Търсене в текстове за 'Челюст'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 58 резултата в 37 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Даже самите глави продължаваха да мърдат пипалцата и челюстите си".
На много скакалци били извадени всичките вътрешности, като запазили само кожата, главата, крилете и крачката и при все това скакалците дълго живели, продължавайки да правят своите скокове. – Животът е в главата! – извикал тогава един от препараторите – какви здрави глави! Тогава на други скакалци били отрязани главите. „Изглеждаше, пише Фламарион, че жертвите на тази важна операция не забелязваха това и продължаваха да скачат. Даже самите глави продължаваха да мърдат пипалцата и челюстите си". Някои от тия обезглавени насекоми живели около петнадесет дни. Д-р Манжо е направил всевъзможни операции, като на едни махвал само главата, на други главата и шията, на трети, шията и едно членче и пр. И наблюдавал различните части на насекомото, колко време живеят. Оказало се, че едни части живеят няколко дни, други само няколко часа. Направени били много подобни опити, но седалището на живота не било намерено.
към текста >>

2. КНИЖНИНА Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Изследванията в тая насока показват, че страхливите, скъперниците и слабохарактерните изобщо, имат изпъкнали, заешки зъби, а долната им челюст е дръпната навътре.
Въпросът за изкуственото разпадане на живачния атом и получаване на злато, както се вижда от изложеното дотук, е от такъв характер, че за окончателното му приемане трябва да се почака потвърждение и от други изследователи. Едва тогава ще видим дали г. Mithe е първият „Goibmacher”. Зъбите и характера. Неотдавна, на един зъболекарски конгрес в Америка, се изложило, че зъбите могат да служат като важен белег за разпознаване на характера. Изследванията в тая насока показват, че страхливите, скъперниците и слабохарактерните изобщо, имат изпъкнали, заешки зъби, а долната им челюст е дръпната навътре. Разредените зъби показват силни еротични чувства. Белите къси, дребни зъби, които имат слаба конструкция, издават нервозен н сприхав темперамент, в който има проява на злобен и зъл характер. Късите, но дебели зъби сочат зломислие и подлост. А кривите и неравни зъби са признак на ограничена интелигентност. Интересно сравнение.
към текста >>

3. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

На тоя огромен материк се е явила и развила третата лемурийска раса, чиито характерни особености се изразяват с червена кожа, чело тясно и ниско, нос сплескан, издадени челюсти, ръст гигантски, достигащ няколко метра височина, тя се явява като едно съответствие на огромната по ръст някогашна флора и фауна от типа на птеродактила, мегалозаура и други подобни гигантски животни и растения.
Съзнанието у тия форми е било интуитивно. Третата или Лемурийска раса представлява началото на същинския човешки тип. Тя се зародила на континента Лемурия. Тоя континент, известен в старите окултни книги под името Шамали, е обхващал следните области: на север старата земя, като се почне от Швеция, Сибир и Камчатка, на юг Хималаите, Цейлон, Суматра. Австралия, Тасмания и островите на Възсението, на запад до Мадагаскар и една част от Америка. На тоя огромен материк се е явила и развила третата лемурийска раса, чиито характерни особености се изразяват с червена кожа, чело тясно и ниско, нос сплескан, издадени челюсти, ръст гигантски, достигащ няколко метра височина, тя се явява като едно съответствие на огромната по ръст някогашна флора и фауна от типа на птеродактила, мегалозаура и други подобни гигантски животни и растения. Тия гиганти в първите подраси са имали само едно око в средата на челото си. За тия лемурийци до нас са достигнали само гръцките легенди под формата на приказки и песни за Циклопите. В тая раса започва началото на говора отначало под форма на видове за израз на психичните състояния, а по-късно се явил и едносложния говор. Като остатъци от тая някогашна цивилизация се сочат големите циклопски храмове, останки от които се намират и днес. Такава важна останка от оная цивилизация се сочи град Шамбала, в централната част на пустинята Гоби.
към текста >>

4. Небесното знамение – Gis Moll Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Работата на челюстите се извършва от два камъка.
Това е ставало постепенно и паралелно с неговото културно развитие. Изначало той е влагал всичката си енергия за своето изхранване. Единствен обект за него е била храната. С големи усилия ще да е сдъвквал първобитният човек суровото месо и житните зърна, за да се нахрани. Но ето че той измисля мелницата. Работата на челюстите се извършва от два камъка. И освободената от това енергия, що до тогава движеше челюстите, като че ли се насочва в мозъка - почва културния развой. По-нататък се прилага огъня за печене на месото, на хляба и на другите продукти: въвежда се заквасването и обработката на ред други продукти с цел да станат по-достъпни за стомашната дейност. Днес това улеснение на стомаха взема размерите на множество фабрикации. Вместо да ядем цвекло и стомахът да си избира с мъка неговите 15 процента захар, ние му я поднасяме готова, чиста - дифузьора на захарната фабрика помага на хиляди стомаси. Пресата на маслобойната спестява големи количества телесна енергия.
към текста >>

И освободената от това енергия, що до тогава движеше челюстите, като че ли се насочва в мозъка - почва културния развой.
Изначало той е влагал всичката си енергия за своето изхранване. Единствен обект за него е била храната. С големи усилия ще да е сдъвквал първобитният човек суровото месо и житните зърна, за да се нахрани. Но ето че той измисля мелницата. Работата на челюстите се извършва от два камъка. И освободената от това енергия, що до тогава движеше челюстите, като че ли се насочва в мозъка - почва културния развой. По-нататък се прилага огъня за печене на месото, на хляба и на другите продукти: въвежда се заквасването и обработката на ред други продукти с цел да станат по-достъпни за стомашната дейност. Днес това улеснение на стомаха взема размерите на множество фабрикации. Вместо да ядем цвекло и стомахът да си избира с мъка неговите 15 процента захар, ние му я поднасяме готова, чиста - дифузьора на захарната фабрика помага на хиляди стомаси. Пресата на маслобойната спестява големи количества телесна енергия. Не винаги, обаче, преддверието на стомаха носи щастие на своя изобретател.
към текста >>

5. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Долна челюст – правилно сформирана, с брада продълговата и заострена – признак на човек с ум подвижен и схватлив.
Показалец равен с безименния – показва че щом се зароди в него някоя идея, той я прокарва до крайните ù предели. Храносмилателната му система е изправна, в ядене и пиене той е трезвен, няма слабостите на чревоугодника и винопиеца, вкусът му е изтънчен. Кръст възтънък. На възраст преминал е четирите периода и е встъпил в петия, сиреч навършил е 45 години. Рамене – малко възкръгли, лице – малко продълговато и крушообразно; развита нервна система. Долна челюст – правилно сформирана, с брада продълговата и заострена – признак на човек с ум подвижен и схватлив. Уста – средни, устни – нито много дебели, нито много тънки; краищата на устните ъгли стоят малко издигнати; с една усмивка на презрение – „хората, това са тълпа"; но външно своето презрение никога не изказва. Очи – сиво-пепеляви; вежди – дъгообразни, малко наведени, като клоновете на старо дърво – човек, който живее от дълго време и има опитност в живота. Чело – хубаво, възвисоко, в основата си над носа издадено – признак на човек със силна индивидуалност, с наблюдателен и практичен ум. Слепоочните области – средно развити; уши – правилни и близо прилепени при главата – белег на материален порядък. Влакната на брадата малко възредки и възчервени – белег на импулс и упорство.
към текста >>

6. ВЕСТИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Съвпадения През миналия месец мъжът на една наша позната отива сутринтта на чешмата в двора да измие челюстите на изкуствените си зъби.
Съвпадения През миналия месец мъжът на една наша позната отива сутринтта на чешмата в двора да измие челюстите на изкуствените си зъби. Обаче при измиването, една от челюстите пада от ръцете му на плочитe и се счупва на две. Същия ден към обяд той излиза от дома си, за да направи редовната си разходка и слънчева баня близо до линията (София – Горна Баня). Товарен влак минава и го прегазва наполовина. * * * През лятото на хиляда деветстотин двадесет и втора година един мелничар живял до това време в с. Тракиец, Хасковско, дето експлоатирал една тамошна мелница, ми разказа следния случай, който ни представя ясна картина за прераждането.
към текста >>

Обаче при измиването, една от челюстите пада от ръцете му на плочитe и се счупва на две.
Съвпадения През миналия месец мъжът на една наша позната отива сутринтта на чешмата в двора да измие челюстите на изкуствените си зъби. Обаче при измиването, една от челюстите пада от ръцете му на плочитe и се счупва на две. Същия ден към обяд той излиза от дома си, за да направи редовната си разходка и слънчева баня близо до линията (София – Горна Баня). Товарен влак минава и го прегазва наполовина. * * * През лятото на хиляда деветстотин двадесет и втора година един мелничар живял до това време в с. Тракиец, Хасковско, дето експлоатирал една тамошна мелница, ми разказа следния случай, който ни представя ясна картина за прераждането. Жител от село Тракиец, който лично му разказал случката, отишъл да смеле брашно на една от водениците в края на самото село, която е водна – имала е за двигател хоризонтално колело с вертикална ос, на улей.
към текста >>

7. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Челюсти – силно развити, но не груби.
Той бива свързан с типа орел, слон и др. Главата на типа лъв е средно голяма, закръглена, понякога клони към долихокефалната. Лицето е почти закръглено четвъртито. Чело – широко, леко насочено назад. Нос – прав, въздълъг, жив, с доста мощна основа и трепкащи ноздри. Челюсти – силно развити, но не груби. Ябълки на лицето – изпъкнали. Брада (чоканче) – издадена напред със закръглено четвъртито очертание. Очи – доста големи, кафяви, кестеняви до бакърени, сиви до сиво-сини; поглед – светещ, ясен, топъл и обземащ. Вежди – гъсти, прави или извити. Уши – немного големи, фини и правилни.
към текста >>

8. ХИРОСОФИЯ И ПСИХОАНАЛИЗА-ЕРНС ИСБЕРНЕР-ХАЛДАНЕ, ОТ НЕМСКИ П. МАНЕВ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Последния тип той вижда силно изразен в кръглите уста и изобщо устройството на устните и челюстите на негрите.
Мнозина приличат и на разни насекоми. Бъдещето чака големия майстор, който ще разшири кръга на мислене и изучаване в тази област от физиогномиката. Опитът на видния американски физиогном Редфилд да подири у разните народи животински прилики е едно голямо постижение в тази насока. Така могат лесно да се схванат характерните физически и душевни черти на разните народи. Във връзка със съобщеното, вече за пълнота ще добавим, че Редфилд вижда у арабите силно изразен типът камила, у французите – типът жаба, хамелеон и алигатор; у руснаците – типът гъска; у турците типът пуйка; у персийците типът паун; у индусите – типът лебед и най-после у негрите – типът риба. Последния тип той вижда силно изразен в кръглите уста и изобщо устройството на устните и челюстите на негрите. Познаването на животинските типове трябва да стане една вътрешна интуиция. След едни обстойни проучвания, интуицията на човека-изследовател трябва да долови туй, което лъха неусетно от целия образ – едно определено животно, много животни съчетани заедно или един свръхчовек, един ангел. Това ще бъде ореолът на неговите изучвания, той ще схване истинската насока, в която се движи или живее едно същество. Трябва да се каже още, че животните представят известни преходни стадии, елементи, лъчи, сили в природата, през които минават всички същества по пътя на развитието. Те са основни форми, през които протича живота на природата.
към текста >>

9. Учителят говори - Духът Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Големите и твърди области на скулите, челюстите и брадата изразяват бруталност.
Същото е и за фиг. 5. На фиг 6. са представени грозни и отдалечени от черепа уши. Това говори за силни нападателни подтици към насилие. Челото говори за недоброжелателство; устата - за решителност, а ушите - за жестока воля. Големите и твърди области на скулите, челюстите и брадата изразяват бруталност. Носната линия изразява сила да прокара своите волеви действия. От всичко горно се вижда от какво голямо значение е истинската красота на вътрешните и външни органи. Освен това, ухото ни показва вътрешния свят на чувствата и на активността; то показва отношението или връзката на външното и вътрешно ухо с средния и малкия мозък. Във фигура 7 е изложен схематично физиологичният процес на слуховото възприятие. Цифрата 1 във фигура 7 представя външното ухо, което приема звуковете и ги препраща към охлюва, дето има окончания на слуховия нерв.
към текста >>

10. Учителят говори - Доброто Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Фиг.9 Интересно е, че в това лице не само ухото, но и челото, средната част на лицето, долната челюст и брадата имат също тъй добра пропорция.
Карл Хутер СТРОЕЖЪТ НА УХОТО И ЧОВЕШКИЯТ ХАРАКТЕР (Продължение) Фигура 9. представя образ на човек, който има ухо, с добре развити всички части и в хармония с целия образ. Този образ представя човек от народа. Фиг.9 Интересно е, че в това лице не само ухото, но и челото, средната част на лицето, долната челюст и брадата имат също тъй добра пропорция. Погледът е ясен, определен и искрен. Общото впечатление говори за добър човек. Това лице е доста близо до хармоничния тип. Този човек вероятно ще остане завинаги в скромни материални условия, защото долната част на страничната област на главата (точно над ухото) е слабо развита, а тази област е във връзка със слаби стремежи към придобиване. Също така и носните крила в този човек са слабо развити.
към текста >>

11. НОСНИТЕ ОТВОРИ И ТЯХНОТО ЗНАЧЕНИЕ - БУРГЕР ВИЛИНГЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ако при такъв човек брадата и долната челюст са добре развити, което показва дейна, волева натура, той проявява голямо постоянство и активност при преследване на определена цел.
Ако се сравни положението на ухото по отношение на веждите и долната част на носа у разни хора, ще се види, че има голямо разнообразие. Фиг. 14 пояснява, какво е високостоящо и нискостоящо ухо Човек, на когото ухото е високостоящо - има склонност да действува повече по своите чувства. Този човек се направлява повече от чувствата, отколкото от трезвото и хладно размишление Човек с нискостоящо уши (десният чертеж на фиг. 14) по-малко се ръководи при своите действия от чувствата си. Тук има надмощие трезвата и практична мисъл. Ако при такъв човек брадата и долната челюст са добре развити, което показва дейна, волева натура, той проявява голямо постоянство и активност при преследване на определена цел. Такъв е напр. Бисмарк (фиг. 15). Големина на ухото. Големината на ухото има също голямо значение. Лявата рисунка на фиг.
към текста >>

12. ЧОВЕК В СВОЯТА СОБСТВЕНА СРЕДА И В СРЕДАТА НА СВОЙТЕ ПОДОБНИ-Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И както съвременният човек сломи грубата сила на мускулите и челюстите, на рогата и копитата с силата на своя ум, така и новият човек, който влиза днес неусетно в света, ще сломи разрушителната сила на днешното човечество със своята нова мисъл, с мощната енергия на оня музикален свят, в който диша неговото пробудено съзнание.
Само чрез музика ще рухнат „Ерихонските стени" на тесногръдия национален егоизъм. зад които са се укрепили въоръжените до зъби съвременни народи и само чрез музика ще се укротят зверовете на нестихващите страсти, които рушат личния и обществен живот на хората. И наистина, природата създава сега един нов тип, един нов човек. Той влиза така тихо, така незабелязано в живота, както е влязъл някога сегашният човек всред гигантите - млекопитаещи, влечуги и птици, които някога са владеели земята. И този нов човек ще стане господар на света така, както стана господар немощният от първом в сравнение със силните хищници съвременен човек. И както съвременният човек сломи грубата сила на мускулите и челюстите, на рогата и копитата с силата на своя ум, така и новият човек, който влиза днес неусетно в света, ще сломи разрушителната сила на днешното човечество със своята нова мисъл, с мощната енергия на оня музикален свят, в който диша неговото пробудено съзнание. Едно от най-характерните свойства на новия човек е това, че той вижда навсякъде и отвсякъде - и отпред, на далечни разстояния, и отзад, и нагоре в небесното пространство, и надолу - в недрата на земята. Той вижда какво става в най-отдалечените кътове на света - по суша и по море. Вижда какво става на луната, на слънцето, на планетите. Вижда какво става на слънцата от Млечния път и другите звездни вселени. И понеже мозъкът му е устроен като най-фин радиоапарат, който може да долавя дори и най-късите вълни, тъй чува онази прословута хармония на сферите, която са чували Посветените от всички времена.
към текста >>

13. РЪЦЕТЕ НА МАКСИМ ГОРКИ И ГЕН. ЕРИХ ЛУДЕНДОРФ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Тогава твърдостта им дава издръжливост, упоритост устойчивост в напрежения и тренировки, личните чувства поддържат честолюбието в напрегнато състояние, наблюдателният ум работи зорко, развитите челюсти, които говорят за една изпълнителна, яка воля, която действува с инстинктивен автоматизъм, издават коравина и упорно усилие.
Бъдете уверени, че той добре ще отмери удара - не напразно долната част на челото му, дето са локализирани способностите на предметния ум, е силно издадена. При това, за последиците много-много няма да му мисли - задържащите импулси, които биха произтекли от трезвия разсъдък, липсват, защото горната част на челото му е изобщо слабо развита. За милост и прошка и дума не може да става, защото милосърдието също така не е развито. Едничкото.което може да въздействува на този човек е или грубата сила, която му се противопоставя, или облечения с власт представител на външния закон, или оня авторитет на сила и власт, комуто той е длъжен безпрекословно да се подчинява. Да допуснем, обаче, че поменатата ос дойде в напрежение не от накърнено честолюбие, а от амбицията да се постигне нещо както е запример у състезателите, всред които този тип често се среща. Тогава твърдостта им дава издръжливост, упоритост устойчивост в напрежения и тренировки, личните чувства поддържат честолюбието в напрегнато състояние, наблюдателният ум работи зорко, развитите челюсти, които говорят за една изпълнителна, яка воля, която действува с инстинктивен автоматизъм, издават коравина и упорно усилие. Цялата фигура говори за съсредоточеност в една определена посока, към една определена цел за един поривист устрем напред, за твърдото решение да с преодолее съпротивата, да се проправи път, да се достигне целта. Наблюдавайте състезателите при спортни състезания и вие ще видите характерните външни прояви на онова силово напрежение което настъпва у тия люде по посока на тази, основна за тях, структурна ос. Няма да се спирам върху разновидностите на този тип, които зависят от развитието на други мозъчни фактори, но не мога да отмина мълком един странен вариетет, който се среща понякога в религиозни среди, именно типа на религиозния фанатик. У него, покрай развитието на онези мозъчни центрове и лицеви части, които виждаме на фигура 2, се явява силно развит и центъра на благоговението, любовта към Бога. Непросветен, тесногръд и едностранчив ум, който схваща само външните, материални форми, фанатикът е сляпо привързан към външните знаци и обреди на един култ.
към текста >>

14. НОВАТА ЗЕМЯ - МАРК РОРБАХ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Освен цветът на кожата, характерен расов белег се явява и косата (форма на косъма и цвят), формата, разположението и цветът на очите и най-вече, устройството на черепа и лицето (нос, скули, челюсти).
В човешкия род също се забелязват такива големи групи, които се отличават едни от други по известни характерни външни белези, добити по наследственост. Тия групи, именно, образуват различните човешки раси. И наистина, достатъчно е да сравним най-повърхностно един негър, да речем, с един индивид от блата раса, за да установим явни различия между тях. Преди всичко цвета на кожата, който в случая най се хвърля на очи. Има обаче и ред други морфологични признаци, които отличават индивидите от разните раси, и които изпъкват при по-подробно изследване. Освен цветът на кожата, характерен расов белег се явява и косата (форма на косъма и цвят), формата, разположението и цветът на очите и най-вече, устройството на черепа и лицето (нос, скули, челюсти). Ясно е, че расата оставя най-силен отпечатък върху главата. Въз основа на тия, именно, външни белези са установени разните класификации на човечеството на отделни раси, които, като всички класификации на живи същества, са повече или по-малко приблизителни. Най-популярната от тия класификации е тази на професор Блуменбах. Блуменбах, както е знайно, разделя човечеството на пет раси: кавказка или бяла, монголска или жълта, американска или червена, негърска или черна и малайска или кафява раса. На пръв поглед тази разпредялба като че ли е най-естествена и най-удобна, защото расите изглежда да зависят преди всичко от географското местоположение и климатичните условия, при които хората живеят.
към текста >>

Като дели черепите на долихоцефални (дългоглави - отзад напред) и брахицефални (късоглави - отзад напред) и взема под съображение формата на челюстите, според която човеците се разпадат на два вида: ортогнати, с перпендикулярни челюсти, и прогнати, с наклонени, изпъкнали челюсти, той приема четири раси: Ортогнати (висши раси): долихоцефални и брахицефални; Прогнати (нисши раси): долихоцефални и брахицефални.
Въз основа на тия, именно, външни белези са установени разните класификации на човечеството на отделни раси, които, като всички класификации на живи същества, са повече или по-малко приблизителни. Най-популярната от тия класификации е тази на професор Блуменбах. Блуменбах, както е знайно, разделя човечеството на пет раси: кавказка или бяла, монголска или жълта, американска или червена, негърска или черна и малайска или кафява раса. На пръв поглед тази разпредялба като че ли е най-естествена и най-удобна, защото расите изглежда да зависят преди всичко от географското местоположение и климатичните условия, при които хората живеят. Друго разпределение на расите, почиващо на краниоскопски измервания, дава Дндерс Рециус. Като дели черепите на долихоцефални (дългоглави - отзад напред) и брахицефални (късоглави - отзад напред) и взема под съображение формата на челюстите, според която човеците се разпадат на два вида: ортогнати, с перпендикулярни челюсти, и прогнати, с наклонени, изпъкнали челюсти, той приема четири раси: Ортогнати (висши раси): долихоцефални и брахицефални; Прогнати (нисши раси): долихоцефални и брахицефални. В тия подделения той вмъква, всички народи и племена, които населяват земното кълбо. Като привлича към формата на черепа и челюстите и други белези: цвят на очите и косата, къдравина и гладкост на косъма, строеж и пропорции на тялото, географско разпространение, Thomas Huxley дава една друга класификация на расите, която, всъщност, е само едно разширение на Рециусовата. Той, именно, приема следните четири типа раси: астралоиден, негроиден, ксантохроичен (свтло-бял) и монголоиден. Като смес от бялата и астралоидна раса, той определя меланохроичния тип, към който спадат жителите на южна Италия, испанци, гърци, арменци, араби, брамини и др. Без да излагам класификацията на Мюлер-Хекел, почиваща на различията по език, по форма и цвят на косъма - една от най-несъстоятелните - и тази на Лудвиг Вилзер, в която поличават расистки тенденции, ще се спра на онази класификация, която минава за най-съвременна.
към текста >>

Като привлича към формата на черепа и челюстите и други белези: цвят на очите и косата, къдравина и гладкост на косъма, строеж и пропорции на тялото, географско разпространение, Thomas Huxley дава една друга класификация на расите, която, всъщност, е само едно разширение на Рециусовата.
Блуменбах, както е знайно, разделя човечеството на пет раси: кавказка или бяла, монголска или жълта, американска или червена, негърска или черна и малайска или кафява раса. На пръв поглед тази разпредялба като че ли е най-естествена и най-удобна, защото расите изглежда да зависят преди всичко от географското местоположение и климатичните условия, при които хората живеят. Друго разпределение на расите, почиващо на краниоскопски измервания, дава Дндерс Рециус. Като дели черепите на долихоцефални (дългоглави - отзад напред) и брахицефални (късоглави - отзад напред) и взема под съображение формата на челюстите, според която човеците се разпадат на два вида: ортогнати, с перпендикулярни челюсти, и прогнати, с наклонени, изпъкнали челюсти, той приема четири раси: Ортогнати (висши раси): долихоцефални и брахицефални; Прогнати (нисши раси): долихоцефални и брахицефални. В тия подделения той вмъква, всички народи и племена, които населяват земното кълбо. Като привлича към формата на черепа и челюстите и други белези: цвят на очите и косата, къдравина и гладкост на косъма, строеж и пропорции на тялото, географско разпространение, Thomas Huxley дава една друга класификация на расите, която, всъщност, е само едно разширение на Рециусовата. Той, именно, приема следните четири типа раси: астралоиден, негроиден, ксантохроичен (свтло-бял) и монголоиден. Като смес от бялата и астралоидна раса, той определя меланохроичния тип, към който спадат жителите на южна Италия, испанци, гърци, арменци, араби, брамини и др. Без да излагам класификацията на Мюлер-Хекел, почиваща на различията по език, по форма и цвят на косъма - една от най-несъстоятелните - и тази на Лудвиг Вилзер, в която поличават расистки тенденции, ще се спра на онази класификация, която минава за най-съвременна. Макар да взема под съображение общия комплекс от белези: форма и цвят на коса, очи и кожа; големина на тялото, телесни пропорции, окосмяване, форма на черепа и лицето (очи, брада, челюсти, скули) - и тя е изкуствена. Връщайки се към тройния дележ на Кювие, Егон фон Айкщедт разделя човечеството на три главни раси: 1) европеиди (бяла раса), към която спадат всички европейски народи, повечето малоазийски народи, арийски индуси, перси и иранци; бербери, хамити и семити; като подразделения на европейките той счита полинезийците и ведоидите, а като преходни типове от една раса към друга -австралийците и племето айно.
към текста >>

Макар да взема под съображение общия комплекс от белези: форма и цвят на коса, очи и кожа; големина на тялото, телесни пропорции, окосмяване, форма на черепа и лицето (очи, брада, челюсти, скули) - и тя е изкуствена.
В тия подделения той вмъква, всички народи и племена, които населяват земното кълбо. Като привлича към формата на черепа и челюстите и други белези: цвят на очите и косата, къдравина и гладкост на косъма, строеж и пропорции на тялото, географско разпространение, Thomas Huxley дава една друга класификация на расите, която, всъщност, е само едно разширение на Рециусовата. Той, именно, приема следните четири типа раси: астралоиден, негроиден, ксантохроичен (свтло-бял) и монголоиден. Като смес от бялата и астралоидна раса, той определя меланохроичния тип, към който спадат жителите на южна Италия, испанци, гърци, арменци, араби, брамини и др. Без да излагам класификацията на Мюлер-Хекел, почиваща на различията по език, по форма и цвят на косъма - една от най-несъстоятелните - и тази на Лудвиг Вилзер, в която поличават расистки тенденции, ще се спра на онази класификация, която минава за най-съвременна. Макар да взема под съображение общия комплекс от белези: форма и цвят на коса, очи и кожа; големина на тялото, телесни пропорции, окосмяване, форма на черепа и лицето (очи, брада, челюсти, скули) - и тя е изкуствена. Връщайки се към тройния дележ на Кювие, Егон фон Айкщедт разделя човечеството на три главни раси: 1) европеиди (бяла раса), към която спадат всички европейски народи, повечето малоазийски народи, арийски индуси, перси и иранци; бербери, хамити и семити; като подразделения на европейките той счита полинезийците и ведоидите, а като преходни типове от една раса към друга -австралийците и племето айно. 2) негриди (черна раса): негри (судански и банту), меланезийци, пигмеи, бушмени (преходен, междинен тип); хотентоти, микронезийци; 3) монголоиди: монголците от централна Азия, китайци, японци, корейци; турко-татари - източни и западни, към които спадат османските турци; праалтайско-монголските и арктични племена (ескимосите). към монголоидите, право или криво, той причислява и индийците - червенокожи, а също и малайците.] Явно е, че като се вземат само външни белези за класификация на расите, получава се нещо изкуствено. Затова виждаме, редом с европейците, поставени в групата на еврепеидите и разни остатъци от загинали подраси (полинезейци, ведоиди, австралийци) на голямата атлантска раса, за която се говори в окултната наука. Като се абстрахираме от пъстрата смесица, която представят трите големи групи в класификацията на Айкщедт, да видим, кои са основните черти на тия три расови типа.
към текста >>

Челюстите често значително се издават напред (олволарна прогнатия).
към монголоидите, право или криво, той причислява и индийците - червенокожи, а също и малайците.] Явно е, че като се вземат само външни белези за класификация на расите, получава се нещо изкуствено. Затова виждаме, редом с европейците, поставени в групата на еврепеидите и разни остатъци от загинали подраси (полинезейци, ведоиди, австралийци) на голямата атлантска раса, за която се говори в окултната наука. Като се абстрахираме от пъстрата смесица, която представят трите големи групи в класификацията на Айкщедт, да видим, кои са основните черти на тия три расови типа. Монголският тип показва следните особености: жълта или мургаво-жълта кожа; ръст различен - северните китайци са високи, монголците от централна Азия са средни на ръст, а японците - ниски; трупът е дълъг, крайниците - къси. Окосмяване слабо - мустаци и брада обикновено липсват; по форма на черепа спадат към брахи и мезоцефалните типове; лице - широко, плоско, по-често късо, отколкото продълговато; преобладават четвъртитите лица; ситно издадени скули; очи полегати с тясна цепка на клепачите; вежди също наклонени; нос плосък, слабо издаден напред, равномерно широк и обикновено прав, рядко заорлен; у японците се срещат и по-дълги носове, а също и вдлъбнати. Челюстите често значително се издават напред (олволарна прогнатия). Типът на негридите се отличава със следните особености: кожа тъмно-кафява до черна; ситно накъдрена гъста коса; ръст - среден или висок; дълги крака и ръце; тялото и лицето са слабо окосмени; черепът - долихоцефален; широко лице - у негрите банту закръглено, у суданските - четвъртито; издадени челюсти, най-вече зъбите; нос широк и плосък, къс или среден; устни – широки, месести и издадени напред (негърски бърни!) Европейците, към които спадат предимно европейските народи, са най-добре проучени. Според проф. Др Ханс Гюнтер и Д-р фон Айкщедт, те се разпадат главно на шест подраси: 1. северна, 2. алпийска, 3.
към текста >>

Типът на негридите се отличава със следните особености: кожа тъмно-кафява до черна; ситно накъдрена гъста коса; ръст - среден или висок; дълги крака и ръце; тялото и лицето са слабо окосмени; черепът - долихоцефален; широко лице - у негрите банту закръглено, у суданските - четвъртито; издадени челюсти, най-вече зъбите; нос широк и плосък, къс или среден; устни – широки, месести и издадени напред (негърски бърни!) Европейците, към които спадат предимно европейските народи, са най-добре проучени.
Затова виждаме, редом с европейците, поставени в групата на еврепеидите и разни остатъци от загинали подраси (полинезейци, ведоиди, австралийци) на голямата атлантска раса, за която се говори в окултната наука. Като се абстрахираме от пъстрата смесица, която представят трите големи групи в класификацията на Айкщедт, да видим, кои са основните черти на тия три расови типа. Монголският тип показва следните особености: жълта или мургаво-жълта кожа; ръст различен - северните китайци са високи, монголците от централна Азия са средни на ръст, а японците - ниски; трупът е дълъг, крайниците - къси. Окосмяване слабо - мустаци и брада обикновено липсват; по форма на черепа спадат към брахи и мезоцефалните типове; лице - широко, плоско, по-често късо, отколкото продълговато; преобладават четвъртитите лица; ситно издадени скули; очи полегати с тясна цепка на клепачите; вежди също наклонени; нос плосък, слабо издаден напред, равномерно широк и обикновено прав, рядко заорлен; у японците се срещат и по-дълги носове, а също и вдлъбнати. Челюстите често значително се издават напред (олволарна прогнатия). Типът на негридите се отличава със следните особености: кожа тъмно-кафява до черна; ситно накъдрена гъста коса; ръст - среден или висок; дълги крака и ръце; тялото и лицето са слабо окосмени; черепът - долихоцефален; широко лице - у негрите банту закръглено, у суданските - четвъртито; издадени челюсти, най-вече зъбите; нос широк и плосък, къс или среден; устни – широки, месести и издадени напред (негърски бърни!) Европейците, към които спадат предимно европейските народи, са най-добре проучени. Според проф. Др Ханс Гюнтер и Д-р фон Айкщедт, те се разпадат главно на шест подраси: 1. северна, 2. алпийска, 3. динарска, 4.
към текста >>

15. МОТИВИ ВЪРХУ СЪЩИНАТА НА ЖИВОТА - ОТНОШЕНИЯ - АЗ -ТИ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Желязото е все още символ на нашата сурова и механизирана епоха, която е превърнала света в грамадни стоманени челюсти, за които храната от ден на ден става все по-малко и по-малко, Желязото трещи със своя оглушителен грохот на всяка стъпка в тая епоха на скоростта, но в тоя трясък се долавя и тревогата на целия свят, който стремглаво пада в ямата на себичността, насилието и алчността да завладява.
То има външна сила, но вътрешна слабост, лесно се разяжда от ръждата и става на прах. Тоя, който разчита на желязото, разчита тъкмо на неговия краткотраен, външно заразяващ ефект. Народ, който разчита на желязото за своя възход, е подхвърлен на чести смущения, трусове и неговото влияние над другите народи се изразява в брутално, външно надмощие, но не и в спокойната, силно заразяваща и непобедима власт, каквато има културата. Такъв народ строи мечове, оръдия, танкове, сипе дъжд от снаряди и куршуми, но се бои от бавната и неумолима власт на времето, което съсипва ефекта на всяка грубост и на всяко насилие. Който разчита само на желязото, той не познава възможностите на утрешния ден, когато това желязо ще бъде погребано пак под земята, и народите едва умили кръвта от ръцетев си, ще бъдат отново жадни за оная храна, която насочва човека към творческо дело и възход. Желязото е все още символ на нашата сурова и механизирана епоха, която е превърнала света в грамадни стоманени челюсти, за които храната от ден на ден става все по-малко и по-малко, Желязото трещи със своя оглушителен грохот на всяка стъпка в тая епоха на скоростта, но в тоя трясък се долавя и тревогата на целия свят, който стремглаво пада в ямата на себичността, насилието и алчността да завладява. Хората и народите, които славословят желязото, се намират пред прага на един конфликт. Макар и да печелят външни ефекти, те не са. утвърдени и се намират над бездната на катаклизми. Такива народи ще трябва да се новородят за нови ценности, а това новораждане значи да минат през очистителния огън на много страдания. Народите които печелят бързо, стихийно и с насилие, бързо и стихийно поопадат под ударите на чуждо насилие, което неминуемо, по закона на равновесието, идва върху тях.
към текста >>

16. НИШКИ. МОЛИТВА ( СТИХОВЕ) - Д. АНТОНОВА Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Новата мравка като дойде, с челюстите си откъсна една по една нишките отдалеч и не влезе в центъра на паяжината.
Даже и животните имат много повече дарби, отколкото подозираме. Например, аз наблюдавах веднъж следното: Една мравка се хвана в паяжина и се оплете. Тя прати по сигнал, по радиото, чрез пипалата, съобщение на другите мравки, че еди на коя си широчина и дължина е хваната и да дойдат. Дойде една голяма мравка. Хванатата ù съобщи, че нишките са лепкави. Новата мравка като дойде, с челюстите си откъсна една по една нишките отдалеч и не влезе в центъра на паяжината. След това отиде при скривалището и изгони от там паяка. После и двете мравки си отидоха. Хората едвам сега откриват предаването по радиото. Те са изпреварени от мравките. Също така и пчелите и други предават по радиото.
към текста >>

17. МИТОГЕННИТЕ ЛЪЧИ НА ОРГАНИЗМИТЕ. НОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Тя съот¬ветствува и на височината на черепа от темето до основата на гор¬ната челюст.
Посочване на примери из тези области е нещо твърде далеко от същината на тези редове. Необходимо е, обаче, да се изнесат едни други мерки върху законите на златното сечение, как¬вито се срещат в окултно-характерологичната литература, изнесени от хора, за които хармонията на тялото и красотата са тясно свързани с хармонията и красотата на душевния живот, на душевната същност на човека. Големият физиогном Д-р Карл Карус, който се счита за един от големите творци в тази наука, е изнесъл в своята капитална книга „Символика на човешкия образ" една първична мярка, която взе за основа при съжденията за човешкото тяло. Тя се състои в една трета от дължината на гръбначния стълб, следователно – една трета от 24-тях гръбначни прешлени образуващи свободния гръбначен стълб. Тази основна органична мярка съответствува на черепната дължина от основата на носа до тила на главата. Тя съот¬ветствува и на височината на черепа от темето до основата на гор¬ната челюст. Като се приложи тази единична мярка върху цялото тяло установява се, че плешките завземат две такива мерки, ръката (от пръстите до китката) една, цялата ръка – от китката до ра¬мото – 3 единици мерки. От пъпа до средата на ключичната кост – 2 мерки, от ширината на таза до коленото – две и половина мерки, от коленото до глезена – две мерки и пр. и пр. Общата височина на едно нормално тяло съдържа девет и половина дължини на ръката, следователно основни мерки. Като се изнасят тия основни данни, тази органическа единица мярка, трябва да се има предвид, че Карус се е добрал до един закон, който е приложен от природата в образуването на човеш¬кото тяло.
към текста >>

18. НОВИЯТ НАЧИН НА ВЪЗПРИЕМАНЕ. АНГЕЛСКИЯТ ГОВОР СПОРЕД СВЕДЕНБОРГ. - БОЯН БОЕВ Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ако при тоя вид смях, долната челюст и устна се вдават навътре и гласът е гъглив и задавен, ние имаме работа с хора малко глупави и повърхностни.
Широкият смях, придружен с гърлен глас, при който, обикновено, взима участие всяко муслулче на лицето, е свойствен на хора откровени, незлобиви, но малко повърхности. Те много лесно напущат състоянието на сериозност и търсят веселата страна на всяко нещо. Те са сърдечни, с малко конфликти в своя вътрешен живот, чиито радости са пълни. При смеха си, те държат главата си назад, като че я забиват по-дълбоко в раменете. При това положение, вратът им се скъсява, устата е кръгло отворена, но долната устна не е дръпната силно назад. Ако при тоя вид смях, долната челюст и устна се вдават навътре и гласът е гъглив и задавен, ние имаме работа с хора малко глупави и повърхностни. Смехът на такива хора завършва внезапно и физиономията им разкрива една безличност. Има друг вид смях, при който взимат участие предимно устата и устните, а останалата част на лицето, включително и очите му, са чужди. Това е смехът на неоткровените хора, които винаги таят нещо. Особено скрити, опасни са хората, при които най-спонтанният смях се изразява в едно изкривяване на устата, а очите старателно бягат от погледа на събеседника, като тоя поглед се застоява някъде в ъгъла на окото. Хитрите и любопитни хора се смеят обикновено при затворена уста, при което се явява само едно издуване на бузите, а погледът изпод вежди дири погледа на другите хора.
към текста >>

Те се задушват при смеха, мърдат ръцете си, чувствуват болки в мускулите на челюстта или корема.
Така се смеят интелигентните хора с буден разум, с фини чувства и известна проникновеност. Никога не можете да очаквате грубост и неодяланост от човек, чиято усмивка проблясва първом в очите. Хората, които при смеха свиват миглите на очите си и погледът им се плъзга направо, а не косо, са мечтателни натури, малко затворени в себе си и с тънко художествено чувство. Има случаи, когато тия, които се смеят, не издават никакъв глас, а едно продължително и остро свистене в гърдите или в дълбочината на ларинкса. Лицето е свито в една постоянна гримаса. Те се задушват при смеха, мърдат ръцете си, чувствуват болки в мускулите на челюстта или корема. Това са хора обикновено умни, малко скържави и скрити. Най-лошият смях, издаващ една неприятна, отегчаваща личност, е едно глупаво хихикане при поемане дъха нагоре и еднообразно като глух крясък на граблива птица. Тоя смях е придружен с един безличен израз и с едно равномерно клатене на главата. Изобщо, смехът с широко отваряне на устата е смях на хора с по-малко интелект и тънкост на характера, когато сдържаният смях е на по-рафинирани, а някога на по-меланхолични хора. Ако при смеха мускулите на, лицето са отпуснати и тяхната контракция или разтегляне става бавно, с други, думи, ако усмивката се оформява бавно, а не проблясва отведнъж, тя ни показва един флегматичен характер, с болезнени симптоми, без инициатива и с известна потиснатост.
към текста >>

19. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Между челюстта и врата да не е пълно, понеже там има известни жлези, които изпълняват много важни функции и когато се натрупват мазнини там, те не могат да изпълняват функциите си и се явяват гърлобол и заболяване на сливиците.
Запример, у вас се ражда идеята да затлъстеете. Лицето ви да стане пълничко, като месечина да станете. Но това е едно болезнено и опасно състояние. Най-първо лицето на човека трябва да има линия. Линията от ухото към врата трябва да се очертава. Между челюстта и врата да не е пълно, понеже там има известни жлези, които изпълняват много важни функции и когато се натрупват мазнини там, те не могат да изпълняват функциите си и се явяват гърлобол и заболяване на сливиците. Всяка тревога на човека ще се отрази върху неговото здраве и ще се предаде в ред поколения. Децата, които вървят по линията на родителите си, ще наследят тези болезнени състояния. Зад всяка неестествена, негативна мисъл, стои едно неестествено желание; зад всяко неестествено желание седи една неестествена постъпка. За здравословното състояние най-главна роля играе храната. Ако човек яде безразборно, каквото му попадне, не сдъвква добре храната си и когато яде умът му е занят с отрицателни мисли, с това той вече внася известна отрова в храната, която ще остави известни утайки в кръвта.
към текста >>

20. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 183 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава паякът се доближи и смъртоносната си челюст впи във нея, за да се наслади пък той с елея, когото тя от мрежата събра.
Мухата с тежка клетва запроклина примамката на цветната градина и още повече се омота. Тя живо си въобрази смъртта — как паякът я смучи жадно, жадно, но в този миг, до нея капка падна — роса с нектар от розов дъхав цвят. Смутената муха се хвърли с жад да смучи съживителната течност. Пред нея се откри самата вечност — тъй сладък сок не беше пила тя. И тя забрави паяка — смъртта — и зареди за мрежата прослава, но не видя във своята забрава, че цялата си капчица изпи. Тогава паякът се доближи и смъртоносната си челюст впи във нея, за да се наслади пък той с елея, когото тя от мрежата събра. Мухата тази мъдрост не разбра и с многоумен ропот се развика: — О, мъдрост вечна, божия, велика, защо таз капчица не трае вечно? За туй добро — премъдро, бързотечно, аз само кратко бих се изразила, че в него глупостта се е прикрила! Но туй, тъй философско заключение, не спря замисленото изпълнение на друг закон, безспорно по-велик от мухиния горд и умен вик. Във тази басня всички умни хора ще схванат жизнената си история. * * * Вселената е цветна градина създадена от твореца за всички същества.
към текста >>

21. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато е свързано с конкретен ум (тясно чело) и силно развити челюсти — това е типа на хората, които най-често стават оръдие някому и вършат физически престъпления.
И тогава всички дарби могат да станат благословение или проклятие за него. Нима учения престъпник върши по добре замислени престъпления от глупавия ? Тесния при основанието си нос показва, че человека, който го има, е свикнал и на малкото и на многото, но че устойчивост няма. От него може да чакаш криволичене и изненади, непостояност в отделни случаи. Материалното може да му служи за стимул. Когато е свързано с конкретен ум (тясно чело) и силно развити челюсти — това е типа на хората, които най-често стават оръдие някому и вършат физически престъпления. Напротив, широкият в основанието си нос, сочи за голямо духовно богатство на притежателя му. Такъв човек е устойчив в своите стремежи, проявява необичайна настойчивост, енергия, която тече по строго определена насока. Такъв човек има дълбоки чувствания и е готов на подвизи. Такива носове често се срещат между простите хора, надарени с естествени умове — тъй наречените природно интелигентни или самоуци. Хубаво е да се наблюдават такива хора, когато ни се случат на пътя.
към текста >>

22. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 219 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Двете му челюсти са издадени напред като при животните.
Носа на гениалния човек не е като този на обикновения. Природата е разграничила пешата. Тя е разпределила растенията, животните и хората, които са на разни степени на развитие, и всеки според степента си има и съответната форма. Тя е разграничила животинския човек, обикновения, талантливия, гениалния и светията — всеки си има своите форми, които са израз на вътрешния му живот. Животинския човек е онзи, който едвам се е подигнал над животинското царство. Двете му челюсти са издадени напред като при животните. Съвременните антрополози, които изучават човешките, намират, че у различните раси тъй наречения кемперов ъгъл е различен — колкото е по-висша една раса, толкова този ъгъл се приближава до правия. В бялата реса този ъгъл е към 85 градуса. Гръцките художници, като рисували своите богове, туряха им този ъгъл към 90 градуса. Какво е сега вашето предназначение? 50-60 години ще живеете на земята и след това ще се върнете.
към текста >>

23. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всичко, каквото попадне в челюстите на смъртта, тя го изяжда.
Но що се отнася до въпроса, има ли бъдещ живот, или има ли бъдеща смърт, това ни най-малко не ме интересува. Защо? Защото смъртта съществува благодарение на живота. Тя се храни от трошиците на живота. Животът е богаташ, който разполага, а смъртта е беднял, който очаква. Тя тук хване една трошица и я изяде, там хване друга и т. н. Всичко, каквото попадне в челюстите на смъртта, тя го изяжда. Съвременните хора искат да се поправи света. За да се поправи света, той трябва да се тури на една истинска, а не лъжлива основа. Казвате, че учението, което Мойсей е основал, е много хубаво. Хубаво е това учение, но ако се прилага с любов. Казвате, че човек не трябва да краде.
към текста >>

24. -

От друга страна, ако сравним животинските челюсти с човешките, ще видим, че животинските са издадени напред и надолу, докато в тези на човека е застъпена повече вертикалната линия.
Така напр. намерено е, че в основата на зъбите се образуват известни хормони — клетки, които въздействат върху мисълта у човека. Следователно, здравите зъби ще произвеждат, повече хормони и ще улеснявал, здравата мисъл. Разбира се, казаното е относително. Здравите зъби не са гаранция за здрава мисъл. От друга страна, ако сравним животинските челюсти с човешките, ще видим, че животинските са издадени напред и надолу, докато в тези на човека е застъпена повече вертикалната линия. Затова човекът е едно изправено същество. От там идва и неговото гръцко название „антропос“. Това положение има своята връзка и със зъбите, защото тия органи не са само дъвкателни, но и център на деликатен всмукателен процес. Зъбите са апарат за флуорно всмукване. Според д-р Щайнер, флуорът действа като пластичен художник и е тясно свързан с всички сили и процеси за растежа на костите и ставите.
към текста >>

25. -

Но, ние пчеларите, бяхме напълно убедени от наблюденията и пчеларската литература, че пчелата в никой случай не може да нанесе повреда на гроздовото зърно, поради анатомическото устройство на нейните челюсти.
Наистина, врабчетата за да се прехранят, живеят в близост с човешките жилища, където се срещат зрънца, трохи и отпадъци от разпиляната и неизползувана храна, предназначена за домашните птици животни, но те ще отнемат такава нищожна част от храната им, че това съвсем не се забелязва, нито пък ще причини недояждане на кокошките, или ощетяване по този начин на стопанина им. Освен това, често пъти съм наблюдавал когато някое врабче или друго птиче кацне между хранещите се кокошки, привлечено от храната, то последните го прогонват. Така че на пръв поглед може да ни се вижда при тоя случай, че като се увират врабчетата между кокошките, ще изпоядат храната им и ще ги оставят гладни, а в същност не е така. Ще моля търпимостта на читателя, като се отклоня за малко, за да приведа един аналогичен пример, който също ще ни потвърди, че когато човек не поглежда нещата в тяхното истинско положение, може в някои случаи да се заблуди: Преди 5 — 6 години се построи в околността на града ни пчелин от пчеларското дружество, в лозята, на подходящо място. Някои от лозарите, които не са просветени в областта на пчеларството, поведоха борба за закриване на пчелина, тъй като помислиха, че пчелите ще изпоядат гроздето им. Но, ние пчеларите, бяхме напълно убедени от наблюденията и пчеларската литература, че пчелата в никой случай не може да нанесе повреда на гроздовото зърно, поради анатомическото устройство на нейните челюсти. Вярно е, че когато узреят лозята, чува се бръмчене на пчели из тях, но не трябва никой да вярва, докато сам не провери и се убеди, че пчелата поврежда гроздето. Ще забележите това, особено когато след дъжд непосредствено настъпи слънчево, топло време. Тогава от резката атмосферна промяна, някои зърна се пукват. По тия именно зърна каца пчелата и смуче само сокът — без да прегризва месестата част, като подсушава само открития сок на пукнатите зърна, които и без друго подлежат на гниене, а подсушени от пчелата, което човек не може да направи, тия зърна стават на тъй наречените по нас смокини (стафиди?). Ето как човек може да се заблуди, докато основно не провери нещата.
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

511: „Долната челюст на хайделбергския човек доказва също правотата на заключението, изведено от местото на човека в реда на приматите и млекопитаещите, че низшите маймуни напълно трябва да се изключат от реда на предшествениците на човека, само на общия корен на човешкото и антропоидното стъбло се дължи сходството в организацията на човека- с тая на низшите маймуни“.
510 и 511: „Ако старата идея за произхода на човека би съществувала с право, както и до днес в по-малко или по-много ослабена форма продължава да съществува в главите на някои специалисти, би било една логични последователност ла се пека. щото човешките форми колкото по-назад отиваме, толкова повече да се приближават до тия на човеко-образните. Но колкото малко важи това за най-низшето състояние на новите раси, австралийците, толкова малко важи то и за останките от хайделбергския човек. Това означава едно блестящо потвърждение на застъпеното от мен; преди години учение за особения път на развитие на човешкия род, който само в изходната си точка се допира с тоя на антропоидите“. По-нататък па стр. 511: „Долната челюст на хайделбергския човек доказва също правотата на заключението, изведено от местото на човека в реда на приматите и млекопитаещите, че низшите маймуни напълно трябва да се изключат от реда на предшествениците на човека, само на общия корен на човешкото и антропоидното стъбло се дължи сходството в организацията на човека- с тая на низшите маймуни“. Върху това и до днес все още трябва да се набляга, защото опитите на едно погрешно извеждане па човешкото състояние от това па маймуните още не престават. Както е доказала изследването, родът на човека е едно отделно стъбло, което само в корена си се допира с това на маймуните. От това следва, че човешкият род трябва да притежава една свойствена. нему зародишни плазма, качествата на която са различни от тия на другите зародишни плазми. По-нататък, че всеки род е бил една еднородна коренна раса.
към текста >>

“ И веднага пред краката му се разтвориха грамадните челюсти на пукнатината и той мина през нея, защото душата му бе нахранена преизобилно от плодовете на добродетелта.
— И посочи му Учителят на Мъдростта с тайнствения си жезъл на посвещението крайната точка на неговата човешка еволюция. А пътят за там, който се изпречваше пред него, беше един от най-трудните и мъчно-проходими, понеже трябваше да се премине през тесните пукнатини на изворите на реката на живота, защото само чрез тях се достига първоизточника, дето всичко живее в Единия и Единия във всичко. И тръгна той смело към тесните им пукнатини, и когато достигна първата от тях, чу глас, който му казваше: „До Единия, Великия, Съвършения се отива само чрез победата на смъртта! Тук е първата преграда към Него, която се превъзмогва чрез силата на добродетелта. Блажен е човекът, в когото буйното й дърво е отрупано с изобилни плодове! “ И веднага пред краката му се разтвориха грамадните челюсти на пукнатината и той мина през нея, защото душата му бе нахранена преизобилно от плодовете на добродетелта. И пред духовните му очи се представи едно обширно езеро, кристалните води на което бяха по-тихи от мълчанието на пустинята. Мека, ясно-зелена светлина обливаше чистите му води и им предаваше един прекрасен изглед, който отдалече изглеждаше, заедно с цялото езеро, като един грамаден смарагд. И плуването по него беше леко, за всяка добродетелна душа. * И опит в блаженство, плува той дълги години по кристалните води на езерото на добродетелта. А бреговете му все повече и повече се стесняваха, до като най-после достигна до втората преграда по пътя към съвършенството.
към текста >>

..." И бавно се разтвориха пред него грамадните челюсти на пукнатината и влезе той вътре в тях, с всичката сила на смелия си дух.
Не се оправдавай пред самата мене! „Защото комуто е дадено много, много и ще се иска от него“. „Нека духът в тебе се попита: има ли потребната сила да изтърпи мъките на страданията, на които ще бъде подложен от моите строги, ала справедливи, изобличения, заради греховете на душата ти и престъпленията на сърцето ти ?... Ако имаш сила, тръгни смело напред и не бой се! Героя в смелостта се познава! ..." И бавно се разтвориха пред него грамадните челюсти на пукнатината и влезе той вътре в тях, с всичката сила на смелия си дух. И видя пред себе си, широко да се простира, голямо огнено море. И беше то океана на страданието, в който изкупваха греховете и престъпленията си калните човешки съвести! И вря той дълги години в огнените му жупели, и колкото по-дълго стоеше в тях, толкова по-малко започваше да чувствува болките им, защото душата му се беше пречистила, като диаманта. И в сетния ден на страданието си чу глас, който му каза: „Мини напред! “ „Огънят е сила, която изгаря всяка нечистота, чрез него се калява волята на съвършенството.
към текста >>

Такива характери се отличават по късите си чела, чипи носове, твърде малки устни или протегнати долни устни, големи очи, които никога не могат да гледат право на вас, и особено широки, груби челюстни кости, с протегната, във вътрешната си често, твърда тлъста брада.
Такава жена не ще ви благодари за всичко, което бихте сторили за нея, но ще търси страшно отмъщение за най-малкото нещо, което бихте пропуснали да не сторите. Сравнете вървежа й с линиите на челото и бръчките около устата, и едно чудно сходство ще откриете между тях. Жени с въртящи се очи, нежно подвижни, бръчкава, отпусната, почти увиснала кожа, дъгообразен нос, червени бузи, рядко неподвижна уста, рязка подбрадка, едно добре закръглено с нежна кожа чело (фиг. 35), са не само способни за убедителна реч, плодовито въображение, амбициозни и отлични за широката си памет, но още и по природа са крайно склонни към смелост и лесно забравят себе си, въпреки всичкия им добър разсъдък. Предпазливост Бъдете на поста си против всекиго, който говори благо и меко, и пише строго; против всекиго, който говори малко и пише много; против оня, който говори малко и се смее много, и чиито смях не е свободен от подозрителност и презрение. Такива характери се отличават по късите си чела, чипи носове, твърде малки устни или протегнати долни устни, големи очи, които никога не могат да гледат право на вас, и особено широки, груби челюстни кости, с протегната, във вътрешната си често, твърда тлъста брада. Усмивката Този, който спечели у вас с усмивка и изгуби в смях — който, без да се усмихва одобрително, и когато е мълчалив примирява всичко, което е около му — който, когато се усмихва или се смее на това, което е остроумно или хумористично не издава студено презрителна подигравка — който се смее с удоволствие, когато наблюдава радостите на невинността, или чува похвалите на заслужилите — ще има във физиономията си и характера всичко благородно, всичко хармонично. Избягвайте следното: 1. Бъдете, колкото е възможно, предпазливи в присъствието на един тлъст, холеричен човек, който говори продължително високо и никога не е спокоен, гледа наоколо с въртящи се очи; който е свикнал да парадира с учтивост и церемония; и който прави всичко с неприбраност и без ред. Кръглия му къс, чип нос, отворената му уста, притегнатото му гърбесто чело, изпитващите му стъпки са презрение и грубост; полукачества с претенция за превъзходство; злобност с външно проявление на вежливост и добро настроение. 2. Избягвайте всеки, който беседва и решава по един твърд и принуден начин, като говори високо и кресливо, без да слуша какво се казва от другите; очите му тогава стават големи и разтегнати; веждите му тоже стават по-четинести; вените му по-издути, долната устна по-издадена, шията му издута; ръцете му стиснати — и който, като седне, става учтиво хладен: — очите и устните му се връщат в първото си положение, когато го прекъсне неочакваното присъствие на някой виден мъж, който е и ваш приятел.
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

е, които носовите кости и тия на долната челюст означавай, не са били още извикани към активност; те едвам в юношеската възраст, обикновено, вземат своята постоянна форма.
В втория случай — по низка степен на проявление: едно известно количество сила, която постоянно остава скрита (латентна). Наблюденията на четците биха могли да доставят изобилни доказателства за тоя важен принцип, който заема голям дел в причините за кривото разбиране на френологията и физиогномията. IX. Закон за латентността Принципът за латентността, за който се спомена в предходния отдел, има едно особено приложение в два реда случаи; и трябва да се отбележи, че: В много младата възраст, когато характерът се намира в загадъчно състояние и голяма част от силата му лежи скрита, много от лицевите знаци на характера са още неразвити, а в най-старата възраст много от тях са отчасти или изцяло заличени. От това изложение не следва, че греба да считаме лицата на много малките деца и много старите хора нехарактерни, а просто, че е необходимо да се правят отстъпки поради споменатите условия. Например, не можем да предричаме абсолютна, вродена и постоянна слабост и недостатък на усърдие и чувство по един малък, вдлъбнат нос и малка, прибрана брада, свойствени на детската възраст. Способности! е, които носовите кости и тия на долната челюст означавай, не са били още извикани към активност; те едвам в юношеската възраст, обикновено, вземат своята постоянна форма. До това време формата на главата — при разглеждането на която също трябва да се има пред вид факта на естественото неразвитие — темпераментните условия и наследствените предразположения ни дават указания за скритата сила на спящите способности. Какво именно ще бъде тяхното крайно развитие, това зависи, във всеки случай, в голяма степен от възпитанието и от други външни влияния. У някои хора чертите на лицето, особено носът и брадата, спазват през целият живот своята форма от детинство. Това са случаи или на абсолютно и вродено слабоумие, или на спънато развитие — случаи, които са обикновени в най-долните и най-невежествени класи. Старата възраст — второто детство — се различава от детската по отношение на някои от непроявените активно способности, знаците на които не са достатъчно четливи; обаче, същият принцип се прилага и в двата случая.
към текста >>

Сиамските лекари употребяват против ухапано от змия следната рецепта: „късче от челюст на дива свиня и едно такова от челюст на домашна свиня, късче от паунова кост, опашка от риба и глава от отровна змия“.
В Индия месото на змията очиларка се счита за лечебно средство против туберкулозата. Според един индийски учен, това средство причинявало ускорение на пулса, разпространявало топлина по цялата повърхнина на тялото, ускорявало дейността на отделителните (секреционни) органи, подпомагало действията на други лечебни средства против холера, епилепсия и нервно разстройство. Някои индийски племена от месото на очиларката Naja bungarus приготвяли с дървено масло едно лекарство за предпазване от отровата на змиите. За тази цел събирали отровните жлези, отровните зъби, небцето и жлъчката от змията. В съчинението „Materia med са of the Hindus“ от Дут се споменува за един препарат от отровата на очиларка, като средство против ухапано от отровната змия и против силна треска. Сиамските лекари употребяват против ухапано от змия следната рецепта: „късче от челюст на дива свиня и едно такова от челюст на домашна свиня, късче от паунова кост, опашка от риба и глава от отровна змия“. Хотентотите изкискват отровата от жлезите на отровна змия и я изпиват, за да се предпазят за в бъдеще от ухапването на отровни змии. В Мозамбик се ваксинират със змийска отрова. В Бразилия се употребява отровата от кресливата змия (Crotalus horridus), като сигурно средство против ревматизъм. Отровата от змиите е употребявана още от старите скити за намазване върховете на стрелите. Употребявали я и ловците на тигри.
към текста >>

28. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Относително главите на жените може да се забележи още, че предните ямички са по-малки, глабелата (мястото между веждите) по-малко изпъкнала и ръбовете, върху които лежат веждите, също по-малко издигнати; че алвеолната линия на горната и долна челюсти е повече елиптична, зжбите са по-малки, езичната кост също по-малка.
Тилната област е продълговата, понеже органите на родителската любов, на приятелството, на любовта към дома и на любовта към утвърждение са сравнително големи. В мъжката глава основата на мозъка и горната предна област са сравнително повече развити. Коронната област, където е седалището на духовните чувства, у жената има едно по-пълно развитие, отколкото у мъжа. Алекс. Уокър бележи, че женският череп изглежда въобще по-тесен от мъжкия. И понеже дължината дава интензивност, а широчината трайност, то всичките умствени проявления у жената, макар във време на действието им да са по-интензивни и ярки, имат, съгласно същите тези принципи, по-малка трайност. Относително главите на жените може да се забележи още, че предните ямички са по-малки, глабелата (мястото между веждите) по-малко изпъкнала и ръбовете, върху които лежат веждите, също по-малко издигнати; че алвеолната линия на горната и долна челюсти е повече елиптична, зжбите са по-малки, езичната кост също по-малка. Представените (фиг. 4 и фиг. 5) глави недостатъчно показват френологическите различия, които се опитахме да посочим. Физиогномически различия Чисто физиогномическото развитие на двата пола се различава толкова, колкото и френологическите им особености. Женското чело е по-меко и обло, отколкото мъжкото; носът е по малко изпъкнал и, вместо да е леко изгърбен, както е обикновено у мъжа, той е или прав, или малко-много вглъбнат.
към текста >>

29. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

18) е следствие, както от издадеността на челюстите, така и от отдръпването на челото или и на двете тия условия заедно, и характера на ъгъла се определя от тях, като първото означава животинското, а второто - долна степен на интелигентност.
до най-низшите животни. Той намерил, че главата на европееца образува ъгъл от около осемдесет градуса и че старите артисти, за да придадат на своите богове една висша, по-голяма от човешката, красота, са правили лицевият им ъгъл още по-голям, като достигал в някой случаи до сто градуса. Тъй като степента на интелигентността не зависи само от тоя начин на измерване, но и от много други условия, той не може да бъде приложен така широко, както изисква Кампер. Но взет в свръзка с други указания, той за пазва значението си. Наклонението назад на лицевата линия (вж. фиг. 18) е следствие, както от издадеността на челюстите, така и от отдръпването на челото или и на двете тия условия заедно, и характера на ъгъла се определя от тях, като първото означава животинското, а второто - долна степен на интелигентност. Значи, при еднакви други условия, колкото този ъгъл е по-малък, толкова степента на интелигентността е по-долна и, обратно, колкото той бива по-голям — до деветдесет, или може би до сто градуса —толкова степента на интелигентността е по-висока. Чрез наклонението на линията напред, така че да се получи лицев ъгъл по-голям от сто градуса и чрез пригаждането на главата към нея, получаваме обезобразяване, при което челото е много издадено напред, което бива само когато мозъкът е ненормален или болен. Като не се забравят неговите ограничения и модификации, добре е,. във всеки случай, при физиогномическите изучавания да се наблюдава лицевият ъгъл. Фиг. 19 ще ни помогне да си съставим една идея за разните степени на развитие и интелигентност, показани чрез профила, величината, както и чрез формата едновременно.
към текста >>

30. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тя владее над утеруса, половите органи, овариите, шията, евстахиевата тръба, кръвоносните съдове, гърдите, бъбреците и челюстите, а нейните болести са в повечето случаи последица от извънмерна чувственост.
След Юпитер тя е най-големият ни благодетел. Нейният тон е А, а боята и жълто-синйо От старите е наричана още: Астарта, Афродита, Фрейя, Лакшми (жената на Вишну). Тя е била богинята на брака, на любовта и на хубостта. Известна е и под името Луцифер и Хеспер. Венера била жена на Вулкан. Тя владее над утеруса, половите органи, овариите, шията, евстахиевата тръба, кръвоносните съдове, гърдите, бъбреците и челюстите, а нейните болести са в повечето случаи последица от извънмерна чувственост. В хороскопа тя представлява по-старата сестра, жената, майката, любовницата. Средната й скорост достига 59' 8“, следователно, еднакво със слънцето и Меркурий. На големина е почти еднаква със земята. Тя се движи през течението на 42 деня назад и изглежда неподвижна 2 дена, когато движението й преминава в обратно направление напред. Най-голямата й скорост е 1° 20' за 24 часа.
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Преди да е добила земята сферическа форма, „дългата следа на космическия прах се движела и извивала в пространството като змия“, „Духат Божи, носещ се над хаоса“, се символизираше в езотерическите религии с форма на огнен змей, който диша светлина и пламък над първосъздадените води, докато съгретата от него космическа материя приела пръстенообразна форма на змия с опашка, захапана в челюстите й.
Седмоглавата змия има в тайните учения не само едно значение: тя също изобразява чрез себе си „трикратно непостижимата тъма“, а нейните седем глави — седемте Лотоса, седемте отражения на единната Светлина на Мировия Логос. Интересна е подробността, че всички дракони или крилати змии се изобразявали в древността със седем глави, при което на всяка от тях са били нарисувани по седем коси. Secret Doctrine обяснява тази подробност като указание на седемте човешки раси, със седем подраси в всяка. Христос споменава за змията също като синоним на Мъдростта : „бъдете мъдри като змиите“. В книгата „Sarparajni" има такъв израз: „отначало, преди Майката да беше станала Баща — Майка, огненият Дракон се движеше в безкрайността сам“. Преди да е добила земята сферическа форма, „дългата следа на космическия прах се движела и извивала в пространството като змия“, „Духат Божи, носещ се над хаоса“, се символизираше в езотерическите религии с форма на огнен змей, който диша светлина и пламък над първосъздадените води, докато съгретата от него космическа материя приела пръстенообразна форма на змия с опашка, захапана в челюстите й. Последната емблема олицетворява не само безкрайността, но и сферическата форма на всичко, което е създадено от „огнената мъгла“. Космическото електричество се изобразявало у древните също са символа на змия. Кабалата го изобразява с буквата Teth — символ на змия. Във всички символи змията може да се проследи като различие между доброто и злото: първият принцип е олицетворение на Божествената Мъдрост в областта на чистия Дух, а вторият е олицетворение на изкушенията в сферата на Материята. Мировият ефир у древните езичници или астралната светлина у Кабалата, като се започва в областта на чистата духовност, става все по-груба, сгъстява се, докато се превърне в Майа, изкушаващата и коварна змия на нашата земя.
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Освен това, още по-сигурно е, ако тя има черни и сключени над носа вежди, после едно низко чело, плоска глава, прави бедра и най-после остър нос с широки ноздри, почти мъжки форми, широка челюст й е обикновено по-скоро кокалеста, отколкото пълна. Гордостта.
Клеветничество и наклонност към интригантство. Почти всяка жена има до известна степен наклонност към преструване; обаче, има дами, чиято наклонност да коват клевети и да интригуват, е особено силно развита. Пръстите и ръцете на такава жена са почти винаги дълги, сухи и ъглести; главната линия върви дълга и права, а сърдечната линия е без всяко разклонение. Но покрай хирософичните белези за ръката и физиогномиката ни дава няколко такива, за да констатираме споменатия порок. Срещнем ли в едно общество някоя дама, която е по-скоро едра, отколкото дребна, с средна талия, на която кожата е тъмна, косите черни и само на слепите очи къдрави, очите святкащи и някак си дебнещи, а понякога и с ехиден поглед, с лице бледожълтеникаво и рамена високи — тогава имаме типът на интригантката. Освен това, още по-сигурно е, ако тя има черни и сключени над носа вежди, после едно низко чело, плоска глава, прави бедра и най-после остър нос с широки ноздри, почти мъжки форми, широка челюст й е обикновено по-скоро кокалеста, отколкото пълна. Гордостта. Този недостатък лежи до известна степен в природата на повечето жени. Хирогномията ни казва за това, че горделивата жена има дълги пръсти, които повече изглеждат кокалести и възлести, че обича независимостта и не признава никакво превъзходство. Тя се стреми или да подчини всяко чуждо достойнство или пък, ако не може, да се постави наравно с него. Това качество се забелязва покрай другите особени знаци на гордостта и по това, че вторите възли на пръстите са много силно развити. Ако първата фаланга на палеца е дълга, а втората къса, те издават качествата на капризност, голяма самоувереност, незачитане другите, също и слаба логика.
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И псето пътя ми кога запрени, от глад открило челюстите голи и впило в мене жалостно очи, аз ритнах тъй с крак, че изскимтя и падна до прага ми!
да я премаже с дънера на веки! Виновен съм, голям е моя грях! Кога сестрица ослепяла срещнах да проси пред черковните врати, аз нямах смелост да се приближа, ръката й изсъхнала да взема и сочейки очите й червени, на глупавите лъвове да кажа и на лъвици празни: тя ми е сестра, за винаги при нея ще остана — идете си! не искам ваште ласки! Виновен съм, голям е моя грях! И псето пътя ми кога запрени, от глад открило челюстите голи и впило в мене жалостно очи, аз ритнах тъй с крак, че изскимтя и падна до прага ми! Претъпках червеи — и милиони насекоми премазах с крак, кога се влачех в пътя, да освежа душата отегчена в зори със изгрев и със залез вечер. Когато се катерех в пещери, дълбани на сталактитите към тайний вечен сън, и ти към върхове, отдето гордостта заплашва целий свят с гранитните пестници поръчвах на слугите си да отсекат на борчетата клоновете млади, лицето ми с иглите да не дразнят · . . Убих аз брата си, че заора във мойта нива той и от овеса ми взема един откос за коня си — виновен съм, голям е моя грях! Веднъж ме завладе безумното желание за себе си да изкопая гроб, че станал бе живота ми гробовен, а тласнах ближния и падна той във него и там сред мъртвите изплашен полуде! Виновен съм!
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тя няма да вземе една, честно оценена хапка от ястието, но гризе ли гризе с ония малки зъби, поставени в оная фуниеобразна челюст.
Трябва да допуснете, че дори рядкото възхваление на мустаците е повече за котките, които чувстват с тях, отколкото да служат в некое отношение на мъжете. Вижте, от друга страна, как плъхът е оприличен на жена, по формата и постъпките си. Тя се обръща на тази и онази страна, без да знае какво я вълнува, също като че ли се старае да избегне неприятеля си. Нейното стеснение е изписано в нерешителността на малките й мънистени очи, и с креслив глас тя краде, клатушкайки се всред стаята. Наблюдавайте я когато яде. Тя няма да вземе една, честно оценена хапка от ястието, но гризе ли гризе с ония малки зъби, поставени в оная фуниеобразна челюст. Ние сме сигурни, че тя се увърта около полицата в къщи дебнейки тук-таме, като казва, че няма добър апетит за ядене. А в отговор на въпроса: „как може да се помогне в такива случаи? “ - ние трябва да установим, че нашите тела, мозъци и лица взимат формата си вследствие на културата, която приемаме и в онова състояние на умственото ни развитие, в което се намираме. Ето защо ние можем да вземем до някъде характера на гъската, лисицата, лъва, мечката, свинята или магарето, или пък да обърнем внимание на човешките качества, според това, с кого дружим — с хилавото, хитрото, силното, нечистото или упоритото или пък с разни други зверове, птици и влечуги. (Превод от английски).
към текста >>

35. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Относно зъбите е очевидно, че при силното дъвчене, върху зъбите се упражнява натиск, който предизвиква по-живо кръвообращение в челюстните кости, в кожицата на зъбния корен и в зъбната пулпа.
И не е мъчно да се види, че зъбите на съвременния културен човек все по-вече се влошават, т. е. стават все по-малко устойчиви срещу кариеса. Опитват се да обяснят това по следния начин: с растящото изтънчаване на живота, особено с изтънчаване на кухнята, зъбите още от млада възраст се употребяват все по-малко за дъвчене и разрязване. Ние рядко оставаме хляба така да се скорави, че неговото дъвчене да представлява напрежение. Сравнителната анатомия ни учи, че всеки орган, който по-малко се употребява, постепенно се атрофира; и че само органът, който работи, запазва продължително своята жизнеспособност. Относно зъбите е очевидно, че при силното дъвчене, върху зъбите се упражнява натиск, който предизвиква по-живо кръвообращение в челюстните кости, в кожицата на зъбния корен и в зъбната пулпа. Това води към по-голямо отделяне на варовити вещества и по-добро втвърдяване на зъбните вещества и костта Но и това обяснение не е достатъчно. Пикерил доказа, че новозеландските племена маори, стоящи на твърде низко културно ниво, сваряват храната си много по-вече отколкото културният европеец, и при все това у тях има само 3% кариес, когато в културното ни човечество той е 90%. Двойната задача на зъбите По този въпрос трябва да се обърнем към резултатите от духовните изследвания на Д-р Щайнер. Той казва: „собствено, всеки човешки орган има двойна задача. Само едната задача обикновено се съзнава от човека.
към текста >>

Ако се сравнят животинските челюсти с човешките, ще се види, че в животинските черепи бие на очи голямото издаване напред и надолу на челюстите.
Ние виждаме как емайления зачатък на зъба се отделя направо от епитела на устната мукоза и се враства в подмукозната тъкан, дето дентиновият зачатък на зъба се образува от педмукозната съединителна тъкан и образува пулпата и дентина Така че целият зъб се развива от два зародишни пласта: глечта (емайла) от външния зародишен пласт и зъбната кост (дентина), цимента и пулпата от съединително-тъканния среден пласт (виж. фиг. 1 в следващата книжка) Втората функция на зъбите Гореказаното е в свръзка с двойната функция на зъбите, само че втората функция е много скрита, не идва до съзнанието. Според Д-р Щайнер в свръзка със зъбите стои един особен процес. Този процес е много деликатен и одухотворен и не идва до човешкото съзнание Той се дължи на флуорните сили и представлява един процес на оформяване, който прониква целия организъм и е извънредно важен за добиването на цялата човешка форма. Зъбите, следователно, са органи, които са в тясна връзка със силите, които държат тялото изправено. Ако се сравнят животинските челюсти с човешките, ще се види, че в животинските черепи бие на очи голямото издаване напред и надолу на челюстите. И при човекоподобните маймуни — горилата и орангутана — бие на очи големината и тежината на челюстите. Човекоподобните маймуни мъчно се изправят и мъчно се държат прави. В човешките челюсти се вижда вече действието на вертикалната линия, което е направило човека изправено същество. От там и неговото гръцко „антропос“ от „анатрепейн“—изправено. Това е в свръзка със зъбите, защото зъбите не са само дъвкателни апарати, но център и на деликатен всмукателен процес, който не идва до човешкото съзнание.
към текста >>

И при човекоподобните маймуни — горилата и орангутана — бие на очи големината и тежината на челюстите.
1 в следващата книжка) Втората функция на зъбите Гореказаното е в свръзка с двойната функция на зъбите, само че втората функция е много скрита, не идва до съзнанието. Според Д-р Щайнер в свръзка със зъбите стои един особен процес. Този процес е много деликатен и одухотворен и не идва до човешкото съзнание Той се дължи на флуорните сили и представлява един процес на оформяване, който прониква целия организъм и е извънредно важен за добиването на цялата човешка форма. Зъбите, следователно, са органи, които са в тясна връзка със силите, които държат тялото изправено. Ако се сравнят животинските челюсти с човешките, ще се види, че в животинските черепи бие на очи голямото издаване напред и надолу на челюстите. И при човекоподобните маймуни — горилата и орангутана — бие на очи големината и тежината на челюстите. Човекоподобните маймуни мъчно се изправят и мъчно се държат прави. В човешките челюсти се вижда вече действието на вертикалната линия, което е направило човека изправено същество. От там и неговото гръцко „антропос“ от „анатрепейн“—изправено. Това е в свръзка със зъбите, защото зъбите не са само дъвкателни апарати, но център и на деликатен всмукателен процес, който не идва до човешкото съзнание. Зъбите са апарат за флуорно всмукване.
към текста >>

В човешките челюсти се вижда вече действието на вертикалната линия, което е направило човека изправено същество.
Този процес е много деликатен и одухотворен и не идва до човешкото съзнание Той се дължи на флуорните сили и представлява един процес на оформяване, който прониква целия организъм и е извънредно важен за добиването на цялата човешка форма. Зъбите, следователно, са органи, които са в тясна връзка със силите, които държат тялото изправено. Ако се сравнят животинските челюсти с човешките, ще се види, че в животинските черепи бие на очи голямото издаване напред и надолу на челюстите. И при човекоподобните маймуни — горилата и орангутана — бие на очи големината и тежината на челюстите. Човекоподобните маймуни мъчно се изправят и мъчно се държат прави. В човешките челюсти се вижда вече действието на вертикалната линия, което е направило човека изправено същество. От там и неговото гръцко „антропос“ от „анатрепейн“—изправено. Това е в свръзка със зъбите, защото зъбите не са само дъвкателни апарати, но център и на деликатен всмукателен процес, който не идва до човешкото съзнание. Зъбите са апарат за флуорно всмукване. Те, додето са дееспособни, всмукват флуор. Зъбната глеч, освен калциев фосфат и карбонат, съдържат и малко количество калциев флуорид.
към текста >>

36. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Голямата мъчнотия е в това, че при поникването на първия траен зъб, коронките на повечето зъби лежат вече готови в челюстите, с повече или по-малко готова глеч.
За съжаление, днес имаме възможност да прилагаме този метод твърде късно, защото училищният период е вече доста късен. Би трябвало да се почне от по-рано. Но понеже зъбите не поникват наведнъж, а постепенно един след друг и тъй като вътрешният процес действа дълго време то все пак може да се постигне нещо, когато се прилага този метод у деца на 6 или 7 годишна възраст. Щом поникне първият траен зъб, трябва внимателно да се изследва целият зъбообразователен процес, дали има глечна недоразвитост и дали зъбите не са по-дребни от нормалните. В първия случай може да се направи нещо с вътрешно приемане на флуорни препарати приготвени по хомеопатичен начин При втория случай могат да се приемат магнезиеви препарати, приготвени по същия начин. Голямата мъчнотия е в това, че при поникването на първия траен зъб, коронките на повечето зъби лежат вече готови в челюстите, с повече или по-малко готова глеч. Затова можем да направим поправка в процеса на течното образуване. Но тук помага едно наблюдение на духовния изследовател, от което се вижда, че можем да съдим за характера на зъбното образуване не само по зъбите, но и по други признаци. Д-р Щайнер казва: „Когато едно дете на 4, 5 или 6 годишна възраст е неумело в движението на ръцете и краката си; не може сръчно да ги движи, тогаз у него съществува и тенденция към неправилен зъбообразователен процес. Може във висока степен да се регулира зъбния процес като се упътват децата от по-ранна възраст да тичат ловко и като се почне рано с одухотворените евритмични свободни упражнения. Сръчността на ръцете съдейства и за правилното зъбно развитие.
към текста >>

37. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

На фигура 5 виждаме насекоми от разреда на ципокрили, заловени с челюстите си (мандибулите) за някое клонче.
Наблюдение над паяка тарантул (виж фигура 4). Той носи пашкула с яйцата си със себе си към края на лятото той съгрява пашкула така: наполовина се показва над гнездото и вдига със задачите си крака пашкула срещу слънцето високо, за да се огрява. А за да се огрее пашкула добре от всички страни, той го върти полека. И това прави всекидневно през часовете, когато слънцето е по-силно. Това повтаря в течение на 3 — 4 седмици. На фигура 5 виждаме насекоми от разреда на ципокрили, заловени с челюстите си (мандибулите) за някое клонче. Така те спят! Изучавания върху бръмбара-гробар. Да го намерим, не е лесна работа. Обаче, нека поставим некъде по полето някое умряло врабче или друго животно. На другия ден с голяма вероятност ще видим там много гробари събрани.
към текста >>

А това става или чрез изхвърляне на водата, в която са време зеленчуците или чрез неизползувана на ножицата на овошките и житните храни, Дали хлябът, приготвен от финно брашно, благоприятства кариеса, понеже дава по-малко работа на челюстите, или поради своята бедност на витамини?
Зъбните болести и тяхното лекуване от окултно гледище (Продължение от кн. I). Причините на зъбните болести (зъбният кариес) Какво казва обикновената зъболекарска наука за причините на зъбния кариес? Тук имаме, преди всичко, така наречените предразполагащи причини. Те са: 1) Наследено предразположение вследствие принадлежността към високоразвитото културно човечество. Като вредни влияния, които предразполагат към кариес, се считат: много малко движения и работа на чист въздух, светлина и слънце; вместо това, прекалено пребиваване в затворени помещения, особено в тесни работни, жилищни и спални помещения: след това общите нехигиенични условия, намаление на телесните движения вследствие удобствата и приспособленията на живота в големите градове; после нецелесъобразното хранене, чрез което тялото се лишава от тъй важните за живота витамини, които се съдържат в растителната храна. А това става или чрез изхвърляне на водата, в която са време зеленчуците или чрез неизползувана на ножицата на овошките и житните храни, Дали хлябът, приготвен от финно брашно, благоприятства кариеса, понеже дава по-малко работа на челюстите, или поради своята бедност на витамини? Този въпрос не е още окончателно решен. Вредно е и голямото лакомство, честото ядене, без да се усеща глад или поне обикновена охота. Също е вредно и гълтането на храната, преди да бъде добре сдъвкана. Има още много други причини. 2) Втора причина е Зъбното развитие Началото на зъбното развитие у човека е в първата половина на втория зародишен месец, значи в петата или шестата седмица след зачатието.
към текста >>

В челюстите на стария няколко месеци зародиш намираме вече повече или по-малко развити коронки на млечните зъби.
Най-интересното при глечното образуване е факта, констатиран от Гизи, че глечните призми се образуват ритмично. Ритъмът намира своя израз: 1) в напречните линии върху отдклните призми и 2) в Рециусовите успоредни линии. Причината на тези напречни и успоредни линии трябва да се търси в ритмично, вълнообразно извършващия се внос на калциеви соли. Рециусовите успоредни линии се дължат на различната степен на проникване с варовито вещество на глечните призми. За това в тези линии ние виждаме най деликатно и подробно регистриране на всички колебания в силата на храненето на детския организъм през времето, когато се образува зъбната коронка (виж фиг. 3). В челюстите на стария няколко месеци зародиш намираме вече повече или по-малко развити коронки на млечните зъби. При раждането коронките на млечните зъби са почти готови в челюстите. Те поникват между 6. и 30, месец след раждането на групи последователно, тъй че детето на 2 и половина годишна възраст има вече всичките 20 млечни зъби. Фпгура 3. а = напречните линии на глечните призми.
към текста >>

При раждането коронките на млечните зъби са почти готови в челюстите.
Ритъмът намира своя израз: 1) в напречните линии върху отдклните призми и 2) в Рециусовите успоредни линии. Причината на тези напречни и успоредни линии трябва да се търси в ритмично, вълнообразно извършващия се внос на калциеви соли. Рециусовите успоредни линии се дължат на различната степен на проникване с варовито вещество на глечните призми. За това в тези линии ние виждаме най деликатно и подробно регистриране на всички колебания в силата на храненето на детския организъм през времето, когато се образува зъбната коронка (виж фиг. 3). В челюстите на стария няколко месеци зародиш намираме вече повече или по-малко развити коронки на млечните зъби. При раждането коронките на млечните зъби са почти готови в челюстите. Те поникват между 6. и 30, месец след раждането на групи последователно, тъй че детето на 2 и половина годишна възраст има вече всичките 20 млечни зъби. Фпгура 3. а = напречните линии на глечните призми. = Рециусови успоредни линии Веднага след раждането, отчасти даже още преди раждането, се развиват зачатъците на трайните зъби, чиито коронки при зъбната смяна, която почва от шестата година, поникват на групи, Обаче, още преди зъбната смяна лежат зъбните коронки на трайните зъби, повече или по-малко развити вече в челюстите.
към текста >>

= Рециусови успоредни линии Веднага след раждането, отчасти даже още преди раждането, се развиват зачатъците на трайните зъби, чиито коронки при зъбната смяна, която почва от шестата година, поникват на групи, Обаче, още преди зъбната смяна лежат зъбните коронки на трайните зъби, повече или по-малко развити вече в челюстите.
При раждането коронките на млечните зъби са почти готови в челюстите. Те поникват между 6. и 30, месец след раждането на групи последователно, тъй че детето на 2 и половина годишна възраст има вече всичките 20 млечни зъби. Фпгура 3. а = напречните линии на глечните призми. = Рециусови успоредни линии Веднага след раждането, отчасти даже още преди раждането, се развиват зачатъците на трайните зъби, чиито коронки при зъбната смяна, която почва от шестата година, поникват на групи, Обаче, още преди зъбната смяна лежат зъбните коронки на трайните зъби, повече или по-малко развити вече в челюстите. В трайните зъби срещаме твърде често гореспоменатите зъбни ерозии или недоразвитости, което твърде рядко се среща у млечните. Те се състоят в особени ненормалности по глечната повърхност: тя изглежда снабдена с неправилни трапчинки или напречни бразди; тогаз зъбите изглеждат огризани или проядени. Фигура 4. Зъбен кариес с разрушение на глечта по средата на дъвкателната страна на един кътник. PR = гъбички върху глечната покривна кожица.
към текста >>

Други причини, които предразполагат към зъбен кариес След това отклонение в областта на зъбното развитие, нека се повърнем назад към причините, които предразполагат към зъбни болести (зъбен кариес); 3) Като трета причина може да се спомене сгъстеното, сбито нареждане на зъбите в челюстта.
милиметър; а = основно дентиново вещество; b = дентинови каналчета; с = влагалища на дентиновите каналчета. Според откритието, направено в моята лаборатория от един кандидат-лекар, вероятно е, че образуваната вече глеч приема още малко количество храна (т. е. способна е да приеме калциеви соли) и то чрез издатъците, които дентиенът изпраща в глечното вещество. Тези издатъци изпущат продължения, които в препарата изглеждат на задимяване. Те много хубаво се боядисват със златен хлорид или с тионин. Други причини, които предразполагат към зъбен кариес След това отклонение в областта на зъбното развитие, нека се повърнем назад към причините, които предразполагат към зъбни болести (зъбен кариес); 3) Като трета причина може да се спомене сгъстеното, сбито нареждане на зъбите в челюстта. Сгъстеното им нареждане благоприятства на изоставането на хранителни остатъци и бактерии, и чистенето на страничните зъбни стени се затруднява. При такива зъби кариесът много по-често се среща, отколкото при зъби с малки междинки между тях. Кариесът на страничните стени на сгъстено наредените зъби е доста неизлечим, защото ранните му стадии лесно могат да останат незабелязани. 4) Друго предразположение към зъбен кариес е онази възраст, когато телесният растеж е най-усилен. Такава възраст е началото на половата зрелост, т. е.
към текста >>

И когато при бременност майчиното етерно тяло се оттегли от долната половина на физичното тяло, тогаз в противоположния полюс, именно в челюстната и зъбна област, се получава по-тясно съединение на етерното и физично тяло, отколкото при нормални условия.
Зъбното разрушение е в тясна връзка с вътрешната организация. И би било голяма грешка да мислим, че зъбното разрушение зависи изключително от външни вредни влияния. Гореспоменатият флуорен процес достига най-високата си степен, когато дойде в един вид устойчиво равновесие в глечта: там флуорът е свързан с веществото на минерализираната глеч и в известен смисъл почива. Но при бременност флуорът излиза от своето спокойствие и то на следното основание; около зъбите при нормални условия има необикновено жива дейност на човешкото етерно тяло, което до известна степен там е свободно, съвсем хлабаво е свързано с физичния организъм. Обратно, в долната част на физичното тяло етерното тяло е тясно свързано с физичната органическа дейност. И когато при бременност майчиното етерно тяло се оттегли от долната половина на физичното тяло, тогаз в противоположния полюс, именно в челюстната и зъбна област, се получава по-тясно съединение на етерното и физично тяло, отколкото при нормални условия. А това причинява излизане на флуорния процес от устойчивото равновесие, и зъбите стават кариозни, т. е. заражда се един разрушителен химичен процес, който води към отминерализиране на твърдото зъбно вещество. Значи, отделянето, освобождаването на етерното тяло в единия край на човешкия организъм причинява по-крепко свързване на етерното тяло с физичното на другия край. Това поражда противоположно действие: именно отминерализирене и размекчаване на зъбите и тяхното разрушение“. (Следва) _____________________________________ 1) 1 микроб = 1/1000 от милиметра 2) Б прев.
към текста >>

НАГОРЕ

0.44957399368286