая радост пак?
С разумие и смисъл е пропита дори и сетната прашинка. – Знам, ти малко камъче, изпитваш това, което аз изпитвам. - Там и тебе твоята мечта те носи. И леко облацитв белокоси, и те в игра преследват радост. Ей, топят се. А не пей ли и повей вечерен все за тая радост пак? - Все тая радост - смисъл скрит! И чак додето поглед стига, все това. - Цветецът кима на цветец с глава и все за туй му шепне и разправя. И той от тая радост все сподавен, отвръща пак със неговата дума... И нийде злобна мисъл - нийде глума!
към текста >>

12. ВЕСТИ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Когато тоя ден дошъл, от Царството на Салмон-Ра дошъл царския син - прилетял вихрено като черен орел.
Мъдреците на Звездните Пътища знаели това. И бдели. Ала не само те знаели. Знаели и Исполините на Черния Лик, които живели в съседното царство. И те очаквали тоя ден, за да отвлекат Далвира. Когато тоя ден дошъл, от Царството на Салмон-Ра дошъл царския син - прилетял вихрено като черен орел. Той влязъл през отвора във вълшебния чертог и се явил пред Далвира. Тя го погледнала и пред очите ù притъмняло, както кога облак засени небето, по което се сипва зора. „Аз съм, когото чакаш", казал царският син. „И ето, разтвориха се дверите пред мен. Ела, аз ще те отведа на светлина.
към текста >>

13. LAUQUSTE MEASSAGE Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Черен е, но е от прясно брашно и като го разчупиш, лъхва те дъха на хлебородната земя.
Тя е всичко. В нея е истинският живот; в нея е смисълът на живота. „Дванадесет баби" от Олга Славчева. Като четеш „Дванадесет баби", изпитваш същото чувство, както кога ядеш пресен, току-що изваден от пещта опечен селски хляб. Наистина този хляб е чер, малко горчив и кората му е тук-там напукана – като ръцете на ония, що са орали земята и посели зърното – да поникне, да порасте и узрее, на хляб да стане, мало и голямо да нахрани. Черен е, но е от прясно брашно и като го разчупиш, лъхва те дъха на хлебородната земя. Ония, които обичат лъскавите отгоре, бели като памук хлябове на градските фурни, надали ще им хареса тоя черен хляб. Но на тия, у които е запазен усетът за здрав хляб, месен от здравите, пъргави ръце на млада невеста – този хляб ще им се услади. „Дядо" и „баба" у българския народ са колкото любими, толкова и почетни названия. Когото народът тачи и го счита свой, не го нарича „господин", кога остарее, а го зове „дядо" и той го приобщава към своя дух. „Баба" – това е символ на родовия опит, съхраняван от жената.
към текста >>

Ония, които обичат лъскавите отгоре, бели като памук хлябове на градските фурни, надали ще им хареса тоя черен хляб.
В нея е истинският живот; в нея е смисълът на живота. „Дванадесет баби" от Олга Славчева. Като четеш „Дванадесет баби", изпитваш същото чувство, както кога ядеш пресен, току-що изваден от пещта опечен селски хляб. Наистина този хляб е чер, малко горчив и кората му е тук-там напукана – като ръцете на ония, що са орали земята и посели зърното – да поникне, да порасте и узрее, на хляб да стане, мало и голямо да нахрани. Черен е, но е от прясно брашно и като го разчупиш, лъхва те дъха на хлебородната земя. Ония, които обичат лъскавите отгоре, бели като памук хлябове на градските фурни, надали ще им хареса тоя черен хляб. Но на тия, у които е запазен усетът за здрав хляб, месен от здравите, пъргави ръце на млада невеста – този хляб ще им се услади. „Дядо" и „баба" у българския народ са колкото любими, толкова и почетни названия. Когото народът тачи и го счита свой, не го нарича „господин", кога остарее, а го зове „дядо" и той го приобщава към своя дух. „Баба" – това е символ на родовия опит, съхраняван от жената. „Бабата" е веща жена: тя познава тайните на домашното огнище, на майчинството, тя знае, как се отглежда и съхранява животът: затуй „Бабата" знае всякакви билки и лекове.
към текста >>

14. СИНИТЕ ОЧИ - GEORG NFRDMANN Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Откриват се следните цветове: Бял, червен, жълт и черен.
За повечето ръката няма нищо друго освен длан, пет пръста и няколко черти. Мнозина естественици са били поставяни да наблюдават някои предмети и да кажат какво са забелязали и колко са се изненадвали, когато техните професори са им доказвали, че те още нищо не са могли да забележат от онова многото, което се съдържа по тях. Първо трябва да се разгледа ръката от външната страна. Цвета и формата. Цветът има голямо значение. Откриват се следните цветове: Бял, червен, жълт и черен. Тези 4 цвята имат своите нюанси. Бяла ръка с червен оттенък. Бяла с жълтеникав, бяла с черен и напълно бяла. Същото е и с другите цветове: червен цвят с бял оттенък, с жълт и после с черен, най-после напълно червена ръка. За жълтия цвят е същото: жълта ръка с бял оттенък, жълта с червен, с черен и напълно жълта.
към текста >>

Бяла с жълтеникав, бяла с черен и напълно бяла.
Цвета и формата. Цветът има голямо значение. Откриват се следните цветове: Бял, червен, жълт и черен. Тези 4 цвята имат своите нюанси. Бяла ръка с червен оттенък. Бяла с жълтеникав, бяла с черен и напълно бяла. Същото е и с другите цветове: червен цвят с бял оттенък, с жълт и после с черен, най-после напълно червена ръка. За жълтия цвят е същото: жълта ръка с бял оттенък, жълта с червен, с черен и напълно жълта. Черния цвят има своите нюанси на бяло, жълто и червено. Сега няма да се спирам на тяхното значение, също и на значението на произлизащите от гях особености. Значи разглеждаме ръката откъм цвят, откъм форма, величина, дали е малка или голяма, дали е месеста или мършава, дали е дълга или широка.
към текста >>

Същото е и с другите цветове: червен цвят с бял оттенък, с жълт и после с черен, най-после напълно червена ръка.
Цветът има голямо значение. Откриват се следните цветове: Бял, червен, жълт и черен. Тези 4 цвята имат своите нюанси. Бяла ръка с червен оттенък. Бяла с жълтеникав, бяла с черен и напълно бяла. Същото е и с другите цветове: червен цвят с бял оттенък, с жълт и после с черен, най-после напълно червена ръка. За жълтия цвят е същото: жълта ръка с бял оттенък, жълта с червен, с черен и напълно жълта. Черния цвят има своите нюанси на бяло, жълто и червено. Сега няма да се спирам на тяхното значение, също и на значението на произлизащите от гях особености. Значи разглеждаме ръката откъм цвят, откъм форма, величина, дали е малка или голяма, дали е месеста или мършава, дали е дълга или широка. След това се опитваме да узнаем при контакт дали е корава или мека, твърда или гъвкава.
към текста >>

За жълтия цвят е същото: жълта ръка с бял оттенък, жълта с червен, с черен и напълно жълта.
Откриват се следните цветове: Бял, червен, жълт и черен. Тези 4 цвята имат своите нюанси. Бяла ръка с червен оттенък. Бяла с жълтеникав, бяла с черен и напълно бяла. Същото е и с другите цветове: червен цвят с бял оттенък, с жълт и после с черен, най-после напълно червена ръка. За жълтия цвят е същото: жълта ръка с бял оттенък, жълта с червен, с черен и напълно жълта. Черния цвят има своите нюанси на бяло, жълто и червено. Сега няма да се спирам на тяхното значение, също и на значението на произлизащите от гях особености. Значи разглеждаме ръката откъм цвят, откъм форма, величина, дали е малка или голяма, дали е месеста или мършава, дали е дълга или широка. След това се опитваме да узнаем при контакт дали е корава или мека, твърда или гъвкава. Температурата ù каква е: топла или студена, влажна или суха.
към текста >>

15. ЖИВОТ И УСЛОВИЯ ЗА ЗДРАВЕ - АМРИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Надеждата им е непозната, светът за тях е само черен.
Трудно се гневят, но изригват ужасно; злобни, отмъстителни и не прощават. В чувствата са прекалени; както са постоянни в злобата и омразата, така са постоянни и в любовта и привързаността, затова са често нещастни и печални. Постоянни и настойчиви са в своите намерения и решения, често страдат от фикс-идеи. Честолюбиви до удовлетворение, те са скептици и суеверни и често ги измъчват угризенията на съвестта. Общественото чувство у тях е слабо развито и бятат от хората. Надеждата им е непозната, светът за тях е само черен. Те са предвидливи и осторожни, но груби и горди, действуват след дълъг размисъл. Съсредоточени и съзерцателни, способни са на дълбока мисъл. Имат силни идеи и големи познавателни способности, паметливи – макар паметта им да е рожба на труд и работа, голями систематици. Природата им е пригодена за сериозна и настойчива работа, хора способни към голяма ученост. Меланхолиците са големи скъперници и в своята мълчаливост, ревнивост, завистливост и честолюбие, те са голями мизантропи и често завършват със самоубийство.
към текста >>

16. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Цвят – жълт, черен или червеникав.
Плутарх казва, че персите са имали особено чувство към орловия нос. Те са поверявали висшите държавни постове повече на хора, които са имали подобен нос, отколкото на други. Учителят казва за орела, че има една висока култура. Еднобрачието на тази птица говори много в този смисъл. Бивол-Телец. Този тип е с продълговато четвъртито лице, набито, с месести гънки. Цвят – жълт, черен или червеникав. Очи – големи и изпъкнали, поглед – съсредоточен и тежък, меланхоличен, челото е ниско и неравно. Нос – дебел, едър, непропорционален, чип и слабо процепен на края. Уста – голяма и с дебели устни. Брадичката се губи в месата, също и ушите са много дебели. Гласът е глух, немного приятен.
към текста >>

17. ДУША ВЕЛИКА - ЛУИДЖИ БЕЛОТИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

До дъно слязло е човечеството вече, Залутано, безпомощно и сляпо, Обвито в черен мрак, във кръг се то върти.
Scesa Tanto е l'umanita nel basso fondo Errante е cieca che pare indifesa: Ravvolta in nero manto, gira in tondo. (I) Dа l'oriente nunzia forza viene, Allа penante gente porta: luce, Novella Fede, pace, il vero bene, Ove all'amor, sapienza ben conduce. Fratelli! il saper novo, vostre pene Fuga е a Divina perfezione adduce! Luigi Da Venezia (Bellotti) Душа Велика Душа велика, слязла на земята Да носи на света високий идеал; Учител благ на светлия възход, Ти мощно снемаш нашия товар. На правий път ни Ти псставяш. До дъно слязло е човечеството вече, Залутано, безпомощно и сляпо, Обвито в черен мрак, във кръг се то върти. От изток идва нова сила, На страждущий човешки род тя носи Светлина и нова вяра, мир и истинско добро – Към Любовта и Мъдростта тя води. Братя, новото знание ще прогони вашата скръб И към Божественото съвършенство ще ви поведе. Луиджи Белоти. 10 май. 1932 г. Венеция
към текста >>

18. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

До дъно слязло е човечеството вече, Залутано, безпомощно и сляпо, Обвито в черен мрак, във кръг се то върти.
Душа Велика Душа велика, слязла на земята Да носи на света високий идеал; Учител благ на светлия възход, Ти мощно снемаш нашия товар. На правий път ни Ти псставяш. До дъно слязло е човечеството вече, Залутано, безпомощно и сляпо, Обвито в черен мрак, във кръг се то върти. От изток идва нова сила, На страждущий човешки род тя носи Светлина и нова вяра, мир и истинско добро – Към Любовта и Мъдростта тя води. Братя, новото знание ще прогони вашата скръб И към Божественото съвършенство ще ви поведе. Луиджи Белоти. 10 май. 1932 г. Венеция
към текста >>

19. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВОБОДАТА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Обаче те могат да се поставят в 4 главни групи: бял цвят, жълт, червен и тъмен или черен.
Михаел НАУКА ЗА РЪКАТА Цветът е една от големите тайни на природата. От голямо значение е цветът на ръката и всякога при изследването ù трябва да се взема под внимание. Цветовете, които могат да се видят по човешките ръце са много, почти неизброими в своите тънки нюанси. Обаче те могат да се поставят в 4 главни групи: бял цвят, жълт, червен и тъмен или черен. Тези 4 главни цвята имат един с друг различни комбинации. Напр. червен цвят върху бял фон или бял цвят върху жълт фон и т.н. Ръце с бял цвят показват материални желания, мека и апатична природа. Лицето чувствува нужда от мир, спокойствие и желание да се удоволствува. Белият цвят в природата е символ на чистотата, спокойствието, хармонията и пълнотата.
към текста >>

20. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ПРИ МОРЕНИТЕ- Б. БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Като продължиш по-нататък пътя си, ще срещнеш един черен бик, най-силният в света, с дълги остри рогове.
С тази течност, която ти давам в туй шишенце, ще намажеш очите му. Запомни името й - ерун се казва. Тогава при тебе ще се приближи едно агне и кротко ще те последва. По това ще познаеш, че си удържал и втората победа. След туй ще дойде третото изпитание. Като продължиш по-нататък пътя си, ще срещнеш един черен бик, най-силният в света, с дълги остри рогове. Не можеш ли да го победиш, ще те наниже на рогата си. Около този бик ще видиш да се движи сякаш от невидима ръка една крина жито, в която са вперени очите на бика. Хвани смело бика за рогата, па намажи очите му с течността „раун", която се съдържа ей в това шишенце. Като се свърши течността, бикът ще отслабне и силата му ще премине у тебе. Тогава крината с жито сама ще тръгне подир тебе.
към текста >>

21. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

На младини са разположени към болести от токсичен характер и към болести на жлезите Трябва да се стимулира храносмилането на лимфатиците (чрез масажиране на атонния им стомах, ленивия им черен дроб и слабините), да се карат да правят гимнастики и да се открие средство да се отърсят от вродената си инертност.
Те не могат да използуват тъй добре облагите на слънцелечението, като марсовите, слънчеви, меркуриеви и земни типове. Твърди домоседи по натура, те се оставят да затлъстеят и да се артритизират. Страдат от разширение на стомаха. Сутрин езикът им е бял и кога станат от сън, чувствуват се все още морни. Имат лениво храносмилане и едър чер дроб. На младини са разположени към болести от токсичен характер и към болести на жлезите Трябва да се стимулира храносмилането на лимфатиците (чрез масажиране на атонния им стомах, ленивия им черен дроб и слабините), да се карат да правят гимнастики и да се открие средство да се отърсят от вродената си инертност. Трябва най-сетне да се подложат на един здрав хранителен режим. Един добре лекуван лунен тип, добре подпомогнат, се делимфатизира и еволюира към сангвиничния темперамент. Ако освен това пожелае да се култивира психически, той може да стане по-енергичен и по-способен да превъзмогва мъчнотиите в живота. Напътвайте винаги скъпите вам люде от лунния тип към методите на здравословния живот и плодотворната дейност". Г.
към текста >>

22. ПО ТВОЙТЕ СВЕТЛИ СТЪПКИ, О ПРОЛЕТ! - ЕЛИ Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Старият пак миришеше на бор, на черен хляб и на млеко, защото скоро бе доил овцете.
– Сине, ти пак си дойде, каза тихо и просто старият овчар, а очите му се усмихваха. Лицето ти е нажалено, но ще се развесели. Утре е денят, когато отново се ражда слънцето. То ще изгрее над острите скали. Ти помниш ли ги още? Старият пак миришеше на бор, на черен хляб и на млеко, защото скоро бе доил овцете. Тихия, сърдечен зов на хлопките ме събуди в ранното утро. Аз бях забравил, че има утрини на тоя свет. Кучето покорно близна ръката ми. Излязох, напълних гърдите си с прохладния въздух и през бликналите сълзи на радост видях огромния диск на новото слънце. Нищо не беше се случило.
към текста >>

23. АСТРОЛОГИЯ. ГЛАВНИ ЗНАЧЕНИЯ И АНАЛОГИИ НА ПЛАНЕТИТЕ - П. МАНЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

За индуктори се вземаха разни материали, например, коренов връх на слънчоглед, картофени грудки, глава на попова лъжичка, морула на Aholotl, мозък, черен дроб и нервна тръба от зародиша на Aholotl; мозъка на жаба; вени, артерии, кръв, кръвен серум, квасни гъбички и пр.
А напоследък за детектори се избират и други обекти: например, бактерии. Северцов е като пионер за употребата на бактериите за детектори. Например, правени са успешни опити с бактерията Staphilococcus като детектор, После като такъв е употребен и епителът от корнеята на жаба, мишка, куче и пр. от Лидия Гурвич и Аникин в 1928 година. Като детектор е употребен и костният мозък на заека от Браунер. За индуктори се вземаха разни материали, например, коренов връх на слънчоглед, картофени грудки, глава на попова лъжичка, морула на Aholotl, мозък, черен дроб и нервна тръба от зародиша на Aholotl; мозъка на жаба; вени, артерии, кръв, кръвен серум, квасни гъбички и пр. Гурвич е установил, че стъклото е непропускаемо за митогенните лъчи. Кварцът ги пропуща, обаче достатъчно е да намажем кварц с тънък пласт желатин, за да не ги пропуща. Чрез подобни опити Гурвич предполага, че митогенните лъчи са ултравиолетови лъчи с къси вълни. Дължината на вълните според него е 1,930 до 2,370 ангстрьома. В 1927 година Франк и Салкинд доказаха митогенните лъчи в зародиша на морския таралеж Strongylocentrotus.
към текста >>

24. РАДОСТТА НА ПЪРВИЯ МИГ - S Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

ИМПРЕСИЯ Падат нежни, теменужки сенки в тих вечерен час, отзвучават в тишината стъпки сребърни на здрач.
Със зората, росни капки що излива по цветя и стъбълца, свойте песни диамантни тя излива и налива в ожаднелите сърца. Във безкрайни, сини, чудни във лазурни, необятни глъбини, ту се гмурне, ту изплава и запъва нови песни в нови чисти ширини. И е волна тая птичка, и в мъглата тя подхвръква и лети. Щом запее, и пилее. — Тя във бури и в лазури само пее и лети. S. ИМПРЕСИЯ Падат нежни, теменужки сенки в тих вечерен час, отзвучават в тишината стъпки сребърни на здрач. Уморен денят се скрива там зад сини планини и очите се заглеждат в мълчаливи далнини. Пада сянка и в сърцето и по неговия път отминават много тръпки — грижи, радости и скръб. Ден след ден изплитат низа, тя извила своя край, а сърцето още дири някога изгубен рай. Вечно тия сини хоризонти и простори необзирни, низ които погледа неспирно лута се и нещо дири. Вечно тая жажда, тоя устрем по великото в живота — една властна и красива тайна за душата на човека.
към текста >>

25. ИЗПЪЛНИ СЪРЦЕТО СИ С БЛАГОДАРНОСТ- ЕК. М-ВА Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Тревите, цветята и всичко живо слушаха тая приказка, като дихание в тихия вечерен покой.
Д. Звездински ЗЕХРИЙ ОТ ЮДЕЯ Слънцето беше на залез. То плаваше по небосвода като нажежен диск и приближаваше да заседне зад хоризонта на безбрежната равнина. Огнените му лъчи стигаха до земята. Те се допираха до всяка тревица, всеки цвят, шепнеха им приказка. Тревите, цветята и всичко живо слушаха тая приказка, като дихание в тихия вечерен покой. Стройните кипариси се позлатяваха от последните лъчи на залеза. Буйните и меки треви се люлееха от полъхването на вечерния вятър. Една топла и нежна вълна проникваше навред родината на южното слънце, за да я приспи в сладък сън. Нощта настъпваше безмълвно и навред цареше мълчание и покой... Дочуваха се само стъпките на морен пътник. Зехрий беше името му.
към текста >>

26. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Тихо вечерен ветрец идеше от далече и се промъкваше край мълчаливите скали, а тревите и клековете заспиваха с музика, която отекваше във всички храмове и чертози на Свещената планина.
През клоните на клека проникваше слънцето, което с лъчите си позлатяваше кадифените полянки и им придаваше небесен чар и ги правеше уютни гнезда за размисъл и сладък сън. Ходихме боси по тревите и белите камъни, катерихме се по стръмните скали и върхове и се къпехме в бистрите езерни води. Хранехме се с плодове, с жито и ориз, а вечер палехме огньове. Над нас бе цялото небе; то ни пазеше и вдъхновяваше; седяхме до късна нощ и приказвахме за любовта, която ще посети човеците, за свободата и за новия живот. От време на време ние се потапяхме в дълбоко мълчание, с поглед към звездното небе и слушахме приказките на звездите. Тихо вечерен ветрец идеше от далече и се промъкваше край мълчаливите скали, а тревите и клековете заспиваха с музика, която отекваше във всички храмове и чертози на Свещената планина. Всичко почиваше в мир. Тогава ние, двамата приятели, напускахме огнището и доближавахме палатката. Там ние отправяхме молитва към Онзи, Който е Любов, Мъдрост и Истина. Всяка сутрин, преди изгрев, когато планината се събуждаше, а езерата още спяха, ние се изкачвахме на върха. Там бяхме галени от погледите на звездите, които неусетно изчезваха някъде в небесата, а на изток се отваряха златни двери, от където се показваше розовият лик на зората.
към текста >>

27. Разговор с Учителя - Боян Боев Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Когато животът на човек е тясно свързан със земята и неговото знание често иде по материални критерии, цвета на очите му е черен.
Ние трябва да бъдем в контакт с тази велика природа - звездното небе, планината, слънцето - за да се пробуди в нас чувство за великото, вечното, и ни избави от дребнавостите на обикновения живот. Един метод трябва да обхваща тези три страни: Повдигната духовна среда; словото, което събужда разумния стремеж в човека, и природата, която го поставя във връзка с вечното. Борис ПРОИЗХОД НА СИНИТЕ И ЧЕРНИТЕ ОЧИ Тема, зададена на 10.03.1926 година в общия окултен клас Цветът на очите не е постоянен. Той е подложен на постоянни промени. Цветът на окото се дължи на съответен пигмент в ириса, но през известни периоди на кризи съответно той се променя. Когато животът на човек е тясно свързан със земята и неговото знание често иде по материални критерии, цвета на очите му е черен. Тези с черните очи са повече, хора на юга, на горещите чувства и страсти. Сините очи показват стремеж на мисълта към небето. И небето е предало синият цвят на очите. Сините очи преобладават в северните народи. В тях има повече духовност, но религиозна духовност, онова чисто извисено духовно схващане за нещата.
към текста >>

28. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 10 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Целият свят тръпне в страшни предчувствия за нещо ужасно, което като черен облак се надига над хоризонта на недалечното бъдеще.
Съдържание: Воля за мир! Целта на живота. (Кришнамурти) ВЕСТИ - Бялото Братство в странство ПРЕГЛЕД За военния данък. Световен ден за животните. Воля за мир! Целият свят тръпне в страшни предчувствия за нещо ужасно, което като черен облак се надига над хоризонта на недалечното бъдеще. Всички говорят, всички са съгласни, че човечеството има да преживее още едно ужасно изпитание, още една страшна война, незапомнена по размерите на своите кръвопролития и разорения. Всички говорят за ужасите на бъдещата война, която с помощта на своите непознати до сега средства за разрушение, ще обезлюди цели градове и области, ще простре черното крило на смъртта над цялото земно кълбо. И в това време, когато една такава страшна опасност, твърде добре замаскирана в мъглявината на бъдещето, заплашва да въвлече заедно с другите и нашия народ в кървавото сатанинско хоро на взаимоунищожението; в това време, когато нашия народ, заедно с всички останали, се движи с бързи крачки към пропастта, зинала да ни погълне, — мнозина, заемащи важни постове в нашия обществен живот, като журналисти, водители на организации, държавници, си играят с огъня, си играят със съдбата на този народ, който вече достатъчно и предостатъчно е натоварен с дълговете на техните минали безумства; който и без това е тикнат в батака, от гдето още не знае, как ще може да излезе. Всички войнствено-патриотични стремежи на организации, съсловия, партии; всички дълбоко затаени в душите на войнолюбците аспирации за реванш, за ново възтържествуване на „българската военна и национала мощ.“; всички насъсквания и раздухвания на враждата между нашия и съседни нам народи от който и да било журналист, —всичко това е една старателна, макар и до някъде сляпа, несъзнателна подготовка, още един път нашия народ да бъде тласнат в бездната. Безсъвестни журналисти като че ли не съзнават и като че ли не искат да съзнаят, какво безумие те вършат, какво непоправимо зло причиняват, възбуждайки нашия народ против съседите ни — сърбите, използвайки всеки удобен случай да се нахвърлят върху тях.
към текста >>

29. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 26 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* И днес, събрани тук и там из разните краища на майка земя, нейните синове, учениците на Христа, защото, божем, по-голямата част от хората на земята сме християни, тръпнат от ужас и страх пред голямото зло, що е надвиснало като черен облак, готов да се излее всеки миг над главите им.
Любов и мир и радост! ... Ето що завеща преди две хиляди години Христос на своите ученици. Ето що завеща на целия човешки род чрез тях! — Мир ви оставям. Моя мир ви давам! * И днес, събрани тук и там из разните краища на майка земя, нейните синове, учениците на Христа, защото, божем, по-голямата част от хората на земята сме християни, тръпнат от ужас и страх пред голямото зло, що е надвиснало като черен облак, готов да се излее всеки миг над главите им. И този облак не е благодатния дъжд, що Бог ни дава да закърми земята, не — и мекия бял сняг що приютява и затопля семената! Не! Но — облак от който ще се излее огън, кръв и сълзи, който злия човешки гений можа да роди! — Войната! И ровят се чадата Божии в спомени и се питат: — Кога, къде е завещал Бог да се избиват хората, да се изтребват „за благото на отечеството", за благото на народа, за по-голямо добруване, за да се подобри икономическото положение на страната и пр.
към текста >>

30. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 61 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Делев) Яжте черен хляб!
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 60 - год. V. Севлиево, 1 март, 1933 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“ от Макс Хайндел ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Да създадем истинско училище! (Г. Н. Делев) Яжте черен хляб! (Из „Здравна Просвета“) Трудова Братска Задруга (Дим. Станев) Frateco Словото на Учителя. Пробуждане на космичното съзнание. (Из беседата, държана от Учителя на 29. 1. 1933 год.) Съобщения Книжнина Да създадем истинско училище!
към текста >>

Яжте черен хляб!
Г. Н. Д е л е в Б. Ред. — Въпросът е важен и заслужава вниманието на всички. За никого не е тайна, че днешното училище не може да подготви хора — строители на нов живот. Молим тия, които са мислили и работили в тая насока, да се изкажат. Яжте черен хляб! По едно странно заблуждение, по-скоро поради неведение, днес гражданите предпочитат белия хляб пред черния. Считат бялото брашно за по-превъзходно от черното, скорбялата като храна за по-ценна от триците. Знае се, че за да се добие бяло брашно, трябва златното зърно на нашия чернозем да се прекара през усъвършенствани мелнични камъни, цилиндри, които отнемат горните му пластове и смилат само сърцевината на зърното. А сърцевината на пшеничното зърно е чиста скорбяла, когато горните отнети пластове съдържат живителните вещества за храненето ни — глутенът, фосфатите на зародиша, диастазит и витамините. А тия вещества са ценните, незаменими за нашето здраве, те са нужни за поддържането на нашия живот.
към текста >>

31. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Установено е, чрез дългогодишни опити на земеделските опитни станции, че за да има добра реколта трябва да се спазват следните работи: да се натори добре предшественика (най-добър е черен торен угар, после фиевата смес, полски фасул, захарно цвекло, мохар, картофи, царевица — всички торени); да се обработи добре почвата (подметка, есенна оран); да се засее по-рано, чисто и добро семе, и то с редосеялка по 15 — 16 кг.
Както в една фабрика, за да работи добре, всички движения, на машини и хора, трябва да са внимателни, извършени точно на време и място, така и в земеделието, трябва да се знае кое, кога и как да се извърши, защото всяко невнимание, и във фабриката, и в природата, докарва катастрофа. В земеделието се работи с влияния и сили, по висши от човешките, и за да имаме успех, трябва да се поставим в хармония с тях, да се подчиняваме на техните закони. А за да на-правим това, трябва да имаме, освен обикновените, и окултни знания. Сега, от края на м. Септември през целия Октомври, та и Ноември, е време за сеитба за есенните растения, най-важно от които за нас, е пшеницата. Установено е, чрез дългогодишни опити на земеделските опитни станции, че за да има добра реколта трябва да се спазват следните работи: да се натори добре предшественика (най-добър е черен торен угар, после фиевата смес, полски фасул, захарно цвекло, мохар, картофи, царевица — всички торени); да се обработи добре почвата (подметка, есенна оран); да се засее по-рано, чисто и добро семе, и то с редосеялка по 15 — 16 кг. на един декар, за да се спести семе и да се подобри реколтата и т. н. Въпреки всички тези мерки, обаче, често реколтата остава слаба поради ред болести и неприятели, срещу най-страшните от които съвременната наука е безсилна. Мъдреците, от древността и днес, твърдят че причините за това са от духовно естество, и че за да се отстранят, трябва да се знаят. Известно е, че земята се влияе от другите небесни тела: разните електрични и магнетични бури, трусове и пр. са във връзка със слънчевите петна, а приливите и отливите на морето се дължат на луната и т. н.
към текста >>

32. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 103 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Състарен, побелял, с черен нагръдник.
Един ден той газеше калта на едно малко градче. Неочаквано пред него се изпречи схлупено дюкянче с надпис: „Стоян Марчев — железария.“ Какво търси бай Стоян тук? Вътре светеше. През витрината той можа да познае вече прегърбената фигура на Марчев. Спря се да го погледа. Състарен, побелял, с черен нагръдник. Лицето набръчкано, печално. Да му се обадя ли? Тогава, когато плати от джоба за несъобразителността си, той се зарече да си отваря очите. И не беше задържал е сърцето никаква злоба. Някакво чувство на състрадание го тласна в магазина и той се изправи пред него.
към текста >>

33. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той бе грозен, да; той бе странен, вярно е; черен, и в изгледа му нямаше нищо красиво.
Аз се погледнах да видя дали имам още на себе си дрехата от бял лен, за да бъда готов да изляза с него. Да, тя ме загръщаше, моята чисто бяла дреха, и аз я съзерцавах с чувството на гордост, защото никога до този ден не бях носил нещо от такава финна тъкан. Така аз се успокоих с мисълта, че наскоро ще видя Себуа, и лениво се излежавах, като гледах дрехата си и се питах. какво ли би помислила майка ми, ако ме види облечен с един толкова красив и фин плат. Веднага чух една стъпка, която прекъсна моя блян; странната фигура на Себуа се появи при вратата; черното му тяло се отправи към мен. Той бе грозен, да; той бе странен, вярно е; черен, и в изгледа му нямаше нищо красиво. И все пак, когато той влезе и погледа му се спре на мене, усмивката, за която аз си спомнях. озари пак лицето му. В Себуа имаше нещо човешко, — той обичаше! Аз протегнах ръцете си към него, славейки от леглото. „О! Себуа!
към текста >>

34. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Черен е вашият неприятел, но ще се борите, няма да го избегнете.
Там не можете да уповавате на този или на онзи авторитет. Там всичко се подлага на опит. Опитът доказва нещата. Ако човек има един противник, и го победи, признават го за герой; ако не победи, — никакъв герой не е. В живота си всеки човек има по един силен противник, с когото един ден все ще трябва да се бори. Черен е вашият неприятел, но ще се борите, няма да го избегнете. И борбата и победата ще бъде най-първо във физическия свят, а после в по-високите светове. Значи, човек трябва да развие първо физическата си сила, и постепенно ще върви към умствената и сърдечната. Не искам да кажа, че трябва да станете атлети, но да си създадете един здрав и пречистен от чужди вещества организъм, който да може да служи като добър проводник на волята, за да можете по такъв начин да отстраните всички зловредни влияния от себе си. И само когато има един здрав организъм в този смисъл, човек може да се развива правилно в умствено и сърдечно отношение, само при това положение той може да има сила, а без сила човек не може да има сила, а без сила човек не може да има постижения. Силата на човека пък седи в Вярата му, че онова, което е вложено дълбоко в него, може разумно да го използва.
към текста >>

35. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 179 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Там, от дето беше дошло, нощем имаше такъв черен мрак, един фенер свети на цялата улица.
„Тука е много студено“, помисли то, постоя малко, безсъзнателно забравило ръката си върху рамото на покойницата, после духна на пръстенцата си, за да ги съгрее, и изведнъж, като набута върху леглото каскетчето си, тихичко, пипнешком, излезе от избата. То и по-рано би излизало, но все се страхуваше от голямото куче горе на стълбата, което цял ден висше там горе на съседските врати. Но кучето го нямаше и то изведнъж излезе на улицата. Господи, какъв град! Никога още не беше виждало то нещо такова. Там, от дето беше дошло, нощем имаше такъв черен мрак, един фенер свети на цялата улица. Дървените низки къщурки се затварят с капаци; на улицата, щом се мръкне — няма никого, всички се затварят по къщите, и току почнат да вият цели стада кучета, стотици и хиляди от тях вият и лаят цялата нощ. Но затова пък там бевше и така топло, даваха му да яде, а тука — Господи, да имаше как да си хапне! И какъв трясък и гръм е тук, каква светлина и люде, коне и файтони, и студ, студ! Замръзнала пара излиза от силно уморените коне, от топло дишащите им муцуни, през рохкавия сняг звънят подковите о камъните, и всички така се блъскат, и, Господи, така му се иска да си хапне, макар какво да е там, и така изведнъж го заболяха пръстчетата. Край него мина пазител на реда и се завърна, за да не забележи момчето.
към текста >>

36. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ПРИ ИЗГРЕВ СЛЪНЦЕ Нощта прибира воала си черен Замлъква бухала с'грака чемерен.
Пролет Разтваряте се вече открехнати двери, наднича усмихнато, светло лице. Кристални, лазурни са вечните двери — жениха очакване ще мине през тях. Потръпва земята от първия поглед и тихата радост и свиден копнеж в цветята разлива, в зелените ниви и в звънката тесен на птички певци. И чистия пламък, що ражда живота, докосва сърцето й, гдето струи обилната младост — възраждана старост. О, колко любим е жениха лъчист! ПРИ ИЗГРЕВ СЛЪНЦЕ Нощта прибира воала си черен Замлъква бухала с'грака чемерен. Настъпва зората със светли одежди И буди в сърцата красиви надежди. Загасват звездите на свода небесен, Подава си слънцето ликът вълшебен, Приветствия праща то щедри — лъчите, С които Бог дарява живот от висините. На изток небето във пурпур светлее, Балканът захласнат чаровно се смее; Ветрец нежно гали клони на гората; С тих ромон си лее струите реката. И с‘химни посрещат в гората певците Вълшебния изгрев на Феб в далнините И радостна тръпка обзема земята. И сладостна нега облива душата.
към текста >>

37. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ти, мое дете със снежнобяла душа, ти нямаш сила да се бориш сам с растящата тъмнина, но, сега, дай от твоята вяра и от твоята чистота на този, чиито криле са опетнени от нечистотиите на земята, но който, в този черен контакт, почерпи сили за бъдещата борба.
Нощта е близко, и мракът ще дойде и ще скрие в земята красотата на небесата над нея. Обаче истината ще остане с моя народ, невежите деца на земята. И на вас предстои да оставите след себе си една блестяща светлина, един вечен спомен, които ще привличат погледите на хората и ще ги вдъхновяват в бъдещите векове. Разказът за вашите животи и истината, която ви е вдъхновявала, ще се предадат на други раси, в други части на тъмната земя, на един народ, който е само чувал да се говори за светлината, но никога не я е виждал. Бъдете силни, защото вашето дело е велико. Ти, мое дете със снежнобяла душа, ти нямаш сила да се бориш сам с растящата тъмнина, но, сега, дай от твоята вяра и от твоята чистота на този, чиито криле са опетнени от нечистотиите на земята, но който, в този черен контакт, почерпи сили за бъдещата борба. Бори се, ти, до край, за твоята царица, за твоята майка. Говори на моя народ и му кажи великите истини; кажи им че душата живее и има благословението, поне докато не се е потопила в злото; кажи им. че има свобода и мир за всички тези, които се освобождават сами от желанието; кажи им да обърнат тогава погледите си към мен и до намерят покой а моята любов; кажи им. че лотосовият цвят е във всяка душа и че той ще се разтвори широко в светлината ако само не се отравят неговите корени; кажи им да живеят в невинността и да търсят истината и аз ще дойда и ще търся заедно с тях, и ще им покажа пътя, който води към това място на мир, гдето всичко е красота и гдето всички са щастливи. Кажи им, че аз обичам моите деца и желая да обитавам в техните къщи и да им донеса това вътрешно задоволство, което струва повече от всяка материална придобивка.
към текста >>

38. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 204 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Трябва да видите неговия стомах здрав ли е, неговия черен дроб, мозъка, нервната му система, белите дробове, здрави ли са, след това ще видите как функционира мозъка и другите органи.
И прави са. Ако съвременната наука, в настоящата си фаза, се заеме с разрешението на този въпрос. ще се отдалечи от правата посока на изучаване. Срещате, например, един човек и казвате, че е много добър. Но преди да изучите добър ли е или не, трябва да изучите как е устроено тялото но този човек. Трябва да видите неговия стомах здрав ли е, неговия черен дроб, мозъка, нервната му система, белите дробове, здрави ли са, след това ще видите как функционира мозъка и другите органи. Ще видите предния лоб на мозъка, където са умствените способности, функционира ли правилно. След това трябва да видите как са развити неговите обществени и домашни чувства — има ли ги или не — и т. н„ до като проучите целия човек и тогаз можете да правите известни заключения, И ако изследвате хората по този начин, ще видите, че главите на гениалните хора, на творците в живота, са устроени по-другояче от главите на обикновените хора. Новото у човека е, което твори и създава. Животните немат такова чело като хората и затова нищо ново не могат да създадат, нищо ново не могат да внесат в живота си.
към текста >>

39. Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208) Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато родителите го видели, то вече било черен въглен.
— казал Дяволът на воденичаря. Аз скоро ще направя лекарства и ще изуча лекари, които ще изгонват болестите, както вятърът изгонва дима. Воденичарят се залъгвал с тези думи, но скоро в дома му станало нещо много страшно: момиченцето на Воденичаря, което лежало от някаква болест, като намело никой в стаята му, скокнало от леглото си и се хвърлило в огъня. Запалило се и в един час отгоре — изгоряло. А то било най-милото и най-галеното в къщи. Когато родителите го видели, то вече било черен въглен. Заплакала и завайкала се майката, а бащата чувствал, че сърцето му се раздробява като житно зърно между воденичните камъни, затова охкал и викал през четири реда сълзи. В тази си неизмерима скръб Воденичарят вместо да припадне на молитва, да разбере защо е станало това и как да се поправи, той само плакал и се протръшквал на мястото си. Дяволът пък си знаял, че когато човек не мисли за Бога и ме се моли, като Воденичарят в онзи момент, е най-лесно да го излъже и да го тури в нов грях. Затова излязъл пред него и му заговорил: — Станалото—станало. Случка нежелателна, но дошла.
към текста >>

40. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 216 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не се лъжех... От локомотива слезе и идваше насреща ми моят вечерен „познайник“.
Блъсканицата ми се виждаше толкова по-неприятна след лятната почивка всред селската тишина. Никъде не можахме да си намерим място, докато най-после наместихме нещата си в колата зад локомотива. Излязохме пак на перона, като ходехме напред назад. Отведнъж се спрях и хванах жена си за ръката. От стъпалата на локомотива слизаше... Да. Не се лъжех... От локомотива слезе и идваше насреща ми моят вечерен „познайник“. Същата дреха, същата шапка, увиснали мустаци и очи втренчени напред... познал го бих между сто хиляди, милиони хора. — „Какво ти е, че така пребледня,“ — запита ме жена ми. Набърже й разправих какво се е случило. Най-напред се засмя, но после дълбоко погледна в очите ми и каза: „Знаеш ли какво? Може би това не е случайно... Може би то наистина значи нещо... Е, защо да бързаме, нека тръгнем с другия влак.
към текста >>

41. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 221 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Седем дена след тая страховита нощ, на 9 ноември, получихме едно писмо, с черен кръст върху него.
. . Ние се спогледахме. Сълзи бликнаха от очите ни. Малка бях, но разбрах, че става нещо лошо. Прегръщайки ни, майка ми отчаяно плачеше, а баба правеше низки поклони пред иконостаса. Седем дена след тая страховита нощ, на 9 ноември, получихме едно писмо, с черен кръст върху него. Майка ми с треперещи ръце, заобиколена от всички ни, го отвори и с глас, често прекъсван от ридания, прочете: „На 2 ноември т. г. 11 часа вечерта, загубихме нашия любим капелник — загина достойно, изпълнявайки своя свещен дълг“. Когато по-късно отворихме цигулката на скъпия ни баща. четирите корди бяха скъсани. Чудо? Случайност?
към текста >>

42. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако един бял човек се ожени за един черен, какво ще донесе на човечеството.
И Мойсей имаше дълбоки причини да проповядва своето учение. Мойсей не позволяваше на евреите да се женят за чужденци. Макар че ние днес поддържаме, че в любовта няма нации. няма граници. Не, в тази любов, която съвременните хора проповядват има нещо неразбрано. Ако един бял човек се ожени за един черен, какво ще донесе на човечеството. Мислите ли, че ще се роди един гений или светия? Има ли някой черен светия? Всички светии са все бели, все светли. Значи черния човек не може да бъде светия. Двама души като се женят трябва да имат едно верую, един Бог, в когото да вярват.
към текста >>

Има ли някой черен светия?
Макар че ние днес поддържаме, че в любовта няма нации. няма граници. Не, в тази любов, която съвременните хора проповядват има нещо неразбрано. Ако един бял човек се ожени за един черен, какво ще донесе на човечеството. Мислите ли, че ще се роди един гений или светия? Има ли някой черен светия? Всички светии са все бели, все светли. Значи черния човек не може да бъде светия. Двама души като се женят трябва да имат едно верую, един Бог, в когото да вярват. Те трябва еднакво да разбират закона на любовта. Трептенията на тяхната кръв не трябва да бъдат противоположни, но еднакви.
към текста >>

43. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А как действат белият и черен цветове?
Приет в малко количество и нечист вид, той носи съмнение, безверие и малодушие. Тъмно-синият цвят в чист вид произвежда твърдост, решителност, устойчивост. В нечист вид той създава непостоянство. Виолетовият цвят в чист вид произвежда сила на характера. В нечист вид — малодушие. А как действат белият и черен цветове? И двата са пасивни, но имат противоположни качества. Черният цвят поглъща почти всички слънчеви лъчи, вследствие на което задържа повече топлина. Белият цвят — обратно. Той отразява слънчевите лъчи, вследствие на което задържа по-малко топлина. Черният цвят сам по себе си не е едно зло, но той показва състояние на почивка.
към текста >>

44. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Затова трябва да се въведе за обща употреба пълнозърнестия черен хляб, който да съдържа цялото житно зърно.
А до сегашното си положение човек е стигнал съзнателно. Нещо повече, той е създал грамадни и скъпи мелници, които имат за цел: да отнемат една много важна част на житото — люспата, т. е. да отнемат една от възможностите на човека за здрав живот. Стремежа трябва да бъде — житото да замени хляба. Но, ако днес това не се прави и жито се употребява само при някои обреди, то поне хлябът трябва да съдържа пълния състав на житото. Затова трябва да се въведе за обща употреба пълнозърнестия черен хляб, който да съдържа цялото житно зърно. С това ще се отстранят много храносмилателни, нервни и др. телесни разстройства, ще се избегнат много заболявания. А предпазването е по-сигурно и по-евтино от лекуването. Така ще се икономисат и много средства и въпросът за насъщния хляб ще бъде сравнително, най-добре разрешен. Днес една част от населението все още яде черен хляб; друга част яде царевичен или смесен хляб, а в бедните балкански краища хляба, въобще, е недостатъчен.
към текста >>

Днес една част от населението все още яде черен хляб; друга част яде царевичен или смесен хляб, а в бедните балкански краища хляба, въобще, е недостатъчен.
Затова трябва да се въведе за обща употреба пълнозърнестия черен хляб, който да съдържа цялото житно зърно. С това ще се отстранят много храносмилателни, нервни и др. телесни разстройства, ще се избегнат много заболявания. А предпазването е по-сигурно и по-евтино от лекуването. Така ще се икономисат и много средства и въпросът за насъщния хляб ще бъде сравнително, най-добре разрешен. Днес една част от населението все още яде черен хляб; друга част яде царевичен или смесен хляб, а в бедните балкански краища хляба, въобще, е недостатъчен. Напоследък се въвеждат разни типове хляб, на който все още му липсва по нещо, а най-важното — триците все още се отделят от брашното, за да се храни добитъка, като че ли хората още не са достойни да се радват на пълно здраве. Ето защо, дълг се налага на лекари, възпитатели и всички напредничави и интелигентни българи да направят всичко необходимо за въвеждането на пълнозърнестия хляб за храна на всички. Въпросът за хляба е основен и неотложен. С правилното му разрешение ще се допринесе твърде много за разумния и здравословен живот на човека. Ю. Беседа на планината (снимка) Есента Върви в полето есента, след нея вятър благодатен; той рони златните листа и плод узрял и ароматен.
към текста >>

45. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Кокалестата, като някоя татарка, едра и руса Пенка, облечена в черен сатен, сновеше от схлупената, разкривена врата на зимника към гостната стая.
Присъстваха, както при всички такива случаи— нотариус и свидетели. Но много повече свидетели се бяха натрупали по стобора, интересно е всякога да се гледа, когато хората се карат помежду си. Такива интересни картини се разкриват из истинската природа на човека, че никой не би искал да се лиши доброволно от гледката им. А, както е известно, когато хората се делят, те се карат. Наострили ушите, съседите от околните стобори слушаха. Кокалестата, като някоя татарка, едра и руса Пенка, облечена в черен сатен, сновеше от схлупената, разкривена врата на зимника към гостната стая. Дребната, мургава Марина се навърташе повече в широкия килер и в кухнята. Когато се срещаха на двора или на широкия пруст гдето седеше на стол, с папка хартия на коляното нотариусът, заобиколен от задимилите цигари те си официални свидетели, те си продумваха по някоя дума, която не приличаше на някаква любезност. Също като че имаха да се карат, но никоя не смееше да започне. — Огледа ли избата? — Голямата каца, нямам къде да я туря.
към текста >>

46. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Третия човек е долния човек, който обгръща храносмилателната система с принадлежащите към нея органи — черва, черен дроб, жлъчка, бъбреците, половите органи, бедрата, колените, пищялите и стъпалата.
Той е свързан със силите на духовния свят, с духовното тяло на човека. Там е седалището на чувствата, на душата. Този свят в човека е свързан със силите не слънцето. Силите на слънчевата система строят този човек. Когато човек развие и завладее тези сили, той ще стане гражданин на слънчевата система — ще може свободно да се движи в пределите на слънчевата система. Третия човек е долния човек, който обгръща храносмилателната система с принадлежащите към нея органи — черва, черен дроб, жлъчка, бъбреците, половите органи, бедрата, колените, пищялите и стъпалата. Някои от тия органи са във връзка и с втория свят — симпатичната система, черния дроб и далак. Мозъка на този човек е симпатичната система. Този човек е свързан със силите на земята. Силите на земята строят долния човек, земния човек. От правилното функциониране на всеки от тези три човека зависи какво е отношението на човека към даден свят.
към текста >>

47. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Зад всеки бял лъч на светлината стои един черен лъч, който ние не виждаме, но който указва своето действие върху нас.
Защото, за окултната наука, небесните тела са нещо повече от това, което виждаме. Всеки един полюс носи със себе си известна енергия със специфични качества. И тъй като и двата полюса се проявяват чрез една форма, то и двете енергии се предават едновременно, като енергии на небесното тяло. Следователно, в енергията, която изтича от всяко небесно тяло има две страни - една положителна и една негативна енергия. Положителната енергия е свързана с бялата светлина, а негативната енергия е свързана с черната светлина. Зад всеки бял лъч на светлината стои един черен лъч, който ние не виждаме, но който указва своето действие върху нас. Бялата светлина, както ни е известно, се разлага на седем цвята, като се пречупи през призмата. Това показва, че тя е един сложен принцип, в който вземат участие седем първични творчески принципа. Същото се отнася и до черната светлина. И тя има спектър, само че е невидим. От това, което ни учи окултната наука, се знае, че именно черната светлина е израз на творческия принцип, на принципа, който създава нещата, а бялата светлина е израз на принципа, който устройва, оформява нещата и внася в тях живот.
към текста >>

48. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А човек, който отделя от лицето си тъмна, черна материя, той има черен цвят на лицето си.
Той издава такова ухание, с каквото много хора се пръскат. Те вземат разни есенции и парфюми и се пръскат с тях. Такова уха ние, обаче, лесно изчезва. Човекът, който сам отделя такова ухание от себе си, има особено изражение на лицето си. Лицето му е светло, чисто. А човек, който отделя от лицето си тъмна, черна материя, той има черен цвят на лицето си. От лицето на този човек излиза тъмнина. Сега мнозина казват: Да бяхме във времето на Христа! — Да бяхте във времето на Христа, вие щяхте да мислите както евреите са мислили на времето си. Вие щяхте да имате разбиранията на евреите. Може би някога Христос ще дойде между културните народи, да изнесе своите възгледи според сегашните възможности на хората да ги разберат.
към текста >>

49. -

Да работиш цял ден с оралото или с мотиката, това е наистина, черен труд: това е труд.
Когато ученикът влиза в училището, и той може да даде нещо на учителя си: първо той дава вниманието си към учителя, като го слуша, а после почва да работи върху уроците си, които учителя му предава. Някой казва: аз не обичам черния труд. Ние не говорим за черния труд, но за работата. В работенето с мотика има известни закони за възпитанието на младото поколение. Който не разбира тези закони, и аз съм съгласен с него, че няма по-тежка, по-грозна работа от работенето с мотика. Да работиш цял ден с оралото или с мотиката, това е наистина, черен труд: това е труд. който огрубява хората. Затова. именно, днес всички селяни бягат в градовете и казват: дотегна ни този черен труд, тази тежка, непоносима за силите ни работа! Който разбира законите, обаче, той ще намери в този черен труд, както някои го наричат, нещо особено, някаква особена философия. Всяка тревица, всяко дръвче, които израстват, представят проводник на Божествената интелигентност Съзнаете ли това, всеки от вас ще се заеме да огради, запази всяко новоизрасло стръкче, да му даде условия да цъфне и даде плод. След време това стъркче, което е станало голямо дърво, ще каже: много ти благодаря, че беше така благороден да пожертваш един два часа от времето си за мене!
към текста >>

именно, днес всички селяни бягат в градовете и казват: дотегна ни този черен труд, тази тежка, непоносима за силите ни работа!
Ние не говорим за черния труд, но за работата. В работенето с мотика има известни закони за възпитанието на младото поколение. Който не разбира тези закони, и аз съм съгласен с него, че няма по-тежка, по-грозна работа от работенето с мотика. Да работиш цял ден с оралото или с мотиката, това е наистина, черен труд: това е труд. който огрубява хората. Затова. именно, днес всички селяни бягат в градовете и казват: дотегна ни този черен труд, тази тежка, непоносима за силите ни работа! Който разбира законите, обаче, той ще намери в този черен труд, както някои го наричат, нещо особено, някаква особена философия. Всяка тревица, всяко дръвче, които израстват, представят проводник на Божествената интелигентност Съзнаете ли това, всеки от вас ще се заеме да огради, запази всяко новоизрасло стръкче, да му даде условия да цъфне и даде плод. След време това стъркче, което е станало голямо дърво, ще каже: много ти благодаря, че беше така благороден да пожертваш един два часа от времето си за мене! Аз ще се отплатя, като ти дам възможност да по-черпиш от мене, колкото енергия имам, било като топлина, било като храна и т. н. Питам: знаете ли, какво представят всички цветя и плодни дървета, които ви обикалят?
към текста >>

Който разбира законите, обаче, той ще намери в този черен труд, както някои го наричат, нещо особено, някаква особена философия.
В работенето с мотика има известни закони за възпитанието на младото поколение. Който не разбира тези закони, и аз съм съгласен с него, че няма по-тежка, по-грозна работа от работенето с мотика. Да работиш цял ден с оралото или с мотиката, това е наистина, черен труд: това е труд. който огрубява хората. Затова. именно, днес всички селяни бягат в градовете и казват: дотегна ни този черен труд, тази тежка, непоносима за силите ни работа! Който разбира законите, обаче, той ще намери в този черен труд, както някои го наричат, нещо особено, някаква особена философия. Всяка тревица, всяко дръвче, които израстват, представят проводник на Божествената интелигентност Съзнаете ли това, всеки от вас ще се заеме да огради, запази всяко новоизрасло стръкче, да му даде условия да цъфне и даде плод. След време това стъркче, което е станало голямо дърво, ще каже: много ти благодаря, че беше така благороден да пожертваш един два часа от времето си за мене! Аз ще се отплатя, като ти дам възможност да по-черпиш от мене, колкото енергия имам, било като топлина, било като храна и т. н. Питам: знаете ли, какво представят всички цветя и плодни дървета, които ви обикалят? Те представят синове и дъщери на ангелите.
към текста >>

50. -

Бергсон е облечен в черен рединготи, с права затворена яко, с широко вратовръзка.
Дълго време преди започването на лекцията амфитеатърът се изпилваше с разнообразие публика, студенти от Сорбоната, професори, учени с известности, поети, художници, светски дами. В паметта си виждам ясно и сега цялото това множество, очакващо с вълнение влизането на философа. Всеки се приготвя да слуша, да запомни всяка дума. Даже студентите разговарят по тихо, отколкото в амфитеатрите на Сорбоната. Когато малката врата в дъното на естрадата се отваря и Бергсон се появява, той бива посрещнати с ръкопляскания, които траят само няколко секунди и настъпва в залата религиозно мълчание. Бергсон е облечен в черен рединготи, с права затворена яко, с широко вратовръзка. Той сяда и разглежда продължително слушателите си. Лицето е правилно, бледно, уморено; челото е грамадно и могъщо; очите светли, са в дълбоки орбити под дебели вежди. Погледът е съсредоточени, но по-скоро навътре, отколкото навън. С наведена напред глава, съединени ръце, Бергсон започва да говори. Той говори бавно, без бележки.
към текста >>

51. -

На този черен пигмент се дължи дето човек помургавява, когато се пече продължително на слънце.
Между многото работи, които върши кожата при здравеопазването ни, важни са онези промени, които стават в нея под д влияние на слънчевите лъчи. Когато кожата е изложена на слънце, една част от лъчите се отразява, а друга прониква в самата кожа. Тези лъчи, които проникват в кожата се попиват отчасти от най-горния пласт — роговия слой на кожата, а пък друга част отива още по-надълбоко и стига до така нареченият основен кожен слой. Тук става нещо доста интересно: клетките на основния слой поглъщат слънчевите лъчи и ги превръщат в черно багрило, наречено пигмент. Пигментът застава като завеса пред основния слой и не позволява на лъчите да отидат по навътре и убият нежните клетки на другите слоеве. На този черен пигмент се дължи дето човек помургавява, когато се пече продължително на слънце. Ще рече, почерняването е една реакция на кожата срещу слънцето. Но какво става после с този пигмент? Доказано е, че той се разнася, стопява се и се попива от кръвта, като по този начин скритата, погълнатата слънчева енергия се превръща в някакъв друг вид енергия, която подсилва организма, повишава пъргавината и здравината му, прави го по-устойчив. В това няма никакво съмнение. Хората сами знаят, колко добре се чувстват през зимата, след като са прекарали през лятото месец или два на слънце.
към текста >>

52. -

* Във вечерен здрач от звездните простори, Тя праща ти тайнствен, свят привет!
* Жадувай я! Търси я! Очаквай я навсъде и всегда! Невинний поглед на детето с Нея те привлича! Тя дневно е ухание в светлата съдба на тез, които пеят и обичат! * Във вечерен здрач от звездните простори, Тя праща ти тайнствен, свят привет! Извори, дървеса, цветя и плодове за Нея ти говорят; О, Тя ти вдъхва вяра и надежда и Словото Разумно — тоз Жив, Небесен Хляб! В. Недев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Стани (из неделната беседа „Стани и опаши се! “ – 11.XII. 1921 г.) Защо християните не са разбрали досега Христовото учение? Кои са причините за това?
към текста >>

53. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И всичко пред него беше покрито с покривалото на гъст, черен мрак.
„Само тогава ще познаете истинския Бог и Агнето на Мира“. II. И каза му Старият Маг на Тайните знания: „Изгори първия лист на пергамента, стрий го на прах, турни го до сърцето си и тръгни след мене“. И изгори той първия лист на пергамента, стри го на прах, турна го до сърцето си и, уловен за ръка от Стария Маг, тръгна след него. . . . И въведен бе в обширната земя на сенките. И всичко пред него беше покрито с покривалото на гъст, черен мрак. И повдигна си ръката Старият Маг на Тайните знания и направи знака с „Сила“ и каза непонятни за него „слова на сила“, и веднага мракът започна да се разведрява. И взема тогава Учителят на Мъдростта праха, що бе до сърцето му, и посипа с него слепите му духовни очи. И веднага изгря в него Слънцето на светлината, и прогледна. И стана всичко ясно за него, защото светлината изгони мрака и пред нейния ясен блясък нищо не можеше да се укрие. И видя той, ученикът на мъдростта, човекът прегърбен под ярема на живота.
към текста >>

54. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И често пъти черен мрак го обгръщаше и заграждаше от всички страни.
И се обрадва цялото му естество! И разбра той, колко е сладко да се храни човек от плодовете на добродетелта! И зарадва се душата му, когато видя, че плодовете на съвършенството започват да зреят у нея! . . . * И плува той дълги години срещу буйните вълни на реката на живота. И често пъти черен мрак го обгръщаше и заграждаше от всички страни. И ставаше тогава пред него всичко тъмно, мрачно, задушно: очите се отказваха да гледат, краката не щяха да слушат, ръцете отпадаха, като че да бяха пребити, и силата на живота, сякаш че го напущаше навеки. И в тези велики часове на изпитание, духът на съмнението със своя зловещ глас грозно го измъчваше. Змия - демон на отчаянието и сякаш че с нажежени клещи, късаше измъченото му сърце, а душата му изобилно се поливаше с жлъчната отрова на малодушието, страха и съмнението. Ала то беше момента само на крайната умора, която изпитваше плътта посред мъките на лишенията и неволите. Но скоро силата на духа се съвземаше пак вътре в него!
към текста >>

55. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Изпрати, ако е такава волята Ти, гневен вихър, черен като смърт, и прорежи небето от край до край с бичове от мълнии.
Кога суетата на деня от всички страни зашуми наоколо ми, ела при мен, Владетелю на тишината, с мир и покой. Кога обеднялото ми сърце се свие и млъкне, разтвори широко вратата ми, Царю мой, и влез с царска тържественост. Кога лъжовни желания заслепят моя разум, изпрати, о благий и бодърстващий, своите гръмове и мълнии. 40. Много, много дни не е валял дъжд, Господи, в моето изсъхнало сърце. Небето е чисто — нито едничко, най-тънко облаче не го помрачава, никакъв признак за дъжд. Изпрати, ако е такава волята Ти, гневен вихър, черен като смърт, и прорежи небето от край до край с бичове от мълнии. Разпилей, Владетелю мой, този безмълвен зной, неподвижен, огнен и безпощаден, който изгаря сърцето ми с безкрайно отчаяние. Нека слезе от висините облакът на милосърдието, подобно пълният със сълзи поглед на майката през деня, когато бащата е разгневен. 41. Защо ти стоиш зад всички, мой възлюблени, и се криеш в сянката? Те те блъскат и отминават по прашния път, без да те забележат. Аз Отдавна те чакам тука в сладостни копнежи и съм приготвила жертвоприношение за тебе, а минувачите взимат моите цветя едно по едно, и моята кошница остана почти празна.
към текста >>

56. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Блянът, чистият мистичен блян, пролазва в тия разговори, откриващи незнайни хоризонти на необикновени усещания, изпитвани в тихи вечерни часове, кога в долината прилитат сенките на нощни призраци, бързо се възнасят към Твореца чистите молитви и... и в небесата святи спре плахата луна и звон вечерен, румен и черен се понася . .
И душата, която се стреми към изкупление, попада в Небесния вихър. Надвесен над Сена в призрачни нощи, Верлен не един път е замислял по .своя воля да прескочи границите на неизвестното и да полети в тъмния азур на смъртта; но учението на разпнатия на Голгота го е възпирало, и тогава той в едно състояние, намиращо се между ужаса, болката и бляна, е попадал в разговори с мистичния творец. Само по този начин може да се обясни чистотата на религиозната мисъл, що лъха из всеки ред на неговите сонети. Страшно е даже да си въобразим тайнствените чувства, които се пораждат в тази материална тъма — а Пол Верлен не само че ги е преживял, но ги е и възпроизвел, изпитвайки невъобразими душевни болки. Там, под мрачните куполи на Notre Dame, той е прозирал в мисълта на Твореца, дочувал е Неговия тих мълвеж и със страст е молил за Виното и Хляба на изкуплението. Блянът, чистият мистичен блян, пролазва в тия разговори, откриващи незнайни хоризонти на необикновени усещания, изпитвани в тихи вечерни часове, кога в долината прилитат сенките на нощни призраци, бързо се възнасят към Твореца чистите молитви и... и в небесата святи спре плахата луна и звон вечерен, румен и черен се понася . . Силвен ХО. Боян Боев. ОКУЛТИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ - НЕОТЛОЖНИ УЧИЛИЩНИ РЕФОРМИ БЪДЕЩОТО УЧИЛИЩЕ (Продължение от кн. VI). Още за физическото възпитание на детето. Значение на дълбокото дишане, слънчевите бани, екскурзиите Един важен фактор за физическото възпитание на детето е пренебрегнат в нашето училище.
към текста >>

57. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тя е неизмерима болка, скрита в черен гръмотевичен облак.
С право Ницше казва: „той мрази, защото обича“. Всичко това става ясно, при по-внимателно вникване в тоя епизод из живота на Манфред, който най-силно влияе връх крайната му съдба: именно епизода с Астарта. Тук се проявява в своята пълнота мистичния копнеж, който цари над неговия дух. Никакво спокойствие не му дава мисълта, че с своята обич той е убил най-любимото от него същество. Астарта е един от огромните и загадъчни символи в мировата литература. Тя е неизмерима болка, скрита в черен гръмотевичен облак. Нейният образ е тая сила, която овладява и разочарова. Тя не е основата на Манфредовата скръб, която почива на дълбоко философски и социални условия, — но е върхът на всичко това, върхът, до който той е достигнал и от дето необходимо трябва да се сгромоляса. Астарта не е нищо друго, освен въплъщение на Манфредовата съдба. Тя е олицетворение на епохата на световната скръб. Сам Манфред говори, че тя приличала на него.
към текста >>

58. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

— Какво обичате, господине, пита ме един черен красив кос, защо берете нашите цветя?
Можете да си представите съдбата на един отчаян младеж, способен някога към най-идеалистични пориви, сега в ръцете на Кукувицата. — Какво ли не твори животът, госпожо! Но още недоиздумал и ето че се зачу пението на славеи, точно в момента на слънчевия изгрев. Очевидно, славеите изпълняваха обикновения си утринен церемониал, с който изразяваха дълбоките си почитания към тържествуващия цар на деня. Подир славеите, почнаха да прииждат и дроздове, жълтурки, синигери и всевъзможни птички и птиченца, които в скоро време оживиха цялата гора. — Какво обичате, господине, пита ме един черен красив кос, защо берете нашите цветя? — С кого имам честта да говоря? — Аз съм делегат от страна на нашето събрание и съм упълномощен от последното да се явя при Вас и узная: по какъв случай сте дошла тука и с чие позволение берете цветя от нашата градина. — Уважаеми г. делегати, да се запознаем: — (казахме си имената). Нима има някаква вреда ако набера цвете от вашата градина?
към текста >>

59. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Червеният лук се развива много добре при тъмно-кафяв, слабо при тъмно-зелен и никак при черен цвят.
Ягодите са под влиянието на Венера, на която принадлежащите цветове изучихме в точка 1. 3. Лук. Като последен пример ще приведа лукът (кромид). Тук видът играе пак своята роля, в зависимост дали употребяваме бял, жълт или червен лук. Белият лук се развива превъзходно под розово осветление, всички други цветни осветления действаха неблаготворно и затрудняваха растежа. Червеният лук се развива много добре при тъмно-кафяв, слабо при тъмно-зелен и никак при черен цвят. Лукът принадлежи астрологически на Сатурн и на Марс. На Марс принадлежат светло-червените, светло-жълтите и всички огнени цветове. На Сатурн пък са приписани черните, тъмно-кафяви, тъмно-зелени и тъмно-сивите цветове. При горе-приведените опити аз изхождах от астрологическото разделение и мисля, че непосредствено от тях следва, както цветната светлина указва едно голямо и забележително влияние върху живота на растенията. Защо тогава да не бъде същото и върху човешкия живот?
към текста >>

60. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

КРАЙ МОРЕТО Вечерен мрак припадаше над морната земя.
Ти съзерцай в свещените покои На тайний мир — отвъд — живота вечен И своя дух и своя блен сърдечен Ти съживи с божествения зов! * И знай, че над плътта и суетата Бди с чудна мощ един велик Монарх: Това е светлий дух на времената, Историята земна що не помни; Това е сянката на меч огромни, Света кой може да превърне в прах. * И отречи ти земните наслади С пагубните им сили: страст и власт И знай, тогаз, че страшните грамади На черна злост премахна щеш от себе И в тихий мир на друго светло небе Ти би пръв път познала свойто АЗ! 30 ноември 1921 г. София. Роденцвет. КРАЙ МОРЕТО Вечерен мрак припадаше над морната земя. Хладен ветрец духаше откъм морето и развяваше моите къдрици. Мрачина покриваше всичко. По- -следните отблясъци на скритото светило се губеха в тихата дрезгавина на лятната нощ. Вълните на синьото море се плискаха с тих шум о стръмния бряг. На времени достигаше до мене скръбния шум на стари вълни.
към текста >>

“ Той беше качен на една малка кола с две колелета теглена от черен кон.
се помина приятеля ми В. П., учител в тукашната мъжка гимназия. Още в деня на тържественото му погребение неговия шурей ми разправи, в присъствие на свидетели, следната интересна телепатическа случка: „Бях от няколко дни на минералните бани (12 км. далеч от града). На 18 срещу 19, посред нощ сънувам, че зет ми потропа на прозореца на стаята ми, усмя ми се и ми каза: „сбогом, заминавам! “ Той беше качен на една малка кола с две колелета теглена от черен кон. Стреснах се, запалих свещта, погледнах си часовника, който отбелязваше точно 12 ч. 20 минути. Знаех, че зет ми е безнадеждно болен и си казах на ум: „ще да се е случило нещо с него.“ В същия момент се събуди и майка ми и ме попита: „като че ли някой потрака на прозореца? “ До сутринта не можах да заспя, мъчен от мисълта за съня и за неговото значение. Като се съмна, пристигна файтона ми и ми съобщиха за смъртта на зетя ми.
към текста >>

61. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В мрака на злий човек, мрак черен, безначален, Проблясна нечий дух, що бяс му вля в душа, И бликна буен плам във поглед и снага — Душата на Адам във кръстните основи Проникна изведнъж в разбойника сурови.
До него щом дойде, зеницата огре; Да беше ангел чист политнал там с криле, Помислил би тогаз, че в гробната тъмница В захлас се влачи змей към мила гълъбица. Превит под страшний мрак на тежката мъгла, Растяща всеки миг, резбойникат сега Се спря замислен там. Сиротна бе земята, И спеше веч мракат . . . * * * Тогава сред тъмата На тоя хълм, под туй небе в печал и мрак, На божий лъч велик безкрайно-нежний зрак Възтрепна в тоя кръст трогателно-печален. В мрака на злий човек, мрак черен, безначален, Проблясна нечий дух, що бяс му вля в душа, И бликна буен плам във поглед и снага — Душата на Адам във кръстните основи Проникна изведнъж в разбойника сурови. И в миг той дигна глас към тая там страна, Де чезнеше върхът в най-гъста тъмнина И де Йерусалим загубен бе в мъглите. Докато той със бяс пронизваше тъмите И хвърляше слова по-остри от стрела, Онуй, що по-подир на други гря чела — Език от жар и плам — Варавву над главата Се вейше в тоя час като корона свята . . . И прав, настръхнал, див, на буря променен, Той с мощен глас викна: „О ти, народе зъл, със кърви напоен, Какво си сторил днес, ти Кайн, Немрод всегдашен, Какъв е тоя грях, от нашите по-страшен? За праведний такваз ли готвиш тук съдба?
към текста >>

Но това, което прави поразително впечатление, като обща характеристика на редките идеи и силните чувства на авторките в техните трудове, това е релефният контраст в стремежите на двете тия български писателки: първата е погледнала нагоре, към източника на зората, а втората, дълбоко замислена, е приковала погледа си долу, към прага, дето са останали стъпките... Цялото съдържание на първата сбирка е изпълнено с лъчи, с полет към небето, с вяра в Бога и с горещо желание за нов живот, а на втората — с мрачна тъга, меланхолия, гробове, полет надолу; първата рисува една леко трептяща душа, обляна с бяла светлина, възрадвана от химни из светли селения, окрилена с надежди, макар и нелишена от жизнени горчивини, и ободрена с молитви в светли храмове, храмове на любовта, а втората — душа, покрита с черен плащ, засенчена с черния цвят, черни котки, черни врани, тъмни бръшляни, черни воали, черни танци, срутени храмове… Явно е, че тия две души, когато вдъхновението им е внушило тяхната поезия, са преживявали две различни състояния, едно на друго противоположни.
Получи се в редакцията ни брой 10, съдържащ, между другото, статии от Анни Базант, Е. П. Блаватска, Д-р Франц Хартман и др. 2. „Сутринни лъчи“, стихове от г-ца Олга Славчева и „На прага стъпки“, стихове от г-жа Мара Белчева. Това са две сбирки стихотворения,които заслужват да се разгледат паралелно. Преди всичко, макар и да се постарахме да намерим връзката между съдържанието на двете сбирки и техните заглавия, ние не можахме да открием тая връзка. Но това, което прави поразително впечатление, като обща характеристика на редките идеи и силните чувства на авторките в техните трудове, това е релефният контраст в стремежите на двете тия български писателки: първата е погледнала нагоре, към източника на зората, а втората, дълбоко замислена, е приковала погледа си долу, към прага, дето са останали стъпките... Цялото съдържание на първата сбирка е изпълнено с лъчи, с полет към небето, с вяра в Бога и с горещо желание за нов живот, а на втората — с мрачна тъга, меланхолия, гробове, полет надолу; първата рисува една леко трептяща душа, обляна с бяла светлина, възрадвана от химни из светли селения, окрилена с надежди, макар и нелишена от жизнени горчивини, и ободрена с молитви в светли храмове, храмове на любовта, а втората — душа, покрита с черен плащ, засенчена с черния цвят, черни котки, черни врани, тъмни бръшляни, черни воали, черни танци, срутени храмове… Явно е, че тия две души, когато вдъхновението им е внушило тяхната поезия, са преживявали две различни състояния, едно на друго противоположни. Но при все това, техният духовен мир не се изчерпва напълно с такива мисли и чувства! и Олга Славчева не веднъж е била жертва на тъжни настроения, само че те като че ли се поглъщат от ония снопове лъчи, които бърже ги сменяват, както и Мара Белчева ни дава, макар и много малко, такива жизнерадостни стихове, които, като лъчи от ново слънце, весело пронизват мрачната й атмосфера. Като съдим по тия признаци, мъчно може да се заключи, че животът на първата представлява само един радостен химн на ранна пролет, а на втората — един тъмен, надгробен кипарис. По-скоро сме склонни да приемем, че леко хвърчащата птичка има нужда от по-философско вдълбочение в превратностите на живота, а потъмнялата жрица на разрушения храм — от по-светла вяра в радостите на тоя живот. И в желанието си да изоставим и забравим екцесите на двете авторки, които не хармонират с божествената правда и с възвишената любов, в храма на която всички трябва самоотвержено да служим, ние ще цитираме тук неколко най-хубави бисери от двете сбирки като доказателство на тоя трогателен жизнерадостен лиризъм, който бихме желали и двете те да задържат и развият.
към текста >>

Земеделецът отишъл по нататък и внезапно се намерил при входа на прекрасна готическа стая с каменни стени, таванът на която бил украсен с великолепна роза, закрепена в черен мрамор и прекрасно изваяна.
Стъпвал около зида и като забелязал, че образува пак някакъв ъгъл, дал си наново кураж и тогава забелязал, че на края на новите, още по-дълбоки стъпала свети някаква си слаба светлинка. Била бледа и приличала на далечна звезда. Когато забелязал тази светлинна, добил нова решителност и слизал нанадолу бавно и внимателно по стъпалата, които били добри и само тук-таме се рушили под краката му. Било ясно, че много стотици години тук никой не е стъпвал. На селянина се сторило, макар че това биле само вятър, че над него се носело некакво бумтене, като тракане на далечна тежка кола и тропащи коне, но по-нататък настанала пак дълбока тишина и само онази чудна светлина светила — сега вече много по-ясно — в далечината. Земеделецът отишъл по нататък и внезапно се намерил при входа на прекрасна готическа стая с каменни стени, таванът на която бил украсен с великолепна роза, закрепена в черен мрамор и прекрасно изваяна. Крачка още, и селянинът стоял пълен с ужас. Пред него се разляла силна и ясна светлина от стара лампа, която висяла на дебел синджир от тавана над каменна маса, при която стояла мъжка фигура, четяща в някаква си голяма книга. Селянинът се уплашил и извикал, но при все това направил още една крачка и видял, как фигурата на тайнственият четец се повдигнала и протегнала ръка, в която държала желязна пръчка. Но самозванецът бил тъй уплашен, че безнадеждно направил още една съдбоносна крачка, един камък от дюшемето леко се помръднал под крака му и мъжката фигура ударила с желязната пръчка лампата и я разбил на хиляди парчета. Тъй се свършило това чудно приключение.
към текста >>

62. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Нека предположим сега, че черният дроб вместо да се съгласува с висшата трептяща маса, изгуби постепенно свръзката с нея и падне под една съвсем низка степен на трептение — тогава ще имате така наречения апатичен черен дроб.
Кръвта, като минава през черния дроб, има тенденция да видоизмени оранжевите трептения със своите червени трептения. Господстващата нота на обективния дух, която е зелена, понеже е по-издигната и, следователно, по силна, поддържа заедно тази смес от червени и оранжеви трептения и вие имате трите смесени цветове в една трептяща маса, Която става кафява. Когато трептението на обективния дух е господстващо във всичките органи на физическото тяло, тогава то е в здраво и нормално състояние. Болестта е спадане под нормата на трептенията на цялото тяло или на някоя от неговите части — с изключение на счупване или изместване на някоя кост или на друга част от тялото. Ние ще вземем пак като пример черния дроб, който, поради устройството си, органически съществува отделно, клетките му се поддържат заедно чрез портокаленото органическо трептение, но тия трептения се видоизменят и контролират чрез по-висшата трептяща маса на обективния дух. Нека предположим сега, че черният дроб вместо да се съгласува с висшата трептяща маса, изгуби постепенно свръзката с нея и падне под една съвсем низка степен на трептение — тогава ще имате така наречения апатичен черен дроб. Болестите се проявяват по един или по два главни начини. Първо, когато трептението на един орган се понижи и произведе разногласие в самия себе си и, второ, когато трептението спадне до толкоз, че се демагнетизира и позволи на чужди атоми да проникнат в него и да упражнят свое, независимо, действие. Първото състояние, ако не се цери, ще причини разложение и смазване на целия орган, а последиците от второто състояние ще се изразят в едно значително разслабване на атомите, в празнините на които се натрупват чужди елементи, които образуват отделна организация в пълна дисхармония. каквито са циреите, буците и туберкулозата. Окултизмът учи, че всяка болест се корени и има своя произход в невежеството.
към текста >>

63. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Абрахам Линколн сънувал, че чува да плачат, когато минавал от един салон в друг в Белия Дом; по- после чул ридания на множество хора, когато слизал по стълбата, която водела в приемния салон, дето видял един погребален ковчег, покрит с черен плат.
В астралния свят, азът е съвършено волен и може да се съобщава с приятелите и роднините, които са заминали отвъд земния живот. Под управлението на наставници и на по-предишни знания, може да се посещават различни страни или да се узнае разрешението на такива задачи, което напразно се търси през деня. Мнозина автори са възприели същността на своите произведения по тоя начин, в астралния свят, във време на съня. Едисон, магьосникът на електричеството, донесе от сънното в будното си състояние някои от най-важните си изнамервания (макар че той се съмнява в съществуването зад гроба). Много хора са получавали през време на съня си откровения за ония събития, които има да станат в близко бъдеще. Абрахам Линколн сънувал, че чува да плачат, когато минавал от един салон в друг в Белия Дом; по- после чул ридания на множество хора, когато слизал по стълбата, която водела в приемния салон, дето видял един погребален ковчег, покрит с черен плат. И като запитал „кой е умрял“, отговорили му, че председателят е паднал убит. На другия ден той разказал на приятелите си съня, и, малко време след това, той наистина бил убит. Даже, понякога, позволява се на аза, във време на съня, да чете в аналите на природата историята на миналите си съществувания и да види сцените, които е преживял в далечното минало, когато азът е обитавал някое друго тяло. Други път, под надзора на други азове, той посещава сцената на некоя случка, или пък позволява му се да бъде свидетел на някое престъпление, извършено върху физическото тяло на другиго. По някога пък, дава му се възможност да помогне за излекуването или облекчението на някои, които се намират в нужда.
към текста >>

64. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но ако човек туря волята си на работа за една егоистична цел, за да задоволи личните си желания или амбиции — такъв човек става черен магьосник, една опасност за своята раса, а резултатите от неговите действия забавят и спират вървежа на човешката еволюция.
Всичката разлика между черната и бела магия се състои в мотивите, които движат волята. Когато тази воля има за цел да подпомогне другите, да работи за доброто и щастието на всички, които се намират в полето на неговото влияние — този, който я тури в движение и работа е бял магьосник. Резултатите, които ще предизвика посредством могъществото на своята обучена воля, ще имат едно благодетелно влияние върху всички и ще ускорят прогреса на човешката еволюция. Като упражнява волята си с цел да помага и поддържа тези, които го заобикалят, белият магьосник вижда своето същество да се разширява, да спомага за процъфтяването на другите. Преградите, които го отделят от неговите близки, изчезват една по една и той става един център, от който се излъчват надалече мир и любов. Но ако човек туря волята си на работа за една егоистична цел, за да задоволи личните си желания или амбиции — такъв човек става черен магьосник, една опасност за своята раса, а резултатите от неговите действия забавят и спират вървежа на човешката еволюция. Неговото същество се съсредоточава изцяло върху самия него. Той се отделя все повече и повече от близките си, като се обкръжава от една обвивка, която го изолира от всичко околно и която обвивка, чрез упражнението на неговата сила, става от ден на ден по-гъста и по-дебела. Волята на магьосника е всякога могъща, но тая на белия се обляга на могъщата сила на самия живот. Когато е потребно и когато обстановката го изисква, тя се съединява непрестанно с Великата Воля, със Световния Закон. Волята на черния магьосник, имаща желязна твърдост, управлявана непрестанно към една егоистична цел, ще се сблъска рано или късно с Великата Воля и рано или късно ще се съкруши сама: това е опасността, която чака черния магьосник, опасност, срещу която ученикът на окултизма е предпазен като му забраняват да употребява своето знание за лични цели, защото макар човек да не може да стане чер магьосник, освен когато съзнателно се разбунтува срещу Великата Воля, като й противопостави своята лична воля, все пак е добре да се разбере същността на черната магия и се угаси лошото още в самото му начало.
към текста >>

65. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Само една слаба светлинка свети като малка точка в голям черен кръг“.
По всичко се познава, че иде вече духовна пролет. Кандински в книгата си „Духовното в изкуството“ казва: „Нашата душа след една дълга материалистична епоха е сега в началото на своето събуждане. Понеже е още в началото на събуждането си, тя носи още зародиш на съмнение, неверие, безцелност. Материалистичният мироглед, който направи от живота една лоша, безцелна игра, не си е още отишъл. Събуждащата се душа е още под тежестта на материалистичния мироглед. Само една слаба светлинка свети като малка точка в голям черен кръг“. В всичко: музика, поезия, живопис и пр., ние забелязваме днес духовен подем. И той говори много ясно за онзи, който иска да чете в духа на времето, че се ражда нова култура на земята, култура на възкръсналата човешка душа. ________________________________________________ 1) Виж статията: „Нова дейност на окултния университет „Гьотеанум“ в Швейцария. Окултното движение в Германия през последните години, („Всемирна. Летопис“, год.
към текста >>

66. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

По теб Тъгата ходи, с корона от маслинени листа, с огромен черен кръст на слаби рамене, и рони капки пот, и чашата държи с горчиво питие във бялата измъчена ръка и в каменистий път на всяка стъпка спира и моли се, въздиша, плаче и се моли .
Като от мухомор, пропития народ, преситен от просия, днес загива. А разярен по цялата земя се носи Сатаната от рода в род в изменническа мрежа да заплита, да прави син да кипне към баща във светотатствен гняв и пред баща си дома да закрива и брат в брата кървав нож да вбива и нашите жени и нашите сестри с чудовищен позор покрива, под нашите хамбари огъня подклажда със откоси от прясно покосено жито, убийства във народите насажда и градове, села опожарява и пътя си с проклятие означава ... О дни, димящи със опустошени! А ние, тоз потиснат род, със кръстове в ръце, повехнал в кървавий поход, с печата на смъртта връх знамената, вървим от глад превити по тоя смъртоносен път във знойното и тъй нещастно време, в което векове умират и нови едновременно се раждат за още по-чудовищни неволи — вървим, глави привели, като изсечен лес — вървим, а края толкоз е далеко! II. Из „Salve Regina“ Земйо! Земйо! По теб Тъгата ходи, с корона от маслинени листа, с огромен черен кръст на слаби рамене, и рони капки пот, и чашата държи с горчиво питие във бялата измъчена ръка и в каменистий път на всяка стъпка спира и моли се, въздиша, плаче и се моли . . . А тия молитви и сълзи и тия въздишки дълбоки превръщат се във паяжина лека, като ония свилени влакна провлечени в стърнища изгорели по късни летни дни и по треви от суша пожълтея по целия огромен разлюлян простор на тоз умиращ свят . · · О вие молитви и сълзи! О вие дълбоки въздишки на нашта самотна Тъга, която спира в каменистий път със чаша питие горчиво във ръка и с черен кръст на слаби рамене! Превръщате се в мрежа от мъгла и като облак, който из зората изгрева и се носи из простора, повличате я в небесата горе!
към текста >>

О вие дълбоки въздишки на нашта самотна Тъга, която спира в каменистий път със чаша питие горчиво във ръка и с черен кръст на слаби рамене!
Земйо! По теб Тъгата ходи, с корона от маслинени листа, с огромен черен кръст на слаби рамене, и рони капки пот, и чашата държи с горчиво питие във бялата измъчена ръка и в каменистий път на всяка стъпка спира и моли се, въздиша, плаче и се моли . . . А тия молитви и сълзи и тия въздишки дълбоки превръщат се във паяжина лека, като ония свилени влакна провлечени в стърнища изгорели по късни летни дни и по треви от суша пожълтея по целия огромен разлюлян простор на тоз умиращ свят . · · О вие молитви и сълзи! О вие дълбоки въздишки на нашта самотна Тъга, която спира в каменистий път със чаша питие горчиво във ръка и с черен кръст на слаби рамене! Превръщате се в мрежа от мъгла и като облак, който из зората изгрева и се носи из простора, повличате я в небесата горе! О ти, венец маслинени листа, ти ставаш на венец от злато, венец от пламенни звезди върху челото на Тъгата и грееш над глъбините на нощта тъй непонятен! О чашо със горчиво питие, от твърда мед кована, променяш се във албастров чар поставен връх забравена могила и пълен със сладкия нектар на вечността — ти до незнайни некакви размери растеш и се разливаш сам във питие, което пълни със свойто благовоние душата на несретния човек! О кръст връх слабите плещи на нашата измъчена Тъга, понесла заедно със тебе тайнството на вечното страдание, — променяш се във ангелски крила и я отнасяш горе в светлините, трепереща над мрака, там, при ония милион души, чиято вест отдавна тук угасна. Тя грее там във снежни одеяния, из бялото й лоно лилия расте, пречистена във нейното сияние, и тъпче със свойта огнена нога главата на змия и с лютня, на която вековечни струни изопнала е вечността — свръхземен пее химн, отдавна слушан, толкова отдавна, че свари да угасне навсегда оная грозна вест за онова тайнствено страдание на кръста — химн божествен: Salve Regina!
към текста >>

67. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Среща ли се кръст всред рестриктата, лицето ще има изпълнен с мъка и черен труд живот, който, обаче, към края си неочаквано щастливо ще се промени, вероятно от наследство (фиг.
Изобщо, добре очертана расета сочи щастие в земеделието и недвижими имоти. Ако от рестриктата към лунния кръг има линия, това показва печал и нещастие, особено когато тая линия се закривява към линията на живота (фиг. 68 а). Ако, обаче, подобна линия отива към юпитеровия хълм, това значи дълги пътешествия, живот в чужбина и смърт далеч от родината (фиг. 68 d). Среща ли се кръст всред рестриктата, лицето ще има изпълнен с мъка и черен труд живот, който, обаче, към края си неочаквано щастливо ще се промени, вероятно от наследство (фиг. 68 с). Ако се намират неколко кръга, според старите хиромантици, лицето ще получи неколко наследства. Едно може да се каже със сигурност, — че кръстове по тия линии са добри знакове, които предвещават щастие. Линия, която излиза от расетата, без да се допира непосредствено до нея, преминава през дланта и свързва в слънчевия (аполоновия) хълм, предрича блестящи почести и богатства в некои случаи, и двете в повечето случаи, придобити по благоволението на влиятелни личности (фиг. 68 d).
към текста >>

68. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това, което говорих, се отнасяше собствено до оная сестричка, на която още казах: „Не е достатъчно да има човек само униформата на християнството върху себе си — този черен костюм, тази забрадка на главата — ала в сърцето трябва да бъде истинската любов към ближния и да бъдеш като истинска невеста Христова“.
Към това мога да прибавя и случката в. Моравска Острава, дето току що бях. Касаеше се за една болна, при която присъстваше една сестра (калугерка). Най-напред аз говорех за християнството, за това, че вярата в Христа нещо означава, че това не са само думи, които трябва. да научим наизуст, за да оздравим никого. Това, което говорих, се отнасяше собствено до оная сестричка, на която още казах: „Не е достатъчно да има човек само униформата на християнството върху себе си — този черен костюм, тази забрадка на главата — ала в сърцето трябва да бъде истинската любов към ближния и да бъдеш като истинска невеста Христова“. Всеки трябва да бъде предаден на Божията любов, сам да има винаги любов към ближния в сърцето си и във всичките си дела да я проявява, или накратко, трябва да бъде християнин. На драго сърце бих ви разправил, какво нещо е християнството и кой е истински християнин. В наше време хората, па и всички, които на име са християни, се ръководят от една лозинка, сиреч, най-напред аз, пак аз, след това никой и после пак аз. Обаче, това не е християнство, олицетворение на любовта към ближния. Ще ви наведа пример.
към текста >>

Третият беше опечален, защото си мислеше, че той е онзи Черен Петър с фаталната болест, ама Господ и тук помогна, той бърже проговори: „Та вие сте бил млад човек, а пък аз мислех, че сте стар господин“.
Вторият болен беше една жена ослепяла през време на войната. Третият беше от легионерите, така също ослепял. След лекуването, легионерът извика: „виж, у мене не е било карма, аз виждам образи на стената“. В същност първа погледна жената с думите. „Ето вижте, че у мене не е била никаква карма, зер аз ви виждам“. Третият беше опечален, защото си мислеше, че той е онзи Черен Петър с фаталната болест, ама Господ и тук помогна, той бърже проговори: „Та вие сте бил млад човек, а пък аз мислех, че сте стар господин“. — Доведоха една стара жена, повече от 20 години не можела да си мръдне дясната ръка. Оплаква се, колко тежко било за сиромах човек, когато няма ръце за работа. Хванах я за дясната ръка и подтиквам инстинктивно, спрях се на лакътя, чу се едно хрускане и жената усети ръката си свободна. Отвори я, и тъй като беше жена, прояви своята радост най-напред в това, че ще може да си чеше косата. Изскочи вън и показваше на всички, че с ръката си сега всичко може да върши.
към текста >>

69. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Последната приказка от третия том „ Lulu oder Die Zauberflöte“, „Лулу или вълшебната флейта“ даде заглавието: за развиване и закръгляне действието, обаче, „поетът“ използва с неподражаема дързост и всички останали приказки на „Джиннисган“, тъй разказът: „Умните момчета“ даде трите „момченца, млади, хубави, любезни и мъдри“, които, както и в приказката, живеят в палмова гора и напомнят на младежа за постоянство, търпеливост и мълчание; приказката „Палатът на мъдростта“ — трите храма, на чиито порти хлопа принцът; „Неангир и неговите братя“ поднесе образа, „който изпълва с хиляди непознати трепети“ сърцето на зрителя, „не познал никога, що е любов“ ; приказката: „Кошникът“ — стоящата на своя трон забулена „звездосветеща княгиня“ с нейните деви; разказът „Адис и Дали“ — омразния, черен роб“, който се обяснява в любов на пленената от брамина принцеса и мн.
и в която се драматизираше твърде грубо Виландовият епос. Работите, прочее, се стекоха тъй, че и по-късно този Гизеке често биваше наричан „фактичният автор на „Вълшебната флейта“, Шиканедер от своя страна задържа онова, което можеше да задържи, — останалото той промени — и то твърде сръчно. От Оберона и Титания той направи Сарастро и „звездосветещата“ княгиня, от Хюйон и Реция — идеалната двойка Тамино и Памина, от Шеразмин и Фатиме — Папагено и Папагена; „вълшебният рог“ стана „вълшебна флейта“, морската буря и грамадата развалини — причудлива водна и огнена проба с мощен сценичен ефект. Отзвуци и спомени от добре познатите Шиканедер Шекспирови драми дадоха останалото: от трите вещици на Макбета израснаха трите дами на княгинята, Сарастро се оформи по-образец на Просперо от „Бурята“, Папагено и Моностатос — според портретите на Тринкуло и Калибан; настроението на „Сън в лятна нощ“ биде умело използвано. По онова време се ползваше с особена любов Виландовият тритомен сборник приказки „Джиннистан“ . Последната приказка от третия том „ Lulu oder Die Zauberflöte“, „Лулу или вълшебната флейта“ даде заглавието: за развиване и закръгляне действието, обаче, „поетът“ използва с неподражаема дързост и всички останали приказки на „Джиннисган“, тъй разказът: „Умните момчета“ даде трите „момченца, млади, хубави, любезни и мъдри“, които, както и в приказката, живеят в палмова гора и напомнят на младежа за постоянство, търпеливост и мълчание; приказката „Палатът на мъдростта“ — трите храма, на чиито порти хлопа принцът; „Неангир и неговите братя“ поднесе образа, „който изпълва с хиляди непознати трепети“ сърцето на зрителя, „не познал никога, що е любов“ ; приказката: „Кошникът“ — стоящата на своя трон забулена „звездосветеща княгиня“ с нейните деви; разказът „Адис и Дали“ — омразния, черен роб“, който се обяснява в любов на пленената от брамина принцеса и мн. др. т. При това, самото естество и обстановка на неколко от приказките в „Джинистан“ — действието на „Камъкът на мъдреците“ напр. и „Друидът или саламандрата и картинният стълб“ се развива в пирамидите на Мемфис, приобретява елементите „огън“ и „вода“ и третира посвещението в тайните на Хермеса Трисмегист и в мистериите на Изида — даваше щастливата възможност за прекрасно вплитане във фабулата ефектни староегипетски моменти, с техните блестящи декори и очарователна костюмировка. Нещо повече, тези моменти удариха печат на цялата комбинирана опера, тя цяла биде преобразувана и „издържана“ в староегипетски стил. Това позволяваше самото приказно действие, изтъкано по канавата на споменатата вече Геблерова драма „Тамос, крал египетски“ .
към текста >>

НАГОРЕ

0.53138589859009