Търсене в текстове за 'Хиляда'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 127 резултата в 83 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Книжнина Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Числото на посетителите, които се интересуват от педадогия и посещават неговите годишни конгреси по възпитанието, е винаги над хиляда.
Ето и текста на самото изложение, с което учителският съюз в Силезия кани за конференцията: „Почитаема публика, (Р. Р.) С настоящето си позволяваме да привлечем вниманието ви върху конференцията на Свободното Валдорфско училище, която ще стане от 3 до 6 януари, ]927. г. в Gewerkschafthause. От приложената програма се вижда следното. Свободното Валдорфско училище, което е основно и средно, е едно след войната възникнало реформаторско училище, което от малки наченки се разви в едно голямо заведение с около 1000 наши и чуждестранни наши деца и 60 учители. Числото на посетителите, които се интересуват от педадогия и посещават неговите годишни конгреси по възпитанието, е винаги над хиляда. В Англия, Холандия, Португалия, Унгария, Швейцария се устройват училища по примера на Валдорфското. Учителството не бива да отмине току тъй един такъв факт. Преди всичко то е длъжно да си състави едно понятие върху подобно едно културно явление. Духовната наука, която лежи в основата на педагията в това училище, е наистина твърде много спорна. Този факт обаче не може да задържи мислещите хора да се не занимават с плодовете, що подобно на Валдорфското свобдно училище са израсли от нея.
към текста >>

2. Мисли за вегетарианството Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Легенди, свещени книги, алегорични поеми, приказките на хиляда и една нощ, пентакли, йероглифи, всичко това изяснява екзотеричната страна на учението.
Ж. Г. Буржа ЕКЗОТЕРИЗЪМ И ЕЗОТЕРИЗЪМ Мистичното обучение се дели на две части - екзотерична, предаваща се публично и езотерична - за посветените. Легенди, свещени книги, алегорични поеми, приказките на хиляда и една нощ, пентакли, йероглифи, всичко това изяснява екзотеричната страна на учението. Езотеричната част се придава от уста на уста на учениците на миналите през много изпитания, които ще покажат волята, смелостта и силата им. Тук придаваме един екзотеричен разказ, като даваме същевременно и езотерическото тълкувание. Екзотеризъм Принцеса Паризада, като узнала веднъж, че някъде в недостъпни места съществува птица, способна да говори; жълта вода, от която една капка попаднала в басейн, възраства на грамаден стълб и тайнствено дърво, из което се лее божествена хармония, пожелала да овладее тези чудеса Един след друг, двамата нейни братя се опитали да изпълнят желанието на принцесата, но ги постигнала смърт от опасностите на трудния път. Мъжествена и дръзка, принцесата на свой ред се опитала и след дълги усилия по-трудния път, тя достигнала до подножието на планината, на върха на която се намирали птицата, жълтата вода и чудното дърво. Стар един дервиш настойчиво съветвал принцесата да се върне от своя път: „Когато изкачиш планината, говорил ù той, ще чуеш ужасни гласове... Те ще те ужасят, те ще те заплашват и тежко ти, ако ти се обърнеш и погледнеш назад - ти ще бъдеш незабавно превърната в черен камък, подобен на тези, с които планината е тъй обсипана".
към текста >>

3. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ако ти можеш да видиш духовете на съвременниците си, едвам на хиляда души би намерил може би даже не петима, даже може би не и двама, които търсят Истинската светлина с чисти подбуди.
Нищо не идва на човека, освен чрез собственото му желание. Погледни на лошия ученик. Той не е научил урока си предния ден и за да напише темата си, предлага топки на прилежния си съсед; като я препише, ще знае ли той урока си? Ще изгуби своето време и ще излъже и на изпита на края на годината ще блеснат невежеството и леността му. И така, не отказвай да извършиш работата, която подлежи да се извърши. Ако ти можеш да видиш духовете на съвременниците си, едвам на хиляда души би намерил може би даже не петима, даже може би не и двама, които търсят Истинската светлина с чисти подбуди. Настъпиха такива обстоятелства, че множество седмици изминаха, додето посетя пак Менилмонтан. Този промеждутък от време беше богат на мъчнотии: приятелства, връзки - всичко беше за мен извор на разочарования. Големи съмнения и борби ме измъчваха; аз нямах тогаз още голяма опитност за чистилището на душата. При следващото си посещение намерих Андрес на излизане. Той ме покани да го придружа.
към текста >>

4. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Хиляда души по 100 лева - са 100,000 лв., а по 200 лв.
В България - макар че имаме десетки хиляди ученици на Бялото Братство - има сравнително малко абонати. Това ще трябва да се промени. Най-малко още 400-500 абонати още тази година, а идущата още повече. България трябва да пламне от светлината на Божествения огън на любовта, да се запали, да гори и да не угасва, И това ще бъде! Ако ние харчим за физическа храна, дрехи, забавления, а често и за излишни неща хиляди левове - защо да не отделим за нашата литература - която е мощно оръжие днес за борба с тъмнината - защо да не отделим за „Житно Зърно," за ,,Нова Култура", за беседите - една част от Божественото богатство! Хиляда души по 100 лева - са 100,000 лв., а по 200 лв. - са 200,000 лв. Само в една година! Братя и сестри, ученици на Бялото Братство, това е една задача за нас днес! Ние не се борим с пушки и ножове, ние се борим със светлина, истина и правда, със словото на любовта! Обявена е вече мобилизация на светлите сили!
към текста >>

5. CE QUE LA VIE APORTE DE NOUVEAU Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

От хилядата абонати досега са платили по-малко от половината.
вегетариански съюз и на соф. дружество „Природолечение". ЕДНА РАДОСТНА ВЕСТ „Житно зърно" вече живее шест години и наближава да встъпи в седмата, юбилейната. То носи сила и живот на своите читатели. Ние вярваме, че в бъдеще, не, още до края на тази година, неговите абонати ще се удвоят. От хилядата абонати досега са платили по-малко от половината. Но ние вярваме, че не само всички ще си изплатят абонамента веднага, при първа възможност, но и ще запишат още поне един нов платил абонат. Защо? Защото ако англичаните и немците са точни и изправни, ние българите също така можем да бъдем точни и изправни в своите задължения. Не ни липсва идеализъм и добра воля. Нужно е само да кажем: днес, сега, а не утре, не после. Великите неща са плод на съзнателна, доброволна жертва от любов.
към текста >>

6. НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

въпроси, та писателство, свързано със сюжети твърде близки до тези от „Хиляда и една нощ", се явяват анахронизъм за нашето „трезво" време.
Д-р Ели Рафаилова ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В. И. КРИЖАНОВСКА Никак не е лесно да се напише нещо издържано върху творчеството на Крижановска. Не защото трябва да се възвеличава един бездарен писател; напротив, Крижановска е един необикновен талант, но поради искреното отношение на писателката към сюжетите на своето творчество. Да се пише днес в двадесетия век за магия, за черно магьосничество, за безсмъртни люде, за безчетни невъобразими богатства, за чудеса и явления, трудно поддаващи се на проверка от „здравия разум" на днешния културен човек, всичко това едва ли не представя един сбор от болезнени прояви на един неуравновесен ум. Днес светът е зает с разрешението на големи стопански, политически, социални и др. въпроси, та писателство, свързано със сюжети твърде близки до тези от „Хиляда и една нощ", се явяват анахронизъм за нашето „трезво" време. При това Крижановска, със своето грамадно депо е един стълб в руската литература, а заедно с това и световната. Мощното семе, посято в литературата от Булвер Литона през миналия век, не е останало без плод. Искрено третиращи окултни сюжети са дълбоко посветените в тайните науки Густав Майринк и наред с него заставащата В. И. Крижановска. Няма по-даровит писател на света, който да не е засягал в своето творчество забранената област на „отвъдното", извън физическото и да не е подирил обяснения в аналите на „прокълнатите" науки.
към текста >>

7. ВЕСТИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

* * * През лятото на хиляда деветстотин двадесет и втора година един мелничар живял до това време в с.
Съвпадения През миналия месец мъжът на една наша позната отива сутринтта на чешмата в двора да измие челюстите на изкуствените си зъби. Обаче при измиването, една от челюстите пада от ръцете му на плочитe и се счупва на две. Същия ден към обяд той излиза от дома си, за да направи редовната си разходка и слънчева баня близо до линията (София – Горна Баня). Товарен влак минава и го прегазва наполовина. * * * През лятото на хиляда деветстотин двадесет и втора година един мелничар живял до това време в с. Тракиец, Хасковско, дето експлоатирал една тамошна мелница, ми разказа следния случай, който ни представя ясна картина за прераждането. Жител от село Тракиец, който лично му разказал случката, отишъл да смеле брашно на една от водениците в края на самото село, която е водна – имала е за двигател хоризонтално колело с вертикална ос, на улей. Той е бил с детенцето си, което е било на около пет години. Последното се било заиграло около воденицата, а той, улисан в работата около мливото, не обърнал внимание къде играе детето и че то било на опасно място до самия улей. Детето, играейки на това място, се хлъзнало и паднало в улея, пълен с вода.
към текста >>

8. ЖИВОТ ДОБРО И ИСТИНА - АВЕРУНИ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Ако приложим марката на Учителя, тогава има разни категории хора от това гледище – едни се подкупват със сто, други с хиляда и хиляди левове, а най-сетне, тия които минават за най-честни, пропадат пред един милион лева.
Най-вече с нея се дири да се изрази качеството на тяхната проява, на живота им. В същност мярката на хората за определяне на характера и характерите изобщо, е крайно относителна, дори бих казал, ако погледнем от едно по-високо гледище, отрицателна. Напр. казват за някого – той има характер. В какво се състои характерът му? Да речем този човек е виден чиновник, характерът му се състои в това, че не се подкупва. Ако приложим марката на Учителя, тогава има разни категории хора от това гледище – едни се подкупват със сто, други с хиляда и хиляди левове, а най-сетне, тия които минават за най-честни, пропадат пред един милион лева. Къде е характерът и устоят? И въобще няма област в човешкия живот, където да се намерят хора, които да издържат и на най-големите изпитания. Тия разни степени на „устои” обикновено носят общото име „разни характери”. Думата „няма” се отнася до болшинството, тя не засяга малкото единици, които не могат да бъдат приобщени към първите. Някой е властващ и той е честен, има характер – той спазва по буквата предписанията на неговата партия, преследва и унищожава противниците си.
към текста >>

9. Молитвата По Учителя - Д. Атанасова Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Всемирното Братство преди хиляда години изпрати клон, за да тури основа на богомилското движение.
Всемирното Братство създаде Херметизма в Египет, Брахманизма в Индия, Маздеизма в Персия, Орфеизма в Гърция, Есеизма в Палестина и пр. Мойсей, преди да излезе на сцената на живота, се е учил на Божествената мъдрост в школите на Всемирното Братство. Еврейските пророци са излезли от окултните школи на Есейското Братство, а последното е клон, изпратен от Всемирното Братство за създаване условия на християнството. Всички красиви подтици в миналите култури пряко или косвено идат от тях. Всички по-видни дейци, които са допринесли своята дан за повдигането на човечеството: Питагор, Кеплер, Роберт Флуд, Уилям Максуел, Месмер, Лафатер, Клод до Сен Мартен, Гьоте, Рихард Вагнер и пр., са били в свръзка с окултно-мистични центрове, които от своя страна са били в свръзка с Всемирното Братство. Всемирното Братство преди хиляда години изпрати клон, за да тури основа на богомилското движение. Който иска да се запознае по-отблизо с окултния характер на богомилското движение, може да прочете най-новите изследвания по този въпрос в няколко книги, излезли напоследък, напр. книгата на Морис Магр. Съвършените богомили са притежавали едно Знание, дошло от изток и познато на първите християни. Богомилското движение е било основано и ръководено от Посветени[1]. Богомилското движение после се разпространи на запад под името албигойство, розенкройцерство и пр.
към текста >>

10. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Присъствуват около хиляда души, от всички слоеве на народа.
Сега се създават между душите ония истински отношения, които ще бъдат основата при градежа на новата култура. Ние сме вече в самия стан, при вилите. Спретнатост и чистота. Десетина души са дошли по-рано, за да подготвят обстановката. Станът е оживен. Присъствуват около хиляда души, от всички слоеве на народа. Голямо разнообразие в състава. Кое споява това наглед тъй разнообразно множество? Една велика идея, един свещен огън, един зов, прозвучал в глъбините на душите им! Голям брой млади. Това влива в цялата среда кипеж, свежест, сила, устрем.
към текста >>

11. ЗАКОНИ НА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА - Б. БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Един ангел може да изрази с една само дума това, за което човек би употребил хиляда думи, понеже една ангелска дума съдържа в себе си безброй неща, които не могат да се изразят на човешки език.
Това следва от факта, че техните мисли и чувства протичат в съгласие с формите на божествената мъдрост. Техният говор е израз на тази мъдрост. Той е спонтанен израз на мисълта им, която произтичат тяхната любов това, което те възприемат чрез очите и чувствата си, е в хармония с мъдростта им, понеже нещата, които те схващат, съответствуват на тяхната мъдрост. Ангелските мисли не са ограничени от представите за място и време, както нашите, понеже време и пространство са понятия на природния, не на духовния живот. Те не занимават мисълта си със земни, материални неща, нито се тревожат за нуждите на живота, понеже получават всичко, от което се нуждаят даром от Бога, а посвещават цялата си мисъл на божествената мъдрост и изпитват радостта на познанието според способността си да възприемат истината. Един ангел може да изрази с една само дума това, за което човек би употребил хиляда думи, понеже една ангелска дума съдържа в себе си безброй неща, които не могат да се изразят на човешки език. Още повече, че една ангелска мисъл е свързана с верига от идеи, които по сложност не могат да се сравнят с никаква човешка мисъл. А онова, което не могат да изразят с думи, те изразяват чрез тона на гласа си. Тонът на гласа изразява чувствата, тъй както думите изразяват мисълта. Най-висшите ангели могат да разкрият само по тона на гласа и по няколко изказани думи, целия живот на този, който говори. Сравнена с човешката мъдрост, ангелската е като един милиард към едно.
към текста >>

12. Du Maitre: La manifestation du Divin en l`home Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Писателят Стилиян Чилингиров казва в книгата си: "Какво даде българинът на другите народи", че богомилството родено в България преди хиляда години е светла точка в историята на българската култура и че даже великите идеи на френската революция: "Свобода, равенство и братство" са дадени на Европа от богомилите.
И коя беше оная идея, която събра тук хора от разни краища на земята и ги обедини в едно цяло? Това беше следната идея: Съграждането на земята на един нов свят - свят на хармония, красота, мир, свобода и братство! И всички те се събраха горе при свещените, чистите Рилски езера и върхове, за да почерпят нови сили, ново вдъхновение от Словото на Учителя и от общение с живата разумна природа! И с тия нови сили те слязоха долу, за да градят този нов свят. който иде, да работят за тая светла, красива идея, която сгрява душите им. Писателят Стилиян Чилингиров казва в книгата си: "Какво даде българинът на другите народи", че богомилството родено в България преди хиляда години е светла точка в историята на българската култура и че даже великите идеи на френската революция: "Свобода, равенство и братство" са дадени на Европа от богомилите. И ето, сега отново, но в по-широк размер, България пак става център на нови идеи, на духовен тласък в света, център на един интензивен духовен живот, с творчески сили, които раждат нови ценности, които ще се вградят в новата култура, която иде. Прощалните думи на французите-гости (28. VIII. 1939) Учителю! Братя и сестри! Откакто сме между вас, ние изживяхме нещо, неизразимо хубаво, неизразимо велико!
към текста >>

13. ИЗ ЖИТИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

В бившата Австро-Унгария един голям търговец, богаташ, бил посетен от един беден човек, който му поискал хиляда лева на заем.
Следователно, за да опиташ известни блага, първом трябва да посееш. Мнозина казват: „Каква полза да прави човек добро? " Те разглеждат въпроса механически. Като направиш добро, ти ще бъдеш първият, който ще вкусиш от неговия плод. Ще приведа още един пример, като илюстрация на изнесения по-горе закон. В бившата Австро-Унгария един голям търговец, богаташ, бил посетен от един беден човек, който му поискал хиляда лева на заем. „Услужете ми с тия пари, казал той. Аз ще ви ги върна. Може един ден да имате нужда от тях". Богаташът се усмихнал, извадил, па му дал хиляда лева, като рекъл, че няма защо да му ги връща. Минали се петнадесет години.
към текста >>

Богаташът се усмихнал, извадил, па му дал хиляда лева, като рекъл, че няма защо да му ги връща.
Ще приведа още един пример, като илюстрация на изнесения по-горе закон. В бившата Австро-Унгария един голям търговец, богаташ, бил посетен от един беден човек, който му поискал хиляда лева на заем. „Услужете ми с тия пари, казал той. Аз ще ви ги върна. Може един ден да имате нужда от тях". Богаташът се усмихнал, извадил, па му дал хиляда лева, като рекъл, че няма защо да му ги връща. Минали се петнадесет години. Богатият търговец съвсем забравил за тия пари. Ала станало така, че той претърпява големи загуби, пропаднал и изгубил състоянието си. А беднякът, комуто бил дал на заем хилядата лева. отишъл в Америка и там забогатял, благодарение на тия, именно, хиляда лева.
към текста >>

А беднякът, комуто бил дал на заем хилядата лева.
Може един ден да имате нужда от тях". Богаташът се усмихнал, извадил, па му дал хиляда лева, като рекъл, че няма защо да му ги връща. Минали се петнадесет години. Богатият търговец съвсем забравил за тия пари. Ала станало така, че той претърпява големи загуби, пропаднал и изгубил състоянието си. А беднякът, комуто бил дал на заем хилядата лева. отишъл в Америка и там забогатял, благодарение на тия, именно, хиляда лева. Един ден, вече беден, търговецът получил писмо, придружено с един чек от 15,000 долара. Писмото гласяло: „В знак на признателност за дадените ми някога от Вас хиляда лева, пращам Ви скромната сума от 15,000 долара". Търговецът едва сега си спомнил, че преди петнадесет години той направил тази услуга. Зарадвал се, защото парите пристигнали тъкмо на време, сега, когато имал такава голяма нужда.
към текста >>

отишъл в Америка и там забогатял, благодарение на тия, именно, хиляда лева.
Богаташът се усмихнал, извадил, па му дал хиляда лева, като рекъл, че няма защо да му ги връща. Минали се петнадесет години. Богатият търговец съвсем забравил за тия пари. Ала станало така, че той претърпява големи загуби, пропаднал и изгубил състоянието си. А беднякът, комуто бил дал на заем хилядата лева. отишъл в Америка и там забогатял, благодарение на тия, именно, хиляда лева. Един ден, вече беден, търговецът получил писмо, придружено с един чек от 15,000 долара. Писмото гласяло: „В знак на признателност за дадените ми някога от Вас хиляда лева, пращам Ви скромната сума от 15,000 долара". Търговецът едва сега си спомнил, че преди петнадесет години той направил тази услуга. Зарадвал се, защото парите пристигнали тъкмо на време, сега, когато имал такава голяма нужда. Ако този търговец не бе направил тази услуга на бедния, щеше ли сега да получи тая сума?
към текста >>

Писмото гласяло: „В знак на признателност за дадените ми някога от Вас хиляда лева, пращам Ви скромната сума от 15,000 долара".
Богатият търговец съвсем забравил за тия пари. Ала станало така, че той претърпява големи загуби, пропаднал и изгубил състоянието си. А беднякът, комуто бил дал на заем хилядата лева. отишъл в Америка и там забогатял, благодарение на тия, именно, хиляда лева. Един ден, вече беден, търговецът получил писмо, придружено с един чек от 15,000 долара. Писмото гласяло: „В знак на признателност за дадените ми някога от Вас хиляда лева, пращам Ви скромната сума от 15,000 долара". Търговецът едва сега си спомнил, че преди петнадесет години той направил тази услуга. Зарадвал се, защото парите пристигнали тъкмо на време, сега, когато имал такава голяма нужда. Ако този търговец не бе направил тази услуга на бедния, щеше ли сега да получи тая сума? При това онзи, комуто той някога бе услужил, му я върнал многократно. От този пример, който е впрочем действителна случка, става ясно, че който услужва на другите, услужва същевременно на себе си.
към текста >>

14. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИЯКА. ТЕЛЕЦ - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

В сегашната епоха десет години работа е равна на хиляда години работа в миналото.
Онзи отвърнал: „Нищо не си турял и затова се свършиха". Та и ние сега вземаме и не туряме, и в края на краищата казваме: „Свършиха се парите". — Посейте това, което получавате! — Кои са близките перспективи, които ни очакват? — Сега хората са по-развити, отколкото по-рано. В сегашната епоха десет години работа е равна на хиляда години работа в миналото. Мнозина казват: „Новото ще отложим за по-нататък. Не сме израснали още". Сегашната епоха е една от най-благоприятният за постижения. Ако в тази епоха не можете да имате придобивки, каква епоха чакате? Ако е, сега трябва да е.
към текста >>

15. DU MAITRE; ЕДИНСТВЕНАТА РЕАЛНОСТ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Тия новооткрити слънца имат диаметър повече от хиляда пъти по-голям от тоя на нашето слънце.
Гигантските слънца Антарес и др. В сравнение с другите слънца нашето слънце е като една малка топка. До сега Антарес се е считал за най-голямото слънце. Един друг гигант е Бетелгойц, който обаче остава на заден план пред Антарес. Напоследък са открити слънца, два пъти по-големи от него. Тия новооткрити слънца имат диаметър повече от хиляда пъти по-голям от тоя на нашето слънце. в една новооткрита мъглявост, наречена Магеланова мъглявост, има 500,000 звезди — сто пъти по-светли от слънцето и 500 звезди — 10,000 пъти по-светли от него. Ако нашето слънце би било в тая мъглявост, не бихме могли да го видим даже и с най-силния телескоп. За да пътува светлината от единия край до другия край на тая мъглявост, необходими са 6,500 години. Ние хората и нашата слънчева система сме едно нищожество пред величието на безграничната вселена. * * * Що е красота?
към текста >>

16. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - КЪМ КАЛИНИНИТЕ ВЪРХОВЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Пиоб прибавя, че ако би изнесъл цялата история на дешифрирането, разказът би заприличал на приказка от хиляда и една нощ.
Той давал с една дума „детерминациите на всяко нещо". На пръв поглед това е непонятно, продължава Пиоб. и докато човек не притежава цялата система, не може да си го представи. Едва след като я открие напълно, човек намира, че нищо не е по-логично, колкото сложно и да е изчислението. Първоначално сам той се е отнесъл крайно критично към получените резултати и едва след тригодишен упорит труд, след като е противопоставил най-суровия скептицизъм на самата очевидност и подир всякакви проверки е трябвало — впрочем смаян — да повярва на чудната точност на системата. Пиоб прибавя, че ако би изнесъл цялата история на дешифрирането, разказът би заприличал на приказка от хиляда и една нощ. Но, както Нострадамус. така и коментаторът се въздържа най-строго да даде по-съществени сведения върху своите открития. Той се задоволява само да каже, че методът представлявал такива трудности, че ако би го оповестил, само малцина биха били в състояние да го разберат. Сигурно някой ще постави стария въпрос — защо окултистите крият своите познания. При наличността, обаче, на това, което хората направиха с други открития, като авиация, химия, пиротехника и др., отговорът на тоя въпрос става почти безпредметен.
към текста >>

17. ЕДНА МАЛКА ПРИКАЗКА - G Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Това е днес като разказ от „Хиляда и една нощ", но това ще бъде утрешната действителност.
Вие ще бъдете свидетели на това. Вече го има това. Като отидете в една гостилница, гостилничарят като не ви обича, вие трябва да плащате, а като ви обича, след като сте яли, той казва: „Не трябва да плащате". За в бъдеще така ще бъде. Тая разменна монета, с която ще си служат, е любовта. Това е днес като разказ от „Хиляда и една нощ", но това ще бъде утрешната действителност. Майката в едно семейство е като гостилничаря в една гостилница. Колко ù плаща детето? Детето, щом е яло, прегръща и целува майка си и си отива по работата. Така ще бъде между всички хора в новата епоха. Колко плащаме за слънцето, за светлината?
към текста >>

18. УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

се проявяваше само 0.1 на хиляда.
В 1886 год. един военен японски лекар описва тази болест и я отдава на липсата на фосфати и азотни вещества в храните. Холандският лекар Ейкман, вдълбочех наблюдател, изпитва внимателно тежката форма, която бързо се разпространява в Изтока, и отбелязва, че в топлите страни, които той е обходил и в областите, където ядат изключително небелен ориз, болестта бери-бери е практически непозната, докато там, където се е разпространил нерационалният съвременен метод за обелване на ориза и лъскането му с вазелиново масло, след като му е отнета и последната азотна и фосфорна част, казано по модерен начин — витаминирана част, бери-бери върлува. Стига се кулминационната точка, когато в Япония се установяват над 30,000 случаи от заболяването бери-бери, много от които смъртоносни! Ейкман разпростри своите изучвания в остров Ява, където затворниците, според ориенталския обичай, се хранеха предимно с ориз, и неговите статистики доказаха: 29% от ония, които се хранеха с пречистен ориз, се заразяваха от бери-беричен полиневрит, докато ония, които се хранеха само с олющен ориз, бери-бери. се проявяваше само 0.1 на хиляда. Той възпроизведе върху животни: гълъби, кучета, и зайчето, търпеливи жертви на човечеството, формите полиневрит, срещнати между затворниците на Ява, и получи постоянни резултати. Той забеляза, че когато животните, хранени с пречистен и обелен ориз, се заразяваха от бери-бери, стигаше да им се даде малко трици, или изварка от трици, за да оздравеят. Логично бе тогава да се предположи, че триците съдържаха предпазни и лечебни вещества срещу лошата форма на болестта. Докато научният свят обръщаше все повече вниманието си към тия изследвания, намериха се и химиците с техните анализи. Опитаха се да предпазват от заразяване от бери-бери експериментните животни, като им се даваха фосфати и азотни вещества, но бе напразно.
към текста >>

19. ВИТАМИНИТЕ - ЧУДОТО НА НАУКАТА - ПРОФ. ЕМИЛИО СЕРНАДЖИОТО ДИ КАЗАВЕКИЯ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Героите на Хамсун, Бьорисон, Гулдбрансен са норвежци, героите в „Хиляда и една нощ" са персийци и араби, в Махабхарата и Рамаяна — индуси, и в творбите на Вазов и песните на Ботев, които песни могат да се пеят по всички меридиани на земята, тия герои са българи.
Много рядко ние прехвърляме границите на своята родина, за да дирим из някой чужд бит градивните елементи на своите идеи. Понятно е, че битът, средата, етнографската, географската и психологическата обстановка на националния ни живот е единственият, които използуваме за изграждане на своите творения. Героите на Виктор Хюго, на Зола и Балзак, тия творци на вечни проблеми са, французи. Френски е битът, обстановката и психологическата ос, около която гравитират всички построения на техните романи. Знае се, че немци ще бъдат героите в Херман и Доротея, дори на Фауст — тая мистична символична трагедия, пропита с алхимизъм. Героите на Хамсун, Бьорисон, Гулдбрансен са норвежци, героите в „Хиляда и една нощ" са персийци и араби, в Махабхарата и Рамаяна — индуси, и в творбите на Вазов и песните на Ботев, които песни могат да се пеят по всички меридиани на земята, тия герои са българи. Истинското изкуство, следователно, пресътворява със средствата на един народностен бит някакъв всечовешки вечен проблем.
към текста >>

20. Младежки събори Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

До сега има издадени на български десетина серии от публични беседи,* някои от тях съдържащи повече от хиляда страници.
Правилният живот се заключава в това - да знаеш какво количество материя трябва да се складира във всеки орган.*** 2з. СИЛИТЕ НА ПРИРОДАТА XXIII година (София, 194з-1944) Като изучавате числата и буквите, дохождате до техния вътрешен смисъл всички числа са ценни,когато се използуват техните динамични сили. Голямо богатство се крие в тях. В числата се крият силите на природата. Изучавайте числата, за да се ползувате от силите на природата и да се развивате правилно.*** Всичко, което Учителят говори в своите беседи пред по-широк или по-тесен кръг слушатели, се записва и после се издава в цели серии ши отделни брошури. До сега има издадени на български десетина серии от публични беседи,* някои от тях съдържащи повече от хиляда страници. Вън от това има издадени цяла редица отделни брошури и сборници с лекции от Окултната Школа на Бялото Братство. Всичко това представлява един неизчерпаем източник на Мъдрост и Любов, един неизчерпаем източник за работа и градеж, който е достатъчен да нахрани глада на човешката душа. Духовната храна, която се съдържа в беседите не може да бъде усвоена в един земен живот. За нейното усвояване е нужна дълга редица животи. Ето защо тя се струва така твърда и несмилаема за някои.
към текста >>

21. Няколко съвета от Учителя Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Някой ви открадне парите, да кажем хиляда лева.
Всяка болест е израз на една велика Божия тайна, която иска да ви се разкрие. Радостта носи откровения, скръбта носи тайни. В скръбта ще учиш Божиите тайни, а в радостта ще учиш Божиите откровения. Когато човек изучава Божиите тайни движенията са едни, когато изучава Божествените откровения движенията са други. “Мъчно е да се премахне една скръб.” Никак не е мъчно, стига да знаете как. Някой ви открадне парите, да кажем хиляда лева. Натъжите се. Идва един ваш приятел и казва: "За хиляда лева ли толкова много си се умислил? - Ето ти хиляда лева." А вие веднага казвате: "Де да бяха и моите хиляда лева." Това е грешката, не сте доволни и благодарни никога. Не мислете за изгубеното. Ако не бяха ви откраднали парите, вашият приятел нямаше да мине в този ден, пък и нямаше да има пари, за да ви услужи и успокои.
към текста >>

Идва един ваш приятел и казва: "За хиляда лева ли толкова много си се умислил?
В скръбта ще учиш Божиите тайни, а в радостта ще учиш Божиите откровения. Когато човек изучава Божиите тайни движенията са едни, когато изучава Божествените откровения движенията са други. “Мъчно е да се премахне една скръб.” Никак не е мъчно, стига да знаете как. Някой ви открадне парите, да кажем хиляда лева. Натъжите се. Идва един ваш приятел и казва: "За хиляда лева ли толкова много си се умислил? - Ето ти хиляда лева." А вие веднага казвате: "Де да бяха и моите хиляда лева." Това е грешката, не сте доволни и благодарни никога. Не мислете за изгубеното. Ако не бяха ви откраднали парите, вашият приятел нямаше да мине в този ден, пък и нямаше да има пари, за да ви услужи и успокои. Във всяка скръб, която преживявате на земята невидимия свят иска да открие една тайна на вашия ум и на вашето сърце. Всякога тайни няма да изучавате, ще изучавате и откровения.
към текста >>

- Ето ти хиляда лева." А вие веднага казвате: "Де да бяха и моите хиляда лева." Това е грешката, не сте доволни и благодарни никога.
Когато човек изучава Божиите тайни движенията са едни, когато изучава Божествените откровения движенията са други. “Мъчно е да се премахне една скръб.” Никак не е мъчно, стига да знаете как. Някой ви открадне парите, да кажем хиляда лева. Натъжите се. Идва един ваш приятел и казва: "За хиляда лева ли толкова много си се умислил? - Ето ти хиляда лева." А вие веднага казвате: "Де да бяха и моите хиляда лева." Това е грешката, не сте доволни и благодарни никога. Не мислете за изгубеното. Ако не бяха ви откраднали парите, вашият приятел нямаше да мине в този ден, пък и нямаше да има пари, за да ви услужи и успокои. Във всяка скръб, която преживявате на земята невидимия свят иска да открие една тайна на вашия ум и на вашето сърце. Всякога тайни няма да изучавате, ще изучавате и откровения. Онези, които постоянно изучават тайни животът им е нещастен, тогава от сутрин до вечер ви съветвам да изучавате откровения.
към текста >>

22. БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Защото, разбира се, хиляда души не могат да се хранят на една трапеза.
Как можем позна бяла ли е на еди-кого-си душата? Отчасти по носията и думите, повече по лицето и очите, а най-вече по обноските и по делата. Удари час за вечеря. Поканиха ни на трапезата. По право, на една от трапезите. Защото, разбира се, хиляда души не могат да се хранят на една трапеза. Та имаше варненска - за варненци, търновска - търновци и пр. Нас ни настаниха на пловдивската. Поканени любезно, седнахме както всички, на постлани черджета. Свирна тръба за молитва. Всички стават на крака.
към текста >>

Тези повече от хиляда души, от всички възрасти и класи, живели денонощно тук близо седмица, а никъде нямаше ни мирис, ни смет, ни хвърлена помия, ни люспа или кора от плод, никъде късче хартия.
” С това се свърши тая паметна за нас вечеря с Белите Братя. След вечеря полковник Б. ме разведе да разгледам лагера. Всякъде, из палатки и дворища, владееше чуден ред и образцова чистота. Да не вярваш на очите си, че си в България. Тези повече от хиляда души, от всички възрасти и класи, живели денонощно тук близо седмица, а никъде нямаше ни мирис, ни смет, ни хвърлена помия, ни люспа или кора от плод, никъде късче хартия. Който е виждал български лагер или група на екскурзия само един ден, мъчно ще повярва възможността на това, което в лагера на дъновистите е хубав факт. Тоя ред и чистота свидетелстваха, както ми казваше брат Б., за присъствието не само на дисциплина, но и в тия хора имаше и високо съзнание. Съзнание тъй желано и тъй рядко у нас. На разни места из лагера видях следните няколко надписа, назначени за умствена дисциплина. При склада за провизии и хляб: “Търсете и живия хляб.” Край една пътека: “Чисто сърце, Светъл ум, Диамантена воля.” Край друга пътека: “Мисли, право мисли!
към текста >>

23. Боян Боев (1883-1963) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Веднага дойдат няколко стотин или хиляда доброволци от съседните държави /или от по-отдалечените/, работят безплатно.
Само че без пушки и ножове. Не за война и омраза. Служене от любов, доброволно - за създаване на нови международни връзки, нови отношения. Представете си за момент: случи се някъде земетресение - напр. както бе в България - в Пловдивско. Веднага дойдат няколко стотин или хиляда доброволци от съседните държави /или от по-отдалечените/, работят безплатно. Можем ли ние да забравим проявената доброта, любов? Никога. Същото нещо аз видях с очите си, със собствените си очи в Лагард, макар и в малък мащаб. Осемдесет души - от които 20 души немци /най-много в сравнение с другите народности/ работеха съзнателно, без заплата - за да помогнат не на свои сънародници, а на чужд, даже враждебен народ /за немците/. Това бяха действително истински самаряни, които превързват пребития евреин, когото неговите сънародници бяха отминали. Един пример съобразно Евангелието.
към текста >>

24. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 23 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

До сега има издадени на български десетина серии от публични беседи, някои от тях съдържащи повече от хиляда страници.
Кой е той? — ний нямаме сили да разгадаем. Ний не можем потънкостно да разглеждаме нещо, което далеч надминава нашите сили и способности! Нам, обаче, е известно едно: той е Божи пратеник, дошъл на земята да донесе на измъчените й жители Божествената Мъдрост и Божествената Любов, които ще ги освободят от робството на греxa и смъртта! Беседите Всичко, което Учителя говори в своите беседи пред по-широк или по-тесен кръг слушатели, се записва и после се издава в цели серии или отделни брошури. До сега има издадени на български десетина серии от публични беседи, някои от тях съдържащи повече от хиляда страници. Вън от това има издадена цяла редица отделни брошури и сборници от лекции от Окултната Школа на Бялото Братство. Всичко това представлява един неизчерпаем източник на Мъдрост и Любов, един неизчерпаем източник за работа и градеж, който е достатъчен да нахрани глада на човешката душа, служейки й за материал, който тя може да изучава и разработва теоретически и практически в течение на хиляди и хиляди години. — Тази духовна храна, която се съдържа в Беседите, не може да бъде усвоена в един земен живот. За нейното усвояване е необходима дълга редица животи. Ето защо тя се струва така твърда и несмилаема за някои.
към текста >>

25. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 30 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Религиозна комедия в Палестина Христос е бил разпънат в Палестина преди хиляда и деветстотин години.
Тъй като подобни факти, като току що разказаните от мене, се повтарят твърде често в Палестина, то мнозина които отиват там със силна вяpa, се връщат без вяра. Аз имам един познат, който е българин, но живее в Палестина. Той служи там като преводач за българите-посетители, понеже знае арабски език. Веднъж този българин ми разказа един случай, в който сам той е взел участие. Сега ще ви разправя за него. Религиозна комедия в Палестина Христос е бил разпънат в Палестина преди хиляда и деветстотин години. Както знаете, той трябваше да носи сам на своите плещи кръста, на който бе разпнат. А днес там продават малки кръстчета, казвайки, че те са направени от части взети от този свещен кръст — разбира се, изисквайки големи суми срещу тях. Тези кръстчета се продават вече много отдавна на безбройно число посетители и не е възможно толкова много кръстчета да са направени от същото дърво. Ясно е, че те лъжат. Една богата българска бабичка твърде много желаела да има част от свещения кръст.
към текста >>

Моя познат ме запито, дали неговата постъпка е лоша И аз му казах: „Щом се е намерил толкова глупав човек, че да настоява непременно да ти даде пари, ти не си крив, че си ги взел." Тази комедия постоянно се повтаря от хиляда и триста години насам не само в Палестина, но и в целия свят.
Напълно задоволена, старата жена го взела с трепереща ръка и казала: „От сърце ти благодаря. Колко трябва да заплатя? “ Той поискал 10 английски лири. Тя му ги дала, като прибавила още 5 лири, казвайки: „Това пък от благодарност за вашия труд." Нещастната българка била успокоена и се върнала в България грижливо пазейки го. Навярно през целия си живот, до гроба, тя ще мисли, че пази част от „честния кръст". Моя познат ме запито, дали неговата постъпка е лоша И аз му казах: „Щом се е намерил толкова глупав човек, че да настоява непременно да ти даде пари, ти не си крив, че си ги взел." Тази комедия постоянно се повтаря от хиляда и триста години насам не само в Палестина, но и в целия свят. Подобно нещо се е случило и в Рим. Когато римският папа поискал да построи грамадна църква, за каквато нямал средства, той изпратил много пратеници из цяла Европа да събират пари. На тези, които давали парите, пратениците давали билети, с които били опрощавани греховете им, каквито и да били те. Следователно, крадците купували тия билети, и били напълно спокойни, понеже с това греховете им били прощавани. И още на другия ден те започвали да крадат без да се безпокоят, защото възнамерявали пак да си купят билети след няколко време.
към текста >>

26. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Утро“) Прераждането Матилда Фяншър (Продължение от брой 44) Макс Хейндел казва, че средния животен цикъл е хиляда години.
Оставало да намерят само още и учителката, но тя не била в града. Тук имаме един случай от прераждане. Тялото на умрялото дете е останало в русенските гробища, но душата му се е превъплотила в новото, което се е добило във Видин и естествено е, че то си спомня всичко. Други обяснения са излишни, защото фактите говорят сами. (из в. „Утро“) Прераждането Матилда Фяншър (Продължение от брой 44) Макс Хейндел казва, че средния животен цикъл е хиляда години. Този цикъл започвайки с раждането прекарва „Азът" през живота, смъртта, чистилището, първото, второто и третото небеса. Тук „Азът" почива и асимилира миналите опитности и складира духовна есенция за своето следующе потапяне в матерната. Тогава той се връща към преграждането пак, понеже след като се е радвал достатъчно дълго на неописуемия мир и чудна хармония на Третото Небе, той се изпълва с желание за нова опитност. Точно както във физическия живот ние желаем да отидем да работим пак след една дълга почивка, същото е и в Третото небе — „Азът"- желае повече опитност, повече растене и се привлича към земята, минавайки първо през металния свят, гдето той събира материали за ново умствено тяло; тогава слиза в един по-твърд свят — астралния, гдето той събира материали за новото астрално тяло. След постигането на това, той потъва в етерната област, гдето събира материали за едно ново жизнено тяло и на края той влиза във физическия свят, събирайки материали от споите родители.
към текста >>

27. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 50 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нека в най-скоро време попълним тая цифра и започнем втората хиляда.
Настоятелите, които получавате в-ка във връзка да абонират всички, които до сега са го вземали от тях. Да ни се изпратят нови адреси, на които ще изпратим по един или няколко пробни броя. Нека в. „Братство" проникне навсякъде. Нужни са най-малко 1000 платили абонати, за да може неговото редовно излизане де бъде осигурено. Нека в най-скоро време попълним тая цифра и започнем втората хиляда. Но работа за „Братство“! ПОЛОЖЕНИЕТО Положението на целия свят все повече и повече се забърква. Вижда се че държавниците, застанали на чело на народите, нямат нито силата, нито искреното желание да се направят сериозни стъпки към достигане мира на земята. Дипломатите лицемерят и лъжат без свян. Лъжат се едни други.
към текста >>

28. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 57 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато, преди хиляда години, теченията на новия живот, на обновата, на реформацията, започнаха да действат първом в нашия народ, чрез богомилите, ние, вслушвайки се в козните на духовенството, ги преследвахме и прогонихме вън от границите на България, и така, вместо да използваме възможността да застанем начело на общочовешкия прогрес, да водим народите към всечовешко братство, към реализиране на истинското християнство, се намерихме в опашката на човечеството, падайки в 500 годишно робство.
Съдбоносни са нашите дни. Времето, в което живеем, е бременно с велики идеи и необятни възможности. Утрешният ден е отреден за извънредни събития, които ще отправят по нови пътища живота на цялото човечество, и ще сложат началото на една Нова Култура. Не трябва да се забравя, обаче, че всеки е сам носител и творец на своята собствена съдба, и че тия, които не направят усилия да се приобщят към духа на времето и да вземат участие в неговата творческа дейност, ще останат назад от мощното течение на живота, гледайки със завист величествените му постижения. Частно ний, българите, имаме една извънредно горчива опитност в това отношение. Когато, преди хиляда години, теченията на новия живот, на обновата, на реформацията, започнаха да действат първом в нашия народ, чрез богомилите, ние, вслушвайки се в козните на духовенството, ги преследвахме и прогонихме вън от границите на България, и така, вместо да използваме възможността да застанем начело на общочовешкия прогрес, да водим народите към всечовешко братство, към реализиране на истинското християнство, се намерихме в опашката на човечеството, падайки в 500 годишно робство. Теченията на новия живот, които ние тъй брутално и с такова леко сърце отблъснахме, се пренесоха на Запад и направиха велики ония народи, които ги приеха и се поставиха в хармония с тях. Днес, благодарение на кръговия ход в спиралата на човешката еволюция, ние се намираме в същата точка, макар и в една по-висша област. Богохулството, както и преди хиляда години, наново се е появило в България, носейки в себе си всички възможности за велики постижения, носейки разрешението на всички нескончаеми световни кризи, войни, революции, братоубийства, носейки новия, разумен и щастлив живот за всички, носейки обединението на човечеството! Днес, както и преди хиляда години, за нашия народ отново се разкрива възможността да застане начело на общочовешката еволюция, да поведе народите към мир, братство и любов, да посочи на всички мирното, единствено разумното разрешение на болния социален въпрос, който заплашва да направи цялата земя арена на безпощадна кървава борба. И днес, както преди хиляда години, пак се чува гласа на тъмните сили, които викат: „Да ги премахнем, да ги унищожим, да изкореним новите богомили от България, защото те подкопават единството на нашия народ" ... От това, — дали българският народ ще възприеме струите на новия живот, носени му от новото богомилство в лицето на Всемирното Бяло Братство, или пък отново ще се солидаризира с тъмните сили и ще подложи на огън и меч, на преследване и изгонване носителите на оня Божествен пламък, който идва да претвори и възвеличи България и целия свет, — от това именно ще зависи местото на българския народ в историята на бъдещето, от това ще се определи неговата щастлива или нещастна съдба, неговия позор или неговото величие!
към текста >>

Богохулството, както и преди хиляда години, наново се е появило в България, носейки в себе си всички възможности за велики постижения, носейки разрешението на всички нескончаеми световни кризи, войни, революции, братоубийства, носейки новия, разумен и щастлив живот за всички, носейки обединението на човечеството!
Не трябва да се забравя, обаче, че всеки е сам носител и творец на своята собствена съдба, и че тия, които не направят усилия да се приобщят към духа на времето и да вземат участие в неговата творческа дейност, ще останат назад от мощното течение на живота, гледайки със завист величествените му постижения. Частно ний, българите, имаме една извънредно горчива опитност в това отношение. Когато, преди хиляда години, теченията на новия живот, на обновата, на реформацията, започнаха да действат първом в нашия народ, чрез богомилите, ние, вслушвайки се в козните на духовенството, ги преследвахме и прогонихме вън от границите на България, и така, вместо да използваме възможността да застанем начело на общочовешкия прогрес, да водим народите към всечовешко братство, към реализиране на истинското християнство, се намерихме в опашката на човечеството, падайки в 500 годишно робство. Теченията на новия живот, които ние тъй брутално и с такова леко сърце отблъснахме, се пренесоха на Запад и направиха велики ония народи, които ги приеха и се поставиха в хармония с тях. Днес, благодарение на кръговия ход в спиралата на човешката еволюция, ние се намираме в същата точка, макар и в една по-висша област. Богохулството, както и преди хиляда години, наново се е появило в България, носейки в себе си всички възможности за велики постижения, носейки разрешението на всички нескончаеми световни кризи, войни, революции, братоубийства, носейки новия, разумен и щастлив живот за всички, носейки обединението на човечеството! Днес, както и преди хиляда години, за нашия народ отново се разкрива възможността да застане начело на общочовешката еволюция, да поведе народите към мир, братство и любов, да посочи на всички мирното, единствено разумното разрешение на болния социален въпрос, който заплашва да направи цялата земя арена на безпощадна кървава борба. И днес, както преди хиляда години, пак се чува гласа на тъмните сили, които викат: „Да ги премахнем, да ги унищожим, да изкореним новите богомили от България, защото те подкопават единството на нашия народ" ... От това, — дали българският народ ще възприеме струите на новия живот, носени му от новото богомилство в лицето на Всемирното Бяло Братство, или пък отново ще се солидаризира с тъмните сили и ще подложи на огън и меч, на преследване и изгонване носителите на оня Божествен пламък, който идва да претвори и възвеличи България и целия свет, — от това именно ще зависи местото на българския народ в историята на бъдещето, от това ще се определи неговата щастлива или нещастна съдба, неговия позор или неговото величие! ... Така или иначе, ние сме дошли да работим, със съзнанието за Вечността, а не за временния наш живот, и трябва да работим, безразлично дали ще ни посрещнат с приветствия или с насмешки и хули. Носителите на новия живот, хората на добрата воля, трябва ясно да съзнаят своята мисия в този живот, да приемат ролята, която им е отредена, и да работят с оглед не за материалните блага, които могат да добият, а — за постигане на ония безсмъртни реалности, които живеят в Вечността, и чието име е — Любов, Мъдрост, Истина. И днес, считайки че времената са достатъчно назрели за да се направи една малка стъпка към практическото реализиране на нашите идеи и идеали, ние, неколцина поддръжници на идеите за новия живот, сме решили да пристъпим към организирането на една Трудова Братска Задруга Братството и Любовта всред нашия народ и всред цялото човечество; да послужи като опит за реализиране новите форми на братски живот, без „мое“ и „твое", без господари и слуги; да послужи като един малък пример, сочейки на всички пътя към разрешение на социалния въпрос без каквито и да било насилия и кръвопролития.
към текста >>

Днес, както и преди хиляда години, за нашия народ отново се разкрива възможността да застане начело на общочовешката еволюция, да поведе народите към мир, братство и любов, да посочи на всички мирното, единствено разумното разрешение на болния социален въпрос, който заплашва да направи цялата земя арена на безпощадна кървава борба.
Частно ний, българите, имаме една извънредно горчива опитност в това отношение. Когато, преди хиляда години, теченията на новия живот, на обновата, на реформацията, започнаха да действат първом в нашия народ, чрез богомилите, ние, вслушвайки се в козните на духовенството, ги преследвахме и прогонихме вън от границите на България, и така, вместо да използваме възможността да застанем начело на общочовешкия прогрес, да водим народите към всечовешко братство, към реализиране на истинското християнство, се намерихме в опашката на човечеството, падайки в 500 годишно робство. Теченията на новия живот, които ние тъй брутално и с такова леко сърце отблъснахме, се пренесоха на Запад и направиха велики ония народи, които ги приеха и се поставиха в хармония с тях. Днес, благодарение на кръговия ход в спиралата на човешката еволюция, ние се намираме в същата точка, макар и в една по-висша област. Богохулството, както и преди хиляда години, наново се е появило в България, носейки в себе си всички възможности за велики постижения, носейки разрешението на всички нескончаеми световни кризи, войни, революции, братоубийства, носейки новия, разумен и щастлив живот за всички, носейки обединението на човечеството! Днес, както и преди хиляда години, за нашия народ отново се разкрива възможността да застане начело на общочовешката еволюция, да поведе народите към мир, братство и любов, да посочи на всички мирното, единствено разумното разрешение на болния социален въпрос, който заплашва да направи цялата земя арена на безпощадна кървава борба. И днес, както преди хиляда години, пак се чува гласа на тъмните сили, които викат: „Да ги премахнем, да ги унищожим, да изкореним новите богомили от България, защото те подкопават единството на нашия народ" ... От това, — дали българският народ ще възприеме струите на новия живот, носени му от новото богомилство в лицето на Всемирното Бяло Братство, или пък отново ще се солидаризира с тъмните сили и ще подложи на огън и меч, на преследване и изгонване носителите на оня Божествен пламък, който идва да претвори и възвеличи България и целия свет, — от това именно ще зависи местото на българския народ в историята на бъдещето, от това ще се определи неговата щастлива или нещастна съдба, неговия позор или неговото величие! ... Така или иначе, ние сме дошли да работим, със съзнанието за Вечността, а не за временния наш живот, и трябва да работим, безразлично дали ще ни посрещнат с приветствия или с насмешки и хули. Носителите на новия живот, хората на добрата воля, трябва ясно да съзнаят своята мисия в този живот, да приемат ролята, която им е отредена, и да работят с оглед не за материалните блага, които могат да добият, а — за постигане на ония безсмъртни реалности, които живеят в Вечността, и чието име е — Любов, Мъдрост, Истина. И днес, считайки че времената са достатъчно назрели за да се направи една малка стъпка към практическото реализиране на нашите идеи и идеали, ние, неколцина поддръжници на идеите за новия живот, сме решили да пристъпим към организирането на една Трудова Братска Задруга Братството и Любовта всред нашия народ и всред цялото човечество; да послужи като опит за реализиране новите форми на братски живот, без „мое“ и „твое", без господари и слуги; да послужи като един малък пример, сочейки на всички пътя към разрешение на социалния въпрос без каквито и да било насилия и кръвопролития. Бидейки привърженици на разумния, природосъобразен живот, и за да имаме възможност да са отдадем по-спокойно на своята дейност, ние проектираме да устроим Задругата всред природата, и сме се спрели на едно място, не далеч от населен пункт.
към текста >>

И днес, както преди хиляда години, пак се чува гласа на тъмните сили, които викат: „Да ги премахнем, да ги унищожим, да изкореним новите богомили от България, защото те подкопават единството на нашия народ" ... От това, — дали българският народ ще възприеме струите на новия живот, носени му от новото богомилство в лицето на Всемирното Бяло Братство, или пък отново ще се солидаризира с тъмните сили и ще подложи на огън и меч, на преследване и изгонване носителите на оня Божествен пламък, който идва да претвори и възвеличи България и целия свет, — от това именно ще зависи местото на българския народ в историята на бъдещето, от това ще се определи неговата щастлива или нещастна съдба, неговия позор или неговото величие!
Когато, преди хиляда години, теченията на новия живот, на обновата, на реформацията, започнаха да действат първом в нашия народ, чрез богомилите, ние, вслушвайки се в козните на духовенството, ги преследвахме и прогонихме вън от границите на България, и така, вместо да използваме възможността да застанем начело на общочовешкия прогрес, да водим народите към всечовешко братство, към реализиране на истинското християнство, се намерихме в опашката на човечеството, падайки в 500 годишно робство. Теченията на новия живот, които ние тъй брутално и с такова леко сърце отблъснахме, се пренесоха на Запад и направиха велики ония народи, които ги приеха и се поставиха в хармония с тях. Днес, благодарение на кръговия ход в спиралата на човешката еволюция, ние се намираме в същата точка, макар и в една по-висша област. Богохулството, както и преди хиляда години, наново се е появило в България, носейки в себе си всички възможности за велики постижения, носейки разрешението на всички нескончаеми световни кризи, войни, революции, братоубийства, носейки новия, разумен и щастлив живот за всички, носейки обединението на човечеството! Днес, както и преди хиляда години, за нашия народ отново се разкрива възможността да застане начело на общочовешката еволюция, да поведе народите към мир, братство и любов, да посочи на всички мирното, единствено разумното разрешение на болния социален въпрос, който заплашва да направи цялата земя арена на безпощадна кървава борба. И днес, както преди хиляда години, пак се чува гласа на тъмните сили, които викат: „Да ги премахнем, да ги унищожим, да изкореним новите богомили от България, защото те подкопават единството на нашия народ" ... От това, — дали българският народ ще възприеме струите на новия живот, носени му от новото богомилство в лицето на Всемирното Бяло Братство, или пък отново ще се солидаризира с тъмните сили и ще подложи на огън и меч, на преследване и изгонване носителите на оня Божествен пламък, който идва да претвори и възвеличи България и целия свет, — от това именно ще зависи местото на българския народ в историята на бъдещето, от това ще се определи неговата щастлива или нещастна съдба, неговия позор или неговото величие! ... Така или иначе, ние сме дошли да работим, със съзнанието за Вечността, а не за временния наш живот, и трябва да работим, безразлично дали ще ни посрещнат с приветствия или с насмешки и хули. Носителите на новия живот, хората на добрата воля, трябва ясно да съзнаят своята мисия в този живот, да приемат ролята, която им е отредена, и да работят с оглед не за материалните блага, които могат да добият, а — за постигане на ония безсмъртни реалности, които живеят в Вечността, и чието име е — Любов, Мъдрост, Истина. И днес, считайки че времената са достатъчно назрели за да се направи една малка стъпка към практическото реализиране на нашите идеи и идеали, ние, неколцина поддръжници на идеите за новия живот, сме решили да пристъпим към организирането на една Трудова Братска Задруга Братството и Любовта всред нашия народ и всред цялото човечество; да послужи като опит за реализиране новите форми на братски живот, без „мое“ и „твое", без господари и слуги; да послужи като един малък пример, сочейки на всички пътя към разрешение на социалния въпрос без каквито и да било насилия и кръвопролития. Бидейки привърженици на разумния, природосъобразен живот, и за да имаме възможност да са отдадем по-спокойно на своята дейност, ние проектираме да устроим Задругата всред природата, и сме се спрели на едно място, не далеч от населен пункт. Основната, най-важната работа, с която ще се занимават членовете на Задругата, това е издателско-печатарската дейност, която ще бъде комбинирана на първо време с малко земеделие и овощарство, колкото за собствените нужди, но не е изключено впоследствие, след като печатницата и издателството се закрепят, да се разшири повече и земеделската работа, а също така да се създадат и нови клонове на производство.
към текста >>

29. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 59 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Обещавам да помогна с хиляда лева, които ще мога да внеса до Петровден.
„ ... Свещена е работата, която сте започнали .... Когато аз прочетох думите "Трудова Братска Задруга“ сърцето ми трепна, като че ли те бяха отдавна записани там! Свещени са тия думи, братя! Велик завет е това дело ... Аз ви чувствам близки, по-близки от родните си братя и желая да взема участие в Задругата“. К. Д. „ ... Идеята е хубава и навременна. Обещавам да помогна с хиляда лева, които ще мога да внеса до Петровден. Ако не сте си избрали още място, може да се прегледа и нашето село: тук има добри и подходящи условия, красива природа и плодородие, и ние ще услужим с нашето стопанство и сгради“. А. П. „ ... Навярно мнозина ви насърчават, но и аз искам да кажа няколко думи. Преди всичко, ние трябва безспирно да работим в това направление. Защото, ако това не можем да направим, то какво друго ще направим?
към текста >>

... Изпращам ви хиляда лв.“ В. X.
Жертвите, които сте извършили в досегашната си работа, надминават силите на мнозина ... Но, аз мисля, че е добре да настоявате постоянно чрез в. Братство с малки позивчета в това направление. Нека читателите свикнат с това ви намерение. Обезкуражените, отпадналите духом — да се ободрят и възпламенят. Искайте, това е хубаво, защото не го правите за себе си. ... Изпращам ви хиляда лв.“ В. X. Ней-ценно е за Христа лептата на вдовицата. Най-много дава тоя, който отделя няколко лева от своето нямане, защото той прави най-голяма жертва. Един беден каменар от Еленския балкан се обади вече на два пъти. Ето писмата му: „Поднасяме ви скромната си лепта помощ за Трудовата Братска Задруга (събрани 150 лв. от 4 души)... И тъй с четири тухлички се явяваме в грамадния строеж“.
към текста >>

30. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 66 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това са жлези, чрез които може не само за утре да разбереш какво ще стане, но и за хиляда и повече години, защото настоящето за напредналите същества, за нас е бъдеще.
Има някой да ви дава пари - пак чрез тия жлези можете да схванете. Има някой да ви дава пари - пак чрез тия жлези ще узнаете ще ви ги даде ли или не. Той изпраща известна мисъл, която произвежда вълни, които се възприемат от тия жлези и ти ще можеш да знаеш, ще ти ги даде ли или не. Затова трябва да се стремите да развивате тези жлези, които са органи на тези изтънчени чувства, чрез които можем да знаем бъдещето. Това го наричат сега интуиция. Това са жлези, чрез които може не само за утре да разбереш какво ще стане, но и за хиляда и повече години, защото настоящето за напредналите същества, за нас е бъдеще. И следователно, те знаят и са наредили една програма. И тази програма ние по никой начин не можем да я изменим. Например, когато те пращат някого на земята да стане жена, каквото ида прави ще се роди жена, и когато пращат човека да се роди мъж, каквото и да прави, ще се роди мъж. Това е един закон. Каквото те решат, то трябва да стане, защото тяхната мисъл и воля са напълно правилен хармоничен израз на творческия процес на живота.
към текста >>

31. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 93 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя трябва да се прояви в отношенията на двама души, десет души, сто, хиляда, милион и пр.
Но при тези положения, той частично ще разбере тази истина. Истинска любов е тази, която може да ни извади от гроба, която може да ни извади от сиромашията и да ни освободи от всички болести и страдания в живота. Любовта може да премахне всички недоразумения, нещастия и противоречия между хората ида внесе новото разбиране в живота, за да го осмисли - това е любовта. Вие отсега нататък има да живеете на земята, за да познаете и проучите проявите на Любовта. Целият прогрес и благоденствието в света зависят от разбирането и прилагането на Любовта в нейните малки и големи размери. Тя трябва да се прояви в отношенията на двама души, десет души, сто, хиляда, милион и пр. И когато се устройва едно общество, трябва да се разбира законът на Любовта. Хората се свободни да си създават каквито искат „закони“, но щом тези „закони“ имат отрицателни резултати, трябва да се знае, че те не са направени, както трябва, т.е. в противоречия са със закона на любовта. Христос казва: „Ако имате любов“. Но към кого трябва да имаме любов?
към текста >>

32. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 95 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Така тялото на тенията може да има повече от хиляда прешлена и при тяхното откъсване в задната част на тялото те растат в предната част, понеже в съседство с главата има развиващ се пояс, който заменя пострадалите части.
Тия паразитни червен, като ларви или като развити червеи много вредят на човека и според условията краят е смърт на лицето. Те се приемат като ларви или като откъснати коленца, а имено: от свинското месо свинската тения. от говеждото месо говеждата тения и пр. Като стигнат до нашите черва тия коленца, които не са нищо друго освен тения в миниатюрен вид, снемат си главата снабдена с щипци и хоботчета и добре се прилепват към стените на- червата, където се хранят като в обятията на Авраама със сока от червата. Те растат и достигат приказна дължина от 8, 12, 14 метра, техните тела са направени от прешлени уголемяващи се повече към задната част на тялото, носейки с хиляди и милиони яйчица. Така тялото на тенията може да има повече от хиляда прешлена и при тяхното откъсване в задната част на тялото те растат в предната част, понеже в съседство с главата има развиващ се пояс, който заменя пострадалите части. Яйцата на свинската и на говеждата тения, чрез изверженията им, попадат във водата и от там се заразяват рибите и носят зараза на всички, които употребяват тяхното месо. В повечето случаи тия паразити причиняват възпаления на червата проявяващи се в остри стомашни болки и апандисит. Болния страда също от чернодробни кризи и урината е претрупана със злъчни пигменти. Но най-очебиющите болезнени признаци от месоядството са нервните разстройства, понеже са забелязани епилептични и истерични кризи. Забелязват се също психични неправилности, задух и даже смърт.
към текста >>

33. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Днес човек в един живот страда толкова, колкото в миналото в хиляда години.
И ето, за мене такъв същ Водител През тази стихия яви се и мен. И стана ми лъч, закрилник, Спасител, Безвредно преминах през бури и плам. Олга Славчева Словото на Учителя Задачите на човека в днешната епоха Ние сега живеем в една епоха не на забавления, но на сериозна работа. Минаха времената на забавленията. Забавленията са за деца, а детството на човечеството е минало вече и човешкото съзнание повече се е развило. Днес човек в един живот страда толкова, колкото в миналото в хиляда години. И в днешната епоха, когато хората трябва да се заловят за сериозна работа, те се занимават с разрешението на въпроси, които сами по себе си ще се разрешат, а с това остават неразрешени съществените въпроси, които чакат разрешението си от хората. Хората сега трябва да се завземат да учат, да се учат да разсъждават правилно, да мислят правилно, да организират своя мозък. Било е време, когато човешкият мозък е бил по-малък и човек пак е разсъждавал, но тогава неговите разсъждения са били от друг характер - вътрешен. А сега вече разсъждава с мозъка си и изучава физическия свят. И в изучаването на външния свят, съвременните учени много са напреднали, но в проучване на съотношенията между формите и разумните сили, които го строят, са останали назад, защото то не е по силите на механистичното познание.
към текста >>

Това ще ви го кажа след хиляда години, като говорим пак, защото сега няма да можете да го разберете.
Ако сърцето на една жена не пулсира в хармония с ума на мъжа, тя не е за този мъж и той не е за нея. Ако се съберат мъж и жена, които не са един за друг, по този закон те ще извършат престъпление. Докато Бог не създаде Ева, Адам нямаше духовно сърце; и тогаз му просветна раят и той почна да мисли. Той беше пред прага на пробуждане на самосъзнанието. Ще запитате, защо Бог допусна всичко това, за да се дойде до грехопадението. Това ще ви го кажа след хиляда години, като говорим пак, защото сега няма да можете да го разберете. Какъв трябва да бъде вашият идеал в това отношение? - Ако вие обичате една жена - за какво трябва да я обичате? - Тази жена я създаде природата - обичайте природата повече от жената. Ако кажете, че Бог я създал, обичайте Бога повече от жената. На жената казвам: Обичай Бога и природата повече от мъжа - защото той е творение на природата.
към текста >>

34. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 119 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А когато цигуларят спрял да свири, тоя му подал една монетна от пет лева и казал: — Сега подай цигулката на мене и направи я да изсвиря аз едничка песен с твоя похват лек и знание дълбоко, ще ти дам хиляда лева.
Тя се разплака от радостно вълнение. Плувнаха в сълзи и неговите очи. Т. Ч. Богат и цигулар (б а с н я) Беден, ала твърде добър, цигулар нагласил цигулката си и засвирил в двора на богат един човек. Богатият отворил тутакси вратата и с голямо удоволствие изслушал хубавата песен. А когато цигуларят спрял да свири, тоя му подал една монетна от пет лева и казал: — Сега подай цигулката на мене и направи я да изсвиря аз едничка песен с твоя похват лек и знание дълбоко, ще ти дам хиляда лева. — О, извикал цигуларят, ти желаеш невъзможно нещо! Аз да свиря зная, ала знанието си не мога ни да давам, нито пък да го продавам. То пари печели, но виж, за пари не мога да го дам, че къде седи и аз не знам. То е моя хубава прикия, но прощавай, че не зная где и как го крия. * * * Знанието никой няма да ми земе, ни да го открадне ни да го отнеме!
към текста >>

35. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И тогаз казвам: в едно тяло може да живее не само една душа, но хиляда души могат да влязат да живеят в него Човек е като едно голямо здание, в което могат да влязат да живеят хиляди хора.
Но съвременните хора, които живеят само в своята личност, ги е страх като напускат физическия свят да не се изгубят. Смъртта е страшна за онзи, който не знае, а за онзи който знае, не е страшна. И когато мислите за умрелите, те са във вашия ум. Онези, които заминават за онзи свет, влизат в нас, и започват да живеят заедно с нас. По този начин, те стават едно с нас и ние едно с тях. И тогаз казвам: в едно тяло може да живее не само една душа, но хиляда души могат да влязат да живеят в него Човек е като едно голямо здание, в което могат да влязат да живеят хиляди хора. Колкото повече разумни същества влязат да живеят у вас, толкова по добре за вас. Когато казваме, че сме разумни същества, ние разбираме, че сме свързани с всички разумни същества по земята. Същевременно ние сме свързани с всички разумни същества, които живеят на небето. Следователно, ние имаме на разположение небето с цялата му архива, с всичкото му познание. Това ние наричаме вдъхновение.
към текста >>

36. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 179 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Хиляда деветстотин тридесет и пет години откак се е родил Христос.
Любов, Братство и взаимопомощ, Истина, Свобода и мир. това е светлия и красив знак, поставен от Христа върху тоя далечен ден, който блести върху хоризонта на нашето тъмно и кърваво минало. Ако в нас, които се наричаме християни, има поне малко искреност и уважение към себе си и към Христа, трябва да се срамуваме от това езическо и материалистическо празнуване, отличаващо се само с ядене и пиене, само с плътски удоволствия. През такъв светъл ден, през такъв велик празник, какъвто е Рождество Христово, трябва в нас да се роди стремеж към високият Христов идеал: трябва в сърцата ни да бликне Неговата Любов, трябва в душите ни да засияе Неговата истина. Само така ние ще засвидетелстваме, че вървим по посоченият от Христа път, че заслужено носим Неговото име и че има смисъл нашето празнуване. Хиляда деветстотин тридесет и пет години откак се е родил Христос. И всяка година от тогава празнуваме Неговото рождение. А в действителност живота ни не представлява ли само едно продължение от живота на езичниците, които преследваха, осъдиха и разпнаха Христа върху кръста на Голгота? Нашето деление едни против други, войните и революциите, където си проливаме кръвта и погубваме живота, егоизма и омразата, които се проявяват между хората от всяка държава и нация, между хората от всеки град и село, от всеки дом и семейство — всичко това не потвърждава ли, че сме прями и верни последователи на езичеството и грубият материализъм? Най-после и самото ни празнуване, което се ознаменува само с ядене до пресита и опиване до себезабрава, празнуване, където се заглушава и погубва чистата любов, където. се помрачава разума и губи светлината на истината, където се дава воля на греха и престъпността, а се понизява душата и губи свободата—и това не говори ли, че сме далеч.
към текста >>

37. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Умственият свят е сто пъти по-обемист от физическия, а причинният свят е хиляда пъти по-обемист от физическия.
Това нещо учените не са го доказали по физически начин. Те са го изчислили по съвсем друг начин. Тези явления не спадат към физическия свят. И когато някой човек казва, че видял как ще станат нещата за в бъдеще, това показва, че нашият свят е по голям, отколкото ние си го представяме и предполагаме. Някои окултисти поддържат, че астралният свят е десет пъти по-голям по обем от физическия свят. Умственият свят е сто пъти по-обемист от физическия, а причинният свят е хиляда пъти по-обемист от физическия. Как ще си представите това нещо? Всичко онова, което за нас на физическия свят ни се вижда невъзможно, за напредналите същества е възможно. Всички неща, които ще ви се случат, съществуват някъде. Ако един човек ви предскаже, че един ден ще паднете в дълбок трап и ще си счупите крака, мислите ли, че това е въображаемо? Този човек вижда, че такъв трап съществува някъде и вие ще паднете в него.
към текста >>

38. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той трябва да живее хиляда години в умствения свят, хиляда години в астралния свят и най-после да слезе на физическия свят, на земята.
Но за да станат нещата по Божествено, изисква се за това знание. Нещата могат да станат бързо, но затова се изисква голямо знание. За да се доберете до това знание, което може да подобри живота ви, вие трябва да опитате душата и духа си. Има един начин, по който можете да ги опитате, но затова е необходимо едно вътрешно самовъзпитание. Аз поддържам, че човек може да се възпитава; обаче за да имаме истинско възпитание, хиляди години преди да дойде на земята, човек трябва да се възпитава, че тогава като дойде да прояви качествата си. Той трябва да живее хиляда години в умствения свят, хиляда години в астралния свят и най-после да слезе на физическия свят, на земята. А сегашните хора бързат. Като поживеят около 45 години в онзи свят, току бързат да дойдат на земята. Някои остават в онзи свят около 250 години; някои остават за по-дълго време. Тези, които са по-напреднали, остават на онзи свят за две и повече хиляди години и тогава слизат на земята, при хората. Ще кажете, че това са отвлечени работи.
към текста >>

39. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Оса и жаба (басня) Слънцето на изток весело изгряло с пурпур скъпоценен цялото поле постлало, а пък в жабиното блато сипало хиляда крини злато.
Наливаме вряла вода, в която слагаме добре измитите сливи, прибавя се 1 парче канела за аромат и се слага много малко сол. Като се сварят сливите, прибавя се и малко захар или мед. След това слагаме в една чиния малко студена вода, в която разбиваме няколко лъжици брашно. Като се разбие добре брашното във вид на каша, изсипва се в сливите, разбърква се леко и се оставя да ври на слаб огън 5-10 минути, след което се снема от огъня. Тази яхния от сливи е много впусне,, най добре е да се сервира винаги студена като се внимава да не се държи в некалайдисани медни, съдове. Оса и жаба (басня) Слънцето на изток весело изгряло с пурпур скъпоценен цялото поле постлало, а пък в жабиното блато сипало хиляда крини злато. Стара жаба кекерица, най-подир, като царица, весела, доволна, с нова песен на устата леко се подала над водата и възлязло на побит гранитен камък, който имала като старинен замък. Той й служил в ясен ден да се пригрява; обичната си кантата да попява; тъги, скърби да разсява. А най-важно, че под него имало удобства да се крие в случай, че омразен някой враг налети да я затрие. Настанила се на камъка удобно, хем да си поквака, хем за дребен лов спокойно да почака. Скоро прилетяла татък жълта напета оса, чиста и красива като утринна роса.
към текста >>

40. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 214 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това прилича като в приказките от „Хиляда и една нощ“.
Ако отворите душата си, и хората ще станат добри. Ако затворите душата си, и хората ще станат лоши. Под душа разбирам съзнанието у човека. Христос казва: Не мислите ли, че Господ и тези камъни не може да направи да оживеят. Според някои теории, камъните представят спящи духове. Това прилича като в приказките от „Хиляда и една нощ“. В една от тях се разправя как една царска дъщеря превръщала в камъни всички царски синове, които отивали при нея да я видят. Тя казвала три пъти: на камък да станеш, и царските синове се превръщали. Последен отишъл най-умният царски син със своя кон. Предварително той бил казал на коня си, че когато той извика царската дъщеря за да я види, той да изцвили три пъти. Като чула това цвилене, царската дъщеря забравила да каже думите с които превръщала царските синове в камъни.
към текста >>

41. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 215 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Обаче, от хиляда молитви на грешника, Бог ще изпълни само една.
Това е кривият път на живота. Бог еднакво обича всички хора на земята. Бог познава стремежите на всека душа и познава до какви постижения е стигнала. Колкото по големи са стремежите на една душа, толкова по-големи възможности има тя. Бог слуша молбите и на светията и на грешника. Обаче, от хиляда молитви на грешника, Бог ще изпълни само една. А от хиляда молитви на светията, Бог няма да изпълни само десет. Обаче, светията е силно магнетичен човек и никога не се отказва да изпълни волята Божия. Светията е съвършено здрав човек, а грешника е демагнетизиран, болен човек. Всеки от вас може да бъде здрав. Всеки от вас може да води един сносен живот.
към текста >>

А от хиляда молитви на светията, Бог няма да изпълни само десет.
Бог еднакво обича всички хора на земята. Бог познава стремежите на всека душа и познава до какви постижения е стигнала. Колкото по големи са стремежите на една душа, толкова по-големи възможности има тя. Бог слуша молбите и на светията и на грешника. Обаче, от хиляда молитви на грешника, Бог ще изпълни само една. А от хиляда молитви на светията, Бог няма да изпълни само десет. Обаче, светията е силно магнетичен човек и никога не се отказва да изпълни волята Божия. Светията е съвършено здрав човек, а грешника е демагнетизиран, болен човек. Всеки от вас може да бъде здрав. Всеки от вас може да води един сносен живот. Всеки от вас може да обича и да го обичат, и да бъде напълно свободен.
към текста >>

42. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 223 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Някога и сега(по случай хиляда годишнината на богомилството) – С. К.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 191 - год. IX. Севлиево, 12 юни 1937 год. -------------------- Абонамент: За България – 50 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Някога и сега(по случай хиляда годишнината на богомилството) – С. К. Хиляда годишнината на богомилството – Боян Боев. Словото на Учителя. Здравото учение (из неделната беседа „Здравото учение“ – 4.04.1937 г.) Новораждане – В. С. Недев Владей себе си – Д. Кьосеиванов Огненият танц в село Н, Паничарево Кадънка и сврака (басня) – Дядо Благо НЯКОГА И СЕГА (по случай хиляда годишнината на богомилството) Ако има нещо в българската история, което заслужава преклонението и възхищението на всеки разумен човек, безразлично от каква народност е той, това е богомилството.
към текста >>

Хиляда годишнината на богомилството – Боян Боев.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 191 - год. IX. Севлиево, 12 юни 1937 год. -------------------- Абонамент: За България – 50 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Някога и сега(по случай хиляда годишнината на богомилството) – С. К. Хиляда годишнината на богомилството – Боян Боев. Словото на Учителя. Здравото учение (из неделната беседа „Здравото учение“ – 4.04.1937 г.) Новораждане – В. С. Недев Владей себе си – Д. Кьосеиванов Огненият танц в село Н, Паничарево Кадънка и сврака (басня) – Дядо Благо НЯКОГА И СЕГА (по случай хиляда годишнината на богомилството) Ако има нещо в българската история, което заслужава преклонението и възхищението на всеки разумен човек, безразлично от каква народност е той, това е богомилството. Ако има период, в който духът на българския народ се е из-дигнал до най-високата точка на постижения и творчество, това е периода на богомилството.
към текста >>

Кьосеиванов Огненият танц в село Н, Паничарево Кадънка и сврака (басня) – Дядо Благо НЯКОГА И СЕГА (по случай хиляда годишнината на богомилството) Ако има нещо в българската история, което заслужава преклонението и възхищението на всеки разумен човек, безразлично от каква народност е той, това е богомилството.
Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Някога и сега(по случай хиляда годишнината на богомилството) – С. К. Хиляда годишнината на богомилството – Боян Боев. Словото на Учителя. Здравото учение (из неделната беседа „Здравото учение“ – 4.04.1937 г.) Новораждане – В. С. Недев Владей себе си – Д. Кьосеиванов Огненият танц в село Н, Паничарево Кадънка и сврака (басня) – Дядо Благо НЯКОГА И СЕГА (по случай хиляда годишнината на богомилството) Ако има нещо в българската история, което заслужава преклонението и възхищението на всеки разумен човек, безразлично от каква народност е той, това е богомилството. Ако има период, в който духът на българския народ се е из-дигнал до най-високата точка на постижения и творчество, това е периода на богомилството. Ако има случай, при който България да е застанала на чело на общочовешкото развитие, на чело на цялото човечество, то това е случая с богомилите. Някога, преди хиляда години, когато средновековния мрак потискаше и задушаваше цяла Европа, когато вкостенялата религиозна догма беше превърнала великото учение на Христа от учение на любов и светлина в такова на фанатизъм, жестокости, ограничение и тъмнина; когато всека проява на свободна мисъл беше унищожавана от представителите на религията с помощта на кладата и инквизицията и когато народните маси бяха пълни, безправни роби. длъжни цел живот да работят за боляри, царе и духовници, — тъкмо във тази тъмна епоха, от България лумна ослепителна светлина, която озари целия тогавашен свят, раздвижи умовете, сърцата и волите, сепна заспалите народи от робския им сън и даде началото на всички ония по-сетнешни освободителни движения, които доведоха до признаване свободата на човешката личност. Някога, не много отдавна, само преди хиляда години, от България излезе пламъкът, който, макар и най-жестоко потъпкан и загасен с насилия и кърви, се прояви по-сетне във възраждането, реформацията, хуманизма и Великата френска революция, които направиха от човечеството това, което е то днес.
към текста >>

Някога, преди хиляда години, когато средновековния мрак потискаше и задушаваше цяла Европа, когато вкостенялата религиозна догма беше превърнала великото учение на Христа от учение на любов и светлина в такова на фанатизъм, жестокости, ограничение и тъмнина; когато всека проява на свободна мисъл беше унищожавана от представителите на религията с помощта на кладата и инквизицията и когато народните маси бяха пълни, безправни роби.
Здравото учение (из неделната беседа „Здравото учение“ – 4.04.1937 г.) Новораждане – В. С. Недев Владей себе си – Д. Кьосеиванов Огненият танц в село Н, Паничарево Кадънка и сврака (басня) – Дядо Благо НЯКОГА И СЕГА (по случай хиляда годишнината на богомилството) Ако има нещо в българската история, което заслужава преклонението и възхищението на всеки разумен човек, безразлично от каква народност е той, това е богомилството. Ако има период, в който духът на българския народ се е из-дигнал до най-високата точка на постижения и творчество, това е периода на богомилството. Ако има случай, при който България да е застанала на чело на общочовешкото развитие, на чело на цялото човечество, то това е случая с богомилите. Някога, преди хиляда години, когато средновековния мрак потискаше и задушаваше цяла Европа, когато вкостенялата религиозна догма беше превърнала великото учение на Христа от учение на любов и светлина в такова на фанатизъм, жестокости, ограничение и тъмнина; когато всека проява на свободна мисъл беше унищожавана от представителите на религията с помощта на кладата и инквизицията и когато народните маси бяха пълни, безправни роби. длъжни цел живот да работят за боляри, царе и духовници, — тъкмо във тази тъмна епоха, от България лумна ослепителна светлина, която озари целия тогавашен свят, раздвижи умовете, сърцата и волите, сепна заспалите народи от робския им сън и даде началото на всички ония по-сетнешни освободителни движения, които доведоха до признаване свободата на човешката личност. Някога, не много отдавна, само преди хиляда години, от България излезе пламъкът, който, макар и най-жестоко потъпкан и загасен с насилия и кърви, се прояви по-сетне във възраждането, реформацията, хуманизма и Великата френска революция, които направиха от човечеството това, което е то днес. Някога, духът на българския народ се издигна до всечовечност и направи щото погледите на цяла Европа да се обърнат към България. За нещастие, българите не оцениха както трябва мисията, която им бе дадена. Те отхвърлиха благодатта, която Небето им даде — и от тогава се заредиха техните нещастия.
към текста >>

Някога, не много отдавна, само преди хиляда години, от България излезе пламъкът, който, макар и най-жестоко потъпкан и загасен с насилия и кърви, се прояви по-сетне във възраждането, реформацията, хуманизма и Великата френска революция, които направиха от човечеството това, което е то днес.
Кьосеиванов Огненият танц в село Н, Паничарево Кадънка и сврака (басня) – Дядо Благо НЯКОГА И СЕГА (по случай хиляда годишнината на богомилството) Ако има нещо в българската история, което заслужава преклонението и възхищението на всеки разумен човек, безразлично от каква народност е той, това е богомилството. Ако има период, в който духът на българския народ се е из-дигнал до най-високата точка на постижения и творчество, това е периода на богомилството. Ако има случай, при който България да е застанала на чело на общочовешкото развитие, на чело на цялото човечество, то това е случая с богомилите. Някога, преди хиляда години, когато средновековния мрак потискаше и задушаваше цяла Европа, когато вкостенялата религиозна догма беше превърнала великото учение на Христа от учение на любов и светлина в такова на фанатизъм, жестокости, ограничение и тъмнина; когато всека проява на свободна мисъл беше унищожавана от представителите на религията с помощта на кладата и инквизицията и когато народните маси бяха пълни, безправни роби. длъжни цел живот да работят за боляри, царе и духовници, — тъкмо във тази тъмна епоха, от България лумна ослепителна светлина, която озари целия тогавашен свят, раздвижи умовете, сърцата и волите, сепна заспалите народи от робския им сън и даде началото на всички ония по-сетнешни освободителни движения, които доведоха до признаване свободата на човешката личност. Някога, не много отдавна, само преди хиляда години, от България излезе пламъкът, който, макар и най-жестоко потъпкан и загасен с насилия и кърви, се прояви по-сетне във възраждането, реформацията, хуманизма и Великата френска революция, които направиха от човечеството това, което е то днес. Някога, духът на българския народ се издигна до всечовечност и направи щото погледите на цяла Европа да се обърнат към България. За нещастие, българите не оцениха както трябва мисията, която им бе дадена. Те отхвърлиха благодатта, която Небето им даде — и от тогава се заредиха техните нещастия. С петстотингодишно робство ние трябваше да изкупим нашето богопротивничество — преследването и изгонването на богомилите. Това е минало ... Но от историята ний знаем, че миналото се повтаря, макар и в друга форма, в друга степен и проява на развитието.
към текста >>

Което е станало преди хиляда години, същото нещо се повтаря и сега, само че в една много по-висока степен, съответстваща на днешното стъпало на човешкото развитие.
Защото всичко, което обветите от лудостта на националния егоизъм народи изграждат, ще мине и замине, ще се стопи като сянка, ще се саморазруши, вследствие на силите на противодействие, които извиква. Защото всички материални придобивки ще останат кухи, безсъдържателни, безсмислени постижения, неогрени от светлината на правилното животоразбиране, несгрени от огъня на великата любов. Защото всичко, което днешните народи изграждат на базата на материализма, ще се стопи. А ще бъде и пребъде, ще остане да живее навеки само светлината на Духа, — духов чата сила, духовните придобивки, духовните постижения, чийто извор е Новото Учение на Всемирното Братство, — настоящето превъплъщение на древното богомилство, появило се, по неведомите съдби на историята, пак именно в България. Което е било в миналото, това става и днес. Което е станало преди хиляда години, същото нещо се повтаря и сега, само че в една много по-висока степен, съответстваща на днешното стъпало на човешкото развитие. * И днес българите наново са подложени на голямо изпитание, наново са изправени пред задачата: ще приемат ли те Божието благословение, ще възприемат ли те Новото Учение, или, в името на егоизма и материализма, ще го отхвърлят пак, както отхвърлиха по-рано богомилството и както евреите отхвърлиха Христа, за да страдат навеки. Божествените неща не са като човешките. Бездънният извор на Божествената Мъдрост не може да се измерва с мерките на ограничената материалистична наука на днешните хора. Това, което за скования от материалистичната хипноза ум изглежда смешно, несъстоятелно, нелогично, е, в същност, последно откровение на небесата и ключ за разрешение на всички болни въпроси, на всички тежки задачи и неразрешени проблеми на днешния свят. Учението на Всемирното Братство, Учението, донесено ни от Учителя Дънов, е този Божествен ключ, който носи светлина, и живот.
към текста >>

* Някога, — преда хиляда години — ние отхвърлихме Божията благодат — ние изгонихме Богомилите, които отидоха на Запад и занесоха светлината на Божественото Учение там, за да издигне .народите, които станаха нейни проводници, на стъпало то, на което днес се намират, а ние останахме в сянка.
Учението на Всемирното Братство, Учението, донесено ни от Учителя Дънов, е този Божествен ключ, който носи светлина, и живот. и благоденствие, и истинска култура, и всестранен подем на човечеството, и разрешение на всички парливи въпроси, и излекуване на всичките му болести и недъзи. Учението на Всемирното Братство не е за България, а ? само минава през България, както Учението на Христа не беше за евреите, а само мина през еврейския народ. И затова ние трябва много да внимаваме как ще се отнесем с него, защото от това зависи бъдеща та ни съдба. * Някога, — преда хиляда години — ние отхвърлихме Божията благодат — ние изгонихме Богомилите, които отидоха на Запад и занесоха светлината на Божественото Учение там, за да издигне .народите, които станаха нейни проводници, на стъпало то, на което днес се намират, а ние останахме в сянка. — в робство, в опашката на прогреса. Днес ние се намираме пред същата задача: Ако я разрешим правилно, ще бъдем изпълнени със светлина и живот, ще засияем и изгреем като слънце на хоризонта на човечеството, и ще поведем всички народи към истинска култура: към истинско знание, истинско величие, истинска красота, към братство, любов и щастие. Ако ли пак повторим старата си грешка, тогава другите ще се възползвате за да се издигнат, а ние ще гледаме отдире, както сме гледали досега. Някога, ние, като народ. имахме велики възможности, които пропуснахме.
към текста >>

Хиляда годишнината на богомилството*) Една светла дата!
Българи, бъдете достойни за великата благодат. която ви се дава. Станете достойни нейни носители и разпространители за всички народи на земята. Приемете с благодарност Новото, което ви се дава, и ще бъдете изпълнени с живот и сила, ще станете светилници на света. Защото сега е времето, когато българите, могат да изкупят грешките на миналото си и да застанат начело на общочовешки прогрес. С.К. Хиляда годишнината на богомилството*) Една светла дата! Години минават, изнизват се една след друга, но светлината, която излиза от богомилството, все още блести през вековете и буди у нас възторг, благоговение и подтик за светъл подвиг! Една красива страница от българската история, — една от най-светлите страници на досегашната ни история I Гонени, преследвани, очерняни, охулвани, измъчвани, те възкръсват от историята пак тъй лъчезарни, с ореола на чистотата и идеализма, с авторитета на велики гении, чертаещи дълбоки бразди е мировата история. Напълно предани на един велик идеал от общочовешки характер, т не трепваха пред никаква опасност, пред никакви преследвания, винаги смели, решителни, безстрашни, Мъчнотиите не сломиха полета на тяхната мисъл, не строшиха крилата на тяхното вдъхновение! От де у тях този несломим дух, несъкрушимата им енергия, от де иде огънят в словото им, светлината, която грее в техните очи ? — От една велика идея, която е озарила съзнанието им — идея за пътя.
към текста >>

“ Днес, хиляда години от раждането на богомилството, с радост констатираме, че името на богомилството е пак издигнато високо в съзнателните умове, защото учените го туриха отново на висотата, която му подобава!
Напълно предани на един велик идеал от общочовешки характер, т не трепваха пред никаква опасност, пред никакви преследвания, винаги смели, решителни, безстрашни, Мъчнотиите не сломиха полета на тяхната мисъл, не строшиха крилата на тяхното вдъхновение! От де у тях този несломим дух, несъкрушимата им енергия, от де иде огънят в словото им, светлината, която грее в техните очи ? — От една велика идея, която е озарила съзнанието им — идея за пътя. по който се чертаят светли бъднини за човечеството; — от едно дълбоко разбиране нуждите на епохата и на законите, по които се развива човечеството. И както казва Д-р Михаил Геновски **) — „нима би могло едно движение не невежи да прескочи границите на толкоз много държави и да тласне окования в Европа човешки дух към борба за освобождение? “ Днес, хиляда години от раждането на богомилството, с радост констатираме, че името на богомилството е пак издигнато високо в съзнателните умове, защото учените го туриха отново на висотата, която му подобава! Кое повдига един народ, кое му дава цена? Нали това, що е родил неговият гений в наука, философия, религия, изкуство и пр.? Ето защо богомилството е едно от красивите цветя на българския, славянския и общочовешкия гений, защото богомилството не е едно движение с чисто национален, затворен характер. Родено и откърмено в България, то прекрачва границите й и става общочовешко! Па и по самия си характер това движение е общочовешко, понеже то надраства ограничените рамки на тясно разпрания шовинизъм и национализъм.
към текста >>

Който пие от тази вода, той може да живее сто, двеста, шестстотин, хиляда и колкото години желае.
Все така има места не земята, дето тази особена вода тече. От тази вода пият само посветените адепти. Тя извира само от високопланински местности. Тя извира от такива места, дето става особено кръстосване на слънчевите лъчи с центъра на земята. На такива места водата се особено пречиства. Който пие от тази вода, той може да живее сто, двеста, шестстотин, хиляда и колкото години желае. Само сто грама от тази вода са в състояние да внесат в човека особена сила и живот. Тези извори са запазени, недостъпни са за обикновените хора. Хубавите работи са недостъпни за обикновените хора. Но в бъдеще те ще бъдат достъпни. Ако и вие учите добре, един ден тази вода ще бъде достъпна и за вас.
към текста >>

43. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 228 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Последната е позната в Япония от преди хиляда години и от нея заболяват 50,000 души годишно със следните признаци: отоци по краищата, ушите, набиране течност в корема, гърдите, отслабване, затлъстяване и др.
мас, 100 гр. белтъчни вещества, 500 гр. въглехидрати, които дават около 2,500 калории и че това е достатъчно за един здрав човек. Обаче, по-късно се констатира, че и това не е достатъчно, в храната има други вещества, които се намират в много малко количество, но под тяхното въздействие известни органи или тъкани стават по способни за живот и по-добре изпълняват ролята си. Откритието на тия вещества стана с изучаването на болестта Бери-бери. Последната е позната в Япония от преди хиляда години и от нея заболяват 50,000 души годишно със следните признаци: отоци по краищата, ушите, набиране течност в корема, гърдите, отслабване, затлъстяване и др. За тази болест в 1897 година Еуктан откри, че се явява там дето се употребява за ядене излъскан (олющен ориз) и като се дадат отпадъци от олющения ориз на болните, те се поправят. Казимир Функ изолира това вещество — витамина и констатира, че то издържа 130 градуса и се намира не само в оризените трици, но и в растителната храна, зеленчуци, плодове, моркови. В какво малко количество се намират витамините се вижда от това, че от хиляда килограма оризени трици може да се получи 1 кг. витамин. Варенето, пърженето, печенето на продуктите много пъти убива количеството на витамините. Липсата на витамини в храната докарва и други тежки повреди на организма — рахитизъм у децата, скорбут, пелагра.
към текста >>

В какво малко количество се намират витамините се вижда от това, че от хиляда килограма оризени трици може да се получи 1 кг. витамин.
Обаче, по-късно се констатира, че и това не е достатъчно, в храната има други вещества, които се намират в много малко количество, но под тяхното въздействие известни органи или тъкани стават по способни за живот и по-добре изпълняват ролята си. Откритието на тия вещества стана с изучаването на болестта Бери-бери. Последната е позната в Япония от преди хиляда години и от нея заболяват 50,000 души годишно със следните признаци: отоци по краищата, ушите, набиране течност в корема, гърдите, отслабване, затлъстяване и др. За тази болест в 1897 година Еуктан откри, че се явява там дето се употребява за ядене излъскан (олющен ориз) и като се дадат отпадъци от олющения ориз на болните, те се поправят. Казимир Функ изолира това вещество — витамина и констатира, че то издържа 130 градуса и се намира не само в оризените трици, но и в растителната храна, зеленчуци, плодове, моркови. В какво малко количество се намират витамините се вижда от това, че от хиляда килограма оризени трици може да се получи 1 кг. витамин. Варенето, пърженето, печенето на продуктите много пъти убива количеството на витамините. Липсата на витамини в храната докарва и други тежки повреди на организма — рахитизъм у децата, скорбут, пелагра. От скорбут заболяват, тия които ядат консервирани зеленчуци. Пелагра се явява когато се храним само с царевица. Някои витамини са добити изкуствено по химически начин.
към текста >>

44. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дадеш, хиляда, гледаш след година, две, хиляда и половина ти дадат.
П. Г. П а м п о р о в Буча Бехар ИМАНЕ Всеки знаеше, че да се държат пари в къщи, па макар заровени с кюп в земята, беше луда работа. Не бяха времена тогава. Мъртви пари. А ония там, от градовете не се шегуваха. Дадеш, хиляда, гледаш след година, две, хиляда и половина ти дадат. Малко ли бяха банките, които бяха в услуга на всички, такива, които имаха скътани пари за черни дни? Колко бяха тия на бай Миньо, никой не знаеше. Богати бяха! . . . Хорската приказка нямаше мера.
към текста >>

45. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Днес, след толкова години, когато бръчка браздеше челото му, овцете на деда Груя бяха над хиляда.
Много години наред той се скиташе по тая равна земя, богата с обилна и тлъста паша, която подхранваше тлъсти и породисти стада. Навремето още, когато бащата го остави сам да се грижи за овцете, той пое работата, като стар и изпечен овчар. На сърце му беше легнала тая работа и душата си залагаше за нея. Твърде малък, той стъпи здраво на краката си и от рано се беше научил да управлява душата на стадото, което така добре познаваше своя господар. Когато баща му напусна Божия свят, овцете бяха малко. Днес, след толкова години, когато бръчка браздеше челото му, овцете на деда Груя бяха над хиляда. Стадата му се сочеха с пръст. Поддържаше най-добрите мандри, продаваше породисти овце, които се диреха и ценяха по цяла Добруджа. Дядо Грую беше шестдесет годишен. Висок и едър, с набита снага, тежка и бавна стъпка; със сурово, широко и затворено лице, с изпечена, мургава кожа, с прошарени мустаци виснали надолу, гъсти вежди, които скриваха взора му, студен и навъсен, със стисната уста, която рядко се смееше и живи очи, открити само за простора, той гледаше само далнината и овцете. Живее той далеч от близки, всред стадата си и богатата равна земя.
към текста >>

46. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Днес бродейки по широките полета на нашата хубава земя, влизайки в непосредствен досег с останалата здрава и непокварена част от народа ни, аз виждам в умните, отворени лица на нашите „прости“ селяни, в сините, благи и хубави очи на ония които са възприели и тръгнали по правия път, същата оная мощна и непобедима сила, която действаше и в миналото, преди хиляда години!
Славянството е отредено от Провидението да изгради една нова култура на земята. И извора на идеите — духовните творчески сили, които ще изградят тази нова култура, е тук, в България. Той блика буйно, непрестанно, като носи обилен живот за всички, които бъдат достатъчно разумни да черпят от него. Той привлича вече погледите на много будни хора, от различни краища на земята, които виждат и намират тук, в нашата малка България, това което ще изведе света из днешния социален, икономически и духовен хаос към хармония и всестранен възход. Богомилството възкръсва! Днес бродейки по широките полета на нашата хубава земя, влизайки в непосредствен досег с останалата здрава и непокварена част от народа ни, аз виждам в умните, отворени лица на нашите „прости“ селяни, в сините, благи и хубави очи на ония които са възприели и тръгнали по правия път, същата оная мощна и непобедима сила, която действаше и в миналото, преди хиляда години! Прости селяни ли? О! Тия „прости“ селяни са застанали като непоклатима канара на твърдите позиции на истински, абсолютно реален, притежаващ най-възвишени ценности, духовен живот. „Прости“ селяни, които познават много по-добре живота, отколкото най-учения наш професор, които знаят смисъла на живота и живеят истински разумен живот. „Прости“ селяни, които нищо не може да разклати, нищо не може да отклони от техния духовен път, — които чертаят пътя, по който ще мине народа ни, следващ техните стъпки, към истински възход.
към текста >>

Сега те идват отново, възкръснали пак, след хиляда години, за да довършат великото си дело, започнато тогава и удавено в кръв и огън от палачите, гонителите на всяка светлина.
И само това ли? Невъзможно ми е тук да опиша подробно здравината на убежденията, правилността на възгледите и широтата на схващанията у тия здрави, непокътнати народни сили, които първи са възприели новото учение и вървят смело и твърдо в неговия труден път. Древното богомилство възкръсва! То е възкръснало вече, но ние още не можем да го видим във всичкото негово величие и красота, защото то с още в началото си, още не се е напълно проявило, не е станало това, което утре ще бъде. Но в сините будни и искрени очи на нашите добри селяни, вървящи твърдо по духовния път, аз виждам оная стара славянска жилка, аз откривам в тях същите ония древни богомили, които изградиха най-великото, макар и непознато дело на нашия народ, като запалиха мощна светлина всред мрака на средновековието и разбудиха спящите до тогава други народи. Сега те идват отново, възкръснали пак, след хиляда години, за да довършат великото си дело, започнато тогава и удавено в кръв и огън от палачите, гонителите на всяка светлина. Днес, обаче, никой не ще може да угаси светлината! Тя се разнася вече навсякъде и, който я приеме, благословен ще бъде! Идва нова ера за човечеството, защото древното богомилство възкръсна — Учителят дойде и донесе Новото Учение за разумен и братски живот, даде на света мощния тласък, който ще реализира заветите на Христа, като осъществя Царството Божие на земята. Айтос 17.XI.1937 г. С. Калименов В Твоя вечен път В твоя вечен път върви, Вслушан в тихий Божи зов!
към текста >>

47. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като извади хиляда лева и тогава намира, че е дал малко, но в този момент няма повече в себе си.
Единствената връзка, която може да ни свърже с: идеалния свят и да ни направи силни, това е любовта. Без любов животът е много тежък. Който дава без любов, той дава скъпернически. Даде един лев и мисли че много е дал. Който дава с любов, като извади от джоба си сто лева, мисли, че малко е дал; извади още сто лева, пак намира, че е дал малко. Като извади хиляда лева и тогава намира, че е дал малко, но в този момент няма повече в себе си. Който получава с любов, той пък е доволен на онова, което му се дава и намира, че много му е дадено. Като даваш без любов, онзи, който получава, пита: Още не можеш ли да дадеш? Той е недоволен, защото даваш без любов. При любовта, като даваш, дай че да потече в изобилие. А тъй, ако даваш и едва капе, това е даване без любов.
към текста >>

48. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 238 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Така е било и преди хиляда години.
БОЖЕСТВЕНИЯТ ОГЪН Мраз сковава човешките сърца. И мрак цари в душите. Загаснал е огънят на обичта. Потъмняла е светлината на истината. Студен, мрачен и безрадостен е живота. Така е било и преди хиляда години. Тогава се родило на земята дете, което нарекли Исус. Когато това дете поотраснало, станало юноша, започнало да вижда онова, което възрастните хора не виждали: че хората вървят по един мрачен и безрадостен път, път на егоизъм, омраза, борба, насилия, робство, път на болести и страдания. Младежът Исус видял, че в човешките сърца има вложена искра от Божественият огън на любовта. Видял, че ако тая искра се раздуха и пламне, хората ще тръгнат по нов път — път на обич и взаимно подпомагане, път на мир и щастие. Младежът Исус разпалил в себе си божествената искра и тя пламнала в буен огън.
към текста >>

49. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Обаче, не мислете, че то е от скоро, от десет, сто или хиляда години.
Същественото дава смисъл на живота. Когато ние се разочароваме от живота, това показва, че нямаме същественото. Обезсърчението иде от това, че ние нямаме почва, върху която да градим нещо. Вие не трябва да спирате вниманието си върху погрешките, които човек прави. Греховете и погрешките на хората представят временното им състояние. Обаче, не мислете, че то е от скоро, от десет, сто или хиляда години. То съществува от милиони и милиарди години насам. Следователно, не е лесно да се изправи. Представете си, че трябва да носите едно страдание два милиарда години. Не е лесна работа да се издържи едно страдание толкова години. Даже и един месец не е лесно да се издържи дори един ден е много.
към текста >>

50. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Този народ е българският, защото той е онзи народ, който разнесе Христовото учение и Словото Божие преди хиляда година на цялото славянство чрез Кирил и Методий и на цяла Европа — чрез богомилството.
Всемирното Братство в България има своя програма социална. Това е програмата на Христа, изложена в молитвата „Отче наш“. Всяко слово в тази свещена молитва е пълно с дълбоко значение. Тази молитва и досега не е била разбрана, защото тя се отнася за бъдещето, което иде, за новата епоха, която вече започва. Все пак, един народ трябва смело да изнесе, да възвести и да се застъпи за програмата на Христа. Този народ е българският, защото той е онзи народ, който разнесе Христовото учение и Словото Божие преди хиляда година на цялото славянство чрез Кирил и Методий и на цяла Европа — чрез богомилството. Славянството възхожда да изпълни своята историческа мисия, да възвести синтеза на изтока и запада, на Любовта и Мъдростта, на сърцето и ума, на религията и науката! Да въз вести и приложи Словото, Логоса, Божественото начало, което носи светлина, братство и свобода за всички люде и народи. Търсят социална програма! Та има ли по-пълна, по справедлива, по-всеобемна, по разумна програма от програмата на Христа? „Отче наш!
към текста >>

51. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Значи, нулата, която от себе си нито се увеличава, нито се намалява, има силата да увеличава и да намалява числата десет, сто, хиляда и повече пъти.
Сега аз не искам да ви озадачавам, но взимам съвременната математика и си служа с нея. Ако някой има нула грошове в джоба си, той в същност няма нищо. Но в математиката това, което е нищо, нулата, става нещо. Ако подир единицата поставите една нула, тя става десет пъти по-голяма от по-рано. Нищо то си остава пак нищо, но има сила да увеличава единицата десет пъти. Значи, нулата, която от себе си нито се увеличава, нито се намалява, има силата да увеличава и да намалява числата десет, сто, хиляда и повече пъти. Сега може би вие не можете да направите връзка между тия неща, но трябва малко повече разсъждение. Там е мъчнотията. Много хора страдат, понеже не знаят как да ядат. Не е лошо нещо яденето, но човек не трябва бързо да дъвче храната си. Човек се наяде бързо, казва, че яденето е било отлично, но после се оплаква, че коремът го заболял.
към текста >>

За да стане България още един път, както преди хиляда години чрез Кирила и Методия и чрез богомилството, разсадник на всеславянска и общочовешка духовна култура и да изпълни своята мисия.
Сега е време! Няма време за отлагане — нито един час, нито един ден, нито минута! Изгубеният миг е безвъзвратно изгубен и не се връща. Затова нека всеки миг да бъде ознаменуван с осъществяване на някоя светла, божествена мисъл. на някое топло, благородно чувство, с подвиг и добра постъпка! За да стане България още един път, както преди хиляда години чрез Кирила и Методия и чрез богомилството, разсадник на всеславянска и общочовешка духовна култура и да изпълни своята мисия. Само така ще се подигне и ще си създаде едно велико бъдеще! Ние приветстваме нашите братя и сестри в Латвия и искрено се радваме на тяхната любов и жертва, на тяхното горещо желание да сеят между своя народ семената на божествените идеи, за царството на светлината, свободата и щастието. Бог да благослови техния посев да даде изобилна жетва в младото поколение особено. Латвийския народ е богато одарен, с мистична, духовна подкладка. За това свидетелстват стотиците хиляди прекрасни народни песни.
към текста >>

52. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За сега аз ви ги давам като разкази от Хиляда и една нощ.
След сто или двеста години можем да бъдем далеч от тази зона. Тогава светът ще бъде обвит с Божествена светлина и сам по себе си ще се оправи. Сега хората боледуват и грешат. Това, което хората наричат грях, е една епидемия, която е дошла отвън. Сега това са твърдения, които още не са доказани. За сега аз ви ги давам като разкази от Хиляда и една нощ. Обаче, не считайте, че те са лъжа. Те са математически вероятности. Ако някой окултист, който разбира от вероятностите и от материята, от която са направени билетите, си купи билет, неговият билет непременно ще спечели. Ако си купи такъв билет, в деня на тегленето на лотарията, с мисълта си, той ще изкара в барабана тъкмо тези топки, какъвто е номера на неговия билет. Ако имате някой заминал ваш близък, който разбира от окултните науки, с мисълта си той ще вкара тъкмо тия топки, които да отговарят на вашия номер и така ще спечелите Ако някой невежа ви определи номера, вие ще изгубите.
към текста >>

Невидимият свят е много взискателен Тебе, запример ти трябват хиляда лева По никой начин не искай повече, нито по малко.
Човек не знае на кой глас да вярва. Понеже е ангажиран с много работи и не може да се съсредоточи, а пък му се иска да спечели, той вярва на този глас, който му казва, че ще спечели един милион и си купува билет. Но излиза че не печели. След това идва разочарованието. Същото нещо се случва и при женитбите на хората. Невидимият свят е много взискателен Тебе, запример ти трябват хиляда лева По никой начин не искай повече, нито по малко. Искай точно толкова, колкото ти трябват. Ако искаш повече — лошо. Ако искаш по-малко — пак лошо Хилядата лева ще ти дойдат, и то точно колкото си искал. —- Как ще дойдат? — Сега аз няма да се спирам да обяснявам как ще дойдат.
към текста >>

Ако искаш по-малко — пак лошо Хилядата лева ще ти дойдат, и то точно колкото си искал.
След това идва разочарованието. Същото нещо се случва и при женитбите на хората. Невидимият свят е много взискателен Тебе, запример ти трябват хиляда лева По никой начин не искай повече, нито по малко. Искай точно толкова, колкото ти трябват. Ако искаш повече — лошо. Ако искаш по-малко — пак лошо Хилядата лева ще ти дойдат, и то точно колкото си искал. —- Как ще дойдат? — Сега аз няма да се спирам да обяснявам как ще дойдат. Важното е. че ще дойдат. Как ще дойдат?
към текста >>

53. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Гениалният човек с един завършен на хиляда процеси в миналото.
И в това седи науката. Запример, вие казвате: този човек е гениален. Но какво нещо е гениалността? Вие казвате, че един човек е талантлив или обикновен човек. Но какво е талантливият човек. Гениалният човек с един завършен на хиляда процеси в миналото. Аз деля гениалните хора на три категории, на три степени: първа степен, втора степен и трета степен. Първостепенни гениални хора са тези, които са ходили на слънцето и са се върнали. Второстепенни са, които чрез своите телескопи са видели слънцето. И третостепенни — които по доверие на първите и вторите, знаят нещо, което другите казват, вярват в авторитета. И талантливите хора са на три степени.
към текста >>

Дето е по-близо, иди дойди, справям се по-лесно, но тези на хиляда километра!
Започвам да издирям. Търся, търся, намирам една жица отнякъде — виждам, дошло от юг, или от изток. или от запад; изчислявам. измеря километрите — от 10, 15. 20, 100, 1000 километра дошло. Дето е по-близо, иди дойди, справям се по-лесно, но тези на хиляда километра! Проверявам, намирам едно упорито същество, което не иска да учи. Аз искам да се занимавам с нещо, то вътре в мене казва; не искам да уча. Ида, намеря го. занеса му някой подарък, кажа му сладка дума, разполага се туй същество. Върна се, и аз съм разположени Като изменя неговото състояние отвън, ще се измени и моето състояние.
към текста >>

54. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От степента на съзнанието зависи дали човек ще уреди работите си в един момент или в продължение на хиляда години.
Каквато работа и да ви се даде. приемете я с благодарност, без никакво роптание. Работата повдига човека, а не го унижава. Не работата, а роптанието унижава човека. Колкото по съзнателно работи човек, толкова по-лесно урежда работите си. От степента на съзнанието зависи дали човек ще уреди работите си в един момент или в продължение на хиляда години. Само Бог е в състояние да уреди живота на всички същества, но затова се изискват правилни отношения към Него. Бог е в състояние в един момент само да направи човека щастлив и богат, но той трябва да бъде готов да получи това щастие това богатство. Не е ли готов, щастието и богатството, които може да придобие, вместо радости, ще му създадат страдания. Бог изисква от всички хора да работят с любов, с мъдрост и знание, с истина и свобода. Като работят така, те ще разрешат всички противоречия в живота си.
към текста >>

55. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Има хора, които са честни до хиляда лева; други — до десет хиляди; трети—до сто хиляди лева и т. н.
Но ако приемете учението, което аз ви нося, вие ще станете като Бога, ще станете независими. Питам: на каква степен на развитие е било съзнанието на първия човек, който се е подмамил от тази мисъл, че ще бъде като Бога ? Тази идея е много проста. Днес всеки човек може да се подмами даже с малко пари. Аз правя едно сравнение с честността на хората. Има хора, които са честни до хиляда лева; други — до десет хиляди; трети—до сто хиляди лева и т. н. Съвременните хора се интересуват от това, как ще прекарат последните 10-30 год. Научните данни установяват положително, че откак този университет, земята, е създаден, са се изминали вече два милиарда години. А откак човек се е явил да следва този университет, са се изминали около триста хиляди години, Предполагам, че Този, който е направил този университет, земята, е определил нейния живот да се продължи за още два милиарда години. Казвате, какво има още да се учи? — Че човек едва е започнал да учи.
към текста >>

56. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 260 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Докато не проверите тия неща, вие ще мислите, че са приказки от „Хиляда и една нощ“.
Умре някой, и вие мислите, че е отишъл на небето, а аз го виж дам. че ходи из София. Аз не искам да вярвате това, което аз виждам. Това, което аз виждам, си остава за мен. Един ден, когато проверите тия неща, тогава ще видите, вярно ли е това, което днес ви говоря, или не е вярно. Докато не проверите тия неща, вие ще мислите, че са приказки от „Хиляда и една нощ“. Сега аз не искам да вярвате, но не искам и да кажа, че не виждам тия неща, защото така ще излезе, че не говоря истината. Аз виждам нещата, но не тези, обикновените очи. Земята е едно добро условие за развитие на човека Ако вие турите в действие всички възможности, които сега ви са дадени, и ако ги разработите, вие ще влезете във втората фаза на живота. Втората фаза на живота седи в това. че вие ще влезете в духовния свят.
към текста >>

57. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Учените откриват светлината на разни звезди и казват, че не коя звезда е хвърлила светлината си от преди 100 години, друга от преди 500 години, трета от преди хиляда години, но в края на краищата тази светлина едва сега достига до нас.
В света няма нищо ново, всичко е старо. От старите работи, именно, произтичат всички недъзи и недоразумения между хората. Младите остаряват от старите работи, а старите умират от старите работи. Понеже младите са по-силни, те издържат повече, но все пак остаряват от старите работи, а старите, като по-слаби те умират от старите работи, не могат да издържат. Всички неща, които стават в природата, са станали някога, а ние едва сега ги виждаме. Учените откриват светлината на разни звезди и казват, че не коя звезда е хвърлила светлината си от преди 100 години, друга от преди 500 години, трета от преди хиляда години, но в края на краищата тази светлина едва сега достига до нас. Който не знае това, той мисли, че тази светлина се отделя от този момент, в който ние я виждаме. Възгледите на съвременните учени и религиозни хора са крайно ограничени. Някои учени си представят материалния свят крайно грандиозен, но това, което те считат грандиозно, представя само някакво външно проявление на света. Грандиозността на един велик човек не седи в неговото тяло, нито в къщата, в която той живее, нито в средствата, с които разполага, нито пък в неговата сила. Щастието на човека се заключава в неговия ум, в главата, която той носи.
към текста >>

58. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 279 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако един човек има в хамбара си хиляда килограма жито, може ли той сам да го изяде?
Всеки се оплаква, че глава го боли, че корем го боли, че краката или ръцете го болят, че обуща или дрехи няма, че къща и пари няма, че деца няма и т. н. Всеки говори за своя личен живот. Понеже всички хора работят само за себе си, в света съществува един недоимък. Всеки гледа да вземе повече, отколкото може да употреби. Питам; ако един милионер има 500 милиона лева, или няколко милиарда лева, как ще ги изяде и къде ще ги употреби той? Ако един човек има в хамбара си хиляда килограма жито, може ли той сам да го изяде? Той има на разположение хиляда килограма жито, а друг няма нито един. Първият казва: „Това жито е мое”. От това, именно, произтича злото. От името, което му е дадено, се вижда, че човек е същество, което мисли, т. е. същество на светлината.
към текста >>

Той има на разположение хиляда килограма жито, а друг няма нито един.
Всеки говори за своя личен живот. Понеже всички хора работят само за себе си, в света съществува един недоимък. Всеки гледа да вземе повече, отколкото може да употреби. Питам; ако един милионер има 500 милиона лева, или няколко милиарда лева, как ще ги изяде и къде ще ги употреби той? Ако един човек има в хамбара си хиляда килограма жито, може ли той сам да го изяде? Той има на разположение хиляда килограма жито, а друг няма нито един. Първият казва: „Това жито е мое”. От това, именно, произтича злото. От името, което му е дадено, се вижда, че човек е същество, което мисли, т. е. същество на светлината. Човешките мисли не са нищо друго освен форми на Божествената светлина, и понеже той съзнава това, той си мисли, че всичко, което е създадено в света, е създадено само заради него.
към текста >>

59. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

251) – Влад Пашов НОВОГОДИШНИ ПОЖЕЛАНИЯ Ето я, дойде вече и новата хиляда деветстотин и четиридесета година.
Хвалете Господа. (из неделната беседа – 15 октомври 1939 г.) Орфей – Андрей Андреев Въведение в духовния живот (продължение от бр. 251) – Емил Греф Покана за записване абонати на книгите: Почерк и характер (Д. М. Зуев — Инсаров) и Орфей (Андрей Андрвев) Астрология. (продължение от бр. 251) – Влад Пашов НОВОГОДИШНИ ПОЖЕЛАНИЯ Ето я, дойде вече и новата хиляда деветстотин и четиридесета година. На всички уста е застинал въпроса: Какво ще ни донесе тя?... Какво да пожелаем. какво да поискаме от нея, придържайки се о правилото: „Искайте, и ще ви се даде“ и твърдо вярвайки в неговата ефикасност? „ИСКАЙТЕ, И ЩЕ ВИ СЕ ДАДЕ! “ Вий, които не знаете да искате, научете се да искате.
към текста >>

60. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 291 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако при тези хора дойде един беден, който има нужда от хиляда лева, те могат лесно да му помогнат.
Който не разбира, нека каже в себе си: Аз се радвам, че има хора, които разбират. Щом те разбират, и аз имам възможност един ден да разбера. Сега, в сегашния век, Бог изисква от всички вярващи да мислят право. Той им е дал ум, и те трябва да мислят с него. Ако имаме един народ от сто хиляди души, които мислят по този начин, те лесно могат да изпълнят волята Божия. Ако при тези хора дойде един беден, който има нужда от хиляда лева, те могат лесно да му помогнат. Ако хиляди души дадат по един лев, ето станаха хиляда лева. Така могат да помогнат и на втори и на трети беден. Така няма да има бедни хора на земята Представете си, че има сто души бедни. Ако всеки отдели по сто лева от себе си, ето и стоте души ще бъдат задоволени. Така ще се оправят работите на всички хора.
към текста >>

Ако хиляди души дадат по един лев, ето станаха хиляда лева.
Щом те разбират, и аз имам възможност един ден да разбера. Сега, в сегашния век, Бог изисква от всички вярващи да мислят право. Той им е дал ум, и те трябва да мислят с него. Ако имаме един народ от сто хиляди души, които мислят по този начин, те лесно могат да изпълнят волята Божия. Ако при тези хора дойде един беден, който има нужда от хиляда лева, те могат лесно да му помогнат. Ако хиляди души дадат по един лев, ето станаха хиляда лева. Така могат да помогнат и на втори и на трети беден. Така няма да има бедни хора на земята Представете си, че има сто души бедни. Ако всеки отдели по сто лева от себе си, ето и стоте души ще бъдат задоволени. Така ще се оправят работите на всички хора. Какво струва на един човек да даде сто лева през годината?
към текста >>

61. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Авторката ни дава 12 картини из живота на ония безимени герои из селската ни действителност, чиито благородни дела поради скромност остават често незабелязани за окото на наблюдателя („Хилядарката“, „Причастието“ и др.); тя описва в тия малки разкази битовия живот на хората от равнините, които не са се издигнали високо над себе си, не са достигали върховете на живото, но със своето „Сърце човешко“, както се изразява Ел.
Колежът „Св. Троица“, гдето ще се четат лекциите за духовете и за явленията от отвъдния свят, предлага на кандидати от двата пола да подават молби за приемане. Лекторът ще получава 500 фунта стерлинги годишно. Из вестник „Мир“, КНИЖНИНА „Песен над равнините“ Разкази от Буча Бехар. Наглед това е една книжка без претенции за някакъв значителен труд: нейният скромен външен вид не издава богатото съдържание на тия къси разкази, на брой 12, събрани в една книжка от 112 страници с гъсто набит шрифт. Авторката ни дава 12 картини из живота на ония безимени герои из селската ни действителност, чиито благородни дела поради скромност остават често незабелязани за окото на наблюдателя („Хилядарката“, „Причастието“ и др.); тя описва в тия малки разкази битовия живот на хората от равнините, които не са се издигнали високо над себе си, не са достигали върховете на живото, но със своето „Сърце човешко“, както се изразява Ел. Багряна, те се импулсират от благородните си пориви и оставят красиви следи от истинска човечност („Пред Великден“, „Нойчо“ и др.) Буча Бехар като писателка е известна с първата си сбирка разкази, озаглавена „Когато зреят житата“. изд. 1937 г.. Ст. Загора: втората сбирка под горното заглавие е излязла през 1939 год., а понастоящем приготовлява и третата си сбирка. Тя се очертава като утвърждаваше се писателка в областта на белетристиката със своя богат сочен стил, с дълбоките си вживявания в събитията и с вярното чутие за предаване на тия събития в художествената форма на разказа. Битовите елементи, които се срещат почти във всеки разказ на тази „книга не равнините“.са предадени с пълна характеристика на обстановката, като таблото на един художник.
към текста >>

62. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не, от всички ваши възгледи за живота, които днес имате, след хиляда години нищо няма да остане от тях, това, в което сега вярвате, един ден сами ще се чудите, че сте могли да вярвате в такива глупави неща.
Той казва, че ако човек има вяра и не се усъмни и на гората да каже да се дигне и да се хвърли в морето, ще стане каквото е казал. За кое море говори Христос? Всички тълкуват, че Христос говори за морето на физическия свят. Всичкото заблуждение седи в това, че хората искат да констатират нещата на физическия свят, на земята. Сега вие мислите, че имате някакви съществени възгледи за живота. Не, от всички ваши възгледи за живота, които днес имате, след хиляда години нищо няма да остане от тях, това, в което сега вярвате, един ден сами ще се чудите, че сте могли да вярвате в такива глупави неща. Казвате, че науката е постигнала това, че науката е постигнала онова. Нищо не е постигнала науката. Нещата си съществуваха преди още науката да е говорила за тях. Преди още науката да е говорила за кръвообращението, всички животни и хора имаха кръвообращение, което ставаше, независимо от това, дали хората знаят за него нещо или не знаят. И без да знаят нещо за кръвообращението, мухите си живеят.
към текста >>

63. -

Ако обаче, ние постъпим по божествено, според Божествените разбирания и закони, ако ние оставим в ръцете на Бога — Той да въздаде Правда Той да разреши спорните ни въпроси, то тогава вместо едно, ще получим хиляда.
Бог е, който взема, и Бог е, който дава! Фактически, ние няма защо да очакваме от никой друг нищо. Защото, ще повторим, всички земни сили са само послушни оръдия в Неговите ръце, чрез които Той може да ни даде или да ни вземе нещо, в зависимост от нашето поведение. Това, което е наше, не може да не бъде пак наше. Но ако ние постъпим по човешки (според ограниченото човешко съзнание и разбиране), ако ние поискаме насила да си вземем своето, то ние можем пак да опитаме камшика на Божествения закон или, най-малкото, да изгубим Божието благоволение и подкрепа. Ако обаче, ние постъпим по божествено, според Божествените разбирания и закони, ако ние оставим в ръцете на Бога — Той да въздаде Правда Той да разреши спорните ни въпроси, то тогава вместо едно, ще получим хиляда. Защото Бог взема едно, а връща хиляда на тоя, който слуша волята Му и върви по пътя Му. (Нека това не се разбира само в чисто материален, земен смисъл). Крилото на Бога е разперено днес над нашата страна и нашия народ. Това, което е наше, ще бъде пак наше. БОГ ЩЕ НИ ГО ДАДЕ!
към текста >>

Защото Бог взема едно, а връща хиляда на тоя, който слуша волята Му и върви по пътя Му.
Фактически, ние няма защо да очакваме от никой друг нищо. Защото, ще повторим, всички земни сили са само послушни оръдия в Неговите ръце, чрез които Той може да ни даде или да ни вземе нещо, в зависимост от нашето поведение. Това, което е наше, не може да не бъде пак наше. Но ако ние постъпим по човешки (според ограниченото човешко съзнание и разбиране), ако ние поискаме насила да си вземем своето, то ние можем пак да опитаме камшика на Божествения закон или, най-малкото, да изгубим Божието благоволение и подкрепа. Ако обаче, ние постъпим по божествено, според Божествените разбирания и закони, ако ние оставим в ръцете на Бога — Той да въздаде Правда Той да разреши спорните ни въпроси, то тогава вместо едно, ще получим хиляда. Защото Бог взема едно, а връща хиляда на тоя, който слуша волята Му и върви по пътя Му. (Нека това не се разбира само в чисто материален, земен смисъл). Крилото на Бога е разперено днес над нашата страна и нашия народ. Това, което е наше, ще бъде пак наше. БОГ ЩЕ НИ ГО ДАДЕ! Ако, обаче, ний с нищо не нарушим волята Му и не престъпим законите Му, освен това.
към текста >>

64. -

Няма никакво значение, че хиляда души ще се дигнат против едного, и че единственият и слаб глас на истината ще бъде заглушен от громките викове и хули, от хилядите гласове на тържествуващото днес заблуждение.
Както споменахме и в предишните си статии, от милионни години вече, от времето откакто съществува съзнателния човек на земята, човечеството е вярвало в безсмъртието на човешкия дух. Естествено, ако това беше едно суеверие, едно заблуждение, една лъжа, то не би имало толкова дълговечен живот, не би изтраяло толкова хилядолетия. Но, независимо от опитностите, изследванията и наблюденията в миналото, ние днес имаме такива и на настоящето. Въпреки страшните „научни предразсъдъци“, с които като с китайска стена са се оградили мнозинството от учените на днешното време по всички части на света, въпреки факта, че умовете на болшинството от образованите хора на днешното време е хипнотизирани от „научните“ схващания на материализма, действителността си е действителност и все пак се намират хора. между които и такива с най-големи заслуги в различни области на науката, които констатират тази действителност, приемат я и я изявяват на всеослушание. Няма никакво значение, че хиляда души ще се дигнат против едного, и че единственият и слаб глас на истината ще бъде заглушен от громките викове и хули, от хилядите гласове на тържествуващото днес заблуждение. Нема никакво значение, че хиляда души подържат лъжата, а само един под държа истината. Все пак, истината ще победи, защото правото е на нейната страна. Само истински свободни умове. само ония хора на науката, които не се подават на хипнозата на общоприетото, само фанатичните търсители на истината се домогват за сега до правилното схващане на въпроса за същността на човешката личност. Защото за другите учени съществува една „забранена зона“ в науката, границите на която те не смеят да прекрачат, тъй както биха се изложили на критиките и присмехите на своите колеги.
към текста >>

Нема никакво значение, че хиляда души подържат лъжата, а само един под държа истината.
Естествено, ако това беше едно суеверие, едно заблуждение, една лъжа, то не би имало толкова дълговечен живот, не би изтраяло толкова хилядолетия. Но, независимо от опитностите, изследванията и наблюденията в миналото, ние днес имаме такива и на настоящето. Въпреки страшните „научни предразсъдъци“, с които като с китайска стена са се оградили мнозинството от учените на днешното време по всички части на света, въпреки факта, че умовете на болшинството от образованите хора на днешното време е хипнотизирани от „научните“ схващания на материализма, действителността си е действителност и все пак се намират хора. между които и такива с най-големи заслуги в различни области на науката, които констатират тази действителност, приемат я и я изявяват на всеослушание. Няма никакво значение, че хиляда души ще се дигнат против едного, и че единственият и слаб глас на истината ще бъде заглушен от громките викове и хули, от хилядите гласове на тържествуващото днес заблуждение. Нема никакво значение, че хиляда души подържат лъжата, а само един под държа истината. Все пак, истината ще победи, защото правото е на нейната страна. Само истински свободни умове. само ония хора на науката, които не се подават на хипнозата на общоприетото, само фанатичните търсители на истината се домогват за сега до правилното схващане на въпроса за същността на човешката личност. Защото за другите учени съществува една „забранена зона“ в науката, границите на която те не смеят да прекрачат, тъй както биха се изложили на критиките и присмехите на своите колеги. Разбира се, това не е никаква наука.
към текста >>

65. -

Историята не повтаря благоприятните моменти, или ги повтаря само веднъж в хиляда години.
Нова България трябва да се изгради сега! Утре ще бъде вече късно! Днес Бог ни дава мандата — да се изразим на „парламентарен език“ — да направим това, което трябва да се направи за пример на всички. Не го ли направим, не използваме ли този мандат, окажем ли се слаби и недостойни — той ще бъде отнет от нас и ще бъде даден на други. Това не е само един паралел, а е пълна действителност, неотменна реалност. Историята не повтаря благоприятните моменти, или ги повтаря само веднъж в хиляда години. Тя не кани, не настоява, не уговаря. Тя само ни предоставя удобния случай и остава всичко друго на нашия избор. Ако сме разумни, ще го използваме, ще тържествуваме, ще напреднем. Ако излезем глупави, никой тогава не ще ни бъде крив, че ще останем да тъпчем на място или да се движим в опашката на прогреса. Както мнозина други, така и ние днес ще кажем: „Бог дава, но в кошара не вкарва“.
към текста >>

___________________________________________ Преди хиляда години, искрите, които излязоха от България, се разпалиха в буен огън, който разпръсна мрака на средновековна Европа Днес българският народ е същият.
Тя ще бъде форма чисто българска, отговаряща на характера, заложбите и възможностите на българския дух. Никакво съмнение, никакво колебание, никаква късогледа, разрушаваща критика! Ний трябва да изградим живота в нашия дом по нов по чисто наш начин. Миналото е минало, а настоящето е настояще и си иска своето. Ний трябва да му го дадем! ___________________________________________ Преди хиляда години, искрите, които излязоха от България, се разпалиха в буен огън, който разпръсна мрака на средновековна Европа Днес българският народ е същият. Той не ще остане по-назад. Нечуто и невидяно за света, в България се е вече родило това, което ще даде новото слово на сегашния свят. ЩЕ СВЪРНЕШ Ще свърнеш ти към бреговете на тоз възбунен океан; ще свърнеш с бисери в ръцете към тайнствения храм, * вграден в душата ти страдална от нежния досег на любовта! Ще хвърлиш дрехата си кална и пак ще звънне песента — * Забравената песен на душата, забравения зов на вечността; И пак ще блесне светлината в първична чистота! * Сред прашний друм на суетата в незнаен ден ще дойде любовта и мощност ще почувстваш във душата и устрем смел за подвизи в света!
към текста >>

Знаем, не от думите на учени и философи, но от дълбокия трепет на сърцата си, и от картината, която разкрива пред очите ни вечно будния, готов и способен за всякакви жертви, духовен елит на народа ни — елит, съставен не от аристократи, а преди всичко от работници и селяни, от хора на народа ни, хора на умствения и физически труд — че светло бъдеще очаква този народ, който преди хиляда години разпръсна искрите на събуждането из целия потънал тогава в мрак Запад.
ЩЕ СВЪРНЕШ Ще свърнеш ти към бреговете на тоз възбунен океан; ще свърнеш с бисери в ръцете към тайнствения храм, * вграден в душата ти страдална от нежния досег на любовта! Ще хвърлиш дрехата си кална и пак ще звънне песента — * Забравената песен на душата, забравения зов на вечността; И пак ще блесне светлината в първична чистота! * Сред прашний друм на суетата в незнаен ден ще дойде любовта и мощност ще почувстваш във душата и устрем смел за подвизи в света! * Кат'пъпка, в хубост разцъфтяла, душата ти наокол ще ухай и в чашата, от горести преляла, тя Божията мъдрост ще познай! В. Недев ЗНАЕМ… Знаем, с душата си, а не с ума си, че за славянството, и специално за България, историята на близкото бъдеще е приготвила нещо ново, нещо хубаво, нещо, каквото досега не е притежавал и на каквото не се е радвал никой друг народ на земята. Знаем, не от думите на учени и философи, но от дълбокия трепет на сърцата си, и от картината, която разкрива пред очите ни вечно будния, готов и способен за всякакви жертви, духовен елит на народа ни — елит, съставен не от аристократи, а преди всичко от работници и селяни, от хора на народа ни, хора на умствения и физически труд — че светло бъдеще очаква този народ, който преди хиляда години разпръсна искрите на събуждането из целия потънал тогава в мрак Запад. Знаем, не от изчисления и статистически проучвания, а с живото знание на духа, че ние трябва да живеем, да се борим, да напредваме, по светлия, начертан ни от ръката на Провидението път на мирен културен и духовен възход и че само по този път ние ще разрешим задачите си и ще осъществим идеалите си. Знаем, че трудностите, препятствията, колебанията и отклоняващите сили ще бъдат преодолени, и че българския народ ще стъпи здраво на пътя, сочен му от Бога — пътя, по който той ще изпълни достойно мисията, възложена му от Провидението. Ние не сме „малък“ народ; ние не сме слаб, маловажен. незначителен народ, както мислят мнозина, дори и такива, намиращи се по върховете на ръководните места, защото „големината“ — духовната тежест, силата и значението на един народ не се мерят само чрез числото на неговите членове или чрез обширността на територията, която заема. Истинската сила и истинското значение на един народ се измерват преди всичко чрез вътрешния духовен потенциал, който той притежава.
към текста >>

66. -

Ще кажете, че това мяза на приказките от „Хиляда и една нощ“.
И за работата няма да се плаща, както сега — заплати няма да има. Слугите ще бъдат на почетно място. В бъдещия строй господарите ще стават преди слугите си. Слугите ще раздават благата. Те ще носят благата на хората. Ще кажете, че това мяза на приказките от „Хиляда и една нощ“. Казвате: „Как ще стане това? “ — Както става с бубата. В първо време вие храните бубата с листа. Тя постепенно надебелява, става голяма. Един ден тя се отказва от вашите листа, започва да си върти главата на една и на друга страна, като някой капелмайстор и току се покатери някъде, започва да преде една нишка.
към текста >>

67. -

Но как ще запазите спомена за изминалите векове, когато едва ли помните повече от хиляда сцени от настоящия си живот?
Живот — пад вси вериги на плътта! Живот — през огъня на жертвата пречистен! Живот на братство, обич, красота! В. С. Недев ПРЕРАЖДАНЕТО Е ФАКТ „Вий не вярвате в прераждането защото не си спомняте нищо за миналите си животи? Но как ще запазите спомена за изминалите векове, когато едва ли помните повече от хиляда сцени от настоящия си живот? “ Виктор Хюго. Наистина ли факт, действителност в природата и в живота със само това, което е винаги пред очите на всички, което всички виждат и знаят и за което спор не може да има? Наистина ли човешкият ум е проникнал тъй-дълбоко навсякъде и във всичко - във вселената и в живота, че за него неразгадани тайни и непознати факти не съществуват? Наистина ли днешната наука е отишла до там, да е доказала по абсолютен, несъмнен начин пълното изчезване на човешкото съзнание и на човешката индивидуалност при смъртта на физическото тяло? Наистина ли противниците на прераждането разполагат с някакви действително научни и необорими доводи против него?
към текста >>

68. -

Тия гении чакат, от хиляда години чакат.
Ако ги намерите, женете се, ако не ги намерите, не се женете. Говоря за онези от вас, които искате да оправите света. Ако искате да върви както сега, нямам нищо против, но това казвам на онези, новите жени, които искат да оправят света, на тях казвам да се не женят за мъж, когото не обичат. Да се не женят за мъж, за когото не са готови да пожертват всичко и да се не женят за мъж, който не е готов да пожертва всичко за тях. Тя да пожертва всичко и той да пожертва всичко. Тия гении чакат, от хиляда години чакат. И знаете ли, защо не идват? Понеже вие не обичате Бога, който ви е създал. Те казват: не можем да отидем между хора, които не обичат нашия Баща. Та казвам: първото и най-необходимо нещо е да се създаде безкористна и идейна любов към Бога. Тогава ще дойдат тия мъже в света, тия гении, тия гениални деца.
към текста >>

69. -

България, която още преди хиляда години стана люлката на общославянска култура и разсадник на велики творчески, преобразователни идеи за цяла Европа, не е завършила своята мисия.
желанията си неспирни! Слей дъха си с туй великото, неуловимото дихание, и пулса в тебе да забие в нов от днескашния ден ударен такт — да бие с удара на живите вселени! С аромата на цветята слей ти своето ухание, душа, самата — цвят сама — вселена, най-красивото на Любовта създание! R. Зидарите на Велика България „Майките и учителите ще спасят света! “ Както всеки отделен човек така и всеки отделен народ си има своята велика задача, своето призвание, своята мисия в живота. България, която още преди хиляда години стана люлката на общославянска култура и разсадник на велики творчески, преобразователни идеи за цяла Европа, не е завършила своята мисия. Сега именно настъпва времето да се разкрият творческите сили на нашия народ, поставен на кръстопътя между изток и запад и затова призван да създаде една нова култура — самобитна, оригинална, а не подражателна. „Ценностите на изтока и запада трябва да се преценят от едно ново гледище — и тогава може действително да се турят основите на една нова култура, която да бъде свободна от крайностите на мистичния, но пасивен изток и активния, но материалистичен запад. 50% изток е прав и 50% запад е прав — по правилото не Хермеса. България, която има историческата мисия да организира Балканския полуостров — и да носи светилника на една нова, самобитна култура, трябва преди всичко: 1) Да се отърси от всяко робско подражание на Византия или запада. Ние сме страдали твърде много от това подценяване на своя народ и от робското подражание на чужди народи.
към текста >>

70. -

Едно плодно дърво може би ще може да отхрани хиляда плода, но ако ст.
Сега често се явяват кризи. Хора измират повече, отколкото трябва. Защо измират? Някъде се родили повече. Едно дърво не може да отхрани 10— 20 хиляди плода. Едно плодно дърво може би ще може да отхрани хиляда плода, но ако ст. 15—20,000, те ще бъдат недоразвити. Затова казвам: В сегашния живот трябва да имаме добри плодове. Хората, които се раждат, трябва да имат отлични умове, добри сърца и после здраве трябва да имат. Всеки човек, който се ражда, трябва да има условия за него. Когато Бог създаде първия човек, направи му райска градина, прекара пред него всичките животни, каза: Всичко туй е за тебе.
към текста >>

71. -

И както, преди повече от хиляда години, ние дадохме „на вси славяни книга да четат“, така и днес ще дадем на цялото човечество това, което е вече не книга в обикновения смисъл на тази дума, а хляб, насъщен, необходим, Божествен хляб за душите и за телата.
Нема абсолютно никакво значение ще вярвате ли или не. Фактите ни най-малко не зависят от това, дали ние вярваме или не невярваме в тяхната действителност. А ние имаме тук един факт, който надхвърля всякакво местно, всякакво временно значение. Ние имаме тук един факт, чиято грандиозност ще изпъкне напълно и ще бъде достойно оценена не дори в столетията, а в хилядолетията, които идат след нас. Ние имаме тук един факт, който ще остане основният камък на новата култура на цялото човечество. И както, преди повече от хиляда години, ние дадохме „на вси славяни книга да четат“, така и днес ще дадем на цялото човечество това, което е вече не книга в обикновения смисъл на тази дума, а хляб, насъщен, необходим, Божествен хляб за душите и за телата. Този жив хляб, това Божествено слово вече съществува. Питайте овчарите и мъдреците, които са присъствали на неговото раждане. Те ще ви кажат това. И не се чудете, че то е станало тайно от вас, без вашето знание и позволение, макар, може би, да сте общопризнати литературни разпоредители и арбитри. — Божествените неща стават винаги така.
към текста >>

72. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Понеже злото победи, необходимо бе повече от хиляда години след това, да бъде погребан тоя голям остров на Посейдона под водите на Атлантика; и шестдесет и пет милиона хора загинаха, ви.
То доведе до едно необикновено състояние, в което всеки човек въздигна един образ на себе си и го обожаваше като Бог — едно извращение на съвършено вярната идея, че Бог е във всекиго от нас, и че. ако вие не можете да го намерите себе си, безполезно е да го търсите другаде. Така дойде до там, че стана една обширна революция против Пазителя на Златната Врата и на дело добрите и злите сили. които винаги търсят да по-влияят на света, намериха физически израз в течи велики серии от битки в Атлантис. В този случай мнозинството oт населението решително би се определило на страната на злото, и злото победи. Понеже злото победи, необходимо бе повече от хиляда години след това, да бъде погребан тоя голям остров на Посейдона под водите на Атлантика; и шестдесет и пет милиона хора загинаха, ви. продължение на двадесета и четири часа, в този велик катаклизъм. Сега още веднъж силите на доброто и злото се материализираха тук, на физическото поле и могъщото състезание пак слезе долу на същото поле. Помнете, ние сме същия народ, който бяхме на Атлантис, и вероятно е, че ние взехме своя дял в борбата — с малцинството, надяваме се — и, можа би, някои от нас са мнозинството; впрочем, има много време от тогава и ние не можем да бъдем сигурни за това. Чел съм, спомням си, една ужасна история (измислица, надявам се, понеже трудно би могло това да бъде факта) за възобновен спомен за едно минало въплъщение. Имало веднъж един човек набожен и усърден християнин, който в един случай на подлагане себе си на месмерично лекуване намерил, че, при състояние на транс, той бил способен да добива проблясъци за състояния, които чувствувал като да се отнасят до негови минали съществувания.
към текста >>

73. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

_________________________________ 1) В еврейския език числата над хиляда нямат имена.
Поради това, да се комбинират еврейските думи значи да се действа на самата вселена. От тук произтича и употреблението на еврейските думи в магическите обреди. Сега като знаем азбуката изобщо, ще изучим значението и съотношението на 22-те й букви. От това ще разберем съответствието на всека буква с Божиите имена, с ангелите и сефиротите. Старите равини-философи и кабалисти именно тъй обясняват по своята система реда, хармонията и влиянието на небесата върху света чрез 22-те букви, които се съдържат в мистическата азбука на евреите. (Следва). _________________________________ 1) В еврейския език числата над хиляда нямат имена. 2) Адептите на Кабалата, между които се наброявал мнозина християнски мистици, като Раймонд Люли, Пик де ла Мирандол, Г. Постел, Хенри Мор, гледат на нея като на божествено предание толкова старо, колкото е стар и човешкия род (Franck: „Dictionnaire philosophique“). 3) Съчиненията на Спиноза доказват дълбоките му знания по Кабала. 4) Лайбниц бил посветен в Кабалата от сина на знаменития алхимик Меркури Ван-Хелмонт, който сам е бил велик кабалист. СИНАРХИЯ СТАТИЯ ТРЕТА Окултна социология - Системата на Сент-Ив д'Алвейдър - Правителствата на съвременните народи – Република, монархия, теокрация В тази статия ще продължим разяснението на системата на Сент- Ив д'Алвейдър за образуването формата на държавата и начина на управлението.
към текста >>

И когато требваше да си замине и продължи своя път, Ботйов му дава хиляда гроша, дава му своя кон, на и го изпраща на десетина километра, след едно страховито време, когато огнени шипове процепят небето, а гръм и мълнии разтърсват земята и низ буря, дъжд и кал обхванатите от един и същ огнен плам двамата хайдути най-милно и пламенно се разделиха.
които оковават истинския човек на Великото Слънце; — хайдутин-бунтовник въздигнат над оная гъмжаща, живуща на сън гмеж, която търпи робия от турци, робия от попове, робия от богати; — хайдутин-борец против вси — материални и духовни — чужди и свои — врази на родната душа, — борец напуснал „бащино огнище, там, дето той е пораснал и първо мляко засукал“ и отишъл в омайните прегръдки на балкана волно да живее и праведно да мети на всички врагове, — борец намразил суетната радост спотаена в робското кътче и презрял тленната наслада на смирена с клюмнали глави тълпа под тройната робия. И Ботйов е жертвал всичко за такива събратя-хайдути — де и да е бил, що и да е имал . . . когато той е живял ведно с бухали и прилепи в една запустяла воденица край влашката столнина, изпаднал в най-тежка отшелнишка неволя, Васил Левски намира прибежище у Него! А когато е бил учител в бесарабското село Знаменка обикнат от селяните и в добро положение, Георги Раковски, преследван от дребнавата продажна полиция, укрива се у Него! И когато требваше да си замине и продължи своя път, Ботйов му дава хиляда гроша, дава му своя кон, на и го изпраща на десетина километра, след едно страховито време, когато огнени шипове процепят небето, а гръм и мълнии разтърсват земята и низ буря, дъжд и кал обхванатите от един и същ огнен плам двамата хайдути най-милно и пламенно се разделиха. А и колцина събратя бунтовници са намирали прибежище в тавана на печатницата — квартирата на Ботйова! * И в полета на своя копнеж към свобода Ботйов се е възйемал над облаците с жад да надзърне във вечно синьото небе в един остров сред тихите води на Дунава ведно с един приятел от Одеса, той заживява по Диогена и се опитва да възбуди божественото — свръхчовешко — чувство на алтруизма у простите рибари и и да направи един остров на блажените — остров на комунизма и в един век на ад да създаде рай. Ала скоро Ботйов се опомня, слиза о.т небесната вис, отива сред потъналия в тройна робия народ и със своя „Будилник“ започва да го буди от трикратния сън. А на поколението остави завет да продължи неговата борба докато той под булото на друга личност по вихрено бъде въплътен от кармичния кръговрат на нашите планети. * От век на век ... кумири..., кумири..., кумири е създавало човечеството в своя път и все повече и повече е оковавало във вериги atma-та — безсмъртния божествен слънчев лъч у човека — за да не може прояви своята сияйна светлина.
към текста >>

74. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Още хиляда крачки, още петстотин, всички страхотии на ада се струпаха върху ми, но нито една мускулна нишка не трепна у мене, аз лежах като вкаменен.
Напрегнах всеки мускул, всяка жила до скъсване, превивах се, изкривявах се, пъшках, главата ми щеше да се пръсне, и след невероятни усилия, които като че продължиха цяла вечност, макар че не траяха повече от няколко минути, аз най-сетне се намерих във вдлъбнатината между релсите. Бях ли спасен? Нямах време да размишлявам върху това, нито да се радвам на новата си надежда, защото цялата душевна дейност се съсредоточи в слуха. От далеко дочух, най-първо неопределено, сетне все по-ясно, равномерния, монотонен, тежък шум, който прави работещата парна машина. Страшната нощна тишина от минута на минута отстъпваше все повече пред още по-страшния, шеметен тътнеж на трясъка и ехтенето, на тропането и пръхтенето на локомотива, който се приближаваше с бясната бързина па американските влакове. Още хиляда крачки, още петстотин, всички страхотии на ада се струпаха върху ми, но нито една мускулна нишка не трепна у мене, аз лежах като вкаменен. Опитах се да извикам, сам не можах да чуя собствения си глас, как да го чуят хората от влака? Стори ми се за едно неизмеримо кратко време, че виждам светъл лъч, подуха ме малко горещо, после внезапно стана черно и тъмно, чух трясък, като че се събориха небесата. Близко, съвсем близко, едва една линия над мене, префуча чудовището, — аз бях спасен! Вече в полусъзнание чувах над мене оглушително тракане и пращене, виждах сенчести маси да прехвръкват, още един момент на смъртен страх, — куката на една по-низко увиснала верига беше ме закачила, повлече ме няколко крачки и най-сетне откъсна едно парче от дрехата ми на гърдите, — и тогава всички предмети около мене, и месечината, и мостът, и високите брегове, играеха в лудо хоро, всичко се въртеше като вихрушка и аз изгубих съзнание. Когато пак се свестих, намерих се в леглото си, около мене познати погледи.
към текста >>

75. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Хиляда години отделяха Хипация от Корнели Агрипа — хиляда години в царството на мисълта могат добре да бъдат характеризирани под името тъмна епоха.
Опасност, която застрашаваше християните. Религията на Юлияна, чийто учител беше Плотин, не беше друго освен неоплатонизъм, облечен в стара римска одежда. Това изглеждаше за тогавашните мислители и философи да е триумфа на екзотеричната религия над вътрешните езотерични истини, т. е. победа, на късо казано, на тялото над душата. Със съживяването на най-хубавото в гръцкото и римско изкуство и наука се повърнаха и мистическите доктрини на александрийските философи, но не дойдоха с триумф, а със смелост да се закрепят още един път в лицето на един враждебен свет, който отдавна беше забравил даже съществуването им. Хиляда години отделяха Хипация от Корнели Агрипа — хиляда години в царството на мисълта могат добре да бъдат характеризирани под името тъмна епоха. Корнели Агрипа фон Нетесхайм бе роден в 1486 год. в Келн. Седем години по-късно, на 10 Ноември в 1493 г., в Айнзиделн, близо до Цюрих, се роди син, на доктор Вилхелм Бомбасг Хоенхайм, които беше кръстен Теофраст, в чест на гръцкия лекар, философ и последовател на Аристотел, Теофраст Тиртамос. Това дете отпосле беше известно и прекорвано под името Парацелзус. В тоя период ставаха в света велики събития.
към текста >>

76. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Нацията в течение на хиляда години преминава от варварството към цивилизацията.
Не трябва да се мисли, че страданията в който и да е наш земен живот са необходими за изкупление на грешките ни в миналото. Вярно е, че може да има такива страдания, но също така е вярно, че те могат да бъдат изпитания на духа за бъдещия му прогрес. И инстинктивното чувство за съществуването на Бога се дължи, както поддържа Алан Кардек, на спомена, който човек е запазил за това, което е знаял преди да се въплъти, Въплътеният дух, като запазва интуицията си за предишното си състояние като дух, притежава инстинктивно съзнание за не видимия свят, макар че голямата гордост или предразсъдъкът му могат да го накарат да си затвори очите за този факт. Алан Кардек има един твърде интересен аргумент в защита на прераждането, извлечен от прогреса на нациите. Чрез усилията на най добрите си мъже, една нация, казва той, напредва интелектуално и морално. Нацията в течение на хиляда години преминава от варварството към цивилизацията. Ако всички хора биха живели по хиляда години, те биха могли да напреднат през този период. Но мнозина от тях умират всеки ден и на всека възраст, поради което хората се подновяват непрестанно : всеки ден изчезват и се явяват нови. По тоя начин в края на хилядата години в никоя страна не оставя нито диря от ония хора, които са живели преди хиляда години. Нацията, която е била във варварско състояние, е станала цивилизована. Но какво е това, което по тоя начин е прогресирало?
към текста >>

Ако всички хора биха живели по хиляда години, те биха могли да напреднат през този период.
Вярно е, че може да има такива страдания, но също така е вярно, че те могат да бъдат изпитания на духа за бъдещия му прогрес. И инстинктивното чувство за съществуването на Бога се дължи, както поддържа Алан Кардек, на спомена, който човек е запазил за това, което е знаял преди да се въплъти, Въплътеният дух, като запазва интуицията си за предишното си състояние като дух, притежава инстинктивно съзнание за не видимия свят, макар че голямата гордост или предразсъдъкът му могат да го накарат да си затвори очите за този факт. Алан Кардек има един твърде интересен аргумент в защита на прераждането, извлечен от прогреса на нациите. Чрез усилията на най добрите си мъже, една нация, казва той, напредва интелектуално и морално. Нацията в течение на хиляда години преминава от варварството към цивилизацията. Ако всички хора биха живели по хиляда години, те биха могли да напреднат през този период. Но мнозина от тях умират всеки ден и на всека възраст, поради което хората се подновяват непрестанно : всеки ден изчезват и се явяват нови. По тоя начин в края на хилядата години в никоя страна не оставя нито диря от ония хора, които са живели преди хиляда години. Нацията, която е била във варварско състояние, е станала цивилизована. Но какво е това, което по тоя начин е прогресирало? Същите ли хора, които по-рано са били варвари?
към текста >>

По тоя начин в края на хилядата години в никоя страна не оставя нито диря от ония хора, които са живели преди хиляда години.
Алан Кардек има един твърде интересен аргумент в защита на прераждането, извлечен от прогреса на нациите. Чрез усилията на най добрите си мъже, една нация, казва той, напредва интелектуално и морално. Нацията в течение на хиляда години преминава от варварството към цивилизацията. Ако всички хора биха живели по хиляда години, те биха могли да напреднат през този период. Но мнозина от тях умират всеки ден и на всека възраст, поради което хората се подновяват непрестанно : всеки ден изчезват и се явяват нови. По тоя начин в края на хилядата години в никоя страна не оставя нито диря от ония хора, които са живели преди хиляда години. Нацията, която е била във варварско състояние, е станала цивилизована. Но какво е това, което по тоя начин е прогресирало? Същите ли хора, които по-рано са били варвари? Сигурно не, защото те отдавна са умрели. Новопоявилите ли се хора?
към текста >>

Следователно, трябва да допуснем, че старанията, положени за цивилизоването на един народ, имат сила, не да изработят подобрението на души, които са създадени несъвършени, но да поставят Бога в положение да създаде души от по-добро качество от онова, което са били душите, създадени преди хиляда години.
Но какво е това, което по тоя начин е прогресирало? Същите ли хора, които по-рано са били варвари? Сигурно не, защото те отдавна са умрели. Новопоявилите ли се хора? Не и те, защото ако душата е създадена едновременно с тялото, то следва, че душите на новодошлите хора не са съществували през периода на варварството. Следователно, трябва да допуснем, че старанията, положени за цивилизоването на един народ, имат сила, не да изработят подобрението на души, които са създадени несъвършени, но да поставят Бога в положение да създаде души от по-добро качество от онова, което са били душите, създадени преди хиляда години. Алан Кардек настоява и върху друга една точка. Според общоприетата официална теория, душата се създава едновременно с тялото. От това следва — освен ако допуснем абсурдното положение, че всички хора са родени интелектуално и морално еднакви — че Бог създава за някои хора души много по- напреднали от душите, които създава за други хора. Защо е тази фаворизация? Как може един човек, който не е живял по-дълго време от друг човек, да заслужи да бъде надарен с душа, която по качество да е по-висша от оная, дадена на съседа му?
към текста >>

77. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Колкото за субективния дух, той не е активен в едно лице на хилядата.
С течение на времето,, низшата интелектуална природа на човека се затвърдява и става фактор в живота му, когато емоциите му малко се успокоят. Малко по малко, първоначалният червен цвят на духовния човек и портокаленият на тялото му се обагрят със зеления на неговия обективен манталитет и тогава той има една смес от трите тия цвята, която му дава кафяво трептение. За съжаление, този цвят посочва сегашното състояние на по-голямата част на човечеството, понеже неговото развитие не е отишло по- далеч. Интелектуалната страна на човека е още твърде слаба. Самият обективен дух не е още добре индивидуализиран. Колкото за субективния дух, той не е активен в едно лице на хилядата. Издаването на закони, които забраняват да се изнасилва, да се убива ближния или да се ограбва, под страх на наказание, принуждава хората да контролират своите емоции. Също и общественият живот иска постоянно самообладание. Напредъкът на човека в контрола на неговите емоции прави да преодоляват зелените трептения, отначало в най-тъмните нюанси, които характеризират напрегнатия егоизъм, а впоследствие в най-ясните му нюанси, които са указание на индивидуализация. Зеленият цвят е цвят на обективния дух на човека, когато той започва да се индивидуализира, като постоянен център на съзнание в божеството. Той е цвета на проявлението на низшата интелектуалност, наричана по някога мозъчно съзнание.
към текста >>

78. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„Аз не ще поискам голямо нещо: само по един косъм от твоята глава за всеки хиляда флорини.“ Като казал това, той пак се взрял в рицаря.
Царят започнал да се смее: „Нямам нужда от твоята признателност“, казал той. „Безброй просяци като тебе биха идвали при мене да им заема пари, ако биха ги имали на такава евтина цена.“ „Тогава що искаш? “ запитал рицарят. „Предложи ми условията и аз ще ги приема, защото на всяка цена аз трябва да имам златото“. „Добре тогава,“ казал гномът. „Аз не ще поискам голямо нещо: само по един косъм от твоята глава за всеки хиляда флорини.“ Като казал това, той пак се взрял в рицаря. „Само един косъм от моята глава? “ възкликнал Бъркхарт с удивление. „Аз на драго сърце ще ти дам цел сноп от косата си, ако ти само ме снабдиш с парите, които са ми необходими, за да спечеля благоволението на Юлия.“ „Аз не ограничавам количеството, което ти можеш да теглиш,“ се изсмял царят. „Това е единственото ми условие: по косъм от твоята глава — за всеки 1000 флорини“. „Съгласен! “ казал радостно рицарят и като изтеглил сабята си, той щял да отреже цял сноп коса от главата си, за да я предложи на царя.
към текста >>

Очите му били изпъкнали, като че ще изскочат из орбитите си, а пръстите му спазматично били стиснали една торба, в която имало хиляда златни флорини.
Тогава тя заповядала да разбият вратата. Ужасна гледка се открила пред погледа й. Бъркхарт фон Толенщайн лежал мъртъв на леглото си. Чертите на лицето му били обезобразени — като на смъртник, умрял всред ужасна агония. Около врата му било завързано вжже от жълта човешка коса с която той бил удушен. Очите му били изпъкнали, като че ще изскочат из орбитите си, а пръстите му спазматично били стиснали една торба, в която имало хиляда златни флорини. Този бил края на Толенщайновците. Ундини Ундини Най-хубавите природни духове безспорно са водните нимфи или ундините. Те живеят в „елемента“ вода, т. е. в нейната етерна част, от която видимата вода е външната й видима проява. Почти всички простодушни хора, на всякъде по земята, които живеят в самотни места, близо до реки или езера, вярват в съществуването на водните нимфи.
към текста >>

79. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Действително, претеглена с едни везни, с които се теглят всички божествени неща, ние ще намерим загуба на една хиляда-милионна част от милиграма, но туй ще покаже липсата не на действителността, а на символите, образите и характерите.
Ако вземете една философска книга, произведение на най-отличния философ на човечеството, написана най-щателно, то питаме: самата разумност вътре в книгата ли е? Разбира се, не: тя е извън това съчинение. В последното са вложени само символите, образите, характерите, чрез които можем да се домогнем до онази велика истина, която е извън книгата. И ако вие заличите тия символи, образи и характери вътре в книгата, какво ще остане в самата нея? Мислите ли, че тя ще изгуби от своето тегло? Действително, претеглена с едни везни, с които се теглят всички божествени неща, ние ще намерим загуба на една хиляда-милионна част от милиграма, но туй ще покаже липсата не на действителността, а на символите, образите и характерите. Следователно, по същата аналогия ние считаме човека като една жива книга или като една жива вселена, в която разумното се проявява в един малък мащаб. Когато организмът направи някаква малка грешка, охлузи например своята кожа, той ще почувства една малка болка, която е признак на езика на живата природа и показва, че организмът е сгрешил и се отклонил от правия път на природата. Тя ни най-малко не спъва тоя организъм, като го тури в някой затвор, или изпрати някои свои служители да му четат морал, или да го налагат с бой, или да го убиват, защото се отклонил от правия път, но тя му казва само: спри се и тръгни в противоположни посока. А, при това, на повреденото място тя изпраща всички най-добри работници, които започват да поправят сторените повреди и, може би, след един час, един два дни или една година всичко е в ред и порядък: живият организъм продължава своята работа безспир. Разумността, следователно, макар и да се проявява в едва забележим размер, управлява целесъобразно живота на тоя организъм.
към текста >>

80. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Може да се допусне едно случайно съвпадение, но десет, двадесет, сто, хиляда?
Нищо не се видяло вече от нея: нито стройното й тяло, нито косите й, разпилени от вълните, нито чадъра й, нито ветрилото й, — от нея останал само вика: „мамо! “ Един бял гълъб ми донесе тая тъжна вест. Уви! гълъбите от обсадата на Париж не носеха никога добри новини“. * * * Предчувствията, предвестията от тоя род са толкова многобройни, за да не се считат неочаквани, че ние не можем да се изненадваме от интереса на хората да търсят обяснението им. Те съставляват част от психическите явления, които трябва да изучваме. Може да се допусне едно случайно съвпадение, но десет, двадесет, сто, хиляда? Не. Нема никакво суеверие в това, да анализираме тия потайности. Съобщението, което предаваме по-долу, ни показва един човек съвсем уравновесен, който, далеч от приятелите си, на двадесет километра от жилището си, там, дето трябва да пренощува, изпитва чувството на едно неопределено нещастие, изменява намерението си и си отива веднага в къщи, дето намира майка си да играе на карти, после ляга да спи както обикновено, после нещо му се проявява в края на същата нощ и му известява, че тя умира и то в същия момент, когато наистина умирала от пукване на сърцето, в една стая на другия край на къщата. Тук има две неща за различаване: 1) усет от далечно разстояние на едно предстояще и непредвидено нещастие и 2) проявление в момента на смъртта. Ето това писмо: „ Драги учителю, важно е, за знанията, които разкривате на хората, да Ви съобщя това, което се случи с мен преди пет години и в което не ще можете да се усъмните, въпреки Вашия строг научен метод. Преди всичко, нека Ви кажа кой съм аз.
към текста >>

Този пример от хилядата, който представлявам, няма друга цел за момента, освен да оправдае заглавието на тази глава: способности на душата, непознати или малко изучени.
Да мислим заедно с Виктор Хюго, че „всичко е пълно с души“, не е, може-би, една поетическа фикция. Прочее, този психичен елемент не би ли могъл да играе роля в обяснението на явленията, които изучваме? Във всеки случай, в примера, който ни занимава тук, първата хипотеза ни се вижда по-вероятна, особено ако се замислим, че нашето умствено тяло може да се излъчва, да излиза от нас, да вземе една външна форма спрямо съзнателното ни аз и даже да се разговаря с нас, както става това в сънищата. Прочее, точно казано, касае се тук за един сън отначало несъзнателен, а после, при събуждането, станал халюцинативен. Явно е, колко е сложна проблемата, която изучваме. Този пример от хилядата, който представлявам, няма друга цел за момента, освен да оправдае заглавието на тази глава: способности на душата, непознати или малко изучени. Той носи № 4033 в анкетата, за която говорих по-горе. Друга една история, която не е без свръзка с тая на г-жа Маришал, е възпроизведена в Ainstee ’s Magazine, от м. март 1892 г., от г. Д-р Мино Саваж: „В едно от предградията на Ню Йорк живеел един момък, който току що свършил образованието си в чужбина, в Хайделбергския университета. Темпераментът му бил впечатлителен.
към текста >>

81. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И седмата хиляда отговаря на най-голямото разпалване.
И втората земя не се смята, и това бе речено. 19. И тя излиза от земята, която получи проклятие, от земята, проклета от Господа. 20. И тя бе празна и пуста, и тъмнина лежеше върху лицето на бездната, и Духът Божи се носеше над водите. Тринадесетте зависят от тринадесетте форми на Достойнството на Достойнствата. 21. Шест хиляди години зависят от шестте първи. 22. И седмата хиляда отговаря на най-голямото разпалване. И тя бе опустошена в продължение на дванадесет часа, според както е писано: тя бе празна и пуста. 23. Тринадесетото ще възстанови двете светилища чрез милосърдието, и те ще бъдат възобновени както в началото. Защото шестте члена постоянстват, според както е писано: Той създаде, и после: тя бе. Тази е, в същност, истината. Тълкувание „Бог създаде шест члена.
към текста >>

„И седмата хиляда се отнася към най-голямото разгорещяване.
Но тия години не са хронологическите: те имат метафизическо значение. В цялата обща част или в отделите на творението, етерните области, мъглявостта, планетата, животното, растението, човекът, духът, народът, обществото, които претърпяват изпитанието и падението, седемте принципи, означени от сефиротите и едомските царе, владеят последователно, по начин че първият, който се проявява (и същевременно се разрушава), да бъде Хезод, а последният Малхут, като се мине през всичките други. В същност, като се изследват строителните сефироти или проявения Бог, ще се забележи, че, отивайки от Хезод към Малхут, следва се реда на прогресивната материализация, понеже Хезод е най-идеалният, а Малхут — най-материалният измежду родителските влияния. Значи, падането се състои в слизането от идеалното в материалното и че, следов , редът на падането върви от Хезод към Малхут. Шестте хиляди символични години съответстват на шестте първи степени на падението, на шестте първи от долните сефироти. „И седмата хиляда се отнася към най-голямото разгорещяване. И тя бе опустошена напълно в продължение на дванадесет часа, според както е писано:и тя бе празна и пуста“. Седмата хиляда се управлява от Малхут и се отнася към пълното разгорещяване и сила, сиреч към най-низката степен на материализацията. В същност, за кабалистите, материята е само едно стягане и сгъстяване на свободната сила. Затова те дават, чрез сравнение на физическото с моралното, името „сила“, „разгорещяване“ и „осъждане“ на материята, а на свободната сила— милост. милосърдие и разширение.
към текста >>

Седмата хиляда се управлява от Малхут и се отнася към пълното разгорещяване и сила, сиреч към най-низката степен на материализацията.
В същност, като се изследват строителните сефироти или проявения Бог, ще се забележи, че, отивайки от Хезод към Малхут, следва се реда на прогресивната материализация, понеже Хезод е най-идеалният, а Малхут — най-материалният измежду родителските влияния. Значи, падането се състои в слизането от идеалното в материалното и че, следов , редът на падането върви от Хезод към Малхут. Шестте хиляди символични години съответстват на шестте първи степени на падението, на шестте първи от долните сефироти. „И седмата хиляда се отнася към най-голямото разгорещяване. И тя бе опустошена напълно в продължение на дванадесет часа, според както е писано:и тя бе празна и пуста“. Седмата хиляда се управлява от Малхут и се отнася към пълното разгорещяване и сила, сиреч към най-низката степен на материализацията. В същност, за кабалистите, материята е само едно стягане и сгъстяване на свободната сила. Затова те дават, чрез сравнение на физическото с моралното, името „сила“, „разгорещяване“ и „осъждане“ на материята, а на свободната сила— милост. милосърдие и разширение. Но за да се разбере мисълта им, не трябва се вижда в техните символични изрази само един превод на физическото с моралното, а трябва да се търси по-скоро синтеза на едното и другото, тъй като материализацията на душата не по-малко е изобразена там, отколкото оная на света, и царството на силата представлява такова натежаване на духа чрез истинкта, каквото е натежаването на етерната енергия чрез телата. Опустошението е крайния момент на падането, когато етерната сила се поглъща в хаоса от космически прах, където огнената душа на планетата се втвърдява в кристализацията на повърхността, където душата потъва окончателно в тялото, където религиите се свеждат към обреди, и където обществата се свличат към упадък.
към текста >>

Това число се прилага към седмата хиляда, а не към шестте други.
милосърдие и разширение. Но за да се разбере мисълта им, не трябва се вижда в техните символични изрази само един превод на физическото с моралното, а трябва да се търси по-скоро синтеза на едното и другото, тъй като материализацията на душата не по-малко е изобразена там, отколкото оная на света, и царството на силата представлява такова натежаване на духа чрез истинкта, каквото е натежаването на етерната енергия чрез телата. Опустошението е крайния момент на падането, когато етерната сила се поглъща в хаоса от космически прах, където огнената душа на планетата се втвърдява в кристализацията на повърхността, където душата потъва окончателно в тялото, където религиите се свеждат към обреди, и където обществата се свличат към упадък. Кабалистическите коментарии ни учат, че разрушението и опустошението на ерусалимското светилище, след еврейското изгнание, се считат като съответствия, върху земята, на счупването и упадъка на сефира Малхут. Затова евреите казват, че тяхното изгнание ще продължава дванадесет часа и те приписват същия брой емблематични часове за опустошението на Малхут. Това число се прилага към седмата хиляда, а не към шестте други. Значи, има 6 степени на падение, а седмата се подразделя на дванадесет. „Според както е писано: и тя бе празна и пуста. Тринадесетият ще открие двете светилища чрез милосърдието и те ще бъдат възобновени както в началото“. Тринадесетият принцип събира в покоя на синтеза дванадесетте аналитични елемента, чиято борба е образувала върховната криза на хаоса и опустошението. Чрез възкачването на тринадесетия принцип борбата утихва и деленията се поглъщат в Единството.
към текста >>

82. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

или даже едно голямо число, хиляда.
Това, което се нарича „азбука“, е редица от „писмена“, т. е. буквите, с които езикът се изразява като символи. Причината, поради която съвременните имена на буквите, като а, б, в и др., немат значение, е тази, че те са извлечени и непълни имена, когато гръцките и еврейски букви са се именували с пълни имена, а тия имена са били дадени съобразно силата на звука, изразена чрез буквата. По тоя начин на гръцки звукът — сила, символизиран чрез А или алфа, е бил така наречен, защото буквата е изразявала един звук на владение или водене, или сила или направление, тъй като думата „алфа“ значи водител, това, което предхожда и т. н. На еврейски същата тая буква се казвала А л е ф , което значи мощен, велик, бик и т. н. или даже едно голямо число, хиляда. Ако, следователно, буквите са наречени с имена, изразяващи техните звукове, разумно е да се запита, каква цел се гони с тия имена и какво е истинското значение, едно разбиране на което ще ни снабди с ключа за значението на повечето корени в много различни езици. Буквите в много езици, като еврейски, китайски и т. н., са били първоначално рисунки, представляващи известни идеи и звукове. Тия рисунки са се употребявали като символи, за да изразят значението на звуковете, които представлявали. Така, рисунката, която сега е станала съвременната буква А, е била символ на мощния гласен звук а-а-а или а, най-важният от всички звукове, и е била писана или изваяна като бикова глава, символ на причинната сила.
към текста >>

83. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Като че ли са унесени при слушане приказки от хиляда и една нощ!
От начало те се изненадали, но после отишли и прегризли ликото и къртицата паднала. Фигура 6 показва, как Фабр със свои близки наблюдава живота на едни бръмбари. Какъв интерес се чете по лицата им! Как те са погълнати всецяло в своята работа! Като че ли са откъснати от целия свет! Като че ли са унесени при слушане приказки от хиляда и една нощ! Това е настроението, което трябва да събудим у детето! То трябва да обикне природата, да я счита за нещо велико, разумно и близко до себе си! Препоръчвам изучването на „Ентомологически възпоминания“ от Фабр. Когато почне учителят да наблюдава природата с учениците си, самата обстановка ще ги научи, как да постъпва, и често както той, така и учениците ще проявят творчество в своите наблюдения. Някой ден могат да намерят в гората някой голям мравуняк и да го изучват цел ден, могат да проследят пътищата им.
към текста >>

НАГОРЕ

0.46783995628357