Търсене в текстове за 'Фигура'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 168 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА - К.И. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Над главите на измъченото човечество тежнее страхотната фигура на мъстта и недоволството и всички изнемогват под тях.
ЗА СВОБОДАТА Свободата е идеал на мнозина, даже на всички съзнателни същества в живота. Ако спрем малко по-отблизо нашето внимание, ще открием, че усилията на всеки почти индивид са насочени към смъкване веригите на едно ограничение, което спъва неговото свободно проявяване. Свободата е най-силно желана от човешката душа, защото наистина душата на човека най-добре познава свободата. Но въпреки това, днес царува ограничение, властвува насилие на човек върху човека, шири се мизерията във всички области на живота и няма свобода. Над главите на измъченото човечество тежнее страхотната фигура на мъстта и недоволството и всички изнемогват под тях. Коя е причината, загдето ние, живущите днес в новото време, сред културата на нашия век, който е така щедро надарен с удобства, с разнообразие, да се чувствуваме все роби, все оковани във веригите на ограничението? Една от главните, ако не и единствените причини, това е лошото разбиране на свободата. Днес човекът схваща свободата само като нещо външно. Ако му е добре, ако може да се движи и произволничи, непрепятстван от нищо, ако може да използува, т.е. да прахоса най-разнообразно часовете на своето време, ако има наоколо си почит, той мисли че е свободен, мисли, че е самостоятелен.
към текста >>

Не, това не е фигурата на свободата.
Коя е причината, загдето ние, живущите днес в новото време, сред културата на нашия век, който е така щедро надарен с удобства, с разнообразие, да се чувствуваме все роби, все оковани във веригите на ограничението? Една от главните, ако не и единствените причини, това е лошото разбиране на свободата. Днес човекът схваща свободата само като нещо външно. Ако му е добре, ако може да се движи и произволничи, непрепятстван от нищо, ако може да използува, т.е. да прахоса най-разнообразно часовете на своето време, ако има наоколо си почит, той мисли че е свободен, мисли, че е самостоятелен. Не, това не е фигурата на свободата. Това са само желания на нашата нисша природа, това е проява на нашия егоизъм. Такава свобода никога не е давана на човека и неговата душа не я познава, не вкусва от плодовете ù, защото тя е отнета. Свободата, изградена със средствата на силата, е тъкмо противоположна на онова, което е истинската свобода. Затова днес, когато доброто, благото се изграждат върху основата на чуждите страдания, смело може да се каже, че няма свободни хора, че на земята живеят само роби. Насилието, егоизма, страхът са двигателите на голямата световна машина.
към текста >>

Никога злото не е родило добро и този велик закон в живота си остава все така ясен, неотменен, въпреки че всички бягат, заобикалят неговата страшна фигура, боейки се от собствените си дела, оправдавайки своите собствени методи.
Ничия ръка не се отказва от насилието върху своя брат, а после всички в глас роптаем от живота и светът ни се вижда твърде зле устроен, когато това насилие се върне върху самите нас. Ние днес познаваме само собствените си мъки и чуждото насилие, а чуждите страдания и нашето насилие ние не познаваме. Така е днес в нашето време. Така е във всичките слоеве на нашето общество, във всички нации е така. Със средствата на грубата сила човекът днес премахва злото, със същата тая сила той изгражда своето благо и с това не усеща как поставя основанието на едно бъдно зло, което чака да се разрази, защото никога плодовете на насилието не са били повече, от едно ново насилие. Никога злото не е родило добро и този велик закон в живота си остава все така ясен, неотменен, въпреки че всички бягат, заобикалят неговата страшна фигура, боейки се от собствените си дела, оправдавайки своите собствени методи. Днес всички, които чувствуват теготата на своя ярем, се мъчат да открият в ближния си причината за своето нещастие. Всеки вика, протестира за своята свобода и иска да я извоюва, а като средство избира това, което ще направи другия роб. Ето, това е линията, по която се развива културния живот. Това е кривото разбиране на великото слово свобода и докато живеем в отровата на тая заблуда, все ще тегне над нас неправдата, все ще градим новото и все ще падаме под развалините на собствените си дела, а, летописите ще записват тия заблуждения на човечеството, ще се образуват големи томове книги, които ще носят името история. Така са записани в тия големи книги всички човешки падения и когато някой пожелае да заживее живот, какъвто изисква неговата съвест и душа, все ще се намери авторитет на новото време да му каже: „Защо се отклоняваш от естествения развой на нещата?
към текста >>

2. ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Положението на планетите относно земята като център (координатната система не важи), техните взаимни конфигурации са ония астрономични фактори, които обуславят енергетичното състояние на пространството, което обкръжава земята.
Новото – за някои – започва с учението на астрологията, че влияят върху живота на земята и човека не само слънцето и луната, а и останалите планети от слънчевата система. Стъпим ли върху почвата на динамичната теория на трептенията и вълнообразните движения, ние идваме до едно чисто научно обяснение на планетните влияния. Наистина знайно е, че всички планети, които еднакво са обгърнати от мощната слънчева радиация, създават свои силови полета, които вън от общите си свойства, носят специфични, индивидуални особености. Тези полета непрекъснато се менят, в зависимост от положението на планетите в пространството (във физическия смисъл на думата пространство, не е геометричен), в зависимост от техните съотношения и създават онова огромно море от планетни течения, в което се развива живота на системата. Това сложно силово поле се мени всеки миг и астрологията изучава тъкмо тия постоянни променливи трептежни състояния на нашето пространство. Положението на планетите относно земята като център (координатната система не важи), техните взаимни конфигурации са ония астрономични фактори, които обуславят енергетичното състояние на пространството, което обкръжава земята. Това, което обикновено се нарича земен магнетизъм, всъщност една още твърде малко позната съвкупност от енергии, подлежи на непрекъснати промени, които се отразяват върху целокупния живот на земята и на съществата, що я обитават. Но астрологията не спира до тук. Тя не се задоволява само с проучване на небесната механика, с анатомията на небето. Тя изучава вътрешната динамика на небето, физиологията му и ония духовни влияния, които светилата упражняват. Тя учи, че зад тези светила и техните хармонични движения, стоят разумни същества, които регулират и канализират планетите течения, обладаващи няколко степени на проява: не само физична (степен).
към текста >>

3. ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Халдея е дала фигурата на силния, страшно могъщия цар, който води за ухото или за гривата лъв.
V Сегашното изкуство минава бързо този път, който Египет, Халдея, Индия, Гърция, минаха в пълен покой и съзерцание. В тихите духовни и художествени екстази на техните художници, поети, музикални творци, вековете са оставили диря. Без сътресения, без излишен път, без чупливи линии, са успели да изразят те своите идеали. В музея в Гиза, статуята на Хефрен предава тържествения покой на царя, спокойствие, съзерцание, неземна мощ с толкова благородство, че е трудно постигането на по-краен идеализъм. Във фараона е била изразена духовната мощ на Египетския народ. Халдея е дала фигурата на силния, страшно могъщия цар, който води за ухото или за гривата лъв. Идеалът на Индия е вечният покой. Всичко като че ли там е съсредоточено, за да изрази тоя идеал. Неземност и покой, това съставя същината на Божеството и затова Буда, символът на последното, въплъщава в себе си велика простота, концентрираност абсолютна, освободена от всичко земно. Векове са се изминали, за да се изрази тъй седящия Буда. Той олицетворява гения и развитието на индуския народ.
към текста >>

4. Новото време - В. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Желае го природата, желае го самия живот, затова всичко каквото човеците предприемат срещу него, ще бъде като фон, на който ярко и по-релефно ще изпъкне неговата величествена фигура.
Идващият ден Има нещо, което не може да се унищожи в света. То е настъпващото ново. Новото всякога изместя старото. Неговият настъпващ, победен ход не може да се сломи с никоя сила в света, защото то е неуязвимо, то се ражда изново из всяка капка кръв на жертвата, из всеки стон на измъчения... Новото го желае нещо по-горно от нас. Желае го природата, желае го самия живот, затова всичко каквото човеците предприемат срещу него, ще бъде като фон, на който ярко и по-релефно ще изпъкне неговата величествена фигура. Що е историята, която имаме? Не е ли само преповтарящи се форми на един и същ процес? Не са ли усилията на загасващото старо, искащо да запре настъпващата нова ера, които пишат страниците на кървавите борби? Кой нарушава сутринния покой на затихналата природа, освен нощните птици, които протестират срещу неумолимия лик на издигащото се слънце. А работниците бубулечици бива ли да се боят от този шум?
към текста >>

5. За братското сдружаване - К. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Вие ще чуете мотиви, които се изправят пред вас с всичката сериозност и мъчителна неразрешимост на една проблема; вие ще чуете и ще различите много гатанки, изкусно сплетени от тоновите елементи – гатанки каквито студеният и строг сфинкс винаги предлага на човека за разрешение, за да го допусне една стъпка по-нагоре, дето той ще намери ответ на хиляди въпроси, които го занимават; вие ще чуете да се редуват във вашето музикално съзнание гальовни, нежни, ефирни конфигурации на тонове, които съграждат у вас настроение, вливат в него топлика на симпатията и повдигат вашата впечатлителност или пък и отзивчивост или пък зараждат скръб, болезненост и довеждат до отчаяние.
Запример при 7/16 такт акцентуват се 1°, 3° и 5° време или 1°, 4° и 6° време (В показаните по-долу примери отбелязаните с ъгълче ноти са акцентуваните времена). Тия акцентувани времена, редуващи се правилно периодически, след равни промеждутъци от време, са опорните точки на ритмуса: те са центрове на движението в ритмичните фигури и заедно с времетраенето на отделните тонове създават хилядите вариации на ритмуса. Множеството от музикални тонове при една музикална композиция под въздействието от страна на ритмуса, се подразделят на по-големи или по-малки групи, които в своята цялост представляват нещо завършено, нещо закръглено по своето съдържание. Те от своя страна се раздробяват на още по-малки групи, които пък са съставени от най-малките мелодични елементи – мотивите Последните, свързани помежду си с жива, органическа връзка, образуват по-големи групи, откъслеци, последните на свой ред – предложения, докато стигнем така до тъй наречените периоди, които имат значението и стойността на вече изказана и завършена мисъл. Ще се запознаем по-специално с тия елементи, като материал за изграждане на мелодията, но засега ще кажем само, че те са понятията, представите и образите, които обуславят развоя на музикалната мисъл и дават цена на нейното съдържание. Вие ще чуете мотиви, които се изправят пред вас с всичката сериозност и мъчителна неразрешимост на една проблема; вие ще чуете и ще различите много гатанки, изкусно сплетени от тоновите елементи – гатанки каквито студеният и строг сфинкс винаги предлага на човека за разрешение, за да го допусне една стъпка по-нагоре, дето той ще намери ответ на хиляди въпроси, които го занимават; вие ще чуете да се редуват във вашето музикално съзнание гальовни, нежни, ефирни конфигурации на тонове, които съграждат у вас настроение, вливат в него топлика на симпатията и повдигат вашата впечатлителност или пък и отзивчивост или пък зараждат скръб, болезненост и довеждат до отчаяние. И най-после вие ще чуете елементите на мелодичната линия така стройно наредени и в такава силна логическа връзка помежду им, че пред вас се откроява ясно и конкретно, строго оформена мисъл и за свикналия това музикално възприятие се идентифицира с последователен размисъл, при който не липсват всички главни положения и моменти на мисълта, предизвикана по чисто интелектуален път. Разбира се тук мислителят не ще бъде лишен от чувството на приятност, от топлина в работата си и възторг при постиженията на своята мисъл, което впрочем не трябва да липсва и при самостоятелния мисловен процес. Мелодичната линия се покои, както казахме върху ритмуса като на основа. С различието на тоновете по височина, последните дават повод за пораждане на взаимоотношения помежду си и образуват така наречените интервали и редувания на интервали и с получените в последствие осмислени елементи, образуващи мелодията, се внася нещо ново в музиката, което въздействува по-иначе върху човека и събужда у него способности и потенциални възможности, различни от тия, които се привикват на живот от ритмуса. Последният създава основното настроение, фона и декорите на сцената, върху която ще се разиграят събития, чиито действуващи лица са рожба на мелодичната линия.
към текста >>

6. ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Второто рушене, е освобождаване душата от бурените на нашето заблуждение То е падането на фетишите от техните пиедестали, на мястото на които трябва да застане светлата жива фигура на свободата.
Единствено идеята импулсира енергиите у човека, каквато и да е тя и най-често даже ония, които повече разрушават, отколкото да градят, са идеалисти някакви, които вярват, че в развалините и пепелището на онова, което презират, ще се роди чудния феникс – тяхната желана цел. Ние сме също за събарянето, обаче мислим, че то трябва да започне непременно от идолите и кумирите и то не чуждите, а най-напред от тия, които са в самите нас. Има два вида разрушение. Едното вдига шум, трясък, прахове. То запълва нашата марсова естетика, храни и удовлетворява един отдавнашен инстинкт, но принася по-малко полза, далече даже да компенсира изразходваната енергия. Второто рушене, е освобождаване душата от бурените на нашето заблуждение То е падането на фетишите от техните пиедестали, на мястото на които трябва да застане светлата жива фигура на свободата. Първото рушене е акт на нашата емоционална природа и се извършва най-често с катализатори върху нашата грубо-чувствена природа, като викове, барабани, ура, крясъци и др. Някога за същата цел по-малко културните племена са удряли о тенекии, тъпани и са надавали ужасни викове, с които постигат все един и същ ефект: полуужасяване, настръхване и частично или пълно затъмняване на нашето мисловно естество. Така хипнотизираната почти маса е готова вече за най-крайните задачи. Попитайте всекиго, който е направил даже стъпка към някой краен акт, дали не е усетил нуждата от това психично опияняване, което мята булото на едно временно (за някои даже приятно) замъгляване на нашето аз. Ония, у които животът протича по-интензивно, по-шумно, ония които дават видим отглас на онова, що става в тях.
към текста >>

7. В хармония със законите на живата природа - Б. Боев Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

На нашата фигура кръгът представя еклиптиката.
Астрологичното изследване изхожда от следните данни: дата и място на раждането на даден индивид или на извършването на известно събитие, което значи: изчисляване положението на слънцето, луната и планетите по еклиптиката за дадено място и време на земното кълбо. С други думи, ние снемаме небесна карта за даден астрономичен момент, в която фигурира кръга на зодиака с 12-те си знакове, по които са разпределени слънцето, луната и планетите, според своите дължини (еклиптични координати) и ориентираме този зодиак според местните данни: географска дължина и широчина и час на раждането. При това нас ни интересува геоцентричното положение на астрономичните елементи. Ще изясним горното: Еклиптиката или видимият път на слънцето се разделя, както знаем, на 12 знака, като се изхожда от пролетната равноденствена точка, всеки от по 30°. Тези знакове са подред: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби. На нашата фигура кръгът представя еклиптиката. Планетите, които както е знайно се движат в плоскости, твърде близки до плоскостта на еклиптиката, се поставят на съответното место по еклиптиката според своите геоцентрични дължини. (Плоскостите на планетните орбити секат небесната сфера в кръгове, които лежат в пояса на зодиакалните съзвездия с горните имена, които и всъщност представят зодиака). Имената на планетите са следните : Слънце, Луна, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Техните астрономични знаци и геоцентричен ред са тези: * За по-подробно запознаване с характера на астрологията и основните проблеми, които тя третира, обръщаме внимание на читателя върху следните статии, печатани в първата годишнина на „Житно Зърно* : Планетни влияния, кн. 2; Езикът на звездните небеса, кн. 8.
към текста >>

4) * Фигурата, която даваме тук, ни дава един лек, графичен изглед на всичко казано досега.
Изобщо, съставянето на небесна карта за един определен момент и място на земята става лесно и бързо с помощта на таблици (ефемериди или годишници). Най-удобни за астрологични изчисления, защото са специално пригодени за тях, са ефемеридите на Raphael (Raphael's astronomical Ephemeris, London: W. Foulsham & Co Ltd. 10-11 Red. Lion Court, Fleet Srreet Е. С. 4) * Фигурата, която даваме тук, ни дава един лек, графичен изглед на всичко казано досега. Тя представя небесна карта на 12 юли 1924 год. 12 ч. обяд м. соф. вр. София (23°19'47" изт. дълж.
към текста >>

Ще рече, фигурата ни дава от една страна небесното положение на планетите, положението им по еклиптиката, а от друга страна - тяхното положение относно хоризонта и меридиана на даденото место (в случая София).
и М.С. са съответно 16° 16' от Овен и 19' от Козирога, както е видно от чертежа. Ясно е как са разпределени и планетите. Запр. слънцето е на 19°46'27" от Рака, намира се следователно на меридиана (приблизително) в X дом. Луната е на 23'27.5" от Скорпиона в 11 дом и т.н. Ще рече, фигурата ни дава от една страна небесното положение на планетите, положението им по еклиптиката, а от друга страна - тяхното положение относно хоризонта и меридиана на даденото место (в случая София). При това домовете се броят от връх до връх. Тъй X дом се смята от 19° Рак до 22° Лъв и т.н. Ще поменем най-сетне още едно важно астрологично понятие – така наречените аспекти. Под аспект между 2 планети, или 2 кои да било точки от еклиптиката, се подразбира изобщо ъгловото разстояние помежду им, или дъгата от еклиптиката (изразена в град., мин. и сек.), която ги дели.
към текста >>

Напр., в нашата фигура слънцето и луната са в тригон, макар ъгловото им разстояние да не е точно 120°, а 123°20"38''.
е 60°. б-о Паралел – когато планетите имат еднаква северна или южна деклинация (склонение от екватора). Има и други аспекти, които се употребяват в астрологията, но засега, за простота, ще се ограничим с тези. При това трябва да се отбележи, че тези аспекти се простират в известни граници, т.е. аспектът съществува и тогава, когато той се отклонява от точния с известно число градуси (най-много 10°). Напр., в нашата фигура слънцето и луната са в тригон, макар ъгловото им разстояние да не е точно 120°, а 123°20"38''. Съображенията за това ще се изтъкнат впоследствие. Като се вземе следователно под внимание, че всеки човек притежава своя карта на раждане, или както се казва свой Хороскоп, то ясно е, че могат да се правят сравнителни изследвания на два или повече хороскопа, нещо което е от голяма важност за научната астрология. След тези предварителни бележки, ние можем вече да пристъпим към поставената от нас в началото задача – нещо което ще сторим в следващия брой на списанието.
към текста >>

8. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

На арената на техния душевен живот са изправени традицията и заблуждението на изминалото време от една страна и фигурата на новото, което е родено от напора на небето и което завладява все повече и повече душата със своята светлина.
Как изгражда той своя живот? Кое му подсказва, че животът е сляпо, неразумно случайно танцуване на материята, която се е зародила в незнайните далечни векове от небулозата в небесното пространство и без задачи, без замисъл, без насоки върви напред, подтиквана от „инстинкта" да живее, от инстинкт да продължи своя род и вид? Векът, в който живеем ние, макар и наглед грубо реалистичен, век, в който се разиграват най ужасните сцени на егоизъм и безчовечност, крие у себе си тук там наченки на една нова култура, култура на интуицията, култура на духовното просветление. Умовете на младото, подрастващо поколение са нагодени по-добре да схващат тънките трептения на настъпващото ново, и тях не ги задоволява обяснението на света, което те заварват в умовете на своите близки предшественици. Една гол ма, вътрешна борба се извършва сега в душата на новите човеци. На арената на техния душевен живот са изправени традицията и заблуждението на изминалото време от една страна и фигурата на новото, което е родено от напора на небето и което завладява все повече и повече душата със своята светлина. Векът на материализма залязва. Никой не ще го унищожи, защото той сам по себе си ще загине, ще се разтопи във виделината на онова, което човешката душа сама ще нашепне на хората. И един миг в часовете на себевглъбяването, през който ще блесне чарът на вътрешното богатство на душата струва вече по-много, от всичко което може да се научи от томовете книги, нагласени майсторски, да отклонят човека от верния му път. Ако ние започнехме да мислим правилно, ако се разколебаем в досегашната лъжа за „мъртвата материя" и се убедим, преминем в силите на вечния живот тогава ще проумеем нещо друго, ново, което думите са малко да го изразят. И така, кой е проникнал така дълбоко в природата, в нейните съкровени тайни, за да може да отрича нейната разумност?
към текста >>

9. НАУЧНА АСТРОЛОГИЯ - Г. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

ЦИРКУЛАЦИЯТА НА СОКА Фигура 1.
Никога нещо подобно не е било наблюдавано у растенията. Но при все това ще бъде грешка да предполагаме, че съществува такава разлика между проявите на двата типа живот: животински и растителен. Посредством разни чувствителни апарати г. Жагадис Боз е могъл да докаже, че всички растения са снабдени с чувствителност, че те се свиват при удар, че те притежават една проводяща тъкан, аналогична на нервната у животните, че във вътрешността на растението има пулсираща тъкан, която непрекъснато пулсира, че действието на анестетичните (упоителните) средства, отровите върху растението и животното е еднакво, че от действието на отрова растенията проявяват спазми, аналогични на агоничните спазми у животното, че има по този начин единство на живота. Разрешение на смътните проблеми на жизнените функции на животните може да се получи чрез изучаване по простите прояви на растителния живот. ЦИРКУЛАЦИЯТА НА СОКА Фигура 1. Електричен апарат (сонда) за определяне мястото на активния клетъчен пласт. Върха на сондата в точка А прониква в стеблото. Вторият електричен контакт е върху листа {в т.В). Долу е галванометъра. (Тази и следващите рисунки са от книгата на г.
към текста >>

Хлороформът предизвиква отначало ускорение, след това – застой (виж фигура 5).
Ако възкачването на сока се дължи на пулсирането на известни клетки, пулсацията требва да се ускори от повишението на.температурата; а това ще причини ускорение във възкачването. И наистина, опитите показват, че повишението на температурата с около 10° удвоява бързината на възлизането. Понижението на температурата, напротив, намалява бързината и най-сетне при достигане критичната температура, спира се всяко възкачване. Възкачването на сока много пъти може да се спре или ускори чрез понижение или повишение на температурата под и над критичната точка. Също и слаба доза от етер значително ускорява възкачването. Хлороформът предизвиква отначало ускорение, след това – застой (виж фигура 5). Тези физиологически опити ясно доказват, че възкачването на сока се дължи на активността на живи клетки във вътрешността на растението. МЯСТОТО НА ПУЛСИРАЩИЯ ПЛАСТ Сега проблемът се състоеше в намиране мястото на пулсиращата тъкан във вътрешността на дървото и в регистриране на клетъчните пулсации. За тая цел трябва да се отиде до индивидуалната клетка, жизнения атом, чието групиране образува живия организъм. Но пулсацията на клетките е невидима даже под микроскоп и на пръв поглед е невъзможно да се изследва. Обаче това е постигнато чрез откритието на електрическия метод, по който се записват пулсациите на живата клетка.
към текста >>

За записване пулсациите във вътрешността на дървото Жагадис Боз си служи с електрическа сонда (виж фигура 1 и 2), която се забива едно след друго на разни дълбочини в растението, (виж фигура 3 и 4).
Обаче това е постигнато чрез откритието на електрическия метод, по който се записват пулсациите на живата клетка. *) Към този род спадат градинското растение „къна чичек” и дивото „не ме барай”. У растението Desmodium ще намерим, че пулсацията е два вида: механична и електрическа едновременно. Механичното движение може да се спре чрез физични средства; вътрешното ритмично движение продължава чрез електрическата пулсация. Ако се въздействува на листа с отрова, спират както електрическата, така и механическата пулсация. За записване пулсациите във вътрешността на дървото Жагадис Боз си служи с електрическа сонда (виж фигура 1 и 2), която се забива едно след друго на разни дълбочини в растението, (виж фигура 3 и 4). Когато електрическата сонда достигне активния пласт, жизнените пулсации, пораждат електрически пулсации, които регистрира галванометъра, свързан с жицата. По този начин е намерено, че активният пласт се намира в вътрешната кора, близо до младите дървесни цели. Този активен пласт чрез периодичните си пулсации осигурява циркулацията на сока по начин, твърде подобен на кръвоносната циркулация у животните. Влиянието на анестетическите и други химикали върху циркулационния ритъм у животните и растенията е до висока степен подобно. Активните клетки не се ограничават само да функционират като помпи за възкачване сока нагоре, но тяхното свиване инжектира вода във странични тъкани, които служат за резервоар на вода.
към текста >>

10. ВЕСТИ Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Една самотна фигура прилична на сянка държеше веслата и нечии непознати мишци водеха неравната борба срещу пристъпа на океанските вълни.
Твоите празници са препълнени с тайнствена красота и мълчание. Твоите знамения са сиянията, които небето ти изпраща и ония часове, когато Вечният сам те посети и в мълчанието на твоите нощи слага безшумните си стъпки. Северна страна, обичам когато ме гледат зениците на твоите очи, пълни с чистота и преданост; обичам часовете, когато при мене долита приветственият синкав лъх на твоите нощи и звънливата чаровна песен на вечния идеал, която вдъхновява ония, що влизат във войнството на белите, синовете що влизат в бран за свещеното име на Вечния! II ЧОВЕКЪТ По океанските вълни, над страшни водни бездни плуваше ладия, която личеше по блещукащата светлинка в мрачината. Беше черна нощ. Една самотна фигура прилична на сянка държеше веслата и нечии непознати мишци водеха неравната борба срещу пристъпа на океанските вълни. Земята беше далече от тука. Толкова далече беше тя, че невъзможно бе да се мисли дори за нея и по-скоро дъното на океана, където чакаха в нямо безмълвие морските поселници, би бил спасителния бряг, отколкото земната твърд, отколкото радостното шумолене на дървета, шепотът на трева, песен на птички.... Как попадна тая ладия тук? Не можеше да се даде ответ на това, защото земята беше далеко, твърде далеко, та и мираж не би донесъл образа за нея в тоя край. Величествено море, шир, необятна океанска шир, разперила криле на властно царство. В твоите бездни като малки островчета биха потънали цели материци, без да остане нито прашинка следа от техните гигантски планини.
към текста >>

11. ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА - Б. Боев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Кариокинетична фигура е добил и Лизеганг чрез желатин, калиев бромид и сребърен нитрат.
Бючли чрез поставяне на добре разтрита смес от поташ и дървено масло в глицерин сполучи да добие нещо, което наподобява на мехурчестото устройство на протоплазмата у някои организми. Траубе чрез поставяне на капка жълта кръвна сол в разтвор от меден сулфат получил фигури подобни на клетки. Xерер сполучил също така изкуствено да възпроизведе разни видове клетки: мускулни, нервни, епителни, после амеби, инфузории, даже медузи. Ледюк получил по този начин изкуствени многоъгълни клетки с преградни ципи и с ядки: той ги получил като поставил върху желатин капки от разтвор на жълта кръвна сол. Той чрез смесване на разни вещества е сполучил да възпроизведе и посредственото клетъчно деление (кариокинезис). Кариокинетична фигура е добил и Лизеганг чрез желатин, калиев бромид и сребърен нитрат. Румблер е сполучил да възпроизведе поглъщане на храна от амебата. Но колко са далеч всички тези явления от жизнените! Приликата е само външна, привидна. Разбира се, с това са съгласни и повечето от самите експериментатори и повечето биолози. Би било наивно да се търси някаква по-дълбока прилика между жизнените процеси, макар и у едноклетъчните и тези изкуствени явления.
към текста >>

12. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Гибралтар), то изучаванията на дъното на Атлантически океан би трябвало да има особена конфигурация.
____________________________________________________________ *) Известната на стария свят Северна част на Африка. **) Неотдавна английският офицер Джемс Чертворд съобщи, че в Индия намерил 125 дъсчици със старинни текстове в които се, говорело за някакъв континент известен също под името Му, който преди 13,000 год. потънал. IV Освен писаното, което намираме за Атлантис, археологическите находки представляват още по-голям интерес. Преди да се спра на тях ще упомена за изследването на морското дъно в Атлантическия океан. Ако действително Атлантис е бил зад Херкулесовите стълбове(т.е. Гибралтар), то изучаванията на дъното на Атлантически океан би трябвало да има особена конфигурация. И действително, картата на дъното на Атлантическия океан дава следните особености – приблизително на 30 градуса и 50 градуса северна ширина се простират почти непрекъснато ред плитки места, скали, подводни острови и островчета. Една огромна подводна висока верига се простира от Португалските брегове към о. Мадейра. Основата на тая подводна планина се намира на около 800 м. дълбочина, върхът ù е на 200 м. под морската повърхност.
към текста >>

13. Алхимия - Д-р Папюс Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Всека една част, след като бъде подробно разгледана сама по себе си, трябва да се постави в съотношение с другите, за да се види, какво е нейното място в общата конфигурация и да се съпостави с нормите.
Да се изследват всички подробности в очертание на линиите, да се установят техните психологични резултати в сложните, производни линии - това са все въпроси, които изискват специално третиране. Особено е интересно проучването на линиите като пътища на планетните течения, нещо което ни позволява да направим една астрологична класификация на линиите и формите. Но и туй, което даваме по-горе е достатъчно за добиване един общ поглед върху нещата. То може да се приложи към всички части и органи на лицето - чело, вежди, нос, уши, уста, брада и пр. Друг един въпрос във физиогномията е въпросът за пропорциите на лицето и неговите части. Всека една част, след като бъде подробно разгледана сама по себе си, трябва да се постави в съотношение с другите, за да се види, какво е нейното място в общата конфигурация и да се съпостави с нормите. Ето защо изолираното разглеждане на една част на лицето, колкото и да е изразително само по себе си, не може да ни позволи да теглим известни крайни заключения. Ние трябва внимателно да проследим всички съотношения, които съществуват между отделните части - и тук лежи, според нас, всичката тънкост и трудност на изследването - и чак тогава да направим нашите изводи. Изобщо, заключенията требва да вървят по посока на резултантите. Физиогномията изисква от едно правилно построено лице трите му главни части: чело, нос и брада да бъдат равни. Това е една от основните норми.
към текста >>

14. ОТ ПЛАНИНАТА Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И, наистина, под влиянието на постоянното благоразумие и добродетелите, човешката фигура има отпечатък на спокойствие, тишина и ясност и добива изражение на блаженство и съвършена хармония, която представлява особена красота.
Такова познание на нашето вътрешно същество ще удовлетвори двояка цел: научна и морална. Научната цел ще бъде постигната, ако от познанието на самите нас ние можем да се издигнем до познанието на другите. Колкото до нравствената цел, ние ще я постигнем, ако се възползуваме от изследванията, направени над нашите страсти и пороци, за да ги владеем и да ги задушаваме. Колкото по-добре познаваме нас и другите, толкова по-ясно ще ни бъде разбрана тази чудесна тайна, която свързва Създателя с неговото творение. Най-големите изменения, които стават в човешката физиономия, в благоприятен или неблагоприятен смисъл, зависят от добродетелите, страстите и пороците. И, наистина, под влиянието на постоянното благоразумие и добродетелите, човешката фигура има отпечатък на спокойствие, тишина и ясност и добива изражение на блаженство и съвършена хармония, която представлява особена красота. Напротив, под влияние на страстите и пороците физиономията се гърчи, обезобразява се; чертите на лицето, нарушили своята хармония, придобили и запазват известни изразителни движения, които, в очите на дълбокия и тънък наблюдател, означават неспокойна душа и болезнени пертурбации, които нарушават нравствеността. Но тези промени носят частен, а не коренен характер; физиономията се видоизменя в някои части, при което цялата съвкупност, т.е. типът остава без изменение, тъй като никакво влияние не е в състояние да измени първичния тип на индивида. Подобно преобразование би могло да произлезе само вследствие реконструкция в положението на костите на лицето. Наистина, типичната форма прекарва важни видоизменения, даже пълно преобразование, минавайки от род в род през дългия ред на поколенията; но това е работа на времето и на цели векове, а не на внезапни преходи Природата обикновено действува правилно и постепенно, нещо повече, тя действува материалистически правилно по пътя на аналогията, а не по каприз.
към текста >>

15. ВЕСТИ И КНИЖНИНА Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Очерта се едрата, почерняла от слънцето, фигура на вратаря.
Неизпитана мъка почувствува той при тази загуба на най-обичния си и като не знаеше изкуството да се владее, той би заплатил с останалата част от живота си. Но къде отиде той? Цялата нощ се луташе младежът да отгатне това. Докато уморен от дългия път през деня и безсънието на нощта падна пред западните врата на града, тъкмо когато звездите бързаха да се скрият от пламтящата зора на изтока. Малко след това, когато първите слънчеви лъчи бяха емулсирали пространството, чу се висока прозявка, многократно изкашлюване, някакво щракане, адско скърцане и двете крила на портата широко се отвориха. Очерта се едрата, почерняла от слънцето, фигура на вратаря. Погледът му се спря пред десния стълб на портала, където небрежно се бе простряла фигурата на младежа. Не един път вратарят имаше толкова случки, затова туй никак не го учуди и както по обикновеному, той се запъти да прекъсне блаженото състояние на скитника с присъща нему грубост. Тъкмо когато беше дигнал крак, погледът му внезапно попадна върху лицето на спящия, което беше така мило, че разтърси от основа закоравялото и прашясало сърце на грубиянина. Странни чувства на уважение, на състрадание нейде дълбоко извиха своя глас. Този същият слаб глас прегъна коравото коляно на война, който нищо друго не бе виждал, освен камшик и суровост.
към текста >>

Погледът му се спря пред десния стълб на портала, където небрежно се бе простряла фигурата на младежа.
Но къде отиде той? Цялата нощ се луташе младежът да отгатне това. Докато уморен от дългия път през деня и безсънието на нощта падна пред западните врата на града, тъкмо когато звездите бързаха да се скрият от пламтящата зора на изтока. Малко след това, когато първите слънчеви лъчи бяха емулсирали пространството, чу се висока прозявка, многократно изкашлюване, някакво щракане, адско скърцане и двете крила на портата широко се отвориха. Очерта се едрата, почерняла от слънцето, фигура на вратаря. Погледът му се спря пред десния стълб на портала, където небрежно се бе простряла фигурата на младежа. Не един път вратарят имаше толкова случки, затова туй никак не го учуди и както по обикновеному, той се запъти да прекъсне блаженото състояние на скитника с присъща нему грубост. Тъкмо когато беше дигнал крак, погледът му внезапно попадна върху лицето на спящия, което беше така мило, че разтърси от основа закоравялото и прашясало сърце на грубиянина. Странни чувства на уважение, на състрадание нейде дълбоко извиха своя глас. Този същият слаб глас прегъна коравото коляно на война, който нищо друго не бе виждал, освен камшик и суровост. Нежност обхвана неговата ръка и тя за пръв път леко полази по бузата.
към текста >>

Светлата фигура на любимия му Учител отново се изправи пред него, за първи път след онзи момент под високите стени на града - прегърна го и каза: „Дете, ти разбра - Великите неща във вековете се създават.
Но чувството за справедливост не беше озарило още човешката същина, всеки схващаше себе си като някакъв център, спрямо когото всички са задължени - те не разбираха доброто. Затова, всеки ден виждаме, младият цар, да се откъртва по една клонка от образа на неговия идеал, а тези клонки бяха живи и с остри болки отбелязваха своята смърт, а смъртта на частите носеше смъртта на цялото. Така стана необходимо да признае своята невъзможност. Дълбоки бръчки изрязаха челото му и той се потопи в царството на мисълта и възпоменанията. Спомни си и за двата образа под високите стени на големия град и сълзи за първи път се порониха от неговите царствени очи. Светлата фигура на любимия му Учител отново се изправи пред него, за първи път след онзи момент под високите стени на града - прегърна го и каза: „Дете, ти разбра - Великите неща във вековете се създават. Сутринта и през целия ден царят не се видя. Безпокояха се дворцовите хора, но никой не посмя да похлопа, пазачите твърдяха, че той не е излизал. Дойде вечерта, нощта, ново утро, а вратата не се отваряше и стаята все тиха беше. Реши се да се похлопа. Многократно сториха това, но никакъв отговор.
към текста >>

16. НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И тази фигура ни показва, че за да разрешим успешно задачите на живота, трябва първо да употребим правдата, изкуството и благородството, подкрепени от волята и разумността.
Нам ни трябват: правда, култура, благородство, воля и разумност! Ако развием в нас тия качества, неизбежно ще дойде и материалното благосъстояние. Ако погледнем затворената ръка (фиг. 2), виждаме, че пръстите, които извършват най-голям натиск върху предмета, който стискат, са безименният, средният, показалецът, от една страна и палецът от другата. Малкият свършва незначителна работа. И тази фигура ни показва, че за да разрешим успешно задачите на живота, трябва първо да употребим правдата, изкуството и благородството, подкрепени от волята и разумността. Те са най-важните фактори за всеки успех; материалните блага идат на второ място, те са допълнение на първите. Когато в нас се яви някое желание, преди да вземем решение, нека вдигнем ръката си. да я отворим и като я затворим, веднага да спрем мисълта си върху значението на пръстите; те ще ни кажат, какво трябва да желаем и кои са най-важните неща за придобиване. По отношение семейството или обществото важи същото. Средният пръст и палецът, които са най-силни, ни казват да бъдем преди всичко разумни и справедливи, да разбираме нуждите на хората и да им помагаме.
към текста >>

17. ТИХИЯТ ГЛАС - G. Normann Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Неусетно той растеше на брега и вечер, когато се запалваха бели сияния, неговата фигура се открояваше като тъмен силует на великан, разперил ръце.
Дълго време стоях при Тях. Те поваляха тежки смолисти стебла на хилядолетни дървета и по цели дни коваха с тъпи удари кораб за далечно пътуване. Морето на север тракаше с ледените си пили, що плуваха в зелените води, а в нощите слушах неговите песни. Душата ми - огнена птица в северен плен, запомни тия песни, и сега ги преповтаря в пъстрите си сънища. Кораб градяха мълчаливи майстори. Неусетно той растеше на брега и вечер, когато се запалваха бели сияния, неговата фигура се открояваше като тъмен силует на великан, разперил ръце. От най-голямото дърво, расло с векове, издигнаха гигантска мачта. От нейния връх окото на буден страж щеше да оглежда необятната шир на морето и знаците за път по звездното небе. Бялото мълчание на северната земя ме научи на размисъл. Звездите отпечатаха своят образ в душата ми. Гледах в безмълвните нощи огненото тръпнещо, бисерно сияние и чувах сякаш музиката на техния вечен вървеж.
към текста >>

18. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Една голяма фигура, със съвсем черно лице се приближи до мене.
Вървя по-нататък. Дойдох до една врата, която веднага се отвори. - Боже, де съм? Светлина! Отвсякъде светлина! Една голяма фигура, със съвсем черно лице се приближи до мене. Погледна ме с големите си бистри, но строги очи. - Боже, какво е това? – Ти не си за тук. Аз се уплаших и мъкнах, нищо не отговорих. – Аз съм Луцифер, първата светлина на Бащата.
към текста >>

19. Значение на физиогномията – Ежен Ледо Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Празни като цокълът, тъй и фигурата, и вътре нищо друго, освен задушлив въздух, който надува личността ви.
По навик правите всичко, каквото правите. По навик се шлянкате в живота, дебнещи всяко преходно удоволствие.„вместо да спечелим оная велика, трайна радост, която се ражда от чистота и освобождение от господството на навиците. Моята раса ще бъде издигната над произвола на ограничаващите навици. Чистота от дребнавости. Вие, растящи богове, - научете се да познавате сами себе си какво сте вие сега повече от мънички калаени богове върху цокли? Празни като цокълът, тъй и фигурата, и вътре нищо друго, освен задушлив въздух, който надува личността ви. Би било смешно ако не беше тъй много за съжаление дребнаво, ако дребнавостта не би била ключът на нотите на вашия живот! Моля: аз не говоря за вашите съседи - а за дребнавостта в самите вас. Обгърнете с поглед живота си. Грижливо наблюдавайте подбудителните причини на всяко ваше действие. Претеглете самолюбието си: всичко, което сте правили, за да се харесвате и да прославите самите вас.
към текста >>

20. Окултизмът като най-важен фактор в живота на личността и обществото – Е. К. Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Съществуват преди всичко нравствени кръг и овал, интелектуални квадрат и триъгълник, материални нито форми, на които се явяват само във вид на знаци и ние ще видим, какви неочаквани заключения произтичат от тези разни образни форми, щом те се приложат към човешката фигура.
Ако тази картинка изобразява сандъка на Пандора, то вижда там само жената, която отваря сандъка; то не подразбира, че се решава световната съдба, не подозира ужасното падение на човечеството, злото, което се въдворило на земята и тази останала още надежда, която позволява да предвидим идващото примирение между Бога и хората. Така постъпвам обикновено по отношение на великата книга на природата: ние не виждаме нищо, освен образи, т.е. освен форми, числа и цветове, при които идеите на тези образи изчезват от нас. Моето съчинение - Трактат за човешката физиогномия - плод на изучаване и практика в продължение на четиридесет години, резултат на търпеливи наблюдения и продължителни размишления - има за своя едничка цел да научи на пет букви от азбуката на великата книга на Творението. Кръгът, овалът, квадратът, триъгълникът и конусът не са само геометрични форми. Съществуват преди всичко нравствени кръг и овал, интелектуални квадрат и триъгълник, материални нито форми, на които се явяват само във вид на знаци и ние ще видим, какви неочаквани заключения произтичат от тези разни образни форми, щом те се приложат към човешката фигура. Науката за физиогномията оказва могъща помощ на човека, посочвайки му с точност основния стремеж на неговата лична природа; тя му дава средства за изучаване самия себе си, и, давайки му знания за неговото нравствено същество тя го поставя на стража по отношение на неговите собствени слабости и му дава възможност да избягва заблудите и грешките, присъщи на личните му склонности. Приложени към другите, тя му помага да различава добрия от порочния човек, искрения приятел от вероломния човек, който си поставя маската на приятел, само за да прави зло и да лъже; тя изобличава крадеца, който скрива своята игра под маската на показната честност, лицемера, който престорено скрива своята черна душа и своите пороци под маската на благочестието. Изучаването на тази наука е необходимо за всички, но особено на свещениците, учителите, чиновниците и лекарите. На лекарите тя им дава някои поучителни данни за правилна постановка на диагнозата защото болестите наслояват на лицето своеобразен печат, който показва на болестната причина и не позволява да се смесват душевните движения и болестите на тялото. Прев.: П.
към текста >>

21. СЕГАШНАТА РАСА И НОВАТА-ОТЗВУК Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Причината е движението им в кръг (фигура № 1), което значи, че животът им е без идеал, без стремеж към нещо ново - това ги прави стари вътрешно и външно, и животът им става товар.
Мнозина повтарят:”Животът няма смисъл, остаряхме вече." Това е най-лошото положение, в което може да изпадне човек, именно поради туй, че се движи в кръг, вместо в спирала. Да се движим в кръг. значи да повтаряме все едно и също, да се придържаме о традицията, да живеем с миналото, сред известна нагодена обстановка, страхувайки се да прескочим обичайното и да изменим положението, в което се намираме. Много хора се страхуват от борбата в живота, като се стремят да се настанят по възможност най-удобно в никоя тиха килия, в кошера на днешния обществен строй, а щом постигнат това, не мърдат вече. Мислят, че са постигнали целта, крайната точка на възможното за тях и страхувайки се от нови борби, започват да повтарят все едно и също нещо ден след ден, година след година и така се атрофират, изгубват смисъла на живота и остаряват преждевременно, телесно, духовно и умствено. Причината е движението им в кръг (фигура № 1), което значи, че животът им е без идеал, без стремеж към нещо ново - това ги прави стари вътрешно и външно, и животът им става товар. Тогава идват върху тях нещастията по необходимост, за да ги раздрусат и събудят от летаргията им. Право, полезно и разумно е. човек да се движи в спирала (фигура №2). Това значи да има всеки ден по някоя нова идея, да се стреми винаги към нещо ново, по-хубаво, по-съвършено; да пази старите отношения и опитности и върху тях (кръгът на преживяното) да развива спиралата на новия живот; да прибавя ежедневно по нещо ново. Младостта, смисъла на живота, седи именно в това ново, което постоянно прибавяме към старото: в мислите, чувствата и делата ни.
към текста >>

човек да се движи в спирала (фигура №2).
Много хора се страхуват от борбата в живота, като се стремят да се настанят по възможност най-удобно в никоя тиха килия, в кошера на днешния обществен строй, а щом постигнат това, не мърдат вече. Мислят, че са постигнали целта, крайната точка на възможното за тях и страхувайки се от нови борби, започват да повтарят все едно и също нещо ден след ден, година след година и така се атрофират, изгубват смисъла на живота и остаряват преждевременно, телесно, духовно и умствено. Причината е движението им в кръг (фигура № 1), което значи, че животът им е без идеал, без стремеж към нещо ново - това ги прави стари вътрешно и външно, и животът им става товар. Тогава идват върху тях нещастията по необходимост, за да ги раздрусат и събудят от летаргията им. Право, полезно и разумно е. човек да се движи в спирала (фигура №2). Това значи да има всеки ден по някоя нова идея, да се стреми винаги към нещо ново, по-хубаво, по-съвършено; да пази старите отношения и опитности и върху тях (кръгът на преживяното) да развива спиралата на новия живот; да прибавя ежедневно по нещо ново. Младостта, смисъла на живота, седи именно в това ново, което постоянно прибавяме към старото: в мислите, чувствата и делата ни. Жената, като майка, домакиня; мъжът също във всички свои прояви трябва всеки ден да търсят един нов лъч, една нова форма по-висша, по-съвършена. Красивото у човека може да се проявява в все по-съвършени форми до безкрайност, както няма край изгрева на слънцето - то се повтаря всеки ден, но всеки ден носи нова радост на земята. За нас изгревът е важното; всяка нова мисъл, нов стремеж, ново дело е един изгрев в живота ни, който ни поддържа винаги вътрешно млади и ни прави радостни.
към текста >>

22. ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Фигурата ù стана по-пълна, с по-живи краски.
Облегната на гърдите на Теофан, тя почна тихо да плаче. – Запалете втора лампа, – каза Теофан. Майката стана, залитайки и се върна с лампа, която туриха да осветлява добре болната. – Вижте, каза той, че тя се съвзема. И за четвърт час месата се бяха малко повърнали около костите. Фигурата ù стана по-пълна, с по-живи краски. Пренесен от радост, мъжът се хвърли пред нозете на Теофан, но последният го дигна, както бих направил с едно дете. – Не, не, – каза му той. – Трябва да благодарите на Небето. И като направи стъпка назад, прибави: – Спомнете си, какво сте обещали. Има една книга, дето е записана историята на мъртвите, върнали се към живота.
към текста >>

23. МОЛИТВА - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Моят учител ми обясни, че апаратът е бил тъй наситен с акустичен флуид, както и тялото на оператора, щото двойникът им останал в стаята, видим за ясновидеца и задържан чрез геометрична фигура - наричана от западните окултисти пентакъл - която фигура беше начертана на пода на стаята.
Седнал на едно външно место, аз наблюдавах всичко през дебело мораво стъкло, защото интензивните течения, които минават през стаята, правят пребиваването в нея опасно, ако човек не се е тренирал предварително. Пронизително свирене дойде до слуха ми, последвано от грамаден шум, приличен на шума на бурно море. И ковчегът изчезна от погледа ми... Аз бях тъй изненадан, щото помислих, че съм хипнотизиран. Обаче продължавах да виждам неподвижните шестима помощници, слушах учителя си да ми говори, нямах треска. Значи, аз присъствувах на една най-необикновена дезинтеграция. Моят учител ми обясни, че апаратът е бил тъй наситен с акустичен флуид, както и тялото на оператора, щото двойникът им останал в стаята, видим за ясновидеца и задържан чрез геометрична фигура - наричана от западните окултисти пентакъл - която фигура беше начертана на пода на стаята. След една седмица Санкиананда ме заведе долу при мястото на опита. Шестимата помощници бяха все там. Флуоресценция пронизваше полутъмната стая. Те простряха ръцете си към схемата. Една пара се появи във въздуха и тихо, внезапно, прозрачният ковчег беше заедно с оператора в същото положение, както при тръгването.
към текста >>

24. КНИГОПИС Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Една красива фигура, дишаща доброта; глава, заобиколена от бяла коса и брада.
Към това братство принадлежат хора от всички обществени класи: до един знаменит художник седи перачка; до придворната дама - някоя селянка, която оре земята, за да си изкара насъщния хляб; до адвоката, лекаря стоят работници и пр. Там виждаме опитомени лъвове, станали кротки като овце: някогашни анархисти, които търпеливо обработват неголямата братска градина и търсят великия път на живота в работа и разумно мислене. Едно имение при София и множество подобни в провинцията дават ясна картина на материалните придобивки на това високо идеалистично общество. Истинската стойност на това движение се състои не само в неговите идеи, но и в непоколебимата сила да реализират тези идеи и непоколебимата вяра, че тези идеи могат да бъдат приложени във всеки живот, през всяко време, от всяка душа, която е познала връзката с живата природа. Всички тези импулси изхождат от учението на Петър Дънов, ръководителят на това братство - един истински извор на сила, мъдрост и любов . Една красива фигура, дишаща доброта; глава, заобиколена от бяла коса и брада. Гърдите му дишат необикновено спокойствие, очите му са живи, проницателни. Роден като син на български свещеник, който основа първото българско училище и черква (във Варна) през време на турското робство (защото дотогаз са се учили и служили в черква на гръцки език), той е изучавал в Америка медицина и философия. Предци 35 години той се върна в България и почна своите беседи. Но предварително той изследва физичната основа на духовното си поле и изучи хиляди човешки глави (френология), която наука той основно познава. Всички ученици на Бялото братство са вегетарианци и въздържатели.
към текста >>

25. НОВИЯТ СВЯТ, КОЙТО СЕ РАЖДА - П. Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Аз подразбирам точно това, което казвам, не говоря метафори, алегории или фигуративно.
Те почват да отпадат и увяхват, щом се изработят. А красотата на кремовете се развива все по-великолепно до пълното й разцъфтяване. Ако кремовете със своята ограничена разумност биха се безпокоили и измъчвали от страх, дали слънцето утре ще свети, дали ще има още вода – то сигурно те биха се обърнали на потиснати и безпомощни цветя. Те биха похарчили във форма на страх силата, нужна им за събиране и възприемане на елементите, чрез които могат да се развиват. Когато едно същество се обезпокои по този начин, то става неспособно да възприеме здраве, сила и издръжливост, които му са тъй необходими. Аз подразбирам точно това, което казвам, не говоря метафори, алегории или фигуративно. Аз подразбирам, че както ограничената интелигентност на кремовете има духовната сила – наречете това както искате – неотежнена и непретоварена от това, което се отнася до утрешния ден, възприема само сили, нужни за днес, така също и човешкият дух, който е свободен от грижи и спорове, приема това, от което се нуждае. Защото нуждите на момента са единствените истински нужди. Ти се нуждаеш утре от закуска, но не ти е потребна още днес утрешната закуска. А при това девет десети от нас пряко или косвено, по какъвто и да е начин, се безпокоят за закуската на утрешния ден. По тоя начин ние губим повече или по-малко от силата, нужна ни за храносмилане и възприемане на днешната закуска.
към текста >>

26. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕШКОТО УХО КАТО ИЗРАЗ НА ХАРАКТЕРА-Н.ДОЙНОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

На фигурата е даден сензитивометъра на Дюрвил, измислен от него в 1887 год.
„А повече не е необходимо, заключава Дюрвил, за да се докаже, че той е в пряка връзка с другите природни сили, и че има пълно право да образува отделна глава в нашите съчинения по физика и физиология". Казахме, че човешкото тяло днес за днес е едничкият инструмент, който ни дава възможност да проучим със сравнително по-голяма точност и подробност, явленията на жизнения магнетизъм. Физичните инструменти, с които днес се разполага, са твърде груби и несъвършени, за да могат да послужат за целта. Ето защо, налага се преди всичко необходимостта да се намери начин за лесно установяване на сензитивността, а също така и нейната степен. За целта е изнамерен един прост инструмент, наречен сензитивометър. На фигурата е даден сензитивометъра на Дюрвил, измислен от него в 1887 год. Той, както и всички сензитивометри, представя един магнит, чиято форма и начин на употреба се вижда ясно на фигурата. С N и S са означени респективно положителният му и отрицателен полюс. Оказва се, че измежду 100 души, взети наслуки, в 60 до 70 до души сензитивометърът предизвиква ясно изразени явления. 2 до 3 лица измежду 60-тях усещат ясно определено действие още след 1 до 3 минути. Именно при едноименно поставяне на сензитивометъра, сир.
към текста >>

Той, както и всички сензитивометри, представя един магнит, чиято форма и начин на употреба се вижда ясно на фигурата.
Казахме, че човешкото тяло днес за днес е едничкият инструмент, който ни дава възможност да проучим със сравнително по-голяма точност и подробност, явленията на жизнения магнетизъм. Физичните инструменти, с които днес се разполага, са твърде груби и несъвършени, за да могат да послужат за целта. Ето защо, налага се преди всичко необходимостта да се намери начин за лесно установяване на сензитивността, а също така и нейната степен. За целта е изнамерен един прост инструмент, наречен сензитивометър. На фигурата е даден сензитивометъра на Дюрвил, измислен от него в 1887 год. Той, както и всички сензитивометри, представя един магнит, чиято форма и начин на употреба се вижда ясно на фигурата. С N и S са означени респективно положителният му и отрицателен полюс. Оказва се, че измежду 100 души, взети наслуки, в 60 до 70 до души сензитивометърът предизвиква ясно изразени явления. 2 до 3 лица измежду 60-тях усещат ясно определено действие още след 1 до 3 минути. Именно при едноименно поставяне на сензитивометъра, сир. отрицателният полюс на магнита откъм палеца (вж.
към текста >>

27. Вегетарианството като идея за побратимяване - Г. С. Г Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

На фигурата това ясно личи.
Изобщо, ако се насочат излъчванията на двете ръце едноименно дясна към дясна и лява към лява - и двете ръце на субекта се вцепеняват. Насочат ли се разноименно – парализират се. Същите ефекти се получават като се действува върху краката, респ. бедрата. Многобройни опити от този характер, в най-различни вариации, както върху дясната и лавата страна на тялото, тъй и върху предната - лицевата и задната (гръбната) страна, са установили по един безспорен начин анимистичната полярност на човешкото тяло. Дюрвил представя схематично общата полярност на човешкото тяло с помощта на два подковообразни магнита. На фигурата това ясно личи. С (+) е означена дясната страна, респективно предната. С (–) е означена лявата, респ. задната страна. Големият магнит представя страничната поляризация (лява и дясна страна на тялото). Малкият магнит представя сравнително по-слабата предно-задна поляризация.
към текста >>

28. Учителят говори - Духът Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ако ухото е добре построено и красиво, както е показано в фигура 1, с право трябва да се приеме, че в човек с такова ухо нервната система се проявява хармонично.
Карл Хутер СТРОЕЖЪТ НА УХОТО И ЧОВЕШКИЯТ ХАРАКТЕР За изучаване на човешкия живот от голямо значение е формата човешкото ухо. При изследване на ухото, при първа стъпка на ориентация, добре е човек да се остави на ръководството на своя вътрешен естетичен усет. Ухото служи за възприемане на тоновете, следователно, на първо място показва възприемчивост към музика, начин на възприемане на добри думи и благородни изрази, или на грозни изрази и лоши внушения. Ако ухото е добре построено и красиво, както е показано в фигура 1, с право трябва да се приеме, че в човек с такова ухо нервната система се проявява хармонично. Този човек е разположен да възприема истината, доброто и красотата. Той е вътрешно красив, благороден, по душа правдив и чистосърдечен Това ухо говори за добра възприемчивост към говор и песен. Фиг.1 Трябва да се изтъкне, че изразът на очите, челото и лицето е от голямо значение като допълнение на онова, което се дава от добрия вид на външното ухо. От хармонията между формата на ухото и израза на лицето и на очите, трябва да заключим за един вътрешен естествен морал. Ако добре оформеното ухо се съчетава с открит поглед и изразително и красиво моделирано високо чело, ние имаме работа с човек с високо съзнателен морален вътрешен живот.
към текста >>

Фигура 2 изобразява видния ортопедист Хесинг, който от прост дърводелски чирак се е издигнал и станал прочут по целия свят.
Той е вътрешно красив, благороден, по душа правдив и чистосърдечен Това ухо говори за добра възприемчивост към говор и песен. Фиг.1 Трябва да се изтъкне, че изразът на очите, челото и лицето е от голямо значение като допълнение на онова, което се дава от добрия вид на външното ухо. От хармонията между формата на ухото и израза на лицето и на очите, трябва да заключим за един вътрешен естествен морал. Ако добре оформеното ухо се съчетава с открит поглед и изразително и красиво моделирано високо чело, ние имаме работа с човек с високо съзнателен морален вътрешен живот. Ще дадем пример на добре оформено ухо из самия живот. Фигура 2 изобразява видния ортопедист Хесинг, който от прост дърводелски чирак се е издигнал и станал прочут по целия свят. Ухото у него е добре оформено; челото - пластично, обтегнато, широко и високо; лицето има умен и благ израз. ------------------------------------------------------------------------------------------------ Фиг.2-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------Фиг.3 Фигура 3. изобразява мюнхенския виртуоз и композитор Макс Бютнер. Лицето и ухото му говорят за голяма вътрешна способност на вдъхновение и интелигентност. При това, той има музикално ухо с много префинен строеж.
към текста >>

------------------------------------------------------------------------------------------------ Фиг.2-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------Фиг.3 Фигура 3.
От хармонията между формата на ухото и израза на лицето и на очите, трябва да заключим за един вътрешен естествен морал. Ако добре оформеното ухо се съчетава с открит поглед и изразително и красиво моделирано високо чело, ние имаме работа с човек с високо съзнателен морален вътрешен живот. Ще дадем пример на добре оформено ухо из самия живот. Фигура 2 изобразява видния ортопедист Хесинг, който от прост дърводелски чирак се е издигнал и станал прочут по целия свят. Ухото у него е добре оформено; челото - пластично, обтегнато, широко и високо; лицето има умен и благ израз. ------------------------------------------------------------------------------------------------ Фиг.2-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------Фиг.3 Фигура 3. изобразява мюнхенския виртуоз и композитор Макс Бютнер. Лицето и ухото му говорят за голяма вътрешна способност на вдъхновение и интелигентност. При това, той има музикално ухо с много префинен строеж. Музикалното ухо трябва да има следните качества: 1) голяма възприемчивост към музика. За това съдим по улея между външната и вътрешната хрущялни гънки.
към текста >>

5 На фигура 4 имаме грозно ухо, обезобразено, изродено, стоящо под всяка норма на красота.
3) Междинната гънка трябва да достига до висулката на ухото. 4) Вътрешната гънка нагоре да бъде силно широка и вдлъбната. Тези признаци виждаме на ухото на казания музикант. Изобщо, музикантът има нещо красиво в ухото си. --------------------------------------------------------------------------------------------------------- Фиг. 4---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------Фиг. 5 На фигура 4 имаме грозно ухо, обезобразено, изродено, стоящо под всяка норма на красота. От такова ухо можем да съдим, че е атрофирана и изродена и вътрешната организация на човека, която стои във връзка с ухото. Такъв човек не е възприемчив към възвишени и благородни идеали - към истината, великото, тъй като тази възприемчивост изисква добър строеж на вътрешните органи. За това престъпниците имат винаги грозни уши. Както външното ухо у тях е грозно, анормално и грубо, така и вътрешното е зле организирано и акордирано. На същото ниво се намира общата възприемчивост на такъв човек, както и всичко онова, което той мисли и чувствува.
към текста >>

Във фигура 7 е изложен схематично физиологичният процес на слуховото възприятие.
Челото говори за недоброжелателство; устата - за решителност, а ушите - за жестока воля. Големите и твърди области на скулите, челюстите и брадата изразяват бруталност. Носната линия изразява сила да прокара своите волеви действия. От всичко горно се вижда от какво голямо значение е истинската красота на вътрешните и външни органи. Освен това, ухото ни показва вътрешния свят на чувствата и на активността; то показва отношението или връзката на външното и вътрешно ухо с средния и малкия мозък. Във фигура 7 е изложен схематично физиологичният процес на слуховото възприятие. Цифрата 1 във фигура 7 представя външното ухо, което приема звуковете и ги препраща към охлюва, дето има окончания на слуховия нерв. В охлювния канал се намират 24,000 звукови струни. Те са най-тънки нервни нишки, от които при слушане трептят само онези, които по дължина съответствуват на възприетия тон. Това тяхно трептене по слуховия нерв се предава на продълговатия мозък най-първо, а после на средния и големия мозък, който се смята като инструмент на безсмъртната човешка душа. Получените звукови трептения в средния мозък преминават през няколко пръстеновидни нервни вериги.
към текста >>

Цифрата 1 във фигура 7 представя външното ухо, което приема звуковете и ги препраща към охлюва, дето има окончания на слуховия нерв.
Големите и твърди области на скулите, челюстите и брадата изразяват бруталност. Носната линия изразява сила да прокара своите волеви действия. От всичко горно се вижда от какво голямо значение е истинската красота на вътрешните и външни органи. Освен това, ухото ни показва вътрешния свят на чувствата и на активността; то показва отношението или връзката на външното и вътрешно ухо с средния и малкия мозък. Във фигура 7 е изложен схематично физиологичният процес на слуховото възприятие. Цифрата 1 във фигура 7 представя външното ухо, което приема звуковете и ги препраща към охлюва, дето има окончания на слуховия нерв. В охлювния канал се намират 24,000 звукови струни. Те са най-тънки нервни нишки, от които при слушане трептят само онези, които по дължина съответствуват на възприетия тон. Това тяхно трептене по слуховия нерв се предава на продълговатия мозък най-първо, а после на средния и големия мозък, който се смята като инструмент на безсмъртната човешка душа. Получените звукови трептения в средния мозък преминават през няколко пръстеновидни нервни вериги. А знае се, че тук се сбират нервите на симпатичната нервна система от цялото тяло.
към текста >>

Ако знаем, че между външните и вътрешните слухови органи от една страна и най-вътрешния душевен живот от друга, съществува тясна връзка (както е показано в анатомично-физиологичната схема на фигура 7), лесно ще разберем, че тоновете чрез ухото почват да трептят във всички вътрешни органи и по този начин могат да събудят най-дълбоки чувства и усещания.
7 Дразненето на слуховия орган, което се предава по слуховия нерв до всички тъкани на тялото, главно по пътя на радиацията, ражда едно контра-дразнене, което идва от тялото към ухото. По тоя начин външното ухо е във връзка с целия вътрешен устен и чувствен живот и отразява благородството на вътрешния живот, на великата скрита душа. Тогава става понятно, че музиката обхваща целия човек и че цялото тяло на великите музиканти и всички техни външни прояви са музикални. Една истина, която всеки ще признае: нищо не може да въздействува на човека така, както музиката, била тя инструментална или вокална. Но малцина си задават въпроса, защо е така. Ако знаем, че между външните и вътрешните слухови органи от една страна и най-вътрешния душевен живот от друга, съществува тясна връзка (както е показано в анатомично-физиологичната схема на фигура 7), лесно ще разберем, че тоновете чрез ухото почват да трептят във всички вътрешни органи и по този начин могат да събудят най-дълбоки чувства и усещания. Особено, ако тоновете, със своя ритъм и хармония, както е при свиренето и пението, привеждат в трептения най-тънките и най-скрити нерви. По този начин се въздействува на душата, на вътрешния подсъзнателен живот и се улеснява неговото събуждане. Така, музиката може да действува на много хора като откровение, което може да отстрани душевни мъки. Изобщо, музиката действува облекчително върху целия душевен и телесен живот; тя даже може да лекува болести и да отстранява болки. Тъй като симпатичната нервна система снабдява с нерви извънредно щедро вътрешните органи на тялото, затова ухото има връзка със симпатичната нервна система, отразява храносмилателните процеси в човека, състоянието на лимфата и кръвта, както и болестите, и здравето на организма.
към текста >>

Фиг.8 Фигура 8.
Изобщо, музиката действува облекчително върху целия душевен и телесен живот; тя даже може да лекува болести и да отстранява болки. Тъй като симпатичната нервна система снабдява с нерви извънредно щедро вътрешните органи на тялото, затова ухото има връзка със симпатичната нервна система, отразява храносмилателните процеси в човека, състоянието на лимфата и кръвта, както и болестите, и здравето на организма. Казахме, че слуховият нерв отива до слуховия център на големия мозък, дето възприетият тон идва до съзнанието. Затова във външното ухо се отразява не само несъзнателният душевен живот, но чрез получавано отражение на радиациите във външното ухо се изразява, особено в горната му част, съзнателният мозъчен и духовен живот. Знае се, че средният мозък е във връзка с двигателната сила на малкия мозък; поради това и външният активен живот на човека се изразява до известна степен в ухото. Фиг.8 Фигура 8. изобразява здраво, пластично, добре снабдявано с кръв и с добри радиации ухо на човек, който духовно е активен, (горната част на ухото), има добри душевни заложби (средното ухо) и е външно дееспособен в живота (долната част на ухото). Особено висулката тук е сравнително голяма, месеста, топла и добре снабдена с кръв. Това говори за изобилна кръв, изобилни сокове в тялото и здрави хранителни процеси; това говори и за един нормално развит полов живот. Такива хора, вследствие на богатството на жизнени сили в себе си, бързо се възстановяват след болест; също те могат безвредно, при нужда, да се задоволяват дълго време с оскъдна храна. (Следва)
към текста >>

29. Учителят говори - Доброто Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Карл Хутер СТРОЕЖЪТ НА УХОТО И ЧОВЕШКИЯТ ХАРАКТЕР (Продължение) Фигура 9.
Карл Хутер СТРОЕЖЪТ НА УХОТО И ЧОВЕШКИЯТ ХАРАКТЕР (Продължение) Фигура 9. представя образ на човек, който има ухо, с добре развити всички части и в хармония с целия образ. Този образ представя човек от народа. Фиг.9 Интересно е, че в това лице не само ухото, но и челото, средната част на лицето, долната челюст и брадата имат също тъй добра пропорция. Погледът е ясен, определен и искрен. Общото впечатление говори за добър човек.
към текста >>

Фигура 10 представя ухо, в което горната част взима надмощие, а долната е твърде слабо развита.
Общото впечатление говори за добър човек. Това лице е доста близо до хармоничния тип. Този човек вероятно ще остане завинаги в скромни материални условия, защото долната част на страничната област на главата (точно над ухото) е слабо развита, а тази област е във връзка със слаби стремежи към придобиване. Също така и носните крила в този човек са слабо развити. Това се обяснява от факта, че този човек живее във фабрична област, дето въздухът е много развален, нечист. Фигура 10 представя ухо, в което горната част взима надмощие, а долната е твърде слабо развита. Следователно, тук липсва равновесие. В това ухо силно се проявява стремеж към духовна дейност, в замяна на което практическата активна сила, грижа за материални печалби е съвсем слабо застъпена във вътрешния чувствен и душевен живот. Висулката на ухото е малко слаба и мършава, следователно и телесните сокове са малко. Това лице е малокръвно и със слабо размножителна сила. Такива хора не трябва да прекаляват в пресилено физическо изтощаване.
към текста >>

----------------------------------------------------------------------------- Фиг.10------------------------------------------------------------------------------------------------Фиг.11 Фигура 11.
Следователно, тук липсва равновесие. В това ухо силно се проявява стремеж към духовна дейност, в замяна на което практическата активна сила, грижа за материални печалби е съвсем слабо застъпена във вътрешния чувствен и душевен живот. Висулката на ухото е малко слаба и мършава, следователно и телесните сокове са малко. Това лице е малокръвно и със слабо размножителна сила. Такива хора не трябва да прекаляват в пресилено физическо изтощаване. ----------------------------------------------------------------------------- Фиг.10------------------------------------------------------------------------------------------------Фиг.11 Фигура 11. представя жена със слабо развита висулка (долна част на ухото). И за нея важи гореказаното за ухото. От друга страна виждаме, че нейните уши са доста отдалечени от главата настрани (тълкуване на това следва по-нататък). Тука накратко само ще загатнем следното: тази жена се изхарчва много бързо телесно и духовно, което се вижда и от самото вътрешно безпокойство и жива напрегнатост, изразени в очите и в челото. Във фигура 12 бие на очи висулката на ухото, която е необикновено малка, мършава, бледна и слаба.
към текста >>

Във фигура 12 бие на очи висулката на ухото, която е необикновено малка, мършава, бледна и слаба.
----------------------------------------------------------------------------- Фиг.10------------------------------------------------------------------------------------------------Фиг.11 Фигура 11. представя жена със слабо развита висулка (долна част на ухото). И за нея важи гореказаното за ухото. От друга страна виждаме, че нейните уши са доста отдалечени от главата настрани (тълкуване на това следва по-нататък). Тука накратко само ще загатнем следното: тази жена се изхарчва много бързо телесно и духовно, което се вижда и от самото вътрешно безпокойство и жива напрегнатост, изразени в очите и в челото. Във фигура 12 бие на очи висулката на ухото, която е необикновено малка, мършава, бледна и слаба. Това говори за малко жизнена сила и слаба размножителна сила. Понеже силите в това ухо бързо се изчерпват, затова този човек трябва да води редовен живот. Упадъкът на телесните сили и на здравето в него се познава по уморения и мътен поглед, по хлътналите тъкани над горните клепачи, както и по хлътналите и обезформени тъкани на шията и бузите. Ако ушите имат здрав изглед, с хубава краска, свежи, топли и добре снабдени с кръв, тогава здравето и жизнената сили са в добро състояние (виж фигури 1, 2, 3, 8). ------------------------------------------------------------------------------------ Фиг.12---------------------------------------------------------------------------------------------------------Фиг.13 Ухото на фигура 13 изразява слаба жизнена сила, защото тук имаме една вътрешна хронична болест и слабо здраве.
към текста >>

------------------------------------------------------------------------------------ Фиг.12---------------------------------------------------------------------------------------------------------Фиг.13 Ухото на фигура 13 изразява слаба жизнена сила, защото тук имаме една вътрешна хронична болест и слабо здраве.
Във фигура 12 бие на очи висулката на ухото, която е необикновено малка, мършава, бледна и слаба. Това говори за малко жизнена сила и слаба размножителна сила. Понеже силите в това ухо бързо се изчерпват, затова този човек трябва да води редовен живот. Упадъкът на телесните сили и на здравето в него се познава по уморения и мътен поглед, по хлътналите тъкани над горните клепачи, както и по хлътналите и обезформени тъкани на шията и бузите. Ако ушите имат здрав изглед, с хубава краска, свежи, топли и добре снабдени с кръв, тогава здравето и жизнената сили са в добро състояние (виж фигури 1, 2, 3, 8). ------------------------------------------------------------------------------------ Фиг.12---------------------------------------------------------------------------------------------------------Фиг.13 Ухото на фигура 13 изразява слаба жизнена сила, защото тук имаме една вътрешна хронична болест и слабо здраве. За същото говорят и тесните, бледни и слаби носни крила, които показват слабост в дишането; същото показват и чертите на лицето, особено под очите; бузите показват слабост вместо сила и пластика. Ушите на това лице, макар и не лоши по форма, имат някаква особена краска. Те са полупрозрачни, бледни, студени и слаби. Ако ушите на някой болен са съвсем бледи и безкръвни, прозрачни и стъкловидни, имаме пълно отдалечаване от нормалното ухо. Това ухо постепенно започва да се навежда напред, което е тежко нарушаване посоката на действуващите сили.
към текста >>

30. Из „Живото слово” Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Как на отвесните му високи стени ясно се различава фигура на пентаграм.
Това не прилича ли на един великан, обърнат с лицето си нагоре, вслушан в това, което му шепне Небето с вечния си език? Под нас се виждат пропасти, в дъното на които текат буйни реки, които се подхранват от сините езера на Рила. Долу, в низините под нас, всичко е покрито с гъсти гори. Наляво от нас се очертават контурите на „Махарзи" - първото езеро, най-долният страж на Рила. Ето надясно виждаме в дъното на стръмно и дълбоко отсечени скали едно от най-мистичните езера: Езерото на Съзерцанието. Как на отвесните му високи стени ясно се различава фигура на пентаграм. Това не е ли повече от една причудлива игра на природата! Ето и „Салонът", надвиснал от шеметни висини над Езерото на Съзерцанието. Лек ветрец иде от Мусала и околните му върхове. Да, той ни носи поздрав от нашите приятели на Мусала, от Манчо, от Сфинкса, от „Окото" на Рила, от езерата - извори на Марица! Благодарим ви!
към текста >>

Красиво се очертава фигурата му на фона на изгряващото слънце!
Как всички същества тук са близки и мили! Ти тук ги виждаш вече в нова светлина. Погледът на душата ти вече надхвърля външните форми на съществата и ти ставаш способен да се свържеш с неугасимия огън, който гори във всички тях. Как почваш тук да разбираш красивото, което живее и работи във всяко същество. Учителят почва да говори. Красиво се очертава фигурата му на фона на изгряващото слънце! Той ни говори за зазоряването на човешката душа, за красивото, което се разцъфтява в нея; всички напреднали същества със свещен трепет очакват това разцъфтяване на човешката душа. Музикално се лят думите на Учителя и неусетно той ни въвежда в един музикален свят. В очите на всички четеш радостта на онова зазоряване, което те чувствуват в душата си. В лицата им виждаш нещо ново. В техния поглед четеш нещо светло и детско.
към текста >>

31. ЕДИННИЯТ ПУЛС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Светлата фигура на Учителя е в средата.
Ето водопадът, който се спуща от "Сърцето". Как стръмно се издигат скалите над езерото "Близнака"! Чувствуваш, че тая грамадна маса скали, изправени съвсем отвесно над езерото, крие мощни енергии в себе си! Поляната, на която се намираме, е толкоз широка, че единият ù край се слива с хоризонта. Нареждаме се в два кръга. Светлата фигура на Учителя е в средата. Там е и оркестърът. Всички вие тук - скали, езера и върхове - ние ви носим тук нашата нова музика. С тия красиви упражнения искаме да ви покажем света, в който живеем. С тези движения, които ще правим тук под ритъма на музиката, искаме да ви разкрием нашия вътрешен свят, туй, което ни вълнува, туй, за което копнеем! Чрез тях ние разкриваме пред вас душата си, най-свещените си мисли и мечти; поверяваме ви всичко туй, което е скрито в глъбините на нашето естество, всичко, което е най-скъпо за нас!
към текста >>

32. ЗА СЪЩНОСТА НА КОСМИЧЕСКИТЕ СИЛИ, ИЗРАЗЕНИ В РЪКАТА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

От цялата ù фигура лъха хармония и равновесие - дори и когато ходи, тя прилича на нещо подвижно, което при всяка стъпка сякаш се уравновесява.
Ирисът, полузакрит от клепачите, е изпъстрен със златисти петна. Над очите спокойно се издига като свод хубава чело - долу то завършва в леко извитата аркада на веждите, а горе в излеко изпъкнали, заоблени челни издатини. Носът се спуща в слабо заоблена линия, която спира уравновесена от изящно очертаните ноздри. Устата е хубаво изваяна: горната и долна устни не са ни стиснати, ни открехнати - те свободно прелитат една към друга. При всеки поздрав, устните се разкрехват в лека усмивка, в която се чете себевладане, спокойствие, достойнство. От цялата ù фигура лъха хармония и равновесие - дори и когато ходи, тя прилича на нещо подвижно, което при всяка стъпка сякаш се уравновесява. Ето, тя сяда на своя стол. Поздравява съседа си - неин познат очевидно. Погледът неволно се пренася на него. Мъж мършав, смугъл, тъмнокос - косата му изглежда като гарваново перо в сравнение със светлокафявата, златисто-отсенена и вълнисто-накъдрена коса на неговата царствена съседка. Челото му е високо, изпъкнало горе, но ръбато - веждите се пречупват в тъп ъгъл.
към текста >>

Нима не ви говори характерологически съвсем ясно яркият контраст, който ни се хвърля на очи, кога погледнем от една страна едрата, масивна и мускулеста фигура на българския борец Дан Колов (фиг.
Сигурно те не са годни да играят шахмат, като ръцете на шахматиста, които виждаме възпроизведени тук (фиг. 1). Но затова пък пианото мощно зазвучава под замашната динамика на тяхната игра. (фиг. 2). Всяка жива форма - физиогномично погледнато - е израз, по закона на съответствията, на нещо душевно. И при покой и при движение, тя е жив език на душата, тълкувател на характера на човека. Нима не ви говори характерологически съвсем ясно яркият контраст, който ни се хвърля на очи, кога погледнем от една страна едрата, масивна и мускулеста фигура на българския борец Дан Колов (фиг. 3) - истински атлет на силата, а от друга - тънката, фина и силно интелектуализирана фигура на философа Бергсон? (фиг. 4). Интересно щеше да бъде да видим ръката на бореца, свита в юмрук, който пада като боздуган върху противника и ръката на Бергсон, която държи перото и пише. А още по-интересно е да видим отворените длани на техните ръце, по които са изписани цяла мрежа линии. Вещият хиролог тутакси би разчел по тях два характера, две психики и две различни съдби в живота, огрени и двете от свой род слава.
към текста >>

3) - истински атлет на силата, а от друга - тънката, фина и силно интелектуализирана фигура на философа Бергсон?
Но затова пък пианото мощно зазвучава под замашната динамика на тяхната игра. (фиг. 2). Всяка жива форма - физиогномично погледнато - е израз, по закона на съответствията, на нещо душевно. И при покой и при движение, тя е жив език на душата, тълкувател на характера на човека. Нима не ви говори характерологически съвсем ясно яркият контраст, който ни се хвърля на очи, кога погледнем от една страна едрата, масивна и мускулеста фигура на българския борец Дан Колов (фиг. 3) - истински атлет на силата, а от друга - тънката, фина и силно интелектуализирана фигура на философа Бергсон? (фиг. 4). Интересно щеше да бъде да видим ръката на бореца, свита в юмрук, който пада като боздуган върху противника и ръката на Бергсон, която държи перото и пише. А още по-интересно е да видим отворените длани на техните ръце, по които са изписани цяла мрежа линии. Вещият хиролог тутакси би разчел по тях два характера, две психики и две различни съдби в живота, огрени и двете от свой род слава. Ръката на бореца, чиито мускули са се свивали и разпущали многократно от грубото напрежение на физическата сила, очевидно има и по-друг строеж и по-друга форма и по-други размери от ръката на именития философ, която непрестанно е провеждала фините нервни токове на мозъчната енергия.
към текста >>

За характеролога цялото тяло на човека говори, говорят всичките му форми - и конфигурацията на черепа, и цвета на косата, и краската на лицето, и неговата изразителна мимика.
(фиг. 4). Интересно щеше да бъде да видим ръката на бореца, свита в юмрук, който пада като боздуган върху противника и ръката на Бергсон, която държи перото и пише. А още по-интересно е да видим отворените длани на техните ръце, по които са изписани цяла мрежа линии. Вещият хиролог тутакси би разчел по тях два характера, две психики и две различни съдби в живота, огрени и двете от свой род слава. Ръката на бореца, чиито мускули са се свивали и разпущали многократно от грубото напрежение на физическата сила, очевидно има и по-друг строеж и по-друга форма и по-други размери от ръката на именития философ, която непрестанно е провеждала фините нервни токове на мозъчната енергия. За характеролога цялото тяло на човека говори, говорят всичките му форми - и конфигурацията на черепа, и цвета на косата, и краската на лицето, и неговата изразителна мимика. Говорят и челото и очите, и веждите, и носа, и ушите, и устата, и шията. Говори и ръката с целия си строеж и най-вече нейната длан - една от най-интересните книги, които живата природа е написала. Говорят и движенията и жестовете и походката. Говори и тембъра на гласа. Говори и почеркът - изключително обект на графологията.
към текста >>

33. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО - ТОВА Е ЛЮБОВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

И това не е само фигура на речта, а една реалност.
Светлината на слънцето също е резултат на множество разумни същества, които изпращат своята разумност във вид на светлина. Човек също така сам по себе си е светлина. Всички добри хора са светещи, а всички зли хора, които са изгубили смисъла на живота, са тъмни. От тях излиза мъжделива светлинка. Всички добри хора имат „звезди". И това не е само фигура на речта, а една реалност. Целият настоящ живот на човека, всичките му минали и бъдещи съществувания са зависили и ще зависят от светлината на неговата „звезда". Тази звезда е съкровище на неговия живот. Тази звезда е смисъл на неговия живот. Когато Христос дойде на земята, тази звезда дойде заедно с него. Но я видеха само тримата мъдреци от изток.
към текста >>

34. ДВА НАТЮРЕЛА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

ДВА НАТЮРЕЛА Ако през време на голямото околосветско пътешествие на въздушния кораб „граф Цепелин" ви се случеше да видите едновременно на борда му Д р Хуго Екенер и готвача на цепелина Ото Манц - разбира се, последният да не е облечен в типичната носия на готвач - надали бихте сбъркали да определите, кой от двамата е комендантът Погледът ви, привлечен от един смътен физиогномичен усет, който е вроден у всеки човек, бездруго би се спрял на енергичната, повелителна фигура на Д-р Екенер.
Лъчът на свръхсъзнанието тогаз работи в теб! Цени тия моменти! Те са първите предвестници за близката пролет, към която се приближаваш. И колкото повече се приближаваш до пролетта, толкоз повече снеговете и ледовете на твоите върхове ще се стопяват и ще бликнат буйни извори, ще протекат мощни реки и ще се разцъфтят край изворите и реките красиви цветя и плодни дървета! Ето защо ние отиваме към една култура на светли планински върхове, извори, цветя, плодни дървета и изобилна светлина! ДВА НАТЮРЕЛА Ако през време на голямото околосветско пътешествие на въздушния кораб „граф Цепелин" ви се случеше да видите едновременно на борда му Д р Хуго Екенер и готвача на цепелина Ото Манц - разбира се, последният да не е облечен в типичната носия на готвач - надали бихте сбъркали да определите, кой от двамата е комендантът Погледът ви, привлечен от един смътен физиогномичен усет, който е вроден у всеки човек, бездруго би се спрял на енергичната, повелителна фигура на Д-р Екенер. Може би тук действува с магична бързина асоциацията по подобие: при вида на Д р Екенер по-ясно или по-смътно възникват спазените в подсъзнанието образи на рой хора на делото и подвига - полярни изследователи, пътешественици, алпинисти, военачалници, технически ръководители на големи обществени предприятия, обществени водачи. тъй както и зад усмивката на готвача Манц лъсват мазните усмивки на ред гостилничари, хотелиери, ханджии, фурнаджии, кашавари, а - във военно време - и на мнозина колари из обозите, удобно настанени на каруците си върху някой по-мекичък чувал. И действително, в лицето на Д-р Екенер и на готвача Манц, ние - изразявайки се с терминологията на немския физиогномист Карл Хутер - имаме два типични представителя на два от трите първични натюрела - на двигателния и на хранителния или стомашен натюрел. Или - ако си послужим с терминологията на Д-р Кречмера[1] - в лицето на поменатите по-горе двама души, които вземаме за илюстрация, ние имаме типични представители на атлетичния и пикничен конституционален тип. Названията - повече или по-малко сполучливи - в случая за нас не важат.
към текста >>

35. ЗА МОСТА МЕЖДУ НОСНИТЕ ОТВОРИ - БЕРГЕР ВИЛИНГЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

ДВА НАТЮРЕЛА Ако през време на голямото околосветско пътешествие на въздушния кораб „граф Цепелин" ви се случеше да видите едновременно на борда му Д р Хуго Екенер и готвача на цепелина Ото Манц - разбира се, последният да не е облечен в типичната носия на готвач - надали бихте сбъркали да определите, кой от двамата е комендантът Погледът ви, привлечен от един смътен физиогномичен усет, който е вроден у всеки човек, бездруго би се спрял на енергичната, повелителна фигура на Д-р Екенер.
ДВА НАТЮРЕЛА Ако през време на голямото околосветско пътешествие на въздушния кораб „граф Цепелин" ви се случеше да видите едновременно на борда му Д р Хуго Екенер и готвача на цепелина Ото Манц - разбира се, последният да не е облечен в типичната носия на готвач - надали бихте сбъркали да определите, кой от двамата е комендантът Погледът ви, привлечен от един смътен физиогномичен усет, който е вроден у всеки човек, бездруго би се спрял на енергичната, повелителна фигура на Д-р Екенер. Може би тук действува с магична бързина асоциацията по подобие: при вида на Д р Екенер по-ясно или по-смътно възникват спазените в подсъзнанието образи на рой хора на делото и подвига - полярни изследователи, пътешественици, алпинисти, военачалници, технически ръководители на големи обществени предприятия, обществени водачи. тъй както и зад усмивката на готвача Манц лъсват мазните усмивки на ред гостилничари, хотелиери, ханджии, фурнаджии, кашавари, а - във военно време - и на мнозина колари из обозите, удобно настанени на каруците си върху някой по-мекичък чувал. И действително, в лицето на Д-р Екенер и на готвача Манц, ние - изразявайки се с терминологията на немския физиогномист Карл Хутер - имаме два типични представителя на два от трите първични натюрела - на двигателния и на хранителния или стомашен натюрел. Или - ако си послужим с терминологията на Д-р Кречмера[1] - в лицето на поменатите по-горе двама души, които вземаме за илюстрация, ние имаме типични представители на атлетичния и пикничен конституционален тип. Названията - повече или по-малко сполучливи - в случая за нас не важат.
към текста >>

36. ЕВОЛЮЦИЯТА ПО ФОРМАТА НА НОСА - ПО КАРЛ ХУТЕР Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Още повече, че фигурата на именития философ е в такъв рязък контраст с тежката, масивна фигура на Дан Колов - типичен атлет на силата.
подпорният и двигателен апарат. Очевидно, хората на чувствителния натюрел се отличават с по-диференцирана нервна система, с по-сложна нервна организация, от което пък произтичат особеностите на тяхното телесно и душевно устройство. Ако си дадете труд да хвърлите поглед върху портрета на Бергсон, даден в статията „Физиогномична картина", (9-10 кн. на „Житно зърно" VIII година, стр. 234) веднага ще видите нагледно физиогномичните белзи на чувствителния натюрел. Още повече, че фигурата на именития философ е в такъв рязък контраст с тежката, масивна фигура на Дан Колов - типичен атлет на силата. Тялото на хората от чувствителния натюрел, очевидно, е по-деликатно и фино построено. Формите са изящно изваяни. Фигурата --стройна. И шията, и тялото, и крайниците, у нормалния - не болезнен и хипертрофиран чувствителен натюрел - са тънки, изящни и стройни. Едра кост не избива рязко и ъгловато нийде в цялата фигура, нито се чувствува напрежението на прекомерно твърди и развити мускули.
към текста >>

Фигурата --стройна.
на „Житно зърно" VIII година, стр. 234) веднага ще видите нагледно физиогномичните белзи на чувствителния натюрел. Още повече, че фигурата на именития философ е в такъв рязък контраст с тежката, масивна фигура на Дан Колов - типичен атлет на силата. Тялото на хората от чувствителния натюрел, очевидно, е по-деликатно и фино построено. Формите са изящно изваяни. Фигурата --стройна. И шията, и тялото, и крайниците, у нормалния - не болезнен и хипертрофиран чувствителен натюрел - са тънки, изящни и стройни. Едра кост не избива рязко и ъгловато нийде в цялата фигура, нито се чувствува напрежението на прекомерно твърди и развити мускули. Костта е изобщо дребна, а мускулите - еластични и гъвкави. Мине ли се към главата и лицето, веднага се хвърля на очи яйцевидната, крушовидна форма. Колкото „по-чист" е чувствителният натюрел, толкова крушовидността е по-голяма и горната част на лицето по-голяма от долната.
към текста >>

Едра кост не избива рязко и ъгловато нийде в цялата фигура, нито се чувствува напрежението на прекомерно твърди и развити мускули.
Още повече, че фигурата на именития философ е в такъв рязък контраст с тежката, масивна фигура на Дан Колов - типичен атлет на силата. Тялото на хората от чувствителния натюрел, очевидно, е по-деликатно и фино построено. Формите са изящно изваяни. Фигурата --стройна. И шията, и тялото, и крайниците, у нормалния - не болезнен и хипертрофиран чувствителен натюрел - са тънки, изящни и стройни. Едра кост не избива рязко и ъгловато нийде в цялата фигура, нито се чувствува напрежението на прекомерно твърди и развити мускули. Костта е изобщо дребна, а мускулите - еластични и гъвкави. Мине ли се към главата и лицето, веднага се хвърля на очи яйцевидната, крушовидна форма. Колкото „по-чист" е чувствителният натюрел, толкова крушовидността е по-голяма и горната част на лицето по-голяма от долната. Носът и брадата са добре развити, но никога не изпъкват напред, както това често бива у двигателния натюрел. Кожата е тънка, нежна, деликатна, обикновено бледо-жълта и светла.
към текста >>

37. ОКОТО И ПОГЛЕДЪТ-ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО ИМ ЗНАЧЕНВИЕ- ПО ПЕТЕРС,ХУТЕР И ДР. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Средоточие на цялата фигура се явява човекът индивид.
ТЕМПЕРАМЕНТИ Преди да пристъпя към разглеждане на темпераментите, ще дам една обща схема, по която се движи пълното характерологично проучване на човека. Средоточие на цялата фигура се явява човекът индивид. Концентричните кръгове представят диференциране на човека откъм пол, натюрел, темперамент, раса, планетен тип, уровен, йерархичен чин. Какво значат тия термини в характерологията, какъв е конкретният им смисъл? При характерологичното разглеждане на човека, трябва преди всичко да се държи сметка за пола. Последният играе такава важна роля в физиологично и психично отношение, че налага мощен отпечатък върху морфологията на типа, сиреч върху цялата му външна форма, която тъкмо служи за основа на характерологичното изследване. И затова в типологията или учението за човешките типове, чието изучаване спада към петия кръг, всеки „планетен" тип се разглежда в двете му полярности - описва се, с други думи, мъжкият и женски морфологичен тип.
към текста >>

38. РЪЦЕТЕ НА МАДАМ КЮРИ И ТОМА ЕДИСОН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Карус говори за установената от един женевски художник „мистична тройка" на лицето, която се изразява между очите, носа и устата, приблизително според дадената фигура.
Бургер е установил с големи подробности, че трябва да бъде хармоничното отношение между очите и другите части на лицето. Хармоничният поглед и хармонично поставените очи, трябва да имат разстояние помежду зениците не по-голямо от 6 см. Това е нормалната средна мярка. Устата (хармоничните уста) трябва да бъдат също толкова големи, колкото е разстоянието между зениците на очите. Зениците трябва да дойдат точно над ъглите на устата. Карус говори за установената от един женевски художник „мистична тройка" на лицето, която се изразява между очите, носа и устата, приблизително според дадената фигура. Очите при тази фигура образуват един хармоничен, предимно равностранен триъгълник с центъра на устата. Очи, сближени към основата на носа, са израз на дълбок вътрешен живот. Когато са по-отдалечени отколкото трябва целият живот на човека сякаш е насечен само навън към материалното. Прекомерно отдалечените очи са от животински тип. Цветът на ириса придава твърде много на погледа.
към текста >>

Очите при тази фигура образуват един хармоничен, предимно равностранен триъгълник с центъра на устата.
Хармоничният поглед и хармонично поставените очи, трябва да имат разстояние помежду зениците не по-голямо от 6 см. Това е нормалната средна мярка. Устата (хармоничните уста) трябва да бъдат също толкова големи, колкото е разстоянието между зениците на очите. Зениците трябва да дойдат точно над ъглите на устата. Карус говори за установената от един женевски художник „мистична тройка" на лицето, която се изразява между очите, носа и устата, приблизително според дадената фигура. Очите при тази фигура образуват един хармоничен, предимно равностранен триъгълник с центъра на устата. Очи, сближени към основата на носа, са израз на дълбок вътрешен живот. Когато са по-отдалечени отколкото трябва целият живот на човека сякаш е насечен само навън към материалното. Прекомерно отдалечените очи са от животински тип. Цветът на ириса придава твърде много на погледа. При еднакво оформени очи, хора с кафяв цвят на ириса имат едно много по-меко изражение, отколкото тези със сини очи.
към текста >>

39. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Всеки един от тях може да дигне земята на ръката си и да я метне като топка в пространството - говоря фигуративно!
Други се наричат „Братя на Справедливостта'' - те носят Правда на човечеството и се разправят с- онзи невидими блага, от които съвременните хора имат нужда. Пети се наричат „Братя на Добродтелта”, шести -- „Братя на Красотата", и най-после ония, които се наричат „Йеховисти”. Това, обаче, не са същинските имена на тези Братя. Аз не мога да ги произнеса, защото те са свещени. Тези Братя не са така обикновени както хората си мислят. Всеки един от тях може да дигне земята на ръката си и да я метне като топка в пространството - говоря фигуративно! А те могат да направят това, защото зад тях стои нещо още по-мощно, по-велико, на което те са служители. И когато някои мислят, че могат да се противопоставят на тези Братя, това показва, че те не разбират оня дълбок смисъл, който се съдържа в понятието „Бял Брат". Ако е въпрос за сила, тия Братя разполагат с най-мощната сила. Те така добре познават законите на човешката мисъл, че в един ден могат да приспят цялото човечество. Какво представят и най-мощните съвременни оръдия пред силата на тези Велики Братя?
към текста >>

40. LE MAITRE PARLE. LA LUMIERE Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Като взимал една от картите, Райн предлагал на студента, който седял в съседната стая, да нарисува на една книга фигурата на тази карта.
Първите опити на Райн били направени със студентите, които разбрали и познали неговите мисъли. Той успял да си избере една група от тридесет млади люде, които се отличавали с една особена телепатическа възприемчивост. След това, с тази отбрана група, се почнали систематически опити, сложността на които се увеличавала постепенно с течение на времето. От отгадаването на простите мисли, групата преминала към разрешаването на разни математически задачи, зададени от Райн, но скрити от студентите. Към първия период от опитите се отнасят тези, които били направени с една особена купчина карти: Райн приготвил една купчина от 25 карти, на серии от различни фигури. Като взимал една от картите, Райн предлагал на студента, който седял в съседната стая, да нарисува на една книга фигурата на тази карта. Когато студентите започнали да разрешават този опит, тогава професорът пристъпил към следната серия. Той размахвал картите и ги разтурял по масата с фигурите надолу. Студентът, зад вратата, е трябвало да разкаже в какъв вид лежат всичките карти на масата и всичките тридесет души, за едно късо време, започнали безпогрешно да назовават реда на всичките 25 карти. След това тези опити са били повторени със студентите, които вече не се намирали в съседните стаи, а в други къщи, през няколко квартала. Опитите са били правени винаги в присъствието на контрольори, така че и дума не може да става за никакви трикове.
към текста >>

41. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЧЕТИРИТЕ НЕЩА Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

В звука на неговия говор, както и в цялата му фигура, жестове и обноски, личи неговия страстен, невъздържан, сприхав и честолюбив нрав.
Особено осезателно се чувствува тя, кога холерикът ви стисне ръката - ръкостискането на неговата суха, гореща и твърда ръка е понякога премного енергично! А когато я свие в юмрук или я протегне в повелителен жест, сините вени особено ясно изпъкват по тъмната му и доста груба кожа. Походката на холерика е твърда, крачките - едри. Говорът - отривист, авторитетен. Холерикът натъртва думите, когато говори. В звука на неговия говор, както и в цялата му фигура, жестове и обноски, личи неговия страстен, невъздържан, сприхав и честолюбив нрав. Развит до крайност, холеричният темперамент предразполага към деспотизъм и тирания. Динамична енергия, бърза работа, дух на решителност, инициатива и командуване, положителна и отривиста мисъл, пренебрегваща подробностите за сметка на едрите линии - ето положителните качества на този мъжествен темперамент. Меланхоликът има землисто-жълт цвят на кожата - суха и мършава. Същинска кожа на старец! Като погледне човек това печално лице, с неговите хлътнали очи, неговите тънки устни с повиснали краища, неговите безцветни бузи; като докосне неговата студена, суха и костелива ръка, струва му се, че вижда и се докосва до студената кора на земята, под която все пак бушува скрит огън, избухващ от време навреме през кратерите на неугаснали вулкани.
към текста >>

42. УСЛОВИЯ И ЖИВОТ - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

За да съкратя изложението, ще дам една фигура за разпределбата на разните умствени способности, така както ни я дава френологията.
зона на възприятията; 2. зона на представите; 3. зона на конкретното, практично мислене; 4. зона на абстрактното, идеално и умозрително мислене; 5. зона на интуицията, съзерцанието и творческото въображение. За да съкратя изложението, ще дам една фигура за разпределбата на разните умствени способности, така както ни я дава френологията. F- форма; 1. Големина (размер); 2. Тегло (тежест, равновесие); 3. Цвят; 4 Ред; 5. Смятане; 6.
към текста >>

Едно внимателно разглеждане на фигурата ни показва, че всички ония, у които долната част на челото е силно развита, имат и добре развит предметен ум - те лесно взприемат и схващат всичко онова, което има пряко отношение към предметния, физическия свят: пространствена позиция на предметите, взаимно положение и разстояние, форма, големина и размери, цвят, тегло, порядък и наредба по външни белези, по служба и практично предназначение, количествено пресмятане.
Тон (музика); 9 Памет за факти, събития; 10. Наблюдателност; 11 Причинност; 12. Сравнение; 13.Интуиция, прозрение; J. Въображение (идеация); 14. Веселие (учтивост). Едно внимателно разглеждане на фигурата ни показва, че всички ония, у които долната част на челото е силно развита, имат и добре развит предметен ум - те лесно взприемат и схващат всичко онова, което има пряко отношение към предметния, физическия свят: пространствена позиция на предметите, взаимно положение и разстояние, форма, големина и размери, цвят, тегло, порядък и наредба по външни белези, по служба и практично предназначение, количествено пресмятане. Изразено накратко, всичко онова, което се мери, тегли и брои, попада в сферата на техните умствени интереси. Бихте ли могли да си представите един добър естественик без силно развити наблюдателни и възприемащи способности? Той трябва да има преди всичко добре развита способност за форма, защото по някой път малки различия във външния вид на някои от растителните или животински екземпляри, някоя малка вариация на даден признак или белег прехвърля този екземпляр в друг род или вид. Съвременните естественици, особено след откриването на микроскопа, са дошли до такава тънка наблюдателност, че последната е, наистина, понякога достойна за учудване. Такава тънка наблюдателност проявяват и физиците-експериментатори, както и химиците, Какво би правил един физик, ако не притежава покрай другите умствени способности, които са безспорно необходими за упражняване на неговата специалност и добре развит усет за тегло, големина, размер и брой?
към текста >>

43. РЪЦЕТЕ НА АДМИРАЛ БЪРТ И НА АБАТ ЕЛ КРИМ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Първото впечатление, което ще ви направят те, това е тяхната голяма енергия и работоспособност, която изобилно и мощно се излъчва от тяхното лице, фигура, стойка, държание и жестове.
И тия, които са способни да дадат заповед, са хора все пак на установените норми и положения на живота. Тяхното заповедничество е заучено. Ако им отнемеш тази „заученост", този навик, те трудно биха могли да се справят с живота. в пътя на живота не се върви всякога с бруталност, заповеди и рязкост. Вие често сте наблюдавали образи с черти, подобни на тези на големия природоизследовател Свен Хедин, на големия композитор Вагнер, на Хинденбург, големия военачалник и дългогодишен председател на германската република. Първото впечатление, което ще ви направят те, това е тяхната голяма енергия и работоспособност, която изобилно и мощно се излъчва от тяхното лице, фигура, стойка, държание и жестове. Главата име въздълга, но и достатъчно широка. Челото им, а и всички останали черти следват повечето паралелепипедни форми. Носът им, по-често прав, но не рядко и орлов, е доста широк основата - те са с добра дихателна система и имат дълбоко вътрешно спокойствие и търпение да до изчакват и доизпитват нещата. Брадата - тяхната брада е характерна. Тя, колкото и да е заострена, е четвъртита, издадена симетрично напред.
към текста >>

44. РЪЦЕТЕ НА МАКСИМ ГОРКИ И ГЕН. ЕРИХ ЛУДЕНДОРФ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Едва след системните проучвания на Гал върху мозъка, върху неговия нишковиден състав, върху локализацията на мозъчните центрове, от които в края на краищата зависи формата и конфигурацията на черепа; едва след като се установи, благодарение усилията на самия Гал и неговите даровити последователи, една френологична топография на главата, може вече да се разглежда формата на черепа като характерологичен обект.
Хората с големи чела той сравнява с воловете и ги характеризира като люде мудни, ала разсъдливи и благоразумни. Ония пък, които имат обли чела, подобно магаретата, били слабо интелигентни. А хората с плоски чела - подобно кучетата - били умни! Умерено-големите, квадратни чела, били характерни за смелите хора, които можели да се сравнят с лъва и т.н. От този характер са почти всички френологични – ако бихме могли да ги наречем така - данни, които срещаме в литературата от Аристотелево време до появата на д-р Гал, създател на френологията. Едва след системните проучвания на Гал върху мозъка, върху неговия нишковиден състав, върху локализацията на мозъчните центрове, от които в края на краищата зависи формата и конфигурацията на черепа; едва след като се установи, благодарение усилията на самия Гал и неговите даровити последователи, една френологична топография на главата, може вече да се разглежда формата на черепа като характерологичен обект. Именно като се има пред вид, че в предната част на главата, сиреч челото, са локализирани интелектуалните способности на човека, че в предно-горната и коронната част са локализирани моралните и алтруистични чувства, че в горно-задната част се намират центровете на личните чувства, че в долно-задната част са локализирани половите, семейни и обществени чувства и нагони, че в страничните области, около ушите, са локализирани само с хранителните и разрушителни нагони, а по-горе, в същата област - техническите и икономически заложби, ясно е, че развитието на едни или други „центрове", в една или друга част на мозъка, ще окажат влияние върху строежа на черепа, върху неговата форма. За да дам що-годе представа за езика на черепните форми, ще разгледам накъсо две противоположни по строеж глави. Главите на фиг. 1 и фиг. 2, както е видно от самите профили, са развити по посока на две различни оси.
към текста >>

Да се обърнем сега към втория тип, даден на фигура 2.
Не дай Боже, един мъж от тоя тип да попадне в ръцете на някоя капризна и суетна жена или в ръцете на някоя от ония жени - лунни типове, които вечно страдат от въображаеми болести. Като се има пред вид, че твърдостта, себеуважението и личното достойнство са слабо развити у него, лесно е да се предвиди, че той може да стане просто играчка в ръцете на жена си, която постоянно ще го води за носа. Неспособен да окаже каквато и да е съпротива, мекушав, отстъпчив, угдолив - „само мир да има" - той ще се превърне в същински роб и ще стане жалко посмешище на околните. Спомнете си клетия добряк Фома Фомич от „Село Степанчиково" на Достоевски - той може да ни даде приблизителна представа за гореописания тип. Ясно е, следователно, че без тънка проницателност и наблюдателност, без различаване и преценка, които само разумът може да даде, без един волеви и устойчив характер, който се отличава с непреклонност и човешко достойнство, без убеждение, произтичащо от един идеен принцип, милостивият, добряк и привързан към свои и чужди човек, може да се превърне в един мекушав и безпринципен разточител на чувства и материални блага. Да се обърнем сега към втория тип, даден на фигура 2. Вижте енергичните линии на неговия профил, неговата издадена напред брада, неговата изшилена глава, мускулестия му и жилест врат. Всичко у този човек издава импулсивност, упорен стремеж да си пробие път, да се наложи. В типа, както е даден във фигурата, има още един характерен белег - изпъкнала е долната част на челото, развита е долната част на носа - широки, пръхтящи ноздри - издадена е долната част на брадата. Според астрологичната физиогномика, струпването на планети в кардинални знаци - знаци на деятелността и волята - предизвиква от една страна образуването на слабо диференцирани, едро отсечени форми, а от друга - по-ярко развитие на долните части в чело, нос и брада. Пътем ще помена, че даденият в нашата фигура тип, поопада астрологически под знака Овен - кардинален, огнен знак, който се намира под господството на Марс.
към текста >>

В типа, както е даден във фигурата, има още един характерен белег - изпъкнала е долната част на челото, развита е долната част на носа - широки, пръхтящи ноздри - издадена е долната част на брадата.
Спомнете си клетия добряк Фома Фомич от „Село Степанчиково" на Достоевски - той може да ни даде приблизителна представа за гореописания тип. Ясно е, следователно, че без тънка проницателност и наблюдателност, без различаване и преценка, които само разумът може да даде, без един волеви и устойчив характер, който се отличава с непреклонност и човешко достойнство, без убеждение, произтичащо от един идеен принцип, милостивият, добряк и привързан към свои и чужди човек, може да се превърне в един мекушав и безпринципен разточител на чувства и материални блага. Да се обърнем сега към втория тип, даден на фигура 2. Вижте енергичните линии на неговия профил, неговата издадена напред брада, неговата изшилена глава, мускулестия му и жилест врат. Всичко у този човек издава импулсивност, упорен стремеж да си пробие път, да се наложи. В типа, както е даден във фигурата, има още един характерен белег - изпъкнала е долната част на челото, развита е долната част на носа - широки, пръхтящи ноздри - издадена е долната част на брадата. Според астрологичната физиогномика, струпването на планети в кардинални знаци - знаци на деятелността и волята - предизвиква от една страна образуването на слабо диференцирани, едро отсечени форми, а от друга - по-ярко развитие на долните части в чело, нос и брада. Пътем ще помена, че даденият в нашата фигура тип, поопада астрологически под знака Овен - кардинален, огнен знак, който се намира под господството на Марс. Представете си сега, че у този човек настъпи едно напрежение по посока на означената ос, предизвикано, да речем, от накърняване на неговите лични чувства. Ако центровете около ушите са силно развити - нещо което е обикновено явление у тоя род типове - тяхната енергия тутакси ще избухне. А тук са арсеналите на човека, в които са складирани всички видове оръжия, бомби, избухливи вещества, тук са събрани всички хищници с техните зъби, рога, копита, нокти.
към текста >>

Пътем ще помена, че даденият в нашата фигура тип, поопада астрологически под знака Овен - кардинален, огнен знак, който се намира под господството на Марс.
Да се обърнем сега към втория тип, даден на фигура 2. Вижте енергичните линии на неговия профил, неговата издадена напред брада, неговата изшилена глава, мускулестия му и жилест врат. Всичко у този човек издава импулсивност, упорен стремеж да си пробие път, да се наложи. В типа, както е даден във фигурата, има още един характерен белег - изпъкнала е долната част на челото, развита е долната част на носа - широки, пръхтящи ноздри - издадена е долната част на брадата. Според астрологичната физиогномика, струпването на планети в кардинални знаци - знаци на деятелността и волята - предизвиква от една страна образуването на слабо диференцирани, едро отсечени форми, а от друга - по-ярко развитие на долните части в чело, нос и брада. Пътем ще помена, че даденият в нашата фигура тип, поопада астрологически под знака Овен - кардинален, огнен знак, който се намира под господството на Марс. Представете си сега, че у този човек настъпи едно напрежение по посока на означената ос, предизвикано, да речем, от накърняване на неговите лични чувства. Ако центровете около ушите са силно развити - нещо което е обикновено явление у тоя род типове - тяхната енергия тутакси ще избухне. А тук са арсеналите на човека, в които са складирани всички видове оръжия, бомби, избухливи вещества, тук са събрани всички хищници с техните зъби, рога, копита, нокти. И ако обидата е силна, та възбуди силен и неудържим гняв, челото ще се смръщи, веждите и без това надвиснали над очите, ще се навъсят, очите ще почнат да пръскат искри, ноздрите ще затрептят и запръхтят, зъбите ще заскърцат, устните и брадата ще затреперят, ръката ще се свие в юмрук и току виж, че се стовари върху оня, който е дръзнал да нанесе обидата. Бъдете уверени, че той добре ще отмери удара - не напразно долната част на челото му, дето са локализирани способностите на предметния ум, е силно издадена.
към текста >>

Цялата фигура говори за съсредоточеност в една определена посока, към една определена цел за един поривист устрем напред, за твърдото решение да с преодолее съпротивата, да се проправи път, да се достигне целта.
При това, за последиците много-много няма да му мисли - задържащите импулси, които биха произтекли от трезвия разсъдък, липсват, защото горната част на челото му е изобщо слабо развита. За милост и прошка и дума не може да става, защото милосърдието също така не е развито. Едничкото.което може да въздействува на този човек е или грубата сила, която му се противопоставя, или облечения с власт представител на външния закон, или оня авторитет на сила и власт, комуто той е длъжен безпрекословно да се подчинява. Да допуснем, обаче, че поменатата ос дойде в напрежение не от накърнено честолюбие, а от амбицията да се постигне нещо както е запример у състезателите, всред които този тип често се среща. Тогава твърдостта им дава издръжливост, упоритост устойчивост в напрежения и тренировки, личните чувства поддържат честолюбието в напрегнато състояние, наблюдателният ум работи зорко, развитите челюсти, които говорят за една изпълнителна, яка воля, която действува с инстинктивен автоматизъм, издават коравина и упорно усилие. Цялата фигура говори за съсредоточеност в една определена посока, към една определена цел за един поривист устрем напред, за твърдото решение да с преодолее съпротивата, да се проправи път, да се достигне целта. Наблюдавайте състезателите при спортни състезания и вие ще видите характерните външни прояви на онова силово напрежение което настъпва у тия люде по посока на тази, основна за тях, структурна ос. Няма да се спирам върху разновидностите на този тип, които зависят от развитието на други мозъчни фактори, но не мога да отмина мълком един странен вариетет, който се среща понякога в религиозни среди, именно типа на религиозния фанатик. У него, покрай развитието на онези мозъчни центрове и лицеви части, които виждаме на фигура 2, се явява силно развит и центъра на благоговението, любовта към Бога. Непросветен, тесногръд и едностранчив ум, който схваща само външните, материални форми, фанатикът е сляпо привързан към външните знаци и обреди на един култ. Упорит и твърд, лишен от мекотата на милостта и човещината, лишен от истинска обич към ближния (неразвита предно-горна част на главата), той е готов да стане мъченик за своето верую, но е готов същевременно и други да подложи на мъчение - всички ония, които не са съгласни с неговото верую, които той счита за „еретици".
към текста >>

У него, покрай развитието на онези мозъчни центрове и лицеви части, които виждаме на фигура 2, се явява силно развит и центъра на благоговението, любовта към Бога.
Да допуснем, обаче, че поменатата ос дойде в напрежение не от накърнено честолюбие, а от амбицията да се постигне нещо както е запример у състезателите, всред които този тип често се среща. Тогава твърдостта им дава издръжливост, упоритост устойчивост в напрежения и тренировки, личните чувства поддържат честолюбието в напрегнато състояние, наблюдателният ум работи зорко, развитите челюсти, които говорят за една изпълнителна, яка воля, която действува с инстинктивен автоматизъм, издават коравина и упорно усилие. Цялата фигура говори за съсредоточеност в една определена посока, към една определена цел за един поривист устрем напред, за твърдото решение да с преодолее съпротивата, да се проправи път, да се достигне целта. Наблюдавайте състезателите при спортни състезания и вие ще видите характерните външни прояви на онова силово напрежение което настъпва у тия люде по посока на тази, основна за тях, структурна ос. Няма да се спирам върху разновидностите на този тип, които зависят от развитието на други мозъчни фактори, но не мога да отмина мълком един странен вариетет, който се среща понякога в религиозни среди, именно типа на религиозния фанатик. У него, покрай развитието на онези мозъчни центрове и лицеви части, които виждаме на фигура 2, се явява силно развит и центъра на благоговението, любовта към Бога. Непросветен, тесногръд и едностранчив ум, който схваща само външните, материални форми, фанатикът е сляпо привързан към външните знаци и обреди на един култ. Упорит и твърд, лишен от мекотата на милостта и човещината, лишен от истинска обич към ближния (неразвита предно-горна част на главата), той е готов да стане мъченик за своето верую, но е готов същевременно и други да подложи на мъчение - всички ония, които не са съгласни с неговото верую, които той счита за „еретици". Импулсивен, с инстинктивна воля, той може да увлече със своята енергия известни индиферентни типове, които са построени приблизително по схемата на фиг. 1, но в по-нисша гама - безразличните ония, сиви типове, които се срещат всред широките маси. Говорейки за този непривлекателен тип, ще кажа, че пред погледа на съзерцателя той се явява символичен образ на всички остарели, вкостенели в своя догматизъм, религии.
към текста >>

45. ПРИЕМАЙ ТОЗИ КОЙТО НИКОГА НЕ Е КАНЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

От време на време неговата снажна фигура с бялата брада, с йерусалимски бастун в ръка, мълчалива и все пак благосклонна и усмихната към всички, крачеше по ливадите, височините край село и полето.
Леко слезе от коня, през две стъпала се покачи в къщи и разцелува разплаканата от радост баба Мария. Бяха му поникнали нови зъби. Не беше му се нарадвала още баба Мария, не бяха се нагледали на балата му брада многобройните внуци и правнуци, не беше обиколил всичките ниви и ливади, когато ангелът му каза: – Петре, иди в метоха! Метохът беше мъжки монастир край селото. Дядо Петър отиде. От време на време неговата снажна фигура с бялата брада, с йерусалимски бастун в ръка, мълчалива и все пак благосклонна и усмихната към всички, крачеше по ливадите, височините край село и полето. Запитваха го ту за едно, ту за друго. Той ги изслушваше и се усмихваше. Даваше им съвети. Едни такива дълбокомъдри, умни - чудеха му се, как може това човек да измисли. Така минаха години.
към текста >>

46. НОВАТА ЗЕМЯ - МАРК РОРБАХ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

На фигурата, в която са скицирани типове, принадлежащи към горните подделения, ясно изпъкват техните особености, за да има нужда от подробно описание.
северна, 2. алпийска, 3. динарска, 4. източно-балтийска, 5. фалска, 6. средиземноморска. На фигурата, в която са скицирани типове, принадлежащи към горните подделения, ясно изпъкват техните особености, за да има нужда от подробно описание. Така например, у типовете от северната раса личи тяхната долихоцефалия, продълговатото лице, сравнително високия ръст и пр. Това, което не се вижда от фигурата, ще го прибавя аз: хората от северната раса имат бял, светъл цвят, руса коса и сини очи. Северната раса е разпространен най-вече в северна Европа, главно Скандинавкия полуостров, Англия, северна Германия и прибалтийските страни. С примеси тя достига дори до Испания и през южна Германия и Австрия, дори до Италия и балканските страни. Ако спрем поглед на динарския тип (3), ще ни направи впечатление късия му череп и дългото лице, с четвъртита форма и силна костна структура.
към текста >>

Това, което не се вижда от фигурата, ще го прибавя аз: хората от северната раса имат бял, светъл цвят, руса коса и сини очи.
динарска, 4. източно-балтийска, 5. фалска, 6. средиземноморска. На фигурата, в която са скицирани типове, принадлежащи към горните подделения, ясно изпъкват техните особености, за да има нужда от подробно описание. Така например, у типовете от северната раса личи тяхната долихоцефалия, продълговатото лице, сравнително високия ръст и пр. Това, което не се вижда от фигурата, ще го прибавя аз: хората от северната раса имат бял, светъл цвят, руса коса и сини очи. Северната раса е разпространен най-вече в северна Европа, главно Скандинавкия полуостров, Англия, северна Германия и прибалтийските страни. С примеси тя достига дори до Испания и през южна Германия и Австрия, дори до Италия и балканските страни. Ако спрем поглед на динарския тип (3), ще ни направи впечатление късия му череп и дългото лице, с четвъртита форма и силна костна структура. Носът е издаден напред. Задната част на черепа, която не личи на фигурата, е плоска - черепът се спуща отзад почти стръмно надолу към широкия врат.
към текста >>

Задната част на черепа, която не личи на фигурата, е плоска - черепът се спуща отзад почти стръмно надолу към широкия врат.
Това, което не се вижда от фигурата, ще го прибавя аз: хората от северната раса имат бял, светъл цвят, руса коса и сини очи. Северната раса е разпространен най-вече в северна Европа, главно Скандинавкия полуостров, Англия, северна Германия и прибалтийските страни. С примеси тя достига дори до Испания и през южна Германия и Австрия, дори до Италия и балканските страни. Ако спрем поглед на динарския тип (3), ще ни направи впечатление късия му череп и дългото лице, с четвъртита форма и силна костна структура. Носът е издаден напред. Задната част на черепа, която не личи на фигурата, е плоска - черепът се спуща отзад почти стръмно надолу към широкия врат. Средиземноморската раса (6) се отличава със среден ръст, дълъг череп, лице и нос - средни. Лицето е обикновено овално. Очите - тъмни, дори черни, косата кафява. Представете си испанския и южноиталиански тип и ще имате представа за тази раса. Разпространение: Испания, южна Италия, Корсика, Сардиния, цяла северна Африка.
към текста >>

Стройна, тънка и изящна фигура.
Прехвърлим ли границите на Европа, срещаме други расови типове, като например малоазийският, ориенталският, източно средиземноморският. Без да ги описваме, ще припомним, че към малоазийския тип спадат напр. арменците. Към ориенталския - араби и перси, към източно средиземноморския тип - висшите индуски и източно-ирански расови елементи. За илюстрация на смесен, но благороден тип, ще дам портрета на Тагор. (снимката е лощо качество и може да се види в PDF-a) Върху първичния, арийски тип се кръстосват влиянията на източно средиземноморския и ориенталския: тъмни бадемовидни очи, слабо заорлен нос, долу широк и месест – нещо, което нарушава красивата му моделировка, мургав цвят на лицето. Стройна, тънка и изящна фигура. Ето ви и един тип от монголоидите - татарин, очевидно от най-нискостоящият. В него, обаче, ясно личат основните морфологични белези на монголския расов тип. (снимката е лощо качество и може да се види в PDF-a) Ще привърша този бегъл преглед на учението за расите, така както то се е сложило в съвременната наука, с няколко кратки статистични сведения за количественото разпределение на отделните раси. Бяла раса - 920 милиона или - 50,5% Монголска раса - 615 - 33,8% Малайци - 60 - 3,3% Индийци-червенокожи - 40 - 2,2% Негри - 116 - 6,4% Разни - 70 - 3,8% От тази таблична е видно, че засега балата раса държи първенство по своето количество. Не е малък, обаче, броят и на монголската раса, расата на жълтите (33,8 на сто).
към текста >>

47. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Ето, при един завой горе при върховете от камък красивата фигура на майка, държаща дете и надвесена над пропастта!
Прерязваме обширното софийско поле. Минаваме няколко села. Витоша от тук изглежда съвсем друга. Тя ни се явява в съвсем нова форма, но все тъй величествена! Влизаме в планината. Ето, при един завой горе при върховете от камък красивата фигура на майка, държаща дете и надвесена над пропастта! Колко трогателни легенди е създал поетичният гений на народа за тая каменна фигура, чудна игра на природата! Лозенските възвишения са вече зад нас. Ние сме в самоковското поле. Минаваме през средата на едно село. Това е Калково.
към текста >>

Колко трогателни легенди е създал поетичният гений на народа за тая каменна фигура, чудна игра на природата!
Минаваме няколко села. Витоша от тук изглежда съвсем друга. Тя ни се явява в съвсем нова форма, но все тъй величествена! Влизаме в планината. Ето, при един завой горе при върховете от камък красивата фигура на майка, държаща дете и надвесена над пропастта! Колко трогателни легенди е създал поетичният гений на народа за тая каменна фигура, чудна игра на природата! Лозенските възвишения са вече зад нас. Ние сме в самоковското поле. Минаваме през средата на едно село. Това е Калково. Преди няколко години тук се беше явила една мома, при която се стичаха масово хора и от далечни села, за да чуят това, което тя разказва за „онзи свет".
към текста >>

48. НЕСЪИЗМЕРИМА МУЗИКА-К.ИК. Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Противоположното съзвездие на Риби, което, впрочем, винаги играе решаваща роля при дадена конфигурация на небето, е било съзвездието Дева.
През времето на Христа тая точка е била в зодиакалното съзвездие Риби. Рибите, според тогавашните тълкувания, са символ на мекия, женствения принцип и най-великата от идеите, която е могла да се роди под този знак, е любовта, милосърдието и кротостта. В тоя знак са властни Юпитер и Венера, които са символи на благородство и величав полет. И затова геният на тая епоха е Исус, най-великият от родените на земята, неповторимият и лъчезарен учител за любовта. Случаен ли е фактът, че първите истински християни са имали за знак рибата? Противоположното съзвездие на Риби, което, впрочем, винаги играе решаваща роля при дадена конфигурация на небето, е било съзвездието Дева. Не се ли роди тогава безсмъртният образ за мировата Дева и не е ли символика твърдението, че пророкът от Назарет е роден от Дева? В по-предната от нея епоха, над света е властвувал зодиакалният знак Овен - символ на мъжкото начало, войнствуващо и властолюбиво. Под тоя знак се роди и укрепна учението на Рама на изтока и много народи са имали Овен като знак и свещен символ. Неговото противовесно съзвездие е Везни. Тогава са се родили доктрините за мировото равновесие и за хармонията - учението за безстрастното блаженство на Нирвана.
към текста >>

49. РЪЦЕТЕ НА ВИКИ БАУМ И СИНКЛЕР ЛУЙС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

У мнозина, които пишат възходящо или низходящо личи една постоянна борба с първата или втора тенденции, та почеркът им взима вида (b), както е показано на фигурата Най-после, други напущат правата линия и пишат криволинейно - общият вид на реда е или изпъкнала линия (с) или вдлъбната (д) или вълнообразна (е).
Да я установи и разчете тъй, както разчита и по лентата на самопишещия барометър тенденцията на барометричното налягане. Разгледаме ли почерците на хората откъм вид и посока на редовете, установяваме следното. Някои пишат така, че редовете са изобщо хоризонтални, успоредни на горния и долен рcб на листа, успоредни, следователно, и помежду си. У други редовете, макар и праволинейни, постепенно се издигат нагоре, стават възходящи. У трети редовете, пак праволинейни, постоянно слизат надолу, стават низходящи. У мнозина, които пишат възходящо или низходящо личи една постоянна борба с първата или втора тенденции, та почеркът им взима вида (b), както е показано на фигурата Най-после, други напущат правата линия и пишат криволинейно - общият вид на реда е или изпъкнала линия (с) или вдлъбната (д) или вълнообразна (е). За всички европейски народи, които пишат отляво надясно върху хартия с четвъртита форма, нормалното писане е хоризонтално, при което редовете естествено са успоредни един на друг Намесят ли се, обаче, известни афекти, известни чувства и настроения от различно естество, редовете изменят своята посока и вид. Когато редовете са прави и възлизат (а), това е признак за прилив на енергия, подем в настроението, възбуда. Хора енергични, страстни, предприемчиви, самоуверени и амбициозни, които се стремят към успех във всичките си почини, обикновено имат такъв почерк. Веселите, оптимистично настроени хора, с младежки пориви, също имат такъв почерк. При наличността на други признаци, възходящата посока на редовете често показва наивна самоувереност и суетност - човек си мисли, че може всичко да постигне.
към текста >>

50. Някои физиологични въпроси в окултно осветление Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Затова Товянски-учителят си остава най-светлата и мощна фигура в полската история - именно, като характер, като мощ, като хармония в живота, като вдъхновение.
И той е имал такава духовна сила и светлина - такова влияние и обаяние у всички, с които се е срещал, че действително е запалвал душите и „давал щастие и радост на много сърца". - Очарованието, което е обладавал, се дължало на пълното единство и хармония между идеи и живот; у него вярата е била жива. Жертвата и Любовта - въплътени, животът наистина християнски - тъй че даже неговите противници „се срамували" за себе си, като виждали неговата вяра и неговият чист и свят живот. И Товянски наистина е станал за мнозина наставник, вдъхновител, учител - и в това число на гениалните поети — Мицкевич и Словацки. Неизмеримо е неговото влияние върху полския народ именно чрез творчеството на тези двама народни поети. Затова Товянски-учителят си остава най-светлата и мощна фигура в полската история - именно, като характер, като мощ, като хармония в живота, като вдъхновение. - Той не е създал философска система като Вронски, Тиежковски, Трентовски... Той не е писал поеми като Мицкевич, Красински, Словацки. Но неговият живот е бил красива поема, която е вдъхновявала поети и писатели. Както е и животът на Христа, по чиито стъпки той върви. Товянски - това е наистина вдъхновителят, апостолът на делото Божие, на приложението на новата епоха, в която славянството ще приложи в пълнота принципите на Христа във всички области на личния, обществения, политическия и културен живот. Какво е било учението на Товянски?
към текста >>

51. ХЬОНЕ ВРОНСКИ И НЕГОВАТА ФИЛОСОФИЯ НА МЕСАНИЗМА- П.Г.ПАМПОРОВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

От фигурата е видно, че едни части от черепа, във вътрешността на който е поставена запалена свещ са светли, а други - тъмни, непрозрачни.
КАКВО ГОВОРИ ЕДИН ЧЕРЕП ПРИ ЗАПАЛЕНА СВЕЩ Установено е, че костта се храни, расте и се мени по форма досущ така както и останалите тъкани. Черепът, па и другите кости са живи, способни да растат и се развиват подобно всички други органи. Ето защо, ако известна част от мозъка стане особено дея¬телна, онова место от черепа, което се намира над нея, започва да се изтънява. И наопаки, ако известна част от мозъка престане да работи активно, както често това се случва на старини, черепът на съответното место силно задебелява. Черепът, който е даден тук, представя една интересна илю¬страция на горния факт. От фигурата е видно, че едни части от черепа, във вътрешността на който е поставена запалена свещ са светли, а други - тъмни, непрозрачни. Над външния край на веж¬дата има едно светло, прозрачно петно. Задната част на черепа, както и ония части, които се намират около ушите са също светли. Този череп е бил предложен за разглеждане при една от публичните лекции, които авторът на книгата ,,Четиридесет години френологични изследвания" е държал в South Deerfield, Mass. Това е станало към 80-те години на миналия век, по времето, когато френологията в Америка е преживявала своя разцвет. Ще приведем съответното място от книгата под горното заглавие: „Един интересен факт се случи в South Deerfield, на една от нашит публични сказки, през времето когато пътувахме заедно с г-н Buell.
към текста >>

52. НОВАЛИС- ТВОРЧЕСТВО, ИДЕЙ -В В. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Няма да се спираме и при друга една още по-древна, ала типична библейска фигура - Йов.
Защото Авраам, като Юпитерово чадо, е бил успешен, благополучен човек. "Господ беше благословил Авраама във всичко", се казва за него в хубавия библейски разказ, в който се повествува живота на израилския патриарх, призван да стане "отец на вярващите". Прочетете този разказ, за да видите безпримерната вяра на Авраама - основен двигател на Юпитеровата сфера - неговото благородство, неговата честност и справедливост, неговия съобразителен ум, неговото великодушие и щедрост, неговото миролюбив, за да видите ония черти, които правят от положителния Юпитеров тип оня обществен индивид, който обладава най-пълна и най-всестранна социална приспособимост. Само по дълбоко символичния разказ за Авраама би могла да се проучи Юпитеровата сфера с всичките ù типични функции. И тогава би станало ясно, как Юпитер означава оня културен стадий от живота, в който хората излизат от чергарския живот, от постоянните борби, за да се насочат към "обетованата земя", където цари един напълно йерархизиран социален строй, с неговия религиозен култ, с неговия правов ред, с неговите законно-установени политически и обществени учреждения, ала да оставим на мира библейския патриарх, защото животът му е толкова далечен, че звучи като мит. Няма да се спираме и при друга една още по-древна, ала типична библейска фигура - Йов. Защото след един Юпитеровски охолен и благополучен живот, щедро обсипан с всички блага на живота, той попада под ударите на Сатурн и съдбата му взема трагичен обрат. Няма да се спираме на историята на Йов, развиваща се в оная плоскост, дето се секат сферите на Юпитер и Сатурн, макар Йов като тип и като съдба в живота да е вечен. Ако, напускайки легендарните библейски времена, бихме се пренесли в историческите времена, например във времето на Римската империя, то ние бихме посочили като историчен образец на Юпитеров тип римския патриций. Изобщо, целият древен Рим се намира под знака на Юпитер. Не случайно Зевс-Юпитер става главно божество в римския пантеон, а Юпитеровият култ- държавна религия.
към текста >>

53. L'INTELIGENCE, LE COEUR ET LA VOLONTE Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Върху една малка силно осветена платформа били наслагани една ваза, една фарфорова фигура, няколко стъкленици и една запалена електрическа лампичка.
Вследствие на това се появява раздвижване на частиците на слънцето и температурата му се повишава. Едуард Гордфей е на мнение, че слънчевите петна се предизвикват от действието на Юпитер. Лъчи, които правят предметите невидими Трима австрийски инженери - Хиндерт, Пинтер и Талхофер - сполучили да превърнат видимите предмети в невидими. На 18 април т.г. това ново откритие било показано на един малък кръг от учени и вестникари. Върху една малка силно осветена платформа били наслагани една ваза, една фарфорова фигура, няколко стъкленици и една запалена електрическа лампичка. Всичко това било пред една светло-жълта стена, изписана с червени и сини знаци. Няколко секунди след като поканените си заели местата, стената и платформата били осветени със силна светлина. И всичките наслагани там предмети в един миг изчезнали. Платформата изглежда празна, а светлината на лампичката макар и да се вижда, изглежда като че виси на въздуха. След две минути всичко това пак си дошло на мястото.
към текста >>

54. ГЕОМЕТРИЯ В МИСЪЛТА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

С първата фигура се хармонизират силите в човешкия организъм.
Това е влизане във връзка с истинските методи на природата. 26. На ранина. С три фигури: Полукръгови движения на единия крак пред другия. Люлейни стъпки последователно върху двете нозе. И паралелни движения на ръцете и нозете. С първата фигура се хармонизират силите в човешкия организъм. При втората фигура стъпваме ту на петите, ту на пръстите на краката. Петата отговаря на физичния свят, а пръстите - на умствения свят. Когато стъпваме на петите, възприемаме от физичния свят, а когато стъпваме на пръстите, възприемаме от умствения свят. И в двата свята уреждаме противоречията, които съществуват. И трите фигури отварят път за правилно използуване на дадените от природата блага.
към текста >>

При втората фигура стъпваме ту на петите, ту на пръстите на краката.
На ранина. С три фигури: Полукръгови движения на единия крак пред другия. Люлейни стъпки последователно върху двете нозе. И паралелни движения на ръцете и нозете. С първата фигура се хармонизират силите в човешкия организъм. При втората фигура стъпваме ту на петите, ту на пръстите на краката. Петата отговаря на физичния свят, а пръстите - на умствения свят. Когато стъпваме на петите, възприемаме от физичния свят, а когато стъпваме на пръстите, възприемаме от умствения свят. И в двата свята уреждаме противоречията, които съществуват. И трите фигури отварят път за правилно използуване на дадените от природата блага. 27. Дишане.
към текста >>

55. ПСИХИЧНИЯТ ЖИВОТ НА РАСТЕНИЯТА - Б.БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Малка фигура, склонност към пълнота, четвъртита форма на тялото и лицето, къс и дебел врат, къси и широки ръце.” "Близнаци – характер: жив ум, обича четене и писане, занимаването с умствена работа; притежава добри заложби и голяма сръчност.
Изводът на съвременната характерология, че "една връзка между формата на тялото и характера е неоспорима в главните линии" (фон Кльоклер), идва да потвърди това астрологическо схващане. Впрочем, трябва да се изтъкне, че физическият облик на типовете е от второстепенно значение за астрологията. Ние даваме тук характеристиките, които е дал Алан Лео в своята малка астрологическа серия, като си позволяваме да ги съкратим значително с оглед на местото, с което разполагаме. "Овен – характерът смелост, честолюбие, борчески дух. Среден ръст, тяло сухо, продълговато лице, глава широка към слепите очи, проницателен поглед, гъсти коси.” "Телец – характер: постоянство, упоритост, консерватизъм, практични способности, понякога бавен и равнодушен; яростен при разгневяване. Малка фигура, склонност към пълнота, четвъртита форма на тялото и лицето, къс и дебел врат, къси и широки ръце.” "Близнаци – характер: жив ум, обича четене и писане, занимаването с умствена работа; притежава добри заложби и голяма сръчност. Тънко, стройно тяло, лице, нос и брадичка удължени, пръсти и ръце дълги, цвят на лицето блед или сангвиничен, остър поглед, жива и бърза походка.” "Рак – характер: променчив, обича пътуванията, но е привързан и към домашния живот; има психични и окултни заложби. Среден ръст, обло лице, къс нос, очи сиви или ясно сини, цвят блед, склонност към пълнота.” "Лъв – характер: самоувереност, честолюбие, властолюбив, благородство, любвеобилност. Мощна фигура, светли коси, пълна, кръгла глава, цветущ изглед, изправена походка. "Дева – характер: добри умствени качества, находчив, методичен, критичен, склонност към медицина. Среден ръст, лице кръгло, тъмни коси и очи, възпълен.” "Везни – характер: обича дружбите и удоволствията, любвеобилен, но променчив, добри умствени качества, насочени по-скоро към изкуство, отколкото към наука и практична дейност.
към текста >>

Мощна фигура, светли коси, пълна, кръгла глава, цветущ изглед, изправена походка.
"Овен – характерът смелост, честолюбие, борчески дух. Среден ръст, тяло сухо, продълговато лице, глава широка към слепите очи, проницателен поглед, гъсти коси.” "Телец – характер: постоянство, упоритост, консерватизъм, практични способности, понякога бавен и равнодушен; яростен при разгневяване. Малка фигура, склонност към пълнота, четвъртита форма на тялото и лицето, къс и дебел врат, къси и широки ръце.” "Близнаци – характер: жив ум, обича четене и писане, занимаването с умствена работа; притежава добри заложби и голяма сръчност. Тънко, стройно тяло, лице, нос и брадичка удължени, пръсти и ръце дълги, цвят на лицето блед или сангвиничен, остър поглед, жива и бърза походка.” "Рак – характер: променчив, обича пътуванията, но е привързан и към домашния живот; има психични и окултни заложби. Среден ръст, обло лице, къс нос, очи сиви или ясно сини, цвят блед, склонност към пълнота.” "Лъв – характер: самоувереност, честолюбие, властолюбив, благородство, любвеобилност. Мощна фигура, светли коси, пълна, кръгла глава, цветущ изглед, изправена походка. "Дева – характер: добри умствени качества, находчив, методичен, критичен, склонност към медицина. Среден ръст, лице кръгло, тъмни коси и очи, възпълен.” "Везни – характер: обича дружбите и удоволствията, любвеобилен, но променчив, добри умствени качества, насочени по-скоро към изкуство, отколкото към наука и практична дейност. Добре оформено тяло, над среден ръст, склонност към пълнота над средна възраст, кръгло лице, хубав цвят, правилни черти, приятна външност.” "Скорпион – характер: самоувереност, решителност. упоритост, силна омраза и любов, критичен дух, гневлив и отмъстителен, ако е предизвикан. Склонност към хирургия.
към текста >>

56. СКИНИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Над християнството като официална религия, стои блясъкът на словото казано преди две хиляди години и споменът за Един, чиято величава фигура на човешки учител и най-съкровен образ на утеха, ще подирим в някой от съдбоносните мигове на живота си.
Тогава той няма да бъде в противоречие с себе си и няма да носи отговорността, поне външно, на християнските народи, тъй като с това той сам признава, че е трудно и несъвместимо със съществуващото положение да се върви по стъпките на Исуса от Назарет. От казаното не следва, че християнството е неприложимо. Не, ще се сринат, може би, християнските догми заедно с лъжата, а ще остане да пребъдва пътят на Исуса, когото народите наричат Христос. Утопия ли е християнството тогава? От гледището на социалното преустройство, наистина, то има вид на утопично учение, но както споменахме и по-горе, то няма място в подобна деятелност, защото над християнството, като масово явление, стои нещо по-велико – християнството като път за вътрешно посвещение в любовта. Над християнството като официална религия, стои блясъкът на словото казано преди две хиляди години и споменът за Един, чиято величава фигура на човешки учител и най-съкровен образ на утеха, ще подирим в някой от съдбоносните мигове на живота си. Когато енергията на рушенето ще стихне и ние, преситени от шума на празнословието, ще подирим опора, тя ще бъде Той – кроткият пастир с бялата ръка. Ние ще го потърсим в неуспехите си. след всяко дело на човешкото преустройство, защото без любовта, безплодна и суха ще остане градината, която сме направили. Ще се срещнем с него в часа, когато ще смислим, че не е възможно нито едно дело без обич, която да оживи студената снага на обществения организъм. Уверен съм, че тия, които най-малко Го споменават, вършат неговото дело с по-голяма ревност.
към текста >>

57. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

В случая, ъгълът се измерва в посока обратна на часовата стрелка, както е показано на фигура 1.
НАКЛОН НА ПОЧЕРКА Наклонът на почерка е един от ония негови белези, които най-силно се хвърлят на очи. Има почерци отвесни или почти отвесни, други повече или по-малко наклонени вляво, а трети – повече или по-малко наклонени вдясно. Изследванията са показали, че наклонът на почерците се мени от 30 до 120 градуса. В случая, ъгълът се измерва в посока обратна на часовата стрелка, както е показано на фигура 1. Разбира се, срещат се и почерци, чийто наклон е под 30°, както и такива, чийто наклон надхвърля 120°, ала те са редки и показват по-скоро анормални случаи. На практика, почерците откъм наклон се разпадат на следните групи: силно наклонени почерци, под 30° наклонени – до 60° слабо наклонени – от 60° до 80° отвесни или прави – около 90° наклонени вляво – над 90° (от 90° до 120°) силно наклонени вляво – над 120°. Като се има пред вид, че наклонът на почерка психологически съответствува на отношението между спонтанността в проявата на чувства, желания и инстинкти и задържащите импулси, произтичащи от разума и волята, лесно е да се определи това отношение за горните групи. Разбира се тук не може да става реч за някакви абсолютни количества, чрез които да "измерваме" оня душевен комплекс, който графолозите свързват с наклона на почерка – чувствителността. Душевните прояви не могат да се "измерват" количествено по тоя начин.
към текста >>

58. СФЕРАТА НА ВЕНЕРА - Г. Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Въз основа на своя доста богат материал Фламбар е дошъл до заключението, че "човек не се ражда под кое да е небе, а природата избира за тая цел тъкмо оня четвърт час от всички 35,064 четвърти часове в годината, при които планетните конфигурации имат възможно най-голяма прилика с конфигурациите в хороскопите на родителите или най-близките роднини на новородения".
– е особено чувствителен към новите условия. Поради тая чувствителност на младия организъм, която някои сравняват с тая на фотографическата плоча спрямо първия допир със светлината, видимите и невидими трептения на небесните тела упражняват едно толкова силно влияние, че го тонират за през цяп живот. Има и друго мнение, което би могло да се нарече по-чисто астрологично. Интересно е, че това второ гледище получи своята най-категорична формулировка не от представител на традиционната астрология, а от един човек на науката – П. Шоанар (Фламбар), който, както е известно, при изследване валидността на астрологичните принципи си служи изключително с теорията на вероятностите, приложена върху статистически данни. Въз основа на своя доста богат материал Фламбар е дошъл до заключението, че "човек не се ражда под кое да е небе, а природата избира за тая цел тъкмо оня четвърт час от всички 35,064 четвърти часове в годината, при които планетните конфигурации имат възможно най-голяма прилика с конфигурациите в хороскопите на родителите или най-близките роднини на новородения". И в тоя факт, изразен в горния закон за астралната наследственост, Фламбар вижда едно от най-големите доказателства за верността на астрологията, защото, при математическа вероятност 1/35064, не може да става и дума за някаква случайност. Въз основа на същия факт, който е бил известен, разбира се, много време преди да бъде формулиран от френския учен, някои астролози са заключили, че не са звездните вибрации, които слагат своя печат върху младия организъм, а че по силата на една сложна закономерност в природата човек се ражда в момент, когато планетните вибрации съответствуват на неговата физическа и психична структура. Колкото странно и да изглежда на пръв поглед това схващане, не бива да се забравя, че то има зад себе си както многовековния опит на астрологичната традиция, така и проверката на безпристрастния статистичен метод на съвременната наука. При наличността на горните възгледи, остава открит въпросът, дали между "реакционната основа" (фон Кльоклер) на индивида и констелациите в момента на раждането му има каузална връзка, почиваща, може би, на електрическа индукция (X. Селва) или пък микрокосмосът се движи в паралелни ритми с макрокосмоса (Д-р Фанкхзузер), т.е.
към текста >>

59. СТИХОВЕ - S Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

(Виж фигурата).
Разбира се това, което се каза за Слънцето във връзка с преминаванията на някои планети, важи по принцип и за преминаванията на всички планети спрямо позициите на всички планети в хороскопа, само че със съответни разлики в силата и характера на получените ефекти. Но ние няма да се спираме върху тия въпроси, понеже ги споменахме само за изяснение на един факт, за който нямаме никаква теоретическа обосновка. Засега ще се задоволим да забележим, че методът на транзитите, употребен правилно, представлява едно от твърде сигурните предсказателни средства на традицията. 2. И друг път имахме случай да споменем за астрологичната хипотеза, според която планетите от старата серия управляват или владеят по два, а светилата - по един от зодиакалните знаци. в тоя случай знакът се нарича жилище на въпросната планета, която пък се счита негов господар. (Виж фигурата). Както се каза и по-рано, един от двата знака, които се управляват от един и същ господар, е сроден по естество с владеещата планета, а другият има допълнителен, комплементарен характер на нейния. Следната таблица изразява тия отношения: Новооткритите планети - Уран, който се смята горна октава на Меркурий и Нептун, когото считат горна октава на Венера - нямат свое жилище. Твърди се, че Уран, на който приписват огнен характер, се чувствал добре във Водолей, а може би и в Скорпион, а Нептун, който минава за водна планета - в Риби, а може би и в Рак. Обратно, в знаците, които лежат срещу техните жилища, планетите се считат че са на „заточение". Така: Слънцето се смята заточено във Водолей, Луната се смята заточено във Козирог, Меркурий се смята заточено във Риби и Стрелец, Венера се смята заточено във Овен и Скорпион, Марс се смята заточено във Везни и Телец, Юпитер се смята заточено във Близнаци и Дева, Сатурн се смята заточено във Рак и Лъв.
към текста >>

60. Вечният закон на развитието – G. Nordmann Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Няма да се спираме да тълкуваме тази астрологична конфигурация, колкото и да е интересна тя, защото ще надскочим целта, която в случая сме си поставили - да набележим позициите на Нептун в хороскопите на идеолозите и водачите на комунизма, респ. болшевизма.
Да минем сега към социализма, респ. комунизма и болшевизма. Родоначалник на това политико-социално движение и създател на неговата доктрина - на така наречения марксизъм - е както се знае Карл Маркс. Един бегъл поглед върху хороскопа на последния ни сочи Нептун, ретрограден, в съвпад с Уран, също ретограден, в знака Стрелец. Този съвпад е в квадратура с друг един характерен съвпад - между Сатурн и Плутон в знака Риби. Няма да се спираме да тълкуваме тази астрологична конфигурация, колкото и да е интересна тя, защото ще надскочим целта, която в случая сме си поставили - да набележим позициите на Нептун в хороскопите на идеолозите и водачите на комунизма, респ. болшевизма. Ще кажем само, че този съвпад в Стрелеца - знак на религията, етиката, философията, на йерархичната Юпитерова концепция за социален строй - между "революционера", "реформатора" Уран и "утописта", мечтателя за нов социален ред, Нептун, е израз на оная дълбока революционна нужда, която човечеството е изпитвало в оня момент. Вярно е, че хиляди и хиляди индивиди по времето на Маркс са се родили под същия съвпад. Ала Маркс е бил "избранникът", уреченият от Природата "man of destiny", както се изразяват англичаните, човекът, който е требвало да стане фокус на набраната революционна енергия, напираща да се прояви навън. Присъствието на тия планети в интелектуалния, философски знак на Стрелеца - знак на доктрините - показва, че революционните идеи е требвало да се оформят първом в стройна доктрина. Този съвпад е в квадратура със Сатурн и Плутон в Риби - знак на нашата, християнска епоха и последен, "ликвидационен" знак в Зодиака.
към текста >>

На астролога-съзерцател, който разбира езика на астрологичните символи, тази конфигурация-формула: Уран в съвпад с Нептун в Стрелец, в квадратура със Сатурн и Плутон в Риби, говори много.
Вярно е, че хиляди и хиляди индивиди по времето на Маркс са се родили под същия съвпад. Ала Маркс е бил "избранникът", уреченият от Природата "man of destiny", както се изразяват англичаните, човекът, който е требвало да стане фокус на набраната революционна енергия, напираща да се прояви навън. Присъствието на тия планети в интелектуалния, философски знак на Стрелеца - знак на доктрините - показва, че революционните идеи е требвало да се оформят първом в стройна доктрина. Този съвпад е в квадратура със Сатурн и Плутон в Риби - знак на нашата, християнска епоха и последен, "ликвидационен" знак в Зодиака. Сатурн, последна планета от "подлунния свят" на древните, символ на всичко старо, установено, излято в строго определени форми, действуващо с автоматизма на традицията, е атакуван от трите "транс-сатурнови" планети - Уран, Нептун и Плутон. На астролога-съзерцател, който разбира езика на астрологичните символи, тази конфигурация-формула: Уран в съвпад с Нептун в Стрелец, в квадратура със Сатурн и Плутон в Риби, говори много. Всъщност, точният съвпад на Уран с Нептун се образува почти три години по-късно от неточния, формиращ се съвпад на тия планети у Маркс. Ала той се случи в Козирог. А за целите на природата изглежда че е бил необходим знака Стрелец и посочената по-горе конфигурация, която настъпва много рядко и бележи епохи. Без да се спирам на по-нататъшни подробности, ще кажа, че Нептун се среща в една типична конфигурация в хороскопите на тримата най-видни водачи на революционния комунизъм и на болшевишката революция: Ленин, Троцки и Сталин - именно той е в съвпад с Марс Тук ще отбележа, че тъкмо този съвпад на Нептун с Марс е астрологичният символ на комунистическото движение. Той бележи и неговия борчески, революционен период, а също и оформяването му в политически партии, които се стремят към завземане на властта.
към текста >>

А за целите на природата изглежда че е бил необходим знака Стрелец и посочената по-горе конфигурация, която настъпва много рядко и бележи епохи.
Този съвпад е в квадратура със Сатурн и Плутон в Риби - знак на нашата, християнска епоха и последен, "ликвидационен" знак в Зодиака. Сатурн, последна планета от "подлунния свят" на древните, символ на всичко старо, установено, излято в строго определени форми, действуващо с автоматизма на традицията, е атакуван от трите "транс-сатурнови" планети - Уран, Нептун и Плутон. На астролога-съзерцател, който разбира езика на астрологичните символи, тази конфигурация-формула: Уран в съвпад с Нептун в Стрелец, в квадратура със Сатурн и Плутон в Риби, говори много. Всъщност, точният съвпад на Уран с Нептун се образува почти три години по-късно от неточния, формиращ се съвпад на тия планети у Маркс. Ала той се случи в Козирог. А за целите на природата изглежда че е бил необходим знака Стрелец и посочената по-горе конфигурация, която настъпва много рядко и бележи епохи. Без да се спирам на по-нататъшни подробности, ще кажа, че Нептун се среща в една типична конфигурация в хороскопите на тримата най-видни водачи на революционния комунизъм и на болшевишката революция: Ленин, Троцки и Сталин - именно той е в съвпад с Марс Тук ще отбележа, че тъкмо този съвпад на Нептун с Марс е астрологичният символ на комунистическото движение. Той бележи и неговия борчески, революционен период, а също и оформяването му в политически партии, които се стремят към завземане на властта. И наистина, у Ленин, Сталин и Троцки, които са предимно революционери - дейци, а не само теоретици - доктринери, какъвто е бил преди всичко Маркс, ние срещаме тоя типичен съвпад като техен печат. Но докато у Ленин той е в знака Овен - знак на пионерите, организаторите, водачите - у Троцки и Сталин той е в Телец - знак на материалното осъществяване. В хороскопа на СССP, съставен за момента на неговото обявяване, виждаме Нептун, идейният двигател на комунизма, в царствения знак на властта - Лъв, в съвпад със Сатурн.
към текста >>

Без да се спирам на по-нататъшни подробности, ще кажа, че Нептун се среща в една типична конфигурация в хороскопите на тримата най-видни водачи на революционния комунизъм и на болшевишката революция: Ленин, Троцки и Сталин - именно той е в съвпад с Марс Тук ще отбележа, че тъкмо този съвпад на Нептун с Марс е астрологичният символ на комунистическото движение.
Сатурн, последна планета от "подлунния свят" на древните, символ на всичко старо, установено, излято в строго определени форми, действуващо с автоматизма на традицията, е атакуван от трите "транс-сатурнови" планети - Уран, Нептун и Плутон. На астролога-съзерцател, който разбира езика на астрологичните символи, тази конфигурация-формула: Уран в съвпад с Нептун в Стрелец, в квадратура със Сатурн и Плутон в Риби, говори много. Всъщност, точният съвпад на Уран с Нептун се образува почти три години по-късно от неточния, формиращ се съвпад на тия планети у Маркс. Ала той се случи в Козирог. А за целите на природата изглежда че е бил необходим знака Стрелец и посочената по-горе конфигурация, която настъпва много рядко и бележи епохи. Без да се спирам на по-нататъшни подробности, ще кажа, че Нептун се среща в една типична конфигурация в хороскопите на тримата най-видни водачи на революционния комунизъм и на болшевишката революция: Ленин, Троцки и Сталин - именно той е в съвпад с Марс Тук ще отбележа, че тъкмо този съвпад на Нептун с Марс е астрологичният символ на комунистическото движение. Той бележи и неговия борчески, революционен период, а също и оформяването му в политически партии, които се стремят към завземане на властта. И наистина, у Ленин, Сталин и Троцки, които са предимно революционери - дейци, а не само теоретици - доктринери, какъвто е бил преди всичко Маркс, ние срещаме тоя типичен съвпад като техен печат. Но докато у Ленин той е в знака Овен - знак на пионерите, организаторите, водачите - у Троцки и Сталин той е в Телец - знак на материалното осъществяване. В хороскопа на СССP, съставен за момента на неговото обявяване, виждаме Нептун, идейният двигател на комунизма, в царствения знак на властта - Лъв, в съвпад със Сатурн. Пак един интересен астрологичен символ, който бележи момента, в който една доктрина, една политико-социална идеология започва да се излива във формите на един държавен строй.
към текста >>

Тук аз само набелязвам твърде бегло известни конфигурации на Нептун.
В хороскопа на СССP, съставен за момента на неговото обявяване, виждаме Нептун, идейният двигател на комунизма, в царствения знак на властта - Лъв, в съвпад със Сатурн. Пак един интересен астрологичен символ, който бележи момента, в който една доктрина, една политико-социална идеология започва да се излива във формите на един държавен строй. Връщайки се към началото на комунистическото движение, ще отбележим, че не по-малко интересни са астрологичните данни за момента, когато Маркс и Енгелс издават своя прочут манифест (близо 2 години след откриване на Нептун, по същото време, когато се появи и спиритизмът). Както са интересни и хороскопите на Първия интернационал, на Третия интернационал и пр. Ала един по-дробен астрологичен етюд на комунизма, в лицето на неговите създатели и дейци, би представял един значителен том. Тук аз само набелязвам твърде бегло известни конфигурации на Нептун. Все пак не ще е безинтересно да изтъкна за ония, които са запознати с астрологията, че като се вземе хороскопа на Маркс за основа и се суперпозират хороскопите на Енгелс, Ленин, Троцки, Сталин, Съветската република и Третия интернационал (по липса на точни данни в момента, ограничил съм се с тия хороскопи), ще се окаже, че най-голямо натрупване на астрологични фактори (слънце, луна, планети и асцендент или възходен знак) имаме в знаците Телец и Стрелец. На второ место идват Риби - пак Юпитеров знак, какъвто е и Стрелец, а на трето - Марсовите знаци Овен и Скорпион. При това в Телец се намират Слънцето и Луната на Маркса - астрологичното ядро на движението, около което се струпват Слънцето, Меркурий, Юпитер и Плутон на Ленин, съвпадът на Марс с Нептун на Сталин и неговия Плутон, както и двойният съвпад на Марс с Нептун и Плутон у Троцки. Очевидно, Телец - един от икономическите знаци на зодиака, знак на производството, се явява един мощен акумулатор на енергия, която чрез последователни изпразвания, регулирани от така наречените "направления" на астрологичните фактори и на транзитите или преминаванията на планетите през този активен по цялата си дъга знак, предизвиква едно насилствено изменение на икономическите отношения и на политическия и социален строй в Русия. В тия бегли бележки относно знака Телец - типичен знак на производителните сили в природата—ние искахме да посочим, че той особено ярко очертава характера на комунистичното движение, което е не само политико-социално, но и религиозно в края на краищата.
към текста >>

Би било интересно да се проследи връзката между тия двама създатели на марксизма, защото ако Маркс, тоя нов Мойсей, представя законодателят и външния оформител на марксическата доктрина, Енгелс, чиято роля остава по-скрита, защото е била засенчена от ярката фигура на Маркс, е свързан повече с вътрешното ù съдържание.
Ще си припомнят и ще съзрат, може би интересни съответствия с революционните движения на нашето време. След всички тия разглеждания, направени с едри крачки, аз най-сетне напущам сферата на Нептун, в която наистина има чудни вълшебства. Г. Интересно е да се посочат някои по-крупни политически събития, станали около времето на точния съвпад: Южна Америка се освобождава от игото на Испания, Холандия добива своята независимост, Гърция започва войната за освобождението си от турско робство, Мексико също получава свобода. При това, в първите 20 години от Урано-Нептуновия цикъл, който трае 170 години (от съвпад до съвпад) се правят най-големите научни открития в областта на електричеството, които едва по-късно получават практическо приложение. В тази, именно, атмосфера са расли Маркс и Енгелс, роден две години и някой месец след Маркс. Би било интересно да се проследи връзката между тия двама създатели на марксизма, защото ако Маркс, тоя нов Мойсей, представя законодателят и външния оформител на марксическата доктрина, Енгелс, чиято роля остава по-скрита, защото е била засенчена от ярката фигура на Маркс, е свързан повече с вътрешното ù съдържание.
към текста >>

61. Из нашия живот. Разговор с Учителя на Изгрева – Б. Боев Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Ако речем да вземем в сметка и хармоничния горен възел, намиращ се в 2° от Скорпион, който хвърля по една квадратура към Плутон и Марс и една опозиция към Сатурн, получаваме една от най-фаталните астрологични конфигурации - кръста.
Долният възел - опашката на дракона - е неблаготворен и влошава работите на лома, в който се намира, като носи съответни затруднения и нещастия." Голямата роля на лунните възли напоследък се подчертава и другаде, особено във франция. Започналите враждебни действия в Средна Европа като че ли идват да потвърдят и тоя възглед, който впрочем съвсем не е нов, но който в последно време бе изгубил донякъде своето значение. На 1.IX. т.г. долният възел се е намирал в 2° от Телец, следователно, в тесен съвпад със Сатурн, в почти точна квадратура с Плутон и в обсега на влияние на една непълноценна квадратура с Марс. Значи, имаме едно ново засилване на квадрата между Сатурн и Марс, както и изобщо едно удвояване на опасния "Т"-аспект от страна на силно дисхармоничната опашка на дракона. Ако речем да вземем в сметка и хармоничния горен възел, намиращ се в 2° от Скорпион, който хвърля по една квадратура към Плутон и Марс и една опозиция към Сатурн, получаваме една от най-фаталните астрологични конфигурации - кръста. Два дни по-късно, когато луната достига позицията на съвпада между Сатурн и долния лунен възел и с това възбужда и засилва от своя страна споменатите кръстосани дисхармонии, конфликтът се разширява значително - Англия и Франция се намесват във войната. По всяка вероятност не е без значение, че отгоре на всичко тоя кръст засята вторичните космични оси, едната от които разделя знаците, които се управляват от Слънцето и Луната - Лъв и Рак, т.е. съединява 0° от Лъв с 0° от Водолей, а другата разделя знаците, в които светилата имат своя подем - Овен и Телец, т.е. свързва 0° от Телец с 0° от Скорпион. 1 септ.
към текста >>

62. ДЕНОНОЩНИЯТ РИТЪМ НА РАЖДАНИЯТА И УМИРАНИЯТА- Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

В нашия случай, обаче, във 2 дом се намира Марс (не означен във фигурата), който ще бъде меродавен на първо место за значенията на тоя дом, ето защо Сатурн остава като показалец за 12.
Трябва да се прецени неговото положение съгласно гореизложеното, значи, с оглед на домовете, обаче, без да се държи сметка за другите два астрологични фактора, т.е. нито за знака, в който се намира – едно отношение, което е вече разгледано, нито за аспектите, които той получава. Във въпросния хороскоп Сатурн се намира в 12 дом. Но понеже знаците, които той владее – Козирог и Водолей – заемат в тоя случай 1 и 2 дом, то трябва да го считаме като показалец на значенията и на трите дома, макар и в различна степен. По начало, Сатурн би трябвало да се вземе тук като най-меродавен за дома, който заема и след това за домовете, в които владее, ако там няма някаква планета. В нашия случай, обаче, във 2 дом се намира Марс (не означен във фигурата), който ще бъде меродавен на първо место за значенията на тоя дом, ето защо Сатурн остава като показалец за 12. дом, в който се намира, и за 1 дом, който е зает от сатурнов знак и в който няма друга планета. По изключение, понеже се касае за господаря на хороскопа, в тоя хороскоп Сатурн ще бъде по-меродавен за дома, в който владее, значи 1 дом и едва след това за дома, в който се намира – 12 дом. Това ще каже, че Сатурн по своето естество и космично положение ще характеризира преди всичко личността и живота на родения – 1 дом – и на второ место неговите тайни неприятели, указани от 12 дом. В дадената таблица на Бейли, в която не се държи сметка за знака, в който планетата се намира, нито за аспектите, които получава, значението на Сатурна в 1 дом се характеризира накратко така: „Много затруднения и спънки в живота. Само голямо постоянство и търпение дават възможност за издигане".
към текста >>

63. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Ако се прокарат всички диагонали в един правилен петоъгълник, получава се „петолъчната звезда" или пентаграм, една фигура, на която в продължение на хилядолетия се е приписвало тайнствено значение.
Законът на неговото образуване не е така очевиден, както при другите съединения на форми. То носи в себе си една вътрешна хармония, една ясна и естествена връзка на частта с цялото, една благородна, добре отмерена общност на пропорциите, които никога не могат да си противоречат, защото са – да се изразим с хубавата мисъл на Кеплер – от същата плът и кръв. Човек не е измислил златното сечение, природата сама се стреми постоянно към него. Тя се старае да изпълни своя собствен закон. И когато се опитаме да изразим тоя закон на езика на математиката, то това не е суха теория, а едно вълшебно възпоменание за онова първично знание, което ние, като деца на природата, носим в себе си. Пентаграм. Ако се прокарат всички диагонали в един правилен петоъгълник, получава се „петолъчната звезда" или пентаграм, една фигура, на която в продължение на хилядолетия се е приписвало тайнствено значение. Страните на пентаграма се разделят взаимно в златно сечение. Благородството на човешкото тяло. Всички измерения на Аполон Белведерски, това въплъщение на гръцкия идеал за красота, се получават непосредствено от правилото за златното сечение. Последното разлага цялата дължина на една по-малка част – горната част на тялото – и на една по-голяма част – тазът и краката. Останалите мерки се получават, като се извади по-малката част от по-голямата и тоя процес се продължи по-нататък.
към текста >>

Цигулките на старите италиански майстори могат да се изведат от пентаграма, като основна фигура, до последните подробности.
Със своето ново чувство за света Ренесансът събуди вкус към точната конструкция. Италианските майстори-строители от тая епоха са работели почти изключително със златното сечение – понякога с една почти смайваща простота и последователност. Растението-пентаграма. При всичката неправилност, която показва бръшляновият лист в подробностите, основното сродство с формата на петоъгълника се налага. Изглежда, като че ли растението се стреми към златното сечение, като че ли природата се мъчи да дойде колкото е възможно по близко до идеалната математическа форма. Хармония на формата и тона. Цигулките на старите италиански майстори могат да се изведат от пентаграма, като основна фигура, до последните подробности. Човек неволно си спомня идеите на питагорейците, които поставиха хармонията на тоновете в тясна връзка с тия на числата и формите.
към текста >>

64. ВЪРХУ ЗАКОНА ЗА КРАСОТАТА И ХАРМОНИАТА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО - Е. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Ако излезем от една точка и се движим по линиите, които очертават неговите контури, ние ще преминем през цялата „фигура" и в много много едри линии, почти опипом, ние ще го опознаем.
КОНТУРИТE НА ДУХОВНИЯ ЧОВЕК Георг Нордман За никого вече не е басня, че най-великото и най-сложно организираното единство в природата, което може да се сравни в своята пълнота и многообразие с космоса, е човекът. Няма становище, от което проучването на човека да не разкрива бездна от възможности за нови и нови постижения и нови, най-чудновати истини. Цялата грандиозна вече сграда на медицината, съставена от няколко от най-сериозните науки от една страна, психологията от друга, социологията от трета страна, както и всички науки на древността и нашата съвременност, изучават все човека. Усилията на човка да постигне себе си, са достигнали едва до външните двери на тоя сложен свят, наречен с право микрокосмос. В настоящето кратко разглеждане, ние ще оставим прекомерно сложната физическа организация на човека, с която се занимават медици и естествоизпитатели, а ще се спрем върху общата „структура на духовния човек. Ако излезем от една точка и се движим по линиите, които очертават неговите контури, ние ще преминем през цялата „фигура" и в много много едри линии, почти опипом, ние ще го опознаем. Нека тая изходна точка наречем начало или „азът". Тя е идентична със самочувствието ни за отделно същество, макар че в живота няма отделност, тъй като всичко плува във вътрешната същина, в медиума на един друг Аз, – огромен, необятен, и в съвършена пълнота. Тоя Аз е самата световна хармония, чистата прелест и съвършената музика. За нас е ясно, че вътрешният „аз" е господар на живота, но пътищата, по които той може да се изяви навън в конкретните полета на живота, са три. Те са известни на философите от памтивека и се наричат разум, чувство и воля.
към текста >>

65. БЪДЕЩЕТО НА МЕЖДУДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВО-Д-Р. М. КОНСТАНТИНОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Пред нас се възправя светлата фигура на Учителя-Мъдрец, под чието ръководство група изследователи се стремят да открият тайните на природата.
Така София се възвръща към своята метафизична прасъщина – вечно женственото начало – съд на благославяща любов. „Духовните му песни" са израз на това негово свето преклонение пред Божествената Майка – вестителка на Божествената Любов. През 1797 г. Новилис встъпва в Фрайбургската академия, гдето става ученик на прочутия геолог Вернер. Като продукт на неговата научно-геоложка дейност се явява романът – фрагмент „ Учениците от Саис". Пред нас се възправя светлата фигура на Учителя-Мъдрец, под чието ръководство група изследователи се стремят да открият тайните на природата. Основната идея на романа е разработена в майсторски вмъкнатите в него приказки за „Хиацинт и Розенблютхен". И там се казва, че природата открива своята тайна само ономува, чието сърце е станало съд на Любовта. Не след дълго прегаря в творчески огън и земният образ на Новалис. На 25 май 1801 г. той тихо напусна сферата на земното, за да прелее живота си в диханието на Бога.
към текста >>

66. СТИХОВЕ - ОЛГА СЛАВЧЕВА, Д. А.,И S. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

При някой завой пред нас неочаквано изпъкват в далнината Рупите със своите чудни контури, със зъбери, забучени в небесната вис, и тъй наподобяващи на човешка фигура!
Потегляме нагоре. В утринния въздух как са. свежи тревите и цветята – щастливите обитатели на тия чисти сфери! Прекосяваме пенливи, буйно шумящи рекички, заобиколени със стройни иглолистни гори. Някой път минаваме край светли цветни полянки, къпещи се в ранните слънчеви лъчи. При някой завой пред нас неочаквано изпъкват в далнината Рупите със своите чудни контури, със зъбери, забучени в небесната вис, и тъй наподобяващи на човешка фигура! Не напомнят ли те душата, заровена в гъста материя, но с поглед устремен към звездните сфери? Това не е ли човекът, който живее на земята и въздиша за сферите, които образуват истинската му родина? Ние сме вече над Вадата. Навлизаме в гъста вековна гора, отминаваме я, започваме изкачване по хълмовете. Ето го последният хълм.
към текста >>

67. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - КЪМ КАЛИНИНИТЕ ВЪРХОВЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Към познатите по онова време планети от първата октава, означени със 7-те съгласни букви във фигура 1., Нострадамус прибавя още и Уран и Нептун, макар че тия планети бяха открити много по-късно от официалната наука.
Коментаторът твърди още, че в случая, в действителност се касае за една цяла система, която почива върху космографията, следователно върху геометрията, а също върху съгласуването на хронографията и космографията, т.е. върху съгласуването на времето и пространството. Впрочем, резултатите, до които се е добрал впоследствие Пиоб по тоя път, показват най-добре, че неговите твърдения не са само голи фрази, както и че формулата „Floram patere " не е фантасмагория. Погрешно би било, обаче, да се смесва нострадамусовата система с обикновената астрология. Елементите на последната не са достатъчни за настрадамусовия метод. Към познатите по онова време планети от първата октава, означени със 7-те съгласни букви във фигура 1., Нострадамус прибавя още и Уран и Нептун, макар че тия планети бяха открити много по-късно от официалната наука. Не по-малко интересно е, обаче, обстоятелството, че Нострадамус ги нарича току-речи със с сегашните им имена — Нептунус и Небе, което на гръцки се нарича, както е известно, Уранос. Освен това, докато традиционната астрология взима предвид вън от планетите главно еклиптиката и хоризонт-меридионалната система, а с последната — географската дължина и ширина на мястото на събитието, Нострадамус, според Пиоб, работи с полярната ос — РF, тая на географската дължина — АL, диаметъра на хоризонта — ТO, тоя на еклиптиката — ЕR, плоскостта на екватора—АК, тая на меридиана — ЕМ (виж фиг. 1.). Към всичко това Нострадамус прибавя и личната ос на индивида, семейството, града или народа и нейното разстояние от точката „гама" на Зодиака. Според Пиоб, от решително значение била личната ос, за която астрологичната традиция не знае нищо и за която и коментаторът не казва нещо повече. Пиоб само споменава и за 3 алидади, означени във фиг. 1.
към текста >>

68. DU MAITRE: CE CUIL NOUS FAIT Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

В единия град лицето, което представя предавателната станция, рисува бавно на бяла книга, в присъствието на комисия, определена фигура, запример профила на един аероплан.
че има хора, които естествено виждат тази светлина. Само чрез еманациите на аурата може да се даде научно обяснение на явленията на радиестезията, която се разви напоследък много и намери голямо приложение в живота. Нови презокеански телепатични опити Опити са правени с цел да се докаже по научен път съществуването на телепатията. Те са правени в два различни града на една и съща държава, а някои между Америка и Европа. В случая предавателната и приемателна станции се представят само от човеци. В единия град лицето, което представя предавателната станция, рисува бавно на бяла книга, в присъствието на комисия, определена фигура, запример профила на един аероплан. Същевременно на няколко хиляди километра на отсрещния континент една жена (жените са по-добри телепатични приемници от мъжете) в присъствието на комисия от специалисти чертае фигура, която напълно отговаря на предадената — профил на аероплан. Всичко това става без никакви жици и никакви апарати. Само че първото лице трябва да съсредоточи всичките си мисли върху нарисуваната фигура, като отстрани всички други впечатления и мисли от съзнанието си, т.е. става истинска предавателна станция. Същото нещо прави и приемателната станция, отстранявайки всичко друго от своето съзнание.
към текста >>

Същевременно на няколко хиляди километра на отсрещния континент една жена (жените са по-добри телепатични приемници от мъжете) в присъствието на комисия от специалисти чертае фигура, която напълно отговаря на предадената — профил на аероплан.
Само чрез еманациите на аурата може да се даде научно обяснение на явленията на радиестезията, която се разви напоследък много и намери голямо приложение в живота. Нови презокеански телепатични опити Опити са правени с цел да се докаже по научен път съществуването на телепатията. Те са правени в два различни града на една и съща държава, а някои между Америка и Европа. В случая предавателната и приемателна станции се представят само от човеци. В единия град лицето, което представя предавателната станция, рисува бавно на бяла книга, в присъствието на комисия, определена фигура, запример профила на един аероплан. Същевременно на няколко хиляди километра на отсрещния континент една жена (жените са по-добри телепатични приемници от мъжете) в присъствието на комисия от специалисти чертае фигура, която напълно отговаря на предадената — профил на аероплан. Всичко това става без никакви жици и никакви апарати. Само че първото лице трябва да съсредоточи всичките си мисли върху нарисуваната фигура, като отстрани всички други впечатления и мисли от съзнанието си, т.е. става истинска предавателна станция. Същото нещо прави и приемателната станция, отстранявайки всичко друго от своето съзнание. Разбира се, че при тия опити не винаги се добиват пълни резултати; има и значителни отклонения.
към текста >>

Само че първото лице трябва да съсредоточи всичките си мисли върху нарисуваната фигура, като отстрани всички други впечатления и мисли от съзнанието си, т.е.
Те са правени в два различни града на една и съща държава, а някои между Америка и Европа. В случая предавателната и приемателна станции се представят само от човеци. В единия град лицето, което представя предавателната станция, рисува бавно на бяла книга, в присъствието на комисия, определена фигура, запример профила на един аероплан. Същевременно на няколко хиляди километра на отсрещния континент една жена (жените са по-добри телепатични приемници от мъжете) в присъствието на комисия от специалисти чертае фигура, която напълно отговаря на предадената — профил на аероплан. Всичко това става без никакви жици и никакви апарати. Само че първото лице трябва да съсредоточи всичките си мисли върху нарисуваната фигура, като отстрани всички други впечатления и мисли от съзнанието си, т.е. става истинска предавателна станция. Същото нещо прави и приемателната станция, отстранявайки всичко друго от своето съзнание. Разбира се, че при тия опити не винаги се добиват пълни резултати; има и значителни отклонения. Например, предавателната станция праща рисунката свещ, а на приемателната се получава електрическа лампа. В този случай идеята е възприета; отклонението засяга само формата.
към текста >>

69. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ-Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Фигурата заема следния вид: Фиг. 2.
тая на стария режим, казва коментаторът, има своята геометрична причина в кръга на епохите, който е кръг на живота на човечеството. Конструкциите, които той създава, дават детерминациите на расите и народите: там се намира следователно историята на Европа (в Бялата раса) и чрез подделение – оста на Франция. Фригийската шапка В началото на поставената проблема, символът на стария режим – лилията – изчезва—и абсолютната монархия също. Фригийската шапка заема неговото място. Тя произлиза от въртенето на различни линии, които се стремят да установят една спирала около главния фокус на елипсата – Парижъ. Фигурата заема следния вид: Фиг. 2. Фригийската шапка, символ на френската република, обявена през 1792 год. Фигурата Floram patere с вписания петоъгълник – гробът на великия римлянин – е сложена върху картата на Франция, достатъчно съгласувана по географска дължина и ширина. Главната ос на фигурата – ЕR – съвпада с меридиана на Париж. От пресичането на оста ЕR с диагонала АЕ се получава първият фокус на елипсата, който е идентичен със столицата на страната, а вторият фокус се добива от кръстосването на диагоналите АО и АЕ и се намира недалеч от общината Сгос. Трябва да се отбележи, пояснява Пиоб, че кръгът на Floram patere се схваща от Нострадамус като проекция на елипсата, както елипсата е проекция на кръга – още една хитрост на Нострадамус, която не могла задълго да заблуди изследователя.
към текста >>

Фигурата Floram patere с вписания петоъгълник – гробът на великия римлянин – е сложена върху картата на Франция, достатъчно съгласувана по географска дължина и ширина.
Фригийската шапка В началото на поставената проблема, символът на стария режим – лилията – изчезва—и абсолютната монархия също. Фригийската шапка заема неговото място. Тя произлиза от въртенето на различни линии, които се стремят да установят една спирала около главния фокус на елипсата – Парижъ. Фигурата заема следния вид: Фиг. 2. Фригийската шапка, символ на френската република, обявена през 1792 год. Фигурата Floram patere с вписания петоъгълник – гробът на великия римлянин – е сложена върху картата на Франция, достатъчно съгласувана по географска дължина и ширина. Главната ос на фигурата – ЕR – съвпада с меридиана на Париж. От пресичането на оста ЕR с диагонала АЕ се получава първият фокус на елипсата, който е идентичен със столицата на страната, а вторият фокус се добива от кръстосването на диагоналите АО и АЕ и се намира недалеч от общината Сгос. Трябва да се отбележи, пояснява Пиоб, че кръгът на Floram patere се схваща от Нострадамус като проекция на елипсата, както елипсата е проекция на кръга – още една хитрост на Нострадамус, която не могла задълго да заблуди изследователя. Това е ориентацията в пространството (сравни фиг. 1 и 2.).
към текста >>

Главната ос на фигурата – ЕR – съвпада с меридиана на Париж.
Фригийската шапка заема неговото място. Тя произлиза от въртенето на различни линии, които се стремят да установят една спирала около главния фокус на елипсата – Парижъ. Фигурата заема следния вид: Фиг. 2. Фригийската шапка, символ на френската република, обявена през 1792 год. Фигурата Floram patere с вписания петоъгълник – гробът на великия римлянин – е сложена върху картата на Франция, достатъчно съгласувана по географска дължина и ширина. Главната ос на фигурата – ЕR – съвпада с меридиана на Париж. От пресичането на оста ЕR с диагонала АЕ се получава първият фокус на елипсата, който е идентичен със столицата на страната, а вторият фокус се добива от кръстосването на диагоналите АО и АЕ и се намира недалеч от общината Сгос. Трябва да се отбележи, пояснява Пиоб, че кръгът на Floram patere се схваща от Нострадамус като проекция на елипсата, както елипсата е проекция на кръга – още една хитрост на Нострадамус, която не могла задълго да заблуди изследователя. Това е ориентацията в пространството (сравни фиг. 1 и 2.). Но фигурата се върти със скорост 30° за 9 години в посока на часовата стрелка, така че за 108 год.
към текста >>

Но фигурата се върти със скорост 30° за 9 години в посока на часовата стрелка, така че за 108 год.
Главната ос на фигурата – ЕR – съвпада с меридиана на Париж. От пресичането на оста ЕR с диагонала АЕ се получава първият фокус на елипсата, който е идентичен със столицата на страната, а вторият фокус се добива от кръстосването на диагоналите АО и АЕ и се намира недалеч от общината Сгос. Трябва да се отбележи, пояснява Пиоб, че кръгът на Floram patere се схваща от Нострадамус като проекция на елипсата, както елипсата е проекция на кръга – още една хитрост на Нострадамус, която не могла задълго да заблуди изследователя. Това е ориентацията в пространството (сравни фиг. 1 и 2.). Но фигурата се върти със скорост 30° за 9 години в посока на часовата стрелка, така че за 108 год. имаме едно пълно завъртване. Това е ориентацията във времето. Личната ос на фригийската шапка (тъй като всеки символ има една ос, която му е свойствена) е представена от ликторския сноп. Тя е наклонена върху картата на Франция (т.е. в пространството) като функция на положението, което заема по силата на току-що споменатото въртене самата ос на страната през 1792 (т. е.
към текста >>

Разглеждайки внимателно следващите фигури, може да се види, че изходът на войните и шансът, който има нацията да се противопостави победоносно на нахлуванията, зависи от положението, което може да заеме личната ос на символичната фигура в момента.
Тя е наклонена върху картата на Франция (т.е. в пространството) като функция на положението, което заема по силата на току-що споменатото въртене самата ос на страната през 1792 (т. е. във времето), както може да се види във фиг. 2. Тоя факт, продължава коментаторът, създава две последствия: първото е, че символът не приляга точно върху цялата страна и поради това Бретан, а също и Вандея не са покрити от него, докато, напротив, той прехвърля всички източни граници: знае се, до каква степен Бретан и Вандея останаха роялистични. Втората последица е, че върхът на ликторския сноп е отправен на изток и по тоя начин се противопоставя на зоната на нахлуванията, означена с буквите АТ на фиг. 1. Разглеждайки внимателно следващите фигури, може да се види, че изходът на войните и шансът, който има нацията да се противопостави победоносно на нахлуванията, зависи от положението, което може да заеме личната ос на символичната фигура в момента. Според Пиоб символът има вид, че действува абсолютно като едно живо същество. Той се бори срещу чужденеца с оръжието, което представлява неговата лична ос и в момента, когато, както през 1815 год., това оръжие се обърне и не противопоставя вече своето острие срещу нападателя, означен символично със зоната АТ на фиг. 1., нацията загубва войната. Само с един поглед, казва по-нататък коментаторът, хвърлен върху фигурата на фригийската шапка, се вижда, че не е нужно човек да бъде голям пророк, за да предскаже, че революционните идеи няма да се разпространят през оная епоха в Бретан и Вандея и че Франция ще устои на атаките на първата коалиция. Смущенията на линиите не могат да продължат много, тъй като неподвижната арматура на първоначалния полигон (който съставя „гроба на великия римлянин"), принуждава казаните линии да образуват един по-прецизен символ.
към текста >>

Само с един поглед, казва по-нататък коментаторът, хвърлен върху фигурата на фригийската шапка, се вижда, че не е нужно човек да бъде голям пророк, за да предскаже, че революционните идеи няма да се разпространят през оная епоха в Бретан и Вандея и че Франция ще устои на атаките на първата коалиция.
Втората последица е, че върхът на ликторския сноп е отправен на изток и по тоя начин се противопоставя на зоната на нахлуванията, означена с буквите АТ на фиг. 1. Разглеждайки внимателно следващите фигури, може да се види, че изходът на войните и шансът, който има нацията да се противопостави победоносно на нахлуванията, зависи от положението, което може да заеме личната ос на символичната фигура в момента. Според Пиоб символът има вид, че действува абсолютно като едно живо същество. Той се бори срещу чужденеца с оръжието, което представлява неговата лична ос и в момента, когато, както през 1815 год., това оръжие се обърне и не противопоставя вече своето острие срещу нападателя, означен символично със зоната АТ на фиг. 1., нацията загубва войната. Само с един поглед, казва по-нататък коментаторът, хвърлен върху фигурата на фригийската шапка, се вижда, че не е нужно човек да бъде голям пророк, за да предскаже, че революционните идеи няма да се разпространят през оная епоха в Бретан и Вандея и че Франция ще устои на атаките на първата коалиция. Смущенията на линиите не могат да продължат много, тъй като неподвижната арматура на първоначалния полигон (който съставя „гроба на великия римлянин"), принуждава казаните линии да образуват един по-прецизен символ. Спиралата е по същина едно трасе на движение. Тя не може да се стабилизира. Тъй като, напротив, първоначалният полигон на „гроба" има тенденция да фиксира трасето и да го нагоди към своята специална форма – се явява друг един символ – това е Орелът.
към текста >>

70. БОЖЕСТВЕНОТО У ЧОВЕКА-Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

1041 г.) без оглед на картата на Франция, и пояснява: Орелът е съставен по следния начин: фигурата има за цел само да покаже геометричния аспект на символа на Орела.
П. М-в ИСТОРИЯТА НА НАПОЛЕОН СПОРЕД НОСТРАДАМУС Пиоб дава символа на Орела, вписан в петоъгълната рамка на кръга "Flordm patere" (виж "Ж. 3." кн. 1041 г.) без оглед на картата на Франция, и пояснява: Орелът е съставен по следния начин: фигурата има за цел само да покаже геометричния аспект на символа на Орела. Такъв, какъвто е, той не е съгласуван нито във времето, нито в пространството. Ориентацията му във времето би го представила наклонен към парижкия меридиан (който разделя по една права, перпендикулярна на екватора, пространството, ограничено от кръга "Flordm patere ") Наистина, Орелът се формира през епохата на консулството – малко по малко от 1796 г., за да се установи след 1799 и 18. Брюмер. Но въртенията на линиите и техните изменения, продължава коментаторът са крайно сложни. Те са предизвикани от едно тройно движение: това на кръга на епохите, което е функция на прецесията на равноденствените точки, това на кръга на годините, по силата на което се изминават 30° за 9 години (вж. "Ж. 3.", кн.
към текста >>

И ето сега, какви са според Пиоб неговите детерминации: Тая фигура дава едновременно цялата история на първата империя.
чрез филм. Аз не се съмнявам, че ако би се реализирал тоя начин на проектиране на чертежите, той би дал изненадващи резултати. във всеки случай, числото на необходимите рисунки е твърде голямо. За да се продължат разсъжденията, трябва, прочее, да се предположи, че символът на Орела е стабилизиран по меридиана на Франция: това е моментът, когато историята ще каже, че наполеоновият режим се е установил (вж. фиг. 1.). И ето сега, какви са според Пиоб неговите детерминации: Тая фигура дава едновременно цялата история на първата империя. Орелът простира своите криле но, западното крило няма какво да прави, като се простре върху Атлантическия океан: морето не може да се завоюва. Прочее, само източното крило ще очертае върху картата на Европа с радиус равен на дясната страна на "гроба" един кръг, северната граница на който ще бъде Северното море. Такова е бойното поле на Наполеон. Когато императорът премине простора на тоя кръг, когато той ще се отправи към Русия, той ще се намери извън своето геометрично поле на действие и по необходимост в погрешното положение на едно същество, което пресилва своите собствени възможности. Той ще бъде, следователно, принуден да се върне в очертаните граници.
към текста >>

Когато, действувайки като суверен, той ще иска да установи своята империя в това пространство на разширение, той ще създаде една фигура, чиито център на тежестта не ще бъде на място.
Орелът простира своите криле но, западното крило няма какво да прави, като се простре върху Атлантическия океан: морето не може да се завоюва. Прочее, само източното крило ще очертае върху картата на Европа с радиус равен на дясната страна на "гроба" един кръг, северната граница на който ще бъде Северното море. Такова е бойното поле на Наполеон. Когато императорът премине простора на тоя кръг, когато той ще се отправи към Русия, той ще се намери извън своето геометрично поле на действие и по необходимост в погрешното положение на едно същество, което пресилва своите собствени възможности. Той ще бъде, следователно, принуден да се върне в очертаните граници. Когато, действувайки като суверен, той ще иска да установи своята империя в това пространство на разширение, той ще създаде една фигура, чиито център на тежестта не ще бъде на място. Действително, като остава в Париж столицата на тая империя, там ще бъде поставен и центърът на тежестта на фигурата и така той се оказва изместен на запад. За да се избегне падането, трябвало е тоя център на тежестта да се пренесе на изток, да се смени столицата: такъв е случаят с империята на Карл Велики, чиято столица бе Екс ла Шапел и която бе по-стабилна от тая на Наполеон. Както се вижда, конструкцията разкрива, че географската дължина на остров Елба (място на първото заточение на Наполеон) и на остров Св. Елена (място на второто му и последно заточение) са чувствително идентични по отношение на меридиана на Париж и че по такъв начин ъглите на падането (като се държи сметка за сферичната проекция и като се има пред вид, че "Св. Елена" се намира в южното полушарие) имат същата амплитуда.
към текста >>

Действително, като остава в Париж столицата на тая империя, там ще бъде поставен и центърът на тежестта на фигурата и така той се оказва изместен на запад.
Прочее, само източното крило ще очертае върху картата на Европа с радиус равен на дясната страна на "гроба" един кръг, северната граница на който ще бъде Северното море. Такова е бойното поле на Наполеон. Когато императорът премине простора на тоя кръг, когато той ще се отправи към Русия, той ще се намери извън своето геометрично поле на действие и по необходимост в погрешното положение на едно същество, което пресилва своите собствени възможности. Той ще бъде, следователно, принуден да се върне в очертаните граници. Когато, действувайки като суверен, той ще иска да установи своята империя в това пространство на разширение, той ще създаде една фигура, чиито център на тежестта не ще бъде на място. Действително, като остава в Париж столицата на тая империя, там ще бъде поставен и центърът на тежестта на фигурата и така той се оказва изместен на запад. За да се избегне падането, трябвало е тоя център на тежестта да се пренесе на изток, да се смени столицата: такъв е случаят с империята на Карл Велики, чиято столица бе Екс ла Шапел и която бе по-стабилна от тая на Наполеон. Както се вижда, конструкцията разкрива, че географската дължина на остров Елба (място на първото заточение на Наполеон) и на остров Св. Елена (място на второто му и последно заточение) са чувствително идентични по отношение на меридиана на Париж и че по такъв начин ъглите на падането (като се държи сметка за сферичната проекция и като се има пред вид, че "Св. Елена" се намира в южното полушарие) имат същата амплитуда. Освен това, движението на символа принуждава Орела да подложи главата си по време на битката при Ватерлоо на заплахата на стрелата, която бележи пътя на нахлуванията.
към текста >>

Тоя път се намира, както се спомена вече, в зоната АТ на фигурата Flordm patere (виж "Ж.
За да се избегне падането, трябвало е тоя център на тежестта да се пренесе на изток, да се смени столицата: такъв е случаят с империята на Карл Велики, чиято столица бе Екс ла Шапел и която бе по-стабилна от тая на Наполеон. Както се вижда, конструкцията разкрива, че географската дължина на остров Елба (място на първото заточение на Наполеон) и на остров Св. Елена (място на второто му и последно заточение) са чувствително идентични по отношение на меридиана на Париж и че по такъв начин ъглите на падането (като се държи сметка за сферичната проекция и като се има пред вид, че "Св. Елена" се намира в южното полушарие) имат същата амплитуда. Освен това, движението на символа принуждава Орела да подложи главата си по време на битката при Ватерлоо на заплахата на стрелата, която бележи пътя на нахлуванията. Тоя път се намира, както се спомена вече, в зоната АТ на фигурата Flordm patere (виж "Ж. 3." бр. 1041 г. и 142 г.) Тогава Орелът е положително убит и тласнат от нахлуващата сила в морето! При тия прости разсъждения, не трябва да се чудим, че Нострадамус може да напише своите изненадващи пророчества за Наполеон. Последните, както и всички ония, които ще последват за контрола на разрешенията на проблема, казва по-нататък Пиоб, са написани на сравнително ясен език; повечето от стиховете не се нуждаят от превеждане и много от тях са били вече разчетени от коментаторите.
към текста >>

71. ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

П. М-в ВТОРАТА ИМПЕРИЯ ВЪВ ФРАНЦИЯ СПОРЕД НОСТРАДАМУС Връщането на символа на първата империя – орела, казва Пиоб, поставя символичната фигура по такъв начин, че нейната ос съвпада с меридиана на Париж.
П. М-в ВТОРАТА ИМПЕРИЯ ВЪВ ФРАНЦИЯ СПОРЕД НОСТРАДАМУС Връщането на символа на първата империя – орела, казва Пиоб, поставя символичната фигура по такъв начин, че нейната ос съвпада с меридиана на Париж. На пръв поглед, тоя символ се настанява твърде лесно върху картата на Франция: общественото мнение, прочее, има обща тенденция да го приеме. Ако се разгъне източното крило върху тая фигура, продължава коментаторът, биха се намерили бойните полета на войните в Италия. Във всеки случай, обсегът на това крило би бил по-малко широк, отколкото по време на първата империя и едва то се опитва да проникне към долината на По, когато крилото се сгъва, то остава все пак леко разперено и така обгръща един ъгъл, който разширява френската територия към Савоя и Ница. Но орелът се върти по силата на движението, което изминава 30° за 9 години и през 1870 год. идва в положение да подложи главата си на стрелата на нахлуванията, за което става няколко пъти дума.
към текста >>

Ако се разгъне източното крило върху тая фигура, продължава коментаторът, биха се намерили бойните полета на войните в Италия.
П. М-в ВТОРАТА ИМПЕРИЯ ВЪВ ФРАНЦИЯ СПОРЕД НОСТРАДАМУС Връщането на символа на първата империя – орела, казва Пиоб, поставя символичната фигура по такъв начин, че нейната ос съвпада с меридиана на Париж. На пръв поглед, тоя символ се настанява твърде лесно върху картата на Франция: общественото мнение, прочее, има обща тенденция да го приеме. Ако се разгъне източното крило върху тая фигура, продължава коментаторът, биха се намерили бойните полета на войните в Италия. Във всеки случай, обсегът на това крило би бил по-малко широк, отколкото по време на първата империя и едва то се опитва да проникне към долината на По, когато крилото се сгъва, то остава все пак леко разперено и така обгръща един ъгъл, който разширява френската територия към Савоя и Ница. Но орелът се върти по силата на движението, което изминава 30° за 9 години и през 1870 год. идва в положение да подложи главата си на стрелата на нахлуванията, за което става няколко пъти дума. Той е смъртно ударен и втората империя се сгромолясва. Детерминациите на Наполеон III тогава са следните.
към текста >>

Мостът е едно число, което Нострадамус не е определил в своето завещание и което трябва да се открие чрез разсъждение, след като се установи фигурата на гроба, (вж. бр.
2) Ще дойде да пътешествува внукът на великия... (VI, 82) Знае се също, че той водеше преди 1852 г. един твърде подвижен живот. Тоя стих свършва, прибавя коментаторът, с думата „pontife”.която предизвиква една илюзия всеки път, щом се срещне: наистина, човек има стремежа да свърже думите и да мисли, че се касае, за един внук на великия първосвещеник". Но, първо, задължението да се съставят необходимите 6 думи в един стих, изисква да се раздали изразътъ „pontife" на две, а освен това, практиката на текста ни заставя да пишем ponti fаех, което значи „остатък от моста". По такъв начин, тая дума е една формула за маневриране, която показва, че в точката на кръга, дето се намира детерминацията, отбелезана с тоя стих, тълкувателят се намира отвъд „моста” с остатък от изчислението. Мостът е едно число, което Нострадамус не е определил в своето завещание и което трябва да се открие чрез разсъждение, след като се установи фигурата на гроба, (вж. бр. 10/41 г. на Ж.3.), за да се споят „Ценгуриите” с „Предсказанията" и „Шестостишията” и да се образува един пълен кръг— това е, което липсва на 4680-тях стиха, за да бъдат делими на 12. 3) Внук на великия ще вземе управлението (VIII, 43) – което прецизира предходния стих. 4) Който ще достигне до толкова голяма мощ (V, 74), 5) Че през тоя век ще ги направи (французите) твърде доволни (III, 94). 6) Пръв плод: принцът на Pesquière (VIII, 31).
към текста >>

72. НА ВЪЗНЕСЕНИЕ НА ВИТОША - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

и следователно, е наклонен върху картата на Франция; по такъв начин, за да се представят върху фигурата разните положения на ликторския сноп според кръга на времето, бяхме принудени да трасираме стрелите, върховете на които показват посоката на тоя ликторски сноп.
П. М-в МИНАЛАТА СВЕТОВНА ВОЙНА СПОРЕД НОСТРАДАМУС Символът на републиката, който се трасира, казва Пиоб, представлява буквите Р. F. (République Francaise), отделени от ликторския сноп. Но той се ражда през 1870 г. и следователно, е наклонен върху картата на Франция; по такъв начин, за да се представят върху фигурата разните положения на ликторския сноп според кръга на времето, бяхме принудени да трасираме стрелите, върховете на които показват посоката на тоя ликторски сноп. Това дава фиг. 1. През 1906 г. символът се представя изправен върху картата и неговата ос съвпада с меридиана на Париж (както показва една стрелка във фиг. 1.). Това е моментът, когато политическата агитация е сведена до минимум: републиканските идеи са вече общоприети в страната – поне по принцип – и Франция се радва на пълно благоденствие. За да се проучи с полза световната война (от 1914 г.), продължава коментаторът, трябва да се вземе пред вид не само Франция, а цяла Европа.
към текста >>

73. ПЪРВАТА СТЪПКА - ЕК. М-ВА Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Това е фигура, която донякъде обяснява нещата.
Ще си послужа с аналогия. Тя ще се представи като една пеперуда, ще си поиграе на ръката ви и ще хвръкне. Като красива птичка тя ще кацне на рамото ви и ще хвръкне. Ще прилича на красиво цвете и като отидете при него, то ще се скрие. Това, което те гали и не го галиш то е Божественото. Това е фигура, която донякъде обяснява нещата. Тази птичка ще хвръкне, ще откъсне една черешка, ще ти я донесе и пак ще отлети. Не позволява да я пипате. Като видите един човек, интересувайте се, какво е писала Любовта в него и го прочетете, а не да обръщате внимание само на подвързията. Да обикнете един човек, това не става в един миг. Това е краен резултат от много неизвестни моменти.
към текста >>

74. DU MAITRE - VERS UN MONDE NOUVEAU Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

От Бога навън (фигуративно – защото всичко е в Бога) не излиза нито добро, нито зло.
За всемогъщието на Бога всичко е възможно, без Той да претърпи измъчва или промяна. Тези неща – промяна и измяна – са свойствени на низшите сватове (умствен, чувствен и физичен). На същата стр. долу се говори, че злото в света трябва "да има своето начало в Бога, както всичко останало". Това не е кабалистична идея. От Бога навън (фигуративно – защото всичко е в Бога) не излиза нито добро, нито зло. Добро и зло са поляризации на Неговата проява в материалните сватове, поради плътността на материята, която дава "сянка". Злото е сянката на доброто, казва Учителят. На стр. 75: "Всевиждащата първоначална воля – хипотетична и условна по своя характер (к.н.) Всевиждащата първоначална воля не е нито хипотетична, нито условна по характер! Така може да пише материалист, но не кабалист и окултист!
към текста >>

75. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ИЗ ЕДНА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ПРЕД УЧИТЕЛИ И ВЪЗПИТАТЕЛИ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Наистина, системата на Нострадамус позволява да се установи графичната фигура на един индивид, на едно животно, на едно растение, на едно жилище, на един мебел, дори на една дреболия, следователно да даде – било за миналото, било за бъдещето – една прецизна картина на съществата и нещата, която улеснява мозъка да си състави една ясна представа.
П.М. ОЩЕ НЯКОЛКО ОСОБЕНОСТИ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА (продължение) Обаче, продължава Пиоб, важно е да не се губим в подробности, които бихме рискували да не можем да си представим вече поради "слабостта на разбирането", както казва сам Нострадамус. Наистина, системата на Нострадамус позволява да се установи графичната фигура на един индивид, на едно животно, на едно растение, на едно жилище, на един мебел, дори на една дреболия, следователно да даде – било за миналото, било за бъдещето – една прецизна картина на съществата и нещата, която улеснява мозъка да си състави една ясна представа. Това е много, това е дори премного. Но това е често недостатъчно, тъй като ние много трудно се освобождаваме от нашит духовни навици, които ни карат винаги да си представяме това, което е далеч от настоящето, под една едновременно елементарна и невярна светлина. Едно просто доказателство имаме в облеклото: достатъчно е човек да се облече в костюм, който е бил обичаен преди един век, за да има веднага карнавален вид. Ако, обратно, бихме се облекли в това, което ще бъде модерно след сто години, ефектът ще бъде същият. И това, което е вярно за времето, е вярно и за пространството: един японски костюм е карнавална дегизировка в Европа.
към текста >>

Но текстът е формален: тая права трябва да бъде начертана със строгост (руса) и следователно нейната перпендикулярност трябва да бъде точна: по тоя начин ще дойдем до положението да разкрием "елементите" на фигурата (contenta).
Най-после, в третия стих – дето 6-тe думи излизат от само себе си – единственото число на подлога ще се замени с множествено, за да се запази точният смисъл на изречението: тъй като френският език употребява често, както в случая, единствено число, когато се касае за множествено. Първият и третият стих стават вече четливи: само вторият иска още разсъждаване. Естествено, recta предполага linea, за да се означи това, което ние наричаме "една права"; латинският език позволява това, тъй като съгласуването на прилагателното със contenta не може да произведе никакво двусмислие: едно съдържание (contenta), което би било право, няма смисъл. Остава думата рус, която може да бъде само едно съкращение и, без съмнение, гръцко поради правописа: това е, наистина, гръцката дума раса, наречие, което означава "с твърдост", "със строгост". И ние идваме до това: " В Елисейските полета да се работи (agere) с окръжност (per circulum); предварително (ante) една строга (руса) права ще доведе (trahet) до съдържащите се елементи (cantenta); всичко което ще може да се изяви (omnia decreta), не ще струва една дума: (unum подразбира verbum): Duplex Действително, ако, привлечени от думата Duplex, помислим за площада със същото име, и ако съединим Rond-Point на Елисейските полета с тоя площад, Ще бъдем изненадани, че сме начертали една права, която, на пръв поглед, е близо до перпендикуляра спрямо една линия, която минава през средата на булеварда на Елисейските полета! Но текстът е формален: тая права трябва да бъде начертана със строгост (руса) и следователно нейната перпендикулярност трябва да бъде точна: по тоя начин ще дойдем до положението да разкрием "елементите" на фигурата (contenta). И понеже елементите на една кръгова фигура са безспорно на брой 12, тъй като точките, които трябва да се вземат под съображение, трябва да отговарят на буквите на Floram Patere, (вж. уводните статии), следва, че окръжността, начертана в центъра Dupleix, и тая, начертана в центъра Road-Point, трябва да се проникват взаимно и да се пресичат по една дъга от 60°, страна на шестоъгълник, средата на която ще бъде съставена от казания перпендикуляр. Тогава трябва само да се продължи нормалата на Елисейските полета върху плана на Париж и да се нанесе върху тая нормала намереният радиус. Така ще се получат преди всичко три допиращи се кръга (показани с дебели черти във фигура 1.), това са тия, които имат за център Rond-Point, Лувър и Бастилията. Перпендикулярите към нормалата на Елисейските полета, издигнати в тия центрове, ще бъдат Rond-Point – Дюплекс, Лувър – Монпарнас, Бастилията – Италия.
към текста >>

И понеже елементите на една кръгова фигура са безспорно на брой 12, тъй като точките, които трябва да се вземат под съображение, трябва да отговарят на буквите на Floram Patere, (вж.
Първият и третият стих стават вече четливи: само вторият иска още разсъждаване. Естествено, recta предполага linea, за да се означи това, което ние наричаме "една права"; латинският език позволява това, тъй като съгласуването на прилагателното със contenta не може да произведе никакво двусмислие: едно съдържание (contenta), което би било право, няма смисъл. Остава думата рус, която може да бъде само едно съкращение и, без съмнение, гръцко поради правописа: това е, наистина, гръцката дума раса, наречие, което означава "с твърдост", "със строгост". И ние идваме до това: " В Елисейските полета да се работи (agere) с окръжност (per circulum); предварително (ante) една строга (руса) права ще доведе (trahet) до съдържащите се елементи (cantenta); всичко което ще може да се изяви (omnia decreta), не ще струва една дума: (unum подразбира verbum): Duplex Действително, ако, привлечени от думата Duplex, помислим за площада със същото име, и ако съединим Rond-Point на Елисейските полета с тоя площад, Ще бъдем изненадани, че сме начертали една права, която, на пръв поглед, е близо до перпендикуляра спрямо една линия, която минава през средата на булеварда на Елисейските полета! Но текстът е формален: тая права трябва да бъде начертана със строгост (руса) и следователно нейната перпендикулярност трябва да бъде точна: по тоя начин ще дойдем до положението да разкрием "елементите" на фигурата (contenta). И понеже елементите на една кръгова фигура са безспорно на брой 12, тъй като точките, които трябва да се вземат под съображение, трябва да отговарят на буквите на Floram Patere, (вж. уводните статии), следва, че окръжността, начертана в центъра Dupleix, и тая, начертана в центъра Road-Point, трябва да се проникват взаимно и да се пресичат по една дъга от 60°, страна на шестоъгълник, средата на която ще бъде съставена от казания перпендикуляр. Тогава трябва само да се продължи нормалата на Елисейските полета върху плана на Париж и да се нанесе върху тая нормала намереният радиус. Така ще се получат преди всичко три допиращи се кръга (показани с дебели черти във фигура 1.), това са тия, които имат за център Rond-Point, Лувър и Бастилията. Перпендикулярите към нормалата на Елисейските полета, издигнати в тия центрове, ще бъдат Rond-Point – Дюплекс, Лувър – Монпарнас, Бастилията – Италия. Продължени в северната част на плана, те ще се отправят респективно към Клиши, северната гара и Бел Вил.
към текста >>

Така ще се получат преди всичко три допиращи се кръга (показани с дебели черти във фигура 1.), това са тия, които имат за център Rond-Point, Лувър и Бастилията.
И ние идваме до това: " В Елисейските полета да се работи (agere) с окръжност (per circulum); предварително (ante) една строга (руса) права ще доведе (trahet) до съдържащите се елементи (cantenta); всичко което ще може да се изяви (omnia decreta), не ще струва една дума: (unum подразбира verbum): Duplex Действително, ако, привлечени от думата Duplex, помислим за площада със същото име, и ако съединим Rond-Point на Елисейските полета с тоя площад, Ще бъдем изненадани, че сме начертали една права, която, на пръв поглед, е близо до перпендикуляра спрямо една линия, която минава през средата на булеварда на Елисейските полета! Но текстът е формален: тая права трябва да бъде начертана със строгост (руса) и следователно нейната перпендикулярност трябва да бъде точна: по тоя начин ще дойдем до положението да разкрием "елементите" на фигурата (contenta). И понеже елементите на една кръгова фигура са безспорно на брой 12, тъй като точките, които трябва да се вземат под съображение, трябва да отговарят на буквите на Floram Patere, (вж. уводните статии), следва, че окръжността, начертана в центъра Dupleix, и тая, начертана в центъра Road-Point, трябва да се проникват взаимно и да се пресичат по една дъга от 60°, страна на шестоъгълник, средата на която ще бъде съставена от казания перпендикуляр. Тогава трябва само да се продължи нормалата на Елисейските полета върху плана на Париж и да се нанесе върху тая нормала намереният радиус. Така ще се получат преди всичко три допиращи се кръга (показани с дебели черти във фигура 1.), това са тия, които имат за център Rond-Point, Лувър и Бастилията. Перпендикулярите към нормалата на Елисейските полета, издигнати в тия центрове, ще бъдат Rond-Point – Дюплекс, Лувър – Монпарнас, Бастилията – Италия. Продължени в северната част на плана, те ще се отправят респективно към Клиши, северната гара и Бел Вил. Но, както Дюплекс е център на една окръжност, такива трябва да бъдат и Монпарнас и Италия; така ще се начертаят нови допиращи се кръгове на юг; по същия начин ще се постъпи и на север. После, тъй като всички окръжности трябва да се проникват взаимно, за да се разделят автоматично едни други на 12 равни части, ще се начертаят множество такива по начин да се покрие повърхността на Париж. "Ето проблемът е разрешен", завършва коментаторът и пристъпва към неговото тълкуване.
към текста >>

76. ПРЕЗ ЕДНА РАННА ПРОЛЕТ - Б.К.Б Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

на фигура 1, дадена в миналия брой на списанието — е наистина интересно.
П. М. Геометричните детерминации на гр. Париж Проучването на резултата — т.е. на фигура 1, дадена в миналия брой на списанието — е наистина интересно. На първо място, казва Пиоб, то изтъква значението на нормалата на Елисейскит полета. Тя минава през Тюйлери, Лувъра, Кметството и Бастилията: човек би рекъл, че тя е средищната линия, по която се е развивала цялата история на Париж, цялата история на френския народ! Кметството, централното огнище на Парижката комуна; Лувърт на кралете на Франция; крепостта на Бастилията, която е трябвало да бъде превзета през 1789 г., за да се ознаменува унищожението на стария режим; Тюйлери, около който заседаваше Конвентът, заседава още Бурбонският дворец, и близко до който, върху самата тангента на двата кръга, почва тоя прочут площад, наречен сега Конкордия, дето изтече толкова кръв по време на Революцията! Човек би рекъл още, продължава коментаторът, че по тая нормала именно става еволюционното развитие на Париж. Една тайнствена сила, изглежда, тласка града към Порт Майо и по-нататък към запад: новите и елегантни квартали се намират в западната част, отвъд линията Дюплекс — Rond Point и предпочтително в кръговете, съседни на нормалата!
към текста >>

И, ако се нанесе върху един план на Париж, достатъчно голям и достатъчно точен, за да могат да изпъкнат подробности и точности, фигура 1, дадена в миналия брой на списанието, ще изпъкнат още някои изненадващи констатации.
Тя минава през Тюйлери, Лувъра, Кметството и Бастилията: човек би рекъл, че тя е средищната линия, по която се е развивала цялата история на Париж, цялата история на френския народ! Кметството, централното огнище на Парижката комуна; Лувърт на кралете на Франция; крепостта на Бастилията, която е трябвало да бъде превзета през 1789 г., за да се ознаменува унищожението на стария режим; Тюйлери, около който заседаваше Конвентът, заседава още Бурбонският дворец, и близко до който, върху самата тангента на двата кръга, почва тоя прочут площад, наречен сега Конкордия, дето изтече толкова кръв по време на Революцията! Човек би рекъл още, продължава коментаторът, че по тая нормала именно става еволюционното развитие на Париж. Една тайнствена сила, изглежда, тласка града към Порт Майо и по-нататък към запад: новите и елегантни квартали се намират в западната част, отвъд линията Дюплекс — Rond Point и предпочтително в кръговете, съседни на нормалата! Големите паркове също се разполагат в зависимост от тая линия: Венсенската гора на изток, Булонският лес на запад. И, ако се нанесе върху един план на Париж, достатъчно голям и достатъчно точен, за да могат да изпъкнат подробности и точности, фигура 1, дадена в миналия брой на списанието, ще изпъкнат още някои изненадващи констатации. Тогава се налага въпросът: каква е тая нормала на Елисейските полета, тая права линия, която се появи едва в най-ново време чрез реализирането на площада Конкордия с неговия обелиск в средата и на площада Етуал с неговата Триумфална арка? Ако се измери ъгъла, който тя образува с линията изток-запад, ще се забележи, че той има 23°27'. Следователно, нормалата на плана на Париж е наклонена към екватора с 23°27' — точно колкото оста на Земята е сама наклонена към своята орбита! Тая нормала е, прочее, оста на Париж. И тая ос има тази особеност, че има същия наклон, както оста на Земята: може да се каже, че еволюционното движение на града става по същия начин, както еволюцията на човечеството — която, както вече забелязах, следва линията на плоскостта на Еклиптиката.
към текста >>

1 в последния брой на списанието — съдържа три главни точки, центрове на три допиращи се кръга, които са първични (и показани с дебели черти в спомената фигура).
Следователно, нормалата на плана на Париж е наклонена към екватора с 23°27' — точно колкото оста на Земята е сама наклонена към своята орбита! Тая нормала е, прочее, оста на Париж. И тая ос има тази особеност, че има същия наклон, както оста на Земята: може да се каже, че еволюционното движение на града става по същия начин, както еволюцията на човечеството — която, както вече забелязах, следва линията на плоскостта на Еклиптиката. Нека не се чудим тогава, че новите идеи се раждат обикновено във франция, чиято столица — мозъкът — е разположена космично по тоя начин! Но, оста на Париж — върху сегашния план, който представя фиг. 1 в последния брой на списанието — съдържа три главни точки, центрове на три допиращи се кръга, които са първични (и показани с дебели черти в спомената фигура). Три перпендикуляри се издигат върху тая ос — те разделят голямата окръжност на Париж на 12 равни части; те са правите, по които градът, разширявайки се в околностите, ще се увеличава като един жив организъм чрез размножаване на своите клетки; те са строителната арматура на това същество, което човек гради колективно, без да подозира, че нуждите и интересите, които той смята, че задоволява, са водени от космични сили — както всяко нещо в тоя свят. Те са също трите мачти на символичния кораб, който представя гербът на града. Тоя план на Париж дава да се разбере това, което изложих по-рано по повод символите и гербовете — че те имат една реалност. След това Пиоб обяснява доста обстойно горната мисъл. Колкото и да са интересни подробностите, ние ще трябва да се задоволим с едно резюме по тоя въпрос.
към текста >>

77. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Аз стоях захласнат на същото място, гдето някога, толкова векове, е стояла прекрасната статуя, най-значителната фигура на цялата древност.
Един ден пришълци нападнали храма и заграбили чудната статуя. Натоварили я на кораб и поискали да я пренесат през морето. Но Провидението не искало да позволи тая гавра. Излязла буря и потопила кораба. Тя самата потънала на дъното на морето, гдето лежи и досега. Аз стоях захласнат на същото място, гдето някога, толкова векове, е стояла прекрасната статуя, най-значителната фигура на цялата древност. И сякаш падна пред очите ми завесата на някаква мистерия. Името Атина Палада не беше ли дадено от същия тоя необхватен, непознат, винаги при нас и все така далечен, незнаен Бог, за който в подножието на Акропола е говорил Апостол Павел? Не беше ли същото това търсене пипнешком на смътно усещаната, непостижима реалност в нас и около нас, която хората от всички времена, от всички народи са търсили? Не беше ли това нуждата на същата натоварена със скръб и противоречия душа, която задушавана в непроходимостта им, търсеше да се отправи към красивото, към височините, към небето? Изправен на мястото, от гдето е гледала към нашия свят статуята на Атина Палада, аз почувствувах еднаквостта на човешката душа от миналото, от днешното, а сигурно и от бъдещето и еднаквостта на всички Богове от всички времена.
към текста >>

78. МАГИЯТА НА КНИГАТА - N. Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Между другото, ето как можеш да покажеш на детето, че има разумност в природата: ще напишеш на плоча или хартия един шестоъгълник, петоъгълник, четириъгълник и ще попиташ детето: Тази фигура може ли да се напише от само себе си?
Така развитите любов и внимание към тях, после ще се проявят и към хората. Ето защо Джон Ръскин казва: „Съзирането на прекрасното и любовта към прекрасното в природата непременно води към съзнание на прекрасното в моралния свят". Общение с природата по новия начин развива моралната и висшата духовна природа у детето. С подходящи методи детето ще схване, че всяка форма в природата е резултат от действията на разумни сили. Учителят дава следните упътвания по това: „Детето ще изучава онази степен на вътрешния живот, която проявяват паякът, бръмбарът, птиците и пр. Между другото, ето как можеш да покажеш на детето, че има разумност в природата: ще напишеш на плоча или хартия един шестоъгълник, петоъгълник, четириъгълник и ще попиташ детето: Тази фигура може ли да се напише от само себе си? После го доведи до едно растение с петолистен цвят, например тиква, и го попитай: Могат ли тези венечни листа случайно така да се наредят? После му покажи чертежа върху хартията и го попитай: Тези линии сами ли дойдоха върху тая хартия? Детето ще каже: Човек ги написа. Ще го попиташ после: Кой постави на цветето тази форма? То ще разбере, че съзнанието на цветето, разумното в цветето е направило това.
към текста >>

79. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ИЗЛЕТ ДО ВИТОША - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Но диаметърът на тая фигура е перпендикулярен към оста и кметството се намира на северния му край върху тангентата на тая ос.
Тия космични сили — същите, които въодушевяваха всяка клетка в тия хора — караха да тече кръвта във вените в съгласие с движението на земята, чрез кръвта възбуждаха мозъците и от рефлекс на рефлекс, произвеждайки между жителите на тая точка на земното кълбо комбинираната игра на интересите и на чувствата, създадоха най-после от незначителния градец в началото днешната голяма столица. Тая клетка-майка е твърде ограничена — и, ако се разгледа внимателно планът на Париж, тя дори не се намира върху оста! Оплоденото яйце не е още на место, то не е още върху своята линия на развитие. Символът на кораба, ако се проектира, като се вземе Нотър Дам за център, не успива да покрие целия остров La Cité; гой включва едва една част от острова Сен Луи; но кръгът, върху който той е начертан, позволява разширението върху левия бряг към планината Сент Женевиев: върху тоя сектор римските императори К. Хлор, Юлиян, Валентин и Грациан разбиха Лютеция. Но диаметърът на тая фигура е перпендикулярен към оста и кметството се намира на северния му край върху тангентата на тая ос. Така че началната клетка, увеличавайки се, е заставена да премести там центъра си. Оттогава тя е на ос: това е бременността. Колективното същество действува. От крепостта на Лувъра до тая на Бастилията, от Дома на Тамплиерския орден до височините на Сент Женевиев се простира неговият градски живот и се изпълнява историята на Париж (вж. фиг. 1.).
към текста >>

80. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Прочее, продължава коментаторът, нека хвърлим поглед върху интересната фигура 1, която представя наистина „машината за управление" и дава възможност да се види точното място, което заемат „органите" на тая машина върху самия план на Париж.
Управлява се, пояснява Пиоб, чрез председателството на републиката и чрез разните министерства — чрез изпълнителната власт и законодателната власт, разделени, както се следва. Има една троичност от институции, която се установи, без да са я имали точно предвид законите на конституцията от 1875. Тия закони не предвиждаха, в действителност, ролята на министър - председателя, а последният малко по малко се затвърди толкова, че стана най-меродавното колело на парламентарната република. Да се смени министър -председателят, това значи да се смени управлението: формата си е все републиканска, но всеки знае, че тая на Поанкаре не е тая на Ерио — това се вид ясно, когато последният замести първия през 1924 год. Ние имаме, следователно, три различни неща: от една страна, председателството на републиката; от друга страна, министър - председателя с разните администрации, чиито министри съставят неговото правителство; най-после двете Камари, тая на депутатите и тая на сенаторите. Прочее, продължава коментаторът, нека хвърлим поглед върху интересната фигура 1, която представя наистина „машината за управление" и дава възможност да се види точното място, което заемат „органите" на тая машина върху самия план на Париж. Първо ще се забележи, че пет министерства —- Обществени работи, Народна просвета, Търговия, Земеделие и Колонии —- макар и разположени върху различни пътища, се намират върху една и сеща окръжност. Ще се види после, че три други министерства, но далечни — тия на Финансите, на Войната и на Труда — са също върху една и съща окръжност и че последната, както предходната се трасира с помощта на един и същ център, среда на правата, която съединява Сената с Камарата на депутатите. Прочее, половината на тая права —- радиус на окръжност — е равна на радиуса Бурбонски дворец (Камарата на депутатите) — площад Rond Point на Елисейските полета. Не виждате ли, колко Нострадамус беше прав да пише: „Да се направи окръжност в Елисейските полета". Това не бе само, за да се излезе от там и да се начертае целият план на Париж, но още и да се открие и да се анализира топографското разположение на машината за управление на Третата република.
към текста >>

81. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА - Б. БОЕВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Може да се направи и обратното при конституирането на едно правителство: познавайки парламентаристите, които го съставят и избирателните окръзи, които те представляват, трябва да се съедини избирателното седалище на тия последните със самия Париж, за да се състави една фигура, която после се проучва.
242 г.), но който не представлява за публиката същия символичен интерес, Нострадамус дава за щастие указания, продължава коментаторът, без които човек не би могъл да направи нищо. Тия топографски указания не са твърде загадъчни; те изискват във всеки случай много размишление: те се прилагат направи, които трябва да се трасират върху картата на Франция, тръгвайки от самата точка, дето се намира върху плана на Париж седалището на разглежданото министерство (вж. фиг. „Машината за управляване" в бр. 143 на „Ж.3."). Но, би могло да се процедира с приблизителност за един цял кабинет, като се вземе целият Париж за централна точка върху една намалена карта. Може да се направи и обратното при конституирането на едно правителство: познавайки парламентаристите, които го съставят и избирателните окръзи, които те представляват, трябва да се съедини избирателното седалище на тия последните със самия Париж, за да се състави една фигура, която после се проучва. Като куриоз и за изследователите коментаторът дава топографските указания, дадени в Центуриите за 6 френски министри на финансите през зимата 1925—26 г. След това Пиоб прави едно сравнително проучване на положението на планетите Марс, Уран и Слънцето по време на парламентарните смущения, които станаха във Франция през юни и юли 1926 год. Събитията, които създадоха министерските кризи, са следните: 15. 6. - Оставка на Р. Пере и след това па целия кабинет - Марс е в 0°19', т.е.
към текста >>

82. ДВЕ ФОРМИ - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

При нормално главно стебло те вървят отвесно нагоре и една малка част от тях, като дойде до мястото на един клон, се отклонява и отива в клона (фигурата А).
са наблюдавали, какво става при отрязване горния край на главното стебло. Тогава един от страничните горни клони се изправя постепенно и замества главното стебло. Пълно изправяне на този клон в отвесно положение не става, но все става изправяне до известна степен. Това отдавна е познато, но за нас е важно да знаем, каква промяна става в тъканите. Нека вземем за пример дървесните влакна и снопчета. При нормално главно стебло те вървят отвесно нагоре и една малка част от тях, като дойде до мястото на един клон, се отклонява и отива в клона (фигурата А). А ето какво става при отрязването на горния край: Отвесните дървесни влакна и снопчета като дойдат до най-горния клон, се изкривяват, за да навлязат в него, понеже той замества главния стъблен край (фигурата В). Фьохтинг разглежда в своето капитално съчинение върху експерименталната анатомия и физиология вътрешните промени на тъканите при подобни опити. В този случай се питаме: Може ли да се отдаде това на механичен процес? Тогава кои физикохимични сили, кои механични причини са накарали тия дървесни влакна и снопчета да направят такова отклонение на страни и да навлязат в страничния клон, който замества главния стъблен край. Очевидно е, че тук имаме един разумен принцип, който действува, защото и в такива случаи, когато стане повреда, която не става обикновено в естествения живот на растението, последното винаги реагира разумно и целесъобразно.
към текста >>

А ето какво става при отрязването на горния край: Отвесните дървесни влакна и снопчета като дойдат до най-горния клон, се изкривяват, за да навлязат в него, понеже той замества главния стъблен край (фигурата В).
Тогава един от страничните горни клони се изправя постепенно и замества главното стебло. Пълно изправяне на този клон в отвесно положение не става, но все става изправяне до известна степен. Това отдавна е познато, но за нас е важно да знаем, каква промяна става в тъканите. Нека вземем за пример дървесните влакна и снопчета. При нормално главно стебло те вървят отвесно нагоре и една малка част от тях, като дойде до мястото на един клон, се отклонява и отива в клона (фигурата А). А ето какво става при отрязването на горния край: Отвесните дървесни влакна и снопчета като дойдат до най-горния клон, се изкривяват, за да навлязат в него, понеже той замества главния стъблен край (фигурата В). Фьохтинг разглежда в своето капитално съчинение върху експерименталната анатомия и физиология вътрешните промени на тъканите при подобни опити. В този случай се питаме: Може ли да се отдаде това на механичен процес? Тогава кои физикохимични сили, кои механични причини са накарали тия дървесни влакна и снопчета да направят такова отклонение на страни и да навлязат в страничния клон, който замества главния стъблен край. Очевидно е, че тук имаме един разумен принцип, който действува, защото и в такива случаи, когато стане повреда, която не става обикновено в естествения живот на растението, последното винаги реагира разумно и целесъобразно. Опит с пеперудоцветни растения Зелени в 1905 г.
към текста >>

83. ЩО Е РЕГУЛАЦИЯ В ПРИРОДАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Фигурата на вейки човек е свойствено различна от тези на останалите хора.
Д-р Ил. Стр. ЛИЦЕТО НА ЧОВЕКА „Лицето на човека представлява онази част от вложения в нас божествен капитал, която ние сме могли да вложим в обръщение". Учителят Въпреки видимата еднаквост на биологичните закони, при които се изгражда тялото на човека, у всекиго ние виждаме конструктивно разнообразие. Фигурата на вейки човек е свойствено различна от тези на останалите хора. Даже и при близнаците, които поразяват понякога с приликата си, ние намираме разлика, както в градежа на тялото, така и във физиологичните му отправления. Особено различни едни от други са лицата на хората. Когато се вглеждаме в тълпата, за да търсим наш познат, търсим да видим лицето му. Говорим ли с някого, ние не снемаме поглед от лицето, по което ние долавяме всичко, каквото то желае да ни изкаже. Радост, скръб, омраза или любов преминават като един неуловим трепет по лицето на всекиго.
към текста >>

84. ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА - G.N. Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Приложената фигура излага схематично целия процес на превръщане дебелостенните клетки в тънкостенни.
Така се образува нова тъкан, която дава редица нови тъкани: паренхим, ситовидни цеви и пр. Интересен е следният опит на Ф. Шилинг в 1923 година: той счупил клон на едно растение, обаче двете части на счупения клон не отделил една от друга. На мястото на счупването растението почнало да прави усилие да възобнови нормалното състояние чрез създаване на нови тъкани: чрез химични процеси дебелостенните клетки на дървесната тъкан се освободили от своята дървесина; клетките на първичната и вторична дървесини от дебелостенни станали тънкостенни. Както виждаме, при нужда организмът прибягва и до химични процеси, за да постигне желаната цел. Приложената фигура излага схематично целия процес на превръщане дебелостенните клетки в тънкостенни. Този процес се нарича обездървесяване на клетките. Компенсаторна регулация Когато някой части от тялото се отстранят, то други части се развиват по-силно. Това се нарича компенсаторна регулация. Някой може да каже, че туй става, защото се усилва работата на останалите органи и тe стават по-голeми, хипертрофират се. Например, ако се отстрани бъбрекът на някой организъм, то другият бъбрек става по-голям, понеже почва да работи по-силно.
към текста >>

85. ПРОФЛ ШЛ РИШЕ ВЪРХУ ШЕСТОТО СЕТИВО-П. М-В Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Има разпятия, на които Божественият Син е превърнат в жалка фигура.
те са такива, защото съзнателно се освобождават от властта на земната гравитация и се стремят да се разтопят във въздуха, да се дематериализират и да изчезнат във висината. Вгледайте се в това време, отразено в своето изкуство и ще откриете жестокото противоречие, което е било в същност неговата истинска атмосфера. Това противоречие е между жестокостта и голямата набожност. Егоизмът на замъците, мъката на робите, висината на катедралите и фанатизмът на папите са били съществените негови елементи. Ако се вгледате в образа на Христа, в разпнатия Христос, вие ще откриете грамадна отчужденост на създадения образ от оня, който носим в душите си. Има разпятия, на които Божественият Син е превърнат в жалка фигура. В това отношение иконописът на източното православие има по-голяма сила в измъчените, изпити и дълбоки лица на иконописните образи, има повече мистичен трепет, страх и божествена тайна, отколкото в Kruzifinus`ите — понякога жалки и отчуждаващи от основната идея за жертвата. В Белведерския Аполон, тоя земен и прекрасен младеж, има повече примамливи неща, отколкото към несполучливите образи на разпятието. Никъде, никъде не е постигнат Христос, защото ако красотата на земята, жестокостта и силата се поддават на изобразяване, кротостта и магическата власт на Христа са непостижими за изобразителното изкуство. Никой творец още не с достигнал да съчетае небесната непобедима сила с драговолно приетото страдание. Ренесансът пробуди човешкия дух и изкуството от примамливия сън на мрачното средновековие.
към текста >>

86. Брой 3-4 -1995г. Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Неуморим и всеотдаен, Боян Боев всякога е бил централна фигура на Изгреба.
Въпреки голямата заетост да организира братския живот на Изгрева, Боян Боев всякога е имал време да върши и онова, което душата му е жадувала - да изследва, да анализира, да работи по научни методи. Плод на това е неговата книжка, излязла през 1937 г. по случай хилядогодишнината от появата на богомилското движение "Мисията на богомилството, във връзка с мисията на славянството". През 1942 г. излиза и негов цялостен и задълбочен психологически труд по въпросите на възпитанието “Учителят за образованието”. Неуморим и всеотдаен, Боян Боев всякога е бил централна фигура на Изгреба. Неговата компетентност и знания по обширен кръг въпроси свързани с живота и учението на Учителя са го правили необходим и желан събеседник всякога. В неговата стаичка на Изгреба и преди, и след заминаването на Учителя всеки намираше търпелив и услужлив приятел. На разговор с Учителя Боян Боев бе опора в трудните години на атеистическата мрачина. Той даваше кураж на слабите и вдъхваше оптимизъм на отчаяните. Не се огъна пред нищо.
към текста >>

87. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

В това единствено реално, все още имащо своите членове Братство Борис Николов беше главна фигура - стожер, духовен стълб.
Те искат да влязат в Царството Божие насила. Изпълняват един обряд фанатично и мислят, че Царството Божие ще им се отбори. В Царството Божие с Любов се влиза, с Мъдрост, с разумност, с Истина.” Но той не ги спря в действията им. По-важното е, че в новосъздаденото братство, с човешкия ред въведен в него, Борис Николов не присъстваше. Той остана да живее с цялото си същество в онова Братство, създадено от Учителя по закона на веригата. В това единствено реално, все още имащо своите членове Братство Борис Николов беше главна фигура - стожер, духовен стълб. Такъв остана до 22 декември 1991, когато напусна тялото си. Изпратиха го малцина. По негово желание. И той заживя в душите им по силата на великия закон на веригата. И Епилогът свърши.
към текста >>

88. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По стръмния път що води към върха една светла фигура с героични усилия раздира гъстата мрачина на нощта и дава отпор на беснеещата стихия.
Черни облаци затулват небесния простор. Нито една звездица! Светкавица като огнен пояс за миг раздира тъмното небе, а гръмотевичния екот с погресающа сила се носи далеч из небесния шир. Громък е езика на великата природа. А при по-силен темп но нейния пулс - страх и трепет всявa тя в душите на ония, които безцелно пъплят по нейната снага. По стръмния път що води към върха една светла фигура с героични усилия раздира гъстата мрачина на нощта и дава отпор на беснеещата стихия. Светкавица раздира небосвода, а ярката светлина, която се пониса навред осветява един страдалчески и героичен образ: Душата човешка, в своя стремеж към висините, пътуваща всред мрака и бурите на земния живот! Дрехите й са разкъсани, нозете и ръцете наранени и тя ту пада ту става по друма що води към върха. Лицето й тихо и спокойно. От него вее божествена светлина. Бурята вече стихва.
към текста >>

89. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 16 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Малко по-малко затъмнявайки се, неговата фигура най-после изчезва в мъглявината.
Не забравяй, че трябва да се върнеш точно на време. След като се върнеш, ний отново ще те изследваме и според твоето подобрение, ще определим мястото ти. ХАЛИС, Извинете, моля, че ви причиних толкова много грижи. Аз отивам: довиждане! Казвайки това, Халис, върху лицето на когото вече никак не може да се види предишната гордост, тръгва бавно неохотно. Малко по-малко затъмнявайки се, неговата фигура най-после изчезва в мъглявината. Тацукоо ниско заговаря на Харукуниуаке, дръпвайки го за ръкава. ТАЦУКОО. Господине, виждам че мисионера излезе съвсем недостоен в духовния свят. Мисионер, когото на земята са уважавали като Бог, идвайки тук се оказва съвсем мизерен, нали? ХАРУКУНИУАКЕ. Е да. А също и ние, тъй да се каже, още се скитаме в Междинния Свят, без да можем да се издигнем в Царството Небесно.
към текста >>

Когато те го проследяват с очи, неговата фигура не се вижда ясно, защото цяла е обгърната в ослепително сияние, като светящо кълбо, което, заобиколено от седем, осем или девет по-малки такива, подобни на луната, постепенно се изгубва в най-отдалечените стаи на Дома.
Каннагара Тамачихаемасе! (Окултен израз, който има приблизително значението: „Да бъде волята Божия“ б. р.) С ръце скръстени на гърдите си, Харукуниуаке е вън от себе си от вълнение и на очите му се повяват сълзи. Също и Тацукоо скръства ръцете си и мълчаливо проронва благодарствени сълзи. Тогава, покланяйки се, бога-съдия се появява и влиза отново във вътрешността на Дома. Когато те го проследяват с очи, неговата фигура не се вижда ясно, защото цяла е обгърната в ослепително сияние, като светящо кълбо, което, заобиколено от седем, осем или девет по-малки такива, подобни на луната, постепенно се изгубва в най-отдалечените стаи на Дома. Обикновено, възвишените същества, надарени с голяма мъдрост и интелигентност, изглеждат на по-малко интелигентните същества като някаква често пъти ослепителна светлина. Това е защото мъдростта и интелигентността сами по себе си светлина, родена от Божествения живот, който е истина и добро. Неочакваното събитие ги зачуди дотолкова, че те не можаха да проговорят и дума. В мълчание, те отново обръщат очите си към бариерата и гледат, без даже да мигнат, духовете, които идват там и получават своята присъда. Превод от есперанто Из „Oomoto" --------------- *) „Крадец от Небето" е този, който мисли че сам притежава нещо.
към текста >>

90. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 26 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Едно цветно художествено табло с една художествена анатомична фигура в голям формат е под печат в ограничено количество и струва 50 лева.
Тайната на очите! Една мирова драперия се разкрива с изследване очите. Една загадка, една нова и ценна наука, нужна за изучаване от всички. В окото вие ще видите физичния и психичен живот на човека. Всички органи в тялото имат своето място в чуден ред в окото. Едно цветно художествено табло с една художествена анатомична фигура в голям формат е под печат в ограничено количество и струва 50 лева. Веднага се запиши за абонат и изпрати стойността до издателя: Кирил Георгиев — скулптор ул. „Добруджанска" кв. 618/5 — Варна. Тъмни сили. От няколко години насам, в България изникнаха като гъби след дъжд разни самозвани „родозащитнически" организации, които издигнаха в култ грубото насилие, дивия и сляп шовинизъм, побоите, омразата към другите народи, крайната нетърпимост на други убеждения и вярвания.
към текста >>

91. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 41 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Калименов) Как се насажда шовинизъм Книжнина Естествено подмладяване Всеки, който е изучавал свещените писания, знае, че те са писани на един преносен фигуративен език.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 40 15 ноември 1931 В-к „Братство“ се изпраща всекиму, който пожелае. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели. Адрес: Сава Калименов, Севлиево Съдържание: Естествено подмладяване („Изгрев“, 11 окт. 1931 г.) Балканската федерация (С. Калименов) Как се насажда шовинизъм Книжнина Естествено подмладяване Всеки, който е изучавал свещените писания, знае, че те са писани на един преносен фигуративен език. Това е езика на природата. И в живата природа всичко е изложено само в картини. Природата не ни говори с думи, а с езика на образите, които ние трябва да тълкуваме и превеждаме. Но това тълкуване не е произволно, а е подчинено на строго установени закони. Първоначалните езици са били близки до езика на природата.
към текста >>

92. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 75 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не. защото днес мощно се издига фигурата на пострадалото от миналата война човечество, водено от своите истински водачи, които зоват народите не към избиване, не към унищожаване, не към смърт, а към братство, към живот, към щастие.
Tе не хвърлят поглед надолу, в низините на живота, където се раждат и живеят тия които ги създадоха, тия които ги откърмиха, тия които ги издигнаха, за да видят тяхното тегло, тяхната мизерия, тяхното отвръщение от най-голямото зло в света — войната! Защо? Защо ? Върховните избраници на народите днес кроят страшни планове за избиването им, днес всички политически кръгове са готови за война и с гигантски крачки летят към осъществяването на адския план — избиването на предназначени за живот, за работа, за щастие човешки същества. Но, ще се реализира ли тоя дяволски план? Не. защото днес мощно се издига фигурата на пострадалото от миналата война човечество, водено от своите истински водачи, които зоват народите не към избиване, не към унищожаване, не към смърт, а към братство, към живот, към щастие. В тоя именно момент когато се води вътрешна, скрита за окото борба между двете сили — Доброто и Злото в живота — не е ли престъпление да стоим далеч от редовете на величествената армия на Доброто? Ратниците за мир, братство и любов между хората трябва да бъдат на първата линия и с всички сили, с всичката си енергия, с цялата си душа, да се отдадат на тая съдбоносна борба, за да се спечели веднъж за винаги вечния мир между всички народи. Прочие, нека в тоя критичен момент се изпълним с повече вяра, с повече съзнание и разтръбим мощно по света: Не искаме нова война, не желаем повече да бъдем проводници на низки, долни и не човешки инстинкти, не бива повече да правим от тоя тъй хубав и хармоничен свят, място на кървави разпри, не небивали вакханалии. Ж. Узунова Съобщения Погрешно сме съобщили (в брой 72 на в. „Братство“), че цената на първия том от X.
към текста >>

93. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не фигуративно, но напълно действително, тук се извършва велико свещенодействие, велика мистерия, в единствения истински храм на Бога — Природата i Който и да си ти, какъвто и да си, душата ти не може да не бъде затрогната от величието, красотата и от свещената тайнственост на това, което става.
И нека твоите тихи стъпки изкачвайки се на някой връх, разбудят нейното мълчание. Зората да те завари далеч от града, там, на височината. Какво величествено спокойствие! Какво тържествено мълчание ! Какъв свещен трепет се носи във въздуха и обгръща душата ти, както и всичко живо! Не фигуративно, но напълно действително, тук се извършва велико свещенодействие, велика мистерия, в единствения истински храм на Бога — Природата i Който и да си ти, какъвто и да си, душата ти не може да не бъде затрогната от величието, красотата и от свещената тайнственост на това, което става. Може би ти си виждал досега хиляди човешки „представления“ — драми, опери, концерти, религиозни церемонии и обреди. Може би ти си слушал и си се наслаждавал от творчеството на велики художници, музиканти, поети, проповедници, учени и т. н. Може би ти си присъствал на големи човешки културни, просветни и национални тържества, които са те изпълвали с възхищение. О! как дребно, как жалко и незначително ти се вижда сега всичко това! Кое човешко дело, коя човешка проява може да се сравни с величието на Божественото творчество, със свещения акт на зазоряването, когато тъмнината уплашено бега пред настиващата по всички посоки светлина!
към текста >>

94. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Философски преглед“ по случай неговата смърт: Д-р Кирил Паскалев „Това лято отвлече една интересна фигура Във философския живот не нашата малка страна.
Седмицата се урежда от Министерството на народното стопанство паралелно с въздържателните дружества. Ще бъдат устроени сказки и изложби, в които ще се изтъкне ползата от гроздето и плодовете и ще се направи пропаганда за масовата им консумация. Помен за Д-р Кирил Паскалев Наскоро се навърши годишнина от смъртта на нашия добър приятел Д-р Кирил Паскалев, който притежаваше ценни заложби, големи познания и забележителен литературен талант, с помощта на които той направи първите стъпки към свързването на днешната официална наука с окултизма. Заслугата в това отношение на Д-р Паскалев е голяма и жалко е, че той не можа да довърши широко набелязаната от него работа. Във връзка с това даваме по-долу отзива ма сп. „Философски преглед“ по случай неговата смърт: Д-р Кирил Паскалев „Това лято отвлече една интересна фигура Във философския живот не нашата малка страна. Кирил Паскалев, който е починал 34 годишен, бе роден в Бургас в средата на едно бедно и скромно семейство. Преди няколко години той завърши медицинския факултет при Софийския университет и напоследък бе лекар в Габрово. Обаче медицината съвсем не бе главното в неговата работа. Още като студент, пък и след това, той се е интересувал живо от философските проблеми, чел е много и е слушал редовно лекции по философия в университета. Д-р К.
към текста >>

95. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 103 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

През витрината той можа да познае вече прегърбената фигура на Марчев.
Минаха десетина години. Петков получи друго назначение. Един ден той газеше калта на едно малко градче. Неочаквано пред него се изпречи схлупено дюкянче с надпис: „Стоян Марчев — железария.“ Какво търси бай Стоян тук? Вътре светеше. През витрината той можа да познае вече прегърбената фигура на Марчев. Спря се да го погледа. Състарен, побелял, с черен нагръдник. Лицето набръчкано, печално. Да му се обадя ли? Тогава, когато плати от джоба за несъобразителността си, той се зарече да си отваря очите.
към текста >>

Петков му подаде ръка за сбогом, изгледа жалката му фигура и дълбоко в душата си рече: — Няма ли провидение, няма ли провидение!
Спортисти, колоездачи — знаменосци, шофьори, че се залежаха и — отидоха. Остана ми един син и той е шофьор. Тук се прибрах при вуйчо ми. Не съм за големия град — има много магазини, конкуренция! Някога магазина на бай Стоян Марчев беше най-големият! Петков му подаде ръка за сбогом, изгледа жалката му фигура и дълбоко в душата си рече: — Няма ли провидение, няма ли провидение! О р и о н Книжнина Природа и наука, год. V. кн. 1. под редакцията на проф. Ас. Златаров, проф. Ст. Консулов и Ал.
към текста >>

96. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

При всяко начало на живот костеливата фигура на смъртта хвърля своята страхотна семка.
ставайки един фактор в нашия живот за дни, месеци или години. Най-сетне идва ден, когато тази форма умира и се разрушава. Животът, за който ний не знаем от где бе дошъл, отминава в невидимото Отвъд и, натъжени, ние се питаме: от где дойде той? с каква цел дойде? и — къде отиде? При всяко начало на живот костеливата фигура на смъртта хвърля своята страхотна семка. Стар или млад, здрав или болен, богат или беден, всички, всички без разлика, трябва да минат през тази сянка и от всички пекове се носи към нас скръбният зов за разгадаване тайната на живота — тайната на смъртта. До тогава, докато болшинството хора не се заинтересуват сериозно от трите велики въпроса — от где сме дошли? за какво сме тук на земята? и къде ще отидем след смъртта? — те ще останат не разрешени.
към текста >>

97. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Трябваше да се присъства, когато Учителя говореше в ранна урина, всред боровете, под надничащите върхове, когато вятърът скланяше дърветата, а небето обличаше своите разноцветни багри, като щедра девойка, която иска да обдари всички със своето великолепие — да гледа белокосата му фигура, светла, почти прозрачна, заобиколна от жадни да чуят словото му души — за да се разбере донякъде поне съчетанието на дълбочината на мислите с Божествения простота на израза.
Книжнина Великото в живота, е една малка книжка (47 стр.) съдържа четири беседи от Учителя държани на Витоша (Яворово Присое) тази година, месец Август. Доставя Ж. Панайотов ул. Опълченска 66. София 3. Трябваше да се присъства, когато Учителя говореше в ранна урина, всред боровете, под надничащите върхове, когато вятърът скланяше дърветата, а небето обличаше своите разноцветни багри, като щедра девойка, която иска да обдари всички със своето великолепие — да гледа белокосата му фигура, светла, почти прозрачна, заобиколна от жадни да чуят словото му души — за да се разбере донякъде поне съчетанието на дълбочината на мислите с Божествения простота на израза. „Великото в живота е достъпно на тия, които са познали и живеят в Божествената Любов. Границите на живота са Любовта и Истината — те са двата предели, между които гради Мъдростта и разрешава всички противоречия и възможности чрез Живот, Знание н Свобода. Защото гдето е Бог там няма никакви противоречия! Но Бог е жив, Който чува, може и помага“. За тия които знаят да четат и разбират което четат, а разбраното прилагат — и само тая книжка е достатъчно да даде такава нова насока на мислите и живота, че те винаги да благославят момента в който са я взели в ръце. Любомир
към текста >>

98. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На Балканите, в България, в атмосферата преситена с буреносния магнетизъм на земните страсти и въжделения, — фигурата на „Учителя на Бялото Братство“ Дънов.
Иди си сбогом, Лисо, отдето си дошла, не може да прониже душата ми твоята стрела! * * * Блажен е човек, който кат горния лъв разсъждава, и в изпитания големи съблазните си прокудява Дядо Благо Отзиви за Всемирното Братство В третата книга на „Окултизъм и Йога“ Мих. Никитин, разглеждайки — сп. „Житно Зърно“ и вестниците „Братство“ и „Frateco“. казва: „Петър Дънов и неговото „Бяло братство“ е явление съвършено изключително на фона на окръжаващата ни действителност. На Балканите, в България, в атмосферата преситена с буреносния магнетизъм на земните страсти и въжделения, — фигурата на „Учителя на Бялото Братство“ Дънов. — е необикновена, апокалиптична. Бялото Братство на Дънова само в България наброява до 40,000 членове и това. разбира се, е достоен плод от 25 годишната плодотворна дейност на неговия основател. Дънова руските читатели познават от неговата чудна книга „Три основи жизни“ излязла в издателството на Гудков (в Рига Б. Р.) в 1931 год.
към текста >>

99. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 111 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Настъпило е времето на жетвата и костеливата фигура на смъртта идва със своята коса.
Из беседата, държана от Учителя на 21. X. 1934 г. („Оставете да растат наедно и двете! „) Макс Хайндел (6) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Смърт и чистилище (продължение от брой 109) Човек гради и сее до момента на своята смърт. Дойде ли тя, времето за сеитба, растеж и зреене е вече минало. Настъпило е времето на жетвата и костеливата фигура на смъртта идва със своята коса. Това е един добър символ. Скелетът символизира относителността на нетрайното, смъртното човешко тяло. Косата ни напомня за факта, че плодът, който това смъртно тяло е принесло в течение на тоя свършващ се живот, ще бъде пожънат от човешкия дух. Когато дойде момента на смъртта по-висшите тела от физическото, напускат последното с едно спирално движение като отнасят със себе си душата на един атом от физическото тяло. Не самия атом, но силите, които са работили в него.
към текста >>

100. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Небесната музика е факт, а не само една фигура на речта.
Неговите творения блестят и сияят с живот, недостъпен за този, който работи с мъртвите земни краски. Той твори с живи, преливащи се материали, и може да създаде своите картини с една лекота, която изпълва с радост душата му. Музикантът, обаче, тук не е още достигнал мястото, гдето ще може да изрази своето изкуство по най-съвършения начин. Физическият свят е свят на формата. Астралният свят, гдето се намират чистилището и първото небе, е свят на краските; а светът на мисълта, гдето се намират второто и третото небе, е свят на тоновете. Небесната музика е факт, а не само една фигура на речта. Питагор не е преувеличавал, когато е говорил за музиката на сферите, защото всяко едно от небесните тела си има своя определен тон и всички заедно те изпълняват небесната симфония, за която и Гьоте споменава в полога към своя „Фауст“, когато сцената се пренася в небесата. Така Архангел Рафаил казва: „Слънцето пее издревната си песен, Посред песента на сферите — сестри, Бързайки по предначертания си път чудесен, В гръмовния бяг на годините безспир.“ Ехото от тази небесна песен достига до нас дори и тук, на физическия свят. Това са нашите най-ценни придобивки, дори и тогава, когато те са тъй ефимерни, тъй кратковременни, като блуждаещите огньове, и не могат да бъдат задържани и изучавани, както е случая с другите произведения на изкуството — като една статуя, една картина или една книга. На физическия свят тонът умира, изчезва веднага след като е роден. В първото небе, естествено, отражението на тая музика с много по-прекрасно и по-постоянно и затова музикантите тук долавят много по-нежни и приятни мелодии от тия, познати им през време на земния им живот.
към текста >>

НАГОРЕ

0.24406409263611