НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
61
резултата в
52
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Дух, сила и материя
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ето точните думи на Ganser: „Жълтото стъкло ми действа успокоително и аз често го употребявам при
учене
стихове, исторически дати и пр., при което всичко що четях и гледах през това стъкло заучавах много по-бърже".
Относно жълтия цвят, данните почват да стават още по-оскъдни. Неговото влияние се отнася да един орган, по-малко удобен за експерименти. Но все пак от онова, което се знае, може да се заключи за неговото извънредно укрепително действие върху централната нервна система. по-специално върху големия мозък. Той дава отлични резултати при една умствена слабост и немощ.
Ето точните думи на Ganser: „Жълтото стъкло ми действа успокоително и аз често го употребявам при
учене
стихове, исторически дати и пр., при което всичко що четях и гледах през това стъкло заучавах много по-бърже".
И естествено тогава деца, излагани систематически на жълта светлина, имат едно от най-добрите условия да станат високо интелектуални същества. В такъв случай уместно е тук да се подчертае голямото значение на цветните лъчи в училището и педагогиката и то не само по отношения на жълтия цвят, а и с останалите краски от спектъра. Но за това разбира се е необходимо добро познаване на науката за цветните лъчи, както и методите за тяхното оползотворяване. Тоя възглед застъпва и Рудолф Щайнер, известния немски антропософ. Той счита влиянието на краските, като добре използваем метод в педагогическата практика.
към текста >>
2.
БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Там от време на време се чува
звученето
на множеството звънци.
Тя издава звукове ту като гръмотевица, ту като басови гласове. Суеверните бедуини вярват, че в нея е скрит, омагьосан манастир. Камбаната (Накус) на тоя манастир звъни от време на време и призовава калугерите на молитва. Учените днес обясняват тия явления с триенето на пясъците по камъните посредством вятъра. Съществуват и „пеещи долини", една от които най-прочутата, е при Тронелен между Гохвалд и Идарвалд.
Там от време на време се чува
звученето
на множеството звънци.
Отначало тихо, после силно и отново замират бавно. Изследователят на акустичните явления Рело откри, че звуковете идат от дълбочината на клисурата и издигайки се нагоре, те се все повече усилват. Понякога Рело е слушал такива нежни и приятни звукове „каквито няма да чуем никога от нашите прочути певци" Не рядко тия звукове давали вид на долината, като че тя плаче и стене. Всичко се обяснява със стеснената клисура, след която следва вече внезапно разширение на долината и се получават напълно аналогични явления на духовите инструменти или гръкляна. Има и пеещи скали.
към текста >>
3.
Психология на вярата
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Хармоничното
звучене
и вариациите му съответствуват на състоянията радост и веселие, които съществуват в духовния свят като чувства, а на физическия се проявяват като Добро и Истина.
Когато има хармонично съчетание, тези чувства са сполучливо възпроизведени от инструментите. Музикантите – компетентни по този въпрос, разбира се, знаят тези неща и ги използуват по един целесъобразен начин. Знае се също, че първоначалното познание на човека не се е дължало нито на науката, нито на изкуството, но на слуха и тънкото му чувство. Очевидно е, следователно, че това познание не води началото си от физическия, но от духовния свет. Значи има една връзка, едно съответствие между нещата, които произтичат от физическия свет и нещата, които произлизат от духовния свет.
Хармоничното
звучене
и вариациите му съответствуват на състоянията радост и веселие, които съществуват в духовния свят като чувства, а на физическия се проявяват като Добро и Истина.
Та ясно е, че музикалните инструменти отговарят на божествени и духовни чувства." Този интересен цитат съдържа няколко точки които заслужават да бъдат по-подробно разгледани. Нека най-напред да отбележим съответствието между двата главни вида чувства и двете категории музикални инструменти. Емоциите от Божествения свят съответствуват на инструментите с непрекъснат звук, каквито са например духовите инструменти, а емоциите от духовния свят съответствуват на инструментите с прекъснат звук – струнните инструменти. Сведенборг определя точно принципите на този духовен оркестър, но тоя въпрос ще разгледаме малко по-нататък. Но сега нека отбележим, че създаването на оркестъра в древния йерусалимски храм не е било нещо случайно, а е почивало на точното прилагане на науката за съответствието между силите на духовния свят и нещата на физическия свет.
към текста >>
4.
ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев
 
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Но истинското
учене
е от самата природа, като се проверяват опитно и преживяват нейните закони.
„Дето се изявява Първото Начало, то винаги носи ново със себе си." Учителят Познание за Първото Начало, за Великото в света човек добива дотолкоз, доколкото Го проявява чрез своята дейност При новото разбиране на труда това става възможно, защото тогаз човешкото съзнание работи в едно по-високо поле. Човек тогава преживява такова състояние на радост и вдъхновение, каквото по-рано не е имал. Този въпрос има и друга страна. Човек може да се учи по много начини. Той може да се учи и от книгите.
Но истинското
учене
е от самата природа, като се проверяват опитно и преживяват нейните закони.
Това става и при новото разбиране на труда; тук човек прилага някои от природните закони и ги проверява. Той по-рано не е познавал себе си. Сега ще почне да се познава. Той по рано не е познавал и другите. Сега ще почне да ги познава.
към текста >>
5.
ФИЗИОГНОМИЧНАТА КАРТИНА
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Когато казвам душевни качества, подразбирам известни вътрешни условия, с които човек се ражда и които не се постигат с
учене
в академии и консерватории.
То си е от край време съвършено и, когато се говори за история или еволюция на изкуството, трябва да разбираме по--скоро история и еволюция на средствата за израз, то е развитие и история на творческия процес, който се изменя според развоя на специалните дарби и според изменението на моралния уровен в отделните личности, които превеждат изкуството от неговата родина върху нашата земя. В това царство на изкуството всичко е красота, хармония и музика и в него не току тъй може да се влезе. Но достатъчно е да проникнеш в него един път само за няколко мига и ти ще имаш дълго време стимул за работа. Повече от „жреците" в храма на изкуството са прониквали истински един или два пъти през живота си в това дивно царство и цялото им творчество отпосле, колкото и да е обилно то, е изградено върху спомена за тия няколко кратки, но интензивно изживени мига. А не са малко и ония негови служители, които обикалят около това царство, без да могат да проникнат в него, поради това, че им липсват необходимите душевни качества.
Когато казвам душевни качества, подразбирам известни вътрешни условия, с които човек се ражда и които не се постигат с
учене
в академии и консерватории.
Не всеки, който е минал курса по хармония, може да композира и не всеки, който е следвал художество, може да стане художник. Защото не всяко звукосъчетание е музика и не всяка смесица от багри и форми е художество. Изкуството е колективно творчество. При създаването на една картина, на една музикална творба, при написването на една хубава книга, хиляди същества вземат участие, а художник, музикант и поет са само фокуси, в които тия същества концентрират своята дейност, за да ù дадат външен израз, пригоден за времето и условията, при които живеем. Онова, което наричаме творчески екстаз и творческо вдъхновение, е идване във връзка с тия същества и даване възможност те да се проявят чрез нас.
към текста >>
6.
ЛОСТЪТ НА АРХИМЕД
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Известен е в аналите на окултното знание един много характерен разказ, разправян често от Учителя, за
ученето
на Соломон в Египет.
Това е доста право, близко до истината, ала не е пълно. В египетските символи има скрити страни, които са били известни само на дълбоко посветените. От тези работи, обаче, съвременните психоаналитици нищо не разбират. Чрез много работа и напредък в окултната наука, може да се дойде до правилно разбиране на старата египетска символика, която е толкова многостранна и дълбока. Един пример ще ни изясни това.
Известен е в аналите на окултното знание един много характерен разказ, разправян често от Учителя, за
ученето
на Соломон в Египет.
Соломон, мъдрият цар на Израел отишъл в Египет при един много известен адепт да се учи от великото знание на живота, събрано и преподавано в живи концепции в храмовете и пирамидите на Мицраим (Египет). Учителят дал на Соломон, търсачът на мъдростта, един буквар в който са били отбелязани най-важните символи на божествената азбука на живота, и му посочил как да се научи да ги чете и разбира. След три години усърдна работа Соломон се връща при своя Учител и му казва, че изучил дадения му буквар. Тогава адептът на Слънцето му посочва, че между редовете на написаните символи има написани други, които, разчетени, дават съвсем друг смисъл на ученото преди от Соломон. Нещата стават други, много по-дълбоки и по-реални.
към текста >>
Легендата мълчи, дали той се е върнал после пак в Египет, за да продължи своето
учене
.
Нещата стават други, много по-дълбоки и по-реални. Залегнал Соломон и работил още три години, след което се явил пак при своя Учител. Тогава този последният му обърнал внимание, че листата на тази знаменита книга на живота са съставени всеки от специално вещество и всеки лист е специално боядисан. Това е една още по-дълбока страна на живота, при която се засяга неговата същина. Соломон си тръгнал за да изучи и тази бездънна област на вечния живот.
Легендата мълчи, дали той се е върнал после пак в Египет, за да продължи своето
учене
.
Ала това не е важно. Сигурно Соломон е продължил пак усърдно да работи по вечния път на великата Божествена мъдрост. Този разказ е толкова характерен за дълбочината и скрития смисъл на египетския символизъм, че е чудно, когато си помисли човек, с каква лекота се отнасят и гледат на него големите магнати на съвременната психоанализа. Когато при това човек би трябвало да дири дълбокия символичен смисъл на всичко съществуващо в природата, трябва да е запознат особено добре с филогенията на организмовия свят, с развитието на видовете през вековете. Тогава той непременно ще се сблъска с неразгаданата енигма за разума в живота.
към текста >>
7.
ДЕСЕТ ГОДИНИ ЖИТНО ЗЪРНО - Д-Р Е.К.
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Използуват и най-малкото свободно време за
учене
.
Повечето от песните в тая среща са от Учителя. Ето, гостите са вече прибрани в определените им домове. На другия ден срещи на групи в разни къщи и красиви разговори върху идейни въпроси. Още в началото на разговора изпъква в очи мъдростта, сериозността и знанието, с което тия приятели от селата разглеждат сложни въпроси от областта на наука, философия, религия, изкуство и пр.. Какъв тънък усет за Истината, каква светлина, каква остра мисъл, логичност, наблюдателност и начетеност! Те постоянно четат, учат.
Използуват и най-малкото свободно време за
учене
.
Някои от тях, макар и възрастни, почват да учат цигулка! Какъв вътрешен подтик за висш живот! Казаха ми, че братството в селото имало обща земя, която всички работили. Пожелах да я видя. Това са няколко ниви - всичко около 40 декара.
към текста >>
8.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕДИНСТВЕНИЯ СВИДЕТЕЛ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Любовта е метод за
учене
.
Тя е вечно подмладяване, постоянно придобиване на свобода! Името на младостта - това е любовта в нейната пълнота! Любовта е най-голямата топлина, с която можете да разрешите всички препятствия, които срещате по вашия път. Щом имате любовта, вие ще разбирате законите на божествения и духовния светове и тогава всичко ще можете да направите. Ако ние, съвременните хора, бихме приложили любовта, ще имаме Царството Божие.
Любовта е метод за
учене
.
Тя е мощната сила, която ти дава стимул да учиш. Нещата, които обичаме, ние ги учим. А което не можем да обичаме, не го учим. Докато любовта не влезе в душата ти, не можеш да разбереш истината. Почва се с любовта.
към текста >>
9.
ОТЗИВИ ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Някои от пойните птици при
учене
чуват, чувствуват и съзнават точно грешките, които са допуснали и бързат веднага да се поправят, като сравняват своята свирня с тази на учителя си.
Измежду млекопитаещите може да влезе в състезание с птиците само един вид от гибоните, тъй наречения Хулок от горна Индия. Тази маймуна пее с чисти тонове на кавал, започвайки от Е на голямата октава, пее полутоновете (тъй наречената хроматична стълба), като стига нагоре до пълна октава, при което повтаря пак основния тон. Измежду най-музикалните от пойните птици има и такива, които пеят не само свойственото тям. Те могат да пресъздадат и всякаква друга мелодия чута от хора - разбира се, в зависимост от тяхната тонова възможност. Подобни птици са тъй наречените на немски „Шпьотер” (те подражават гласа на много други птици, млекопитаещи, дори и хора).
Някои от пойните птици при
учене
чуват, чувствуват и съзнават точно грешките, които са допуснали и бързат веднага да се поправят, като сравняват своята свирня с тази на учителя си.
Те са способни също да транспонират една песен, която са заучили както това прави някой музикант, в по-висока или по-ниска гама. „Аз не мога да схвана духа на музиката другояче, освен в любовта", казва Вагнер. Това не важи само за нас хората. Птицата пее най-много по време на своята любов, на брачния период, когато дири избраник за своята любов. Но и други възбудители, като копнеж и тъга заставят птицата да изрази своите чувства в тонове.
към текста >>
10.
ПАНЕВРИТМИЯТА
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Идеята за единството трябва да бъде най-големият стимул за
учене
, за работа, за помагане и изобщо за всяка най-малка проява на разумния човек.
Да се живее в съгласие с изискванията на идеята за Цялото, за това са нужни големи познания, голям опит, а те не се придобиват без Учител, без ръководството на онези, които са минали по нашия път. Ако е нужно ръководител за изучаване на един чужд език, за изучаване математика или коя да е друга наука, колко повече е нужно Учител за изучаване закона на любовта, закона на правилното мислене (мъдростта) и закона на правилното постъпване (истината), които са трите основни принципа, проникващи цялото битие. Нямаме ли познание за тези три основни мирови принципи — как се проявяват в минералното, животинското и човешкото царство; как се проявяват и в небесните тела, в силата и строежа на материята, ние винаги ще бъдем изложени на погрешки в мисленето, на погрешки в проявлението на любовта и на погрешки в практическите отношения с всичко живо. Без това всестранно знание, без да искаме и без да съзнаваме, ще нарушаваме закона на единството и ще се чудим, защо не ни вървят работите в живота, защо остаряваме, защо се разболяваме, защо обедняваме и изгубваме своите приятели, оставаме самотни в света и съхнем като окапал лист. Причината обаче на всички неуспехи на човека иде от непознаване и неспазване закона на Цялото.
Идеята за единството трябва да бъде най-големият стимул за
учене
, за работа, за помагане и изобщо за всяка най-малка проява на разумния човек.
Само личният опит може да ни покаже голямото значение на приложението на идеята за Цялото. Човек, който живее в закона на Цялото, е по пътя на велики постижения, на велико освобождение и сила. За да се тръгне по пътя на Цялото, по пътя на единството, не се иска голяма ученост, но сам той води към голяма ученост; не се иска богатство, но сам той води към голямо богатство; не се иска много свободно време и работа, но сам той води към много свободно време и към непрекъсната работа. От човека се иска най-малкото от това, което има, но да има добрата воля да го даде в услуга, в служба на цялото, в служене на Бога, в служене на другите хора. От човека се иска само да отдаде сърцето си на Бога, да се свърже с Него и да протекат в човека могъщите творчески сили на Цялото, които ще извършат коренен преврат в неговото сърце, в неговия ум и в неговите практически отношения с всички същества.
към текста >>
11.
СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Планината е място за
учене
и работа.
Това не е ли предчувствие за красивия свят, който утрешният ден ти носи? Стана дума за величествената картина пред нас. Учителят каза: – Това е грандиозен строеж! Милиони години са работили тук напреднали Същества по един велик план! В новия туризъм се внася една висока идейност.
Планината е място за
учене
и работа.
И работата, която правим тук, има и вътрешна страна. Един природен закон гласи: Всичко, каквото правиш вън, събужда аналогичен процес и в съзнанието. Когато чистиш и украсяваш извора вън, ти с това даваш възможност и изворите в глъбините на твоето естество да протекат. Когато нареждаш нещата вън, това с един алхимичен процес внася ред и в света на твоите мисли, чувства и постъпки. Това може да се използува и във възпитанието.
към текста >>
12.
СТИХОВЕ - S. И Д. АНТОНОВА
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Ще приведа само няколко думи от словото на Тони Белмен: „Тук си спомняме за нашето детинство когато дните ни бяха свободни и открити за радостта, игрите и
учене
всред природата.
Оня, който говори, как вярвал в доброто в своето детинство, каза: – Онова, което имах в детинство, отново нахлува в мен и ме изпълва със своето очарование. Вярвам пак в доброто, което работи в душите, вярвам, че силата и животът са в доброто. Отново се чувствам тоя, който бях тогава, в златното детинство! Неволно тия думи напомнят за речите на французите, държани при Рилските езера на Изгрева миналото лято – на проф. Алфред Ломоние от Тулузския университет, на Тони Белмен от Лион, на Роже Фаетаз от Париж.
Ще приведа само няколко думи от словото на Тони Белмен: „Тук си спомняме за нашето детинство когато дните ни бяха свободни и открити за радостта, игрите и
учене
всред природата.
С какви мечти се пълнеха тогава душите ни за вълшебните богатства на планината и за красивите дарове, които тя пази за нас! Ние мечтаехме за една страна, дето цари истинско щастие, истински свободен живот на чистата радост, на истинската младост. После когато пораснахме, около нас срещнахме хора, които ни дадоха пример на страх, на егоизъм, на подозрение, на лични долни сметки и интереси. И затова грижливо требваше да газим тайно в душите си нашия дивен блян за рая на земята! Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски мечти стават действителност: ние се уверяваме в това, като констатираме от много месеци насам, от как изучаваме Вашето Божествено учение, неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, а постепенно в нашите семейства и в нашите приятели!
към текста >>
13.
РАЗГОВОР НА ПЛАНИНАТА - СТРЕЛЕЦ
 
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Без любов няма самоотричане, няма и
учене
.
Щом човек не разбира любовта, той се ограничава. Щом я разбира, той се освобождава. Любов, която ограничава, не е любов. – Коя е външната проява на любовта? – Човек не може да се самоотрече без любов.
Без любов няма самоотричане, няма и
учене
.
Любовта е подбудителната причина на всичко хубаво. Тя е закон за великата жертва. Като се жертвува човек, това е опит на любовта. Житното зърно се е жертвувало в земята, но то така се увеличава. в откровението се говори за книга, запечатана със 7 печата.
към текста >>
14.
РЕЛИГИОЗНАТА МИСЪЛ И ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ - НАЙ ВАЖНИТЕ ФАКТОРИ В ЖИВОТА ДНЕС И УТРЕ - Е.
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Само когато подбудата за
учене
и работа иде от самото дете, то твори.
У детето по естествен начин ще възникват въпроси за разрешаване, нужди, които трябва да задоволи, любовни подтици да направи нещо и пр. И тогава тия вътрешни подтици ще го подбудят да учи, да изследва, да търси отговори, да работи. Това е важен елемент на свободното възпитание. Как може да стане това, ще видим по-нататък. Само при такова свободно възпитание ученикът проявява творчество.
Само когато подбудата за
учене
и работа иде от самото дете, то твори.
Целта на училището е да създава хора — творци на нови културни ценности. Само когато детето твори в училище, ще твори и в живота. Някой би могъл да направи следното възражение против свободното възпитание: „Ако не упражняваме ни най-малко насилие върху ученика, ни най малко наказание, заплашване, ако не събудим у него страх, няма ли опасност да се развие той в крива посока, да го изпуснем? Ако се премахне принуждението от училището, тогава няма ли да бъде учителят безсилен, когато ученикът почва да се развива в крива посока? Ако се премахне наказанието и насилието в училището, няма ли да се даде свободен ход да се развие у ученика нисшото, нима ли опасност да се проявят неговите долни навици и склонности?
към текста >>
15.
Животът на П.К.Дънов - години и събития
 
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Любовта и
ученето
вървят паралелно.
Щом го обичаш, с любов ще изучаваш неговия предмет. Учението не може да се замести с любов. Любовта си е любов, но ти ще учиш. - Аз го обичам. - Щом го обичаш, ще учиш.
Любовта и
ученето
вървят паралелно.
Наистина, когато обичаш, можеш да учиш, ако не обичаш, не можеш да учиш. Учение без любов не може. От тук вадя заключение: Които учи, не люби. И тъй, любовта към Бога е мощна сила, чрез която човек придобива съвършенство. Що е любовта и що е съвършенството, не могат да се опишат.
към текста >>
16.
Общ окултен клас
 
Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Както приготвянето, така и постижението на нещата представят за човека условия за
учене
, за познаване начините, чрез които Бог се изявява на човека.
Пожелавам ви да придобиете първия лъч на топлината, който иде от Божията Любов. Пожелавам ви да придобиете първия лъч на светлината, който иде от Божия-та Мъдрост Пожелавам ви да придобиете първия крепки Божи лъч на Истината, който носи свобода за вашия дух.*** 8. ДВИГАТЕЛИ В ЖИВОТА (1938) Всяко постигнато нещо подразбира изявяване на Божественото в човека. Чрез постигане на своите идеали човек познава, доколко е дал път на Божественото в себе си. Всяко постижение подразбира изявяване на Бога.
Както приготвянето, така и постижението на нещата представят за човека условия за
учене
, за познаване начините, чрез които Бог се изявява на човека.
Приготовление, постижение и изявление са непреривни процеси в човешкия живот.*** "Словото в планината." 9. ЕЗИКЪТ НА ЛЮБОВТА (19з9) Съвременните хора говорят за любовта, живеят в нея, без да я разбират за да я разберат, те трябва да проникнат в любовта на човешкия, на ангелския и на Божествения свят. Като влезат в трите свята на любовта, те ще познаят всички ония, които ги обичат Засега хората познават само тия, които те обичат, но не и онези, които ги обичат. За да разберат любовта, те трябва да познаят и едните и другите, ида мислят за тях.*** 10. БОЖЕСТВЕНИЯТ И ЧОВЕШКИЯТ СВЯТ (1940) Две начала, два принципа съществуват в човека: човешки и Божествен Когато човешкият принцип е отвън, а Божественият отвътре, вие виждате истинския човек, Когато Божественият принцип е отвън, а човешкият отвътре, вие се натъквате на големи противоречия.
към текста >>
17.
Младежки събори
 
Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
ПОСОКА НА РАСТЕНЕ VI година / I том (София, 1926-1927) Като ученици, вие сте посадени в Земята, да се учите В съзнателното
учене
е растенето на ученика.
Ако го слушате ще имате по-малко страдания.*** Б. Николов - графика 9. ЖИВА РЕЧ V година / III том (София, 1926) За да бъде речта на човека жива, във всяко изречение трябва да има поне една положителна, възходяща дума, или във всяка дума поне по една положителна сричка. Това трябва да знае всеки окултен ученик. Само така той ще може да се домогне до живата реч, до живото слово, което повдига и съживява.*** 10.
ПОСОКА НА РАСТЕНЕ VI година / I том (София, 1926-1927) Като ученици, вие сте посадени в Земята, да се учите В съзнателното
учене
е растенето на ученика.
Когато растението разбере, че е посадено в Земята, то не се запитва, кой го е посадил и защо, но започва да работи, да преодолява условията, за да излезе на повърхността на земята, да види слънцето, да използува неговата светлинна и топлинна енергия и да Започне да расте Растенията знаят и посоката, към която трябва да се движат, вследствие на което отправят корените си надолу - към центъра на земята, а клоните нагоре -към центъра на слънцето. Като прилагат своите знания, растенията растат и се развиват. Приложете и вие своите знания, да растете, да се развивате правилно.*** 11. СВЯТОТО МЯСТО VI година / II том (София, 1927) Бог е Великият Извор на живота, от който изтича всичко разумно и възвишено. Каквото са писали пророците преди хиляди години, каквото говорят сегашните учени и разумни хора, все от Бога излиза.
към текста >>
18.
Брой 1 -1993г.
 
Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Служенето е по-високо от обикновеното
учене
.
Той е призван да се учи. "Направил го е малко по-долу от ангелите". Човек се учи, а ангелите служат. Това, което те са учили, сега го прилагат, като слугуват Хората са ученици, а пък ангелите - служители. За да може някой да слугува, трябва да е бил ученик.
Служенето е по-високо от обикновеното
учене
.
Небесният слуга седи по-горе от земния ученик. "Син Человечески не дойде да Му послужат, а да послужи". Ученикът се учи, а Учителят служи! "Среща на душите с Живото Слово" УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Отвътре става познаването на Учителя - в душата на ученика. Мнозина възприемат мисли по внушение и мислят че това е техният учител, който им говори отвътре.
към текста >>
19.
НОВАТА МУЗИКА
 
Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Великият Творец е Онзи, Който е дал тон на тази велика Песен, а всички ние сме онова, което поддържа
звученето
й в безкрая на вечното съществувание.
Музиката, в своето необхватно многозвучие е основно средство на Духа, Който от вечни времена работи за организирането на материята. Духът работи чрез музиката. Тя е пръв негов помощник. И ако човек осъзнае това, тутакси в него ще прозвучи съвсем тихо един мотив, една възвишена мелодия, проникваща световете и обединяваща с ритъма си, диханието на всемирните пространства. Тоновете на тази мелодия, ще му припомнят Песента на Творението онази велика и мощна звучност, в която всички ние сме потопени, и която Духът направлява.
Великият Творец е Онзи, Който е дал тон на тази велика Песен, а всички ние сме онова, което поддържа
звученето
й в безкрая на вечното съществувание.
Но за да се включим съзнателно в тази Песен и да станем съработници на Духа, у нас трябва да звучи онзи мощен тригласен акорд на който тя е построена Любовта, Истината и Мъдростта. Защото нашето духовно повдигане зависи от тях. И Новото в музиката идва от тях. Те са формата, съдържанието и смисъла на Музиката, на идващата от Извечността велика Песен на Творението! Милка Кралева
към текста >>
20.
Земята като училище - Учителят
 
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
До това той може да постигне с работа, с
учене
и със служене на висшите Божествени принципи.
За нас, българите, в днешно време съществува най-добрата възможност, сравнително лесно да се доберем до този ключ. Той ни е даден от Учителя. С помощта на него ние можем да отворим всеки за себе си вратата към Новото учение, което той остави, и да влезем в залите на всемирното Училище на вечния Живот. Знанията, които се преподават там ще ни помогнат да развием органите на своето духовно тяло и да станем граждани на всемира, докато сме още на земята. А това е едно велико усещане за широта на съзнанието, което прави от човека велико същество, прави го Син Божий.
До това той може да постигне с работа, с
учене
и със служене на висшите Божествени принципи.
Във великото Училище на Живота има четири степени на обучение. Първата е облагородяване на сърцето, т.е. Възпитание на чувствата; втората - просветление на ума, или организиране на мислите; третата - разширяване на душата, и четвъртата, най-високата - устремяване към Духа, и единение с Него. Това е процес, в който всеки, рано или късно се включва за да излезе от него по-съвършен. Това е път за всяка душа, за която времето и пространството са само временни ограничения.
към текста >>
21.
Личност и душа - Учителят
 
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Щом няма желание за
учене
, той непременно ще страда.
Това не е любов. За да покажеш, че обичаш, ти трябва да учиш. Който се учи, той има любов; който не се учи, той няма никаква любов. Пробният камък на любовта е учението. Щом в сърцето на човека пламне желание да се учи, той няма да има никакви страдания.
Щом няма желание за
учене
, той непременно ще страда.
Желанието за учене, за придобиване на знания е в сила да победи страданията. Като говоря по този начин, аз не искам да приемате нещата догматически. Ако на думи само казвате, че трябва да мислите, вие не разбирате дълбокия смисъл на този процес. Процесът на мисълта трябва да проникне дълбоко в битието на човека, който всяка сутрин, при ставане още, трябва да си каже: Аз трябва да мисля като Бога, трябва да обичам тъй, както Той обича! Защо е необходимо това?
към текста >>
Желанието за
учене
, за придобиване на знания е в сила да победи страданията.
За да покажеш, че обичаш, ти трябва да учиш. Който се учи, той има любов; който не се учи, той няма никаква любов. Пробният камък на любовта е учението. Щом в сърцето на човека пламне желание да се учи, той няма да има никакви страдания. Щом няма желание за учене, той непременно ще страда.
Желанието за
учене
, за придобиване на знания е в сила да победи страданията.
Като говоря по този начин, аз не искам да приемате нещата догматически. Ако на думи само казвате, че трябва да мислите, вие не разбирате дълбокия смисъл на този процес. Процесът на мисълта трябва да проникне дълбоко в битието на човека, който всяка сутрин, при ставане още, трябва да си каже: Аз трябва да мисля като Бога, трябва да обичам тъй, както Той обича! Защо е необходимо това? - Защото само с Любовта, която е проявявал, Бог е творил, работил, създал цялата вселена.
към текста >>
22.
Път на зазоряване - Учителят
 
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Те създават мека, приятна атмосфера около себе си, която помага за работа и за
учене
.
Страхът, съмнението, подозрението са сили, които развалят инсталацията. И, в края на краищата, човек се разстройва и разрушава организма си. Като ученици на великия живот, надпреварвайте се да правите отстъпки на ближните си, да прощавате, да проявявате взаимна почит и уважение. Това са първите условия за прилагане на любовта. Дом, общество или народ, в които присъства любовта, имат благоприятни условия за развитие.
Те създават мека, приятна атмосфера около себе си, която помага за работа и за
учене
.
Щом изчезне любовта, атмосферата се сгъстява и става тежка. В такава атмосфера човек се задушава, мъчно работи. Не е лесно човек изведнъж да приложи любовта и да подобри състоянието си, но като се стреми, той постепенно ще постигне желанието си. Доброто желание оправя пътя на човека. Стремете се да се свържете с Първата Причина, с живата природа, отдето ще потекат енергиите на живота.
към текста >>
23.
Влад Пашов (1902-1974)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Следва период на сериозен труд, на упорито
учене
, на издържливост и отново на лишения.
“Опълченска” 66, където в ниска къща с малък калдъръмен двор, Учителя Петър Дънов държеше всяка неделя сутрин беседите си. Той седеше до отборен към двора прозорец, а слушателите бяха насядали на столове в дворчето. Бледо лице с дълбоки тъмни очи, черни дълги коси - образ на светия - ми изглеждаше Учителя през тези времена, а мекият му глас се чуваше ясно и в най-отдалеченото място на двора.” Но трудностите в семейството не само не намаляват, те стават непоносимо бреме. През 1922 г почива баща й. За нейна радост през следващата година неочаквано съдбата й предлага възможност да продължи образованието си в американския колеж в Ловеч.
Следва период на сериозен труд, на упорито
учене
, на издържливост и отново на лишения.
Все пак способностите й и нейния силен стремеж към знание не остават незабелязани. След дипломирането й в Ловеч тя е поканена да учи в Америка, където може да допълни своите познания, а и ще развие способностите си в една благоприятна за това среда. От там Весела Несторова ще се върне след четири години с богати опитности. Един спомен от живота й в Америка ни показва отново жизнената й, вечно креативна природа, а също и любовта й към България, към нейните духовни корени: “Започнах да пея сола в църквата на стария Търнър неделя сутрин. Пасомите, възрастни хора ме харесаха и се заинтересуваха от мен.
към текста >>
24.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 19
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
То ще покаже дали учениците, които ще постъпят в по-горно училище, притежават способности за по нататъшно изучване на езика и ще ги прати към това
учене
с подготвени за това умове.
Той има стойност като помагало при правилната употреба на матерния език. Това се проявява в подобрение на произношението и говора на матерния език, по-добър избор на думи, по-точно знаене на значението им и по-ясно разбиране на граматическите принципи. Есперанто спомага за изучването ма езици модерни и класически, улеснявайки работата и пестейки времето на учителя, като прави ясни граматичните форми, давайки познати вече международни корени и като привиква умовете на учениците да се изразяват на повече от един език. По наше мнение, Есперанто трябва да се преподава на децата като пръв език след матерния и да се въведе още в програмата На първоначалното обучение. Това ще сдобие ученика, който ще трябва да напусне ученическата скамейка по-рано, с достатъчно владеене на втори език за практична употреба.
То ще покаже дали учениците, които ще постъпят в по-горно училище, притежават способности за по нататъшно изучване на езика и ще ги прати към това
учене
с подготвени за това умове.
Така ще те постигне пестене на време и по-добри резултати в изучаването на езици. Ученици, на които липсва способност за изучаване на езици, биха могли да се посветят на по-подходящи изучавания. Ние констатирахме, че владението на Есперанто пробужда в учениците по-реално познаване и ценене на географията, световната история и моралното възпитание, по-голям и с повече любов интерес към чужди народи, към техните обичаи, литература и изкуство. Есперанто възпитава децата в духа на всесветския мир и всажда в тях идеала на Обществото на Народите. Това става главно чрез размяна на писма, илюстровани карти и рисунки между деца от разни страни, чрез четене на международни списания на Есперанто и чрез изучване на чужди литератури.
към текста >>
Учениците могат да кореспондират вече след няколко месечно
учене
на Есперанто.
Така ще те постигне пестене на време и по-добри резултати в изучаването на езици. Ученици, на които липсва способност за изучаване на езици, биха могли да се посветят на по-подходящи изучавания. Ние констатирахме, че владението на Есперанто пробужда в учениците по-реално познаване и ценене на географията, световната история и моралното възпитание, по-голям и с повече любов интерес към чужди народи, към техните обичаи, литература и изкуство. Есперанто възпитава децата в духа на всесветския мир и всажда в тях идеала на Обществото на Народите. Това става главно чрез размяна на писма, илюстровани карти и рисунки между деца от разни страни, чрез четене на международни списания на Есперанто и чрез изучване на чужди литератури.
Учениците могат да кореспондират вече след няколко месечно
учене
на Есперанто.
Моралната придобивка от тази преписка с множество страни е твърде голяма. Ние представяме този манифест на вашето сериозно разглеждане и от сърце ви препоръчваме да подтиквате изучването на Есперанто във вашата страна не само заради, ползата от него в търговията, науката и другите области на международната дейност, но също и заради неговата морална стойност, като потик към тези приятелски отношения между народите на земята, които са истинската цел на Обществото на Народите. От международната конференция за преподаване на Есперанто в училищата, свикана от Института „Ж. Ж. Русо" в помещението на Секретариата в Обществото на Народите. Книжнина Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов, от Ангел Томов.
към текста >>
25.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 45
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ние прекарваме по-голямата част от нашите животи в
учене
как да живеeм — обикновено блуждаейки невежо — и отдаваме много от нашето време на фамилия и служебни задължения, докато най-после се отчайваме, когато разберем, че не е останало никакво време за осъществяването на мечтите и стремежите, които сме подхранвали още от младостта си.
Според православната църква, човек може да бъде най-големият гpешник, но ако се разкае на смъртното си легло и приеме Исуса Христа като свой личен Спасител, той може да пожъне жътва на вечно блажените на Небето. Тази идея е не само неразумна, но и несправедлива. Когато изучаваме природните закони ние имаме една прекрасна аналогия чрез която да можем да схванем и по високите светове, „както горе, така и долу“: когато сеем семена от морков, ние получаваме моркови — не цвекло. Прераждането ни дава случай да изработим своето собствено спасение; да реализираме нашите желания, амбиции и стремежи. Живота е тъй кратък!
Ние прекарваме по-голямата част от нашите животи в
учене
как да живеeм — обикновено блуждаейки невежо — и отдаваме много от нашето време на фамилия и служебни задължения, докато най-после се отчайваме, когато разберем, че не е останало никакво време за осъществяването на мечтите и стремежите, които сме подхранвали още от младостта си.
Hякои съвършено престават да се стремят казвайки: „каква полза! Аз съм вече много стар". Но, когато знаем, че случая ще дойде пак в едно бъдещо физическо съществувание, ние работим с нова ревност, защото знаем, че нищо се не губи. Онова, което ние култивираме сега ще се материализира някога, ако ние работим постянно. Индиеца, знаейки, че ще живее пак, работи малко.
към текста >>
26.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 121
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ученето
е един метод за избягване на ненужните страдания.
Следващият принцип, който започва вече да действа, е принципа, който на религиозен език наричат душа — това е принципа на висшата разумност, на разумната воля, който оперира с още по-ефирни сили. И заедно със започването на неговата проява, се променя и съзнанието на човека, като постепенно преминава от самосъзнанието към свърхсъзнанието., което ще бъде отличителната черта на човека на новата култура. Този именно нов принцип. който влиза да действа в живота, е носител на Любовта, и той ще я реализира и осъществи в живота на човечеството. В. Пашов Словото на Учителя Пътят на човешкия възход Човек е дошъл на земята да се учи.
Ученето
е един метод за избягване на ненужните страдания.
Ученето ни се налага по необходимост, понеже който не учи, не може да се освободи от страданията. А сега хората искат да живеят добър живот, всичко да им е наред, без да учат, без да мислят. Като говоря за ученето, не разбирам запаметяване - да напълниш главата си със знания, които да не знаеш как да използваш. Ние се учим само от онова, което сме преживели, което сме опитали. Само него считаме за знание, защото само то ще ни ползва.
към текста >>
Ученето
ни се налага по необходимост, понеже който не учи, не може да се освободи от страданията.
И заедно със започването на неговата проява, се променя и съзнанието на човека, като постепенно преминава от самосъзнанието към свърхсъзнанието., което ще бъде отличителната черта на човека на новата култура. Този именно нов принцип. който влиза да действа в живота, е носител на Любовта, и той ще я реализира и осъществи в живота на човечеството. В. Пашов Словото на Учителя Пътят на човешкия възход Човек е дошъл на земята да се учи. Ученето е един метод за избягване на ненужните страдания.
Ученето
ни се налага по необходимост, понеже който не учи, не може да се освободи от страданията.
А сега хората искат да живеят добър живот, всичко да им е наред, без да учат, без да мислят. Като говоря за ученето, не разбирам запаметяване - да напълниш главата си със знания, които да не знаеш как да използваш. Ние се учим само от онова, което сме преживели, което сме опитали. Само него считаме за знание, защото само то ще ни ползва. Сега, понеже хората не обичат да учат, искат да имат богат баща, който да им остави голямо наследство, за да могат да живеят охолно, без да мислят, без да се учат.
към текста >>
Като говоря за
ученето
, не разбирам запаметяване - да напълниш главата си със знания, които да не знаеш как да използваш.
който влиза да действа в живота, е носител на Любовта, и той ще я реализира и осъществи в живота на човечеството. В. Пашов Словото на Учителя Пътят на човешкия възход Човек е дошъл на земята да се учи. Ученето е един метод за избягване на ненужните страдания. Ученето ни се налага по необходимост, понеже който не учи, не може да се освободи от страданията. А сега хората искат да живеят добър живот, всичко да им е наред, без да учат, без да мислят.
Като говоря за
ученето
, не разбирам запаметяване - да напълниш главата си със знания, които да не знаеш как да използваш.
Ние се учим само от онова, което сме преживели, което сме опитали. Само него считаме за знание, защото само то ще ни ползва. Сега, понеже хората не обичат да учат, искат да имат богат баща, който да им остави голямо наследство, за да могат да живеят охолно, без да мислят, без да се учат. Но земята е едно учебно заведение и първата задача на човека е да се учи да мисли и да разбира законите на живота, да проучва всички условия и възможности, за да избегне ненужните страдания. И ако вие страдате, то е от вашето неразбиране на условията, при които живеете.
към текста >>
27.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165
 
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ученето
напр.
Има една вътрешна сила. която движи цялото Битие. Това е първият момент, първото положение, първичният потик на движението. А външното изявление на този първичен потик е втория момент — второто положение. Тези два момента а Битието се сменят периодически.
Ученето
напр.
не спада към първичния момент, но към вторичния. Ние трябва да се учим, за да може Божественото да стане явно отвън — да се изяви. Ако човек не прави усилие да се развива, това, което е вложено в него, ще остане недоразвито в той ще си остане невежа. И за да бъде добър, човек трябва да се учи, за да изяви доброто, което е вложено в него. Без учение, без съзнателно волево усилие от страна на човека да прояви дарбите си, нищо не става от него.
към текста >>
28.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Чува се вече
бучене
, вижда се святкане.
А ти, братко, изпрати ли една ободрителна дума на ония, които зъзнат и са изложени на приближаващата стихия? Ти донесе ли поне една тухла, едно камъче, парче дъска или каква да е помощ на майстора, който строи хижа за останалите вън? Ако не, ето, чуй сигнала. Той зове готовите на работа. Тъмни облаци се надвесват над човечеството.
Чува се вече
бучене
, вижда се святкане.
А ти помисли ли за тия хиляди тебе подобни, в чийто души сега има страх и ужас? Да дадем нашите сили в помощ на ония, които бедстват. Да дадем своето знание духовна мощ за прекратяване на бурята; да отворим сърцата си и приемем останалите вън и им дадем утеха. Да бъдем готови за братска помощ. N Лев Н.
към текста >>
29.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сега път т в който сте тръгнали, иска
учене
.
Върху това знание учените основават своите теории. След като цели 20 — 30 години ученият изучава един въпрос, изследва го коренно, най-после в него се отваря нещо, той започва да вижда онова, което по-рано не е виждал и започва тогава да пише. Този човек вече говори и пише с увереност, а не така само на теория. Учените хора са много положителни. И когато ние говорим за вярата, ние разбираме вяра в това дълбоко вътрешно знание.
Сега път т в който сте тръгнали, иска
учене
.
За да учите, ще си кажете в себе си: „Така Отец иска. И както Той иска, така ще постъпя.“ Той иска да посрещнете в дома си бедните братя и сестри, да им услужите така, както Отец им услужва. По този начин вие ще дадете ход не Божественото в себе си, и ще можете да се развивате правилно. За да се развива човек и да расте, той трябва да гледа да не подпушва в себе си Божествената любов. с която Бог го е създал.
към текста >>
30.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 201
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но тяхното
учене
и грижи е, както Учителя ни каза още в първата лекция на школата, само за да могат де го използват.
И затова посветените никога не се стремят да наложат своето знание на другите, в тяхната цел е да посочат методите, по които учениците да стимулират и събудят великото знание в себе си. И тогаз учениците ще разберат и приемат това, което им се говори (от посветените) в школата. А лъжепосветените, не разполагайки с възможности да подействат на дълбоката вътрешна природа на слушателите си, стремят се, чрез външни въздействия, да ги заставят да вярват, че това, което говорят, е истината, защото именно те са го казали, и упражняват насилие по всички възможни начини, заплашват, обещават, препоръчват се и пр. По всички възможни начини те се стремят да покажат, че са нещо много повече от другите хора, че са светии гении и пр. Това са, според мен, съществени нещо, които трябва да има предвид всеки, който тръгва в пътя на окултното познание, защото ще срещне в пътя си мнозина самозвани учители, които ще искат да го учат.
Но тяхното
учене
и грижи е, както Учителя ни каза още в първата лекция на школата, само за да могат де го използват.
за да вземат богатствата, които добива от школата. И днес в света има много движения, даже и такива, които парадират с окултната неука, които се ръководят от лъжепосветени. Те винаги започват с голям шум и замах и протръбяват по целия свят, че те са представителите на небето, че Те са, които са изпратени със специална мисия да подигнат и спасят човечеството и всички трябва да им вярват, да ги слушат и да се подчиняват на тяхната воля. И отначало винаги имат известен успех — който се дължи на любознателността и любопитството не хората. Но в последствие, като не могат да задоволят по-дълбоките и съществени копнежи на човека, те биват напущани от своите последователи и нищо не постигат.
към текста >>
31.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това, което човек мисли, чувства и прави, както и този импулс, който го тика към
учене
, това е Божественото в него.
Когато тялото се движи, то образува своите органи, а когато цялото е в покой, то образува себе си. Когато органите са в движение, образоват цялото, а когато органите са в покой, образуват себе си. Бог е цялото, което работи в света. В този процес на работа, на движение, всяко същество има свое проявление. Затова, докато Бог работи в света и ние трябва да работим.
Това, което човек мисли, чувства и прави, както и този импулс, който го тика към
учене
, това е Божественото в него.
Когато престанете да работите и условията за работа ще се изгубят. Ние трябва да мислим като Бога. В Бога няма чувствания като нашите. В Бога има Любов, в която няма поляризиране. Той няма две страни.
към текста >>
32.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 224
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сърницата издаваше едно
мучене
едва доловимо, a очите тъжно блестяха в нощната светлинка на брега.
Блясъкът на слънцето беше заличен по върховете. И сърната стоеше сама, и кръвта се изливаше в меката трева на брега. Наведе си сухата муцунка към озарената трева и пак остана неподвижна. От безкрайни далечини проникваха меланхоличните звукови вълни на рога, които бяха на замиране; лаенето на кучетата спря: бързо идваше нощта и през бора на върха мина една болезнена въздишка. В покоя, по мрачното небе, от дълбините на водата почна да трепери златистата сълза на първата звездица.
Сърницата издаваше едно
мучене
едва доловимо, a очите тъжно блестяха в нощната светлинка на брега.
Така стоеше тя сама и умираше под надвисналите клони на белите брези. Мих. Садовеану печатница „Братство“ — Севлиево ХАРАКТЕРЪТ „Из между всички придобивки единственото, което не се губи, то е характера но човека.“ Един важен белег, който отличава човека от по-нишите твари, това е характерът? Някой считат, че характера е един комплекс от особености, които човек проявява, безразлично дали те са положителни или отрицателни. Едно такова определение е неточно, а правотата му спорна. Защото и животните имат по-малко или повече положителни и отрицателни качества и при все това твърде смело би било, да кажем, че това е характер в по-тесен смисъл на думата.
към текста >>
33.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А да дойде човек до това положение, съзнанието му да се пробуди и да осъзнае задачата и дълга си, Природата трябва да му отвори вратата на великата школа и той да премине от забавачницата към сериозно
учене
.
Художникът се старае да изложи по съвършено изпълнени картини. И човек, като ученик в едно много по-важно училище, не бива ли да се старае да учи по добре уроците си, да рисува по добре картините си и да решава по-добре задачите си ? Много естествено, че така трябва да бъде, не бива да се забравя и отклонява от това което му предстои. Той съзнателно трябва да се старае да даде по-завършени картини. Когато съзнанието на човека е будно, задачата му е ясна и той добре я изпълнява.
А да дойде човек до това положение, съзнанието му да се пробуди и да осъзнае задачата и дълга си, Природата трябва да му отвори вратата на великата школа и той да премине от забавачницата към сериозно
учене
.
В това училище човек ще се срещне с истинският си учител. Ако учи там, очаква го напредък. Нека всеки се моли Природата да му отвори вратата на великата школа, за да влезе в нея и учи при Учителя си, нека всеки се моли да се събуди съзнанието му, за да изпълни задачата си както трябва! * В-к „Братство“ намалява абонамента си! Миналата година, вярвайки, че намалението на абонамента ще увеличи тиража на в-ка, ние намалихме абонамента на „Братство“ от 60 на 50 лв.
към текста >>
34.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Животът ни на земята е живот на
учене
и търсене.
Тогава целият живот на хората ще бъде приятен и сладък,като най-хубава музика. Тогава цялата земя ще бъде Рай. Обичта и мира между всички хора по земята — ето къде е радостта и благото на хората в живота. Т. Ч. ПРИ КОГО?
Животът ни на земята е живот на
учене
и търсене.
Лутаме се натук – натам — търсим нещо. Но в това търсене намираме ли същественото, намираме ли най необходимото, намираме ли онова нещо, от което се нуждае нашата душа, намираме ли ония условия, при които тя най правилно може да се развива и расте? В търсенето си мнозина се задоволяват със съвсем временни и преходни придобивки, които считат за крайни постижения. И нещо повече, те изпадат в едно вредно самодоволство. Временната придобивка утре се изгубва и ние виждаме отчаяние, което води дори до катастрофа за слабохарактерните и не калени в живота.
към текста >>
35.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако
ученето
няма цял, ученикът няма защо да учи.
Ако мисълта на човека не е прогресивна, той не може да направи никаква връзка с Първичната Причина. Щом се е отделил от Първата Причина на нещата, човек се чувства сам в света и не може да намери своето място. Няма ли прогресивна мисъл, човек не знае какво е отношението му към неговите ближни, към Битието. За да даде потик на хората към правене добро, той сам трябва да прави добро, да има прогресивна мисъл, да е свързан с Първата Причина. Всяко нещо, което човек прави, трябва да има смисъл.
Ако
ученето
няма цял, ученикът няма защо да учи.
Учение, което няма цял, няма смисъл, представя тежест: излишен товар за човека. Човек трябва да има прогресивна мисъл; да мисли, без да се спира върху временните неща, които отвличат вниманието му. Има временни блага, които отвличат човека от великата цял на неговия живот. Не е забранено на човека да се стреми към тия блага, но когато се стреми към духовния, към моралния живот, временните неща представят спънка за него. Щом е дошъл на земята, човек първо трябва да определи отношенията си към космическия свят, после към народа, към обществото, към държавата, към семейството и най-после към себе си.
към текста >>
36.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
за да видят как бащински той съветва младежите и ги подтиква към работа, към
учене
към усъвършенстване: „Човек трябва да разчита на себе си, а не на стипендии от държавата.
Отдавна педагозите твърдят, че музиката повдига и облагородява, но как точно става това, какви са пътищата на нейното въздействие — това не може да се изясни, докато не се осъзнае истината за човешката природа, която е много по-сложна отколкото ни я представят физиката, химията и биологията на университетските учени. ВЯРА В СЕБЕ СИ, СМЕЛОСТ В ЖИВОТА Мнозина преди известни години обвиняваха движението на Всемирното Братство, че развращавало, народа предимно младежта и се опитаха да турят прегради с това, да отклонят ония младежи, които носят кристални души, да не би да се запознаят и влязат в контакт с оня Извор на вечни истини, който блика и дава вярна посока на живота. Някой от разпространителите на тая клевета отдавна разбраха грешката си и млъкнаха. А за ония, които още не са разбрали и живеят в заблудата си превеждаме тука долу няколко примера от една беседа на Учителя държана на 3. XI. 1929 год.
за да видят как бащински той съветва младежите и ги подтиква към работа, към
учене
към усъвършенстване: „Човек трябва да разчита на себе си, а не на стипендии от държавата.
Не се срамувайте от работата и от труд. Няма по-почтено нещо от работата и от труда. „Два случая зная в България, които заслужават подражание. Един млад момък свършил гимназия с отличие, но нямал средства да следва университет. За тази цял, той тръгнал да търси някаква служба.
към текста >>
37.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Съвременните хора се нуждаят от школа, от
учене
, да разбират причините и последствията на нещата.
Това са новите разбирания, до които хората трябва да достигнат. Когато дойде любовта в живота ни, така трябва да разбираме нещата. Хората, които седят на висока степен на развитие, трябва да имат уважение и почитание към онези, които са над тях, но и на онези, които са под тях, те трябва да спазват правата, да не ги презират и да знаят, че навсякъде в света Бог се проявява. Бог опитва нашите умове да види до колко ние разбираме Неговите дела. От това именно Той определя на какви места да ни тури.
Съвременните хора се нуждаят от школа, от
учене
, да разбират причините и последствията на нещата.
Всички хора трябва да се стремят към реалния живот. Ако ние не можем да подобрим живота си на земята, как ще го подобрим на небето? Мнозина мислят, че, макар и да не са били способни ученици в училището, като излязат вън от училището, ще бъдат по-способни. В това отношение те мязат на онзи стар българин, който, като дошъл до един трап, рекъл: На млади години прескачаха, трапа много лесно, и сега ще мога да го прескоча. Той се засилил, и хоп, в трапа.
към текста >>
38.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 266
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Некакво еднообразно
бучене
, което се надигаше нейде от далеч.
И побързайте защото всеки миг сънят може да отлети и да се осуети опита. Тя се сети взе та написа с един вжглен на стената адреса си: Роберта Медисон М. стрит 111, Лондон. — Ето сър, пишете ми на тоя адрес утре, когато се събудите. Не успя Роберта да изрече тия думи и замръзна на местото си.
Некакво еднообразно
бучене
, което се надигаше нейде от далеч.
бавно се приближи до прага и също така бавно се отдалечи катода потъна отвъд безкрайността. След малко пак се приближи и една ръка настойчиво започна да дращи по стената. Скочих и при. лепих челото си до стъклото на прозореца. Нищо друго не се виждаше освен непроницаемият мрак на нощта из който идеше това упорито и настойчиво драскане.
към текста >>
39.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 279
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И ние си спомняме за нашето детинство, когато дните ни бяха свободни и открити за радостта, игрите и
учене
всред природата.
Следващите години ще стегнат и ще умножат тия връзки на топлота и светлина, ще обединяват занапред Франция и България. Нашата радост е безгранична, загдето ние имаме предимството да бъдем между първите звена от тая верига на любовта. Тая верига от чисто злато ще се разпростре надлъж и нашир, напук на вси общи страдания, които ни чакат. Тя ще стане един ден мрежа, здрава тъкан, която ще покрие вси народи и най после ще им донесе мир и щастие! Алфр. Ломоние професор в историко-филологическия факултет на университета в Тулуза ПРИ ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА Учителю, От както сме дошли в България, първо на Изгрева, и сега тук на планината Рила, при вас и при всички наши братя българи, Ние чувстваме около нас такива добри мисли, благи думи и духовна радост, та имаме впечатлението, че сме станали вече жители на Небето.
И ние си спомняме за нашето детинство, когато дните ни бяха свободни и открити за радостта, игрите и
учене
всред природата.
Ние можехме да обичаме природата и да прекарваме всред нея от сутрин до вечер, да вдишваме нейните благоухания и нейния живот — без ограничения и без страх. С какви мечти се пълнеха тогава душите ни за вълшебните богатства на планината и за красивите дарове, които тя пази за нас. Ние мечтаехме за една страна, дето цари истинско щастие, истински свободен живот — чистата радост на истинската младост. После, когато пораснахме, ние трябваше да напуснем нежната природа и да се приспособим към онова, което хората бяха организирали в модерните градове. Тогава около нас ние срещнахме хора, които ни дадоха пример на страх, на егоизъм, на подозрение, на лични долни сметки и интереси, и бяхме принудени да се подчиним на техните правила на цивилизацията и на техния неестествен живот.
към текста >>
40.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Като дойдат тия вълни, там няма много
бучене
, там работите стават лесно.
Радиото възприема звуковите вълни от пространството, и ги предава чрез високоговорителя. Има три вида вълни: дълги, къси и средни. Ако не можеш да хванеш дългите вълни, ще хванеш късите — можеш да оперираш както искаш. Ти ще работиш или с вълните на своя ум, или с вълните на своето сърце, или с вълните на своята воля. Във волята са късите вълни, които проникват навсякъде.
Като дойдат тия вълни, там няма много
бучене
, там работите стават лесно.
Казвам: Намерите ли се в трудно положение, ще знаете, че спасението ви е във вашата глава, във вашето сърце, във вашата душа и във вашия дух Вие трябва да познавате хода на вашия ум Защото понякога човек не мисли със своя ум, но с някой чужд ум. Понякога човек не работи със своята воля, но с чужда. И това не е лошо, но успехът на човека зависи от това, дали той работи със своя ум, със своето сърце и със своята воля. Има случаи, когато човек може и трябва да работи и с умовете на другите хора. Тогава те ще бъдат като условия в неговия живот.
към текста >>
41.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 291
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Значи, много неща има за
учене
в света.
Следователно, ако започваш добре с любовта, а свършваш зле, ти си в човешкия порядък на нещата; ако започваш зле, а свършваш добре, ти си в ангелския порядък на нещата. Ако започваш добре и свършваш добре, ти си в Божествения порядък на нещата. Някои от вас не разбират тия неща, но аз се радвам, че не разбират. По-добре е че не разбират, за да има какво да учат. Аз се радвам, че Бог е поставил много неща в света, които трябва да се учат.
Значи, много неща има за
учене
в света.
Който не разбира, нека каже в себе си: Аз се радвам, че има хора, които разбират. Щом те разбират, и аз имам възможност един ден да разбера. Сега, в сегашния век, Бог изисква от всички вярващи да мислят право. Той им е дал ум, и те трябва да мислят с него. Ако имаме един народ от сто хиляди души, които мислят по този начин, те лесно могат да изпълнят волята Божия.
към текста >>
42.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Планината се издигаше висока и тъмна с вековните си гори, от които долиташе постоянно
бучене
на вятърът, който увиваше клоните им.
Мъглата ни бе отклонила. Но ние като си казахме:— „Всичко е за добро“ — продължихме да вървим. — Свечеряваше се вече. Времето ставаше все по-студено и заедно с него запрехвърчаха снежинки. Ние крачихме мълчаливо съсредоточени в себе си.
Планината се издигаше висока и тъмна с вековните си гори, от които долиташе постоянно
бучене
на вятърът, който увиваше клоните им.
От няколко часа вече очакваме да видим село, но такова никъде не се виждаше. И ние вървейки се взирахме в дрезгавината с тайната мисъл да зърнем някъде селце. И наистина при един завой на пътя ние забелязахме в далечината светлинки. Крачките ни инстинктивно се ускориха и ние забързахме към това незнайно за нас селце, което се гушеше в пазвата на планината. — Къде ли ще намерим подслон, запита един от приятелите.
към текста >>
43.
 
-
— Пламен
Учене
Молитвата на поета (стих.) — Елвилюри Животът — Из „Учителят говори“ Словото на Учителя.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 283 - год. XIV. Севлиево, 1 октомври 1941 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство – 60 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Ще победи любовта!
— Пламен
Учене
Молитвата на поета (стих.) — Елвилюри Животът — Из „Учителят говори“ Словото на Учителя.
Предназначението на човека. (из неделна беседа – 31 август 1941 г.) Пророческа геометрия — Из книгата „Тайното на Голямата пирамида“ от Ж. Барбарен Графология. Еволюционно изменение на почерка Двата врага на щастието. Страхът и ядосването — Ор, С.
към текста >>
Пламен
УЧЕНЕ
Живота е училище.
Който се съмнява в това, той се съмнява в самото съществуване на Бога, той се съмнява в своето собствено съществуване. Ще победи Любовта! Ний вярваме в това, защото тази е едничката вяра, в която не може да има съмнения. Защото всичко друго ще премине, ще отмине и ще се стопи като прах, а ще пребъде завинаги, ще остане да живее вечно само Любовта. Ний вярваме в Любовта.
Пламен
УЧЕНЕ
Живота е училище.
Освен основното училище, гимназията и университета, училище е още живота. Човек през целия си земен живот учи. Всичко, каквото той срещне в него, е предметно учение. Природата ни поставя при такива условия, при които да учим добре уроците си. Когато ни постави на изпит, — в трудно положение, тя иска да провери, до къде сме стигнали, какво сме научили и доколко сме готови да приложим това, което сме научили.
към текста >>
Ако днес не използва добрите условия на земята за
учене
, работа и приложение, утре природата ще го застави, ще го тури при още по-трудни условия, но урока, който трябва да усвои той трябва да научи.
От едно се нуждаят людете: да се изложат без страх и съмнение на слънцето на живота. То ще им даде светлина, на която да четат и учат уроците си правилно и безпогрешно. Преди човека е била вечността. Човек не живее само един кратък период време на земята, например 60, 80 та дори и 120 години. Той е живял и ще живее много пъти по толкоз.
Ако днес не използва добрите условия на земята за
учене
, работа и приложение, утре природата ще го застави, ще го тури при още по-трудни условия, но урока, който трябва да усвои той трябва да научи.
Той трябва да усвои ония принципи, които Бог е вложил в душата му и то да работи за тяхното развитие и усъвършенстване. МОЛИТВАТА НА ПОЕТА Нали съм, Боже, в Твоята ръка перо, молбата ми е като лекокрила птица, да пия, моля Ти се, в слънчево ведро благословената Ти утринна росица. * Да бъда крайно ведър — ме благослови, като кристала бистър на поток планински, умът ми — в горските цветя да улови мозайката на Образа Ти исполински. * Със чар да внедря Твойте вечни небеса в душите — капчици от Тебе, океана, и, отразил Те с обич в капките роса, да люшна хор, — вълна към Тебе залюляна. * Да бъда, аз чрез Тебе вдъхновен Творец, да сътворя, от Твоя мисъл храм — вселена.
към текста >>
44.
 
-
До такова разбиране и постижение на любовта се идва при голям опит, при много
учене
и страдание, при голямо вдълбочаване на мисленето.
Ние може да не сме постигнали напълно да обичаме, да прощаваме и да не отмъщаваме, но ако съзнаваме необходимостта и ако искрено се стремим да обичаме и прощаваме, ние сме направили една много голяма и важна стъпка към любовта, силата и съвършенството. Ние нямаме представа за чистотата и силата на нашата любов, ако не сме минали през изпита да обичаме своя враг. Чиста, кристална и божествена е онази любов, която се проявява към врага; в съвършено е когато прави човека толкова умен, добър и силен, щото до няма врагове. Ако от сърце простим и услужим на своя враг, ние сме постигнали много в любовта. И такъв човек смело може да наречем истински щастливец.
До такова разбиране и постижение на любовта се идва при голям опит, при много
учене
и страдание, при голямо вдълбочаване на мисленето.
И при най-голямата невиновност, когато пострадаш от някого, не намериш ни зрънце поне вина в себе си, бъди сигурен, че твоята вина е цяла буца, която ще видиш по-късно. Ние трябва да търсим нашета вина не само в ощетяване на другите, но сме виновни и тогава, когато неудачно извършим доброто то има лоши последствия. В света съществува вечна борба между всички същества. И когато двама души се обичат, те отначало пак воюват и на когото излезе по-силна любовта, той е господар и може безпрепятствено да проявява своята любов където пожелае. Най-трудна, но най-славна е победата при воюването с любовта!
към текста >>
45.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ученето
е във връзка с астралното тяло, а изменението на характера, паметта, темперамента и пр.
Ако „азът“ е станал достатъчно силен, че може със собствени сили да преработи астралното тяло, тогаз тази преработена част от астралното тяло се нарича Разум (по източното наименование Manas). Това преобразяване се дължи главно на изучване, на обогатяване вътрешния човек с високи идеи и възгледи. Но нашето „аз“ е способно на още по-висока работа върху нашето същество: именно, когато не само астралното, но и етерното тяло бъде преработено. Човек много работи научава в живота, ако той в известна точка на своя живот се обърне назад и хвърли поглед на миналото, ще си каже: много съм научил. Обаче, той в много по-малка степен ще говори за изменение на темперамента, характера и за подобрение или влошаване на паметта през живота.
Ученето
е във връзка с астралното тяло, а изменението на характера, паметта, темперамента и пр.
е във връзка с етерното тяло. Много е вярно, ако сравним изменението на астралното тяло с движението на минутната стрелка на часовника, а преобразованието на етерното тяло с движението на часовата стрелка. Когато човек пристъпи към висшето, тъй наречено окултно, Обучение, най-важната му работа се състои в изменение на етерното тяло чрез съзнателното въздействие на „аза“. Той съвсем съзнателно и самостоятелно работи за изменението на своите навици, характер, памет и пр. С подобно работене върху етерното тяло, последното се превръща в Духовност (по източното наименование „Буди“).
към текста >>
46.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Чувстваме се убедени, че ръката Господня е била силна върху Езекиил, когато той чул гласа на големия трус и
фученето
на крилата на животните, които се допирали едно с друго; трогнати сме и от изобилието на откровения, които се дали на Павел и които не му било позволено да ни предаде, и уверени сме, че той е бил наистина на Третото Небе, дето е чул неизразими думи, които не било законно за един човек да изкаже.
За един човек в тялото си необходимо бе да се въведе в Небесните Мистерии, за да донесе известието, че Христовото второ пришествие, което бе предсказано символически, като станало с облаци и велика слава, е постигнато само в духа. Той е искал да извести на тогавашното невярващо поколение, че това е началото на една нова ера и една нова награда за църквата. По отношение на виденията, чрез които получавал вдъхновението си, той ни остави пълен рекорд. Той ни даде една рецепта за съобщаване, по един начин, с невидимия свЯт и оправда опитностите си чрез изобилни аргументи от Светото Писание. Като ни е дадена вярата в свръхнормалните видения на пророците и апостолите, няма нищо невероятно в едно по-късно откровение; липсва само тона на авторитетността, вдъхновения говор и чувството на дълбоко благоговение, на които сме привикнали.
Чувстваме се убедени, че ръката Господня е била силна върху Езекиил, когато той чул гласа на големия трус и
фученето
на крилата на животните, които се допирали едно с друго; трогнати сме и от изобилието на откровения, които се дали на Павел и които не му било позволено да ни предаде, и уверени сме, че той е бил наистина на Третото Небе, дето е чул неизразими думи, които не било законно за един човек да изкаже.
Разкошната картина в Откровението прави впечатление на поетическо чувство и описанието на светкавици и гръмотевици, на земни трусове, при които острови и планини са изчезнали, смразява сърцето и рисува картината, която очакваме за последния велик ден. Но Сведенборг, който не ни трогва с величието на видението си, стои на по-високо гледище от това, защото той ни обяснява, че когато бил обхванат от духа, той можел по собствената си воля и чрез силата си да регулира дишането си и да се пренесе в желаното състояние, когато поисквал. Вярно е, че той бил опитал всички форми на пътуване в Духа. Той е бил издиган във висините като Езекиил или като Плотин и определя екстаза като освобождение на ума от крайната съзнателност; чувал гласа на Бога, съобщава.т се с ангели и се възнасял в тих екстаз, толкова дълбок, колкото и неизразим с думи. Но по-често от това, той е ходил по райските полета в пълно обладание на всичките си способности, понеже е притежавал това, което може да се опише като един ключ на Небето.
към текста >>
Над главата му гигантски скали, като грамадни орли с разперени криле, се издигаха високо в небесата и, в тясната падина, сякаш, искаха да затворят небесните простори, а долу под нозете му, в бездънната пропаст, бясно се влачеше буйния планинския поток, страшното
бучене
на дълбокия водопад на който едва долиташе до ухото му.
Върховете на високия Балкан бяха покрити още със своите белоснежни килими, а долу, в подножието му, безбройните розови градини бяха отрупани с разцъфтените си китни цветове. Старите му плещи бяха покрити с гъсти треви, всред които кротко си пасяха безбройни вакли стада. Хубава си, скъпа моя родино!.. . Хубави са твоите светли равнини, твоите девствени лесове, твоите горди и величествени балкани!... II. И отиде той — синът на Проявената Мъдрост — в недрата на природата!
Над главата му гигантски скали, като грамадни орли с разперени криле, се издигаха високо в небесата и, в тясната падина, сякаш, искаха да затворят небесните простори, а долу под нозете му, в бездънната пропаст, бясно се влачеше буйния планинския поток, страшното
бучене
на дълбокия водопад на който едва долиташе до ухото му.
Тук-таме между скалите стърчаха грамадни букове, разхвърлени като изтукани, буйните клонове на които високо се издигаха в небесата. Гъст здравец, като със зелен килим, покриваше малкото земя между острите канари, а нежните теменужки пълнеха с благоуханието си околния въздух. Кацнал като орел върху грамадна скала, подножието на която не се виждаше долу в бездънната пропаст, стоеше той замислен посред тази дивна, самобитна красота на природата. Над него високо се издигаше грамаден бук, корените на който като змии се преплитаха между пукнатините на скалите. Всичко около него бе потопено в една самотна тишина.
към текста >>
47.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ариесовият тип обича аргументите и с удоволствие посвещава времето си на
учене
и изследване.
Разбира се, същото важи и задругите знаци. Горното е особено добре приложимо при първите 10° на , — първият деканат, чийто единствен владетел е, Марс. Вторият деканат като свой съвладетел има слънцето, третият — Юпитер, поради което качествата.на тия два деканата са смесени с тия на знаците, чиито владетели са респ. слънцето, респ. Юпитер, Този знак управлява главата и лицето.
Ариесовият тип обича аргументите и с удоволствие посвещава времето си на
учене
и изследване.
Слънцето в този знак е повишено (египетското название на Ариеса е Рама, т. е. една по-високолежаща област в Египет). Най-свещените места в египетските храмове бивали покривани с овнешка кожа. Опасността за — тип лежи в пресилването — поставянето големи задачи на тялото и духа, — липсата на почивка. Той трябва да се научи да надвива своята суровост, нетърпеливост и възбудителност и да се приучва към любезност и търпение.
към текста >>
Този знак дава влечение към самотност и сериозно
учене
, особено в окултно направление.
Основната черта на характера е горещо желание за растене. () АКВАРИУС - Водолей. Владетел []. . Знак на въздуха ТИП: ШВЕДЕЦ Като асцендент: Алфред де Мюсе, Жюл Сандо, Лорд Салисбъри. Дава, подобно на Каприкорнуса, един спокоен, търпелив и честен характер и остър, проницателен, философски дух, който, обаче, при се движи повече в идеалистично направление и често е свързан с разговорност и свободно чувство към пластичните изкуства.
Този знак дава влечение към самотност и сериозно
учене
, особено в окултно направление.
Изследването на всички неща, които се отклоняват от обикновеното, особено изучването на човешкия характер и на големите въпроси на живота са неговите любими теми. Хората от тоя тип обикновено силно се влияят от другите. Под този знак има два различни типа — един светъл и един тъмен, — лицето тясно, брадата дълга. Очите са великолепни. Той обикновено има много приятели.
към текста >>
48.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Митя Коляба, от прочутия манастир на Оптина- Пустиня, в Козелската околия, бил ням и издавал звукове, прилични на
мучене
.
същия месец и погребано в гробницата на Лоаяс, в присъствието на грамадно стечение на почитатели и ученици. * * * След тръгването на Филипа от руския дворец, Николай II, по съветва на министър Плеве, отива в манастира на Сараво да се моли върху гроба на отшелника Серафина, който приживе се ползвал с голяма репутация на святост. След пътуването му в Сараво, мистицизмът на Николая II взе обезпокоителни размери. Дворецът, повече от всякога, бил отворен за свещениците, калугерите и просяците от всички сортове. Между ония, които играели известна роля, ще цитирам Митя Коляба и Хелиодор.
Митя Коляба, от прочутия манастир на Оптина- Пустиня, в Козелската околия, бил ням и издавал звукове, прилични на
мучене
.
Друг един монах от същия манастир, Елпифидор, претендирал, че разбира звуковете, издавани от Митя Коляба и ги тълкувал. Един императорски адютант, княз Оболенски, който владеел имения в Козелската околия и който много се интересувал от мистичните въпроси, раздуха пред Николай II дарбите на Митя Коляба. Епископ Теофан и великата княгиня Милица Николаевна го завели един ден в Царское-село придружен от Елпифидор, и го представили на императора. Там престояли известно време, след което били върнати в манастира. По същото време, един свещеник, Хелиодор — истинското му име било Серж Труфаноз — който заемал високо положение в Академията на висшите църковни науки, правел големи чудеса Вследствие, обаче, на един спор със Св.
към текста >>
49.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Шарко употребява за цяр при
бучене
в ушит от главовъртене кининов сулфат, който е известен, че произвежда тоя симптом.
Най-после, след като се постигне излекуването, може да се приеме поне на теория, че кръвта на пациента е станала антитуберкулозен серум, което съответства на „Боядисването“ и на възможностите за превръщането. Ние взехме като пример едно лечение по тъждественост. По-голямо или по-малко съответствие има с всеки друг метод на подобие (както употребата на синапизъм за белодробно възпаление) и за чистата хомеопатия. От друга страна, законът на подобието е далеч да бъде специален за хомеопатит и официалната школа много заема от него, като вероломно напуща Галиени. Затова и професор Лансро препоръчва испанската муха в твърд слаба доза при нефрита (когато масивното отравяне с испанската муха произвежда типичен нефрит).
Шарко употребява за цяр при
бучене
в ушит от главовъртене кининов сулфат, който е известен, че произвежда тоя симптом.
А пък при всичко, че отравянето с разядлив сублимат причинява истинска живачна дизентерия, Бруардел го препоръчва при обикновената дизентерия. Също Дюжарден — Бомец препоръчва живачния цианюр при изобилие на белтък (албумин) в пикочта, а Грасе — ръженото рогче при табеса и пр. Официалната школа, обаче, въпреки многото заемания от закона за подобието, още не е възприела, че този закон може напълно да се обобщи, чисто и просто затова, защото не знае средството да го направи ефикасен със сигурност: това средство се състои в туй, да се употреби една много намалена възбудителна доза. Това е точно средството. открито от Ханеман.
към текста >>
50.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Опитността е показала, че добри резултати чрез психическия метод се получават при следните заболявания: главоболие, безсъние, меланхолия, невралгии, неврастения, алкохолизъм, никотинизъм, морфинизъм, нервна астма нервна кашлица, истерия, стомашни болки, липса на апетит, диария, запек, маниачество, функционални парализи, заекване,
фучене
в ушите и.
Такова едно състояние е ужасно, докато изказването на истината веднага причинява облекчение и доволство. Ние ще се ограничим с тия два случая. При другите случаи се постъпва в същия дух. Трябва да се спомене, обаче, че при много болести, напр. при болестите на сърцето, при анемията, при органичните заболявания, при всички инфекциозни болести, внушението и хипнозата не дават никакви резултати.
Опитността е показала, че добри резултати чрез психическия метод се получават при следните заболявания: главоболие, безсъние, меланхолия, невралгии, неврастения, алкохолизъм, никотинизъм, морфинизъм, нервна астма нервна кашлица, истерия, стомашни болки, липса на апетит, диария, запек, маниачество, функционални парализи, заекване,
фучене
в ушите и.
др. подобни. Прев. Л. Р. Ж. А. Либра. АСТРОЛОГИЯ (Продължение от кн. III.] Графология Слънцето: Правилни кръгове, пълни криви и спирали. Луната: Неправилни линии, криволици. Меркурий: Къси, остри линии и нежни, тънки криви.
към текста >>
51.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Жълтото стъкло, напротив, ми действаше успокоително и аз често го употребявах при
учене
на стихове, исторически дати и пр., при което всичко, що четях и гледах през това стъкло, заучавах много по-бърже.
Когато човек гледа през разноцветни стъкла и наблюдава напр. къщи или местности, той изпитва — на първо място, главно, при сензитивните натури — съвсем разнообразни чувства. Подобни наблюдения аз правех още като 12 годишно момче. Някога имах на разположение много и най-разнообразни цветни стъкла, понеже живеехме в съседство със стъклари. Аз наблюдавах, че при червена светлина се изморявах скоро и имах наплив на кръв в главата, а противното наблюдавах при синьо стъкло — явяваха се едни ледено студени тръпки по гърба ми и аз чувствах даже при най големи горещини известен мраз, или, както се казва, настръхвах.
Жълтото стъкло, напротив, ми действаше успокоително и аз често го употребявах при
учене
на стихове, исторически дати и пр., при което всичко, що четях и гледах през това стъкло, заучавах много по-бърже.
(Въобще аз учех лесно, но с това спомагателно средство бе ми възможно много по-бърже да запомня ученото). И днес още аз притежавам очила с най-разноцветни стъкла, като при различни случаи прилагам с най-добър резултат. Получа ли напр. лоши новини и искам да отговоря на тях не толкова меко, то вземам своите сини очила и съвсем скоро настъпва едно по- хладно размишление. Идват всекиму моменти, когато човек е отчаян и тъжен — това се случва и с най-големите оптимисти — тогава отлично помагат червените очила.
към текста >>
52.
Всемирна летопис, год. 4, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Това е най-красивият и най-дълбокият начин на
учене
.
„Един път на ден, казва един Учител, децата трябва да се хранят заедно в училището. Те сами ще сложат трапезата, сами ще я дигнат, сами ще измият съдовете и ще изметат“. Коя работа развива колективното съзнание? Само тая колективна работа, която е одухотворена, когато човек доброволно я работи от любов. Детето ще учи великата наука на любовта практически, опитно, чрез дейност.
Това е най-красивият и най-дълбокият начин на
учене
.
Добитото, преживяното чрез опит е трайна, неизличима придобивка на душата. Нищо не може да се разбере, додето не се опита. Това е най-късият път за всяка наука. А любовта е най-великата наука. Тя има хиляди форми, хиляди начини на проява, хиляди степени.
към текста >>
НАГОРЕ