Търсене в текстове за 'Челюст'

8.XII.1925., вторник Станах и при ставането си припомних сън, че извадих от лявата си горна челюст един зъб, като че бе кучешкият.
Ходих в читалището и готвих хор, от момичета. Вечерта четох от специалния клас лекция: „Движението на разумните сили". И си легнах. 7.ХII.[1925], понеделник Щом станах и след наряда отидох при агите и оттам - на мелницата. През деня претеглих толкова студ, щото за един ден прекарах толкова страдания, и цял орляк мисли минаваха в главата ми: тук ли ми е мястото и защо постъпвам на такава работа? 8.XII.1925., вторник Станах и при ставането си припомних сън, че извадих от лявата си горна челюст един зъб, като че бе кучешкият. Извърших наряда и отидох в мелницата. Вървя до вечерта. След спирането ходих на репетиция в читалището. Върнах се и се нахраних и легнах. 9.XII.1925.. сряда Станах, студено, сняг голям, ноще повалял, така че на всичко е светличко.
към текста >>

8. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год.

В Комщица сънувах, че си извадих един зъб от лявата страна на долнята челюст, но не ме заболя.
Към 3 ч бях в Равна. Кметският наместник Андрея Георгиев ми подписа заверката и потеглих за Комщица при капитан Панчев - началник на Комщичкия подучастък. Той ми обеща, че ще говори на майор Цанков, началник на граничния участък в Драгоман, да ми издаде едно удостоверение, че не съм се проявил в нищо нелегално за границата. Преспах у Иван Тасков, прогимназиален учител в Комщица, родом от Стразимировци, Трънско. Той ме прие много добре и угости. В Комщица сънувах, че си извадих един зъб от лявата страна на долнята челюст, но не ме заболя. Зъбът бе кътен. 15.XI.1933 год., сряда Потеглих рано за Равна, Стигнах в 8 1/2 ч. Анто ми завери преписа от протокола на настоятелството. Закусих у дядови Истаткови и през Туден заминах за Драгоман. Като минах Нишава, започна да вали град.
към текста >>

9. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год

1935 г

Понеже то се не побоя да ми налапа ръката, то аз се завтекох върху му и му хванах челюстите и щях да ги разчекна.
3.III.1935 год., неделя Сън: Сънувах, че съм във Водица. Отивам на гости у лелини Дешини, Кучето им се впуска да ме хапе. Тя не можа да го уварди. Но аз, пазейки се с ръка, му подадох дясната си ръка. То успя да я налапа. Понеже то се не побоя да ми налапа ръката, то аз се завтекох върху му и му хванах челюстите и щях да ги разчекна. То уж заби зъб в ръката ми, обаче кръв не пусна, все едно, че не ме ухапа. След тая картина с кучето се намерих при една голяма река, но река като море. Имаше големи вълни като на развълнувано море. Аз съм гол и искам да се окъпя. Обаче не съм бил гол.
към текста >>

Хвърли се върху ми, но аз го хванах за носа и му стиснах силно челюстите, така че то не можа да ме ухапе, нито одраще.
Едва търпях да излязат хората от стаята ми. Най-после предупредих Милуш Рангелов, че ми се спи, и той си излезе. Легнах си и съм заспал. 25.III.1935 год., понеделник, Равна Сън: От голямата умора не съм си отпочинап добре. Сънувах, че ме нападна едно черно куче, не много голямо. Хвърли се върху ми, но аз го хванах за носа и му стиснах силно челюстите, така че то не можа да ме ухапе, нито одраще. И друго ме джавкаше - сиво, но не успяха да ме ухапят. Като пуснах това, черното, то избяга, и не посмя да ме лае вече. Събудих се на разсъмване. Много ми бе тежко и часовете, особено дообедните, минаваха много тежко. На обед си направих сарми и си полежах и отпочинах.
към текста >>

Но що стана, ето, лявата ми горня челюст, кучешкият зъб се наделил на много части и излязъл из устните ми навън.
После братя и сестри тръгнахме някъде и минахме покрай началника на пощата в Годеч, Георгиев, Той при един мях и наковалня кове нещо, уж че е железар, прави някакъв механизъм. Но така се очернил, и то не очернил, ами си станал естествено така чер, чер -същински алжирец, с тая разлика, че нему и зъбите му черни, и всичко, и ръце, и лице, и глава, и като ни видя, се засмя и си работи и ни съобщи, че приготвил вече механизма, който бил уж потребен нам или кой знае кому.[/b] [b]След това отидохме някъде на пазар, че у едни хора. Там са Янкова и много други сестри събрани. Нещо се готвим да правим, като че ли готвим нещо за обед. Кой - зарзават, кой - друго и така приготовляваме. Но що стана, ето, лявата ми горня челюст, кучешкият зъб се наделил на много части и излязъл из устните ми навън. Кога го побутнах, то всичките тези зъби, на които коренът е един, а изникнали 4 ^ 5 издънки от тоя корен (кучешкия) и така, с най-слабо потегляне, ще излетят, защото те отдавна вече били загнили и се разиграли. Като ми казаха сестрите, че ми се показали зъбите, аз се ужасих и ги побутнах и се чудя как така неусетно е станало това. Не извадих никой от тях, които като червеи мърдаха в устата ми, но ги оставих.[/b] [b]Сънувах, че баща ми си дошъл, но е много умислен. Аз се чудя защо баща ми, след толкова време, като е умрял, а сега се завърнал, че е така умислен и не е засмян, както го знаем ние по-рано, кога бе жив.[/b] [b][b]8.ХI.1935 год., петък (Димитровден)[/b][/b] [b]Снощи, понеже Русим Станулов ми даде в заем 600 лева, то тая заран аз реших да си отида до София. Станах в 2 ч.
към текста >>

10. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1936 година

" Похванахго под челюстта.
До черното агне съм аз, а до мене едно младо женско конче е умряло от предния ден. Аз гледам мъртвото конче и си думам, че това е една щета голяма, защото уж то е мое и е младо. Похванах го. То като да изглеждаше малко вече подуто, но малко. Кога го похванах, си рекох на ума: „Нима не може да оживее това конче? " Похванахго под челюстта. Долових, че артерията му бие, сърцето значи леко, незабелязано бие. Дъхът му не се усещал, но кончето не било мъртво, както ние си предполагахме и се каняхме да го дерем. Бутнах му главата и я изправих, надигнах. То полека се повдигна на краката, поотърси се, че като се хвърли с всичка сила напред да бяга, бяга и от радост чак поцвилва. Широка поляна бе наоколо ни и то, от радост, че не умряло, дълго бяга и се пробудих с впечатление, че голяма радост настана у нас, зрителите и особно в мен, че оживих кончето с червен косъм.
към текста >>

След това сънувах, че с езика си бутнах от лява страна зъбите на горнята челюст, кучешкия зъб и той току, без да боледува, се развалил и започна да се руши; на два пъти се отчупи.
Отговориха ми, че вече говорел наново беседи. Аз отидох при Учителя. Той изглежда физически изтощен. Ето, и Димитър Рачев видях, и той бил на екскурзия и при братята и си отива. Учителят му говори нещо и той слуша. След това сънувах, че с езика си бутнах от лява страна зъбите на горнята челюст, кучешкия зъб и той току, без да боледува, се развалил и започна да се руши; на два пъти се отчупи. Мен не ме заболя толкова, но ми стана чудно, че без да е заболял, се счупи. 21.XI.1936 год., събота Станах, като се развидели. Сън: Сънувах, че сме с Еленка заедно. Бяхме някъде на гости аз, Еленка и още някои госпожици. Предстоеше ни като че ли да преспим тамо.
към текста >>

11. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 2

Байна Баща Сънувах, че съм сънувал, че едно черно и едно шарено куче се хвърлиха върху мене, за да ме ухапят, но аз се хвърлих върху им, хващайки ги за челюстите, като се мъчех да ги разчекна.
Гражданите на тълпи, на тълпи пристигат и се явяват пред командира, за да се легитимират. Следобед четох и размишлявах върху беседата „Възможности за щастие". Попях си и се прибрахме в града. След вечеря попях на войниците и си легнах. 22.Х.1943 год., петък, гр. Байна Баща Сънувах, че съм сънувал, че едно черно и едно шарено куче се хвърлиха върху мене, за да ме ухапят, но аз се хвърлих върху им, хващайки ги за челюстите, като се мъчех да ги разчекна. Хващайки едното, другото тича да ме хване изотзад. * Сутринта бе мъглива, но после в 7 ч се раздигна и огря слънце. Закусихме и отидохме да пасем конете. 23.Х.1943 год., събота, гр. Байна Баща След закуска премих набитите коне.
към текста >>

12. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Първа част

Римската кръв у някои е направила челюстта много широка.
Религиозното чувство у него е недоразвито, то е в потенциално състояние. Богомилите са дошли тук, понеже българинът е твърд, има съвест, морал, справедливост, има хубави заложби, които трябва да се развият. Богомилите са дошли, за да развият религиозното чувство у българите. Казах на един българин: „Ти сутринта се скарваш с жена си и после, като отидеш на работа, това скарване ще седи в ума ти и може да стане пакост, като работиш," Чисти българи, много умни типове, има в Родопите. На други места има смесица с римска и гръцка кръв. Римската кръв у някои е направила челюстта много широка. Гръцката кръв е направила у някои челото широко, по-тясно отгоре. Гърците копираха, което взеха от Индия, Египет, Асирия, и с чуждото се прославиха. Единственото нещо, което създадоха гърците, е скулптурата. Българинът тепърва трябва да се развива. Американците са антипод на българите, затова си приличат в някои отношения.
към текста >>

13. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

8.VI.1934 год., петък, К.-Кафтан При първото заспиване, още с пренасянето ми в другия мир, с първата дрямка снощи сънувах, и то за миг, че от дясната страна, от горната челюст, зад кучешкия зъб, при ядене ми се извади един зъб и то зъб с голям корен, здрав, но така стана, че аз, без да искам, при дъвченето, понеже бързам, го залостих, като че ли в нещо много лепкаво, което го разклати и аз бръкнах в устата си, още пълна с несдъвкания залък, и извадих зъба.
Дано поне й остане в главата. 7.VI.1934 год., четвъртък Ходжата си отиде пак тая заран. Аз цял ден приготвях гл. отчет. Душата ми се стяга, а работата бавно върви. Голяма горещина. 8.VI.1934 год., петък, К.-Кафтан При първото заспиване, още с пренасянето ми в другия мир, с първата дрямка снощи сънувах, и то за миг, че от дясната страна, от горната челюст, зад кучешкия зъб, при ядене ми се извади един зъб и то зъб с голям корен, здрав, но така стана, че аз, без да искам, при дъвченето, понеже бързам, го залостих, като че ли в нещо много лепкаво, което го разклати и аз бръкнах в устата си, още пълна с несдъвкания залък, и извадих зъба. Кога го извадих, не от болка, а от съжаление и мъка се закахърих, че още един зъб отиде и че и устата ми губи физиономията си и със загубването на зъбите, то човек си губи и здравето и в мига на ужаса се събудих. Тая заран е ясно, топло и тихо време. Аз бързам с приключването, та да мога да си замина. 9.VI.1934 год., събота Цял ден приготовлявах касиерските книги и своя багаж. Вечерта до 11 ч, след като пазарих две магарета, за да ми занесат багажа до гара Кърджали.
към текста >>

След това той започна силно да разтрива лицето й, да размърдва челюстите.
Бяхме много братя и сестри. Присъствуваха и от малките деца на много от братята и сестрите. Погледнах, ето носят на носилка кака Гина Гумнерова. Тя от студа тук, във високата планина, започнала да се смразява и дошла в несвяст даже. Щом я сложиха на земята, Учителят веднага се приближи и започна да я опипва. След това той започна силно да разтрива лицето й, да размърдва челюстите. Той легна върху нея така, че неговата снага да се съвпада с нейната и приближи устата си към нейните устни и започна да й духа в устата. Отмести се и силно започна да я трие по гръдния кош и да й прави изкуствено дишане и ето, тя се съживи. Учителят заповяда на присъствуващите да я облекат и да я раздвижват. Ето, носеха на носило децата на Милчо от Петрич (град Петрич) - Блага и другата й сестричка, също и те се смразили от големия студ. Веднага Учителят се наведе над тях и разкри гърдите им и започна със силни движения да ги трие по гръдния кош и с другата ръка им бута особено устата и ето, и тия две момиченца оживяха и се спасиха от смъртта.
към текста >>

14. 97. Разплащане на кармата

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Но някои чупят челюстите им, зарад златните зъби.
Държавниците ще поумнеят, те са умни хора. Вас ви приготовляват за работа, за сестри милосердни, ще идете да превързвате. Ще гладиш ранения, ще го милваш. Във войната се вижда и нещо хубаво. Взима се раненият неприятелски войник, дават му помощ, грижат се за оздравее. Но някои чупят челюстите им, зарад златните зъби.
към текста >>

15. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Тя носеше цела мотка червена прежда, челюстни кости от вълк и цел един сноп разни треволяци и бурени.
Баба Съба врачката беше надигнала един самун хлеб, колкото шиник, и се мъчеше да си пробие път в килията на бае Митар. Тя искаше да подложи самуна под главата на пренесения, да престои, догде се свести. Така престоял хляб бил добър, казва, за да се захранват на чист понеделник жени-бездеткини. Захранена жена с такъв хлеб, мутлак, казва, може да се сдобие с рожба от сърце. Баба Ана Пунчовица, известна по своята деятелност и прочута способност в целия град, и тя бързаше да си приготви при този редък случай нужните потреби за своята специалност. Тя носеше цела мотка червена прежда, челюстни кости от вълк и цел един сноп разни треволяци и бурени. Какви ли треви немаше вътре: и смил, и вратика, и омани, и разставиче, и свекървино око, и богородична трева, и подбел, и вълча ябълка, и буника, и равен, и тинтява, и комоника, и петров кръст, и изтравниче, и лудо биле и… какво ли не. Какво да прави, сиротата жена, и тя си гледа занаята… от това се храни. На любопитните погледи или запитвания баба Ана отговаряше некак пресекнато: — От тая прежда, синко, само един конец да вържеш на палеца на десния крак, па се не бой от нищо — само от бога. И у сватове да идеш, и на печалба да идеш, и на големи капии да тропаш — навсекъде ще ти отворят, навсекъде все напред ще ти върви. А тая челюст, вълчата, видиш ли я — това се с пари не откупува!
към текста >>

А тая челюст, вълчата, видиш ли я — това се с пари не откупува!
Тя носеше цела мотка червена прежда, челюстни кости от вълк и цел един сноп разни треволяци и бурени. Какви ли треви немаше вътре: и смил, и вратика, и омани, и разставиче, и свекървино око, и богородична трева, и подбел, и вълча ябълка, и буника, и равен, и тинтява, и комоника, и петров кръст, и изтравниче, и лудо биле и… какво ли не. Какво да прави, сиротата жена, и тя си гледа занаята… от това се храни. На любопитните погледи или запитвания баба Ана отговаряше некак пресекнато: — От тая прежда, синко, само един конец да вържеш на палеца на десния крак, па се не бой от нищо — само от бога. И у сватове да идеш, и на печалба да идеш, и на големи капии да тропаш — навсекъде ще ти отворят, навсекъде все напред ще ти върви. А тая челюст, вълчата, видиш ли я — това се с пари не откупува! … Да те притисне некой голем зор, не дай боже, или да ти се закани некой зъбест душманин, или да ти подхвърлят некоя магия в къщи, или да иде у пусти гори, ако нещо децата ти не траят… за всичко, за всичко уйдисва… Плюни само през нея, настъпи плюнката с левата нога и свий челюстта под десното колено, па кажи: кога се разтворят тия вълчи уста сами, тогава да се разтворят устата на… там, който е вече душманинът. Онемее и окапе на местото си… свие му се сърцето… па тебе си ти нищо — рахат си ти, На Тошо Брънката невестата, сирота, шест ги роди, па все й не траят. Свекърва й, проклета да е, като не можа да живува с тех, а они я изпъдиха. Не щеш ли, вещицата недна, да иде да направи магия да не може снаха й да завърти дете. Помисли си хич за чедото си, дума се, да кандише.
към текста >>

… Да те притисне некой голем зор, не дай боже, или да ти се закани некой зъбест душманин, или да ти подхвърлят некоя магия в къщи, или да иде у пусти гори, ако нещо децата ти не траят… за всичко, за всичко уйдисва… Плюни само през нея, настъпи плюнката с левата нога и свий челюстта под десното колено, па кажи: кога се разтворят тия вълчи уста сами, тогава да се разтворят устата на… там, който е вече душманинът.
Какви ли треви немаше вътре: и смил, и вратика, и омани, и разставиче, и свекървино око, и богородична трева, и подбел, и вълча ябълка, и буника, и равен, и тинтява, и комоника, и петров кръст, и изтравниче, и лудо биле и… какво ли не. Какво да прави, сиротата жена, и тя си гледа занаята… от това се храни. На любопитните погледи или запитвания баба Ана отговаряше некак пресекнато: — От тая прежда, синко, само един конец да вържеш на палеца на десния крак, па се не бой от нищо — само от бога. И у сватове да идеш, и на печалба да идеш, и на големи капии да тропаш — навсекъде ще ти отворят, навсекъде все напред ще ти върви. А тая челюст, вълчата, видиш ли я — това се с пари не откупува! … Да те притисне некой голем зор, не дай боже, или да ти се закани некой зъбест душманин, или да ти подхвърлят некоя магия в къщи, или да иде у пусти гори, ако нещо децата ти не траят… за всичко, за всичко уйдисва… Плюни само през нея, настъпи плюнката с левата нога и свий челюстта под десното колено, па кажи: кога се разтворят тия вълчи уста сами, тогава да се разтворят устата на… там, който е вече душманинът. Онемее и окапе на местото си… свие му се сърцето… па тебе си ти нищо — рахат си ти, На Тошо Брънката невестата, сирота, шест ги роди, па все й не траят. Свекърва й, проклета да е, като не можа да живува с тех, а они я изпъдиха. Не щеш ли, вещицата недна, да иде да направи магия да не може снаха й да завърти дете. Помисли си хич за чедото си, дума се, да кандише. Плаче сирота Тошевица, на̀, такива ги рони.
към текста >>

16. 53. Опитности на брат Никола Гръблев

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

(А затворят ли се челюстите на вълците, и да срещнат човек, те не могат да ги отворят и да го нападнат.) Ние влязохме в селото и тука аз се поколебах дали да продължа пътя си по-нататък.
Но преди да тръгна, аз бях си направил дълга молитва и бях казал всички окултни формули, които знаех, и по такъв начин всякакъв страх беше изчезнал от моето сърце. Когато видях вълците насреща си, аз не се уплаших. Конят се дръпна назад, но аз го пришпорих и той тръгна напред и в този момент вълците се нахвърлиха върху коня и мене. Но за почуда, устата на вълците бяха затворени и само мушкаха с муцуните си коня по корема, по врата, а също скачаха и върху мене, но нищо повече не ни направиха. Конят в галоп ги замина и те останаха зад нас. (А затворят ли се челюстите на вълците, и да срещнат човек, те не могат да ги отворят и да го нападнат.) Ние влязохме в селото и тука аз се поколебах дали да продължа пътя си по-нататък. Дойде ми на ум да остана да пренощувам в селото, в стаята на селския наместник. Дръпнах юздите на коня, да го отправя към общината, но конят упорито извиваше глава да върви на другата страна, където беше нашия път, който водеше за моя пункт. И аз тогава го оставих свободен, като му казах: - Ти си по-умен, ти ме води по-нататък! Конят пое пътя. Рано сутринта се озовахме в селото живи и здрави.
към текста >>

17. 59. Надежда Конова. 59.2. Бараката на Надежда Конова

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Обеззъбената челюст от време на време потреперваше от вълнение и от склероза.
Но нещата така се завъртяха, че точно това даване на сумата от 175 000 лева се прецени като „разхищение на обществени средства" и премина като отежняващо вината обстоятелство. [1] Сега аз можех спокойно да наблюдавам чистата, спретнато подредена стаичка, облепена с пъстри книжни тапети. От пламтящата печка излизаше приятна топлина, която превръщаше дървената стаичка в уютно кътче. Сестра Конова не ми харесваше: колко много беше остаряла! Слаба, прегърбена, набръчкана, побеляла, тя приличаше на избледнял спомен от отдавна преминало време. Обеззъбената челюст от време на време потреперваше от вълнение и от склероза. Много исках да ми разгърне спомените си за първите дни от срещата си с Учителя и с братството. Някога тя ми беше разказвала нещо из това време, когато се срещала с тях като жителка в Свищов. Но сега тя нямаше никакво желание да се рови толкова далече в спомените си. Суровата действителност й предлагаше много по-сериозни изпитания. Затова я оставих да говори това, което й тежеше на сърцето.
към текста >>

18. 61. Мария Николова Гърнева. 61.9. Последните дни на Петър Дънов на земята

(В. «Братство», бр. 174, 6.XII.1936 г., стр. 3-4)

Той постави обратно зъбите на челюстите Си.
Точно срещу именния ден на Учителя аз бях на село, в Средногорието. Сънувам Го, че съм отишла при Него. Той държи в ръката Си всичките Си зъби и ми казва: - Развалиха ми се вече всичките зъби! Така не може да се живее! Аз Му отвърнах: - Венците Ви са здрави и още много могат да държат. Той постави обратно зъбите на челюстите Си. Аз вече заех, че Той няма още много да живее между нас. Когато Го наистина видях след слизането Му от Мърчаево, когато видях отслабналото Му лице и чезнещият глас, аз се уверих, че Той ще бъде още малко време между нас. Когато наистина се залежа и Василка казваше: „Добре е", аз си казвах: „Наближава краят! Но какво може да се направи? " Една вечер наближавам Неговата стая.
към текста >>

19. 8. МАРС

ТОМ 19

Долната челюст е силна, развита, широка и с четвъртити задни краища.
Скулите на лицето са добре развити, показващи устои. Носът при висшите типове е силен, с добре развити горна част - костта в началото на носа, показваща амбиция за постигане на поставената задача, като често самият нос е заоблен, показващ фанатичен устой на своето. Устата е голяма - показваща изпълнителност. Устните стиснати, израз на безогледна решителност и енергия. Брадата е къса, четвъртита, издадена напред, което изразява също безогледна непоклатимост, устои в решенията си. Долната челюст е силна, развита, широка и с четвъртити задни краища. Тялото на Марсовите типове е средно на ръст, със здрави добре развити еластични мускули и здрави кости. Марс изобщо управлява мускулната и костната системи. Контактите на Черното слънце с Марс е създало в психологията на тези типове отрицателните черти, които те проявяват и особено по-низшите. Стремежът към воюване, грабеж, рязко и твърдо отношение към околните и всичко. Придало е голяма енергия, която при тези по- низши типове е разрушителна.
към текста >>

20. 16. ЗЕМЯТА

ТОМ 19

Брадата е къса и четвъртита, челюстите накрая са също четвъртити.
Веждите са дебели, рошави - израз на разпокъсани и остри вълнения. Очите са по-малки, впити навътре, което говори за жажда и стремеж за присвояване, привързаност към материалните ценности. Скулите са по-едри, израз на упоритост и устои при неблагоприятните външни условия. Носът е малък и зле оформен, показващ слаба интелигентност, променливост, податливост на вътрешните подтици. Устата е стисната, бърните са неправилни, лошо очертани и доста дебели. Брадата е къса и четвъртита, челюстите накрая са също четвъртити. Вратът е мускулест. Главата е някак впита в раменете. Изобщо - квадратните форми, каквито този тип човек има, са израз на енергия, но колкото тези форми са по-груби, толкова и енергията - силата, която те изразяват, е по-примитивна. Овалните форми, каквито тези типове почти нямат, са израз на интелектуални и емоционални изяви. Земните типове разполагат със сила физическа и устои за преодоляване на съпротивлението, което физическият, материалният свят дават.
към текста >>

21. 16. Характерология (продължение)

ТОМ 20

Когато е свързано с конкретен ум (тясно чело), силно развити челюсти това е типът на хората, които най-често стават оръжие някому и вършат физически престъпления.
И тогава всички дарби могат да станат благословение или проклятие за него. Нима ученият престъпник [не] върши по-добре замислени престъпления от глупавия? Тесният при основанието си нос показва, че человекът, който го има, е свикнал и на малкото, и на многото, но че устойчивост няма. От него може да чакаш криволичение и изненади, непостоянност в отделни случаи. Материалното може да му служи за стимул. Когато е свързано с конкретен ум (тясно чело), силно развити челюсти това е типът на хората, които най-често стават оръжие някому и вършат физически престъпления. Напротив, широкият в основанието си нос сочи за голямо духовно богатство на притежателя му. Такъв човек е устойчив в своите стремежи, проявява необичайна настойчивост, енергия, която тече по строго определена насока. Такъв човек има дълбоки чувствувания и е готов на подвизи. Такива носове често се срещат между простите хора, надарени с естествени умове тъй наречените природно интелигентни или самоуци. Хубаво е да се наблюдават такива хора, когато ни се случат на пътя.
към текста >>

22. (53) ПИСМО

30. VIII. 1939 г., 8 ч сутринта. Учителят:

ТОМ 20

Дано и ний не попаднем в челюстите й!
След това ме пита кога да отиде при запасните мобилизирани. Казах му да отиде по-после, и то тихо, да не носи вид на демонстрация или че се е случило нещо, защото сега във всичко се преувеличава и може да вземе тревожни размери. (Сега съобщиха, че Германия присъединява Данциг. Може би ще има интервенция за спиране войната. Не ми се иска да вярвам, че светът ще обезу-ме наново, макар че Англия като че ли иска да се справи с някои въпроси. Дано и ний не попаднем в челюстите й! 359) Говорихме за радиото, което ми беше дал и което му върнах. После пита за моторизирания мошеник - Робев или Стойчо, не разбрах добре - и не му отговорих нищо, прескочих на други въпрос. Изобщо, разговорът мина сравнително гладко и макар че доста горчиви работи му казах, но той се отнесе със смирение, като си призна греховете, още повече, че видя колко много се зарадвах от репликите, които тъй сполучливо е направил на Рендел. Дано Бог пази и помага на него и България в тия мъчни времена.
към текста >>

23. 69. ЕДНАТА МЯРКА (бр. 20, 26.V.1930 г.)

ТОМ 21

” Ний се нарекохме християни; всички имаме кръщелни свидетелства и заживяхме: за зъб - челюст къртят сега... С две мерки мерим - едната е за нас; другата - за другите.
И винаги, когато той се е оставял да бъде воден от водачи, чужди на неговата среда и бит, той е бил измамван и заплащал своето доверие с големи страдания. Ако един човек, или един народ, има само една мярка за своите и чужди постъпки, независимо от това каква е неговата религия или политическо верую - този човек е добър. Всичко, което създава, е добро - и всичко, което руши - зло. А силен е човек или народ само дотолкова, доколкото е свързан със самата природа, всред която живее; както и растението - докато корените му са в земята. Някога Мойсей учи хората на правдата: - „Око за око и зъб за зъб.” Дойде Христос, Любовта донесе и на хората закон встави: - „Любете Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила; любете ближния като себе си; любете и враговете си! ” Ний се нарекохме християни; всички имаме кръщелни свидетелства и заживяхме: за зъб - челюст къртят сега... С две мерки мерим - едната е за нас; другата - за другите. Необходима е една мярка - което е за нас добро - него да желаем и за другите. Радостта и животът са цел на всички. Само Божествената, вечно справедливата мярка е, която може да донесе щастие на хората, защото резултатът й е винаги истината; истината носи свободата, а свободният само може истински да обича. А казано е, че „Бог е Любов”, и който пребъдва в обичта - за него Царството Божие е дошло на земята.
към текста >>

24. В. Лекции и беседи от Словото на Учителя Петър Дънов: записки на Любомир Лулчев

ТОМ 21

Сега ще взема една мисъл (по пътя Му говорих, че с тая мисъл съм заминал за Белоградчик и съм мислил върху нея) от беседите: Гъсеницата, която е употребила хиляди години да прави челюстите си, като стане пеперуда, какво ще прави с тях?
Индивидуалната мисъл на едно божество е вселената, а за човека тя ще е космическо съзнание; ако не разбереш тази мисъл - питай ме като се видим.) Не може човек да играе ролята на едно божество - ще стане смешен. Щом живее човек в индивидуалното съзнание, той не може сам себе си да обиди, но е много деликатен спрямо себе си; същото е с общественото съзнание - хората с такова съзнание не могат да се обиждат един друг. А когато човек е с человеческо съзнание, да мисли и чувства за цялото человечество - всеки го обича. Христос затова всеки Го обича - било християни или не. Христос е идеалното. Сега ще взема една мисъл (по пътя Му говорих, че с тая мисъл съм заминал за Белоградчик и съм мислил върху нея) от беседите: Гъсеницата, която е употребила хиляди години да прави челюстите си, като стане пеперуда, какво ще прави с тях? Има един закон. Ако духовният ученик не може да подобри положението си (съзнанието си) и прояви добрината, то той се само заблуждава. Отгде знаеш, че обичаш Бог или само илюзии имаш? Дохожда един болен и казва: „Искам да се излекувам. Ще дам всичкото си имане.” - Добре, казвам, ще работиш по един естествен метод, [но] той е по-бавен.
към текста >>

25. XXIII. Хороскоп на Стевка Крумова Няголова

ТОМ 21

Челюстта й е тежка.
XXIII. Хороскоп на Стевка Крумова Няголова 1.11.1903 г., 6h48'30" Бургас + 1h 50' Светозар Няголов Скорпион на Асцендента оформя на лицето й един голям тежък нос, закривен надолу, подобно човката на орела. Това говори, че родената обича да събира знания по интересуващите я въпроси и когато е необходимо, показва знанието, което крие в себе си. Веждите обикновено са рунтави, а при нея - прави, очите й понякога са остри и пронизващи. Челюстта й е тежка. Блясъкът на очите и стегнатостта на челюстите показват голяма решителност, най-забележителната характерна черта на Скорпиона. Лицето й е ъгловато, кожата е тъмна, косата също е тъмна, с особен червеникав оттенък, забележим лесно, когато косата е огряна от слънцето. Зъбите й са едри, големи и подлежат на ранно разрушаване. Тялото е ниско, набито, с къса шия. В живота тя винаги устоява правата си и никога не се подчинява на принуда, макар че тя самата е готова да язди грубо върху другите.
към текста >>

Блясъкът на очите и стегнатостта на челюстите показват голяма решителност, най-забележителната характерна черта на Скорпиона.
XXIII. Хороскоп на Стевка Крумова Няголова 1.11.1903 г., 6h48'30" Бургас + 1h 50' Светозар Няголов Скорпион на Асцендента оформя на лицето й един голям тежък нос, закривен надолу, подобно човката на орела. Това говори, че родената обича да събира знания по интересуващите я въпроси и когато е необходимо, показва знанието, което крие в себе си. Веждите обикновено са рунтави, а при нея - прави, очите й понякога са остри и пронизващи. Челюстта й е тежка. Блясъкът на очите и стегнатостта на челюстите показват голяма решителност, най-забележителната характерна черта на Скорпиона. Лицето й е ъгловато, кожата е тъмна, косата също е тъмна, с особен червеникав оттенък, забележим лесно, когато косата е огряна от слънцето. Зъбите й са едри, големи и подлежат на ранно разрушаване. Тялото е ниско, набито, с къса шия. В живота тя винаги устоява правата си и никога не се подчинява на принуда, макар че тя самата е готова да язди грубо върху другите. Изпълнена е с безпокойство за неща, за които мисли, че могат да се случат, но никога не се случват и така понякога правят живота на ближните си бреме.
към текста >>

26. 2. Мандра за сирене

ТОМ 22

Обаче, вечерта ни се схванаха челюстите - не можахме повече да преглъщаме.
Имаше 6 мандри и около всяка имаше бурета с цвик, който овчарите даваха на магаретата. Ние се напихме до насита и си взехме по една тенекия със сирене. На връщане раниците тежаха доста и бавно се прибрахме в лагера през Езерото на Чистотата. Бяхме радостни, че сме си осигурили храна и няма да гладуваме повече. На другия ден ядохме само сирене за закуска, обяд и вечеря, на следващия пак. Обаче, вечерта ни се схванаха челюстите - не можахме повече да преглъщаме. След това 2-3 месеца не искахме да погледнем сирене. Спаси ни бай Янко, който ни донесе дългоочаквания хляб - много твърд, но беше като мехлем за стомаха ни, измъчван дотогава само със сирене.
към текста >>

27. II. РАЗКАЗВА Д-Р ИВАН СТАЙКОВ ЖЕКОВ, ветеринарен лекар, роден през 1875 г. във Варна, живущ в кв. «Изгрев», ул. 15 № 2, София

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Челюстта ми подскачаше от студ и от вълнение.
Но аз не бях в състояние повече да Лърпя, бях така много разбит, бях на края на силите си и на място да издъхна. На прага на къщата стоеше възрастна жена, която ме погледна спокойно, помисли малко и съвсем дружелюбно продума: - Какво се е случило с тебе, моето момче? Я ела веднага при мене в къщи да се изсушиш и да се постоплиш! Напрегнах последните си сили и влязох в полутъмна широка селска стая с лепен под, на чисто огнище спокойно гореше огън и къкреше гърненце с вариво. Можах само да се търкулна върху козената черга и да започна да събувам мокрите си обуща и чорапи. Челюстта ми подскачаше от студ и от вълнение. Нямах нито сили, нито желание да разказвам как съм попаднал там. Добрата жена не ме и питаше за това, за което аз й бях извънредно много признателен. Тя просто постави много дърва върху огъня, извади от скрина цял мъжки костюм и ми го подаде мълчаливо, след което излезе. Върна се след половин час, когато аз бях се вече преоблякъл, затоплил и изсушил. Сега тя ми сипа ядене, поднесе ми широк резен хляб и ме остави да се справя с яденето както намеря за добре.
към текста >>

28. 1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Челюстите ми стиснати, мраз пълзи и стига чак вътре в сърцето, лице с лице в мен, сякаш част от самата мен.
Говори, не, съска в душата ми като ехидна змия. - Защо си тука? Ха, ха, ха - това ли е вашата школа; това ли ви учи Учителя. Добре си се настанила. Школа! Ха, ха, ха. Челюстите ми стиснати, мраз пълзи и стига чак вътре в сърцето, лице с лице в мен, сякаш част от самата мен. Мое второ естество е този човек - нечовек. Внезапно мислено проговарям: „Слънцето ще огрее и ти ще видиш”. Скачам и пак вървя. Онова нещо се отмахна от мен. Просветна ми.
към текста >>

29. 2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Челюстите ни са вдървени - нозете и ръцете безчувствени.
Нещо небивало и неповторимо. Употребявам познатата ми дума „музика” и „хор”, но това което чуваме да се издига от скалите на Рила не може да му се намери подходящ израз. Тази дивна симфония тече към нас като могъща водна струя, извираща от божествените гърди на природата, тука най-чисти и светли, далеч от прашните човешки стъпки. Сега нека гърми, нека трещи колко иска. Ние знаем, че това е само декорация на природата, за да стане това, което ей сега още като че ли доехтява до нас. Студ. Челюстите ни са вдървени - нозете и ръцете безчувствени. Като че ли и пулсът спира да бие. Развиделява се. Очертава се мощния връх, близо сме до него; ще стигнем, ще стигнем, въпреки всичко! Последния завой - хлъзгав, стръмен - почти пълзим по него. От ляво е тайнственото вечно заледено езеро.
към текста >>

30. 5. Съчетанието на звездите

Глава 2. Образи и идеи

ТОМ 28

Сякаш челюстите им бяха схванати и сякаш Учителят не беше поданик с всичките си акредитивни писма на тази държава, която по най-циничен начин вдигаше рамене и казваше: “Това са вътрешни, ваши работи”.
Ние бяхме там и не бяхме слаби, неустановени, опитващи още учението, а бяхме узрели, стъпили здраво на краката си и щяха да оцелеят до края, както и устояха. Дали би могъл Той да се защищава по същия начин, дали би могъл да причини една драскотина на врага си? Бяхме потресени. Българската преса не обели зъб, а българското правосъдие не си помръдна пръста, за да предизвиква съдебно дирене и открият кои бяха истинските автори на това жестоко покушение. Нищо от никъде. Сякаш челюстите им бяха схванати и сякаш Учителят не беше поданик с всичките си акредитивни писма на тази държава, която по най-циничен начин вдигаше рамене и казваше: “Това са вътрешни, ваши работи”. Наши са, разбира се, че са наши, но главните участници в тази подлост, бяха от редовете на тия, които защищаваха и пазеха. В тия - “наши" работи, те нямаше да вземат участие и щяха да гледат безучастно и това щеше да бъде фатална грешка. Векът не беше обикновен и историята на всеки човек не се пишеше само в обикновените досиета. Днес не желаем да мълчим, нямаме намерение да се защищаваме, няма и да се борим, нека за това ни наричат, както искат, всеки си има своя етика и свое убеждение, но непременно ще говорим, на всеослушание ще кажем всичко, което сториха някога на Него през оня режим, а по-късно сториха на нас при днешния режим. Бездушното отношение тогава не ни засягаше, защото бяхме много покрусени и нямахме време да държим сметка за отношението на една власт лишена от правда - не търсехме правдата от тях, не ни засегна и по друга причина - премного бяхме заети с нашия живот - Той беше при нас и животът ни потече, макар и тъжно, както винаги.
към текста >>

31. 2.50. Мравките

Борис Николов

ТОМ 32

Мравката с голямата глава влезе в мравуняка, след малко се завърна с 5-6 мравки с големи челюсти.
Семките бяха дребни, и мравките можеха да ги влачат. Мравунякът беше близо и в земята, заинтересува ме, как ще вкарат семките тъй като отвора беше малък. Първата мравка домъкна семката до дупката, опита се да я вкара - не можа, семката беше по-голяма. Тогава мравката остави семката, влезе в мравуняка и след малко излезе с друга мравка, на която главата беше два пъти по-голяма. Тя опита семката, влезе и излезе няколко пъти през дупката - през всичкото време пипалата й усилено работеха. Мравката с голямата глава влезе в мравуняка, след малко се завърна с 5-6 мравки с големи челюсти. Пипалата показваха какво трябва да се направи. Работниците разшириха отвора и динените семки вече свободно влизаха. Явно е, в мравуняка имаше специалисти и всеки знаеше добре работата си. С живота върви и разумността неизменно - където и да го срещнем, в каквито и първични форми да бъде. ДИВАТА КОЗИЧКА От хижа „Заврачица” прехвърляхме Родопите, за да слезем към Разлог.
към текста >>

32. 66. Кабалата

III. В Кабинета на Учителя

II. В колибата на Христов

- За твърдата храна трябват здрави зъби, силни челюсти, добро и здраво храносмилане, и най-важното - да бъде човек гладен.
” - Тези неща има ли ги някъде писани? - Разбира се, има цяла наука, наречена Кабала. Върху нея има много писано на всички европейски езици, но най-много и съществено - на еврейски. Има хиляди страници окултна литература, това на запад е нещо много обикновено. - Пак си мисля, как можете така сериозно и несмутимо да ми говорите за тези неща - като че ли всичко това е абсолютна истина? - За твърдата храна трябват здрави зъби, силни челюсти, добро и здраво храносмилане, и най-важното - да бъде човек гладен. Още колко много неща стават във Вас и в света, които не знаете, защото сте още като новородено дете със затворени очи! Вие не сте мярка за знанието и науката. А това, което мислите, че знаете, не е така както го мислите. Христов вече гледаше много сериозно Учителя и спонтанно Го запита: - Искате да кажете за Кантовия... светът независимо от нас ли? -Учителят продължи, като че беше съгласен с мисълта на Канта: - Това е казано още преди 2 000 години: „Светът в Лукаваго живее”, т.е.
към текста >>

33. 148. Главата, лицето, образът на Любомир Христов Лулчев

II. В колибата на Христов

Тя плътно и здраво беше прикрепена към челюстта, стоеше на лицето му като тежък чук, който би строшил и най-твърдата воля, която би се опитала да се противопостави.
Разстоянието между носа и гората устна беше голямо и обрасло с гъсти, дълги, увиснали мустаци, които навяваха сила, безстрашие и мъжество. Между просиялите му мустаци прозираха дълги, широки бели зъби, които можеха да сдъвчат и най-твърдата храна - философска система. Андрей имаше чувство, че го гледа лъв, тигър или пантера, и че всеки момент ще се хвърли върху него, и то по най-правата посока! Ясно очертаните му устни бяха сочни, червени и навяваха мисли за силни страсти. Грамадна брада, широка, изпъкнала, добре оформена, със силна вдлъбната линия под долната устна. Тя плътно и здраво беше прикрепена към челюстта, стоеше на лицето му като тежък чук, който би строшил и най-твърдата воля, която би се опитала да се противопостави. Брадата доминираше в долната част на лицето, както челото - в горната, а цялата глава - над тялото. Христов много приличаше на Ницше, но още повече на железния канцлер - Бисмарк. Андрей стоеше като хипнотизиран! Това лице рязко се отличаваше от всички лица, които познаваше! Чувстваше го строго, сурово, аскетично, мрачно!
към текста >>

34. 154. Пътят от Старият завет към Новият завет и от там към Учителя Дънов, който е Третият Завет

Христов беше добър педагог, престана да му говори, след като създаде интерес, оставяше го сам да задоволи интереса си, за да се научи да дъвче, и то една от най-твърдите храни - Стария завет, за да развие силни челюсти - воля, която е един от основните лостове на успехите.
Може би затова запита: - Нали говорите за същия Мойсей, дето бил намерен от сестрата на Фараона в реката Нил?... И после получил от Бога десетях Божии заповеди? - запита без да заеква. Христов почна да се смее, като че без причина, защото искаше да отклони вниманието му от мисълта за заекването, за да не смущава процесите на лечението, които ставаха в него. - Разбира се, същият Мойсей - му отговори с широта и галантност, и млъкна - може би, защото Андрей очакваше още много да му говори за Мойсей. Христов беше добър педагог, престана да му говори, след като създаде интерес, оставяше го сам да задоволи интереса си, за да се научи да дъвче, и то една от най-твърдите храни - Стария завет, за да развие силни челюсти - воля, която е един от основните лостове на успехите. В мълчание и съзерцание, за Андрей изминаха няколко минути, пълни с голям живот и великолепие! И пак неочаквано, той с леко стеснение, което по-скоро беше свян, и хубава усмивка като на девойка, каза: - Помислих или нещо ми нашепна, че вие сте Мойсей за българския народ и за мене! Христов се изчерви от вълнение, което съвсем не му беше присъщо, усмихна се радостно и каза: - Сам Бог ти е казал! - И загледа се продължително в очите му и отново грабна съзнанието на Андрей, и го отнесе в друга посока: - Това, което ти казах за Мойсей е най-малкото, което може да се каже за този заекващ водач на народите!... Ако се интересуваш повече, има много писано за него, но най-важното ще намериш в Библията... И даде му зелена улица да проучва Библията.
към текста >>

35. Разрушителите / Вергилий Кръстев

ЧАСТ 2

13 удара /изкъртена челюст, отрязано ухо и пр./ На сутринта влязла в къщата, разхвърлила леглото и разхвърлила пари по стълбите, и тогава надала вик.
На 14 май Ангелина потърсила ключа, за да върне дълг на приятели. На 16 май повикала железар да разбие касата. Започнала да се съмнява в Малина Тимева или в Невена Георгиева, която често посещавала Ангелина. На 17 май Малина Тимева узнала, че Ангелина Лулчева ще се оплаче в полицията. Стойна и Малина Тимеви решили да премахнат Ангелина с отрова - стрихинин, но после решили да я убият с тесла. 13 удара /изкъртена челюст, отрязано ухо и пр./ На сутринта влязла в къщата, разхвърлила леглото и разхвърлила пари по стълбите, и тогава надала вик. В затвора двете Тимеви спят на един креват, спокойни са и сякаш не чувствуват тежестта на престъплението. 23 юни Двете Тимеви, отричат злодеянието си. 27 юни Днес ще бъдат изправени пред съда. Интереса към това дело, е необикновен! Съда в състав: Лазар Чайлев и членове: Д.
към текста >>

36. 14. Принципите на композирането и Божествената Любов. (20.09.1941, събота, София - Изгрев)

Мускулите на лицето, на челюстите, на гласовия орган и нервите на тези мускули играят съществена роля при пеенето.
- Учителю, как могат да се лекуват люлеещите и тремолиращите гласове? Той каза: - Никой не може да даде повече от това, което носи от миналото си. За тремолото и люлеенето на гласа са причина нервите, дисхармония в чувствата, неправилен живот в миналото и сега. Има още и някакво нарушение между нервните възелчета в мозъка, в центъра на музиката и нервичките в ларинкса. Ние имаме тук - и посочи челото Си - там, дето е центърът на музиката - 25,000 клавишчета. Мускулите на лицето, на челюстите, на гласовия орган и нервите на тези мускули играят съществена роля при пеенето. Ти трябва да ги изучаваш. Долната челюст е една масивна кост, която се отваря и затваря. Тя служи за основа на тоновете. Ти трябва да изучиш ролята на мускулите на лицето, които вземат участие при пеенето и при изговарянето на гласните и съгласните, и сричките на думите. За да се изпее чисто един тон, той трябва да съвпадне с вътрешните и външните вълни на своя фокус.
към текста >>

Долната челюст е една масивна кост, която се отваря и затваря.
За тремолото и люлеенето на гласа са причина нервите, дисхармония в чувствата, неправилен живот в миналото и сега. Има още и някакво нарушение между нервните възелчета в мозъка, в центъра на музиката и нервичките в ларинкса. Ние имаме тук - и посочи челото Си - там, дето е центърът на музиката - 25,000 клавишчета. Мускулите на лицето, на челюстите, на гласовия орган и нервите на тези мускули играят съществена роля при пеенето. Ти трябва да ги изучаваш. Долната челюст е една масивна кост, която се отваря и затваря. Тя служи за основа на тоновете. Ти трябва да изучиш ролята на мускулите на лицето, които вземат участие при пеенето и при изговарянето на гласните и съгласните, и сричките на думите. За да се изпее чисто един тон, той трябва да съвпадне с вътрешните и външните вълни на своя фокус. Когато се задмине или не достигне този фокус, се получава нечист, неточен тон. Тогава липсва нещо и в тембъра на такъв тон, той не е вече достатъчно ясен.
към текста >>

37. 28. „Новото Битие” - Трети Божествен ден. (01.10.1942, четвъртък, София - Изгрев)

Хора с развита брада и силна долна челюст са волеви и енергични.
Учителят се вгледа продължително в челото ми и каза: - Ти имаш духовно чело. Той стана от стола Си, дойде при мене и с показалеца Си ми показа в края на веждата центъра на музиката, а един сантиметър по-надясно ми посочи центъра на времето. Учителят каза: - Хора, които имат този център развит, никога не отегчават другите. Такива хора имат вярно чувство за мярка: колко време да стоят, как да говорят. И музикалният им ритмус е силно развит. Хора с развита брада и силна долна челюст са волеви и енергични. Колкото очертанията на брадата са по-фини, толкова са по-фини и чувствата им. Ти в чувствата си не трябва да вървиш по права линия. Трябва да бъдеш гъвкава. Една река не може да тече все направо. Където срещне съпротивление, тя заобикаля.
към текста >>

38. 30. „Новото Битие” - Четвърти Божествен ден. Школи по пеене. (12.11.1942, четвъртък, София - Изгрев)

Аз казах: - Учителю, долната челюст играе много важна роля при пеенето.
Той трябва да има концентрирана и положителна мисъл. Той трябва да притежава благородни чувства и добро сърце. Има три вида певци: гениални, талантливи и обикновени. Всеки човек може да стане обикновен певец. Ти трябва да изучаваш мускулите на главата и каква роля имат те при пеенето. Аз казах: - Учителю, долната челюст играе много важна роля при пеенето. Също и мускулчетата, които произвеждат движението на гръкляна и езика играят съществена роля при пеенето. - Ти също обърни внимание на мускулите на устните. - Учителю, устните играят важна роля за дикцията и за изнасянето на тона в маската. Учителят поясни: - Колкото по-ясно произнесеш една дума, толкова по-лесно тонът се изкачва от гортана в горните кухини на лицето и главата, черепа. След усилена деятелност мускулите трябва да се поставят и в покой.
към текста >>

39. 64. Песента „Отче наш” („Отче наш, запази ни от изкушение”). (17.08.1944, четвъртък, село Светляево /Мърчаево/)

Мускулите на лицето, на долната челюст, на устните, на шията, на трахеята и гръкляна, и на белите дробове вземат голямо участие при пеенето.
Не може да учи пеене тази, която нарича майка си и баща си с обидни думи. И дом, в който се обиждат, карат и обиждат, е ад. Никой не може да пее в такъв дом. Не може да пее и този, който живее нечист живот. Учителят каза: - Певецът трябва да диша безшумно и мелодичната линия да не се къса от липса на въздух. Мускулите на лицето, на долната челюст, на устните, на шията, на трахеята и гръкляна, и на белите дробове вземат голямо участие при пеенето. Ти трябва да наблюдаваш и да изучаваш тяхната роля при пеенето. Например мускулите на устните служат за мекото изговаряне на съгласните, сричките и думите. - Учителю, казах аз, моля Ви, покажете ми някои упражнения за добиване на голяма техника при пеенето. Той отговори: - Ти имаш достатъчно техника. Повече не ти трябва, а за поддържането й прави упражненията (Учителят ми беше показал на Изгрева).
към текста >>

Долната челюст е една масивна кост, която се отваря и затваря.
Учителят поясни: - Има някакво нарушение между нервните възелчета и центъра на музиката в мозъка и нервичките на ларинкса. Като измерим трептенията на гласа, ако трептенията са по-долу от шест, имаме ситно тремолиране. Ние, каза Той и показа челото Си, имаме тука 25 000 клависчета. Мускулите на лицето, на ларинкса и техните нерви вземат голямо участие при пеенето. Ти ще трябва да ги изучаваш, като се самонаблюдаваш. Долната челюст е една масивна кост, която се отваря и затваря. Трябва да изучиш мускулите, които вземат участие при пеенето. - Артистите са като децата, казах аз, Учителю, те нямат любов помежду си, завиждат си. Учителят каза: - Любовта е такова нещо, че колкото тя е по-далече, толкова тя е по-голяма. Ако например някой е на слънцето, е по-близо до тебе. Учителят ме попита: Ти още ли отваряш онази стая у Рилкини?
към текста >>

40. 177. Последна среща с Учителя

И какво да видя: Той нямаше две бузи, а имаше две дупки тука на лицето Си, изпъкваха тука, виждаше се от челюстта Му кост.
За мене беше много изненадващо, защото брат Христов нищо не ми каза. И когато влязохме вътре, беше толкова силно напалена печката, че баня беше, много горещо. Като влязохме, изведнъж почувствах изпотяване в сравнение с външния студ. И какво да видя. Учителят беше седнал на същото кресло, на което приемаше посетители, само че креслото беше на тази страна турено, надясно, а коленете Му бяха завити с одеяло. И какво да видя: Той нямаше две бузи, а имаше две дупки тука на лицето Си, изпъкваха тука, виждаше се от челюстта Му кост. И като видях външния Му вид и цялата тази атмосфера, аз силно изпищях и се хвърлих в нозете Му, и забих главата си в одеялата върху коленете Му. И започнах силно да плача. А Той беше си пъхнал ръцете под одеялото. Добре, ама аз не знаех, че Учителят на всеки пет минути се излъчва. И като се излъчи, главата Му силно клюмва надолу и бузите Му, и те така като кърпи увисват, и няма Го в тялото Му.
към текста >>

41. 187. Какъв е контактът с Учителя