Търсене в текстове за 'Хиляда'

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

" А тя спокойно отговори: "Обещаха ми 3 000 лв., но ми дадоха само хиляда лева." Учителят поклаща глава и казва: "За много малко си си продала душата.
Защото тя представлява един канал, през който трябва да премине цялата онази зловонна мръсотия, която бълва Черното братство срещу Школата. Тя изпълнява тази роля много добре. Изберете един от вас, който да заеме нейното място и Аз ще я отстраня." Приятелите се споглеждат, уплашват се и направо побягват от страх, без дори да се сбогуват с Учителя. Бягат, уплашени да не би Учителят да посочи някого от тях да заеме мястото на Магдалена. Веднъж Учителят я пита: "Колко лева ти платиха, за да носиш тази табела? " А тя спокойно отговори: "Обещаха ми 3 000 лв., но ми дадоха само хиляда лева." Учителят поклаща глава и казва: "За много малко си си продала душата. Аз струвам милиони пъти повече." А тя допълва: "Ама аз исках повече, но те ми казаха, че ще ме прокълнат и изпратят в ада." Учителят се смее и продължава: "Служителите на ада плащат цената на опорочението, за да могат чрез него да се доберат до светлината на онази светулка, която може да премине през твоите очи и тя е част от Словото ми за служителите на ада." Все пак в нейното съзнание беше останала частица от Словото на Учителя, макар че то се измерваше със светлината на светулка. Учителят извиква веднъж Магдалена, която е била дошла ей така, да се поразходи и да види какво ново има на "Изгрева". Запитва я: "Ти можеш ли да изпълниш една молба, да станеш куриер - да занесеш едно писмо от Мен до Холандия и да го връчиш на Кришнамурти? " "Как да не мога. Аз ставам едновременно за три куриера, защото знам три езика - английски, немски и френски - и мога в едно изречение едновременно да говоря на три езика." Учителят се усмихва и казва: "Знам, знам, че това можеш.
към текста >>

2. 5_27 Изгревът и Бялото Братство

За Братството днес За Братството, неговото положение днес, през 1972 година, и след десет години, и след двадесет години, и след сто години, и след хиляда години, до веки веков: защо му е на кончето юларът?
И тук на "Изгрева" ние видяхме лицето на Бога в Слово и в Сила. А за вас, следващите поколения, оставяме Словото Му, което е Слово на Бога. Само чрез Словото Му вие ще се доберете, ще застанете със смирение пред лицето на Бога. Тогава Бог ще ви се изяви чрез Светлина, чрез Виделина и чрез Славата Си. И ще се прояви чрез Сила и чрез Живот. Амин. За Братството днес За Братството, неговото положение днес, през 1972 година, и след десет години, и след двадесет години, и след сто години, и след хиляда години, до веки веков: защо му е на кончето юларът? По-добре му е да си тича свободно по ливадите. Турят ли му юларя, ще го впрегнат да тегли талига. По-добре е да си е свободно кончето и да си припка където иска. Сега тъй Братството е по-добре. Бялото Братство няма нужда от Устав.
към текста >>

3. 8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Тогава Борис Николов стана и заяви пред всички: "Такава книга не може да излезе и след хиляда години"!
След като излезе тази книга, вместо да се създаде подем в нашата работа, както смятаха нейните създатели, се получи точно обратното- неразбория, противопоставяне и борби. Причината бе, че не се постъпи честно и почтено с останалите приятели от Братския просветен съвет, които също работиха и събираха материали, за да издадат книга за Учителя. Те не знаеха, че тази група от четирима приятели работи в пълна тайна и че книгата бе отпечатана в пълна тайна. Вероятно те имаха причина да сторят това. Но другото, което не трябваше да се получи, бе това, че на едно заседание на Братския просветен съвет, членовете му бяха поставили въпроса за отпечатването на техните материали, които трябваше да бъдат озаглавени "Учителят". Тогава Борис Николов стана и заяви пред всички: "Такава книга не може да излезе и след хиляда години"! Ние всички приехме неговото изказване като откровение от Небето - че то затваря вратите на своето благословение към нас и ни ограничава условията за работа чрез органите на новата комунистическа власт, която дойде в България. Но на следващото заседание на Братския просветен съвет, четиримата приятели и лично Борис ни донесоха и предоставиха една голяма книга, която бяха издали. На корицата беше напечатано "Учителят". Появата на тази книга и изказването на Борис преди няколко дни взриви целия съвет. Всички бяха възмутени.
към текста >>

4. 9_05 Кой бе Учителят?

И българите ще разберат след хиляда години какво добро съм им направил".
Ние го слушахме с увлечение и просто се захласвахме в Него. Въпреки това, Той казваше: "Аз не говоря на вас. Вие сте още малки да ме разберете. Аз говоря на Духовете, Които управляват слънцата, планетите, Силите и живота във Вселената. И това Учение ще почнете да го разбирате след хиляди години. И българите ще разберат след хиляда години какво добро съм им направил". Тези думи ние ги записвахме и си ги прочитахме, особено, след като Той си замина от този свят. Няколко човека бяхме около Него. Един запита: "Кой е по-голям - Великият Учител или Исус Христос, Който бе преди две хиляди години? " Отговори ни: "Исус Христос не беше още от Съвършените! А Аз съм от Съвършените!
към текста >>

5. СЪДЪРЖАНИЕ

Хиляда деветстотин тридесет и първа година 40.
Строежът 35. Послушанието 36. Жеглото 2 37. Бомбардировките 38. Учителят разказа за онзи свят 39. Хиляда деветстотин тридесет и първа година 40. Случаят Игнат Котаров 41. Бадемите 42. Когато Господ разреши 43. Невъзможното за човека 44. Проводникът 45.
към текста >>

Хиляда деветстотин четиридесет и четвърта година 47.
Бадемите 42. Когато Господ разреши 43. Невъзможното за човека 44. Проводникът 45. Брат Симеон Марков 46. Хиляда деветстотин четиридесет и четвърта година 47. Аллах ви изпрати 48. Подобен пример имам и аз 49. Комунистите и заблудата 50. Всичко е мое 51. Йове и Ра 52.
към текста >>

6. 8. БОГОМИЛСКАТА КЪЩА

Заведе ме в една много стара къща, може би преди хиляда години направена.
Разказах му къде отивам и за какво отивам в Търново. Като наближихме Търново, той ми каза: „Сега в Търново има събор на вегетарианците и на толстоистите. Хотелите сега са пълни, защото са ангажирани за съборяните и няма да намериш място за пренощуване. Но ела с мен, аз ще те заведа при едно познато семейство, където ще намерим да пренощуваме." Съгласих се. И тогава той ме заведе в старата турска махала, най-старата част на града край река Янтра долу, край самата река. Заведе ме в една много стара къща, може би преди хиляда години направена. Стара къща, направена с яки основи и дебели греди, опушена от времето, където нито молец, нито червей може да ги разяде. Те на времето са обработвани по специален начин, за да издържат на пек, дъжд и мраз. Влезнахме в един двор обграден с един дувар висок два метра. Една чудна градина и къща с голям чардак. Отпред лехи с цветя.
към текста >>

7. 106. ФРЕНОЛОГИЧНИТЕ КАРТИ

Учителят имаше такива карти, повече от хиляда направени и то на хора, които са познати на нашето поколение.
Например на даден център Той сложи бележка 2, 3 или 5 в зависимост дали е развит. Ако е много добре развит слага отлична оценка. Ако не е развит, тури му 2.Ако никак го няма сложи му единица. По тези бележки, които слага на центровете на френологичната карта, Той описва целият му характер, неговите сили, способности, дарби, състояния на здравето и възможност за работа в живота. Тъй че даваше упътвания този човек за какво го бива, за каква професия, за каква наука и за какво изкуство е годен. Учителят имаше такива карти, повече от хиляда направени и то на хора, които са познати на нашето поколение. Някои от тях бяха видни общественици, някои бяха от Неговите първи последователи, които се привлякоха към Него. Но тези карти в Търново се държаха в дома на Иларионови. И тогава имаше гонение на Братството срещу Учителя от духовенството и правителството. Гонеха Учителя, често Му забраняваха сказки, често пъти Му спираха съборите. Като се уплашва осиновената дъщеря на Иларионова, взима и ги изгаря.
към текста >>

8. 18. БЯЛАТА КЪРПИЧКА

18. Бялата кърпичка Хиляда деветстотин и седма година, срещу Нова година Учителят пристига в Бургас, отсяда у брат Тодор Стоименов.
18. Бялата кърпичка Хиляда деветстотин и седма година, срещу Нова година Учителят пристига в Бургас, отсяда у брат Тодор Стоименов. Брат Стоименов живее в дома на гърка Апостолидис, богат търговец и лихвар. Вечерта приятелите ще посрещат Новата година, масата е сложена, а какво няма на тази маса, изобилие голямо. Бели хлябове, приготвени от сестрите и плодове, главно плодове - ябълки, круши, смокини, орехи, портокали, фурми, маслини, всичко от най-хубавото. Стаята празнично осветена, гостите са насядали вече на масата, вечерята ще почва. В това време в къщата се разнася вик, отчаян плач.
към текста >>

9. 39. ХИЛЯДА ДЕВЕТСТОТИН ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГОДИНА

39. ХИЛЯДА ДЕВЕТСТОТИН ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГОДИНА 1931 г., 21 юни.
39. ХИЛЯДА ДЕВЕТСТОТИН ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГОДИНА 1931 г., 21 юни. Преди изборите, които Цанков тогава загуби, минава един офицер на кон край гората на Изгрева, отминава, но се връща, слиза от коня и идва при Учителя и Го пита: „Кой сте Вие? Нещо ме привлича към Вас." Учителят му казва: „Ние носим голямо благословение. Но за онези, които ни пречат, ние сме огън всепояждающ! " „Какво искате Вие? ", пита офицера.
към текста >>

10. 46. ХИЛЯДА ДЕВЕТСТОТИН ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГОДИНА

46. ХИЛЯДА ДЕВЕТСТОТИН ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГОДИНА През 1944 година българите обявиха война на Америка, Англия, Франция после и на Германия.
46. ХИЛЯДА ДЕВЕТСТОТИН ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГОДИНА През 1944 година българите обявиха война на Америка, Англия, Франция после и на Германия. Русия пък обяви война на България. По този повод Учителят казва: „Българите обявиха война на Злото, а Доброто обяви война на българите." Хайде сега ми разгадайте този ребус, когато българите тогава смятаха точно обратното. И сега го смятат така, че на запад е Доброто, а на Изток е злото. Но за Бога има други измерения и само една Истина. А според нея: Доброто е винаги Добро, а Злото е винаги зло, но може да се замени с Добро." Ето това е разрешението на ребуса.
към текста >>

11. 79. ПОБОЙНИЦИТЕ И БРАТ РАДИ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Обикновено на съборите, когато идваха от провинцията и града и се събираха около хиляда човека, тук се поставяше охрана от нас, младежите.
79. ПОБОЙНИЦИТЕ И БРАТ РАДИ Бяхме оградили Изгрева с ограда, беше бодлива тел, на места бяха та-раби, но тя беше повече символична, показваща, че тук има ограда и че не трябва да се влиза. Обикновено на съборите, когато идваха от провинцията и града и се събираха около хиляда човека, тук се поставяше охрана от нас, младежите. Тогава се изпращаха от града подкупени разни лица да пречат на събора ни или да нападат сестрите, когато идват на Изгрева в гората. Един ден дойдоха четирима души заедно с жените си, но бяха пийнали. Дошли, застанали зад оградата, хулят, псуват дъновистите и искат да влязат вътре. Аз застанах до вратата и им казах: „Тук няма да влизате! Говорите против нас, а искате да влизате." Те ме огледаха, видяха, че съм сам и ми крещят: „Кой те пита тебе!
към текста >>

12. 26. ПЪРВОТО ЕЗЕРО „МАХАРЗИ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Той е като Хеопсовата пирамида, само че увеличен хиляда пъти.
Ние избягвахме да сечем сурови клекове и предпочитахме сухи дърва, които хем по-лесно горят, хем не ощетяваме природата наоколо. Тъй че при първото езеро ние често слизахме всички заедно с Учителя. Тук имаше хубава поляна със сочна трева, на която играехме нашата Паневрит-мия. След това всеки вдигне по един клек или някой сух клон и полека, лека се изкачи до 2-рото езеро и се натрупва една голяма камара от сухи дърва необходима както за кухнята, така и за нашите вечерни огньове. От първото езеро се вижда големият връх Кабул, който има форма на пирамида и със своят вид указва едно необикновено влияние на цялата местност. Той е като Хеопсовата пирамида, само че увеличен хиляда пъти. От първото езеро можеха да се видят и други върхове, които ние не познавахме, но в последствие ние ги опознахме и те станаха наши любими места, при които ние живеехме. Така ние се приобщихме към големия живот тук. Когато се изкачвахме по пътеката към второто езеро и като се обърнем и огледаме надолу се откриват долините на Говедарци и хребети обраснали с вековни гори. Накрая стигаме до самият праг, от който започва 2-рото езеро.
към текста >>

13. 51. „ВЪРХЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Има една голяма поляна, на която могат да играят и хиляда човека.
Можем да видим образци на ледникови морени тъй характерни, като че ли вчера са ги напуснали ледниците. Да чудни върхове има тука, чудни гледки и окото се радва на необикновената картина. Учителят обичаше да идва на този връх и то в хубаво време - тихо, слънчево, топло. Той ще ни доведе тука, ще се разположим по поляните на самия връх и тогава като съзерцаваме чудната природа наоколо, като разговаряме и размишляваме, Учителят ще ни държи кратка беседа. Тук сме играли Панев-ритмия. Има една голяма поляна, на която могат да играят и хиляда човека. Да, едно чудно място в нашите планини, които Учителят препоръчваше. Чистота и простор, и красота. Често можехме да видим сърничка да премине. Те често прехвърляха билото. Може да видим и от „зладките", особено любими птички.
към текста >>

14. 5.03. Слънцето на Цялата Вселена

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Тя хиляда години има как лети." Учителят му показва звездите, после му показва земята.
Това е Слънцето на цялата Вселена. Там живеят такива същества от най-висша еволюция, облечени в Божествена светлина." Брат ми гледа звездата, после сваля поглед и Го пита: „Учителю, баща ми ще живее ли? " Учителят продължава да му говори за звездите и за Космоса. „Ама, Учителю, баща ми е болен! " Учителят продължава: „Виждаш ли тази звезда как пада? Тя хиляда години има как лети." Учителят му показва звездите, после му показва земята. „Виж сега земята. Майката земя е стопила снега и водата се стича и така я напоява." Учителят продължава да говори. А брат ми се видял в чудо и си казал: „Язък за загубеното време! Какво ще стане с баща ми? Аз помислих, че Учителят ще ми даде съвет, а то какво излезе.
към текста >>

15. 5.14. Лепта за Господа

ДРАГА МИХАЙЛОВА

А тогава идваха богати евреи, търсеха помощ от Учителя и в знак на благодарност оставяха хилядарки по масите на двора.
Аз знам, че нямат, но не поискаха. Кажи им, ако искат, то аз ще им дам." Йорданка Жекова тича след нас и ни разказа всичко. „Не, срамота е, грехота е. Вместо ние да дадем, то да вземаме от Учителя - не можем това да сторим." Не се върнахме. Отидохме си у дома. А тогава идваха богати евреи, търсеха помощ от Учителя и в знак на благодарност оставяха хилядарки по масите на двора. Отгоре поставяха някое камъче, върху банкнотите, за да не ги отвее вятъра. Имаше и богати братя и богати българи, които бяха спасени от бомбардировките, благодарение помощта от Учителя. Те това го знаеха, бяха го оценили и сега идваха и благодаряха на Учителя за спасението си. Искаха да оставят своята лепта за Учителя. Той им казваше: „Оставете лептата си за Господа върху масите." Та това бяха пари за Господа на Силите, който ги беше спасил от смърт и оживил.
към текста >>

16. 5. 28. Защо на Изгрева не се построи дом за братството

ДРАГА МИХАЙЛОВА

А пачки пари по хилядарки са наредени в куфари.
Всички видяха, всички го разбраха, но на някои не им изнасяше да се знае това. И сега на някои не им изнася. Но аз го изнасям, за да се знае от онези, които ще дойдат след нас. Да бъде за поука. Брат Звездински, който живееше при Тодор Стоименов, ми каза: „Милиони, милиони пари има под тюфлека на Тодор Стоименов. А пачки пари по хилядарки са наредени в куфари. Имало е към 4 милиона в куфарите. А тогава една заплата на един чиновник и на една учителка по това време беше около 5-6 хиляди лева. Та, направете си сметка, какво представляваше тази сума. Още са в ушите ми думите на Учителя, казани на брат ми: „Да чуеш и да видиш кой не дава. Не Учителят не дава, а други са тези, които не дават." Та други сили имаше и други хора имаше, които не даваха.
към текста >>

17. 6.26. Погледът на мъдреца

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Вълшебното килимче от „Хиляда и една нощ" и фантастичните приключения на героите на Жул Верн не станаха ли една реалност?
Правейки аналогия с последните постижения на съвременната наука, когато природата им позволи да се домогнат до тайната на атома и да използват неговите сили. Колко повече ще се даде възможност на едно високо издигнато Същество да помогне на човечеството в най-трудните му моменти, подтиквано от голямата му любов към него, когато учените използват тия сили само за зло и за разрушение. Някога, преди години, за учените беше чудо постройката на Хеопсовата пирамида с нейните 30-тонни блокове. Днес съвременната наука чрез самолета може да вдигне тежести над 100 тона, а с последните постижения на ракетната техника може да проникне в космичното пространство, чрез ракети от хиляди тона. Това действително е едно чудо. Вълшебното килимче от „Хиляда и една нощ" и фантастичните приключения на героите на Жул Верн не станаха ли една реалност? Спомням си един разговор с Учителя, когато веднъж бяхме при него с Георги Радев. Учителят така ни вдъхнови с блестящите перспективи на новата бездимна култура, която идва, през която атомната енергия ще бъде напълно оползотворена. Под впечатлението и ентусиазма от този разговор, изнесох един реферат в университета за оползотворяване на атомната енергия в настъпващата бездимна култура. Професори и студенти така се смяха на моите „приказни мечти" - както те се изразиха, че когато се завърнах при Учителя, доста унил от случая, Той ме погледна и ми каза: „Те сега се смеят, а после ще дойде твоят ред да се смееш." И това време дойде - 30 години след това бе открита атомната електроцентрала „Козлодуй". По асоциация, ще разкажа още един характерен случай, който разкрива онази безпогрешна далновидност на Великия Мъдрец.
към текста >>

18. 6.67. КАК БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА УЧИТЕЛЯТ?

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Борис вдига големите си ръце и казва: „Такава книга едва ли може да излезе след хиляда години." На следващия път, когато се събира просветният съвет, Боян и Борис поднасят на всеки член от съвета по една книга.
Най-после книгата излезе. Беше много трудно, но благодарение на неговата съобразителност излезе към 5000 тираж. Борис Николов взимаше участие в просветния съвет. Мен ме нямаше там. На едно събрание се повдига въпроса, че е необходимо да се отпечата книга на Учителя. Борис вдига големите си ръце и казва: „Такава книга едва ли може да излезе след хиляда години." На следващия път, когато се събира просветният съвет, Боян и Борис поднасят на всеки член от съвета по една книга. Подаряват я и като им ги подариха книгите, то направиха от тях най-големите си врагове. Всички изпадат в ужас. Как е възможно, преди една седмица Борис да говори едно, че такава книга ще излезе след хиляда години, а тя излиза само след седем дни. Голяма реакция, голям шум, големи критики и страхотен хаос. Като видях това, казах на Борис: „Борисе, аз не съм в Братския съвет, но понеже аз движих тази работа, на следващия ви съвет ще им изнеса един доклад и ще изясня всичко." Аз отидох с твърди крачки и със смело слово можах да обясня нещата, всички слушаха, но скърцаха със зъби.
към текста >>

Как е възможно, преди една седмица Борис да говори едно, че такава книга ще излезе след хиляда години, а тя излиза само след седем дни.
Мен ме нямаше там. На едно събрание се повдига въпроса, че е необходимо да се отпечата книга на Учителя. Борис вдига големите си ръце и казва: „Такава книга едва ли може да излезе след хиляда години." На следващия път, когато се събира просветният съвет, Боян и Борис поднасят на всеки член от съвета по една книга. Подаряват я и като им ги подариха книгите, то направиха от тях най-големите си врагове. Всички изпадат в ужас. Как е възможно, преди една седмица Борис да говори едно, че такава книга ще излезе след хиляда години, а тя излиза само след седем дни. Голяма реакция, голям шум, големи критики и страхотен хаос. Като видях това, казах на Борис: „Борисе, аз не съм в Братския съвет, но понеже аз движих тази работа, на следващия ви съвет ще им изнеса един доклад и ще изясня всичко." Аз отидох с твърди крачки и със смело слово можах да обясня нещата, всички слушаха, но скърцаха със зъби. Всеки мисли, че е пръв над останалите. Главната агитаторка на този смут беше жената на Славянски - Люба. Всички интелектуалци смятаха, че са пренебрегнати, излъгани и измамени.
към текста >>

19. 88. ХЕМ МИ СЕ ИСКА, ХЕМ НЕ МИ СТИСКА

Изгревът вие ще го видите след хиляда години".
Учителят даде своето Слово, а то бе за онези проекции и сечения на светове, които изпълваха духовния свят над Изгрева, защото тук бе слязъл Учителя и чрез него се проявяваше Божествения Дух, Господния Дух и Христовия Дух. Днес Изгрева го няма, но съществува духовният Изгрев, който е сътворен от Словото на Учителя. Спомням си сестра Стоянка Илиева, поетесата, отива при Учителя и му се оплаква от неприятностите, които е имала с къщичката си на Изгрева. Казала: „Учителю, тази къщичка ще издържи ли и ще ми изкара ли през този живот? " Учителят изрекъл: „Каква къщичка, какъв Изгрев. Изгревът вие ще го видите след хиляда години". И тази сестра, която имаше философска жилка в кръвта си, извиква: „Ами, Учителю, ще съществуваме ли ние тогава? " „Ние винаги сме съществували като души." И това е бил отговорът на УчИтеля и това е закон на Бялото Братство. По онези години когато Учителят определи моят път, че ще бъда най-хулената, най-чернената, най-гонената тогава аз се отказах от своите амбиции за някаква роля. Трябваше да се смиря. Но имаше моменти когато това не можех да направя и отивах да се оплаквам пред Учителя, че гоненията върху мен не се подчиняват на никакви правила - нито на кавалерство, а безогледна атака от всички страни.
към текста >>

20. 93. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ

Учителят го погледнал строго и му казал: „На този въпрос мога да ти отговоря след хиляда години." Чаушев чул отговора, останал много изненадан от неопределеният отговор и не могъл да разбере защо Учителя му казал точно това.
Спомням си, че имаше един брат Чаушев, който отначало в младите си години беше наш брат, въртеше се около нас и беше усърден в началото. По-късно той стана толстоист, вегетарианец, държеше най-големият вегетариански ресторант в София, беше много интересна личност. Та, в годините на Първата световна война той отива при Учителя и го пита как да направи така, та да не служи войник, защото не искал да постъпва във войската, а тогава момците ги мобилизирали за фронта. Учителят седи и мълчи. Чаушев решава, че трябва да зададе въпроса по-конкретно и пита как да направи, че да избяга през фронта и да дезертира в друга страна, защото не иска да служи във войската. Учителят го погледнал строго и му казал: „На този въпрос мога да ти отговоря след хиляда години." Чаушев чул отговора, останал много изненадан от неопределеният отговор и не могъл да разбере защо Учителя му казал точно това. Чаушев доживя до дълбока старост, беше енергичен, жив старец, но тогава остана разочарован от отговора на Учителя и след като отива войник преминава през войната, по-късно става толстоист, а те отричат войната, беше вегетарианец, но се движеше в други среди, Той не можа да разбере отговора на Учителя, който е цяла загадка за мнозина. Учителят не обичаше хора, които бягат от трудностите и отговорностите. На фронта по ония години много братя преминаха с преписан 91 псалм и зашит в куртките си, преминаха под покрива на Всевишния и под закрилата на Учителя и на Бога. Никой не бе ранен и всички се върнаха живи. Но работеха с онова, което разполагаха в себе си, работеха с единствената ценност, с живота си да бъдат в помощ на своите братя когато воюваха за една кауза, която бе провалена поради неблагоразумието на хора, които искаха да работят с големите величини.
към текста >>

Та брат Чаушев остана да получи отговора на Учителя след хиляда години, а това беше един много дълъг човешки период.
Но работеха с онова, което разполагаха в себе си, работеха с единствената ценност, с живота си да бъдат в помощ на своите братя когато воюваха за една кауза, която бе провалена поради неблагоразумието на хора, които искаха да работят с големите величини. Затова го разказвам този случай. България премина през Втората национална катастрофа. А Учителят беше на земята при българския народ и вместо да го питат, да чуят съвета на един Божествен пратеник на земята, те не само, че не го послушаха когато им даде съветите, но се подиграха с него, че накрая го интернираха във Варна. Това бяха земни величия, които смятаха, че с една заповед можеха да хвърлят хиляди хора на смърт, безогледно в свои прищевки и за свои амбиции. Та брат Чаушев остана да получи отговора на Учителя след хиляда години, а това беше един много дълъг човешки период. Аз не бях чувала досега Учителят да е отговарял по такъв начин, че ще им отговори след хиляда човешки години. А тогава ще бъде един друг свят където няма да има войни и отговора за брата Чаушев ще дойде от само себе си. Аз съм при Учителя за разговор. „Какво трябва да прави ученика? Ако не знаеш да плаваш не се хвърляй в морето." „Учителю, ами ако аз съм хвърлена в морето и морето е материалния свят и аз съм в него?
към текста >>

Аз не бях чувала досега Учителят да е отговарял по такъв начин, че ще им отговори след хиляда човешки години.
Затова го разказвам този случай. България премина през Втората национална катастрофа. А Учителят беше на земята при българския народ и вместо да го питат, да чуят съвета на един Божествен пратеник на земята, те не само, че не го послушаха когато им даде съветите, но се подиграха с него, че накрая го интернираха във Варна. Това бяха земни величия, които смятаха, че с една заповед можеха да хвърлят хиляди хора на смърт, безогледно в свои прищевки и за свои амбиции. Та брат Чаушев остана да получи отговора на Учителя след хиляда години, а това беше един много дълъг човешки период. Аз не бях чувала досега Учителят да е отговарял по такъв начин, че ще им отговори след хиляда човешки години. А тогава ще бъде един друг свят където няма да има войни и отговора за брата Чаушев ще дойде от само себе си. Аз съм при Учителя за разговор. „Какво трябва да прави ученика? Ако не знаеш да плаваш не се хвърляй в морето." „Учителю, ами ако аз съм хвърлена в морето и морето е материалния свят и аз съм в него? " „Сега захвана да философствуваш.
към текста >>

21. 145. ОТПЛАТАТА

А по онова време една банкнота от хиляда лева беше много голяма пара.
По едно време от пред се задава свещеника на селото. Учителят го поздравил, разприказвал се с него и му казал: „Отче, днеска не ми изглеждаш много добре. Много си умислен". Дядо поп го изгледал и му отговорил: „Остави се, да знаеш каква беля ме сполетя. Имах една хилядолевова банкнота, като че ли вдън земя потъна, Сложих я някъде да я скрия от жена ми и децата, а сега разбрах, че съм я скрил и от себе си, Три дена нито мога да спя, нито мога да ям". А по онова време една банкнота от хиляда лева беше много голяма пара. Учителят се усмихнал и му казал: „Недей да се кориш, отиди си у дома и на твоята маса има една дебела Библия, отвори Библията и на страница 867 ще намериш твоята банкнота". Дядо поп веднага тръгва, обръща се и тичешком отива в стаята, отворя Библията и намира въпросната банкнота. Целунал банкнотата, целунал и страницата на Библията пък решил да прочете какво е целунал на тази страница. За негово най-голямо учудване това е била книга на пророка Осия, глава 10, стих 1. „Израил е лоза, която се разпростира и дава изобилно плод за себе си.
към текста >>

22. 151. УРВАТА И СКАЛАТА

То е хиляда и една нощ от приказките.
Тук при суровите условия ние се калявахме и бивахме подложени на изпитания, защото се изискваше присъствие на дух и на сила в самия човек. Само по този начин тук можеше да се издържи. Аз съм на разговор пред Учителя. „Има три отношения към Бога: първо - вяра, второ - вярване и трето -суеверие. Тези, които мислят, че може да ги пренесат на ръце на върха без страдание, то е суеверие. То е хиляда и една нощ от приказките. То може да се случи в хиляда и една нощ като някое чудо. Тези, които казват: „Може да издържа, а може и да не издържа, може да не мога да изкача върха", то това е вярване. А когато кажеш: „Ще се кача на върха", то е вяра. Тук говорим за изкачване на духовния връх. Този, който слънцето го е пекло много е черен отвънка, но бял отвътре.
към текста >>

То може да се случи в хиляда и една нощ като някое чудо.
Само по този начин тук можеше да се издържи. Аз съм на разговор пред Учителя. „Има три отношения към Бога: първо - вяра, второ - вярване и трето -суеверие. Тези, които мислят, че може да ги пренесат на ръце на върха без страдание, то е суеверие. То е хиляда и една нощ от приказките. То може да се случи в хиляда и една нощ като някое чудо. Тези, които казват: „Може да издържа, а може и да не издържа, може да не мога да изкача върха", то това е вярване. А когато кажеш: „Ще се кача на върха", то е вяра. Тук говорим за изкачване на духовния връх. Този, който слънцето го е пекло много е черен отвънка, но бял отвътре. А този, който е расъл в изба е много крехък, той е бял отвън, но много крехък от вътре и лесно се пречупва.
към текста >>

23. 173. ЛАТВИЙСКА ПРИНЦЕСА НА МУЛЕ

Учителят извади от джоба си си една банкнота от хиляда лева и ми я подаде.
Пъстрота за показ и развлечение на духовете. И всичко това се води на развален руски език. Това се разчу нагоре-надолу по колоната. След като се качихме на лагера, аз веднага отидох при Учителя и му разказах всичко, което бях чула и видяла, като изказах опасението си, че ще стане скандал обществен и съдебен. А това ще попречи да дойдат други латвийци, защото ще разберат, че като им станат любовници българите им ядат парите. Учителят извади от джоба си си една банкнота от хиляда лева и ми я подаде. А тогава това бяха много пари. И с тях можеше човек да изкара една година. Учителят ми нареди: „Иди, дай ги, но да даде разписка, че е получила парите и е изплатен дългът на Симеон". След като се бяха разположили в палатките, аз отидох при нея, говорих й, че в Братството не е позволена кражбата и изнудването с пари и не е позволено и заплахи за съдилища. Защото по този начин ще компрометира Учителя заради слабостите на учениците му.
към текста >>

24. 293. ДИСХАРМОНИЯ В БРАТСТВОТО

Кога ще стане това, не е важно; може да стане след година, след десет, сто или хиляда години.
Откажете ли се от Бога, аз ще ви кажа сбогом! Според мене, вие сте човеци, докато любите Бога и вършите Неговата воля. Щом се откажете от Бога, законът ще дойде. Наближава Това време." „Страшен, тежък изпит иде за човечеството. Всичко ще се стопи, ще се превърне в прах и пепел. Кога ще стане това, не е важно; може да стане след година, след десет, сто или хиляда години. Важно е, че законът ще се приложи. Ще бъдете свидетели на това време и ще проверите истинността на думите ми. Една мисъл да легне в ума ви: Да се изправите. Аз съм дошъл до едно място, отдето повече не мога и не искам да нося вашите нечисти мисли и желания. Не искам да нося нечистите мисли и желания на българския народ.
към текста >>

25. 293. ДИСХАРМОНИЯ В БРАТСТВОТО

Кога ще стане това, не е важно; може да стане след година, след десет, сто или хиляда години.
Откажете ли се от Бога, аз ще ви кажа сбогом! Според мене, вие сте човеци, докато любите Бога и вършите Неговата воля. Щом се откажете от Бога, законът ще дойде. Наближава Това време." „Страшен, тежък изпит иде за човечеството. Всичко ще се стопи, ще се превърне в прах и пепел. Кога ще стане това, не е важно; може да стане след година, след десет, сто или хиляда години. Важно е, че законът ще се приложи. Ще бъдете свидетели на това време и ще проверите истинността на думите ми. Една мисъл да легне в ума ви: Да се изправите. Аз съм дошъл до едно място, отдето повече не мога и не искам да нося вашите нечисти мисли и желания. Не искам да нося нечистите мисли и желания на българския народ.
към текста >>

26. 73. НА МУСАЛА

- Приказка от „Хиляда и една нощ".
Слизаме, почивам, закусваме. Пъргави братя водят наети коне за багажа. Натоварват на тях раниците на по-възрастните и по-слабите и поемаме пътя към Мусала. Пътят към Мусала. Знаете ли какво е пътят към Мусала за онзи, който отива за пръв път на Мусала? - Приказка от „Хиляда и една нощ". Поемаме през усойната и влажна вековна борова гора на Чам Курия. Мирис на смола и здравец. Вадички, потоци лъкатушат успоредно с пътя, пе- . нят се, бълбукат, пеят... На места го пресичат и ние минаваме по красиво изработени от борово дърво мостчета. Тайнственост и красота.
към текста >>

27. 75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Цялата обстановка е от някаква приказка от „Хиляда и една нощ".
Бухти и бухти. Сякаш е до главата ти, до ушите ти. Ставаш най-после да го видиш. Той е доста далеч, не можеш веднага да отидеш до него. Само отдалеч го виждаш разпенен и бял. Цялата обстановка е от някаква приказка от „Хиляда и една нощ". Храм с няколко олтара. Първият е този, където сме отседнали ние при второто езеро, вторият - зад него към третото езеро, по-нататък се вижда олтара при Близнаците, а още по-нататък - при петото и шестото езера - един над друг, един над друг, позлатени, светещи от първите утринни лъчи на слънцето. И по тях са нарисувани образи. Какви образи? Ще ги гледаме и разгадаваме дни и лета наред, те не могат да ей обхванат с един поглед.
към текста >>

28. 20. ОСНОВАВАНЕ НА КОМУНАТА В АРБАНАСИ

Петър Камбуров

Днес малко, утре малко, готовите пари се изнизваха хилядарка след хилядарка.
Фураж за добитъка в това число и две биволици на сестра Мария Каишева, две кози и едно магаре. Останаха 20-30 хиляди лева резервен фонд. Докато се ориентираме в новата обстановка, дойде зимата. А приходи още нямаше никакви. Затова, наложи се да теглим по малко от резервния фонд. Днес малко, утре малко, готовите пари се изнизваха хилядарка след хилядарка. А нашите славни трапези! Винаги имахме гости от Търново или от Горна Оряховица или от Лясковец. Пък песни, пък цигулки! Славно нещо било комуналния живот! Всички, които посещаваха оставаха с отлични впечатления!
към текста >>

Най-после броих му хилядарка и въпросът се уреди.
стойността на два чувала жито, които съм се задължил по пазарлък да му дам. Отидох в Горна Оряховица. Намерих го вкъщи на легло - болен. Не можахме да се разберем. Той твърди, че съм обещал условно „ако житото стане". Най-после броих му хилядарка и въпросът се уреди. На следния ден научихме, че Пейо погинал. През есента наехме и изорахме една ливада около 15 декара от Ламбрин Данов от Арбанаси. Искахме да я подготвим за посяване със слънчоглед. Зимата на 1924 година изкарахме. Резервният фонд съвсем отъня, а приходи никакви още.
към текста >>

29. 24. КАРУЦАР ВСОФИЯ ЗА МНОГО ПАРИ

Петър Камбуров

За една седмица спечелих 13 хиляди лева, изплатих на Бертоли дълга си от 10 хиляди и с хиляда лева реших да се върна в Търново.
Тогава бях на 25 години. Най-сетне катърът оздравя. Можеше вече да се впряга. Обърнах пак каруцата за чифт и започнах работа. Превозвах баластра на строящия се агрономически факултет и др. За една седмица спечелих 13 хиляди лева, изплатих на Бертоли дълга си от 10 хиляди и с хиляда лева реших да се върна в Търново. Беше вече средата на септември. Пътувах пак 6 дни и най-сетне благополучно пристигнах в Търново на Колибата. Каква беше изненадата ми, когато видях, че съборът още продължаваше! Може би повече от сто души по-свободни (пенсионери и др.) бяха останали начело с Учителя като на курорт. Минах през портата на Бостанджиевата колиба и, като навлязох в двора на братската колиба, пуснах юздите на конете, извадих цигулката и засвирих „Братство, единство".
към текста >>

30. 35. СНИМКАТА НА ЕСПЕРАНТИСТИ ОТ РИГА - ЛАТВИЯ

Петър Камбуров

За нея говори доста продължително и каза много хубави неща: че произхожда от един род от хиляда години, че има устойчив характер, че е човек, на когото може да се възложи отговорна работа и пр.
През август на 1931 година, когато Братството лагеруваше при Седемте рилски езера, аз се обадих на моя шеф, че искам да отсъствувам два дни и през Рилския манастир, Дамка се озовах на лагера. Времето беше хубаво, слънчево. След обяд аз се срещнах с Учителя и му показах, като му посочих, че N 13 е моята кореспондентка от Рига и очаквах мнението на Учителя за нея. „Тя има младежки чувства и влечения. Онова, което на младини не е постигнала, сега иска да го постигне", каза Учителят и се спря на N 12 - Амалия Вайланд. За нея говори доста продължително и каза много хубави неща: че произхожда от един род от хиляда години, че има устойчив характер, че е човек, на когото може да се възложи отговорна работа и пр. Но мене повече ме интересуваше N 13, затова повторно помолих Учителя да каже нещо повече за нея. Учителят пак повтори същите думи за нея, с което ми даде да разбера, че тя не притежава онези ценни духовни качества като N 12. Пак ми заговори за N 12, като я обрисува като честен човек, който всеотдайно служи на своя висок идеал, човек със стабилен характер и пр. Аз се почудих защо Учителят ми говори такива хубави неща за нея, а за N 13, която ме живо интересува като моя кореспондентка, не каза нищо хубаво. Едва ли не искаше да каже: тя не е човек с ценни духовни стремежи, нейният поглед е обърнат към земята.
към текста >>

31. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА, 1935 Г.

Цанка Екимова

Нарушение на окултните закони

Хиляда години са като един ден и един ден като хиляда години.
Петата е символ на волята. Краката представляват човешкият свят. А ръцете - ангелският свят. Света отива към подобрение. Времето не играе роля. Хиляда години са като един ден и един ден като хиляда години. След като прекарате 80 г. вие сте преживяли един Божи час. Щом искаш да разбереш Любовта, ти ще я изгубиш. Общо бягане за учениците беше, когато разпънаха Христа. Ако се държиш за едно въже на най-твърдата част, то е реалността.
към текста >>

32. 7. САЛОНЪТ В РУСЕ. ТОДОР КОВАЧЕВ - ВНУК

По някоя и друга хилядарка, колко точно, аз не мога да кажа, защото не съм му бил секретар на баща ми, но от разговорите, които се водеха между него и майка ми знаех, че има някаква такива работи.
Това са си техни умозаключения, как са стигнали с тия си мозъци до тия заключения, това си е тяхна работа. Но аз съм длъжен да кажа, че тъй не е, че баща ми им е искал пари и че им е искал сто хиляди лева, за да си направи работилница. Аз знам, че работилницата струваше тогава на баща ми 60 000 лв. И той пари имаше, но беше ги вложил в материали и нямаше достатъчно, тия 60 000 лв. и е взел на заем от Петър, от Новаков и от Пенка Краева. По някоя и друга хилядарка, колко точно, аз не мога да кажа, защото не съм му бил секретар на баща ми, но от разговорите, които се водеха между него и майка ми знаех, че има някаква такива работи. И баща ми много бързо им върна парите. Но не е причината това, да освободи салона. Съжалявам много, че това не е станало много по-рано, когато беше жив Гради Минчев, той да им каже каква е истината. Те трябваше да идат при него и Гради Минчев щеше да им каже, че баща ми не е имал нужда от тия финансови вземания от наши приятели и да прави условия, ще ми дадете пари, а пък аз ще ви дам салона както комунистите: ама туй-за туй. Няма такова нещо.
към текста >>

33. 33. Чайникът и предсказанията

Георги Йорданов Добрев

“ „Ами, синко, имах спестени хиляда лева за старини и от известно време не мога да ги намеря.
Но Учителят на всичко му отговаря и така го гледа нали като забавление. Г.Д.: Учителят като млад е посещавал градовете и селата и се е движел един ден по улицата и среща един поп и му казва: „Добър ден, дядо попе“. „Добър ден, синко“. Казва: „Дядо попе, виждам така тъжен си, умислен си. Какво става, какво има, казва, толкова? “ „Ами, синко, имах спестени хиляда лева за старини и от известно време не мога да ги намеря. Някой ми ги е взел и мисля си, тъжен съм, мъчно ми е“. А Учителят му казал:“ Дядо попе, ти нали имаш Библия? “ „Имам, синко.“ „Ами разгърни в Библията на един коя си страница, там са парите ти от 1000 лв. Ти си ги забравил. В Библията на еди коя си страница отвори ще ги намериш“.
към текста >>

34. 42. Двата свята - два морала

Георги Йорданов Добрев

Туй добро, което ще направи на тая мравка е хиляда пъти повече от тия свещи, които горят на поповете и на техните песни и лъжи.
Викам: „Знаете ли каква е разликата между поповете гдето кадят, гдето в църквата палят там? “ По една случайност някога като ме поканят да ходя някога за някой заминал, не мога да откажа. Като гледам тия пламнали свещи да горят, това казвам: „За кого е тая религия, тази религия не е нищо друго освен една партия. Религията е човешко изобретение си казвам. Не струва толкова, тия служби на поповете, колкото ако всеки един от нас днеска вместо да пали свещи, да направи това чудо на една мравка, на малка мравка, да посипе няколко трошички хляб, така ситни, ситни, ситни. Туй добро, което ще направи на тая мравка е хиляда пъти повече от тия свещи, които горят на поповете и на техните песни и лъжи. Човечеството, туй таз култура, сегашната с тези идеи на партията на комунистите и на поповете напълно ще се унищожи. Нещата за в бъдеще имат съвсем друго нещо. Кой ще го направи? Учителят всички ще промени. Учителят казва: „Аз поповете ще ги държа 500 години във въздуха да висят.
към текста >>

35. 43. Летуване на Рила с Учителя

Гради Колев Минчв

И аз вадя портмонето, тогава 200 лева не бяха много пари, тогава хилядарки- те вървяха и му давам 200 лева.
От Дървеница спряхме на мостчето и седя така и му казвам: „На две молби не ми отказахте. Обещайте, че и на третата молба пак няма да ми откажете“. Той ме гледа, гледа така и вика: „Това пък какво ще е? “ Викам: „Няма да е лошо, само ще ви моля да ми приемете молбата“. „Дадено, прието“, каза той. И аз вадя портмонето, тогава 200 лева не бяха много пари, тогава хилядарки- те вървяха и му давам 200 лева. Той си вдига ръцете да се пази. „Аз съм държавен чиновник и не мога да вземам пари“, вика той. Казах му: „Вижте какво, вие можехте и да не ме вземете, да не ме доведете, обаче ме доведохте до София, после ви помолих да минете през Дървеница - пак. Сега, ако щете ги подарете на някой друг човек, но ги вземете“. Той ме гледа, гледа и ги прие, слезе от колата, отвори багажника и ми даде раницата.
към текста >>

36. 6. Дървеното столче

Ангел Вълков

Направихме си палатки и кой каквото имаше с него се установи, така че се получи един голям лагер от над хиляда души.
6. ДЪРВЕНОТО СТОЛЧЕ През 1927 г. пак имахме общ събор през август на Преображение. Всички поканени бяхме дошли от цяла България на събор на Изгрева - над 1000 души. Направихме си палатки и кой каквото имаше с него се установи, така че се получи един голям лагер от над хиляда души. На сутринта рано пристига кавалерия от войници и ни обкръжиха. Нашите братя бяха наредили да имаме наша охрана от дежурни братя, които да охраняват лагера ни отвътре без оръжие. По такъв начин се явиха два кордона. Единият от наши хора, а другия кордон отвън от войскова конна част. Ние отвътре, а те отвън.
към текста >>

37. 11. Лъжеучителят Михаил Иванов

Анина Бертоли

Имаше един Михаил Иванов и Кръстю Христов нали бяха приятели на времето и си приличаха много и Учителят за тях е казал: „Те след хиляда години няма да знаят кой съм бил“.
„Ах, вие си мислите за вашият Учител. Аз така мисля, че той нищо не знае. И той нищо не знае, тука да видите какви са духовни групи“. В: Анжела Младенова, на Мария Младенова дъщерята, която на времето беше ходила при него, той също казал: „А, Дънов се уплашил от комунистите, избяга от тях, самоуби се“. А: Но той въобще Учителят е казал много неща за него. Имаше един Михаил Иванов и Кръстю Христов нали бяха приятели на времето и си приличаха много и Учителят за тях е казал: „Те след хиляда години няма да знаят кой съм бил“. Той, Михаил счита Учителя за обикновен човек, знае някои работи, това е, нищо друго. Той сега пък, по-голям стана от Христа, нарече се Мировият Учител. В: Исках друго да ви питам. Ами имало един французин Манджо, който правил запис на беседи на Учителя. Сега разказваше ми Елена Андреева, че на времето Манджо тука отишъл с групата французи, направил запис на беседа на Учителя.
към текста >>

38. Съдържание

Хиляда и триста 88.
Целунах ръката 83. Гласът на Бого-човека 84. За Него бе казано 85. Земята опасват 86. Животът пулсира 87. Хиляда и триста 88. Духът на съзиданието. Бележки на редактора на “Изгревът” Д-р Вергилий Кръстев ДИМИТЪР ГРИВА – (30.ХI.1914 г., гр. Нова Загора-24.II.1994 г.) 1. Коренът на рода 2. Куршумът 3.
към текста >>

39. 5. СВЕТЛИТЕ ГОДИНИ ОТ МОЯ ЖИВОТ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Лагерният живот тъй просто организиран, ранното ставане сутрин под звуците на цигулка, когато на небето светеха още звезди, мистичната тишина, в която стоеше потопено това множество от хиляда и повече души, очакващо в размисъл идването на Учителя.
Впрочем, тази първа среща бе кратка на крак, на двора, няколко минути само. Насочи ме към ръководителя на Търновското братство към когото ще се отнасям, било за книжнина или някакви разпоредби. Защото бях учителка в Търновско - значи негласно Учителят ми даде да разбера, че съм приета и като ми подаде ръка, все тъй усмихнат добави: "Ще говорим още". Заредиха се богати, вълнуващи дни. Да, всичко беше много красиво, необикновено, всичко говореше на душата. Лагерният живот тъй просто организиран, ранното ставане сутрин под звуците на цигулка, когато на небето светеха още звезди, мистичната тишина, в която стоеше потопено това множество от хиляда и повече души, очакващо в размисъл идването на Учителя. Неговото Слово всеки ден бе все ново, песните, молитвите, срещи и запознанства с толкова много хора, всичко това ми говореше така, че аз се чувствувах необикновено раздвижена. Бях разтърсена, като че не бях на себе си, като че не бях и на земята. Нови мисли, чувства и отношения се пораждаха и аз се питах с тъга, къде бях досега, като че бях закъсняла за този живот, като че бях пропуснала нещо - свещени завинаги паметни дни. Но те се изнизаха и след края на седмицата на групи, на групи сестри и братя се разотидоха по градове и села. Учителят изпращаше всички, обгръщаше ги с неизменната си топлота и даваше благословението си.
към текста >>

40. 27. ИСТИНСКИЯТ ИЗГРЕВ

" Учителят ме изгледа сериозно и още по-сериозно със строг тон ми каза:" Ти, истинският Изгрев ще го видиш чак след хиляда години".
Учителят спря и се огледа и показа с дясната си ръка точно една неугледна барака, която бе заградена с бодлива тел. Жестът Му бе точен и показваше какво учениците са научили и какво са приложили. Аз също почервенях от срам. Но аз бях тръгнала при Него за отговор на един въпрос и затова продължих да го разпитвам. "Ама, Учителю, другите бараки като тази, дали ще издържат на времето? " Учителят ме изгледа сериозно и още по-сериозно със строг тон ми каза:" Ти, истинският Изгрев ще го видиш чак след хиляда години". Каза и отсече и въздуха замря около мен. Но от къде намерих сили да продължа да го питам: "Но тогава Изгрева ще го има ли, Учителю? " Отговор: "Ще ви има! " "А вас ще ви има ли, Учителю? " Отговор: "И мен ще ме има!
към текста >>

" Учителят изгледа цялото това пространство на Изгрева, след това ме погледна и изрече тези думи: "Истинският Изгрев след хиляда години ще бъде Изгрев на Човешката душа в Дух и Истина!
" "А вас ще ви има ли, Учителю? " Отговор: "И мен ще ме има! " Аз спрях, поех дълбоко въздух, защото нещо в мен напираше да Му задам и последният и най-важен въпрос и той сам излезна от устата ми без да схващам какво отвори устата ми в този момент. Вероятно друг чрез мен Му задаваше тези въпроси и аз получавах отговорите, които се запечатаха в моето съзнание. "Ами тези къщички тук ще ги има ли, Учителю? " Учителят изгледа цялото това пространство на Изгрева, след това ме погледна и изрече тези думи: "Истинският Изгрев след хиляда години ще бъде Изгрев на Човешката душа в Дух и Истина! " Учителят завърши. Аз стоях смаяна и поразена от този обрат и сравнение за една нова епоха, която ще дойде за човека и за неговият истински Изгрев на човешката душа. Ще изгрее слънцето на Духът, за да може да осени и освети човешката душа в Дух и Истина. Това ще бъде новата епоха за новото човечество от Шестата раса, когато човешкият дух и човешката душа ще бъдат единствените жители на истинският Изгрев. Амин!
към текста >>

41. 75. БОГОМИЛИ И БОЛЯРИ В ШКОЛАТА

Ще остане оня духовен Изгрев, който се създава от Словото на Учителя, но това хората ще оценят след хиляда години.
Очите им са затворени и днес не познават кой какъв е бил в миналото. Но съзнанието им се е разширило от годините и те усещат кой им е враг и приятел. И днес воюват помежду си за щяло и нещяло. Ето, това спъна както тях, така и Школата. Затова днес Изгревът се разрушава и помен няма да остане от него. Ще остане оня духовен Изгрев, който се създава от Словото на Учителя, но това хората ще оценят след хиляда години. Така и на мен ми каза Учителят: "Ела след хиляда години, та да видиш какво ще представлява Изгрева". Не може да не дойда тогава, защото днес съм била при нозете на Учителя.
към текста >>

Така и на мен ми каза Учителят: "Ела след хиляда години, та да видиш какво ще представлява Изгрева".
Но съзнанието им се е разширило от годините и те усещат кой им е враг и приятел. И днес воюват помежду си за щяло и нещяло. Ето, това спъна както тях, така и Школата. Затова днес Изгревът се разрушава и помен няма да остане от него. Ще остане оня духовен Изгрев, който се създава от Словото на Учителя, но това хората ще оценят след хиляда години. Така и на мен ми каза Учителят: "Ела след хиляда години, та да видиш какво ще представлява Изгрева". Не може да не дойда тогава, защото днес съм била при нозете на Учителя.
към текста >>

42. 79. КЪДЕ СЕ НАМИРА БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Учителят ме изгледа дълго време и каза: "За да дойдеш тук и да се родиш в този народ ти горе в Невидимия свят пали над хиляда свещи и десет пъти по толкова молитви изрече.
Учителят ми беше казал някои кардинални мои прераждания в този народ. Затова тази тема живо ме интересуваше. Затова отивам при Учителя и Му казвам: "Учителю, добре че ни казахте това, защото аз изобщо не съм доволна от това, че съм се родила в този народ и че живея тук. Единствено ме спира, че тук е Школата и че Вие сте тук на "Изгрева. Ако не беше това отдавна щях да се запилея по света". Учителят ме изгледа дълго време и каза: "За да дойдеш тук и да се родиш в този народ ти горе в Невидимия свят пали над хиляда свещи и десет пъти по толкова молитви изрече. Благодари, че си тук. Благодари, че си тук в България. Тук има всичко, с което може да се справя ученикът на една окултна Школа и да държи своите изпити като окултен ученик. Тук има изобилие от такъв обилен материал за разработване, за проучване, за заучване". Аз примигвам в своето невежество.
към текста >>

43. 87. ЖИВОТЪТ ПУЛСИРА

2. Хиляда и триста!
Сърцето единно и пулсът единен, какво и защо ний трябва да делим, семейството наше да бъде единно и то да обхваща нас, всичките нас. 7. Земята ни цяла да бъде единна, единни по нея да живеем в мир. Елате, о, хора, о, братя и всички -животът пулсира със пулсът един. 1. Елате ни вижте в България мила, красива и стройна, от слънцето пила нектарът небесен - да няма веч есен -но песен хваление. Да, музика, песен! 2. Хиляда и триста! Да, века тринайсет! Живяла живота със пролет, без пролет, урока вековен е учила, учи, но днес е свободна. Благата получи - 3. свобода и слънце, и знание, мъдрост -вселената цяла запя с благодарност, Таз песен е нова! Краси кръгозора!
към текста >>

44. 88. ХИЛЯДА И ТРИСТА

88. ХИЛЯДА И ТРИСТА Мили сестрички и братя, поздравявам ви с новата учебна година!
88. ХИЛЯДА И ТРИСТА Мили сестрички и братя, поздравявам ви с новата учебна година! Този празник съвпада с празника за 1300 годишното съществуване на нашата мила родина България, и аз й пожелавам още много столетия да съществува като майка на новия духовен човек. Да приеме великото учение на Великия Учител, да го приложи за радост на небето и земята. На вас пожелавам да бъдете живи и здрави, и вдъхновени от новата светлина, която пося Учителят ни велик, благ и космичен у нас, и злакът е вече на лице. Да бъдем винаги изпълнени с неговата Любов в сърцето. 1981 г., София, България сестра Теофана
към текста >>

45. 28. ПРОПОВЕДНИЦИ ИЛИ СЛУЖИТЕЛИ

Ние бяхме едни работници в Школата, това ни е Той казал, че след хиляда години Учението ще го приложим.
Направи салон, който да се амортизира след няколко години от само себе си. Това беше голямо изпитание за нашите хора, този преход в онова време такова, противоположно на нашите идеи, но трябваше да си издържим изпита. Защото мога да кажа обаче Учителят остави на всяко едно място посеяни семена, които някакси ще възрастат. От друга страна Той каза, това, че ний не можем да кажем, че сме ученици на Учителя. Това съм съвсем наясно. Ние бяхме едни работници в Школата, това ни е Той казал, че след хиляда години Учението ще го приложим. И Той не каза да го проповядваме, а каза да го прилагаме. От друга страна човек е така построен, че ако с усилията на един живот той може да реализира Учението да кажем на един учен да кажем да усвои целият Бетовен или Гьоте, или Тойлстой, но да приложиш една такава идея, каквато е например християнството, е невъзможно. Те не можаха да го приложат християните, не можаха. От друга страна що се отнася до учениците, аз давам пример от Евангелието, че в последната вечер в Гетсиманската градина, бяха доста жалки хората около Христос. Единият го предаде за 30 сребърника, като смяташе да прибере сребърниците, а Христос няма да позволи да бъде разпънат.
към текста >>

Ний сме вземали само една посока, ний сме посели едни семена, но самият Той ще ни чака хиляда години, каза ни дава срок, за да го приложим.
От друга страна що се отнася до учениците, аз давам пример от Евангелието, че в последната вечер в Гетсиманската градина, бяха доста жалки хората около Христос. Единият го предаде за 30 сребърника, като смяташе да прибере сребърниците, а Христос няма да позволи да бъде разпънат. Един Петър, който си извади ножа и отряза ухото на един от войниците, въпреки че беше предупреден, че за една нощ се отказа при пъти от Христос. А в края на краищата всички тези светии ги създаде църквата след векове, щото бяха необходими не на Христовото Учение, а на църквата. От туй съм малко антиклерикален по отношение на това, както и ние сега ако някой се сочи за ученик, значи той не разбира още нещата. Ний сме вземали само една посока, ний сме посели едни семена, но самият Той ще ни чака хиляда години, каза ни дава срок, за да го приложим. Щото Учението на Учителя, ние можем сега да живеем в тази фаза, Учителят каза така, Учителят казва така, но ние чакаме онази фаза, в която ще кажем: От Учителя приложих това, приложих един кое си. От този момент нататък ние можем да кажем, че сме в преддверието на това да бъдем ученици. Иначе досега ние сме свидетели на едно голямо явление, което историята един ден ще каже, ще разбере, може би ще дойде една генерация друга. Той самия каза, че ще дойдат по-подготвени хора от нас, които ще свършат работа. Това е най-оптимистичното, както и още едно нещо Учителят е казал на Буча Бехар, което най-много ме радва мене, това е: "Взети са всички мерки да се запази чистотата на Учението".
към текста >>

46. 52. НОВО СЕТИВО НА ЧОВЕКА И УД НА УЧЕНИКА

"Хиляда години ще ви чакам да приложите Учението", каза Той.
Додето човека не получи шесто чувство ние ще си гадаем още нещата. И това става разбира се с една светлина от Божественото учение, както и Христовото учение именно създава условие за създаване на такива центрове в съзнанието на човека. Човек като мисли за Божествения свят се свързва с него полека-лека. Това е пътят. Затуй Христос казва: "Аз съм пътят", нещо подобно е с Учителя. "Хиляда години ще ви чакам да приложите Учението", каза Той. Така, че ако направим това нещо един ден, да можем да върнем Словото, конфискувано от комунистите, можем да намерим средства, имаме и хора и ако Той е казал, че ще дойде време за работа, да имаме сили да отпечатим, би бил доволен. Да можем да направим това нещо. Съвременната техника да се занимава с тия грамадни знания. В: Да. Най-важния проблем е съхранение на Словото и прехвърлянето му на едно друго следващо поколение.
към текста >>

47. 34. ДУШИ ДОШЛИ ОТ ПАМТИВЕКА

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

В: Ха... Веска: Хиляда и една нощ, нали!
И вътре в хубави опаковки наредени: сладкиши, банички, закуски, всичко, плодове. И той казал: "Хайде сега пък малко да обядваме". И тя започва с най-голям апетит, разбира се. Той нито хапка не хапвал. И след известно време той казва: "Довиждане" и си заминава. В: Ха... Веска: Хиляда и една нощ, нали! В: Тя от къде беше? От Добрич? Познаваш ли я? Веска: Не, лично не я познавам. Но тя е разказвала този случай на свои приятелки и аз от тях го научих това нещо.
към текста >>

48. ВЕСКА ОТ ДОБРИЧ

В: Ха... Веска: Хиляда и една нощ, нали!
И вътре в хубави опаковки наредени: сладкиши, банички, закуски, всичко, плодове. И той казал: "Хайде сега пък малко да обядваме". И тя започва с най-голям апетит, разбира се. Той нито хапка не хапвал. И след известно време той казва: "Довиждане" и си заминава. В: Ха... Веска: Хиляда и една нощ, нали! В: Тя от къде беше? От Добрич? Познаваш ли я? Веска: Не, лично не я познавам. Но тя е разказвала този случай на свои приятелки и аз от тях го научих това нещо.
към текста >>

49. 36. РУДОЛФ ЩАЙНЕР

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Същевременно той работи усилено и върху себе си, прави своите анализи, своите проверки в акашовите ръкописи и съжалявам, че не мога да ви кажа с години как точно става, но някъде към хиляда деветстотин и нещо след това той създава в Швейцария, в Дорнах своя институт, който той наименува Гьотеанум в почит към приноса, културния, който е дал Гьоте на човечеството.
Той работи неуморно. Както ви казах той бил първоначално във Ваймар, където му били поставили задачата, а той взима участие в един огромен екип от Академията на науките, където му била поставена задача да изследват цялото литературно дело на Гьоте и на Шилер във Ваймар. И той със своите дълбоки познания и със своите възможности да проследява събитията и живота нали чрез записите в акашовите ръкописи създава една абсолютно различаваща се от тази на неговите колеги, така да се каже хората с академична подготовка за тази работа, тълкувание на Гьотевите произведения, на Гьотевата концепция за живота и за изкуството и за човека. Работи усилено в това направление, той самия даже отбелязва: "Имаше пропасти между това, което аз изнесох като тълкувание за Гьотевите творби и онова, което дадоха моите колеги от официалната катедра на литературната наука". Той продължава своята дейност като изнася сказки в цяла Европа на най-различни теми. Същевременно той работи усилено и върху себе си, прави своите анализи, своите проверки в акашовите ръкописи и съжалявам, че не мога да ви кажа с години как точно става, но някъде към хиляда деветстотин и нещо след това той създава в Швейцария, в Дорнах своя институт, който той наименува Гьотеанум в почит към приноса, културния, който е дал Гьоте на човечеството. Гьотеанума е построен по негов архитектурен план. Той взима живо участие в неговото изграждане. Материала, от който той е построен е дърво. Интересното в тази постройка е централния купол, подпрян на седем колони и всяка колона символизира една от епохите на развитието на човека. Всяка колона има свой специфичен символичен знак, изписан върху нея.
към текста >>

50. 10. МИХАИЛ ИВАНОВ

ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА

Лятно време там се събират най-малко по хиляда души от различни страни, богати хора.
И всъщност българите там са видели променения ритъм на песните и на Паневритмията и са гледали безпомощни изопаченията и са навеждали глава, защото са поканени там. Всъщност са били просто принудени да влезат в лъжите на този Михаил, което е срам и позор за България. Но има някакъв малък прогрес, те все пак са показали ритъма и особено за тези народните мелодии и някои от представителите на Михаил са се заинтересували да разберат как е точния ритъм. Всъщност там не е за бедни хора, защото членския внос е много скъп и е задължителен и картата е задължителна. Само тези, които са имотни могат да отиват. Лятно време там се събират най-малко по хиляда души от различни страни, богати хора. Можах да видя Истината каква е, за да може да свидетелствам и след като се върнах от този център Бон фен написах писмо на Учителя, в което всичко Му изясних както сега тука на вас изяснявам нещата. Пък Учителят да разреши въпроса за Истината така, както Той разбира, съгласно Космическия закон. Дори и бях нападната от една българска еврейка, която живее в Париж и с която се срещнахме в този център. Всъщност тя искаше да се скрие, че отива там, тъй като тя по едно и също време цени и уважава Учителя Петър Дънов и в същото време и Михаил Иванов. Но случайно се срещнахме извън имението, някъде на шосето, покрай имението и ние се спряхме, за да се поздравим с нея и тя каза, че можела да издейства от шефа, от главния шеф на имението да влезем и ние там.
към текста >>

51. 14. СЕМЕЙСТВО ЖАН-ЛУИ И АРЛЕТ ГОБО

Затова и тази сестра, българска еврейка там в Бон фен между другото, когато говореше така остро на мене, между другото каза, че всъщност се завиждало, че тук в Бон Фен, на Средиземно море в Центъра на Михаил идвали по хиляди хора и лятно време до хиляда души се събирали, а там в този парк край Париж сме били само няколко души, които сме играели Паневритмията.
Аз лично познавах такива французи и срещнах такива французи. Тука вече се вижда и положителната роля на Михаил Иванов и агитацията, която той прави за себе си и която всъщност за по-будните души се превръща в това, че те намират истинския път. Всъщност и сега продължават тези курсове по Паневритмия в Алпите. А в Париж пък се събираме в неделен ден по няколко души и играем Паневритмията в същия този парк, в който Анна Бертоли ни беше завела. В действителност не сме вече много хора, но по дух сме много, макар че иначе не сме много. Затова и тази сестра, българска еврейка там в Бон фен между другото, когато говореше така остро на мене, между другото каза, че всъщност се завиждало, че тук в Бон Фен, на Средиземно море в Центъра на Михаил идвали по хиляди хора и лятно време до хиляда души се събирали, а там в този парк край Париж сме били само няколко души, които сме играели Паневритмията. Ето до къде се стигна по положението за истината. Само няколко души, които познават Учителя и хиляди, които са свързани с Михаил. Не сме много на брой и с магнетофона играем Паневритмията. Така се разнасят вибрациите на Паневритмията над Париж.
към текста >>

52. 15. „В БЪДЕЩЕ РАБОТЕТЕ ПО МАЛКИ ГРУПИ (От завещанието на Учителя)

Писмо до Величка Няголова - Париж, 14.07.1997 г. от Вергилий Кръстев

Макар че се внимава, въпреки всичко да се съберат хиляда души на такова малко място е много трудно.
О, прекрасен миг, най-тържествен, най-велик за човека. О, светли същества, благодарим ви за гостоприемството. Та както научавам, на 7-те рилски езера всяко лято за Великия събор се събират по хиляди души. Това разбира има предимството, че за тези, които действително с душата си отиват има това предимство, че молитвата на толкова много хора се чува. Но от друга страна това води до замърсяване на целия лагер, на цялата околност, тъй като от хигиенична гледна точка няма добри условия за запазване на чистотата. Макар че се внимава, въпреки всичко да се съберат хиляда души на такова малко място е много трудно. А освен това може да се каже, че не може да се има интимност в духовната работа, интимност на събора на Рила след като присъствува и телевизия, и камери и други. И аз съм абсолютно сигурна, че съществата не присъстват вече там. Съществата от Невидимия свят са се изтеглили, защото няма условия. При толкова много народ, то става като панаир и няма условия за тази велика духовна работа, която се вършеше преди години там когато имаше по 200-300 души или по времето на Учителя, когато са стигали понякога и до 500 души, но когато Той лично е ръководил съборните дни. Дори до там се стигнало, че започнало да се изпълняват и различни други мелодии и песни от различни други автори и композитори, дори понякога и младежи са изпълнявали джаз с китари и други и то точно на мястото на Учителя, където беше полянката Му, на малката полянка, на която се събирахме за молитва.
към текста >>

53. 23. КЪДЕ ЖИВЕЕ ИСТИНАТА И КЪДЕ СЕ ПОДВИЗАВА ЛЪЖАТА

Искам да благодаря за съдействието, което указахте при отпечатването на том VII с вашите хиляда франка, както и онези, които изпратихте по-рано.
Аз съм убеден, че вие няма да може да издържите психически и на последствията от вашето решение да задържите материалите на Анина. Тогава ще искате да се отървете от тях. Аз ви съветвам в този случай да ги предадете на Величка. Те ще бъдат закарани с кола при нея и по-късно аз ще изпратя човек от София да ги прибере. Това е единствения разумен начин. 10. Искам да благодаря за съдействието, което указахте при отпечатването на том VII с вашите хиляда франка, както и онези, които изпратихте по-рано. На стр. 703 в том VII аз съм изказал благодарност на семейство Гобо и на Величка Няголова за вашата помощ. Благодаря ви. Ако вие не се коригирате след това писмо към мен, то тогава аз ще смятам, че неправилно съм взел от вас пари, дадени в името на една идея. И тогава ще бъда принуден чрез трето лице да ви върна онази сума, която бяхте ми дали в името на идеята за Всемирното Бяло Братство, което е дадено в Словото на Учителя.
към текста >>

54. 183. РАВНОСМЕТКАТА НА ЕДИН ЖИВОТ

Хиляда души, това са хиляда гърла и трябва и после закуска, обед, вечеря.
Един стол, една катедра, отгоре сковани летвички и едно платно. Е.А.: Да, да. Този събор е от 1926 год. Защото много късно Учителят каза, че ще има събор в София. И едва донесоха само казаните за готвене, всичките пособия за готвене, защото 1000 души са това. Хиляда души, това са хиляда гърла и трябва и после закуска, обед, вечеря. Съборите бяха така. Не бяха само обед, да. Всичко. При затворени врата бе всеки събор, въпреки, че не можаха да го спрат, да забранят и осъществят плана си. Софиянци се движеха по-небрежно, а в Търново денонощно имаше стража на вратата. В.К.: Там се охраняваше.
към текста >>

55. 17.Учителят отвори школата на Общия клас

Затова по закон се освобождавали от служба двама или трима на сто или на хиляда души /не зная точно/ - по жребие.
Учителят е казал: „Аз няма да служа". Един от присъстващите го потупал по гърба и му казал: „Какъв топчия ще стане от тебе! " По строежа на тялото на Учителя той вади този извод, че би могъл да служи в артилерията. Това е било в първите години след Освобождението. Имало е много младежи, които искали да служат във войската. Затова по закон се освобождавали от служба двама или трима на сто или на хиляда души /не зная точно/ - по жребие. Учителят изтеглил жребието, за да бъде освободен от служба. Така той не е служил войник и бил свободен за цял живот. Но как е знаел, че няма да служи, когато това е ставало по жребие? Друг случай. Нашата сестра Гена Папазова в 1923 год.
към текста >>

56. 09.„Агни йога

По-късно той ми върна веднъж хиляда лева, които аз не бях пожелала да ми ги връща.
И сега мисля, че съм била несправедлива към себе си, като не съм задържала нищо за себе си. Той като си направи палатката я използува само две лета, а след това я подари на една болна сестра моя близка, която наистина имаше нужда и с нея беше на Витоша едно лято. В тази негова постъпка аз видях едно отчуждаване и неоценяване на жертвата, която съм направила. Сега виждам, че моята нужда е била по-голяма, отколкото той да има палатка, която не задържа за себе си дори. Когато разбрах, че я подарил, това ми подействува като удар. По-късно той ми върна веднъж хиляда лева, които аз не бях пожелала да ми ги връща. Аз също се питам, дали с моята постъпка като съм дала всичката сума на Любомир, не съм подценила и грижата на Учителя да ми помогне. Не е ли имало едно заслепяване в мене и едно пренебрежение към Учителя? Мисля, че е имало, но тогава аз не съм го видяла. Един път пред стаята на Учителя имаше една група в разговор с Учителя, на който и аз присъствах. По едно време дойде Любомир с едно момиче от Братството.
към текста >>

57. XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ-2

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

Ние бяхме към хиляда души, нали?
Сега по какъв начин се отпечатаха, се събираха средства за печатане на беседите? Първо тука споменаваш за томбола. Паша дала томбола, вторият начин е с левчетата, трето някои от приятелите, възрастните даваха ли пари? Е.А.: След като Учителят даде задачата за левчетата, въпросът за беседите беше уреден. Разрешен. Защото всички си записаха нали, изпълниха си задачата, това е всеки ден по 1 левче. Ние бяхме към хиляда души, нали? Това са вече сума голяма. Паша не можеше да надвие, да се печата всичко. В.К.: Значи имахте средства. Е.А.: Да. В.К.: И по този начин се разреши въпроса.
към текста >>

58. 1.Изпратено препоръчано писмо до Мария Кисова

Аз се много опасявам, че Вие ще се подхлъзнете и ще направите втора груба грешка с останалите хиляда страници на Боян Боев.
Милка Кралева стана също жертва с баща си на майстор Борис. Аз също станах жертва, но аз платих само с разрушаване на брака, защото аз съм се жертвувал за Борис Николов и моята жертва е толкова голяма, че майстор Борис не може да направи нищо. Това, което съм направил за Борис Николов и за майстор Борис те и двамата не заслужават. Но това съм го направил в името на Школата на Учителя. Това е моята жертва и саможертва за Школата на Всемировият Учител. Аз се много опасявам, че Вие ще се подхлъзнете и ще направите втора груба грешка с останалите хиляда страници на Боян Боев. И след като съм Ви предупредил, тогава последствията ще бъдат жестоки за Вас. В предишните две писма аз исках среща с Вас, но Вие не пожелахте, понеже смятате, че Вие движите нещата. Нещата не ги движите Вие, но майстор Борис. Аз Ви предлагам да се срещнете с мен, но това не мога да го направя в оня дом, защото аз съм сърдит както на майстор Борис, така и на Борис Николов, и няма да им простя и на двамата, че те бяха и двамата виновни за разбиването на моя брак с Милка и че това, че моята дъщеря я развеждат насам и натам, но никога не я довеждат при мен. А това са методите на майстор Борис.
към текста >>

59. СЪДЪРЖАНИЕ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Хиляда метра вяра 30.
Като теменужката 25. Учителят за проповедничеството 26. Телепатията на Учителя 27. Помирили се 28. Магическо лекуване 29. Хиляда метра вяра 30. Да си подрънкаме 31. Рокля в печката 32. Нелегално събрание 33. Гледай високо 34. Ученикът не предизвиква 35.
към текста >>

60. 07 - 29. ХИЛЯДА МЕТРА ВЯРА

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

29. ХИЛЯДА МЕТРА ВЯРА През 1942 година правителството, оглавявано от проф.
29. ХИЛЯДА МЕТРА ВЯРА През 1942 година правителството, оглавявано от проф. Богдан Филов, поради политическо късогледство обяви символична война на Щатите, които не останаха длъжни. Изпратиха цели ескадрили и съсипаха София със своите бомби. Тогава правителството реши София да бъде евакуирана. По този повод Учителят казал на изгревяни, който има близки в провинцията, да отиде при тях, а той заедно с голяма група от 50-60 души се евакуирал в село Мърчаево. На Изгрева останали десетина братя и сестри, които нямало къде да отидат.
към текста >>

Когато я запитали как може дъсчен таван, от дъски, два сантиметра дебели, да я запази от половин тон бомба, тя отговорила: „Да, братя, дъската може да е два сантиметра дебела, но вярата ни е хиляда метра.
Но сестра Иванка от Хасково не успяла да отиде и останала в бараката си да се моли с нахлупена кофа на глава. Така правели и всички останали, като слагали на главата кой каквото намери. Случило се, че една бомба паднала близо до жилището на Иванка. От детонацията дървената къщичка се наклонила. Когато хората се раздвижили, видяли следната картина: Иванка още се молела права със съдината на главата. Когато я запитали как може дъсчен таван, от дъски, два сантиметра дебели, да я запази от половин тон бомба, тя отговорила: „Да, братя, дъската може да е два сантиметра дебела, но вярата ни е хиляда метра. Тя ни пази."
към текста >>

61. БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Значи вместо за 15-20 деня, оздравя само за 3-4 часа." „Хиляда метра вяра." Това ми го разказаха, когато бяхме в Айтос, на градината.
Пантелей отишъл, но се случило така, че когато привършвал работата, трябвало с делтата нещо да оправи кюшетата на вратичката, но тя се изплъзнала, така че му наранила ръката и той си казал: „Отидоха 15-20 дена, няма да мога да работя." Пьк по това време минал д-р Кирил Паскалев, а той имал превързочни материали и веднага му направил превръзка. След малко Учителят идва, вижда го и казал: „Какво стана? " - „Казах му. Той като се загледа над мене, като че не гледаше мене, а над мене някъде далече в пространството няколко секунди или минути и вечерта, когато отидох в къщи и рекох да сменя превръзката, гледам, раната зарастнала. Само лека следа останала от нея. Значи вместо за 15-20 деня, оздравя само за 3-4 часа." „Хиляда метра вяра." Това ми го разказаха, когато бяхме в Айтос, на градината. Иванка от Хасково, тя е на Димитринка Захариева сестра. Димитринка, тя завърши консерватория, беше учителка, пенсионира се. През време на бомбардировките имаше такива указания за предпазване от падащи предмети, да се нахлупи на главата някоя тенджера или кофа, някой леген или друго, което нещо сега може да звучи смешно, но тогава беше друго време, време на чудесата. Димитринка била застанала с нахлупена на главата кофа. Когато свирят за бомбардировката, всеки си нахлупва нещо на главата.
към текста >>

62. 08 - 06. КАК СЕ РАЗВЪРЗВА КАРМИЧНИЯ ВЪЗЕЛ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

И до сутринта я пял, хиляда пъти я пял, дето се казва, само за да я запомни.
Учителят е дал само текста, а пък той измислил мелодията. Казва: Щом Учителят казва, че ние можем да измислим мелодията, и той цяла нощ мислил и по едно време, към един часа през нощта му дошла тази мелодия. А пък той бил църковен певец. Има малко нещо църковно в тая песен, мъничко по характер, малко. Изпял я, но като не може да я нотира? И до сутринта я пял, хиляда пъти я пял, дето се казва, само за да я запомни. Сутринта вече я знаел. И повтаря, изпява песента без грешки. Един случай с брат Боев е интересен. Той страдаше цял живот от някаква болест, някаква живеница, нещо на десния си крак, и ходеше с патерици. В тежко положение беше.
към текста >>

63. 09 - 11. НА ГЛАДЕН ПАРИ НЕ ВЗЕМАЙ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Хиляда лева крината.
11. НА ГЛАДЕН ПАРИ НЕ ВЗЕМАЙ Преди години в Пазарджишко паднала голяма градушка, която унищожила посевите и хората останали гладни. Тръгнали те по близки и далечни места да търсят храна, за изхранване на семействата и добитъка си. Но тъй като не намерили наблизо, то те били принудени да отидат твърде далеч, като стигнали Ямболско. Намерили храна, но много скъпа. Хиляда лева крината. Невиждана скъпотия, но нямало що да се прави. Гладно не се седи. Платил той храната, но за всеки случай записал си името и адреса на продавача. Минало, не минало две-три години, сега пада голяма градушка в Ямболско, а към Пазарджик реколтата била отлична. Сега вече от Ямбол и от околията тръгнали да търсят храна.
към текста >>

64. 09 - 30.ТРИНАДЕСЕТ ОСЪДЕНИ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Той има хиляда възможности.
И почнал да се моли в себе си. Когато вече дошъл неговият ред, телефоните тревожно звънели. Съобщавало се нещо много важно и тревожно. Всички се разбягали и офицери, и войници и забравили изпълнението на присъдата на оня, който единствен се помолил и пожелал да бъде помилван да работи за делото Божие. И от тоя случай ние пак се уверяваме, че за Бога невъзможно няма. Той има хиляда възможности. И от въжето може да те снеме, стига навреме да поискаш помощ. Разказал: Б. Боев.
към текста >>

65. 09 - 199. КОМИСИЯ ПО СТАВАНЕТО

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

" Но преди да успея да му отговоря, той добави: „Трябват ти още хиляда години." Като каза това, отвори вратата и си излезе.
199. КОМИСИЯ ПО СТАВАНЕТО Неотдавна посетих един от братята в Минното селище, който сподели следната своя опитност: Сънувах сън, че една заран към пет часа съм буден, но още се колебая дали да стана. В този момент в стаята влиза човек на средна възраст, с бележник и молив в ръка, който като ме видя, че още се излежавам, ме попита: „На колко години си? " Но преди да успея да му отговоря, той добави: „Трябват ти още хиляда години." Като каза това, отвори вратата и си излезе. Събудих се и станах веднага, като почнах да си размишлявам за значението на съня, който още помнех. Мина ми такава мисъл, че нашите приятели от отвъдния свят се интересуват от нас и следят всяко наше проявление, като за всичко си вземат бележка, кой как изпълнява задачите си. Вероятно този брат имаше за задача да види кой кога става. Дали ставаме навреме и как почваме деня. Разказал: К.
към текста >>

66. 09 - 289. УЧЕНИЦИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

" - „Хиляда и четиристотин", отговорил Учителят.
289. УЧЕНИЦИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Един ден брат Васил Бондерски отишъл в Мърчаево през време на евакуацията, срещнал се с Учителя и го попитал: „Колко ученици имате? " - „Хиляда и четиристотин", отговорил Учителят. - „Не са ли малко? " - „Не! Не са. Учениците на Христа бяха дванадесет и създадоха цяла епоха." Разказал: Георги Тахчиев. 1958 г.
към текста >>

67. 12 - 3. СЪБОРЪТ ПРЕЗ 1920 ГОДИНА НА ПАСПАЛАТА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Даже до хиляда души бяха в миналото.
там, у тях. Намери за най-удобно там, защото е най-тихо и уединено и той през целия ден беше си спокоен. Учителят спокоен и баща ми с него. И срещу Петровден ще отидат на Петровския връх, там се събират всички приятели от цялата околия. Те се събираха по много - по 500-600 души от нашата околия и повече бяха. Даже до хиляда души бяха в миналото. От селата. Само от Айтос 100-150 души бяха. И ще тръгват. Но през нощта се изсипва пороен дъжд. И брат Паскалав, Кирил Паскалев, ако помните - доктор, един наш брат имаше тука, той е синът му, а неговият баща - Паскалев, началник на пощата в Бургас, идва у дома и казва: „Брат Георге, няма да може на Петровден да отидем на Паспалата." Тати казва: „Аз отивам, пък вие сами ще решите за себе си." И се облича тати, взема чадъра и отива у сестра Габровска.
към текста >>

68. 12 - 47. НА КАФЕ ПРИ ВЕРКА КУРТЕВА

Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.

Те бяха към хиляда души.
И отивам, и след десет минути Весито се обажда. Тя ми е първа братовчедка, пък тя наша възраст. Ама ние така сме възпитани. Нашата къща беше приют за приятели. Посрещане, изпращане, но благодарение на този живот в цялата околия се познаваха приятелите. Те бяха към хиляда души. Братството на околията Бургас идваше, Сливен, Карнобат, от селата, те много хубави хора имат, такива сърдечни и като ги посрещахме и като ги видехме, се радвахме. М.М.: Гледаш го с потурите така, а като вземе да ти говори, то ти отваря душата. Надка: Ама те бяха много напреднали духовно. Духовни хора. В.К.: На мен са ми разказвали онези братя, които дойдоха от Айтос с белите ризи, с червените пояси, на съборите, когато са идвали да правят Салона.
към текста >>

69. 18 - 2. ПЪРВИЯТ КОНЦЕРТ ОТ МУЗИКА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ В КАМЕРНА ЗАЛА „БЪЛГАРИЯ

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Атанасов Попов. Моята среща с Учителя Петър Дънов.

На градината присъствуваха около хиляда души, въпреки затрудненото пътуване.
Ул. „Д. Зехиров" N38 Гр. Айтос, код8500 Любезни брат Вергилий, По изключително силно желание на внучката на брат Георги Куртев моята творба да бъде вписана в неговата книга. Изпращам този материал, ако не е литературно издържан, може да се коригира. Празникът на юбиляра и Учителят премина на високо ниво. На градината присъствуваха около хиляда души, въпреки затрудненото пътуване. С братски поздрав: Ваш брат Топалов ЮБИЛЕЙНО ПОСВЕЩАВА СЕ НА БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ ПО СЛУЧАЙ ЗО-ГОДИШНИНАТА ОТ ЗАМИНАВАНЕТО МУ /1961-1991/ Бай Георги го зовяха. С него заедно много хора окултни молитви и песни пяха. С дух мощен, кротък, благ на Божието дело бе драг. Не се уплаши от враг, че разсейваше духовен мрак. В околията ни мила създаде школи с духовна сила: в Карагеоргиево и Тополица; във Вресово и Горица; в Ябълчево и Бресница; в Просеник и Габерница.
към текста >>

70. 22 - 8. БУТИЛКАТА

Ако някой друг беше ми разказал това, което аз направих и което сега ще ти разкажа, ще помисля, че ми разказва приказки от хиляда и една нощ.
Запознанства, разговори, песни, свирни и пр. - цяла седмица. Няколко дни след започването на Събора, почти на свечеряване, виждам брат Драган Попов, софийски адвокат, с когото се познавах добре, да идва от югоизточния край на лагера към кухнята с кирка и лопата под мишница. Личеше, че беше уморен, Полюбопитствах да узная какво е правил с тези сечива. След като ги предаде в кухнята, отидохме на една усамотена полянка, седнахме на тревата и след като си пооправи пенснето на носа, брат Драган започна: „Брат Тодоре, тук стават работи, колкото интересни, толкова и страшни, Ще трябва да си коригираме разбиранията за любовта, защото иначе можем много лошо да си изпатим. Ако някой друг беше ми разказал това, което аз направих и което сега ще ти разкажа, ще помисля, че ми разказва приказки от хиляда и една нощ. Макар и да не видях най-главното - героят на приказката - аз не мисля, че Учителят фантазира, защото ще трябва да обявя и целият събор за фантазиране с всичко, което се върши и говори тук. Вчера Учителят ме повика и ми каза да му занеса една тава - бакърена, но добре калайдисана, която да събира около четири литра вода и едно шише, бутилка някаква, която да събира два литра и да се запушва добре с тапа. Шишето да бъде пълно с вода. Намерих тия неща и му ги занесох. Като му ги дадох, той ми каза: „Сега ще отидеш на югоизточния край на лагера, близо до съседното лозе и ще изкопаеш един трап около два метра дълбок и широк, колкото да можеш да копаеш.
към текста >>

Разбра какво стана и започна горещо да се моли, но аз му казах, че съм глух за молитвите му и налях водата в бутилката, където влезе и той, точно като оня дух от хиляда и една нощ, който бил извлечен от морското дъно от един рибар.
Казах му, че ще го накажа, ако не се махне, той си плези езика и се подиграва и с мене. Вчера за последен път го предупредих, че ако не се махне, аз ще го махна, но тъй, че да ме помни хиляди години, и че никакви молби за помилване не ще ме трогнат. На това той ми отговори пак с плезене на езика и ми каза, че нищо не мога да му направя, само съм се хвалел. „Добре - казах му аз - ще видим какво мога да направя,", Магнетизирах, без да ме види, водата в тавата и я внесох при него. Тя го привлече и той се хвана в нея точно като мишка в капан. Разбра какво стана и започна горещо да се моли, но аз му казах, че съм глух за молитвите му и налях водата в бутилката, където влезе и той, точно като оня дух от хиляда и една нощ, който бил извлечен от морското дъно от един рибар. Сега той е там, в трапа и чак след 700-800 години, когато тия места станат ниви и почнат да ги орат, ще го изровят и ще излеят водата, за да видят още какво има в бутилката. Тогава той ще бъде освободен, но вярвам, че ще бъде вече малко по-друг. Да, който плези език на любовта, влиза в бутилката, това всеки трябва да го знае." Махна с ръка и ми каза довиждане. Ето, брат Тодоре, какви работи стават още на Събора ни, освен песните, проповедите и молитвите. Внимавай да не изплезиш език, волно или неволно на любовта, защото ще влезеш в бутилката," Тодор Попов - Ямбол.
към текста >>

71. І.02.14. ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТАГО ДУХА ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Като го разви и целуна, покани и мене, та целунах, после това показа ми с пръсти на напечатаните букви на него, дали ги познавам: аз му рекох: ,,Ако е число, то е 1747." „Така, вярно, рече, именно от това число води началото си тоя святи престол, но, за да разумееш по-добре, слушай: „Двадесетий ден от декемврий месец, хиляда седемстотин четиридесет и шеста година, е било четиридесетница от едно зверско истребление на няколко души в същия тоя град, от кръвожадни мохамедани.
И, не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, че са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мирът... Нито искам да те отвърна от намерението ти Аз те уверявам в името на Господа Вседържителя, че всякога, гдето и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение. Заради това, послушай съветът ми: да си идеш там на мястото-(5*), гдето те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залогът, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога... След няколко минутно мълчание, аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: „Не съм противен на волята Божия, защото е свята", а той ми рече: „Не е достатъчен отговорът ти; за да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърствуваме с молитви до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък, които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Аврам, който принесе своя син жертва на Бога; както и апостол Павел прие да бъде анатема от Христа, за спасение на своите по плът братя. И, наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат с православието и славянството... Но нека се вълнува морето, пак, докогато е Христос на кормилото, корабът му няма да потъне." И пак мълчание... Аз тогава се возхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: „Отче, с помощта Христова и твоите свети молитви, напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете." Тогава вдигна очи и ръце нагоре и рече: „Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци." Тогава сегна към пазвата си и извади-(6*), в една бяла кърпа, нещо обвито, с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтарът (дюшемето на олтарът е по-високо около един лакът). Като го разви и целуна, покани и мене, та целунах, после това показа ми с пръсти на напечатаните букви на него, дали ги познавам: аз му рекох: ,,Ако е число, то е 1747." „Така, вярно, рече, именно от това число води началото си тоя святи престол, но, за да разумееш по-добре, слушай: „Двадесетий ден от декемврий месец, хиляда седемстотин четиридесет и шеста година, е било четиридесетница от едно зверско истребление на няколко души в същия тоя град, от кръвожадни мохамедани. Останалата майка и вдовица от това благочестиво семейство, претоварено от неизказана скръб, с няколко свои роднини, просили от Бога помощ и утешение с всенощно бдение в церквата-(7*), нарицаема „Панагия Аагудяни". Агрипнията извършвал един седемдесет и седем годишен старец, Светогорски аскетия, от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний. През нощта станала голяма буря със страшни гръмове и светкавица - малко останало церквичката да събори. Пред зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина, като ден. Евангелието на литургията било на свършване и, в часът се явили трима мъже с една прекрасна девойка, дрехите им греели като Слънце.
към текста >>

72. І.3 част ИСТОРИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ В „ОТКРОВЕНИЕТО В Солунската черква „Св. Димитър, дадено на 10 април 1854 година СЪПОСТАВКИ ЗНАМЕН�

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Така, вярно, рече, именно от това число води началото си тоя святи престол, но, за да разумееш по-добре, слушай: Двадесети ден от декемврий месец, хиляда седемстотин четиридесет и шеста година, е било четиридесетница от едно зверско изтребление на няколко души в същия тоя град, от кръвожадни мохамедани.
И, наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат с православието и славянството... Но нека се вълнува морето, пак, докогато е Христос на кормилото, КОРАБЪТ му няма да потъне. И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочание: Отче, с помощта Христова и твоите свети молитви, напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете. Тогава вдигна очи и ръце нагоре и рече: Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци. Тогава сегна към пазвата си и извади, в една бяла кърпа, нещо обвито, с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните поред олтарът (дюшемето на олтарът е по-високо около един лакът). Като го разви и целуна, покани и мене, та целунах, после това показа ми с пръсти на напечатаните Букви на него, дали ги познавам: аз му рекох: Ако е число, то е 1747. Така, вярно, рече, именно от това число води началото си тоя святи престол, но, за да разумееш по-добре, слушай: Двадесети ден от декемврий месец, хиляда седемстотин четиридесет и шеста година, е било четиридесетница от едно зверско изтребление на няколко души в същия тоя град, от кръвожадни мохамедани. Останалата майка и вдовица от това благочестиво семейство, претоварено от неизказана скръб, е няколко свои роднини, просили от Бога помощ и утешение с всенощно бдение в церквата, нарицаема Панагия Лагудяни. Агрипнията извършвал един седемдесет и седем годишен старец, Светогорски аскетия, от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний. През нощта станала голяма буря със страшни гръмове И светкавица - малко останало церквичката да събори. Пред зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина, като ден . Евангелието на литургията било на свършване и, в часът се явили трима мъже с една прекрасна девойка, дрехите им греели като Слънце.
към текста >>

73. IV.17 август, неделя 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Когато ви казвам приказки на ония от рода на „Хиляда и една нощ" и пр., те не са много далеч от истината, защото четем, че Мойсей произнесъл само една дума, дигнал жезъла и морето се разтворило; дигна ръце към небето и слезе манна: удари с жезъла си канарата и изскочи вода оттам.
Две хиляди години става, откак Христос все ни учи да произнасяме тази дума. Може да я произнасяме, но не е достатъчно просто нейното произношение, а трябва да се научим да произнасяме тази дума, „любов", както тя се произнася с небесния език, щото един ангел да може да те познае, че си човек - това е изкуство. Другите думи, които ще бъдат подир думата „любов", после по-лесно ще ги научим. А тези думи са например: „живот", „свят", „мъдрост", „благост", „Христос", „Дух". Ако поне един от вас знаеше как да произнася тези думи, щеше да бъде най-силният, най-умният, най-добрият. Когато ви казвам приказки на ония от рода на „Хиляда и една нощ" и пр., те не са много далеч от истината, защото четем, че Мойсей произнесъл само една дума, дигнал жезъла и морето се разтворило; дигна ръце към небето и слезе манна: удари с жезъла си канарата и изскочи вода оттам. Мойсей дигаше дясната си ръка и правеше чудеса. А вие може ли да дигнете дясната си ръка както трябва? Но ние сме в дисхармония с невидимия свят по отношение дигането на ръцете и тази е причината, дето не можем да се ползуваме от благата и благословенията на Небето. Даже лошо правим често пъти с дигането на ръцете си, когато хич не е трябвало да струваме това. Преди 35 години един българин в едно варненско село обичал една мома и през една дупка ходил да я гледа.
към текста >>

74. Наряди за 1925 г.

ТОМ 12

Ако в една къща имате хиляда свещи и една от тях угасне, ще плачете ли за нея?
И така трябва да бъде! Щом ви разлюбят, вие вече нито се чешете, нито се обличате, отчайвате се - ставате монаси. Защо? Право ли е това? Ами че, ако един човек ви е разлюбил и Господ ли ви е. разлюбил? Чудна работа! Ако в една къща имате хиляда свещи и една от тях угасне, ще плачете ли за нея? Ако всичките изгаснат и остане само една, законът е следният: Всичката енергия на хилядата свещи ще отиде в едната свещ. Щом остане една свещ, значи имаме хилядата свещи събрани в една. Хиляда души, на които любовта е равна на една свещ, представляват голяма свещ. Някой казва: „Аз те обичам." - Колко? С една хилядна от голямата свещ ли?
към текста >>

Ако всичките изгаснат и остане само една, законът е следният: Всичката енергия на хилядата свещи ще отиде в едната свещ.
Щом ви разлюбят, вие вече нито се чешете, нито се обличате, отчайвате се - ставате монаси. Защо? Право ли е това? Ами че, ако един човек ви е разлюбил и Господ ли ви е. разлюбил? Чудна работа! Ако в една къща имате хиляда свещи и една от тях угасне, ще плачете ли за нея? Ако всичките изгаснат и остане само една, законът е следният: Всичката енергия на хилядата свещи ще отиде в едната свещ. Щом остане една свещ, значи имаме хилядата свещи събрани в една. Хиляда души, на които любовта е равна на една свещ, представляват голяма свещ. Някой казва: „Аз те обичам." - Колко? С една хилядна от голямата свещ ли? Не, по-добре всеки един от вас да има хиляда свещи от Любовта.
към текста >>

Щом остане една свещ, значи имаме хилядата свещи събрани в една.
Право ли е това? Ами че, ако един човек ви е разлюбил и Господ ли ви е. разлюбил? Чудна работа! Ако в една къща имате хиляда свещи и една от тях угасне, ще плачете ли за нея? Ако всичките изгаснат и остане само една, законът е следният: Всичката енергия на хилядата свещи ще отиде в едната свещ. Щом остане една свещ, значи имаме хилядата свещи събрани в една. Хиляда души, на които любовта е равна на една свещ, представляват голяма свещ. Някой казва: „Аз те обичам." - Колко? С една хилядна от голямата свещ ли? Не, по-добре всеки един от вас да има хиляда свещи от Любовта. Събота, 29 август 1925 год.
към текста >>

Хиляда души, на които любовта е равна на една свещ, представляват голяма свещ.
Ами че, ако един човек ви е разлюбил и Господ ли ви е. разлюбил? Чудна работа! Ако в една къща имате хиляда свещи и една от тях угасне, ще плачете ли за нея? Ако всичките изгаснат и остане само една, законът е следният: Всичката енергия на хилядата свещи ще отиде в едната свещ. Щом остане една свещ, значи имаме хилядата свещи събрани в една. Хиляда души, на които любовта е равна на една свещ, представляват голяма свещ. Някой казва: „Аз те обичам." - Колко? С една хилядна от голямата свещ ли? Не, по-добре всеки един от вас да има хиляда свещи от Любовта. Събота, 29 август 1925 год. 5ч. с.
към текста >>

Не, по-добре всеки един от вас да има хиляда свещи от Любовта.
Ако всичките изгаснат и остане само една, законът е следният: Всичката енергия на хилядата свещи ще отиде в едната свещ. Щом остане една свещ, значи имаме хилядата свещи събрани в една. Хиляда души, на които любовта е равна на една свещ, представляват голяма свещ. Някой казва: „Аз те обичам." - Колко? С една хилядна от голямата свещ ли? Не, по-добре всеки един от вас да има хиляда свещи от Любовта. Събота, 29 август 1925 год. 5ч. с. Утринна молитваДобрата молитва„Благословен Господ Бог наш".Отче наш. Лозинка за през деня: „Блажени миротворците, защото синове Божии ще се нарекат." Забележка: При изпълнението на наряда ще имате предвид, че на всеки е дадено възможността в продължение на 52-те недели през годината да изпълни наряда така, че цялата работа, дадена за през всеки един ден от седмицата, да бъде изпълнена до завършване на годината. Значи, поради невъзможността в един ден да се изпълни целият наряд, четивата от Евангелието и беседата, определени за този ден, ще се четат в различни понеделници, вторници, среди и т.н., когато разполагате с време и разположение по дух.
към текста >>

75. 6. ПРОСТОТА

ТОМ 12

Господ казва: „Остави хилядата лева, ще спечелиш сто хиляди лева, свърши си работата.“ Обидил ви някой, но в същото време имате да вършите една добра работа за Бога - свършете си работата, защото ще изгубите двойно повече, отколкото ако речете да си отмъщавате.
Това посяване ще плати дълга за тази обида. Ще ви обясня закона защо не трябва да отмъщавате. Допуснете, че някой влиза в къщата ви и задига 1000 лева. Но в същия ден имате една важна работа, от която ще спечелите 100 000 лева. Ако вземете да гоните крадеца, вие ще загубите 100 000 лева. Господ казва: „Остави хилядата лева, ще спечелиш сто хиляди лева, свърши си работата.“ Обидил ви някой, но в същото време имате да вършите една добра работа за Бога - свършете си работата, защото ще изгубите двойно повече, отколкото ако речете да си отмъщавате. Има ли философия в това? Има. Опитайте дали е вярно или не. При пръв опит, който ви се представи, приложете това нещо. Аз често срещам хора по пътя да гонят 1000- та лева. „Къде отиваш?
към текста >>

76. 32. УЗРЯЛ ПЛОД

ТОМ 12

Хиляда души като направят зло, то един човек като направи добро, то се компенсира.
Колкото повече хора доброто е засегнало, толкова е по-голямо доброто. Този закон действува еднакво за зло и добро. Някой ще каже: „Злото Бог не е направил, така че лошото влияние да не се разпространява.“ Тогаз и доброто не щеше да се разпространява. Но понеже доброто е по-силно, то всякога влиянието на доброто ще бъде по-голямо. Макар и лошите хора да са повече, то добрите хора са по-силни. Хиляда души като направят зло, то един човек като направи добро, то се компенсира. Ако си добър човек, ти струваш колкото 1000 лоши хора. Затова всякога лошите хора искат да обърнат един добър човек към тях си, защото това е голям капитал. Ще ви дам сега няколко правила. Има някои неща, които сега ги учите. Запример, учите краснопис.
към текста >>

77. 12. СВЕТОТО ЦЕЛОВАНИЕ

Паша Теодорова

ТОМ 13

Многочислено общество сме, затова и на съборите дохождат, както от София, така и от цяла България стотици, стотици братя и сестри, дори до хиляда, а някога и над това число.
12. СВЕТОТО ЦЕЛОВАНИЕ Като днес помня онзи ранен утринен час през един от съборните дни на 1922 година в град Велико Търново, когато се освети нещо, което отдавна, много отдавна, от векове насам беше изгубило своята светост. Многочислено общество сме, затова и на съборите дохождат, както от София, така и от цяла България стотици, стотици братя и сестри, дори до хиляда, а някога и над това число. И тази ранна сутрин, пет часа сутринта, с ме се събрали всички на молитва, наредени в няколко дълги редици, от дясната страна братята, а от лявата сестрите и правим молитвата си с молитви и песни, посочени от Учителя. Молитвата се изпълнява гласно и тихо. Учителят стои пред нас и с нас заедно, и Той изговаря същите молитви. Ранният час, молитвите и песните, единството и хармонията помежду ни, всичко това изпълва душите ни с нещо светло и възвишено, а в духа ни добро разположение и вътрешен мир. В този момент Учителят заговори: „Както сте наредени, без да се местите, двама по двама ще се целунете, със светото целование." Две по две сестри и двама по двама братя пристъпиха близо един до друг и си дадоха по една целувка.
към текста >>

78. 19. БОМБАРДИРОВКИТЕ

Милка Говедева

ТОМ 13

И идват от правителството там и казаха: „Ами, кай, то е два сантиметра дъски." А един бръснарин им отговори и казва: „Ама има хиляда метра вяра отгоре, над този който са, 1000 метра вяра има, затова при нас бомба не падна." В.К.: А Учителят къде беше по това време?
В.К.: На Изгрева? М.Г.: На Изгрева. Ние всички бяхме в трапезарията и се молехме сърцераздирателно и когато дойдоха тези от гражданската отбрана да ни видят... А долу Виларов имаше една фабрика, бяха направили такива входове, скривалища. Там идваше Евдокия да се крие, принцесата. А ние стояхме в тази столова, дето два сантиметра дъски са отгоре. И идват от правителството там и казаха: „Ами, кай, то е два сантиметра дъски." А един бръснарин им отговори и казва: „Ама има хиляда метра вяра отгоре, над този който са, 1000 метра вяра има, затова при нас бомба не падна." В.К.: А Учителят къде беше по това време? М.Г.: В това време Учителят беше, един път беше в Симеоново при една, един или два пъти. Тогава Той каза: „Те не гонят вас, те гонят мене." Каза за бомбите. „Какво ще вземат от вас? Те гонят мене." А много пъти преди да отиде на Мърчаево, то Учителят винаги тръгваше пеш за Симеоново. Нямаше тогава рейс, тръгваше се, пеш се ходеше на планината от Изгрева.
към текста >>

79. 8. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА - ИЗПОВЕД НА ЕДНА ДУША

Цветана Щилянова

ТОМ 13

Посяга да запали печката, вътре хилядарки!
Той й казва: „Иди, сестра, даже твоето присъствие ще му действа лечебно. Не се ли страхуваш от зараза? " - „Не, никак не се страхувам." Когато тихо се изкачва горе, той казва: „Мамо, какво значи това? " Тя му обяснява всичко. Карантината е 40 дена, той се стопил, никой даже храна не му е давал. Посяга да запали печката, вътре хилядарки! Кичка ги е крила и не е успяла да си ги вземе. Асенчо трябва да се къпе всеки ден. Долу сгорещяват вода, подават я на мама, подават й кофа със студена вода, тя го къпе всеки ден и благодари на Бога. На същата печка му сготвя и пита от вратата: „Кичке, искаш ли храна? " А тя грубо: „Разбира се, няма да ям камъни!
към текста >>

80. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1261-1280

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Хиляда поколения се изискват, за да се реализира едно добро.
1274 Любов без никакъв обект. Бог да Го не виждаш в никаква форма. Бог, Който носи живот в нас, да събужда в нас най-възвишеното и най-благородното. Едно добро. 1275 Едно Добро, за да се реализира, изискват се 25 000 години. Хиляда поколения се изискват, за да се реализира едно добро. Само добрите хора в края на краищата ще останат. Всички онези вредни същества постепенно ще изчезнат Два велики закона 1276 Два велики закона определят битието: Първи - Закона на Цялото и втори - Закон на частите. Закон на безграничното и закон на граничното. Следователно благото ви в света се определя от първия закон на Цялото. Ние го наричаме закон на Бога - Закон на Любовта.
към текста >>

81. 5. ТРУДНИ ДНИ ЗА СЕМЕЙСТВОТО НИ, ЗА ДА СЕ ОТВОРИ ПЪТ КЪМ НОВИЯ ЖИВОТ

Жечо Панайотов

Падаха ни се по хиляда лева.
Може би и организмът му отслабна от употребата на алкохол, не можа да противостои. Ето ти вече и леля ни Анастасия вдовица - едва бяха минали две години от вдовството на майка ни. Разрешението на въпроса бе, да се прибереме всички в Сливен. Една помощ ни остави само свако ни Андон, които се беше застраховал при застрахователно дружество „Балкан" в размер на 2000 лева. Като наследници на застраховката, беше определил леля ми и мен. Падаха ни се по хиляда лева. Моята част получи майка ми, като моя настойница. Благодарение на тези пари, преживя се една-две години. Аз, обаче, пак останах в Стралджа. Сега вече в семейството на леля ни Зоица и нейният мъж - свако Димитро Шивачев. За тях описах доста в страниците, когато ме водиха на освещаване на Бургаското пристанище.
към текста >>

82. 61. ПРОВЕРКА ИЗВЪНРЕДНИТЕ СУМИ ОСТАВЕНИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Жечо Панайотов

Такава обмяна и намаление се направи и през 1962 година, така че стойността на парите се намали 250 пъти, или хилядата лева се преоцениха на 4 /четири/ лева.
За допълнително отчитане на хартията, друго вещо лице. установи пред съда когато се гледаше делото ни, че такава хартия дава „брак" от 40 до 80%. В нашият случай, като се изчисли „брак" 40%, посочи се за допълнително оправдаване сумата 44,000 лв. Вземайки предвид всички оправдателни документи и сметки, сумите по които също минаваха през мен, то цялата оставена от Учителя сума се отчиташе напълно и за същата следваше да се снеме всяка отговорност по моето отчитане. Като последна бележка следва да кажа, че сумата оставена от Учителя, както и тяхното отчитане е изразено по курса преди обмяната на българският лев от 1952 г. Такава обмяна и намаление се направи и през 1962 година, така че стойността на парите се намали 250 пъти, или хилядата лева се преоцениха на 4 /четири/ лева. Това е от значение, когато тия мои спомени ще се четат след 1962 година. [1]Забележка на съставителя: По стария ръкопис сумите се отделяха със запетайка през три знака, например 1.200,000 = един милион и двеста хиляди лева
към текста >>

83. 87. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ - УСПОРЕДНАТА ЛИНИЯ НА УСПОРЕДНОТО СЪЩЕСТВО

Жечо Панайотов

Всевишният да наспори работата ти и от едно - хиляда да придобиеш.
/Подпис/ * * * София, 18 март 1934 г. Любезни брат Михаил, Получих последната ти картичка от 6 - того, както и вноската 1000 лв. Действително с нея стават 3000 срещу беседата отпечатана за твоя сметка. Навярно вече си получил и самият втори том от беседите X серия, гдето е поместена и издадената от теб беседа. Дължа да изкажа благодарността на братята от Просветния Комитет за указаната от теб подкрепа в издаване тия беседи. Всевишният да наспори работата ти и от едно - хиляда да придобиеш. А Словото, което ще достигне до хиляди души, да подготви работници за идването на Царството Божие на земята. Братски поздрав от двама ни: /Подпис/ * * * София, 25.2.1935 г. Люб. брат Краев, Получих картичката ти от 15 - того, а също и сумата 200 лв., която записах по сметката ти за беседите. Сестра Еленка Андреева е прогимназиална учителка в с. Макоцево, което е гара по линията София - Карлово.
към текста >>

" Хиляда неща за приложение, като се приложат от хиляда души, колективът ни се е проявил.
Виждам, че водиш живот на добър ученик на Учителя и ти пожелавам все така да продължаваш. Относно приложението ще кажа, че наистина в това се крие успехът ни. Всеки ден, всеки от нас прига по нещо. Един пее песните дадени от Учителя, други се упражнява в дишането, трети е изработил обноските на възпитан човек и много още качества се проявяват от нас според това, кой до къде е достигнал. Учителят като знаеше колко много закони и правила ни е посочил, каза някога в школата - „Приложението се извършва колективно! " Хиляда неща за приложение, като се приложат от хиляда души, колективът ни се е проявил. Разбира се, на тази тема може да се поговори повечко, но нека мислим и пак да прилагаме и прилагаме! Преминавам към информацията, която те интересува. В страната има десетина места, гдето условията им позволяват да се събират в своите салони; там провеждат редът който си знаем още от времето на Учителя. Някъде не могат да спазват часът на школата, поради местни условия; важи и зимният сезон, който затруднява събирането в 5 часа сутрин. Мнозина са и възрастни хора, та не им е лесно.
към текста >>

84. 112. УРАГАНЪТ НА РАЗРУШЕНИЕТО ПОМИТА НАВСЯКЪДЕ

Николай Дойнов

да се смаже и заличи, един велик и светъл период от историята на България и света, както някога това беше направено с Богомилството, преди около хиляда години.
Неговият отговор беше: „Да вярно е, че мислехме да направим нещо там и щяхме да го направим, но от Държавна сигурност ни забраниха", И така и тук се направи всичко възможно и малката искрица, която все още тлееше, далеч от града там горе на Витоша, на нашият общ Братски живот да бъде стьпкана.[1] Животът ни на Рила, през летните месеци след напрегнатата 1949 г. продължи още някоя и друга година, но и там дойдоха ограниченията, докато най-после се забрани напълно нашето летуване там. Много енергичната и с инициатива наша сестра Елена Андреева организира на една много хубава полянка, оградена с борова гора, малко над хижа Вада, бивак за летуване през лятото за по-възрастни братя и сестри и такива, които не можеха да изкачват стръмнините на Рила, до към второто езеро. Добре просъществува и тази инициатива няколко години, но и тук тежкият подкован ботуш, си каза думата и това беше забранено. Така, бавно, но сигурно се направи всичко възможно от влястта след 9 септември 1944 г. да се смаже и заличи, един велик и светъл период от историята на България и света, както някога това беше направено с Богомилството, преди около хиляда години. ------------------------- [1]Виж„Изгревът", том IV, стр. 358-360.
към текста >>

85. 29. СВЕТИЛОТО НА СРЕДНА АЗИЯ - АВИЦЕНА

Николай Дойнов

Значи, хиляда години „Медицинският канон" все още не е изгубил своето значение, пък и другите му трудове.
Учителят изважда от библиотеката си приказките от 1001 нощ и му ги дава. Една знаменателна случка, която изнася също величието на Авицена. Потърсих да намеря някой от трудовете на Авицена от мой познат библиотекар. Той ме насочи към руската книжарница, която скоро е получила някой от томовете на „Медицинския канон", но се оказа, че набързо била се разпродала. Изненадах се. Значи, хиляда години „Медицинският канон" все още не е изгубил своето значение, пък и другите му трудове. Хиляда години и все още продължава да свети и да бъде високо името на Авицена. Учителят беше казал: „На сто години се ражда гений, на хиляда - светия, а на две хиляди - Учител". Гениите дават тласък на човешката култура; светлина на човешките умове за десетилетия, светиите - за столетия, а Учителите - за хилядолетия. От Христа до Учителя, по-голямо светило от Авицена не е изгрявало. Но злото също не дреме.
към текста >>

Хиляда години и все още продължава да свети и да бъде високо името на Авицена.
Една знаменателна случка, която изнася също величието на Авицена. Потърсих да намеря някой от трудовете на Авицена от мой познат библиотекар. Той ме насочи към руската книжарница, която скоро е получила някой от томовете на „Медицинския канон", но се оказа, че набързо била се разпродала. Изненадах се. Значи, хиляда години „Медицинският канон" все още не е изгубил своето значение, пък и другите му трудове. Хиляда години и все още продължава да свети и да бъде високо името на Авицена. Учителят беше казал: „На сто години се ражда гений, на хиляда - светия, а на две хиляди - Учител". Гениите дават тласък на човешката култура; светлина на човешките умове за десетилетия, светиите - за столетия, а Учителите - за хилядолетия. От Христа до Учителя, по-голямо светило от Авицена не е изгрявало. Но злото също не дреме. В лицето на Чингиз хан то проведе своите пъклени, разрушителни планове.
към текста >>

Учителят беше казал: „На сто години се ражда гений, на хиляда - светия, а на две хиляди - Учител".
Потърсих да намеря някой от трудовете на Авицена от мой познат библиотекар. Той ме насочи към руската книжарница, която скоро е получила някой от томовете на „Медицинския канон", но се оказа, че набързо била се разпродала. Изненадах се. Значи, хиляда години „Медицинският канон" все още не е изгубил своето значение, пък и другите му трудове. Хиляда години и все още продължава да свети и да бъде високо името на Авицена. Учителят беше казал: „На сто години се ражда гений, на хиляда - светия, а на две хиляди - Учител". Гениите дават тласък на човешката култура; светлина на човешките умове за десетилетия, светиите - за столетия, а Учителите - за хилядолетия. От Христа до Учителя, по-голямо светило от Авицена не е изгрявало. Но злото също не дреме. В лицето на Чингиз хан то проведе своите пъклени, разрушителни планове. В 1219 г.
към текста >>

86. 8. РАЗУМНИТЕ СИЛИ В ЖИВАТА ПРИРОДА

Иван Толев

V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

Действително, претеглена с едни везни, с който се теглят всички Божествени неща, ние ще намерим загуба на една хиляда-милионна част от милиграма, но туй ще покаже липсата не на действителността, а на символите, образите и характерите.
Ако вземете една философска книга, произведение на най-отличния философ на човечеството, написана най- щателно, то питаме: самата разумност вътре в книгата ли е? Разбира се, не: тя е извън това съчинение. В последното са вложени само символите, образите, характерите, чрез които можем да се домогнем до онази велика истина, която е извън книгата. И ако вие заличите тия символи, образи и характери вътре в книгата, какво ще остане в самата нея? Мислите ли, че тя ще изгуби от своето тегло? Действително, претеглена с едни везни, с който се теглят всички Божествени неща, ние ще намерим загуба на една хиляда-милионна част от милиграма, но туй ще покаже липсата не на действителността, а на символите, образите и характерите. Следователно, по същата аналогия ние считаме човека като една жива книга или като една жива вселена, в която разумното се проявява в един малък мащаб. Когато организмът направи някаква малка грешка, охлузи например своята кожа, той ще почувствува една малка болка, която е признак на езика на живота природа и показва, че организмът е погрешил и се отклонил от правия път на природата. Тя ни най-малко не спъва тоя организъм, като го тури в някой затвор или изпрати някои свои служители да му четат морал, или да го налагат с бой, или да го убиват, защото се отклонил от правия път, но тя му казва само: спри се и тръгни в противоположна посока. А, при това, на повреденото място тя изпраща всички най-добри работници, които започват да поправят сторените повреди и може би, след един час, един-два дни или една година всичко е в ред и порядък: живият организъм продължава своята работа безспир. Разумността, следователно, макари да се проявява в едва забележим размер, управлява целесъобразно живота на тоя организъм.
към текста >>

87. 74. ГИМНАЗИСТ

ТОМ 16

Ще те издържаме, има в бюджета суми гласувани." Отидох и при касиера на кооперацията, и на него казах: „Няма да ставам поп." - „А бе, виж Водица колко е голямо, има хиляда къщи, ти тука ще бъдеш добре." Отказах, като не му казах идеята си.
И аз като си отидох, оттам потеглих, хайде пак върнах се, и за един ден, ама просто се радвах, че ще уча, щото аз съжалявах много, че не съм учил, баща ми не ме е пратил повече да уча. Тогава вече нямах баща -през 1916 год. баща ми го уби една кобила, ритна го и го уби. А братята ми пък пет пари не дават за мене. Върнах се и първо отидох на общината, рекох на секретар-бирника: "Слушай, няма да ставам поп." -„Що, бе? Ще те издържаме, има в бюджета суми гласувани." Отидох и при касиера на кооперацията, и на него казах: „Няма да ставам поп." - „А бе, виж Водица колко е голямо, има хиляда къщи, ти тука ще бъдеш добре." Отказах, като не му казах идеята си. Тогава вече отидох в Посабина, при чичо ми Рали, дето и двор ще ми дадат, и ще ме оженят, и аз стотинка няма да плащам. Рекох: „Чичо, няма да ставам поп. Вие ми обещахте да ми давате пари, рекох, да свърша гимназия, аз ще продължа образованието си," - „А бе, будала, къде ще намериш ти да ти направят къща? " И есенно време ми обещаха, по един шиник жито ще ми дава всяка къща. Значи, условия материални най-хубави.
към текста >>

88. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год.

ТОМ 16

Акт На деветий ноемврий хиляда деветстотин тридесет и трета година подписаният Пеню Ганев, главен учител на първоначалното училище в с.
при Равненското пър. Училище № 26 с. Равна 25 май 1936 год. Гл. учител: (подпис: П. Ганев) (печат) 4. Акт На деветий ноемврий хиляда деветстотин тридесет и трета година подписаният Пеню Ганев, главен учител на първоначалното училище в с. Равна, Годечка околия, предадох на новоназначената учителка Надежда Бояджиева, назначена със заповед № 4948 от 26.Х. т. г. от Министерството на народното просвещение, училищните помагала, покъщнина, библиотека, училището, както и училищните дела според инвентарните, каталога и описите на делата, при което се констатира всичко в изправност. Този акт се състави в три екземпляра, от които единият остава в архивата на училището, вторият се изпраща на Господина окръж. уч. инспектор, а третият се предава на председателя на училищното настоятелство. с. Равна 9 ноемврий 1933 год.
към текста >>

89. Приложение I. Т. Н. Караваневски Мазаров и творческият дух на българина София, 1940 г.

ТОМ 16

Не е ли това безсмъртната мисъл на великия пълководец Наполеона, който една хиляда години след езиковата прослава на Симеоновите българи, заяви на юнаците си, че всяка войнишка редица съдържа по един маршалски жезъл?
Мазаров има всички заложби на един световен първенец в тоновото изкуство. Той има гласовата мощ и техническите ширини на едно истинско българско дарование... Един нов световен вълшебник! Не е ли това същинският дух на усмирения Буцефал, в полза на творческия възход на българската нация? Не е ли това едно свръхизвихряне на могъщите всебългарски идеали към дните на бъдащето ни? Не са ли тия истинските мотиви, приказки и песни, които ни непрестанно нашепват родните балкани? Не е ли това безсмъртната мисъл на великия пълководец Наполеона, който една хиляда години след езиковата прослава на Симеоновите българи, заяви на юнаците си, че всяка войнишка редица съдържа по един маршалски жезъл? Не е ли това самата божествена песен на природата между Бялото, Ионийското и Черно морета... Не са ли това заветите на миналото! Не е ли това, най-после, вечната и нетленна душа на майката-земя, която е родила толкоз много герои-чеда, за да ги подреди на световния аеропаг като свидни, блестящи звезди от родното небе? И не е ли това светкавичният възход на дадена издънка от всебългарското вековно величие, подвизите и славата на което са обърнати към грядущите поколения? - Да! - това е точно тъй, както ни го дарява сам Бог, за да не забравяме никога, че в света има правда, която бди над всичко и над всички, всякога и навсякъде... Дано бъде тъй и само тъй, наистина!
към текста >>

90. 29. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 11.VIII.1948 год.

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Ако дам хилядата лева за електричество, то оставам с 500 лв.
Черпих ги с круши до насита. Останаха доволни. Прасковите дали да ги суша, защото не мога да ги изям? Сега дини има за ядене. От Паша взех назаем 2000 лв., че с тях се разправям. Ако дам хилядата лева за електричество, то оставам с 500 лв. Мляко не взимам. Има още ориз и фиде да се вземат, но ще бъде, ако стигнат парите. И всичко все до 25то число правя заемите, защото моята пенсия е много далечна, няма да се съгласят. Много привети: Елена Обади се! [1] Там Пеню Ганев е учител по музика на пионерския лагер.
към текста >>

91. 22. Разговор с Учителя на 29.VIII.1933 г. на обед и следобед

IX. Народни учители и Изгревът. Елена Хаджи Григорова

Някой път младоженецът е на хиляда километра от невестата и той праща писма и въздишки.
Там са идеалните отношения вече. Апостол Павел казва: „Който жени девицата си, добре прави, който не я жени, по-добре прави." Който е вързан, да се развързва и който не е вързан, да не се връзва, е казано. Трябва да се разбере вътрешният смисъл, за да няма спънка. Трябва да се разберат нещата така, както Бог ги е създал в своята чистота, за да се избегнат известни вътрешни недоразумения. Трябва да се образуват новите отношения, които съществуват, например браковете в растенията. Някой път младоженецът е на хиляда километра от невестата и той праща писма и въздишки. Божият закон трябва да се прилага. Силата на човека седи в това: приложението на този закон - най-лесното нещо, което най-мъчно се прилага. Ключовете за отваряне [на] Стария Завет ще ги намерите в Новия Завет. Любовта е ключът там и с вярата се започва. Казано е: „Нова заповед ви давам - имайте любов един към други." Човек не трябва да съди другите.
към текста >>

92. 5. Педагогическа лекция

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Аз бих казал така: Хиляда грама за волята - това е човекът; 100 грама за сърцето му - това са ангелите; и 10 грама за ума му.
Защо оперират? За да оправят една ваша погрешка. Питам сега: Когато вие победите, как трябва да ви съдят? Трябва да турят един закон на гостилничаря, че повече от 300 грама ядене не се дава на човека. Сто грама - за ума, 100 грама - за сърцето и 100 грама - за волята. Аз бих казал така: Хиляда грама за волята - това е човекът; 100 грама за сърцето му - това са ангелите; и 10 грама за ума му. Колко имате? 1110. Ние в един свят мислим, че хората, които ни заобикалят, са най-умни. Така ние предполагаме. Така предполагат и рибите - че по-умни същества от тях няма. Така предполагат и пчелите.
към текста >>

93. 74. Реалното богатство

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

В „Хиляда и една нощ" за 24 часа какво ще направите?
Умрял някой е лъжа. Обрали го - и то е лъжа. Само е олекнал. С парите заедно повече тежи. Като обереш една круша, другата година пак ще роди круши. В „Хиляда и една нощ" за 24 часа какво ще направите? Като влезе човек в Божествения свят, тези неща нямат същина. В Божествения свят крадецът остане вън. Всяко нещо ще се върне, откъдето е дошло. При нас се връща нашият и добър, и лош живот. Представете си, че половината хора са богати, половината - сиромаси.
към текста >>

94. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев

VI. Очерци за Мара Белчева

Аз ще опиша тук целия лист от бае Даниловия тефтер, па вие четете, което искате от писмото: "На лето хиляда и осемстотин и петдесет и трето на ден на петнадесети февруарий продадох на Кючюк-Хайше Халил беговица, дъщеря на Кара Мутиш Измирлията, един низ от 17 върви маргарит, от хаслията, за 1623 гроша горни пари и ми брои на дъската 1381 грош у рубин, ермилъци и алтилъци, а за кусура ми рече да идем у петък, по икиндия, у дома й сам, та да ми ги докусури.
Колко пъти е пропадал с дни по харемлъците, колко пъти са го гонили с ятагани бейовете, колко пъти е прерипвал през прозорци, през плетища, през хендеци — ама пак, макар че беше станал човек на 50 години, пак не му беше дошел целият акъл в главата. Дойдеше у некой петъчен ден летно време, възседне оня черен ат, накриви оня фес, па като тръгне, та изходи всичките бейски бахчи, където харемлъците прекарваха на летните си къщи. Да могат да приказват тия бини и тия кории, и тия бахчи, и тия воденици, що е било и какво е било, оно би чудо наприказвали. Заприказвах се за кир Данила, защото ми дойде на ум, че един от тефтерите му, които беше оставил подир смъртта си, беше ми попаднал едно време на ръцете и един лист от него пазя и досега. В него има между другите работи записани и некои рецепти, диктувани, види се, от бае Митра пророка. Аз ще опиша тук целия лист от бае Даниловия тефтер, па вие четете, което искате от писмото: "На лето хиляда и осемстотин и петдесет и трето на ден на петнадесети февруарий продадох на Кючюк-Хайше Халил беговица, дъщеря на Кара Мутиш Измирлията, един низ от 17 върви маргарит, от хаслията, за 1623 гроша горни пари и ми брои на дъската 1381 грош у рубин, ермилъци и алтилъци, а за кусура ми рече да идем у петък, по икиндия, у дома й сам, та да ми ги докусури. Харна е, ама на плащане дохожда бираз назлъм, та че да видим какво че изкарам парите… Това пишем да се помни и знае какво се прави кувет маджун, та ако човек отслабне и му стане зло, па сака да се даврандише и да се обърне на добро и после хич да не сака да мари, а он да вземе 22 драма дар-фирферин, 31 драм юлду кахър, 51 драм индустан-дживизи, 45 драма джигер оту, 17 драма нанеяги, 5 драма сулфат-яги, 20 драма саде дарчин и 15 кощилки от праскови, па да ги скълца у хаван и да ги меша със 100 драма мед и да куса всека заран по една лъжица на гладно сърце и подир един сахат и чейрек да изеде по една-две кюлбастии и да пие по половин ока пелинаж от добрия, па да кара така 40 зарана и като види хаир, да рече: „Бог да прости Мигар пророка…“ Продадох днеска, на 19 февруарий 1853 лето, един златен пръстен с антика от канташ, с писана на него риба на Мола-Юсуф Чипаризина за 191 грош и парите си взех всичките до пара. На сущия ден дойде при мене на дюкяно Емин Зумбула ханъм, на Аран бимбашията третата му ханъмка, та си купи едно цвете елмазлия за 893 гроша и ми ги брои до пара, па ми поръча да идем при нея максус у вторник и да й носим рубии и суфурини нови, оти сакала да си промени стария наниз и да си наниже нов наниз жълтици. Бимбашията е много сарп човек, ама утре тръгва с аскер на талим, па че се върне чак у петък… Ситнеж пазарлък от сарафлък 23 гроша… Продадох на Халил Кьочекбашията един сребърен кьостек за сахат за 93 гроша и си взех парите до пара. На Ахмед Ага Чомлекчията продадох стария сахат заедно с мафазите без кьостека само с букме за 171 грош и ми ги брои човекът всичките до пара. Ако сака некой да си направи мехлем, дека да излекува маясъл, сараджа и от посечено, и от изгорено, а най-вече лековито за дяволската болест и за болест, дека ти понекога дойде у сън, и за всека джара, а ти вземе 13 драма растък, та па 13 драма теллизюруф, 31 драм чамсакъз, 11 драма хава-жива, 25 драма еойли-кяфури, 18 драма сари илели, 90 драма юстубеч, 15 драма съчан-яш, 15 драма калъч-яги, 23 драма кестърме, 10 драма белезен-яги и 30 драма яки тозу, па скълцай хубаво и ги измешай, па тури 50 драма бел восък и 50 драма меча лой и 25 драма заешка мас, па ги разтопи у тиган на огън, па като изстине, оно че стане биринджи мехлем, па като намажеш на тифтик и туриш на болното место, а оно пешин че ти поотлекне, па за неколко дни че си здрав и читав, като кога си от майка роден, па като видиш хаир, да речеш: „Халал му вера на Митар пророка…“ Днеска, на 27 февруарий, дойде у дюкяна Назлъм Фатиме, ханъмката на Мола Саиб Камарашина, сандък-еменията у конако, и си отбра един пръстен с изумруд и шест върви ат едрия мерджан и две рубии чаркалии, и ги упазарихме всичките за 675 гроша, и ми остави капара 5 зърна по 14 гроша и руп, и ми заръча да й ги занесем сам днеска къде икиндия у харемлъка, та да ми докусури парите и ми рече, че арапката Хайше ще ме чака на кьошето на сокачето при долния битпазар, та да ме преведе откъде страната на зида, до джамията на Пазвантооглу… Много хубава вита балзама се прави за боление сърце и за маясъл, и за спиране сюрмек, и за кувет, и за ищах, дека помага като с уста да духнеш, а оно требва да вземеш 25 драма кехлибар-яги, 25 драма ялма-иги, 25 драма каун-яги, 22 драма дарчин-яги, 10 драма кеклик-яги, 10 драма нане-яги, 2 драма исиот и 10 драма сари сабор, па да туриш всичкото у едно джезве, па да сипеш около 25 драма локмаруху и около 50 драма серт ракия, па да го вариш колко един чейрек на тих огън, па после да го разбъркаш и да сипеш у шише, па като престои колко две недели, тогава е хазър и тогава да пиеш заран по 10 или 15 капки на шекер, или у ракия, па като почнеш да видиш селемет…" Тука листът е откъснат, та не може вече да се чете.
към текста >>

95. 6. „Завети, год. IV (1937), кн. 2, с. 40, Спомените вълнуват. Мария Радева

Тук, на хиляда и двеста метра, тя пак търси да се възвиси от земята, тя си издига малка кула, за да е по-близо до звездите!
Тя е вътре, в стаята си. Аз знаех, че г-жа Белчева е на Юндола и се канех някой ден да я посетя, но не знаех точно къде е виличката й. Сега, каква случайност! Скокнах бърже и се отправих насреща към малката бяла къщица, с дървен балкон на покрива! Ето по кои стъпала душата й възлиза всяка сутрин, за да се моли Богу и на светлината! Тук, на хиляда и двеста метра, тя пак търси да се възвиси от земята, тя си издига малка кула, за да е по-близо до звездите! - Видях ви там на поляната и ви познах! Изпратих Геновева да ви повика да дойдете на камина - и тя показа буйно пламналата камина, където пращяха сухи борови съчки - и като ми подаде сърдечно ръце, привлече ме да седна срещу нея край огъня. - Колко сте порастнала! Десетина години има от нашата първа среща. Тогава бяхте малко момиче с големи черни очи.
към текста >>

96. 5. Съборите на Всемирното Бяло Братство 5.1. Съборите във Велико Търново

Изчакваше се да се каже в хор от всички хиляда уста молитвата: „Само Божията Любов носи пълния живот." Яденето беше негласно свещенодействие.
Те превръщаха скучната и не много приятна работа около готвенето в някакво свещенодействие. Когато идваше време за обед, един гръмогласен мъжки глас извикваше: „Обе-е-ед! " Тогава изпод палатките излизаха братя и сестри с канчета, нареждаха се на опашка около казаните и спокойно чакаха да получат пълната лъжица с ястие. Тя беше достатъчна за един хубав, макар и скромен обед. Макар и насипано яденето, никой не почваше да яде. Изчакваше се да се каже в хор от всички хиляда уста молитвата: „Само Божията Любов носи пълния живот." Яденето беше негласно свещенодействие. Разговорите бяха тихи, делови. Сам Учителят не приказваше много - казваше само най-необходимото. Всеки можеше да се съсредоточи в самото ядене и да го дъвче грижливо. Когато свършваше обедът, всички замълчаваха по малко и всеки произнасяше полугласно същите думи, с които беше почнал обедът: „Само Божията Любов носи пълния живот." Всички бавно се разотиваха по палатките си. Над лагера прилягаше спокойната полудрямка на летния следобед.
към текста >>

97. 5.2. Дневната програма през време на съборите

Мелодията е тиха, повтаряна от хиляда гърла, не много стройна, но пък затова топла и сърдечна.
Човек не „моли" нещо конкретно. Тя е по-скоро интимен диалог с някакво далечно, невидимо, но ясно осъзнавано второ „аз", което наднича благосклонно от небосвода и се старае да чуе това, което неговите чада приказват. Всичко в тоя миг в живота изглежда безцветно и маловажно в сравнение с извисеното състояние на душата. Из дълбочината й прелива обич, която изпълва всички кътчета и се разлива наоколо към всичко, което те заобикаля, към всички хора, към цялата вселена. Няколко добре известни песни се поемат отляво, откъм къщичката, гдето засвирва цигулката. Мелодията е тиха, повтаряна от хиляда гърла, не много стройна, но пък затова топла и сърдечна. Следват гимнастиките, „упражненията", „шестте първи упражнения". Когато се прави разбор на „упражненията", човек се учудва как методично, постепенно е разкривал Учителят методите за овладяване на тялото и духа чрез средствата на „физическата култура". Елементите на упражненията са дадени три-четири години по-рано под формата на упражнения, насочени към различните органи: главата, дробовете, сърцето, корема, гръбнака, крайниците. По-късно всяко упражнение се съпровожда от усилия на мисълта и съответни подходящи движения, като: „обливания", „гребания" - като че си всред природата и се стараеш да вземеш от тея необходимите жизнени сили. Наред с тях Учителят изрично препоръчваше да се правят „дълбоки дишания".
към текста >>

98. 5.3. След гимнастиките

А слушателите бяха същите хиляда души, внимателно съсредоточили погледите си към него, като че хипнотизирани.
- Разумното начало! Прогресът се дължи на човешкия ум, на неговата воля, на неговото сърце." „Ние обичаме човека според неговия плод. Който служи с любов, той е умен, добър и справедлив човек." „Желая да видите Бога така, както виждате слънцето." И така нататък. Така Учителят говореше час-час и половина, някога дори два часа. Всички бяха притаили дъх и слушаха. А слушателите бяха същите хиляда души, внимателно съсредоточили погледите си към него, като че хипнотизирани. Само моливите на стенографите летяха по белите листове. Никога нито една паметна бележка не стоеше пред Учителя. Учителят гледаше с леко усмихнат, сияещ поглед хората и продължаваше да сипе своите чудни мъдри слова. Той говореше спокойно, без забавяне, без ораторска поза, като че говореше отблизо на един човек, като че разговаряше с всекиго поотделно. Сияеха очите на съборяните!
към текста >>

99. 5.4. По техническата организация на съборите

5.4. По техническата организация на съборите По какъв начин се организираше съвместният десетдневен живот на тия хиляда-хиляда и двеста българи - като се имат пред вид гостите от околността и от града, участвуващи пряко или косвено в съборите?
5.4. По техническата организация на съборите По какъв начин се организираше съвместният десетдневен живот на тия хиляда-хиляда и двеста българи - като се имат пред вид гостите от околността и от града, участвуващи пряко или косвено в съборите? Хората се разпределяха на групи, по селища: братя и сестри от София, Пловдив, Русе, Габрово, Варна, Горна Оряховица, Стара Загора, Хасково - всичко повече от 30 селища из страната. Чужденци нямаше. Извън беседите, всички селища получаваха задачи за извършване на някаква конкретна работа. Такава работа беше на първо място грижата за прехраната: снабдяване на продукти, подготовка за готвене и раздаване на храната, на която всички имаха право и която всички получаваха безплатно през време на целия събор. Изобщо през време на събора между съборяните не ставаше нито дума за някакви пари.
към текста >>

100. 5.7. Съборите в София