Търсене в текстове за 'Черен'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 35 резултата в 29 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август

Може да се каже: „Да, но това не е проверено, не е според еди-коя си църква." Вярно, може да не е според схващанията на някоя църква, но е в съгласие с Божия закон, щото ние не сме срещали някой светия, който да е или сакат, или грозен, или черен, защото светиите са всякога бели и светли.
Но учението не е за глупавите, а за мъдрите. Силата не е за слабите, а за силните; богатството не е за сиромасите, а за богатите. Ако някой е оглупял, то е защото е употребил своето знание за развратяването на хората. Такъв човек в следващото прераждане ще бъде изпратен като един първокласен глупак със свързан ум и ограничени свързани дарби. Виждате един човек, който е сакат, и казвате: „Горкият човек." Добре, но той в миналото е изпочупил много крака, много ръце на другите, затова сега Господ го свързва в ръцете и краката.По този начин може да изясним много от нашите страдания. Може да се каже: „Да, но това не е проверено, не е според еди-коя си църква." Вярно, може да не е според схващанията на някоя църква, но е в съгласие с Божия закон, щото ние не сме срещали някой светия, който да е или сакат, или грозен, или черен, защото светиите са всякога бели и светли. И понеже ние се стремим към Бога, за да се върнем в Небето, то когато се върнем в Небето, трябва предварително да сме излекувани от всичките наши недъзи.Преди години имаше в Америка един виден проповедник на име Муди. Той в една своя проповед е представил следния пример: „Едно време аз си представях Небето само Господ и ангелите. Умря баща ми и започнах да мисля, че там е Господ, ангелите и баща ми. Последователно измираха майка ми, брат ми, сестра ми и за всички почнах да мисля, че и те са там. След 20-30 години, като измряха и моите приятели, започнах да мисля и да приемам, че имам повече познати в Небето, отколкото на Земята" Да, ние трябва да имаме приятели в Небето и те са, които ще ви посрещнат, защото земният живот е направен по прилика на небесния.Следователно, когато идете в Небето, няма да бъде зима за вас, а ще бъде пролет.
към текста >>

2. Учителя гостува на семейство Стойчеви в Бургас, до 25.01.1915

Изнася беседи и прави излет с местни братя до Кара Баир (Черен хълм), който преименува на Биаз баир (Бял хълм).
Учителя гостува на семейство Стойчеви в Бургас, до 25.01.1915 Дънов гостува на семейство Стойчеви в Бургас. Изнася беседи и прави излет с местни братя до Кара Баир (Черен хълм), който преименува на Биаз баир (Бял хълм). Изгревът - Атанас Славов
към текста >>

3. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

Учителят го приема в присъствието на свидетели, но Учителят е облечен в черен официален костюм.
В тях той е бил слуга на онези сили, които са воювали срещу Учителя. Това е обяснението. А че след това се обръща - за него има друго обяснение. Има един случай описан в „Изгревът", когато един от големите врагове на Учителя воюва цял живот срещу Него, накрая отива при Него в с. Мърчаево и иска среща с него. Учителят го приема в присъствието на свидетели, но Учителят е облечен в черен официален костюм. Всички присъствуващи са изумени, защото знаят, че Учителят никога не е обличал черен костюм и такъв никога и никой не му е ушивал, и такъв няма изобщо в гардероба Му. Това знаят всички и са поразени от тази гледка. За тяхно прозрение Учителят им казва: „Днес Господ обърна един враг, за да стане негов последовател". Ето го разрешението. Господ не забравя стореното му Зло.
към текста >>

Всички присъствуващи са изумени, защото знаят, че Учителят никога не е обличал черен костюм и такъв никога и никой не му е ушивал, и такъв няма изобщо в гардероба Му.
Това е обяснението. А че след това се обръща - за него има друго обяснение. Има един случай описан в „Изгревът", когато един от големите врагове на Учителя воюва цял живот срещу Него, накрая отива при Него в с. Мърчаево и иска среща с него. Учителят го приема в присъствието на свидетели, но Учителят е облечен в черен официален костюм. Всички присъствуващи са изумени, защото знаят, че Учителят никога не е обличал черен костюм и такъв никога и никой не му е ушивал, и такъв няма изобщо в гардероба Му. Това знаят всички и са поразени от тази гледка. За тяхно прозрение Учителят им казва: „Днес Господ обърна един враг, за да стане негов последовател". Ето го разрешението. Господ не забравя стореното му Зло. Не забравя, но за онзи, който се обърне към Него, на него може да оправи пътищата му.
към текста >>

4. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

Ако един черен маг се опита да си тури звезда, въпросът е свършен, изключват го черното братство.
Всеки един дух от Бялото Братство, който ще се яви, ще има или една петоъгьлна звезда на главата си или на челото си, или един светъл кръг около главата си, или пък светла аура по цялото си тяло; тази аура и денем се вижда и той издава светлина от себе си. А онзи, който е от черната ложа, няма никаква звезда, никаква светлина около себе си. [...] Черният маг не може да има звезда тя изгасва, защото те крият светлината си. Те ходят в тъмнина, иначе в светлината ще се издават. Щом си тури звезда, той става член на Бялото Братство. Ако един черен маг се опита да си тури звезда, въпросът е свършен, изключват го черното братство. Той или трябва да се покае да се върне назад, или да мине към Бялото Братство. И ако някой ученик от Бялото Братство иска да изгаси светлината същият закон е и за него, той престава да е от Бялото братство. (4, 27-28) Тази година (1911) ще ви се раздаде картината на Пентаграма, за да се занимаете с нея и проучите, защото у вас искаме да образуваме огнище, олтар за Господа. Господ се проявява в един народ само тогава, когато има огнище за Него.
към текста >>

5. Атентатът в катедралната църква „Света Неделя“ – история и факти

и 20 минути се качва на тавана, почуква на вратата три пъти, какъвто е уговореният знак, и тогава Никола Петров запалва фитила – експлозивът се взривява, а над черквата се издига черен облак.
Атентатът е планиран старателно, а главно действащите лица са Никола Петров, Димитър Златарев, Петър Абаджиев, Марко Фридман, Коста Янков и още един човек, който може би изиграва най-главната роля – Петър Задгорски. Не за друго, а защото той е клисарят, благодарение на когото в църквата биват внесени 25 килограма взривни вещества. Ето как си го спомня Александър Цанков: “И сега, след 30 години, виждам пред мен образа на този злодей – висок, строен, облечен в дълга, подобна на попско расо черна клисарска дреха, с подстригани мустаци, голобрад, сключени черни вежди, причесана и прилепена, гъста, мазна черна коса, с бледо мургаво лице и поглед на орел лешояд в човешки образ.” Същият на 16 април 1925 година около 15ч. и 20 минути се качва на тавана, почуква на вратата три пъти, какъвто е уговореният знак, и тогава Никола Петров запалва фитила – експлозивът се взривява, а над черквата се издига черен облак. Главният купол на църквата се събаря, а под него се намират множество невинни хора. Пожарният командир Юрий Захарчук споделя: “Там видях жива гробница: парчета от икони, разхвърляни шапки, ръце, окървавени глави и всичко това бе застлано с кръв. Всички хора бяха загубили присъствие на духа, бягаха на всички посоки и викаха.” Пораженията в църквата
към текста >>

6. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли

Огньовете издигат алено-жълти пламъци срещу настъпващия вечерен хлад.
Неволно погледът е прикован към небето, разкрило над нас своите многочислени тайни. „Стрелецът” като че е запънал лък над самия Мусалла. йКолата” е съпроводена от „Кучето”, неуклонно върви из своя път. Голямата и малка мечка, Орион, Вега и пурпурният -Марс, Полярната звезда, всички са на своя пост - верни служители от веки. Тишина й покой. Огньовете издигат алено-жълти пламъци срещу настъпващия вечерен хлад. Множество платнени навеси, палатки и колибки са вече построени. Стан ще стануваме тук. Чаят вече е готов! Като пред велика жертва обикаляме големия бакърен чайник, от който ни наливат гореща вода. О, неоценим дар всред планината!
към текста >>

7. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли

Огньовете издигат алено-жълти пламъци срещу настъпващия вечерен хлад.
Неволно погледът е прикован към небето, разкрило над нас своите многочислени тайни. „Стрелецът” като че е запънал лък над самия Мусалла. йКолата” е съпроводена от „Кучето”, неуклонно върви из своя път. Голямата и малка мечка, Орион, Вега и пурпурният -Марс, Полярната звезда, всички са на своя пост - верни служители от веки. Тишина й покой. Огньовете издигат алено-жълти пламъци срещу настъпващия вечерен хлад. Множество платнени навеси, палатки и колибки са вече построени. Стан ще стануваме тук. Чаят вече е готов! Като пред велика жертва обикаляме големия бакърен чайник, от който ни наливат гореща вода. О, неоценим дар всред планината!
към текста >>

8. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден ден - 12 юли

Огньовете издигат алено-жълти пламъци срещу настъпващия вечерен хлад.
Неволно погледът е прикован към небето, разкрило над нас своите многочислени тайни. „Стрелецът” като че е запънал лък над самия Мусалла. йКолата” е съпроводена от „Кучето”, неуклонно върви из своя път. Голямата и малка мечка, Орион, Вега и пурпурният -Марс, Полярната звезда, всички са на своя пост - верни служители от веки. Тишина й покой. Огньовете издигат алено-жълти пламъци срещу настъпващия вечерен хлад. Множество платнени навеси, палатки и колибки са вече построени. Стан ще стануваме тук. Чаят вече е готов! Като пред велика жертва обикаляме големия бакърен чайник, от който ни наливат гореща вода. О, неоценим дар всред планината!
към текста >>

9. Снимки на братската среща на празника на Народните будители - 29. VI. 1928 г. - град Бургас

- град Бургас, на връх „Кара-тепе" (Черен връх), преименуван в „Бял връх"
1928 г. - град Бургас Снимка 9. Братска среща на празника на Народните будители - 29. VI. 1928 г. - град Бургас, на връх „Кара-тепе" (Черен връх), преименуван в „Бял връх" 1. Алфиери Бертоли. 2. Георги Куртев. 3. Минчо Сотиров. 4. Любомир Лулчев. 5. Д-р Трифонов. 6.
към текста >>

10. Забрана на събора от властите. Блокада на Изгрева.

Брат Цеко се качва със стълбата горе да оправи жиците, в туй време вятърът му духал косата и той, като я метнал така, косата свързва и понеже косата е добър проводник, веднага гохваща токът, нали високото напрежение и брат Цеко изгаря като въглен - пада на земята, черен като въглен.
" Брат Цеко се усмихнал, защото се чувствал здрав и бодър. „Няма таквоз нещо, Учителю! " Учителят нищо повече не му казал и си мълчал. Брат Цеко си заминал за София и на другия ден или наскоро духал вятър и на стълба жиците се преплели, образувала се искра, А стълбът бил до къщата на Пеню Ганев, на мястото, където е сега руската легация. Получило се високо напрежение там и повикали брат Цеко да оправи това. Брат Цеко се качва със стълбата горе да оправи жиците, в туй време вятърът му духал косата и той, като я метнал така, косата свързва и понеже косата е добър проводник, веднага гохваща токът, нали високото напрежение и брат Цеко изгаря като въглен - пада на земята, черен като въглен. Това е за смъртта на брат Цеко, дето казал на Учителя: „А-а, Учителю, няма такова нещо! " Значи Учителят е могъл да предвиди това. Сега по-нататък. След като станало това, в този момент Учителят е в Мърчаево, на двора, на масата при брат Темелко, където се хранел с приятелите на една дълга маса. На нея могат да се хранят двайсетина души и повече.
към текста >>

11. Учителя и част от Братството се качват на Рила (Езерата) - лятна духовна школа (от 27 юни до 12 август).

Учителят я сложи на жаравата, посоли я, поля я със зехтин, поръси я с черен пипер и след като беше опечена я разряза на малки парченца и раздаде половината гъба на тия, които бяха край огнището, между които бях и аз.
Много интересни и хубави бяха вечерите край огнището, когато пеехме много песни, някои декламираха или разказваха, свиреха и накрая правехме молитва и отивахме да спим. Имам и една снимка, която направиха, когато си тръгвахме от Рила, с багажа и конете. Голяма група, заедно с тия, които ни изпращаха. Това са незабравими спомени от моето детство прекарани на Рила с Учителя и много приятели. Спомням си още, че бяха донесли на Учителя веднъж една много голяма гъба-печурка, голяма почти колкото шапка. Учителят я сложи на жаравата, посоли я, поля я със зехтин, поръси я с черен пипер и след като беше опечена я разряза на малки парченца и раздаде половината гъба на тия, които бяха край огнището, между които бях и аз. Пропуснах да кажа, че когато отидохме на Рила ни съобщиха, че на другия ден ще отидат на екскурзия. Майка ми, макар и уморена отиде на екскурзията, а аз останах на бивака със свако Тодор. Но мама казваше после, че се е уморила много. Първо, тя не беше починала от дългия път и второ тая екскурзия не е била никак лека. Тя казваше по-късно, че Учителят нямал намерение да отива чак до Еленин връх, но „тия софиянки вървели като кози" и като казали: „Учителю, да отидем до Еленин връх!
към текста >>

12. Учителя и Братството организират лагера на Витоша - Яворови Присои, 2 август

Програмата беше почти както на Рилските езера: имаше общи обеди, вечерен огън, Учителя държеше и беседи.
През лятото на 1934 г. прекарахме с Учителя на Яворови присои. Бяхме около седемдесет души. Всяка сутрин се изкачвахме над нашия стан, където при изгрев слънце правехме молитва. След това изпълнявахме Паневритмията там, на широката полянка, изравнена специално за целта от нас. Програмата беше почти както на Рилските езера: имаше общи обеди, вечерен огън, Учителя държеше и беседи. Често уреждахме общи екскурзии до Резньовете. Една важна точка бяха и разговорите с Учителя при разни случаи. На 2 август сутринта след Паневритмия започна разговор. Когато някой се къпе често, Светлите същества имат условия да дойдат при него, понеже едно от условията за идването им е чистотата. И трябва не само еднократно чистене, но постоянно.
към текста >>

13. Учителя и Братството организират лагера на Витоша - Яворови Присои, 5 август

Имаше общи обеди, вечерен огън.
Бяхме около 70 души. Всяка сутрин се изкачвахме на една полянка над нашия стан, дето при изгрев слънце произнасяхме молитва. След това играехме паневритмия на същата полянка, изравнена специално за целта от нас. Понеже паневритмията изпълнявахме всеки ден, скоро на тази полянка се очерта един кръг. Програмата тук беше почти като на Рилските езера. Имаше общи обеди, вечерен огън. Често уреждахме общи екскурзии с Учителя до Резньовете. Учителя често държеше беседи. Една важна точка в нашия живот там бяха и разговорите с Учителя при разни случаи. На 5 август 1929 г. след паневритмията почна разговор.
към текста >>

14. Нападение над Учителя, София, Изгрева (4.05 или 12.05)

Като се навежда да види какво се е случило, забелязва змия с черен зигзаг на гърба, която бързо се отдалечава към боровете.
Стигат до една полянка, вляво от пътя, обрасла с висока повече от половин метър трева. По средата има два големи бора, близко един до друг. Спират и майка ми иска да покани по малка нужда брат ми Косьо, който се дърпа. Обаче, тя го взима, влиза във високата трева и след малко изпищява. Усеща силна болка в крака. Като се навежда да види какво се е случило, забелязва змия с черен зигзаг на гърба, която бързо се отдалечава към боровете. Веднага Невена Неделчева и Попова притичват. Майка ми им казва, че е ухапана от змия.****** Те я питат: „Ти видя ли я? " Тя отговаря: „Да беше пепелянка и запълзя към двете дървета." Невена Неделчева изцежда с ръце кръвта от раната над петата на десния крак и слага йод. След това бинтова и стяга над ухапаното място и групата продължава заедно с баща ми и двете деца. Скоро на майка ми започва да й става лошо.
към текста >>

15. Учителя изпраща работна група от ученици за подготовка на лагера на Рила. 1 юли

Като се навежда да види какво се е случило, забелязва змия с черен зигзаг на гърба, която бързо се отдалечава към боровете.
Стигат до една полянка, вляво от пътя, обрасла с висока повече от половин метър трева. По средата има два големи бора, близко един до друг. Спират и майка ми иска да покани по малка нужда брат ми Косьо, който се дърпа. Обаче, тя го взима, влиза във високата трева и след малко изпищява. Усеща силна болка в крака. Като се навежда да види какво се е случило, забелязва змия с черен зигзаг на гърба, която бързо се отдалечава към боровете. Веднага Невена Неделчева и Попова притичват. Майка ми им казва, че е ухапана от змия.****** Те я питат: „Ти видя ли я? " Тя отговаря: „Да беше пепелянка и запълзя към двете дървета." Невена Неделчева изцежда с ръце кръвта от раната над петата на десния крак и слага йод. След това бинтова и стяга над ухапаното място и групата продължава заедно с баща ми и двете деца. Скоро на майка ми започва да й става лошо.
към текста >>

16. Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли

Като се навежда да види какво се е случило, забелязва змия с черен зигзаг на гърба, която бързо се отдалечава към боровете.
Стигат до една полянка, вляво от пътя, обрасла с висока повече от половин метър трева. По средата има два големи бора, близко един до друг. Спират и майка ми иска да покани по малка нужда брат ми Косьо, който се дърпа. Обаче, тя го взима, влиза във високата трева и след малко изпищява. Усеща силна болка в крака. Като се навежда да види какво се е случило, забелязва змия с черен зигзаг на гърба, която бързо се отдалечава към боровете. Веднага Невена Неделчева и Попова притичват. Майка ми им казва, че е ухапана от змия.****** Те я питат: „Ти видя ли я? " Тя отговаря: „Да беше пепелянка и запълзя към двете дървета." Невена Неделчева изцежда с ръце кръвта от раната над петата на десния крак и слага йод. След това бинтова и стяга над ухапаното място и групата продължава заедно с баща ми и двете деца. Скоро на майка ми започва да й става лошо.
към текста >>

17. Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева

Брадви, лопати, тесли, търнокопи, триони, рендета, пили, железни лостове за вдигане камъни, чукове, дилафи, подвижни огнища, комини, чайници кой от кой по-голям, по-черен - окаден, дузини кофи, тенекии, денкове, походни легла, торби, чували, раници.
В една от групите си дойде и Учителят. Дошли гости от провинцията, само за да Го посрещнат... С какво богоговение пристъпват към Него; как жадно целуват неговата десница... Всички ни завиждат на изгорялата, разцъфнала кожа на лицето ни, пипат загрубелите ни ръце. Всеки ден прииждат нови и нови екскурзианти от Рила. Разтовариха се огромните багажи: брезенти, палатки, казани, тави, въжета, кошове, сандъци, вързопи. Сякаш голям презокеански параход се връща от своята дълга експедиция. Брадви, лопати, тесли, търнокопи, триони, рендета, пили, железни лостове за вдигане камъни, чукове, дилафи, подвижни огнища, комини, чайници кой от кой по-голям, по-черен - окаден, дузини кофи, тенекии, денкове, походни легла, торби, чували, раници. Някои напълнили цели сандъци с Рилски бял кварц...Пълни сме с радост и свежа сила, здраве, бодър дух. Кръвта се плиска по жилите ни - пречистена, свободна. А дълбоко у нас ехти песента на „седмострунната арфа на Рила”. Изгревът - Том 26 2.1.53. Летуване на Рила 20 юли -_август 1936 г., [Еди гьол - Елбур]
към текста >>

18. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август

Поканихме Го на вечерен огън и Той се съгласи.
Има леко разминаване в датите, дадени в спомените на другите ученици. Спомен на Пеню Ганев: Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 На 7 август вече Учителят бе добре, почти напълно весел. Поканихме Го на вечерен огън и Той се съгласи. Голяма бе изненадата на братя и сестри, като Го видяха, защото всички се бяхме омърлушили, че и в София, и провинцията като се бяха научили, всички бе налегнало тъга и се чудехме как и що да направим, за да се възвърне Учителят, защото Той е казал, че: „Заради вас стана това, което дойде върху ми." Спомен на Пеню Ганев 1936 година 2.II.1936 год., РавнаСън: Сънувах, че съм на екскурзия. Там са братя и сестри.
към текста >>

Поканихме Го на вечерен огън и Той се съгласи.
Преди Петровден една седмица се състоя гостоприемна седмица в София с намалено пътуване и от провинцията бяха надошли ръководителите и други братя и сестри. Заради тях Учителят държа няколко беседи, като още наблюдавайки Го, външно не се виждаха някакаи промени във физическото Му здраве, но отивайки на Рила, се явиха последствията от боя.Веднъж, не помня точно датата, Паша - стенографката - една вечер дойде и ме замоли да я придружа да отидем до Сапарева баня, да купела рациново масло. Аз й казах, че сам ще отида. Вземах фенерчето електрическо и в 10 ч бях в Сапрарева баня. Вземах нужното и към Паничище се губих из боровата гора около 1 час и се оправих и в 5 ч стигнах на бивака.На 7 август вече Учителят бе добре, почти напълно весел. Поканихме Го на вечерен огън и Той се съгласи. Голяма бе изненадата на братя и сестри, като Го видяха, защото всички се бяхме омърлушили, че и в София, и провинцията като се бяха научили, всички бе налегнало тъга и се чудехме как и що да направим, за да се възвърне Учителят, защото Той е казал, че: „Заради вас стана това, което дойде върху ми." На 8.VIII. Учителят слезе на обеда. Всички се радвахме. На 10.VIII. Учителят за пръв път отиде на чешмичката и аз и Васил Искренов направихме снимки при чешмичката и в движение.
към текста >>

Направих му една като черен въглен палка, голяма, като грамаден молив.
Будните хора трябва да се молят, защото само в Бога е спасението и в Него са всички съкровени блага, които са необходими за нашите телесни, душевни и духовни нужди.31.Х.1936 год., съботаСън: Не запомних добре целия си сън. Намирам се някъде в непознато здание. При мен е братът ми Иван. Ставаше въпрос да се нарисуват разни рекламни фирми. Аз му казах, че мога да ги напиша с такива букви, каквито са на първо отделение началните букви и думички, с печатни букви. Направих му една като черен въглен палка, голяма, като грамаден молив. Вземах едни ножици, та с тях го подстригвах и заострих отпред и Иван с него сам щял да си нарисува фирмата. В самото здание имаше нарисувани разни зевзеци по стъклата откъм шосето.Тая заран е облачно и гъста мъгла забулила околността. За малки промеждутъци се приповдига мъглата, която е отпред селото над Годеч и се вижда Нишавската долина с бяла мъгла.Тази сутрин стоях в леглото, докато започна да се развиделява.1 .ХI.1936 год., неделяСън: На събуждане за наряда преди 5 ч се събудих със следния сън. Аз и Еленка сме в някакво си училище. Влизаме в една стая, която е била на Анета Николова, учителка в с. Смолча.
към текста >>

19. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август

Поканихме Го на вечерен огън и Той се съгласи.
Преди Петровден една седмица се състоя гостоприемна седмица в София с намалено пътуване и от провинцията бяха надошли ръководителите и други братя и сестри. Заради тях Учителят държа няколко беседи, като още наблюдавайки Го, външно не се виждаха някакаи промени във физическото Му здраве, но отивайки на Рила, се явиха последствията от боя.Веднъж, не помня точно датата, Паша - стенографката - една вечер дойде и ме замоли да я придружа да отидем до Сапарева баня, да купела рациново масло. Аз й казах, че сам ще отида. Вземах фенерчето електрическо и в 10 ч бях в Сапрарева баня. Вземах нужното и към Паничище се губих из боровата гора около 1 час и се оправих и в 5 ч стигнах на бивака.На 7 август вече Учителят бе добре, почти напълно весел. Поканихме Го на вечерен огън и Той се съгласи. Голяма бе изненадата на братя и сестри, като Го видяха, защото всички се бяхме омърлушили, че и в София, и провинцията като се бяха научили, всички бе налегнало тъга и се чудехме как и що да направим, за да се възвърне Учителят, защото Той е казал, че: „Заради вас стана това, което дойде върху ми." На 8.VIII. Учителят слезе на обеда. Всички се радвахме. На 10.VIII. Учителят за пръв път отиде на чешмичката и аз и Васил Искренов направихме снимки при чешмичката и в движение.
към текста >>

Направих му една като черен въглен палка, голяма, като грамаден молив.
Будните хора трябва да се молят, защото само в Бога е спасението и в Него са всички съкровени блага, които са необходими за нашите телесни, душевни и духовни нужди.31.Х.1936 год., съботаСън: Не запомних добре целия си сън. Намирам се някъде в непознато здание. При мен е братът ми Иван. Ставаше въпрос да се нарисуват разни рекламни фирми. Аз му казах, че мога да ги напиша с такива букви, каквито са на първо отделение началните букви и думички, с печатни букви. Направих му една като черен въглен палка, голяма, като грамаден молив. Вземах едни ножици, та с тях го подстригвах и заострих отпред и Иван с него сам щял да си нарисува фирмата. В самото здание имаше нарисувани разни зевзеци по стъклата откъм шосето.Тая заран е облачно и гъста мъгла забулила околността. За малки промеждутъци се приповдига мъглата, която е отпред селото над Годеч и се вижда Нишавската долина с бяла мъгла.Тази сутрин стоях в леглото, докато започна да се развиделява.1 .ХI.1936 год., неделяСън: На събуждане за наряда преди 5 ч се събудих със следния сън. Аз и Еленка сме в някакво си училище. Влизаме в една стая, която е била на Анета Николова, учителка в с. Смолча.
към текста >>

20. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август

Поканихме Го на вечерен огън и Той се съгласи.
Преди Петровден една седмица се състоя гостоприемна седмица в София с намалено пътуване и от провинцията бяха надошли ръководителите и други братя и сестри. Заради тях Учителят държа няколко беседи, като още наблюдавайки Го, външно не се виждаха някакаи промени във физическото Му здраве, но отивайки на Рила, се явиха последствията от боя.Веднъж, не помня точно датата, Паша - стенографката - една вечер дойде и ме замоли да я придружа да отидем до Сапарева баня, да купела рациново масло. Аз й казах, че сам ще отида. Вземах фенерчето електрическо и в 10 ч бях в Сапрарева баня. Вземах нужното и към Паничище се губих из боровата гора около 1 час и се оправих и в 5 ч стигнах на бивака.На 7 август вече Учителят бе добре, почти напълно весел. Поканихме Го на вечерен огън и Той се съгласи. Голяма бе изненадата на братя и сестри, като Го видяха, защото всички се бяхме омърлушили, че и в София, и провинцията като се бяха научили, всички бе налегнало тъга и се чудехме как и що да направим, за да се възвърне Учителят, защото Той е казал, че: „Заради вас стана това, което дойде върху ми." На 8.VIII. Учителят слезе на обеда. Всички се радвахме. На 10.VIII. Учителят за пръв път отиде на чешмичката и аз и Васил Искренов направихме снимки при чешмичката и в движение.
към текста >>

Направих му една като черен въглен палка, голяма, като грамаден молив.
Будните хора трябва да се молят, защото само в Бога е спасението и в Него са всички съкровени блага, които са необходими за нашите телесни, душевни и духовни нужди.31.Х.1936 год., съботаСън: Не запомних добре целия си сън. Намирам се някъде в непознато здание. При мен е братът ми Иван. Ставаше въпрос да се нарисуват разни рекламни фирми. Аз му казах, че мога да ги напиша с такива букви, каквито са на първо отделение началните букви и думички, с печатни букви. Направих му една като черен въглен палка, голяма, като грамаден молив. Вземах едни ножици, та с тях го подстригвах и заострих отпред и Иван с него сам щял да си нарисува фирмата. В самото здание имаше нарисувани разни зевзеци по стъклата откъм шосето.Тая заран е облачно и гъста мъгла забулила околността. За малки промеждутъци се приповдига мъглата, която е отпред селото над Годеч и се вижда Нишавската долина с бяла мъгла.Тази сутрин стоях в леглото, докато започна да се развиделява.1 .ХI.1936 год., неделяСън: На събуждане за наряда преди 5 ч се събудих със следния сън. Аз и Еленка сме в някакво си училище. Влизаме в една стая, която е била на Анета Николова, учителка в с. Смолча.
към текста >>

21. Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.

Поканихме Го на вечерен огън и Той се съгласи.
Преди Петровден една седмица се състоя гостоприемна седмица в София с намалено пътуване и от провинцията бяха надошли ръководителите и други братя и сестри. Заради тях Учителят държа няколко беседи, като още наблюдавайки Го, външно не се виждаха някакаи промени във физическото Му здраве, но отивайки на Рила, се явиха последствията от боя.Веднъж, не помня точно датата, Паша - стенографката - една вечер дойде и ме замоли да я придружа да отидем до Сапарева баня, да купела рациново масло. Аз й казах, че сам ще отида. Вземах фенерчето електрическо и в 10 ч бях в Сапрарева баня. Вземах нужното и към Паничище се губих из боровата гора около 1 час и се оправих и в 5 ч стигнах на бивака.На 7 август вече Учителят бе добре, почти напълно весел. Поканихме Го на вечерен огън и Той се съгласи. Голяма бе изненадата на братя и сестри, като Го видяха, защото всички се бяхме омърлушили, че и в София, и провинцията като се бяха научили, всички бе налегнало тъга и се чудехме как и що да направим, за да се възвърне Учителят, защото Той е казал, че: „Заради вас стана това, което дойде върху ми." На 8.VIII. Учителят слезе на обеда. Всички се радвахме. На 10.VIII. Учителят за пръв път отиде на чешмичката и аз и Васил Искренов направихме снимки при чешмичката и в движение.
към текста >>

Направих му една като черен въглен палка, голяма, като грамаден молив.
Будните хора трябва да се молят, защото само в Бога е спасението и в Него са всички съкровени блага, които са необходими за нашите телесни, душевни и духовни нужди.31.Х.1936 год., съботаСън: Не запомних добре целия си сън. Намирам се някъде в непознато здание. При мен е братът ми Иван. Ставаше въпрос да се нарисуват разни рекламни фирми. Аз му казах, че мога да ги напиша с такива букви, каквито са на първо отделение началните букви и думички, с печатни букви. Направих му една като черен въглен палка, голяма, като грамаден молив. Вземах едни ножици, та с тях го подстригвах и заострих отпред и Иван с него сам щял да си нарисува фирмата. В самото здание имаше нарисувани разни зевзеци по стъклата откъм шосето.Тая заран е облачно и гъста мъгла забулила околността. За малки промеждутъци се приповдига мъглата, която е отпред селото над Годеч и се вижда Нишавската долина с бяла мъгла.Тази сутрин стоях в леглото, докато започна да се развиделява.1 .ХI.1936 год., неделяСън: На събуждане за наряда преди 5 ч се събудих със следния сън. Аз и Еленка сме в някакво си училище. Влизаме в една стая, която е била на Анета Николова, учителка в с. Смолча.
към текста >>

22. Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - първи ден. 22 юли

Групите пак безшумно и мълчаливо, замислени върху проблемите, поставени от този паметен летен ден, заслизаха към уговорения вечерен бивак -малката полянка над "Велчовото мосте".
През време на тази знаменита беседа, моето съзнание често се отклоняваше по предварителна размисъл за разрешаването на задачата ми със завръщането. А двамата - Борис и Неделчо, обсъждаха някои подробности по погребението на Георги Радев. Рано след обяд, УЧИТЕЛЯТ покани приятелите да напуснат „Окото", като внимателно почистят местата на временното бивакуване. Той добави: „Нека „Окото" да е чисто като Божествената зеница! " Групите пак безшумно и мълчаливо, замислени върху проблемите, поставени от този паметен летен ден, заслизаха към уговорения вечерен бивак -малката полянка над "Велчовото мосте". Късно през деня, светлините на запалените огньове пак заиграха по зелената ограда на клековете и бивакуването премина в необичайно мълчание. Подобни нощи ние не сме имали! Замислени и смълчани - поетите дума не продумват, а гласовитите певци само шепнешком споделят бегли впечатления. Още веднъж се убедихме във въздействието на драматичните събития на живота върху чувствителните души. Нощта пак бе прохладна и ясна.
към текста >>

23. Родена Красимира Аркадиева Николова, последователка на Учителя

" Отговори ми: „Чер, по-чер и най- черен."Красимира се пенсионира, обикна и жена ми Елена, и за да може по-често да се виждаме, тя отиде да работи като метачка заедно с Елена в ТЕЦ „Земляне", макар че имаше две висши образования.
и му го изпраща. Той пише в писмо, че в техният град е пълно с българско овче сирене и няма смисъл тя да му изпраща. Дойде в София и се разговаряхме с него. Той е два дена по-малък от мене - роден на 23.07.1932 г. Питах го: „Какъв хляб ядете в Русия? " Отговори ми: „Чер, по-чер и най- черен."Красимира се пенсионира, обикна и жена ми Елена, и за да може по-често да се виждаме, тя отиде да работи като метачка заедно с Елена в ТЕЦ „Земляне", макар че имаше две висши образования. Красимира страдаше от тромбофлебит и едно парченце тръгнало по кръвоносните и съдове и запушило аортата и тя си замина на 14.09.1990 г. Беше красива с розово лице. Наложи се да й правят аутопсия. След нея лицето й беше изкривено от страдание и почерняло.Брат й Петър имаше приятелка от България, която искаше да се омъжи за него. Понеже Димитър не е сключил брак с Красимира, апартамента остана за брат й Петър.
към текста >>

24. Роден Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото

Тогава учениците се държаха строго, ходеха в униформи, имаха вечерен час, имаха строг контрол от родителски настойници и от родители.
Това го разказваме, защото сега ще се прехвърлим на едно невероятно събитие в неговия живот по първа младост. Пампоров е бил учител във Велико Търново. Бил млад учител и някаква ученичка се влюбила в него. Тази любов прераснала във връзка, а връзката преминала във физическа близост и накрая ученичката забременяла. А да забременее тогава по онова време ученичка е нещо невиждано и нечуто. Тогава учениците се държаха строго, ходеха в униформи, имаха вечерен час, имаха строг контрол от родителски настойници и от родители. След мръкнало не можеш да видиш ученичка да се разхожда по чаршията. Това е изключено. Та кога е забременяла тази ученичка, това никой не знае. Само Пампоров знае. Но тя не е могла да разреши този въпрос в себе си.
към текста >>

25. Заминава си Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото

Тогава учениците се държаха строго, ходеха в униформи, имаха вечерен час, имаха строг контрол от родителски настойници и от родители.
Това го разказваме, защото сега ще се прехвърлим на едно невероятно събитие в неговия живот по първа младост. Пампоров е бил учител във Велико Търново. Бил млад учител и някаква ученичка се влюбила в него. Тази любов прераснала във връзка, а връзката преминала във физическа близост и накрая ученичката забременяла. А да забременее тогава по онова време ученичка е нещо невиждано и нечуто. Тогава учениците се държаха строго, ходеха в униформи, имаха вечерен час, имаха строг контрол от родителски настойници и от родители. След мръкнало не можеш да видиш ученичка да се разхожда по чаршията. Това е изключено. Та кога е забременяла тази ученичка, това никой не знае. Само Пампоров знае. Но тя не е могла да разреши този въпрос в себе си.
към текста >>

26. Родена е Савка Керемедчиева, ученичка на Учителя и стенографка на Словото

По повод на една от задачите в Школата, които Той е дал на учениците, за да се научат да понасят подигравките на околната среда и да следват задачата, която им е дадена, Учителя дава на Аверуни едни мъжки износени обувки с черен ластик отстрани, които тя да носи при различни случаи из града.
Аверуни е била подложена на много изпити от Учителя. Положения, при които тя сама да се справя и да проучи силите и възможностите, с които разполага. Веднъж при някаква случка, която тя не е могла да разреши, вижда в ръцете на Учителя една крива свещ и Той се мъчел да я изправи и изглади. Тя му казва: „Учителю, и мен ще изправите като тая свещ". Аверуни е получила много жестоки изпити във връзка със смирението и издържането на различните несгоди на живота. По повод на една от задачите в Школата, които Той е дал на учениците, за да се научат да понасят подигравките на околната среда и да следват задачата, която им е дадена, Учителя дава на Аверуни едни мъжки износени обувки с черен ластик отстрани, които тя да носи при различни случаи из града. Разбира се, тя станала за присмех. Тълкуванията са били различни. Тя обаче понасяла всичко и продължавала да ги носи с мълчание и търпение. Тези обувки са запазени и до днес от Йорданка Жекова. Учителя е следял начина, по който тя се е обличала.
към текста >>

27. Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

Черен скут разгънал
Той и тя в душата с звукове - цветя свиха и завиха вън града сами. И после: Черен скут разгънал паркът мълчалив, дето се извива глъхналият път, дето мълчаливо сенки две вървят.
към текста >>

28. Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

Черен скут разгънал
Той и тя в душата с звукове - цветя свиха и завиха вън града сами. И после: Черен скут разгънал паркът мълчалив, дето се извива глъхналият път, дето мълчаливо сенки две вървят.
към текста >>

29. Роден Георги Куртев, ученик на Учителя и ръководител на братството в Айтос

- град Бургас, на връх „Кара-тепе" (Черен връх), преименуван в „Бял брат" -1.
8 и 9. Двамата синове на Димитър Арабаджиев. Бела и Георги Куртеви. Братска среща на празника на Народните будители - 29. VI. 1928 г. - град Бургас, на връх „Кара-тепе" (Черен връх), преименуван в „Бял брат" -1. Алфиери Бертоли. 2. Георги Куртев. 3. Минчо Сотиров. 4. Любомир Лулчев. 5. Д-р Трифонов. 6.
към текста >>

НАГОРЕ

0.22511887550354