Търсене в текстове за 'Устрем'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 117 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА - Д.Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Дивакът или един ниско културен човек в никой случай не би разбрал нищо от една Бетховенова симфония, понеже нему не са познати ония мъчителни състояния на търсене на истината, за него не съществуват тънките усети на устремено домогване за разрешаване на проблеми, които той нито подозира, нито може да схване; той не познава чувството на Правда и в него не говори висшия глас на самопожертвуване за благото на ближния.
И всички тия, наново възкръснали елементи на минали изживявания, сега отново се комбинират, дават нови съчетания, раждат нови усети, обуславят нови наслади, насочват мисълта по нови направления. И от богатството на подсъзнанието с такива елементи, т.е. от разнообразието и по-голямата пълнота на миналите преживелици и опитности на даден индивид, ще зависи как той ще реагира на известна музикална творба. Оттук се явява и голямото разнообразие, което намираме при тълкуването на една и съща музикална работа от различни слушатели. Колкото човек е по-културен, по-интелигентен, колкото е повече издигнат в умствено и сърдечно отношение, толкова по-силно впечатление ще добие той от едно музикално произведение, толкова по-живо ще реагира на него. Дивакът или един ниско културен човек в никой случай не би разбрал нищо от една Бетховенова симфония, понеже нему не са познати ония мъчителни състояния на търсене на истината, за него не съществуват тънките усети на устремено домогване за разрешаване на проблеми, които той нито подозира, нито може да схване; той не познава чувството на Правда и в него не говори висшия глас на самопожертвуване за благото на ближния. Затова той ще скучае, когато слуша грандиозните по замисъл при най-нежните и фини моменти на едно Andante, изпълнявано в pianisimo само от лъковите инструменти, които предават мелодията като една нежна, ефирна нишка, развоя на която за да се следи, изисква една значителна култура. И той би се сепнал само при едно fortisimo и то, само за да обърне внимание на тъпаните и кастанетите или на духовите инструменти, които насила му се налагат със своите трескави удари, но и срещу тях не реагира, освен с едно учудване или недоумение. Но въпреки всичката относителност при разбирането на едно музикално произведение, въпреки субективизма, който се влага при неговото тълкувание, все пак в музиката има нещо. което еднакво се схваща от всички. Една величествена симфония, написана в мажорна тоналност и в темпо maestoso не може да не буди във всички слушатели чувство на възторг и да не засегне в тях самочувствието и самоувереността, макар тия реакции в различните натури да бъдат различни по сила и нюанси.
към текста >>

2. Списанието Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Той е захвърлил своята корона в праха и устремно, сигурно и твърдо крачи нагоре по свещения път.
Тогава ще проумеем, защо човеците и до днешен ден замислят и строят кулата на Вавилон. Силата, със своя принцип, не може да бъде нито най-ценната, нито най-високата истина, защото тя дръзва да се опълчи срещу царуващия ритъм, а там тя намира своята смърт. Себеограничението, себеконтролът са вратата, която води към доброто. Това добро не е затворено нито в размера, нито в множеството, нито в друго някое средство на силата. Оня, който е разбрал това, не се срамува от скромното си облекло. Той е захвърлил своята корона в праха и устремно, сигурно и твърдо крачи нагоре по свещения път. Превод от немски
към текста >>

3. Списанието PDF Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Навред по вселената, по земята, до най-мъничката твар, владее оня устрем, който се поражда от живота и всеки в даден момент догонва онова, което денят му носи онова, което му вещае смисъл, радост.
ВЕЛИКИЯТ СМИСЪЛ Непрестанно движение е животът. Всяка сутрин слънцето изгрява на изток, минава по своя начертан път и вечер догарят на запад сетните зари на изминалия вече ден. След него в стройни, величествени шествия звездите прекосяват небето и когато сетните съзвездия се спускат на запад към своя залез, тогава далече на изтока пак се разкрехва зората – вестителка на великото светило. Вечно движение!... Навред по вселената, по земята, до най-мъничката твар, владее оня устрем, който се поражда от живота и всеки в даден момент догонва онова, което денят му носи онова, което му вещае смисъл, радост. По тия изопнати линии на устрема, що личат като печат върху лицата на всички, тоя набег към незнайно никакво блаженство, са единствените, по които се отличават днес живите от мъртвите. Човекът се ражда, живее, гледа заобикалящата го действителност, формира свои мирогледи, прилага свои принципи, изживява възторга и разочарованията на своето време и после изчезва – забиват дървен кръст над оная купчина земя, под която заравят тялото му. Умира – казват хората. Какво стана с неговите желания, неговата мисъл, с онова сърце, което можеше да трепти при вида на една блестяща зеница? Какво стана с оня ум, който до тънкост владееше земните познания, къде е мощта на оная ръка, който държеше скиптър на власт и под чийто замах лягаха хиляди роби в трепетен страх?
към текста >>

По тия изопнати линии на устрема, що личат като печат върху лицата на всички, тоя набег към незнайно никакво блаженство, са единствените, по които се отличават днес живите от мъртвите.
ВЕЛИКИЯТ СМИСЪЛ Непрестанно движение е животът. Всяка сутрин слънцето изгрява на изток, минава по своя начертан път и вечер догарят на запад сетните зари на изминалия вече ден. След него в стройни, величествени шествия звездите прекосяват небето и когато сетните съзвездия се спускат на запад към своя залез, тогава далече на изтока пак се разкрехва зората – вестителка на великото светило. Вечно движение!... Навред по вселената, по земята, до най-мъничката твар, владее оня устрем, който се поражда от живота и всеки в даден момент догонва онова, което денят му носи онова, което му вещае смисъл, радост. По тия изопнати линии на устрема, що личат като печат върху лицата на всички, тоя набег към незнайно никакво блаженство, са единствените, по които се отличават днес живите от мъртвите. Човекът се ражда, живее, гледа заобикалящата го действителност, формира свои мирогледи, прилага свои принципи, изживява възторга и разочарованията на своето време и после изчезва – забиват дървен кръст над оная купчина земя, под която заравят тялото му. Умира – казват хората. Какво стана с неговите желания, неговата мисъл, с онова сърце, което можеше да трепти при вида на една блестяща зеница? Какво стана с оня ум, който до тънкост владееше земните познания, къде е мощта на оная ръка, който държеше скиптър на власт и под чийто замах лягаха хиляди роби в трепетен страх? Къде оня.
към текста >>

Борецът за някакви правдини лети на крилете на своя устрем и дири в своето дело крайният ответ на всеки смисъл и в шеметния свой набег, той нищо не подбира и кървави са следите на неговата нога.
И виждаш далече някъде, в безкрайни редове, се движи войнство. Ехти земята като ураган. Бълват огнен дъжд гърлата на страшните машини на смъртта. Големи умове, гении прислужват на нейния студен замах, като че тя тях ще пощади за тая дан!... Тихо плаче някъде жена и търси сили в своята слаба гръд да отмъсти, но няма нищо, освен една въздишка, която се разлива като отрова из мрачните кътове на нейната хижа. Борецът за някакви правдини лети на крилете на своя устрем и дири в своето дело крайният ответ на всеки смисъл и в шеметния свой набег, той нищо не подбира и кървави са следите на неговата нога. Всички те отминават. За всички има дървен кръст и купчина земя. И за мъстителя, и неговата жертва, и за оскърблението, и за тежката разплата. Златото натежава на основата на оня, що е стъпил върху нея, рухва с трясък надолу и свободните черни хора залитат, за да станат изново роби. Камбанен звън известява във влажния въздух нещо, а червеите – работници на черната земя очакват своя дар.
към текста >>

4. ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ - П. Мълфорд Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тя повдигна поглед и го устреми към него.
Тя приведе поглед и дълги ресници в траур го покриха... Над света цареше тъма. И в нея слепешката пълзяха човешки същества, въздигаха храмове на незнайни божества и се лутаха слепи, измамливи сенки. Те се блъскаха в тъмни, тесни пътеки и се избиваха едни други, защото не знаеха широкия друм, който пустееше. Тя страдаше и чакаше....................................................................... Най-после изгря звездата на изтока и възвести раждането на нейния жених. Радост трепна в сърцето й. Тя повдигна поглед и го устреми към него. Той порасна и укрепна. И в тихия шепот на душата си чу нейния глас. В мълчаливо съзерцание съгледа нейния лик.................................. Той я позна! И разнесе славата й по цял свят. А словото му бе мощно, думите му - огнени.
към текста >>

5. Списанието PDF Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

„Устрем" – орган на съюза на македонските младежки културно-просветителни организации, ул.
„Бачо Киро" 13, София. 6. „Ново общество" – орган на съюза на свободните човеци – братя и свободните братски общества. Редактор Ст. Байров, ул. „Мария Луиза" 7. 7. „Устрем" – орган на съюза на македонските младежки културно-просветителни организации, ул. „Ломска“ № 2 8. „Ново звено" – младежко художествено списание за изкуство литература и критика. Редактор Лазар Панов. Адрес: ул. „Родопи" 36 – София. 9.
към текста >>

6. Новото време - В. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

То е все едно пред окото на вечната правда... Кое е новото, за което хиляди очи са устремени, хиляди сърца копнеят?
3) Те вярват в своя Творец и знаят, че всеки миг ги гледа Неговото будно око. Кой може с борба да издигне падналия? Кой е оня, който ще срути жертвеника, на който се принасят невинни жертви, догдето сам той принася в жертва най-хубавите чувства на своя ближен? Нима оня, що руши идолите отвън, не ще направи нови, догдето има идоли в душата си. А оня, що може да откъсне без жал главицата на едно врабче, има ли право да говори срещу кръвопролитията сред човеците? То е все едно пред окото на вечната правда... Кое е новото, за което хиляди очи са устремени, хиляди сърца копнеят? То е денят, когато ще падне превръзката от нашите очи – заблудата, която не вижда нишките, що ни съединяват в едно. То е ден, в който ще загуби цената си онова, което днес изкупваме с много жертви, а ще порасне стойността на друга ценност, забравена сега. Новото ще е това, което ще ни покаже образа на човека. То ще го извади из развалините, ще го умие с водите на разбудилия се пролетен поток и ще го освети с лъчите на своето сияние, ще го постави на неговото място. Всеки ще го познава и че го нарича човек.
към текста >>

Той има устремен взор напред, ръката му е могъща, огнен меч държи в нея той – силата на безсмъртния си дух, но с тоя меч той не поразява, а свети, показва пътя на идущите след него.
Човекът и днес живее, но в тъмнина се движим ние, та го не видим. Ушите ни са глухи за неговият глас, а гласът му е тих, защото Вечният говори чрез него. Човекът, това сме ние, но върху нас има толкова незнание и гордост, такава омраза, че сами не можем се позна, а новият ден, той ще ни покаже самите нас. Човекът, това не е слабо беззащитно същество. Човекът не е робът, свел глава пред неволята на собствената немощ, но той е син на Силният. Той има устремен взор напред, ръката му е могъща, огнен меч държи в нея той – силата на безсмъртния си дух, но с тоя меч той не поразява, а свети, показва пътя на идущите след него. В гърдите му не догасва бавният пулс на изморено, покрусено сърце, а бие ритъмът на пламенен стремеж като на влюбен юноша. На лицето му сияе светлината от неговата лъчезарна мисъл! Човек се нарича той. От него се плашат тия, които издигат стени срещу победния поход на новото. Страх ги е да се не събуди той сред тъмата и грехът.
към текста >>

7. КНИГОПИС Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тя се носеше на светли струи от волната чучулига към лазура на небето, музиката се дочуваше в звънтенето на настъпващите пролетни дни, свистеше в шеметният набег на устрема, разливаше се тихо из майчинските уста като песен, която приспива младенец и ридаеше по струните на млад свирец.
Тайнствени знаци и числа говореха за нещо, което хората не можеха да разберат. Всичко стоеше като загадка, като една заключена гатанка в недрата на мълчаливото минало и още малко може би и тия знаци щяха да се изтрият, а животът щеше да стане още по неявен, още по загадъчен. За човека нямаше да остане нищо, което да му спомня в някой неуловимо кратък миг за величието на неговата душа, ако не бе песента, що се засели да живее на земята, заедно с душата му. Тая музика се носеше по повърхността на разбушувалото море. живееше сред горите, където се отекваше сред глухия кънтеж на букаците. Тя се носеше на светли струи от волната чучулига към лазура на небето, музиката се дочуваше в звънтенето на настъпващите пролетни дни, свистеше в шеметният набег на устрема, разливаше се тихо из майчинските уста като песен, която приспива младенец и ридаеше по струните на млад свирец. Кой разбираше тая музика? Кой познаваше нейният език! Само душата на човека, – хилядострунна арфа, знаеше да отеква на нейното чисто върховно слово. Душата самотна съзерцаваше светлата си родина, и шепнеше нещо, но имаше ли хора. които да знаят да се вслушват и разбират своята душа?
към текста >>

8. Списанието PDF Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Устрем, год.
4 и 5. 7. Нова Ера, год. II, кн. 1 и 2. 8. в. Устрем, год. I, бр. 19-22. Отзиви „Еделвайс", списание издавано в гр. Казанлък. Списанието е малко, обаче спретнато и съдържа няколко хубави статийки, в които се изтъква необходимостта за по-разумен и природосъобразен живот, възможен при днешните условия Поменатото списание, с п-вече постоянство и усилие, ще може да допринесе доста за поставената ни обща задача. * „Ново Звено", младежко художествено списание за изкуство, литература и критика, издавано от ученици на I м. гимназия в София.
към текста >>

9. ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Да наричаме щастие не приказната страна, към която летим на крилете на нашия устрем, а самия бяг, шеметният вихрен бяг, надутите, опънати платна, забития взор в хоризонта, тайната, която ни зове, великата и тайна неизвестност!
Никой, защото го лети, преминава като стрела през тебе и загива, като оставя разкъсана рана със сладостна болка и топла кръв. Кой е уловил щастието, когато то е като мълния, що прелита през облаците на пролетно небе! Има ли щастие?... Едно велико изкуство трябва да научим, изкуството да живеем в краткия миг като във вечност, за да познаем щастието. Едно велико изкуство, да познаем щастието в пътя, по който го дирим. Да наричаме щастие не приказната страна, към която летим на крилете на нашия устрем, а самия бяг, шеметният вихрен бяг, надутите, опънати платна, забития взор в хоризонта, тайната, която ни зове, великата и тайна неизвестност! О, безумен, красив порив към щастие, колко незнаен е твоят път и колко е широк твоят хоризонт. Има ли го нейде щастието? От далечините, небето кима утвърдително със своите милиони светливи очи.
към текста >>

10. МИГ ОТ ПРИРОДАТА - К-в Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ти даряваш сега устремът на тия, що летят към високата и благородна цел.
Стихия мощна и неуловима като тайна. Стихия подпалена в дъното на душата, която всеки миг подканя към незримите висоти на човешкия път! Огън свещен! Ти си дарявал сила на ония, които са забравяли и себе си и своя живот за страданието на другите. Ти сътвори изкупителния кръст на Голгота, на която след Него самоволно отиват всички силни, всички смели деви на Вечният. Ти даряваш сега устремът на тия, що летят към високата и благородна цел. В корена на всяка добрина, на всяко състрадание, на всяка жертва ти пламтиш. Ти имаш хиляди лица, о вечно жив пламък, и как ли да те назоват устата ни!.. В огън се зачна живота, в него се роди душата на човека. Сред огън се родих и живота ми се чини разпалено море. На небето огнени очи ме канят в тихо съзерцание на вечния плам!
към текста >>

11. Списанието PDF Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Устрем Орган на македонската младеж. 8.
Свободно общество Месечник на свободното разбиране на живота. 3. Наука и разум Списание за обнова на живота. 4. Южни зари Литературно обществено списание. 5. Свобода Седмичен вестник за обнова на живота. 6. Рампа Седмичен вестник за театър, литература и критика. 7. Устрем Орган на македонската младеж. 8. Витлеемска звезда Орган на обществото за психични издирвания и дух. знание в България. 9. Ново общество Орган на съюза на свободните братски общества. 10. Жива струя Орган за морално и духовно повдигане на обществото. 11. Духовно слово Списание за духовен живот. 12.
към текста >>

12. Мисли за ученика - Борис Николов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Когато сутрин ни погледнат твоите устремени, прелестни очи, в душата ни затрептява тихата, неземна радост по тебе – любимец на света и живота, който ти струиш на вси страни, докосва живота в нас и пробужда заченките на нещо ново, което езикът на земята не може да изкаже.
Из „Приказки и песни" ГЕОРГИ СЕВЕРОВ 1. Слънцето Поклон пред тебе Хелиос – слънце златно, що раздираш мрачината със своята блестяща колесница. Поклон пред тебе живо, огнено сърце, кръвта на което се струи в нашите жили. Когато сутрин ни погледнат твоите устремени, прелестни очи, в душата ни затрептява тихата, неземна радост по тебе – любимец на света и живота, който ти струиш на вси страни, докосва живота в нас и пробужда заченките на нещо ново, което езикът на земята не може да изкаже. С радост те гледат очите ни вечно млад и неуморим! С радост се протягат ръцете на младенецът към тебе и малкото цветче те дири с неизразим копнеж да изсушиш с твоята целувка брилянтната сълза, която нощта е оставила на неговото чело. Безчислено много слова на благодарност изказват устата ни за тебе, и ръката в трепет дири струните на сребърната арфа, за да откъсне от нея най-прелестната, най-чаровната песен за тебе – царствен и достоен син на Вечния! Благословен си ти, когото с почуда гледат как летиш по своя огнен път! От памти векове такъв си, какъвто те разказват нашите пъстри приказки, пришепнати тихо в късна доба от устните на мъдър старец.
към текста >>

13. ВЕСТИ Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Когато в другите страни Вечният мине през девствените гори, тогава трепват стволовете на вековните букаци и леко свеждат своите устремени вършини.
Там се раждат ония, които влизат във войнството на Белите. Звездите там пътуват на околовръст по тъмносиньото небе, когато денят потъне далече на юг и се разкрие вълшебството на дългата полярна нощ! В тия нощи с приказна синевина, с мраз и с драгоценни грамадни перли по небето, умът потъва в дълбоко съзерцание, душата се разтапя в чистотата на кристалния леден лъх и става едно с великото мълчание което царува там! Мълчанието е стихията, с която се отпразнува най-великия час, когато Вечният слиза и слага по тая свещена земя своите леки стъпки. То крие в себе си най-величавите минути на севера. Когато в другите страни Вечният мине през девствените гори, тогава трепват стволовете на вековните букаци и леко свеждат своите устремени вършини. Ручеят закипява по-звънливо и скрит славей в храстите разлива бляскавите диамантени трели на своята благодарствена песен. Тука върховният велик час на Неговото появяване се отпразнува с едно мълчание, което няма равно на себе си. В него са затворени най-голямото благоговение, най-дълбокия размисъл. В неговата стихия се ражда нещо, което отнасят в душата си ония, които са синове на тая земя. Северна земя, твоят чар като светъл трепет долита на крилете на някой час от моето време и донася поздравите и ведрият взор на трите златокоси сестри.
към текста >>

14. Списанието PDF Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Устрем – седмичен орган на македонската младеж в България. 10.
Наука и Разум – месечно списание за обнова на живота. 5. Ново Човечество – месечно окултно списание. 6. Учителска мисъл – месечен педагогически орган на Българския учителски съюз. 7. Bulgara Esperantisto – списание на есперанто. 8. Свобода – седмичен вестник за обнова на живота. 9. Устрем – седмичен орган на македонската младеж в България. 10. Витлеемска звезда – седмичен вестник на окултно-мистичното общество; издава се във Бургас. Преведена е на италиански език беседата на П. Дънов „Високият идеал", придружена с хубав предговор от писателката Мара Белчева. Същата беседа е преведена и на английски език в Америка. Получи се в редакцията последния брой на италианското списание за духовни науки „Luce е Ombra” – Светлина и тъмнина, в което е поместено следното съобщение: „Констатираме, че на Балканите се засилват духовните течения.
към текста >>

15. Из Приказките на морето - Георги Северов Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

И в устрем нов платната заплющяха.
И турят те камък връз камък И смело, и с радост таквази Съграждат брилянтния замък На Бога, от мъдрост и пламък, А Той ги бащински пази. Магнит Душа, сърце, моря зловещи, Моря без бряг и без предел, По чиито капризни плещи Пътувам без компас, без цел. Магнит гигантски ми сърце докосна. Стрелката рече – север, юг! Посоката на твоята съдба е тази И твоят път е тук. И в устрем нов платната заплющяха. Във смел, неуклоним набег. Със радост ми моряците запяха – Да, там е тъй желаний брег.
към текста >>

16. Слепецът (стихотворение) - Х. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

ОКОТО НА НАДЕЖДАТА Едно устремено око неспирно бди и чака да се подаде зад хоризонта бяло петно.
Из "Приказките на морето" Георги Северов І. ОКОТО НА НАДЕЖДАТА Едно устремено око неспирно бди и чака да се подаде зад хоризонта бяло петно. Друмници далечни ли ожидат чистата зеница, отправили кормило и опънали платна към 6рега? Не знам. Нова, неродена за другите мечта държи погледа в хоризонта, откъдето трябва да се зададе дълго очакваната радост. Минават дни. Морето носи лъх на остра хладина; неговият вой донася вести на съмнение, вълните му изхвърлят строшени мачти, но будната зеница бди в тишината и чака своя час!
към текста >>

17. Светлина върху пътя Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Възмъжалият има ясно съзнание за своята съществена работа, има сигурен компас и в бурите на живота неотклонно следва своя устрем към фара на своя пристан.
Нали минутите на радост, колкото и малко да са понякога, ни импулсират да живеем. Да си ученик и да чувствуваш близостта и обичта на учителя си, то е неизчерпаем източник на радост. И ето младежът ученик. Той е окрилен, пълен с енергия и трезво, със светъл ум прекрачва прага на живота. Той презира тъмнината и калта в живота и смело поема своя път на възход. Възмъжалият има ясно съзнание за своята съществена работа, има сигурен компас и в бурите на живота неотклонно следва своя устрем към фара на своя пристан. За него тъмните пътеки на порока и безделието са чужди. А най-покъртителен е видът на стогодишен старец със съзнание на ученик. Той усеща трепета на младежки порив, привитите крака се изправят и чувстват твърдата почва, морното сърце с енергичен туптеж праща кръвта до най-малките капиляри на кожата и по лицето му заиграва усмивката на вътрешно задоволство. Получил удовлетворението на майстор, който е завършил творението на ръката си – картината на своя живот, той спокоен чака мига, който носи толкова ужас за другите. Всеки човек си има свой път.
към текста >>

18. ВЕСТИ Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ето първият лъч, отначало бавно в ритъм, а после с буен устрем се впуска той напред.
Те ограждат със златна ивица всичко, що срещнат на пътя си. Високо леки перести облачета добиват своят златен цвят. Те са като изплъзнали се златни дискове от титани олимпийски борци. Планинският нагънат гребен се запаля невидимо от червено-карамфилови огньове, над тях златни пръти сълзят разтопени. Едно... две... три... четири... пет... Вечност... В трепет очаква всичко в природата да види пак светлият лик на своят баща – слънцето. Ето първият лъч, отначало бавно в ритъм, а после с буен устрем се впуска той напред. Той стига на високите снажни върхове на Витоша, загатващ... Но него вече го застигат следващите го лъчи и постепенно, педя по педя, те изтъкават светла дреха за снежните висоти ... Тя, отначало розова, става пурпурна, златно-бяла. Слънцето бавно се е издигнало над планините, то праща обилна светлина, то е тъй свежо, тъй силно, както и вчера, и всеки минал ден. И днес то бавно върви по своя вечен път, пращащо – светлина, радост живот. Светлина..., всичко е светлина!
към текста >>

19. Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Когато дойде ден да литна към теб с крилата на моя устрем, тогава вече ще бъде готово окото ми да види твоята царска хубост.
Едва едничък, тънък лъч пронизва окото ми, но аз живея вече в твоето синьо царство и сънищата ми донасят чудни вести за незнайната ти хубост. Ти си царкиня, знам това, макар и най-старателно да скриваш своя царствен сан в бледо-синкавата точка на небето. Моите уста не ще да дръзнат да назоват свещеното ти име. догдето сам не изгоря в огъня на своята мъка, да се превърна в него и да стана достоен зарад теб. Хубава царице, ти чакай ме. Когато дойде ден да литна към теб с крилата на моя устрем, тогава вече ще бъде готово окото ми да види твоята царска хубост. Сега съм още тук и готвя кладата за огъня на своята мъка, където сърцето се превръща във вечно светещо кандило... Ти чакай ме, царице от небето. Сега кова аз своя меч. Не чуваш ли понякога звъна на наковалнята, на която мнозина преди мене са въртели тежкият чук? Tе са преминали напред в своя път, но още чувам да кънти в широкия свет звънливото и многократно ехо, като вест за тия, що се раждат втори път! Двуострия меч на своя дух сам кове всеки за себе си.
към текста >>

20. Съдържание на бр. 9-10 Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

УСТРЕМ – седмичен вестник – орган на македонската младеж. 11.
ПСИХИК МАГАЗИН – месечно френско списание за духовни науки. 6. ЛУЧЕ Е ОМБРА – италианско месечно списание за духовен живот. 7. СВОБОДА – седмичен вестник за обнова на живота. 8. ЛЬО ФРАТЕРНИСТ – френски вестник за духовен живот. 9. ВИТЛЕЕМСКА 3ВЕЗДА – седмичен вестник на обществото за психични издирвания в България – Бургас. 10. УСТРЕМ – седмичен вестник – орган на македонската младеж. 11. ЕСПЕРАНТО – вестник на българските есперантисти. 12. ЕВАНГЕЛИСТ – орган на Българския Евангелистки Баптистки съюз – Лом. 13. УЧИТЕЛСКА МИСЪЛ – месечно френско. Завет към българската младеж. 14. СБРАТРЕНИ – чешко художествено списание. 15.
към текста >>

21. Из „Fruchtlese“ – Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Отдалеко планината като синкав великан, смълчан в размисъл, ми се видя позната и аз разбрах защо са устремени вършините ù високо, в синьото небе.
Може би дълго още щях да мисля че е нощ, нямаше да разпозная светлината, защото тежки завеси ме отделяха от деня. Твоят зов ме призова. Гласът на твоята флейта долетя изпод зелените овошки и ми показа мелодията на разбудената радост, която чакаше пред моя прозорец. Благословен да бъдеш ти и твоята медногласна флейта... От тоя ден аз започнах да дишам въздуха на свежата градина. От тоя ден дърветата ме поздравяваха, като навеждаха леко кичестите гранки; вишната изсипа на главата ми куп от белите си цветове, а косът сякаш ми изрече нещо познато със своя звънък вик. Отдалеко планината като синкав великан, смълчан в размисъл, ми се видя позната и аз разбрах защо са устремени вършините ù високо, в синьото небе. От тоя ден разбрах защо съм роден. Кой те прати при моя прозорец в ранния час? На слука ли изсвири утринния зов, и знаеше ли ти, че той подсеща за това, че нощта е сбрала своите крила и синята усмивка на деня ни чака да отворим прозорците на душната си стая? Благословен да бъдеш ти и твоята медногласна флейта!... Аз имах много накити в своята стая.
към текста >>

22. Уводни думи към окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

16) Устрем, бр. 31.
орган, бр 8. 13) Есперанто, бр. 18. 14) Към Здраве, бр. 2 - 5, 6. 15) Свобода, бр. 124. 16) Устрем, бр. 31. 17) Пътник. 18) Ново общество. 19) Евангелист. 20) Покровител на животните, книга 1. 21) Bulgara Esperantisto, 7.
към текста >>

23. Идващата раса – Г. Томалевски Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Против Истината, която носи свобода, защото потъпкват с насилие всеки устрем на човешката душа за освобождение от робството на многоликата заблуда.
Следователно там, където Истината я няма, няма го и Бог. Хората могат да приказват колкото щат за Бога, могат да му строят храмове, да му палят свещи, да му кадят тамян, но няма ли го великото присъствие на Истината, отсъствува и Бог. И чудни са наистина хората в своите схващания: те мислят, че могат да заменят Истината, Любовта, Мъдростта, чрез които живият Бог се изявява и на които почива божествения ред на нещата с някакъв мъртъв култ, с някакви отживели религиозни форми, от които животът се е отдръпнал. И когато те се мъчат да задушат всяка проява на свободната и жива мисъл, която носи в себе си светлината на Истината, те извършват троен грях, те, трижди-еретиците: Против Любовта, която носи живот, защото убиват. Против Мъдростта, която носи Светлина и Знание, защото искат да погасят светлината на живите идеи. Против Истината, която носи свобода, защото потъпкват с насилие всеки устрем на човешката душа за освобождение от робството на многоликата заблуда. Ала ония, които са поели с пълни гърди диханието на Истината, никой не може да ги убие, никой не може да ги лиши от тяхната светлина и свобода. Защото свободата, това е великото дихание на Истината. Г.
към текста >>

24. Съдържание на бр. 4 и 5 Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Пътник – 124, 125, 126, 126 11. Устрем.
Всемирна летопис кн. 7. 8. Есперанто, брой 20 и 21. 9. Свобода. 132, 133, 134. 10. Пътник – 124, 125, 126, 126 11. Устрем. – 40. 12. Наковалня – 26, 27, 28. 13. Добро здраве – 25. 14. Ново общество – 49. 15. Витлеемска звезда – 22, 23. 16.
към текста >>

25. Съдържание на бр. 6 Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Устрем 10. в.
Luce e Ombra 5. Sbratreni 6. Наковалня 7. Витлеемска звезда 8. Свобода 9. в. Устрем 10. в. Борба 11. в. Евангелист 12. Нова книга - периодичен лист за книжовни новини - издава книгоиздателство Ив. Куюмджиев и Сие. София цар Самуил 42, София.
към текста >>

26. БОГ И ЧОВЕК - Свами Вивекананда Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Отначало е достатъчно да устремим чувството си към същественото.
Напротив, всяко листче, всека буболечка ще ни открият неизброими тайни, ако гледаме не само с очите си, но чрез тях и с духа си. Всеки проблясък, всека промяна в цвета, всеки звук стават живи и се възприемат чрез чувствата; нищо не се губи, а се прибавя още нов, безграничен живот. И който не умее с очи да наблюдава най-простото, той дохожда до бледни, безкръвни мисли, а не до духовно виждане. Колко далеч ще отидем в него, това ще зависи от нашите способности. Ние трябва да вършим само правото, а останалото ще дойде с развитието. Отначало е достатъчно да устремим чувството си към същественото. Ако направим това, то именно, благодарение на него ще ни се разкрие познанието на същественото. Ние трябва да чакаме, докато ни се даде. И всеки, който търпеливо чака и работи, ще получи нужното. При тези упражнения човек скоро забелязва, какви големи преобразувания стават в него. Той се научава да определя важността на нещата според това, как е разбрал отношението на този предмет км Същественото, Вечното.
към текста >>

27. Мисли за вегетарианството Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Принцесата не искала и да чуе за това и се устремила нагоре към върха.
Езотеричната част се придава от уста на уста на учениците на миналите през много изпитания, които ще покажат волята, смелостта и силата им. Тук придаваме един екзотеричен разказ, като даваме същевременно и езотерическото тълкувание. Екзотеризъм Принцеса Паризада, като узнала веднъж, че някъде в недостъпни места съществува птица, способна да говори; жълта вода, от която една капка попаднала в басейн, възраства на грамаден стълб и тайнствено дърво, из което се лее божествена хармония, пожелала да овладее тези чудеса Един след друг, двамата нейни братя се опитали да изпълнят желанието на принцесата, но ги постигнала смърт от опасностите на трудния път. Мъжествена и дръзка, принцесата на свой ред се опитала и след дълги усилия по-трудния път, тя достигнала до подножието на планината, на върха на която се намирали птицата, жълтата вода и чудното дърво. Стар един дервиш настойчиво съветвал принцесата да се върне от своя път: „Когато изкачиш планината, говорил ù той, ще чуеш ужасни гласове... Те ще те ужасят, те ще те заплашват и тежко ти, ако ти се обърнеш и погледнеш назад - ти ще бъдеш незабавно превърната в черен камък, подобен на тези, с които планината е тъй обсипана". Принцесата не искала и да чуе за това и се устремила нагоре към върха. Хиляди гласове се раздали в този миг, но тя не ги слушала, вдадена в своя път; след многочислени трудности, тя овладяла това, за което се тъй дълго стремила в своя живот: птицата, жълтата вода и чудното дърво... В желанието си да спаси своите братя, тя послушала съвета на птицата и напръскала с жълта вода камъните, разхвърляни по нейния път и те оживели след дългия сън през вековете. Езотеризм Принцесата се преобразява на мъж, за да изпълни задачата, която сама си е избрала - чувственият и отрицателен принцип става положителен, или активен, за да се извърши магическото дело. Дервишът изобразява благоразумието и мъдростта, които указват на опасностите, които ще следва да се избегнат, а също така и от необходимостта да владее човек сам себе си. Гласовете - това са сарказмите, насмешките на глупци, скептици, нещастни съвети и пр.. Черните камъни представляват интелектуалното състояние на тези, които завидели на света и по недостатък на мъжество наново се потапят в тъмнина. Наедно с това, те изобразяват и наказанието на неблагоразумните, които желаейки да изпълнят едно велико дело, не са укротили предварително своята чувствена природа.
към текста >>

28. Учителят от Назарет Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Младежът носи в себе си един устрем, който му дава увереност, че няма нещо, което той да не може да направи.
И това все е плод на работата, която хората вършат. И пак повтарям, има с какво хората да се похвалят. Много, много работа са извършили. Обаче, въпреки всичко туй, което виждаме и му се радваме, не можем да не обърнем внимание на един странен факт. Детето се ражда с стиснати юмруци, сякаш се заканва цял свят да победи. Младежът носи в себе си един устрем, който му дава увереност, че няма нещо, което той да не може да направи. Едно чувство говори в него и му казва, че той може да извърши и нещо особено. И той се хвърля във вълните на живота с намерение да извърши, именно това „особено нещо". Влага той своите енергии, своите творчески сили, работи с постоянство, без умора и върви все напред по пътя. Всяка негова стъпка из житейския път остава след себе си по едно дело, по една извършена работа. Че е извършил работа той знае това, обаче интересното тук е, че той не иска да се спре и да разгледа работата, която е извършил.
към текста >>

29. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

НА СВЕЩЕНАТА ПЛАНИНА (Из книгата: Раби бен Аор) Ето що говори Благословеният Раби бен Аор за Единия и Вечния на Свещената Планина, при езерата наречени „Очи на прозрението", в подножието на най-високия връх „Бога-зрящ", където бяха дошли с него най-напредналите и най-достойните между неговите ученици: „О, братя мои, за най-святото и непостижимото искам да ви говоря .... За Превеликото, що от всички страни ни гледа с неизброими тайнствени очи; Що ни облъхва от безкрайнините със своето свято дихание; Що ни обгръща със своя мир на най-светла радост, хармония и красота; Що пламти в свещения огън на нашите души, блика в най-светите им трепети и с невидими всемощни ръце ни подема към висините на свещената истина и върховна красота... За него разтворете душите си, о братя; към него ги устремете, преизпълнени с най-топла благодарност, с най-свята любов и свещен благоговеен трепет... О, ученици мои, най-непостижимия, най-недостъпния е Той!
А. Т. НА СВЕЩЕНАТА ПЛАНИНА (Из книгата: Раби бен Аор) Ето що говори Благословеният Раби бен Аор за Единия и Вечния на Свещената Планина, при езерата наречени „Очи на прозрението", в подножието на най-високия връх „Бога-зрящ", където бяха дошли с него най-напредналите и най-достойните между неговите ученици: „О, братя мои, за най-святото и непостижимото искам да ви говоря .... За Превеликото, що от всички страни ни гледа с неизброими тайнствени очи; Що ни облъхва от безкрайнините със своето свято дихание; Що ни обгръща със своя мир на най-светла радост, хармония и красота; Що пламти в свещения огън на нашите души, блика в най-светите им трепети и с невидими всемощни ръце ни подема към висините на свещената истина и върховна красота... За него разтворете душите си, о братя; към него ги устремете, преизпълнени с най-топла благодарност, с най-свята любов и свещен благоговеен трепет... О, ученици мои, най-непостижимия, най-недостъпния е Той! Великата тайна на тайните е Той! Недосегаемия и за най-светлите богове са тайнствените висини на Битието, където Той едничък пребивава! Няма очи, които да са видели Неговото истинско лице; нито уши, които да са чули Неговото истинско име. Защото Той, що дава име и форма на всеки живот, сам е над всичко, що ограничава - над всяко име, над всяка форма. И все пак многолик е Той и многоименен е Той, Защото зад всяка форма и зад всяко име е Той; Защото никоя форма сама не може да обгърне самотата на великата мощ, хармония и красота на Неговия живот и никое име не може да я изкаже!
към текста >>

30. ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Л. ЛУЛЧЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Симон бен Йокай живее четири години в пълна самота; но с право бе казал Раби бен Акива: „Дето е свещта, натам са устремяват и пеперудите".
През тия дълги дни той съзерцаваше Божествените Начала, проявени в Маасе Меркава (делото на Колесницата) и Маасе Берешит. (Делото на творбата, зачатъка). Той видя, как от невидимото Едно излиза Видимото Едно, което се умножава, за да се явят Началните замисли, наречени в Тайното учение „Небесна Челяд"; видя след това как тия замиели слизат надолу, развиват се навън, към видимото – втвърдяват се, отново се разтапят и пак се втвърдяват: така се огражда Бог, потънал във видимото, и неговите граници създават света, твърдта, светлината, животните, билките и звездите. Отлъчен от света, съзерцателят следеше потайния живот на Вселената. Тъй стигна той на четвъртата година от своето отшелничество до най-дълбоките тайни на Бога, човека и природата и тогава написа на пергаментен свитък прочутата: „Книга на Блясъка", наречена „3охар ". Симон бен Йокай живее четири години в пълна самота; но с право бе казал Раби бен Акива: „Дето е свещта, натам са устремяват и пеперудите". И ето, че в края на четвъртата година от голямото усамотение, учениците на Симона бен Йокай намериха своя учител и се поселиха в пещерите на пустинята около него. Защото животът бе жестока мъка, а пък ония, що гонеха тайноведците, се бяха умножили. Един от тях му каза: „Раби, ние останахме без слънце цели четири години; душата не може вече да търпи мрачина; затова дойдохме при тебе". И когато учениците поживяха при Симона, той ги просвети по Божиите пътища. Той им разказа за потайната неизразима Същина на Същините, що не може да се постигне, определи или ограничи; тя е непостижима за човешкия дух и посветеният я нарича Айн-Соф, което значи Нищо или Безкрайност; той знае за нея само това, че същества.
към текста >>

„Сетне иде реда на деятелната душа, която се очиства чрез търпелива духовна работа и добродетел; волята на човека се устремява към света на съзидателните сили и влиза в единение с тях, за да станат свои на душата му всички тайни на природата, всички закони на естеството, всички пътища на Божия Промисъл и вси опори на духовния растеж.
Затова се и наричат ангелите Келим (улеи) на Бога. За да стигнем света на Сиянията, ще трябва да минем по обратния път на тия потоци, като плуваме срещу течението – от делтата към извора. Тъй ще стигнем най-първо в света на Творбите, населен от ангели, а сетне с тяхна помощ, ще достигнем границите на върховния Божествен свят. За да мине тоя стръмен път, Бог е вложил в човека три начала: Нефеш (страдателна душа); Руах (деятелна душа) и Нешама (безсмъртен дух); редом с тия три, у него живее същина, що е породила трите начала, Йехида (безименна същина), която го прави едно с Бога. „Най-първо трябва човек да постигне очистване на плътта си с пост, въздържание и духовен подвиг; така се очиства и страдателната му душа; неговите чувства и желания се покоряват на волята му и страстите се пресушават от корен; тогава той добива дар да познава хората отдалеч, да разбира душите им и да им помага с пожелание и помисъл. „Сетне иде реда на деятелната душа, която се очиства чрез търпелива духовна работа и добродетел; волята на човека се устремява към света на съзидателните сили и влиза в единение с тях, за да станат свои на душата му всички тайни на природата, всички закони на естеството, всички пътища на Божия Промисъл и вси опори на духовния растеж. Тогава праведникът получава дар да вижда образа на отминалите люде, умрели за света, напуснали смъртното тяло, отишли отвъд – за да изкупват греховете си или да участват в небесните блаженства, догдето дойде ред изново да вземат плът и да се родят на земята. На ония, що страдат между тях, той помага, като ги напътва и озарява погледа на душата им, като им разбуля заблудата и ги учи да се не боят от страшните образи, що гледат пред себе си, защото тия грозни чудовища са творби на човешката помисъл и пожелание: те са одежди на страстта и създания на злосторството. А на ония, що са стигнали небето, пречистени от греховните деяния на миналия живот, озареният разкрива славата на духа и в светли видения въплътява онова, което ще се случи с тях, когато се отделят от преходната измама на личното. Тъй става проводника мост на живи към починали, същинска небесна дъга, що съединява тъмното Отсам със светлозарното Отвъд. „Подир това в човека почва да работи безсмъртният дух и светилникът на Нешама го изпълва.
към текста >>

31. ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тъй като тия влечения всякога са напътени към областта на чувствената природа, където също са устремени желанията и животинските потребности, то тия сили се наричат животински сили, а съответната им природа – животинска природа на човека.
* Що е Нефеш? Петото начало „Нефеш" представлява от себе си сбор от човешките страсти и влечения, сиреч тия само, с които се отъждествява лъчът – съзнание, излизащо от ума (разсъдъка). Тия космични сили господарстват над лъча „разсъдък" дотогава, докато последният не познае истинския си властител – мировата душа и не му се покори напълно. Всякоя от многочислените страсти и влечения, каквито са: пиянството, лакомията, омразата, злобата, завистта и т.н. като се слее със съзнанието на низшето „аз", превръща разсъдъка в свой покорен слуга. Тъй като тия влечения всякога са напътени към областта на чувствената природа, където също са устремени желанията и животинските потребности, то тия сили се наричат животински сили, а съответната им природа – животинска природа на човека. * Що е Руах? Това е индивидуалната жизнена сила на човешкия организъм, която го управлява по волята на господстващите в него направления. Тая сила можем да сравним с пара, която движи машината. Ако жизнената сила се изчерпи, то тялото (машината) спира, понеже не е в състояние да изпълни повеленията на духа, тогава тоя последния, напуска тялото, докато след изтичане на известно време в съотношение с вечните закони на природата, отново си създаде тял(орган). * Що е Зохар?
към текста >>

32. РЪКАТА НА ЖЕНАТА - Д-Р Г. ЛОМЕР Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Тези хора развиват голяма физическа дейност и устрем.
Продълговати са също и черепът, вратът, туловището и крайниците. Това са хора със силно развити крайници. Черепът е нисък и дълъг. Те растат като растенията на дължина или височина. Те са изложени с това повече на светлина, но и на ветровете. Тези хора развиват голяма физическа дейност и устрем. Аналогни растения на този натюрел се сочат: тополата, ясенът, елхата, тръстиката, ръжта и всички житни растения. Тези растения стоят винаги над низките и широколистни растителни типове. Аналогни животни от този натюрел се дават: кучето, конят, лисицата, скворецът, змиорката и др. Първичният мислещ и чувствителен натюрел (фиг 4.) представя финен и нежен формен тип. Хората от този натюрел имат овално фино лице, с тънък и изящен врат, тяло и крайници.
към текста >>

33. ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ- ЖИВОТОПИС, ИДЕИ И ЗНАЧЕНИЕ Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Колко радости, колко душевни копнежи, колко слънчеви устреми познава този толкова плитко назован връх!
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Върхът на Изгряващото Слънце. Ташлъ-тепе, така наричат върха на изток от Варна. От него започва на север пространната добруджанска висока равнина. Колко радости, колко душевни копнежи, колко слънчеви устреми познава този толкова плитко назован връх! Сякаш хората не могат да виждат повече от една обикновена действителност, не могат да осветят със свещени, смислени имена места, които наистина с достойнство биха ги носили. А има души, които дълбоко чувствуват другата страна на действителността - те могат, те живеят с душата, с духа на нещата, с духа на дадени местности. От дете обичах да ходя всред природата, ала тя не събуждаше в мене нищо друго, освен една спонтанна радост, едно чувство на волност. Бях младеж, наистина мен не ме задоволяваха общите схващания на хората, но не бих могъл да се похваля, че живота имаше за мен някакъв дълбок смисъл, че въобще разбирах нещо от това, което струеше в моята кръв. Аз живеех, защото природата, Бог беше вдъхнал в ноздрите ми диханието на своя живот, но аз не разбирах нищо от живота в мен и около мен.
към текста >>

34. ЗА ВЕЖДИТЕ-ЕМИЛ ПЕТЕРС-ОТ НЕМСКИ Д-Р К. Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Първият се стреми към точност и симетрия, защото те задоволяват чувството му за статична установеност и мярка, вторият се стреми към изящество и ритъм, към художествена асиметрия, защото тя задоволява чувството му за жизнен устрем, за движение, за влечение към известен обект, за постоянна промяна и разнообразие.
Три главни разновидности на „художествения” тип ръка, изразяващи постепенния преход от пасивното възприемане на красивото и охолното отдаване на приятното, през отзивчивата чувствителност и живо въображение, към жаждата за богатство, разкош и удоволствия. Как ще ги примирите? Единият обича реда и порядъка, удобната и практична наредба, отговаряща на практични цели. Другият – артистичния безпорядък, красивите дреболии, изящната, естетична обстановка. Това, което първият счита за „безполезно”, вторият счита едва ли не за най-потребно. Първият се стреми към точност и симетрия, защото те задоволяват чувството му за статична установеност и мярка, вторият се стреми към изящество и ритъм, към художествена асиметрия, защото тя задоволява чувството му за жизнен устрем, за движение, за влечение към известен обект, за постоянна промяна и разнообразие. Единият се стреми към статично равновесие, сковано в правило, закон, другият към динамично равновесие, подчинено на един жизнен ритъм. Първият е точен. Той мери пространството с метър, времето с часовник. Сам иска да стане в работата си измерен, сир. редовен, тежък, сир.
към текста >>

35. НОВИТЕ ПЪТИЩА В МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ-Б.БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Така хората, морни от цивилизацията, искат да се потопят отново във волната стихия на инстинктите, в която се чувствува поне елементарния жизнен трепет, първичния жизнен устрем на звяра.
Ала в края на краищата, кой повече знае за любовта - младата ли девойка, в чието сърце се пуква пъпката на любовта и цъфва в дивен цвят под лъчите на великото Слънце на Живота - или привърженикът на „етиката на любовта", който я изучавал по книги и знае много и логически да каже за нея? В наши дни - край на една епоха - хората бягат от мъртвителния свят на интелекта, господствуващ от една страна в материалистичната наука, от друга - в съвременния рационализиран строй по две „ирационални" посоки - по посока на интуицията и по посока на тъмния инстинкт. И затова ще чуете да звучат в съвременна Германия, да речем, из устата на интелектуалните творители на „третия Райх" формули като тази: от „Логоса" към „Биоса". (Ludwig Klages). Ще чуете да се проповядва почти с пророчески патос (Gottfried Benn, Spengler), поврат към тъмното царство на инстинкта - животинската стихия, в която се чувствува живото туптене, глухия звън на прадядовата, дива кръв, към култа на „силния" (Fuhrer`a), на човека-хищник (Raubtier на Шпенглер) и ред други лозунги - защото в днешните времена на уличен, площаден живот, това са само лозунги, а не биологически реалности. Така хората, морни от цивилизацията, искат да се потопят отново във волната стихия на инстинктите, в която се чувствува поне елементарния жизнен трепет, първичния жизнен устрем на звяра. Искат да се върнат към епичните времена с техния жизнен синкретизъм, към стихията на хероите. Но напразно! Ония, които някога вихрено са препускали по дивите степи с кръв, кипнала в изпънатите жили и с мишци, изопнати като тетива на лък, няма да се върнат жизнено в същата форма. Те се връщат в своите потомци само интелектуално - като желани образи, като копнеж и жажда към биологичния си произход. И затова всичките тия движения на запад имат изглед на площадни пародии и характер на атавистични поврати.
към текста >>

36. Вести и книгопис Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Камъни от стичащи се надолу порои те блъскат, остри тръни и шипове от храсти край тясна пътека се впиват в лицето, ръцете и дрехата ти, студен вятър те брули, но ти вървиш нагоре, под неравния припев на дъждовните капки, с нестихващ устрем в сърцето.
Но ти вървиш със задъхване, с умора и все нагоре, натам, където облаците и мъглите скриха прицелния връх. Ти изгуби пътя, но по нашепването на сърцето, държиш все още вярната посока. Очите ти сега са тъжни и те изливат заедно с небето сълзи, които с глух стон падат по вяло отпуснатите струни на твоята лира. А нея ти здраво държиш с уморена ръка, като нещо свидно и ревниво криеш под мократа си дреха. Ти се изкачваш и всяка твоя стъпка е победа и малък подвиг. Камъни от стичащи се надолу порои те блъскат, остри тръни и шипове от храсти край тясна пътека се впиват в лицето, ръцете и дрехата ти, студен вятър те брули, но ти вървиш нагоре, под неравния припев на дъждовните капки, с нестихващ устрем в сърцето. Ето веч денят преваля, бурята се умори и стихна, низко над хоризонта из разкъсаните облаци наднича залязващият слънчев диск и златната му багра целува откритото чело на върха. И ти си там, най-после там и сам, поете. Уморените ти нозе отмерват бавна стъпка и край тях примирено ръката ти слага на земята в бурята разбитата лира. И пак си в захлас, но молитвен. И пак вее зефир, и пак гали.
към текста >>

37. ДВА НАТЮРЕЛА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Погледът на хората от този тип копнее да види изпълнено пространството с движение на маси, които се впущат с устрем напред, за да се борят и съпротивляват, да нападат и побеждават.
Връх ли планински съзре, той се опива не толкова от неговата величава красота, а го наблюдава като обект за превъзмогване и подвиг. Особено го теглят непристъпните върхове, чието изкачване е свързано с много опасности и е съпроводено често с риск за живота. Жилестата ръка на тия люде драговолно борави с остри инструменти. Тя обича да върти меч, да движи кормилото на кораб или автомобил, да върти лоста на някоя машина. Тя на драго сърце би се издигнала в повелителен жест, за да хвърли цяла армия на бойното поле. Погледът на хората от този тип копнее да види изпълнено пространството с движение на маси, които се впущат с устрем напред, за да се борят и съпротивляват, да нападат и побеждават. Ухото на тези хора обича повече бодрия шум на ония места, дето кипи оживена работа. То обича тракането на машини, звънтенето на оръжия и инструменти, отривистите заповеди и бодри възклицания. Склонни към независимост, тия натури имат ясно изразена воля за власт. Те обичат да стоят начело, да заповядват и направляват в трезви и практични предприятия - дето се изисква отговорност и бърза изпълнителност, дето е необходимо да се развие сила и мощ, дето се събужда съревнование и съперничество. Тия дейни натури обикновено изпълняват планове, замислени от други.
към текста >>

38. ЗА МОСТА МЕЖДУ НОСНИТЕ ОТВОРИ - БЕРГЕР ВИЛИНГЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Погледът на хората от този тип копнее да види изпълнено пространството с движение на маси, които се впущат с устрем напред, за да се борят и съпротивляват, да нападат и побеждават.
Връх ли планински съзре, той се опива не толкова от неговата величава красота, а го наблюдава като обект за превъзмогване и подвиг. Особено го теглят непристъпните върхове, чието изкачване е свързано с много опасности и е съпроводено често с риск за живота. Жилестата ръка на тия люде драговолно борави с остри инструменти. Тя обича да върти меч, да движи кормилото на кораб или автомобил, да върти лоста на някоя машина. Тя на драго сърце би се издигнала в повелителен жест, за да хвърли цяла армия на бойното поле. Погледът на хората от този тип копнее да види изпълнено пространството с движение на маси, които се впущат с устрем напред, за да се борят и съпротивляват, да нападат и побеждават. Ухото на тези хора обича повече бодрия шум на ония места, дето кипи оживена работа. То обича тракането на машини, звънтенето на оръжия и инструменти, отривистите заповеди и бодри възклицания. Склонни към независимост, тия натури имат ясно изразена воля за власт. Те обичат да стоят начело, да заповядват и направляват в трезви и практични предприятия - дето се изисква отговорност и бърза изпълнителност, дето е необходимо да се развие сила и мощ, дето се събужда съревнование и съперничество. Тия дейни натури обикновено изпълняват планове, замислени от други.
към текста >>

39. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ЖИВАТА ПРИРОДА Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Понятията Бог, душа, живот, любов, мъдрост, истина, правда, добро, зло, божествено, демонично, смърт, безсмъртие, младост, старост, воля за добро и живот, безсмислие, страдание, скръб, щастие, всички те в светлината на окултизма се освобождават от всякаква конвенционалност - черковна или обществена и придават онзи вечен динамически устрем, който в процеса на развитието поставя на еквивалентна преценка проявата на амебата и тази на архангела: любовта в най-нисшите си форми и в своите най-висши проявления.
И ето на първо место се поставя вечният въпрос за живота - случайно творение ли сме ние или животът е непосредствен израз на една първична и вечна разумна същност. Правилното разрешение на този въпрос - ето за какво ратува окултизмът. А художествената литература изнасяйки, било вътрешните борби в това направление, било просветлението, което внася смисъл в живота, дава правилен творчески тласък. Наред с този проблем се поставя въпросът за правдата и неправдата в живота, за доброто и злото. Религиозните разрешения на тези въпроси нямат нищо общо с постановката и разрешението им от гледището на окултизма. Понятията Бог, душа, живот, любов, мъдрост, истина, правда, добро, зло, божествено, демонично, смърт, безсмъртие, младост, старост, воля за добро и живот, безсмислие, страдание, скръб, щастие, всички те в светлината на окултизма се освобождават от всякаква конвенционалност - черковна или обществена и придават онзи вечен динамически устрем, който в процеса на развитието поставя на еквивалентна преценка проявата на амебата и тази на архангела: любовта в най-нисшите си форми и в своите най-висши проявления. В третирането на тези вечни проблеми от разните автори на световната литература в окултно осветление, виждаме, че някои автори имат съзнателно отношение към нещата и тенденцията у тях е ясна, съзнателна, правилна и чиста. Когато други автори се ръководят от една жива интуиция и у тях виждаме, че окултната тенденция е придобила един полурелигиозен полусветски оттенък. В историята на литературата като изключим древните писатели, от средните векове насам можем да посочим маса великани на човечеството, които съзнателно са вмъкнали в своите творби окултното. Нека споменем: Данте, Гьоте, Вагнер, Булвер Литон, Едгар По, Евгений Сю, Достоевски, Анатол Франс, Сюли Прюдом, Густав Майринк, Едуард Шюре, Рабиндранат Тагор, Рудолф Щайнер, Николай Райнов, Крижановска, Ларсен, Мабел Колинс, Сурия и др. и др.
към текста >>

40. ДЕТСТВО - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Неподвижно стои той с поглед, устремен в далечината!
Б. Боев ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ КЪМ МУСАЛЛА Ние сме вече при долните езера. Ето пирамидата горе на Мусала. Острият й връх се очертава ясно на чистия син фон на небето. Ето и малкият Мусала. Ето Сфинксът! Неподвижно стои той с поглед, устремен в далечината! Той съзерцава великата тайна, която се намира зад завесата на Преходното! Той е готов да я разкрие на всеки, който влезе в долината на смъртта и я надмогне. Тогаз той ще дигне булото, което скрива истинското му лице. А който види неговото лице, той е преобразен. Той вече влиза през портите, които водят към реалната страна на живота.
към текста >>

41. РЪЦЕТЕ НА МАРИЯ ЙЕРИЦА И МАРЛЕНА ДИТРИХ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Резултат на тия търсения и устреми са разните социални движения в свята .
Г.С. СТРОИТЕЛИ НА НОВОТО В живота срещаме главно два типа хора: едни, които са привърженици на стария ред и порядък и които са негови най-ревностни пазители, и един тип, които представляват за нас по-голям интерес; това са ония хора, които са винаги благосклонно разположени към всичко ново, разумно и добро. Това са хора изпълнени с идеализъм, безстрашие и вяра. Това са души, които от любов към правдата, истината и доброто са готови на всички жертви. Те чувствуват макар и подсъзнателно, че има нещо по-добро, по-благородно и по-възвишено и се втурват да го търсят и достигат с всичкия жар и пламенност на своите души и нито сянка от мисъл за лична облага. Резултат на тия търсения и устреми са разните социални движения в свята . Човечеството е пред прага на нещо велико, което сега се ражда. Това, великото, ще се изяви толкова по-скоро, колкото повече готови хора едновременно заработят за неговото реализиране. За да се изградят, например новото общество, новите порядки, новият живот и новите отношения, нужно е преди всичко една здрава основа. Нужни са знания за конкретните случаи и неща, а не само умувания и скитане по звездите, което мнозина охотно правят. Новото строителство изисква хора, калени в несгодите на живота, които да бъдат с изпитани и благородни характери.
към текста >>

42. МУЗИКАТА КАТО ПЪРВОСТЕПЕН ВЪЗПИТАТЕЛЕН ФАКТОР- БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Те имат един поглед устремен във вечността, дребнавостите в живота не ги занимава и не ги смущава.
Да определиш правилно отношенията към самия себе, това значи да разрешиш най-важния въпрос в живота, то е да поставиш на правилни начала твоето отношение към Истината и Бога. Древните мъдреци правилно са казвали: „познай себе си и ти ще познаеш Истината и Бога". Себепознанието е един нескончаем път към познанието на Истината и на тази първична Разумна Същина - Бога. Този път създава самостойни единици, създава човеци, които имат правилна мярка за нещата, които градят, които творят истински блага в живота. Тези хора, които вървят по пътя на съграждане правилни отношения със себе си, тези които са тръгнали по пътя към себепознанието, се познават още от далеч. Те имат един поглед устремен във вечността, дребнавостите в живота не ги занимава и не ги смущава. Те са характери, които държат на всяка своя дума, защото всяка тяхна дума е творческа, бихме могли да кажем магическа. Лицето им носи отпечатък на човек, който прониква дълбоко зад видимите форми на нещата. Походката им е самоуверена и струяща голяма жизненост. Тези хора завладяват или оставят дълбоки следи само с присъствието си някъде. За тях подхожда изразът на всемъдрия Соломон: „възлюбленият ми е личен измежду всички".
към текста >>

43. РЪЦЕТЕ НА АДМИРАЛ БЪРТ И НА АБАТ ЕЛ КРИМ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Погледът им е ясен, открит, прям, устремен в пространството.
Носът им, по-често прав, но не рядко и орлов, е доста широк основата - те са с добра дихателна система и имат дълбоко вътрешно спокойствие и търпение да до изчакват и доизпитват нещата. Брадата - тяхната брада е характерна. Тя, колкото и да е заострена, е четвъртита, издадена симетрично напред. Тези хора са много внушителни с брадата си. Тя изразява голямата им и непоколебима воля. Погледът им е ясен, открит, прям, устремен в пространството. В него се чете целта, която трябва да се постигне и да се проведе. Ръцете на тези хора са доста големи, мощни, с възлести и квадратни пръсти. от цялото им естество лъха голямата способност и чувство за осъществяване на нещата. Те и целта са едно и също. Спънките и борбите са за тях само обекти на времето.
към текста >>

44. РЪЦЕТЕ НА МАКСИМ ГОРКИ И ГЕН. ЕРИХ ЛУДЕНДОРФ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Цялата фигура говори за съсредоточеност в една определена посока, към една определена цел за един поривист устрем напред, за твърдото решение да с преодолее съпротивата, да се проправи път, да се достигне целта.
При това, за последиците много-много няма да му мисли - задържащите импулси, които биха произтекли от трезвия разсъдък, липсват, защото горната част на челото му е изобщо слабо развита. За милост и прошка и дума не може да става, защото милосърдието също така не е развито. Едничкото.което може да въздействува на този човек е или грубата сила, която му се противопоставя, или облечения с власт представител на външния закон, или оня авторитет на сила и власт, комуто той е длъжен безпрекословно да се подчинява. Да допуснем, обаче, че поменатата ос дойде в напрежение не от накърнено честолюбие, а от амбицията да се постигне нещо както е запример у състезателите, всред които този тип често се среща. Тогава твърдостта им дава издръжливост, упоритост устойчивост в напрежения и тренировки, личните чувства поддържат честолюбието в напрегнато състояние, наблюдателният ум работи зорко, развитите челюсти, които говорят за една изпълнителна, яка воля, която действува с инстинктивен автоматизъм, издават коравина и упорно усилие. Цялата фигура говори за съсредоточеност в една определена посока, към една определена цел за един поривист устрем напред, за твърдото решение да с преодолее съпротивата, да се проправи път, да се достигне целта. Наблюдавайте състезателите при спортни състезания и вие ще видите характерните външни прояви на онова силово напрежение което настъпва у тия люде по посока на тази, основна за тях, структурна ос. Няма да се спирам върху разновидностите на този тип, които зависят от развитието на други мозъчни фактори, но не мога да отмина мълком един странен вариетет, който се среща понякога в религиозни среди, именно типа на религиозния фанатик. У него, покрай развитието на онези мозъчни центрове и лицеви части, които виждаме на фигура 2, се явява силно развит и центъра на благоговението, любовта към Бога. Непросветен, тесногръд и едностранчив ум, който схваща само външните, материални форми, фанатикът е сляпо привързан към външните знаци и обреди на един култ. Упорит и твърд, лишен от мекотата на милостта и човещината, лишен от истинска обич към ближния (неразвита предно-горна част на главата), той е готов да стане мъченик за своето верую, но е готов същевременно и други да подложи на мъчение - всички ония, които не са съгласни с неговото верую, които той счита за „еретици".
към текста >>

45. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

* * * И в дните на устрем и порив възторжен, И в полета смел на красиви мечти, Все тихата песен на светли надежди В душата ми нежно и кротко звучи.
При първите лъчи, когато ледове Ще се топят, и всеки чист кристал На тоя снежен плащ във теб ще се прелей И с тебе ще запей. И всеки чист кристал Кат цвят ще зацъфти по твоите води. Легендата за спящата царкиня не си ли ти Сърце? В кристално-чист дворец тя много векове Затворена била, и вихърът вилнял, и стража бдяла вън. Но светъл принц дошъл, събудил я от сън И с радост я повел през светли върхове Към царството светò на живия Огън. * * * И в дните на устрем и порив възторжен, И в полета смел на красиви мечти, Все тихата песен на светли надежди В душата ми нежно и кротко звучи. И в дните на тъмна несрета и мъка, Когато раздират небето у мен Светкавици, бури и стене сърцето, Все крепък духът е - от Бога роден, Че златната нишка-надежда на връзва Във низа безкрайна и радост и скръб, И вярно високият връх ми показва, Към който извива неравния път. S. * * * Прибирам двете си ръце и ги поднасям като чаша, жива, отворена чаша. Защото искаш да налееш в нея от живата вода на вечния източник, защото виждаш - чака малкото дете, напуснало игрите, примамено от ромона на светлите води. Като цветец на слънцето отворен поднасям двете си ръце и чакам, защото сам ме призова, защото любиш малките деца. S.
към текста >>

46. ЕДНА СТРАНИЧКА ОТ ДРЕВНАТА СИМВОЛИКА-NORDMANN Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

И птици и животни, насекоми и влечуги, всяка пролет намират вечни сили в себе си и възкръсват за нов живот, пълен с радост и устрем.
Расте и живее векове. Ала всяка година умира наглед животът в него. И всяка пролет наново поникват листа, наново цъфти всяко дърво и дава наново плод. И пак настъпва есен и пак настъпва тъмна зимна нощ за цялото дърво. И ново раждане следва всякога напролет. И птици и животни, насекоми и влечуги, всяка пролет намират вечни сили в себе си и възкръсват за нов живот, пълен с радост и устрем. И ето по следите на тези вечни смени, които са само две страни на единна същност - животът, върви пътят на всеки земен жител - растение, животно, човек. Този път на безкрайни смени е неизбежен и за всеки минерал и скала. Една единна същност свързва всичко в общо цяло. Ден и нощ, светлина и тъмнина, зло и добро, живот и смърт. Всичко се мени, остава вечна само същността - това е самият живот, осмислящия всяко дихание на земята.
към текста >>

47. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Това влива в цялата среда кипеж, свежест, сила, устрем.
Присъствуват около хиляда души, от всички слоеве на народа. Голямо разнообразие в състава. Кое споява това наглед тъй разнообразно множество? Една велика идея, един свещен огън, един зов, прозвучал в глъбините на душите им! Голям брой млади. Това влива в цялата среда кипеж, свежест, сила, устрем. Туй говори за будния дух, който работи в това общество. Жалко за онова общество, в което младите вървят по отъпканите стари пътища. Онзи народ има бъдеще, в който младите имат усет за изгряващото и са в предната линия на работниците за новото. Общество, народ или раса, в които новото намира отзвук, се издига и бъдещето им прилича на изгряващо красиво слънчево утро. Жив и мощен е творческият им гений.
към текста >>

48. АСТРОЛОГИЧЕСКИ ЕЛЕМЕНТИ - П. М-В Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Стремежът на немските романтици към всестранното опознаване на живота, техният устрем да проникнат в Светая-Светих на битието, да открият тайната връзка, що обединява всички форми на мирозданието, копнежът им по незнайното, отвъдното, абсолютното намериха своя най-чист израз в поетичното творчество на Новалис.
В.В. НОВАЛИС - ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ Името Новалис се издига като символ на онзи момент в духовния живот на Германия, известен под името "романтизъм", който даде своите най-ценни плодове през последните десетилетия на осемнадесетия век. Стремежът на немските романтици към всестранното опознаване на живота, техният устрем да проникнат в Светая-Светих на битието, да открият тайната връзка, що обединява всички форми на мирозданието, копнежът им по незнайното, отвъдното, абсолютното намериха своя най-чист израз в поетичното творчество на Новалис. Неговите творби са осъществяване на романтическата идея за единството между наука, религия, философия и изкуство. Защото поетическите му видения, проникнати от дълбок мистицизъм, са носители на една възвишена философия и познания за човека и природата. За него космосът е жив организъм, в който всека форма е проява на духа. Неговото мистично отношение към природата е намерило своето художествено въплъщение в романа му "Учениците от Саис" - останал във форма на фрагменти. Тук той нахвърля моменти из живота на една мистична школа, чиито ученици, под ръководството на един мъдрец, се стремят към разкриване тайната на природата.
към текста >>

49. ВЕЛИКИЯТ ПРОБЛЕМ - ЖОРЖ ЛАКОВСКИ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Дайте лостове, яки дънери, дайте всичките си сили, устремът и вярата си дайте.
Камъкът Ето работниците, ето и майсторът. Тежък камък лежи наблизо - мълчалива отломка от вековете. Ще го отмъстим. И почват децата. Напрягат мишци, бодри гласове звънят в тишината сред огромните масиви. Дайте лостове, яки дънери, дайте всичките си сили, устремът и вярата си дайте. Трябва воля, упоритост и вяра, че ще мръдне тая канара, която помни всички векове, минали над нея. Напрягат яки мишци, звънят железата, пращят вековни дънери, хванати в жилести ръце. Гласовете се смесват с тоя звънтеж и чуват се удари на пламнали сърца. Напред! Не се отчайвайте! Ще мръдне тоя старец упорит, притиснал тежката снага в земята.
към текста >>

50. ВЪТРЕШНИЯТ МИР Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Те ни подбудиха да устремяваме поглед към красивото, към възвишеното.
Ние все още се вслушваме в живите слова на Учителя, които вляха бодрост у нас, които придадоха смисъл на живота ни, вдъхнаха ни импулс да учим и да работим. Животът всред учениците, които се стремят да прилагат думите на Учителя, се отличава доста рязко от живота на другите хора. Живеейки на Изгрева, ние всички почувствувахме, че най-сетне сме намерили истинския си дом. А да почувствуваш, че имаш дом на земята, в пълния смисъл на тая дума, е нещо необикновено. Още по-необикновени бяха преживяванията ни на Рила. Те ни подбудиха да устремяваме поглед към красивото, към възвишеното. Те ни помогнаха да проникнем във вътрешния смисъл на преживяното и да приложим в живота придобитият опит. Ала как да се опише с бедната човешка реч величието на Рила и нейната красота? Как да се опише сиянието на лазурното небе денем, или трептението на звездите нощем? Как да се възпее Рила в мигове на величаво спокойствие или във време на страхотна буря? За нас Рила е едно от свещените места на земята.
към текста >>

51. НЯКОИ МИСЛИ ЗА СЪНЯ - СВЕТОСЛАВ П. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

За всеки, който е опитал и опознал зимата като вълшебна приказка, в която всичко е омагьосано, той не може никога да забрави устрема, който събуждат в него бурите и мраза – как иска човек да живее тогава.
Една приятна радост и свежест изпълва душата. Всяка частица на тялото се раздвижва при тия тържествени дни на зимата. Но човек не може да опише красотата на ония зимни дни, когато грее слънце и дебелият сняг хрупка под краката му. Грее слънце, а времето е стегнато, но приятно, приятно, вълшебно като приказка. Единство има зимата в себе си – тая царствена белина държи всичко в едно – тя обединява всички цветове в себе си, тя заличава всички различия по земната повърхнина, всичко се изглажда, изравнява, уеднаквява. За всеки, който е опитал и опознал зимата като вълшебна приказка, в която всичко е омагьосано, той не може никога да забрави устрема, който събуждат в него бурите и мраза – как иска човек да живее тогава. Той не може да забрави приятната болка, когато в зимен слънчев ден диша с пълни гърди свежия въздух до ненасита. Сякаш сърцето ти ще се пукне при такива моменти. Не могат да се забравят чудните сребърни гори – с натежали клони от бял сняг; звездните зимни нощи, лъчещи от себе си небесна топлина. Не може, не може да се забрави хубавото на зимата! Тя сковава, но и събужда вътрешни сили и импулси.
към текста >>

52. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС - ХІІІ - КН. 1 Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Когато царят влезна при дъщеря си, тя беше изправена с устремени очи в далечината, където се губеше един скъп за нея образ.
Нейните устни мълвяха свещените слова, които Бен-Абу дълго беше чакал. Те прозвучаха като победна песен, като празничен звън, като небесен хор, който възвестяваше жадуваната и очакваната радост. Колко време продължи това? Никой не знаеше. Вечност или миг?! Когато царят влезна при дъщеря си, тя беше изправена с устремени очи в далечината, където се губеше един скъп за нея образ. Саваот-Бен-Абу се отдалечаваше все повече и повече от нея, губеше се в белината на заснежените поля, нагоре към високите върхове на непознати планини. Изчезваше за винаги. Учуден и смаян, царят я гледаше с безкрайна радост и удивление, не вярващ на очите си. Приближи се до нея, прегърна я, погледна я и ясно като слънчев ден, той видя в нейните очи толкова жизненост, колкото и скръб. Две сълзи се отрониха от тях.
към текста >>

53. DU MAITRE: EXPERIMENTATION DE LA MOUR Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Молитва, шепот тих, отронен звук и песен, потрепнали криле на гълъб устремен, молитва, тишина след мълния и буря, разсъмване след нощ, молитва, светъл ден!
Ти огън си, в домът ми тих запален, и литнала искра. Дъга си ти, възсейнала в небето, изгряла след дъжда. Молитва, тих възторг, молитва, радост моя, от кой неземен мир дойде? Към кой неземен мир ме водиш, на ангелски криле? Молитва, тих копнеж, молитва, моя песен, О, шепот чист, отронена сълза, кажи ми ти, когато в скръб възлезе пред Бога там, какво ти Той каза? Молитва, шепот тих, отронен звук и песен, потрепнали криле на гълъб устремен, молитва, тишина след мълния и буря, разсъмване след нощ, молитва, светъл ден! I Молитва, цъфнал цвят, ухание неземно, понесено към светлото небе, мелодия на душата благодарна, мелодия из чистото сърце! * * * Ден след ден тъкат лъчите Златната одежда скъпа, Ден след ден трепти в гърдите благодарност светла, топла. Класовете се заглеждат В чиста хлебородна пазва На кърмилницата - майка, А зрънцата се нареждат Като в малки златни чашки. В тях наливат нов живот - Слънчеви лъчи на капки. Скоро сърпове ще блеснат В силни ръце на жетварки.
към текста >>

54. Отзиви, вести, книгопис Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Молитва, шепот тих, отронен звук и песен, потрепнали криле на гълъб устремен, молитва, тишина след мълния и буря, разсъмване след нощ, молитва, светъл ден!
Ти огън си, в домът ми тих запален, и литнала искра. Дъга си ти, възсейнала в небето, изгряла след дъжда. Молитва, тих възторг, молитва, радост моя, от кой неземен мир дойде? Към кой неземен мир ме водиш, на ангелски криле? Молитва, тих копнеж, молитва, моя песен, О, шепот чист, отронена сълза, кажи ми ти, когато в скръб възлезе пред Бога там, какво ти Той каза? Молитва, шепот тих, отронен звук и песен, потрепнали криле на гълъб устремен, молитва, тишина след мълния и буря, разсъмване след нощ, молитва, светъл ден! I Молитва, цъфнал цвят, ухание неземно, понесено към светлото небе, мелодия на душата благодарна, мелодия из чистото сърце! * * * Ден след ден тъкат лъчите Златната одежда скъпа, Ден след ден трепти в гърдите благодарност светла, топла. Класовете се заглеждат В чиста хлебородна пазва На кърмилницата - майка, А зрънцата се нареждат Като в малки златни чашки. В тях наливат нов живот - Слънчеви лъчи на капки. Скоро сърпове ще блеснат В силни ръце на жетварки.
към текста >>

55. Зад дима и огъня – G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Защото кралете и техните съветници надали биха се решили да съоръжават флоти на мореплаватели като Магелан, устремени към неизвестното, ако не се надяваха да получат в замяна стократно повече - териториални придобивки за короната и увеличаване стопанската и политическа мощ на държавата.
се осмелявали да се противопоставят на твърденията на най-големите космографски авторитети по онова време - Птоломей и неговите тълкуватели. Защото след като бива открит морски път от Португалия за Индия, който заобикаля крайбрежието на Африка, нанася се смъртен удар на авторитета на Птоломей - този "geographus maximus", този непогрешим папа на земезнанието. С откриването на тоя път е била преодоляна една от най-големите заблуди на Птоломей и неговите почитатели - заблудата, че Африка достига до Южния полюс и е свързана с terra australis, без да има какъв годе морски проток между тях. Мечтателите-космографи стават по-смели, а у конквистадорите укрепва волята за откриване на нови пътища и нови земи. Очевидно, нещо е било видяно, прозряно с окото на интуицията от нечии будни умове по онова време, за да се роди такава увереност и у крале, и у търговци, па и у пъстрата сган авантюристи, които главно са образували екипажа на дръзките флоти, предприемащи опасни морски походи през непознати океани. Защото кралете и техните съветници надали биха се решили да съоръжават флоти на мореплаватели като Магелан, устремени към неизвестното, ако не се надяваха да получат в замяна стократно повече - териториални придобивки за короната и увеличаване стопанската и политическа мощ на държавата. Търговците-спекуланти, от друга страна, не биха хвърляли парите си на вятъра, ако не се надяваха да получат лъвския пай от тия, макар и рисковани, предприятия. Случаят с Магелановия поход блестящо потвърждава, че сметките им наистина са излизали прави. От петте кораба, с които тръгва Магелан от Севиля, се връща след тригодишно бродене из непознати води, само един - връща се със "скърцащи стави, бавен и морен, влачейки се със сетни сили по водите." От целия екипаж - 265 души смелци, изпоизмрели най-вече от глад през време на похода, слизат на испанския бряг всичко на всичко 18 души, грохнали, разнебитени, мъкнещи се като сенки от умора и продължително гладуване. Но те носят на своята "Виктория" чак от Молуките скъпоценно бреме - петстотин и двадесет квинтала (около 26 тона) подправки. Товарът на тоя кораб е напълно достатъчен.
към текста >>

Какво велико освобождение за човешкото съзнание е било това, какви мощни творчески сили е освободило в душата на човечеството, какъв устрем за овладяване на земята и за разширение е породило, за туй свидетелствува Новото време, което настъпва след това.
Поради страшните бури, които вилнеят в него, поради рисковете, които съпровождат плаването по него, той скоро бива напуснат и дори забравен още през живота на същото поколение. Днес той също е напълно занемарен - Панамският канал, много по-удобен и безопасен, играе ролята на връзка между Атлантика и Велики и Тихи океан. Защо бе тогава подвигът на Магелан? Защо ни една от ония непосредствени цели - и лични негови, и на Испания - не бидоха постигнати? Като че ли неговият подвиг е имал чисто духовен смисъл - за пръв път човечеството, след като единственият оцелял кораб от неговата флота, воден и след смъртта му от неговия дух и неговата воля, обикаля земята, обхваща последната в своето съзвание като една действителна, а не само хипотетична сфера. Какво велико освобождение за човешкото съзнание е било това, какви мощни творчески сили е освободило в душата на човечеството, какъв устрем за овладяване на земята и за разширение е породило, за туй свидетелствува Новото време, което настъпва след това. Магелан е, който със своя безсмъртен подвиг удря печат на своето време. И защото неговото дело има преди всичко духовно значение, затова негли и съдбата така безпощадно го лишава от всички материални плодове, които то е донесло. Той, достойният избраник на съдбата, получава онова, което са получавали на земята от памтивека най-големите нейни синове, и което външно завършва с най-остри противоречия и най-голям трагизъм. Защо, ще попитат мнозина, трябваше да завърши Магелан така жалко живота си? Защо други - недостойните - обраха неговите лаври и си присвоиха неговата печалба?
към текста >>

56. Влияние на душевните прояви върху органите – Д-р Алекси Карел Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

На последното седалище седеше царският син, чиито очи сега бяха устремени към улиците, които изчезваха в предутренна мъгла.
Не забравяй, че твоят живот трябва да бъде една светла диря, по която народите ще тръгнат. Върви, сине мой! Той стана, погледна я още веднъж, неговият поглед потъна в нейния, и образът ú остана жив и трептящ в неговото малко сърце. Пред царските врати го чакаше скора колесница, която щеше да го отнесе в царството на мензите Придружаваше го само царят и неговият пръв съветник. Колата тръгна бързо, карана от три чифта коне, които леко се понесоха, по тихите улици на престолния град. На последното седалище седеше царският син, чиито очи сега бяха устремени към улиците, които изчезваха в предутренна мъгла. Пътуваха дълго време. Повече от тридесет пъти слънцето изплаваше от изток, като от океан и пръскаше милиарди червени и златни зрънца по цялата земя, обвиваше я със своята светла и топла дреха, галеше я сутрин и вечер със своите огнени багри. Вечер земята се покриваше със здрач и покой. Нощите биваха лунни и светли. Непобедим чар изпълваше равните полета, където те спираха на почивка.
към текста >>

57. Натискът при писане – Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Цялата история на човечеството и на отделните народи и личности е устрем към повече светлина, към повече любов и към повече свобода.
Пампоров Що е човек? Човек е любящо, мислещо и творческо същество, жив слънчев лъч, разумна душа, който се изявява чрез ума, като светлина, чрез сърцето като топлина, чрез волята като сила. Следователно, човек е същество, което мисли със своя ум, люби със своето сърце и твори със своята душа. Основни стремежи. От памтивека, от като човек е започнал да се съзнава като човек, в него се проявяват три основни стремежи: стремежът към знание и светлина, стремежът към любов и топлина и стремежът към свобода и сила. Цялата история на човечеството и на отделните народи и личности е устрем към повече светлина, към повече любов и към повече свобода. Единство в разнообразието. Първоизворът на живота е първоизворът на светлината, топлината и силата. Този първоизвор го наричаме Бог, централното Слънце; разумното, любящо и творческо същество пък, което в себе си го наричаме душа, е слънчевият лъч, излязъл от това слънце. Ние всички сме живи, слънчеви лъчи, разумни души, деца на един Баща на Светлината, Любовта и Свободата. Бог е Великата Реалност на живота.
към текста >>

58. ИЗКУСТВОТО КАТО ПРЕДВЕСТНИК И ТЪЛКОВАТЕЛ НА ЕПОХАТА- G. NORDMANN Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

А тя живее необикновен живот, живот пълен с устрем и копнеж към нещо ново, свято и чисто!
Това е състояние, когато елементите са. свободни и са. най-възприемчиви към новите химически реакции. Това е именно положението на младежта. Тя има най-голяма възприемчивост, понеже е още чиста, не е още вкостенена в идеите, схващанията, методите на стария, обикновения живот. А тя живее необикновен живот, живот пълен с устрем и копнеж към нещо ново, свято и чисто! Но за да могат да се разберат силите, които работят в младежта и за да могат да се подпомогнат с нежен усет тия сили за тяхното оформяване и възрастване, трябва да се знае естеството на младежкия период въобще, трябва да се знае и новото, което дадената епоха носи със себе си. За новото днес имаме много етикети. Много неща, които представят закъснели, стари, ръждясали идеи и които правят напразни усилия да се съвземат и да се наложат, се кичат с етикета на новото. Трябва да се разбере точно, какво е именно новото. Днес известни кръгове изкуствено насаждат у младежа съвсем извехтели, консервативни, реакционни идеи, като им турят надписа на новото.
към текста >>

Консервативното течение го е страх от устрема на младежкото движение, от неговия естествен усет към новото и затова гледа да го вкове, да го привърже към колесницата на старите, залязващи идеи.
За новото днес имаме много етикети. Много неща, които представят закъснели, стари, ръждясали идеи и които правят напразни усилия да се съвземат и да се наложат, се кичат с етикета на новото. Трябва да се разбере точно, какво е именно новото. Днес известни кръгове изкуствено насаждат у младежа съвсем извехтели, консервативни, реакционни идеи, като им турят надписа на новото. Това никак не може да заблуди онзи, който разбира духа на епохата и духа на новото, което иде. Консервативното течение го е страх от устрема на младежкото движение, от неговия естествен усет към новото и затова гледа да го вкове, да го привърже към колесницата на старите, залязващи идеи. И за целта се създават всевъзможни организации навсякъде в света. С всевъзможни средства реакционните кръгове гледат да пресичат крилата на тоя идеализъм у младежа и да насочат енергиите му към такива занимания, които да го откъснат от идейния живот. Старо е това, което дели индивидите, обществата, народите, племената, расите, а ново е, което ги обединява, което носи тенденция за сближаване, за единство, което носи дух ни братство, дух на служене на Великото в света, на Цялото! И по младежта можем да познаем, дали една култура слиза или се въздига, дали в нея са силни залязващите или изгряващите тенденции. Има общества, народи, раси, които слизат и други, които възлизат.
към текста >>

59. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Народът въздъхна за миг и трепетно душата му се устреми към бъдещето, което се очертаваше някъде далече и в светлите простори вещаеше радостна вест.
Това беше същинска напаст, по-страшна от чума, която върлуваше в тая могъща империя. Опасността да се покрие тя с живи трупове беше голяма. Но нито царят, нито неговите приближени хора виждаха страданията и мъките на целия народ. А въздишката на народа се носеше от единия до другия край на страната. И тъкмо тогава, когато чашата на всеобщото бедствие и страдание преливаше, когато народът изчерпи и последните си сили, в страната на Зинобий-Ра се разнесе невидим и чуден дъх на жадувана пролет. Народът въздъхна за миг и трепетно душата му се устреми към бъдещето, което се очертаваше някъде далече и в светлите простори вещаеше радостна вест. В страната тук и там се носеше шепот: „Пратеник дошъл от незнайна страна, казвал се Ишуа Бентам. Той носел спасение за целия народ". Нищо не знаеха за него, само това, че Ишуа Бентам живее в царския дворец. Това не беше мълва. Ишуа Бентам не беше приказка, не беше мечта.
към текста >>

Фараонът устреми в него очи пълни с горест и мъка.
Единствената дъщеря на Зинабий-Ра беше на смъртно легло. Очакваха края. Царкинята едва дишаше. И тъкмо в тоя час, на отчаяние и безнадеждие при фараона дойде Ишуа Бентам. – Аз ще излекувам дъщеря Ви, – беше казал той. Фараонът устреми в него очи пълни с горест и мъка. – Ще ти дам всичко, чужденецо, каквото поискаш, дори и короната, само върни живота на любимата ми дъщеря. – С едно условие, само едно условие. – Готов съм на всичко, чудний човече ! Ще бъдат мои отсега нататък всички ония, които твоите закони осъдят. Ще ги пуснете при мен, след като ги накажете, аз ще ги лекувам.
към текста >>

60. ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО - П. МАНЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Очите му ярко кафяви, с поглед устремен някъде в далечината, дълбоко проницателен.
* * * Георги Радев бе човек крайно оригинален, сир. човек, който веднага се отличаваше измежду другите. „Личен измежду мнозина", да използуваме думите на мъдреца, създателят на „Песен на песните". Бе тънък, със среден ръст, с мургава кожа, винаги розово обагрена по бузите. Косата му бе кестенява до възчерна. Очите му ярко кафяви, с поглед устремен някъде в далечината, дълбоко проницателен. Ръцете му бяха нежни, тънки, но мъжествени. Най-характерното в неговото физическо тяло бе в устройството на главата му. Той бе долихокефал – дългоглав тип, с дълга ос на главата между темето и издадената напред въз остра брадичка. Туй, обаче, което правеше веднага впечатление, бе неговото твърде високо чело. Долната част на челото – конкретният ум – у него бе извънредно развита.
към текста >>

61. СТИХОВЕ - ОЛГА СЛАВЧЕВА, Д. А.,И S. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Не напомнят ли те душата, заровена в гъста материя, но с поглед устремен към звездните сфери?
В утринния въздух как са. свежи тревите и цветята – щастливите обитатели на тия чисти сфери! Прекосяваме пенливи, буйно шумящи рекички, заобиколени със стройни иглолистни гори. Някой път минаваме край светли цветни полянки, къпещи се в ранните слънчеви лъчи. При някой завой пред нас неочаквано изпъкват в далнината Рупите със своите чудни контури, със зъбери, забучени в небесната вис, и тъй наподобяващи на човешка фигура! Не напомнят ли те душата, заровена в гъста материя, но с поглед устремен към звездните сфери? Това не е ли човекът, който живее на земята и въздиша за сферите, които образуват истинската му родина? Ние сме вече над Вадата. Навлизаме в гъста вековна гора, отминаваме я, започваме изкачване по хълмовете. Ето го последният хълм. С вълнение го изкачваме.
към текста >>

62. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. КОЗИРОГ.- СТРЕЛЕЦ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Хиляди работници по всички краища на земята с радостни сърца и светъл поглед, устремен в далечината, градят новия ден.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев НОВОГОДИШЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Новият ден се гради. Хиляди работници по всички краища на земята с радостни сърца и светъл поглед, устремен в далечината, градят новия ден. Той е тъй близко до нас! Въздухът е напоен вече с лъха му, въпреки вихъра на днешните събития, въпреки водовъртежа, всред който минава днес човечеството. Небето е по-близко до земята, отколкото всеки друг път. Велика работа предстои: небето трябва да се свали на земята. Това, което е горяло като свещен копнеж в сърцата на най-умните и най-добрите хора през всички векове, ще стане велика действителност на земята.
към текста >>

63. ПРОЛЕТТА КОЯТО ИДЕ - G. N. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Когато този стремеж не може да намери храна у самия индивид, той се устремява да я търси навън, у другите.
Ние можем да подражаваме Леонардо да Винчи по избор на сюжети, по изразни средства, но никога не ще бъдем като него. Ние можем по много неща да приличаме на Паганини, но, ако не свирим, никога не ще го достигнем. Подражанието може да ни направи подобни на някого, но никога няма да ни издигне до него; никога няма да ни направи творци. Друга една категория подражание е тъй нареченото съзнателно подражание. То се проявява тогава, когато у човека има един ясно осъзнат стремеж към нещо по-високо и по-добро. Когато този стремеж не може да намери храна у самия индивид, той се устремява да я търси навън, у другите. Но тук трябва да отбележим, че подражанието има за обект най-често външни неща; човек, обаче, не трябва да се спира при обвивката на нещата, а да се заеме да потърси тяхното съдържание и скрит смисъл. Има хора, чието умствено развитие е такова, че за тях подражанието е неизбежно. Те не чувствуват достатъчно сили у себе си, за да могат сами да намерят онова, което им е необходимо. Те считат, че всичко онова, което те сами биха направили по свой почин и без чужд модел, все ще бъде по-лошо или по несъвършено от онова, което биха заимствували от другите. Те не вярват и не допускат, че биха могли да направят нещо, макар и най-малко, без да им бъде показан модел или без да бъдат ръководени от други.
към текста >>

64. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

О, дай ми Ти крилата на орела, и волний бяг на вятъра ми дай, и мощний устрем на върха планински и вечното движение на водата.
Братя мои! Сред този кървав вeк на разпра, злоба и раздори, аз зов отправям ви за вяра, в слънчеви простори. За вяра в красивия възход на целия човешки род, за вяра в Доброто и в неговото тържество. Братя мои, зова ви за борба със злото, но не с меч и громко слово, зова ви за борба, на злото — с добро, с велики жертвени дела. О, ДАЙ МИ ТИ! О, дай ми Ти крилата на орела, и волний бяг на вятъра ми дай, и мощний устрем на върха планински и вечното движение на водата. О, дай ми Ти на полските цветя пленителните краски, аромата и погледа на малкото дете, да видя всичко, всичко да обгърна; земя, небе и тайните, що крият те. О.вечен порив, света, неизменна обич, о, светия си порив, Ти ми дай.
към текста >>

65. СТИХОВЕ - Д. АН-ВА Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ръцете му са силни от устрема в дългия и труден път и в шепите си той държи даровете, които ще постави в небесните капони.
Стрелец ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА ВЕЗНИ Детето стана юноша, а юношата израсна и стана мъж. Премина времето, когато над небесната люлка се носеше тихата песен на младенчеството и пръстите на световна майка милваха меките къдрици на младенеца. Сега той е зрял сред плодните градини на небесното колело, на кръстопътя между светлината и сенките, на възела, където денят е равен на нощта. Ръцете му са силни от устрема в дългия и труден път и в шепите си той държи даровете, които ще постави в небесните капони. В жилите на тоя младенец тече пламналата кръв на лъва, в сърцето му звънят тихите слова на небесната дева. Пътят му е вече очертан и светът се готви за деня на великата правда. По родните поля на земята повява ранният есенен повей. Той носи аромата на зрелите плодове, мириса на още топлата земя и шумоленето от уморените листа на горите. Хлябът се пече, преминал през мъката на житеното зърно, през морните въздишки на орача, през копнеещите песни на жътварките.
към текста >>

66. DU MAITRE: LA FAIM Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

в нея между другото се казва: „Един неспирен устрем към напредък, към нови придобивки се наблюдава надлъж и нашир из страната.
Още от първоначалното училище трябва да се работи в това направление. Но за да се постигне тази цел, възпитателят трябва да е ориентиран в задачите на днешното време и трябва да разбира божествените заложби на човешката душа. За културния възход Във в. „Провинциален възход", издаван във Велико Търново, в Брой 64 от. г. е печатана статия с горното заглавие. в нея между другото се казва: „Един неспирен устрем към напредък, към нови придобивки се наблюдава надлъж и нашир из страната. Една несломима воля за културен възход, за културно издигане на нашия народ и специално на селянина, се проявява все по-настойчиво вред по градове и села. Будни интелигентни сили са понесли на плещите си едно доброволно апостолство и с неугасваща вяра в по-светлото утро, въпреки често пъти страшно неблагоприятните условия, вършат едно дело от възрожденски мащаб и с историческо значение. Младежта, неспирният двигател на новото, е главната сила, върху която се опира този безшумен, но мощен културен подем. Нека нито едно село не остане нито един празничен ден без сказка, реферат, утро, четене, курс, изложба, среща или каквато и да е друга културна проява! " Тая любознателност, този стремеж към култура към светлина, който се забелязва във всички слоеве на народа, е красив симптом.
към текста >>

67. ПОБЕДНАТА ПЕСЕН НА СВОБОДАТА - ЕК. М-ВА Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Пиели само малки глътки вода, устните пресъхвали и очите им устремени в далечината, дано зърнат оазис.
Разтоварили камилите, а слугите без да сложат нищо в уста, се свили край тях. На утринта тръгнали в дясно. Слънцето било доста високо и обливало пясъците със своя огън. Денят обещавал да бъде един от най-знойните, а водата в меховете се привършвала. Пред очите на камиларите се изправял вече страшния призрак на жаждата. Пиели само малки глътки вода, устните пресъхвали и очите им устремени в далечината, дано зърнат оазис. Към пладне една от камилите се препънала, легнала на пясъка и започнала да протяга врат. Разтоварили от нея вързопите със стока, помъчили се да я съживят, но животното обърнало очи и не помръдвало. Страшна болка прерязала сърцето на Селим. За пръв път му умирала камила сред пустинята. Потеглили отново, като изоставили част от товара, а останалия разпределили по другите камили.
към текста >>

68. АТИНА ПАЛАДА НА АКРОПОЛА - Д-Р СТ. КАДИЕВ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Той устреми наново очи и жадно затърси.
Така и направиха. Жив и трептящ до днес той е написан там. Когато този закон стане плът и кръв, тогава човек ще светне и всички хора ще станат едно. Тамар Ал Харун трепна от радост. Ето след един миг само той ще прочете закона, той ще открие великата тайна, пръв ще приложи новото в своята страна. Той устреми наново очи и жадно затърси. Но нищо повече не прочете. Тук ръкописът свършваше. Книгата след последната дума беше чиста и бяла. Почувствува остра болка, по-силна от тая, която го измъчваше преди. И изведнъж го озари светла мисъл — Великият закон беше написан в сърцето му.
към текста >>

69. ПЪТЯТ - ИНЖ. ХИМ. Д. КОЧОВ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Тази жива сила е, която предава творческия елемент на живота на клетката и тя се устремява към растеж, развитие и плодене.
Тя определя вида и качествата на клетката; хармонизира и коригира вътрешния живот на клетката и е съединителна нишка между проявените и непроявени духовни сили във вселената. В ядката намираме представителката на нервната система и силите, които тя провожда. Центрозомът, който почти не взима участие в нормалния единичен живот на живата клетка, е представител на творческия принцип в живота. Той провожда, концентрира и проявява живата сила, която подтиква органическото царство да расте, да се развива и плоди. Той провожда праната (живата сила) на слънцето, на растителното и органически царства и половата енергия на животинското царство. Тази жива сила е, която предава творческия елемент на живота на клетката и тя се устремява към растеж, развитие и плодене. Тези три елемента на живата природа намират отзвук в конструкцията на нашето тяло. Когато майчината клетка бъде пробудена към саморазвитие, тя създава първо условие на тези три принципа да се самодиференцират. Така, в първия стадий на растеж, в тази клетка се развиват три пласта от родови клетки (ектодерма, мезодерма и ендодерма). Ето. ние имаме вече първородните клетки на нашето тяло. От клетките на тези три пласта на майчината клетка се изграждат всички органи и органни системи в организма.
към текста >>

70. РАДОСТТА НА ПЪРВИЯ МИГ - S Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Вечно тая жажда, тоя устрем по великото в живота — една властна и красива тайна за душата на човека.
ИМПРЕСИЯ Падат нежни, теменужки сенки в тих вечерен час, отзвучават в тишината стъпки сребърни на здрач. Уморен денят се скрива там зад сини планини и очите се заглеждат в мълчаливи далнини. Пада сянка и в сърцето и по неговия път отминават много тръпки — грижи, радости и скръб. Ден след ден изплитат низа, тя извила своя край, а сърцето още дири някога изгубен рай. Вечно тия сини хоризонти и простори необзирни, низ които погледа неспирно лута се и нещо дири. Вечно тая жажда, тоя устрем по великото в живота — една властна и красива тайна за душата на човека. Спират ли за миг един звездите светлия си път в небето? Или може нявга да помръкне и надеждата в сърцето?
към текста >>

71. ПРОФЛ ШЛ РИШЕ ВЪРХУ ШЕСТОТО СЕТИВО-П. М-В Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

И в тоя чуден възродителен период на изкуството ние виждаме, как се сродяват класическите постижения на формите с устрема на това време.
Заедно с Тициан, те всички създадоха една безсмъртна галерия от творби на възземащия се християнски дух, които ще красят вековете и ще сочат плетищата с незаличимите стъпки на гения. Давид от Микел Анджело, същия от Бернини, Мойсей, както и стенописа на Сикстинската капела, сочат за едно сродяване на класическото усещане на изкуството с потребите на новото, Леонардовото време. Потребите на духа извикват онова, което е вечно и безсмъртно във всички времена и народи и правят от него нова безсмъртна творба. Макар и отделени една от друга със съществени отлики, науката и изкуството си приличат по това, че една уловена и въплътена истина си остава вечна. Тя е достояние на човеците през идещите векове и обезсмъртена, тя се освобождава от своя автор или откривател и остава дар на човешкия род. И в тоя чуден възродителен период на изкуството ние виждаме, как се сродяват класическите постижения на формите с устрема на това време. Като гледаш Микел Анджеловия Давид, ти си представяш Аполона Белведерски. Това е сякаш същото тяло, същата красота, почувствувана веднъж от един творец, далече преди Христа и после от Микел Анжеловата Флоренция, петнадесет столетия след Него. В обновителния път на изкуството средновековният мрак започна да се разведрява с едно пъстро изящество, което се превърна на стил и намери израз както в църквите, така и във всички монументални сгради. Барока цъфна като кичест розов храст, изящен, натрупан, изискан и богат. Той хвърли целия живот в своето преизобилие и показа разточителство, което се яви като реакция срещу своите предшественици.
към текста >>

Едно ново задълбочаване и един по-устремен набег в проблемите и виждането на света дадоха Веласкес и Мурило, Рубенс и Рембранд.
Това е сякаш същото тяло, същата красота, почувствувана веднъж от един творец, далече преди Христа и после от Микел Анжеловата Флоренция, петнадесет столетия след Него. В обновителния път на изкуството средновековният мрак започна да се разведрява с едно пъстро изящество, което се превърна на стил и намери израз както в църквите, така и във всички монументални сгради. Барока цъфна като кичест розов храст, изящен, натрупан, изискан и богат. Той хвърли целия живот в своето преизобилие и показа разточителство, което се яви като реакция срещу своите предшественици. Това е времето, когато хората искаха да изразят цялото си вътрешно съдържание в един реверанс, в един жест и в една усмивка. Едно ново задълбочаване и един по-устремен набег в проблемите и виждането на света дадоха Веласкес и Мурило, Рубенс и Рембранд. Тхният възход съвпада с възхода на научната мисъл, с пробуждането и копнежа към далечното и романтиката. Ето в общи линии пътищата, из които мина човечеството по линията на изобразяването. Изобразителните изкуства, както всяко изкуство, са огледало на вековете. Те най-ясно от всички други ни показват възходите и слизанията. Те ни запознават с вътрешната интимна страна на творческия трепет, т ни убеждават, че във всички времена и народи чрез изкуството човекът е давал израз на себе си и е очертавал пътищата, по които е възхождал неговият дух.
към текста >>

72. КЪМ НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Годините като устремени конници са преминали през живота на тоя белокос човек.
При открития прозорец, в който нахлуват обилните топли лъчи на утринното слънце, седи белокос човек с чист и благ поглед. Той бавно разгръща листата на голямата книга и със спокойна сериозност следи това, което е написано там. Върху главата му блести белината на искрящ сняг. Годините са оставили там белите цветове на своите възторзи и чистата следа на мъдростта. Човекът вече знае, а за да знаеш, трябва да си обходил безкрайните лъкатушения върху земната твърд, въздуха, водата и огъня. Годините като устремени конници са преминали през живота на тоя белокос човек. Техният опит се чете в зениците като заряща светлина. Каквото да приближиш до него, той го осветлява с обилните лъчи на тоя опит и то става просто и ясно като бяло камъче на морския бряг. Той гледа сега на света както и някога, но във виждането си той е друг, защото вижда и с вътрешните си очи. Един белокос човек седи мълчалив и примирен и държи в скута си голямата книга на своя живот. Той чака спокойно да прехвърли и сетния лист, когато ще дойде тихият ангел да го отведе в лъчезарното царство на духа, където светещата искра на неговия аз е непресекваща и вечна младост.
към текста >>

73. DU MAITRE-LES QUATRE REGLES DEL AMOUR Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

За онзи, в светогледа на когото няма нищо повече от едно грубо материалистично разбиране, всеки устрем към нещо възвишено е безпредметен, наивен.
Една стара мъдрост казва: Да пази Бог от човек, който е чел само една книга, той много знае! Така е и с онзи, който е започнал с азбуката в биологията. Нагълтал е учението за материализма в неговата най-груба форма, което много допада на хора с недостатъчно критичен ум. За тях всички проблеми в живота са разрешени, морето е до колене. Светогледът определя и поведението на хората. За онзи, в светогледа на когото няма нищо повече от едно грубо материалистично разбиране, всеки устрем към нещо възвишено е безпредметен, наивен. За него всичко е оправдано, стига да го задоволи. Такъв е той в личния си живот, такъв е и в обществения; там няма за него нещо недопустимо. Светогледът на хората на истинската наука, за които животът не се изчерпва със силата и материята, ги кара да гледат на материалното в живота само като на материална негова страна, а най-ценното търсят другаде: в красотата, в мистиката, във възвишеното, в любовта, в понятието за добро, в обичта към другите в сподавянето на личния егоизъм. Такива са те и в обществения живот. С такъв светоглед човек се издига над животинското в себе си, устремил поглед нагоре към безкрая на неизвестното в Битието".
към текста >>

С такъв светоглед човек се издига над животинското в себе си, устремил поглед нагоре към безкрая на неизвестното в Битието".
За онзи, в светогледа на когото няма нищо повече от едно грубо материалистично разбиране, всеки устрем към нещо възвишено е безпредметен, наивен. За него всичко е оправдано, стига да го задоволи. Такъв е той в личния си живот, такъв е и в обществения; там няма за него нещо недопустимо. Светогледът на хората на истинската наука, за които животът не се изчерпва със силата и материята, ги кара да гледат на материалното в живота само като на материална негова страна, а най-ценното търсят другаде: в красотата, в мистиката, във възвишеното, в любовта, в понятието за добро, в обичта към другите в сподавянето на личния егоизъм. Такива са те и в обществения живот. С такъв светоглед човек се издига над животинското в себе си, устремил поглед нагоре към безкрая на неизвестното в Битието". Опитът на Е. Кнап върху наследствеността Е. Кнап в своя реферат, държан в Хайделбергския медицински факултет на 8.II.1943. година, развива следните мисли: „След откритите от Мендел закони на наследствеността се стигна до убеждението, че наследствеността зависи от определени наследими вещества. Клетъчното изследване доказа, че тия вещества се намират в хромозомите (особени нишки в клетъчната ядка).
към текста >>

74. СТИХОВЕ - БЕЛОМОРЕН, S.,B.C.H. Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Сестри мои, аз търсех неизменното, скритото нейде далеч зад видимите форми; затова всичко, което ме обикаляше, оставаше чуждо, недействително за мене; всичко се разтапяше и чезнеше пред моя взор, устремен към висините.
В съкровищницата на своята душа, там ще намериш истината, която Аз съм вложил, и тя ще ти дари свобода. Другарки мои, пчелите пеят в цъфналите храсти и аз седя спокойна, защото чувам непрестанната песен, която блика от истинския извор на щастие, който се тай дълбоко в моята душа. И разбирам, че за нищо друго в света не зная тъй-малко, както за самия себе. II. Моята цел беше съвършенството. Нея аз следвах неотлъчно, както сянката дървото. Сестри мои, аз търсех неизменното, скритото нейде далеч зад видимите форми; затова всичко, което ме обикаляше, оставаше чуждо, недействително за мене; всичко се разтапяше и чезнеше пред моя взор, устремен към висините. Сестри мои, аз бях безпощадна към хорските и към моите чувства и мисли, към всичко, което заставаше между мен и моята цел. Но всичко това съкруши сърцето ми, и аз почувствувах, как то леденее! За миг застанах неподвижна. Тогава чух моята жестоко измъчвана душа да стене като самотен пътник, залутан всред пустиня. В тоя миг на студ и отчаяние през мен премина трепетът на пробуждането Нима можех да считам художника за реалност, а творбите — за измама!
към текста >>

75. Брой 3-4 -1992г. Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тя е светъл път, по който всеки може да тръгне, излизайки от неустроения материален свят с душа устремена към реда и хармонията в света на Духа, в света на Големия Живот, принадлежащ на Цялото.
МОЛИТВАТА За да проникне човек в тайните на Битието, за да навлезе в дълбочините на Познанието, нужно е той да има връзка с Първата Причина, връзка с Бога. Тази връзка именно е молитвата. Тя е онзи свещен момент в живота на човека, когато душата му отправя зов за светлина. Учителят определя молитвата като един от най-силните методи за постижение и духовно израстване. Тя е светъл път, по който всеки може да тръгне, излизайки от неустроения материален свят с душа устремена към реда и хармонията в света на Духа, в света на Големия Живот, принадлежащ на Цялото. ОБЩЕНИЕ С БОГА Между съвременните езици няма нито един, който е в състояние да изрази великата идея, която се крие в понятието "молитва". И днес, по нямане на съответна дума, ние си служим в разните езици с думи, които приблизително поне изразяват понятието молитва. Да се молиш, това значи да обърнеш ума, сърцето, душата и духа си към Онзи Източник на живота от който си излязъл. Ако човек огрубява, това се дължи на факта, че той рядко си спомня за Първата Причина, т.е. за Първоизточника на живота.
към текста >>

76. Земята като училище - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Възпитание на чувствата; втората - просветление на ума, или организиране на мислите; третата - разширяване на душата, и четвъртата, най-високата - устремяване към Духа, и единение с Него.
Знанията, които се преподават там ще ни помогнат да развием органите на своето духовно тяло и да станем граждани на всемира, докато сме още на земята. А това е едно велико усещане за широта на съзнанието, което прави от човека велико същество, прави го Син Божий. До това той може да постигне с работа, с учене и със служене на висшите Божествени принципи. Във великото Училище на Живота има четири степени на обучение. Първата е облагородяване на сърцето, т.е. Възпитание на чувствата; втората - просветление на ума, или организиране на мислите; третата - разширяване на душата, и четвъртата, най-високата - устремяване към Духа, и единение с Него. Това е процес, в който всеки, рано или късно се включва за да излезе от него по-съвършен. Това е път за всяка душа, за която времето и пространството са само временни ограничения. Път, по който и сега вървят пробудените за духовното. Те следват един вътрешен глас, който всякога им нашепва как да постъпват в живота си. Този глас е гласът на Светлината.
към текста >>

77. Брой 1-2 -1996г. Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Редове и за образа на ученика, четем в същата негова книга: Писано е: "Искайте, и ще ви се даде, хлопайте и ще ви се отвори..." Тази душа, която е познала суетата на обикновения, егоистичен живот, която е недоволна и отвратена от нисшите прояви на живота, издига своето съзнание към по-висши състояния и се устремява към висините на Духа да търси смисъла и ценността на живота.
Изобщо, засега беседите са достояние само на малцина - тяхното време още не е дошло - времето, когато колективното съзнание ще бъде подготвено за тяхното възприемане. И все пак, това време не е далеч. Каквото и да кажем за беседите, то е недостатъчно, непълно. Ще се задоволим да кажем само това: в тях е дадена основата, в тях са дадени идеите, с които ще се изгради Царството Божие на земята.” От общуването си със средата около Учителя, Сава Калименов си създава впечатления за истинския образ на ученика. Той вижда идеите на Учителя, приложени на дело от мнозина, запалени от светлината на Новото учение. Редове и за образа на ученика, четем в същата негова книга: Писано е: "Искайте, и ще ви се даде, хлопайте и ще ви се отвори..." Тази душа, която е познала суетата на обикновения, егоистичен живот, която е недоволна и отвратена от нисшите прояви на живота, издига своето съзнание към по-висши състояния и се устремява към висините на Духа да търси смисъла и ценността на живота. По такъв начин тя намира пътя към Бялото Братство, както в невидимия мир, така и във видимия, при неговите представители тук, на земята. От този момент за нея започва нов живот, който е изпълнен с един основен стремеж: изпълнение на волята Божия. Има различни степени на ученичество. Едни се намират в подготвителните стадии, други са вече близко до прага на истинското ученичество. Истинските окултни ученици, обаче, са твърде малко.
към текста >>

78. Мисията на изкуството Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Те се раждат в устрема на вдъхновението и тръгват да пътуват, за да разнасят светлина и знание в сърцата, умовете и душите на хората.
Нямам думи да изкажа благодарността за книгата, от страна на Борис и от моя страна. В момента я превеждаме на български. Възхитен съм, че много добре е описана историческата обстановка в България при появата на Новото Учение като духовно и со- циално явление. Когато цялата книга бъде преведена тогава ще ви напиша една обширна рецензия за нейната стойност и роля на световна почва. Действително книгите са живи. Те се раждат в устрема на вдъхновението и тръгват да пътуват, за да разнасят светлина и знание в сърцата, умовете и душите на хората. Вълненията, които изпитва авторът при творчес- ките процеси, притежават една магическа сила, която се предава не само по етера, но и чрез душите намиращи се в различните народи. Велико нещо е човек да работи с порив и устрем за една висока, хуманна и универсална идея. Наистина, това което направихте с книгата, е един принос в храма на великото дело, което ще завърти колелото на историята. Анина беше любезна да ми прочете двете ваши писма. Въпросите, които повдигате са много интересни и съществени, на тях следва да се отговори автентично, без всякакви религиозни суеверия, предубеждения и преувеличение.
към текста >>

Велико нещо е човек да работи с порив и устрем за една висока, хуманна и универсална идея.
Възхитен съм, че много добре е описана историческата обстановка в България при появата на Новото Учение като духовно и со- циално явление. Когато цялата книга бъде преведена тогава ще ви напиша една обширна рецензия за нейната стойност и роля на световна почва. Действително книгите са живи. Те се раждат в устрема на вдъхновението и тръгват да пътуват, за да разнасят светлина и знание в сърцата, умовете и душите на хората. Вълненията, които изпитва авторът при творчес- ките процеси, притежават една магическа сила, която се предава не само по етера, но и чрез душите намиращи се в различните народи. Велико нещо е човек да работи с порив и устрем за една висока, хуманна и универсална идея. Наистина, това което направихте с книгата, е един принос в храма на великото дело, което ще завърти колелото на историята. Анина беше любезна да ми прочете двете ваши писма. Въпросите, които повдигате са много интересни и съществени, на тях следва да се отговори автентично, без всякакви религиозни суеверия, предубеждения и преувеличение. Аз написах една книга, непосредствено след заминаването на Учителя, която е в ръкопис. Там ще намерите отговор на многото въпроси, които ви интересуват.
към текста >>

79. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А езикът на музиката не е ли изразът на силите от духовния свят, устремени към нас за нашето истинско освобождение?
Нужда, която автора обещава да задоволи с последующите части на същото ръководство. Да се заловим за работа, да упражним и развием музикалното си чувство, е работа наистина ценна и от естество да ни отвори път за истински радости. Усвоилият нотното пение се чувства радостен толкова, колкото и неграмотния прогледнал за книгата — всяко листче написана хартия той с усърдие приема и бърза да чете. Той е радостен, че нему се открива цялата съкровищница от идейното богатство, което той до тогава е чакал да му се подаде от чужди ръце. също така се чувства зарадван и тоя, който е получил музикална грамотност, нему се откриват съкровищата от хубости, които тоновете дават в своето съчетание, езика на музиката става разбран за него без ничие посредничество. А езикът на музиката не е ли изразът на силите от духовния свят, устремени към нас за нашето истинско освобождение? Да се възползваме всички от подадената ни ръка. Един от зарадваните. Р. S. „Самоучителят" се доставя от г. Борис Тричков, София, Кооп.
към текста >>

80. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 9 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той ще говори, за някои „странно“, „неразбрано“, „несвързано“ ... Защото не се мери с човешка мярка устременият към целта си поток на Божественото слово!
— Bcеки гледа как по-добре, как по-изкусно да излъже другите ... И тъй, привикнали на нашата лъжа, на нашето лицeмеpиe, на нашите красиви но кухи форми, да мислим ли ние, че когато дойде този, чието предназначение е да ни донесе истината, да мислим ли, че и той ще тръгне по нашия път, че и той ще заговори на нашия гладък, блестящ, изкуствен език и ще ни услади все с нашата изтъркана логика? Не! — Този, който е дошъл да донесе истината в светa, той няма да я oблечe в красивите дрехи и съблазнителните форми, с които ние търгуваме по пазарищата на живота. Той няма да я съгласува с нашите общоприети вярвания и разбирания, с нашата закостеняла логика! Той ще говори просто, скромно, тихо. Той ще говори, за някои „странно“, „неразбрано“, „несвързано“ ... Защото не се мери с човешка мярка устременият към целта си поток на Божественото слово! Защото светската мъдрост и Божествената Мъдрост са две несъизмерими величини... Защото скъпоценните бисери трябва да се скрият от алчното око на користолюбеца. И така е направил, така прави, така говори Учителят на Бялото Братство в България: Той е скрил, той е обвил скъпоценните бисери на Божествената Мъдрост в не толкова скъпа материя: — за да не привлича погледите на тия, които дирят суетата и нейните украшения. Той е скрил великите истини, които носи на cвeтa, в простите дрехи на едно обикновено непретенциозно слово. Това, което никой до сега не е казал. това, което никъде до сега не е написано, това което е много по-ценно от хиляди и хиляди томове на учени и писатели, и което хората с цената на кръвта си, с цената на цял живот посветен на търсене истината, добиват — той ни го дава само в едно кратко изречение, скрито в някакви си десетина или петнадесетина страници, които „интелигентните“, „просветените“, вървящите в крак с „последната дума на науката“ наши съвременници, не могат да дочетат, захвърлят по средата, защото ги „утекчавали“ или „не намирали смисъл в тях“ .... И наистина, свещено е правилото дадено от Христа: „Не хвърляйте бисерите на свините“, от което се ръководи нашия Учител!
към текста >>

81. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 10 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Докато душата е в властта на съмнението, няма мир в нея, няма във нея увереност, няма възторга на устрема.
Веднъж, в Бенарес, аз пътувах с лодка по свещения Ганг; аз наблюдавах на бреговете му хората, които в поклонението на Бога търсеха щастието, търсеха целта и пътищата към достигането й. Един бе потънал в дълбока медитация, забравяйки всичко наоколо и съсредоточавайки се само на една мисъл: — да намери целта и да я достигне; други извършваше обреди, изисквани от неговата система йога; трети повтаряше свещени мелодии, забравяйки и себе си, и света. Всички те търсеха същото, което търсите и вий, което жадува всеки, в минутите на дълбоко размишление и трепетно очакване на нещо велико. Както лодката бива отнасяна от силата на течението, така и човека не намерил и не утвърдил своята цел, бива отнисан от силата на своите желания, страсти и стремежи. Поради това, че целта не е установена, че пътя към нея не е намерен, царува безредие и хаос и в душата се зараждат въпроси и съмнения. Докато душата е в властта на съмнението, няма мир в нея, няма във нея увереност, няма възторга на устрема. Това положение на нещата съществува в целия свят; навсякъде ще намерите туптящи сърца и способни за размишление умове. Навсякъде човек несъзнателно търси пътя за освобождение от своето тесногледство и дребновост. Края на това търсене е: свободата и вечното щастие. Той се опитва да върви по много пътища, но всеки от тях води към усложнения. Той странства от живот в живот, от олтар в олтар, от една религия в друга, обогатява се с опит, приемайки, отхвърляйки и отново приемайки — така се движи той напред към целта, която го очаква, както очаква и всички хора.
към текста >>

82. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 13 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава, в искрена молитва, душата и тялото ти ще се устремят към Великия Извор на всяка сила.
Азъ казах: лицето ми не отразява правилната си форма ... Сърцето каза: обмисли внимателно тази работа. Състоянието на твоето сърце е съвсем същото. Ако в морето на твоето сърце не утихнат вълните на суетните грижи за светски неща, които съвсем не ги заслужават, ти никога няма да чуеш истинския глас на твоята душа, ти никога не ще разбереш целта, която отдавна търсиш да узнаеш. Помъчи се да ги премахнеш. Тогава размишлявайки, ти ще се почувстваш съвсем безсилен, слаб, и твоята душа ще се отправи към нещо велико, от което ти ще поискаш помощ и спасение. Тогава, в искрена молитва, душата и тялото ти ще се устремят към Великия Извор на всяка сила. Човешкото сърце е създадено да отговаря на магнита на безграничната любов и абсолютната истина, които този Извор притежава. Само с чисто сърце, свободно напълно от изкушенията на суетните огорчения и грижи, ти ще станеш частица, притегляна от Великия магнит. Не забелязах как съм се отдалечил от брега, когато моята медитация бе безсърдечно прекъсната от внезапен силен шум: автомобил премина по пътя всред полето. Из „Verda Mondo". Витош Таджер Езеро Тихо се лъят сълзици от небето и целуват лицето на езерото.
към текста >>

83. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 17 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Истината, която ще ви даде покой и възторга на устрема в този бушуващ свят.
Аз желая да разкопая, да достигна във всеки от вас до този дълбоко скрит извор, който ще може да ви поддържа и да ви пои. Но за да се копае на дълбоко, нужно е да се изкореняват проникналите на дълбоко корени; за да се достигне до дълбоките води, трябва да проникнем далеч в дълбочините на земята, Процесът на вдълбочаването поражда недоволство, протести и разрушава много ненужни неща. Обичайте истината заради нейната красота, живейте според правдата, поради вашето собствено желание и развивайте вътрешното чувство на правилното разбиране. Вървейки сляпо след когото и да било, вие ставате предатели на Истината, а аз не желая да станете такива, защото аз я нося с такава предпазливост и благодарност за нейната красота. Затова именно, аз извиквам бунт вътре в самите вас, аз копая на дълбоко, за да разкрия във вас този извор, който ще утоли жаждата ви. Истината, която ще ви даде покой и възторга на устрема в този бушуващ свят. Ако вие само повтаряте след мене нови фрази вместо старите, това повторение няма да ви открие пътя към истината. Преди още във вас да се развие вътрешното възприемане на Истината, истинското, правилното разбиране на нещата, трябва да стане коренно изменение на вашите мисли и чувства. Не се отвърдявайте още по вече в своето и без това твърде удобно (и повърхностно) светоразбиране, защото самодоволното удовлетворение не води към Истината и не носи щастие. Станете гении, развивайки своята индивидуална самобитност. Гениалността на един човек никога не може да бъде съвършена; такъв може да бъде само гения който се явява като резултат от индивидуалната самобитност на много хора, които са съдействали за неговото разцъфтяване.
към текста >>

84. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 25 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той притежава творчески заложби и духовен устрем, които могат да го издигнат до степен да стане фар на прогреса за целия свят, и да посочи пътя към спасение на много други народи.
Тогава нашата земя ще се превърне в източник на светлина и народа ни ще даде пример на целия свят! ... Чуйте, верни и достойни синове на народа; чуйте вий, които не търсите големи заплати, нито охолен живот, нито власт и богатство; чуйте вий, които поставяте над всичко своя дълг, които се чувствате едно с народа, които намирате смисъла на своя живот в служенето, чуйте: Народът ви зове, самият живот ви зове, — велика, свещена мисия ви е възложена от Небето. Приемете я, изнесете я достойно до край и вие ще запишете със златни букви имената си в страниците на Историята. Към духовно и икономическо възраждане на Българският народ. В нашия народ се таят огромни духовни сили. Той притежава творчески заложби и духовен устрем, които могат да го издигнат до степен да стане фар на прогреса за целия свят, и да посочи пътя към спасение на много други народи. Нашият народ е млад, той не е разхарчил още силите си в достигане на фалшивата и едностранчива, грубо материалистична култура на Запада. Макар че много е направено в това направление, то обаче засяга предимно интелигенцията, висшите ръководни слоеве и спира до чертата на града. Централното, здравото ядро на народа ни още не е отровено и разядено от гнилостния дъх на Запада. Под тежестта на своите ужасни противоречия днес западната цивилизация агонизира, лутайки се безпомощно в пълна тъмнина, защото за нея изход няма. Разочаровала се в политическо отношение от демокрацията и парламентаризма, тя търси спасението си в диктатурата, във фашизма.
към текста >>

85. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Остава ни само да се спрем, да се опомним, да изоставим старите пътища и да се устремим по новият, който е път на обнова и възраждане, път на любов и взаимопомощ.
едни за други, а не едни против други, както е по старите пътища. Всеки отделен човек се труди да осигури щастието на другите, и всички тия други човки и се отдават на труд и грижи. за да осигурят щастието на всеки отделен човек, знаейки, че по тоя начин най-добре гарантират своето лично щастие. Такъв е новият път, по който Христос ни призова. И това е едничкият спасителен път. Остава ни само да се спрем, да се опомним, да изоставим старите пътища и да се устремим по новият, който е път на обнова и възраждане, път на любов и взаимопомощ. А тръгнем ли по новият път, тогава и цялото това лошо положение, което тъй ужасно ни мъчи и което ни се вижда безизходно, ще се измени и подобри. Ще изчезне алчността за богатства и власт, защото всеки тогава ще има онова, което е по-важно и нужно за живота: любов към всички и любовта на всички; ще замрат лошите чувства, които карат хората да се измамват и насилват едни други, да се въоръжават и да се хвърлят във войни и революции, защото всеки тогава ще има всичко нужно за живота, защото всички ще бъдат щастливи и доволни на земята. Тогава първи и най велики ще бъдат ония, които повече обичат и повече служат на другите, а най-малки и последни тия, които най малко обичат и жалеят само другите да им бъдат слуги. Това е новият и спасителен път на Христа, открит тъй отдавна. Той се извива пред нас и се губи в далечината нагоре ... Но ще го видим ли със своя помрачен духовен поглед и ще се устремим ли по него, за да достигнем благото и смисъла на своя земен живот, или още ще се лутаме, ще се губим по старите пътища, изморени, отчаяни, загубили всяка радост и светлина?
към текста >>

Той се извива пред нас и се губи в далечината нагоре ... Но ще го видим ли със своя помрачен духовен поглед и ще се устремим ли по него, за да достигнем благото и смисъла на своя земен живот, или още ще се лутаме, ще се губим по старите пътища, изморени, отчаяни, загубили всяка радост и светлина?
Остава ни само да се спрем, да се опомним, да изоставим старите пътища и да се устремим по новият, който е път на обнова и възраждане, път на любов и взаимопомощ. А тръгнем ли по новият път, тогава и цялото това лошо положение, което тъй ужасно ни мъчи и което ни се вижда безизходно, ще се измени и подобри. Ще изчезне алчността за богатства и власт, защото всеки тогава ще има онова, което е по-важно и нужно за живота: любов към всички и любовта на всички; ще замрат лошите чувства, които карат хората да се измамват и насилват едни други, да се въоръжават и да се хвърлят във войни и революции, защото всеки тогава ще има всичко нужно за живота, защото всички ще бъдат щастливи и доволни на земята. Тогава първи и най велики ще бъдат ония, които повече обичат и повече служат на другите, а най-малки и последни тия, които най малко обичат и жалеят само другите да им бъдат слуги. Това е новият и спасителен път на Христа, открит тъй отдавна. Той се извива пред нас и се губи в далечината нагоре ... Но ще го видим ли със своя помрачен духовен поглед и ще се устремим ли по него, за да достигнем благото и смисъла на своя земен живот, или още ще се лутаме, ще се губим по старите пътища, изморени, отчаяни, загубили всяка радост и светлина? — От нас и само от нас зависи и едното и другото. Т. Ч. Вести Редакцията на в. „Братство“, в стремежа си да даде доказателства за реалността на свръхфизичния свят, възнамерява да открие във вестника отдел „духовна опитност“, в който да се поместват добре проверени опитности, говорещи ясно за съществуването на духовния свят. Затова молим тия наши читатели, които са преживели или знаят подобни случаи, особено такива, които имат характер но доказателства, да ни ги съобщават за поместване във вестника.
към текста >>

86. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 65 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И докато едните се задоволяват да тъпчат на едно място, да предъвкват без край това, което е достигнато преди тях, да пипат слепешком по повърхността на жизнените процеси и явления, да пазят ревниво веднъж добитите и вкостенели вече свои схващания; то другите, в които живее истинския дух на смели пионери в науката, са устремени непрестанно напред, не поставят граници, — омагьосани кръгове — на науката, навлизат безстрашно във всяка нова област, която се разкрива пред техните искрени усилия за търсене на истината, и, въпреки безжалостните критики и недоверие, с които винаги биват посрещани отначало, сполучват да доловят части от тази истина, които разширяват кръгозора и възможностите на цялото човечество и го движат непрестанно напред.
Естествено е, че истината ще срещне противодействие и не ще победи отведнъж. Но тя ще победи! Защото заблуждението не може да трае вечно. Защото в естеството на истината е — да побеждава. Защото, най-после, има учени — и учени. И докато едните се задоволяват да тъпчат на едно място, да предъвкват без край това, което е достигнато преди тях, да пипат слепешком по повърхността на жизнените процеси и явления, да пазят ревниво веднъж добитите и вкостенели вече свои схващания; то другите, в които живее истинския дух на смели пионери в науката, са устремени непрестанно напред, не поставят граници, — омагьосани кръгове — на науката, навлизат безстрашно във всяка нова област, която се разкрива пред техните искрени усилия за търсене на истината, и, въпреки безжалостните критики и недоверие, с които винаги биват посрещани отначало, сполучват да доловят части от тази истина, които разширяват кръгозора и възможностите на цялото човечество и го движат непрестанно напред. Към тази втора категория, която е в същност категорията на истинските учени, можем да причислим и следните светила на науката: Уйлям Крукс, Оливър Лодж, Кам. Фламарион, Уйлям Барет, Е. Боццано, А. Аксаков, Шарл Рише, Алберг Айнщайн, Анри Бергсон, Шренк Нотцинг, Ханс Дриш и още редица други. Нека тези, които се съмняват в истинността на т. н.
към текста >>

87. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 80 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава той прогледва за Истината и се устремява по пътя на Любовта.
тогава слънце грейва в неговата душа и пролет настъпва в неговия живот... Това е гласът на Бога в човека. Има сила по-висша от страха пред законите, която спира човека, когато дигне ръка да убие, когато досега да прави зло. Човекът е загрубял, човекът е завладян от мъртвешко безразличие към живота, към скърбите и страданията на другите, човекът е увлечен от страшния водовъртеж на егоизма и е парализиран от желанията на плътта. Затова той рядко усеща в себе си тая висша сила. Но когато бъде под диктовката, под влиянието на тая сила, тогава той пази да не настъпи и мравката. Тогава той прогледва за Истината и се устремява по пътя на Любовта. Тогава той обича всички и всичко, тогава той благославя и прави добро дори и на своите врагове. Тая висша сила е Бог в човека Дълбоко в човека се таи едно влечение към близост и дружба, към мир и братство, към любов и взаимопомощ с всички хора и същества. Рядко обзема това влечение човека и рядко той му се отдава. Защото то е почти изместено от друго, по-буйно влечение — влечението на пола, влечението на плътта — което владее и почти винаги диктува над човека. Но когато това свето влечение обземе изцяло.
към текста >>

88. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всичко живо е устремило поглед към изгряващото слънце и приема неговите първи лъчи, както се приемат милувките на любима ръка, както се приемат най-скъпи в живота дарове.
Сякаш това е оркестър, който настройва своите инструменти и се готви за велико тържество. Белите кокичета и сините теменужки, първите вестители на пролетта и новия живот, показват тук-там своите усмихнати лица и пълнят утринния въздух с цветен аромат. Сякаш цялата природа е велик храм, който се приготвя за тържествено богослужение. Слънцето се надига от изток и засмяно поглежда към запад. Птичките, отправили очарован поглед към това небесно светило, което носи живот и радост на земята, пеят унесено и благославят Твореца. Всичко живо е устремило поглед към изгряващото слънце и приема неговите първи лъчи, както се приемат милувките на любима ръка, както се приемат най-скъпи в живота дарове. Всичко с радост посреща изгрева на слънцето: птички, животни, растения — всичко. Това е велико тържество, устройвано в чест и хвала на Оня, който праща слънцето. Който дарява живот и радост на цялата земя. Това е тържество. устройвано всяко пролетно утро във великия храм Божий с небесния свод отгоре.
към текста >>

89. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В нашата драматична литература, където се изнасят сцени изключително из хаоса на социалните отношения и порядки: където нито една наша драма не е затрогнала ония висши състояния на човешкия дух, проявяваш се в моменти на стихнем устрем към велики постижения, драмата „Девор“ се явява като лъч от настъпваща зора, която изтръгва въздишка на облекчение из гърдите на изнурен странник през дълга, бурна.
Такива книги са навремени, необходими и трябва да се разпространяват с повече жар и ентусиазъм, за да могат да стигнат до народа, който да се залива от тяхната духовна сила и чрез тях да облагородява душата си. Ж. У. Цената на книгата е 50 лв. Доставя редакцията на в.„Братство“. Девор, символична драма в 4 действия и епилог от Веселин Петрушев. В нашата драматична литература, където се изнасят сцени изключително из хаоса на социалните отношения и порядки: където нито една наша драма не е затрогнала ония висши състояния на човешкия дух, проявяваш се в моменти на стихнем устрем към велики постижения, драмата „Девор“ се явява като лъч от настъпваща зора, която изтръгва въздишка на облекчение из гърдите на изнурен странник през дълга, бурна. мрачна нощ. Във всесветската литература се срещат перли от драматично изкуство, каквито са напр. драмите на Хауптмана, Зудермана, Ибсена, Метерлинка и пр. с тенденция да се налучка пътя, по който човечеството да си отвоюва дадения му от небето най-висш божествен дар — свободата на духа, брутално похитена и до днес сковано в тежки вериги, обаче всички опити са останали суетни. Нито а една драма не прозира тенденция на посочване дълбоко скритите от света причини на датиращия изконен двубой между две непримирими сили: — от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга — Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които си определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено.
към текста >>

90. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 97 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това е, което е специално предназначено за нас, като народ, като духовна общност; това е най-новото и най-ценното, което сега за пръв път трябва да дойде именно за нас, и което е отликата, по която ще се различим от другите; това е нещото, което ние сами ще създадем, в устрема си към коренна обществена, национална и индивидуална обнова.
Това, което е в Италия, Германия, Русия и Америка, то е за тях. То отговаря на техните условия и е създание на техния национален дух. То е неизбежно следствие, неизбежна стъпка, по пътя, по който даден народ е предопределен да върви, изпълвайки своята историческа мисия ... Има хубави неща и у другите, и не ние ще кажем, че трябва да се откажем от тях, понеже други са ни изпреварили. Доброто ние трябва да възприемем, безразлично от къде идва то. Но има нещо най-добро, има нещо свръх всичко, има нещо най-важно за нас. Това е, което е специално предназначено за нас, като народ, като духовна общност; това е най-новото и най-ценното, което сега за пръв път трябва да дойде именно за нас, и което е отликата, по която ще се различим от другите; това е нещото, което ние сами ще създадем, в устрема си към коренна обществена, национална и индивидуална обнова. Ние трябва да се различаваме от другите! Ние трябва да проникнем дълбоко в тайниците на народния ни дух и от там да почерпим съкровищата, които са наши, единствено наши. С тях ние именно ще трябва да се накичим, — те са най-ценното ни украшение —и тях да раздадем, тях да посочим за пример на другите. Чуждото, винаги, трябва да бъде претопявано из основа в горнилото на нашия дух, за да стане и то подходящо, да се хармонира с нашия живот, с нашите нужди. Преди всичко, обаче, ние сами трябва да създадем нещо съвършено ново, нещо напълно самобитно, нещо ярко отличаваше ни и характеризираше ни като колективна духовна единица.
към текста >>

91. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако равнодействащата за тези вибрации е дисхармонична, ако в нея преобладават токовете на злобата, ненавистта, на личния и групов егоизъм, на лъжата и на ограничената в материалното психика, то, устремявайки се в пространството, такава равнодействаща повлиява и отчасти изменя ритъма на нашата слънчева система, а чрез това внася и в Космоса една вълна от забавени и безпорядъчно вибриращи енергии.
и учените биха направили по добре, ако се заемеха с изследването на космическите лъчи и на психофизическите влияния, получавани от планетата и нейните обитатели и с изнамиране на способи за тяхното използване за обща творческа дейност. — такъв труд би бил много по-плодотворен, от изчисленията за тежестта на небесните тела и за проблематическите разстояния между системите. Земята е не само приемател на космични влияния, но и отправител. Вибрациите, създавани от мислите, чувствата, творчеството на хората, не оста-ват в земната атмосфера, но. синтезирайки се, се предават понататък на планетите, внасяйки своята нота във вибрациите на слънчевата система и чрез нея — в Космоса. Ако равнодействащата за тези вибрации е дисхармонична, ако в нея преобладават токовете на злобата, ненавистта, на личния и групов егоизъм, на лъжата и на ограничената в материалното психика, то, устремявайки се в пространството, такава равнодействаща повлиява и отчасти изменя ритъма на нашата слънчева система, а чрез това внася и в Космоса една вълна от забавени и безпорядъчно вибриращи енергии. И вибрациите, които се явяват като отговор на тази вълна, от окръжаващите планети и системи, с удесеторена сила се възвръщат към земята. Такива вибрации идват от всички страни и затова, разбира се, са много по-силни от началната, конто звук отразен от купола на свода. Тези дисхармонични ответни вибрации удвояват психическото разложение на първоначалните отправители, предизвикват разстройство на физическите организми, проявяващо се чрез увеличаването на всевъзможни болести, действат разрушително на магнитните течения на планетата заплашвайки, също така, с геологически катастрофи. Ако хората биха отворили очнте си за космичните взаимодействия, то те биха разбрали и почувствали голямата си отговорност за своите психически прояви, без какъвто и да било псевдорелигиозен морал и без суеверния страх от Божие наказание. Човечеството само се наказва и само се награждава.
към текста >>

92. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Добрата воля, обаче, благоразумието, ясното съзнание и устремлението ни към висшето, могат да превърнат всяко наше външно нещастие в неоценим потик за духовно издигане.
Червени точки по линията на сърцето означават сърдечни рани. Гола, лишена от клонки линия означава сърдечна сухост и бедност. Трябва да се има пред вид, че неблагоприятния знак само на едната ръка не означава неизбежна катастрофа. Той дава само възможността за нещастието, което при известни условия може и да бъде избегнато. Ако обаче тоя знак е и на двете ръце това е вече съдбоносно, почти неизбежно нещастие. Добрата воля, обаче, благоразумието, ясното съзнание и устремлението ни към висшето, могат да превърнат всяко наше външно нещастие в неоценим потик за духовно издигане. Ако линията на сърцето е разклонена на края си и една клонка отива на Юпитеровия хълм, това означава щастие. Ако друга клонка достига между показалеца и средния пръст, това означава щастие и спокоен живот, преминаващ между гибелта и величието, но не засегнат ни от едното, ни от другото. Когато сърдечната линия завършва под хълма на Сатурна, без разклонения, това означава кратък живот. Ако ли в края си линията се двои на два клона, от които единият отива към Сатурна а другият — към линията на главата, това означава вътрешно разделение в човека, — два различни начина на чувстване и мислене. Отсъствието на сърдечната линия означава слабо телосложение, липса на равновесие, сърдечна болест, а също така: безсърдечност, егоизъм, склонност към зло, ум без сърце.
към текста >>

93. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но ако в момента на великата, решаваща съдбата на човечеството битка, тъмните сили с обединени, то за съжаление, не можем да кажем същото и за тези, които се причисляват към течението на творческата еволюция, не се вижда към единна, задружна духовно-строителна дейност да със се устремили всички представители на идеалистическите течения.
А това значи, че човечеството може да се освободи до известна степен от своята зависимост от Земята, и че то стои на прага на сияещата от възможности безграничност. И ето. тъкмо против това въстават и се борят враговете на еволюцията, и се стараят с всички сили да попречат на раждащото се светло ново, чрез разложение на човешкия интелект, тъй като след преминаването прага на съзнанието на космическото гражданство, човечеството излиза из пределите на тяхното съществено въздействие и те, лишени от значение и от поддържащите ги източници, са осъдени на гибел. Но от друга страна, ако на съединените усилия на тъмните сили се удаде да задържат човешкото съзнание в пределите на земния интелект и на ограничената и тясна лична диференциация и индивидуализация, то човечеството не ще може да премине съдбоносния праг, ще се лиши от своето значение, от своята връзка и роля в космическото братство, а понеже застой не съществува, то ще регресира, ще се разложи и ще загине. Момента е решителен и, да се умалява неговото значение, е престъпно. Но ако в момента на великата, решаваща съдбата на човечеството битка, тъмните сили с обединени, то за съжаление, не можем да кажем същото и за тези, които се причисляват към течението на творческата еволюция, не се вижда към единна, задружна духовно-строителна дейност да със се устремили всички представители на идеалистическите течения. Вместо с обединени усилия да извлекат синтетическия резултат на миналото и чрез разширение на съзнанието да ускорят настъпването на новата фаза в човешкото развитие, болшинството групи и лица от различните еволюционни школи и движения, с попаднали несъзнателно под невидимото въздействие на враговете, усилващи злонамерено тяхното разделение, раздухващи фанатизма н нетърпимостта към събратята им по път, различаващи се само догматически. Недостойното съревнование вместо сътрудническото, взаимното недоверие вместо взаимно сътрудничество, дребнави сметки вместо обща интензивна работа — с обикновено скръбно явление. Но наближава крайния срок, време е да се пробудим, да прозрем и да отхвърлим от себе си паяжината на враждебните влияния. Не за различията помежду си ний трябва да спорим днес, а — да подчертаваме онова общо и неразделно, което характеризира всеки воин за общия духовен идеал на човечеството, към какъвто и специален полк да принадлежи той. А това общо е написано като лозунг на всички светли знамена: Стремеж към Истината и Служба на Всеобщото Благо, — с каквито и думи да се изразява то.
към текста >>

94. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Имайки пред вид, че със заспиването ние навлизаме в един свят пълен с изненади, а често и опасности, не отивайте да спите без молитва, или — едно безмълвно устремление към Висшето, което е равносилно.
разбира се, на всичко трябва да се обръща сериозно внимание, защото именно чрез малките неща градим своя характер и се проявяваме в една или друга насока. Помнете че истински, верен и точен отговор за всичко ще получите в себе си, в душата си. Но трябва запитване, а след това — различаване. защото има разни гласове — едни говорят за добро, други за зло. Летенето нагоре е хубав символ, а може би и едно реално преживяване в невидимия свят. Имайки пред вид, че със заспиването ние навлизаме в един свят пълен с изненади, а често и опасности, не отивайте да спите без молитва, или — едно безмълвно устремление към Висшето, което е равносилно. Тогава душата ни ще може до се устреми в други по-висши области на невидимия свят, гдето ще може да учи ценни уроци и да види хубави неща. Нека посрещнем и деня със спокойствие, радост и молитва. Това ще ни укрепи. Лисица и кокошка (басня) Когато Бог направил хитрината, подарил я на лисицата. Подир това отворил университет и назначил лисицата за професор, да преподава хитрина на другите животни, акуратно и безплатно Първа пожелала ученичка на лисицата да стане златопереста една кокошка.
към текста >>

Тогава душата ни ще може до се устреми в други по-висши области на невидимия свят, гдето ще може да учи ценни уроци и да види хубави неща.
Помнете че истински, верен и точен отговор за всичко ще получите в себе си, в душата си. Но трябва запитване, а след това — различаване. защото има разни гласове — едни говорят за добро, други за зло. Летенето нагоре е хубав символ, а може би и едно реално преживяване в невидимия свят. Имайки пред вид, че със заспиването ние навлизаме в един свят пълен с изненади, а често и опасности, не отивайте да спите без молитва, или — едно безмълвно устремление към Висшето, което е равносилно. Тогава душата ни ще може до се устреми в други по-висши области на невидимия свят, гдето ще може да учи ценни уроци и да види хубави неща. Нека посрещнем и деня със спокойствие, радост и молитва. Това ще ни укрепи. Лисица и кокошка (басня) Когато Бог направил хитрината, подарил я на лисицата. Подир това отворил университет и назначил лисицата за професор, да преподава хитрина на другите животни, акуратно и безплатно Първа пожелала ученичка на лисицата да стане златопереста една кокошка. — А какво ще заплатиш?
към текста >>

95. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Съзнателното космично сътрудничество утвърдява безграничността на еволюционните възможности и готовността без ограничения и без умора Дв се устремяваме в нея.
Съзнателното космично сътрудничество е основано на разширеното синтетично съзнание, което превръща егоцентричната земна личност в инициативна творческа индивидуалност. 5. Съзнателното космично сътрудничество изисква пълна съгласуваност в работата на Сърцето, Разума и Волята, тяхното хармонично развитие и взаимно проникване, тъй като това е единственото средство да се запазим от опасните прекъсвания на съзнанието 6. Съзнателното космично сътрудничество изисква разцъфтяване на сърцето, особено на основните му качества: всеприемане и всеутвърдяване, водещи към върховния синтез; съчувствие и търпение, без които служенето на Общото Добро е невъзможно; претворяване страданията в радост от творчеството на духовни ценности; даване направление и оформяне на динамичната енергия. 7. Съзнателното космично сътрудничество ни води към коренна промяна на отношението ни към собствеността. Всичко принадлежи на всички и леснотата на даването ще ни осигури леснотата на получаването. 8. Съзнателното космично сътрудничество утвърдява безграничността на еволюционните възможности и готовността без ограничения и без умора Дв се устремяваме в нея. намирайки истинската радост не в почивката. а в откриването на нови възможности. 9. Съзнателно космично сътрудничество означава признаване на Единия Неделим Живот. винаги подобен сам на себе си във всички космични преображения и претворения, защото сътрудничеството е невъзможно без признаване на Единството в Множеството. 10. Съзнателното космично сътрудничество значи влизане в Йерархията на сътрудниците съставляващи Космичното Бяло Братство.
към текста >>

96. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те са били и са постоянно пред очите на интересуващите се и затова ние в следния брой ще се постараем накратко да очертаем насоките на мисълта, потиците й вдъхновението, устрема и знанията и няколко от най-ценните съвети и предупреждения, които ни се дават от Учителя, обитаващ Хималаите.
Само човешкото ограничение, заслепление и тъпост го разделят и противопоставят. Наистина. съществува известна разлика в степените на проява, чрез която различните работници стават проводници на Божественото. Има посредствени работници, които преповтарят за хиляден път известни истини, а има и дълбоки Извори, от които бликат вечно нови струи. В това отношение, според нас, и в двата гореспоменати Източника ние намираме приблизително същата дълбочина, същия мощен творчески замах, същата нечовешка проницателност и извисяване в сферите на духа, и, същевременно, същата практичност, нагледност и връзка с животрептящите въпроси на всекидневния живот. Нашите читатели доста добре познават глъбината и величието на мисълта, силата и необикновеността на основните принципи и насоки, вдъхновението и озарението, които бликат от словото на Учителя, работещ в България. Те са били и са постоянно пред очите на интересуващите се и затова ние в следния брой ще се постараем накратко да очертаем насоките на мисълта, потиците й вдъхновението, устрема и знанията и няколко от най-ценните съвети и предупреждения, които ни се дават от Учителя, обитаващ Хималаите. Не се съмняваме, че в тях всеки добросъвестен читател ще открие веднага връзката, единството, едноцелността и единния произход с това, което той знае да се дава тук, в България. А от това става ясно като бял ден, че тука ние имаме работа с две различни части от Великата Армия на Светлината, под единно върховно командване, с една върховна цел, с идентични задачи, само че действащи в различни области, от различни страни, доближавайки се по такъв начин най-целесъобразно към достигане на общата цел — пълна и окончателна победа на силите на Светлината над тия на Тъмнината и възтържествуване на Божествения принцип на Доброто в живота на хората. (следва) СИНЪТ НА БЛАГОСЛОВЕНАТА Под бялото рухо веч спеше земята, и всичко по нея затихнало в сън. Звездици трептяха далеч в небесата — за тайнство свето разтлан балдахин. Единствени, само овчари в полето седяха на стража при мирни стада.
към текста >>

97. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Към категорията на богатия Христос причислява и всички бедни, които са жертва на алчността, които са устремени към богатства, които не са доволни от това, що им е необходимо и достатъчно в живота.
Царството Божие е оная пълна хармония, онова съгласие между божествената воля, между природните закони и човешките желания, мисли, стремежи и дела, когато думата грях или престъпление няма да съществува. Царството Божие е преминаване на човека от живота на греха и престъпността, от неестествения живот към невинността и чистотата, към природо съобразния, към определения от Твореца живот. „По-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото богатия да влезе в Царството Божие“. В лицето на богатия Христос е видял алчния, недоволния, кой то иска да има все по-вече и повече. Според Него такъв човек никога неможе да бъде доволен и спокоен, защото винаги е измъчван от алчността: всичко да има, целия свет, цялата земя да владее! Към категорията на богатия Христос причислява и всички бедни, които са жертва на алчността, които са устремени към богатства, които не са доволни от това, що им е необходимо и достатъчно в живота. Богатите, или всички, които са станали роби на алчността, това са хора, които съзнателно се стремят към все по-грешен и престъпен живот. Казвам грешен и престъпен, защото те внасят дисхармония, нарушават реда и спокойствието, както в своя, тъй и в общия живот. Трупайки богатства, ненужни за самите тях, и неоползотворени за благото на всички, те отнемат хляба и възможността за живота на мнозина, които имат равни права за съществувание. Това е само една част от злото, от което иде тъй наречената от материалистите „борба за съществувание“. Другото зло.
към текста >>

98. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 117 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние го отричаме, а Той превръща дори нашето отрицание във фактор, който ни кара с толкова по-голяма сила и голям устрем да се обърнем към Него и да го познаем отново.
И тази именно Любов е, която, в края на краищата превръща всичко във добро. Ограниченият човешки ум в своето късогледство, не винаги може да схване това. И от тук произтича нашето недоволство, нашия песимизъм. нашето страдание, нашия бунт против Бога. Ние се бунтуваме, ние роптаем против Него, а Той превръща дори и нашия бунт, нашето роптание за наше добро. Ние го отричаме, а Той превръща дори нашето отрицание във фактор, който ни кара с толкова по-голяма сила и голям устрем да се обърнем към Него и да го познаем отново. Всички наши грешки Той превръща в безценни уроци за нас. Всички наши падения Той поставя за пиедестал на нашата бъдеща твърдост и неотстъпчивост пред нападенията на злото, всички наши поражения Той превръща в победи, всичката омраза в любов, всичкото зло в добро. Той ни е дал свобода и тъкмо чрез тази свобода Той постоянно ни учи. Той допуска и търпи нашите грехове и престъпления, защото иска ние съзнателно и свободно да отидем при Него. И затова, в своята безгранична мъдрост, той е поставил Страданието като компас, като вечно бдящ ръководител, който ни показва винаги кога сме сгрешили и ни напътва в правата посока на живота.
към текста >>

Вроден устрем на човешката природа е да отбягва несъвършеното, да търси относително съвършеното.
с други думи, от качеството на мислите, които най-често текат от нас към другите и от другите към нас. Грозотата на изражението произхожда винаги от несъзнателното нарушение на някакъв закон — у млади и у стари. Всеки признак на упадък в едно човешко тяло, всяка проява на слабост, всичко, което прави външността на известен човек отблъсваща за нас, има своите причини в преобладаващото негово душевно състояние. Природата е насадила в нас това, което наричаме инстинкт. Ще ми се да нарека това чувство „Висше прозрение“, защото, когато мразим това, което в своята грозота и безформеност носи в себе си следи на упадък, ние боравим с по-изтънчени чувства. Вроден устрем на човешката природа е да отбягва несъвършеното, да търси относително съвършеното. Нашето висше прозрение има право, когато мрази бръчките на недъгавостта, със същото основание, както когато мрази една мръсна и парцалива дреха! Тялото е жива дреха и същевременно оръдие на духа. Поколения преди нас — от епоха на епоха — ни е втълпявано още от детинство, че било неизбежна необходимост, че било закон и нещо. основано на реда в природата от цяла вечност вече, да видим след едно определено време тялото си повехнало грозно. А също и интелектът с напредването на годините трябвало да заглъхне.
към текста >>

99. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Любовта не трябва и не може да се подпуши, никой не може да спре нейния устрем.
Сега религиозните хора казват, че човек трябва да се ръководи от духа, душата, а учените казват, че трябва да се ръководи от ума. Всички тези неща са верни и правилни, но те са много неопределени. А Любовта е една определена величина в своето проявление, при сегашните условия. И единственото нещо, което спъва съвременните народи, семейства и индивиди е, че неразбират и не подтикват Любовта. Поставянето на Любовта като основа на живота е основа на всяко възпитание. Любовта не трябва и не може да се подпуши, никой не може да спре нейния устрем. Може да подпушваме всичко друго, но не и Любовта. Ако се опитате да подпушите Любовта, ще се случи с вас това, което не сте и сънували. И всичките ни нещастия и кризи се дължат на това, че подпушваме Любовта в живота си. Силата, знанията и мъдростта трябва да се употребят, за да може Любовта да стане достояние на всички хора, за да могат да живеят, защото живота е по-драгоценен, когато Любовта не се подпушва. И когато осъзнаем, че всяко живо същество на своето място има право да живее като нас, тогава Любовта е започнала да функционира в нас.
към текста >>

100. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Разкривани са нови кръгозори в които будният човешки Дух се устремява към нови, по-големи постижения.
Олга Славчева АГНИ ЙОГА Агни Йога, Париж, 1929 г. стр. 333, (на руски език), Изданието е напълно изчерпано. В пътя на своята еволюция, в зависимост от степента на която се е намирало, в зависимост от историческия период, който е преживявало, на човечеството, са давани, през различните минали епохи до ден днешен, различни методи, които да способстват, да напътват и подтикват напред неговия духовен растеж. И винаги неговите Духовни Ръководители, по един или друг начин, са му давали тъкмо това, което от гледището на съвършената Божествена Мъдрост е било най-подходящо, най-необходимо, най-съответстващо на тогавашните условия и нужди. На всяко ново стъпало в стълбата на еволюцията, на човечеството е даван един нов урок — нови знания, нов тласък, ново поле за работа. Разкривани са нови кръгозори в които будният човешки Дух се устремява към нови, по-големи постижения. И днес човечеството се готви да мине в една нова степен на своето развитие. Днес, по стечение на космичните условия и въздействия, поради навършването на известни, предвидени в Божествения План на еволюцията срокове, по силата на неизбежната и неотклонима Съдба, на човечеството предстои да направи нови, могъщи усилия, за да се изкачи на ново, по-високо стъпало в своя нагорен Път. Днес по хиляди начини, по хиляди пътища и с хиляди средства Невидимият Свят работи непрестанно върху човешкото съзнание — да го пробуди, да го издигне, да го разшири, за да го подготви да стане годен проводник на новото, което идва, което космичните условия и влияния ни изпращат и налагат. Днес навсякъде, по всички части на земята, чрез всички хора, чрез всички народи, религии, духовни движения, се работи за подготовката на Новата Светла Ера на Любовта и Правдата, за изграждането на Новия Свят. И днес, пред прага на този Нов Свят, за завладяването на когото е нужно пробуждането и турянето в действие сили много по-мощни от колкото тия, употребявани до сега; днес.
към текста >>

* „Никакви междинни пътища не съществуват — или устремление или вкоченението на смъртта.
Днес по хиляди начини, по хиляди пътища и с хиляди средства Невидимият Свят работи непрестанно върху човешкото съзнание — да го пробуди, да го издигне, да го разшири, за да го подготви да стане годен проводник на новото, което идва, което космичните условия и влияния ни изпращат и налагат. Днес навсякъде, по всички части на земята, чрез всички хора, чрез всички народи, религии, духовни движения, се работи за подготовката на Новата Светла Ера на Любовта и Правдата, за изграждането на Новия Свят. И днес, пред прага на този Нов Свят, за завладяването на когото е нужно пробуждането и турянето в действие сили много по-мощни от колкото тия, употребявани до сега; днес. когато света трябва да мине през Огненото Изпитание и кръщение, преди да прекрачи прага на Новата Ера; днес, когато, за да се справи с огнените бури и висините на Духа, за да може да понесе невредимо върховното напрежение на Великата Битка, която ще реши съдбата му, човекът-борец на страната на доброто трябва сам да се превърне в Жив Огън, да даде път и правилна насока на бързо пробуждащия се в него безсмъртен Кундалини, — днес, от Един от върховните представители на Йерархията на Светлината, се дава на човечеството Новата Йога, — Йогата на бъдещето. Агни Йога — или Огнена Йога. * „Никакви междинни пътища не съществуват — или устремление или вкоченението на смъртта. При това, устремление пълно с радостта на космичното съзнание и смъртно вкоченение, изпълнено с ужас... „Всички предишни Йоги, дадени от висшите Източници, са приемали за основа определено качество на живота, но сега, при настъпването Века на Маитрейя, е нужна Йога, която да обхваща същността на целия живот. Всичко обгръщайки, нищо не отхвърляйки, по подобие на библейската легенда за неизгоряемите младенци, мъжествено предали се на огъня и с това придобили могъщество и сила … „Защо я наричаме огнена Йога? Проявата на огнената сила издига живота и унищожава всяка негодна проява. Проявлението на огъня означава просветление на материята или, с други думи — гдето е огънят, там има и усъвършенстване … „Бездните на мрака (в които е попаднал света — б. прев.) изискват силна дезинфекция.
към текста >>

При това, устремление пълно с радостта на космичното съзнание и смъртно вкоченение, изпълнено с ужас... „Всички предишни Йоги, дадени от висшите Източници, са приемали за основа определено качество на живота, но сега, при настъпването Века на Маитрейя, е нужна Йога, която да обхваща същността на целия живот.
Днес навсякъде, по всички части на земята, чрез всички хора, чрез всички народи, религии, духовни движения, се работи за подготовката на Новата Светла Ера на Любовта и Правдата, за изграждането на Новия Свят. И днес, пред прага на този Нов Свят, за завладяването на когото е нужно пробуждането и турянето в действие сили много по-мощни от колкото тия, употребявани до сега; днес. когато света трябва да мине през Огненото Изпитание и кръщение, преди да прекрачи прага на Новата Ера; днес, когато, за да се справи с огнените бури и висините на Духа, за да може да понесе невредимо върховното напрежение на Великата Битка, която ще реши съдбата му, човекът-борец на страната на доброто трябва сам да се превърне в Жив Огън, да даде път и правилна насока на бързо пробуждащия се в него безсмъртен Кундалини, — днес, от Един от върховните представители на Йерархията на Светлината, се дава на човечеството Новата Йога, — Йогата на бъдещето. Агни Йога — или Огнена Йога. * „Никакви междинни пътища не съществуват — или устремление или вкоченението на смъртта. При това, устремление пълно с радостта на космичното съзнание и смъртно вкоченение, изпълнено с ужас... „Всички предишни Йоги, дадени от висшите Източници, са приемали за основа определено качество на живота, но сега, при настъпването Века на Маитрейя, е нужна Йога, която да обхваща същността на целия живот. Всичко обгръщайки, нищо не отхвърляйки, по подобие на библейската легенда за неизгоряемите младенци, мъжествено предали се на огъня и с това придобили могъщество и сила … „Защо я наричаме огнена Йога? Проявата на огнената сила издига живота и унищожава всяка негодна проява. Проявлението на огъня означава просветление на материята или, с други думи — гдето е огънят, там има и усъвършенстване … „Бездните на мрака (в които е попаднал света — б. прев.) изискват силна дезинфекция. Само огънят ще прониже тия вредни изпарения.
към текста >>

Напротив, всичките ни действия трябва да бъдат проникнати от очистващото огнено устремление.“ „Не обръщайте внимание на нирванията и полетите на Духа, защото това могат да бъдат само кръгове от спиралата на движението.“ „Най-всестранната и всеобгръщаща Йога ни налага задължението да преустроим целия си живот по една съответна външно незабележима дисциплина.
Разбира се, Агни Йогът трябва да владее Джнана и Бхакти Йога, а развитието силите на Духа го прави Раджа Йоге. Как красива е възможността да отговорим на задачите на будещата еволюция, без да отхвърляме завоеванията на духа в миналото! „Който иска да плува, трябва без страх да се хвърли във водата. Който е решил да познае Агни Йога, трябва да преобрази целия си живот. Защо хората мислят, че могат да отдадат на Йога само част от ленивата си почивка, докато през всичко друго време са обзети от нечисти мисли? Напротив, всичките ни действия трябва да бъдат проникнати от очистващото огнено устремление.“ „Не обръщайте внимание на нирванията и полетите на Духа, защото това могат да бъдат само кръгове от спиралата на движението.“ „Най-всестранната и всеобгръщаща Йога ни налага задължението да преустроим целия си живот по една съответна външно незабележима дисциплина. Ако тази незаменима дисциплина, вместо да я чувстваме като окови, се превърне за нас в радост за поетата отговорност, то можем да считаме че първата Врата е отворена. Когато влезем в съзнателна връзка с далечните светове, тогава ще се отвори и втората врата … Паралелно с това движение напред се запалват огньовете в центровете на познанието и се ражда чувство-знанието, всред мълниите на най-изтънчените енергии. И тъй, пазете огъня на познанието, пазете вашата растяща мощ. „Пътят на отшелничеството не е наш път. Нужно е да поднесем на живота цветята на опита.
към текста >>

— „Очисти мисълта си, познай своите три най-лоши качества и ги предай на изгаряне в огнения си устрем.
Първоначално ще пламнат вътрешните огньове на центровете, после ще чуете гласа на невидимия Учител и, най-сетне, ще се яви и външният пламък, който ще съедини личното съзнание със съзнанието на космоса. Тогава вече ще бъде възможно докосването до прекрасните, опасни и префинени енергии, към всичко, което преобразява живота, като отстранява понятието за смъртта. „Некой ще запита: „как да разберем Агни Йога? “ Отговорете — като разпознаване и приложение в живота на всесвързващата стихия на огъня, хранеща зърното на Духа. Ще запита: как да се приближа към това познание? — „Очисти мисълта си, познай своите три най-лоши качества и ги предай на изгаряне в огнения си устрем. И тогава избери си Учител на земята и, познавайки учението, укрепи тялото си с дадените способи и прана-яма. Ще видиш тогава звездите на Духа, ще видиш очистващите огньове на центровете, ще чуеш гласа на Невидимия Учител и ще проникнеш в другите потънкости, които преобразяват живота. „Не трябва да търсим надалеко това, което е близко до нас. Каква непоправима вреда са нанесли на човечеството упоритите опити в областта на магията! ... Нищо друго не е тъй противно на еволюцията, както вкаменените формули на магията.
към текста >>

НАГОРЕ

0.15049695968628