Търсене в текстове за 'Черен'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 128 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 44. ЧЕРНИЯТ ГАРВАН И СТУДЕНТСКАТА ШАПКА

Борис Николов

ТОМ 2

Вървя аз по алеята за града и изведнъж долетя над мене голям черен гарван и като литна над мене, спусна се и с крилата ми удари шапката и тя падна.
44. ЧЕРНИЯТ ГАРВАН И СТУДЕНТСКАТА ШАПКА Бях студент и отивах на изпит по ботаника. А това бе най-трудният изпит. Изпитът беше в 1-ва Мъжка гимназия, понеже тогава нямаше като сега нови, големи, построени сгради. Вървя аз по алеята за града и изведнъж долетя над мене голям черен гарван и като литна над мене, спусна се и с крилата ми удари шапката и тя падна. Тогава студентите носеха шапки, фуражки като за всеки факултет цвета на плата на фуражката бе различен. По това се различаваха студентите кой къде следва. Аз се стреснах и се чудех какво ли значи това. Сметнах, че ще ме скъсат заради този гарван. Но дойде професора г-н Стефан Петков и каза: „Г-да има ли кой да излезе пръв?
към текста >>

Така бях устроен, пък и да не забравяме, че имаше прокоба на черен гарван.
Отговора му бе: „Борис и Жорж направиха груба грешка, че не отидоха да работят с дипломите си там, където ги викат и ще отговарят затова! " Минаха години и аз трябваше да призная, че с обществения порядък на света съм скаран от край време. Гарванът ли ме скара с обществените порядки или той дойде да ми покаже и посочи задачата, която имам да разрешавам и изпита, който трябва да държа. Онзи изпит по ботаника взех, но не си взех готовата диплома. Отказах научното поприще във факултета. Така бях устроен, пък и да не забравяме, че имаше прокоба на черен гарван. Освен нас с Жорж и други си захвърлиха дипломите. Ние бяхме едновременно студенти във факултета и ученици в Школата на Учителя. Учителят не искаше да отделяме всичкото си време за Школата. Каза ни: „Достатъчно е да работите съзнателно един час на ден за Школата, а другото време използвайте както намерите за добре." После той ни насърчаваше да учим и особено се радваше на нашите успехи в университета. А ние бяхме добри студенти.
към текста >>

2. 64. КРЪЧМАТА

Борис Николов

ТОМ 2

От там бълваше пушек от скарата на кебапчийницата, а на скарата се печеше риба и черен дроб.
Като узнаха всички, че Изгрева •стана център на братството, духовенството все търсеше начин да направят спънки и да пречат на Учителя. Така те научиха,че то се продава, купиха го и после го дадоха на един кръчмар да си направи там бирария и кръчма като го финансираха. По всякакъв начин те се стараеха да пречат на Учителя. Кръчмата заработи и по цял ден там гърмяха грамофони, скандали ставаха често, а побоищата не бяха рядкост. Стана пивница и половина. От там бълваше пушек от скарата на кебапчийницата, а на скарата се печеше риба и черен дроб. От тях се издигаше пушек, прехвърляше салона и слизаше пред двора и каква миризма и какъв тормоз изпитвахме само. А ние бяхме вегетарианци. Учителят често негодуваше и веднъж каза: „Те поповете отвориха тази кръчма, но тази кръчма ще отиде у тях и жестоко ще съжаляват за това." Минаха много години, дойдоха комунистите на власт и точно в тяхната сграда на площад „Баба Неделя" изхвърлиха тяхната книжарница и там направиха гостилница, а отзад имаше ресторант и кръчма. Така че ние проверихме как им се връщаше след 35 години това. Направиха свинарник, за да.
към текста >>

3. 73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ

Борис Николов

ТОМ 2

Това беше основната храна: руски или черен чай.
И Той можеше да гърми като буреносни облаци ако иска. Но каже ли такива думи всички изтръпваха. Имаше такива моменти когато Той се сърдеше и тогава наговорваше страшни работи, които виновните никога не забравяха. Но скоро след това си възвръщаше доброто разположение. Храната на Учителя: Обичаше най-много да пие чай. Това беше основната храна: руски или черен чай. Хубав чай ароматен и го пиеше доста силен и доста сладък със захар. Беше много естествен и в държането си беше с необикновена простота. Нямаше никакви ексцентричности у Него. И обичаше тази простота и естествена обстановка и обходата между хората. Много обичаше картофи, които наричаше „картошки" и Той ни запозна с тях, показа ни колко са ценни те като храна и ни упъти как да ги употребяваме.
към текста >>

Картофите се белят, после се посоляват с черен пипер и сол, капва се по някоя капка зехтин и се ядът топли.
Най-напред Той даде рецептата за картофената супа, която седи в това, да свариш няколко картофа обелени, като свариш най-напред малко лук разрязан и след като картофите са уврели хубаво да ги размачкаш в чинията. Към тази супичка се слага една чаена лъжичка зехтин и се изцеждаше голям резен лимон. Тази картофена супа толкова много хареса на приятелите, че я нарекоха „ангелска супа". Тя бе един вид като главно ядене на приятелите. Друга рецепта бяха сварени картофи с кожичката им. Картофите се белят, после се посоляват с черен пипер и сол, капва се по някоя капка зехтин и се ядът топли. Друго ястие бе картофеното пюре. Обелени сварени картофи, смачкани на пюре, слага се малко сол, черен пипер и зехтин. Картофите бяха нашата главна храна. Около Учителя имаше братя, които се грижеха за доставяне на най-хубавите картофи. Те не взимаха от пазара, а отиваха към селата, към Плана планина и от там купуваха.
към текста >>

Обелени сварени картофи, смачкани на пюре, слага се малко сол, черен пипер и зехтин.
Тази картофена супа толкова много хареса на приятелите, че я нарекоха „ангелска супа". Тя бе един вид като главно ядене на приятелите. Друга рецепта бяха сварени картофи с кожичката им. Картофите се белят, после се посоляват с черен пипер и сол, капва се по някоя капка зехтин и се ядът топли. Друго ястие бе картофеното пюре. Обелени сварени картофи, смачкани на пюре, слага се малко сол, черен пипер и зехтин. Картофите бяха нашата главна храна. Около Учителя имаше братя, които се грижеха за доставяне на най-хубавите картофи. Те не взимаха от пазара, а отиваха към селата, към Плана планина и от там купуваха. Картофите купени от там и сварени бяха с копринена ко-жичка, с червена вътрешност , а понякога и бели картофи. Ще закупят няколко чувала и ще ги докарат на Изгрева.
към текста >>

4. 204. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА

Борис Николов

ТОМ 2

Непосредствено след заминаването на Учителя Го сънувам в строг официален костюм, облечен в черен костюм седи на една маса и разгръща една голяма книга.
На планината запалвам огън и с подръчни средства. А по стар начин с лупа, с огниво, с търкане на пръчки една в друга. Значи човек, който пали огън от всяко положение, може да води борба при всички положения. Това се дължеше на бастуна и на съня, който пророкува за тези събития. Втори сън: Словото. Непосредствено след заминаването на Учителя Го сънувам в строг официален костюм, облечен в черен костюм седи на една маса и разгръща една голяма книга. Тя е дълга два метра и широка два метра. Той чете на глас и проследява всичко, но бавно, за да не пропусне нищо. Аз съм до Него и надниквам зад гърба Му и виждам какво чете Учителя. А Той чете следното: 1.Брой на всички беседи. 2.Кога и къде са беседите държани от Него.
към текста >>

5. 67. НЕРАЗУМНОТО ОБЕЩАНИЕ НА ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

А нашето слънце, нашият красавец Георги Томалевски бе намазан с катран и черен облак бе закрил слънцето му, клюмна с глава и усети, че в него нещо ридае.
Но тя го поглежда бегло, после с презрение си отмества главата и показва, че той е един никаквец и една отрепка, вдига глава и отива към стаята на Учителя. Георги сяда на пейката, пак вади огледалцето, разглежда си лицето и оплаква нещастната си съдба. След малко излиза Учителя с красивата и хубава жена. А тя вече не е разтревожена. Тя е усмихната и сияе като слънце. А нашето слънце, нашият красавец Георги Томалевски бе намазан с катран и черен облак бе закрил слънцето му, клюмна с глава и усети, че в него нещо ридае. Това беше жалба за потъмнялото слънце на Георги Томалевски.
към текста >>

6. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Галилей Величков

ТОМ 4

" Групите пак безшумно и мълчаливо, замислени върху проблемите, поставени от този паметен летен ден, заслизаха към уговорения вечерен бивак -малката полянка над "Велчовото мосте".
Другата основна мисъл в беседата бе за отношението ни към Божиите работници, слезли между нас, които са носители на всяко малко и голямо добро за човешките души. През време на тази знаменита беседа, моето съзнание често се отклоняваше по предварителна размисъл за разрешаването на задачата ми със завръщането. А двамата - Борис и Неделчо, обсъждаха някои подробности по погребението на Георги Радев. Рано след обяд, УЧИТЕЛЯТ покани приятелите да напуснат „Окото", като внимателно почистят местата на временното бивакуване. Той добави: „Нека „Окото" да е чисто като Божествената зеница! " Групите пак безшумно и мълчаливо, замислени върху проблемите, поставени от този паметен летен ден, заслизаха към уговорения вечерен бивак -малката полянка над "Велчовото мосте". Късно през деня, светлините на запалените огньове пак заиграха по зелената ограда на клековете и бивакуването премина в необичайно мълчание. Подобни нощи ние не сме имали! Замислени и смълчани - поетите дума не продумват, а гласовитите певци само шепнешком споделят бегли впечатления. Още веднъж се убедихме във въздействието на драматичните събития на живота върху чувствителните души. Нощта пак бе прохладна и ясна.
към текста >>

7. І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА

Галилей Величков

ТОМ 4

Започва вдъхновен вечерен концерт.
Общата работа у едни пробуждаше песента и поетичното въображение, у други даваше възможност да се разгънат смели философски концепции, които могат да бъдат чест за всяка научна катедра. Винаги плодовете на общия живот бяха обилни. Общият живот е предтеча към бъдните дни на човечеството, когато доминантата ще бъде хармоничното и творческо единство. Привечер, когато денят превалява и когато високо над върховете заблестят небесните светила, или меките светлини на луната облекат в тайнствени одежди канарите и острите зъбери на циркуса, живота стихва. Смълчаните езера приветливо отразяват светлини и сенки, а от голямата клада от сух клек заиграват в бурен танц от пръските на буен огън, около който са насядали приятелите. Започва вдъхновен вечерен концерт. Програмата е грижливо подбрана и подработена. Музикални и поетични дарования дават волен израз на проза, поезия и музика. Подемат се една след друга песни от големия репертоар на Учителя. Хармоничният отглас се понася на крилата на ехото от езеро на езеро, за да достигне до големите стени на езерните върхове. Понякога изпълнението е хорово, многогласно.
към текста >>

8. ІІІ.108. УЧИТЕЛЯТ И БЪЛГАРИТЕ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

Добър и здрав черен дроб - добри чувства.
Учителят не случайно избра за средище на Божественото учение българския народ, който е неделима част от европейските народи и неделима част от Космичния човек. Веднъж Учителят каза: „Избрахме българския народ, понеже той представлява черният дроб на човечеството. А в черния дроб се намира единственият орган - жлъчката. Ако жлъчката заболее, черният дроб не функционира правилно, храносмилането се затруднява и отравянето на ор-ганизма е неизбежно. Ако черният дроб оздравее, храносмилането е добро, то и вегетацията на организма е хармонична. Добър и здрав черен дроб - добри чувства. Добър черен дроб - по-малко жлъч и омраза. Добър черен дроб - чиста и несмущаваща мисъл. Ние дадохме Божественото учение на българския народ и така лекувахме черния дроб на човечеството. Ако България възприеме новия мироглед, новия Морал, новата обхода, новата религия, новата наука за живота, то българинът ще се излекува, а заедно с него ще се излекува цялото човечество. Ако българинът мисли добре и правилно, ще мисли и разсъждава правилно цялото човечество.
към текста >>

Добър черен дроб - по-малко жлъч и омраза.
Веднъж Учителят каза: „Избрахме българския народ, понеже той представлява черният дроб на човечеството. А в черния дроб се намира единственият орган - жлъчката. Ако жлъчката заболее, черният дроб не функционира правилно, храносмилането се затруднява и отравянето на ор-ганизма е неизбежно. Ако черният дроб оздравее, храносмилането е добро, то и вегетацията на организма е хармонична. Добър и здрав черен дроб - добри чувства. Добър черен дроб - по-малко жлъч и омраза. Добър черен дроб - чиста и несмущаваща мисъл. Ние дадохме Божественото учение на българския народ и така лекувахме черния дроб на човечеството. Ако България възприеме новия мироглед, новия Морал, новата обхода, новата религия, новата наука за живота, то българинът ще се излекува, а заедно с него ще се излекува цялото човечество. Ако българинът мисли добре и правилно, ще мисли и разсъждава правилно цялото човечество. Ако българският народ се обогати с новото отношение към Великия живот, ако се проникне от съвършената идея за единство между всички същества, то ще се раздере завесата на мрака, която забулва човечеството и пред нас ще изгрее действително светлият и творчески човек, който е определен да възглавява Новата култура." Ето защо Учението на Учителя трябва да стане достъпно на българския народ и на света.
към текста >>

Добър черен дроб - чиста и несмущаваща мисъл.
А в черния дроб се намира единственият орган - жлъчката. Ако жлъчката заболее, черният дроб не функционира правилно, храносмилането се затруднява и отравянето на ор-ганизма е неизбежно. Ако черният дроб оздравее, храносмилането е добро, то и вегетацията на организма е хармонична. Добър и здрав черен дроб - добри чувства. Добър черен дроб - по-малко жлъч и омраза. Добър черен дроб - чиста и несмущаваща мисъл. Ние дадохме Божественото учение на българския народ и така лекувахме черния дроб на човечеството. Ако България възприеме новия мироглед, новия Морал, новата обхода, новата религия, новата наука за живота, то българинът ще се излекува, а заедно с него ще се излекува цялото човечество. Ако българинът мисли добре и правилно, ще мисли и разсъждава правилно цялото човечество. Ако българският народ се обогати с новото отношение към Великия живот, ако се проникне от съвършената идея за единство между всички същества, то ще се раздере завесата на мрака, която забулва човечеството и пред нас ще изгрее действително светлият и творчески човек, който е определен да възглавява Новата култура." Ето защо Учението на Учителя трябва да стане достъпно на българския народ и на света. По този повод Учителят сподели: „Животът на земята е дивна Школа в слънчевата система.
към текста >>

9. 5.11. Траурът на България

ДРАГА МИХАЙЛОВА

ТОМ 4

А през него минаваше един черен облак - като креп.
Тичаме всички към къщата. Качихме се на верандата на сушина. Заобиколили сме Учителя и гледаме как се излива поройният дъжд. Учителят посочи с ръка към слънцето, което залязваше към Перник. Видяхме грамадно, червено слънце, което залязваше. А през него минаваше един черен облак - като креп. Учителят се обърна към нас и каза: „Траурът на България! " Всички се вторачихме към слънцето и това всички видяхме, че този креп приличаше на онзи траурен креп, който се поставяше по вратите на онези домове, където имаше умрял човек. А това беше няколко дни, преди да дойде 9.IX.1944 г. А с тази дата дойдоха руснаците в България и докараха комунизма в България. Този траур продължи 45 години, до 1990 г., когато Съветската империя се саморазруши.
към текста >>

10. 6.76. НЕДОРАЗУМЕНИЯ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Знаем също, че на десет бели братя има един черен.
" „Като свършим мозайките, тогава ще дойда да Ви кажа." А Юч Бунар се казваше кварталът, в който се намираше техния дом. И какво става по-нататък? Ние правим черна мозайка. Решили сме да приложим един окултен закон за школата на комунистите. Понеже знаем от Учителя, че на десет представители на Черната ложа има един представител на Бялата ложа. Знаем също, че на десет бели братя има един черен. Затова решихме, че тия са от Черната ложа и можем да направим следното: на десет черни камъчета от мозайката прибавяхме едно бяло камъче. Или, на десет черни представители от Черната ложа да има по един бял брат. Наслагахме тези камъчета, но като изтъркахме с машината мозайката, те се виждаха. На черната мозайка имаше тук - там бели камъчета. Грозно от по-грозно.
към текста >>

11. 4. СРАМЕЖЛИВОСТ И КАВГИ

МАРИЯ ТОДОРОВА

ТОМ 5

Чувствувах, че един черен дух беше в къщата и ме гонеше.
Още тогава като дете видях с очите си как тази кавга вече влизаше в.майка ми и тази кавга създаваше всички разправии у дома, и че тя, кавгата, ме гонеше чрез майка ми. Това го разбрах като дете. По-късно когато станах голяма, когато се запознах с учението на Учителя разбрах, че майка ми беше медиум и я обладаваха и завладяваха духове и безпричинно ме гонеше като налиташе да ме бие. Но аз вече бях голяма в гимназията и вече можех да се противопоставям. Аз плачех много от неправдата и се възмущавах много. Чувствувах, че един черен дух беше в къщата и ме гонеше. По-рано беше за мен като кавга, а сега черен дух, който ме гонеше безспир и нашир. Но аз още не разбирах тези неща. Майка ми преди да си замине от този свят й се отвориха очите и тя виждаше разни духове, които й говореха и им, вярваше и я разиграваха едновременно. Аз бях принудена да извикам един свещеник да направи водосвет у дома, да прикади с тамян и да чете молитви на майка, а той се оказа, че беше искрено верующ свещеник и при това ясновидец. Този човек не взимаше пари за службите.
към текста >>

По-рано беше за мен като кавга, а сега черен дух, който ме гонеше безспир и нашир.
Това го разбрах като дете. По-късно когато станах голяма, когато се запознах с учението на Учителя разбрах, че майка ми беше медиум и я обладаваха и завладяваха духове и безпричинно ме гонеше като налиташе да ме бие. Но аз вече бях голяма в гимназията и вече можех да се противопоставям. Аз плачех много от неправдата и се възмущавах много. Чувствувах, че един черен дух беше в къщата и ме гонеше. По-рано беше за мен като кавга, а сега черен дух, който ме гонеше безспир и нашир. Но аз още не разбирах тези неща. Майка ми преди да си замине от този свят й се отвориха очите и тя виждаше разни духове, които й говореха и им, вярваше и я разиграваха едновременно. Аз бях принудена да извикам един свещеник да направи водосвет у дома, да прикади с тамян и да чете молитви на майка, а той се оказа, че беше искрено верующ свещеник и при това ясновидец. Този човек не взимаше пари за службите. Беше интересен свещеник.
към текста >>

12. 77. ЖЪЛТИЯТ КОТАРАК

ТОМ 5

Един път аз виждам, че този жълт котарак се сби с един друг черен котарак.
И онзи посетител като чуе два-три пъти котаракът да измяучи, той ставаше и си тръгваше и не можеше да издържи на това мяучене. Може би му идваше да го хване за опашката и да го изхвърли в вдън гората, но това не можеше да стори и си тръгваше. Така видяхме една скрита роля на този котарак. Та той стана голям проблем за всички и голяма задача. Всички предсказвахме, че това така не може вечно да продължи и искахме да се махне котарака, за да се приближаваме нормално до Учителя. Един път аз виждам, че този жълт котарак се сби с един друг черен котарак. Те се търкаляха на земята като кълбо, чуваше се съскане и котешки яростни звуци. Аз взех една дебела пръчка, приближих се и със сила замахнах да ги ударя. Успях само веднъж да ги перна, те се отскубнаха и побягнаха. Успокоих се. Отидох и казах на Учителя.
към текста >>

„Много добре си направила." Бях вътрешно удовлетворена, жълтият котарак остана, а другият черен, който беше дошъл да му оспорва първенството изчезна.
Те се търкаляха на земята като кълбо, чуваше се съскане и котешки яростни звуци. Аз взех една дебела пръчка, приближих се и със сила замахнах да ги ударя. Успях само веднъж да ги перна, те се отскубнаха и побягнаха. Успокоих се. Отидох и казах на Учителя. „Много добре си направила." Бях вътрешно удовлетворена, жълтият котарак остана, а другият черен, който беше дошъл да му оспорва първенството изчезна. По това време някои се сърдеха на Учителя, че някой ученик стои повече, а друг по-малко при него на разговор. Такива случаи имаше, особено аз престоявах много часове при него и след това другите сестри понякога правеха скандали на Учителя, че ме държи толкова много при себе си. За да разреши този въпрос пред всички той каза: „Най-много при мене стои котаракът. А ученикът учи, а като учи изучава Словото, а чрез Словото ще намери Учителя, защото Учителят е в Словото, а Словото е глава на Истината, а пък Истината е глава на Божествения Дух". Така урокът с котаракът бе даден, ние си подвихме опашките и повече не споменахме нищо за котарака.
към текста >>

13. 86. ДА СЕ ОПРЕДЕЛИШ В ПЪТЯ НА ШКОЛАТА

ТОМ 5

Ако бях избрала светът щяха да ме задигнат много млада и майка ми щеше да се облече и почерни в черен 209 4.
А когато бях поставена на кръстопът да избирам, Учителят ми каза: „Ти в миналото си се движила изключително в аристократични среди и си давала концерти, била си музикант". А това аз по-късно го видях във видение и разбрах много неща от онзи мой аристократичен живот. Спомних, че Учителят бе споменал също, че в миналото съм се издигнала много в духовния път, стигнала съм до средата на пътя и понеже светът около мене ми е обръщал много внимание и е имало възможност да се увлека в света и да загубя онова, което съм придобивала със столетия и затова са ме прибирали и са ме взимали много рано от земята в предишните си прераждания, за да не се отклоня от пътя. И сега тук в България щях да си замина също много рано от този свят ако не бях тръгнала по духовния път и не се определих в Школата на Учителя, но бях оставена и да избирам. И аз избрах Учителя и Школата. Ако бях избрала светът щяха да ме задигнат много млада и майка ми щеше да се облече и почерни в черен 209 4. Изгревът... , т. 5 траур. А майка ми по-късно разказваше, че откакто съм станала дъновистка съм я почернила. Казах й: „Е, ти трябва да се радваш и гордееш, а не да се срамуваш от мене". Но благодаря на Бога, че тръгнах по този път и преминах дълги години.
към текста >>

14. 131. ПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА - ВРЪЗКА С БОГА

ТОМ 5

Аз предпочитам бяло симидче, приготвено от чисто бяло брашно пред цял черен хляб месен от какво и да е брашно.
Някой си даде всичкото богатство за нищо и никакво, а полза - никаква. На един болник каквито яденета и да му даваш все му се виждат безвкусни. Затова ядене се дава на здравия човек. Някому се дава по-малко, защото толкова може да носи, а на някому повече, защото повече може да носи. Пък има и друго нещо - не е важно количеството на хляба, а качеството. Аз предпочитам бяло симидче, приготвено от чисто бяло брашно пред цял черен хляб месен от какво и да е брашно. Важна е чистотата, а тя е средата, в която може да живее човешката душа. Бог може да люби човешката душа само в чистотата и когато се каже „Бог да бъде с теб" това означава Бог да се влее в теб. А да се влее в теб трябва да имаш съд, чист от вътре и от вън. И да станеш съсъд на Бога, т.е. Божественият Дух да се втече в теб и ти да бъдеш ведно с Него."
към текста >>

15. 134. ХИЩНИЦИ

ТОМ 5

После се показа един черен дух и си простре едно крило върху ми, което изведнъж ме покри и започна да ме стяга като железни клещи и искаше да ме удуши.
После се разведе с мъжа си и по този начин се освободи напълно. Успя да се освободи от ноктите на хищника с помощта на Учителя и на онази сестра, която й „гаси" въглена. Та с тази манипулация се развали магията и тя бе освободена. Една нощ у нас както си бях легнала у дома и не бях загасила лампата виждам как някакси се отвори стената на стаята ми и от един отвор на стаята се показа ръка и се хвърли една дрипа на кревата ми. Било е около 1925 г. После се показа един черен дух и си простре едно крило върху ми, което изведнъж ме покри и започна да ме стяга като железни клещи и искаше да ме удуши. Но аз бях здрав дух и се молех непрекъснато на Учителя и на Бога. Постепенно крилото се прибра и духа се оттегли. Бях се уплашила много, не можах да заспя цяла нощ, четях молитви и се пазех да не ме нападне отново. На следващият ден ме боля глава и с подтиснато настроение отидох при Учителя и му разказах всичко. Каза ми: „Аз също го видях ето там долу, но го изгоних от Изгрева".
към текста >>

16. 141. ЧЕРНИЯТ КОТАРАК НА СЪБОР В ТЪРНОВО

ТОМ 5

Изведнъж очите ми виждат как брат Добрев гони с метлата си един черен котарак от палатка на палатка, но така ожесточено, че ако би го настигнал и цапардоса, то ще го умъртви с метлата.
141. ЧЕРНИЯТ КОТАРАК НА СЪБОР В ТЪРНОВО Тук на съборите ставаха различни неща, които никой не подозираше, че могат да станат и да се случат. Но ставаха. Имаше един много интересен случай. Един от приятелите, който бе и ръководител на Сливенското братство - Димитър Добрев и бе представител на едно от най-многочислените братства по онова време. Изведнъж очите ми виждат как брат Добрев гони с метлата си един черен котарак от палатка на палатка, но така ожесточено, че ако би го настигнал и цапардоса, то ще го умъртви с метлата. Добрев гони котарака, а той беше млад и силен мъж, а от очите му излизат искри на ярост, а котаракът така бяга, че да ядоса още повече Добрев и направо казано си играе на криеница с него. Вместо този котарак да разбере, че щом го гонят с метла значи е виновен в нещо и трябва да побегне в някаква посока и да се затрие в вдън земя и да се махне от тук, а той търчи около палатките, а брат Добрев го гони с метлата. Настъпи едно оживление, всички следят тази гонитба и се смеят и се превиват от смях. Накрая Добрев се измори да го гони и той се скри някъде. Много дълго се коментираше този случай.
към текста >>

И се случи така, че дойде от някъде един котарак и то черен котарак, че изяде яденето на Добрев в палатката и че той така се вбеси от този котарак, че го гонеше и с него гонеше всички черни сили, за да може да ги унищожи.
Та тук Добрев беше дошъл със сливенци след като се бяха разделили на бели и на черни. А един ръководител не може да бъде друг освен бял брат. Та той беше от белите и онези, които бяха с неговата група, а другите пък бяха от черните. И това трябваше да излезе на показ. Но как? И се случи така, че дойде от някъде един котарак и то черен котарак, че изяде яденето на Добрев в палатката и че той така се вбеси от този котарак, че го гонеше и с него гонеше всички черни сили, за да може да ги унищожи. Погледнато един бял брат гонеше да унищожи един черен брат в един котарак и то с метлата пред цялото Братство в Търново. За всекиго беше от смешно, по-смешно. Но за Добрев не бе смешно, а беше цяло ожесточение, а за котарака черен също не беше смешно, той се стремеше да си спаси черната кожа. На яве бе показан целият спор между сливенци - на едната партия и на другата партия, и на белите, и на черните. А общият смях на всички показа несъстоятелността на тези спорове.
към текста >>

Погледнато един бял брат гонеше да унищожи един черен брат в един котарак и то с метлата пред цялото Братство в Търново.
А един ръководител не може да бъде друг освен бял брат. Та той беше от белите и онези, които бяха с неговата група, а другите пък бяха от черните. И това трябваше да излезе на показ. Но как? И се случи така, че дойде от някъде един котарак и то черен котарак, че изяде яденето на Добрев в палатката и че той така се вбеси от този котарак, че го гонеше и с него гонеше всички черни сили, за да може да ги унищожи. Погледнато един бял брат гонеше да унищожи един черен брат в един котарак и то с метлата пред цялото Братство в Търново. За всекиго беше от смешно, по-смешно. Но за Добрев не бе смешно, а беше цяло ожесточение, а за котарака черен също не беше смешно, той се стремеше да си спаси черната кожа. На яве бе показан целият спор между сливенци - на едната партия и на другата партия, и на белите, и на черните. А общият смях на всички показа несъстоятелността на тези спорове. След това Учителят каза: „И тъй като дойдат споровете ние ще заангажираме цялата Школа".
към текста >>

Но за Добрев не бе смешно, а беше цяло ожесточение, а за котарака черен също не беше смешно, той се стремеше да си спаси черната кожа.
И това трябваше да излезе на показ. Но как? И се случи така, че дойде от някъде един котарак и то черен котарак, че изяде яденето на Добрев в палатката и че той така се вбеси от този котарак, че го гонеше и с него гонеше всички черни сили, за да може да ги унищожи. Погледнато един бял брат гонеше да унищожи един черен брат в един котарак и то с метлата пред цялото Братство в Търново. За всекиго беше от смешно, по-смешно. Но за Добрев не бе смешно, а беше цяло ожесточение, а за котарака черен също не беше смешно, той се стремеше да си спаси черната кожа. На яве бе показан целият спор между сливенци - на едната партия и на другата партия, и на белите, и на черните. А общият смях на всички показа несъстоятелността на тези спорове. След това Учителят каза: „И тъй като дойдат споровете ние ще заангажираме цялата Школа". И по този начин беше заангажирана цялата Школа и отговора бе даден с общия смях на всички. На следващия ден братята го срещаха и запитваха: „Е, брат Добрев, догони ли черния котарак, хвана ли го за опашката?
към текста >>

" Добрев се ядосваше на този черен котарак много повече отколкото на подхвърлянията на братята и повече от онова, което Учителят бе казал за сливенци и за това, че духовете ги бяха разделили на черни и на бели.
На яве бе показан целият спор между сливенци - на едната партия и на другата партия, и на белите, и на черните. А общият смях на всички показа несъстоятелността на тези спорове. След това Учителят каза: „И тъй като дойдат споровете ние ще заангажираме цялата Школа". И по този начин беше заангажирана цялата Школа и отговора бе даден с общия смях на всички. На следващия ден братята го срещаха и запитваха: „Е, брат Добрев, догони ли черния котарак, хвана ли го за опашката? " Добрев се ядосваше на този черен котарак много повече отколкото на подхвърлянията на братята и повече от онова, което Учителят бе казал за сливенци и за това, че духовете ги бяха разделили на черни и на бели. Ядосваше се, че беше подведен от духовете та да се покаже пред всички как един бял брат гони с метла в ръка един черен брат, макар че е един котарак. Естествено ако беше го настигнал с черния котарак и с черния брат бе свършено и Добрев би го претрепал. Но Учителят направи така, че единият остана жив, и другият остана жив. Ето такива бяха методите и символите, с които ние работехме в Школата. Разказваше ми един път сестра Йорданка Жекова, че по младите си години е живеела във Варна.
към текста >>

Ядосваше се, че беше подведен от духовете та да се покаже пред всички как един бял брат гони с метла в ръка един черен брат, макар че е един котарак.
А общият смях на всички показа несъстоятелността на тези спорове. След това Учителят каза: „И тъй като дойдат споровете ние ще заангажираме цялата Школа". И по този начин беше заангажирана цялата Школа и отговора бе даден с общия смях на всички. На следващия ден братята го срещаха и запитваха: „Е, брат Добрев, догони ли черния котарак, хвана ли го за опашката? " Добрев се ядосваше на този черен котарак много повече отколкото на подхвърлянията на братята и повече от онова, което Учителят бе казал за сливенци и за това, че духовете ги бяха разделили на черни и на бели. Ядосваше се, че беше подведен от духовете та да се покаже пред всички как един бял брат гони с метла в ръка един черен брат, макар че е един котарак. Естествено ако беше го настигнал с черния котарак и с черния брат бе свършено и Добрев би го претрепал. Но Учителят направи така, че единият остана жив, и другият остана жив. Ето такива бяха методите и символите, с които ние работехме в Школата. Разказваше ми един път сестра Йорданка Жекова, че по младите си години е живеела във Варна. Имало братска група, но тя е била много меди-умична и приятелите са правели спиритически сеанси и са викали духове.
към текста >>

17. 151. УРВАТА И СКАЛАТА

ТОМ 5

Този, който слънцето го е пекло много е черен отвънка, но бял отвътре.
То е хиляда и една нощ от приказките. То може да се случи в хиляда и една нощ като някое чудо. Тези, които казват: „Може да издържа, а може и да не издържа, може да не мога да изкача върха", то това е вярване. А когато кажеш: „Ще се кача на върха", то е вяра. Тук говорим за изкачване на духовния връх. Този, който слънцето го е пекло много е черен отвънка, но бял отвътре. А този, който е расъл в изба е много крехък, той е бял отвън, но много крехък от вътре и лесно се пречупва. Ще преминеш всичките етапи: добър, по-добър, най-добър и идейно-мистично добър. После ще преминеш - умен, по-умен, най-умен и идейно-умен". „Учителю, аз в кой стадий съм? " „Ти си от добрите и по-умните.
към текста >>

18. 167. НА ЕКСКУРЗИЯ С РЪКОВОДИТЕЛИТЕ ОТ ПРОВИНЦИЯТА

ТОМ 5

В чините добавяхме черен пипер и зехтин.
Аз прихнах да се смея. Ръководителите гледаха и не можеха да повярват как така стана, че всичко се преобърна и сега няма нито супа за Учителя, нито супа за тях. А те бяха взели само хляб и продукти за супата. Искаха да направят ангелска супа. Така наричахме супата, която правехме от картофи, кромид лук и слагахме понякога моркови или други корени за подправка. В чините добавяхме черен пипер и зехтин. А сега всичко се разваля. Никой не беше се сетил да вземе сирене, масло, кашкавал и други неща. Вероятно като ръководители в провинцията те бяха свикнали само да ръководят, а други бяха около тях онези, които се грижеха да подготвят братската трапеза за гостите. Аз отидох при Учителя, който се беше излегнал на одеалото и се препичаше на слънцето. Разказах му всичко.
към текста >>

19. 213. КЛЕТВАТА И МЪЛЧАНИЕТО НА ГЪЛЪБА

ТОМ 5

Ама ти не си бял гълъб, а си черен гарван и аз да не съм знаяла, че в пазвата съм си утаяла змия, която сега ме изяде.
Той беше тогава технически оценител в държавната печатница и имаше много връзки с печатниците. Когато излезе тази книга Балтова се нахвърли върху него: „Ти защо не ми каза, че се прави книга за Учителя, та и аз да взема участие". Неделчо се оправдава: „Клех се на гроба на Учителя и на Учителя да мълча" „Не си се клел, а са те клели други тебе и сега не си признаваш." „Признавам, че съм се клел. Ако бях ти казал, щеше да ни издадеш и книгата нямаше да се отпечата." „Аз ли съм издайник? Аз смятах, че под моя покрив живее бял брат и бял гълъб, защото така те наричат приятелите ти. Ама ти не си бял гълъб, а си черен гарван и аз да не съм знаяла, че в пазвата съм си утаяла змия, която сега ме изяде. Да се махаш от къщата ми! " Неделчо започва да си прибира багажа и го изнася навън. Накрая тя излиза и ръкомаха: „Видя ли, че си черен гарван? Досега аз ти услужвах, а сега бягаш от мен и искаш да се отървеш от мен, че когато остарея да няма кой да се грижи за мен". Неделчо си вкарва отново багажа.
към текста >>

Накрая тя излиза и ръкомаха: „Видя ли, че си черен гарван?
Ако бях ти казал, щеше да ни издадеш и книгата нямаше да се отпечата." „Аз ли съм издайник? Аз смятах, че под моя покрив живее бял брат и бял гълъб, защото така те наричат приятелите ти. Ама ти не си бял гълъб, а си черен гарван и аз да не съм знаяла, че в пазвата съм си утаяла змия, която сега ме изяде. Да се махаш от къщата ми! " Неделчо започва да си прибира багажа и го изнася навън. Накрая тя излиза и ръкомаха: „Видя ли, че си черен гарван? Досега аз ти услужвах, а сега бягаш от мен и искаш да се отървеш от мен, че когато остарея да няма кой да се грижи за мен". Неделчо си вкарва отново багажа. Това не попречи след това на Балтова да разнася книгата и да я подарява на много места в града, че стигна дори до министри. Поднасяше и казваше: „Да видите кой е Учителят и да видите каква книга е издал моят съквартирант". Но тя не дочака Неделчо да я гледа, защото Неделчо си замина преди нея.
към текста >>

20. 284. ЛЕЧИТЕЛИ И ЛЕКАРСТВА

ТОМ 5

После отиде, че взе няколко зърна черен пипер, лично ги счука в саханчето, а праха го изсипа в една чаша и отгоре наля червено вино.
Баща ми беше дългогодишен учител по литература и разбра много добре какво бе казал Учителя. Веднъж Учителят сподели с мен: „Когато си ядосана и изморена нахрани се и така голямата храна у теб приема отровата и чрез храната се изхвърля навън". Това е един метод, който ежедневно човек без да знае прилага, но по интуиция го прилага, а друг е лечителя в него. Бях болна, бях изстинала, с висока температура, тресеше ме цялата и не бях добре. Едвам се дотътрих до Учителя и той ме остави да седна на стола. После отиде, че взе няколко зърна черен пипер, лично ги счука в саханчето, а праха го изсипа в една чаша и отгоре наля червено вино. После ми подаде чашата и рече: „Пий на глътки бавно и спокойно". Полека-лека я изпих чашата. Цялата ме загря и отвън, и отвътре. Полекичка се прибрах у дома, легнах си и след това съм задрямала. Когато се събудих бях цялата мокра от горе до долу и чаршафа и завивките всичко беше мокро.
към текста >>

Гърлото ме боли." Той влезна в стаята си, взе черен пипер, стри го на прах и праха духна в гърлото ми с една цев от онези, които навремето се слагаха на чекръка та на него жените навиваха конците във вид на масури.
Друг случай имах когато бях болна от ангина, бях с висока температура, цялата ме тресеше, болеше ме гърлото, бяха подути сливиците ми и имах гнойни налепи по тях. Отидох на ул. „Опълченска" 66 пешком. Учителят ме прие, отвори вратата и пита: „Какво има? " „Болна съм. Гърлото ме боли." Той влезна в стаята си, взе черен пипер, стри го на прах и праха духна в гърлото ми с една цев от онези, които навремето се слагаха на чекръка та на него жените навиваха конците във вид на масури. Духна ми, беше ми неприятно, но търпях. Загря ми гърлото. После ми подаде зърна от черен пипер и ми поръча да ги гълтам по следният начин всеки ден: отначало три пъти по едно, после три пъти по две, три пъти по три, по четири, по пет, по шест зърна, та до девет и накрая през следващите девет дни се намаля дозата обратно - от девет се стига до единица. През цялото това време трябваше да си подпомагам с пиене на гореща вода. Знаех, че до неделята ще бъда здрава и наистина оздравях.
към текста >>

После ми подаде зърна от черен пипер и ми поръча да ги гълтам по следният начин всеки ден: отначало три пъти по едно, после три пъти по две, три пъти по три, по четири, по пет, по шест зърна, та до девет и накрая през следващите девет дни се намаля дозата обратно - от девет се стига до единица.
Учителят ме прие, отвори вратата и пита: „Какво има? " „Болна съм. Гърлото ме боли." Той влезна в стаята си, взе черен пипер, стри го на прах и праха духна в гърлото ми с една цев от онези, които навремето се слагаха на чекръка та на него жените навиваха конците във вид на масури. Духна ми, беше ми неприятно, но търпях. Загря ми гърлото. После ми подаде зърна от черен пипер и ми поръча да ги гълтам по следният начин всеки ден: отначало три пъти по едно, после три пъти по две, три пъти по три, по четири, по пет, по шест зърна, та до девет и накрая през следващите девет дни се намаля дозата обратно - от девет се стига до единица. През цялото това време трябваше да си подпомагам с пиене на гореща вода. Знаех, че до неделята ще бъда здрава и наистина оздравях. По това време гърлобола се лекуваше само с нишадър като се духаше в устата и със загряващи компреси на гърлото както и с аспирин и хинин. Тогава нямаше други лекарства. На Рила бях с болен зъб и се поду бузата ми.
към текста >>

21. 71. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА

ТОМ 6

Вечерен блясък от грейнали прозорци и врати.
Имаше дворове-градинки и алеи между тях.) Каква тишина! Въпреки, че в пазвите му са приютени стотици хора. Каква красота! Вечерна красота, въпреки че светилото дневно е залязло. Какъв блясък! Вечерен блясък от грейнали прозорци и врати. Аз вървя и тананикам някаква песничка. "Не търся вече място за нощуване. Вечерта е топла. Реших: ще прекарам навън, под звездното небе, ще дишам кристалния въздух на Изгрева - потопен в магнетичната аура на Учителя. Също като Йосиф и Мария преди 2000 години, за мене няма място и като овчарите ще прекарам вън.
към текста >>

22. 17. БОСТАН ЗА ДИНИ И ГРАДУШКАТА

Петър Камбуров

ТОМ 6

На един горещ юнски ден (към 20 юни) един черен градоносен облак реши съдбата на всички посеви.
Изобщо, положих максимум старание при обработването и посаждането на дините, в резултат те буйно поникнаха и докато съседните бостани едва бяха кръстосали, моите имаха вече половин метър леторасти. Обща казано, можеше да се очаква богата реколта. Но тъй като работата стана много наемах работнички от с. Беляковец) за прекопаване на лозята, бостана, също така за посетия един декар царевица. Всички се развиваше добре: и лозето, и бостана, и царевицата. На един горещ юнски ден (към 20 юни) един черен градоносен облак реши съдбата на всички посеви. Напълно унищожени бяха и лозята, и бостана, и царевицата. Жалко за труда! Взех една ножица и изрязах всички смазани леторасти на бостана до самите корени, като се надявах, че все пак отново ще изкарат и ще подновят. И наистина, подкараха, но в резултат се получиха съвсем малко количество дини и при това сравнителна дребни и криви. Само на онова място, дето бях започнал да обработвам с бел за посаждане на нови лози се бяха запазили около 15-20 броя по-едри дини.
към текста >>

23. 19. БОСТАНЪТ И ЧЕРНИЯТ ОБЛАК

Петър Камбуров

ТОМ 6

Но пак към 20 юни, тъкмо по обяд, когато се прибрах в колибата да обядвам, откъм северозапад се зададе един черен облак с мълнии и буря.
19. БОСТАНЪТ И ЧЕРНИЯТ ОБЛАК През пролетта на 1923 година аз пак посях дини, но на по-малко пространство и се стараех да бъда буден, да не би пак да ме измамят духовете. Всичко се развиваше добре - и лозята, и бостана. Но пак към 20 юни, тъкмо по обяд, когато се прибрах в колибата да обядвам, откъм северозапад се зададе един черен облак с мълнии и буря. Помислих си: Ето, пак иска да се повтори миналогодишния случай. И преди да вляза в колибата съблякох си горното палто и като се изправих срещу облака, от който падаха вече едри парчета град, викнах с всички сили и ревнах: „Господи, не искам този път духовете да ме измамят! Нека да ме убие градушката, но аз няма да се прибера в стаята, докато не престане! Няма да позволя този път духовете да ме измамят! " И стана чудо!
към текста >>

24. 1. ЦАНКА ЕКИМОВА

РОДОВЕТЕ СЛИЗАТ И ВЪЗЛИЗАТ ЧРЕЗ ВНУЦИТЕ СИ.

ТОМ 6

Огънят горя с черен дим цял ден и баща ми се шегуваше, че много вересии се превръщат на черния дим, понеже ги е било яд, че не са се превърнали в бели пари за черни дни.
Издържал е с мъка. Два пъти е ходил с каруца на Рилския манастир да прекарва стока за монасите. Впечатлили го много стенописите, иконите и цялата Рилска обител. После си отваря малко дюкянче за търговия и постепенно с годините става един от видните търговци в града. Обичал е да дава много на вересия пари, да помага на селянките, чиито стопани са на гурбет и когато ликвидира търговията си изгори всичките си тефтери. Огънят горя с черен дим цял ден и баща ми се шегуваше, че много вересии се превръщат на черния дим, понеже ги е било яд, че не са се превърнали в бели пари за черни дни. Но да гледаш как горят с черни кълбести облаци търговските си тефтери не е лесна работа. На много магазини имаше тогава изписан следния надпис: „Доверие всекиму, вересия никому." Хубав лозунг, нали? Когато съм била на 3-4 години татко отива с негов приятел през Солун в Света гора на посещение на вуйчо си в един от атонските манастири. Разглеждал манастирите, качил се на връх Атон, разговарял с монасите и там вуйчо ми научава, че баща ми има първороден син, на име Борис, който според обичая трябва да постъпи в Атон и да заеме неговото място. Когато баща ми се завърна от Атон, донесе много картини от Света гора, които постави в малката молитвена стаичка в къщата ни.
към текста >>

25. 3. МАЛАРИЯТА

Велик Георгиев Константинов

ТОМ 6

Черен голаган не се губи".
Нямам сили. Организмът няма сила да се бори и майка ми не може вече да се стърпи и почна да реве и баща ми замина за София. Взема си 3 ^ 4 дена отпуска и замина за София при Учителя Дънов. Защото майка ми вече започна да плаче, че ще умра. А аз й казвам: „Майко, няма да умра. Черен голаган не се губи". Понеже бях много буен и ядях много бой от баща си, викам „черен гологан не се губи". И в отсъствието на баща ми идва една съседка и да й кажа името Батембергска се казваше и като разбира, че съм болен от малария, казва аз знам, на мене са ми казвали едно лекарство за такава малария. И казва на майка ми: „Ще вземе хинина с лимонтузу. Колкото една лъжица ще се размие с вода. Ще премериш водата една лъжица и лимонтузу, да бъде една лъжица и ще ги разбиеш и преди десет часа преди да го втресе ще му дадеш това.
към текста >>

Понеже бях много буен и ядях много бой от баща си, викам „черен гологан не се губи".
Организмът няма сила да се бори и майка ми не може вече да се стърпи и почна да реве и баща ми замина за София. Взема си 3 ^ 4 дена отпуска и замина за София при Учителя Дънов. Защото майка ми вече започна да плаче, че ще умра. А аз й казвам: „Майко, няма да умра. Черен голаган не се губи". Понеже бях много буен и ядях много бой от баща си, викам „черен гологан не се губи". И в отсъствието на баща ми идва една съседка и да й кажа името Батембергска се казваше и като разбира, че съм болен от малария, казва аз знам, на мене са ми казвали едно лекарство за такава малария. И казва на майка ми: „Ще вземе хинина с лимонтузу. Колкото една лъжица ще се размие с вода. Ще премериш водата една лъжица и лимонтузу, да бъде една лъжица и ще ги разбиеш и преди десет часа преди да го втресе ще му дадеш това. Получава се пресичане на болестта".
към текста >>

26. 12. КОНКУРС ЗА БАЛЕРИНА

Надежда Георгиева Кьосева

ТОМ 6

Дрезденската балерина беше млада, хубава, с един черен тюрбан на главата и Анастас Петров - директор на народния свободен театър и операта и още кой ли не.
Нямаше време за бавене, защото денят беше определен. Имаше само 3 - 4 малки момиченца и другите бяха все големи. Това беше по време на големите прима-балерини Надя Винарова, Воронова. Дойде време и за моето влизане. Когато видях голямата комисия ми призля. Дрезденската балерина беше млада, хубава, с един черен тюрбан на главата и Анастас Петров - директор на народния свободен театър и операта и още кой ли не. Уплаших се, но вече бях там, нямаше връщане. Свиреше само едно пиано. Попитаха ме: „Е, какво ще изнесеш? " „Ами, арабски танци", казах аз и започнах. Пианото започна.
към текста >>

27. 13. МОМИНСКИ ПРЕМЕЖДИЯ

Надежда Георгиева Кьосева

ТОМ 6

Няма вечерен хлад, няма пейки, на които да се сяда.
Сега я няма или акации и пейки големи. Много хубаво беше. На разходки и почивки. Цели семейства седяха по пейките. Сега няма дървета, няма пейки, има широк булевард и светофари. Няма вечерен хлад, няма пейки, на които да се сяда.
към текста >>

28. 17. ВЕКОВНА КАРМА И ЖЕНИТБА

Надежда Георгиева Кьосева

ТОМ 6

Жоро не искаше черен костюм за сватба и си уши бежов.
„Мосул" № 30 къщата на артиста Асен Русков. Бяха две стаи и кухня, всичко ново и много хубаво, приготвено за неговия син. А Сашка и Рута, моята сестра и неговата сестра по-късно бяха закарали всичките мебели и приготвили всичко, наредено вече за сватбата, така било по македонски обичай. Те наредиха легла, спалня, всичко. Всичко беше готово вече. Жоро не искаше черен костюм за сватба и си уши бежов. Много беше хубав тоя костюм. Сватбата стана в евангелската черква на Солунска - I евангелска. Фурнаджев ни венча. Беше един разкошен възрастен, мил пастир. Черквата беше пълна и от Изгрева имаше наши хора.
към текста >>

29. 2. МЕКИЦИ НА РИЛА

Русава Стойчева

ТОМ 6

Дорчето в бяло и един брат Борис - учител от Ямбол, с черен костюм, аз правя мекиците, горе е Кирчо от Петрич, Стоянчо, горе някой свири на цигулка.
Вероятно, когато баща ми е ходил при Учителя, там е разговарял за това как ще бъде реализирана тази идея - да се правят мекици на Рила, това не беше лесна работа. И ето тази идея се осъществи. Имахме много интересни запознанства с много хора от Братството, както и с чужденци. Особено имаше една чужденка Шарлота, която имаме дори на снимка, когато правим мекиците и ги пържим. Ето на снимката личат баща ми, Шарлота от Фракция. Дорчето в бяло и един брат Борис - учител от Ямбол, с черен костюм, аз правя мекиците, горе е Кирчо от Петрич, Стоянчо, горе някой свири на цигулка. а Верка Куртева е с китара, фактически това е една снимка, която документира правенето на мекици на Рила през 1939 г. От ляво в бялото е брат Крум Въжаров, който личи по профила. Баща ми е роден през 1893 г. в с. Славейково, Ямболско.
към текста >>

30. 2. ЛЕТУВАНЕ НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1931 ГОДИНА

Марийка Великова Марашлиева

ТОМ 6

Учителят я сложи на жаравата, посоли я, поля я със зехтин, поръси я с черен пипер и след като беше опечена я разряза на малки парченца и раздаде половината гъба на тия, които бяха край огнището, между които бях и аз.
Много интересни и хубави бяха вечерите край огнището, когато пеехме много песни, някои декламираха или разказваха, свиреха и накрая правехме молитва и отивахме да спим. Имам и една снимка, която направиха, когато си тръгвахме от Рила, с багажа и конете. Голяма група, заедно с тия, които ни изпращаха. Това са незабравими спомени от моето детство прекарани на Рила с Учителя и много приятели. Спомням си още, че бяха донесли на Учителя веднъж една много голяма гъба-печурка, голяма почти колкото шапка. Учителят я сложи на жаравата, посоли я, поля я със зехтин, поръси я с черен пипер и след като беше опечена я разряза на малки парченца и раздаде половината гъба на тия, които бяха край огнището, между които бях и аз. Пропуснах да кажа, че когато отидохме на Рила ни съобщиха, че на другия ден ще отидат на екскурзия. Майка ми, макар и уморена отиде на екскурзията, а аз останах на бивака със свако Тодор. Но мама казваше после, че се е уморила много. Първо, тя не беше починала от дългия път и второ тая екскурзия не е била никак лека. Тя казваше по-късно, че Учителят нямал намерение да отива чак до Еленин връх, но „тия софиянки вървели като кози" и като казали: „Учителю, да отидем до Еленин връх!
към текста >>

31. 10. КЪЩА НА ИЗГРЕВА ЗА ГАРСОНИЕРА

Марийка Великова Марашлиева

ТОМ 6

По-късно вече той идваше при брат Петър и дойде време, той не се чувстваше добре, беше си облякъл официален черен костюм и каза, че няма защо да го пази вече, а трябва да го носи.
Още докато бях в моята къща на Изгрева бяха ме поканили у сестра Радка Симеонова, която живееше срещу Мирчеви на ъгъла в една спретната къщичка с хубава градина на молитва. Между поканените бе и брат Тодор Бошков. След като направихме молитвата и ни почерпиха нещо този брат, много скромен, извади от джоба си една тетрадка и пожела да ни прочета негови спомени с Учителя. Като ни прочете няколко страници той сгъва тетрадката и я сложи в джоба си. Аз не се познавах до този момент с него, но прочетеното ми направи много силно впечатление и аз му казах, че много небрежно прибира тетрадката си в джоба, че това са много ценни неща, които би трябвало той да опише подробно, всичко, каквото знае трябва за запише, защото са тъй хубави. По-късно вече той идваше при брат Петър и дойде време, той не се чувстваше добре, беше си облякъл официален черен костюм и каза, че няма защо да го пази вече, а трябва да го носи. Поканихме го на обед, но той хапна много малко. Не можеше да се храни. Нищо не го болеше, но отпадаше и слабееше, а не беше пълен. Беше отишъл в болница, за да му правят пълно изследване и му казали, че е напълно здрав. Попитахме го а спомените му и той каза, че ги е написал.
към текста >>

32. 16. Петър Пампоров

Драган Петков

ТОМ 7

Тогава учениците се държаха строго, ходеха в униформи, имаха вечерен час, имаха строг контрол от родителски настойници и от родители.
Това го разказваме, защото сега ще се прехвърлим на едно невероятно събитие в неговия живот по първа младост. Пампоров е бил учител във Велико Търново. Бил млад учител и някаква ученичка се влюбила в него. Тази любов прераснала във връзка, а връзката преминала във физическа близост и накрая ученичката забременяла. А да забременее тогава по онова време ученичка е нещо невиждано и нечуто. Тогава учениците се държаха строго, ходеха в униформи, имаха вечерен час, имаха строг контрол от родителски настойници и от родители. След мръкнало не можеш да видиш ученичка да се разхожда по чаршията. Това е изключено. Та кога е забременяла тази ученичка, това никой не знае. Само Пампоров знае. Но тя не е могла да разреши този въпрос в себе си.
към текста >>

33. 33. Питката

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

ТОМ 7

Бай Иван употребяваше руски чай, черен.
Нашите приятели са били на Бивака доста хора. Бай Иван не е можел по някакви причини да тръгне с първите групи, както е имал обичай да бъде с първите горе заедно с Учителя на Бивака. Той е закъснял. Пристигнал е може би към 11-12 часа, когато беседата е била свършила. Изморен от горещината, но и както винаги нямащ нищо в раницата с изключение канчето за вода и малко чай. Бай Иван употребяваше руски чай, черен. Това му е останало от живота, който е прекарал съвместно със сестра Паша и сестра Аня, когато е живял у тях. Там се е научил да пие китайски или тъй наречения руски чай и кафе. Кафето е научил преди това, още когато е бил при кафеджия в София, но чая го е научил да го пие така и той си остана до последния ден, че пиеше чай и закусваше с чай, руски чай. И така пристига бай Иван в този горещ летен ден на Бивака и си сипва в канчето гореща вода заедно с чая и пие едно, второ, трето канче и така задоволява, балансира влагата в организма си. Него ден обаче една сестра е донесла брашно и на Витоша е омесила една питка и когато вече всички са пили гореща вода, използва жаравата образувана от многото изгорели дърва и слага тази питка на огнището в жарта и тя се опича там.
към текста >>

34. 3. Змията

Стефка Няголова

ТОМ 7

Обърнах се и видях змия-пепелянка с черен зиг-заг на гърба.
Скоро ние с Крум и децата ни, със сестра Попова и Невена Неделчева и други сестри тръгнахме да вървим бавно напред, а Учителят остана още да си почива с група братя и сестри. Повървяхме около един час и аз се отбих с Косю в гората, за да се изпиша. Той не искаше да отива там между две дървета и висока трева. Изведнъж като държах детето, аз изпищях. Ухапа ме нещо,като с нож отзад ме преряза на десния крак долу до петата. Обърнах се и видях змия-пепелянка с черен зиг-заг на гърба. Тогава казах на другите, които бяха с мене: „Змия ме ухапа“. Сестра Попова и Невенка изцедиха кръвта на десния крак отзад близо до петата, бинтоваха крака и пак тръгнахме, но аз почнах да чувствам, че отслабвам и се подувам. Тогава казах на Крум да спре, да си почина малко до един камък на дясно. А Крум по пътя се молеше за мене. Явиха се облачета, слънцето се скриваше и пак се показваше из облаците.
към текста >>

35. 24. Недоволството

Ангел Вълков

ТОМ 7

Когато дойде време, те се стриват на прах, изсипват се в тенджера с вряла вода, ври така 5-10 минути като накрая се прибавят черен пипер и подправки и се настъргва сирене.
Една тархана. Но като те прекарат през разни изпитания ще дойдеш до положението да кажеш: „По-хубаво нещо от тази тархана няма“. А тарханата беше една чорба, която се правеше от бедните. Първо се замесва тесто с квас. След което се правят малки плоски питки и се оставят да съхнат на слънце. Когато дойде време, те се стриват на прах, изсипват се в тенджера с вряла вода, ври така 5-10 минути като накрая се прибавят черен пипер и подправки и се настъргва сирене. А бедните я ядяха без сирене и масло. Това беше по-проста чорба и от фасула и от картофената супа. През 1925 г. на събора в Търново след като всички се разотидоха, останахме една група младежи доброволци да помогнем да се прибере всичко, което беше останало след събора. А това бяха казани, пейки, столове, палатки.
към текста >>

36. 57. Младоженецът

Ангел Вълков

ТОМ 7

Дъската бях аз, бях сложен в калта, окалях се и вече ме викаха не Ангел на Изгрева, а черен гарван.
Затова ще ти хвърлим дъска, по която да излезеш от блатото. Дето ще се оцапа главата, по-добре е да се окалят краката“. Вие вече разбирате, че аз съм бил дъската, която е хвърлена в блатото, по която Тодора е трябвало да излезе. И така само си е окаляла краката като е минала по дъската, но си е запазила главата. А затова, че дъската се въргаля в калта за нея да не говорим. Дъската бях аз, бях сложен в калта, окалях се и вече ме викаха не Ангел на Изгрева, а черен гарван. От Ангел станах на чер гарван. Как ви сте струва цялата тая работа? Разбъркана, че объркана и всички се въргаляме в калта и станахме от черни, по-черни. Тодор стана черен бивол, а сестра Тодора - черната овца, а пък аз - черен гарван. В тази връзка веднъж Учителят на една беседа споменава за нас следното: „Тя, сестрата се е хванала за едно клонче от един бряст, дето се е надвиснал над реката, а вие искате да я откачите оттам и да падне във водата, та да се удави“.
към текста >>

Тодор стана черен бивол, а сестра Тодора - черната овца, а пък аз - черен гарван.
А затова, че дъската се въргаля в калта за нея да не говорим. Дъската бях аз, бях сложен в калта, окалях се и вече ме викаха не Ангел на Изгрева, а черен гарван. От Ангел станах на чер гарван. Как ви сте струва цялата тая работа? Разбъркана, че объркана и всички се въргаляме в калта и станахме от черни, по-черни. Тодор стана черен бивол, а сестра Тодора - черната овца, а пък аз - черен гарван. В тази връзка веднъж Учителят на една беседа споменава за нас следното: „Тя, сестрата се е хванала за едно клонче от един бряст, дето се е надвиснал над реката, а вие искате да я откачите оттам и да падне във водата, та да се удави“. След това изгледа всички и помълча малко. И така в развоя на тия събития Учителят веднъж ме пита: „Какво, тя да не иска да се омъжи за тебе? Ти какво, да«не би да искаш да се жениш за нея? Ако се ожениш за нея ти ще умреш!
към текста >>

Така Ангел от черен гарван се превърна и стана на младоженец на стари години.
А Учителят бе казал веднъж, че един ангел може да ти проговори или чрез някоя светла мисъл или чрез някой човек или чрез някой сън. И действително вечерта на сън ми се явява Тодора и ми казва: „Защо не искаш да се ожениш за мене? “ И така аз разбрах разрешението, но въпреки това не казах на Тодора. Замълчах и си мълчах цели три години. Но след това работите така се стекоха, че аз разбрах и накрая склоних, че трябва да встъпя в брак с нея и накрая се ожених. Така Ангел от черен гарван се превърна и стана на младоженец на стари години. Това узаконяване от друга страна съдействува в онзи етап около 1970 г. когато Братската градина и мястото на Учителя бе освободено от 8-то училище, което я притежаваше за опитно поле, за да можем да кандидатстваме като семейство пред властите, за което те ни възложиха да поемем работата си в градината. Така всичко се узакони накрая, ние започнахме наново да се грижим за мястото на Учителя, а пък нашия общ приятел Тодор идваше ни от време на време на гости, сядаше на една от пейките и провеждахме миролюбиви разговори. Накрая духовете се успокоиха и всеки си гледаше вече своята работа. Но ние бяхме вече в зряла възраст.
към текста >>

37. 15. ЧЕРНИЯТ ХЛЯБ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

ТОМ 8

Но, нещеш ли между всичките тези деликатеси се намери и едно парче черен хляб - селски, но такъв черен, какъвто изобщо не бях виждала даже по време на стопанската криза.
Тогава нямаше уредено парниково производство. Казвам Му: "Това вместо червени яйца, както е обичая през тази седмица". Той ги прие усмихнат, поговорихме и току влезе зад паравана, питайки ме: "Ами аз какво да ти дам? " И се засуети с поглед, като че затруднен да направи избор. Надникнах зад паравана и аз и какво да видя - цяла изложба на лакомства донесени от сестри: по маси, по бюфет наслагани във фруктиери, в чинии всевъзможни сладкиши, торти, кексове, козунаци, курабии, великденски яйца, плодове. Но, нещеш ли между всичките тези деликатеси се намери и едно парче черен хляб - селски, но такъв черен, какъвто изобщо не бях виждала даже по време на стопанската криза. Със сдържана усмивка Учителя посегна към него и ми го подаде. Аз прихнах от непринуден смях, поради контраста, който се получи, разсмя се и Учителя и така смеейки се в унисон, ние се разбрахме. При това знаеше, че имам вкус към деликатеси, към сладкиши и плодове. Поблагодарих Му и след утихналия смях се замислих да открия какво вложи Той в тая наглед малка, невинна шега. Направих си превод: 'Ти дръж същественото, хляба, хляба на народа е черен, а ти работиш сред тоя народ, пък сладкишите са нещо, без което може".
към текста >>

Направих си превод: 'Ти дръж същественото, хляба, хляба на народа е черен, а ти работиш сред тоя народ, пък сладкишите са нещо, без което може".
Но, нещеш ли между всичките тези деликатеси се намери и едно парче черен хляб - селски, но такъв черен, какъвто изобщо не бях виждала даже по време на стопанската криза. Със сдържана усмивка Учителя посегна към него и ми го подаде. Аз прихнах от непринуден смях, поради контраста, който се получи, разсмя се и Учителя и така смеейки се в унисон, ние се разбрахме. При това знаеше, че имам вкус към деликатеси, към сладкиши и плодове. Поблагодарих Му и след утихналия смях се замислих да открия какво вложи Той в тая наглед малка, невинна шега. Направих си превод: 'Ти дръж същественото, хляба, хляба на народа е черен, а ти работиш сред тоя народ, пък сладкишите са нещо, без което може".
към текста >>

38. 55. ЛЕК ЗА НАСТИНКА

ТОМ 8

След малко пристига една сестра, носи едно канче с топло вино със стрит черен пипер вътре и казва: "Учителят го изпрати на теб да го изпиеш!
Хванах влака от Своге, пристигнах в София и от там до Изгрева. Бях измокрена и изморена. Усетих, че съм настинала малко. От следващия ден започнах да кашлям. Бяха съобщили на Учителя за моето идване и че съм се разболяла от настинка. След малко пристига една сестра, носи едно канче с топло вино със стрит черен пипер вътре и казва: "Учителят го изпрати на теб да го изпиеш! " Знаех, че Учителят не позволява да се пие алкохол. Но виното в случая беше лекарство за мене. Аз бях слушала за този лек, но смятах, че той е за здрави физически хора, които да издържат на виното. Нямаше как, бях болна и трябваше да послушам. Изпих виното на глътки.
към текста >>

Тогава реших, че това е много лесна работа за мен, ще се справя с настинката като си стопля вино с черен пипер, ще го изпия, ще заспя и ще се събудя здрава.
Нямаше как, бях болна и трябваше да послушам. Изпих виното на глътки. Затоплих се, после се унесох от виното и заспах. На следващата сутрин се събудих рано, бях здрава и присъствах на сутрешната беседа в салона от 5 часа сутринта. След време също така се простудих. Тогава реших, че това е много лесна работа за мен, ще се справя с настинката като си стопля вино с черен пипер, ще го изпия, ще заспя и ще се събудя здрава. Нали имах вече опит. Направих същия лек и го изпих. На следващата сутрин се събудих със силно главоболие и настинката ми се беше влошила. Не бях оздравяла. Дори болестта ми се задълбочи.
към текста >>

39. 9. ОБУВКИТЕ

ТОМ 8

Обувките до тогава се изработваха все в черен цвят, и рядко в кафяв.
На площадката беше само Учителят и аз, току-що пристигнала. Сестричката поздрави Учителя и отмина, а аз се загледах в обувките й, и възкликнах: "Колко хубави обувки! " Учителят погледна обувките и нищо не каза, а аз продължих: "Учителю, колко хубав цвят. Започнаха да променят цветовете в по-светли". Да дам малко обяснения. Обувките до тогава се изработваха все в черен цвят, и рядко в кафяв. А обувките на сестричката бяха в светло бежов. И моята радост беше не само за цвета, но за това, че хората започнаха да възприемат идеите на Учителя относно цветовете. Тази случка отмина. Отмина не само за този ден, но въобще отмина от моето съзнание... Когато след известно време трябваше и аз да си купувам обувки, още от вечерта, по вътрешен път, аз знаех от кой магазин ще ги взема. Съвсем ясно ми беше.
към текста >>

40. 76. НА РИЛА ПРЕЗ 1949-ТОТО ЛЯТО

ТОМ 8

И всички да бьдат нахранени, сити, храна изобилно да имат и чай, а огънят буен, вечерен и хубав, припламва, събира наоколо вси. 18.
Тя тук ме съгре -любезна сестричка вода ни поднесе, и грижа за подслон пое един брат. 13. Животът тук видях мил братски, сърдечен, безшумно да кълни, да зрее с Любов всред тука събрани във домът човечен от около триста тук смели борци. 14. Които предвиждат Епохата Нова, Епоха на Братство, Сестринство с Любов; които се учат за тази Епоха на нова обхода и Нова Любов. 15. Които работят достойно връх себе -от век изостанал в успеха живот, с което те раждат, да тук на земята прекрасния, чакан Нов, светъл човек. 16. Вълнуват се леко вълните игриви, и лодката плува безшумно напред, децата играят, сестрички и братя, уреждат, нареждат - да е всичко във ред. 17. И всички да бьдат нахранени, сити, храна изобилно да имат и чай, а огънят буен, вечерен и хубав, припламва, събира наоколо вси. 18. Че вятър планински подухна и вдигна мъглите укрити кой знае къде, надвеси ги ниско, разметна по склона, обви върховете, довнесе отвред. 19. Картината чудна по-хубава стана, пленителна, жива, учудваща в тен, но пръстите почват топликът да търсят. Той тъй е приятен желан и добър! 20. Езиците светли играят и топлят, искрите отскачат нагоре, летят, затоплят се пръсти, лица се усмихват, забава вечерна устройва се в миг. 21. Цигулка засвирва и песен поема от всичките братя и мили сестри, от всичките тука големи и малки със знание, мисъл, със обич, Любов. 22.
към текста >>

41. 8. ЛЕК

ТОМ 8

Като си отишла вкъщи, не след дълго идва при нея една сестра и носи чаша топло червено вино с черен пипер от Учителя, който казал да го изпие, за да оздравее.
8. ЛЕК Един път сестра Стоянка Илиева е била болна от простуда и кашляла. Била при Учителя и му казала за това. Като си отишла вкъщи, не след дълго идва при нея една сестра и носи чаша топло червено вино с черен пипер от Учителя, който казал да го изпие, за да оздравее. Тя изпила виното и оздравяла. Този лек го приложиха много ученици.
към текста >>

42. 68. ПЪРВИЧНАТА МАТЕРИЯ И ПЪРВИЧНИЯ ЖИВОТ

На Рила 17.08., петък

ТОМ 8

Ето тази скала, на която аз съм сложила краката си: зелен мъх, черен мъх, фигури, много фигури!
Първичната материя. Където водата, слънцето, твърдта и въздухът се преливат. Животът, който не прави разлика, тъй както става между хората. Богат и беден. Колко мисли идват, когато се гледа скалата! Ето тази скала, на която аз съм сложила краката си: зелен мъх, черен мъх, фигури, много фигури! Този скрит живот, който се излъчва от нея! Книга,която можеш да четеш. Да, както казва Учителя: „Написана е на скалите в планината историята на земята, на сътворението на света. Като гледаш по-дълго, или като се концентрираш, като се свържеш с нея, влизаш във връзка с душата на тази скала, на този камък и започва да ти говори". Какво разбрах от нея и какво от други скали?
към текста >>

43. 35. АСЕН АРНАУДОВ

ТОМ 8

Викам, тези пък с черен костюм се облича.
Майка му говореше така малко диалектно, проста женица, беше ограничена жена всъщност и като всяка майка гледа да нареди синът си някъде добре. Тя първо не знаеше, че ние не сме заможно семейство, те това не го знаеха, понеже начина, по който аз се обличам, начина по който аз се държах им говореше нещо друго. Обаче вкъщи обстановката беше съвсем семпла, живота ни беше много така, в една проста линия протичаше, здрава, проста линия, чиста, проста здрава линия без разкош, без лукс и т.н., а той обичаше лукса безспорно и си спомням, че когато се запознахме, много интересно беше, че той ме намери. Аз даже отначало имах към него така едно неприятно отношение, неприязнено. Казвам, този пък защо се носи така, гдето е с черни дрехи все. Викам, тези пък с черен костюм се облича. Тук на Изгрева хората носят светло, така в себе си си мислех. Но един ден бяхме поканени след беседа, след обед така бяхме поканени у Славчо Печеников на гости. Там се събирахме всичките музиканти. Той, Иринка Кисьова, Катя Грива, Димитрий беше, Славчо, Люба, Гали, Крумчо Въжаров, Тената, така една голяма група младежи и пристига и Асен. И както седи срещу мен се загледа, а той имаше така един малко сантиментален, така се загледа, а аз бях първа година студентка и толкова бях прехласната в моите немски автори и поети, че никой не ми правеше впечатление освен Учителят.
към текста >>

44. 19. СТАРЕЦЪТ - САТУРН

ТОМ 8

В него се проявяваше много черен и силен дух.
Чувала съм тези думи от него. Иначе моят свекър беше интелигентен човек, преподавател в гимназията, мисля по биология. Държеше много на Учителя и беше прочел всичките му беседи. Но към моето създадено семейство със синът му Данаил, се държеше много зле. Това е било болест, но не съм знаела. В него се проявяваше много черен и силен дух. Но аз никога не се поддадох и все се борех за правата ни. Там е грешката ми. Учителят казва: "Не се борете със Злото, а оставете Доброто да се бори с него. То знае как. Вие застанете в средата - Доброто да е отдясно ви, а Злото от ляво ви и оставете Доброто да се пребори със Злото".
към текста >>

45. 32. ОБХОДАТА НА УЧИТЕЛЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

В.К.: Разказаха ми, че е имало отпечатък на ръката на Учителя, помолили Го, Той си сложил дланта върху прах от черен графит и после я положил на бял лист хартия и така останал отпечатъка на линийте на ръцете My.
Тука, тука, тука дупки виждахме, щото ръката си тури срещу лампата в салона. Вижте, Той не говореше така за себе си, но по някакъв повод е било, да. А иначе на снимка ръката тука е образец за линии по хиромантия. Много пъти съм я гледала, но не мога да Ви кажа. Аз не съм хиромант. В.К.: Разказаха ми, че е имало отпечатък на ръката на Учителя, помолили Го, Той си сложил дланта върху прах от черен графит и после я положил на бял лист хартия и така останал отпечатъка на линийте на ръцете My. Е.А.: Може, може. Аз не съм го виждала.
към текста >>

46. 34. ХРАНАТА НА УЧИТЕЛЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Тя е много хубава, когато е студено времето, много вкусна става с черен пипер да се сипе и малко масло се пуска вътре, и сиренето, и това, и после хапки хляб се пускат също вътре.
Е.А.: Хлебчетата се месят три пъти и после се оставят да изсъхнат, и после се слагат на решете и така се изсушават хубаво. И тя се натопява, една-две лъжици в студена вода преди да се свари, ако искаш по- бързо да стане, пък ако не и право да ги туриш така в това, но трябва повече време да ври тогава, за да омекне и да стане пак така рядка каша. В.К.: Такова нещо аз не съм ял. Чувал съм, но не го зная. Е.А.: Е трябва, някой път ще Ви направя. Тя е много хубава, когато е студено времето, много вкусна става с черен пипер да се сипе и малко масло се пуска вътре, и сиренето, и това, и после хапки хляб се пускат също вътре. И става много вкусна закуска. То е народно ядене. В.К.: То вече не се знае и това време то вече отмина. Е.А.: А, сега има продават готова трахана. Та в пакетчета миналата година бяха донесли на Ружа такава трахана.
към текста >>

47. 68. БАЛТОВА МЕ НАКАЗВА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

ТОМ 9

И тя каза, че на нея го казала, че тя е повикала един черен дух да влезе в руснака и да ме нападне.
В това време моментално той ме пусна и избяга през вратата, излезе през антренцето и аз вървя по него, излезе вънка на двора и веднага отиде в гората, щото аз излязох до гората беше барачката и се провря през тела и така отиде в гората. След това така когато аз много съм се молила, защо ми се случи това, как може така да ми се случи, где е причината. Да Ви кажа, отговорът вътре беше „Той бе пратен". Сега, аз мислех че може Антов да го е пратил, щото той ме мразеше и доста вече имахме помежду си така изявена омраза към него, към мене от негова страна. Може ли това да е..., но аз не знаех кой го е пратил, но ще кажа което чух: Балтова е казала на брат Ради, брат Ради ми го каза и Люба Славянска. И тя каза, че на нея го казала, че тя е повикала един черен дух да влезе в руснака и да ме нападне. Сега, това е което личи, за което Учителя ми каза: „Не предизвиквайте лошите чувства на Балтова! " Сега Той затова може би ме е предупредил, щото имало е някаква опасност. Аз не знаех, че Балтова това може да го прави, или че би си позволила даже ако може. Даже, ако може не допущах, че може да си позволи такова нещо. И още един случай имам с нея: Беше един много хубав слънчев ден, аз говорех на поляната с Учителя.
към текста >>

48. МОЯТ РОМАН

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Таванът беше само от греди и всичко беше черно - наричаха го „начерен".
Когато се връщал в село с една група други гурбетчии, някъде между Гостивар и Кичево ги нападат разбойници и ги обрали. Взели им всичките пари, които носели. На чичо бяха взели 15 наполеона и той беше много натъжен от загубата, а всички вкъщи се радваха, че се е върнал жив и здрав. Спомням си, една вечер в старата ни къща още, трябва да съм била към 4-5 години, една вечер криеха пушки на тавана. В стаята, която беше кухня и огнището беше в средата, таванът беше открит и димът направо излизаше в комина. Таванът беше само от греди и всичко беше черно - наричаха го „начерен". Някъде при покрива около гредите криеха пушките. Понеже аз съм гледала с любопитство, майка ми ми каза: „Да не кажеш някому къде сме скрили пушките! Ако разберат турците ще дойдат да ги намерят и ще ни заколят! " Такава заплаха е една от първите ми спомени от детството. Трябва да е било около въстанието 1903 год.
към текста >>

49. XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ПРИМЕР II

ТОМ 9

Запример, ако ти имаш нещо скрито в другия свят, ако идеш при ангелите, да допуснем, че ти идеш в третото небе, и вратата се отвори, и се яви един ангел, и ти имаш една лоша мисъл в себе си, той като те погледне само ти веднага ще станеш черен, и ще станеш толкова тежък, че веднага ще се сгромолясаш и след половин час ще усетиш, като че си паднал от някой висок планински връх; пък, ако този ангел намери, че в тебе има една възвишена Божествена мисъл, ти тъй ще се усетиш и веднага този ангел ще те подигне и двама ще хвръкнете, и ще си приказвате помежду си!
И в духовния свят пак ще се усетиш, че много малко знаеш. Какво ще се научиш като идеш между ангелите? Ще видиш, че има пак една тайна в техния живот. Онзи ангел, ти като го гледаш и той като те гледа и те проникне. В другия свят няма тъй да минаваме от един свят в друг, там работите лесно стават. Запример, ако ти имаш нещо скрито в другия свят, ако идеш при ангелите, да допуснем, че ти идеш в третото небе, и вратата се отвори, и се яви един ангел, и ти имаш една лоша мисъл в себе си, той като те погледне само ти веднага ще станеш черен, и ще станеш толкова тежък, че веднага ще се сгромолясаш и след половин час ще усетиш, като че си паднал от някой висок планински връх; пък, ако този ангел намери, че в тебе има една възвишена Божествена мисъл, ти тъй ще се усетиш и веднага този ангел ще те подигне и двама ще хвръкнете, и ще си приказвате помежду си! Тъй ще стане сега. Станете сега. Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост и само проявената Божия Истина носят пълния Живот! " (Стр. 18-19 в оригинала и стр.
към текста >>

50. XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ПРИМЕР VІІІ

ТОМ 9

Та, сега по някой път вие искате да знаете, защо работите така станали или инак станали, или не станали както един художник, който рисува една картина, тури една линия надолу, нагоре, тури линии, точки, напише нещо, то ще бъде един черен арапин.
Сега няма какво да говоря, някои неща има, които трябва да ги разберете отвътре. Човек диша, но не знае какви ще бъдат последствията на дишането. Вдишка след вдишка и най-после той се гради; той не знае, какво се гради. Той не мисли за това, но мисъл рлед мисъл, съгражда нещо. Нишка по нишка се образува. Та, сега по някой път вие искате да знаете, защо работите така станали или инак станали, или не станали както един художник, който рисува една картина, тури една линия надолу, нагоре, тури линии, точки, напише нещо, то ще бъде един черен арапин. Ако е с боя понамазан малко, казва един човек. Такъв човек няма. Една сянка е направил. И хората казват: Туй е един велик художник, който е нарисувал реалността. Той е изнесъл сенките на реалността.
към текста >>

51. ЗАБЕЛЯЗАНИ ГРЕШКИ В „ИЗГРЕВЪТ том VIII

ТОМ 9

481,16 ред отдолу нагоре да бъде: Викам този пък с черен... 132. Стр.
128. Стр. 480, № 35,10 ред отгоре надолу да бъде: тя се преселва.... 129. Стр. 481,18 ред отгоре надолу да бъде: в дадени моменти... 130. Стр. 481, 4 ред отдолу нагоре да бъде: ти разрежи! 131. Стр. 481,16 ред отдолу нагоре да бъде: Викам този пък с черен... 132. Стр. 482,13 ред отгоре надолу да бъде: понеже аз предавах... 133. Стр. 498, № 40, 4 ред отгоре надолу да бъде: където има семейства... 134. Стр. 502, 12 ред отгоре надолу да бъде: в пловдивското братство... 135. Стр. 502,12 ред отдолу нагоре да бъде: събират се сензитивите... 136. Стр. 503, 5 ред отдолу нагоре да бъде: подета акция, може би... 137. Стр.
към текста >>

52. Снимки и бележки към снимките - „Изгревът, том X

Вергилий Кръстев

ТОМ 10

- град Бургас, на връх „Кара-тепе" (Черен връх), преименуван в „Бял брат" -1.
Снимка 8. Бела и Георги Куртеви. Снимка 9. Братска среща на празника на Народните будители - 29. VI. 1928 г. - град Бургас, на връх „Кара-тепе" (Черен връх), преименуван в „Бял брат" -1. Алфиери Бертоли. 2. Георги Куртев. 3. Минчо Сотиров. 4. Любомир Лулчев. 5. Д-р Трифонов. 6.
към текста >>

53. 04 - 02. ПЪРВИТЕ ЗАСЕЛНИЦИ

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

ТОМ 10

2. ПЪРВИТЕ ЗАСЕЛНИЦИ Преданието разказва, че по този черен междуселски път, когато още не е имало ни помен от шосе, преди около два века, оттук минали пътници-въглищари, които се отбили при стария дъб да си отпочинат, както и да се освежат от студената изворна вода.
2. ПЪРВИТЕ ЗАСЕЛНИЦИ Преданието разказва, че по този черен междуселски път, когато още не е имало ни помен от шосе, преди около два века, оттук минали пътници-въглищари, които се отбили при стария дъб да си отпочинат, както и да се освежат от студената изворна вода. Харесало им това място и решили да се заселят в близката околност, където множество извори изливали своите бистри и обилни води. Така се турило начало на сегашното село Тополица от поселници-въглищари. Въглищарството за много десетилетия си оставало главен поминък на населението, което постепенно преминало към скотовъдство и земеделие. По-късно, когато населението се увеличило, почнало се по-масово изсичане на гората наоколо, за да се набавя дървен материал за къщи на новите и стари поселници. Тогава само дъбът при извора останал сам, за да ни напомня днес за ония времена.
към текста >>

54. 08 - 25. НАКАЗАНИЕТО ЗА БОГОХУЛСТВО

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

ТОМ 10

Брат Цеко се качва със стълбата горе да оправи жиците, в туй време вятърът му духал косата и той, като я метнал така, косата свързва и понеже косата е добър проводник, веднага гохваща токът, нали високото напрежение и брат Цеко изгаря като въглен - пада на земята, черен като въглен.
" Брат Цеко се усмихнал, защото се чувствал здрав и бодър. „Няма таквоз нещо, Учителю! " Учителят нищо повече не му казал и си мълчал. Брат Цеко си заминал за София и на другия ден или наскоро духал вятър и на стълба жиците се преплели, образувала се искра, А стълбът бил до къщата на Пеню Ганев, на мястото, където е сега руската легация. Получило се високо напрежение там и повикали брат Цеко да оправи това. Брат Цеко се качва със стълбата горе да оправи жиците, в туй време вятърът му духал косата и той, като я метнал така, косата свързва и понеже косата е добър проводник, веднага гохваща токът, нали високото напрежение и брат Цеко изгаря като въглен - пада на земята, черен като въглен. Това е за смъртта на брат Цеко, дето казал на Учителя: „А-а, Учителю, няма такова нещо! " Значи Учителят е могъл да предвиди това. Сега по-нататък. След като станало това, в този момент Учителят е в Мърчаево, на двора, на масата при брат Темелко, където се хранел с приятелите на една дълга маса. На нея могат да се хранят двайсетина души и повече.
към текста >>

55. 09 - 16. ДВЕТЕ ПРЕДСКАЗАНИЯ /СЛЕД ПЕТ МИНУТИ ЩЕ БЪДА СВОБОДЕН/

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Никой не забелязал как се минали три месеца, когато една жена с черен воал отишла в съда, за да вади документи вьв връзка със смъртта на покойния си съпруг.
Учителят станал, развъртял бастуна си и казал: „Вие знаете ли с кого имате работа? Аз след пет минути ще бъда свободен, а ти след три месеца ще пострадаш от два куршума в корема." И докато още говорели, телефонът позвънил, началникът вдига слушалката и получава заповед веднага да освободи г-н Дънов. Откъде е било заповядано, ние не знаем, но заповедта веднага била изпълнена. Щом началникът слага слушалката, става, покланя се на Учителя и вече със съвсем любезен тон му казва: „Свободен сте. Извинявайте." Брат Симеонов разказал на колегите си тоя случай за двете предсказания, едното от които се изпълнило веднага, а за другото трябвало да се чака три месеца. Никой не забелязал как се минали три месеца, когато една жена с черен воал отишла в съда, за да вади документи вьв връзка със смъртта на покойния си съпруг. Оказало се, че това е съпругата на оня началник, който бе заплашвал Учителя, а след пет минути бе го освободил. Когато разбрали, че това е жената на убития началник, припомнили си за предсказанието и я попитали: „Госпожо, много се извиняваме, но позволете ни да ви попитаме нещо." - „Кажете какво обичате." - „Ако обичате да ни кажете някои подробности около смъртта на вашия съпруг." - „Мъжът ми пътувал с лека кола извън града и на един завой се стреля върху него и го улучват два куршума в корема, от които последва смъртта му."
към текста >>

56. 09 - 109. СЪНЯТ НА ПЕТЪР ТИХЧЕВ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Под устата на пещта вляво стои един черен великан, който грабва най- близкия от идващите и го хвърля в огнената пещ, после втория, третия, четвъртия и т.н.
109. СЪНЯТ НА ПЕТЪР ТИХЧЕВ Брат Петър Тихчев е един от първите последователи на Учителя. Веднъж той сънувал следния интересен сън: Намирал се на едно шосе в едно поле. По шосето гъмжат хора, които идват към вратата на една голяма огнена пещ, която представлява устата на едно грамадно чудовище. Под устата на пещта вляво стои един черен великан, който грабва най- близкия от идващите и го хвърля в огнената пещ, после втория, третия, четвъртия и т.н. до безконечност, а потокът от хора. идващи срещу пещта, не свършвал. Отдясно на пещта стояли Христос, който от време на време хващал някого за ръката и му посочвал един светъл път нагоре, дето го поемат ангелите. Вече наближавал и неговият ред, за да бъде хвърлен в огнената пещ, и той взел да трепери то страх, но когато дошъл неговият ред и черният великан току да го хване, Христос вдигнал ръка и му казал: „Оставете го. Той е мой!
към текста >>

57. 11 - 2. МУЗИКАЛНО ОБУЧЕНИЕ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

ТОМ 10

„Мамо, пригответе на всички храна, аз искам само картофена супичка с най-много две картофчета, черен пипер и лимон - ангелска супичка." Тогава Учителят още е дал ангелската супа на нашите, после в София.
В туй време пристигат баща ми с този Иван Димитров, идват там, дядо Ганчо ги пренесъл, беше една баба Дона, една гьркиня, много фина жена, да, така. И така, 3/4 час в безсъзнание, унесена, не съм в безсъзнание, но унесена. Тогава казвам на майка ми: „Животът ме напуска." Баща ми се моли, това момче, и то си прави молитва там, майка ми, слугинята и изведнъж казвам; „Мамо, вашите молитви доведоха Учителя." Аз проговорих, Учителят ми възвърна живота. И седях, седях още малко, след туй на Иванчо подадох си ръцете и казвам: „Иванчо, поеми ме" и сядам. Като седнах, аз станах, понеже с къси чорапки бях и терлички, обух белите си обувки и първо се ръкувам с баба Дона и с всички се ръкувах. „Мамо, пригответе на всички храна, аз искам само картофена супичка с най-много две картофчета, черен пипер и лимон - ангелска супичка." Тогава Учителят още е дал ангелската супа на нашите, после в София. И така ставам.
към текста >>

58. 17 - 7. НАЧАЛО НА СПИРИТИЧЕСКИТЕ СЕАНСИ В АЙТОС

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

ТОМ 10

Още не свършил позива си, тавана на мястото, дето виждали да витае черен облак, изпращява силно няколко пъти и се появява светлив синкав дим, който почва да се уголемява.
След 20-25 минути таванът, подобно на вратата по-рано изпращява два пъти и водителят вижда да се явява под него продълговата като кометна опашка светлина, която скоро се загубва. В същото време сестрата на Я- в вижда ръка до самия му лакът. Втората вечер (20) насядват всички около масата: изпяват няколко молитви твърде усърдно, понеже кръжокът искрено е търсил да му се дадат докази. Като спират пението, водителят забелязва подобна на първата светлина, във форма на метла. След малко виждат, че бледикава светлина като пушек завладява половината стая, Я-в се досеща да повика брата си, починал преди 10 години. Още не свършил позива си, тавана на мястото, дето виждали да витае черен облак, изпращява силно няколко пъти и се появява светлив синкав дим, който почва да се уголемява. В туй време сестрата на Я. забелязала добре сформирана глава зад гърба си, дето е бил светлият синкав облак. След това запалват лампа, за да успокоят една разтревожена госпожа, несвикнала още на тия прояви. Сп. „Виделина", год. V (1907 година), Кн.
към текста >>

59. 27 - 2. ДВЕТЕ РЪЦЕ НА УЧИТЕЛЯ

Бялото Братство в град Ямбол. Николина Кирова Попова.

ТОМ 10

Говореха за черен грип.
2. ДВЕТЕ РЪЦЕ НА УЧИТЕЛЯ Друг случай. 1959 година появи се много лош грип. Говореха за черен грип. Разболя се моят другар, след него се разболях и аз. С много високи температури, а при мене болките бяха ужасни, страшни болки в кръста, умираш от болки. Майка ми и баща ми дойдоха, поплакаха си половин час, че аз страдам много и се прибраха. Колко време е минало, не зная, аз съм в ръцете на моя мъж, той болен и аз болна, заспала съм за момент и той ми каза: „Абе Кунче, защо се стресна, каза, бе много хубавичко се беше успокоила." Ще кажа защо. Защото двете ръце на Учителя се допряха до кръста ми, изправени на кръста ми точно на болното место, се допряха до болното ми място.
към текста >>

60. IV.17 август, неделя 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Може да се каже: „Да, но това не е проверено, не е според еди-коя си църква." Вярно, може да не е според схващанията на някоя църква, но е в съгласие с Божия закон, щото ние не сме срещали някой светия, който да е или сакат, или грозен, или черен, защото светиите са всякога бели и светли.
Силата не е за слабите, а за силните; богатството не е за сиромасите, а за богатите. Ако някой е оглупял, то е защото е употребил своето знание за развратяването на хората. Такъв човек в следващото прераждане ще бъде изпратен като един първокласен глупак със свързан ум и ограничени свързани дарби. Виждате един човек, който е сакат, и казвате: „Горкият човек." Добре, но той в миналото е изпочупил много крака, много ръце на другите, затова сега Господ го свързва в ръцете и краката. По този начин може да изясним много от нашите страдания. Може да се каже: „Да, но това не е проверено, не е според еди-коя си църква." Вярно, може да не е според схващанията на някоя църква, но е в съгласие с Божия закон, щото ние не сме срещали някой светия, който да е или сакат, или грозен, или черен, защото светиите са всякога бели и светли. И понеже ние се стремим към Бога, за да се върнем в Небето, то когато се върнем в Небето, трябва предварително да сме излекувани от всичките наши недъзи. Преди години имаше в Америка един виден проповедник на име Муди. Той в една своя проповед е представил следния пример: „Едно време аз си представях Небето само Господ и ангелите. Умря баща ми и започнах да мисля, че там е Господ, ангелите и баща ми. Последователно измираха майка ми, брат ми, сестра ми и за всички почнах да мисля, че и те са там.
към текста >>

61. IV.17 август, неделя 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Може да се каже: „Да, но това не е проверено, не е според еди-коя си църква." Вярно, може да не е според схващанията на някоя църква, но е в съгласие с Божия закон, щото ние не сме срещали някой светия, който да е или сакат, или грозен, или черен, защото светиите са всякога бели и светли.
Силата не е за слабите, а за силните; богатството не е за сиромасите, а за богатите. Ако някой е оглупял, то е защото е употребил своето знание за развратяването на хората. Такъв човек в следващото прераждане ще бъде изпратен като един първокласен глупак със свързан ум и ограничени свързани дарби. Виждате един човек, който е сакат, и казвате: „Горкият човек." Добре, но той в миналото е изпочупил много крака, много ръце на другите, затова сега Господ го свързва в ръцете и краката. По този начин може да изясним много от нашите страдания. Може да се каже: „Да, но това не е проверено, не е според еди-коя си църква." Вярно, може да не е според схващанията на някоя църква, но е в съгласие с Божия закон, щото ние не сме срещали някой светия, който да е или сакат, или грозен, или черен, защото светиите са всякога бели и светли. И понеже ние се стремим към Бога, за да се върнем в Небето, то когато се върнем в Небето, трябва предварително да сме излекувани от всичките наши недъзи. Преди години имаше в Америка един виден проповедник на име Муди. Той в една своя проповед е представил следния пример: „Едно време аз си представях Небето само Господ и ангелите. Умря баща ми и започнах да мисля, че там е Господ, ангелите и баща ми. Последователно измираха майка ми, брат ми, сестра ми и за всички почнах да мисля, че и те са там.
към текста >>

62. VII.2. ЧЕРНИЯТ МАГЬОСНИК И ОМАГЬОСАНАТА ПРИНЦЕСА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Да плащам за нещо, което нито виждам, нито чувам, нито се среща с мене, и което е станало чуждо, защото е откраднато, присвоено и похитено от черен магьосник. 5.
Значи майка ти харчи пари да отпечатва промененото Слово на Учителя Дънов, харчи пари да ходи по чужбина, харчи да плаща големи хонорари за скъпи адвокати и за съдилища, а сте нямали пари. Как това може да се обясни? Никак! 4. Доколкото аз знам, Богдана трябва да завърши през учебната 1999/ 2000 година музикалното училище в Бургас на 19 години и дотогава е определено от мене да получава годишна сума, равняваща се на 2 лекарски заплати, по една на всеки 6 месеца. От мене толкова. Да плащам за нещо, което нито виждам, нито чувам, нито се среща с мене, и което е станало чуждо, защото е откраднато, присвоено и похитено от черен магьосник. 5. Бъдещето на Богдана не се определя от Милка Кралева, нито от рода Крапев, а от Вергилий. Това трябва да го запомниш! Ти си родена в законен брак, зачената си на втория месец на брака. Мъжът сваля на земята човешкия дух от невидимия свят, а не жената. Виждала ли си как селянинът с два коня и с плуг оре земята, след като преди това е посял семето?
към текста >>

63. Наряди за 1945 г.

ТОМ 12

Подчертаванията и буквите да бъдат написани с черен молив, а не с мастило, химически или цветен молив, а нанасянията върху листовете да стават с мастило.
Ето как се поставя задачата за ония, които желаят да сътрудничат в това хубаво начинание: Всеки един от сътрудниците ще трябва да извлече всички мисли, изказани от Учителя, върху горните седем теми из един том беседи, който ще му бъде изпратен допълнително. Трябва да отбележим, че в случая ще се вземат под внимание не само ония места, в които се споменава изрично интересуващата ни тема, а и всички други текстове, които по смисъл и подух спадат към нея. (Виж поясненията в приложените листа за работа.) Томчето се прочита систематично отначало до край и щом се срещне мисъл, която се отнася към някоя от посочените теми, ще трябва да се подчертае с отвесна черта отстрани на текста. Към тая черта се отбелязва съкратено за коя от темите става дума. Например, ако мисълта се отнася към темата „Бог", отбелязваме буквата Б; темата „Ученик" - с У; „Любов" - Л; „Мъдрост" - М; „Истина" - И; „Музика" - муз.; „Окултни науки" - о. н. Подчертаванията и буквите да бъдат написани с черен молив, а не с мастило, химически или цветен молив, а нанасянията върху листовете да стават с мастило. Ако в една мисъл се засягат повече теми, всички тия теми се отбелязват със съответните букви към отвесната черта. Така отбелязаните места на мислите в тома трябва да се нанасят в изпратените за целта разграфени листа, като в първата графа се отбелязва страницата, а във втората - от кой до кой ред. Да се внимава щото всяка мисъл да бъде нанесена в листа със съответната тема. За улеснение, при отчитане на редовете, използувайте приложеното картонче, като поставите цифрата 1 върху горния пръв ред на страницата. Ако една мисъл има отношение към повече от една тема, тя се вписва поотделно във всеки от листовете на темите, за които се отнася.
към текста >>

64. 5. КОЕТО БОГ Е СЪЧЕТАЛ

ТОМ 12

Например някога не си разположен, не обичаш някого - ти имаш такъв черен облак на твоето слънце и Господ го вижда и казва: „На слънцето на Мара има черен облак.“ Гледайте от всички неща да добиете една приятност, едно детинско разположение, а не да мислите, че много сте живели, много сте страдали.
Схванете ли, че има една грешка у вас, поправете я, не се осъждайте, но я изправете. Ако схващаш, че има грешка и не я поправиш, значи това не е правилно схващане. Наблюдавайте сутрин какъв е цветът на Слънцето. Когато цветът е много червен и това ви направи впечатление, то значи, че вие сте много преситени от живота. Ако при изгряването на Слънцето забележите един облак, това показва, че в твоето слънце има облак и затова гледай да го премахнеш. Например някога не си разположен, не обичаш някого - ти имаш такъв черен облак на твоето слънце и Господ го вижда и казва: „На слънцето на Мара има черен облак.“ Гледайте от всички неща да добиете една приятност, едно детинско разположение, а не да мислите, че много сте живели, много сте страдали. Един вол, който е носил много товар и всеки ден е изяждал по 50 тояги, той какво знае? Знае само закона на тоягите. Ако един вол 20 години наред е работил добре и господарят му го е гладил по гърба, той какво знае? Знае само да го гладят и нищо повече. Колко пъти ще виждате на Слънцето черни облаци!
към текста >>

65. 10. МАЛЪК РАЗБОР

ТОМ 12

Под думата „сикера“ се разбира подсечено вино, в което тургат малко мед, захар и черен пипер.
“ Природата-Майка всякога прави Своите обричания все за децата Си. „Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на погубителките на царете.“ Първото нещо е да не даваш силата си на жените. Тук под думата „жена“ се разбира човешкото сърце, което се е отклонило от правия път, затова не давай силата си нему. „Погубител“ се разбира един от пороците на човешкия ум, а то е гордостта. „Не е за царете, Лемуиле, Не е за царете да пият вино, Нито за князете да пият сикера, Да не би като се напият, да забравят закона, И извърнат [съда] на всичките угнетяеми.“ За човешкия дух първо не трябва да се пие вино. Под думата „сикера“ се разбира подсечено вино, в което тургат малко мед, захар и черен пипер. Под „вино“ се разбират пари. И на най-добрия човек да дадеш пари, той се забравя. Под „вино“ се разбират още всички слабости, които затъмняват човешкия ум, били те мисли, желания или действия, които дават крива насока на желанията. Угнетени у човека се явяват всичките му добри мисли и желания. Всеки, който угнетява желанията си, изопачава съда в себе си.
към текста >>

66. ПЕТИ МЕСЕЦ - ПРАЗНИК НА ДОБРОДЕТЕЛТА

22 декември - 22 януари, дни - първи, втори, трети

ТОМ 12

- картофена супица с черен пипер и лимон.
Всички ще ядем еднаква храна: 2 чаши чай и хляб (може и препечен) за закуска. Вечеря - варени небелени картофи със сол и хляб; по една ябълка и 5 ореха. Нека приложим абсолютна простота в храната. Нали това са духовни праздници за нас? Менюто за обедите е по-разнообразно:ден: за Добродетелта - 22.XII.1924 г. - картофена супица с черен пипер и лимон. Плодове.ден: за Истината - 23.XII.1924 г. - спаначена супица без нищо. Плодове.ден: за Правдата - 24.XII.1924 г. - оризена супа с черен пипер. Плодове.ден: за Любовта - 25.XII.1924 г.
към текста >>

- оризена супа с черен пипер.
Менюто за обедите е по-разнообразно:ден: за Добродетелта - 22.XII.1924 г. - картофена супица с черен пипер и лимон. Плодове.ден: за Истината - 23.XII.1924 г. - спаначена супица без нищо. Плодове.ден: за Правдата - 24.XII.1924 г. - оризена супа с черен пипер. Плодове.ден: за Любовта - 25.XII.1924 г. - лещена супа (без нищо). Плодове.ден: за Мъдростта - 26.XII.1924 г. - картофена супа с чер пипер и магданоз. Плодове. I.
към текста >>

67. 8. ДОБРО - ОБРАЗИ НА ЖИВАТА ПРИРОДА

Пети урок от Учителя; дни - четвърти, пети

ТОМ 12

Черен е цветът на съботата.
Дойде ли срядата, той е ден на интелектуална, умствена работа - през целия ден все това ще се занимаваш; никакво чистене на къщата. Дойде ли четвъртък, той е ден за себе си: ще работиш, ще гледаш да внесеш нещо благородно в себе си, да пречистиш живота си, да видиш кои черти имаш добри и кои лоши. Този ден е за пречистване на аза на човека, на себе си. Петък е ден на Любовта: ще подигнеш и проявиш любовта си. Съботата е за почивка. Черен е цветът на съботата. Така, всеки ден си има своята работа. Така и всеки ден си има определени часове за известна работа. Запример, първият час е на Месечината: ще седнеш, ще направиш едно променение. И другите часове си имат своя специфична работа. Ако ние учехме, както природата ни учи, във всичките часове да свършим определената си работа, всичко ще върви добре.
към текста >>

68. ПЪРВИ МЕСЕЦ

22 август - 22 септември 1922 г.

ТОМ 12

Въгленът е черен защото поглъща всичката светлина и не отразява никак.
Затова само човек със силна положителна воля може да бъде добродетелен. За да бъде човек добродетелен, той трябва да има диамантена воля, на която цвета е бял. Диамантената воля показва, че той притежава един запас от жива опитност, защото пътя по който е добил тази опитност е бил тежък и труден, за да може трошливият въглен да стане диамант. На колко градуса температура трябва да се подложи въглена и при какво налягане, за да се превърне в диамант. И колко трансформации трябва да премине, за да се очисти черната аморфна маса и се получат най-сетне съвършените форми на диамантения кристал. Въгленът е черен защото поглъща всичката светлина и не отразява никак. А диамантът е прозрачен, защото материята му е толкова фина, че всичката светлина преминава през него и се излива навън. От добродетелния човек излиза светлина. Защото благия роден подтик, са лъчите, които идат от духовното слънце. Те преминават през него, като светли мисли и се превръщат в дела. Само добродетелният човек може да бъде чист.
към текста >>

69. 16. НЕЩО ВЕЛИКО СТАВАШЕ Спомен от далечното минало, от 1923 година, 22 март.

Паша Теодорова

ТОМ 13

Небесният фон тъмен, до черен, но осеян от безброй, една от друга по-светли звезди, и правят картината прелестна, да не й се нагледаш... Чудна, величествена картина, като че беше приготвена за декорация на онова велико, което ставаше, което предстои да става все по-велико, а най-великото, и то ще стане - него бъдещето очаква.
Позволих си в себе си да изкажа следното пожелание към всички присъствуващи на вечерята, към всички, които взеха участие в чистенето, в приготвяне на самата вечеря, всичко да бъде толкова светло и тържествено, осветено от светлото присъствие на нашия обичен Учител. След благодарствената молитва всички започнаха бавно да се разотиват. Излизам и аз от салона, и поемам по булеварда „Евлоги Георгиев" за у дома. Мисълта: „Нещо велико ставаше" и тук не ме напусна, обаче нещо ме спря още до моста на улица „Гурко". Веднага отправих мисълта си нагоре към небето и останах захласната от тържествената картина. Небесният фон тъмен, до черен, но осеян от безброй, една от друга по-светли звезди, и правят картината прелестна, да не й се нагледаш... Чудна, величествена картина, като че беше приготвена за декорация на онова велико, което ставаше, което предстои да става все по-велико, а най-великото, и то ще стане - него бъдещето очаква. Както бях стъпала на мостчето, така си останах сама, вслушвам се в нещо, което исках добре да доловя, отде иде, къде става и какво означава. Един далечен, глух, но ясен камбанен звън заехтя. Докато ухото ми се силеше да го възприеме, заехтя друг, също такъв камбанен звън. Озъртам се, вслушвам се, заехтя трети, четвърти, пети, но вече се отказах да ги броя. Колкото бих могла да преброя блестящите звезди на небето, толкова бих могла да преброя и ехтенията на тия безбройни камбани.
към текста >>

70. 17. РАЗВРЪЗКАТА НА КАРМАТА

Гена Папазова

ТОМ 13

Влакът кацва на този връх, може да си представите влака черен, но кацна.
В.К.: Да, записано е. Г.П.: Аз съм в Обзор, Гьозикен, годината не мога да кажа, но сигурно е така долу-горе към 1948 година да е било, не мога да кажа годината. Велизар, аз, Рачето, моята дъщеря и племенникът ми, на д-р Антонов малкият син и сънувам: пристига един влак чер, не с траур, но вагоните не са червени или светли някакви, ами черни. И върви от изток към запад. А там, на западната страна на Гьозикен, един хълм - конус с притъпен връх, заоблен. Влакът кацва на този връх, може да си представите влака черен, но кацна. А Надя идва от югозапад. Носи една електрична кошница бяла, чиста, сега изплетена, празна и тича стремглаво, качва се на последния вагон, и влакът отлетя. Аз пътувам от юго-изток към върха. От същата посока, от която дойде Надя, дойдоха Аня и Паша. Срещаме се там: „Гена, видя ли някъде, Надя търся." - „А, ама вие как не я видяхте, тя ей сега се качи, викам, на влака, замина." Връщам се от почивката и както всякога първата ми работа е да видя опитните растения.
към текста >>

71. 14. МОЛБА КЪМ УЧИТЕЛЯ

Магдалина Стефанова Григорова

ТОМ 13

14. МОЛБА КЪМ УЧИТЕЛЯ Една вечер след заминаването на Учителя отвъд, сестра Наталия Му се помолила много настоятелно: „Учителю, моля Ти се, повдигни два пръста крайчеца на завесата от другия свят, да видя какво има там." Още същата вечер Учителят й дава на сън следната картина: сестра Наталия застава на една линия, зад която всичко е постлано с черен сатен.
14. МОЛБА КЪМ УЧИТЕЛЯ Една вечер след заминаването на Учителя отвъд, сестра Наталия Му се помолила много настоятелно: „Учителю, моля Ти се, повдигни два пръста крайчеца на завесата от другия свят, да видя какво има там." Още същата вечер Учителят й дава на сън следната картина: сестра Наталия застава на една линия, зад която всичко е постлано с черен сатен. А пред тази линия се е ширнала огромна красива зелена поляна с много красиви цветя. Топъл, слънчев ден, Учителят седнал сред тази красива поляна и всички братя и сестри, които вече са си заминали, са насядали около Него, весели и радостни. Наталия усеща, че е на границата на този и онзи свят, защото Буча Бехар, седнала до Учителя, като я видяла, извикала жизнерадостно: „Наталия, Наталия, Наталия" и с ръка я викала да отиде при тях, Обаче Наталия се обърнала назад, погледнала черния сатен, т.е. земята, на която се намира и се събудила. Като се събудила, си казала на ума: „Учителю, защо не ми даде някоя друга картина, защото е много красиво това, което видях." В този момент чула един глас, който й казал: „Ти нали искаше само два пръста от крайчеца на завесата да ти се открие?
към текста >>

72. 4. ЗАМЕСТНИЦИТЕ Тодор Коцев

Вяра Христова

ТОМ 13

В.Хр.: Чувала съм, че е бил черен маг.
Бяха трима, четирима младежи, които ходеха у нея на разговор така. Това беше по времето на Учителя. За Лиляна Табакова и Кръстю Христов. За Кръстю имаха отначало лошо мнение. Даже сестра Балтова казваше на Лиляна да не го приема при себе си, а те се сприятелиха и после той стана друг човек. В.Хр.: Чувала съм, че е бил черен маг. Вярно ли е? Т.К.: Не, тия неща не могат да се кажат. В.Хр.: А знаете ли, че Учителят му е подарил един пръстен - змията захапала опашката си? Аз го видях. Т.К.:Не, не съм чул.
към текста >>

73. РУСИН КИРОВ СИРАКОВ - ЧОВЕК НА КРЪСТОПЪТЯ НА ЖИВОТА

РУСИН КИРОВ СИРАКОВ

ТОМ 13

Той не е черен, обаче понеже брадата Му бяла и лицето Му матово, изглежда като че е някакъв арапин, но личи, че си е бял човек. Седнахме.
Аз от малък си знам, че ръкостискането трябва да бъде енергично, сърцато. Иначе как ще разбереш, че се здрависваш? Аз се здрависах по мъжки. Като ме погледна и аз Го погледнах, ама викам си, страшна работа. Лицето Му матово, прегоряло така от слънчевите лъчи, добило така друг цвят. Той не е черен, обаче понеже брадата Му бяла и лицето Му матово, изглежда като че е някакъв арапин, но личи, че си е бял човек. Седнахме. Пита: „По какъв повод? " Викам така и така, чул съм за Вас, идвам по някои въпроси. - „Какви например? " Казвам: „Аз понеже съм запознат с левичарските идеи, а те не признават нито религия, не признават нито дух, нали, и, викам, ако Вашето учение беше освободено от тая метафизика, която ни предавате, с удоволствие го приемам, защото то много ми допада. Аз съм, викам, също вегетарианец.
към текста >>

74. 3. МИРОГЛЕД И ТВОРЧЕСТВО НА ХУДОЖНИКА БОРИС ГЕОРГИЕВ

БОРИС ГЕОРГИЕВ

ТОМ 13

Само една слаба светлинка свети като малка точка в голям черен кръг." Във всичко: музика, поезия, живопис и пр.
По всичко се познава, че иде вече духовна пролет. Кандински в книгата си „Духовното в изкуството" казва: „Нашата душа след една дълга материалистична епоха е сега в началото на своето събуждане. Понеже е още в началото на събуждането си, тя носи още зародиш на съмнение, неверие, безцелност. Материалистичния мироглед, който направи от живота една лоша, безцелна игра, не си е още отишъл. Събуждащата се душа е още под тежестта на материалистичния мироглед. Само една слаба светлинка свети като малка точка в голям черен кръг." Във всичко: музика, поезия, живопис и пр. ние забелязваме днес духовен подем. И той говори много ясно за онзи, който иска да чете с духа на времето, че се ражда нова култура на земята, култура на възкръсналата човешка душа.
към текста >>

75. VII. ЗАЩО РУСНАЦИТЕ НЕ КУПУВАТ ОРИГИНАЛНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 13

" Той отговаря: „Аз не гоня теб, но гоня оня черен дух, който е в тебе." Това лично ми го е разказвала Весела.
Онова, което е написано в книгата е верно, но има още много неща, които не е описала, защото не смее да ги опише. Пример: Веднъж тя е на посещение при Учителя за разговор. Изведнъж Учителят я гледа строго, посочва я с пръст и извиква: „Вън от Изгрева! Рекох, напусни Изгрева! " Весела е смутена и пита: „Учителю, защо ме гоните от Изгрева? " Той отговаря: „Аз не гоня теб, но гоня оня черен дух, който е в тебе." Това лично ми го е разказвала Весела. А онова, което са ми разказвали нейните съвременници за нея, са такива, че може да се уплашите. И затова аз се стремя в „Изгревът" да ги давам събитията такива, каквито са. На някои не са приятни тези неща. Но това предпазва от заблуждение онези, които ще минат по същия път и ще имат същите задачи за разрешаване. 7. Аз съм този, който за пръв път публикува „Призванието на Учителя към българския народ и Славянството", „Мисията на Славянството" и отпечатих тези Скрижали в том I, II, III и IV.
към текста >>

76. Б. ПРИЛОЖЕНИЯ Приложение Първо

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 13

Въпросът за отпечатването на песнарката може да се разреши само тогава, когато се отпечати по оригинала на Учителя от така наречения „Черен тефтер".
Проблем: Проблем за братските средства, които се набират от десятъка. Ние имаме опит какво стана с десятъка на Учителя след Неговото заминаване. Ето Братството от Търново внесе една сума от 5,000 лева за песнарки. Досега нямаме никакъв отговор, нито документ. А ние можехме да си извадим песнарката на ксерокс за тези пари и да я предадем на онези, които дадоха вноски. Въпросът за отпечатването на песнарката може да се разреши само тогава, когато се отпечати по оригинала на Учителя от така наречения „Черен тефтер". Защо се изискват пари за песнарка, когато онези, които са запознати с този проблем, не го движат? Ние внесохме 7,000 лева за филм за Паневритмията на Кирил Кирилов, който е кинооператор и вече изминаха три години и досега нищо не е направено. Освен това пращаме редовно десятък и не знаем къде този десятък отива. Затова смятаме, че този принцип не е правилен, защото дава възможност за пълна безотговорност на лица, които поемат обещания, без да ги изпълняват. Затова смятаме за уместно да се приложи друг принцип.
към текста >>

77. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 1801-1820

Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова

ТОМ 14

1808 Който говори едно, а върши друго, той е черен брат.
Споделете вашите блага, които Господ ви е дал [с] вашите ближни. Ближен е всеки, който ви обича. Онзи свят. 1807 Онзи свят е в Бога, а Бог е навсякъде. Бял и чер брат. 1808 Който говори едно, а върши друго, той е черен брат. Белият брат върши това, което говори. Той и отвън и отвътре е един и същи. Така постъпва и Бог, в Него няма лицеприятие. Божията Любов. 1809 По какъв начин Бог проявява Любовта си към човека?
към текста >>

78. ПРАВИЛА, ПРОГРАМА, УПРАЖНЕНИЯ ЗА УЧЕНИКА V

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

За дъжд и то по необходим случай може, и то само черен чадър, а не зелен и т.н.
Когато някой те погледне и ти препрати една мисъл, не се усмихвай - провери я първо. Първото езеро, 24.VІІ.1922 г., Рила, 1 часа по обяд. Правило VI: По сърце бъди дете, а по ум - мъж. За пиене само вода, никакви соди, лимонада и пр. Учениците от окултната школа не употребяват чадър за слънце. За дъжд и то по необходим случай може, и то само черен чадър, а не зелен и т.н. Правило VII: Никога не уреждай работите, остави всичко само да се уреди. Както е дошло, без да мислиш, тъй и ще си отиде, без да се тревожиш. Чам Курия, 31 .VII.1922 г. Никакви къси ръкави, а дълги и широки. Също и роклите да бъдат дълги.
към текста >>

79. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

ТОМ 14

„Турете си и зехтин и черен пипер." Учителят много държеше за простите яденета и много обичаше чорбиците: от коприва, домати, гъби печурки, картофи с масло и черен пипер.
Сам си е палил печката, метял и пр. Тя дойде в стаичката си, разплакана, с което разбра, че тя не трябва да оставя Учителя въпреки всичко. Има неща, които не се отнасят до нея. Често Учителят пристигаше в стаичката и с една радостна усмивка почваше да вади от джобовете си чушки, домати от нашата градина, слагаше ги на масата и казваше: „ Това е от нашата градина.", които той сам е откъснал. Веднъж донесе една тенджера с ядене, погледна усмихнато и каза: „Аз го сготвих." Това беше супа с нарязан зарзават на едри парчета и всичко беще от градината на Изгрева. „Турете си и зехтин и черен пипер." Учителят много държеше за простите яденета и много обичаше чорбиците: от коприва, домати, гъби печурки, картофи с масло и черен пипер. „Един два картофа, каза той, са достатъчни да се нахрани човек." Предпочиташе винаги черния хляб от чиста пшеница, руски чай, българско сирене. Той избягваше сложните яденета, обичаше много червения лук да го чукне с юмрук и така да го яде, както го ядяха всички българи. Той имаше навиците на истински българин. Когато се обръщаше към някои от сестрите, той ги наричаше не с техните лични имена, а с имената на техните другари. „Повикайте ми, рекох, Лазарица, Иваница и пр." Учителят беше изключително скромен и оригинален.
към текста >>

По повод на една от задачите в школата, които Учителят е дал на учениците, които трябва да понесат подигравките на околните и да следват задачата, която им е дадена, Учителят на нея й дава едни стари свои износени обувки, високи, с черен ластик отстрани, които тя да носи при различни случаи.
„Повикайте ми, рекох, Лазарица, Иваница и пр." Учителят беше изключително скромен и оригинален. Кой от учениците му не си спомня неговите посещения. Когато тя, Аверуни, завършила университета, Учителят й казва следното: „Е, сега твоята педагогика ще я обърнеш към себе си, ще я направиш себепедагогика." Той й създавал много изпитни положения, при които тя сама да се справя и проучава силата и възможностите, с които тя разполага. Веднъж, посещавайки го при някаква случка, която тя не могла да разреши, тя вижда в ръцете на Учителя една крива свещ, която той се мъчи да изправи и изглади. -"Учителю, и мен ще изправите като тази свещ." Тя е получила много жестоки изпити по повод смирението и издържането на различните несгоди на и в живота. По повод на една от задачите в школата, които Учителят е дал на учениците, които трябва да понесат подигравките на околните и да следват задачата, която им е дадена, Учителят на нея й дава едни стари свои износени обувки, високи, с черен ластик отстрани, които тя да носи при различни случаи. Разбира се тя станала за присмех. Тълкуванията са били различни. Обаче понесла всичко и продължава да ги носи с мълчание и търпение. Тези обувки са запазени до днес в Йорданка Жекова. Учителят е следял начина, по които тя се е обличала.
към текста >>

При друг случай тя имала рокля с малки бродирани цветя с черен цвят.
Веднъж тя е била облечена в бледосиня копринена рокля. Учителят й направил някакъв намек за нейната рокля, в който се изтъква нейната женственост. Тя взема роклята, полива я с газ и я запалва. Обаче какво изумление, когато изважда роклята от печката, газта изгоряла, а роклята останала невредима. Въпреки това, тя не я носи. При друг случай тя имала рокля с малки бродирани цветя с черен цвят. При изказванията, които той й направил, тя разпорва с игла всички черни цветя и роклята й става чисто бяла. Учителят се противопоставя на късите ръкави, късите рокли и ярки цветове, Цветът за ученика е сивия, светлогълъбов, белия, синия и пр. Косите трябва да бъдат прави отрязани до кокълчето на врата. Възбраната трае за ученика в известна фаза на неговия живот. За нея траела 7 години, след което тя можела да носи разкошни дрехи.
към текста >>

Всички около 150 души с Учителя си бяхме на екскурзия на малкия Черен върх над Драгалевци при снега.
В чест на 9 март имаше хубава беседа и плодна вечеря. 29.03. Не се събрахме. 05.04. Страстен понеделник. Не се събрахме. 12.04. Втори ден на Великден. Всички около 150 души с Учителя си бяхме на екскурзия на малкия Черен върх над Драгалевци при снега. Беше наистина Велик ден. 19.04. Събрахме се без г-ца Тодорова, изчетохме книгата и решихме да идем пак при Учителя, да искаме друго. * Госпожица Тодорова - Паша Теодорова. 25.04. Неделя вечерта. Отидохме 5 [петте] при Него и ни даде, след настоятелно искане, упражнение за усилване на волята за 5 пъти и книгата „В хармония с безконечността." 26.04 Петте бяхме у Марийкини, четохме това, което ни каза вчера.
към текста >>

80. 2. ПРЕМЕСТВАНЕ В ГРАД СЛИВЕН

Жечо Панайотов

ТОМ 15

Къде отивахме в този вечерен час?
На смръкване, вече навлизаме в Сливен, но погледът ми е все към „Сините камъни"; интересуват ме, прави ми впечатление, че по височините на Балкана се виждат запалени огньове. Питам баща ми - „Ще се качим ли там, при тези огньове? " Отговори ми, че няма да се качим. Ето че най-после сме пристигнали - привърши се нашето пътуване. Баща ми и майка ми, по пътя почти не се разговаряха, наверно бяха замислени за ходът на бъдещия ни живот в Сливен. Къде отивахме в този вечерен час? В Сливен живееше сестрата на баща ми - Баласка, с трима от синовете си. Тя вече е била вдовица и както отбелязах в начало, бе майка на пет сина и една дъщеря. Понеже се обичаха с баща ми, приеха ни в дома си на гости за няколко дни, докато стигне багажа ни. Така прекарахме при братовчедите ми и леля ни Баласка, почувствувахме роднинството ни, като тези връзки цял живот спазвахме. Братовчедите ми, един по един свършваха сливенската гимназия и отиваха да следват висше образование в Русия.
към текста >>

81. 27. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЛИЦА И СЪБИТИЯ В КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ

Жечо Панайотов

ТОМ 15

Единият е с върха надолу и символизира инволюцията, потъването на Духа в материята и се рисува черен, а другият е с върха нагоре и символизира възлизането на Духа от материята - еволюцията и се рисува бял.
Стр. 11. Димитър Голов е издал „Принципи на френологията", „Човешката аура", „Вегетарианска готварска книга", „Мисълта-творец на характера", „Човекът-творец на съдбата си" „Между два свята", „Тайнството". А „Бен Хус" не е негово издание, а на Стоян Атанасов. Стр. 14. Триъгълник. В „Завета на цветните лъчи на светлината" няма триъгълник, а два преплетени триъгълника. Единият е с върха надолу и символизира инволюцията, потъването на Духа в материята и се рисува черен, а другият е с върха нагоре и символизира възлизането на Духа от материята - еволюцията и се рисува бял. Пръв ги е дал като емблема в храма си Соломон и оттам се нарича Соломонов печат. Това е хексаграма, шестолъчка, за разлика от Пентаграма, хексаграма е кръстена на еврейската религия. Стр. 19. Пеню Киров си замина през 1918 г. на 28 януари, два и половина часа през нощта, а сестра Стойчева си замина на 3 март 1918 г.
към текста >>

82. I. БИОГРАФИЧНИ ДАННИ ЗА СЕСТРА ВЕСКА ЖЕЧО-ПАНАЙОТОВА

Веска Жекова

ТОМ 15

Любими й бяха: „Песен за житното зърно"', „Там далече", „Запознаване" (от Паневритмията), „Рилска рапсодия" (изпълнявана най-вече на Рилския вечерен огън).
се венчава с баща ми Жеко Панайотов Жеков и двамата започват строеж на собствена къща на Изгрева в София. Така те са едни от първите участници в създаването на Изгрева. Учителят два пъти е посещавал този братски дом на вечеря и го е посочил за склад на беседите още от това време. Майка ми притежаваше красив сопранов глас и беше редовен участник в братския хор. Артист по природа, тя вдъхновено изпълняваше и солово песни от Учителя. Любими й бяха: „Песен за житното зърно"', „Там далече", „Запознаване" (от Паневритмията), „Рилска рапсодия" (изпълнявана най-вече на Рилския вечерен огън). По-късно изучаваше цигулка и се записа в Музикалния факултет на така наречения Народен университет. Почина на 17 август 1967 г. като остави един достоен за следване пример на човек от Бялото Братство.
към текста >>

83. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

Учителят го приема в присъствието на свидетели, но Учителят е облечен в черен официален костюм.
В тях той е бил слуга на онези сили, които са воювали срещу Учителя. Това е обяснението. А че след това се обръща - за него има друго обяснение. Има един случай описан в „Изгревът", когато един от големите врагове на Учителя воюва цял живот срещу Него, накрая отива при Него в с. Мърчаево и иска среща с него. Учителят го приема в присъствието на свидетели, но Учителят е облечен в черен официален костюм. Всички присъствуващи са изумени, защото знаят, че Учителят никога не е обличал черен костюм и такъв никога и никой не му е ушивал, и такъв няма изобщо в гардероба Му. Това знаят всички и са поразени от тази гледка. За тяхно прозрение Учителят им казва: „Днес Господ обърна един враг, за да стане негов последовател". Ето го разрешението. Господ не забравя стореното му Зло.
към текста >>

Всички присъствуващи са изумени, защото знаят, че Учителят никога не е обличал черен костюм и такъв никога и никой не му е ушивал, и такъв няма изобщо в гардероба Му.
Това е обяснението. А че след това се обръща - за него има друго обяснение. Има един случай описан в „Изгревът", когато един от големите врагове на Учителя воюва цял живот срещу Него, накрая отива при Него в с. Мърчаево и иска среща с него. Учителят го приема в присъствието на свидетели, но Учителят е облечен в черен официален костюм. Всички присъствуващи са изумени, защото знаят, че Учителят никога не е обличал черен костюм и такъв никога и никой не му е ушивал, и такъв няма изобщо в гардероба Му. Това знаят всички и са поразени от тази гледка. За тяхно прозрение Учителят им казва: „Днес Господ обърна един враг, за да стане негов последовател". Ето го разрешението. Господ не забравя стореното му Зло. Не забравя, но за онзи, който се обърне към Него, на него може да оправи пътищата му.
към текста >>

84. XVII. ТРУД БЕЗ АВТОР И БЕЗ ИМЕ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

А те и много критикували авторът, че е попаднал в „черен мистицизъм".
И ми каза още, че тези томове се разпространяват тайно и че само малцина „привилегировани" имали щастието да ги получат, и то за да ги разпространяват и то навсякъде по земята. Имало вече и преведени в разни страни. Но се давали на „нови хора" от Братството, неопитни, но сигурни. И така наистина, това „Ново слово" се разпространявало. На ветераните не се давало. А те и много критикували авторът, че е попаднал в „черен мистицизъм". Виж, Вергилий дали те интересува този проблем, но за мене той е много важен. Всичко, което пречи на Словото на Учителя и Неговата Велика работа, трябва да го изобличаваме. P.S. Сърдечни поздрави - Величка
към текста >>

85. XXIII. КОЙ И ЗАЩО ИСКА ДА ОТХВЪРЛИ „ИЗГРЕВЪТ ТОМ XIV И „СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ КЪМ УЧЕНИКА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

И понеже бяха свързани вече с онзи Черен дух, то много трудно „Изгревът" том XIV се работеше.
Учителят му говори от полето на Бялата Светлина." Всички мои сътрудници останаха изумени от този факт. Това го откри Ефросина Пенкова като коректор. Те знаеха, че те отказват и повече не искат да въвеждат. Значи се подчиняваха на Своя Учител от Черната Светлина и затова отказаха да въвеждат. Не въведоха оригиналите от 1938 под N 156. Отказаха. И понеже бяха свързани вече с онзи Черен дух, то много трудно „Изгревът" том XIV се работеше. Ако бяхме го дали да се набере отново, щяхме да спечелим време. Но оставихме да работят по техния набор. И понеже бяха го набрали то отзад на стр. 792 написахме онова, което те са набрали. Написахме имената и страниците, които са набирали.
към текста >>

86. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1936 година

ТОМ 16

Поканихме Го на вечерен огън и Той се съгласи.
Веднъж, не помня точно датата, Паша - стенографката - една вечер дойде и ме замоли да я придружа да отидем до Сапарева баня, да купела рациново масло. Аз й казах, че сам ще отида. Вземах фенерчето електрическо и в 10 ч бях в Сапрарева баня. Вземах нужното и към Паничище се губих из боровата гора около 1 час и се оправих и в 5 ч стигнах на бивака. На 7 август вече Учителят бе добре, почти напълно весел. Поканихме Го на вечерен огън и Той се съгласи. Голяма бе изненадата на братя и сетри, като Го видяха, защото всички се бяхме омърлушили, че и в София, и провинцията като се бяха научили, всички бе налегнало тъга и се чудехме как и що да направим, за да се възвърне Учителят, защото Той е казал, че: „Заради вас стана това, което дойде върху ми." На 8.VIII. Учителят слезе на обеда. Всички се радвахме. На 10.VIII. Учителят за пръв път отиде на чешмичката и аз и Васил Искренов направихме снимки при чешмичката и в движение.
към текста >>

Направих му една като черен въглен палка, голяма, като грамаден молив.
31.Х.1936 год., събота Сън: Не запомних добре целия си сън. Намирам се някъде в непознато здание. При мен е братът ми Иван. Ставаше въпрос да се нарисуват разни рекламни фирми. Аз му казах, че мога да ги напиша с такива букви, каквито са на първо отделение началните букви и думички, с печатни букви. Направих му една като черен въглен палка, голяма, като грамаден молив. Вземах едни ножици, та с тях го подстригвах и заострих отпред и Иван с него сам щял да си нарисува фирмата. В самото здание имаше нарисувани разни зевзеци по стъклата откъм шосето. Тая заран е облачно и гъста мъгла забулила околността. За малки промеждутъци се приповдига мъглата, която е отпред селото над Годеч и се вижда Нишавската долина с бяла мъгла. Тази сутрин стоях в леглото, докато започна да се развиделява.
към текста >>

87. I. Дневник на Елена Хаджи Григорова 3.III.1929 г.-11.II.1945 г.

Елена Хаджи Григорова.

ТОМ 17

Казаха ми, че черно брашно или хляб от черно брашно никак да не употребяваме и вече братята и сестрите там не употребяват черен хляб.
Научавам се, че Учителят напоследък държал по-интимни лекции, пророчески. Аз веднага си помислих: „Ето коя била причината, задето не изпращат резюмета." Намирали сме [се] в крайни времена. Казаха ми, че Учителят спи на креват 2 метра високо над земята. Никак не се допира до земята и никак не ляга на земята. Съгледах Стоянка, нейният хазяин имал цели складове черно брашно и търси начин да го унищожи, но не може да намери, нито може да го изгори. Казаха ми, че черно брашно или хляб от черно брашно никак да не употребяваме и вече братята и сестрите там не употребяват черен хляб. Аз се зарадвах, понеже, без да знам това нареждане, не съм обичала никак черния хляб. На Зти октомврий 1933 г., в с. Равна, в квартирата у дядо Истаткови, вторник срещу сряда, към 3-4 ч след полунощ сънувах следното: Намирам се около Учителя на Изгрев, току-що съм излязла от клас с тетрадка в ръка и добри, доста пълни бележки. Идва при мене Стоянка Илиева, разтревожена, че пропуснала школата. Аз я прегърнах с лявата си ръка и й показах тетрадката, че съм вземала почти пълни бележки и много отчетливо е написано, да не се безпокои.
към текста >>

88. 13. Задачата на ученика във Всемирната Велика Бяла Школа

IX. Народни учители и Изгревът. Елена Хаджи Григорова

ТОМ 17

Със зоркото око на страж ще бди той и контролира всеки черен гост в своето ново жилище и нежно внимателен ще бъде в своите обръщения, защото този е начинът за парализиране всяко отрицателно влияние.
13. Задачата на ученика във Всемирната Велика Бяла Школа Любовта, която ще рафинира мисълта на ученика и направи прозирна плътната обвивка на ума, като изложи последния под светлите лъчи на Божията Мъдрост; Любовта, която единствено ще отвори светлата книга на Мъдростта, сочеща на ученика пътя на великата Божия Истина. При тази наглед лека трансформация на сърцето и ума, ученикът безогледно [? ] ще поддържа и направлява хармонията между последните, защото само тогава неговото същество ще стане източник, по-скоро проводник, на положителната Божествена Воля, за прилагане на великия закон на Божествената] Истина. Със зоркото око на страж ще бди той и контролира всеки черен гост в своето ново жилище и нежно внимателен ще бъде в своите обръщения, защото този е начинът за парализиране всяко отрицателно влияние. Противните отправления на ученика са грешки, които пречат за правилното разрешение на неговите задачи. Изгубил своя дом на Истината и пътя към него от векове, човек се лута из тъмните завои на живота с все по-голямо безверие и безсмислие. И когато е изпита до дъно чашата на суетата, една лъча огрява изминатия път с всичките негови несгоди, тъмни краски, и разкрива пред него една вечност от неизбродима' красота, в която царува вечната слава Божия. Вдъхновен от Божията Милост и Любов, той поема своя път към Бога - път на ученичеството във великото Божие училище. И неговата задача там да посвети живота си всецяло в служба Нему.
към текста >>

89. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

ТОМ 17

Антерийката му, от тъмноморав шаяк, беше затегната с черен пояс.
И наистина, всички го знаеха само такъв, какъвто го гледаха, какъвто си беше бае Митар: тих скромен, със сини умни очи, с възруса коса, завита отдире на перчим, сбръчкано лице, снага въздребна, гърди тесни, пръсти тънки, но жилави. Да седиш да го гледаш и три дни, пак не можеш каза на колко години е. Та нашенци са го гледали тридесет години и все такъв си го знаят — ни по-стар, ни по-млад. Всеки се изменява, само бае Митар си стои все на един карар. Потурките и ферменцето му беха — помня го, като че сега го гледам — от суросинкав шаяк, без гайтани, без ръбове — дюс. Антерийката му, от тъмноморав шаяк, беше затегната с черен пояс. В пояса си носеше забоден дивит и чернокоресто ноже, забодено в жълта тенекиена кания. Никой не го е видел да забърза или да се залише да тръгне по-полека: той винаги вървеше с отмерени стъпки, стъпваше тихо, кротко и никога не махаше с ръце. Когато говори, той нито креска, нито шепне, а всекога изговаряше полека и ясно всека дума и винаги те гледа в очите, като ти говори. На ядене не задирваше много: кога има хубаво сготвено — хубаво и ще яде, а кога нема, ядеше и сух хлеб със същата охота, както и печена мисирка. Когато го поканваха да пие, пийваше и ракия, и винце, но никой никога не го е виждал пиян.
към текста >>

Дойдеше у некой петъчен ден летно време, възседне оня черен ат, накриви оня фес, па като тръгне, та изходи всичките бейски бахчи, където харемлъците прекарваха на летните си къщи.
Тънък, висок, хубавец на лице, винаги пременен, винаги натъкмен, нагизден, чист — левент човек. Като види некоя хубавичка жена, стига само веднъж да я погледне със своите хубави, сини бадемлии очи — стига ѝ; прикове я като с пирон на местото. Какви чудесии не е правил тоя човек в града! Хеле пък ханъмките — знаеха го всичките, защото беше сарафин и продаваше джаваире — като речеха „Данил-кузум“, устата им се лепеха, като от сакъз шекер. Колко пъти е пропадал с дни по харемлъците, колко пъти са го гонили с ятагани бейовете, колко пъти е прерипвал през прозорци, през плетища, през хендеци — ама пак, макар че беше станал човек на 50 години, пак не му беше дошел целият акъл в главата. Дойдеше у некой петъчен ден летно време, възседне оня черен ат, накриви оня фес, па като тръгне, та изходи всичките бейски бахчи, където харемлъците прекарваха на летните си къщи. Да могат да приказват тия бини и тия кории, и тия бахчи, и тия воденици, що е било и какво е било, оно би чудо наприказвали. Заприказвах се за кир Данила, защото ми дойде на ум, че един от тефтерите му, които беше оставил подир смъртта си, беше ми попаднал едно време на ръцете и един лист от него пазя и досега. В него има между другите работи записани и некои рецепти, диктувани, види се, от бае Митра пророка. Аз ще опиша тук целия лист от бае Даниловия тефтер, па вие четете, което искате от писмото: "На лето хиляда и осемстотин и петдесет и трето на ден на петнадесети февруарий продадох на Кючюк-Хайше Халил беговица, дъщеря на Кара Мутиш Измирлията, един низ от 17 върви маргарит, от хаслията, за 1623 гроша горни пари и ми брои на дъската 1381 грош у рубин, ермилъци и алтилъци, а за кусура ми рече да идем у петък, по икиндия, у дома й сам, та да ми ги докусури. Харна е, ама на плащане дохожда бираз назлъм, та че да видим какво че изкарам парите… Това пишем да се помни и знае какво се прави кувет маджун, та ако човек отслабне и му стане зло, па сака да се даврандише и да се обърне на добро и после хич да не сака да мари, а он да вземе 22 драма дар-фирферин, 31 драм юлду кахър, 51 драм индустан-дживизи, 45 драма джигер оту, 17 драма нанеяги, 5 драма сулфат-яги, 20 драма саде дарчин и 15 кощилки от праскови, па да ги скълца у хаван и да ги меша със 100 драма мед и да куса всека заран по една лъжица на гладно сърце и подир един сахат и чейрек да изеде по една-две кюлбастии и да пие по половин ока пелинаж от добрия, па да кара така 40 зарана и като види хаир, да рече: „Бог да прости Мигар пророка…“ Продадох днеска, на 19 февруарий 1853 лето, един златен пръстен с антика от канташ, с писана на него риба на Мола-Юсуф Чипаризина за 191 грош и парите си взех всичките до пара.
към текста >>

90. 1. Сп. „Всемирна летопис, год. II, кн. X, 31.XII.1922 г., с. 262-263

II. Стихове в сп. „Всемирна летопис'. Мара Белчева

ТОМ 17

Но това, което прави поразително впечатление, като обща характеристика на редките идеи и силните чувства на авторките в техните трудове, това е релйефният контраст в стремежите на двете тия български писателки: първата е погледнала нагоре, към източника на зората, а втората, дълбоко замислена, е приковала погледа си долу, към прага, дето са останали стъпките... Цялото съдържание на първата сбирка е изпълнено с лъчи, с полет към небето, с вяра в Бога и с горещо желание за нов живот, а на втората - с мрачна тъга, меланхолия, гробове, полет надолу; първата рисува една лека трептяща душа, обляна с бяла светлина, възрадвана от химни из светли селения, укрилена с надежди, макар и нелишена от жизнени горчевини, и ободрена с молитви в светли храмове, храмове на любовта, а втората - душа, покрита с черен плащ, засенчена с черния цвят, черни котки, черни врани, тъмни бръшляни, черни вуали, черни танцове, срутени храмове... Явно е, че тия две души, когато вдъхновението им е внушило тяхната поезия, са преживявали две различни състояния, едно на друго противоположни.
II, кн. X, 31.XII.1922 г., с. 262-263 Книжнина: „Сутринни лъчи", стихове от г-ца Олга Славчева и „На прага стъпки", стихове от г-жа Мара Белчева. Това са две сбирки стихотворения, които заслужават да се разгледат паралелно. Преди всичко, макар и да се постарахме да намерим връзката между съдържанието на двете сбирки и техните заглавия, ние не можахме да открием тази връзка. Но това, което прави поразително впечатление, като обща характеристика на редките идеи и силните чувства на авторките в техните трудове, това е релйефният контраст в стремежите на двете тия български писателки: първата е погледнала нагоре, към източника на зората, а втората, дълбоко замислена, е приковала погледа си долу, към прага, дето са останали стъпките... Цялото съдържание на първата сбирка е изпълнено с лъчи, с полет към небето, с вяра в Бога и с горещо желание за нов живот, а на втората - с мрачна тъга, меланхолия, гробове, полет надолу; първата рисува една лека трептяща душа, обляна с бяла светлина, възрадвана от химни из светли селения, укрилена с надежди, макар и нелишена от жизнени горчевини, и ободрена с молитви в светли храмове, храмове на любовта, а втората - душа, покрита с черен плащ, засенчена с черния цвят, черни котки, черни врани, тъмни бръшляни, черни вуали, черни танцове, срутени храмове... Явно е, че тия две души, когато вдъхновението им е внушило тяхната поезия, са преживявали две различни състояния, едно на друго противоположни. Но при все това, техният духовен мир не се изчерпва напълно с такива мисли и чувства: и Олга Славчева неведнъж е била жертва на тъжни настроения, само че те като че ли се поглъщат от ония снопове лъчи, които бърже ги сменяват, както и Мара Белчева ни дава, макар и много малко, такива жизнерадостни стихове, като лъчи от ново слънце, весело пронизват мрачната й атмосфера. Като съдим по тия признаци, мъчно може да се заключи, че животът на първата представлява само един радостен химн на ранна пролет, а на втората - един тъмен, надгробен кипарис. По-скоро сме наклонни да приемем, че леко хвърчащата птичка има нужда от по-философско вдълбочение в превратностите на живота, а потъмнялата жрица на разрушения храм - от по-светла вяра в радостите на тоя живот. И в желанието си да изоставим и забравим екцесите на двете авторки, които не хармонират с Божествената правда и с възвишената любов, в храма на която всички тряба самоотвержена да служим, ние ще цитираме тук неколко най-хубави бисери от двете стихосбирки като доказателство на тоя трогателен жизнерадостен лиризъм, който бихме желали и двете да задържат и развият. Из „На прага стъпки" I.
към текста >>

91. 5. „Завети, год. IV (1937), кн. 1, с. 17-18. Петър Горянски. В памет на Мара Белчева

VI. Очерци за Мара Белчева

ТОМ 17

И после: Черен скут разгънал паркът мълчалив, дето се извива глъхналият път, дето мълчаливо сенки две вървят.
Облъхната от идейните и естетически разбирания на Пенчо Славейков, които у нея губят борческия си патос и философската си задълбоченост, в своята поезия тя възкресява оная лека романтика, на която липсва стихийност в чувствата и плътност в образите. Гамата на нейните изживявания, макар и пъстра по колорит, отбелязва главно два съществени елемента: любовта и мистичното чувство към света. За разлика от всички други поетеси, любовта у Мара Белчева не е една сляпа, демонична стихия, която изпепелява душата, за да остави след себе си парливата болка от едно голямо страдание, а плахо чувство, запалило в очите пламъка на невнятния копнеж и на вярата. Стиховете, през които преминава трепетът на любовта, са облъхнати от нежния парфюм на една чиста лиричност и сърдечна топлота: Свърши се играта, Млъкна песента. Той и тя в душата с звукове - цветя свиха и завиха вън града сами. И после: Черен скут разгънал паркът мълчалив, дето се извива глъхналият път, дето мълчаливо сенки две вървят. Грубата еротика е чужда за творчеството на поетесата. В него тя отразява душевните трепети, леките усещания, но не и суровото и първично чувство на любовта. Само понякога спомените, като плахи гълъби, с излекото пърхане на своите криле, докосват душата й, за да събудят едно колкото нетрайно, толкова и смътно желание: Да можех пак на твоите гърди глава да приклоня, - от твоите очи звезди да пия светлина. Простряла бих аз мост върху света от своята тъга, - да стигнех твоите уста, - на моя сън брега. Любовната лирика на Мара Белчева отразява един важен момент от психиката на българската жена изобщо.
към текста >>

92. 48. Учителят и времето

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Яви се черен облак, който покри хоризонта.
Учителят тогава живееше на „Опълченска" 66. Аз бях гледал с възторг прекрасните юнашки носии на хилядите юнаци и юнакини, дошли от всички краища на родината ни, както и от Чехословакия, Югославия, Полша. Беше наизлязла и цяла София да гледа юнаците. Денят беше хубав, слънчев. Но точно когато д-р Кадиев беше при Учителя, той забеляза, че неочаквано небето се затъмни. Яви се черен облак, който покри хоризонта. Започнаха светкавици, гръмотевици и прокапаха първите едри капки дъжд. - Ще се развали хубавият празник на юнаците - рече д-р Кадиев, който с въодушевление беше вече разказал на Учителя това, което беше видял. Учителят се позамисли, после стана и влезе в стаичката Си. Минаха десетина минути и Той отново дойде на мястото Си на двора до чешмата. Разговорът продължи на други теми.
към текста >>

93. 52. Писмото, което ме спаси

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Облак от черен дим заля бързо настрани... Ужас!
О, ужас, а вън е ад, да рискува ли човек, но как да излезе? А писмото привлича като магнит! Рискувайки всичко, изкачвайки предпазливо из окопа, лазейки бавно, с наведена глава, бавно приближаващ се към любимото писмо. Окопът остава вече назад. И в този момент нещо трясна зад гърба, оглушителен рев, блесна мълния и падна там, дето преди няколко секунди бях. Облак от черен дим заля бързо настрани... Ужас! Само преди няколко секунди бях на това място. Кой ме спаси? Кой измъкна тъй неусетно писмото от ръцете ми? Вятърът?... Случайност или съдба. (Учителят Дънов казва така „Случайността е закон на кармата" И останах жив, за да ви разкажа този случай.
към текста >>

94. 10. Малките камъчета

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Шеговита смесица от кварц и гранит, прошарена от начупени зелени пътеки, снабдена с блестящи слюдени очи, около които, в мълчаливо съглашение, растат островчета жълт и черен лишей.
Но за оня, който е свикнал да чувствува играта на багрите, който търси и разбира през форми и цветове идеята на художника, точно тия разхвърлени по пътеката малки камъчета му разкриват истински свят, чудно хубав, разнообразен и велик по замисъл, прекрасен по художествено постижение. Малко, плоско камъче, сиво-розова основна маса, изпъстрена с прекъснато-успоредни зелени ивици, на чиято повърхности цъфтят светложълти островчета лишеи. Замислен, тъмнозелен камък, колкото яйце, по чиято страна се откриват светлорозови паралелни наслоения, шисти, които земният огън и вековете са споили в неделима маса. Млечно-бял кварц, като прозрачните бузи на приказна красавица, приковава погледа с благородната си усмивка. Малък зърнест хубавец, тъмнозелена кръстословица, отпечатана върху сиво-бяла скалиста маса, закачливо се препречва пред натежалия крак. Шеговита смесица от кварц и гранит, прошарена от начупени зелени пътеки, снабдена с блестящи слюдени очи, около които, в мълчаливо съглашение, растат островчета жълт и черен лишей. Описанията не биха имали край. И какво чувство те обзема, когато си помислиш, че всичката тая красота е лежала с векове край пътеката, прескачана от тънките крачета на овцете, подритвана от цървулите на овчарите, плискана от дъждовете, радвала се на голямото благоволение - ласките на засмяното планинска слънце през вековете. Не, няма защо да се съжалява, че облаците са забулили небето, че слънцето напразно търси пролук, за да изпрати своя поздрав. Толкова по-добре! Защото точно сега може по-добре да се види една от красотите на майката Природа, изписана [на] по-малките камъчета върху пътеката. (Вж.
към текста >>

95. 25. Сфера на Луната

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Трябва да се стимулира храносмилането на лимфатиците (чрез масажиране на атонния им стомах, ленивия им черен дроб и слабините), да се карат да правят гимнастики и да се открие средство да се отърсят от вродената си инертност.
Твърде домоседи по натура, те се оставят да затлъстеят и да се артртизуват. Страдат от разширение на стомаха. Сутрин езикът им е бял и кога станат от сън, чувствуват се все още морни. Имат лениво храносмилане и едър чер дроб. На младини са разположени към болести от токсичен характер и към болести на жлезите. Трябва да се стимулира храносмилането на лимфатиците (чрез масажиране на атонния им стомах, ленивия им черен дроб и слабините), да се карат да правят гимнастики и да се открие средство да се отърсят от вродената си инертност. Трябва най-сетне да се подложат на един здрав хранителен режим. Един добре лекуван лунен тип, добре - подпомогнат, се делимфатизува и еволюира към сангвиничния темперамент. Ако освен това пожелае да се култивира психически, той може да стане по-енергичен и по-способен да превъзмогва мъчнотиите в живота. Напътвайте винаги скъпите вам люде от лунния тип към методите на здравословния живот и плодотворната дейност”. г.
към текста >>

96. (Продължение)

Влад Пашов

ТОМ 18

Третият човек е долният човек - който обгръща храносмилателната система с принадлежащите към нея органи - черва, черен дроб, жлъчка, бъбреци, половите органи, бедрата, коленете, пищялите и стъпалата.
Той е свързан със силите на духовния свят, с духовното тяло на човека. Там е седалището на чувствата, на душата. Този свят в човека е свързан със силите на Слънцето. Силите на слънчевата система строят този човек. Когато човек развие и завладее тези сили, той ще стане гражданин на слънчевата система - ще може свободно да се движи в пределите на слънчевата система. Третият човек е долният човек - който обгръща храносмилателната система с принадлежащите към нея органи - черва, черен дроб, жлъчка, бъбреци, половите органи, бедрата, коленете, пищялите и стъпалата. Някои от тия органи са във връзка и с втория свят - симпатичната система, черния дроб и далак. Мозъкът на този човек е симпатичната система. Този човек е свързан със силите на Земята. Силите на Земята строят долния човек, земния човек. От правилното функциониране на всеки от тези три човека зависи какво е отношението на човека към даден свят.
към текста >>

97. (Продължение)

Влад Пашов

ТОМ 18

Зад всеки бял лъч на светлината стои един черен лъч, който ние не виждаме, но който указва своето действие върху нас.
Защото, за окултната наука, небесните тела са нещо повече от това, което виждаме. Всеки един полюс носи със себе си известна енергия със специфични качества. И тъй като и двата полюса се проявяват чрез една форма, то и двете енергии се предават едновременно, като енергии на небесното тяло. Следователно, в енергията, която изтича от всяко небесно тяло има две страни - една положителна и една негативна енергия. Положителната енергия е свързана с бялата светлина, а негативната енергия е свързана с черната светлина. Зад всеки бял лъч на светлината стои един черен лъч, който ние не виждаме, но който указва своето действие върху нас. Бялата светлина, както ни е известно, се разлага на седем цвята, като се пречупи през призмата. Това показва, че тя е един сложен принцип, в който вземат участие седем първични творчески принципа. Същото се отнася и до черната светлина. И тя има спектър, само че е невидим. От това, което ни учи окултната наука, се знае, че именно черната светлина е израз на творческия принцип, на принципа, който създава нещата, а бялата светлина е израз на принципа, който устройва, оформява нещата и внася в тях живот.
към текста >>

98. 7. СЛЪНЦЕТО

Иван Антонов

ТОМ 18

При такъв черен дроб човек винаги изпитва неразположение и винаги се чувства нещастен.
От този тип люде са най-известните със своята неумолимост прокурори, които със своята дейност още повече утежняват кармата си за в бъдеще. Люде с такава дисхармония всякога и във всичко са недоволни. Тям се струва, че все другите около тях грешат, че все те им пречат да бъдат щастливи. Те подозират целия свят и никога не виждат вината у себе си. Дисхармонията между Слънцето и Сатурн, според нейната сила, свидетелства, че у такива люде, много органи са неправилно развити и неправилно действат, но винаги у тях черният дроб е свит (малък) и недоразвит. При такъв черен дроб човек винаги изпитва неразположение и винаги се чувства нещастен. Общо за съчетанията между СЛЪНЦЕТО и САТУРН Колкото е по-силна хармонията между Слънцето и Сатурн, толкова повече нейният притежател в минали животи се е ръководил в мислите, чувствата, словата и делата си от Божествената правда и е спазвал нейните закони. Отношенията на такъв човек със себеподобните са били праведни, както са били праведни и отношенията му към земята и природата изобщо. При хармония на Слънцето и Сатурн всички сили на тялото са добре уравновесени, всички органи и системи са здрави, тялото има голяма устойчивост и човек е здрав, работлив и издръжлив. Такива люде правилно възприемат, чувстват и оползотворяват всички сили и блага, които ражда Земята, т. е. силите, които Земята е възприела от Слънцето и ги е преработила и пригодила за човешкото тяло.
към текста >>

99. 13. САТУРН

Иван Антонов

ТОМ 18

Посредством своите цветове - тъмно-кафяв и черен, Сатурн влияе върху чувствата и затова дисхармонията на Сатурн в чувствата на човека се изразява чрез кафяво-черния цвят на кожата.
Такъв човек се стреми да играе роля на Божество, а всички други да му се подчиняват. Ако дисхармоничните влияния на Сатурн са главно върху сърцето на човека, такъв човек се отличава със силна омраза, жестокост, студенина, ревност, алчност, славолюбие, краен егоизъм и силно скъперничество. Ако преобладаващите дисхармонични Сатурнови влияния са главно върху физическото естество, върху тялото на човека, тогава те се изразяват в тежки и продължителни болести, лишават също човека от условия и възможности да се ползва от материални блага. Такъв човек не може никога нито сладко да яде, нито сладко да пие, нито сладко да спи. Посредством формите си Сатурн упражнява главно влияние върху ума и затова всяка дисхармония във формите на лицето откриват доколко е силно Сатурновото дисхармонично влияние върху ума на човека. Посредством своите цветове - тъмно-кафяв и черен, Сатурн влияе върху чувствата и затова дисхармонията на Сатурн в чувствата на човека се изразява чрез кафяво-черния цвят на кожата. Оттук и поговорката: „Почернял човекът от мъка”. Върху тялото, здравето и волята Сатурн влияе чрез храната, която съдържа негови преобладаващи елементи, затова тялото и волята на човека са толкова по-изсушени, отровени, разслабени и разстроени, колкото повече Сатурнови горчиви храни или тютюн, хашиш, морфин и други такива упойки приема човек. Колкото повече и по-силни са дисхармоничните съчетания на Сатурн с другите светила, толкова по-голямо е влиянието на земята върху човека и толкова по-малко човек се ползва от благословенията на Любовта, Мъдростта и Истината. По количеството и силата на дисхармониите, които има Сатурн, съдим за количеството, силата и трайността на тъмнината в умствения, духовния и физическия живот на човека, а също за количеството, силата и трайността на големите и разнородни изкушения и съблазни, на които човек ще бъде подложен. Сатурн е най-големият изкусител.
към текста >>

Люде с преобладаващо Сатурново влияние предпочитат дрехи и обстановка с черен или тъмнокафяв и тъмнозелен цвят.
Следователно, когато човек има работа с такива, които са родени при светлина, може да купува и продава на тях с доверие, а когато има работа с родени при тъмнина, трябва всякога винаги да си плаща и сам да си избира стоката”. Когато Слънцето е под хоризонта в момента на раждането, а Сатурн е над хоризонта, то според близостта на Сатурн към зенита ще бъде и силата на преобладаващото Сатурново влияние върху човешкия живот. Най-силно, най-мъчително и най-злочесто е дисхармоничното Сатурново влияние, когато Сатурн е най-близко до зенита и има силни дисхармонични съчетания с другите светила. По-слабо и по-малко пакостно е Сатурновото влияние върху човешкия живот, когато Сатурн се намира под хоризонта в момента на раждането. Върху умствения и духовния живот на човека Сатурн упражнява своето влияние главно чрез черния цвят. Люде с преобладаващо Сатурново влияние предпочитат дрехи и обстановка с черен или тъмнокафяв и тъмнозелен цвят. Колкото повече човек се свързва с тези цветове, толкова по-силно влияние упражнява Сатурн върху неговите мисли и чувства. Колкото повече човек е носител, изразител и служител на лъжата и насилието с мисли, желания, слова и дела, толкова по-силно е дисхармоничното влияние на Сатурн върху него, тъй като Сатурн е създателят на лъжата и насилието. Сатурн учи човека чрез страдания, лишения и ограничения да разбира своята сила и немощ, да разбира сенките от реалността и лъжата. Само люде, които са изпитали върху себе си добрите и лошите Сатурнови влияния, които са преминали през всички видове ограничения и лишения, които са разбрали качествата и свойствата на тъмнината, само такива люде могат да бъдат готови кандидати да проучват световете на светлината, управлявани от Слънцето.
към текста >>

100. 1. ПЪРВИ ДУМИ КЪМ ЕДИН СТРАНЕН СВЯТ

ТОМ 19

В съзнанието на народите, предимно в Арабския полуостров, където саабеизма е бил най- много разпространен, е залегнала вярата, че когато в прохладните звездни нощи са виждали да пада метеорит - падаща звезда - те са приемали, че идва при тях Божество и затова ако са намирали тъмен черен камък из пустинята, те са го боготворили.
За втория спътник на Сириус, съвременните астрономи не са наясно. Те предполагат, че го има, поради това, че са констатирани известни смущения в орбитата на първия спътник, но не са могли да го наблюдават. За първенците на догоните е било известно, че небето на голяма височина, през яркият слънчев ден е напълно черно, което нещо се установява едва сега. На тях са били известни грамадните спирални звездни светове - „Галактиките”, което нещо в ново време се узна. Култът към звездите е бил изразен във всички стари народи, като Бога, каквото и име да има, са го отбелязвали със звезда. В съзнанието на народите, предимно в Арабския полуостров, където саабеизма е бил най- много разпространен, е залегнала вярата, че когато в прохладните звездни нощи са виждали да пада метеорит - падаща звезда - те са приемали, че идва при тях Божество и затова ако са намирали тъмен черен камък из пустинята, те са го боготворили. Каабето, този паднал болид, който се намира в Мека, още много преди Мохамеда, се е боготворял от народите там под указанията на саабеистите. Те още в най-стари незапомнени времена са построили около него сграда. Че наистина този камък е бил болид, се установява от съвременните учени - петрографи. Мохамед, който е бил доста години керванджия, при своите обиколки е имал контакт със саабеистите, защото в Корана на няколко места е отбелязано за тях. Той от учението на Саабей много е заимствал за своята религия.
към текста >>

НАГОРЕ

0.40499186515808